Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост
Име на законопроекта Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост
Дата на приемане 21/10/2010
Брой/година Държавен вестник 87/2010

 


УКАЗ № 301

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от ХLI Народно събрание на 21 октомври 2010 г.

Издаден в София на 2 ноември 2010 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието:Маргарита Попова

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г. и бр. 18 от 2010 г.)

§ 1. Член 1 се изменя така:

„Чл. 1. С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, както и актуването на имоти - държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.“

§ 2. В чл. 2, ал. 2, т. 1 след думата „обектите“ се добавя „и имотите“.

§ 3. В чл. 6, ал. 3 след думата „Обектите“ се добавя „и имотите“, а думата „имоти“ и тирето след нея се заличават.

§ 4. В чл. 7 се създават ал. 5 и 6:

„(5) В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности.

(6) Ограничените вещни права по ал. 5 не могат да се учредяват върху имоти - публична държавна собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, както и върху обекти или имоти - изключителна държавна собственост.“

§ 5. В чл. 8, ал. 1 след думата „Придобиването“ се поставя запетая и се добавя „актуването“.

§ 6. В чл. 14 се създава ал. 3:

„(3) Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.“

§ 7. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „ал. 2 и 5“ се заменят с „ал. 2, 5 и 6“.

2. Създават се ал. 6, 7 и 8:

„(6) Отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години без търг на международни организации, когато това е необходимо за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Наемната цена се определя в съответствие с правилника за прилагане на закона.

(7) Отдадените под наем имоти - държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица.

(8) При нарушаване на забраните по ал. 7 договорът за наем се прекратява.“

§ 8. Член 17 се изменя така:

„Чл. 17. (1) При нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 и 7 или когато нуждата от имот - публична държавна собственост, отпадне, правото на управление се отнема с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, който управлява имота.

(2) Когато нуждата от имот - частна държавна собственост, отпадне или имотът се ползва не по предназначение, правото на управление се отнема със заповед на областния управител след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, който управлява имота.

(3) В случаите по чл. 15, ал. 3 при нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 и 7 или когато нуждата от имот - държавна собственост, отпадне или се ползва не по предназначение, правото на управление се отнема със заповед на министъра или на ръководителя на ведомството, предоставил за управление имота. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.“

§ 9. В чл. 19 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в специален закон е предвидено друго.“

2. Алинея 7 се отменя.

§ 10. В чл. 22 след думата „предоставени“ се добавя „за управление“.

§ 11. Член 24 се изменя така:

„Чл. 24. (1) Наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите.

(2) Договорите за наем на имот - държавна собственост, с политическа партия се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и когато съответната партия престане да отговаря на изискванията за предоставяне на държавен имот, определени с отделен закон.

(3) Договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и на следните основания:

1. поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище;

2. когато наемателят или член на семейството му придобие в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване;

3. когато наемателят престане да отговаря на условията за настаняване под наем в жилище - държавна собственост, съгласно правилника за прилагане на закона.“

§ 12. В чл. 25, ал. 1 след думата „предоставени“ се добавя „за управление“.

§ 13. В глава трета преди чл. 32 се създава наименование „Раздел І Общи правила“.

§ 14. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.“

2. В ал. 2 след думите „влизането в сила на подробния устройствен план“ се поставя запетая и се добавя „съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение“.

3. Създава се ал. 4:

„(4) Съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец. Удостоверението за наличие или за липса на сделки по изречение първо се издава в едномесечен срок от искането. За издаденото удостоверение не се заплаща държавна такса.“

§ 15. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон.“

2. Създава се ал. 4:

„(4) Отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост.“

§ 16. В чл. 34а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „инфраструктурни“ се заличава.

2. В ал. 3 след думите „ал. 1“ се добавя „или ал. 2“, а след думата „благоустройството“ се добавя „или областният управител“.

3. Създават се ал. 4, 5 и 6:

„(4) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение;

2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

3. оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;

4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

(5) Когато при отчуждаването на имоти по ал. 1 се засягат имоти - общинска собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на държавата по реда на Закона за общинската собственост.

 (6) Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 се прилага и при отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на национален обект.“

§ 17. В чл. 34в ал. 2 се изменя така:

„(2) Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“. Областният управител изпраща копие от заповедта и до всички общини, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен да постави заповедта на видно място в сградата на общината.“

§ 18. Член 35 се изменя така:

„Чл. 35. (1) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота след влизането в сила на подробния устройствен план при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

(2) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, когато основание за принудително отчуждаване е одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, се заплащат по по-малката стойност между стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.“

§ 19. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „връчването й“ се заменят с „обнародването й в „Държавен вестник“.

2. Създава се нова ал. 3:

„(3) Когато решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 са обжалвани само относно размера на паричното обезщетение, жалбата не спира изпълнението им. В този случай не се допуска спиране на изпълнението на акта за отчуждаване.“

3. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.

