Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, събота, 11 декември 2004 г.
Открито в 9,00 ч.


11/12/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
    Секретари: Гадар Хачикян и Весела Лечева

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание – 11 декември, събота.
    Господин Цеков, заповядайте да направите процедурно предложение. Единствено пленарната зала може да реши дали е коректно или не.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, позволете ми да предложа да направим едно малко разместване в дневния ред.
    От вчера останаха четири параграфа от Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., което е втора точка в дневния ред. Предлагам ви да завършим този законопроект, след което да преминем към Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви за предложението.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за разместване на първа и втора точта.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 180 народни представители: за 139, против 29, въздържали се 12.
    Процедурното предложение се приема.

    Преминаваме към:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2005 Г. - продължение.
    Госпожо Радева, заповядайте да представите останалите параграфи от вчера.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
    "17. Чл. 100 се изменя така:

    "Осъвременяване на пенсиите
    Чл. 100. Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, равен на сбора от 25 на сто от нарастване на осигурителния доход и 75 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.".
    18. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения:
    а) ал. 4 се изменя така:
    "(4) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по съдебна регистрация, на постоянния му адрес, на друг адрес, деклариран в НОИ, или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, Интернет-страницата на НОИ или в общината или в кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.";
    б) в ал. 5 след думата "разпореждания" се добавя "и декларации за дължими осигурителни вноски по чл. 5, ал. 4, т. 2" и се създава т. 4:
    "4. Агенцията за държавни вземания – за лицата, които имат задължения само по чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.";
    в) в ал. 11, изчерение първо след думата "приходи" се добавя "и трансфери от Националната здравноосигурителна каса".
    19. В чл. 113
    а) заглавието се изменя така "Лихви по вземания на Националния осигурителен институт и Допълнителното задължително пенсионно осигуряване";
    б) след думите "държавното обществено осигуряване" се поставя запетая и се добавя "за допълнителното задължително пенсионно осигуряване".
    20. В чл. 157:
    а) ал. 1 се изменя така:
    "(1) Размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване е:
    1. за универсален пенсионен фонд:
    а) за 2005 г. – 3 на сто;
    б) за 2006 г. – 4 на сто;
    в) от 2007 г. – 5 на сто;
    2. за професионален пенсионен фонд:
    а) 12 на сто – за лицата, работещи при условията на І категория труд;
    б) 7 на сто – за лицата, работещи при условията на ІІ категория труд.".
    б) създава се нова ал. 2:
    "(2) С размера на осигурителните вноски по ал. 1, т. 1 се намаляват осигурителните вноски по чл. 6, ал. 1 за лицата, родени след 31 декември 1959 г.";
    в) досегашните алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 3, 4, 5, 6 и 7.
    21. В чл. 168, ал. 1:
    а) в т. 1 думата "работа" се заменя с "осигурителен стаж" и думите "част първа" се заменят с "по чл. 68, ал. 1-3".
    б) в т. 2 думата "работа" се заменя с "осигурителен стаж", а думите "част първа" се заменят с "по чл. 68, ал. 1-3".
    22. В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби:
    а) в ал. 2 числото "0,3" се заменя с "0,2";
    б) в ал. 3 числото "0,1" се заменя с "0,2".
    23. В § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби думата "всяка" се заменя с "предходната";
    24. В § 11а от Преходните и заключителни разпоредби се създава изречение второ:
    "За тези лица срокът по чл. 171, ал. 1 започва да тече от 1 януари 2004 г.";
    25. В § 22 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 7:
    "(7) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
    Уважаеми народни представители, имате думата по този пространен параграф с няколко предложения по него.
    Господин Димитров, заповядайте.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашите предложения са по § 4. Има някаква техническа грешка в доклада. Не са по § 1, а са по § 4.
    Имаме две предложения. Едното е за отпадане на т. 10. И второто е за създаване на нова т. 12а със следното съдържание: "Шесмесечният период за придобиване на правото започва да тече от датата на връчването на изискуемия по този закон документ за случаите, когато е необходимо изричното становище на трето лице (ТЕЛК, експертиза и т.н.)".
    Действително комисията по принцип е приела нашето второ предложение за нова точка. И това е добре, тъй като решава един проблем, който досега създаваше условия за незачитане правата на лица, които се пенсионират за инвалидност и, за които поради една или друга причина ТЕЛК бавеше документите.
    Ние приемаме варианта, който комисията е формулирала по нашето предложение за създаване на нова алинея, а именно: "Пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) за отпускане на пенсията."
    Смятаме, че в тази формулировка е добре и аз, господин председател, предлагам в окончателната формулировка на комисията на тази ал. 2 към чл. 94 накрая да отпаднат думите "за отпускане на пенсията". Текстът да спре до "ТЕЛК (НЕЛК)".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Коя точка беше това?
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Точка 15 в чл. 94 на окончателния текст на комисията по § 4. Текстът така става по-чист.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това редакционно ли е?
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да, редакционно е. Не променя същността на текста, напротив, прави го по-стегнат и по-ясен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, разбирам.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По нашето първо предложение за отпадане на т. 10, което не е прието. Става дума за въвеждането на една нова норма, която досега не е съществувала в Кодекса за обществено осигуряване. Новата норма фактически лишава лицата, които са се осигурявали дълго време, от придобиване на пенсия за инвалидност при условие, че вече имат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считаме, че това ощетява осигурените лица, независимо, че към момента на придобиване правото за пенсия по инвалидност, те вече са придобили правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считаме, че с присъствието на този нов текст се ощетяват правата на тези лица и незаслужено се създават трудности и допълнителни условия за отпускане на пенсия за инвалидност. Това е един от аргументите ни т. 10 на § 4 от предварителния проект да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Други желаещи?
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не за първи път в тази зала се правят изменения с преходните и заключителните разпоредби на един закон в друг закон. Тук имаме доста обширно изменение в КСО, направено в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. Макар между двете материи да има много пряка връзка, утре по същия начин можем да изменим Търговския закон със Закона за спорта, защото и там могат да се появят търговски дружества.
    Но не това е основата на нещата, които искам да изложа пред вас. По-скоро искам по този начин да мотивирам едно процедурно предложение, господин председателю, което беше гласувано, но може би е забравено от залата – по чл. 1. Предложението беше от господин Пирински – да се гласуват текстовете поотделно, тъй като в различните предложения, които са направили нашите колеги, има някои рационални моменти, които частично са приети или отхвърлени. Ако гласуваме целия параграф ан блок, фактически ще подминем две трети от материята.
    Във връзка с това искам да защитя част от предложението на госпожа Росица Тоткова в неговата неприета част – в пенсионния резерв да се прехвърлят натрупани средства по индивидуалните партиди на осигурените лица при отпускане на допълнителна пожизнена пенсия за старост и от него да се изплащат пенсиите на тези лица. Промяната е необходима, тъй като използването на пожизнените пенсии от универсални фондове и формирането на резерви за тази цел трябва да се съобразят с утвърдената международна практика. Регламентацията, която има в момента в КСО по тази материя, застрашава сериозно интересите и стабилността на системата и интересите на пенсионерите. В този смисъл това противоречи на принципите на капиталовото осигуряване. На базата на дефинираните вноски съответно се изразяват твърде големи съмнения за възможността дадената система да работи както от наши, така и от чужди експерти.
    В случая предложенията на госпожа Тоткова от т. 10 до т. 14, които засягат тази материя, не са приети от комисията, но смятам, че те заслужават внимание.
    Затова предлагам всички предложения, направени от вносителите, да бъдат разглеждани поотделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли казали още веднъж предложението си, господин Нихризов?
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Всички предложения, направени по точките, както беше гласувано предложението по чл. 1 на господин Пирински, да бъдат гласувани…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате тези предложения на госпожа Тоткова, които са 14 на брой…
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: И част от тях са приети, неприетите да бъдат подложени на гласуване отделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре.
    Други желаещи за изказване?
    Заповядайте, господин Клингов.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, аз ще се опитам да защитя едно предложение на господин Севлиевски, направено по § 4, което касае начина, по който се индексират пенсиите. Това предложение не е прието от комисията и в момента ситуацията е следната:
    Пенсиите се индексират с по-голяма тежест от инфлацията и с по-малка тежест от нарастването на осигурителния доход, което при поетите ангажименти да държим ниска инфлация и да не нарастват доходите, ще отвори много ножицата между работещите и пенсионерите. Затова в повечето държави по света е прието т.нар. “златно швейцарско правило” – индексирането на пенсиите да бъде разпределено поравно между инфлацията и нарастването на осигурителния доход в съотношение 50:50.
    Ако бъде прието това предложение, при равни други условия това ще струва на държавата за тази година още около 17 млн. лв.
    Понеже е почти сигурно, че управляващото мнозинство няма да подкрепи това предложение, дали е възможно, госпожо председател, да го подложите на гласуване със следната уговорка: ние сме съгласни, ако това предложение бъде прието, то да влезе в сила от 1 януари 2006 г.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Индексациите са от 1 юли.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Да, но ако влезе в сила от 1 януари 2006 г., ще хване индексирането от 1 юли 2006 г. спрямо пенсиите към 31 декември 2005 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не Ви разбрах. Това предложението на господин Севлиевски ли е?
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Нали накрая във всеки закон последната разпоредба е: “Законът влиза в сила от…”. Предлагам колегите да подкрепят това предложение и след това да добавим, че то ще влезе в сила от 1 януари 2006 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи в момента правите редакционна корекция в предложението на господин Севлиевски, което не е подкрепено от комисията. Така ли да разбирам?
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Отправям молба към колегите да бъде подкрепено това предложение с уговорката, че сме съгласни то да влезе в сила от 1 януари 2006 г., което да бъде записано в последния параграф - § 8: “Законът влиза в сила от 1 януари с изключение на…” и да се добави “този текст ще влезе в сила от 1 януари 2006 г.”. Иначе текстът да си остане така, както е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако се приеме, да.
    Заповядайте, госпожо Радева.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, предложението е разгледано много детайлно в комисията. Естествено, всички специалисти в Пенсионното осигуряване знаят предимствата на индексирането на пенсиите по “златното швейцарско правило”, само че при дадената икономическа ситуация не е възможно ние да си позволим приемането и прилагането на това правило, тъй като има подписан Меморандум между България и Международния валутен фонд. В него като критерий за изпълнението фигурира текстът на чл. 100 от КСО, а именно, че пенсиите ще се осъвременяват от 1 юли всяка календарна година, и то в съотношение 75 на сто от индекса на потребителските цени и 25 на сто от нарастването на средния осигурителен доход.

    Не е възможно да приемаме такъв текст, какъвто в момента предлага на залата господин Клингов, тъй като това в някаква степен предрешава и развитието на бъдещите преговори и подписани споразумения с фонда.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господин Клингов, Вие се обръщате и говорите за управляващото мнозинство в трето лице. Ама тя много смешна работа! Вие сте гласували за тези министри, вие подкрепяте тази политика, вие подкрепяте бюджета им, подкрепяте възловите им закони, правите сделки по отношение на служби или други операции и сега говорите за управляващото мнозинство в трето лице! Рано в събота ще стане лошо на някой народен представител от смях! Така че, обърнете се там, където договаряте гласуванията вие от Новото време и там си се договорете за пенсиите. Не може хем пенсионерите да кажат, брей, Новото време колко много ни защитава, хем да споделяте политиката на управляващото мнозинство. Е, не може, колкото и да се опитвате, това е изключително трудно, а за вас – невъзможно упражнение.
    Иначе е хубаво да се обсъжда и въпросът с тавана на пенсиите, и въпросът за преразглеждане – това са въпроси, които ще се дискутират от всички политически сили, може би в следващия парламент при една друга конфигурация, при друго мнозинство и при друга политика. Сега Вие просто в събота сутринта развеселявате пленарната зала!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Трета реплика – заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Клингов! Аз не виждам по-разумно предложение от това. Това е един от най-добрите варианти и най-приетите варианти в световната пенсионна система и практика – по този начин да се осъвременяват пенсиите. Много сме спорили по какъв начин трябва да го направим, така че да не се отваря ножицата между политиката на доходите на другите групи от населението и доходите, които получават хората за прослуженото си време и старост, тоест за участието си в осигурителната система. Много пъти сме коментирали дали това трябва да бъде съотношение 50 на 50, така както в случая господин Клингов защитава предложението на господин Севлиевски, който отсъства, или да бъде осъвременявана с процент от инфлацията, тоест ръстът на инфлацията плюс ръста на брутния вътрешен продукт. Има много различни варианти, които могат да бъдат предложени при решаване как да бъдат осъвременени пенсиите.
    Аз лично смятам, че това е едно много разумно предложение, едно изключително актуално предложение, изключително навременно предложение. И именно защото това е изключително навременно предложение, аз бих ви предложила да го направим още от 1 юни 2005 г. Защо да чакаме 1 януари 2006 г.? В крайна сметка ние обсъждаме бюджета за 2005 г. и не е нормално, няма такава практика в бюджета, който се гледа всяка година за година, ние да залагаме финансови параметри за следваща година.
    Така че аз изцяло подкрепям това ваше предложение, стига вие да го коригирате. Можете да го направите редакционно сега в момента, да бъде от 1 юни 2005 г. Тогава аз мисля, че всички ние в тази зала бихме го подкрепили. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Дуплика – господин Клингов, заповядайте.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря, госпожо председател, уважаеми колеги! Бих Ви помолил, госпожо председател, когато се взима реплика и тя не е по съществото на изказването на преждеговорившия, да спирате репликиращия, тъй като господин Миков си позволи да прави политически изказвания, а не да говори по съществото на предложението. Но за да не влизам в тона, бих Ви помолил просто по-нататък ако има такива изпълнения, да ги прекратявате в зародиш.
    По репликата на госпожа Радева. Аз, разбира се, не искам да прозвучи грубо, но нали, госпожо Радева, Вие не твърдите, че ние сме поели ангажименти пред Международния валутен фонд с всяка следваща година да се отваря ножицата между работещите и пенсионерите? Защото ако твърдите точно това нещо, това е много лошо и аз поне си го превеждам, че ако сме поели такъв ангажимент, той е точно такъв.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Меморандумите се подписват всяка година, господин Клингов, няма какво да ми вменявате думи, които не съм казала.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: А по изказването на госпожа Масларова. Аз много добре знам, госпожо Масларова, че е по-добре да влезе още тази година. Но си давам ясна сметка, че ако продължаваме да настояваме за това нещо, то няма да бъде прието. И не е вярно, че няма практика да се правят изменения за по-дълъг период от време, точно обратното, даже ако сме сериозни, трябва да правим изменения за по-дълъг период от време, за да има яснота.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние правим бюджет за 2005, а не за 2006 година!
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Госпожо председател, аз бих помолил, ако не е някакво нарушение на процедурата, в крайна сметка нашите гости от социалното министерство да вземат някакво отношение. Тук е управителят на НОИ, да кажат как е по света, как е по-справедливо, затова защото на мен ми се струва, че остане ли досегашното положение, каквито и меморандуми да сме поемали и т.н., всяка следваща година ножицата между работещите и пенсионерите ще се разтваря, а това го няма никъде по света.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли други желаещи да вземат отношение по този проблем? Няма желаещи.
    Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масларова и господин Димитров по т. 10 в частта, в която не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 160 народни представители: за 56, против 76, въздържали се 28.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Севлиевски, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 145 народни представители: за 33, против 71, въздържали се 41.
    Предложението не се приема.
    Тъй като предстои да гласуваме предложенията на госпожа Тоткова, моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Нихризов в частта, в която не са приети, да се гласуват точка по точка.
    Гласували 165 народни представители: за 72, против 78, въздържали се 15.
    Процедурното предложение не се приема.
    Господин Маринчев, имате думата да направите предложение за прегласуване.

    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Аз мисля, че предложението на господин Йордан Нихризов е съвсем нормално. Имам предложение, тъй като част от предложенията на госпожа Тоткова не са приети, те не са едно, а повечето – болшинството не са приети. Единадесет предложения не са приети, а три са приети. Мисля, че е логично да изразим волята си за всяко едно поотделно, а не всичките да бъдат в един кюп. Вярно е, че ще отнеме малко повече време, но поне ще стане ясно кое се подкрепя и кое не. Възможно е някой да гласува за едно предложение, а за останалите десет да не гласува или обратното. Мисля, че е нормално, няма да загубим толкова много време и мнозинството ще бъде наясно какви са неговите настроения.
    Предлагам да се прегласува и апелирам да подкрепим предложението на господин Нихризов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на господин Нихризов - предложенията на госпожа Тоткова да се гласуват точка по точка. Подлагам го на гласуване, защото и друг път сме имали такива прецеденти да гласуваме отделни точки поотделно.
    Гласували 174 народни представители: за 78, против 87, въздържали се 9.
    Процедурното предложение не се приема.
    Подлагам на гласуване предложенията на госпожа Тоткова в частта, в която не са подкрепени от комисията, а това са точки от 1 до 4, точки 6, 7, 10 до 14.
    Гласували 147 народни представители: за 58, против 86, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме предложението на господин Валентин Василев, което не е подкрепено от комисията по този параграф.
    Гласували 135 народни представители: за 43, против 79, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме предложението, направено от господин Димитър Димитров, в чл. 94, ал. 2 от текста на комисията да отпаднат накрая думите…
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Можем да подкрепим това предложение. Има логика. Не възразявам в окончателния текст на комисията да направим редакция така, както е предложил господин Димитър Димитров.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението на господин Димитър Димитров, което се подкрепя също от председателя на комисията, редакционно в текста на комисията да отпадне “за отпускане на пенсията”.
    Гласували 138 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 8.
    Тази редакционна корекция се приема.
    Моля сега да гласуваме § 4 в редакцията на комисията, заедно с току-що гласуваната редакционна промяна в него.
    Гласували 141 народни представители: за 121, против 16, въздържали се 4.
    Параграфът е приет.
    Госпожо Радева, моля да представите параграфи 5, 6 и 7 заедно.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
    “§ 5. Пенсиите на учителите, изплащани от Учителския пенсионен фонд, отпуснати до 31 декември 2004 г., се преизчисляват от 1 януари 2005 г. по реда на § 5, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    “§ 6. В чл. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 4:
    “(4) При предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председател комисията определя друг член за негов заместник, който изпълнява правомощията му до встъпване в длъжност на новия заместник-председател.”
    2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6.
    “§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Имате думата за изказвания по тези три текста от законопроекта.
    Господин Маринчев, заповядайте.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, много ви моля да вникнете в предложението по § 6. За пореден път, както каза и колегата Нихризов, с един закон се предлагат промени в друг закон, много често нямащи никакво отношение. В случая връзката е много, много слаба.
    За какво става дума? Променя се чл. 10 на Закона за Комисията за финансов надзор. Предоставя се право на комисията при предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на комисията, който по закона има свои правомощия и никой друг не може да го замества, дори и председателят, който е избран от Народното събрание, като заместник-председател отговаря за определено направление в тази комисия и изведнъж с вътрешно решение на комисията, тъй като да кажем той е напуснал по собствено желание, какъвто случай имаме в момента, когато един от заместник-председателите напусна още през лятото, и мнозинството до този момент не може да избере на негово място нов човек, комисията сама да се събере и да си определи един от нейните членове, който да изпълнява функциите на заместник-председател, да го определи като заместник-председател. По този начин се заобикаля решение на парламента, т.е. парламентът е избрал заместник-председателя и в един момент ще се окаже, че от решението на парламента може да не остане нищо, тъй като постепенно всички заместник-председатели са напуснали по една или друга причина, и вече парламентът не струва пукната пара в очите на тази Комисия за финансов надзор.
    Аз ще ви прочета чл. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор: “Председателят, заместник-председателите и другите членове на комисии се избират от Народното събрание”. Това го чета, за да не излезе, че сам си говоря. Вярно е, че в досегашния чл. 10, ал. 3 се казва, че когато заместник-председателят отсъства, това означава, че може да отсъства по болест или да излезе в платен отпуск, временно неговите функции могат да бъдат поети от друг, който изпълнява неговите правомощия при отсъствие, но само при отсъствие, а не когато е прекратен мандат.
    Моля ви, вникнете в това предложение. Смятам, че то е недопустимо! По този начин се подменя волята на Народното събрание. По този начин всички ние, седящи в тази зала, все едно, че не струваме пет пари. Ние сме избрали заместник-председателя, а излиза след това, че комисията ще подмени нашата воля.
    Това е моето предложение - § 6 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, добре.
    Господин Нихризов, заповядайте.

