Народно събрание на Република България - Начало
Начало> Пленарни заседания > Стенограми от пленарни заседания
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И ТРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 2 февруари 2007 г.
Открито в 9,02 ч.




02/02/2007
Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми гости, колеги народни представители!

Днешното пленарно заседание по решение на Народното събрание от сряда, когато приехме седмичната ни програма, започва с точка десета:
ТРЕТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, приет на второ четене на 26 януари 2007 г.
По традиция третите четения на Конституцията се предават по Българското национално радио и Българската национална телевизия, затова от името на Председателския съвет правя процедурно предложение за пряко предаване на заседанието.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 202, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, по тази точка е представен Доклад на Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, депозиран в Народното събрание на 31 януари. Той е на ваше разположение.
Давам думата на председателя на Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България господин Корнезов да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председател, господин президент, господин министър-председател, госпожи и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители!

“ДОКЛАД
за трето гласуване относно Законопроекта за изменение и
допълнение на Конституцията на Република България,
внесен от Михаил Миков и група народни представители
на 22 септември 2006 г.


В съответствие с чл.155, ал.1 от Конституцията на Република България и съгласно чл. 5 от Правилата за процедурата относно законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на заседание, проведено на 30 януари 2007 г., Временната комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България обсъди законопроекта преди представянето му за трето гласуване в пленарна зала. Следва да подчертаем, че комисията проведе 15 заседания, като се направиха десетки консултации със специалисти в отделните области.
Всички заседания на комисията бяха открити, на които присъстваха представители на изпълнителната и съдебната власт, на неправителствени организации, както и представители на средствата за масова информация. Комисията има и специална страница в Интернет. Трябва да отбележим, че дейността на комисията беше напълно открита и достъпна за всички граждани и институции, които проявяваха интерес към разглеждания законопроект. Дискусиите в комисията бяха творчески, с взаимно уважение между депутатите, изразяващи различни мнения. В дискусиите участваха и народни представители, които не са членове на комисията.
Искам още сега от тази трибуна да изразя своята благодарност към всички членове на комисията за тяхната държавническа зрялост и отговорност, включително и при най-острите сблъсъци на различните мнения.
Основната цел на законопроекта е подобряване функционирането на органите на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт и взаимодействието между властите.
Законопроектът е съобразен с констатациите и оценките на Европейската комисия.
1. С § 1, 2 и 13 се въвежда на конституционно ниво приетото политическо и юридическо решение за професионализация на българската армия от 1 януари 2008 г. Затова се налагат изменения и допълнения в чл. 9 и чл. 59 от Конституцията. С това не отпада задължението на Въоръжените сили да “гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната” и от защитата на “нейната териториална цялост” (чл. 9, ал. 1 от Конституцията). Защитата на Отечеството е дълг и чест на всеки български гражданин (чл. 59, ал. 1 от Конституцията). В тази връзка подготовката на гражданите  за  защита  на  Отечеството  ще  се  уреди  със  специален закон
2. С § 3, 4 и 5 се усъвършенства дейността на Народното събрание в изпълнение на конституционните му правомощия като орган на законодателната власт, който упражнява и парламентарен контрол (чл.62 от Конституцията). В тази връзка се предвижда Народното събрание да има самостоятелен бюджет, като редът за съставянето му, съгласуване и приемане ще бъде детайлно разписан в Закона за устройството на държавния бюджет и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В една парламентарна република, каквато е България (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), най-висшият държавен орган трябва да има самостоятелен бюджет, както междупрочем такъв самостоятелен бюджет на конституционно ниво е прогласен за съдебната власт (чл.117, ал. 3 от Конституцията) и на общините (чл.141, ал. 1 от Конституцията). Специален статут на финансова независимост имат и редица парламенти на държавите – членки на Европейския съюз.

С § 4 се рационализира работата на Народното събрание с така наречения “кворум”, като това е съобразено с практиката на Европейския съюз, включително и на Европейския парламент.
С оглед на правомощията на Народното събрание да “упражнява парламентарен контрол” (чл. 62 от Конституцията) са допълненията, посочени в § 5. Предвижда се “изслушване и приемане годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи” (чл. 84, т. 16), както и “изслушване и приемане на доклади за дейността на органите, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон” (чл. 84, т.17). Разбира се, това не се отнася за такива органи като Конституционния съд (гл.VІІІ от Конституцията), макар и част от състава му да се избира от Народното събрание.
Целта на тези изменения и допълнения е по-голяма “прозрачност” пред обществото на тези органи, а не парламентарна или политическа намеса при изпълнение на техните правомощия.
3. Висшият съдебен съвет се оказа “ключов орган” при функционирането на съдебната власт. Затова в ал. 6 и 7 на чл. 130 от Конституцията на конституционно ниво са разписани основните правомощия на този орган. А това са решаването на кадровите въпроси, квалификацията на магистратите, бюджета. В новия Закон за съдебната власт тези правомощия детайлно ще бъдат регламентирани. Но тук е мястото да кажем, че тези правомощия не са изчерпателно изброени и в Закона за съдебната власт е възможно да се регламентират и други правомощия по конкретните детайли на управлението на съдебната власт, без да излизат извън принципите и идеите на конституционната уредба. Но да е ясно – с бъдещия Закон за съдебната власт не могат да се ограничават конституционните правомощия на Висшия съдебен съвет.
4. С § 9 се ограничава имунитета на съдиите, прокурорите и следователите. Той се “свива” до най-тесните рамки на така наречения “функционален имунитет”. Ако се приеме предложението “при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер”(чл. 132, ал. 1 от Конституцията). За всички останали нарушения на закона магистратите ще отговарят, както всеки един гражданин.
5. Най-спорният въпрос е създаването на нов орган, наречен “Инспекторат” към Висшия съдебен съвет. Обективността изисква да кажем, че такъв орган, и то изведен на конституционно ниво, няма в Европа, а до колкото ми е известно и в света. Целта е да се “осветли” пред обществото дейността на органите на съдебната власт, а не те да бъдат забулени в тайнственост. Разбира се Инспекторатът може да проверява само “дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции” (чл. 132а, ал. 6). Предвижда се Инспекторатът да предоставя “публична информация за дейността си” (чл.132а, ал. 9). За да се гарантира независимостта на този орган се предвижда квалифицирано мнозинство при избирането на главния инспектор и инспекторите от Народното събрание, както и известна бюджетна независимост (чл. 132а, ал. 2, 3  и 5). По-конкретната регламентация на този нов орган, включително и основанията за предсрочното освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, ще бъдат регламентирани в новия Закон за съдебната власт.
6. С § 11 се предвижда по-голяма финансова самостоятелност на общините. Общинските съвети ще могат да определят местните данъци в границите, установени със закон. Що се отнася до местните такси, техните видове ще се определят със закон (чл. 60, ал. 1 от Конституцията), но техният размер е в правомощията на общинския съвет. Нашите общини натрупаха достатъчно опит и ние вярваме, че ще се справят при новите предизвикателства.
7. Предлагаме в срок до една година от влизането в сила на четвъртата поправка да се приемат законите, които произтичат от нея – Закона за съдебната власт, Закона за устройството на държавния бюджет, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Закона за местните данъци и такси, Закона за местното самоуправление и местната администрация и други. Но трябва да е ясно – не Народното събрание ще пише тези закони. Задължение на Министерския съвет е да ги подготви и своевременно да ги внесе в Народното събрание, без да изключваме законодателната инициатива на народните представители (чл. 87 от Конституцията).
При проведеното гласуване с 12 гласа “за”, 2 гласа “въздържал се” и нито един “против”, комисията предлага на народните представители от Четиридесетото Народно събрание да приемат на трето гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.”
Господин председател, това е Докладът на комисията. Моля да ми разрешите да прочета самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Конституцията на
Република България

§ 1. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Дейността на Въоръжените сили се урежда със закон.”
§ 2. В чл. 59 ал. 2 се изменя така:
“(2) Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон.”
§ 3. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Народното събрание има самостоятелен бюджет.”
§ 4. В чл. 81, ал. 1 думите “може да заседава” се заменят с “открива заседанията си”.
§ 5. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. установява данъците и определя размера на държавните данъци;”.
2. Точка 16 се изменя така:
“16. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;”.
3. Създава се т. 17:
“17. изслушва и приема доклади за дейността на органите, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.”
§ 6. В чл. 130 се създават ал. 6, 7, 8 и 9:
“(6) Висшият съдебен съвет:
1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;
5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16.
(7) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание.
(8) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

(9) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.
§ 7. В чл. 130а т. 5 се отменя.
§ 8. В чл. 131 думите “за даване разрешение по чл. 132, ал. 2 и 3” се заличават.
§ 9. В чл. 132 ал. 2, 3 и 4 се отменят.
§ 10. Създава се чл. 132а:
“Чл. 132а. (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и 10 инспектори.
(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.
(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.
(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.
(5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.
(6) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.
(7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.
(8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет.
(9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си.
(10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон.”
§ 11. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 3:
“(3) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
§ 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е докладът на Временната комисия и текстът на законопроекта.
Съгласно правилника сега следва да пристъпим към поименно гласуване на третото четене на законопроекта.
Моля да се приготвите всеки народен представител да изрази със “за”, “против” или “въздържал се” мнението си по законопроекта.
И така, започваме гласуването:

Александър Владимиров Радославов  - за
- за
Александър Димитров Паунов   - за
- за
Александър Манолов Праматарски   - отсъства
- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов   - за
- за
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер   - за
- за
Ангел Вълчев Тюркеджиев   - за
- за
Ангел Петров Найденов - за
- за
Андрей Лазаров Пантев - за
- за
Анелия Йорданова Мингова - за
- за
Анелия Христова Атанасова - за
- за
Антонела Ангелова Понева - против
- против
Антония Стефанова Първанова - за
- за
Апостол Иванов Димитров - за
- за
Ариф Сами Агуш - за
- за
Асен Йорданов Агов - против
- против
Ася Величкова Михайлова - отсъства
- отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - за
- за
Атанас Димитров Щерев - за
- за
Атанас Петров Атанасов - против
- против
Атанас Тодоров Мерджанов - за
- за
Ахмед Демир Доган - за
- за
Ахмед Юсеин Юсеин - за
- за
Бойко Иванов Ватев - за
- за
Бойко Кирилов Радоев - за
- за
Бойко Николов Боев - за
- за
Бойко Стефанов Великов - за
- за
Борис Стефанов Николов - за
- за
Борис Янков Ячев - за
- за
Борислав Георгиев Владимиров - за
- за
Борислав Димитров Китов - за
- за
Борислав Иванов Българинов - за
- за
Борислав Любенов Великов - за
- за
Борислав Николов Ралчев - за
- за
Борислав Янчев Ноев - против
- против
Ботьо Илиев Ботев - за
- за
Валентин Николов Милтенов - за
- за
Валентина Василева Богданова - за
- за
Ваньо Евгениев Шарков - за
- за
Ваню Стефанов Хърков - въздържал с Ваня Крумова Цветкова - за
- въздържал се
Ваня Крумова Цветкова
- за
Васил Димитров Паница - против
- против
Васил Миланов Антонов - за
- за
Васил Минчев Иванов-Лучано - за
- за
Васил Тодоров Калинов - за
- за
Венелин Димитров Узунов - за
- за
Венцислав Василев Върбанов - за
- за
Весела Атанасова Драганова-Илиева - за
- за
Веселин Методиев Петров - против
- против
Владимир Михайлов Дончев - за
- за
Владимир Първанов Кузов - против
- против
Волен Николов Сидеров - отсъства
- отсъства
Георги Владимиров Юруков - за
- за
Георги Георгиев Пирински - за
- за
Георги Йорданов Димитров - против
- против
Георги Миланов Георгиев - за (ръко
- за (ръкопляскания)
Георги Петков Близнашки - за
- за
Георги Пинчев Иванов - отсъства
- отсъства
Георги Тодоров Божинов - за
- за
Георги Чавдаров Анастасов - за
- за
Даринка Христова Станчева - за
- за
Даут Идриз Осман - за
- за
Деница Ивайлова Димитрова - за
- за
Десислав Славов Чуколов - против
- против
Димитър Енчев Камбуров - против
- против
Димитър Иванов Абаджиев - против
- против
Димитър Иванов Димитров - отсъства
- отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
- отсъства
Димитър Николов Гъндев - за
- за
Димитър Стоянов Дъбов - за
- за
Димитър Цвятков Йорданов - за
- за
Добромир Христов Гущеров - за
- за
Долорес Борисова Арсенова - за
- за
Донка Иванова Михайлова - за
- за
Дончо Стефанов Цончев - за
- за
Евгени Захариев Кирилов - за
- за
Евгени Стефанов Чачев - против
- против
Евгений Гинев Жеков - за
- за
Евгений Спасов Иванов - за
- за
Евгения Тодорова Живкова - за
- за
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - против
- против
Евтим Костадинов Костадинов - за
- за
Екатерина Иванова Михайлова - против
- против
Елеонора Николаева Николова - въздържал
- въздържал се
Елиана Стоименова Масева - против
- против
Емил Константинов Георгиев - за
- за
Енчо Вълков Малев - отсъства
- отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - за
- за
Ердоан Мустафов Ахмедов - за
- за
Жори Йорданов Алексиев - за
- за
Захари Димитров Георгиев - за
- за
Златко Тонев Златев - за
- за
Ива Петрова Станкова - за
- за
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
- отсъства
Иван Георгиев Сотиров - за
- за
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
- отсъства
Иван Добромиров Гороломов - за
- за
Иван Желев Илчев - за
- за
Иван Йорданов Костов - против
- против
Иван Матеев Иванов - за
- за
Иван Николаев Иванов - против
- против
Иван Николов Гризанов - за
- за
Иван Петков Даков - за
- за
Иван Славов Иванов - за
- за
Иво Първанов Атанасов - за
- за
Иглика Димитрова Иванова - за
- за
Илиян Вълев Илиев - въздържал
- въздържал се
Илияна Малинова Йотова - за
- за
Илкер Ахмедов Мустафов - за
- за
Илко Димитров Димитров - за
- за
Йовко Христов Йовков - за
- за
Йордан Димитров Костадинов - за
- за
Йордан Иванов Бакалов - за
- за
Йордан Кирилов Цонев - за
- за
Йордан Мирчев Митев - за
- за
Йордан Петков Йорданов - за
- за
Йордан Петров Величков - за
- за
Камелия Методиева Касабова - за
- за
Камен Костов Костадинов - за
- за
Касим Исмаил Дал - за
- за
Кирил Николаев Добрев - за
- за
Константин Стефанов Димитров - против
- против
Коста Димитров Цонев - за
- за
Костадин Александров Кобаков - за
- за
Костадин Стоянов Паскалев - за
- за
Красимир Дончев Каракачанов - за
- за
Кристиан Иванов Вигенин - за
- за
Кръстанка Атанасова Шаклиян - за
- за
Лидия Сантова Шулева - за
- за
Лъчезар Богомилов Иванов - за
- за
Любен Андонов Корнезов - за
- за
Любен Любенов Дилов - за
- за
Лютви Ахмед Местан - за
- за
Маргарита Василева Кънева - за
- за
Маргарита Спасова Панева - за
- за
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
- отсъства
Марина Борисова Дикова - за
- за
Марио Иванов Тагарински - въздържал
- въздържал се
Мария Василева Капон - против
- против
Мария Иванова Ангелиева-Колева - за
- за
Мария Станчева Вълканова - за
- за
Марко Николов Мечев - за
- за
Мартин Димитров Димитров - отсъства
- отсъства
Маруся Иванова Любчева - за
- за
Мая Божидарова Манолова - за
- за
Метин Мехмедов Сюлейманов - за
- за
Милен Емилов Велчев - за
- за
Мима Тодорова Василева - за
- за
Минчо Викторов Спасов - за
- за
Минчо Христов Куминев                             - против (въз
- против (възгласи: “Е-е-е!”)
Мирослав Димитров Мурджов - за
- за
Митко Иванов Димитров - против
- против
Митхат Сабри Метин - за
- за
Михаил Райков Миков - за
- за
Младен Петров Червеняков - отсъства
- отсъства
Муса Джемал Палев - за
- за
Надежда Николова Михайлова - въздържал
- въздържал се
Надка Балева Янкова - за
- за
Надя Антонова Кочева - за
- за
Неджми Ниязи Али - за
- за
Ненко Викторов Темелков - за
- за
Нено Ненов Димов - против
- против
Несрин Мустафа Узун - за
- за
Нигяр Сахлим Джафер - за
- за
Николай Аврамов Свинаров - за
- за
Николай Боянов Михайлов - против
- против
Николай Георгиев Камов - за
- за
Николай Петров Кънчев - отсъства
- отсъства
Нина Стефанова Чилова - за
- за
Огнян Стефанов Герджиков - за
- за
Олег Григоров Попов - за
- за
Олимпи Стоянов Кътев - за
- за
Павел Димитров Шопов - против
- против
Павел Михайлов Чернев - за (рък
- за (ръкопляскания)
Пенко Атанасов Атанасов - за
- за
Петър Александров Симеонов - за
- за
Петър Владимиров Димитров - за
- за
Петър Георгиев Кънев - за
- за
Петър Георгиев Мръцков - за
- за
Петър Кирилов Берон - за (рък
- за (ръкопляскания)
Петър Станиславов Манолов - за
- за
Петър Стефанов Стоянов - за
- за
Петя Илиева Гегова - за
- за
Пламен Александров Панайотов - за
- за
Пламен Василев Славов - за
- за
Пламен Георгиев Ранчев - за
- за
Пламен Неделчев Моллов - за
- за
Радослав Георгиев Илиевски - за
- за
Рамадан Байрам Аталай - за
- за
Рейхан Ибадула Аблеким - за
- за
Ремзи Дурмуш Осман - за
- за
Росен Златанов Владимиров - за
- за
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова  - за
- за
Руденко Радев Йорданов - за
- за
Румен Асенов Ангелов - за
- за
Румен Иванов Такоров - за
- за
Рупен Оханес Крикорян - за
- за
Светослав Иванов Спасов - за
- за
Светослав Христов Малинов - против
- против
Силвия Николаева Алексиева - за
- за
Силвия Тодорова Стойчева - за
- за
Снежана Великова Гроздилова - за
- за
Соломон Исак Паси - за
- за
Станимир Янков Илчев - за
- за
Станислав Тодоров Станилов - въздържал
- въздържал се
Станчо Николов Тодоров - против (възг)
- против (възгласи: “Е-е-е!”)
Стела Димитрова Ангелова-Банкова          - против
- против
Стефан Антонов Софиянски - за
- за
Стойко Илиев Танков - за
- за
Стоян Витанов Витанов - за
- за
Стоян Проданов Иванов - за
- за
Татяна Дончева Тотева - за
- за
Татяна Стоянова Калканова - за
- за
Теодора Георгиева Якимова-Дренска        - за
- за
Тодор Михайлов Кумчев - за
- за
Тодор Найденов Костурски - за
- за
Тодор Николов Батилов - въздържал
- въздържал се
Тома Янков Томов - за
- за
Трифон Димитров Митев - за
- за
Фатме Муса Илияз - за
- за
Фидел Димитров Беев                                  - за
- за
Фикрет Хюдаетов Шабанов                         - за
- за
Филиз Хакъева Хюсменова    - за
- за
Филип Димитров Димитров    - за
- за
Хасан Ахмед Адемов    - за
- за
Христина Христова Велчева    - за
- за
Христо Боянов Величков    - за
- за
Христо Дамянов Бисеров    - за
- за
Христо Йорданов Кирчев    - за
- за
Четин Хюсеин Казак    - за
- за
Юксел Али Хатиб    - за
- за
Юнал Саид Лютфи    - за
- за
Юнал Тасим Тасим    - за
- за
Юсеин Аптула Джемил    - за
- за
Янаки Боянов Стоилов    - за
- за
Яне Георгиев Янев - против (въз
- против (възгласи: “Е-е-е!”)
Яни Димитров Янев    - за
- за
Янко Александров Янков    - за
- за
Ясен Георгиев Янев    - за
- за
Ясен Димитров Попвасилев    - за
- за
Ясен Стоянов Пенчев    - отсъства
- отсъства

Уважаеми дами и господа, позволявам си да обявя следните резултати от гласуването:
Гласували 226 народни представители: за 191, против 28, въздържали се 7. (Народните представители от мнозинството стават, бурни ръкопляскания.)
Законът е приет и с това Четвъртата поправка на Конституцията е приета. Благодаря, уважаеми колеги.






Сега за протичането по-нататък на това заседание съгласно приетото решение предстои да бъдат направени изявления от ръководителите на парламентарни групи.
Разбирам, че освен това има желание за обосноваване на особени позиции. Ще имате възможност за това след изказванията на ръководителите на парламентарните групи. ( Шум и реплики.) Ще има възможност за отрицателен вот след изявленията на ръководителите на групи.
Давам думата на господин Михаил Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми конституционни съдии, министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители!
От днес Четвъртата поправка на Конституцията е факт. Това е най-сериозното конституционно изменение и по обем, и по разнообразие на неговото съдържание. То засяга пет от десетте глави на основния закон. И при тази промяна бе задаван въпросът: не станаха ли твърде чести промените в Конституцията? Бих казал: те бяха необходими, защото могат да са толкова чести, колкото го изискват развитието и потребностите на обществото и на държавата, на времето, в което живеем, защото развитието на страната ни никога не е било толкова динамично, колкото през последните години – и с вътрешнополитическата си стабилност, и с необратимостта на демократичното си развитие, и с ускоряване на икономическото оживление, и с утвърждаване на мястото на Република България в световната демократична общност. И това категорично конституционно мнозинство, което е факт днес, за пореден път доказа, че е имало необходимост от промени. И за пореден път се убедихме, че имаме годен конституционен механизъм за развитие на българската демокрация.
Уважаеми дами и господа, за краткото време на днешното заседание едва ли е възможно обстойно да се анализират промените в Конституцията. В доклада на председателя на комисията господин Корнезов те бяха достатъчно пълно очертани. Те и тепърва ще бъдат предмет на анализ от държавници, политици, научни дейци и средствата за масова информация.
Аз искам да се спра само на три от тях, като си давам сметка, че всичките са важни и се отнасят до основните проблеми от развитието и управлението на обществото и държавата.
На първо място, издигане на ролята на Народното събрание и на неговото конституционно положение в държавата като република с парламентарно управление и в съответствие с чл. 1, ал. 1 от Конституцията, утвърждаване на неговото първенстващо място в държавната система като единствен титуляр на законодателната власт чрез приеманите от него актове.
На второ място в тази сфера е конституционното основание за парламентарен надзор върху независимите регулатори – една общественогореща тема особено в последните дни, по която Народното събрание днес даде своя отговор, защото независимите регулатори са част от демократичното управление на държавата, но само когато те не са извън парламентарния контрол и публичния надзор на обществото.
Промените в главата за съдебната власт, които предизвикаха най-голям интерес и дискусии до степен, че засенчиха другите, не по-малко важни промени, които се извършиха в Конституцията, се сведоха до премахване и ограничаване на магистратския имунитет само до функционален, премахване на неприкосновеността, която досега пазеше магистратите само от собствената им система. Утвърди се на конституционно ниво Висшият съдебен съвет като основен орган на управление на съдебната система и се създадоха конституционни основания за освобождаване на членове, когато са престанали да отговарят на високите изисквания за тази отговорна функция.
Създаденият нов орган – Инспекторат към Висшия съдебен съвет, не е орган за контрол и намеса в конституционните функции на съдебната власт, а за проверка и отчет на нейната дейност, за даване на гласност за резултатите и ефективността от работата на съдилищата. И неговата дейност трябва да бъде насочена към преодоляване на трайно установилата се и задълбочаваща се затвореност на съдебната система, която я превърна в самозадоволяваща се система. Това предизвика недоверието и недоволството към съдебната власт на гражданите и обществото, за защита на чиито интереси тя е създадена и съществува.
Използвам случая да призова всички добронамерени политици, народни представители, редови съдии, прокурори, разследващи органи, медии да прочетат добронамерено текстовете и същинските мотиви на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, а не измислените страхове на крайната опозиция и на тези, които желаят да запазят статуквото и да продължат откъсването на съдебната власт от потребностите и нуждите на обществото - позиция, еднакво неприемлива и за българските граждани, и за европейските ни партньори.
Предлаганите промени са израз на взаимодействието и сътрудничеството между законодателна, изпълнителна и съдебна власт в духа на съвременните учения за разделението на властите, към което насочва действащата Конституция. И тези приети вече промени ще бъдат реализирани по-нататък в законодателството.
На трето място ми се иска да отбележа създадения конституционен капацитет за финансова самостоятелност на общините, известен като финансова децентрализация, за търсене на по-добро съответствие между функции и отговорности на общините и техните финансови възможности, за по-голям потенциал за пълноценно участие в усвояване на европейските фондове. Но трябва ясно да си даваме сметка, че и най-добрата идея, и най-добрият текст може да бъде опорочен при прилагането, защото днешните регионални диспропорции у нас са недопустими за европейските стандарти. И ние тук, и местните власти еднакво носим отговорност за тяхното преодоляване. Защото, ако вземем например определянето на таксите в столичния град, където те далеч надхвърлят разходите за съответните услуги, за да се покриват други общински нужди, ще видим онова погрешно разбиране и прочит и на Конституцията, и на законите. В никакъв случай не бива финансовата децентрализация да се превръща във финансова безотговорност на местните власти и пред държавата, и пред българските граждани.
Накрая, уважаеми дами и господа, искам да благодаря за изключително напрегнатата работа на Конституционната комисия, на нашите коалиционни партньори, на всички народни представители и специално на тези от опозицията, които осъзнаха отговорността на днешното време. Специално искам да благодаря на министър-председателя за неговата ангажираност с тези конституционни промени, като не ще пропусна да отбележа, че имаше отделни членове на кабинета, които не желаеха промяна на Конституцията и често прескачаха границата на разумната дискусия.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние от Българската социалистическа партия и Коалиция за България участвахме активно в тези промени, защото ясно осъзнаваме предизвикателствата пред българското общество. Но също така сме наясно, че голямата работа ни предстои – за прилагането на тези изменения, за провеждането им на първо място в нашия правилник, в Закона за съдебната власт, в законите, свързани с децентрализацията и реформите в армията, и всичко това, което трябва да приемем в едногодишен срок от тази конституционна промяна, която приехме днес.
Готови сме в тази работа да чуваме разумните доводи на опозицията и да приемаме рационалните предложения, защото днес в България отмина времето на крайното отрицание и противопоставяне и резултатите от днешното гласуване, категоричният вот на събранието доказват това.
Но няма да допуснем и такива тези и спекулации на крайната опозиция, като всеобщото военно обучение и превръщането на тази тема в лъжлив страх за обществото, защото отговорностите пред днешна европейска България са за всички нас, които народът е събрал в тази зала, и ние сме длъжни да оправдаем това доверие! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има госпожа Анелия Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Когато преди няколко години се появиха първите плахи и несигурни предложения за промяна на основния ни закон, се чуха гневни заклинания: не посягайте на българската Конституция. Трябваше да измине немалък период от време, за да стане ясно и на най-отявлените привърженици на статуквото, че времето и променящите се обществени отношения предопределят насоката на правната регламентация. Те диктуват законодателната воля, те са над политическите каузи и още повече - над партийните пристрастия.
И така, Тридесет и деветият български парламент узря, че основният закон не е неизменен сбор от сакрални повели, а съвкупност от правни принципи и норми, които, освен основа за законотворчество и правоприлагане, са отражение на обществените нужди и очаквания.
Дотук три промени в Конституцията на Република България, а днес реализирахме четвъртата. Тя е логическо продължение на предходните. Трудно бихме си представили например, че днешното премахване на наказателната неприкосновеност на магистратите, изравнявайки ги с всички останали български граждани, би била възможна без ограничаването на магистратския имунитет при първото изменение на Конституцията от 2003 г. Едва ли беше възможно днес да предвидим основания за прекратяване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет, ако през 2003 г. не бяхме завишили изискванията, определящи статута на несменяемост на самите съдии, прокурори и следователи, и основанията за освобождаването им от длъжност. Надали сега щяхме да изведем на конституционно ниво правомощията на Висшия съдебен съвет, ако не трябваше да подсилим аргументите, че независимостта на органите на съдебната власт е най-висша ценност, гарантираща качеството и ефективността на тяхната дейност. Не лобистки амбиции, не групови интереси, не популистки изхвърляния, не партийни повели, а реалният живот ни учи на законотворчество.
Нужна е държавническа смелост, когато се приемат нови решения, когато се закрепват непознати модели, когато се регламентират неизпробвани правни институти.
Сега е моментът да се запитаме: кой се страхува от института на новия Инспекторат на Висшия съдебен съвет? Едва ли отговорът ще затрудни някого. Страхуват се тези, които не искат да поемат отговорност, които предпочитат статуквото, които предварително обричат опита за промяна на неуспех, тези, при които винаги надделява негативизмът. Може би този нов Инспекторат е наш своеобразен феномен, но мисля, че никой не отрича неефективността на досегашния модел за отчетност и контрол на съдебната власт.
Тук е мястото категорично да отхвърля некоректните внушения, че законопроектът за четвъртата промяна е написан някъде в Брюксел и е внесен под натиск. Такова твърдение е унизително както за авторите на твърдението, така и за институцията Народно събрание. То принизява ефекта от едно почтено и честно партньорство, на което очевидно тепърва трябва истински да се учим, след като сме избрали пътя на участници в едно глобално пространство.
Да, наистина тази четвърта промяна можеше да бъде част от предходното изменение. Още тогава трябваше най-после да дадем дългоочакваната глътка въздух на местното самоуправление, като регламентираме конституционните основи на финансовата децентрализация – нещо, за което НДСВ пледираше преди повече от година. Можехме още тогава да намерим по-добрия баланс между проявите и гаранциите за независимостта на съдебната власт и принципа за отчетност и контрол.
Уважаеми колеги, право имат не тези, които никога не грешат и не правят пропуски, а тези, които могат да се учат от тях.
Затова НДСВ твърдо застана зад четвъртата промяна на българската Конституция. Подкрепяйки я, си даваме шанс да докажем, че интересите на българското общество за нас са най-важното. Ние не се страхуваме да поемем отговорност, ако резултатите от промените не покрият достатъчно очакванията ни, но няма да сепарираме успеха, защото той ще бъде за всички.
Впрочем подкрепата на тази промяна бе поредният тест за държавническо мислене и поведение. На българските граждани стана ясно кой издържа този тест. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Лютви Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми представители на съдебната власт, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Четвъртото изменение и допълнение на българската Конституция кореспондира пряко с основното предизвикателство пред България – осигуряване на функционалност на членството в Европейския съюз. Функционалност е ключовата дума в политическата методология на Движението за права и свободи, на управлението, на властта въобще, сега вече и на европейската битност на държавата. Така Движението за права и свободи чете необходимостите и пак от тази гледна точка Четвъртата поправка бе абсолютно необходима и затова неизбежна. Доказва го и задължителният при всяко ново изменение ретроспективен поглед към предишните. Всички изменения бяха в името на европейското бъдеще на страната, което е равносилно на по-добрия стандарт на живот на българските граждани.
Предишните три зададоха конституционната рамка на интеграционните процеси. Четвъртото се реализира вече в условия на членство, което още веднъж потвърждава, че интеграцията не е еднократен акт. На 1 януари завърши формалната му процедура, практическата интеграция е едва в началото си. Реформите ще продължат, защото в крайна сметка степента на интегрираност, от която пряко зависи и стандартът на живот, ще отразява степента на рефомираност на вътрешните ни системи.
Подобно дефиниране не е обяснителна риторика, а откровено формулиране на целите, които следват държавническата проекция на конституционалната ни адаптивност и адаптираност към партньорите в обединена Европа. Ако се вторачваме самоцелно в отделните текстове на измененията, бихме останали неотклонни от политическата схоластика, без да успеем да видим важното.
Уважаеми колеги! Четвъртата поправка в основния закон на държавата не е нито повече, нито по-малко илюстрация на коректния ни диалог с Европейския съюз и то в условия на пълноправно партниране, без намек за раболепно съглашателство с европейски практики, защото поначало липсва унифициран режим в правораздаването като основна технология на държавността.
С днешното окончателно гласуване на четвъртия проект, с тези 192 гласа отчетливо „за” конституционния проект, които са много повече от гласовете на управляващата коалиция, освободихме всички приети текстове и мотивите към тях от съмнения за тяснопартийна, че даже и коалиционна обремененост.
Прецизирани са текстовете, които се отнасят до изслушването и приемането на докладите за дейността на съдилищата, прокуратурата и следствените органи и, разбира се, текстовете, с които създаваме Инспекторат към Висшия съдебен съвет.
Фактът, че този орган – подчертавам това, защото е сърцевината на конституционния проект – ще се избира с гласовете на две трети от народните представители, не е основание да натоварваме конституционния проект със съмнения, че той ще наруши баланса във взаимодействието между властите. Първо, защото за да се разруши един баланс, той трябва да е намерен, той трябва да е създаден.
И Третата, и Четвъртата поправка на Конституцията имаха за цел обаче да отговорят на засилените обществени очаквания да се намери нов баланс във взаимоотношението между властите. Затова ще кажа, че парламентарният вот е вот за коефициента на обществения резонанс на неполитическата власт, властта на правото на гражданина, отчетността и прозрачността в храма на закона, и правото не може да се явява тяхно вето.
Този прочит би бил зле прикрита демагогия. При второто гласуване определихме Инспектората като око на гражданското общество вътре в съдебната власт, защото сме убедени, че законът априори не може да бъде принизен. Видимостта на неговото прилагане в името на човешкия авторитет не е посегателство върху него. Трибуната на суверена в никакъв случай не е посегателство върху Темида, нито пък попълзновение на политиката към съда.
Не, уважаеми госпожи и господа, това подозрение е криво огледало. Суверенът и неговото делегиране не могат да бъдат уличавани и припознавани като рушители на престиж.
От тази гледна точка последните редакции на върховния закон на Република България са технологична гаранция за висш кредит на доверие между държавата и нейните граждани, и то чрез акустиката на парламента. Това във връзка с основната цел на четвъртото изменение.
Няколко думи за останалите параграфи. Гласуваните с внушително мнозинство изменения ще осигурят конституционно пространство за по-нататъшните реформи в Българската армия по посока на нейната професионализация. Общините ще се почувстват по европейски овластени с нови правомощия и отговорности. И въобще Четвъртата поправка в Конституцията е необходимият щрих към европейския образ на България, който ще продължим да изграждаме с общи усилия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми магистрати!
В политиката има и трудни решения. Решението да подкрепим Четвъртата поправка на Конституцията за нас – народните представители от Съюза на демократичните сили и ОДС, беше трудно решение. Ние подкрепихме Четвъртата поправка не за да се създава фалшивото усещане, че в Народното събрание сме изправени пред нов политически консенсус. Такъв консенсус няма. Ние подкрепихме Четвъртата поправка не за това, защото тя е внесена от мнозинството. Между изкушението да не я подкрепим и да демонстрираме едно опозиционно поведение и защитата на интересите на нашите кметове и българските граждани, които се въвеждат с част от промените в тази Четвърта поправка, ние избрахме второто. Затова, защото смея да твърдя, че бяхме много категорични и последователни в отстояване на своята позиция по време на Третата поправка. Бяхме много категорични в исканията си тази Трета поправка да се разшири дотолкова, че да включи поне половината от тези изменения, за които гласуваме днес. Тогава не се случи. Ние обаче направихме свои искания и половината от текстовете на тази Четвърта поправка са отражение на исканията на Съюза на демократичните сили.
Ние не бихме могли да не подкрепим Четвъртата поправка при положение, че тя дава възможност на общинските съвети да определят размера на местните данъци и такси. Не просто от тази година, години наред Съюзът на демократичните сили категорично отстояват тезата за децентрализация на местните власти. Вярно е, че преди последното трето четене ние отстоявахме едно по-голямо разширяване на тази децентрализация. Вярно е, че заради категоричното упорство на мнозинството до това разширяване на децентрализацията не се стигна. Но можехме ли да не гласуваме Четвъртата поправка и да кажем на нашите кметове и гражданите, чиито интереси те защитават: “Предпочетохме да гласуваме за нищо, отколкото за малкото, което ви дава тази Конституция”?
Можехме ли да не подкрепим Четвъртата поправка, която на практика в най-висока нормативна форма институционализира професионализацията на Българската армия, след като това е наша теза, защитавана по време на нашето управление, след като ние внесохме Законопроекта за професионализация на Българската армия, в резултат на което от 1 януари 2008 г. България ще има професионална армия? Не, не можехме.
Можехме ли да не подкрепим Четвъртата поправка при положение, че пак ние внесохме промени в правилника, с което се възпротивихме срещу досегашното легализиране на понятието “кворум на Народното събрание”. С днешната поправка понятието “кворум” придобива не просто по-рационален смисъл, то придобива един почтен смисъл. Трябва да заявим ясно на българските граждани, че българското Народно събрание никога досега не е заседавало с присъствие на 121 от своите депутати, освен в много редки случаи. Приехме поправка, с която почтено казваме: парламентът заседава без да има 121 души, но сега пък задължително парламентът ще открива своите заседания и ще гласува своите закони с присъствието поне на 121 народни представители, а не на техните карти.
Можехме ли да не подкрепим онова, което защитавахме в последните три години последователно – свиване имунитета на магистратите и ограничаването му само да така наречения функционален имунитет? Не, не можехме, защото и това е наше предложение.
А сега задавам въпроса: можехме ли и имахме ли основание да гласуваме “против”? Да, бихме могли да намерим много такива основания и ние ги развихме на предишното заседание, когато на второ четене обсъждахме промените на Конституцията.
Ние сме категорично против въвеждането на конституционен текст, който да подготвя гражданите за защита на отечеството не защото смятаме, че не е дълг и чест на всеки гражданин да защитава отечеството, но защото сме убедени, че тази защита трябва да се извършва от професионалната Българска армия и че е нечестно и непочтено да твърдим, че можем да създадем своего рода народно опълчение и да се извиняваме фалшиво за това, че сведохме Българската армия до 45 хиляди души. Това, което всички приехме с консенсус, обсъждайки Военната доктрина. Българската Конституция нямаше нужда от този текст.
Имахме ли основание да гласуваме против Четвъртата поправка, ако имаме предвид ожесточения дебат, който водим, от първото заседание за промяна на Конституцията и който е свързан с така наречения Инспекторат в съдебната власт? Да, имахме. Ние смятаме, че Инспекторатът в съдебната власт по начина, по който е конструиран, няма да постигне целите, които си поставяме. Създаването, функционирането и резултатите на този Инспекторат ще бъдат поредното наше разочарование. И аз се чудя какъв беше този политически инатлък на мнозинството, което прокара така категорично тезата за Инспектората, което не се вслуша в нито едно от нашите съображения и чиято единствена защита на тезата да има Инспекторат в България е, че подобен орган не бил създаван нито в Европа, нито някъде по света.
Питам ви, уважаеми госпожи и господа, откъде комулирахте това самочувствие, за да създадем орган, който по ваше признание и по наше знание го няма нито в света, нито в Европа и да сме убедени, че той ще действа добре?
И все пак, уважаеми госпожи и господа, уважаеми граждани на България, когато става въпрос за конституционни поправки, става въпрос за отговорността на една партия пред нейните избиратели, пред кметовете, зад които тя стои, пред гражданите, чиито интереси тя защитава. Преценявайки доводите “за” и “против” като отговорна политическа сила ние подкрепихме Четвъртите поправки на българската Конституция убедени, че в по-голямата си част те ще способстват за по-добро функциониране на българската държава, за по-добра защита на интересите на българските граждани, за по-добро функциониране – и това беше основният аргумент – на българските общини, за по-голямата самостоятелност на българските кметове и българските общински съвети, за по-голяма доза самоуправление. Убеден съм, че ние няма да спрем дотук. Убеден съм, че ние ще имаме нова следваща поправка в българската Конституция. Убеден съм, че, за съжаление, ние ще се окажем добрите пророци за всичко онова, което критикувахме в тази поправка. И все пак съм убеден, че е по-добре да дадем на българските граждани и на българските общини по-малко днес, отколкото нищо сега. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ, ДПС и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще си спестя обръщенията към министър-председателя и към президента, защото те отсъстват от залата, което е друго свидетелство за това в каква степен ние сме парламентарна демокрация и в каква степен се уважава току-що свършеното от Народното събрание от страна на президента и изпълнителната власт. Така че без любезните обръщения, защото просто ги няма хората, към които да ги отправим.
Демократи за силна България гласувахме “за” на първо четене на Четвъртата поправка, защото по принцип сме за реформирането на Конституцията. За Демократи за силна България тя е негодна и вредна за нашата демокрация. Очаквахме, че до окончателното приемане на поправката управляващите ще потърсят консенсус за крайно необходимите изменения и допълнения.
Гласувахме “за” защото първоначалното предложение съдържаше някои текстове, които считаме за свои. Още преди Четвъртата поправка ние единствени упорито настоявахме за отпадане на имунитета на магистратите, бяхме за въвеждане на реална финансова децентрализация на местната власт, винаги сме били за премахване на задължителната военна служба и за професионални и модерни Въоръжени сили. Присъединяването на управляващите към тези идеи създаваше очакване, че поучени от неуспешните си предишни опити и провали, те ще потърсят широк обществен и политически диалог за тази Четвърта поправка.
Впрочем, не са прави тези от изказалите се преди мен, които твърдят, че сега са назрели условията за тези поправки, а и за много други в Конституцията. Условията са назрели още в края на 90-те години и в началото на 2000 година. Още оттогава се чувства остра необходимост да бъде поправена Конституцията и единствено категоричната съпротива на Българската социалистическа партия (оживление в КБ), която не беше готова за тези поправки…
Бяхте ли готови, защо се усмихвате? (Реплики от КБ.) Ами не бяхте готови разбира се, то е очевидно. Не виждам защо се реагира по този начин. Когато не си разбирал навремето какво е трябвало да се направи и го разбираш впоследствие, няма нужда да се държиш по този начин. Аз казвам само факти.
Сред Парламентарната група на ДСБ имаше възражения и противопоставяне на някои от текстовете на поправката. Бяхме категорично срещу самостоятелен бюджет на Народното събрание, срещу създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, бяхме против изкуствените и ненужни ограничения върху местната власт от страна на държавата при определянето на местните данъци и такси. Имахме резерви за това какъв ще бъде ефектът от необмислените докрай нива на местното самоуправление, които практически ще реализират децентрализацията.
Депутатите от Демократи за силна България се надявахме, че в процеса на работа по законопроекта ще бъдат премахнати вредните текстове и ще бъдат коригирани дефектните текстове, които бяха предложени. За съжаление управляващите не сториха това. Те пропуснаха да постигнат национално съгласие. Отново се прояви и доказаната им конституционна некомпетентност. Затова след първоначално обнадеждаване ние сме разочаровани от резултата.
Беше премахната задължителната военна служба, но се въведе задължение за паравоенна подготовка на гражданите. Министерството на отбраната нито е инициатор, нито я иска, нито знае как ще я осъществи. Основната причина за тази дилетантска импровизация е нерешеният докрай въпрос за бъдещите функции и задачи на нашите Въоръжени сили. Народното събрание си присвои право безконтролно да харчи пари на българските данъкоплатци. По абсурден начин бе конструиран Инспекторат към Висшия съдебен съвет, какъвто орган няма никъде. Той ще действа като съдебен омбудсман и ще служи единствено за политически натиск върху правосъдието.
Ликвидира се съществуващият Инспекторат към Министерството на правосъдието. Това министерство бе лишено напълно или почти напълно от функции и отговорност. По този начин сегашният парламентарен, макар и минимален контрол върху съдебната система, бе отменен. Местните данъци ще бъдат определяни в граници от правителството и Народното събрание, които ще продължат по този начин да се вмесват и да управляват финансовите дела на местната власт. Създаде се нова предпоставка държавата да се намесва и дори задължение при определянето на местните такси.
В заключение, Демократи за силна България запазваме подкрепата си за професионализацията на Българската армия, за отпадане имунитетите на магистратите и за финансовата децентрализация на местната власт. До третото гласуване на Четвъртата промяна на Конституцията мнозинството формира неприемливи за нас текстове, поради което ние единствени от всички парламентарни групи гласувахме единно срещу окончателното предложение, което се предлага за Четвърта поправка за Конституцията на Република България.
Искам да ви уверя, че тази промяна ще покаже своите слабости и скоро вие отново ще търсите съгласие за нова промяна в Конституцията. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Четвъртите промени в Конституцията са факт. Тук има един въпрос, на който обществото очаква отговор и ние като народни представители и като хора, гласували тези промени, трябва да отговорим – нормално ли е в рамките не само на един мандат, а на по-малко от половин мандат на едно Народно събрание, два пъти да се променя конституционният закон, основният закон на страната. Българският народен съюз смята, че е нормално, но ние сме длъжни да дадем пред обществото аргументите за това.
Уважаеми колеги, нека да бъде ясно. Ние сменяме обществената система, ние от 1 януари влизаме в друга обществена система. От държава, която имаше други приоритети – да промени собствеността от държавна в частна, да осъществи демократични правила на обществото, защото бяха загубени през 45-те години, ние минахме през този преход и сега от една 8-милионна държава ставаме граждани на 400-милионна държава. Нормално ли е да променим основния закон? Нормално е. Но тук трябва да си поставим въпроса за следващите стъпки. Защото, ако на втория логичен въпрос трябва да търсим отговор – направихме ли необходимите промени, ние трябва да бъдем честни – не направихме необходимите промени, но направихме възможните промени. И на въпроса днешната Конституция по-добра ли е от тази отпреди два дена, ние трябва да кажем: да, по-добра е, можеше да бъде още по-добра, но тази е по-добра.
Уважаеми колеги, за пръв път ние правим промени в Конституцията, които засягат живота на всеки един гражданин. Докато промените в съдебната система засягат съдебната система, промените в националната сигурност, в армията, засягат въобще армията. Примерно да бъда честен, мен тези промени, за които гласувах “за” не ме засягат – аз съм си отслужил войниклъка, имам три дъщери, дали ще има задължителна служба, или не, аз не съм от този обществен сегмент, който засягат тези промени. Но промените за местното самоуправление засягат всеки един български гражданин и ние трябва да имаме самочувствието, че го направихме. Защото по този начин даваме възможност да се подобрят условията от родилния дом, през детската ясла, през детската градина, през училището, през условията за работа, транспорт, улици, водоснабдяване до социален дом, до безплатни карти на възрастните хора. Всичко това с тази промяна ние дадохме възможност не да го правим ние, а да го направят хората. Защо? Защото хората си избират общински съвет и ние дадохме пълномощия на общинския съвет да може пряко да повлияе на начина на живот. Затова ние от Българския народен съюз категорично, с убеждение, недвусмислено подкрепяме четвъртите промени в Конституцията.
Тук трябва да бъде честен – по отношение на съдебната система, по отношение на Инспектората при нас имаше различия, имаше хора, които гласуваха “против”. Но в името на голямото, в името на това, което засяга всеки един български гражданин във всяка негова възраст, ние гласувахме с твърдо убеждение за четвъртите промени.
Уважаеми колеги, не само професионално, но и политически ние трябва да поставим сериозно въпроса: продължаваме ли и по какъв начин продължаваме? Защото пропуснахме възможността, както в третата поправка пропуснахме възможността за децентрализация, в четвъртата поправка пропуснахме възможността за въвеждане на второ ниво (на регионално ниво) на местно самоуправление, за да можем да реализираме регионалната политика, която е водеща в Европейския съюз, за да можем да реализираме регионалните фондове, които са основни в Европейския съюз. Пропуснахме го! Пропуснали сме сигурно и други неща.
Споровете, които се водеха по отделните системи, показват, че и в тях трябва да има промени. Ние не трябва да се притесняваме и от следващи промени в Конституцията. Казах – такова е обществото, така вървим. Но трябва да си поставим основно въпроса: продължаваме ли с промени или минаваме предвид новото обществено, новото световно положение на България, към една нова Конституция? Трябва да си поставим този въпрос и да дадем на обществото ясен политически отговор – тръгваме ли на нова Конституция, правим ли Велико народно събрание или продължаваме да правим промени, защото петите промени чукат на вратата.
С този открит за всички ни, уважаеми колеги, въпрос аз ви поздравявам още веднъж с четвъртите промени на Конституцията, поздравявам българските граждани и пожелавам всичко хубаво! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи от Парламентарната група на Коалиция "Атака".
Има желания за обосновка на отрицателен вот – господин Минчо Христов, господин Станчо Тодоров, господин Димитър Абаджиев.
Ще им дам думата по реда на постъпването на заявките.
Има думата господин Христов, който настояваше още преди да започнат изказванията.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Всички знаете, че винаги в тази зала съм приемал разумните предложения, независимо откъде са идвали те.
Не мога да приема няколко неща, свързани с гласуваните днес промени на българската Конституция.
Първо, създават се предпоставки за превръщането на Българската армия в експедиционен корпус, използван за така наречените мисии в чужбина. Не мога да приема да се харчат стотици милиони левове по света в момент, когато българските пенсионери гладуват и няма лекарства за терминално болните.
Второ, приемам отпадането на имунитета на магистратите и създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Не се прие обаче предложението ни със Стела Банкова за отмяна на депутатския имунитет и възможността да бъдат отзовавани народните представители.
Трето, отхвърли се и предложението ни българските граждани да могат да предизвикват сами национален референдум и този референдум да има задължителен характер. Подобна стъпка би могла да спаси в момента Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".
Четвърто, с поправките се даде възможност българският парламент да заседава без кворум. Аз обясних от тази трибуна, че даваме възможност парламентът да заседава само с двама човека. Според мен това, уважаеми колеги, е неуважение към хората, които са ни избрали.
Това са основните мотиви, поради които аз гласувах против последните промени в Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че залата остана празна – ние бяхме длъжни да изслушаме всички, а някои не искат да слушат нас – ще кажа защо гласувах против.
Моето окончателно решение взех вчера, когато посетих Генералния щаб и се срещнах с отговорни командири на българската войска. И миналия петък заявих, че тези два члена – чл. 9 и чл. 59 на Конституцията, не са необходими да бъдат вмъкнати в нея. Това не е поправка, това са допълнителни два закона, които не са нужни на българската войска. Това ме накара да взема окончателно решение да гласувам против, защото българската войска също не е съгласна, и то отговорните командири от българската войска, които не са попитани за тези промени, за тези допълнения в Конституцията, не промени – тези допълнения. Те не са нужни на България, защото и сега си имаме Закон за отбраната и въоръжените сили. Защо е необходимо да го запишем в Конституцията?! И защо ни е този Закон за подготовка на гражданството?! Та нима досега гражданството не се подготвяше?!
Това ме накара да гласувам против, защото сега с тези два закона гражданството няма да бъде подготвено, българската войска няма да може да защити националните интереси и териториалната цялост на страната, което е основно задължение в България. Ще се наложи да се търсят други начини, други войски да защитават нашите интереси. Това е, господа! Не трябва да бягаме от тези неща!
Моля накрая управляващото мнозинство, което взе това решение – до една година да подготви тези два закона, нека не си прави експерименти с българската войска. Поканете отговорните командири да ви дадат точни разчети как трябва да се защитава България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Абаджиев, заповядайте. Имате думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): За пореден път нарушихте правилника, господин председател, не давайки думата за отрицателен вот след гласуването.
Гласуванията на Конституцията се превърнаха по навик в един церемониал, в един възторг, в който някак си всички трябва да се присъединят само защото се променя Конституцията. Единственият резултат от всяка поредна промяна е, че следва и следваща промяна. Така ще стане и сега.
Две са важните неща, които можеха да се приемат с тази четвърта поправка. Първото е финансовата децентрализация, второто е продължаването на реформата в съдебната власт. И двете не бяха извършени. По първото се прие половинчат текст в рамки и граници, определени със закон. С госпожа Николова предложихме да отпадне това ограничение и да се допусне пълна финансова децентрализация. Не беше прието.
По отношение на съдебната реформа вместо да се направи нещо, което е възможно и което се препоръчва от Европейската комисия – а именно Висшият съдебен съвет да стане постояннодействащ орган, да носи по-голяма отговорност, се прие текст, който не само че е безполезен, но и вреден. Създаде се Инспекторат, който се избира от Народното събрание с политическо мнозинство, каквото съществува сега, от брой инспектори, които няма да могат да обхванат над един милион преписки, които са необходими, с една единствена цел – да се осъществява политическо влияние върху Инспектората и чрез него върху съдебната власт – поредна повърхностна, абсолютно безсмислена поправка, която всъщност замества необходимостта от дълбока реформа в съдебната власт, която естествено може да стане чрез Велико народно събрание. Това е единственият начин, по който може да се постигне резултат.
Поради тези причини аз не гласувах на трето четене за четвъртата поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Абаджиев.
Преди да закрия заседанието, уважаеми колеги, ще кажа само няколко думи.
Преди всичко трябва да отдадем дължимото на работата на Временната комисия по изработването на предложенията, които влязоха в проектозакона, който вече е закон.
Както бе отбелязано в доклада на председателя на комисията, тя проведе поредица от заседания, всички от които бяха открити. Беше дадена възможност за достатъчно активно участие на всички заинтересовани представители и на властите, и на гражданския сектор в дискусиите по тези текстове.
Второ, на второ четене, както всички знаем, беше проведена много сериозна и задълбочена дискусия в продължение на повече от седем часа. Тъй че всякакви мнения, че поправките на Конституцията са една формалност и церемониал, просто нямат основание.
На трето място, разбира се, всяка поправка и всеки закон започва реално да се прилага преди всичко в зависимост от поведението и ангажираността на онези, които са призвани да го прилагат. В тази четвърта поправка има текстове, които директно се отнасят до нас, Народното събрание, народните представители, като се започне от кворума и начина на гласуване (от господин Петър Стоянов беше подчертано как трябва да протича) и се свърши с бюджета на Народното събрание.
Затова, когато апелираме за уважение към институцията на Народното събрание, трябва преди всичко със собственото си поведение да доказваме, че ние я уважаваме и спазваме законите. Тъй че оттук нататък ще бъде отговорност на всеки от нас да осигурим такъв авторитет на парламента, какъвто Конституцията повелява, но който автоматично не се получава.
Длъжен съм да ви дам и това обяснение, че във връзка с посещението на министър-председателя на Френската Република, Президентът на Републиката и министър-председателят нямаха възможност да останат докрай на това заседание.
Благодаря ви за това участие в заседанието.
Закривам тази част от днешното заседание.
Парламентарен контрол от 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще ви съобщя новопостъпилите питания за периода от 19 януари до 1 февруари 2007 г.:
Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно контрола на цените от страна на Държавната комисия по водно и енергийно регулиране спрямо топлофикационните и енергоразпределителните дружества. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруари 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Екатерина Михайлова към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно действия на Министерството на вътрешните работи за прилагането на новия закон на министерството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруари 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Ариф Агуш към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно Програмата за въвеждане на задължителни норми за безопасност по пътищата EN 1317. Следва да се отговори писмено до 12 февруари 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно концепцията на Министерството на икономиката и енергетиката във връзка с ролята и съществуването на така наречените фирми за топлинно счетоводство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруари 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Станислав Станилов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно изпълнение на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Турция за размяна на недвижими имоти в Истанбул, Турция. Следва да се отговори писмено до 13 февруари 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Веселин Близнаков – министър на отбраната, относно политиката на Министерството на отбраната спрямо военноинвалидите и военнопострадалите, стратегия за предотвратяване на инцидентите, водещи до инвалидизиране, и в частност ангажиментите на министерството към господин Цветан Булиев – военноинвалид от Плевен. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруари 2007 г.
Писмени отговори от:
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Петър Димитров;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на два въпроса, зададени от народния представител Стела Банкова;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Васил Паница;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народните представители Христо Кирчев и Ваньо Шарков;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народните представители Георги Божинов, Димитър Гъндев, Иван Гризанов и Иван Даков;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Николай Михайлов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев.
От името на парламентарна група има думата народният представител Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, на 1 и 2 февруари 1945 г. по решение на два състава на тъй наречения Народен съд са разстреляни повече от 100 души – трима регенти, трима бивши министър-председатели, 67 народни представители от 24-то Обикновено събрание, много български интелектуалци, граждани и военни.
България днес е член на Европейския съюз. Току-що приехме Четвъртата поправка на българската Конституция, кълнейки се във върховенството на закона.
Присъдите, които бяха постановени тогава, в никакъв случай не могат да оправдаят своя характер. В никакъв случай няма как да бъдат разстреляни толкова много народни представители, министри и министър-председатели за измяна на интересите на България. Тяхната вина е била само една – те са се противопоставяли с всички средства за налагане на режима, който благодарение на Съветската армия се установи в България в продължение на 45 години.
На тази дата предлагам, в името на справедливостта, в името на законността и в името на недопускане на подобни казуси в нашата история, да почетем паметта на загиналите. (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предварителни въпроси? Няма.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин относно следприватизационния контрол на Акционерно дружество "Инком телеком Холдинг".
Госпожо Капон, заповядайте да развиете Вашия въпрос.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Калфин, въпреки моите опити в рамките на последните четири месеца да внеса питането, то ми беше връщано както от деловодството на Народното събрание, така от Правния отдел, така от председателя лично - мина през различни видове министри в различна форма, затова много Ви благодаря, че все пак намерихте куража и смелостта да отговорите на този въпрос, който е за следприватизационния контрол на “Инкомс телеком холдинг” АД.
Обръщам се към Вас с този въпрос, тъй като смятам, че една от основните Ви задачи е да създавате условия за прозрачност, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите. Конкретен повод за въпроса ми е известната с много скандали приватизационна сделка на “Инкомс телеком холдинг” АД. Приватизационният договор е сключен на 25.10.2002 г. с “ЦСИ – търговско и подкрепящо дружество” ООД със седалище и адрес на управление във Виена. В това дружество съдружници са Дейвид Кейн – мениджър по стратегически проекти в CS Group, Сингапур; Дейвид Ган – изпълнителен директор в CS Metal Industries, Пандамаран (Малайзия); Бисер Димитров и Любомир Гутуранов – бивш изпълнителен директор на “Инкомс телеком холдинг” АД. За паметта в тази зала, много хора знаят кои са българските имена.
Първият ми въпрос към Вас е: защо в конкурсната документация е обявено, че цената ще бъде платена директно от CS Metal Industries, Пандамаран (Малайзия) и защо промяната на платеца и произходът на средствата са приети от Агенцията за приватизация и тя прехвърля собствеността на акциите на австрийското дружество “ЦСИ – търговско и подкрепящо дружество” ООД?
Вторият ми въпрос е относно произхода на инвестициите – откъде са отчетените през 2003 г. 18 млн. и 800 хил. лв. инвестиции и какви са отчетните документи? И тук задавам въпроса: възможно ли е, когато продаваш дълготраен материален актив, това да бъде част от инвестициите?
Допълнително съм Ви задала и редица въпроси относно поетите, но не изпълнени ангажименти за осигуряване на 3 хил. работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! С Вашия въпрос Вие задавате седем въпроса, на които трудно ще отговоря в три минути, но ще направя всичко възможно това да се случи.
Първо, както Вие сама казахте, през м. октомври 2002 г. е сключена приватизационна сделка за продажбата на 90% от акциите на “Инкомс телеком холдинг” АД в пакет с 40% от капитала на “Инкомс – ИРЕТ” АД - София, 29% от капитала на “Инкомс – СЕТ” АД – Русе, и 40% от “Инкомс – Битова техника” АД. Това е приватизационният договор. Той се сключва между Агенцията за приватизация и дружеството “CSI - Handels und Beteiligungs” – Австрия. Съдружници в това дружество са господин Бисер Димитров, господин Дейл Кейн и господин Ганг Ен Шан. Така че има разлика с това, което Вие сте научили за акционери на това дружество.
Покупната цена на продаваните акции са в размер на 9 млн. лв. Покупната цена е заплатена от дружеството, което е сключило договор с Агенцията за приватизация. Това е австрийското дружество. Средствата, тъй като има изисквания за предоставяне на информацията за поискване на средствата, австрийското дружество ги е получило като заем от CS Metal Industries, в което един от акционерите на австрийското дружество е също така директор. След като дружеството-купувач е превело парите и е показало произхода на тези средства, още повече че в офертата то е посочило, че това ще бъдат привлечени средства по инвестиционната му програма, с това не се нарушава законът. Така че няма плащане от едно дружество и прехвърляне на собствеността на друго дружество.
По втория Ви въпрос, свързан с доказване на инвестициите, Вие питате с какви документи са доказани те. Тук, в информацията, която имам, се казва, че има финансово-счетоводни документи, договори за поръчителство, извлечения от банкови сметки и така нататък. Надали се интересувате да навлезем в конкретните фактури, които са представени, но такива документи са представени на Агенцията за следприватизационен контрол и те показват инвестиции от 18 млн. и 800 хил. лв. в дружеството за 2003 г.
Единият от въпросите Ви е: откъде дружеството е получило средствата за увеличение на капитала с 4 млн. и 900 хил. лв. На 2 юни 2003 г. Софийският градски съд е вписал увеличение на капитала на холдинга чрез издаването на нови поименни акции с право на глас за 4 млн. 950 хил. 997 лв. Акциите, според удостоверения, издадени от Българска търговска банка, са закупени с откритите по разплащателни сметки на холдинга за увеличение на капитала суми. На 10 април 2005 г. е постъпила сумата от 5 млн. лв., която е била необходима за увеличение на този капитал и тя е внесена от акционерите на “Инкомс телеком холдинг” АД.
Ангажиментите за разкриване на работни места и с това завършвам, господин председателю, са 1000 броя за първата година, 2000 - за втората, и 3000 - за третата година. Тези документи са установени със справки и информации, които дружеството–приватизатор, е представило пред Агенцията за следприватизационен контрол, както се изисква по закон и по сделката – до 31 март на следващата година. Това е за годините 2003, 2004 и 2005 г.
До момента Агенцията за следприватизационен контрол не е установила неверни документи. В момента се очаква окончателното становище от НОИ, за да може да бъде приключен надзорът след приватизацията върху това дружество. Иначе дружеството е представило в съответния срок документи, доказващи увеличаването на работните места, съгласно приватизационния договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон – право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния чиновнически отговор, който Ви е предоставен от Агенцията за следприватизационен контрол. Когато обаче излезете навън, чувството за несправедливост у хората за лошата приватизация, независимо от кое правителство е направена – дали става въпрос за масова приватизация, дали става въпрос за РМД, дали става въпрос за лоша инвеститорска приватизация, така наречена, остава незадоволено, поради лошия следприватизационен контрол или чиновническия подход към него.
Първо, бяха оставени изключително много хора на улицата в “Инкомс телеком холдинг” АД, не бяха спазени реално ангажиментите – може би на книга те са спазени, така както излиза, но ако Вие отидете и видите в бившите предприятия за какво става въпрос, ще разберете, че там са продавани дълготрайни материални активи, приходите от които след това, внесени в счетоводството – точно така, със счетоводни документи, са били използвани реално за инвестиции. Тоест, аз закупувам едно дружество за някакви пари, продавам две от сградите му и в момента, в който тези пари влизат в сметката, аз ги инвестирам и ги считам за инвестиция. Това е несериозно! Това е несериозно, но е изключително несериозно - виждам, че в залата създавам интерес с въпроса си, но чувството за несправедливост у хората, което се създава, трябва да сме наясно, че трябва да го задоволим и това е наша роля - на всички, както на правителството, така на нас, политиците, независимо от коя политическа сила сме – дали сме от опозиция, или от мнозинството, заради причината, че задоволяването на чувството за справедливост ще доведе до истинската справедливост, когато ние си вършим работата така, както трябва.
Така че нямам допълнителни въпроси към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То нямате и право да ги задавате, защото имате въпрос, а не питане.
Господин министър, имате право на дуплика – заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз няма да обсъждам общи и лични впечатления доколко приватизационният процес е протичал като цяло в държавата добре или зле, но трябва да ви кажа, че за приватизацията на това конкретно дружество представих пред вас всички отчети, които са в Агенцията за следприватизационен контрол. Това е начинът държавата да контролира вече сключена сделка и тя го прави. Според контрола от държавата приватизираното предприятие се развива добре.
За ваша информация искам да ви кажа, че освен отчетите в агенцията, има и информация, че досега инвестициите са над 40 милиона в “Инкомс телеком”, за разлика от много други предприятия, които бяха купени и след това затворени. Например телефонният завод в Белоградчик, който не работеше от години, в момента работи и произвежда и то доста съвременна продукция. Заводът за телефонна апаратура в Банско, който е в центъра на Банско и някой друг приватизатор би построил хотел сигурно на негово място, в момента работи за една от най-големите американски фирми и затова има получавани неведнъж похвали от американските партньори. “Инкомс токоизправители” в Перник са разработили нов продукт, едно замиращо предприятие преди приватизацията, което в момента работи и изнася голяма част от продукцията си.
Така че има много проблеми в приватизацията в България по начина, по който беше направена, и аз съм съгласен с Вас. Но ми се струва, че този пример, който сте избрали, не е най-показателният. Аз лично се сещам за доста по-показателни примери за лошо извършена приватизация от различни правителства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първият въпрос е зададен от народните представители Маруся Любчева и Фатме Илияз.
Госпожо Илияз, заповядайте.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката, уважаеми колеги народни представители! В българските училища работят педагогически съветници, чиято дейност има пряко отношение към възпитателната работа и е в помощ на педагогическите колективи на учениците и техните родители за създаване на среда на толерантност, разбирателство, намаляване на агресията и формиране на обществено приемливо поведение на учениците.
Отговорностите на педагогическите съветници в момента са изключително големи предвид силно променената социална и психологическа среда, в която растат децата. При съществуващите нормативни разпоредби не във всяко училище може да бъде назначен педагогически съветник поради големия брой ученици по норматив, който се изисква за тях. Така например в Бургаска област има 40 психолози в 180 училища, а практиката е учебни заведения, които имат право на щат, длъжността да се заема от педагог или преподавател по друг предмет.
От доста време както в училищата, така и в обществото се развива дискусия по проблема за необходимостта в училищата да бъдат назначавани повече педагогически съветници или психолози. От друга страна, не са малко коментарите за неясните функции на педагогическия съветник в училище за несвойствените задачи, които той нерядко изпълнява, възложени му от директора, което поставя под съмнение ефективността на тази дейност. Ако досега това е било достатъчно, то вълната от насилие срещу децата, към която всеки ден се добавят нови щрихи, налага вземането на незабавни мерки и назначаването на квалифицирани кадри.
Във връзка с гореизложеното поставям следния въпрос към Вас: по какъв начин и в какви срокове Министерството на образованието и науката възнамерява да създаде стройна система за работа на педагогическите съветници в училищата, в това число чрез промяна на норматива за назначаване на педагогически съветници и ясно дефиниране на техните функционални задължения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Любчева, уважаема госпожо Илияз! Благодаря за отправения въпрос. Той действително се отнася до един важен аспект от работата на българското училище – неговата възпитателна дейност. Въпросът за педагогическите съветници в едно или друго измерение се поставя през последните месеци, да не кажа и години, както от държавни институции, така и от социалните партньори, от неправителствени организации, от директори на училища и от родители. Така че без съмнение това е един важен въпрос.
Искам да припомня, че това беше един от двата конкретни въпроса, които бяха поставени по време на протестите на учителите през м. декември 2005 г., заедно с втория час на класния ръководител. По въпроса за втория час на класния ръководител ние намерихме финансови възможности. Отварям една скоба – това струва около 800 хил. лв. на месец на българския бюджет. По въпроса за педагогическите съветници засега не сме намерили подходящо решение. Ще ви припомня как стоят нещата към момента.
Първо, искам да направя една уговорка, че когато говорим за педагогически съветници, имаме предвид, а това Вие го споменахте, както психолози, които се назначават на тази длъжност, така и лица с педагогическо образование, които се назначават за тази длъжност. Затова популярно понякога ние казваме педагогически съветници и психолози – нещо, което юридически не е много точно.
От гледна точка на норматива – сега действащата нормативна уредба предвижда възможност работното място за длъжността педагогически съветник да се открива за училище, респективно детска градина или група училища и детски градини с над 500 ученика, респективно деца в едно населено място. Две такива работни места могат да се откриват, когато са налице 1200 деца.
Проверката на Министерството на образованието и науката показва, че в момента назначените педагогически съветници общо за страната са 824. Ако трябва съвсем точно да кажа, те са в 431 училища с повече от 500 ученици, като към тях са назначени 397 педагогически съветници, тоест в 34 от училищата, които имат право да бъдат назначени педагогически съветници, такива не са назначени. Каква е причината за това? Причината за това е всъщност тази, която Вие изтъкнахте – невинаги директорът на училището, респективно кметът на общината, приема, че функцията педагогически съветник е най-важната или е една от важните функции в училището и предпочита тази бройка да бъде усвоена за други педагогически щатове. Това е така наистина.
Ние имаме следното виждане по въпроса.
Първо, считаме, че това е нещо важно – назначаването на педагогически съветници в повече български училища.
Второ, трябва да е ясно, че това не е панацея за справяне с въпросите на дисциплината, на агресията и т.н.
Трето, това е въпрос на пари.
Четвърто, нашето твърдо виждане е, че на тези места трябва да се назначават изключително психолози. Това не е място за решаване на синдикални проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Любчева, заповядайте.


МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието господин Вълчев, уважаеми колеги! Мисля, че въпросът, който поставяме, отново се отнася за цялото българско образование, за всички наши деца, които посещават българските училища и детските градини и считам, че е от изключителна важност. Да, разбира се, господин Вълчев, ние споделяме това, че назначаването на психолози в училище не е панацеята, която ще промени средата, но тя ще помогне на родителите, на учителите, на децата наистина да създадат една среда на толерантност, която ни е изключително необходима днес и в този момент. Мисля, че Министерството на образованието и науката – и затова се обръщам с молба към Вас да направите необходимото, трябва да направи един много сериозен анализ на досегашното състояние за работата на педагогическите съветници, които са с различна квалификация – педагози или психолози, за да могат да се направят съответните изводи и максимално бързо да се направи една специална програма, по която трябва да работят българските училища, за да имат помощта на психолози за преодоляване на проблемите, които се реализират в момента в училището.
Тези нормативи, за които стана въпрос във Вашия отговор и в нашия въпрос, ние прекрасно ги знаем. За съжаление, те не решават въпроса. Могат да се намерят изключително подходящи механизми – добре знаем за липсата на средства в училище, но, така или иначе, има много общински училища, които съвместно с общините могат да преодолеят това неразбиране за ролята и начина на работа на педагогическите съветници. Тук именно виждаме ролята на Министерството на образованието и науката – наистина да бъде инициатор на всички тези дейности, тъй като това, че за момента гарантирате, че има виждане за решаване на въпроса, все пак не е неговото решение. Ние настояваме много бързо и категорично това нещо да се случи и в скоро време, заедно с реализацията на новия Закон за народната просвета, да имаме отговори на този въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Ще си позволя да ползвам правото на дуплика не толкова за дуплика по същество, а за да кажа още няколко неща.
Права е госпожа Любчева в това, че намеренията все още не представляват постигнат резултат. Разбира се, че това е така, но искам да кажа следното.
Каквито и планове да има Министерството на образованието и науката, ако те не бъдат бюджетно подкрепени, уверявам ви, че няма никакъв смисъл да поемаме ангажименти и да създаваме напразни очаквания. Разбира се, това нещо е възможно да стане с усилията на общините, но да припомня, че от 1 януари 2007 г. всички училища в България преминаха на единен норматив на издръжка. Тази година не е много лека за общините. Така че да не им прехвърляме така просто отговорността.
Ние, разбира се, ще търсим финансови възможности и търсим такива. Аз ще ви припомня, когато дойде време да гласуваме бюджета, да сме живи и здрави всички в края на тази година.
На другата част от въпроса, за която не взех отношение и за която сте напълно прави и двете дами народни представители, е, че всъщност по-ясно трябва да се разпишат функциите на тази длъжност. Тук съм напълно съгласен. Това, което ще направим още през един от предстоящите месеци е, че ще направим една национална среща с представители на педагогическите съветници в Националния дворец на културата, така както правим ежемесечно с учители по определен предмет, на който да бъдат обсъдени тези въпроси. Има готовност нашите структури, които се занимават с квалификацията, да изработят една специална програма. Истина е, че сме още в дълг пред тези хора.
Но още веднъж искам да кажа: не мислете, че с назначаването на един човек, ако щете и по двама души на всяко дете, въпросът за дисциплината, респективно за агресията в училище ще се разреши. Това е един общообществен, ако мога да се изразя така, въпрос. Не може на улицата да има агресия, не може да има словесна агресия навсякъде в медиите, не можем да сме заобиколени от агресия и училището изведнъж да възпитава едни кротки деца. Това нещо не е възможно. Така че това е възможност на всички нас, на цялото общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият въпрос е зададен от народния представител Димитър Камбуров към заместник министър-председателя и министър на образованието господин Даниел Вълчев.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос към министъра.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Покрай усилената законотворческа дейност на Народното събрание, свързана с приемането ни в Европейския съюз, някак забравихме, че в сферата на образованието и науката все още съществува един законодателен анахронизъм - Законът за научните степени и звания. Тази рожба на развития социализъм от началото на 70-те години продължава да определя съдбата и кариерното развитие на учените в България, от които зависи създаването и обогатяването на интелектуалния капитал на обществото ни. Като част от тази общност в България и аз се надявах, че този закон, превърнал се в свещена крава на демокрацията, някога ще бъде заменен от по-модерен акт, който да не ни задължава да възхваляваме постиженията на социалистическото общество в научните си трудове, но тези мои надежди не се оправдаха. Вместо това тоталитарното законодателство отново напомня за себе си и ни заявява, че в една от най-важните сфери на обществения живот нищо не се е променило. Свидетели сме на една странна и непрозрачна процедура по подбор и назначаване на членовете на комисиите към Висшата атестационна комисия и на Президиума. Ние просто осъмваме с нови състави на тези органи и както и преди се питаме кой и защо е назначил тези хора там.
Днес се възползвам от правото си на български народен представител и ще задам този въпрос официално, след като съм заявил това и пред колегите си в Специализирания съвет по хирургия.
Господин министър, какви са критериите, по които се номинират, избират и назначават членовете на комисиите към Висшата атестационна комисия? Каква е официалната процедура и има ли такава? Докога ще продължава това недемократично и непрозрачно управление на научния потенциал? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гости в пленарната зала на Народното събрание са сенатори и депутати от Френската република, членове на официалната делегация, водена от министър-председателя на Франция, който осъществява официална визита в страната ни по покана на министър-председателя Сергей Станишев. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Наши гости са: господин Жан Франсоа Пишрал – сенатор, член на Комисията по културата на Сената, председател на Групата за приятелство “Франция – България” в Сената (ръкопляскания), господин Жерминал Перо – депутат, член на Комисията по икономическите въпроси на Националното събрание, председател на Групата за приятелство “Франция – България” в Националното събрание (ръкопляскания), господин Анри Ривол – сенатор, член на Комисията по икономически въпроси на Сената, председател на Групата за приятелство “Франция – Румъния” (ръкопляскания) и господин Пиер Люкие – депутат, член на Комисията по външна политика на Националното събрание, член на Проучвателната група “Французи в чужбина” (ръкопляскания).
Още веднъж добре дошли в България, в Народното събрание, на господа сенаторите и депутатите от Франция!
Да продължим, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Камбуров! Благодаря за отправения въпрос. Действително за никого не е тайна, че вече доста години има различни предложения, виждания и като цяло едно общо съгласие за недостатъчната прецизност, за тромавостта и за това, което Вие употребихте като израз “архаичността” на Закона за научните степени и звания.
Същевременно обаче искам да подчертая, че когато станах министър, заварих повече от 30 законопроекта, постъпили в Министерството на образованието и науката, което според мен идва да покаже, че докато всички сме за това, че трябва да има някаква промяна, съвсем няма обединено виждане каква да бъде тази промяна. Според мен тук е големият проблем, който вече дълги години спъва разрешаването на този въпрос.

Разделям отговора си на две части – от една страна, относно действащите процедури, тъй като това беше част от въпроса Ви, и на второ място, какво според мен трябва да се направи и в какви срокове имаме амбицията да го направим.
По отношение на действащите процедури. В момента знаете, че според чл. 32, ал. 1 от Закона за научните степени и научните звания Висшата атестационна комисия е орган към Министерския съвет. Тя се състои от Президиум и научни комисии. Научните комисии се изграждат по научни области, по групи научни области или по научни направления, а по изключение – по отделни специалности, чл. 66 от закона. В Президиума на Висшата атестационна комисия и в състава на научните комисии се включват хабилитирани лица и доктори на науките. Знаете, че има един текст, който, сега с извинение ще го кажа, някои наши предшественици са приели в закона, който звучи така: председателят, заместник-председателят и научният секретар на Висшата атестационна комисия се назначават от председателя на Министерския съвет по предложение на председателя на Министерския съвет. Това е текст отпреди новата Конституция.
С това аз не искам по никакъв начин да прехвърлям топката на министър-председателя, но искам да кажа, че министърът на образованието и науката няма правомощия във връзка с назначаването на Президиума на Висшата атестационна комисия. Въпреки това обаче съм длъжен да кажа, че това става по съответни правила и както вероятно знаете, по отношение на самия президиум на Висшата атестационна комисия това става, като се прави едно предложение от самата Висша атестационна комисия, след това се произнася министър-председателят, и то необвързващо за него. По аналогичен начин стават нещата за научните комисии. Всеки научен съвет може да внесе в Президиума на Висшата атестационна комисия предложение, като има необходимост от най-малко една втора от състава на президиума и на научните комисии да бъде променян всеки път. Това беше направено наскоро.
Сега искам да се спра на по-важния въпрос. Винаги може да има спор дали това са най-подходящите хора. Аз съм минавал два пъти през Висшата атестационна комисия, винаги е имало спорове добри ли са, не са ли добри и т.н.
С две думи да кажа, ние имаме виждане по този въпрос. Аз си позволих да го изложа преди време пред членове на академичната общност. Ако Вие ми направите реплика, аз ще имам възможност да кажа и какви са тези виждания, за което предварително благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, аз Ви благодаря за откровеността, на първо място. От отговора Ви разбирам, че системата за присъждане на научни степени и звания има всички шансове да остане още дълго време непроменена, въпреки че сегашният закон е абсурден и съдържа дълбоки логически противоречия. Системата дава власт и основание за съществуване на институции, за които всички централно- и източноевропейски страни отдавна са забравили. Но това е най-малкото зло. Хабилитационната възраст в България е много по-висока от тази в останалите страни – членки на Европейския съюз, и това заедно с нищожните заплати отблъсква младите хора от научното поприще. Процедурите за хабилитация и придобиване на научна степен са изключително тромави и траят с години. Само придвижването на процедурата по всички инстанции на Висшата атестационна комисия по думите на акад. Кендеров трае над 5 месеца.
От друга страна, случайният подбор на членовете на научните съвети, комисиите към ВАК не осигурява оценка за адекватна и обективна оценка на научните постижения и позволява да бъдат проваляни смислени разработки и възхвалявани посредствени трудове.
Кажете ми, господин министър, прилича ли на страна – членка на Европейския съюз, 17 години след падането на Берлинската стена да търпи в основния закон за науката текстове, като тези, които аз ще ви приведа?
„Чл. 5. Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към разрешаване на научни и научно-приложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие.
Чл. 17. Когато се преценяват кадрите за научни звания „доцент” и „професор”, се вземат предвид всички представени от тях научни изследвания и творчески постижения, както и техните политически и морални качества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Камбуров! И аз, макар и не със същата стилистика, бих се присъединил към Вас, че системата е остаряла. Въпросът обаче, пак казвам, е в това да се възприеме нова система, в която да има поне елементи на съгласие. Защото в момента според мен има неяснота по поне два основни въпроса. Първият е доколко да се деценрализира системата. Това е един фундаментален въпрос. Има напъни тук-таме всеки факултет да присъжда научни степени и научни звания, което може би някой ден в перспектива би станало, но при липсата на ясен държавен контрол според мен ние ще трябва, като се виждаме по трамвайните спирки, да си казваме „професоре” вместо „господине”, това ще се случи.
Другото нещо, което ми се струва също много важно, е как да осигурим условия за прозрачност на процедурите и повишаване на отговорността на хората, които пишат рецензиите и респективно участват в решаващия състав. В министерството сме разгледали много системи, които се прилагат в други страни. Наистина те са доста различни, но това, което според мен трябва да се направи, е следното. Вие сте прав, че системата трябва да се отпуши, няма никакво съмнение. Самият аз наскоро изнасях информация за това каква е средната възраст на хабилитиране, респективно на получаването на звание „професор” в България. Тя е доста висока спрямо други държави.
Това, което ние смятаме да направим, са няколко неща.
Първо, по възможност да се запази само административното тяло – Президиумът на ВАК – независимо дали с това наименование или без това наименование, а всичко останало да бъде въпрос на листи на хора, които имат потенциала да взимат решение или да бъдат съответно рецензенти.
Второ, мисля, че е справедливо всяка една от рецензиите да бъде опубличавана, включително качвана в Интернет поне една-две седмици преди съответното заседание на решаващия орган.
И трето, което също ми се вижда много важно, както в Националната агенция за оценяване и акредитация, така и в процедурите по присъждане на научни степени и научни звания решително трябва да бъдат привличани хора, които са извън пределите на страната. В крайна сметка науката се интернационализира, не можеш да имаш едно научно постижение, което да е валидно в Шумен, а да не е валидно в цяла Европа или в целия свят.
Следователно мислим по този въпрос и аз мога сега спокойно да се ангажирам, че в рамките на това, което вероятно ще ме питате и в питането, а именно какви са вижданията въобще за развитието на висшето образование, ще можем да дадем до няколко месеца едно много ясно предложение как да бъде променен законът. Но отсега искам да кажа, че допускам, че законът ще мине по-лесно през Министерския съвет, но в Народното събрание, дано не съм прав, ще има немалко дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Димитър Камбуров към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин вицепремиер, госпожи и господа народни представители! През изминалата година, която беше изключително важна за нашето членство в Европейския съюз, вашето ведомство и Вие лично проявихте похвална активност и ангажираност с проблемите на средното образование в България. Дори беше изработена и приета официална стратегия за развитието му през следващото десетилетие. Но и след приемането на тази стратегия въпросите на средното образование, и то на общото средно образование, като че ли продължават да са в центъра на вниманието на вашето ведомство. Не отричам, че насилието в училището или форматът на изпита след VІІ клас вълнуват обществото много повече от изработването на стратегии, но шумотевицата около тях едва ли ще помогне на образователната ни система да изпълни адекватно основното си предназначение – да създава и да развива основния капитал на всяко демократично общество – хората, които сами са творци на собствената си съдба.
Затова ми се струва странно, че злободневните въпроси на общото средно образование продължават да са основни за политиката на повереното Ви ведомство, като по този начин общественото внимание се отклонява от създаването и решаването на системните проблеми на българското образование, които се изразяват в липсата на връзка между неговите подсистеми – общото, професионалното и висшето образование.
Липсата на системен подход към проблемите на образованието, която ясно личи и в действията на ведомството, ще обрече на неуспех всеки опит за реформа. Защото не е възможно да се постигнат качествени промени в сферата на образованието, ако в тях не участва и научният потенциал на България и ако университетската система не се променя в съответствие с предвидените трансформации в средното образование. Ако институциите на висшето образование не се реформират, нашите абитуриенти ще се насочат към университетите в Европейския съюз, които вече отвориха широко вратите си за тях.
Затова, господин министър, си позволявам да попитам какви са Вашите намерения и намеренията на Вашия политически екип по отношение на висшето образование и хоризонта на неговото развитие през следващите години?
Ще има ли стратегия за неговото развитие? Ако да, то кой ще я разработи и как тя ще бъде обсъдена? Как тази стратегия ще се обвързва със стратегията за научните изследвания?
И не на последно място, не е ли време като член на университетската общност и Вие да изразите своето намерение в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Камбуров, въпросът за значението на евентуалните виждания за развитието на висшето образование в бъдеще, разбира се, е един ключов въпрос и аз благодаря за него.
Вие сте прав в едно, а именно, че през 2006 г. екипът на Министерството на образованието и науката съсредоточи своите усилия в областта главно на училищното образование. Това е така, но все пак искам да кажа защо това беше така. Училищното образование е изправено, според мен, пред най-много и може би най-сериозни предизвикателства, към които българското общество е особено чувствително.
На второ място, проблемите на училищното образование засягат почти всяко българско семейство, да не кажа на практика всяко.
На трето място, в системата на училищното образование се пресичат разностранни и често противоречиви интереси на много голям брой участници.
Не на последно място, поради относително високата степен на централизираност на системата на училищното образование, Министерството на образованието и науката разполага с широки възможности за въздействие и пряко носи отговорност за нейното развитие.
Не точно така стоят нещата обаче с висшето образование. Въпреки това искам ясно да кажа, че в Министерството на образованието и науката ние сме в много напреднал стадий на разработването на дългосрочна стратегия за развитие на висшето образование. Още през първата половина на миналата година имахме среща с ректорите на всички висши училища в страната, на която аз представих нашите виждания относно това кои са слабите места в системата на българското висше образование. Струва ми се, че по тази първа част от една бъдеща стратегия ние имаме в голяма степен съвпадане на вижданията, а и това, което чета като коментари, струва ми се, че по-скоро сме напипали тези слаби места, за които аз ще кажа нещо след малко.
Същевременно какви да бъдат мерките за преодоляване на слабостите – това е един наистина много сериозен въпрос. Извървели сме немалък път. Сега е моментът да кажа, че такава следваща среща с всички ректори на висшите училища ще се проведе, апропо, във Варна в последната седмица на м. февруари или, тъй като сесията няма да е свършила навсякъде, може би първата десетдневка на м. март ще бъде по-подходящо.
Защо моментът е много важен? Искам да кажа, че следващата учебна година – 2007/2008 г., няма да бъде лесна за българските висши училища. Тук има съвпадане на поне три тенденции, които ще водят до отлив на студенти.
На първо място, става въпрос за демографската криза, която, ако видим, има едни от най-ниските си нива през следващите години на децата, които ще са в студентска възраст.
На второ място, както вече всички сме свидетели, поканата, отправена към нашите деца от европейски висши училища, става все по-настойчива и всъщност почти няма препятствия, дори и икономическите препятствия доста се понижиха, пред тях да продължат образованието си в чужбина и то в реномирани висши училища.
На трето място, Вие, разбира се, знаете, но го казвам за колегите, които са заместник-председатели на комисията: колеги, вие помните, че поради хармонизационни причини ние променихме Закона за висшето образование, тъй щото след 1 януари 2007 г. висши училища, които са регистрирани на територията на Европейския съюз, имат право да откриват свои поделения в България. Следователно съчетанието от тези фактори, според мен, ще доведе до отслабване на натиска на български деца да учат в български висши училища. И въпросът за това какво е качеството на образованието наистина става не само на приказки, а и реално става ключов.
Това, което според нас трябва да се промени, е в следните няколко посоки:
На първо място – моделът на финансиране. Искам още веднъж да припомня, че в България за висше образование се отделя под 1 процент от брутния вътрешен продукт и при този малък брутен вътрешен продукт средствата са крайно недостатъчни.
На второ място, също така искам да припомня, че българските висши училища нямат традицията да имат добри отношения с бизнеса и обществото като цяло.
На трето място, една голяма част от българските висши училища не са се изградили като сериозни научни центрове и не полагат усилия да създадат собствен интелектуален научен преподавателски потенциал, а ползват по-скоро пътуващи преподаватели.
На четвърто място, продължаваме да имаме проблеми с неоптимизираната вътрешна и външна структура на висшето образование. От гледна точка на външната структура – пръснати научни центрове; относително голям дял на малките висши училища; множество изнесени структури – нещо, за което искам да благодаря на академичните ръководства, че започват да си ги поприбират; тревожно висок брой на незаконните структури.
На следващо място – недостатъчна ефективност на управлението на висшите училища. Ще кажа нещо по този въпрос – слабата мотивация и недостатъчно високият социален статус на преподавателите.
Благодаря ви, ако имам възможност ще продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров да зададе до два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин председател, господин вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Позволих си това питане, защото от следващата академична година, уважаеми госпожи и господа народни представители, 1501европейски университета отварят вратите си за българските абитуриенти. Едва ли е нужно да припомням, че процедурите за прием в тези университети нямат нищо общо с анахронизма, който у нас се нарича кандидатстудентски изпити. Министерството на образованието и науката се провали с въвеждането на зрелостните изпити, които да заменят приемния изпит в университетите. То не направи и необходимите промени в Закона за висшето образование, които да позволят на университетите да приемат студенти въз основа на успеха от дипломата за средно образование, което при съществуващия дефицит на студенти е абсолютно належащо, а той ще се увеличи, защото броят на заминаващите да учат в чужбина ще нарасне поне два пъти. Само в Германия до момента са 12 000.
Какво прави министерството в тази ситуация, за да осигури на системата нормални условия за съществуване?
Във връзка с това аз задавам два въпроса:
Първо, кога ще бъде премахнат приемният изпит, който отпраща студентите не там, където желаят, и излишно удължава тяхното следване? Ако тази практика продължава, децата ни естествено ще предпочетат да отидат в чужд вместо в наш университет, защото там ще влязат каквото искат, а не както ги класират.
Второ, как гледате на опитите на някои висши училища да заменят матурите със собствени приемни изпити, които само удължават съществуването на частните уроци и паралелната система на подготовка за кандидатстване, без да допринасят за качеството на средното ни образование и без да подпомагат създаването на обективни и унифицирани критерии за оценката на знанията и уменията на абитуриентите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на науката и образованието господин Даниел Вълчев в рамките на три минути да отговори на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Камбуров! Всъщност в предисловието на двата въпроса Вие казахте това, което и аз казах: действително натискът български деца да търсят все повече висше образование в чужбина ще се увеличава. Това е така. Светът се интернационализира, падат преградите, падат бариерите и това не е толкова лошо. Лошото в случая и тук съм съгласен с Вас е, че като че ли при нас в лошия смисъл на думата продължава да съществува един провинциален университетски дух, тоест: "Дайте ние в този град или в това населено място непременно да имаме университет, за да не пътува детето 50 или 100 км., а да е тук, при нас". По този начин университетски центрове не се създават. Това не са средства за решаване на социални проблеми. Според мен това е една грешна постановка.
Искам веднага да кажа, че откакто аз съм министър на образованието и науката не съм внасял, както и Вие можете да потвърдите, нито едно предложение за разкриване на ново висше училище в България. Мисля така да бъде и до края.
Въпросът обаче има според мен и друга страна и тя е свързана с въпроса, който поставяте, за държавните зрелостни изпити и евентуалното премахване на кандидатстудентския приемен изпит. Искам да напомня, че приемният изпит не е някакво законово уредено положение. От гледна точка на академичната автономия всяко едни висше училище преценява какъв да бъде изпитът, да има ли изпит и по какъв начин да класира желаещите да учат в него. Прав сте, че цялата система на образование и то не само във висшето образование, но бих казал и в средното е изградена така, че по време на обучението няма някакъв систематичен национален контрол, включително с външни системи за контрол, а се стига до едни ключови моменти, да речем при изпита след 7 клас и при кандидатстудентския изпит се кандидатства и за 4 или 6 часа се решава съдбата на детето за години напред. Това е неправилно и аз съм съгласен. Но системата за образование, както знаете, е изключително консервативна система. И когато се пипне една малка гайка в нея, обикновено това води до известни сътресения в целия механизъм.
Затова ние твърдо сме поели ангажимент, че следващият випуск – завършващите 2007-2008 учебна година, всички ще положат държавен зрелостен изпит. Надявам се, че за това ще имаме подкрепата от парламента, нямам съмнение поне в комисията, че има такава подкрепа. Допускам, че висшите учебни заведения ще искат да се убедят поне първите една-две години, че този изпит наистина се провежда обективно, сериозно, задълбочено, така щото резултатите от него да могат да служат и за прием във висшите училища.
Но веднага искам да кажа, че онези три фактора, които споделих при първото си изказване, ако те наистина се задействат с пълна сила, мога в голяма степен и достоверност да предскажа, че до година-две част от висшите училища въобще ще премахнат кандидатстудентския изпит, тъй като просто броят на местата в тях горе-долу ще съответства на желаещите да постъпят в тях, в което, между другото, няма нищо лошо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров. Господин Камбуров, имате възможност в рамките на две минути да изразите Вашето отношение към отговорите.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин министър, ако ние нямаме отговор на тези въпроси, българските университети ще опустеят, а студентите и преподавателите ще потърсят реализация извън страната.
Ние трябва да кажем със загриженост и по данните на акад. Юхновски, че над 800 души първокласни учени са напуснали страната. В момента броят на младшите асистенти е намалял с 24%, броят на научните сътрудници е намалял с 49%, на професорите –  със 17%. Това ли ще е нашият принос в културата на Европа, господин министър?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Антонела Понева и Атанас Атанасов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Народният представител Антонела Понева ще развие въпроса.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, господин министър, уважаеми колеги, господин Петков! През последните няколко месеца се разигра поредната драма с битовите отпадъци на София. Около една от посочените площадки, а именно тази в землището на с. Владо Тричков, община Своге, се разгоря също така поредният скандал, поредната далавера, и този път също така отново с участието на министри от настоящето правителство.
Собствеността на предложения за сметище имот е придобита с нагла документална измама. Жителите на с. Владо Тричков организираха мирни протести срещу това тяхната земя да се превърне в сметище. Жителите искат да съхранят своята чиста природа и имат право на това. Организаторите на протеста са спазили Закона за събранията, митингите и манифестациите, като са уведомили община Своге за своя протест. Въпреки това същите тези хора многократно са призовавани в РПУ - Своге и са принудени да подпишат предупредителни протоколи. С тези свои действия служителите на МВР са злоупотребили с правомощията си и са нарушили гражданските права на инициаторите на мирния протест. Тези действия, разбира се, са имали за цел сплашване. Комунистически прийом е да се поддържа страх у гражданите, но не забравяйте, че вече живеем в демократична държава или поне така си мислим!
Когато в общественото пространство се разнесат слухове, клевети и компромати, се почувства леденият полъх на страха, е ясно едно – управлява БСП! (Реплики – "Е-е" от КБ.)
Но в тази връзка нашият въпрос към Вас е следният: кое нарушение на обществения ред е дало основание на полицейските служители да предприемат тези действия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков. Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева, уважаеми господин Атанасов! За слуховете, тиражираните клевети и други действия в тази посока, продиктувани от нечистоплътни мотиви, вероятно в кръга на задаващите въпроса има доста по-компетентни хора.
Второ, относно прийомите на комунистическия режим, боя се, че аз няма да ви бъда полезен, Вие може би сте по-добре информирана от мен.
На 11 януари т.г. в кметството на с. Владо Тричков, община Своге е постъпило писмо от Инициативен комитет против изграждането на депо за отпадъци на територията на селото. С него се уведомява кметът, че на 14 януари ще се проведат протестни действия, при което ще бъдат раздавани листовки на преминаващите моторни превозни средства по шосето София-Своге. Кметът на с. Владо Тричков уведомява писмено инициативния комитет, че не е в неговите правомощия да разреши мероприятието и че е необходимо да се поиска разрешението на кмета на община Своге. На 13 януари инициативният комитет уведомява за планираното мероприятие Районното полицейско управление в Своге. Полицейски служител се е срещнал в сградата на кметството с представители на инициативния комитет, като с протокол за предупреждение на основание чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи е предупредил един от присъстващите, че при провеждане на мероприятието следва да се спазват изискванията на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Протоколът е подписан без възражения. На 14 януари планираният от инициативния комитет протест е проведен, въпреки че не е разрешен от кмета на община Своге. Служителите на Районното полицейско управление са охранявали мероприятието, което е преминало без да се нарушава общественият ред. Никой от организаторите или от участниците в мероприятието не е призоваван в Районното полицейско управление в Своге нито на 14, нито в следващите дни. Срещу никого от участниците не са предприемани каквито и да било действия по повод на това мероприятие. На 21 януари с разрешение на кмета на община Своге е проведен митинг-шествие на територията на община Своге, организиран от сдружение "Екология" – Нови Искър. Мероприятието е охранявано от Районното полицейско управление – Своге и е преминало без нарушения на обществения ред. Заместник-кметът на община Своге не разрешава на Национално движение "Зелени патрули" провеждането на митинг на 21 януари в района на с. Владо Тричков и възлага на Районното полицейско управление в Своге изпълнението на заповедта. Организаторите са уведомени за отказа на заместник-кмета и с протоколи по чл. 56 от Закона за МВР са предупредени за задълженията им да спазват изискванията на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Така планираното и неразрешено на територията на община Своге, с. Владо Тричков мероприятие не е проведено и съответно Районното полицейско управление в Своге не е предприемало други мерки.
Бих искал да кажа, че опитите да се внушава, че полицията в България се използва за натиск върху обществото или за създаване на определена страхова невроза или психоза, вероятно са адекватни, но за периода 1997-2001 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов. Две минути – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин министър! Първо, искам да ви кажа, че, макар да е приет през 1989 г., законът въвежда уведомителен, а не разрешителен режим за провеждането на събрания, митинги и манифестации. Забелязал съм, че не си давате сметка от коя трибуна говорите, когато отговаряте на питанията на народните представители.
Хората в района на Своге протестират, защото в случая има категорични данни за присвояване на собственост чрез престъпления, господин министър.
Защо не си насочите усилията срещу престъплението, а потискате тези, които са го разкрили? Това, което казахте тук преди малко, не е вярно. Седем пъти са призовавани тези хора в Районното полицейско управление и са притискани да не провеждат тази проява.
Искам да Ви кажа, че в случая има категорични данни за това, че се обслужват икономически интереси на лица, свързани с един от вашите коалиционни партньори. Това се знае в общината. Действията на полицията потвърждават тази тяхна теза.
Ние – от Демократи за силна България, ще се противопоставим на всички опити да се реставрират действията и методите на репресивния апарат на комунистическия режим.
Господин министър, полицията е затънала във вътрешни проблеми, а Вие се занимавате с други неща. Например повече от два месеца на Вашето бюро отлежава един доклад на Сметната палата, с който е констатирана липса от милион и половина лева в СОТ-а на Столичната дирекция. Защо няма арестувани по този случай, а притискате хората, които искат мирно да протестират? Благодаря ви. (Реплика от народния представител Пламен Славов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Румен Петков – министър на вътрешните работи. Право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Понева, господин Атанасов! Винаги съм се отнасял с изключителен респект към Народното събрание, към народното представителство и към тази най-висока в Република България трибуна.
Второ, току-що бяхме свидетели на ярък пример за гнусна манипулация и опит за внушение. Аз не мога да приема за нормално – не говоря от медицинска гледна точка, преди да се е произнесъл съдът, преди прокуратурата да е повдигнала обвинение, що за манталитет? Всъщност това е манталитетът 1997-2001 г. – да се раздават обвинения, да се раздават квалификации, да се внушава на обществото едно или друго, а пък после съдът, каквото и да докаже, ние вече някога някого сме оклепали. (Реплика от народния представител Антонела Понева.)
Ако това имате предвид, госпожо Понева, изцяло съм съгласен с Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първо, питане от народния представител Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! През последните месеци станахме свидетели на унизителна процедура спрямо българските инвалиди. Бяхме свидетели на огромни опашки пред социалните служби и личните лекари.
Моля да ми отговорите: кои са причините за целия този хаос и целия този тормоз? Защо бе необходимо това чакане пред социалните служби и личните лекари при условие, че всички инвалиди са преминали през специализирана лекарска комисия – ТЕЛК? Всички знаят, че личните лекари само потвърждават и преписват решението на тази комисия. Няма да акцентирам върху факта, че формулярите не бяха изготвени навреме и че бяха сменявани без предупреждение два пъти.
Не мога да разбера защо са всички тези формалности и усложнения. Защо са необходими подписите на министри под самите формуляри?
Този тормоз, госпожо министър, според мен беше излишен. По време на грипна епидемия личните лекари бяха ангажирани с формално издаване на бележки, вместо да лекуват болни.
В приемния ми ден се натъкнах и на други абсурдни ситуации. Дирекция “Социални дейности” в столицата отказва издаването на карта за паркиране на 80-годишен инвалид първа група, с придружител. Мотивът за това е, че срокът на експертното решение за инвалидност е изтекъл.
В същото време чл. 101 на Закона за здравето е категоричен, че, цитирам: “Степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнено”.
Става дума за 80-годишен човек, госпожо министър. Това е пример как чиновници си позволяват безнаказано да погазват законите на страната.
Абсурдът не свършва дотук. На 80-годишни инвалиди се дава 3-дневен срок да извадят ново експертно решение от ТЕЛК. Всеки знае, че подобно решение се изважда минимум за два месеца и е свързано с прегледи при редица специалисти. Самите лекари от ТЕЛК са изумени защо социалните служители изискват нова експертиза при условие, че старата е валидна пожизнено според закона. След 3-месечни лутания между лекари и социални служби е представено ново решение на ТЕЛК. Проблемът е, че вече трети месец инвалидът очаква да получи своя талон за паркиране при определен законов срок от един месец.
Госпожо министър, ще предприемете ли конкретни мерки срещу онези ваши служители, които разиграват по този недостоен начин българските инвалиди? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов!
Господин председателю, може би трябваше да обединим въпросите на господин Христов и на д-р Ваньо Шарков, защото те са по една и съща тема. По-добре би било да се отговори общо, тъй като господин Христов започна от опашките за интеграционни добавки, а въпросът му е специално за винетните такси, за винетките за хората с увреждания.
Да, напрежение и опашки само един месец, тоест през м. януари бяха факт. Да, има промяна в Закона за интеграция на хората с увреждания, която беше приета на 22 октомври тук – в Народното събрание. Да, в закона е разпоредено, че ще се издаде нормативна база, на основата на която министърът на здравеопазването, съгласувано с Министерството на труда и социалната политика, ще издаде наредба.
Вие тук сте законотворци и много добре знаете, че за всеки един лев, който дава българският данъкоплатец, е необходимо да има ясно и точно разписани правила.
Аз ще се върна към нещо друго, което е по-важно.
Господин Христов, и предишното, и сегашното правителство се отнасят с изключителна отговорност и далеч по-добре от много други правителства преди това към хората с увреждания. Беше направен съвместен меморандум за социално включване на България, в който участват социалните партньори и неправителственият сектор, и то все в полза на хората с увреждания. Беше приета Национална стратегия за равните възможности на хората с увреждания, в резултат на което през 2005 г. излезе този Закон за интеграция на хората с увреждания.
Животът е динамичен. Законът не може да е статичен, той показва своите плюсове и своите минуси.
Аз искам да информирам, че въз основа на приетите от вас промени винетните такси и талоните се предоставят на хора с 50 и над 50% увреждане. Дават се 68 лв. годишно, има определени кубически сантиметри за автомобила и мощност на автомобила. Всъщност те се дават едногодишно – всяка година се дава винетка, тя не се дава оттук до края на света безкрай.
Знаете, че това предоставяне се извършва от Социалното подпомагане с молба-декларация. Какво трябва да представят хората?
Те трябва да представят копие от експертното решение, копие от пълномощно, ако евентуално ще го получи друг член на семейството, копие от свидетелство за регистрация на лек автомобил и, забележете, застрахователна полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност”.
През 2005 г. Дирекция “Социално подпомагане” е издала 107 214 винетки, през 2006 г. сме издали 124 585 винетки.
Контролът в тази дейност се извършва и от Изпълнителна агенция “Пътища”, а разпределението на винетките е съобразно чл. 10 от Закона за пътищата. Това не е само дейност на Министерството на труда и социалната политика.
Разбира се, що се касае до паркирането, тези правомощия се определят и от общинските администрации. Мога да кажа, че и Столичната община го е регламентирала в Наредбата за организация на движението на територията на Столичната община правила, прието е такова решение и от м. май 2006 г. - те дават такива винетки.
Конкретният случай: защо на 80-годишен човек не му е даден талон за паркиране, аз не мога да коментирам. Ще ми го дадете и ще направя съответната проверка.
Днес по една национална телевизия казах, а и сега искам да кажа, че искрено съжалявам и се извинявам за това, че се създаде напрежение за хората с увреждания в началото на годината, да чакат на тези опашки. Въпросът не е само в нашата организация. В столицата има над 250 000 хора с увреждания. В рамките на един месец не бихме могли да ги обслужим с тези неколкостотин служители в социалните служби. Истината е, че когато се дават документи, когато се дават решения от ТЕЛК, това са експертизи на здравните специалисти. Министерството на труда и социалната политика и в случая Агенцията за социално подпомагане изпълняват закона на базата на този документ. Абсолютно задължително е общопрактикуващите лекари да дадат този документ. Ние не можем да преценим каква хранителна добавка или лекарствено средство като интеграционна добавка са нужни на отделния човек.
Аз ще говоря малко повече по този въпрос и когато отговарям на д-р Шарков. За да не отегчаваме аудиторията ще ви дам и точната справка за това какви интеграционни добавки са дадени, на колко хора са дадени и ще се опитам в следващия отговор да обясня малко повече неща, свързани именно с позицията на цялото ни общество, разбира се на народното представителство и на институциите, които сме ангажирали относно това кои са хората с увреждания и как да направим така, че да няма повече такива действия.
Ако ми дадете случая, ще го проверя и ще мога да ви отговоря веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов за до два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, що се отнася до винетките, аз съм вносител на поправка в закона и, слава Богу, законът разпореди те да получават своите винетки. Проблемът е, че те не ги получават. Вече сме м. февруари, те не са ги получили. Ако вие ги раздавате в края на годината, то просто е безпредметно да има и винетки за инвалиди. В този смисъл беше моят въпрос.
Колкото до конкретния инвалид, става дума за 80-годишен инвалид, на който е отказано да бъде признато свидетелството от ТЕЛК. Той има 100% инвалидност. Разбирате ли? Ето в това е големият проблем, при условие, че законът ясно разпорежда, че над 65 години всички тези свидетелства са пожизнени. Това е драмата.
Неслучайно Ви обърнах внимание на абсурдите, които стават в социалните служби на столицата, защото там са главно проблемите. Според мен това безобразие трябва да бъде преустановено. Тук трябва да положим усилия, както парламента, така и правителството, така и прокуратурата, ако питате мен.
Потресен съм, че за инвалиди с лади и москвичи разрешителни за паркиране няма, но за суперлуксозни джипове има. Достатъчно е човек да се разходи из центъра на София.
Заявявам от тази трибуна, че ще сезирам официално Комисията за борба с корупцията и Столичната община за провеждане на проверка на структурите, които отпускат тези талони за паркиране. Ще направя всичко възможно тези хора да понесат своята отговорност.
Моят въпрос към Вас е следният: какво ще направите Вие, за да се решат проблемите, които поставих? Какви конкретни мерки ще предприемете за въвеждане на ред в самите социални служби? Какво ще предприемете, за да се преустанови този тормоз върху 80-годишни български инвалиди, и разбира се, каква отговорност ще потърсите от тези самозабравили се служители от социалните служби? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов. Конкретният случай ще го проверя и ако има такова нарушение, ще бъдат санкционирани хората, които са допуснали да има такова неблагополучие на този 80-годишен български гражданин, който не може да си паркира колата в центъра на София.
Но искрено благодаря, че поставихте един друг въпрос – въпросът за луксозните джипове, които имат талони и въпросът за москвичите и ладичките, на които това не се дава.
За Първата и Втората световна война, уважаеми народни представители, в България са инвалидизирани малко повече от 70 000 души. За последните две години, уважаеми колеги, хората с документи, че са се инвалидизирали в България, са станали 856 000 души. Как в една България, в която не е имало война, изведнъж се случи така, че инвалидите станаха с пъти повече, отколкото инвалидите през две световни войни? Ето един въпрос, по който Вие казахте, че ще сезирате прокуратурата, но аз вече разговарях с главния прокурор. Ние следващата седмица имаме среща. Ще преразгледаме Наказателния кодекс и чл. 312 и 313. Ще разгледаме Закона за здравето и там, където се криминализира дейността за невярно издаден документ, който дава възможност именно хора с лъскави джипове да получат такава придобивка.
Вие питате защо не са му дали? Ами, другите отиват с документ. Социалният работник не е медицински работник, и трябва да се съобрази с този документ. Моля ви, уважавайте социалните работници не по-малко от медицинските работници, от полицията, от учителите, от хората, които произвеждат хляба! Това са хора, които от сутрин до вечер са поставени под натиск, на искания като най-брутални са исканията точно на тези хора, които злоупотребяват. Ако всички ние заедно с вас променим законодателството и успеем да направим необходимото и с обществено съдействие, аз разчитам и медиите да помогнат, за да спрем тези хора с псевдоувреждания, уверявам ви, че тогава с хората с увреждания, които реално имат потребности ще получат два и половина пъти повече пари не само по Закона за интеграция на хората с увреждания, а по всички онези 12 закона, по които те имат преференции.
Вие поставяте този въпрос: какво ще предприема? Ето тези крачки ние вече ги предприемаме, а що се касае до Закона за интеграция на хората с увреждания – на 6-ти заповядайте, ще има Национален съвет на хората с увреждания, на национално представените техни организации. Ако Вие дойдете, ще ни бъде драго заедно с Вас да обсъдим кои от текстовете в Закона за интеграция на хората с увреждания трябва да подобрим по начин, по който да задоволим действително потребностите на хората с увреждания.
Що се касае до нашите колеги в социалните служби – бъдете малко снизходителни. В събота и неделя в София са работили всички колеги. Приети са над 2200 молби. Искам отсега да кажа като по този начин да подготвя отговора и за господин Шарков, че само с една молба се получават всички интеграционни добавки. Не е необходимо да се разкарват хората отделно за хранителните добавки, отделни за винетки, отделно за телефонните услуги, за интеграционна добавка за почивка, за рехабилитация и т.н. Ще се радвам, ако присъствате на тези заседания, където се обсъжда, където се работи точно по усъвършенстване на законодателството, което след това вие трябва да подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. Имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Масларова.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз приветствам Вашата идея да се проследят всички инвалиди доколко са реални и доколко – не. Приветствам и ще я подкрепя с всички възможни сили, но не беше уместна Вашата ирония тук. Колкото до това, че инвалидът не можел да си паркира колата в центъра, защото става дума за 80-годишен човек…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но кажете името му поне. Министърът пое ангажимент.
МИНЧО ХРИСТОВ: Той няма кола… Един-два пъти в годината отива до поликлиниката. (Шум и реплики в залата.)
Извинявайте, той няма кола Ви казах, уважаеми колега.
Мисля, че трябва да бъде проследена връзката между служителите от Социалната служба на столицата и фирма “Паркинги и гаражи”. Според мен връзката е ясна – колкото по-малко талони за инвалиди се издават, толкова повече платени места за паркиране ще има.
Има и друго – през последните няколко седмици драстично бяха разширени зоните, намиращи се под контрола на “Паркинги и гаражи”. В пространството между Руски паметник и пл. “Македония” бяха изсечени дървета и ликвидирани зелените площи. Цялото това пространство се превърна в синя зона и премина под контрола на същата тази общинска фирма. Подобни примери, колеги, има много в София. Явно фирмата се подготвя за концесиониране. Допускам, че и концесионерите вече са определени. По всичко личи, че инвалидите не влизат в техните сметки.
Госпожо министър, подобен е и случаят с едногодишните винетки, за които споменах преди малко. Вместо да бъдат раздадени в края на годината, те все още не са раздадени, вече сме м. февруари. Моля да проверите тези случаи. Говоря за община “Красно село”. Аз съм избран оттам. Там не се раздават винетки, връщат се хората.
Мисля, че инвалидите не заслужават подобно отношение.
Завършвам, уважаеми господин председател.
Колкото до моята подкрепа в това да се намерят фалшивите инвалиди, аз категорично ще Ви я дам и ще сезирам и Комисията за борба с корупцията още на следващото заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, нека да се придържаме към питанията и въпросите, които се отнасят до министъра, който отговаря, а в конкретния случай има питане към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика. Питането не е за “Паркинги и гаражи”, която е общинска фирма. (Шум и реплики в залата.)
Ако искате, обърнете се към общината. Има и кмет на София.
Има питане от народния представител Стела Банкова към министър Масларова.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, има драстична несправедливост при определяне на пенсиите преди и след 1999 г.
Далеч съм от мисълта, че пенсиониралите се след 1999 г. имат нормални пенсии. Ясно е обаче, че пенсиите преди 1999 г. са недопустимо ниски. Хора, които са пенсионирани преди 1999 г. и са получавали пенсии в размер на 300-350 лв., сега получават два пъти по-малко.
Обръщам внимание, че цените в началото на 90-те години бяха значително по-ниски. Ще дам пример – един билет за градския транспорт струваше 6 стотинки, а сега е 12 пъти по-скъп! Два-три пъти е увеличена цената на хляба, месото, захарта и млякото.
Госпожо министър, Вие добре знаете, че съществува Лисабонска стратегия, приета от европейските лидери още през м. март 2000 г., която ясно заявява: “В държавите – членки на Европейския съюз, възрастните хора не трябва да бъдат поставяни в риск от бедност и следва да имат достоен начин на живот”.
И сега аз Ви питам, госпожо министър, българските пенсионери имат ли достоен начин на живот? За съжаление българската държава е обърнала гръб на възрастните хора. Преизчисляването на пенсиите на база средномесечен осигурителен доход от 1999 г., който е 180 лв., е приет от българския парламент на 14 декември 2005 г. Справките говорят, че пенсиите до 1999 г. са изцяло преизчислени тотално на тази база.
Госпожо министър, моля да ми отговорите въз основа на какъв нормативен документ е приета тази база, която е използвана в продължение на шест години, преди да бъде приета от Народното събрание през 2005 г.? Кой и кога си е позволил да изменя действащото тогава законодателство за пенсионното осигуряване?
Това е грубо престъпление по смисъла на Закона за административните актове, според мен. Това е и в драстично противоречие с конституционния принцип за равнопоставеност на българските граждани. Не може човек, който се е пенсионирал преди 1999 г. при същия осигурителен стаж, при равни условия да получава почти два пъти по-малко от пенсиониралите се след 1999 г. Това е така, защото в момента осигурителният доход е два пъти по-висок от този през 1999 г.
Госпожо министър, моля да ми отговорите защо се получава тази дискриминация към най-възрастните български граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова. Въпросът, който Вие ми задавате, е свързан с политиката на правителството по отношение на пенсионното осигуряване на българските граждани. Може би като народен представител, ако Вие прегледате нормативната база ще знаете какви са стъпките, които са предприети от народното представителство в различните периоди през неговото съществуване и през различните етапи.
Искам да кажа, че се чувствам оскърбена лично от факта, че поставяте въпроса, че сме дискриминирали възрастните хора. Никога през последните 17 години българските пенсионери за една година не са получили толкова, колкото беше дадено през 2006 г.
Да, базата е много ниска. Да, когато се дадат 30% на 70 или 60 лв., това са символични средства, но това са неща, които са направени и са изпълнени поети ангажименти. И това са първите стъпки.
Искам да споделя няколко неща – действително, с влезлия в сила от 1 януари 2007 г. Кодекс за социално осигуряване се въведоха нови условия за придобиване правото за осигурителен стаж и възраст.
Аз ще започна от това как се изчислява, тъй като Вие поставяте този въпрос. От 1 януари 2000 г. индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който се внасят осигурителни вноски за период 3 от последните 15 години по избор на лицето, което има стаж до 1997 г., и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането.
За изчисляването на индивидуалния коефициент се определя:
Първо, съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата в страната за същия период, който е обявен от Националния статистически институт.
Второ, съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
Това са неща, които Вие би трябвало чудесно да знаете и аз няма да ги обяснявам от трибуната на Народното събрание.
Истината е, че времето и осигурителният доход през годините се увеличи. Да, истина е, че в пенсиите, отпуснати до 2000 г. и след 2000 г. има разлика. Истината е, че вече пет пъти се събират експертите на пенсионерските организации, които са 11 национално представени, с експертите на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт. Обсъждаме варианти какво трябва да направим така, че да можем да осъвременим и да приведем в съответствие със сегашните равнища на живот пенсиите на тези хора, които са се осигурили преди това.
Мога да кажа, че разчетите вече са направени и за преизчисляването на пенсиите на база средномесечен осигурителен доход 2006 г. са необходими 757 млн. лв. годишно. Казвам годишно, защото всяка година това се акумулира и допълнително се повишава базата.

Госпожо Банкова, добре би било, когато се обсъждат тези материали и документи, да дойдете и да разговаряме експертно, защото е много хубаво да се поиска 50% увеличение на пенсиите – и аз го искам, повярвайте ми – но това означава 2,5 млрд. лв.! Кое от общото, което сме произвели за 2007 г., да намалим, за да дадем тези пари на пенсионерите?!
И още нещо, което много държа да бъде казано пред тази аудитория, защото аз уважавам тази трибуна. Ще направя всичко възможно по всички медии да излезе кой и кога в парламентарната зала за какво е гласувал, защото за част от нещата за пенсионерите не стигнаха 4 гласа, госпожо Банкова! И Вашият глас го няма! Вие тогава бяхте навън, при стачкуващите, а Вашето място е тук, за да защитите техния интерес. Така че всички, които говорите по тези въпроси, е справедливо, но аз също и моите колеги сме убедени, че всички тук, в тази зала, и всички, които сме навън, искаме да помогнем на пенсионерите, но нека да говорим разумно – как и кое да намалим и как да направим достоен животът на хората. Но не приемам да се коментира по този начин, защото на хората с по-ниски доходи даваме енергийни помощи, пари за лекарства, забележете – 225 млн. лв. годишно българският данъкоплатец плаща за здравни осигуровки на пенсионерите, даваме пари за транспортни разходи. Всички тези помощи са да могат тези хора да живеят по-добре.
Успоредно с това ще кажа нещо много важно. През последните година и половина – две се направиха изключително сериозни стъпки от страна на кметове, на правителство, на областни администрации, за да разкрием множество социални услуги за хората от третата възраст. Разкриха се толкова дневни центрове за възрастни хора, за рехабилитация на възрастните хора, обслужва ги социалният патронаж, отпуснахме допълнително бройки за социални асистенти и лични асистенти. Всичко това е грижа към нашите родители.
Моля ви, нека да разговаряме съобразно това, което можем да дадем. Ако трябва нещо да оптимизираме, заповядайте, аз с удоволствие ще Ви изслушам, но на базата на конкретни разчети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, хайде да Ви предложа този отчет за грижите към пенсионерите да го направите пред един пенсионерски митинг.
Що се отнася до това откъде да се вземат парите, веднага Ви казвам: 3 млрд. лв. бюджетен излишък, парите за Ирак и за Афганистан – стотици милиони левове по признание на господин Ангел Найденов. Попитах Ви конкретно въз основа на какъв нормативен акт някой си е позволил да променя действащ закон, ощетявайки българските пенсионери със стотици милиони левове. По същество това е грабеж на техния труд, на вноските, които са внасяли десетки години преди пенсионирането си.
Ще Ви попитам какво възнамерявате да направите, за да бъдат поставени всички пенсионери пред равни условия. И продължавам да питам!
В този смисъл с колегата Минчо Христов внесохме законодателна инициатива, в която сме цитирали шест основни пункта, които ще решат кардинално проблемите на българските пенсионери. Ще цитирам:
“Първо, да се отмени точковата система като предварително условие за пенсиониране и да се въведе задължителен минимален трудов стаж от 15 години.” Ще Ви кажа, че в редица европейски страни този трудов стаж е 10 години. Престъпление е хора, на които не им достигат само няколко месеца трудов стаж, да не могат да се пенсионират.
“Второ, незабавно да бъдат преизчислени всички пенсии, като се вземе за основа средномесечният осигурителен доход за 2006 г. Това ще увеличи двойно принудително занижените от анонимни чиновници пенсии. Касае са за около 1 млн. 600 хил. пенсионери.
Трето, да се въведе текущо ежегодно осъвременяване в началото на всяка година на базата на обявената годишна инфлация.
Четвърто, социалната пенсия да бъде не по-малко от 65% от минималната работна заплата.”
Госпожо министър, бих искала да чуя Вашето становище по тези конкретни предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не бяха въпроси, а декларация.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Банкова, промените в Кодекса за задължително обществено осигуряване са извършени на 2 август 2003 г. Влезте в “Апис” и ще намерите информация по този въпрос.
Що се касае до Вашите предложения за незабавна отмяна на точковата система, аз неслучайно казах, че трябва по-често да ходите на заседания на комисията и да бъдете в пленарната зала, за да следите какво е променено. От миналата година всички пенсионери, на които не им достигат пет точки (а Вие говорите за половин точка), могат да получат обезщетение за безработица преди пенсиониране, което е в размер на 90 лв. и което няма да им намали базата за пенсиониране, когато изтече този срок. Така че вие, народните представители, това вече го приехте. Не знам защо ми задавате този въпрос.
Искам да правите разлика между социална пенсия и минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст. Искам да Ви попитам: Вие сте внесли едно предложение – след като някой работи 15 години, да има право да се пенсионира. Госпожо Банкова, ако един човек започне да работи на 20 години и след 15 години, на 35-годишна възраст да го пенсионираме ли? Кой ще го храни след това?! За какво става въпрос?! Нека да говорим разумни неща, които могат да се случат в страната ни. Не мога да приема, че социалната пенсия не е пенсия. Това е социално подпомагане на хора на определена възраст. Хората, които получават социална пенсия, нямат трудов стаж. Те нямат осигурителен принос. Извинете, но ще се съгласите ли, след като хората внасят 20-30-40 години, от техния осигурителен принос ние да вземем за хора, които не са работили никога? Даваме социална пенсия. Тя се води социална пенсия, но това за мен си е чиста проба социално подпомагане за старост. Прави се всичко необходимо в рамките на обществото.
Не приемам популистки изказвания и въпроси, които ми поставяте. Вие искате увеличаването на минималната пенсия със сума, която означава годишно над 320 млн. лв. Добре, Вие говорите за бюджетния излишък, само че социалният министър не отговаря за него. Тук, в Народното събрание се решават тези въпроси, госпожо Банкова.
Що се касае до отчета какво е направено, в Комисията по труда и социалната политика, на всички народни представители и в сайта на министерството е дадено. Аз не се притеснявам да се явявам пред хората от третата възраст. Аз разговарям с представителните организации на хората, които излизат да стачкуват по един или друг начин. Онзи ден не разбрах за акциза ли е, за Натура 2000 ли е, за пенсии ли е. Мисля, че те имат национално представителни лидери. Тези лидери идват с експерти и се опитваме с възможностите на страната, с разумни стъпки да свалим шапки пред тези хора, където са и моите родители. Ако Вие мислите, че аз не зная как живеят възрастните хора, ако мислите, че не следя това и не се срещам с възрастни хора, Вие жестоко се заблуждавате. Аз обикалям страната и се срещам с възрастните хора. Не навсякъде се говори обаче по този начин. Да, има проблеми, но много пъти хората казват: “Нека да има работа за младите, за да пълнят социалните фондове”. И когато Вие сте яхнали вълната на недоволството на пенсионерите в момента, на които най-много е дадено, искам да Ви кажа: дайте ми предложения и аз ще се съглася. Но кое да намалим? Да намалим майчинските? Да намалим парите за здравеопазване? Да увеличим здравноосигурителните вноски? В един бюджет, в който има 100 единици, може да разпределяш 100 единици. И ако сме направили нещо несправедливо, кажете: “Вие сгрешихте тук, тук и тук”. Но не можете да обвинявате нито Комисията по труда и социалната политика, нито Министерство на труда и социалната политика, нито Националния осигурителен институт, че не правят всичко възможно, за да се изпълняват поетите ангажименти в ресора, който касае хората от третата възраст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова. Разполагате с две минути.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо пенсионерите не гласуваха за Вас на президентските избори, госпожо Банкова?!
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Госпожо Масларова, моята теза за 15 години трудов стаж я има във всички европейски държави.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А откъде ще се вземат парите?
СТЕЛА БАНКОВА: Парите ще се вземат от Ирак и от военните мисии, както и от бюджетния излишък. Недопустимо е да има такъв двоен стандарт. Щом има пари за Ирак и за военните мисии, вие сте длъжни да вземете парите оттам и да ги дадете за живота и здравето на българските пенсионери.
Обещахте 20 процента увеличение на пенсиите, сега отказвате да осъвремените пенсиите от 1 януари и чакате април или юни, за да бъде изядено всичко от инфлацията. Според мен това не е достойна позиция на един социален министър. Редно ли е според Вас всъщност българските пенсионери да получават най-ниските пенсии в Европа, като в същото време стотици милиони отиват в Ирак? Моля да не бягате от този въпрос, защото той все по-често ще се поставя пред Вас и пред тройната коалиция. Моля Ви само да не казвате, че няма пари при наличния бюджетен излишък и при наличните стотици милиони, отишли в Ирак.
През декември 2005 г. Министерският съвет внася в Народното събрание допълнителна ал. 4 към чл. 102 на Кодекса за социално осигуряване, в която се фиксира средномесечен осигурителен доход от 180 лв. за всички пенсионирали се преди 1999 г. Проблемът е, че в продължение на шест години някой е изчислявал този доход незаконно. Хората обаче, които са си позволявали да дописват законите с поднормативни актове, ограбвайки стотици хиляди български пенсионери, според мен трябва да понесат своята отговорност.
И така, ще бъдат ли върнати парите на пенсионерите за този период? Пак повтарям, днес осигурителният доход е два пъти по-висок. Необходимо е незабавно този доход да се осъвремени. Стотици хиляди пенсионери живеят с пенсии от 80-90 лв. Госпожо Масларова, при тези цени как се живее с 80-90 лв.? Пари наистина има, вземете ги – за четвърти път казвам – от бюджетния излишък и от стотиците милиони, които отклонявате за Ирак и Афганистан.
Призовавам от тази трибуна българската прокуратура незабавно да започне разследване и да потърси отговорност от онези, които си позволиха да ограбят българските пенсионери. На ход е главният прокурор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Понякога на човек, като послуша малко дебатите по време на парламентарния контрол, му се иска никога да не участва в него, но все пак това е Народното събрание.
Госпожо министър, аз няма да Ви питам за винетките, за Ирак, за „Паркинги и гаражи”, въпросът ми е конкретен. Съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за неговото прилагане лицата с трайно увреждане над 71% намалена работоспособност и децата с намалена възможност за социална адаптация имат право на месечна добавка, която е в размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход. Това става след подаване на молба-декларация до дирекция „Социално подпомагане”, представяне на документ за самоличност, експертно решение от ТЕЛК или НЕЛК и след извършване на социална оценка от специални консултативни комисии към дирекциите за социално подпомагане.
С Наредба № 35 от 29 декември м.г. бе вменено като задължение на общопрактикуващите лекари те да издават удостоверение на хората с трайно увреждане.
Във връзка с това, уважаема госпожо министър, въпросът ми е: каква е причината, поради която след експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК, след социалната оценка от експертите на дирекциите за социално подпомагане е необходимо общопрактикуващите лекари да издават още документи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Шарков! Въпрос актуален, въпрос, който вече отзвучава, защото проблемите вече се преодоляха, въпрос, по който Вие много компетентно започнахте в своето изложение, задавайки въпроса. Законът беше променен на 22 ноември 2006 г. В закона е записано, че трябва да има наредба, която се изготвя от Министерството на здравеопазването със съдействието на Министерството на труда и социалната политика и касае интеграционните добавки за хранителни добавки и лекарствени средства. Те се полагат на хора със 71% и над 71 % намалена работоспособност.
Искам да кажа, че с настоящата наредба не се променя редът за предоставяне на добавки. Изискват се същите документи, повтарям, същите документи, само вместо служебната бележка, която издаваше джипито, сега се иска декларация. Тази декларация е напълно безплатна. Не може без лична карта, без решение на ТЕЛК и без този документ. Социалните работници не са здравни работници. Те трябва да получат това удостоверение от джипитата.
На 29 декември правителството прие наредбата. На 30 декември всички служби за социално подпомагане бяха уведомени, че това е наредбата, знаеха наредбата и бяха готови да посрещнат гражданите. Случи се така, че гражданите не знаеха, че трябва да имат удостоверение от личния лекар вместо служебната бележка и се наложи да бъдат връщани. Виждайки че джипитата не са информирани, Агенцията за социално подпомагане информира всички наши служби да се работи с удължено работно време, да се работи в събота и неделя и да приемаме само молбата без съпътстващите документи и когато хората успеят да си донесат и документа от джипито, със задна дата ще бъдат дадени всички интеграционни добавки. Тоест ние няма да ощетим в никакъв случай нито един от хората, които имат нужда от такива добавки.
Към 29 януари в страната са приети 347 776 молби. За София броят е над 85 000. Виждате, че една трета от всички бенефициенти по тази услуга са в софийските служби и дирекции „Социално подпомагане”. Естествено е, че действително се получи едно напрежение. Пак казвам, аз моля за извинение, но не сме в състояние да обработим толкова много документи за такъв кратък срок. Толкова са служителите в дирекция „Социално подпомагане” на столицата, толкова са и на цялата Агенция за социално подпомагане.
Това, което мога да ви информирам, е, че тези декларации, които се взимат, са абсолютно безплатни, не се налага да има нито подпис на министъра на труда, нито на министъра на здравеопазването – грешен подход! Явно е, че двете ведомства не сме успели достатъчно да координираме нещата и да можем да преодолеем тези затруднения. В страната нямаше такива напрежения, нямаше такива опашки. За съжаление в столицата и няколко големи градове се получи такова напрежение и такива опашки. Аз ще ви дам цялостна информация къде колко молби са подадени, кога са обработени и ви информирам, че това напрежение действително вече се преодоля. Случват се и такива неща – късно се прие законът, много късно, в края на м. ноември, поради това че се приемаше бюджет, късно излезе и наредбата. Може би и коледните празници попречиха в някаква степен да бъдат информирани и джипитата, което обаче искам да кажа, че не е работа на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз съм съгласен с Вас, че хората от службите „Социално подпомагане” не са здравни работници, но и общопрактикуващите лекари пък не са служители на службите за социално подпомагане. В крайна сметка когато джипито попълни едно такова удостоверение, той по никакъв начин не препоръчва някаква хранителна добавка, не препоръчва някакъв диетичен режим, най-малкото пък вие му я давате. Защото дори в наредбата, която сте подписали, е записано, че месечната добавка е добавка за социална интеграция и представлява парични средства, които допълват собствените доходи. Тези парични средства като 15% от гарантирания минимален доход, който е 55 лв., представляват 8 лева и 25 стотинки. Защо е необходимо за 8 лева и 25 стотинки тези хора да се редят пред лекарските кабинети? Аз повдигнах въпроса не защото смятам, че някой от тях ще бъде ощетен, напротив, сигурен съм, че никой от тях няма да бъде ощетен. Въпросът обаче е, че това изискване за взимането на удостоверение от общопрактикуващия лекар е напълно безсмислено, след като има една тежка социална оценка, направена от цяла социална комисия, назначена от дирекциите „Социално подпомагане. Между другото, дори и в закона всъщност няма изискване за представянето на такъв документ.
Освен това в чл. 33 от закона е записано, че предложението от служителя на Дирекция "Социално подпомагане" за отпускане или отказ на добавката, се прави единствено въз основа на социалната оценка. Защо тогава, след като има оценка на ТЕЛК, НЕЛК, социална оценка, трябва и това предложение от джипи-то? Това е едно ненужно изтезание на хора, и то, забележете, които имат над 71% увреждане. Всъщност тези 8,25 лв., специално за София, той може би ще ги похарчи само за да отиде до общопрактикуващия лекар, да не говорим за нервите, които ще изразходва там и за думите, които ще казват по адрес и на лекарите, и на вашето министерство.
В същото време е ненужно напрежение и сред общопрактикуващите лекари, които вършат една дейност, която липсва и в Националния рамков договор, и в изискванията на Националната здравноосигурителна каса, и в пакета дейности, определен от министъра на здравеопазването. Това е абсолютно ненужно изискване, утежняващо работата и на общопрактикуващите лекари, и на самите хора с тежки увреждания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Емилия Масларова – право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Шарков! Аз ще Ви предоставя информацията, която мисля, че е много важна, за да я имате пред себе си и ще кажа още нещо. Ето, Вие като народен представител и лекар при това, бихте ме разбрали.
Министерството на труда и социалната политика предложи на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса средства за интеграционни добавки, касаещи хранителните добавки и лечебните средства, да ги даде - те са над 34 милиона, да ги предостави на Здравната каса. След като тези хора са хора с увреждания, да ходят при своето джипи, което да напише какво е лекарството, което трябва да ползват, и когато човек отиде в аптеката с тази рецепта, на която има специален печат, от тези пари той си поема това лекарство.
Тук вече се връщаме към въпроса за интеграционните добавки и Вие казвате тези с и 71 и над 71% увреждане. Нека да не разглеждаме Законът за интеграция на хората с увреждания като панацея и като единствен. Защото аз бих попитала: с какво да интегрираме, как да интегрираме едно дете с церебрална парализа и е на инвалидна количка? За да го интегрираме, ние трябва да му дадем пари за транспорт, трябва да го заведем на училище, трябва да му намерим компютър. И това е така. Но всички ли трябва да интегрираме, или трябва на хората в определена възраст да предоставим социални услуги? Защото те са надхвърлили трудоспособната възраст, а интеграционните добавки да ги насочим към хората в трудоспособна възраст, за да могат да работят и да се реализират?
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Има социална оценка.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не говорим за социалната оценка.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ще Ви зададат сто въпроса за това!
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: А тогава ще ми зададат сто въпроса защо пък дискриминираме някои от хората. Дайте да видим Законът за интеграция към кого е насочен? Насочен е към хората, които трябва да се научат и са малки, към децата, към хората, които са в трудоспособна възраст. А на хората, които са излезли от трудоспособна възраст, трябва да им дадем социални услуги, с които да подобрим начинът им на живот, защото не можем да ги върнем на активна позиция на работа.
Така че поставяте въпроси, които явно трябва да ги дебатираме и в парламента и да се намеси сериозно и Комисията по здравеопазването, да ги обсъдим заедно и да подобрим този закон. Искам пак да кажа, че хората с увреждания получават различни бонуси по други 12 закона и те са много повече от тези интеграционни добавки – 126 милиона по Закона за интегриране на хората с увреждания. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Въпросът е да не ги разкарваме, а не дали ще ги получат.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (встрани от микрофоните): Аз мисля, че който е взел документ, за да ползва по другите закони, въобще няма да отиде за тези 8 лв. и 25 ст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народните представители Елеонора Николова, Мария Капон и Димитър Абаджиев към министър Масларова.
Госпожо Николова, моля да развиете Вашия въпрос към министър Масларова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Поводът да зададем въпроса е посещение на един гражданин – Димитър Константинов Димитров, директор на Дирекция "Здравословни и безопасни условия на труд" в Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда", в наша приемна, където той изложи оплаквания, че по повод на обстоятелството, че през 2003 г. е имал шанса да получи много добро ведомствено жилище започват и неговите проблеми като висш служител в инспекцията, които приключват с един изключително грозен инцидент. На 19 декември 2006 г., прибирайки се заедно със своята съпруга от лечение в дома си, заварва жилището си разбито, с лепенки, без да е получил нито документ за уволнение, нито документ, който да дава основание да бъде изваден от жилището.
Това ни даде основание да проявим интерес към съдбата на този служител, защото случаят е фрапантен, и да Ви зададем следния въпрос: как може да обясните факта, че и до този момент на този служител не е връчен никакъв административен акт, който да посочи основание за насилствено проникване във въпросния апартамент, както и за уволнение? Какви са законовите норми, които позволяват по такъв начин на улицата да бъде изведено едно семейство пред Коледните празници, като в семейството има бременна жена, възрастен родител и деца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Николова – госпожа Капон и господин Абаджиев не ги виждам! Тъй като това е една сага, аз ще предоставя на госпожа Елеонора Николова цялата преписка. Но искам да кажа, че през м. май 2003 г. със заповед на министъра по труда и социалната политика е дадено ведомствено жилище на Министерството на труда и социалната политика на въпросния жалбоподател господин Димитров, който малко преди това е бил назначен като директор на Дирекция "Здравословни и безопасни условия на труд" в Главна инспекция по труда. Искам да кажа, че жилището се намира в кв. "Овча купел", ул. "Боряна" и е 160 квадрата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сто и шестдесет квадрата?!
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, 160 квадрата.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, право да кандидатстват за настаняване във ведомствено жилище имат лица, които са в трудово правоотношение със съответното ведомство. Господин Димитров е в трудово правоотношение с Главна инспекция по труда, а не с Министерството на труда и социалната политика. Това, което той е цитирал във Вашето писмо, че той отговаря на всички условия, изискуеми по Закона за държавната собственост, не отговаря на истината.
На второ място, държавно жилище под наем за четиричленно семейство, съобразно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост – чл. 31, ал. 1, т. 3, е в размер до 55 кв. м. Ние се обърнахме към господин Димитров с молба да разделим това жилище на две - по 80 кв. м., за да можем да настаним и други служители на Министерството на труда и социалната политика, а не на други ведомства.
В тази връзка господин Димитров е бил посетен и предупреден от представители на Министерството на труда и социалната политика. Той счита, че това е своего рода провокация. След проведени многократни разговори с господин Димитров, за които има протоколи, проведени срещи с не по-малко от трима души, със заповед от м. август 2006 г. има допълнително споразумение към наемния договор за намаляване размера на наема и освобождаване от заплащане на режийни разноски – ток, вода, парно, чистачка, партер, асансьор. Господин Димитров отказва да подпише споразумението и нарушенията на закона, свързани с настаняването му, доведоха до единственото решение – отмяна на настанителната заповед. Същата е връчена с нотариална покана, получена от него на съответния адрес по месторабота на 13 септември 2006 г. Със заповед на областния управител на област София от 8 декември същата година е разпоредено изземване на имота, определен е срок за доброволното му освобождаване до 18 декември 2006 г. и е насрочено принудително извеждане по административен ред на 19 декември. Тази заповед е основание комисия от Министерството на труда и социалната политика, съвместно с представителите на отдел "Управление на собствеността" на областната администрация и служители на Столичната дирекция, да пристъпят към изземване на имота след отказ за неговото доброволно освобождаване.
Към момента комисията е сменила само външната брава и е запечатала жилището, без да влиза в него. Уведомление и нотариална покана за господин Димитров да изнесе вещите си до този час и тази дата не можем лично да му връчим, тъй като не може да бъде открит на нито един от адресите, на които можем да го намерим, включително и в жилището, за което Вие говорите. Всички действия на комисията по изземване на жилището са извършени при точно спазване на закона и всякакви твърдения за гавра и нарушаване на човешките права са меко казано некоректни.

Второ, в резултат на проверката на Инспектората трябва да кажа, че господинът от 1 юни до 10 октомври е извършил поредица от груби нарушения в трудовата си дисциплина. В тази връзка той е санкциониран за дисциплинарни нарушения, аз няма да ги изброявам, но те са във връзка с болнични, с ползване на служебен автомобил и т.н. Той има заповед за прекратяване на служебните му правоотношения. Заповедта за прекратяване на служебните му правоотношения не е връчена, тъй като господин Димитров съзнателно и преднамерено е отказал да я получи. Поради това уведомлението е извършено по реда на Административно-процесуалния кодекс чрез обявление на официално място за съобщения на ГИТ и чрез публикуване на Интернет-страницата на Инспекцията по труда.
Считам, госпожо Николова, че това е един случай за нагло и, бих казала, безкомпромисно използване на различни методи и похвати. Аз ще Ви предам цялата преписка, за да можете и Вие коректно да отговорите, тъй като той е бил във Вашите приеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо министър, аз не се съмнявам във Вашата добросъвестност, но виждам, че начинът, по който изложихте Вашия отговор, който е подготвен от вашите подчинени, показва, че човекът е прав. Неговото твърдение е, че всъщност цялото му нещастие идва от това, че е настанен в едно твърде добро жилище, което след това е пожелано от други служители. За мен остава непонятен въпросът как се свързва обитаването на това жилище, което пак това министерство и тази инспекция са му предоставили, с обстоятелството, че той е служител с най-високата оценка единица, че той е бил отстранен от Редакционния съвет на списание “Здравословни и безопасни условия на труд” все по повод на това жилище. По-нататък по отношение на него се отправя натиск, като се отстранява от Групата по международно споразумение между социалните министерства на България и Франция, отстранява се от групата, която работи с Белгия. В края на краищата този човек е имал опитността на безупречен служител до 2003 г., когато е поканен от Областната инспекция по труда във Велико Търново, на която е бил директор, заради висок професионализъм да дойде в София и да заеме именно това място. Бил е и главен секретар, бил е и директор на дирекция.
Ще се радвам да видя документите, които Вие ще ми предоставите, но оставам с впечатлението, че сагата по неговото уволнение е в пряка причинна връзка с много хубавия апартамент, който е обитавал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Ще се радвам да се запознаете с цялата документация и с всички нарушения на дисциплината, които е извършил господин Димитров като служител в Главна инспекция по труда. Не считам за коректно от парламентарната трибуна да изложа всички неща, които мога да кажа, защото аз съм запозната изцяло с този случай – да изложа как и по какъв начин е дошъл в София, как и по какъв начин е взел жилище в София. Тук не става въпрос, че искахме да му отнемем жилището. Ние не сме знаели какво върши той в Главна инспекция по труда, тъй като там си има управително тяло, там си има изпълнителен директор, там има други правила. Ние поискахме да разделим това жилище, да направим две от него, за да можем да настаним и други граждани. От страна на господин Димитров и неговото семейство не се прояви никакво разбиране, а едно упорство, че това му е дадено оттук до края на света и той може да го ползва. Все пак това са наемни отношения и вие сами разбирате, че това е жилище на Министерството на труда и социалната политика, а не на Главна инспекция по труда.
Що се касае до неговите дисциплинарни наказания, това е друга тема. Аз бих могла да Ви ги кажа, а също така би могло да Ви ги каже и съответното ръководство на Инспекцията по труда. Не е редно от тази трибуна да казвам много неща, които самият господин Димитров не би искал да чуе публично, защото няма да е в негов интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос от народните представители Антонела Понева и Атанас Атанасов относно движението на прокурорска преписка към министъра на правосъдието господин Георги Петканов.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин министър, констатирам не с учудване, че с Вас сме на едно мнение по отношение на създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Аз си задавам въпроса какво ще се случи с вашето министерство, като Инспекторатът излезе оттам, но това е друга тема. (Реплика от министър Георги Петканов.) Да, ще трябва да го прекръстим Министерство на затворите.
Сега по въпроса. Има голямо напрежение в Община Своге, господин министър, във връзка с един терен, който някой е решил да го превърне в сметище. Местното население си е направило труда да извърши проверки и ни предостави документи, от които е видно, че чрез документи с невярно съдържание е заграбена собственост от 105 дка землище в района на с. Владо Тричков. В тази връзка народни представители от Демократи за силна България изпратиха писмен сигнал до Софийската окръжна прокуратура, където е била образувана преписка № 2281 от 2006 г. С учудване обаче ние получихме писмо от прокуратурата, че с постановление от 15 януари 2007 г. е било отказано досъдебно производство по тази преписка.
В тази връзка искам да ви попитам, господин министър: в какво са се състояли извършените от прокуратурата действия по проверката и какви факти и обстоятелства са установени в резултат на тази проверка? Защото безспорно е, че документите, чрез които е придобита собствеността, са фалшиви, казано на буквален език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието проф. Георги Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева, уважаеми господин Атанасов! Посочената от вас преписка е образувана в Софийската окръжна прокуратура на 22 ноември 2006 г. На 27 ноември 2006 г. наблюдващият прокурор по реда на чл. 119, ал. 1 от Закона за съдебната власт е издал постановление с конкретни указания за извършване на тази проверка. Проверката е възложена на Окръжна дирекция “Полиция” в гр. София и е определен срок от 15 дни за нейното извършване. На 18 декември 2006 г. заместник-директорът на Окръжна дирекция “Полиция” е направил искане за удължаване на срока с 20 дни поради фактическа сложност на случая, като същото е уважено от наблюдаващия прокурор.
На 9 януари 2007 г. преписката е върната в Софийска окръжна прокуратура с изпълнени указания. На 15 януари 2007 г. наблюдаващият прокурор е издал постановление, забележете, за частичен отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 282, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Тъй като в хода на проверката са установени данни за използване на документ с невярно съдържание, както и Вие казахте, материалите по преписката са изпратени по компетентност на Районна прокуратура – гр. Своге.
На 22 януари 2007 г. Районната прокуратура е възложила допълнителна проверка със срок за приключване до десет дни. След изтичането на срока прокуратурата следва да се произнесе дали са налице основания за образуване окончателно на досъдебно производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Изумително е, че се говори за това дали има достатъчно данни да се образува дело по един случай, за който и за последния лаик в областта на правосъдието е ясно, че има нагла документална измама. Прокуратурата трябва да отиде, защото има всички данни за много сериозни престъпления, извършени от същите тези, които са си послужили с фалшивите документи.
Господин министър, хората очакват от Вас справедливост, очакват да бъдат наказани...
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: От мен?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Имам предвид управляващите, прокуратурата и всички органи, които се грижат за спокойствието на гражданите. А точно тези, които трябва да се грижат за спокойствието на гражданите, всъщност нарушават техните граждански права и вместо да се преследват тези, които вършат престъпление, се сплашват и се притискат хората, които протестират срещу тези престъпления. Нашето настояване е наистина да проследите много внимателно – това, което е и във Вашите правомощия, как ще се развият оттук нататък нещата, защото правителството чрез своите министри – визирам министъра на екологията господин Джевдет Чакъров, който изпрати сонди на това място, за да се извършат проверки дали теренът е подходящ за сметище, след като той трябва да е абсолютно наясно, че този терен е откраднат от истинските собственици. Там има много сериозно документално престъпление. С този акт на министър Чакъров правителството става съучастник в това престъпление. Затова наистина Ваш ангажимент е да предпазите правителството, на което и Вие сте член, да стане съучастник в това престъпление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието Георги Петканов за дуплика.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева, уважаеми господин Атанасов! Ще Ви цитирам чл. 35б, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт, с която норма се уреждат правомощията на съществуващия към момента Инспекторат към Министерството на правосъдието. Инспекторатът проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата в установените срокове, тоест – само сроковете. От посочената разпоредба е видно, че съдебният Инспекторат към Министерството на правосъдието е оправомощен за следи за спазването на сроковете, по които компетентният орган – в случая прокуратурата, трябва да се произнесе. Не са предмет на проверка конкретните действия на магистратите – в случая прокурорите, по съществото на делото, както и установените факти и обстоятелства, въз основа на които е издаден съответният съдебен акт. Не възразявам срещу това, което Вие твърдите, че има извършено нарушение или престъпление.
Има частичен отказ за образуване на досъдебно производство и всеки момент след приключването на този 10-дневен срок прокуратурата ще даде окончателен отговор. Надявам се, че този отговор ще Ви удовлетвори – ако има извършено престъпление, да бъде образувано такова дело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на правосъдието Георги Петканов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Първото питане е от народните представители Георги Камбуров и Васил Паница към министъра на здравеопазването.
Господин Камбуров, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Гайдарски. Моля за експедитивност, за да приключим до 14,00 ч.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин министър! През ноември 2006 г. с писмо, подписано от 28 лекари от Специализираната болница за активно лечение по детски болести бяхте уведомен за тежкото финансово и кадрово състояние на болницата, както и за методите и порочния стил на управление на изпълнителния директор д-р Николай Дренски. В Клиниката по неонатология към Специализираната болница за активно лечение по детски болести се приемат безотказно новородени деца с животозастрашаващи състояния и се извършва скъпоструваща високотехнологична, диагностична и терапевтична дейност. Клиниката, която е определена по стандарт на трето ниво по неонатология, приема деца от София и Западна България. Клиниката работи по осем клинични пътеки, но стойността на най-скъпата клинична пътека № 283 от 3500 лв. покрива едва 60 процента от извършваните медицински дейности. В стойността на клиничната пътека не е включен спешният труд на медицинския персонал, стойността на резервните части за денонощно работещите инкубатори, респиратори, монитори, транфузионни помпи, аспиратори и други. Годишно в клиниката се хоспитализират между 320 и 350 новородени деца, от които 70 и 80 на тегло от около кило и половина. В момента ординаторските основни месечни възнаграждения от 350 лв. се унифицират с основното трудово възнаграждение на главните асистенти, голяма част от които са с две специалности и извършват високотехнологични, диагностични и терапевтични процедури. Липсва стратегия за статута на болницата, липсват критерии за кадрова политика. В продължение на пет години в много от звената не са провеждани конкурси за началник клиника, завеждащ отделение и старши сестри. Няма конкурси за хабилитации и отпускане на асистентски места. Средната възраст на работещите доценти – шест души, е 60 г., а на главните асистенти – между 54 и 55 г.
Назначената от Вас комисия от Министерството на здравеопазването е направила проверка. Какви са нейните констатации, каква е позицията на Министерството на здравеопазването относно статута и перспективата на единствената в страната университетска детска болница с над 50-годишна история, като имаме предвид, че само за една година са напуснали 10 лекари и 20 медицински сестри? Дългът на болницата е намален за сметка на унизителното трудово възнаграждение на работещите. Заплатите са без корекция от 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Господин министър, разполагате с 5 минути за отговор.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми проф. Камбуров, д-р Паница! Във връзка с тези оплаквания от страна на служителите в болницата бяха извършени две проверки, които констатираха следното.
Първо, отчита се ръст на реализираните приходи от дейността през 2005 г. спрямо 2004 г. с 15,54%, а за деветте месеца на 2006 г. спрямо същия период – с 11%. Общите разходи през 2005 г. спрямо 2004 г. са се увеличили с 13,82%, броят на преминалите болни е увеличен с 593 души или с 11,21%. През деветмесечието на 2006 г. спрямо същия период от 2005 г. общите разходи са намалели с 9,95%. Използваемостта на легловия фонд значително се е подобрила в тези години. През 2003 г. има използваемост от 67%, през 2004 г. – 74%, през 2005 г. – 75%. Отчита се и подобрение на средния престой, който е бил в същите години с девет дни, след това е намаляван на 8,42, след това за следващата година е 5,94 за деветмесечието на 2006 г.


Естествено, съответно се е подобрил и оборотът на леглата. Виталитетът в тази болница е изключително нисък – 0,7% за 2003 г. и 0,6% за 2006 г. Към 30 септември 2006 г. задлъжнялостта в проценти към извършените общи разходи за дейността на болницата е значително ниска – 5,5% спрямо тази за групата университетски болници – 40,3%. Размерът на просрочените задължения е 31 986 лв., като за същия период на 2005 г. той е бил 181 000 лв., тоест около 4 пъти е намалена сумата.
Положителна тенденция е намаляването на просрочените задължения на болницата за деветмесечието. Обществените поръчки за периода 2004 и деветмесечието на 2006 г. са проведени при спазване на изискванията на Закона за обществените поръчки. Предоставената от Министерството на здравеопазването обаче целева субсидия за капиталови разходи не е използвана по предназначение, тоест за газификация на парното отопление на сградата на висшето училище в гр. Банкя, а е използвана за ремонт на помещения на Клиниката по неонатология. В лечебното заведение няма изградени и функциониращи системи за финансово управление и контрол. В болницата не са проведени конкурси – това, което и Вие изтъкнахте, за началници на клиники и отделения и за главна медицинска сестра, каквото е изискването на чл. 68 от Закона за лечебните заведения. Болницата е с изтекла акредитационна оценка за цялостната си дейност и за отделни медицински дейности. Срокът е изтекъл на 25 септември 2005 г. Съгласно изискванията на Наредба § 18 за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения, болницата е трябвало да подаде заявление за акредитация най-късно до 25 август 2005 г.
В резултат от двете извършени проверки по обстоятелствата по жалби от настоящи и бивши служители и проведената среща с персонала на лечебното заведение могат да се направят следните изводи. В голямата си част многобройните твърдения за административни и особено за финансови нарушения, извършвани от изпълнителния директор, не могат да намерят и не са намерили документално потвърждение. И при двете извършени обстойни проверки – финансова проверка, обхващаща периода 2004-2006 г., констатираните нарушения са сравнително малко и не са особено съществени с оглед медицинските и особено икономическите резултати на болницата, чиито показатели са адекватни на групата университетски болници и с тенденция към оптимизиране и подобрение. Същевременно обаче трябва да се отбележи, че видно от проведената среща с персонала на болницата е, че голяма част от лекарите – ординатори и хабилитираните лица са убедени, че изпълнителният директор няма необходимите качества. Твърди се, че той е груб, има груб управленски стил, некомуникативност, толериране на тесен кръг лица и допускане на немотивирани и безпринципни решения при управлението на персонала и определянето на възнагражденията, което поражда изявено недоволство от неговото управление и желание за неговото освобождаване.
Министърът на здравеопазването – тоест аз, проведох лични разговори с група представители на болницата и лично с д-р Дренски. На д-р Дренски бе възложено да вземе всички мерки за подобряване на психоклимата в болницата, като му беше заявено, че ако няма резултат в това отношение в най-кратък срок ще бъде освободен преждевременно, понеже срокът му изтича на 22 юни 2007 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител д-р Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, имам един допълнителен въпрос. С Ваша заповед от 11 декември м.г. разпореждате прием на недоносени деца от София и Западна България в Клиниката по неонатология към Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин Дом”, която, подчертавам, по своя характер е затворена клиника. Приемът на деца отвън с различна инфекциозна патология крие реална опасност от възникване на вътреболнична инфекция. Двете открити клиники обаче по неонатология – тази, за която говорихме преди малко - Специализираната болница за активно лечение по детски болести, и Първа градска болница са отворени и имат основна задача да приемат деца за интензивно лечение и рискови новородени. Разкриването на нови пет легла от финансова гледна точка изисква много средства, с които Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология не разполага.
Кое налага заповедта Ви от 11.12.2006 г., след като един месец по-рано Вие открихте реновираната Клиника по неонатология в Специализираната болница по детски болести, имате и лични впечатления от условията на работа в нея, да се пренасочват деца от София и Западна България към Специализираната болница по акушерство и гинекология, която е закрита структура? И какво имате предвид във връзка с доклада на нейния директор доц. Николай Доганов?
В заключение, искам да кажа и това, че аз имам впечатлението, че това или е грешка, с оглед характера на двете болници – едната открита, другата закрита – или Вие сте били подведен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Камбуров! Няма никакво подвеждане. В клиниката, за която Вие правилно отбелязахте, че само преди два месеца е открита лично от мен в Специализираната болница, леглата са недостатъчни. Вие знаете, че от година на година недоносените деца се увеличават по брой. Ние трябваше да търсим допълнителни резервни легла. Понеже в болницата по акушерство и гинекология, аз не знам защо Вие говорите, че тя е закрита – тя е открита, приема от цялата страна, понеже има възможност да разкрие нови пет легла и с оглед да улесним приема и достъпа до тези легла, открихме тези пет легла в болницата „Майчин дом”. Не виждам нищо лошо в това. Напротив, ние подпомагаме нашите деца, особено майките с недоносени деца да бъдат приети веднага, а не да търсят други възможности, да стоят и да чакат или евентуално да не се окаже необходимата помощ на недоносените деца. Мисля, че това е плюс, а не минус за недоносените деца в Северозападна и Югозападна България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров. В рамките на 2 минути моля да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Когато зададох този въпрос, господин министър, имах предвид, че клиниката по неонатология към Специализираната болница за активно лечение по детски болести е имала в близкото минало 30 легла. След това те са намалели на 20 легла, сега, доколкото си спомням, те са 15. Моята мисъл беше, че обременяването на болницата в „Майчин дом” с допълнителен прием на деца от София и Западна България е нерационално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има питане, зададено от народния представител Стела Банкова, към министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски. Госпожа Банкова ми съобщи, че внезапни обстоятелства налагат да напусне пленарната зала и парламента. Затова нейното питане евентуално може да бъде реализирано следващата седмица.
Следва въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Господин Шарков, заповядайте.


ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, съгласно подписаната от Вас Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 29 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, дейностите на спешните отделения, които от 1 февруари са към болниците, се ръководят от лекар с призната една от следните специалности: спешна медицина, анестезиология и интензивно лечение, кардиология, токсикология, ортопедия и травматология, хирургия, детски болести, нервни болести.
В тази връзка, уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е много кратък: каква е причината, поради която магистрите по медицина със специалност вътрешни болести са лишени от възможността да бъдат ръководители на спешните отделения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кратък, но съдържателен въпрос.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса на д‑р Шарков.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Шарков! Правилен е въпросът, който поставя д‑р Шарков – защо не са предвидени специалистите със степен магистър по вътрешни болести за ръководители на отделения? По принцип ние обсъждахме, че тези отделения трябва да бъдат ръководени само от тези, които имат специалност спешна медицина. Тъй като се оказа, че в България те са много малко, тогава решихме да разширим диапазона и включихме специалисти хирурзи, реаниматори, анестезиолози. Някъде се оказа, че няма и такива, и те са намалели. Решихме да разширим още малко кръга, включихме и ортопеди.
Между другото, решихме и допълнително съм написал в Наредба № 29 – ръководството ще гледа наредбата, включваме и специалисти магистър по вътрешни болести. Основна специалност – вътрешни болести. Така че и това желание ще бъде удовлетворено, стига само да има достатъчно хора. Включваме ги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков под формата на реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър.
След като толкова бързо реагира министерството, искам да Ви кажа още няколко неща.
Съществува, все още непроменена, Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ, в която е записано: центровете за спешна медицинска помощ организират и осигуряват провеждането на необходимите лечебни и специфични реанимационни дейности до настаняването на пациента в болницата. Само че след като спешните отделения вече са към болниците, как центровете извършват тази дейност? Вие променихте една наредба, но тази не е променена.
В същата наредба е казано: центровете за спешна медицинска помощ оказват спешна медицинска помощ на мястото на инцидента, по време на транспорта и в спешно отделение.
Как центровете за спешна медицинска помощ ще оказват спешна помощ в спешно отделение, след като то не е към тях, а вече е към болницата? Значи още едно нещо, което не е променено.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители на още една наредба, която променихте, господин министър – за консултативната медицинска помощ, с която премахнахте районните консултанти. Забележете, че е изключително трудно по-малки общински болници да не могат да ползват районни консултанти от съответната многопрофилна болница в областния град, а да е необходимо да викат републиканския консултант, който при оперативна дейност взема 40% от стойността на клиничната пътека.
Твърде много, господин министър, защото болницата остава да лекува пациента само с 60% от стойността на самата клинична пътека.
Забележете още нещо, използвам възможността да Ви го кажа, за да не задавам допълнителни въпроси. След като прехвърлихте спешните отделения от центровете за спешна медицинска помощ в многопрофилните болници за активно лечение, Вие закрихте и спешните сектори. На практика има стационарен екип за спешна медицинска помощ, който не е ясно къде осъществява своята дейност, къде е стациониран този стационарен екип, след като го няма в спешния сектор дори, който спешен сектор беше към филиалите. Той нямаше нищо общо с прехвърлянето на спешното отделение. Не знам защо човекът, който подготви тази наредба, реши, че трябва да го закрие.
На последно място, още нещо. В наредбата, която сте написали, съществува анестезиологично-интензивно-терапевтичен екип. Господин министър, няма такава специалност. Специалността е анестезиология и интензивно лечение, а не анестезиология и интензивна терапия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Явно господин Шарков следи всички наредби.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Шарков! Наредба № 25, която цитирахте преди малко, е коригирана – това е ясно. Не може да се работи със старите наредби, защото изцяло сме променили системата на спешна медицинска помощ. Вие знаете, че оттук нататък, включително от 1 февруари, започваме работа по друга схема. Към спешните филиали и спешната медицинска дейност те ще извършват изключително така наречената логистична дейност, превозваческа, като, разбира се, ние запазваме част от хората, които са били там фелдшери, сестри, лекари, които не желаят да бъдат прехвърлени към болницата. Те ще обслужват линейките, които отиват на мястото на инцидента и ще оказват спешна помощ на мястото, където е станал инцидентът.
Няма да има, както беше досега, лекари, които стоят постоянно долу – обикновено няколко човека без специалност. Когато дойде примерно някакъв болен, трябваше да викат специалисти – съответно гинеколог, хирург или ортопед и т.н.
Ние предвиждаме, както е в целия свят, всички лекари, които ще оказват спешна помощ, този ден да бъдат на разположение на спешния център – по всяко време. Даже когато екипът тръгне да превози човека от мястото на инцидента, ние вече знаем, че този човек се нуждае примерно от консултант-хирург. Или ако се касае за екстраутеринна бременност, за кървене от гениталии и т.н., веднага е готов гинекологът, хирургът или ортопедът, или другият специалист – реаниматорът анестезиолог. Те трябва да бъдат на разположение и да бъдат готови там, когато пристигне болният.
При тази разпокъсаност, която съществуваше между институциите – между спешния център и болницата, те бяха съвсем отделни, се чакаше. Примерно хирургът оперира горе и може да слезе след един час.
Каква е файдата, ако този болен е докаран примерно на петата или на десетата минута, а няма специалист, който да каже какво да се прави по-нататък? Ето това предвиждаме сега. Това, което правят навсякъде. Тоест специалистът да чака болния. Той няма да бъде долу, да стои постоянно, а ще бъде викан, когато е необходимо. Хирурзите си работят, но има един, който е на разположение през цялото време – стои и чака. Ще има един гинеколог, ортопед и т.н., за да може, след като болният пристигне, веднага да му се окаже съответната помощ, заболяването да се диагностицира и да се действа. Примерно ако е неврохирургичен случай, да се направи оперативна интервенция, да се отиде на рентген и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
С това изчерпахме днешния парламентарен контрол.
Следващото заседание е следващата седмица, сряда, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,50 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Десислав Чуколов

Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