Народно събрание на Република България - Начало
Начало> 42-ро Народно събрание > Парламентарни комисии
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
12/07/2012
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 83


На 12.07.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 202-01-41, внесен от Министерски съвет на 06.07.2012г. – първо гласуване.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишен финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 83

На 12.07.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 202-01-41, внесен от Министерски съвет на 06.07.2012г. – първо гласуване.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишен финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Даниела Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имаме необходимия кворум и поканените гости са също тук. Добър ден на министъра на здравеопазването! Ще открия редовното заседание на Комисията по здравеопазването, което предлагаме да се проведе в дневен ред, който е коригиран от първоначално представения ви във връзка с това, че последната точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража вчера мина на първо четене в зала. Искам да обясня защо се забавихме толкова дълго с разглеждането. Поискахме пресцентърът за европейско проучване на системата за здравно осигуряване и обезпечаване на медицинска помощ на лицата, които са в местата за изпълнение на наказания, тъй като има проблем с оказването на тази медицинска помощ. Всички разполагаха с таблиците, в които са представени европейските практики и ще се опитаме наистина да съдействаме между първо и второ четене с предложения. Разбира се, всички народни представители имат тази възможност, за да може тези въпроси да бъдат изяснени в рамките на европейската практика и в рамките на възможностите на нашата здравноосигурителна система.
Сега подлагам на гласуване дневния ред, който ще се състои от две точки.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 202-01-41, внесен от Министерски съвет на 06.07.2012г. – първо гласуване.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишен финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012г. – първо гласуване.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други предложения? Не виждам.
Предлагам който е съгласен с този дневен ред, да гласува
Гласуване: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От името на вносителите, заповядайте, госпожо министър!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предоставям на вашето внимание проект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Необходимостта от изменение в този момент произтича от въвеждането на директива 2010/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация. Директивата следва да бъде въведена в българското законодателство в срок до 27 август 2012 г.
В основната си част директивата ще се транспонира в подзаконови нормативни актове. Независимо от това се налага и промяна на закона, тъй като основните принципи и изисквания към трансплантацията се съдържат именно в закона.
Основните положения на директивата, които са включени в настоящия проект, са изричното уточняване, че законът не се прилага за научно-изследователски цели с органи, а само за тяхната трансплантация и се допълват функциите на изпълнителната агенция по трансплантация в следните няколко дейности:
- предоставя информация по дейностите по трансплантация на Европейската комисия;
- контролира обмена на органи с държави членки и вноса и износа с трети страни;
- събира и анализира цялата информация за донора и реципиента по време и след трансплантацията;
- спазва Закона за защита на личните данни при създаване и поддържане на регистри във връзка с трансплантацията и координира сътрудничеството с европейските организации за обмен на органи в областта на трансплантацията.
Другата промяна е насочена към това, че донорите на органи да могат да получават компенсация за предоставяне на свои органи или части от него само ако тя е строго ограничена до възстановяване на свързаните с донорството разходи и загуби на доходи, както и е предвидено финансово обезпечаване на наблюдението на живите донори в следтрансплантационния период.
Освен това се регламентират дейностите, свързани със съобщаване и проследяване на нежелани реакции и инциденти при трансплантация на органи, аналогично с трансплантацията на тъкани и клетки.
Въвеждат се изисквания към квалификацията и здравословното състояние на лицата, които трансплантират органи аналогично с тъканите и клетките, както и обмена на органи с други държави да може да се извършва при спазване на изискванията за качество, безопасност, проследяемост и докладването на сериозни инциденти и сериозни нежелани реакции. Това е информацията относно характеризиране на органите и донорите на органи.
Обменът ще се извършва само след сключване на споразумение между Изпълнителната агенция по трансплантации и съответния компетентен орган.
С промените се въвеждат и дефиниции, дадени ни от директивата, отнасящи се до основните понятия в трансплантацията като орган донорство съхраняване, характеризиране на донори на орган, Европейска организация за обмен на органи, осигуряване и унищожаване и т.н.
В останалата си част директивата ще бъде транспонирана с подзаконови нормативни актове, тъй като касае детайлни и строго специфични правила на процесите по трансплантация, свързани с прилагането на основните законови принципи.
Извън транспонирането на директивата в закона се правят и други промени и ние предлагаме те да бъдат по отношение на разрешението за внос и износ на органи, тъкани и клетки да се издават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантации.
