Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 29 юни 2004 г.
Открито в14,01 ч.



29/06/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
    Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, днешното извънредно заседание е при следния дневен ред:
    1. Разглеждане и приемане на доклада на Временната анкетна парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД.
    2. Доклад за дейността на Комисията за борба с корупцията – продължение.
    3. Второ четене на законопроекта за здравето.
    Уважаеми народни представители, ако няма някакви предварителни въпроси и притеснения, преминаваме към първа точка от дневния ред:
    РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ И ПРОВЕРКА НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД В “КРЕМИКОВЦИ” АД.
    Искам да поканя председателя на Временната комисия господин Рамадан Аталай да представи доклада и проекторешението.
    Заповядайте, господин Аталай.
    ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми колеги, след четири месеца усилена работа на Временната парламентарна комисия представихме пред колегите народни представители доклад от 60 страници с още две приложения от 60 страници. Днес искам да представя доклада пред вас, за да можем да вземем най-правилното и точно решение относно съдбата на “Кремиковци”.

    “ДОКЛАД
    на Временната парламентарна комисия за проучване и
    проверка на безопасните и здравословни условия на труд
    в “Кремиковци” АД и изпълнение на решението на
    Народното събрание от 29 март 2002 г.

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 и чл. 94, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на свое заседание от 5 февруари 2004 г. прие решение за създаване на Временна парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД и изпълнение на Решение на Народното събрание от 29 март 2002 г.

    Безопасни и здравословни условия на труд в
    “Кремиковци” АД

    Временната парламентарна комисия в изпълнение на Решението на Народното събрание извърши задълбочено проучване на представените доклади, информации, становища, заповеди, разпореждания, сигнали и други материали от Националната следствена служба, Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, Държавната агенция за метрология и технически надзор, Националния осигурителен институт, Столичното управление “Социално осигуряване”, “Кремиковци” АД, Обединена синдикална организация “Кремиковци”, ФСО “Подкрепа” – “Кремиковци” АД, Национален професионален съюз синдикална организация – “Кремиковци” АД, в които професионално и компетентно са отразени обстоятелствата при допуснатата аварийна злополука на 10 януари 2004 г., както и сигнали, оценки и изводи за състоянието и работата по безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД. На свои заседания с участие на представители от изброените по-горе организации и ведомства бяха обсъдени, изяснени и допълнително уточнени въпроси, мнения и предложения за решения от членовете на Временната комисия и от участниците – експерти и специалисти на отделни ведомства и синдикални организации.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Аталай, позволете ми за момент да Ви прекъсна. Доколкото разбирам, има двама заместник-министри, които е добре да бъдат поканени в пленарната зала, ако залата гласува.
    ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, за протокола правя предложение в залата да бъдат допуснати Евгения Колданова – заместник-министър на икономиката, Валентин Първанов – заместник-министър на икономиката, Анастасия Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол, и Детелина Кръстева – експерт в Министерството на икономиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, има предложение за допускане в пленарната зала.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
    Поканете уважаемите дами и господа да влязат в пленарната зала.
    Давам думата за следващо процедурно предложение на господин Атанас Папаризов.
    Заповядайте, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Току-що получих едно писмо, което може би е адресирано и до Вас и което ме кара да направя предложението този дебат да се предава по Националното радио и Българската телевизия. “Кремиковци” още веднъж ни пише, че не е информиран за доклада, а това е едно от най-важните предприятия в България. Мисля, че в комисията сме работили достатъчно открито и ясно, за да се страхуваме този дебат, който е толкова важен за българската икономика, да се предава и всички да имат достъп до него. В “Кремиковци” работят повече от 8000 души. Заедно с техните семейства това е огромна група от хора. Освен това има и въпроси, които се поставят в доклада. Днес, когато се връщах от Търговище, не можех да дишам по магистралата в този район. Редно е тези въпроси да се обсъждат с участието на всички и пред всички българи, тъй като въпросът е изключително важен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Има процедурно предложение за пряко излъчване на тази точка от дневния ред по Националната телевизия и Националното радио.
    Има ли противно предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте процедурното предложение за пряко излъчване на тази точка от дневния ред.
    Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
    Предложението се приема.
    Моля да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
    Господин Аталай, продължете да представяте доклада на Временната комисия.
    ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
    “Фактическите обстоятелства и причините за допуснатата аварийна злополука са представени най-добре в доклада на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”. Временната комисия предлага на вниманието на народните представители част от доклада:
    “На 10 януари 2004 г. в района на участък “Газоочистка” към Доменно производство на “Кремиковци” АД, гр. София, в близост до работната площадка на І влагоотделител към І доменна пещ (водоводния тунел, където са разположени напорните тръбопроводи за “чиста” вода за охлаждане на доменните пещи) възниква аварийна трудова злополука, при която загинаха трима работника, а други 22 получиха натравяния от доменен газ в различна степен.
    В доменното производство се осъществява промишлено получаване на чугун. Главният агрегат за производство на чугун е доменната пещ. Технологичният процес се основава на редукционното топене на железните руди и железорудния агломерат.
    От доменната пещ непрекъснато се получава като вторичен продукт доменен газ в количество около 3500-4000 куб. м на тон стопен чугун. Една от основните компоненти на доменния газ е въглеродният окис, който е извънредно токсичен, без миризма, цвят и вкус и не може да бъде установен със сетивата на човека. Освен това доменният газ е и взривоопасен, като образува взривоопасна смес с въздуха при концентрация от 40 до 60 обемни процента. Същият е малко по-тежък от въздуха и при влажно и мъгливо време се разстила и натрупва по повърхността в работните зони, което на практика създава възможност за тяхното загазоване.
    Доменният газ се използва като енергиен източник в поделенията на “Кремиковци” АД. За да бъде пригоден за ползване, последният се пречиства преди употреба по сух и мокър способ. Мокрото очистване се извършва в групата “скрубер, тръби “Вентари”, дроселна група и влагоотделител”.
    Управлението на технологичните процеси в участък “Газоочистка” се извършва от дежурен персонал, тъй наречени “газовчици”. Те са задължени да следят параметрите на газа и водата в газоочистните съоръжения и предприемат съответните действия при необходимост.
    На 10 януари 2004 г. е възникнал теч на вода от ІІ напорен водопровод във водоводния тунел на доменно производство, който е предизвикал спад на налягането на подаваната вода за охлаждане на доменните пещи, което е могло да доведе до отклонение от нормалния им технологичен режим. Започнати са ремонтни дейности във водоводния тунел, без да има яснота за възможността от поява на токсични газове.


    Дежурният газовчик от участък “Газоочистка” в доменно производство не е предприел регламентираните действията за своевременното подаване на вода към дроселната група и поддръжка на нормалното ниво на водния затвор на влагоотделителя от резервните напорни водопроводи. Допуснато е дежурният газовчик да работи сам поради заболяване на колегата му – оправдание.
    Категорично е установено, че по време на извършване на ремонтните работи на авариралия изпускател към тръбопровода, подаващ чиста вода за дроселната група на І газоочистка, след преустановяване подаването на вода към горепосоченото дроселно съоръжение през същия започва неконтролируемо изтичане на доменен газ.
    Впоследствие започва изтичане на доменен газ и от влагоотделителя (циклона) на І газоочистка в резултат на спадане нивото на водния му затвор, който е в режим на непрекъснато дрениране при зимни условия.
    Като следствие от горепосочените неконтролирани изтичания на доменен газ от водопроводните инсталации и влагоотделителя тотално се загазова районът на участък “Газоочистка” на доменното производство.
    Обобщението от огледите и взетите писмени обяснения от пострадалите и другите длъжностни лица очертават следните изводи за причините на станалата аварийна трудова злополука:
    1. Основната причина за станалата аварийна трудова злополука е неосъществена координация в дейността на ремонтната група от производство “Водоенергийно” – извършваща ремонт по ІІ напорен водопровод във водоводния тунел към доменното производство, дежурния газовчик към участък “Газоочистка” в доменното производство и Газоспасителна станция към “Кремиковци” АД.
    При извършване на гореспоменатите ремонтни работи не е имало яснота за възможността от появата на токсичен газ във водоводния тунел, при което да се осигури безопасност на участниците в ремонта.
    В тази връзка грубо са нарушени изискванията на чл. 120 от Инструкцията за общите изисквания по безопасност на труда на “Кремиковци” АД, който изисква ремонтните работи в газоопасния район на участък “Газоочистка”, класифициран като ІІІ група по отношение на газоопасност, да се извършват само при наличие и ползване на преносим газоанализатор или чрез периодичен контрол от Газоспасителната служба. Това на практика не е било изпълнено.
    Нарушени са регламентите на и на т. 4.1, 4.2., 4.8. и 8.8. от Инструкцията по безопасност на труда при ремонтната дейност в “Кремиковци” АД, които изискват спазването на следните условия:
    - ремонтната дейност да започва само когато има пълна яснота по нейното изпълнение и са взети всички мерки за осигуряване на безопасност и здраве при работа;
    - ръководителите на ремонтните групи са лицата, които организират, изискват и контролират безопасното изпълнение на съответните ремонтни работи и ги прекратяват, когато изискванията за безопасност са нарушени;
    - когато има съмнение или се установи изтичане на газ, задължително се напуска зоната на работа, предприемат се мерки за недопускане на други хора в тази зона и се уведомява Газоспасителната служба.
    С горното са нарушени изискванията на чл. 33 от Закона за безопасни условия на труд и чл. 202, ал. 2, т. 6 от Наредба № 7 за минималните изисквания по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване от 1999 г. на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.
    Като основни нарушители на трудовото законодателство в случая се явяват инж. Николай Василев Савов – началник на производство “Водоенергийно” към “Кремиковци” АД, и инж. Красимир Димитров Митрев – ст. инж. по производствените въпроси в доменното производство в “Кремиковци” АД.
    2. Допуснато е съществено нарушение на регламентите на чл. 140 от Инструкцията за общите изисквания по безопасност на труда в “Кремиковци” АД, като са допуснати в експлоатация неизправни технически газови съоръжения, в случая влагоотделител към І “Газоочистка”.
    Освен това на 10 януари 2004 г. през втората смяна в участък “Газоочистка” на работа е бил само един газовчик вместо двама такива, каквито са разпоредбите по чл. 120 от Инструкцията за техническа безопасност.
    Дежурният газовчик от цех “Газоочистка” към доменното производство – Димитър Маринов Блажев, не е предприел регламентираните действия за поддържане на нормалното ниво на хидрозатвора на влагоотделителя към І “Газоочистка”, и главно – при извършващия се ремонт на авариралия дренажен вентил не е осигурил своевременно подаването на вода от резервните два водоизточника към дроселната група на гореспоменатия влагоотделител в съответствие с утвърдения авариен план.
    Във връзка с горното са нарушени изискванията на Раздел ІІ, т. 7 от длъжностната характеристика на газовчик – работещ в “Газоочистка” в доменното производство, които задължават дежурния газовчик при създаване на аварийна ситуация – пробив на водопроводна инсталация, активно да съдейства по нейното своевременно овладяване и отстраняване на причината за възникването й.
    Горното бездействие на дежурния газовчик представлява нарушение на чл. 126, т. 12 от Кодекса на труда и чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
    Освен това нарушени са изискванията на чл. 281, ал. 2 от Кодекса на труда, като се допускат до работа работници – газовчици от участък “Газоочистка” към доменното производство, работата на които е свързана с обслужване на газоопасни очистни съоръжения, които не са положили съответните изпити за проверка на знанията им по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
    Като основни нарушители на трудовото законодателство в случая се явяват Димитър Маринов Блажев – газовчик в участък “Газоочистка” в доменното производство, инж. Красимир Димитров Митрев – старши инж. по производствените въпроси към доменното производство, и инж. Лазар Димитров Христов – технолог в доменното производство.
    3. Газоопасните зони около използваните газови съоръжения и инсталации в участък “Газоочистка” не са обозначени и маркирани със съответните знаци и сигнали по безопасност и хигиена на труда съгласно регламентите на чл. 193 от Наредба № 7 от 1999 г. на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, и чл. 12, т. 1 от Наредба № 4 от 1995 г. за знаците и сигналите по безопасност на труда и противопожарна охрана на Министерство на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи.
    Същите не са окомплектовани и сигурно подсигурени с изискваните автоматични газоанализаторни системи съгласно изискванията на чл. 98, ал. 2 и чл. 174 и 195 от Наредба № 7 от 1999 г., като се имат предвид и постановките на т. 4 от Българския държавен стандарт № 12.1.007-78 “Вредни вещества. Класификация и общи изисквания по безопасност”.


    Като нарушители на тези изисквания се явяват: инженер Валентин Кирилов Захариев – изпълнителен директор на “Кремиковци” АД, инженер Красимир Димитров Митрев – старши инженер по производствените въпроси в Доменно производство, инженер Лъчезар Димитров Христов – технолог в Доменно производство, и Иван Димитров Харизанов – завеждащ БТ и ГО Доменно производство.
    Грубо е нарушено изискването на чл. 122 от Инструкцията за общите изисквания по безопасност на труда на “Кремиковци” АД, с който се забранява влизането в газоопасните зони на лица, имащи отношение към поддържането, обслужването и ремонта на газовите съоръжения и инсталации. Трябва да се има предвид, че съгласно чл. 333 от Правилника за минноспасителната и газоспасителната дейност действия по спасяване на хора, ликвидиране и възстановяване при аварии в среда с токсични и задушливи газове и пари се извършва от спасителните отделения на Газоспасителна служба, а не от пожарникари.
    По същество служителите на “Фая Арм” ЕООД са извършвали действия в газоопасния участък, които по принцип нямат отношение към гореспоменатите дейности с газовите съоръжения и инсталации. Същите нямат необходимата газоспасителна подготовка и не са предприели съответните превантивни мерки за осигуряване на собствената си безопасност и затова някои от пожарникарите починаха в тази трудова злополука.
    В писмения договор между “Кремиковци” АД и “Фая Арм” ЕООД за осъществяване на дейности по пожарна и аварийна безопасност не са включени клаузи за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и за взаимна информираност за рисковете при работа и координация на дейността си, когато те изпълняват задачи по работните площадки на металургичния комбинат. С горното са нарушени изискванията на чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
    При извършване на спасителните действия част от служителите на “Фая Арм” ЕООД, пожарникарите, не са използвали предоставените им изолиращи дихателни апарати, с което се нарушават постановките на чл. 10 и чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
    При възникване на аварийна ситуация с изтичането на доменен газ от влагоотделителя към “Газоочистка-1” в Доменно производство не са уведомени незабавно газоспасителите в Газоспасителна служба и не са предприети мерки за недопускане на други работници в газоопасните зони, с което е нарушен чл. 125 от Инструкцията по техническа безопасност на “Кремиковци” АД.
    При извършване на спасителни действия с обгазени работници се нарушава и чл. 33 от Правилника за минноспасителната и газоспасителната дейност от 1994 г., като в тях се включват само двама газоспасители вместо изискваните трима такива.
    По същество най-малката организационно-оперативна единица, отделение, в Газоспасителна служба към Доменно производство на “Кремиковци” АД в момента на аварийната ситуация е била с намален състав спрямо изискванията на чл. 268 от Правилника за минноспасителната и газоспасителната дейност.
    Като нарушители на горепосочените разпоредби на трудовото законодателство се явяват инженер Валентин Захариев - изпълнителен директор на “Кремиковци” АД, инженер Николай Савов – началник производство “Водоенергийно” към “Кремиковци” АД, инженер Красимир Митрев – старши инженер по производствените въпроси в Доменно производство, Георги Николов Начев – управител ва “Фая Арм” ЕООД.
    След приключване на разследването на аварийната трудова злополука във връзка с грубите нарушения на изискванията на Кодекса на труда и Закона за безопасни условия на труд, както и на горепосочените подзаконови и фирмени нормативни актове, упълномощените органи на Изпълнителна агенция “Градска инспекция по труда” потърсиха административно-наказателна отговорност от 12 длъжностни лица и 1 работник.
    От страна на ръководството на комбината бяха дисциплинарно уволнени заместник-директорът на Добивния дивизион по Доменно производство, старши инженер по производствените въпроси в Доменно производство, технологът на Доменно производство Димитър Блажев, газовчик в участък “Газоочистка” към Доменно производство. Други 6 длъжностни лица – директори, началникът на Комбинатската инспекция по безопасност на труда, главният енергетик на “Кремиковци” АД, началникът на производство “Водоенергийно” към “Кремиковци”, инспекторът по “Безопасност на труда и гражданска защита” в Доменно производство, инспекторът по “Безопасност на труда и гражданска защита” в Управление “Главен енергетик” към “Кремиковци” АД бяха наказани с последно предупреждение за уволнение.
    Колеги, Временната парламентарна комисия потвърждава направените изводи по отношение на извършените нарушения и счита, че освен наложените наказания след приключване на работата от Националната следствена служба, прокуратурата и съдебните органи ще бъде потърсена и съответната съдебна отговорност от виновните лица и организации за допуснатата смъртна злополука.
    По отношение на работата на ръководството на “Кремиковци” АД по въпросите за създаване на безопасни и здравословни условия на труд, изпълнение и спазване на законите и другите нормативни документи, с които следва да бъде сведен до минимум рискът от вредни последствия и подобни трагични инциденти, комисията представя на вниманието на народните представители най-характерните и най-важните факти, изводи и предложения, направени от Градската инспекция по труда и Държавната агенция за метрология и технически надзор:
    “Основният синтезиращ показател, характеризиращ състоянието на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД е трудовият травматизъм. Анализът на този фактор в периода 2000-2003 г. показва явна тенденция на нарастване. Представили сме ви таблица № 1. Общо трудовите злополуки по оперативните данни на НОИ през 2000 г. са 59 броя, през 2002 г. са 65 броя, като две са със смъртен изход, през 2003 г. са 73 броя, в т.ч. 3 смъртни трудови злополуки, и 2, за които се предполага, че ще доведат до инвалидност.
    Най-голям е делът на уврежданията по време на работа по производствените пътеки и движения по стълби – 22,4%. Следват трудовите злополуки от увреждания от движещи се части на машини и съоръжения – 19,4%, увреждания от горещ или разтопен метал или шлак – 17,9% и т.н. В “Кремиковци” АД през 2002 г. са допуснати 24,25% от станалите трудови злополуки в металургичния отрасъл. Коефициентът на честота на трудовия травматизъм в “Кремиковци” АД през 2003 г. е 9,11% и показва тенденция на нарастване спрямо този от 2002 г. от 8,29 с около 1 пункт. Горепосоченият коефициент за 2002 г. на “Кремиковци” АД е около 3,5 пъти по-голям от коефициента за честота за страната през 2002 г.
    За периода 2000-2003 г. са подадени за разглеждане в ТЕЛК общо 28 случая за признаване на професионални заболявания на работещи в “Кремиковци” АД, от които до момента само три случая са признати с експертно заключение на ТЕЛК като професионални заболявания, а други 12 предложения са все още в проучвателни процедури.
    Трябва да се подчертае фактът, че за периода 2000-2003 г. от страна на държавните контролни органи по труда са извършени 82 броя проверки в различни производства на “Кремиковци” АД, при които са дадени 440 броя задължителни предписания на работодателя и са съставени 76 броя актове за констатирани нарушения на трудовото законодателство, в т.ч. и за неизпълнени предписания в предходни проверки на контролния орган.
    Съгласно Заповед № 67 от 23 февруари 2004 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция “Градска инспекция по труда” в периода от 25 февруари до 15 март 2004 г. са извършени специални проверки по фактическото състояние на условията на труд на Доменна пещ № 3 и принадлежащите към нея газоочистни съоръжения, както и на други 15 производства, управления, отдели и служби в “Кремиковци” АД по искане на Временната парламентарна комисия.
    По-важни синтезирани изводи и оценки от извършените проверки от контролните органи по труда са:
    “Хартата на безопасността” на “Кремиковци” АД е останала само като една добра философия и цел без покритие. Не са разработени конкретни мерки за нейното реално привеждане в изпълнение в отделните производства и сфери на управление в металургичния комбинат и създаване на фирмена политика за превантивност, обхващащи организацията на работа, технологиите, работните места и работното оборудване.

    Колеги, все още не е променен манталитетът на изпълнителния директор и стопанските ръководители на “Кремиковци” АД по отношение спазването на трудовото законодателство, което по същество влияе и определя състоянието на фирмената политика и организация по безопасност и здраве при работа.
    Установените норми и изисквания се приемат като пречка за осъществяване на непосредствената производствена дейност, а действията на контролните органи – като ненужна държавна намеса!
    Подценява се фактът, че съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за безопасни условия на труд и чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда лично работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника и служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
    Неправилно е структурирана Инспекцията по безопасност на труда и гражданска защита в “Кремиковци” АД. В нейната структура са включени звена по “Гражданска защита” и други дейности, които не са пряко свързани с поставените цели и задачи по организиране защитата и профилактиката на професионалните рискове в горепосоченото дружество, съгласно Раздел ІІ на Наредба № 3 от 1998 г. на Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването.
    Основната част от завеждащите “Безопасност на труда и гражданска защита” по поделения са пряко подчинени на стопанските ръководители на последните, с което на практика са поставени в неблагоприятно положение при добросъвестно изпълнение на задълженията си, което е нарушение на чл. 2, ал. 2 от горепосочената наредба. Една част от тях (доменно производство) нямат нужната теоретична и практическа подготовка за осъществяване на функциите и задачите, предвидени в Наредба № 3 от 1998 г.
    По същество инспекцията по “Безопасност на труда и гражданска защита” е пряко подчинена на заместник-изпълнителния директор на “Кремиковци” АД, а не пряко на ръководителя на комбината, както са регламентите на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/1998 г. на Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването. С горното се нарушават изискванията и на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за безопасни условия на труд относно задълженията на работодателя да осигурява ефективен контрол за извършване на работата в предприятието, което ръководи – без риск за здравето и по безопасен начин! Основната част от заетите в инспекцията експерти и нейният ръководител по същество не осъществяват необходимия ефективен контрол по осигуряване на Закона за безопасни условия на труд в отделните поделения на комбината. От тяхна страна не са спирани машини, съоръжения и инсталации, които застрашават на практика живота и здравето на работещите.
    Това се явява и една от основните организационни предпоставки за възникване на аварийната трудова злополука, колеги, на 10 януари 2004 г. в Доменно производство на комбината.
    Градската инспекция по труда констатира, че по време на проверките не са представени конкретни данни и сведения за дейността на специализираната служба – Инспекция по безопасност на труда по създаването и развитието на интегрирана фирмена политика за превенция при осигуряване на Закона за безопасни условия на труд в отделните поделения на комбината.
    Не са предоставени конкретни данни и сведения за обсъждане на подобен род проблеми в Централния комитет по управление на труда и Управителния съвет на дружеството, което на практика лишава въпросния работодател от възможността да планира и предприеме необходимите мерки, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1, т.т. 2, 3, 5 и 7 от Закона за безопасни условия на труд. Сериозни недостатъци са констатирани в дейността на инспекцията при разследването на станалите в комбината трудови злополуки и производствени аварии, като се взема участие само в разследването на смъртните и тежки такива, а не на всички възникнали злополуки, което е в нарушение на чл. 7, т. 15 от Наредба № 3/1998 г. на Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването.
    Сериозни нарушения на изискванията на трудовото законодателство бяха констатирани и в газоспасителната дейност на “Кремиковци” АД. Назначеният ръководен и изпълнителски състав на Газоспасителната служба към комбината е в намален състав спрямо утвърдената структура.
    Не е спазена периодичността (през 3 години) за обучение на ръководния състав на Газоспасителната служба, съгласно изискванията на чл. 302 от горепосочения правилник. Към момента на проверките длъжността началник Газоспасителна служба временно се изпълнява от длъжностно лице, което няма необходимото образование и квалификация съгласно изискванията на чл. 272 от горепосочения правилник.
    Ползваните моторни превозни средства на Газоспасителната служба не са окомплектовани с искробезопасни приспособления за работа в пожароопасна и взривоопасна среда.
    Може да се направи и изводът, че изградената Газоспасителна служба в “Кремиковци” АД не осъществява на практика необходимите оперативни действия, които са свързани непосредствено с профилактиката по отделните работни места в комбината и няма необходимата степен на боеготовност за работа при аварийни ситуации. С това до голяма степен се обясняват неадекватните действия на Газоспасителната служба по време на аварийната трудова злополука на 10 януари 2004 г. в Доменно производство на “Кремиковци” АД.
    В тази връзка е и допусканият формализъм при оформянето на документите (наряд-допуските), даващи право за провеждане на различни газоопасни работи в Доменно производство на комбината. В голяма част от проверените наряд-допуски, издадени от началото на годината в Доменна пещ-3, не са конкретизирани точното място и характерът на извършваната газоопасна работа, липсват данни за отговорния ръководител на групата, извършените анализи на въздушната работна среда и т.н. …
    Във връзка с трудовата злополука в периода 12-15 януари 2004 г. бе извършена специализирана проверка от Градската инспекция на труда по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във “Фая Арм” ЕООД.
    По силата на договор от 24.06.2000 г. фирма “Фая Арм” ЕООД приема да осъществява противопожарна охрана на територията на “Кремиковци” АД.
    Градската инспекция на труда не е осъществила своевременен контрол върху работата на фирмата “Фая Арм” ЕООД, наета да осъществява противопожарната охрана на територията на “Кремиковци” АД. В резултат на това е допуснато посоченото еднолично дружество да упражнява дейност, без да има разрешение за извършваната дейност.
    Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 – 127 от 29 май 2003 г. за определяне на реда за осъществяване на дейности по пожарна и аварийна безопасност от търговци, издадена от Министерство на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 59 от 2003 г., търговците могат да осъществяват дейности по пожарна и аварийна безопасност след получаване на разрешение за съответната дейност. Такова разрешение, колеги, фирма “Фая Арм” ЕООД не притежава в момента на проверката.
    Проверките показаха сериозни слабости в организацията на вътрешноведомствения контрол и технически надзор върху безопасната експлоатация на съоръженията с повишена опасност. Цитирам част от доклада на Агенцията по метрология и технически надзор и Градската инспекция по труда:
    “…Установи се по безспорен начин, че значителна част от спрените съоръжения с повишена опасност от държавните органи, главно мостови кранове продължават да се експлоатират в грубо нарушение както на Закона за техническите изисквания на продуктите (чл. 46, ал. 2, т. 2), така и на Закона за безопасни условия на труд (чл. 8, ал. 1). Горното създава непосредствена опасност за живота и здравето на работещите в комбината. Експлоатират се спрени от органите за технически надзор 4 бр. мостови крана в Агломерационно производство (спрени от експлоатация през 2002 г.), 5 бр. мостови крана в Стоманодобивно производство (спрени от експлоатация през 2003 г.), 7 бр. мостови крана в Производство “Горещо валцуване-1” (спрени през 2002 и 2003 г.) и 3 бр. мостови крана в Производство “Студено валцуване” и т.н.
    Горното създава пряка опасност за живота и здравето на работещите и още веднъж доказва липсата на ефективен контрол по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
    В “Кремиковци” АД още не са възприели оценката на професионалния риск като основен метод за управление и планиране на дейността по здраве и безопасност!
    В комбината все още не са приключили процесите около изготвянето на първоначалната оценка на професионалния риск, въпреки изтеклия гратисен период, определен с § 3 от Закона за безопасни условия на труд (27 декември 2003 г.).

    Съществена слабост на изготвените материали до момента в тази връзка е, че оценяването на професионалния риск се извършва на база проектно състояние на производствените процеси и работното оборудване от 1938 г. В предложените мерки за предпазване на работещите от идентифицираните опасности в отделните поделения на комбината се акцентира основно на използването на лични предпазни средства, а не на елиминиране на риска при източника на възникването му с въвеждането на съвременните постижения на техническия прогрес в технологическите процеси и колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства, както са регламентите на чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
    Проверките на Градската инспекция по труда и на Държавната агенция за метрология и технически надзор показаха, че все още не е разработена програма за действие с мерки, срокове, отговорници и най-важното – финансов ресурс, за отстраняване, намаляване и контролиране на съществуващите професионални рискове, каквито са разпоредбите на чл. 20, ал. 3, т. 10 от Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на риска.
    Работодателят не е определил периодичността за преразглеждане оценката на риска, както и начина за контрол и анализ на предприетите мерки и резултатите от тях.
    С разработките на въпросните оценки на риска до момента на проверките не бяха запознати работещите в Комбината, включително и тези от Газоспасителна служба и “Фая Арм” ЕООД, които изпълняват противопожарни функции в производствените поделения на “Кремиковци” АД, което на практика е допринесло за неадекватните действия на пожарникари и газоспасители при осъществените от тях спасителни работи в участък “Газоочистка” към Доменно производство на “Кремиковци” АД на 10 януари т.г., когато беше допусната смъртната злополука.
    Проверките показаха, че все още не е изготвен и утвърден в “Кремиковци” АД актуализиран списък на ползваните лични предпазни средства за отделните работни места и видовете работа.
    При проверките е констатирано, че на работниците и служителите в повечето от производствата не се предоставя необходимото специално работно облекло и лични предпазни средства, съобразно съществуващия списък от 1996 г. (Доменно производство, Обединен цех за ремонти към РМП, Терпонаплавъчен цех – РМП, Производство “Студено валцуване” и т.н.), с което реално се застрашава животът и здравето на работещите.
    Има недостиг на киселиноустойчиви костюми, противопрахови маски, антифони, ударозащитни каски и т.н.
    От проверените картони в склада на Доменно производство само на 10 заети лица, проверяващите от Градската инспекция по труда са установили, че нито едно от тях не е получило цялата гама от необходимите лични предпазни средства и работно облекло!
    Не се осигурява резерв на лични предпазни средства, необходими за гарантиране безопасното осъществяване на трудовата дейност. От извършените проверки на 1 март т.г. в склада за лични предпазни средства в Доменно производство е установено, че липсват резервни количества от ударозащитни каски, предпазни колани за работа на височина и т.н. Горното е грубо нарушение на чл. 22 от Наредба № 3 от 2001 г. на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването!
    В хода на проверките Градската инспекция по труда установи, че една значителна част от заетия състав, работещ в рисковите сектори на Доменно производство, не използва необходимата гама от лични предпазни средства (антифони, противопрахови маски и др.).
    Проверките показаха, че в “Кремиковци” АД не се извършват периодични проверки за качествата на използваните лични предпазни средства, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 3 от 2001 г. на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Не са посочени местата за съхранение на личните предпазни средства, които трябва да се използват в случаи на аварии.
    Един от основните проблеми в “Кремиковци” АД е, че част от наетия персонал не е запознат с редица основни изисквания на инструкциите по техническа безопасност, което е предпоставка за тяхното често нарушаване, какъвто е случаят и явяваща се основна причина за станалата аварийна трудова злополука на 10 януари т.г. Горното подсказва и за съществуващия формализъм при провеждането на различните видове обучение и инструктажи на работещите и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана!
    Сериозен проблем в “Кремиковци” АД е организирането и извършването на основни ремонти на някои от потенциално опасни съоръжения и инсталации, които работят при екстремални параметри.
    Дългогодишната експлоатация на пещите, въведени в експлоатация в края на 60-те години (1965 и 1969 г.), без провеждането на основни капитални ремонти (І или ІІ разряд) с продължително спиране на пещите, създава потенциални възможности за евентуални производствени аварии с непредвидими последствия и създаване предпоставки за загазоване на големи промишлени райони на територията на Комбината. Подобна производствена авария възниква на 18 септември 2001 г. с Доменна пещ-2, като при получения пробив на пещта изтичат неконтролируемо около 150-200 т разтопен чугун и по една щастлива случайност не се дават човешки жертви!
    Проблем за извършването на горепосочените капитални ремонти са големите финансови разходи и инвестиции, необходими за възстановяване безопасната експлоатационна годност и модернизация на доменните пещи.
    След извършената проверка през м. март т.г. на Доменна пещ-3, от 19 март т.г. е въведен “специален режим” за безопасна експлоатация и на горепосочената пещ – Доменна пещ-3, включително и предприемане на съответните организационни и технико-технологични мерки за нейното спиране и започване на основен ремонт от началото на м. май т.г.
    В хода на проверките Градската инспекция по труда и Държавната агенция по метрология и технически надзор установиха, че не се осигуряват достатъчно резервни части и материали за ремонт на електрическите, вентилационните, енергийните и повдигателни съоръжения и инсталации. Не се изпълняват заявките за доставка на резервни части за привеждане в изправност на мотокари, електрокари и т.н. Липсват или са крайно недостатъчни монтьорски инструменти с изолирани дръжки, необходими като основни защитни средства за работа под напрежение в ел. уредби. Отделните ремонтни работи не винаги се изпълняват в пълния обем и с необходимата прецизност.
    Горепосочените нарушения по отношение политиката на ръководството на Комбината за своевременното и качествено техническо обслужване и профилактиката на морално и физически остарелите съоръжения и инсталации с повишена опасност създават постоянна заплаха за живота и здравето на работещите. Проверките и анализите на протоколите от заседанията на Комитета по условията на труд през 2003 г. показват, че дейността им в повече случаи е формална и не е изпълнена с обхвата и съдържанието, посочени в чл. 29 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
    Независимо че около 74% от заетите работници работят в условията на комбинираното въздействие на различни вредни фактори, в отделните производствени поделения на Комбината не са въведени физиологични режими на труд и почивка по време на работа, съгласно постановките на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15 от 1999г. Въвеждането на такива режими е неразделна част от цялостната фирмена политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
    По-голямата част от основното технологично работно оборудване е въвеждано в експлоатация преди 30-40 години и е в значителна степен физически и морално износено. Може да се направи изводът, че се работи при явен недостиг на инвестиции и финансови средства, поради което в основните металургични производства не се внедрява регулярно нова техника, остарялото металургично оборудване се използва до отказ без възможност да се осигури сигурност и безопасност при работа.
    Работодателят не е създал необходимата организация за осъществяване на периодичен контрол, ремонти, прегледи, изпитания и регулировки на действащите вентилационни инсталации в поделенията на дружеството.
    Не се извършват необходимите измервания за доказване ефективността на същите. Няма график за почистване на въздухопроводите на вентилационните системи. Не са съставени досиета на същите и не са определени със заповед длъжностни лица, отговарящи за тях, с което са нарушени постановките на чл. 170 от Наредба № 7 от 1999 г. на Министерството на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването, членове 79 и 81 от Правилника за безопасност на труда и чл. 5 от Инструкцията по техническа безопасност на “Кремиковци” АД.

    Като резултат от горното значителна част от съществуващите в дружеството вентилационни инсталации не функционират ефективно. Затова, господин Папаризов, е усетил, че са задушава.
    Голям е относителният дял на допусканите нарушения, свързани с организацията и безопасната експлоатация на използваното електрообзавеждане.
    Не се извършва необходимият ежемесечен външен оглед на състоянието на взривозащитните електросъоръжения в Доменно производство и др.
    Не се предприемат ефективно мерки за защита от корозия на работното оборудване, подложено на въздействие на агресивни следи, колеги.
    В тази връзка не са разработени и утвърдени съответните фирмени инструкции и методики относно периодичността и начина на контрола на ресурса на метала.
    В отделни случаи в резултат на силно развита корозия се получава нарушаване на херметичността на оборудването, което води на практика до силно замърсяване на работната среда с използваните, съхранявани или транспортирани опасни химически вещества и продукти."
    Край на цитата. Това са все изводи и заключения от Градската инспекция по труда и от Държавната агенция по метрология.
    В предоставения на вниманието на народните представители доклад са посочени само известна част от направените констатации по време на проверките в “Кремиковци” АД, но те са достатъчни за формирането на редица изводи, от които по-важните са следните:
    1. Резултатите от извършените проверки показват, че се допускат сериозни нарушения на нормативните актове на трудовото законодателство, които многократно се повтарят, независимо от дадените в тази връзка предписания и търсене на административно-наказателна отговорност от контролните органи по труда.
    Това още един път доказва, че ръководството на дружеството не е създало ефективна организация за управление на дейността по безопасност и здраве при работа и не упражнява ефективен контрол за спазване изискванията на нормативните актове за извършване на работата по безопасен начин и без риск за здравето.
    Нещо повече. Не се спазва, колеги, чл. 19 от Приватизационния договор за продажба на “Кремиковци” АД, с който купувачът се задължава да осигури като минимум запазване на постигнатите от синдикатите договорености относно условията на труда.
    Не се оценява фактът, че подобряването условията на труд не са просто разходи, а сигурна и добра инвестиция, осигуряваща качество, пазари и доход.
    2. Работодателят в дружеството няма нагласа за изпълнение на изискванията на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за безопасни условия на труд за привеждане на работните места и работното оборудване в съответствие с изискванията на закона.
    От доклада е видно, че 6-годишният гратисен период явно не е бил достатъчен да се приключи окончателно с процесите около изготвянето на първоначалната оценка на професионалния риск и разработване на програма за действие с мерки, срокове и финансов ресурс за отстраняване, намаляване и контролиране на съществуващите рискове.
    Горното се предопределя до голяма степен от липсата на значителни инвестиции за решаване на главните проблеми в дружеството, свързани с подмяна на основното технологично оборудване и въвеждането на нови технологии, позволяващи да се постигнат съвременните изисквания за безопасност и здраве при работа, ергономичност и подобряване факторите на работната среда.
    3. Незадоволителна е професионалната подготовка на лицата, изпълняващи функциите на органите по здраве и безопасност в дружеството. Слаба е тяхната взискателност към работещите за спазване на правилата за безопасна работа и поддържане на работното оборудване в безопасно състояние.
    Подценяват се превантивните подходи в работата на органите по здраве и безопасност при работа, като резултатите от тяхната дейност невинаги са интегрирани в бизнес политиката на дружеството.
    4. Дейността на комитетите за условия на труд и групите за условия на труд все още не допринася за ефективното подобряване на условията на труд в дружеството.
    5. Констатират се някои съществени пропуски и слабости в организацията на дейността по осъществяване на така наречения “ведомствен технически надзор” за безопасната експлоатация на съоръженията.
    Допускането в работа на спрени от експлоатация голям брой повдигателни съоръжения от органите на Инспекцията за държавен технически надзор създава непосредствена заплаха за живота и здравето на работещите.
    6. В значителна част от производствените поделения на дружеството, ремонтите на работното оборудване не се извършват в съответствие с изискванията на съпроводителната, технологичната и ремонтната документация и утвърдените графици за ремонт. Не се решават рационално проблемите с интензивната корозия по работното оборудване и електробезопасността.
    7. Продължават да се допускат съществени нарушения и слабости по осигуряването, ползването и съхраняването на лични предпазни средства на работното място.
    8. Все още за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в дружеството не се взимат достатъчно ефективно мерки за използване на колективни средства за защита с предимство пред личните предпазни средства.
    9. Съществуват сериозни проблеми в контрола по безопасност и здраве при работа в металургичния отрасъл поради липса на единни правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. В тази връзка Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” е информирала както ръководството на Министерството на труда и социалната политика, така и Браншовия съвет по условията на труд “Металургия”.
    Комисията отбеляза занижен контрол от Градската инспекция по труда и нейната Столична дирекция по отношение на рисковите фактори и констатираните нарушения в “Кремиковци” АД.
    Колеги, във връзка с втората част от ангажимента на Временната парламентарна комисия, която често пъти беше пропускана, комисията предлага следния доклад пред вас:

    ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА
    НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 29 МАРТ 2002 Г.
    (Обн., “ДВ”, бр. 35 от 5 април 2002 г.)

    Изпълнение на т. 1 на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г.:
    1. Препоръчва на Министерския съвет да създаде правителствена комисия по въпросите на стоманодобивната промишленост, която да координира политиката, взаимоотношенията между правителството и производителите и изпълнението на международните договорености в тази област.
    В отговор на запитване от страна на Временната комисия относно изпълнението на т. 1 на горепосоченото решение министърът на икономиката в свое писмо от 1 март 2004 г. посочва, че Съветът по европейска интеграция е правителствената структура, изпълняваща функциите, съответстващи на направената от Народното събрание препоръка. Съветът по европейска интеграция координира политиката и изпълнението на ангажиментите, произтичащи от Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, включително и тези, касаещи стоманодобива.
    В допълнение, отчитайки необходимостта от специализирани експертни познания в областта на черната металургия и дейността, свързана с изпълнение на ангажиментите, произтичащи от чл. 73, т. 1 от ЕСА и Протокол № 2 за изделията, третирани от Договора за Европейското обединение за въглища и стомана към ЕСА, със заповед № РД-16-2000 от 24.10.2003 г. на министъра на икономиката към Министерството на икономиката е създадена и междуведомствена работна група, включваща представители на трите стоманодобивни предприятия в страната (“Кремиковци” АД, “Стомана индъстри” АД и “Промет стийл” АД), Браншовата камера по черна и цветна металургия, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на околната среда и водите, Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на икономиката. Работната група разработва Национална програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г.
    Целта на Националната програма е да отговори на изискванията на Европейския съюз, които позволяват държавна помощ да се предоставя само в рамките на договорения гратисен период и при наличие на програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл, която да докаже, че отрасълът в бъдеще ще бъде жизнеспособен и ще се развива самостоятелно в условията на конкуренция и свободен пазар. Програмата се състои от две части: част първа: Състояние и прогнози за развитие на стоманодобивната индустрия за периода 1999-2006 г., отнасяща се за “Кремиковци” АД, “Стомана индъстри” АД и “Промет стийл” АД и част втора: Индивидуален бизнес план за стоманодобивните дружества, бенефициенти на държавна помощ, отнасящи се само за “Кремиковци” АД, като единственото дружество бенефициент на държавна помощ в този отрасъл. Индивидуалният бизнес план предвижва привеждане на “Кремиковци” АД в съответствие с критериите за жизнеспособност, разработени от Европейската комисия.
    В Националната програма са предвидени инвестиции в стоманодобивната индустрия за периода 2003-2007 г., възлизащи на стойност 349 000 000 евро. "Кремиковци" АД – най-голямото дружество с над 70% пазарен дял в националния стоманодобивен пазар, планира инвестиции в общ размер на 256 000 000 евро за следните дейности: пускане в експлоатация на двуручейна машина за непрекъснато леене на стомана, която ще намали производствените разходи и вредните емисии; обновяване и модернизиране на една доменна пещ за производство на чугун на стойност 63 000 000 евро; инвестиции за екология на стойност 56 100 000 евро.
    С Решение № 47 от 17 март 2004 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постановява, че Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г. е изготвена в съответствие с правилата за държавни помощи, предвидени в Закона за държавните помощи (ЗДП) и ЕСА, и субсидията от държавния бюджет в размер на 1 540 186 лв., която ще се предостави в полза на "Кремиковци" АД, представлява допустима държавна помощ.
    Трябва да се отбележи, че в средата на 1999 г. при приватизацията на "Кремиковци" АД е предоставена държавна помощ за осигуряване жизнеспособността на дружеството и предотвратяване предизвикването на социално напрежение. Предоставената държавна помощ е определена с Решение № 175 от 6 ноември 2003 г. на КЗК в размер на 393 556 517 лв. и е разпределена, както следва:
    - отписани задължения с Решение на Министерския съвет № 467/29.06.1999 г. на "Кремиковци" АД към 30.04.1999 г., представляващи задължения към държавата по ЗУНК в размер на 200 930 485 лв.;
    - предоставени държавни средства с Решение на Министерския съвет № 556/30.07.1999 г. под формата на субсидия в размер на 183 000 000 лв. за погасяване на задълженията на "Кремиковци" АД към държавния и общински бюджети, "НЕК" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД;
    - помощ в размер на 9 626 032 лв. в резултат на предоставения от ДФРР кредит на "Кремиковци" АД при преференциални (непазарни) условия.
    Помощите са оценени от Комисията за защита на конкуренцията като допустими, необходими за затваряне на неефективни производствени мощности, в рамките на цялостен план за преструктуриране на предприятието.
    С Решение № 6/03.02.2004 г. Комисията за защита на конкуренцията е постановила, че на "Кремиковци" АД е предоставена държавна помощ за защита на околната среда от Националния фонд за защита на околната среда в размер на общо 791 182 лв. под формата на три договора за безлихвени кредити, сключени през 1998 г. и 1999 г.
    Помощта е оценена от Комисията за защита на конкуренцията като допустима за целите на опазването на околната среда чрез инвестиране с оглед намаляване на замърсяването, причинено от производството на дружеството.
    С Решение № 6/03.02.2004 г. Комисията за защита на конкуренцията е постановила, че "Кремиковци" АД е получило държавна помощ под формата на разсрочване на просрочени задължения към държавни предприятия за срок от десет години в размер общо на 36 725 460 лв., разпределени както следва:
    - държавна помощ в размер на 12 642 695 лв., предоставена от "Булгаргаз" ЕАД;
    - държавна помощ в размер на 24 082 801 лв., предоставена от "НЕК" АД.
    Помощта е оценена от Комисията за защита на конкуренцията като допустима с оглед нуждата от средства за затваряне на неефективни производствени мощности, в рамките на цялостен план за преструктуриране на предприятието.
    В съответствие с разпоредбите на Допълнителен протокол (с този протокол гратисният период, предвиден в Протокол № 2 от ЕСА, изтичащ на 31 декември 1997 г., е удължен с осем години) към Протокол № 2 от ЕСА, чието ратифициране (на Допълнителния протокол) от Народното събрание е предстоящо, Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия е одобрена от Министерския съвет, а изпълнението на програмата ще се наблюдава от Министерството на финансите.
    Изпълнение на т. 2 на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г.:
    т. 2. Препоръчва на Министерския съвет да създаде правителствена комисия, която да координира взаимоотношиенията на "Кремиковци" АД с държавните кредитори.
    В изпълнение на т. 2 от решението Министерския съвет със свое Решение № 291 от 18 май 2002 г. създава Комисия за координиране на взаимоотношенията на "Кремиковци" АД с държавните кредитори в състав: Никола Янков – заместник-министър на икономиката, председател на комисията, Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, Гати Ал Джебури – заместник-министър на финансите, Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката, Златолина Мукова – заместник-министър на транспорта и Тодор Диманов – експертен сътрудник в политическия кабинет на министър-председателя.
    Трябва да се отбележи, че Комисията за координиране на взаимоотношенията на "Кремиковци" АД с държавните кредитори установява кредиторите, структурата и размера на задълженията и със свое протоколно Решение № 4 препоръчва на "Кремиковци" АД изплащането им при определени условия. В съответствие с добрата търговска практика комисията препоръчва "Кремиковци" АД да гарантира с банкови гаранции или акредитиви плащанията по своите текущи задължения към "БДЖ" ЕАД, "НЕК" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД при сроковете на действащите договори за доставка.
    По-скоро, гаранции няма.
    Комисията посочва, че при неизпълнение на предложените мерки изход от държавните кредитори е поемане на контрола върху "Кремиковци" АД чрез назначаване на синдик в процедура за несъстоятелност.
    Комисията предлага спорът върху наличието на така наречените "скрити задължения" на "Кремиковци" АД да се реши по съдебен ред.
    В изпълнение на т. 7 от Решение № 291 от 18 май 2002 г. на Министерския съвет комисията изготвя доклад до Министерския съвет в приложения – структурата на задълженията на "Кремиковци" АД към държавните кредитори и проект за решение на Министерския съвет за уреждане на вземания на Главна данъчна дирекция, Агенция "Митници" и Националния осигурителен институт, предявени към "Кремиковци" АД извън приватизационния договор.
    Поради факта, че предоставените аргументи от всички заинтересовани страни не са довели до еднозначно заключение по въпроса за задълженията, предявени извън приватизационния договор срещу "Кремиковци" АД, Министерският съвет не е взел решение по посочения проблем.
    От представените във Временната комисия четири протокола за дейността на създадената с Решение № 291 от 18.05.2002 г. Комисия за координиране на взаимоотношенията на "Кремиковци" АД с държавните кредитори първият, вторият и третият не са подписани от членовете на комисията, тоест – те не съществуват в правния мир като такива. Към четвъртия е приложено особено мнение на госпожа Златолина Мукова (тогавашен заместник-министър на транспорта и съобщенията), след което комисията се е саморазпуснала.
    Изпълнение на т. 3 на решението на Народното събрание от 29.03.2002 г.:
    т. 3. Препоръчва на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да предприеме необходимите действия и излезе със становище в едномесечен срок относно искане за обезщетение от "Финметалс Холдинг" АД, вследствие разкриване на неосчетоводени към 30.04.1999 г. задължения на "Кремиковци" АД, възникнали и предявени съгласно отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и чл. 28, ал. 1 от договора за приватизация.
    В изпълнение на т. 3 от решението Надзорният съвет на Агенцията за приватизация представя в Народното събрание своето становище с писмо № 204-00-17 от 23 април 2002 г.
    Надзорният съвет на Агенцията за приватизация счита, че претенциите на "Финметалс Холдинг" АД за обезщетение по реда на чл. 28 от приватизационния договор не могат да бъдат приети поради следните причини:
    1. Чрез сключването на приватизационния договор купувачът е декларирал, че е получил достатъчно информация за активите и пасивите на дружеството и че ги приема в тяхното състояние. Следва да се има предвид, че тази информация има източник както получените от Агенцията за приватизация документи, така и изготвеното техническо, икономическо и правно изследване на дружеството от страна на купувача.
    В чл. 8 от договора двете страни са приели, че за целите на приватизационния договор видът и размерът на изискуемите задължения на дружеството са тези, посочени в заверения баланс към 31.12.1998 г. и незаверения предварителен баланс към 30.04.1999 г.

    При сключване на договора двете страни са се съгласили, че шест месеца е достатъчен период от време, през който след сключване на договора купувачът има възможност да установи наличието или липсата на неосчетоводени задължения към 30.04.1999 г., както и да прецени претърпените вреди и да предприеме необходимите действия за получаване на обезщетение по реда на чл. 28 от договора.
    В регламентирания в чл. 28 от договора шестмесечен срок не е постъпило конкретно и аргументирано искане за обезщетение от купувача, което да доказва претърпени вреди от разкрити неосчетоводени задължения на дружеството към 30 април 1999 г.
    Писмата от купувача, постъпили в шестмесечния срок от датата на сключване на договора, касаят нарастване на задълженията на приватизираното дружество за периода 30.04.-31.08.1999 г. и съдържат предложение за актуализиране на договорената инвестиционна програма, което е в противоречие с чл. 29 от приватизационния договор.
    Трябва да се отбележи, че “Финметалс холдинг” АД за пореден път е предявил искането си за обезщетение вследствие разкриването на неосчетоводени данни към 30 април 1999 г. задължения на “Кремиковци”АД, възникнали и предявени съгласно отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и чл. 28, ал. 1 от договора за приватизация по съдебен ред.
    Изпълнение на т. 4 на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г.:
    Точка 4 задължава министъра на финансите да извърши проверка и да предприеме необходимите действия за спазване на финансовата дисциплина от собственика на дружеството. В изпълнение на т. 4 от решението министърът на финансите е установил следното.
    Търговското дружество “Кремиковци” АД е приватизирано на 14 юни 1999 г. от “Дару Металс” АД, сега “Фин Металс холдинг” АД при следните условия: цената на сделката – 1 щ.долар за 71% от капитала на дружеството; отписани задължения с решение на Министерския съвет от 1999 г., произтичащи от Закона за уреждане на необслужените кредити, в размер на: по левов кредит – 414 982 лв. главница; по валутен кредит – 79,991 хил. щ. долара главници и лихви към 30 април 1999 г.
    С Решение на Министерския съвет № 56 от 1999 г. са предоставени средства от държавния бюджет за погасяване на държавни и други вземания в размер на 183 млн. лв., които са преведени на 13 септември 1999 г. на “Кремиковци” АД за погасяване на следните задължения: държавни вземания – 49 млн.; задължения към “Булгаргаз” – 85 млн., задължения към НЕК 47 млн., с което са нулирани задълженията на “Кремиковци” АД към тези институции.
    Задълженията на металургичното дружество към държавния бюджет са следните: към 19 януари 2004 г. публичните задължения на “Кремиковци” АД гр. София са както следва: главница – 30,171,730 лв., лихва – 47,923 хил. лв. или общо 78 млн. 95 хил. лв.
    Задълженията на “Кремиковци” АД по кредит от ДФРР са както следва: главница – 33 млн. 999 хил. щ. долара, просрочена лихва – 3 млн. 754 хил. лв.; начислени редовни лихви до 15.12.2003 г. – 6 млн. 445 щ. долара или общо 44,199,340 щ. долара.
    Задълженията на “Кремиковци” АД по ЗУНК са както следва: по левов кредит – лихви от предходни периоди – 1 млн. лв.; по валутен кредит - лихви от предходни периоди – 6 млн. 27 хил. лв.
    Задълженията на “Кремиковци” АД по Закона за ДДС, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за облагане на доходите на физически лица с влязъл в сила ДРА № 342 по отношение на задълженията са както следва: общо - 4 млн. 495 хил. главница – 3 млн. 075 лв., лихва – 819 лв. или общо 3 млн. 894 хил. лв.
    Задълженията на “Кремиковци” АД към НОИ към 15.12.2003 г.: за допълнително задължително обществено осигуряване общо 262 хил. лв.
    Здравно осигуряване към НЗОК – общо 49 хил. лв.
    Обобщено задълженията на “Кремиковци” АД и “Кремиковци трейд” ЕООД са общо в размер на: в български лева – главница и лихва – общо 88 млн. 553 хил. 959 лв., като за задълженията в размер на 8 млн. 390 хил. лв. са предприети обезпечителни мерки съгласно ДПК.
    В щатски долара главницата е около 34 млн. лв., лихвите – 10 млн. щ.долара, общо 44 млн. 205,368 .18 щ.долара.
    В отговор на запитването от страна на Временната комисия за изпълнението на т. 4 от решението на Народното събрание министърът на финансите уверява, че Министерството на финансите ще предприеме всички необходими законови действия за изпълнение задълженията на металургичното дружество към държавния бюджет.
    Изпълнение на т. 5 на решението на Народното събрание.
    Задължава Агенцията за следприватизационен контрол да извърши проверка и да упражнява стриктен контрол по отношение на изпълнението на ангажиментите по приватизационния договор и да внесе информация в Народното събрание до 30 юни 2002 г.
    Агенцията за следприватизационен контрол представи на Временната комисия своите доклади, касаещи отчетните периоди 2001 и 2002 г., решенията на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол за начисляване на неустойки за неизпълнение на инвестиционната програма по договора за приватизация от страна на “Фин Металс холдинг” АД за отчетните 2001 и 2002 г., докладни записки, справки, писма и др. документи, свързани с упражнявания от агенцията контрол по изпълнението на ангажиментите по приватизационния договор.
    Най-общо, резултатите от упражнявания от Агенцията за следприватизационен контрол по изпълнение на задълженията по приватизационния договор от страна на “Фин Металс холдиг” могат да се представят както следва.
    Някои от задълженията (по Програмата за трудова заетост, за непрехвърляне на акциите, предмет на приватизационния договор; за неизвършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти на “Кремиковци” АД; за непредприемане на действия за ликвидация на “Кремиковци” АД; задължението да се задължи солидарно с “Кремиковци” АД за обслужване и погасяване на остатъка от държавните вземания след приспадане на сумата, посочена в решение на Министерския съвет за предоставяне на средства от държавния бюджет на “Кремиковци” АД за погасяване на държавни и други вземания; задължението да се задължи солидарно с “Кремиковци” АД за обслужване и погасяване на задълженията на “Кремиковци” АД към Националния осигурителен институт, произтичащи от дължими, но неплатени осигурителни вноски; задължението да се задължи солидарно с “Кремиковци” АД за уреждане на задълженията на “Кремиковци”АД към ДФРР и др.) са безспорно изпълнени.
    Колеги, не е изпълнено най-важното задължение на “Фин Металс холдинг” АД по приватизационния договор – задължението за извършване на инвестиции в “Кремиковци” АД съгласно специална инвестиционна програма.
    За по-голяма прегледност изпълнението на инвестиционната програма за периода 2000-2002 г. е представено в табличен вид по години. За 2000 г. задължението по договора е 50 млн. долара, изпълнението е 39 млн. 536 хил. 562 щ. долара. Неизпълнение – 10 млн. 463 хил. 438 щ. долара. Неустойка – 5 млн. 231 хил. 719 щ. долара.
    За 2001 г. по договор следващото задължение е 50 млн. щ. долара. Задълженията обаче от предходната година стават 60 млн. 403 хил. 438 щ. долара. Изпълнение – 13 млн. 854 хил. 701. Неизпълнение – 46 млн. 608 хил. 647 щ. долара. Начислена неустойка – 23 млн. 304 хил. 324 щ. долара.
    Според Агенцията по приватизация на изпълнението на Инвестиционната програма за отчетната 2000 г. е в размер на 10 463 438 щ.д. Начислената неустойка на “Финметалс Холдинг” АД в размер на 5 231 719 щ.д. е постъпила в Агенцията по приватизация след усвояване на банкова гаранция, издадена от UBS – Швейцария. “Финметалс Холдинг” АД претендира изпълнение на Инвестиционната програма за отчетната 2000 г. в размер на 61 млн. щ.д. Купувачът не е съгласен с усвояването на банковата гаранция и е предявил претенциите си по съдебен ред.
    Според Агенцията за следприватизационен контрол неизпълнението на Инвестиционната програма за отчетната 2001 г. е в размер на 46 млн. щ.д. Начислената неустойка на “Финметалс Холдинг” АД плюс лихвите за забава, общо в размер на 23 759 890 щ.д., са предявени по съдебен ред. По иска на Агенцията за следприватизационен контрол е образувано т. д. № 61 от 2004 г. С молба на Агенцията за следприватизационен контрол на основание чл. 308 от Гражданския процесуален кодекс Агенцията за следприватизационен контрол иска от съда допускането на обезпечителна мярка – запор върху акциите, предмет на договора. Съдът допуска исканото обезпечение, като издава обезпечителна заповед. С молба от 28.04.2004 г. до Съдебно-изпълнителна служба при Софийския районен съд Агенцията за следприватизационен контрол е поискала от съдия-изпълнител на основание чл. 319, ал. 1 от ГПК да наложи допуснатия запор чрез вписване в “Централен депозитар”. “Финметалс Холдинг” АД претендира изпълнението на Инвестиционната програма за отчетната 2001 г. в размер на 37 898 051 щ. д. и оспорва начислената им неустойка.
    Според АСК реалният размер на извършените инвестиции за 2002 г. от “Финметалс Холдинг” АД е 8 372 929 щ. д. и на купувача трябва да бъде начислена неустойка в размер на 25 млн. щ. д. “Финметалс Холдинг” АД претендира изпълнение на Инвестиционната програма за отчетната 2002 г. в размер на 41 млн. щ. д.
    Прави впечатление голямото забавяне на Агенцията за следприватизационен контрол за начисляване и предявяване на дължимите според агенцията неустойки. Неустойката за неизпълнението на Инвестиционната програма за отчетната 2001 г. е начислена с протоколно решение на Изпълнителния съвет на АСК на 16.10.2003 г. и решение от 30.10.2003 г. на Надзорния съвет на АСК. Неустойката за неизпълнението на Инвестиционната програма за отчетната 2002 г. е начислена с протоколно решение от март 2004 г. на Изпълнителния съвет на АСК и решение от април 2004 г. на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол след намесата на Временната парламентарна комисия.
    Някои от задълженията на “Финметалс Холдинг” АД по приватизационния договор за обезпечаване на изпълнението на задълженията по Инвестиционната програма (чл. 17. 5 от договора) са безспорно неизпълнени. Така например към настоящия момент няма издадена банкова гаранция по чл. 17 (5), буква В от договора (не съществуват и договори за поръчителство, сключени между “Марчегалия” АД и/или трето лице). След усвояване на банковата гаранция, издадена от UBS – Швейцария, за неизпълнение на Инвестиционната програма за отчетната 2000 г. Агенцията по приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол неколкократно са уведомявали “Финметалс Холдинг” АД за доказване на изпълнението на чл. 17 от договора. На 22 април 2004 г. АСК е предявила иск срещу “Финметалс Холдинг” АД с искане за осъждане на купувача да представи предвидените в чл. 17.5 от Договора за приватизация обезпечения, а именно – банкова гаранция и запис на заповед.
    Във връзка с въпросите, отнасящи се до изпълнението на задълженията на “Финметалс Холдинг” АД по приватизационния договор, Временната комисия счита за необходимо да приложи към настоящия доклад доклада на АСК, касаещ отчетния период 2002 г., като приложение № 1. Този доклад инкорпорира в себе си докладите на Агенцията за следприватизационен контрол за отчетните 2000 г. и 2001 г.
    Особено значими са задълженията на “Финметалс Холдинг” АД по опазване на околната среда, затова те ще бъдат по-обстойно разгледани:
    Изпълнение на текущата към момента на приватизацията на “Кремиковци”АД Оздравителна програма за намаляване на щетите от минали замърсявания от дейността на дружеството; съгласно действащото законодателство за опазване на околната среда към момента на приватизацията на “Кремиковци”АД (§ 9 от Закона за опазване на околната среда) при приватизация държавата отговаря за екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия.
    Министерството на околната среда и водите се произнася с Решение № 81/1999г. по ОВОС, с което се разрешава приключване на оценката на щетите от стари замърсявания до момента на приватизация на обект “Кремиковци”АД на фаза трети етап, като приема План-програма с оздравителни мерки при следните условия:
    - програмата да се изпълни в срок от пет години, съгласно определен график;
    - максималният размер на разходите за оздравителните мерки да не надхвърля 15 млн. щ. д.;
    - действителните разходи за оздравителни мерки се определят при изготвянето на отделни проекти, одобрени от Министерството на околната среда и водите.
    По силата на чл. 9 от приватизационния договор купувачът следва да гарантира изпълнението на текущата към момента на приватизацията Оздравителна програма за намаляване на щетите от минали замърсявания от дейността на дружеството, което е задължение на държавата.
    По изпълнение на тази програма на 20 януари 2000 г. е подписано Изпълнително споразумение между “Дару металс”АД, от една страна, и Министерството на околната среда и водите, Министерство на финансите и Агенцията за приватизация, от друга страна. Съгласно чл. 6 от това споразумение под “места на провеждане на дейностите по отстраняване на екологични щети” се разбира целият район на екологичните щети в резултат на дейността на дружеството преди приватизацията.
    Съгласно чл. 7 от споразумението дейностите по почистване се извършват на етапи, като след завършване и приемане на всеки един етап държавата следва да заплати на изпълнителя направените от него разходи. Заплащане се извършва, когато етапът е завършен, т.е. обектът е годен за ползване съгласно Наредба № 6 от 1999г. за разрешаване на строежите в Република България.
    Плащането по чл. 30 се извършва на база на представени проектно-сметни документи, удостоверяващи точния размер на направените от изпълнителя разходи в 30-дневен срок от надлежното приемане на необходимата документация за извършени работи за съответния етап на дейността по Програмата за отстраняване на минали екологични щети.
    В чл. 35 от споразумението се предвижда, че ако изпълнителят не изпълни някой етап в съответствие с програмата или по друг начин наруши в значителна степен задълженията по настоящото споразумение, държавата има право едностранно да уведоми изпълнителя, че тя ще поеме отговорността за завършване на програмата и в срок от 90 дни, ако не се стигне до уреждане на спора между страните, да поеме изпълнението на програмата от свое име и за своя сметка. Това не пречи държавата да търси отговорност на изпълнителя за нарушаване на споразумението по съдебен ред.
    На 11 януари 2002г. е подписано Допълнително споразумение по Изпълнителното споразумение, с което се посочва отново, че отговорността за настъпили вреди върху околната среда след момента на приватизацията носи купувачът, като за изпълнение на програмата последният може да извърши дейности по отношение на екологичните щети, настъпили след момента на приватизацията.
    Следва да се отбележи, че тъй като средствата по програмата са в размера, необходим за покриване на щетите, причинени преди приватизацията на дружеството, то реално не биха могли да се използват за покриване на щетите, причинени след този момент.

    По официални данни на Министерство на финансите към момента по Изпълнителното споразумение са предоставени средства от държавния бюджет в полза на изпълнителя на програмата “Кремиковци”АД в размер само на 11 491 лв. за заплащане на приети от Междуведомствения експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите предпроектни проучвания за следните два обекта: обект “Рекултивация на 66 246 декара нарушени терени от демонтиране на бракувани цехове и комуникации” и обект – “Мелиорация на 500 188 декара техногенно повлияни земеделски земи, замърсени с тежки метали”.
    2. Изпълнение на програмата за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околна среда.
    В чл. 9 от приватизационния договор е предвидено, че купувачът се задължава да осигури необходимите парични средства и да гарантира изпълнение от страна на “Кремиковци” АД на програмата за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околната среда. Средствата, изразходвани от купувача по тази програма, се признават за инвестиции и се приспадат от средствата, предвидени в инвестиционната програма.
    Програмата е за периода 2000-2004г., необходимите средства са на стойност 90 млн. 104 хил. лв. С Решение на ВЕЕС от 12.02.2003 г. е приета актуализирана програма за привеждане на дейността на дружеството в съответствие с нормативната уредба по околна среда, със срок на изпълнение 2003–2006 г. Необходимите средства са както следва: до 2006 г. включително – 99 млн. 574 хил. лв., след 2006 г. – 198 млн. 196 хил. лв. Общата сума по актуализираната програма е в размер на 297 млн. 770 хил. лв. Дружеството докладва за инвестиции по изпълнение на Програмата в размер на 13 млн. 957 хил. щ. д. Актуализираната програма важи до издаване на комплексно разрешително на дружеството по реда на Глава седма, Раздел ІІ.
    Според министъра на околната среда и водите изпълнението на тази програма към момента е затруднено поради липсата на финансово обезпечение, тъй като “Кремиковци”АД не е намерило източници на финансиране.
    3. Изпълнение на задълженията по безлихвените заеми, сключени между Министерството на околната среда и водите и “Кремиковци”АД.
    В изпълнение на договори за отпускане на безлихвени заеми – втори договор, сключени също между Министерството на околната среда и водите и “Кремиковци” АД, заемателят не е погасил погасителните вноски съгласно погасителните планове и лихвите за забава, както следва:
    - Главница - 4 млн. 29 хил. 882 лв.; лихви за забава - 1 млн. 12 хил. 424 лв.
    Договорите са били обезпечени с банкови гаранции, издадени от Първа източна международна банка, като последната банкова гаранция е със срок на действие до 20 април 2004 г.
    Съобразявайки се с финансовите проблеми на “Кремиковци”АД и с оглед запазване на добрите и коректни взаимоотношения, от страна на Министерството на околната среда и водите неколкократно са отправяни писмени уведомления до заемателя с покана за доброволно изпълнение и предприемане незабавно на действия за погасяване на дължимите суми. Банковите гаранции не са усвоени.
    След проведени срещи с представители на “Кремиковци”АД е подписано споразумение, с което се приемат нови, по-благоприятни погасителни планове по горепосочените договори. Споразумението е следвало да влезе в сила след представяне на банкови гаранции, обезпечаващи отпуснатите кредити за пълния срок, съгласно новоприетите погасителни планове. До настоящия момент такива банкови гаранции все още на са предоставени и новите погасителни планове не са влезли в действие. При това положение според Министерството на околната среда и водите са налице основания за събиране на вземанията по съдебен ред, за което вече са предприети съответните действия.
    4. Изпълнение на задължението за поддържане на екологична обстановка.
    По данни на Министерството на околната среда и водите 17 бр. от пречиствателните съоръжения на “Кремиковци” АД за очистване на въздуха не дават проектния пречиствателен ефект както през 2002 г., така и през 2003 г. От констатирани през 2002 г. 4 бр. неработещи добре пречиствателни съоръжения, през 2003 г. са отбелязани 3 бр. През 2002 г. и 2003 г. контролните органи на Министерството на околната среда и водите са извършили 37 проверки на компонент “въздух” и компонент “вода” в района на “Кремиковци” АД, отправили са над 40 предписания към “Кремиковци” АД във връзка с контролната си дейност, съставили са редица актове и са наложили санкции на “Кремиковци” АД за неизпълнение на нормите на екологичното ни законодателство.
    В пункт “Гара Яна” (най-близко разположения имионен пункт за следене качеството на атмосферния въздух до “Кремиковци” АД) в периода 2000-2004 г. са констатирани голям брой превишения на пределно допустимата концентрация на фенол, сероводород, фини прахови частици, общ прах.
    Временната комисия счита за необходимо да приложи към настоящия доклад предоставената й от дирекция “Координация на РИОСВ” в Министерството на околната среда и водите информация за регистрираните превишения на ПДК в пункт “Гара Яна” в периода 2000–2004 г., което е в Приложение № 2.
    Изпълнение на т. 6 на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г.
    “6. Задължава министъра на икономиката да осигури текущ надзор върху дейността на “Кремиковци” АД с оглед ефективна защита на държавните интереси.”
    Заместник министър-председателят и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева в свое писмо от 27 февруари 2004 г. до Временната комисия посочва, че “в резултат на перманентно осъществявания мониторинг върху структурата, размерът и състоянието на задълженията на “Кремиковци” АД към основните държавни кредитори, от страна на Министерството на икономиката, подпомагайки дейността на междуведомствената комисия, през лятото на 2003 г., въпреки понижението на нетните задълженията на дружеството е констатиран ръст на дълговете към отделните кредитори. Предвид на това и в изпълнение на т. 7 от Решение № 291 на Министерския съвет е внесен доклад на оперативно заседание на Министерския съвет за обсъждане структурата и размерът на задълженията на дружеството, както и варианти и предложения за решаване на проблемите.
    Посоченият доклад е бил във връзка с препоръките на Комисията за координиране на взаимоотношенията на с “Кремиковци” АД с държавните кредитори “Кремиковци” АД да изплати всички просрочени плащания по погасяване на старите задължения, или да даде приемливи за кредиторите финансови и/или други гаранции за изплащане на просрочените плащания, включително и за подписване на споразумения.
    Към настоящият момент обслужването на дълговете на “Кремиковци” АД към държавните кредитори е гарантирано чрез подписани споразумения с НЕК ЕАД и БУЛГАРГАЗ ЕАД (споразуменията са до 2013 г.) и с решение на Надзорния съвет на НОИ (до 2006 г.). Спорът по договор 75 А с БДЖ ЕАД за тарифиране на услугата през 2003 г. е решен чрез подписване на нов договор между “Кремиковци” АД и БДЖ ЕАД, чрез който са преразгледани и начислените задължения, които са натрупани по тарифиране, различно от договор 75 А (3 стотинки на тон км, а сега е по-различно).
    По искане на членовете на временната комисия по време на проверката бяха направени сравнения между някои от финансово-икономическите показатели на дружеството. В посочения анализ е използвана информация от решенията на Комисията за защита на конкуренцията, финансово-икономическия профил на “Кремиковци” АД, представен от Министерството на икономиката, годишните и междинни финансови отчети на “Кремиковци” АД, заключенията на одиторската компания “Делойт и Туш” по годишните финансови отчети за 2000 г., 2001 г. и 2002 г., документи от различни институции, както са използвани данни и друга информация от Кремиковци АД.
    Приходите от продажби на дружеството и реализираните финансови резултати за периода 1998–2003 г. са както следва: нетни приходи от продажби – общо: за 1998 г. – 702 млн. 733 хил. лв., за 2003 г. – 700 млн. 342 хил. лв.; нетен резултат за периода: за 1998 г. – минус 66 млн. 181 хил., за 1999 г. – минус 177 млн. 90 хил., за 2000 г. – минус 38 млн. 777 хил., за 2001 г. – минус 23 млн. 746 хил., за 2002 г. – 10 млн., за 2003 г. – печалба от 119 млн. 433 хил. лв.
    Видно е от така представените данни, че приходите от продажби на дружеството през посочения период са колебливи и непостоянни. Има увеличение през 2000 г. – първата година след приватизацията, от 11% спрямо базовата 1998 г., след което отбелязва значителни понижения.
    Едва през 2003 г. се изравнява като стойност с постигнатите приходи от продажби през 1998 г. Сравнителните процентни данни са дадени в следващата таблица, като приходите от продажби за 1998 г. са приети за 100%.
    От приходите за продажби над 90% са приходи от продажби на стоманени продукти. Ако съпоставим данните за приходите от продажби с реализираните стоманени продукти и съответстващите им продажни цени, ще установим следното:
    Приходи от продажби на стоманени продукти. Ще взема 1998-2003 г.
    Реализирани стоманени продукти през 1998 г. - 1 млн. 341; в 1999 г. – 1 млн. 185; 2000 г. – 1 млн. 157; 2003 г. – 1 млн. 226.
    Приходи от продажби на стоманени продукти: за 1998 г. - 639 млн. 294; 1999 г. – 486 млн. 150; 2000 г. – 707 млн. 871 хил.; 2001 г. – 615 млн.; 2002 – 585 млн.; 2003 г. – 680 млн. лв.
    В таблицата са ни дадени и средните продажни цени.
    Като се има предвид, че продажбите на продукцията на дружеството са зависими от европейските и световни цени на метали, то може да се направят следните изводи:
    - намалява обема на реализирана продукция и след приватизацията никога не е постигнато нивото на продажби от 1998 г. През 2003 г. в сравнение с 1998 г. е реализирана с 9% по-малко продукция;
    - за размера на реализираните приходи от продажби са определящи европейските и световни цени на метали и при добри ценови равнища се постигат по-значими приходи от продажби, независимо от намалялата реализация на продукцията.
    От данните в Таблица 1 се наблюдава намаляване на размера на загубата и дори отчитане през 2003 г. на печалба в размер на 119 433 хил. лв.
    “Кремиковци” АД все още не е представило финансовите си отчети за 2003 г., заверени от одиторите на дружеството, и този резултат не е потвърден от тях. По-подробното изследване на постигнатите резултати показва друга картина на финансовото състояние на дружеството. Основателното съмнение е предизвикано от многобройните резерви, изразени от одиторите, относно достоверното представяне на данните за финансовото състояние на дружеството за предходни отчетни периоди. Този въпрос ще бъде разгледан подробно по-нататък в изложението.
    Изказаните резерви засягат също така и пера от баланса, които имат пряко отношение към финансовия резултат. Наблюдава се стремеж за показване на постигнати по-добри финансови резултати. Например, ако се съсредоточим единствено върху одиторския доклад за 2002 г., то следните резерви имат пряко отношение към финансовия резултат и ще доведат до реализиране на по-големи разходи, а оттам и по-малко печалби или по-големи загуби.
    Точка 4 – Отчетена е обезценка на вземанията съгласно отменен национален счетоводен стандарт и вземанията не са достоверно оценени. Обезценката им ще доведе до увеличаване на разходите.
    Точка 5 - Вземанията на дружеството от клиенти, други дебитори и свързани лица в размер на 214 288 хил. лв. не са потвърдени от одиторите. Това означава, че е вероятна обезценка на някои от тях и отчитане на разходи.
    Точка 6 - Дружеството има правни задължения в съответствие с Кодекса на труда за изплащане компенсации на служителите си при пенсиониране. За тези задължения не са начислени провизии. От одиторския доклад, цитат: “Ние не успяхме да определим размер на необходимата, но неотчетена провизия.”
    С тази резерва също се потвърждава наличието на неотчетени разходи за провизии.
    Точка 7 – От доклада на одиторите, цитат: “От друга страна, друга част от активите, представени в настоящия финансов отчет като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, се използват в производствената дейност на дружеството, без да се начисляват съответните амортизации”. Към 31.12.02 размерът на тези разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, за които не се начисляват разходи за амортизация, е 282 081 хил. лв.
    Точка 13 – Отчетени са взимания за 28 800 хил. лв. от данъчната администрация, които не следва да се признават като балансови активи. Тяхното отписване ще доведе от отчитане на разход в същия размер.
    Точка 14 - От одиторския доклад, цитат: “Дружеството притежава вземания в български банки, обявени в несъстоятелност, на обща балансова стойност 2622 хил. лв., представени като блокирани парични средства. По наше мнение тези вземания са загубили качествата на активи и стойността им следва да бъде отписана в загуба”.
    В резултат на изказаните по-горе съображения относно достоверността на получените финансови резултати какъвто и да било по-нататъшен анализ би рискувал да даде изкривена представа за действителното състояние на дружеството. Въпреки това ние ще направим такъв на базата на данните от отчетите на дружеството, като включим и неодитираните такива за 2003 г.
    Ако анализираме произхода на получената печалба от 119 млн., ще трябва да проследим резултатите от основна дейност отделно от резултатите от финансова дейност (с включени пера за извънредни приходи и разходи) от 1998 до 2003 г.
    Изводите са, че за 2003 г. от основната дейност се реализира загуба. Другият съществен извод е, че печалбата в размер на 119 млн. е в резултат на реализиран положителен резултат от финансова дейност – 133 млн. лв. Ако продължим анализа и се съсредоточим за произхода на печалбата от финансова дейност, ще установим, че тя е в резултат на курсови разлики, като положителните курсови разлики са 322 млн., отрицателните са 174 млн. И резултат: 148 млн.
    Положителните курсови разлики са вследствие на намаляване на курса на долара към 31.12.2003 спрямо 31.12.2002. С намаляване на курса на долара счетоводно се намаляват и задълженията на дружеството в щатски долари и се отчитат положителни курсови разлики. В тези задължения са включени и задължения от 70 млн. щатски долара към Австрийския банков консорциум, колеги, които са поети от “Кремиковци” АД, за сметка на дълга му по ЗУНК, както е предвидено в приватизационния договор. Задължението е уредено от СИбанк. В изготвения “Финансово-икономически профил” на “Кремиковци” АД е посочено, че “…дългът е уреден на 17.11.2000 г., като в момента би следвало да бъде счетоводно отписан от баланса на “Кремиковци” АД на основание на решение на КЗК”.
    Не е ясно защо не са отписани. Тези задължения са посочени и като одиторски резерви в докладите за 2001 г. и 2002 г. – от одиторския доклад: “Дружеството отчита дългосрочно задължение в размер на 131 млн. лв. като резултат от приватизационна сделка в минали периоди. Този дълг е към неидентифициран кредитор, поради което ние не успяхме да получим независимо потвърждение към 31.12.2002 г., в резултат на което не сме в състояние да потвърдим това задължение.”
    Към 31.12.2003 това задължение присъства в баланса като дългосрочно задължение в размер на 108 млн. лв.
    Съпоставката на отчетените курсови разлики през 2002 и 2003 г. показва:
    Отрицателните курсови разлики са увеличени с 3 пъти; положителните курсови разлики са се увеличили с 2,5 пъти в сравнение с 2002 г. – от 130 млн. на 322 млн.
    Това увеличение е в значителен размер и не е подкрепено от някакво значително увеличение или разместване на валутните експозиции на дружеството.
    Ако елиминираме влиянието на финансовите приходи и разходи, показателите за финансова ефективност на дружеството от основна дейност показват следните резултати: (Следва табл. 6.)
    С изключение на 2000 г. дружеството никога не е постигало някаква ефективност от основната си дейност. И през 2003 г. за реализирането на 0,99 лв. приходи са изразходвани 1 лев разходи.

    Показателите за ликвидност изразяват възможността на дружеството да изплаща текущите си задължения. Те са четири показателя: текуща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност.
    Данните показват следната ликвидна картина:
    - Коефициентът на обща ликвидност показва, че през 2003 г. за погасяване на един лев краткосрочни задължения дружеството е разполагало с краткотрайни активи за 1,22 лв.
    - Данните за коефициента на бърза ликвидност показват, че ако дружеството успее да събере всички вземания, то ще разполага с 0,64 лв., за да покрие един лев задължения.
    Към така посочените подобрени показатели за 2003 г. трябва да се прояви определен скептицизъм, защото по всяка вероятност включват вземания, върху които отново ще бъдат изразени одиторски резерви. Нещо повече – пресмятат се показатели за ликвидност, като се използват данни за парични средства, които са блокирани в банки, обявени в несъстоятелност, и които според одиторите трябва въобще да не присъстват в баланса.
    Подобрените показатели за обща ликвидност за 2003 г. се дължат и на разсрочване на голяма част от дълговете на "Кремиковци" АД към "НЕК" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД, НОИ за дългосрочен период от време. Това разсрочване класифицира тази част от дълга, която се дължи след повече от една година като дългосрочни пасиви. Тази рекласификация води до подобряване на текущите показатели.
    Подобрените показатели се дължат и на невключените в баланса на дружеството така наречени "скрити" задължения, които са в размер на 70 601 000 лв. Те не се посочват никъде в баланса на дружеството и са предмет на съдебен спор. Не се посочват дори и като условни задължения – задбалансово.
    Най-естествен показател за ликвидната криза са данните за наличните парични средства в неблокирани банкови сметки – таблица № 8.
    Колеги, дружеството изпада във все по-голяма зависимост от свързаните с него лица.
    "Кремиковци" АД е свързано лице с "Кремиковци трейд" ЕООД, "Кремиковци 2000", "Феросплавен завод", "Кремиковци автотранспорт", "Кремиковци кар", "Независима лаборатория за анализи 2000", "Тежка механизация – Кремиковци", и т.н., и т.н. Данните са от Министерството на финансите и от одиторския доклад и годишен финансов отчет на "Делойт и Туш". Всички свързани предприятия с "Кремиковци" АД са действащи, с изключение на "Феросплавен завод" и "Еко-консулт", които са със статус недействащи.
    Съществуването на свързани фирми на "Кремиковци" АД (дружества, в които "Кремиковци" АД е едноличен или мажоритарен акционер или съдружник) е предпоставка за трансфериране на дълг между същите. По този начин дружеството разрешава проблемите, възникнали във връзка със запора на банковите му сметки, поради високата задлъжнялост.
    Взаимоотношенията със свързани лица "маскират" действителното финансово състояние на дружеството. Не е ясно на какви цени се извършват доставките и покупките между тях. Финансови кредити се получават от свързани лица, задължения се изплащат от свързани лица и реализирани приходи от продажби също се получават от свързани лица. Основен доставчик и клиент на "Кремиковци" АД е дъщерното дружество "Кремиковци трейд" ЕООД. По данни на Главна данъчна дирекция разплащанията с доставчиците и клиентите на "Кремиковци" АД се осъществяват от "Кремиковци трейд", по силата на договор за търговско представителство, след което се осъществяват документни прихващания и погасявания на насрещни вземания между двете дружества. Също така налице са данни, че през предходни периоди задълженията на "Кремиковци" АД към "Булгаргаз" и НЕК са погасявани чрез преводи, наредени от чуждестранни банки.
    През годината се натрупват големи задължения и вземания със свързани лица, които в края на годината се уреждат с протоколи за взаимни прихващания, а не се извършват ефективни разплащания между дружествата. Има данни, че с такива прихващания се уреждат дори ДДС по доставките, вместо ефективно да се превежда през ДДС-сметки. Таблицата по-долу показва вземанията и задълженията към свързани лица към 31 декември 2003 г. В последната колона са посочени компенсираните вземания/задължения към свързани лица. Салдото от 31 203 000 лв., което остава след прихващанията, е показано като задължения към свързани лица в счетоводния баланс към 31.12.2003 г.
    За периода 2000-2002 г. в одиторските доклади неизменно присъства резервът, че независимите проверители не са могли в достатъчна степен да се убедят в пълнотата на оповестяванията на сделките и взаимоотношенията със свързани лица.
    Извършването на какъвто и да е анализ на финансовото състояние на "Кремиковци" АД би представило погрешна картина, защото в повечето случаи се поставя под съмнение достоверността на представените данни. Тези съмнения са изразени от одиторите, които извършват проверка на финансовото състояние на дружеството. От 2000 до 2003 г. независим проверител на дружеството е одиторската компания "Делойт и Туш Дипломирани експерт-счетоводители" ООД (една от четирите най-големи в света одиторски компании). Счита се, че те са разполагали с достатъчно възможности на място, с преглед на всички документи и събирането на други доказателства да извършват своята проверка и да изкажат едно независимо мнение.
    Обобщено, за този период са отразени от одиторите следният брой резерви:
    - за 2000 г. – 5 резерви;
    - за 2001 г. – 11 резерви;
    - за 2002 г. – 13 резерви.
    За 2003 г. все още не е приключил одитът на дружеството.
    Смущаваща е тенденцията към увеличаване на одиторските резерви. Тези резерви засягат значими пера от икономическата информация, представена в отчетите. Резервите изразяват изразено несъгласие на одиторите с представеното във финансовите отчети от ръководителите на одитираното предприятие или невъзможност да се изрази адекватно мнение поради редица причини. Издаването на какъвто и да е одиторски доклад става при спазване на изискванията на определени стандарти, а такива са Международните одиторски стандарти, действащи в страната от м. юли 2003 г. Тези стандарти изискват да се изразяват резерви само за значими стойности от отчетите и одиторският доклад да се концентрира само върху най-значимите несъответствия.
    Резервите за трите години са почти идентични, като особено близки са те през 2001 и 2002 г., с тенденция за тяхното увеличаване. Анализ на изразените резерви за 2002 г. би бил показателен поради презумпцията, че са характерни и за предходните години.
    Справка върху кои точно пера от баланса са изразени резерви от одиторите по отчета за 2002 г. е посочена в таблица № 10.
    Изводите са следните:
    На първо място, изразените резерви от страна на одиторите касаят достоверността на почти всички активи в размер на 963 млн. лв., а по отношение на пасивите е изразено съмнение в достоверността на 74% от тях – на стойност 562 млн. лв. Стремежът е в отчетите на дружеството да се покаже намаляване на задълженията, увеличаване на вземанията и съответно по-добро финансово състояние на предприятието.
    Значителна част от активите на дружеството са изгубили качеството си на такива и подлежат на отчитане на разход или не са отчитани задължения, водещи до увеличаване на разходите на дружеството.
    Около 50% от дълготрайните активи на дружеството се представят във финансовите отчети като активи, все още невъведени в употреба. За тези активи не се начисляват амортизации, като се отчитат по-малко разходи за амортизации.
    На второ място, изразено е съмнение в пълнотата на оповестяванията на взаимоотношенията със свързани лица. В тази връзка е и т. 15 от доклада за 2002 г. От одиторския доклад – "През предходен отчетен период дружеството е апортирало част от активите си в капитала на дъщерно дружество, оценени за целите на апорта на стойност 9,5 млн. лв., без да отчита инвестицията в дъщерно дружество и съответно намаление на дълготрайните материални активи и материалните запаси…". Тази резерва би могла да означава, че активи на стойност 9 500 000 лв. са предоставени на дъщерно дружество под формата на апортна вноска в капитала, а формално се "водят" в "Кремиковци" АД.
    На трето място, не са потвърдени стойностите и на дълготрайните активи и на материалните запаси.
    На четвърто място, и в трите одиторски доклада присъства параграф за обръщане на внимание относно възможността дружеството да не може да продължи дейността си, ако не бъдат изпълнени определени условия.
    На пето място, на общата тенденция в отчетите за завишаване на активите и намаляване на пасивите, както и на отчитане на добри финансови резултати (намаляване на загубата), не кореспондира изразената резерва в т. 9 от одиторския доклад за 2001 г. – "Дружеството е отчело разходи за външни услуги в размер на приблизително 6 000 000 лв., за които ние не получихме достатъчно убедителни одиторски доказателства." – край на цитата.
    Всички тези данни показват, че да се правят анализи въз основа на информацията, предоставена от дружеството, означава да се получава невярна картина, ако не се вземат предвид всички обстоятелства относно действителното финансово състояние.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дотук.
    Часът е 16,00, господин Аталай. Тридесет минути почивка.
    ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Останаха 4-5 страници.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Повече са.
    ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Не са повече – 5 страници са.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви се, страниците са 59, свършихте стр. 51 – остават осем.
    Ще продължим след 16,30 ч. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни.): Продължаваме заседанието.
    Господин Аталай, моля да продължите с представяне на доклада на Временната парламентарна комисия за проучване на условията на труд в “Кремиковци” АД.
    ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, няма да моля за вашето търпение, защото смятам, че “Кремиковци” е най-сериозното предприятие в България и би трябвало да имаме особено уважение към хората и към това предприятие.
    “Всички тези данни показват, че да се правят анализи въз основа на информацията, предоставена от дружеството, означава да се получава невярна картина, ако не се вземат предвид всички обстоятелства относно действителното финансово състояние. Предвид значението на дружеството относно фактори като заетост и социална осигуреност обръщаме внимание на следните пера от отчетите: “разходи за заплати, посочени в отчета за приходи и разходи”; “задължения към персонала от баланса на дружеството”; “плащания на персонала от отчета за паричния поток”.
    Наблюдава се известно забавяне на изплащането на работните заплати – приблизително за около 2-3 месеца. При средносписъчен състав от около 8000 души през 2003 г. и средна заплата от около 600 лв., ежемесечните разходи за заплати са в рамките на 4,8 млн. лева. В баланса са посочени задължения към персонала в размер на 16 млн. лв., от които трябва да се изключат 3 млн. лв. начислени задължения за неползвани отпуски – т.е. 13 млн. 600 хил. лв.
    При едно относително намаляване на разходите за заплати, дължащо се на намаляване на броя на работниците и служителите, се увеличават задълженията към персонала и тази тенденция се наблюдава за период от няколко години, като е особено тревожна за 2003 г.
    Нарастват задълженията на дружеството както под формата на невнесени данъци и осигурителни вноски, така и към структуроопределящи държавни предприятия. В дадената таблица е проследена динамиката на нарастване на тези задължения. За да се избегне процедура за обявяване в несъстоятелност на “Кремиковци” АД е пристъпено към поредното разсрочване от страна на кредиторите на значителна част от тези задължения:
    Подписано е споразумение с “Булгаргаз” ЕАД на 09.07.2003 г. за разсрочване изплащането на 36 млн. лв. до 25.12.2013 г., като се погасява ежемесечно главница в размер на 286 хил. лв., както и е сключено споразумение, съгласно което “Кремиковци Трейд” ЕООД обслужва с част от данъчния си кредит авансовия данък печалба на “Булгаргаз” ЕАД.
    Взето е решение от Надзорния съвет на НОИ на 10.06.2003 г. за разсрочване на задължения в размер на 37 млн. 50 хил. лв. до 31 май 2006 г.
    Подписано е споразумение с “Националната електрическа компания” ЕАД за разсрочване на задължение в размер на 70 млн. лв. до 2013 г. За друга част от задълженията се предвижда уреждане чрез доставка на оборудване, прехвърляне на собствеността на активи на “Кремиковци” АД и продажба на продукция.
    Разсрочването на задълженията на дружеството към “Националната електрическа компания” ЕАД и “Булгаргаз” ЕАД е оценено от Комисията за защита на конкуренцията с Решение № 6/3 февруари 2004 г. като държавна помощ, защото “… представляват разход или лишаване от приход за държавата и съдържат елемент на конкретна полза за получателите.” Нейният размер е 36 млн. 725 хил. лв.
    Общият размер на получените държавни помощи в “Кремиковци” АД във връзка и след приватизацията са представени в следващите таблици и възлизат на 431 млн. 75 хил. лв.
    В противовес на получените грижи от държавата при изпълнение на своите законови задължения за предоставяне на информация дружеството предпочита да работи в условията на информационно затъмнение.
    “Кремиковци” АД е публично дружество и като такова трябва регулярно (тримесечно) да представя пред Комисията за финансов надзор определена информация, включваща и 3-месечни финансови отчети, а към 31 март и годишни отчети и одиторски доклади. Тези задължения не се изпълняват от дружеството, за което са му налагани многобройни санкции. Годишният финансов отчет за 2003 г. е представена на Комисията за финансов надзор на 29 април 2004 г. и то не одитиран. С изрично Решение № 317-ПД/15 април 2004 г. на заместник-председателя на комисията се задължава “Кремиковци” да представи отчета за четвъртото тримесечие на 2003 г.
    Дружеството не представи изискваната от Агенцията за следприватизационен контрол информация, което води до значително забавяне на отчитането на инвестиционната програма на дружеството. По тази причина към края на м. януари все още не можеше да се отчете инвестиционната програма за 2002 г. За 2002 г. тя беше отчетена през м. март 2004 г.
    По време на работата на комисията също се представяха данни и информация, която впоследствие се оказваше неактуална. Бяха повдигнати въпроси относно финансовото състояние на дружеството, задълбочаващата се задлъжнялост към свързани лица и нарастващите задължения. Вследствие на това за 2003 г. беше представен финансов отчет, коренно различаващ се от всички представени преди това междинни отчети, данни и информация. Само за един месец – от 31.11.2003 г. до 31.12.2003 г. се уредиха значителни вземания и задължения на дружеството. Относно финансовите задължения, като достоверни могат да се приемат задълженията към държавни дружества и публичните вземания, посочени по-горе. Не беше представен проверен и заверен от одитор годишен финансов отчет към 31.12.2003 г., въпреки изискванията на Закона за публично предлагане на ценни книжа за извършване на такава заверка до 31 март 2004 г.
    В следващата таблица са обобщени данни, които са получавани по време на фактическата работа на комисията, и окончателните данни за 2003 г.
    Обобщените данни за дружеството за периода на работа на временната комисия показват: печалба – за 31 май 2003 г. – 70 млн. лв.; за 30.09.2003 г. – 53 млн. лв.; за 30.11.2003 г. – 39 млн. и за един месец печалбата за 31.12.2003 г. от 39 млн. става 119 млн. лв. И това все по време на комисията.
    Взимания общо: към 31 май взимания – 430 млн.; към 30.09.2003 г. – 541 млн.; към 30.11.2003 г. – 481 млн.; към 31.12. спаднаха на 195 млн.
    Взимания от свързани предприятия: към 31.11.2002 г. бяха 291 млн. 266, по време на комисията за един месец, на 31.12.2003 г. станаха 0
    Взимания от клиенти и доставчици: към 31.11. - 135 млн. лв., към 31.12. – 98 млн. лв.
    Дългосрочни задължения общо от 214 млн. за 31 май 2003 г. нараснаха до 289 млн. 950 хил. лв. на 31.12.2003 г.
    Краткосрочните задължения общо към 31 май са били 655 млн., към 30 септември – 736 млн., 30.11. – 698 млн. лв. и по време на работата на комисията за един месец на 30.12. станаха 309 млн.
    Краткосрочни задължения към доставчици и клиенти от 299 млн. спаднаха на 155 млн.
    Краткосрочни задължения към свързани предприятия – най-фрапиращото – докато м. май са били 241 млн., септември са били 340 млн., на 30.11. бяха 377 млн. и по време на работата на комисията към 30.12.2003 г. станаха 31 млн.
    В рамките на един месец краткосрочните намаляват два пъти.
    Увеличената зависимост от свързани лица в рамките на един месец от 30.11. до 31.12. се урежда, като се нулират вземанията и задълженията към свързани лица с протоколи за прихващания и се отчитат само задължения към свързани лица за 31 млн. лв.
    Временната комисия изразява резерви по отношение на оптимистичните прогнози на Министерството на икономиката, изразени в заключението на разработената Национална програма за преструктуриране и развитие на стоманодобива в България до 2007 г.:
    Настоящата Национална програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия и планът за жизнеспособност на “Кремиковци” АД представляват съгласуваната пътна карта за осигуряване на един умерено развиващ се сектор.
    В съответствие с плана, до 2005 г. “Кремиковци” АД ще достигне критериите на Европейския съюз за жизнеспособност и ще подобри ефективността на производството си като цяло, включително чрез затварянето на мощности за крайни продукти в размер на 500 хил. тона.
    При надлежно изпълнение на плана за жизнеспособност “Кремиковци” АД ще бъде в състояние през прогнозния период да си осигури една здрава основа като водещо и успешно търговско дружество на българската стоманодобивна индустрия.
    Временната комисия констатира, че голямото неизпълнение на Инвестиционната програма по Приложение № 23 от Договора за приватизация на “Кремиковци”АД е механично пренесено в поетите ангажименти в плана за жизнеспособност на “Кремиковци”АД на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия. Задачите в значителен обем се дублират, но с промяна на сроковете за изпълнение и изменение на необходимите средства за финансиране. Основните обекти, от които зависи същинското техническо и технологично преструктуриране на дружеството, въвеждането на машините за непрекъснато леене на сляби, реконструкция и модернизация на агрегатите в Производство студено валцуване – НТА-1, НТА-2, Агрегата за непрекъснато горещо поцинковане, предвидени по Приложение № 23 със срокове за въвеждане през 2000, 2001 и 2002 г., колеги, съгласно плана за жизнеспособност ще бъдат въведени през 2004, 2005 и 2006 г., при условие че поетите ангажименти са финансово гарантирани.
    Диалогът между комисията и ръководството на металургичния комбинат не беше нормален и открит. Срещите бяха отлагани продължително време.
    Първото посещение на комисията в предприятието беше провалено. Протестът на КТ “Подкрепа” очевидно беше поръчан и организиран от администрацията. Депутатите бяха подложени на натиск и бяха несправедливо обвинени, че искат да затварят предприятието. Председателят на комисията също получи обвинения за лични пристрастия и конфликт на интереси.
    Въпреки че оценява крайния резултат от диалога като положителен, комисията констатира, че стопанското ръководство не оцени достатъчно сериозно отговорната и деликатна роля на групата депутати. Искането за оставка на председателя на комисията е абсолютно недопустимо и накърнява авторитета на парламента.
    Комисията въз основа на срещите със синдикатите констатира, че влошените партньорски отношения несъмнено са повлияли на цялостния климат и вътрешния контрол в предприятието. Сред работниците и синдикалните лидери има перманентен песимизъм за бъдещето на компанията, за спазването на техните законови права и за професионалната им ориентация. Логично е, че трудовият морал и технологичната дисциплина са на ниско равнище.
    Взетите мерки от стопанското ръководство на “Кремиковци” АД след намесата на комисията са незадоволителни. Снабдяването с работно облекло, изплащането на закъснелите заплати, административни наказания и др. имат палиативен характер.
    Заключение.
    По проучване и проверка на безопасните условия на труд в “Кремиковци” АД:
    Резултатите от извършените проверки на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” показват, че се допускат сериозни нарушения на нормативните актове на трудовото законодателство, които многократно се повтарят, независимо от дадените в тази връзка предписания и търсене на административно-наказателна отговорност от контролните органи по труда. Ръководството на дружеството не е създало ефективна организация за управление на дейността по безопасност и здраве при работа и не упражнява ефективен контрол за спазване изискванията на нормативните актове за извършване на работа по безопасен начин и без риск за здравето. Не се спазва чл. 19 от Приватизационния договор за продажба на “Кремиковци” АД, с който купувачът се задължава да осигури като минимум запазване на постигнатите договорености относно условията на труд. Работодателят в дружеството няма нагласа за изпълнение на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за безопасни условия на труд за привеждане на работните места и работното оборудване в съответствие с изискванията на закона.
    По изпълнението на задълженията по приватизационния договор от страна на “Финметалс Холдинг” АД:
    Не е изпълнено най-важното задължение на “Финметалс Холдинг” АД по приватизационния договор – задължението за извършване на инвестиции в “Кремиковци” АД съгласно специалната Инвестиционна програма. Според Агенцията по приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол неизпълнението на Инвестиционната програма за отчетните 2000, 2001 и 200 г., е както следва:
    отчетен период 2000 г. – 10 463 хил.;
    за 2001 г. – 46 608 хил.;
    за 2002 г. – 88 235 718 щ. д. неизпълнение.
    Други основни задължения на “Финметалс Холдинг” АД по приватизационния договор за обезпечаване на изпълнението на задълженията по Инвестиционната програма по чл. 17 са безспорно неизпълнени. Така например към настоящия момент няма издадена банкова гаранция по чл. 17, буква “в” от договора. Не съществуват и договори за поръчителство, сключени между “Марчегалия” АД или трето лице и Агенцията по приватизация.
    Не се изпълняват редица задължения на “Финметалс Холдинг” АД, свързани с опазването на околната среда и отстраняване на старите замърсявания.
    От проучените документи Временната комисия установи целенасочено неоказване на съдействие от страна на “Финметалс Холдинг” АД на държавните органи в процеса на контрол върху дейността на “Финметалс Холдинг” АД и “Кремиковци” АД.
    По изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март от 2002 г.:
    Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. не е изпълнено в пълния му обем.
    Създадената Комисия по т. 2 от решението не е изпълнила своите задължения и се е саморазпуснала.

    Министерството на икономиката не е осъществило достатъчен контрол в защита на държавните интереси в дружеството и изпълнението на приватизационния договор.
    Отлагане вземането на трайно комплексно решение по проблема “Кремиковци” може да се окаже решаващо, както по отношение на заетостта, ангажиментите по Глава “Конкуренция” и гаранциите за изпълнението им, уреждането на финансовите задължения и последиците за държавния бюджет.
    Въз основа на констатациите и изводите от доклада Временната парламентарна комисия предлага Народното събрание да приеме следното
    Р Е Ш Е Н И Е:

    1. Оценява като незадоволителна работата на оперативния мениджмънт на “Кремиковци” АД по отношение създаване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и спазване на поетите ангажименти в Колективния трудов договор към работниците и служителите.
    2. Констатира, че мажоритарният собственик на 71% от капитала на “Кремиковци” АД, “Финметалс Холдинг” АД не изпълнява поетите ангажименти за финансово стабилизиране на дружеството, намаляване на задълженията към държавните кредитори – “БДЖ” ЕАД, “НЕК” ЕАД, “Булгаргаз” ЕАД, НОИ и задълженията за инвестиции от Договора за приватизация.
    3. Министерският съвет в двумесечен срок:
    - да разгледа и оцени състоянието на “Кремиковци” АД;
    - да конкретизира мерките и гаранциите, осигуряващи изпълнението на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г. въз основа на съвместната работа между “Кремиковци” АД, “Финметалс Холдинг” АД, Управляващия комитет и Министерството на финансите като орган за мониторинг;
    - да информира Народното събрание за резултатите.”
    Благодаря Ви, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Аталай за този подробен, дълъг доклад.
    ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Само, ако мога да допълня, госпожо председател, че Временната анкетна комисия е получила 54 материала от различни институции.
    Докладът е подписан от 19-те члена на Временната парламентарна комисия без особено мнение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест, докладът е подписан от всички.
    Благодаря Ви, господин Аталай.
    За процедурно предложение думата има господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, няколко неща, които чух от доклада, ми дават основание да направя процедурно предложение да бъдат поканени в залата, госпожо председател, вицепремиерът госпожа Шулева и министъра на социалните грижи госпожа Христова. От доклада стана ясно, че правителствената комисия практически не си е свършила работата и едва ли не се е саморазпуснала. Тук възникват редица въпроси.
    Ето данни от доклада - 2002 г. са станали 65 трудови злополуки с 2 смъртни случаи. През 2003 г. трудовите злополуки са 73 с 3 смъртни случаи.
    Умолявам Ви, госпожо председател, госпожа Шулева и госпожа Христова да бъдат поканени. Това са много важни неща. Става дума за сериозно засегнати, само тук последният случай – 22 семейства като в 3 семейства има смъртни случаи. Нека да бъдат така добри министрите да присъстват на това заседание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Моля да поканите министър Шулева и министър Христина Христова да дойдат в пленарната зала, за да присъстват на обсъждането на тази точка от дневния ред.
    Уважаеми дами и господа! Преминаваме към дискусия по проекта за решение, по доклада на комисията.
    Имате думата за изказвания.
    Госпожа Марина Дикова има думата за изказване.
    МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, като един от членовете на Временната комисия за проучване и проверка на здравословните и безопасни условия на труд в “Кремиковци” АД и изпълнение на решение на Народното събрание от 29 март 2002 г., бих искала накратко да се спра на основните причини, които според мен са довели до сегашното тежко положение на това изключително за страната ни предприятие и които причини, според мен, обуславят тежките и нездравословни условия на труд и опасна околна среда, в която работят хората в “Кремиковци”, както и потенциалната заплаха от това необезпечено с достатъчно защитни съоръжения производство за София.
    Тези причини трябва да се изрекат ясно не за да се търсят грешки и вини, не за да се ругаят правителства и парламенти, не за да се заклеймява приватизацията от противниците на този процес, а за да помогнем според нашите възможности и в рамките на компетентността на българския парламент, да гарантираме бъдеще за предприятието и за отрасъла, както и лична безопасност и сигурност на хората, които се трудят или живеят в близост до “Кремиковци”.
    Какви са били очакванията?
    Проблемите с “Кремиковци” от години са тревожни за цялото общество. От една страна, наличието на “Кремиковци” обуславя съществуването на стоманодобива в България. От друга страна, гарантира хиляди работни места и съответно спокойния живот на хиляди семейства. От трета страна, би трябвало да осигурява значителни приходи в държавния бюджет.
    Именно затова, защото “Кремиковци” е структуроопределящо предприятие, към него трябваше да се подходи изключително отговорно и да се прояви нужната далновидност още по времето на процеса на приватизация, осъществен от предишното правителство през 1999 г.
    Какви са фактите?
    За съжаление това не е сторено и от този момент нататък проблемът “Кремиковци” се превръща в драма, чийто край и до днес не може да бъде предсказан. За приватизацията на “Кремиковци” не е привлечен нито един стратегически инвеститор. Дружеството е приватизирано от “Дару металс” АД, сега “Финметалс Холдинг” АД за символичната цена от един щатски долар! Ползата за държавния бюджет е никаква!
    Дано истинската цел, мотивирала тази продажба, е била действително извършване на сериозни инвестиции в “Кремиковци”, съдейки по инвестиционната програма на обща стойност 300 млн. щ.д.
    Следвалите събития обаче показват, че купувачът за целия период от време след приватизацията е ангажиран относно да претендира на изплащането на т.нар. скрити задължения, което е в явно противоречие с приватизационния договор. Резултатът е частично изпълнение на Инвестиционната програма в скромния размер от 61 млн. 764 хил. 165 лв. до 2002 г.
    Въпреки многократните разсрочвания още към 1999 г. на задълженията към някои от кредиторите, както и погасяването на части от дълга – държавни и други вземания със средства, предоставени от държавния бюджет, “Кремиковци” не е стабилизиран. За това говори и фактът, че задълженията на предприятието към 2004 г. са приблизително 88.5 млн. лв. и почти 44 млн. щ.д.
    Въпреки оказаната от държавата помощ, която съвсем не е незначителна “Кремиковци” АД не успя да стъпи на крака.
    Какви са причините?
    Средствата са отпускани хаотично за разрешаване на отделен, временен проблем, за туширане на възникнало социално напрежение без поемане изпълнение на съответни ангажименти от страна на собственика и ръководството на предприятието.
    Липсата при предишното правителството именно на програма за стабилизиране на предприятието с финансова подкрепа е оказало пагубно влияние върху всички опити за реален ефект от предприетите мерки. Независимо от опитите на Агенцията за следприватизационен контрол да контролира инвестиционния процес и размера на вложените инвестиции, съгласно Приватизационния договор, купувачът е направил всичко възможно да затрудни и да затормози до крайност този контрол, поради което забавянето на отчитаните периоди е с около две години.

    В своя доклад Агенцията за следприватизационен контрол безспорно доказва неизпълнението на инвестиционната програма в размер на 145 307 803 лв. Неизплащането на дължимите договорни неустойки също е факт, като с оглед на това агенцията е принудена да защитава интереса на държавата по съдебен ред.
    Възползвайки се от особено важното, обществено икономическо значение на “Кремиковци” и възползвайки се от проявяваната толерантност от страна на държавните институции, новото ръководство на дружеството си позволява да не изпълнява задълженията си към фиска, социалните фондове и ангажиментите си към персонала за безопасни и здравословни условия на труд съгласно българското законодателство.
    Липсата на инвестиции е и основната причина за трудовите злополуки в предприятието през разглеждания период.
    В резултат на натрупването на всички тези проблеми Тридесет и деветото Народно събрание взема своето решение от 2002 г., с което задължава изпълнителната власт да проведе поредица от действия за анализ и контрол на цялостната дейност на предприятието.
    Какви са перспективите?
    Съобразявайки се с решението на парламента и отчитайки необходимостта от специализирани познания в областта на черната металургия, със заповед на министъра на икономиката е създадена междуведомствена работна група, чиято цел е да изработи Национална програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в България до 2007 г., като отговори на европейските изисквания. Програмата вече е факт и включва индивидуален бизнес план, отнасящ се само за “Кремиковци” като единственото дружество - бенефициент на държавна помощ в отрасъла.
    В индивидуалния бизнес план са залегнали стратегическите цели на дружеството, като основната от тях е превръщането на предприятието в ключов доставчик на продукти на стоманодобива за региона. За постигане на тази цел планът предвижда редица дейности, за да се повиши конкурентоспособността на предприятието, да се намалят производствените разходи, финансовият риск, да се подобрят корпоративните икономически показатели и рентабилността.
    Предвижда се и осигуряване на парични резерви на дружеството с оглед създаване на възможност за получаване на нисколихвени кредити и обезпечаване на необходимите инвестиции по време на икономически спадове.
    В индивидуалния план е залегнала и необходимост от изпълнение на изискванията за защита на околната среда, за преструктуриране на заетостта и др.
    Какви са очакваните резултати?
    Изпълнението на бизнес плана до 2007 г. е значително да се повиши конкурентоспособността на компанията на целевите пазари, както и устойчивостта й по време на икономически кризи, модернизация на производствените мощности, по-висок капацитет и съответствие с изискванията за опазване на околната среда и безопасността на условията на труд.
    Действителната реализация на Националната програма и отчасти частта, касаеща “Кремиковци”, е единственият начин според мен за оцеляване не само на предприятието като структура, но и на отрасъла стоманодобив, а и на самочувствието ни като страна с развита черна металургия.
    Изпълнението на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в България до 2007 г. е единственото възможно решение, за да не се повтарят злополучните събития от 10 януари 2004 г., за да няма повече човешки трагедии, които да предизвикват създаването на подобни комисии, с подобни цели и, за да не се допускат в бъдеще подобни грешки.
    Какви са изводите?
    Едва ли някой ще оспори, че проблемът “Кремиковци” е заложен още със самата приватизация – погрешна стратегия, неподходящ купувач, погрешна схема за оздравяване на предприятието. Предишното правителство, въпреки вероятните си добри намерения, така и не е съумяло поне да даде вярната посока за привеждането на “Кремиковци” в жизнеспособно състояние.
    Вярвам, че добрата воля, амбицията и осъществяването на правилните решения и проекти, които реално ще се извършват чрез програмата, ще доведат до благополучен край на драмата “Кремиковци”.
    Но не можем да разчитаме само на добра воля и желание. Нужно е реално, прозрачно менажиране на целия отрасъл, действия, планирани и обмислени, и програма – далновидна и разумна.
    Затова ви моля да подкрепите предложеното от Временната комисия проекторешение за точна оценка на състоянието на “Кремиковци” към настоящия момент и за създаване на система от мерки и гаранции за реалното изпълнение на програмата. В противен случай според мен последиците ще бъдат непредсказуеми.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова за изказването.
    Има ли други желаещи да вземат отношение по доклада на Временната комисия?
    Заповядайте, господин Тасим.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, колеги! Уважаема госпожо Дикова, аз имам една кратка реплика към Вас. Може би аз не съм Ви разбрал добре.
    Казахте, че приватизационният договор, който е сключен през 1999 г., бил с ефект - никаква полза за държавата. Вие атакувате сделката или атакувате процеса? Не ми стана ясно. Защото по принцип от тази трибуна национално отговорни политици би трябвало да говорят за почтения бизнес и то с огромно уважение. Искрено се надявам да споделят тази ценностна система на парламента като цяло, защото този процес е изключително важен за България. Друг е въпросът какви са очакванията. Още по-различен е въпросът кои са изпълнителите, кои са страните по този въпрос.
    Ако говорите за подхода и за конкретните изпълнители, вероятно имате много сериозни основания. Но да атакуваме самия приватизационен процес, какво ще последва? Ако не беше тази приватизация, със сигурност това дружество щеше да бъде ликвидирано, защото беше в списъка за ликвидация – това е много важно. Имаше две възможности.
    Пак казвам, не е въпросът как е изпълнена тази процедура за приватизация. Проблемът е какво щеше да стане. Трябваше да се ликвидира или трябваше да се продължи? Факт е, че това дружество не е ликвидирано, друг е въпросът, че лично аз не бих подписал такъв договор. Никога!
    Но пък е съвсем нормално държавата да се освободи от дейност, която не може да управлява, защото по този начин краят е предизвестен. След приватизацията, ако има един сериозен ефект, то е, защото дружеството продължава да работи.
    Така че изяснете ми точно това – против процеса или против самата сделка сте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
    Госпожо Дикова, ще вземете ли отношение? Заповядайте за дуплика.
    МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми колеги! Господин Тасим, аз не зная как сте се готвили Вие за днешния дебат и каква литература сте прегледали, както и какви полезни практики познавате, когато става въпрос за съхранението на един сектор в едни страни, които са след тоталитарен период.
    Това, което казах по отношение на държавния бюджет, е констатация. Нищо повече. А това, което имах предвид като приватизационна стратегия, го изложих именно, сравнявайки чешкия опит, където едновременно с приватизацията чешката държава е осигурила и достатъчно инвестиции, както и реална стратегия за преструктуриране на предприятията, така че да съхрани своята промишленост.
    Това имах предвид. Надявам се, че съм била полезна с тази дуплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
    Има ли желаещи за други изказвания?
    Господин Василев, заповядайте.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От целия този доклад се налага изводът, че “Кремиковци” АД е извън България, извън всички закони на България. Като чета доклада, аз не виждам един закон, на който да се подчинява “Кремиковци” АД.
    Виждам, че не спазва екологичните закони. Тук има едни таблици за замърсяванията. Но той не търпи никакви наказания.
    Виждам в първите десетина страници, че не спазват трудовото законодателство по нито един пункт, че там работниците нямат необходимата квалификация, че няма координация, че няма защитни облекла, че работят при лоши условия на труд и са цитирани точно текстове на закони и на наредби, които не се спазват по отношение на трудовото законодателство.
    По-нататък виждаме, че не спазват Закона за приватизация, приватизационните договори и не си изпълняват инвестициите. Някъде по средата на текста виждаме, че не се изпълняват и финансовите закони, данъчните закони на страната, вноските към НОИ, към здравното осигуряване, задълженията към кредиторите. С други думи, аз не видях един текст, в който да видим, че “Кремиковци” изпълнява законите на тази страна.
    Два пъти Народното събрание дебатира казуса “Кремиковци”, не знам колко пъти Министерски съвет се занимава с този въпрос. Ето защо мисля, че нашето решение трябва да има малко по-друг характер. Като казвам, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще подкрепи този доклад, тъй като е вложен много труд и са направени много изводи, аз предлагам тук да бъдат направени някои промени в решението.
    В т. 4 на решението, където се казва: “Министерски съвет в двумесечен срок да разгледа и оцени състоянието на “Кремиковци” АД.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точка 3.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Така е дадено, както и да е, но в решението е т. 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има решение, което е част от доклада.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: При мен е т. 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Четвърта е в проекта за решение. Защо има несъответствие тогава? Тези две решения трябва да бъдат идентични.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: В проекта за решение е записано т. 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпросът е, че няма идентичност между двата проекта за решение - единият, с който завършва доклада, и другият, който е проект за решение. А би трябвало да има. Това е проблемът.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Народното събрание ще гласува този проект, който е представен накрая, като проект за решение. По т. 4 там е записано: “Да разгледа и оцени състоянието на “Кремиковци” АД.”
    Аз предлагам тази подточка да отпадне, защото предишното решение е имало същата задача. На стр. 47 в същия доклад се посочва, че известни одиторски фирми, включително и “Делойт и Туш” не се наемат да направят една такава оценка на състоянието на “Кремиковци” АД.
    Предлагам да се запишат на негово място следните два текста: “Министерският съвет в двумесечен срок да предприеме незабавно мерки за събиране на държавните вземания, дължими от “Кремиковци” АД.” Тоест да защити държавния интерес, както чисто държавни вземания, така и от вземания на фирми държавна собственост. И: “Да предприеме административни мерки за изпълнение на законите на Република България и подзаконовите нормативни актове от “Кремиковци” АД”.
    Разберете, че всяко едно друго решение, всяко едно друго отлагане ще ни върне две или четири години назад. В тази държава има закони, в тази държава има подзаконови нормативни актове, има търговски закони, има данъчни закони, има закони за задълженията и договорите. Ако ние продължаваме да правим такива отстъпления, нищо добро не ни чака.
    Иначе подкрепяме в двумесечен срок правителството да конкретизира мерките в тази програма и наистина след два месеца да излезе с едно окончателно решение. Въпреки че “Кремиковци” е частна собственост, но все пак тук има много държавни интереси, много кредитори. Само вижте какви са дълговете на “Кремиковци”. И ако говорим за 8 хил. или не знам колко работни места икономисти, финансисти, изчисляват, че с тези пари, с тези дългове могат да се открият повече работни места в други сфери, по-печеливши сфери.
    Така че с тези предложения да бъде допълнено решението, за да не се събираме следващата година отново да правим някакви анкетни комисии за “Кремиковци”. Едва ли е необходимо Народното събрание след това трети път да се занимава с “Кремиковци”. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Пирински, за реплика.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател!
    Господин Василев, репликата ми е във връзка с онази част от изказването Ви, която третира текста на решението. Тъй като Вие говорихте за държавния интерес и го обосновахте в светлината на събиране на вземанията на държавата и спазване на други закони, които са нарушени. Все пак, госпожо председател и господин Василев, за мен държавният интерес в крайна сметка е да се осигури жизнеспособността на “Кремиковци”, да се реализира този план за жизнеспособност на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобива. Ако на този етап, ние кажем: дайте да съберем всичките вземания, без да гледаме нищо друго, това е доста едностранчива постановка. Ако кажем, също да забравим за това и дай да функционира “Кремиковци”, също е толкова порочна постановка.
    Учудвам се и се обръщам към господин Аталай и другите колеги от комисията. В решението, в тези три точки, които са в края на доклада, Вие обръщате внимание на трудовото законодателство, на финансовото стабилизиране и Министерският съвет да конкретизира мерките и гаранциите, осигуряващи изпълнението на Националната програма. Добре, но според мен трябва да се градират тези задачи, защото те са трудно съчетаеми помежду си. Те са в определено противоречие, ако щете. Струва ми се, че трябва да се изнесе въпросът за изпълнението на тази програма и съответния план с ангажимента на държавата, която да взаимодейства с “Кремиковци”. Разбира се, междувременно да се осигури всичко необходимо, за да няма нова загуба на човешки живот и за да може час по-скоро да се състави план за издължаване на “Кремиковци”, който да осигури погасяването на вземанията на държавата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Господин Божинов, заповядайте, за втора реплика.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, господин Пирински не е член на комисията. Комисията се запозна с десетки, а може би стотици материали. Страниците със сигурност бяха хиляди, но очевидно, че неговият опит му позволява да улови същността във Вашето изказване и това беше най-важният момент.
    Вашето предложение не трябва да се разглежда формално. Ако ние приемем това решение, означава, че се ревизират всички досегашни решения на Министерския съвет и досегашните усилия, независимо дали са ефикасни или не, по този път да се търси жизнеспособен стоманодобив в България. Това решение на Народното събрание ще бъде много сериозно, с непредсказуеми, наистина както каза и преждеговорившата колежка, народен представител, последствия.
    Затова посоката според мен, и ви моля Вие като направите дуплика, да кажете дали сте съгласни, е там където я подсказа г-н Пирински. Гаранции, че тази програма ще има практически резултат, това е ключът на проблема. Приватизационният договор, който е документ от по-висок ранг, досега не доведе до очакваните резултати. Прехвърлиха се ангажиментите за следващ период, в много по-либерален режим на поемане на ангажименти. Ако те не се изпълнят, България ще плаща едни суми, за които тук не стана дума. Това са поетите ангажименти по Глава “Конкуренция”.
    Затова предлагам, не, времето тук е много относително, защото проблемът е много голям. Завършвам, добре, щом държите, завършвам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли?
    Госпожо Георгиева, заповядайте.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За разлика от господин Василев, аз си позволих да проверя стенографските записи на Народното събрание за това колко пъти е обсъждан въпросът за дейността на “Кремиковци” и неговото място в програмата за преструктуриране на стоманодобива в България. През всичките години на прехода всяко едно идващо и отиващо се правителство е прехвърляло проблема за ролята на “Кремиковци” в стоманодобива на България като горещ картоф, без да може да го извади от огъня и да извади дружеството от този огън.
    Ще започна оттам, че съгласно договореността на Република България за асоцииране към Европейския съюз, а това е Протокол 2 от Европейското споразумение за асоцииране и преструктуриране на стоманодобива в България, и във връзка с ограничаването на държавните помощи за тази цел следваше да се измине един петгодишен преходен период – от 1993 г. до 1997 г., за преструктуриране на отрасъла. За целта се разработват програми, харчат се пари по линия на ФАР за разработване на проекти за преструктуриране на стоманодобива. За съжаление през този преходен период нищо не се случва, с изключение на това може би, че през 1997 г. е приета от Министерския съвет Национална програма за преструктуриране на стоманодобива и са приети от Европейския съюз условията за удължаване на преходния период до 2003 г. на база на инвидидуални програми на фирмите.
    Следващият дебат, воден в Народното събрание, е свързан с приватизацията на “Кремиковци” – дебат, водещ се от позицията кой може да бъде стратегически инвеститор и какви са неговите задължения към параметрите по Инвестиционната програма, екологичните и социалните разходи, като основните елементи от Програмата за преструктуриране на стоманодобива до продажбата на дружеството, отново наблягам, за един долар. През целия този период се правят опити да се докаже жизнеспособността на дружеството, че съществуват не само трайни интереси към него, а и готови инвеститори да налеят пари. Това се съдържа и в изискванията, които са заложени в Приватизационния договор с “Финметалс”. В това обаче, за съжаление, са и основните парадокси и пороците на приватизационния договор, което дава възможност и досега да не се изпълняват от страна на собственика задълженията по Инвестиционната програма, а това води сега и до констатациите за недостатъчна жизнеспособност на дружеството и продължаващата държавна подкрепа.
    Тук следва да се зададат въпросите, които многократно бяха обсъждани в Комисията за “Кремиковци”: отговарят ли параметрите на приватизационната сделка и условията на ангажиментите, които е поела България към Европейския съюз за преструктуриране на стоманодобива; гарантирани ли са държавните интереси; по какъв начин са гарантирани обещанията за инвестиции от страна на собственика; създадени ли са условията на труд, както и социалните помощи; осъществява ли се достатъчно ефективен следприватизационен контрол върху сделката и т.н.?
    На голяма част от тези въпроси отговорът беше даден в доклада, който прочете председателят на комисията господин Рамадан Аталай, но той не даде ясни отговори на това кой носи вина за това, какво се случва в “Кремиковци” и защо се случи така, че загинаха работници и защо не се изпълняват задълженията на дружеството.
    Искам да ви припомня дебата през 2002 г. От тази трибуна аз прочетох писмо от работниците на “Кремиковци”, което беше изпратено до Народното събрание и до медиите, в което се казваше, че работниците нямат обувки, лични предпазни средства и се забавят плащанията и т.н. Може би това писмо е било подписано и от някои от тези загинали работници. Тогава си спомняте, аз се обръщам към синдикатите, те излязоха с позицията, че това не е вярно, че дори предстои повишаване на заплатите в дружеството, може би само на някои, че няма проблеми с безопасните и здравословни условия на труд, че управлението на дружеството е разработило бизнеспрограма за развитие на дружеството. Тази програма се развяваше и тук, в Народното събрание, от управляващите дружеството, но какво стана с нея? Защо синдикатите застанаха зад собственика на дружеството, дори със заплаха, че ще започнат стачни действия? Какво се случи една година по-късно? Трима загинали и над двадесет обгазени във връзка с неизпълнение на основни задължения от страна на собственика във връзка с Инвестиционната програма, неизпълнение от собственика на дружеството на ангажименти и задължителни разпоредби, свързани с изискванията на Инспекцията по труда. В една такава ситуация в цивилизования свят всяка една уважавана синдикална организация щеше да стачкува срещу собственика, а не да прави опити да се спъва дейността дори и на комисията на Народното събрание с недопускане на нейните членове в “Кремиковци”, преди да се напудрят и преоборудват местата на трагедията, и да се обявява пред работниците, че тази комисия, че народните представители идват в “Кремиковци” да го закрият. Парадокси на прехода! Синдикалисти защитават собственика, а не работниците! Може би само собственикът е единствен член на синдикатите. Парадоксално е това, че дори различните синдикални организации излязоха с различни виждания за състоянието на дружеството.
    Смятам, че тук трябва да се мери с един аршин, когато се говори от страна на синдикатите за ниския жизнен стандарт в България, за неизплатените заплати в БДЖ и другите дружества, че това се дължи и на факта за стотиците милиони разсрочени задължения на “Кремиковци” към държавата, това трябваше да се каже, за което беше посочено в доклада, към НОИ, НЕК, БДЖ, “Булгаргаз” и други кредитори, задължения, които плащаме всички ние. Тежестта на тези неизплатени задължения от “Кремиковци” се плаща от гражданите на България чрез преразпределението на данъците за покриване на чужди задължения, плащат се от пенсионерите за повишената цена на тока и парното, плащат се от хората за създаването на неудобствата от съкратените влакове, поради загубите на БДЖ.
    Проблемът е, че след приватизацията на “Кремиковци” тези задължения нарастват и има проблеми с жизнеспособността на дружеството. Ето това, уважаеми господин Аталай, трябва да стане ясно на работниците от “Кремиковци” и на гражданите на България. И се надявам, че с този доклад дадохме ясната картина за реалното състояние на дружеството.
    Даваме отговор и на поставените въпроси щеше ли да бъде по-добро финансовото състояние на дружеството, ако ги нямаше съпътстващите фирми, но не даваме отговор защо собственикът започна да изплаща заплатите, само след като се предизвика дискусия в Народното събрание или се създаде комисия. А преводите към съпътстващите дружества продължават да се получават регулярно.
    Затова питам: къде е контролът от страна на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на икономиката и на Министерството на финансите? Къде е ролята на представителя на Министерството на икономиката в управителния орган на “Кремиковци”? Какво докладва той на принципала министъра на икономиката? Затова Ви питам, госпожо председател, както беше поставен тук въпросът, къде е министърът на икономиката и не се ли интересува от състоянието на дружеството и неговата роля за изпълнение на Националната програма за преструктуриране на стоманодобива? Работниците от “Кремиковци” искат да чуят Вас, госпожо Шулева, какво следва за тях, какво е бъдещето на дружеството във връзка с поетите ангажименти от собственика и държавата за преструктуриране на стоманодобива. И ако досега всяко правителство се е стремило да разсрочи във времето решаването на поставените въпроси, то с влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. санкциите към държавата и дружеството са много строги. Затова смея да твърдя, че Временната комисия за “Кремиковци” подходи много отговорно при подготовката на доклада, който днес ви беше представен. Даде се възможност да се поиска най-пълна информация за състоянието на “Кремиковци” както от страна на изпълнителната власт, Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Комисията за защита на конкуренцията, синдикати, собственика на дружеството. И тук искам отговорно да кажа, че от страна на изпълнителната власт, визирам конкретно Министерството на икономиката и създадената междуведомствена комисия към правителството, не е подходено отговорно, за да се създаде жизнеспособно дружество и да се осъществи действителният следприватизационен контрол по поетите ангажименти на собственика. Нека ви напомня само факта, че до 2002 г. държавата нямаше представител в органите на управление на дружеството, а държавата притежава 25% от капитала. Не са изпълнени и решенията на Народното събрание от 2002 г., за да се произнесе по приватизационната сделка. Временната комисия се саморазпусна и не доведе работата докрай. Не се докладва в Народното събрание за предприетите мерки за жизнеспособност на дружеството. Но парадоксалното беше и по време на изслушването на представителите на изпълнителната власт. Говореха на различни езици, без никаква координация за представената информация и взетите решения.
    Ето защо моите притеснения тук са свързани с това създадени ли са от страна на Министерството на икономиката условия за изпълнение на Националната програма за преструктуриране на стоманодобива – програма, защитена в Брюксел. Този отговор трябваше да получим не само ние, народните представители, но и работниците от “Кремиковци”. И ако някой си е позволил да разработи необезпечена програма, а друг си е позволил да я подкрепи и докладва, какви ще бъдат отговорностите, ако заложеното в Националната програма не се случи, а такива примери се констатират ежедневно – обещано и неизпълнено, пък държавата да му мисли.
    Затова, госпожо председател, отново настоявам госпожа Шулева да бъде тук и да даде отговор на тези въпроси. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
    Получих информация, че министър Христова, която беше поканена да присъства, е в отпуск, а госпожа Шулева е на заседание на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет, с изключен телефон и не може да излезе оттам. В момента, в който приключи, ще дойде в залата.
    Реплики има ли на госпожа Георгиева? Няма.
    Други желаещи за изказване? Госпожо Тоткова, заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само преди една седмица ние проведохме една дискусия за проблемите по зърното в България. Тази дискусия беше използвана по много странен начин от много колеги народни представители – спекулативно. Днес се забелязват същите тенденции, същите нотки и стремеж за прехвърляне на проблемите от болната на здравата глава.
    Аз мисля, че днешната дискусия е много важна и то не точно в тази част по отношение на финансите. Мисля, че днешната дискусия е най-важна за нас, защото с тази дискусия ние поемаме нашата отговорност за това какво може и какво трябва да направи Народното събрание, за да осигури по-добри, по-здравословни и по-безопасни условия на труд в България, в българските предприятия, не само в “Кремиковци”. Казвам това, защото често се случва да чуваме, да четем за загинали работници в българските предприятия. Казвам това, защото само на 10 януари 2004 г., само в един миг загинаха трима души, трима български граждани и 22-ма получиха натравяния от доменен газ в различна степен. Казвам това, защото в самия доклад на комисията има множество категорични оценки, които, уверявам ви, всички са резултат от много прецизна работа в комисията, с много документи, изслушани мнения на много различни институции – държавни и неправителствени.
    Ето такива оценки има в доклада: грубо е нарушено изискването на чл. 122 от Инструкцията за общите изисквания по безопасност на труда в “Кремиковци”. Допуснато е съществено нарушение на регламентите от чл. 140 на същата инструкция. Проверките показаха сериозни слабости в организацията на вътрешноведомствения контрол и техническия надзор. Допуска се работа на спрени високоопасни, така наречени надзорни съоръжения, след като органите са ги спрели. Допусната е работа на външни фирми, конкретно на външна фирма като “Фая Арм”, без да е проверявана от Инспекцията по труда, без служителите й да са запознати със спецификата на професионалните рискове. И тя даде своите жертви. Като добавим към това и липсата на координация в работата на ремонтните групи, техния намален състав, текучеството, липсата на лични предпазни средства, на изплащането на работните заплати и т.н., съвсем обяснимо е и увеличението на общия брой на трудовите злополуки в “Кремиковци”, в това число и смъртните. Логични са и изводите на временната комисия и очакването ни да бъде потърсена отговорност от виновните лица. Вярвам, че това ще стане. Обаче това е едно малко утешение. Защото по нашето законодателство работодателите носят своята отговорност пред Инспекцията по труда за всеки пропуск, пред съда – тогава, когато е допусната на територията на тяхното предприятие злополука с тежък изход или със смърт. Тук е мястото да си зададем въпроса дали това, което казваме, е достатъчно. Аз категорично смятам, че това не е достатъчно. Защото днес – и с това започнах – ние трябва да поемем своята част от отговорността, като кажем ясно и точно проблемите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от наша страна. И ако можем, да предложим решение.

    Ще започна с безпощадната оценка на Европейската комисия за напредъка на България от края на миналата година – 2003 г., цитирам: “В областта на здравословните и безопасни условия на труд предстои значителна работа по въвеждане на достиженията и правото на Европейския съюз и по-специално по прилагането и изпълнението в тази област. Малък бе постигнатият напредък за повишаване на капацитета на Главната инспекция по труда да извършва съответни проверки по задоволителен начин“.
    Дали очакването за такава оценка в Европейския съюз е изненадало някой? Мисля, че не. Защото ако погледнем програмата на правителството от 2001 г., в която се казва: “Хората са богатството на България”, всеки един от нас ще види, че няма нито ред, нито веднъж не е споменато за безопасни и здравословни условия на труд. Дали това е пропуск или не? Мисля, че не, защото смятам, че това е отношение на правителството и на мнозинството към тези въпроси. Защото Националният съвет по условия на труд не работи, той не се е събирал. Това е мястото, където трябва да се дискутират тези въпроси. Той се събра след злополуката, както казват хората – след дъжд качулка. И след това отново не работи. Браншовите съвети по условия на труда също не работят. Тогава търсим проблема в комитетите и групите по условията на труд в самите предприятия. Това е отношение към тези проблеми, защото средствата от Фонд “Условия на труд” се използват за представителни цели – за коли, за командировки в от хубави в по-хубави страни, от които наистина има какво да научим, но дали го учим?
    Питам за втори път: последните дни за какво са изразходвани предвидените 100 хил. лв. от Фонд “Условия на труд” за разработване на методика за въвеждане на диференцирани осигурителни вноски за трудова злополука и професионална болест? За какво са изразходвани предвидените 350 хил. лв. за разработване на методология за оценка на комплексното въздействие от управленски решения, свързани с безопасност и здраве при работа? Да сте чували за някакви резултати? Някой някъде да е говорил по тези въпроси? Не сте, аз също не съм чувала. Сигурна съм, че работодателите, които дават тези пари, също не са чували. Това е отношение към проблемите по здравословни и безопасни условия на труд, защото не искате да въведете диференцираните осигурителни вноски за трудова злополука и професионална болест. Няма по-справедлив икономически механизъм, който да е измислен в Европа за това, да се стимулират работодателите да създават и да подобряват условията на труд. Това е отношение към проблемите по условия на труд, защото Агенцията за следприватизационен контрол е приела, че чл. 19 – единственият член, който касае здравословните и безопасни условия на труд, е изпълнен, а това, че там стават злополуки, че се допуска работа в такива неприемливи за началото на ХХІ в. условия – това едва ли някой го интересува.
    Мога да посоча още много такива неща и може би това, което ми направи много силно впечатление – когато говорим за отношението и приоритет ли е този въпрос за България, в новата стратегия социалната политика от 23 стр., където са описани какви ли не неща, повечето от тях несвършени и няма да бъдат свършени, има само 10 непълни реда за условията на труд. Мисля, че такова отношение по този изключително сериозен въпрос, по който трябва задължително да отбележим напредък, за да можем да гарантираме живота и здравето на хората, е недопустимо.
    От името на нашата парламентарна група искам да кажа няколко неща, които, според нас, трябва да се направят и които могат да бъдат качествена стъпка напред, за да се подобрят условията на труд в българските предприятия.
    Първо, да се въведат диференцираните осигурителни вноски, за които преди малко говорих.
    Второ, работодателите да се разглеждат като партньори, а не като мишена. Защото всички документи на контролните органи в България, а и ние ставаме част от това нещо със законите, които приемаме, и всички тези документи и действия засилват репресивните мерки по отношение на работодателите и по този начин те изтласкват превенцията, която също е доказано, че дава много по-добри резултати. Не е важно колко проверки си извършил, не е важно дори колко акта си съставил, важно е колко работодатели си направил съпричастни към решаването на проблемите на условията на труд и това е част от превенцията и част от задълженията на Инспекцията по труда. А ако има направени пропуски в работата на инспектиращите органи в “Кремиковци”, това е систематична грешка. Затова смятам, че работодателите трябва да бъдат партньор, а не мишена.
    Освен това, трябва държавата да гарантира нарастването на капацитета на Инспекцията по труда и да забрави да я натоварва с несвойствени функции, които може да извършва и някой друг. Не е работа на Инспекцията по труда да събира и да гарантира събирането на осигурителните вноски. За това има много други органи, които могат да се грижат. Нейната основна функция, която е функция на всяка Инспекция по труда в Европа, е преди всичко да прави контрол и превенция по безопасните и здравословни условия на труд.
    Смятам, че трябва да бъде приет Закон за Инспекцията по труда и за инспектирането по труда в България. Още на 20 януари, непосредствено след злополуката, единият от нашите синдикати – Конфедерацията на независимите синдикати в България, постави на първо място този въпрос. Защо? Защото с такъв закон може да се създаде стабилна институция, неподвластна на политическите промени в България, която да има ясни правомощия и сигурност, за да може наистина да изпълнява своите задължения. Вярвам, че Народното събрание ще може да извърви тези стъпки, които да дадат ново качество. Това е нашата отговорност. Ако не правим това, трябва да се наредим в редицата на виновните за ставащите злополуки в България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Има ли желаещи за реплика?
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Аталай.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Правя процедурно предложение да допуснем в залата госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Тотю Младенов – изпълнителен директор на Главна инспекция по труда. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
    Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Заповядайте, господин Димчев.
    ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на синдикатите на “Кремиковци”, които се намирате в пленарната зала!
    Временната парламентарна комисия в рамките на определения й от Народното събрание мандат извърши много задълбочено проучване на всички материали, предоставени на комисията от всички заинтересовани институции и организации в изпълнение на решението на Народното събрание по двете точки, които бяха неколкократно оповестени.
    Като член на комисията и познавайки добре производствената дейност на такива големи предприятия, ще огранича своето изказване по два пункта, а именно: първо, авария, злополука, причини, спазване на безопасните условия на труд и второ, опазване на околната среда.
    По т. 1, вземайки отношение и връщайки се към трагедията, още веднъж пред всички вас, тъй като няколко пъти го изразявах и на заседанията на комисията, искам да изразя моите съболезнования към всички роднини, близки и познати на загиналите в трагичния случай.
    Уважаеми колеги, искам да започна с това, че "Кремиковци" е създадено през 1955 г., а първото производство е пуснато през 1963 г. Всеки от вас може да си направи извода каква е била технологията и какви са били големите критерии, заложени в това производство, а също каква е била политиката на правителството на България. Но нека не забравяме, че от 1963 г. досега са изминали 41 години. Направеното през тези години относно модернизацията на производствената дейност в "Кремиковци" не е за уважение. Изградените през тези години мощности и най-вече използваните технологии са предимно от Руската и Украинската съветски републики. Това е отбелязано и на стр. 18 от доклада.
    Но какво представлява "Кремиковци", уважаеми дами и господа? Нека погледнем на този въпрос от съвсем друга плоскост. "Кремиковци" в моите представи е едно огромно предприятие с обслужващ персонал, който преди няколко години наброяваше над 15 хил. работника, а сега в момента, ако не ме лъже паметта и от справките, които получихме, е над 7900 човека. "Кремиковци" е един конгломерат от дейности. Но казусът "Кремиковци" е много сложен. Имайте предвид, че "Кремиковци", а тук има специалисти, които могат и вероятно ще ме подкрепят в тази насока, то обслужва и е свързано с трите пристанища на България – Бургас, Лом и Варна. "Кремиковци" е свързан с най-големите структури на страната, железниците, "Булгаргаз", Националната електрическа компания. Това е "Кремиковци". Но отчитайки този факт, че "Кремиковци" е едно изключително голямо и мощно предприятие, което определя като производствена дейност политиката на България, защото само ако вземем Българските държавни железници, около 28-30% от товарите на България се осигуряват от "Кремиковци", това не означава, че "Кремиковци" или съответно неговото ръководство трябва да бъдат галеници на което и да е правителство или да бъдат защитавани по какъвто и да е друг начин.
    В тази връзка искам да споделя и своите дългогодишни наблюдения по отношение на авариите в тежките производствени отрасли "металургия" и "химия". Искам да ви кажа, че аварии е имало и ще има, злополуки е имало и ще има, трагични случаи, както е този, е имало и ще има. Но моята надежда е, че с подобряване на технологиите, на управлението, на мениджмънта те ще бъдат сведени до минимум. На стр. 8 от доклада е отбелязано нарастване на трудовия травматизъм за периода 2000-2003 г. Постарах се да получа справка за трудовите злополука, завършили с трагичен край за периода 1989-2004 г. Тъй като много се спекулира с тази трагична авария, искам съвсем накратко да ви запозная каква е действителността по отношение на трудовите злополуки, завършили с трагичен край през тези над десетина години.
    През 1989 г. има три човека жертва; през 1990 г. – 4; през 1991 г. – 4; през 1992 г. – 5; през 1993 г. 4; през 1999 г. – 2; през 2000 г. – 1; през 2001 г. – 1; през 2002 г. – 2; през 2003 г. – 3; през 2004 г. - 4. Тази статистика не е за казване, защото е много неприятна, но това са фактите.
    Това, което казах в комисията, искам да го изразя и пред вас. Отчитайки и анализирайки трудовите злополуки, уважаеми колеги, искам да ви кажа, че те са свързани с една несвойствена или нискоквалифицирана дейност от работата в дружеството. Няма да коментирам или съответно да ви съобщавам какви хора и какви длъжности са били изпълнявани, но за мен остана убеждението, че авариите са станали вследствие на недостатъчна квалификация, недостатъчно спазване на изискванията, нормативните уредби и инструкции в самото предприятие.
    По отношение цитираното становище на стр. 10, че "изпълнителният директор е предоставил ръководството на инспекцията по охрана на труда на главния инженер на комбината, с което е нарушил чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/1998 г. на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването", както изразих становището в комисията, по същия начин го потвърждавам и тук. Не съм съгласен с така цитирания текст и с така направения извод. Имам предвид следното.
    Съгласно структурата на едно предприятие по отношение на управлението, ръководните длъжности имат съответните точни и определени функции за изпълнение. Такива са главният инженер, началникът на производствено-технологичния отдел, финансисти, икономисти, еколози и т.н. Затова бих привел и един пример – когато има установяване на нарушение от Държавния финансов контрол, отговорност носят всички лица, а не само изпълнителният директор, но е естествено, че ролята на изпълнителния директор като ръководител на предприятието е най-голяма и той носи най-голямата отговорност. Но разпределението на отделните дейности на по-ниските нива като ръководители също е задължително условие.
    От всичко изложено в доклада и от всичко казано дотук, от всички документи, които сме получили, може да се направи изводът, че съществуват сериозни пропуски за спазване на правилата за безопасност на работа и поддържане на работното оборудване в безопасно състояние. Но важно е и нещо друго – инвестициите в самото дружество за кардинално решаване на всички проблеми, има ли ги и как са се реализирали в годините.
    По т. 2, опазване на околната среда, искам да споделя с вас, че са притеснителни изложените факти в анализите на Районната инспекция по опазване на околната среда по отношение на емисиите, изпускани от производствата на "Кремиковци" в околната среда. Притеснителни са и фактите по инвестиционната програма по отношение на възстановяване на стари замърсявания и щети, предпроектни проучвания, проекти и реализация.
    Също така е обезпокоителен и фактът, на стр. 35, че през периода 12.03.1998 г. – 23.04.1999 г., т.е. преди подписване на приватизационния договор, са отпуснати три безлихвени заема за 4 029 882 лв., обезпечени с банкови гаранции. Тези безлихвени заеми са отпуснати за изграждане на съоръжения за транспортиране и използване на прахове в един от заводите в “Кремиковци”, съгласно решение на Управителния съвет на Националния фонд тогава по опазване на околната среда от 1997 г. за 742 334 хил. лв.
    Вторият проект е изграждане на електрофилтър за агромашина от 1998 г. за 1 753 000 лв.
    Третият – инсталация за обезвреждане на шламовете от 1998 г. за 1 534 420 лв.
    Какъв е резултатът от отпуснатите средства, какво е осъществено с тях и кой и как ги е изразходвал? Това не стана ясно от представените ни материали, което е също изключително много обезпокоително. Също така – какво е направило правителството и най-вече Министерството на околната среда и водите за периода 1999 г. – след приватизация до 2001 г., когато, следейки и контролирайки оздравителната програма за намаляване на щетите от минали замърсявания, от дейността на дружеството, задължение на държавата и изпълнителното споразумение между “Дару металс” АД, от една страна, и Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Агенцията по приватизация, от друга страна, не са спазени редица нормативни документи и срокове по завършване на програмата. Това е довело до неизпълнение на определените ангажименти по Програмата за опазване на околната среда.
    Уважаеми колеги, от всичко казано досега може да се направи изводът, че казусът “Кремиковци” е изключително сложен. Сложен е от всички аспекти на живота – политически, икономически, социален, екологичен и т.н. Дилемата, за което говореха част от колегите тук, е има ли бъдеще стоманодобивът като отрасъл в България. Това някои от колегите го засегнаха и аз мисля, че определено – да. Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г. го потвърждава също. Тя е изготвена на основание Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и България, от друга страна. Целта на програмата е да допринесе за създаване на среда, в която българската стоманодобивна индустрия да постигне трайна производствена и търговска жизнеспособност, да е от полза за националната ни икономика. Тоест, възстановяване на вътрешния пазарен дял, зает понастоящем от руски и украински потребители, производители и все по-пълно оползотворяване на възможностите на растящия регионален пазар.
    Накрая ми позволете да изразя още едно становище, което също така ме притесни в хода на дискусиите и на всички документи, които бяхме получили от всички институции. Може би е наложително да се преразгледа или да се предложат промени в Закона за приватизация, тъй като казусът “Кремиковци” не е само този казус. Има и други предприятия в България, които в момента също страдат от определени непълноти в закона. Ние вече навлязохме в друга фаза – във фазата за присъединяването ни в Европейския съюз. Ние станахме членки на НАТО и новите дадености в момента са съвсем различни от това, което е било преди пет или шест години.
    Затова, уважаеми колеги, мисля, че много внимателно трябва да подходим, т.е. да се помисли върху нови промени в Закона за приватизация, за да могат да се подобрят условията на такива предприятия, които наистина имат бъдеще и нужда от това.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Кажи си предложението.
    ДИМЧО ДИМЧЕВ: Нямам в момента, не съм готов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по темата?
    Давам думата на народния представител Атанас Папаризов. Заповядайте.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като член на тази комисия се чувствам особено отговорен за това, което правим по време на дебата и, разбира се, за доклада, който е приет. Дотолкова доколкото докладът, както виждате, няма особени мнения, той очевидно е един компромис между мненията в рамките на Временната комисия. Той не казва достатъчно ясно това, което ние се опитахме ясно да изразим в тази комисия: въпреки че от 2002 г. има решение на Народното събрание, в което се изисква правителството активно да се занимава с проблемите на “Кремиковци”, като едно от структуроопределящите предприятия в България, през това време дейността на правителството е плаха, да не кажем формална. Ние казваме, че правителството е изпълнило решението на Народното събрание по т. 1 – да направи програма за стоманодобива. Както ще видите в доклада, за такова изпълнение се счита работната група, създадена през м. октомври м.г., за да може най-накрая да отговори на Европейската комисия – да подготви такава програма, защото иначе нямаше да се закрие Глава “Конкуренция”. Това е истината, уважаеми колеги, а не това, че правителството реално е искало да бъде активен собственик, то притежава 25% в “Кремиковци”, и активно да работи за ефективността на това важно предприятие.
    В доклада няма да намерите, че представителят на правителството – един млад човек, нямам нищо против младите хора, заяви, че неговата работа като член на Надзорния съвет е била да следи докладите на “Кремиковци” да се правят в съответствие с международните счетоводни стандарти. Действително жалки бяха тези думи, уважаеми господа представители на Министерство на икономиката. Съжалявам, че министърът на икономиката го няма тук, а госпожа Колданова си отиде, в чието присъствие бяха изречени тези думи. Има друг представител, но той не знае и може би ще ни покаже – има ли един доклад от представителя на държавата до Министерство на икономиката по време на цялото това му участие или господин Първанов ви е докладвал само устно.
    Бих искал да започна с това, за да кажа, че и правителството би трябвало да има някаква по-голяма отговорност и отсега нататък по отношение съдбата на “Кремиковци”. Неслучайно ние сме записали в доклада тази точка, която може би господин Василев не счита за достатъчно ясна – т. 3. И господин Пирински отбеляза именно тези гаранции, които са необходими – Националната програма за преструктуриране на стоманодобива да се осъществи. Господин Димчев каза преди малко – като че ли проблемите на “Кремиковци” са от 1963 г., от мястото, което е избрано. Именно консултантът на правителството във връзка с Националната програма доказа, че “Кремиковци” може да е жизнеспособно предприятие и това е основният въпрос, който ме интересува, и който има значение да се чуе – “Кремиковци” може да е жизнеспособно предприятие, ако се осъществи инвестиционната програма, която е записана тук – в Националната програма, ако тя бъде гарантирана. Вярно е, че това е пренесената инвестиционна програма от приватизационния договор и не е ясно защо Агенцията за следприватизационен контрол е поискала съдебно неустойките си едва в 2004 г. Това са все въпроси, по които аз се надявам представители на правителството да вземат отношение и да отговорят. Най-важното обаче е, че “Кремиковци” може да бъде жизнеспособно, ако всеки си върши работата в този процес, а ние не обсъждаме проблемите на “Кремиковци” през две години във връзка с едно решение на парламента или във връзка с решението на анкетната комисия.
    Мисля, че тук представителите на Министерството на икономиката би трябвало също така да вземат отношение, тъй като проблемът е изключително важен и, за да може в бъдеще тази програма да се осъществи, носи отговорност, както ние сме казали, както управляващият комитет, предвиден в Националната програма, където Министерство на икономиката е водещо, така и министърът на финансите като органът за мониторинг по програмата.
    И аз се надявам, че в бъдещия доклад на Министерския съвет няма да четем това, което вие ще видите тук, например, че министърът на финансите ни е уверил, че дълговете на “Кремиковци” един ден ще бъдат покрити или пък, че министърът на икономиката ни е уверил, че също така той като собственик ще изпълнява своите функции оттук нататък.
    Уважаеми колеги, много е важно тази национална програма реално да се осъществи. В противен случай Европейския съюз ще изиска от нас тези 443 млн. лв., които са отпуснати като държавна помощ и са признати от Комисията за конкуренция, да бъдат върнати с лихвите. Това е нещо изключително сериозно и това е една отговорност на собственика – имам предвид на собственика и на държавата, която отговаря с 25% за тази собственост.
    Ние трябва да си дадем сметка, че тази отговорност ни задължава оттук нататък не формално, а много сериозно да разглеждаме проблемите на “Кремиковци”, защото от стр. 43 от доклада е ясно, че в момента от основната си дейност дружеството не е постигнало ефективност. Не е възможно да я постигне без да бъде въведена непрекъснатата разливка, за която ставаше и в приватизационния договор, за която става дума и в новата програма. Няма да бъде възможно това без реконструкцията на още една доменна пещ, както е записано тук. Няма да бъде възможно това без също така да се направят допълнителни инвестиции в продуктите, които са студено валцовани и които са най-скъпите продукти.
    И тази добра международна конюнктура, която е през последната година, трябва да бъде основа за интензифициране на тази инвестиционна програма, за да може действително предприятието да продължи да дава възможност за работа на тези, които работят в него, и за износ на ефективна продукция.
    Има един раздел, по който аз не съм специалист и който се надявам господин Божинов да коментира. В националната програма и съответно в бизнес плана на “Кремиковци” са предвидени 56 млн. за околна среда. В същото време става ясно, че всички анализи на Министерството на околната среда и водите показват необходимостта от 299 млн. инвестиции. Просто има една констатация от това министерството, че поради липса на средства тази програма не се изпълнява.
    Аз искам ясно да чуя от хората – специалисти в тази област, какво означават тези 299 млн.? Означава ли, че те, ако не се изпълнят до края на преходния период, който е договорен за членство в Европейския съюз, ще последват други нови санкции за България? Какви ще бъдат резултатите за страната в тази област? Това са едни допълнителни сериозни средства извън споразумението с Европейската комисия, свързано с държавната помощ, и ние всички трябва да знаем как и откъде ще бъдат обезпечени тези средства.
    Тук, в петък, госпожа Кунева заяви, че ние в областта на околната среда сме били договорили условия, които били аналогични с тези на други страни и един преходен период, както от нея разбрах, по-къс с две години от този за други държави. Не само в “Кремиковци”, но и в България като цяло трябва да бъдат направени инвестиции за 10 млрд. лв. в областта на околната среда.
    Аз искам да зная правителството ще подкрепи ли частично тези инвестиции, ще търси ли средства по програмата ИСПА или по други структурни фондове, защото за мен е ясно, че тези средства в допълнение към инвестиционната програма и бизнес плана на “Кремиковци” няма откъде да се намерят без да се осигури за това и външно финансиране или дългосрочно финансиране, което да гарантира и правителството. И в този смисъл текстът, който е цитиран в нашия доклад – текстът на Министерството на околната среда и водите, ми се струва доста неангажиращ. И мисля, че днес, когато обсъждаме такъв важен въпрос като жизнеспособността на “Кремиковци”, която трябва да бъде постигната в изпълнение на националната програма, ние не можем да не обсъдим и въпроса за екологията, който някак си така е поставен мимоходом.
    Уважаеми господин председател, призовавам всички колеги да подкрепим доклада, макар че аз казвам отново, че той е компромисен – компромисен, за да се подпише и от управляващото мнозинство. Той не е достатъчно критичен към правителството и неговата роля, но в крайна сметка е по-важно да знаем оттук нататък, както пише в т. 3, какво ще направи Министерският съвет, за да може ясно заедно със собственика да предложи на Народното събрание гаранциите за изпълнение на тази инвестиционна програма, която в основата си е да бъде постигната жизнеспособност на “Кремиковци” такава, каквато е напълно възможна независимо кога и къде е строено и както това се заявява и от международните консултанти.
    Аз не бих искал някой в тази зала по друг повод да каже, че, видите ли, не е могло “Кремиковци” да се възстанови, защото се намира близо до София. Това трябва да е ясно - “Кремиковци” може да е жизнеспособно предприятие, има всички условия за това, ако с необходимите гаранции се изпълни тази програма, която е приложена към Националната стратегия за развитие на стоманодобива.
    И аз бих искал да чуя и сега, ако това е възможно, и при бъдещото обсъждане, че правителството ще бъде активен участник в изпълнението на тази програма. Също така бих искал да чуя, че правителството ще бъде активен участник в това да се осигурят необходимите средства, да се изпълнят ангажиментите на България в Раздел “Околна среда” от договора ни за присъединяване към Европейския съюз.
    Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Думата има господин Георги Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин Папаризов очерта много точно зависимостта между факторите, но понеже се обърна към мен с конкретен въпрос под формата на реплика ще дам моето мнение.
    Вие сте съвършено прав, че без изпълнение на инвестиционната програма не могат да бъдат постигнати критериите за жизнеспособност. Без достигането на този показател няма изпълнение на националната програма. При неизпълнение на националната програма Европейският съюз по силата на подписани споразумения е в правото си да изиска това, което е признато от Комисията по конкуренция като правомерна държавна субсидия да бъде върнато с лихвите.
    Къде стоят ангажиментите за екология – беше Вашия въпрос към мен? Те са две пера.
    Първото са старите замърсявания и второто е привеждане на производството в съответствие с изискванията за опазване на околната среда.
    Първото е ангажимент на държавата. Държавата със заем, ратифициран тук, е осигурила 50 млн. долара. От тях не е изразходван и 1 млн. долара. Причината е, че собственикът не е успял да изразходва тези средства.
    На ход е държавата, която трябва по силата на приватизационния договор да наема други изпълнители за усвояването на тези средства и за изпълнението на тази програма по отношение на старите замърсявания.
    Другото изискване – Вие сте прав, само сбъркахте с 6 милиона. Двеста деветдесет и три милиона могат да осигурят привеждане на производството в това съответствие.
    Къде ще бъде филтърът? Филтърът ще бъде с комплексното разрешително за производство, което трябва да бъде при достигане на качествените показатели. Ако това не стане, всичко, което Вие предчертахте, ще се случи на България!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин Папаризов, слушах много внимателно Вашето изказване и нещо ми направи особено силно впечатление в него. В това Ваше изказване, господин Папаризов, Вие споменахте може би над 40 пъти думата “правителството” и може би само един път думата “собственика”. Аз имам чувството, че ние постоянно забравяме тук, аз специално – не, но от Вашето изказване май така излиза, че всъщност това предприятие е приватизирано още през 1999 г. То си има собственик и държавата има само 25% от акциите в това дружество.

    Тук през цялото време ставаше дума за това, че държавата не си е поела ролята, не си е изпълнила ангажиментите, не е правила това, не е правила онова. Защо не казвате какво не е правил собственикът? Ние се занимавахме месеци наред с това как да влезем в предприятието, за да видим какво става там. Месеци наред! И Вие много добре помните. Ние се занимавахме месеци наред с това как и кого да поканим точно от това предприятие, за да дойде пред комисията и да каже защо всъщност една немалка част от ангажиментите, които са приети и по приватизационния договор и след това по допълнителното анексиране и как собственикът смята да изпълни тези свои ангажименти. Но нека в крайна сметка да бъде категорично заявено, че когато някой иска да приватизира едно огромно структуроопределящо дружество в нашата страна, той поема и ангажименти и към дружеството, и към държавата, и към хората, които работят в това предприятие.
    Ние установихме ужасяващи условия на труд в предприятието и Вие много добре знаете в какво положение се намират една голяма част от производствените мощности на предприятието. И това беше ясно заявено и от комисията в доклада. Но Вие много добре знаете, че, примерно, финансовите отчети на дружеството, въпреки че е публично, не се публикуват системно, че финансовият отчет за 2002 г. беше предоставен 2004 г. и то вероятно поради натиск от страна на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето изтече. Моля да приключите, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нека да бъдем искрени, господин Папаризов. Аз не искам нищо друго освен това да е ясно кой какви ангажименти е поел и кой каква роля има в това предприятие. Ролята на собственика и ролята на държавата трябва да са ясни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата народният представител Тошо Пейков.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Папаризов! Пред мен е докладът, който вие сте положили огромни усилия да съставите. Аз ще подкрепя този доклад, но бих искал във формата на реплика да Ви задам един въпрос.
    В доклада е цитиран и докладът на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, чийто началник е в тази зала. В цитатите е описано, че държавният участък “Газоочистка” не е предприел регламентирани действия за подаване на вода. Второ, че е допуснато дежурният газовчик да работи сам поради заболяване на колегата му. Трето, че грубо са нарушени изискванията на чл. 120 от Инструкцията за общите изисквания за безопасност на труда да се извършват ремонтни работи само при наличието и ползването на преносим газанализатор.
    Освен това е записано, че като нарушители на горепосочените разпоредби на трудовото законодателство се явяват инж. Валентин Захариев и други лица.
    Вие пледирахте тук за ролята на държавата, за това как държавата трябва да помага. Спомнете си, че в етапа на приватизация държавата опрости близо 390 млн. лв. на “Кремиковци”, а собствениците на “Кремиковци” платиха 1 долар на среща.
    Какво мислите, какво смятате – господин Захариев, собствениците трябва ли и те да влагат средства, или смятате, че хората, които Вие подкрепяте, сегашните собственици на “Кремиковци”, към които някои от вас имат близки отношения, не смятате ли и тези хора, че трябва да вложат средства в “Кремиковци”, или мислите, че капитализъм се прави само с помощ от държавата?
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е груба спекулация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Папаризов за дуплика.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, естествено, че аз изцяло съм съгласен с господин Цеков, тъй като съм подписал доклада, но цитирам ролята на правителството, защото тя не беше включена в доклада. Например, ние предлагахме да бъде ясно казано, че правителството като собственик, като извършил приватизацията и като акционер в дружеството не е положило достатъчно усилия, за да могат резултатите на “Кремиковци” да са по-ясни и да бъдат по-удовлетворителни сега. Защото ние за втори път в тази зала обсъждаме “Кремиковци”. Вие сигурно добре помните колко пъти викахме представители на Агенцията за следприватизационен контрол и с ченгел им вадихме от устата обяснения, даже се смени техният председател. И чак накрая те започнаха да предявяват чрез съда исканията.
    Вие също така помните как се опитвахме да получим информация дали всичко е направено от съответните агенции по технически надзор за тези временно спрени оборудвания и колко трудно беше да получим съответната информация.
    Така че естествено моята критика е за недостатъчната ангажираност на правителството с процеса.
    А господин Пейков с неговите инсинуации по различни поводи, разбира се, че няма какво да коментирам. Защото всеки път, когато се прави опит да се анализират реално нещата в икономиката и реално работата на правителството, господин Пейков излиза с една или друга инсинуация. Така че не смятам въобще за достойно да коментирам неговото изказване. Но това, което е изключително важно да се знае, е, че докладът можеше да бъде много по-откровен и да постави нещата там, където им е мястото и да определи отсега нататък ролята, разбира се и на собственика, но и на правителството, защото тя няма да е маловажна в следващите години. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, направих процедурно предложение в 16,50 ч., като молбата ми, господин председател, беше да бъдат поканени вицепремиерът госпожа Шулева и госпожа министър Христова. Виждам, че след тридесет и няколко минути ще ударите звънеца, заседанието ще приключи, но вероятно госпожите министри няма да намерят за добре да дойдат в парламента. И според мен от това е видно и отношението на правителството към темата, която обсъждаме.
    Аз по никакъв начин не си представям, че собствениците няма да се отнасят пренебрежително към парламентарната комисия. Как няма да има такъв факт, че не може да влиза комисията чувам, че е оказван натиск върху председателя на комисията от собствениците, като на практика решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. не е изпълнено от правителството. Аз мога да ви кажа, че това поощрява собствениците да се държат колкото се може по-агресивно. Ето, чета в доклада: “По отношение на изпълнението на Народното събрание от 29 март не е изпълнено в пълния му обем”. И аз питам госпожа Шулева задочно какво означава това? И защо не е изпълнено решението на Народното събрание от тази правителствена комисия, която е натоварена от Народното събрание с тази задача. Защо? Какви са причините?
    Не само това. Тази комисия, уважаеми колеги, се е саморазпуснала. И вижте какъв синдром наблюдаваме. Точно в периода, в който заседава комисията от 29 март 2002 г., т.е. периодът, в който не е допусната комисията, в който е имала проблеми комисията на народните представители, натоварени от нас, на практика правителствената комисия е правила всичко възможно да поощри собствениците в това направление. Аз така виждам това отношение на правителството и поведението на вицепремиера Шулева, след като не се явява в парламента.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Пак не се явява.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, непрекъснато не се явява, господин Илчев. Интересно защо? Има загинали хора, временни анкетни комисии се правят, временни правителствени комисии. Наистина министрите са недисциплинирани и не се явяват. Аз си мисля, че все пак в памет на тези трима загинали трябваше вицепремиерът да бъде тук, да не кажа и премиерът.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Връзката е пряка.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не само е пряка. Аз намирам даже ирония в поведението Ви, което е жалко.
    Първо, трябва да получим отговор от страна на членове на правителството защо тази правителствена комисия не си е свършила работата. Защото в противен случай, господин Илчев, ще означава, че ние сме някакъв придатък на правителството. Няма значение какви решения взимаме, те си правят каквото си искат. Викаме ги, те не идват и пр. Аз това наблюдавам.
    И още нещо, тук вероятно има представители на Агенцията за следприватизационен контрол. Трябва да се види защо, примерно, за този отчетен период, ето например 2002 г., над 88 млн. щ.д. от Инвестиционната програма не са внедрени, не са усвоени. Защо? Каква е реакцията на правителството? По какъв начин Агенцията за следприватизационен контрол ще реагира? Явно собствениците в момента не се интересуват от поведението на правителството. Аз споменах, че това правителство практически с поведението си ги поощрява, не се усвояват тези пари, има задължения. И аз лично смятам, господин председател и уважаеми колеги, разбира се подкрепям тук проекторешението и ще гласувам за това проекторешение, че трябва да получим даже още днес ясен отговор от госпожа Шулева и от госпожа Христова. Няма никакви гаранции, че с вземането на това решение след ден-два, не дай Боже, пак няма да научим, че има загинали хора или в “Кремиковци”, или в друга компания от тежката индустрия. Никакви гаранции няма. Ето, аз това виждам от констатациите на доклада.
    Трябва да получим тези отговори. Това са отговори на сериозни въпроси. Аз мисля че трябва да благодарим и на колегите от комисията, че независимо от препятствията, които са имали, за да изпълнят задълженията си, с които са натоварени, мандатът, който ние сме им дали, те са успели да ни представят този доклад. И тези конкретни въпроси чакат отговор независимо от иронията, която аз тук наблюдавам, независимо че има жертви, независимо че вицепремиерът…
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Стига си спекулирал! Дръж се сериозно!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Никой не спекулира, господин Илчев. Държа се напълно сериозно. И ще Ви моля да не се обаждате от място. Ако искате реплика, елате на микрофона.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Защо се обръщаш към мен?
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Защото Вие от място се обаждате непрекъснато и провокирате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да спазваме правилата, да се говори само от микрофона.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така че, господин председател, аз Ви призовавам наистина да направите всичко възможно вицепремиерът Шулева да дойде да отговори на тези конкретни въпроси, зададени в доклада, и министър Христова, за да може народните представители, а и близките на пострадалите семейства – над 20 и няколко семейства, да чуят от вицепремиера какво ще предприеме правителството такива неща да не се случват оттук нататък. Това е най-важното. Иначе заседанието ще мине, тук ще гласуваме това решение, от проекторешение ще стане решение и няма никакви гаранции за хората, които работят за тези тежки производства на металодобива и въобще на тежката индустрия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители?
    Има думата господин Рамадан Аталай.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Колеги, като председател на тази комисия и като бивш дългогодишен работник в това дружество, като народен представител от Движението за права и свободи се чувствам задължен да взема лично отношение по материалите, които ви бяха представени от Временната парламентарна комисия и да изкажа моето отношение и моето виждане по проблема “Кремиковци”, като ще започна с една уговорка, че “Кремиковци” трябва да съществува и всички ние, заедно с изпълнителната власт и всички онези, от които зависи съдбата на “Кремиковци”, трябва да направим всичко възможно, за да бъде това предприятие жизнеспособно, конкурентоспособно и да имаме металургия.
    На основание чл. 9, т. 4 от Протокол № 2 на подписаното Европейско споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Република България, за петгодишен период след 1993 г. държавата имаше възможност, колеги, да окаже държавна помощ за преструктуриране на фирмите от стоманодобива. Така направиха приватизациите в Чехия, Полша, Румъния. Благодарение на успешни преговори на правителствата на тези източноевропейски страни с Европейската комисия, те успяха да получат помощи за преструктуриране директно от Европейския съюз.
    В този период в България специалистите от френската консултантска фирма “Софрез консейл” и японски специалисти от “Джайка”, работещи съвместно с Министерството на промишлеността по въпроса за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия в своите доклади посочваха още тогава, че “Кремиковци” АД може да постигне критерии за жизнеспособност при определени условия. В своите доклади те посочваха като условие бърза техническа и технологична модернизация чрез внедряване на нови технологии за непрекъснато леене на стоманата, реконструкция на конверторите, пещите на стан 1700 за горещо валцуване и на част от агрегатите в студеното валцуване.
    През годините на прехода няколко правителства не успяха да разгледат и решат навреме наболелите проблеми в преструктуриране и развитие на българския стоманодобив. Не само това правителство. Наложените ограничения със Закона за оздравяване на предприятията в изолация по отношение на кредитиране и изпълнение на инвестиционните проекти забавиха още повече процеса на преструктурирането на стоманодобивния отрасъл. И затова започна, господин Юнал Тасим, една подготвена програма за приватизация на тези дружества с изрично определен срок 30 юни 1999 г., на която дата, съгласно цитирания закон, в случаите на непроведена приватизация и непостигнато оздравяване да следва ликвидация на дружеството.
    Обаче в условия на непрозрачност, при наличие на сериозни международни кандидати “Кремиковци” АД беше продаден за един долар на 14 юни 1999 г. на “Дару Металс” АД, България, никому неизвестна фирма, занимаваща се с продажба на метали и доставки на суровини след 1989 г. в България.
    Доколкото е известно, сключването на приватизационния договор е било продиктувано от приемането на условията за гарантиране на средства за инвестиционна програма и решаване на въпросите със задълженията на комбината. Това са основните изисквания, това са основните поети ангажименти по време на сключването на този договор. В подписания приватизационен договор са отразени редица взаимни задължения между продавачи и купувачи, целящи облекчаване на новия мажоритарен собственик от страна на държавата от стари задължения на дружеството към действащи други предприятия на стойност общо 400 млн. лв. Същевременно обаче в приложение към договора са отразени най-важните инвестиционни задачи като задължение на новия мажоритарен собственик и то в съответствие с разработената през 1997 г. Национална програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл, които следваше да бъдат изпълнени в петгодишен срок на стойност около 300 млн. долара.
    В резултат на некоректно изпълнение на поетите с приватизационния договор ангажименти от мажоритарния собственик и постъпили питания и актуални въпроси към министъра на икономиката в Народното събрание, бе проведено разискване по темата и прието решение на Народното събрание от 29 март 2002 г., което ние в момента проверяваме как е изпълнено.