    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам отношение по същия повод, за който каза господин Маринчев. Неслучайно по предния параграф посочи, че с изменение в Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2005 г. ние правим фундаментални изменения в КСО, въпреки че има връзка. Сега вече в § 6 правим едно изменение в Закона за Комисията за финансов надзор. Господин Маринчев ви спомена – “заместник-председателите се избират от Народното събрание”.
    В дадения случай, понеже имаме прецедент за напуснал заместник-председател, ние решаваме да изменим закона заради него, за да можем да подминем едно решение на Народното събрание. Ако продължаваме по същия начин, утре с някой закон, примерно за спорта, както ви дадох пример, можем да тръгнем да изменяме Кодекса на труда, защото имало връзка, или пък да създадем правила за избиране на, да речем, комисия, свързана със сигурността.
    Уважаеми дами и господа, мисля, че е несериозно да решаваме тихомълком някъде между Преходните и заключителни разпоредби проблеми, които съществуват на практика. Затова господин Маринчев в своето изказване ви прочете точно текста, който съществува в съответния закон, а това е Закон за Комисията за финансов надзор. Нека самите ние не подценяваме собственото значение на Народното събрание като независим орган, който избира една или друга комисия, нейните членове и функциите, които им възлага. В противен случай с един или друг закон ние можем да закрием и смисъла на собствената си дейност.
    Уважаеми дами и господа, както и господин Маринчев, аз поддържам предложението § 6 да отпадне, тъй като неговото място не е в този Закон, подчертавам, за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г., а в измененията в друг закон. Не можем със закон, който се отнася за една конкретна година, поне това да правим – фундаментални предложения в друго законодателство. Не е логично според мен. Според вас – не зная.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за изказване, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми колеги, аз също заставам пред вас по този параграф и този въпрос. Един въпрос, който много често дискутираме, но, явно увлечени в други битови проблеми или някакви политически неща, пропускаме да влезем в същността и сърцевината на това, което се предлага, и това, което се иска да се заобиколи с едни такива преходни и заключителни, или промени в един друг закон.
    Колеги, аз много държа да чуете, че става въпрос с приемане на бюджета на Националния осигурителен институт да променим Закона за финансовия надзор. Повтарям, финансов надзор. Ако трябва, пак ще го повторя и ще кажа: финансов надзор. Даваме ли си сметка, че, именно защото някъде не сме променили някои други закони, до този момент има неизбрани четири институции и някои от тях не могат да функционират, включително и Комисията за защита от дискриминация, защото не може да се свърши договореността между политическите сили. Даваме ли си сметка, че ние самите се поставяме на течението на атаките от страна на гражданите, че сме безпринципни, че сме хора, които приемаме едно, а след това тихомълком го променяме, за да си решаваме собствени шуробаджаначески проблеми? Даваме ли си сметка, че това е едно недопустимо действие от страна на българския парламент – с бюджета на Националния осигурителен институт да променяме Закона за финансовия надзор? Как е възможно? В закона ясно е казано и беше прочетено от моите колеги, че става въпрос, ако отсъства заместник-председателят. Може ли човек, който е избран от парламента, от 240 народни представители да бъде заменен от комисията – единият напуска и другите да го изберат тихомълком? Как става това в една република? Как става в една парламентарна република?
    Аз настоятелно ви моля да помислите, че вие днес сте тук, утре може всички да не сме тук, може други да дойдат. Но, когато излезем пред хората, ние трябва да имаме очи, за да кажем: да, тук сгрешихме или не, това не го допуснахме, защото беше грешка.
    Настоятелно ви моля § 6 да отпадне, защото той действително е недопустим от гледна точка на законодателството, от гледна точка на парламентаризма, от гледна точка на морала. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаема госпожо Масларова, аз по принцип съм съгласен с това, че с един закон се подменя друг, който не е във връзка, и това е съвсем основателно да подкрепим отпадането на § 6. Но искам още един път да акцентирам, че ако приемем това решение – да остане § 6, ако остане, ние ще създадем възможност Комисията по финансов надзор да подменя решения на Народното събрание, което според мен въобще не може да бъде допустимо. Едно решение на Народното събрание е много по-висш акт, отколкото едно решение на Комисията по финансов надзор. И чисто формално променяме закона не за финансовия надзор, а за Комисията по финансов надзор. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказвания по тези текстове?
    Заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа, мисля, че става въпрос за една доста скандала ситуация, създала се в България в последните шест месеца. Става въпрос точно за заместника, който отговаря за застрахователния надзор. И въпросът освен кадрови, на управляващото мнозинство, на възможността да успее да постигне някакви договорености за, грубо казано, окомплектовка на висши държавни постове, има и своите съвсем реални измерения в практиката. Реално, застрахователната дейност в България е без надзор. Аз питам и може би всеки от вас трябва да се запита така ли ще влизаме в Европа? Създали сме комисия и такава важна дейност, през която годишно минават милиарди, уважаеми дами и господа, милиарди, е оставена без надзор.
    Възниква простият въпрос: какъв може да бъде резултатът от отсъствието на надзор? На този етап той е формален, защото застрахователните дружества не могат да правят никаква промяна в своите управителни органи, защото в закона е предписано, че това става с подписа на този заместник-шеф на Комисията по застрахователния надзор. Парадоксът на цялата ситуация е, че никаква отговорност и държавническо мислене няма, че тези дружества не могат да функционират. Това е първото.
    Вторият по-голям въпрос е, че тези дружества функционират извън параметрите, които гарантират стабилност на застрахователния сектор. Не знам дали сте се замислили по тоя въпрос – какво ще стане при едно ниско застраховане, с оглед овладяване на застрахователния пазар, когато утре настъпят застрахователните събития, които чисто статистически са еди-какъв си процент, който не може да се покрие от застрахователните вноски? Защото застрахователните дружества никой не ги контролира как определят застрахователните полици. И може да се получи така, че при настъпването на определени застрахователни събития да няма покритие на тия застрахователни събития в някои застрахователни дружества, които в стремежа си да поемат повече клиенти и парична маса, са подценили тоя риск.
    Аз мисля, че не може Народното събрание така безотговорно да си затваря очите пред тоя проблем и да подминава леко, да подмита под черджето въпроса, като предлага негов заместник, който изпълнява правомощията му до встъпване в длъжност на новия заместник-председател. Аз мисля, че това е безотговорна позиция.
    И предлаганият текст, и тези, които подкрепят този текст, трябва да са много наясно, че носят отговорността за това, което може да се случи в застрахователния сектор. Тук има хора икономисти, които са наясно колко пари и каква част от финансовата система е в застраховането. Важността на банковата система е ясна, но не по-малко ясна е и важността на застрахователния сектор. И кой утре ще отговаря пред тия хора, които са платили застрахователните си полици, чиито риск не може да бъде покрит от някои фалирали вече застрахователни дружества? Затова става въпрос, макар че на пръв поглед въпросът изглежда малък, дребен, кадрови или въпрос на някаква технология. Така че, уважаеми дами и господа, това не е решение и ние няма да го подкрепим. Тия, които го подкрепяте, обаче утре ще трябва да отговаряте и за това, което става в застрахователния сектор. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
    Други желаещи за изказване по тези текстове има ли? Няма.
    Моля, гласувайте § 5, който е подкрепен от комисията.
    Гласували 161 народни представители: за 130, против 8, въздържали се 23.
    Параграф 5 се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Нихризов, Маринчев и Масларова § 6 да отпадне.
    Гласували 171 народни представители: за 91, против 61, въздържали се 19.
    Предложението за отпадане на § 6 се приема.
    Моля, гласувайте § 7, който е подкрепен от комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 5.
    Параграф 7 се приема.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народния представител Георги Пирински – създава се нов § 8 със следното съдържание:
    “§ 8. В § 3 на Преходните и заключителните разпоредби от Закона за ветераните от войните числото “50” става “100”, а досегашният § 8 става § 9.”
    Това е във връзка с отхвърленото предложение на господин Пирински по § 3. То логически е свързано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На практика то логически е свързано и няма смисъл да го гласуваме.
    Господин Пирински, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Действително, както каза и госпожа Радева, това предложение е свързано с предложението, което вчера дискутирахме по ал. 3 на чл. 1, за трансфера, който е необходим като финансов ресурс, за да се реализира тази промяна в нормата на Закона за ветераните от войните, която предлагам.
    Вземам думата, госпожо председател, за да продължа малко дискусията, тъй като вчера и господин Христосков взе отношение по този въпрос, даде допълнителна информация на пленарната зала. Аз смятам, че тази информация още веднъж потвърждава необходимостта и целесъобразността от гласуването на този текст. Както той каза, става дума наистина не за 5, 7 или 9 хил., а за 40 и няколко хиляди пенсионери, които се водят като ветерани от войните. Очевидно не всички са били фронтови военнослужещи, били са във Въоръжените сили и че общата сума, за което става дума, като финансов ресурс е 15 млн. лв.
    Основният аргумент, госпожо председател, с който се отклонява това мое предложение, е, че се подготвя нов закон, който далеч по-широко ще уреди правата на ветераните от войните и няма смисъл от приемането на такава частична норма. Все пак нека пленарната зала да е наясно, че тази постановка за нов закон битува от 2001 г. Такъв законопроект беше внесен от Коалиция за България и той не беше разглеждан. През 2003 г., когато подновихме това наше предложение, тогава беше заявено, че е в активна фаза изготвянето на закон в Министерството на отбраната. Тогава нашите колеги се съгласиха да участват в доработката, доколкото разбирам от колегите, които са участвали в тази дискусия. Сега сме края на 2004 г. и такъв закон в пространството, в правния мир на България няма. Дори да приемем, че той ще бъде приет в началото на следващата година, за него няма пари. Той бюджетно е неосигурен. Така че, каквито и права да бъдат описани там, те ще си останат на книга и няма да бъдат реализирани.
    Повтарям отново, че това е в годината, когато цял свят ще чества 60 години от приключването на Втората световна война, където навсякъде ще има не един и два израза на признателност към онези, които са участвали в тази победа, а българската държава отново ще се яви с едни голи декларации, че уважава тези хора, че ги цени, че обществото им отдава дължимото и т.н. и ще ги остави без нито един материален израз на едно такова уважение.
    Това, за което става дума тук, е да получат към онази пенсия за осигурителен стаж и възраст, която имат, и размера на социалната пенсия, който е валиден за 2005 г. Никакъв проблем от гледна точка на консолидирания бюджет на страната не е това. Няма някакви непреодолими бариери да бъде разчетена такава сума.
    Ето защо, госпожо председател, аз още веднъж предлагам този текст да бъде гласуван, независимо че предложението за трансфера по ал. 3 на чл. 1 беше отхвърлено, има възможност Народното събрание още веднъж да прецени този въпрос, когато се гласува Законопроектът за държавния бюджет, който навярно ще започнем да разглеждаме на второ четене през следващата седмица и където фигурира същият трансфер, само че от страната на държавния бюджет. Ако днес Народното събрание със своя глас изрази волята си да има такава поправка в Закона за ветераните от войните, то нищо не пречи в доработката на държавния бюджет да бъде предвиден такъв допълнителен размер на трансфера от 15 млн. лв.
    Ето защо Ви моля, госпожо председател, да допуснете да бъде гласувано моето предложение и Народното събрание да прецени има ли то или няма място да стане норма. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Моля да гласуваме предложението на господин Пирински за създаване на нов § 8, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 164 народни представители: за 61, против 80, въздържали се 23.
    Предложението не се приема.
    Заповядайте, господин Кирилов.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, към това логично обяснение на господин Пирински бих желал да добавя нещо друго.
    С голяма вероятност се очаква именно на 9 май да подпишем договора за присъединяване към Европейския съюз – Деня на победата, Деня на Европа. Просто не мога да си представя как така машинално днес, а може би някои са все още непробудени, не съобразяват за какво става дума! Остават няколко месеца до този ден и не можем да съобразим нещо, което е просто елементарно, да отдадем нужното на тези хора, нужното, което се отдава в цяла Европа, където ветераните ги изваждат, срещат се, отбелязват публична почит към тях. Тук в момента става дума за нещо, което има не само политически характер. Моля ви още веднъж да помислите по този въпрос и да прегласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението на господин Кирилов за прегласуване на предложението на господин Пирински за създаване на нов § 8.
    Гласували 160 народни представители: за 72, против 77, въздържали се 11.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 5?
    Моля, гласувайте § 8, както го представи госпожа Радева.
    Гласували 133 народни представители: за 130, против 3, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Към законопроекта има Приложение 1 – “Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2005 г.”. Ще бъдат представени към протокола.
    Приложение № 2 “Диференцирани осигурителни вноски за фонд ТЗПБ – “Трудова злополука и професионална болест”.
    Приложение № 3: “План-сметка на фонд “Гарантирани вземания на работници и служители за 2005 г.”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Искам да чуя от парламентарната трибуна, че приложения 1, 2 и 3 във вида, в който са ни представени, са съгласувани с работодателите и синдикатите. Искам само да го чуя и да бъде протоколирано в стенограмата от днешното заседание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Апостолов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приложенията са разработени съвместно с представителите на националнопредставените организации на работниците, служителите и работодателите. Това бяха дълги дебати – още от м. април т.г. почти до м. септември – над 40 заседания в Министерството на труда и социалната политика. След това бяха приети в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания по тези предложения? Няма.
    Моля да гласуваме приложения 1, 2 и 3 ан блок.
    Гласували 114 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 28.
    Приложенията към законопроекта са приети.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати д-р Иван Букарев – директор на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Жени Начева и господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
    Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2005 Г.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.”
    По чл. 1 има предложения на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов:
    В чл. 1 се правят следните промени:
    а) в т. 1 числото “873 080 000” млн. да се замени с “1 122 852 840”, като в раздел “Приходи”, т. 1 “Здравноосигурителни вноски” числото “873 080 000” да се замени с “1 099 772 840”;


    б) в ал. 2 се правят следните промени:
    - числото "984 289 690" да се замени със "1 234 062 530";
    - в таблицата, т. ІІ – "Разходи", числото "982 889 690" да се замени с "1 232 662 530";
    - в таблицата, т. 1.5.6. числото "295 100 000" да се замени с числото "544 872 840";
    - в таблицата да се създаде нова т. 4 със следния текст:
    "4. Гаранционен фонд – 123 266 253."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Кръстьо Петков:
    1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните промени:
    а) "І. ПРИХОДИ" - от "873 080 000" става "913 080 000";
    б) "1. Здравноосигурителни вноски" – от "850 000 000" става "890 000 000".
    2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните промени:
    а) "ІІ РАЗХОДИ" – от "982 880 690" става "1 022 889 690";
    б) "1. Текущи разходи" – от "892 889 690" става "932 889 690";
    в) "1.5. Здравноосигурителни плащания" – от "858 600 000" става "903 600 000";
    "1.5.1. Здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ" – от "107 200 000" става "117 200 000";
    "1.5.2. Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ" - от "107 400 000" става "112 000 000";
    "1.5.3. Здравноосигурителни плащания за стоматологична помощ" – от "57 800 000" става "62 800 000";
    "1.5.4. Здравноосигурителни плащания за медикодиагностична дейност" - от "50 500 000" става "55 500 000";
    "1.5.5. Здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия" – от "245 000 000" става "250 000 000";
    "1.5.2. Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ" – от "295 100 000" става "305 100 000"."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на Стойчо Кацаров, Теодора Константинова и група народни представители:
    І. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    В ал. 1 числото "873 080 000" се заменя с "1 193 080 000".
    В таблицата по ал. 1 в ред "Приходи" числото "873 080 000" се заменя с "1 193 080 000";
    Добавя се нов ред с номер 4 с текст: "Субсидия от Министерство на здравеопазването", като в колоната "сума" се изписва числото "320 000 000".
    В ал. 2 числото "984 289 690" се заменя с числото "1 304 289 690".
    ІІ. В таблицата:
    - в ред "Разходи" числото "984 289 690" се заменя с числото "1 304 289 690";
    - в ред "Текущи разходи" числото "892 889 690" се заменя с числото "1 212 889 690";
    - в ред 1.5. "Здравноосигурителни плащания" числото "863 600 000" се заменя с числото "1 183 600 000";
    - в ред 1.5.6. "Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ" числото "295 100 000" се заменя с числото "615 100 000".
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Иван Козовски, Стела Банкова и Надка Пангарова:
    1. По чл. 1, ал. 1 общата сума на приходите "873 080 000 лв." се увеличава с числото 40 000 000 лв. и става "913 080 000 лв.", в това число т. 1 - "Здравноосигурителни вноски", сумата "850 000 000 лв." се увеличава с 40 000 000 лв. и става "890 000 000 лв."
    2. По чл. 1, ал. 2 – "Разходи", сумата "984 289 690 лв." се увеличава с 40 000 000 лв. и става "1 184 289 690 лв.", в т.ч. 1.5.6. – "Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ", сумата "295 100 000 лв." се увеличава с 40 000 000 лв. и става "335 100 000 лв."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
    "Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. по приходите на обща сума 873 080 000 лв.
    (2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса по разходите и трансфера на обща сума 984 289 690 лв.
    (3) Приема дефицит по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. в размер на 111 209 690 лв.
    (4) Дефицитът по ал. 3 се финансира за сметка на наличностите на Националната здравноосигурителна каса в БНБ."
    Таблицата с конкретното разпределение ще бъде приложена към протокола.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за изказване, госпожо Масларова.

