Народно събрание на Република България - Начало
Начало> 43-то Народно събрание > Парламентарни комисии
Парламентарни комисии
Временна комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс
Временна комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс
17/01/2014

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ
НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 2


На 17 януари 2014 година (петък) от 14.00 часа в сградата на Народното събрание, пл. „Народно събраание” № 2, зала Изток се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов изборен кодекс при следния

ДНЕНЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на първо четене проект на Изборен кодекс, № 354-01-96, внесен от Мая Манолова и група народни представители;
2. Обсъждане и гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 354-01-34, внесен от Андон Петров Андонов и група народни представители;
3. Разни.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Откривам заседанието.
Дневният ред ви е предаден предварително. Има ли някакви забележки по него? Няма. Тогава предлагам да го гласуваме.
Който няма забележки и е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно от всички присъстващи членове на комисията.
Аз предложих да обсъждаме двата законопроекта едновременно. Това може да стане при съгласие на всички членове на Временната парламентарна комисия.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на нашата парламентарна група подкрепяме този подход, тъй като ще избегнем двойното говорене по теми, които са сходни.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие възразявате ли, колеги от ДПС и колеги от Атака? Добре.
Имате ли претенции кой първи ще представи законопроекта.
Първият законопроект, който ще разгледаме е внесеният от народни представители от Коалиция за България, който имам честта да ви представя, с уговорката че макар и формално внесен от народни представители от Коалиция за България, това е проект, който е изработен от Временната парламентарна комисия, в която бяха включени представители на всички парламентарни групи.
Всъщност този проект е резултат и от общите усилия на гражданските организации и движения, които се включиха в изработването на новия проект, на извънпарламентарни партии, а също и на всички институции, които имат отношение към провеждането на изборите. Така че представяйки този проект вече пред комисията, която ще трябва да го гласува на първо четене, искам да се обърна към всички, които участваха в неговото изработване и да кажа, че представям всъщност техният проект. Всъщност и тези, които внимателно са проследили разликите между окончателния проект, изработен от Временната парламентарна комисия и този, който беше внесен от депутати от Коалиция за България ще видят, че там само в случаите, в които имаше различни варианти на едни или други текстове сме внесли единия от двата варианта и сме отстранили някои технически неточности, които въпреки опитите ни за прецизна работа, в крайна сметка фигурираха в първоначалния проект.
Преди да ви представя най-важните промени в изборните правила, които са включени в новия Изборен кодекс, искам да кажа няколко думи по една от основните дилеми, а именно необходим ли е нов Изборен кодекс или може с промени да бъде подобрен действащия сега Изборен кодекс. Според нас е задължително да бъде приет изцяло нов изборен кодекс по няколко причини.
На първо място защото действащият кодекс, изработен под ръководството на госпожа Искра Фидосова в предходния Парламент, показа по категоричен начин, че не може да осигури честен и демократичен изборен процес и на практика изборните правила, залегнали в този кодекс създадоха предпоставки за една голяма част от манипулациите и гафовете и на президентските, и на местните избори през 2011 година, а и по време на парламентарните избори, проведени през м. май т.г.
Втората причина е, че гражданите които излязоха на улицата и през м. февруари м.г. и през лятото, и през есента, заявиха едно от ясните си искания, да бъде приет изцяло нов Изборен кодекс с достатъчно радикални промени в изборните разпоредби.
На трето място промените, които се предлагат в този проект са многобройни и важни. Достатъчно многобройни и важни, за да бъде осъществено изискването на чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове, който налага при такива промени актът закон или кодекс да бъде отменен и да бъде приет изцяло нов.
На четвърто място защото Венецианската комисия и Мисията на ОСС, която наблюдаваше изборите в България в своето съвместно становище казаха ясно, че е необходима нова структура на Изборния кодекс.
Ще цитирам дословно това становище, в което се казва: „Необходима е промяна в структурата на кодекса, за да се избегнат излишните повторения и да се улеснят органите, които отговарят за неговото прилагане, с възможност за насочване към правилата и процедурите за конкретния вид избори, без да се налага преглед на многобройни и различни части от текста”.
Това по категоричен начин обосновава и необходимостта от изцяло нов кодекс, защото освен многобройни и важни промени и промяната в структурата на кодекса, на практика прави невъзможно просто промените в действащия нормативен акт. Всички тези, които добросъвестно са се запознали с нововъденията, ще признаят, че е по-лесно да бъде написан изцяло нов кодекс, отколкото всички тези промени, включително и структурата, да бъдат коригирани във вече действащия кодекс.
Сега ще кажа и няколко думи за най-важните промени, които са заложени в проекта за нов кодекс.
Ще започна с това, че за първи път Изборният кодекс включва абсолютно всички избори, които се провеждат в нашата страна, включително и изборите за народни представители за Велико Народно събрание. Такива разпоредби липсваха в досега действащия Изборен кодекс.
За първи път се предвижда преференциално гласуване на избори за народни представители и на избори за общински съветници, като предлаганият праг на преференцията е достатъчно нисък, така че да осигури реално разместване на кандидатите в листите, което да мотивира хората да участват по-активно, за да могат кандидатите, които според тях отговарят на стандартите за висок професионализъм и нравственост да влязат в избираните органи.
За първи път предлагаме и въвеждането на машинно гласуване, чрез което ще се ограничи контролирането на вота и злоупотребите с печатане и надпечатване на бюлетини.
Няма да изреждам примери, само ще кажа, че последният случай в Костинброд изобщо не е единствен. Надпечатването на бюлетини е чести и масова практика. Особено на местни избори се използва от кметове с различен цвят. Всички, които са наблюдавали изборите в България имат ясна представа затова.
Предлагаме също така, тъй като на предстоящите избори машинното гласуване ще бъде експеримент, за първи път бюлетините да се печатат под контрола на Българската народна банка по Наредбата за условията и реда за отпечатване на ценните книжа, така че да има ясен контрол и от страна на Министерство на финансите и на Централната избирателна комисия върху това как ще се печатат бюлетините за предстоящите избори.
Предлагаме и нов начин за конституиране на изборната администрация и по-специално на Централната избирателна комисия. Тя да бъде професионална, експертна и независима. Да се избира от Народното събрание след една открита и прозрачна процедура, чрез номиниране на кандидати и тяхното изслушване пред Пленарна зала.
Ще кажа само, че професионализирането на Централната избирателна комисия е препоръка от страна на всички международни организации, които са наблюдавали изборите в България и една стандартна практика, която е утвърдена във всички европейски страни.
Специално и в отделни глави за първи път са разписани правомощията и на наблюдателите, и на застъпниците и на представителите на политическите партии, като целта в променените разпоредби е наблюдателите, гражданските организации и медиите да имат пълен достъп до абсолютно всички фази на изборния процес, което да създаде наистина предпоставки за истинска прозрачност.
В тази посока са и редица текстове, които променят правилата на функциониране на изборната администрация. Например за първи път абсолютно всички решения на изборните комисии ще подлежат на съдебен контрол.
За първи път ще бъдат длъжни всички изборни комисии да се произнасят по сигнали и жалби не само на участниците в изборния процес, но и на наблюдателите, и на гражданите.
За първи път ЦИК има ангажимент, освен да излъчва онлайн своите заседания, да поддържа архив с всички заседания, така че да са ясни мотивите на членовете на ЦИК при вземането на едно или друго решение, а също така своевременно, незабавно обявяване не стенографските протоколи от всички заседания.
Всъщност такъв ангажимент ще имат и районните, и общинските избирателни комисии, като изискванията за публичност ще важат и за всички регистри, които поддържат избирателните комисии, защото до този момент беше невъзможно и гражданите, и наблюдателите, и неправителствените организации да се информират даже затова кои са кандидатите, които са регистрирани в една или друга районна или общинска избирателна комисия.
Една от основните промени, които предлага новият проект за Изборен кодекс са и осигуряването на равнопоставеност на различните участници в изборния процес, което е и основно изискване на гражданските организации, те настояват затова.
Затова са заложени и норми, които да осигурят тази равнопоставеност и по отношение на регистрацията и на партии, и на кандидати, депозити, брой изискуеми подписи за регистрацията на една или друга партия.
Съществено сме променили и правилата на предизборната кампания и особено нейното отразяване в медиите. За първи път отразяването в обществените медии ще бъде безплатно. За представяне на кандидатите в частните медии, партиите, които не получават държавна субсидия ще могат да ползват медийни пакети, т.е. една помощ от държавата, тук сме заложили 40 000 лева, но това може да бъде допълнително дискутирано. Така че от една страна хората да имат възможност за информиран избор, кои са кандидатите и какви са техните послания, от друга страна и малките партии и независимите кандидати, които нямат достатъчно финансиране да могат да бъдат представени в частните медии.
Няма да се спирам подробно на правилата за медийното отразяване, но тук са залегнали едни отдавна искани от неправителствения сектор промени, а именно всяко едно излъчване, ако е платено, да има ясна индикация затова, за да могат да се информират българските граждани, както и да бъдат обявявани условията на всеки един сключен договор от политическа партия с медия, за параметрите на този договор. На гражданите да е ясно кандидатите какви пари харчат в кампанията и какво е разплащането с една или друга медия.
За първи път предлагаме и Съветът за електронни медии да прави мониторинг на това как се спазват правилата в предизборната кампания, която също е една от основните препоръки на международните наблюдатели, които са следили изборите.
Има и промени в други части на кодекса. Например за първи път предлагаме имунитетът на кандидатите да може да бъде свалян. Знаете, че в момента кандидатирането за участие в избори прави неприкосновен наказателно съответния кандидат, защото дори и Главния прокурор да иска да повдигне обвинение няма от кой орган да иска сваляне на имунитета на кандидата, като тук можем да водим дебати затова, дали изобщо трябва да остане имунитета на кандидати за народни представители и за други изборни длъжности.
Максимално са облекчени условията за гласуване на българите в чужбина и по отношение на образуването на изборни секции, така че навсякъде, където има български диаспори да има достатъчно брой секции, които да осигурят възможност за гласуване на българските граждани и самия начин за подаване на заявления за включване в тези секции. Максимално са опростени и са съобразени с исканията на организациите на българските граждани в чужбина.
Тук ще отбележа специално, защото господин Томалевски е тук, че има промени и по отношение на пасивното избирателно право по начина, по който това беше настоявано и е в съответствие с Конституцията от нашите сънародници, които живеят в чужбина.
Може би една от най-сложните за решаване теми е темата за избирателните списъци и за тяхното изчистване от мъртви души, както е прието да се назовава проблеът с избирателните списъци. Знам, че тук господин Гетов ще възрази, но наистина драмата с броя на гражданите, които са включени в избирателните списъци и броя на гражданите, които живеят в България е голям. Очевидно е несъответствието. Ясно е и каква е причината, защото една голяма част от нашите сънародници живеят и работят в чужбина. Не са заявили това обстоятелство и поради това са включени в избирателните списъци в България.
Предлагаме решение на този проблем чрез поетапното въвеждане на активна регистрация. Очаквам тези текстове да бъдат подобрени в обсъждането на кодекса между първо и второ четене.
Редица други промени, които облекчават и гласуването на българите в чужбина, включително и на хората с увреждания без излишна бюрокрация затова да могат да ползват подвижни избирателни урни или специално създадените секции за хора с увреждания, така че да може да се осигури достъпа до участие в изборния процес.
За първи път методиката за разпределяне на мандатите е част от Изборния кодекс. Положихме много усилия , основно и с помощта и на професор Константинов затова методиките за всички видове избори да бъдат включени като част от проекта за нов Изборен кодекс. Това се прави за първи път и е резултат от съвместния труд на експертите, народните представители и разбира се, основно на професор Константинов, като се надявам, че и методиките също ще бъдат предмет на обсъждане, така че да е безспорно, че след като правилно и честно се отчетат гласовете на българските граждани по време на избори, след това правилно и честно ще бъдат разпределени тези гласове по мандати. Да няма никакви спекулации и подозрения на тази тема.
Мога да говоря и още за промените в Изборния кодекс, но смятам да спра дотук. Проектът не е съвършен. Разбира се очаквам по някои особено спорни и важни теми да има предложения между първо и второ четене, но тук сме облекчени от това, че на практика дебатите вече се развиват в рамките на повече от половин година. Знаем какво е мнението на гражданските организации. Имаме редица писмени становища, на 150, от различни организации. Надяваме се този процес на активно взаимодействие с гражданските организации да продължи. Посредник в него да бъде Общественият съвет, който ще има не лека задача, не по-малко отговорна, не по-малко сложна и от членовете на самата комисия, но в едно добро взаимодействие се надявам да финализираме този процес до 20 февруари т.г. или до края на м. февруари т.г., така че гражданите и партиите да могат да се подготвят за участие в евро изборите по новите правила все пак достатъчно рано.
Благодаря.
Предполагам, че и вие ще представите проекта, внесен от ГЕРБ.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо председател, благодаря за тази възможност.
Поводът да бъде внесен законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс е същият, като Вие изложихте причините към мотивите към вашия законопроект.
Безспорно исканията на гражданите още от м. февруари м.г., още повече след провеждането на предсрочните парламентарни избори, доказаха, че има нужда от усъвършенстване на изборните правила и процедури.
Споделям разбирането Ви, че няма перфектен и идеален нормативен акт изобщо. Винаги могат неговите норми да бъдат усъвършенствани и тук големият въпрос е дали това трябва да стане по пътя чрез изменението на съществуващия нормативен акт или чрез изцяло нов нормативен акт, изцяло изработването на нов Изборен кодекс в конкретния случай.
Ние се придържаме и споделяме първата възможност това да стане чрез промяна на част от правилата в сега действащия кодекс по следната основна причина.
Няма спор, че Изборният кодекс е нормативен акт, зареден с най-голяма степен на партийност и на политичност, както и госпожа Буруджиева в дебата по повод създаването на Комисията за изработване на изцяло нов Изборен кодекс го е отбелязала.
За нас изключително опасно е, ако при всяка смяна на мнозинството в Народното събрание, новото мнозинство тръгне в посока да изработва нови изборни правила.
В подкрепа на това наше разбиране е и проектът, внесен от народни представители на Коалиция за България, тъй като ако изключим новата структура, различна от тази на сега действащия Изборен кодекс над 94 % от текстовете по съдържание са сходни.
Освен това практиката показва, и в момента върви на второ четене в Правната комисия законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки например, където обема на съществените промени е много повече от това, което ни се предлага в законопроекта на колегите от Коалиция за България.
Така или иначе в нашия законопроект за изменение и допълнение на сега действащия кодекс също сме се спрели, визирали сме онези групи от въпроси, които са най-дискусионни и по които българските граждани, гражданското общество като цяло показва изключителна чувствителност.
На първо място това е за избирателната система. Спомняте си летните протести, спомняте си настоявания на неправителствени организации и на отделни граждани, разбира се, за силен мажоритарен елемент в предстоящата промяна на изборните правила.
Тъй като нашият законопроект е от края на м. юни м.г., тогава ние считахме, че нямаме достатъчно време, за да бъде удовлетворено изцяло искането за половината - 120 мажоритарни изборни райони, а останалите по пропорционална система. И само и единствено водени от принципа за бързина, предложихме практика, която вече е била действащо право през 2009 година, а именно 31 мажоритарни избирателни райони и останалите 209 по пропорционална избирателна система.
Новият момент, в сравнение с 2009 година на действието на изборните правила, е втори мажоритарен елемент, вече в самата пропорционална листа, предложен от партии и коалиции, като ние предвиждаме възможност за префренциално гласуване с бариера от 5 %. Нашата бариера е по-ниска от тази, която се предлага от колегите от Коалиция за България, които са се спрели на 7 процентна бариера.
Почти идентични са предложенията, въпрос само на редакционно влияние върху облекчените условия за регистриране и участие в изборите на независими народни представители, издигнати от инициативни комитети в две посоки – намаляване броя на подписите в подписка за определен кандидат от 3000, стават на 1000 при нас, като намаляваме и депозита за участие, почти символичен.
Следващо съществено предложение в нашия законопроект е намаляването на изборната бариера. Известно е, че до момента тя е 4 %, като такава я предлагат и в другия законопроект за изцяло нов Изборен кодекс.
Ние предлагаме тази бариера да бъде намалена на 3 %. Считаме, че това е най-силната гаранция, за да може да има по-широко представителство на българското общество като цяло в Народното събрание. В противен случай, и с таблиците, които са ни предложени от представителите на неправителствените организации става ясно, че при запазване на 4 процентната бариера отново голяма част от български граждани, подали гласовете си за партии, които не са преодолели тази бариера несъществуваща, отново няма да се чувстват представени и отново бихме възпроизвели занапред тези протести, които и в момента негодуват от това, че голяма част не са намерили и не виждат в днес представените политически партии в Парламента изразители на своите идеи.
Предвиждаме правила, най-общо казано, в промяна правомощията на компетентните органи по начина, по който се поддържат избирателните списъци. Споделяме усилията да намерим норми, които да стигнат най-общо казано до прочистването на тези списъци, до актуализирането им действително с български граждани, които ще упражнят правото си на глас. По същия начин се обявяваме за конкретни правомощия на ЦИК по контрол на процеса за техническо изработване и отпечатване на изборните книжа.
Нашето предложение е това да се случва и от печатницата на Българска народна банка.
Предложили сме и правила, които да създават възможност медиите да предоставят безплатно време за отразяване на предизборната кампания при наличие на договореност между субектите, които са заявили желание за участие в изборния процес и самите медии.
Разбира се, че ако бъде подкрепен нашият законопроект на първо четене, между първо и второ четене са възможни по-детайлни промени.
Съзнаваме, че краткото време, което трябваше да съобразим с направените предложения от неправителствените организации, обявени на страницата на Народното събрание, както и такива, които сме получили в централата на ГЕРБ не ни даде възможност за по-детайлно и по.мащабно като обем, а не като теми, промени в законопроекта, но сме готови в диалог с колегите в комисията да работим в тази посока.
Повтарям, изключителна опасност е за нас при всеки избори за национален Парламент да се прибягва към изработването на изцяло нов Изборен кодекс.
Благодаря ви.
ПРЕДС.МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, чухте представянето.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Попов.
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Във връзка с това, което госпожа Цачева заяви, че всяко едно ново издание на Парламента изработва свой кодекс, държа да отбележа, че изработването и приемането на нов Изборен кодекс не е продукт на собственото ни искане за такъв кодекс, а то е неотложно желание на цялото общество за изработване на нов Изборен кодекс. Затова в самото начало госпожа Манолова спомена, че този продукт е плод на усилията на много неправителствени организации, на цялото гражданско общество, което изрази своето становище във връзка с изборните правила, които бяха и отразени в новия Изборен кодекс.
Освен това има и съществени идейни и конструктивни промени в проекта на новия Изборен кодекс в сравнение със сега действащият, за тези промени, госпожа Манолова още в самото начало много ясно поясни и това пак повтарям, не е наше самоцелно желание. Това е една обществена необходимост. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Буруджиева.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, преди да започна изказването си по същество имам една молба към всички колеги, и най-вече провокирана от думите на госпожа Цачева.
Госпожо Цачева, всеки един от нас може да извади нещо, защото аз нямам никакъв спомен да съм казвала подобни думи, от някъде и да го залепи на някой. Просто Ви призовавам да не злоупотребявате с моя професионализъм като политолог. Абсурд да съм казала партиен заряд, че носи Изборния кодекс, освен ако не съм говорила за Изборния кодекс на госпожа Искра Фидосова.
Политически заряд носи този закон, защото това е технологията, която трябва да даде възможност една политическа система да функционира демократично. Да не навлизам по-нататък в теорията.
Искам да кажа няколко думи по повод на спора фактически, който е тук, дали да има нов кодекс, защото доколкото разбирам в самите предложения, които се правят от колегите депутати от ГЕРБ за промени в Изборния кодекс няма твърде съществени различия, т.е. между първо и второ четене тези неща могат да бъдат отчетени в рамките на дискусията и да се види точно към какво решение ще премине Народното събрание. Така или иначе всички предложения, доколкото разбирам и във вашето предложение за промени на Изборния кодекс са продиктувани основно от едни и същи носители – гражданското общество, неправителствените организации, професионалистите, които се занимават с този въпрос.
Смятам за изключително некоректно в дебата ни в този момент да се вкарват някакви партийни пристрастия, защото всички знаем, включително и Вие, не Ви подценявам в това отношение, че новия Изборен кодекс се налага, защото това е желанието на обществото, а не защото има някаква партийна повеля или голям мерак от страна на някой да го променя, точно сега да прави нов кодекс.
Защо обаче от гледна точка на политологичната теория е необходимо да има нов кодекс? Смисълът да има нов закон, в случая нов кодекс, поне според мен, е опит да се отговори по системен начин на въпроси, които във времето излизат по един и същи проблем. Едни и същи въпроси горе долу, по едни и същи проблеми.
Това означава, че опитът да се реформира едно органично тяло на един закон, в случая Изборен кодекс, просто като промяна, а не като дух, системност, цел и принципи, няма да доведе до нищо, защото и тези промени в някакъв Изборен кодекс биха довели отново до същите системни проблеми, пред които ще се изправим на следващите избори.
Тези системи кои са? От една страна те засягат електоралното тяло и тук мисля, че ако проектът за нов Изборен кодекс в никакъв случай не решава всички тези проблеми, то задава стъпките, по които ще се върви, за да се изчистят тези проблеми. Наистина няма перфектен нито Изборен кодекс, нито закон, защото в крайна сметка това зависи и от обществото и от всички нас като граждани и политици как ще го спазваме и как ще го прилагаме.
На второ място това е организацията. Ако в първата част говорим за регистрите, за начините, по които хората ще могат, така да се каже, да видят някаква промяна в този вечен дебат за фантомите и какво представляват нашите регистри, по повод на организацията става въпрос за контрол и начина, по който ще се провеждат самите избори. Тук има много системни нарушения, много системни проблеми, които с никакви промени не успяхме да ги преодолеем и които между другото са ключов параметър на това Изборният кодекс да не може да функционира.
На трето място това е кампанията, т.е. формата и параметрите на състезанието.
На четвърто място това са резултатите и отчитането на вота на избирателите, доколко това ще бъде прозрачно, доколко всяко гласуване наистина ще доведе до изразяване волята на хората и т.н. С което искам да обобщя. Изборният кодекс е доверие и технология. Абсурдно е постоянно да се опитваме да заменяме, така да се каже, технологията на един закон с това тук да сложим винтчето, да го заместим с телче или нещо друго да направим. Или ще се опитаме да придадем нов смисъл и нов дух, това което се опитаха всъщност да направят неправителствените организации и гражданския сектор и заедно с тях да продължим тази работа тук, в тази комисия или трябва да си кажем откровено, че ние просто искаме, както се изразихте, да следваме чувствителността на гражданското общество, което примерно днес иска да е на 3 %, аз лично ви призовавам, ако искате всички, за да не се чувстват непредставени в Парламента, дайте да няма никаква бариера. Тогава няма да може да каже никой, че не е представен в Парламента. Но ви питам какъв Парламент и какво вие като политическа сила се опитвате да постигнете, защото Изборният кодекс в крайна сметка трябва да може да даде възможност на абсолютно всички граждани да изразят своята воля и да има достатъчно добър набор от избор между различни политически предложения. Това да е достатъчно прозрачно и ясно. Да имат много лесен достъп до информацията. Да имат пълната информация за политиците и политическите партии и да имат всички гаранции за това, че техния вот ще бъде правилно отчетен и калкулиран, така да се каже, в общото гласуване.
Искаме ли ние този общ дух да променим, т.е. Изборният кодекс да не се ръководи от някакви политически и партийни пристрастия, да се ръководи от това изборите да бъдат в полза на гражданите и искаме ли да постигнем целта на максимално прозрачни, добре организирани и максимално внушаващи доверие избори?
На това трябва да отговаря днешния дебат.
Разбирам пристрастието, с което фактически приключвам, към всеки един, който е произвел текст и предложение за законопроект. Уважавам го. Това е труд и това е резултат от волята и усилията на много хора, но смятам, че в момента нямаме този съществен спор, т.е. ние нямаме два законопроекта, които фатално да се разминават.
Затова трябва да си отговорим на въпроса не дали вашите предложения, предложенията на неправителствените организации или на някоя друга политическа сила ще бъдат отразени в новия Изборен кодекс, а искаме ли да променим духа на българския Изборен кодекс и неговата цел така, че да обслужва гражданското общество и гражданите, в името на които се правят тези избори?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Буруджиева.
Заповядайте, госпожо Цачева.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Буруджиева, ще започна от Вас, въпреки че имам реплика и към колегата след това.
Споменах Ви в знак на съгласие с онова, което Вие сте изложили, с това което сте казали. Аз се позовах на Вас и по същия начин считам, че действително това е законопроектът, който в максимална степен отговаря на въпросите, които Вие поставихте в своето изложение, така че тук нямаме никакво различие с Вас.
Принципното различие на мен и моите колеги, както и към колегата, който говори преди Вас е това, че цялото българско общество изисквало изцяло нов Изборен кодекс.
Това е дълбоко невярно твърдение, защото зад нас като народни представители стоят над 1 100 000 български граждани, още половин милион от партиите, които са извън Парламента, но кореспондираме с тях, твърдят, че няма нужда от изцяло нов Изборен кодекс. И тук е чувствителността на гражданското общество, защото хората не ни вярват на нас, политиците и си мислят, че всеки който започне да прави нов изборен закон, с нови изборни правила, ги прави за някаква лична угода.
Това е опасността, но няма как да се разберем с вас, защото тръгваме от две различни изходни точки. Аз тръгвам от това как се променя и кога е нужна изцяло в юридически план, изцяло по Закона за нормативните актове, да бъде създаден нов законодателен акт, който по изцяло нов начин да регламентира отношеният, а не от друга систематична точка, както тръгвате Вие. И в този смисъл повтарям, не са налице такива обществени отношения, които да налагат изцяло преуреждането в нови правоотношения в тази материя, които да налагат изцяло нов Изборен кодекс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: За дуплики от колегата Буруджиева и колегата Попов.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Съвсем накратко. Госпожо Цачева, хората според мен не ни вярват, защото как да ни повярват, когато преди 3 години е имало обществени отношения да пишете нов кодекс, сега изведнъж нямало обществени отношения и законодателството било еди какво си и се базирате на юридическите си възможности.
Затова не ни вярват хората, защото веднъж се говори едно, друг път друго. Така аз мисля и затова пак ще останем на различни позиции, защото имаме и различно разбиране защо ни вярват и защо не ни вярват хората.
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Ще се присъединя към колегата Буруджиева в нейната дуплика, но ще добавя, че никога не съм имал, и не считам, че който и да било в България може да има необходимото самочувствие да говори от името на цялото гражданско общество. Но тези организации, които са изразили мнения, а те не са малко, тези дебати които бяха публични, всъщност какъв беше извода от тях? Тези промени от този извод са именно отразени в новия Изборен кодекс.
Това са преференцията, активна регистрация, машинно гласуване, професионален избор на администрация, методиката на проф. Константинов. Как мислите, че всички тези новости, които явно ги искат представителите на тези организации, които пак повтарям не са малко, могат да бъдат „лепнати” и отразени в стария Изборен кодекс, без това да не го направи един законодателен Франкенщайн. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ искаше думата, след това господин Шопов, след това господин Кирилов. Да има все пак движение между различните групи в Парламента.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз участвах активно и в работата на предишната временна комисия. Участвах в дебатите и с гражданските организации. Мисля, че се произведе един добър проект за нов Изборен кодекс. Доколкото до това дали има нужда от нов Изборен кодекс или няма, мисля, че само два факта, посочени от последни избори трябва да ни дадат този отговор и евентуално мисля, че и колегите от ГЕРБ ще си бъдат в полза от тази гледна точка.
А именно единият факт е 2011 година, когато провеждахме местни и президентски избори, аз по-скоро за президентските ще говоря, стотици хиляди български граждани, които бяха в България не успяха да гласуват и ги гледахме по медиите поради една проста причина, че в тогава действащия закон бяха вмъкнати едни текстове. Вместо органът, който изготвя и прави избирателните списъци, някои други да се намесват в този процес. Ако вземем за пример изборите от 2013 година, където изборите бяха проведени по сега действащия кодекс, организацията на изборите беше направена от ГЕРБ и в крайна сметка се стигна до там, че при наличие на половината членове на избирателните комисии на всички нива, на секционна и районна избирателна комисия от ГЕРБ, при спечелени най-много гласове и най-много мандати респективно, ГЕРБ беше партията, която не признаваше изборите, което означава, че има някакъв проблем.
Явно ще трябва да се създаде нов ред, нови правила по които да има ясно доверие в деня след изборите, т.е. така да се изградят правилата, че всички действия до деня на изборите да са по такъв ред, че в деня след изборите да имат доверие към този резултат. Аз считам, че и вие сте съгласни, че все пак от това бреме трябва да се освободим по някакъв начин всички.
От тази гледна точка аз считам, че позовавайки се и на изборите през 2011 година, съставянето на избирателните списъци е един от най-отговорните процеси. Ние, благодарение на Вас, госпожо председател, имахме среща и с Венецианската комисия. Идеите, които са залегнали в момента от едни избори, на други избори да се правят някакви списъци и да се остави на субективна преценка на членове на комисии да преценяват кой български гражданин в момента на изборите, в деня на изборите ще има право да гласува или няма да има право да гласува, е много по-голям проблем, отколкото пълнолетните български граждани по регистъра на населението, отговарящи на условията на Конституцията, да бъдат и да фигурират къде да е в някои избирателен списък. Аз поне участвах в такава среща и всеки, който от предишната комисия е искал, е можел да участва в такава среща.
Ние по този въпрос много внимателно трябва да мислим. Има хора, които имат достатъчно опит от избори, и то в деня на избори да знаят и да черпим от предишни избори опит и да знаем как се реагира в деня на изборите.
Ние трябва да елиминираме всякаква форма на напрежение по време на избори и да гарантираме максимално доверие към резултата. И от тази гледна точка наистина най-вероятно има варианти при ясен ред избирателните списъци да отговарят, условно казвам, на наличните хора в страната, за да има по-голямо доверие, не за нещо друго, но от друга страна в никакъв случай това не би било редно да бъде ограничение върху правата на българските граждани и да се остави този въпрос на субективна преценка, ако ще да е дори на членове на комисии или на хора от изборната администрация.
Този въпрос много детайлно, но прецизно трябва да бъде разписан, трябва да е много ясен, за да бъде гарантирано конституционното право. А пропо, тъй като говоря за избирателни списъци, ще премина на следващата стъпка и ще разширя същата тема.
Конституцията дава права на български граждани, и там са ясно изписани правата. В изборните закони, с някакви си технически инструменти, директно казвам, примерно наличие на адрес, ние ограничаваме конституционни права на български граждани. Този въпрос трябва веднъж завинаги да бъде изчистен и не може ние с технически инструменти да лишаваме българските граждани от техните права.
Нещо повече. Госпожо председател, в този кодекс най-малкото, което можем да направим, е една голяма крачка в посока на решаването на този въпрос, а именно вместо пет различни дефиниции да има на тази тема, поне можем с експертите да седнем да направим една обща дефиниция на един термин, който се ползва в един и същи закон, терминът „живял”.
Да направим една дефиниция, да не са пет дефиниции на един и същи термин, от един и същи закон, и то такава дефиниция да направим, че този термин да не служи за ограничаване на конституционни права на български гражданин.
Може би и още един по-дребен момент, свързан с избирателните списъци. От опит и практика, включително и от решения на Конституционният съд на Република България, виждаме, че за избирателните списъци в чужбина, в градовете в които има повече от една секция, тъй като българските граждани имат право да гласуват в коя да е секция, ако се намират в момента в чужбина, независимо дали са заявили, че ще гласуват или не, може би там по-скоро предварителната подготовка на избирателни списъци е нефункционална, ако четем решения на Конституционния съд.
По другите теми. За методиката искам да кажа няколко думи. Обърнах внимание, когато в началото имаше идея да се прави нов Изборен кодекс, от Движението за права и свободи бяхме заявили, че трябва да има ясна рамка при разпределяне на мандатите в закона. Адмирирам идеята да има дори приложение методика и поне един елемент в методиката, който е залегнал в момента за преразпределение, по-скоро на мандатите на партиите, мисля че е правилен, по-скоро се доближава до методиката от 2009 година. Защото 2013 година, всички знаем, имаше един опит, едни изкуствени моменти да се влагат в една методика, която приключи 2009 година с 3-4 мандата за обяснения, т.е. като изключения. Ние направихме 22 стъпки 2013 година, от които мисля че бяха 14 размествания, т.е. 14 обяснения.
Няма идеална методика. Въпросът е така да направим методиката, че след изборите, след като приключи действието, методиката по-малко да се обяснява на българските граждани и по-малко размествания да има. И в преразпределението, цена на мандат като участва, това е по-добър подход и по-малко размествания ще има, и по-близки до истината резултати ще има.
За преференциалното гласуване. Там колеги трябва да сме малко по-внимателни, защото априори българският гражданин, който е съгласен с партийната подредба на листата, той не отбелязва предпочитания. В момента това, което прочетох тук в проекта, този момент не се отбелязва. Не може, условно казвам, 90 % от гласоподавателите да са съгласни с партийната подредба на листата, такава каквато е регистрирана и 10 % да са гласували с преференции за мен, и аз от последно място да мина на първо място.
Този момент между първо и второ четене, може би заедно, трябва да седнем и да го изчистим. От друга страна се обезсмисля и функционирането на партиите. Не можем да пуснем избирателите да подреждат и да правят листите.
От тази гледна точка гражданите, които са гласували и са съгласни с регистрираната листа, техният вот също би трябвало да бъде отчетен, когато се прави преразпределение вътре в листата на мандатите.
Има още един момент, който само ще го отбележа и после в дебатите, а може би между първо и второ четене, а може и преди първо четене, да бъде коригиран.
Колеги, вече сме членове на Европейския съюз. Като членове на Европейския съюз наши кметове, съветници, включително членове на Европейския парламент от Република България могат да бъдат небългарски граждани, граждани на държави членки на Европейския съюз, които могат да бъдат кандидати в България и от България. И от тази гледна точка ограничението, т.е. забраната само на български език да се води предизборната кампания, по един или друг начин правата на европейските граждани биват ограничавани, да могат да си правят своята предизборна кампания. Този момент също трябва да намери каквато и да е форма, някаква форма на решение между първо и второ четене.
Имам после няколко неща като забележки, но за да не досаждам, ще приключа с това, че наистина има нужда от нов Изборен кодекс. Имаме достатъчно време да направим новия Изборен кодекс преди провеждането на изборите за членове на Европейския парламент, стига да сме достатъчно конструктивни в посоката, да направим така, че да дадем достатъчно свобода на българските граждани да могат да избират и да бъдат избирани, а от друга страна достатъчно гарантиран да бъде техният вот и резултатите от изборите да имат достатъчно доверие на българските граждани, от самите граждани, както впоследствие безспорно и от партиите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Госпожа Цачева иска да Ви направи реплика.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз Ви благодаря, господин Карадайъ. Разбрах защо вие искате нов Изборен кодекс като представител на парламентарната група на Движението за права и свободи, за да ни върнете назад в изборното законодателство, което мисля, че беше достояние на правилата, които от 41-то Народно събрание бяха изработени главно в три посоки, които Вие конкретно изброихте.
На първо място нов Изборен кодекс за връщане на изборния туризъм. Явление, категорично отречено от българското общество.
Нов Изборен кодекс за липса на мажоритарен елемент, т.е. за липса на преференции и отново партиите да решават кои да бъдат представителите на гражданското общество и на хората като цяло.
На трето място голямата болка и широките дебати в 41-то Народно събрание за агитацията на майчин език.
Благодаря Ви. Бяхте достатъчно откровен и искрен, но се надявам дано останалите поддръжници на идеята за изцяло нов Изборен кодекс да осъзнават опасността от приемането на изцяло нови правила, докъде и как бихме стигнали, ако обратно се върнем към нещо, което мисля, че извървяхме като път.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще се наложи и аз да Ви репликирам, защото няма как да се включа по друг начин в този разговор. Ще моля преди това като водещ, все пак поне на първото заседание да спазваме коректния тон едни към други.
Новият проект за Изборен кодекс е факт и това какво господин Карадайъ и госпожа Цачева предполага, че се съдържа в него, според мен е неуместно да бъде излагано тук, защото това което се съдържа е известно на всички, които са си направили труда да прочетат кодекса. Тези, които не сте го чели, моля ви не въвеждайте в заблуждение и гражданите, които ни гледат и тези, които участват в залата. Подобни спекулации за несъществуващи текстове, според мен са проява на, аз ще се въздържа от това да давам квалификация, достатъчно го направихте и двамата.
Тук искам да кажа на господин Карадайъ и на госпожа Цачева следното:
Уважаемо госпожо Цачева, отседналостта не е променяна в сравнение с начина, по който беше уредена в действащия Изборен кодекс.
Уважаеми господин Карадайъ, променени са текстовете, които лишиха от възможността да гласуват десетки хиляди български граждани без всякакво законово основание. Тези, които наистина ги показваха по телевизията, че никога не са напускали България, имат и постоянен, и настоящ адрес, отговарят на всички условия, но са включени в забранителните списъци и по никакъв начин никой не можа да им отговори защо са включени в тези забранителни списъци, нито да ги извади от тях, при положение, че отговарят на всички изисквания. Това беше най-голямата мистерия на президентските и на местните избори през 2011 година и това е един от резултатите от кодекса „Фидосова”, приет от ГЕРБ. Нещо, което видяха всички български граждани.
Но в момента ви обръщам внимание, че тези текстове са променени. Забранителни списъци, ако можем условно да ги кръстим така, ще има за тези, които не отговарят на законовите изисквания да гласуват, но в тези списъци ще бъде написано ясно какво е основанието. Дали гражданинът е поставен под запрещение, дали не отговаря на изискванията за отседналост или на нещо друго. Нещо повече. Гражданинът ще може в изборния ден да докаже, че неправилно е включен в забранителния списък, т.е. този изумителен парадокс, в който ти можеш да гласуваш, но по правилата на кодекса на ГЕРБ си включен в един забранителен списък, никой не знае защо, и никой не може да го поправи, това повече няма да се случва. Така че моля и двама ви, всички които се изказват, можете да излагате всякакви критики, всякакви нападки, всичко каквото искате, но по текстове, които са включени в проекта, не по хипотези или измишльотини.
Имате право на дуплика.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо председател, първо отзад напред. Да, наистина виждаме, че в този кодекс онези аномалии от 2011 година ги няма. Идеята беше да няма пет различни дефиниции на един и същи термин в един и същи закон. Мисля, че юристите знаят и могат да го направят, може да стане. И пак отседналостта си остава. Въпросът е, че това е нарушение на Конституцията, лично според мен.
Госпожо Цачева, разбрали сте някои неща в онзи превратен вариант, по който се опитвахте превратно да правите избори.
Много точно и ясно казах, включително за преференциите. За преференациите искате конкретно да Ви отговоря, ще Ви отговоря. Дадох ви пример: 90 % от гласувалите граждани са съгласни с регистрираната листа, 10 % гласуват за мен и в един момент аз заминавам на първо място. Това не трябва да става. Това не е редно. Това нещо технически може да бъде разписано по един или друг начин. Преференциалното гласуване. Всяка една преференция да си има онази тежест, включително и онези граждани, които гласуват със съзнанието, че подкрепят регистрираната листа и техният глас трябва да бъде отчетен, и техният глас трябва да важи, включително и в подредбата на листата. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Има заявки за изказвания.
Господин Шопов.
След господин Шопов, тъй като ще считаме, че това изявлението и на парламентарната група на партия Атака, ще дам думата на председателя на Обществения съвет да ни информира и за тяхното становище, след което ще продължим с дебатите, ако сте съгласни на този вариант.
Признавам, че можехме да структурираме по-добре днешния дебат. Вината е изцяло моя.
Заповядайте, господин Шопов.
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Все повече започва обстановката да прилича на онази нажежена обстановка, която се очертава в Пленарна зала, след като законопроектът бъде внесен след седмици или най-късно може би до месец.
Аз няма да наливам масло в този огън. Ще се опитам да бъда принципен и ще започна от това, че е излишен спорът за нов Избирателен кодекс или поправка на досегашния. Това беше спор преди шест месеца. Затова сме в тази комисия, в тази зала, защото спорът приключи с идеята да бъде създаден нов Избирателен кодек, дали на някои от нас това му харесва или не. Това е вече даденост и факт, който е неотменим.
Но ние от Атака ще говорим за принципи и за проблеми, които са най-важните, така както се очертават, и то не сега ами през всичките тези 24 – 25 години от първите избори за Велико Народно събрание през 1990 годи. Един от много големите проблеми на българското общество и на съвременната политическа класа е, че не намери за 23 – 24 години отговор и решение на повтарящи се болезнени и тежки проблеми, както се притеснявам, че и сега с нов Изборен кодекс ние няма да намерим тяхното решение, дано да не съм прав.
Най-големият проблем според нас през всичките тези години беше проблемът с фалшифицирането, манипулирането и купуването на изборите и този кодекс, който правим трябва да има тази основна и най-важна главна задача. Как ще стане това вече е друг въпрос, защото най-манипулирани до този момент бяха изборите през 2011 година, но те бяха генералната репетиция за още по-манипулирани избори, такива каквито се очертаваха те през миналата година. До тогава чисто исторически, тук е господин Константинов, той ще се съгласи, най-манипулирани, купени и фалшифицирани бяха изборите за Велико Народно събрание. След това се фалшифицираха от БСП, ДПС и други партии, няма да ги изброявам, от порядъка по мое изчисление на 3 до 5 %, но ГЕРБ надмина всички възможности. Те създадоха ноу хау още, когато се пръкнаха като партия, за да стигнат небивали висоти, точно дори не толкова във фалшифицирането, манипулирането и купуването на гласове, а във фалшифицирането и това главната задача при изработването на този кодекс – изчистването на избирателните списъци, машинно гласуване, с камери в изборните секции, с предаване онлайн на документи, с броенето на бюлетините по особен начин, с печатане на бюлетините в БНБ, с поредност на номерата на бюлетините. Всички тези неща се предвиждат повече или по-малко, но това също може би няма да гарантира честността на изборите, но все пак трябва да направим максимално възможното, това е нашата твърда решимост. От всички присъстващи четири партии досега в българското Народно събрание, една единствена партия и това е политическа партия Атака не е фалшифицирала, манипулирала избори и не е купувала гласове. Това го заявявам и затова ние сме насочили нашите усилия в тези отношения, които изброих и много други и ще подкрепим такива правила, които да доведат до честни избори и да бъде препятствано фалшифицирането.
Още няколко въпроса, които са изключително важни, те дори не са съпътстващи, а са фундаментални.
Отседналостта. Никой не бива да си въобразява, че може да пипне отседналостта в този вид. Напротив, ние ще апелираме, ще искаме, ще претендираме и ще направим всичко възможно тя да бъде разширена, тя да бъде задълбочена като правило, защото с изборният туризъм най-после трябва да е приключено.
Това е вторият въпрос, който е изключително важен.
Ще направим всичко възможно по никакъв начин да не се стига до въвеждането на правила под най-благовидна форма за интеграция, за правата на евентуални кандидати от европейски партньорски страни да бъде турпулирано правилото на официален български език и да се изпълни една лелеяна мечта на ДПС, която да е елемент от опита за дуализъм в българската държава, опита за създаване на двуезичност, така както е съседна Македония и други страни. Това никой не бива да си въобразява че ние ще го допуснем.
Още едно правило, което ние твърдо сме отстоявали от дълго време и ще продължим да отстояваме е за всеобщото и задължително гласуване, което за нас е изключително важно и ще реши изключително много национални въпроси и проблеми.
Тук ние в изпълнение и в защита на тези наши принципи няма да подкрепяме или да подкрепяме определена политическа сила, или партия, или участник в гласуването, или група от някоя от основните политически сили. В една или друга връзка ние ще отстояваме тези наши принципи, които заявявам, и други разбира се. Да не бъда толкова обстоятелствен.
Това бяха едни 20 принципа при последния опит за поправка на сега действащия кодекс, които ние внесохме в предишното Народно събрание, последно преди изборите миналата година и които са в сила и ние ще очакваме и ще дадем подкрепа по такъв начин, на която и да е от участниците политически сили и парламентарни групи, с които бихме могли да постигнем максимална част от тези наши принципи, които поддържаме от години наред. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Ясни са позициите на парламентарните групи. Разбира се могат да се изкажат и останалите колеги след малко, но ще дам думата сега на председателя на Обществения съвет да информира за становищата на Обществения съвет по приемането на първо гласуване на един от двата представени законопроекта.
Проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Започнахме нашата работа със съзнанието, че тази работа има смисъл, ако бъде изпреварваща и ако към народните представители успеем да подаваме мнения, становища преди те да са взели решение по конкретни текстове.
Така че на 15 януари т.г. на нашето заседание се обсъждаха два законопроекта, с оглед на дневния ред, който беше предвиден за предстоящо заседание на Временната комисия.
Работата на Обществения съвет, пак го осъзнаваме, че до голяма степен се определя от правилата на законодателния процес, тъй като тази работа се вписва в тази рамка.
Двата проекта, които бяха в дневния ред от формална гледна точка съдържаха едно взаимно изключване, или ще се работи по изменение към действащ закон, или да се продължи работата по внесен проект за цялостно нов закон.
Членовете на Обществения съвет изразихме становище, че не сме в позиция да изказваме мнения относно законодателния подход, как да се процедира съобразно Закона за нормативните актове, затова подходихме към дебат по същество и по двата законопроекта.
На първо място обсъдихме изменителния законопроект и след доста изказвания и протекъл дебат Общественият съвет единодушно прие становище, че отделни изменения в изборния закон, така както се предлагат в този изменителен проект, няма да изпълнят предназначението и да отговорят на искания от различни страни на обществото за нови изборни правила. Поради това Общественият съвет формира и изразява становище за отхвърляне, неразглеждане по-нататък на този законопроект и за съсредоточаване на обсъждането върху проекта за нов Изборен кодекс.
Едновременно с това бе отбелязано, че някои от предлаганите в изменителния законопроект конструкции вече се съдържат в проекта за нов Изборен кодекс, а други които са извън предлаганата смесена изборна система и които са съвместими с принципите на проекта за нов кодекс, могат да бъдат направени като предложения по-нататък в хода на законодателния процес.
Сега накратко по проекта за нов Изборен кодекс.
Направени бяха много изказвания по същество. Проведе се продължителен дебат, в резултат на който членовете на Съвета се обединихме около становището, че проектът за нов Изборен кодекс е една добра база за работа, за размисъл, за умуване. Той е един съществено по-добър проект, включително и в резултат на предложения на граждански организации и експерти, немалка част, от които се намерили място в новите текстове. Няма да ги посочвам. Те бяха много подробно изложени тук.
Но все пак това са методиките да бъдат част от корпуса на кодекса; предвижда се обучително звено в ЦИК; Обществен съвет в ЦИК; повече контролни правомощия и повече администрация при ЦИК; преференции не само при европейските избори, но и при парламентарните и при изборите за общински съветници; значително по-подробната и задълбочена уредба при избирателните списъци; повече права за наблюдателите и т.н.
Поради всичко това членовете на Обществения съвет изразяваме становище, че подкрепяме по принцип и в цялост проекта за нов Изборен кодекс.
Едновременно с това на заседанието бяха направени конкретни предложения по някои основни положения от проекта, с оглед по-нататъшното обсъждане на тези въпроси текст по текст, а именно: номерацията на бюлетините да намери място и в проекта за нов кодекс; да бъде намалена бройката, изискуема за формиране на избирателна секция; гласуването по интернет да има бъдеще; да бъде формиран самостоятелен изборен район за гласовете от чужбина; да се помисли, предвиди реформа в пасивното избирателно право за народни представители; повече контрол при ползването на медийните пакети; създаване на нови състави в Наказателния кодекс, независимо дали действащия или ако бъде приет новия Наказателен кодекс, наказателни състави, свързани с изборите и още някои.
Относно някои от предложенията, предвид интензивното обсъждане се проведе и гласуване.
Предложението за въвеждане на задължителна единствена преференция бе подкрепено от 14 членове на съвет. Към това предложение беше направено и алтернативно предложение. Ако народните представители не успеят, не формират политическа воля за въвеждане на задължителна преференция, тогава се предлага факултативна преференция, но с по-нисък праг, конкретно 3 %.
В подкрепа на цялото това предложение гласуваха 16 членове на съвета, като в този последен случай беше изразено и становище, в този случай да се помисли дали бюлетините следва да са интегрални, дали няма да се получат много дълги бюлетини, а да бъдат отделни.
И още един въпрос, по който се проведе гласуване.
Това беше въпросът за снижаване на 4 процентовата бариера за разпределяне гласовете на национално равнище при парламентарни избори. Предложението беше бариерата да е 3 %.
Това предложение беше подкрепено от 16 членове на съвета.
С това приключи нашето заседание. Насрочено беше следващо заседание за сряда 22 януари т.г. с дневен ред съобразно дневния ред на Временната комисия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, проф.Друмева.
Уважаеми колеги, продължаваме с изказванията.
Госпожа Атанасова, след това господин Янков.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа членове на Обществения съвет, дами и господа народни представители, гости, само 3 години след влизане на Изборния кодекс в сила, който за това време беше изменян и допълван няколко пъти, отново се постави на обсъждане Изборния кодекс, като този път мнозинството реши да зачеркне изцяло стария и да започне от бели листи.
Проектът за Изборен кодекс, който премина през всевъзможни метаморфози, кръгли маси и обсъждане, случайно или не, беше внесен доста след обещания срок и заявения такъв и беше подписан от 47 души, които предполагам, че застават с името си зад идеите, принципите и целите на този проект.
Без да имам претенцията в момента в детайли да го обсъждаме и това не е целта на първото съвместно заседание заедно с Обществения съвет, аз ще кажа само че 50 % от текстовете намирам, че са доста сходни с действащия закон и в това разбира се няма нищо изненадващо или нещо лошо.
Ще се опитам да дам един различен поглед на нормите на предложения ни за обсъждане Изборен кодекс и няма да се спирам на вече коментираните принципи на отседналост и избирателни списъци и всичко останало, което се изяви като политическа позиция и от нашата парламентарна група и от парламентарната група на ДПС, на Атака и от г-жа Манолова като формален вносител на този законопроект.
На пръв прочит забелязах неща, които мен лично малко ме смутиха, затова искам и специално внимание да обърна. На някого може би ще се сторят прекалено дребни, откъслечни детайли, но аз смятам, че те са ясен показател за така наречения дух на законопроекта, за неговата обусловеност и в крайна сметка за механизма, по който вносителите са решили да следват някакви обществени полезни цели. Дали се създава един справедлив закон, който да осигури реализирането на водещи международни стандарти за провеждане на свободни, честни и демократични избори, който да обезпечи в достатъчна степен и направи невъзможен натиска и политическата корупция и дали нашия случай е точно такъв?
На първо място ме впечатли текста относно възможността и хипотезата Централната избирателна комисия да лишава от определени права кандидати в предизборната надпревара. Дали това не е разправа с политическия опонент извън полето на изборната надпревара. И сега ще ви обърна внимание наистина на същественото.
Съществуващата неприкосновеност на кандидатските листи и на регистрираните кандидати, изразяваща се в невъзможността те да бъдат задържани или привличани като обвиняеми за срока на предизборната кампания и обявяването на изборните резултати, бива изоставена като разбиране изобщо. Бива изоставено и разбирането, че това е гаранция за свободно изразяване на политически убеждения и на политическата платформа на партията, коалицията, от която листа си ти и на собствените си политически убеждения, когато си независим кандидат.
Предвиден е един твърде любопитен механизъм, чрез който на Централната избирателна комисия се дава преценка да извърши, по-точно се дава възможност да прецени дали искането на Главния прокурор за образуване на наказателно производство срещу кандидат следва да се уважи или не. Очевидна е изглежда търсената възможност за аналогия с текстовете, които са въведени и в Конституцията и в Правилника за работата на Народното събрание по отношение на народните представители и искането на Главния прокурор и решението на Народното събрание по идентични случаи, но тук влизаме в съвсем друга хипотеза, защото Централната избирателна комисия всъщност не представлява някаква колективна отговорност от избрани народни представители, а напротив това е един орган на административна власт, която вече се назначава по един друг ред, при други квоти и т.н.
Вярно е, че напоследък доста се заговори за ролята на имунитета на народните представители и тяхното отнемане, но все пак и Конституцията предвижда едно различно привилегировано положение спрямо останалите граждани за народните представители и нормите на Изборния кодекс предвиждаха едно различно положение на кандидатите в различните видове избори.
Считам, че тук същественият момент трябва и може би е, кой и в качеството си на какъв прави преценка дали да бъде снета наказателната неприкосновеност на регистриран кандидат от съответна кандидатска листа в различните видове избор. И докато Народното събрание е най-висшият орган в една парламентарна република, както казах вече, то Централната избирателна комисия не е такъв орган, но решенията влизат веднага и дали това не е един инструмент, с който може да се търси някаква разправа с политическия опонент, защото от момента, в който е повдигнато обвинение, той престава да има качествата си на такъв.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: На какав?
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: На кандидат, госпожо Манолова, след разрешение от Централната избирателна комисия.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Моля да се придържате към текстовете.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Карадайъ, ако искате след това да ми направите реплики, с удоволствие ще Ви отговоря. Не желая обаче в момента да водите някакъв диалог, в който аз не желая да участвам.
Госпожо председател, моля Ви да има все пак, да има някакъв ред в залата. Досега никой не си е позволявал да прекъсва някои от изказващите се.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, правя Ви бележка, правя бележка и на себе си. Продължете, госпожо Атанасова, слушаме Ви.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
По отношение на машинното гласуване, бих искала наистина само няколко изречения да кажа. Дали отново няма да сме поле за политически експерименти, защото темата за машинно гласуване вероятно в Обществения съвет и във Временната комисия е дебатирана много, но дали не следва да се почерпи от опита на европейските държави, които са го отхвърлили, а и не само те. Доколкото имам информация в Съединените американски щати също се отрича машинното гласуване, но вероятно, когато коментираме вече формата и начина за това дали следва да има машинно гласуване или не, тези допълнителни аргументи ще ги изразим в Пленарната зала.
Дали следва в Централната избирателна комисия и в общинските, районните и секционните комисии да няма еднакви поне изисквания за членовете. Това, което ми направи впечатление, че например за член на Централната избирателна комисия не се изисква владеенето на български език, както за останалите, може би е случаен пропуск.
Аз мисля, че в продължение на седем месеца вече българските граждани очакваха от нас нещо съвсем различно. Промяна на модела на функциониране на политическата система и гарантиране на техните равни избирателни права.
Това, което днес в залата чухме, отново заявките на определени политически сили за връщане на стари порочни практики, осъдено не само от нас като политически сили, но и от цялото ни общество, мисля че е пълна загуба на време, ако отново се върнем и започнем да обсъждаме. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Аз ще си позволя една реплика, за да отговоря конкретно, но честно казано госпожо Атанасова с Вашето изказване ме провокирате и аз да изложа забележките си към вашия проект, които по 30 параграфа са в 30 пункта, но имах желание да спазим добрия тон, защото ако ще си гледаме детайлно проектите…
Само ще кажа, че ако вашият проект бъде приложен така, както е написан, изборите ще блокират, ще настъпи пълен хаос. След това ще се изкажа отделно, ако не напреднем във времето, за да поясня точно какво ще се случи.
След като след внимателния прочит, както разбрахме в продължение на дълги дни, Вие сте открили три пропуска в нашия проект, ще трябва да отговоря на Вашите бележки.
Първо по отношение на имунитета на кандидатите за народни представители. България е единствената страна, в която кандидатите имат имунитет, който не подлежи на снемане. Всъщност имунитет кандидатите имат само в четири европейски страни. Това са България, Литва, Унгария и Португалия, но в Литва, Унгария и Португалия този имунитет, с който разполагат кандидатите за народни представители може да бъде свален по искане на Главния прокурор в тези страни от съответната Централна избирателна комисия в нейната местна разновидност. Ние сме единствената страна, в която кандидатите са недосегаеми по време на предизборната кампания.
Обръщам внимание, че в различните видове избори, в тези за народни представители, става дума за обикновено над 1000, 2000, 3000 души. Това не е стандартният състав на Народното събрание от 240, а са 240 по 20 или 30. Значи няколко хиляди души в рамките на една предизборна кампания разполагат с привилегията да са наказателно неприкосновени и по никакъв начин да не може да бъде снет техния имунитет. Тук предполагам, че направихте лапсус и си давате ясна сметка, че свалянето на имунитета не вади един кандидат от кампанията, защото имунитет е различен от задържане.
Все пак да кажа, че става дума за един времеви отрязък, след който, ако кандидатът стане народен представител, отново придобива имунитет, който може да бъде свален вече или лично от него, или след решение на Народното събрание, така че Вашето огромно притеснение да не би това да бъде някаква репресия срещу кандидатите за народни представители е абсолютно неоснователно.
Аз лично съм готова да обсъждам по-скоро следващата по-радикална мярка, изобщо да отпадне имунитетът за кандидатите, защото с него в български условия, в различните видове избори просто се злоупотребява.
По отношение на машинното гласуване имаше колеги от Народното събрание, които бяха, сега по време на последните президентски избори в САЩ. За да не правим тук излишни дебати по тази тема, можете да ги попитате. Там се гласува с машини, със скенери, най-различни форми, интегрални бюлетини, и като чаршафи, има най-различни варианти в различните щати. Машините са едно улеснение за работата на избирателните комисии в Съединените американски щати или поне в по-голямата част от тях.
Ако времето не напредне твърде, ще се изкажа по вашия проект, но честно казано предпочитам да не го правя, защото и без да се вглеждам в точката и запетайката, никой проект не е съвършен.
Нека обсъждането да няма вид на дребно заяждане.
Това беше реплика.
Заповядайте за реплика.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Искам само да поясня, че тогава когато имате изисквания към даден кандидат да заеме някаква длъжност, пост, място в СИК, РИК и пр. погледнете, добре е да четете всичко или вие, или вашите сътрудници, които ви подготвят изказванията. Когато имате изисквания, които категорично означават, че човек владее български език, няма за какво да му слагате изискването да владее български език, защото това е нонсенс, ако и това знаете какво е. Благодаря.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо председател, моля без лични обиди и нападки.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Да не знаеш не е обида.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само богоизбраните бият, за тези които знаят.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова за дуплика.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова. По отношение на искането на Главния прокурор до Централната избирателна комисия може и аз да не съм се изразила правилно. Вероятно, и предполагам, тъй като останалите колеги са с повече опит от мен, и парламентарен, а и житейски, предполагам че те са знаещите и са разбрали.
Бих искала да кажа следното. Притесненията са, моите и на колегите, с които сме ги обсъждали, да не би наистина този формиран орган, Централна избирателна комисия, няма да се спирам на текстовете по отношение на това как се формира, от чии квоти и т.н., е един административен орган. По-добре е самият Главен прокурор да преценява тази необходимост, отколкото един административен орган. Това съм имала предвид.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Янков.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми членове на Обществения съвет, може би трябва да ви поднесем извинения за начина, по който провеждаме дебатите в определени моменти, но такава е нашата парламентарна действителност, за съжаление.
Аз ще се постарая накратко да акцентирам на по-важните неща, които има нашата парламентарна група като виждане. Бях улеснен много от доклада на председателя на Обществения съвет.
Уважаема госпожо председател, също не стои въпросът дали трябва или не нов изборен кодекс. Имаме решение на Народното събрание, ние сме функция на неговото решение. Ние имаме политическо решение да подкрепим новия Изборен кодекс на първо четене като парламентарна група по няколко основни причини.
Между другото, уважаеми колеги, аз бях член на комисията, която изработи Изборния кодекс, действащ в момента. Уважаеми колеги от ГЕРБ, искам определено да кажа, че тогава ние се постарахме да си свършим добре работата. Имаше добра експертиза.
Продуктът, който излезе от комисията тогава, за голямо съжаление тогава, няма нищо общо с продукта, който беше приет в Пленарна зала. Това трябва да го знаят представителите на Обществения съвет. Бяха приети доста рестриктивни правни техники в две направления основно, които да ограничат правото на избор, затова се намеси и Конституционния съд и които да затруднят правото на избор.
За голямо съжаление, уважаеми колеги, трябва да ви кажа, че примерно това, което много затрудни избирателите, беше единствената възможност да гласуват със знака „Х”. Да, уважаема колежке, хиляди недействителни бюлетини. Ако имате опит от провеждането на избори, ще знаете, че хиляди бюлетини бяха обявени за невалидни, заради този знак, заради начина, по който секционните комисии отчетоха този знак. Трябва да ви кажа примерно, че начина по който се определяха секциите от кметовете и възможността да се жалват само пред областния управител, лиши хиляди български граждани от възможност да избират.
В моя избирателен район, град Нова Загора, секциите бяха изнесени на 5 – 6 км от местата, където живеят хората, избирателите. Това беше направено тенденциозно и хиляди избиратели бяха лишени от правото на глас.
Затова, уважаеми колеги, ние по принцип казах подкрепяме новия Изборен кодекс. Защо? Ще кажа.
Той съчетава два основни момента.
Единият момент е момент на приемственост на добрите правни техники.
Вторият момент е на промяна на много от тях в полза на обществените интереси, на интересите на българските граждани. Например това, което в момента е основно, наистина е изключително важно, е както казах начина, по който се гласува. Дава се и друга възможност.
Един много сериозен въпрос е с издигането на независимите кандидати като алтернатива на партийните кандидати. Облекчават се възможностите. Това е добре за демокрацията.
Създава се една устойчива и доста по-компетентна, и доста по-ясна Централна избирателна комисия. Това е също добре, изключително добре. Има недостатъци разбира се, което също ще бъде променено. Спомнете си как беше съставена предишната, по предишния Изборен кодекс и ще видите как са нещата, ще видите разликата.
Разширяват се възможностите за обжалване на изборните резултати.
Дава се възможност за по-малко влияние субективно и манипулации на секционните протоколи. Напротив. Ясна прозрачност и възможност тези протоколи да не бъдат подменяни. Ние бяхме свидетели на това как се носеха протоколи от народни представители, смяна на чували и т.н. уважаеми колеги и начина, по който се преброяваха.
Какви забележки имаме? Съвсем накратко ще ги кажа.
Първо по отношение правото на глас.
Уважаеми членове на Обществения съвет, ние или трябва да сме демократична държава във всички тези аспекти, или трябва поне да си признаем, че не сме такава.
По отношение на правото на глас. Вижте в Допълнителните разпоредби как се тълкува отседналостта – живял 6 месеца.
Давам ви един пример само, нищо друго. Български гражданин, който има постоянен адрес и е решил да гласува в село Х, някъде в община Силистренска, само че неговият настоящ адрес е в Кюстендил, или в Петрич и той от много години не се е връщал там. Този човек има право да отиде и да гласува там за общински съветници и кмет.
Български гражданин, който има постоянен адрес там, но настоящ адрес в друга страна, която е извън Европейския съюз, той има настоящ адрес там, плаща си данъците, ходи си през седмица там, има близки там, той не може и да упражни правото си на глас. Защо? Кое е естественото?
Може ли някой да го обясни така, че да го разберем от гледна точка на демокрацията и глобализацията.
Какво значи изборен туризъм, уважаеми дами и господа, членове на Обществения съвет? Това или са български граждани с всичките им аспекти на техния статут или не са и това трябва да стане ясно и да го кажем публично на нацията. Това е изключително важно да го направим.
Що се отнася до преференциите. Това е един изключително сериозен въпрос. Може ли някой да каже чия отговорност е състоянието на политическата система? Основно на партиите. Партиите носят отговорност за състоянието на политическата система. Според нашето разбиране, преференцията трябва да бъде такава, че да накаже партията, ако тя е направила неправилен избор, но да я накаже така, че всъщност това наказание да не е много лесно, защото в крайна сметка с мнението на достатъчно хора партията трябва да разбере, че е сбъркала. Това е един въпрос, който сега може би не трябва да го коментираме, но ние разчитаме на вашия научен потенциал и на вашата експертиза да ни подскажете как точно да постъпим.
Смятам уважаеми колеги, господа и дами членове на Обществения съвет, с което приключвам, че прагът за влизане в Парламента е синоним на устойчивостта на българския Парламент. Тази устойчивост, в условията на такова противопоставяне на Парламента, в условията на икономическа криза, в основата на такива безпринципни политически коалиции, които са принудени партиите да правят заради властта, в името на властта, не е полезна за бъдещето на страната. Ключ към това нещо е прагът за влизане в Парламента до голяма степен и това е въпрос, на който също трябва да се погледне експертно, от стратегическа гледна точка, от гледна точка наистина на интересите на нацията и на държавата.
По този въпрос също ние внимателно четем становищата на Обществения съвет. Повярвайте ми, ще се съобразим с тях в максимална степен и те ще бъдат за нас водещи в начина, по който ще гласуваме в Пленарна зала.
От тази гледна точка аз смятам, че ние имаме шанса, имаме достатъчно време да направим един качествен продукт и нека да минимизираме тук политическите интереси, тясно политическите, защото вижте, не можем да ги игнорираме напълно. Парламентът е политически орган и тук ще чуете всякакво политическо говорене, но наистина да погледнем в по-широк аспект, да не абсолютизираме нито една теза, да изберем оптималния вариант, който пак казвам, да бъде от полза за бъдещето на България, за държавата и за нацията.
Благодаря.
ВОДЕЩ Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-председател.
Благодаря, че мога да говоря преди депутатите. Благодаря и на колегите, че имат желанието да ме чуят. Ще кажа следното.
По повод изменението на изборния кодекс и новия Изборен кодекс. Дами и господа, Изборният кодекс е норма, която трябва да бъде по модел или по мярката на избирателите, защото те участват в този процес или както се казва, ако ни шиете костюм, трябва да ни вземете мярката. Затова бих искал да се вслушате много обстойно и внимателно върху това какви са исканията на избирателите и тук е моментът за кажа, че за разлика от госпожа Друмева, която е много мила и академична, аз ще бъда по-радикален, и моето изказване ще бъде по-радикално. Защо? Защото тези хора, които протестираха навън и които в момента почиват, но не се знае кога пак ще го направят, искат радикални промени. Ето защо бих казал, че един нов Изборен кодекс е по-добър, отколкото стария с неговите поправки. Безспорно в поправките на ГЕРБ, персонализирам, има и добри постановки. Онлайн гласуването е наистина нещо, което очакват много български граждани в чужбина. И тук е моментът, понеже господин Карадайъ „повдигна топката” и ще се радвам да ми партнира, говорейки за конституционни права. Едно от конституционните права, това е правото на всички български граждани да имат пряк и равен избирателен характер на своя вот. Нещо, което нито в стария, нито в новия Изборен кодекс се забелязва, или липсата на 33-ти многомандатен район, район Чужбина, лишава на практика милион и половина български гласоподаватели в чужбина да положат своя вот по същия начин, както в България. Ето защо настоявам с ваше съдействие да има конкретната поправка между първо и второ четене. Нещо повече. Абстрахирам се от момента, че това е парламентарен дебат, но искам съдействие от вас наистина, защото ние сме внесли една подписка по Закона за прякото участие на гражданите в държавното управление, искам от вас съдействие, наистина да има един ползотворен парламентарен дебат на тема пасивните избирателни права. И тук е моментът да кажа, че едни от основните положения, които изискват ОСС и ПАСЕ за промени в изборната уредба е пасивното избирателно право на българските граждани, които притежават второ гражданство. Това е в контекста на Лисабонския договор, и в състава на чл. 9 от същия и наистина разчитам вие да поемете този дебат и то сега, между първо и второ четене, защото трябва да има промени.
И още нещо. По повод машинното гласуване. Съжалявам, че госпожа Атанасова я няма, само ще кажа, че близо 23 щата в Америка гласуват машинно, а и нашите съседи в Румъния също ползват машините за гласуване. И това е начинът да бъде изолирано купуването на комисии. Единственият наистина сериозен проблем в България. Това е което имам да кажа.
И още нещо. Политиката, дами и господа, не е запазена марка за батковците от парламентарно представените партии, в никакъв случай. Ние всички сме участници в тези процеси, така че вземете под внимание нашите искания. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Томалевски.
Уважаеми представители на гражданските организации, коректно беше изложено становището от проф. Друмева. Дебатите тепърва ще се състоят. Аз мисля, че единодушно основния въпрос, който обсъждаме днес е нов Изборен кодекс или промени в действащия. Има произнасяне от Обществения съвет, а по всички други теми тепърва ще може Обществения съвет, а и всеки от вас да се изкаже по конкретните текстове във формата на тази комисия.
Заповядайте, господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Тъй като времето напредна страшно много и тъй като в голяма степен мисля, че дискутирахме съществени и ключови въпроси, аз малко ще се откажа от систематиката и ще гледам само да маркирам по-важните въпроси.
Дали е нов или стар кодекса е въпрос на име, въпрос на претенция, въпрос на заявления.
Един нормативен акт може да бъде чисто нов, но може да бъде по съдържание, по организация, имам предвид организация на отношенията които регулира да бъде ако не същия, поне сходен.
Аз и на първата комисия казах следното. Ценя това, че има претенция за нов, нищо че тази претенция може да ни вкара в едно чисто формално надиграване. Г-жа Фидосова кодифицира, направи първия кодекс, сега правим нов кодекс, след не знам колко време вероятно ще има автори, които ще кажат: „Ние правим кодекс на кодекса”. Въпросът според мен е чисто съдържателен.
Аз подкрепям това да се систематизират правните норми, особено да се оптимизира също така структурата, особено когато нормативния акт е с този обем, т.е. огромен.
Кои са двете неща според мен, които биха претендирали и биха обосновавали новост в случая и как ще ги преценим като същностно съдържателно нови или като козметика? Ако трябва да отличим нещо ново това е чисто институционалния организационен въпрос с преструктурирането на ЦИК. Очевидно е, че с новия кодекс ще имаме нов ЦИК. Очевидно е, че новият ЦИК ще се избира по един по-различен начин, способ, няма да навлизам в детайли колко различни и до каква степен. Предупредих, ще се повторя, в този смисъл трябва да внимаваме. Няма такова нещо – независим държавен орган. Щом е държавен орган, щом е в структурата на държавната администрация, той чисто институционално започва да развива рефлекса за самосъхранение и бих казал вечност. Това на този етап на мен, не като народен представител, а като на гражданин не ми изглежда много добре, малко ме притеснява, без значение какво ще решим, дали ще се реши че времето е достатъчно за структуриране на нов ЦИК, дали ще стигне времето този ЦИК да си подготви книжата или ще се търси една привременна мярка, така че по някакъв начин да се съгласува времето на избора, конституирането и процедура с изборите, които имат императивен срок, срок който не можем да заобиколим или да удължим.
Вторият въпрос е свързан с притесненията и полемиката, която колегата Карадайъ повдигна. Мен, колега, ме притеснява процеса на активна регистрация. Ние подкрепяме прочистването на избирателните списъци категорично, без значение кой каква вина ще ни вменява назад във времето. Аз пак се повтарям, притеснявам се, че при активната регистрация в някои територии на държавата и в някои територии извън държавата, но съседни на държавата, ще се получи такова изкривяване, което няма да може да се контролира.
Също така аз не съм сигурен, че и вие няма да изпаднете в онази ситуация, в която се изпадна в предходни избори със забранителните списъци.
Няма да ви говоря повече по детайлите. Аз обичам да говоря, затова за какво мечтая. В избирателното законодателство мечтая гласуването и изборните резултати да не се отчитат чрез протоколи на някакви комисии Мечтая така да обърнем процеса, че да може да се промени, дали ще бъдат преброителни центрове, но комисиите да бъдат пазач на волята. Единствено да съблюдават тя да не бъде изкривена, да не бъдат добавени бюлетини или отнети бюлетини от изборната кутия и от там нататък вече всичко се изсипва в машини скенери и се брои, чете се пред всички.
Аз си дадох един такъв критерии как ще отлича новостта в новия кодекс. Критерият ми бяха чувалите. Ще бъде ли решена драмата с чувалите в тази редакция? Не е решена драмата с чувалите. Чувалите се мъкнат от избирателните комисии, като се броят и се отварят само в една хипотеза – когато има сгрешен фабричен номер на протокола. Да де, ама това е била някаква манипулация назад във времето. Сега съм по-склонен да подозирам друга манипулация, че протоколите са мултиплицирани или вероятно манипулирани. За какво ви е чувалът? Аз това го обяснявах още по жалбата на госпожа Мая Манолова пред ДАНС. За какво са ви чувалите, след като е написан протокола, каквото и да се промени в този чувал резултата се отчита по протокол. Това са парламентарни избори. Конституционният съд не отваря чували. Ако са друг вид избори има малък, много малък шанс. Адвокатите, които сме се явявали пред съд много добре знаем, че съдът въобще не отваря чувалите. Трябва наистина много убедителна пледоария, за да допусне частично в съда да се броят бюлетини или чували. Процесът ни се удостоверява по протоколи. Протоколите ни се подготвят от хора, които не са професионалисти, които ние политически или партийно все по някакъв начин ги селектираме, ама все не можем да ги подготвим и образоваме. Затова и протоколите са грешни. Колкото и матрицата на протокола да е уж разбираема за тези хора има множество грешки. Господин Карадайъ поне каза колко избора е наблюдавал. Той сам може да съобрази и да каже какъв е характерът на грешките, в отбелязването и на грешките на пресмятането в протоколите.
Отегчих ви, затова ще спра до тук. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви накратко, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, както завърши господин Кирилов, с това нещо по-скоро бих искал да ви успокоя, че навремето Централната избирателна комисия се назначаваше 60 дни преди изборите, изборни книжа се приемаха, всичко вървеше, избори се произвеждаха и мисля, че бяха нормални. Има време, изборни книжа ще се подготвят, така че за нови книжа, за нов ЦИК, за нов Изборен кодекс има достатъчно време, стига да сме конструктивни.
Не разбрах един въпрос. Имаше някои съмнения, сентенция, за някои територии в страната, за някои съседни държави. Не можах да разбера точно за какво става дума. Ако е необходимо някои български граждани, ако това са термините на някои, да ги дамгосаме по някакъв начин, да ги белязваме, няма да да има проблем, ако това визирате, няма никакъв проблем.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да отговоря на господин Карадайъ. Миналия път го препратих към двете жалби, които са към Конституционния съд. Там сме описали технологията и къде според нас е проблема. Много настоявам да кажа нещо, което сме го говорили и с господин Томалевски и то беше проблем и на предните дискусии.
По въпроса за многомандатен избирателен район в чужбина смятам, че след обсъждания, задълбочен дебат, нашата политическа сила подкрепя и между първо и второ четене дори сега ние изявяваме воля затова и ще предлагаме. Ще го предлагаме МИР в чужбина, но многомандатен избирателен район в чужбина в следния формат – всички държави извън България, т.е. както държавите на Европейския съюз, така и държавите извън Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте, госпожо Янкова.
Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА: Благодаря.
Аз днес си представях дебата, че ще се стремим да изкажем по-експертно и по не толкова политически претоплено позициите си по двата законопроекта. Лично преглеждайки преди всичко законопроекта на ГЕРБ, защото по първия съм един от вносителите, ми се иска, ако ГЕРБ преценят и разгледат много внимателно Изборния кодекс, да оттеглят законопроекта, защото както и госпожа Цачева сподели, аз имах възможност да го видя внимателно, има три неща които ни различават, по които безспорно в залата ще водим дебати.
Вие предлагате мажоритарно гласуване, ние предлагаме пропорционална изборна система с предпочитана преференция за кандидатска листа. Сега защо го казвам? Когато ГЕРБ през 2009 година влезе в Парламента, направи нещо положително според мен. Започна да говори за носене на политическата отговорност. Защото да, когато са сериозни и стабилни политическите партии, те носят отговорността пред нацията отговорно. Мисля, че през 2009 година ние тогава предлагахме законопроект, казвам ние, беше фалстарт, за мажоритарната система. Тя реално ни даде мажоритарните личности на България, които да дойдат извън партиите, които да украсят, да дадат допълнителен дебат в Парламента и ми е малко странно, че вие отивате отново в мажоритарната, а не приемате да бъдем на този етап първа стъпка и действително възможности за преференция. Защото какво казва преференцията?
Партиите си нареждат любимците, макар и ние народът да им каже кои от тях харесваме, кои предпочитаме да ги пренаредим.
В този смисъл мисля, че на този етап това да има преференция, дава възможност на хората, когато трябва да отчетем тяхното доверие към личностите и към политическата система, че можем да им дадем възможност да имат по-голямо доверие на хората, които те са избрали. Има още нещо, което е различно. Тук и от дебата, който се предложи и начина, по който успях да чуя госпожа Десислава Атанасова, тя като че ли е привърженик повече на интернет гласуването и със страхове за машинното гласуване. Такова мнение изказа и господин Кирилов.
И по другото. Една технология, която в Изборния кодекс е дадена по-ясно, по-подредено, с повече отчитане на гражданския дебат и тъй като имах възможност да слушам и да отчитам дебата, който се проведе до м. декември, когато госпожа Манолова от името на комисията предложи доклада, аз имам повече доверие на новия Изборен кодекс. Затова се подписах и ще участвам активно и между първо и второ четене в неговата поправка.
Има неща сигурно, по които се различаваме. Ще участвам активно в това дали 250 000 да са подписите за Европейски парламент, за кметове и съветници, тъй като ние тук сме сгрешили в нашето предложение. Дали подписката за президент да не е по-голяма, защото ние избираме държавния глава? Тук според мен по отношение на подписката трябва да помислим като отношение.
Има още много неща, по които ние се доближаваме, вие ги отчетохте. Доближаваме се за медийната кампания, доближаваме се по много неща и ми се искаше днес да намерим в този дебат като комисия допирните точки, а не да прескачат реплики, които не бяха прилични и за които съжалявам. Опозицията е права, тя винаги трябва да се притеснява и да казва от кое се притеснява, за да гледаме по-внимателно и да търсим регулация.
Затова моето предложение е да подкрепим законопроекта и ако партия ГЕРБ ще се включи активно в дебата, ако няма да търси самоцелно опозиционно поведение, ще стои настрана и ще отрича Изборния кодекс, който ще се приеме и ще отиде на дебат вече в залата. За този законопроект да не страдате толкова много, той е бил необходим тогава, когато сте го дали. Той просто или да го оттеглите, или според мен ми се иска да кажете: „Ние всичко това ще го потърсим в Изборния кодекс”.
Изборният кодекс не е нов на сто процента, вие сте права.
В изборния процес технологията на избиране не може да се пренапише. Тя не може да е нова. Тук има малко по-ясни правила, има по-голяма прозрачност, има възможности през технологията да има по-голямо доверие. Има възможности самите партии да се дисциплинират. Дава се и се отваря възможност и за хората, които ще бъдат с инициативни комитети.
Поради тази причина аз безспорно ще подкрепя кодекса, защото съм един от вносителите, но не ми се искаше да кажа: „Не го приемам вашия”. Във вашия има една голяма част, на 80 % от това, което е в кодекса. Има 3 – 4 неща, които се различават. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте, госпожо Цачева.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Като подкрепям финала на Вашето изказване, останах с впечатление, че сте пропуснали предложението ни по отношение на многомандатните райони извън мажоритарните, защото Вие говорихте, че мажоритарния елемент е само в преференцията. Ние също имаме това предложение с тази разлика, че ние предлагаме 5 %, а вие сте се подписали под 7 %. Просто го отбелязвам, тъй като виждам, че добре и внимателно сте се запознали с нашето предложение.
Така както вие държите на вашия проект по отношение на призива ни да го оттеглим, така ние също държим на това, под което сме се подписали и от тук насетне ще действат правилата в Пленарна зала какво и как ще се случи с двата проекта.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Други желаещи да се изкажат?
Ще си позволя и аз тогава да кажа няколко думи по законопроекта на колегите от ГЕРБ, тъй като тук се стигна до такива детайли по нашия проект, включително и това записано ли е изискването за владеене на български език за членовете на ЦИК, без капка самокритичност по отношение на проекта, който са представили депутатите, които критикуваха нашия проект.
Предполагам, че всички които са прочели законопроекта на ГЕРБ са наясно, че той маркира едни намерения за промени в изборните правила и ако бъде приет на първо четене, тепърва предстои сериозната работа. По-голямата част от мотивите няма как да не бъдат подкрепени, но те не кореспондират със съответно законодателни предложения.
Например твърди се, че е добре методиката да бъде част от Изборния кодекс, но предложение за методика няма.
Например призовава се за промени в избирателните списъци, в начина на тяхното изготвяне и поддържане, но такива предложения липсват.
Апелира се към безплатно отразяване на предизборните кампании на участниците в процеса, но няма задължителен характер по отношение на обществените медии, а по отношение на частните медии е просто едно пожелание при съответна договорка с частните медии.
Това е по отношение на част от намеренията.
Сега аз си давам сметка, че са имали твърде малко време да изготвят този проект колегите от ГЕРБ, но смесването на двете системи – пропорционалната с преференции и мажоритарна, изисква изключително сериозна работа за промени в кодекса и ако това, което са предложили депутатите от ГЕРБ, се приложи без съществени преработки в още десетки текстове, ще се стигне до пълен хаос на изборите.
Само ще маркирам че са смесени отделни бюлетини с интегрални бюлетини. Гласува се с отделни, обаче се броят интегрални.
Протоколите изобщо не съдържат редове за отразяване на преференциите, т.е. преференции има от гражданите, гражданите ги отбелязват, обаче СИК-те не ги преброяват.
За мажоритарните кандидати не е казано по какъв начин се отчита, кой е спечелил вота в съответния едномандатен район.
Нямат печати изборните комисии, обаче пък ксерокопията от протоколите с нещо се подпечатват.
Освен мажоритарните кандидати в едномандатните райони, се издигат независими кандидати, конкуриращи преференциално пропорционалните листи на партиите.
Аз мога още много да говоря. Тук съм си отбелязала бележките в 30 пункта, но това което е съществено, че ако бъде приет законопроектът на ГЕРБ, работата по него ще бъде много по-мащабна и ще изисква много повече време, отколкото да бъде доусъвършенстван кодекса, който на практика беше изработен от Временната парламентарна комисия.
Не случайно ние го изработвахме няколко месеца, защото законодателният процес е нещо наистина много сложно, особено когато става дума за изборни правила. На практика с вашите предложения трябва да се пипнат още десетки текстове в кодекса, т.е. предстои още колосален труд, който тепърва ще трябва да бъде извървяван, ако тръгнем към ЗИД.
Не искам и да си мисля например, че ако предложите вместо 31, 120 мажоритарни района, това означава изцяло прерайониране на страната, което също е колосален труд. Аз не казвам, че е невъзможно, но трябва да си даваме сметка какви усилия изисква.
И не на последно място, макар проектът на ГЕРБ да дава амбициозната заявка за промяна във всички изборни правила, се отнася само до изборите за народни представители. Там няма и ред по отношение на предстоящите европейски избори, така че и правилата за равнопоставеност, за медийни кампании и пр. не са маркирани в този проект.
Ако ще преценяваме по този начин по кой проект ще трябва повече работа, със сигурност това е по изменителния закон, а не по изцяло новия Изборен кодекс, защото тук основният труд вече беше свършен.
За мен е комплимент, че в резултат на детайлното четене на кодекса чух три конкретни забележки, които са за някакви несъответствия, по които може да се спори, но така или иначе не бяха извадени повече от три.
Заповядайте, госпожо Цачева.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Сигурно ми липсват много качества, но безспорно не ми липсва самокритичност. И в началото, ако обърнахте внимание, надявам се тук да се води коректна стенограма, аз обясних че в никакъв случай не претендираме за изчерпаемост, тъй като бяхме притиснати от малкото време, с което разполагаме, за да внесем тези изменения.
Второто качество със сигурност, което не ми липсва е голословно критикарстване, защото ако трябва да бъда откровена, както се изразяваме юристите, образец е сламката, за да направим нашите предложения и ние сме взаимствали от решението на 40-то народно събрание, чиито идеолог и автор в голяма част от текстовете бяхте Вие.
Третият пункт, с който не съм съгласна в изказването Ви е оптимизмът, с който заявявате, че работата е свършена и че видите ли между първо и второ четене по проекта за нов Изборен кодекс нямало да се наложат нови промени, тъй като тук сме акцентирали върху три от нещата.
Уверявам ви, че това изобщо не е вярно и че тепърва започва работата в Пленарна зала по изработването на нови изборни правила.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Няма да вземам дуплика, защото прекаленото персонализиране на законодателния процес в крайна сметка води до това спорът да заприлича на обикновена женска свада, от което няма да спечели нито Временната комисия, нито изработването на новите изборни правила.
Има ли други желаещи да се изкажат по двата проекта?
Няма. Тогава предлагам да ги подложим на гласуване.
Да започнем от начина, по който са в дневния ред, а не по време на внасяне.
Подлагам първо на гласуване проекта за нов Изборен кодекс, внесен от народни представители от Коалиция за България.
Тук госпожа Буруджиева заяви гласуване „за”, така че ще я броя плюс останалите.
Господин Казак и господин Хамид не присъстваха в началото на днешното заседание, така че не мисля, че ще бъде коректно да отразявам техния вот.
Който подкрепя проекта за нов Изборен кодекс, моля да гласува.
Гласували „за” – 7 , против – няма, въздържали се – 3.
Отчитам само гласа на господин Петров, гласа на господин Шопов не го отчитам, тъй като не е заявил пред мен начина на гласуване.
Проекта за нов Изборен кодекс е приет.
Сега подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от народни представители от ГЕРБ.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 3, въздържали се – 3.
Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс не е приет.
Преминаваме към точка Разни.
Уважаеми колеги, междувременно след приемането на Обществения съвет в понеделник постъпиха още три предложения от граждански организации, които имат опит в наблюдение на изборния процес. Били са наблюдатели на избори. Посочили са и друга експертиза. Ще ви ги представя. Ако нямате нищо против да ги включим в Обществения съвет, като продължава да бъде отворена рамката, ако има и други предложения също да бъдат включени, както се разбрахме по време на предишното заседание. Това са:
Гражданско сдружение „Днес”, известно на всички, активно участва в работа на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, което предлага господин Пламен Даракчиев.
Фондация „Младежка толерантност”, която предлага господин Александър Несторов.
Сдружение „Инициативи за прогрес”, което предлага Сезгим Мехмед.
Аз предлагам да гласуваме. Възразявате ли да бъдат включени в Обществения съвет?
Трите предложения са постъпили след срока, но тъй като се разбрахме на предното заседание, че формата е отворен и други неправителствени организации, които имат експертиза в изборното законодателство и наблюдението на избори ще могат да предложат свои представители.
Предлагам да подложим на гласуване тези предложения.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се единодушно.
Искам да поставя и един друг въпрос, за да може като организираме следващите заседания на Временната парламентарна комисия да имам някаква информация какво предпочитате. Ето, оказа се, че днес провеждането на заседанието в петък беше предпочетено от всички, но се оказа, че част от членовете не могат да присъстват, включително и тези, които настояваха да се съберем днес.
Идеята е да предложим проекта на нов Изборен кодекс на председателя на Парламента да го включи на първо четене в зала в сряда, като своевременно в понеделник на парламентарните групи, чрез тях на всички народни представители ще бъде представен доклада на Временната парламентарна комисия. След произнасянето на Народното събрание в сряда по двата проекта да дадем един разумен срок за предложения между първо и второ четене, като намерим баланс между това, че става дума в една част от случаите за съществени промени, за многобройни предложения. От друга страна все пак, ако искаме да се включим във времевия график, така че достатъчно рано да е готов кодекса, не можем да разтягаме до безкрай този срок, но вече бихте могли предвид, че проектът очевидно се подкрепя от повечето от парламентарните групи, той е раздаден, да мислят евентуално и за промени в него, т.е. ако след това срока който определи Пленарна зала бъде в рамките между 7 – 10 дни това да е достатъчен срок за предложения от народните представители по различните текстове, след което в комисия. Като имаме предвид как се случи тук обсъждането на първо четене, не смея да гадая, но очевидно ще ни трябват доста дни.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да гласуваме сега и да го приемем и на второ четене.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие сте голям оптимист. За съжаление поводи за вашия оптимизъм няма, особено след днешното заседание.
Предполагам, че в рамките на комисията ще заседаваме поне в 7 – 8 заседания, в дълги часове, може би и повече.
Ако имате някакви възражения от това да го обсъждаме в Пленарна зала в сряда и искате да отлежи още някакво време, просто сега е момента да го кажете.
Мисля, че това е стандартната процедура след обсъждането в Парламентарна комисия да влезе в Пленарна зала.
Заповядайте, госпожо Друмева.
Проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: В тази връзка поставям въпроса всъщност на вниманието на народните представители и на членовете на Обществения съвет, стремежа ни е на нас да работим изпреварващо, но съответно да се нагодим и към ритъма на вашата работа. Ние насрочихме на 22 януари т.г. заседание, но предвид това, че законопроектите ще минат на първо четене в зала, след това има срок за писмени предложения, след това се изготвя доклада за второ четене и фактически накратко да чуем и Вашето мнение за ритъма на нашата работа. Дали сега да не направим една разумна пауза за осмисляне и внимателно четене на кодекса и когато комисията е готова с доклада за второ четене да възобновим нашите заседания в ритъма, по който и комисията ще се движи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Разбира се ваше право е да определите начина на работа, но според мен би било добре да проведете и някои заседания преди да е изтекъл срока за предложения между първо и второ четене, т.е. можете да ги започнете и следващия вторник или да изчакате сряда, когато ще се произнесе Пленарна зала по единия и другия законопроект, но в процеса на правене на предложения между първо и второ гласуване някои от вашите предложения биха могли да бъдат внесени чрез народни представители. След това разбира се това не ви отнема възможността. Като бъде изготвен докладът, вие незабавно ще получите този доклад, включително и междувременно предложенията, които постъпват от различни депутати от парламентарните групи, за да може изпреварващо, както сте направили по отношение на днешното заседание, да имате становище по отделните текстове.
Заповядайте, господин Брезоев.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Манолова, аз вземам думата по процедурен въпрос, защото Вие направихте предложение в сряда законопроектът да влезе в Пленарна зала за първо четене. Това означава, че в предишния състав на Обществения съвет имаше един принцип да се изрази становище на Обществения съвет официално от председателя, както го направи коректно госпожа Друмева, но да се изкажат и тези предложения, които не са намерили място в това обобщение.
Аз искам да Ви задам следния въпрос. Ако този законопроект, който съм чел много внимателно и по който съм направил 8 страници конкретни извадки, които току що прибрах, защото мислех, че няма да се стигне до предложение, което да звучи така: в сряда да се гледа на първо четене в Пленарна зала.
Питам принципът за равнопоставеност, който според нас експертите, които сме обсъждали след заседанието на Обществения съвет и допълнително тази материя, има три проекции.
Едната проекция е да се равнопоставят субектите, които излъчват или кандидатират представителите. Ние там сме направили ясно предложение, което не беше отчетено от Обществения съвет.
Вие казахте, че очаквате от нас експертиза. В Обществения съвет има демокрация, но няма експертиза. Експертизата се налага еднолично или се налага групово, подчертавам тясно групово.
Четвъртия изборен субект, който ние предлагаме, а именно Инициативен комитет на граждани, който аналогично на партиите и на коалициите от партии да има право да кандидатира свои представители във всички многомандатни избирателни райони. Колко по-ясно да го артикулирам? Защо го заобикаляте?
Вие лично го включихте в първия проект, в първото тяло, нека така да се изразя с Вашата терминология и сега в този проект го няма и когато ние се опитаме да убедим с научни и обосновани аргументи вас, народните представители индивидуално или както и да е там, т.е. да ви дадем аргументи, защото сме убедени, че вие сте искрено желаещи да се променят нещата, липсва в законодателната уредба автентичното представителство на гражданите. Този законопроект, що се отнася до принципа за равнопоставеност, не го засяга.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Мога ли само да Ви отговоря, по този начин ще избегна вашите въпроси.
Пак пояснявам, в сряда законопроектите ще бъдат приети на първо четене. Вие много добре разбирате, какво означава това. Ще се приеме единият от двата. След това ще има срок между първо и второ четене, когато такива предложения, които сте направили ще могат да бъдат правени.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Манолова, пак Ви задавам процедурния въпрос, ще говорим ли за принципа за равнопоставеност на предизборните субекти или на изборните субекти след като се приеме на първо четене.
Ако ми отговорите с „да”, приключвам веднага.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да. Конкретни предложения по абсолютно всички точки.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: И още два кратки въпроса по същия въпрос. Второто предложение, което конкретно сме артикулирали и което не беше изказано тук. Аз направих ясно предложение, може би и с малко по-висок глас, за да се разбере от всички и да се чуе от всички. Става въпрос затова, че ние предложихме да падне предизборния праг, т.е. да падне бариерата стопроцентово. Имаме солидни аргументи, няма да ги излагам. Това е втората проекция на принципа за равнопоставеност.
Третата проекция. Ние предложихме да се финансират равнопоставено всички изборни субекти. Сега ще ви дам две цифри.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Брезоев, отговарям Ви съвсем добросъвестно. Тези три предложения могат да бъдат направени между първо и второ четене. Ако се намерят народни представители, които да ги внесат, те ще бъдат обсъждани и гласувани и във Временната парламентарна комисия и в Пленарна зала.
По отношение на пълното отпадане на прага и на инициативните комитети, които да регистрират листи в цялата страна, ако ме питате дали го подкрепям, не го подкрепям, така че в мое лице няма да имате вносител, но нищо не пречи господин Петров, госпожа Цачева, господин Казак или народен представител, който споделя тези виждания да ги внесе. Нещо повече. Вие ще можете да ги поставите на обсъждане даже и да не са внесени, най-важните, принципните от тях, когато се обсъждат във Временната парламентарна комисия. Даже и да не са внесени, ако бъдат формално подкрепени от един народен представител, подложени на гласуване и съберат мнозинство, те също ще влязат в Пленарна зала. Така че всички тези предложения тепърва са на ход, но за да се случат всички те, трябва да бъде приет единия от двата документа, за да отлепи законодателната процедура на една следваща фаза. Фазата обсъждане вече се изчерпи. Ясни са тезите, ясни са позициите.
Всички предложения между първо и второ четене ще се правят след сряда, когато е ясно че това е проектът приет на първо четене, защото за да предложите Инициативен комитет, трябва да го предложите в някой член от проекта. За да се случи това, трябва да е прието по принцип основното тяло на бъдещия закон, така че всичко това предстои.
Един от принципите е равнопоставеност, която се изразява включително и в тази възможност.
Заповядайте, господин Янков.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Едно процедурно предложение.
Смятам, че добре би било в сряда на първо четене, когато ще разгледаме новия Изборен кодекс, паралелно с доклада на нашата комисия от трибуната на Парламента да се чуе и становището на Обществения съвет по някакъв начин, може и някой народен представител да го прочете.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Становището на Обществения съвет ще бъде част от доклада.
Изискването на господин Миков е за кратки доклади, всичко най-съществено ще бъде отразено плюс мнението на Обществения съвет.
Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА
КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И
ПРИЕМАНЕ НА НОВ ИЗБОРЕН
КОДЕКС:


Мая Манолова


СТЕНОГРАФ
Траянка Стоянова
Форма за търсене
Ключова дума