Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
12/05/2016
    Стенограма от заседание на комисия, 12.05.2016 г.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по здравеопазването






    П Р О Т О К О Л
    № 46




    На 12.05.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 602-01-2, внесен от Министерски съвет на 15.01.2016 г. – второ гласуване, продължение.
    2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.
    Председател д-р Даниела Дариткова: Колеги, моля да заемете своите места. Моля за тишина в залата. Имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
    Имате предварително обявен дневен ред, който е от две точки:
    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 602-01-2, внесен от Министерски съвет на 15.01.2016 г. – второ гласуване, продължение.

    2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    По лична молба на министър Москов Ви моля за разместване на точките от дневния ред, а именно блиц контролът да бъде първа точка, а втора точка да остане разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Надявам се, че няма да има възражения. Затова подлагам на гласуване моето процедурно предложение за дневния ред от две точки в реда, който вече Ви предложих.
    Който е „за“, моля да гласува.
    „За” – 15, „против” и „въздържали се” – няма.
    Дневният ред се приема.

    Преди да пристъпим към редовния блиц контрол, уважаеми колеги, искам да припомня, че днес е международния ден на сестринството, рождения ден на Флорънс Найтингел – първата медицинска сестра. Искам да поздравя всички представители на професионалистите по здравни грижи, цялото им многообразно съсловие и да им благодаря за доброто партньорство, за усилията, които полагат, наистина българското здравеопазване да бъде обърнато към пациентите, защото тяхната роля е далеч по-непосредствена в осигуряването на доброто отношение не само към здравната и лечебна грижа. Поздравявам ги, пожелавам им здраве и бъдещи успехи. Надявам се, че всички Вие се присъединявате към тези поздравления. Вече ги представихме днес на тяхното честване.
    И сега да преминем към редовния блиц контрол.

    1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по здравеопазване към министъра на здравеопазването, на основание чл. 27, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    Доктор Кърджалиев, процедура.
    Тунчер Кърджалиев: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Аз съм упълномощен да направя изявление от името на група, ако ми позволите, преди блиц контрола?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Заповядайте.

    Тунчер Кърджалиев: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми господин заместник-министър. Уважаеми госпожи и господа.
    Не случайно съм сам от моята парламентарната група тук, но представлявам и доктор Джевдет Чакъров и доктор Хасан Адемов и съм упълномощен да заявя следното:
    Смятаме, че блиц контрол през последните година и половина, с въпроси към настоящия министър, след всичко, което се случва и случи в българското здравеопазване е несъстоятелен и лишен от полезност и ефективност. Ние от ДПС не искаме да сме част от този контрол поради няколко причини.
    Първо. Нямаме като че ли вътрешна потребност вече. През това време всичките ни усиля да сме полезни, всичките ни въпроси към министъра на здравеопазването бяха посрещнати с цунами от реваншизъм, арогантност, некомпетентни отговори, дори обиди, артистизъм и не искаме да участваме в този сценарий.
    Второ. Министър Москов, според нас е делегитимиран като министър вече. От всички субекти и фактори в българското здравеопазване и единствените хора, които му вярват са тези, които са му подчинени или обвързани, или по някакъв начин омагьосани. Сигурни сме, че единствено премиерът поддържа като министър от тук нататък и когато падне покровителствената ръка и министърът няма да се казва по същия начин. Особено след декларация на Български лекарски съюз за снемане на доверието от министъра и особено след протести, сигурен съм, че дори и в управляващото мнозинство депутатите му нямат същото доверие.
    На следващо място, ние смятаме, че българското здравеопазване се води не просто в грешна посока, а по грешен път. И тези действия, тези актове, които се предприемат от настоящото Министерство на здравеопазването имат хаотичен характер, зигзагообразни, възвратно- постъпателни и така нататък. Ние не искаме да участваме във всичко това.
    И на последно място. Поради тези причини, но и поради нарушения на закони и липса на Национален рамков договор, опорочаване на здравната карта, поради връщане на ЗЗО от Конституционния съд и не на последно място заради купа от хаотични идеи, които чухме през последната година и половина, ние продължаваме да мислим за министър Москов като бивш министър на здравеопазването.
    Поради всички тези причини и поради пълния провал и арогантно командно-административен стил на министъра, ние отказваме да участваме от тук нататък в блиц контрола. Можем да се върнем когато има променени обстоятелства. Заявяваме обаче отговорно, че ще участваме, с цялата си сериозност, която сме я показвали през годините в законотворчеството в тази сфера.
    Още веднъж призоваваме и използвам повода да го направя, да помолим господин министъра да си подаде оставката.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми колеги, преминаваме към процедурата, разписана по правилника за задаване на актуални въпроси към министъра на здравеопазването. От името на най-голямата парламентарна група аз ще задам първия въпрос.
    Уважаеми господин министър, бяхме алармирани за проблем с така наречените „докторанти“. Това са дипломирани лекари, които са спечелили конкурси по съответните специалности. Редовната докторантура, съгласно Закона за висшето образование е с трайност три години. В рамките на тригодишния учебен план всеки от докторантите работи и се обучава в съответното лечебно заведение, а те получават, по силата на Закона за висшето образование, стипендии, които са предназначени за закупуване на учебни материали и научни пособия.
    В рамките на докторантурата всички те извършват пълноценна лечебна дейност в съответното лечебно заведение. В досега съществуващата Наредба № 34 беше предвидена нормативна възможност докторантите едновременно с докторантурата да специализират и по съответната специалност. С променената Наредба № 1 в сила от 20 януари 2015 година тази правна възможност е ликвидирана и сега тези колеги се изправят пред парадокса, че завършвайки докторантурата те трябва да продължат да специализират, те са докторанти по специалността, но не са специалисти. Това е проблем, защото същият като такъв стои пред лекарите, които имат една специалност, работят по трудови договори, но биха искали да получат и друга специалност.
    С още по-голяма сила този проблем е валиден и за работещите в Спешна помощ. Значимостта на проблема е сериозна и тъй като тази наредба е от Вашата компетентност, аз бих искала да чуя какво е становището на Министерството на здравеопазването и се надявам в кратки срокове да се реши този проблем, защото е важно не само да имаме специалисти, но и развитието на академичния състав да бъде съответно на съвременните изисквания на българската медицинска наука и в интерес на тази наука.
    Имате думата за отговор.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви. Добър ден и от мен. Уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа.
    И аз да се присъединя към поздравленията и думите на госпожа председателя на комисията по повод международния ден на сестринството. Наистина има какво още като управляващи и като политици да се направи за това съсловие.
    А иначе по конкретния въпрос, уважаема госпожо председател. Вие сте права, че в предишния вариант на Наредбата за специализацията, а именно Наредба 34 от 2006 година беше предвиден, да го наречем облекчен ред, по който докторантите да могат да се записват за специализации. И въпросът, защото за мен Вашият въпрос не е нов, дори заместник-министър Шарков във вчерашния ден се срещна с част от представителите на тези докторанти, които имат такъв проблем, едно от техните искания беше да се върне такава една възможност докторантите по друг ред, не по описания в тази или в предишната наредба да могат да специализират.
    Тук проблемът е следният, че това не може да се случи, защото сдружението, което се нарича Сдружение „Български лекари за европейски стандарт за специализация“ обжалва в предишния си вариант Наредбата за специализациите точно от гледна точка на този текст, за различни режими за започване на специализация – едните както беше предишния режим за специализация, вторият, който предвиждаше за докторанти, различен тип режим. Те обжалваха пред Върховния административен съд и Върховният административен съд отмени предишната Наредба 34 в тази си част, която дава два различни режима, по който да можеш да започнеш специализация. Сега, защо и как, дали това е правилно или не, но не можем да коментираме. Така или иначе съдът беше счел, че всички трябва да бъдат поставени пред еднакви условия. Тоест, на това искане на специализантите не може да бъде отговорено да бъде преповторен текстът от предишната наредба при новите условия, при които се започва специализация. Просто, защото това вече е отменено от съда.
    На въпроса дали новите правила за специализация от Наредба 1 от 2015 година пречат на специализантите да специализират, моят отговор е не, защото от 29 случая, за които ни беше докладвано, 15 от тях, тоест такива, които са започнали докторантура и са в някакъв процес на развитие на докторантурата си, 15 от тях специализират по новите правила, тоест по Наредба 1. Тоест, проблемът не е в самата наредба, няма причина в самата наредба.
    От тук нататък отговорът на Вашия въпрос, госпожо председател е, че невъзможността на част от докторантите да започнат специализация в избраните от тях лечебни заведения е свързано с решение на мениджмънта на съответното лечебно заведение.
    В тази връзка с моя заповед доктор Шарков в рамките на следващата седмица като ресорен заместник-министър ще направи среща с всеки един от ръководството на тези лечебни заведения, това са Института по ортопедия, мисля, че по кожни болести, няколко са тези лечебни заведения. И поемам ангажимент за резултатите от тези срещи, където ние ще изложим всички аргументи на министерството, респективно на държавата за нуждата тези млади докторанти да може успоредно с това да тече специализацията им. Уверен съм, че ще достигнем до добро решение. Но още веднъж, самата наредба не пречи на докторантите. Тук е въпрос на възможности и желание на лечебните заведения. Мисля, че е в силите на министерството да убеди тези лечебни заведения, че трябва друг подход към тези млади лекари.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. С цялото ми убеждение, че енергията на министерството ще стигне за решаване на всеки един отделен казус, аз все пак бих искала да апелирам да се прави такава нормативна уредба, която да дава възможности за решения на тези казуси, без да се налага Вашата инициатива и контакт с всеки един мениджър на лечебно заведение.
    Ако наистина юридическият екип на министерството намери възможност да се усъвършенстват текстовете, ние ще бъдем далеч по-спокойни, защото не може да се разчита само на доброто отношение, а всъщност трябва нормативната уредба да дава гаранции за това, че бъдещите учени, особено в системата на медицинското образование ще могат по облекчена процедура тук в България да получават специалност затова, защото това ще ги и задържи, именно в нашата страна. А всички правим всичко възможно да задържаме младите кадри тук, особено високо квалифицираните.
    Имате думата, заповядайте.

    Министър Петър Москов: Благодаря Ви, госпожо председател. Разбира се, всяко едно предложение в тази посока е добре дошло. Аз отново напомням, че облекчен режим за специализация било на докторанти, било на друг вид кадри, които безспорно вероятно представляват ценност и за българската държава и за българското здравеопазване не са възможни в нормативната база заради решението на съда.
    Отново казвам, при положение, че голямата част от докторантите са успели да запишат специализация по новата система, само по себе си означава, че не в наредбата е проблемът. Тук донякъде възниква и следният въпрос: доколко новата наредба дава възможност на младите лекари да записват специализация по условията на Кодекса на труда, тоест да сключват трудови договори с болницата и да бъдат част от трудовия колектив. И да не забравяме, че това беше посрещнато с облекчение от цялата общност на младите лекари, които специализират.
    Тук въпросът е свързан и с това, когато в една болница, към която има по-голям интерес, доколкото тези специализации се извършват по Кодекса на труда, болницата има своето право да направи конкурс, да изисква определени качества. И ако някои от качествата на кандидатстващите за специализация отговорят по-малко отколкото на други, независимо от това дали той е докторант или не, може би болницата може да реши това.
    Да припомня само, че всъщност докторантите получават образователна степен „доктор“ по Закона за развитие на академичния състав. Докато другото е по Закона за висшето образование. Тоест, не можем да слагаме и нито законодателят, нито администрацията може да приравнява процеса на обучение и на получаване на квалификация по линия на докторантурата с този на специализацията. Тоест, едното е по-скоро теоретични и научни знания в определена сфера на медицината, а другото е възможност да получиш удостоверение, че си квалифициран специалист по дадена материя.
    Наистина мислим и разсъждаваме по въпроса за да усъвършенстваме наредбата там, където е възможно.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Господин Великов, извън допустимите процедури имате думата. Заповядайте, доцент Великов.

    Борислав Великов: Понеже знаете, че съм в Комисията по образование и наука, в момента да информирам министъра и уважаемите колеги, че в нашата комисия се гледат промените в Закона за развитие на академичния състав. И ако Вие, господин министър или нашите колеги смятат, че може нещо да се промени, сега е моментът. Можем там да направим някаква промяна. Просто го имайте предвид. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви за информацията. БСП лява България, доктор Райнов, имате думата.

    Емил Райнов: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги. Господин министър.
    Ще кажа две изречения, първото е леко шеговито. След всичко това, което свършихте, господин министър в сектора, мисля че няма нерешени проблеми, за които да Ви питаме. Това е шеговитото изречение.
    Второто изречение мисля, че го казахме още преди два месеца. Господин министър, не само ние, никой не Ви вярва. Така, че всичко останало е безсмислено.
    Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми колеги, кой ще зададе въпрос от другите останали парламентарни групи? Реформаторският блок няма въпроси. Патриотичният фронт? Господин Байрактаров, имате думата.

