Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 22 юли 2004 г.
Открито в 9,00 ч.


22/07/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Асен Агов
    Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Приветствам най-съвестните и отговорни народни представители, които са в пленарната зала.

    Предстои ни:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
    Това е на дневен ред.
    Искам да поканя председателя на Комисията по медиите госпожа Милена Милотинова да представи доклада.
    Заповядайте, госпожо Милотинова.
    ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Първо, ако позволите, едно процедурно предложение – ако може, в залата да влезе господин Валентин Георгиев от Комисията за регулиране на съобщенията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложение за допускане в пленарната зала.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 127 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 6.
    Приема се.
    Поканете в пленарната зала господин Валентин Георгиев от Комисията за регулиране на съобщенията.
    Госпожо Милотинова, заповядайте, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.

    “ДОКЛАД
    на Комисията по медиите относно Законопроект за
    допълнение на Закона за радиото и телевизията,
    № 454-01-42, внесен от Господин Христов Чонков и
    група народни представители на 27 май 2004 г.

    На свое заседание, проведено на 9 юни 2004 г., Комисията по медиите в съответствие с чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Господин Чонков и група народни представители на 27 май 2004 г.
    На заседанието присъстваха членове на Комисията по медиите, вносители на законопроекта, членове на Комисията за регулиране на съобщенията в лицето на господин Валентин Георгиев и господин Петър Рендов, както и журналисти.
    Целта на предложения Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията е да бъде даден по-дълъг срок на радио- и телевизионните оператори, адресати на този закон, да подават заявления за издаване на лицензии до приключване на конкурсите по реда на ЗРТ. Адресати на законопроекта са част от операторите по § 9а от ЗРТ, който беше създаден през ноември 2003 г. С тези изменения на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.) се даде възможност на определени в § 9а оператори да получат лицензии със срок до приключване на конкурсите по реда на ЗРТ. Това са радио- и телевизионните оператори, осъществяващи далекосъобщителна дейност чрез наземно радиоразпръскване без лиценз или с изтекъл такъв в населените места, където не са провеждани конкурси, както и оператори, чиито лицензии са отменени от съда.
    Визираните в сега разглеждания Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията радио- и телевизионни оператори са тези, които не са получили лицензия, издадена на основание Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията от ноември 2003 г.
    Законопроектът за допълнение на Закона за радиото и телевизията беше представен от името на вносителите от народния представител Господин Чонков. Според вносителите предвиденият в закона едномесечен срок за подаване на заявления за получаване на лицензии се е оказал прекалено кратък с оглед на спецификата на лицензионната процедура и така не е дадена възможност на всички заинтересовани оператори да подадат своевременно изискуемите документи. С настоящата поправка на операторите се дава нов тримесечен срок. Установяването на по-дълъг срок според вносителите се налага както от големия брой оператори, адресати на закона, така и от обстоятелството, че той се прилага от два независими регулаторни органа - Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии.
    Според мотивите към законопроекта още един аргумент на вносителите е и влизането в сила на нов Закон за далекосъобщенията през октомври 2003 г. Във връзка с това е необходимо привеждане на дейността на операторите по § 9а от ЗРТ в съответствие с новия Закон за далекосъобщенията. С цел разглеждането им като далекосъобщителни оператори по смисъла на новия Закон за далекосъобщенията, се налага създаване на нова ал. 4 към § 9а.
    Народните представители поставиха множество въпроси на присъстващите вносители и членове на КРС. Основни въпроси към вносителите бяха: какво обосновава необходимостта от внасянето на настоящия законопроект; как са гарантирани правата на лицензираните вече оператори; дали предложеният по-дълъг тримесечен срок този път ще бъде достатъчен на операторите; ще бъдат ли засегнати придобити вече права от операторите и т.н.
    Според господин Валентин Георгиев, член на Комисията за регулиране на съобщенията, със законопроекта няма да се засегнат вече придобити права на лицензирани радио- и телевизионни оператори, стига да се запази формулировката на вносителите на § 2, ал. 4 от проекта. Така КРС ще бъде длъжна да издава лицензии само при наличието на свободен радиочестотен спектър.
    След проведена дискусия и гласуване беше прието следното

    РЕШЕНИЕ:

    С 9 гласа “за”, 0 “против” и 1 “въздържал се” комисията подкрепи на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 454-01-42, внесен от Господин Чонков и група народни представители, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
    Има доклад и от Комисията по транспорт и телекомуникации. Искам да поканя господин Йордан Мирчев да представи доклада на комисията.
    Заповядайте, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.


    “ДОКЛАД
    на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
    Законопроект за допълнение на Закона за радиото и
    телевизията, внесен от Господин Чонков и
    група народни представители

    На 24.06.2004 г. Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа този законопроект, който беше докладван от вносителя Господин Чонков. С този законопроект се предоставя законова възможност на определени в § 9а радио- и телевизионни оператори да излъчват до приключване на конкурсите и лицензионните процедури в съответните населени места. Предвиденият едномесечен срок за подаване на заявления се оказва кратък с оглед на спецификата на лицензионната процедура и не позволи на всички заинтересовани оператори да подадат в срок документите.”
    За да не повтарям това, което госпожа Милотинова каза, когато е обсъждан и в Комисията по медиите, аз само ще прочета заключението на комисията:
    “След проведената дискусия и изразените мнения Комисията по транспорт и телекомуникации подкрепи мотивите на вносителите. Със 7 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 454-01-42, внесен от Господин Чонков и група народни представители.”
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    Искам да поканя от името на вносителите Господин Чонков или госпожа Дончева да представи законопроекта.
    Заповядайте, госпожо Дончева.

    ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, дами и господа!
    С приетия Закон за допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.) на редица радио- и телевизионни оператори се предостави законова възможност да излъчват до приключване конкурсите и лицензионните процедури в съответните населени места. Това са радио- и телевизионни оператори, осъществяващи далекосъобщителна дейност чрез наземно радиоразпръскване без лиценз или с изтекъл такъв в населени места, където не са провеждани конкурси, както и оператори, чиито лицензии са отменени от съда.
    Предвиденият в закона едномесечен срок за подаване на заявление се оказа прекалено кратък с оглед на спецификата на лицензионната процедура и не даде възможност на всички заинтересовани оператори да подадат своевременно изискуемите документи.
    В настоящата поправка на операторите се дава нов тримесечен срок. Установяването на по-дълъг срок се налага както от големия брой оператори, адресати на закона, така и от обстоятелството, че той се прилага от два независими регулаторни органа - Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии.
    Още един мотив за внасянето на настоящия законопроект е факта, че към момента на изработване на Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията и обсъждането му в парламентарните комисии беше в сила отменения вече Закон за далекосъобщенията. Междувременно беше приет и влезе в сила нов Закон за далекосъобщенията. Във връзка с това е необходимо привеждане на дейността на операторите по § 9а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията в съответствие с новия Закон за далекосъобщенията и разглеждането им като далекосъобщителни оператори по смисъла на новия Закон за далекосъобщенията.
    С предложеното допълнение на Закона за радиото и телевизията не се засягат придобити вече права и издадени лицензии на основание § 2, ал. 4 от Преходните разпоредби на Закона за далекосъобщенията и на Закона за радиото и телевизията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект на първо четене.
    Имам чувството, че господин Пантелеев има желание да вземе думата. Не знам защо имам такова чувство. Не ме лъже моето чувство, заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз никога не съм си позволявал да хвърля и сянка върху мита за Вашата интуиция и проницателност, ето защо излизам тук.
    Първото, което искам да кажа е, че Коалиция за България ще подкрепи този законопроект, но същевременно ми се ще да добавя две, според мен, важни неща.
    Гласуването на този законопроект е едно самопризнание на българския парламент за хаоса, който и сам той със собствените си закони е натворил в медийната сфера.
    Второто е, че ние продължаваме да решаваме многообразните проблеми, които са възникнали в медийната регулация на принципа “на година по лъжичка”. Ето защо крайно време е, приемайки тази нова обеца на ухото си, да намерим основание, принципи и добра воля за едни трайни и дългосрочни решения, които да сложат ред в медийната регулация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
    Думата има господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, преди малко от това, което чух от двамата председатели на комисии – госпожа Милотинова и господин Мирчев, както и от името на вносителите – от госпожа Юлияна Дончева, не стана ясно какви са истинските мотиви. И аз искам да обясня на народните представители всъщност по какъв начин стои този проблем като тук не съм склонен, за разлика от господин Пантелеев, да обвинявам Народното събрание, или пък Комисията за регулиране на съобщенията.
    Има няколко ефирни оператора, които практически не са изпълнили изискванията на изменителния закон, който приехме преди определено време, като дадохме възможност на три групи оператори да се лицензират практически временно и вменихме в задължение на Комисията за регулиране на съобщенията и на Съвета за електронни медии да предприемат действия за тяхното лицензиране.
    Тук, разбира се, веднага трябва да кажа, че до голяма степен голяма част от тези оператори не носят вина или тогава не носеха вина за това, че, примерно, държавата или държавни органи не си бяха свършили докрай задълженията и работата и, разбира се, и до голяма степен с решение на Върховния административен съд бяха запушили лицензионния процес, разбира се, пак във връзка с пропуски в законодателството.
    Ако наистина трябва да има обвинения към Народното събрание това е поради факта, че Народното събрание не намери възможност досега и аз не знам защо, впрочем това вече не е актуално, да приеме стратегията за радио- и телевизионна дейност, която е изработена от Съвета за електронни медии и от Комисията за регулиране на съобщенията.
    Оттук насетне проблемът, уважаеми колеги, се състои в това, че в момента практически искаме да узаконим с този законопроект действия на малка част от операторите, които практически не са прочели закона. И аз искам да се обърна към собствениците на тези търговски дружества, еднолични търговци, наистина да вземат мерки техните юристи или те да четат законите.
    Сега се обръщам към вносителите – къде е, уважаема госпожо Дончева или уважаеми господин Чонков, гаранцията в това, което сте разписали като законопроект, че пак няма да има пропуск, да речем, във връзка с тези три месеца, които Вие предвиждате? Има ли тук някакъв текст, който гарантира това?
    Искам тук да чуя от вносителите, ако наистина се окаже, че има такива лица, какво правим? Трети път ще поправяме ли закона или не? Има ли тук текстове, които дават гаранция на Народното събрание в това отношение?
    Аз виждам, че са се подписали 15 човека като вносители и не знам давате ли си сметка за това, че практически вие унижавате Народното събрание в момента с този законопроект? Тоест, в момента внасяте законопроект, виждам, че тук има хора и от левицата, за уреждане на хора, които не са спазили закона или оператори.
    Господин Чонков в комисията спомена, че няколко хиляди журналисти щели да останат без работа. Аз, господин Чонков, знам, че Ваши родственици и Вие имате отношение към този бизнес. Разбира се, знам, че съпругата Ви, че дъщеря Ви имат кабелни оператори, но в края на краищата би трябвало като човек от бизнеса да не говорите толкова несериозни неща.
    Господин Чонков, тя, Националната телевизия, има 2000 души. Вие давате ли си сметка какво говорите? (Шум и реплики от ПГНВ.)
    Аз ще Ви помоля от място, господин председател, направете забележка да не се провикват.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много моля, господин Севлиевски, не от място! Има парламентарна трибуна. Има механизми, реплики, дуплики.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тук не става дума, господин Севлиевски, за хладилника на баба ми. Става дума за това, че народни представители от Вашата парламентарна група внасят законопроекти, за които не са наясно. Така че аз съм съгласен – трябва да се уреди въпроса на тези хора, макар и да речем, че са 5-6 оператора, но в края на краищата не можем да изправяме парламента пред такова предизвикателство.
    И сега в момента, господин председател, при този прецедент аз ще имам основания да внасям извинителни текстове при всички положения, когато има други субекти, нарушили други закони. И ще цитирам винаги този случай.
    Аз съм трети мандат в парламента и такова нещо досега не бях виждал! Тоест, да внасяме изменителни и допълнителни текстове, когато има субекти, когато са нарушили закона.

    Още веднъж казвам – с уговорката, че трябва да се направи всичко възможно тези хора да могат да работят.
    Какви обаче проблеми и какви рискове има в тези текстове? Обръщам се отново към вносителите. Вижте какво казва ал. 4 на § 2: "Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от предоставянето на заявлението определя техническите условия за излъчване за всяко населено място. В резултат на тази процедура може да измени параметрите на предавателите, включително честота и точката на излъчването".
    Питам: за кои оператори? От това изречение може да следва процедура: човек, който е лицензиран, пречи с честотата и КРС му променя честотата, точката и мощността. Какво правим тогава? За да уредите вие пет или шест оператора, може да се окаже, че ще бъдат ощетени лицензирани оператори, които са на пазара. Мога да ви кажа в момента, че АБРО е против вашия законопроект, ако лобирате за други оператори. АБРО е мощна организация от радио-телевизионни оператори. АБРО е против вашия текст! Значи в момента едва ли не вие ни извивате ръцете да приемаме текстове заради хора, физически или юридически субекти, които са нарушили закон, приет от Народното събрание буквално преди няколко месеца.
    Разбира се, всеки ще гласува по съвест. Аз ще се въздържа, както се въздържах и в Комисията по радио и телевизия и в Комисията по транспорт и телекомуникации поради принципния въпрос – че трябва да гледаме обективно на нещата. Още веднъж казвам – със съзнанието, че тези няколко оператора трябва да се уредят.
    Предлагам на вносителите, ако се изкушат да ни кажат сега да приемем законопроекта на второ четене, да си помислят, да внесат между двете четения текстове, които да защитят лицензираните оператори. Знам, че сте имали юридическа помощ. Практически с вашия законопроект вие започвате наново процеса, който започнахме преди няколко месеца с приемането на изменителния закон.
    И аз съм изненадан как може вносител да чете. Ако аз внеса някакъв законопроект, ще говоря. А виждам тук – идват вносители и четат от трибуната. Не знам доколко им е ясна материята.
    Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю, така стоят нещата по отношение на този законопроект. В Комисията за радио и телевизия имаше дебати. Членове на комисията и експерти от Комисията за регулиране на съобщенията много интересно се усмихваха на този законопроект. Видях това, когато в Комисията по медиите обсъждахме законопроекта.
    Още веднъж казвам, нещата са две. Вземете мерки. Ако някой не спази тримесечния срок, какво правим? Няма текстове. И какво правим, ако на лицензиран оператор изменят точката и честотата на излъчване? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
    Давам думата на господин Явор Милушев за изказване.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Преди време ние направихме поправки в Закона за радио и телевизия, с което уредихме около 40 оператори да могат да продължат дейността си, въпреки че работят несъобразно Закона за радио и телевизия и Закона за далекосъобщенията. Днешните поправки касаят една част от тези 40 оператори, които навремето уредихме с поправки. Твърде благородното дело, което извършва Народното събрание, гласувайки на няколко пъти поправки в Закона за радио и телевизия, за да може оператори, които само заради желанието си да излъчват програми са се настанили в ефира, без да спазват законите, ограничава твърде много според мен появата на други оператори, които биха били не по-малко полезни на българското общество при осъществяването на своята далекосъобщителна и въобще на своята дейност като оператори.
    Проблемът е много дълбок и може да се говори с часове на тази тема. И друг път съм говорил, но не искам да влизам в дълбочина. Искам Народното събрание да се запознае конкретно кои са тези оператори и конкретно да получи информация по какви причини те не спазват Закона за радио и телевизия и Закона за далекосъобщенията.
    Затова моля, господин председателю, да поканите представител на Комисията за регулиране на съобщенията да даде пълна информация за операторите, които са обект на тези поправки и да съобщи какви причини са довели до това да правим нови поправки, за да присъстват те по собствено желание в ефира на България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
    Искам да помоля представителят на комисията да даде отговор на въпроса на господин Милушев, но преди това реплика от господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Ще изразя леко нюансирано несъгласие към казаното от господин Милушев – че ставало дума за благородство, което парламентът неколкократно проявявал в тази посока. Според мен по-скоро става дума за един крайно порочен парламентарен и политически манталитет, който от една страна през всичките тези години се опитваше да подчини медиите, а от друга страна раболепно чиракуваше на някои от тях. Синтезът от тези два типа поведение ни доведе до днешното гласуване, което, пак признавам, желано или нежелано, по вина на непослушни или нередовни оператори трябва да направим в полза на удължаване на този срок.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
    Няма нужда от дуплика.
    Моля членът на Комисията за регулиране на съобщенията господин Георгиев да даде отговор на въпроса, поставен от народния представител Явор Милушев.
    ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с въпроса на народния представител господин Милушев мога да ви доложа следното.
    По силата на действащия в момента Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, Комисията за регулиране на съобщенията лицензира над 100 радио- и телевизионни оператори.
    На конкретния въпрос кои не са лицензирани и защо, първо ще ви кажа причините, за да не бъдат лицензирани някои оператори. Някои оператори не успяха навреме да подготвят документите си във вида, както ги изисква Законът за радиото и телевизията, и не успяха да платят дължимите такси за радиочестотен спектър или евентуално наказателни постановления, които имат. Определен брой оператори подадоха документи само в Комисията за регулиране на съобщенията, а други само в Съвета за електронни медии. При това положение с незаплатена такса за радиочестотен спектър и неотстранени пропуски в подадените документи са следните оператори: "Отговор днес" – гр. Монтана; "Отговор днес" – гр. Лом; Радиотелевизионна компания – гр. Свищов, която подава документите си след изтичане на срока; радио "Стримом" – гр. Благоевград, с подадени документи след изтичане на срока; радио "Дин Сан" – Дупница, с подадени документи след изтичане на срока; САТ ТВ – Пловдив – незаплатена такса за радиочестотен спектър, и "Иван Асьов" – Велинград, незаплатена такса за радиочестотен спектър.
    Това са общо шест радио- и телевизионни оператори. Документи в Комисията за регулиране на съобщенията са подали само пет оператора. Това са радио “Фреш” – Радомир, радио “Супер 2001” – Гоце Делчев, телевизия “Стефани” – Сопот, телевизия “Ивайло” – Казанлък и “Александър и сие” в Добрич.
    Само в Съвета за електрони медии са подали документи четири радио- и телевизионни оператори. Това са: “Алматея 97” – Пазарджик, “Стимон Перес” – Петрич, “Бонсима” – Русе и община Шумен – телевизия Шумен – гр. Шумен. Едновременно с това топ телевизия Шумен не е заплатила таксите за използвания от нея радиочестотен спектър и наказателни постановления в 17 града.
    Имаме шест оператора, които по един или друг начин са закъснели с документите или не са платили радиочестотния спектър, 9 оператора, които са подали документи или само в единия, или само в другия регулатор, и телевизия Шумен, един голям оператор, който има неизплатени такси.
    Тук вероятно трябва да се спомене и телевизия Варна, която въобще не е подала документи. Това са една група оператори, които са считали, че подадените по-рано документи за лицензиране важат и в този случай. Но за съжаление законът има съвсем други изисквания.
    Уважаеми дами и господа народни представители, от Комисията за регулиране на съобщенията беше поискано становище и комисията даде положително становище по този законопроект, най-малкото защото една от основните задачи на Комисията за регулиране на съобщенията е ефективно управление на радиочестотния сектор. А в тези случаи има свободен радиочестотен спектър, който, ако не се приеме този законопроект, ще стои неизползван до провеждането на конкурси, съответно с всички плюсове и минуси. Освен това, както виждате, много от градовете са в погранични райони, малки градчета, където има инвазия на чуждестранни програми. Би било просто загуба на национален интерес, ако ние там не осигурим излъчването на български програми.
    Що се касае до това, че ще бъдат защитени интересите на вече лицензираните оператори, ще си позволя да ви кажа, че за разлика от предишния закон ние тук въвеждаме текст в § 2, ал. 4, че ще бъдат лицензирани именно тези оператори, за които ви доложих, само при наличието на радиочестотен спектър, за да не се налага препланиране на радиочестотния спектър, което неминуемо би нарушило интересите на вече лицензираните радиочестотни оператори.
    Благодаря ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
    Заповядайте, господин Чонков.
    ГОСПОДИН ЧОНКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че на по-голяма част от въпросите, които бяха повдигнати, представителят на Комисията за регулиране на съобщенията отговори.
    Специално по въпросите, които ми зададе господин Благой Димитров, мога да ви кажа, че аз лично нямам никакви интереси, свързани с ефирното препредаване. Аз съм кабелен оператор. А тук говорим за оператори, които са по § 14 и 16. Това са операторите, които са имали лицензи и на които срокът е изтекъл. Останалата част са операторите, където никъде в тези градове не е провеждан конкурс, за да им се издаде лиценз.
    По втория въпрос ще кажа, а и току-що господин Георгиев каза, че реално не се засягат интересите на оператори, на които вече са издадени честоти, тоест, които са лицензирани по този закон. Говорим, че ще се издават само на места, където съществува необходимият честотен ресурс.
    Аз мисля, както каза и господин Георгиев, че реално това са оператори, които са работили и могат да работят. Никога не съм казал, че там работят хиляди служители. Казах, че примерно, ако са 30 по 20 души, това прави 500-600 души. Така казах, господин Димитров. Ще проверим в стенографските записи.
    Искам да ви кажа, че това са обикновено оператори, които работят в пограничните райони и други оператори, които не са разбрали, че трябва да се лицензират по новия закон, тоест по този, по който се направи поправката, че трябва да си подадат нови документи, за да могат да им се издадат лицензите.
    Така че мисля, че всичко е ясно и бих желал цялото Народно събрание да подкрепи този законопроект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! В комисията имаше доста сериозни дебати, когато се обсъждаше този законопроект. Мисля, че успяхме да изясним картината, особено след изказването на представителя на Комисията за регулиране на съобщенията. Аз ще повторя пак, че много порочна практика е, когато се правят законопроекти, с които се поощряват нарушителите на законите. Когато ние изменихме Законът за радиото и телевизията и дадохме възможност на тези оператори, които по една или друга причина не бяха изрядни, в определен срок да могат да легитимират своето присъствие на радио-телевизионния пазар и огромната част от тях го направиха. Когато този закон беше обявен в медиите, всички условия, по които трябваше да стане тази легитимация, бяха ясни. Изведнъж се оказа, че десетина оператори са си направили оглушки, не са регламентирали положението си, не са платили такса, не са подали документи и т.н. Сега ние заради тях правим нов закон. Питам ви докога ще продължава това? Ако сега, след като този закон влезе в сила и се явят нови такива нарушители, ние пак ли ще променяме Закона за радиото и телевизията?
    В крайна сметка защо трябва хората, които работят на този пазар и които са внесли пари, които са си направили съответните проекти за радио или телевизионни предаватели, които според изискванията на закона са напълно легитимни и изведнъж ние им казваме: няма никакво значение дали са бил легитимен или не, може и по другия начин.
    Аз затова бях против този законопроект и смятам, че в този си вид, въпреки че там има една клауза, която беше цитирана тук, според мен тя не е достатъчна да гарантира, че ще защитим правата на тези, които са били изрядни.
    Затова аз ще предложа изменения в законопроекта за още по-строго отношение към нарушителите, за да не може в крайна сметка те да бъдат изравнени по статут с изрядните радио- и телевизионни оператори.
    Надявам се, че с тези изменения това ще бъде окончателно приключване на сагата с тези радио- и телевизионни оператори.

    Надявам се, няма да има колеги, които по различни съображения – няма да коментирам дали са пристрастни и защо са пристрастни, да кажем, че са загрижени за определени оператори и искат да им помогнат, - че оттук нататък няма да има колеги, които ще правят нови промени в закона и ние отново ще казваме, че в държавата законите са нищо и всеки може да ги нарушава, защото в крайна сметка ще има опрощаване и те могат до безкрай да продължават така. Аз съм запознат, примерно, с двама от операторите в моя регион, знам ги какво представляват като техника, като местоположение, като журналистически капацитет и затова съм по-остър, защото не може да има знак на равенство. В крайна сметка всички трябва да разберат, че изискванията на закона трябва да се спазват. Винаги сме казвали какво голямо значение има телевизионният пазар изобщо за развитие на държавата и за укрепване на демокрацията. И е недопустимо на този пазар да има хора, които са закононарушители. Това показва, че тези хора при всякаква критична ситуация, тоест тогава, когато трябва да спазват правилата, ще ги нарушават, включително и правилата на журналистическо поведение. А се знае, че предстоят избори. И според мен трябва да има много категорично, ясно отношение и да не се дава възможност на нарушителите да смятат, че могат да продължават по този начин.
    Аз пак ще гласувам против закона именно поради тези съображения, но ще направя предложения, за да дам защита на изрядните радио- и телевизионни оператори, които са спазили изискванията на закона – подали са си документите, платили са си таксите, тоест са изпълнили това, което се изисква от тях. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Минков.
    СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, аз мисля, че поправката, която се предлага днес, е да отстрани една несправедливост, която сме сътворили всички заедно. Мисля, че биха могли да се направят и по-големи пледоарии върху това каква е журналистическата чест, какви са законите и т.н., но в случая ние сме създали възможност на редица оператори да нарушат закона, създавайки невъзможността те да си подадат документите за този кратък срок. По този начин ние ги поставяме извън закона, като сме им дали един изключително кратък срок, който за много от тях се оказа неизпълним. Нещо повече, има много неуредици, тъй като някои са ходили да подават документи в различни институции.
    В тази връзка аз мисля, че поправката, която се приема, е в посока да създаде необходимата възможност за онези, които са останали извън този срок, да го направят в новия утвърден законен срок, а не да бъдат закононарушители. Аз лично не бих си поставил гласа зад това да останат извън борда редица утвърдени оператори, които досега са били в този бранш и затова ви моля всички заедно да се спасим от тази несправедливост, която сами сме сътворили в тази зала. Затова ви предлагам да приемем тази поправка. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Милотинова.
    ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Слушах внимателно дебата и ми се струва, че има един важен детайл, който моите колеги пропуснаха да споменат, а именно, че става въпрос за временни разрешителни, за временни лицензии. Така че този законопроект е един бонус, който се дава на определени групи радио- и телевизионни оператори под формата на временни разрешителни за излъчване до провеждането на конкурси в съответните населени места.
    Разбира се, имаше забележки, които са основателни. Имаше забележки в смисъл, че тези радио- и телевизионни оператори са били некоректни, защото са изпуснали срокове или не са си платили такси. Това е така, но ние от Национално движение Симеон Втори, членове на Комисията по медиите, подкрепихме законопроекта, защото смятаме, че няма полза, особено в пограничните райони, където има свободен радиочестотен спектор, както каза и господин Георгиев от Комисията за регулиране на съобщенията, няма полза ефирът да замлъква. Казвам това като правя уговорката, че този път радио- и телевизионните оператори, които миналия път са пропуснали срока или не са си платили таксите, трябва да бъдат така добри внимателно да прочетат закона и да видят какво се изисква. И нека да бъдат коректни, за да може този път Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии да не бъдат поставени в затруднено положение, отказвайки разрешителни на някои радио- и телевизионни оператори, които всъщност не са изпълнили някои изисквания на закона.
    По отношение на това, че тази зала на Народното събрание е сътворила хаос с несправедливи текстове, позволете ми да опонирам на моя колега Стефан Минков, защото законът, който ние направихме през м. ноември 2003 г. беше много добър. Както подчертаха и преждеговорившите колеги, този закон беше изряден. Различните институции, към които радио- и телевизионните оператори трябва да се обърнат, са изрично упоменати в този закон. Ако някои не е спазил закона е негов проблем, това не е проблем на тази зала.
    Казвам това, за да знаят радио-телевизионните оператори как да процедират оттук нататък. А колегите, които са от съответните избирателни райони и искат ефирът там да не замлъква, могат да помогнат на тези радио- и телевизионни оператори, ако те си нямат адвокати, просто да им дадат сведения за сроковете, които ние залагаме. Защото трети път да правим поправки върху един перфектен изменителен закон от миналата година мисля, че ще бъде прекалено много.
    В заключение, колеги, бих искала да подчертая факта, че този законопроект не нарушава правата на съществуващите радио-и телевизионни оператори, които в момента са на пазара. И именно поради факта, че той не нарушава тези права и няма да има изменение в техните лицензии, ние от НДСВ го подкрепихме в Комисията по медиите.
    Нещо повече, моята препоръка е между първо и второ гласуване да не се променя § 2, ал. 4 от този закон, защото именно този текст гарантира операторите, които в момента са на пазара.
    И в заключение ще кажа, че е прав колегата Любомир Пантелеев, който каза, че много пъти ние оправяме група радио-телевизионни оператори и действаме на парче. Крайно време е да направим един цялостен закон, какъвто проект знам че се готви от неправителствения сектор, да го обсъдим, да видим какви препоръки можем да дадем и да го приемем в пленарната зала, защото аз мисля, че повече кръпки върху това старо тяло от 1997 г. са ненужни. Благодаря.
    ПРЕДСЕАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благой Димитров има думата за реплика.

    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Госпожо Милотинова, имам предвид изречението в ал. 4 – “В резултат на тази процедура комисията може да измени параметрите на предавателите, включително честотата и точката на излъчването”. Кои предаватели? Ако правите връзка с предното изречение, от това изречение не следва, че има защита с този текст. Имам предвид конкретно това. Вероятно ако се добави “предавателите на тези лица”, би било по-точно. Но от това изречение, още веднъж казвам, не следва. В този смисъл го казах, само по отношение на това изречение.
    Аз се учудвам тук на упорството на някои колеги, че е извършена несправедливост. Това е просто абсурд! Няма никаква несправедливост, законът е такъв, какъвто е – лош-хубав, закон! И трябва да се спазва. И тук съм изненадан какви работи говори господин Стефан Минков от трибуната – извършена е несправедливост! Няма несправедливост.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие правите реплика на госпожа Милотинова, а не на Стефан Минков.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Няма значение. Аз просто съм изненадан, господин председателю, как може народни представители да лансират такива тези от трибуната на Народното събрание – че законът е несправедлив и тези, които са го нарушили, няма значение за какво са го нарушили, ще изменим закона, защото това е несраведливо. Това е нонсенс.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗВ: Има ли втора реплика?
    Заповядайте за дуплика.
    ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Аз като говорих за текста по § 2, ал. 4, имах предвид, че изрично сме записали и с помощта на юристите на Народното събрание, и с помощта на юристите на Комисията за регулиране на съобщенията, цял юридически екип работи по тези текстове, че след осъществяване на процедура за координация по елекромагнитната съвместимост с въздушните радиослужби и при наличие на свободен радиочестотен спектър КРС предоставя лицензи. Тоест, ако няма наличие на свободен радиочестотен спектър, очевидно че в съответното населено място няма да бъде издадена лицензия на хора, които макар и в дадения вече от този закон срок ще подадат документи. Това направихме с изричното условие да не се нарушават правата на вече установени на пазара оператори, които до този момент са били коректни към закона и към двата регулаторни органа.
    Разбира се, господин Благой Димитров е доста добре запознат с тази сфера и можем да коментираме това между първо и второ гласуване. Но този текст беше създаден при тази уговорка – да не се променят лицензиите на тези оператори, които са на пазара и да не бъдат нарушавани техните права. Това е като дуплика.
    Още веднъж бих казала своето мнение, че според мен няма пречка законопроектът да бъде подкрепен на първо гласуване, именно защото не нарушава правата на тези оператори, които вече са на пазара.
    ПРЕДСЕДТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, по понятни причини няма да изкажа никакви съображения за материалната характеристика на този закон. Но имах повод да отбележа самия текст в досегашния му вид, който гласи: “В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 9а са длъжни да предоставят на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията – обръщам вашето внимание върху следващата фраза – необходимата информация съгласно закона”. “Необходимата информация” не е легален термин, който да посочва срок, свързан с това, като поискаш нещо, за какво се отнася. Като правна техника един такъв термин е абсолютно недопустим. Колегата заяви, че някои от хората не са били добре ориентирани. Не става въпрос да ставаме гаранти на тяхната теза или на тяхната некомпетентност, а става въпрос за ясен текст, който не буди никакви съмнения. И затова, без да вземам отношение по всички останали въпроси, приемам новия текст само в характеристиката му за заявление за издаване на лицензия. Защото това е в крайна сметка целият § 2. Той има за цел точно това да направи – да подаде заявление за лицензия в определен срок. И когато липсва тази дума, текстът става неясен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Май ние сме го гласували така.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да, така е.
    ПРЕДСДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Ралчев, вижте какво е записано в ал. 1: “Заявленията трябва да бъдат придружени с всички изисквания от Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията документи за осъществяване на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.” Намирате ли разлика между този запис на ал. 1 и действащия досега?
    Аз още веднъж казвам: може да се окажем в абсурдната ситуация след три месеца във връзка с тази неяснота, която казвате. Защото аз я виждам репродуцирана тук в ал. 1. Може да има примерно още осем субекта, които пак не са видели или юристите не са разбрали, и пр., и пр. И се обръщам към Вас като юрист във връзка с това, което каза колегата Минков, че има несправедливост: може ли да санираме чрез закон закононарушение? В контекста на това, което казахте, аз твърдя, че същата неяснота в момента я има и в записа на ал. 1 на законопроекта, който гледаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
    Господин Ралчев, заповядайте за дуплика.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Аз пак искам да повторя: дали става въпрос за закон за дини и пъпеши или за далекосъобщения, няма никакво значение. Въпросът е, че правно-технически една норма, която съществува в Преходните и заключителните разпоредби, не може да бъде неясна. Не може ние да изискваме някой да гледа целия закон, за да представи необходимата информация. По кой въпрос? Не казвам, по понятни съображения, че предложеният текст е перфектен, но там има една дума, която е ясна и категорична – отнася се да подадеш заявление за лицензия. Това поне е ясно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Господин Вълчев, заповядайте.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Колеги, аз по принцип избягвам да се изказвам по теми, които не са ми много близки, но искам да кажа точно какво правим в момента, за да няма някакво недоразумение, някой да не е разбрал. В закона има един срок – къс, дълъг, това е въпрос на преценка. Нормата – ясна или неясна, това е въпрос на тълкуване и също на преценка. В момента ние казваме: огромното число адресати на нормата са се съобразили с нея. Тоест спазили са срока, но нищо че са го спазили, ние сега ще променим закона в полза и на онези, които не са го спазили. Ето това правим. И те са много малко на брой. Ако не сме наясно, да знаем какво правим. Оттук нататък нека всеки гласува по съвест.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Господин Пантелеев, заповядайте за реплика.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Тук става дума само за това да доизпием горчивата чаша докрай. Ние сме тръгнали отдавна по този път и очевидно не можем да спрем преди да сме дали възможност на всички по няколко пъти да си опитат късмета с лицензиране. Такъв е принципът, който следва българският парламент от бая време. И няма никакви логически основания точно сега, когато остават само 15 или 16, да прекратим тази наша слабохарактерност. Ето защо предлагам наистина да подкрепим законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Слабохарактерност? Добре.
    За втора реплика – Явор Милушев.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Вълчев, аз застъпвам становището, че държавата като собственик на високочестотния ресурс има правото да решава според определени критерии на кого да дава и на кого да не дава право да се настанява в българския ефир. И тя не може да има виновно поведение за това, че на някого е отказала или не да присъства в българския ефир. Темата е сложна, затова ще дам много кратък страничен пример. Ако аз искам да се настаня в общинско жилище, но не отговарям на условията и не ми дадат общинско жилище, аз се настанявам, само защото съм имал желанието да притежавам това общинско жилище. Това за мен е самоуправство.

    Така че тези, които са започнали дейност като оператори, мисля, че предварително са знаели за какви документи става въпрос, какви изисквания има държавата и на тази основа са подавали своите документи.
    Господин Вълчев, мисля, че гласуването не е въпрос на съвест, а въпрос на спазване на закон и принципи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
    Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията.
    Гласували 136 народни представители: за 98, против 12, въздържали се 26.
    Законопроектът за допълнение на Закона за радиото и телевизията е приет на първо четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ИНДИЯ.
    Комисията по правни въпроси е водеща. Не виждам председателя на комисията.
    Давам думата на господин Стоилов – заместник-председател на Комисията по правни въпроси, да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЯНАЧИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
    “На извънредно заседание, проведено на 7 юли 2004 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Индия, внесен от Министерския съвет. Законопроектът бе докладван от Анелия Мингова – председател на Комисията по правни въпроси.
    Договорът урежда задължението за екстрадиране, престъпленията, даващи основания за това, условията за отказ, смъртното наказание, пределите на наказателното преследване, документите, които се прилагат към молбата за екстрадиция, временното задържане под стража с тази цел, реда за предаване на лицето при разрешена екстрадиция и други подобни проблеми. Този договор дава добра основа за правно сътрудничество между двете държави в наказателноправната област и в преследването на трансграничната престъпност.
    Договорът е подписан на 23 октомври 2003 г.
    След проведената дискусия и гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Индия, внесен от Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
    “Д О К Л А Д
    относно Законопроект № 402-02-51 за ратифициране на Договора между Република България и Република Индия за екстрадиция, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2004 г.

    На 15 юли 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Индия за екстрадиция и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Индия за екстрадиция, подписан на 23.10.2003 г. в София.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по този законопроект. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Индия.
    Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Господин Стоилов, имате думата за процедура.
    ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Правя процедурно предложение да приемем законопроекта и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
    Това процедурно предложение е прието.
    Давам думата на народния представител Янаки Стоилов да докладва закона на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
    “З А К О Н
    за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Индия

    Член единствен. Ратифицира Договора за екстрадиция между Република България и Република Индия, подписан на 23 октомври 2003 г. в София.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този член единствен? Няма.
    Моля, гласувайте законопроекта.
    Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
    Законът е приет и на второ четене.
    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
    Давам думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател!


    "ДОКЛАД
    по Законопроект за изменение и допълнение
    на Закона за държавния служител, № 454-01-52
    от 12 юли 2004 г., внесен от
    Анелия Мингова за първо гласуване

    Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 15 юли 2004 г., разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 454-01-52 и мотивите към него, внесен от Анелия Мингова.
    На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова – министър на труда и социалната политика, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, Пламен Димитров – заместник-председател на КНСБ, Христина Митрева – от Националния осигурителен институт, и др.
    В проведените разисквания бе подчертана необходимостта да се уеднаквят правата и статута на държавните служители с приетите изменения и допълнения в Кодекса на труда, като правата на работниците и служителите, които са предвидени в членове 162-167 по досегашния текст да включват и правата по чл. 167а.
    След проведено гласуване с резултати: "за" 15, без "против" и "въздържали се", Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Анелия Мингова."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
    Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Целта на предлаганото изменение и допълнение на Закона за държавния служител е да уеднакви режима на използване на отпуска за отглеждане на малко дете. Този въпрос беше обсъждан и решаван при последните изменения в Кодекса на труда. Тогава изразих становище и сега не искам да връщам дискусията към самата уредба по нейното същество.
    Обръщам внимание обаче, че това приравняване би трябвало да бъде пълно, да има тъждество между уредбата в Кодекса на труда и уредбата в Закона за държавния служител по отношение на тази категория лица.
    Вносителят, а и комисията са пропуснали част от тази уредба, защото посочената цел не може да се постигне само чрез препращането в основния текст към новия чл. 167а.
    Искам да припомня, че в Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса на труда има три параграфа – 37, 38 и 39. Първите два от тях уреждат преходния период за лицата, които не са използвали изцяло това право и възможността да го ползват и по новия ред, както пък за другите, които са изконсумирали изцяло този отпуск, да не се възстановява неговото ползване при новата уредба.
    Последната промяна се отнася до възможността лицата, които имат посоченото право до 31 декември 2006 г., да могат със съгласието на другия родител да прехвърлят това право.
    Ето тези разпоредби би трябвало да се възпроизведат и в Закона за държавния служител, така че вместо сегашния Единствен параграф от Заключителните разпоредби, който не е необходим, трябва да се създадат тези допълнителни параграфи, като се създаде раздел "Преходни и заключителни разпоредби" и те трябва да бъдат отразени или пък по пътя на препращането да се уеднакви режимът.
    Това са моите бележки към законопроекта, мисля, че това може да бъде направено и в съвсем кратък срок след приемането на закона по принцип. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат думата по този законопроект? Няма желаещи.
    Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
    Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител е приет на първо четене.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение по този законопроект е да приемем времето за предложения между първо и второ четене да бъде съкратено на три дни с оглед на това да имаме възможност другата седмица да го минем и на второ четене, за да го приключим преди м. август. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
    Това процедурно предложение е прието. Срокът за предложения е тридневен.
    Заповядайте за процедура, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги! Имам едно процедурно предложение – да разместим точките от законодателната програма за тази седмица и да преминем към т. 6 от нашата законодателна програма, а именно първо четене на законопроекта за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. Мотивите за това са, че по този закон вече започнахме дебатите. Би било добре, ако можем тази седмица да приключим с тях и да се произнесе залата по този законопроект, да дадем възможност да се правят предложения по този законопроект и по време на почивката, която предстои през м. август. Това е процедурното ми предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цеков, казахте "да преминем към т. 6", но т. 6 е второ четене на законопроекта за интегриране на хората с увреждания.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Извинявам се.
    Да, уважаеми колеги, очевидно чета програмата, която не е била коригирана на Председателския съвет. В коригираната програма законопроектът за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, е т. 7.
    Изчетох и заглавието на законопроекта, става дума за т. 7 от работната програма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да уточним.
    Има ли обратно процедурно предложение?
    Има думата народният представител Росица Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм против разместването на точките в дневния ред.
    Двадесет и четири часа след като парламентът гласува дневния ред, някой изведнъж се сеща, че били започнали дебатите, те трябвало да свършат, пък почивката да се използвала за еди какво си и т.н.
    Уважаеми господин Цеков, всичките тези неща можехте да ги съобразявате тогава, когато пишете дневния ред.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Не, може, уви!
    РОСИЦА ТОТКОВА: Можете да ги съобразявате! Защото това, което казахте, беше валидно и във вторник в 18,00 ч., както и вчера в 9,00 ч. в пленарна зала. Не може по този начин непрекъснато да се разместват точките в дневния ред с някакви аргументи, които изобщо не могат да бъдат приети като сериозни.
    Освен това този закон вече е обявен като такъв. Аз съм убедена, че всички хора с увреждания, които проявяват интерес, са направили необходимото, за да имат достъп до заседанията на парламента. И сега ние днес ще им кажем: хоп, някой се сетил, че бил започнал дебатът по някакъв закон.
    Всички закони са важни, аз не искам да подценявам нито един, щом като са достигнали до пленарна зала, но ми се струва, че това несериозно отношение и непрекъснато разместване на точките поставя всички нас в изключително неизгодна позиция. Защото всеки си е направил равносметка на времето, за да може да участва пълноценно в дискусията.
    Иначе оставам с убеждението, че вие просто се възползвате от това, че някой в момента може да не е в залата, за да можете да си прокарате някакви текстове. Съжалявам за това заключение.
    Затова съм против разместването на точките и това е принципното ми отношение към дневния ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване процедурното предложение да се премине към т. 7 от седмичната програма на парламента, а именно към Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 144 народни представители: за 83, против 61, въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Искате процедура ли?
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Обяснение на отрицателен вот.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, как? Можете да поискате прегласуване.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Добре.
    Уважаеми колеги, искам прегласуване. Присъединявам се към аргументите на госпожа Тоткова. Този законопроект трябваше да бъде факт до края на миналата година, тъй като бяхме обещали на хората с увреждания в годината на хората с увреждания да имат закон. Те нямат закон вече шест месеца след това. Докога смятате да протакаме тази ситуация?
    Затова аз правя предложение за прегласуване, като вземете предвид това мое възражение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям още веднъж, за втори път на гласуване процедурното предложение за разместване на точки 6 и 7 от седмичната програма.
    Моля, гласувайте само със своите карти, уважаеми дами и господа.
    Гласували 167 народни представители: за 79, против 80, въздържали се 8.
    Това процедурно предложение не се приема.
    Следователно продължаваме със седмичната програма на парламента, така както сме я гласували вчера.

    Преминаваме към точка шеста:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ.
    Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Преди да преминем към доклада за второ гласуване на Законопроекта за интеграция на хората с увреждания правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте за допускането на заместник-министър Иванка Христова в залата.
    Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
    Това процедурно предложение е прието.
    Моля заместник-министърът да бъде поканен в залата.
    Доктор Адемов, да започнем със закона.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    “Комисията по труда и социалната политика на свое заседание разгледа общ проект на Закон за интеграция на хората с увреждания, изготвен от приетите от Народното събрание на първо гласуване Законопроект за интеграция на хората с увреждания № 302-01-50 от 25.10.2003 г., внесен от Министерския съвет, и Законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания № 354-01-103 от 29.10.2003 г., внесен от Анели Чобанова и група народни представители. Бяха обсъдени писмените предложения на народните представители, както и направените предложения по време на заседанията на комисията.
    Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следното наименование: “Закон за интеграция на хората с увреждания.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да гласуваме заглавието, за да сложим началото.
    И все пак, има ли предложения, становища по наименованието на този закон? Няма.
    Моля, гласувайте наименованието – “Закон за интеграция на хората с увреждания”.
    Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
    Наименованието на закона е прието.
    Преминаваме към Глава първа – “Общи положения”.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Глава първа – Общи положения”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
    По чл. 1 има предложение на народния представител Росица Тоткова.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 1:
    “Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания.”
    По чл. 2 има направено предложение от народния представител Росица Тоткова. Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 2:
    “Чл. 2. Този закон има за цел създаване на условия и гаранции за:
    1. равнопоставеност на хората с увреждания;
    2. социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им;
    3. подкрепа на хората с увреждания и техните семейства;
    4. интегриране на хората с увреждания в работната среда.”
    По чл. 3 няма направени предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3:
    “Чл. 3. Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания.”
    По чл. 4 има направено предложение от народния представител Анели Чобанова.
    Комисията подкрепя предложението.
    Има предложение от народния представител Росица Тоткова, също подкрепено от комисията.
    Предложението на комисията за окончателен текст на чл. 4 е следното:
    “Чл. 4. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез:
    1. медицинска и социална рехабилитация;
    2. образование и професионално обучение;
    3. трудова заетост;
    4. достъпна жизнена и архитектурна среда;
    5. социални услуги;
    6. социално-икономическа защита;
    7. достъпна информация.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата по тези четири текста, които изглеждат безспорни. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте Глава първа и членове от 1 до 4 включително.
    Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
    Тези текстове са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Глава втора – Органи на управление”.
    Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам народни представители, желаещи да вземат отношение по Глава втора.
    Моля, гласувайте наименованието на главата “Органи на управление”.
    Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
    Наименованието на Глава втора е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 5 има направени няколко предложения.
    Има предложение на народния представител Росица Тоткова.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2.
    Има предложение на народния представител Валери Цеков.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков:
    В чл. 5 се правят следните изменения:
    1. Алинея 2 придобива следната редакция:
    “(2) Държавната политика за хората с увреждания се провежда от Министерски съвет, областните администрации, органите на местното самоуправление, в сътрудничество с организациите на хората с увреждания, регистрирани в обществена полза по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.”
    2. В ал. 3 след думата “увреждания” се поставя запетая и се добавя изразът “след задължително консултиране с организациите на хората с увреждания”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 5:
    “Чл. 5. (1) Министерският съвет определя държавната политика за интеграция на хората с увреждания.
    (2) Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните управители, органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите, съобразно приетата държавна стратегия за равни възможности на хората с увреждания.
    (3) Държавните органи и органите на местното самоуправление съобразно своите правомощия приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с интеграцията на хората с увреждания.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
    Първо, поставям на гласуване предложенията на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков.
    Гласували 98 народни представители: за 19, против 63, въздържали се 16.
    Предложението на тези двама народни представители не се приема.
    Моля, гласувайте предложението за чл. 5 на комисията, тъй като другите предложения на народните представители са приети.
    Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
    Член 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 6 има направени четири предложения:
    Има предложение на народния представител Анели Чобанова.
    Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2 и 3.
    Има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков.
    Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
    Комисията не подкрепя предложенията по т. 2 и 3.
    2. В ал. 3 да отпадне изразът “и на организациите за хората с увреждания”.
    3. Да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
    “(4) При разглеждане на важни въпроси с политически характер (стратегии, програми, нормативни актове) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания се обръщат за становище към организациите на хората с увреждания, непредставени в него.”
    Има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
    Има предложение на народния представител Емилия Масларова, също подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 6:
    “Чл. 6. (1) За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората с увреждания.
    (2) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган, в който участват представители на: държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на хората с увреждания, национално представителните организации за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.
    (3) Нормативните актове за хората с увреждания се приемат след предварително становище на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
    (4) Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и определя критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
    Има думата народният представител Анели Чобанова.


    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, искам да ви заостря вниманието върху текста на ал. 3, където е предложението, което аз формално съм внесла, което е произтекло от организациите за и на хора с увреждания, а именно: “Всички нормативни актове, касаещи хората с увреждания, се приемат след предварително становище по тях от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания”.
    Бих искала, ако е възможно, да го погледнете, да преосмислите, че тук става въпрос за една тънка разлика между този текст и текста, който предлага комисията, а именно: “Нормативните актове за хора с увреждания се приемат след предварително становище”. Тънката разлика е в това, че нормативните актове, които се отнасят за хората с увреждания, може би на практика няма да се получи така, че да се приемат със санкцията на самите организации, които са включени в Националния съвет. И именно затова ние искаме да остане текстът, който съм предложила: “всички нормативни актове”. Има нормативни актове като този, които имат пряко действие, но има нормативни актове във формата на подзаконови актове, които са наредби, правилници, които на практика могат да дерогират…
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Те също са нормативни актове.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Те също са нормативни актове, но, примерно, за тях няма да се иска становището на хора с увреждания. Затова ние искаме изрично да има гилотината “всички нормативни актове” и ви моля за разбиране по този въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
    Въобще този текст дали е съобразен с принципите на Конституцията? Няма как да взема отношение.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Не е съобразен и затова е отхвърлен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Беше казано, че има проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има проблем, разбира се. Как да няма?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Като има проблем е редно да бъде казано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В Конституцията е казано кой има законодателна инициатива и кой приема законите.
    Имате думата.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Аз мисля, че Конституцията на Република България не отнема правото на различни сдружения, които са регистрирани по българското законодателство, да правят становище. Дори и тогава, когато тези права не са записани в закон.
    Аз искам да взема отношение по изграждането на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Очевидно това е консултативен орган, в който ще се обсъждат и ще се поставят за обсъждане въпроси, свързани с правата и реализирането на правата на хората с увреждания. Това е мястото, където всъщност ще се осъществяват тези дискусии. Там ще се защитават едни или други позиции. Там ще има сблъсък на мнения. Там ще се вземат решения за становища. И затова смятам, като имам предвид, че организацията на хората с увреждания са изключително активни, което е нещо за похвала и за адмириране, в този Национален съвет ще трябва да се вземат становища, както вече казах.
    Аз не си спомням в други такива консултативни органи, в които ще се води социален диалог, да не сме определяли структурата на този орган. Тук това е дадено като право на Министерския съвет да приеме правилник. И ние трябва да разчитаме на някакво решение, което никой не знае какво е. Държавата каква част от състава на този орган ще има? Петдесет процента, 50+1, 10, 20… Тоест, ще може ли да се гарантира възможност за един свободен и полезен диалог в този орган?
    Всички такива органи, в които има представители на гражданското общество, по тяхното структуриране имат точно определен модел. Вярно е, че този модел е различен. Вярно е, че имаше модел, при който представителите на държавата бяха 1/3. Вярно е, че има модел, при който представителите на държавата са 1/2. Но вярно е и това, че в самите закони дори беше определен броят на членовете, с които може да бъде взето решение.
    И затова аз не мога да подкрепя такъв текст. Защото смятам, че такива въпроси, които са свързани със социалния диалог, със структурата, с очертаване на възможностите за полезност на този диалог трябва да бъдат уредени в закон. А не някой чиновник да си измисли някаква формула и след това ние да се питаме защо този диалог не е полезен, защо той не върви, защо Националният съвет за интеграция на хората с увреждания всъщност не може да отстоява техните права?
    Аз смятам, че Министерството на труда и социалната политика следва едно поведение при внасянето на законопроектите, които безспорно са разработени и са внесени от това министерство, независимо че под тях стои подписът на Симеон Сакскобургготски, на едно концентриране и разширяване на правата, които те да имат, които да им бъдат делегирани със закона. И това се забелязва в много от законите – и в Закона за социално подпомагане, и в Закона за закрила при безработица, сега се казва за насърчаване на заетостта и други такива закони. И тук отново виждаме това. Това не е в интерес и на самото министерство, но най-вече, според мен, не е в интерес на диалога с тези организации, не е в интерес на решението.
    Аз съжалявам, че трябва да кажа тези неща, но искам да ги кажа, защото искам те да звучат като едно напомняне на Министерския съвет тогава, когато ще се приема правилникът и тогава, когато ще се гради този Национален съвет да знаете, че този въпрос е поставен и че от решаването на този въпрос, от начина на решаването на този въпрос ще се оценява ефективността на диалога. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
    Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Анели Чобанова за ал. 3 на чл. 5 така, както тя го прочете и както е направено предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 111 народни представители: за 34, против 70, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков по т. 2 и 3, които не са приети от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 27, против 60, въздържали се 31.
    Предложението на народните представители не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 6.
    Гласували 117 народни представители: за 98, против 13, въздържали се 6.
    Член 6 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    По чл. 7 няма направени предложения.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 7:
    "Чл. 7. (1) За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания се създава Агенция за хората с увреждания.
    (2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.
    (3) Агенцията за хората с увреждания се представлява и ръководи от изпълнителен директор.
    (4) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с увреждания се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 7 има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
    Да, народният представител Росица Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Стана традиция в Тридесет и деветото Народно събрание почти с всеки нов закон да се създава държавна администрация. Държавна администрация, която да служи на хората, да се стреми да решава техните проблеми, да намалява бюрокрацията, но мисля, че опитът от тези три години показва, че се случва точно обратното. Всеки нов орган създава нови бюрократични пречки пред хората. В случая става въпрос за предложение на Министерския съвет за създаване на Агенция за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика. Аз смятам, че е много важно да се прецени необходимостта от създаване на такава агенция.
    Кое обаче може да ни послужи като достатъчно обективен показател за това дали трябва да има Агенция за хората с увреждания или тези функции могат да бъдат изпълнявани, както и досега, от дирекция в Министерството на труда и социалната политика? Най-обективният показател – това са правата и функциите, които се възлагат със закона на Агенцията за хората с увреждания. Това е следващият чл. 7. Аз отново ще взема отношение по него, но искам още сега да кажа, че така формулиран чл. 7 означава, че от Агенцията за хората с увреждания не може обществото и няма как да очаква някаква политика в областта на интеграцията на хората с увреждания. С тези функцици, с тези формални функции в голямата си част, 90%, тази агенция всъщност ще бъде една структура на високо ниво, без да има поделения, без да има отговорности за осъществяване на политиката по отношение на хората с увреждания. За реализация на всичкото това, което се предлага или по-скоро според мен не се предлага в този закон, тази агенция няма да има тези права и ще стои като една част, която е високоплатена. По този начин единственото нещо, което ще прави, е да прави регистър на тези специализирани предприятия и какво беше още – да разрешава вноса на такива уреди, срещу което аз също възразявам.
    Така че когато обещавахте да се намали разликата в заплащането на държавните служители и на останалите служители в бюджетната сфера, цитирам този израз, той е произнесен от Симеон Сакскобургготски, очевидно не сте имали предвид точно това – да превърнем едни хора от лица, които работят по трудово правоотношение, в лица, които да се изкачат високо в йерархията, защото безспорно е, че агенцията има по-висок статут, отколкото самата дирекция. Това обещание може да го изпълните, когато намалите разликата например между средната заплата в социалната сфера, тоест тези хора, които имат директен достъп и имат задължения от закона да обслужват лицата, които се отнасят към тях, които обикновено са в рисковите групи и които за миналата година са имали 206 лв. средна работна заплата в социалните служби, и тези, които са били държавни служители, които са имали почти 600 лв. средна работна заплата в страната.
    Аз мисля, че това не е начинът, трябва да се направи така, че каквато и да е структура, независимо от това как се казва, тя да може да служи на хората. За съжаление, аз не виждам в текстовете, които са разписани в закона, такъв стремеж агенцията да служи на хората. Затова предлагам да отпадне чл. 7.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика? Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, възползвам се от правото на реплика или по-скоро искам да направя едно уточнение, което е във връзка с изказването на госпожа Тоткова по чл. 7.
    В Преходните и заключителните разпоредби на предложения законопроект в § 3 е казано, че създадената с този закон Агенция за хората с увреждания е правоприемник на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" и приема активите и пасивите му. Този фонд "Рехабилитация и социална интеграция" съществува и в момента, в следващия § 4 е казано, че трудовите правоотношения със служителите от фонд "Рехабилитация и социална интеграция" се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. В тези параграфи – 3 и 4 са казани нещата във връзка с правоприемството, но може би заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова ще запознае народните представители с намеренията на министерството дали това е свързано с увеличаването на щата или не.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика? Няма.
    Имате право на дуплика.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Адемов! Разбира се, че има такива преходни разпоредби и след като сте възприели такава схема, естествено е да ги има тези разпоредби. Аз обаче възразявам по принцип и не направих предложение за отпадане, защото се надявах, че ще Ви убедя и Вие ще разберете, че тази агенция не може да бъде формална агенция. Тя не може просто да се казва Агенция за хората с увреждания и какво като имаме Агенция за хората с увреждания? Какво от това? Какви права, какви отговорности, какви очаквания имаме ние от тази агенция? Моля Ви, това кажете. Какво ще прави тази Агенция за хора с увреждания? Дали ще преместим от едно място на друго едни чиновници, които във всички случаи ще имат по-високо ниво в държавната администрация, това е ясно. Въпросът е какво да очаква обществото от тях, какво ще кажете на хората с увреждания – какво могат да очакват те от тази агенция? Нищо! Дори по-малко от това, което е правил фондът. Това е истината. Всичките отговорности ще ги стоварите на социалните служби, които сега и без това се задъхват от задължения и са се превърнали в едни чиновници, които само преглеждат документи. Това е истината. Това е истината и в София, това е истината и в Сатовча, това е истината и в Бургас, и във Видин, и където искате. Защото им се дават функции, без да могат да дадат отговор на потребностите на хората, а само четат и пишат документи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Иска се думата от името на парламентарна група, разбирам.
    Давам думата на народния представител Иван Костов. Вероятно изявление от името на Парламентарната група на ОДС – декларация.
    ИВАН КОСТОВ (ПГОДС):

    “ДЕКЛАРАЦИЯ
    на Обединените демократични сили - Демократи за
    силна България и БСДП

    Последните събития в Българската православна църква предизвикват възмущението на вярващите и на гражданското общество. По нареждане на прокуратурата полицията превзе със сила 220 православни църкви и параклиси, превзе манастири, в които може да се влезе единствено със страхопочитание. Сред тях има и такива, които са строени с волни пожертвования на миряни и свещеници в последните години. Полицията прогони вярващи по време на богослужение и запечата църкви, както в най-мрачните години на комунистическия режим. Пред очите на богомолците бяха бити, ранени и арестувани свещеници.
    Обединените демократични сили - Демократи за силна България и БСДП протестират най-остро срещу това, че български държавни органи грубо потъпкват основни права и свободи на човека защитени от Конституцията на Република България, Европейската харта за правата на човека, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации.
    По време на управлението на Обединените демократични сили не бе позволено подобно посегателство върху чувствата на вярващите, защото това би представлявало погазване на свещени човешки права. Приетият с гласовете на НДСВ, ДПС и БСП Закон за вероизповеданията е основната причина за днешното насилие. Парламентарната група на ОДС гласува против този закон и сезира Конституционния съд и Съвета на Европа, защото предвиждахме, че той ще задълбочи разкола както в Православната църква, така и сред мюсюлманската общност.
    От ОДС - Демократи за силна България и БДСП настояват категорично властта веднага да отвори храмовете за вярващите и да остави техните свещеници да служат в тях. Отново апелираме към вярващите и духовниците да проявят въздържаност и дух на смирение. Няма да престанем да повтаряме, че църковният клир е длъжен да даде пример за покаяние и да покаже воля за помирение като прослави мъчениците за вярата по време на комунистическия режим и заклейми техните убийци и мъчители! (Шум и реплики в залата.)
    ОДС - Демократи за силна България и БСДП призовават за спешна промяна на Закона за вероизвоведанията и за свикване на Църковно-народен събор. Църковният конфликт трябва да се реши от православните християни без политическа намеса!”.
    Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След почивката ще дам думата на всеки, който я поиска.
    Почивка до 11,33 ч. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    Давам думата на господин Цеков за процедурно предложение.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми колеги, на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да вземем решение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 27 юли, от 14,00 ч. със следния дневен ред:
    1. Проект за решение по доклада на Временната комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 1999 – май 2004 г.
    2. Второ четене на законопроекта за интеграция на хората с увреждания – продължение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение във вторник да има извънредно пленарно заседание с дневен ред, който господин Цеков предложи.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 179 народни представители: за 96, против 70, въздържали се 13.
    Процедурното предложение се приема.
    От името на парламентарна група, заповядайте, господин Василев.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили:
    Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се обявява категорично против намесата на държавата и нейните институции в църковните дела. Навлизането на полиция в църквите и насилието срещу миряните е опасен прецедент в най-новата история на България. За 15 години демокрация ние трябваше да разберем, че държавата не може да налага на хората в кой Господ да вярват, в коя църква да ходят и на кои свещеници да се изповядат. Грубите сцени, на които станахме свидетели вчера, не ни доближават до Европа. Напротив, те ни отдалечават.
    Ние настояваме държавата да престане да се бърка в делата на църквата и да я остави сама да реши своите проблеми – така, както изисква Конституцията, така, както изисква демокрацията, така, както изисква свободата на вероизвоведанията. И нека Бог да пази българската църква от атеисти. Те не могат да решат нейните проблеми.
    Благодаря. (Частични ръкопляскания от блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
    Продължаваме заседанието с разисквания по чл. 7 от законопроекта.
    Заповядайте, госпожо Чобанова.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Тъй като се получи накъсване на този член – преди почивката и сега, продължавам, вземайки повод от изказването на госпожа Тоткова.
    Да, имахме дълги спорове около оформянето на съдържанието на този член. Ние, вносителите от името на Организацията на хората с увреждания искахме да има агенция за хората с увреждания, но не агенция за хора с увреждания в този вид. Нашето предложение беше тази агенция да има съответни териториални поделения, което придобива абсолютно друг смисъл, тъй като ще има надлежна институция по региони, която би могла да поема ангажименти за оформяне на документацията и статута на хората с увреждания, когато те се обръщат към тези териториални поделения за оценка на увреждането.
    Получи се така, че по време на множеството заседания, които имахме и преди под формата на работни заседания, а и след това, получихме санкцията от Министерството на финансите, която беше за отпадане на териториалните поделения, тъй като има известно изискване в Закона за администрацията по отношение на числеността на териториални поделения. Имаше опасения, че те не могат да бъдат захранени с необходимото финансиране и т.н. По този начин агенцията остана като централизирана институция, която включена в този член по този начин наистина губи своя смисъл и съдържание.
    Защо? Защото сега съществува фонд “Рехабилитация и социална интеграция”. А какво правим ние с тази агенция? Увеличаваме административния капацитет единствено и само в столицата, т.е. увеличаваме числеността на фонда, трансформирайки го в агенция с администрация от няколко човека, които обаче нямат правомощия да решават проблемите на хората с увреждания по региони.
    Малко по-нататък се вижда, че проблемите на хората с увреждания и по-точно тяхната оценка на увреждането попада под санкциите на службите за социално подпомагане, които и без това са ужасно натоварени понастоящем. Кое по-напред да направят службите за социално подпомагане? Дали да се занимават със социални помощи или с оценката на хората с увреждания и техните увреждания? По-нататък е определянето на интеграционната добавка, която, както ще видим по-нататък, се превръща в едно второ ТЕЛК-ово решение.
    Затова казвам, че съм разколебана от начина, по който е поднесен този текст и честно да си призная, че не бих могла да препоръчам на народното представителство да го приеме в този вид. Трябва да преосмислим доста неща преди да направим агенция за хора с увреждания. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чобанова.
    Заповядайте, госпожо Литрова.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, имаме възможност да направим добър закон, който да помогне на хората с увреждания да реализират социалната интеграция – нещо, което е в рамките на Европейската харта и което българският парламент се опитва да направи, но с предложения текст по чл. 7 мисля, че този опит не е достатъчно успешен.
    Целта на този закон е да доближи агенцията и държавните чиновници до хората, които страдат, до хората, чийто живот е затруднен заради една или друга житейска катастрофа, до хората, които по този начин искат да получат защита от държавата с цел да бъдат решени тези въпроси. Но създаването на изпълнителна агенция, която да има само една национална структура, без подразделения в регионите, няма да постигне целта, която в случая се разминава с целта на вносителите на законопроекта. Струва ми се, че създаването на агенция, която ще прехвърли своите функции по изпълнението на други сега съществуващи агенции е практика, която не трябва да бъде въвеждана в българското законодателство. Това, че Изпълнителната агенция за социално подпомагане реално ще върши работата на Агенцията за хората с увреждания е едно лошо решение. Ако целта е само да бъде създадена агенция, която да управлява фонд за подпомагане и за финансиране на инвалидите, струва ми се, че създаването като управленска и държавническа структура е слабо оправдание за това да се намери начин, по който да се управлява този фонд.
    Затова ми се струва, че е логично да се отложи текстът по чл. 7, да се разгледат предложенията, които да регламентират структурата на тази агенция. Доколкото разбрах от предходното изказване на госпожа Чобанова, такива предложения са били внесени в първоначалния законопроект.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Писмени предложения няма, госпожо Литрова.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Тогава комисията в рамките на правомощията си може да оформи такова решение, което да регламентира начина, по който ще работи тази изпълнителна агенция.
    Защото слагането на една шапка вместо да реши проблеми, ще създаде нови. Защото очакванията на хората да получат подкрепа от българския парламент ще бъдат разбрани в обратната посока и вместо да получим тяхната благодарност и подкрепа, ще получим възражения на различни нива от различните институции.
    Така че моето процедурно предложение е да се отложи чл. 7. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
    Господин Цеков, заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, не мога да се въздържа и да не се обявя против това предложение на госпожа Литрова, защото според мен тя не е прегледала добре доклада на комисията. В чл. 7 и чл. 8 ясно е разписано какви задължения ще поеме Агенцията за хората с увреждания. Ясно е, че агенцията ще поеме една част от услугите, които държавата предоставя за хората с увреждания и то точно онази част, за която се изисква централизирано звено, което да се произнася по производството, вноса и продажбата на помощни средства за хората с увреждания, за водене на регистър, за становища по законопроекти и нормативни актове, за подпомагане организациите на хората с увреждания при писане на проекти и за поддържане и контролиране на регистъра. Всичко останало, за което държавата ще се грижи по отношение на хората с увреждания, ще бъде извършвано със съдействието на Агенцията за социално подпомагане. Това именно е идеята – да има едно централно звено, което да поеме част от централните функции, които държавата трябва да организира и да върши и които тя трябва да гарантира, а останалото да се върши с помощта на Агенцията за социално подпомагане, която има най-мощните структури, развити във всяка една община в нашата страна.
    Тази схема е направена, за да се избегне необходимостта да се създава паралелна структура на Агенцията за хора с увреждания, в която да бъдат ангажирани допълнително 2000 щатни служители. При това положение ще има тясно взаимодействие между Агенцията за хората с увреждания – онези функции, които са й възложени, и другите функции, които се предвиждат по-нататък в законопроекта, а именно по социалната оценка.
    Така че този въпрос беше разгледан детайлно в комисията, взеха се предвид всички съображения и се прие да бъдат предложени текстовете именно в този вид.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Досега има направени две процедурни предложения. Накрая ще ги подложа на гласуване, след като приключи дискусията. Едното предложение е за отпадане, което е направила госпожа Тоткова, другото е за отлагане на гласуването, което направи госпожа Литрова.
    Госпожо Георгиева, заповядайте за процедурно предложение.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Моля от името на Парламентарната група “Новото време” да бъде извършена поименна проверка, защото в момента обсъждаме един много сериозен въпрос, а в залата има 36 човека. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля списъка за поименна проверка.
    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
    Александър Великов Маринов - тук
    Александър Димитров Паунов - тук
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - тук
    Александър Христов Филипов - отсъства
    Алекси Иванов Алексиев - тук
    Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
    Ангел Петров Найденов - тук
    Андрей Лазаров Пантев - отсъства
    Анели Гинчева Чобанова - тук
    Анелия Йорданова Мингова - отсъства
    Анелия Христова Атанасова - отсъства
    Антонина Бончева Бонева - тук
    Антония Стефанова Първанова - отсъства
    Асен Димитров Гагаузов - тук
    Асен Йорданов Агов - отсъства
    Асен Любенов Дурмишев - отсъства
    Атанас Атанасов Папаризов - тук
    Атанас Димитров Щерев - тук
    Атанас Крумов Додов - отсъства
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - тук
    Благой Николаев Димитров - тук
    Бойко Илиев Рашков - отсъства
    Бойко Кирилов Радоев - отсъства
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - тук
    Борислав Георгиев Владимиров - тук
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - тук
    Борислав Любенов Великов - отсъства
    Борислав Николов Ралчев - тук
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - тук
    Валентин Илиев Василев - тук
    Валентин Николов Милтенов - тук
    Валери Георгиев Димитров - тук
    Валери Димитров Цеков - тук
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - тук
    Васил Димитров Паница - тук
    Васил Тодоров Калинов - отсъства
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - тук
    Венко Митков Александров - тук
    Венцислав Василев Върбанов - отсъства
    Весела Атанасова Драганова - тук
    Весела Николаева Лечева - отсъства
    Весела Николова Караиванова-Начева - тук
    Веселин Борисов Черкезов - тук
    Веселин Витанов Близнаков - тук
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - тук
    Владимир Стоянов Джаферов - тук
    Владислав Борисов Костов - тук
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - тук
    Георги Георгиев Пирински - отсъства
    Георги Костов Станилов - тук
    Георги Любенов Хубенов - тук
    Георги Стефанов Панев - отсъства
    Георги Тодоров Божинов - тук
    Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
    Гиньо Гочев Ганев - тук
    Господин Христов Чонков - тук
    Даниел Василев Вълчев - тук
    Даниела Владимирова Никифорова - отсъства
    Даринка Христова Станчева - тук
    Джевдет Ибрям Чакъров - тук
    Диляна Николова Грозданова - отсъства
    Димитър Енчев Камбуров - отсъства
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - отсъства
    Димитър Илиев Димитров - отсъства
    Димитър Кателийчев Пейчев - тук
    Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
    Димитър Милков Ламбовски - отсъства
    Димитър Николов Димитров - тук
    Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
    Димитър Стоянов Дъбов - тук
    Димитър Цвятков Йорданов - тук
    Димчо Анастасов Димчев - отсъства
    Донка Стефанова Дончева - отсъства
    Евгени Захариев Кирилов - тук
    Евгени Стефанов Чачев - тук
    Евгений Стефанов Бакърджиев - тук
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - тук
    Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
    Елиана Стоименова Масева - тук
    Елка Панчова Анастасова - тук
    Емел Етем Тошкова - отсъства
    Емил Илиев Кошлуков - отсъства
    Емилия Радкова Масларова - тук
    Енчо Вълков Малев - отсъства
    Златка Димитрова Бобева - отсъства
    Иван Георгиев Иванов - тук
    Иван Йорданов Костов - отсъства
    Иван Николаев Иванов - отсъства
    Иван Павлов Павлов - отсъства
    Иван Тодоров Козовски - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - отсъства
    Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
    Ирина Георгиева Бокова - отсъства
    Исмет Яшаров Саралийски - тук
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - отсъства
    Йордан Иванов Бакалов - тук
    Йордан Мирчев Митев - тук
    Йордан Николов Памуков - тук
    Йордан Стоянов Димов - тук
    Камелия Методиева Касабова - тук
    Камен Стоянов Влахов - тук
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Кемал Еюп Адил - тук
    Кина Симеонова Андреева - отсъства
    Кирил Станимиров Милчев - тук
    Клара Петкова Петрова - отсъства
    Коста Георгиев Костов - тук
    Коста Димитров Цонев - тук
    Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
    Кръстьо Илиев Петков - тук
    Лиляна Калинова Кръстева - тук
    Лъчезар Благовестов Тошев - тук
    Любен Андонов Корнезов - тук
    Любен Йорданов Петров - тук
    Любомир Пенчев Пантелеев - тук
    Людмил Славчев Симеонов - тук
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Люцкан Илиев Далакчиев - тук
    Маргарита Василева Кънева - тук
    Мариана Йонкова Костадинова - тук
    Марианна Борисова Асенова - тук
    Марина Борисова Дикова - тук
    Марина Пенчева Василева - тук
    Марио Иванов Тагарински - тук
    Мариус Цаков Цаков - тук
    Мария Вердова Гигова - отсъства
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
    Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
    Милена Костова Паунова - отсъства
    Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
    Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
    Мирослав Петров Севлиевски - тук
    Михаил Райков Миков - тук
    Михаил Рашков Михайлов - отсъства
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Моньо Христов Христов - отсъства
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - отсъства
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Надка Радева Пангарова - тук
    Наим Иляз Наим - отсъства
    Наско Христов Рафайлов - тук
    Недялко Иванов Калъчев - отсъства
    Несрин Мустафа Узун - тук
    Никола Богданов Николов - отсъства
    Никола Джипов Николов - тук
    Николай Георгиев Камов - тук
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Петров Бучков - тук
    Николай Симеонов Николов - отсъства
    Николай Цветанов Чуканов - тук
    Нина Стефанова Чилова - тук
    Нина Христова Радева - отсъства
    Нонка Дечева Матова - тук
    Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
    Огнян Стефанов Сапарев - тук
    Осман Ахмед Октай - отсъства
    Панайот Борисов Ляков - тук
    Пенка Иванова Пенева - тук
    Петко Димитров Ганчев - отсъства
    Петър Василев Мутафчиев - отсъства
    Петър Владимиров Димитров - тук
    Петър Иванов Агов - тук
    Петър Стоилов Жотев - тук
    Петя Велкова Божикова - тук
    Пламен Димитров Кенаров - тук
    Пламен Неделчев Моллов - тук
    Радослав Георгиев Илиевски - тук
    Радослав Николов Коев - тук
    Ралица Ненчева Агайн - тук
    Рамадан Байрам Аталай - тук
    Расим Муса Сеидахмет - тук
    Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - тук
    Румяна Денева Георгиева - тук
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Рупен Оханес Крикорян - тук
    Светлин Илиев Белчилов - тук
    Светослав Иванов Спасов - тук
    Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
    Сийка Недялкова Димовска - тук
    Силвия Петрова Нейчева - тук
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Снежина Венциславова Чипева - тук
    Стамен Христов Стаменов - тук
    Станимир Янков Илчев - тук
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Стефан Атанасов Минков - тук
    Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
    Стефан Николаев Мазнев - отсъства
    Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
    Стойко Илиев Танков - тук
    Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
    Стоян Илиев Кушлев - тук
    Татяна Дончева Тотева - отсъства
    Татяна Стоянова Калканова - тук
    Теодора Владимирова Литрова - тук
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Тодор Найденов Костурски - тук
    Тома Янков Томов - отсъства
    Тошо Костадинов Пейков - отсъства
    Хасан Ахмед Адемов - тук
    Христина Георгиева Петрова - отсъства
    Христо Атанасов Механдов - отсъства
    Христо Ганчев Марков - тук
    Христо Йорданов Кирчев - отсъства
    Христо Любенов Георгиев - отсъства
    Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
    Цветан Петров Ценков - отсъства
    Цонко Киров Киров - тук
    Четин Хюсеин Казак - отсъства
    Юлияна Дончева Петкова - тук
    Юнал Саид Лютфи - отсъства
    Юнал Тасим Тасим - тук
    Явор Тодоров Милушев - тук
    Янаки Боянов Стоилов - тук
    В залата има 147 народни представители.
    Продължаваме с изказвания по чл. 7.
    Преди това господин Севлиевски има думата за процедурно предложение.;
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми колеги, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на големия български интелектуалец, на големия българин, на един от хората, които направиха възможно с цялостното си творчество и обществена дейност днес демокрацията в България да я има и България да бъде модерна държава. Да се преклоним пред паметта на Радой Ралин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, едноминутно мълчание в памет на великия български писател Радой Ралин. (Народните представители стават прави в едноминутно мълчание.)
    Сега давам думата за изказване на народния представител Милена Михайлова.


    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мислех да се изказвам, но бях провокирана от колегата Цеков, който заяви, че с тази агенция се дублирало дейност, че някои хора не знаели за какво става въпрос едва ли не.
    Уважаеми колега Цеков, създаването на Агенцията за хората с увреждания наистина е безпредметно по начина, по който я създаваме. Искам да Ви обясня какво представлява структурата на Министерството на труда и социалната политика, за да сте наясно с предложението и на колежката Литрова, и с предложението на госпожа Тоткова.
    В Министерството на труда и социалната политика, като оставим общата администрация, специализираната администрация е разпределена в три дирекции. Едната касае трудовата заетост, другата касае безопасните и здравословни условия на труд и третата касае социалното подпомагане. Тези три дирекции се занимават основно със законодателство и с всичко, което касае работата на министерството по тези три раздела. Под тях има три изпълнителни агенции. Едната е за трудовата заетост, другата е по социалното подпомагане и третата е по безопасни и здравословни условия на труд. Под тях слизат надолу поделения на териториите на областите и общините. И сега изведнъж в структурата със Закона за интеграция на хората с увреждания ние въвеждаме една агенция за хората с увреждания, която агенция, забележете, ще управлява фонда и която агенция ще се занимава с разрешаване производството, вноса, продажбата и поддръжката на помощните средства, ще води регистъра на специализираните предприятия и кооперации, ще дава становища по изготвянето на проекти и нормативни актове и по програми и проекти. Това ще е работата на тази агенция.
    От текстовете по-нататък обаче ние виждаме, че тази агенция няма поделения по територията на страната. Иначе казано, специфичната социална работа няма кой да я върши. Тази специфични социална работа ще се върши от Агенцията за социално подпомагане, която обаче със своите териториални поделения на ниво общини върши работата и на Агенцията за закрила на детето.
    По сегашната структура на Агенцията за социално подпомагане общинските дирекции за социално подпомагане имат отдел "Социално подпомагане" и отдел "Закрила на детето". Но, забележете, с този закон ние не създаваме структура, например отдел за интеграция на хората с увреждане. Не, ние с този закон създаваме консултативни комисии, които обаче ще дават консултативни оценки, парадокс, който го няма никъде.
    И така, какво създаваме ние? Създаваме наистина една агенция, която трябва да управлява един фонд. Човек се пита защо?
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Тя е правоприемник на фонда.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА: Да, така е, правоприемник на фонда е , доктор Адемов. Така е, само че към Агенцията за социално подпомагане имаме фонд "Социално подпомагане". Имаме и фонд "Безопасни и здравословни условия на труд", който също подпомага агенцията. Имаше и фонд за заетостта, който отиде към НОИ. Сега какво правим? Създаваме още една агенция с фонд. Човек се пита защо. Човек се пита кой собствено ще върши специфичната социална работа на ниво община? Къде ще отиде обикновеният инвалид, който има нужда от консултация: да му кажат къде да отиде на лекар, какво да направи, как да си подготви документите или просто да му каже при кого да отиде. Няма такъв човек. Няма такъв човек в службите за социално подпомагане.
    Има смисъл от създаването на тази агенция, ако тя има поделения по територията на страната, ако към Агенцията за социално подпомагане се създаде поне отдел за социално подпомагане.
    Затова, колеги, аз ще подкрепя предложението на Теодора Литрова текстовете, които касаят агенцията…
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Те са всичките оттук нататък.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА: Да, това са чл. 7, 8 и 9. Текстовете, които касаят агенцията, да бъдат отложени, да бъдат върнати в комисията за преразглеждане, като се обърне особено внимание на предложенията на Румяна Георгиева по отношение на чл. 8 – структурирането на агенцията.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Сега сме на чл. 7.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА: Да, но ако приемем чл. 7, тук няма да можем вече да направим нищо по чл. 8.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за други изказвания?
    Моля заместник-министър Христова да вземе думата по дискутирания проблем.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да внеса малко пояснение по спорните текстове относно Агенцията за хората с увреждания.
    Действително някои от дейностите, които и досега фондът върши, ще ги върши тази агенция. Новите неща, които ще върши Агенцията за интеграция на хората с увреждания, ще разрешава производството, внос, продажба и поддръжка на помощни средства – това, което сега се прави от комисия към Министерството на труда и социалната политика, ще води регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и, разбира се, ще поддържа база данни за хората с увреждания.
    Аз искам специално да подчертая за тази дейност на агенцията, тъй като и досега в България ние нямаме точна статистика за хората с увреждания. Данните на НОИ и на Националния статистически институт категорично се различават. Водейки тази статистика, всъщност агенцията ще прави анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания и, разбира се, ще планира дейности, свързани със задоволяване на потребностите от образование и социална рехабилитация.
    По отношение на структурите, този въпрос беше дълго дискутиран и в работните групи, и в комисията. Искам да кажа, че човекът с увреждания не е изолирана единица. Той живее в семейство. Освен това може би има и деца. И тогава този човек освен от всички онези неща, за които има нужда като човек с увреждане, може би той има нужда и от социално подпомагане. Може би в семейството имат проблем с детето.
    Затова социалният работник, който е на територията на общината, той е човекът, който може да подпомогне цялото семейство и освен това да помага при изготвянето на социалната оценка на самия човек с увреждане. Иначе наистина ще се получи дублиране на дейности, освен че самата агенция, която евентуално би имала структури, ще изисква изключително голям административен персонал.
    Сега Агенцията за социално подпомагане наброява 6000 души. Знаете, че тя има териториални структури във всяка една община. Има социален работник, който отговаря за всеки един район, за всяко едно село. Хората са свикнали с тези социални работници. Не смятаме, че трябва няколко души да влизат в едно семейство, за да решават социалните проблеми на това семейство.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, заместник-министър Христова.
    За изказване има думата господин Кенаров.
    Заповядайте, господин Кенаров.


    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по чл. 7 за създаване на агенция за хората с увреждания. По принцип това е много похвален акт, много морален акт. Само че искам да ви дам и някои наблюдения, които имам в последните 6-7 години за хората с увреждания, тъй като с колеги от различни парламентарни групи сме дискутирали този проблем.
    Така, както е заложена тази агенция като изпълнителна агенция за хората с увреждания, е добре. Но по-нататък с какво ще се занимава тази агенция, с какви дейности ще се занимава? Струва ми се, че това не е най-благоприятна почва за хората с увреждания в България.
    Какво имам предвид? Ще ви дам пример с глухонемите деца, за които Министерство на труда и социалната политика закупуваше така наречените слухови протези за сумата от 35 000 лв. при реална стойност на производител от 5000 лв. и с всички онези надбавки, които могат да се получат – данъци, мита, дистрибуция и т.н., можеше да стигне до 20 000 лв. Когато тази функция се иззе от Министерство на труда и социалната политика, цената на тези слухови протези две години по-късно - 2-3 хора в България ги имплантират – падна на 20 000 лв. Освен това се установи, че точно в тези структури бяха изнудвани и родителите на децата, които трябваше да получат електронната протеза. Едва когато двама професори се намесиха и започнаха да ги правят тези неща, цените паднаха рязко. Това говореше за груба корупция в министерството точно по тази линия.
    Ще ви дам и втори пример за хора с увреждания, за хора, които имат намален слух. Те получават определен слухов апарат, който има срок на годност от производителя “Сименс” или друга фирма тригодишен период. В агенцията всяка година провеждат конкурси и купуват все нови и нови апарати. Броят на апаратите става 3-4 пъти по-голям, отколкото са хората, които се нуждаят от тези апарати, защото тригодишният период никой не го зачита в тази агенция. Това говори за корупционна практика. Това говори за неприятности, свързани с грубото администриране на хора с увреждания.
    Оттук нататък аз започвам да си задавам въпроси. Кои в тази агенция и как ще взаимодействат с хората, определящи здравното състояние на хората, получили увреждания – физически, психически увреждания, има и социална част. Гледахме го преди малко това нещо в Закона за здравето. Тук няма дори и споменаване, че нещо трябва да се координира с министъра на здравеопазването. Социалният министър обикновено е човекът, който ще провежда социалната политика. Но тя е част от цялостната здравна политика, тъй като социалната политика не е само да покажеш, че един човек има увреждания, но в същото време трябва да се постараеш чрез законови и подзаконови нормативни документи да създадеш условия да направиш по-здрав гражданин или човек, който да се ресоциализира в обществото. Тук дори и намек няма за това. Жалко, че в Европейските директиви го има. Като отиде човек в европейска държава, знае по какъв начин това е организирано. Тук аз не виждам никакво взаимоотношение със структурите.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Прочетете го.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Чел съм го това нещо.
    По-нататък пише “разрешава производство, внос, продажба, поддръжка на помощни средства” – чета в чл. 8, т. 2.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Сега сме на чл. 7.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Добре. Защо дейността, структурите и числеността на персонала на агенцията се уреждат в Устройствения правилник по предложение само на министъра на труда и социалната политика? Нали говорим, че това е част от увреждане на здравето на хората? Това са хора с увредено здраве. Защо и министърът на здравеопазването да не участва тук?
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Нали се приема от Министерския съвет?
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Уважаеми колеги, аз лично ви предлагам това, което и колегите критикуваха преди малко.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Аз лично нищо не чух.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Как да не чухте, д-р Адемов? Казах Ви какво става в момента в тази структура. Вие казвате: “няма критика”.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Такава структура няма, сега се изгражда.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Аз нямам повече какво да кажа, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кенаров.
    За реплика има думата господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Имам кратка реплика, госпожо председател.
    Господин Кенаров, за съжаление в типичния си еклектичен стил Вие отново излязохте далеч, далеч от рамките на дебата, който се води в залата. Естествено в това, което казахте, няма и думичка вярно, защото, първо, такава агенция към момента не съществува за Ваше сведение. Предлага се тя да бъде организирана и създадена с този закон. Вече достатъчно хора се ангажираха с мнение по това дали да има или да няма агенция. Аз лично смятам, че такава трябва да има.
    Освен това ясно е казано в чл. 9, че има пряко взаимодействие между хората от агенцията и тези, които поддържат регистъра, с Националната експертна лекарска комисия, с Националния статистически институт, с Националния център за здравна информация и т.н.
    Много Ви моля, господин Кенаров, преди да се изказвате по текстовете на някои от разглежданите законопроекти, поне ги прочетете повърхностно, за да имате представа за какво говорим. В противен случай утре - в други ден някой ще прочете в аналите на Народното събрание Вашето изказване и ще сметне, че Вие просто не сте чули и една дума от това, за което говореха преди Вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика на господин Кенаров има думата госпожа Тоткова. Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кенаров, Вие дадохте друг поглед на проблемите, които могат да възникнат и аз съм убедена, че ще възникнат с изграждането на такава Агенция за хората с увреждания. И затова никой не трябва да упреква когото и да било, защото богатството е в многообразието.
    Аз искам да напомня и на вас за това, че всъщност тази агенция се създава самоцелно, за самата нея. Заместник-министърът ни обясни как хората ще ходят еди-къде си, как имало 6000 души и т.н. – всичко това ние всички го знаем. Въпросът е: щом като ще ходят там, щом като там ще бъдат обслужвани хората, за какво ни е тази агенция? Аз този въпрос поставям – какъв е смисълът от тази агенция? Какво да очаква обществото, какво да очакват хората с различните увреждания от съществуването на такава агенция освен от осигуряване на заетост на някакви хора? Няма значение кои са те. Аз не искам да ги обиждам, защото все пак си мисля, че вероятно там ще бъде концентриран капацитет, който може да бъде използван в интерес на хората.
    Освен това искам да кажа, че аз лично смятам, че трябва да се консолидират социалните услуги, те трябва да се концентрират, те не трябва да се раздробяват, именно за да може самата социална услуга да се предоставя всеобхватно. Но това може да стане, ако се предлагат такива решения. А ние сега не говорим за обслужването на хората. Нито дума няма в целия закон за обслужването на хората, а говорим за агенцията, в която почти няма нови неща или ако има нови неща, които са вписани като правомощия, те не могат да имат пряко отношение към хората.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Времето!
    РОСИЦА ТОТКОВА: Свършвам.
    Това е всъщност, господин Кенаров, основното възражение. Не може да създаваме самоцелно административни структури в България. Защото те няма да оправдаят очакванията на хората. Как тази структура всъщност ще направи качествени стъпки, за да има качествено ново отношение към хората и интеграция?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Друга реплика има ли на господин Кенаров? Заповядайте за дуплика, господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател. Виждам, че колегата Цеков като заместник-председател на парламентарна група се опитва да цензурира и да Ви изземва функциите, като гледа и засича времето на колежката. Опазил ни Господ, ако такива цензури в българското Народно събрание вземат да получат по-голяма власт!
    На Вашата реплика, уважаеми колега Цеков. Тази агенция както ни е представена, наистина е самоцелно начинание, чисто административна структура, която ще има за цел единствено и основно провеждане не толкова на държавна политика, колкото финансово разпределение на разходи, без да се интересува от това какво става в регионите с хората с увреждания. Никъде не е казано за правата на хората с увреждания. Значи тя няма да се занимава с проблемите на тези хора, ще се занимава с други проблеми – с финансови проблеми и с правилници.
    Права е госпожа Тоткова, като ми направи тази реплика, че трябва да има и друг ракурс на това, което обсъждаме в момента, поради което моето предложение е чл. 7 да бъде върнат в комисията и да бъде обсъден допълнително.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И Вие предлагате отлагане.
    Господин Кръстьо Петков – за изказване. Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Аз очаквах, че по чл. 7 ще имаме малко спорове, защото по-голямата част от дебата мина вече в комисията и, доколкото ми е известно, в диалога с организациите на хората с увреждания. Тези, които участваха в дебатите, знаят, че до предложението за текст не се стигна лесно. Там слушахме подобни аргументи. Който познава материята, си дава сметка, че има и плюсове, и минуси в решението, одобрено от комисията. Минусите вече се казаха. И аз лично действително се опасявам това да не стане една административна шапка или структура-началник на хората с увредено здраве. Но заедно с това би трябвало да си дадем сметка, че тези 16% от българското население, които са с различен вид увреждания, имат потребност от специализирана институция, която членува в европейски структури. Сега се прави една стъпка напред да се намери институционално решение. От тази гледна точка аз и в комисията, и тук принципно подкрепям идеята да се създаде агенцията. Нямам и принципно възражение по отношение на нейните функции. Имам някои съмнения, за които ще кажа след малко.
    Има обаче един специфичен момент, който засяга управлението на системата. Той се отнася до следното и беше поставен от няколко колеги: може ли една агенция да работи без специализиран апарат или трябва да й гласуваме 2000 души примерно, които да започнат работа като социални работници? Ако нашата държава беше достатъчно богата и социално слабите бяха малко, можеше да се отиде още сега към такъв вариант. Но аз така схващам логиката и концепцията на вносителите – че за определен период от време експертният, изпълнителският апарат ще работи по функциите на новата агенция, след което, дай Боже, социално слабите и други категории граждани, които се нуждаят от социално подпомагане, да намалеят наполовина и България би могла да си позволи лукса да поддържа един специализиран апарат, работещ специално с хората с увреждания. Аз го разглеждам като компромис, като временно решение.
    Следващият аргумент беше посочен от заместник-министър Христова и на мен ми се струва, че е много важен. Няколко пъти съм се опитвал и от министерството, и от статистиката да получа точна информация, стигаща до детайли, колко са и какви са хората с увреждания в България. Няма такава информация. И се питам как се прави политика и как се контролира изразходването на средства? Ако тази агенция наред с първата си функция развие и тази и след година-година и половина ние имаме и програмата, и информацията за създаване на база данни, аз мисля, че си заслужава да се подкрепи.
    И накрая, още един аргумент. Поне докато бях в залата, аз не чух някой да каже, че не се създава агенция, в която да мине част от държавната администрация и експерти, създава се агенция, в която се отваря възможност за представителство на организациите на хората с увреждания. Неслучайно тези представители така упорито настояваха да има такъв орган. И той не е свързан само с управлението на фонда, той е свързан с механизмите за влияние върху политиката в сферата на социалните услуги в частта за хората с увреждания. Ние не сме били като Народно събрание особено щедри, какъв е проблемът да отговорим на искането на тези граждански социални структури и на натиска, който осъществяват толкова време, вместо те да бъдат поставени в ролята на клиенти на държавната администрация? Аз поне така разбирам действието на една агенция. Ако това стане, моите съмнения ще отпаднат. Въпреки всичко, аз ще гласувам “за”. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Реплика – госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, в голямата си част всъщност ние мислим еднакво. Само че аз с това започнах – защо точно тук поставям този въпрос. Защото смятам, че такава агенция, за която наистина настояват хората с увреждания, не може да изпълни очакванията, които имат тези хора. Защото нейните функции, които са записани в чл. 8, не предполагат това нещо. Значи създаваме агенция, но тя е откъсната от хората с увреждания. Единственото място, където те могат да се срещнат и да дискутират, е Националният съвет за хората с увреждания. Там могат да се срещнат да дискутират. А най-важната част от целия този закон – социалната оценка или, даже ще си позволя да кажа, така наречената социална оценка, всъщност ще бъде поверена на хора, които са извън този капацитет, тоест извън хората, които могат да дадат най-компетентното мнение. Тази агенция няма функцията методически да ръководи извършването на тази оценка, да дава указания, да дава напътствия. Ами това е нещо ново и съвсем различно! И от тази оценка, която ще дадат няколко човека там, събрани от различни институции, всъщност ще зависи дали и до каква степен ще има крачка напред в интеграцията на хората.
    Всъщност това е проблемът. Аз казвам, че трябва да има концентриране, консолидиране на социалните услуги. Принципно не възразявам да има агенция за хората с увреждания, но тази агенция не трябва да бъде самоцелна, а тя трябва да бъде изпълнена с функции, които да бъдат насочени към хората с увреждания. Всъщност това е нашето разминаване. Аз мисля, че точно тук има такова противоречие и тя затова се създава самоцелно.
    Колкото до регистъра, не е нужно да създаваме една агенция, за да направим регистър. И сега Министерството на труда и социалната политика може да прави същото нещо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
    За втора реплика думата има госпожа Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Петков, аз не знам дали се чухте добре какво казахте. Казвате: “Може би е хубаво да създадем една такава агенция, да опитаме.”
    Добре, създаваме агенцията, не си върши работата и след една година какво правим? Разваляме агенцията? Това е единият ми въпрос.
    Не можах да разбера от Вашето изложение какво казвате – ще подкрепя нещо, защото е за хората с увреждания. Прочетете, че тя е чисто административна. Никъде не фигурират тези хора с увреждания.
    Както каза колежката Тоткова, да направим регистър е най-хубаво. В момента се повтарят едни чисто административни функции, които и досега са изпълнявани. Мисля, че е малко несериозно да си правим опити с агенции по този начин. Значи подкрепяте нещо, в което Вие не сте сигурен в момента и твърдо го заявявате тук. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Петков, заповядайте за дуплика.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо Тоткова, мислите ни са не само сходни, но и текат в една посока, затова Ви предлагам следното: ако не възразявате по принцип, ей така, за да няма агенция, срещу решението и смятате, че функционалните решения не са адекватни, дайте предложения по чл. 8 и чл. 9, за да обогатим функциите на тази агенция. Ние сега обсъждаме чл. 7. Иначе Вие казвате: не са убедителни, не са достатъчни функциите, няма да правим агенция.
    Това засяга и мнението на госпожа Румяна Георгиева. Разбира се, аз за няколко минути не мога да си развия докрай виждането, ние имахме подробна дискусия в комисията, но аз ще отговоря със следното. Вместо да няма нищо и в България да няма европейски институционален вариант, засягащ хората с увреждания, добре е да се създаде институция, която да се впише в съществуващата система. Какъв е проблемът да се работи няколко години, ползвайки този изпълнителски, експертен апарат? Ако смятате, че функциите, аз не ги виждам като чисто административни, по тях ще спорим след малко, не са достатъчни или са самоцелни, дайте да разширим функциите, дайте да видим социалната оценка – кой ще я прави, как ще я прави и т.н. Това е вече разговор по същество. Аз не предлагам експеримент. Човек винаги пресмята плюсовете и минусите. Плюсовете в случая за мен са повече и затова аз ще гласувам “за”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Китов за изказване има думата.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Професор Петков може би щеше да бъде прав, ако в България имаше социални грижи, а не социално подпомагане, но за съжаление все още няма.
    Колеги, в чл. 7, ал. 1 гласи: “За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания …”.
    Впоследствие в чл. 8, защото не можем да разглеждаме чл. 7, без да разглеждаме по-нататък, проф. Петков, аз не считам, че и функциите, които след това се дават като прерогативи на тази агенция, това е държавната политика за интеграция на хората с увреждания.
    Може би щеше да бъде значително по-пълно, ако комисията би приела по принцип предложенията на госпожа Георгиева за чл. 8.
    Защото реално какво се получава? Получава се, че има няколко агенции, които са свързани с подпомагане на хората с увреждания, за работа с хората с увреждания и изведнъж тази агенция обаче би било добре да се създаде, аз съм съгласен, ако тя обаче беше техният капак, и да координира методично и не само методично работата на всички останали. Това щеше наистина да бъде една самостоятелна агенция, която да провежда държавната политика за хората с увреждания. По отношение на разрешаването на вноса, на производство, изобщо тя се занимава само със средства. Тя с друго няма да се занимава. Тя няма да има отношение към работата с хора, малко или много. Най-малкото би било добре тя наистина да има ясни взаимоотношения, взаимовръзки с останалите агенции и дирекции, които се занимават с тези неща, за да може наистина да бъде една шапка, която да провежда държавната политика.
    Аз лично смятам, че до голяма степен тази агенция щеше да се изпълни със съдържание, ако бяха приети нейните предложения, поне по принцип, и да се доуточнят някои детайли, ако има. Но така, както е дадена, аз мисля, че Росица Тоткова е права. Защото тя наистина става до известна степен самоцел, тя ще се занимава с част от финансите, без да има пряко отношение към хората. Разбирате ли, когато нямаш пряко отношение към хората, занимаваш се само с финанси, когато само ги бюрократизираш, има реални възможности тя да става известна бюрократична спънка и да създаде възможности за корупционна схема. Защото няма как едните да вършат, така да се каже, трудоемката, по-трудната работа, да познават хората в детайли, техните семейства, а що се отнася до разпределението на средствата, да бъде една агенция, която по принцип няма връзка с останалите.
    Извинявайте, не е ли редно тук да става ясно за какво идва реч, какъв ще е съставът, какво ще има горе-долу? Какви са тези други дейности, които впоследствие с акт на Министерския съвет ще се определят?
    Виждате, че има много въпроси, които възникват по отношение на тази агенция. Аз лично не намирам, че с нейното създаване ще се подобри интеграцията на хората с увреждания. Категорично смятам, че това, което е вменено, не е държавната политика за интеграция на хората с увреждания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов?
    Други изказвания има ли? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова чл. 7 да отпадне.
    Гласували 117 народни представители: за 32, против 76, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на госпожа Литрова, госпожа Георгиева и други колеги, направено в залата, да се отложи гласуването на чл. 7.
    Гласуваме отлагането на гласуването на чл. 7.
    Гласували 126 народни представители: за 55, против 63, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Процедура за прегласуване – госпожа Литрова.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение за прегласуване. Считам, че общата воля на българското народно представителство е да съществува агенция, която да подпомага хората с увреждания за тяхната социална интеграция, но това трябва да бъде една действаща, работеща агенция, която да може да гарантира на тези хора социалната им интеграция и да чувства защитата на държавата с всичките нейни представители. Агенция, която има толкова ограничени функции и цели само да замести един фонд, за да може да бъде управлявана с по-голяма администрация, не е полезното решение в този законопроект. Струва ми се, че амбицията на всички членове в Комисията по социална политика да бъде решен този въпрос правилно ще даде възможност, ако отложим тези текстове, да дадем едно съдържание в закона, защото работата в тази комисия не трябва да бъде формална и не трябва да създаваме агенция за хората с увреждания, която сама по себе си да бъде агенция с увреждания. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има предложение за прегласуване на отлагане на гласуването на чл. 7.
    Гласували 144 народни представители: за 58, против 77, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване чл. 7 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 123 народни представители: за 87, против 19, въздържали се 17.
    Текстът се приема.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 8 има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков:
    В чл. 8 се правят следните изменения:
    1. Точка 6 от проекта отпада.
    2. Създават се нови точки 6, 7, 8 и 9 със следното съдържание:
    “6. подпомага държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на правомощията им, свързани с интеграцията на лицата с увреждания;
    7. осъществява методическо ръководство и контролира стандартите за качество в комисиите за извършване на социална оценка към дирекциите “Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане.
    8. осъществява правна и социална защита на лицата с увреждания;
    9. извършва проучвания и анализи на действията на нормативни актове, засягащи хората с увреждания. Резултатите от проверката се включват в ежегодния доклад на агенцията, представян на Министерския съвет.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Росица Тоткова:
    В чл. 8 т. 2 думата “разрешава” се заменя с думата “контролира”.
    Предложение на народния представител Емилия Масларова, което е подкрепено в частта за т. 1 и не е подкрепено в частта за т. 2 и 3:
    2. Да се създаде нова т. 6:
    “6. извършва наблюдение, контрол и методическа помощ по интеграцията на хората с увреждания;”
    3. Досегашната т. 6 става т. 7.
    Предложение за комисията за окончателен текст на чл. 8:
    “Чл. 8. Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като:
    1. разрешава производството, вноса, продажбата и поддръжката на помощни средства, приспособления и съоръжения и контролира спазването на утвърдените критерии и стандарти за предоставяне на помощни средства;
    2. води регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания;
    3. участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти за нормативни актове, свързани с хората с увреждания;
    4. разработва програми и финансира проекти за стимулиране на стопанската инициатива на хората с увреждания и стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания;
    5. извършва и други дейности, определени с акт на Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Има предложения на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков.
    Заповядайте, госпожо Георгиева, да защитите своето предложение.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, оставам изненадана, защото тези предложения, които не са чисто административни, а са организационни, са отпаднали и искам наистина да чуя становището на председателя. Това са предложения, които бяха подсказани от страна на неправителствените организации на хора с увреждания за проблемите и как те виждат, че могат да бъдат решени. Не виждам какъв е проблемът тази агенция, която вече решихме, че ще създаваме, ако не е чисто формална и административна, да бъде записано да подпомага държавните органи и органите на местното самоуправление, да осъществява методическо ръководство, да осъществява правна и социална защита на лицата с увреждания.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Как ще стане това?
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Мисля, че всяка една агенция има възможност за даване на консултации, господин Цеков!
    Това е подсказано от хората, които в момента изпитват всички тези проблеми. Ако чисто формално и административно си създаваме една шапка, за да могат пак да се разпределят средства и да се вършат далавери – дайте да го правим. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Хайде да не си говорим за средства, госпожо Георгиева!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли други мнения по това предложение? Реплики, дуплики?
    Госпожо Тоткова, заповядайте, имате предложение по чл. 8.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Направих радикалното предложение за отпадане на чл. 7 за създаване на агенция. Имах един много сериозен аргумент: че мнозинството не иска да приеме други мнения по функциите на тази агенция. Нито в комисията, нито в пленарната зала беше даден някакъв знак, че сте готови да дискутираме този въпрос, да изпълним със съдържание тази агенция, така че тя да отговори на очакванията на хората. Напротив, смятате, че може да бъде създадена агенция за хората с увреждания, на която функциите да се изчерпват в четири точки, които са долу-горе в десет реда. Проблемите на хората с увреждания са далеч извън тези. Това е хубаво да го разберете днес, а не след няколко месеца, когато ще ви го казват други хора на друго място и може би тогава ще искате повече да чуете.
    Искам да ви припомня от Закона за закрила на детето за агенцията, която е специфична и която ще има подобна структура на тази, какви функции има председателят като едноличен орган на властта на агенцията: “Разработва съвместно с министъра и други министри държавната политика за закрила на детето, разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване на закрилата на детето”. Същото това нещо може да се прави и тук, защото няма как да кажете, че програмите ще бъдат в София. България е 8 млн. души на 111 хил. кв. км площ. И тези програми трябва да се реализират някъде. Кой ще ги реализира? Агенцията с 20 човека? Не може да го направи!


    “Наблюдава и анализира провеждането на държавната политика”, което е изключително важно. Господин Кръстьо Петков пак излезе, ако дойде след малко, отново ще имаме полемика.
    Значи аз никога не съм била максималист и винаги съм допускала, че може да има и недобри решения. Въпросът обаче, в което винаги съм била много настоятелна, е да се извади поука. Как ще си извадим поука от обслужването, от прилагането на закона, като тази агенция няма такива функции? Няма ги!
    След това: “Разработва наредба за критериите и стандартите за социалните услуги”.
    Ами, как ще правим социалната оценка? Ние ще стигнем и дотам и ще видите, че вкарваме хората в капан. Хората с увреждания ги вкарваме в капан. И не само тях. Вкарваме и цялата служба за социално подпомагане в този капан. Защото те ще бъдат, както казват хората, на топа на устата. Министърът ще ходи като майка Тереза да раздава помощи, където се е появила нужда, а тези хора ще бъдат изправени срещу нуждите и претенциите на хората с увреждания.
    Освен това: “Подпомага министъра на труда и социалната политика при формирането и провеждане на политика за интеграция с Европейския съюз…” и т.н. Ето ви функция, за която и преди малко беше говорено.
    “Подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел”. Това прави тази Агенция за закрила на детето!
    “Организира проверки по спазването на правата, извършва наблюдения и контрол над специализираните институции”, и тук сега ще правим регистър, ама какво става там, в тези специализирани заведения, нас не ни интересува.
    Разбирате ли колко е абсурдно това, което правим? А имаме и модели на всичкото отгоре.
    И сега ние едва ли не трябва да се чувстваме виновни за нещо. Вносителят не можа да си защити тезата и това трябва да е ясно. И тук пак не можа да си защити тезата. За какво трябва да я има тази агенция? Хубаво, като ще изразходваме средства, дайте насреща да кажем какъв обществен продукт ще има! Какво да очакваме ние, като народни представители, които искате да подкрепим? Какво да очаква обществото като цяло? Какво да очакват хората, които ще имат потребност от подкрепата на държавата? Нищо!
    Никой не може да даде отговор. Аз знам, че не можете да дадете отговор, защото няколко пъти задавам този въпрос. Но моето огромно опасение е, че всъщност този закон няма да дава и няма да може да се реализират права, а този закон ще изземва права. И искам добре да запомните това, което казвам сега. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
    Има ли реплики и дуплики на това изказване? Не виждам.
    Заповядайте, госпожо Литрова.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Виждам, че колкото и емоционални да са нашите изказвания, макар и залата с тридесетина човека, могъщо гласува в обратна посока, за да няма съдържание в агенцията, която трябва да работи за хората с увреждания, а не да бъде само една декоративна украса към закона, който сме написали в полза на социалната интеграция на хората с увреждания.
    Не мога да разбера защо уважаемата комисия не е приела предложението на госпожа Георгиева и господин Цеков особено в т. 6, където е казано, че агенцията подпомага държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяването на правомощията им, свързани с интеграцията на лицата с увреждания.
    И тъй като гласувахме, че тази агенция ще бъде специална, а нейната дейност ще се осъществява от други агенции, защо този текст на се приема? Може би защото той всъщност потвърждава точно тезата, че ще имаме агенция, на която работата й ще вършат други агенции.
    Мисля, че приемането на текстовете, които са предложени от народните представители Георгиева и Цеков, ще дадат възможност да разширим обхвата и да дадем съдържание на работата на Агенцията за интеграция на лицата с увреждания и по този начин ще можем да позволим и изграждането, ако не на общински, на регионални структури, за да могат хората на място, точно тези хора, които най-много са ощетени от съдбата, да получат адекватна социална помощ, адекватна здравна помощ, адекватна социална интеграция – такава, каквато се изисква от Европейската харта.
    Другото предложение, което е направила колежката Тоткова, тъй като защитаваше глобалната позиция за съдържание на тази агенция, не акцентира на предложението, което е направила в чл. 8, т. 2, където думата “разрешава” се заменя с “контролира”.
    Бих искала да обърна внимание на уважаемото народно представителство какво ще прави агенцията. Тя ще “разрешава производството, вноса, продажбата и поддръжката на помощни средства”.
    Уважаеми дами и господа, не може една агенция да си позволява да играе ролята на съдник по отношение на производство, внос, продажба и поддръжка на определени помощни средства! Тя би могла да контролира, както е предложила колежката Тоткова, но не и да бъде институция, която да казва “да” или “не” определени помощни средства, необходими за хората с увреждания, да бъдат ползвани от тези хора или не. Такива забранителни функции, каквито се предлагат с предложения и одобрен от комисията текст, струва ми се, че трябва да бъдат отхвърлени и да приемем предложенията на колежката Тоткова.
    И накрая бих искала да направя едно предложение. В чл. 8 текстът да стане така: "Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и чрез регионалните си структури”.
    Добавката, че може да има регионални структури…
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Къде е това? Това променя философията на закона!
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Правя го като предложение в залата, господин Адемов, и много Ви моля да не репликирате всеки един народен представител, който е застанал тук, на трибуната, защото го правите от началото на това заседание. И затова моля уважаемия председател на Народното събрание да обърне внимание.
    Така че това предложение, което правя, е чрез регионалните си структури, да може да се даде действителен достъп на хората с увреждания, за да получат тази защита, която държавата, както и другите вносители на законопроектите за хората с увреждания са искали да дадат на българските граждани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Литрова, трябва да призная, че съм затруднен да приема такова предложение. По същество то не е направено и не е разгледано от комисията. Както ви е известно по правилник, тук, в залата могат да се правят предложения единствено и само с редакционен характер. Това предложение, което Вие правите, е за изграждането на цяла нова национална структура, което е по същество.
    Така че това предложение не мога да го смятам за валидно. Правилникът е много категоричен по този въпрос.
    Други мнения по чл. 8?
    Заповядайте, госпожо Михайлова.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Чета за кой ли път този чл. 8 и ми става все по-тъжно и по-тъжно.
    Колеги, това ли е държавната политика за интеграция на хората с увреждания? Замислете се! Това ли е държавната политика? Това ли искаме ние?
    Да разрешаваме производството, вноса и продажбата на помощни средства! Без дори да осъществяваме нещо по тази дейност на територията на страната. Да водим регистъра на предприятията! Дори няма едно наблюдение на тези предприятия, в които предвиждаме процент, ако са за слепи – не по-малко от 20, 30 и т.н.
    “Да дава задължително становища при изготвянето на нормативните актове”! Това ли искаме? Дори и да не може да инициира, е, то няма как, нали е изпълнителна агенция!
    “Да разработва програми”.
    Колеги, всеки от нас има възрастни хора, никой не е застрахован от инвалидизация. Не мисля, че държавната политика се изчерпва в рамките на тези четири точки, които включваме в чл. 8. А тази агенция, за която приехме, че ще съществува, тя ще води тази държавна политика.

    Права е колежката Тоткова, наистина Министерството на труда и социалната политика не успя да защити позициите си по отношение дейността на Агенцията за интеграция на хората с увреждания. Затова аз предлагам този текст да бъде върнат в комисията и да бъде преразгледан.
    Правя процедурно предложение за отлагане на текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Има процедурно предложение този текст да бъде отложен.
    Господин Цеков, имате ли противно процедурно предложение? Заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Преди малко имахме подобен спор и стана дума, че след като завърши изказването по члена, тогава се минава към процедура и гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Процедурата е направена сега, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Така беше и предишния път.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Аз разбирам, че имате желание да съветвате председателя какво да прави, но във всички случаи Ви казвам какво повелява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
    Процедурата е направена сега и тя трябва да бъде подложена на гласуване.
    Има възможност за обратна процедура. Направете, ако обичате такова предложение. Ако не обичате, недейте. Но във всички случаи това предвижда правилникът. Затова Ви предлагам да действаме по правилника и съвсем коректно.
    Какво желаете да направите сега?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Исках да направя противно процедурно предложение, така както го направих и предния път и получих точно обратното указание от председателя.
    Противното ми процедурно предложение е да изслушаме, ако обичате, становището на вносителя на законопроекта, както направихме това и в Комисията по труда и социалната политика, както направихме и по време на дебатите по чл. 7 и 8 от законопроекта.
    Освен това бих искал да напомня, че 90 на сто от текстовете, които сега гласуваме, са именно по предложение на организациите на хора с увреждания. Този законопроект се правеше в продължение на година и половина от тях със съдействието на министерството, което се ангажира чрез Министерския съвет да внесе един закон, който според тях е много по-добър от сега съществуващия регламент.
    Може би текстът не е перфектен, може би ще се окаже, че има нужда да се добави нещо в бъдеще. Но този регламент във всички случаи е много по-добър от досега действащия.
    Така че моето процедурно предложение е противно на направеното. Аз моля да се даде възможност на вносителя - министърът на труда и социалната политика да каже своето становище по текстовете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Веднага след като гласуваме процедурното предложение министърът ще получи тази възможност.
    Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на чл. 8 на този закон.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 125 народни представители: за 40, против 81, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Продължаваме дискусията по чл. 8.
    Госпожо министър, имате възможност да изложите аргументите на вносителя.
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да кажа няколко думи, за да дам яснота за аргументите на вносителя относно чл. 8, а именно – за Агенцията за хората с увреждания и за нейните функции.
    Искам да напомня, че създаването на Агенцията за хората с увреждания е една крачка напред в сравнение със сега съществуващата ситуация, където има фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” към Министерството на труда и социалната политика, който е само една пощенска кутия на парите от държавния бюджет и който не може да провежда никаква политика, именно защото е един фонд, една финансова институция. Агенцията за хората с увреждания е една административна структура с достатъчно правомощия съобразно Закона за администрацията, който е почти напълно синхронизиран с европейското право в тази област.
    Една агенция, освен че изпълнява, тя провежда държавната политика в областта на хората с увреждания. Фондът може само, съобразно перата в бюджета, да прави анализ на отчетни документи и да превежда суми. Той няма никакви контакти, никакви дейности и функции, свързани с политика по отношение на хората с увреждания.
    Същевременно искам да кажа, че има и други агенции, които нямат териториални структури, но за които в другите закони и подзаконови нормативни актове е разписано как те поемат техните функции. Така например, Държавната агенция за закрила на децата също няма свои териториални структури, но оказва методическо ръководство на дирекциите “Социално подпомагане”, където се осъществява държавната политика за закрила на децата, където се изплащат семейните помощи за деца, където се обучават приемните семейства, дават се суми за приемни семейства, консултират се кандидатите за осиновители и т.н. Не е необходимо непрекъснато да се създават и да се раздуват администрации на регионален и териториален принцип.
    Също така и в момента Агенцията за социално подпомагане извършва всички функции и услуги, свързани с хората с увреждания – издаването на писма-разрешения за помощни и технически средства. В момента тя е посредник на фонда, който няма никакви функции. В него в момента работят малко хора, разбира се, работят и малко хора с увреждания. Няма никаква пречка. Агенцията за хората с увреждания е съответна административна структура, която спокойно ще може да изпълнява своите функции. Затова и Комисията по труда и социалната политика след много дебати както с експерти от различни министерства, така и с представители на хората с увреждания, е предложила тези окончателни текстове за чл. 8.
    Няма никаква пречка тази агенция да изпълнява спокойно своите функции, без да се създават допълнителни териториални структури. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
    Госпожо министър, нищо окончателно няма като текст, докато то не бъде гласувано от пленарната зала. С Вашето изказване Вие не ме убедихте, че тази агенция е толкова необходима. Аз не се изказах по предходния член, където имаше предложение по чл. 7 на госпожа Тоткова да отпадне създаването на такава агенция. Аз гласувах за отпадането на това.
    Особено след Вашето изказване съвсем не съм убеден, че тази агенция има място. Защо, след като на практика цялата ежедневна работа на хората с увреждания и досега е поета от Агенцията за социално подпомагане, защо дадохте тези толкова мизерни функции в чл. 8 за тази агенция и създаваме тази нова структура?

    Какво ще направи тази нова структура като административен капацитет, ако тя пак е със силно ограничен брой хора? Само ще пише някакви указания ли? Ако е това, не е необходимо да правим нова агенция.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Няма право да пише указания.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Примерно.
    Въобще тези правомощия, тези функции, които има агенцията, записани по чл. 8, не говорят, че трябва да има такава агенция.
    И тук веднага ще се върна на предложението на госпожа Георгиева и Борислав Цеков. С тяхното предложение функциите се разширяват. Защо да не се приеме? Нека да ги натоварим с тези неща.
    Колко души ще бъде тази агенция, може би вече имате виждане, за да може тя "да разрешава производството, вноса, продажбата и поддръжка на помощни средства, приспособления" и т.н.
    Двадесет и две години съм работил в един научноизследователски институт по машиностроене. Имам горе-долу представа какво означава това да организираш, да разрешаваш производство. Това не е само да издадеш един документ за разрешаване на производство без да разбираш от това производство и въобще от производството на каквато и да е машина, съоръжение, помощно средство, както искате го наречете, то значи си далеч от истината. Тези петнадесетина души, не зная дали ще са повече, ще имат специалист по тези производства ли? Конкретно по машиностроителни производства. Това спада към машиностроенето, може би към електрониката. За да бъдат те тези, които ще разрешават производството или вноса. Нека да оставим това на свободния пазар. Да даде становище, да контролира този процес, както предлага госпожа Тоткова, аз съм съгласен. Но точно думите "да разрешават производството" и т.н. по текста, аз не мога да си го представя.
    В заключение аз ще подкрепя предложението на Румяна Георгиева и Борислав Цеков и апелирам да се подкрепи или да се приеме предложението на госпожа Тоткова в т. 1 – вместо "разрешава" да бъде "контролира". И тук може би има вариант втората дума "контролира", за да не се повтарят, да отпадне. Това е чисто редакционна бележка, господин председател. И текстът да стане: "контролира производството" или може би "осъществява контрол върху производството", това също е редакционно по отношение предложението на госпожа Тоткова, "вноса, продажбата и поддръжката на помощни средства и приспособени съоръжения и спазването на утвърдените критерии". Тоест втората дума "контролира" да се пропусне чисто редакционно. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Имате думата за изказване, госпожа Чобанова.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз бих искала да направя една забележка, ако е възможно да се изразя така, или по-точно да коригирам едно заблуждение и опит за манипулация от тази трибуна. Става въпрос за следното.
    Тук беше казано, че тези текстове са дадени от организациите на хората с увреждания. Вероятно е така. Но щяха ли същите тези организации да дойдат при народното представителство с голямата тревога, че след като са били събрани на един форум и след като са дали своите мнения, становища и предложения, тези предложения и мнения не са били отразени в този законопроект в пълнота? Тоест, народното представителство имаше възможността да направи своите предложения, които са предложения на същите тези организации и да ги направи по начин, по който не са преминали през санкцията на целия Министерски съвет. Те са автентични, те са неподправени, те са продиктувани от нелекия опит, който са придобили самите хора с увреждания, сборвайки се с трудностите в живота и с трудностите в нашия обществен и социален живот, които са толкова нелеки и толкова административно наситени, че просто не им дават възможност към настоящия момент да бъдат пълноправни интегрирани членове на нашето общество.
    Ние обаче с тези текстове, които орязваме за пореден път тук, не даваме също така възможност на тези хора да им се чуе думата тук, да направят този закон за себе си. А такава беше идеята. Такава идея беше прокламирана в началото. Аз смятам, че ние малко или много, вместо да умуваме тук как да орежем едно или друго съдържание на дадени членове и да правим закон за хора с увреждания, което е една специфична обществена група, бидейки не хора с увреждания и отсъждайки от чисто административна позиция, тя е твърде субективна позиция, защитавайки нечии незнайни интереси, не виждам как можем да помогнем и да направим по този начин работещ закон. И изразът тук, че защитаваме интереса на някаква група, аз апелирам категорично по този повод законопроектът да не се превръща в един законопроект за политизиране на проблема за хората с увреждания. Нека никоя от институциите, присъстващи тук, да не си приписва единствено и само приоритета да може да законодателства по този въпрос. Защото всички тук сме се събрали да направим един работещ закон. Това е моето желание. Поне такова е било моето желание, когато съм внасяла тези предложения.
    Именно затова аз бих искала да кажа нещо друго.
    По въпроса за предложението на госпожа Тоткова. Мисля, че наистина аз бях направила подобна реплика и тогава, когато присъствах на разглеждането в комисията, аз я направих като юрист. Не може една институция, която на всичкото отгоре е второинстанционна, да разрешава, тоест да прави разрешителен режим. Ами утре, вдругиден, дайте да й дадем правото да лицензира фирмите, които произвеждат помощни технически средства. Това в момента би следвало да се извършва и мисля, че се извършва в рамките на Министерството на труда и социалната политика. И там трябва да си остане. Не трябва да бъде разрешителен режимът, който трябва да дава като компетенция на хората с увреждания. И е права госпожа Тоткова, че предлага някакъв друг термин. Дали този термин е най-удачният е друг въпрос.
    Затова аз ви предлагам от тази трибуна да не продължаваме да демагогстваме, а да работим наистина в полза на хората с увреждания. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
    Има ли други изказвания? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване на предложенията.
    Не виждам госпожа Масларова, която да защити своето предложение. Затова тази защита ще отпадне.
    По чл. 8 има предложение на госпожа Румяна Георгиева и господин Борислав Цеков, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 136 народни представители: за 41, против 69, въздържали се 26.
    Предложението не се приема.
    Заповядайте за процедура, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване. Защото, ако е вярно всичко това, което се говори в тази зала, в това число и от министъра, би следвало мнозинството да подкрепи това предложение. Защото кой ще осъществява методическото ръководство и ще контролира стандартите за качество в комисиите за извършване на социална оценка към Дирекцията за социално подпомагане? Кой? Кажете ми някой, който има тези права. Нали всички докрай сте чели закона и знаете за какво става дума. В края на краищата тази оценка, която ще определя материалния израз на правата на хората, и то не права, за да получават някакви пари, а за интеграция. И тази оценка нито може по някакъв начин да се възразява срещу нея, нито пък някой ще има възможност да дава указания. Кой ще ги дава? Министърът ли ще дава указания?
    Това, което са направили колегите, е в интерес на хората. Ако вие гласувате против тях, значи вие работите в интерес на администрацията. Ама не на тази администрация, която пряко се занимава с хората, а на тази, която стои горе и само получава пари.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Има предложение за прегласуване.
    Подлагам на прегласуване предложението, направено от госпожа Румяна Георгиева и господин Борислав Цеков.
    Гласували 142 народни представители: за 46, против 67, въздържали се 29.
    Не се приема това предложение.
    Следва да гласуваме предложението на народния представител госпожа Росица Тоткова.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 140 народни представители: за 48, против 66, въздържали се 26.
    Не се приема предложението на госпожа Тоткова.
    Заповядайте, госпожо Литрова, да искате прегласуване.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми дами и господа, много ви моля – подкрепете предложението на госпожа Тоткова, което дава корекция да няма разрешителен режим за стоките, за производството, за вноса, за потреблението на помощните средства за инвалидите. Тази агенция може да контролира какви стоки влизат и какви стоки се произвеждат, но не може да влезе в ролята на съдник и да разрешава дали да се внася или дали да се произвежда определен вид стока. За да влезе една стока, има съответните държавни стандарти, през които трябва да е минала, за да получи това разрешение. Не може една агенция да дава монопол върху помощните средства на всички инвалиди в България.
    Много ви моля, когато наистина правим тези предложения, които са насочени, за да можем да облекчим живота на хората, които най-много страдат, които са изтърпели с всекидневните си усилия в битката за живот, да им помогнем по някакъв начин – недейте да смятате, че народните представители, които правят предложения, за да може това да бъде една функционираща агенция, провеждат някаква различна политика от политиката, която има българското правителство. Нашите предложения произтичат единствено с тази цел да направим един закон, който да бъде действащ, който да бъде работещ и с който това народно представителство и това правителство могат да се гордеят. Благодаря.
    Затова правя процедурно предложение за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Росица Тоткова.
    Гласували 149 народни представители: за 51, против 63, въздържали се 35.
    Не се приема предложението на госпожа Тоткова.
    Има предложение на народния представител госпожа Емилия Масларова. От него комисията е подкрепила предложението по т. 1, но не е подкрепила предложението по т. 2 и 3.
    Затова подлагам на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова по т. 2 и 3, които не са подкрепени от комисията.
    Гласувайте, ако обичате.
    Гласували 116 народни представители: за 37, против 69, въздържали се 10.
    Не се приема предложението по точки 2 и 3, направено от госпожа Емилия Масларова.
    Предложение за прегласуване – моля, заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо министър! Аз ще прочета, защото сигурно вече сте забравили, най-вероятно не сте чули, какво е предложила нашата уважавана колежка госпожа Масларова: Агенцията за хората с увреждания, в т. 6, извършва наблюдение, контрол и методическа помощ по интеграцията на хората с увреждания. Искам да се върнем към заглавието на закона. Законът се казва Закон за интеграция на хората с увреждания. Добре, нали трябва законът да си изпълни тази основна функция – интеграция? Кой ще дава оценка дали е постигнато нещо качествено ново? Кой? Кажете – аз вече наистина си мисля, че на вас ви е досадно, не искате да стоите тук, оставили са ви дежурни, ама хората отвън чакат решение! Да се държим по този начин в пленарната зала просто наистина е обидно!
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Това е обидно! Как може така да ми се караш? Коя си ти?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Аз съм Росица Тоткова - народен представител от 1. Благоевградски многомандатен избирателен район. Това съм аз. ( Репликите от народния представител Ахмед Юсеин продължават.) Аз искам, уважаеми госпожи и господа народни представители, да кажа следното: в пленарната зала трябва да се оценява общественият интерес. В тази точка какво според вас пречи на обществения интерес? Или може би тази точка ощетява някой личен интерес? (Реплика от народния представител Ахмед Юсеин.) Аз не знам кой, къде, какво и как, знам само, че формалното присъствие в пленарната зала не е в интерес на хората. Това знам. Това го знаете и вие! (Реплика от народния представител Даринка Станчева.)
    Имате дежурни, аз знам кои са дежурните. Знам ги – ето ги тук дежурните, те сами си казват. Аз повтарям само техните думи. Вие не се обиждайте от мен, обиждайте се от себе си. Това е разликата! Аз не искам да ви обиждам. Аз искам да направим нещо добро. Всички средства в рамките на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание мога да ги използвам.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Какво става тук?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това беше ли предложение за прегласуване? (Реплики.)
    РОСИЦА ТОТКОВА: Процедура за прегласуване.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Господин председател, моля Ви!
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Ще предложим закон за парламентарно насилие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Юсеин казва, че е подложен на тормоз. Аз го моля да запази хладнокръвие. Понякога дебатите стават по-разгорещени тук. Това не е сексуален тормоз, нали, господин Юсеин? (Оживление.)
    В такъв случай, моля прегласувайте предложението на народната представителка госпожа Емилия Масларова.
    Гласували 137 народни представители: за 48, против 76, въздържали се 13.
    Не се приема това предложение.
    Подлагам на гласуване окончателния вариант на чл. 8 така, както е предложен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 91, против 16, въздържали се 10.
    Окончателният вариант на чл. 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Росица Тоткова.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 9:
    “Чл. 9. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна база данни за хората с трайни увреждания.
    (2) Данните по ал. 1 служат за проследяване на броя и за анализ на социалноикономическия статус на хората с увреждания, за планиране на дейности, свързани със задоволяване на потребностите от образование, медицинска и социална рехабилитация.
    (3) Националната експертна лекарска комисия, териториалните експертни лекарски комисии, Националният осигурителен институт, Националният статистически институт, Националният център за здравна информация, Държавната агенция за закрила на детето и други органи, работещи в областта на хората с увреждания, предоставят необходимата информация за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.
    (4) Информацията в базата данни се въвежда служебно и се използва за целите по ал. 2.
    (5) Достъпът до базата данни може да бъде отказан в случаите, когато се иска информация, представляваща лични данни, ако физическото лице, до което се отнася, не е съгласно с разкриването й по силата на Закона за защита на личните данни.
    (6) Редът за воденето и поддържането на базата данни по ал. 1 се определя с правилника за прилагането на закона.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Виждам, че госпожа Тоткова има предложение, което е прието.
    Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 9, така както е предложен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 92 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 2.
    Член 9 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По “Глава трета – Оценка на увреждането”, има предложение на народния представител Росица Тоткова.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народния представител Атанас Василев. Това е също подкрепено предложение.
    Предложение на комисията за окончателен текст на наименованието на Глава трета: “Глава трета – Оценяване на увреждането и на възможностите за интеграция”.
    По чл. 10 има направено предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията по принцип.
    Има предложение на народния представител Валери Цеков, което е също подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 10:
    “Чл. 10. Оценяването на увреждането се извършва чрез медицинска експертиза и социална оценка.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11:
    “Чл. 11. Медицинската експертиза се извършва при условията и по реда на медицинската експертиза на работоспособността.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
    Имате думата за изказвания по наименованието на Глава трета, както и по членове 10 и 11. Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте наименованието на Глава трета и членове 10 и 11.
    Гласували 89 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 5.
    Предложенията за наименованието на главата и членове 10 и 11 се приемат.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 12 има предложение на народния представител Емилия Масларова:
    В ал. 1, т. 3 след думата “интеграция” да се добави “и възможностите за обучение и преквалификация”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Росица Тоткова:
    В чл. 12, ал. 2 след думата “попечителите” се поставя запетая и се добавя “социалния работник”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 12:
    “Чл. 12. (1) Социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза и установява:
    1. потребностите от рехабилитация;
    2. възможностите за професионална реализация;
    3. възможностите за социална интеграция.
    (2) Социалната оценка се извършва по искане на:
    1. лицето с увреждане;
    2. попечителя или настойника на лице с увреждане;
    3. родителя (осиновителя), попечителя или настойника на дете с увреждане;
    4. приемното семейство или семейството на роднини или близки, при които е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
    (3) Въз основа на социалната оценка се изготвя индивидуален план за социална интеграция.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председател.
    Имате думата за изказвания.
    Заповядайте, госпожо Чобанова.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, признавам си, че това предложение не съм го направила между първо и второ четене – така, както му е редът, но след като направих неколкократен прочит на предложенията, които вече са окончателно утвърдени от комисията, малко се притесних от първата точка на ал. 1 на чл. 12, що се касае до потребностите от рехабилитация.
    Считам, че социалната оценка не е този институт, който би могъл да бъде компетентен да определя потребностите от рехабилитация, тъй като рехабилитацията е предимно медицинско понятие. Обикновено тя се определя от ТЕЛК, от самото решение на ТЕЛК, а най-често срещаната практика е рехабилитацията да се определя, както и потребността от тази рехабилитация да се определя от съответния лекар-специалист, към когото пациентът се е обърнал за компетентно мнение и становище. Именно той прави предписанието за определена рехабилитация, в която се включват ред мероприятия, които са съответстващи на заболяването и степента на заболяването, която има този пациент.
    Именно затова аз предлагам тук, в залата, не знам доколко е възможно, чисто редакционно или може би не, да отпадне т. 1 от ал. 1 на чл. 12. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Опитвам се да разсъждавам, но се боя, че ще вляза в дебат, ако започна да разсъждавам, затова няма да го направя. (Весело оживление.)
    Няма да разсъждавам, правилно отбеляза господин Корнезов, но някой трябва да ми помогне в това – редакционна поправка ли е това или е поправка по същество? (Реплики.)
    Това е предложение за отпадане, добре.
    Заповядайте, госпожо Константинова, за изказване.

    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Аз искам да подкрепя предложението на госпожа Чобанова. Тя е абсолютно права, че в никакъв случай не можем да позволим и не е логично социална оценка да се извършва въз основа на медицинска експертиза. Ако в тази експертиза няма заключение дали лицето с увреждане има нужда от рехабилитация, в каква степен и какъв обем, ако няма оценка от ТЕЛК, не може да се прави оценка за необходимостта от рехабилитация от такава комисия.
    Подкрепям предложението и смятам, че би трябвало цялата зала да гласува за това. Няма достатъчно експертност в тази комисия, за да може да преценява дали един човек с увреждане има нужда от рехабилитация и в какъв обем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Други мнения? Заповядайте, госпожо Михайлова.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Правилно забеляза колежката Чобанова, че потребностите от рехабилитация са дейност, която може да прецени единствено строго специализирана медицинска експертиза или въобще колегите лекари.
    Само че аз казвам: нека да видим възможностите за професионална реализация. За какво си говорим? Във всяко трудово-експертно лекарско решение има описани дейностите, които лицето не може да извършва и съответно дейностите, които му се позволяват да извършва съобразно неговия здравословен статус. Ако трябва да сме точни, професионалните направления, в които то може да се реализира, също са описани в трудово-експертното лекарско решение.
    Искам да обърна внимание на т. 3 от ал. 1 – възможностите за социална интеграция. Искам да ви попитам как тази комисия с консултативен характер, в която ще бъдат събрани специалисти по предложение на кмета на общината и от бюрото по труда, ще прецени не потребностите от действия по интегриране на лицето в обществото, а направо възможностите му? Прощавайте, аз си мисля, че експерти – социални работници с много голям стаж, трудно могат да прецизират възможностите. За мен текстът е абсолютно некоректен в цялата ал. 1. Много е сложно да прецените възможностите. Можем да преценим потребностите, а възможностите една личност ги проявява в действията си. Те зависят от нейния хъс, от нейната мотивация, от това, което тя иска да постигне. Но ние не можем в една комисия да преценим от раз възможностите й.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
    Други мнения?
    Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Допреди известно време бях член на тази комисия, която работи по този закон. Не си спомням този дебат, може би вече съм бил напуснал комисията, но ми се струва чудно защо не е прието предложението на госпожа Тоткова – да има възможност социалният работник да поиска социалната оценка. Пак се връщаме към това, че този човек няма нищо общо с агенцията за хората с увреждания, но той работи тясно с човека с определено увреждане. Той знае най-добре за какво става дума. Тъй като по-нататък в ал. 3 има текст, че въз основа на социалната оценка се изготвя индивидуален план за социална интеграция, а към тази социална интеграция безспорно трябва да има отношение агенцията за социално подпомагане, то според мен съвсем нормално е социалният работник да поиска тази оценка да бъде направена, да бъдат определени тези възможности и по-нататък той да прави този индивидуален план.
    Не знам дали някъде беше определено понятието “индивидуален план за социална интеграция”, но мисля, че е съвсем логично да има възможност – апелирам към колегите да се приеме предложението на госпожа Тоткова – социалният работник да има възможност да поиска социална оценка.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: А ако човекът с увреждане не иска?
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Аз съм съгласен, но лицето с увреждане, попечителят, настойникът, родителят – всеки от тях има право да поиска. Социалният работник също би трябвало да има право да поиска. Може би трябва да има друг ред – някой, който да разреши и на какво основание да разреши, да допусне искането на единия или на другия. Според мен социалният работник е заинтересовано лице, за да му се откаже да може да поиска такава оценка. Свързвам го пак с индивидуалния план.
    Струва ми се логично предложението на д-р Михайлова и на Анели Чобанова, че потребностите от рехабилитация са чисто медицински проблем. Нека да го оставим на лекарите, а не на други.
    Подкрепям предложението за отпадане на т. 1 на ал. 1. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
    Има думата господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, докато бях член на тази комисия, имах възможност да се запозная подробно с този закон и да гласувам голяма част от текстовете, някои от които съм предложил и аз с моята колежка Хачикян. Въпросът е, че може би тук нещо не се разбира.
    По отношение на потребностите от рехабилитация искам да дам допълнително пояснение. Естествено е, че тази социална оценка няма да даде препоръки от медицинска гледна точка за това какви нужди от рехабилитация има съответният човек с увреждане. Тук става дума за нещо друго. Смисълът на социалната оценка е по-скоро тя да стане база, на която да се определи каква нужда от подпомагане за социалната си интеграция има лицето с увреждане. Такъв е смисълът на социалната оценка, тоест тя няма да се произнесе по медицинската страна на въпроса, а по това дали лицето трябва да бъде подпомогнато по някакъв начин по отношение на своята рехабилитация.
    Ако прочетете следващия чл. 13, ще видите, че препоръките на тази социална оценка влизат като съображение, когато трябва да се вземе решение за отпускане на добавка за социална интеграция, разписана в чл. 13. Тоест тук няма никакво отношение становището на комисията по социалната оценка по медицинската страна на въпроса за рехабилитацията. Искам да стане ясно, че двете неща не трябва да се смесват. В тази комисия ние даваме възможност да се каже: “Това лице има нужда от известно подпомагане по отношение на своята рехабилитация”, а в последващия член да се предвиди да се отпуснат средства, които да му подпомогнат медицинската рехабилитация. Нищо повече по отношение на това в каква степен да бъде рехабилитацията като медицинска дейност, дали да бъде такава или друга.
    Според мен т. 1 е категорично ясна. Мисля, че има някакво неразбиране.
    Що се отнася до възможностите за социална интеграция, там се прави същата преценка – дали лицето има нужда да бъде подпомогнато в процеса на своята социална интеграция, въз основа на което ще бъде взето становище по чл. 13, за да се предвиди такава добавка “социална интеграция”. Така че тук също не виждам някакъв проблем.
    Това са трите неща, които трябва да съдържат социалната оценка и които трябва да бъдат основа, на която да се вземе мотивираното решение по следващия чл. 13 за отпускане на месечната добавка за социална интеграция.
    По ал. 3 имам предложение – за отпадане на въпросната алинея. Спомням си, че когато обсъждахме този въпрос в Комисията по труда и социалната политика, където на всяко заседание присъстваха представители на национално представените организации на хората с увреждания, стана въпрос за нещо, което ми направи особено впечатление. Хората държаха тази оценка да бъде правена само когато те имат желание и когато го заявят. На това те настояваха много.


    Спомням си, че голяма част от тях имаха възражение по това някой да им изготви индивидуален план за социална интеграция, неразбирайки какво значи този индивидуален план. Те държаха на това индивидуалният план за своята социална интеграция да го правят те самите и това да не им бъде налагано по никакъв начин с някакво външно мнение.
    Така че, да завърша, моето предложение е за отпадане на ал. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Прекъсвам дебата по чл. 12. Ще продължим в следващите дни.
    Съобщение за парламентарен контрол:
    Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Михаил Миков, Йордан Димов, Стефан Мазнев и Иван Иванов и на две питания от народните представители Димитър Дойчинов и Стела Банкова.
    Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на 11 актуални въпроса от народните представители Георги Пирински, Моньо Христов, Александър Маринов и Михаил Михайлов, Мария Гигова и Борислав Китов, Мария Стоянов, Юлияна Дончева, Господин Чонков, Стойко Танков, Димитър Дойчинов, Румен Петков и Иван Николаев Иванов и на две питания от народните представители Кина Андреева и Васил Паница.
    Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на 7 актуални въпроса от народните представители Стойко Танков, Иван Иванов, Георги Божинов и Петър Мутафчиев, Петър Мутафчиев, Йордан Бакалов и Иво Атанасов и на три питания от народните представители Петър Димитров и Иван Иванов.
    Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова и Васил Калинов, Росица Тоткова, Васил Калинов, Румяна Георгиева и Величко Клингов и на три питания от народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов, Кръстьо Петков и Иван Козовски, и Кина Андреева.
    Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евдокия Манева и Борислав Цеков и на питане от народния представител Йордан Бакалов.
    Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
    Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Моньо Христов и Венцислав Върбанов, Радослав Илиевски (два въпроса), Георги Пирински, Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков и на пет питания от народните представители Моньо Христов и Венцислав Върбанова, Венцислав Върбанов (три питания) и Иван Николаев Иванов.
    Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на десет актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Донка Дончева, Татяна Калканова, Златка Бобева и Стойко Танков, Теодора Константинова, Клара Петкова, Никола Николов, Иван Николаев Иванов, Кина Андреева и Димитър Дойчинов и на питанията на Иво Атанасов, Огнян Сапарев, Иван Иванов, Донка Дончева, Атанаска Тенева и Стойко Танков, Кина Андреева, Елка Анастасова и Благой Димитров.
    Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Мария Стоянова, Кръстьо Петков и Недялко Калъчев и на питанията от народните представители Панайот Ляков, Росица Тоткова и Йордан Нихризов и Петър Жотев.
    Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
    На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлагат отговорите на:
    - заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
    - министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на три актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Стефан Мазнев и Иван Николаев Иванов;
    - министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на питане от народния представител Димитър Дойчинов и на актуален въпрос от народния представител Мирослав Севлиевски и на два актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Любомир Пантелеев и Лъчезар Тошев;
    - министъра на здравеопазването Славчо Богоев на питане от народния представител Кръстьо Петков;
    - министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Димитров.
    Поради ползване на платен годишен от отпуск в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски, министърът на финансите Милен Велчев, министърът на младежта и спорта Васил Иванов и министърът на отбраната Николай Свинаров.
    Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Соломон Паси.
    Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
    Следващото заседание е утре в 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,04 ч.)

    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов

    Асен Агов

    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Веселин Черкезов

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект на Конституция на Република България

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

    Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на председател на Централната избирателна комисия





      Последни заседания