Народно събрание на Република България - Начало
Начало> 42-ро Народно събрание > Парламентарни комисии
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
30/11/2011
1.Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
2.Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народния представител Огнян Стоичков и народния представител Станислав Станилов на 4 август 2011 г.
3.Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
На 30 ноември 2011 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народния представител Огнян Стоичков и народния представител Станислав Станилов на 4 август 2011 г.
3. Обсъждане на Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Колеги, налице е кворум, откривам заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии, което ще се проведе при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народния представител Огнян Стоичков и народния представител Станислав Станилов на 4 август 2011 г.
3. Обсъждане на Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
Ако няма предложения по така изчетения ви дневен ред, подлагам същия на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Ще ви съобщя гостите на днешното заседание. От Министерството на културата присъстват: Боян Милушев – парламентарен секретар, и Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”; от Министерството на образованието, младежта и науката: Драгомир Маноилов, парламентарен секретар, и Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна”; от Съвета за електронни медии: Даниела Жукова – началник отдел „Национален мониторинг”, и Доротея Петрова – старши юрисконсулт в дирекция „Правни дейности”; от Българското национално радио: Ирина Величкова – директор на дирекция „Правна и човешки ресурси”, Елица Иванова – юрисконсулт, Светлозара Кузманова – програма „Хоризонт”, репортер; Българската национална телевизия: Бойко Станкушев, Атанас Кацарчев и Бойко Василев – членове на Управителния съвет; от Софийски университет „Свети Климент Охридски”: проф. Панайот Карагьозов и доц. Владимир Жобов; от Държавната комисия по хазарта: Калоян Кръстев- председател, Десислава Панова – главен секретар, Меглена Христова – началник отдел „Административноправно, информационно обслужване и сигурност на информацията”, и Милан Илиев – началник отдел „Методология и разрешения”; от Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри: Румен Йорданов, Борис Бекяров, Александър Тумпалов, Ангел Ангелов, Олга Тодорова, Екатерина Михайлова; от Българска търговска асоциация на производители и организаторите от игралната индустрия: Росина Борисова, Елена Шатерова и Надя Христова.

Колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред - Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно процедурно предложение, госпожо председател. Точка първа и втора, понеже са една и съща материя, е целесъобразно да бъдат разгледани общо и общо да бъдат обсъдени.
Обсъждане на Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
ЙОАНА КИРОВА: Но гласуването ще бъде отделно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Да, ще бъдат гласувани поотделно.
Господин Корнезов, не възразявам. Първо Вие ще представите законопроекта, след това проф. Станилов като вносител и ще осъществим гласуването, след като изслушаме двата законопроекта.
Има ли възражения, колеги, след като изслушаме първа и втора точка, тогава да направим отделно гласуване? Ако няма, подлагам на гласуване така направеното предложение от моя страна.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, драги гости! Аз ще бъда кратък. Добре осъзнавам и то не от сега, а от години, че проблемът за езика, в конкретния случай за българския език, е много трудно податлив на нормативно регулиране. Езикът е нещо живо. Опитвал съм се много пъти, това не е последният ми опит да го направя.
Погрешно обаче се приема (за съжаление), особено от филолози, българисти, езиковеди, че този закон за българския език, а и на колегите е за правописа, за запетайката, за пълния или за краткия член, за диалекта или за недиалекта (защото и аз говоря понякога на ямболски диалект). Всъщност Законът за българския език е само един юридически инструмент за защита на нашия роден език. И това е целта.
Освен това, когато правехме Конституцията във Великото Народно събрание, ако имате време, поровете протоколите и ще видите интересни неща вътре, това бяха най-спорните текстове – чл. 3 и чл. 36, където се казва, че официалният език е българският и в чл. 36 за майчиния език. Пет пълни пленарни заседания, от сутрин до вечер! Една от парламентарните групи даже напусна, няма да споменавам коя. Парламентът щеше да се разпадне, защото се искаше две трети от гласовете. Заради българския език! И в последния, бих казал, момент приехме, че ще има специален закон за официалния български език. Това е чл. 36.
За съжаление вече в продължение на повече от 20 години не изпълняваме разпоредбата на § 3 от Конституцията и нямаме такъв закон за езика.
Българският език е не само право, той е и задължение на всеки български гражданин да го употребява, особено в публичното пространство. Без език няма държава, разберете, България няма да я има, българи няма да я има, ако няма български език.
Какво е положението сега? Нямаме закон за българския език, но имаме 111 закона (според колегите 114, но да не спорим дали са 111 или 114), където се споменава нещичко за българския език. Направих си труда и видях, че освен тези 111 имаме 425 подзаконови нормативни актове – постановления, разпореждания, където също се споменава нещо за българския език. Е, това е недопустимо според мен!
Този законопроект, а мисля, че и законопроектът на колегите (аз в Правната комисия гласувах и за техния закон, защото двата закона са съвместими), нямат дискриминационен характер спрямо майчиния език. Напротив, изрично казвам, на майчин език е общуването между хората - дали ще е иврит, дали ще е арменски, дали ще е турски, може да се изучава и се изучава в български училища по съответни програми. А миналия път имаше един писател, който казва: сега няма да ме учите как да пиша. Разбира се, че няма да те уча, литературният език е официалният език и съгласно чл. 6 трябва да се упражнява задължително.
Има ли практика в тази насока? По мое настояване, когато бях председател и аз, госпожо председател на една комисия, вие сте твърде млада, а аз вече – побелял, възложих на студентите в един стар парламент да направят едно изследване: 23 държави, това са Франция, прибалтийските държави, Люксембург, даже и Китай имат специални закони за езика. Защо ние да нямаме?
И още нещо. Това е 13-ият опит. А аз съм фаталист. Въпросът не е тясно политически – дали е на БСП, дали е на СДС, дали е на ГЕРБ. Въпросът е държавнически.
Надявам се, че ще гласувате точно така, госпожо председател и уважаеми народни представители, както гласувахте и за моето процедурно предложение точките в дневния ред да се разглеждат заедно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, постъпили са много на брой становища, които са ви раздадени и с които сте се запознали.
Сега предоставям възможност на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В миналото Народно събрание аз не съм внасял такъв законопроект и тогавашната „Атака” не внесе такъв закон, тогава го внесоха независими народни представители. Той беше много слаб и не се прие.
Ние с господин Стоичков излизаме от следната позиция. Както каза проф. Корнезов, има 117 закона и някъде над 400 подзаконови актове, които третират използването на българския език и нашият закон всъщност не казва нищо ново, той само слага една рамка на определени, съществуващи вече постановки.
Моралната стойност на желанието да внесем този закон е постоянно издиганото желание на управляващата партия и на нейното ръководство да се оздравява държавността. Ние смятаме, че езикът е част от държавността и третирането му с нарочен закон ще представлява една инсигния – латинска дума, която значи знак за достойнство в смисловия превод на българския език.
Това, което ние сме написали, се отнася за използването на българския книжовен език в официите, тоест в държавните институции и свързаните с тях организации. И нищо повече. Аз внимателно съм изчел всички становища и мнения и преди в основната комисия, на която аз съм член, и сега в този случай пак си ги припомних. Две трети, даже три четвърти от критиките към нашия законопроект не се отнасят към него. Внимателният прочит на закона показва, че той не ограничава никого и в нищо, както изучаването на езиците на различните диаспори и организации.
Наскоро бях в едно предаване по ТВ 7, където ме бяха поканили точно за езика и те направиха консултация с едни хотелиери, които започнаха да се карат, че трябвало да си свалят надписите от хотелите, защото били на латиница. Те поначало са нарушили Търговския закон, където се третира кой надпис къде да бъде и че най-отгоре трябва да бъде на кирилица, а отдолу на латиница, той трябва да е по-малък. Но това почти никой не го спазва. Ето един случай, в който когато се посочи основният закон, ще минеш на второто стъпало, за да разбереш за какво става дума.
По-голямата част от критиките започват с това и завършват с това има ли нужда от такъв закон или езикът просто се развива от само себе си и се самоконтролира и го контролират тенденциите, които специалистите създават, формулират и т.н. Правилно каза господин Корнезов, че законът е един инструмент и най-важното е в чии ръце ще попадне този инструмент. Ние тук създаваме „ръцете”, тоест съвет за българския език, който е само от експерти, които ще могат да изразяват своето мнение по тенденциите на развитието, контрола и т.н.
Пак повтарям, българският книжовен език е обект на този закон и то само езикът на официите. Тоест на всички институции, на всички организации, свързани с държавността. Затова ние внесохме този законопроект и смятаме, че с него ще се премери температурата на обществото, образно казано, докъде е стигнал интересът към нашия език, в който навлязоха по време на демокрацията много чуждици, а те навлизаха и преди това. Когато стане дума за тях, аз винаги си спомням, че когато бях студент във втори курс, прочетох една статия на проф. Александър Балабанов, писана в началото на 20-и век, която беше озаглавена „Турските думи в българския език”. И аз бях поразен от това колко тези думи оцветяват нашия език и как в нашия език няма адекватни думи и тогава се използват турски думи, руски думи или френски думи и т.н. Нашият закон не забранява това, той всъщност иска само да дисциплинира нещата. Доколко това е успешно, може да се види примерно на второ обсъждане, ако има хора, които са заинтересовани да внесат в него поправки или да предложат нови изписани текстове. Време има, този закон не е такъв, който да се приема бързо.
Накрая ще кажа, дори и да не бъде приет този закон, един ден в България такъв закон ще бъде приет. В това аз съм дълбоко убеден, може и да не съм жив дотогава, но той ще бъде приет. И такива закони ще бъдат приети в почти всички европейски държави, тъй като това е естествената реакция на глобализма и на създаването на мултикултурните общности. Нациите сами по себе си инстинктивно се защитават от това. И ако премерим обществените настроения, което по този законопроект не беше извършено нито от социолози, нито от политолози, нито от така наречените културни антрополози, ако бяха измерили настроението в обществото, то щеше да бъде в полза на този закон поне 60-70%.
Това искам да ви кажа. Приемаме всякакви съвети, критики. Ние с господин Стоичков сме отворени хора, а не някакви догматици, които си измислят собствени правила.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Заповядайте, колега Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Само за информация, двата законопроекта минаха през Комисията по образование и Комисията по правни въпроси. Доколкото знам, Комисията по образование е приела единия и е отхвърлила другия, Комисията по правни въпроси не прие и двата законопроекта.
Аз имах вече възможност да изкажа своето становище и по двата законопроекта в Правната комисия. Искам само накратко да подчертая, че може би, както каза проф. Станилов, някой ден в България ще има такъв закон за българския език, но според мен той категорично трябва да изглежда по друг начин, а не така както са изписани тези два законопроекта. Защото те в основната си част преповтарят вече съществуващи в десетки нормативни актове от най-различен ранг, като започнем от Конституцията, минем през две дузини закони и слезем по-надолу, вече отдавна приети и действащи разпоредби относно условията за използването на българския език като официален национален език, като задължителен във всички сфери на обществения, политическия и културния живот на страната, в съдебната система също и т.н. и т.н. Също така ограниченията и обстоятелствата, при които може да се употребява друг език, в това число майчин език. И т.н.
Общо взето, този законопроект не прави нищо друго освен да преповтаря тези неща. А един от законопроектите дори допълва с някои ограничения, които са спорни.
За мен основният проблем, в който се опитаха да ме убедят колегите от „Атака”, е, че има проблем в организационната структура на утвърждаването на граматическите правила, тоест езиковите правила за употребата на българския език и за неговото утвърждаване като правила за употреба в системата на образованието, в най-различни сфери. Тоест проблемът е по-скоро организационен от гледна точка на това, че Институтът по български език към БАН не разполага с ясно регламентирана уредба, по която той да функционира и да налага тези езикови правила в системата на образованието.
И ако наистина това е основният проблем, аз мисля, че има смисъл да се приеме един подобен закон, който да регламентира ясно институционалните взаимоотношения между този институт и другите държавни учреждения, специално Министерството на образованието, младежта и науката. Ако трябва да се създаде такъв съвет по български език, който да бъде шапката, която да утвърждава тези езикови правила и да задължава всички автори на учебници по български език и литература да се съобразяват с тях, почти цялата образователна система, но категорично в останалите си части и двата закона са абсолютно излишни, а за съжаление това представлява поне половината и от двата законопроекта като регламентация.
Заради това ние няма да подкрепим и двата законопроекта, така както не сме ги подкрепили и в другите комисии. Да оставим настрана наказателните разпоредби, налагането на санкции и т.н. – неща, които според мен са прекомерни.
Професор Станилов много правилно каза, в какви ръце ще попадне един такъв инструмент, особено когато той е и репресивен. Затова ние сме много внимателни в това отношение. В смисъл, когато съдържа този инструмент и репресивни елементи, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не мога да приема твърдението за санкцията за репресия, това не са еднозначни понятия. Това – първо.
И второ, за мен няма излишни закони, има закони, полезни и безполезни. Когато аз казах, че разглеждам този закон като една инсигния на българския език на държавността, това означава, че наистина ще има смисъл и повторение, защото законът е рамка, това е ясно. И не може да бъде другояче, той не може да бъде разписан по друг начин.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други становища, колеги?
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаема госпожо председател, бих искала да кажа, че аз наистина съм раздвоена как да гласувам, до кроя на заседанието ще реша. В Конституцията на Република България, член 3, както и в законодателството има достатъчни гаранции за това българският език да е официален, да се използва и изучава.
Смятам, че законопроектът на господин Корнезов, действително както каза господин Казак, има повече ограничения, по-строг е. Например тук бих цитирала чл. 6, където българският език е задължителен по т. 8 при наименования на учреждения, на населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения. Ние развиваме туризъм, културен туризъм в България, смятам, че може спокойно да се изписват и на български език, и на латиница.
При законопроекта на господин Стоичков има една рамка, която дава възможност между първо и второ четене да се прецизират някои разпоредби.
Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други становища?
Заповядайте от Министерството на образованието.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На мен се падна честта да кажа няколко думи. Аз бях с министъра на образованието, младежта и науката миналата седмица в Комисията по образование и ние сме изразили становище, което е доста изчерпателно и аз не смятам да се спирам сега на него.
Бих искал да се спра по-точно на това, което каза министърът миналата седмица.
Ние имам резерв относно това да се кодифицира чрез правни норми употребата на българския език, общо казано. Да, той представлява кодификация, но българският език е жив организъм и той трябва да се развива по собствените си правила. Това е добре и за самия език.
Въпреки това министърът тогава заяви, че, първо, отхвърляме и имаме отрицателно становище по отношение на законопроекта на господин Корнезов. Той наистина изглежда доста по-рестриктивен по отношение на правилата, които създават материално-правните разпоредби, създава и условия и има разпоредби, които предвиждат издаване на наказателни постановления от един специален орган. Според нас това не е редно да се случва.
По-мек вариант ни се струва законопроектът на народните представители Станилов и Стоичков. В тази връзка министърът изрази становище, че ако това може да се превърне в един закон, който да бъде закон за развитието на българския език, закон, който да урежда обществените отношения във връзка с развитието на българския език, това е един съвсем друг въпрос. И в тази връзка ние казахме, че в този случаи ние бихме помислили за доработването на този законопроект.
Това е с две думи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо Паунова.
МИЛДА ПАУНОВА, Министерството на културата: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Министерството на културата не подкрепя внесените законопроекти. Ние считаме, че на този етап няма нужда от отделен закон. И както посочи господин Казак, в голямата си част разпоредбите на законопроектите възпроизвеждат съществуващи закони. В становището си подробно сме ги посочили и изброили.
Считаме също така, че е неправилен подходът за изчерпателно изброяване на случаите, в които е задължително използването на българския език, тъй като така се създава възможността определени обществени отношения да останат извън приложното поле на закона. Също сме посочили конкретни примери.
На следващо място, считаме, че предвидените за създаване на държавни органи, като съвет за българския език и комисията за опазване и развитие на българския език, с неясен статут и правомощия.
Като изключително тежка и рестриктивна мярка считаме предвидената възможност за освобождаване на длъжностни лица, които не изпълняват повелителни разпоредби на закона. В този дух е нашето подробно становище.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ, Софийски университет: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа вносители на двата закона, дами и господа! Софийският университет „Св. Климент Охридски” и в частност Факултетът по славянски филологии изпрати своето становище още през лятото относно законопроекта на проф. Корнезов. За другия законопроект не сме получили текст и не сме изразили становище.
Аз ще си позволя да кажа няколко по-общи неща, а ако имате въпроси, до мен стои заместник-деканът на факултета и тесен специалист по българския език доц. Владимир Жобов.
Уважаеми дами и господа, първо искам да припомня, че преди, може би преди четири години в същата зала обсъждахме отпадането на държавните образователни изисквания за книжовния български език в средните училища. Тогава нашият факултет зае категорична позиция и тези държавни образователни изисквания останаха. Именно те са подходът и към днешния закон. Ако българският език се изучава в средните училища така както трябва, няма да има нужда от подобен закона. Ако учениците осъзнаят, че езикът е част от тях, част от нацията и че трябва да го употребяват правилно, както е залегнало в нормативните граматики, учебници и речници, може би от такъв закон няма да има нужда.
Такива закони обикновено се приемат, когато се установява нова държавност или се трансформира държавността. Ние сме свидетели на подобни закони на Балканите в последните 15 години. И не само на Балканите. В страни, тъй като, прав е проф. Корнезов, езикът е един от стожерите на държавността. Но при нас ние си имаме кодифициран език. Съществуват нормативни документи под формата на граматики, учебници и речници, за които споменах. В този смисъл ми се струва, че законът за българския език може да бъде подвластен единствено на езиковите закони, които са обективни и които го регулират, понякога и саморегулират.
Искам само да припомня, че подобна реформа се опитва да прави свети Патриарх Евтимий, който връща езика на неговото време към нормативността на братята Кирил и Методий, с което всъщност стопира естественото развитие на езика и с течение на годините българският език, който е бил в неговата богослужебна форма, административна форма и говорима форма доста близък, с течение на времето се разминава и какво става в България – става обратното на това, което става в Европа и в света. Старобългарският език, който е бил единен, с течение на времето се сакрализира и в момента в българската православна църква той е официалният език и не всички, които участваме в литургии, разбираме за какво става дума по време на богослуженията.
И за да не съм голословен и малко да разведря обстановката, ще кажа, че при подобно заседание на Босненския парламент бил зададен въпрос има ли турцизми в босненския език и отговорът бил „йок”.
ВЛАДИМИР ЖОБОВ, Софийски университет: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко думи и от мен като специалист по езикознание.
Първо, ние нямаме коментари по отношение на тези части от законопроектите, които уточняват по-скоро сферите на обществения живото, в които употребата на българския език е задължителна, но те според нас по-скоро произтичат от фиксираното място на българския език като официален за страната в Конституцията и са коментирани в редица други закони. Нашите възражения са срещу създаването на специален орган, наричан в единия проектозакон ту комисия, ту комитет, в другия – съвет, който да регулира, да следи за опазването и развитието на българския език. Такъв орган всъщност вече има и това е Институтът за българския език. А преди да говорим за опазване и развитие, трябва да се запитаме какво заплаши българския език, заплашен ли е той изобщо? И дали това, което за един ще бъде опазване и развитие, за друг няма да бъде застой и упадък?
Това, което става в съвременния български, е един естествен езиков развой, който е характерен за всички езици, а езиците не се променят в кабинетите на езиковеди, колкото и талантливи и образовани да са те, а езиковите промени произтичат от взаимодействие на живи хора. Затова се появяват нови групови жаргони, диалекти се сближават и раздалечават, появяват се нови езици и т.н.
Освен това, отношението към така наречените чужди думи. Тази категоризация на заемки, тоест необходими думи и частици, тези, за които има домашни съответствия, никога не е било прокарано успешно от лингвистите. И една от причините за това е, че в езиците няма такова нещо като пълни синоними. Освен че назовават, думите дават и оценка твърде често. А понякога чуждите думи дават една стилистична неутралност, която в много случаи е дори задължителна. Например какво ще предложат пуристите за гей бар (извинявайте за примера) с домашни думи? Да не говорим за санкциите, които се предвиждат.
Аз мога да ви прочета и част от една много значителна разработка на един от най-авторитетните български езиковеди проф. Тодор Бояджиев, но няма защо да следваме и чуждия пример. Французите днес не говорят езика от 1666 г. По-скоро Академи франсез става много често за смях със своите предложения за замяна на „компютър”, всъщност една френска заемка в английския, на „имейл” и на какви ли не други думи.
Освен това носителите на езика не са длъжни да знаят етимологията. Думите „хляб” и „кладенец” са заемки между другото, много стари заемки. И двете са немски думи.
Ние споделяме загрижеността за българския книжовен език и най-вече за нивото на овладяването му в училище, но тук българският език не се нуждае от нормиране. Нека да обърна внимание върху това, че често нормите не са естествено присъщи, исторически формирани правила в език, които се следват от образования му елит, а са граматически декрети. Мога да посоча примери за такива граматически декрети, които тормозят децата ни в училище. Тоест граматиката не може да бъде усъвършенствана, защото тя е естествено формиран код. Така че за нас създаването на такъв орган е излишно. Да не говорим за санкциите, които се предвиждат. Никой не може да бъде наказван за начина, по който говори. Дори и присмехът за начина, по който се говори, е равностоен горе-долу на признак за физически недостатък.
ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Могат да бъдат наказани от ръководителите на телевизията, на радиото за неправилно говорене, но не и от законодателен орган.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Законът не предвижда никакви наказания за говорене, а за употреба на българския книжовен език в документален смисъл и т.н. Това е казано много ясно и винаги се бърка. Затова ние много внимавахме. Аз се извинявам, че не съм точно специалист по езици, имам второ висше образование българска филология, български език и литература, но го завърших задочно от куртоазия, след като завърших история и започнах да работя археология. Ние с господин Стоичков сме последните, които биха могли да бъдат обявени за пуристи. Аз имам 7-8 книги и над 1500 статии като член на Съюза на писателите, които са публицистични, и употребявам достатъчно много и чуждици, и различни сложни изрази.
Законопроектът, който сме написали, може да има и слабости, и недостатъци, но той е точно обратното на това, което би написал един пурист. Защото това, което ние сме написали, касае една тясна рамка от употреба на българския книжовен език, обаче ние смятаме, че по този начин направена и по този начин въведена, ще дисциплинира донякъде употребата на българския книжовен език в официите и оттам ще има дисциплиниращо влияние и навън. Защото колкото и декретно да звучат граматическите правила в училищата, както каза колегата от Софийския университет, все пак дисциплинират децата в някакви рамки, за да не се разпада съзнанието им, когато употребяват езика. То съзнанието се разпада от това, че езикът го води напред, когато говориш. Не знам дали се изразявам съвсем точно.
Нашият законопроект няма такъв пресиращ характер, не представлява такъв инструмент и аз предварително знаех, че хората, които се занимават с език, по-голямата част от тях наистина ще бъдат против. Аз например имах големи преживявания миналия парламент, когато в същата тази комисия приехме Закона за културното наследство и трябваше да формулирам какво значи идентификация на един културен паметник например от 12-13 век и как да го изразя законово. Този закон беше приет и след това беше силно преработен от същата тази комисия, от същото това правителство, от същото това министерство. Той беше преработен, след като се видя как работи, и придоби съвършено друг вид. Този закон имаше горе-долу същата трудност и беше подложен приблизително на същите атаки.
Аз мисля, че има нужда от такъв закон и когато той започне да работи, ще се видят неговите слабости и тогава той ще може да бъде коригиран. А той може да бъде коригиран с всякакви поправки и сега. Това, което казах, че един ден такъв закон ще бъде приет, не значи, че той ще бъде приет след сто години. Той ще бъде приет твърде скоро именно във връзка с тези процеси, за които аз вече говорих.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Заповядайте, колега Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ: Аз чух с огромно любопитство научната теза, че причината съвременният църковен език (църковно-славянски впрочем, защото той не е в тази книжовна норма на старобългарския, която е съществувала по времето на Кирил и Методий, „Златния век” или пък по времето на Теодосий и на Евтимий), та църковно-славянският език е толкова архаичен, понеже, видите ли, някога Търновската книжовна школа била направила реформа. Това е изключително интересно научно откритие и аз с удоволствие ще прочета трудовете и доказателствата в тази посока.
Уважаеми езиковеди, сигурно отчасти възраженията ви са основателни, защото езикът е жив организъм. Няма как да му наложиш такива ограничения, защото той ще ги заобиколи. Вие сте прави, примерът с Франция е показателен. Само че аз си мисля, че ролята, която високоуважаемият и от мен включително Институт по български език „Проф. Любомир Андрейчин” изпълнява, тя е нормативна, в смисъл, че кодифицира по някакъв начин нормите. Но това все пак не е достатъчно властови орган. Струва ми се, че употребата на българския език в официалните случаи – пак говоря – в официалните, защото аз не знам колко от вас са прочели внимателно законопроекта, с някои от нещата в него и аз не съм съгласен, но в основната част на идеята той се опира наистина на употребата на българския език в официални документи, в официални случаи. Там наистина има нужда да сложим малко ред във вакханалията. Този прословут пример, който се дава (пък аз съм от морето), обясненията на всякакви магазинери, хотелиери и прочие високоуважаеми бизнесмени, че те не могат да си изпишат имената на хотелите и на български – забележете! – и на книжовен български език, защото сме туристическа страна, извинете, но всички тези възражения, цялата тази инвазия в един момент, от една страна, е смешна и нелепа, защото това не е вярно и всички вие, ако размислите, ще видите, че не е вярно, и от друга страна – издава нежелание ние да се опитаме по някакъв начин да съхраним това огромно богатство, което имаме, „език свещен на нашите деди”.
Като казвам да съхраним, не искам да го замразим, въобще не си и мисля, че трябва да бъде „драсни-пални клечица” и други подобни неща. Но става въпрос все пак да се дадат някакви норми. Аз също имам възражения срещу определени текстове. Вие сте специалисти, ако имате възражения, дайте ги, но много ви моля, не си служете с аргументи като Търновската школа, църковно-славянския език! Много ви моля, недейте!
ВЛАДИМИР ЖОБОВ: Извинявам се, че вземам думата за втори път. Институтът за български език не може да кодифицира граматически норми, той може да внася промени в българския правопис.
И нека да обърна внимание върху нещо. Народното събрание прие един закон – Закона за транслитерация на български географски имена, в който пое срещу 12-вековната писмена традиция на българския език и срещу неговата фонетична структура, приемайки недомислено един закон, който да улеснява някакъв въображаем англоговорещ турист, за да изговаря правилно нещата, пропускайки да слага ударенията, като че ли става въпрос за караоке бар, а не именно за отношението към тези езикови традиции.
СТОЯН ИВАНОВ: Но всичко това нямаше връзка със законопроекта. Няма да влизам в езикови спорове с вас, понеже вие сте специалистите, аз далеч не съм. Но това не е във връзка със законопроект. Затова ви дадох този пример. Не използвайте такива аргументи! Помислете какво можем да направим наистина полезно, за да бъде в официалните случаи употребата на българския език по някакъв начин поне частично защитена от вакханалията. Защото наистина е вакханалия. А това че вие си вършите добре работата, тук спор няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Наистина всяка една нация трябва да пази своя език и аз бих подкрепила и двата закона. Но когато ги прочетох, везните се наклониха към законопроекта на проф. Станилов дори само заради две неща. Той е по-либерален, успя сега да ме убеди в това. И най-вече там има конкретика, дори само за санкциите. Докато при законопроекта на проф. Корнезов това го няма.
Бих се впуснала в подробности, с които вече ще задълбаем как ще се изпълняват актовете, наказанията, но няма смисъл. И с огромното ми уважение към проф. Корнезов, не може в мотивите, проф. Корнезов, да вменявате в дълг на 41-ото Народно събрание да приеме този закон. Конституцията е приета в 1991 г. Ами досега какво е правено?
ЧЕТИН КАЗАК: Само едно допълнение, уважаеми колеги. Всички становища, с изключение на това на самия Институт по български език, който общо взето се е хванал точно за организационните проблеми, с които явно се сблъсква, тоест проблемите, с които той се сблъсква при утвърждаването на своята езикова политика, ако има такава, всички останали становища – на министерства, агенции, университети, Софийския, Великотърновския – са негативни, са против. Стана ясно защо.
Първо, в българския език няма такава вакханалия, аз не мога да разбера на какво се базира това твърдение. Къде има проблеми и с това, че българският език е официален и се използва официално навсякъде – и в официалната кореспонденция, в съдебната система, и в образованието, и т.н. Това че имената на някои хотели се изписват на латиница, ако има такъв голям проблем, нека да се регламентира в Закона за туризма. Но заради този проблем в кавички да създаваме сега цял закон! Според мен понякога има и излишно нормотворчество, което само може да създаде допълнителни проблеми, вместо да реши съществуващи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Един момент! Законът беше подкрепен от Министерството на образованието, младежта и науката с определени условности и това е естествено. Беше подкрепен от две институции и точно там е пръстът в раната – Агенцията за българите в чужбина и Асоциацията на българските училища в чужбина. Това трябва да говори нещо.
А това, че такъв закон ще срещне отпор точно от институциите, които трябва да го изпълняват, и точно от специалистите и там ще се разделят мненията, това е естествено.
Не знам Институтът по български език кой знае какви организационни проблеми има да решава, но мисля, че на езиковедите би трябвало да им се дадат по-големи права по отношение на кодифицирането на езика не само в такъв закон, но и в други отношения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ, Агенция за българите в чужбина: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ние поддържаме нашето становище, депозирано пред Комисията.
Искам да поясня защо имаме препоръки към някои разпоредби. Наистина законът е първичен нормативен акт, който урежда трайни, повтарящи се обществени отношения, в това няма спор. Но ни се ще, когато един закон урежда използването, изучаването и опазването на българския език, да не се забравя, че този език изучават, ползват и са длъжни да опазват и три милиона български зад граница, най-вече техните деца. Особено тези, които се раждат в чужбина или отиват като малки там. Затова нашата препоръка е в закона да не се изпуска този важен момент, да има разпоредби, които да регламентират задълженията на държавата към изучаването, към подпомагане изучаването и опазването на българския език зад граница. В тази насока са и нашите препоръки за членство на представител на Държавната агенция в Съвета по български език.
Несъмнено е, че използването на българския език в чужбина е най-мощното средство за запазване на българската национална идентичност и ако искаме нашите българи зад граница да си бъдат българи, на първо място, най-важното е, те да говорят български език. Така че моля да се съобразите с тези наши препоръки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания? Заповядайте, проф. Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак да отговоря.
Вижте, след като Конституцията изисква такъв закон, ние сме длъжни да приемем такъв закон – първо.
Второ, 11 правителства досега са минали от приемането на Конституцията. Нито едно не посмя да внесе закон за българския език или закон за защита на българския език. Всички опити, които сме правили, сме ги правили народни представители, знаейки, че ще бъдем разпнати.
Тук се говори за Института по български език към БАН. Има едно писмо на Вълко Червенков от 1954 г., с което нещо възлага в смисъл: вие там в института гледайте за българския език. Е, до Вълко Червенков ли ще стигнем сега? Минало – заминало.
Институтът по български език няма юридическа основа. И затова дали сега ще го наречем комисия, дали ще го наречем съвет, и единият, и другият законопроект предвижда такъв орган, който да защитава българския език.
За санкциите. Колеги, има ли закон без санкции? Няма! То няма да е закон, ако няма предвидени съответни санкции. Защото ако се наруши дадена правна норма, трябва да има съответна санкция. Това, което тук съм предложил, е всъщност препращане към Закона за административните нарушения и наказания и нищо повече! Даже санкциите, които предвиждат колегите (те имат цяла глава), са много по-сурови. Не казвам, не го приемайте, ни най-малко! И аз, и колегите много добре осъзнаваме, че санкциите няма да ни решат въпроса. Те са необходим елемент от тялото на един закон.
Приключвам. Преди години имаше един президент. Ако си спомняте, много пъти ни убеждаваше, включително и по телевизията, че трябва да сменим кирилицата с латиница. Случайно тези дни ми попадна Богдан Филов. Когато подписват Тристранния пакт италианците са го натискали българите да приемат латиницата. Богдан Филов отстоява. Разбира се, и Борис ІІІ стои зад гърба му.
Така че въпросът за българския език, включително и графичното му изобразяване, винаги е бил политически, държавнически въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, проф. Корнезов.
Заповядайте, госпожо Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви.
Аз искам да попитам има ли някаква финансова обосновка и на единия и на другия закон? Колко ще струва на държавата реализирането на този закон? Защото моят спомен като представител в правителството на тройната коалиция беше, че всеки един закон, когато се внася, се внася с финансова обосновка – какви пари ще струва на държавата, какъв ефект ще има и дали могат да се осигурят тези средства. Защото много лесно е да приемаме едни закони, стига да не остават само на хартия и след това да не се реализират. Като се започне първо от администрирането на самия закон, има структури, които ще се занимават с това, това значи, че за там някакъв бюджет ще се отделя, съответно и за другите дейности, които са разписани в двата закона от двамата автори.
Пак повтарям въпроса си: имаме ли някаква финансова обосновка за тези закони, които приемаме, ако евентуално ги приемем, и колко ще струват на държавата, способни ли сме да заплатим тези пари? Защото виждате, в момента навън хората стачкуват и те стачкуват не за нещо друго, а защото не могат да изпълняват своите функции поради проектобюджета за 2012 г., който виждате, и са разтревожени от това. Ако ние ще направим поредния закон, с който няма да можем да финансираме дейностите на държавата, защо водим днес тази дискусия?
Ако влезем в детайли, има, разбира се, какво да се говори за защитата на българския език, за това да подпомогнем не само българите, които живеят в чужбина, да си запазят майчиния език, да го изучават, да го говорят вкъщи, но най-вече за всички хора, които се намират на територията на Република България, да имат достъп до всяка една държавна, общинска, здравна или друга услуга, да могат да се разбират с хората, които работят в тези институции, защото много често се налага чужденци, които попадат в България, да не могат да се разберат, да не могат да влязат в комуникация в държавните институции. Чета проекта на проф. Станилов.
Всички тези неща в детайли също трябва да ги отбележим. Можем да дадем за пример и една Америка, която също е мултикултурна нация, как там улесняват представителите на малцинствата при техния контакт със съдебната система, с държавните институции или със здравните органи. Защото тук в един от членовете дори се споменава освен държавните органи, и в здравните институции задължителен български език.
Има много неща, за които можем да говорим, безспорно. Но преди всичко искам да получа отговор на въпроса, с който започнах – има ли финансова обезпеченост.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
На този въпрос могат да отговорят както вносителите, така и отговор се съдържа в становището на Министерството на финансите, с което всички вие разполагате. Министерството на финансите казва, че друг е механизмът, по който следва да бъде осъществен процесът за съхраняване на българския език. Горе-долу в този смисъл завършва становището.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние с господин Стоичков това сме го предвидили. Според нас съветът заседава на обществени начала. За нас е ясно, че трябва да се дават може би някакви пари за секретарка и т.н. По нашия законопроект този съвет е консултативен орган към Министерския съвет. Мисля, че няма да се размине без пари, които ще бъдат малко. Министърът на образованието каза, че това може да се реши допълнително, не е такъв проблем, ако се приеме, разбира се, такъв закон. Ние смятаме дори, че този закон не би трябвало да се казва на Станилов и на Стоичков, а просто закон за българския език, което е най-важното.
За емиграцията, за която попита колегата. Ние сме взели немската схема – всеки, който работи в България, който има право на работа в България и след това и на българско гражданство, трябва да знае българския език. Този, който работи, на нивото, което му е необходимо за работата, а този, който иска българско гражданство, трябва да владее в определена степен и книжовния език.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще отговоря с едно изречение. На стр. 7 съм написал за финансовите измерения. Предвиждам тази комисия да не бъде на щат, а на обществени начала. Вероятно ще има една-две служителки, технически секретар. Така че финансови проблеми не се поставят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Становища?
Закривам дискусията и подлагам на гласуване по поредността на представяне първо Законопроект за българския език, № 154-01-78, внесен от народния представител Любен Корнезов на 18 юли 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 2, против – 2, въздържали се – 10.
Подлагам на гласуване Законопроект за българския език, № 154-01-89, внесен от народните представители Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 4 август 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържали се – 4.
Приема се.
Колеги, да благодарим на участниците в заседанието ни по точки първа и втора.

Преминаваме към точка трета – Обсъждане на Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
Поводът да разглеждаме този законопроект в нашата комисия е Глава трета от закона, а именно хазартните игри, да продължим дискусията, която започна в нашата комисия, и кореспонденцията между заинтересованите институции е повдигнатият проблем по отношение на интерактивните игри и рекламата за тези игри.
Ще помоля господин Калоян Кръстев да представи законопроекта.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ, председател на Държавната комисия по хазарта: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще ви представя накратко Законопроекта за хазарта.
Действащата уредба на хазартните дейности в България се съдържа в Закона за хазарта, който е в сила от юни 1999 г. Въпреки многобройните, повече от 20, несъществени изменения и допълнения на този закон, в него има множество празноти, непълноти и несъвършенства, което се потвърждава в процеса на прилагането на закона.
В Закона за хазарта напълно липсва уредба за предоставянето на хазартни услуги чрез нови способи – интернет или други електронни съобщителни средства, които се наложиха в резултат на динамично променящите се обществени отношения в областта на хазартните дейности и развитието на новите технологии. Ето защо през март миналата година бе възприета идеята за изготвяне на изцяло нов закон за хазарта, който да отмени сега действащия и да даде цялостна и систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности държавния надзор върху тях.
Работата по законопроекта премина през няколко етап. До средата на миналата година подготвеният от Държавната комисия по хазарта проект бе съгласуван в системата на Министерството на финансите, като след отразяване на получените бележки и предложения на 5 юли 2010 г. проектът бе публикуван на нашата интернет страница, като бе отправена покана за публичното му обсъждане към всички заинтересовани граждани и организации.
През юли 2010 г. бяха проведени четири големи срещи-дискусии с обществеността. Бяха разгледани над 100 писмени становища и предложения, получени от граждани и обществени организации до крайния срок на публичното обсъждане – 5 август 2010 г.
През септември и октомври миналата година бяха проведени няколко работни срещи с двете браншови асоциации – БТАПОИИ и БАРХИ. След това бе извършено и вътрешно-ведомствено съгласуване на законопроекта в Министерството на финансите.
В резултат на получените становища и проведените публични обсъждания, срещи и дискусии законопроектът бе прецизиран и допълнен. На 4 февруари т.г. проектът бе публикуван на уеб сайта на Министерството на финансите и бе изпратен за външно-ведомствено съгласуване.
Проектът на Закона за хазарта с отразени бележки на заинтересованите министерства бе изпратен в Европейската комисия на 19 март 2011 г., с което беше изпълнено изискването на ПМС № 165 от 2004 г. и на Директива 9834 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Получените подробни становища на Европейската комисия и Малта и коментари на Великобритания в рамките на тази ратификационна процедура наложиха промени в няколко текста на проекта. Тези промени бяха представени на Европейската комисия през юли 2011 г. и в резултат на това на 19 септември 2011 г. бе получено положително становище на Европейската комисия по законопроекта относно съответствието му с основните принципи на европейското право и по-конкретно с принципите на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване на операторите на услуги.
Основните положения в законопроекта са следните. Създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние, осъществявани чрез интернет или други електронни съобщителни средства – за пръв път в нашето законодателство в България. Предвидено е чрез този нов способ да могат да се организират почти всички други хазартни игри, регламентирани в закона, с изключение на томболите и моменти на лотарийни игри. Заложени са допълнителни изисквания за издаването на лицензии за хазартни игри от разстояние, доколкото този способ за предоставяне на хазартни услуги предполага завишено ниво на риск за потребителите в сравнение с традиционния способ наземно. Такива са изискванията за наличие на петгодишен опит, натрупан от организатора или негови съдружници или акционери с квалифицирано участие в организирането на съответната хазартна игра. Този опит може да е придобит както в България, така и в друга държава и юрисдикция, където е извършвана законно хазартна дейност.
Друго изискване е централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на Националната агенция по приходите, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби.
Физическото разположение на комуникационното оборудване и на централния пункт, който се намира в централната компютърна система на организатора, трябва да е на територията на България или на територията на друга държава по Европейското икономическо пространство.
Друго изискване е откритата сметка за депозиране за залози и изплащане на печалби да е в банка, която има право да извършва дейност на територията на България.
За обезпечаване спазването на лицензионния режим относно хазартните дейности от разстояние е включено правомощие на надзорния орган – Държавната комисия по хазарта, да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лицензии по този закон, както и за ограничаване на достъпа на интернет потребители от такива сайтове.
Предвидено е също увеличаване на минималния брой на игралните места, игралните зали, и увеличение на минималния брой на игралните автомати в игралните казина. Това е съобразено с новите изисквания за извършване на инвестиции за организирането на игрите и дейностите. Целта е да се гарантира прилагането на по-качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики.
Запазена е заложената и в действащия закон забрана за реклама на хазартни игри, като уредбата е допълнена и прецизирана. Дадена е легална дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри”, като са изброени неизчерпателно хипотези, в които определени действия се считат за такава реклама.
Предвидена е административно-наказателна отговорност за лицата, които публикуват, излъчват и/или разпространяват информация, която представлява реклама на хазартни игри.
Разширен е също кръгът на лицата, които могат да бъдат привлечени към административно-наказателна отговорност за извършването на хазартна дейност без издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта, като освен организаторите на административно наказване подлежат и лицата, които посредничат и подпомагат осъществяването на хазартни игри без лиценз.
Увеличени са размерите на глобите и имуществените санкции за организиране на легален хазарт. Размерите са обвързани с постъпленията от хазартните игри.
Създадени са изцяло нови разпоредби относно правомощието на държавния орган за надзора по хазарта за унищожаване на годно игрално оборудване, което е използвано за организиране и осъществяване на хазартна дейност без лиценз и което е отнето или изоставено в полза на държавата.
В заключение следва да се подчертае значимостта на предлаганите промени в нормативната уредба на хазартните дейности в България. Регламентирането на хазартни игри чрез интернет е необходимо условие за създаване на ясни национални правила в съответствие с европейските стандарти за трансгранично предоставяне на онлайн хазартни услуги по начин, осигуряващ добра защита на интересите на българските потребители на тези услуги и гарантиращ ефективен държавен надзор върху тази дейност.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, изказвания, становища? Заповядайте.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ, представител на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри: Ние сме депозирали нашето становище по проектозакона в Комисията и го подкрепяме в цялост. Тук бих искал да обърна внимание, уважаема госпожо председател и уважаеми дами и господа народни представители, на три от най-важните според нас към момента слабости на законопроекта.
Първата е тоталната забрана на рекламата на хазартни игри. Ние считаме, че това противоречи на всякаква логика и такава забрана е абсолютно ненужна. Между прочем нито една държава в Европейския съюз не е въвела такава забрана. Да, има правила, но забрани за осъществяване на реклами няма. Забранена е единствено рекламата на незаконните хазартни оператори.
Отделно искам да кажа, че ако възприемем тази нормативна уредба и забраним изцяло рекламата, това ще има един изключително негативен ефект, тъй като легалните хазартни оператори няма да могат да съобщават на потребителите какво предлагат, как го предлагат, какви са условията за участие. Също така нелегалните хазартни оператори, които не са регистрирани в България, спокойно могат да се рекламират чрез средствата за масово осведомяване поради една проста причина. Давам пример с един мач от шампионска лига, който се излъчва директно по Българската национална телевизия, рекламите на стадиона, примерно в Англия, където този оператор оперира законно, директно се пренасят на българския потребител без никакви ограничения.
Вторият важен момент в закона и според нас слабост е липсата на достатъчно строги изисквания за взимане на лиценз за хазартна игра от разстояние и най-вече изискването за сървърите на територията на Република България и регистрацията в реално време на всеки залог и всяка печалба в Националната агенция по приходите. Според нас това са два от най-важните моменти, които ще гарантират приходите на държавния бюджета. Защото липсата на такива изисквания реално ще позволи на един недобросъвестен организатор да манипулира постъпленията от игрите, тъй като те са виртуални и лесно могат да бъдат преиначени, казано най-меко.
Тези комплексни изисквания трябва да бъдат изключително строги, тъй като техническите средства са прекалено напреднали и повечето държави членки се стремят по всякакъв начин да засилят контрола върху това нещо. Единственият възможен ефективен контрол е физическо разположение на оборудването с цел възможност на осигуряване на достъп до всеки един от контролните органи на тези системи.
И последният важен момент според нас е залегналото в закона виждане, че хазартните игри от разстояние са друг тип хазартни игри. Според нас това не е вярно, това са същите игри, просто са предлагани по друг начин на дистрибуция, а именно интерактивните технологии. Това е признато в решенията на Европейския парламент, които са две на брой, последното излезе на 15 ноември т.г., в трайната практика на Европейския съд и практиката на Европейската комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси, становища?
Заповядайте, господин Камбуров.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми вносители! Пред вас е становището на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, което е раздадено предварително и предполагам, че всички сте се запознали с него. То е по отношение на проекта на Закон за хазарта, който се обсъжда в момента. Ние имаме няколко основни бележки към внесения за разглеждане проект на Закон за хазарта.
Започваме с абсолютната забрана на рекламиране на хазартни игри. Напълно подкрепям това, което каза колегата, който говори преди мен. Пълната забрана няма да доведе до желания резултат, който се цели от вносителите, а напротив. Ние считаме, че трябва да бъдат въведени по-стриктни критерии за реклама на хазартни игри, но все пак тази реклама да бъде разрешена чрез дерогиране на общото право, както се случваше до момента.
Не мога да се съглася с мотивите, които изложи вносителят, че текстовете в тази връзка се прецезират с оглед по-доброто правоприлагане, а напротив, затяга се един режим, като се забранява реклама на лицензирана дейност. Тоест ти забраняваш напълно законосъобразна дейност да бъде рекламирана, като мотивът за тази забрана е да не се води до пристрастяване или прекомерна употреба, или прекомерна реклама на хазартни игри. Считаме, че това е неправилен подход.
Вторият пункт в нашето становище е по отношение на така наречените игри от разстояние. Няма да ви губя времето подробно да ви занимавам с нашите аргументи в тази посока. Считаме, че текстът също не е добре разписан, въпреки че ние сме изпратили становище и в рамките на двете обществени обсъждания, които се случиха. И при все че водим този разговор във връзка с текстовете, които първоначално Съветът за електронни медии беше изпратил за регламентиране на така наречените интерактивни игри, по отношение на които имаше възможност да се произнесе както Държавната комисия по хазарта, така и Комисията за защита на конкуренцията, така и Комисията за защита на потребители, ние сме изпратили становище както до Съвета за електронни медии, така и до уважаемите народни представители. Категорично искаме да подчертаем още веднъж, че предложените от Съвета за електронни медии текстове и в настоящата редакция противоречат освен на действащото законодателство и действащия Закон за хазарта, така също и на редица европейски документи. Подробни мотиви са изложени в становището, което е пред вас и сме изпратили и приложение към настоящото становище сме изпратили.
Упълномощен съм и от Асоциацията на рекламните агенции да потвърдя и тяхното категорично становище, че цялата им гилдия се противопоставя на абсолютното ограничение на рекламата на хазартни игри. Те също са изпратили мотивирано становище до вас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
РОСИ МАКИ, Българска асоциация на производителите и организаторите на хазартни игри: Бих искала да направя допълнение, което да бъде в подкрепа на казаното досега. Ние също сме депозирали нашето становище, като освен изказаните досега аргументи, че пълната забрана на реклама и начинът, по който е дефинирана рекламата към сегашния момент в законопроекта, като всякаква информация, по всякакъв начин, с всякакви средства ще доведе до една ненужна цензура и пълно информационно затъмнение, което не само ще бъде в ущърб на потребителите, тъй като те няма да могат да разграничат легалните от нелегалните оператори, няма да имат възможност да правят свой информиран избор, но също така и в ущърб на индустрията като цяло, която няма да има възможност да се позиционира като легална и социално отговорна индустрия и да защити своя имидж на регулиран бизнес.
Бих искала да спомена също така, че асоциацията ни вече пета поредна година организира професионални форуми, търговски изложения, кръгли маси, професионални класове, издаваме списания, бюлетини, които целят повишаване професионализма на работещите в бранша, и една такава дефиниция и забрана на рекламата ще доведе до крайна мярка, в която нито едно от тези неща няма да може да се случва.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други становища?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ЖУКОВА, Съвета за електронни медии: Ще си позволя, уважаема госпожо председател и уважаеми дами и господа народни представители и гости, да направя едно допълнение. Съветът за електронни медии е изпратил своето становище и мнение за регламентирането на интерактивните игри, като изрично в него е подчертал, че те, разпространявани в програмите на доставчиците на медийни услуги, са хазартни и нехазартни. Има и нехазартни интерактивни игри, за които бихме искали да съществува регламентация вероятно или в Закона за радиото и телевизията, или в някакъв друг закон в бъдеще, предвидено от законодателя.
Що се отнася до регламентацията на хазартните интерактивни игри или не интерактивни игри, Съветът за електронни медии смята, че това е напълно в правомощията на Държавната комисия по хазарта и в този смисъл благодари на Държавната комисия по хазарта, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, които са се съобразили с предложенията и на Съвета за електронни медии, така както ги четем, допълнени и разписани в предлагания в момента Законопроект за хазарта.
Единствено и само, тъй като нехазартните интерактивни игри в момента не са предмет на обсъждане, що се отнася до регламентацията на рекламата, Съветът за електронни медии би желал в новия Закон за хазарта да види някаква корелация или някакви текстове, които да правят връзка между правомощията по санкционирането на нерегламентираната, незаконова реклама евентуално, която бъде разписана в бъдещия закон, да види такава регламентация за своите правомощия. Така както в Закона за здравето съществуват предоставени правомощия на Съвета за електронни медии да санкционира незаконната реклама на алкохолни напитки. Би било добре, ако в бъдещия закон на Съвета за електронни медии бъдат разписани също някакви правомощия съвместно с Държавната комисия по хазарта.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви също.
Други становища?
Заповядайте, колега Димитрова.
ТАНЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Според мен промените, които Съветът за електронни медии дава на Закона за радиото и телевизията, са с една-единствена цел – защита на зрители и слушатели, сиреч потребители. И тази обстоятелственост, която е дадена в техните предложения, вероятно е предизвикала и АБРО, и Комисията по хазарта. Но единственото, на което искам да се обърне внимание в тяхното предложение, това е § 5, чл. 75. Оставям настрана чл. 19, там са много обстоятелствени. Нарочно ще ви го прочета, защото това е много важно за хората, които участват в тези игри. Нека да не забравяме, че никой не ги кара насила да играят.
„В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1, изречение второ, след думите „скритите” се добавя „и заблуждаващите”.
Създава се ал. 2 със следното съдържание (което според мен не е малко важно, но аз трябва да чуя и мнението на вносителите):
„(2) Заблуждаващо е търговско съобщение, което по какъвто и да е начин, включително и по начина на неговото представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение.”
Няма да се впускам в подробности, само ще спомена този телефон 145, който направо е психическа атака.
Оставям всичко настрана, но много ще моля да обърнете внимание на последното предложение на Съвета за електронни медии.
И нещо друго исках да кажа. Може би от моя опит и практика, според мен в раздел „Реклама”, чл. 10, ал. 1, забранява се реклама на хазартни игри – това е абсолютно излишно. Може би сега ще предизвикам някакъв бум, но как ще ми обясните тогава параграфи 2, 3, 4 и 5? Това търговско съобщение ли е в 2 и 3? Според мен чл. 1 се бие с чл. 2 и 3. И тъй като не може да е пълна мъгла, може да е много революционно, но аз предлагам „забранява се реклама на хазартни игри” да отпадне.
И още нещо искам да кажа. В чл. 14 – държавата може да организира залагания върху резултати от спортни състезания с коне и кучета. Животът е толкова динамичен! Ами ако има състезания с петли, какво правим? Трябва да ги санкционираме? Защо трябва да се конкретизира „коне и кучета”. Може и с костенурки да има състезания.
Същото се отнася и за чл. 41. Много пъти се повтаря. Мисля, че тази конкретика трябва да отпадне.
И „санкциите по този закон се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони”. За едно нарушение ще има две санкции по два закона ли? Това ми е въпросът. Тук нещо не разбирам.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Ако може да отговоря първо за рекламата на хазартни игри, понеже и от двете големи браншови асоциации имаше такива бележки. Само да ви обърна внимание, че тази забрана за рекламирането пряко на хазартни игри съществува от 12 години и половина, тоест от юни 1999 г., откакто е в сила действащият Закон за хазарта. Прякото рекламиране на хазартни игри е забранено. Така че в новия Закон за хазарта няма никаква промяна на практика, забраната си продължава. И целта е тази реклама да не стига до широк, неограничен кръг. Знаете, рекламите стигат до милиони хора в масмедиите, включително до деца, непълнолетни и уязвими групи от обществото. Целта на тази забрана е да не се популяризира толкова широко и да не се приканва масово към участие в тези хазартни игри. Защото хазартът знаете, че си има и социални, и медицински аспекти, не е някаква обикновена икономическа дейност.
Новото в Законопроекта за хазарта е, че сме се опитали да дадем една дефиниция на това що е то реклама на хазартни игри, тъй като в действащия закон от 1999 г. няма такава дефиниция, има празнота и имаше различни тълкувания и мнения. Важното в тази дефиниция е, че целта на тази реклама е да предизвика или поддържа интерес към такива игри и/или да насърчи участието в тях. Това искаме да продължи да бъде забранено, както е било вече 12 години и половина, но поради липсата на дефиниция и поради някои неясноти реално не сме налагали много санкции при нарушения на тази законова забрана.
Това, което каза господин Ангелов за шампионска лига, това, което се вижда по стадионите при мачове, това е реклама на лого и търговска марка на организаторите на хазартни игри, което изобщо не е забранено по новия Закон за хазарта. Забраната е за рекламата на самите игри. Това че се вижда логото, наименованието, търговската марка на самия организатор, изобщо не е проблем, не е забранено и никога не е било забранено, откакто има нормативна уредба на хазарта у нас. Така че тук се прави една погрешна интерпретация според мен. Първо, забраната не е тотална и второ, няма никакъв проблем да се рекламира самият организатор. Целта е да не се популяризират самите игри толкова масово.
Аз казах и при представянето, тази дефиниция не е изчерпателна и пълна, може да подлежи на известно подобрение, разбира се. Но ние самите нямаме много опит по отношение на рекламата и затова не бих казал, че тази дефиниция е идеална. Но все пак е една крачка напред, тъй като досега 12 години и половина не е имало изобщо дефиниция и е имало различни интерпретации какво е това пряко рекламиране на хазартни игри, какво представлява реклама.
Тук стана дума и за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който е приет от Съвета за електронни медии. Ние също сме си дали становището, но искам да ви обърна внимание, че когато има такъв опит да се дефинират така наречените интерактивни хазартни игри, нотификацията е задължителна. Аз не знам, мисля, че този законопроект не е внесен официално в Народното събрание. Имайте предвид, че ако той се внесе без нотификация, глобата е от порядъка на пет милиона евро за нарушение на тази директива. А нашият Законопроект за хазарта е нотифициран, имаме положително становище, спазили сме цялата процедура, която отне четири месеца. И затова се разглежда сега от тази комисия.
Така че ние сме категорично против в друг закон да се дефинират някакви хазартни игри. Мястото им е само и единствено в Закона за хазарта. Написали сме го съвсем ясно и си поддържаме тази позиция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: В тази връзка сме изискали и законопроектът да се гледа в нашата комисия – за да не се внася друг. Защото считаме, че функционално мястото на интерактивните игри е точно в Закона за хазарта.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Точно така. За да нямаме уредба в два различни закона.
Стана дума за телефон 145 и за някои игри, които се провеждат. В момента в действащия закон има доста вратички и празноти, така наречени викторини, начини за заобикаляне на законовите забрани. Сега ние се опитваме да затворим тези вратички и да не допускаме такива закононарушения, които се маскират под една или друга форма.
СТОЯН ИВАНОВ: В становището на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри ме заинтригува финалът. Известно ми е, че наистина съществува такъв проблем, от асоциацията твърдят, че в закона, което предлагате, не са предвидени достатъчно мерки за предотвратяване на незаконния хазарт. Например ограничение на банковите транзакции и филтриране на достъпа до незаконни интернет сайтове. Този проблем го има и се разраства все повече. Не знам до каква степен е застъпен в България, но е световна епидемия и ми се ще да чуя и Вашето становище.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Инфилтрирането на сайтове е предвидено като правомощие на Държавната комисия по хазарта да взима такива решения за ограничаване на достъпа на български потребители до такива сайтове, за които няма лиценз.
А по отношение на контрола върху транзакциите, това е една малко по-сложна тема. Други държави са се опитали да въведат такива ограничения, примерно Норвегия, и са имали доста сериозни проблеми, защото това е свързано вече и с банките, съответно банковия надзор в съответната държава. Така че в този Законопроект за хазарта наистина нямаме уредба за ограничаване на такива транзакции и някакъв контрол върху тях. За да има нещо такова, трябва да участва и Българската народна банка и Банков надзор и бихме имали сериозни проблеми, ако се опитваме да правим някакви ограничения на банковите транзакции. Затова не сме го заложили на този етап.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: И аз бих искала да задам един въпрос. По какъв начин новият закон гарантира опазването на психичното здраве или неучастието на децата в хазартни игри, примерно при дистанционните игри? По какъв начин ще става контролът, ако сървърът е извън страната? Тук е и проблемът с фиска – по какъв начин се контролират участието и печалбите при този ред и няма ли възможност да бъдат манипулирани резултатите? И най-вече участието на децата?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Едно от задължителните условия за издаване на лиценз за хазартна игра от разстояние е централната компютърна система на организаторите, тоест сървърите, цялото оборудване, да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до органите на Националната агенция по приходите, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби. Тоест, ако пред Държавната комисия по хазарта не бъдат представени документи, доказващи че тази компютърна система на организатора има надеждна система за регистрация и идентификация, тоест да идентифицира, че участникът е само пълнолетен и да го регистрира и съответно, че няма връзка с НАП да подава информация за залозите и изплатените печалби, тогава изобщо няма да бъде издаден лиценз. А след като има нова нормативна уредба, всички без лиценз ще бъдат преследвани и наказвани от нас и от ГД БОП съответно.
Така че просто няма начин да се лицензира такъв организатор, без да има такава система за регистрация и идентификация и без да е свързан с НАП. Това е абсолютно задължително условие. Не може никой да работи легално без такава система и без връзка с Националната агенция по приходите. По този начин интересите на непълнолетните и уязвимите групи са защитени.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Ако може само да внеса едно уточнение по повод забраната за банковите транзакции. Това е доста наболял проблем и бих могъл да илюстрирам големината на проблема с един пример. Напоследък „Фулт тилт покер” беше уличен в измами и ставаше въпрос за измами над 114 млн. евро – присвоени пари на играчите от единия от изпълнителните директори на дружеството. На тези хора им беше отнет лицензът от офшорната зона, но това е благодарение на Щатите. Все пак мога да дам за пример държава, която прилага това нещо – едната е Съединените американски щати, където е абсолютно забранено до нерегистриран от хазартен оператор банкови транзакции, също така и Германия. Въпреки че Германия е въвела забрана за банковите транзакции, при тях въобще не е разрешен интернет хазартът, те променят политиката си, но пак единственото и важното им условие е, когато се дава разрешение за хазартна игра, да има пълен контрол върху транзакциите. В това число се задължават и банките да следят тези транзакции.
РУМЕН ЙОРДАНОВ, Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри: Може ли само едно допълнение? Имаше една работна група, организирана от Комисията по бюджет и финанси, на която присъствахме и ние. И там това наше предложение сървърът да бъде разположен на територията на Република България с цел по-ефективен контрол срещна подкрепата на представителите на Министерството на вътрешните работи и ГД БОП и на данъчната администрация. Единствено с Комисията по хазарта имаме разминавания тук, защото те искат да бъдат не в рамките на Европейския съюз, а в рамките на Европейската икономическа общност.
Още един пример мога да ви дам – Австрия. Техните сървъри са там и аргумента, който те ползват, че не могат да бъдат в чужбина, е, че те нямат техническа възможност. Мисля, че ние не сме по-грамотни технически от австрийците, нали? Затова продължаваме да настояваме сървърът да бъде тук. Ние, наземните оператори, работейки, нашите сървъри са тук и са свързани с Националната агенция по приходите.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Само една реплика. Законопроектът, който беше изпратен в Брюксел при нотификацията, беше точно с такава разпоредба – че сървърите са на българска територия, обаче получихме забележка от Европейската комисия и от Малта, че това противоречи на общностното право и трябваше да изменим Законопроекта за хазарта. Така че причината за този текст не е, че ние искаме така – Европейското икономическо пространство, тоест това са държавите членки на Съюза, плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн.
Промяната е продиктувана точно от забележката на Европейската комисия. Такива забележки има и по други законопроекти – полския и някои други. Така че ние бяхме длъжни първо да се съобразим с тази забележка, за да получим положителното становище.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Аз само да внеса едно уточнение. Полша не се съобрази и Гърция не се съобрази с такава забележка. Също не се съобразява и Германия, която в момента подготвя такъв законопроект. Там проблемът е между различните федерални щати. Мога да ви кажа смешния аргумент, който Полша и Франция използваха – защита на обществения ред. Интересен е австрийският казус, който беше потвърден от Съда на европейските общности, а сега от 15 ноември т.г. Европейският парламент призова държавите членки да вземат още по-сериозни мерки, тъй като според тях проблемите, свързани с незаконния хазарт, се разрастват. Говорим за един пазар, който по изчисления на швейцарски институт поради една поръчка на Европейската комисия, възлиза може би на 50 млрд. евро и се качва със 136% на година. Става дума за целия Европейски съюз.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаема госпожо председател, подкрепям аргументите, които колегата от Държавната комисия по хазарта изложи по отношение на рекламата, но действително считаме, че дори да няма пълна забрана за реклама на хазартни игри, така както е разписана легалната дефиниция в т. 23 от § 1 на Допълнителните разпоредби, въвежда тотална и пълна забрана на хазартните игри. Наистина може да се работи в тази връзка с цел изчистване на дефиницията, защото тя в момента според мен противоречи на дефиницията за търговско съобщение, разписана в Закона за радиото и телевизията, която пък е адаптирана от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги с последното изменение от 2009 г.
И само една реплика към колегите от Съвета за електронни медии. Дори и последното им желание да се регламентират в така наречения техен Закон за радиото и телевизията интерактивните игри с нехазартен характер, като за първи път се въвежда такава легална дефиниция, и да се даде допълнителна дефиниция на заблуждаваща реклама, считаме за неправилно, защото европейската правна рамка, която е в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, изрично казва що е то скрито търговско съобщение. Там нямаме дефиниция за заблуждаваща реклама. И до момента в националното законодателство и в другите държави членки категорично мога да кажа, че няма дефиниция що е то заблуждаваща реклама.
Притеснително е, когато един медиен регулатор, който е призван да регулира медийната общност, тоест да издава лицензии за строго специфични дейности, да осъществява мониторинг, действа все повече и повече с правомощия като регулатор на така наречените интерактивни нехазартни игри. Първо, ние считаме, че този регулатор няма да има компетентност, второ, ако има такива правомощия, трябва да бъдат изрично и само в Държавната комисия по хазарта, не в обвързана компетентност с друг регулатор. Защото виждаме, че приложението на Закона за здравето не е толкова безпроблемно именно в обвързаната компетентност между двата органа.
Благодаря ви.
АНТОН КУТЕВ: Мисля, че идеята да се усъвършенства тази нормативна уредба не е лоша и е правилна. Като цяло мисля, че и посоката е правилна. Доколкото разбрах, от Европейската комисия има сигнали за това, че е във вярна посока.
Мисля си, че в част от предложенията на Съвета за електронни медии има смисъл. Със сигурност обаче това не е за Закона за радиото и телевизията, вярната посока е те да се вкарат в Закона за хазарта. Това, което обаче не мога да преценя, е дали е възможно и дали предложенията са от такъв характер, че между първо и второ четене тази част от тях, в които има смисъл, те могат да бъдат вкарани в Закона за хазарта.
Имаме два възможни подхода. Единият е да отложим разглеждането, за да можем да преосмислим достатъчно добре и да вкараме предложенията на Съвета за електронни медии, които решим, че имат смисъл в сегашното предложение за закона. Другият вариант е да разчитаме на времето между първо и второ четене. Нямам представа дали колегите имат желанието да отложим разглеждането, за да може да бъдат внесени. Честно казано, аз не мога да преценя и дали това е необходимо, защото ми се струва, че част от тях наистина могат да бъдат направени между първо и второ четене.
Това е моето колебание. Иначе като цяло ще подкрепя законопроекта, мисля, че посоката е правилна.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, колега Кутев. Аз считам, че след като законопроектът мине през пленарната зала, в срока, който ще ни бъде даден, ще имаме време да се подготвим и да направим предложенията между първо и второ четене. Надявам се и колегите да са на подобно становище.
Обратни предложения? Няма.
Други изказвания? Заповядайте, колега Станиславова.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Благодаря, госпожо председател.
Ще се върна на рекламата. Струва ми се, че Вие малко си противоречите. Поне аз така Ви разбрах. Вие казвате, няма нищо лошо и никой не забранява да се рекламира логото, името. То това пак е реклама.
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Но не на хазартната игра, а на самия организатор. Говорим за забраната на реклама на хазартните игри.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Вие имате предвид в рекламата да не се използва по-обстоятелствено какво представлява тази игра, да не подканя хората да играят, така ли?
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Да участват в играта. А вече рекламата на организатора – който проявява интерес, би могъл допълнително да получи информация какъв е този организатор и какви игри предлага.
ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА: Но това пак е реклама!
КАЛОЯН КРЪСТЕВ: Но на организатора, не на игрите. Това е разликата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Колеги, съгласни сте, че между първо и второ четене можем да направим предложения.
Заповядайте, колега Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Като гледам, основно опозицията ще подкрепи този законопроект, което е куриозно.
Аз поне оставам с впечатление, че това, което се залага като нормативна уредба по отношение на рекламата, има чисто фискални цели. Самите ограничения по отношение на това кой може да бъде оператор на хазартни игри, тоест един търговец, който само с това се занимава и не може да рекламира. Тоест чисто фискални цели – преследва се да няма отклонения на средства и да може повече данъци да влизат в хазната от реализирането на подобен род игри.
Аз изцяло подкрепям закона, той действително е доста рестриктивен по отношение на това, което е било в досега действащото законодателство, но това е прекрасно. Защото за мен това е един закон за борба с организираната престъпност. Всъщност най-големите потоци от „мръсни пари” минава през хазарта и той е основен стълб на организираната престъпност в целия свят, включително и в България. Достатъчно е всеки един от нас да мине покрай който и да било пункт на (няма да кажа името на кой организатор на залагане на резултати от спортни състезания), за да види, че всички квартални мутри и всички квартални проститутки са там.
Така че аз подкрепям изцяло законопроекта. Ще похваля господин Иван Костов, навремето той ликвидира организираната престъпност, мутрите в онзи период, като направи всъщност една административна реформа и даде големи права на администрацията. Този законопроект действително дава големи права на администрацията, което означава, че хората, които са концентрирали незаконния си бизнес около хазарта, ще бъдат силно притиснати.
От тази гледна точка аз изцяло подкрепям идеята и духа на законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Колеги, аз смятам, че можем да закрием дискусията и да преминем към гласуване. Безспорно Законът за хазарта отговаря на потребностите към настоящия момент, но действително не е най-съвършеният закон. Така че между първо и второ четене във връзка с дискусията всеки от вас може да направи предложения. Разбира се, могат да ни съдействат и всички участници, като изпратят бележки и становища.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря ви.
Закривам заседанието. Пожелавам ви приятна почивка!

(Закрито в 16,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова
Форма за търсене
Ключова дума