Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Име на законопроекта Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Дата на приемане 07/12/2017
Брой/година Държавен вестник 101/2017

 


УКАЗ № 255

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 7 декември 2017 г.

Издаден в София на 13 декември 2017 г.

Президент на Републиката:  Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Цецка Цачева

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г. и бр. 13, 54 и 85 от 2017 г.)

§ 1. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 21 думата „Компютърна“ се заменя с „Информационна“, накрая се поставя запетая и се добавя „както и компютърните данни, съхранявани, обработвани, извличани или предавани от такова устройство или група от устройства с цел оперирането с тези данни и използването, защитата и поддръжката им“.

2. Точка 22 се изменя така:

„22. „Компютърни данни“ е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на обработка в информационни системи, включително програма, която е в състояние да направи така, че дадена информационна система да изпълни определена функция;“.

3. В т. 23 думите „компютърна система“ се заменят с „информационна система“.

4. В т. 25 думите „компютърни системи“ се заменят с „информационни системи“.

5. В т. 26 думите „компютърна система“ се заменят с „информационна система“.

6. В т. 27 думите „компютърните системи“ и „компютърни системи“ се заменят съответно с „информационните системи“ и „информационни системи“.

§ 2. В чл. 108а се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или да пропусне нещо, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 142а, ал. 3, т. 2, чл. 143, чл. 143а, чл. 144, ал. 2, чл. 170, ал. 3, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 319б – 319г, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 336а, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 341в, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, чл. 356к, чл. 356л и чл. 356м, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.“

2. В ал. 2:

а) в т. 1 след думите „по ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „3, 4, 6 или 7“;

б) в т. 3 след думите „по ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „3, 4, 6 или 7“.

§ 3. В чл. 110, ал. 1 след думите „чл. 108а, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „6 или 7“.

§ 4. В чл. 142а ал. 3 се изменя така:

„(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено по отношение на:

1. бременна жена, малолетно или непълнолетно лице;

2. лице, ползващо се с международна защита,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.“

§ 5. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 след думата „противозаконно“ се добавя „осъществи достъп до или“.

2. Създава се нова ал. 4:

„(4) Наказанието по ал. 3 се налага и когато предмет на деянието са компютърни данни, изпращани в рамките на една или между повече информационни системи, включително електромагнитни емисии от информационна система.“

3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 3“ се добавя „и 4“.

§ 6. В чл. 195, ал. 1 се създава т. 11:

„11. ако кражбата е с цел набавяне на средства за извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1, 2, 6 или 7.“

§ 7. В чл. 216, ал. 3 думата „компютър“ се заменя с „информационна система“.

§ 8. В глава шеста, раздел II се създава чл. 240а:

„Чл. 240а. (1) Който извършва добив на подземни богатства без предоставена концесия или когато действието на предоставената концесия за добив е спряно по реда на чл. 68 от Закона за подземните богатства или на основание на сключения договор, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и онзи, който държи, съхранява, транспортира, преработва или отчуждава незаконно добити подземни богатства.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева, когато:

1. предметът на престъплението е в големи размери;

2. деянието е извършено в защитена територия или защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие;

3. за извършването на деянието е използвано техническо средство или пътно превозно средство;

4. деянието е извършено чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ;

5. деянието е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

6. деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

7. деянието е извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност;

8. деянието е извършено повторно.

(4) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева, когато:

1. предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък;

2. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

3. деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

(7) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на предмета на престъплението, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението.

(8) Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за добив на подземни богатства без концесия, се наказва с лишаване от свобода до пет години.“

§ 9. В чл. 244, ал. 1 след думите „по чл. 243, ал. 2“ се добавя „приеме“ и се поставя запетая, а след думите „през границата на страната“ се добавя „или ги превозва“.

§ 10. В чл. 244а, ал. 1 след думата „изготвя“ се поставя запетая и се добавя „приема, придобива, пренася през границата на страната или превозва“, а след думата „чужбина“ се добавя „или парични знаци, които все още не са емитирани, но са предназначени за пускане в обращение като законно платежно средство“.

§ 11. В чл. 246 ал. 3 се изменя така:

„(3) Който изготвя, приема, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми и данни, както и всякакви други средства или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за изготвяне на неистински парични знаци или за подправка на парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, се наказва с лишаване от свобода до шест години.“

§ 12. В чл. 248а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „за да получи“ се заменят със „за да бъдат получени“ и накрая се поставя запетая и се добавя „както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове“.

2. В ал. 3 съюзът „и“ след думата „управлява“ се заменя с „или“, а след думите „юридическо лице“ се добавя „или гражданско дружество“.

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Ако в резултат на деянието по ал. 2 са получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.“

§ 13. В чл. 251, ал. 1 думата „шест“ се заменя с „пет“, а думите „двойната сума на“ се заменят с „една пета от стойността на“.

§ 14. Създават се чл. 260а – 260в:

„Чл. 260а. (1) Който придобие или се разпореди за собствена сметка или за сметка на трето лице, пряко или косвено, с финансови инструменти, като противозаконно използва вътрешна информация, отнасяща се до тях, и от това са настъпили значителни вредни последици, когато е извършено от лице, което разполага с вътрешна информация, поради това че:

1. e член на административния, управителния или надзорния орган на емитента или участник на пазара на квоти за емисии, или

2. има дялово участие в капитала на емитент или участник на пазара на квоти за емисии, или

3. има достъп до информацията чрез изпълнението на дейност, професия или служебни задължения,

се наказва за злоупотреба с вът­решна информация с лишаване от свобода до четири години и с глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който придобие или се разпореди за собствена сметка или за сметка на трето лице, пряко или косвено, с финансови инструменти, като противозаконно използва вътрешна информация, отнасяща се до тях, придобита извън случаите по ал. 1, за която знае, че е вътрешна, и от това деяние са настъпили значителни вредни последици.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който, след като е подал нареждане за финансов инструмент, получи вътрешна информация, отнасяща се за финансовия инструмент, и въз основа на нея го отмени или измени и от това са настъпили значителни вредни последици.

(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който, след като е подал нареждане или оферта за собствена сметка или за сметка на трета страна, при продажби на търг на квоти за емисии или на други основани на тях тръжни продукти, които се провеждат съгласно Регламент (ЕС) 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), получи вътрешна информация, отнасяща се за тях, и въз основа на нея измени или отмени нареждане, или измени, или отмени оферта и от това са настъпили значителни вредни последици.

(5) Който въз основа на вътрешна информация подбужда друго лице да придобие или да се разпореди с финансови инструменти, да измени или да отмени нареждане за финансов инструмент, за който се отнася вътрешната информация, се наказва с лишаване от свобода до четири години.

(6) Наказанието по ал. 5 се налага и на онзи, който знае, че е бил склонен въз основа на вътрешна информация и подаде, измени или отмени нареждане за финансов инструмент, за който се отнася информацията, и от това са настъпили значителни вредни последици.

(7) Ако деянието по ал. 1 – 6 е извършено:

1. от две или повече лица, сговорили се предварително;

2. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

3. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(8) В случаите по ал. 1 – 7 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 260б. (1) Който противозаконно разкрие на друго лице вътрешна информация, с която разполага относно финансов инструмент, освен когато разкриването се извършва при обичайното изпълнение на дейността, професията или служебните задължения, или представлява пазарно проучване, и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва за незаконно разкриване на вътрешна информация с лишаване от свобода до две години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който разгласи склоняване, когато знае, че склоняването се основава на вътрешна информация, и от това разгласяване са настъпили значителни вредни последици.

Чл. 260в. (1) Който сключва сделки или подава нареждания за търговия, като дава неверни или подвеждащи сигнали за предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент или свързан спот договор за стоки или определя тази цена на необичайно или фиктивно ниво, и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва за манипулиране на пазара с лишаване от свобода до четири години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Който чрез използване на фиктивно средство или чрез въвеждане в заблуждение сключва сделки или подава нареждания за търговия, или извършва друг вид дейност или действие, което оказва влияние върху цената на един или повече финансови инструменти или свързан спот договор за стоки, и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от две до четири години.

(3) Който с цел да осигури предимство или да набави облага за себе си или за другиго разпространява информация чрез медия или по друг начин, която дава неверни или подвеждащи сигнали за предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент или на свързан спот договор за стоки, или определя за един или повече финансови инструменти или свързан спот договор за стоки цена на необичайно или фиктивно равнище и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от три до пет хиляди лева.

(4) Който предостави невярна или подвеждаща информация или входни данни или по какъвто и да е друг начин манипулира изчисляването на бенчмарк и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години.

(5) В случаите по ал. 1 – 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.“

§ 15. В чл. 308, ал. 3, т. 1 думите „чл. 108а, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 108а, ал. 1, 2, 6  или 7“.

§ 16. В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено, за да се докаже, че съществуват или не съществуват или че са прекратени или изменени права върху акции, дялове от търговско дружество или част, или цяло търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.“

2. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) Когато с деяние по ал. 3 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.“

§ 17. В чл. 319а се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Който неправомерно осъществи достъп до информационна система или части от нея, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до две години.“

2. В ал. 2 думите „една година или глоба до три хиляди лева“ се заменят с „две години и глоба до три хиляди лева“.

3. В ал. 3 думите „три години или глоба до пет хиляди лева“ се заменят с „три години и глоба до пет хиляди лева“.

§ 18. В чл. 319б се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Който неправомерно добави, копира, използва, промени, пренесе, изтрие, повреди, влоши, скрие, унищожи компютърни данни в информационна система или спре достъпа до такива данни, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.“

2. В ал. 2 думите „две години и глоба до три хиляди лева“ се заменят с „три години и глоба до пет хиляди лева“.

3. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез компютърна програма, парола, код за достъп или други данни за достъп до информационна система или до част от нея, предназначени да засегнат повече от една информационна система, и са настъпили последиците по ал. 2, наказанието е лишаване от свобода от една до четири години и глоба до шест хиляди лева.

(5) Наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба до десет хиляди лева, когато деянието по ал. 1:

1. е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. е извършено срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.“

§ 19. В чл. 319в се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „магнитен, електронен, оптичен“ се заменят с „електронен“ и думите „две години“ се заменят с „три години“.

2. В ал. 2 след думите „лишаване от свобода“ се добавя „от една“.

§ 20. В чл. 319г се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „компютърна система“ се заменят с „информационна система“ и след думите „се наказва с“ се добавя „лишаване от свобода до три години и“.

2. В ал. 2 думите „компютърна система“ се заменят с „информационна система“.

3. В ал. 3 думите „до три години и глоба до хиляда лева“ се заменят с „до пет години и глоба до три хиляди лева“.

§ 21. В чл. 319д се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Който създава, набавя за себе си или за другиго, внася или по друг начин разпространява компютърни програми, пароли, кодове или други подобни данни за достъп до информационна система или част от нея с цел да се извърши престъпление по чл. 171, ал. 3, чл. 319а, чл. 319б, чл. 319в или чл. 319г, се наказва с лишаване от свобода до две години.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Когато с деянието по ал. 1 са разкрити лични данни, класифицирана информация или друга защитена от закона тайна, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъп­ление, наказанието е лишаване от свобода до три години.“

3. Създава се ал. 3:

„(3) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако с него са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.“

§ 22. В чл. 320, ал. 2 след думите „чл. 108а, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „2 – 4, 6 или 7“.

§ 23. Член 320а се изменя така:

„Чл. 320а. Който се закани да извърши престъпление по чл. 108а, ал. 1 – 4, 6 или 7,  чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 336а, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 341в, чл. 342, ал. 3, чл. 344, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, чл. 356е, чл. 356к, чл. 356л или чл. 356м и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години.“

§ 24. Създава се чл. 336а:

„Чл. 336а. (1) Който създаде опасност за живота на другиго или за причиняване на тежка или на средна телесна повреда, или на значителна имуществена вреда, като в нарушение на установените правила:

1. използва взривно вещество, радиоактивен материал, биологично, химично или ядрено оръжие или друго ядрено съоръжение във въздухоплавателно средство срещу, или на кораб, или на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф;

2. изпусне, излее, изхвърли или разтоварва от въздухоплавателно средство, от кораб или от неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, взривно вещество, радиоактивен материал, биологично, химично или ядрено оръжие или друго ядрено съоръжение;

3. изпусне, излее, изхвърли или разтоварва от въздухоплавателно средство, от кораб или от неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, петрол, втечнен природен газ, опасно или вредно вещество, извън случаите по т. 2;

4. използва въздухоплавателно средство или кораб,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и онзи, който противозаконно превозва на въздухоплавателно средство или на кораб оръжие, опасно вещество, материал, информационна технология или друг предмет, предвиден в международен договор, влязъл в сила за Република България.

(3) Когато с деяние по ал. 1 и 2 е причинена тежка или средна телесна повреда другиму, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(4) Когато с деяние по ал. 1 и 2 е причинена смърт другиму, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

(5) В случаите по ал. 1 – 4 съдът налага и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.“

§ 25. В чл. 340 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и онзи, който разруши кораб или причини пов­реда на кораба или на неговия товар, която е от естество да застраши безопасността на кораба при плаване, или разруши неподвижна платформа, включително когато е разположена върху континенталния шелф, или й причини повреда, която е от естество да застраши нейната сигурност.“

2. Създава се ал. 4:

„(4) С наказанието по ал. 2 се наказва и онзи, който чрез използване на устройство, вещество или оръжие разруши или причини значителни имуществени вреди на съоръженията на летище или на намиращо се на територията му въздухоплавателно средство, което не е в експлоатация, или прекъсне дейността на службите на летището, като това застраши или е от естество да застраши сигурността на летището.“

3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

§ 26. В чл. 341 думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 4“.

§ 27. В чл. 341а се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4:

„(4) С наказанието по ал. 3 се наказва и онзи, който чрез използване на устройство, вещество или оръжие извърши насилие спрямо лице, намиращо се на територията на летище, ако деянието е от естество да застраши здравето или живота на околните и не съставлява по-тежко престъпление.“

2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „чл. 340, ал. 3“ се заменят с „чл. 340, ал. 5“.

3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 28. В чл. 341б се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „или в полет“ се добавя „или кораб, намиращ се в морските пространства или във вътрешните водни пътища на Република България или в открито море, или на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф“ и се поставя запетая, а думите „такова средство“ се заменят с „такива средства“.

2. В ал. 3, буква „а“ накрая се поставя запетая и се добавя „на кораба или на платформата“.

§ 29. Създава се нов чл. 341в:

„Чл. 341в. (1) Който постави на кораб, намиращ се в изключителната икономическа зона на Република България или в открито море, устройство или вещество, което може да го разруши или повреди или да повреди товара на кораба, ако деянието е от естество да застраши безопасното плаване на кораба, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и онзи, който постави на неподвижна платформа, разположена на континенталния шелф, устройство или вещество, което може да я разруши или е от естество да застраши сигурността й.

(3) Който застраши безопасното плаване на кораб, като:

1. разруши, повреди или наруши работата на морски или речни навигационни съоръжения;

2. съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне, или премести знак, предназначен за обезпечаване безопасността на движението,

се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на кораб, ако деянието е от естество да застраши безопасното плаване на кораба и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(5) С наказанието по ал. 4 се наказва и онзи, който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на неподвижна платформа, разположена на континенталния шелф, ако деянието е от естество да застраши сигурността на платформата и не съставлява по-тежко престъпление.

