Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 9 декември 2004 г.
Открито в 9,00 ч.

09/12/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
    Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието, уважаеми народни представители.
    Уважаеми народни представители, преди да започнем деловата работа по същество имам пред себе си едно съобщение, подписано от народните представители Ваня Цветкова, Ботьо Ботев и Стамен Стаменов, в което се казва, че оттеглят подписите си като вносители на Закона за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, има ли някакви предварителни въпроси? Не виждам.
    В такъв случай ми се струва, че трябва да поканя д-р Ценков на трибуната, за да продължим с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Докладван е § 1 и предложенията към него. Проведени са разискванията и, както разбирам, не е гласувано. (Шум и реплики в залата.)

    Но, първо, трябва да довършим разглеждането на:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
    Законопроектът е приет на първо гласуване. Има процедурно предложение за второто гласуване, което да бъде проведено на същото пленарно заседание, но това решение не е изпълнено поради изтичане на времето. Следователно има гласуване и се преминава към второ четене.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, “Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
    По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя, а той е следният:
    “§ 1. В чл. 1, ал. 2 след думите “Министерството на транспорта и съобщенията” се поставя запетая и се добавя “Министерството на отбраната”.”
    Параграф 2 е подкрепен от комисията:
    “§ 2. В чл. 13, ал. 1, т. 2 след думите “служебен паспорт” се поставя запетая, съюзът “или” се заличава и след думите “моряшкия паспорт” се поставя запетая и се добавя “военна карта за самоличност”.”
    Параграф 3, който е подкрепен от комисията, е следният:
    “§ 3. В чл. 33, ал. 1 след думата “паспорт” се поставя запетая, съюзът “или” се заличава и след думите “заместващ го документ” се добавя “или военна карта за самоличност”.”
    Параграф 4, подкрепен от комисията, е следният:
    “§ 4. Създава се чл. 39а:
    “Чл. 39а. За преминаване на държавната граница на Република България във връзка с изпълнение на кадровата военна служба на територията на страни-членки на НАТО и/или участници в “Партньорство за мир”, на военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната се издава военна карта за самоличност при условията на чл. ІІІ от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните Въоръжени сили. Военната карта за самоличност се издава от Министерството на отбраната.”
    Параграф 5 е подкрепен от комисията:
    “§ 5. Създава се чл. 41а:
    “Чл. 41а. Военната карта за самоличност освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и:
    1. снимка на притежателя;
    2. звание;
    3. вид въоръжени сили;
    4. подпис на притежателя;
    5. номер на картата;
    6. дата на издаване;
    7. дата на изтичане на валидността;
    8. органа, издал картата”.”
    И последният - § 6, подкрепен от комисията, е следният:
    “§ 6. Създава се чл. 47б:
    “Чл. 47б. Условията и редът за издаване на военни карти за самоличност и за обявяване на тяхната невалидност се определят с акт на Министерския съвет”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
    Има ли желаещи за изказване? Струва ми се, че тук всичко е безпроблемно. Не виждам желаещи за изказване.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си да подложа на гласуване заглавието и представените шест параграфа от законопроекта, които са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 157 народни представители: за 156, против няма, въздържал се 1.
    Законът е приет и на второ четене. Благодаря ви.
    Сега можем да преминем към следващия законопроект, с който исках да започна.
    Заповядайте по процедурен въпрос, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин председател, вчера в пленарната зала беше гласувано на разискванията да присъстват министъра на здравеопазването и управителят на Националния осигурителен институт. Всъщност поради това беше прекъснато гледането на точката от седмичната програма, за да не се губи време се премина към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Очевидно сега преминавайки към тази точка би трябвало да се изпълни решението на пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвършено прав сте, господин Пирински.
    Министърът трябва да е тук щом има решение на парламента. (Реплики.)
    Че, д-р Салчев е тук и трябва да го допуснем в залата, е отделен въпрос.
    Вчера, както разбирам, има взето решение тук да бъде министърът на здравеопазването. Значи, министърът трябва да дойде тук! Много моля незабавно министърът на здравеопазването да бъде така любезен да дойде в пленарната зала и тогава ще продължим с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Това е коректното.
    Преминаваме към следващата точка, докато дойде министър Славчо Богоев.
    Имаме ли готовност да преминем към следващата точка от дневния ред?
    Господин Великов, имате думата за процедурно предложение.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. Това е т. 7, за което имаме готовност.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НВ, от място): Но преди това е т. 6 в програмата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за преминаване към т. 7. Това е направеното процедурно предложение. Ако имате противно процедурно предложение можете да го направите. Аз подлагам на гласуване предложенията и вървим нататък.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да преминем към т. 7 - второ четене на Законопроекта за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2005 г.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
    Това процедурно предложение се приема.

    Преминаваме към точка седма:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2005 г.
    Госпожо Радева, Вие сте докладчик. Моля, докладвайте по законопроекта.

    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, и госпожа Христина Митрева – главен актюер на НОИ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за допускане в пленарната зала. Моля ви, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
    Това предложение се приема.
    Моля, поканете господин Христосков и госпожа Митрева в пленарната зала.
    Започваме работа с второто четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
    Госпожо Радева, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

    “З А К О Н
    за бюджета на държавното обществено осигуряване
    за 2005 г.

    Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 3 382 162,3 хил. лв., както следва:”.
    Господин председател, дали трябва да чета ред по ред от таблицата, както е в законопроекта?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Пленарната зала е тази, която може да реши дали цифрите, които са ред по ред в таблицата, да се представят. Има ли възражения те да не се четат изрично, след като разполагате всички с този доклад? Ако има възражения, те ще се четат, но не виждам такива.
    Затова, госпожо Радева, преминете към текста с обяснение на позициите.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.
    Таблиците ще бъдат приложени към стенографския протокол.
    По чл. 1 на законопроекта има предложение на народния представител Георги Пирински:
    В чл. 1, ал. 1 числото “3 382 162,3” да се замени с “3 397 852,7”.
    В чл. 1, ал. 3, Раздел “Трансфери”, числото “1 081 597,4” се заменя с “1 097 287,8”, а в Раздел “Получени допълнителни субсидии от централния републикански бюджет за покриване на недостига от средства” числото “15 690,4” се заменя с “31 380,8”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    По чл. 1 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В чл. 1, ал. 1 числото “3 382 162,3” да се замени с “3 645 162,3”.
    В чл. 1, ал. 3, Раздел “Трансфери” числото “1 081 597,4” да се замени с “1 344 597,4”, а в Раздел “Получени допълнителни субсидии от централния републикански бюджет за покриване на недостига от средства” числото “623 896” да се замени с “886 896”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    По същия член има предложение на народния представител Росица Тоткова:
    В чл. 1, ал. 1 числата “3 382 162,3” и “3 311 507,2” да се заменят съответно с “4 227 702,8” и “4 139 384”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Валентин Василев:
    В чл. 1, ал. 1 сумата на осигурителните вноски в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. да се намали с 1 033 000,0 хил. лв. и да стане 2 078 507,2 хил. лв.
    В чл. 1, ал. 2 разходите по консолидирания бюджет се увеличават от 4 461 768,2 хил. лв. на 4 650 000,0 хил. лв. или със 188 231,8 хил. лв.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Нина Радева:
    1. В чл. 1, ал. 1 “Приходи от глоби, санкции и наказателни лихви” общата сума да се увеличи с 6 173,8 хил. лв. и да стане 70 263,8 хил. лв.
    2. В чл. 1, ал. 2 – Група Б – “Парични обезщетения за гледане на малко дете до 2-годишна възраст” общата сума да се увеличи с 6 173,8 хил. лв.
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
    “Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 3 388 336,1 хил. лв.
    (2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 4 467 942,0 хил. лв.
    (3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между бюджета на държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва:”
    Таблицата се прилага към стенографския протокол.
    “(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на държавното обществено осигуряване, както следва:
    Дефицит – минус 1 991,5 хил. лв.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
    Господин Пирински, имате думата.


    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председател, уважаеми колеги, молбата ми е наистина да отделим малко внимание за предложението, което съм внесъл, тъй като става дума, първо, за сума, която е напълно възможно да бъде отразена в една корекция на бюджета, става дума за 15 млн. и 600 хил. лв. Предложението ми е тя да бъде дадена, за да се увеличи трансферът от централния републикански бюджет за бюджета на държавното обществено осигуряване, за да може да се увеличи надбавката, която ползват ветерани от войната по силата на Закона за ветераните от войните над пенсията, която получават. По силата на чл. 5 от Закона за ветераните от войните всеки участник във войната има право на 50% от социалната пенсия надбавка над пенсията, която получава.
    Предложението, което съм направил в Преходните разпоредби, господин председателю, е за една корекция в Закона за ветераните от войните, която да предвиди тази надбавка да е не 50, а 100%. Тоест, да получават и една социална пенсия. Става дума за няколко хиляди възрастни граждани. Вие сами разбирате, че ветераните от последната война са вече на 80 и повече години. Те нееднократно са поставяли този въпрос пред различни народни представители и парламентарни групи във връзка с необходимостта, която изпитват от такава минимална подкрепа, имайки предвид, че повечето от тях са наистина в много затруднено материално положение.
    И 2005 г., господин председателю, е година особена от гледна точка на годишнината от завършването на Втората световна война и в Европа, и в света. Струва ми се, че има всичкото основание Народното събрание, ако щете и правителството да направи такъв жест, който ще бъде несимволичен за тези хора, а много осезаем и наистина с една сума, която няма да наруши балансите и на консолидирания бюджет, и на републиканския да направи възможна такава промяна в Закона за ветераните от войната и да бъде тя осигурена материално.
    Имаше, господин председателю, в дискусиите по този въпрос и в Комисията по бюджет и финанси, и в работните групи едно според мен сериозно неразбирателство. Смесват се две категории – ветерани от войната и военноинвалиди. Има доста по-голям брой военноинвалиди, тъй като, както разбираме, инвалидизирането върви през всичките тези години и след войната. За съжаление в армията се случват нещастни случаи. Така че там говорим за над 50 хиляди, може би 60 хиляди души. Докато тук, в случая с ветераните, говорим за 5-6 хиляди души. Не бива да се смесват двете, защото се създава впечатление, че се прави предложение, което е неизпълнимо и необосновано от чисто материална гледна точка.
    Ето защо предлагам наистина пленарната зала да подкрепи това предложение не толкова защото аз съм го внесъл, а защото това е очакване, което и Съюзът на ветераните от войните нееднократно е изразявал и ми се струва, че пленарната зала, Народното събрание има всичкото основание да отговори на това очакване. Ето защо моля и предлагам народните представители да подкрепят това предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Има ли други желаещи по този първи член?
    Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, имайки предвид, че и снощи в Бюджетната комисия, и сега, и по принцип общо взето понятията "военноинвалиди", "ветерани от войната", кой каква осигуровка получава, при каква степен на увреждане те получават едно или друго социално обезпечение, преференции и т.н., понеже това касае казаното от господин Пирински, аз Ви моля да помолим господин Христосков точно, ясно и категорично да обясни тук на народното представителство за какво става въпрос. Защото така хвърлени цифрите – 58 хиляди, 60 хиляди, 5 хиляди, водят до едно недоразумение и създават проблеми при обсъждането на текстовете и поставят под съмнение едно или друго предложение. Виждам, че господин Христосков е вече в залата и мисля, че преди да минем по-нататък по дебатите, е добре да го чуем.
    Представителите в Комисията по труда и социалната политика знаят тези разлики, но останалите колеги, без да подценявам техните професионални знания и умения, не са запознати в детайли. Така че моля най-напред това да изясним, за да можем да вървим по текста. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Струва ми се, че това е едно коректно предложение. Ако господин Христосков сега внесе яснота, дискусията ще е по-ясна.
    Има думата господин Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, в много голяма степен разликата беше изяснена от народните представители. Ветераните от войните са една особена категория пенсионери, които в момента се ползват от добавка към пенсията, равна на 50 на сто от социалната пенсия за старосот. Предложението е тази добавка да се увеличи на 100 процента, което при 60 лв. социална пенсия за старост за 2005 г. означава нови 30 лв. към пенсиите на тази категория български граждани и пенсионери. Техният брой, господин Пирински, е доста по-голям – някъде около 40 хиляди души за тези хора. Но е вярно това, което казахте Вие и по време на дебатите, а и в становището на други институции, че те непрекъснато намаляват и ако трябва да се помогне, сега е моментът.
    Едновременно с това стана ясно, че Министерският съвет и в частност Министерството на отбраната готви законопроект точно за ветераните от войните и по този повод беше искано становище на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Там се търси едно по-добро решение и по-общо решение не само на въпроса с добавките към техните пенсии, но и други социални придобивки за тази категория български граждани. Именно поради това по време на дебатите в Комисията по бюджет и финанси беше предложено въпросът да се реши със законопроекта, а не така частично с отделни закони. Иначе самият размер на средствата по наши изчисления за 2005 г., защото за следващите години тази сума естествено ще бъде по-малка по причините, които бяха споменати, са някъде около 15-16 млн. лв.
    Тази сума трябва да бъде, както е посочено и в предложението на господин Пирински, трансфер от републиканския бюджет, защото тя отива във фонд “Пенсии”, несвързани с трудова дейност. Тоест такива добавки не могат да бъдат изплащани от средствата на държавното обществено осигуряване, защото това са плащания, които не са свързани с трудова дейност, а с едни специфични, особени заслуги към българската държава.
    Така стоят нещата. Ваше право е да прецените дали сега да бъде решен този въпрос, след като вече и държавният бюджет, и бюджетът на държавното обществено осигуряване са взаимно свързани и това би повлияло категорично на промените в държавния бюджет или да се търси решение с този Закон за ветераните от войните. Например становището на Националния осигурителен институт беше, че трябва да се изясни обхватът на тази категория “ветерани от войните”, защото очевидно е, че влизаме в една съвършено друга ситуация, където българската армия и въобще наши граждани участват и в други военни мисии. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
    Господин Василев, заповядайте, имате думата.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което предлага като промяна в чл. 1, ал. 1 Съюзът на демократичните сили, всъщност е предложение за коренна промяна в принципа на осигуряване в България.
    Какво е положението в момента? От осигурителни вноски се събират 3 млрд. 300 млн. лв., а от данъци и други приходи държавата събира, така както е проектът за следващата година, малко над около 13 млрд. лв., тоест консолидираният бюджет е 16 млрд. лв. Тъй като тези 3 млрд. 300 млн. лв. не стигат за нуждите на НОИ, за плащанията на НОИ, държавата трансферира, прехвърля от републиканския бюджет в бюджета на НОИ малко над 1милиард лв.
    След много срещи с работодатели, със синдикати, с хора, които получават пенсии, се оказа, че никой в момента не е доволен от тази система. Всички работодатели казват, че осигурителните вноски са изключително големи. И това кара част от бизнеса да отива в сивата икономика, точно при плащането на осигурителните вноски. Самите осигурявани също не са доволни, защото постепенно тежестта на осигурителните вноски, от година на година, се премества в посока на плащания от тяхна страна. Следващата година е 30%, по-следващата 40% и т.н.
    Най-недоволни са обаче пенсионерите, които казват: пенсиите са ни ниски. Ето защо ние след тези разговори предлагаме един модел, който се използва в много европейски страни – скандинавските страни, Финландия, Люксембург, Германия, част от републиканския бюджет да се трансферира като вноска в Националния осигурителен институт и да поеме 40% от осигурителните вноски през следващата година. Това означава, че ще се намалят с 40% още от следващата година осигурителните вноски както на работодателите, така и на самоосигуряващите се. Това означава още, че в икономиката на България ще останат малко над милиард лева, като 800 милиона ще останат в работодателите и 200 милиона ще останат в самоосигуряващите се.
    Намаляването на вноските и трансферът от републиканския бюджет не означава по-голяма намеса на държавата. Напротив, това означава, че държавата ще събира 1 млрд. лв. по-малко и ще ги остави в работодателите, в хората или с други думи в икономиката на България. Тоест вместо 16 милиарда ще събира 15 милиарда.
    В комисията се дискутира много въпросът има ли го този 1 милиард. Този 1 милиард, от това, което самият министър на финансите отчита като преизпълнение, го има. Значи ние имаме, от една страна, преизпълнение на данъци и неданъчни приходи, от друга страна, имаме високи административни разходи, които могат да се съкратят. От трета страна, имаме ниска събираемост на данъци, особено в данък добавена стойност и акцизи.
    С други думи ние считаме, че абсолютно възможно е държавата да поеме тази своя отговорност след като събира данъците. Не е важно под каква форма ги събира – тя ги събира веднъж като осигурителни вноски, веднъж ги събира като данъци и т.н. Важното е, че е предвидено следващата година да събира 16 милиарда. Ние предлагаме държавата да събира 15 милиарда и да покрие тези осигурителни вноски.
    Какви са предимствата на една такава система?
    Първо, системата става много по-стабилна.
    Второ, остават пари в работодателите, в самоосигуряващите се, в икономиката на България.
    Трето, държавата трябва да изплати свои стари грехове, тоест парите на хората, които са работили дълги години, и са им отчислявани, не са отишли във фондове.
    Ние имаме една друга идея, която ще развием с друго наше предложение: да се създаде специален фонд към Националния осигурителен институт, резервен фонд, който да се капитализира и да носи допълнителни приходи. Така че нашето предложение още от следващата година е да се намалят осигурителните вноски с 40% и считаме, че държавата има ресурс за това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Процедурно предложение – господин Пирински, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, предлагам да процедираме като се гласува предложение по предложение, след като се изясни аргументацията в полза и против. Защото иначе ми се струва, че и пленарната зала трудно ще преценява, тъй като предложенията са доста различни. Както чухме, господин Василев, прави много дълбоки предложения за цялата система, които имат бюджетна импликация от 1 млрд. лв.
    Това, което сподели господин Христосков, струва ми се, позволява на пленарната зала, да прецени по-добре и да гласува предложението, внесено от мен.
    Бих искал да се възползвам и да обърна внимание във връзка с онова, което каза господин Христосков за подготвяния нов закон. Да, действително това е така и в Комисията по бюджет и финанси това беше коментирано, господин председателю. Но стана ясно, че в държавния бюджет за тази година не са предвидени средства, които биха могли да реализират нормите на новия закон. И това беше изяснено още веднъж и вчера, на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, където присъстваше министърът на финансите господин Велчев. Отново беше повдигнат този въпрос и той самият се убеди в резултат на информацията, която получи от своите заместници, че това е така.
    Същевременно стана ясно, господин председателю, че в резултат на допълнителната информация, която е обработило Министерството на финансите във връзка с очакваното развитие на икономиката за следващата година, е станало възможно приходната част да се завиши със 100 млн. лв., като се завишат приходите от корпоративен данък, акцизи, данък добавена стойност, имайки предвид актуализираната информация след внасянето на държавния бюджет през октомври в Народното събрание. Считам, че един ресурс от 15 млн. е по силите на такава актуализация. Позволих си, наред с процедурата, да допълня разсъжденията си по същество, но моля да прецените не е ли по-добре да гласуваме предложение по предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Вашето предложение ми се струва коректно и ще се съобразя с него.
    Продължаваме изказванията по съществото на чл. 1.
    Господин Цеков, заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Използвам малкия антракт да направя едно процедурно предложение, касаещо т. 2 от нашата законодателна програма за тази седмица, а именно Законопроектът за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса 2004 г. Моето предложение е във връзка с късия срок, който остана до края на сесията: срокът за предложения по този законопроект да бъде 3 дни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното предложение за срока между двете четения.
    Гласували 115 народни представители: за 88, против 18, въздържали се 9.
    Това предложение се приема.
    Продължаваме по нашия законопроект, чл. 1 – изказвания по същество.
    Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, ние с колегата Димитър Димитров сме направили предложение по чл. 1 на разглеждания законопроект на второ четене, като в ал. 1 пледираме числото 3 382 162,3 хил. лв. да се замени с 3 645 162,3 хил. лв. Ще кажа аргументите за това. За тази част се отнасят няколкото от предложенията, които може би отново ще дебатираме. Искам да кажа принципно постановките ни в тази насока.
    На първо място, ние предлагаме най-после да има някаква сериозна диференциация между социалната пенсия, която се отпуска за хора, които нямат нито един ден трудов стаж, нямат принос за осигурителната система, и минималната пенсия за прослужено време и възраст, която касае над 1 милион граждани на страната, работили повече от 20-25-30 години и имат осигурителен принос за осигурителната система, но в една или друга степен са били в по-неблагоприятни условия от гледна точка на своята осигурителна вноска, сиреч от гледна точка на своята работна заплата. Ние определено считаме, че тази минимална пенсия за прослужено време и старост трябва да се разграничи, да се диференцира от минималната социална пенсия и разликата при всички случаи трябва поне да достигне тези хора, които са се трудили и имат принос към осигурителната система, за да имат възможност да задоволяват минималните си потребности, т.е. да се доближат до гарантирания минимален доход. Имайки предвид политиката на правителството, която се провежда в момента, как те се съобразяват с европейските стандарти, ние даже сме били по-скромни, защото аз съм повече от сигурна, че ако сега трябва да изчислим по методиката, по която в света се изчисляват гарантираните минимални доходи, то гарантираният минимален доход ще отиде много над 105 лв. Но ние считаме, съобразявайки се с направените изследвания от синдикатите и наши разчети, че минималната пенсия за прослужено време и старост трябва да бъде не по-малко от 105 лв., т.е. това ще бъде около 200 млн. лв. и това е отразено в нашето предложение.
    Следващото ни предложение е свързано с отпуска за отглеждане на малко дете, който традиционно в България досега, до тази година, до този бюджет е бил в размера на минималната работна заплата. Знаете чудесно, че ние съкратихме отпуска по майчинство, намалихме го от три години, направихме и други промени в постигнатите социални придобивки за майките в България. Предлагаме и тази година с Бюджет 2005 да не отстъпваме от постигнатото правило, макар че това не са кой знае колко много пари, но отпускът за гледане на малко дете да бъде не в размер на 120 лв., както беше досега, до равнището на минималната работна заплата, а да стане 150 лв., тъй като виждам с какъв хъс, сила и стръв правителството отстоява тази 150-левова граница за минималната работна заплата.
    Колеги, мисля, че това са все неща, които вие сами обещахте, още когато дойдохте на власт и когато говорихте пред българските избиратели. Госпожа Христина Христова обеща да бъде 130 лв. Не зная защо 130 лв. и каква е връзката. Може би искаме да се откъснем от минималната работна заплата, или пък че това е кой знае какъв голям жест. Според нашите разчети това ще струва около ... след малко ще съобщя цифрата.
    На трето място, ние предлагаме размерът за обезщетението при безработица, който досега беше между 80 и 140 лв., да се движи също в аналогичната граница. Не е нормално да си се осигурявал на една сравнително висока работна заплата за риск “безработица” и в същото време да получиш обезщетение, ако изпаднеш в тази ситуация, по-ниско от минималната работна заплата. Затова нашето предложение е не между 80 и 140 лв., а да бъде между 100 и 170 лв., т.е. да имаме все пак мотива да правим тези осигурителни плащания. Защото при това положение всички ще бъдем демотивирани – ще внасяш осигурителна вноска на този риск, а в крайна сметка ще имаш едно съвсем ниско заплащане.
    Виждам, че времето ми напредна. Ще имам възможност и при конкретните предложения да кажа това, господин председателю. Така че това са мотивите, за да увеличим с тази сума предложенията в чл. 1 на Законопроекта за държавния бюджет на държавното обществено осигуряване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Преди да дам думата на господин Георги Пирински за процедурно предложение, искам да съобщя на пленарната зала, че министърът Славчо Богов вече е в парламента. Коректното обаче е да свършим дискусията и да гласуваме чл. 1, ако няма предложение, което да предвижда нещо друго, и след това да се върнем към Закона за здравното осигуряване.
    Заповядайте, господин Пирински, за да чуем Вашето процедурно предложение.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, моля да подложите на гласуване предложението, което направих – да изчерпваме проблемите предложение по предложение и да гласуваме, защото иначе не можем да обърнем достатъчно внимание на отделната аргументация. Госпожа Масларова разви доста съществени съображения, по които навярно ще има дискусия. Може би госпожа Тоткова, а и други ще искат да вземат отношение, но се губи аргументацията. Ето защо, ако трябва да Ви помогна, да направя формалното предложение – да подложите на гласуване и ако пленарната зала прецени, да гласуваме предложение по предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Мислех това да го направя и без пленарната зала, но щом настоявате, съгласявам се с Вас.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Георги Пирински – предложенията да бъдат гласувани поотделно за всяко предложение.
    Моля, гласувайте това предложение на господи Георги Пирински.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Ами те си се гласуват винаги така.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Той имаше предвид, след като се аргументира дадено предложение, веднага да се гласува, а не да се преминава към следващото предложение по съответния член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Пирински.
    Гласували 91 народни представители: за 69, против 12, въздържали се 10.
    Приема се.
    Сега водим дискусията само по първото предложение на народния представител Георги Пирински.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Господин Пирински, в рамките на Вашето предложение поотделно ли да бъдат гласувани предложенията – по ал. 1 отделно, отделно по ал. 3?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не, те са свързани.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински, което не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински.
    Гласували 109 народни представители: за 34, против 55, въздържали се 20.
    Това предложение на господин Пирински не се приема.
    Той иска прегласуване. Заповядайте, господин Пирински.

    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, предлагам да се прегласува направеното предложение, защото съм убеден, че ако се преценява по същество предложението и ако имате предвид и бюджетната импликация на това предложение, вярвам всеки ще се убеди, че то не би трябвало да поражда съмнение. Единственото, което мога да си обясня като мотивировка за онези гласували “против”, е може би съмнението, че то произлиза от левицата.
    И все пак, господин председателю, бих приканил пленарната зала да прецени дали това е достатъчно основание да бъде отклонено едно решение, което от всяка гледна точка е и оправдано, и необходимо. Просто ако успеят народните представители в определен смисъл да надмогнат себе си в дадения случай, да се абстрахират от това кой е вносителят и да гласуват по съвест на базата на една трезва преценка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Уважаеми народни представители, отново поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 54, против 65, въздържали се 24.
    Не се приема това предложение.
    Продължаваме дискусията по предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров. Освен изказването на госпожа Масларова има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, което не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 133 народни представители: за 50, против 58, въздържали се 25.
    Госпожо Масларова, заповядайте да направите предложение за прегласуване.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз мисля, че се опитах в максимална степен ясно да обясня за какво става въпрос. Става въпрос отпуск за отглеждане на малко дете да не бъде 120 лв., което е с 30 лв. по-ниско от минималната работна заплата и досега България няма прецедент да е давала толкова ниско обезщетение за отглеждане на малко дете, а да бъде 150 лв., колкото е размерът на минималната работна заплата.
    Става въпрос също така, уважаеми колеги, да разграничим социалната пенсия, тоест хора, които никога не са работили, но ще получат по този закон 60 лв., от минималната пенсия за прослужено време и стаж, което става сега само с 8 лв. разлика. Може ли човек, който е навършил 70 години, който не е работил нито ден, да получава 60 лв. и човек, който е работил 30-40 години и се е осигурявал, да получава 68 лв.? Нашето предложение е той да получава поне 105 лв., което е на границата на бедността, което е гарантираният минимален доход.
    Мисля, че трябва да разбираме за какво става въпрос. И мисля, че правителството е склонно да увеличи парите за отглеждане на малко дете, които по нашите разчети са 15 млн. На 3 млрд. 383 млн. средства в този бюджет аз мисля, че 15 млн. можем да отделим, след като можем да отделим 25 млн. за други представителни мероприятия.
    Моля ви да вникнете в съдържанието на предложението, което правим! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на госпожа Масларова.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 139 народни представители: за 56, против 59, въздържали се 24.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на госпожа Росица Тоткова, по което предложение дискусията още не е завършена. Има ли желаещи? Госпожо Тоткова, заповядайте, имате думата.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно е, че бюджетът на държавното обществено осигуряване отразява политиката на правителството не само в социалната сфера и не толкова в социалната сфера, колкото в икономическото развитие. За съжаление бюджетът, който ни е предложен, с размера на приходите и начина на постигане на тези приходи не може да преодолее двата основни проблема на осигурителната система, а именно високите осигурителни вноски и ниския размер на пенсиите. Не може да ги преодолее, защото не предвижда намаляване на осигурителните вноски, а напротив, предвижда преразпределение на осигурителната тежест между осигурените лица и задълбочаване несправедливостта в осигурителната система.
    Искам да отбележа само, че за първа категория труд осигурителната вноска е 57,2 на сто, за трета категория труд общата осигурителна тежест за всички осигурителни вноски е 42,2 на сто. Тоест половината от доходите на хората се облагат по този начин с осигурителна вноска.
    За сведение Словакия, която от 1 януари въвежда нова осигурителна система, има обща осигурителна тежест 18%. Вие направете извода много или малко са нашите 42-43% осигурителна вноска. И на всичко отгоре срещу тази висока осигурителна вноска стоят ниски размери на пенсиите от 50 до 120 лв., която получават 62,3% от българските пенсионери.
    Господин Цеков, това са фактите, които са към 30 юни 2004 г. Предполагам, че след това тенденцията не е подобрена.
    Защо обаче всичко това не може да се преодолее и вместо да вървим напред ние всъщност вървим назад? Защото за управлението на Сакскобургготски пенсиите са намалели с 5,46%. Реалният размер на пенсиите за това управление всъщност е намалял, тоест хората получават реално по-ниска пенсия и могат да си купят по-малко неща с тези пенсии, които получават. Защото не се разчита на увеличаване на броя на осигурените лица, а се разчита единствено на повишаване на тежестта на тези, които се осигуряват. Това според мен е основният проблем и тук се фокусира цялата политика на правителството – броят на осигурените лица е толкова през 2004 г., колкото е през 2001 г. Както и да ги смятате, по каквито и методики да ги смятате, броят на осигурените лица, такъв какъвто правителството на ОДС остави през 2001 г., е такъв и сега. И затова няма как да се преодолеят тези проблеми. Нашето предложение е, тъй като вие непрекъснато ни уверявате как бързо се развива икономиката, което не противоречи на колегите от СДС на практика, нищо че те предлагат намаление, а ние предлагаме увеличение, ние предлагаме размерът на приходите в държавното обществено осигуряване да се увеличи от 3 млрд. 382 млн. 160 хил. лв. на 4 млрд. 227 млн. 700 хил. лв. Защото това отговаря на всичко, което вие казвате – 1 млрд. приходи! Нали вие казвате, че работещите ще се увеличат, че икономиката се развива, че всичко това нещо е огромното постижение на правителството за тези 4 години. Щом като има огромно постижение, то трябва да се изрази в числа точно в бюджетите.
    Затова вместо да ви затрудняваме вие да пресмятате, ето нашите сметки на базата на вашите данни. Аз мисля, че е много коректно и това именно ще даде възможност за намаляване на вноските и за повишаване на пенсиите, когато икономиката се развива.
    Знам, че вие ще гласувате “против”, но това означава, че оценявате много лошо развитието на държавата през тези четири години.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Има ли желаещи за изказване по това предложение на госпожа Тоткова?
    Господин Николов, заповядайте за реплика.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Тоткова! Аз Ви отправям реплика, че не бива да бъркаме политическите фантазии, които ни бяха представени, с реалността. Очевидно при заложения сега икономически растеж от 5% в бюджета няма как да се случи това, което се обещаваше – много по-голяма заетост, много повече доходи, тъй като всичко и в бюджета, и в бюджета на държавното обществено осигуряване включително, предвижда точно да не се случи това, за което се говори. Така че тези цифри, които Вие предлагате, биха се случили, само единствено, ако се водеше политика на ускорен икономически растеж, една политика изключително необходима за България в този период, в който тя трябва да се подготви за членство в Европейския съюз. Иначе няма как при сегашната осигурителна тежест да се осигурят тези пари, така че или трябва да чуете аргументите на мнозинството – може би и те ще Ви направят реплика, или просто трябва да е ясно, че другото са само политически фантазии.
    Според мен и този бюджет показа едно единствено нещо – с икономически растеж от 5%, с ограничаване ръста на доходите – това, което е прието в Споразумението с Международния валутен фонд и българското правителство, в Меморандума, няма как да се случи нещо по-различно от това, което виждаме и в бюджета на държавата, и в бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Втора реплика – заповядайте господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаема госпожо Тоткова, ние от Коалиция за България ще подкрепим Вашето предложение, защото то е рационално. Но аз не мога да разбера защо се възмущавате от тази система, която Вие и вашето правителството въведохте – системата на относително високи осигурителни вноски и ниски пенсии. (Реплики от ОДС.)
    Не мога да разбера как по предишното предложение се намериха само трима от Демократи за силна България, които да подкрепят нашето пък предложение - тази смешна разлика между социалната пенсия и пенсията за прослужено време и старост от 8 лв., да не бъде толкова смешна. Защото иначе много разпалено тук пледирате, намирате кусури в системата, която самите вие сте създали, а в същото време на дело по предишното гласуване само трима души от вашата парламентарна група подкрепят едно предложение, което наистина съответства на всичко това, което говорите. Има някакво раздвояване в това, което излагате пред залата, и това, което в действителност вършите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Трета реплика – няма.
    Госпожо Тоткова, имате думата за дуплика. Заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз благодаря на господин Миков за признанието, че всъщност в България до 1997 г. не се е случвало нищо. Вие просто го казахте едно към едно и аз много Ви благодаря за това, защото това, което беше направено в България, носи името български осигурителен модел, който има изключително модерна философия. Проблемът на българския осигурителен модел обаче е, че той не се развива и вноските за втория стълб, срещу които президентът е отворил ей-такава уста, как даваме пари на частни фондове и на не знам още какво, всъщност Вие атакувате точно българския осигурителен модел. Проблемът е, че той замръзна там, където беше. Това е цялата драма на българския осигурителен модел. (Реплика на народния представител Емилия Масларова.)
    Затова ние с вас никога няма да намерим общ език. Искам да ви кажа, че правителството на ОДС беше единственото, което намали осигурителната вноска с 3%. Ако това беше продължило да бъде политика на отношение към осигурителната система, досега щяхме да сме стигнали намаление с 15% на осигурителната вноска. (Реплика от народния представител Валери Цеков.)
    Господин Никола Николов, ние с Вас нямаме разминаване, защото това, което ни се говори за развитието на държавата за тези четири години е наистина фантазия и е фантазия на една част от хората, на много малка част, която е съсредоточена в пленарната зала, в кабинетите на министрите или в тези фирми, които изпълняват някакви проекти и по този начин се облагодетелстват.
    Това са тези, за които фантазията е реалност, и моето предложение е провокация точно към управляващото мнозинство: с гласуването да признае своето управление за фантазия и да признае, че реалността е много, много далече от това, което тя си представя, и да знае, че с тази реалност не може да заблуждава хората. Те, българските граждани са достатъчно обективни, достатъчно мъдри, достатъчно нормални, за да могат да виждат със собствените си очи.
    Всъщност, гласувайки “против” моето предложение, вие сами признавате, че не сте постигнали нищо.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние ще го подкрепим. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова. Чухте нейната пледоария в защита на това предложение.
    Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 170 народни представители: за 80, против 74, въздържали се 16.
    Предложението не се приема.
    За процедурно предложение има думата госпожа Тоткова. Заповядайте.

    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми колеги от Коалиция за България! Аз се обръщам сега специално към мнозинството: намерете поне един човек, който да каже, че управлението ви е добро! Поне един! Защото с гласуването "за" вие можете единствено да защитите всичко, което говорите и тук, и навън. Защото това, което е направено, е направено много добросъвестно на основата на всички изказвания на министрите, на депутатите, на министър-председателя – поздравления за Нова година, поздравления за Коледа и т.н. Там се съдържат всички тези данни. Затова просто вие ще подкрепите това, което говорим. Защото е важно не какво се говори, а какво се прави и хората оценяват всеки един от нас, в това число и себе си, по действията, а не по думите. Думата е нещо, което отлита.
    Затова правя процедурно предложение за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Росица Тоткова.
    Гласували 188 народни представители: за 82, против 96, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентин Василев, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 180 народни представители: за 69, против 95, въздържали се 16.
    Предложението на Валентин Василев не се приема.
    Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 1.
    Гласували 151 народни представители: за 98, против 44, въздържали се 9.
    Член 1 е приет.

    Съгласно уговорката, госпожо Радева, сега преминаваме към:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, предлагам да поканим министър Богоев. Тук е и председателят на НОИ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Министрите могат да присъстват на всички пленарни заседания.
    Поканете господин Богоев в залата.
    Съгласно стенограмата, дебатът е прекъснат на § 1 и предложенията по него. Проведени са разисквания.
    Заповядайте, господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Господин председател, остана да гласуваме § 1 и направените предложения, защото съгласно стенограмата ние приключихме вчера дебата по § 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено предложение от народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов, което комисията не е подкрепила.
    Господин Стоилов, Вие направихте ли изказване по вашето предложение?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 141 народни представители: за 47, против 91, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Уважаеми колеги, има направени още две предложения от народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов – за създаване на нови параграфи 1а и 1б:
    "§ 1а. Създава се нов чл. 7б със следното съдържание:
    "Чл. 7б. Гаранционният фонд е обособена част от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с който се заплаща на изпълнителите на здравни услуги при липса на информация за осигурителния статус на физическото лице.
    § 1б. В чл. 23 се създава ал. 3 със следното съдържание:
    "(3) Гаранционният фонд:
    1. формира своя бюджет в размер на 10 на сто от месечните осигурителни вноски в Националната здравноосигурителна каса;
    2. недостигът на средства по фонда се компенсира от резерва на Националната здравноосигурителна каса;
    3. заплатени суми за дейност на изпълнителя по този закон за лица с неплатени осигурителни вноски се събират на основата на акт за начет по реда на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване."
    Комисията не приема тези предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте направените предложения от народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на § 1а и § 1б.
    Има думата председателят на Националния осигурителен институт господин Христосков.

    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, чувствам се задължен да дам пояснения по тези предложения на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов, за да може да се ориентирате за какво точно става дума. Аз разбирам подбудите, те естествено са добри, винаги да има един гаранционен фонд в случай, когато отсъства информация за здравноосигуреното лице, за неговия статус, от този фонд да бъде изплатено временно здравната услуга, а след това вече при изясняване на случая да се реимбурсира стойността на тази услуга или от самото осигурено лице, ако то действително е виновно и не е здравноосигурено, или пък съответно от институцията, която носи отговорност за това. При промените, които бяха гласувани в края на 2003 г., и с промените, които сега се съдържат в законопроекта, на практика това ще бъдат единични случаи на липса на информация. Аз искам да дам пояснение точно по този въпрос, преди да започнете да гласувате.
    Има случаи за периода 2000-2001 г., когато или по вина на институции – това главно са общини, военни поделения и т.н., или пък по вина на работодатели, които вече не съществуват, тоест те са ликвидирани, и има случаи на плащани осигурителни вноски, но отсъства информация в персоналния регистър на Националния осигурителен институт. Повече от година ние сме създали ред, по който тази категория лица, които са здравноосигурени, но отсъства информация, с оправдателни документи, с взаимодействие между институциите тази информация да бъде запълнена и тя в много голяма степен е запълнена. Ние сме получили над 200 хил. оправдателни документа и по този начин целият този период за тези хора е заличен.
    С промените обаче, които сега се правят от последните 12-15 месеца да бъдат осигурени лицата, се вижда, че всъщност периодът, за който говоря, че има пропуски по вина на институции и на работодатели, отпада, тоест тези хора ще бъдат здравноосигурени.
    Освен това, с промяната от края на 2003 г. се считат за лица с ненарушен здравноосигурителен статус всички, работещи по трудови и служебни правоотношения, всички, за които друга институция е отговорна да подава тази информация. Специално за работещите по трудови договори, официално регистрирани в Националния осигурителен институт, независимо от това дали работодателят е платил вноските или не, дали е подал или не е подал информация, целият масив от регистъра на трудовите договори ежемесечно се пренася в масива за здравноосигурени лица и тази категория хора няма никакъв проблем със здравноосигурителния си статус. И тъй като вече се връщаме само 15 месеца назад, сами разбирате, че такива хора няма да съществуват като лица, за които отсъства информация в персоналния регистър на НОИ. Друг е въпросът, ако някой работи в сивата икономика и твърди, че е зает, но е без регистриран трудов договор.
    Така че броят на хората, за които ще отсъства информация, се свежда само до физическите лица, които сами за себе си подават информация в персоналния регистър и сами за себе си плащат здравноосигурителни вноски. С промените в този закон в чл. 39 правим още едно облекчение за тези хора, предполагам, че ще го гласувате, те няма да подават специална декларация в Националния осигурителен институт, а само ще изписват единния си граждански номер върху платежното нареждане и служителите на НОИ автоматично, всъщност това е информационната система на НОИ, дори не е и ръчно, информационната система на НОИ на база на банков документ веднага в регистъра автоматично ще въвежда здравноосигурителния статус на тези хора. Всъщност случаите на липса на информация ще бъдат два – или само когато е допусната техническа грешка при изписването на единния граждански номер на човека, който сам за себе си плаща, или пък в случаите, когато той не е платил.
    И тук именно са моите притеснения, господин Стоилов. Първо, може някой да спекулира и да твърди, че няма информация, а той е платил, без платежно нареждане, при най-различни хипотези. Има опасност да се върне от чужбина гражданин и да каже, че е платил и да му се окаже много бързо скъпоструваща медицинска услуга, тази услуга да бъде заплатена от фонда, и този човек отново да се върне там, откъдето е дошъл.
    Също така ме притеснява огромното число от средства, които се заделят в този резерв. Това са 10% от осигурителните вноски, което годишно прави над 85 млн. лв. Преходният остатък се пренася естествено в следващата година и ще се натрупа, и ще се блокират огромни ресурси на Националната здравноосигурителна каса за единични случаи при тези нови промени, когато вината за липса на информация ще бъде на самия човек. Аз мисля, че тези случаи както и сега ги решаваме много оперативно чрез НОИ и чрез Здравноосигурителната каса, когато става въпрос за някакви технически грешки или пък за ден-два забавяне от момента на плащане и подаването на данните в Националната здравноосигурителна каса, могат да бъдат решени. Считам, че независимо от добрите подбуди, които имате с това предложение, просто се касае за единични случаи, а не за огромен брой случаи, ако се върнем назад във времето, каквито действително съществуваха.
    Благодаря ви за вниманието. Бях длъжен, господин председател, да дам тези пояснения, макар и малко по-подробно, защото този текст е много важен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Христосков, беше необходимо.
    Заповядайте, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз само ще използвам думите на господин Христосков, за да служат те като уверение на гражданите, че тази масова практика, която ги лишаваше от здравно обслужване или ги поставяше на изпитание, те да осигурят необходимите здравни услуги, ще бъде прекратена. Въпреки това, аз се опасявам, че отново няма да става дума за единични случаи, а ще става дума за хиляди хора. Но нека след като той е ръководител на тази институция, която носи основните отговорности както за събирането на здравните вноски, така и за информацията за здравноосигурителния статут на лицата, след като от тази най-представителна трибуна се поема този ангажимент, да бъде той изпълнен.
    Пак казвам, мисля че нашата идея ще се наложи от практиката отново под някаква форма да бъде възобновена. Защото аз не съм така уверен, че проблемите, които ни съпътстваха и правилно тук се каза, че става дума за хора на брой между 200 и 300 хил. души, ще бъдат решени изведнъж още в началото на следващата година.
    Така че, господа, запомнете всички този ангажимент, който ще поемете с отхвърлянето на нашето предложение, за да не се върнем към тази дискусия отново, породена от този остър социален проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Народният представител Димитър Игнатов има думата за изказване.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм убеден в добросъвестността на предложението на моите колеги от БСП, но това е невъзможно и напълно поддържам управителя на НОИ в неговите разсъждения. Не може да повтаряме два пъти нещо, което е записано в закона. Ние имаме резерв. Друг е въпросът защо Касата работи с резерва по един много интересен начин, който се определя от субективните желания на определени хора.
    В първото използване на резерва през 2000 г. пръв си позволи Софиянски, като председател на Управителния съвет на Касата, без знанието на партньорите, да използва резерва за лекарства при недоказани нужди и то не един път, а два пъти или три пъти в годината. След това пристигнаха Кольо Василев и Генчо Начев и те докараха нещата до 229 млн. на месец за лекарства. На месец!
    При това драматично порастване на цените Народното събрание и Комисията по здравеопазване се заинтересуваха и започна намаляване на тези суми. Но въпреки това сумата е 245 милиона. Непрекъснато се говореше, че се попълва от резерва. Резервът беше като нещо, което в крайна сметка го вадиш от джобчето, пускаш го за лекарства и въпросът е решен. Въпросът е решен за тези, които спекулираха с тези пари, въпросът на гражданите остана нерешен.
    Сега обаче този резерв се използва по същата логика, само че в друга посока – болничната помощ. Тук чуваме и ръководството на Касата, което гръмогласно обещава, сякаш са хора, които ще живеят с орлите, сякаш са несменяемите хора, че този резерв ще бъде използван за болничната помощ. Ами, ако умре това ръководство, не дай си Боже, какво ще стане тогава? Другият ще каже: няма да ви дам резерва, ще го дам пак за лекарствата, защото неговата изгода е в лекарствата.
    Защо резервът е заложен в онзи закон от 1998 г.? За какво е заложен? Именно за да укрепи Касата!
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): За болничната помощ!
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Не е заложен за болничната помощ! За болничната помощ е заложен според Вас! Като сте толкова умни хора и държите за болниците – дайте им парите, бе! Защо го залагате в резерва? Твърдите, че давате 295 милиона, ама ще дадем и резерва. Откъде накъде ще го давате? Кои сте вие, че да го давате? Законът не казва такова нещо. Законът казва: "при регионална и национална недостатъчност". Вие трябва да докажете тази недостатъчност. Несъбираемостта на вноските е такава недостатъчност и тя е национална. И тогава могат да използват този резерв. Защо не го използват? А в това време да се търси разумният подход към гражданите, да се приучат да си плащат здравните вноски.
    В тази връзка искам да развия една друга теза. Сега непрекъснато всички партии правят обсъждания на темата за здравеопазването и се твърди, че тази тема ще стане номер едно на предстоящите избори. Предлагат се какви ли не варианти, но нито един не смее да стане и да каже, че иска да върне старата бюджетна система! Нито един, нито една партия! Другите обаче предлагат едно либерално отношение – да има много каси.
    Питам народните представители тук: като има много каси, кой ще определя и как ще задължите през закона гражданите, които сами си избират касите, да си събират 100 процента вземанията? Как ще го направите? Сега е лесно, защото има една Каса и през закона можем да правим всичко, което искаме. Ако има пет каси, какво ще стане? И тогава ще има такива нередовни платци към тези каси, те са частни. И какво ще стане тогава? Какво ще каже законът? Няма да получава помощ – отива да си плаща сам.
    Значи пътят, по който трябва да върви Народното събрание, бавно и полека, също и законодателството, е да приучват тези граждани да си плащат здравните вноски. Санкцията е тази и ще видите, че по-нататък системата няма друго развитие. Който не плаща през солидарната система, отива и плаща от джоба си скъпо и прескъпо. Това е логиката на нещата.
    Затова няма смисъл тук да търсим "под вола теле", да правим реверанси на някои хора, които или не са достатъчно пораснали като обществено съзнание, или са мошеници по своята същност, които не искат да плащат нищо. Те не плащат и тока, и водата, и парното, а пък камо ли здравните вноски.
    Този законопроект разпилява усилията на Народното събрание, разпилява усилията на различни хора. Ние сме се събрали с една-единствена цел – по някакъв начин да увеличим събираемостта. В законопроекта бяха предложени хиляди други неща, които се натрупват като пчела на мед, сякаш точно сега народните представители или някои от тях намериха възможността да се изявяват. Дайте да се съсредоточим!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
    Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 1а.
    Гласували 140 народни представители: за 45, против 90, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване второто предложение към този параграф на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на § 1б, което комисията не подкрепя.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 140 народни представители: за 44, против 89, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване окончателния текст на § 1 – текста на вносителя.
    Гласували 119 народни представители: за 81, против 33, въздържали се 5.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: "§ 2. В чл. 29, ал. 3, т. 5 след думата "лечение" се поставя запетая, а думите "и медицински изделия" се заменят с "медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели"."
    Комисията приема предложението по § 2.
    Ще се въздържа да прочета параграфи 2а и 2б, защото те нямат никакво отношение към направения и приет от комисията § 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания по § 2? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текста на § 2, който се приема от комисията.
    Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 2а:
    "§ 2а. В чл. 33 се правят следните промени:
    а) т. 1 се изменя така:
    "1. българските граждани;"
    б) т. 2 отпада;
    в) т. 3 придобива следния вид:
    "3. чужди граждани или лица без гражданство, пребиваващи повече от 183 дни в Република България в 12-месечен предходен период, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна."
    Комисията не приема това предложение.
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 2б:
    "§ 2б. В чл. 34 се правят следните промени:
    а) в ал. 1, т. 1 в края на текста се поставя запетая и се добавя изразът "и за чуждестранните граждани, пребиваващи на територията на Република България след 183-ия ден през всеки 365-дневен период.";
    б) в ал. 1 т. 2 и 3 се отменят;
    в) в ал. 2 т. 2 се отменя.”
    Комисията не приема тези предложения.

    И предложение по § 2в, също от госпожа Масларова и господин Стоилов:
    "§ 2в. Чл. 35 придобива следния вид:
    "Чл. 35. Задължително осигурените лица имат право:
    1. да придобият здравноосигурителни права, когато са участвали в осигурителния процес като наети, самонаети или безработни лица не по-малко от 12 месеца, предхождащи месеца на ползване на правото;
    2. да получават за сметка на Националната здравноосигурителна каса без пряко заплащане на изпълнителите договорения в Националния рамков договор пакет от здравномедицински услуги (в зависимост от нивото на индивидуалното участие съгласно чл. 4);
    3. да конкретизират участието си в осигурителния процес:
    - чрез формата и размера на индивидуалните осигурителни вноски;
    - чрез свободен избор на изпълнител на медицинска помощ;
    - чрез свободен достъп до всяко лечебно заведение;
    - чрез получаване на информация за изпълнителите на медицинска помощ, сключили договори с РЗОК;
    - чрез ежегодно получаване на индивидуална информация за редовността на своето осигурително участие;
    - чрез участие в управлението на НЗОК – лично или чрез свои представители;
    - да търсят и получават съдействие от органите на НЗОК за нарушени осигурителни права."
    Комисията не приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ценков.
    Има думата господин Янаки Стоилов за изказване по направените предложения.
    Заповядайте, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, две са основните идеи и в тези предложния. Ще използвам с едно изказване да ги обоснова.
    Първата се отнася до създаването на задължение за лицата, които пребивават по-голямата част от времето през годината в страната, да заплащат за своето здравно осигуряване, ако искат да се ползват от него. Това е принцип, който действа в областта на данъчното право и тези лица, които са със статут на постоянно пребиваващи, т.е. по-голямата част от годината живеят в страната, са данъчно задължени по българското законодателство. Ние предлагаме по същия начин този въпрос да се решава както за местните, така и за чуждестранните лица. И това потвърждава, че нашата идея, която ние отстоявахме по предишния параграф, съвсем не води към намаляване на дисциплината и взискателността при изпълнение на здравноосигурителните плащания, а напротив, изисква от лицата определен принос към здравната система, за да могат да ползват услугите от нея. Тези предложения, ако се приемат, ще прекратят здравния туризъм, защото сега за това все още има възможности, докато ние обвързваме ползването на здравните услуги от внасянето преди това на здравните вноски.
    Предложението по § 2в, освен изброените права, включва и нещо ново, което променя принципно досегашната система. Ние предлагаме да се въведат три различни пакета на здравно осигуряване в зависимост от осигурителния принос. И те по-нататък са обвързани с краткосрочното осигуряване, което се отнася за лицата, които само в продължение на една година са внасяли своите здравни вноски. Средносрочно, когато са изпълнили тези задължения за половината от времето след въвеждане на здравното осигуряване и дългосрочно осигуряване, което е участие за целия период на възможното индивидуално здравно осигуряване.
    Ето това са мерки, които според мен в много голяма степен ще преодолеят сегашната практика да се обсъжда колко вноски да бъдат направени, за колко време да се оправдаят просрочията. А с въвеждането на тези различни пакети в зависимост от осигурителния принос, ние ще стимулираме самите граждани да искат да се включат в системата. И колкото по-пълноценно е участието им в нея, толкова по-голям пакет от медицински услуги те ще получават. По този начин смятам, че в по-голяма степен здравното осигуряване, без да се губи солидарността, ще стане по-справедливо. Така че приносът към здравното осигуряване, без разбира се това да бъде изцяло симетрично, ще може да се отчита при получаването на здравната помощ. А тази мярка сама по себе си би намалила рязко броя на лицата, които недобросъвестно не внасят своите здравни осигуровки.
    Обръщам внимание на тези предложения не само заради това, че те предлагат значителни промени в досегашната система, но и за това, че те сами по себе си опровергават част от критиките към предишната наша идея за създаване на Гаранционния фонд, за който вече говорихме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Чухте, уважаеми народни представители, аргументите за трите предложения, направени от господин Стоилов и госпожа Емилия Масларова.
    Има ли други изказвания? Няма.
    Преминаваме към гласуване на тези три предложения, които не са подкрепени от комисията.
    Първото предложение е за създаване на § 2а.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 45, против 73, въздържали се 3.
    Предложението за нов § 2а не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението от двамата народни представители – Емилия Масларова и Янаки Стоилов, за създаване на § 2б.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 116 народни представители: за 40, против 70, въздържали се 6.
    Това предложение също не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от Емилия Масларова и Янаки Стоилов, за създаване на § 2в.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 129 народни представители: за 38, против 78, въздържали се 13.
    Предложението също не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: "§ 3. Създава се нов чл. 35а със следното съдържание:
    "Чл. 35а. (1) Задължително осигурените имат право на свободен избор за личен лекар и стоматолог от лечебно заведение за първична и извънболнична помощ.
    (2) За личен лекар на деца до 6-годишна възраст се избира специалист с призната специалност по "детски болести" от лечебно заведение за първична извънболнична помощ .
    (3) При невъзможност или при изрично желание на родителя, настойника или попечителя за личен лекар на дете до 6-годишна възраст може да бъде избран и лекар без призната специалност по "детски болести" от лечебно заведение за първична извънболнична помощ.
    (4) На всички деца се извършват задължителни периодични профилактични прегледи от избрания личен лекар по ред и условия, определен с наредба на министъра на здравеопазването.
    (5) На всички жени се извършва проследяване на бременността и периодични гинекологични профилактични прегледи от акушер-гинеколог, а при невъзможност или при изрично желание на здравноосигурената – от общопрактикуващ лекар.

    (6) Изследване на гинекологичния статус на всички жени и прегледите на бременните жени с повишен риск се извършват само от лекар с призната специалност по “акушерство и гинекология и репродуктивна медицина”.
    (7) Дейностите по ал. 5 и 6 се извършват по ред и условия, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
    (8) Дейностите по ал. 4, 5 и 6 се заплащат от Националната здравноосигурителна каса.”
    Предложение на народния представител Атанас Додов:
    1. Да отпадне ал. 1 (дублира се с чл. 35, т. 2 от Закона за здравното осигуряване).
    2. В ал. 4 да отпаднат “задължителни” и след “личен лекар” се поставя точка и следва ново изречение: “Ако той не е специалист по “детски болести”, тези прегледи за децата до шестгодишна възраст се извършват от специалист по “детски болести” от лечебно заведение за специализирана доболнична помощ”. И отпада “по ред и условия, определени с наредба на Министерство на здравеопазването”.
    3. Да отпадне ал. 5 и на нейно място “на всички жени се извършват периодични профилактични гинекологични прегледи и проследяване на бременността от специалист по акушерство и гинекология”.
    4. Да отпадне ал. 6.
    5. В ал. 7 и ал. 8 след “Дейности по” се добавя “ал. 4” и отпада ал. 6.
    Комисията не приема тези предложения.
    Предложение на народния представител Недялко Калъчев:
    В § 3 навсякъде в текста изразът “личен лекар” се заменя с “общопрактикуващ лекар”.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията предлага § 3 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Додов, Вие имате предложение. Имате думата да обосновете Вашето предложение по § 3. Заповядайте.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател на Националния осигурителен институт! Мотивите ми ги знаете от гледането на законопроекта на първо четене. Става въпрос за предложение на фона на увеличената детска смъртност в България над средноевропейската и на злокачествените заболявания при жените.
    Предлагам законово регламентиране: извършване на периодични профилактични прегледи при жените от специалист по акушерство и гинекология и при децата – извършването на периодични профилактични прегледи от специалист по детски болести.
    Има и едно трето предложение между моите - за деца до шестгодишна възраст за личен лекар да бъде избиран специалист от първичната доболнична помощ, който е специалист по детски болести. Утвърден способ е намаляване на заболеваемостта чрез профилактика и по-специално чрез извършването на тези периодични профилактични прегледи, които смятам, че твърде бързо и рано ще дадат резултат, предвид ранното откриване и ранната диагностика на заболяванията, като при жените това е от особена важност. Могат да бъдат не само предотвратени, а да бъдат спасени много човешки живота с ранно откриване на гинекологични злокачествени заболявания.
    Бих казал, че с известна неувереност или неловкост представям законопроекта на второ четене по простата причина, че беше отхвърлен в Комисията по здравеопазването. Това си има кратка предистория. На първо четене законопроектът беше приет почти с пълно единодушие в комисията, имаше само един “въздържал се”. На второ четене считам, че главно поради технически причини, или поне една от причините беше техническа, комисията не беше ориентирана при приемане на общ законопроект дали предложенията трябва да се приемат по точки или по цели параграфи. Беше отхвърлено ан блок цялото, без да бъде разисквано точка по точка. Естествено имаше и някои според мен аргументирани “против” – съмнение, че има смесване на потоци от първичната доболнична помощ и първичната специализирана помощ. Смятам, че в законопроекта такова залагане, такова смесване няма. Министърът на здравеопазването издава наредби и по двата вида профилактични прегледи. Националната здравноосигурителна каса води преговори с Българския лекарски съюз, сключва се Национален рамков договор. Няма смесване или някакви предразполагащи към безредица моменти в здравеопазването. Мисля, че законопроектът е добър, не само защото аз съм го правил, а защото и вие на първо четене го приехте почти без никакви забележки в залата. Законопроектът е добър, ще даде добри резултати и ви моля да бъде подкрепен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Додов.
    Димитър Игнатов има думата за реплика.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Додов! Аз гласувах “против” предложението на д-р Додов по една проста причина. Когато структурирахме тази система на джипита – специалисти в доболничната и болничната помощ, ние казахме, че специалистите в доболничната помощ са два вида: едните са специалисти обща медицина, равнопоставени специалисти обща медицина. Мими Виткова ги нарече лични лекари, оттам се прие това наименование само в България, и в това отношение Недялко Калъчев е прав, като предлага най-разпространеното име – общопрактикуващи лекари, но специалността им е “обща медицина”.
    Доктор Додов, който се повлиява като един добър човек от желанието на някои от джипитата, те са около 1200 души, които имат и специалност “детски болести”, казва: да, ама ние сме специалисти и по детски болести. Моята теза е следната: те не са специалисти по нищо. Те нито са специалисти по детски болести вече, защото шест години не работят по тях, нито са специалисти “обща медицина”. Ние дадохме възможност в рамките на десет години по един начин, който е справедлив, с преференции за тези, които имат натрупан опит и специалности, да вземат специалност “обща медицина”. Те обаче не си мърдат пръста. Сега какви са?
    Ще завърша с един прост пример: една българка в Америка отива при зъболекар, арменец, и му казва: аз си отивам, защото ми изтича зелената карта, не мога да си намеря работа. Имам три дипломи, навсякъде се явявам и никой не ми дава работа. Арменецът като всеки арменец, който е доста прагматичен, й казал: ами, подай си само на едно място една диплома и ще те вземат на работа.
    Какви са тези специалисти с по три специалности, с по четири специалности?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето на репликата изтече. Благодаря.
    Господин Додов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми д-р Игнатов, в известна степен това, което казвате, е вярно. Но аз разглеждам тези специалисти, които са в заварено положение, те са станали специалисти по детски болести преди десет години. Реформата в здравеопазването 1999-2000 г. ги е заварила със специалност по детски болести. Те съществуват, има ги в системата и те са като общопрактикуващи лекари. Със закона насочваме децата да бъдат записвани при тези, които имат специалност.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС, от място): Какво им пречи?
    АТАНАС ДОДОВ: Никой не им пречи, но това изисква известно намерение, желание и образователен ценз от страна на майката. Тя трябва да знае, че има и такива, има и други лекари. Сега общо взето е прието семеен лекар – доктор Х: бабата, дядото, майката, детето и бебето на една година са записани при този общопрактикуващ лекар. Моето предложение е поне децата до шест години да бъдат насочени към специалисти по детски болести. Има ги, те са насочени. Създадени са и съществуват в системата. Нито ще учат, нито ще доучват, никакъв трус няма. (Реплики от народните представители Димитър Игнатов и Стойчо Кацаров.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ясно. Не влизайте в диалози, господин Додов.
    АТАНАС ДОДОВ: Това е в обществен интерес, д-р Игнатов. Вие считате ли, че бебетата на един, на два, на три, до дванадесет месеца са по-добре лекувани и наблюдавани от общопрактикуващи или ще бъдат по-добре наблюдавани и лекувани от специалисти по детски болести? Само по този въпрос, ако се аргументирате, съм съгласен с всичко.
    Моето скромно мнение е, че специалистът по детски болести е по-компетентен, той може да наблюдава бебетата и да лекува по-добре, отколкото общопрактикуващият. Естествено, че има общопрактикуващи лекари, които са много добри в сферата на детски болести, но не бих твърдил, че всички са така добри, както детските лекари. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Моля за внимание. Часът е 11,02, дискусията продължава след почивката. Думата ще имат д-р Китов и Цветан Ценков за изказвания.
    Преди да дам почивка, уважаеми народни представители, моля ви да останете по местата си за 10 минути, за да може председателят на Интерпарламентарната група народният представител госпожа Кънева да предложи на дискусия и избор председателя на Групата за приятелство между парламента на Република България и Конгреса на Съединените американски щати. Кандидат е народният представител и председател на Парламентарната група Национално движение Симеон Втори Станимир Илчев. Моля ви да останете.
    Давам почивка, но запазете си местата. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
    Продължаваме с дискусията по § 3 от законопроекта.
    Има ли желаещи да се изкажат?
    Господин Китов, заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В случая с § 3 пак става нещо типично за нашия парламент. Една добра идея по принцип - да се извършват профилактичните прегледи, които са отговорност на цялото общество, на държавата и на Касата, които безспорно намаляват заболеваемостта на българските граждани, впоследствие се доразвиваше в неща, които обаче коренно объркват и въвеждат хаос в самата система.
    За какво идва реч? След като всички български граждани имат право да избират своя общопрактикуващ лекар, то е безспорно, че те за децата си имат съответното право да изберат било общопрактикуващ лекар, било специалист-педиатър, дотолкова доколкото в системата на общопрактикуващите лекари около 1000 души са и специалисти по детски болести. Така че да включваме текстове с едната или другата възможност, просто е абсолютно излишно и ненужно.
    Но, ако това все пак се опитва да насочи българските граждани, нещо, което мисля, че е излишно, защото такава е и нашата народопсихология – родителят търси най-доброто за децата си, то другият объркващ и малко абсурден момент в нещата е възможността децата да имат лекуващ лекар от системата на специализираната медицинска помощ.
    Абсурдно е, колеги, защото става смесване на потоците на заплащане – едните получават средства на капитационния принцип, а другите получават за свършена работа. И в крайна сметка се размива границата на тези две системи, което ерозира самата система. Защото в Националния рамков договор винаги може да се вмени определен брой прегледи при специализирана медицинска помощ. Има и такава наредба, която да дава възможност да осигурим консултативната помощ от специалисти. Но да преместваме едните при другите, просто ще доведе до трайно объркване на финансиращите потоци и оттам насетне просто до размиване на отговорността.
    Разбира се, затова беше и подкрепено, уважаеми господин Додов, заради добрата идея тези профилактични прегледи да бъдат извършвани от специалист - нещо, което пак би могло да стане и през Националния договор, ако го има в закон. Няма лошо.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Няма лошо.
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма лошо. Или с наредба, както казва Валери Цеков. Опитът обаче да се доразвиват нещата в една посока, която обърква, която минира, слага бомба със закъснител в системата, и накрая вече народните представители в комисията не го подкрепят.
    Мисля, че наистина и в наредбата, което беше казано и от д-р Цеков, това трябва да бъде ясно разписано, за да се извършва от специалисти. Но този текст в закона, в този му вид, и предложенията, които вие се опитвате да правите на второ четене, просто наистина са неприемливи, защото объркват системата. Разберете, казвам го с най-добри чувства.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Додов, заповядайте за реплика.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми доц. Китов, първо, благодаря за подкрепата в частта за профилактичните прегледи. Прозирам във Вашето изказване “против” на деца до 6 години за личен лекар да бъдат избирани специалисти от първичната доболнична помощ. Хаос! Законопроектът не предполага да има такива действия като хаос и объркване в системата и смесване на потоците. Смесване на потоци щеше да има, ако предложенията предполагаха избор на личен лекар от специализираната доболнична помощ, а законопроектът не предлага такова нещо. Изборът на личен лекар за деца е само от първичната доболнична помощ. Само и единствено от първичната доболнична помощ. Тези лекари са там, те са се регистрирали, те работят, има записани деца при тях, имат права на специалисти. Значи нищо не се променя, няма никакво разместване на потоците.
    Вие казахте нещо във връзка с капитацията. Тези, които са специалисти по детски болести, при тях може да се насочат примерно 100 или 200 бебета допълнително, а на тези, които нямат специалност по детски болести, може да има отлив 100-200 човека от пациентската листа. За такова разместване става дума. Здравноосигурените лица законово имат право на такова разместване на всеки шест месеца.
    И още веднъж най-отговорно смея да твърдя пред цялата зала, че в моето предложение няма смесване на потоците от първичната доболнична помощ и от специализираната доболнична помощ. Лекарите, които ще обслужват децата, всичките са от първичната доболнична помощ. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Додов.
    Втора реплика – господин Мутафчиев. Заповядайте.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Китов, аз исках да кажа това, което господин Додов обясни и съм напълно съгласен с него, че предложението му е точно и е абсурдно да се стигне до смесване.
    Но имайте предвид и нещо друго, говорим за Здравната каса и за нейното източване. В един момент, затова че примерно детето трябва да бъде при джипи и след това да се ползва специализирана медицинска помощ от педиатър, се увеличават средствата, които по принцип Здравната каса трябва да даде, господин Китов. И това е истина.
    Аз ще подкрепя предложението на господин Додов, защото и логически, а и практически той е прав. Ако мислим за нашите деца, ако мислим за нормално здравеопазване и за профилактика на децата, то трябва да подкрепим неговото предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Китов, заповядайте за дуплика.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми колеги, нещо явно не разбирате. Ако в крайна сметка става въпрос само и единствено за доболнична помощ, то в закона и сега е казано, че всеки има право на избор. Ерго, господин Мутафчиев, Вие си избирате когото искате.
    Господин Мутафчиев, ако искаш да покриеш всичко, защото от 5 или 6 хил. общопрактикуващи лекари само около 1000 са специалисти по педиатрия, ги насочваш към специализираната медицинска помощ, което става по съвсем друг начин. Става въпрос не за хипотезата да отидат на преглед, а оттам да си изберат общопрактикуващ лекар, с което става смесване на потоците, защото на едните се плаща на капитация, а на другите - на преглед.
    И в Националния рамков договор, и в наредбата, има изисквания, които казват при кои заболявания колко пъти могат да отидат да търсят специализирана детска помощ.