Към настоящия момент компетентен орган е министърът на здравеопазването, който следва да издава разрешение по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантации.
Считаме, че с тази промяна административното забавяне на разрешенията, още повече при транспортирането на органи следва да се промени и да се извършва в много кратки срокове. Директивата дава възможност държавата членка да делегира всичките си права на компетентния орган, тоест както е в ситуацията на Република България, това е Изпълнителната агенция по трансплантации, и всички обстоятелства по предстоящия внос/износ за/от трета страна, които да гарантират качеството на органите да се проверяват от Изпълнителната агенция по трансплантации. Тези предложения кореспондират с принципа, въведен в чл. 11, ал. 4 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, според който Изпълнителната агенция по трансплантации е компетентният орган за управление, координация и контрол на трансплантациите в Република България.
Бих искала да кажа, че някои от промените са по отношение и на финансовото обезпечаване, както стана ясно, Изпълнителната агенция по трансплантация ще финансира дейности по насърчаване на донорството, изразяване на почит и уважение към починалите донори и техните близки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Давам думата на народните представители за изказвания, въпроси и коментари.
Заповядайте, доктор Милева!
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател,
Госпожо министър,
Аз искам да завърша с Вашите, думи, като задам два въпроса:
- първо, малко по-ясно да ни разясните в какво точно ще се изразяват дейностите по насърчаване на донорството и, цитирам: „и изразяване на почит и уважение към починалите донори и техните близки”;
- как ще бъдат компенсирани и финансирани те.
Това са въпросите ми.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВ АТАНАСОВА: Благодаря. Госпожо Милева, по отношение на първия Ви въпрос, нашето предложение за промяна е трупните донори да бъдат привеждани в приличен вид за техните близки, тъй като – имаше такива случаи от недалечното минало, след като при донорска ситуация с трупен донор беше извършена трансплантация и бяха спасени два човешки живота. Впоследствие трупът на донора беше върнат на неговите близки в състояние, което предизвика реакция, стрес и сериозно съчувствие от обществото.
По отношение на финансирането, това ще става със средства на Изпълнителната агенция по трансплантация.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря. Има ли други народни представители, които искат да зададат въпроси или да направят коментар?
Ако ми позволите, аз да направя едно питане. Какъв характер ще имат споразуменията, които се предвижда да бъдат сключвани между Изпълнителната агенция по трансплантация и съответната европейска организация за обмен на органи? Това международни договори ли ще са, както се предвижда по закона за трети страни и по какъв начин тук, така формулиран текстът, предполага, че те ще трябва да изпълняват нашите изисквания на закона за трансплантация и за качество, безопасност, проследяемост, докладване на сериозни инциденти и т.н., предвид все едно че задължаваме чуждестранната служба чуждестранният субект да спазва нашето законодателство? Бихте ли ми разяснили, ако обичате, този текст?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Не, не задължаваме трета страна да спазва нашето законодателство. Тези договори няма да имат характера на международни договори, съгласно международното право или да има необходимост те да бъдат ратифицирани, а ще имат характера на споразумения между нашата държава с останалите държави, с които има обмен на такава информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 202-01-41, внесен от Министерски съвет на 6 юли 2012 г. Който е за законопроекта, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и цялата точка, както беше представена.
Давам думата на вносителите да представят отчета.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: (Заместник-председател съм на Комисията за финансов надзор. С мен присъства и госпожа Антония Гинева, член на Комисията за финансов надзор.) Уважаема госпожо председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Преди да се спра накратко върху някои от акцентите на Комисията за финансов надзор през изминалата година, ще се опитам съвсем накратко да направя един кратък обзор на небанковия финансов сектор през изминалата година във връзка с това, какво е изпълнявала комисията като компетенции и правомощия.
Накратко, може да се направи извода, че през 2012 г. ролята на небанковия финансов сектор донякъде се възстанови от последиците от финансовата криза, като основна причина за подобен тип оптимизъм е нарастване ръста на активите на небанковите инвестиционни посредници и положителното изменение на активите на пенсионните фондове. Като цяло техните активи достигнаха до 20,4% от брутния вътрешен продукт през 2012 г., като най-голям принос има пазарната капитализация на Фондовата борса. На практика тенденцията на плавно нарастване на стойността на активите на пенсионните фондове определя специалното им място във финансовото посредничество, а и за в бъдеще се запазва подобен тип тенденция, като по-голямата част от сегментите на небанковия финансов сектор се характеризират със силна конкурентна среда. По-конкретно, визираме колективните инвестиционни схеми, дружества със специална инвестиционна цел, общо застраховане и доброволно здравно осигуряване, като на практика можем да направим в крайна сметка извода, че специално при здравното осигуряване и при пенсионните фондове имаме по-умерена конкурентност, тъй като дружествата са с по-малък брой.
По отношение на пазарната капитализация на българската фондова борса това, което е оптимистична новина е, че имаме известно възстановяване, тоест тя достигна 12,435 млрд. към края на 2011 г., докато към 2010 г. тя е била общо 10,754 млрд. и това безспорно е положителен сигнал за небанковия сектор.
Основна причина за това на практика е голямата пазарна капитализация на малък брой дружества в условията на нисколиквиден пазар. Това е специфика на нашия национален пазар. Ако трябва да обобщим накратко активите на отделните групи финансови инвеститори, активите на небанковите инвестиционни посредници са в най-голямо относително увеличение, като на практика те достигат 4,660 млрд. или 6,19% от брутния вътрешен продукт.
Значително нарастване с 12% на годишна база се наблюдава и при активите на дружества със специална инвестиционна цел, като техните активи достигат 1,725 млрд., докато при колективните инвестиционни схеми и управляващи дружества на практика имаме известен спад съответно с 1% и с 15%.
По отношение на пазара на застрахователни и доброволни здравни и осигурителни услуги се наблюдава също известен спад в размер на -4,2% на реализиран брутен премиен приход през годината в резултат на по-малък брой здравноосигурени лица.
Накратко, ако трябва да обобщя, тенденцията на нарастване през 2010 г. на практика реално съществува при инвестиционните посредници и при фондовете с допълнително пенсионно осигуряване, като при пенсионните фондове техните ки… в края на миналата година достигат 4,5 млрд. лв., или, накратко, има известни индикации, от които може да се направи изводът, че финансовият пазар, съответно капитализацията на българските публични компании се възстановява, макар и не с темповете, с които ние бихме желали, но това е положителната новина.
По отношение на дейността на комисията за изминалия период би могло да се направи обобщение, че дейността на комисията като цяло е насочена най-вече в три направления: регулаторна, лицензионна и надзорна дейност, като голяма част от нормативната дейност на комисията е продиктувана именно от промените, които са във връзка с европейското законодателство и в тази връзка само бих искал да акцентирам, че комисията е една от двете институции в страната заедно с БНБ, която участва в три от европейските агенции, като към днешна дата Комисията за финансов надзор е член на Европейската агенция за капиталовите пазари и ценните книжа на пенсионните и застрахователни регулатори и Европейския съвет за систематичен риск, така че на практика това до голяма степен изисква доста по-усилен институционален капацитет, както и съответни ресурси от страна на Комисията за финансов надзор, така че на практика да отговорим на тези значителни изисквания по отношение на нашата дейност.
По отношение на другата дейност на комисията, която е насочена към една малко по-широка база на сътрудничество с другите надзорни органи в Югоизточна Европа само бих искал да спомена, че Комисията за финансов надзор е завършила два туининг проекта с участието на регулаторните надзорни органи на Република Черна гора и регулаторните надзорни институции от банковия и небанковия сектор на Република България и Холандия, а също така е продължила работата си по туининг проекта Подкрепа от Европейския съюз за устойчиво изграждане на капацитета на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина. Така че на практика може да се каже, че комисията е една от малкото институции, която успешно развива туининг проекти заедно с други страни от Югоизточна Европа.
През 2011 г. беше приет и нов Правилник за устройството и дейността на комисията, с който е постановено ефективна интеграция и хармонизиране на регулациите и практиките между трите управления в Комисията за финансов надзор, като по този начин подходът във функционирането на администрацията е променен от предметно ориентиран към функционално ориентиран и тъй като все пак темата е приемане на отчета на бюджета, само бих искал накрая да ви спомена накратко как стои изпълнението на бюджета за 2011 г.
От реализирани собствени приходи от регулаторна и надзорна дейност са в размер на 6 490 246 лв., като най-голям относителен дял в структурата на собствените приходи заемат държавните такси – около 50% от бюджета на комисията, както и постъпилите приходи от глоби – около 49%. Същевременно комисията е извършила разходи на обща сума 10 471 572 лв., като за покриване на разходната част по бюджета комисията е ползвала през годината 62% собствени приходи, 27,8% субсидии от републиканския бюджет и 10% финансиране от Европейския съюз за изпълнение на туининг проектите, или това са тези, туининг проекти за които се спрях преди малко. Така че, накратко, това е изпълнението на бюджета на КФН за 2011 г. Ще се радвам, ако имате някакви въпроси или коментари, междувременно да отговорим с колегите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Джалъзов. Имат думата колегите народни представители за въпроси и изказвания.
Заповядайте, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да разбера точно какво е нашето участие в Европейския съюз и в трите комисии, които изразихте Вие, какво е нашето становище относно повдигнатия въпрос за здравноосигурителните фондове, как бяха защитени българските интереси и по какъв начин, каква позиция всъщност препоръчахте на Министерски съвет с последното писмо, което беше публикувано от 2012 г., ако, по памет цитирам, от 12 януари.
Благодаря.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря за въпроса. Съвсем накратко ще Ви отговоря, след което, взели сме експертите с нас, конкретно върху материята, така че те ще Ви дадат още по-детайлен отговор.
По отношение на европейските агенции, на практика те нямат подобен тип поднадзорни лица от категорията на здравните фондове именно поради спецификата на Европейския съюз и по-конкретно визирам Агенцията на пенсионните и застрахователни регулатори, тоест такъв тип дебат в момента няма.
По отношение на другата Агенция за капиталовите пазари и ценните книжа, това е извън предмета им на дейност, а вече шапката Европейски съвет за систематичен риск – той се занимава с по-глобални макроикономически проблеми.
По отношение конкретно на въпроса Ви за здравните фондове и тяхната трансформация, знаете, че има процедурен инфрийчмънт срещу България – това, което налага на практика да се пристъпи към трансформация, към застрахователен тип дружества, от типа на общозастрахователните дружества, по-конкретно, ако искате малко по-подробна детайлизация на спецификите на проблема, тук са колегите, които са работили по материята, така че аз ще ги помоля тях сега да ви дадат съвсем детайлна картина на състоянието в момента по отношение на доброволните здравни фондове, ако ми позволите, ще помоля господин Николай Петков, който е от управление „Застрахователен надзор” и който на практика е запознат със спецификата на проблема в детайли.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: (Николай Петков, управление „Застрахователен надзор”, юрист.) Въпросът за здравното застраховане се свежда до следното. Съществува европейско законодателство, което към датата на своето създаване, тоест, началото на 70-те години допуска възможността по отношение на една държава членка – Германия, да съществува разделност на застрахователните дружества, тоест дружествата, които се занимават със здравно застраховане и със застраховане на правни разноски да могат да съществуват определен период от време като отделни дружества, тоест да не изпълняват друга дейност, освен застраховането. Впоследствие с изменението на европейското законодателство, от 1992 г., когато Република България още не е член на Европейския съюз, такава възможност се премахва, след което изискването на европейското законодателство е еднозначно: всички дружества, които се занимават с финансовото покритие на здравните искове да бъдат застрахователи и да отговарят на европейското законодателство за застраховането. И към настоящия момент същината на въпросната процедура по инфрийчмънт, за която спомена и г-н Джалъзов, се състои в привеждането в съответствие с тези нормативни актове на Европейския съюз, които действат, считано от 1992 г. От тази гледна точка към този момент Република България не е имала никаква възможност да въздейства върху европейското законодателство.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви..
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, но бих искал да кажа, че въобще не сте в темата за въпроса, който зададох, тъй като явно не сте за познат с цялата кореспонденция, която е преминала през Вашата агенция, съответно за държавите, които в момента са извън тази процедура и защо България е в тази процедура, изобщо, благодаря Ви, но това, което ни казахте, с нищо не ни помогнахте. Моят конкретен въпрос беше какво всъщност направи КФН с участието си в тези комисии, конкретно какво направи. Тук не получих отговор. Благодаря Ви, не е тема на разговор. Тъй като това е отчетен доклад, исках да разбера каква е точно връзката европейска институция и КФН. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г. в частите им, по които Комисията на здравеопазването е компетентна, разбира се. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 11, против няма, въздържали се – 3.
Подлагам поотделно отделните точки. Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2011 г. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 10 за, против – няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 9 за, против няма, въздържали се – 5.
С това дневният ред на Комисията по здравеопазването е изчерпан.
Благодаря на всички за участието.
/Край – 15.30 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
/д-р Даниела Дариткова/
Стенограф:
Юлия Димитрова
Форма за търсене
Ключова дума