Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 07.03.2018 г.

2. Обсъждане на подготовката на предстоящата Пленарна среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (Пленарен КОСАК), 17-19 юни 2018 г.

3. Информация за предстоящата визита на делегацията на КЕВКЕФ в Черна гора в периода 29-31 май 2018 г.

4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 36


На 23 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.
2. Обсъждане на подготовката на предстоящата Пленарна среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (Пленарен КОСАК), 17-19 юни 2018 г.
3. Информация за предстоящата визита на делегацията на КЕВКЕФ в Черна гора в периода 29-31 май 2018 г.
4. Разни.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Благодаря Ви за разбирането и готовността днес да проведем нашето заседание, изтеглено малко по-рано.
Предлагам следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.
2. Обсъждане на подготовката на предстоящата Пленарна среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз, 17-19 юни 2018 г.
3. Информация за предстоящата визита на делегацията на КЕВКЕФ в Черна гора в периода 29-31 май 2018 г.
4. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен дневният ред да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД, № 854-01-16, ВНЕСЕН ОТ ЕМИЛ ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 7 МАРТ 2018 Г.

Като начало предлагам да дадем думата на господин Димитров да представи мотивите към Законопроекта, включително и последни развития по него, каквито има.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря за възможността да представя Законопроекта.
Накратко, той е изработен в Министерството на икономиката от работна група, която включва всички заинтересовани ведомства. Впоследствие, понеже ми дадохте възможност да кажа и за развитието, Министерството на земеделието, храните и горите изяви желание за участие в този Междуведомствен съвет. Това беше възприето от комисията. Нормално е, тъй като повечето данни, които касаят земеделските, се намират в самото министерство и е нормално да участват в един такъв Междуведомствен съвет, за да могат по-лесно да обменят информация и да не се налага земеделците, които имат вече нещо, доказано и регистрирано, да го доказват още един път или да го представят, а информацията по служебен път да се връща до Междуведомствения съвет.
Конкретно Законопроектът Вие го знаете. Има мотиви, имаше голям шум по него, тоест различни групи заинтересовани ведомства. Ще се опитам да бъда кратък.
Едните бяха самите търговци на горива. До този момент имаме два вида търговци, както и във всеки друг отрасъл – търговци на едро и търговци на дребно.
Търговците на едро в България са тези, които произвеждат горива – рафинериите, и тези, които внасят в големите обеми. Всички те имат задължение, въз основа на миналогодишния обем, внесени или произведени количества, или произведени и внесени, да набавят 60-дневни запаси и държавата, в случай на необходимост, поради европейски стандарти, да ги съхраняват. Тоест, държавата вместо да съхранява 90-дневни запаси е възложила на тези хора с друг Закон – за нефт и нефтопродукти, само защото са търгували миналата година или са внасяли, да си задържат количества, които да са при тях и да са под контрола на Държавен резерв и военновременни запаси.
От там нататък са търговци на дребно. Като казвам „търговци на дребно“, може да имаш една бензиностанция с една колонка, може да имаш една бензиностанция с десет или с двадесет колонки, можеш да имаш десет или сто бензиностанции – няма ограничение, което по някакъв начин да те възпира как да се развиваш в бизнеса и в бранша и какви обеми да продаваш. Те нямат задължения към държавата за резерви – търговците на дребно.
В този Законопроект търговците на едро имат обезпечения, които към този момент намаляха за газовиците, а останаха за другите търговци в същите обеми. Казвам „към този момент“, защото на практика ние сме на първо четене, а правим всичко сякаш сме за второ – работни групи, предложения, срещи при премиера, срещи в различни министерства – Финанси, Транспорта, Икономиката, най-вече Земеделието.
Стигнахме до компромисни варианти, доколкото всички гилдии се съгласиха и изпратиха писма за съгласие с текстовете.
Ще кажа накратко, за този текст, който имате, какви са вижданията, които са вече възприети и ще бъдат цитирани и прочетени в залата при първото четене, за да е ясно, че това са ангажименти, които са възприети, ако ми позволите, господин Председател.
За земеделците целта беше техните вътрешни бензиностанции, ведомствени обекти, въпреки че „ведомствен обект“ не съществува в правния мир като понятие, да имат нивомерни системи и измерителни уреди, с които в пряка връзка с Националната агенция за приходите (НАП) да се отчита какво са получили и какво са разходвали. Те самите казаха, че това ще е едно допълнително затруднение за тях. Искат да имат само регистри, които Националната агенция за приходите и митниците ще им разработят да им дадат и те ще отчитат какви горива разходват, а заприходяването и идването на горивата си става по досегашния ред, там Националната агенция за приходите и митниците изчистват процедурата.
Беше възприето, че това ще е допълнително финансово натоварване, което ще ги затрудни. Всъщност беше един от ангажиментите, който министърът на земеделието и премиерът поеха към тях, за да се стигне до това съгласие.
Другото, те имат големи проблеми с регистрирането на самите ведомствени обекти по местонахождение. Първоначалният вариант беше да бъдат трайно закрепени обектите и да отговарят на Закона за устройство на територията. Оказа се обаче, че някои са извън населени места и т.н. Възприе се да бъдат на принципа на касовите апарати с фискална памет. Тоест с адресна регистрация евентуално и GPS и регистрация, която е в НАП, контролния орган или митниците, или който е упълномощен, да знае къде се намира съответната цистерна, с какъв обем е и че е регистрирана. Тя ще е трайна, не се намира на колела, за да се мести. Там се намира цистерната и когато отидеш да провериш, тя ще е там.
Това също се възприе, с което общо-взето тяхното желание се изчерпи.
Пожелаха, което Европейската конвенция за превоз на опасни товари го допуска, до един тон да могат да превозват гориво от ведомствения, от вътрешния обект, до полето. Защото те казаха: „Комбайнът е там, не винаги може да се връща, губи време, ние сме в момент на прибиране на реколта, ние сме в ситуация, при която горивото трябва да бъде там. Невинаги можем да докараме голяма цистерна, която е регистрирана с А Де Ер карнет“.
Това също се възприе. Тоест те няма да слагат нивомерни системи, вътрешните им обекти ще бъдат регистрирани не по Закона за устройство на територията, а с адресна регистрация GPS по местонахождение, вид, обем и т.н., ще имат измерителен уред, с който си разходват горивото – имам предвид колонките.
Те самите изявиха желание всякакви санкции на хора, които се прикриват под тяхно име и търгуват с горива да бъдат санкционирани. Те заявиха, че не се занимават с търговия и препродажба.
По отношение на газовиците. Те първоначално имаха проблеми с варианта за обемите. Спазихме европейските стандарти и дадохме тези регламенти за големите резервоари, които са в цяла Европа, и в Гърция. Оказа се обаче, че тъй като пазарът в България се развива 20 години стихийно, ние вече имаме така нареченото „заварено“, наследени проблеми. На много места те купуват от търговеца на едро в една малка цистерна и зареждат газови бутилки. Когато му кажеш, че резервоарът трябва да му е по-голям, в един момент започва да недоволства.
Изискванията и за едните и за другите резервоари до 400 кубика са еднакви и не биха създали проблем освен инвестицията. Но първоначалният вариант беше за 500 кубикови, което се оказва, че трябва да си по-далече от пътя, по-далече от сградата. Тоест неща, които за много от тях са неизпълними.
Стигнахме до компромисния вариант – резервоарите на тези хора и за по-дълъг период да имат време да ги въведат, да бъдат 50 кубика, колкото е равностойността на една цистерна, която идва да Ви напълни резервоара.