    Димитър Байрактаров: Благодаря. Госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Вече почти година и осем месеца остава нерешен един сериозен проблем с така наречените ТЕЛК-ове, който продължава да е нерешен. Премина се през работна група, която съвместно с Министерството на труда и социалната политика трябваше да създаде един орган, който да преценява каква трябва да бъде дейността на тази комисия и така нататък, но в крайна сметка на първо място продължава безобразната дейност по корупционни практики свързани с фалшиви решения на ТЕЛК, това го заявявам най-отговорно. На второ място, хора които наистина е ясно, че не е нужно да преминават втори или трети път ТЕЛК, имайки предвид, че това са хора, най-вече останали без един или два крайника и е ясно, че няма да им порасне нито крайник, нито ръка, но тук хирургът доктор Шишков, доцент доктор Шишков, в процес на професура казва, че не се знаело, но явно този проблем така или иначе стои отворен, нерешен и хиляди български граждани са в едно безтегловно положение от гледна точка, че тази система така и продължава да не функционира добре, а решение по проблема не се предлага.
    Така, че моят въпрос към Вас е, тъй като вече мина доста време, какво предприема Министерство на здравеопазването по решаването на този проблем и в какъв срок ще предложи министерството решение по този въпрос?
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уважаеми господин министър, опозицията ми отвлича вниманието, моля за извинение, имате думата.

    Министър Петър Москов: Срам за опозицията. В кръга на шегата, нали се разбрахме, че се шегуваме днес.
    Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Байрактаров. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
    Доколкото законодателната, както и от гледна точка на законово уреждане, така и на подзаконови нормативни актове, материя свързана с ТЕЛК-овете, тя не е изцяло дори и до голяма степен не е изцяло домейн на здравното министерство, а интердисциплинарна. Главно между здравното и социалното министерство и не само. На тази база, може би изглаждането на общата стратегия, общата концепция, ние сме говорили не веднъж за разделянето на комисиите, за смисъла от медицинската експертиза и удостоверението, на степента и вида на Вашето медицинско или на който и да било здравно състояние, не следва конкретна и някакъв вид социална придобивка или решение. То трябва да бъде индивидуализирано, че тази въобще законова уредба трябва да води към включване, а не към изключване на инвалидите от обществото.
    Вероятно сте прав, че има известно забавяне, но това, което мога да кажа е, че на концептуално ниво нещата са такива, каквито са изговорени публично, заедно със синдикати, заедно с работодатели, предвидено е в законодателната програма на правителството, Законът за здравето, където трябва да бъдат разписани на законово ниво тези промени и два закона от домейна на социалното министерство да бъдат внесени на есенната сесия на парламента за разглеждане. От тях следва разписване на сериозна нормативна, подзаконова нормативна база и в двете министерства. И амбицията ни е, надявам се, че сегашните промени в социалното министерство няма да доведат до допълнително забавяне, но така или иначе, след като концепцията е ясна и правителството вече я е приела като такава, не мисля, че това ще забави нещата. Амбицията ни е да посрещнем новата година с нова нормативна база и нов начин, по който тези трудово медицински експертни решения да бъдат взимани и да бъдат реализирани.
    А иначе, с всичкото съгласие за недъзите на системата, за които говорихте, понякога нещата не са толкова, как да кажа, толкова еднозначни и толкова видими за хората. Когато говорите за възможността крак да порасне и така нататък, не, че защитавам системата, но казвам, че никога не е толкова черно-бяло. Защото ако кракът или част от ампутацията на крака е в следствие, да кажем на диабет, тази болест прогресира, може да се наложи допълнителен процент на инвалидност. Тоест, понякога тези допълнителни изследвания, които са нужни, те са в полза на човека, за да може той да получи допълнителен процент, допълнително помощно средство, допълнителна социална придобивка, която да го върне. Тоест, разбирам колко е безумно за един човек, който няма крак да го карат да прави отново такива и такива изследвания, но това са прогресивни процеси и по някакъв начин те имат и отношение към хора, които извън отношенията си с ТЕЛК, тоест социалните придобивки, не посещават лекар по друг повод и това е единственият начин да се проследи прогресията, да кажем за един тежък диабет или някакво съдово заболяване, което води до тези неща.
    Но иначе, като цяло, в заключенията си за системата сте абсолютно прав. Аз не мисля, че някой около масата може да каже нещо друго и затова са наложителни тези промени. Тоест, отговорът ми на конкретния въпрос е, в законодателната програма на правителството е ясно, че в есенната сесия на парламента правителството трябва да е подготвило и да поднесе на Вашето внимание за разглеждане законите свързани с промяна в трудовата експертиза, съответно в сферата на законите за здравеопазване и на социалните закони.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, господин министър. Уточняващ въпрос. Господин Байрактаров.

    Димитър Байрактаров: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър.
    Ако приемем, че в есенната сесия ще бъде внесен такъв законопроект или такива законопроекти, все пак аз оставам притеснен, защото до този момент не е започнала процедура по обществено обсъждане на тези законопроекти, което ме кара да мисля, че май есента няма да видим такива законопроекти при положение, че дори аз като член на Комисията по здравеопазването не съм запознат какво се случва в тази посока.
    Нещо повече, смея да твърдя и като член на Комисията по труда и социалната политика, че аз вече започвам да се обърквам всъщност ТЕЛК какво означава – териториална експертна лекарска комисия или трудова експертна лекарска комисия. Уж трябва да е трудова, само че ми се струва, че не е трудова експертна лекарска комисия, а като че ли повече стават териториални.
    Просто Ви го задавам като един уточняващ въпрос, поради простата причина, че изследвайки последните две седмици около 350 такива ТЕЛК-ови решения в посоката, за която Вие говорихте, аз не видях нито едно решение, с което да е повишен процентът на инвалидност, именно на хора, между другото, точно със сходен на Вашия пример – с прогресиращо развитие на заболяването, повечето бяха диабетно болни, с повторно рязане на крайник, ако е бил отрязан под коляното, след това той е отрязан над коляното, тоест неговата трудоспособност значително се е ограничила или е намаляла, но процентът на инвалидност, странно, дори намалява.
    Така, че в тази посока, някак си не съм обнадежден, казвам Ви го откровено. И бих настоявал да започне по-експанзивно да се работи по този въпрос, да има много по-добра разяснителна кампания и обществено обсъждане по тези въпроси, защото те са важни от гледна точка за прилагането на чл. 95 от Кодекса за социално осигуряване, който вече е в сила от 1 януари и за прекъсване на другите порочни практики по източване на социалната система.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате думата.

    Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Байрактаров. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
    Съвсем краткият ми отговор би могъл да бъде, че на база приетата съвместна между двете министерства философия за промяна, текстовете в Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето в частта ТЕЛК-ова експертиза, вече са готови. От това не следва нищо, защото това е един цял пакет от закони, които трябва да вървят успоредно.
    А това, за което Вие говорите, да срокът за обсъждане минималният е 14-дневен, така че наистина ще имаме достатъчно време. Искам да кажа само две неща, защото темата е важна и на нея се спекулира.
    Първо, всяко едно изменение, което се готви, било в социалните, било в здравните закони на тема ТЕЛК, по никакъв начин, ама отново казвам, по никакъв начин няма да ограничи или да спестява пари на държавата или каквото и да било, за което слушам, че се говори. Дава се възможност от медицинска гледна точка пациентите бързо, качествено, максимално близко до мястото, до което са или максимално близо до тях, да получат лекарската експертиза и след това максимално адекватно, с участника и на осигурителя и на специалиста по трудова медицина там, където работи, и на социален работник, да получат индивидуална за съответния тип увреждания и спрямо конкретния вид работа, съответно социална помощ или финансова помощ, това което е нужно за реинтеграцията на този човек.
    Не става въпрос за спестяване, става въпрос за използване на парите рационално там, където има нужда и с цел връщане на тези хора в обществото обратно и в работата им, тогава, когато е възможно. Тоест, отново казвам и заставам зад тези срокове, за които говорих и мисля, че няма причина да не бъдат изпълнени.
    Към това вече работим, без значение дали и кога ще се случи приемането в зала на тези закони. Ние вече работим и върху методиката, тя не е наша, тя е методика на Световната здравна организация, която е свързана с обективни критерии, по които не е възможно това, което Вие казвате, без да познавам случая, обективните критерии, които Световната здравна организация е дала по тази класификация, те са свързани с това какъв процент, какво количество точки, какъв резултат от експертизата и е свързана с определен процент на запушване на съда, с определен процент на ампутация на крака и всичко останало, максимално обективизирано, доколкото все пак медицината има и части, които не могат да бъдат максимално обективни. Но всичко това се работи, съжалявам ако изглежда бавно.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Сега доцент Кючуков от групата на АБВ ще зададе въпрос.

    Георги Кючуков: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми господин заместник-министър.
    В Закона за здравното осигуряване, който беше предложен от Министерството на здравеопазването и Министерски съвет имаше една точка, един член, който гласеше, че НЗОК не заплаща разходите за лечение на болни, които са включени в клинично проучване.
    В парламента тази алинея, този член по-скоро, беше променен като гласеше, че НЗОК не заплаща разходите на пациенти, които са включени в клинични проучвания, за разходи свързани за целите на клиничното проучвания.
    Това, че беше променено Вашето предложение, поемам вината персонално, защото смятам, че имаше резон в това и ще го обясня какъв е. Представете си една биотехнологична молекула, която се поема от НЗОК за лечение за малигнено заболяване. На същият този пациент му се дава един нов аналгетик и при това положение НЗОК не трябва да заплаща, при Вашето предложение и биотехнологичния продукт, и този продукт, който всъщност лекува болният само за това, че получава някакъв симптоматичен аналгетик или бифосфонат.
    Говорих с колегите от различните групи и те приеха, че трябва да не се заплаща само това, което се прави за целите на клиничното проучване и поради клиничното проучване.
    За моя голяма изненада, в наредба на НЗОК излезе текстът, който Народното събрание промени. Тоест, излезе текст, мисля, че Наредба 11 беше, сега не са пред мен, излезе текст, който противоречи на Народното събрание. Това предизвиква у мен няколко смущаващи разсъждения.
    Преди всичко мисля, че Наредбата на НЗОК не може да отмени решение на пленарната зала на Народното събрание.
    Второто. Слагайки този текст в наредбата и карайки определена компания да заплаща цялостното лечение, без това по никакъв начин да е свързано с препарата, който се изследва, ще доведе до оттегляне на някои от големите компании по отношение на клиничните изпитвания в България. Имам потвърждение на една от големите компании, че това ще се случи.
    Трето. От оттеглянето само дори евентуално на една компания, страдат всички. Пациентите, защото няма да получат медикаменти, които са им нужни за лечението, и които все още не са разрешени или са пред маркетингово проучване. И трябва да Ви кажа, че хората вече много се интересуват от тези неща и знаят какво се прави в света и няма да посрещнат добре липсата на възможност тези продукти да влязат, макар и под формата на клинични изпитвания.
    Да, ще загубят и лекарите, но предполагам, че това, че ще позабогатеят малко на базата на собствения си труд, това надали е най-същественият фактор, който вълнува Здравната каса.
    Моят въпрос е следният: Ако това, което Ви казах е истина, не смятате ли, че Здравната каса действа по принципа „евтини на брашното, скъпи на триците“? Защото ние така намаляваме възможността безплатно, за сметка на производителите да се лекуват българските пациенти и то с най-модерните медикаменти?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор, господин министър.

    Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми доцент Кючуков. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
    С риск да отворим много голяма тема и много голям спор ще кажа следното:
    Първо правило във всяка една европейска държава, в Северна Америка, включително и в Русия, защото в момента работим върху Закона за лекарствата и там трябва да се приведе изцяло, транспонира е купешката дума, директивата за клиничните изпитвания, за да бъде въведена в нашия закон, сме проучили цялата нормативна база на съседните държави, включително и на Европейския съюз. И навсякъде спонсорът на съответното клинично изпитване поема лечението на този пациент в рамките на времето, който той е предвидил.
    Освен това, доколкото всяка една от фирмите за клинични изпитвания беше част, в последните седмици, буквално, от този процес по промените в ЗЛПХМ, които изисква европейската директива и гарантирам, не просто пред Вас, уважаеми доцент Кючуков, а пред цялата комисия, че от нито един от представителите на тези фирми не беше повдигнат въпросът за това, че те имат някакво притеснение от гледна точка на това, че лечението на този пациент трябва да бъде заплащано от спонсор. Защото това, отново повтарям е ясната практика.
    Тук има други проблеми. Те са свързани по начина, по който касата работи, по какъв начин. Защото самата фирма не иска тя да бъде закупуващия медикамента, както Вие казвате, за основната терапия, защото тя не може да носи отговорността за това как един медикамент, който не е част от основната терапия на проучването, всъщност рефлектира върху пациента и да носи върху себе си, да кажем, юридическа отговорност за това. Тоест, в момента Касата изработва механизъм, в който болницата да може да закупува този продукт и съответно да може да бъде фактуриран върху спонсора. И спонсорите нямат проблем с това.
    А всичко останало, аз бих нарекъл рекет, ако някой си позволява да казва това нещо. Няма никаква опасност, напротив, има тенденция в България и това е потвърдено, пак Ви казвам, от разговорите ми с тези компании, в България да се отварят хъбове за клинични изпитвания благодарение на това, че сме доказали, че имаме база, имаме специалисти, имаме добри резултати от тези изпитвания. Тоест, възможността за сметка на по-висока печалба на провеждащия клиничното изпитване или на участващите, да кажем в клиничното изпитване лекари, да бъде допълнително натоварвана Касата с нещо, което по условие фирмите са съгласни да заплащат, аз не виждам добро за публичния фонд, не виждам добро и за пациентите, защото това освобождава пари на Касата там, където могат да бъдат насочени, а те винаги са краен брой.
    Благодаря. А иначе ако имате конкретен проблем, или конкретен случай с това или конкретна фирма, моля за среща, за да решим този проблем.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Уточняващ въпрос. Доцент Кючуков.

    Георги Кючуков: Позволявам си да не се съглася в някои отношения с това, което казахте.
    Вие имате предвид, че в изготвяне на закона са участвали сиаротата, аз говоря за спонсорите. И Ви гарантирам, че спонсор е една от голямата петица на световните фармацевтични компании, която заяви, пред мен лично, че ще оттегли своите проучвания от България, ако го карат да заплаща неща, които нямат нищо общо с проучвания медикамент. Просто, защото се дава само на този болен. Това Ви го гарантирам.
    Второто …

    Министър Петър Москов: Доцент Кючуков, извинете, но не можете да го гарантирате, защото където и да било по света тази компания ще бъде изправена пред тези изисквания на държавата.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, моля Ви да не влизате в диалог и да се придържате към правилника.

    Георги Кючуков: Разбирам Ви, но това е, което ми е казано лично. Второ, от 97-ма година се занимавам с клинични проучвания и правилата на ЕМА са ми достатъчно добре познати. Там няма такова императивно изискване, което Вие казахте.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Господин министър, имате възможност сега да ни изкажете своите съображения.

    Министър Петър Москов: Госпожо председател, разбира се императивно изискване не може да има, това е как да кажа, добра практика във всяка една цивилизована държава. Разбира се, ако ние преценим, Вие като народни представители прецените, че ние бихме могли да облекчим спонсорите допълнително, аз няма какво да направя като министър освен да се съобразя с Вашите законодателни решения и да го приложа в нормативната уредба.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Следващ кръг от въпроси. Има ли някой от народните представители? Господин Абу Мелих, заповядайте.

    Семир Абу Мелих: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми доктор Пенков. Уважаема госпожо Кръстева. Уважаеми колеги народни представители и гости.
    След гръмкото изказване на колегата от ДПС, колегата доктор Кърджалиев и исканата оставка на министъра от него, за мен това е гаранция, че министърът ще си изкара мандата докрай, защото това ще даде ясен знак на всички, които ни свързват с ДПС при сегашното управление и първият е господин Радан Кънев. Затова трябва да минем вече по същество какво ще правим следващите години, защото явно още дълги години ще сме заедно.
    И въпросът ми е следният: По график на Вашето управление, на това министерство, кога имате намерение да почнете, кога виждате началото на демонополизацията на Касата и въвеждането на надграждащия модел? Не е току така този въпрос. Един министър, един управленец, не само министър, като знае, че има хоризонт за управление, той може да си подреди плановете. Сега ако се обединят и БСП срещу Вас така върло, тогава сигурно още един мандат ще изкарате.
    Затова, хубаво е да сме наясно ние, специално мен ме интересува, защото знам, че проблемът в здравеопазването е Здравната каса, да не ми се сърди подуправителят на Касата, но това е фактологията. Монополът на Касата е проблемът на българското здравеопазване. Ще вземете ли скоро мерки през тази година или в следващата година, за да може да се въведе надграждащият модел и един път завинаги да приключим с тази тема?
    Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор, господин министър.
    Моля Ви за тишина. Овладейте емоциите, колеги, за да чуем министъра.

    Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Абу Мелих. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Благодаря.
    А иначе, таймингът е следният: Доколкото в момента, практически завършва, тук разбира се има представители и на Касата, ако има въпроси към тях, те ще отговарят, но практически завършва процесът по сключване на договори на изпълнителите на лечебни дейности с Касата. Той върви без сътресения. Там, където във връзка с нормативната уредба, с промени в закони, промени в начини на плащане, решението на Касата възникват въпроси и те се решават своевременно в рамките на деня. Мислим, че дори можем да похвалим Касата, колкото и рядко да ни се случва затова, че наистина този път вършат добра, методична работа, в диалог с изпълнителите на лечебна дейност и са в помощ, както на техните IT, юридически отдели и на медицинските им директори. Тоест, завършването на този процес и завършването на процеса в рамките на две седмици, така сме си дали поне срок по приключване на работата по Закона за лекарствата и внасянето му в парламента, от там нататък вече той ще мине през пътя си в парламента тогава, когато Вашето време позволява, всъщност е началото на цял процес, започващ с обществени дискусии. Ние сме изпратили писма, господин Абу Мелих, именно, защото това е мой ангажимент, който аз поех още след вота на недоверие, защото аз много добре чух и Вашето, и на други народни представители, независимо дали бяха от управлението или от опозицията, че наистина в този процес на развитие на здравноосигурителната система, вие не харесвате термина демонополизация, аз го наричам развитие, може би изоставаме във времето. Тоест, сме пратили съответните писма до сериозни центрове, които изследват това нещо – и частни, и държавни, до държави, чиито модели се припокриват с нашия и в края на юни сме предвидили поредица от такива срещи, включително и с международно участие, с които първо, концепцията, която е заложена в Програмата за управление на правителството, тоест надграждащия модел да бъде развита, да бъде поставена от страна на държавата на масата. Разбира се, на тези дискусии не просто ще бъдете поканени, а както се казва, задължително би трябвало да участвате, та това е началото на този процес.
    Не мога да се ангажирам с краен срок да кажа, както казах на господин Байрактаров, че през есенната сесия задължително за проблемът с ТЕЛК ще бъдат внесени на законодателно ниво за предложения за решения, не мога да се ангажирам с краен процес. Но мисля, че в рамките, отново, на есента на тази година ние можем да имаме изчистени законодателни решения, през които да преминат и процесите на надграждане на това нещо.
    Нека да кажем, че …. Ако влезем в тази тема ще има много голяма дискусия.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви все пак да се съобразявате с лимита на време. Благодаря.
    Уточняващ въпрос. Имате думата.

    Семир Абу Мелих: Уважаеми господин министър. За мое учудване през последните шест месеца, темата демонополизация на Касата, както беше черно погледната в миналите години, стана някакъв странен обрат и започнаха много среди, политически и лекарски, от средите на лекарите да осъзнават, че това е техническото решение, а не е политическо решение.
    За мое учудване, за да го върна аз на доктор Райнов, дори тяхната министърка онзи ден в едно предаване публично, тяхната министърка, преди Вас министърката, като я питаха какъв е проблемът, какво е решението на нашата здравна система, жената отговори и каза, че е демонополизацията на касата. Тоест, с две думи, политическите сили в сегашното Народно събрание са готови. Всички са готови това нещо да го прекарат и да покажат на българина нов начин на финансиране на българското здравеопазване.
    Не трябва да се бавим една, две, три години. Трябва в рамките на шест месеца нормативната база да се избере най-добрият модел за надграждане. Аз Ви обещавам от тук нататък демонополизация няма да ползвам тази дума. Знам, че се побърквате всичките като я чуете, надграждащият модел ще бъде. Ок, но не трябва да минаваме рамките на 12 месеца. Трябва ако се хванем сега в новия сезон за шест месеца това нещо да излезе, за да може да се види какво е точно и ще видите, че българите след 6 месеца след въвеждането на надграждащия модел ще забравят как са се лекували досега. Ще стане друго.
    Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, кратко, господин министър.

    Министър Петър Москов: Ще се опитам да бъда максимално кратък, госпожо председател. Но аз наистина ценя дори и тази част от персоналните ни дискусии с господин Абу Мелих, а и възможността в рамките на комисията да имаме и малко по-извадено от законодателството, по-философски разговори, за което Ви благодаря.
    Семир, ще Ви припомня това нещо в момента, в който тази дискусия започне реално и се стигне до реални предложения за закони за политическия консенсус.
    И нека да кажа само следното: Този политически консенсус ще бъде разтеглен и там ще трябва да бъде линията, по която всички ние, всички Вие ще трябва да се наредите веднъж между популисткия разказ, че за всички трябва да има всичко и държавата трябва да се грижи за всичко и всички и Касата е тази, която покрива всичко и всички. И другите, които ще искат да намерят сигурен начин да вложат финансовите средства на икономически среди, стоящи зад тях с висока възвръщаемост. Тоест, по тази линия ще върви дискусията. Не е толкова консенсусно.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Има ли други въпроси към министъра? Господин Байрактаров, заповядайте. Никой друг не желае от другите парламентарни групи. Надявам се Вие да финализирате днешния блиц контрол.

    Димитър Байрактаров: Както извадих един интересен документ и опозицията млъкна, но както и да е, да не го показвам, че е много интересен документът. Но все пак.
    Господин министър, направихме промени на чл. 109, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, касаещ възстановяване на здравноосигурителни права. И тъй като съм автор на тези текстове държа да попитам кой и защо не се интересува българските граждани, които желаят да възстановят своите здравноосигурителни права да не могат да ги възстановят? И защо в последните три месеца аз получавам непрекъснато писма, че в НАП хората са принуждавани да внасят за пет години, тоест за 60 месеца ...

    Разговори между народните представители, присъстващи в залата при изключени микрофони.

    Димитър Байрактаров: Не се обаждай, не си го правил ти, правил съм го аз и много добре зная какво съм написал.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви недейте да спорите за авторството.

    Димитър Байрактаров: Мога да ти разкажа и как се стигна до амнистия.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви, въпросите към министъра. Ако имате лични диалози след комисията.

    Димитър Байрактаров: Все още имам феноменална памет, за да знам какво съм написал и какво съм предложил. Така както не се беше приело предложението ми за чл. 45, ал. 2, която за съжаление след това падна от Конституционния съд, но както и да е, това е друга тема.
    Сега, въпросът ми е следният, господин министър. В ал. 2 на този прословут чл. 109 е записано, че гражданите възстановяват своите здравноосигурителни права след като внесат дължимите вноски за период от пет години назад. Хората отиват в НАП, имат да внасят по четири, пет, десет вноски, така както сме регламентирани и разписали в закона, но на тях им се искат 60 вноски. Тоест, някой има за цел хората да не си възстановяват здравноосигурителните права. Ако не ми вярвате, мога сега да претърча и да Ви донеса поне 50 писма. Мога и един чувал да Ви донеса, ако не ми вярва някой, намират се горе в кабинета ми.
    Поставихме го веднъж този въпрос преди Нова година, тъй като текста на чл. 109 влезе в сила от 28 декември 2015 година. Но това своеволие продължава да стои. За пореден път Министерство на здравеопазването не провежда елементарна информационна кампания по тези въпроси, а тук трябва да има постоянна информационна кампания, за което за пореден път ще отправя своите критики.
    Ако нямате кой да Ви прави информационните кампании, мога и безплатно да Ви консултирам. Мисля, че го умея и знам как се прави. Но не може да продължават тези неща до безкрайност, да губи и държавата, да губят и българските граждани от гледна точка, че са принудени едва ли не да внасят нещо, което те не дължат, за да възстановят своите здравноосигурителни права. Да губят и общопрактикуващите лекари от тази гледна точка.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата за отговор, господин министър.

    Министър Петър Москов: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин Байрактаров. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
    Ако се касае за нещо различно, защото друг народен представител наистина, господин Абу Мелих ме сезира за това нещо и заедно с Финансово министерство, но то беше свързано със следното, че хора, които в рамките на миналата година не искаха да влизат в по-тежкия вариант от пет години и бяха извършили тригодишните си плащания, НАП поради някаква своя причина считаше, че те отново трябва да плащат пет години назад. Това беше решен въпрос, заедно с Финансово министерство.
    Ако сега е възникнало допълнително по нов въпрос, но въпросът беше решен много ясно, с едно циркулярно писмо от Министерство на финансите към НАП, което изготвихме преди това. Ако има друг такъв казус, наистина той ще бъде по същия този начин, защото наистина е недопустимо когато някой иска и както го е упълномощил законът да върне здравноосигурителните си права да бъде връщан с лоши неща.
    Тоест, господин Байрактаров, ако искате още днес, ако имате конкретни такива казуси, съм на разположение. Ако искате една тристранна среща, заедно с министъра на финансите, Ви уверявам, че както предишния път, така и сега, много бързо ще бъде решено това нещо. Тоест НАП ще изпълнява, той не, че не изпълнява закона, но просто тълкуването е различно.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин министър. Уточняващ въпрос имате ли, господин Байрактаров? Заповядайте.

    Димитър Байрактаров: Господин министър, всъщност тук, ако трябва да бъда откровен, става въпрос вероятно за непознаване на закона или за неправилно тълкуване. То всъщност аз не виждам и какво трябва да му се тълкува, защото текстът е изключително ясен.
    Но тук става въпрос за действие на служители на НАП по съответни регионални или териториални дирекции. Тоест, мисля, че няма нищо лошо да се направи една кампания, защото аз много добре си спомням какъв е случаят, тъй като успяхме да убедим и колегите народни представители и Вас, ако си спомняте, че трябва да въведем процеса на амнистия, който даде този добър резултат от близо 72 милиона допълнителен приход. Но все пак не трябва да се злоупотребява.
    Аз не мога да упреквам никого. Упреквам само това, че трябва да има една, все пак непрекъсната информационна кампания по отношение на гражданите как и по какъв начин, даже с някакъв елементарен пример. Както съм го показвал с рисунките – имате пет невнесени вноски, трябва да внесете пет вноски в рамките на 60 месеца назад.
    Сега, нямам намерение да обяснявам на хората, че ДОПК предвижда петгодишен давностен срок и така нататък и затова отхвърлихме първото Ваше предложение за 15, 16, а щяха да са вече 17 години. Но както и да е, да не влизам в детайли.
    Това е моето предложение.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Нещо искате ли да добавите, господин министър? Заповядайте.

    Министър Петър Москов: Само да добавя, госпожо председател. Още веднъж моля, дали към мен, дали директно към Финансово министерство, ако имате такива сигнали от Вашите избирателни райони, просто ги давайте веднага. А иначе информационна кампания за служителите, те просто трябва, ако има някъде системна грешка, тя да бъде с циркулярно писмо към НАП изправена. А информационната кампания, хайде тук веднъж да кажа, че няма да се занимавам аз с това, това е работа на Касата, извинявайте.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви, господин министър за участието в днешния блиц контрол.
    Уважаеми колеги, продължаваме с нашата законодателна работа.
    2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 602-01-2, внесен от Министерски съвет на 15 януари 2016 година, второ гласуване – продължение.
    Искам да припомня, че в предходно заседание отложихме гласуването на § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол за наркотичните вещества и прекурсорите поради необходимостта от прецизиране на предложенията направени от народни представители. Създаде се работна група между Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и здравеопазването, която да изработи текстове в съответствие с текста на вносителя и с изразеното намерение за разширяване на възможностите за преработка на растения от рода на конопа – канабис.
    Може ли да ни запознаят от Министерството на земеделието и храните с постигнатото решение за предложение за съдържанието на § 3 от така вече цитирания законопроект?
    От министерството кой ще вземе думата? Заповядайте. Моля за протокола да се представите. Слушаме Ви.


    Добринка Павлова: Благодаря Ви, госпожо председател. Казвам се Добринка Павлова, директор на дирекция „Биологично земеделие, растениевъдство“.
    От страна на Министерството на земеделието участвахме в работата на създадената работна група за прецизиране на текста на § 3 и от страна на министерството излязохме с нашето предложение.
    Аз ли да представя текста?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля да продължите с предложението? Слушаме Ви да ни запознаете с предложението.

    Добринка Павлова: Така формулираното предложение по § 3 е в л. 29 се правят следните изменения:
    Алинея 1 се изменя така: „Отглеждането на растения от рода на конопа, канабис със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета се извършва след издадено разрешение от министъра на земеделието и храните.
    Преработката на растенията и части от тях различни от семена за фураж и храна и семена за посев, с цел създаване на суровини и продукти без наличие на тетрахидроканабинол се извършва след издадено разрешение на министъра на здравеопазването или министъра на икономиката.
    Условията и редът за издаване на разрешение от съответните министри за отглеждане, за преработка и за осъществяване на контрол се определят с наредба на Министерския съвет“.
    Също така в рамките на работната група направихме предложения за създаване на нова точка в допълнителните разпоредби като предложението е да се създаде нов § 35. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 5а – преработка е всяка дейност, която води до превръщането на растение от рода на конопа – канабис и части от тях със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, различни от семена за фураж и храна и семена за посев в суровини и продукти, без наличие на тетрахидроканабинол, включително отопяване, раздробяване, смилане, термична обработка, сушене, екстракция, пресоване или комбинация от тези процеси.
    Уточнявам, че такава дефиниция в допълнителните разпоредби до момента нямаше.
    Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Да чуем становищата на Министерството на икономиката и Министерството на здравеопазването. Заповядайте от Министерство на икономиката, слушам Ви.

    Константин Марков: Константин Марков се казвам. Директор съм на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ в Министерство на икономиката.
    Ние подкрепяме така направеното предложение за чл. 29, ал. 1 с две забележки. Първата е, че относно формулировката „без наличие на тетрахидроканабинол“ считаме, че е малко общо, не е конкретно и би затруднило прилагането на нормата.
    И второто е относно не е детайлно прецизирано в кой от случаите е министъра на здравеопазването и в кой министъра на икономиката ще дава разрешение.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря Ви. Министерството на здравеопазването.

    Бойко Пенков: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Колеги.

    (говори на изключен микрофон и не се чува какво казва)

    Ние още в самото начало казахме, че нямаме компетенциите да извършваме тази работа.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря. Уважаеми колеги, преди да дам възможност и Вие да зададете своите въпроси и да направите изказвания, ще споделя с Вас и мнението на господин Иван Кучмов от Агенция „Митници“, който също беше част от тази работна група, но поради ангажименти не може да присъства на днешното заседание на комисията.
    В интерес на коректността трябва да съобщим, че намеренията в Комисията по здравеопазването да се въведе възможност за преработка на растения от рода на конопа предизвикаха много широк обществен интерес. Този интерес беше продиктуван от факта, че се направиха внушения, че Комисията по здравеопазването върви в посока разширяване на възможностите за достъп до растението и до злоупотреба с него.
    Всички днес сте получили писма от общинските съвети по наркотични вещества в цялата страна, в които се изразява сериозна тревога поради факта, че имаме нарастване на хората, които търсят помощ след единична или системна употреба на марихуана. Има данни в МВР, че имаме сериозен криминален интерес към този вид дрога, което означава, че пазарът за производство и продажба на марихуана у нас е много активен. КАТ отчита, че повече от половината пътно транспортни произшествия се извършват след употреба на наркотици, а именно марихуана, амфетамини или метаамфетамини.
    Цялата тази обществена обстановка поставена като противовес на това развитието на икономиката и научните търсения в посока нови разработки с коноп, наистина подлагат народните представители пред сериозни предизвикателства и смятам, че всички ние трябва да вземем отговорни решения за това какви внушения ще дадем на българското общество.
    Ще Ви запозная със становището на господин Кучмов, което също е в аналогична посока. Той смята, че се оказва сериозен натиск за прокарване на регламент за отглеждане на големи площи канабис и в последствие производство на продукти от марихуаната. Въпреки това, нито един от експертите, имащи отношение към проблемите с марихуаната не е на мнение, че следва да се отглежда марихуана, особено в големи размери.
    До момента нееднократно е давано разрешение за научни изследвания и химическо изолиране на канабиноиди от марихуана и няма данни за каквито и да е резултати.
    Следва да се отбележи, че канабисът е едно от най-изучените растения и вероятността за добавяне на научна стойност е нищожна. Това е и мнението на хабилитирани експерти от БАН в областта на фитохимията и алкалоидите.
    Не се споменава за производство на конопено масло, което се произвежда от семената на канабиса, защото те не съдържат тетрахидроканабинол. Следователно целта е тетрахидроканабинол съдържащите продукти, подобни на хашишовото, конопеното масло, забранени за употреба в България.
    И до момента българското законодателство позволява отглеждане на конопено растение по определени правила за целите, посочени в проекта на Министерски съвет – за промишлени цели, като недопуска производство на марихуана от отгледаните растения, най-разпространения наркотик в страната, особено опасен за подрастващите.
    По искане на МВР, Министерството на земеделието и храните се е сформирала голяма междуведомствена група за преценка на законодателството по отглеждането и разпространението на канабис. Нито един от присъстващите не е предлагал или предполагал формулиране на правила за отглеждане на марихуана. Той смята, че се излиза от рамките на предложението, за да могат да произвеждат продукти от конопа. Смята, че това е маркетингов трик, насочен главно към подрастващите и хора в криза.
    Важен факт е наличието в последните години на технологии за достигането на високо съдържание на тетрахидроканабинол до над 30 %. Не бе направено нито едно предложение за отглеждане на сортове, които не продуцират тетрахидроканабинол, а такива съществуват. Това показва и какви са всъщност целите на тези предложения.
    Един от най-важните аспекти е отражението на подобен подход към мнението на обществото към употребата на марихуана.
    С предложените промени се създава впечатлението за безвредност на употребата, тоест пушенето на конопа.
    Специалист като господин Кучмов смята, че разходите, на което и да е ведомство за ефективен контрол върху подобни дейности ще бъдат в пъти повече от легалната печалба от продукти на конопа, на което и да е частно предприятие.
    Беше важно да чуем и тези съображения, защото отговорното решение, което днес трябва да вземем ще даде ясен знак към обществото и всички ние трябва да сме на висотата на обществените очаквания.
    Сега, уважаеми колеги, имате възможност да зададете своите въпроси. Доцент Кучуков. После господин Байрактаров.

    Георги Кючуков: Имам въпрос към представителя на Министерство на земеделието. Предложението изглежда много добре, добре направено. Въпросът ми е, какви са възможностите и как ще бъде определяно съдържанието на тегловните проценти тетрахидроканабинол в отглежданите доста големи площи с коноп? Има ли такива възможности в България въобще и каква е цената на изследването на всеки отделен масив от насаждения?

    Председател д-р Даниела Дариткова: Процедура, преди да отговорите. Имате думата за процедура, господин Байрактаров.

    Димитър Байрактаров: Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедура, тъй като в момента колегите се насочват към въпроси и дебат по предложение, което всъщност няма как ние в момента да обсъждаме, ако евентуално някой от народните представители не го внесе като народен представител, имащ това право. И то член на комисията трябва да го направи по чл. 80. И тъй като аз категорично няма да бъда този народен представител, който ще направи това предложение, първо искам чисто процедурно да попитам кой ще е народният представител, който ще внесе това предложение и след това евентуално ако то бъде направено, да започне дебат по това предложение на работната група?
    В противен случай мисля, че няма смисъл, ако няма такъв народен представител да припознае това предложение, да водим въобще разговор по този въпрос.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин Байрактаров за коректната процедурна забележка.
    Уважаеми колеги, има ли някой от Комисията по здравеопазването, който да припознае предложението на работната група? Мълчалив отказ. В този случай няма смисъл от дебат.
    Трябва да пристъпим към гласуване на текстовете, които са писмените предложения. Предложението направено по време на предходното заседание от господин Байрактаров и текста на вносителя.
    Господин Байрактаров, имате думата.

    Димитър Байрактаров: Една процедура, пак ако разрешите, госпожо председател?
    Тай като днес разговарях с колегата Божинов и доколкото разбрах той е с нагласа направеното от него предложение да бъде оттеглено. Тъй като има и други съвносители с него, доколкото знам …

    Председател д-р Даниела Дариткова: Няма. Само той е.

    Димитър Байрактаров: Само той е.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Имате думата, доктор Райнов.

    Емил Райнов: Ако позволите? Аз изчаквах да стигнем до гласуване. Упълномощен съм от народния представител Георги Божинов, от него, да оттегля направеното предложение. Вие сте информиран, но все пак изчакайте по процедура, за да го кажа. Не бързайте по всичко. Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Господин Байрактаров е особено нетърпелив.
    Господин Байрактаров, Вие поддържате ли Вашето предложение да отпадне текстът на вносителя и да остане действащия текст, от миналото заседание? Това беше Вашето предложение, доколкото си спомням.

    Димитър Байрактаров: Благодаря, госпожо председател. Да, аз направих такова предложите, тъй като то беше мотивирано от това, че ако тези предложения, направени от колегата Божинов останат за гласуване, предпочитах да остана на стария вариант на действащия сега текст, отколкото да дам възможност да се легализира производството на наркотици, с което да бъдат засегнати 1 200 000 наши деца, че и повече. Но при този случай, аз оттеглям моето предложение за отпадане на § 3 и заявявам, че ще заявя текста на вносителя в лицето на Министерство на здравеопазването, тъй като то е доста по-прецизиран и призовавам всички колеги, представители на Комисията по здравеопазването да подкрепят този текст. Благодаря.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Благодаря, господин Байрактаров.
    В този случай, колеги, смятам дебата за закрит и пристъпваме към гласуване. Остава да гласуваме предложението на народните представители Живко Мартинов и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува. Няма „за“. „Против“? 3 – „против“ „Въздържали се“? 11 – „въздържали се“. Не се приема.
    Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3. Който е „за“, моля да гласува. 12 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 3 – „въздържали се“. Приема се текста на Министерски съвет, на вносителя.
    Благодаря на всички. С това законът е финализирана.
    Моля Ви само да изслушате правно-технически бележки по досега приетите текстове.

    Маргарита Йорданова: Благодаря, госпожо председател. С цел прецизност на доклада, моля в § 9, в т. 3, ал. 4 да се замени с ал. 3, в т. 7 вместо „досегашната ал. 8 става ал. 10“ да бъде „досегашната ал. 8 става ал. 9“, и текстът на допълнителната разпоредба да се оформи правно-технически съгласно изискванията на Закона за нормативните актове в съответните параграфи. Ако може да гласувате предложението. Благодаря Ви.

    Председател д-р Даниела Дариткова: Моля Ви да се доверите на юристите, които са изключително прецизни и да подкрепите това предложение. Който е „за“, моля да гласува. 15 – „за“, без „против“ и „въздържали се“.
    Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
    Закривам заседанието.
    (Закрито в 16,50 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    (Д-р Даниела Дариткова)


    Стенограф:
    (Божидарка Бойчева)33
    Форма за търсене
    Ключова дума