(6) Ако в случаите по ал. 1 – 5 е последвала:

1. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

2. смърт на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(7) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили:

1. значителни имуществени вреди;

2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по т. 1;

3. смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по т. 1 и 2,

наказанието е:

по т. 1 – лишаване от свобода от пет до десет години;

по т. 2 – лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

по т. 3 – лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.“

§ 30. В чл. 356е се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Който унищожи или повреди ядрено съоръжение, ядрен материал или източник на йонизиращи лъчения и с това създаде опасност за живота или за здравето на другиго, за увреждане на околната среда или за настъпване на значителни имуществени вреди, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.“

2. В ал. 2:

а) създава се нова буква „а“:

„а) вреда за околната среда или значителна имуществена вреда, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;“

б) досегашните букви „а“ и „б“ стават съответно букви „б“ и „в“.

§ 31. В чл. 356к се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Който без надлежно разрешение произвежда, обработва, видоизменя, обезврежда, получава, придобие по какъвто и да е начин, държи, използва, разпръсква, унищожава, погребва, превозва, пренася, премества, изпраща или предава другиму ядрен материал или източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.“

2. В ал. 2:

а) в т. 1 след думите „околната среда“ се добавя „или на значителни имуществени вреди“;

б) в т. 2 след думите „околната среда“ се добавя „или значителни имуществени вреди“.

§ 32. Създават се чл. 356л и 356м:

„Чл. 356л. (1) Който противозаконно извърши действие, насочено срещу ядрено съоръжение или представляващо намеса в дейността на ядрено съоръжение, като цели или допуска, че може да последва смърт, тежка или средна телесна повреда, значителни имуществени вреди или вреда за околната среда, чрез излагане на радиоактивно лъчение или изхвърляне на радиоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени:

1. значителни имуществени вреди или вреда за околната среда, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по т. 1, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години;

3. смърт на едно или повече лица със или без последиците по т. 1, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(3) Когато с деяние по ал. 2 по непредпазливост са причинени:

1. значителни имуществени вреди или вреда за околната среда;

2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по т. 1;

3. смърт на едно или повече лица със или без последиците по т. 1 и 2,

наказанието е:

по т. 1 – лишаване от свобода до пет години;

по т. 2 – лишаване от свобода до осем години;

по т. 3 – лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356м. (1) Който чрез употреба на сила или заплашване поиска да му бъде предоставен ядрен материал или друг източник на йонизиращо лъчение, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) Ако в случаите на ал. 1 деецът заплашва, че:

1. ще използва ядрен материал или друг източник на йонизиращо лъчение за:

а) причиняване на смърт, на тежка или на средна телесна повреда;

б) причиняване на значителна имуществена вреда или вреда за околната среда;

2. ще отнеме ядрен материал чрез кражба или грабеж;

3. ще извърши престъпление по чл. 356л, за да принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му,

наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния.“

Допълнителна разпоредба

§ 33. Този закон въвежда изискванията на:

1. Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (ОВ, L 218/8 от 14 август 2013 г.).

2. Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета (ОВ, L 151/1 от 21 май 2014 г.).

3. Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (ОВ, L 173/179 от 12 юни 2014 г.).

Заключителни разпоредби

§ 34. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г. и бр. 13 и 63 от 2017 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 35, ал. 2 след думите „252 – 260“ се поставя запетая и се добавя „260а – 260в“.

2. В чл. 411а, ал. 1, т. 3 след думите „чл. 256, ал. 2, предложение второ“ се поставя запетая и се добавя „чл. 260а, ал. 7, т. 2“ и след думите „чл. 280, ал. 2, т. 5“ се поставя запетая и се добавя „чл. 319б, ал. 5, т. 1, чл. 319д, ал. 3, предложение второ“ и се поставя запетая.

§ 35. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г. и бр. 63 от 2017 г.) в чл. 83а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „чл. 164, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „чл. 171, ал. 3“, след числото „215“ се поставя запетая и се добавя „чл. 216, ал. 3“ и след числото „256“ се поставя запетая и се добавя „260а – 260в“.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 7 декември 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:  Цвета Караянчева

9517