Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
„Да помним и възкресяваме паметта за личностите, вдъхновявали хората за саможертва», заяви Георги Пирински при откриването на Кръглата маса „130 години Кресненско – Разложко въстание 1878 – 1879”
17/11/2008

„Да помним и възкресяваме паметта за личностите, вдъхновявали хората за саможертва», заяви Георги Пирински  при откриването на Кръглата маса „130 години Кресненско – Разложко въстание 1878 – 1879”

17 ноември 2008 г.

„Да помним и възкресяваме паметта за личностите, вдъхновявали хората за саможертва», заяви председателят на Народното събрание Георги Пирински при откриването на Кръглата маса „130 години Кресненско – Разложко въстание 1878 – 1879”. Форумът, който се проведе под почетния патронаж на председателя на парламента, събра в Регионалния исторически музей в Благоевград учени, общественици и представители на гражданското общество.

На откриването на дискусията говориха също областният управител на Благоевград Владимир Димитров и заместник-кметът Валентин Василев. Встъпително слово произнесе проф. д-р Дойно Дойнов.

В рамките на форума бяха представени книгата „Под небето на Пирина” на проф. Дойнов и Любен Генов и филмът „Викът на Кресна и Разлог 1878 – 1879” със сценаристи проф. Божидар Димитров и Константин Чакъров.

Приветствие на председателя на Народното събрание Георги Пирински към участниците в Кръглата маса „130 години Кресненско – Разложко въстание 1878 – 1879”

Благоевград, 17 ноември 2008 г.

Уважаеми г-н Областен управител,
Уважаеми г-н заместник-кмет на община Благоевград,
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми професори, учени,
Уважаеми представители на общините от Пиринския край,
Уважаеми дами и господа,

Наистина е чест човек да бъде един от онези, подкрепили провеждането на тази Кръгла маса, която има за предмет да осмисли какво означават 130 години от Кресненско – Разложкото въстание от 1878 – 1879 г. Чест е, защото всички, които участваме в тази Кръгла маса, съзнаваме, че Кресненско – Разложкото въстание е един от онези епизоди от новата история на България, които се нуждаят от осмисляне – осмисляне на онова, което се е случило в този край тогава, със съзнанието и през очите на хора, които се стремим да възстановим в паметта на днешното ни общество, на онези въжделения и идеали, които са събудили България за нов живот като държава, като народ и като нация със своя кауза и със свои идеали.

Вярвам, че днешното обсъждане с участието на изтъкнати учени и изследователи ще направи сериозна крачка в тази посока. Днес имаме шанса да разполагаме с едно ново изследване и панорама на предисторията, историята и последвалите събития след въстанието – благодарение на усилията на проф. Дойно Дойнов и г-н Любен Генов. Ще имаме възможност да видим и документален филм, който също възстановява паметта за тези събития. Убеден съм, че на този фон и благодарение на дългогодишния опит на всеки от изследователите тук, ще можем по-ясно да осъзнаем значението на Кресненско – Разложкото въстание – както за хората от този край, така и за бъдещето на България.

Бих споменал само три момента, които ми направиха впечатление, когато отново си припомнях фактите и процесите, свързани с това въстание. Първият е – пряката и органична връзка между организацията на въстанието в Пиринския край и активността на много водещи личности и среди от другите части на България – на хора, които са били делегати на Събранието в Оборище, активно ангажирани в изграждането на революционни комитети по време на подготовката на Априлското въстание, хора, които след Освобождението и след въстанието са били представители на този край в средите на Учредителното събрание в Търново. Много от водещите личности, пряко ангажирани в подготовката и ръководството на въстанието, са хора от селища извън Пиринския край. Не бих искал да ги назовавам, защото те са подробно отразени в изследванията. Но наистина не може да не направи впечатление образ като Братан Маринов, чиято биография е свързана с Освобождението на България, с Освободителната война и, разбира се – с национално-революционното движение преди това. Личност, чието име и чиято съдба завинаги остават свързани с един от епизодите в Банско – освобождаването на най-голямото селище от въстанието тогава. Тези факти заслужават да бъдат изследвани и изтъквани, защото според мен един от съществените аспекти на въстанието е неговата органична свързаност с процесите, с политическия живот, със стремленията на обществото в цяла България в онези дни и години.

Другото, което си заслужава да се отбележи днес, е, че във въстанието участват масово хора, които дотогава не са били активно ангажирани в различните прояви на революционното движение, но които в дните на въстанието проявяват готовност за саможертва, още повече – с не много ясна перспектива за успеха на въстанието. Защото са осъзнавали, че подкрепа отвън е трудно да се очаква, че политиката и силите, които формират развитието на събитията по онова време, са се отдръпнали от каузата на целокупна България. И независимо от това, в продължение на месеци – до пролетта на 1879 г., хората по категоричен и недвусмислен начин заявяват волята да получат свободата си и да живеят достойно. Вярвам също, че е нужно да се върнем и да осмислим целия спектър на личности и на течения в тогавашното общество, които са свързани с въстанието като например комитетите «Единство», формирани в Търново и ангажирали водещите личности на политическия живот тогава. Имам предвид и изтъкнатите дейци на Българската православна църква, които играят съществена роля за създаването на духовните предпоставки за организацията на въстанието, онази роля, която църквата е играла през целия период на Освободителното движение. Да помним и възкресяваме също и паметта за водещите войводи и личности, които са вдъхновявали хората за саможертва. Да не подминаваме трагизма на съдбата на много от тях – трагизъм, свързан с онези не особено достойни аспекти от едни или други епизоди на въстанието, които също не бива да бъдат предмет на забрава. Защото те трябва да бъдат поука за нас и днес – за това какво се случва, когато няма достатъчно единство, достатъчно съзнание за водещата кауза и на какво да подчинят усилията си участниците в нея, когато надделява егоизмът, себелюбието, грандоманщината и, разбира се, в крайна сметка – безотговорността пред едно народно дело.

Убеден съм, че ни предстои много интересна и необходима дискусия, която ще възкреси паметта за едно историческо събитие. Благодарен съм за поканата да бъда сред организаторите му – сред онези, които са съдействали за провеждането му. Благодаря на Историческия музей в Благоевград, на областния управител за неговата безспорна логистична и организационна подкрепа.

Искрено желая на участниците в Кръглата маса успешна и интересна работа!

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини