Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 27 февруари 2004 г.
Открито в 9,01 ч.


27/02/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи.

    Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Заповядайте, господин Пенчев.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение да започнем днешния пленарен ден с разглеждане на първо четене на двата законопроекта за адвокатурата и ви моля да ме подкрепите. Моите мотиви са следните.
    Знаете, че тези законопроекти доста време престояха в комисията, не бяха разглеждани, даже първият законопроект е внесен на 20 декември 2002 г., тоест преди година и два месеца, а утре има Годишно отчетно събрание на цялата адвокатура в България. Смятам, че ако днес ние разгледаме тези два законопроекта, това ще бъде един добър жест към нашите колеги, към това достойно съсловие. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има процедурно предложение за изтегляне на законопроектите за адвокатурата, да започнем с тях.
    Има ли противно предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 154 народни представители: за 104, против 38, въздържали се 12.
    Предложението е прието.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви направя едно съобщение. Получих писмо от народния представител Иво Цанев, с което ме уведомява, че от 26 февруари напуска Тридесет и деветото Народно събрание. С това уведомление моли да бъдат прекратени пълномощията му на народен представител, съгласно чл. 72, ал. 2 от Конституцията на Република България.
    Уважаеми народни представители, във връзка с това е изготвен проект за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител, в което се казва:
    “Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
    РЕШИ:
    Прекратява пълномощията на Иво Севдалинов Цанев – народен представител от 19.Многомандатен избирателен район Русенски.”
    Уважаеми народни представители, за да можем да завършим с тази процедура, ще ви моля да гласувате този проект за решение за прекратяване пълномощията на народния представител Иво Цанев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 124, против 12, въздържали се 7.
    Решението е прието.
    От този момент Тридесет и деветото Народно събрание е с 239 народни представители.

    Уважаеми народни представители, започваме с:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА АДВОКАТУРАТА.
    Моля госпожа Мингова да представи доклада на Комисията по правни въпроси по тези два законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви доклада на комисията относно разгледаните законопроекти за адвокатурата – единият, внесен от народния представител Камелия Касабова и група народни представители, и другият – внесен от Борислав Ралчев и група народни представители.
    Законопроектите бяха разгледани на редовно заседание на Комисията по правни въпроси на 19 февруари 2004 г.
    От името на вносителите на Законопроект за адвокатурата № 254-01-116 мотивите бяха накратко изложени от господин Борислав Ралчев. Той изтъкна, че предлаганият законопроект цели цялостно и системно уреждане на материята, свързана с дейността и структурата на адвокатурата в Република България, с оглед на новите обществени реалности и предстоящата евроинтеграция на страната. В този смисъл законопроектът въвежда детайлна регламентация на:
    - принципите за осъществяване на адвокатската професия;
    - правилата за придобиване на права на адвокат;
    - изискването за най-малко 2-годишен юридически стаж, предхождащ встъпването в адвокатската професия;
    - въвеждане статута на помощник-адвокат;
    - условията и предпоставките, при наличието на които чуждестранни адвокати могат да се явяват пред български съдебни органи, както адвокати от страни-членки на Европейския съюз, така и от страни – нечленуващи в Европейския съюз, при спазване принципа на взаимност;
    - изчепателна регламентация на правата и задълженията на адвоката при упражняване на адвокатската професия;
    - в Глава десета от законопроекта се предлага изрична уредба на адвокатските сдружения в следните форми – чрез договор за сътрудничество, чрез договор за съвместна дейност и чрез адвокатско дружество – юридическо лице;
    - уредени са структурата, организацията и функциите на висшите органи на адвокатурата;
    - предвижда се създаването на етичен кодекс на адвоката с цел повишаване на качеството на адвокатската защита и отговорността на адвоката при изпълнение на задълженията.
    Мотивите на другия законопроект за адвокатурата бяха изложени от народния представител Камелия Касабова. Тя изтъкна, че представеният проект представлява изцяло нов закон, регламентиращ организацията и реда и дейността на адвокатурата. Правното основание за неговото приемане е чл. 134, ал. 2 от Конституцията на Република България. Действащият понастоящем Закон за адвокатурата, независимо от безспорните си достойнства, не отговаря вече в пълна степен на развитието на обществените отношения и се налага да бъде коригиран.
    Предлаганият законопроект обхваща всички аспекти на дейността по оказване на правна защита и съдействие на гражданите и юридическите лица. В максимална степен е гарантирана свободата, независимостта и самоуправлението на адвокатурата.
    Новите моменти в регламентацията са в следните аспекти.
    Дефинира се понятието “адвокат”, като изрично е посочено, че това е лице, което е член на адвокатска колегия. Посочени са и основните гаранции за независимостта на адвоката и доверието в неговата дейност.
    Поставят се нови, по-високи изисквания за вписването в адвокатска колегия.
    Създава се специален ред, по който чуждестранни адвокати могат да осъществяват адвокатска дейност на територията на Република България. Законът въвежда диференциран подход спрямо лица, придобили адвокатска правоспособност в държави-членки на Европейския съюз.

    Детайлно са уредени правата и задълженията на адвоката, като целта е да се постигне по-висок престиж на адвокатурата. Новост е и задължението за явяване с тога в съдебната зала. С оглед максимална защита на клиентите се въвежда задължителна застраховка на професионалната дейност и клиентска сметка. Въвеждат се принципно нови моменти при осъществяване на дейността на адвокатите. Законът регламентира както самостоятелното осъществяване на адвокатска дейност, така и възможност за работа в съдружие чрез създаване на адвокатски дружества. Този моделен подход е доказал своята ефективност в държавите от Европейския съюз. Регламентацията дава възможност за нова качествена промяна при осъществяване на адвокатската дейност.
    Изчерпателно са предвидени и дисциплинарните нарушения и наказания и процедурите за тяхното налагане. Запазена е традицията част от актовете на висшите органи на адвокатурата да се обжалват пред Върховния касационен съд.
    При последвалото обсъждане на предложените законопроекти изказвания и предложения бяха направени от народните представители Чипева, Пенчев, Стоилов, Вълчев, Ралчев, Соколов и председателя на Висшия адвокатски съвет, който присъстваше на заседанието – господин Марковски.
    Като цяло изказалите се подкрепиха предложените законопроекти, с изключение на изказването, направено от господин Соколов, който принципно изрази неподкрепа за законопроекта, внесен от госпожа Камелия Касабова и група народни представители.
    Наред с изразената принципна подкрепа, народните представители изказаха някои критични бележки и отбелязаха някои различия в предложените законопроекти, които най-общо се свеждат до следното:
    - Като цяло и двата предложени законопроекта уреждат по приблизително сходен начин материята, но същественото различие се свежда основно до формите на сдружаване при упражняване на адвокатската професия.
    - Съгласно законопроекта, внесен от господин Борислав Ралчев и група народни представители, такива форми могат да бъдат договор за сътрудничество, договор за съвместна дейност и адвокатско дружество – юридическо лице. Изрично беше изтъкнато, че по този начин се запазват редица специфики на адвокатската професия, без тя да се приравнява до търговска дейност по смисъла на Търговския закон.
    - Съгласно законопроекта, внесен от госпожа Камелия Касабова и група народни представители, формата на сдружаване за трайно съвместно упражняване на адвокатска дейност е чрез договор за дружество от една страна по Закона за задълженията и договорите. Същевременно се създава и правна възможност за създаване на адвокатски дружества под формата на търговски дружества по смисъла на Търговския закон, но със строго лимитиран предмет на дейност.
    След проведените разисквания и изслушване на всички становища, двата законопроекта бяха подложени на гласуване.
    Законопроектът за адвокатурата, внесен от Камелия Касабова и група народни представители, бе подкрепен с 11 гласа "за", 2 "против" и 1 "въздържал се".
    Законопроектът за адвокатурата, внесен от Борислав Ралчев и група народни представители бе, подкрепен с 14 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
    В този смисъл заключението на Комисията по правни въпроси е в залата да бъдат подкрепени и двата законопроекта, след което да бъде изготвен един обобщен законопроект." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
    Има две становища по тези два законопроекта.
    Заповядайте, господин Вълчев, да ги представите.
    ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители!
    Комисията по европейска интеграция разгледа на две свои различни заседания и двата законопроекта, съответно проекта за Закон за адвокатурата с вносители Борислав Ралчев и група народни представители и отново проекта за Закон за адвокатурата с вносители Камелия Касабова и група народни представители.
    Ще ги изчета в реда, в който са постъпили в Комисията по европейска интеграция и съответно по реда, по който са приети становищата.
    "На свое редовно заседание, проведено на 12 февруари 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проекта на Закон за адвокатурата с вносители господин Борислав Ралчев и група народни представители. От страна на вносителите законопроектът беше представен от народния представител господин Младен Червеняков.
    Предложеният законопроект има отношение към извършената оценка за съответствие с acquis communautaire, доколкото с него се урежда упражняването на адвокатска професия от страна на граждани на държави-членки на Европейския съюз, уредено в Глава трета от законопроекта "Чуждестранни адвокати". В хода на преговорите за присъединяване материята се разглежда в рамките на Глава втора "Свободно движение на хора", която е затворена предварително на 10 юни 2002 г. В общностното право хармонизационни изисквания спрямо начините и предпоставките за упражняване на адвокатска професия в държава-членка, различна от държавата по произход се поставят в две секторни и една общосистемна директиви:
    - Директива 249 от 1977 г. за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги;
    - Директива 5 от 1998 г. на Европейския парламент и на съвета за улесняване постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, и
    - Общосистемната директива 48 от 1989 г. за взаимното признаване на дипломи и квалификации, изменена с една по-нова Директива 19 от 2001 г.
    И трите директиви уреждат различни начини за улесняване на упражняването на адвокатска професия в условията на свободно движение на хора и услуги. Така например за целите на признаването по Директива 48 от 1989 г. при юридическите професии приемащата страна има право да изисква полагането на изпит, като признатата по този ред правоспособност се изравнява на националната на приемащата държава. Другите две директиви, свързани със свободата на установяване на предоставяне на услуги, предлагат различен механизъм. Те дават право на адвокатите, придобили правоспособност в държави-членки, различни от приемащата държава, да предоставят адвокатски услуги или да упражняват адвокатска дейност в последната под наименованието на професията в държавата по произход.
    Преценката за съответствие на законопроекта с acquis communautaire налага да бъдат направени следните бележки:
    Първо с предложения законопроект в българското законодателство се въвеждат отделни норми и правни решения и на трите директиви. Това е принципно правилен подход, който е в унисон с препоръките на Бялата книга за подготовка за асоцииране на страни от Централна и Източна Европа за интеграция във вътрешния пазар на Европейския съюз и със законите на държавите-членки на Европейския съюз.
    Същевременно обаче въвеждането на разпоредбите на директивите е непълно и води до някои противоречия. Липсата на пълно съответствие с тези директиви не представлява проблем до момента на присъединяване на България към Европейския съюз, доколкото принципът на взаимност не би могъл да действа пълноценно в отношенията между България и държавите-членки на Европейския съюз преди пълноправното членство.
    С § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на разглеждания проект влизането в сила на нормите на Глава трета "Чуждестранни адвокати" се отлага за срок от шест месеца след приемането на Република България в Европейския съюз. Отлагането на влизането в сила на разпоредбите, транспониращи Директива 249 от 1977 г. и Директива 5 от 1998 г., съответно членове 15, 16, 17 и 18 от Закона за адвокатурата, до момента на присъединяване е допустимо. Предвиденият обаче допълнителен шестмесечен срок представлява преходен период, какъвто не е бил поискан в позицията за преговори и приемането на § 11 в тази му редакция би довело до отказ от спазване на поетите от България ангажименти.
    Въз основа на изложените аргументи комисията препоръчва задължително отпадане на предвидения шестмесечен срок, което, предполагам, че няма да бъде някаква драматична промяна от гледна точка на вносителите.
    Трета бележка. Ако бъде подкрепено предложението за влизане в сила на разпоредбите на Глава трета към момента на присъединяване на България към Европейския съюз, трябва да се има предвид следното. По същество с Глава трета от проекта се въвеждат отделни норми от секторните директиви без да се постига пълно съответствие. Законопроектът въвежда изисквания за упражняване на адвокатска професия, които надхвърлят допустимите по директивите. Така например за предоставяне на адвокатски услуги или упражняване на адвокатска професия под наименованията на държавата-членка по произход не може да се поставя като процедурно изискване "полагането на изпит по българско право". Това е чл. 16, т. 5 от проекта на Закона за адвокатурата.
    След присъединяването на Република България към Европейския съюз запазването на този текст от законопроекта би било в противоречие. Не се прави достатъчно ясно разграничение между “признаване на квалификация”, “предоставяне на адвокатски услуги” и “упражняване на адвокатска професия”. И не са въведени в пълнота разпоредбите на директивите.
    Последна бележка. Трябва да бъде отбелязано също така, че законопроектът не решава проблемите, свързани с изтичането на преходния период по чл. 45, ал. 2 от Споразумението за асоцииране. Както и в сега действащия закон в проекта се съдържа забрана за придобиване на адвокатска правоспособност на основание на гражданство. Това е чл. 4, ал. 1. Тази разпоредба съответно следва да бъде коригирана до 2005 г.
    В заключение, Комисията по европейска интеграция с единодушие на парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният проект на Закон за адвокатурата въвежда частично разпоредбите на трите посочени директиви. При положение, че бъдат приети разпоредбите на Глава трета “Чуждестранни адвокати” в редакцията, предложена в настоящия законопроект, следва да се има предвид, че към момента на присъединяването на България към Европейския съюз е необходимо уредбата на упражняването на адвокатска професия в България от адвокати от държавите-членки да бъде изцяло приведена в съответствие с изискванията на посочените директиви.”
    Тук, господин председател, ще си позволя да направя едно малко обобщение, тъй като не знам дали това стана ясно на колегите народни представители напълно. Няма пречка законопроектът да бъде приет и в сегашния вариант, стига да бъде коригиран преди датата на присъединяване. По-добре би било все пак да се нанесат тези неголеми корекции, което би улеснило работата и би спестило на следващото Народно събрание допълнителна грижа.
    “С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за адвокатурата, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените в настоящето становище бележки между първо и второ гласуване.”
    Ако ми разрешите, сега съвсем накратко бих ви запознал със становището по втория законопроект. Господин председател, ако разрешите, по същество тези текстове от Глава трета – “Чуждестранни адвокати”, напълно съвпадат, тоест аз бих си позволил да премина без обстоятелствената част направо към изводите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
    Бележките са следните:
    “1. Във връзка с Договора за създаване на Европейска общност и Споразумението за асоцииране.
    Законопроектът не решава напълно проблемите, свързани с изтичането на преходния период по чл. 45, ал. 2 (i) от Споразумението за асоцииране. Както и в сега действащия закон, в проекта се съдържа забрана за придобиване на адвокатска правоспособност на основание гражданството.”
    Това е отново чл. 4, ал. 1, която в предишното становище посочихме, че създава някои проблеми.
    “2. Във връзка с Директива 5 от 1998 г. и Директива 249 от 1977 г.
    Влизането в сила на разпоредбите, с които се въвеждат изискванията на двете директиви.
    Предвижда се разпоредбите, въвеждащи двете секторни директиви, да влязат в сила от 1 януари 2007 г., тоест от датата на присъединяване към Европейския съюз. В тази връзка на обсъждане подлежи заявеното в допълнителна информация по Глава втора “Свободно движение на хора” намерение за въвеждане на двете секторни директиви в българското законодателство до края на 2002 г. В зависимост от неговото съдържание следва да се прецени дали разглежданите норми не трябва да влязат в сила още през настоящата година. Наред с това следва да се отбележи, че двете секторни директиви се прилагат не само в рамките на Европейския съюз, но и по отношение на държавите от Eвропейското икономическо пространство (ЕИП) и следователно в кръга на лицата, ползващи се със свобода на предоставяне на адвокатски услуги и на установяване, трябва да бъдат включени и гражданите на държавите-членки на Eвропейското икономическо пространство.” Отбелязвам, че извън държавите-членки на Европейския съюз това са всъщност Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
    Трета бележка. “По практиката по европейско право.
    Законопроектът не предвижда възможност за признаване на практиката по европейско право с оглед достъпа до професията на адвокат в приемащата държава – чл. 17 и следващите от законопроекта. Това е задължително изискване на чл. 10, ал. 1 от Директива 5/98 и би следвало да намери отражение в българския закон.
    И последна бележка. Осъществяване на процесуално представителство съвместно с български адвокат.
    В рамките на допустимото от директивите в чл. 13, ал. 3 от законопроекта се предвижда, че когато съгласно българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприеме действия по процесуално представителство съвместно с български адвокат. Според тълкувателната практика на съда“, има цитирано дело – Комисията срещу Германия, “това е и единственият случай, когато може да се постави изискване за съвместно явяване с адвокат от приемащата държава. Във връзка с това две други разпоредби на разгледания законопроект следва да бъдат евентуално коригирани:
    - въведената с чл. 16 забрана за самостоятелна дейност на чуждестранен адвокат, практикуващ под наименованието на държавата по произход, надхвърля случаите, когато съгласно българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат и следователно противоречи на постановеното по делото от 1985 г. - Комисията срещу Германия. Чл. 16 би следвало да отпадне или да бъде преформулиран по модела на чл. 13, ал. 3;
    - член 15, ал. 2, т. 3 посочва сред необходимите документи за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати “писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство”. По отношение на адвокатите от държава-членка на Европейския съюз, респективно Европейското икономическо пространство, ако се приеме този подход, може да се постави изискване за задължително придружаване от български адвокат само в случаите на чл. 13, ал. 3 от законопроекта, за което стана вече въпрос, и следователно чл. 15, ал. 2, т. 3 също трябва да бъде съответно преформулиран.
    В заключение следва да се посочи, че принципно предложените разпоредби съответстват на актовете на Европейския съюз и законопроектът може да бъде подкрепен, като се вземат предвид посочените бележки.
    С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене законопроекта за адвокатурата, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.”
    Ако ми разрешите, господин председател, едно последно изречение. Искам да обърна специално внимание, че въпреки дългите становища, тъй като материята не е лека нито от правна гледна точка, нито от гледна точка на конкретните поети ангажименти, искам да кажа, че Комисията по европейска интеграция е разгледала само онази част от двата законопроекта, която се отнася до хармонизация на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Комисията не е взела отношение, във връзка, разбира се, с предмета на своята дейност, по нито един от въпросите, които са по съществото на законопроекта. Поради това ние сме се насочили изцяло към Глава трета – “Чуждестранни адвокати”. Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
    Има становище на Комисията по бюджет и финанси. Госпожа Нина Радева – председател на комисията, не е в залата. Има ли заместник-председател? Заповядайте, господин Имамов.

    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

    “СТАНОВИЩЕ
    по Законопроект за адвокатурата, № 254-01-116,
    внесено от народния представител Борислав Ралчев и
    група народни представители на 20.12.2002 г.

    На заседание, проведено на 13 февруари 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за адвокатурата, внесен от народния представител Борислав Ралчев и група народни представители.
    На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури и Николай Попов – главен директор на Главна данъчна дирекция.
    Законопроектът предвижда следните промени, касаещи данъчното облагане на адвокатите:
    1. С § 12 в Закона за корпоративното подоходно облагане се предлага специфичен режим на данъчното облагане на адвокатите – адвокатските дружества и сдружения да формират печалба по реда на ЗКПО, но да се облагат по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица в лицето на всеки съдружник; представителните разходи и разходите за участие в международни семинари, симпозиуми и други да не се включват при определяне на облагаемата им печалба; да не се правят авансови вноски и др.

    2. С § 13 в Закона за облагане доходите на физическите лица се предлагат два алтернативни варианта за признаване разходите за дейността на адвокатите, упражняващи свободна професия – завишаване процента на нормативно признатите разходи от 35% на 50% или признаване на допълнителни разходи (заплати на помощник-адвокати, заплата и социално и здравно осигуряване на един технически секретар и др.) извън 35% нормативно признати разходи.
    3. С § 14 в Закона за данък върху добавената стойност се предвижда от обхвата на освободените сделки да се изключат правните услуги, тоест да станат облагаеми.
    Освен промени в данъчното облагане, с параграфи 15 и 16 са предвидени изменения съответно и в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, и в Закона за здравното осигуряване, касаещи здравното и социалното осигуряване на адвокатите.
    При проведената дискусия по законопроекта се изрази категорично становище за отхвърлянето му в частта на параграфи 12-16 по следните причини:
    1. Създаването на нов чл. 2в нарушава принципа на неутралност, заложен като основен принцип в данъчната политика. Юридическите лица са данъчно задължени по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане и формират облагаемата си печалба по реда на същия закон.
    2. Създаването на нова ал. 10 в чл. 23 и допълнението на чл. 23, ал. 2, т. 1 е в противоречие с принципите на данъчното облагане.
    3. По предложението за нова ал. 10 в чл. 56 тези разпоредби са задължителни за всички лица, формиращи данъчна основа по реда на Глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане.
    4. По предложението за допълнение на т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане относно понятието “технически услуги” – услугите, предоставяни от адвокатските дружества, по същество не представляват услуги по смисъла на тази разпоредба.
    5. Предложените два варианта на облагане на адвокатите по Закона за облагане доходите на физическите лица противоречат на принципа на равнопоставеност, залегнал в данъчната политика и не са мотивирани и финансово обосновани. Недопустимо е да се въвежда нов режим за избор в данъчното облагане, след като беше отменен режимът, предвиждащ право на избор за облагането на нотариусите и лицата, упражняващи частна медицинска практика. Не са ясни мотивите за предлаганото увеличение на размера на нормативно признатите разходи за дейността от 35% на 50%.
    6. Предложението за създаване на нова т. 4 в чл. 22, ал. 1 противоречи на принципа на равнопоставеност на данъчните субекти.
    7. Промените в данъчните закони са свързани с приходната част на държавния бюджет, а в случая липсват финансови анализи и разчети за влиянието, което ще окажат предложените изменения върху данъчните приходи.
    8. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет данъчните приходи в бюджета се определят по силата на действащите данъчни закони към датата на влизане в сила на годишния закон за държавния бюджет, а според ал. 4 промени в данъците след влизане в сила на годишния закон за държавния бюджет не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменение на действащия или влизане в сила на закона за държавния бюджет за следващата година.
    9. Промените в Кодекса за задължително обществено осигуряване и в Закона за здравното осигуряване следва да се включат в законопроектите за изменение и допълнение на съответните актове.
    Комисията по бюджет и финанси не е разглеждала законопроекта в останалата му част.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, в случай че приеме на първо гласуване законопроекта за адвокатурата, внесен от народния представител Борислав Ралчев и група народни представители, при подготовката за второ четене да бъде отразено предложението за отпадане на параграфи 12-16.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
    Има думата вносителят господин Ралчев. Заповядайте в рамките на 10 минути да запознаете народните представители с мотивите и философията на Вашите предложения за изменение на Закона за адвокатурата.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, настоящият закон очевидно касае дейността на адвокатурата в България, която в този момент брои 11 хил. члена. Както ви е добре известно, това е една обществена професия, която има свое място в българското общество, и, забележете, която има клиентела точно от 8 млн. български граждани. С оглед на това, с оглед на обстоятелството, че Законът за адвокатурата е от 1991 г. и беше първият опит да бъде изградена независима, самостойна организация на българската адвокатура, която се различава коренно от правилата, на които тя дотогава се подчиняваше по силата на така наречените укази за адвокатурата, поради това очевидно и в развитието на българската адвокатура през следващите 12 години се натрупаха доста проблеми, които спъваха нейното развитие, спъваха нейната възможност да отговори на новите нужди на българското общество и българските граждани.
    Изхождайки от този подход, Висшият съвет на адвокатурата създаде една комисия, която в продължение на една година отработва материята. Във финалната фаза в значителна част се включихме и адвокати – настоящи народни представители, представители на всички парламентарно представени политически сили, защото е съвсем ясно, че става дума за един закон, който няма цветово отражение и който трябва да държи сметка за необходимостите по пътя на влизането ни в Европа, както господин Вълчев има повод да направи своите бележки и виждания.
    На вниманието ви са два проекта, като ние претендираме предложеният от нас проект да отговаря много точно на необходимостта на българската адвокатура и още повече – на необходимостта от обслужване на българското население с оглед на адвокатската защита.
    Ние считаме, че предложеният законопроект е прецизен. Той систематично държи сметки за всички проблеми, които съществуват в българската адвокатура, държи сметка за това, че тя се намира на едно ново ниво, държи сметка, че регистрационният режим, който беше необходим в определена фаза, в настоящия момент не трябва да бъде премахнат, но трябва да бъдат въведени известни квалификационни изисквания и в това отношение.
    Ние виждаме, че правилата на професията трябва да бъдат регламентирани и от правилата на един етичен кодекс. И в общи линии смятаме, че това, което предлагаме на вашето внимание, отговаря в една достатъчно пълна степен на нуждите на настоящото време с оглед на едно пълноценно осъществяване правото на защита на българските граждани.
    С оглед на това, като считаме, че има място да се работи и по един съвместен проект, имам предвид проекта, предложен от госпожа Касабова и друга група от народни представители, в който също има рационални зрънца, считаме, че в рамките на необходимото време до второ четене ще бъде изработен един консолидиран проект, който в значителна степен ще покрие абсолютно всички противоречия, които в момента съществуват, а ние считаме, че те не са съществени.
    С оглед на това аз ви приканвам да подкрепите на първо четене законопроекта за адвокатурата, предложен на вашето внимание, защото той е израз на духа на времето, което налага тези промени. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
    Има думата госпожица Нина Чилова да представи втория законопроект за адвокатурата.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като съвносител на законопроекта, предложен от госпожа Касабова и група народни представители, бих искала да акцентирам върху ключовите изменения в предложения от нас законопроект, тъй като в голямата си част по същество промените, които са направени в нашия законопроект, са намерили място и са предмет на правна уредба и в законопроекта на господин Ралчев и група народни представители.
    Основната цел на нашия законопроект е да се създаде една модерна и независима адвокатура, която в голямата си част да отговаря както на новите обществено-икономически и социални условия в страната, така и да бъде на висотата на изискванията и предизвикателствата, които ще застанат пред нея, с оглед предстоящото членство на България в Европейския съюз. Философията и духът на направените промени изцяло са в съответствие с конституционните принципи на свобода, независимост и самоуправление на адвокатурата.
    Основните насоки, в които са направени измененията, имат няколко измерения.
    На първо място, с оглед въвеждането на нова дефиниция на понятието “адвокат” законопроектът поставя по-високи изисквания за вписването му в адвокатската колегия. Това обстоятелство налага необходимостта за наличие на две предпоставки. На първо място, това е двегодишен юридически стаж. И следващото изискване е свързано със задължително провеждане на изпит. Като отрицателна процесуална предпоставка за вписването на едно лице като адвокат, е предвидено лицето да заеме длъжността “държавен служител” или то да е търговец. А за преподавателите във висши учебни заведения, както и научните сътрудници, да могат да се впишат като адвокати в адвокатската колегия дори и в случаите, когато те работят на трудово правоотношение.
    На следващо място, основната промяна е свързана най-вече със статута на чуждестранните адвокати, които ще могат да упражняват адвокатска дейност на територията на Република България.
    Искам само да обърна внимание, че по същество предложената от нас разпоредба в известна степен разширява изискванията на Европейската директива и в този смисъл, ако обърнем внимание на Преходните и заключителните разпоредби, ще стане ясно, че предложеното от нас изменение е свързано с това тази норма да влезе в сила след като България стане член на Европейския съюз. Но с оглед на това да не се внасят известни съмнения или ако тези разпоредби будят безпокойство, няма проблем между първо и второ четене тези притеснения да бъдат отстранени.
    На следващо място, с оглед издигане на авторитета и престижа на адвокатурата са предвидени детайлно разпоредби, които регламентират правата и задълженията на адвокатурата. С оглед максимална защита на клиентите се въвежда и задължителна застраховка на професионалната дейност - застрахователен риск “Професионална отговорност”. Този текст дава възможност да се покрият вредите, които биха могли да възникнат вследствие виновно неизпълнение на задълженията от страна на адвокатурата.
    Подробно в законопроекта е регламентирано устройството на адвокатурата чрез уреждане на статута на отделни органи и процедури за тяхното конституиране. Спазено е и конституционното изискване за самоуправление на адвокатурата, като на практика то е снето от най-висшите органи към съответните колегии. Една от ключовите разлики, която струва ми се ще предизвика дебат в пленарната зала, и едно от основните различия в двата законопроекта е свързано преди всичко с правната форма, по която може да се реализира адвокатската дейност. Затова ще си позволя да ви запозная малко по-детайлно с правната регламентация на това, което ние предлагаме.
    Искам още в началото да подчертая, че в законопроекта е предвидена алтернативна възможност за предоставяне на адвокатска дейност, като се запазва класическото статукво с оглед на това адвокатската дейност да може самостоятелно да се извършва чрез формата на регистриране и вписване в съответната адвокатска колегия на юристи, отговарящи на изискванията да упражняват тази дейност. Но също така е предвиден и един алтернативен подход и се предоставя възможност за работа в съдружие чрез създаване на адвокатски дружества. Този алтернативен подход за упражняване на адвокатската дейност, колеги, може да бъде постигнат или чрез сключване на договор за гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите, или като се учреди една от петте форми на търговски дружества по смисъла на Търговския закон. Искам веднага да подчертая, че тези дружества имат изключителен предмет на дейност. Те могат само и единствено да упражняват търговска дейност и няма никакво съмнение нито за мен, нито за останалите вносители, че адвокатската дейност не е търговска дейност. В този смисъл обстоятелството, че това търговско дружество е търговец, се свързва само и единствено по силата на правно-организационната си форма. Предвидено е изрично, че с тези дружества с учредяват с оглед личността. Съдружниците и акционерите на такива дружества могат да бъдат само адвокати. Те могат да упражняват и самостоятелно адвокатската дейност единствено ако няма известно ограничение в устава или в договора за дружество, с което е регистрирано това дружество.
    Изрично е предвидено в законопроекта, че дружествените дялове и акции трябва да бъдат венкулирани. Задължително условие е и акциите да са поименни, за да може да се следи за спазването на изискването, което е заложени императивно в законопроекта, че тези съдружници или акционери могат да бъдат само и единствено адвокати.
    Уважаеми колеги, бих искала да подчертая, че този алтернативен подход не е някакво новаторско решение. На практика тази форма на осъществяване на адвокатска дейност масово съществува в България чрез така наречените адвокатски къщи. В този смисъл този алтернативен подход за предоставянето на адвокатска дейност по същество е един опит законодателят да регламентира и нормативно да установи осъществяването на търговската дейност, която така или иначе през последните години в България има практически измерения, които обаче са нелегитимни. Смятам, че една от основните задачи на законодателя е да направи така, че фактическите обществени отношения да получат една ясна и прецизна законова регламентация.
    Разбира се, искам да подчертая, че този модел, този модерен подход на предоставяне на адвокатска дейност е познат както в нашето законодателство, така и в редица чужди законодателства. Аз искам само да спомена, че той намира приложение в сферата на здравеопазването, в сферата на икономиката и то по-специално по отношение статута на експерт-счетоводителите и реализирането на одита. Най-общо ще си позволя да обобщя предимствата на предлагания от нас подход за осъществяване на този вид дейност в две основни направления.
    На първо място, от една страна той отваря вратите на адвокатурата в нея да влязат млади хора, тя да не се капсулира, предоставя един алтернативен подход да се разчупи статуквото. И от друга страна, този модел дава възможност за едно цялостно и комплексно обслужване на гражданите и юридическите лица, които се нуждаят от правна защита.
    На следващо място, едно от основните предимства на нашия законопроект – нещо, което липсва в предложения законопроект на господин Ралчев и група народни представители, или което по същество претърпява различна регламентация – това е предоставянето на равен достъп за даването на правни становища и на консултации от всички правоспособни юристи. Смятам, че резервирането на този вид дейност само и единствено за адвокатите е меко казано дискриминационна разпоредба и едва ли заслужава адмирации да бъде подход, който следва да бъде подкрепен.
    На последно място бих посочила, че предлаганият от нас законопроект не страда и от недостатъчност на съдебен контрол. В духа на традицията е предвидено актовете на висшите органи на адвокатурата да се обжалват пред Върховния касационен съд. Може би тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че е рационално предложението на Съвета по законодателство, което предвижда тази форма да стане двуинстанционна, т.е. първа инстанция от тричленен състав, втора инстанция – от петчленен състав.
    В заключение, уважаеми колеги, ще ви помоля да подкрепите този законопроект, осъзнавайки, че в него има много дискусионни въпроси, в него има много процедури и разпоредби, които следва да бъдат изчистени, но мисля, че най-важното нещо…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Чилова.
    НИНА ЧИЛОВА: … безспорно е неговата необходимост и обществена значимост. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Десетте минути изтекоха. Благодаря Ви.
    Откривам дискусията на първо четене на двата законопроекта за адвокатурата с вносители: Борислав Ралчев и група народни представители и Камелия Касабова и група народни представители.
    Има думата народният представител Младен Червеняков. Заповядайте.
    МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Ще започна с това, че днес е един хубав ден за българската адвокатура. Два дълго отлагани законопроекта най-после са в пленарната зала и предстои да бъдат приети на първо четене.
    Бих желал да се спра на два момента. Първият: защо е необходим цялостен нов Закон за адвокатурата и второ, какво различава двата законопроекта.
    Безспорно е, че действащият Закон за адвокатурата, приет два месеца след новата ни Конституция, значително остаря. Той остаря както с реалностите на развитието на правната помощ в България, така и с оглед необходимостта от сближаване на нашето законодателство с това на Европейския съюз. Вече затворената Глава втора "Свободно движение на хора" предвижда редица задължения за нашата страна по отношение на въвеждането на норми, позволяващи правото на чуждестранни адвокати да упражняват адвокатска професия в България. Това налага по нов начин да бъде преуредена материята за упражняването на адвокатска професия и от български адвокати. Всичко това налага да се приеме подходът за изработването на нов, цялостен законопроект, а не да се върви към едни частични изменения или допълнения в действащото законодателство, регламентиращо материята за адвокатурата.
    Вторият въпрос обаче е значително по-важен: какво различава двата законопроекта. Единият беше внесен през м. ноември 2002 г. след продължителна работа на Висшия адвокатски съвет и експерти от него и носи подписи на представители на всички, подчертавам, на всички парламентарни групи, представени в Народното събрание. Той като че ли трябваше да изчака м. юли 2003 г., за да бъде внесен един друг законопроект, за да може двата по някакъв начин да стигнат до съдебната зала.
    Аз бих обърнал вашето внимание на две основни различия:
    Първото е начинът за упражняване на адвокатска професия. Във втория законопроект се твърди, че той закрепва една съществуваща форма на осъществяване на адвокатската дейност в последните години в България. С това се дава право на лица, които не са адвокати или не са регистрирани като адвокати, да участват в адвокатски дружества, да бъдат съдружници в тях, при положение, че са имали десетгодишен стаж работа в такива дружества. Аз считам, че това е изключително опасно. Редица консултантски дружества, които в момента под една или друга форма извършват адвокатска дейност, просто се стремят да избягат от контрола на органите на адвокатурата, стремят се да избягат от гилдията, извършват и други дейности, освен чисто адвокатски, и по този начин не оказват добра услуга на българските граждани в оказваната им своевременна правна помощ. Считам, че натискът точно това решение да бъде прието, няма да бъде добро за българския парламент.
    Второто е възможността други лица, освен адвокати, да дават правни становища. Аз предполагам, че има редица адвокати в тази зала, които знаят къде е практическият проблем. По редица дела се представят правни становища, подписани от известни наши юристи, които по някакъв начин мотивират съда да вземе едно или друго решение. Струва ми се, че тази практика най-сетне трябва да бъде предотвратена. Не може чрез един или друг начин - в условията на пазарна икономика са ясни мотивите за едно такова решение, да се представят като доказателства пред съда писмени становища, изготвени от неадвокати.
    Струва ми се, че тези проблеми са били осъзнати от Комисията по правни въпроси и законопроектът, внесен от господин Ралчев и група народни представители, е подкрепен единодушно, докато по отношение на втория законопроект е имало гласове "против" и "въздържали се".
    Ето защо аз лично предлагам да се подкрепят двата законопроекта, но аз няма да подкрепя втория законопроект, който се предлага от госпожа Камелия Касабова и група народни представители. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
    Има думата народният представител Йордан Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание са представени два законопроекта за адвокатурата. Аз съм съвносител на първия от тях. Естествено е, че го подкрепям. Дължа да обявя, че, освен народен представител, аз съм и адвокат, но няма да засягам въпроси, които биха могли да бъдат тълкувани като конфликт на интереси. За мен е по-важно наистина да се съсредоточим върху това: какво различава двата законопроекта, защото, когато ние ги разглеждахме в Комисията по правни въпроси, съвсем основателно беше казано, че повече от 80 или 90% те дават еднакво решение на материята, която регулират. Бяхме единодушни, че има нужда от нов Закон за адвокатурата и това налага просто нуждата наистина качеството на адвокатурата да бъде подобрено. Защото общо е мнението, и то компетентно мнение, че в резултат на големия брой юристи, които завършиха и продължават да следват "Право" в многото различни висши учебни заведения и които после стават адвокати по пътя на една много лесна процедура, при която почти не може да бъде отказано на човек, който е завършил "Право" и е изкарал предвидения в закона стаж, да бъде вписан за адвокат. Нивото на качеството на адвокатската работа е силно занижено, а това е предпоставка да не може и самото правораздаване да подобри своята работа, защото лошото качество на адвокатската дейност неминуемо рефлектира и снижава качеството и на другите правораздавателни органи.
    Това, за което говори народният представител Червеняков, е вярно. Различията са в две насоки.
    Първо, трябва ли да има хора, които да упражняват адвокатска професия и които да са извън контрола на органите на адвокатурата? Лично аз не мога да приема това решение, защото то прави тези хора всъщност безконтролни.
    И вторият голям въпрос, който наистина е резултат на една практика, която до известна степен съществува, но не тя е преобладаващата, e да се създават адвокатски сдружения, които всъщност да нямат своя специфика, а да отговарят единствено и пълно на изискванията на Търговския закон и да са търговски дружества по смисъла на Търговския закон.
    И тук вече е голямото вътрешно противоречие на втория законопроект, защото, от една страна, неговите вносители, включително госпожа Нина Чилова, която се изказа, заявяват, че адвокатската дейност не е търговска дейност. Това е наистина една професия, една дейност, една от малкото и единствената свободна професия, която е конституционно уредена.
    И на второ място се заявява, че адвокатът не е търговец по смисъла на Търговския закон. Същевременно формите на сдружаване извън гражданското дружество по Закона за задълженията и договорите са уредени едни като пар екселанс търговски дружества, ООД, командитно търговско дружество, акционерно търговско дружество.
    Първо, това е свързано с данъците и не е тайна, че хората, които преминаха към такъв вид организация на своята дейност, го правят предимно, за да плащат по-малки данъци. Адвокатурата няма нужда от това.
    И, второто, когато едно търговско дружество, подчинено на Търговския закон, не е подчинено на органите на адвокатурата, това означава, че когато членовете на това търговско дружество в своята дейност дори извършат нарушение на закона, който ние ще приемем, те няма да понесат никаква санкция.
    По същия начин стоят нещата и с възможността да се упражнява адвокатска професия от хора, които не са вписани в съответната адвокатска колегия. И двата законопроекта предвиждат такава възможност – хора, които не са само адвокати, а това са преподавателите по правни науки, това са народни представители, общински съветници, освен другата си дейност да упражняват и адвокатска дейност. Но, в адвокатската си дейност те трябва да бъдат подчинени и контролирани от органите на адвокатурата, включително и като допуснат в своята адвокатска дейност нарушения на Закона за адвокатурата, да могат да бъдат санкционирани по дисциплинарен ред.
    Ние не можем да приемем да има две категории адвокати – едни, които се подчиняват на правилата и носят отговорност, ако нарушат тези правила, и друга категорияq по отношение на които спазването на правилата едва ли не е предоставено само на тяхната съвест и ако ги нарушат, те няма да могат да носят като адвокати никаква отговорност.
    С оглед на това ние считаме, че първият законопроект, внесен от господин Борислав Ралчев и още трима народни представители – представители на тогава съществуващите четири парламентарни групи, именно отговаря на една от основните цели, които си поставят, аз съм убеден, и двата законопроекта: подобряване на работата на адвокатурата, повишаване изискванията към адвокатите при упражняването на тяхната професия и нещо, което следва от това – носене на отговорност, ако правилата на адвокатската професия бъдат нарушени. Вторият законопроект отрича това. Ето защо Парламентарният съюз на ОДС не може да подкрепи втория законопроект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Има думата народният представител Снежина Чипева.
    СНЕЖИНА ЧИПЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми народни представители, ще направя изказването в качеството си на съвносител по Закона за адвокатурата, внесен от Камелия Касабова, Валери Димитров, Нина Чилова и Снежина Чипева.
    В представения от нас законопроект, който предлагаме да бъде одобрен на първо четене, в чл. 4 са предвидени условията за придобиване на права на адвокат. Предлагаме адвокат да не се става направо след теоретико-практическия изпит, а след поне две години юридически стаж. Предвиждаме фигурата на помощник-адвокат. За лицата, които нямат този двегодишен стаж за придобиване право на адвокат, се полага изпит, от който се освобождават кандидатите с научна степен по правни науки и тези, които имат юридически стаж повече от пет години.
    Подлежи на поправка предложената ал. 1 на чл. 7 – документите, които кандидатът за адвокат подава, трябва да се посочат в закона, а не да се определят с решение на Висшия адвокатски съвет, както е по проекта.
    В чл. 11-21 се уреждат условията, при които чуждестранни адвокати могат да извършват адвокатска дейност в България. Тя може да е еднократна или постоянна при трайно установяване на чуждестранния адвокат. Той трябва да установи придобиването на адвокатски права в съответната чужда държава.
    Също както в другия проект за нов Закон за адвокатурата предлагаме въвеждането на фигурата на помощник-адвоката. Според нашия проект, патронът, под чието наблюдение помощник-адвокатът извършва адвокатска дейност, трябва да има поне пет години адвокатска практика. Това ни се струва достатъчно.
    По другия проект, освен това изискване за патрона, се предвижда, че той трябва да има десет години юридически стаж. Смятаме, че петгодишната адвокатска практика на патрона е достатъчна.
    До второ четене следва да се преобсъди дали предвидената в чл. 41 на проекта клиентска сметка е необходима.
    На сдружаването на адвокати са посветени членове 54-63, като съответната глава е с название "Съвместно упражняване на адвокатска дейност".
    По традиция адвокатската дейност представлява упражняване на свободна професия въз основа на лично доверие между адвокат и клиент и с пряко общуване между тях въз основа на избор на адвоката от клиента.
    Съществена новост в проекта е предлаганата възможност адвокатите да упражняват професията чрез създадени от тях търговски дружества.
    Мимоходом ще отбележа, че в чл. 54, ал. 3 думите "не са търговци" трябва да отпаднат, тъй като се разминават с основната идея – ал. 1 на същия член. Предложението в проекта да се предвиди създаването на търговски дружества за упражняване на адвокатска професия може да срещне и възражения. Тъй като това е принципен въпрос, той заслужава да бъде обсъден по-обстойно още на първо четене, за да се очертае по-възможност по-рано становището на парламента по него. Предложението е почерпено от чужд опит.
    В подкрепа на предложението могат да се изтъкнат две основни съображения – ще се създаде по-добра възможност за навлизане в адвокатската професия на млади хора, на които чрез подобна организационна форма ще се осигури по-бързо и по-лесно намиране на работа, която същевременно ще е разнообразна. Така ще се създадат условия и за повишаване на квалификацията на младите адвокати.
    Същевременно друго сериозно предимство на създаваните адвокатски търговски дружества е чрез повече хора да се обслужват комплексно по всички правни отрасли различните клиенти, особено когато тези клиенти са юридически лица с разнообразен предмет на дейност. Те ще могат да ползват услугите на специализираните по съответните правни материи адвокати, организирани в тези търговски дружества.
    Животът се усложнява. Правното регулиране се разширява по обем ежедневно. Адвокатът, вещ във всички правни области и поемащ работа във всяка от тях, вече принадлежи на миналото.
    Освен това ние като вносители не смятаме, че възможността на клиента за избор ще бъде накърнена. Опосредяването на връзката “адвокат-клиент” чрез съответното търговско дружество не изключва този избор и прякото общуване с адвоката, който в конкретния случай ще се грижи за интересите на клиента. Затова ни се струва, че подобни форми на сдружаване имат право на съществуване и законът може да ги предвиди, за да се види в живота тяхната целесъобразност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Чипева.
    Има думата за изказване народният представител Четин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по законопроектите в качеството ми на съвносител на единия от двата законопроекта, а именно на първия законопроект с вносители Борислав Ралчев и група народни представители. Аз изказах вече своето становище и по време на обсъждането на двата законопроекта във водещата Комисия по правни въпроси.
    Сега искам да повторя, че както аз, така и Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим двата законопроекта на първо четене, въпреки че аз лично като съвносител на единия имам по-положително отношение и по-голямо пристрастие към първия законопроект.Смятам, че там са уредени по-добре взаимоотношенията и статутът на адвокатурата.
    Искам да взема отношение по някои от поставените проблеми.
    На първо място считам, че е крайно наложително и наистина закъсняхме с приемането на нов закон за адвокатурата, но досега изказалите се подчертаха, че с оглед на новите реалности, с оглед на факта, че след три години България ще стане пълноправен член на Европейския съюз и нашият пазар не само икономически, търговски, но и въобще на предоставяне на всякакъв вид услуги, включително и правни, ще се отвори за европейската конкуренция, в частност и за конкуренцията на големите адвокатски кантори от страните-членки на Европейския съюз. Знаем за изискванията, свързани с Глава втора на преговорите – “Свободно движение на хора”, знаем за необходимостта да се отвори възможността на чуждестранни адвокати – граждани на страните-членки на Европейския съюз, да практикуват своята професия и в България, както и на български адвокати в чужбина, така че адвокатурата в България трябва да бъде подготвена за тези нови предизвикателства, а първата и основна предпоставка или условие тази подготовка да бъде факт е именно тя да се сдобие с един работещ, нов и добре регламентращ всички обществени отношения и статут Закон за адвокатурата.
    Смятам, че подготвеният законопроект за адвокатурата от Борислав Ралчев и група народни представители, който както стана ясно е подготвен от експертен екип, ръководен от Висшия адвокатски съвет, се опитва детайлно да регламентира тази материя и да обхване всички аспекти на новите качества и новия статут на адвокатурата, новите условия, които се предвиждат за достъп до професията, за регламентацията на нейната организация, за правата и задълженията на адвокатите. От тази гледна точка считам, че основното предимство на този законопроект е, че разграничава ясно и категорично конституционнозакрепения статут на адвокатурата като свободна професия, която е специфична и както стана ясно – единствената свободна професия, която има конституционна регламентация.
    От тази гледна точка аз лично считам, че спецификата на тази професия трябва да бъде пресътворена в целия законопроект и да се държи сметка за нея, за специфичната роля на адвоката при защитата на законните права и интереси на гражданите и на юридическите лица в цялостното уреждане на статута на адвокатурата, в цялостното уреждане на начина на упражняване на тази професия, в правата и задълженията, в етичните норми, на които се подчинява тази професия и организацията на упражняване на тази професия, включително чрез форми на сдружаване. Аз лично считам, че не бива да робуваме на тясно ограничителните правни рамки на сдружаване, като изхождаме, че единствено юридическите лица в България могат да бъдат или търговски дружества, или юридически лица с нестопанска цел по съответния закон. Смятам, че в българското законодателство вече има достатъчно примери за специфични видове юридически лица като например кооперациите, които бивайки пълноправни юридически лица, заимствайки голяма част от правните форми на търговските дружества, все пак притежават своята специфика.
    Считам, че адвокатската професия, бивайки конституционно закрепена свободна професия, може да упражнява своята дейност и чрез специфични адвокатски дружества, които не бива да бъдат поставени в тясно ограничителните рамки на търговски дружества. Напротив, считам, че адвокатската професия би могла да се упражнява и чрез създаването на сдружение “суигенерис”, тъй нареченото адвокатско дружество, което не бива да бъде ограничавано в тясната рамка на търговско дружество. Изказаните тук аргументи, че единствено и само чрез търговско дружество може да се даде достъп на млади адвокати или може да се подобри организацията на обслужване на клиентите и т.н., смятам за неоснователни, тъй като всяка форма на сдружаване и на дружество – не задължително търговско, предоставя същите предимства и възможности за задоволяване на потребностите на клиентите.
    На второ място, понеже тази професия е детайлно регламентирана в настоящия законопроект, понеже са предвидени конкретни задължения, права и отговорности на адвокатите, вписани в Адвокатската колегия, понеже е предвидено приемането на специфичен Етичен кодекс на адвоката, с цел повишаване качеството на адвокатската защита и отговорността при изпълнението на задълженията, поети с договора за правна помощ, би било добре, а бих казал, че е задължително адвокати да бъдат само хора, които са вписани в Адвокатската колегия и отговарят на всички изисквания за упражняване на адвокатската професия. Аз не съм за това да се затваря възможността всеки, който притежава правни умения, правни знания и компетентност, да предоставя правни услуги и становища, но да се разграничат ясно компетентността и правната сила пред съда на адвокатските мнения и становища като единствено правно отговарящи на изискванията за отговорност при тяхното предоставяне, и качество, което търси клиентът и което се изисква по конкретното дело.
    Смятам, че между първо и второ четене предвидената работна група, която ще разгледа двата законопроекта и ще направи общ законопроект, трябва детайлно да разгледа тези аргументи. Смятам, че сме способни да достигнем до най-правилното решение и да направим така, че адвокатската професия, адвокатската гилдия да се сдобие с един нов, отговарящ на съвременните изисквания работещ закон за адвокатурата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за процедурно предложение господин Пенчев.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Тъй като дискусията е към своя край, както виждам, аз правя процедурно предложение да направим почивката след като се гласуват двата законопроекта на първо четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има процедурно предложение почивката да бъде дадена след като бъдат гласувани на първо четене двата законопроекта, тъй като има още няколко народни представители, които желаят да се изкажат, сега е 10,21 ч., значи да приключим към 10,45 ч.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 123 народни представители: за 108, против 9, въздържали с 6.
    Процедурното предложение е прието.
    Продължаваме до прекратяване на дискусията и гласуване на законопроектите.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Смятам, че и двата законопроекта имат своите достойнства. В края на краищата, около 80% от разпоредбите в двата законопроекта са или идентични, или сходни. Нормативните разрешения, които те предлагат, са много близки, така че според мен работната група, която ще прави консолидирания вариант, ще бъде улеснена.
    Аз искам тук да кажа като един от вносителите на един от законопроектите, че в края на краищата правната форма, чрез която ще се извършва адвокатска дейност, различията в двата законопроекта относно тази правна форма не са непреодолимо препятствие. Дали ще бъдат търговски дружества, които ще включват само и единствено адвокати, или ще бъдат дружества, както каза господин Казак, суи генерис, няма толкова голямо значение. В нашия вариант това е просто една възможност, една опция, която по никакъв начин не означава, че трябва непременно да наложим точно този модел и да отречем другия модел. Аз мисля, че в работната група трябва да бъде направена внимателна оценка на предимствата и недостатъците на единия и другия модел и да се избере най-подходящият.
    Другото което искам да изтъкна, обаче, като нещо, което буди сериозно безпокойство в мен, беше засегнатият от господин Червеняков въпрос за изключителността на адвокатската дейност, която според него, както и според вносителите на другия законопроект, трябва да включва и устни, и писмени консултации и становища по въпроси от всички области на правото
    Колеги, стремежът да се монополизира само като адвокатска тази дейност, според мен е категорично неприемлив. Неслучайно Консултативният съвет по законодателството се изказа критично по тази част от законопроекта. Аз смятам, че тук очевидно може да се създадат затруднения за упражняването на юридическата професия и се създават сериозни препятствия пред конкуренцията вътре в рамките на юридическата професия, на една свободна и лоялна конкуренция, в края на краищата. Така че това нормативно решение е неприемливо, още повече че то е скрепено с наказателна отговорност, видите ли, ако някой дава правни становища и не е адвокат.
    Колеги, това, че има известна практика в някои съдилища да се приемат становища от юристи и следователи по никакъв начин не означава, че трябва да забраним на всички юристи, които не са адвокати, да дават правни становища под страх от наказателна отговорност. Просто неприемливостта и дори абсурдността, до която се стига, мисля, че е очевидна за всички. Според мен този текст в консолидирания вариант не трябва и не бива да бъде подкрепян.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има думата за изказване народният представител Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председател, уважаеми колеги! Тъй като наистина времето ни не е много, а въпросните два законопроекта са съществени и третират важна част от обществените отношения, ще се постарая да направя едно конкретно предложение и да го аргументирам с три аргумента. Предложението ми е по чл. 56, ал. 1 от нашия правилник – за гласуването на законопроекти на първо четене.
    Предлагам, господин председателю, и двата законопроекта да бъдат отложени за следващо заседание. Това е т. 2 от чл. 56. Не предлагам да бъдат отхвърлени, предлагам да бъдат отложени за следващо заседание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите процедурно предложение за отлагане за следващо заседание.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно така.
    Три са групите аргументи, които бих предложил на Вашето внимание и на вниманието на колегите.
    Първият въпрос е свързан с данъчното облагане. Господин Соколов в своето изказване, говорейки за неправомерните облекчения, които досега са съществували, или възможности за избягване на облагането, заяви, че адвокатурата няма нужда от подобни вратички и че е напълно резонно режимът на облагане на адвокатската дейност да бъде съобразен с реалните икономически измерения на тази дейност.
    Въпросът, господин председателю, е, че в законопроекта, предложен от народните представители Борислав Ралчев, Младен Червеняков, Четин Казак и Йордан Соколов, в Преходните и заключителни разпоредби се съдържат четири параграфа, третиращи данъчното облагане, които в сегашния им вид предизвикват сериозни въпроси. Те бяха гледани на един етап в Бюджетната комисия, господин председателю, и тогава постъпи мнение и от Министерството на финансите, което доста категорично отхвърля решенията, които се предлагат в тези параграфи. В първия от тях - § 12 – става дума за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. В него се предлага създаването на нов чл. 2а в ЗКПО, в който да се предвиди, че тези форми на адвокатска дейност, които се третират в законопроекта на четиримата народни представители, обектът на облагането има следната регламентация: формира се облагаема печалба и тя се декларира по съответните глави – втора и седма, от ЗКПО, но облагането става по Закона за облагане доходите на физическите лица в лицето на всеки съдружник, без оглед на това дали е разпределена печалбата между съдружниците или не. Това счита Министерството на финансите – или считаше тогава, не знам, може би има еволюция в мнението им, но това трябва да се установи – че това противоречи и то пряко на принципа на неутралност, заложен като основен в данъчната политика, и че юридическите лица са данъчно задължени лица по смисъла на ЗКПО и формират облагаема печалба по реда на същия закон и я заплащат по реда на същия закон.

