Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 18 февруари 2004 г.
Открито в 9,03 ч.



18/02/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
    Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви проекта за програма за работата на Народното събрание за периода от 18 до 20 февруари:
    1. Законопроект за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.
    2. Второ четене на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Майкрософт за източников код по Програмата за сигурност на правителствата.
    3. Проект за решение за приемане на Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната.
    4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора.
    5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото.
    6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
    7. Законопроект за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
    8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
    9. Второ четене на законопроекта за енергийната ефективност.
    10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
    11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
    12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
    13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
    14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
    15. Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак, Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на данните по твърденията за нарушаване на ембаргото срещу Ирак и действието на държавните институции и други организации след 1998 г. и Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на данните, изнесени в български и чуждестранни медии за пряко или косвено финансиране на българските политически партии или създадени от тях неправителствени организации от чуждестранни юридически и физически лица.
    16. Парламентарен контрол.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте този проект на програма за седмицата.
    Гласували 146 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 29.
    Тази програма е приета.
    Продължаваме по направените предложения за включване в дневния ред.
    Предложението на Михаил Миков на основание чл. 40, ал. 3 е включено в дневния ред.
    По същия начин е и предложението на народния представител Димитър Абаджиев, но той сочи, че на основание чл. 40, ал. 3 от правилника внася предложението като точка първа от дневния ред да бъде Проектът за решение за създаване на Временна комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
    Уважаеми народни представители, ако господин Абаджиев иска да обоснове направеното предложение, аз му давам думата.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа, предложението ми е за включване на Проект за решение за проучване на данните за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин като точка първа. Вече две седмици Народното събрание отлага разглеждането на този проект, въпреки че го включваше в дневния си ред. По време на консултациите миналата седмица е направена уговорка и е постигнато съгласие за това този проект за решение да бъде точка първа в днешния ден, в тази работна седмица. Въпреки това тя отново не е включена като точка първа. Ако тези народни представители, които гласуваха проекта за решение преди две седмици, са били искрени, аз се надявам, че днес те ще подкрепят това предложение – да разгледаме този проект като точка първа. В противен случай съмненията, че наистина данните са основателни, стават все по-големи. След като и вие твърдите, че няма никакво притеснение, гласувайте да бъде точка първа, или сме наблюдатели на поредната сделка между Българската социалистическа партия и НДСВ – може би за вота, може би за царските имоти или нещо друго. (Силен шум в блока на КБ.)
    Подкрепете това предложение, за да можем наистина да стигнем до обективната истина – такава, каквато всички твърдим, че я искаме, за да можем да защитим авторитета на страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
    Уважаеми народни представители, искам да помоля всички карти, зад които няма депутати, да не бъдат на пултовете, тъй като предстои гласуване по въпрос, по който очевидно няма единодушие в пленарната зала. Аз правя същото с карта, която е на председателската маса. Направено ли е това навсякъде? Моля квесторите да бъдат така любезни да минат по редиците. Можем ли да преминем към гласуване? Струва ми се да.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Абаджиев като точка първа да бъде включен този проект за решение за временна комисия, който беше мотивиран.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 150 народни представители: за 45, против 48, въздържали се 57.
    Това предложение не се приема. (Подигравателни ръкопляскания в блока на ПСОДС.)

    Следващото предложение е с вносител Петър Агов:
    "На основание чл. 40, ал. 3 от правилника, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам в програмата на Народното събрание да бъде включен като точка от дневния ред проектът за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски."
    Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
    Заповядайте, господин Агов, да мотивирате Вашето предложение.
    ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги народни представители! Българската общественост проявява особена чувствителност в последно време по проблема, който е свързан с реституцията на фамилията Симеон Сакскобургготски.
    В навечерието на изборите от 2001 г. Национално движение Симеон Втори декларира пред българската общественост, че ще бъде носител на нов морал. Моралът, разбира се, не може да бъде нито нов, нито стар. Българските граждани и най-вече българските народни представители могат да имат морал или да нямат морал.
    Аз смятам, че днес е ден, в който всички ние можем да декларираме пред българския народ, че действително като народни представители сме носители на този български, подчертавам, морал. Призовавам ви, най-вече колегите от НДСВ, да демонстрирате и да използвате днес тази възможност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за създаване на тази временна анкетна парламентарна комисия.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 173 народни представители: за 82, против 74, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    ПЕТЪР АГОВ (КБ, от място): Предложение за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Агов, да обосновете предложението си за прегласуване.
    ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, искам да ви приканя да повторим гласуването, но преди да направим това, малко по-сериозно да оценим възможностите, които дава това гласуване. Разбира се, то е свързано най-вече с перспективите, с бъдещето на партията Национално движение Симеон Втори. Ако искате да оставите добро име, добър спомен, гласувайте "за". Ако искате да оставите лоши спомени у българския народ, гласувайте "не".
    Накрая бих ви обърнал внимание да следите по-внимателно реакциите на българската общественост, за да разберете наистина колко болезнено тя реагира на този проблем. Аз лично слушах в продължение на няколко дни в предавания на различни радиостанции и телевизии как реагират българските граждани. Уверявам ви, че тяхната реакция е изключително остра.
    Затова ви призовавам: гласувайте "за"! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
    Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на точка: създаване на временна анкетна парламентарна комисия по повод реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 186 народни представители: за 89, против 83, въздържали се 14.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение по ал. 3 от правилника е от народния представител Любен Корнезов. Той моли да бъде включен като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
    Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това предложение за включване като точка в дневния ред.
    Гласували 157 народни представители: за 47, против 76, въздържали се 34.
    Предложението не се приема.
    Уважаеми народни представители, има следващо предложение. То е от председателя на Комисията по въпросите на гражданското общество народния представител Емил Кошлуков, който предлага на основание ал. 3 от чл. 40 в програмата на Народното събрание за седмицата да бъде включено като точка трета от дневния ред второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Включено е в момента, но назад. Сега предложението е за точка трета.
    Господин Кошлуков, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да се извиня на българския парламент за тази нескромност да го ангажирам с мои предложения, но съм дълбоко убеден, че е крайно време да вкараме този законопроект в пленарната зала. Няколко седмици подред той е вписван в програмата чисто лицемерно. Винаги е на последно място, никога не стига време за него и това продължава от дълго време. От години чакахме да мине на първо четене, сега по същия начин чакаме да мине на второ четене.
    Аз ви моля да вземем решение по този закон – обръщам се към колегите от БСП и към колегите от СДС, и към колегите от НДСВ – защото той е наложителен. Чуха се достатъчно мнения по него. Няма да ангажира парламентарно време, съвсем кратък е.
    Тези, които смятат, че българският народ не е дорасъл или не е образован достатъчно, или не е подготвен за референдуми, нека да гласуват “против”. Такива мнения се чуха и сред нас, и от полици от Министерския съвет, и от други коментатори. Тези, които вярват, че сме народни представители, само представляваме народа и слушаме неговата воля, като най-вече би трябвало да им дадем шанс да я изрази, нека да гласуваме “за”. Аз наистина вярвам в Конституцията и все още считам, че цялата власт произтича от народа. И ако искаме да направим нещо по тази тема, време е да реагираме. Да го отлагаме и да твърдим, че не му е дошло времето е слаб аргумент за мен. Бих се радвал да го подкрепим за второ четене, да го превърнем във факт и да изпълним едно от предизборните обещания на НДСВ. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Кошлуков за включване като точка трета от дневния ред на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 150 народни представители: за 73, против 32, въздържали се 45.
    Предложението се отхвърля.
    Последното предложение е подписано от народния представител Пламен Моллов. На основание чл. 40, ал. 3 той моли като точка първа от програмата за работа за седмицата да бъде включен проект за решение за финансовите средства на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажба на хлебно и фуражно зърно от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
    Подлагам на гласуване направеното предложение.
    Гласували 139 народни представители: за 110, против 5, въздържали се 24.
    Това предложение се приема.
    Следователно точка първа от дневния ред става този въпрос, предложен от народния представител Пламен Моллов.
    Преди да започнем деловата работа, искам да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения в периода 11-17 февруари.
    Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител Борислав Цеков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
    Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол в стопанската дейност. Вносител Валери Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
    Законопроект за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс. Вносител Любен Корнезов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
    Законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване на държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Вносител Сергей Станишев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
    Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазване.
    Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по енергетика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Сърбия и Черна гора за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Законопроект за медиацията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
    Проект за решение за промяна в наименованието на Академията за музикални и танцови изкуства в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
    Проект за решение за финансовите средства на Временната анкетна комисия. Това е нещото, което гласувахме току-що като първа точка от дневния ред, с вносител Пламен Моллов.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, това е всичко по дневния ред и по новопостъпилите законопроекти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, започваме нашата работа по приетата от Народното събрание програма за работа за седмицата.

    Първа точка стана приемането на:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАКУПУВАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ, ОБМЕН И ПРОДАЖБА НА ХЛЕБНО И ФУРАЖНО ЗЪРНО НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” И ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛА НА НАЛИЧНИТЕ ЗАПАСИ НА ЗЪРНО ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ.
    Господин Моллов, заповядайте, имате думата да мотивирате предложението.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, ще ви представя мотивите, които ми дадоха основание да предложа на председателството да бъде взето решение по финансиране на Временната анкетна комисия по проучване на дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и контрола на съответните органи по наличните запаси от зърно.
    “Временната анкетна комисия беше създадена с решение на Народното събрание от 4 декември 2003 г., като срокът й на действие беше удължен с два месеца с решение на Народното събрание от 14 януари 2004 г. В тези две решения не бе предвидена разпоредба относно финансовите средства на Временната комисия съгласно чл. 31, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    В изпълнение на решението от 14 януари 2004 г. Временната комисия на заседание на 3 февруари 2004 г. прие и внесе в Народното събрание междинен отчет за извършеното от нея до 31 януари 2004 г. С оглед продължаване на дейността на Временната анкетна комисия по изпълнение на поставената от Народното събрание задача във връзка с констатациите в междинния отчет, направени по предоставени в комисията справки и материали от министерства, ведомства и институции, както и на основание решение № 8 от заседание на 27 януари 2004 г. и решение № 9 от заседание от 30 януари 2004 г., Временната комисия реши:
    Въз основа на приета методика за обемно измерване на зърно да се състави междуведомствена комисия от експерти, която да включва представители на пет ведомства и институции, както и експертите от Временната анкетна комисия и която да извърши проверки към съответната дата на февруари 2004 г. относно наличността по документи на хлебно и фуражно зърно в складовете, фактически констатираната наличност в тях, както и да състави съответни протоколи за констатация.

    Освен това временната комисия реши проверките да се извършат във всички бази на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" във външните съхранители, които агенцията ползва, както и във всички останали съхранители по избирателна извадка.
    На основание чл. 80 от Конституцията на Република България бяха изпратени писма до Агенция "Държавен финансов контрол", до Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", до Националната служба по зърното и фуражите, до "Булгарконтрола" ЕАД, гр. София, и до "SGS-BG " ЕООД, гр. София, с искане да определят по трима души, които да отговарят на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и които заедно с експертите към временната комисия да извършат проверки на 60 до 70 зърнобази в страната.
    Съответните институции посочиха 15 представители, които бяха разпределени в четири групи и които заедно с експертите към комисията започнаха осъществяването на проверките.
    Временната комисия изготви и представи съответните план-сметки за бюджета във връзка с основните си и тези допълнителни финансови и организационни ангажименти. С оглед проучването на временната комисия съгласно разпоредбите на чл. 79, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 31, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и необходимостта от финансово обезпечаване в оперативен порядък на по-нататъшната дейност на комисията за срока на нейното действие, считам за необходимо да се приеме решение за финансовите средства на временната комисия, което регламентира практиката на Народното събрание по Глава пета от правилника.
    Въз основа на гореизложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която визира, че правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии, предлагам да се приложи по аналогия пер аргументум а форциори, т.е. по аргумент на по-силното основание чл. 21, ал. 2 от същия правилник, в смисъл, Народното събрание да приеме решение финансовите средства, необходими за дейността на временната комисия, да се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководството на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, чухте мотивите на председателя на временната комисия. Имате думата.
    Заповядайте, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Аз не зная, уважаеми господин председателю, кое налага за един помощен орган, какъвто е всяка комисия – временна или не – да се определя самостоятелен бюджет извън общия бюджет на парламента. Когато се прави бюджет на Народното събрание, той дефинитивно и предварително включва издръжката на комисии, които са излъчени от самия него. Много екстравагантно ми се струва това. Това не е някаква свръхкомисия, нито пък тя ще има средства на работа, различни от обичайните за парламентарните комисии. Ако това може да се обясни, тогава да го подкрепим. Но ако това е една инерция, която сега искаме да създадем, тя е лоша инерция, господин Моллов. Кажете аргументи защо се прави това. Какво е това непредвидено нещо изведнъж? Че ние утре ще направим втора, трета комисия, пак извънредна ли ще се нарича тя?
    Не харесвам този метод, господин председателю, и нека този, който го внася, да го обясни още веднъж, за да го отхвърлим убедително.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
    Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз също съм доста учудена от факта, че народното представителство се занимава с предоставяне на възможност за допълнителни средства на една временна комисия, която, забележете, работи от 3 декември, само два месеца са минали.
    Колеги, ако попитам всеки един от вас, може би с изключение на председателите на постоянните комисии, дали знаем какъв е бюджетът на тези постоянни комисии, доколко той стига за дейността на постоянните комисии и за обезпечаването им с експертна помощ, едва ли ние сме в състояние да кажем как изглежда финансирането на постоянните комисии съобразно техните нужди. Защото аз съм повече от сигурна, че в определен момент, при решаване на определени казуси и определени законопроекти, има комисии, в които се налага да се увеличат средствата във връзка с консултации, експертна помощ, висококвалифицирани срещи, дискусии и т.н. И изведнъж сега тук за една комисия се поставя така въпросът. Даже аз не зная за каква сума става въпрос, може да става дума за 900 лв., може да става дума за 90 хил. лв. Но каквато и да е, тук става въпрос за принцип. Ами ако следващата сряда ние решим, че ще направим анкетна комисия за Ирак, значи ли, че един месец след това ще искаме пари за командировъчни до Сирия, Ирак, Либия, Ливан и Щатите може би? Извинете, аз в никакъв случай не мога да приема едно такова решение, предложено ни по този начин. В българския парламент, в Председателския съвет, в нашия правилник трябва да има разписани строги механизми и правила в тази насока.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За съжаление ги няма, госпожо Масларова, тези принципи, за които говорите.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Като ги няма, няма да подкрепим решението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Може наистина в нашия правилник да има празнота, но това не означава, че ние с решение не можем да вземем отношение към това предложение. Очевидно всяка комисия, за да работи, се нуждае от средства. Постоянните комисия разполагат със свой бюджет. Може би пропускът е не че сега трябва да гласуваме, а че това не стана още когато създавахме комисията. Но когато е направен един такъв пропуск, от който зависи работата на една анкетна комисия, очевидно той трябва да бъде поправен. Вие може да се притеснявате, че ако наистина въпреки вашето противопоставяне се създаде анкетна комисия за иракския петрол, също ще трябва да предвидим средства. И в това няма нищо нито лошо, нито страшно. Ние или искаме тези временни анкетни комисии да свършат своята работа, да изпълнят задачата, за която са създадени, или ще им създаваме по най-различни поводи пречки, за да не могат да работят.
    Затова ние ще подкрепим искането тази анкетна комисия, както и всяка друга анкетна комисия, която се нуждае от средства, за да извърши своите проучвания, да получи тези средства. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Друга реплика? Няма.
    Госпожо Масларова, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Соколов! Тук не става въпрос, че не може да се вземе такова решение. Тук става въпрос за това, че ние трябва да сложим в една ясна рамка какви пари българският парламент ще отделя за тези временни комисии. По тази логика ние до края на годината можем да създадем още 33 или 58 временни комисии и по този начин ние ще изпразним от съдържание дейността и финансирането на постоянните комисии. Има ли правила? Още повече, вие чухте ли някаква аргументация за какво точно, колко точно, какво налага? Всичко това е поднесено в насипно състояние. Вие можете да го подкрепите, това е ваше право, но аз лично не бих го подкрепила. Защото става въпрос за пари на Народното събрание, за пари, които са на данъкоплатците. Нека да ни се обясни в крайна сметка за какво става въпрос и кое го налага. Аз съм повече от сигурна, че тази временна анкетна комисия е била финансирана, за всяка временна анкетна комисия има предвидени средства. Тук се искат допълнителни средства, господин Соколов! И някой трябва да аргументира тези допълнителни средства за какво са необходими. По тази логика всяка една временна комисия може да иска още и още и ние можем да разкриваме до безкрайност временни комисии. И да се окаже, че нашите комисии трябва да спрат да работят, тъй като няма да има финанси, в крайна сметка бюджетът на Народното събрание вече е приет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има думата народният представител Константин Пенчев.

    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Голям въпрос стана тази точка от дневния ред. Искам да обясня защо се налага да обсъждаме този проблем тук, в пленарната зала. Аз съм съгласен и с госпожа Масларова, и с господин Соколов. Колкото и странно да звучи, и двамата имат своите основания.
    Вярно е, че и на мен ми е малко странно да обсъждаме в пленарната зала бюджета на една временна комисия, когато ние не обсъждаме в пленарната зала бюджетите на постоянните комисии. Но нашият правилник, госпожо Масларова, мисля че беше чл. 31, ни задължава, когато вземем решение за образуване на временна комисия да определим нейния предмет, състав и бюджета й. И на това основание съответно главният секретар на парламента отказва да отпусне допълнителни средства за комисията на господин Моллов.
    Аз съм член на тази временна комисия и трябва да ви уверя, че тези допълнителни средства не са някакъв лукс, който господин Моллов си позволява, а са средства, необходими с оглед специфичната задача на тази комисия. Може ли да имаме 100 или 200 временни комисии? Може. Това е право на парламента. По конкретен въпрос парламентът решава тази комисия необходима ли е, трябва ли да бъде временна или нейната работа може да бъде извършена от постоянната комисия. Щом парламентът реши, че трябва да има временна комисия, очевидно, че тази комисия трябва да има и бюджет. Можем ли да прехвърлим бюджета на парламента? Теоретично можем, но разбира се, не бива. А дали тези средства са необходими или не, това решава самата комисия, защото тя определя своята работа и такъв ще бъде следващият й ход и от какви експерти и експертизи има нужда.
    Ползвайки повода от това, което каза господин Соколов, че парламентът може да реши всичко, когато има празнота в правилника, а дори помоему може да реши ад хок нещо и не както е по правилник, бих си позволил да предложа процедурно да отложим този въпрос и да помислим евентуално да се реши на Председателския съвет, за да не се занимава пленарната зала толкова лева ли трябва или малко повече, или малко по-малко. Това е моето смущение.
    По принцип, аз ще подкрепя проекторешението, ако приемем сега да се гласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Направихте процедурно предложение за отлагане. (Народният представител Владислав Костов иска думата за обратно процедурно предложение.)
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Аз оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пенчев си оттегля предложението за отлагане и при това положение не е необходимо обратно предложение.
    Заповядайте, господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, включването на този въпрос в дневния ред повдигна цяла редица от нови въпроси. Аз предлагам да подкрепим това предложение, тъй като една много важна комисия, в хода на изпълнение на своята задача, е установила, че й трябва допълнителен ресурс, за да завърши своята мисия. Но това не може да продължава така.
    Затова правя предложение всяко ново предложение за анкетна комисия да бъде съпроводено с финансова обосновка за необходимите разходи.
    Второ, господин председател на Комисията по земеделието и горите, ако се окаже, че тези измервания, които ще направят експертите, платени от парламента, не съответстват на документите, които Ви показват Държавният резерв и собствениците на публични складове, кой трябва да плати – този, който е измамил държавата, който е създал документи с невярно съдържание, този, който е подвел анкетната комисия или българският данъкоплатец? Ето какви въпроси възникват.
    Затова нека Ви подкрепим, нека имате ресурс, но когато отчитате дейността си, предлагам тези въпроси, които поставих, да бъдат апробирани, да бъдат показани пред парламента, и нашето решение да бъде съпроводено със санкция към тези, които са измамили комисията или не са водили своите данни. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за реплика, господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Божинов, работата на комисията е влязла вече в заключителния и решаващ етап и всяко забавяне или създаване на пречки за приключване на този решителен етап може да доведе до несвършване на работата, до продължаване работата на комисията в едно много продължително време, която няма да извърши ефикасно своята дейност.
    Ето затова аз предлагам да не се поставят такива допълнителни условия, които отклоняват работата на комисията. Естествено е, че с приключването и с доклада ще бъде приложен и финансов отчет на изразходваните средства в комисията. Това е много естествено и ние можем да го поискаме от комисията.
    Но не мога да се съглася с господин Божинов, за което правя и репликата, че комисията трябва да налага някакви санкции, тъй като тя не е санкциониращ орган, не налага глоби, не налага други такива административни наказания, което е работа на други компетентни органи в нашата държава. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Сигурно лошият изказ, който имам в момента, е попречил да бъда разбран. Иначе няма никакво разминаване.
    Аз предлагам сега да гласуваме, да подкрепим и да осигурим ресурс за довършване дейността на комисията. Ако някой не ме е разбрал, да го потретя. Но казвам, че оттук нататък, който прави предложение на временна анкетна комисия, в началото трябва да направи сметка какви пари ще му бъдат необходими.
    Другото, което предлагам. Явно, че вие сте констатирали различия между това, което има в складовете и това, което е по документи. Поставям въпроса измами от подобен характер да не бъдат подминавани, както винаги досега става това в България. Така че не се чувствам репликиран от Вашата реплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз гласувах за тази временна комисия, давайки си явно сметката, че трябваше да се направи проверка на Резерва да се види как се изразходва, да се види какви са наличните количества на зърното и тази информация да получи както българският парламент, така и българският народ, за да знаем какви цени на хляба ни очакват през тази година.
    Съжалявам, че от един такъв важен въпрос, свързан с важната работа на комисията се получи сериозен дебат. Но той идва не от друго, а от безпринципната ни позиция по начина, по който се устройва правилникът на Народното събрание. Защо казвам това? Защото наистина има пропуск в правилника на Народното събрание. И ние не променяме правилника, а вървим към едно решение, което да се опита да заобиколи нашия правилник и оттам идва реално проблемът.
    Защо? Защото не е само комисията на господин Моллов. Има комисия и за “Кремиковци”. Вероятно ще има и други комисии. Аз не мога да възприема тезата, че за всяка комисия трябва да приемаме отделно бюджет в самото Народно събрание. Това право трябва да го има, разбира се, Председателският съвет или председателят на Народното събрание, но тази промяна трябва да я направим именно в правилника.

    Ако имам някакви възражения, то е единствено за това, иначе бих подкрепил, стига правилникът да го изисква, едно такова решение, където да не пречим на комисията и да й дадем възможност чрез експертите си да свърши перфектно работата си.
    Аз съм притеснен, честно да ви кажа, от друго. Разбрах, че подобен правилник за администрацията ще се приема в пленарната зала. Това в никакъв случай не бива да бъде работа на Народното събрание и на пленарната зала. Ако ще правим административен съвет от народни представители, нека да стане в правилника на Тридесет и деветото Народно събрание, а на тях да им се възложи и на ръководството на парламента да изработят и да приемат такъв правилник. За този принцип става дума.
    Аз подкрепям и господин Ганев, и госпожа Масларова, именно в тази част, че не може пленарната зала за всяка временна комисия да гласува бюджет, а пък за всички останали комисии да не гласува и да е в общия бюджет на Народното събрание, когато приемаме републиканския примерно за 2004 г. Не искам, пак казвам, това да се явява пречка в работата на комисията. Струва ми се, че подходът на управляващото мнозинство трябваше да бъде друг, трябваше да променим правилника. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Костов.
    КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю! Днешното начало на заседанието започва с едно безкрайно губене на време, защото хората, които първоначално взеха становище по един въпрос, стоят според мен далеч от него. Те поставиха въпроса по принцип, а тук става въпрос за едно конкретно решение, за дейността на една конкретна комисия. Аз смятам, че просто си губим времето. Много рядко губя време на пленарната зала с изказвания, но смятам, че трябва да прекратим. По същество всичко е ясно. Комисията се нуждае от средства и има начин, по който да бъдат определени тези средства. Няма никаква пречка ние на това заседание да гласуваме тези средства. Въпрос на форма е, а съдържанието е само политическо боричкане в момента, да се изказваме за щяло и нещяло. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика думата има господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Господин Мутафчиев, тук не става въпрос за бюджет. Никъде не се говори колко да е бюджетът на тази комисия. Аз поне така го разбирам, но може би господин Моллов ще каже, става въпрос за процедура. Аз лично съзирам в това желание, и го подкрепям, да бъде изолиран главният секретар, който не иска да отпуска средства, защото не били гласувани предварително. В нашата комисия за Кремиковци няма такъв спор. А тук е само процедура – утвърждават се от председателя на парламента по предложение на председателя на комисията. Не виждам нищо лошо. Защо да правим повече политически спорове?
    Господин Моллов, така ли е спорът?
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Да.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика думата има господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Маринчев и господин Костов, няма спор, че комисията трябва да бъде финансирана. Съжалявам наистина, че се получи подобен политически дебат, но има принципи. Господин Костов каза, че ние не разбираме за какво става дума. Напротив, става дума за правомощия и права на ръководството за правилник на Народното събрание. Този въпрос тотално трябва да го решим с правилника. Аз това исках да кажа.
    Кажете ми тогава защо в правилника ние не сме гласували кой ще бъде главният секретар на Народното събрание, а това право си е определено на председателя. След като подобно решение ни се налага, нека да бъде предложено в правилника и да го решим веднъж завинаги, за да няма такива елементарни спорове в пленарната зала. Надявам се, че за това ще се съгласите с мен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, имате думата за изказване.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако всеки един си направи труда да прочете решението, което е предложено от господин Моллов, ще отбележи един безспорен факт – че тук става въпрос само за процедура: утвърждават се средствата от председателя на Народното събрание по предложение на ръководството на временната комисия. Ето ви възможност този въпрос да бъде решен принципно за всички комисии. Оттук нататък всичко, което говорите, уважаеми господа, за мен означава едно-единствено нещо – тази комисия да спре да работи, както на практика е направила сега, и да не може да достигне до финалните си заключения. Още повече, че всички сте прочели временния доклад, в който има много тревожни въпроси. Ако ние заради някакви средства, които и аз не знам колко са, не можем да отговорим на тези тревожни въпроси, това означава, че ние наистина губим времето и парите на хората. Това за мен е основният въпрос. Оттук произтича всичко останало.
    Представителите на БСП подкрепиха решението на комисията, и то беше прието с консенсус, да се направят екипи от експерти, които да констатират фактическата наличност на зърното в държавния резерв. Какво лошо има в това? Ние искаме да отлагаме, за да изчезне и останалото ли? Или може би, за да се попълни?
    Госпожо Масларова, ако се върнете към това, което говорихте, означава, че искате да се спре работата, искате да не се провери какво е състоянието на държавния резерв и да работим само по тези документи, които са ни предоставени, от друга страна, да има санкции. Колкото и да се вълнувате, това е моят извод и не се обиждайте от него, защото той е съвсем логичен.
    Аз искам българските граждани да знаят защо липсва зърно в държавния резерв? Защо се прави обмен в държавния резерв? Защо се продава зърно на 170 лв. на тон, а се купува на 300 лв.? Това искам да знам. Това искат да знаят хората. Хората искат да знаят ще има ли отново поскъпване на хляба, ще има ли достатъчно зърно, ще има ли достатъчно зърно не само за хляб, а и за животните, които се отглеждат в България? Това са въпросите. Ако вие не искате тези отговори, гласувайте против.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    За реплика думата има господин Илиевски.
    РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Наистина представителите на Българската социалистическа партия и на Коалиция за България в анкетната комисия не само подкрепиха това предложение за увеличаване на бюджета, но те разшириха полето на дейност на комисията и искаха да видят в складовете, които съхраняват зърно, какво има към настоящия момент, какво има в нашата държава като зърно. Затова подкрепихме тези работни групи, затова ги подкрепихме в този формат – 7-членен междуведомствен състав, за да няма манипулации - не само с държавния резерв, а и с онова, което се съхранява и с което се спекулира на българския зърнен пазар.
    Ние подкрепяме този бюджет. Парламентарната група на Коалиция за България, госпожо Тоткова, не е казала, че няма да го подкрепи. Тук става дума за принципи, когато се гласуват анкетни комисии, че те трябва да бъдат гарнирани със съответния бюджет за изпълнение на тяхната дейност, а не после да догонваме събитията и да търсим по някакви заобиколни пътища финансиране и да поставяме в неудобство самите нас, които сме членове на тези анкетни комисии. За това става дума. Аз мисля, че от Коалиция за България никой няма нищо против днешното предложение на господин Моллов да бъде подкрепено и се надявам да бъде подкрепено. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Ахмед Юсеин.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, госпожо Тоткова! Предайте нашите поздрави на колегите, които знаят къде са скритите количества и им предайте, че тези скрити количества ще изгният. Да го изкарат на пазара, вместо да се вдига тази дандания в обществото и в парламента, да изкарат това скрито количество, защото ще изгние! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, имате думата за дуплика.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Юсеин! Предавам на тези, които са си скрили зърното, да го извадят, защото ще им изгние. Предполагам, че сте доволен?
    Предлагам на всички български граждани, които са получили 500 хил. тона рента, също да си извадят зърното, защото и то ще изгние. Предавам на всички онези дребни производители, които са произвели 490 хил. тона, да го извадят, защото също ще изгние. Ето – предавам.
    Предавам обаче на всички, че в България наистина не е произведено това зърно, защото не може да се дава рента 63 кг на дка, когато има райони, които са произвели по 30-40 кг. Ето на този въпрос отговорете и дайте преданието на тези хора.
    На колегите от БСП ще кажа следното: радвам се, че изключихте господин Гиньо Ганев от вашата парламентарна група, защото той беше против това решение. Уточнете си позициите и тогава ги защитавайте от трибуната. Досега говорехте, че не искате бюджет, тук не говорим за бюджет, а за процедура. Казах ви, че това може да послужи като решение за всеки отделен случай.
    Господин Гагаузов, ето Ви микрофона – заповядайте, говорете на тема зърно и на тема цена на хляба, говорете колкото желаете. Важното е българските граждани наистина да видят ефекта от нашата работа, а не само да си говорим, колкото да си губим времето. Ето, вие сега губите времето на българския парламент.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Моньо Христов. Мисля, че ще запазим добрия тон.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, мисля, че този спор, който се опитва да вкара Коалиция за България в пленарната зала, трябваше да го вкара, когато гласува за анкетната комисия. Именно Коалиция за България тогава поиска разширяване на дейността на тази комисия. Тя поиска чрез своите представители освен проверка на държавния резерв, да бъде извършен и контрол върху дейността на контролните органи. Тоест, дейността на самата комисия беше достатъчно разширена. В това няма нищо лошо.
    Но когато се правят маневри и опити как да бъде блокирана дейността на самата комисия, това вече говори лошо за Коалиция за България.
    Разбирам, че вашето желание е да подпомогнете някои ваши стратегически партньори в затрудненията, които имат, обаче все пак се съобразете малко с мнението на българското гражданство, че истината трябва да излезе наяве.
    Неслучайно колебанията, които излъчват много често представителите на Коалиция за България в комисията, техните медийни изяви са свързани именно с това, че се опитват отчасти да участват в т.нар. "замазване дейността на комисията", и замазване на този проблем изобщо.
    И днес този въпрос – отдаване на финансови средства на самата комисия да продължи своята дейност, ще покаже дали Коалиция за България има желание да се свърши дадена работа, особено Българската социалистическа партия дали има желание комисията да свърши своята работа, или иска да подпомогне стратегическия си партньор ДПС да излезе от този гаф. Но така стоят нещата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да говорим по същество.
    МОНЬО ХРИСТОВ: На всички български граждани това им е пределно ясно. Ето защо се обръщам към вас – вие сте избрани за народни представители, които се срещат с хора от цялата страна, и сигурно носите в себе си отговорността и тежестта на такива слуги на народа, сигурно ви питат защо се случиха тези неща.
    Именно от тази гледна точка сте длъжни днес да прекратите този спор и да не поставяте въпроса как така сега изведнъж се сетихте, че трябва да има специален бюджет за анкетните комисии, точно сега! Точно сега, когато един въпрос, който е от техническо естество за парламента, се опитвате да го използвате, ако може по някакъв начин да убедите другите депутати, че тези средства не са необходими.
    Уважаеми колеги, така или иначе със своя междинен отчет комисията е стигнала до преки констатации и резултати, но тя иска да стигне до самата истина и когато докладва пред вас да не казва "около" или "за еди какво си", или "не сме сигурни", а иска за всяко число, което е поставено в доклада й, за всяка констатация, за всеки свой коментар да бъде категорична. Вие, ако желаете да пречите на работата й и да пречите на излизането на истината в българското общество, гласувайте "против". Но ще стане ясно това, което казах – просто искате да подпомогнете ДПС да излезе от този гаф. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Апелирам към колегите да говорим по съществото на точката, която обсъждаме.
    Заповядайте за реплика, господин Илиевски.
    РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! Още веднъж искам да подчертая, че Коалиция за България подкрепя предложението на господин Пламен Моллов за актуализиране на бюджета на комисията, но поставя и принципния въпрос оттук нататък каквито конкретни комисии да има, те да имат своя бюджет, гласуван със съставянето на тези комисии. Дайте да не подменяме темата!
    Що се отнася до това, че някой – но Вие не визирахте кой – проявява колебливост, или че търсим защита и лобиране за този или онзи – това просто не е истина! Членовете на комисията от КБ категорично поставиха въпроса за проучване на всичкото зърно, което се намира на територията на България. За това се удължи срокът на тази комисия – за да се елиминират некоректните спекулации и движения на зърно от склад в склад и в крайна сметка да не е ясно какво става в държавата.
    Но има и нещо друго, което е много по-важно – тук ще лъснат онези порочни схеми, при които държавният резерв стопанисва в своите складове двадесетина процента, а другите се стопанисват в частните лицензирани и нелицензирани складове, които, знаете по чие време, бяха приватизирани, продадени и т.н. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Ето за това става дума. Дайте да не се плашим и да подменяме проблема. Проблемът е къде, кой и как съхранява и спекулира със зърното на България, за това става дума! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
    Заповядайте, господин Христов.

    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колега Илиевски! Аз не мога да отрека, че Вие, както казах в залата, като представители на Българската социалистическа партия поискахте разширение на дейността на комисията. Това беше прието. Не мога да отрека и това, че Вие наистина поискахте проверка на всички складове, и това също беше прието.
    Въпросът, който обаче винаги ме изненадва както във Вашето изказване, така и в едно интервю на Ваш колега, е свързан винаги с това: защо БСП винаги е против приватизацията? (Шум и реплики от блока на Коалиция за България.)
    Уж сте модерна партия, уж ще ставате социалдемократи, защо сте против приватизацията?
    Господин Илиевски, тук въпросът стои по съвсем друг начин – лошо управление на държавния резерв не значи, че зърното трябва да бъде само в държавни складове. Може да бъде и в частни. Лошото управление може да бъде както в частни, така и в държавни складове.
    Така че, господин Илиевски, господа от Социалистическата или Комунистическата партия, стегнете се и бъдете “за” приватизацията, защото иначе непрестанно питате: на кого се продава това, на кого не се продава онова и т.н. Вижте, не винаги сделките в България завършват с петродолари! (Смях от ПСОДС.) Сделките в България някой път са честни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, много Ви моля, говорим за финансиране на временна комисия.
    За изказване има думата господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Имам усещането, че някои от колегите от Обединените демократични сили вече се чувстват в залата на Националния дворец на културата на своята национална конференция. За съжаление тя не е днес и не е в Народното събрание, а е след три дни в НДК.
    Искам да уверя и госпожа Мозер, и всички останали колеги от Обединените демократични сили, че Коалиция за България подкрепя работата на тази комисия. Подкрепяме работата на комисията и със своите членове там, и с вчерашното решение на парламентарната група. Подкрепяме я, не само защото се надяваме тази комисия да разкрие това, което предизвика зърнената криза през последните месеци в България, но защото сме убедени, че тя ще разкрие и част от истината за вашето управление, уважаеми дами и господа. (Неразбираема реплика на Анастасия Мозер.) Така че тук не се съмнявайте в това – ние ще подкрепяме работата на комисията.
    Въпросът е много простичък и аз се учудвам защо колегите от управляващото мнозинство не казаха това, което обсъждахме днес на Председателския съвет – как работи тази комисия досега? Да не би да работи с решение на Народното събрание? Как се финансира тя? Кой й дава парите? Защо тя работи вече два месеца и никой в Народното събрание не е вземал решение за това? Как се финансират останалите комисии? За всяка комисия ли ние ще вземаме решение тук как тя да се финансира? Нали разбирате, че работата на комисията до края на седмицата няма да спре? Решението на председателския съвет беше такова, подкрепено, между другото, и от вашия представител там, господин Агов, който не каза нищо против това решение. Аз се учудвам от тази демагогия, която се разиграва тук.
    До следващата седмица, до понеделник юристите заедно с председателя трябва да подготвят цялостен механизъм как се процедира в такива случаи. Трябва да се вземе цялостно решение на Народното събрание как да се уреждат финансовите въпроси за тези комисии в такива случаи. (Неразбираеми реплики на народния представител Анастасия Мозер.) Те досега не са били уреждани, госпожо Мозер, и не са се уреждали.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Не е имало такива комисии досега.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова аз смятам, че вече е време да прекратим тази емоция и губене на време. Никой няма намерение да спира работата на комисията.
    Съвсем разумно е председателят и Председателството да ни предложат едно разумно решение, което да важи за всички комисии. Стига сме се занимавали с политическа демагогия. Разбирам, влизам ви в положението, но не ангажирайте цялото Народно събранието, защото вече губи час и половина в безсмислена дискусия. Благодаря ви.
    Смятам, че тази точка днес трябва да бъде отложена, за да се вземе едно разумно и цялостно решение. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Жотев.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Правя възражение на Вашето предложение и затова е моята реплика.
    Аз не съм съгласен да се отлага решаването на въпроса, свързан с допълнителното финансиране на комисиите.
    Доколкото си спомням, това е първата комисия, която изпада в ситуация, че са необходими повече средства.
    И затова според мен не е необходим допълнителен механизъм, който да урежда такива случаи. Тези случаи са много редки. Всъщност, това е първият случай. Комисията работи с много експерти, обхваща голям обем от работа и затова има нужда от повече средства. За какъв механизъм трябва да се събират председателите на следващото заседание?
    Господин Моллов прави ясно предложение – трябват повече пари и малко повече време.
    Това е моето възражение. Вие не сте прав, като казвате, че трябва да се търси цялостен механизъм. И колко още такива комисии ще има до края на мандата на този парламент? Остана година и нещо, може би и по-малко.
    Затова, господин Овчаров, моята молба е да не призовавате към отлагане. Тук не става въпрос за демагогия и политически речи. Обвинихте господин Моньо Христов, че се готви за конференцията. Той е земеделец и вече е няколко мандата в парламента. Аз няма да ходя на тази конференция. Това не е демагогия.
    Дайте да решим сега проблема, без да го отлагаме, да възложим, да се дадат тези пари на ръководителя на комисията и тя да си свърши работата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин Жотев, Комисията за “Кремиковци” трябва ли да бъде финансирана? Колко средства трябват за нея? Кога и как ще решим този въпрос?
    А вашият представител в Председателския съвет постави въпроса трябва ли комисията да плаща на държавни чиновници? Трябва ли да плаща по 200 лв. за това, че те като държавни чиновници помагат на комисията?
    Този въпрос има ли някакво отношение или ние просто раздаваме пари хей така, понеже сме с широки ръце?
    Нали трябва да се уточним има ли или няма механизъм за това? Въобще не мога да приема тази идея – кой каквото поиска, ние да го даваме с щедра ръка.
    Много по-разумното, което ви казвам, е да сме наясно как и по какъв начин се реализира финансирането като цяло на тези комисии. Как ще финансирате комисията си в Ирак? Нали вече ви питаха колегите?
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Манджуков ще даде пари за това.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Манджуков няма на тебе да ти даде пари, госпожо Тоткова, не се притеснявай. Благодаря. (Шум и ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има думата за изказване Рамадан Аталай. (Шум и реплики.)
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, искам думата, за да се опитам да успокоя страстите и да не изпадаме в политически дебат, който наистина би трябвало да се води от тази трибуна, но не точно по тази тема.
    Искам да заявя точно, че Движението за права и свободи също подкрепя тази комисия и е за това тя да приключи дейността си по всички точки и ангажименти, които е поела, и да излезе с един обстоен доклад, за да се изясни има ли криза за зърното, предполагаема, въображаема, както на някои тя витае в главите, или няма. Самата комисия може да ни каже това, а ние можем само да предполагаме.
    В последно време се явяват достатъчно много комисии и се установи, че няма принципна схема за финансирането на временните комисии, които са работили досега,. Ние като народни представители наистина трябва да направим всичко възможно, за да не нарушаваме законите на тази държава. А излиза, че създадените временни комисии е наложително да изразходват съответни средства за експерти, тъй като народните представители не сме експерти, примерно, по здравословни условия на труд или по производство на метали, или по зърнодобив, а за това са ни необходими съответните експерти.

    Няма, колеги, принципен механизъм, чрез който председателят на комисията или председателят на Народното събрание да определи съответните средства по какъв начин би трябвало да бъдат изразходвани. Не може един председател да си постави подписа под един платежен документ, където няма яснота по принципа за неговото изразходване.
    Именно затова предлагам – нека да бъде изградена една принципна схема, една система за изразходване на средства от временните парламентарни комисии. Излишни са според мен дебатите в момента – на кого са мелниците, в Плевен дали са на Венци, на кого са нивите от лавандула в другия край на България – това за мен са направо излишни дебати. (Смях от блока на Коалиция за България.) Затова ви предлагам – нека да отложим дебата по предложението специално за финансиране на тази комисия… (Реплики от народния представител Моньо Христов.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви! Моля за тишина!
    РАМАДАН АТАЛАЙ: … и да излезем с едно общо решение по какъв начин да бъдат финансирани всички временни парламентарни комисии. Дори било то за петролгейт, затова защото “Хранинвестмаш”, което търгуваше с Ирак по това време, също беше свързано с определени кръгове на СДС. Защо днес Желев да не отиде до Ирак да си провери наново по какъв начин вървяха тези дебати?
    Така че, колеги и господин председателю, аз ви предлагам – нека да прекратим дебатите и да гласуваме Председателският съвет да вземе принципно решение, примерно още утре да предложи на народното представителство извънредно включване в дневния ред и наистина да решим този проблем, който е възникнал. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
    Има предложение за прекратяване на дискусията. Председателят няма право да прекрати дискусията, когато се обсъжда, тъй като решенията се приемат с едно гласуване, господин Мутафчиев, а всички парламентарни групи имат определено време. Ако няма желаещи, тогава председателят прекратява дискусията.
    Заповядайте, господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми господин Аталай! Случва се точно това, от което се опасявах в първата си реплика, която направих. Тази комисия, повтарям, е във финалния етап. Очевидно, че някои политически сили тук искат да спрат този финален етап да стигне до своя истински финал. Няма какво с различни изказвания, които целят нещо ясно и категорично, да се подменя същността на въпроса. Просто когато този въпрос се подменя с друг въпрос и се цели създаване на някаква работна група, комисия, подкомисия, която ще направи предложение за промени за създаване на схеми, на правилници и т.н., това не е разположено във времето и не се знае кога ще стане. Ние имаме лимитирано от пленарната зала време, в което тази комисия трябва да излезе със своя доклад. Ето това се цели – никакъв доклад да не се направи, никакви групи да не отидат да проверят какво става. Не се смейте, точно така е – познавам номерата достатъчно. Трети състав съм в това Народно събрание и знам какви са хватките, за да може един въпрос да отиде в небитието. Точно това целите да направите. Моля ви се, не ни правете и публиката, която ни слуша, на несведущи хора. Много добре знаете – искате вашите проблеми да ги пренесете в някоя комисия, в далечно бъдеще, разбирам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Абсолютно съм против да подменяте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Дайте възможност по един процедурен въпрос да се реши продължаване дейността на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за втора реплика. Заповядайте.
    ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай! Вие казахте, че тази комисия трябва да установи има ли криза, някаква въображаема криза. Смея да кажа, че Вие не сте наясно с работата на тази комисия. Криза има и това е факт. Това, че държавният резерв пусна зърно на пазара, това, че митата са свалени, това, че в момента на пристанище Бургас има кораб с 3 хил. т брашно показва, че криза има. Работата на тази комисия е да докаже какво доведе тази криза, какви са причините, има ли нарушения и кой е виновникът. Вас това Ви притеснява. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Аталай, за дуплика.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
    Аз не можах да разбера репликата на колегата Костов, но искам още веднъж да ви уверя, че Движението за права и свободи подкрепя и по никакъв начин няма да пречи за дейността на тази комисия. (Реплики от блока на ПСОДС.)
    Второ, оттук ще помоля председателя на комисията господин Пламен Моллов да си оттегли предложението днес, за да може наистина председателството да излезе с принципно решение за разрешаване проблемите с финансирането на всички временни комисии. Защото недалеч е денят, когато и нашата комисия трябва да излезе с доклад пред народното представителство. Смятам, че тогава и на нас ще са ни необходими нужните средства, за да се явим пред вас с точни и ясни, верни и истински данни, които са необходими за народното представителство. Тук за колегата, явно не се познаваме, но искам да кажа следното.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Станилов се казва.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Станилов, аз ще предложа на народното представителство да изградим една временна анкетна комисия по въображенията и съмненията, затова защото във вашата политическа сила съмненията са повече реалност според Вас, отколкото са реалностите. Бъдете убедени, че криза при пазарна икономика и цена на съответния продукт не може да има. Това не са онези времена, когато управляваше държавата, не са онези времена, когато вие инсценирахте криза през последните години, когато дойдохте на власт. Благодаря ви. (Реплики от народния представител Росица Тоткова.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Моллов, заповядайте за изказване.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, взимам думата, за да направя още малко разяснение, тъй като виждам, че тази дискусия, която се разви, фактически отиде в съвсем друга посока.
    Това, което се иска от мен, като председател на тази временна анкетна комисия, не е това, за което се говори тук. С красноречието на уважавания от мен господин Гиньо Ганев се предизвика тази безплодна дискусия, която отиде в това да изяснява каква е задачата на комисията и какво тя трябва да свърши. Всъщност проблемът е в една дупка в нашия правилник, който определя организацията и дейността ни, която не регламентира по никакъв начин, ясно дефиниран, как се финансират временните анкетни комисии. До този момент така се е процедирало, така се процедираше и към тази временна анкетна комисия, когато разходите, представени като бюджетна план-сметка от моя страна до председателя на Народното събрание, не бяха високи, защото включваха предимно документални проверки. Аз съм бил председател на още една временна анкетна комисия и винаги такъв е бил подходът – пропорционално на срока на действие на тази комисия, съобразно с бюджетните средства, които се определят средно за постоянните комисии, се дава бюджет на временната анкетна комисия.
    В случая се оказва, че този бюджет, който предварително бяхме заложили, е далеч по-нисък от онова, което ни е необходимо, за да си свършим работата.
    В същото време аз съзнавам, че нося тази отговорност комисията да доведе докрай онази задача, която й е поставена и не бих искал да бъдем упрекнати един ден, че нещо сме направили, намерили сме някакви процедурни вратички или сме извършили някакви други действия, които да попречат тази комисия да си свърши работата. Ето защо, когато имах резолюция от главния секретар в контекста на това, което предлагам днес, аз си позволих да предложа това решение, което не изисква нищо друго, освен да се възложи, да се делегира възможността председателят на Народното събрание да определя бюджета на тази комисия по предложение на самата комисия. Формално той в момента няма това право, тъй като в правилника това не е разписано. В правилника е разписано правилото за постоянните комисии, че той определя бюджета съгласно чл. 21, ал. 2. По силата на по-силното основание би трябвало това да се приложи и за временните комисии, но това може да стане формално основание да се спира работата на комисията като не се дава съответният бюджет, който е необходим. Ето защо предложението е в тази посока – да се даде възможност на председателя на Народното събрание по преценка, която той ще направи, ако иска той може да си събере съответните консултации, да направи разисквания на Председателски съвет и т.н., но той ще прецени какво да прави, но така или иначе да се даде възможност в оперативен порядък комисията да ползва средства. Това е предложението.
    Фактически това е според мен едно решение, което възниква инцидентно, което трябва да вземем, за да може да продължи работата на комисията, а оттам нататък, ако се прецени, може да се промени един ден и правилникът и да се изчисти този проблем, но в този момент няма такава необходимост, тъй като при другите анкетни комисии едва ли ще възникне необходимост от средства, както е за тази комисия.
    И аз пак повтарям, става дума за масирана, междуведомствена проверка на 50 до 70 бази и за да може действително да няма изопачаване и изкривяване на факти. И, за да си свърши работата комисията, действително тя се нуждае от тези средства. Иначе аз не бих си позволил да предлагам на вашето внимание решение, което ще предизвика дискусия, която ще загуби ценно парламентарно време за да обсъждаме един такъв въпрос, който според мен трябва да се реши съвсем бързо и без излишно да се политизира. Тук не става дума за това какво ще направи комисията, а става дума да й се даде възможност да направи нещо. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За изказване думата има господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател!
    Аз нямам намерение да дам своя принос като участие в тази излишна драма, която наблюдаваме от два часа. Явно е, че сме изправени пред един проблем, който определено надхвърля обсега на конкретния проект за решение. Стана ясно, че в правилника има едно бяло петно, което може да се определи като липса на ясен регламент за финансиране на работата на временните анкетни комисии, които българския парламент гласува, и това особено често се прави в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание.
    Не мога да приема за основателно предположението, че едва ли ще има друга анкетна комисия, подобна на тази, във връзка с която са и разискванията, за работата на която няма да бъде необходим значителен финансов ресурс, защото тяхната работа съответно ще се ограничи само до проверка на документации. Напротив, едно принципно решение трябва да включва произволен брой хипотези и това е повече от естествено.
    Господин председател, аз определено считам, че тези разисквания извеждат необходимостта от промяна и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като там се предвиди текст, който да дава право на председателя на парламента или може би по-скоро на Председателството на Народното събрание по предложение на председателите на временните анкетни комисии да определят бюджета за дейността на тези временни анкетни комисии и този въпрос трябва да се реши принципно веднъж завинаги. В противен случай трябва да приемем, че главният счетоводител на Народното събрание или главният секретар на Народното събрание са компетентни без ясен регламент да се разпореждат със значителни финансови средства.
    Аз разбирам, например, че тази временна анкетна комисия сега трябва да наеме нови 11 експерти, на които трябва да плати съответни хонорари. Закономерно възниква въпросът защо са 11, а не са 111 или 77? Явно е, че има проблем. Явно е, че проблемът трябва да се реши на принципна основа.
    Нямаме нищо против Вас, господин Моллов. Моля да не бъдем разбрани погрешно. Ясно е, че Вашата комисия трябва да си свърши работата и, ако за това е необходимо да се осигури още малко финансов ресурс, такъв трябва да се предостави. Тук не искам да има излишно манипулиране и излишна интерпретация на позицията на Движението за права и свободи, но също така е ясно, че всяка стотинка от бюджета на Народното събрание трябва да се изразходва въз основа на ясен регламент.
    Аз лично бих поела отговорност незабавно да внеса проект за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да може веднъж завинаги финансирането на временните анкетни комисии да се подчини на ясни норми в самия правилник и да се определи председателството като орган, който ще вземе решение по предложение на председателите на временните анкетни комисии. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За реплика има думата госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан!
    Тази временна анкетна комисия не е напреднала от две седмици нито със сантиметър в работата си. След като излезе с междинния доклад, тя не заседава, защото всичко, което можеше да свършат народните представители дотук са го направили. И затова председателят на комисията в изпълнение на решение на самата комисия, взето с консенсус, внася това решение в Народното събрание. И не може вие да искате отлагането на решаването на този въпрос. Той може да ви послужи като модел за решаване цялостно, глобално в правилника на този въпрос, но по никакъв начин аз не мога да приема тези аргументи за това да се спира работата на тази анкетна комисия. Тя наистина напредна. Тя наистина достигна до много тревожни заключения. Ако вие не искате у нас да събуждате подозрения, че сте притеснени от тези заключения на комисията, просто трябва да й дадем възможност тя да работи и да продължава да работи, за да може наистина да си свърши работата в определения срок.
    В противен случай след няколко дни председателят ще бъде принуден да внесе ново предложение за удължаване срока на работата на комисията. Ето това е този въпрос.
    Тук според мен не става дума за нещата, които казахте. Вие не четете решението, което предлага председателят на комисията господин Моллов. Вие говорите за някакви съвсем различни неща и затова дискусията се измести в друга посока. И, ако има интерес нашата държава, това е интересът да се знае истината, а не да си служим с разни аргументи, които само могат да забавят достигането до тази истина.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата за дуплика, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова. Аз съжалявам, но Вашата реплика по никакъв начин не кореспондира със съдържанието на моето изказване. Тъкмо защото много внимателно прочетох проекта за решение и тъкмо защото съм съгласен с този проект за решение аз твърдя, че този проект за решение не следва да се отнася само за конкретния случай, а трябва да се намери решение в същия дух – забележете – за всички останали временни анкетни комисии като начин на финансиране, но с една добавка – нека това да не е отговорност само на председателя на Народното събрание.

    Аз не бих искал да бъда поставен на негово място. Нека това да бъде решение на Председателството, в което участват всички парламентарни групи, както в анкетните комисии имаме представителство на всички парламентарни групи. Уважаеми колеги, излишно губене на време ще бъде, ако за всяка анкетна комисия се занимаваме с подобни проекти за решение. Ето, днес загубихме два часа. Ако не решим въпроса веднъж завинаги, и занапред ще бъдем изправени пред необходимостта излишно да дискутираме финансовата рамка за всяка временна анкетна комисия. Веднъж ще съставим комисиите с решение на пленарната зала. Комисия, която още не е съставена, не може да предложи на пленарната зала проект за финансова рамка. Ще се съберат на първо заседание, ще вземат решение какви финансови средства са необходими за конкретните дейности, след което отново ще се вкара проект за решение, с което ще дадем право на председателя на Народното събрание да утвърди предложението на съответния председател за комисията “Х”, “У”, “Z”. Това ли искате? Нямаме никакво разминаване. Искаме този проект за решение ако може още сега да се поправи:
    Проект за решение на Тридесет и деветото Народно събрание. Решението гласи: “Председателството на Народното събрание утвърждава…” Ако искате, можем днес да решим въпроса. Правя конструктивно предложение – редакционна поправка в текста, господин председател, за да отпаднат всичките Ви съмнения. Предложението ми е текстът на този проект да не се отнася само за Временната анкетна комисия за проверка. Текстът да гласи общо: “Председателството на Народното събрание по предложение на председателите на временните анкетни комисии одобрява бюджета за работата на комисиите”. Нека днес да гласуваме това решение и то да се отнася включително и за тази временна анкетна комисия. Не може да има по-принципно предложение от това. Нека да не го отлагаме, а да гласуваме общ проект за решение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Жотев. Имате думата за изказване. Всъщност Вие вече говорихте по този въпрос.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Направих реплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Направихте две реплики досега.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не е вярно. Направил съм само една реплика досега. Моля Ви да следите какво става в пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много внимателно следя. Нашите избиратели следят, че вече два часа дебатираме по един проблем. Трябва да си дадем сметка и за това.
    Заповядайте, господин Жотев.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Моля Ви да не ме прекъсвате.
    Уважаеми дами и господа народни представители, пред нас е Проект на решение за финансовите средства, които временната комисия трябва да изразходва допълнително, за да приключи своята работа. Проектът на решение е ясен. Всъщност тук от никоя парламентарна група не чух възражения по това решение.
    Голяма част от изказванията дотук са насочени в друга посока, разбира се, свързана с проекта, който господин Моллов е внесъл, а именно, че е добре в правилника да се запише ясно по каква схема, по каква процедура ще тече в бъдеще предоставянето на средствата. Даже не бих казал допълнителни средства, а изобщо за финансирането на която и да е парламентарна временна комисия. В този смисъл аз съм съгласен с последното изказване на господин Местан, но при положение, че това го направим днес, веднага. Проблемът е в това, че няма никакво значение дали това допълнително решение ще предхожда проекта за решение на господин Моллов.
    Преди малко от господин Аталай чух, че в пазарна икономика не е възможно да има криза. Когато в един сектор всичко е поставено на пазарни основи, криза не може да има. Случва се, но е рядко. Тук обаче държавата се вмесва. Тя желае по някакъв начин да контролира цената на хляба – пряко или косвено, но да държи сметка колко струва 1 кг хляб в България. Очевидно е, че това още няколко години поне ще се прави, защото покупателната способност на българина е ниска. Така че, господин Аталай, в случаи, когато производителите на зърно не могат свободно да изнесат и продадат в чужбина своята продукция, когато държавата налага серия от мерки, които фрагментират пазара, действат върху него в една или друга посока, е възможно да има криза. И тази криза по всяка вероятност се е случила. Всички българи така казват. Цената на хляба е станала по-висока от това, което беше преди една година. Това е очевидно.
    Господин председател, не мога да разбера защо когато тук се заговори за приватизация, веднага има някаква нервна реакция отляво и част от хората на ДПС подхвърлят имена. Какво лошо има в това, че някой държи лавандулени ниви? Ако някой има възражения срещу това и смята, че има нещо незаконно в саденето на лавандула, има си процедура и компетентни органи, които всеки ден ни занимават по телевизията. Да проверят. Но защо трябва така нервно да подхождаме по проблем, за който отдавна всички политици са казали: “Да, ние всички сме за частния сектор в страната”.
    Според мен, господин председател, е необходимо днес първо да гласуваме и да подкрепим предложението на господин Моллов за предоставяне на допълнителни финансови средства.
    Второто ми предложение е в унисон на това, което току-що чух от господин Местан – след като приемем това предложение, за успокоение на съвестта на тези, които имат възражение или проблем с това, че отговорността ще се понесе примерно от един човек или от председателя на Народното събрание и от председателя на временната комисия – да гласуваме процедура, според която на следващото заседание Председателският съвет да ни предложи някакви правила, по които да се изразходват тези финансови средства.
    Аз съм скептик обаче по отношение на това какво ще ни предложи една комисия по отношение на това как да се изразходват средствата за временни комисии. Защо? Преди малко господин Местан каза: “Когато създаваме временна комисия, никой не знае колко пари са необходими”. На първото заседание или след един месец ще стане ясно. Такава да бъде процедурата. Днес какво правим? Има предложение на председателя на временната комисия. Той иска повече средства. С нашето решение ние ще узаконим, ще потвърдим нашата воля комисията да си свърши работата, да се изразходват толкова средства, колкото са необходими, че няма да правим проверка на господин Моллов. Ако някой си е превишил правата, има орган - Сметната палата.
    Затова моята молба, господин председател, е да подкрепим предложението на господин Моллов за допълнителни финансови средства. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има думата за процедура господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, понеже направих формално предложение за редакционна поправка в текста, бих искал да ви предложа коректен окончателен вариант на това решение, което включва и проекта за решение на господин Моллов, в смисъл, че днес се решава и този въпрос, за да отпаднат всякакви съмнения.
    Без да чета основанията от Конституцията и правилника, предлагам решение, в което изразът “временните анкетни комисии” да се замени с “временните комисии”, защото временните комисии включват и анкетните, което да гласи: “Финансовите средства, необходими за дейността на временните комисии, се утвърждават от председателя на Народното събрание след обсъждане на Председателски съвет по предложение на ръководството на временните комисии”.

    Това е проектът за решение. С приемането на проекта за решение председателят на Народното събрание вече ще е в правото си да ни събере, ако щете, още днес на Председателски съвет, след което да утвърди допълнителната финансова рамка, която иска господин Моллов. Това е коректно предложение и аз Ви моля, ако има съгласие, да го поставите за гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Местан, ако правилно съм Ви разбрал, Вие предлагате днес да приемем едно общо решение – това, което Вие казахте, а това решение на господин Моллов конкретно за комисията да се отложи.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): То влиза.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, то влиза, обаче, след като приемем това решение, председателят да утвърди това, което иска днес Пламен Моллов. Нали така? Правилно ли съм Ви разбрал, господин Местан?
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Да, да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така.
    Има направено процедурно предложение за приемане на решение, което включва механизма за финансирането по принцип на всички временни комисии.
    Уважаеми колеги, позволете ми да не чета преамбюлната част. Решението гласи така:
    “Народното събрание
    РЕШИ:
    Финансовите средства, необходими за дейността на временните комисии, се утвърждават от председателя на Народното събрание след обсъждане на Председателски съвет по предложение на председателя на съответната временна комисия.”
    Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, аз не възразявам да приемем това общо решение. Само че от него трябва да отпаднат думите, че се обсъжда предварително на Председателски съвет. Председателският съвет е помощен орган на председателя. Разпоредител с бюджета на Народното събрание е председателят. Той носи отговорността, той утвърждава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте прав.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ако той прецени, нека да го постави на Председателски съвет. Може при други ситуации да бъдат проведени други консултации, но като нормативен акт, какъвто ние сега евентуално ще гласуваме, нека да остане този текст, който е много по-точен и съответства на правомощията на председателя на Народното събрание, които са му възложени с Конституцията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие предлагате да отпадне текстът “след обсъждане”, което де факто се прави. Така е по-чисто.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Не е по-чисто.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ганев, нали знаете, че Председателският съвет е помощен орган на председателя? Но той няма право юридически да се разпорежда с бюджета. Право за разпореждане с бюджета има титулярът, а това е председателят на Народното събрание.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Спор няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава защо да не изчистим текста?
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Защото, без да е нищо друго, освен помощен орган на председателя, и то консултативен, там са събрани, както пише и в самия правилник, представители на различните парламентарни групи. И понеже има такава чувствителност, не се накърняват, господин Соколов, автономните права на председателя, но се казва да изслуша мнението – това е смисълът – на Председателския съвет. Той ще реши, както намери за добре. Нека да се позовем на това, и без това е регламентирано вътре. Не се накърнява, пак ви казвам, суверенитетът на председателя, но е едно мнение, с което той може и да не се съобрази. Това е смисълът на предложението на господин Местан.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване първо предложението на господин Соколов за отпадане на думите “след обсъждане на Председателски съвет”.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 129 народни представители: за 53, против 42, въздържали се 34.
    Предложението на господин Йордан Соколов за отпадане на думите “след обсъждане на Председателски съвет” не се приема.
    Моля, господин Местан, да прочетете проекта за решение.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги!
    “РЕШЕНИЕ
    за финансовите средства на временните комисии

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    Р Е Ш И:
    Финансовите средства, необходими за дейността на временните комисии, се утвърждават от председателя на Народното събрание след обсъждане на Председателски съвет по предложение на ръководството на временните комисии.”
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Местан прочете текста в редакцията “по предложение на ръководството на съответната временна комисия”. Както Вие уточнихте, става дума “по предложение на председателя…”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, “на председателя на съответната комисия”. Така е, аз го дефинирах ясно.
    Моля, гласувайте с тази поправка.
    Гласували 129 народни представители: за 113, против 7, въздържали се 9.
    Решението е прието.
    Половин час почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.

    Уважаеми народни представители, ако няма предварителни въпроси, предстои разглеждането на:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВТОРИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ.
    Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Мингова да представи доклада на комисията по този законопроект.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, на своето заседание от 15 януари 2004 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, внесен от Министерския съвет. Председателят на комисията даде думата на вносителя за излагане на мотивите. Това беше министърът на правосъдието Антон Станков. Той изтъкна, че Република България като страна-членка на Съвета на Европа е страна от 1994 г. по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни дела и по Допълнителния протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1978 г.
    Във връзка с някои затруднения по прилагането на тези международноправни актове, Комитетът на министрите към Съвета на Европа одобри Втори допълнителен протокол към Европейската конвенция. Основна цел на този протокол е да разшири възможностите на държавите, страни по конвенцията, да се противопоставят ефективно на нарастващата международна организирана престъпност. С Втория допълнителен протокол се разширява значително обхватът на конвенцията, като се регламентира взаимопомощта в областта на административно-наказателното производство, взаимопомощта при процедурите срещу юридическите лица или процедурите във връзка с действия, за които юридическите лица могат да бъдат отговорни. Изменят се изцяло или се допълват текстовете на конвенцията, уреждащи материята относно присъствие на длъжностни лица от молещата държава при изпълнение на молбата за правна помощ в замолената държава, временното предаване на задържаните лица на територията на молещата държава, начините за връзка между компетентните органи, поемането на разноските за оказване на правна помощ и др.
    Същевременно Република България прави декларация и резерви по чл. 4, 16 и 26 и по чл. 17, 18, 19 и чл. 33 от Втория допълнителен протокол с цел прилагането му да се съобрази с действащото българско законодателство и други международни актове, по които Република България е страна.
    След проведените разисквания Комисията по правни въпроси подкрепи единодушно законопроекта за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, внесен от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
    Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.

    "ДОКЛАД
    относно Законопроект № 302-02-86 за
    ратифициране на Втория допълнителен протокол
    към Европейската конвенция за взаимопомощ
    по наказателноправни въпроси,
    внесен от Министерския съвет на 16 декември 2003 г.