Другият голям проблем, който съществуваше, беше с бутилките. Има фирми, които са произвели много бутилки, а има други, които пълнят техните бутилки без правно основание, така да се каже. Проблемът беше доста спорен какъв да е обема?
Към този момент браншът се е обединил около 10 хил. бутилки.
В текста, който са ми написали, пише „собственост“. Предполагам, че е възможно между първо и второ четене да поискат да бъде „собствени“ или „наети“. Тоест имам договор с Вас, аз имам хиляда бутилки, внасят се още 9 и колкото ми трябват, защото може да ползваш и много по-малко бутилки. Така че проблемът с газовиците се реши.
Останаха търговците на горива. Там, както Ви казах, са две категории – търговец на едро и търговец на дребно. Но имаме една междинна категория, които нито искат да са на дребно, нито искат да са на едро, но не искат да отговарят на никакви други условия, не искат да дават гаранции и обезпечения.
При газовиците имахме едно несъразмерно обезпечение за газова колонка 200 хил. лв., което е изключително много. След като за бензиностанция даваш 20 хиляди и то еквивалента на банкова гаранция – то струва около 300 лв. годишно, не може за газова станция да искаш 200 хиляди. Така че там всички тези неща се изчистиха.
Това, което обаче притеснява тези търговци, които на практика са комисионери. Те нямат собственост, много от тях нямат бензиностанция или имат един камион, те само префактурират. Купува от търговците на едро, продава на няколко дребни бензиностанции или на няколко дребни земеделски производители и само префактурира от точка А до точка Б, но не иска да има никакви задължения нито към Държавния резерв, нито като обезпечение, в случай че изчезне по веригата и трябва да търсим примерно да се събират държавните вземания.
Опираме пак до онези 16 милиарда, за които никой не отговаря, но и от никъде не можем да ги съберем.
Въпросът продължава да бъде дискусионен за обема. От търговците на едро се искат 3 милиона, като имате предвид, че те са затворили десетки, стотици милиони в мощности за държавата във вид на горива. Това не би трябвало да е проблем, но очаквам да има дебати и по този въпрос между двете четения.
Към този момент, с изключение на тези търговци – комисионери, които се явяват нито едри, нито дребни и винаги се опитват да се наместят, а те спокойно са търговци на дребно. Могат да си продават колкото искат и като количество, и обеми, и нямат териториални ограничения в страната. Всичко друго и изчистено.
Създаде се проблем дали не трябва да има нотификации и питане на Европейския съюз по дадени теми. Ние няма да въвеждаме нови уреди на земеделците, както се разбра от поетия ангажимент от страна на изпълнителната власт и беше възприето от вносителите. Още повече тези уреди, които искахме да въведем, те са въведени в България от десетки години на всички бензиностанции. Тоест ние не сме искали да въвеждаме нищо ново и различно от това, което и в момента се ползва. Друг е въпроса, че на тази категория няма да го въвеждаме.
С това се изчерпаха всички проблемни точки. Имаше трима министри, които бяха против – на земеделието, на финансите и на икономиката, което е странно, защото той беше и вносител. Предполагам, че голяма част от тези опасения са изчистени във времето. Земеделският министър е удовлетворен, защото ще участва в Междуведомствения съвет, икономическият министър ще ръководи този процес, поне според Закона до момента, финансовият министър каза, че го интересува дребния бизнес. Ние казахме, че към него няма да има ограничения, освен обезпечение от 20 хиляди.
Готов съм да отговоря на всички Ваши въпроси.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Димитров.
Да уточня също, че днес на заседанието от Министерството на икономиката присъства госпожа Теменужка Янкова – съветник, и Иван Павлов – главен юрисконсулт в Дирекция „Правна“.
Помолих да присъства на заседанието и госпожа Башлиева, която е от Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ на Народното събрание, тъй като и те имаха становища по темата. Малко по-късно ще стане въпрос.
Колеги, първо, да попитам от Министерството на икономиката бихте ли искали да добавите нещо в светлината и на последните развития?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, господа народни представители, колеги! Към момента изложението, което направи господин Димитров, отразява напълно процеса по движението на споровете, които имаше по Закона, от асоциациите, от различните сфери на икономическите дейности, с оглед на това, че тези дейности наистина се отразяват в цялото разнообразие от икономически дейности. Положиха се доста усилия. Както и господин Димитров Ви каза, вече е съгласуван Закона като принципна постановка, остава да се изчистят някои от нещата и да се формулират спорните текстове, по които е постигнато съгласие.
Министерството на икономиката на този етап няма бележки. Следим процеса, ако е необходимо да помогнем с експертна помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Колеги, имате ли въпроси по Законопроекта?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, уважаеми колеги, мисля, че е редно да чуем становището на нашата дирекция, занимаваща се с въпросите, които нас ни касаят като Комисия, и след това да дадем мнение по тези въпроси, защото явно текстовете и въобще цялото съдържание в Законопроекта подлежат на нотификация, така че нека да чуем какво казват колегите и след това ще кажем какво ще правим по въпроса.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Само да спомена, че становището, което е изготвено от нашата дирекция, беше предоставено на народните представители.
Госпожо Башлиева, ако Вие искате да споделите?
След това искам да задам въпрос към господин Павлов относно това каква е оценката на Министерството на икономиката и Дирекция „Правна“ на Министерството на икономиката по отношение на необходимостта от нотификация на този Законопроект на Европейската комисия.
Заповядайте, госпожо Башлиева.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Нашето становище е изготвено въз основа на постъпилите писма на Министерството на икономиката във връзка с определяне на необходимостта от нотификация на Законопроекта и във връзка с прилагането на две директиви на Европейския съюз, това са Директива 2006/123 и Директива 2015/1535.
Най-общо, в двете директиви, както и съдебната практика изискват технически регламенти да бъдат нотифицирани преди приемането им и да бъдат предоставени на Комисията на другите държави членки за тяхното нотифициране и становище. Целта на тези две директиви е да не се предвиждат пречки по свободното предоставяне на услуги, което е основен принцип за функционирането на Европейския съюз.
С този закон се въвежда регистрационен режим, който, съгласно двете директиви, подлежи на предварително нотифициране пред Европейската комисия за условията, които въвежда. Те могат да кажат: „Да, съгласни сме“, но постоянните държави също имат право на становище и съответно отразяване на тяхното становище в нашия законопроект.
Съдебната практика, има го дори и в Доклада на Европейската комисия по прилагането на Директива 2015/1523, отразява две важни съдебни решения на Съда на Европейския съюз, в които се казва, че „неспазването на процедурата нотификация, представлява процесуално нарушение на приемането на разпоредбите и частно-правните субекти имат право на защита в съда и неприлагане на съответните разпоредби“.
Другото, което искам да кажа, е, че съдебната практика уточнява какво е технически регламент, който съдържа три групи условия, на които, ако отговаря, следва да бъде нотифициран и съответно, че ако такъв регистрационен режим се въвежда в съответствие с европейското право, то не е нужна нотификация, защото европейското право го изисква. Но когато самата държава предвижда допълнително, то подлежи на нотофикация, именно с цел защита на свободното движение на капитала и свободно движение при непредоставяне на услуги и установяване на доставчик на услуги.
Трите категории изисквания, които въвеждат директивата, са имали понятия. Едното с технически спецификации – ако искате да Ви ги чета по директива?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние нямаме технически спецификации в директивата.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Да, нямате, но попадате в другите две категории и изискването за регистрационен режим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: След това ще Ви дам думата, господин Димитров.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Самият регистрационен режим нямате, но имате регистрационен режим, който предвижда условия и за наличие на обект, който трябва да бъде на територията на страната; наличие на обезпечение; наличие на образование; наличие на капитал на дружеството, определен капитал на дружеството и други изисквания, които, за да може един търговец в Европейския съюз да получи регистрация тук, самата регистрация, за да може да извършва дейност, това е необходима нотификация. По този начин, в смисъл така е направен и Закона за данък върху добавената стойност, когато са въведени уредите за измерване и е изчакано положително решение на Европейската комисия за нотификацията. Изискванията за тези измервателни уреди са влезли в сила след нотификацията.
За да не съм голословна, мога да Ви цитирам Закона.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Пак към Вас, извинете, господин Председател.
Дали Вашето становище е категорично, че Законопроектът подлежи на нотификация преди гледането му в залата на първо четене?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Мога да кажа само, че подлежи на нотификация. Ваша воля е да кажете кога, защото самата директива изисква срокове, което тук ще влезе в противоречие с нашия Правилник – срокове за нотифициране, които трябва да се изчакат, които няма как да се отнесем, ако се приеме на първо четене и премине на второ, за да се спазят сроковете по нашия Правилник за гледане на Закона.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Башлиева.
Бих искал да чуя по този въпрос и господин Павлов.
Заповядайте, господин Павлов.
ИВАН ПАВЛОВ: Като цяло съм абсолютно съгласен със становището на колегата. В общи линии, становището на министерството като цяло, което сме изразили с официално писмо до Комисията по бюджет и финанси, в което сме описали в общи линии цялата процедура по нотификация, която трябва да бъде извършена, също смятаме, че наистина Законопроектът в този му вид би попаднал в приложното поле на цитираните директиви и съответно следва да бъде намерен някакъв начин за нотификация, тъй като това, което сме отбелязали като проблем, е, че съществува правен вакуум. В смисъл, при транспонирането на директивите е предвидена процедура за нотификация на проекти на нормативни актове, които изхождат от администрацията, тоест с Постановление на Министерския съвет № 165 от 2004 г., с което е предвиден реда за нотификация на съответни, попадащи в обхвата на директивите, конкретно Директива 2015/1533, която е нова, заменила старата. Такъв … ред е създаден за Народното събрание. Самата директива не прави разлика кой е органът, който инициира, съответно приема акта, който следва да бъде нотифициран.
Доколкото знам, при други поводи е предлагано това да стане с унифицирана процедура чрез промяна в Закона за нормативните актове, но до този момент това не се е случило по една или друга причина. Търсят се различни варианти за това как да се случи тази нотификация, като засега възможният вариант е тя да стане пак през орган на изпълнителната власт. Този орган, чиято политика всъщност ще обслужва въпросния законопроект. Тоест, трябва да се реши коя най-много – фискална, икономическа и т.н., или енергийна политика обслужва този законопроект, и съответно този орган да подготви процедурата по нотификация. Така или иначе Министерството на икономиката е националният орган за нотификация, тоест връзката с Европейската комисия и Министерството на икономиката, и ние би следвало да го изпратим.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Павлов.
Коментари по тази тема?
Само искам да информирам членовете на Комисията, че от няколко дни съм се заровил в тези директиви, предложения, решения. Запознах се внимателно със становищата, които са давани от Министерството на икономиката, съответно от нашата Правна дирекция и бих Ви предложил следния подход, като, разбира се, тъй като няма ясни процедури, подлежи на дискусии и накрая вероятно на гласуване.
Може би трябва да разделим тук нещата на две? Бих предложил да имаме две гласувания. Тъй като Законопроектът е разпределен на нас, ние трябва с гласуване да кажем дали сме „за“ или „против“ и съответно „въздържали се“ да се приеме на първо четене.
Второ гласуване – по какъв начин да решим въпроса с потенциалната необходимост от нотифициране на този законопроект.
Ще кажа по-скоро личното ми мнение, разбира се. Този законопроект не въвежда европейско законодателство. От гледна точка на функциите на нашата Комисия, която има за цел да преценява до колко коректно европейските директиви и европейско законодателство се интегрира в българското законодателство, смятам, че – поне моето мнение, което не противоречи на европейския израз, аз бих гласувал „за“ и вече въпрос на водещата комисия е как от тук нататък ще реши останалите въпроси.
Засега това, което каза господин Димитров, по-скоро го приемаме на доверие, защото не сме видели тези писма. Надяваме се наистина многото дискусии, които бяха проведени, …(Господин Емил Димитров предава писмата на господин Кристиан Вигенин.)
Благодаря Ви.
… да са решили тези основни проблеми, за които коментирахте, и от гледна точка на внимателния подход на Европейската комисия, специално към малкия и средния бизнес, тези проблеми да са били решени.
Тоест от гледна точка на законодателство, аз не виждам проблем. Не говоря по същество. Пак казвам, това е въпрос на други комисии, смятам аз.
По въпроса за нотификацията. В нашето законодателство, както беше отбелязано, съществува правен вакуум по този въпрос. До този момент в българския парламент има два случая, доколкото разбрах и от госпожа Башлиева, когато комисии на парламента са взели решение за необходимостта от такава нотификация и съответно с писмо от председателя на Народното събрание, с приложено това решение, са отивали в съответното министерство, в случая Министерството на икономиката, което е оторизирано да прави тези нотификации.
В случая моето мнение е следното. Първо, нашата Комисия все пак е спомагателна, водеща е Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Моето мнение е, че ние не можем да вземем такова обвързващо решение, тъй като то не съществува нито в Правилника, нито в Закона. Ако следваме практиката, която е създадена до момента, макар че в нашето право прецедентите не са основание за нови прецеденти, но все пак това би следвало да се направи от водещата комисия.
Запознавайки се внимателно с процедурата и с писмата, пак казвам, бих Ви предложил следния Проект на решение, който да обсъдим. Ще Ви го изчета и нека да го коментираме.
„Като отчита обхвата на Законопроекта за административно регулиране на икономическите дейности, изискванията на Директива 2006/123 на Европейската общност и Директива ЕС 2015/1535, въведени в българското законодателство, съответно със Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Постановление № 165 на Министерския съвет от 14 юли 2004 г., както и становище от Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“, предлага на водещата комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата да обсъди необходимостта от иницииране на процедура по нотификация за предложения законопроект.“
Това е едно.
Второ, преценете дали ние като комисия в продължение или като т. 2 в тази връзка да предложим на Комисията по правни въпроси да изработи промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с които да бъде уточнена процедурата по искане или по взимане на решение за нотификация на законопроекти… Нямам готов текст, но просто трябва да го препоръчаме по някакъв начин, според мен, тъй като това е становището на Дирекцията, за да може в бъдеще, когато има такива случаи да не се чудим кое как да става, а да имаме ясна процедура.
Тук става въпрос преди всичко за законопроекти, които са внесени от народни представители, тъй като когато те идват от Министерския съвет, …
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Тези двата, по които има проекти, са точно на Министерския съвет.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Няма да правим това уточнение дали са на Министерския съвет или не.
Тук да направим следното уточнение: Народното събрание, от моя гледна точка, има компетентност, чрез своята Правна дирекция, да дава такива становища. Политическото решение, разбира се, е на народните представители, но виждаме, че както и в предишни случаи не винаги Министерския съвет отчита тази необходимост. Ние имаме правото да го правим, но трябва да има ясни правила по този въпрос.
Това, което всъщност исках да споделя, към този Законопроект да вземем две решения – едното по същество, приемаме ли го; второто по отношение на нотификацията. Може би в отделно решение, което може да не е към този законопроект, да поискаме Правната комисия да предложи такива промени.
Имате думата в този доста сложен казус.
Разбира се, господин Димитров, Вие също можете да коментирате това, което казаха юристите.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Кога един проект става закон? Когато е внесен, когато мине първо, или когато е гласуван и е обнародван в „Държавен вестник“? Мисля, че когато е обнародван в „Държавен вестник“. Преди това всичкото са намерения, включително и преди второ гласуване или на самото второ може да има промени.
Ако ние в проектозакон искахме уреди, а след това решим, че изобщо няма да ги има тези уреди, кого да питаме и защо да питаме Европа? (Реплика от госпожа Росица Башлиева).
Вие отговорихте много добре. Дадохте всичко от себе си, което дори и аз дълбоко ценя. Искате нов ред, по който българските народни представители, когато дадат законопроект, първо, да питат Европа, а след това се оказва, че този законопроект може да се промени, може да се стигне до работни комисии, и изобщо текста, който е имал в началото като предвид, да не стигне до залата или в залата да се приеме друг текст. Но ние непрекъснато, за всяко едно наше предложение, трябва да питаме Европа. Много мъдро и много добро.
Сега по отношение на свободното движение на стоки и товари. Никой не възпрепятства по никакъв начин влизането на стоки, от който и да било търговец от трети страни или Европа в България. Този въпрос отдавна е уреден, има си митническо законодателство, има си данъчно законодателство, режим, отложено плащане, акцизи и т.н., най-вече с горивата. Те продължават, вярвайте ми, и в момента да си влизат по най-нормалния ред.
Това, което визираме, в момента е движението от складовете на едро до складовете на дребно, до търговците на дребно. И там искаме от хората примерно, от превозвачът – само да покаже, че е застрахован и че има АД разрешение да превозва опасни товари. Нищо друго не искаме! Нищо ново не искаме от превозвачите.
От бензиностанциите искаме да гарантират кой е собственик и че има собственост поне за 20 хил. лв. Той има цяла бензиностанция, има гориво за 100 хиляди, но, виждате ли, тези 20 хиляди ще го затруднят. Ами, ако на второ четене се възприеме да не даде тази гаранция? Ще питаме Европа за нещо, което не сме приели?!
Най-вече в момента вносителите и производителите на горива имат изключително много обезпечения вече, които са въведени. Първо, да съдържа гориво; после да го държи в бази, които „Държавен резерв“ да контролира; после за всеки товар има обезпечение по данъчното и митническото законодателство. Всички тези обезпечения вече са въведени, има ги, ние сега ще питаме Европа.
Аз тогава с удоволствие искам на Нова година абсолютно всичкото данъчно законодателство и да кажем: „Хайде сега да питаме Европа!“ и въпроса да се реши.
В момента ние сме въвели хиляди неща и искаме още едно – 20 хиляди от бензиностанцията, което не е сигурно дали ще се възприеме, и веднага започваме да питаме Европа.
Тогава българският народен представител каква законодателна инициатива ще има от този момент нататък, след като трябва дори за намерения да пита Европа?
Много е интересно, че покрай този закон ние въвеждаме изцяло нова практика на Народното събрание. Досега колко години сме в Европейския съюз нотифицирахме законодателството, сега изведнъж някой от Правна дирекция се е сетил, че за всяко нещо народният представител, имало празнота, да пита Европейския съюз. Ами, ако то не се приеме в залата, какво питахме? Или постоянно ще замеряме Европейския съюз с предложения?! Нито едно от тези неща не противоречи на практиката на Европейския съюз.
Тези хора, които и в момента имат един милион въведени задължения от държавата, ще имат само още едно – превозвачите да си покажат АД или, че си е платил застраховката, да не стане Хитрино; собственикът на бензиностанцията, че може да чете, знае български език, защото спазва 20 закона, включително екологични и всякакви други и че има 20 хиляди някакво имущество. Някакво! И то банката ще му даде това обезпечение.
Извинявайте, ако Вие не можете да декларирате, че имате 20 хиляди имущество, чия е бензиностанцията?! Но и това не е възприето все още, защото не е гласувано като законопроект.
Не виждам какви са другите проблеми. Но без закони толкова години си работи този отрасъл, няма проблем. В момента, в който го има, изведнъж се оказа, че трябва да питаме за нещо, което не съществува вече в закона, Европейския съюз. Смятам, че е излишно, но Ваша воля.
Готов съм да отговоря на всичко.
Имаме писма за подкрепа, хората са се съгласили.
Казах Ви къде са проблемните места – депозита на търговците на едро. Самите търговци на едро, истинските, не възразяват, и 20-те хиляди за бензиностанциите, които трябва да декларират, че имат имущество, ако му напишат акт, да се окаже, че могат да го съберат, а не че ще го търсят след 100 години. Но това не е гласувано в залата, ние не знаем дали ще влезе. Нищо друго!
Изведнъж ни хвърлят в някаква процедура български депутат да пита Европа за намерения, които имал желание да внесе в Народното събрание, и да тръгнел по някакви други процедури. Това досега 10 години не е съществувало.
Имаме Закон за виното, имаме Закон за цигарите, имаме един милион законодателство, изведнъж сега някой реши, че трябва да въведе нови правила. Считам, че е несъотносимо към този конкретно закон и слагаме риск на Нова година цялото данъчно законодателство, както Министерския съвет реши да сложи било в уреди, в промяна, в софтуер, да питаме Европа. Аз ще съм първият, който ще го направи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Предлагам да се съсредоточим върху задачата, която поначало имаме като комисия, а тя е да приема или да не приема предложения за законопроекти. Мисля, че втората част, това, което се предлага, е нещо различно от нашите функции и то не ни засяга. То засяга по-скоро други комисии, които са компетентни да взимат… Аз не се чувствам компетентен да взема отношение по въпроса, който се поставя като втора точка.
Първата точка я подкрепям, защото наистина ставаме свидетели на един голям ажиотаж, едно голямо обсъждане на закон, който трябваше да влезе в първо четене и който накратко искаше да пресече злоупотребите между големите складове на едро и потреблението, защото се разбра, че точно в тази отсечка се губят 1 млрд. 200 млн. лв. всяка година. Сега отиваме в решаване на правни казуси.
Смятам, че нашата комисия не бива да се занимава с втората точка. Да си гласуваме, да одобрим това предложение, което има одобрението и от Съюза на кооперациите, и от Съюза на земеделските производители, които вдигнаха най-много шум, и с това да приключим по тази точка.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Реално погледнато, ние като комисия, която не е водеща, може въобще и да не се занимаваме, както се казва, могат да си го решат и без нас.
Други коментари?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Изхождам отново от основния ангажимент на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, разглеждайки законопроектите, да се произнася основно и преди всичко по съответствието на предложените законопроекти с европейското право. В този смисъл мисля, че не може да бъде пренебрегнато становището на експертите от Правната дирекция към Народното събрание.
Лично аз се притеснявам от това, което беше казано, относно необходимостта от нотификация на предложените текстове.
Що се отнася до времето, когато трябва да бъде направено това, беше коментирано, че няма в нормативната уредба изрично указание дали преди първо или второ четене. Въпреки това обаче се влиза в противоречие с Правилника на Народното събрание, ако се пристъпи към нотификация след разглеждане на първо четене. Тоест мен лично това ме притеснява.
В този смисъл бих предложила на обсъждане възможността нашата комисия да предложи отлагане на разглеждането на законопроекта преди становището по темата и преди реализирането на този процес по нотификация на законопроекта.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, моето мнение е в същия смисъл. Смятам, че ние като Комисия по европейски въпроси не можем да разделяме в случая гласуването по същество от гласуването дали има необходимост или дали ще препоръчва водещата комисия нотификация или не. Смятам, че това няма как да се случи.
Не знам дали Министерството на икономиката и неговите представители в случая имат мандат, ако председателят на Народното събрание изпрати съответното писмо с искането за процедура, дали Вие като ресорно министерство, ако се определяте като такова за съответния законопроект, бихте изготвили пакета документи, който чрез портала ще се изпрати на Европейската комисия? Ако имате такъв отговор, ще бъдем доволни. Ако – не, дайте отговора и тогава смятам, че е редно да разглеждаме законопроекта както по същество, така и по съответствие.
Ако имате отговор, ще съм радостна да го чуя.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Павлов.
ИВАН ПАВЛОВ: Това, което сме казали и в официалното становище, както е по действащата нормативна уредба, всъщност целия пакет документи се предоставя от вносителя. Ние всъщност сме информационна точка, тоест ние взимаме документите, виждаме как са във формата и ги изпращаме към Комисията.
В този смисъл, в случая нямаме мандат от министерството за това нещо. Но процедурата е такава, след като бъде решено коя политика наистина ще обслужва, защото реално Министерството на икономиката е национален център, но той е за абсолютно всички. Тоест, ако, да кажем, даден законопроект принадлежи към сферата на компетентност на министъра на финансите, той си го изготвя, препраща го към нас и съответно ние го нотифицираме. (Уточнение между народния представител Емил Димитров и госпожа Росица Башлиева.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожо Башлиева, давам Ви думата, но си включете микрофона, за да се води протокола.
Заповядайте.
Искате ли да коментирате?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Не.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Можем да гласуваме „за“ Министерството на енергетиката да отговаря.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Да. В случая, когато … (Уточнение между народния представител Емил Димитров и госпожа Росица Башлиева.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Димитров, изчакайте, няма да направим никаква грешка, а ще го направим както трябва.
Заповядайте, госпожо Башлиева.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Принципното положение, когато Министерството на икономиката изработи закон, който е в неговия ресор, кой извършва нотификацията?
ИВАН ПАВЛОВ: Да, това е така, но в случая е, че не е Министерството на икономиката.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Говорим за тяхната хипотеза, защото те казват, че са само център и обслужват другите министерства. Но когато законът е техен кой изготвя нотификационни?
ИВАН ПАВЛОВ: Когато законът е внесен и съответно вносител е наистина Министерството на икономиката, да, това е така, но в случая е точно това, че не е Министерството на икономиката.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Предлагам юридическите спорове да се уточнят допълнително, защото ми се струва, че специално по този законопроект има нужда юристите на парламента и на Министерството на икономиката да седнат и да се уточнят по някои детайли, ако се стигне до тази необходимост.
Второ, отчитам неяснотите, с които се сблъскваме в момента, но моето мнение е, че ние не можем да вземем такова решение за необходимостта от нотификация, особено в случая, че е необходимо тези документи да се изготвят съответно от Народното събрание и да се изпратят в Министерството на икономиката това е преди всичко въпрос на водещата комисия, тъй като ние сме спомагателна в случая и нямаме такива правомощия, възложени от никого. Тоест ние можем да дадем мнение по този въпрос, да подкрепим в някаква степен становището на Правния отдел, но решението за нотификация, ако има такова, трябва да го вземе водещата комисия.
Така че бих предложил, не чух конкретни възражения, да гласуваме това предложение, което Ви направих по този въпрос, а отделно от това освен да предложа като възможност да отложим гласуването по същество по закона или не – първо.
Ако надделее предложението да не го гледаме по същество, тоест да не вземем решение, а да вземем решение само по необходимостта тяхната комисия да го нотифицира, тогава ще го разглеждаме, когато тази комисия разгледа този въпрос и се произнесе окончателно? Може би това е най-чистият вариант от наша гледна точка.
Господин Димитров, само да кажа, че тук не става въпрос за всякакви предложения. Очевидно има проблем с това, доколкото Министерството на икономиката и нашият Правен отдел са на мнение, че влиза в обхвата на тази директива, която изисква такава нотификация, но все пак има и други мнения. Ние по същество не знаем всички тези неща, с които Вие се занимавате от години, затова смятам, че Вашата комисия би трябвало да вземе това решение. Но тук и нашата отговорност е голяма, защото ако има риск – следния риск – първо, ако се прецени, това особено е и в практиката на съда, че не е нотифицирана коректно тази промяна, първо, тези, към които е насочена, могат да не прилагат тази промяна, тъй като е приета в нарушение на правилата и, второ, може да стартира процедура срещу България, която накрая може да има и своите финансови измерения. Тоест ние затова бихме искали, независимо от Вашето желание всичко това да се случи бързо, разбирам го, но трябва да сме много внимателни от гледна точка на съдържанието.
Затова ще Ви дам думата да кажете няколко думи и да преминем вече по същество към предложенията, които споменах.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, ще Ви прочете Доклада, с който изобщо е изработен закона. Изработен е в Министерството на икономиката от двамата колеги, които са вдясно от мен.
„ДОКЛАД
за работа на Междуведомствена група

Уважаеми господин Караниколов, с Ваша заповед № Р-16-129, Закон за нефтопродукти, направен беше цялостен преглед. Урежда понятията „търговец на едро“, „търговец на дребно“, „пълнене бутилки“, „административното регулиране“, „организация на контрола“ по Глава втора, министъра на икономиката…
Уважаеми господин Караниколов, предвид гореизложеното, представям на вниманието Ви Проект на закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и нефтопродукти.“
Подписи на икономиката, икономиката, икономиката, икономиката – трима; „Държавен резерв и военновременни запаси“, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката, на финансите, на финансите, на Националната агенция за приходите, Митници – всички, включително и Министерството на земеделието, храните и горите даде подкрепа, включително и всички асоциации.
След като те са изготвили този закон, за по-бързо, за да спестим време, сега като го приемем до Нова година и хората се подготвят, Министерството на икономиката, със своята услужлива памет, изведнъж е решило, че мисли нещо по друго, по закони, които сами са изготвили.
Ние по този закон, който изготвиха, достатъчно много корекции и промени направихме. Хубаво е, че го приписват на мен – приемам.
Това е закон на Министерството на икономиката и подписът под този законопроект и под този доклад е на госпожата и на господина.
През цялото време миналата година не са имали време за нотификация. В момента нещо ги е подтикнало да има нотификация и това ще е безпрецедентен случай, защото става въпрос за Закон за горива. Ако беше за друго, нямаше да има проблем.
Ние приехме Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“, който беше евро директива, пък се оказа, че оправяме кадрови въпроси.
Тук, както виждате, този проблем съществува. Утре тяхното мнение ще се промени, вдруги ден пак ще дойде трето мнение.
Ние в момента приемаме текст, който регулира пазара или си търсим причина да не приемем текста.
Между другото, да Ви кажа, днес го заведох в 10,56 ч., защото има и други две комисии, които два месеца чакаха спешен техен си закон, сега три седмици не работят, защото се умориха от спешния закон. Законопроектът е внесен, защото съм помолен от хора, които много уважавам – премиера Бойко Борисов, да го внесе, за да спечелим време земеделците да се подготвят.
Законопроектът е внесен – стои. Както решите, така гласувайте, в залата както решите, така гласувайте. Аз на никого не мога да попреча, на никого не мога да влияя. Но законопроектът по никакъв начин не се отнася към Европа, защото не е ясно дали тези 20 хиляди, дето търговците, собственици на бензиностанции с гориво за по 3 милиона скачат, че са им много, ще бъдат приети. Могат да не бъдат приети. И тогава ще излезе, че ние ще питаме Европа за нещо, което няма да приемем в залата или не сме приели.
Прецедент за пръв път 10 години след Европа да се сещаме, че за всеки законопроект трябва да питаме и цялото това нормотворчество – една комисия да иска един законопроект, за да пита тях, за да получат отговор, който да дадат на тях, за да ни занимават с европейско законодателство е излишно. Много се извинявам!
Каквото прецените, аз съм готов да отговоря на всички въпроси. Получил съм съгласие на всички институции. Направихме много отстъпки. Законопроектът, който е пред Вас, не е този, който ще се гласува в залата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Димитров, имам само един въпрос, тъй като законопроектът е гледан в Комисията по земеделието и храните на 7 март 2018 г. и по време на гласуването няма нито един глас „за“. Има 18 гласа – 9 „против“ и 9 „въздържали се“. Според Вас, каква е причината за това.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще бъда обективен. Тук, при Вас, остана съгласието на земеделците. Имаме го на всички организации. Вижте ги! Всички с благодарствени писма, точно тези, които стачкуваха, имахме няколко работни срещи в Министерския съвет и Министерството на земеделието, храните и горите. Земеделците, мисля, че казах в началото на доклада, когато докладвах, не желаят да въвеждат нивомерни системи. Считат, че това им е скъпо. Нашата теза беше, че като има комбайн за 1 милион, две хиляди няма да му натежат. Но така или иначе възприехме тази идея, стоим на нея. Премиерът е поел този ангажимент пред тях, така че аз не мога да отстъпя дори да искам.
Вносителите възприеха да не въвеждат нивомерни системи, а само регистър, на който да отчитат покупките и реализацията, защото те не продават. Те се съгласиха на драстични санкции, защото казаха: „Не искаме хора, които се крият зад гърба ни, да се занимават с тази търговия. Ние не се занимаваме.“
Съгласието, което получиха: няма нивомерни системи, няма Закона за устройство на територията (ЗУТ) и могат да зареждат до 1000 л на обектите си със собствен превоз, след което те се съгласиха. Вижте ги, благодарствени писма и т.н. от абсолютно всички, които бяха „против“. За съжаление, това, което трябваше да направим между първо и второ четене, ние го правихме още преди първо четене. Всичко това можеше да го изчистим след първо гласуване, но такъв законопроект ни бяха дали, за да внесем. Затова казах, че този законопроект, който са дали, виждам много несъответствия в него и се постарах да ги изчистя на 90%. Имаме съгласие за всички заинтересовани ведомства, без измислените търговци на едро, които само префактурират и играят с комисионни.
Със земеделците проблеми нямаме. Казвам Ви го отговорно и те са си го написали. Нямаме и с петролния бранш, без измислените търговци на едро и дребно и нямаме с газовиците.
Там Ви казах, че смятам, че ще бъдат бутилките. Единственият проблем, който за себе си обективно, откровено казвам пред Вас, са 20-те хиляди за бензиностанция, която трябва да има депозит, и тези 3 милиона, които трябва търговците на едро – онези с рафинериите, със складовете, с огромните мощности да декларират. Смятам, че там, може би ще поискат да бъде по-малко. Досега обаче никой не го е поискал. Но съм склонен на разговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА: Благодаря, господин Председател.
Извинявам се, само за едно уточнение, ако е удобно. Работната група беше междуведомствена и задачата ѝ и целта ѝ бяха да се изготви Проект на закон. Такъв проект беше изготвен. Не беше коментиран законодателният процес и движението въобще на нормативния акт, както и кой ще бъде вносителят на този акт. Всъщност проектът не е изготвен от Министерството на икономиката, а работната група беше в Министерството на икономиката и всички тези министерства, които участваха, наистина имаха много голям принос, тъй като материята е всеобхватна, касае много сфери както на икономиката, така и на финансите, така и на злоупотребите, така и на бюджет и на много други такива основни елементи от развитието и от състоянието на държавата и всъщност наистина целта беше да се направи така, че да се минимизират всички тези злоупотреби, да се съберат повече приходи в бюджета. Направихме всичко възможно, но не сме съгласували с Дирекция „Техническа хармонизация“, тъй като не знаехме какъв ще бъде процесът.
Съгласуването с нашата Дирекция „Техническа хармонизация“ беше направено след като законопроектът беше внесен и беше поискано становище от съответните комисии.
Колегите, които работят в тази дирекция, изразиха това становище и идеята беше да се види наистина този процес или необходим, ако е необходим, на кой етап, предвид на това че един такъв процес допуска съгласуване на нормативния акт, след което не могат да се правят принципни корекции, а само някакви малки промени биха могли да се направят. Идеята беше съответно да се помисли и да се види коя политика е в основата на този закон – дали финансовата, с оглед на това, че ще се съберат над един милиард повече приходи, които години наред не са събирани. Наистина този закон е много необходим. Дали икономическата, с оглед на това, че имаме търговия и търговски дейности, дали енергийната, с оглед на това, че пък някои от тях са и вид енергийни продукти.
Много се извинявам, ако е станала някакво неразбиране, но трябва да разделим процеса по подготовка на акта и процеса след това, след като е внесен вече в Народното събрание. Благодаря Ви много и се извинявам още веднъж.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
От днешната дискусия ми става ясно, че имаме проблеми, които трябва да решаваме. Едните са принципните, за процедурата, по която от тук нататък ще се правят тези неща, другото е конкретно по този законопроект. Ние като комисия все пак имаме своите отговорности, но аз все пак, в случая, бих предложил да разделим нещата.
Първо ще подложа на гласуване, като ще прочета още веднъж предложението към Комисията за наблюдение на приходните агенции да обсъди необходимостта от такава нотификация.
Това е предложение, за което в края на краищата преценката е Ваша дали ще се съобразите с него. Можете и да не го направите, но да е ясно, че ние, както се казва, сме светнали червената лампичка по този въпрос.
Второ, това може би е въпрос, който да не решаваме с наше становище днес, но да се обърнем към председателя на Народното събрание на Председателски съвет да се обсъди по принцип необходимостта да бъде разписана такава процедура и вече да се прецени доколко в спешен порядък трябва да се прави това или има повече време за обсъждане.
Едва след решението, ако има такова обсъждане и евентуално решение, за нотификация в Комисията за наблюдение на приходните агенции, тогава можем да обсъждаме отново въпроса – тук вече с помощта на правните дирекции на Министерството на икономиката и на Народното събрание, кой точно и как подготвя документите. Но все още не сме на този етап, така че само индикирам нещо, което в случая няма да бъде наш въпрос.
Подлагам на гласуване, първо, следния Проект за решение:
„Като отчита обхвата на Законопроекта за административно регулиране на икономически дейности, изискванията на Директива 2006/123 ЕО и Директива ЕС 2015/1535, въведени в българското законодателство, съответно със Закона за дейностите по предоставяне на услуги и Постановление № 165 на Министерския съвет от 14 юли 2004 г., както и становище от Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“, предлага на водещата Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата да обсъди необходимостта от иницииране на процедура по нотификация за предложения законопроект.“
Който е съгласен с така направеното, моля да гласува.
Гласували: за – 2, против – 1, въздържал се – 1.
Останалите членове на Комисията не участват в гласуването.
Второ, във връзка с дискусията, която имахме, постъпи предложение да отложим гласуването по така предложения законопроект.
Който е съгласен да отложим гласуването по Законопроекта за административното регулиране на икономическите дейности, моля да гласува.
Гласували: за – 4, против – 1, въздържали се – ...
Един не участва в гласуването.
Взимаме решение да отложим гласуването по този Законопроект.
С това можем да кажем, че точка първа от дневния ред е изчерпана.
Тази дискусия все пак беше полезна. Следващия път ще ни отнеме по-малко време. Ръководството на Комисията ще прецени в кой момент ще се обърнем отново към този законопроект и дали изобщо е необходимо, тъй като на практика днес не препоръчахме нищо и проведохме една, смятам, полезна дискусия.
Благодаря Ви, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Днес го заведох в 10,56 ч. в Деловодството.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Със сигурност ще ги изпратим и на колегите, за да знаят все пак какво е развитието по този Законопроект.
Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПОДГОТОВКАТА НА ПРЕДСТОЯЩАТА ПЛЕНАРНА СРЕЩА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА КОМИСИИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ПЛЕНАРЕН КОСАК), 17-19 ЮНИ 2018 Г.
Ще информирам кратичко за това докъде сме стигнали на този етап и ще поискам и Вашето съгласие по някои въпроси.
Първо, имате пред себе си дневния ред на заседанието. Всъщност няма претърпени съществени промени. Единствено все по-малко стават хората, които още не са потвърдили. Някъде се налага да търсим и нови, но като цяло програмата вече придобива почти своя финален вид.
Във връзка с един отказ предложих да поканим по последната тема, която е Сесия V – „Междупарламентарно сътрудничество на Европейския съюз в контекста на дебата за субсидиарност и пропорционалност“, да поканим за говорител българския съдия в Съда на Европейския съюз. Идеята ми дойде от това, че самата работна група по субсидиарност и пропорционалност беше поканила председателя на Съда на една от своите дискусии, който интересно говори по темата.
Смятам, че доколкото и това е съдът, който е компетентен да се занимава с тези въпроси, е хубаво да имаме неговото становище.
Поканата беше изпратена днес. Надявам се да може да реагира. Мисля, че това ще обогати дискусията, пък ще покажем на колегите и нашия представител в съда.
По-важното обаче, извън програмата, която, както казах, е в своя финален вид, е съдържанието на дискусиите и най-вече на приноса, който КОСАК-а искаме да направи.
Във Вашите папки мисля, че го има. Вие имате по първия вариант по приноса на нашия КОСАК, който оттук нататък ще претърпи следното движение.
В понеделник, 28 май 2018 г., след корекции на днешното заседание ще бъде изпратен за информация за някои корекции на Секретариата на КОСАК в Брюксел. До края на седмицата те ще ни го върнат с идеята да видим, ако имат някакви съществени предложения, разбира се, ще направим нова консултация. Ако – не, вече ще бъде изпратен чрез Секретариата на участниците в КОСАК а на съответните комисии и те ще имат определен срок, мисля, че около 10 юни 2018 г., в който те трябва да направят своите предложения по текстовете. Ние от своя страна ще преценим кои от тези предложения да включим във финалния вариант, който ще бъде предложен вече за Пленарния КОСАК, кои да не включим, с ясното съзнание, че някои от тези, които не включим, те ще си ги направят отново на самия КОСАК и ще трябва да се гласува, ще се търсят компромисни решения.
Според мен, подходът трябва да бъде, ако някъде видимо не противоречи на нашите виждания, да ги включим, за да си спестим допълнителни усилия. Където противоречи, ще търсим олекотяване и съответно ще търсим в преговори в съответните страни някъде оттегляне и т.н., това е технологията.
В тези заключения ще видите, че те се движат общо взето по дневния ред, който имаме с някои малки промени. Те отчитат също така дискусията, която имахме на Председателския КОСАК през месец януари.
Подготовката на тези заключения беше възложена на колегите, които следят тези теми от самото начало, които след това и ще подпомагат воденето на съответните дискусии по време на самия Пленарен КОСАК. Знаете, че заместник-председателите плюс един от членовете на Комисията ще водят всяка една от тези сесии, тоест петте парламентарни групи – представители ще водят по една от тези сесии, до тях ще стои и човек, който в детайли се занимава със съответната тематика в подкрепа на нормалното провеждане на дискусиите.
Тук ще видите, че са извадени и като акценти – ще помоля съвсем кратичко колегите да ги споделят, за да не разказвам всичко. Тези, които са работили по съответните теми, с няколко думи да кажат за акцентите, които искаме да видим в съответните дискусии. Не виждам обаче всички.
Телеграфно, какъв акцент искаме да постигнем? Тук само искам да кажа, че според мен трябва да направим опит специално по темата „Западни Балкани“, да направим принос, който отива малко отвъд в положителен смисъл – Декларацията, която беше приета в София, да звучи по-позитивно и като надграждане на това, което до момента беше постигнато.
Заповядайте за няколко думи по тази тема.
МИРА ГАТЕВА: По отношение на Западните Балкани основните акценти и принципни позиции, които бихме искали да залегнат в приносите на КОСАК, се отнасят до това КОСАК, че приветства свързаността и интеграцията, европейската перспектива на Западните Балкани като стратегически хоризонтален приоритет на Българското председателство, че Западните Балкани не бива да се разглеждат като една единица, а съобразно изпълнение на необходимите критерии по принципа на собствени заслуги.
Отчитаме напредъка, който е постигнат от страните кандидатки, по-скоро от партньорите, използваме като терминология, и на процеси на самите реформи и те придобиват необратим характер. Специално в областите върховенство на закона, демократични институции, свобода на медиите, конкурентоспособност и икономическо развитие.
Приветстваме, съобразно заключенията на Съвета от 22 март, препотвърждаване на Европейската перспектива на Западните Балкани така, както е записано и в Софийската декларация. Приветстваме също така Интензивната програма за свързаност - инфраструктурна и дигитална, и Анекса към Декларацията от София и призоваваме следващите председателства да продължат темата, за да се запази динамиката.
По отношение на призива за препоръката към Съвета, това вече е въпрос мисля, на Ваше решение, по-скоро политическо.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, този въпрос между другото, мисля, че е малко рано да го решаваме, защото бих предложил във финалния вариант, който ще представим, там да преценим дали да се включи това, тъй като предстои да се случват някои неща до тогава.
Склонен съм да предложим такъв текст, но от друга страна, ако пък се предложи и след това го отхвърлят, отколкото изобщо да го няма в самото начало, така че бих казал, че по този въпрос трябва да проведем малко консултации. Даже бих предложил да имаме готовност за текст, който на място да предложим, като видим как ще тръгне дискусията и какво ще се случи дотогава.
Тук правилно госпожа Василева отбеляза, че всъщност депутатите могат и да си прочетат тези неща.
Ако искате, да спестим представянето или все пак да кажем по няколко думи?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря на експертите за подготовката и за представените материали. Наистина сега се запознаваме с тях, но можем и впоследствие да работим и да изразяваме позиции.
Бих предложила, ако има нещо конкретно като теми от чисто прагматични подбуди да ги обсъдим сега, по-скоро конкретни въпроси, а относно представянето мисля, че можем да се запознаем с материалите, които са ни дадени. Лично аз имам два конкретни въпроса.
Първият е предвид на това, че са дадени няколко варианта на заключения на тази фаза по отделните теми, какво се очаква от нас – ние да изберем алтернативният вариант или да изразим позиции в хода на разработването и усъвършенстването на текстовете?
Ако е второто, което предполагам, че е, защото това е динамичен процес, който в момента върви, не е ли по-удачно народните представители да бъдат сложени в копие към мейлите, които се обменят по темата, със Секретариата на КОСАК и просто да следим процеса. Ако имаме някакви конкретни предложения, всеки от нас, с копие до всички може да ги отправя.
Това е първият ми въпрос.
Вторият, понеже първата сесия касае Българското председателство, а в предложението и приноса на КОСАК не виждам нищо споменато за тази тема, да ни отговорите дали това е традиция и принцип и дали не е редно с няколко думи и КОСАК да изрази отношението си към Българското председателство? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
По този въпрос може би господин Ламбев да каже няколко думи?
ЛАМБЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожа Василева е напълно права, че процесът е динамичен като в тази връзка трябва да се има предвид, че беше създаден един специален имейл, който е именно, за да бъдат получавани на него само и единствено всички предложения от национални парламенти. Сега етапът е по-ранен, но те ще започнат да идват, както господин Вигенин отбеляза, до 10 юни, а е възможно и след това. Те ще бъдат много на брой. Разбира се, че Вие ще бъдете през цялото време в копие, ще имате цялата кореспонденция като между тези първи варианти, които виждате, и финалния текст биха могли да настъпят всякакви промени – въпрос на преговори на политически решения. Така че наистина това е първият вариант. Имало е случаи по 40, по 50 и по 60 варианта да се минат докато се стигне до окончателния, но със сигурност предложенията от различните парламенти ще бъдат много на брой. При всички случаи Комисията ще участва – всеки от Вас както прецени и когато, но ще бъдете през цялото време в копие.
Относно резултатите на председателството, няма практика те да бъдат в този принос, не заради нещо друго, а защото този принос, който отива до европейските институции от гледна точка на актуални политики и теми, като по тях се чака отговор от тях, а по-скоро в другия документ, който е с пó технически характер, така наречените „заключения“, там обикновено се изразява съответната позиция или благодарност, или се отбелязват някакви по-съществени събития, свързани с председателството, работата на Секретариата на КОСАК или на Триото, но тук тези текстове по-скоро не касаят конкретно председателството и неговите приоритети. А иначе, разбира се, също разглеждайки практиката назад, в хода на работа е възможно да постъпят предложения, което не трябва да Ви учудва, които нямат нищо общо с нито една от набелязаните теми. Всяка една държава, всеки един парламент биха могли да отправят предложения по коренно различни въпроси и е въпрос именно на политическо решение кои от тях и по какъв начин да попадат вътре, ако въобще попаднат. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ламбев.
Можем да отворим такава последна секция „Разни“ и там да сложим всички тези предложения, които ще дойдат.
Предполагам, че въпросът на госпожа Василева беше свързан главно с текста за Западните Балкани, който е в два варианта тук – единият по-кратък, другият по-подробен.
Вероятно нашите експерти имат нужда от някаква насока доколко да бъдат подробни или не толкова.
Предлагам да спазваме разумен баланс, да не се разливаме твърде много, а да кажем най-важното. Мисля, че тук някои неща от втората част могат да останат, но да се фокусираме върху по-кратки текстове, защото пък колкото повече и по-подробни са текстовете, толкова повече може да се размие съдържанието, да дойдат нови предложения, които да развалят като цяло впечатлението от общия текст. Това би била моята препоръка и по това ще поработя следващите ден-два.
Всъщност това първо обсъждане имаше идеята да запознае членовете с това на кой етап сме в момента. След като получим позиции и мнения от Секретариата другата седмица, седмицата след това ще се съберем отново, за да видим втория консолидиран вариант, който вече ще тръгне към националните парламенти.
Принципно смятам, че в тези заключения, без специално да коментираме и да даваме оценка на нашето председателство, трябва да бъдат включени и елементи, които да подчертаят неща, които е постигнало все пак председателството по особено по тези теми и някъде може и това да се цитира – Софийската декларация и други неща, които да се набиват отново какво сме постигнали по тези въпроси. Съответно някъде пък може да има препоръки към следващото председателство, където това е възможно. Защото ние тук, според мен, трябва да сложим очакване, че с тези въпроси ще се занимават и следващите председателства или ще намерим формата, под която да го кажем. Съответно текстът ще бъде изпратен по-рано, за да може да се запознаят и колегите с това.
Ако имаме принципно съгласие и по това…
Смятам, че техническите въпроси няма смисъл да ги коментираме сега. Това беше по-важната тема.
Междувременно се работи и по доклада на Секретариата – Байенюал, полугодишен ли се казва на български език, елементи от който са включени в заключенията. Това е един доклад, понеже въпросите бяха по-фокусирани, по-конкретни, според мен се е получил като проект доста добре. Смятам, че е полезен. Ще го изпратим и него. Всъщност следващата седмица ще има някаква готовност, за да го изпратим на колегите. Само да кажа, че излиза от името на Секретариата. Тук нямаме какво да решаваме по него, но са направили и статистика. Освен това подбрахме темите да са свързани с нашите теми от КОСАК-а, така че ако има някакви въпроси примерно, лесно можем да се позовем и на този доклад Байенюал, от който става ясно как мнозинството парламенти са в подкрепа на някои неща. Смятам, че добре се е получило.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имам едно предложение, ако господин Ламбев не възразява, тъй като предния път зададох въпроса коя е контактната персона, която служи като координиращ център на подготовката на провеждането на заседанието на КОСАК? Стана ясно, че това сте Вие.
Предлагам, тъй като остава по-малко от месец до провеждането на това най-важно събитие за парламентарното измерение на председателството, регулярно, примерно веднъж в седмицата да осведомявате членовете на Комисията на чисто оперативно ниво докъде е стигнала подготовката, какви са въпросите, които стоят на дневен ред, какво е необходимо още да бъде направено, какви становища, предложения, идеи? Без детайли, разбира се, съвсем синтезирано, под формата на записка да изпратите на вниманието на народните представители, за да бъдем и ние в течение на процеса, разбира се, да помагаме, където е възможно и по-оперативно и ефективно да работим, надявам се, за подготовката.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Аз даже бих предложил за следващото заседание да подготвим и освен кратка информация писмено на какъв етап сме, също да се приложи и плана, съответно със сроковете за времето, което остава, за ориентация.
Ние се договорихме с колегите по-следващата седмица в началото да направим съвместно и с главния секретар една по-широка среща с всички хора от дирекциите тук, от комисиите, които ще се занимават с нашето събитие, тъй като няма да е само Секретариата, а и нашия, съответно за председателство е много голямо събитие, за ориентация, първо, за етапа, в който сме, и една изрична молба да стане ясно, че очакваме пълно съдействие от тях – институционално и че това може да се счита също за тяхно задължение, въпреки че не са пряко отговорни за нашата дейност в други случаи.
С тази договорка приключваме т. 2.

Преминаваме към точка трета:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ВИЗИТА НА ДЕЛЕГАЦИЯТА НА КЕВКЕФ В ЧЕРНА ГОРА В ПЕРИОДА 29-31 МАЙ 2018 Г.
По тази точка да кажа, че подготовката за нашата визита в Черна гора е приключила.
В делегацията сме аз, който водя, Имрен Мехмедова, Миглена Александрова и Полина Христова.
Ще имаме срещи в парламента, с външния министър на Черна гора.
В парламента срещите ни са с Комисията по европейска интеграция, има една Комисия по външна политика и за емигрантите – така са я нарекли, там нямат отделна комисия, с Групата за приятелство България – Черна гора.
Смятам, че ще бъде една полезна визита в рамките на нашето председателство, за да подчертаем отново значението на Западните Балкани за нас, за парламента – също. Очаквам да бъде наистина една хубава среща и съответно ще ги поканим да посетят България в началото на следващата година.
Ако не възразявате, ще обсъдим възможността при тяхната визита, която ще направят ответно, преди това да подготвим да подпишем едно споразумение между двете комисии за съвместна работа и сътрудничество.
Ще видим как точно ще бъде текстът, но тъй като Черна гора вече води преговори, ние имаме нашия опит и възможности да им помагаме в този процес, мисля, че е хубаво да водим такива консултации и да си помагаме и на политическо, но и на техническо равнище.
Има ли някакви въпроси? Не виждам.
Приключихме и т. 3.

По точка четвърта – Разни, нямам въпроси.
Имате ли въпроси? Не виждам.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин


Стенограф:
Мая Станкова
Форма за търсене
Ключова дума