В края на месец юни 2011 г. Европейската комисия предложи проект на Многогодишна финансова рамка (МФР) 2014 - 2020 на Европейския съюз. Финансовата рамка представлява общия европейски бюджет в средносрочен план.

Приходите се формират главно от: дял в процентно изражение от Брутния национален доход (БНД) на държавите-членки; унифицирана ставка, прилагана към ДДС; мита и селскостопански такси; данъци на служителите в институциите, глоби и др. Тaка наречената Система на собствени ресурси (ССР) са средствата, за които страните членки са дали съгласие по право да принадлежат на Общността. Трите основни елемента на ССР са: мита върху стоки, внасяни от държави, нечленуващи в ЕС, селскостопански компенсационни такси и приходи от данък върху добавената стойност /ДДС/, базирани на хипотетично хармонизирана база за този данък за всички държави-членки.

Основните акценти в предложението на ЕК за 2014-2020 са:

• увеличаване бюджета за следващия седемгодишен период с 5 %. (Това нарастване е по-голямо от средната инфлация през предшестващото десетилетие, която се изчислявана 2 %);
• намаляване на процентното изражение на БНД, формиращо вноската на държавите членки за сметка въвеждането на общоевропейски данъци;
• въвеждането на два нови европейски данъка - данък върху финансовите сделки и европейски данък върху добавената стойност, които да компенсират намаляването на дела на БНД във вноските на държавите членки.

Не на последно място, във връзка с МФР, ЕК подлага на широка дискусия два потенциални нови източника на генериране на финансов ресурс - единни еврооблигации (Eurobonds) и европейски проектни облигации (Project bonds). За разлика от първите (наднационален европейски държавен дългов инструмент), проектните облигации се предлага да бъдат емитирани от компаниите, изпълняващи широкомащабни инфраструктурни проекти, гарантирани от ЕИБ и други финансови партньори и платими само при успешното приключване на проекта.

След Лисабонския договор, българският парламент има възможността да влияе на процесите на формиране на европейската политика.

В тази връзка, активното участие на бизнеса и гражданското общество в изготвянето на позицията на българския парламент по новата МФР 2014-2020 г. е изключително важно за нас.