    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашите предложения по приходната част са свързани с основни възражения по начина, по който е представен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
    Няма да спестя и днес да кажа, че вие бяхте свидетели колко спорове имаше по приемането актуализацията на бюджета за 2004 г., по факта, че няколко години подред отчетите на Националната здравноосигурителна каса не се приемат от Комисията по здравеопазване, че има твърде много проблеми, които стоят пред нас. И в никакъв случай ние не бихме искали да мултиплицираме някои от проблемите, които са създадени, в следващите години. Всичко това се прави не за да се противопоставим просто и единствено на поставения бюджет, а просто да се опитаме с общи усилия да направим една по-добра редакция и по-добър вариант на един бюджет, в който се внасят и в който се разпределят пари за най-ценното, което имаме – здравето. В крайна сметка това са обществени пари.
    За нас от левицата е заложено продължаването на практиката на финансиране на болничната помощ по два източника - единият от Националната здравноосигурителна каса и другият от Министерство на здравеопазването. Обаче от тригодишната практика след въвеждането на този начин на финансиране, ние сме свидетели на един-единствен резултат - на генериране на дефицит в болниците, без да могат ясно да определят причините, които ги пораждат.
    Не искам никого да обвинявам – нито министерството, нито Касата, нито работещите в болнични заведения, най-малко пациентите. Но това е факт. И всяка година накрая на годината допълнително се разпределят около 100 млн. лв. за покриване дефицитите в болничните заведения.
    Нещо друго, вие видяхте каква цифра се гласува при актуализацията на приходната част на бюджета за 2004 г. Не ви ли се струва, че сега предлаганите приходи от 873,080 млн. лв., за следващата календарна година отново предразполагат към едно събиране на значително повече приходи.
    Аз си спомням, че и при обсъждането на първо четене на законопроекта посочих, че има съществени разлики – разлики в доклада за държавния бюджет, в който номиналните доходи се увеличават с 8,4%. А, проследявайки начина на събиране на приходните осигурителни вноски в Националната здравноосигурителна каса се вижда, че там фактически доходите се увеличават под 5%. Каква е тази разлика – веднъж приходите в бюджета да са 8,4%, а изведнъж постъпленията, които пристигат пак от приходната част и от осигурителните вноски, да бъдат под 5%? Тук има една съществена разлика.
    Мисля си, че всъщност трябва отново да поставим и въпроса, който поставихме и предишния път в Закона за здравното осигуряване, а именно проблемът за създаване на гаранционен фонд. Там също в приходната част, в това, което ние регламентираме и обосноваваме пред вас, отново е включена тази сума и тя е един от факторите за повишаване на приходната част. Не бих искала действително да смятам, че единствено и само нашето предложение е вярно, но още повече не бих искала в началото на следващата година, в средата на следващата година да се получи така, че част от хората, които са били коректни платци към системата, именно защото няма такъв гаранционен фонд, да изпаднат извън системата. Защото аз не вярвам в информационните системи на осигурителните организации и структури в Република България на този етап.
    Така че, уважаеми колеги, тъй като предложенията са сходни – и моето, и на проф. Кръстьо Петков, а и на колегите от ОДС, аз мисля, че ще има много и много доводи в тази посока относно приходната част. Смятам, че тя ненужно, неоснователно е занижена, че ще има преизпълнение на приходната част на Националната здравноосигурителна каса и че ще се наложи може би отново да актуализираме бюджета в 2005 г.
    Така че моля ви отново да преосмислим това, което се предлага, и да се постараем да направим един по-добър и по-работещ бюджет, който да даде по-добри резултати. Защото завършвайки ще кажа, че с този бюджет на Националната здравноосигурителна каса ние не разбираме какво ще се промени, как ще се промени и ще бъде ли по-добро здравното обслужване отколкото е сега.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Госпожо Масларова, в момента Вие предлагате увеличение на приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, приблизително го изчислявам, с 350 млн. лв. Вие много добре знаете, че при 98% обхват на здравноосигурените лица в България, ще го каже и господин Букарев, при 7 млн. 780 и няколко хиляди български граждани, преизпълнението за 2004 г. е с 40 млн. Откъде ще дойдат тези други 310 млн.?
    Разбирам желанието ви за по-голяма разходна част. То е естествено.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз говорих за приходната част.
    ХАСАН АДЕМОВ: Като има по-голяма приходна част, естествено е да има по-голяма разходна част. Това го знаете прекрасно.
    Обаче аз все още не съм убеден, че повече пари в тази система ще дадат по-добро качество поради причини, които не са предмет на този проект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика?
    Заповядайте за дуплика, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Аз благодаря на д-р Адемов, че ми дава възможност да говоря още 3 минути. Няколко противоречия.
    Първо, ако в системата има повече пари, завърши д-р Адемов, не е убеден, че ще има по-добри резултати.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): По-добро качество.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: По-добро качество. Добре, но защо тогава даваме тези пари, д-р Адемов? Защо правим осигурителни вноски? Значи нещо в системата куца. Значи това, което вчера се каза в Закона за здравното осигуряване, не е както трябва. Значи не сме свършили като законодатели нещо, което да даде основание да сме горди, че сме направили една по-добра здравна система. Значи даваме пари, а няма по-добро качество.
    И сега – откъде щели да дойдат парите? Колеги, аз от два месеца и половина слушам, предполагам, че в следващите 6-7 месеца ще слушам още повече, колко ни се повишава производителността на труда, колко повишаваме доходите, колко по-интензивно ще работим, колко по-голяма ще е дисциплината в администрациите. Всичко това говори, че на базата на по-висока производителност на труда в частния сектор ще има по-високи доходи, тоест ще има повече осигурителни вноски на базата на по-високата производителност на труда, на по-голямата дисциплина в администрацията, ще има още по-голяма събираемост. Много от младите хора, които избягаха, цял милион са навън, ще се върнат в тази цветуща България. Те, като дойдат, няма да сме 7 млн. 890 хил., а ще станем догодина сигурно 8 млн. 890 хил. Значи има възможност да дойдат пари. При това този път направихме така, че и хората, които са извън страната, да плащат осигурителни вноски.
    Така че нашата надежда, нашето опование, нашият оптимизъм, че ще се съберат повече пари, се базира на оптимизма, на разчетите, на всички онези обещания, които давате вие – управляващите от НДСВ, от ДПС и от търговско дружество “Новото време”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване господин Кръстьо Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Никак не е случайно, че четири групи депутати правят предложение в една посока – да се завиши приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И също така не е случайно, че това са депутати от левицата, от десницата и от независимите. Това означава, че има обща реакция на системния, хроничния дефицит, който изпитва здравноосигурителната система години наред. И всички ние го знаем, всички сме убедени, убедени са и отсъстващите тук представители на Министерство на финансите, които са истинските чорбаджии на този бюджет, което не е съгласно законите на страната, но е така. И плюс другото, тази година за първи път имаме сериозно, много солидно фискално доказателство. Всички тези, от които зависи това, което говорим, си приказват там, което показва какво е отношението на управляващите към проблема за здравните пари.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Точно Вашето изказване обсъждаме.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Аз не държа точно моето изказване да слушате, но като се дават аргументи, поне им обърнете внимание.
    Тази година, госпожо председател, в здравноосигурителните вноски ще се достигне превишение на приходната част от 40 млн. лв. Вместо 850 млн., те ще бъдат 890 млн. Това се съдържа в справката, която ни беше дадена при първо четене. Сега, за следващата година, не се залагат 890 млн., или нещо около тази цифра, а се залагат 850 млн. лв., госпожо Радева. Кажете ми каква е бюджетната, осигурителната, данъчната логика в това предложение.

    Аз съм се опитал да направя само тази умерена корекция, да стъпя на достигнатия таван за 2004 г. и да не позволим да се залагат приходи, които са под постигнатото за предишната година, в случая. Какъв е проблемът тук?
    Аз мисля обаче, че отговорът на това, което става днес не можем да го търсим в пренебрежително, повърхностно или непрофесионално отношение към бюджетирането, свързано със Здравната каса. Отговорът се намира в други посоки.
    Първият отговор е, че Министерството на финансите съзнателно години наред залага по-ниски приходи и разходи, за да може по този начин да контролира и да не допуска да се харчат излишни пари в една прогнила, корумпирана система на финансиране на здравеопазването в България. Логиката на финансиста е такава – няма да дам повече пари, защото и без това те ще отидат не по предназначение. Контрол чрез системен дефицит – това е методът на финансовото министерство.
    Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса какво правят? Могат ли те, особено Националната здравноосигурителна каса, която по закон е независима институция, да вземат една по-твърда позиция и да променят нещата? Могат, ако имат принципно, отговорно, стратегическо отношение към финансирането. Вместо това те се съгласяват на занижена приходна част, след което след няколко месеца започва да се говори, че парите не стигат. Отговорът защо Националната здравноосигурителна каса, нейният Управителен съвет са съгласни на занижена приходна част се съдържа в § 7 от Заключителните разпоредби. Там е казано, че превишението до 50% се преразпределя по решение на Управителния съвет. Според мен тук е заровено кучето! Затова става дума – преизпълнявайте повече, за да можем да преразпределяме сами и без Народното събрание. Ние ще дойдем до този въпрос, но засега приключвам с аргументацията на предложението.
    Нека да заложим за следващата година нива на приходи, които са поне на равнището на 2004 г., иначе ние даваме на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса един лесен, лесно изпълним, не напрегнат бюджет. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
    Господин Козовски, заповядайте за изказване.
    ИВАН КОЗОВСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Нашето предложение е скромно, но реално и осъществимо даже в рамките на силно рестриктивния в частта си “Здравеопазване” държавен бюджет за 2005 г. Ако се приеме нашето предложение бюджетната част ще се увеличи в тази си част – за здравеопазване, с по-малко от 0,5% - 40 млн. лв. при брутен вътрешен продукт над 43 млрд. лв. Само 40 млн. лв. при увеличение на брутния вътрешен продукт за 2005 г. с над 3 млрд. лв.
    Ние предлагаме сумата да се предостави за болничното здравеопазване, където е очевидно, че положението е най-тревожно. Само там.
    В разговори с ръководни служители на Министерството на финансите бяхме уведомени, че няма пречка и получихме принципно съгласие за нашето предложение, обаче впоследствие се оказа, че има една пречка. И тази пречка се казва господин Фликеншилд. (Реплики.)
    Не бъркам. Там има една много опасна буквичка, ако се сбърка …
    Аз съм убеден, уважаеми дами и господа народни представители, че не волята на господин Фликеншилд трябва да решава, а волята на народните представители в това Народно събрание, народните представители на Република България и заради това се обръщам към вас с настоятелна молба да изразите тази своя воля като подкрепите с положителен вот моето предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Козовски.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Заповядайте, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Имам съвсем кратко изказване провокирано от това, което изказа тук като твърдение господин Петков, а именно, че видите ли, в проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. се залага по-ниска приходна част, отколкото ще бъде изпълнението в приходната част на 2004 г. Това е съвършено некоректно твърдение, господин Петков. Но Вие не зная дали от незнание или умишлено, но въвеждате залата в заблуждение с това твърдение.
    Приходната част на проекта за бюджет 2005 г. е 873 млн. 80 хил. лв. Ако приемем актуализацията на Бюджет 2004 г. другата седмица приходната част за тази година ще бъде 838 млн. лв., господин Петков, с 40 млн. лв. има завишаване в приходната част за 2005 г. в сравнение с преизпълнението 2004 г. Ако сравните приходната част по Проект 2004 г. ще видите, че завишението е 80 млн. лв., така че твърденията Ви са неточни и не е почтено да правите това от трибуната на Народното събрание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи за изказвания?
    Преминаваме към гласуване.
    Моля народните представители да влязат в залата.
    Заповядайте за изказване, господин Анастасов.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, приема се закон за Националната здравноосигурителна каса и за хората, които ще лекуваме. Става въпрос за оцеляването на нацията. Залата е полупразна. На кого ще говорим? (Реплики.)
    Как да говоря с картата си, когато залата е полупразна? Трябваше да ги приканите да влязат в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Приканих ги преди Вие да вземете думата. (Шум и реплики в залата.)
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Това като от учител ще го приема, ако бях на 18 години. Благодаря за удоволствието, че ме понижихте във възраст. Аз си изглеждам и така младолик.
    Сега по същество да кажа за приходната част.
    Демографската характеристика на страната не ни позволява да си играем с цифрите и да играем със занижени показатели, защото това, което се каза преди малко като становище, че има несъбираемост на здравноосигурителните вноски, това не може да бъде причина бюджета да не бъде формиран с това увеличение, което ние искаме и което се предлага от толкова различни политически формации. Тоест, тези предложения, които са направени нямат цветова окраска. Те са насочени именно към хората, защото погледнете какво е състоянието със здравното осигуряване и не само със здравното осигуряване, а и със събираемостта на данъците, с общественото осигуряване, със социалните осигуровки. Явно държавната администрация не успява да си свърши работата за борба именно със сивата икономика и с тези, които работят особено с младите хора. Те не си дават сметка в момента, че като не се осигуряват нанасят вреда на себе си за в бъдеще време. Тук това е основната задача на държавната администрация за събираемостта на тези средства.
    Аз ще ви дам една кратка демографска характеристика. При 7 млн. 800 хил. души население на страната би трябвало по този начин на осигуряване да влязат в бюджета на Здравната каса 1 млрд. 200 млн. лв. грубо.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Как го изчислихте пък това?
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Много простичко. Ето сега ще го поясня: лицата до 18-годишна възраст са 1 млн. 110 хил. по 6% прави 14 млн. 630 хил. лв. (Реплики.)
    Аз давам данни взети от статистиката.



    2. Работещи лица – 3 милиона и 300 хиляди, прави 820 хиляди; безработни, самоосигуряващи се – 3 милиона и 400 хиляди, което прави 269-270 милиона.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде има 3 милиона безработни?
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Толкова са, безработни и самоосигуряващи се, хора, които не са на трудов договор. Всичките тези хора са неосигуряващи се. Освен това имаме приходи от глоби, от санкции, които не са отразени в момента в приходната част на бюджета.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): 13 милиона! Чети добре бюджета!
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Не е вярно в приходи и доходи от собственост са 13 милиона.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): 10 милиона са!
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Къде са? Значи точно така 10 милиона! И на тази база всичкото това прави 1 милиард и 200 милиона.
    И аз питам: защо да не се изпълнят? Казвате, че 1 милион не са осигурените. Добре, това са близо около 10% от населението. Да свалим от 1 милиард и 200 милиона – 10%, пак ще трябва да бъде около 1 милиард завишението. И това не е нито лява, нито дясна политика. Това е политика именно към хората, които имат възможността да получават по-добро здравеопазване и по-голяма сигурност. Защото много хора не могат да ползват здравните си осигуровки.
    И аз задавам въпроса: как ние ще гарантираме на хората достъпно здравеопазване, когато няма необходимите приходи в Здравната каса? И пак повтарям, това не е задължение само на Здравната каса да осигури приходите, а именно държавната администрация трябва да ги осигури.
    Какви са функциите и какво е свършила, примерно, Инспекцията по труда за преследването именно на тези работодатели, които не осигуряват работниците си? Те са огромната част, за която ме питате: защо са толкова много безработните? Именно заради това са толкова безработните. Вървете по улицата да видите кафенетата в страната и в централната част на София, че са без никакви трудови договори и без никакви осигуровки. Какво ще правят тези младежи? Оставаме ги на улицата!
    Затова ви приканвам да подкрепите, ако не в целия му размер, то частично увеличаването на приходната част.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Анастасов.
    Господин Нихризов, заповядайте за изказване.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Беше направена току-що забележка, че част от направените предложения...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма го господин Кацаров. Защо е така?
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Специално господин Кацаров отсъства от залата. Но господин Кацаров, господин Паница, Теодора Константинова и моите колеги от Обединените демократични сили са направили писмени предложения, така че вие можете да гласувате за тези писмени предложения, независимо от това дали те са в залата или не са в залата.
    Сега по отношение на самите предложения, които са направени, доктор Адемов. Виждаме, че те са преди всичко дело на три страни – предложения на ОДС, предложения на Коалиция за България и предложения на народните представители Иван Козовски, Стела Банкова и Надка Пангарова. Те си приличат по едно нещо. Това, за което говори преждеговорившият, господин Георги Анастасов, че там няма цвят, няма посока – ляво и дясно, а има интерес за увеличаване на приходната част в Здравноосигурителната каса.
    Всички ние, прекалено много, в продължение на месеци се интересувахме от проблема на тези, които не са внасяли вноски. Разисквахме, правихме различни схеми, донякъде справедливи, а според някои и несправедливи, как да решим проблема на хората, които не са внасяли своите здравноосигурителни вноски, за да могат те да ползват съответно услугите за лечение и за тях здравните заведения да не бъдат затворени. В същото време твърде малко говорихме за това как да се увеличи събираемостта. Ако прегледате предложението, направено от моите колеги от Обединените демократични сили, ще видите, че тяхното предложението е да се замени числото “873 милиона”, което се предвижда като приход в Касата, с “1 милиард и 93 милиона.”. На пръв поглед даже това не е чак толкова много. Но ние говорихме за това, че администрацията има възможност да завиши приходите. Дори се хвалехме с това, че вследствие на контролните функции, вследствие на ползване на специалисти от чужбина ние сме дали възможност приходната част да бъде завишавана в бюджета.
    Какво се появява на практика? Това, което се иска за здравето на хората, в дадения момент просто се отхвърля. Още веднъж ще кажа, когато разглеждаме проблемите на Касата, те трябва да бъдат свързани и с въпроса за събираемостта на здравноосигурителните вноски. В противен случай ние ще се занимаваме с един и същи проблем: как да запушваме дупките тогава, когато те се появят. Но тези дупки не трябва да бъдат запушвани в системата, а трябва да се даде възможност за едно действително, нормално лечение на хората, които имат нужда от него.
    Ние говорихме за така наречената солидарност, за солидарния модел, който е заложен тук, а в същото време залата, когато представяме проекта за Здравноосигурителната каса, робува на обратния модел. Как по дадена схема ние да разделим хитреците, които не си внасят вноските, от тези, които нямат възможност за това, господин Адемов, и Вие може би ще се съгласите с мен.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Така е.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Но това не е най-важният модел за България и за здравното осигуряване. Точно обратен трябва да бъде нашият подход, ако искаме да излезем от блатото, в което постепенно влиза здравноосигурителната система.
    Аз не съм лекар, господин Адемов, но всички ние сме преди всичко пациенти, при това, пациенти, които в момента са в привилегированото положение да следват правилата, да създават правилата, по които да се извърши тази здравна реформа. Смятам, че тези пациенти също имат мнение и също трябва да мислят за всички онези, които работят в системата.
    Колеги, смятам, че предложението на моите колеги, лекарите от Парламентарната група на Обединените демократични сили, направено във връзка с § 1, трябва да бъде подкрепено. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
    Има ли други желаещи за изказване по чл. 1 от законопроекта? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов по този член, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 155 народни представители: за 64, против 88, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 164 народни представители: за 69, против 85, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Процедура за прегласуване – имате думата, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, тъй като вече залата се понапълни след сигнала, че ще има гласуване, може би част от вас не са чули доводите, които бяха поставени на тази трибуна от страна на проф. Петков и нашите други изказвания и от страна на колегите от Обединените демократични сили. Така че моля да подложим на прегласуване и да осмислим приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
    Моля да прегласуваме предложението на господин Кръстьо Петков.
    Гласували 180 народни представители: за 67, против 100, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 181 народни представители: за 71, против 94, въздържали се 16.
    Предложението не се приема.
    За предложение за прегласуване има думата господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване, обнадежден от факта, че гласовете за повишаване приходите в Националната здравноосигурителна каса се повишиха. Така че при дадения случай се обръщам преди всичко към онези, които спестиха своя глас в залата, да размислят по въпроса: редно ли е след година да лекуваме следствията, за които говорих? Редно ли е да се занимаваме с проблемите, които в момента можем да решим по един по-радикален и по-рационален начин?
    Затова, уважаеми дами и господа, тези, които не натиснахте зелено и не участвахте в гласуването, много ви моля, при прегласуването да решите дали в Здравноосигурителната каса трябва да постъпят повече средства или с необходимите ние ще можем да се справим с проблемите, които съществуват пред нея. (Неразбираема реплика от народния представител Емилия Масларова.)
    Да, и както каза госпожа Емилия Масларова, да не гледат цвета на това, което им се показва от предната масичка, а цвета на облеклото на госпожа водещата – нашата председателка. (Оживление в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване предложението на господин Кацаров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 201 народни представители: за 104, против 89, въздържали се 8.
    Предложението се приема. (Ръкопляскания от опозицията, силен шум в мнозинството.)
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Стана фактическа грешка!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    За процедурно предложение има господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тъй като преди малко се прие един текст в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., който съществено трябва да промени последващите текстове на този закон, а очевидно нямаме готовност да направим това в залата, правя процедурно предложение да преминем към т. 5 от нашата днешна програма, а именно второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българската народна банка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да работим по Закона за изменение и допълнение на Закона за българската народна банка.
    Уважаеми народни представители, бихте ли подкрепили това предложение със своя глас? Моля, гласувайте.
    Гласували 201 народни представители: за 123, против 63, въздържали се 15.
    Предложението се приема.

    Продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
    Моля госпожа Радева да представи доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми преди това да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Иван Искров – управител на Българската народна банка, и госпожа Ваня Пауновска – главен счетоводител на БНБ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 168 народни представители: за 167, против 1, въздържали се няма.
    Моля господин Искров и госпожа Пауновска да заемат мястото си в пленарната зала.
    Госпожо Радева, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

    “ЗАКОН
    за изменение и допълнение на Закона за
    Българската народна банка”

    По чл. 1 има предложение на Нина Радева, което е подкрепено от комисията.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 1:
    “§ 1. Член 2 се изменя така:
    “Чл. 2. (1) Основна цел на Българската народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на Националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон.
    (2) Българската народна банка действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите. От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, Българската народна банка подкрепя общите икономически политики в европейската общност, за да допринесе за осъществяване на нейните цели, както са посочени в чл. 2 от Договора за създаване на европейската общност.
    (3) Без да се засягат целите по ал. 1 и 2, БНБ подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж.
    (4) Българската народна банка съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях.
    (5) Българската народна банка има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната.
    (6) Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Радева.
    Има ли изказвания по § 1? Не виждам.
    Подлагам на гласуване новата редакция на § 1 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
    Гласували 163 народни представители: за 120, против 23, въздържали се 20.
    Параграф 1 от закона е приет.
    Господин Пирински, имате думата за обяснение на отрицателен вот.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    В Комисията по бюджет и финанси и преди първото четене, и след първото четене на законопроекта имаше една доста сериозна дискусия по текста на чл. 2. Съгласете се, това не е случайно, тъй като този член дефинира задачата на Българската народна банка, нейната функция. Това, което предизвика моето възражение и до края аз не останах убеден, че позицията на банката и на вносителя е обоснована, е следното.
    Както виждате, господин председателю, в ал. 1 на чл. 2 се заявява, че основната цел на банката е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване на съответната стабилна национална парична единица. Това е половинчато определение, това е 50% от задачата на една централна банка в съвременните условия на Европейския съюз. Член 105 от Договора за европейската общност третира функцията на единната банка на Европейския съюз като съчетание между задачата за ценова стабилност и съдействието за постигане на целите на общата икономическа политика. Тази идея в този текст е заложена като съдействие за постигане на целите на икономическата политика на Европейския съюз, на Европейската общност. Но ние най-малкото още не сме членки на този съюз. Днес народната банка трябва едновременно със спазването на ценовата стабилност да съдейства за общата икономическа политика на България. И тя не може да се абстрахира от тази по-обща цел, без да компрометира необходимостта от поддържането на ценова стабилност, недопускането на инфлация, но в този контекст и имайки предвид този приоритет, тя трябва да действа в полза на целите за ускорен растеж, заетост и т.н.



    Имайте предвид, че това са безспорни разбирания, които всяка от централните банки в Европейския съюз спазва, но тук с особена упоритост представителите на БНБ отстояха това съвсем половинчато определение за задачите на БНБ и за мен поне, в нашите условия възниква смущението, че банката ще намери за възможно някак си да се затвори сама в себе си и да каже: “Ето, ние гарантираме ценовата стабилност, а пък оттам нататък какво става в страната нас особено не може да ни безпокои, защото нашата задача е просто да пазим цените”, една рискована трактовка на задачата на БНБ, която по никой начин не мога да подкрепя, затова гласувах “против”. Искам това да е ясно и на пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    В този аспект, не стана ли дискусия в самата комисия, преди да влезе в зала?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нали казах, че вървя няколко пъти тази дискусия с участието и на управителя, но не можах да убедя…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбрах. Благодаря Ви.
    Преминаваме към § 2.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 2. В чл. 3 думите “и кредитната” и “за своите намерения и действия” се заличават.”
    Комисията подкрепя предложението за § 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Комисията подкрепя предложението за § 2.
    Има ли изказвания по § 2? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 2, който се подкрепя от комисията.
    Гласували 125 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 12.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 3. В чл. 9 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Когато в баланса на Българската народна банка сумата на активите й спадне под сумата на нейните задължения и на основния й капитал, министърът на финансите попълва основния капитал на банката до размера на недостига.”
    Комисията подкрепя предложението за § 3.
    “§ 4. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 3 се изменя така:
    “(3) За членове на управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело.”
    2. Създава се ал. 4:
    “(4) Член на управителния съвет не може да бъде лице:
    1. осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление;
    2. обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество;
    3. което е било през последните две години, предхождащи датата на решение за обявяване на търговско дружество или кооперация в несъстоятелност, член на техен управителен или контролен орган.”
    § 5. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинеи 4, 5, 6 и 7 се изменят така:
    “(4) Мандатът на членовете на управителния съвет е шест години. Изборът на нов член на управителния съвет се произвежда, съответно назначаването му се извършва, не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия. Ако до изтичането на мандата изборът, съответно назначаването, не бъдат осъществени, членът на управителния съвет с изтекъл мандат продължава изпълнението на правомощията си до произвеждането на нов избор, съответно до назначаването.
    (5) Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността й. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси.
    (6) Другите трима членове на управителния съвет не могат да извършват друга платена дейност в Българската народна банка, да работят за банки, застрахователни дружества, други финансови институции или в изпълнителната власт, както и да извършват друга дейност, която може да породи конфликт на интереси.
    (7) При подаване на оставка от член на управителния съвет, правомощията му се прекратяват след изтичането на три месеца от подаването й, ако в този срок не е избран или назначен нов член.”
    2. Създава се ал. 8:
    “(8) Отношенията между Българската народна банка и управителя и подуправителите се уреждат с договори за управление, които се сключват по ред, определен от управителния съвет.”
    Комисията подкрепя предложението за § 5 като предлага следната редакция на ал. 7:
    “(7) При подаване на оставка от член на управителния съвет, правомощията на този член се прекратяват след изтичането на три месеца от подаването й, ако в този срок не е избран или назначен нов член на Управителния съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по параграфи 3, 4 и 5, с поправката в ал. 7 на § 5?
    Заповядайте, господин Соколов, имате думата.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам няколко бележки.
    В § 4, ал. 3, е казано: “За членове на управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело”. Изискването тези лица да са професионалисти е добро. Обикновено, в други актове това изискване е съпроводено с определяне на изискване за някакъв стаж по специалността. В закона употребата на едно прилагателно “изтъкнат” професионалист е много неопределена. Кой ще определя дали един професионалист е изтъкнат или не е изтъкнат? И ако някой реши, че един професионалист е изтъкнат, а той не е изтъкнат, какъв ще бъде изборът: недействителен или действителен? Аз затова смятам, че тук трябва да отпадне прилагателното и предложението ми е това.
    Втората ми бележка. В § 5, алинеи 5 и 6 се съдържат други ограничения, които могат да извършват управителят и подуправителите, както и другите трима членове на Управителния съвет.
    На мен не са ми много ясни основанията за различния режим, на който са поставени тези лица – “управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска”. Горе-долу в много нормативни актове, които Народното събрание приема, не знам защо преподавателската дейност присъства навсякъде. След това е казано: “като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността й”.
    Участие в международни организации е ясно, но какво значи “членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие”? Може ли да има хипотеза, да кажем, че Българската народна банка има участие в едно застрахователно дружество? Нещо, което следващата ал. 6 отрича като възможност за останалите трима членове на Управителния съвет, а тук ще може.
    Аз смятам, че просто ограничителният режим за заемане на други длъжности, извън длъжностите управител, подуправители и членове на Управителния съвет, трябва да бъдат еднакви за тези категории. Аз не виждам пречка, примерно казано, защо член на Управителния съвет да не може да вземе участие в международна организация във връзка с дейността й, а това да бъде непременно управителят или някои от подуправителите. Ако Управителният съвет реши това да бъде друг член на Управителния съвет, каква е пречката?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате?
    ЙОРДАН СОКОЛОВ : Просто да се уеднакви режимът.
    Аз смятам, че това може да бъде като редакционна поправка, защото тези изброявания, които са различни – дали това е било целта на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може ли да звучи така, господин Соколов – “управителят, подуправителите и членовете на Управителния съвет”? Това ли имате предвид?
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, в ал. 5 да се допълнят и другите трима членове на Управителния съвет и ал. 6 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има ли други желаещи за изказвания?
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз предлагам текстовете да бъдат приети по начина, по който се предлагат в доклада на комисията.
    Това, което предлага господин Соколов, е неприемливо и аз затова съветвам да не го подкрепяте. На първо място, понятието “високи нравствени качества”. Съставът на Управителния съвет на Българската народна банка се формира от парламента, който избира управителя и подуправителите, и от президента, който назначава други трима членове на Управителния съвет. Това са висши органи в държавата, които могат да направят тази адекватна преценка кой е изтъкнат професионалист и дали има високи нравствени качества. Очевидно е, че тези понятия от юридическа гледна точка предоставят на органа, който формира състава на Управителния съвет, една дискреционна власт. Той преценява. Неговата преценка не може да бъде оспорвана, тъй като актовете на президента, както и на парламента в това отношение, не подлежат на някакъв контрол от друг орган. Просто самият авторитет на тези институции е достатъчен според мен, за да гарантира, че те наистина ще вземат отговорни решения и ще подберат хора с високи нравствени и професионални качества. Така че тук аз не виждам нищо, което да поставя под съмнение текста на вносителя.
    По-нататък. Уважаеми господин Соколов, има разлика между членовете на Управителния съвет, тъй като управителят и подуправителите, които се избират от парламента, са, образно казано, на щат. Те не сключват трудов договор, те не са на трудово правоотношение, тъй като тук се предвижда, че те ще сключват договори за управление. Но те са лицата, които са натоварени с оперативни управленски функции в рамките на Централната банка.
    Нещо повече. Управителят и подуправителите имат качеството на административни органи, които издават административни актове. В същото време другите трима членове на Управителния съвет, които се определят от президента, това са външните лица в БНБ. Те нямат нито сключен управленски, нито трудов договор с Българската народна банка. Тези лица могат да работят за други институции. Обикновено това са преподаватели или научни работници – такава е традицията и практиката у нас, и няма нужда те да бъдат поставени при еднакъв режим с управителя и подуправителите. За тях наистина е важно да няма конфликт на интереси, както и при управителя и подуправителите, но е нормално изискванията към управителя и подуправителите да са по-строги, тъй като те имат по-различно качество. Те са натоварени с оперативни управленски функции в банката.
    Що се отнася до участието на БНБ в други дружества, аз веднага мога да ви кажа. Има две такива дружества – такова е Дружеството “Борика”, което е оператор на касови плащания. В него БНБ е акционер, както и Централния депозитар за ценни книжа, в който по закон банката участва като акционер. Става дума за определени дружества, които осъществяват особени функции, свързани с платежния процес или с капиталовия пазар. Така че тук аз също смятам, че предложението, което прави господин Соколов, не е особено адекватно, с оглед наистина на спецификата на функциите, които има Централната банка.
    Колеги, повтарям, нека да подкрепим текстовете така, както са предложени от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, не мога да се съглася с Вас. Във връзка с тази дискреционна власт ние много пъти с Вас сме спорили. Това е възможността на органа, който взима решение, сам да реши един въпрос. Но това, което съществува в закона, трябва да съществува обективно. Дори Народното събрание, ако иска да изпълнява законите, които е приело, може да избира измежду много професионалисти и там никой не може да му държи сметка защо е избрало един или друг професионалист. Но в момента, в който ние кажем, че този професионалист трябва да бъде изтъкнат, той трябва да бъде изтъкнат. Това вече подсказва, че е едно неопределено понятие, защото никъде в закона не е казано какво значи изтъкнат, докато какво значи професионалист е ясно за всеки.
    Не мога да се съглася и с другите Ваши аргументи по отношение на § 5. Първо, какво е правоотношението между другите трима членове на Управителния съвет и банката? Не е трудово, не е служебно, не е управленско, какво е? Те висят някъде във въздуха - нова правна фигура?! Те могат ли да бъдат членове на дружества, в които Българската народна банка има участие? Така, както е казано, излиза, че те дори и това не могат да правят. Аз наистина не виждам мотив защо това да бъде така.
    Ето защо аз поддържам моето предложение и смятам, че много по-ясно ще бъде какво могат и какво не могат да правят едни или други членове на Управителния съвет, били те управител, подуправители или другите трима членове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за втора реплика, господин Маринчев.

    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Господин Димитров, аз напълно споделям това, което каза господин Соколов, че няма някакъв точен критерий за “изтъкнат професионалист” и бих разширил още малко - дори и това, че е в сферата на икономиката, финансите и банковото дело – финансите и банковото дело са малко по-ограничена сфера, но сферата на икономиката е прекалено широко понятие. Може би президентът на “Мултигруп” би могъл да си отнесе неговата дейност към сферата на икономиката или което и да е търговско дружество и може би него трябва да изберем в управителния съвет.
    Второ, господин Соколов каза за евентуалното членство на банката в едно застрахователно дружество. Вие отговорихте, че има две застрахователни дружества, а те са най-малко три, защото третото е печатница на БНБ. Въпреки нейното преструктуриране неотдавна, остана си… (Реплика от народния представител Валери Димитров.) Казах, че най-малко са три търговските дружества, а Вие казахте, че са само две, а те поне са три. Може би има някое, което аз не знам. Господин Искров може би ще каже има ли освен тези три още. “Борика” не е акционерно дружество. Там банката не може да има акции, тя има дялове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Стела Банкова има думата.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед на това, което току-що чухме, че най-напред бюджетът на БНБ се приема от парламента, че има изисквания за прозрачност при избора на управителен съвет и на управител на БНБ, има изисквания за високи морални качества и висока нравственост, самт по себе си това е нещо добро, стига да може някой да го определи както трябва, аз поставих въпрос на управителя на БНБ в качеството ми на народен представител именно в контекста на тези високи морални качества и прозрачността, която е необходима за всяка българска институция, относно заплатите на управителя и подуправителите, и на Управителния съвет на Българската народна банка. Аз искам да информирам народните представители, че получих отговор, който е подписан не от управителя, а е подписан от господин Ананиев – директор на дирекция “Правна”.
    Този отговор на моя въпрос гласи следното: “Що се отнася до исканата в писмото Ви информация, то тя е класифицирана като вътрешна служебна тайна, поради което не може да бъде разгласявана”.
    Аз от трибуната на парламента моля да ми бъде отговорено от уважаемия господин Искров дали това отговаря на истината и как се връзва с тези високи морални изисквания и прозрачност дейността на БНБ. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате дефиниция или ясни критерии за висока нравственост ли, госпожо Банкова?
    СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Исках отговор за заплащането на управителя, подуправителите и на Управителния съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах. Въпросът Ви е към гуверньора на банката.
    Господин Искров, желаете ли да вземете думата? Заповядайте.
    ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да бъда пак тук и да говоря от тази висока трибуна.
    Ще започна отзад напред. Такова писмо действително е постъпило в Централната банка. Управителят не е човекът-оркестър. Всеки има своите правомощия и отговаря за съответните дейности. Така че ще се запозная с писмото, което е изпратено, и ако държи госпожа Банкова, ще й отговоря лично аз с мой подпис.
    По повдигнатото от господин Соколов по отношение на § 4 искам да кажа, че досегашните изисквания не се променят, те са и в сега съществуващия закон. Новото на практика е в ал. 4 по отношение на ограниченията кой да бъде член на Управителния съвет. Така че мисля, че тук има някакво неразбиране. Това е сега действащият текст на практика – ал. 3.
    Много важно обаче, уважаеми дами и господа, е да не се обединяват ал. 5 и ал. 6 в следващия § 5, което наистина разделя изискванията и по-скоро предотвратяването на конфликт на интереси в рамките на управителния съвет.
    На практика в Управителния съвет на Българската народна банка не всички са така наречените вътрешни членове, както в един управителен съвет с двустепенна структура на едно дружество, което има надзорен съвет, където има външни членове и управителен, където обикновено са вътрешните, не че това навсякъде се следва. Така или иначе, ние имаме и външни членове – това е така наречената президентска квота, правилно решено според нас през 1997 г., за да има баланс между институциите. Не може тези изисквания, които са към управителя и тримата подуправители, които са на пълен работен режим в банката, с пълна заетост, да се прилага и по отношение на членовете, които са външни. Това обикновено са хора, които са изтъкнати и познати на обществеността специалисти, които се назначават от президента.
    Защо? Защото не е необходимо. Това са хора, които работят за различни дейности, но, забележете, тук подобряваме текста, като казваме, че за разлика от досегашния текст, където те можеха да бъдат в много по вид дружества, ние казваме, че те не могат да работят в дружества, където може да възникне конфликт на интереси, поради това, че БНБ по силата на нашия закон е и надзорен орган. Ние казваме: не могат да работят за банки, застрахователни дружества, други финансови институции и т.н.
    Аз не разбрах проблема с участието на наши членове в наши дъщерни дружества, но искам да кажа само какво е фактическото състояние. Управителят на Централната банка по устав и по традиция на много места е гуверньор за страната. Например аз съм гуверньор за Международния валутен фонд и за Черноморската банка в Солун, а доскоро бях и за двете руски банки, както ги наричаме, останали от времето на СИВ. Моите подуправители обикновено са алтернативни гуверньори на места, където гуверньор е съответно министърът на финансите по правило – това са Световна банка, Европейска банка. Това са двете международни институции, където гуверньор е министърът на финансите.
    Що се касае до вътрешни участия, уважаеми дами и господа, ние имаме няколко дружества, в които участваме. Това е Международният банков институт, където нямаме участие на подуправител, тъй като е с по-малка дейност; това е “Банксървис”, където имаме участие на подуправител дотолкова, доколкото имаме блокираща квота от 34%; това е печатницата на БНБ, където имаме подуправител, който също участва в качеството си именно на отговорен за емисиона.
    Това са нашите участия и не виждам никаква драма в предложеното. Разбира се, ако има още въпроси, аз съм готов, господин председател, да отговоря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Заповядайте за изказване, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Аз поначало искам да се изкажа по ал. 7, но ще се върна на ал. 5 и ал. 6 само като факт. Излиза, че управителят и подуправителите, както е текстът сега, могат да участват в такива търговски дружества, в които не могат да участват другите членове, които не са оперативни ръководители. Това според мен ми се струва малко неособено коректно.
    Притеснява ме обаче ал. 7: “При подаване на оставка от член на управителния съвет, правомощията на този член се прекратяват след изтичането на три месеца от подаването й, ако в този срок не е избран или назначен нов член на управителния съвет”.
    Излиза, че когато член на управителния съвет, независимо кой е – управителят или подуправителите, подаде оставка, ние ще го задължим обезателно той още три месеца да работи там, защото примерно парламентът или президентът не са си свършили работата да определят някой друг. Това няма ли да бъде пренебрегване на волята на този човек? Трябва ли да допускаме такова нещо? Според мен това е недопустимо. Ако аз съм член и искам да напусна, трябва да напусна и никой не може да ме спре. Каква ще бъде гаранцията, ако някой ме задължава насила, че аз ще изпълнявам съвестно своите задължения? Кой ще ме упрекне после? Аз съм си подал оставката, ама още се водя там.
    Аз предлагам този текст на ал. 7 да отпадне. А ако това е неприемливо, защото трябва да има някакъв подобен текст, който да запази някакви права и на банката, може би да го отложим, за да се намери някакъв по-коректен текст. Защото така волята, желанието на този, който си е подал оставката, се пренебрегва. Ние го задължаваме той да стои още три месеца там, а той в това време може дори да напусне България. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по параграфи 3, 4 и 5? Няма.
    В § 4 народният представител Йордан Соколов предложи ал. 3 да бъде редактирана както следва: “За членове на Управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са професионалисти в сферата на икономиката, финансовото и банковото дело”.
    Отпада думата “изтъкнати”.
    Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
    Гласували 161 народни представители: за 37, против 104, въздържали се 20.
    Предложението за отпадане не се приема.
    Другите предложения, направени от народния представител Йордан Соколов, са:
    В § 1, ал. 5 в първото изречение да се добави следното: “Управителят, подуправителите и другите трима членове на Управителния съвет”, а останалият текст остава както е в текста на вносителя. Добавят се думите “и другите трима членове на Управителния съвет”.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 154 народни представители: за 28, против 98, въздържали се 28.
    Предложението не се приема.
    Последното предложение на народния представител Йордан Соколов е да отпадне ал. 6 от § 5.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 152 народни представители: за 32, против 92, въздържали се 26.
    Предложението за отпадане на ал. 6 не се приема.
    Преминаваме към гласуване на последното предложение, направено от народния представител Васил Маринчев, за отпадане на ал. 7 от § 5.
    Гласували 152 народни представители: за 29, против 97, въздържали се 26.
    Предложението не се приема.
    Няма други предложения.
    Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 3, 4 и 5, както бяха докладвани от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
    Гласували 145 народни представители: за 119, против 12, въздържали се 14.
    Параграфи 3, 4 и 5 са приети.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на ОДС искам половин час почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Обявявам 15 мин. почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Има думата народният представител Борислав Цеков за процедура.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Бих искал да направя две процедурни предложения. Първото е да отложим разискванията по Законопроекта за Българската народна банка и да преминем към второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
    И второто процедурно предложение е да удължим пленарния ден до гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Подлагам на гласуване направеното предложение да преустановим дискусиите на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка и да продължим нашата законодателна работа със Законопроекта за политическите партии – също на второ четене.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 213 народни представители: за 110, против 98, въздържали се 5.
    Предложението се приема.
    ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитър Дъбов желае думата за процедурен въпрос. Заповядайте.
    ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В залата не мога да видя и половината на 213 души. Моля да се прегласува. Ако се получи подобен резултат, ще поискаме и поименна проверка. (Силен шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ама, вижте, моля Ви! Такива закани не е допустимо да отправяте от трибуната на парламента.
    ДИМИТЪР ДЪБОВ: Аз не отправям закани, а обяснявам какво ще последва.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбрах. (Силен шум и реплики от Новото време.)
    Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 208 народни представители: за 113, против 92, въздържали се 3.
    Направената процедура за промяна в дневния ред се приема.
    Подлагам на гласуване и второто процедурно предложение – пленарното заседание да продължи до приключване на второто четене на Законопроекта за политическите партии.
    Моля, гласувайте.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Но не повече от два часа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, да! Разбира се, не повече от два часа. Съгласно правилника – до 16,00 часа.
    Гласували 212 народни представители: за 113, против 97, въздържали се 2.
    И това процедурно предложение е прието.
    Госпожо Радева, прекратяваме дискусията по второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БНБ.

    Продължаваме нашата работа с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ – продължение.
    Докладчик е председателят на Комисията по въпросите на гражданското общество.
    Докладван е чл. 39, проведени са разисквания и предстои гласуването му.
    Господин Кошлуков, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    По чл. 39 има предложение от народния представител Йордан Нихризов:
    “Чл. 39. (1) В случаите, когато Сметната палата установи придобиване или разходване на средства в противоречие на този закон от политическа партия или когато отчетите на същата не са представени съгласно изискванията и в сроковете по чл. 37, политическата партия губи правото си на държавна субсидия до провеждането на следващите избори.
    (2) При установени в процеса на проверката съществени нарушения на изискванията за набиране и разходване на средства от политическата партия или на нейната финансова отчетност с решение на Сметната палата докладът й се изпраща в 7-дневен срок в Софийска градска прокуратура.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    И предложение на комисията:
    “Чл. 39. (1) При непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата политическите партии губят правото си на държавна субсидия до произвеждането на следващите избори за народни представители.
    (2) При установени от Сметната палата в процеса на одита нарушения при набирането или разходването на средства, при управлението на предоставеното имущество или при финансова отчетност, когато има достатъчно данни за извършено престъпление, с решение на Сметната палата докладът се изпраща в Софийска градска прокуратура в 7-дневен срок от приемането му.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е окончателната редакция на чл. 39. (Народният представител Йордан Нихризов иска думата.)
    Господин Нихризов, в стенограмата от заседанието, когато е започнало второто четене на настоящия законопроект, е записано следното: докладван е чл. 39, проведени са разисквания. Предстои гласуване по чл. 39. Това е.
    Следователно Вие вече сте се изказали в подкрепа на Вашето предложение, сега остава да гласуваме новата редакция на чл. 39, който току-що беше докладван от председателя на комисията Емил Кошлуков.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 153 народни представители: за 119, против 26, въздържали се 8.

    Само за уточнение, господин Нихризов, в миналото заседание Вашето предложение е гласувано и е отхвърлено с гласуване. Така е записано в стенограмата.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Не мога да си спомня.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие не можете да си спомните.
    Член 39 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 40 няма предложения, уважаеми господин председател, и комисията предлага:
    "Чл. 40. (1) Сметната палата издава удостоверения за внесени в срок финансови отчети за предходните три последователни години, което политическите партии представят пред Централната избирателна комисия при регистриране за участие в избори.
    (2) Сметната палата уведомява Софийски градски съд за политическите партии, които не са представили финансови отчети по чл. 37, ал. 4 в продължение на три последователни години."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие подкрепяте текста на вносителя.
    Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Трябва обаче да направим едно уточнение в чл. 40: "Сметната палата издава удостоверение за внесения в срок финансов отчет за предходните три последователни години". Идеята е тези партии да бъдат редовни, да си подават документите и да изпълняват разпоредбите на закона. Така разбирам тази идея. Но една партия може да бъде регистрирана една година преди изборите или две години преди изборите. Естествено, че тя не може да даде отчет и за този период. Да не стане утре, буквално тълкувайки текста, за партия, която е регистрирана преди три години, Централната избирателна комисия или някой друг орган да каже: "Пише в закона "три години". Искаме документи за три години". Може би това трябва да се уточни. Или поне в протокола ясно да се отрази. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И какво предлагате, господин Корнезов? В ал. 1 ли?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На мен ми е много трудно тук да правя редакция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защото казахте "да се уточни". От кого да се уточни?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От председателя на комисията. Добре е три години, но за партии, които действително имат три години регистрация преди това.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): "С изключение на…".
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С изключение на партиите, които са регистрирани преди по-малко години.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво е мнението на председателя на комисията, господин Кошлуков?
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Аз мисля, че това е очевидно. Ако юридическото лице не е възникнало преди три години, как да има отчет? Очевидно става дума за тези, които ги има. За останалите важи от срока на възникването. От тази година как да предаде назад? Мисля, че няма нищо сложно. Ако искате да пишем "освен ако партията не е регистрирана в по-късен срок, тогава представя отчет за срока за регистрацията си". За мен е ясно.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно е, но дали ще е ясно за този, който утре го прилага?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Анастасов, заповядайте. Имате думата за изказване.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз също ще се изкажа по тази точка.
    Първо, по трите години. Тези три години да важат само за тези, които имат по-далечна регистрация. Защото от юридическа гледна точка трябва да изчистим въпроса.
    ЙОРДАН ПАМУКОВ (НДСВ, от място): Това е естествено.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Сигурен съм, че може да е естествено, но, за да няма спорове, не пречи и законът може да издържи да се коригира и тази част да се добави. Нека да го направим по-чисто.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това са елементарни правни норми.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз съм съгласен, че е много елементарно, предлагам ви да не водим диалог оттук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви!
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Най-елементарното е, обаче има по-елементарни хора бюрократи, които могат да се заядат именно за тази част. (Реплики от НВ.)
    Недей да нервничиш. Това се касае и за теб, защото Новото време е регистрирано в 2004 г. Именно заради това.
    И още нещо – тук, където е записано: "Сметната палата издава удостоверения за внесени в срок финансови отчети" и т.н. Значи тези, които не са си внесли в срок финансовите отчети, веднъж плащат глоби. Затова нека да остане: "за внесени финансови отчети". Да отпадне "в срок". Защото, примерно, давам ви аналогия с търговските дружества. Може ли едно търговско дружество да го накажеш за това, че не си е внесло декларацията по ДДС или годишната декларация въобще да не развива търговска дейност? Няма такова нещо. Има финансова санкция. Тази санкция се намира в Сметната палата, в Закона за Сметната палата и тя е доста сериозна за всеки.
    Затова ви предлагам: "Сметната палата издава удостоверения за внесени финансови отчети за предходните три последователни години, което политическите партии представят пред Централната избирателна комисия при регистриране за участие в избори. За новосъздадените партии срокът е от датата на създаването им."
    Ето този текст да приложим. Съгласни ли сте? Тоест, ал. 1 да придобие този вид с две изречения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кои са те?
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Първото изречение е да отпадне думата "в срок". Да бъде: “за внесени финансови отчети". Да си ги внесат, ако не са ги внесли в срок, ще плащат. И то солидни суми се плащат. И второто изречение: "За новосъздадените партии срокът е от датата на създаването им".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дайте го в писмен вид.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Добре, сега ще го напиша и ще Ви го дам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят думата?
    Заповядайте за реплика на господин Анастасов, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Знам, че няма да направя класическата реплика, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, знам.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Анастасов доразви това, което аз казах, но не обърна внимание на още един проблем, който съдържа този текст. Този текст всъщност е санкция. Санкция за неизпълнени задължения на дадена партия, че не е дала своите отчети в Сметната палата. И сега се поставя въпрос тази норма ще има ли обратно действие или ще важи само за в бъдеще? Защото вижте, уважаеми народни представители, вероятно в края на м. юни идват избори. Ще трябва ли тези партии, които ще участват в тези избори, да представят за три години назад дали са били редовни, когато не е имало такава норма?
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Има норма и те да представят.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, нека да е ясно.
    Разберете, че това не е проблем на Българската социалистическа партия. Вероятно ще има проблем за редица други партии, които, да кажем, две години са си давали отчетите, но преди три години не са си дали отчета или не са го дали в срок. За тези три години, примерно, проблеми ще има и Новото време, и НДСВ, защото те нямат три години. Затова трябва да се уточни текстът.
    Разбирате, че не ние ще прилагаме тези норми. Нормата трябва да бъде категорична и ясна, защото ще се прилага и от съда, и от Централната избирателна комисия. А в противоборството при една политическа борба се използват всички възможности на закона, понякога и за неточно и превратно тълкуване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    За втора реплика има думата народният представител Кина Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние не приемаме този закон, за да опрощаваме стари прегрешения. Според мен и не само според мен, но и според действащия досега Закон за политическите партии имаше такова изискване политическите партии да се отчитат пред Сметната палата. Затова аз смятам, че думите “в срок” задължително трябва да останат, защото ако някой не е бил редовен, то той е нарушавал законите на Република България. И защо ние сега ще му опрощаваме тези нарушения? Мисля, че няма абсолютно никаква логика и затова подкрепям предложението текстът в тази му част да се запази във вида, предложен от комисията.
    Не може да отпадне “в срок” и по този начин ние да дадем възможност на някой, който не е бил редовен досега, сега изведнъж да си внесе за три години назад финансовите отчети. Няма логика в това. Ако това се въвеждаше сега с този закон е едно нещо, но то съществува и в действащия закон, така че, колеги, това е моето становище.
    А иначе, може би за юридическа прецизност може да се добави един текст: “ако партиите са създадени в по-късен срок”, но мисля, че това се разбира и от сега съществуващия текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах, че Вие държите думите “в срок” да останат в текста.
    За трета реплика заповядайте, господин Вълчев.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Аз разбирам безпокойството на колегите, но бих искал да кажа специално по отношение на думите “в срок”. Според мен е правилна идеята на господин Анастасов те да отпаднат.
    В момента съществува изискване да се подават съответните отчети в срок, така че това не е нов текст. Отправям репликата донякъде към господин Корнезов.
    Това не е нов текст. Въпросът е, че той е прав за следното: че не може от един юридически факт, който не е бил свързан с определени правни последици ние сега да го натоварваме с нови правни последици. И в този смисъл според мен е правилно да отпадне “в срок”, да се даде възможност на тези, които не са си изпълнили задълженията, макар и с голямо просрочие да бъдат така добри да го направят. (Реплики.)
    Аз мисля, че тук ще намерим едно такова разрешение и те ще си платят съответните санкции, каквито санкции между другото има в Закона за Сметната палата.
    Що се отнася до другия въпрос, който беше повдигнат, а именно дали е достатъчно, с извинение, господин председател, дуракоустойчив текста така, че да не предизвиква някакви тълкувания от институциите, които ще го прилагат, аз мисля, че той е достатъчно ясен. Но, ако колегите считат, че има все пак някаква опасност бихме могли да обърнем логиката на текста и да кажем горе-долу нещо такова, че Сметната палата издава удостоверение за внесени – отпада “в срок” – финансови отчети от момента на създаването на политическата партия, но не повече от последните три години, нещо в този смисъл. Сега в момента ми е трудно да го формулирам добре, но нека да обърнем логиката – по принцип за целия период на съществуване, но за по-старите партии само за последните три години, за да го разрешим този въпрос и да вървим напред.
    Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За последните три последователни години – така ли да остане? Добре.
    Имате думата за дуплика.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз благодаря за репликите.
    Между другото принципно най-хубавото е това, което предлага господин Даниел Вълчев. Това е по-изчистен текст и е в едно изречение.
    На колежката само искам да й поясня – не може за едно и също нещо да наказваш някого толкова жестоко. Аз пак повтарям – помислете си… (Реплика на народния представител Кина Андреева.)
    Момент! Чакайте, не ме репликирайте! Вие сте дами и така ще си говоря с вас, ей там – в кафето, обаче тук ще ме слушате мен! Аз обяснявам нещо простичко – една фирма, разберете го, която не си е предала декларацията по ДДС или не си е подала декларацията за данък общ доход или по корпоративното подоходно облагане, на нея не й се спира дейността. Тя се наказва финансово. Ако трябва да завишим нещо, да завишим глобата, санкциите за непредадените документи, но не и да не й позволиш да участва, нали? Това е принципно и затова пак казвам, че Даниел Вълчев даде най-точното предложение. Затова аз оттеглям моето предложение за моята редакция, иначе поддържам да отпадне “в срок”, както и другите чудесии. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Господин Цеков, имате думата.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, господин председател.
    Аз предлагам следната редакция на чл. 40, ал. 1: “Сметната палата издава удостоверение за внесени в срок финансови отчети от датата на регистрация на политическата партия, но за не повече от три последователни години”. Мисля, че това в някаква степен удовлетворява съображенията, които бяха изразени.
    Що се отнася обаче до предложението да отпаднат думите “в срок” – тук не мога да се съглася с това, че се свързва с нова санкция… (Шум и реплики в залата.)
    “От датата на регистрация на политическата партия, но за не повече от предходните три последователни години”, както е записано.
    Що се отнася до думите “в срок”, струва ми се, че онези политически партии, ние виждаме статистиките, които Сметната палата ежегодно изнася, че 40 или 50%, а през някои години и до 60% са стигали тези от партиите, които не са внасяли въобще или не са внесли своевременно своите отчети. И това е практика, на която трябва да се сложи край.
    Когато в социалната практика ние виждаме някакви нарушения, които чрез законови текстове се опитваме да санкционираме, какъвто е случаят, това е едно добро решение. Тук не става дума за наказателно-правен текст, където ние с обратна сила еди-какво си, което, разбира се, е недопустимо. Трябва да се сложи край на тази практика партиите в България да правят каквото си искат, когато става дума за отчитането пред Сметната палата. И тук това, което каза госпожа Кина Андреева за мен е приемливо и аз призовавам всички колеги да подкрепят оставането на думите “в срок”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Моля да дадете Вашата редакция на ал. 1, за да я имам, когато я подлагам на гласуване.
    За изказване има думата госпожа Анелия Мингова.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, редакцията, която предложи господин Цеков аз я споделям, що се отнася обаче до спора дали да се запазят думите “в срок” смятам, че не би могло това да остане в текста по следните съображения.
    Въвеждаме една санкционна норма, санкционно правило и ако запазим думите “в срок” това означава, че то ще бъде прилагано с обратно действие. От този момент нататък, от влизане в сила на закона, ако изискваме и санкционираме неспазването на предишни срокове това означава, че въвеждаме норма с обратно действие, което за мен е неприемливо. Ако отпадне “в срок” това означава, че тепърва се дава възможност на партиите да внесат тези отчети дори ако не са го направили в законовия срок до този момент и едва от влизането в сила на закона неспазването на законовите изисквания за внасяне на отчетите може да бъде санкционирано по силата на това нововъведено сега правило, което се предлага с нормата на чл. 40. В този смисъл беше изказването ми.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, разбрах смисъла.
    Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по този текст?
    Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.

    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Мингова! В такъв случай, ако отпадне думата “в срок” аз не мога да разбера какво място има този член в закона. Ами дайте да го оставим, от днес нататък, да важи за всички и да си представят в срок. След като тези, които не са изпълнявали закона досега, могат да го направят когато си поискат.
    Това е точно, за да се покаже, кои са тези партии, които са спазвали правилата в България. И досега е имало срок. И каква е санкцията за това, че те не са си представили в срок?
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Ами сега се въвежда.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Хубаво, щом се въвежда сега, да действа отсега нататък. Защо трябва да ги задължаваме за последните три години да си представят такива отчети. Мисля, че трябва да има логика в това, което се прави. И не само да е правна логиката, а тя трябва да е и морална. Защото няма морална логика, когато не си си представил отчетите, независимо кой си и какъв си - голяма, малка, нова, стара и не знам си още каква, лява или дясна. Щом не си си представил отчетите, трябва да има санкция. Къде е моралната логика?
    Аз не виждам какъв е проблемът в случая. Ако ние въвеждаме такова изискване, ще го въведем от деня на влизането в сила на закона. Защо трябва да искаме последните три години да има такива отчети? Ще има оттук нататък такива отчети.
    Според мен морално е тези, които искат да участват в изборите, да са спазвали правилата. Защото сега, с отпадането на това “в срок”, всъщност Народното събрание им опрощава тези нарушения. Аз така го разбирам и съм убедена, че всеки един човек ще го разбира точно по този начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Господин Нихризов, заповядайте за втора реплика.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Мингова. Вие сама виждате колко са объркани и неясни текстовете на този закон. Нещо, което говорихме цели два месеца и заради което го спирахме.
    Но в момента аз Ви правя реплика за нещо друго. Така както е изписан текстът, ние трябва да го пишем тук на коляно, за да вадим срокове и да съобразяваме дали той е в каноните на правните норми или не е в каноните. Само едно нещо ще ви кажа, че до момента също има действащ закон, в който има подобна норма, което не пречеше от 330 политически партии само 30 да се отчитат в срок, останалите да излизат в някакви черни списъци, публикувани по вестниците и оттам нататък …
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): То е вследствие…
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Какво вследствие? Въпросът е друг, господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не може да се въвеждат санкции със стара дата.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: В момента Вие искате ли да направите закон с норми, които да се четат, и които да се разбират, или искате да направим нещо, което може да се тълкува, както и щото му дойде.
    Уважаема госпожо Мингова, аз възприемам текста, така както е предложен от комисията, и в следващия момент ще възникнат всичките въпроси, които поставиха и господин заместник-председателят Любен Корнезов, и господин Анастасов, и госпожа Кина Андреева. Защото влиза вече това, че партиите имат някаква история и ние, от една страна, искаме да бъдем морални, а от друга страна, искаме да се съобразяваме с това, което сме записали. Така че ако отпаднат годините, ние ще бъдем неморални към тези, които са били изправни. Ако пък останат три последователни години, ще бъдем принудени да санкционираме дадени партии, когато не е имало санкции. Разбирате ли, в момента вътрешното противоречие, което съществува в това, което се пропагандира за този закон и това, което е той в действителност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Госпожо Мингова, заповядайте за дуплика.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, мисля, че едва ли ще се убедим в рамките на дупликата, която ще направя. В принципите на правото, когато се въвежда една санкционна разпоредба, не може да се допусне обратно действие на тази санкционна разпоредба. И спор по този въпрос няма. За да може да има обратно действие, каквото всъщност тук се предлага, означава, че ние въвеждаме едно санкционно правило за субекти, които са осъществили нарушението преди да влезе в сила нормата. Това е нодопустимо. Не може да бъде отказвана регистрация за участие в избори за нарушение, тоест за действие, за поведение, което стои във времето, преди да влезе в сила тази санкционна разпоредба.
    Разбира се, че нито госпожа Тоткова, нито господин Нихризов ще се убедят в това, което казвам, защото, първо, не слушат, след това не чуват и на трето място очевидно не разбират. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
    Господин Жотев, заповядайте.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Аз изцяло подкрепям аргументацията на госпожа Мингова, що се отнася за това, че с този законопроект, с текста, който обсъждаме в момента, ще се даде възможност за обратно действие, за да се санкционира нещо, което допреди един миг на приемането на този закон не е било преследвано. Това е безспорно за мен и аз изцяло подкрепям тази аргументация.
    Но понеже аз чух, че госпожа Мингова иска да отпаднат думите “в срок”, ако така съм разбрал, не съм съгласен. Според мен този текст, който сега обсъждаме, може да бъде редактиран по следния начин. Да отпаднат думите “за предходните три последователни години”.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Тогава е ясно.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ: Изцяло подкрепям господин Цеков. Мисля, че той каза колко е важно да остане този текст “в срок”. И не приемам аргумента на колегата от Парламентарната група на Коалиция за България, който направи сравнение с една фирма, която не си плаща в срок корпоративното подоходно облагане и ДДС. Съвсем друго е, абсолютно друго е. Едно е едно предприятие, то може да бъде и от 10 човека, съвсем друго е една политическа партия. Тя увлича след себе си огромни маси и освен това нейното влияние върху обществения живот е много по-значимо. Следователно “в срок”, според мен, трябва да остане и трябва да отпаднат тези думи “за предходните три последователни години”. Така според мен текстът е приемлив и би трябвало да бъде подкрепен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
    Има ли други желаещи?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може ли по втората алинея?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предполагам, че може. Заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа, предлагам в чл. 40 ал. 2 да отпадне. Текстът е: “Сметната палата уведомява Софийския градски съд за политическите партии, които не са представили финансови отчети...” Може да уведоми и папата, и арменския поп, и някоя друга неправителствена организация. Какво е това? Сезиране на съда за предприемане на действие ли е? Уведомява! И какво прави съдът? Изказва им порицание! Ама това е несериозно. Аз разбирам някой орган – прокуратурата, която да предприеме, да внесе предложение за закриване на партията и пр. Уведомява съда!
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Трябва да го има уведомлението.
    МИХАИЛ МИКОВ: Добре, ами, ако партията е регистрирана някъде другаде? Или няма, приемаме, че няма да има такива регистрации.
    Да отпадне този текст. Дейността на Сметната палата е публична, пуска се в медиите, в съда също четат вестници, знаят кои партии не са си изпълнили задълженията за внасяне на финансови отчети по чл. 37, ал. 4. Няма нужда да уведомява специално Софийския градски съд, защото другите съдилища могат да се засегнат. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Има ли други народни представители, които искат думата по този текст? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадането на ал. 2.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 200 народни представители: за 166, против 33, въздържал се 1.
    Предложението се приема.
    Алинея 2 отпада.
    Заповядайте за процедура, господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Уважаеми господин председателю, моля за прегласуване за отпадането на ал. 2. Идеята за това да бъде уведомен Софийският градски съд за партиите, които въобще не са представяли отчет в рамките на предходните три последователни години е свързано с разпоредбата на чл. 43, с прекратяването на партиите. Това е едно от основанията за прекратяване. Така че тази разпоредба има своето място и логика тук. Затова моля да бъде прегласувано.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но виж т. 4!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Така или иначе има предложение за прегласуване.
    Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на господин Миков за отпадането на ал. 2.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 196 народни представители: за 163, против 29, въздържали се 4.
    Предложението на господин Миков се приема. Алинея 2 отпада.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Жотев за отпадане на думите “в предходните три последователни години”.
    Моля, гласувайте неговото предложение.
    Гласували 205 народни представители: за 55, против 142, въздържали се 8.
    Това предложение не се приема.
    След това съм склонен да подложа на гласуване предложението на Борислав Цеков за редакция на ал. 1 – то вече няма да е ал. 1 – на чл. 40.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ, от място): То е за отпадане на думите “в срок”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, съгласих се.
    Подлагам на гласуване направеното и подкрепено предложение за отпадане на думите “в срок”.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 208 народни представители: за 169, против 28, въздържали се 11.
    Приема се, “в срок” отпада.
    Господин Вълчев, ако правилно съм разбрал, Вие имате предложение вместо “предходните” да бъде “последните”. Така ли е? Държите ли на това предложение?
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ, от място): То е същото.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То е същото, но е по-коректно.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ, от място): То се съдържа в редакцията, която даде господин Цеков. Нека да гласуваме нея.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, съгласих се.
    Подлагам на гласуване редакцията на господин Цеков: “Сметната палата издава удостоверение за внесени финансови отчети от датата на регистрация на политическата партия, но за не повече от последните три последователни години, което политическата партия представя пред ЦИК при регистриране за участие в избори”. Тук вече го няма израза “в срок”.
    Господин Цеков, съгласен ли сте с “последните”? Харесва ли Ви тази редакция?
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре.
    Моля, гласувайте тази редакция.
    Гласували 209 народни представители: за 162, против 29, въздържали се 18.
    Приема се. Член 40 е приет.
    Давам думата за процедура на господин Стефанов.
    ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с пренареждане на дневния ред Парламентарната група на БЗНС-Народен съюз иска половин час почивка за консултация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това нещо няма как да стане...
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Господин председател, има обявено удължено работно време до приемането на закона, но не повече от 16,00 ч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Работното време е удължено, така ли? Аз не съм в течение.
    Щом времето е удължено до приемането на закона, но не по-късно от 16,00 ч., в такъв случай обявявам 20 минути почивка. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме, уважаеми народни представители.
    Господин Кошлуков, Глава шеста Ви чака.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ:

    “Глава шеста
    Прекратяване на политическите партии”

    Комисията подкрепя наименованието.
    По чл. 41 има предложение от Теодора Литрова - в чл. 41 т. 2 се отменя.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Текстът на комисията е:
    “Чл. 41. Политическата партия се прекратява при:
    1. решение за сливане или вливане в друга партия;
    2. решение за разделяне на две и повече партии;
    3. решение за саморазпускане съгласно устава й;
    4. разпускане с решение на Софийски градски съд.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване предложението на госпожа Теодора Литрова за отпадане на т. 2.
    Моля, гласувайте това предложение, което е твърде странно.
    Гласували 138 народни представители: за 18, против 114, въздържали се 6.
    Междупрочем, това е едно абсурдно предложение, госпожо Литрова, да знаете за обща правна култура. Просто не е възможно това, което сте предложили.
    Моля, гласувайте чл. 41 в редакцията на комисията.
    Гласували 133 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 11.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: При следващия текст нямаме предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    “Чл. 42. Решенията по чл. 41, т. 1 и 2 се вземат от върховния орган на партията. Това право не може да бъде делегирано на ръководния орган на партията.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст, който изглежда безспорен? Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте чл. 42. Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
    Член 42 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 43 има предложение от народния представител Панайот Ляков – в чл. 43 след думата “партия” се добавят “и организация по чл. 21а”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение от Мустафа Зинал и Бойко Радоев, което е оттеглено.
    Предложението на комисията за чл. 43 е:
    “Чл. 43. (1) Софийски градски съд постановява разпускане на политическа партия само в случаите, когато:
    1. с дейността си нарушава системно изискванията на този закон;
    2. дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията;
    3. има влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна;
    4. в продължение на три последователни години не е представила в Сметната палата годишните си отчети;
    5. повече от пет години от последната й съдебна регистрация не е участвала в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове.
    (2) Решението на съда по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се постановява по иск на прокурора.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст? Госпожо Дончева, заповядайте.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господа нововремци! Съгласно чл. 2 от закона политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля чрез избори или по друг демократичен начин. Тоест участието в избори е само една от формите, заради които политическата партия съществува. Политическите партии се създават, за да прокламират определени идеи и възгледи. Вярно е, че участието в изборите е важен елемент от дейността, но той не може да бъде кондицио сине кванон. Още по-малко може да се твърди, че неучастието в изборите на политически партии е основание за разпускане на партиите. Смятам, че текстът на т. 5 е в грубо нарушение на политическите права и свободи на гражданите, така както е формулиран.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Защо? Обясни!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Как защо? Защото партиите се създават за изява на политически възгледи, за правене на политическа дейност и тази политическа дейност не се състои само и единствено от участие в избори.
    Възражения предизвиква и самата редакция на текста – повече от 5 години от последната й съдебна регистрация. Ако вие сте имали за идея със създаването на този текст да редуцирате наличните политически партии за сметка на посегателството върху политическите права и свободи на гражданите, смятам, че дори това не сте в състояние да постигнете. Защото една политическа партия на практика може периодично да внася искания за промени и да си прави някаква каквато и да било регистрация, като например нищожна промяна в устава или промяна в седалището от ул. “Мария Луиза” на ул. “Алабин” и вие пак ще трябва да докажете, че за 5 години от тази последна регистрация ще трябва да я гоните и да я разпускате.
    Разпускането на политически партии – смятам, че разумът на всеки демократичен човек диктува това – трябва да бъде силно ограничено до точно определени предпоставки, които касаят конституционни нарушения. Но не и възгледът на господин Кошлуков, Цеков и т.н. от “Ново време” ООД да редуцират българския политически живот до себе си и до някои близки. Понеже целият напън за приемането на този закон изправи парламента на нокти и ние непрекъснато сме заложници или за първото четене на бюджета, или за първото и половина, или за удължаването на работното време в събота преди Коледа, може би ще трябва да ви припомня, че последното правителство, което работеше по Коледа, беше правителството на Жан Виденов и то не прокопса. Не тласкайте парламента към работа в традиционни народни празници, още повече когато не ви е ясно каква полза ще извлечете от този закон, за който толкова много се напъвате. Той не може да роди демократизация на българския политически живот и не може да елиминира от конкуренцията няколкостотин политически партии, които са създадени. Ако те искат да участват в избори, ще участват и е редно. И да не се пишем по-големи католици от папата, защото не може в консервативна Англия създаването на политическа партия да струва 150 паунда и двама души, а тук вие да твърдите, че българският политически живот бил едва ли не опропастен от това, че не сте се родили вие, най-демократичните хора, дето да редуцирате политическите партии. Щото много ви е страх от конкуренция.



