Определянето на размера на таксите и разходването им от административните органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност се урежда с Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им (Методиката). Методът на изчисление е посочен в чл. 4 на Методиката и за приложението на формулата е необходимо да се установят преките разходи за услугата, непреките разходи за предоставянето й, времето за извършването й, средната стойност на часовата ставка на пряко отговорния персонал и т. н. В мотивите към проекта на заповед не е посочена стойността/цената на нито един от параметрите заложени във формулата по чл. 4 от Методиката. Изложени са мотиви, че разходите за дейността са нараснали значително, но без посочване на конкретен показател за завишаването на разходите. Мотивите са общи, лаконични и не дават възможност да се извърши преценката относно спазването на изискванията на Методиката при определянето размера на таксите. Тази яснота е необходима към момента на публикуването на мотивите, за да могат заинтересованите лица да изразят информирани становища и предложения по представения проект на акт. Съгласно чл. 3 от Закона за „Държавен вестник“ (ЗДВ) ДВ има официален и неофициален раздел. Обнародването на актовете в официалния раздел е безплатно. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДВ, за обнародване на обявленията, съобщенията, поканите и другите известия в неофициалния раздел се заплаща такса, чийто размер се определя от председателя на Народното събрание с разпореждане. Съгласно Методиката размерът на таксите не може да надвишава разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола. С оглед изложеното, считам че при установяване размерът на таксите не следва да се вземат предвид всички разходи за дейността по издаването на „Държавен вестник“, а следва да се извърши калкулация само на разходите по обнародване на актове в неофициалния раздел. Видно от представените мотиви, същите са изключително общи и не покриват изискуемото съдържание на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове, както и необходимата информация относно параметрите за определянето на таксите за обнародване в неофициален раздел на „Държавен вестник“ и тази необоснованост се приравнява на липсата им.