Председателят на Народното събрание Георги Пирински се срещна днес, 24 август 2005 г., с извънредния и пълномощен посланик на Германия д-р Харалд Киндерман. Сътрудничеството между Народното събрание и германския Бундестаг, германската помощ за пострадалите от наводненията у нас, както и подкрепата на Федералната република за пълноправното членство на България в Европейския съюз бяха сред основните теми на срещата.

В разговора на Георги Пирински с д-р Киндерман бе потвърдена високата оценка за сътрудничеството между парламентите на двете страни. Споделено бе задоволство от активните връзки както по линия на парламентарните комисии, така и в рамките на групите за приятелство в двата парламента.

Председателят на парламента благодари за предоставената от Германия материална и техническа подкрепа в помощ на пострадалите от наводненията в България. Известно е, че Федералната служба за техническа помощ, както и други служби от федерално и местно равнище предоставиха на страната ни помощ, състояща се от няколко пожарни и специализирани автомобила, голямо количество специализирана техника, помощни средства и консумативи.

Председателят на парламента запозна госта с изпълнението на законодателните приоритети на 40-тото НС, свързани с хармонизацията на българското законодателство с правото на ЕС. Германия и занапред ще продължи категорично и последователно да подкрепя България в процеса на присъединяването й към ЕС, сподели посланик Киндерман. В тази връзка бе обсъдена и възможността за скорошна ратификация на Договора за присъединяване на България към Евросъюза.


Перспективите за задълбочаване на сътрудничеството между Република България и Ислямска Република Иран бяха основна тема на срещата на председателя на Народното събрание Георги Пирински с извънредния и пълномощен посланик на Иран у нас Ферейдун Хагбин. Георги Пирински и посланик Ферейдун Хагбин изразиха задоволство от отличното равнище на парламентарните контакти между двете страни, за което свидетелстват разменените официални визити през последните години. Изразена бе готовност за по-нататъшно разширяване и задълбочаване на двустранния парламентарен диалог, както и за търсене на начини за преодоляване на тенденцията на спад двустранния стокообмен.