    Конкуренцията е здравословно нещо. Правенето на демократичен Закон за политическите партии е също така задължително.
    Аз предлагам т. 5 да отпадне.
    Точка 4 не е основание за разпускане на политическата партия. Може да налагате санкции, може да правите други неща, но да разпускате политическа партия за непредставени финансови отчети е също грубо нарушение. Политическата партия може да няма никаква дейност, може просто да се занимава с пропагандиране на едни политически идеи, може да не развива никаква търговия, може да не се явява никаква заплаха за държавата – това не е основание за разпускане. Основанията за разпускане трябва да бъдат крайно редуцирани, а именно до т. 2, ал. 1; чл. 43, ал. 1, т. 2, т. 3 и даже бих се подвоумила за т. 1, защото този закон въвежда редица изисквания и три дребни нарушения могат да дадат възможност за пълна злоупотреба с право. Не смятам, че Национално движени Симеон Втори, което е в някаква степен потърпевшо от системата за регистрации и работата на българската съдебна система, ще трябва да бъде проводник на подобни законодателни решения.
    Аз предлагам отпадането на т. 1, 4, 5 и тогава ал. 2 да остане само “решението на съда по ал. 1, т. 2 се постановява по иск на прокурора”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И т. 3.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, т.3 и т. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Любен Корнезов, заповядайте.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Явно този текст, както и останалите, е юридически неиздържан, не прецизен и съм убеден, че ако се приеме в този му вид, ще има и много проблеми в прилагането му и в практиката. Възможности даже за извращение при прилагането му.
    Да вземем т. 3. Наглед е много ясно: “Софийски градски съд постановява разпускане на политическа партия, когато има влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна”. Всъщност това е отново от правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 5 от българската Конституция. Веднага се поставя въпросът:
    Първо, кой ще сезира валидно Софийския градски съд? В ал. 2, т. 3 виси: “Прокурорът сезира, но само по т. 1, 2 и 5.
    Второ, имате решение на Конституционния съд, примерно, че обявява за противоконституционна дадена партия. Не следва ли от самото решение на Конституционния съд правните последици за разпускането на партията? Защо ще надслагваме над самия Конституционен съд едно решение на една много по-долна, образно казано, инстанция Софийски градски съд. Ами, Софийски градски съд, съдията може да каже: “Конституционният съд си е решил, но аз мисля друго!” Кой може да го принуди, да му хване ръката и да напише ново решение. Разбира се, че може да се получи противоречие. Така че, т. 3 е крайно непрецизна – и от правна, и от конституционна гледна точка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво предлагате? Отпадане или нова редакция?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има влязло в сила решение на Конституционния съд и точка. Самото конституционно решение поражда правната последица.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Кой заличава?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, ако не я заличи, кой ще сезира Конституционния съд? Аз ви казвам, че този текст не върши работа. (Реплики от НДСВ.) Има си цяла комисия, има си председател на комисията, той да обясни.
    Второ, т. 4 – народният представител госпожа Дончева се спря на нея. Междупрочем в предния текст също имаше “три последователни години”, че имаше и срок и сега отново се поставя въпроса ще има ли обратно действие или няма да има обратно действие? Ако тази норма е санкционна, не може да има обратно действие! Следователно от влизане на закона в сила ще искаме три последователни години, а не обратното. Но да го кажем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е ясно.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е ясно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За грамотните юристи е ясно.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, какво намеквате, че Любен Корнезов е неграмотен юрист?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, напротив, Вие сте от грамотните.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да уточним това - т. 5 трябва да отпадне, разбира се. Това е абсурд! Този неграмотен закон за грамотните юристи ли е? Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    За реплика – господин Кошлуков.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаеми господин председател, аз разбирам, че грамотните юристи са мнозинство тук, особено в редиците на БСП. Само споменавам, че те са пропуснали закона в миналия парламент, когато тези текстове ги е имало същите. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
    Хубаво е грамотните юристи да поглеждат и да знаят какво гласуват. (Реплики.)
    Законът господин Цеков ще го цитира след малко – само като реплика се намесвам. А логиката на този текст е простичка: да махнем партиите, които внасят петрол, внасят цигари, перат пари и не се занимават с политика и поради тази причина сме го вкарали. (Реплики.) Ако искате да блокирате закона и да го размотавате, за да не влезе в сила, аз ви уверявам, че има воля на ДПС, НДСВ и Новото време, за да мине. Има такава воля и ще го направим факт.
    Това, че малките партии нарушават баланса, че Коалиция за България ще стане по-трудна, че някой лев ще загуби – ами, такъв е животът. (Оживление.)
    РЕПЛИКА ОТ КБ: Ще ревем.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Ще ревем, ще помагаме, ще даваме, ще направим всичко, само и само да върви. Законът трябва да се случи. Всички упражнения по грамотност в юридическата област са добре дошли. Нека да мине законът, след това ще направим семинар и обсъждане.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: След два месеца ще направим преразглеждане.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Затова Ви моля, господин председател, да ограничаваме дебатите, чухме изказванията ясно, тезите са направени и после народните представители си формират мнение чрез гласуване – това е повече от ясно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше реплика.
    Господин Маринчев – реплика.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, господин Корнезов! Реплика или по-скоро един въпрос – може би аз неправилно съм схванал Вашето изказване по отношение на т. 3.
    Ако съм разбрал правилно, Вие предлагате текста “след Конституционния съд” да отпадне? (Реплики.)
    Аз така схванах, че Вие предлагате това да отпадне, което лично мене, като неюрист ме смущава, защото решението на Конституционния съд може да не бъде обезателно за обявяване за противоконституционна на тази партия. Тоест, само при наличието на такова решение съдът трябва да я разпусне.
    Що се отнася до изказването на господин Кошлуков, не мога да разбера що за довод е това да казвате винаги, при всеки текст: “Ама, това го има в миналия закон!” Може да го има в миналия закон и в 15 минали закона, ако не е читаво и залата не го приеме, няма да го приеме, но това не може да бъде довод, че в миналия закон го е имало.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По този закон са работили досега всичките тези партии.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Значи, са работили калпаво. (Реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за реплика към господин Корнезов, господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, господин председателю.
    След като този текст, според господин Корнезов – крайно неграмотен, некомпетентен, много се изненадвам, как неговата весочайша юридическа съвест е мълчала години наред, след като текстът, който се предлага в чл. 43, ал. 1, т. 3 е буквално, повтарям, буквално повторение на чл. 12, ал. 2, т. 4 от действащия Закон за политическите партии. (Реплики.)
    Не разбирам, защо юридическата съвест на господин Корнезов е мълчала толкова дълго време срещу това безобразие?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Това бяха трите реплики.
    Господин Корнезов, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.

    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Тук няма да говоря за съвест, всеки я носи в себе си. Първо, сега действащият закон, уважаеми дами и господа, е пред мен и той е приет на 28 март 2001 г., когато нашата парламентарна група също беше опозиция и не можеше да диктува изработването на един съвременен закон за политическите партии.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: И пак ще бъде.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второ, господин Маринчев, аз не съм предложил отпадането, а просто казах, че трябва да намерим друга правна формулировка. Разбира се, че сега този текст на чл. 43 е много близък, преповтаря чл. 12 от сега действащия закон. Това ми е ясно. Но вижте какво става – хайде, говорим за т. 3 – имате решение на Конституционен съд. След това вие казвате: Софийският градски съд постановява разпускане. Следователно Софийският градски съд отново трябва да издаде какъв акт? Ами решение трябва да издаде.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Същото е и тук, бе, Корнезов. Чети го като хората.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въз основа на решение на Конституционния съд. Ами ако Софийският градски съд не издаде такова решение? Трябва да намерим механизма. Може веднъж на десет години да имаме такъв случай, досега такъв не сме имали, вече 14 или 15 години. Мисля, че само веднъж или два пъти имаме такива случаи с решения на Конституционния съд и веднъж е отхвърлено, а другия път беше прието по една партия, мисля, че беше ОМО "Илинден". Но, така или иначе механизма трябва да го направим сега, за да може да действа евентуално перфектно. Това ви казвам. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В този закон има текстове, които противоречат на всякаква логика и това ще го повтарям всеки път, когато застана на тази трибуна. Започнаха да го забелязват вече и хора, които му ръкопляскаха отначалото, защото считаха, че законът е много добър, много нов, най-модерният, както беше казано вчера, европейски закон. И сега изведнъж се разбра, че цитираме текстове от сега действащия закон. При това аз не мога да кажа, че той е бил особено перфектен и изменението е само дотолкова, доколкото той беше приеман набързо в Народното събрание в края на един мандат. Този закон обаче се опита да направи някаква начална рамка за политическите партии, която действа и до ден-днешен и поне не вложи текстове, които звучат твърде дискриминационно по отношение на тяхната дейност. Защото лошите идеи, които бяха подхвърлени тогава с определен интерес – да се направят санкциониращи норми към разрасналите се много тогава политически партии, не спряха разрастването им в днешно време. Тогава се говореше, че партиите били много и са били 200, сега пак се казва, че са много и са 300, и политическата система в България не се разруши. Само че тук в момента виждаме текстове, които посочи госпожа Дончева. А пропо, когато за първи път започнах да говоря за този закон, госпожа Дончева ми напомни, че съм държал изпити по сапромат, а не по право. Тогава ние бяхме на различни мнения, сега се оказва, че сме на едно и също мнение по отношение на текстовете.
    Забележете, че се казва, че дадена политическа партия в продължение на три години не е представила в Сметната палата годишни финансови отчети. На три последователни години! И веднага възниква въпросът: ами, ако в две последователни години е представила, а третата е пропуснала? Изобщо каква е тази норма, която връзва участието в изборите с участието при отчитането в Сметната палата?
    Следващият момент е още по-неясен. По света съществуват политически партии, които се правят дори за участие само в местни избори, не е задължително да бъдат в президентски или парламентарни. Обвързването на участието на политическата партия в изборите вече е свързано с тяхното съществуване. Очевидно някой не е чел българската история, защото в началото на миналия век и в края на по-миналия е имало спор от образувани тогава политически партии дали е редно да участват в политическия живот с избори или по друг начин – посредством просвета на избирателите и дори посредством някакъв тип борба за налагане на нов ред в обществото.
    Всичко това ме води на мисълта, че обвързването на тези моменти в закона прилагат една много лоша практика, несъществуваща в Европа. Най-неприятното е, че ние заехме позиция да режем от съществуващите текстове, тъй като няма друга възможност. Резултата го видяхме в предния член, който направо можеше да отпадне и на практика да не се случи нищо по-интересно в тоя закон. Сега, ако премахнем всички неща, за които колегите говореха, най-накрая ще остане само една алинея и тя ще бъде напълно справедлива. Мога да ви прочета този текст:
    "Ако дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията."
    Само това може да остане от целия текст, падайки всичко останало, нищо в закона няма да се промени. Господин Корнезов говореше за случката, при която Конституционният съд взема решение, пък то се препотвърждава от Градския съд.
    Уважаеми дами и господа, аз не съм юрист специалист, но дори и за човек, който само е чел законите, се вижда колко абсурди са заложени в тези текстове. Във връзка с това да не правим само схемата на отпадане на текстовете, аз ви предлагам да приложим преди това една процедура – да отложим разглеждането на този текст, тъй като от неговите норми ще остане според мен единствено ал. 2, която да се отнася към т. 2 на ал 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Вашето процедурно предложение е да се отложи този текст.
    Заповядайте за реплика, госпожо Дончева, а след това ще подложа процедурното предложение за отлагането на гласуване.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Нека да направят процедурата и да прекъснем. Да не им пускаме дебати.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин председателю, какво значи: "не можем да пускаме дебати"?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кое какво значи?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Какво значи не можем да пускаме дебати? Тях господин Кошлуков ли ги пуска?
    Господин Нихризов, в общи линии аз споделям това, което казахте, но би ми било любопитно за решението, което се предлага на чл. 43, ал. 1, т. 3 и казусът, който той създава. Вярно е, че от идеите на господин Лучников се създаде на практика наслагване на решения на Конституционния съд върху решения на Софийски градски съд, което наистина никак не е добре.
    Първо, не е добре, защото не е ясно кой ще сезира Софийския градски съд, при сегашната редакция на текста. И дори мнозинството да остави тази редакция, ще трябва по някакъв начин да обозначи кой ще сезира Софийския градски съд. Защото, ако мнозинството приеме, че решението на Конституционния съд не произвежда само по себе си правни конститутивни последици, ще трябва да каже кой ще сезира съда.
    Вторият вариант, ако оставим решението на Конституционния съд да бъде правопораждащият факт и то да има конститутивно действие, пак ще трябва да има някакъв допълнителен текст, който да указва това.
    Ако вие имате идея как да бъде решен този въпрос, заедно с редакционното предложение, би било добре, защото аз смятам, че извън тези две хипотези няма трета, а няма решение на нито една от двете хипотези. Хубаво е да има ангросисти тук, обаче трябва и малко прецизност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все пак това беше реплика и затова, господин Нихризов, имате възможност да се изявите във формата на дуплика.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Аз съм напълно съгласен с Вашата забележка, която направихте, но виновникът за това да съществува този текст не съм аз. Защото комисията имаше съответните заседания, имаше доста, уж, бурни дебати и оттам нататък фигурите, които трябваше да бъдат поставени в текстовете, са абсолютно неясни. Аз се опитах в предни членове, където са мои предложения, да посоча, че според мен прокуратурата е органът, който трябва да сезира съда, в случай че има съответните нарушения по въпроса – е ли е една политическа партия действаща, съобразно изискванията на Конституцията, или не. Но тези неща бяха отхвърлени от залата, както забелязахте, , бяха отхвърлени и от самата комисия и фигура, която беше заложена в предния закон и считам, че имаше някакво разрешение тогава на поставените от вас въпроси, вече отпадна. Може би като неспециалист не съм наясно, но не знам някога съдът да се е самосезирал, в случая, както са заложени всички тези текстове в настоящия закон. Имаше преден закон, обявен за много лош, където нещата бяха все пак ясни.
    Аз смятам, че председателят на комисията, освен да говори калмбури във връзка със закона, трябва да отговори какви са били вижданията на комисията, защото досега всички председатели са защитавали позицията на мнозинството и текстовете, които са предложени. Във всички забележки, които ние правим по закона, а аз пак ще повторя, че всеки член на този закон подлежи на достатъчно количество съмнения относно изправността на текста, се отговаря по един единствен начин: сега не е време за дебат, ние имаме най-прекрасния закон и толкова. Само че по този най-прекрасен закон, който имаме в момента, мисля, че можем да изкараме една много изкривена система на субективизъм, в която определени политически партии, може и дребни, да изчезнат от политическото пространство, а за други, може и едри, да бъде направена достатъчна пречка за извършване на нормална политическа дейност. Ние говорим за демократичност, а демократичността в този закон бяга с всеки следващ член. Тя бяга в посока да няма яснота кой може да стопира един процес на опит да се въздейства отстрани на политическите партии.
    Затова аз предложих, госпожо Дончева, този текст да бъде отложен и гледан от юристи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нихризов.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на чл. 43.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 207 народни представители: за 98, против 106, въздържали се 3.
    Не се приема.
    Господин Нихризов, заповядайте за предложение за прегласуване.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На таблото се изписа една невероятна цифра от 207 човека, които просто решиха да натиснат копчетата, без да се интересуват от аргументите, които бяха изложени преди мен от хора, които са били членове на Конституционен съд, от хора, които са работили практически в съдилищата във “Фирмено отделение”, от хора, които са били прокурори. Аз съм човек, който не се е занимавал с юридическа практика, но имам достатъчна практика в политическата дейност и смятам, че когато разглеждаме един текст, той трябва да се гледа по същество, а не механично.
    Когато предложих този текст да се отложи, нямах намерение при никакви случаи да саботирам дейността, а точно да има възможност да се създаде нормален текст, който да бъде разбран като правило за всички нас. Когато вие отхвърлихте моето предложение за отлагане, вие създавате една хипотеза в момента на крак да решим как ще действаме. Да отпадне еди-кой си член – натискаме копчето; да отпадне следващия член – пак натискаме копчето, и оттам нататък ние нямаме практическата възможност комисията да направи нормален текст, който да бъде издържан, съобразно изискванията и процедурите, заложени в Гражданския процесуален кодекс, заложен и във всички останали наши закони.
    Затова, уважаеми дами и господа, аз предлагам да помислите и прегласувате този текст.
    Моля, господин председателю, да се съобразите с факта, че тази зала при 207 човека трябва да се разпъва по шевовете, а не да бъде толкова празна.
    Така че, уважаеми дами и господа, бъдете скромни в натискането на другите копчета само до разположението на двете ръце.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, бъдете скромни в натискането на копчетата. Много моля да гласувате със собствените си карти. Аз няма да гледам наляво вече, за да не се дразня.
    Отново подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов за отлагане на този текст.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 214 народни представители: за 105, против 107, въздържали се 2.
    Давам думата на господин Георги Анастасов.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Понеже ми направиха реплика, докато идвах, искам да кажа, че нямам никакво намерение да отлагаме този текст, а трябва да го приемем такъв, какъвто трябва. Ние проблем с пререгистрацията нямаме. Както в страната, така и международно призната партия е от 1893 г., така че нямаме никакви проблеми. (Реплики от залата.)
    През 1893 г. е международно призната, а от 1891 г. има съдебна регистрация в съда. Запомни ли? (Ръкопляскания от народния представител Емил Кошлуков.) Радвам се. Аз не искам да споря с никого в момента. Знам за нашата партия и е недопустима тази корекция в исторически аспект, защото историята е казала във времето каква е.
    Да се върнем към този текст, който се предлага. (Шум и реплики от залата.)
    Радвам се, че предизвиках исторически спор в момента, но да се върнем към Закона за политическите партии, иначе ще спра да говоря. За история няма да говорим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, направете възможното господин Анастасов да си каже каквото има да казва.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Благодаря.
    Що се касае до текста, който предлагате, независимо от това, че е от стария закон предложен, не трябва механически всички пороци от старите закони да ги пренасяме тук. Като се има предвид, че е предложено от господин Лучников, лека му пръст, аз силно се съмнявам, че това е закон, който е бил създаден да работи безпристрастно за всички. Може би е бил създаден именно да игнорира определена част от политическите партии в живота.
    Аз изключително много съм изненадан – защо, ако някой не си представи финансовите отчети, ще трябва да се прекрати неговата дейност като партия.
    Има други санкции – който не си е представил три отчета, да не бъде допускан до избори, това го взехме като решение. Поради това текстът в т. 4 на ал. 1 на чл. 43 е абсолютно безсмислен и влиза в противоречие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за отпадане.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Много се радвам и потвърждавам това потвърждение.
    Ще обясня, за да няма демагогия. Никой от нас не се притеснява да представи финансовия отчет. Да се притесняват тези, които получават под масата, защото рано или късно ще излязат наяве тези партии, които получават под масата пари, за да се финансират, а има доста такива. При тях трябва да са притесненията. А тези, които се издържат от членски внос и от други дребни дарения – за тях няма притеснения. Това, че не са представили отчета, не е фатално.
    Затова трябва да отпадне тази точка. Същото е и с петте години. Има партии, които призовават да не се гласува. Може ли тази партия, защото има друго мнение във връзка с демокрацията – а се нарушава демократичният принцип дали гражданите ще ходят да гласуват или не – също трябва да отпадне и тази точка. Не можем да нарушаваме конституционното право на хората да решават дали да упражняват своя глас или не.
    Друг е въпросът, ако искаме да приобщим нашето законодателство с това в Гърция, където гласуването е задължително и ако не отидеш, те санкционират финансово. Пак не е задължително, пак можеш да избираш – дали да платиш 5 хил. евро и да не гласуваш или да отидеш да гласуваш и да не ги плащаш. Разбирате ли пародията, в която сме поставени в този случай? Затова не смятам, че трябва да се акцентира само върху юристите. Всички ние сме грамотни хора и можем да четем, имаме поне някакво основно образование, на базата на което можем да вземем едно разумно решение.
    Затова подкрепям да отпаднат точки 4 и 5 и съм даже по-склонен на това, което предложи Нихризов – да се формулира само като един текст – чл. 43, да не противоречи на Конституцията. Това е върховният закон на страната. Щом противоречи на Конституцията…
    Помислете малко и то задълбочено! Щом противоречи на Конституцията, значи тази партия може да бъде закрита. Вижте колко е разтегливо понятието на т. 1 на ал. 1: “С дейността си нарушава системно изискванията на този закон”. Кой ще каже, че го нарушава системно, какво е системно – кой дава определение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има си определение за системно.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Съдът.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Понятието на съда е субективно. Като се има предвид, че съставите са само осем, много е трудно да докажеш.
    Правя предложение да отпаднат точки 4 и 5 и да приемем предложението на Йордан Нихризов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
    Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Анастасов! Терминът “системно нарушение” е ясен за правото. Това означава поне три нарушения на закона.
    Проблемът не е в употребата на термина “системно изискване”, проблемът е, че нарушенията на закона са от различен порядък. Този Закон за политическите партии установява десетки изисквания. Много малка част от тях касаят наистина конституционните устои на страната и биха могли да бъдат основание за разпускане, което да се вмества в представата за демократично устройство, за демократично функциониране на политическата система. И тъй като тук не е посочено измежду кои нарушения ще става дума за системно, така както е формулирано това означава, че и три изключително дребни нарушения могат да станат предпоставка за разпускане на партията. Това е нещо, което може да послужи като злоупотреба.
    Правя тази реплика, за да стане ясно на залата, че не е проблемът в юридическия термин, за юристите той е ясен, но сте напълно прав, че практическото прилагане може да доведе до пълно изкривяване на нормалното функциониране на една демократична политическа система.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Заповядайте, господин Анастасов. (Шум и реплики в залата.)
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Първо, не приемам това, че трябва по този начин да си разговаряме в момента в залата. Никой не иска да размотава каквато и да е част от този закон, трябва да се въведе ред. Тук само хора, които имат опит, знаят много добре какво е станало в страната през последните 15 години. Неслучайно в момента има толкова БЗНС-та с тирета, точки и запетайки; неслучайно социалдемократите са разделени, въпреки че ние нямаме този проблем с точки и различия.
    Това е точно по същество, господин Кошлуков, защото системното нарушаване и тълкуването на съда позволи да се получат такива аномалии в българския политически живот. Не съм съгласен с това, което каза госпожа Дончева за съда. Съдът абсолютно субективно, не искам да казвам други думи, си тълкуваше закона така, както си иска и позволи седем души да свикат конгрес. По същия начин може да тълкува и тази точка за “системно”. Затова не мога да се съглася, че тази точка има място тук. Всяка точка, която дава възможност за тълкуване, ще има проблеми.
    Ще кажа на Новото време: сега сте се създали, тепърва ще имате проблеми. Пожелавам ви да не се скарате никога, но тепърва ще имате проблеми, ако се скарате. Виждате какво става в парламента – как различни партии си имат своите проблеми. Именно съдът се позовава на определени неясни точки, именно тези точки. Затова ви предлагам в тази точка да има само едно нещо – за Конституцията, това, което господин Нихризов предложи: “Софийският градски съд постановява разпускане на политическа партия само когато дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията”. Всички други членове, алинеи и точки да отпаднат. Това е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Давам думата на госпожа Анелия Мингова.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Няма да влизам в дебати за анализиране на текстовете. Струва ми се, че действащият чл. 12 досега не е създавал особени проблеми при прилагането. Той повтаря четири от петте предложени точки в чл. 43, който обсъждаме, и затова няма да ги подлагам на коментар.
    Бих се съгласила с казаното от господин Анастасов за т. 4. Обстоятелството, че в нея се предлагат санкции, а ние приехме в чл. 40 друг вид санкции, ме навежда на мисълта, че тези две санкции взаимно се изключват. При положение, че сме приели едната, не бихме могли логически да приемем другата. В това отношение не бих могла да подкрепя т. 4.
    Това, което искам да предложа съвсем конкретно и което в началото предизвика спора, е по т. 3: “Има влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна”. При действащия чл. 12 това става с наслагване на решение на Софийския градски съд за разпускане по искане на прокурора. За мен обаче логически би трябвало тази точка, щом става дума за такова обявяване на противоконституционност от Конституционния съд, да има автоматизъм на прекратителния ефект и тя трябва да залегне като точка в приетия вече от нас чл. 41.
    Бих ви помолила да гласуваме да бъде включена т. 3 от чл. 43 в основанията за прекратяване на политическите партии и то по-скоро като т. 4, а “разпускане с решение на Софийския градски съд” да стане т. 5. Това ми е конкретното предложение за т. 3 на чл. 43, ал. 1 – за отпадане на т. 4 от този текст, тъй като вече санкцията я вложихме в предишен текст, а ал. 2 на чл. 43 да гласи: “Решението на съда по ал. 1 се постановява по иск на прокурора”.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Миков, заповядайте за изказване.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Като четем текстовете, една от хипотезите в чл. 41, уважаема госпожо председател на Комисията по правни въпроси, е на прекратяване при разпускане. Разпускането е развито в чл. 43, а в чл. 44 всички възможни хипотези на прекратяване също са предвидени да се обжалват пред Върховния касационен съд, респективно и тази за разпускането.
    Така че аз съм абсолютно съгласен с това, което Вие казахте, но нека гледаме и трите текста едновременно. Така че, като ги приемем, да не стане някаква беля. Защото вижте какво пише в следващия чл. 44, необсъждания текст. Там се казва: “решението за прекратяване”. Да, но прекратяването става и при разпускане.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Това е следващият текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Ще го докараме и дотам. Това беше реплика, която едва ли се нуждае от дуплика. Така ми се струва. Ясно е.
    Има ли други желаещи за изказване? Няма, казва господин Кошлуков, и аз му вярвам. Той все пак е председател на комисия.
    Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване. Започвам по реда на предложенията за отпадане.
    Първото – да отпадне т. 1 от ал. 1: “С дейността си нарушава системно изискванията на този закон.”
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 202 народни представители: за 92 против 101, въздържали се 9.
    Точка 1 е спасена.
    Още не е спасена окончателно. Господин Корнезов иска думата за прегласуване.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Правя процедурно предложение, господин председателю, да прегласуваме т. 1.
    Вижте, уважаеми колеги, ясно е що е системност в правото. Оттук обърнах внимание, предстоят избори. Вие знаете, давам ви даже един прост пример: плакати и агитационни материали трябва да бъдат залепени само на определените места. Някой спазва ли това? Ще се спазва ли? Ами именно това значи може да води до системност на нарушенията и някой би могъл да изврати, даже да прекрати и разпусне една партия, защото е извършила такива дребни нарушения, макар и те да са системни.
    Затова моля за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Отново подлагам на прегласуване предложението за отпадане на т. 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 219 народни представители: за 103, против 105, въздържали се 11.
    Предложението за отпадане на т. 1 не се приема.
    Сега подлагам на гласуване предложението за отпадането на т. 4, направено от госпожа Татяна Дончева, подкрепено от госпожа Анелия Мингова и други народни представители.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 214 народни представители: за 214, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно. (Ръкопляскания.)
    Следващото предложение е за отпадането на т. 5. Предложението е на народния представител Татяна Дончева.
    Моля, гласувайте това нейно предложение.
    Гласували 223 народни представители: за 111, против 111, въздържал се 1.
    Госпожо Дончева, имате всички основания да искате прегласуване и всички надежди, че ще успеете.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Имам всички основания да искам прегласуване, което и искам, за да повторя само две изречения: политическите партии не се създават само, единствено и изключително за участие в избори. Те се създават за прокламиране на определени идеи и за извършване и на друга дейност. Нарушение на конституционните политически права е да разпускате политическа партия, която няма никакви нарушения в дейността си -нито на закона, нито на Конституцията. Разпускането на партията се прави, когато има такива нарушения, защото те в крайна сметка застрашават конституционни и държавни устои.
    Но дори да приемете този текст, той няма да ви свърши работа по редукция на политическите партии, защото начинът, по който е формулиран – “последните 5 години от последната съдебна регистрация”, създава предпоставки за всеки тарикат в ръководството на политическата партия да ви сложи някакви най-формални поправки за пререгистриране, които да оставят политически партии абсолютни фантоми. Смисълът на разпускането е да се разпускат политически партии, които са закононарушители, които са нарушители на Конституцията, които пропагандират идеи в противоречие с Конституцията.
    Така че предлагам прегласуване и отпадане на текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева за отпадане на т. 5.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 229 народни представители: за 112, против 117, въздържали се няма.
    Не се приема направеното предложение.
    Подлагам на гласуване направеното от господин Нихризов предложение, подкрепено от господин Георги Анастасов, за отпадане на всички основания за разпускане с изключение на т. 2 – “дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията”.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 221 народни представители: за 101, против 120, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.

    Преминаваме към следващото гласуване – то е предложението на народния представител Анелия Мингова: точка 3 да се предислоцира и да отиде като т. 4 в чл. 41.
    Моля, гласувайте това предложение за предислоциране.
    Гласували 200 народни представители: за 163, против 32, въздържали се 5.
    Приема се.
    Подлагам на гласуване последното от предложенията: в ал. 2 да отпаднат думите “т. 1, 2 и 5” и става “Решението на съда по ал. 1 се постановява по иск на прокурора”. Едно разумно предложение.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 167 народни представители: за 166, против няма, въздържал се 1.
    Приема се.
    Подлагам на гласуване целия текст на чл. 43, след всичките корекции, които направихме – каквото остана от него.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 200 народни представители: за 122, против 30, въздържали се 48.
    Този текст е приет. Благодаря ви.
    Процедурно предложение – заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа, Коалиция за България иска почивка, за да осмислим тези сериозни демократични промени, които днес Народното събрание прие с тези текстове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Обявявам 20 минути почивка. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Минаваме към чл. 44. (Шум и реплики в залата.)
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: Всички карти да се съберат, не само нашите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много моля всички карти. (Шум и реплики в залата.)
    Имате думата за процедурен въпрос.
    МАРИЯ ГИГОВА (НС): Господин председател на Народното събрание, преди почивката бяхме свидетели на един фарс на гласуването с чужди карти. Аз нямам никакъв интерес, защото не членувам в никаква партия. В момента в залата няма повече от 87 души, а на таблото отново бяха изписани поне с 40 души повече.
    Затова от името на парламентарната ни група предлагам поименна проверка.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Тя не е заместник-председател.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Тя има ли право да прави такова предложение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Гигова, Вие заместник-председател ли сте на парламентарната група?
    МАРИЯ ГИГОВА (НС, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Започваме поименна проверка на кворума:
    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
    Александър Великов Маринов - тук
    Александър Димитров Паунов - отсъства
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
    Александър Христов Филипов - отсъства
    Алекси Иванов Алексиев - отсъства
    Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
    Ангел Петров Найденов - отсъства
    Андрей Лазаров Пантев - тук
    Анели Гинчева Чобанова - отсъства
    Анелия Йорданова Мингова - тук
    Анелия Христова Атанасова - тук
    Антонина Бончева Бонева - тук
    Антония Стефанова Първанова - тук
    Асен Димитров Гагаузов - отсъства
    Асен Йорданов Агов - тук
    Асен Любенов Дурмишев - тук
    Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
    Атанас Димитров Щерев - отсъства
    Атанас Крумов Додов - тук
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
    Благой Николаев Димитров - отсъства
    Бойко Илиев Рашков - отсъства
    Бойко Кирилов Радоев - отсъства
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - тук
    Борислав Георгиев Владимиров - тук
    Борислав Георгиев Спасов - тук
    Борислав Димитров Китов - отсъства
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Николов Ралчев - тук
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - отсъства
    Валентин Илиев Василев - отсъства
    Валентин Николов Милтенов - тук
    Валери Георгиев Димитров - тук
    Валери Димитров Цеков - тук
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - отсъства
    Васил Димитров Паница - отсъства
    Васил Тодоров Калинов - отсъства
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - тук
    Венко Митков Александров - тук
    Венцислав Василев Върбанов - отсъства
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - отсъства
    Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
    Веселин Борисов Черкезов - отсъства
    Веселин Витанов Близнаков - отсъства
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - тук
    Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
    Владислав Борисов Костов - тук
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - отсъства
    Георги Георгиев Пирински - отсъства
    Георги Костов Станилов - отсъства
    Георги Любенов Хубенов - тук
    Георги Стефанов Панев - отсъства
    Георги Тодоров Божинов - отсъства
    Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
    Гиньо Гочев Ганев - отсъства
    Господин Христов Чонков - отсъства
    Даниел Василев Вълчев - тук
    Даниела Владимирова Никифорова - тук
    Даринка Христова Станчева - тук
    Джевдет Ибрям Чакъров - тук
    Диляна Николова Грозданова - отсъства
    Димитър Енчев Камбуров - отсъства
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - отсъства
    Димитър Илиев Димитров - отсъства
    Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
    Димитър Лазаров Игнатов - тук
    Димитър Милков Ламбовски - отсъства
    Димитър Николов Димитров - отсъства
    Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
    Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
    Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
    Димчо Анастасов Димчев - тук
    Донка Стефанова Дончева - отсъства
    Евгени Захариев Кирилов - тук
    Евгени Стефанов Чачев - тук
    Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - тук
    Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
    Елиана Стоименова Масева - тук
    Елка Панчова Анастасова - тук
    Емел Етем Тошкова - отсъства
    Емил Илиев Кошлуков - тук
    Емилия Радкова Масларова - отсъства
    Енчо Вълков Малев - тук
    Златка Димитрова Бобева - тук
    Иван Георгиев Иванов - отсъства
    Иван Йорданов Костов - отсъства
    Иван Николаев Иванов - тук
    Иван Павлов Павлов - отсъства
    Иван Тодоров Козовски - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - отсъства
    Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
    Ирина Георгиева Бокова - отсъства
    Исмет Яшаров Саралийски - тук
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - отсъства
    Йордан Иванов Бакалов - отсъства
    Йордан Мирчев Митев - тук
    Йордан Николов Памуков - тук
    Йордан Стоянов Димов - отсъства
    Камелия Методиева Касабова - отсъства
    Камен Стоянов Влахов - тук
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Кемал Еюп Адил - отсъства
    Кина Симеонова Андреева - тук
    Кирил Станимиров Милчев - отсъства
    Клара Петкова Петрова - тук
    Коста Георгиев Костов - тук
    Коста Димитров Цонев - тук
    Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
    Кръстьо Илиев Петков - отсъства
    Лиляна Калинова Кръстева - тук
    Лъчезар Благовестов Тошев - тук
    Любен Андонов Корнезов - отсъства
    Любен Йорданов Петров - отсъства
    Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
    Людмил Славчев Симеонов - отсъства
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Люцкан Илиев Далакчиев - отсъства
    Маргарита Василева Кънева - отсъства
    Мариана Йонкова Костадинова - тук
    Марианна Борисова Асенова - тук
    Марина Борисова Дикова - тук
    Марина Пенчева Василева - тук
    Марио Иванов Тагарински - отсъства
    Мариус Цаков Цаков - тук
    Мария Вердова Гигова - тук
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
    Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
    Милена Костова Паунова - отсъства
    Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
    Мима Петрова Ненкова - тук
    Минчо Викторов Спасов - отсъства
    Мирослав Петров Севлиевски - тук
    Михаил Райков Миков - отсъства
    Михаил Рашков Михайлов - отсъства
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Моньо Христов Христов - отсъства
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - тук
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Надка Радева Пангарова - тук
    Надя Димитрова Атанасова - отсъства
    Наим Иляз Наим - отсъства
    Наско Христов Рафайлов - тук
    Недялко Иванов Калъчев - тук
    Несрин Мустафа Узун - тук
    Никола Джипов Николов - отсъства
    Николай Георгиев Камов - тук
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Петров Бучков - тук
    Николай Симеонов Николов - тук
    Николай Цветанов Чуканов - тук
    Нина Стефанова Чилова - тук
    Нина Христова Радева - отсъства
    Нонка Дечева Матова - отсъства
    Огнян Стефанов Герджиков - тук
    Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
    Осман Ахмед Октай - отсъства
    Панайот Борисов Ляков - отсъства
    Пенка Иванова Пенева - тук
    Петко Димитров Ганчев - тук
    Петър Василев Мутафчиев - отсъства
    Петър Владимиров Димитров - отсъства
    Петър Иванов Агов - отсъства
    Петър Стоилов Жотев - тук
    Петя Велкова Божикова - отсъства
    Пламен Димитров Кенаров - отсъства
    Пламен Неделчев Моллов - тук
    Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
    Радослав Николов Коев - отсъства
    Ралица Ненчева Агайн - тук
    Рамадан Байрам Аталай - отсъства
    Расим Муса Сеидахмет - отсъства
    Ремзи Дурмуш Осман - тук
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - отсъства
    Румяна Денева Георгиева - тук
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Рупен Оханес Крикорян - отсъства
    Светлин Илиев Белчилов - тук
    Светослав Иванов Спасов - тук
    Сергей Дмитриевич Станишев - тук
    Сийка Недялкова Димовска - отсъства
    Силвия Петрова Нейчева - отсъства
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Снежина Венциславова Чипева - тук
    Стамен Христов Стаменов - тук
    Станимир Янков Илчев - тук
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Стефан Атанасов Минков - тук
    Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
    Стефан Николаев Мазнев - отсъства
    Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
    Стойко Илиев Танков - отсъства
    Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
    Стоян Илиев Кушлев - отсъства
    Татяна Дончева Тотева - отсъства
    Татяна Стоянова Калканова - тук
    Теодора Владимирова Литрова - тук
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Тодор Найденов Костурски - тук
    Тома Янков Томов - отсъства
    Тошо Костадинов Пейков - отсъства
    Хасан Ахмед Адемов - тук
    Христо Атанасов Механдов - отсъства
    Христо Ганчев Марков - отсъства
    Христо Йорданов Кирчев - отсъства
    Христо Любенов Георгиев - тук
    Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
    Цветан Петров Ценков - отсъства
    Цонко Киров Киров - тук
    Четин Хюсеин Казак - отсъства
    Юлияна Дончева Петкова - отсъства
    Юнал Саид Лютфи - отсъства
    Юнал Тасим Тасим - тук
    Явор Тодоров Милушев - тук
    Янаки Боянов Стоилов - тук


    Уважаеми госпожи и господа народни представители, преброяването посочи, че няма необходимия кворум от 121 народни представители.
    Уважаеми народни представители, бойкотът успя – няма кворум.
    Следващото заседание е във вторник от 14,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 15,32 ч.)




    Председател:
    Огнян Герджиков



    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Юнал Лютфи



    Секретари:
    Гадар Хачикян

    Весела Лечева


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания