Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Европейската и евроатлантическата перспектива са факторите, способни да доведат до трайна стабилизация на страните от Западните Балкани, заяви Георги Пирински пред депутатите в Събранието на Република Македония
11/03/2008

Европейската и евроатлантическата перспектива са факторите, способни да доведат до трайна стабилизация на страните от Западните Балкани, заяви Георги Пирински пред депутатите в Събранието на Република Македония

11 март 2008 г.

Европейската и евроатлантическата перспектива са факторите, способни да доведат до трайна стабилизация на страните от Западните Балкани, заяви Георги Пирински пред депутатите в Събранието на Република Македония.

Българска парламентарна делегация беше на официално посещение от 9 до 11 март 2008 г. в Република Македония по покана на председателя на македонския парламент Любиша Георгиевски. В рамките на визитата българските парламентаристи имаха срещи с президента на страната Бранко Цървенковски, с министър-председателя Никола Груевски, с председателя на Групата за приятелство в македонския парламент Стоян Андов и с представители на различните парламентарни групи в Събранието.

Председателят на Народното събрание Георги Пирински направи обръщение към депутатите в Събранието на Република Македония на 11 март 2008 г. В словото се казва:

«Уважаеми господин председател на Събранието,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,

За мен е особена чест да имам възможността да направя това свое обръщение пред Събранието на Република Македония – институцията-носител на върховната законодателна власт; пред вас – представителите на гражданите на Републиката, изпратени тук в резултат на общи, преки и свободни избори. Наред с високата привилегия, която тази възможност представлява, тя означава и не по-малка отговорност – защото ние, парламентаристите, сме непосредствено отговорните пред нашите избиратели за действията и решенията си, за позициите и насоките, които формулираме. А всички ние с вас добре разбираме, че тази наша споделена отговорност днес нараства многократно, че е свързана с далеч отиващи последици.

Това е така, защото регионът на Балканите, в сърцето на който се намират нашите две страни, днес отново се изправя пред поредния същностен избор – стабилност, сигурност и сътрудничество или дестабилизация, напрежение и противопоставяне. Никой няма право да подценява сериозността на предизвикателствата, реалните опасности за обособавянето на отделни територии и нови огнища на гибелни конфликти.

Наистина, декларацията на Асамблеята на Косово за обявяване на независимост бе очаквана, но за съжаление тя стана в резултат на едностранно решение, след като упоритите усилия, в това число и на Тройката на Европейския съюз, Съединените щати и Руската федерация, не доведоха до споразумение. Сега виждаме да се засилват тенденции на раздалечаване на пряко засегнатите страни, на разнобой в Съвета за сигурност на ООН.

Тези тенденции се задълбочават във време, когато, независимо от относителната стабилизация, демократичните процеси и правила за изграждане на институциите, за организация на обществата в района на Западните Балкани все още са недостатъчно укрепнали, те все още не осигуряват онези гаранции, които да неутрализират рисковете от нови кризисни развития.

Ето защо пред нас с цялата си сериозност възниква въпросът кой е верният подход, на основата на какви принипи и критерии следва да търсим онези решения, които предлагат позитивна перспектива за страните ни и за региона като цяло. Определящ примат в моменти като сегашния придобиват императивните изисквания и върховните интереси на националната сигурност, която си остава отговорност на всяка отделна държава.

Но за нас трябва да е пределно ясно, че и вчера, и днес националните интереси, сигурността на гражданите и държавите ни не могат да се защитават успешно чрез самоизолация, чрез загърбване на процесите на регионално сътрудничество и общоевропейска интеграция. Несъмнено, в днешните условия да се намери необходимата формула за гарантиране на собствената сигурност и интереси в съчетание с тези на съседите и на общността, към която се стремиш, е задача  възможно най-сложна – но именно затова отговорността на политиците и държавниците, на обществените структури и медиите е така решаваща.

Република България като демократична и правова държава през изминалите години развива и задълбочава именно такава политика като най-добрия начин за защита на жизнените интереси на нашите граждани, на страната ни. От такива позиции се стремим да даваме своя принос за общото развитие на страните от региона на Югоизточна Европа в полза на перспектива, която изключва въоръжения сблъсък като начин на решаване на споровете, която утвърждава възможността за достоен живот на днешните и утрешните поколения в добруване и разбирателство.

Това за нас означава преди всичко усилия за превръщането на конституционните норми за демократичен политически живот, за върховенство на закона, за ангажирана социална държава в реална ежедневна практика. Равносметката, която правим  през тази  година, когато честваме 130-годишнината от възраждането на България като държава и 100-годишнината от прогласяването на нейната независимост показва, че днес България се развива стабилно и ускорено, независимо от немалките трудности и нерешени проблеми.

Несъмнено, фактор от първостепенно значение в това отношение стана членството на България в европейските и евроатлантическите общности на страните, обединени въз основа на споделени ценности и интереси – Европейския съюз и НАТО. Пълноправното участие в тези организации многократно увеличи възможностите за печеливши инвестиции в българската икономика, разкри нови жизнени хоризонти за всеки български гражданин, осигури надеждни гаранции за сигурността и просперитета на страната в дългосрочен план.

Пътят към днешния статут на България не беше нито кратък, нито лек. От всички политически сили, от цялото общество се изискваха и продължават да са необходими много упорити усилия, последователност в провеждане на промените, високо чувство за обща отговорност пред интересите на страната за постигането на онова състояние на икономиката и обществото, на управлението и външните отношения, което да отговаря на изискванията, на критериите за пълноправно и отговорно членство.

Същевременно членството на България в ЕС и в НАТО се съчетава с активно развитие на разностранни отношения със стратегически партньори от евразийското пространство, особено напоследък с Руската федерация. Мащабните дългосрочни споразумения за изграждането на нова атомна електроцентрала, за прокарването на нови магистрални нефтопроводи и газопроводи, освен че са от първостепенна важност за България, са от несъмнен интерес не само за европейските страни, но и от гледна точка на трансевропейските  енергийни перспективи.

Като естествено продължение на политиката си на европейска и евроатлантическа интеграция и сигурност, отворена към сътрудничество в различни направления, България активно се ангажира с развитието на многостранно сътрудничество в нашия регион. Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа – единствената инициатива, разработена и реализирана от самите страни от региона и стартирала на министерската среща в София преди вече близо дванадесет години, днес напълно основателно получава признание като автентичния глас на региона, като основата, която е в състояние да поеме отговорността за продължаване на процесите на демократизация, стабилизиране и интеграция.

Израз на това признание е трансформацията на Пакта за стабилност в Съвета за регионално сътрудничество, базиран на дейностите по линия на Процеса за сътрудничество, в който днес са пълноправни участнички всички страни от района. Бих искал специално да привлека вниманието ви към това обстоятелство, тъй като днес то, според мен, придобива необикновено важно значение.

Става дума за възможността, която тази трансформация предлага, този път самите страни от нашия регион да си поставят за цел да обсъдят и съгласуват свой план, своя стратегия за дългосрочна стабилизация и сигурност, който да отговаря на жизнените интереси на всяка от страните. Разбира се, подобен план би имал шанс за успех, само ако е тясно свързан с подходите и приоритетите на Европейския съюз, ако се съчетава с  позициите на другите стратегичски партньори на страните ни.

Свой дял във формирането на самочувствие и способности за такова начинание трябва да изиграят и парламентите на страните-участнички в Процеса на сътрудничество. Първа стъпка в такава посока може да стане предстоящата Седма конференция на председателите на парламенти от региона, която ще се проведе в София в средата на следващия месец април. На нея предстои да се подпише съгласувания между нашите парламенти Меморандум за разбирателство по интерпарламнтарното сътрудничество в Югоизточна Европа, който ще дефинира статута и дейността на секретариата, призван да обслужва междупарлментарно сътрудничество като обединяваща и свързваща рамка за взаимодействието по отделни направления.

Едва ли е нужно да обосновавам пред вас принципното значение на такъв подход, който на практика означава да поемем отговорността за собствената си съдба в свои ръце именно в сегашния момент на нараснали заплахи за стабилността и сигурността в региона. Той би бил качествено нов принос към усилията да се избегне навлизането в нов цикъл на напрежение, да се укрепи перспективата за трайна стабилизация и европейска интеграция.

Уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа,

Двустранните отношения между Република България и Република Македония днес отразяват едновременно както непосредствените интереси и актуални въпроси в двустранен план, така и цялата специфика и сложност на регионалните и общоевропейските процеси и предизвикателства. Бих искал да потвърдя наново от тази висока трибуна неизмената воля на България да продължи и занапред усилията си да развива активно и взаимоизгодно двустранно сътрудничество, за което вече над петнадесет години даваме категорични доказателства.

Принципната позиция на България е, че факторите, способни да доведат до трайна стабилизация на страните от Западните Балкани, в това число и на Република Македония, са европейската и евроатлантическата перспектива. Израз на тази позиция са не само подписаните, включително и с вашата страна, меморандуми за европейска и евроатлантическа интеграция. На срещата на върха на НАТО в Рига в края на ноември 2006 г. България най-категорично се застъпи за вземането на решение, с което се откриха практическите възможности за присъединяване на нови членки, сред които и Република Македония.

След по-малко от месец на срещата в Букурещ НАТО може да се увеличи с три нови членки. Не подлежи на съмнение, че поканата за членство е резултат от това, доколко страните-кандидатки са в състояние да постигат и съблюдават общоприетите стандарти и критерии, които наред с вътрешните реформи включват и поддържането и развитието на дълготрайни добросъседски отношения.

Ето защо е така нужно в сегашния момент да не се допусне никакво отстъпление от онези договорености между нашите две страни, които деблокираха двустранното сътрудничество и остават надеждна основа за успешното му развитие вече десета година. В изпълнение на споменатите договорености сега става особено важно решително да се скъса със стереотипите от миналото, с рецидиви на пропагандата чрез „говора на омразата”, проникващи понякога и в отделни официални изявления, които десетилетия наред подриват формирането на така нужната ни атмосфера на доверие и взаимно уважение.

Не на последно място, ново значение и за двете страни, и за региона  придобива реализирането без повече отлагане на железопътната връзка и другите комуникации, свързващи Адриатика с Черноморския регион. Дълго отлаганото завършване на този проект лишава икономиките от все по-изгодни шансове за напредък и води до вредно изоставане от проектите по свързани с него направления в рамките на трансевропейските мрежи.

Господин председател,
Дами и господа,

В днешния момент нашите два парламента се изправят пред общото предизвикателство решително да спомогнем както за всестранното развитие на отношенията между Република България и Република Македония, така и за утвърждавнето на общата европейска перспектива за всички страни от Югоизточна Европа. Дошло е времето да засилим връзките между групите за приятелство, да организираме редовни контакти и общи заседания на аналогичните парламентарни комисии, а защо не и на двата парламента като цяло.

Нека с общи усили осигурим реален принос в полза на стабилността и сигурността, на растежа и развитието, така жизнено необходими и желани от нашите граждани, възложили ни тези върховни отговорности!»

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства





    Последни новини