Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Приоритетите на икономическата сигурност изместват традиционните съображения относно сигурността на отделните държави, заяви председателят на парламента Михаил Миков на регионална конференция на тема „ЕС, Балканите и Черноморския регион”
25/11/2013

Приоритетите на икономическата сигурност изместват традиционните съображения относно сигурността на отделните държави, като например националните системи за охрана. Това заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков на Годишната регионална конференция на тема „ЕС, Балканите и Черноморския регион” в представителството на Европейската комисия в София. Организатори на събитието са Глобалният дипломатически форум и Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

Председателят на парламента направи изказване на тема „Преосмисляне на основните предизвикателства пред сигурността в региона през 21 век”.

Продължаващата стагнация в реалната икономика на промишлено развитите страни, непреодоляната криза в Еврозоната, съпътствана с особено висока безработица и задълбочаващи се неравенства както между различни държави, така и вътре в техните общества, предопределят новото значение на икономическите измерения на сигурността, отбеляза Михаил Миков. Той посочи, че се засилва и значението на регионалните формати за сътрудничество и взаимодействие. Процесите на асоцииране и присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз се развиват в относително по-неблагоприятни условия, произтичащи от многоаспектната криза в съюза, заяви председателят на Народното събрание. Страните от региона изпитват нарастващото влияние на възникващите глобални центрове на икономическа мощ, която се измества от Запад на Изток, посочи още той.

Михаил Миков отбеляза и новата обстановка на Балканите и в Черноморския регион в резултат от "Арабската пролет". Процесите на трансформация в тези общества водят до сеизмично влияние на религиозни и етнически фактори, преразпределят се съюзи и центрове на влияние, посочи той. По думите му потокът от бежанци, пресичащи границата на Европейския съюз, е само част от тези процеси.

Нови предизвикателства възникват и във връзка със запазващата се с особена острота икономическа и социална криза в ЮИЕ, каза председателят на парламента. По думите му това влияе дестабилизиращо на демократичните институции, игнориращо и намаляващо доверието в тях. Всичко това е благоприятна среда за възбуждане на непогасено напрежение и непреодолени конфликти и влияе благоприятно на мрежите на организираната престъпност, добави той.

В светлината на тези нови предизвикателства България се стреми да утвърждава мястото и ролята си на фактор на стабилност, сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа, заяви Михаил Миков. Той отбеляза активното участие на българския парламент в създаването на парламентарната асамблея на страните-участнички в Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа. Създадоха са предпоставки за свикване на първата сесия на новата асамблея през май-юни догодина в Букурещ, добави той.

Сред темите на дискусията бяха още „Балканското измерение на общата външна политика и политика за сигурност на ЕС“, „Процесът на вземане на решения и гласът на балканските страни в ЕС“, „Въздействието на разширяването върху общата външна политика и политика за сигурност на ЕС за региона“, „Политиката на съседство в Югоизточна и Източна Европа и Черноморския регион“, „Енергийната сигурност на Балканите и в Югоизточна Европа“, „Анализ на влиянието на основни енергийни проекти: Южен поток, Набуко-Запад, Транс-Анатолия, Трансадриатичния газопровод на Балканите, от политическа, икономическа и стратегическа гледна точка“.

Във форума участваха председателят на Комисията по външна политика Янаки Стоилов, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев, заместник-министри, представители на Глобалния дипломатически форум, на институти, на академичните среди и неправителствени организации, посланици и дипломати.

С конференцията „ЕС, Балканите и Черноморския регион” Глобалният дипломатически форум полага основите на програма, която да отразява аспектите на сигурността на Балканите и Черноморския регион. Инициативата е разработена в партньорство със Софийския университет. Целта на програмата е да осигурява платформи за обмяна на идеи между дипломати, създатели на политики и представители на академичните среди по въпросите на сигурността в региона.


Изказване на председателя на Народното събрание на тема „Преосмисляне на основните предизвикателства пред сигурността в региона през 21 век”

Проблемите на сигурността и външната политика на Югоизточна Европа, обхващащи нашия регион Балканите – в частност, а в по-широк смисъл – и Черноморския, по традиция отразяват общоевропейските и глобални процеси и предизвикателства. Същевременно локалните реалности не само придават специфичен израз на тези процеси, но и се превръщат в източник и на инициативи за многостранно сътрудничество със значение, далеч надхвърлящо регионалните граници.

Второто десетилетие на 21 век все по-ясно очертава контурите на един нов исторически етап, в който навлиза съвременният свят. Съвременните, модерните, настоящите тенденции всъщност променят обстановката както в ЮИЕ, така и региона на Черно море. Ето защо преосмислянето на тези процеси и изпитанията пред сигурността и външната политика на Балканите и в Черноморския регион придобиват една нова актуалност. При отсъствието на определящ център на глобално влияние, в условията на един многополюсен свят, възникват нови полюси на растеж и развитие.

В процеса на преразпределяне на икономическата мощ от запад на изток се стига до едно пренасочване на основни потоци на международната търговия и инвестиции.

В същото време продължаващата стагнация в реалната икономика на промишлено развитите страни, непреодоляна криза в Еврозоната, съпътствана с особено висока безработица и задълбочаващи се неравенства – както между различни държави, така и вътре в техните общества, предопределят новото значение на икономическите измерения на сигурността.

В резултат на това приоритетите на икономическата сигурност изместват традиционните съображения относно сигурността на отделните държави – като например националните системи за отбрана. Нараства значението на регионалните формати за сътрудничество и взаимодействие, в рамките на които държавите съгласуват съвместни позиции и инициативи. На свой ред тази тенденция поражда необходимост гражданите на съответните страни да бъдат информирани за различните регионални проекти, които пряко засягат техните жизнени интереси.

Това води в последното десетилетие до нарастване на регионалните форуми на парламентарно равнище – парламентарното измерение на регионалните форуми, което дава възможност както за комуникация между парламентите, така и за активно участие и контрол на парламентите в съответните междуправителствени инициативи. Така се премахва един дефицит на демокрация, дефицит на информация за гражданите на съответните страни за междунационалните отношения тук, в региона.

Споменатите промени и предизвикателства намират своите специфични отражения в сферата на сигурността и външните отношения на страните от ЮИЕ и Черноморския регион. Процесите на асоцииране и присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз се развиват в относително по-неблагоприятни условия, произтичащи от многоаспектната криза в ЕС. В същото време държавите от региона изпитват нарастващите влияния на нововъзникващите глобални центрове на икономическа мощ. Както споменах в началото, това преместване става от запад на изток.

Несъмнено нова обстановка на Балканите и в Черноморски регион се създава във връзка с фундаменталните промени в резултат на „Арабската пролет“. Процесите на трансформация в тези общества водят до сеизмично влияние на религиозни и етнически фактори. Преразпределят се съюзи и центрове на влияние. И се пораждат последици, далеч отвън границите на пряко засегнатите държави. В частност – потокът от бежанци, пресичащи границите на ЕС, е само част от тези процеси.

Нови предизвикателства възникват и във връзка със запазващата се с особена острота в ЮИЕ икономическа и социална криза. Това влияе дестабилизиращо на демократичните институции, игнориращо, намаляващо доверието в тях. Подкопават се нормите и устоите на демократичното функциониране на тези общества и на правовата държава. Всичко това е благоприятна среда за поява, за възбуждане на непогасени напрежения и непреодолени конфликти. И, разбира се, влияе благоприятно на мрежите на организираната престъпност.

В светлината на тези нови предизвикателства България се стреми да утвърждава мястото си и ролята си на фактор на стабилност, сигурност и сътрудничество в ЮИЕ – както по линия на двустранните, тристранните отношения, така и по линия на многостранното регионално сътрудничество. Многобройни са примерите на различни инициативи и партньорства – веднъж със страните, които са от Европейския съюз, втори път – със страните, които са от ЕС и НАТО, а трети път – със страните, които кандидатстват, най-вече имам предвид страните от Западните Балкани.

Още през 1996 г. България стана инициатор на Процеса на сътрудничество в ЮИЕ, който през годините се разви както на държавно и правителствено ниво, така и в парламентите на държавите  от региона.

През последните години нашето Народно събрание взема активно участие в създаването на Парламентарната асамблея на страните-участнички в Парламентарното сътрудничество в ЮИЕ. Този нов формат е призван да отговори на новите потребности за съгласувани позиции на парламентите по теми от приоритетен регионален интерес. И, разбира се – да осъществява контрол върху правителствените инициативи тук – в ЮИЕ. Създадоха се и предпоставки догодина да бъде свикана и първата сесия на новата Асамблея в периода май – юни 2014 г., в Букурещ, в рамките на румънското Председателство.

Предстои да се конкретизират приоритетни теми, които да залегнат в дневния ред на специализираните комисии, а те са от сферата на икономиката, инфраструктурата, енергетиката, правосъдието, вътрешните работи и сигурността, социалното развитие и образованието. Създаването на Парламентарната асамблея е изключително добра перспектива за отговорно обсъждане на новите предизвикателства за сигурността и външната политика в региона на ЮИЕ и целия Черноморски регион. Разбира се, при условие, че паралелно с това ще се развиват и интензивните контакти и взаимодействие с другите интерпарламентарни форуми – както на европейско ниво с Европейския парламент, с ПАСЕ, с ПА на ОССЕ, така и на регионално ниво – с ПАЧИС, както и с парламентарните форуми на сътрудничество на страните от Дунавския басейн – една съвсем нова инициатива, стартирала в Улм преди няколко месеца. И, разбира се – с парламентарните инициативи на Централна Европа и Източното Средиземноморие.

В заключение си заслужава да отбележим, че общите предизвикателства не са само за страните от ЮИЕ и Черноморския регион, но за всички държави от Европа и другите райони на света. Само съвместните усилия са предпоставка за реализиране на значителния потенциал за растеж, за социален и културен напредък на Балканите и Черноморските държави.

Убеден съм, че тази годишна регионална конференция на Глобалния дипломатически форум предлага особено ценна възможност за ново осмисляне на предизвикателствата и набелязване на нови инициативи в полза на едно позитивно развитие на националната сигурност и външните отношения – както на държавите от ЮИЕ, така и на страните от района на Черно море.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Избор на член на Съвета за електронни медии





    Последни новини