4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.

5. Досегашната ал. 7 става ал. 8.

6. Създава се ал. 9:

„(9) Съдът назначава за вещи лица оценители, които отговарят на изискванията на този закон.“

§ 20. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, бъде преведено по сметка на правоимащите. Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани само по отношение на размера на обезщетението или е допуснато предварителното им изпълнение и то не е отменено от съда, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител.“

 2. В ал. 5 се създава изречение второ: „Имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2.“

3. В ал. 6 след думите „по чл. 34а, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „в заповедта по чл. 34в, ал. 1“.

4. Създава се ал. 7:

„(7) Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.“

§ 21. В чл. 39а се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „посочил в определения срок сметка в търговска банка, в която да бъде внесено обезщетението“ се заменят с „потърсил в тримесечен срок от публикуване на съобщението по чл. 39, ал. 6 определеното му обезщетение или не е представил в същия срок документи, доказващи правото му на собственост“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита. При заявено желание от страна на правоимащите дължими суми за обезщетението до 1000 лв. могат да се изплащат и в брой.“

§ 22. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „Ако в 3-годишен срок“ се поставя запетая и се добавя „а за изграждане на национален обект - в 5-годишен срок“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Ако одобреният подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждени вече имоти, бившият собственик на имота може да направи искане до областния управител за отмяна на отчуждаването. Областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1. Министерският съвет приема решението по чл. 34а, ал. 1 след възстановяване на полученото обезщетение.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „В случая по ал. 1“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2“.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 23. В глава трета след чл. 41 се създават наименование „раздел ІІ“ и чл. 41а - 41д:

„Раздел ІІ

Обезщетение за ползване на имот - частна собственост

Чл. 41а. (1) Когато решението за отчуждаване не е влязло в сила, но подробният устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, е влязъл в сила, има издадено разрешение за строеж и е изплатено определеното в акта за отчуждаване обезщетение, инвеститорът на обекта може да влезе във владение на имота или на части от имота, намиращи се извън урбанизирана територия, с изключение на случаите, в които се отчуждава имот, който е единствено жилище, и да започне строителство след заплащане на парично обезщетение при условията и по реда на този закон.

(2) Инвеститорът на обекта дължи обезщетение на собствениците на имотите по ал. 1 от датата на влизане във владение на имота до влизането в сила на решението за отчуждаване.

(3) Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя.

(4) Когато имотът е гора или земя от горския фонд, обезщетението по ал. 2 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително.

(5) Когато имотът е търговски, производствен или селскостопански обект, обезщетението по ал. 2 включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота, определена на база реализираната печалба от обекта от предходната година или от предходните тримесечие или месец, ако обектът е нов.

(6) Когато се засягат сгради, които са с предназначение, различно от посоченото в ал. 5, обезщетението включва печалбата, която би реализирал собственикът на имота от отдаването му под наем.

Чл. 41б. (1) Въводът на инвеститора във владение на имота се извършва по негово искане от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Преди въвода се съставя протокол, в който се описва фактическото състояние на имота от комисия, която включва представител на областния управител и на инвеститора, а когато се отнася за земеделска земя или земи и гори от горския фонд - и на Министерството на земеделието и храните или неговите структури. В състава на комисията се включва и оценител, вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители, в зависимост от предназначението на имота.

(3) Областният управител издава заповед, с която определя състава на комисията и посочва вида, местонахождението и номера на имота, собственика на имота и датата и часа на извършване на описа на имота.

(4) Заповедта се връчва на собственика на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс не по-късно от 7 дни преди датата, на която ще се извърши описът.

(5) Протоколът се подписва от членовете на комисията и от собственика на имота. При отказ на собственика да подпише протокола това обстоятелство се удостоверява с подписите на двама свидетели, като в протокола се вписват трите им имена, точен адрес и единен граждански номер. В случаите по изречение второ протоколът се смята за връчен от датата на съставянето му.

(6) Когато собственикът на имота е надлежно уведомен за извършване на описа и не се яви, действията се извършват и протоколът се съставя в негово отсъствие. Копие от протокола се връчва на собственика по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Фактическите констатации, отразени в протокола, се приемат за верни до доказване на противното.

Чл. 41в. (1) Собственикът на имота е длъжен в 14-дневен срок от връчването на протокола по чл. 41б, ал. 5 и 6 да представи пред областния управител всички писмени доказателства, с които разполага и които са относими към размера на определяне на дължимото обезщетение по чл. 41а, ал. 2.

(2) При отсъствие на собственика от страната или при невъзможност да бъде открит доказателствата относно обстоятелствата, относими към размера на определяне на дължимото обезщетение по чл. 41а, ал. 2, се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс, глава четиринадесета, раздел VII „Обезпечение на доказателства“.

(3) Дължимото обезщетение се определя въз основа на констатациите, направени в протокола, и останалите писмени доказателства от оценителя, участвал в комисията, като при обективна невъзможност се заменя от областния управител с друг оценител, отговарящ на условията на чл. 41б, ал. 2.

(4) В случаите по чл. 41а, ал. 3 и 4 размерът на обезщетението се определя за една година и се дължи ежегодно до влизане в сила на решението за отчуждаване.

(5) В случаите по чл. 41а, ал. 5 и 6 размерът на обезщетението се определя за един месец и се дължи ежемесечно до влизане в сила на решението за отчуждаване.

(6) Размерът на обезщетението по ал. 4 и 5 се определя в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 1.

(7) Обезщетението по ал. 4 се заплаща ежегодно до десети февруари, а по ал. 5 - ежемесечно до десето число.

Чл. 41г. (1) Областният управител издава заповед, с която определя размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 41в, ал. 3 и посочва вида, местонахождението и собственика на имота.

 (2) Заповедта се връчва на собственика на имота и на инвеститора на обекта по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Определеното в заповедта обезщетение за първата година, съответно за първия месец, се заплаща от инвеститора на обекта в 14-дневен срок от връчването на заповедта.

(4) След заплащане на обезщетението по ал. 3 инвеститорът на обекта се въвежда във владение от областния управител по местонахождение на имота. Областният управител насрочва ден и час за въвода и уведомява собственика и инвеститора на обекта. Протоколът за въвода се изготвя на място от областния управител. Ако собственикът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.

(5) Инвеститорът се въвежда във владение на имота и когато недвижимият имот е във владение на трето лице.

(6) Собственикът на имота може да оспори размера на обезщетението пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчване на заповедта. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

(7) В 7-дневен срок от получаването на жалбата областният управител изпраща жалбата в съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(8) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта.

(9) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилото на чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс.

(10) Сроковете по ал. 9 се прилагат и при отлагане на делото.

(11) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

(12) Съдът назначава за вещи лица оценители, които отговарят на изискванията на този закон.

(13) Когато съдът е постановил по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок.

Чл. 41д. Разходите по описа на имота и изготвянето на оценката са за сметка на инвеститора на обекта.“

§ 24. В глава трета след чл. 42 се създава раздел ІІІ с чл. 42а - 42и:

„Раздел ІІІ

Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и гори и земи от горския фонд

Чл. 42а. (1) Когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или гори и земи от горския фонд, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от държавния горски фонд.

(2) Не се допуска имотно обезщетяване, когато отчуждаваният имот е с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.

Чл. 42б. (1) След изготвяне на проекта на подробен устройствен план за изграждане на национален обект инвеститорът на обекта предоставя на министъра на земеделието и храните информация за площта и характеристиките на засегнатите от плана имоти и доказателства, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил или разрешил по реда на чл. 124, ал. 4 от Закона за устройство на територията изработването на подробен устройствен план за изграждане на национален обект.

(2) В едномесечен срок от получаване на информацията по ал. 1 министърът на земеделието и храните уведомява инвеститора на обекта за площта и характеристиките на земеделските земи от държавен поземлен фонд и горите и земите от държавния горски фонд, които могат да бъдат предоставени като обезщетение.

(3) След получаване на информацията по ал. 1 не могат да се извършват разпоредителни сделки и да се сключват договори за аренда или наем за срок, по-дълъг от една година, за имотите, които могат да се предоставят като обезщетение.

Чл. 42в. (1) При наличие на свободни земеделски земи и гори и земи от горския фонд по чл. 42б, ал. 2 и след одобряване на подробния устройствен план инвеститорът на обекта прави искане до министъра на земеделието и храните за предоставяне на земеделски земи като обезщетение от държавния поземлен фонд и гори или земи от държавния горски фонд.

(2) Към искането се прилага:

1. одобреният подробен устройствен план;

2. оценка за стойността на имотите, засегнати от плана, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, и наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори от горския фонд;

3. данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите, предмет на отчуждаване, произход и функции на горите.

(3) В едномесечен срок от получаване на искането по ал. 1 министърът на земеделието и храните предоставя на инвеститора скици или проект на скица на имотите, които могат да се предоставят за обезщетение, съдържащи данни за начина на трайно ползване, категорията и площта на имотите.

(4) След получаване на информацията по ал. 3 инвеститорът изготвя план за обезщетение с конкретните имоти, които се предоставят на отделните собственици, и оценка на имотите, които се предоставят като обезщетение, изготвена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, или наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори от горския фонд.

Чл. 42г. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и министърът на земеделието и храните правят предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или гори и земи от горски фонд.

(2) Към предложението за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:

1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обект с национално значение;

2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост на отчуждаваните имоти;

3. характеристика, вид, местонахождение и размер на всеки от имотите, които се предоставят като обезщетение, и собствениците, на които се предоставят;

4. оценки на отчуждаваните и предоставяните като обезщетение имоти, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите;

5. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

Чл. 42д. В решението на Министерския съвет за отчуждаването се посочва националният обект, за изграждането на който се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът и характеристиките на отчуждаваните имоти, собствениците на всеки от имотите, видът, местонахождението, размерът и характеристиките на имотите, които се предоставят като обезщетение, стойността на отчуждавания и предоставения като обезщетение имот, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи, и наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите - за земи и гори, включени в горския фонд.

Чл. 42е. При обжалване на решението за отчуждаване на Министерския съвет относно равностойността на обезщетението съдът присъжда разликата в пари, когато стойността на предоставения като обезщетение имот е по-ниска от стойността на отчуждения имот, определени по реда на наредбите по чл. 42г, ал. 2, т. 4.

Чл. 42ж. (1) Имотът се смята за отчужден след влизане в сила на акта за отчуждаване.

(2) Когато актът за отчуждаване е оспорен само в частта за равностойността на обезщетението, имотът се смята за отчужден от датата на постановяване на акта за отчуждаване. Ако съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение.

 Чл. 42з. Когато като обезщетение се предоставя равностоен имот, решението на Министерския съвет подлежи на вписване в имотния регистър след влизането му в сила. Решението, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Чл. 42и. Разходите по изготвянето на оценките по този раздел са за сметка на инвеститора на обекта.“

§ 25. В чл. 43, ал. 4 след думите „разпореждат с“ се добавя „придобитите и“ и се създава изречение второ: „Когато данъчната оценка на имота или правото на строеж е над 500 000 лв., разпореждането се извършва от министъра, който упражнява правата на държавата в предприятието, след решение на Министерския съвет.“

§ 26. В чл. 43а след думите „покупка на имот“ се добавя „или на част от имот за прекратяването на съсобствеността между държавата и физически и/или юридически лица“.

§ 27. В чл. 43в се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Когато предмет на завещанието или завета по ал. 1 са имоти и/или движими вещи, които се намират извън страната, приемането на завещанието или завета се извършва с решение на Министерския съвет.“

§ 28. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв. се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.“

2. В ал. 2 след думата „собственост“ се добавя „с данъчна оценка до 10 000 лв.“.

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 43, ал. 2 и 4 продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Продажната цена се определя по реда на правилника за прилагане на закона.“

§ 29. Член 44а се отменя.

§ 30. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, т. 2 думата „единствен“ се заличава.

2. В ал. 3 след думата „собственост“ запетаята се заменя с точка, а думите „със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството“ се заличават.

3. В ал. 4 думите „1 млн.“ се заменят с „500 хил.“.

4. Създава се ал. 5:

„(5) Замяната на имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на отбраната издава заповед и сключва договор за замяна.“

§ 31. Член 45а се изменя така:

„Чл. 45а. (1) Прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица върху имот чрез продажба на частта на държавата се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Ако частта на държавата е предоставена за управление на ведомство, се изисква и становище на ръководителя на ведомството. Прекратяването на съсобствеността се извър­шва на база пазарна оценка на съответния дял, извършена от независим оценител, на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота.

(2) При прекратяването на съсобствеността между държавата и общините чрез продажба на частта на държавата оценката се възлага само от областния управител.

(3) Когато държавата е собственик на постройка, изградена върху чужда земя, на собственика на земята се предлага да я закупи по пазарна цена, определена от независим оценител, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.“

§ 32. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 11 след думата „централните“ се добавя „и териториалните“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията, както и военнослужещи могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.“

§ 33. Член 46а се отменя.

§ 34. Член 46б се отменя.

§ 35. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „Продажбата и учредяването“ се заменят с „Учредяването“.

2. В ал. 2 думите „условията и по реда на чл. 44, ал. 1“ се заменят с „условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона“, а думите „за продажба“ се заличават.

3. Създава се ал. 3:

„(3) Продажбата на имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, чиято данъчна стойност надхвърля 500 000 лв., се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на отбраната провежда търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, след което издава заповед и сключва договор за продажба.“

§ 36. В чл. 48 ал. 1 се изменя така:

„(1) Разпореждането с имоти - частна държавна собственост, с изключение на продажбата по реда на чл. 44, ал. 1, се извършва със заповед на областния управител, в случаите по чл. 45, ал. 4 и чл. 47, ал. 2 - на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а в случаите по чл. 45, ал. 5 и чл. 47, ал. 3 - на министъра на отбраната. Въз основа на заповедта се сключва договор.“

§ 37. В чл. 49 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи с изключение на случаите по чл. 46, ал. 2 се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг по реда на чл. 44, ал. 2.“

2. В ал. 4 думите „съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството“ се заличават.

§ 38. Член 53 се изменя така:

„Чл. 53. Разпореждането при условията на чл. 46, ал. 2 с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва от ръководителя на съответното ведомство по ред, определен от Министерския съвет.“

§ 39. В чл. 55 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Доброволната делба по ал. 1 се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството, на което имотът е предоставен за управление.“

2. В ал. 4 думите „Органите по ал. 2 не дават“ се заменят с „Органът по ал. 2 не дава“.

§ 40. В чл. 56 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „Право на ползване“ се заменят с „Възмездно право на ползване“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, може да се учреди за срок не по-дълъг от 10 години със заповед на областния управител в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица, след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на търговска дейност.“

3. В ал. 3 думите „по ал. 1“ се заменят с „на областния управител“.

§ 41. В чл. 58 ал. 4 се изменя така:

„(4) Въз основа на решение на Министерския съвет областният управител учредява безвъзмездно право на строеж в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица в случаите, предвидени със закон, за трайно задоволяване на обществени потребности. Лицата, в полза на които е учредено безвъзмездно право на строеж, не могат да използват изградения обект за извършване на търговска дейност.“

§ 42. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „недвижим имот, изграден“ се заменят със „съществуваща сграда, изградена“, а след думите „чл. 58“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2 и 3“.

2. Алинея 2 се отменя.

§ 43. В чл. 66 думата „общото“ се заменя с „методическото“, а думите „и контрол“ се заличават.

§ 44. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „обекти“ се добавя „и имоти“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Първият екземпляр се съхранява в звено „Държавна собственост“, а вторият се изпраща на областния управител по местонахождение на имота. Препис от акта се изпраща на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“

§ 45. В чл. 70, ал. 1 изречение трето се изменя така: „Двата екземпляра се представят в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването, като след вписването първият екземпляр се съхранява в звено „Държавна собственост“.“

§ 46. Член 71 се изменя така:

„Чл. 71. (1) При влизане в сила на кадастрална карта за имотите - държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(2) Когато при влизане в сила на подробни устройствени планове за райони, в които няма влязла в сила кадастрална карта, както и при изменение в подробните устройствени планове, в кадастралната карта (кадастрален план), в плановете за земеразделяне, в лесоустройствените планове и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за държавна собственост, в който се посочват номерът и датата на предходно съставения акт. За новообразуваните имоти, попадащи в територии с одобрена кадастрална карта, се прилага редът по ал. 1.

(3) Номерът и датата на новосъставените актове по ал. 1 и 2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри.

(4) Новосъставените актове по ал. 1 и 2 се вписват в службата по вписванията.

(5) Копие от акта по ал. 4 се изпраща в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

(6) В случаите по ал. 1 и 2 ведомствата не заплащат такса за издаването на скици и предоставянето на справки за имотите - държавна собственост, от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“

§ 47. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се отменя.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) При установяване на явна фактическа грешка в акт за държавна собственост се съставя акт за поправка на акта. Актът за поправка на акта за държавна собственост се вписва в службата по вписванията.“

3. Създава се ал. 3:

„(3) Номерът и датата на акта за поправка на акт за държавна собственост се отбелязват в акта, който е поправен, и в съответните регистри.“

§ 48. В чл. 73 думите „недвижимия имот“ се заменят с „имота“, а думата „недвижимите“ се заличава.

§ 49. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „Актовете за държавна собственост“ се добавя „и актовете за поправката им“.

2. В ал. 2 думата „недвижими“ се заличава.

§ 50. Създава се чл. 74а:

„Чл. 74а. За вписването в службата по вписванията на актове за държавна собственост и на актове за поправка на актове за държавна собственост не се заплаща такса.“

§ 51. В чл. 75 изречение първо се изменя така: „В министерствата, ведомствата и областните администрации, които съставят актове за държавна собственост, се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.“

§ 52. В чл. 80а, ал. 1 думите „Държавен имот“ се заменят с „Имот - държавна собственост“.

§ 53. В чл. 81 думите „държавните имоти“ се заменят с „имотите - държавна собственост“.

§ 54. Член 82 се изменя така:

„Чл. 82. (1) Областните управители са длъжни ежегодно до 31 март да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството преписи от всички новосъставени актове за държавна собственост и актове за поправка на актове за държавна собственост, както и информация за управлението и разпореждането с имотите - държавна собственост, на територията на областта за предходната година.

(2) Министрите или ръководителите на други ведомства, утвърдили актове по чл. 70, ал. 2, са длъжни ежегодно до 31 март да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството всички новосъставени актове за държавна собственост и актове за поправка на актове за държавна собственост на имотите - държавна собственост, предоставени им за управление, за предходната година.“

§ 55. В глава пета се създават чл. 82а и 82б:

„Чл. 82а. (1) За издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост, се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) В случаите по ал. 1 ведомствата не заплащат такса.

Чл. 82б. За издаване на удостоверение за данъчна оценка за имоти - държавна собственост, ведомствата не заплащат такса.“

§ 56. В чл. 83 думите „държавен недвижим имот“ се заменят с „имот - държавна собственост“, а думите „100 до 500 лв.“ се заменят с „1000 до 5000 лв.“.

§ 57. В чл. 84 след думите „ал. 1“ се добавя „и 7“.

§ 58. В чл. 85 думите „държавен имот“ се заменят с „имот - държавна собственост“, а думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 лв.“.

§ 59. В чл. 87 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Нарушенията по чл. 83, 84 и 85 се установяват с акт на оправомощено от съответния областен управител длъжностно лице.“

2. Алинея 2 се отменя.

§ 60. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Параграф 1 се изменя така:

„§ 1. „Национален обект“ е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.“

2. В § 1а:

а) създава се т. 1а:

„1а. „Равностойно имотно обезщетение“ е това обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от държавния поземлен фонд или гора и земя от държавния горски фонд, еднаква по произход и функции с отчуждавания, в същото или съседно землище, чиято стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на отчуждавания имот.“;

б) в т. 2 след думите „осреднените цени от“ се добавя „всички“ и се създава изречение второ: „Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.“;

в) създава се т. 2а:

„2а. Пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащ устройствен план, но e бил неурегулиран, преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, се определя като за имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване на имота.“;

г) в т. 3 буква „б“ се изменя така:

„б) в зависимост от предназначението на имота притежава правоспособност на независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители за извършване на съответната оценка;“.

3. Параграфи 2а и 2б се отменят.

§ 61. В § 60 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 32 от 2005 г.; изм., бр. 17 от 2006 г.) думите „чл. 70, ал. 3“ се заменят с „чл. 70, ал. 2 и 3“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 62. Собствениците, имотите на които са отчуждени преди влизането в сила на този закон с решение на Министерския съвет за изграждане на национални инфраструктурни обекти, могат да искат отмяна на отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение, ако в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало, като образуваните производства се спират до изтичане на срока.

§ 63. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон започнатите производства пред министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 45, 45а и 55 се довършват по досегашния ред.

§ 64. Равностойното парично обезщетение по започнатите към датата на влизане в сила на този закон производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, се определя по досегашния ред.

§ 65. (1) Лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако:

1. те, членовете на техните семейства и техни роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, и

2. не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г., и

3. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, и

4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната.

(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 следва да подадат заявление и декларация за обстоятелствата по ал. 1 до областния управител по местонахождение на имота - държавна собственост, или до ръководителя на ведомството, което управлява имота.

(3) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят с договор, сключен с областния управител или с ръководителя на ведомството, на което имотът е предоставен за управление при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(4) Семейство по смисъла на настоящата разпоредба са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са сключили брак.

§ 66. Започнатите производства за продажба на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи на лица, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., по които има издадена заповед и извършено плащане на определената цена, се довършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Тази разпоредба не се прилага за разпореждането с жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на Министерството на отбраната.

§ 67. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема изменения и допълнения в правилника за неговото прилагане.

§ 68. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г., бр. 59, 63 и 92 от 2007 г., бр. 54, 70 и 100 от 2008 г. и бр. 10, 17, 19 и 41 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 25 ал. 3 се изменя така:

„(3) Заповедта по ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник“. Копие от заповедта се поставя на определените за това места в сградата на общината, на района или на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването, и се публикува на интернет страницата на общината.“

 2. В чл. 27, ал. 1, изречение първо думите „връчването й“ се заменят с „обнародването й в „Държавен вестник“.

3. В чл. 34:

а) в ал. 4 изречение второ се заличава;

б) създава се ал. 8:

„(8) Към датата на сключването на договорите за разпореждане по ал. 7 актовете за имоти - общинска собственост, следва да са вписани по съответния ред в службата по вписванията.“

4. В чл. 58:

а) в ал. 2, изречение второ след думата „кадастър“ се поставя запетая и се добавя „на областния управител“;

б) в ал. 4 след думите „общинска собственост“ се добавя „за имот - държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон“ и се поставя запетая;

в) алинея 5 се отменя.

5. Член 59 се изменя така:

„Чл. 59. (1) При влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост и данните по чл. 61.

(2) Когато при влизането в сила на подробни устройствени планове за райони, в които няма влязла в сила кадастрална карта, както и при изменение в подробните устройствени планове, в кадастралната карта (кадастрален план), в плановете за земеразделяне, в лесоустройствените планове и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за общинска собственост, в който се посочват номерът и датата на предходно съставения акт. За новообразуваните имоти, попадащи в територии с одобрена кадастрална карта, се прилага редът по ал. 1.

(3) Номерът и датата на новосъставените актове по ал. 1 и 2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри.

