Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
24/02/2010
    Относно: Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерския съвет на 05.02.2010 г.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




    П Р О Т О К О Л
    № 20


    На 24 февруари 2010 година, (сряда) от 14.10 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
    Заседанието се проведе при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерския съвет на 05.02.2010 г.

    Заседанието беше открито в 14,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.
    Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


    * * *

    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Присъстват 18 народни представители. Имаме кворум и може да започнем заседанието.

    Предлагам Ви единствена точка в дневния ред:
    1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесен от Министерския съвет на 05.02.2010 г.
    2. Разни.
    По тази програма има ли предложения? Няма.
    Който е „за”, моля да гласува.
    Гласували 18 - “за”.
    Дневният ред е приет.
    Наши гости са:
    от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката; Силвана Любенова – директор на дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”; Цвета Караилиева – експерт в дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите”; Дияна Найденова – директор на дирекция “Външноикономическа политика”; Нели Цветкова – началник на отдел „Европейска интеграция и енергетика” в дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти” и Венета Цветкова – началник отдел “Енергийни пазари и преструктуриране” в дирекция “Енергийни политики, стратегии и проекти”;
    от Националния статистически институт тук са: Веселин Василев – главен секретар и Венета Петрова – началник на отдел “Международно сътрудничество и европейски проекти”.
    Точката която гледаме е участие на България в процеса на взимане на решения в целия Европейски съюз, така че бъдете много конкретни. Това което се случва как засяга България, какви предложения имаме. Има ли нещо, което ви притеснява и търсите подкрепата на Народното събрание.
    Ако има проблеми да търсим заедно тяхното решаване.
    Кой ще представи тази годишна програма?
    Господин Ангелов заповядайте.
    Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Както вече споменахте годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз се изработва на основата на съответната годишна работна и законодателна програма на Европейската комисия. В този осем месечен период, през който три поредни държави-членки са председателствали Комисията, изработват рамкова позиция.
    Поради изтичането на мандата на предходната комисия, работната и законодателната програма на Комисията за 2010 г. още не е приета. По тази причина годишната програма на България за 2010 г. се основава само на приоритетите на 18 месечната програма на текущото и следващите две председателства, а именно това на Испания, Белгия и Унгария.
    Целта на програмата е да отбележи основните приоритетни за България въпроси, които ще са обект на обсъждане и вземане на решения през 2010 г. Темите, които са пряка отговорност на нашето министерство, са включени в програмата за 2010 г. и са в областта основно на енергетиката, търговската политика и потребителите.
    Аз ще помоля колегите по трите теми да изнесат малко по-детайлна информация за нашите приоритети и позиции.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Засегнете колеги, тези теми по които България настоява за определена политика на Европейския съюз, за да получите евентуално подкрепа и разбиране от българските депутати.
    Г-ЖА НЕЛИ ЦВЕТКОВА (Началник отдел “Европейска интеграция” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма): Ще представя накратко приоритетите, които предстои да разгледаме в областта на енергетиката и основните акценти. Основният приоритет е приемане на нов стратегически документ, който да очертае политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката за периода 2010 – 2014 г. Този документ трябва да направи преглед на изпълнението на приетия план през 2007 – 2009 г. и да очертае по-нататъшните тенденции за развитие, като отговори на настоящите потребности на енергийния сектор. Документът ще бъде разгледан от енергийните министри и приет от Европейския съвет. Като очакваме представянето му, може би към м. май, от Европейската комисия за по-нататъшно обсъждане и разглеждане.
    В предварителните обсъждания досега основните приоритети, които са очертани за енергийната политика, са продължаване на конкурентоспособността на енергийния сектор, устойчиво развитие и сигурност на енергийните доставки. Важен акцент ще бъде и разглеждането на възможности за все повече развитие и навлизане на пазара на нови съвременни технологии.
    Друг сравнително също стратегически документ ще бъде актуализация на плана за действие по енергийна ефективност, който беше приет през 2006 г. за периода до 2012 г. Предстои актуализация на този документ. Очакваме представянето му през, може би, есента. Важен документ, който сме поставили като акцент и е в процес на обсъждане, това е предложение за регламент на парламента и на Съвета, относно мерките за гарантиране сигурността на доставките на газ. Този документ беше представен миналата година, но обсъжданията ще бъдат в рамките на първата половина на годината. Като очакваме политическо съгласие, също до май-юни, енергийните министри да постигнат по този документ. С предложението за регламент се определя по-ясно ролята и отговорностите на газовите компании, съответно на държавите-членки на институциите за справяне с прекъсванията на доставките.
    Друг важен документ, който очакваме, може би, към края на тази година е, нов инструмент за енергийна сигурност и инфраструктура, който ще трансформира настоящата програма транс-европейски мрежи в по-подобрен в структурно и бюджетно отношение инструмент.
    Поставили сме акцент също и на темата по отношение на инвестициите в нови нисковъглеродни технологии. През 2007 г. беше приет стратегически план за енергийни технологии. От тази година се очаква стартиране на първите инициативи, които са определени с този план. Те са ключови инициативи във вятърна енергия, слънчева енергия за развитие на иновативни решения. Инициативата е на индустрията. Но е важно и финансовото подпомагането от страна на държавите и на ниво Европейски съюз. В момента се обсъждат проектни заключения на Съвета, с което да бъде подчертана отново ролята на стратегическия план и необходимостта за по-нататъшното му прилагане. Това беше накратко.
    РЕПЛИКА: Предлагам и по трите теми да чуем въпроси.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека и по трите теми да чуем въпроси.
    Г-ЖА ДИЯНА НАЙДЕНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, искам да представя основните приоритети пред търговската политика на Европейския съюз.
    Търговската политика като изключителна компетентност на ниво общност не е свързана с прилагане и въвеждане в национално законодателство, тъй като е базирана на договори и споразумения на Европейския съюз и директно приложими регламенти, които основно се отнасят до прилагане на търговски договорености и прилагане инструментите на търговска защита. За да очертая най-общо насоката на развитие на търговската политика ще се върна малко назад.
    Лисабонската стратегия и последващата я ревизия не очертаха в пълнота външния аспект на конкурентоспособността на Европейския съюз. Това предизвика дискусия още в края на 2006 г. във връзка с реформата на вътрешния пазар. Така че търговската политика като основен инструмент за подобряване конкурентноспособността на европейските фирми на външни пазари да бъде обхваната и да бъде синхронизирана с мерките и действията, и реформите, които се въвеждат на вътрешния пазар.
    В края на 2006 г., още преди България да стане член бе приет стратегически документ. Това е основополагащият документ засега в търговската политика. Нарича се „глобална Европа”. Естествено сега предстоят дискусии в рамките на новата стратегия S 2020, където също е отчетен този аспект.
    Основните направления на развитие на търговската политика на Европейския съюз са няколко. Като основен приоритет се запазва постигане на по-голямо задълбочаване на търговската либерализация и заздравяване на търговските правила на многостранна основа. Затова като водещо се запазва постигането на резултат в рамките на многостранните търговски преговори в световната търговска организация, които за съжаление вървят много трудно и бавно. Стартираха още 2001 г., а към момента въпреки опита 2009 г., месец юли да бъде постигнат компромисен пакет, все още има противоречия основно между развитите страни и така наречените „нововъзникващи икономики”, които за съжаление в рамките на Световната търговска организация настояват за поемане на ангажименти като развиващи се страни. Там естествено приоритетните въпроси на България се отчитат в рамките на обсъжданията на Европейския съюз. Основното е запазване на постигнатите вече договорености в областта на селското стопанство, които ще предоставят възможност за прилагане на вътрешна подкрепа и експортни субсидии в рамките на реформата на общата селскостопанска политика. И естествено отчитане на специфични въпроси от интерес на българската страна, някои сектори на търговията с услуги, основно професионалните услуги, защита на географски наименования и разширяване на тяхната защита на многостранна основна.
    Второто основно направление, по което се работи от края на 2006 г., е разширяване на рамката на преференциални търговски договорености на Европейския съюз. Европейският съюз изостана от този процес след първата вълна още 1995 – 1997 г. на договаряне на преференциални споразумения със значими партньори, като Чили, Мексико и ЮАР. Изключваме, разбира се, асоциираните страни, които също се ползват от преференциален търговски режим като страните от западните Балкани и Средиземноморието.
    Европейският съюз се фокусира изцяло върху многостранните преговори и изостана от този процес на либерализация. Това се отчита от всички анализатори експерти. Докато в Америка и особено в Азия този процес на регионализиране и на преференциални условия на търговия върви с много по-бързи темпове. Това наложи на базата на тази стратегия, глобална Европа, на чисто икономически подход да се определят приоритетни търговски партньори, с които Европейският съюз да води търговски преговори. Като първи страни бяха идентифицирани Корея, Индия и страните от АСЕАН. Към момента преговорите с Корея бяха финализирани чрез парафиране, миналата година през месец октомври, на споразумението между Европейския съюз и Корея. То е всеобхватно споразумение. Освен търговията със стоки, обикновените мита, обхваща и премахване на нетарифни бариери, либерализация на режим на инвестиции, на обществени поръчки, на услуги и ред други въпроси, правила за произход, митническо сътрудничество. Очаква се във връзка с влизане в сила на Лисабонския договор това споразумение да бъде основен приоритет в работата и на Европейския парламент, тъй като амбицията е, ако може дискусиите в Европейския парламент да се проведат до месец октомври. Това ще осигури влизане в сила на споразумението през месец октомври.
    С другите страни преговорите не напредват. Като в региона на АСЕАН, регионалният подход не може да бъде продължен, тъй като страните са с различна степен на икономическо развитие и с различна степен на готовност, като приоритети в краткосрочен план са очертани - Сингапур и Виетнам. Мисля, че в случая на Виетнам, България също има интереси и подкрепя приемане на мандат за стартиране на преговори.
    Като други приоритети по годишната програма сме очертали - завършването на дългогодишно водените преговори по Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и страните от Съвета за сътрудничество в залива, които са били наши традиционни търговски партньори. Считаме, че поради географска близост, обема на пазара и покупателната способност, България има непосредствен интерес от завършване на споразумението там.
    Другата рамка на търговски договорености в рамките на конкретни регионални инициативи е, естествено България винаги подкрепя в дискусиите разширяване на търговските договорености със страните от Западните Балкани, изграждане на рамката за споразумение със страните от източното партньорство, който процес сега започва и тепърва предстои. Финализиране на търговските договорености с Украйна и естествено заздравяване на диалога и напредък в отношенията с Русия. С Русия се очертава забавяне също на темповете. Основен приоритет беше присъединяване на Русия към Световната търговска организация. Знаете, че всяка година почти се поставя тази амбициозна цел. Но в резултат на влизане в сила на митническия съюз от 1 януари между Беларус, Казахстан и Русия този процес ще бъде забавен. Това естествено рефлектира и върху процеса на преговори между Европейския съюз и Русия.
    Друго направление на работата е, диалогът по търговски, икономически и регулаторни въпроси с големите партньори. Такива форми на постоянен диалог Европейският съюз е установил със САЩ, с Япония, с Китай. Въпросите които се разглеждат са много - и мита, и секторни въпроси, и нетарифни пречки, и нова инициатива, която също стартира от края на 2006 г.. По която ние винаги сме застъпвали позиция и подкрепяме активната работа е така наречената „Стратегия по достъп до пазара”. Това е стратегия, която се основава на няколко елемента - тясно партниране между страните-членки, представителствата на Европейската комисия в отделните страни за идентифициране на бариерите в дадена страна и способстване на европейските компании при осъществяване на тяхната дейност.
    Другият аспект е анализ и мониторинг на протекционистични мерки на тарифни ограничения с цел съдействието на Европейската комисия във водене на преговори за премахване на тези ограничения. Това е като основни направления. Ако има въпроси допълнително.
    Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Аз ще продължа темата със защита на потребителите.
    В годишната програма сме включили новата директива за правата на потребителите. Тя е резултат от започналия през 2006 и 2007 г. цялостен преглед на законодателството в областта на защита на потребителите и цели да обедини и систематизира съществуващи в момента четири директиви - а това са именно Директивата за продажба на стоки и свързаните с тях гаранции, Директивата за продажба от разстояния и продажба извън търговския обект и Директивата за неравноправни клаузи в договори.
    Освен че систематизира и обединява досегашната рамка в тези четири направления, предложената нова директива променя идеята на хармонизиране на това законодателство. От минимални сегашни четири директиви с минимални изисквания за хармонизиране, в проекта на новата директива е заложена идеята за постигане на максимална хармонизация. Тоест напълно уеднаквяване на изискванията в държавите-членки по отношение на тези четири аспекта, които споменах в защита на потребителите. Това от една страна води до опростяване на законодателството, доколкото тези четири директиви в момента боравят с доста различни понятия и по между си не са много добре синхронизирани.
    От друга страна идеята за максимална хармонизация, по наше мнение е преимущество, както за потребителите, така и за бизнеса. В момента икономическите оператори са изправени пред проблема да се съобразяват с 27 различни законодателства, от гледна точка на договорно право по отношение защита на потребителите. Тъй като минималният характер на директивите е дал възможност във всяка държава- членка да се отиде на различни по-високи нива на осигуряване защита на потребителите. Това силно затруднява икономическите оператори при трансграничната им дейност и създава много сериозни проблеми във функционирането на вътрешния пазар. Идеята за максимална хармонизация от друга страна се сблъсква с доста противоречия между държавите- членки, тъй като засяга една много чувствителна във всяка държава тема, договорното право. Така че държавите-членки, които са постигнали по-високи нива на защита на потребителите не са склонни да ги намаляват. А от друга страна, държави които са осигурили по-ниски нива на защита на потребителите малко по-трудно се съгласяват да приемат изменения в това законодателство.
    Много е спорна директивата. Вероятно няма да приключи дебата по нея през тази година. Дори се спори още по-обхвата й, дали да се направи отстъпление от принципа за максимална хармонизация в определени аспекти. Така че очакваме дебатът да продължи с доста препятствия и да не бъде завършен през тази година.
    Това е най-накратко за тази директива.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Започна ли националната статистика от годишната програма на Европейския съюз за 2010 г. или да не се притесняваме?
    Колеги, аз ще си позволя да задам първия въпрос, защото има нещо, което ме притеснява. Много е важно при тези промени, участвайки в дебата по формиране на европейската политика да защитим интереса на България. Това е и най-важната задача на нашата комисия и на всеки народен представител и разбира се, на Министерство на икономиката.
    Скоро ми попадна една директива, която е минала на първо четене. Тя изключително увеличава изискванията към ТЕЦ-овете за азотни окиси. Тя е минала на първо четене. Не съм убеден колко от нашите ТЕЦ-ове, говоря за всички ТЕЦ-ове, могат да отговорят на тези по-високи изисквания. Две страни, доколкото знам Испания и Полша, бързо са реагирали против толкова бързо покачване изискванията към ТЕЦ-овете в рамките на Европейския съюз.
    Така че колеги, добре е може би да търсим европейски коалиции и да внимаваме, когато се приемат такива европейски директиви, нашият български интерес да не пострада. Специално ви обръщам внимание. Може би вие вече сте взели позиция, но е много важно да търсим коалиции в рамките на Европейския съюз с други страни, с наши проблеми и с наши виждания, така че да не допуснем предсрочно проблеми и евентуално затваряне на български ТЕЦ-ове и допълнителни изисквания, които трудно можем да покрием без огромни инвестиции, които не се вижда откъде ще дойдат. Това ми е единия конкретен въпрос към вас. Може би вече сте реагирали, но не е обсъждан.
    Колеги, други въпроси към Министерство на икономиката?
    Г-Н РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, опитах се да се запозная с частта енергетика, защото този документ, явно всяка комисия, така както е разпределен от председател на Народното събрание ще вземе отношение по съответния материал. Аз имам едно кратко предложение, колеги.
    Време е стратегията за развитието на енергетиката да влезе в Народното събрание, поради една причина. Ако ние имахме стратегията вече разгледана от Народното събрание, всички тези политики, включително измененията, допълненията с плана по енергийна ефективност, включително и с финансовите стимули, които пишете тук и които целенасочено ще ги определите, щяхме да имаме яснота в самата Енергийна стратегия, откъде и по какъв начин ще бъдат осигурени. Сега този документ ние няма как да не го подкрепим, поради причината, че той е само при нас за сведение. И отгоре на това трябва все пак да покажем като европейска държава, че подкрепяме развитието и визията за развитие на Европейския съюз. Но оставам с впечатлението, че пак ще подкрепим нещо писано от експерти, от специалисти, които предварително не са ни дали яснота дали ще бъде в стратегия, дали ще бъде в самата програма за развитие на енергийната ефективност или за развитието на иновациите, които ги засягате тук.
    Така че колеги, моята молба е господин председател, да направим всичко възможно да искаме от Министерство на икономиката и енергетиката, колкото се може по-бързо Енергийната стратегия да влезе в Народното събрание.
    Бъдете убедени, че когато имаме утвърдена и приета стратегия за развитието на енергетиката в България, ще ни бъде много по-лесно и да подкрепите плана за действие и визията на Европейския съюз.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, моят въпрос е свързан по някакъв начин с този на г-н Аталай, макар и в друга плоскост. Знам, че в крайна сметка, може би след месец или след два, Енергийната стратегия на Република България ще влезе в Парламента.
    Мен ме интересува, след като на пролетната сесия на Европейския съвет ще бъде приет плана за действие за европейска енергийна политика, принципите на този план за действие вече са ясни, ще бъдат ли отразени в българската стратегия за развитие на енергетиката в Република България? Защото ако не бъдат отразени, това не означава, че ние не се съобразяваме с европейската енергийна политика. Това е първо.
    Второ, като въпрос, тук е записано, стратегически план за енергийни технологии. Първите десет индустриални проекта започват от началото на 2010 г., но България не можа да се класира сред тях. Прави ли постъпки съответното министерство чрез представителите, които участват в разискванията, ние да имаме енергиен проект, който да бъде във втората вълна на тези ниско въглеродни индустриални проекти, имам предвид евентуално строителство на ТЕЦ – Марица изток 4, което да бъде фактически без отделяне на въглероден двуокис в околната среда.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Агуш.
    Г-Н АРИФ АГУШ: Аз също искам в областта на енергетиката да задам следния въпрос. Говорим тук в стратегията и плана за действие за трансграничните енергийни мрежи. Предвижда ли се да се направи също така с газовите, да бъдат трансгранична газова мрежа? Да има енергиен пръстен, както при електричеството, при енергията по същия начин. И ще бъде ли подкрепено от наша страна, от страна на България, изграждането на такъв пръстен?
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Други въпроси има ли?
    Нека от Министерство на икономиката да отговорят на нашите въпроси. Виждат колегите от Министерството, че дискусията в нашата Комисия е много полезна. Има много важни и принципни въпроси.
    Заповядайте колеги.
    Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Може ли аз да започна с няколко думи и след това ще дам думата на колегите от енергетиката.
    За стратегията, естествено тя в момента се разработва. Много важен документ, който в момента върви в Министерството. И в момента, в който е в краен вариант до месец, два, три естествено ще бъде внесен на дискусия. Но вие знаете, че тя е изключително сложна с много различни взимо-въздействащи си елементи. И в момента в който е готов документа ще бъде внесен за обсъждане.
    За трансграничните връзки в момента активно се работи с Европейската комисия и с Министерството - и гръцката връзка, и румънската връзка, които са изключително важни. За финансирането нещата са почти ясни. В момента е на технически проекти.
    Разбира се, че ние ще вземем под внимание европейските политики свързани с енергетиката в нашата стратегия. Там нямате мнение по въпроса и избор няма. Що се касае за основните елементи те до голяма степен ще бъдат препокрити. Приоритетите на Европа са и наши приоритети. Така че не мисля, че ще бъдат изненадани под някаква форма.
    Конкретно за ТЕЦ-овете въпроса, който беше поставен, аз лично не съм запознат, но това което мога да ви кажа е, че както в енергетиката, така и по икономическите тематики, ние много силно защитаваме позициите на България. Там знаете има логиката на производителите на възобновяеми технологии, които бутат в една посока. Ние имаме наши приоритети и трябва да отстояваме нашите позиции. Така че ние най-накрая да не бъдем ощетени, както често се случва. От тази гледна точка мисля, че не би трябвало да има притеснения, че не се предприемат мерки в тази насока. Но за конкретен отговор, може би отделно трябва да се върнем, защото не съм запознат с този проект.
    Г-ЖА ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Аз ще се опитам да добавя по-малко по всяка от темите.
    Първо, за енергийната стратегия. Документът е почти готов, но в момента върви процедура за оценка на въздействието - съгласуване с Министерство на околната среда и водите. Именно това бави довършването на стратегията и нейното внасяне в Министерски съвет. И след това знаете, че е променен Законът за енергетиката и следва гласуване в Народното събрание.
    Още от самото начало на разработването на стратегията сме взели предвид най-напред третия либерализационен пакет, след това пакет енергетика и околна среда. Ще вземем под внимание и плана за новата тройка – Испания, Белгия и Унгария за действие за европейска енергийна политика 2010 – 2014 г. Но сами разбирате, че Европа постоянно представя нови пакети, нови предложения. В един момент трябва да бъде завършена нашата стратегия и евентуално после да се актуализира, като се отчитат и нови предложения.
    По въпроса за трансграничните газови мрежи, не разбрах точно какво имате предвид. Има решение за трансевропейски енергийни мрежи, в което са включени както електроенергийни, така и газови. За съжаление последната актуализация е от 2006 г., когато България все още не беше член на Европейския съюз. Нямаше криза. Но точно след газовата криза в началото на 2009 г. бяха разработени проект за нов регламент за сигурност на газоснабдяването. Колежката каза, че той се обсъжда в работната група по енергетика към Съвета. И също така тази година ще бъде представен нов инструмент за трансевропейски енергийни мрежи. И се налага повече български проекти да бъдат включени този път, защото все пак вече сме страна членка.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Агуш, реплика.
    Г-Н АРИФ АГУШ: За трансенергиен газов пръстен говорим. Защото при наличието на трансграничен газов пръстен отпада доставката от едно място. Увеличава се сигурността на доставката. Застъпва ли се това в плана и ще се отстоява ли пред Европейския съюз? Защото ако имаше един европейски трансграничен газов пръстен, това че Русия ти е спряла газта не значи нищо вече.
    Г-ЖА ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА: Мисля, че заместник- министър Ангелов спомена, че ние имаме проекти със съседни държави за между системни връзки. Не е както го зададохте въпроса. Въпросът не беше коректно поставен. Но сега разбрах какво имате предвид. Да, проекти за газови между системни връзки с Румъния, с Гърция ще се съфинансират по европейски клас за икономическо възстановяване. Връзка със Сърбия по оперативна програма регионално развитие. Също така се работи в посока изграждане на междусистемна връзка с Турция, или реверсивен поток на газа от Турция към България.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, благодаря за отговорите.
    Според мен, спешно Министерство на икономиката във връзка с тази директива, която има опасност да повиши изключително изискванията към ТЕЦ-овете, да подготви кратка позиция на България и да я предостави на нашите евродепутати от всички групи, които в рамките на десницата, левицата, центъра, либералите да потърсят максимална подкрепа тази директива да не се реализира и да бъдат смекчени изискванията. Не пропускайте, сега е момента. Подгответе тази информация, да формираме единна национална позиция.
    Бях на един семинар, който обсъждаше точно бъдещето на ТЕЦ-овете в България и тази тенденция, и тази перспектива е много обезпокоителна, според мен. Необходима е бърза реакция и аз смятам, че може цялата Икономическа комисия, всички ние да се обединим по тази позиция и нашите евродепутати да окажат изключителна помощ на Министерство на икономиката. Така че поискайте тази подкрепа. Вярвам, че никой няма да ви я откаже. Депутатите ще се свържат със своите евродепутати да ви помогнем. Това наистина е много важно да стане бързо и да не пропуснем тези срокове.
    Анализът който направихме, без да имаме всички факти показва, че само един ТЕЦ в България отговаря на новите изисквания. Това е много притеснително. Това няма нужда да става медийна новина, но да вземем веднага мерки, за да постигнем резултати. Потърсете наистина всяка възможна помощ.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Любенова.
    Г-ЖА СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря господин председател.
    Мисля че имате предвид директивата за комплексно предотвратяване контрола на замърсяването. Знам че останахме в малцинство с нашата позиция. Не е въпрос да имаме само национална позиция, когато тя няма достатъчно подкрепа от всички държави-членки. Но разбира се, всякакви допълнителни усилия, които могат да се предприемат ще ги направим.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Използвайте това, че представители на тази комисия са в ръководството на десните, в ръководството на левите партии, в ръководството на центристките партии. Защото има много лостове за влияние, които не използваме в България. Сега си говорихме, че малко се държим като страна, която тепърва ще влиза в Европейския съюз. Имаме много лостове за влияние. Длъжни сме да пробваме и ако стане ще бъде чудесно, а ако не стане, поне сме използвали всички лостове. Никой няма да ви откаже помощ по този въпрос. Защото независимо каква ни е стратегията за алтернативни източници или ТЕЦ-ове, тези ТЕЦ-ове, които са построени искаме да ги запазим максимално дълго.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
    Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да се върна към въпроса за стратегията, тъй като там продължаваме да повтаряме едни срокове и едни заклинания, които не могат да бъдат истински. Беше казано как до края на миналата година ще бъде вкарана тази стратегия и как Парламентът ще я приеме. Сега с помощта и на нашата комисия, и с депутати от нашата комисия, вкарахме една допълнителна технологична пречка. Върху какво се прави ОВОЗ? Досега технологията беше проста. Министерският съвет приема някакъв вариант на стратегия. Прави се конкурс, фирма, която прави ОВОЗ върху този утвърден от някого вариант. Сега ние вкарахме допълнителен елемент и ще го приемем в Парламента. В Парламента ОВОЗ вече е минал. Разбирате, че ние или ще изиграем ролята на печат или обратното, ако променим нещо в тази стратегия трябва да се прави нов ОВОЗ. В момента Министерски съвет, да не се лъжем, не е приемал нов вариант на стратегия. Няма такъв вариант по който да се прави ОВОЗ.
    Променя се динамично старата стратегия и върху тези промени се прави ОВОЗ. Но разбирате, че това не е върху нещо утвърдено. И аз не знам доколко фирмата изпълнител по съдебен път, после не може да оспори. Тъй като, ако някой вкара съществена промяна, те ще трябва да тръгнат от нулата. И тук приказките как след месец, два ние ще приемаме енергийна стратегия просто не са сериозни. Един ОВОЗ трябва да се направи върху окончателния вариант на стратегията и това прави година и половина горе долу.
    В тази посока кажете едно реално число, кога може да очакваме и да видим новата Енергийна стратегия с или без ОВОЗ.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов.
    Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз съм разтревожен от вашите думи. В смисъл не толкова разтревожен, колкото искам да взема отношение относно текстовете, те ще залегнат сигурно и в стратегията. Понеже това, което споменахте като факти, данни, мисля че се знаеше отдавна и се чудя по какъв начин се наливат още пари в тези ТЕЦ-ове при условие, че позицията на Европа е почти изяснена. Тя може би отдавна е изяснена. И по какъв начин тези пари е решено да се наливат и се наливат все още там. И как ще залегнат в новата стратегия тези ТЕЦ-ове?
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, точно ресорният заместник-министър не е тук и са оставили господин Евгени Ангелов да отговаря на всичките тези въпроси. Те са важни. На тях трябва да бъде отговорено. И трябваше г-жа Мая Христова да бъде тук.
    Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Може би предишният министър на енергетиката може да отговори по този въпрос.
    Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това което не се каза, че ние с договора за присъединяване имаме поети ангажименти. И в тази посока знаете, че сероочистките в ТЕЦ–3 реално на практика, осигуряват очистване на над 97 процента. Наливат се пари в ТЕЦ–2, за да се направят сероочистките. И там ако има пречка, те в голямата си част не са български, създадохме ги външни структури. Но образно казано половината от сероочистките в ТЕЦ–2 са готови. Да видим кога ще свършат оставащите. Американците си ги правят със сероочистки. В Бобовдол, знаете, че единият блок беше спрян. Друг е въпросът, че там ту един се пуска, ту друг се пуска. Но един беше спрян и ние сме поели ангажимента да ги спираме. Няма безсмислено наливане на пари в ТЕЦ-овете. Обратното, върви модернизация и върви изграждане на сероочистки. Виждате, че в Стара Загора аз не чувам някакви атаки срещу замърсяването със сяра. Така че България върви в тази посока, да изпълни ангажиментите си по договора за присъединяване. Но какво ще се приеме е въпрос и на участие на България. Решенията се вземат с консенсус.
    Ако групата на топлинните централи, каквато е Полша, каквато е Германия се противопоставя, аз не мисля че ще се вкарат норми, които са неизпълними.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Германия господин Димитров е за, защото вече е направила огромни инвестиции и им харесва новата директива. Но Полша и Испания са против.
    Колеги, други въпроси има ли по тази тема?
    Господин Цонев, заповядайте.
    Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията по икономическа политика и енергетика очевидно има мощно енергийно лоби, щом цялата първа част се занимава с енергетиката и ТЕЦ-овете. Няма лошо. Енергетиката е доста перспективен и важен отрасъл. Но все пак аз искам да насоча вниманието към общата част, разбира се и в някои по-конкретни аспекти на нашата позиция по отношение на този документ и по отношение на това, което ще правят българските представители, политиката, която ще отстояват.
    Правилно отбеляза господин Председателят, че ние наистина и в предишния политически цикъл и в този продължаваме да се държим като страна кандидат-член, а не като страна член. Това не е критика. Това е констатация, която трябва всички заедно да преодолеем. Разбираемо е че сме нова страна член с много проблеми, много критикувани. И в този аспект някак си опитваме повече да се нагодим към общата европейска политика, отколкото да нагодим общата европейска политика към нашите реални национални интереси. И в този смисъл искам да кажа, че и документа и позицията, по моя преценка, страдат от същите недостатъци от които страдат всичките ни решения и цялата ни позиция и държание до този момент. Независимо от кой е била формирана тази политика и от кой е била реализирана.
    Аз имам впечатление от предишния мандат, имам някакви впечатления от това, което става в този мандат. Няма много голяма промяна. По простата причина, че ние не формулираме достатъчно ясно нашия интерес. Ще ви дам един пример и може да ме опровергаете. Ще бъда щастлив, ако това е така.
    Да вземем бюджета на Европейския съюз. Чета ви изречението, “Подкрепяме идеята за реформа на структурата на бюджет на Европейски съюз и приоритетно реализиране на дейностите свързани с научноизследователската и развойна дейност, иновации и т.н., енергетика, околна среда, външна политика.”
    Какъв е нашият национален интерес в това да подкрепяме научноизследователската и развойна дейност, коя част освен общия ни интерес? Каква е конкретиката? Как подкрепянето на тази обща европейска политика и тенденция, с кои точно неща кореспондира в нашия национален интерес с цел приоритет и т.н. Кои точно програми ще се развиват в България, за да подкрепим ние това точно направление? Не че имам нещо против. Не ме разбирайте погрешно. Това е правилната политика. Това е категорично нещо, което не бива да не подкрепяме. Ясно ли ни е на нас това, как кореспондира с нашия конкретен интерес? Хванах се затова изречение, но ако искате мога да го разширя. Мога да го разширя да кажем в общата селскостопанска политика. Мога да го разширя да кажем с политиката на заетост. Не говоря за политиката и мерките, които се приемат по кризата. Там както виждате Европейският съюз си натиска за мерките в банковия сектор и т.н., нещо което изобщо нас не ни вълнува. Точно обратното.
    Тоест, ако ние сме страна-членка, ние трябва да имаме абсолютно ясна представа, кои точно конкретни неща ще защитаваме и къде ще опъваме, ако ми позволите този израз и къде ще казваме, да това общото го подкрепяме. Ето примера с директивата и с газовете. Сигурно в енергетиката има още много примери. Това ми изказване е не критика към това, което сте подготвили. Това е констатация на общата ни немощ да формираме точно и ясно националния си интерес и да го транспонираме в тази политика с малки конкретни неща във всяка една от тези или в повечето от тези общи политики. Защото понякога подкрепяме политики, които след това разбираме, че в същност са отрязали главите на няколко сектора в България.
    Пак подчертавам, не е критика, защото няма за какво да бъдете критикувани. Това е обща слабост, която ние общо трябва да се опитаме детайлно да избегнем.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов.
    Г-Н ИВАН ИВАНОВ: Ще гласувам за предложената ни годишна програма. Доволен съм, че в самото начало, там където се изброяват в рамките на тази 18-месечна програма на испанското, белгийското и унгарското председателство, седем теми по които България счита, че трябва да вземе активно участие. Една от тях е укрепване на енергийната сигурност на Европа, което всъщност е укрепване на енергийната сигурност със страните-членки, сред които и България.