    Ако приемем, че хипотезата е само в доболничната помощ, то законът го дава и сега. Вие имате право да изберете когото си искате специалист. За детето си можете да търсите специалист за медицинска помощ. Защо ви е поправка?! Иначе личен лекар можете да потърсите чак в Каспичан, но как ще му бъде личен лекар, ако не е в населеното място?!
    Другият текст казва: “ако няма, тогава избери който искаш или когото има”. Ами, това е абсурдът!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има думата за процедура господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, преди да се изкажа, ще направя едно процедурно предложение – да допуснем в залата заместник-министъра Петко Салчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме допускането на заместник-министър Салчев в пленарната зала.
    Гласували 99 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 3.
    Процедурното предложение е прието.
    Поканете заместник-министър Салчев.
    Има думата за изказване господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, има ли в тази зала човек, има ли въобще български депутат или политик, който да не е загрижен за българските деца, за българските майки и родилки? Отговорът е прост – няма! Няма такъв в залата. (Неразбираема реплика от Петър Мутафчиев.) Господин Мутафчиев, не ме репликирайте, че чуете какво ще Ви кажа.
    Неслучайно Комисията по здравеопазване не прие всички текстове в § 3. И това не е нито лична, нито друга атака срещу господин Додов или който и да било. Защото законът императивно е решил този въпрос. Не искам да повтарям доц. Китов, но в текстовете на закона всичко е ясно – всеки български гражданин може да си избере личен лекар в рамките на всеки шест месеца. Ако не му отърва този, който си е избрал, ще си го смени.
    Къде обаче е проблемът? Той е в наредбата. Ще апелирам към Министерството на здравеопазването и към Националната здравноосигурителна каса – в наредбата да се направи ясна диференциация – всички български майки-родилки и всички бременни жени, които по сега действащата наредба имат право да получат талон от личния си лекар и техният диспансерен отчет да започне да се води при акушер-гинеколог. Проблемите горе-долу са два.
    Първо, няма диференциация между паталогичната и нормалната бременност, което само по себе си поражда конфликта от по-честите прегледи, които се налагат на една или друга жена.
    Вторият конфликт, който съществува в наредбата и който се надявам Министерството на здравеопазването да отстрани, това е, че до третия месец всяка бременна жена може да получи талон и да се зачисли към български акушер-гинеколог със специализирана практика и да се води на диспансерен отчет до деветия месец. Проблемите тук са, че това става до третия месец само веднъж, а след това – може на всеки месец. Ако се направи диференциация между паталогичната и нормалната бременност и се съкратят сроковете, този проблем пред българската майка ще отпадне.
    По отношение на българските деца. Естествено е, че в България има може би над хиляда български педиатри, които са общопрактикуващи лекари, работят и са регистрирани като такива. Специално в моя град отдавна хората, които имат деца, са се преориентирали и техните деца се наблюдават от педиатри. Но вие сте забравили, че в тази зала през лятото ние гласувахме Закона за здравето, в който сме отпуснали дори 30 млн. лв. в бюджета, за да започнат да действат здравните кабинети по училища и детски градини, които ще извършват не лечебна, а контролна дейност по отношение на това дали са извършени профилактичните прегледи от личните лекари, дали се водят имунизационните календари и, разбира се, известна доза неотложна помощ, когато на някое дете му се случи нещо в училище.
    Така че ние по морал и по достойнство сме извършили част от своята работа. С тези текстове в § 3 можем само да усложним системата и да създадем двойни стандарти, за които колегите говореха.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика господин Додов.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин Ценков, докато децата стигнат до детски ясли и детски градини, трябва да навършат три години. За момента от нула до три години, докато са бебета, кой в момента им извършва профилактичните прегледи? Профилактичните прегледи на бебетата и на децата до две-три години се извършват от общопрактикуващите лекари, и то с много условности – ако майката поиска, ако майката настоява, ако успее да вземе талон за специалист, ако е включено в наредбата, ако е включено в Националния рамков договор. В Националния рамков договор за 2002 г. нямаше графа за профилактични прегледи на децата.
    Ако ме убедите, че на бебетата е по-добре да се извършват профилактичните прегледи от общопрактикуващия лекар, а не от специалист по детски болести, аз съм съгласен с вас. Но моето мнение, което казах в началото, е, че профилактичните прегледи и особено тези на бебетата е по-добре да се извършват от специалисти по детски болести.
    По Закона за здравето ние гласувахме здравни кабинети в училищата, но в тях могат да работят медицински техници – фелдшери, лекари, могат да работят и медицински сестри. Никъде не е казано, че са специалисти по педиатрия. Те извършват медицинско наблюдение, а не профилактични прегледи. Дори да изискват документ за периодичен профилактичен преглед, той го получава от общопрактикуващия лекар.
    Според мен вниманието ни най-много трябва да бъде насочено към бебетата и към бременните. Кой извършва в момента периодичните профилактични прегледи на бременните жени? Разбира се, общопрактикуващите лекари. Някоя бременна, която е много настоятелна, може да изиска от акушер-гинеколог чрез талон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Игнатов.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Доктор Цеков, аз вчера говорих от тази трибуна за хаоса, който създавате вие в продължение на три години и половина. Ето ви днес илюстрация от този хаос. Аз казах преди малко, д-р Додов, че при мен са идвали джипита, които имат специалност “детски болести” и са настоявали точно това, което предлагате Вие. Това, преведено на езика на цифрите, на плащанията, означава: в България има 5 хил. джипита, да приемем, че от тях 1500 имат специалност “детски болести”, но децата на България са 1 млн. и 800 хиляди. Според предложението на Додов капитационната сума трябва да бъде насочена към тези 1500 души. Вие разбирате ли какво правим?!
    РЕПЛИКА ОТ КБ: А до шест години?
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ: До шест години, ако не са 1 млн. и 500 хил., са около 200-300 хиляди. Двеста или триста хиляди по капитационната сума – какво правим вътре в системата? Диференцираме една част от джипитата, които имат специалност “детски болести” и със закон им даваме капитационни суми. Тогава в задачата, д-р Ценков, се пита: къде отива изборът?! Нали говорехме за избор! Нали правата на пациентите са именно в това – да имат най-вече правото на избор!
    Другото е технология, д-р Додов, която Вие използвате. Сега ме ядосвате, та да Ви кажа неща, които не искам да Ви кажа, защото сте добър и почтен човек. Има наредба на министерството, има рамков договор. Ако Вие наистина мислите за децата, за бременните майки, направете алгоритъм на движението на тези пациенти. Стига сте говорили глупости! Алгоритъмът е задължителен. Разбира се, че джипито не може да наблюдава една бременна жена. Напишете, че за девет месеца бременността три пъти се наблюдава от специалист акушер-гинеколог от доболничната помощ и т.н. Това са нещата, които са полезни за българите, а не да ги пращате при доктори с неизяснена квалификация.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, колкото повече се говори по тази тема, като че ли толкова по-малко се разбира.
    Уважаеми господин Додов, от една година всички в Здравната комисия коментираме този въпрос и Вие непрекъснато го поставяте по какъвто и да е повод. Аз знам, че Вашите намерения са добронамерени, знам, че сте добър човек и искате да помогнете. Обаче какво искате да направите с този текст? Колегите Ви го казаха няколко пъти – искате да ликвидирате свободният избор. И сега хората имат право да си изберат общопрактикуващ лекар педиатър. Кой им пречи? Никой. Може да им попречи Вашия текст обаче, защото той задължава, с административен акт насочва пациентите до 6-годишна възраст точно към определена категория общопрактикуващи лекари, наречени от Вас педиатри. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
    Господин Мутафчиев, имате право на реплика. Заповядайте, мога да отговоря и на Вас.
    Има си нормативни актове. Тук се каза няколко пъти: има Наредба на Министерството на здравеопазването, има Национален рамков договор. Тези въпроси съвсем свободно могат да бъдат решени. Ако обаче зад този текст се крие нещо друго, което друго Вие не казвате – тези хора да искат да работят и като общопрактикуващи лекари, да бъдат избирани като такива и да могат да работят и в специализираната извънболнична медицинска помощ, това вече е съвсем друго нещо. Вие не го казвате ясно, сега казвате “не”. Бъдете много внимателен. Това, което предлагате, не променя с нищо.
    Комисията много правилно е предложила този текст да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаете ли реплика, господин Мутафчиев? Не желаете.
    Заповядайте за изказване, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, в Народното събрание се приемат закони, не се извършват прегледи. И аз искам да върна всички вас върху предмета на нашата работа, а тя е да приемаме закони. От тази гледна точка това, което предлага колегата Додов, не струва пукната пара, от гледна точка на закона. Всичко друго са намерения, уважаеми господин Мутафчиев. Аз разбирам Вашата съпричастност към тези намерения, но искам да се върнем на текстовете, защото нашият предмет на дейност е да приемаме нормативни актове. Нашата работа се нарича законотворчество.
    Вижте сега какво ни предлага колегата Додов:
    “Задължително осигурените имат право на свободен избор на личен лекар и стоматолог.”
    Те това право го имат от 1 януари 2004 г. Това е разписано в закона при предишната му поправка и е в сила от 1 януари 2004 г. Следователно, ще повторим един текст, който го има в закона на друго място, ако приемем това, което той ни предлага.
    След това: “За личен лекар на деца до 6-годишна възраст се избира специалист с призната специалност по “Детски болести”. Кой го избира? Става ли ясно от този текст кой го избира? Кой го избира? Пише: “се избира със специалност по “Детски болести” от лечебно заведение за първична извънболнична помощ.”
    Да погледнем въпроса от една друга страна. Тази специалност има стойност само и единствено тогава, когато я практикуваш. Аз имам специалност по “Вътрешни болести”, но могат ли да ме изберат мен? Не могат да ме изберат, защото не го практикувам. Каква стойност има моята специалност по “Вътрешни болести” в парламента? Никаква. Абсолютно никаква! Може да ми го пише в биографията или да не го пише. Но като предмет на моята работа тя няма никакво отношение. Абсолютно същото е и с лекаря, който работи като общопрактикуващ. Единствено и само според закона има стойност, ако той има придобита специалност “Обща медицина”. Дали има друга специалност - “Хирургия”, “Уши, нос и гърло”, няма никакво значение.
    От друга гледна точка тази втора алинея практически противоречи на текста от закона, който казва, че имаш право на свободен избор. Всеки има право да избере който си иска личен общопрактикуващ лекар. И в следващата алинея казваме: да, бе, ама децата до 6-годишна възраст ще избират само еди-какви си. То няма логика, едното противоречи на другото.
    Отиваме на ал. 3 – “При невъзможност или при изрично желание на родителя”. Какво значи “невъзможност”, след като имаш право да избираш в цялата страна който и да е общопрактикуващ лекар? Може да си от Петрич и имаш право да избереш своя общопрактикуващ лекар от Силистра. Това е текстът на закона сега. Това е в сила. Имаш право да го избереш. Следователно, може ли да има невъзможност? Не може да има невъзможност.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Може.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Можеш да избереш който искаш в цялата страна. Законът не те ограничава да бъдеш в селото или общината.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): В едно село кой да избере?
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Господин Стоилов, говорим за текст на закон. Оставете практическите неща. След като си свободен да избереш в цялата страна, как така може да има невъзможност? Следователно не може да има невъзможност.
    Какво значи “изрично желание на родителя”? Това значи желание, заявено по радиото, желание, казано на висок глас, или може би написано под някаква форма. Това ли значи “изрично желание”? Тоест какво би трябвало да означава самия термин?
    Едно нещо са намеренията, съвсем друго нещо е правенето на закон. Всички тези въпроси са много прости и начинът, по който са поставени от колегата Додов, за мен показва едно – едно силно неуважително отношение към българските граждани. Давайки им правото на избор, господин Додов смята, че той по-добре би защитил правата на моите деца, отколкото аз самият бих го направил и затова ми го записва в закон. По тоя начин ме обижда, считайки, че аз не мога да реша проблемите на своите деца по най-добрия начин, затова той ме задължава да ги реша по еди-кой си начин. Това е абсурдно, господин Додов. Не можете да решите по-добре проблемите на моите деца, отколкото аз, както и аз не мога да реша на Вашите, което е аналогично.
    Ето защо, уважаеми колеги, Комисията по здравеопазване съвсем основателно отхвърли, не прие предложенията на господин Додов и във вида, в който бяха, и с поправките, които бяха, защото в крайна сметка те са един нонсенс, един абсолютно излишен и ненужен текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
    Заповядайте за реплика, господин Додов.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми доктор Кацаров, пожелавам Ви още един път да станете заместник-министър на здравеопазването и още един път депутат в Народното събрание и да се научите да четете предложението изцяло.
    Предложението на Атанас Додов е точно такова – да отпадне т. 1 от общия законопроект. Вие сега говорите по мобилния телефон, но това няма значение, залата ще чуе. Това е във връзка със законопроекта и това, което коментирахте.
    Предложението на Атанас Додов е точно обратното – от общия законопроект да отпадне т. 1 - за избор на личен лекар и личен стоматолог, защото го има в предходни точки в Закона за здравното осигуряване. Прочетете предложенията на Атанас Додов. Разбира се, между първо и второ четене е направено и го има отдавна. Това беше причината с един или с два гласа да бъде отхвърлено в Комисията по здравеопазване.
    Другото, което е – един родител разбира, че е сбъркал с избора си на личен лекар твърде късно, когато бебето е станало на шест месеца и е насочено към специалист по “Детски болести”. Свободният му избор тогава е провален. Той разбира какво е станало – бебето е имало рахит, не е било диагностицирано и оттук нататък, с тримесечно закъснение, ще се лекува рахитът. Същото важи и за бременните жени. Бременността има проблеми. Общопрактикуващият лекар наблюдава бременността. Привидно няма проблеми. Проблеми има между шестия и осмия месец или примерно между четвъртия и шестия месец. Насочва се с талон към специалист по “Акушерство и гинекология”, но понякога това е късно.
    Освен това периодичният профилактичен преглед е нещо много отговорно и изисква много знания и опит, за да бъдат установени навреме първите прогнози на едно злокачествено заболяване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Кацаров.

    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин Додов, мисля, че стана ясно за залата, че Вие, като човек със законодателна инициатива, между първо и второ четене на закона сте разбрали, че сте предложили нещо, което го има в закона, което доказва сериозността на законотворческия акт.
    Аз обаче искам да продължа с четенето на текстовете и благодаря, че ми дадохте тая дума. Вижте сега какво пише по-нататък:
    “Изследване на гинекологичния статус на всички жени се извършва от лекар с призната специалност по “Акушерство и гинекология”.” На всички жени – на председателя, на стенографа, на всички жени. Браво, бе! Супер! А може ли да го поправим сега и да пишем, че се извършва например от пожарникар? Че от кой друг да се извършва? Какво казваме с това изречение? Да, бе, какво казваме с това изречение, какво внасяме като законодателство с подобни текстове? Какво внасяме като законодателство? (Реплика от залата.) Баячките – не може. Може и тях да ги добавим тук. Естествено, че от акушер-гинеколог, но това е предмет на медицинската наука, господин Додов. Това не е предмет на законодателство. Не е нужно да се пишат такива глупости в закона. Нищо ново, нищо различно няма да кажем. Разбирате ли, текстът Ви е абсурден като законодателство. И въпросът тук не е да спорим трябва ли да е акушер-гинеколог или да е педиатър. Не това е въпросът. Тоя спор е безсмислен, той не е спор на Народното събрание. Той е спор на академичната общност, на лекарската общност. Ние тук трябва да спорим дали в закона трябва да има подобни текстове. Моето категорично мнение е, че мястото им не е тук. Тоя спор е със съвсем друго място, между съвсем други хора. Говорим за законодателство.
    “На всички деца се извършват задължителни профилактични прегледи”. Това го пише в Закона за здравето. И не само на децата, то и на възрастните се извършват задължителни профилактични прегледи от избрания личен лекар. Хубава работа! Че те и сега се извършват на всички, а не само на децата. Какво казваме с един такъв текст? Нищо, абсолютно нищо. (Народният представител Атанас Додов разговаря с народния представител Румяна Георгиева.)
    Господин Додов, може ли да не си говорите, когато Ви отговарям? Може ли да ме слушате внимателно?
    И най-накрая тези аргументи, че защото той няма еди-каква си специалност може да сгреши, са абсолютно несъстоятелни. Може да сгреши и човек, който има специалност. Лекарски грешки се случват и могат да се случат на всеки, така че такъв аргумент е пък абсолютно неприемлив. Аз познавам много специалисти, знам как са си взели специалност, в България огромна част от лекарите имат специалности и трябва да ви кажа, че много от тях не са никакви специалисти. Това е истината. Така че такива аргументи са абсолютно неприемливи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Аз ще говоря само по т. 3 от предложенията на д-р Додов – за профилактичните прегледи от акушер-гинеколози и проследяване на бременността. Искам да кажа, че това е един изключително сериозен проблем и с него се сблъскваме ние, акушер-гинеколозите в болничната мрежа. Тук наистина може би въпросът опира до морал, до отговорност от страна на общопрактикуващите лекари, които, благодарение на това, че им се дава възможност по закон или по рамков договор да наблюдават бременните и да извършват профилактичните прегледи, правят това изключително усърдно и изключително усърдно голяма част от тях избягват да изпращат жените, които наблюдават или на които правят “профилактични” в повечето случаи прегледи, на акушер-гинеколози.
    Искам да се обърна към залата и към хората, които не са лекари, и да им кажа, че в практиката си се сблъскваме с такива фрапантни случаи, с толкова ужасяващи пропуски, които понякога могат да костват и живота на пациентките, именно за това, защото действително се изисква много опит и много рутина при провеждането и на двете наблюдения – както на профилактичните прегледи, така и на бременните жени. Може би някой смята, че това е лека и проста работа, но това не е така.
    Естествено, че грешки могат да правят както специалистите, така и общопрактикуващите лекари, но в никакъв случай не съм съгласна, че грешките на един специалист или някакъв по-малък пропуск ще бъдат със същата тежест на грешка или пропуск, каквато би допуснал един общопрактикуващ лекар.
    Преди няколко дни един колега ми каза, че като общопрактикуващ лекар преди години е провеждал такива профилактични прегледи и е вземал цитонамазки. За тези, които не знаят, и за мъжете, това е единственият скрининг за карценом за рак на шийката на матката, което трябва да се провежда за жените, независимо от възрастта им, защото вече няма възраст за злокачествените заболявания.
    Колеги, вие знаете ли, че общопрактикуващите лекари не знаят дори откъде да вземат проба за цитонамазката. Не знаят от кой участък на шийката на матката да го направят.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): От ухото.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА: Тук не става въпрос за шеги. Това, за което говорим, е нещо много сериозно.
    Пропуска се откриването на начални форми на преканцерози, а дори и вече на карценоми, защото не е взето от участъка, от който трябва. Това е нещо много страшно и много отговорно. Това може да стане само от един акушер-гинеколог, който има представа от анатомията на съответните органи.
    Бременността. Искам да кажа, че наблюдението на бременността и проблемите, които могат да възникнат, могат да възникнат още от първите дни на забременяването, дори първите двадесет дни. И това е изключително специфична дейност, и наблюдението, което се прави от акушер-гинеколозите, както ултразвуковите изследвания, така и дори много малки признаци могат да бъдат причина за доста сериозни последствия. Идват жени със спрели развитието си плодове или ембриони, но минали месец или два, при което се получава нарушаване във факторите на кръвосъсирване и могат да възникнат много сериозни проблеми, дори да застрашат живота на жената. Идват бременни в напреднала бременност с мъртви плодове по на 7-8 месеца. Да не говорим за психическата травма, плюс медицинската и опасността за живота също на тези жени, и много, много тежки усложнения на бременността, които не могат да се доловят навреме от общопрактикуващите лекари, защото това също изисква опит и познания на специалиста “Акушер-гинеколог”.
    Аз мисля, че д-р Додов всъщност съвсем добронамерено и отговорно е предложил този текст. Доколкото разбирам, това в наредба не може да бъде променено. Аз защитавам този текст от неговото предложение като акушер-гинеколог и като човек, който 26-27 години се занимава с акушерство и гинекология, и смятам, че не можем с лека ръка да даваме възможност на общопрактикуващи лекари да отговарят за такива сериозни здравословни проблеми на жените.
    Искам да добавя още нещо. Що се отнася до направленията, които дават общопрактикуващите лекари. Всички ние знаем много добре, че още в началото на месеца свършват.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, д-р Игнатов.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаема д-р Константинова, не може от прецедентите да се правят закони. Не може! Ако си спомняте добре, кабинетите, закупени по Световната банка - заемът, който беше взет за джипитата, имаха гинекологичен стол, имаха микроскоп с оглед на това, че в длъжностната характеристика на това джипи е записано какво трябва да прави. Това, че отделни джипита не могат да го правят, системата го регистрира.
    Доктор Константинова е права. Тя, като специалист е констатирала такива, такива и такива нарушения. Къде обаче е изходът от тая система? Изходът е в Министерството на здравеопазването. Нали то прави политиката, нали то се интересува от увеличаване на българските граждани, тоест бременностите да бъдат износвани докрай и да се раждат нормални деца.
    Второ, нали то се интересува от детската смъртност, най-много за децата до една година? Тогава, казах ви, прави се това, което се прави в цял свят. Преди малко д-р Адемов ми напомни нещо друго: нали най-много българите умират от инфаркти и инсулти? Дайте тогава да направим така, че да насочваме към кардиолог всички хора над 60 години, само защото логиката е една и съща.
    Затова ви казвам – оставете системата на спокойствие, оставете системата да действа! Където виждате грешки в системата ги коригирайте с оръжията, които са дадени от закона, а те са: наредбите на Министерство на здравеопазването, Националният рамков договор и договорът между тях и Касата. Това са лостовете, които най-хубаво могат да наместят нещата, а не законът. Вие превърнахте закона едва ли не в един тюрлюгювеч – всичко вътре в закона, от което никой няма да разбере нищо.
    От тази гледна точка не приемам изказването на моята колежка, защото то е вярно по същността си, но подходът за решаването на нещата не е правилен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Игнатов.
    Господин Китов – втора реплика. Заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо Константинова, разбира се, аз напълно Ви разбирам, като един добър акушер-гинеколог. Но това, което бих искал да кажа, е, че институцията "общопрактикуващ лекар" се нуждае от развитие, нуждае се от стабилизиране и правилно беше казано – мисля, че преди малко от д-р Игнатов - има нужда от алгоритми, които общопрактикуващият лекар да е гарантирано, че ги знае и ги може. (Реплики.) И това трябва да става с нужното финансиране и обучение на тези колеги. Само по този начин ние можем да утвърдим тази институция.
    От друга страна са тези вече категорични неща, които той трябва да знае, защото вие много добре знаете, че в деня, в който взехме специалност, ние не бяхме специалисти, ние станахме такива след два пъти по толкова време, когато работехме. Така че специалността не е винаги тази гаранция. Просто трябва да се има предвид онзи подбор от средства, който общопрактикуващият лекар трябва да знае. (Реплики от КБ.)
    Сега, че господин Мутафчиев не ги разбира тези работи – то е съвсем ясно.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Махнете специалностите… (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, госпожо Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): По отношение на столовете и микроскопите искам да кажа, че в голяма част от кабинетите на общопрактикуващите лекари гинекологичните столове си стоят още с найлоните и не се използват.
    По отношение на това, че наистина трябва да се засили възможността за обучение на общопрактикуващите лекари, това е така и някакъв малък пакет от дейности може да им се предостави, някаква начална профилактика. Това е истина и след всичко казано дотук мисля, че трябва да се обърнем към Министерството на здравеопазването, към Националния рамков договор и договарящите страни да засилят мерките и да вземат, разбира се, съответните становища, като се отпуснат повече средства за обучение на общопрактикуващите лекари, може би да се промени наредбата за диспансеризацията – единствено там може да се случи това, да се увеличи диспансерното наблюдение върху бременните жени.
    Смятам, че след този дебат Министерството на здравеопазването трябва много сериозно да чуе аргументите на всички, които се изказаха тук, и най-после да се вземат сериозни мерки, за да бъдат в сигурни ръце жените и децата в страната ни, след като мястото на тези промени не е в закон – така смята голяма част от хората, които се изказваха.
    Апелирам към Министерството на здравеопазването, към присъстващия тук д-р Салчев и договарящите страни по време на договарянето на НРД да се променят съответно точките и изискванията по отношение на тези прегледи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Константинова.
    Господин Стаменов, имате думата за изказване.
    СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, освен това, което казаха много мои колеги за господин Додов, че бил добър човек, днес аз се убедих, че той е и голям стоик, защото мисля, че ние, членовете на Комисията по здравеопазването, вече се изморихме в продължение на една година да Ви убеждаваме, че не сте прав, обаче Вие издържате и днес! (Реплики.) Добре. Аз за това споменах - господин Додов, а не друго! Искам да се обърна и към тези народни представители, които казаха, че ще подкрепят неговото предложение. Само няколко думи ще ви кажа.
    Каква е системата на здравеопазването в България – болнична и доболнична дейност?
    Доболничната дейност има две категории лекари – общопрактикуващи лекари или ПИМП – първична извънболнична помощ, и СИМП – специализирана извънболнична помощ. За лични лекари могат да се избират само общопрактикуващите лекари, в никакъв случай – специалисти. Това, което иска господин Додов да внуши на някого, законът не го разрешава. Не може един лекар-специалист да стане личен лекар. Аз като хирург, ако искам да стана общопрактикуващ лекар, съм само общопрактикуващ лекар, но в никакъв случай и хирург.
    А това, което на Вас по време на заседание Ви го казаха, д-р Додов, ако има педиатър с призната специалност в доболничната помощ, в ПИМП, и ако той действително се държи добре с пациентите, с всички хора, които са го избрали, и се доказва със своята квалификация, той ще бъде избиран, но ние в никакъв случай със закона не можем да вменяваме на гражданите кого да избират за личен лекар.
    След тази точка, която е записана в закона, в чл. 35: "задължително осигурените имат право на свободен избор на личен лекар и стоматолог", или сега вече "зъболекар", "от лечебно заведение за първична извънболнична помощ", всичко друго отпада. Откажете се от това време, когато искахме да насочваме хората.
    Ще ви кажа още нещо, уважаеми господа народни представители. Аз съм предлагал и друго нещо, обаче все още и моите колеги не ме подкрепят. Аз дори предлагам да се премахне тази система на личните лекари, защото това е един вид закрепостяване. Сега тук, когато тръгвах към трибуната, колегите ми казаха: "Да не ходим, защото нямало талони". Така, както освободихме болничната дейност, всеки гражданин може да избира лечебното заведение в страната, да отиде където поиска той. Много хора се притесняваха от това, че някои болници щели да се изпразнят. Не се изпразниха. Напротив, много по-добре функционират болниците. И сега, ако ние освободим хората сами да си избират при кой лекар – защо той ще ходи при личния лекар да му избира хирург или очен лекар, или гинеколог – вече всички знаят и могат. Аз се надявам, че това в скоро време ще бъде осъзнато от всички и ние ще освободим гражданите да нямат тази зависимост от личен лекар, да се молят за талони денонощно.
    Ето в този смисъл призовавам и уважаемият господин Додов да престане да ни дупликира и да преминем към гласуване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.

    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз, честно казано, съм учуден от представителите на лекарите в българския парламент. Голямата част от тях. Защо, когато някой се опита да ви покаже къде има проблем в системата, ако да е и ваш колега, вие тръгвате всички единни и граквате срещу него: тоя не разбира нищо! Уважаеми господин Кацаров, уважаеми господин Китов – господин Китов напусна залата – като направихте тази система за здравеопазване и след като навсякъде се говори, че парите, които се дават за здравеопазване, са толкова, колкото през 1987 г., защо българските пациенти не са доволни от тази система? Защо една трета от парите отиват за лекарства, можете ли да обясните? Защо съкращаваме болниците? Защо създавате дисбаланс между джипитата в заплащането и между специалистите, за да се стига до нещо такова? Защо дублираме понякога заплащането в системата – веднъж дублирате с джипитата, веднъж при специалистите? Поне вземете под внимание някои от текстовете на доктор Додов.
    Господин Кацаров, Вие в комисията можехте да махнете всички тези юридически нелепости, които смятате, че не могат да бъдат приети в предложението му като промяна в закона. Хем от една страна се отрича това, че не бива в закона да правим промяната, не сме съгласни с него, но същевременно пледираме към министерството и към господин Салчев. Решете го този проблем, защото проблем има. Има проблем и проблемът е голям – голям е и при децата, голям е и при възрастните хора, и при диабетиците, и при раково болните, и при много други. Така че, моля Ви, вслушвайте се понякога и в тези, които не са лекари по образование, но страдат от тази здравна система, която за голямо съжаление Вие доста необмислено наложихте. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За процедура – господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Моето простичко процедурно предложение е да прекъснем дебата по тази тема, защото тя няма да може да свърши нито сега, нито утре. Предложението ми е да преминем към гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение да се прекрати дискусията по § 3 и да преминем към гласуване.
    Моля, гласувайте процедурата.
    Гласували 157 народни представители: за 101, против 54, въздържали се 2.
    Процедурното предложение се приема.
    Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 3.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 160 народни представители: за 106, против 43, въздържали се 11.
    Параграфът отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 3а:
    В чл. 37 се правят следните промени:
    а) алинея 1 се променя така:
    “(1) Физическите лица заплащат получаването на здравни услуги при всяко посещение при изпълнител на медицинска помощ (лекар, зъболекар и др.) заплаща потребителска такса, чийто размер е определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
    б) алинея 4 се изменя така:
    “(4) Изпълнителите на медицинска помощ издават на лицето документ за получената сума (в брой или по банков път), отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството.”
    в) създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
    “ (5) При неплатени здравноосигурителни вноски.”
    Комисията не приема тези предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Имате думата за изказвания. Господин Стоилов, заповядайте по Вашето предложение за нов § 3а.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Първо, искам да прочета текста с една по-точна редакция: “Физическите лица заплащат при получаването на здравни услуги при всяко посещение при изпълнител на медицинска помощ (лекар, зъболекар и др.) потребителска такса, чийто размер е определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
    Ние предлагаме различен от досегашния критерий за заплащане на тази потребителска такса при посещение при лекар. Знаете, че тя сега се определя като процент върху минималната работна заплата. Какво обаче се получава през последните години? Повече или по-малко се покачва размерът на минималната заплата. Тази година за първи път се предвижда данъчно облагане на увеличената минимална заплата. Заедно с това не за първа година се покачва размерът на различните такси, които са ориентирани върху тази основа. Следователно голяма част от увеличението, което хората номинално получават, се оказва отнето чрез тези допълнителни плащания, които също увеличават своя размер.
    Затова ние смятаме, че този въпрос трябва да се решава самостоятелно и размерът на потребителската такса да се определя всяка година, като това става в Закона за бюджета на Здравната каса. Ще се преценява дали тя да се запазва, да се увеличава или намалява, ще се определят средствата от тези постъпления и те ще влизат в приходната част на бюджета на Касата.
    Освен това ние предлагаме една по-строга отчетност, защото много добре е известно, че голяма част от събираните такси за посещение при лекар не се отчитат, а те са доста големи по размер и формират един паралелен доход. Знам, че тук предложението ми ще бъде оспорвано от голяма част от лекарите, защото за тях е изгодно тези такси не само да се запазят, но и постоянно да се увеличава размерът им. Но аз пак казвам, много по-целесъобразно беше това, което ние предвиждахме – да бъдат гарантирани изпълнителите на медицинска помощ чрез гаранционния фонд и с други средства, а не чрез тези допълнителни плащания, поне в сегашния им размер.
    Също така ние смятаме, че изцяло трябва да отпадне таксата, заплащана за престой в болница, защото хората отиват в болница, за разлика от личния си лекар, не по свой избор, а по необходимост и лекарско предписание. Тоест те не трябва да бъдат наказвани с допълнителни плащания за престоя си в болница, след като са здравно осигурени. Това се съдържа по-нататък, но обосновавам целия пакет от предложения – една идея, която ние сме поддържали още в началото на въвеждането на здравното осигуряване.
    Това е основното в предложението и мисля, че то има, макар и не толкова голям по размер, но много масов социален ефект и затова трябва да му се обърне сериозно внимание, за да не се препятства за част от най-бедните хора достъпът до лекар поради една постоянна увеличаваща се такса, която те трябва да плащат за тези посещения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
    За изказване – господин Кенаров, заповядайте.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Господин Стоилов, в Комисията по здравеопазване много широко дискутирахме този проблем. Добре е, че днес направихте корекция, иначе Вие въвеждахте копеймънт. Като сложихте думичката “при” получаване на здравна услуга се промени изцяло смисълът на оригиналния текст, който е внесен на второ четене, което означава копеймънт плюс потребителска такса. Аз гласувах “въздържал се”.
    Защо? Текстовете, които предлагате, са добре да бъдат предложени при промяна на цялостната концепция и философия на здравното осигуряване. В момента Вие ни предлагате текст, чрез който потребителската такса да се определя по Закона за здравното осигуряване и в Рамковия договор между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации. Вие говорите само за потребителска такса, която е 1% от минималната работна заплата. Задавам си въпрос: за същите граждани от извънболничната помощ, които ще постъпят в болница, а там потребителската такса е 2%, там ще я пипаме ли или няма да я пипаме, тъй като казахте, че Вие не променяте това нещо? Нямаме отнасяне към потребителската такса за заплащане в лечебно заведение в първите 20 дни от ползването на медицинска услуга. Ако около 25 милиона прегледа имаме и една част от тях са освободени от тази такса според нормативните документи, според наредбите, това означава, че около 20 млн. лв. имаме приходи при лекарите, защото казахте, че лекарите станали изведнъж много богати. Двадесет милиона лева наистина има приходи в първичната и специализирана извънболнична помощ, предимно в ПИМП-овете, там, където общопрактикуващият лекар събира тази такса. Знаете ли колко милиона се събират в касата на болниците от потребителска такса, от внасянето на 2% от минималната работна заплата на българските граждани, постъпили за лечение в първите 20 дни на една година или лекуване 20 дни общо в една година? Нямате информация за това. Предполагам, че от Националната здравноосигурителна каса също нямат реална представа, но Министерството на здравеопазването на базата на броя на преминалите за болнично лечение имат донякъде информация какъв финансов ресурс се събира.
    Моят въпрос към Вас е: само потребителската такса в първичната извънболнична помощ ли ще трябва да бъде променена или тази, която е и за болничното лечение?
    Аз искам да кажа нещо не на лекарите, а на колегите от всички парламентарни групи, тъй като тук се правят и политически преценки и политически анализи, тоест тази трибуна е чисто политическа трибуна. Досега слушахме много колеги и им писна на останалите колеги - нелекарско съсловие, да го нарека така, правистите са много, икономистите са много, и казаха, че съсловието на лекарите влизало в сериозно противоречие. Извинявайте, но тук сме политици, а не съсловие. Аз мисля, че в българската политика не трябва да смесваме съсловията , уважаеми колеги, засега и за в бъдеще.
    Моето становище, чисто политическо, е следното: ако в българския парламент управляващото мнозинство счете, че разполага с достатъчно голям финансов ресурс за системата на здравеопазването – това, което предложи в предния параграф Додов и е отхвърлено, трябва да се приложи по отношение на потребителската такса за българските граждани, ако мислите да правите социална политика. Тогава махнете потребителската такса за управляващото мнозинство както в първичната извънболнична помощ, така я премахнете и в болничната помощ. Само че тогава дисциплиниращият ефект на системата ще бъде срутен и ще се нарушат някои от основните принципи на солидарната система, която е изградена в Бълагрия.
    Господин Додов, онова, което предлагахте, е много красиво, много хубаво за времето преди 10 ноември. Много е хубаво и аз много го харесвам.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Тогава пренесете хубавите неща.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Това нещо може да стане. Джипито е икономически пазач на входа на системата при бюджетните здравноосигурителни системи, каквито са във Великобритания. В България имаме солидарна система – Каса. Там няма пазач на входа, но имаме капитационна сума и нямаме информационна система, в резултат на което привилегията, която предлагате, морално, етично аз я подкрепям, но тя не може да задейства системата, защото създава прецедент. Тогава някой каза: и за другите трябва да дадем същите възможности – и за хората с инсулти, и за хората със сърдечно-съдови заболявания. А защо да не дадем правото и на някои по-тесни специалности. Можем да го дадем, разбира се, но нарушаваме принципа.
    Уважаеми колеги, моето лично виждане по отношение на този текст на Янаки Стоилов е, че ние ще се въздържим, както и в комисията, господин Стоилов, защото Вашата промяна изисква промяна във философията на целия Закон за здравното осигуряване, така както беше заложено в самото начало, което аз по принцип подкрепям. При тази ситуация обаче ще се получи дисонанс в основните текстове и ще се влоши отново здравното състояние на нацията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми колеги, слушайки дебата, предполагам, че ако тук са хора, които не са в материята, ще кажат лекарите са станали по-добри икономисти от икономистите, а икономистите са станали по-добри лекари от цялото съсловие. Не мога да разбера защо е това упорство и едва ли не е смяна на цялата философия на здравната система при положение, че предлагаме едно справедливо решение – една потребителска такса, която да се определя всяка година в рамките на бюджета, а не да бъде процент от минималната работна заплата. Моят колега господин Стоилов много ясно и категорично каза, че тук става въпрос, че минималната работна заплата се вдига всяка година, но за разлика от предишните години минималната работна заплата вече започва да се облага с данъци и фактически ние ощетяваме човека, който ще отиде да се лекува, този, който има нужда от някаква помощ.
    На следващо място, аз искам да попитам и пак да ви върна към Бюджет 2004, когато беше коментирано, че броят на осигурените лица в България са 7 милиона 896 хиляди, ако не се лъжа. На базата на тази бройка осигурени лица общопрактикуващите лекари получават своите пари регулярно, всеки месец. Искам да ви попитам вас, като специалисти и всички останали нас, като потърпевши пациенти или бъдещи пациенти, не дай си Боже: някой потърси ли ответната реакция, като ходим да си плащаме таксата, като веднъж плащаме за здраве по линия на данъците, като веднъж плащаме за здраве по линия на осигуровките, като веднъж плащаме за здраве под масата, както говорихме вече и вчера? Дава ли някой отговор в крайна сметка доволни ли сме от услугата на общопрактикуващия лекар, защото ние в рамките на шест месеца не можем да го сменим, защото знаете какъв е нормативният документ. В същото време не искате да се съгласите и да погледнем, че в крайна сметка става въпрос за даване на средства от хората, които отиват да се лекуват. Ако питате мен, аз съм категорично против да има финансови взаимоотношения между общопрактикуващия лекар и пациента. Това трябва да става на базата на здравноосигурителната книжка, да се запише там каквото трябва и по касов път да си вървят разплащанията, а не на всяко ходене при общопрактикуващия лекар да се взема съответната такса.
    И още нещо. Ако си спомняте при първо четене, когато обсъждахме колко пари се дават за стоматолог по пътеките – 3 лева и не знам колко стотинки, и сега като отида при общопрактикуващия лекар, за да ми даде направление за стоматолог, ще ми вземе 1,50 лв. и фактически от това, дето ми тръгва по пътечката, на мен какво остава.
    Уважаеми колеги, тук става въпрос за това, че при положение, че минималната работна заплата се вдига, но тя се облага с данъци, да не натоварваме пациентите допълнително. Разбрахме кой е гинеколог, разбрахме кой има лаборатории, разбрахме кой има интерес от ин витро, това вече го знаем. Ние знаем, че от тази трибуна политически се лобира за това, за да има икономически интереси.
    Ние с господин Янаки Стоилов поставяме въпроса от гледна точка на пациентите, пациентите, които ще трябва да дават пари, когато отидат при общопрактикуващите си лекари.
    Така че аз настоятелно ви моля да помислите по този въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Адемов има думата за реплика.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мислейки по този въпрос, реших да репликирам госпожа Масларова, защото обичам да чета законите. В закона е написано, ако сте коректни, трябваше да започнете тъкмо с това: над 50% от българските здравно осигурени граждани са освободени от тази потребителска такса. Защо не сте достатъчно коректни да го кажете?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): А останалите?
    ХАСАН АДЕМОВ: В чл. 33, ал. 3 е написано следното нещо: от заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списъка на Националния рамков договор, както и малолетни и непълнолетни, неработещи членове на семейството, военнослужещи на набор на военна служба, пострадали при или по повод на отбраната на страната, ветерани от войните, военни инвалиди, задържани под стража и лишени от свобода, социално слаби, получаващи помощи по Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи, медицински специалисти. Тоест, над 50% от българските граждани са освободени от тази потребителска такса. Когато говорите за потребителска такса, моля, не смесвайте понятията. Потребителската такса в никакъв случай няма за задача и за цел да увеличи доходите на общопрактикуващите лекари и на специалистите!
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ти не слушаш!
    ХАСАН АДЕМОВ: Преди малко господин Янаки Стоилов спомена това нещо.
    Слушам много внимателно.
    Второто нещо, задачата или целта на потребителската такса е съвършено различна. Задачата е да не се претоварва системата, без повод и с повод да се използва услугата, наречена здравеопазване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, госпожо Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Уважаема госпожо Масларова, днес никой не е говорил на темата ин витро. И не приемам обидата, която нанесохте на лекарите с Вашето изказване.
    Независимо какво становище или мнение отстояваха изказващите се лекари досега в дебата, смятам, че нито един от нас не е застъпващ идеи, които защитаваха лични интереси, джоба или парите, които получават. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
    Това не е истина, господин Миков. В никакъв случай не смятам, че само госпожа Масларова и господин Янаки Стоилов мислят за пациентите. Държа да кажа, че всички ние, които се изказахме тук, мислим и за пациентите, независимо дали бяха за или против становището или предложенията на доктор Додов. Не приемам това. Това е обида. Смятам, че достатъчно добре мислим за ползата на пациентите от съответните законодателни инициативи, независимо от това кой от коя политическа сила е. Не приемам това, категорично го подчертавам, и мисля, че не бива да отправяме такива обиди към хората в залата.
    ПРЕДАСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за трета реплика, господин Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми колеги, госпожо Масларова, ще се опитам да доразвия творчески Вашето предложение. Трябва да звучи така: след “определен размер, определен със Закона за бюджета на НЗОК”, трябва да запишем така: “, или едно яйце, ока картофи или едно лебе”. (Оживление в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, ще започна с това, което каза доктор Константинова, защото считам, че на търговски дружества в парламента не трябва да отговарям или да разговарям изобщо с тях.
    Госпожо Константинова, подкрепих това, което господин Додов предлага, със съзнанието, че има неща, които от гледна точка на пациента са по-целесъобразни. Далеч съм била от мисълта да обидя точно Вас, но, проследявайки колко пари се дават по различни пътеки за различни специалности за малко хора, които надхвърлят милиони, не мога да не скрия, че част от депутатите-лекари в парламента си правят закони и лобират за себе си. Това не е тайна за никого, но съвсем не съм визирала Вас. Затова споменах друго нещо, за което Вие казахте, че не се е говорило днес тук.
    Що се отнася до това, което каза доктор Адемов, много добре знам, че половината българи са освободени от тези потребителски такси, но знам и че другата половина не са.
    И още нещо знам, доктор Адемов, дано Вие да не го знаете, за да не ме репликирате по този начин. Знам, че много голяма част от общопрактикуващите лекари не отчитат това и прибират тези пари. Това се получава, защото цялата информационна система е гнила, защото няма ред, няма механизми за проследявания.
    РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Да работят без пари?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не да работят без пари. Вие през цялото време говорихте само и единствено за пари и то пари, които трябва да получи единствено и само лекарското съсловие, медицинското съсловие, на които – хвала и почест доземи.
    Тук става въпрос за гражданите на България, за качеството на услугите и за това, което спокойно можем да си позволим с гласуването днес в промените за Закона за здравното осигуряване. Явно е, че пациентите малко по-малко се чуват отколкото специалистите и трудно могат да се преборят, защото в случая Вие се явявате като едни таксиметрови шофьори – единни и сплотени, да не би случайно да накърним някого. Няма да накърним никого, въпросът е да има качество на услугата, въпросът е да има прозрачна отчетност и парите, които се дават, да отиват целесъобразно, а не да се пълнят нечии джобове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Не се чувствам таксиметров шофьор, госпожо Масларова! Да си имаме уважението! Нямаше да взимам думата, но не можете да се отнасяте така с лекарите! Откъде-накъде ще ги наричате едни или други? Не казвам, че това е нещо лошо, но, моля Ви, въздържайте се от квалификации и не обобщавайте така всички в залата!
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ти се изказа по този въпрос, защо ставаш да се изказваш пак?
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Не съм се изказвал по този въпрос, сега ще се изкажа! И недейте да злоупотребявате с търпението на Народното събрание! Как може така?!
    Аз, казва, като ходя на общо практикуващ лекар, да взема талон… Госпожа Масларова не е ходила никога на общопрактикуващ лекар, винаги е ходила в Правителствена болница. А ако беше отишла, щеше да разбере, че за стоматолог не се взема талон, а достъпът до стоматолога е свободен. Но тя това не го знае, защото никога не е ходила.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Сигурен ли си?
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Обаче излиза тук и казва: аз като ходя така, аз като ходя така…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тя има здрави зъби, затова.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Никъде не е ходила! Въобще не е стъпвала при общо практикуващ лекар, а може и да не се е записала.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз давам пример!
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: И излиза тук пред Народното събрание и ми говори от името на пациентите, и си въобразява, че ни разкъса сърцата. Я погледнете какъв текст е предложила?
    Искам да се обърна към председателя на Народното събрание – господин председател, този текст не е гледан на първо четене! Въобще чл. 37 не е разглеждан в нито един от предложените законопроекти! Той се предлага само за второ четене. Трябва ли изобщо да се подлага на гласуване такъв текст?
    Следващият въпрос. Говори се за потребителска такса. Вие не предлагате да се махне потребителската такса, вие предлагате Народното събрание всяка година да дискутира колко да е потребителската такса, да губи по един, два, три, по пет дни. Бих приел – кажете, дайте да намалим наполовина тази потребителска такса, дайте да я фиксираме, да кажем, че е един лев и точка, независимо от минималната работна заплата, да го обсъдим веднъж завинаги и да кажем – това е! А вие какво ни предлагате – всяка година, като се приема бюджета, тук да има един ден дебати колко да е потребителската такса? И ще се надцакваме тук: аз предлагам един лев, аз давам 30 ст. Това ли е държавническото решение на този въпрос? Защото вие точно това ни предлагате! Потребителската такса има своя смисъл, друг е въпроса, че тя до голяма степен се обезсмисли, защото на практика повечето болни са освободени от потребителска такса, ако трябва да кажем истината. Друг е въпроса дали си знаят правата и дали могат да ги отстояват. Но на практика тези, които ходят най-често на лекар, са освободени от потребителска такса – хронично болни, възрастни, не знам какви, деца и то не остана кой да плаща. Тези, които трябва да плащат, не ходят на лекар, защото са по презумция здрави.
    И накрая искам да обърна внимание и на самия текст, който сте предложили. Погледнете как звучи текстът – може ли това нещо да бъде записано в закон?
    Ще го прочета целия, слушайте внимателно. Няма логика в самото изречение: “Физическите лица заплащат получаването на здравни услуги при всяко посещение при изпълнител на медицинска помощ заплаща потребителска такса, чийто размер …” И думите са сбъркани по род, не съответстват – едното е в мъжки род, другото е в женски род, едното е членувано, другото не е членувано. Има граматически грешки.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Казах, че има редакционни грешки. Янаки Стоилов го каза, ама ти не беше в залата!



    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Така че, уважаема госпожо Масларова, нека да си имаме уважението. Подкрепете когото искате, това е Ваше право – мое право е аз да реша кого да подкрепя. Нека се въздържаме от квалификации за едната професия, за другата професия. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.) Като говорите за лобисти, посочете ги поименно. Не казвайте тук: всички, които се изказват от тази трибуна, са лобисти, защото това не е така просто. Просто не е така! (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, госпожо Масларова, нека да не е от място, много Ви моля.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Кажете го за ин витро, кажете го за екс витро, но недейте да правите такива обобщения и квалификации – да вкарате всички в кюпа, което просто не е така.
    Аз завършвам с това, спирам да си говоря с госпожа Масларова. Каквото имах да й кажа, го казах вече от трибуната на Народното събрание.
    Завършвам с това, уважаеми господин председател, моля да ми кажете, тъй като Ваше задължение е да следите за спазването на правилника, трябва ли в този случай да се гласува текстът, който не е гледан на първо четене? Въобще този член не е гледан, той по никакъв начин няма отношение към духа на закона, защото се отнася за един проблем – потребителски такси. Въпросът с потребителските такси не е третиран в нито един от законопроектите, които са гледани на първо четене. Те имаха съвсем друг предмет на дейност, нищо общо няма нито с духа, нито с предмета, нито с конкретни текстове, които са гледани на първо четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Смятам, че задължение на специализираната комисия е да прецени доколко направените предложения са обхванати от предмета на регулиране и са във философията на закона, приет на първо четене. Така че нека всяка комисия да има това задължение.
    Господин Миков има реплика.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин Кацаров, аз разбирам, че това предложение противоречи на духа на закона и духа на закона Вие в предишния парламент добре го очертахте. Колкото може повече да товарим потребителите на медицински услуги с пари. То звучи от всяко Ваше изказване. Без да искате, то се долавя.
    Вторият принципен въпрос. Вие, лекарите, сте най-активни, когато става въпрос за медицинските неща и в предния парламент пак така беше. Вие забъркахте лекарите в здравната реформа, от която после вашите колеги идват при нас – не лекарите – да ни казват, че те имат проблеми. Вие въобще не се интересувате от проблемите на пациентите.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вие съдебната система оправихте ли, господин Миков?
    МИХАИЛ МИКОВ: Само че като народни представители вие представлявате всички български граждани. Те повечето, за съжаление, са пациенти. Ако бяха повечето лекари, чудно би било. (Реплики.) След като констатирате, че тази потребителска… Доктор Адемов преди малко каза, преди Вас, че плащат 50%. Вие казахте, че почти всички са освободени и почти никой не я плаща. Вие сте все специалисти от тази комисия, които тук формирате в основна степен волята и решението на парламента. Защо толкова години не вземете да я махнете, господин Кацаров? Ето, д-р Адемов казва, 50% не плащат. Вие казвате: почти никой не я плаща. В същото време спорите за някакво намаление. Това, че не сме лекари, не значи че не разбираме от елементарна аритметика и не можем да преценим кога заблуждавате залата. Престанете вие да ни казвате дали ние имаме право да се интересуваме от тези неща, като не сме лекари. Пациенти сме и повечето български граждани са пациенти. Като станат повечето лекари, тогава сигурно вашите мнения ще бъдат много резонни. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика.
    Втора реплика – не виждам.
    Господин Игнатов, процедурен въпрос – заповядайте.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин председател, това, което не можа да направи председателят на комисията и ние затова му искаме оставката – за неговата слаба работа вече една година, именно допускайки такива текстове, които не са гледани на първо четене, няма ги в законопроекта, които разсейват народното представителство от основната задача, която, пак повтарям, беше как да се съберат вноските от българските граждани. Къде сега – нерде Шам, нерде Багдад, вноската, другият вика – детските лекари, третият сега ще каже за не знам кое от системата. Ето го хаосът – той е пред вас.
    Затова, господин председателю, заедно с Вас да направим следното: да прекратим дебата по тази точка, да гласуваме бързо “против” и да вървим нататък, защото часът е 13,00.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има предложение за прекратяване на дебатите по тази точка – едно предложение, което е съобразено с нашия правилник.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): По тази точка от дневния ред или по този параграф?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, моля Ви.
    По този параграф има предложение да се прекрати дебатът.
    Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на господин Игнатов.
    Гласували 145 народни представители: за 137, против 7, въздържал се 1.
    Това предложение се приема, д-р Игнатов.
    Сега подлагам на гласуване направеното предложение за нов § 3а на госпожа Масларова и господин Стоилов, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте тяхното предложение.
    Гласували 146 народни представители: за 39, против 92, въздържали се 15.
    Предложението за този нов параграф не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Предложение на народния представител Атанас Щерев за създаване на § 3а.
    Комисията приема предложението. Ще го изчета впоследствие.
    Предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за създаване на нов § 3б:
    “§ 3б. Чл. 39 се изменя така:
    “Чл. 39. (1) Всички лица, действащи като осигурители по този закон, са длъжни всеки месец до 20-о число на следващия месец да предоставят на обслужващата информационна система информация за начислените осигурителни вноски идентификационен код (ЕГН) на осигурените лица.
    (2) Информация за бъдещи периоди при направени авансови вноски представя само ако осигурителните вноски са действително начислени и преведени.
    (3) Обслужващата информационна система поддържа безплатна информационна електронна страница, която дава за осигуреното лице информация за:
    1. наличието на признат осигурителен статут в Националната здравноосигурителна каса и осигурителни права, прекъснати или непрекъснати към определен месец и година;
    2. информация за отнети осигурителни права – период и основание;
    3. начислените осигурителни вноски към месец и година;
    4. невнесените начислени осигурителни вноски в Националната здравноосигурителна каса по месеци и години;
    5. информация за изпълнителите на медицинска помощ, отнасящи се до осигурителните права на лицето.
    (4) Информация за осигурителните права на конкретно физическо лице може да получи всеки изпълнител на медицинска помощ от обслужващата информационна система по всяко време на денонощието чрез телефон, факс, SMS или друг вид договорен в НРД информационен способ.
    (5) Осигурените лица, задължени да се осигуряват по този закон, получават всяка година до 30 март информация на хартиен носител за начислените, внесени и отразени в персоналния регистър вноски, както и за правата, които може да ползват от Националната здравноосигурителна каса съгласно Националния рамков договор в съответствие с индивидуалния си статут.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията предлага да се създаде нов § 3:
    “§ 3. В чл. 39 се правят следните допълнения:
    1. В ал. 1 след думите “Всички лица” се добавя “с изключение на лицата по чл. 40, ал. 4”.
    2. В ал. 3 след думата “лицата” се добавя “по ал. 1”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
    Господин Янаки Стоилов – заповядайте.

    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, това е следващ проблем в темата за подобряване на здравното осигуряване в частта за здравните вноски. Този текст изцяло е посветен на определяне на задълженията за информиране и за събиране и използване на информацията за здравните вноски и оттам за здравноосигиурителния статус на лицата. Той се отнася както до по-доброто информационно обслужване от страна на Националния осигурителен институт, така и на самата Национална здравноосигурителна каса. Това, което чухме в комисията по повод на предложения текст е, че точно този модел на информиране, на събиране, използване и доставяне на информацията на потребителите се прилага и сега.
    Искам да припомня, че Законът за здравното осигуряване няма правилник за приложение. Тоест по необходимост някои разпоредби, които се отнасят към прилагане на съществуващите текстове, трябва да залегнат тук. И ако тази практика наистина трябва да бъде утвърждавана и развивана, тя може да намери своето законодателно изражение, т.е. да не бъде оставена само на практиката или на добрата воля на тези, които организират събирането и използването на информацията. А знаем, че точно пробивите в системата на информацията и липсата на достатъчно кореспонденция между информационните системи на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса са една от причините за проблемите, които възникват във връзка със здравното осигуряване, а оттам и с ползването на медицинските услуги от страна на гражданите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Има ли други желаещи народни представители? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване.
    Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов за новия параграф, което предложение не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 27, против 88, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 3.
    Моля, гласувайте предложението на комисията.
    Гласували 111 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 15.
    Параграф 3 се приема.
    Имате думата по процедурен въпрос, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е, тъй като този закон очевидно предизвиква огромен интерес в залата и доста бурни дебати, няма да ни стигне времето до 14,00 ч. да приключим с него, а това е много належащо. Затова моето предложение е днешното пленарно заседание да бъде удължено с един час – до 15,00 ч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложение за удължаване на пленарното заседание с един час.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 96, против 16, въздържали се 12.
    Предложението се приема.
    Днес работим до 15,00 ч.
    Второ предложение? Пак за работа ли, господин Цеков?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Познахте, господин председател. Благодаря за възможността.
    Уважаеми колеги, днес поради огромния интерес към здравното осигуряване остана недогледан Закона за бюджет на държавното обществено осигуряване. Същото очаквам да се случи утре със Законопроекта на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. С оглед на това, а и с необходимостта тези закони да бъдат приети преди да започне второто четене на бюджета за Република България за 2005 г., аз искам да направя още едно предложение за извънредно пленарно заседание в събота тази седмица от 9,00 до 14,00 ч. със следния дневен ред:
    1. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
    2. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
    3. Второ четене на Законопроекта за политическите партии – продължение. Там има четири текста, по които трябва да се произнесем.
    4. Проект за бюджет на Българската народна банка за 2005 г.
    5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
    6. Второ четене на Законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Както разбирам, ще трябва да заседаваме и в неделя, защото в събота няма да се справим.
    Имате думата за противоположно процедурно предложение, господин Панталеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Не е разумно да правим заседание в събота, уважаеми колеги. Много по-добре би било да заседаваме във вторник през целия ден, или ако това не ви харесва, допълнително ще направим предложение заседанието да бъде в понеделник следобед. В събота не е удачен ден за заседание. Вече сме си направили други програми. Понеделник също е работен ден. Така че предлагам да отхвърлим това предложение и да се насочим към началото на следващата седмица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има противоположно процедурно предложение – в събота да няма пленарно заседание.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Валени Цеков в събота да има пленарно заседание от 9,00 ч. сутринта с дневния ред, предложен от господин Цеков.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 166 народни представители: за 111, против 46, въздържали се 9.
    Предложението е прието.
    В събота ще има пленарно заседание.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По § 4 е направено предложение от народния представител Валери Цеков, което е подкрепено от комисията.
    Предложение от народния представител Недялко Калъчев, което също е прието.
    И предложение от народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов:
    В чл. 40 се правят следните промени:
    а) алинея 1 придобива следния вид:
    “Чл. 40. (1) Индивидуалният размер на здравноосигурителна вноска се определя по реда на чл. 29, ал. 3, както следва:
    1. авансовата месечна индивидуална вноска се определя върху получения месечен доход или декларирания осигурителен доход, в зависимост от това дали лицето е наето или самонаето;
    2. окончателният размер на годишната осигурителна вноска се определя на основата на всички доходи, декларирани по Закона за облагане доходите на физическите лица, като обхваща периода, през който е упражнявана дейността;
    3. облагаемият доход при самонаетите лица се намалява с нормативно признатите разходи за съответната дейност;
    4. в облагаемите доходи не се включват доходите от наем и тантиеми (по чл. 34 от ЗКПО)”;
    б) текстът на ал. 2 се изменя така:
    “(2) По-малък размер на здравноосигурителните вноски се дължи, когато физическите лица не попадат под изискванията на т. 1-4 от предходната алинея”;
    в) алинеи 3, 4, 5 и 6 се изменят така:
    “(3) За лицата по точки 1 и 9 от ал. 2 осигурителната вноска е в размер, определен със Закона за бюджета на НЗОК.
    (4) Осигурителната вноска се отнася в срок, както следва:
    1. авансовата месечна осигурителна вноска се внася до 10-о число на месеца, за който се отнасят;
    2. годишните (изравнителни) се внасят в сроковете за внасяне на данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица.
    (5) Минималният и максималният размер на месечния осигурителен доход не може да бъде по-малък или по-голям от определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За специфичните случаи се прилагат размерите, определени изрично в закон.
    (6) Когато осигурителната вноска е поделена между осигурителя и осигуреното лице, при наетите лица съотношението се определя със Закона за държавния бюджет.”
    Комисията не приема това предложение.
    Комисията предлага окончателна редакция на § 4:
    "§ 4. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) в т. 1 след думите "търговски дружества" се добавя "лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване";
    б) т. 3 се изменя така:
    "3. за лицата, работещи без трудово правоотношение:
    а) ако не се осигуряват по реда на т. 1 и 2 и получават възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на ал. 4;
    б) ако са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи, независимо от размера на полученото възнаграждение;
    в) осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 от възложителя до десето число на месеца, следващ този, за който се отнасят";
    в) в т. 7 думите "които не са в трудови правоотношения" се заменят с "които не получават възнаграждения за извършвана дейност".
    2. В ал. 2 т. 4 се изменя така:
    "4. гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не се осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги."
    3. В ал. 2 се създава т. 9 със следното съдържание:
    "9. съпрузите на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии – за периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетение по чл. 233 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението."
    4. В ал. 3 думите "точки 2-8" се заменят с "точка 2-9"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Първо, подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Янаки Стоилов и Емилия Масларова, което не е прието от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 114 народни представители: за 38, против 76, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към предложението, което е на вносителя, в окончателната редакция на комисията.
    Моля, гласувайте този параграф в окончателната редакция на комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 17.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По § 5 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което комисията приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 5:
    "§ 5. Създава се чл. 40а:
    "Чл. 40а. (1) Българските граждани, включително тези с чуждо гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление в Националния осигурителен институт.
    (2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на шест последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40.
    (3) Извън случаите по ал. 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на дванадесет здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за Бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
    (4) Сумите по ал. 3 се внасят по реда на чл. 41.
    (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Само се чудя първото изречение не можеше ли да бъде малко по-смислено? – "Българските граждани, включително тези с чуждо гражданство". Не звучи добре, господин Ценков. На мен не ми харесва.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Вероятно се има предвид, господин председателю, тези, които пребивават в България постоянно.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Те не са български граждани.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Те не са български граждани, но пребивават постоянно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Защо така трябва да го кажете - “Българските граждани, включително тези с чуждо гражданство”?
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Постоянно пребиваващи в България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На мен не ми харесва, но в комисията сте си го харесали.
    Имате думата. Предложете нещо, за да звучи по-добре.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
    Вероятно комисията е имала предвид всички български граждани, включително тези с чуждо гражданство, които постоянно пребивават в Република България.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това са термини.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ето, господин Пантелеев чудесно забелязва, че това са термини.
    Това може да се поправи по пътя на редакционните корекции, но обръщам внимание, че такива непрецизни формулировки на мен лично ми дразнят слуха.
    Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Има две възможности – или да става дума за постоянно пребиваващи чужди граждани, което е едната категория, или да говорим за български граждани, които имат двойно гражданство. Трябва да изясните за какво иде реч. Ако напишем "българските граждани" е ясно, че включваме и категорията, които са с двойно гражданство. Но, ако става дума за постоянно пребиваващите, те не могат да бъдат записани с "включително". Те са "и".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така е. Така че си изяснете концепцията. Може да бъде "лицата с българско гражданство", а дали имат и друго гражданство или нямат, това е единият подход, стига това да е целта на занятието. Така че моля ви, дайте някаква яснота тези, които сте в тази материя, за да знаем всъщност какво искаме да гласуваме.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Има вносители, господин председател, нека те да кажат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, има вносители. Само че това, което е предложено от комисията, се различава от текста на вносителя.
    Господин Христосков, бихте ли били любезен да внесете яснота какво гласуваме? Кои са тези, които ще имат задължението да осигуряват себе си и т.н.?
    Има думата господин Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Работната група от юристи от Националния осигурителен институт и от Министерството на здравеопазването, също така експерти към Народното събрание са имали предвид всички български граждани, включително и българските граждани, които имат двойно гражданство, тоест не само българско гражданство, но и друго гражданство. Това е била волята и смисълът по-скоро на вносителите. Ако има непрецизност аз ще предложа този да бъде смисълът и ако се налага някаква техническа поправка, тя да бъде направена. Но това е смисълът. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Българските граждани, включително и с двойно гражданство, би било изход от ситуацията, редакционно. Това предложение става ясно. Виждам, че няма вълнения в залата и ще гласуваме целия текст с тази редакционна корекция, която прави нещата по-ясни.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване този параграф в редакцията на комисията с тази корекция, която си позволих да направя от трибуната.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 100, против 4, въздържали се 20.
    Този параграф се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По § 6 има предложение на народния представител Алеко Кюркчиев, което комисията приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 6:
    “§ 6. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) създава се нова т. 11:
    “11. предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;”
    б) досегашните точки 11 и 12 стават съответно точки 12 и 13.
    2. В ал. 3 думата “лекарствата” се заменя с “лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели”.
    3. Алинеи 5 и 6 се изменят така:
    “(5) Националната здравноосигурителна каса съвместно с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България договаря с търговците на едро и притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, цените и условията на доставка до аптеката на конкретни лекарства, включени в позитивния лекарствен списък по чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, за които НЗОК напълно или частично заплаща.
    (6) След договарянето по ал. 5 Националната здравноосигурителна каса сключва с притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, договори за цените, а с търговците на едро на лекарства – договори за доставка до аптека на конкретните лекарства по ал. 1, т. 10.”
    4. Създават се алинеи 7 и 8:
    “(7) Медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели се заплащат от НЗОК, ако се отнасят за заболяване, включено в наредбата по ал. 3.
    (8) Условията и редът за договаряне на медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели се уреждат с наредбата по ал. 4.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми дами и господа, имате думата по § 6.
    Господин Калъчев, заповядайте.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Господин председател, ако, разбира се, събранието приеме, предлагам една редакционна добавка в алинеи 5 и 6, които са предложения на народния представител Алеко Кюркчиев.
    В окончателния вариант, в който комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция, в т. 3, която касае ал. 5 и 6, предлагам следното уточнение: “Националната здравноосигурителна каса съвместно с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България договаря с търговците на едро и притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина – дотук текстът е един и същ, и сега тук е фактически добавката, за която става дума – крайните продажни цени в аптека и условията на доставка до аптеката на конкретните лекарствени средства, включени в позитивния лекарствен списък по чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, медицинските изделия, диетичните храни за специални медицински цели, за които НЗОК частично или напълно заплаща.” Текстът по-нататък си е същият.
    И в ал. 6 отново след “чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, договори за крайните продажни цени в аптека, а с търговците на едро на лекарства – договори за доставка до аптека на конкретните лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по ал. 1, т. 10.”
    Това, което е редакционно различното е, че тук се казва “цена”, а в моето предложение става дума за “крайна цена”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не “цена”, а всъщност “крайна цена”, това е идеята Ви?
    Господин Ценков, заповядайте за реплика.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Уважаеми д-р Калъчев, Вие като либерално мислещ човек, нали се сещате, че това противоречи на чисто пазарните условия в България. Как така ще договаряме крайна цена? Още повече, тези две Ваши предложения в алинеи 5 и 6 променят смисъла.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има си наредба за пределните цени.
    ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Точно така.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Игнатов, заповядайте.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Доктор Калъчев, аз предлагам да оттеглите тези предложения. Ако имате почтеност, за което твърдите и от новата си партия, трябва да ги оттеглите, за да не нарушавате това, за което сме се събрали днес. За кой път да го повторя в залата днес?
    Защо защитавате един човек, след като Алеко Кюркчиев дори не си е направил труда? Защо ме карате сега оттук да кажа, че Алеко направи тези предложения под напора на чуждестранните вносители, че българските производители на лекарства не са съгласни с тази работа, че Алеко има аптеки и бензиностанции?! Сега това ли да говоря тук?
    Ние нали се разбрахме сутринта, че ще говорим на една-единствена тема, господин председателю. (Шум и реплики в залата.) И темата е, как да съберем вноските. Затова всяко едно друго отклонение, независимо от какви причини е продиктувано, бърка Народното събрание в най-важната му дейност, която трябва да свърши сега по този закон. Напишете други предложения, поправете закона януари, както искате го поправяйте, но днес ни оставете да работим, да направим нещо сериозно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Колеги, може би е необходимо да внеса малко яснота. Съжалявам, че го няма д-р Кюркчиев, който е вносител на текстовете. Редакционната поправка, която предлагам, е вследствие на разговорите ми със Съюза на фармацевтите. Те изразиха основателни опасения, че тези текстове биха дали възможност на Националната здравноосигурителна каса за тези лекарства, които се заплащат от нея, да разработва търгове, гонейки по-ниска цена.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи направо за колко пари става въпрос!
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Независимите фармацевти се опасяват, че големи търговски вериги от аптеки ще бъдат в привилегировани позиции.
    Извинявайте, д-р Игнатов, но аз се мъча да поправя някаква евентуална несправедливост, която би се появила. Текстовете не са по мое предложение. Така че съжалявам, но упреците – не към мен. Ако Народното събрание не ги възприеме, нямам нищо против. Това не са мои текстове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за процедура на господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
    Ще се опитам да успокоя залата. Процедурата ми е да прекъснем дебата, защото тези предложения на д-р Калъчев променят смисъла на направените и гласувани в комисията текстове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз като председателстващ парламента в момента ще взема отношение дали това е редакционна поправка или поправка по същество, но трябва да изслушам становищата.
    Вие направихте процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
    За обратно процедурно предложение има думата д-р Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Считам, че не е правилно така да се прекратяват разискванията. Въпросът е сериозен и е хубаво да се обсъди. Сега се изказа един човек, направиха се две реплики и прекратяваме разискванията. Тогава за какво се събираме изобщо?! Въпросът е сериозен, дори излиза от обхвата на гледания законопроект. По този въпрос имаше изслушване на директора на Националната здравноосигурителна каса в Комисията по здравеопазването. Хубаво е тези въпроси да бъдат обсъдени и дебатирани, за да може да се вземе правилно решение от Народното събрание.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но тези въпроси ги няма на първо четене!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията по § 6.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 163 народни представители: за 75, против 86, въздържали се 2.
    Това процедурно предложение не се приема.
    Следователно продължаваме разискванията по § 6.
    Давам думата на народния представител Емилия Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    В днешния ден и в този дебат наблюдаваме двойни стандарти, двойни аршини, но това е другата страна на въпроса. Сега се появяват текстове, които не са гледани в комисията. За други текстове тук се коментира, че след като не са гледани, не трябва да се обсъждат.
    Нямам нищо против да продължим да обсъждаме този текст, но искам да предупредя колегите, които не са от Комисията по здравеопазването, че с този текст реално ще се променят банковите сметки на някои наши колеги. С този текст реално ще се променят цените на лекарствата. Доколкото знам, договарянето с фармацевтичните фирми за следващата година е приключило. Дано да не бъркам, дано да съм лош пророк, но аз ви моля внимателно да следите текста. Предлагам той по принцип да отпадне. Става въпрос за т. 3.
    Бих си позволила да помоля и д-р Букарев да вземе отношение, защото ще се наложи догодина да имаме повече пари в Здравната каса за лекарствени средства.
    Колеги, настоятелно ви моля да гласуваме точка по точка и текстът на т. 3 да отпадне, защото това си е чиста проба лобиране от част от колегите, които освен че имат аптеки, имат и бензиностанции.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да ориентирам залата, ще приема процедурното предложение – да се гласува точка по точка.
    За процедурно предложение има думата д-р Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Господин председател, предлагам на колегите тези текстове, понеже и вносителят го няма, а и защото имаше изразен протест – това, което внасям като редакция, фактически е позицията на Съюза на фармацевтите в България…
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Защо чрез тебе?!
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Защото късно са разбрали поради факта, че те се появиха в комисията. На Вас ли да обяснявам, госпожо Масларова?! Вчера са разбрали хората. Затова предлагам да отложим и да не разглеждаме в момента тези текстове и да продължим по-нататък.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кои текстове? Параграф 6 ли имате предвид? Нека да уточним Вашето процедурно предложение.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ:Става въпрос за промяната в § 5 и 6, в окончателната редакция на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но § 5 вече е минал.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Предлагам да отложим гледането на § 6 в окончателната редакция на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах предложението Ви.
    Има думата за противно процедурно предложение господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Господин председател, правя противно процедурно предложение – да не прекратяваме разискванията, да продължим и да гласуваме текстовете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение, което квалифицирам по чл. 42, ал. 2, т. 4 – за отлагане на разискванията по § 6.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 148 народни представители: за 30, против 113, въздържали се 5.
    Това процедурно предложение не се приема.
    Давам думата на народния представител Антония Първанова.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, всеки път като започнем да правим поправки в Закона за здравното осигуряване, отнякъде започват да се пръкват текстове, които са много интересни и които ги няма и на първо четене. Струва ми се, че за пореден път тук се промъкна едно такова предложение и аз без да вземам отношение дали е правилно или неправилно, искам да разгледам аспектите на ефекта, които това предложение ще има.
    Не знам дали колегите са запознати с това, че цените, които се договарят, са цени на производител в Здравноосигурителната каса. Отделно имат надценка на търговец на едро. Отделно имат надценка на търговец на дребно. Горе-долу надценката на търговец на едро е 10-12% и от 20 до 25% е надценката на цената на търговец на дребно.

    С така предложените текстове не стига че с една предишна поправка бяха включени и Съюзът на стоматолозите в България и Българският лекарски съюз, забележете, да правят не какво да е, а да договарят цени на лекарства в Здравната каса, като че ли те имат някакво много специално отношение към производството на лекарства, та чак и цените им да договарят, сега в цялата тази процедура се включват и търговците на едро, които също трябва да договарят цени. И аз ви казвам, че след като веднъж цените са договорени с производителите, това, което могат да договорят търговците на едро, е очевидно търговската надценка за търговец на едро, което като краен ефект за бюджета ще доведе средно 10% увеличение на разходите за лекарства, т.е. около 24 млн. отгоре върху бюджета на Здравната каса.
    Ако мислите, че това е достатъчно основателна причина да изравним статута на всички търговци на едро, така че те да могат да си сключат задължително по закон, и то точно по този закон, договор със Здравната каса, непременно да могат да работят с всички производители и да получават средства. В момента практиката е такава, че производителят сключва договори с търговците, които счита, че предлагат достатъчно качествена услуга. Това е и пазарен механизъм, абсолютно нормален, всеки производител има право да си сключи договор с когото желае, за дистрибуция. С промяната на този закон ще означава, че производителят е длъжен да сключи договор с абсолютно всички търговци на едро и по този начин около 300-ата търговци на едро в България – големи, малки, средни и т.н. – всички те ще получат своето място под слънцето на Здравната каса.
    Аз не искам да квалифицирам практиките на Здравната каса, но те невинаги са от най-добрите, щом и в тази пленарна зала търпят критика. И все пак искам да ви обърна внимание, че едно увеличение на цените и на бюджета за лекарства с 24 млн. никак не е проста работа. И ако не искате отново да актуализираме бюджета на Здравната каса догодина по това време, по-специално в раздела “Лекарства” освен всички останали, то може и да подкрепим това предложение. Моят апел е: нека всички да си направят изводите за ефектите от предложението и да гласуват така, както считат, че ще имат по-малко главоболия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Реплики? Не виждам.
    Други желаещи народни представители да се изкажат?
    Господин Кенаров, заповядайте.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, в комисията ние разгледахме § 6 в неговите алинеи 5 и 6 във връзка с договорите, които Националната здравноосигурителна каса подписва за цените на лекарствата и условията на тяхната доставка. Тогава обаче направихме много сериозен дебат, в който казахме, че цена сама по себе си не съществува никъде в света, тъй като дали я купуваш на дребно, дали я купуваш на едро или я правиш като държавна поръчка, тя има различни измерения. Разбрахме се, че Националната здравноосигурителна каса отделя около 250 млн. лв. за лекарствени средства. Ако бъдат определени и количествата по отделните групи, тогава цените наистина ще паднат дори под пределно допустимите цени, регистрирани в България. И това го искаме абсолютно всички.
    Поради което, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, ви предлагам чисто редакционно, за да бъде ясен и смисълът на това, което комисията гласува в залата и което Игнатов и Кацаров предлагаха, когато говорим в ал. 5, че се договарят по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина цените, количествата и условията, тогава става ясно, че ако имаме големи количества договорени по определена позиция, цените падат. Предлагам след цените да бъде добавено “количествата”. Тогава наистина ще имаме по-справедливо разпределение на лекарствения пазар.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Други народни представители? За процедура – има думата господин Валери Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председателю, тъй като по този въпрос очевидно има известна неяснота за това как в момента протича процедурно договарянето на лекарствените средства и условията за доставка, аз правя предложение да чуем едно кратко изложение от директора на Националната здравноосигурителна каса как в момента това се извършва и да видим дали има необходимост за промяна в този регламент.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се. Доктор Букарев, заповядайте.
    ИВАН БУКАРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената ми възможност да дам някои пояснителни бележки преди да вземете решение по повдигнатия казус. Ние не сме изненадани от това предложение, доколкото в течение на година производителите предлагаха нещо подобно, но в приетата от Министерския съвет Наредба за реда и условията за договаряне тази постановка отпадна. И след като тя отпадна, ние сега провеждаме нашата процедура по договаряне, като се договаряме единствено и само с производителите или с упълномощените от тях лица – притежателите на разрешение за употреба и на упълномощените от тях лица. По такъв начин ние даваме право на всеки производител да дистрибутира своята стока с който търговец на едро той пожелае, като той може да определи с търговеца своите взаимоотношения и да заложи в техните договорни отношения изискванията, които ние поставяме.
    Възприемането на предлаганата постановка – промяната на тази наредба и на тези условия, ще има два негативни ефекта върху нашата досегашна дейност.
    Първо, касата ще бъде принудена да се занимава с още около 300 потенциални търговци на едро, с които да договаря процеса на дистрибуция.
    Второто, по-негативно последствие ще бъде, че процедурата по договаряне на тези лекарства ще се удължи на два пъти с още няколко месеца и това, което се гласува като нов позитивен списък, не може да бъде реализирано до една година, доколкото ще се правят процедури по договаряне с производители и след това процедури по договаряне с търговци.
    Това са нашите кратки разяснения. Между другото, процедурата, която завърши тези дни, вчера имаше пресконференция, може би сте обърнали внимание, показа, че сега възприетият начин доказва своята практическа полза и върви без значими отклонения както във финансов аспект, така и в аспект на организация на дистрибуция на стоките. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Букарев, извинявайте, не можах да разбера, Вашето мнение е да отпадне т. 3?
    ИВАН БУКАРЕВ: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отпадне т. 3. Благодаря Ви.
    Преминаваме към гласуване.
    Първо предложението на народния представител д-р Калъчев не е редакционно по смисъла на чл. 71, ал. 2 от нашия правилник, тъй като допълването на “крайна цена” изменя смисъла на текста, който е предложен. Така че това предложение, тъй като не е редакционно, не мога да го поставя на гласуване.
    Също така не мога да поставя на гласуване предложението на народния представител Пламен Кенаров, тъй като то също не е редакционно, а допълва още един елемент от договора. Сега е “цени и условия”, народният представител Пламен Кенаров иска да въведем и трети елемент – “количество”. Това не е редакционно предложение и също няма да го поставя на гласуване.
    Както вече обявих, § 6 ще бъде гласуван точка по точка.
    Първо, поставям на гласуване § 6, т. 1, така както е предложена от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
    Точка 1 на § 6 е приета.


    Поставям на гласуване § 6, т. 2 от предложението на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 6, т. 2 е приет.
    Сега поставям на гласуване спорната т. 3.
    Направено е предложение от народния представител Емилия Масларова за отпадане на т. 3. Чухте и мнението на д-р Букарев.
    Гласуваме най-напред предложението за отпадане на т. 3.
    Гласували 141 народни представители: за 103, против 38, въздържали се няма.
    Точка 3 отпада от § 6.
    Поставям на гласуване § 6, т. 4 така, както е редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
    Точка 4 е приета.
    А сега, за протокола да бъде ясно - § 6 е приет без т. 3, която отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: “§ 7. В чл. 55, ал. 2, т. 7 думите “и консумативи” се заменят с “медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели”.”
    Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов, което не са гласували, защото отпадна – то е във връзка с § 1, така че да не се подлага на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, няма да бъде гласувано.
    Все пак, да отразим това в протокола – Емилия Масларова: не подлежи на гласуване нашето предложение. Нали така?
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители по § 7. Надявам се, че той е безспорен. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 7 така, както се предлага от комисията.
    Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
    Параграф 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: “§ 8. В чл. 56, ал. 1 след думата “лекарствата” се поставя запетая и се добавя “медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели”.”
    Предложенията на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов не са подлагани на гласуване в комисията, поради това, че § 1 отпадна – тяхното предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, за текста на § 8. Няма желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте § 8.
    Гласували 110 народни представители: за 106, против 3, въздържал се 1.
    Параграф 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Уважаеми господин председател, комисията приема предложението по § 9, но той влиза в § 19 от Преходните и заключителните разпоредби, където ще бъде изчетен основно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Минаваме на § 10.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По § 10 има предложение на народния представител Атанас Щерев, което комисията предлага.
    Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов, което комисията не приема – чл. 109 придобива следния вид:
    “Чл. 109. (1) Наетите лица, за които е налице начисляване на осигурителните вноски, дори когато същите не са внесени, не губят осигурителните си права.
    (2) Начислените осигурителни вноски са дължими.
    (3) При различия между информацията за действително постъпилите осигурителни вноски информацията по персоналните регистри в полза на направените вноски осигурителните права не се губят.
    (4) Допуска се разсрочване на начислените осигурителни вноски за размер преди дванадесетмесечен предходен период по сключен договор между РЗОК и осигурителя. За разсрочените осигурителни вноски се дължи лихва за забава в размер не по-малък от основния лихвен процент за страната.”
    Комисията не приема тези предложения.
    Има предложение от народния представител Недялко Калъчев - в § 10, чл. 109, ал. 1 цифрата “3” се заменя с “6”, а цифрата “15” се заменя с “36”.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 10:
    “§ 10. Член 109 се изменя така:
    “Чл. 109. (1) Осигурените лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите платени за оказаната медицинска помощ не се възстановяват.
    (2) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права.
    (3) Алинея 1 не се прилага за лицата по чл. 40а.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
    Да се отбележи в протокола: народният представител Недялко Калъчев оттегля предложението си.
    Има думата народният представител Емилия Масларова да защити направеното от нея предложение.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми колеги, зная, че този предложен от нас текст няма да може да получи консенсус и одобрението на залата, затова се насочвам към текста, който е окончателният – предложението на комисията и който не зная защо – нещо аналогично има в предложението на доктор Калъчев, а той го оттегли – може би тук има някакви други идеи и виждания, но колеги, забележете, тук става въпрос за осигурени лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими вноски. Значи, те трябва да внесат три дължими вноски и веднага автоматично влизат в системата.
    Уважаеми колеги, тук се отнася и за тези хора, които са в странство, не са в България.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Алинея 3 се изключва.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да. Извинете.
    Значи става въпрос за три дължими вноски. Това са 36 лв. Общо взето – това са 36 лв. Срещу 36 лв. хората влизат в системата, ползват една висококвалифицирана услуга, защото не се знае по коя пътека ще им се наложи да минат и след това, ако следващите 15 месеца не се разболеят, после могат да внесат пак само 36 лв. и отново да влязат в системата, тоест аз смятам, че това е един много либерален режим, който демотивира една много голяма част от гражданите.
    Моето редакционно предложение е – в окончателния текст на комисията да бъде не три вноски, които пак повтарям, са само и единствено 36 лв. срещу което човек влиза и ползва всички услуги в системата, а да бъдат 12 месеца. Поне 144 лв. да внесе, за да знае, че когато влезе в системата в крайна сметка тя е и солидарна. Смятам, че това е по-справедливо. Ако това го приравните в евро ще видите, че 36 лв. са цената на една бира и едно кафе и имаш право да влезеш в здравната система. Така че според нас и според мен лично, аз съм го съгласувала с господин Стоилов, ние предлагаме да са не 3, а да са 12 месеца.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масларова, 12-месечни осигурителни вноски за периода от 15 месеца, така ли?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: За последните 15, да. Защо?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питам.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Защото в противен случай си мисля, че една голяма част от хората просто ще са демотивирани, след като могат да влязат в системата по този начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрахме Вашето предложение.
    Заповядайте за изказване, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Госпожо Масларова, длъжен съм да коментирам Вашето предложение сега, защото според мен Вие не сте схванала смисъла на чл. 109. Член 109 е член, който трябва да накаже в кавички онези лица, които трябва да се осигуряват за здраве, когато те не плащат своите осигурителни вноски. Предложението, което прави комисията, е още на третия месец, на третата невнесена осигурителна вноска те да загубят осигурителните си права. Тоест Вие разсъждавате в обратен порядък. Тук не става дума за възстановяване на права, а за губене на права. Това, което Вие предлагате, води точно до онова, от което се боим – хората да престанат да внасят осигурителни вноски, защото Вие допускате те да не внасят 10-11 месеца и да ползват през това време здравно осигуряване.
    Смисълът на този чл. 109, който е в Административните и наказателни разпоредби, е: когато не внесете три поредни вноски в последните 15 месеца, вие да загубите права. Колкото по-рано загубите права, толкова по-дисциплиниращ ефект има този член върху хората, които трябва да се осигуряват.
    Така че може би тук нещо Вие не сте схванала в този текст. Пак казвам, тук става дума за загубване и наказание тогава, когато хората не си внасят осигурителните вноски. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по § 10?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз оттеглям моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие оттегляте Вашето предложение, но не и предложението, което писмено сте направили.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов, което е направено писмено и тук беше докладвано от комисията.
    Гласували 100 народни представители: за 24, против 74, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на комисията, както беше докладвано тук.
    Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
    Параграф 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: “§ 11. В Допълнителната разпоредба се създава т. 21:
    “21. “Диетични храни за специални медицински цели” са група храни със специално предназначение, които са произведени или съставени за задоволяване на специфичните хранителни потребности на пациенти и се използват под медицинско наблюдение.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
    Заповядайте, господин Кюркчиев.
    АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги, недопустимо е Здравната каса да изплаща храни, хранителни добавки, консумативи и медикаменти. Това е недопустимо, защото това просто ще източи Касата.
    Какво значи “хранителна добавка”, какво значи “храна”? Днес е храна, утре не е храна. Черният хляб също е храна за диабетици, но значи ли, че Касата трябва да купува черен хляб на диабетиците? Това е нещо, което е недопустимо да влезе в закона. Ако се говори за лобизъм, точно това е големият лобизъм в този законопроект – вкарването на храните, добавките, консумативите, като нещо, което Касата трябва да изплаща. Ако вие наистина искате да видите Касата фалирала един хубав ден, гласувайте този член, гласувайте тези неща да влязат като разплащане на Касата. Такива група храни със специфични въздействия няма. Няма определение, няма дефиниция какво значи това. Това значи, че всеки един ще си определя сам какво значи това нещо.
    В комисията ясно и точно казахме, че трябва да има точна дефиниция какво значи това нещо. Такава дефиниция няма. Тя не може да бъде създадена и с наредба от министъра, това трябва да бъде разписано в закона. И след като не е разписано ясно и точно в закона, подобно нещо не може да залегне, всеки го тълкува така, както намери за добре. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по § 11? Параграф 11 се опитва да даде дефиниция за диетични храни.
    Господин Цеков, заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Аз може би не разбирам съвсем добре какво има предвид колегата Кюркчиев, но искам да кажа, че тук гласуваме текст на една Допълнителна разпоредба по нещо, което вече сме приели в този закон, а именно, че Касата ще заплаща диетични храни за специални медицински цели. Тази Допълнителна разпоредба е написана, за да стане ясно какви са тези храни. Естествено, че не могат да бъдат изброени, но те не са много, не повече от десетина вида.
    Накрая на Допълнителната разпоредба има едно ясно указание – това са храни, които се използват под медицинско наблюдение. В този смисъл аз мисля, че е по-добре да я има все пак тази, може би непълна, разпоредба, нищо не пречи тя да бъде променена, отколкото да няма никаква разпоредба, която да указва какво все пак е това нещо “диетични храни” за специални медицински цели. Пак повтарям, тук става дума, че това са храни, които са за специално предназначение. В медицината има ясни параметри кои са те и се използват под медицинско наблюдение, тоест под лекарски контрол.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Кажи една такава.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Госпожо Масларова, една такава диагноза е “фенилкетонурия”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е храната?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Храните са такива, които не съдържат аминокиселини, които да имат кетонови връзки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички разбрахме какво казахте.
    За реплика думата има д-р Кюркчиев.
    АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Аз разбирам загрижеността за децата, болни от въпросното заболяване, което на вас не е ясно и не може да бъде ясно, защото това не ви е професия – фенилкетонурията, но тук въпросът е за храни, а не за заболяване.
    Днес може да се определи, че това е храната. Утре ще се появи друга храна. Третия ден ще се появи трета храна. Вие знаете какво става на пазара. Един вид луканка ли се продава на пазара? Има различни видове сирена. Фирми различни – храни различни. Тук става дума за нещо много ясно и точно – в този закон няма дефиниция за какво трябва Касата да плаща. Днес е едно, а утре е друго.
    И това не може да се дефинира. Това, че е под медицинско наблюдение, не значи абсолютно нищо. Всичко е под медицинско наблюдение.
    Това обяснение на Валери Цеков просто не хваща декиш за хора, които нормално мислят и знаят за какво става дума. Това си е чиста търговия. И това не е само за храните, това е и за консумативите, които вървят по същото перо, защото за тях пък няма абсолютно никаква дефиниция. Днес е един, утре е друг. Съжалявам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
    Заповядайте за дуплика, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Ще бъда максимално кратък, господин председателю, за да не губя време.
    Само да обърна внимание: в § 2 към дейностите и лекарствата, които заплаща Касата, добавихме “медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели”. Смятам, че в закона трябва да има някакво указание какво точно са тези медицински храни. Отпадне ли тази Допълнителна разпоредба, няма да бъде ясно и тогава ще изпадне хипотезата, която развива тук господин Кюркчиев, т.е., няма да е ясно за какво се плаща.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване на предложението на комисията по § 11.
    Гласували 107 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 36.
    Параграф 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Има предложение по § 11 на госпожа Масларова и господин Стоилов, но на основание на чл. 71, ал. 2 от правилника не е разглеждано.
    Има предложение на народния представител Недялко Калъчев:
    “§ 12. Параграф 11 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя.”
    Комисията приема предложението на вносителя за § 12, който става § 13:
    “§ 13. В § 19а, ал. 9 от Преходните и заключителни разпоредби изречение второ се отменя.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
    Поставям на гласуване § 12 и § 13.
    Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
    Параграфи 12 и 13 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
    Комисията подкрепя предложението за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
    “§ 13. (1) Лицата, които дължат повече от три здравноосигурителни вноски до влизането в сила на този закон, възстановяват здравноосигурителните си права, ако заплатят до 31 януари 2005 г. еднократно сума в размер на три здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
    (2) Заплащането на сумата по ал. 1 не погасява задълженията на лицата за здравноосигурителни вноски.
    (3) Сумите по ал. 1 се внасят по реда на чл. 41.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калъчев, поддържате ли Вашето предложение? Значи трябва да го прочетем.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Има предложение на народния представител Недялко Калъчев:
    В Преходните и заключителни разпоредби в § 13 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създават се нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
    “(2) Лицата, които дължат повече от три здравноосигурителни вноски към 1 февруари 2005 г., възстановяват здравноосигурителните си права, ако заплатят до 31 април 2005 г. еднократно сума в размер на три здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
    (3) Лицата, които дължат повече от шест здравноосигурителни вноски към 1 май 2005 г., възстановяват здравноосигурителните си права, ако заплатят до 31 септември 2005 г. еднократно сума в размер на шест здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.”
    2. Алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 4 и 5 и в тях думите “по ал. 1” се заменят с “по алинеи 1, 2 и 3”.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема предложението на вносителя за § 13, който става § 14.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Недялко Калъчев да обоснове своето предложение.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Моето предложение само разширява предложението, което е подкрепено от комисията. Хипотезата, която се развива в първата част на § 13, е към м. януари да плащаш три вноски и възстановяваш правата си. Аз давам възможност за още две стъпала. Ако залата реши да го подкрепи и осъзнае какво се опитвам да кажа, да го подкрепи. Ако не го подкрепи – по-зле за осигурените. Въпросът е следният. Ако след това към м. април 2005 г. можеш отново да възстановиш права, само че вече ще внесеш шест вноски, ако и дотогава не си се натутуркал, има трета възможност, която казва, че към края на м. септември внасяш следващите вноски и пак възстановяваш права. Не мисля, че ще се случи нещо ужасно, ако дадем възможност това да се случва по този стъпаловиден механизъм. Тази година – 2004 г., опитът с трикратното отлагане на влизането на санкцията “загуба на права” показа, че НОИ успя да събере за Касата от порядъка на 40 и нещо милиона лева в повече. Вчера гласувахме актуализацията на бюджета, което показва, че подобен механизъм на поетапност на санкциите е по-добър, отколкото твърдите и безапелационни санкции.
    Затова ви моля, въпреки становището на комисията, да подкрепите интегрирането на целия § 13, т.е. това, което се прави в подкрепената част, да подкрепите и другите две предложения. Според мен те ще дадат добър шанс на хората, които не са осигурени, да си заплатят вноските и да си възстановят правата. Не виждам какво от философията на първото предложение се различава с второто и третото.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Недялко Калъчев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 33, против 44, въздържали се 20.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за § 13, който става § 14, както и на заглавието – “Преходни и заключителни разпоредби”.
    Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
    Параграф 14 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: “§ 14. (1) За лицата, които по реда на § 13 са възстановили здравноосигурителните си права, чл. 109, ал. 1 се прилага от 1 януари 2006 г.
    (2) Осигурените лица по ал. 1, които не заплатят повече от три здравноосигурителни вноски за периода 1 януари 2005 г. – 1 януари 2006 г., заплащат оказаната им медицинска помощ на изпълнителите.”
    Комисията приема предложението на вносителя за § 14, който става § 15.
    “§ 15. Лицата по чл. 40, ал. 2, т. 4, които до влизането в сила на този закон дължат повече от три здравноосигурителни вноски, възстановяват здравноосигурителните си права след 1 януари 2005 г. при внасяне на първата вноска за сметка на републиканския бюджет.”
    Комисията приема предложението на вносителя за § 15, който става § 16.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 16, който става § 17:
    “§ 17. Българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на този закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до Националния осигурителен институт.”
    Предложението на народния представител Недялко Калъчев по § 17 е прието от комисията и в окончателната редакция § 17 става § 18:
    “§ 18. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 85б, ал. 1 след думите “лекарствените продукти” се добавя “медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели”.
    2. В § 10а, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби думите “до 31 декември 2004 г.” се заменят с “до 31 декември 2006 г.”.
    3. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина в § 37 думите “от 31 декември 2004 г.” се заменят с “от 31 декември 2006 г.”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези параграфи. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте текстовете от § 14 до § 18 включително.
    Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
    Тези параграфи до 18 включително са приети.
    Вижте, определени параграфи от даден законопроект могат да се оттеглят от вносителя до приемането им на първо четене. Така че предлагам § 18 да отпадне. Разбирате ли? Това е всъщност становището на комисията. Параграф 18 на комисията, а и на вносителя, да отпадне.
    Моля, гласувайте за отпадането на § 18.
    Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
    Параграф 18 по доклада, така както е по вносител, отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: “§ 19. (1) До изграждане на информационна система Националната здравноосигурителна каса предоставя на изпълнителите на медицинска помощ и аптеките на електронен или хартиен носител информация относно:
    1. Осигурените лица, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите за оказана медицинска помощ или лекарства за домашно лечение с валидност четири месеца след предоставянето на информацията. Ако здравноосигурителният статус на лицето се различава от списъка на Районната здравноосигурителна каса, то за окончателен се приема заверката в здравната книжка на лицето, извършена в РЗОК или РУСО, с валидност четири месеца след датата на заверката.
    2. Информация за лицата до 18- и над 65-годишна възраст, осигурени за сметка на републиканския бюджет, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите за оказана медицинска помощ или лекарства за домашно лечение с валидност шест месеца.
    3. Информация за лицата с нарушен здравноосигурителен статус – ежемесечно.
    4. Информацията по т. 1, 2 и 3 се предоставя за целия масив по региони – РУСО и РЗОК, на магнитен, оптичен или хартиен носител, или Интернет. Информацията по т. 1 и 2 служи за целите на плащанията на НЗОК с корекция по т. 1, изречение второ, към изпълнителите.”
    Комисията предлага да се създаде § 20:
    “§ 20. В Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България в чл. 242 ал. 4 се отменя.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
    Заповядайте, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Искам да взема отношение по § 19 на комисията, като бързам да направя едно уточнение, че този текст беше разгледан в комисията по предложение на господин Калъчев. Както стана дума, в § 9 се прие, че трябва да бъде разгледан и приет в Преходните и заключителните разпоредби.
    Когато разглеждахме този текст, по служебни причини нямаше присъствие в комисията нито от страна на Националната здравноосигурителна каса, нито от страна на Националния осигурителен институт. По-късно, след като вече беше приет този текст, стана дума и с директора на Касата, и с управителя на Националния осигурителен институт и се изясни, че всички тези хипотези, които са предложени да бъдат решени в § 19, всъщност са разрешени от около месец насам в един Меморандум за разбирателство и взаимно сътрудничество, може би те ще кажат по-добре, подписан между Националната здравноосигурителна каса и Националния осигурителен институт.
    Така че там не само че са уредени тези хипотези, но те са разгледани по-детайлно, и, разбира се, са включени много други хипотези, които тук липсват.
    В тази връзка бих искал да помоля да чуем едно изказване по този въпрос на управителя на НОИ или пък на директора на Националната здравноосигурителна каса, няма значение, но това тук да стане ясно. Искам да кажа, че няма нужда от съществуването на такъв параграф в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване и аз предлагам той да отпадне.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да чуем специалистите.
    Доктор Букарев, заповядайте.
    ИВАН БУКАРЕВ: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да дам кратко разяснение, което да обоснове предложението за отпадане на този параграф. Обмяната на информация между Националната здравна каса и изпълнителите на медицинска помощ, засягаща здравноосигурителния статус на лицата, е отразена в рамковия договор и в указания към него, а обмяната на информация между Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса е регламентирана в меморандум, подписан между двете институции, към който има две допълнителни споразумения, третиращи точно тези въпроси. По тези причини ние смятаме, че законът ще бъде утежнен, а сега има действащ механизъм практически, който урежда обмяната на тези информационни потоци.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): До изграждането на информационната система.
    ИВАН БУКАРЕВ: До изграждането, разбира се, на информационната система. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Предлагам да се вслушаме в становището на специалистите.
    Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител господин Цеков за отпадане на § 19.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 26.
    Параграф 19 отпада.
    Сега гласуваме § 20, така както е предложен от комисията.
    Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
    Параграф 20 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    За мен е удоволствие, че ще прочета последния § 21:
    “§ 21. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 4, т. 1, б. “б” (относно т. 3) и § 4, т. 2 (относно т. 4), които влизат в сила от 1 януари 2005 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, по последния § 21 има ли желаещи? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
    Параграф 21 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
    Да благодарим на народните представители от Комисията по здравеопазване, както и на всички народни представители, които участваха активно в приемането на този важен за всички български граждани закон.
    Остават точно 20 минути.

    Можем да продължим. Виждам, госпожа Радева е тук, готова да започнем с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2005 Г.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Ние гласувахме чл. 1 с всичките алинеи и с всички предложения на народни представители. Сега сме на чл. 2.
    “Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд “Пенсии” по приходите на обща сума 2 714 074,4 хил. лв., както следва:” в таблицата, която ще бъде дадена за приложение към протокола.
    “(2) Приема бюджета на фонд “Пенсии” по разходите на обща сума 3 752 421,0 хил. лв., както следва:” в таблицата, която е неразривно приложение.
    “(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и бюджета на фонд “Пенсии”, както следва: 265 852,7 хил. лв.
    (4) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Пенсии”, както следва: минус 772 493,9 хил. лв.”
    По чл. 2 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров:
    В чл. 2, ал. 2, Раздел ІІ “Разходи”, група А – дейности 501: “Пенсии”, числото на тирето “пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и за индексиране и компенсиране на пенсиите и добавките към тях в размер на 3 142 313,6 хил. лв.” да се замени с “3 342 313,6 хил. лв.”.
    В чл. 2, ал. 4 числото “минус 772 493,9” да се замени с “минус 972 493,9”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
    Господин Димитров, заповядайте.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което правим в чл. 2, засягащ бюджета на фонд “Пенсии”, беше споменат при обсъждането на предходния член. Искам още веднъж да повторя аргументацията и, ако считате, че тя е достатъчно мотивирана, да подкрепите предложението, което ние правим. Това предложение е за фиксиране на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 105 лв.
    Искам да ви кажа, че това предложение засяга над милион и 200 хил. пенсионери. От 2 млн. 300 хил. пенсионери около 1 млн. 200 хил. са в доходната ниша между 60 и 100 лв. Прагът на бедността е около 105 лв.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сто и два лева.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Около 105, да не спорим за 3 лв. Тоест на 1 млн. 200 хил. пенсионери са под прага на бедността. Те очакваха един период от началото на пенсионната реформа, когато ще има стабилизация. Те очакваха с надежда когато един министър всяка година откриваше 250 хил. работни места, спомняте си, когато точно рязко паднаха заетите, осигурените. Твърде дълго очакват тези хора, за да ги държим под прага на бедността. Всички ние знаем как може да се издържа със 100 лв. доход семейство, къща и всичко останало.
    Тоест предложението, което правим, отново повтарям, засяга 1 млн. 200 хил. пенсионери. И отговорът от последните 6-7 години: “Няма пари!”, едва ли задоволява вече някого. Не може към физическото оцеляване на 1 млн. 200 хил. човека да бъде подходено с остатъчен подход.
    Приканвам ви да подкрепите предложението, което направихме, което е с изключително голям социален ефект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
    Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 2? Няма.
    Поставям на гласуване първо предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, както беше докладвано тук от председателя на комисията и аргументирано от народния представител Димитър Димитров.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 129 народни представители: за 51, против 67, въздържали се 11.
    Предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров не се приема.
    Заповядайте за процедура, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Понеже резултатът е почти равен, предлагам да го прегласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
    Поставям още веднъж на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 136 народни представители: за 49, против 81, въздържали се 6.
    И този път предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров не се приема.
    Поставям на гласуване чл. 2 така, както е предложено от комисията.
    Гласували 132 народни представители: за 86, против 41, въздържали се 5.
    Член 2 е приет.
    Заповядайте за процедура, господин Пантелеев. (Реплики от мнозинството.)
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Трябваше поне едно предложение да бъде прието. Нито едно от нашите разумни и изключително оправдани предложения не беше прието.
    Както се вижда с просто око, в залата нямаме необходимия кворум. Затова моля, проверка на кворума, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 9 мин. до 15,00 часа.
    Има няколко съобщения, които трябва да направя, има насрочени и заседания на комисии от 15,00 ч.
    Утре парламентарният контрол ще започне с изслушване на заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно доклада за изпълнение стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД и оценката на възможностите за оздравяване и възстановяване дейността на предприятията в незадоволително финансово състояние, внесен в Народното събрание на 19 ноември 2004 г.
    След изслушването на актуални въпроси и питания ще отговарят: министър Лидия Шулева, министър Филиз Хюсменова, министър Васил Иванов-Лучано и др.
    Утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,52 ч.)

    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Гадар Хачикян

    Наим Наим

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания