Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
До 2020 г. инвестициите в науката и технологиите да стигнат до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт, предвижда национална стратегия
28/07/2011

Повишаване на инвестициите в науката и технологиите до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт до 2020 г. предвижда Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020, приета от парламента. Вносител е Министерският съвет. Необходимите средства от държавния бюджет за финансовото осигуряване на приоритетите ще бъдат разчетени в тригодишната бюджетна прогноза и планирани в бюджета на първостепенните разпоредители за съответната година. Целта е подпомагане на българската наука, за да стане тя фактор за развитие на икономиката на база иновации. Сред другите основни акценти в стратегията е определяне на приоритетни научни области /биотехнологии, енергия, транспорт, информационни технологии, културно наследство/, създаване на привлекателни условия за научна кариера и квалификация, устойчива връзка образование-наука-бизнес, както и ефективна система за оценка на научноизследователската дейност. Въз основа са стратегията ще бъдат изготвени планове за действие, в които ще залегнат и конкретни мерки. Сред очакваните резултати е развитие на съвременни центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания, е посочил вносителят. С документа се въвеждат и някои стойностни индикатори за измерване на крайните резултати - разходи за научни изследвания като процент от БВП, процент от структурните фондове за подкрепа на изследователската и развойна дейност, както и процент от публичните средства за наука, влагани в приоритетни области. Стратегията е резултат на макроикономически и на секторен анализ, всички приоритети в нея са одобрени от министерствата на икономиката, на образованието и на финансите, защити документът просветният министър Сергей Игнатов. Той приема стремежа на академичната общност да види своята сфера, включена в стратегията, но подчерта, че целите й са насочени към обществото и човека, така че няма да има пренебрегнати.

Оценяването при институционална и програмна акредитация ще се извършва по десетобалната система, с оценки от 0 до 10. Това реши парламентът, който прие на второ четене промените в Закона за висшето образование. Сега оценяването се прави по четирибална скала, с оценки "много добра", "добра", "задоволителна" и "незадоволителна". Депутатите не приеха текста на вносителя акредитацията на "отличниците", тоест вузовете, получили оценка от 9 до 10,  да е  валидна 8 години. Парламентът одобри предложението на Лютви Местан от ДПС за срок на валидност от 6 години - толкова, колкото е и сега за училищата с акредитация "много добра" или "добра". Парламентът записа, че критерият "научна дейност" ще има най-голяма относителна тежест. Депутатите не приеха предложението член на академичен състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище, а остана сегашният текст, който му дава право да участва в акредитацията на не повече от два ВУЗ-а. Парламентът реши, че българските висши училища могат да разкриват свои звена в чужбина, както и че отпада таванът на таксите за платените магистратури.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Избор на член на Съвета за електронни медии





    Последни новини