    По-нататък, господин председателю, се предвиждат редица специфични разпоредби – и в чл. 23 на ЗКПО, т.е. създаване на нова ал. 10, и в Закона за облагане на доходите на физическите лица, чл. 22 и 23, в които под една или друга форма данъчното облагане се облекчава. Предвижда се данъчната основа да се определя по чл. 22, като облагаемият доход се намалява с 50% от разходите за дейността, а не с 35%, както е досегашната регламентация. Това става с прекатегоризиране на адвокатската дейност от буква “г” на т. 1, на ал. 1 на този член в буква “в”. По същество става приравняване на адвокатската дейност с дейността на твореца, с дейността на изобретател, художествен творец, конструктор и т.н. Стараейки се да вникна в обосновката за подобно разбиране, доколкото успях да разбера, мотивите са, че адвокатският труд понякога е свързан с многогодишно дело, с проява на творчество в интерпретацията на действащото законодателство, във висока степен на изобретателност, ако щете, и дар за импровизация, включително и театрални качества навярно, които проявява всеки участник в един публичен или даже закрит съдебен процес. Но съгласете се все пак, че подобно категоризиране, ако така разбираме нещата, не би могло да се ограничи до адвокатите, има и редица други професии, в които има многогодишна, изискваща висока степен на творчески елемент дейност – от лекари до други професии. Така че мисля, че подобна трактовка а необоснована.
    Още повече, господин председателю, че в § 13 на Преходните и заключителни разпоредби това е един от вариантите, който се предлага. Другият вариант е да се определи в нова т. 4 на ал. 1 изрично изброяване на посочени разходи, с които да се намалява до 100-процентов размер облагаемият доход. Тези решения са доста сериозни, те биха създали и прецеденти. Считам, че не е уместно в закон, който третира неданъчна материя, да се въвеждат такива текстове. Бих могъл да продължа и за другите параграфи, но не искам да го правя, защото сме ограничени откъм време.
    Първият ми аргумент да не се приемат двата законопроекта на първо четене, е, че данъчните разпоредби, съдържащи се в единия от тях – на четиримата колеги, според мен не следва да се приемат и следва да отпаднат от този законопроект.
    Втората причина, господин председателю, е, че, както стана ясно и в пленарната зала, двата законопроекта изразяват до известна степен различаващи се виждания на адвокатската колегия...
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Параграфите са оттеглени.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз се извинявам, господин Ралчев, може би е станало в началото на това заседание. Ако съм пропуснал това оттегляне, съжалявам. Иначе в писмените материали, с които аз разполагам, това не личеше. Това, че са оттеглени, е добре.
    Но, господин Ралчев, обръщам се и към Вас. Има още две групи съображения, които бих Ви помолил да прецените преди да настоявате двата законопроекта да бъдат приети днес.
    Едната група е, че двата законопроекта все пак изразяват, както казах, различни виждания за това по какъв начин да се сдружават адвокатите, по какъв начин да формират колективи, сдружения за упражняване на адвокатска дейност. Това са виждания, по които се спори в рамките на адвокатските среди. Според мен би било редно този спор да се изчерпи в средите на адвокатурата и да се внесе един законопроект, който във възможната степен съчетава двете гледища. И там, където останат различаващи се варианти за едни или други решения, те да бъдат подложени на гласуване. Тъй като вие сега пренасяте спор, който върви във вашите среди, в Народното събрание, което не е достатъчно специализирано, за да прецени всички специфики на дейността и нейното развитие.
    И третият аргумент, господин председателю, пак е свързан с нещо, което спомена и господин Соколов. Господин Соколов справедливо посочи, че необходимостта от такъв закон за адвокатурата е уредена изрично от Конституцията – в чл. 134, ал. 2. Но има, господин председателю, господин Ралчев, господин Соколов, и един друг текст в същата Глава шеста на Конституцията, който предхожда чл. 134, а той е чл. 122 и той гласи, че гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. А ал. 2 казва, че редът за упражняване правото на защита се определя със закон. Навярно вие ще посочите редица текстове в законите, уреждащи съдебната власт, съдебната дейност, текстове, които предвиждат тези права, които уреждат тези права. Но съгласете се, че по смисъла на Конституцията се има предвид закон за гарантиране на правото на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса. Както добре знаем, това конституционно право днес твърде трудно се осъществява по най-различни причини – отчасти икономически, отчасти нормативни. Не на последно място, адвокатите спорят с други държавни органи на съдебната власт за достъпа до информация на един или друг етап, за правото на ползване на класифицирана информация на един или друг етап от предварителни производства, съдебни процеси и т.н. Това е само един частен случай.
    Тезата ми, господин председателю, е, че когато колегите се позовават на чл. 134, те не трябва да четат ал. 1 само до първото изречение, което гласи, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Второто изречение предвижда тя да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. И тук според мен, господин председателю, има едно разместване на акцентите. Никой не спори и никой не поставя под въпрос необходимостта една такава общност като адвокатската да има достатъчно работеща регламентация, която преди всичко да слага много сериозна бариера срещу злоупотребата със статута на адвокат – такава, каквато по действащия закон от 1990 г. очевидно съществува. И е законна загрижеността да се пресече това, защото именно то накърнява правото на качествена, сериозна защита. Но не по-малко справедливо според мен е изискването уреждането на статута на адвоката и адвокатската професия да бъде балансирано с гаранции за безусловното право на всеки гражданин или юридическо лице да получи на практика защита чрез своя адвокат във всеки етап от процеса. Това нещо според мен и в действащото законодателство, а ако щете и като приоритет на вниманието - било на Народното събрание, било на широката общественост - сега не съществува. Съществува доста сериозен дисбаланс в акцентирането на статута и правата на адвоката за сметка на правото на гражданина и на юридическото лице.
    Ето защо, господин председателю, предлагам да се приложи т. 2 от ал. 1 на чл. 56 и гласуването на двата законопроекта да бъде отложено за следващо заседание, предхождано най-малко от две неща. Едното е внасянето на единен, обединен законопроект с едни или други промени.И най-малкото заявеното намерение да бъде изработен закон, гарантиращ правото на гражданите и юридическите лица на защита.
    Благодаря Ви, господин председателю. Очаквам с интерес набраната степен на реакция от адвокатската колегия, която очевидно ще изложи своите аргументи с присъщите й аргументираност и емоции.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Противно процедурно предложение има ли?
    Заповядайте, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя противно процедурно предложение на онова, което беше направено от господин Пирински в рамките на 13-минутно изказване, съдържащо процедурно предложение. Аз ще направя противно процедурно предложение само за 30 секунди с два аргумента:
    По първия аргумент на господин Пирински - за разпоредбите, свързани с данъчните облекчения, които са предвидени, и промените в данъчните закони. Както вече стана ясно от господин Ралчев, господин Пирински, явно не сте запознат, но има изрично писмо на вносителите, с което те оттеглят тези разпоредби, така че те не съществуват. Те не се поддържат и няма да бъдат приети на първо четене.
    По втория аргумент, който Вие споменахте, относно необходимостта да се уточни в рамките на адвокатските среди относно формата на сдружаване. Искам да Ви обърна внимание, че сред адвокатските среди няма различия. Първият законопроект, който е предложен, е точно законопроектът, произлизащ от адвокатските среди.
    Вторият законопроект, въпреки неговите качества и предимства, не произхожда от адвокатските среди. И затова в адвокатските среди няма различия по отношение на това.
    Предлагам да не се приема процедурното предложение и двата законопроекта да бъдат гласувани на първо четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Преминаваме към гласуване, уважаеми народни представители.
    Моля квесторите да поканят народните представители да участват в гласуването.
    Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще подложа на гласуване процедурното предложение, направено в редовното изказване на господин Пирински.
    Член 56, ал. 1, т. 2 гласи: Предлага за отлагане гласуването на следващото заседание гласуването на двата законопроекта.
    Подлагам на гласуване това процедурно предложение, направено от народния представител господин Пирински.
    Гласували 162 народни представители: за 16, против 138, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Обвявам дискусията за приключена.
    Преминаваме към гласуване на двата законопроекта, съгласно хронологията на тяхното постъпване.
    Първо ще гласуваме законопроекта, предложен от народния представител Борислав Ралчев и група народни представители.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 167 народни представители: за 157, против 6, въздържали се 4.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Подлагам на гласуване втория законопроект, предложен от Камелия Касабова и група народни представители.
    Гласували 176 народни представители: за 117, против 51, въздържали се 8.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Парламентарният контрол ще започне в 11,00 ч.
    Обявявам почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    От името на парламентарна група думата има госпожа Надежда Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПГСДС): Уважаеми народни представители! От тази трибуна искам да обявя, че Съюзът на демократичните сили отново има своя парламентарна група. (Смях и ръкопляскания от КБ.) Искам да го заявя тук, в пленарната зала на българския парламент, в залата, в която след краха на комунистическия режим… (шум и реплики от КБ) …се градеше и ще продължава да се гради съвременна България.
    През всичките тези години Съюзът на демократичните сили беше гарант за демократичния и мирен преход в страната. Всички си спомняме изстрадания път на българската демокрация. Съюзът на демократичните сили помни силни и слаби периоди, преживяхме напускания, отлюспвания, мравки и кинжали и сега сме изправени пред нови предизвикателства. Но аз съм пред вас на тази трибуна, за да заявя, че Съюзът на демократичните сили ще продължи да бъде партията на демократичните хора в България. Защото именно СДС спаси България от Лукановата и Виденовата зима, СДС излъчи първото българско демократично правителство, ние убедихме всички свои политически противници, че стратегическият избор за България са Европейския съюз и НАТО, СДС отвори широко вратите на България към Европа.
    Преди две години и половина гражданите направиха друг избор – избраха новия морал. Констатацията след две години и половина е една-единствена: илюзиите са разбити, БСП влезе във властта през задния вход, на управленски постове бяха назначени лица от бившата Държавна сигурност. Много реформи бяха прекъснати, заради липса на политическа воля и ясна стратегия. Отложена беше приватизацията, буксува здравната реформа, цари хаос в средното и висшето образование. Но на местните избори българският избирател даде оценка на управляващите. Те получиха 6%.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): А СДС колко получи?
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: На същите избори много хора – и свои, и чужди, вещаеха краха на Съюза на демократичните сили. Съюзът на демократичните сили спечели девет областни града и е втора политическа сила в страната.
    Днес, въпреки трудностите, които преживяхме, искам да заявя, че Съюзът на демократичните сили ще се изправи отново. СДС повече никога няма да се опитва да защитава едновременно всички и не защото не иска, а защото това не е възможно. Ние сме убедени, че чрез механизмите на модерната пазарна икономика и чрез гарантиране на интересите на средната класа е възможно постигането на по-добър живот за всички българи. Приоритет за Съюза на демократичните сили са интересите на предприемчивия българин, на малкия и среден бизнес. Защото свободното предприемачество и насърчаване на личната инициатива стимулират икономическия растеж и просперитета на една нация. С нашата подкрепа за средната класа ние ще подкрепим пенсионерите, безработните и социално слабите. СДС никога няма да робува на популизма и да лепи етикети, няма да флиртува с избирателите, няма да лъже, воден от инерцията, че всички го правят. Защото хората са уморени от политиканстване и сделки. Като опозиция ролята на СДС е да не допусне модернизацията на България да бъде застрашена от носталгията по миналото, от липсата на реформаторска воля и от популизъм.
    Десноцентристкото парламентарно поведение означава да си отговорен и разумен в обещанията и стриктен в тяхното изпълнение. СДС няма да пази и статуквото. Наша стратегическа задача е модернизацията на българското общество и устойчивото икономическо развитие. Независимо дали е във властта или е в опозиция, СДС винаги е бил партията на промяната и на прогреса. Именно затова ние първи поискахме и ще продължим да настояваме за промени в българската Конституция.
    Уважаеми дами и господа, най-новата история на България, свързана с възраждането на парламентарната демокрация в страната, беше невъзможна без Съюза на демократичните сили. Именно в парламента създадохме и реализирахме визията за съвременна и демократична България. По волята на българските избиратели сме били и в опозиция, и в управление. Били сме изправяни пред много предизвикателства и сме се справяли с тях успешно, защото сме поемали отговорност. Но днес на новата парламентарна група пада отговорността да запазим автентичната кауза на СДС и да продължим усилията си за модерно и проспериращо по европейските стандарти българско общество. Тази кауза не може да бъде присвоявана, тя не може да бъде и приватизирана. Тя принадлежи на всички хора, които искат да бъдат господари на своя живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГСДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    От името на Парламентарната група на Коалиция за България думата има заместник-председателят госпожа Емилия Масларова. Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Госпожо министър, госпожи и господа народни представители! След няколко дни в България мало и голямо ще честват най-българския, най-уникалния празник Баба Марта. Всички ще се закичим с червено-бялата мартеница с надежда и наричане за здраве. Може би точно този 1 март българинът най-много се нуждае да бъде наречен за здраве, за здравето на неговите деца, за здравето на неговия род. Защото реформаторските експерименти в българското здравеопазване направиха болна цяла една държава.
    Левицата предупреждаваше и предлагаше реформите в здравеопазването да стават плавно, да стават с умело съчетаване на държавното начало и здравното осигуряване, по начин, по който пациентите да се лекуват по-добре, медицинските постижения да се прилагат постепенно и редовно, здравните специалисти да бъдат удовлетворени както морално, така и материално.

    На 29 януари 1998 г. Българската социалистическа партия поиска вот на недоверие на Кабинета Костов заради неговата здравна политика. Тогава бяхме упрекнати, че още не видели резултатите в здравеопазването, им се противопоставяме. През 2001 г. посъветвахме Национално движение Симеон Втори и неговото правителство да коригира грешките в здравеопазването, защото знаехме, че са заложени огромни, страшни, разрушителни мини. За съжаление високомерието и чувството, че всичко могат и всичко знаят доведе до такава разруха, до такъв хаос в здравеопазването, че дори и космическият хаос изглежда стройно подреден.
    Днес питаме и най-острите си опоненти: доволни ли сте от реформата в здравеопазването? Справедливо е да припомним и нашата яростна съпротива при налагането, а не при приемането на Бюджет 2004. Ясно обосновахме нашата загриженост за здравния статус на българина, от една страна, и необходимостта от специално внимание и финансиране – от друга.
    Великият мислител Декарт ни завеща посланието, че здравето е първото благо и основа на всички други блага в живота. Никой български политик, било и бивш цар, няма правото да подценява факти, които красноречиво говорят за хроничното заболяване на цялата ни нация – нация, която има най-висока детска смъртност в Европа и родилки, които раждат в дворове и каруци, така както са раждали през 30-те години, когато е управлявал бащата на сегашния премиер; нация, която има най-висока смъртност в резултат на сърдечносъдови заболявания; нация, която има най-висок ръст на злокачествените заболявания – 4% само за една година; нация, която има уникален ръст на туберкулозни заболявания – жълтата гостенка, която 50 години не беше идвала в българския дом, вече идва на 200 семейства на 100 хил. души, а само за 15 дни в Добричко са открити 7 нови случая; нация, в която има трайни тенденции за увеличаване на заболеваемостта ежегодно с 15%; нация, в която има страшната картина на беззъби пенсионери и над 80% на деца с развалени зъби; нация, в която съзнателно се намаляват леглата, здравните специалисти, лекарите, медицинските сестри и вече стигнахме под европейското равнище. Безогледният ръст на цените на лекарствата, което доведе България на първо място в Европа по надценка на лекарствата, с лека ръка премахване на 300 необходими лекарства и дискриминация на хронично болните; нация, в която в цели региони от по над 800 кв. км има по една линейка за денем и нощем, която да обслужва за спешни случаи няколко десетки хиляди хора; доболнична дейност, която като че ли само регистрира останалите живи след българската здравна реформа. Близо 3000 души на хемодиализа, за да имат привилегията да живеят, се нуждаят от по 200 лв. на сеанс, а Министерството на здравеопазването “щедро” им отпуска по 51 лв. Бюджетът рече – парламентарното мнозинство отсече: здравето е стока, здравните заведения – търговски дейности. И се започна една система за финансиране, при която финансирането се извършва от българския гражданин.
    Пациентът финансира, защото България има най-ниския дял от БВП за здравеопазване в Европа, защото за 2004 г. болничното здравеопазване е ощетено с над 70 млн. лв., защото има дейности, за които не са предвидени средства, защото неясно, без всякаква методика и критерии здравните заведения се разделиха на по-можещи и по-неможещи, с което са ощетени и пациенти, и лекари и в по-крайните райони хората и лекарите са трето качество, а в по-централните – първо качество. Никой не може днес да каже 1 млн. и 500 хил. или 1 млн. и 300 хил. са тези, които имат неурегулирани отношения със Здравната каса, но можем да кажем колко десетки милиона се изядоха, за да се направи информационната система в здравеопазването. Умишлено болниците в общините се водят към фалит, за да се приватизират.
    Защото, българино, ремонтът на 1 кв. м в Здравната каса струва 700 лв., а ти получаваш за здраве годишно сумата от 200 лв.
    Днес питаме правителството: кой ще компенсира недостига от финансови средства в общинските болници? Кога ще се преодолее здравната дискриминация на хората, които ще доплащат до реалната цена на “обикновения” здравен пакет? Кога ще видим стратегията, на базата на която ще се приватизират здравните заведения не за ин витро клиники, а за живите хора? Кога ще изпълните вашето обещание, което е записано в тази програма, в която се казва: “Хората са богатството на България”, а по-нататък пише: “Здравеопазването – право на всеки”?
    Болните трябва да се лекуват, но лечението на болното общество трябва да започне незабавно.
    Уважаеми колеги, политическото високомерие на управляващите и тяхното бляскаво катерене по стълбицата на властта не им дава възможност да се погледнат в екраните на телевизора и да видят колко изкривени изглеждат техните физиономии на елитните виенски балове. Тъжно, тежко и много страшно, за съжаление за тези, които ви повярваха. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Не виждам други желаещи от името на парламентарни групи, нито процедурни въпроси.
    Новопостъпили питания за периода 20 февруари – 26 февруари:
    Постъпило е питане от народния представител Николай Камов към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно финансиране изграждането на водоем в с. Змеица, община Доспат, област Смолян. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 март.
    Постъпило е питане от народния представител Людмил Славчев Симеонов, Маргарита Василева Кънева и Татяна Стоянова Калканова към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно провеждане на конкурси за началници на регионалните инспекторати по образование в изпълнение на изискванията на чл. 35, ал. 4 от Закона за народната просвета. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 март.
    Постъпило е питане от народния представител Евгения Живкова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно изпълнението на Националната програма “За децата на България”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 март.
    Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.

    Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, ще отговори на питане от народните представители Димитър Камбуров и Евдокия Манева относно процедура по ОВОС при проучване на подземни богатства.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Кирчев.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Извинявам се, че прекъсвам питането към министър Арсенова, обаче съгласно Правилника на Народното събрание, когато има въпроси към премиер, вицепремиер, съответно министри, съответните институции отговарят по този ред.
    Много моля госпожа Шулева най-после да дойде да отговори на нашите въпроси, защото когато ставаше въпрос за БТК и за “Брейкинг Нюз” тя дойде веднага и си замина и повече не се появи.
    Много отдавна имам питане към нея, както и мои колеги, и тя винаги е сложена накрая, за да не може да се яви и да отговори.
    Моля за Вашата намеса да се спазва Правилникът на Народното събрание. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
    Искам да Ви уверя, че правилникът в това отношение се спазва категорично. Няма никакво нарушение в реда, по който се отговаря. Искам да помоля господин Камбуров да развие своето питане към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
    Разполагате с 5 минути пленарно време, господин Камбуров.

    ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! От няколко години жителите на селата Прилеп, Батало, Храброво, Оброчище се вълнуват от проблема за бъдещето на проучванията в областта на мангановото находище край Оброчище.
    Оцилосхценната манганово-рудна формация в областта на Източното крайбрежие обхваща една зона от Дуранкулак до Бяла и Обзор, разделена на две части. Първата част е Югозападното находище и в северозападната част е находището в Оброчище. То е по-добре изучено, което наложи през последните години един подчертан интерес за проучване от страна на чуждестранни фирми.
    На 15 декември бях поканен в с. Оброчище, където беше проведено общественото обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на предложения от фирмата проект. На тази среща бях поканен от загриженото за собствените си дейности ръководство на курортния комплекс “Албена”. Работните проекти за изпълнение на тази проучвателна дейност са приети от министъра на икономиката и са съгласувани от министъра на околната среда и водите, съгласно закона.
    По тази причина е непонятно защо Министерство на околната среда и водите спира дружеството в изпълнение на проучвателните работи от април м.г. Получени са писма от РИОС - Варна, от Министерство на околната среда и водите – последователно май, юни, август и септември.
    Това находище е четвъртото по големина в света след тези в Габон, Камурен и Русия. Манганът е една стратегическа суровина, много важна в производството на стомана.
    На срещата, на която присъствах, доц. д-р Михаил Малеев – председател на Българската асоциация за съхраняване на минералното разнообразие, спомена дословно:
    “Олигоцветните манганови руди от Североизточна България са предизвикателство, укор и надежда за специалистите от миннодобивния бранш и металургията на България. Петдесет години след започване на тяхното проучване те остават неусвоено минерално богатство на страната.”
    Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е: на какво законово основание сте изискали провеждане на процедура по ОВОС при проучване на метални полезни изкопаеми на площ Батова река, община Балчик, област Добрич, извършвано от “Батова ривър манганийзмайн” ООД на основание разрешение, подчертавам, № 6 от 14 февруари по-миналата година, от 2002 г., издадено от министъра на икономиката, и решение на Министерския съвет, обн. ДВ, № 25 от 2002 г.
    Накрая трябва да заявя, че въпросното проучване става само въз основа на Закона за проучване на полезни изкопаеми, цитирам чл. 2, точки 1 и 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камбуров.
    Госпожо министър, заповядайте да отговорите на питането на народните представители Димитър Камбуров и Евдокия Манева. Разполагате с не повече от 10 минути пленарно време.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, господин Камбуров! Процедурата по оценка на въздействието върху околната среда за дейности, заложени в цялостния и годишния работен проект за проучване на метални полезни изкопаеми в площ Батова река, община Балчик, област Добрич, започва през м. май 2002 г. на основание чл. 20, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда, отменен впоследствие с бр. 91 на “Държавен вестник” от 25 септември 2002 г.
    Съгласно посочената разпоредба оценка за въздействие на околната среда, ще го наричам по-нататък ОВОС, може да се извършва и по предложение на заинтересовани физически или юридически лица до компетентните органи по чл. 27 от отменения Закон за опазване на околната среда.
    След разглеждане на представения от “Батова ривър манганийзмайн” ООД цялостен и годишен работен проект за проучване, Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, преценява, че извършването на ОВОС е наложително за цялостния работен проект за проучване, поради следните мотиви:
    Първо, заявената в работния проект за проучване на метални полезни изкопаеми от “Батова ривър манганийзмайн” ООД стратегическа цел за изграждане на модерен подземен рудник за добив на манганова руда, основна част от който ще бъдат предвидените за прокарване по време на проучване разкриващи изработки.
    Второ, заявените от инвеститора намерения за провеждане на изследвания по оценка на въздействието върху околната среда още са в етап на проучването.
    Трето, необходимост от оценка на дейността по проучването на метални полезни изкопаеми и бъдещата дейност по добив на манганова руда върху поддържан резерват “Балтата” и буферната му зона, оценка на очакваните изменения в режима на повърхностните и подземните води, прогноза за предполагаемото въздействие върху почвите в района, очаквани изменения на релефа, деформации и пропадания на повърхността вследствие на бъдещи добивни работи, прогнози и оценка на въздействието върху растителността, прогнози и оценка на въздействието върху фауната. За необходимостта от извършване на ОВОС инвеститорът е уведомен от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, с писмо изходящ № 1395 от 19 юни 2002 г.
    На основание чл. 82, ал. 3 и чл. 85 от Закона за подземните богатства със свое писмо изх. № 2600-12-16 от 31.10.2002 г. Министерство на околната среда и водите е съгласувало цялостния и годишен работен проект за проучване на метални полезни изкопаеми в площ Батова ривър, община Балчик, област Добрич, като задължава ръководството на дружеството да осигури спазването на препоръките на Регионалната инспекция – Варна, по цялостния проект за проучване, изразени с цитираното по-горе писмо на инспекцията.
    Въз основа на наличната в Инспекция – Варна, и Министерство на околната среда и водите документация, изготвянето на доклада по ОВОС е възложено от инвеститора с договор от м. февруари 2003 г., като предметът на оценката е инвестиционно намерение за строителство на мина и добив на манганова руда в района на с. Оброчище.
    Необходимо е да поясня още, че на 25 септември 2002 г. е обнародван в “Държавен вестник” новият Закон за опазване на околната среда, с който процедурата по ОВОС е съобразена и хармонизирана с изискванията на европейското законодателство. Условията и редът за извършване на ОВОС са уредени в наредба, приета с Постановление на Министерския съвет № 59 от 7 март 2003 г. и обнародвана в “Държавен вестник” бр. 25 от 18 март 2003 г.

    Инвестиционните предложения за мини с подземен добив и добив на руди са включени в Приложение 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и са предмет на преценяване на необходимостта от ОВОС. Компетентен орган за преценяване и последващо издаване на разрешение по ОВОС е директорът на инспекцията във Варна.
    Тъй като процедурата по ОВОС за конкретния случай на практика е започнала преди влизане в сила на новия Закон за опазване на околната среда и от страна на инвеститора са предприети действия по възлагане и изработването на доклада, Министерството на околната среда и водите приема, че вече е извършено преценяване за необходимост от изготвяне на ОВОС. Предвид измененията в нормативната уредба е препоръчано като предмет на оценката да не се разглежда инвестиционното предложение за проучване на метални полезни изкопаеми, а за строителство на мината и добива на мангановата руда.
    За пояснение към изложението ще припомня още, че с Решение № 6 от 14 февруари 2002 г. на основание Закона за подземните богатства и Решение на Министерския съвет от 7 февруари 2002 г. министърът на икономиката е разрешил на "Батова ривър манганийзмайн" ООД да извършва за своя сметка дейности по проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства, както и Вие съобщихте, господин Камбуров, по смисъла на чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства на площ "Батова река", община Балчик, област Добрич. На 16 април 2002 г. е сключен договор за проучване между Министерството на икономиката и титуляра на разрешението.
    В свое писмо до Министерството на околната среда и водите от 1 октомври 2003 г. господин Джеймс Хаслън – директор на "Батова ривър манганийзмайн" ООД, потвърждава, че целта на договора с Министерството на икономиката е за проучване на метални полезни изкопаеми и на възможността за достъп до рудата чрез хоризонтална галерия, а не за търсене на руда, тъй като това находище е добре познато. В етапа на разрешеното проучване е предвидено прокарването на входна и изходна хоризонтална галерия до находището, което според инвеститора ще отнеме почти две години.
    Изготвеният доклад за ОВОС е внесен в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, през м. юли 2003 г. По искане на директора на Регионалната инспекция становище по процедурата по ОВОС е изразено и писмено от Министерството на околната среда и водите, за което е уведомен и инвеститорът. Изходящият му номер е 05-08-1921 от 4 август 2003 г.
    След няколко преработвания и допълнения докладът за ОВОС, за строителство на мина и добив на манганова руда в землището на с. Оброчище, община Балчик, с инвеститор, споменат вече няколко пъти - "Батова ривър манганийзмайн", е внесен отново в Регионалната инспекция – Варна, през м. ноември 2003 г., след което е организирано и проведено на 15 декември 2003 г. регламентираното по процедура обществено обсъждане, което е протекло, както и Вие сте запознат, при значителен обществен интерес.
    Със заповед № 23 от 9 февруари 2004 г. на директора на Регионалната инспекция – Варна, е насрочено заседание на Експертния екологичен съвет към същата инспекция. Междувременно инвеститорът с факс от 9 февруари 2004 г. до инспекцията изразява готовност за разглеждане на алтернатива за експлоатационна площадка, различна от разглежданата в доклада по ОВОС.
    Въз основа на документацията по ОВОС, резултатите от общественото обсъждане и допълнително получените материали Експертният екологичен съвет към Инспекция – Варна, предлага на директора на инспекцията да се одобри осъществяването на част от инвестиционното предложение и по-точно – само изграждане на една проучвателна наклонена галерия и добив на необходимото за технологични проучвания количество руда, с точност до 10 хил. тона, с което на практика не е допуснат добив на площадката в близост до с. Оброчище. При разработване на други добивни площадки от страна на инвеститора трябва да се процедира по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда.
    Уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Камбуров! В заключение искам да подчертая, че предвид същността и планираните дейности по разрешеното проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Батова река", община Балчик проведената процедура по ОВОС е съобразена с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда – отменения и действащия, както и със Закона за подземните богатства. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за два уточняващи въпроса.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! За съжаление Вашият отговор потвърди моето впечатление, че в случая се е процедирало абсолютно незаконосъобразно. Аз съм последният човек, който би възразил срещу една законова процедура по оценка за въздействието върху околната среда, но именно за да няма административен произвол, в Закона за опазване на околната среда изрично са упоменати случаите, в които се извършва оценка за въздействието върху околната среда. И никъде в текстовете проучване на каквито и да било изкопаеми не подлежи на ОВОС. Разрешението, което фирмата е получила, е за проучване на метални полезни изкопаеми. В хода на проследяване дейността на фирмата възниква предложение от вашата инспекция и вие възлагате, с ваше писмо изисквате да се направи оценка за въздействието върху околната среда на строителството на мина и добив на метална руда, което е абсолютно недопустимо. Няма търговско откритие, така че за никакви инвестиционни намерения и за никакво строителство не може да става дума.
    Във Вашия отговор Вие на няколко пъти споменахте за инвестиционни намерения и за строителство. Такъв проблем не съществува, защото още се намираме в процес на проучване.
    Освен това, не можете да се базирате на стария закон, защото основната преписка се води през 2003 г., когато Законът за опазване на околната среда е вече факт и ние трябва да се съобразяваме с него.
    Затова аз искам да попитам: на какво основание е предписано на фирмата с ваше писмо от м. септември 2003 г. предмет на оценката за въздействие върху околната среда да бъде строителство на мина и добив на манганова руда, а разрешението, което сте издали, е за проучвателен добив – също доста странна формулировка? Тези противоречия във вашето искане и в становището, разрешението, което сте дали, потвърждават още веднъж, че тук е извършена една недопустима административна манипулация.
    Затова вторият ми въпрос е: известни ли са Ви принципите и ограниченията, които налага Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол? И ще предприемете ли мерки към вашите служители, които са го нарушили? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова да отговори на двата уточняващи въпроса. Госпожо министър, разполагате с пет минути.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря, господин председател.
    Дами и господа народни представители, госпожо Манева! Първият уточняващ въпрос, който зададохте, беше много ясно обяснен в моето експозе. Но това не пречи отново да обясня защо сме предприели процедура по извършване на оценка за въздействие върху околната среда.
    Относно това, че е абсолютно незаконосъобразно, сме свидетели на реплики относно законосъобразност и незаконосъобразност, без да се привеждат за това необходимите доказателства. Така че аз ще се опитам да ги приведа тук, в тази пленарна зала, и ще кажа и относно изрично упоменатите в Закона за опазване на околната среда случаи, в които такава оценка е необходима.
    Съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за подземните богатства е предвидено извършване на оценка за въздействие върху околната среда, но изрично е посочено, че то се прави съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда. В приложения 1 и 2 към същия закон и по-точно в чл. 81, ал. 2, т. 2 представляват списък на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии, които съответно подлежат на задължителна ОВОС и на преценяване на необходимостта от ОВОС. Съгласно същия член в същата ал. 1 от закона това са предложенията, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда и предвид това преди тяхното одобряване или разрешение е наложително превантивно да се докаже тяхната допустимост. За конкретния случай обаче в проучването е предвидено реализирането на дейности и предложения, които са включени в това Приложение 2 към закона и предвид това задължително още на тази фаза е изискуема необходимостта от процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Нещо повече, искам да обърна внимание върху това, че в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, който предстои да се разгледа на второ четене в парламента, е предвидено търговско откритие да се предоставя на титуляра за разрешение след представяне на положително решение по ОВОС или на решение за липса на необходимост от ОВОС, след преценка на разработваното от него инвестиционно предложение за добив. Тоест на етапа на търговското откритие, инвестиционното намерение и предложение за неговата реализация вече е налице.
    По отношение на това защо е дадено становище да не се разглежда инвестиционното предложение за метални полезни изкопаеми, за строителството на мината за добив на манганова руда, много подробно изложих съображенията. Още повече като споменах и писмото от директора на “Джеймс Хатлан”, където се потвърждава, че целта на договора с Министерството на икономиката е за проучване на метални полезни изкопаеми и на възможността за достъп до рудата чрез хоризонтална галерия, а не за търсене на руда, тъй като, както споменах вече, това находище е добре познато. И именно поради това и поради наличността на абсолютни законови основания и в отменения Закон за опазване на околната среда, и в сега съществуващия Закон за околната среда, Министерството на околната среда и водите смята, че е абсолютно законосъобразна преценката за извършване на ОВОС на конкретния обект. Още повече, искам да обърна внимание на господин Камбуров, че съгласувателната процедура, съгласно чл. 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация е не само между Министерското на икономиката и Министерството на околната среда и водите, а между всички министерства и заинтресовани институции и ведомства.
    И във връзка с това ще отговоря и на втория въпрос – дали ще се наложат административни санкции на експерти от Министерството на околната среда и водите и регионалната инспекция, които работят по тази тема? След като се обосновах, че дейността е законосъобразна, не смятам, че те подлежат на санкция по закона, който Вие цитирахте. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Камбуров да изрази отношение по отговорите на министър Арсенова.
    ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Госпожо министър, аз съм разочарован от Вашия отговор. И това най-много пролича в отговора Ви към госпожа Манева.
    Законът е меродавен и това е Законът за полезните изкопаеми. Импровизации – това не е музика и музикално произведение – не могат да се правят. Вие нямате абсолютно никакво законово основание да искате ОВОС. Това е абсолютно точно. Затова аз очаквам от Вас, както и по Закона за административното регулиране, да наложите наказание на вашите служители. Това е недопустимо – от 2002 г. досега административната машина да се върти напразно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането от народния представител Евгени Чачев относно Стратегията на българското правителство за по-добро управление на водните запаси и осигуряване на питейна вода за населението, промяна в селското стопанство и подготовката на здравната система във връзка с прогнозираното след 2010 г. затопляне и намаляване валежите на територията на Република България. Питането е към министър Долорес Арсенова.
    Давам думата на народния представител господин Чачев.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър. Надявам се, че както на Вас, така и на българското правителство е известно заключението на 5-годишната научна разработка на Пенсилванския държавен университет в Съединените щати и Българската академия на науките на тема: “Засушаването в България в периода 1982-1994 г., съвременен аналог за климатични, природни, икономически и социални промени”.
    Всички анализирани в разработката климатични модели показват, че след 2010 г. на територията на България ще настъпи съществено затопляне и намаление на валежите. Водните запаси ще намалеят с повече от 50 на сто. Има сериозна опасност за над 200 000 хектара гори, за сериозни загуби в зърнопроизводството и селското стопанство като цяло. Но най-тревожното е, че се прогнозират сериозни здравно-хигиенни проблеми за българското население, в това число и бум в заболеваемостта от вирусен хепатит А.
    За да няма истинска екологична криза в разработката са набелязали пакет от мерки, с които да се предотврати тази бих казал апокалиптична картина.
    Имайки предвид това, както и задължението на България по присъединяването към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и прилагането на Директива 2000/60, е продиктувано моето питане към Вас, а именно: каква е стратегията на българското правителство и Министерството на околната среда и водите за по-добро управление на водните запаси, осигуряването на питейна вода за населението, промяна в селското стопанство и подготовката на здравната система във връзка с прогнозираното след 2010 г. затопляне и намаляване на валежите и водните запаси на територията на Република България? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова да отговори на питането от народния представител Евгени Чачев.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Тенденцията на засушаване на територията на Република България, започнала след 1980 г., се следи не само от учените, но е обект на внимание и от страна на правителството. Използвам възможността от тази трибуна да поздравя академичния екип, изготвил изследването върху промените на климата.
    Известно е, че приетата Национална стратегия по околна среда и планът за действие за периода 2000-2006 г. се изпълняват успешно понастоящем. В частта, касаеща управлението на водните ресурси, са предписани необходимите действия, които следва да бъдат предприети за осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната, като са определени и отговорните за това институции.
    Ежегодно се изготвя информация за изпълнението на плана за действие за предходната година, като се предлага допълване и актуализация на мерките, заложени в него, в зависимост от настъпили промени в климатичните, икономическите и други процеси.
    Стратегията на българското правителство се изразява в незабавно предприемане на законодателни, организационни и инвестиционни мерки за по-добро управление на водните запаси, осигуряването на питейна вода за населението, промяна в селското стопанство, подготовка на здравната система във връзка с евентуалното затопляне и намаляване на валежите на територията на Република България след 2010 г. До края на тази година ще бъде разработен проект на изцяло нов Закон за водите, напълно хармонизиран с Директива 2060 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, установяваща рамката на действията на Общността в областта на политиката на водите, по-известна като Рамкова директива по водите.
    Директивата поставя началото на една радикална реформа в управлението на водите. Тя има за цел да промени подходите и действията на управленската администрация, на стопанските и неправителствените субекти и на цялото гражданско общество по отношение на използването, опазването и съхранението на водите. Българското правителство, уважаеми дами и господа, приема изцяло духа и основните начала на тази директива, в това число и разбирането, че водите в България са предмет на нарастващо натоварване, предвид увеличаване на потребностите от достатъчни количества вода с добро качество за всякакви нужди, включително и при наличието на специфични условия, породени от необичайно затопляне и намаляване на валежите.
    Плановете за управление на речните басейни са базата, върху която ще се осъществява управлението на водите и водните ресурси. В изискванията на Рамковата директива по водите ще намерят място и тези планове. В заданията за изготвянето им е заложено анализиране на климатични и водностопански проучвания и прогнози за периода до 2015 г. Естествено е при тези проучвания и прогнози да бъдат отчетени и тенденциите на глобалните изменения на климата в нашия географски район. В плановете за управление на речните басейни ще залегнат и изисквания за прилагане на добри земеделски практики от гледна точка на ползването и опазването на водите. В съответствие с общата стратегия за изпълнение на Европейската комисия по приложение на Рамковата директива по водите е предвидено плановете за управление на речните басейни да бъдат изготвени към 2008 г. На всеки 6 години те ще бъдат актуализирани.
    Организационните мерки включват основно институционално изграждане на новосъздадените басейнови дирекции като речни администрации за управление на водите на басейнов принцип. Координацията на национално ниво се осъществява от Висшия консултативен съвет по водите, а на басейново ниво – от басейновите съвети. Основните инвестиционни мерки се планират и прилагат чрез пилотен проект на програмните и ориентирани към резултата бюджети на Министерството на околната среда и водите за 2003 и 2004 г. в областта на политиката за управление на водите по програми за оценка и управление на водните ресурси, за справедливото им разпределение, за ползване от населението и икономиката на страната, както и за опазване и подобряване състоянието на водните ресурси. Националните и регионалните структури на Министерството на здравеопазването имат готовност за предприемане на конкретни мерки и действия при възникване на проблеми в случаи на недостатъчно количество и нестандартни химични и микробиологични качества на питейните води и за предотвратяването на отрицателните здравно-хигиенни последици за населението. Изготвена е стратегия за поведение на хигиенно-епидемиологичните инспекции при установен режим на водоснабдяване и при инцидентно замърсяване на големи водни басейни.
    Понастоящем се изпълнява и национален план за действие по околна среда и здраве, координиран от Министерство на здравеопазването. Планът е изготвен в съответствие с европейския план за действие и конкретизира начините и средствата за достигане на устойчиво развитие в социално и икономическо отношение от гледна точка на околната среда за ХХI век.
    В раздела “Води” са определени основните приоритети и конкретните действия за постигането им. Националният план за действие по околна среда и здраве е отворена система, в която могат да се извършват изменения в съответствие с настъпили промени в околната среда и здравето на населението. Едновременно с това се изпълнява и програмата за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване. Програмата е придружена с план и график на мерките, отговорните за осъществяването им институции и финансовото обезпечаване. Графикът се актуализира ежегодно с оглед набелязване на допълнителни действия за изпълнение на програмата, като се отчитат настъпилите промени. Динамиката на климатичните процеси се отчита и при изготвянето и утвърждаването на ежемесечните графици за използването на регулираните води от язовирите. В зависимост от локалните тенденции в хода на валежите и оттока в реките в оперативен порядък се налагат промени в потреблението от тях.
    В частта от програмата, отнасяща се до селското стопанство, са заложени редица мерки за преструктуриране на поливното земеделие за работа в условия на засушаване. Промените, извършвани в селското стопанство, се изразяват главно в прилагането на технологии за пестеливо използване на поливната вода, в подобряване на сортовия състав на отглежданите култури и преминаване към култури с намалена консумация на вода, както и прилагане на съвременна агротехника.
    Уважаеми дами и господа народни представители, в заключение искам отново да ви уверя, че действията, които правителството предприема в областта на управлението на водните ресурси, са в унисон с европейското законодателство и практика. Искрено се надявам, че и вие споделяте нашето убеждение за това, че водата не е единствено и само търговски продукт като всеки друг, а наследство, което трябва да бъде опазвано, защитавано и третирано като такова. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев, който има право в рамките на 2 минути да зададе два уточняващи въпроса.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Благодаря Ви за изчерпателния отговор, но аз не съм удовлетворен от него, тъй като всичко това, което чухме в залата, е ще. Ще се направи това, ще се направи онова. В тази връзка, предполагам Вие знаете, че водният сектор в България се нуждае от близо 4,5 млрд. евро инвестиции за обновяване и подобрение. Текущите инвестиции сега са около 0,1% годишно от брутния вътрешен продукт на България. Те предполагат един неприемлив хоризонт от близо 1000 години, необходим за пълна подмяна на водната инфраструктура на България и привеждането й в съответствие с европейските стандарти. Докато в европейските страни инвестициите за обновление във водния сектор се движат между 2 и 2,5% от брутния вътрешен продукт или разликата в темпове на България с тези страни е близо 50-60 пъти. Експертите смятат, че основните рискове са политически, правни и регулативни. Още в самото начало от създаването на правителството на Симеон Сакскобургготски Вие заявихте, че ще бъде създаден водният регулатор. Той не е създаден и до днес.
    Моите два въпроса са: кога България ще разполага с тези 4,5 млрд. евро и кога населението на Хасково и Хасковска област ще спре да пие така наречения “коктейл “Тракиец”?

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова, за да отговори на двата уточняващи въпроса.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! От двата уточняващи въпроса, които задавате, аз си позволявам да изляза малко по-напред, като се ползвам от Вашето експозе преди наложените питания.
    Направи ми впечатление, че казахте за това, че Ви е впечатлило моето експозе с това, че говоря предимно в бъдеще време. Аз се надявам обаче да сте бил достатъчно концентриран и да сте обърнал внимание на това, че и досега е направено доста. Споменах Националната стратегия по околна среда и плана за действие, който обхваща периода 2000-2006 г. Споменах за програмата за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване. Споменах, че тази програма е придружена с план за действие, график на мерките, отговорните за осъществяването им институции и финансовото обезпечаване. Споменах освен това, че са изградени басейновите дирекции; че са изградени съветите, които действат към тези басейнови дирекции.
    Не си позволих да споменавам какво се е случило преди началото на управлението на сегашното правителство, защото си помислих, че на вас ви е твърде известно и след което по един естествен начин си позволих да ви съобщя и какво оттук нататък ще се случва. Надявам се това да ви е удовлетворило, защото е напълно съобразено с европейските изисквания и това, което се случва по цял свят, се случва и ще се случва и в България.
    Концентрирам се върху първия въпрос – кога България ще разполага с 4,5 млрд. евро. Подготвила съм се да ви дам една много точна справка какво е правило Министерството на околната среда и водите в годините досега, за да поддържа целите и задачите, които си е поставило в тези програмни документи, които сега ви споменах, но за съжаление разполагам със съвсем ограничено време. Винаги съм на ваше разположение и в устен, и в писмен вид да ви ги представя.
    Искам да насоча вниманието ви и върху това, че приключвайки преговорите по Глава двадесет и втора "Околна среда", има един финансов план и прилагаща програма, в които много ясно са разписани необходимите мерки по изпълнение на ангажиментите и финансовата обезпеченост за тях.
    Аз си спомням тогава, когато господин Пирински постави въпроса при приемането на така наречената Зелена книга, че си обещахме с него някой ден в тази пленарна зала да говорим и за постиженията в сферата на околната среда. Не сме закъснели много, макар че моментът беше преди половин година, преди осем месеца даже, когато приключихме с година и половина предсрочно преговорите по Глава двадесет и втора "Околна среда", така че ако искате и този програмен документ може да бъде представен на вашето внимание. Той е одобрен от Европейската комисия и считам, че си заслужава да бъде прегледан.
    На втория въпрос, който ми поставихте – кога хората от Хасковския регион ще престанат да пият коктейл "Тракиец", съм склонна да отговоря в две посоки.
    Понеже съм на трибуната на Народното събрание, ще си позволя да обърна вниманието ви само на това, че нашето министерство полага и винаги е полагало необходимата грижа за това, което е в неговите компетенции. Правени са редица проверки. Вземат се редица мерки, така че се надявам в най-скоро време, използвайки инвестиционната политика на министерството и инструмента, с който разполагаме като финансов такъв, да направим необходимото, така че хората от Хасковския регион да пият не само коктейл "Тракиец", а и други, които са на тяхното внимание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво представлява този коктейл "Тракиец", че не можах да разбера?
    Ние навлизаме малко във въпроса, който господин Ангел Найденов е задал, но можем ли да обясним? Явно е нещо, свързано с водата? Дали това не е мръсна вода? (Реплики от КБ.)
    Да, продължете. Извинявайте госпожо министър, за прекъсването.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Позволявам си да спомена и тук, макар че ще звучи твърде ангажиращо, защото не е в компетенциите на Министерството на околната среда и водите изработването на Закона за водния регулатор, но не искам да бъде тайна, че той в най-скоро време – подчертавам - в най-скоро време ще бъде приет от Министерския съвет. Още повече, надявам се да ви направя добро впечатление и с това, че се подготвя една стратегия за управление на водите в България. Като част от тази стратегия е именно коктейлът "Тракиец", който попада във ВиК мрежата и който също в най-скоро време ще бъде регламентиран чрез акт на Министерския съвет. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Долорес Арсенова.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Определено не съм задоволен от отговора, който получих и ще Ви кажа защо.
    България не усвоява над 250 млн. евро в момента - пари по програма ИСПА и програма ФАР, които знам, че не са на ваше подчинение, но благодарение на това не се изградиха пречиствателните станции в Стара Загора, Димитровград и Хасково. Не се направи нищо за водата на Хасково. Водата на Хасково е коктейл "Тракиец", за която господин председателят питаше и тази вода в Хасково се пие и в момента. И знаете ли защо – само защото правителството отряза 3,5 млн. лв., които бяха необходими, за да бъде завършена пречиствателната станция на яз. "Тракиец". И в момента в Хасково се пие вода с много силно съдържание на манган. Вие знаете по-добре от мен какво значи това.
    Ясно е, че правителството няма своя инвестиционна програма. Вие говорехте за плана за действие. Този план за действие го има на книга, има го в сайта на Министерството на финансите, обаче практическа реализация от този план за действие до момента някой от нас не е видял. И това, което ни предупреждават американските и българските учени, не дай си Боже, ако се случи, ние пак ще бъдем неподготвени и отново ще говорим: "ще". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането от народния представител Стела Банкова относно изграждането на депо за отровни отпадъци в с. Карлуково, Ловешка област, и протеста на населението относно опасност от екологични проблеми. Питането отново е към министър Долорес Арсенова.
    Заповядайте, госпожо Банкова.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо министър, през 2003 г. в с. Карлуково, Ловешка област, започва строеж на депо за отровни отпадъци.
    Според местните жители, селото е заплашено от сериозна екологична катастрофа. В протестно писмо, обърнете внимание, подписано от над 80% от жителите на селото, с тревога и възмущение хората съобщават, че депото за отровни отпадъци се строи на сто метра от детската градина и училището, в близост до мелницата и игрището, също на сто метра от подземна река. Складът е на един километър от национален туристически обект с неповторими пещери и подземни езера, на един километър от Националния пещерен дом, който междупрочем е единствен на Балканския полуостров, и накрая – в твърде опасна близост до каменни кариери, а при взривяването на скалите се получава детонация с непредвидими последици. Междупрочем, почти всички стени на къщите в с. Карлуково са напукани от тези детонации.
    Уважаема госпожо министър, жителите на с. Карлуково няма да спрат да задават своите въпроси. Протестиращите, междупрочем, не получиха удовлетворителен отговор на отправеното към Вас писмо през м. юли 2003 г.
    РИОС – Плевен, не позволи на жителите на Карлуково да се запознаят с екологичната оценка. Защо започва строеж без скица, визи за проучване и проектиране? Как като министър Вие ще защитите строеж, чиито основи са върху въртопи, запълнени със сипица, кой допусна да се даде линия за строеж един месец след започването на самия строеж?
    Случаен ли е фактът, че няма представена декларация за изискванията и оценката на строителните материали? Протестиращите жители на Карлуково съобщиха, обърнете внимание, че с обикновена тухла са разбили част от плочата на новия строеж. Щом с тухла може да се разбие престъпно лошокачественият бетон, как ще се задържат отровите вътре? Районът е карстов, просмуква се постоянно от подпочвена вода и нищо чудно отровите да стигнат до Искъра.
    И така, уважаема госпожо министър, хората от Карлуково горещо се надяват, че Вашият бърз и компетентен отговор рязко ще се различава от реакцията на кмета на с. Карлуково, който заяви, цитирам: “Аз не съм длъжен да информирам жителите на селото как се изгражда депото за отровни отпадъци. Няма да отстъпя никога, въпреки че селяните от Карлуково са такива примитиви”. Това е цитат от изявление на кмета пред журналисти от в. “Капитал” – юни 2003 г.
    Госпожо министър, жителите на Карлуково очакват Вашия отговор на поставените въпроси и Вашата позиция за екологичните проблеми в селото, които тревожат цялото население. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова, за да отговори на питането на народния представител Стела Банкова.
    Заповядайте, госпожо министър.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Банкова, аз изключително много Ви благодаря за поставения въпрос, тъй като по този повод имам възможност не само да предоставя на Вашето внимание информация за състоянието на склада за пестициди в с. Карлуково, но и да изложа накратко проблемите, свързани със съхраняването на стари и негодни за употреба пестициди, както и за предприетите от страна на Министерството на околната среда и водите мерки.
    В резултат на недобросъвестно отношение от страна на бившите ТКЗС-та към проблемите на растителната защита, натрупаните в продължение на повече от две десетилетия пестициди в момента са около 6 хил. тона. Тези пестициди са събрани в 665 склада на територията на цялата страна. Някои от тях са с нарушена цялост на опаковките, смесени по вид и с неизвестен произход. Течните препарати са с корозирали опаковки и нарушена херметичност. Случаите на неправилно съхранение на пестициди определено крият риск за околната среда и здравето на хората.
    За решаването на този проблем по инициатива на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите през 1998 г. е създадена Междуведомствена експертна комисия, в която са включени освен представители на двете министерства, така също и на Държавна агенция “Гражданска защита”, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите. Междуведомствената експертна комисия разработи програма, механизъм за изпълнението й и критерии за оценка при осигуряване на финансови средства за проекти, свързани с безопасното съхраняване на негодни пестициди. Всички общини, които кандидатстват с такива проекти, получават необходимите средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда приоритетно, бързо и безвъзмездно.
    Относно Вашето питане, свързано с екологичните проблеми, съпътстващи изграждането на, цитирам: “Депо за отровни отпадъци в с. Карлуково и протестите на населението”, ще Ви представя следната информация.
    През 2000 г. в склада за съхраняване на пестициди с изтекъл срок на годност в с. Карлуково е възникнал пожар. С цел недопускане на замърсяване на околната среда, община Луковит е изготвила проект, наречен “Централизирано екологосъобразно съхранение на негодни и забранени за употреба пестициди в община Луковит”. През м. ноември 2001 г. чрез Националния фонд за опазване на околната среда в нашето министерство постъпва искане от кмета на община Луковит за отпускане на безвъзмездна помощ за реализация на проект, който – много моля да обърнете внимание – не предвижда изграждане на депо за опасни отпадъци, а само реконструкция на един полуразрушен склад. След разглеждане и одобряване на този проект от Междуведомствената експертна комисия, за която подробно обясних от колко заинтересовани ведомства и институции се състои, през 2003 г. се сключи договор за изпълнението му между Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и община Луковит. За ремонта на съществуващия полуразрушен склад за пестициди е предоставена сума в размер на 73 хил. български лева. За проекта, уважаема госпожо Банкова, не е необходимо изготвянето на доклад за оценка на въздействието на околната среда, тъй като дейностите за съхранение в съществуващи складове на негодни за употреба пестициди не са включени в приложения № 1 и № 2 на Закона за опазване на околната среда и не подлежат както на задължителна оценка, така и на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. И понеже очаквам да кажете, че в законите може да има каквото и да било, те могат да бъдат подлежащи на промяна, в български дух искам да Ви обърна внимание, че този закон изцяло е съобразен с европейските директиви, които се грижат за опазване и възпроизводство на околната среда.
    По повод протести на жители от с. Карлуково през 2003 г. е извършена проверка на склада от Регионална дирекция за национален строителен контрол – Ловеч. В резултат на проверката със Заповед № 82 от 7 юли 2003 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен надзор – град Ловеч, реконструкцията на склада е спряна временно поради неокомплектована документация. След представяне на всички документи със Заповед № 107-55-П от 15.09.2003 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – град Ловеч, е било разрешено продължаване на реконструкцията на склада.
    След постъпили в нашето министерство жалби от жители на с. Карлуково, експерти на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Плевен, са извършени няколко проверки на обекта. За резултатите от проверките жителите на с. Карлуково са уведомени от страна на Министерството на околната среда и водите с писмо изх. № Ж-81 от 13 юни 2003 г. и писмо изх. № Ж-107 от 16 юли 2003 г.
    Във връзка с масово взривяване в железопътна кариера – Карлуково, и с оглед изясняване на възможното въздействие от взривяването върху намиращите се в региона природни забележителности и сгради, експерти от Регионалната инспекция по околната среда и водите в град Плевен са изискали от “Нипроруда” АД – София протоколи за контролни измервания. Съгласно констатациите от протоколите взривните работи не биха повлияли отрицателно на реконструирания склад за пестициди, намиращ се на около 2 км от кариерата.
    Що се касае до възражението относно отстоянието на склада от жилищните сгради и детската градина в с. Карлуково, считам, че тези въпроси са от компетентност на Министерството на здравеопазването, респективно на съответната Хигиенноепидемиологична инспекция, на чиято територия се намира обектът.
    Уважаема госпожо Банкова, с писмо изх. № 26-36 от 6 август 2003 г. на основание Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита и селищна среда, ХЕИ – Ловеч е одобрила терена за селскостопански склад на пестициди. Съгласно хигиенно становище на ХЕИ – Ловеч, с изх. № 27-45 от 26 август 2003 г. складът отговаря на хигиенните норми и изисквания, регламентирани в Закона за народното здраве и Правилника за прилагането му.
    Уважаеми народни представители, имайки предвид изложеното дотук, аз съм убедена, че реализирането на проекта ще доведе като резултат до осигуряване на надеждно съхраняване на негодните за употреба пестициди, намиращи се на територията на община Луковит и госпожа Банкова ще разбере това.
    В заключение ще спомена, че за трайно и устойчиво разрешаване на проблемите с безопасно съхраняване на залежали пестициди през 2003 г., Министерството на околната среда и водите чрез своето предприятие е предоставило под формата на безвъзмездна помощ суми на обща стойност 1 млн. 651 хил. 684 лв. за ремонт на съществуващи складове в още много други общини на територията на нашата страна, където има такъв проблем. Няма съмнение, че реализирането на тези проекти осигурява безопасно съхранение на пестициди с изтекъл срок на годност, в резултат на което се гарантира здравословен начин на живот и не се допуска замърсяване на околната среда. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова, която има право в рамките на две минути да зададе два уточняващи въпроса.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председателю.
    Уважаема госпожо министър, въпреки цялото ми уважение към Вас не мога да приема този отговор, който приличаше на един своеобразен доклад за дейността на вашето министерство, който твърде малко касаеше ситуацията в Карлуково.
    Защо не съм удовлетворена? Защото аз за пореден път станах свидетел на прехвърляне на отговорността между две министерства. Значи, Министерството на здравеопазването е отговорно за това опасно отстояние, защото не нашите деца са в тази детска градина в село Карлуково – нали, господа властимащи; защото не нашите деца играят на това игрище, което е в опасна близост до депото; защото не нашите деца и нашите родители ядат от този хляб, който се произвежда от брашното в мелницата, която е толкова близо до този склад.
    Хората искаха и очакваха простичък отговор на тези въпроси. Те са изключително притеснени от това, бих казала, престъпно лекомислие, с което е дадено разрешението за този строеж. Те не са удовлетворени от това, което Вие казвате, че, видите ли, ХЕИ – Ловеч, е дало разрешение. Ами разбира се, че е дало, защото така е по-лесно, защото и на Вас сега е лесно да кажете: Министерството на здравеопазването отговаря за това отстояние.
    А какво бихте казали за следното обстоятелство – че под основите на склада са зарити прахообразни отрови, които след първия дъжд избиват изпод бетона, оцветяват го в жълто-оранжеви петна и всичко това е придружено с непоносима миризма? За разлика от комисиите, които Вие изпращате там и получавате посредствен отговор, аз лично съм била два пъти там. Видяла съм, усетила съм ситуацията.
    Аз продължавам да моля от името на хората за Вашата реакция за тази опасна близост, която не може да бъде мотивирана с нищо друго, независимо че е подкрепена от Министерството на здравеопазването.
    Това е. Чакам отговор на тези въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като не бяха зададени два уточняващи въпроса, аз ще се движа по второто изразено становище на госпожа Банкова – относно моето експозе, което тя нарече доклад, в което експозе си позволявам да обърна още един път внимание, че много ясно и точно бяха дадени проблемите и грижите на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на здравеопазването, на Агенцията за строителен надзор.
    Не знам защо госпожа Банкова е останала с впечатлението, че Министерството на околната среда и водите прехвърля грижата за отстоянието и хигиенните норми към ХЕИ или към Министерството на здравеопазването. Напротив! Личното ми убеждение и убеждението на всички експерти, които работят в тази сфера, е, че тези разрешения са издадени законосъобразно, именно в рамките на българското законодателство. Отговорих Ви по този начин, защото в основния въпрос, който ми зададохте чрез първото си експозе, Вие ме питахте защо сме издали тези строителни разрешения. Затова си позволих да Ви обърна внимание, че Министерството на околната среда и водите не е орган, който издава строителни разрешения. По-скоро нашата грижа е съвсем друга и се надявам Вие да знаете каква е тази грижа. Позволявам си да го кажа, защото ми направи впечатление, че има известно неразбиране и различие по отношение на това, за което Вие питате, а пък аз отговарям. И понеже това, за което питате, а именно, цитирам, “депо за отпадъци на територията на Карлуково”, такова не съществува и поради това аз говоря за съществуващия склад за пестициди и негодни за употреба пестициди в село Карлуково.
    Пак Ви обръщам внимание, че става въпрос за изгорял склад, който ние възстановяваме, който е изграден. Вие сигурно знаете, след като сте народен представител от този избирателен район, кога е построен. И решението на тази междуведомствена комисия да се финансира реконструкцията на този опожарен склад е именно поради грижата за населението в Карлуково, за една чиста, благоприятна, здравословна околна среда. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова, която може в рамките на две минути да изрази своето становище по отговорите на министър Долорес Арсенова.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
    Въпрос на терминология е. Не е толкова важно как съм го нарекла. Но Вие не ми отговорихте, госпожо министър, как се допуска от Министерството на екологията тази ужасна миризма, пробивът отдолу на циментовата плоча. Всичките тези отрови по данни на населението и това, което аз с очите си съм видяла, се изливат в подпочвените води. Там има подземна река, има подпочвени води. Тази миризма малко или много задушава и цялото село, и околните къщи.
    Преди малко говорихме за една позабравена програма, наречена “Хората са богатството на България”. Ами позабравихме я, защото затънахме в социален геноцид. Какво богатство са тези хора за Вас в Карлуково, след като този склад ще продължава да стои независимо от протестите на хората? Вслушайте се, моля Ви! Повече от 80% от селяните в селото не приемат този склад, защото чувстват, че той трови въздуха и водата им. Аз уважавам това, че Вие съобщавате, че то е направено по каноните на закона, но след като вие сте дошли да управлявате България с тезата, че хората на България са най-ценното богатство, вслушайте се в техния глас. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева, относно създаване на организации за оползотворяване на отпадъците. Актуалният въпрос отново е зададен към министър Долорес Арсенова.
    Заповядайте, госпожо Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    Уважаема госпожо министър, моят въпрос е свързан с приложение на Закона за отпадъците, който след продължителни усилия стана факт и сега предстои да се организира прилагането му. Една от най-важните разпоредби в този закон е свързана със задълженията на лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, да организират разделното им събиране и да постигат целите за рециклиране и оползотворяване. Тези задължения могат да бъдат изпълнявани индивидуално или колективно. При индивидуално изпълнение се плаща такса, при колективно организациите са освободени от такса. Възможността за злоупотреба при втория случай накара законодателите да предвидят една доста сложна система за издаване на разрешително – с проверка на редица документи, така че наистина тези организации да могат да бъдат контролирани в целия процес на създаване на организацията и изпълнението на своите задължения. Един от най-важните документи, който трябва да бъде представен пред Министерството на околната среда и водите за издаване на това разрешение, е учредителният акт, който трябва да гарантира равнопоставеност и възможности за участие на лицата по чл. 11, тоест тези лица, които пускат на пазара продукти, създаващи масово разпространени отпадъци.
    Точно защото е възможно още в процеса на създаването на тези организации да се допуснат злоупотреби, аз искам да Ви попитам: как Министерството на околната среда и водите ще гарантира прозрачност при създаването на тези организации за оползотворяване на отпадъците и ще изпълни задълженията си по чл. 62? И тук искам да насочите Вашия отговор към превенцията в тази дейност, тъй като огласяване и информиране на обществеността се предвижда едва, след като се издаде разрешението, след като вече може би част от фирмите няма да бъдат допуснати да участват или ще се допуснат някои други нарушения, които винаги могат да бъдат обект на изкушение от фирмите. Задавам Ви този въпрос, защото вече имам информация, че определени фирми се игнорират при създаването на такива организации. Затова искам от Вас информация за това как министерството предвижда да гарантира гласност и прозрачност още в процеса на създаване на тези организации. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова да отговори на актуалния въпрос на народния представител Евдокия Манева.
    Госпожо министър, разполагате с време до 5 минути.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците производителите и вносителите на опаковки и опаковани стоки могат да изпълняват задълженията си, произтичащи от него, чрез колективни системи, представлявани от организации по оползотворяване – индивидуално или чрез заплащане на продуктова такса, както и Вие съобщихте.
    Организацията по оползотворяване осигурява изпълнението на целите по рециклиране и оползотворяване, съгласно българското законодателство от името на производителите и вносителите на опаковани стоки, членуващи в нея, като използва получените средства от заплатените лицензионни възнаграждения от нейните членове за финансиране на системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки и тяхното оползотворяване.
    Съгласно Закона за отпадъците организацията по оползотворяване е юридическо лице, което следва да бъде регистрирано по Търговския закон. Регистрацията именно представлява доброволен акт за създаване на тези юридически лица. И още на този етап се гарантира прозрачността на информацията в съдебните регистри, като се осигурява достъп на всички граждани по закон до фирмените дела, без оглед на техния правен интерес. Този принцип на прозрачност е възприет от Министерството на околната среда и водите е заложен и в съответната нормативна уредба, свързана със стартирането на отпадъците, в частност при регламентиране на реда за създаване на организация за оползотворяване на отпадъци. В изпълнение на задълженията чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване, е необходимо разрешение, издадено от нашето министерство. Министерството издава такова, като проверява учредителните документи на съответната организация и преценява дали учредителният акт отговаря на условията, регламентирани в чл. 62, ал. 6 от Закона за управление на отпадъците. Именно изпълнението на тези условия считаме, че дава възможност за безпрепятствено включване на всички желаещи фирми в организациите, като гарантира, от една страна, спазване на принципа на равнопоставеност и възможност за участие на лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени в съответните наредби. Второ, учредителите на организацията по оползотворяване да нямат право да си запазват преимущества с учредителния акт, ако правилно съм разбрала това, което питате. Трето, забрана на ограничителни разпоредби, препятстващи свободното участие на лицата – чл. 11, освен ограничението за участие само в една организация по оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци.
    Освен това във връзка с издаването на разрешение се изисква да се представят и документи за регистрация, като данъчна оценка, митническа декларация, БУЛСТАТ на организациите по оползотворяване, програмите им за управление на отпадъците, както и сключените предварителни договори с общини и компании, съответно за разделно събиране и за оползотворяване и рециклиране на отпадъците. След издаването на това разрешение на организацията по оползотворяване министерството и самата организация са длъжни по смисъла на чл. 69, ал. 2 от закона, който цитирах, да информират по подходящ начин обществеността за издаденото разрешение. Това е допълнителна гаранция за прозрачност и публичност на процедурата.
    Законът за управление на отпадъците регламентира и осъществяването на последващ контрол от страна на Министерството на околната среда и водите върху дейностите, извършвани от организациите. Съгласно чл. 71 компетентният орган или упълномощено от него лице проверява най-малко веднъж годишно организациите по оползотворяване, притежаващи разрешения по чл. 62 относно изпълнението на задълженията им, произтичащи от закона и наредбите по чл. 26, ал. 2, и от разрешението.
    Възможността за безпрепятствено включване на всички лица, желаещи да изпълняват задълженията си чрез организациите по оползотворяване, се осигурява и с подзаконова нормативна уредба. Съгласно Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки, която вече е приета от Министерския съвет, в Програмата за управление на отпадъци от опаковки, която организацията по оползотворяване трябва да представи на министерството за издаване на разрешение, следва да бъдат включени и мерки за привличане на производителите и вносителите на опаковани стоки в предлаганата колективна система за оползотворяване и рециклиране на отпадъци от опаковки. Прозрачността на дейността, извършвана от организацията, се гарантира и от изискванията на чл. 45 на същата наредба, като организацията по оползотворяване изготвя годишен доклад с информация относно многократната употреба на пусканите от членовете на организацията опаковки, концентрация на тежки метали, количеството на опаковките, считано за допустими, описание на начина, резултати от дейността, възприети технологии и решения за резултати, ако има научноизследователска дейност, а то би следвало, договорите с членове на общини, на браншови и други организации по оползотворяване, проведени кампании за повишаване на общественото съзнание.
    Комисията по околната среда и водите заедно с другите и с организации, голяма част от които са с неправителствен характер, подробно обсъдиха тази тема и аз считам, че Вие сте направили своето предложение между първо и второ четене, аз го възприемам за логично, именно във връзка с тази превенция и достъп на обществеността до взимането на решения или поне оповестяването и получаването на необходимите знания в тази посока. Така че, считам, че след като има толкова голям консенсус по тази тема, и превантивната, и последващата дейност като контролна ще бъдат реализирани в необходимото качество, така че да бъдат защитени интересите на всички от този бранш. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за реплика.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Това, което Вие ми говорихте, е регламентирано със закона и аз вярвам, че то стриктно ще се спазва. Но тъй като това е ново начинание и е начинание, не бих казала спорно, но което е изправено пред много рискове да бъде компрометирано, аз насочих вниманието Ви към превантивна процедура, която не е регламентирана в закона. Вече имам информация, че определени фирми се игнорират на този етап при създаването на тези организации. И за да не се налага отново да се срещаме и да си задаваме въпроси защо нещо не се е случило така, както е предвидено в закона, аз искам да Ви предложа Вие да поканите тези организации, които са започнали да се обединяват и да създават подобни организации, и да ги задължите на този етап, още преди организацията да е регистрирана, още преди тази информация да може да се погледне във фирмените дела, да разгласят намеренията си за създаване на такава организация, да определят параметрите, да направят обществено достояние параметрите на тази организация, за да може всички, които имат отношение към този проблем, навреме да подадат документите си. Тъй като в закона няма ясна процедура в случаите, когато има нови желаещи да се включат в тази организация, нека навреме да създадем всички необходими предпоставки да се изградят наистина работещи организации, в които няма да има спорове между участващите фирми и ще могат да обединят наистина всички фирми, които имат задължение по закона.
    Това е моето предложение и мисля, че не представлява никакъв проблем за Министерството на околната среда и водите да поиска това от организациите, независимо че то не е изрично упоменато като задължение в закона. Това обаче е една мярка, която ще помогне да се спазят процедурите и да не се компрометира едно толкова важно начинание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Госпожо министър, имате думата за дуплика.

    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Манева! Радвам се, че от това, което ще ви кажа, ще останете положително впечатлена. Изискването да задължим организациите като че ли вече сме го направили не под формата на задължителна клауза, а в рамките на тези дискусии, които са провеждани и в Народното събрание, и многото срещи в Министерството на околната среда и водите, които се направиха с браншовите организации. Но за да бъда точна ще пусна информация в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите веднага щом се прибера там, която информация ще има съдържание, което да ви удовлетвори, надявам се, че Учредителното събрание на организациите по оползотворяване на опаковки и тяхната последваща рецикляемост и оползотворяване ще бъде във вторник или сряда, тук не мога да бъда точна, от 19 ч. Те публично са го обявили, сигурно и Вие сте получила покана, защото аз имам такава. Така че мисля, че това вече е направено.
    Вие казвате, че това е първата организация. Това е организацията, която свиква това учредително събрание, на което са поканени всички, които да членуват в организацията. Мисля, че публичният елемент вече е достояние, но пак в рамките на коректността и точността се ангажирам в Интернет-страницата на министерството да пусна информация кога точно ще бъде и къде. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Георги Пирински, относно рекултивацията на хвостохранилището край с. Елшица, Пазарджишка област. Актуалният въпрос отново е към министър Долорес Арсенова.
    Господин Пирински, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Както и Вие, господин председател, се затруднихте малко да прочетете самото определение на въпроса, за да стане по-ясно за какво става дума, ще кажа, че рекултивация, капсоловане, хвостохранилище означава осигуряването на пълната изолация на една местност около 1080 дка в непосредствена близост до с. Елшица. Там има два вида отпадъци – едните от Флотационната фабрика за медна руда, която работи там от 40-те години и е прекратена, и върху този отпадък някъде 48 000 кубометра утайка от градска пречиствателна станция на град Пловдив, която е била сложена върху този първи отпадък, след като се твърди, че има известна изолация отдолу, и рекултивацията на терена, след като той е покрит с почва, така че да придобие поне външно нормален вид.
    Този случай, господин председателю, може да отнесете към въпроса коктейл “Тракия”, защото коктейлът се заквасва в една голяма част именно от тези води, които се вливат в Марица от този район. Историята е достатъчно показателна, но и много болезнена и за жителите на Елшица, и за много други жители по поречието на реките, протичащи в този район.
    Проблемът е, че и до днес няма изготвен доклад за отражението върху околната среда и водите от това второ наслагване на този отпадък от Пловдив, оценка както по-обща за околната среда, така и по-конкретно за здравето на хората. Това протакане на този доклад е един от много ясните примери за безотговорността на правителството. Тъй като виждам, че имам приблизително 30 секунди, аз нямам възможност да проследя цялата хронология на това мотаене и бавене, но ще спомена два факта пред вас.
    През 2002 г. Експертният екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите връща изготвения проект за доклад с много тежки констатации, че този проект въобще не може да бъде приет. Три са основните констатации, които се правят. Няма оценка на здравния риск, изготвилите доклада не са включили здравен експерт, не са изпълнили елементарните изисквания към такъв доклад от гледна точка на здравните последици.
    След като и от тази трибуна на 5 септември м.г., в отговор на въпрос на госпожа Пангарова, министърът на икономиката госпожа Шулева поема ангажимент в крайна сметка такъв доклад да бъде приет през септември м.г. от Колегиума на Министерството на околната среда и водите, през октомври м.г. госпожа Арсенова подписва писмо, в което признава, че няма ясен отговор на въпросите, които са зададени от Експертния съвет, но съобщава, че тъй като законодателството не изисква изрично да се прави ОВОС в такива случаи, въпросът отпада.
    Искам да помоля госпожа Арсенова за две неща.
    Първо, да не забравя чл. 55 от Конституцията на Република България, който фиксира конституционното право на всеки български гражданин, забележете, на право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи...(Председателят Любен Корнезов предупреждава господин Пирински, че времето му е изтекло.)
    Господин председателю, независимо от изтеклото време, това право остава.
    Второ, да помоля госпожа Арсенова да не се концентрира само в изготвената справка, а да каже с колкото се може по-ясни и недълги изречения какви незабавни мерки ще вземе, за да започне да се поправя това скандално положение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате възможност да отговорите на актуалния въпрос на господин Пирински в рамките на 5 минути. Бях много толерантен към господин Пирински относно времето, ще бъда в такива отношения и към Вас.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Този проект “Капсоловане срещу запрашване и биологична рекултивация на хвостохранилище Елшица” е приет на междуведомствен експертен съвет към Министерството на промишлеността на 9 септември 1999 г. миналия век. Решението е взето след разглеждане и обсъждане на проекта на заседанията на междуведомствения експертен съвет, проведени на 3 юни 1999 г. и на 20 август 1999 г., и на специализирания експертен съвет, проведен на 07.09.1999 г. Специализираният експертен съвет има съществена роля за вземане на решения, тъй като е съставен на квотен принцип от специалисти и експерти от различни ведомства, научни и проектантски организации. Съгласно отменения Закон за опазване на околната среда проектът не подлежи на задължителна оценка на въздействието на околната среда.
    Много добре знам задълженията си по чл. 55 от Конституцията, но знам и задълженията си по чл. 15 от Конституцията, които са да спазвам законодателството на Република България.
    Независимо от това, поради възникнало безпокойство за здравето на населението, със Заповед № РД-9 от 3 януари 2001 г. на тогавашния министър на околната среда и водите Евдокия Манева е разпоредено възлагането и изготвянето на доклад за оценка на въздействието върху околната среда. Докладът е внесен за разглеждане в министерството на 26.09.2001 г. В съответствие с изискванията на закона е открита процедура за обществено обсъждане на резултатите от ОВОС. Издадено е разрешително за заустване на отпадъчните води от хвостохранилището, което също е представено на срещата на обществено обсъждане. С оглед подпомагане работата на Министерството на околната среда и водите при вземане на решения по ОВОС цялата документация е изпратена за писмени становища на Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването, които имат представители, твърдим ние, в постоянния състав на Висшия експертен екологичен съвет към нашето министерство.
    С решение по ОВОС 23-7 от 2002 г. министърът на околната среда и водите е върнал за доработване доклада за ОВОС с основен мотив, че няма ясна прогноза и оценка за здравния риск на засегнатото население от реализацията на проекта. С издаденото решение се поставят сериозни изисквания за предоставяне на допълнителна информация, важна за преценка и определяне на риска за здравето на населението в резултат на реализацията на проекта, както и за предписване на конкретни мерки за намаляване или предотвратяване на евентуални отрицателни въздействия върху околната среда.
    През септември 2002 г. е приет новият Закон за опазване на околната среда, с който процедурата по ОВОС е съобразена и хармонизирана с изискванията на европейското законодателство. Както подчертах и на госпожа Банкова, условията и редът за извършване на ОВОС са уредени с наредба, приета вече от Министерския съвет и обнародвана в “Държавен вестник”.
    През март 2003 г., съгласно новия закон, се извършват инвестиционни предложения за строителство, дейност и технологии, посочени в приложения 1 и 2 към закона. Процедурата по ОВОС се съвместява с разработването на прединвестиционните проучвания или заданието за проектите.
    Предвид настъпилите съществени изменения в нормативната уредба по околна среда и фактът, че обектът е изграден и приет с Акт 15 от 25 септември 2002 г., от страна на Министерството на околната среда и водите с две писма е изразена позиция, че няма основания за по-нататъшно процедиране по ОВОС за проект “Капсоловане срещу заплашаване и билогична рекултивация на хвостохранилище Елшица” в същото село. Същевременно ръководството на “Еко Елшица” ЕООД оспорва целесъобразността от допълнителни изследвания, като моли за намесата на Министерството на околната среда и водите да се прекратят разходите на труд и средства, тъй като изпълнението на проекта е приключило при високо качество на работите и отлични резултати, приети от вътрешната комисия и акт Образец 15.
    В изпълнение на изискванията на нормативната уредба "Еко Елшица" е разработило план за собствен мониторинг, представляващ надеждно средство за контрол върху изпълнението на проекта и последствията от неговата реализация.
    И в заключение ми се иска наистина да получите увереността, че министерството ще продължи да предприема всички необходими законови мерки за ограничаване на въздействието на хвостохранилището върху здравето на хората и върху околната среда.
    Оценката на съществуващите вероятно нови рискове за околната среда ще продължи да се прави и поради предстоящото издаване на разрешение за проучване на производствени и технологични отпадъци от миннодобивната и миннопреработващата дейност. Това са подземни богатства по смисъла на чл. 2, т. 8 от Закона за подземните богатства в площ Елшица – хвостохранилище. И при положителни резултати от проучването на база внесен геоложки доклад, ще бъдат заведени запаси от подземни богатства в Националния план на запасите.
    На поискали разрешението за проучване ще бъде издадено търговско откритие, вече, надявам се, според новия Закон за подземните богатства, което ще му даде основание да кандидатства за предоставяне по право на концесия за добив на подземни богатства от хвостохранилище Елшица.
    Имам ли още време?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Трябва да призная, че застъпих след като бяхте започнали отговора си и не засякох времето. Бихте ли ми помогнали? Времето Ви е свършило, подсказват от секретариата. Така че ще Ви помоля да се съобразите с това, госпожо министър.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви много, господин председател. Ще се възползвам от времето, което имам, след като господин Пирински изкаже становище, за да довърша желаното от мен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: И аз Ви благодаря.
    Господин Пирински, заповядайте за Вашата реплика.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Действително, господин председателю, Вие, както казахте, застъпихте и не знам до каква степен чувствате и можете да почувствате, че това, което беше дадено като отговор, от една страна въобще не отговаря на същината на въпроса, а от друга страна е подигравка с онези, които очакват днес да чуят нещо по-сериозно. Защото криенето зад параграфи, наредби и какво ли не вече отдавна отвращава гражданите и това, което те чуха, опасявам се, налива още една капка в същата посока.
    Това, което искам да предложа на госпожа министъра, е, тъй като тя заяви, че министерството ще е готово да продължи да действа, въпреки че досега нищо не е направило, като начало да дадете, госпожо министър, финансиране от около 2 хил. лв., за да бъде направена експертиза за рисковете за здравето на хората. Тъй като фирмата, която Вие споменавате, се оказва, че няма тези средства, за да финансира изследването, което е било разписано да извърши.
    Второ, госпожо министър, Вие не можете зад нищо да се скриете от констатацията, която Вие лично сте подписала през 2002 г., а именно, че този проект за доклад, който е направен, страда от следните пороци.
    Първо, съществени пропуски в част "Здравно-хигиенни аспекти на околната среда". Няма оценка за здравния риск.
    Второ, в доклада липсва разработката на част "Опасни вещества".
    Трето, авторският колектив, изготвил доклада, не е включил експерт с лиценз "Здравно-хигиенни аспекти".
    Има Ваш подпис на този документ за доработка и Ваш подпис на писмото от 17 октомври 2003 г., след като казвате, че фирмите, които са засегнати, не са представили никаква информация, с която да изяснят тези три въпроса. Продължавате, както продължихте и днес: "Потвърждаваме, че съгласно действащата нормативна уредба по околната среда, няма основание за по-нататъшно процедиране по ОВОС за горния проект." И отново казвате, че "Фирмата е направила собствен мониторинг, който е в процес на съгласуване в системата на МОСВ, и е надеждно средство за контрол върху изпълнението на проекта."
    Вятър и мъгла! Никакъв мониторинг, никаква защита – нито надеждна, нито ненадеждна! Бъдете на равнището на отговорността си на министър!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Имате възможност за дуплика в рамките на две минути, госпожо министър!
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински! С доста действия Министерството на околната среда и водите е доказало, че е в рамките на своята компетентност и много бих се радвала и Вие да сте в същата, като говорите, че собственият мониториниг е вятър и мъгла. Изненадана съм!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не го казвам аз, казват го хората от Елшица.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Аз го чух от Вас. (Неразбираема реплика на Георги Пирински.)
    Другото, което ме впечатли в същата посока, е това, което казахте за криенето зад законите. Уважаеми господин Пирински, Народното събрание приема тези закони.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оставете тази работа!
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Не мога да я оставя тази работа. И тази работа, ако я наречете вятър и мъгла, аз не знам какво е Народното събрание. (Неразбираема реплика на Георги Пирински.) Още повече от пространното Ви експозе ми направи впечатление, че Министерството на околната среда и водите нищо не е направило. Аз се постарах да дам достатъчно доказателства според българското законодателство какво е направило Министерството на околната среда и водите.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): С резултат нула.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Предлагате ми да подсигуря средства на фирма, …
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Предлагам!
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: … която няма такива. Да, обаче сигурно знаете, че това не ми е вменено като задължение и Министерството на околната среда и водите също няма необходимия ресурс.
    Сега ще ви кажа три много важни неща, които е направило това министерство. Първо, за периода 1999 г. от миналия век до 2001 г. от Научния институт по почвознание и агрогеология "Пушкаров" в София са направени изследвания на утайките от Градска пречиствателна станция за отпадни води в Пловдив, използвани при рекултивацията на хвостохранилището и на растителната продукция, отгледана при използването на утайките като торно средство и средство за рекултивация. Резултатите от тези изследвания не показват наднормено съдържание на тежки метали в направените проби.
    Направена е още, господин Пирински, здравноекологична експертиза на утайките от същата тази пречиствателна станция от Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене към Министерството на здравеопазването. Съгласно заключението на експертизата, съдържанието на тежки метали и арсен в сухата маса, както и подвижните им форми, в анализираните проби е под препоръчителните норми на Европейския съюз.
    Друго нещо, което сме направили и не е видяно. След отпадане на основанието за извършване на ОВОС какви усилия е направило министерството за доказване на безопасността на утайките, използвани в проекта за биологична рекултивация?
    Въпреки отпадане на основанието за ОВОС през м. ноември 2002 г. сме провели среща с Министерството на външните работи, в резултат на което са изпратени писма до министъра по европейските въпроси госпожа Кунева и министъра на външните работи господин Паси с молба за съдействие за възлагане на независима оценка от експерти на Европейския съюз по международни спогодби с Холандия. Изготвено е и техническо задание за необходимите анализи. За съжаление обаче, въпреки поисканото от нас съдействие от холандското посолство, още не сме получили положителен отговор за същото.
    И още нещо сме си позволили да направим, въпреки нежеланието да бъде признато. Хвостохранилище Елшица е хидротехническо съоръжение, което преди запечатването е разпрашвало фини прахови частици на километри. След запечатването на хвостохранилището и рекултивацията му не може да не отчетете, че рискът е минимизиран. Становището обаче за здравния риск за населението на Елшица, за съжаление, не е от компетенцията на Министерството на околната среда и водите, а на Министерството на здравеопазването. И тук вече е свързано и с това, което ми предлагате и за което ви обяснявам, че нямам необходимия ресурс по закон. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Господин Пирински, заповядайте за процедурно предложение. Моля Ви обаче наистина да бъде процедура, а не контрадуплика на дупликата на министъра.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Имате основание, господин председателю, да изисквате такова спазване.
    Господин председателю, съгласно чл. 79, ал. 3 от нашия правилник след отговор на актуалния въпрос народният представител, задал актуалния въпрос, има право на реплика от две минути, а съответния министър на дуплика също от две минути. Моето категорично възражение е, че, първо, двете минути изобщо не бяха спазени и, второ, това не беше дуплика. Госпожа министърът разви една цяла нова аргументация с нова информация, която беше длъжна да спомене в първоначалния си отговор, ако искаше тя да прозвучи.
    Категоричното становище е, че тези отпадъци от Пловдив със заповед от 1998 г. на Министерството на околната среда и водите за определянe класификация на отпадъците по смисъла на закона, утайките от тези промишлени отпадъци от пречиствателната станция са класифицирани като опасен отпадък. Министерството на здравеопазването, което казвате, че е компетентно в случая, с писмо от август миналата година казва, че е готово да извърши след съответното възлагане изследвания на качеството на факторите, влияещи върху околната среда и здравето. Съответно “възлагане” означава тези прочути 2000 лв.
    Чувам от госпожа министъра, че тя не е способна да мобилизира такъв ресурс в рамките на своето министерство, за да бъде поне малко на равнището на отговорностите си.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Какво беше процедурното предложение, не разбрах?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Който не иска да го разбере, няма да го разбере!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: В случая, според мен, изнасилваме правилника, тъй като министърът говори далеч повече от две минути, а изглежда и аз споделям неразбирането на колегата Маринчев за това, каква беше процедурата.
    Обръщам внимание на министъра и на народния представител, че не бива да се надхитряме по този начин в залата.
    Разбирам, че Вие имате само възражения, а не предложихте нищо конкретно, което да подложа на гласуване, господин Пирински. Наистина ме поставяте в неудобно положение.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Ще поискам лично обяснение накрая на заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Лично обяснение се прави в края на заседанието.
    Разбира се, с удоволствие ще Ви дам думата.
    Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
    Следва актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов относно мерки за преодоляване на кризата в община Хасково с питейната вода. Ще отговаря министърът без портфейл, госпожа Филиз Хюсменова.
    Заповядайте, господин Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаема госпожо министър! В края на месец декември на миналата година и началото на месец януари при контролни изследвания ХЕИ Хасково установява сериозно влошаване на микробиологичните, физикохимичните и органолептичните показатели на питейната вода, подавана във водоснабдителната мрежа на Хасково.
    С други думи казано – сериозно отклонение от стандартите и показателите, които се приемат за нормални. Достатъчно е да кажа, че по показателя мътност отклонението от нормата е над 30 пъти. Микробиологичните показатели са с отклонение над 10 пъти, допълнително са установени, въпреки че това е традиционно за питейната вода на Хасково, което не означава, че е приемливо, съдържание на манган и амоняк.
    Твърди се, че основната причина са обилните валежи, също в края на месец декември, в резултат на което количеството на водата в язовир “Тракиец” е увеличена с над 50%. Язовир Тракиец, въпреки че е бил предвиден за напояване и няма пречиствателна станция за питейна вода, е един от основните водоизточници, осигурявайки между 14 и 30% от питейната вода във водоснабдителната мрежа на Хасково през различни сезони на годината.
    Проведени са няколко заседания на Областната комисия за защита на населението, връчени са предписания, неизвестно защо след като тези изследвания са правени в края на м. декември, предписанието е връчено в средата на м. януари – на 14 януари от страна на ХЕИ към дружество ВиК, издадена е заповед за спиране на водоподаването от язовир “Тракиец”, впоследствие за ограничаване.
    Трудно обясним е и фактът, че предупреждението към населението е едва на 21 януари, тоест, 25 дни след установяването на тези сериозни разминавания със стандартите. Експертите казват, че има различни технически възможности за действия, които да преодолеят кризата в резултат на спирането на водоподаването от язовир “Тракиец”, което в настоящия момент е около 70 литра.
    В тази връзка, госпожо министър, моят въпрос е: какви мерки са предприети по линия на комисията, която оглавявате, за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи за спешно преодоляване на кризата с питейната вода?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, госпожо министър. Разполагате с пет минути за отговор на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! След интензивните валежи от 23-26 декември 2003 г., както и нарушените възпроизводствени мощности на язовир “Тракиец” през първата половина на януари 2004 г., бяха измерени влошени микробиологични и физикохимични качества на водата от язовира, която се използва за питейно-битово водоснабдяване на град Хасково. ХЕИ Хасково изисква спешно преустановяване на водоснабдяването от язовира поради опасност от стомашно-чревни заболявания в града. Заради усложнената обстановка от 15 до 19 януари 2004 г. бяха проведени няколко заседания на Постоянната областна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Взети са незабавни мерки за силно ограничаване на водоподаването от открития водоизточник язовир “Тракиец” и подготовка за ползване на заместващи помпени мощности от други потенциални вододайни зони. Назначена бе комисия за извършване на оценка на необходимите неотложни работи. Спирането на водата наложи въвеждането на ограничения и режим на водоснабдяването. Водоподаването от язовира от 500 до 600 литра в секунда при нормално водоснабдяване е намалено до 70 литра в секунда. Пределно допустимата концентрация на микроелементите във водата е с гранични стойности с тенденция към влошаване. До пълното преустановяване на водоподаването ще се извършва хиперфлориране на язовирната вода. Включено е и водоподаване от сондажни кладенци “Ябълково” – 300 литра в секунда, което ще бъде временно, поради наличие на манган. Досега източникът е използван само в най-безводни летни дни за ограничен период от време. Включено е водоподаване от сондажни кладенци “Подкрепа” – 50 литра в секунда. Водата е добра за пиене и има резерв за увеличение на дебита с още 100 – 150 литра в секунда. Необходимо е възстановяване на 10 – 15 стари сондажни кладенци. Процесът на самопречистване на водите в язовир “Тракиец” изисква продължително време. За решаване на проблема с по-дълготраен ефект е необходимо осигуряване на допълнителен дебит от около 210 литра в секунда – количество, осигуряващо 35% от необходимата вода за град Хасково. Това количество следва да се осигури след възстановяване на колматирали кладенци от зона изток, включително Узунджово и от зона запад. В това количество се включва водоподаване от зона изток – “Подкрепа” на около 70 литра в секунда и водоподаване от зона “Изток” Узунджово и зона “Запад” – Болярово с общ дебит 140 литра в секунда.
    Неотложните аварийно-възстановителни работи обхващат доставка и монтаж на потопяеми помпи, контролно-измервателни прибори и автоматика, диспечеризация, възстановяване на четири тръбни кладенци чрез сондиране и на 13 по взривен способ, възстановяване на кабел и захранващ трафопост на № 2 на помпена станция Узунджово – втори етап.
    Министерство на регионалното развитие и благоустройството подаде целево искане до Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи за предоставяне на средства от Резерва за непредвидени и неотложни разходи за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и аварии, което беше разгледано на първото заседание на комисията на 12 февруари 2004 г. След обсъждане на представената количествено-стойностна сметка беше взето решение, че за аварийното решаване на проблема са необходими 457 хил. 524 лв. с ДДС. Средствата са предназначени за: възстановяване на четири стари флуматирали тръбни кладенци чрез сондиране, шест – чрез взривен способ, и един плитък кладенец, на обща стойност 78 хил. 350 лв., добавка и монтаж на помпени агрегати на сумата от 142 хил. 510 лв., добавка и монтаж на тръбни колони за 12 хил. 500 лв., добавка и монтаж на кабел на стойност 7670 лв., добавка и монтаж на електрически табла и контролно-измервателни прибори и автомати – 22 хил. лв., добавка и монтаж на електрически кабел – 45 хил. 240 лв., връзки с напорния водопровод – 38 хил. лв., реконструкция на водопроводна помпена станция, източна зона – 35 хил. лв.
    В момента се реализира първият етап от проекта. За срок от един месец ще се прочистят и продухат подземни сондажни кладенци в източната вододайна зона, с. Подкрепа. Доставени са помпите, които ще бъдат монтирани. С това ще бъдат осигурени 50-70 л/сек., с което ще се компенсира недостигът от вода. Допълнително количество вода – 10-15 л/сек. ще бъде осигурено и от помпена станция “Градска градина”, Хасково. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Заповядайте, господин Найденов, за своята реплика. Разполагате с 2 минути.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Госпожо министър, аз искам да кажа, че в известна степен съм удовлетворен от Вашия отговор, защото той показва, че Вие сте оценили сериозността на проблема. И каквито са финансовите възможности, сте взели някакво решение, за както се изразихте, “аварийно решаване на въпроса”.
    Ясно е, че дълготрайното решение трябва да се търси в друга посока, но това е в компетентността на друг министър и на друго министерство.
    Аз обаче имам към Вас няколко препоръки и силно се надявам, че Вие ще се съобразите с тях.
    Първата препоръка е много внимателно да преоцените действията на областната комисия и на членовете на областната комисия по повод на кризата с питейното водоснабдяване. Аз още веднъж подчертавам, че за мен няма обяснение на факта, че от 29 декември 2003 г. са изследванията, а предупреждението към населението е едва от 21 януари.
    Второ, това означава, че трябва да се актуализират в известна степен и действията на комисии в подобна ситуация, и инструкциите, които се отправят от правителствената комисия, към областните и общинските комисии за действия в подобна ситуация.
    И трето, за да има резултат от това решение на постоянната комисия, трябва да се контролира изразходването на средства. Те наистина да бъдат изразходвани за целите, за които са одобрени в решението на постоянната комисия. Само в такъв случай може да се очаква, че освен усилия може да има и резултати, които да отговарят на очакванията на гражданите, в конкретния случай от Хасково, и тези резултати, макар и частично да решават даден проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Госпожо министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
    МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Аз напълно споделям Вашата тревога, защото проблемът действително е много сериозен. Но Вие сте прав, че ние направихме онова, което беше в рамките на правомощията и компетенциите на постоянната правителствена комисия. Оттук нататък проблемът ще се реши в правомощията на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Тоест ние направихме само онова, което беше неотложно за аварийно-възстановителните работи в този момент.
    Що се отнася до това – доколко се в синхрон и координация всички институции, които работят по подобна проблематика в съответните региони, Ви уверявам, че изготвяме много сериозни указания за това в такива случаи изключително бързо, адекватно и качествено да реагираме. Освен това сме подготвили указания до областните управители ежемесечно да се докладва за всеки един от обектите, за който постоянната комисия е отпуснала средства, тоест ние да имаме непрекъснати контакти с тях, със съответните общини и кметове, за да можем по-адекватно да си вършим работата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Кръстьо Петков към министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева. Въпросът е и на народния представител Емилия Масларова.
    Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо министър, колеги! Преди няколко седмици чухме съобщението, че след Германия една група страни от Европейския съюз се готвят или вече са въвели ограничения, свързани с престоя и наемането на работа на специалисти от страните от Източна Европа, на работници и други специалисти. След това вече нямаше никаква информация за реакциите на групата, която преговаря от името на България и лично на министър Кунева, както и на българското правителство.
    Нашият въпрос с госпожа Масларова има превантивен характер, но той засяга интересите на десетки, бих казал стотици хиляди души в България. Известно е по несъвсем прецизни данни, че ежегодно около 500 хил. българи пребивават в чужбина и разчитат на препитание там. Колко от тях са в Западна Европа ми е трудно да кажа, а колко от тях са в Германия, Холандия, Дания и тези страни, които обсъждат вариант за въвеждане на санитарен 7-годишен период, отнасящ се до получаване на разрешение за работа, не ми е известно.
    Но все пак възникват два въпроса, госпожо министър.
    Първият въпрос е каква е реакцията, тъй като вече очакваме да има такава реакция на преговарящата група и на българското правителство, каква подготовка ще извършим, за да не поставим нашите съграждани в крайно неудобно положение?
    Второ, как Вие лично като министър, който отговаря точно за този сектор, и когото много рядко питаме, за съжаление, преценявате това решение от гледна точка на един от фундаменталните принципи, заложен, ако не се лъжа, още в Римския договор, и след това доразвит в маса други документи, за свободно движение на хората и работната сила в Европейския съюз? Ще отговори ли България и кога на това предизвикателство? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на народния представител Кръстьо Петков.
    Заповядайте, госпожо Кунева, разполагате с 5 минути.
    МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В процеса на преговорите в рамките на преговорна глава “Свободно движение на стоки”, Глава № 2, нямаща нищо общо с Римския договор, междупрочем, всяка страна-кандидатка, включително и Република България трябваше да представи своята позиция за това дали приема условията за преходен период от страна на Европейския съюз. В рамките на преговорите българското правителство мотивирано изтъкна, че съгласно изследвания на европейски и наши институции България няма да представлява миграционна заплаха за държавите-членки. Тези мотиви, както за България, така и за другите страни, бяха възприети условно, тоест се въведоха преходни договорености, предложени от Европейския съюз, по отношение на плавното либерализиране на свободното движение на работници.
    Предложеният от Европейския съюз преходен период за плавно либерализиране на свободното движение на хора е по схема “2+3+2 години”, тоест максималният срок, през който новите държави-членки, без Кипър и Малта, няма да имат достъп до пазара на труда на останалите държави-членки е 7 години. Държавите-членки разполагат с варианта да забранят притока на работници от Централна Европа за първоначален срок от 2 години и да подновят забраната си за още 3 години през 2006 г. за тези страни, които влизат преди нас. Продължаването с още 2 години ще бъде възможност за страните, които все още се опасяват от, цитирам, “сериозни смущения в техните пазари на труда”.
    Тези ограничения са залегнали вече в договорите на 10-те страни. Така е приключен преговорният процес на страните, които влизат в Европейския съюз преди нас. Това е и предложеният преходен период за България, а вероятно и за Румъния, която все още не е приключила преговорите си по тази глава. Обикновено, когато страната е по-малка, към нея може да се приложи и по-добър режим. Имаме основание да очакваме, че за нас този преходен период няма да надвишава първите две години.


    Правителството вече е предприело редица мерки за регулиране надвишението на работната сила на основата на двустранни споразумения с държавите-членки, което е възможно, и присъединяващите се страни. През 2002-2003 г. са сключени и влезли в сила следните двустранни договори за заетост и стажуване с пет държави-членки на Европейския съюз:
    - с Великото Херцогство Луксембург за обмен на стажанти в сила от 01.06.2003 г.;
    - с Португалската република за взаимно наемане на работа на техните граждани в сила от 12.07.2003 г.;
    - с Френската република за обмяна на стажанти от септември 2003 г.;
    - с Кралство Испания за регулиране на трудовата емиграция, прилага се от 27.11.2003 г.;
    - с фламандската общност на Кралство Белгия за обмен на стажанти, подписана на 16.09.2003 г.
    Тази дейност е приоритетна за правителството на България и ще продължи активно да се изпълнява през периода 2004-2005 г. Във връзка с това вече са изготвени проекти на спогодби за заетост или стажуване с цел започване на консултации със следните седем държави-членки на Европейския съюз: Италианската република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Гръцката република, Френската общност на Кралство Белгия, Република Естония, Република Литва, Република Полша.
    В отговор на питането на Европейския съюз за премахване на разрешенията за работа на граждани на Европейския съюз, общо правило в Европейската общност, което не е предмет на споразумение между съответните страни, се посочва, че мерките за достъп до пазара на труда, които България ще прилага към гражданите на настоящите и бъдещите нови държави-членки, ще бъдат в пълно съответствие с мерките, които съответната настояща или нова държава-членка прилага и към гражданите на България до момента на присъединяване на България към ЕС и по време на предложения Европейския съюз преходен период, тоест, до фактическото присъединяване на България в областта на свободното движение на работници. Ние сме се водили от принципа на реципрочност, защото един от аргументите, който беше изтъкван с всички 11 страни, с които вече са приключени преговорите по тази глава, е, че в известен смисъл това пази и самите страни-кандидатки, защото ще има много силен износ на работници, много силен износ на квалифицирана работна ръка и е възможно те самите да изпитат затруднение.
    Законодателството на Република България позволява във всеки един момент преди и след присъединяването на страната ни към Европейския съюз по време на този преходен период, за който говорим - две години плюс три години плюс още две години, договаряне за отпадане на разрешителния режим за граждани на държави от Европейския съюз на основата на сключен двустранен договор. И точно в това са насочени усилията ни. Действащата законова и нормативна уредба не предвижда ограничение за заемане на длъжност от чужденци в публичния сектор в страната, освен за тези, за които се изисква българско гражданство.
    Уважаеми господин народен представител, госпожо народна представителка, аз съм подготвила една допълнителна информация за предприетите действия от държавите-членки на Европейския съюз относно прилагането на този преходен период, която ще се радвам да Ви предоставя. Там пункт по пункт са изброени държавите, защо го прилагат и по силата на какъв вътрешен национален дебат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Заповядайте, господин Петков, за своята реплика.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо министър. Вие хвърлихте достатъчно светлина върху едната част от проблема – какво преследват и какво постигат страните, които въвеждат санитарен период или преходен период за нас. Целият въпрос е какво печели и какво губи България, защото повтарям още веднъж, че още в Римския договор, направете справка, е записан принципът на свободно движение на хора, капитали и услуги. А сегашният Европейски съюз в някаква степен е проекция на това, което е започнало едно време. И досега аз не си спомням случай, в който така масирано да са въведени бариери, специално по отношение движението на хора и работна сила.
    Моят въпрос е какво правим сега ние, българите? Отиваме в Холандия, двама души кандидатстват за работа в първите две години. Българинът е аут, приемат местния или някакъв друг. Какво правим ние в България? Защото принципът на реципрочното означава докато те ограничават и ние да ограничаваме. Защото тук ние също имаме маса безработни. Или няма да го правим, защото имаме някакви други цели.
    И вторият ми въпрос, госпожо министър, е в какъв обозрим период от време ще се подпишат двустранни споразумения не за стажанти, а за използване на специалисти, работници и специалисти с основните западноевропейски държави. Защото Вие знаете, че без споразумение те вече изтеглиха, изсмукаха мозъците на България. И тогава да не се притесняват да кажат, че вземат български програмисти, инженери и т.н., а като дойде въпросът за по-масовата работна сила казват: “Вие сте втора категория”.
    По първия и по втория въпрос е какво възнамерява да направи българското правителство? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
    Госпожо министър, имате думата.
    МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Петков, при цялото ми уважение все пак трябва да напомня, че аз водя преговорите, а Вие говорите какво трябва да направи българското правителство в областта на труда и социалната политика, което е друг сектор.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Вие сте министър от българското правителство.
    МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това, за което аз Ви казах, са преговорите. И мисля, че Ви дадох пълна информация по този въпрос.
    Да, България може да приложи същата реципрочна мярка, т.е. за тези две плюс три плюс две е възможно да не допуска достъп до нашите пазари на труда на чужди работници.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Първо трябва да станат привлекателни за тях.
    МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, вероятно трябва да станат привлекателни, но нека все пак да отговоря на въпросите на господин Петков. Ако Вие имате да ми зададете друг въпрос, ще съм на Ваше разположение в следващ парламентарен контрол.
    Това, което може да се направи, е да се търсят точно тези двустранни спогодби. Не е възможно да се убеди Европейският съюз, че трябва да прилага, включително и при това най-голямо разширяване, което е разширяване с 10 страни, Европейският съюз никога не е изпитвал подобен натиск от разширяването, затова именно й беше въведен този преходен период, който, както виждате, е плаващ, с няколко допълнителни условия. Аз се надявам, че няма да има такъв миграционен натиск и че още в рамките на две години ще бъде възможно пазарът да бъде напълно уеднаквен за работна сила. Част от нещата, които трябва да се случат, разбира се, са свързани и с усилията и България да стане толкова привлекателна страна, за да може да идват и други специалисти, които да намират работа у нас. Но ние ще можем да прилагаме същите ограничения за тези две минути, след това три, след това още две, както и те за нас. Това беше максимумът, който можеше да се постигне в тази глава. И, повтарям, това е еднакво за всички. Тоест, не е имало профилирано отношение страна по страна като изключим Малта, защото все пак те не представляват никакъв миграционен натиск с броя на жителите. Това решение беше прието.
    В последните няколко месеца под силен вътрешен натиск, което Вас Ви е удивило в пресата, някои от страните, като например Швеция, които бяха казали, че веднага ще отворят пазара на труда, защото няма пречка, това е една възможност, една дискреция на страната, някои от тези страни казаха, че няма да направят това още от първата година. Но те се възползват от едно свое законно право. Ако този миграционен натиск не се осъществи, те биха могли да оставят нещата така, както са. Такива страни засега останаха Ирландия и Великобритания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Виждам, че следващите 14 въпроса са към заместник министър-председателя и министъра на икономиката госпожа Лидия Шулева. Току-що ме осведомиха, че е на път и всеки момент идва. Така че моля ви да проявим минута-две търпение.
    Първото питане е на народния представител господин Васил Маринчев относно хода на ликвидацията на “Интеркомерс”.
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: Дайте почивка докато дойде министърът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Разбирам, но току-що ми съобщиха, че става въпрос за минута-две. Така че нека да проявим разбиране.
    (Заместник министър-председателят Лидия Шулева влиза в пленарната зала.)
    Можете да си съблечете палтото, ако искате, госпожо министър, да си поемете въздух, за да поканя господин Маринчев да направи първото си питане.
    Заповядайте, господин Маринчев.

    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Вече бях загубил надежда, че ще ми дойде редът, но, слава Богу, макар и запъхтяна, дойдохте в залата. Въпросът, който задавам, може би не е чак толкова актуален или може би не е толкова спешно да се отговори, но все пак аз съм съпричастен до известна степен с проблемите на това търговско дружество “Интеркомерс”. Там са работили много мои близки миналите години, имах поет ангажимент в качеството на областен управител да помогна за изясняване на собствеността на това търговско дружество. Помня го, когато действаше и не очаквах, че то ще стигне до ликвидацията си. Все пак ликвидацията е вече факт, процесът на ликвидация е факт, и то вече близо три години, откакто е обявено в ликвидация. Бях изненадан, когато в края на миналата година, може би в средата на декември, разбрах, че офисът на ликвидатора е запечатан от съдия-изпълнител и тогава започнах да се интересувам повече за това дружество. Не ми е ясно защо е запечатан този офис. Какво толкова е направил този ликвидатор? Защо толкова дълго трябваше да трае този процес на ликвидация? Аз съм съгласен, че понякога може би е трудно да се установи точният размер на активите, точните кредитори на едно дружество и не е лесна работата на един ликвидатор, но все пак три години ми се струват малко повече, може би това е повече с цел ликвидаторът да си получава заплатата. Знам, че не един е бил ликвидаторът в този период. Разбирам и това, че през целия този период вие не сте била ресорен министър и може би в този смисъл малко некоректен е моят въпрос към Вас, но все пак сега Вие сте ресорен министър.
    Затова се връщам към моето питане: докъде е стигнал процесът на ликвидация на “Интеркомерс” ЕАД и как са използвани получените средства от реализация на материалните активи? Гледам, че това не са били само за заплатите на ликвидатора, а сигурно е имало удовлетворени други кредитори. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Госпожо Шулева, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Васил Маринчев. Разполагате с 10 минути.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Маринчев! “Интеркомерс” ЕАД, град София, е прекратено чрез ликвидация със заповед от 31.05.2001 г. на министъра на икономиката. Това обстоятелство е вписано в Търговския регистър при Софийския градски съд с решение от 5 юни 2001 г. В момента процедурата по ликвидация на “Итеркомерс” е на етап осребряване на активите, събиране на вземанията и удовлетворяване на задълженията към кредиторите. Заведени са дела за търсене на имуществена отговорност от служители на “Интеркомерс”, обвинени в злоупотреби. Предвиждат се и съдебни процедури за събиране на вземанията от фирми, длъжници към дружеството. Към момента на прекратяване на “Интеркомерс” по баланса му са били заведени дълготрайни материални активи на стойност 59 хил. лв.
    Вашият въпрос е за продажбата на материални активи на дружеството, а всъщност основната част от активите му са инвестиции, те са в размер на 591 хил. лв. и представляват участие в три задгранични търговски дружества: “Родопа комерс” – Виена, “Булсинг” – Сингапур и “Булма” – Малайзия. За да изпълни основната цел на процедурата по ликвидация - имуществото да се превърне в пари и с тях да бъдат удовлетворени кредиторите за дълготрайните материални активи на “Интеркомерс”, са изготвени анализ на правното състояние и експертна оценка. Те са приети с протокол от 28 март 2002 г. на Комисията по ликвидация и несъстоятелност към Министерството на икономиката. Със заповед от 12 април 2002 г. министърът на икономиката дава разрешение за продажба на материалните активи на дружеството чрез търг с явно наддаване. За начална тръжна цена на продаваните дълготрайни материални активи е възприета стойността, определена от лицензирания оценителски екип по метода “чиста стойност на активите” и възлизаща на 81 хил. 960 лв. През 2002 г. са проведени четири търга. Търговете са оповестени в “Държавен вестник” и вестник “Новинар”, както и на електронната страница на министерството. Като резултат от тях е продадена част от дълготрайните активи на дружеството за сумата от 40 хил. 797 лв. През 2003 г. е извършена актуализация на експертната оценка на активите и в началото на юли е дадено ново разрешение за продажба на активите на “Интеркомерс”. Решението е съобразено с промените в реда за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи съгласно Правилника за реда на упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие. Насрочени са пет търга с явно наддаване. За участие в тях не са се явили кандидат-купувачи, които да проявят интерес към дълготрайните материални активи. Предстои обявяване на нови продажби, постъпленията от които ще отидат за покриване на задължения на “Интеркомерс”. Тези задължения са основно към бивши служители и работници на дружеството и са в размер на около 40 хил. лв. С получените приходи от продажби на дълготрайни материални активи през 2002 г., за които вече споменах, са погасени публични държавни вземания в размер на 18 хил. 336 лв., дължими на бюджета. “Интеркомерс” ЕАД не притежава административни сгради на територията на София и плаща наем за помещението, в което съхранява движимите си вещи. Откакто дружеството е в ликвидация, разходите за наем за 31 месеца са 4650 лв. Заплатата на ликвидатора на “Интеркомерс” е в размер на четири минимални работни заплати за страната месечно. С останалата част от получените приходи от продажби са покрити разходи за охрана, за изготвяне на експертни оценки и публикуване на обяви. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Шулева.
    Господин Маринчев, заповядайте, ако имате уточняващи въпроси. Разполагате с две минути.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Благодаря и на Вас, госпожо Шулева за анализа, отчета за това какво е свършено, какви са били активите и как е действал ликвидаторът. Благодаря за тази подробна информация.
    Но Вие накрая споменахте за това какви наеми се плащат, охрана, заплата на ликвидатора, споменахте и за дела срещу служители, които са били некоректни към търговското дружество и сигурно има защо. Аз, ако съм, също бих водил такива дела.
    В същото време нищо не ми казахте има ли обратни некоректни действия от страна на ликвидаторите, защото аз твърдя, че има такива действия. Ако искате, мога да ви кажа данни, ако не – проверете сама в случая примерно с бившата юрисконсултка госпожа Харбова, която е предявила дори официално претенции за неизплатени трудови задължения и обезщетения в размер на около 7000 лв. В един момент ликвидаторът предявява претенции по два от пунктовете, с много малка стойност, но за другите – не ги изплаща до този момент.
    Така че единият ми въпрос: след като говорим за удовлетворяване на кредитори, на кое място ще бъдат, защото те не са много, вие споменахте обща сума около 40 хил. лв. към работници и служители, как ще се реагира към претенциите на работниците и служителите. Макар че още в началото на моето изказване намекнах за това, че съм разбрал, че офисът е бил запечатан, наетият офис от ликвидатора, все пак защо? Какви са причините, за да се намеси съдия-изпълнителят и да запечата офиса? Може би има нещо, където ликвидаторът е прекрачил границата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Госпожо Шулева, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Васил Маринчев. Разполагате с пет минути.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Маринчев! Тъй като аз съсредоточих отговора на Вашия въпрос по-скоро докъде е стигнал процесът на ликвидация на дружествата и как са използвани получените средства при разпродажбата на материалните активи и не разполагах с информацията, която Вие сега изнасяте, поради тази причина не бих могла да Ви дам повече информация по такива данни, за които Вие споменахте.

    Ако Вие разполагате с такива данни, ще Ви бъда благодарна да ни ги предоставите. Министерство на икономиката безспорно не може да вземе отношение от такъв характер, но ще сезираме, ако е необходимо, прокуратура, съдилища и т.н., всички компетентни органи, които могат да вземат отношение по случая, ако са извършени някакви нарушения, които предполагат престъпление или нещо от този характер.
    По икономическата част на ликвидацията, аз мисля, че Ви дадох достатъчна информация. Ще Ви бъда благодарна да ми предоставите писмено данни, които имат друго естество. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на министър Шулева.
    Ще изразите ли отношение към отговора или ще преминете към следващия въпрос, господин Маринчев?
    Заповядайте, за да вземете отношение по отговора.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Госпожо Шулева, аз действително ще Ви предоставя тези материали, но за съжаление не ги нося със себе си днес.
    Аз ще Ви ги предоставя с писмо през следващата седмица, в случая специално с госпожа Хабова за неизплатените възнаграждения, но в същото време не чух какви са прегрешенията на ликвидатора, за да бъде запечатан офисът и вярно ли е това?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук вече не може да се даде отговор на въпроса, можете да преминете към следващия Ваш актуален въпрос относно мандата на членовете на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
    Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Подобен въпрос на моя е задаван вече от господин Бучков два пъти. Два пъти е получаван писмен отговор от Вашия предшественик господин Василев.
    Става въпрос за това, че много отдавна вече е изтекъл мандатът на Комисията по стоковите борси и тържищата – вече близо две години, и през това време никой не предприема никакви действия за това да бъде излъчен нов състав на комисията, да бъде назначена нова комисия, а това е Ваше задължение. Вие трябва да внесете докладна в Министерския съвет и Министерският съвет да вземе все пак някакво отношение.
    Тези отговори на министър Василев са били съвсем формални от сорта на това, че в закона пише едно, а в правилника пише друго. Аз не приемам това, тъй като правилникът не може да противоречи на закона. Законът се приема тук, в Народното събрание. И, че – да, ние ще се занимаем, ще оценим тези неща и при промяната на закона ще предприемем и смяна на комисията. Всичко това смятам за формален отговор и моят въпрос става актуален още повече, че през м. декември в много медии се изнесе информация за сключени сделки със съмнителен характер и заобикаляне на Закона за обществените поръчки. За справка – в. “Пари” от 2 декември, от 12 декември, в. “24 часа” от 13 декември, в. “Банкер” от 15 декември.
    За мен като народен представител, пък предполагам и за обществеността, ще бъде интересно да чуем каква е Вашата оценка за дейността на тази комисия, как тя защитава държавните интереси и с отговора си аз вярвам, че Вие ще разсеете мнението, че комисията действа безразборно и на парче и в същото време ще разберем окончателно защо до този момент не е назначен нов състав на комисията и, пак казвам, каква е Вашата оценка за дейността й? Може би пък Вашата оценка за дейността й да е блестяща и затова да не искате да назначавате нов състав на комисията? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Госпожо Шулева, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Маринчев!
    Истина е, че мандатът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата изтече преди около година и половина. Не е истина обаче, че комисията е нелегитимна, защото както сам правилно отбелязахте във въпроса си, има нормативна разпоредба, според която председателят и членовете на комисията могат да изпълняват задълженията си до избирането на нов състав.
    Защо в момента действа старата комисия?
    През 2002 г. Министерството на земеделието и горите предложи промени в законодателната уредба на стоковите тържища. Аргументът за предложението е да се елиминира нелоялната конкуренция между лицензираните и нелицензирани стокови тържища.
    На съвместна среща на Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и горите беше взето решение да бъдат подготвени два законопроекта, които да регламентират дейността на стоковите борси и на тържищата поотделно.
    Министерството на икономиката изготви проект на Закон за стоковите борси, а Министерството на земеделието и горите – проект на Закон за тържищата.
    Проектът на Закон за стоковите борси предвижда да се създаде държавна комисия по стоковите борси към министъра на икономиката, която да бъде правоприемник на сега действащата Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. Тя трябва да поеме всички нейни права и задължения, свързани с дейността на стоковите борси и брокерите.
    Що се отнася до правомощията, свързани с разрешенията за организиране на тържища и контрол върху тяхната дейност, те трябва да се поемат от министъра на земеделието и горите.
    С приемането на двата законопроекта сега действащият Закон за стоковите борси и тържища трябва да бъде отменен, а дейността на комисията ще бъде прекратена. Едновременното приемане на двата закона е необходимо, за да се избегне законова празнота при дейността на стоковите борси и тържищата.
    Проектът на Закон за стоковите борси е съгласуван, докато предвид изразените множество бележки, проектът на Закон за тържища е в процес на съгласуване. Очакванията ни са, че двата законопроекта ще бъдат съгласувани и приети бързо. Това бе основание да не предлагаме нов състав на Държавната комисия по стокови борси и тържища, тъй като, както вече споменах, има законова възможност комисията да изпълнява задълженията си и след изтичане на мандата. Забавянето на законопроектите обаче е основание да преразгледаме позицията си и да предложим избор на нови членове. Това е и отговорът ми на първата част от Вашия въпрос.
    Що се отнася до това как оценявам дейността на комисията за периода след изтичане на нейния мандат, ще спомена само фактите. За 2003 г. няма промяна в състоянието на дружествата, подали заявления за издаване на разрешения за извършване на дейност като стокова борса. В страната действат три лицензирани стокови борси – Пловдивска стокова борса, Русенска стокова борса и Софийска стокова борса. До края на 2003 г. в комисията са постъпили 122 искания за издаване на разрешения за стоково тържище. Удостоверение за разрешение за организиране на стокови тържища са получили 71 дружества. Към момента са отнети разрешенията на 7 дружества, организатори на стокови тържища. На 6 дружества е прекратено разрешението за извършване на дейност. Тридесет и три дружества са получили отказ за издаване на разрешение или удостоверение.
    През 2003 г. удостоверение за извършване на брокерска дейност са получили 84 лица.
    През 2003 г. комисията извърши общо 566 проверки на обекти, регистрирани с констативни протоколи и актове за нарушения. В резултат на тези проверки са образувани 137 административно-наказателни преписки за нарушения на закона. В сравнение с 2002 г. броят на извършените проверки намалява, но се увеличава броят на санкционираните нарушения.
    Числата показват, че през миналата година комисията е изпълнявала и продължава да изпълнява задълженията си.
    Благодаря за вниманието.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
    Господин Маринчев, имате ли реплика? Заповядайте. Разполагате с две минути.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо Шулева, за отговора на втората част на моя въпрос – благодаря. С нея се създава впечатлението, че всичко в тази комисия си е на мястото, но аз не съм съгласен с отговора на първата част. Не мога да приема, че след като в закона пише колко е мандатът, изведнъж с правилника, който го готви Министерският съвет и който е подзаконов нормативен акт, може да се определя друго. Може да се каже, че комисията ще работи до излъчването на нов състав. Редното е законът да се спази стриктно и в рамките на мандата да се избере нов състав на комисията. Предполагам, че ще предприемете това. Току-що го казахте. Но защо е трябвало да се чака две години?!
    Що се отнася до законите, които цитирате, че ще бъдат внесени, в отговорите на министър Василев е имало също такъв текст, че ще се внасят такива закони, но вече година и 3-4 месеца от последния отговор, а аз нямам спомен такива закони да са внесени в Народното събрание.
    Фактът, че комисията продължава да работи почти две години, без да се сменява, води до известно чувство на безнаказаност, на безконтролност в членовете на тази комисия. В моята приемна аз бях посещаван от хора, работещи в комисията, и те говореха именно за това – говореха за наличието на хора, които са на граждански договор и които въобще не се появяват в комисията. Говореха за неправомерни разходи на бюджетни средства, за незаконни уволнения.
    Тук ще цитирам един случай на уволнение, а той не е единствен, когато един човек два пъти е уволняван и два пъти съдът го възстановява. Не знам защо господин Михнев – мисля, че така се казваше председателят на комисията, все още не е подготвил третата заповед. Става въпрос не за кой да е, а за главния секретар на комисията – госпожа Коцева.
    Както Ви обещах в предишното си питане, ще Ви предоставя информация да проверите тези случаи – има ли такива неща. Ще ви задам и писмено въпроси, за да получа писмен отговор. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, госпожо Шулева. Няма.
    Уважаеми народни представители, преминаваме към последното, което можем да си позволим за днес – то ще бъде с един отговор на министър Шулева. Става въпрос за актуален въпрос на Панайот Ляков и за питане от народния представител Христо Кирчев, които засягат една и съща тематика. Заповядайте, господин Ляков, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути пленарно време.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз задавам този въпрос, макар че предварително знам отговора и се надявам, че той ще бъде отрицателен, но все пак го задавам поради чувството, че има непрекъснато някаква неразбория в управляващото мнозинство, някакво разминаване между позиции, които има в правителството от една страна, в парламента от друга страна, групи в парламентарното мнозинство и най-вече защото на 19 ноември 2003 г. четирима народни представители от управляващото мнозинство внесоха в Народното събрание законопроект за свободните зони в Република България. Този законопроект не представлява никаква новост, защото копира закон, който беше внесен от депутати на Евролевицата още през 1998 г. – предишния парламент. Но въпросът дали правителството ще подкрепи такъв законопроект, е изключително важен. Защото знаете, че след по-малко от две години ние ставаме част от една свободна икономическа зона, каквато е Европейският съюз. Абсурдно е в тази свободна икономическа зона или свободна зона, където има свободно преминаване на хора, стоки, капитали, идеи и т.н., вътре в нея да се създава икономическа или свободна зона и всъщност да се нарушават правилата на Европейския съюз. Защото създаването на зона в зоната дава възможност на външни контрагенти да използват предимствата на либералната търговия, на свободния икономически живот, но тези контрагенти не са част от Европейския съюз. Те не принадлежат на семейството на свободната зона и ако една държава, която ще стане част от нея, направи това, според мен тя ще влезе в много тежко противоречие с бъдещото си членство в Европейския съюз. Затова за мен е интересно дали Вие подкрепяте този законопроект? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Господин Кирчев, Вие ще развиете ли Вашето питане относно създаването на индустриални зони в Република България? Заповядайте. Разполагате с пет минути пленарно време, макар че ще се наложи да спираме часовника.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо Шулева, уважаеми колеги! Аз чух питането на господин Ляков. То до голяма степен почива на много истини, но имаше друг прецедент. Вашият колега и предшественик господин Василев посети далекоизточните зони. Вие знаете този случай. Той е емоционален човек, върна се и веднага каза: “В България ще правим такива зони”. На всички е ясно, че в Шанхайската зона влязоха над 300 млрд. долара за 10 години. Наистина Китай в тази си част се разви много. Това са стари истини, да не ги повтаряме.
    Лошото е, че господин Василев след това тръгна по крайбрежието и навсякъде говореше как ще се създават такива зони. Не бих си позволил да задавам този актуален въпрос, ако нямаше толкова щедри обещания. Обществеността се събираше, говореше се. Това е щекотлива тема за хората по крайбрежието, за варненци, за бургазлии. В предишното си питане до него аз казах, че най-добре е България да стане свободна зона.
    Както и господин Ляков подчерта, Вие знаете, че има две глави – Глава шеста и Глава десета, съответно за таксите и за конкуренцията. Трябват специални преговори за създаването на тези зони. Не че не са възможни в контекста на господин Ляков, но се искат специални преговори, защото Комисията за конкуренцията на господин Монти е с много големи изисквания. В края на краищата излезе, че правителството говори на различен език. Хората във Варна постоянно ме питат: “Какво става с тези зони?”. В това, че е излязъл закон, подписан от моя колежка от НДСВ, няма нищо лошо, но важното е дали правителството ще внесе и подкрепи такъв закон. Нека заинтересованите лица да чуят и да са наясно. Вие сте човек, който познава бизнеса и знаете с какво внимание се слуша един такъв отговор. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
    Госпожо Шулева, заповядайте да дадете отговор на двамата народни представители – Панайот Ляков и Христо Кирчев. Разполагате с десет минути, но те не са задължителни.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
    Уважаеми господин Ляков, уважаеми господин Кирчев, ценя професионалното ви отношение към развитието на българската икономика и искам да ви уверя, че и усилията на правителството са насочени към подобряване на общия бизнес климат в страната и към повишаване обема на инвестициите – както вътрешните, така и чуждестранните.
    Свободните икономически или индустриални зони се използват като способ за привличане на инвестиции за отделни по-слаборазвити региони, усвояване на съвременни технологии, стимулиране развитието на определени отрасли и производства и осигуряване на заетост.
    Понастоящем в България функционират шест свободни зони, обособени части от митническата територия на страната, за които са предоставени определени митнически и данъчни – само по отношение на косвените данъци – облекчения. Дейността им е регламентирана основно със Закона за митниците и Указ № 2242 от 1987 г., като при противоречие с указа се прилага законът.
    Свободните икономически зони дават възможност за значително по-големи преференции - определени данъчни облекчения, безвъзмездно право на собственост или поне право на строеж и/или ползване за продължителен период, облекчаване на административното обслужване и други. Поради това преценката на политиката по отношение на свободните зони трябва да се базира на възможностите да се предоставят фискални и митнически облекчения и да се оказва помощ от страна на държавата. От друга страна, наличието на свободни икономически зони нарушава правилата на свободната конкуренция и е в противоречие с общата забрана за предоставяне на държавна помощ, предвидена в чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност. Ето защо в европейската практика на тези инструменти вече се гледа като на отминал етап и се търси нов подход за стимулиране развитието на икономиката.
    Създаването на свободни икономически зони би породило затруднения на България като страна-кандидат за Европейския съюз. Стимулите, които са задължителен елемент на всяка свободна икономическа зона, се считат за държавни помощи и като такива трябва да бъдат съобразени с изискванията на Закона за държавните помощи.
    В хода на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз по Глава "Конкуренция" България приведе законодателството си в областта на държавните помощи в съответствие с това на Европейския съюз. България следва да предоставя държавни помощи под една или друга позволена форма при спазване на правилата на Европейския съюз за интензитет, приемливи разходи и други на база на т.нар. регионална карта на държавните помощи.
    Повечето от целите, които се поставят при създаване на свободни икономически зони, могат да се осъществят и чрез механизмите за насърчаване на икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище и висока безработица, които съществуват в европейското и българското законодателство. В тази посока е подготвеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, който регламентира държавната политика в областта на инвестициите.
    В проекта чуждестранните и местните инвестиции са равнопоставени. Това се отнася и за мерките за насърчаването им. Ще бъдат стимулирани инвестициите на територията на цялата страна чрез подобрено административно обслужване, консултантско-информационно обслужване на инвеститорите, възможност за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти частна, държавна или общинска собственост, предоставяне по реда на Закона за държавните помощи на безвъзмездна държавна помощ за изграждане на инфраструктура, обслужваща инвестицията. Инвеститорът може да получи и всякакъв друг вид държавна помощ по реда на Закона за държавните помощи.
    Предвижда се и създаването на нов Закон за икономическото развитие на страната, с който ще бъдат определени ключови мерки за стопанското развитие през следващите години, който ще бъде разработен съвместно с представители на реалния бизнес.
    Предстоящото членство в Европейския съюз поставя сериозни предизвикателства пред страната ни. Родните ни фирми трябва да станат конкурентни, за да оцелеят на свободния европейски пазар, а това може да се постигне чрез повече инвестиции и иновации.
    Изравняването на социално-икономическото развитие на отделните райони в страната също е цел на закона.
    В допълнение отбелязвам и вече действащите данъчни стимули и облекченията по Закона за корпоративното подоходно облагане за дейността в общини с ниво на безработицата 50 на сто по-високо от средното за страната, понижаването на ставката на корпоративния данък на 19,5 и преференциалния ДДС режим за внос на стоки за инвестиционни проекти, което води до всеобщо насърчаване на бизнеса и инвестиционната активност.
    Икономическата ни политика е насочена към това да изградим благоприятна бизнес и инвестиционна среда на цялата територия на страната, като осигурим равни възможности за всички предприемачи. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Шулева.
    Господин Ляков, имате ли реплика към госпожа Шулева? Заповядайте.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо Шулева, аз се радвам, че познах отговора, но много ме смущава това, че единият от депутатите, който е внесъл въпросния законопроект, е заместник-председател на вашата партия. Ако бяха други депутати, ще го отдадем на тяхната незрелост, неразбиране на икономическите процеси, неинформираност и т.н., но все пак господин Вълчев като заместник-председател би трябвало да е наясно с вашата политика в цялост и конкретно с икономическата политика. Затова Ви казвам: пак се радвам, че правителството и Вие като вицепремиер потвърдихте, че нямате изобщо намерение да използвате този справедливо наречен остарял механизъм за икономически растеж, който е един архаизъм, освен това и забранен от Европейския съюз. Защото има и специална директива, която приема статуквото на съществуващите зони, но възпрепятства създаването на нови.
    А колкото до тези неща, които казахте и разширихте малко отговора на въпроса, ние тепърва ще водим дискусия за тях и за чуждестранните инвестиции, и изобщо за инвестиционната политика и за начините, по които българската икономика трябва да посрещне предизвикателствата на този голям европейски пазар, който много скоро ще се стовари върху нея. Дано вашата икономическа политика бъде достатъчно сполучлива, за да подготви и българските фирми за тези предизвикателства. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Имате ли дуплика към господин Ляков, госпожо Шулева? Не.
    Заповядайте, господин Кирчев, имате право на два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател!
    Уважаема госпожо Шулева, от Вашия отговор разбрах, че правителството няма намерение да работи в тази насока. Аз имам един въпрос към вашето правителство, в което Вие сте вицепремиер: ще излезе ли господин Василев, също вицепремиер, да се извини на бизнеса, пред който той толкова много обещава да се създадат такива зони? Аз знаех много добре, както и Вие изложихте, че те могат да станат на въпрос на много големи преговори, за които мисля, че в България няма подготовка. Да наричаме в момента тези безмитни зони – Вие знаете отлично като човек, запознат с бизнеса – свободни зони, това просто е комично. Според мен те даже не са и безмитни, а може би през които се придвижват товари, не искам да употребя тази некрасива дума, за далавери. Заради това те трябва да бъдат затворени. Схемата на източване на средства от тези зони е известна и мисля, че много добре се използва.
    Аз моля наистина господин Василев да се извини по някакъв начин, защото той запали отново този плам в бизнеса, и ясно и категорично, като транспортен министър той често посещава Варна и крайбрежието, да обясни, че правителството няма намерение да отваря такива зони.
    Относно възхищението спрямо други държави – и Вие, и аз се възхищаваме на много държави и мисля, че нито една от тях, като започнем от Сингапур и стигнем до Невада, Лас Легас, не са станали рай на инвестиции поради тази причина. Но явно при нас подходът ще бъде по друг начин. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
    Госпожо Шулева, ако тук видяхте въпрос, на който можете да отговорите, заповядайте да отговорите. Това, което аз чух, беше дали министър Василев ще се извини. Едва ли Вие можете да дадете отговор на този въпрос.
    Така че, уважаеми народни представители, предстои ни още едно нещо, господин Георги Пирински иска лично обяснение и аз му давам думата.
    Заповядайте, господин Пирински, разполагате с 3 минути.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю, за тази възможност, която ми осигурявате по силата на чл. 47.
    Господин председателю, аз си позволих да възразя по два конкретни аспекта на воденето на заседанието в частта му на въпроса, който бях задал към министър Арсенова – за скандалния случай в с. Елшица и изключително острата ситуация около здравето на жителите и околната среда на селището. Вашият заместник господин Агов прецени това мое процедурно възражение като опит за надхитряне. Мотивът му беше, че в своя отговор наред с възражението, което аргументирах с конкретно нарушение на ал. 3 на чл. 79 на нашия правилник, аз възразих и по съществото на дупликата на госпожа Арсенова, в която тя не просто изрази отношение към моята реплика, а разви цяла допълнителна аргументация, господин председателю, по същината на въпроса. И аз считам, че председателстващият заседанието тогава следваше да обърне внимание на министъра, че ако тя желаеше тези нейни съществени съображения да бъдат коментирани от мен, тя би трябвало да ги включи в основната част на своя отговор на моя актуален въпрос.
    Позволявам си отново да поставя този въпрос, господин председателю, защото става дума за един много остър кризисен въпрос, който аз поставих на Вашето внимание, както си спомняте, преди две седмици, обръщайки внимание, че ако няма действие от страна на министерството, ще последва гражданско неподчинение. На практика такова последва в понеделник, на 23-ти, с блокирането за един час на пътя до Панагюрище – нещо, което правителството трябваше да направи всичко възможно, за да го избегне, господин председателю.
    И допълнително правя възражение сега, тъй като считам, че господин Агов наруши ал. 5 на чл. 8, който регламентира поведението на председателя на Народното събрание. Неписано, но основно правило е, че председателят трябва да бъде безпристрастен. Със своя коментар по моето изказване, с квалификацията, която той даде, той всъщност се ангажира с една от страните по спора, който се води – нещо, което ал. 5 му забранява. Ето защо допълнително възразявам и процедурно сега срещу поведението на господин Агов.
    И накрая ми позволете да изразя едно очакване, една надежда, господин председателю, следващият парламентарен контрол да започне с отговори на госпожа Шулева, тъй като тя днес не успя да отговори на някои не по-малко актуални въпроси от “Интерпред” и индустриалните зони, а именно държавния контрол върху дейността на “Кремиковци”, въпрос и по компенсаторните записи, зададен от госпожа Тенева, и т.н.
    Така че и за в бъдеще разчитаме на Вашата коректност и скрупольозност при спазването на правилника. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Уважаеми народни представители, с това приключва днешното пленарно заседание.

    Следващото пленарно заседание ще бъде в четвъртък, 4 март, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието в 14,15 ч. (Звъни.)

    (Закрито в 14,15 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Любен Корнезов

    Асен Агов

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Гергана Грънчарова

    Георги Анастасов


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания