Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Парламентът прие на първо четене да отпадне изискването топломерите да са собственост на потребителите
09/06/2010

Парламентът прие на първо четене да отпадне изискването топломерите да са собственост на потребителите

9 юни 2010 г.

Народното събрание прие на заседанието си на 9 юни 2010 г. на първо четене промени в Закона за енергетиката. Те предвиждат да отпадне изискването уредите за дялово разпределение да са собственост на потребителите. Идеята е потребителите сами да избират как да придобият тези уреди - дали да ги закупят или да бъдат под наем, обясни единият от вносителите на измененията Валентин Николов от ПГ на ПП ГЕРБ. Той отбеляза, че тази промяна засяга 560 хиляди домакинства, които скоро трябва да сменят своите уреди за дялово разпределение. Министерският съвет предлага съставът на ДКЕВР да бъде намален на седем души, сред които председател и шестима членове. Законопроектът за изменение на Закона за енергетиката, внесен от правителство, също беше приет днес от парламента. Промените предвиждат ограничаване мандатите на членовете на комисията до максимум два последователни мандата. Въвежда се и възможност за работа на комисията в хипотезата на прекратяване на мандат до назначаването на нов член на комисията.

Предвижда се и удължаване на срока за изкупуване на електрическата енергия, произведена от съществуващите топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, без постигнати показатели за високоефективност, до края на 2011 г. В същия срок се предвижда изкупуване и на електроенергията, произведена над количеството електрическа енергия от комбинирано производство, като до края на настоящия регулаторен период цената на т.нар. "принудена" електрическа енергия да е по договаряне, а от 1 юли 2010 г. - по индивидуални разходи. С измененията се предлага да отпадне преференциалната цена за комбинираната електроенергия без постигнати показатели за висока ефективност. Депутатите одобриха и законопроекта за промени в Закона за енергетиката, внесен от Мартин Димитров /Синята коалиция/. Той предвижда Народното събрание да одобрява и Националната енергийна стратегия.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за адвокатурата, които уреждат дейността на чуждестранните адвокати в страната ни. Вносител на изменението е Министерският съвет. В проекта се предлага адвокат или младши адвокат да може да стане и всеки дееспособен гражданин на държава – членка на Европейския съюз, завършил висшето си юридическо образование в България. Урежда се възможността за упражняване на адвокатска професия от чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, съвместно с други адвокати, вписани в съответния адвокатски регистър, под формите, уредени в закона. Според друго предложение двама или повече чуждестранни адвокати ще могат да упражняват адвокатска професия в страната ни под формата на клон на тяхната група в държавата - членка на Европейския съюз, по произход на групата. Предвижда се чуждестранният адвокат, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, да може да участва лично в професионалните сдружения на българските адвокати. Съществуващата досега ограничена възможност е да бъде представляван само от избран от него български адвокат. В законопроекта се гарантира, че при осъществяване на професионалната си дейност в страната ни чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание в държавата-членка, където е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати. Предлага се и отпадането на друго ограничение за чуждестранния адвокат - да може да защитава интересите на доверителите и подзащитните си пред административните служби само съвместно с български адвокат.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, с които се въвеждат мерки за прилагане на европейски регламенти. Предвидено е и приемане на две наредби от МС за определяне реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси, както и реда и начина за ограничаване на производството, употребата или пускането на пазара на определени опасни химични вещества, смеси и изделия.

Преди това депутатите приеха на първо четене и промени в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.Те предвиждат санкция от 200 до 1000 лева за ръководителите на организации от публичния сектор, първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, които не изпълнят задължението си за представяне на министъра на финансите на информация за състоянието на системите за финансово управление и контрол в срок - до 31 март.

Парламентът избра Драгомир Стойнев от "Коалиция за България" за председател на Комисията по труда и социалната политика. Предложенията за промени в ръководния състав на постоянните комисии на Народното събрание са направени от "Коалиция за България". Парламентарната група на социалистите оттегли своите хора от ръководствата на комисиите след приемането на решение от парламента да бъде отстранена Емилия Масларова като председател на Комисията по труда и социалната политика. След гласуване днес за заместник-председатели бяха избрани на комисията по бюджет и финанси - Румен Овчаров, по икономическата политика, енергетика и туризъм - Петър Димитров, на комисията по правни въпроси - Любен Корнезов, по транспорт, информационни технологии и съобщения - Румен Такоров. Заместник-председател на Комисия по регионална политика и местно самоуправление стана Румен Петков, за заместник на председателя на комисията по външна политика и отбрана е избран Ангел Найденов. За заместник-председател на комисията по здравеопазване бе избран Евегни Желев, а на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - Меглена Плугчиева.

Парламентът прие заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика да стане Хасан Адемов от ДПС, а заместник на председателя на комисията по външна политика и отбрана - председателят на ПГ на "Атака" Волен Сидеров. Яне Янев беше избран за член на Комисията по европейските фондове, независимият депутат Емил Василев бе приет за член на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Румен Стоилов от ГЕРБ замени като член на Комисията по образованието колегата си Недялко Недялков. За член на същата комисия беше избран и независимият депутат Георги Терзийски. По предложение на представители на "Синята коалиция" за член на Комисията по земеделие и гори беше избран независимият депутат Венцислав Върбанов. От временната комисия за изработване на изборен кодекс бе освободен Любен Корнезов /"Коалиция за България"/, а на неговото място беше избрана Милена Христова.

Между 200 и 1000 лева глоба за ръководители на организации, които са получили обобщени годишни доклади за дейността по вътрешен одит и не са изпълнили задължението за изпращането им на министъра на финансите в законовия срок, предвиждат промени  в Закона за вътрешния одит в публичния сектор, одобрени на първо четене от парламента. Срокът е до 28 февруари на следващата година. Предвижда се и санкция между 200 и 600 лева за ръководителите на вътрешния одит, които не са предоставили докладите на съответните ръководители на организации в предвидения срок - 20 февруари на следващата година. С проекта се регламентира осъществяването на дейността по вътрешния одит само от звена за вътрешен одит. Предлага се намаляване на задължителната минимална численост на звената за вътрешен одит в общините. Числеността ще се определя от кмета на всяка община, предвид спецификата на дейността по вътрешен одит - да подпомага ръководителите на организациите за осигуряване на ефективни системи за финансово управление и контрол, както и да дава препоръки за подобряване на дейностите в организациите. Ще се допуска за вътрешни одитори и одитори в Одитния орган да бъдат назначавани и лица, които нямат сертификат "Вътрешен одитор в публичния сектор", но притежават друг международно признат сертификат за вътрешен одитор/одитор - CIA и CGAP. Предложено е въвеждането на такса за явяване на изпит, за придобиване на сертификат "Вътрешен одитор в публичния сектор", за издаване на сертификат или дубликат на сертификата. Размерът на таксата се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Предвидена е промяна в Закона за митниците и в Закона за Националната агенция по приходите с цел обединяване на инспекторатите в системата на Министерството на финансите в единен инспекторат към министъра на финансите.

Заплатите на членовете на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори да се редуцират на 50 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя й, предвиждат промени в Закона за независимия финансов одит, които парламентът прие на първо четене. В момента за работата си в комисията членовете получават възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя й. Оптимизирането на дейността на комисията е свързано с намаляване на бюджетните средства за издръжката й, се посочва в мотивите за промените. Основната част на измененията са свързани с транспониране на изискванията на европейска директива и с облекчаване и подобряване на работата и взаимодействието между Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Института на дипломираните експерт-счетоводители и др.

Предлага се заличаване на текстове, които на практика преповтарят текстове от Международните одиторски стандарти относно съдържанието на одиторския доклад. Прави се промяна във външното гарантиране на качеството с цел по-тясно регламентиране на изискванията на директивата и на Препоръката на Европейската комисия от 6 май 2008 г. С измененията се предлага ограничение на понятието "дружества с обществен интерес", като се запазват кредитните и застрахователните институции, търговските дружества, които произвеждат, пренасят и продават електроенергия и топлоенергия, търговските дружества, които внасят, пренасят, разпределят и транзитират природен газ, търговските дружества, които предоставят телекомуникационни услуги, и "Български държавни железници" ЕАД и дъщерните му предприятия. От обхвата на понятието се предвижда да отпаднат водоснабдителните и канализационните предприятия.

Парламентът прие окончателно на второ четене промени в Закона за опазване на околната среда. Депутатите започнаха второто четене в петък. Измененията регламентират национална схема за "зелени" инвестиции, която цели подпомагане на екологични проекти. С измененията се очертават структурата и основните принципи за работа на схемата, които ще гарантират прехвърлянето на предписани емисионни единици между държавите, съгласно правилата на Протокола от Киото и тяхното т.нар. "позеленяване". Всички страни, купувачи на такива емисии, имат изискване за "позеленяване" на средствата от продажба, т.е. получените средства да бъдат изразходвани за проекти и други дейности, водещи до намаляване на емисиите на парникови газове.

Според текстовете националната схема за "зелени" инвестиции има за цел финансовото и институционалното подпомагане на инвестиционни и други проекти, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове на територията на страната или до други положителни екологични ефекти. Схемата включва организация на дейностите по набирането, оценката, валидацията и финансирането на проекти за "зелени" инвестиции, чрез Националния доверителен екофонд. Тя включва и наблюдението и контрола по изпълнението на такива проекти.

Процедурата по продажба  на парниковите емисии се открива по искане на страните, участници в международната търговия. Преговорите се извършват от трима министри - на финансите, на околната среда и водите, както и на икономиката, енергетиката и туризма. Те подписват и договора за продажба.

Съюзът на народните читалища организира конгрес, на който присъстват делегати, представляващи повече от половината от регистрираните народни читалища, предвиждат гласуваните на второ четене промени в закона за народните читалища. Досега изискването беше за не по-малко от две трети от читалищата. Парламентът прие срокът за свикване на конгрес от съществуващия управителен орган на съюза, след влизането в сила на измененията, да бъде  една година. В случай че той не се спази, форумът се свиква от министъра на културата в тримесечен срок. В двегодишен срок от влизането в сила на този закон регистрираните читалища и читалищни сдружения привеждат уставите си в съответствие с изискванията му.

Парламентът почете с едноминутно мълчание жертвите от деветоюнския преврат през 1923 г.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на управител на НЗОК





    Последни новини