Народно събрание на Република България - Начало
Начало> Пленарни заседания > Стенограми от пленарни заседания
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 16 февруари 2000 г.
Открито в 9,03 ч.
16/02/2000
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов

    Секретари: Анелия Тошкова и Камен Костадинов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Днес рожден ден имат заместник-председателката госпожа Петя Шопова (ръкопляскания) и народният представител Иво Атанасов (ръкопляскания). Да им е честито! Всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
    Постъпили законопроекти и проекти за решения от 9 до 15 февруари 2000 г.:
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерския съвет. Водеща е Комисията по националната сигурност. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    Законопроект за минималната часова работна заплата и индексация на доходите. Вносител е народният представител Александър Томов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносител е народният представител Светослав Лучников. Водеща е Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Вносител е народният представител Стефан Нешев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
    Проект за решение за избиране на членове на Националния съвет за радио и телевизия. Вносител е народният представител Георги Първанов.
    Проект за решение за промени в състава на Комисията по образованието и науката. Вносител е народният представител Николай Христов.
    Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е народният представител Асен Агов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    По дневния ред има направени предложения:
    - от народния представител Димитър Димитров - да бъде включен като точка от дневния ред проект за решение за избиране на временна комисията за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях;
    - от Парламентарната група на Народния съюз точка първа от дневния ред да бъде промени в състава и ръководствата на постоянните комисии;
    - и предложение от Парламентарната група на Съюза на Демократичните сили.
    На Председателски съвет приехме да се гласува по предложението на народния представител Димитър Димитров, да се включи в седмичната програма предложението на народния представител Николай Христов и на Парламентарната група на СДС, въз основа на което е изготвен проект за програма за работата на Народното събрание за 16 - 18 февруари 2000 г.:
    1. Проекти за решение за попълване съставите на постоянни комисии и делегации.
    2. Първо четене на законопроекта за лова и опазване на дивеча - продължение.
    3. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, върнат от президента на Република България с Указ № 15 по чл. 101 от Конституцията.
    4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Република Полша, Словашката република, Република Словения, Република Хърватска и Румъния за продължаване на програмата CEEPUS. Вносител е Министерският съвет.
    5. Второ четене на законопроект за българите, живеещи извън България. Това са два законопроекта, приети на първо четене.
    6. Първо четене на законопроекта за държавния протокол.
    7. Проект за решение за избор на член на Националния съвет за радио и телевизия.
    8. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    9. Парламентарен контрол.
    По предложенията за дневен ред някой от вносителите или, ако има предложение за отпадане или разместване?
    Има думата господин Димитър Димитров.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Моля като т. 4 от програмата за работата на Народното събрание през тази седмица да бъде включен проект за решение за избор на временна комисия за хода на приватизацията, приватизационните сделки, мерките по структурната реформа и резултатите от тях. Това предложение не е ново. То е правено от редица мои колеги от Парламентарната група на Демократичната левица и достатъчно подробно и пълно е аргументирано.
    За мене и Парламентарната група на Демократичната левица е необяснимо защо мнозинството продължава да отхвърля това предложение. Защо мнозинството не реализира едни от основните функции на народния представител или Народното събрание като цяло, а именно контролните функции на Народното събрание върху действията на изпълнителната власт, особено по такъв изключително важен въпрос, какъвто е трансформацията на собствеността в страната в момента? Явно е общественото внимание към проблемите на приватизацията. Явно е, че този процес е непрозрачен и зависещ от редица субективни фактори. Явно е, че не се изпълняват следприватизационни ангажименти по отношение на работни места, инвестиции и редица други проблеми. Явно е, че е неясен произходът на редица от средствата, които се реализират в приватизационния процес.

    Вероятно може да се каже, че контролните функции на народния представител могат да бъдат реализирани и чрез актуални въпроси и питания, но е пределно ясно, че реално представители на изпълнителната власт отказват да подават такава информация. И аз ще ви дам само два примера.
    Единият пример е с моя избирателен район.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтича.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Реално беше отказана информация за извършена приватизационна сделка по отношение на бройките работни места, инвестиции и редица други ангажименти.
    Миналата седмица бяхме свидетели...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето Ви изтече.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: ... Приключвам.
    Бяхме свидетели, че беше отказана реална информация за оценителската фирма по скандалната сделка с окръжните аптечни предприятия.
    Много Ви моля да поемете ангажимента и да подкрепите предложението за съставянето на тази временна комисия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Димитров. Моля, гласувайте!
    Гласували 191 народни представители: за 77, против 97, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте проекта за седмична програма така, както беше прочетен.
    Гласували 169 народни представители: за 136, против 2, въздържали се 31.
    Седмичната програма е приета.

    Преминаваме към първа точка:
    ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ И ДЕЛЕГАЦИИ.
    Това са редица от проекти. Аз ще ги чета последователно и ще ги гласуваме.
    "Проект за решение
    за промени в състава на Комисията по
    образованието и науката
    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    РЕШИ:
    1. Освобождава Димитър Георгиев Стефанов като член на Комисията по образованието и науката.
    2. Избира Веселин Методиев Петров за член на Комисията по образованието и науката".
    Някой желае ли да се изкаже? Не.
    Моля, гласувайте проекта за решение.
    Гласували 171 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 5.
    Решението е прието.
    "Проект за решение
    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    РЕШИ:
    Избира Димитър Георгиев Стефанов за член на Комисията по външна и интеграционна политика".
    Моля, гласувайте!
    Гласували 144 народни представители: за 133, против 4, въздържали се 7.
    Предложението е прието.
    "Проект за решение
    за промяна в състава на Комисията по
    бюджет, финанси и финансов контрол
    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    РЕШИ:
    1. Освобождава Стефан Петров Личев като член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    2. Избира Калчо Петров Чукаров за член на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол".
    Моля, гласувайте!
    Гласували 137 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 9.
    Решението е прието.

    "Проект!

    Р Е Ш Е Н И Е
    за промени в състава на Комисията по правата на човека,
    вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Избира Веселин Методиев Петров за член на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите."
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 12.
    Решението е прието.

    "Проект!

    Р Е Ш Е Н И Е
    за промени в състава на Комисията по икономическата
    политика

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Избира Стефан Петров Личев за заместник-председател на Комисията по икономическата политика."
    Моля, гласувайте.
    Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
    Решението е прието.
    И последният проект за решение:
    "Проект!

    Р Е Ш Е Н И Е
    за промяна в състава на постоянната делегация в
    Асамблеята на Западноевропейския съюз

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Избира Владимир Стоянов Джаферов за ръководител на постоянната делегация в Асамблеята на Западноевропейския съюз."
    Моля, гласувайте.
    Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
    Решението е прието.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА, НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛОВА - продължение на разискванията.
    Има думата госпожа Меглена Плугчиева.
    Моля квесторите да поканят, ако е тук, заместник-министъра Милко Станчев.
    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам една изключително тежка задача в момента, като си позволявам да изкажа едно професионално мнение пред вас, а именно на базата на моята квалификация и съответно научна и практическа дейност в сферата на горското и ловното стопанство. Напълно разбирам, че това е една непосилна задача в парламент, където преобладаващата част са политици или пък представляват интересите на определени групи от обществото, които имат отношение към този закон и към тази изключително сложна и конфликтна материя, каквато е дивечът, ловът и ловното стопанство.
    Позволявам си или съм задължена също да направя и уговорката, че изразявам в момента лично мнение и не ангажирам с него парламентарната група, която представлявам.
    Искам да се спра на няколко основни момента в този закон или в тези няколко закона, или по тази материя, като си позволявам да започна с това, че това е една изключително сложна и важна материя, в която се преплитат изключително много и различни интереси. Това са интересите на обществото, интересите на държавата, интересите на ловците, интересите на собствениците на земи и на гори, интересите на природозащитниците и т.н. Както виждате, от това се диктува или следва едно кълбо от противоречия и конфликти и целта на този закон или на закона, който трябва да бъде разгледан и приет от парламента, би трябвало да си постави амбициозната задача да се потърси точен баланс на всички тези интереси. Затова си позволявам да обърна вниманието ви на няколко въпроса.
    Аз с особено внимание следих внесените закони от страна на проф. Стоянов и група народни представители, съответно изказванията на колегите Христо Смоленов, на д-р Шишков, законопроекта на господин Лъчезар Тошев и си позволявам да изразя следното становище.
    На първо място, историческата справка, която те направиха, беше както изпълнена с факти, така и с много емоции. Вярно е, че нашата страна има много дълги традиции в организацията на ловното стопанство, като корените на законодателството можем да търсим още в 1880 г. След това се появява закон през 1897 г., 1926 г., 1948 г. и 1982 г.
    Трябва обаче да се подчертае, че през последните 50 години - от 1945 - 1946 г. до 1990 г., имаше създадена една общо взето деформирана ситуация в нашата страна: по стечение на обстоятелствата Ловно-рибарският съюз имаше една привилегирована позиция спрямо държавата - ловните територии на страната бяха разпределени в съотношение 85 на сто към 15 на сто в полза на Ловно-рибарския съюз.
    В това нямаше нищо лошо дотолкова, доколкото въпреки конфликтите и напрежението държавата съумяваше да инвестира в ловното стопанство, съумяваше да упражнява нужния контрол. И не бива в този момент, когато се разглеждат законопроекти за организацията на тази изключително важна материя, да се пропусне и да не се подчертае, че точно през последните 50 години в България имаше едно създадено и издигнато на високо културно ниво ловно стопанство, което съперничеше напълно с европейското ловно стопанство, където държавата не само инвестираше, а успяваше да създаде съответния екологичен баланс, така че дивечът в неговата популация да бъде стопанисван и ползван правилно, а именно да се създадат едни популации със съответната полова и възрастова структура. Така че ловът и ловното стопанство мога да кажа спокойно, че бяха сочени за пример като начин на организация и съответно бяха удовлетворявани както интересите на ловците, така и на държавата, като имаше и съответните стопански приходи от тази дейност.
    В залата миналия път прозвучаха едностранни изказвания, и то главно от страна на ловците. Напълно разбираемо е и аз с особено умиление следих изказванията и на колегата Смоленов, и на всички страстни ловци, които бяха наситени с много емоции - за каскети, бомбета и калпаци, които заедно, организирани като ловци, се грижат като природолюбители и като ползватели за дивеча. Лично аз уважавам тази страст и уважавам тяхното желание и занапред да упражняват своето право на лов.
    Конкретно спирайки се на законопроектите, които бяха представени, си позволявам да направя следната оценка и да обърна внимание на факта, че на дивеча, на първо място, трябва да гледаме от гледна точка като на един природен ресурс. И след като всички сме единодушни, че този природен ресурс се признава за държавен, то би трябвало оттук и да си зададем въпроса след като този държавен дивеч остава или се приема от всички като такава собственост, то защо се оспорва правото на държавата тя да поеме или да има отговорността за стопанисването, ползването и управлението на дивечовите популации и управлението на лова и ловното стопанство?
    Искам да подчертая също, че в последните десет години, когато държавата на практика се преструктурираше в областта на горското и ловното стопанство, когато имаше наистина една анархия във взаимоотношенията и непрекъснати промени, всичко това се отрази пагубно на дивеча и на ловното ни стопанство. Ще подкрепя това с цифри, които са официални и могат да бъдат получени от всеки народен представител. Популациите на най-ценните видове дивеч - на благороден елен, на лопатар, на сърна, на дивата коза, на муфлона, всички тези видове едър дивеч за съжаление са в момент на заплаха или са в състояние на рязко намаляване на тяхната популация не само като количество, но и като качествена характеристика на тези видове дивеч. Да не говорим за дребния дивеч - заек, фазан, яребица и т.н., които са с рязко намалени популации.
    Трябва да се признае и да се чуе в тази зала, че през последните десет години се продават и се подаряват ловни билети, че рязко се увеличи броят на ловците и то на хора, които придобиват ловен билет без да са положили изпит и без да имат изобщо представа за какво става дума, когато би трябвало да говорим наистина за култура на поведението на ловеца, професионални знания по биология и екология на дивеча, съответно организация на ловното стопанство. Всички тези наистина анахронизми и всички тези недопустими явления, които се развиха през последните десет години, водят дотам, че докато в Западна Европа има свръхпопулация на дивеч, то в една България, където има най-ценните видове дивеч, опасността от тяхното унищожаване е налице.
    На този парламент обаче трябва да се отдаде дължимото. И си позволявам да направя комплимент на Министерството на земеделието и горите, че то въпреки много сложната и твърде конфликтна и противоречива материя, свързана с лова и дивеча, си позволи и пое риска да предложи и да внесе този законопроект за лова и опазване на дивеча. Защото няколко парламента и няколко правителства не намериха смелостта да излязат пред обществото и пред парламента със съответните законопроекти, за да се въведе ред в организирането и ползването на дивеча, най-вече в неговото опазване. Днес на дивеча трябва да се гледа като на природен ресурс, а на ловците - като еколози и природозащитници, а не само като на ползватели от каменната ера.
    Затова си позволявам да коментирам, че предложените законопроекти на господин Тошев и на проф. Стоянов, който пламенно отстоява интересите на ловците, не са достатъчно професионални. А всички тук присъстващи не трябва да подценяват дивеча и лова и да не го смятат само като хоби или спорт, а да се знае, че това е една наука и практика и всичко, което се прави, трябва да бъде подчинено на основните природни закони и научни принципи за стопанисване и ползване на дивеча.
    Позволявам си да кажа също две думи за двете основни системи, които съществуваха в Европа. Те отразяват конфликта на интереси най-добре, а именно по отношение въпросите на собствеността. В Европа има две системи. Едната е така наречената арендна система, или позната под другото име - доминална, и втората е така наречената регална или лицензна система. Става въпрос единствено за различни принципи на собствеността. В цяла Западна Европа - Германия, Австрия, Дания, Холандия, действа така наречената арендна система. Упражняването на правото на лов е пряко свързано с правото на собственост върху земята или гората. При другата система - регалната или лицензната, държавата е собственик на дивеча и тя дава лиценз и определя начина и реда на ползване на дивеча. След като се знаят тези две основни системи и след като всяка от тях има своето историческо развитие и даденост, която се е насложила във времето и е показала своите предимства и недостатъци, то за България би трябвало, като имаме предвид чуждия опит, да направим най-подходящото и най-доброто, което отговаря на нашите добри традиции, и в същото време да направим нещо, което отговаря и на европейското съвременно мислене, именно отношение към дивеча като природен ресурс и част от биоразнообразието, един ресурс, на който трябва да се гледа вече от гледна точка на екологията, отколкото като чисто консумативен характер.
    Затова аз си позволявам да подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет, да изкажа мнение, че той е най-близко и най-професионално изготвен, най-близък до съвременните тенденции на развитие на ловното стопанство в Европа, да изразя мнение, че той дава право на държавата природосъобразно и устойчиво да организира и управлява дивечовите популации в страната. В никакъв случай не бива да остава сянка на съмнение, че ловците са пренебрегнати или някой посяга върху тяхната същност на организация. Напротив, на ловците се дава още по-голяма свобода.
    В този момент аз бих си позволила да препоръчам на Министерския съвет и на вносителя на закона - Министерството на земеделието и горите, да даде известни допълнения в частта, която касае функциите и задачите на Ловно-рибарския съюз, за да няма съмнение, че те са ощетени или че някой посяга на тяхното организирано движение или на всичко, което те са създали дотук. Напротив, те получават една много по-голяма свобода, но всичко това се организира под контрола на държавата.
    С това приключвам и искам да си позволя от името на тези, които професионално, а не политически гледат на нещата, да ви призова да подкрепите този закон, който се ползва с подкрепата на професионалистите в страната и с експертните оценки на чужди специалисти в областта на горското и ловното стопанство. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
    За първа реплика има думата господин Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо Плугчиева! Вие се представихте като професионалист и колкото човек е професионалист, толкова трябва да бъде внимателен в политическия живот. Споменахте калпаци, каскети и меки шапки. Аз искам да Ви кажа, че грешите дълбоко в нещо. В какво? Кажете ми една държава, в която е признат дивечът за държавна собственост и няма национална организация по лова? И членският внос да не е задължителен. Кажете ми една държава в света от изток до запад и от север до юг, където няма единна организация в лова?
    И, второ, не забравяйте, този вид дейност не е комерсиален. И след като не е комерсиален, нека да се съобразим с обстоятелството, че е спорт и че този вид спорт е специфичен. И за разлика от другите спортове, които са до 25-35 години, този е почти до края на живота на хората. Това е нещо специфично и е силно национално. Добре, че такава научна дейност не са развивали в миналия век и в началото на този век, който е създал един пример на организация и на ред в лова. Съжалявам за Вашето мнение и се дистанцирам. Мисля, че този път Вие направихте една грешка, увлечена в професионалността. Обикновено се получава така, че научният работник много обича научната си работа и не се доближава до живота. Това е честата грешка. И аз съм я правил. Мисля, че Вие направихте такава грешка. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За втора реплика има думата господин Григор Шишков.
    ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Плугчиева, аз съм чувал Вашето име като специалист. Очаквах, че в днешното си изказване Вие ще отдадете по-голямо внимание върху вашите виждания за организацията на лова в страната - нещо, което само мимоходом споменахте, че трябва да има някакви подобрения. А същевременно защитихте клаузи, с които почти всички тук сме съгласни. Така че моята реплика към Вас е да дадете своето становище как виждате организацията на лова в страната в бъдеще и как тя да бъде вмъкната в този законопроект. Нещо, което бихме счели за по-съществено в изказването Ви, отколкото тези неща, които досега много колеги споменаха в своите изказвания. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря, господин Шишков.
    За дуплика има думата госпожа Меглена Плугчиева.
    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ДЛ): С моето дълбоко уважение към проф. Стоянов, аз съм изненадана, че той е като че ли лично засегнат от коментара, който аз си позволих да направя с уговорката, че правя този коментар, първо, лично, второ, професионално и с пълното съзнание, че ще си навлека гнева на по-голямата част от политиците, защото те отстояват един или друг интерес, а аз се опитах да представя неутралната позиция и то професионално.
    В моето изказване коментарът за каскети, шапки и т. н. беше точно с уважение към проф. Стоянов. И никой не оспорва организираното ловно движение - нито аз, нито в закона на Министерския съвет има оспорване, ликвидиране или унищожаване на възможността ловците на свободен принцип да се организират, да се обединяват и да съществуват като организация. Напротив, позволих си да направя препоръката, че това трябва да бъде допълнено в законопроекта на Министерския съвет.
    По отношение на това, че на лова трябва да се гледа само като спорт си позволявам въпреки всичко да твърдя, че това е една остаряла и неактуална позиция. Ловът в неговото многообразие от интереси е съответно и една разностранна човешка дейност.
    По отношение на д-р Шишков. Искам само да си позволя да му кажа, че моите конкретни професионални виждания ще дам писмено като предложения между първо и второ четене. Така че не виждам какво допълнително мога да му отговаря. Целта беше само да изразя принципно становище по така внесените законопроекти и да не лишавам парламентарната група, която има вече претенции към мен, да изрази друго, по-различно становище.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Плугчиева.
    Господин Згурев има думата.
    НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам първо да благодаря за силното и доброто професионално изказване на колежката Плугчиева. Аз самият не съм лесовъд, аз съм ловец - точно от другата страна на барикадата. Но не мога да не подкрепя изказването. Още повече, че ако повечето колеги ловци, както и вносителите на някои от законите си бяха направили труда да направят една кратка историческа справка, по-скоро, да прочетат един от фундаменталните трудове на корифея на българското ловно стопанство проф. Методи Русков, щяха да видят, че този проблем, който в момента дискутираме, съществува от началото на века. Пред мен е статията на проф. Русков от 1939 г. как да рационализираме нашето ловно стопанство. И точно в тази статия са дадени абсолютно всички отговори на въпросите, които днес повдигаме.
    Коя е водещата роля - на лесовъда или на ловното сдружение? Безспорно водещата роля е на лесовъда, той е специалистът. Никой не отрича ролята на ловеца като защитник на околната среда, като ползвател на дивеча. Защото при нас действително съществува така наречената регална система, за разлика от Германия и от другите страни. И никой не отрича правото на сдружаване на ловците. Всеки има право да се сдружава, но защо трябва да се налага една-единствена монополна организация? Какво лошо има? Давам пример с шофьорите - защо трябва, след като си издържал изпита и си взел шофьорска книжка, да си длъжен да членуваш в Съюза на автомобилистите? Не си длъжен.
    РЕПЛИКИ ОТ ДЛ: А защо не попитахте за лекарите?
    НИКОЛАЙ ЗГУРЕВ: Това е съвсем друго. Това е съсловна организация, колега. Ловец не е професия, ловец е хоби. Така че да правим разлика между двете неща. Аз не виждам защо толкова се дискутират такива проблеми. Кое е водещото? Естествено водещото е лесовъдът. Той е специалистът. Ловната организация също има своето място в лова и в организирания ловен живот. Пак казвам, аз съм ловец и смея да кажа, сериозен ловец. Но ловната организация винаги трябва да бъде на второ място, на втори план, защото тя е ползвател, тя трябва да влага своите усилия, своите средства за разширяване на дивечовия запас, за запазването на дивеча и за неговото ползване. Но да оставим работата на специалистите преди всичко. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Згурев.
    Има думата господин Козалиев.

    ВАСИЛ КОЗАЛИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все си мислех, че поне този закон няма да бъде политизиран в неговото обсъждане и в неговото приемане, още повече, че той е една специфична тема, както и колегите се изказаха преди мен. От изказванията не приемам, че по тази тема има специалисти и няма специалисти и всички останали или не я разбират, или я разбират малко.
    Председател съм на дружество и при всички случаи изразявам една не толкова субективна позиция на ловците, колкото една обективна позиция на реалностите на днешното време. Разбираме, че последният закон от 1982 г. е остарял и всичко това, което се промени от 1990 г. насам, налага приемането на един нов закон. Това е безспорно, това е нормално и това трябва да бъде факт. Обаче в това приемане ние трябва да съчетаем няколко неща и на първо място това е българският опит, и неслучайно колегите акцентуваха на тази повече от 100-годишна история, на опита ни в това дело. Надявам се, че поне по този закон няма да има някой от колегите или председател на комисия, който да каже, че ние тук също имаме поставени, както често ни се казва, някакви изисквания от Международния валутен фонд или от Световната банка, които трябва стриктно да спазим. Имайки предвид състоянието точно на лова и на ловното стопанство в някои от европейските страни, където популацията на дивеча, където въобще ловната фауна е много, много на по-задно място, отколкото е в България в момента.
    Затова вниманието ни към този закон е особено нужно, за да не се превърнем като някои страни, в които в момента имат само врабци и обстрелват само врабци. Ловът обаче не е само страст и разтуха, той не е само и спорт, а той е и едно огромно задължение, за което колегите би трябвало да обърнат особено внимание. Защото ловецът не спортува, това не е само страст, а той полага ежегодни грижи върху популацията на дивеча. 80 на сто от членския внос на ловеца сега отиват за възпроизводство. Защото ние знаем какви са възможностите на държавата и то особено в сферата на заделянето на средства за тази дейност. Да си представим какво би станало, ако тези 80 на сто от членския внос на ловеца не отиват за възпроизводство? В предлаганите ни три закона аз дълбоко се съмнявам, че този въпрос би могъл, особено в закона на Министерския съвет, да бъде успешно решен.
    Две са основните различия според мен в законите.
    Първото, същественото различие е да съществува ли Национална ловна организация? Да, Национална ловна организация ние имаме повече от 100 години. Тази Национална ловна организация е доказала своето място в тази дейност в страната. И неслучайно още от 1893 г. и Стефан Стамболов, и Димитър Греков, и 126 политици, ръководители, офицери, занаятчии са излезли с призив, с възвание, казвайки, че от известно време за голямо съжаление мнозина от нас, българските граждани, злоупотребяват с дадената им свобода и не съблюдават правилата и законите. Казват, че ловът намаля и ето защо - казват те - ние призоваваме всички ловци от цялото Княжество най-сърдечно да се сгрупират всички.
    Значи, нашите предшественици са достигнали до тези изводи още в 1893 г., че ловът не може да бъде някакво свободно занятие, не може да не бъде организирано. Не може всеки да вземе пушката и да тръгне да ловува. Тук трябва да има ред, при всички случаи трябва да има устав, трябва да има морален кодекс, който да се спазва. Ето за това е нужна тази организация. Тя не е нужна за друго.
    Затова аз отговарям и на някои от преждеизказалите се, които използват един мотив, че едва ли не това е една монополна организация и само заради това, че е монополна, ние при всички случаи трябва да не я впишем в този закон, а да направим едно свободно сдружение на ловците - който желае, да се сдружава, а който не желае, да не се сдружава. А какво ще излезе оттам нататък? Така повелявала Конституцията.
    Аз искам да помоля колегите да прегледат решенията на Конституционния съд и особено решението от 1994 г. и да видят, че и по този въпрос Конституционният съд се е произнесъл и то се е произнесъл в полза на ловната организация.
    Не на последно място искам да ви цитирам и закона от 1926 г., който беше цитиран и от преждеизказващите се. Там има една специална глава девета, уважаеми колеги, в която глава се цитират всички правомощия на ловната организация. Даже в чл. 58 е казано, че ловната организация се управлява съобразно устав, утвърден с Указ на Царя. И това е записано в един от най-добрите ни ловни закони от 1926 г. И наистина такъв Указ на Царя има, който утвърждава всички права и ангажименти на ловната организация.
    Така че по тази тема дали ние трябва да запишем в приетите закони и още няколко членове как да бъде регламентирана дейността на Ловния съюз, аз смятам, че това ще бъде едно голямо завоевание, ако можем да го направим всички заедно между първо и второ четене. Още повече, че и колегите изтъкнаха тук един друг пример. Ние накарахме всички лекари да членуват задължително в Лекарския съюз, защото това било съсловна организация. А тук една организация, в която трябва да има изключително много ред, трябва да има изключително много дисциплина, трябва да има порядък, една организация, която се е утвърждавала 115 години вече в страната, една организация, която е доказала, че милее за дивеча, че всяка година отделя по 5 - 6 млн. лв. за възпроизводство на дивеча, която е доказала своето място в страната, в историята и в гражданското ни общество, сега в момента ние се страхуваме да запишем какво точно би трябвало по-нататък да стане след така прокламираните от вас ловни сдружения.
    Вторият главен проблем, по който се спори, това е проблемът по стопанисването на дивеча. Стопанисването на дивеча е добре описано в глава четвърта от закона на Министерския съвет. Разбира се, тук има няколко проблема. Значи, дивечът ще се стопанисва от българските ловци, от ловните сдружения и от български юридически лица, разбира се, и от държавата до 15 на сто, в които евентуално държавата ще развива своите дивечовъдни станции, развъдници и така нататък. Но ние не трябва да забравяме, че в тези 15 на сто в момента те държат 70 на сто от дивеча в България. Останалите 85 на сто, които евентуално ние бихме дали на ловните сдружения за ползване, съдържат едва 30 на сто от лова. Стои въпросът: кой ще се договаря с държавата? Ловното сдружение какво ще представлява? Ще бъде юридическо лице или няма да бъде? Ще бъде регистрирано по Закона за лицата и семейството, или пък ще бъде регистрирано по Търговския закон?
    В момента в България има около три хиляди ловни дружинки. Тези ловни дружинки са организирани в 132 ловни дружества. Дружествата членуват в Националната ловна организация. Намалявайки площите, в които една ловна дружинка може да стопанисва от 1500 на 500 хектара нормата за дребния дивеч и от 3000 на 1500 хектара минимална ловна площ за едрия дивеч, това означава, че ние допускаме тези 3000 дружинки да се разроят, да станат може би три пъти повече - да станат 9000 примерно. Това е нормално. Ловните дружинки са може би в момента един оазис на нормалното човешко общуване, за разлика от разслоението в обществото. Мисля, че тук и проф. Стоянов акцентира върху този въпрос - за разлика от разслоението в обществото, ловните дружинки са оазис на нормално човешко общуване.
    Ние даваме още една предпоставка с това разслоение, с този нов голям брой на ловните дружинки някои от тях, колеги, може би да се формират и на други принципи, които, мисля, че не носят нищо добро за гражданското общество в страната. Не рискуваме ли по този начин наистина този последен оазис да изчезне от нашето ежедневие?
    Спорим затова, че едва ли не 85 на сто от ловните дружинки ще наемат за един срок от 5 до 13 години ловните площи, ще ги експлоатират, ще се грижат за дивеча. Обаче има една ал. 5 на чл. 42, която искам да ви прочета: "Стопанисването на дивеча в ловно-стопанските райони, за които няма формирано ловно сдружение или е прекратен договорът, се предоставя от държавното лесничейство по реда на ал. 1." - де факто на българските юридически лица. Нашето съмнение е, че тази ал. 5 ще бъде използвана доста често. Какво означава дружинката или сдружението да се договори с лесничейството? Да си представим, че чести ще бъдат случаите, в които тя няма да успее да се договори може би за цена, може би за това, че няма да съвпаднат общите интереси на всички, че няма да има дружинка или сдружение на тази ловна площ. Нашите села са обезлюдени. Може би в 80 на сто от нашите села имаме по 10 - 12 човека, които излизат на лов и от тях може би 2 - 3 ще продължат. Та високите такси в момента карат българските ловци да си продават оръжието и да се отказват от своята дейност. Защо не погледнем какви условия сме създали в момента на тези хора, които 30 - 40 или 50 години са правили точно това? Какво в момента като държава сме направили?
    Затова моето съмнение е, че тази ал. 5 ще бъде използвана много често, за да се прехвърлят точно тези добри ловни площи не на съответната дружинка или на съответното ловно сдружение, а на така прокламираните в закона български юридически лица. Какво е това? Може ли някой да каже защо е кръстено точно така? "Български юридически лица" - та нима един чужденец не може да бъде българско юридическо лице на 100 процента? Или просто, защото ние трябва да кажем де факто на ловците в страната, че "ние, вашите интереси, с този закон не ги нарушаваме, уважаеми ловци". Това не е точно така, уважаеми колеги. Ако прочетем закона по-внимателно, ще стигнем до този извод.
    Какво означава и "свободния прием"? В комисиите се спореше. Не било демократично да се ограничава приема на ловци. А кое е демократично? В България да има един милион ловци, или два милиона? Кое е демократичното? И какво означава това ние да натрапим на дружинката някой, когото те не искат? Не го искат, защото това е спорт, който носи големи отговорности. Тук трябва да има много ред. Този човек, след като ние му нямаме доверие като ловна дружинка, защо трябва да го приемем? Кой е този, който ще излезе на лов с човек, на когото не вярва?
    Ето затова аз смятам, че все пак е нужно да има и някакви възпиращи критерии, някакви по-добри критерии, в които да има някакви ограничения.
    На последно място, бих обърнал внимание върху таксите. Таксите са прекалено много в законопроекта, предложен от Министерския съвет. Първо, има такса, която трябва да плати ловното сдружение, за да ползва съответната ловна площ. Второ, всяка седмица, когато излиза на лов - в събота и неделя - отново има такса, за да получи разрешение. Записано е. Трето, има такса, която трябва да плати - а те са пет - за притежаване на ловното оръжие.
    Така че, уважаеми колеги, аз ви моля наистина тези две съществени различия, които има между двата законопроекта - на шестимата колеги и законопроекта на Министерския съвет, третият въобще не искам да го обсъждам, защото по конструкция е много далеч от двата законопроекта - да ме извини господин Лъчезар Тошев, разбрах, че не той е истинският вносител - но третият законопроект според мен е с едно ниско качество и не би трябвало да го коментираме.
    Все пак си мисля, че ако имаме политическата воля, бихме могли да приемем двата законопроекта на първо четене - законопроекта на Министерския съвет, въпреки че в него, както казах, има съществени и неприемливи за нас решения, и законопроекта на шестимата колеги.От тях, ако имаме тази политическа воля бихме могли на второ четене да направим един добър закон.
    Аз смятам, че тук просто трябва да оставим някои от пристрастията си на заден план. Да не говорим за водеща роля - кой има водещата роля - дали лесовъда или ловеца, да не говорим затова нужна ли е или не е нужна ловната организация, а просто да погледнем към българския опит. Аз мисля, че тук би трябвало да направим един добър закон, съответстващ на всички европейски критерии. Защото българската традиция да нас би трябвало да е най-добрата ни база, за да го направим по най-добрия начин.
    Аз смятам, че с общи усилия бихме могли да направим един добър закон за лова, който очакват нашите граждани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Козалиев.
    Господин Иван Зънзов има думата.
    ИВАН ЗЪНЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Законът за лова е интересен закон и с много голяма отговорност, бих казал, затова, защото засяга над 120 хил. граждани на Република България.
    Не е смелост на Министерството на земеделието, че е внесло този закон, както се изразиха преждеговорившите. Няма никаква смелост. Такъв закон трябваше да се внесе. Смелост е на Народното събрание, че след като имаме редица други нерешени проблеми и закони, които трябва да влязат, ние се занимаваме с този закон. Но той вече е влязъл и ще продължим да работим по него.
    Аз казвам това неслучайно. Аз съм един от съвносителите, заедно с проф. Стоянов, на другия законопроект. Нека да не се заблуждаваме, а да си казваме нещата съвсем точно.
    За какъв професионализъм става дума, когато излизат хората да говорят и за какъв непрофесионализъм - за другите, които трябва да излязат да говорят?
    Аз смятам, че всеки, който излиза на тази трибуна, излиза не да политиканства и да политизира, а излиза да каже някои истини, за да се подобрят предлаганите закони, уредби и така нататък.
    Аз се изказвам независимо от това, че съм абсолютно убеден, че ще бъде приет законопроектът, предложен от Министерския съвет. Ако стане обратното или се реши да се вземе нещо хубаво от другия законопроект, това ще бъде един прекрасен ден за българската демокрация и то за първи път в нашия мандат. Малко се съмнявам обаче дали ще стане.
    Конфликти е имало през последните 50 години. Имало е, има ги и сега, ще ги има и в бъдеще. Говори се, че преди това големите ловни стопанства се ползвали от привилигировани хора. Ами и сега е така. И така най-вероятно ще бъде и в бъдеще, колкото и да разправяме, че ще приемем идеален закон.
    Аз ще ви каза една малка атракция, без да цитирам имена, защото уважавам колегите и знам, че случайно са били там. Преди Нова година минавам покрай едно ловно стопанство и питам: какво става, идват ли хора? Казват ми: от новото Политбюро.
    Така са нещата. Има колеги, които знаят за това нещо тук и могат да продължат, господин Костов, това, което казвам. Не лъжа. Така е. Защо се възмущавате? Добре, какво лошо има в това, че някой от началниците е отишъл да ловува? Винаги така се говорят тези неща.
    За популацията на дивеча. Извинявайте, но обикновените ловци не са виновни за нарушението на популацията на дивеча. И не само ловците. Когато се говори за професионализъм, той трябва да се изчерпва достатъчно добре. Не е само тази причината - ловците - за нарушената популация.
    Вие знаете какви промени настъпват сега: космически радиации, екология, промяна на цялата жизнена среда и адаптацията не може да стане много лесно. Тя не става така лесно и за самите хора.
    Що се отнася до нашето ловно стопанство в миналото, с всичките недостатъци, то беше на европейско ниво. И се спазваше екологичният баланс. Затова не можем да говорим обратното.
    Купувани са ловни билети. Сигурно се купуват. Обаче аз не знам дали със закона ще може всичко това да се спре. Когато в България настъпи едно равновесие и се ликвидира корупцията, тогава тези неща ще отпаднат.
    Смятам, че законът, който предлага групата народни представители и проф. Стоянов, заслужава също внимание, защото тук се говори за държавна собственост на дивечовото стопанство, тук се говори също така и за разконцентриране на някои задължения на държавата към регионалните центрове за ръководство на нашата държава. Това, което е в унисон с политиката ни.
    В този закон също се обръща голямо внимание на екологията, на екологичното равновесие. Обръща се внимание на реда за ловуването, опазването на дивеча и, трябва да ви кажа, обръща се внимание и на създаването или реформирането на тази организация, която се грижи за отглеждане на дивеча, за разширяване на ловните стопанства и контрол върху лова.
    Не мога да се съглася, че всичко трябва да се предостави в ръцете на лесовъдите. В такъв случай, ако това го направим, трябва да има специалност по дивечовъдство и една част от тях да бъдат дивечовъди, което не е възможно.
    Уважаеми колеги народни представители, не мога да се съглася с твърдението, че законът на проф. Стоянов не е готвен от професионалисти. По понятни причини не искам да съобщя имената, но в изготвянето на този закон участваха едни от големите професионалисти на България. И в този закон няма политизиране. Този закон е свързан и има задача единствено да продължи традициите на България в областта на лова, както и самото заглавие - Закон за лова.
    Искам тук да съобщя нещо, от което ми стана неприятно. Ние говорим тук за опита на Франция, Австрия, Германия и т.н. Обаче ако погледнете историята на България, ще видите, че този опит, който имат те, го заимстват най-напред от първите закони, подписани от цар Фердинанд, от българския опит заимстват те.
    Но изглежда ние смятаме, че имаме по-голяма тежест, когато говорим за другите страни. И трябва да ви кажа, че бях неприятно изненадан, когато се разглеждаше този въпрос и се говореше за световния принос на България, висши чиновници от Министерството на земеделието се смееха неприлично. Смятам, че е крайно време, когато ние трябва да мислим за своето достойнство като граждани на Република България, да приемаме закони, които да обслужват нашето общество и предлагат следното: предлагам Народното събрание да избере сега една работна комисия...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, това не можете да предлагате сега. Има си начини за избор на помощни органи на Народното събрание.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Вие не сте ме чули, господин Глушков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не съм господин Глушков, в момента съм господин председател. Дадох Ви сигнал преди една минута, че времето на групата е изтекло, а Вие продължавате с предложение.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Добре, господин председател. Не е изтекло времето на групата. Вие винаги искате мен да ме засечете. Най-вероятно това е Вашето достойнство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е моето достойнство. Не се занимавайте с моето достойнство.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Аз предлагам от двата закона една група да направи нещо хубаво. Това предлагам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има определен ред, господин Зънзов, в правилника: ако се приемат два или повече закона, се прави група. А сега нищо не можете да предложите. И времето изтече.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Аз Ви благодаря, но Ви моля да не се ядосвате. Не е здравословно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се ядосвам, обяснявам Ви правилника на третата година от депутатстването.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: А, моля Ви се! Само не казвайте някаква друга приказка, защото може да съм професор, но помня най-малко до три.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Никаква приказка не съм казал.
    ИВАН ЗЪНЗОВ: Ако искате Вас да Ви засека за нещо подобно, мога, но не е прилично.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Зънзов.
    Думата искаше заместник-министър Станчев.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувствам се задължен да изкажа и аз собственото си мнение по изказванията, които чух.
    Благодаря на госпожа Плугчиева за експертното изказване и за поддръжката на проекта, внесен от Министерския съвет.
    Благодаря и на всички останали, които се изказаха, за добрите думи за законопроекта.
    Искам обаче да изясня някои по-конкретни неща, които бяха споменати от господин Козалиев.
    Първо, за средствата. Що се касае до средствата, господин народен представител, в Заключителните и допълнителни разпоредби в т. 43 много ясно и точно е записано, че средствата, които се събират във фонд "Българска гора" от ловците или по-скоро вноските, които се правят във фонд "Българска гора", се връщат обратно на територията на ловното сдружение, като 30% от средствата отиват за собственици на земи и гори, а 70% за ловно-стопански мероприятия. Това изразходване на средствата е гарантирано с този проектозакон, ако той стане закон, и под контрола на служителите на държавните лесничейства тези средства ще трябва да бъдат изразходвани от самите вносители, от ловците, но само за ловно-стопански и рибно-стопански мероприятия.
    Друга известна неяснота: броят на дружинките. Да, сега са около 3 хил. Тази територия, която сме посочили в законопроекта като минимална, не е задължителна. Не може да се прави абсолютен извод, че автоматически стават 9 хил. дружинки. Дружинките ще останат в териториите си, в които са и сега. Дали ще се казват ловни сдружения или някакви други термини ще бъдат използвани, действително това и в проекта на Министерския съвет не е съвсем перфектно изработено и аз поемам ангажимента заедно с юристи, със специалисти и с народни представители да дообработим текстовете, които касаят точно регистрацията на ловните сдружения - било то юридически лица или някакви други сдружения по специалния закон. Действително признавам, че това е известна слабост на проекта на Министерския съвет.
    Как се разпределят териториите? Мисля, че тук също се внесе една неправилна тенденция да се говори, че държавата ще прави държавни дивечовъдни стопанства и развъдници в 15% от територията на страната. Няма такова нещо! Държавата ще прави държавни дивечовъдни станции, ако проектът стане закон, ако бъде приет, само на един, максимум на 2% от ловната площ на страната. Останалите 13-14%, които до момента са стопанисвани от държавата, ще бъдат обособени в ловни участъци, които ще се предложат на търг или на конкурс на юридически лица, регистрирани в България.
    Пак се застраховам за термина "юридически лица". Ако го изработим по-перфектно, терминът може да бъде друг, но няма да има ограничения и за българските ловци със своите сдружения да кандидатстват за тези нови за тях в момента площи.
    Другият проблем: ако няма ловно сдружение. Това предполагам, че ще е изключителен случай, тъй като всички сме запознати, че проблемът в момента на ловците в България е точно обратен: липсват ловни площи по действащия сега в момента закон, които дават правото да кандидатстваш за ловец в ловната дружинка или в дружеството и пред държавата. Ако в едно село има само трима местни ловци, това не значи, че те единствено ще ловуват там. Те имат пълните права върху тази ловна площ. Но всички останали, които желаят да членуват в това сдружение, нямат ограничение.
    Ловната организация. Пак повтарям, в законопроекта на Министерския съвет тя никъде не е ликвидирана, нейните имоти никъде не са описани за конфискуване или за национализация и нищо лошо, ако ловците в България решат да имат една-единствена организация. Държавата и законът няма да им попречат за създадат тази национална или регионална организация. Но това би трябвало да бъде техен проблем и по-скоро тяхно право за решаване.
    И като завършвам, искам да кажа, че действително и в останалите два проектозакона има ядки, има зърна, които са удачни и са много перфектно разработени. Ако имаме достатъчно време, бихме могли да заимстваме текстове и от двата проектозакона. Но предлагам на народните представители не само заради пестене на време, но и в интерес на дивеча в България и на ловците в България да гласуват за проекта на Министерския съвет, като впоследствие да имаме достатъчно време да обработим някои текстове по него. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Има думата господин Владислав Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Без съмнение един нов Закон за лова и дивеча в страната е изключително необходим. И това пролича от всички изказвания на практика. По същество и никой не оспори предимствата на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
    При това положение е очевидно, че болшинството от изказванията приемат принципите и философията, които са заложени в този законопроект.
    Не мога да кажа, че в него няма какво да се дооправи и доизкусури - това е абсолютно вярно. И аз самият съм си набелязал някъде, хайде да не кажа какъв брой предложения, но определено число предложения, които ще направя в определения от правилника и от нас, всъщност, съгласно правилника, срок за предоставяне на тези предложения.
    Но, подчертавам това, че основните принципи в законопроекта по отношение организацията на ловната площ и на ловното стопанство, управлението на ловното стопанство, ползването на лова, търговията с дивеч и дивечови продукти - всичко това ясно и точно е регламентирано.
    Аз не мога да не кажа, по-късно ще се спра на организацията на ловците, но искам да взема съвсем кратко отношение по останалите два законопроекта. Законопроектът на господин Лъчезар Тошев в много голяма степен се препокрива със законопроекта, внесен от Министерския съвет. Има някои различия, които комисията установи по отношение на отдаване под наем на ловна площ. Тук не става дума за отдаване под наем на ловна площ, а за стопанисване и ползване на дивеча. По отношение финансирането на ловно-стопанските мероприятия той предлага да се създаде нов фонд, докато идеята в законопроекта на Министерския съвет е да се използват и акумулират средствата и след това да се предоставят на стопанисващите дивеча посредством фонд "Българска гора". Между другото, ние приехме един такъв подход и с приемането на Закона за бюджета за 2000 г. Така че това вече, може би, тъй като има разлика във времето до приемането и предоставянето на законопроекта от господин Тошев, тази неточност не можеше да бъде формално избегната.
    Аз мисля, че законопроектът на господин Тошев има много положителни страни, но тъй като комисията не намери основания да приеме, че той ще обогати законопроекта като цяло на Министерския съвет, тя не гласува за неговото приемане в парламентарна зала. Но това не значи, че тя не оцени достойнствата, които притежава този законопроект. И аз специално бих помолил господин Тошев и неговите сътрудници, които са работили по съставянето на този законопроект, да имат инициативата и добрината в определения от нас срок по представяне на предложенията да предоставят предложения във водещата комисия - Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа, а също така и да участва в разискванията по отношение изготвянето на окончателния доклад за второ четене.
    Мнението си по законопроекта, внесен от проф. Христо Стоянов аз изразих в комисията и там гласувах против него. Нямам намерение сега да правя оценки на този законопроект, но заявявам, че съм напълно съгласен с мнението и на трите комисии, които отхвърлиха този законопроект, защото в много случаи той има някои положителни черти, но в повечето случаи той ни тласка в една сфера, от която ние искаме просто да излезем. Аз смятам, че тук много мнения се изразиха. Аз няма да говоря повече по него. Но все пак искам да кажа две приказки по отношение на това, че някои се опитаха да обединят историята на българските ловни сдружения като едно неотменимо цяло, което е било и преди Втората световна война, и след нея. Такъв опит да се замажат фактите и да се размажат фактите аз мисля, че не можем да приемем. И трябва да прозвучи мнението, че ние няма да възстановяваме една казионно-кастова организация, каквато беше Българският ловно-рибарски съюз - по-затворена, отколкото дори да членуваш в БСП. Но, за да не политизирам изказването, ще спра дотук и няма да се занимавам.
    На нас ни трябва една организация, която действително да може да отговори на нуждите както на държавното начало по отношение на собствеността на дивеча, така и по отношение на неговото стопанисване, развитие, ползване и осигуряване на нормални условия за цялостно ползване на ловния спорт и за стопански цели, каквито имаме там и като рекреация - като спорт също. Това е в края на краищата нещо, което трябва да направим.
    Аз мисля обаче, че в законопроектите, внесени от Министерския съвет, както и в законопроекта като цяло на господин Лъчезар Тошев, няма раздел за организацията на ловците. И в двата законопроекта има само съвсем бегло, в един член посочено, че ще имат право да се сдружават и да създават съюзи.
    Очевидно вносителите и на двата законопроекта са смятали, че темата ловни сдружения трябва да присъства съвсем бегло в законопроекта. И може би, не съм вносител, но може би те са имали мнението или становището, че трябва да се направи друг законопроект, който да разглежда темата за сдруженията на ловците или ловните сдружения. Може би това са имали предвид. Но аз все пак смятам, че това е една слабост на предложения законопроект, тъй като в края на краищата неотменна част в организацията на ловното стопанство това са и сдруженията на ловците.
    Тук очевидно съществува и едно малко капанче, да си кажем правото. Защото тук се поставят редица подвъпроси към ловните сдружения и това - какво трябва да влезе евентуално като един раздел в един закон. Това очевидно е една много специфична материя и тя трябва да обхваща въпросите на съществуващата ловно-рибарска организационна структура, взаимоотношенията между съставящите я юридически лица, защото има и юридически лица, има и по Закона за лицата и семейството; имуществените взаимоотношения, породени в тази връзка и създадените дълготрайни материални активи, които са създадени впоследствие; а също и правоприемствеността на съществувалите в миналото ловни сдружения и да кажем, Ловната организация "Сокол" и съдбата на активите и така нататък, и така нататък. Това е една твърде комплицирана и твърде специфична материя, бих казал, която, ако имаме намерение да стане част от разглеждания в момента законопроект, би трябвало да бъде добре обмислена и да намери своята концепция, своята идея. И тя да бъде изразена вече в конкретни текстове, защото идеята е едно, а конкретните текстове, членове и алинеи в закона, това е в края на краищата онова, което прави един закон - закон.
    Ако бъдат представени конкретни текстове на конкретни членове от законопроекта, разбира се, от народните представители - от тези, които имат право да дават предложения, в срока, който ние ще определим съгласно правилника, аз ви обещавам, че в комисията с широко съдействие на специалисти и дори на нечленове на комисията от народни представители това ще бъде много подробно и внимателно разгледано. И ние ще ги докладваме в пленарна зала за второ четене, а, разбира се, последната дума има пленарната зала по този въпрос.
    Ако ли не, защото и такава вероятност може да стане факт, то очевидно следващата възможност е да се изготви и внесе отделен законопроект за сдруженията на ловците. Но пак повтарям, че според мен добре ще бъде в този закон да влезе такъв раздел.
    Аз се надявам, че ние ще можем да направим това и след гласуването на законопроектите ще можем да предложим и съответния срок, в който да се предоставят предложенията на народните представители. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Владислав Костов.
    За реплика има думата господин Христо Стоянов.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, всеки има право на мнение и аз мисля, че в този законопроект наистина се създават условия всеки да си каже мнението. Но бих помолил господин Костов друг път да не подхожда по този начин, че в предложения са заложени капанчета. Нека да не мерим кой мисли за България по-добре. Мисля, че всички сме народни избраници и нека не внасяме тази мнителност, че някои от народните представители с предложенията си за закони внасят капанчета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    За дуплика има думата господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (СДС): Уважаеми колега Стоянов, прочетете стенограмата след това, думата "капанчета" не употребих по отношение на предложените законопроекти, а я употребих като моменти, които трябва ние да решим при предложенията си за раздел "Ловни сдружения". Защото действително съществуват въпроси, които така или иначе трябва да решим с този закон. И ако не ги решим правилно, те вече могат да станат определени капанчета. Това имам предвид. Употребих го в този смисъл - не към Вашия или на Лъчезар Тошев предложен законопроект, а към частта, която трябва да разглежда ловните сдружения, там цялостно да се разгледа моментът за тяхното образуване и разбира се за тяхната дейност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Костов.
    Има думата господин Стефан Нешев.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Ловът е една разностранна дейност - нещо, което обхваща и бизнес, и стопанска дейност, и хоби, и екология, и други фактори. Затова човек трябва да бъде доста предпазлив, когато говори за това, макар че някои смятат, че то касае само малката група хора, които са свързали живота си с хобито ловуване. Аз излязох на трибуната, защото разсъждавах върху много от изказванията и излизам с тенденцията да подкрепя нещо в проекта на проф. Христо Стоянов. Правя го не защото сме колеги, не защото ми е приятел, а защото в неговия проект има една тенденция, която е много съществена, и аз бих желал господин Костов да излезе от презумпцията, че само СДС и правителството могат да раждат умни неща, а да се опита да вникне и в другите предложения, защото може там да се съдържат важни за бъдещето на България концепции.
    Какво имам предвид?
    Първо, традицията. Мисля, че не случайно нито цар Фердинанд, нито министър-председателят Стамболов решават ловът да се организира и ръководи от обществена структура, а не от държавата. И защо съм срещу това ловът да бъде елемент на управление на Националното управление по горите? Спомням си преди години в един роман се казваше, че когато има стопанска дейност и държавата я ръководи, няма кой да я контролира. Това е бизнес, той увлича и държавата става бизнесмен. И кой ще проявява контрол върху нейната дейност? А когато тази дейност се ръководи от една обществена организация, напълно съгласен съм, че трябва да бъде централизирана, то контролните функции остават на държавата. И по такъв начин се изгражда сериозната връзка гражданско общество - изпълнителна власт, в диалектическото противоречие на интересите: инициативата на една обществена организация да създава предпоставките, да има възможността да ръководи процеса и държавата, която да не й позволява да излиза извън пределите на законовите рамки, които определят този вид дейност.
    Затова не подценявайте този момент, не давайте на държавата да прави всичко, няма кой да я контролира и стават конфликтни ситуации. И вие знаете, че те и в момента се проявяват от такъв тип управление. Ако искате да бъдем добри законотворци, поддържайте традицията на предците ни и виждайте хубавата философия, която те са заложили в законите и формите на изграждане на обществото, което са направили. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Нешев.
    Има ли други изказвания? Има думата господин Светослав Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тъй като ние правим един закон, който ще бъде четен и от поколенията, за да не останат те с впечатление, че в тази зала е нямало юристи, аз искам да направя една забележка от чисто юридическо естество. Това е по отношение собствеността на дивеча.
    Тук се провъзгласява тезата, че дивечът е държавна собственост. Въпросът има много стара давностна история. В римското право и до установяването на абсолютизма в Западна Европа няма спор, че дивечът е рес нуллиус, т. е. ничия вещ, не принадлежи на никого и принадлежи на този, който първи го вземе. Едва когато в Западна Европа се установява абсолютизмът, тогава неговите теоретици, начело с известния Жан Боден създават теорията за така нареченото доминиум еминенс - непрекъсната собственост на държавата върху цялата територия, която включва не само подземните и надземни богатства, но и дивечът. Още тогава, навремето, тази теза е била подигравана по следните съображения.
    Много части от дивеча е емиграционен. Той минава от една страна в друга. Е, какво, пъдпъдъкът дойде в България и стане държавна собственост на българската държава, пъдпъдъкът отлети и става вече държавна собственост на друга държава. Или дивите патици, които сега също грачат над нашата страна, докато са на наша територия са български, като са навън не са български. Ами прочутите миграционни мечки, които минават по долината на Места от България в Гърция, те какви са? - Докато са на Българска територия са български, докато са на гръцка стават гръцки. Ами рибното богатство? Рибата по Дунава, колкото остане от сегашната цианидна атака, на кого е? Българска ли е, румънска ли е?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Който я хване, негова е.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Именно. Това е идеята, че дивечът е рес нуллиус - ничия вещ, и принадлежи на този, който я хване.
    Това разбира се съвсем не значи, че държавата няма права и няма особено задължение да се грижи за популациите, които са на нейна територия, особено когато са миграционни. Защото грижите за миграционните популации е едно международно задължение. Ние живеем общо и имаме интерес да запазим популациите такива, каквито са. Особено като сме една страна, вие знаете, имаме Сребърна и други места, където зимуват или летуват миграционни птици от голяма рядкост, от голямо значение за екологията на Европа, а може би и на света.

    Така че въпросът за собствеността на дивеча няма нищо общо с въпроса за задълженията на държавата да се грижи за него и да установява режим, при който той ще се ползва, покровителство, на което той ще се радва и т.н. Но аз моля да се има предвид тая забележка, защото, пак ви казвам, законът ще се чете от много хора. Нека да го прецизираме добре, за да не става това конфузно положение да не знаем рибата българска ли е, румънска ли е. Благодаря. (Ръкопляскания от ЕЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Господин Валентин Симов има думата.
    ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Аз нямах намерение да се изказвам, но понеже съм един от вносителите на законопроект заедно с проф. Христо Стоянов, тук имам чувството, че се намирам в някаква много странна зала. Един колега казва да се чуят тук юристите и това вероятно е добре. Друг казва да се чуят лесовъдите и тяхното експертно мнение. Предполагам, че и някой доктор ще стане и той ще защити подобна теза.
    Уважаеми колеги, всички ние сме народни представители и нашият глас е абсолютно равен и еднакъв без оглед на това кой каква професия има. Аз просто се учудвам, че всеки набляга върху това, а не се стремим да търсим общото решение на казуса, който предстои.
    Има три законопроекта. Вероятно и трите имат своите качества и техните автори имат своите основания да ги предложат на народните представители. И понеже тук чух това, което каза господин Костов, а то от много време витаеше в кулоарите: че има един казионен съюз и той трябва да бъде разтурен, защото не върши работа...
    Добре, съгласен съм и с това. Приемам и такава хипотеза, господин Костов. Но аз се притеснявам тогава, че в нито един от трите законопроекта не се предвижда какво ще стане по-нататък, структурно как ще се развие сдружението на ловците, да приемем такова наименование. Приемам, че вероятно ще има възможност и за учредяване на нови съюзи. Може би това ще стане по някакъв регионален или областен признак, дружеството ще бъде юридическото лице, а вътре в дружеството ще има дружинки.
    Тогава нека ние между първото и второто четене, ако приемем и трите законопроекта или един от тях, което вероятно ще се случи, там да разпишем как ще може да става едно учредяване и как за в бъдеще ще могат да се сдружават ловците. Иначе ще настъпи един хаос. Ще си остане в момента българският Ловно-рибарски съюз, който е легитимен по Закона за лицата и семейството, останалите дружества ще бъдат юридически лица. Те ще се стремят към една самостоятелност, а тази самостоятелност не могат да постигнат по никой закон. Тук имаше някакви предложения да правим нов закон за сдружаване на ловците. Няма нужда да правим нов закон да се сдружават ловците. Просто в този закон, който разглеждаме днес, трябва да има отделна глава, която да дава възможност на ловните дружества да се сдружават по някакъв принцип. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симов.
    Други изказвания има ли? Няма. Ще преминем към гласуване.
    По реда на постъпването на трите законопроекта, най-напред поставям на гласуване законопроекта на народния представител Лъчезар Тошев - законопроект за ловното стопанство.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 178 народни представители: за 25, против 48, въздържали се 105.
    Законопроектът не се приема на първо гласуване.
    Поставям на гласуване законопроекта за лова с вносители народният представител Христо Стоянов и група народни представители.
    Гласували 201 народни представители: за 90, против 82, въздържали се 29.
    Законопроектът не се приема на първо гласуване.
    Господин Стоянов, имате думата за процедура.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, аз ще ви помоля да прегласуване и ще се обоснова. Има писмо, което през май 1999 г. е изпратено от тогавашния председател на Международния съвет по лова и опазване на дивата фауна до президента, до министър-председателя, до председателя на Народното събрание. Аз не исках този документ, който беше изпратен и до ловната организация, да получи огласяване, защото се надявах много, че един ден в оставащата една година може би от този парламент, ще намерим начин един път по национален въпрос да изпълним завещанието на нашите предци "Съединението прави силата".
    И аз ще ви прочета нещо, което е казано в това писмо:
    "Ръководената от мен международна неправителствена организация, в която членуват 81 страни, уважава и високо цени приноса на Българската ловна организация, която е една от първите страни-членки на ЦИЦ и е представлявала страната винаги през тези 80 години. В централата на ЦИЦ в Париж с дълбок интерес следим развитието и промените на ловното законодателство в източноевропейските страни. Ние сме заинтересовани от запазването на законодателните основи на националната ловна култура на тези държави като част от европейското културно наследство и същевременно в интеграцията на европейските ловни законодателства. Несъмнено главна роля за изпълнението на тези задачи играят националните ловни организации на европейските страни, ловните закони на Испания, Австрия, Франция, Полша, Италия и др., където се създават широки правни възможности с преки текстове в законите да упълномощават ловните организации да стопанисват и опазват дивеча. За съжаление, нашата информация за внесения за разглеждане...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоянов, процедурата приключи.
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Какво е това? Нали беше процедура?
    ХРИСТО СТОЯНОВ: Да, за да обоснова.
    "За съжаление нашата информация за внесения за разглеждане във Вашия парламент проектозакон за лова от Министерския съвет е, че не е съобразен с европейските модели на ловни закони." Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоянов.
    Поставям на прегласуване законопроект за лова с вносител народният представител Христо Стоянов и група народни представители.
    Гласували 208 народни представители: за 97, против 104, въздържали се 7.
    Законопроектът не се приема.
    Моля, гласувайте законопроект за лова и опазване на дивеча с вносител Министерският съвет.
    Гласували 198 народни представители: за 125, против 63, въздържали се 10.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    За процедура думата има господин Веселин Бончев.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, драги колеги народни представители! Процедурата - предлагам срокът между първо и второ четене да бъде три седмици.
    Мотиви: уважаеми господин председател, и в трите законопроекта има рационални зърна. Това е един приоритет - опазването на околната среда, който много се цени от Европейския съюз.
    И като друг мотив - и в трите законопроекта за раздела за административните наказания за незаконно изтребване на дивеча искам да ви дам два примера - преди 10 години в Австрия на аутобана между Линц и Залцбург беше убит един елен. И три часа полицията разследва дали не е убит нарочно.
    И вторият случай - в Швеция - другата държава, която има много дивеч, един елен се блъсна в кола като загина президентът на световната компания LM "Ериксон". Издадоха се две присъди на службата, която поддържа огражденията като едната присъда беше за загинали хора, а другата - за убито животно. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бончев, "с три" или "на три" седмици Ви е предложението?
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим, от място): "С три седмици".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Има ли противно становище? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Веселин Бончев за удължаване срока за писмени предложения по приетия законопроект с три седмици.
    Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.

    Трета точка от седмичната програма е:
    НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ВЪРНАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С УКАЗ № 15 ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.
    Има думата председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Светослав Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!

    "ДОКЛАД
    на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу
    корупцията относно Указ № 15 на президента на Република
    България, постъпил на 28 януари 2000 г. за връщане за ново
    обсъждане на Закона за изменение и допълнение на
    Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на
    14 януари 2000 г. и мотивите към указа

    На редовно заседание, проведено на 3 февруари 2000 г. Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди Указ № 15 на президента на Република България, постъпил на 28 януари 2000 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 януари 2000 г. и мотивите към Указа.
    На заседанието присъства господин Тончев, заместник-министър на правосъдието.
    След направените разисквания и процедурни уточнения комисията реши с 9 гласа "за", "против" - няма, и 4 "въздържали се" да предложи на народните представители, съобразявайки се с аргументите, изразени в Указ № 15 от 15 януари 2000 г. на президента на Република България да не приемат повторно Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 януари 2000 г.
    По-нататъшната работа по законопроекта да продължи съгласно чл. 71, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има думата за процедура господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
    Правя процедура да бъде поканен представител на Министерски съвет, защото като вносител той предложи на вниманието на народните представители този законопроект. Опозицията имаше много съображения да не го гласува и мотиви, споделени във висока степен от президента и е добре сега тук, при обсъждането и на върнатия законопроект, да има техен представител, ако не да вземе отношение, поне да слуша, защото ще се наложи сигурно в скоро време да се извършат промени в тези текстове, които изразяват определена философия или липсата на такава, представа за наказателна политика или липсата на такава от вносителя - Министерският съвет.
    Благодаря ви.
    Моля ви да отправите покана.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Информирайте Министерството на правосъдието, че започваме обсъждане. Конкретно предложение за гласуване не беше направено.
    Господин Любен Корнезов има думата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Дами и господа, колеги! Парламентарната група на Демократичната левица подкрепя ветото на президента, защото това е била неизменна наша позиция от две години насам в областта на наказателното право, което разглеждаме днес.
    Словото нито може да бъде арестувано, нито може да бъде заглушено с някакви си разоряващи санкции.
    Свободата на словото е в основата на всяка демокрация, както ви е известно, така че президентът, макар и със закъснение, е достигнал до нашите изводи, фактически преповтаряйки нашите мотиви. Затова можем да определим президентското вето като един благороден плагиат.
    Аз зная, виждам, че и в редиците на колегите, примерно, от дясно, които гласуваха този законопроект и поддържаха тези абсурдни санкции и квалификации в Наказателния кодекс, са склонни да подкрепят ветото на президента. Надявам се, че това не е някаква политическа метаморфоза, а искрено извървян път към справедливостта и, бих казал, юридическия разум.
    Но, какво да се прави? Така е, когато не се чува гласът на опозицията. Но, народът го е казал: "По-добре късно, отколкото никога!".
    Зная, че в тази зала има хора, които считат, че затворът е най-доброто средство, санкция срещу обидите и клеветите или респективно тези разоряващи санкции. Има такива във всички редица и това е нормално.

    Разбира се, всеки народен представител има право да поддържа своята теза. Но не с аргумента, който чуваме, че тук, от тази трибуна, или тези, които изразяват становище за намаляване на санкциите, изповядват някакъв популизъм. Даже нашият уважаван доайен господин Лучников, който многократно е взимал становище и понеже е праволинеен в тази насока каза, че "президентското вето е популизъм".
    Обръщам се към тези колеги, включително и към моите другари отляво. Както ви е известно, преди по-малко от месец с Резолюция № 1618 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в своите препоръки изрично каза: "Санкциите срещу журналисти да се декриминализират, а обезщетенията да бъдат ограничени в разумни рамки". Това ни го казва Съветът на Европа.
    И се обръщам към евентуалните опоненти: нима Съветът на Европа, нима депутатите от Съвета на Европа са популисти, когато ни дават едно такова указание? (Неразбираема реплика от ДЛ.) Ето, чувам даже и отляво, че те са популисти. Ами, отидете в Съвета на Европа, кажете им, че те са популисти, да видим какво ще ви отвърнат. Струва ми се обаче, колеги, че популистите са някъде другаде, не са в Съвета на Европа и нито тези пък, които поддържат чувствително намаляване на санкциите.
    Премиерът Иван Костов на 28 януари 2000 г., значи преди около 20-ина дни заяви: "Санкциите по чл. 146 - 148 са много тежки. Не зная кой може да ги плати. 30 000 лв. са много, трябва да се намалят на 1000, но не повече от 5000 лв.". И премиерът, поне тук, с тези думи, е прав.
    Но аз питам: защо в края на краищата този законопроект, който беше приет, е внесен с подписа на премиера и премиерът е гласувал в Министерския съвет за тези разоряващи санкции от 30 000 000 лв.?
    И още нещо. На 20 юли 1998 г., т.е. преди повече от година и половина ние внесохме проект за Наказателен кодекс именно в тази насока, където искахме замяна на наказанието "лишаване от свобода" с едни разумни глоби. Въпреки това мнозинството отхвърли нашия законопроект, после го преписа буквално едно към едно, само че замени глобата, която ние тогава предлагахме, преди 2 години от 1000 лв. на 30 000 лв. Така че някои, включително държавници на висок пост, само за няколко дни измениха позициите си на 180 градуса.
    Така че нека да не говорим за популизъм, когато някой внася законопроект със своя подпис, а след това също се отказва от подписа си.
    Какъв е режимът днес? Както знаете, според чл. 148 за квалифицираните случаи на обида, клевета се предвиждат до 3 години лишаване от свобода. От 1990 г. насам, колеги, са осъдени над 200 журналисти, някои от тях и на лишаване от свобода. Никога досега в българската история за такъв период от време не са били съдени толкова много журналисти, никога!
    ГЛАС ОТ СДС: Защото не са имали морал.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете го... Значи... Искате да кажете, колега, че днес българските журналисти нямат морал? Това ли?
    Изводът, който трябва да направим е, че сегашните санкции до 3 години лишаване от свобода не изиграват своята роля, след като има толкова много осъдени журналисти. Санкцията "3 години лишаване от свобода" не е спирачка срещу този, който иска да обижда и да клевети. Вие може да направите санкцията не 3, а 10 и 15 години, но проблемът няма да го решите с тези санкции. Трябва да се търси друг път. И пътят е именно имуществените санкции.
    В приетия законопроект, знаете, най-високата санкция е 30 000 лв. или 30 000 000 стари лева. Това е разоряваща санкция за огромния брой журналисти и за всеки един български гражданин. Защото когато ние говорим "журналисти, журналисти", никъде в текстовете няма такъв термин. А всеки български гражданин, който публично обиди или клевети, попада под санкциите на чл. 148.
    Следователно, може ли огромната част, 95 на сто от българските граждани, бих казал, да бъдат санкционирани с такава тежка санкция, която ще разори не само тях, но ще разори и семействата, ако щете и наследниците им. Разумът в сегашната ситуация, човешката справедливост, бих казал, изисква тази санкция да не бъде по-висока от 5000 лв., максимално, за най-тежките случаи, което приблизително е равно на 24 средномесечни заплати.
    Лично аз считам, че в една не много далечна перспектива даже деянията по чл. 146 и чл. 147, т.е. неквалифицираните състави на обидата и клеветата следва да бъдат декриминализирани.
    В нашия Наказателен кодекс не само тези текстове, а и други, много по-леки престъпления има, престъпления, които не са извършени с умисъл, а по непредпазливост - телесни увреждания и т.н., би следвало да се декриминализират и да се търси санкция било по административен път, било по граждански път.
    Ще се спра съвсем накратко, според мен, на едни правни абсурди, бих казал, схоластика, която се разиграва в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. От 1991 г. досега е налагано 26 пъти вето от президента, като в 7 от тези случая право на вето е упражнил сегашният президент Петър Стоянов.
    Също така искам да ви обърна внимание за така спорния чл. 71 от правилника, въз основа на който тук се развива тази процедура, е бил на вниманието на Конституционния съд и има специално Решение № 5 от 1995 г., тук колеги, които са атакували тогавашния член, само че чл. 72, но с днешното съдържание знаят, мисля че и господин Соколов първи се е подписал под това искане до Конституционния съд, да оставим споровете доколко е добре регламентирана сега процедурата. Така или иначе, обаче, Конституционният съд се е произнесъл, че това не е противоконституционно и следователно, нека да играем по тези правила. Друг е въпросът дали ги споделяме или не ги споделяме.
    Ще ви обърна внимание на още нещо. Има решение на Великото Народно събрание от 20 август 1991 г., публикувано е в "Държавен вестник", бр. 71 от 1991 г., където за първи път парламентът, който всъщност прие Конституцията, прие и Правилата за ветото, за двете форми на вето - когато се оспорва целият закон по принцип и когато е възможно президентът да оспори само отделни текстове. Всъщност в тези 26 случая практически са оспорвани само отделни текстове. Но нека да видим това, автентично, нека да го нарека, решение на Великото Народно събрание непосредствено след приемането на Конституцията.
    Затова още веднъж повтарям, нека да играем по правилата, което означава, че ако президентското вето бъде уважено тук, т.е. законът не бъде приет, следва да преминем към второ четене с един срок от 7 дни, който желае да направи предложението. А не да импровизираме.
    Аз снощи чух от уважаемия наш председател господин Соколов, че той предлага някакви санкции, свързани обаче със заплащанията, с възнагражденията, независимо дали те са трудови или са по граждански договор на най-видните, на топжурналистите. И оттук да се намери балансът в санкцията.
    За мен това е юридически абсурдно, това е невъзможно. И с удоволствие бих видял едно такова предложение от господин Соколов между първо и второ четене, как в юридическа форма ще облече това свое виждане.
    Вижте, колеги, в българското право няма, а и не може да има понятие що е журналист, защото мнозина от нас, без да сме журналисти, често пишем във вестника. Можем ли да извършим обида и клевета? Не само ние, а и друг, който не е на щат, примерно, в дадено списание, в даден вестник или някоя медия? Може, разбира се. А камо ли пък от тези, пишещите братя, ако мога така да се изразя - кой ще определи кой е топжурналистът и кой е второ или трето качество? Това е абсурд!
    И накрая призовавам всички народни представители да подкрепим ветото на президента, като разумът и справедливостта надделеят. Защото силата на закона не е в жестокостта на наказанието, а в неговата хуманност и справедливост. И нека да не се превръщаме ние, като парламент, който кове законите, като цербери на словото. Защото много добре знаете, още в глава първа от Свещеното писание, Библията, е казано, че "в началото бе Словото". В началото беше словото! И добре че в началото е било словото, а е нямало Наказателен кодекс с подобни санкции, защото все още щяхме да бъдем в тъма. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Корнезов.
    В началото бе Словото, но не и клеветата, господин Корнезов. (Смях в залата.)
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Божието слово - Библията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Друг желае ли да се изкаже?
    Има думата господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители! Днес ние сме изправени на поправка. Поправка относно едно изменение и допълнение на Наказателния кодекс, което е някъде 46-о - 47-о за последните две години. Искам само да обърна внимание, че 12 от тези поправки са направени през последните три години.
    На нас от опозицията ни е доста по-лесно, защото голямата част от аргументите, които президентът е включил като мотиви да върне за ново разглеждане тази 12-а поправка в 38-ата легислатура, са нашите мотиви - мотиви, които изложихме към вас, вие слушахте и гласувахте, защото проектът е на Министерския съвет.
    Оттук първият принципен и процедурен въпрос, който аз искам да поставя на вашето внимание. Наистина парламентът има една практика по преодоляване, условно казано, а иначе - по ново гласуване на законите, които се връщат от президента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Миков, извинявайте че Ви прекъсвам.
    Уважаеми господа и дами народни представители, в пленарната зала се намира делегация на Парламента на Румъния, водена от председателя на Камарата на депутатите господин Йон Дяконеску. Моля ви да ги поздравим. (Всички стават на крака и с ръкопляскания поздравяват румънската делегация.) Благодаря.
    Ако обичате, може да продължите, Господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин председател.
    Когато става въпрос за връщане на законопроект, ние имаме наистина създадена практика, практика, която и Вие, господин председател, и голяма част от народните представители, които са били в предишни народни събрания, сте оспорвали пред Конституционния съд.
    И аз напълно споделям мотивите ви от онази конституционна жалба, която той е отхвърлил. Но това не прави днешния текст от правилника по-конституционосъобразен.
    За какво иде реч? Когато президентът връща един закон в Народното събрание за ново обсъждане, то има два варианта - или да го прегласува, или, след като не го прегласува, да потърси решение на тези проблеми, на тези обществени отношения, които са заложени в този закон, с друг законопроект, преминал по нормалния ред. Но така или иначе практиката е налице - противоконституционна, всички народни събрания се съобразяват с нея - ние ще се придържаме към нея.
    Но аз тук искам да поставя един друг въпрос. И това е въпросът: как ние, уважаеми дами и господа, ще можем да поправим онези, бих казал противоречащи на идеите на наказателното право, противоречащи и на Конституцията решения, които президентът не е върнал. А върнатият закон е пълен с такива.
    Аз искам да се спра само на няколко от тях.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, господин Миков, върнат е за конкретни текстове. Наистина ние имаме практика, че не може да се занимаваме с други текстове, за които няма вето.
    МИХАИЛ МИКОВ: Но аз се изказвам по върнатия закон и Ви моля да ме оставите да се изкажа. Ще се изкажа и по текстовете, като има второ четене - ще се изкажа. Нека сега да се изкажа по върнатия закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По върнатия закон, но не по невърнати текстове.
    МИХАИЛ МИКОВ: Сега обсъждаме върнат закон. На второ четене ще обсъждаме и върнатите текстове и там ще се изкажа. Оставете ме сега на спокойствие да се изкажа.
    На първо място, философията на този закон и то в началното изменение - чл. 78а, променя принципни положения от Наказателния кодекс. Административно наказание "глоба" може да се налага само тогава, тоест не се изисква вече за налагането му деецът да не представлява голяма обществена опасност.
    И това решение, прието от Народното събрание става в момент, в който за 1997 г. - 241 732 са регистрираните престъпления. В момент, в който за едно такова тежко престъпление като "грабеж" съотношението между разкрити и осъдени е 20 : 1. Обърнете внимание на тези цифри, те наистина са от 1997 г., защото по-нова статистика няма. От 20 разкрити грабежа един е осъден. В момент, в който 57 на сто от потърпевшите от взломни кражби не уведомяват полицията, защото не вярват в способността на съдебната власт, на полицията да разкрие извършителите. В момент, забележете, дами и господа, когато средното наказание е 1 година 4 месеца и 22 дни.
    Тогава ние приемаме това облекчение в чл. 78а, като вече няма нужда съдът да се интересува от обществената опасност на конкретния деец.
    Целите на наказанието въобще отпадат в този случай. А какъв е смисълът на наказателен закон, когато съдът не е задължен да постига целите на наказанието?
    По-нататък вземам отношение и по върнатите от президента текстове. Откъде дойде големият проблем за тежката глоба? Особеното желание на някои от нас да удовлетворят обществените настроения и най-вече настроенията в хората, които пишат, доведе до абсурдни решения. Абсурдни решения, при които не се държеше сметка за какви изпълнителни деяния ставаше въпрос и които доведоха дотам, че вие, дами и господа приехте да има едно и също наказание - "глоба" и за най-леката обида, и за тежко квалифицираната обида. Е, след като приехте това, тогава вие изпаднахте в собствената си клопка, не можейки да се разграничи тежестта на отделните деяния с относителната им тежест и въвеждайки само един вид наказание за тези престъпления, без да държите сметка за обикновена обида ли става въпрос, за квалифицирана ли е, а защо не и за повторност, а защо не и в случаите на системно извършване. Вие разтеглихте размерите на една и съща санкция, което е пълен абсурд. И в рамките на тази голяма санкция се разиграват сега споровете като в някакъв търг - 1000 лв., 5000 лв., 30 000 лв., 20 000 лв.
    Господа, не е проблемът да сложите и 50 или 5 лв. Въпросът е, че всичко трябва да се върши и да се знае защо се прави. И тук тия пазарлъци, които се развихрят, не позволяват да се погледне по същество за какви изпълнителни деяния, защото става въпрос поне за 7-8 вида различни изпълнителни деяния с различна тежест.
    Аз също съм за смекчаване, за намаляване на наказателната отговорност при тези престъпления срещу честта и достойнството. Но аз не мога да приема, че стихията, която увлече народното представителство, ще доведе до такива неразумни решения, които също не се приемат от журналистите и въобще от обществото. Затова трябва много трезво да бъдат погледнати тези текстове в дълбочина и техните изпълнителни деяния. Дано това да стане при процедурата по прегласуване на закона.
    Тук стои и един друг въпрос - относно невърнат от президента текст, касаещ данни, обстоятелства или твърдения за информация, придобита от архива на МВР. Тоест, покрай обидата и клеветата някак си неусетно за обществото и там беше намалена санкцията и то, забележете, за неправомерно придобитите данни от архива на МВР, текст, който само вие преди няколко години въведохте с всичките тия играчки - досиета, мишлета и пр. ченгета. Вие го въведохте с определена цел. Днес, тичайки по пистата за бобслей, спускайки се, вие хич и не забелязахте, че и на този текст сте му придали един друг вид - само имуществена санкция.
    Тук много се е говорило в тази зала относно неправомерното използване на информация, данни, обстоятелства и твърдения, неправомерно придобити от архива на МВР.
    Що се касае до другата част от измененията в закона - наказанията и престъпленията, свързани, казвам "свързани", с производството, разпространението, продажбата или най-общо граждански казано с трафика на наркотици. Защото, дами и господа народни представители, когато обсъждахме закона, никой от вас не чу това, което се опита опозицията да каже - че ако ние искаме строги санкции по отношение на трафика, в никакъв случай не можем да налагаме драконовски мерки по отношение на зависимите от наркотици и да ги включваме в наказателно-отговорните субекти единствено и само поради зависимостта им от наркотиците. Те иначе си носят наказателна отговорност на общо основание. Виждате какво породи това в обществото. От две-три седмици се върти една контратеза - теза, свързана с легализацията на наркотиците. Когато в проекта няма философия и разум, когато мнозинството от народните представители не искат да чуят никакви аргументи, освен собственото си правителство, те вместо да решават проблеми на наказателната политика, създават със своите действия и гласуване проблеми в наказателната политика. И тази вълна вече за легализация на леките наркотици се търкаля в медиите. Днес няма да го приемем, но утре може да дойде на дневен ред.
    Крайната реакция на законодателя води до това, когато се въвеждат едни безумни санкции от 30 години лишаване от свобода.
    Друг въпрос, който е свързан с върнати, за съжаление, и с невърнати текстове, едно на пръв поглед дребно, но изключително важно решение, което е направено тук - съставите са формулирани с двата съюза, който е юрист ще разбере за какво става въпрос, "и/или", с чертичка. Ако отворите Наказателния ни закон от 1896 г. и до днес няма такива наказателни състави. В наказателното право съставите са и/или, и когато са необходими и двата признака от състава и/или, тогава, когато е достатъчен само един от тях, за да има състав. Е, как ще правораздават утре прокурорите и съдиите?!
    Аз виждам в няколко от върнатите текстове, където това би могло да се оправи, такива решения, но за съжаление в много от невърнатите също ги има. И с основание защитата в случаите, когато има и наркотици, и аналози, ще иска да се приложи съюзът на комулативност. Едно безумие, дами и господа, което излъчва много ниска степен на подготвеност! И то не касае само въпроса за наказателната политика, то касае въпроса за елементарната правна грамотност на тези, които подготвят законопроектите на Министерския съвет, които стигат до нас, излага се Министерският съвет, излага се Народното събрание.
    Има и други въпроси, които най-малкото ще ви дам повод да помислите по тях и да вземете отношение.
    Не може, дами и господа народни представители, приготовлението като стадий да бъде по-тежко наказуемо от довършеното престъпление. Няма такъв филм, няма такова чудо, никога не е имало и никога няма да има никъде по света! Това гениално творение вие сте създали в § 28, като сте приели...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Като сме приели!
    МИХАИЛ МИКОВ: А-а-а, аз това не съм го гласувал, господин председател. (Реплика от Панчо Панайотов.) Аз знам, Панчо, аз си следя гласуванията.
    ... като сте приели, че приготовлението за престъпление по чл. 350 ще се наказва от три до осем години. Друг е въпросът, че приготовлението за убийство, дами и господа, е до три години. Тоест, всеки, който примесва опасни за здравето вещества в храни и продукти, по-изгодно е, когато го хванат, да твърди, че се е готвил да убие някого, отколкото да осъществи другото престъпление. Това ви го давам само за илюстрация, за да разберете какво приемате. Но престъплението по чл. 350 е до пет години, а приготовлението за това престъпление - от три до осем години, разбира се, но не по-тежко от самото довършено престъпление.
    Не може да има такова решение в наказателното право. Всеки ще предпочита да го съдят за довършено престъпление, отколкото за приготовление. Това са смешни и абсурдни решения!
    И най-накрая, внимателно четейки стенограмата от второ четене, Вие, господин председател, сте ме обвинили, че не съм се запознал с материята.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече е друг председателят.
    МИХАИЛ МИКОВ: Пардон, извинявам се, уважаемият председател Соколов ме е обвинил, че не съм се запознал с материята. Запознах се и установих, че той не познава материята и онзи зам.-министър, който сега го няма тук. Става въпрос откога да влезе в сила тази поправка. Друг е въпросът, уважаеми дами и господа, че всяко изменение на Наказателния закон трябва да дава един срок на гражданите, в който да се запознаят, особено когато се въвеждат нови престъпления или квалифицирани състави с тях. И от римско време това се нарича "вокацио легис", време, през което стигат до знанието на гражданите онзи закон, онези правила на поведение, които те трябва да спазват. Това ние като че ли сме го забравили като практика. Ние налагаме тежките санкции, тежките глоби и казваме: длъжен си да го спазваш. Ама, че не всички български граждани четат "Държавен вестник" - това е друга тема, ние винаги разчитаме на принципа, че незнанието на закона не оневинява никого. Но това настройва обществото срещу нас.
    Та, става въпрос най-вече за § 30, касаещ висящите производства. Дами и господа народни представители, това ви го казах и на второ четене, и сега пак го твърдя: едно такова решение не е съобразено най-малкото с чл. 80 - давността; едно такова решение може да има процесуален смисъл, но то не може да има материално-правен смисъл.
    Не е възможно лицето, което е пострадало от определено престъпление, да определя по какъв ред ще се търси наказателна отговорност на извършителя, че то само ще каже: значи моето престъпление - клеветата и обидата срещу мен, са от общ характер. Нали сега ги променяме и ги правим от частен характер? Щом ги правим от частен характер, значи стават от частен характер и край, задействат се правилата при престъпления, извършени от частен характер.
    Ето това са накратко част от мотивите. Има и други, но се страхувам да не ви отегчавам, които ме карат да заявя, че това правителство няма наказателна политика. То няма решения за най-тежките проблеми в борбата с престъпността. Не може когато - както ви казах - средното наказание е някъде около година и няколко месеца, ние постоянно да си измисляме санкции от 20-30 и прочие години лишаване от свобода. Защото тези санкции нямат никакво практическо приложение и защото е време да кажем: край на това прехвърляне на топката за нерешените проблеми в борбата с престъпността от Министерския съвет, от съдебната власт на Народното събрание. Все законът е лош. И ние като услужлива изтривалка се водим по акъла на този или онзи министър, който несправянето със собствената си работа прехвърля върху парламента. Това връщане на закона за ново гласуване е само още едно доказателство в тази насока и аз категорично, както и на първо и второ четене, няма, пък и моите колеги от парламентарната група, да подкрепим този закон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Половин час почивка - до 12,05 часа. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
    Имате думата по върнатия от президента закон.
    Ако няма други изказвания, моля квесторите да поканят народните представители и да гласуваме.
    На основание чл. 71, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поставям на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Народното събрание на 13 януари 2000 г. Ако трябва отново да поясня, гласуването "за" означава отхвърляне на ветото.
    Гласували 155 народни представители: за няма, против 61, въздържали се 94.
    Законът не е приет и оттук нататък се действа съгласно процедурата по чл. 69 по отношение на текстовете, които президентът е оспорил.

    Четвърта точка от седмичната програма е:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКА И РУМЪНИЯ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ПРОГРАМАТА CEEPUS.
    Вносител е Министерският съвет.
    Водеща комисия е Комисията по образованието и науката.
    Има думата господин Тонев да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ГОСПОДИН ТОНЕВ: Уважаеми господин председател!
    "На свое заседание от 2 февруари 2000 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект № 002-02-3 за ратифициране на законопроект за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Република Полша, Словашката република, Република Словения, Република Хърватска и Румъния за продължаване на Програмата ceepus, внесен от Министерския съвет.
    Комисията по образованието и науката отчита, че активното участие на България в Централноевропейската програма за сътрудничество в областта на висшето образование и академичен обмен спомага както за повишаване на качеството на обучение, така и за приобщаването на българската образователна система към европейската образователна политика.
    Като приема мотивите за основателни, Комисията по образованието и науката единодушно предлага законопроектът да бъде приет на първо четене."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тонев.
    Има и становище на Комисията по външна и интеграционна политика.
    Моля господин Асен Агов да докладва становището.
    ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю.

    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по външна и интеграционна политика
    относно проект за закон № 002-02-3 за ратифициране на
    Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Република Полша, Словашката република, Република Словения, Република Хърватска и Румъния за продължаване на Програмата ceepus, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2000 г.

    На свое заседание от 10 февруари 2000 г. Комисията по външна и интеграционна политика обсъди проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Република Полша, Словашката република, Република Словения, Република Хърватска и Румъния за продължаване на Програмата ceepus и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Република Полша, Словашката република, Република Словения, Република Хърватска и Румъния за продължаване на Програмата ceepus, прието в Будапеща на 7 февруари 1998 г.
    Становището беше прието единодушно."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
    Имате думата. Няма изказвания.
    Поставям на първо гласуване законопроекта.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    За процедура има думата госпожа Мария Стоянова.


    МАРИЯ СТОЯНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова.
    Има ли противно становище? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ гласуване в днешното заседание.
    Гласували 120 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 13.
    Предложението е прието.
    Господин Тонев, Вие ли ще докладвате законопроекта за второ гласуване?
    Само да поясня преди да започнем, господин Тонев, че това съкращение от доста латински букви означава Централна европейска програма за обмен в университетското образование.
    ДОКЛАДЧИК ГОСПОДИН ТОНЕВ:

    "З А К О Н
    за ратифициране на Споразумението между Република
    Австрия, Република България, Република Унгария,
    Република Полша, Словашката република, Република
    Словения, Република Хърватска и Румъния за продължаване
    на Програмата CEEPUS

    Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Република Полша, Словашката република, Република Словения, Република Хърватска и Румъния за продължаване на Програмата CEEPUS, приета в Будапеща на 7 февруари 1998 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тонев.
    Моля, гласувайте заглавието на закона и член единствен така, както са предложени от вносителя.
    Гласували 144 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 4.
    Законът е приет и на второ гласуване.

    Точка пета от седмичната програма е:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ.
    Моля председателя на комисията господин Иван Сунгарски да докладва законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател!

    "Д О К Л А Д
    на Комисията по правата на човека, вероизповеданията
    и по жалбите и петициите на гражданите относно общ
    проект на Закон за българите, живеещи извън България,
    по чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и
    дейността на Народното събрание от приетите на първо
    четене в пленарна зала законопроекти:
    - № 854-01-32 от 24 март 1998 г. с вносител Иван Сунгарски; 
    - № 54-01-86 от 9 октомври 1997 г. с вносители Гиньо Ганев, Георги Първанов и Драгомир Драганов;
    - № 854-01-33 от 24 март 1998 г. с вносители Анатолий Величков и Красимир Каракачанов.

    З А К О Н
    за българите, живеещи извън България"

    Комисията подкрепя заглавието на вносителя и предлага навсякъде в закона, където е записано "България", да бъде записано "Република България".
    Комисията предлага заглавието да добие следната редакция:
    "Закон за българите, живеещи извън Република България."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложено от комисията.
    Гласували 115 народни представители: за 114, против 1, въздържали се няма.
    Заглавието на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Предложение за преамбюл на комисията:
    "В съответствие с общоприетите принципи за защита на правата и основните свободи на човека, както и достойнството на всяка личност, имайки предвид историческата съдба на българския народ, потвърждавайки грижата на Република България за българите, които живеят извън нейните държавни граници, Народното събрание прие настоящия закон."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Юрий Юнишев има думата.
    ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз разбирам сантимента, който е обладал вносителите, за да се създаде такъв преамбюл към този закон, както и посланията, които те отправят към нашите сънародници, живеещи извън Република България. Същевременно искам да заостря вниманието ви върху обстоятелството, че принципите, които са залегнали при създаването на този закон, безспорно са онези, които са предизвикали в нас редица законодателни изменения, а и внасянето на нови закони.
    В крайна сметка, ако ние към всеки един от постъпилите законопроекти сега в това Народно събрание почнем да правим такива преамбюли, за да обясняваме какъв е духът на закона, какви принципи са заложени в него, каква е най-общо философията му, то бихме създали много излишен законодателен баласт. Още повече, обърнете внимание на последното изречение в този преамбюл, където е казано, че "Народното събрание прие настоящия закон."
    Ей, Богу, едно такова изречение е абсолютно безсмислено и ненужно. Със същата убедителност, с която някой би защитил съществуването на преамбюл в този закон, би могъл да предложи изменения и допълнения към всеки един от досега приетите закони със съответното такова литературно творчество.
    Ето защо аз предлагам да отпадне изцяло преамбюлът от този закон и същевременно се чудя, че вносителят на такова предложение господин Иван Тодоров е оттеглил своето. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
    Има думата господин Гиньо Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! След много дълго обсъждане на трите първоначално внесени законопроекта се стигна до този пестелив, но, според мен, крайно необходим преамбюл. И ако се обърнем към законодателната практика и начина, по който се правят закони, и се позовем на неотменения Закон за нормативните актове у нас, там изрично ще се види, това беше преписано от чужди системи, че когато става дума за важни обществени отношения, непременно трябва един въвеждащ, кратък текст. Така се направи навремето и Семейният кодекс, така трябва да се направи и сега, когато след много десетилетия при една антигрижа на държавата към българските емигранти с този закон ние искаме да дадем една правно-политическа декларация за промененото държавно отношение към българите, които живеят извън България. Нищо лошо няма в това, което накрая се пише: "Народното събрание прие настоящия закон".
    Аз искам наистина да не свеждаме законодателството до една много известна правно-техническа терминология. Тук става дума за нещо друго.
    И ако това много смущава, господин председателю, макар че не виждам да е точно така, предлагам едно прередактиране в този смисъл: "В съответствие с общоприетите принципи за защита на правата и основните свободи на човека, както и достойнството на всяка личност", чета проекта, господин Сунгарски, "имайки предвид историческата съдба на българския народ Народното събрание като приема настоящия закон потвърждава грижата на Република Българя за българите, които живеят извън нейните държавни граници."
    Тези работи са, бих казал, много пестеливо казани, никаква емоция няма тук, но за всички тези толкова много българи, пръснати по света, тези две изречения значат извънредно много, понякога повече от съществото на самите законодателни разпоредби, така както са редактирани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Анатолий Величков.
    АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! По никакъв начин не бих могъл да се съглася с направеното от господин Юнишев предложение. Казвам го и от името на вносителите на законопроекта - от мое име и от името на господин Каракачанов.
    Не толкова често се правят закони, които уреждат такива чувствителни отношения, каквито са тези между българската държава и онези българи, които поради една или друга историческа съдба, нещастие, са останали извън днешните държавни граници. Това все пак не е един закон за розата, не е закон за високотехнологичните паркове. Това е един закон, който ще отчете нивото на отговорност на българския парламент и на българската държава точно към тази група български граждани, които и до днес през последните 40 - 50 години не са забравили по никакъв начин своето българско самосъзнание. Нека не им отнемаме това право, да направим един апел, едно възвание, една декларация на българския парламент и поне с това си действие да измием част от срама, част от тази отговорност или безотговорност, която до момента е демонстрирана от страна на българската държава спрямо тях. Благодаря.
    ЮРИЙ ЮНИШЕВ (СДС, от място): Да направим отделна декларация тогава?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата заместник-председателят Иван Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си да взема отношение, преди всичко основавайки се на опита, който имам вече от девет години в парламента и от това, което сме приемали досега, и да уверя и господин Гиньо Ганев и господин Анатолий Величков, че никакви хубави думи, никакви високопарни слова в един закон не правят закона по-хубав или по-лош. Но нарушаваме една практика, защото в този преамбюл коя е правната норма? Няма такава правна норма! Какво приемаме тогава?
    Ако искахме наистина да подчертаем някаква велика роля на Народното събрание по отношение на нашите пренебрегвани досега сънародници, живеещи в чужбина, ами, какво ви пречи да предложите един проект за декларация, който да бъде приет след закона, като придружаваща декларация или една съвсем отделна декларация в подкрепа на нашите сънародници в чужбина и така нататък.
    Но ако направим сега тук, според мен, наистина нещо безкрайно несериозно - да приемем този закон да има преамбюл, първо, нарушаваме една практика, господин Гиньо Ганев спомена за стария Семеен кодекс, в новия мога да ви уверя, че няма да има преамбюл, и второ, ще създадем един прецедент, с който по-нататък ще се чудим как да се оправим.
    Затова мисля, че сериозният подход към приемането на закона, защото с преамбюла нито се добавя нещо към него, нито нещо се отменя по отношение нашето желание да проявим внимание към своите сънародници, с този преамбюл само си създаваме един прецедент, който в бъдеще може да ни затрудни. И затова наистина подкрепям предложението, което направи господин Юнишев за отпадане на преамбюла към този закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата господин Гиньо Ганев за реплика.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Дано думите ми, господин председателю, не прозвучат много научно, но преамбюлът е част от самия закон, така както в една Конституция нейният преамбюл е част от цялото на Конституцията. И когато е предвидено да има преамбюли или въведения, а не преамбюл, както някой тук каза, смисълът е това. Преамбюлът не прави нищо лошо, освен да бъде фактор в тълкуването даже на самите норми, но вече предвидено в самия закон.
    А това, господин Куртев, че не сме правили едно или друго, не значи, че не трябва да го правим, ако то е добро. Предлагам отново да гласуваме и да подкрепим преамбюла така пестеливо, както е написан.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи?
    Има думата господин Гоцев.
    ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да подходя чисто догматично. Учили сме, че законът е диспозиция и санкция. Това е законът. Друго в закона няма. Има мотиви, които служат на Народното събрание дали да приеме закона или не, а тълкуването на закона, което вече го няма, не е свързано и с мотивите. Законът се тълкува от съда.
    Сега, хайде, нали трябва да хармонизираме правото. Аз запитах и даже излязох да направя справка, има ли някой закон от европейските, който да има преамбюл. Няма. Има Декларацията на Съединените щати, това са някакви програми и така нататък.
    Така че колкото и да бих желал да кажа най-добрите неща за България, колкото и да съм привързан към българите, които живеят в чужбина, ние техните права и отношението на Отечеството към тях ще дадем, като създадем норми в този закон, които наистина ги привързват към родината, към майката, която е основата. А с преамбюлът ще се отклоним от онова, което съществува там, където желаем да се присъединим. И нищо няма да допринесем с преамбюла.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други желаещи да се изкажат?
    Има думата господин Сунгарски.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Уважаеми колеги, аз мисля, че начинът, по който тръгнахме, едва ли е най-удачният - да рекламираме, ако щете, това, което правим в момента.
    Аз чух и приемам всички съображения, независимо откъде идват. Но като председател на комисия аз съм длъжен да застана зад позицията, която комисията е приела по този въпрос, разбира се, с отстъпления от тази позиция в предложената редакционна промяна, която наистина прави текста по-значим, ако не друго, на господин Гиньо Ганев. Присъединявам се към неговия апел. Все пак този текст специално в този закон, предвид спецификата, ако щете, на закона, да остане така.
    Така че, господин председателю, аз предлагам да подложите на гласуване направените предложения, коригираният текст, предложението на господин Юнишев и да прекратим дебата по този въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред съгласно правилника се гласува предложението за отпадане. Затова ще поставя на гласуване предложението на господин Юнишев този текст да отпадне.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 131 народни представители: за 84, против 39, въздържали се 8.
    Предложението на господин Юнишев се приема.
    Текстът отпада.
    Продължаваме нататък - глава първа "Общи положения".
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Глава първа - Общи положения".
    Комисията подкрепя заглавието така, както е предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е предложено от вносителя.
    Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието на глава първа е прието.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Чл. 1. Този закон урежда отношенията на българската държава с българите извън България:
    1. граждани на Република България, пребиваващи извън границите й; ..."
    След консултация с господин председателя ще чета само направените предложения от колегите и текста такъв, какъвто се предлага от комисията или от вносителя.
    Предложение на народния представител Иван Тодоров:
    В чл. 1 след думата "българите" да се добави "живеещи".
    Комисията приема предложението.
    Предложение на народния представител Иван Тодоров:
    В чл. 1, т. 2 да падне текстът след думите "не са български граждани".
    Това предложение е оттеглено.
    Комисията предлага т. 1 и т. 2 на чл. 1 да отпаднат и чл. 1 да придобие следната редакция:
    "Член 1. Този закон урежда отношенията на българската държава с българите, живеещи извън Република България."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    По чл. 1 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Моля, гласувайте чл. 1 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
    Член 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 2 има направено предложение от народния представител Иван Тодоров за отпадане на думите "и обекти".
    Комисията не приема предложението.
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага чл. 2 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 2 да отпадне.
    Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
    Предложението на комисията за отпадане на чл. 2 е прието.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Има предложение на комисията за чл. 3 да се преномерира в чл. 2 и да придобие следното съдържание:
    "Чл. 2. Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което е български гражданин и пребивава извън границите й, както и лице, което не е български гражданин и:
    1. има поне един възходящ с българска народност;
    2. притежава българско национално съзнание, свързано с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност, и
    3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 3 има думата господин Гиньо Ганев. Заповядайте.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! В текста, който е раздаден, под номер чл. 3 има едно съдържание, което се прие при общата работа по законопроекта и е получило в последния момент една малка поправка, която обезсмисля самия закон.
    Смисълът на този закон е да се доближи правният статус и правата на българите, които не са български граждани и живеят извън България, до статуса на българските граждани. Статусът на българските граждани е уреден в цялата ни правна система.
    Затова аз предлагам редакцията на чл. 2 - сегашния - да бъде редакцията, а това е само разликата, така, както е посочена в предишния текст на комисията. Чета:
    "Българин, живеещ извън България, съгласно този закон, е лице, което:
    1. има поне един възходящ с българска народност;
    2. притежава българско национално съзнание...
    3. пребивава трайно..."
    Да бъде така, както е в текста, който току-що докладва господин Сунгарски. Но в първата част да се задраска изразът "което е български гражданин". Това е един нонсенс. Проблемите на българския гражданин и неговите богати възможности са уредени в цялата територия на българското право. Смисълът на този нов закон е да доближи статуса на българина, който живее извън България, до този на българските граждани.
    Предлагам по този начин да гласуваме така редактирания нов чл. 2. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предлагате да се запази текстът на вносителя?
    ГИНЬО ГАНЕВ: Да. Защото отпада само изразът "български гражданин". Това, което е горе, е абсолютно същото. Текстът е идентичен с това, което сега предлагам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гоцев, имате думата. Заповядайте.

    ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм съгласен с това, което каза господин Ганев. Разбира се, прави се закон за тези, които не са български граждани и живеят в чужбина.
    Но ви питам как разбирате, защото аз не разбирам нищо, пък и господин Лучников ми каза, че не го разбира, това е втора точка:
    "2. Притежава българско национално съзнание, свързано с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност и ...".
    Някой да ми го обясни! "Национално съзнание, свързано с обективни критерии..." Кои са тези обективни критерии, кой ще определи тези обективни критерии?
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Както са според Конституционния съд. Има няколко такива критерия.
    ВАСИЛ ГОЦЕВ: Предлагам т. 2 да свърши с българско национално съзнание. В този закон, малко или повече, тази му част има характер на един лозунг. Това е. Няма кой да му провери съзнанието. Този, който има съзнанието, той ще дойде там, където го каним. Но тази опашка, която е казана и която поне за мен е неразбираема, аз предлагам да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи? Няма.
    Предложенията са следните: най-напред предложение за отпадане от т. 2 на текста: "свързано с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност".
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
    Предложението на господин Гоцев да отпадне текстът във втората част на т. 2 е прието.
    Сега подлагам на гласуване предложението на господин Гиньо Ганев чл. 3 да има следното съдържание: "Българин, живеещ извън България, съгласно този закон, е лице, което има:
    1. поне един възходящ с българска народност;
    2. притежава българско национално самосъзнание;
    3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава."
    Моля, гласувайте този текст, който става съдържание на чл. 2.
    Гласували 107 народни представители: за 101, против 5, въздържал се 1.
    Член 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Член 4. Комисията предлага чл. 4 да се преномерира в чл. 3 със съответното съдържание.
    Предложение на комисията:
    "Чл. 3. (1) Българска народност по чл. 2, т. 1 има лице, което е:
    1. живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България;
    2. признато или признавано за българин по българското законодателство или според традициите.
    (2) Българска народност може да бъде доказвана и с документ, издаден от български или чужд държавен орган, или от обществена организация на българи, живеещи извън Република България, с легитимност, потвърдена от български държавен орган, или на българска организация за поддържане на връзки с тях, както и по общия ред."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този текст?
    Господин Гоцев има думата. Заповядайте!
    ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз моля да бъда извинен, че започнах да се явявам по всеки текст. Но да си призная, сега като гледам закона, виждам много трудни неща.
    "1. живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България;"
    През IХ в. къде са границите на България? При Карл Велики! Еми, това не може да бъде!
    Ами, в България живеят нашите приятели и колеги, които са етнически турци. Ще се съгласите ли някой в чужбина от вашия етнос, понеже вие живеете в България, да се каже, че е българин по народност? Недейте, това, извинявайте, не може да бъде!
    Вярно е, че във всички изследвания и прочее в графа "народност" или "националност" не съм специалист, не мога да кажа дали е определено това понятие. Но в никакъв случай това понятие не може да бъде дали някой твой роднина живее в страната, към която искат да те привържат.
    И понеже тук сме в условия, където само мога да предложа отпадане, нямаме право да предлагаме други неща, аз мисля т. 1 да отпадне изобщо.
    Сега, т. 2 ще бъде едно определение "по българското законодателство или според традициите". И ще оценим, понеже законът свързан с желанието да приобщим тези хора, ще ги ценим според традициите. Ако е учил навремето в Солунската гимназия, а се е смятал, че е българин, например такъв е бил Симеон Радев, ще приемем, че са българи.
    Но конкретното ми предложение е да отпадне първата точка. Иначе бих могъл да направя и други предложения, но няма да съм в регламента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки и предложения?
    Господин Гоцев, при това Ваше предложение няма да има точки и ще бъде: "Има лице, което е признато" и т.н. Няма да има точки в ал. 1.
    ВАСИЛ ГОЦЕВ: Смущава ме и това във втората алинея, където е казано, че ще удостоверява дали е българин чуждата държава. Представете си една чужда държава, която желае нейни граждани да кажат, че са български, за да се ползват с тези привилегии, които ние ще дадем. Защото ние с този закон ще създадем привилегии. И това предлагам също да отпадне. Ще се удостоверява или с документ от българската държава, или от тези организации, които, дай Боже, да се създадат, да бъдат добросъвестни и да могат да го удостоверяват.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Второто предложение на господин Гоцев е да отпадне: "или чужд" от ал. 2.
    Заповядайте, господин Юсеин.
    АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Уважаеми господин Гоцев, бих искал да направя едно разяснение, бих казал, защото във всички страни, както и в нашата страна, се правят преброявания. Това е един факт - всеки си посочва етническата националност. От друга страна, българите, живеещи извън България, имат организации. Тези организации също могат да дадат документ за това лице дали то е българин или не. И това се практикува сега в момента. Друг е въпросът дали този документ може да бъде някакъв официален документ. Но такива документи се издават. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Гиньо Ганев, заповядайте.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Колкото и на пръв поглед да изглеждат неуловими даже тези възможности, първо, по втората алинея: "Българска народност може да бъде доказвана..." И той е напълно прав, днес в Агенцията за българите в чужбина непрекъснато се получават именно такива аргументи от чужди организации и даже от чужди държави. Не представлява, господин Гоцев, това задължение непременно там да ти издадат, но когато издадат - такива случаи има - нека да бъде включено в системата от доказателства за българската народност. Такава е не само практиката, бих казал такъв е и духът на това, към което се стремим. Предлагаме наистина това да не отпада.
    И колкото се отнася до първата точка, аз виждам колко е твърде широко редактирана тя: "живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България". И даже има нещо, което не е взето предвид, но ако прочетете и сега становището на един държавен орган, те искат да се прибави "в етногеографските предели на България".
    Така че нека българската народност, която сега се скита по света, да се направят опити тя да бъде установена и по този начин. Това отпадане би било много правно техническо. Много е преценявано и в усилията на толкова много експерти. Когато се готвеше този проект, всички вносители на трите проекта се съгласиха на това и комисията го прие. Аз не мисля, че трябва да има чувство, че трябва да се стремим към една правна чистота, която в този случай толкова много не е необходима.
    Аз предлагам да се запази и т. 1, и в никакъв случай на ал. 2 да не се отнема възможността да се получат документи за българска народност така, както каза и колегата преди малко. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи? Реплики? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Най-напред ще гласуваме първото предложение на господин Гоцев - да отпадне т. 1 от ал. 1 на чл. 4, който става чл. 3: "живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България".
    Моля да гласувате.
    Гласували 97 народни представители: за 33, против 56, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение на господин Гоцев е в ал. 2 да отпаднат думите "или чужд".
    Моля да гласувате.
    Гласували 94 народни представители: за 2, против 64, въздържали се 28.
    Предложението не се приема.
    Има думата господин Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моето предложение малко се отклонява от каноните, но въпреки това смятам, че ние трябва да го вземем предвид.
    Аз предлагам в т. 2: "признато или признавано за българин по българското законодателство", да се сложи запетая и думите: "от Българската православна църква или според традициите".
    Защото хората, които са получили кръщелно свидетелство или техните баби и дядовци са получили кръщелно свидетелство от Българската православна църква, където е записано, че са българи, това е може би един единствен и най-сигурен начин да се установи техният български произход.
    Така че много ви моля...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кажете още веднъж какво е предложението.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В ал. 1, т. 2 да гласи: "признато или признавано за българин по българското законодателство, от Българската православна църква, или според традициите".
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли някой против? По правилник ние не можем да изменяме текста, но ако няма нито един присъстващ член на парламента, който да възрази, можем да направим това изключение.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Аз призовавам също от името на комисията това предложение да бъде подкрепено, господин председател. То е коректно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.
    АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
    Във връзка с това има предложение на господин Тодоров малко по-нататък. Вижте, ние не можем да ограничим правата на българите, които живеят извън България. Не можем да кажем че: ако си православен християнин ние те зачитаме за българин. Може да е католик. Той може да изповядва друга вяра. Фактически когато сложим тази дума ние ограничаваме правата на останалите, които смятат себе си за българи. Така го разбрах аз, извинявайте.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Не сте го разбрали правилно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вижте, когато се дава още една възможност, тя не ограничава, тя разширява тези възможности, не ги ограничава.
    Има думата господин Гиньо Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Вие казахте думите, които аз искам да произнеса на по-висок глас. Всъщност това не са три възможности, дадени комуативно и трите да бъдат заедно. Законодателството, църквата, традицията - едно от трите, ако е налице е достатъчно. И в този смисъл би трябвало да се подкрепи предложението на господин Лучников. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи?
    Моля да гласувате предложението на господин Лучников в ал. 1, т. 2 след "по българското законодателство" се поставя запетая "Българската православна църква, или според традициите".
    Моля да гласувате.
    Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Моля да гласувате съдържанието на новия чл. 3 така, както е предложено от комисията, заедно с това, което гласувахме като предложение на господин Лучников.
    Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
    Член 3 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 5 е направено предложение от народния представител Иван Тодоров, което е прието.
    Комисията предлага чл. 5 да бъде преномериран в чл. 4 със следното съдържание:
    "Чл. 4. (1) Българската държава съдейства за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на българите, живеещи извън Република България, съобразно принципите на международното право и законодателството на съответната страна с цел защита и съдействие на техните права и законни интереси.
    (2) Българската държава подкрепя организации на българите извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
    Господин Гиньо Ганев има думата.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Поправката е минимална. В ал. 1 на чл. 4 се казва: "... съобразно принципите на международното право и законодателството на съответната страна". Предлагам да бъде "съответната държава".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Смятам, че това е редакционна поправка.
    ГИНЬО ГАНЕВ: И в ал. 2, когато се казва, че българската държава подкрепя организации на българите извън България, имаше пристигнало писмо при председателя на комисията от българските унгарци да се каже, че българската страна подкрепя в материално и организационно отношение. Но както е написано - подкрепя, аз смятам, че трябва да остане така, по-свободно и държавата според възможностите си да обогати тази помощ. Не правя предложение по ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате съдържанието на новия чл. 4, както го предлага комисията, с редакционната поправка на господин Гиньо Ганев изразът "съответната страна" да се замени със "съответната държава".
    Моля, гласувайте!
    Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
    Член 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията предлага чл. 6 да бъде преномериран като чл. 5 със следното съдържание:
    "Чл. 5. (1) Българските граждани, живеещи извън границите на Република България, се ползват с право на закрила от страна на българската държава, която, в съответствие с принципите на международното право и международните договори, защитава техните права и законни интереси.
    (2) Министерският съвет възлага на съответните министерства" - тук има техническа грешка, която моля да бъде отчетена, тъй като трябва да се чете "съответните министри и други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, структурите, които се изграждат с оглед нейното осъществяване и механизмите за координиране на техните действия.
    (3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл. 2."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Господин Гиньо Ганев има думата.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Господин Сунгарски, предполагам, че става дума за машинописна неточност в чл. 2: Министерският съвет възлага на съответните министерства и други ведомства. Ако има бележка на отдел "Правна и законодателна дейност", може да бъде "министри и ръководители на други ведомства".
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Приемам.
    ГИНЬО ГАНЕВ: И второто, отново в ал. 2 след израза "Република България", да се добави думата "определя" - определя структурите, които се изграждат. И това сигурно е технически пропуск. Аз смятам, че това е волята на комисията.
    Моля да се приемат като редакционни поправки.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Да, те по същество са редакционни поправки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ганев.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Господин председател, комисията не възразява да се приемат предложените от господин Гиньо Ганев редакционни поправки.
    Има думата господин Светослав Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Преди малко ние приехме, че този закон не се отнася за българските граждани, живеещи в чужбина, а само за българите, живеещи в чужбина, тоест българите, които не са български граждани. При това положение няма място за ал. 1 на новия чл. 5, защото той се касае за българските граждани. Втората алинея вече се отнася за българите, а не за българските граждани. Има и още места, които много смущават, защото ние, като приехме, че българските граждани, които живея в чужбина, не са българи, които живеят в чужбина по смисъла на закона, просто ограничихме неговото действие. И в чл. 7 се говори за българските граждани...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Той отпада.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предлагам ал. 1 да отпадне.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Текстът на алинеята всъщност се отнася до българите, живеещи в чужбина.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По ал. 1 или трябва да се говори за българите, или трябва да отпадне алинеята, защото българските граждани, независимо къде живеят, се ползват от закрилата на държавата и т. н.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Мисля, че коректното предложение е да бъде поправена ал. 1, като изразът "българските граждани" се замени с "българите". Според мен текстът трябва да остане.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Така може.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Вместо "българските граждани", да кажем: "Българите, живеещи извън границите на Република България". Това изчерпва каквито и да било възможности за тълкуване или за неточности. Аз смятам, че с тази поправка отговаряме и на предложението на колегата Лучников.
    Моето предложение е в ал. 1 изразът "българските граждани" да се замени с "българите", а в ал. 2 изразът да стане "съответните министри и ръководители на други ведомства", а след израза "Република България" и запетаята да се добави думата "определя".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 6, който става чл. 5, както е предложен от комисията, с направените поправки.
    Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1.
    Член 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: "Глава втора. Права на българите, живеещи извън България".
    Комисията подкрепя заглавието на глава втора по принцип и предлага следната редакция:
    "Глава втора
    ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН
    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ"

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Моля, гласувайте заглавието на глава втора така, както е предложено от комисията.
    Гласували 92 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 4.
    Заглавието на глава втора е прието.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 7 комисията предлага текста да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 7 да отпадне.
    Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
    Член 7 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 8 комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде преномериран в чл. 6 със следното съдържание:
    "Чл. 6. (1) Българската държава улеснява българите, живеещи извън Република България, независимо от гражданството им, в осъществяването на тяхното право на връзка с компетентните за съответния случай институции и организации.
    (2) При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, ползват облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване или трайно установяване в Република България при условия и по ред, определени от Министерския съвет.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Гиньо Ганев има думата.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): В духа на това, което комисията предлага ще кажа, че тъй като едно от следващите заглавия на главите е "българи, живеещи в България, които се установяват в страната", тук би било по-прецизно в това, което се прочете от господин Сунгарски, в ал. 2, на предпоследния ред на текста: "Уреждане на тяхното пребиваване и трайно установяване" думата "трайно" да отпадне и да остане "установяване", което е трайно щом е установяване. Това е редакционна поправка.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Нямам възражения по предложението на господин Ганев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте чл. 8, който става чл. 6 така, както е предложен от комисията и с редакционната поправка, предложена от господин Ганев.
    Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
    Член 6 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: На чл. 9 сме.
    Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага да бъде преномериран в чл. 7 със следното съдържание:
    "Чл. 7. Българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, могат да упражняват право на труд при пребиваване в страната след получаване на разрешение по облекчен ред, установен в Правилника за прилагането на закона".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Моля, гласувайте чл. 9, който става чл. 7 така, както е предложен от комисията. (Шум и реплики в залата.)
    Отменете гласуването.
    Господин Васил Гоцев има думата.
    ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че много внимателни трябва да бъдем, когато гласуваме тези текстове.
    В България в момента има "петнадесет, ..." - и не знам колко безработни. И за никого няма облекчен ред, при който да му се намери работа.
    Ще дойдат граждани, които не са български граждани, защото някъде в пределите - и Белград е бил в пределите на България, така го приехте, да не говорим, и към Франция, на който и дядо му е бил там и ще иска да има право. И тук се казва: "да има право да работи по облекчен ред". Коя е тази държава, която дава такива права?
    И, второ, българинът-гражданин няма облекчен ред, а за него ще има облекчен ред.
    И, представете си сега, да не казвам, но има много българи, които са на други места, където стандартът е по-нисък от нас. Ако желаят да дойдат, да станат български граждани, нашият Закон за българско гражданство дава възможност да ги приемем за български граждани. Ще ги приемем, наистина по облекчен ред, защото такъв ни е законът и тогава ще работят, както всички други български граждани. Но, да се даде една привилегия и - второ - правилник, казва, на Министерски съвет. Ние във всеки закон се стремим да нямаме правилник. И, ако погледнете законите, които приехме, ще видите, че най-тежките, големи закони - тези, данъчни и други, предвиждат правилник. Ако ние сега за този закон, който е малък закон, ще приложим правилник, и ще трябва да задължим Министерския съвет да намери начин по облекчен ред да работят в България, където не за всички има работни места и като не го направи, да бъде атакувано правителството, което и да е това правителство, че не го е направило...
    Аз съм да отпадне този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гоцев.
    Господин Гиньо Ганев има думата.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Много дълго, уважаеми господин председател, и тази, и няколко други теми от този ред бяха дискутирани в законопроекта. Има толкова много българи, които като ще се установяват у нас, ще видим по-нататък в една от главите, задължава се съответния орган даже да ги улеснява в даване на кредити, даже да им се предоставя жилище. Това е за хора, които идват. И ако те не срещнат едно гостоприемство с административен израз, просто тогава цялата тази логика няма да може да бъде едно послание към българите, които живеят извън България.
    И без това да звучи толкова като привилегия, това са улеснения, които са необходими. А не, когато дойде такъв един наш сънародник със семейството си от границата още да започва да изпитва административни и други затруднения. Това е философията на закона. С тази логика бяха внесени и трите проекта. Така се изработи общият закон и аз искам да помоля господин Гоцев - нека този път да има правилник. Извънредно много са подробностите, които уреждат преходни, междинни положения и една съвършено нова материя, така че аз предлагам да се запази този текст при всичките възможности, които правилника ще уреди много по-предпазливо и съобразявайки се и със статуса на българските граждани, които живеят тук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
    Сега, така, както го чета текста, виждам, че става дума за облекчен ред за придобиване на разрешение, а не на право на труд.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Такава е логиката. По-нататък има и други неща - жилища и други...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има предложение от народния представител Васил Гоцев за отпадане на чл. 7.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Гоцев.
    Гласували 86 народни представители: за 37, против 11, въздържали се 38.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 9, който става чл. 7 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 101 народни представители: за 98, против 3, въздържали се няма.
    Член 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10 и предлага той да бъде преномериран в чл. 8, със следното съдържание:
    "Чл. 8. (1) Право на собственост и други вещни права върху движими вещи и недвижими имоти се придобиват от български граждани, живеещи извън Република България при условията, предвидени за живеещите в страната български граждани."
    Господин председател, съгласно приетия в началото на законопроекта принцип, че той се отнася за българи, живеещи извън България, мисля, че е коректно да направя предложение за отпадане от текста на тази алинея и го правя формално, преди да съм приключил с текста.
    "(2) Право на собственост върху движими вещи се придобива от българи, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, при условията за българските граждани.
     (3) Право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти се придобиват от българи, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, с разрешение на министъра на финансите.
     (4) Право на собственост върху земя може да бъде придобивано от лицата по ал. 3 само при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си в срока и при условията по Закона за собствеността."
    Господин председател, ако може да формулирам предложението си, предлагам ал. 1 да отпадне, да се преномерират ал. 2, 3 и 4 съответно на ал. 1, 2 и 3, а цитираната ал. 3 да бъде респективно ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Светослав Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз предлагам целият чл. 8 да отпадне, защото е безсмислен. Алинея 1 беше оттеглена от самия господин Сунгарски, защото всъщност нищо не казва.
    В ал. 2 е казано - "Право на собственост върху движими вещи". Всеки гражданин - чужд, българин, небългарин може да придобива в България свободно недвижими имоти. Защо да го повтаряме, само да обременяваме текста? Няма абсолютно никакъв смисъл от него. "Право на собственост и вещни права върху недвижими имоти може да се придобива с разрешение на Министерството на финансите" - това си е общият режим за придобиване на недвижими имоти от чужденци. Защо трябва още веднъж да го повтаряме тук?
    А чл. 4 също повтаря едно разпореждане от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, само че с грубата грешка, като казва "при условията на Закона за собствеността", а то е "по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи".
    Целият текст е един низ от безсмислици и затова предлагам да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин Лучников, разрешението от министъра на финансите действащ режим ли е? Ако е действащ, няма пречка да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Гиньо Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Имах съмнение само по ал. 3 - необходимостта от разрешение на министъра на финансите. И ако това е така, предлагам да се приеме становището на господин Лучников и текстът да отпадне от съдържанието на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Водещата комисия няма възражение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников - чл. 8 да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
    Предложението е прието, чл. 8 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 11 има направено предложение от народния представител Иван Тодоров, което е прието.
    Комисията предлага чл. 11 да бъде преномериран на чл. 8, вече по новата номерация, която току-що приехме с отпадането на предходния член и чл. 8 да придобие следното съдържание:
    "Чл. 8. (1) Българите, живеещи извън Република България, които нямат българско гражданство, могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират и да участват в касовата приватизация, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство, съгласно действащото законодателство, при условията и по реда, предвидени за български граждани, освен по отношение на земята.
                (2) Когато закон или международен договор, по който Република България е страна, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиране, се прилагат по-благоприятните условия."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Няма изказвания.
    Моля, гласувайте чл. 11, който става чл. 8 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
    Член 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: По чл. 12 комисията приема по принцип текста на вносителя, предлага да се преномерира в чл. 9 със съответното съдържание:
    "Чл. 9. Българите, живеещи извън Република България, се приемат на общо основание в основните и средни училища безплатно по ред, определен от Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Стоян Райчевски има думата.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз правя едно предложение - тук да се обмисли още веднъж този текст по чл. 12. Разбира се, че те имат право на общо основание в основните и средни учебни заведения безплатно по ред, определен от Министерския съвет. Безплатно - ние разбираме каква е волята на вносителя, но нека да уточним в кои учебни заведения - имаме и държавни, и частни. Или трябва да се уточни, че става въпрос за държавните учебни заведения.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Министерският съвет ще определи, както е казано в законопроекта.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Разбира се, но по този начин ние създаваме впечатление, че не разграничаваме и двата типа учебни заведения - частните и държавните. (Реплика на господин Иван Сунгарски.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И не може и Министерският съвет да разпореди на частните да приемат безплатно, това е повече от очевидно.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Има известен резон в предложението на колегата Райчевски, но ми се струва, че съвсем очевидно е, че политиката и дейността на частните средни и основни училища не могат да бъдат субект на този закон по простата причина, че ние говорим за държавна политика. Държавата се ангажира с този въпрос. Върху частните субекти държавата няма права. Те сами определят своята политика. И аз мисля, че въпреки логиката съвсем ясно е казано, че става въпрос за държавните училища.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Господин Райчевски има думата.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение да отложим гледането на този законопроект за още някои уточнения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: На законопроекта или на чл. 12?
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: На целия законопроект.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Да се огледа пак от юристи. По някои членове не сме съгласни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Господин Гиньо Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Ако народният представител господин Райчевски има колебания около съдържанието на този текст, нека предложението му да се приеме - да отложим разискванията по този текст, но не на целия закон, който е в своето второ четене, след толкова много анализи, общ проект върху три първоначални и т.н.
    Аз предлагам да се отложи гласуването по този текст, но да продължи разискването по законопроекта. Не виждам други основания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гиньо Ганев, но първо трябва да гласуваме предложението на господин Райчевски.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Стоян Райчевски за отлагане разглеждането и приемането на закона, по който работим сега.
    Гласували 126 народни представители: за 61, против 60, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Сега вече мога да поставя на гласуване предложението на господин Гиньо Ганев за отлагане на текста, по който в момента работехме - това е чл. 12, който трябва да стане чл. 9.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС, от място): Аз имам предложение за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За прегласуване преди това? Добре, имате право, заповядайте.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам прегласуване на тази процедура за отлагане гледането на закона - не за прекратяване изобщо, а за отлагане - тъй като ми се струва, че има доста текстове, които не са направени по най-добрия начин. Без да казвам, че не е работено върху закона, но ми се струва, че още юристи трябва да погледнат този закон.
    Ето, вижте какво гласувахме в предния текст - за участие в касова приватизация, сега гласуваме нещо за безплатно обучение. Мисля си, че с тези текстове ние влизаме в колизия с вече съществуващи текстове от други наши закони, които са действащи в законодателството ни.
    Няма нищо страшно, според мен, да се огледа още веднъж, да се прецизират текстовете. Ето, и с господин Лучников говорихме, че ще поемем и ние, ще изкажем отношение по тези текстове и другата седмица ще продължим с разглеждането на закона. Това беше в мотивацията, господин Ганев, не е отрицание на закона или нещо друго. Затова поискахме да прекъснем сега, за да може да огледаме още текстовете, които сега гледаме, които минаха и които предстоят. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дянкова.
    Поставям на повторно гласуване предложението на госпожа Дянкова за отлагане разглеждането на този закон.
    Гласували 162 народни представители: за 107, против 52, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    Следващата точка от седмичната програма е първо четене на законопроекта за държавния протокол. Но сега вече е 13,45 ч., не знам дали ще имаме време или да го оставим за утре сутринта да започнем с него. Направете предложение.
    Господин Лъчезар Тошев има думата.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Господин председателю, предлагам да прекратим днешното заседание - остават само 15 минути - и утре да продължим със следващата точка от дневния ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тошев.
    Противно становище има ли?
    Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Лъчезар Тошев за прекратяване на заседанието.
    Гласували 111 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 5.
    Предложението е прието.
    Съобщения:
    Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
    Комисията по културата и медиите ще има заседание утре, четвъртък, от 15 ч. в зала № 134.
    Комисията за противодействие на престъпността и корупцията ще проведе заседание на 17 февруари, четвъртък, от 17 ч. в кабинет № 226.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 17 февруари, от 9 часа.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,45 ч.)


    Председател:
    Йордан Соколов


    Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Благовест Сендов

    Секретари:
    Анелия Тошкова

    Камен Костадинов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