    На редовно заседание, проведено на 15 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.
    Основната цел на Втория допълнителен протокол е да разшири възможностите на държавите, страни по конвенцията, да се противопоставят ефективно на нарастващата международна организирана престъпност чрез осъвременяване на съществуващите разпоредби за осъществяване на международна правна помощ; установяване на нови обстоятелства, при които може да се осъществи международна правна помощ; създаване на нови спогодби за осъществяване на международна правна помощ и осигуряване на по-голяма бързина и ефективност в сътрудничеството на наказателноправната област.
    Декларациите и резервата, предложени със законопроекта по разпоредбите на протокола, са свързани с необходимостта прилагането му да се съобрази с действащото българско национално законодателство и с другите международни актове, по които Република България е страна в областта на връчването на документи (по чл. 4 и 16), защита на личните данни (по чл. 26), компетенциите на правосъдните органи (по чл. 4, 17, 18, 19 и 33), защита на правата на личността (по чл. 13 и 33 във връзка с чл. 16).
    Въз основа на проведеното обсъждане, като отчита, че като част от вътрешното законодателство разпоредбите на протокола ще подобрят законовата основа за разширяване на възможностите държавата да се включи ефективно заедно с другите страни в противодействието на тероризма, трафика на хора, оръжие и наркотици и в другите прояви на международната организирана престъпност, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон, с предложените декларации и резерва, Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, подписан на 8 ноември 2001 г. в Страсбург."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, професоре.
    Уважаеми дами и господа, имате думата за разисквания на първо четене по този законопроект с десет декларации и една резерва – сравнително рядко правно явление.
    Ако можем да се доверим на председателите на двете комисии и на техните доклади, можем да преминем към гласуване.
    Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
    Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Госпожо Мингова, заповядайте за процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Процедурното ми предложение, господин председател, е да разгледаме и гласуваме законопроекта в това заседание и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
    Процедурното предложение се приема.
    Преминаваме към второ четене на законопроекта.
    Заповядайте, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

    "ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА
    ВТОРИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ
    ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА
    ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ

    Член единствен. Ратифицира Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, подписан от Република България на 8 ноември 2001 г. в гр. Страсбург, със следните декларации и резерва:
    Декларация по чл. 15, ал. 6 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол:
    "В съответствие с чл. 15, ал. 6 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол, Република България определя съдилищата, постановили присъдите, за компетентни органи, до които могат да се изпращат молби за преписи от присъди и последващи мерки по чл. 4 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси."
    Декларация по чл. 15, ал. 8, буква "b" от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол:
    "В съответствие с чл. 15, ал. 8, буква "b" от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол, Република България декларира, че обуславя изпълнението на всички молби за правна помощ от спазването на изискванията по буква "b" от ал. 8 на чл. 15. За молбите за правна помощ за досъдебно производство централен орган по буква "b" е Върховната касационна прокуратура, а за останалите молби за правна помощ по буква "b" централен орган е Министерството на правосъдието."
    Декларация по чл. 15, ал. 6 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол:
    “В съответствие с чл. 15, ал. 6 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол, Република България определя съдилищата, постановили присъдите, за компетентни органи, до които могат да се изпращат молби за преписи от присъди и последващи мерки по чл. 4 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.”
    Декларация по чл. 15, ал. 8, буква “б” от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол:
    “В съответствие с чл. 15, ал. 8, буква “б” от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол, Република България декларира, че обуславя изпълнението на всички молби за правна помощ от спазването на изискването по буква “б” от ал. 8 на чл. 15. За молбите за правна помощ за досъдебно производство Централен орган по буква “б” е Върховната касационна прокуратура, а за останалите молби за правна помощ по буква “б” Централен орган е Министерството на правосъдието.”
    Декларация по чл. 15, ал. 9 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол:
    “В съответствие с чл. 15, ал. 9 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол, Република България декларира, че ще приема и изпълнява молби за правна помощ и всички други съобщения по чл. 15, ал. 9, получени по факс и електронна поща под условие, че при поискване молещата страна ще удостовери тяхната автентичност.”
    Декларация по чл. 11, ал. 4:
    “В съответствие с чл. 11, ал. 4 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, Република България декларира, че ще спазва условията, поставени от страната, предоставяща информация без поискване, само ако тази страна предварително е уведомила за естеството на информацията, която тя ще изпрати, и е получила съгласието на българската страна за нейното изпращане.”
    Декларация по чл. 13, ал. 7:
    “В съответствие с чл. 13, ал. 7 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, Република България декларира, че ще изисква съгласието на засегнатото лице по чл. 13, ал. 3, преди да е постигнато споразумението между компетентните органи по ал. 1 на същия член.”
    Декларация по чл. 17, ал. 4 във връзка с ал. 1 и ал. 2:
    “В съответствие с чл. 17, ал. 4 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, Република България определя Върховната касационна прокуратура за компетентен орган на който да се изпращат молбите за правна помощ по чл. 17, ал. 1 и който при спешни случаи в хода на наблюдението да бъде уведомяван незабавно за пресичането на границата по чл. 17, ал. 2. Служителите, посочени в ал. 1 и ал. 2 на същия член, които ще извършват трансграничното наблюдение, ще са следователи от Националната следствена служба, а съдействие ще им се оказва от Министерството на вътрешните работи.”
    Декларация по чл. 18, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3:
    “В съответствие с чл. 18, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, Република България определя Върховната касационна прокуратура за компетентен орган с правомощия да ръководи, контролира и взема решения по отношение на извършването на контролирани доставки.”
    Декларация по чл. 19, ал. 4 във връзка с ал. 2:
    “В съответствие с чл. 19, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, Република България определя Върховната касационна прокуратура за компетентен орган да взема решения по молбата за разследване под прикритие.”
    Декларация по чл. 26, ал. 5:
    “В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, Република България декларира, че при производства, при които би отказала или ограничила предаването или използването на лични данни в съответствие с текстове на конвенцията или на някои от протоколите към нея, личните данни, предадени на друга договаряща страна, ще бъдат използвани от последната за целите, посочени в чл. 26, ал. 1 само с предварително съгласие на българската страна.”
    Декларация по чл. 33, ал. 1:
    “В съответствие с чл. 33, ал. 1 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, Република България декларира, че няма да прилага към разпоредбите на този протокол своята декларация по чл. 15, ал. 6 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г.”
    Декларацията на Република България по чл. 24 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г. се видоизменя както следва:
    “Република България заявява, че определя като съдебни власти по смисъла на конвенцията съдилищата, прокуратурата, следствените органи и Министерството на правосъдието.”
    Резерва по чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 16:
    “В съответствие с чл. 33, ал. 2 и във връзка с чл. 16 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, Република България заявява, че не приема да се изпращат на обвиняем и подсъдим процесуални документи и съдебни решения пряко по пощата.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
    В законопроекта на Министерския съвет, който приехме на първо четене, ги има тези декларации и една резерва. Докладът на Правната комисия е в тази насока, но има известни разлики около декларациите. Госпожо Мингова, да приемем, че всъщност това е предложение на Комисията по правни въпроси?
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, господин председател. Оказа се, че има граматическа и редакционна грешка в представянето на текста на законопроекта, която беше отстранена. Това е направено след обсъждане в комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
    Ако няма желаещи, ще поставя на гласуване на второ четене законопроекта за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси с член единствен – декларациите и резервата така, както беше докладван от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Мингова.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
    Законът е приет на второ четене.

    Преминаваме към точка трета:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И MICROSOFT ЗА ИЗТОЧНИКОВ КОД ПО ПРОГРАМАТА ЗА СИГУРНОСТ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА.
    Както ви е известно, този законопроект беше приет на първо четене на 22 януари.
    Има думата проф. Венко Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви господин председател.
    Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят заместник-министър Коцев в залата.
    Господин председателю на комисията, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

    “ДОКЛАД
    относно Законопроект № 302-02-84 за ратифициране
    на Споразумението между правителството на
    Република България и Microsoft за
    източников код по Програмата за сигурност
    на правителствата

    ЗАКОН
    за ратифициране на Споразумението между
    правителството на Република България и Microsoft
    за източников код по Програмата за
    сигурност на правителствата”

    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма други предложения, моля да гласувате заглавието на закона.
    Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
    Заглавието на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: “Чл. 1. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Майкрософт за източников код по Програмата за сигурност на правителствата, подписано на 3 октомври 2003 г. в София.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения или желаещи за изказване? Няма.
    Подлагам на гласуване чл. 1 от законопроекта.
    Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
    Член 1 е приет.
    Заповядайте за процедура, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Така, както започнахме да гласуваме закона за второ четене, ще се окаже, че няма време кога да получим информация, а именно във връзка с проблема, за който отложихме гласуването. След това, преди да се чете текста, може би е добре да се даде възможност на представителя на Министерството на вътрешните работи да ни информира защо текстът няма да бъде обнародван и след това да гласуваме следващите членове.
    Моето процедурно предложение е да дадете възможност сега, във всеки случай преди гласуването, да имаме възможност да чуем аргументите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Папаризов.
    Предлагам текстовете на вносителя и на комисията да бъдат прочетени, за да бъдат поставени на разисквания. Разбира се, след това ще помоля представителя на Министерството на вътрешните работи да вземе отношение по поставения проблем не само в днешното пленарно заседание.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: “Чл. 2. Разпорежда на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България споразумението по т. 1 да не се обнародва в “Държавен вестник”.”
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
    “Чл. 2. На основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България споразумението по чл. 1 да не се обнародва в “Държавен вестник”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин заместник-министър, заповядайте да разясните защо не следва да се публикува по чл. 1 – всъщност цялото споразумение.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО КОЦЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, предложението споразумението да не се публикува в “Държавен вестник” е по изрично волеизявление на дарителя. Това е условие, при което ни се предоставя този източников код. Такъв код са предоставили само на Австралия, Австрия, Китай, Финландия, Норвегия, Нова Зеландия, НАТО, Тайван, Турция и Великобритания. Може би това е свързано с фирмената политика. Но това е изрично искане и волеизявление на дарителя, на Майкрософт.
    Има такава възможност в чл. 25, ал. 2.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Какъв е този прецедент?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви дам думата, но нека представителят на Министерството на вътрешните работи приключи с изказването си.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО КОЦЕВ: Има такава възможност - Законът за международните договори на Република България - чл. 25, ал. 2 допуска тази възможност. Това е изричното желание на дарителя. Той поставя това като условие, за да ни предостави източниковия код.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, ако го публикуваме, той няма да ни предостави този код? Така ли да разбираме?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО КОЦЕВ: Ще има нарушение на споразумението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви за разяснението, господин заместник-министър.
    Има думата народния представител от Варна Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, абсолютно не съм доволен от доводите на заместник-министъра. Аз лично считам, че Министерството на вътрешните работи изправя парламента пред едно много неудобно положение. Ние гласуваме за един договор на Република България с фирма, като в текст от самия закон е записано – няма значение какви са доводите, беше споменато, че волята на дарителя е такава, фирмена политика, но да не се обнародва в “Държавен вестник”.
    Лично аз считам, че Министерството на вътрешните работи през Министерския съвет по някакъв начин изправя парламента пред едно неудобно положение, меко казано. Защо в такъв случай, уважаеми господин заместник-министре, със санкция на Министерския съвет не сторите този договор? Аз не знам доколко въобще това е уместно да се обсъжда тук. Според мен, това е прецедент в нашата практика.
    Аз не мога да подкрепя един такъв текст, защото даже, ако искате, и доводите са крайно незадоволителни. И това, което чувам от господин заместник-министъра, лично мен не ме удовлетворява. Вероятно са водени някакви разговори с Майкрософт?
    Аз ще приканя господин заместник-министърът да изясни все пак какво точно се има предвид. Защо, примерно, дарителят не иска обнародване в “Държавен вестник”? Трябва да има някакъв ясен мотив. Или господин председателят на комисията ще ни каже? Но така или иначе цялото народно представителство изпада в едно много неудобно положение. Тоест да подкрепим нещо, без да чуем по някакъв начин мотивите на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    Разбира се, председателят на комисията проф. Венко Александров иска думата за разяснение. Понеже чл. 2 е приетият текст на комисията, ще го помоля да каже как е гласувано, какъв е резултатът от гласуването и разискванията. Ако може да ни ориентирате, защото, безспорно, това е прецедент.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, искам да направя едно уточнение. Тук не става дума за непубликуването на закона, а за непубликуването на споразумението, и то част от споразумението, между фирмата-дарител и правителството. Иначе законът ще си бъде публикуван, както е стандартно.
    В комисията законопроектът беше гласуван единодушно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От председателя на комисията чухме, че в комисията законопроектът е гласуван единодушно.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Папаризов.


    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Аз се извинявам, господин председател, но все пак тук отново ще попаднем в заблуждение. Комисията гласува единодушно, защото тя не очакваше, че ще е водеща комисия. По такова споразумение водеща комисия трябваше да бъде Комисията по транспорт и телекомуникации. По същество въпросът в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност не е обсъждан. Представяте ли си, без да се гледа в някаква друга комисия, с тези две думи това споразумение да мине през парламента?
    Процедурно предлагам допълнително да го разпределите, ако това споразумение не е било разпределено на Комисията по транспорт и телекомуникации, тогава да извършим един съществен дебат. Иначе сега ние си говорим, че трябва да приемем някакво споразумение, което никой не е обсъждал по същество.
    Правя процедурно предложение този законопроект да се даде на Комисията по транспорт и телекомуникации. Това ще бъде прецедент, не само че няма да се публикува, а по същество споразумението няма да е било обсъдено във водещата специализирана комисия. Иначе не знам за какво можем да говорим в този дебат. Процедурата ми е да се отложи разискването, да се разпредели на водещата комисия и тогава да чуем някакви аргументи по същество, ако има такива.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трудно ми е сега правно да квалифицирам Вашето процедурно предложение.
    Има ли обратно процедурно предложение?
    Заповядайте, господин Киров.
    ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Господин председателю, правя противно процедурно предложение, защото смисълът на текста и споразумението не касае изцяло проблемите, свързани с телекомуникация. Тук става въпрос за един текст, който е базов. Имаме източников код, който ни се предоставя за ползване. Тук говорим за чисто технически средства. Правя противно процедурно предложение да не се разпределя в друга комисия. Ако има такъв елемент на преразглеждане, най-подходящо за това е да се произнесе Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога повече да давам думата на народни представители.
    Има процедурно предложение, има обратно процедурно предложение, остава моят коментар.
    На първо четене законопроектът е разпределен на няколко комисии, като водеща комисия е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. На първо четене ние изслушахме доклада на водещата комисия, включително и на комисията, оглавявана от господин Дончев.
    Второ, въз основа на чл. 64 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в компетенциите на председателя на Народното събрание е да разпределя законопроектите на съответните комисии. Това не е в компетенциите на Народното събрание, а на председателя на Народното събрание. След като председателят на Народното събрание е разпределил на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност като на водеща комисия, няма друго разпределение на председателя на парламента – да бъде разпределен между първо и второ четене на друга комисия. Следователно, трябва да разискваме въпроса по същество и пленарната зала да реши дали да се приеме чл. 2 или да не се приеме чл. 2.
    Така че аз не мога да поставя на гласуване процедурното предложение на господин Папаризов с всичките ми уважения към него и към желанието му да се изясни този въпрос.
    Ще помоля юристите в тази зала, защото тук има и конституционни проблеми, ако желаят, да вземат отношение по това. Така че не поставям на гласуване процедурното предложение.
    Д-р Кацаров, заповядайте.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, в залата има 60-70 души и искам да попитам: колко от тези 60-70 души са виждали това споразумение?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Никой.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Никой не го е виждал. Това налага първия извод – на нас ни се предлага да подпишем празен лист. Това ни предлага уважаемият проф. Александров в момента – да подпишем празен лист.
    Вторият важен въпрос, който възниква, виждайки този законопроект от два члена, е следният: защо изобщо Народното събрание трябва да ратифицира договор между едно търговско дружество и Министерството на вътрешните работи?
    Вторият важен въпрос е този, на който не сме чули отговор. Защо договор между частна фирма и Министерството на вътрешните работи трябва да се ратифицира от Народното събрание?
    Третият важен въпрос, защото споразумението касае само Министерството на вътрешните работи, е: какво се крие в това споразумение? Тук в разговор преди малко един колега от НДСВ каза, че в това споразумение е бил заложен изходният код на програмата на Майкрософт. Моля ви се! Изходният код на програмата на Майкрософт е скрит, той няма как да бъде разписан в споразумение между фирмата и правителството. Споразумението може да съдържа условия на договаряне, но то не може да съдържа кода на програмата. Дайте да не си говорим глупости, защото ще ни се смеят тези, които разбират от софтуер и от компютри.
    Споразумението съдържа условия на този договор. Аз знам защо желанието на Майкрософт е да не е бъдат публикувани условията на този договор – за да не могат да бъдат сравнявани с условията, които са предоставени на други страни. Защото тези условия не са еднакви, защото България вероятно не е получила добрите условия, за да получи този софтуер, който вие наричате дарение. Всичко това, което става в България с Майкрософт, е едно просто зарибяване, става монополизация на софтуерния пазар на страната с усиленото съдействие на сегашното българско правителство. Това става в нашата страна.
    Абсолютно неприемливо е да се приеме в този вид законът, който е даден. Не само че няма да бъде публикуван, ами никой от народните представители не го е видял и не знае за какво ще гласува точно в този момент. Това е пълно безобразие. Аз апелирам към съвестта ви като народни представители. Това не е единственият случай, сигурно не е първият и няма да е последният, в който Народното събрание гласува безобразни неща. Само че питам: докога? Докога ще си затваряме очите пред тези неща? Докога ще ставаме слепи свидетели на безобразия, които се вършат в изпълнителната власт? Докога ще ставаме хора, които подкрепят неща, без да знаят дори какво подкрепят?
    Ето защо призовавам всички: нека да отхвърлим този позорен за нашия парламент чл. 2 от настоящия договор и споразумението да бъде публикувано в “Държавен вестник”, като преди това бъде раздадено на народните представители, за да знаят за какво гласуват изобщо. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Мазнев.

    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател, че ми давате думата.
    Наистина, господин Кацаров каза, че това било дарение. Никъде в заглавието на цялата тази точка втора не виждам къде пише, че е дарение. Пише, че е споразумение. Тук е проблемът – дали в това споразумение няма финансови клаузи и евентуално този източников код, който, както каза и господин Кацаров, никой не го знае дали е по-лош или по-добър от това, което е дадено от другите страни, колко ще струва на държавата, ако се окаже, че е нещо съвсем елементарно, но, дадено от Майкрософт, звучи много авторитетно. Колко пари ще даде нашата държава за този код?
    Ако Народното събрание реши да разпредели този законопроект на други комисии – вярно, че е в правата на председателя на Народното събрание, защото е доста мудно Народното събрание да решава на кои комисии да бъде разпределен един законопроект, но ако волята на Народното събрание е да се разпредели и в други комисии, откъде накъде това няма да бъде изпълнено?! Волята на Народното събрание е много по-висшестояща, отколкото волята на председателя на Народното събрание. Вярно е, председателят има право, защото, повтарям, това е тромава процедура, той вижда законопроекта и е елементарно да го разпредели в комисиите. Но щом Народното събрание иска да бъде разгледан и в други комисии, няма никакъв проблем това да бъде изпълнено.
    Най-малкото, което искам да попитам, е: колко струва на българския данъкоплатец този източников код? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Александров.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Имам втора реплика към д-р Кацаров.
    Доктор Кацаров, споразумението е раздадено на всички депутати – членове на комисията, преди първото заседание, преди първото четене, така че не сте прав.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Стойчо Кацаров има право на дуплика за три минути.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, ще бъда дори и по-кратък.
    Уважаеми проф. Александров, аз не съм член на вашата комисия, а искате от мен да гласувам! Вие сте го раздали на членовете на комисията. За какво говорим? Колко от членовете на комисията в момента са в залата, мога ли да попитам?
    Уважаеми господин Мазнев, българското правителство няма да плати за това, че му е предоставен изходният код.
    Това, което пропуснах да кажа преди малко, е, че от документа, който ни дават, не става ясно изходният код на коя от програмите на Майкрософт се предоставя – на Уиндоуз, на някакъв офис или на някаква друга програма на Майкрософт? Кой код се предоставя на Министерството на вътрешните работи?
    Не става ясно и нещо друго – за какво се предоставя. Кодът се използва, за да бъдат коригирани грешки, за да се контролира нерегламентиран достъп до мрежата, но тук не стана ясно дали Майкрософт предоставя и права на Министерството на здравеопазването да работи с този код. Ще ви кажа: отговорът е "не". Ще го има, но няма да може да го използва.
    Проблемът идва от друго – че ще предоставят този код, но за продуктите, с които са оборудвани компютрите не само в Министерството на вътрешните работи, но и цялата администрация, и Министерството на образованието и науката ги купува, се плащат десетки милиони долари ежегодно.
    Между другото, аргументът, който даде заместник-министърът, е абсолютно несъстоятелен и е обиден за парламента – че това било политиката на Майкрософт. Какво ме интересува каква е политиката на Майкрософт?
    Ще ви дам пример за това какво означава лицензионно споразумение и отворен код. Отворете Интернет и вижте как се сключва лицензионно споразумение за продуктите с отворен код. Лицензионното споразумение е отворено и се сключва с едно щракване на мишката. Всеки, който желае, може да прочете това лицензионно споразумение за продукт, който по нищо не отстъпва на продуктите на Майкрософт, които ние купуваме скъпо и прескъпо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този спорен член?
    Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, на мен не ми е ясно на основание на кой текст от нашата Конституция този договор се предлага за ратифициране от Народното събрание. Тук не е толкова въпросът коя да бъде водещата комисия. Наистина, съгласно нашия правилник, председателят определя водещата комисия. Един законопроект може да бъде разпределен и на други комисии като подпомагащи.
    Пак съгласно правилника в определен срок всеки народен представител може да възрази на определянето от страна на председателя на една комисия като водеща, да предложи друго... Разбира се, решението се взима от председателя.
    Да си призная, ползвам компютър, но чак до такава степен не съм специалист, за да съм съвсем наясно какво означава този код. Но моят основен въпрос е, че имаме чл. 85 в нашата действаща Конституция:
    “Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
    1. имат политически характер или военен характер”.
    Тази ли е точката? Ако има военен характер, това не може да засяга Министерството на вътрешните работи. Министерството на вътрешните работи вече в своята структура няма никакви служби, които да са военни подразделения. Преди промените имахме Вътрешни войски, Гранични войски, които бяха военни подразделения, макар и в системата на МВР. Сега в цялата структурна система на МВР няма военни подразделения, т.е. това не може да бъде точката. Да не чета всички други.
    Втора точка се отнася до участието на Република България в международни организации. Очевидно не е.
    На следващо място, предвижда се коригиране на границите на Република България – очевидно и това не е.
    "Съдържат финансови задължения за държавата" - това ли е? Ако е това, да ни се каже. Нещо даром ли получаваме или това е договор, който поражда финансови задължения за държавата?
    По-нататък – точка 5: "Предвижда участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове". Това ли е?
    Точка 6 се отнася до "основните права на човека". Очевидно не е това.
    Точка 7 се отнася до "действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение". Очевидно не е това.
    Точка 8, последна: "изрично предвиждат ратификация". Дори в този договор изрично да се предвижда ратификация, според мен това не попада под разпоредбата на чл. 85, т. 8 на нашата Конституция, защото става дума за международни договори, междудържавни договори!
    Не може в отношенията на нашата държава или на правителството като представител на държавата с една частна фирма, дори да има в договора клауза, че той трябва да се ратифицира от Народното събрание, това да е задължително за Народното събрание. Защото Конституцията не предвижда такова задължение.
    Наистина, от чисто правна страна, от страна на юридическата прецизност, нещо, за което и господин председателят апелира, поставям съвсем сериозно този въпрос – не ни ли се представя законопроект за ратификация на един договор, който по силата на нашата Конституция не подлежи на ратификация? Ако той подлежи, моля представителят на вносителя, макар че недоумявам защо това е министърът на вътрешните работи, а не министърът на отбраната или заместник-министър, да каже какво е виждането на правителството, по силата на кой текст от нашата Конституция законопроектът за ратификацията на този договор е внесен в Народното събрание? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Соколов.
    Ако ми позволите, само едно разяснение, разбира се, без коментар. Междупрочем, на първо четене и по мое, и по внушение на залата отложихме този въпрос точно по тези причини – за да се изясни. В мотивите на правителството, не казвам дали е правилно или не, е посочен чл. 85, ал. 1, т. 5. Дали е правилно или не, не коментирам.
    Има ли народни представители, желаещи да се изкажат? Господин Венко Александров, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, само няколко думи. Ратифицирано е по чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията, където се предвижда участие на държавата в арбитраж или съдебно уреждане на международни спорове, а не по финансови причини, защото вероятно поради граничещи със сигурност причини, това е дарение.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Как е дарение? (Шум и реплики от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Ясно е казано, независимо дали става дума за дарение или не, че има международни споразумения във връзка с Конституцията на страната, както каза господин Соколов. Тук има, забележете, споразумение между Република България и една частна фирма, а не с друга държава.
    Освен това никъде в текста не става ясно, че става дума за дарение. Но това не е толкова важно.
    Аз си мисля, че това нещо трябва да се оттегли. Ако наистина има такава необходимост, тук съм съгласен – господин Кацаров каза много важни неща, по които аз също имам много сериозни съмнения – Министерски съвет или в частност Министерство на вътрешните работи, щом е дарение, да сключи един договор с Майкрософт и да си носи отговорността. Аз нямам намерение със зеленото копче да нося отговорност за неща, по които в момента има изключително сериозна неяснота. Нямам такова намерение. Нямам намерение нито да нося отговорности в частност на министерството или на Министерския съвет и то при условие, че получавам от заместник-министъра изключително незадоволителни отговори на сериозните въпроси, които тук се поставиха.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата народният представител Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Моята реплика към Вас, уважаеми проф. Александров, е да дадете най-накрая, преди да сме гласували или отхвърлили този текст, възможност да разберем за какво става дума – за дарение или споразумение между българската държава и Майкрософт? Аз останах с впечатление, че ние ще ратифицираме споразумение, а не дарение.
    Второ, преди малко Вие казахте, че става дума за дарение. Можете ли да кажете на каква стойност е дарението, което прави Майкрософт и в какво се състои дарението на Майкрософт?
    Ще поставя и още един, трети въпрос: защо в началото на нашия парламент, на Тридесет и деветото Народно събрание, когато имаше един подобен казус – договор между българското правителство и чуждестранна фирма - “Краун ейджънтс”, защо тогава този договор не беше вкаран за ратификация в Народното събрание, а сега се вкарва за ратификация договорът с Майкрософт, но споразумението няма да бъде публикувано в “Държавен вестник”?
    Аз моля да отговорите на тези въпроси и да направите тази съпоставка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народен представител, който да желае трета реплика?
    Господин Соколов, имате думата.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Александров! Аз не съм удовлетворен от това, което Вие току-що казахте. Ето текста на Конституцията, който вече имах възможност да прочета:
    “Чл. 85. (1) ……..
    5. подлежат на ратификация международни договори – забележете – които предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове”. Тук, дори да има спор, това не е международен спор. Това си е един търговски спор, независимо, че нашата насрещна страна е една небългарска, чужда фирма. Ние можем да имаме хиляди случаи и сигурно има толкова случаи – на договори с чужди фирми.
    А какво съдържа самото споразумение? То така е написано, че да си призная, без очила едва го чета. “Приложимо право, юрисдикция, адвокатски разноски, споразумението се регулира от законите на щата Вашингтон, САЩ. Правителството на Република България приема, че евентуалните искове, които то може да предяви по това споразумение, ще бъдат предявявани изключително и само пред федералните съдилища в Кинг Каунти, Вашингтон, освен ако в случая липсва основание на родова подсъдност на делото във Федералния съд.”
    Има една специална подсъдност, но след като правителството се е съгласило, то ще носи отговорност. А всъщност какво става сега? Правителството иска да прехвърли една своя отговорност върху Народното събрание в нарушение на нашата Конституция. Защото тя ограничително, изчерпателно посочва случаите, в които един договор подлежи на ратификация. Очевидно този договор не е такъв. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Александров, имате право на дуплика. Отказвате се от дупликата.
    Има думата народният представител господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз напълно подкрепям становището, което изрази току-що нашият колега Йордан Соколов, че този договор за ратификация, който ни се предлага, по същество никъде не се вписва в чл. 85, който предвижда рамката на договорите, които трябва да бъдат ратифицирани от Народното събрание.
    Но аз продължавам, освен че се нарушава Конституцията, нарушен е и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и то в частта на чл. 74. В чл. 74 изрично е записано, че “по законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян”. По същество има предложение за промяна именно в този чл. 2, предложен от комисията.
    Минавам по същество – дали да се приеме чл. 2, с който да не се публикува законът или по-точно – частта на т. 1, която представлява самият договор, или да се остави това решение да влезе в сила? Категорично възразявам срещу гласуването на чл. 2. Преди всичко какво прави впечатление? Вносителят на договора, за да се вземе решение от Министерския съвет и да се предложи той тук за ратификация, е Министерство на вътрешните работи. И в това си качество тук е заместник-министърът на вътрешните работи.

    В същото време в Народното събрание водещата комисия е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, а не е водеща Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Аз питам: на какво се дължи това разминаване?
    На трето място, повече или по-малко всяко споразумение, което съдържа материя, свързана с информационното общество, с високите технологии и с телекомуникациите, задължително трябва да бъде гледано поне на първо четене от Комисията по транспорт и телекомуникации – нещо, което не е направено и което е сериозен пропуск от страна на председателя на Народното събрание.
    Продължавам нататък. Самото решение на Министерски съвет – това е Решение № 872 от 2003 г., не предвижда да се изиска необнародване на този договор. Аз питам – чия е инициативата тогава да се предложи договорът да не бъде обнародван, след като решението на Министерския съвет, аз го цитирах, не предвижда такова изискване?
    На четвърто място, в Народното събрание реално няма практика да се спира обнародването на ратифицирани споразумения и договори, защото, ако се изискваше това, би трябвало самият документ да носи гриф “Секретно” и тогава да бъде разглеждан на закрити заседания на комисията. След като това не е направено, нито има такъв гриф, нито са били закрити заседанията на комисията, какви са всъщност истинските мотиви Народното събрание да откаже да бъде публикуван договорът? Казва се: това е фирмената политика на Майкрософт. Извинявайте много, Майкрософт може да си провежда фирмена политика спрямо своите служители. Ако е сключил някакъв договор с някой от Министерския съвет, не настояваме да знаем този договор. Но Майкрософт не е сключвал договори с 240 български народни представители. Народното събрание не може да гласува законопроект, който не е предвиден, че трябва да бъде секретен и да се възпре неговото публикуване.
    По тази причина, уважаеми господин председателю, аз правя предложение - естествено към моите колеги – да не подкрепят т. 2, така както беше докладвана от председателя на комисията уважавания проф. Александров.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пенчев, заповядайте за процедура.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Очевидно въпросът е комплициран, и от юридическа страна също. Да ви призная честно, не съм запознат в подробности с този законопроект. Сега не бих могъл да взема становище. Затова да не стане някоя грешка, правя процедурно предложение да отложим разискването по тази точка от дневния ред. Благодаря.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Браво, господин Пенчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение явно няма, защото това предложение, направено от заместник-председателя на Парламентарната група на Националното движение, е много разумно. Ще ми позволи, разбира се, господин Пенчев, да го квалифицирам по чл. 42, ал. 2, т. 2 – отлагане на разглеждането по този текст.
    Аз дадох сигнал да влязат народните представители. Предстои гласуване. Моля и квесторите да помолят народните представители – при гласуване все пак трябва да бъдем близко и над кворума. Виждам, че в залата влизат народни представители.
    Моля, гласувайте отлагане на разискванията, респективно по текста на този толкова спорен чл. 2. Спорен е целият законопроект, но вече гласувахме чл. 1. Да видим как ще минем след това.
    Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
    Това процедурно предложение се приема. Ето, че можем да работим разумно, когато има съгласие в тази зала.

    Преминаваме към не по-лекия въпрос – точка четвърта:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ ПОЛИТИЧЕСКАТА РАМКА НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПРЕГЛЕД НА ОТБРАНАТА. Вносител – Министерски съвет.
    Проектът за решение за тази политическа рамка е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Предлагам, първо, както всъщност е по процедура, отново председателят на комисията проф. Венко Александров да прочете доклада.
    Моля Ви, проф. Александров, има процедура преди това от народния представител и заместник-председател на Народното събрание господин Асен Агов.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Гъстотата на народното представителство в тази зала не подсказва важността на този проект за решение. Отсъствието от тази банка на министъра на отбраната подсказва защо депутатите не са в залата. След като Министерството на отбраната, което е вносител на този документ, не участва в това заседание и дори няма негови заместници тук.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Заместник-министърът е тук, чака да го поканим.
    АСЕН АГОВ: Чувам от проф. Александров, че заместникът бил тук. Въпреки това аз смятам, че така не можем да се отнасяме към нещо, което е стратегически важно на фона на всички събития, които се развиват с участието на българските мисии. Още повече пък да взимаме решение.
    Затова аз имам процедура – нека да бъде поканен заместник-министърът, но нека да отложим това заседание и този дебат за тогава, когато ще има възможност тук да присъстват по-авторитетни хора.
    Още нещо, мисля, че не бива да се отнасяме така лекомислено към този важен въпрос в този твърде, твърде оскъден състав на народното представителство. Затова предлагам дискусията по този въпрос да се отложи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение - на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 да се отложат разискванията по тази точка от дневния ред с мотивите, които чухме.
    Моля – квесторите, поканете поне тези народни представители, които са в кулоарите, да влязат в залата.
    Разглежда се стратегия за отбраната на държавата. Ще си позволя да кажа от тази трибуна, макар че правилникът не ми разрешава, тук при всички случаи трябва да бъде поне министърът на отбраната.
    ИРИНА БОКОВА (КБ, от място): Какво чакаме?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждате неудобството ми да подложа на гласуване едно важно процедурно предложение при полупразна зала.
    ИРИНА БОКОВА (КБ, от място): Подложете го, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали сме сигнал за народните представители – виждам, че още влизат.
    Моля, гласувайте предложението за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред.
    Моля народните представители да гласуват със собствените си карти!
    Гласували 129 народни представители: за 71, против 54, въздържали се 4.
    Процедурното предложение, направено от народния представител Асен Агов, за отлагане на точка четвърта – Проект за решение за приемане на политическата рамка на стратегическия преглед за отбрана се приема.
    Моля, когато тази точка влезе в дневния ред, министърът на отбраната да заповяда в пленарната зала.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА.
    По този законопроект има становище на две комисии – на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Не виждам в залата проф. Валери Димитров.
    Има ли заместник-председател на Комисията по икономическата политика в залата?
    Ако няма, господин Пенчев, заповядайте като редови член на комисията, за да докладвате становището.
    ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроект за ратифициране на
    Споразумението за свободна търговия между
    Република България и Сърбия и Черна гора,
    внесен от Министерския съвет

    На заседанието, проведено на 21 януари 2004 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора.
    Споразумението е подписано на 13 ноември 2003 г. в израз на намерението на двете страни активно да участват в процеса на икономическата интеграция в Европа и желанието им за нарастване на стокообмена и подобряване на търговско-икономическите отношения между тях.
    Целта на споразумението е да насърчи чрез разширяване на търговията развитието на икономическите отношения между Република България и Сърбия и Черна гора и да засили тяхната икономическа дейност, да осигури справедливи условия за конкуренция в търговията, както и да допринесе чрез премахване на пречките в търговията за развитие и разширяване на световната търговия.
    Споразумението предвижда договарящите се страни постепенно да създадат зона за свободна търговия в рамките на преходен период, изтичащ на 1 януари 2007 г., съгласно разпоредбите на това споразумение и в съответствие с чл. ХХIV от ГАТТ – 1994 г., Споразумението за тълкуване на чл. ХХIV от ГАТТ 1994 г. и Споразумението за създаване на СТО.
    За 90 на сто от промишлените изделия е договорена незабавна либерализация на търговията от датата на влизане в сила на споразумението. За чувствителни промишлени стоки от датата на влизане в сила на споразумението ще се прилагат мита в размер на 80 на сто от митата по вноса при третиране "най-облагодетелствана нация", от втората до третата година – съответно 60 и 40 на сто, като през последната година от преходния период митата ще бъдат премахнати.
    В областта на търговията със селскостопански стоки страните договориха списък със стоки, за които митата ще бъдат премахнати за неограничени количества на реципрочна основа от датата на влизане в сила на споразумението, както и списък със стоки, за които митата реципрочно ще бъдат намалени или премахнати в рамките на квоти.
    Споразумението съдържа разпоредби относно дъмпинг, спешни мерки по вноса на стоки, реекспорт и сериозен дефицит, държавни монополи, процедура за прилагане на защитни мерки, плащания, правила за конкуренцията между предприятията, държавна помощ, затруднения, свързани с платежния баланс, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, изпълнение на задължения и клауза за по-нататъшно усъвършенстване на договореностите.
    Предвидено е създаването на смесен комитет, който да следи за прилагането на договореностите и да взема решения в предвидените в споразумението случаи.
    С оглед задълженията на Република България в подготовката за членство в Европейския съюз в споразумението е предвидена клауза за денонсиране, съгласно която при присъединяване на една от страните към Европейския съюз тя може да се оттегли от споразумението без другата страна да има право да претендира за компенсации.
    Споразумението ще влезе в сила след ратифицирането му от двете страни.
    В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Пенчев.
    Давам отново думата на проф. Венко Александров, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, за да прочете становището на водената от него комисия.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги!

    "ДОКЛАД
    относно Законопроект № 302-02-92 за ратифициране
    на Споразумението за свободна търговия между
    Република България и Сърбия и Черна гора,
    внесен от Министерския съвет на 29 декември 2003 г.

    На редовно заседание, проведено на 15 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора и прие следното

    СТАНОВИЩЕ:

    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора, подписано на 13 ноември 2003 г. в Рим."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Откривам дискусията по този законопроект.
    Имате думата, уважаеми дами и господа.
    Има думата народният представител Ирина Бокова от Коалиция за България.
    ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
    Господин председател, аз ще подкрепя този законопроект, но вземам повод от това, което се случи в тази зала сега, за да изразя своето много дълбоко възмущение от начина, по който Народното събрание изпълнява едно от основните си конституционни правомощия – да ратифицира международни договори, които правителството подписва.
    В залата няма нито един министър, уважаеми колеги! В залата няма нито един представител на правителството, който да изложи по-сериозно мотивите, поради които на Народното събрание се предлага да ратифицира един или друг международен договор. Искам да обърна внимание на това, че всеки един от тези международни договори има много сериозни икономически последици. В случая става дума за подписване на договор за зона за свободна търговия между Република България и Република Сърбия и Черна гора. Струва ми се, че ние тук трябва да обсъждаме и да чуем точно тези мотиви, както и това какво ще се случи след като ние подпишем този договор, какви са реалните икономически последици от подписването на един такъв договор.
    Междупрочем, преди малко ние отложихме разглеждането на един въпрос, свързан с политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната и пак отново тук нямаше нито един министър. Ами, като министър Свинаров е зает, да дойде господин Панайотов – вицепремиер точно по тези въпроси, по въпросите на силовите ведомства и на евроатлантическата интеграция.
    Ето това се случва! Вижте залата, господин председател!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам!
    ИРИНА БОКОВА: И затова аз предлагам и много настойчиво моля ръководството на Народното събрание, когато се ратифицират международни договори, това да става не само с доклади на комисията, а да присъстват съответните министри, които отговарят за един или друг ресор.
    Междупрочем, ние сме обсъждали този въпрос и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Господин Александров знае моето мнение по този въпрос, тъй като ние там често пъти се сблъскваме с подобен проблем. При нас не е идвал нито един министър да предложи – не говоря за министъра на външните работи или министъра на отбраната, тогава, когато обсъждаме въпроси на външната политика, а става дума за конкретни въпроси, които засягат Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Даже заместник-министър много рядко виждаме. Идват някакви експерти, които ни занимават с технически въпроси.
    Аз много настоятелно ви призовавам, господин председател, Вие в подобни други случаи да настоявате тук пред нас, народните представители, да идват министри. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Бокова.
    Мисля, че цялата зала ще бъде съгласна с това, че когато се разглеждат законопроекти, естествено е да има и представител на вносителя, включително и когато се ратифицират такива.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
    Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, предстои гласуване!
    Едно споразумение за свободна търговия не е само член единствен, както след малко ще го гласуваме.
    Поставям на гласуване на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 116 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 7.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Господин Пенчев, предполагам, че имате процедурно предложение? Заповядайте.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, имам процедурно предложение – да гласуваме на второ четене този законопроект. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 101 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 10.
    Процедурното предложение е прието.
    Господин Пенчев, моля да представите законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
    “ЗАКОН
    за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора

    Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора, подписано на 13 ноември 2003 г. в Рим.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
    Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този член единствен? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
    Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
    Законът е приет на второ четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЛОВЕНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДА И ИМУЩЕСТВОТО.
    За съжаление, отново няма представител на Министерския съвет.
    Давам думата на заместник-председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Алиосман Имамов.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
    Правя процедурно предложение – в залата да бъде допусната във връзка с обсъждането на законопроекта госпожа Искра Славчева – началник на отдел “Главна данъчна дирекция”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Началник отдел! А къде е министърът, заместник-министърът?! Срамота!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Мозер, пак добре, че има представител. По предишния законопроект нямаше такъв.
    Моля, гласувайте процедурното предложение в пленарната зала да влезе госпожа Искра Славчева – началник отдел “Главна данъчна дирекция” при Министерството на финансите.
    Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
    Процедурното предложение се приема.
    Моля квесторите да поканят госпожа Славчева в пленарната зала.
    Господин Имамов, имате думата за доклад.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
    “ДОКЛАД
    по Законопроект № 302-02-90 за ратифициране на
    Спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, внесен от Министерския съвет на 29.12.2003 г.

    На заседание, проведено на 22 януари 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, подписана на 20 октомври 2003 г. в Любляна.
    Законопроектът беше представен от госпожа Десислава Канева – главен юрист в отдел “Методология и прилагане на СИДДО” в Главна данъчна дирекция към Министерството на финансите. В Спогодбата подробно са описани данъците, за които ще се прилага (данъка върху доходите на физическите лица, корпоративния подоходен данък и данъка върху имуществото), методите за премахване на двойното данъчно облагане, начина на размяна на информация между компетентните органи на двете държави, датата на влизане в сила, начина на прекратяване на действието и др.
    Спогодбата ще влезе в сила, след като двете държави взаимно се уведомят писмено по дипломатически път, че са изпълнени изискванията на техните законодателства за влизане в сила на спогодбата.
    Всяка от договарящите се държави може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път, като писмено уведоми другата за прекратяването поне шест месеца преди края на календарната година след изтичане на пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила.
    По законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, подписана на 20 октомври 2003 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Имамов.
    Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
    “ДОКЛАД
    относно Законопроект № 302-02-90 за ратифициране на
    Спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2003 г.

    На редовно заседание, проведено на 15 януари 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, подписана на 20 октомври 2003 г. в Любляна.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Откривам дискусията по този законопроект. Включително и представителят на вносителя, ако желае, може да вземе отношение.
    И така, имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
    Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Процедурно предложение – господин Имамов.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
    Правя процедурно предложение обсъжданият законопроект да бъде подложен на допълнително обсъждане и гласуване на второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
    Процедурното предложение се приема.
    Господин Имамов, моля да докладвате законопроекта като заместник-председател на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.

    “ЗАКОН
    за ратифициране на Спогодбата между Република България и
    Република Словения за избягване на двойното данъчно
    облагане и предотвратяване отклонението от облагане с
    данъци на дохода и имуществото

    Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото, подписана на 20 октомври 2003 г. в Любляна.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
    Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
    Законът е приет и на второ четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ДАНИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ЧЛ. 6 НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ НА ООН ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА.
    Водеща комисия е Комисията по околната среда и водите.
    Доктор Чакъров, заповядайте да прочетете доклада на водената от Вас комисия.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допусната заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Фатме Илияз. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение, разбира се, най-вероятно няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на заместник-министъра госпожа Илияз в залата.
    Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието. Квесторите да поканят госпожа Илияз – заместник-министър на околната среда и водите.
    Имате думата, д-р Чакъров.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам на вниманието ви доклад на Комисията по околната среда и водите относно законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, № 302-02-82, внесен от Министерския съвет на 5 декември 2003 г.
    “На свое редовно заседание, проводено на 14 януари 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.
    От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите.
    Това е поредното споразумение за сътрудничество в борбата с изменението на климата, предложено от Министерския съвет за ратифициране със закон. Досега бяха ратифицирани подобни споразумения с Австрия, Швейцария, Нидерландия и Прототипния въглероден фонд. Както те, така и настоящият меморандум се базират на така наречения механизъм “съвместно изпълнение”, въведен с чл. 6 на Протокола от Киото. Този механизъм дава възможност на развитите страни да намаляват емисиите си от парникови газове, като изпълняват проекти в страните с икономики в преход.
    Реализирането на проектите по този меморандум ще доведе до реално намаление на емисиите на парникови газове чрез инвестиции във високотехнологично, щадящо околната среда оборудване в областта на енергетиката, които се очаква да бъдат направени от датска страна. В замяна на това на Дания ще бъде преотстъпено съответното количество редуцирани емисии.
    Ратифицирането на меморандума е важно също от гледна точка на това, че с влизането в сила през 2007 г. на Директивата на ЕС за търговия с емисии възможностите, които предлага механизмът “съвместно изпълнение”, ще бъдат силно лимитирани, тъй като директивата ще покрие по-големите сектори, като енергетика и транспорт.
    Ратифицирането на меморандума ще подпомогне решаването на глобалния проблем с изменението на климата, а също така ще допринесе за изпълнението на изискванията на европейското екологично законодателство.
    След проведените разисквания комисията подкрепи единодушно законопроекта с 15 гласа “за” и изрази следното становище:
    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.” Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Чакъров.
    Отново давам думата на проф. Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

    “ДОКЛАД
    относно Законопроект № 302-02-82 за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на
    Кралство Дания и правителството на Република България
    за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към
    Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение
    на климата, внесен от Министерския съвет на 03.12.2003 г.

    На редовно заседание, проведено на 15 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписан на 24 юли 2003 г. в София.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, проф. Александров.
    Откривам дискусията по този законопроект. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта, включително ако желае и госпожа Елиаз, като заместник-министър в това министерство?
    Заповядайте, проф. Кушлев, имате думата.
    СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би аз вземам думата от тази най-висока трибуна за четвърти път, когато обсъждаме проблеми, свързани с ратифициране на меморандуми от Протокола от Киото, но мисля, че това си заслужава. Защото в момента това е един от основните пътища за привличане на сериозни инвестиции за технологично преоборудване на нашата промишленост, на нашата икономика, на важни отрасли от нашето стопанство.
    Това е може би третият или четвъртият меморандум, който ние ратифицираме – с Швейцария, с Австрия, сега с Дания.
    Аз искам да обърна внимание върху един друг проблем, уважаеми господин председател, който преди малко ме разтревожи, а това се дължи на уважението, което властите в нашата страна дължат един на друг, липсата на представител на политическия кабинет при гласуването на предишния меморандум.
    Уважаеми колеги, след два дни се навършват 130 години от обесването на Васил Левски, който мечтаеше за демократска република, основана на принципа на народното вишегласие. Народното вишегласие се изразява именно в тази зала. И мисля, че не бива нито един законопроект, независимо дали е ратификация или друго, да бъде защитаван само от експерти на дадено министерство. Ако това беше в моята сфера – земеделието и горите, в която аз работя, или околната среда, аз щях да стана и да възразя. Не възразих, защото все пак други колеги работят в тези комисии. Но се радвам, че в тези две сфери винаги проектите са били защитавани най-малкото от заместник-министри.
    И аз моля, ние дължим взаимно уважение и взаимодействие между властите, когато се разглеждат законопроекти, да бъдат защитавани на необходимото ниво. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Кушлев, и аз съм напълно съгласен с Вас.
    Имате думата, уважаеми дами и господа.
    Заповядайте, д-р Чакъров.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Ще бъда съвсем кратък. Това е поредният меморандум, който ние подписваме. Наистина екипът на министерството, съвместно с Министерството на финансите, заслужава поздравления. Комисията по околната среда и водите и лично аз приветстваме разработката на тези меморандуми, защото, както каза и проф. Кушлев, те ще донесат най-вече ползи за нашата страна с оглед на технологично подобряване на замърсяващите единици околната среда. Това е един механизъм, който може да се използва от нашата страна и ние трябва да се възползваме от това. Аргументите бяха посочени многократно и при приемането на предишните меморандуми, а и в доклада на комисията посочихме, че подкрепяме ратифицирането на меморандума.
    Призовавам колегите да подкрепим и този законопроект за ратифициране с оглед подобряване на околната среда, а това е наистина един механизъм за предпазване от замърсяването на околната среда, за устойчивото развитие на същата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Чакъров.
    Заповядайте за реплика, госпожо Бокова.
    ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря. Искам да направя реплика на уважавания от мен колега господин Чакъров и това изхожда и от желанието ми да предизвикам госпожа Елиаз да вземе отношение. Напълно съм съгласна с господин Чакъров, че това е една тема, която особено от гледна точка на присъединяването на България към Европейския съюз в сферата на околната среда е изключително важна. И това, което аз мисля, а предполагам, че това ще чуем след малко от госпожа Елиаз, е какво е виждането на правителството, какво е стратегическото виждане за тези високотехнологични инвестиции, които ще се насочат към понижаване замърсяването на околната среда и решаването на тези проблеми в контекста и на преходните периоди, които ние сме поискали в тази глава от Европейския съюз. Всички ние много добре знаем, че това е най-скъпоструващият процес от гледна точка на нашето присъединяване. И ако ние нямаме виждане за това как се съчетава изпълнението на Договора от Киото, продажбата, така да се каже, на тези емисии с наш вътрешен ресурс и усвояването на тези средства, използването на тези преходни периоди така, че ние да подготвим българската икономика, мисля, че това е най-важният въпрос, който трябва да решим. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
    Д-р Чакъров, заповядайте, имате думата за дуплика.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    Уважаема госпожо Бокова, Вашата реплика е наистина доброжелателна и конструктивна. От Вашето изказване се вижда, че трябва да работим в тази насока. Действително сектор “Околна среда” е една от сферите, в които за достигане на критериите, които нашата страна поема като ангажимент в преговорния процес, изискват сериозни финансови средства, много голям финансов ресурс. Приблизителните изчисления сочат някъде над 8 млрд. евро, които трябва да бъдат реализирани в този сектор. Естествено, ние трябва да използваме всички механизми и възможности за достигане на тези критерии. Само със собствен ресурс това надали е възможно да бъде постигнато. Хубаво е своевременно да посочим, че трябва да реализираме всички финансови средства, които са предвидени във финансовата рамка, която бе огласена от Европейската комисия. Оттам е видно, че се предвижда доста сериозен финансов ресурс, който да бъде реализиран именно в сектор “Околна среда”. С тези меморандуми, които се предлагат да бъдат приети от Народното събрание, ние виждаме още един допълнителен ресурс, който да бъде реализиран в този сектор. В това отношение благодаря за разбирането, което проявявате, и визията, която имате. Считам, че това е правилната визия и тя трябва да бъде подкрепена. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
    Заповядайте, госпожо заместник-министър.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФАТМЕ ИЛИАЗ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Възползвам се от възможността да представя пред вас основанията за подписване на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Кралство Дания. Основание за подписването на такъв меморандум е ратифицираната Конвенция на Обединените нации за изменение на климата и Протокола от Киото. Член 6 от Протокола от Киото дава възможност на развитите страни да подписват такива меморандуми за разбирателство със страните с икономика в преход и да изпълняват съвместни проекти. Тези проекти водят не само до намаляване на емисиите на парникови газове чрез подобряване на енергийната ефективност, но и тези проекти съвместно изпълнение имат икономическо, техническо и екологично значение за страната ни. Те предоставят възможност за безвъзмездно придобиване на инвестиции и високотехнологично екологично оборудване. България се задължава да прехвърли на страна-инвеститор определени количества редуцирани емисии от проекта, като за всеки отделен проект те се договарят между двете страни. Действително досега страната ни е подписала такива меморандуми за разбирателство с правителството на Австрия, на Кралство Нидерландия и с Прототипния въглероден фонд към Световната банка.
    Във връзка с тези мотиви съвсем накратко моля уважаемите народни представители да ратифицират Меморандума за разбирателство между Република България и Кралство Дания. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Илиаз.
    Има ли други желаещи? Не виждам други желаещи.
    Уважаеми народни представители, поставям на гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Заповядайте, д-р Чакъров, за процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде подложено на гласуване разглеждането на законопроекта на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за преминаване към второ четене.
    Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Д-р Чакъров, бихте ли представили законопроекта на второ четене?
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви:

    “ЗАКОН
    за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към
    Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение
    на климата

    Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Кралство Дания и правителството на Република България за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписан на 24 юли 2003 г. в София.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
    По текста на единствения член има ли бележки? Не виждам.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство.
    Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
    Законопроектът е приет на първо четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КОМПЕНСАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЛАЩАНЕТО НА ДЪЛГА НА МИНЕРАЛБАНК ПОСРЕДСТВОМ КОНВЕРТИРАНЕТО МУ В УЧАСТИЕ НА ИНВЕСТИТОРИ В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
    Има доклад на Комисията по бюджет и финанси. Моля господин Имамов да представи доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, във връзка с обсъждането на представения законопроект предлагам в залата да бъде допусната госпожа Рая Узунова – главен експерт в Министерството на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за допускане на госпожа Рая Узунова в пленарната зала.
    Моля, гласувайте това предложение.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Господин председател, не върви главни експерти и експерти да бъдат тук вместо министъра! Това е абсурд!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е предложение, което аз лично не решавам. Направено е процедурно предложение и залата гласува.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Да, но те се окуражават от това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 78 народни представители: за 59, против 5, въздържали се 14.
    Предложението се приема.
    Поканете в пленарната зала госпожа Узунова.
    Заповядайте, господин Имамов.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
    “ДОКЛАД
    по законопроект № 302-02-91 от 29.12.2003 г. за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на
    Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен
    механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством
    конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия

    На 22 януари 2004 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.
    Рамковото споразумение е сключено в изпълнение на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България от 3 декември 1997 г. и е ратифицирано от Народното събрание със закон на 8 октомври 1998 г.


    От името на вносителя законопроекта беше представен от госпожа Рая Узунова – главен експерт в Министерството на финансите, Дирекция “Европейски и финансови институции”.
    В мотивите към законопроекта и изложението на госпожа Узунова се изтъкна обстоятелството, че срокът на валидност на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия е изтекъл на 19 октомври 2003 г.
    В тази връзка, на основание чл. 1.3 от Рамковото споразумение, чрез размяна на писма между страните е постигнато съгласие за поредното едногодишно удължаване на срока за неговото действие.
    Чрез прилагането на компенсационния механизъм – предмет на споразумението, част от дълга на Република България се изплаща посредством участието на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. По този начин, към днешна дата, са изплатени около 80 на сто от дълга ни към испанската държава. Остават за погасяване задължения в размер на 5,4 млн. евро.
    При обсъждане на горното предложение следва да се има предвид, че в случай на неизпълнение на процедурата по влизане в сила на удължаването на срока на действие на споразумението неизплатената част от задълженията към испанския кредитор се трансформира в пряк държавен дълг при изключително неблагоприятни за нас условия.
    По законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, без “против” и “въздържал се “ – 1 народен представител.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 и ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия.”
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
    Има още един доклад – на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Искам да поканя проф. Венко Александров да представи доклада на комисията по този законопроект.
    Заповядайте, господин Александров.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “ДОКЛАД
    относно Законопроект № 302-02-91 за ратифициране на
    Споразумението за удължаване срока на действие на
    Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен
    механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк
    посредством конвертирането му в участие на инвеститори в
    приватизацията на български държавни предприятия,
    внесен от Министерския съвет на 29 декември 2003 г.

    На редовно заседание, проведено на 15 януари 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия и прие следното
    СТАНОВИЩЕ:

    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, сключено чрез размяна на писма на 1 декември 2003 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
    Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект за ратификация.
    Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
    Изглежда няма нищо спорно в тази ратификация.
    Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк.
    Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Господин Имамов, заповядайте за процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, предлагам обсъждания законопроект да бъде подложен на обсъждане и гласуване и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за преминаваме към второ четене.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
    Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
    Предложението се приема.
    Господин Имамов, заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене.


    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

    “ЗАКОН
    за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на
    действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на
    Минералбанк посредством конвертирането му в участие на
    инвеститори в приватизацията на български държавни
    предприятия

    Член единствен. Ратифицира Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия, сключено чрез размяна на писма на 1 декември 2003 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По текста на този член единствен не виждам никакви смущения.
    Подлагам на гласуване на второ четене този законопроект за ратификация.
    Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
    Законът е приет и на второ четене.

    Уважаеми народни представители, би трябвало да преминем към следващата точка от дневния ред, а именно:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
    Искам да помоля квесторите да поканят депутатите в пленарната зала, защото ми се струва, че не е редно в този рехав състав да приемаме един законопроект на второ гласуване. Все пак ми се струва, че животновъдството не трябва да бъде подценявано толкова.
    Искам да поканя господин Моллов, председател на Комисията по земеделието и горите, да представи доклада за второ гласуване на този законопроект.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
    Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала, във връзка с тематиката на обсъждания законопроект, на заместник-министъра на земеделието и горите господин Бойко Боев и началника на Дирекцията по животновъдство господин Цветан Димитров.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля гласувайте направеното предложение за допускане в пленарната зала.
    Гласували 91 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 4.
    Предложението се приема.
    Заповядайте, господин Моллов.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предлагам на вниманието ви доклада за второ гласуване относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, № 202-01-77, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2002 г.
    Заглавието е: “Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на закона предполагам, че няма възражения.
    Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте наименованието на закона.
    Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
    “§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точка 3 се изменя така:
    “3. производството и търговията със селскостопански животни и биологични продукти;”
    2. Създава се нова т. 4:
    “4. окачествяването и търговията с животински продукти;”
    3. Досегашната т. 4 става т. 5.
    4. Досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така:
    “6. правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с дейностите по т. 2, 3 и 4.”
    Има предложение от народните представители Владислав Костов, Евдокия Манева и Венцислав Върбанов навсякъде в текстовете на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството термините “биологичен”, “биологични”, “биологично” да се заменят съответно с термините “органичен”, “органични”, “органично”.
    Комисията не подкрепя предложението и подкрепя текста на вносителя за § 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    По този § 1 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Владислав Костов, Евдокия Манева и Венцислав Върбанов, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 97 народни представители: за 25, против 71, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 86 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 17.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който гласи:
    “§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точки 2 и 3 се изменят така:
    “2. създаване, съхраняване и усъвършенстване на популации от селскостопански животни, адаптирани за отделните агроекологични райони на страната;
    3. хармонично развитие на животновъдството с цел опазване на околната среда и здравето на хората и животните;”
    2. Създава се т. 4:
    “4. ефективно управление на качеството при производство на животински продукти.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, който изглежда безспорен, има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте § 2 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 87 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 8.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 3 има предложение от народните представители Владислав Костов, Евдокия Манева и Венцислав Върбанов, което е подкрепено от комисията по принцип.
    Комисията предлага следната редакция на § 3:
    “§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) Министърът на земеделието и горите осъществява държавната политика в областта на животновъдството.”
    2. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към министъра на земеделието и горите провежда държавната политика в областта на селекцията и репродукцията.”
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
    “(3) Областните дирекции “Земеделие и гори” към министъра на земеделието и горите провеждат на територията на областта държавната политика по отношение на отглеждането и възпроизводството на селскостопанските животни, производството и търговията с животински и биологични продукти.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Моля, гласувайте § 3 в редакцията на комисията.
    Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
    Параграф 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
    “§ 4. В чл. 4 ал. 2 и 3 се изменят така:
    “(2) Съветът по животновъдство подпомага министъра на земеделието и горите при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.
    (3) Министърът на земеделието и горите определя състава и издава Правилник за организацията и дейността на Съвета по животновъдство.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, който изглежда безспорен, има ли желаещи? Няма.
    Моля, гласувайте § 4 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
    Параграф 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 5 има предложение от народните представители Владислав Костов, Евдокия Манева и Венцислав Върбанов, което е подкрепено по принцип от комисията.
    Комисията предлага следната редакция на § 5:
    “§ 5. В чл. 5 т. 3 се изменя така:
    “3. продуктовите бордове.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 5 има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте § 5 в редакцията на комисията.
    Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
    Параграф 5 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Направени са предложения от народните представители Владислав Костов, Евдокия Манева и Венцислав Върбанов за създаване на два нови параграфа 5а и 5б. Ако ми позволите, ще ги прочета едновременно, тъй като са подкрепени от комисията.
    Комисията предлага следната редакция:
    “§ 5а. Член 6 се изменя така:
    “Чл. 6. Животновъдните организации са сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те се създават за развитие на животновъдство, подобряване качеството на продукцията, защита и контрол на произхода и автентичността на произвежданите и търгуваните животински продукти.”
    Параграф 5б също е подкрепен от комисията и гласи:
    “§ 5б. Член 7 се отменя.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по тези два параграфа. Изглежда безспорно.
    Затова подлагам на гласуване параграфи 5а и 5б в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
    Тези два параграфа са приети.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 6 са направени предложения от народните представители Пламен Моллов, Васил Калинов и Расим Муса, което е прието от комисията и предложение от народния представител Коста Костов, което е подкрепено от комисията.
    Направено е също така предложение от народните представители Владислав Костов, Евдокия Манева и Венцислав Върбанов, които не са подкрепени от комисията:
    В §6 т. 1 от проектозакона предлагаме предложеният от вносителя текст на ал. 2, чл. 8 да се измени по следния начин:
    “(2) Селекцията и репродукцията при селскостопанските животни с изключение на контрола на продуктивните качества се извършва от развъдните асоциации, получили разрешение по чл. 29, ал. 1. Дейностите по селекцията, свързани с контрола на продуктивните качества при преживните животни (крави, биволи, овце и кози) се извършват от млечния продуктов борд и борда за производство на живи продукти и месо.”
    В § 6 т. 2 от проектозакона предлагаме следната редакция на предложените от вносителя нови алинеи 3, 4 и 5:
    “(3) Селекцията и репродукцията на свине, птици, пчели, зайци и копринени буби се извършва от развъдните асоциации, получили разрешение по чл. 29, ал. 1 и/или от научните институти.
    (4) В случаите, когато дейностите по ал. 2 не се извършват от развъдните асоциации или им е отнето разрешителното по чл. 32, тези дейности се извършват от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
    (5) Министърът на земеделието и горите чрез одобрената структура в Министерството на земеделието и горите осъществява надзор върху цялостната дейност по селекция и репродукция в животновъдството, в т.ч. върху дейността по ал. 2.”
    Комисията не подкрепя това предложение и предлага следната редакция на § 6 във връзка с другите предложения, които подкрепя:
    “§ 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 2 се изменя така:
    “(2) Селекцията и репродукцията при селскостопанските животни се извършват от:
    1. развъдните асоциации, получили разрешение по чл. 29, ал. 1;
    2. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в срок до 31 декември 2006 г.
    2. Създават се нова ал. 3 и алинеи 4 и 5:
    “(3) Контролът на продуктивните качества и определянето на развъдната стойност на селскостопанските животни се извършват под контрола на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
    (4) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството извършва дейностите по ал. 2, когато тези дейности не се извършват от развъдните асоциации или им е отнето разрешителното по чл. 32.
    (5) Министърът на земеделието и горите осъществява надзор върху цялостната дейност по селекцията и репродукцията в животновъдството, в т.ч. върху дейността по ал. 2.”
    3. Досегашната ал. 3 става ал. 6.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване.
    Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Владислав Костов, Евдокия Манева и Венцислав Върбанов, което, както стана ясно, не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 96 народни представители: за 31, против 62, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на § 6 в редакцията на комисията.
    Гласували 97 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 10.
    Този параграф е приет.
    Уважаеми народни представители! С това приключваме този законопроект.
    Ако проявявате интерес ще ви съобщя, че Временната парламентарна комисия за “Кремиковци” ще проведе заседание на 18 февруари, сряда – днес, от 17,00 ч. в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”, зала 238.
    Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 19 февруари от 16,00 ч., в зала 126.
    Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 19 февруари, четвъртък, от 15,30 ч., в зала 130.
    Комисията по труда и социалната политика ще проведе извънредно заседание на 18 февруари, днес, от 15,00 ч., в зала 132.
    Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси днес, 18,15 ч., в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
    Комисията по европейска интеграция ще има заседание днес, сряда, от 15,00 ч., в зала 134.
    Комисията по икономическата политика ще заседава днес, сряда, от 14,30, в зала “Запад”.
    Комисията по земеделието и горите ще заседава днес, 18 февруари, от 16,30 ч., в зала 248.
    Комисията по правни въпроси ще заседава на 18 февруари, днес, от 14,30 ч., в зала 126 и на 19 февруари, четвъртък, от 14,30 ч., в зала 356.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред днес, от 14,30 ч., ще има заседание в зала 232.
    Комисията по образованието и науката днес, от 15,00 ч. ще проведе заседание в зала 142.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, дотолкова, доколкото сте останали в пленарната зала, искам да ви съобщя, че закривам заседанието.
    Следващото заседание ще бъде утре, от 9,00 ч., в пленарната зала.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,02 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:
    Любен Корнезов
    Юнал Лютфи


    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Веселин Черкезов



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания