МЯСТО НА РЕЛИГИОЗНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ УЧИЛИЩА В НЯКОИ СТРАНИ ОТ ЕС, СЪРБИЯ И РУСИЯ

Законодателното проучване е проведено в следните насоки: 

I. Правна уредба

II. Форма на обучение

III. Наименование на предмета

IV. Организация на класовете

V. Финансиране

VI. Изисквания към преподавателите

VII. Контрол върху учебното съдържание и часовете по религия. Функции     на религиозните организации

VIII. Изучавани религии

IX. Място на часа по религия в учебната програма

X. Брой на часовете според възрастовата група

Правна уредба

В изследваните законодателства уредбата на религиозното образование е на конституционно, законово и подзаконово ниво. Във всички представени страни съществува специална регламентация, която урежда мястото и характера на часовете по религия. В държавите с федеративно устройство автономните области доразвиват националното законодателство на регионално равнище, като правната уредба там е значително по-детайлна. 

Форма на обучение

В държавите обект на настоящия анализ съществуват няколко основни форми на обучение по религия – задължително, свободно избираемо, задължително избираемо, забранено или интегрирано в други учебни дисциплини. Задължително - Гърция, Кипър, Румъния (в рамките на началното образование). Свободно избираемо (СИП) – Полша, Русия (от 2006г. е задължителен учебен час за четири провинции на Руската федерация - Белград, Калуга, Брянск и Смоленск), Румъния (в основното училище). Задължително избираем предмет (ЗИП) със съответна алтернативна дисциплина – Сърбия, Испания, Германия, Белгия. Забранено – Франция (със закон от 1882 г.). Интегрирано в други учебни дисциплини -  В първи и втори клас на началното училище в Гърция и Кипър религиозното възпитание се включва към урока по „Изучаване на околната среда” и засяга предимно християнските религиозни празници. В Македония изучаването на религия се прекратява с решение на Конституционния съд от 2000 г. Такъв вид обучение може да се провежда единствено след завършване на начално образование (7 – 15 години)  в специално създадени от верските общности религиозни училища. 

Наименование на предмета

Най-често срещано е наименованието „Религия” – Испания, Полша, Германия (изключение прави Брандембургия, където е въведено „Религиознание”), Румъния;  „Закон Божи”- Гърция и Кипър; „Веронаука” – Сърбия; „Религия и морал” – Белгия; „Православна култура”, “Основи на православието”, “Православна етика” – Русия. Руското правителство планира въвеждане на по-обща дисциплина -„История на световните религии”.  

Организация на класовете

Класовете по религия са организирани по конфесионален принцип - т.е само от една деноминация, например католици отделно от протестанти и православни. В Гърция и Кипър се изучава единствено православие.

Финансиране

В изследваните страни обучението по религия се субсидира от държавата. Религиозните организации и институции не участват във финансирането.

Изисквания към преподавателите

В Гърция, Кипър, Румъния и Испания учителите по религия могат да бъдат както светски, така и духовни лица. В Полша и Сърбия този вид преподаватели са само духовни лица. В Русия те са светски лица. В повечето страни учителите имат богословско или хуманитарно образование – Германия, Русия, Испания (трябва да притежават и специално пълномощно от съответната религиозна общност, удостоверяващо подготовката им по теология и педагогика). В Белгия, Румъния, Гърция, Сърбия, Кипър, Белгия могат да преподават единствено богослови. 

Контрол върху учебното съдържание и часовете по религия.  Функции на религиозните организации

Контролът върху съдържанието на учебниците и часовете по религия се осъществява от държавни органи  в Гърция (Министерство на образованието и вероизповеданията), Кипър (Министерство на образованието и културата), Белгия (Министерство на вероизповеданието), Румъния (Министерството на образованието, изследванията и младежта), Русия (държавни и общински институции). Религиозните организации нямат правомощия в тази сфера. В Германия и Сърбия религиозните организации имат само консултативни функции. В Сърбия държавата в лицето на Министерството на образованието и спорта и Министерството за вярата определя учебното съдържание и часовете  по религия след съгласуване с тях. В Испания и Полша религиозните организации от съответното вероизповедание изпълняват контролни функции - избират учителите, програмата, по която да бъдат обучавани децата, както и учебниците. 

Изучавани религии

В Гърция, Кипър и Русия се изучава Източноправославното християнство. В Испания се изучват следните вероизповедания - католицизъм, евангелизъм, ислям и юдаизъм, с чиито представителни органи държавата има сключени споразумения за културно сътрудничество. В Сърбия всяко дете изучава единствено своята религия, като има възможност в зависимост от своята вяра да избере между следните предмети:

  1. Православен катехизис (Веронаука);
  2. Ислямска веронаука (Ilmuddin);
  3. Католическа веронаука;
  4. Евангелистко-лутеранска веронаука на словашката евангелистка църква;
  5. Верско възпитание. Реформирани християнски църкви;
  6. Християнска етика на евангелистките християнски църкви;
  7. Еврейска веронаука.

Учениците в Румъния посещават часове по религия в зависимост от религиозните си убеждения. Около 86% от населението са православни християни, 6%  са католици, 3% - протестанти и под 1% мюсюлмани и евреи. В Полша най-широко разпространено в частните и държавни училища е обучението по католицизъм - 87% от населението принадлежат към това вероизповедание. В Белгия всяко дете изучава своята религия (католицизъм, протестантство, юдеизъм, ислям и ортодоксална вяра), въпреки че се засилва тенденцията деца от други вероизповедания да се записват в часовете по католицизъм. В Германия учениците посещават часове по религията, която изповядват.

Място на часа по религия в учебната програмаЧасовете по религия се провеждат в рамките на учебната програма за деня. Няма изискване за часа, в който трябва да се проведе занятието. Изучаването на религия не се съпровожда от религиозни обреди, отправени към религиозния култ. Не е необходимо и задължителното участие на учениците в религиозните служби. В Гърция и Кипър по традиция преди началото на часовете се провежда сутрешна молитва. Изповедта е задължителна. По повод на големите християнски празници, както и веднъж седмично, или на всеки петнадесет дни гръцките ученици се черкуват. Посещението на черква се извършва в рамките на първите два учебни часа. Участието на преподавателите  в молитвата и в черкуването е задължително. За учениците в Полша, изучаващи католицизъм, черкуването и изповедта също са задължителни.

Брой на часовете според възрастовата група

В Румъния религия се изучава от първи до 12 клас, като в началния курс е задължителен учебен предмет, а в основното и средно образование е избираем – средно по два часа седмично. Изучаването на религия в Гърция и Кипър започва от началното образование и продължава до края на т.н. ”ликио”. Броят на часовете е както следва:

  • начално - 2 часа седмично

  • „гимнасио” - 2 часа седмично

  • „ликио” - 2 часа  седмично за първата година

  • 1 час за  всяка от останалите две години.

В Полша религия се изучава от детската градина до гимназията включително. В зависимост от възрастовата група и нивото на обучение броят на часовете е различен. За детските градини  е  2 часа седмично, основните училища - 4 ч. (общо за религия/етика), гимназиите – 6 ч. (общо за религия/етика), техникумите - 4 ч. (общо за религия/етика),  лицеите - 6 ч. (общо за религия/етика). В Русия религия се изучава в  класовете  на всички образователни  степени. В рамките на началното образование по 1 час седмично, а в основното  и средно образование по 1-2 часа седмично. В Испания часовете по религия се провеждат в пълния курс на обучение от втори цикъл на предучилищна подготовка (3-6г.) до първа учебна година на средното образование (16-17). Минималният хорариум за първи, втори и трети цикъл на началното обучение (6-12г.) е по 105 часа годишно или един час и половина седмично, в основното образование (12-16г.) религия се изучава общо 140 часа годишно за първите три учебни години, т.е приблизително час и половина седмично, а в рамките на  четвъртата учебна година  - 35 часа годишно или един час седмично. Към момента минималният брой часове по религия или алтернативен предмет в рамките на средното образование са 70 часа годишно, което се равнява на два часа седмично. В Белгия часове по религия се провеждат в началното (6 – 12 год.) и в основното (12 – 18 год.) училище по два часа седмично, всеки от които е в различни дни. В Сърбия – по един час седмично в пълния курс на обучение на основно и средно образование. В Германия всяка провинция има право сама да определи броя на часовете по религия, с изискване те да са между 2 или 3 часа седмично.

Назад