    Спомняте си тогава изказването – аз поне си спомням – и мнението на министъра на икономиката господин Николай Василев за кораба, който е неуправляем и се очаква голямо крушение. За съжаление, по-голяма част от констатациите, изводите и оценките в този доклад и в предоставените материали на комисията показват признаци за корабокрушение на флагмана на българската металургия.
    В писмо от 19 май 2004 г., адресирано до заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Шулева, до членовете на Временната комисия, до председателите на парламентарните групи на Тридесет и деветото Народно събрание “Финметал холдинг” АД – мажоритарен собственик, “Кремиковци” АД настоява да бъде – забележете, анексиран действащият приватизационен договор с мнение инвестиционната програма да бъде намалена с 50 млн. щ.д. за сметка на неполучено оборудване от “Уралмаш” – Русия, уреждане на т.нар. скрити задължения и компенсации за това, че на дружеството е разрешена държавна помощ, както и компенсации за имоти, деактувани като държавна общинска собственост.
    Колеги, по същество собствениците на мажоритарния дял искат отново държавата да поеме гаранции и да осигури допълнителни финансови ресурси за изпълнение плана за жизнеспособност на “Кремиковци” АД от Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивния отрасъл в Република България за 2007 г.
    Не ми се споменава това име, не искам да направя реклама, но бившият председател на Евролевицата Александър Томов, впоследствие се оказа вещ металург, и сегашен заместник-шеф на надзора на комбината в интервю от 11 юни т.г. във в. “Труд” каза, цитирам: “За разлика от много други европейски стоманодобивни гиганти обаче “Кремиковци” не направи скандал от тежките условия на Европейската комисия и се съгласи да работи вместо с три, с две доменни пещи и да съкрати някои от становете си. Това бе сторено по молба на вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева. Без да има ангажименти по приватизационния договор, дружеството успя да пригоди програмата си за преструктуриране в съответствие с изискванията. Така не затруднихме преговорите с Европейската комисия по затваряне на Глава “Конкуренция”. Правителството обаче следва да изпълни своите обещания”. Наглост! “Да изпълни буквално и точно ангажиментите си по приватизационния договор.” Не мажоритарният собственик – а правителството! “Искаме най-напред да се реши въпросът с т.нар. скрити задължения, които преди това бяха около 70 млн., видите ли, вече са 200 млн. лв. и влошават баланса на предприятието. Искаме правителството да признае направените по стопански начин инвестиции от комбината. Искаме да се реши и проблемът с оборудването от “Уралмаш”, което трябва да се плати като компенсация заради причинени вреди. Това е отпаднало с решение на бивш министър на икономиката, независимо от приватизационния договор.” Край на цитата.
    Явно е, колеги, апетитът идва с яденето. Въпреки конкретния подход на правителството и неговите виждания по решения на проблемите продължават претенциите за увеличаване на държавната помощ чрез предявяване на нови и нови искания. Всяко ново решаване ще доведе до нарастване обема на помощите, което от своя страна може да предизвика преразглеждане на приетата редукция на производствените мощности. Но кой го е грижа? Комбинатът има нужда от реални инвестиции, предвидени първоначално в инвестиционната програма на приватизационния договор, сега презаписани в програмата за жизнеспособност. На комбината не е нужно да се представят отчети за инвестиции, с които не се решават основни въпроси на технологията, екологията, качеството, икономическата ефективност.
    Стана традиция, когато се разглеждат проблемите на “Кремиковци”, някой да затруднява преговорите на собствениците с партньори, проявяващи, видите ли, интерес от сключване на успешна сделка от значение за бъдещето на комбината.
    Петгодишният период след приватизацията на “Кремиковци” показа, че е необходимо двустранно да бъде огледано състоянието на нещата и да се намери най-добро решение на проблемите. Картите следва да се сложат на масата на преговорите и без прикриване на истинското състояние, честно и откровено да се потърси верния изход. Няма незаменими ръководители и собственици. В историята на стоманодобива в Европа и САЩ примери по тези въпроси има. Как 40 години комбинатът е работил в тези тежки условия, но винаги е намиран изход, който да води към подобрение?
    Когато говорим за бъдещето на комбината, за бъдещето на стоманодобивния отрасъл, следва да отчетем безпристрастно не само положителното, но главно – негативното, което затруднява процесите на преструктурирането. Не е редно да се хвалим, че сме на европейския пазар с положителен финансов резултат и в същото време да прикриваме липсата на пари за инвестиции, липсата на пари за лични предпазни средства, липсата на пари за текущо поддържане на производството. Срамно е да се спира най-важният стан – стан 1700 – за горещо валцуване, за да се свалят и подготвят за следваща кампания работещи валци поради липса на резервен комплект. Синдикатите ще ме разберат за какво става въпрос.
    Сигурно същият господин правилно е забелязал, цитирам: “Предприятието има сложни екологични и инвестиционни проблеми. В него трябва да се налеят тези пари”. Край на цитата.
    Предполагам, че не като председател на Евролевицата и вещ металург, като заместник шеф на надзора на комбината той най-правилно може да се ориентира къде са свежите пари и кой следва да ги налее.
    Няколко думи за финансовото състояние, колеги.
    Да се анализира финансовото състояние на “Кремиковци” АД е трудна задача. Трудна е задачата, не защото всеки по-опитен финансов специалист не би прозрял каква е действителната ситуация, която се крие зад официалните данни, представени от дружеството. Трудна е задачата, защото почти е невъзможно да се получат от ръководството каквито и да било данни, които да са обективни, потвърдени и окончателни.
    Какво може да се разбере от частта от доклада, касаеща финансовото състояние на “Кремиковци” АД? Може да се разбере следното: как се предоставя манипулирана финансова информация за “Кремиковци” АД от ръководството на дружеството, как се предоставят изопачени данни на държавни институции, как предприятието е изпаднало в тотална зависимост от дъщерните си дружества, как се демонстрират отлични финансови и ликвидни показатели, а не могат да се изплащат редовно работните заплати на персонала, как не се погасяват с години задълженията към държавата и големи държавни предприятия, а се уреждат задълженията със свързани с дружеството лица.
    Какво няма да се разбере от доклада, колеги? Реализира ли се все пак печалба от основната дейност на дружеството и какъв е размерът на тази печалба? Къде отива тази печалба? Кой я получава? Какво е финансовото състояние на дъщерните му дружества? Има ли намерение “Кремиковци” АД да изплаща публичните си задължения и задълженията към държавните кредитори и кога? Доколко “Кремиковци” АД е коректен данъкоплатец и лоялен партньор на държавата след всички грижи, отстъпки, преференции, които е получил?
    В продължение на няколко години това публично дружество беше на челните места в класациите на българската фондова борса за дружествата с най-големи загуби. През 2003 г. отчита печалба. Затова доколко са повярвали инвеститорите на тази печалба говори фактът, че цените на акциите му на фондовата борса не отбелязаха никакво повишение след обявяване на резултатите за 2003 г. Това е отговор на инвестиционната общност на този вид печалба.
    Обезценката на щатската валута през 2003 г. подейства благоприятно на всички дружества, които имат големи задължения в долари. Това в най-голяма степен се отнася до големите държавни предприятия, които по този начин успяха да покажат някакви добри финансови резултати. Тази констатация в пълна степен се отнася за “Кремиковци”. Обявена е печалба след данъчно облагане в размер на 119 млн. лв. при отчетени 148 млн. лв. печалба от курсови разлики.
    Отдавна при финансовите анализи се изследват преди всичко показателите от основна дейност, като се елиминират тези чисто счетоводни печалби и загуби в резултат на обективни и независещи от управлението фактори, какъвто е понижението на курса на щатската валута. Резултатите от основната дейност са най-важната оценка за начина на управление на едно дружество.
    От основната си дейност “Кремиковци” продължава да бъде едно губещо предприятие. През 2003 г. за постигането на 0,99 лв. приходи се изразходва 1,00 лв. Ако това беше едно временно състояние вследствие на моментната конюнктура на пазара, в тези данни нямаше да има нищо обезпокояващо. Но това се случва в годината, в която е регистрирано изключително голямо поскъпване на цените на стоманните продукти на международните пазари, при благоприятна пазарна ситуация на дружеството. Какви биха били резултатите на “Кремиковци” при евентуално повишаване на курса на щатския долар и поевтиняването на стоманата? Всъщност след приватизацията дружеството никога не е постигало някаква ефективност от своята основна дейност. Винаги е извършвало повече разходи, отколкото е успявало да постигне като приходи с едно изключение през 2000 г.
    Показателите на ликвидността на дружеството не биха ни показали нищо по-различно от това, което е известно на обществото и, за съжаление, най-вече на работниците в “Кремиковци”. Дружеството не разполага с никакви ликвидни средства. Банковите сметки са запорирани, заплатите на работещите в дружеството се изплащат от дъщерно дружество “Кремиковци трейд” ЕООД. При отчетени приходи от продажби за 728 млн. лв. през 2003 г. дружеството разполага със свободни парични средства в размер на 69 хил. лв. към 30.12.2003 г.
    За погасяване на 1 лв. от своите задължения дружеството разполага към 31.12. с една стотинка паричен ресурс. Като се изключат големите държавни предприятия, на които е задлъжняло, като “БДЖ”, “НЕК”, “Булгаргаз”, то останалите търговски партньори на дружеството са предимно свързани с него лица. С тях “Кремиковци” е преминал към някаква странна форма на разплащане, колеги. Като се уреждат вземанията и задълженията им помежду им и в момента мога да ви кажа, че е въведена нова терминология в счетоводството, която не бяхме чули от изпълнителния директор и собственика на това предприятие, терминът “нетиране”, “нетиране на задълженията”.
    Тази обвързаност на “Кремиковци” със свързани с него лица, позволява да се измести движението на финансовите потоци от самото дружество към дъщерните му дружества, особено към едно от тях. По същата схема са уредени отношенията на “Кремиковци”, “Кремиковци-Трейд”, като това дружество извършва по-голямата част от разплащанията с доставчиците на “Кремиковци” АД. “Кремиковци-Трейд” ЕООД получават и банковите кредити за финансиране дейността на “Кремиковци” АД.
    Така очертаната картина показва няколко неща. “Кремиковци” АД се използва единствено като производствени мощности, а паричните ресурси се разпределят от свързани с него дружества. В баланса на “Кремиковци” продължават да нарастват реални задължения към държавата и държавните структуроопределящи предприятия, без на това да съответстват някакви реални взимания или парични средства, защото, както казахме, те се намират другаде. От дейността си “Кремиковци” може да е едно твърде печелившо дружество, но това няма как да се разбере при така изградената схема за поставяне на свързани лица на входа и на изхода на дружеството. Няма информация на какви цени се извършват продажбите към дъщерните предприятия, цените, на които се получават доставките от тях и т.н. Като има данни, че в тези схеми на продажби-покупки се включват и офшорни компании.
    В тази връзка си струва да зададем въпроса, доколко “Кремиковци” е коректен и почтен партньор на държавата? В продължение на 5 години той е получил максимални грижи, непредоставени на което и да било частно предприятие - подписани задължения, разсрочени задължения с голям период от време, предоставени средства при облекчени условия. Може би сгреших като казах, че “Кремиковци” АД е получил тези облекчения. Тези облекчения ги е получил “Финметалс” АД с мажоритарния си собственик.
    Всичко това е оценено от Комисията за защита на конкуренцията като форма на държавни помощи в размер на 431 млн. лв. Колеги, това представлява 1,25% от брутния вътрешен продукт на страната за 2003 г. През тези пет години дружеството отчита данък печалба за внасяне в бюджета в размер на 9 млн. лв. Нарастването на задълженията, публичните задължения към държавните предприятия не може да бъде удължено въпреки неколкократното изливане на пари за погасяването им.
    Увеличението на дълга на “Кремиковци” към важни държавни структуроопределящи предприятия носи негативни последици за цялостната ни икономика. Натрупването на тези задължения води до задължения на тези дружества към техните доставчици и забавяне на разплащанията, които също изпитват ликвидни трудности и съответно трупат нови задължения към своите доставчици и т.н.
    И тук искам да кажа на господин Димчев, наистина с “Кремиковци” са свързани много големи предприятия, структуроопределящи предприятия, но работещите в “Кремиковци” не са онези хора, които да хленчат. Те със собствения си труд и със собственото си производство са готови да докажат, че са пълноправни граждани, работещи в това предприятие и с труда си могат да изплатят всичките си задължения към тези предприятия. Хроничното забавяне на заработеното от персонала на “Кремиковци” АД е в размерите на 3-4 месеца. Това, че се предоставят от “Кремиковци” АД кухи отчетни данни на всевъзможни държавни институции, които имат твърде малка връзка с действителното финансово състояние на дружеството, се потвърждава от докладите на одиторите, които изказват независимо мнение относно достоверността на финансовите му отчети.
    Увеличават се техните резерви през одиторните периоди, като се изразява несъгласие с представената информация от финансовите отчети или се изказва възможност да се изрази адекватно мнение. Огромно е нежеланието на “Кремиковци” АД да работи с държавните институции в условия на прозрачност и лоялност. Това проличава във взаимоотношенията им с финансовия надзор, с Агенцията за следприватизационния контрол, а особено с финансовия надзор то регулира, не изпълнява своите задължения, за което са му налагани множество санкции.
    Трудна е комуникацията с Агенцията за следприватизационен контрол. Това води до значително забавяне на отчитането на инвестиционната програма на дружеството. Това поведение на ръководството на дружеството е разбираемо, ако се проследи изпълнението на един от основните ангажименти, поети от дружеството, подписани на приватизационния договор, а именно да се извършат инвестиции в годишен размер по 50 млн. долара в продължение на 6 години. Чухте от доклада как се изпълняват тези инвестиции от общо 300 млн. долара.
    Колеги, най-актуалната финансова информация за “Кремиковци” АД се съдържа в отчетите му от първото тримесечие, предоставени на Комисията за финансов надзор. Какви са основните данни от тези отчети? Намаляват приходите от продажби с 2%, спрямо същия период за 2003 г., това е за първото тримесечие. Показателят за ефективността от основната дейност е следният: за 1 лв. и 10 ст. разходи се извършват за реализиране на 1 лв. приходи. Увеличават се краткосрочните и дългосрочните задължения съответно с 1,4% и 7,4% спрямо същия период на 2003 г. Намаляват вземанията с 1,5% спрямо същия период на 2003 г. Финансовият резултат е загуба в резултат на 41 млн. лв., когато е по компоненти и представлява загуба от основната дейност в размер на 16 млн. лв. и загуба от финансовата дейност в размер на 24 млн. лв. за това тримесечие. Тази загуба се дължи на неефективната основна дейност и на слабото повишение на курса на щатската валута, което е довело до отчитане на отрицателните курсови разлики.
    Колеги, тези сухи финансови данни за състоянието на “Кремиковци” не биха означавали нищо, ако в крайна степен не си представим, че те се отразяват в живота и съдбините на много български работници и техните семейства. Всички изразходвани средства за непрекъснато подобряване състоянието на едно частно дружество можеха и трябва да бъдат използвани за подобряване живота на всички българи, включително и на кремиковчани.
    Непрекъснато занимаваме обществеността с проблемите на “Кремиковци”, това е едно тотално разпиляно обществено време, от което работниците в “Кремиковци” не се нуждаят. Колеги, ако и днес ние не намерим най-правилния изход за “Кремиковци”, какво трябва да направим и какво трябва да стане с “Кремиковци”, как да направим така, че “Кремиковци” да бъде жизненоспособно и да работи за икономиката на България, ние няма да сме в час.
    Уверявам ви, че това предприятие може да бъде жизнеспособно и без този собственик. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, искам да направя едно процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте!
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, предлагам да спрем часовника до приемане на решението, което според мен е в рамките на 10 минути. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ляков, извинявайте, има направено процедурно предложение.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Моето е същото, само че обратно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, направете Вашето процедурно предложение.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Не може да стане това, тъй като нашата парламентарна група има още 20 минути за изказвания. Не смятам, че е необходимо да претупваме това решение, още повече, че тук не дойдоха представителите на правителството. Виждате, че в много от изказванията при решаване на казуса “Кремиковци” се изисква и трябва да стане ясна позицията на правителството.
    Предлагам Ви в 19,00 ч. да прекратите заседанието, утре да продължим и тогава да вземем решението, тъй като има да се кажат още много важни неща за “Кремиковци”.
    Просто не го претупвайте това решение, нямаме полза от това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това залата ще реши, нали знаете, аз само мога да подложа на гласуване направените процедурни предложения.

    Първо, има направено процедурно предложение от господин Аталай да спрем часовника в 19,00 ч. и да прекратим дебатите. (Реплики от ОДС.)
    Заповядайте, господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Не може да подложите на гласуване, господин председател, такава процедура за спиране на часовника. Може Вие да прецените дали да спрете часовника или не. Но ние тук да гласуваме за такова процедурно предложение просто не е уместно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте, господин Димитров. Наистина не мога да подложа на гласуване спирането на часовника, мога да го спра по мое усмотрение.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, ако има съгласие в залата, само тогава можете да спрете часовника. Очевидно няма такова. Затова аз предлагам да удължим времето на извънредното заседание до приемането на решение. Другият вариант е да гласуваме предложението, което беше направено от народния представител Панайот Ляков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направени две процедурни предложения. Ще ги подложа на гласуване по реда на тяхното постъпване.
    Има процедурно предложение за прекъсване на дискусията, тъй като някои парламентарни групи не са си изчерпили времето за изказване. Такъв е случаят с Парламентарната група на ОДС. Затова подлагам на гласуване тяхното предложение.
    Моля, гласувайте за това предложение. (Реплики от ПГОДС.)
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Минава 19,00 ч. Какво гласуваме?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е съгласно правилника. Има парламентарна група, която има неизползвано време.
    Моля, гласувайте.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС, от място): Минава 19,00 ч. Трябва да ударите камбаната.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От общо гласували 165 народни представители: за 59, против 94, въздържали се 12.
    Предложението на господин Ляков не се приема.
    Има направено процедурно предложение за удължаване на работното време. Направено е по правилника от господин Николов.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Няма удължаване на времето на извънредно заседание. Не може по правилника.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Утре в 9,00 ч. възобновяваме нашата работа и продължаваме дискусията. (Звъни.)

    (Закрито в 19,04 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Несрин Узун



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

    Избор на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на член на КФН

    Избор на заместник-омбудсман

    Избор на подуправител на Националния осигурителен институт

    Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране





      Последни заседания