(4) Новосъставените актове по ал. 1 и 2 се вписват в службата по вписванията.

(5) Копие от акта по ал. 4 се изпраща на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“

(6) В случаите по ал. 1 и 2 общините не заплащат такса за издаването на скици и предоставянето на справки за имотите - общинска собственост, от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“

6. В чл. 60 се създават ал. 3 и 4:

„(3) При настъпване на други промени в данните, вписани в акта за общинска собственост, извън случаите по ал. 1 и по чл. 59, както и при установяване на явна фактическа грешка, се съставя акт за поправка на акта за общинска собственост. Актът за поправка на акта за общинска собственост се вписва в службата по вписванията.

(4) Номерът и датата на актовете за поправка на актове за общинска собственост се отбелязват в актовете, които поправят, и в съответните регистри.“

7. Създава се чл. 60а:

„Чл. 60а. За вписването в службата по вписванията на актове за общинска собственост и актове за поправка на актове за общинска собственост не се заплаща такса.“

§ 69. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г. и бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г.) в чл. 3 се създава ал. 7:

„(7) Автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики:

1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране;

2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива;

3. вливането и отливането на движението е само на определени места;

4. нямат директни връзки към съседните прилежащи територии.“

§ 70. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г., бр. 36, 37, 62, 92 и 108 от 2006 г. и бр. 22, 35, 74 и 81 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 15, т. 8 думите „чл. 49“ се заменят с „чл. 46“.

2. В чл. 29:

а) създава се нова ал. 1:

„(1) Железопътните магистрали са национални обекти. Железопътните магистрали са железопътни линии или части от тях, които съвпадат с направленията на европейските железопътни коридори, определени с международни договори и споразумения, по които Република България е страна.“;

б) досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така:

„(2) Категоризацията на останалите железопътни линии, включени в железопътната инфраструктура, закриването на отделни линии или участъци от линии се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.“;

в) досегашната ал. 2 става ал. 3;

г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в текста преди т. 1 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.

3. В чл. 115д, ал. 5, т. 11 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.

§ 71. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 11 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 42 и 74 от 2009 г. и бр. 80 от 2010 г.) в чл. 86, ал. 1, т. 8 думите „чл. 49“ се заменят с „чл. 46“.

§ 72. В Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (обн., ДВ, бр. 57 от 2000 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 35 и 81 от 2009 г.) в чл. 16, т. 9 думите „чл. 49“ се заменят с „чл. 46“.

§ 73. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ. бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г. и бр. 15, 41, 50 и 54 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 122, ал. 4 изречение второ се заличава.

2. В чл. 127:

а) в ал. 6 изречение трето се заличава;

б) в ал. 10 изречение второ се заличава.

3. Член 130 се изменя така:

„Чл. 130. (1) Решението на общинския съвет за одобряване на подробен устройствен план се съобщава чрез обнародване в „Държавен вестник“.

(2) Заповедта за одобряване на подробен устройствен план в обхват до един квартал се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в обхват над един квартал се съобщава на заинтересуваните лица чрез обнародване в „Държавен вестник“.“

4. В чл. 132, ал. 1, т. 3 думите „компетентния съд, чието решение е окончателно“ се заменят със „съда“.

5. В чл. 134, ал. 2 т. 6 се изменя така:

„6. има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях;“.

6. В чл. 144 се създава ал. 4:

„(4) За изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение не се представя документ за собственост, а влязъл в сила подробен устройствен план и документи, удостоверяващи, че е преведено определеното в акта за отчуждаване обезщетение.“

7. В чл. 149, ал. 2, т. 1 се създава изречение второ: „Не са заинтересувани лица собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземлен имот, за който има влязъл в сила подробен устройствен план и издаден акт за принудително отчуждаване за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение.“

8. В чл. 150:

а) алинея 5 се отменя;

б) в ал. 7 думите „Алинеи 4 и 5 не се прилагат“ се заменят с „Алинея 4 не се прилага“, а след думите „обекти по ал. 6“ се поставя запетая и се добавя „за национален обект и за общински обект от първостепенно значение“;

в) създават се ал. 8 и 9:

„(8) Съобщаването на актовете за одобряване на частите на комплексните проекти за инвестиционна инициатива и разрешението за строеж се извършва едновременно при условията и по реда, предвидени за съобщаване на актовете за одобряване на подробни устройствени планове.

(9) Не могат да се съставят протоколи или да се извършват заверки по чл. 157, ал. 1 за начало на строеж, разрешен чрез комплексен проект за инвестиционна инициатива, без да е променено предназначението на територия или на поземлен имот, ако такова е необходимо по силата на друг закон.“

 9. В чл. 153, ал. 2 думите „неговото издаване“ и „издаването му“ се заменят с „влизането му в сила“.

10. В глава осма, раздел ІІІ се създава чл. 156а:

„Чл. 156а. След допускане/възлагане изработването на подробен устройствен план за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение всички органи и лица извършват административно обслужване или съгласуване по този закон в срокове, с една втора по-кратки от предвидените.“

11. В чл. 161, ал. 1 думата „специален“ се заличава.

12. В наименованието на глава деветнадесета думите „Съдебен контрол“ се заменят с „Оспорване“.

13. Създава се чл. 214а:

„Чл. 214а. (1) В 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорен индивидуален административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни.

(2) Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и подлежат на обжалване по реда, предвиден за съобщаване и обжалване на индивидуалния административен акт, който се оттегля или отменя.“

14. В чл. 215:

 а) алинея 4 се изменя така:

„(4) Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в „Държавен вестник“ - в 30-дневен срок от обнародването му. Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж на обект с национално значение или на общински обект от първостепенно значение, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в „Държавен вестник“;

б) създават се ал. 5, 6 и 7:

„(5) Органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 216, ал. 5. В производството пред съда се призовават жалбоподателят, органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, и заинтересуваните лица.

(6) Не подлежат на обжалване устройствените схеми и общите устройствени планове, както и техните изменения.

(7) Решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Решенията на първоинстанционния съд са окончателни и по жалби или протести срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение.“

15. Член 218 се изменя така:

„Чл. 218. (1) При оспорване по реда на чл. 215 на индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник“, заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници в производството в едномесечен срок от деня на обнародване в „Държавен вестник“ на съобщение за оспорването.

(2) Съдът обнародва в „Държавен вестник“ съобщение за оспорването на актовете по ал. 1, което съдържа:

1. посочване и описание на оспорения индивидуален административен акт;

2. информация за правата на заинтересуваните лица да се конституират като ответници в едномесечен срок от деня на обнародването;

3. номер на делото.

(3) Когато съдът прецени, че жалбата е недопустима, съобщението по ал. 2 не се обнародва, а производството се прекратява по предвидения за това ред.

(4) Заинтересуваните лица се конституират като ответници в производството пред съда в срока по ал. 1 чрез подаване на заявления до съда, които съдържат:

1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани;

2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;

3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;

4. номер на делото;

5. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;

6. изявление, че заинтересуваното лице желае да бъде конституирано в производството като ответник;

7. подпис на заявителя.

(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи качеството на заинтересувано лице на заявителя.

(6) Със заявлението по ал. 4 е недопустимо да се правят искания за отмяна на индивидуалния административен акт, както и за присъединяване към подадени жалби в законоустановения срок.

(7) Нередовности в подадените заявления по ал. 4 се отстраняват по реда на чл. 158 от Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Съдът с определение конституира, съответно отказва да конституира, заявителите по ал. 4 като ответници в производството.

(9) Отказът по ал. 8 може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася с определение, което е окончателно.

(10) Решението на съда по дела, образувани по реда на ал. 1, има сила по отношение на всички заинтересувани лица.“

16. В § 5 от допълнителните разпоредби:

а) в т. 62 след думата „такъв“ се добавя „със закон или“;

б) създава се т. 73:

„73. „Общински обекти от първостепенно значение“ са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение.“

§ 74. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г., бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 36, 80, 82 и 102 от 2006 г., бр. 13, 24, 53 и 64 от 2007 г., бр. 43, 54, Решение № 4 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 63; изм., бр. 69, 70 и 91 от 2008 г., бр. 6, 12, 19, 32, 74, 80, 94 и 103 от 2009 г. и бр. 73 от 2010 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 14 се създават ал. 4 и 5:

„(4) Гори и земи от горския фонд се считат изключени и с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.

(5) В случаите по ал. 4 цената по чл. 19, ал. 1 не се заплаща.“

2. В чл. 14б, ал. 1 след думите „чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2“ се добавя „и ал. 4“.

§ 75. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 и 26 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 18, 29 и 30 от 2006 г., бр. 13 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г. и бр. 10 и 103 от 2009 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 24 се създават ал. 5 и 6:

„(5) Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.

(6) В случаите по ал. 5 държавната такса по чл. 30 не се заплаща.“

2. В чл. 25, ал. 1 се създава изречение трето: „В случаите по чл. 24, ал. 5 решение за промяна на предназначението се постановява служебно от съответната комисия и не подлежи на обжалване.“

3. В чл. 26 след думите „по реда на чл. 25, ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на чл. 24, ал. 5“.

§ 76. Разпоредбата на § 74 се прилага и за производства по изключване и промяна предназначението на гори и земи от горския фонд за изграждане на национални обекти и общински обекти от първостепенно значение, които не са приключили към датата на влизане в сила на този закон.

§ 77. Разпоредбата на § 75 се прилага и за производства по промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на национални обекти и общински обекти от първо­степенно значение, които не са приключили към датата на влизане в сила на този закон.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 21 октомври 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

8601