    По отношение на областта енергетика съм напълно съгласен, че трябва да имаме активно участие при изработването на двата плана за действие. Няма смисъл да ги повтарям. На регламент за повишаване на сигурността на газовите доставки. И искам все пак да отбележа и още нещо, което не беше казано, когато беше представена частта енергетика. Това е последният пасаж, а именно настоявам да вземем наистина активно участие за провеждане на координирана политика на Европейския съюз по отношение на външни енергийни отношения, като ключов елемент за гарантиране сигурността на доставките. Очевидно след като България не може сама да си проведе една такава политика по отношение на външните, спрямо Европейския съюз доставки, аз изразявам убеденост, че може наистина да се проведе такава политика на Европейския съюз, която да гарантира сигурността и на България редом с тази и на другите страни по отношение на газови доставки.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на г-н Иванов.
    Други изказвания има ли? Няма.
    Колеги, преди да преминем към гласуване, само ако позволите още едно изречение. Всички се учим в рамките на Европейския съюз как да станем по-добри. Това което трябва да се научим е много важно, да правим коалиции с други страни и да дефинираме нашия общ интерес и да успяваме да победим. Ако малка България стане и каже искаме това, то няма да стане очевидно. Да правим коалиции и да работим заедно с други страни. Това трябва да направим. Колкото и да е трудно няма друг път. Имаме сега министри, заместник-министри, които говорят езици, да се възползваме да станат контактни, за да отстояваме своите позиции. Иначе ще губим.
    Аз помня една страна, няма да я споменавам, в Европейския парламент като бях две години, която никога не правеше коалиции и казваше: Ние искаме еди какво си. Всички се смееха, радваха се и тя нищо не получаваше никога. Докато гърците са много добри. Те винаги са се разбрали с други десет страни и като поискат, никога не казват това е позиция на Гърция. Тук имаме един голям интерес, примерно за ТЕЦ-овете, което е важно за Европейски съюз. Десет страни заедно и си го договарят.
    Господин Ангелов, заповядайте.
    Г-Н ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само едно нещо, ако мога да добавя. Аз съм напълно съгласен за коалициите. Няма как да не бъда съгласен. Но тези коалиции трябва да са и български коалиции за такива важни неща, които вие споменахте като икономически и индустриални приоритети. Защото те са такива каквито са и трябва да има единомислие в посоката, в която вървим. Иначе това, което се случва и има по-голяма опасност да се случва в бъдеще е едно раздробяване на интересите. И реално да останем без, бих казал водещи индустриални сектори, извън тези всички, които всеки път обсъждаме – енергетика, земеделие, дори в известна степен туризъм.
    Конкретно за иновациите. В момента ние имаме около 300 млн. евра за насърчаване на този иновативен процес. И нямаме капацитет нито в Министерството, нито в структурите да дефинираме ние къде трябва да бъдем иновативни, което не е приемливо. И това е едно от нещата, по които ние в момента доста работим. И една от причините да се преструктурира цялото Министерство в тази област е да може да сме на ясно какво привлича нашата икономика извън 30-те най-големи компании. Какво правят хилядите малки предприятия. Как кооперират по между си. И как ние трябва да насърчаваме точно този тип бизнес. Така че ние работим усилено в тази тема и ако имате идеи, идвайте и споделяйте.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ангелов.
    Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Една реплика към господин Заместник-министъра. Призивите за обща позиция на различните политически сили в България по теми, които са важни за държавата е много добър. И премиера Борисов го направи миналата седмица в зала. Ние сме готови за такова сътрудничество по важни теми за България. Понякога ни е трудно да се ориентираме във вашата позиция. И понеже говорим за енергетиката, ще дам конкретен пример. Тази седмица ни е трудно да разберем какво мисли правителството по АЕЦ “Белене”, когато един министър сутрин говори едно, а другият след обяд друго. И затова в петък сме поискали изслушване на министър Трайков.
    Благодаря. Това беше репликата.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
    Колеги, други желания за изказвания? Няма.
    Подлагам тази точка – Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, на гласуване. Който е съгласен моля да гласува.
    Гласували 18 „за”.
    Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    Приехме програмата.
    Виждате, уважаеми представители на Министерство на икономиката, как всички депутати подкрепиха принципно програмата, така че искайте нашата помощ и може да стигнем до консенсус.
    По точка разни, колеги има ли нещо? Няма.
    Успешен ден на всички!
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 15.05 часа).


    ПРЕДСЕДАТЕЛ
    НА КОМИСИЯТА:
    Мартин Димитров


    Стенограф:
    Силвия Михайлова
    (42 068)
    33
    Форма за търсене
    Ключова дума