Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции
Име на законопроекта Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции
Дата на приемане 16/11/2010
Брой/година Държавен вестник 94/2010

 


УКАЗ № 313

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, приет от ХLI Народно събрание на 16 ноември 2010 г.

Издаден в София на 23 ноември 2010 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Маргарита Попова

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г.)

§ 1. В чл. 2, ал. 2 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите „извършване на услуги по парични преводи, а след 1 ноември 2009 г.“ и тирето след тях се заличават.

2. В т. 2 думите „платежни карти“ и запетаята след тях се заличават.

3. Точка 12 се изменя така:

„12. придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);“.

§ 2. Създава се чл. 29б:

„Чл. 29б. (1) Преобразуване на банка чрез сливане се допуска само с друга банка. Разрешение се издава само ако новоучреденото дружество получи лиценз за банка.

(2) Преобразуване на банка чрез вливане се допуска само ако приемащото дружество е банка. В банка могат да се влеят друга банка, платежна институция, инвестиционен посредник или финансова институция.

(3) Разрешение за вливане по ал. 2 не се издава, ако лицензът на приемащата банка не й позволява да извършва дейността на вливащото се дружество.

(4) Не се издава разрешение за преобразуване на банка, лицензирана от БНБ, чрез промяна на правната форма или чрез прехвърляне цялото имущество на едноличния собственик.

(5) За издаване на разрешение за разделяне или отделяне приемащите, съответно новоучредените дружества трябва да притежават съответния лиценз, ако вследствие на правоприемството към тях преминават права и задължения, възникнали при извършване на дейности, за които се изисква лиценз.“

§ 3. В чл. 36, ал. 2, т. 1 след думите „изискуемите парични задължения“ се добавя „в приемлив период от време“.

§ 4. В чл. 39, ал. 2, т. 4 думата „оперативен“ се заменя с „операционен“.

§ 5. В чл. 40, ал. 2 т. 4 се изменя така:

„4. разрешава и утвърждава използването за надзорни цели на:

а) вътрешнорейтингови подходи за измерване на кредитен риск;

б) усъвършенствани подходи за измерване на операционен риск;

в) вътрешни модели за измерване на пазарен риск и риск от контрагента;“.

§ 6. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 6 се отменя.

2. В ал. 7 след думата „определя“ се добавя „с наредба“, а накрая думите „и 6, както и по чл. 45, ал. 6“ се заличават.

3. Създава се ал. 8:

„(8) Експозицията към друга кредитна институция или инвестиционен посредник или икономически свързани лица, едно от които е кредитна институция или инвестиционен посредник, може да надвишава съотношението по ал. 5 при условия, определени с наредба на БНБ.“

§ 7. В чл. 45 ал. 6 се изменя така:

„(6) Общата експозиция на банката към лице по ал. 1, което не е кредитна институция или инвестиционен посредник, не може да надвишава 10 на сто от собствения й капитал. Общият размер на всички формирани експозиции на банката към лицата по изречение първо не може да надхвърля 20 на сто от собствения й капитал.“

§ 8. В чл. 57 се създава ал. 4:

„(4) В случаите на срочен паричен влог с фиксиран лихвен процент банката не може да намалява лихвата до изтичане срока на договора.“

§ 9. В чл. 58 се създават ал. 3 и 4:

„(3) В случаите на промяна на лихвения процент или на такса, която води до увеличение на погасителната вноска по кредит, който не е потребителски, банката уведомява клиента по уговорен между страните начин за това преди влизане в сила на промяната.

(4) Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства, и информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. 3 не се прилага.“

§ 10. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 10 накрая се добавя „в качеството им на институции, провеждащи парична политика, когато тази информация е необходима за изпълнението на техните законоустановени функции, включително за провеждане на парична политика и свързаното осигуряване на ликвидност, надзор над платежните системи, системите за клиринг и сетълмент и за поддържане на финансова стабилност, включително при възникване на извънредна ситуация по чл. 93, ал. 1“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) При възникване на извънредна ситуация съгласно чл. 93, ал. 1 лицата по чл. 63, ал. 3 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на органите на Република България и на другите държави членки, отговарящи за законодателството в областта на надзора върху кредитните и финансовите институции, инвестиционните посредници и застрахователите, когато е необходима за изпълнение на техните функции.“

3. Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6.

§ 11. В чл. 73, ал. 1 се създава т. 8:

„8. системите за превенция срещу риска от изпирането на пари.“

§ 12. Създават се чл. 73а и 73б:

„Чл. 73а. (1) Банките изграждат надеждни, ефективни и цялостни стратегии и процеси на текуща база за оценка и поддържане на размера, видовете и разпределението на вътрешния капитал, който смятат за адекватен за покриване на характера и степента на рисковете, на които са или могат да бъдат изложени.

(2) Банките извършват редовен вътрешен преглед на стратегиите и процесите по ал. 1 с цел да се гарантира, че те са всеобхватни и пропорционални на характера, мащаба и сложността на осъществяваната от тях дейност.

Чл. 73б. (1) Банките приемат и прилагат политика за възнагражденията на лицата, които работят за тях.

(2) По отношение на администраторите и другите лица, упражняването на чиито права и задължения оказва съществено влияние върху рисковия профил, политиката трябва да е съобразена с бизнес стратегията и дългосрочните цели на банката. Политиката за възнагражденията трябва да насърчава надеждното управление на риска и да не предразполага към поемане на риск, който излиза извън рамките на рисковия профил на банката.

(3) Политиката за възнагражденията трябва да бъде изградена на принципи, осигуряващи съобразяването й с големината, вътрешната организация на банката, както и с характера, обхвата и сложността на осъществяваните от нея дейности. Принципите и изискванията за политиката по възнагражденията и нейното оповестяване се уреждат в наредба на БНБ.“

§ 13. В чл. 76 се правят следните допълнения:

1. В ал. 7, т. 2 след думите „от банката“ се добавя „годишни финансови и“.

2. В ал. 8, изречение първо след думите „от проверката“ се добавя „по ал. 7“.

§ 14. В чл. 78, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за клонове на кредитни институции от трети държави, в които счетоводната рамка е еквивалентна на изискванията на Директива на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (86/635/ЕИО) и за които е налице реципрочно третиране“.

§ 15. Създават се чл. 79а и 79б:

„Чл. 79а. При изпълнение на задълженията си по този закон БНБ:

1. участва в дейността на Комитета на европейските банкови надзорни органи (КЕБНО);

2. следва насоките, препоръките, стандартите и другите мерки, приети от КЕБНО, освен в случаите, когато са налице основателни причини за неприлагането им, които е длъжна да изложи.

Чл. 79б. При упражняване на надзорните си функции спрямо банка, лицензирана в Република България, която осъществява дейност в една или повече държави членки, или спрямо банка, лицензирана в друга държава членка, която осъществява дейност чрез клон в Република България, БНБ отчита потенциалното въздействие на своите решения върху финансовата стабилност на тези държави членки, особено при извънредни ситуации, въз основа на наличната информация към съответния момент.“

§ 16. Създават се чл. 87а, 87б и 87в:

„Чл. 87а. (1) Българската народна банка може да поиска от консолидиращия надзорен орган, когато има такъв, или от компетентния орган от изпращащата държава, определен клон на банка, лицензирана в държава членка, чрез който осъществява дейност в Република България, да се смята за значим. В искането се посочват причините за определяне на клона за значим, като изрично се отбелязва и следната информация:

1. дали пазарният дял на депозитите в съответния клон на банката надвишава 2 на сто в Република България;

2. възможното въздействие от спирането или прекратяването на дейността на банката върху пазарната ликвидност, платежните системи и системите за клиринг и сетълмент в Република България, и

3. размерът и значението на съответния клон, като се взема предвид броят на клиентите му спрямо банковата или финансовата система на Република България.

(2) Българската народна банка съвместно с компетентния орган от изпращащата държава и консолидиращия надзорен орган, ако има такъв, вземат решение за определяне на даден клон като значим в двумесечен срок от постъпване на искането.

(3) Ако в срока по ал. 2 не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение в рамките на допълнителен срок от два месеца. Българската народна банка предоставя решението на консолидиращия надзорен орган и компетентния орган от изпращащата държава.

(4) Решенията по ал. 2 и 3 се мотивират, като в тях се посочват становищата на консолидиращия надзорен орган и на компетентния орган от изпращащата държава.

(5) Определянето на даден клон за значим не засяга правомощията и функциите на БНБ по този закон.

Чл. 87б. (1) Българската народна банка участва при вземането на решение относно искане от компетентен орган на приемаща държава за определяне на клон на банка за значим, когато:

1. банката е лицензирана в Република България, или

2. Българската народна банка е консолидиращ надзорен орган спрямо тази банка.

(2) Решението по ал. 1 се взема в срок два месеца от получаване на искането.

(3) Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 1 в двумесечен срок и компетентният орган на приемащата държава е взел самостоятелно решение, то е задължително за БНБ.

(4) Българската народна банка предоставя на компетентния орган на приемащата държава, в която банка, лицензирана в Република България, извършва дейност чрез клон, определен като значим, информацията по чл. 95, ал. 3, т. 3 и 4 и сътрудничи с него съгласно чл. 92, ал. 1, т. 3.

(5) При възникване на извънредна ситуация в банка, лицензирана в Република България със значим клон, която потенциално застрашава финансовата стабилност в Република България или в приемащата държава членка, БНБ уведомява органите по чл. 64, ал. 1, т. 10 и чл. 64, ал. 2.

(6) Определянето на даден клон за значим не засяга правомощията и функциите на БНБ по този закон.

Чл. 87в. (1) Когато чл. 92д не е приложим и БНБ упражнява надзор върху банка със значими клонове в други държави членки, БНБ създава и председателства надзорна колегия от компетентни органи от тези държави с цел улесняване на сътрудничеството по чл. 87 и чл. 87б, ал. 4 и 5. Надзорната колегия се създава и извършва дейността си въз основа на писмени правила, определени от БНБ след консултация със съответните компетентни органи.

(2) Българската народна банка определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на колегията, като отчита значението на тези органи за надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки съгласно чл. 79б, и задълженията по чл. 87б, ал. 4 и 5.

(3) Българската народна банка предварително предоставя на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси, които ще се обсъждат, и действията, които ще се разглеждат. Българската народна банка предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприетите мерки.

(4) Когато не е приложим чл. 92е и в Република България е установен значим клон, БНБ участва в надзорна колегия, председателствана от компетентния орган на изпращащата държава.“

§ 17. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) точка 2 се изменя така:

„2. планира и координира текущата надзорна дейност в сътрудничество със съответните компетентни органи от държави членки;“

б) точка 3 се изменя така:

„3. планира и координира надзорната дейност в сътрудничество със съответните компетентни органи, а при необходимост – и с централните банки, при подготовката на действия в случай на извънредна ситуация, включително неблагоприятно развитие на състоянието на банките или финансовите пазари, като при възможност се използват установени канали за връзка при управлението на кризи.“

2. Създава се ал. 2:

„(2) Планирането и координирането на надзорната дейност по ал. 1, т. 3 включва мерките по чл. 95, ал. 6, т. 2, изготвянето на съвместни оценки, изпълнението на планове за непредвидени обстоятелства и информиране на обществеността.“

§ 18. Създават се чл. 92а – 92е:

„Чл. 92а. (1) Когато кредитна институция майка от Европейския съюз и нейни дъщерни дружества или дъщерните дружества на финансов холдинг майка от Европейския съюз – обект на надзор от БНБ, са подали заявление за издаване на разрешение по чл. 40, ал. 2, т. 4, БНБ съвместно с другите компетентни органи в 6-месечен срок от получаване на заявлението вземат общо решение за отказ или за издаване на разрешение и определят сроковете и условията, при които то се издава.

(2) Заявлението се подава до БНБ, която незабавно предоставя копие от него на другите компетентни органи.

(3) Ако в срока по ал. 1 не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение.

(4) Решенията по ал. 1 и 3 се мотивират, като в тях се посочват становищата на другите компетентни органи, изразени в 6-месечния срок по ал. 1. Решенията се предоставят на заявителя, а решението по ал. 3 – и на другите компетентни органи.

Чл. 92б. (1) При получаване на искане от компетентен орган на държава членка във връзка с постъпило при него заявление за издаване на разрешение по чл. 40, ал. 2, т. 4, подадено от кредитна институция майка от Европейския съюз и нейни дъщерни дружества, едно от които е кредитна институция, лицензирана в Република България, или съвместно от дъщерните дружества на финансов холдинг майка от Европейския съюз, едно от които е кредитна институция, лицензирана в Република България, БНБ участва при вземането на общо решение за отказ или издаване на разрешение и при определянето на сроковете и условията, при които то се издава.

(2) Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 1 в 6-месечен срок и консолидиращият надзорен орган е взел самостоятелно решение, то е задължително за БНБ.

Чл. 92в. (1) Когато е консолидиращ надзорен орган, при прилагането на чл. 73а, чл. 79, ал. 2 и 3 и при прилагането на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11 БНБ съвместно с другите компетентни органи, отговарящи за надзора над дъщерните дружества на кредитна институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, вземат съвместно решение за определяне адекватността на консолидирания собствен капитал на предприятието майка по отношение на финансовото му състояние и рисков профил и за определяне на допълнително капиталово изискване съгласно чл. 103, ал. 2, т. 5 както за всяко дружество в рамките на банковата група или финансовия холдинг, така и на консолидирана основа.

(2) Решението се взема в срок 4 месеца от датата, на която БНБ е предоставила на другите компетентни органи доклад, съдържащ оценка на риска на групата, в съответствие с чл. 73а, чл. 79, ал. 2 и 3 и при прилагане на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11. При вземането на решение се отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от другите компетентни органи.

(3) Ако в срока по ал. 2 не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение относно прилагането на консолидирана основа на чл. 73а, чл. 79, ал. 2 и 3, на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11 и на мярка по чл. 103, ал. 2, т. 5, като отчита оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от другите компетентни органи. Преди да вземе самостоятелно решение, БНБ по собствена инициатива или по искане на някой от другите компетентни органи се консултира с КЕБНО, като взема предвид неговата препоръка и се мотивира за всяко съществено отклонение от нея.

(4) Решенията по ал. 1 и 3 се мотивират и предоставят на кредитната институция майка от Европейския съюз, а по ал. 3 – и на другите компетентни органи. В мотивите на решението по ал. 3 се посочват становищата на другите компетентни органи, изразени в срока по ал. 2.

(5) Решенията по ал. 1 и 3 се преразглеждат ежегодно или при възникване на извънредни обстоятелства, когато някой от другите компетентни органи отправи мотивирано писмено искане до БНБ за актуализиране на решението за прилагане на мярката по чл. 103, ал. 2, т. 5. В случай на такова искане БНБ може да преразгледа решенията по ал. 1 и 3 само с участието на компетентния орган, отправил искането.

Чл. 92г. (1) Когато банка, лицензирана в Република България, е дъщерно дружество на кредитна институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, БНБ участва при вземането на съвместно решение за определяне на адекватността на консолидирания собствен капитал на предприятието майка по отношение на финансовото му състояние и рисков профил и за определяне на допълнително капиталово изискване както за всяко дружество в рамките на банковата група или финансовия холдинг, така и на консолидирана основа.

(2) Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 1, БНБ може да поиска консолидиращият надзорен орган да се консултира с КЕБНО.

(3) Ако не бъде постигнато съвместно решение, БНБ взема самостоятелно решение относно прилагането на чл. 73а, чл. 79, ал. 2 и 3, прилагането на мярка във връзка с нарушение по чл. 103, ал. 1, т. 11 и на мярка по чл. 103, ал. 2, т. 5 спрямо банката, като отчита становището на консолидиращия надзорен орган и препоръката на КЕБНО, когато такава е поискана.

(4) Решенията по ал. 1 и 3 се преразглеждат ежегодно. При възникване на извънредна ситуация БНБ може да отправи мотивирано искане за преразглеждане на решението по ал. 1 или на самостоятелното решение на консолидиращия надзорен орган за актуализиране на решението за прилагане на мярка по чл. 136, ал. 2 от Директива 2006/48/ЕО.

Чл. 92д. (1) Българската народна банка, когато е консолидиращ надзорен орган, създава надзорни колегии от компетентни органи за улесняване изпълнението на функциите по чл. 92, 92а, 92в и чл. 93 и осигурява подходящо ниво на координация и сътрудничество със съответните компетентни органи на трети държави, когато е целесъобразно, при спазване на изискванията за поверителност съгласно ал. 5 и на правото на Европейския съюз.

(2) Надзорните колегии осигуряват подходяща организация за изпълнение на следните цели и задачи:

1. обмен на информация;

2. постигане на съгласие по възлагане на задачи и делегиране на правомощия на доброволна основа, когато е подходящо;

3. определяне на план за извършване на проверки, основан на оценка на риска на групата съгласно чл. 79, ал. 2 и 3 и чл. 103, ал. 1, т. 11;

4. повишаване ефективността на надзора чрез премахване на излишното дублиране на надзорни изисквания, включително във връзка с исканията за информация по чл. 93, ал. 2 и чл. 95, ал. 2;

5. последователно прилагане на предвидените в Директива 2006/48/ЕО изисквания за разумен надзор по отношение на всички дружества в групата, без да се засягат възможностите и правото на преценка, предоставени от правото на Европейския съюз;

6. прилагане на чл. 92, ал. 1, т. 3 при отчитане на дейността на други форуми, които могат да бъдат създадени в тази област.

(3) Българската народна банка си сътрудничи с другите компетентни органи, които участват в надзорната колегия. Предвидените в чл. 63, 64 и 65 изисквания не възпрепятстват обмена на поверителна информация.

(4) За създаването и дейността на надзорните колегии БНБ след консултации с другите компетентни органи сключва с тях писмени споразумения по чл. 94.

(5) В надзорните колегии могат да участват компетентните органи, отговарящи за надзора върху дъщерни дружества на кредитна институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз, компетентните органи на приемащата държава, в която са установени значими клонове, а когато е подходящо – и централните банки, както и компетентните органи на трети държави, при спазване на изисквания за поверителност, които според всички участващи компетентни органи са еквивалентни на изискванията съгласно глава 1, раздел 2 от Директива 2006/48/ЕО.

(6) Българската народна банка ръководи заседанията на надзорната колегия и определя компетентните органи, които ще участват във всяко заседание или дейност на колегията, като отчита значението за тези органи на надзорната дейност, която ще бъде планирана или координирана, включително възможното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки съгласно чл. 79б, и задълженията по чл. 87б, ал. 3 и 4.

(7) Българската народна банка предварително предоставя на всички членове на надзорната колегия информацията относно организацията на заседанието, основните въпроси, които ще се обсъждат, и действията, които ще се разглеждат. Българската народна банка предоставя своевременно на всички членове на надзорната колегия и цялата информация относно взетите на тези заседания решения и предприетите мерки.

(8) Българската народна банка информира КЕБНО за дейността на надзорните колегии, включително при извънредни ситуации, и му предоставя цялата информация от съществено значение за целите на надзорната конвергенция.

(9) Създаването и дейността на надзорна колегия не засягат правомощията на БНБ по този закон.

Чл. 92е. Българската народна банка участва в надзорна колегия, организирана от съответния консолидиращ надзорен орган, когато извършва надзор на индивидуална основа върху банка, която е дъщерно дружество на кредитна институция майка от Европейския съюз или на финансов холдинг майка от Европейския съюз. В тези случаи БНБ има правата и задълженията на компетентен орган, произтичащи от чл. 92д.“

§ 19. В чл. 93 ал. 1 се изменя така:

„(1) При възникване на извънредна ситуация, включително неблагоприятно развитие на финансовите пазари, която потенциално застрашава ликвидността им или финансовата стабилност в Република България или в друга държава членка, където са лицензирани дружества от групата или са установени значими клонове, БНБ, когато е консолидиращ надзорен орган, незабавно уведомява органите по чл. 64, ал. 1, т. 10 и чл. 64, ал. 2 в съответните държави членки и им предоставя цялата информация, която е съществена за упражняване на техните функции.“

§ 20. В чл. 103, ал. 2, т. 5 накрая се поставя точка и запетая и се създава изречение второ: „Когато банка не отговаря на изискванията по чл. 73, ал. 1 и чл. 73а или при прегледа и оценката по чл. 79, ал. 2 е установено, че не осигурява стабилно управление и покритие на рисковете, БНБ налага допълнително капиталово изискване над минимално изискуемото, ако в резултат на самостоятелното прилагане на други мерки не се очаква в рамките на подходящ срок банката да подобри в достатъчна степен правилата, процедурите, механизмите и стратегиите си.“

§ 21. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1, ал. 1:

а) в т. 5:

аа) текстът преди буква „а“ се изменя така:

„5. „Икономически свързани лица“ са две или повече лица, които са носители на общ риск, тъй като са финансово(делово) обвързани по такъв начин, че ако едно от тях има финансови проблеми, включително при финансиране или погасяване на задълженията си, има вероятност другото или всички останали също да изпитат затруднения при финансиране на дейността или при изпълнение на задълженията си. Такива са и две или повече лица, свързани по един или по няколко от следните начини:“;

бб) буква „б“ се отменя;

б) създава се т. 31:

„31. „Консолидиращ надзорен орган“ е компетентният орган, който отговаря за упражняването на надзор на консолидирана основа върху кредитна институция майка от Европейския съюз и върху кредитна институция, контролирана от финансов холдинг майка от Европейския съюз.“

2. В § 4 навсякъде абревиатурите „ЕЕС“ и „ЕС“ се заменят съответно с „ЕИО“ и „ЕО“, след думите „реорганизацията и прекратяването на кредитни институции“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а накрая се добавя „и на Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки – филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи (ОВ, L 302/97 от 17 ноември 2009 г.)“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 22. До 31 декември 2012 г. срокът по чл. 92в, ал. 2 е 6 месеца.

§ 23. Законът влиза в сила от 31 декември 2010 г.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 16 ноември 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

9302