Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Слово на Георги Пирински пред участниците в тържествената заря-проверка по случай 122-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия в град Съединение
06/09/2007

Слово на Георги Пирински пред участниците в тържествената заря-проверка по случай 122-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия в град Съединение


5 септември 2007 г., град Съединение


Уважаеми господин кмете,

Ваше високопреосвещенство,

Уважаеми господин областен управител,

колеги народни представители,

господин министър,

Уважаеми гости,
Уважаеми жители на град Съединение,

Утре – 6-ти септември – цялата страна ще чества за 122-ри път една от най-светлите дати в новата ни история – Денят на Съединението. Но вие, жителите на град Съединение, с пълно основание отбелязвате това историческо за съдбата на възродена България събитие още днес, на 5-тия ден на месеца!


Не просто защото тогавашно Голямо Конаре още предишния ден, на 4-ти, голямоконарци начело с незабравимия Чардафон арестуват окръжния префект Димитров и обявяват на висок глас “края на Източна Румелия”. И не само защото на 5-ти пратеникът на Централния комитет Спиро Костов с облекчение констатира, че е налице пълна готовност за най-решителни действия за извоюване на Съединението.


Дълбоката причина е, че именно тук в онези паметни дни намира най-ярка, върховна изява онзи всенароден дух, онази слята в едно масова обща воля, които наложиха прогласяването на Съединението без всякакво по-нататъшно отлагане. Точно тази най-широко споделена от целия народ кауза прави акта на Съединението не просто решение на тогавашните политически дейци и сили или още по-малко силова военна акция, а напротив – венец на многогодишни непрестанни усилия и борба, завладели умовете и сърцата на хората от двете части на разделеното Отечество.


Летописците предават неповторимия начин, по който предводителят на голямоконарци на всеослушание прогласява онова, което жадуват да чуят мало и голямо. Насред мегдана пред празнично пременения народ, възкачен на импровизираната трибуна на проста маса, Чардафон произнася паметните думи – “Народе, свърши се с омразната Румелия! Вече сме едно със Северна България. Да живей Съединението”. А часове преди това, при ареста на префекта е обявил – “В името на българския княз Александър Първи обявявам днес съединението на Източна Румелия с България. Да живей руския император! Да живей Русия! Да живей България! Да живей българският княз!”


Това отразяват хрониките, така го е съхранила паметта на свидетелите, а съвременните историци могат задълбочено да разсъждават за ролята на образа на княза, за държавническите представи на един събудил се за самостоятелен живот народ, за ходовете и кроежите на императори и царе от онова време. Но в неподправените прокламации на народния вожд неотразимо звучи не само мощта на борческия дух, завладял мъже и жени, старци и деца – в тях се вплитат и определящите представи и нагласи, владеещи мирогледа, масовото съзнание на тогавашното българско общество.


Неотделима черта от този дух и мироглед е съзнанието, че става въпрос не само за съдбовно, но преди всичко за свято дело. Отново чрез гръмогласните послания на Чардафон в отговор на репликата, че може и без освещаване на въстаническото знаме “Как тъй – възмущава се той на всеослушание – Това е знаме, пред него падат и черква, и манастири! Как ще да посмеем и ние да се докоснем до тая светиня! Това не е румелийският Органически устав или калпакът на Треперко паша!” И категорично повелява на пристигналия дядо Иван Генов да извърши освещаването, след което трепетно го целува цялата дружина.


През последното десетилетие и половина всички ние с нова жажда и интерес се връщаме към паметта и посланията на делото на 6-ти септември, несъмнено защото чувстваме колко много ни липсва онзи момент на национално обединение около историческа кауза, съзнаваме с нова острота колко решаващо за напредъка на държавата и обществото е онова съединение, което прави силата. Днес, на 122-та годишнина от онзи исторически ден на тържество, не можем още веднъж да не си дадем сметка, че един народ върви напред, когато е обединен около общо споделени цели, когато ясно съзнава своите възможности и справедливи искания и интереси и когато неговите избраници и предводители са достойни за народното доверие и подкрепа.


Затова сега дългът ни е общ – и пред паметта на апостолите на българската свобода и съединение, и пред днешния и утрешния ден на страната ни, на децата ни. Да открием онази обща платформа, която да даде на България достойно европейско бъдеще, привлекателен и пълноценен живот тук за сегашните и идващите поколения. Нека дейците на Съединението, нека примерът на голямоконарци ни бъдат ярък пример за беззаветна служба на националния идеал, за това, как трябва да се работи за общото дело!

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини