Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 2 декември 2004 г.
Открито в 9,00 ч.

02/12/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Асен Агов
    Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си да предложа една промяна в дневния ред – на основание ал. 5 на чл. 40. Става въпрос не толкова за изключителен случай, колкото лесен за решение въпрос.
    Имам писмо от господин Севлиевски – председател на Парламентарната група на Новото време, с което предлага народният представител Владимир Димитров да бъде избран за член на Комисията за борба с корупцията, а народният представител Радослав Коев да бъде избран за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
    По повод на това искане са изготвени проекти за решения: едното е за освобождаване на Радослав Коев като член на Комисията за борба с корупцията и избирането на Владимир Димитров за член на Комисията за борба с корупцията. Просто едно разместване на местата.
    Първо, има ли възражения този въпрос да се включи като точка от дневния ред? Няма.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 112 народни представители: за 84, против 14, въздържали се 14.
    Приема се и това предложение се включва като точка от дневния ред:
    ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
    Имаме да гласуваме два проекта за решение. Първият ви го представих:
    “Освобождава Радослав Николов Коев като член на Комисията за борба с корупцията.
    Избира Владимир Иванов Димитров за член на Комисията за борба с корупцията.”
    Ако няма желаещи и някакви съображения, моля, гласувайте този проект за решение.
    Гласували 113 народни представители: за 94, против 6, въздържали се 13.
    Приема се.
    И следващият проект за решение, който е огледален на този:
    “Освобождава Владимир Иванов Димитров като член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
    Избира Радослав Николов Коев за член на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.”
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за решение.
    Гласували 118 народни представители: за 99, против 9, въздържали се 10.

    Приема се и това решение, с което приключихме с тази точка от дневния ред, за да преминем към следващата точка:
    ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ.
    По реда на постъпването те са с вносители Елка Анастасова и Венко Александров.
    Другият се нарича Законопроект за званията в науката и изкуството и за образователната и научна степен “доктор” – с вносители Георги Панев и група народни представители.
    Следва Законопроект за висшето образование и научните звания с вносители Йордан Нихризов и Марио Тагарински; Законопроект за научните степени и звания с вносители Асен Дурмишев и Огнян Герджиков и Законопроект за научните степени и звания с вносители Петко Ганчев и Стоян Кушлев.
    Искам да помоля председателя на Комисията по образованието и науката да представи доклада на комисията по тези законопроекти.
    Заповядайте, господин Дурмишев.
    ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви

    “ДОКЛАД

    Относно: 1. Законопроект за научните степени и научните
    звания, внесен от Петко Ганчев и група народни
    представители;
    2. Законопроект за званията в науката и изкуството и
    за образователната и научна степен “доктор”, внесен
    от Георги Панев и група народни представители;
    3. Законопроект за висшето образование и научните звания, внесен от Йордан Нихризов и Марио Тагарински;
    4. Законопроект за научните степени и звания,
    внесен от Асен Дурмишев и Огнян Герджиков;
    5. Законопроект за научните степен и научните звания, внесен от Петко Ганчев и Стоян Кушлев

    На свое редовно заседание, проведено на 28 юли 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа внесените законопроекти. На заседанието на Комисията по образованието и науката присъства министърът на образованието доцент Игор Дамянов.
    Членовете на Комисията по образованието и науката подчертаха необходимостта от нова нормативна уредба за присъждане на научни степени и научни звания. Тя следва да преодолее негативните явления, продиктувани от действащия от 1972 г. Закон за научните степен и научните звания.
    В законопроекта на Петко Ганчев, той е оттеглил своя подпис, Елка Анастасова и Венко Александров се премахва Висшата атестационна комисия с нейната тристепенна йерархия и се създава Държавна комисия за научно атестиране. Атестационният съвет като орган на Държавната комисия за научно атестиране няма право да променя решенията на научните съвети и има регулаторно-методически функции.
    Научните звания “доцент” /старши научен сътрудник ІІ степен/ и “професор” /старши научен сътрудник І степен/ са валидна за цялата страна и съответстват на едноименните длъжности. Присъждането на научните звания става децентрализирано, тоест онези факултети и научни съвети във висшите училища и научните организации, които отговарят на изискванията за необходимата компетентност.
    В законопроекта се визират две научни степени: “доктор” и “доктор на науките”, които се присъждат единствено от специализираните научни съвети към Държавната комисия за научно атестиране. Степента “доктор на науките” не е задължително условие за присъждане на професорско звание, тъй като е предвидена възможност да се кандидатства и с хабилитационен труд.
    Предвижда се създаване на Апелативна комисия, която разглежда възраженията по процедурни нарушения и няма право да променя решенията на научните съвети.
    Законопроектът на Георги Панев, Иван Иванов, Димитър Камбуров и Борислав Китов е за званията в науката и изкуството и за образователната и научна степен “доктор”. Създава се Държавна агенция за атестация с органи за управление – Атестационен съвет и неговият председател.
    Държавната агенция за атестация е специализиран държавен орган за определяне на критериите по научни и художествено-творчески направления и за контрол върху процедурите за присъждане на научните звания за хабилитирани лица и на степента “доктор”. Държавната агенция за атестация налага и санкции на органите, допуснали нарушение при присъждане на званията и степента “доктор”.
    По определени от Държавната агенция за атестация критерии се създава Национален експертен съвет, който чрез жребий се ползва за участие в предвидените научни журита. Те са единствената инстанция за присъждане на научни звания на хабилитирани лица и на образователната и научна степен “доктор”. Съставът на журито е различен за всеки конкретен случай и неговото решение е окончателно.
    Законопроектът не предвижда научната степен “доктор на науките”, тъй като според вносителите тя усложнява системата за научното израстване на кадрите и ограничава в тясна научна тематика творческата активност на учения.

    В законопроекта с вносители Йордан Нихризов и Марио Тагарински са предвидени норми, които повтарят преобладаващата част от Закона за висшето образование. В две нови глави се регламентират редът и условията за присъждане на научни звания и степента “доктор”.
    Създава се Държавна агенция за атестиране към Министерския съвет, която следи за спазването на процедурите при хабилитиране и за защита на дисертационния труд. Агенцията определя членовете на Националния експертен съвет, който участва в състава на Специализираната държавна комисия и на специализираното жури.
    Защитата на дисертационния труд се извършва пред Специализирана държавна комисия, а научното звание “професор” се присъжда от специализирано жури, които се назначава за конкретния избор.
    В законопроекта е премахнато научното звание “доцент”. Предвиждат се само научното звание “професор” – за хабилитирани преподаватели и званието “асистент”/”преподавател” – за нехабилитирани преподаватели.
    В законопроекта с вносители Асен Дурмишев и Огнян Герджиков се премахва Висшата атестационна комисия с нейната тристепенна структура и се създава Национална агенция за атестиране към Министерския съвет. Като специализиран държавен орган, респективно Атестационният съвет, има регулаторно-методически функции. Предвидената Апелативна комисия е орган за контрол по процедурите за даване на научни степени и звания. Но както тя, така и Атестационният съвет нямат права да отменят решения на специализираните научни и факултетни съвети.
    Предвижда се даването на две научни степени – образователната и научна степен “доктор” и научната степен “доктор на науките”. Образователната и научна степен “доктор” е едно от задължителните изисквания за хабилитация. Научната степен “доктор на науките” не е задължително условие за професура, тъй като кандидатът може да представи хабилитационен труд. Органи, които дават образователно-научната степен “доктор” и научната степен “доктор на науките” са специализираните научни съвети към висшите училища и научните организации. Научните звания за хабилитираните лица във висшите училища са “доцент” и “професор”, а в научните организации – “доцент-изследовател” и “професор-изследовател”. За нехабилитираните лица, съответно – “асистент (преподавател)” или “изследовател”. Научните звания съответстват на едноименните длъжности във висшите училища и научните организации и са валидни за съответните институции. Органи, които присъждат научните звания, са факултетните научни съвети към висшите училища и научните съвети към научните организации.
    В състава на органите по присъждане на научните степени и звания участват външни хабилитирани лица, определени чрез жребий от Националната агенция за атестиране.
    В законопроекта с вносители Петко Ганчев и Стоян Кушлев се премахва Висшата атестационна комисия и се създава Агенция за научно атестиране към Министерския съвет. Като специализиран държавен орган тя има регулаторно-методически функции. Към Агенцията за научно атестиране се създава Апелативна комисия, която се произнася само за процедурни нарушения. Предвиждат се две научни степени – образователната и научна степен “доктор” и научната степен “доктор на науките”, които са валидни за цялата страна, въпреки че се присъждат от различни органи. Образователната и научна степен “доктор” се присъжда от факултетните научни съвети към висшите училища или научните съвети към научните организации. Степента “доктор на науките” се присъжда от специализираните научни съвети към Агенцията за научно атестиране. Тази научна степен не е задължително условие за професура.
    Научните звания за хабилитирани лица във висшите училища са “доцент” и “професор”, а в научните организации – “доцент (изследовател)” и “професор (изследовател)”. За нехабилитирани лица са “асистент” или “изследовател”. Тези звания се присъждат от факултетните научни съвети към висшите училища и научните съвети към научните организации и са валидни само за съответните институции. Решенията на Факултетния научен съвет, Научния съвет, съответно на специализираните научни съвети са окончателни и не подлежат на санкция от Агенцията за научно атестиране и създадената към нея Апелативна комисия.
    В проведената дискусия членовете на комисията подчертаха, че законопроектите са съобразени с общите тенденции в европейската практика и премахват Висшата атестационна комисия с нейната тристепенна структура. Въпреки че законопроектите регламентират в определен смисъл различен ред за присъждане на научните степени и научните звания, системата за израстването на кадрите във висшето образование и науката се демократизира.
    Членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното решение:
    1. С нито един глас “за”, с 8 гласа “против” и 7 “въздържал се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за научните степени и научните звания, № 254-01-6, внесен от Петко Димитров Ганчев и група народни представители.
    2. С 15 гласа “за”, “против” и “въздържал се” – няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за званията в науката и изкуството и за образователната и научна степен “доктор”, № 253-01-10, внесен от Георги Стефанов Панев и група народни представители.
    3. С нито един глас “за”, 15 гласа “против”, “въздържал се” – няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за висшето образование и научните звания, № 254-01-18, внесен от Йордан Нихризов и Марио Тагарински.
    4. С 16 гласа “за”, “против” и “въздържал се” – няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за научните степени и звания, № 354-01-21, внесен от Асен Дурмишев и Огнян Герджиков.
    5. С 16 гласа “за”, “против” и “въздържал се” – няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за научните степени и научните звания, № 354-01-23, внесен от Петко Ганчев и Стоян Кушлев.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
    Има още един доклад – на Комисията по здравеопазване.
    Не виждам господин Щерев в залата, но се надявам, че комисията може да бъде представена от заместник-председател.
    Няма заместник-председател на комисията.
    Моля господин Атанас Додов като член на комисията да представи законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

    “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по здравеопазване относно Законопроект за
    научните степени и научните звания № 254-01-6, внесен от
    Петко Ганчев и група народни представители на 18 януари
    2002 г., и Законопроект за званията в науката и изкуството и за
    образователната и научна степен “доктор”, № 254-01-10,
    внесен от Георги Панев и група народни представители на
    24 януари 2002 г.

    На заседанието, проведено на 6 февруари 2002 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроекта за научните степени и научните звания № 254-01-6, внесен от Петко Ганчев и група народни представители на 18 януари 2002 г., и Законопроекта за званията в науката и изкуството и за образователната и научна степен “доктор”, № 254-01-10, внесен от Георги Панев и група народни представители на 24 януари 2002 г.
    В обсъждането взеха участие госпожа Марина Борисова – експерт към Министерството на образованието и науката, представители на Министерството на здравеопазването, представители на Ректорския съвет на Медицинския университет в София, представители на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и на синдикатите в здравеопазването.
    На членовете на комисията бяха представени становищата на Ректорския съвет на Медицинския университет в София и на Съюза на учените в България по разглежданите законопроекти.
    В хода на обсъжданията беше акцентирано върху няколко основни момента в двата законопроекта.
    Подкрепа получи заложеното и в двата законопроекта ограничаване на правомощията на Висшата атестационна комисия и предложената в законопроекта на проф. Ганчев двукамарна регулация по процедурата по придобиването на научните степени и звания, създаването на Атестационен съвет, който да изработва правилниците, методичните ръководства, издава дипломи и обявява такива за невалидни, докато Апелативният съвет е ангажиран със самото провеждане на конкурса.

    Това разграничаване на функциите е по-добър вариант от едностепенната система на управление, предлагана в законопроекта на професор Панев. Единодушно беше мнението, че за по-компетентно оценяване в научните съвети трябва да участват само специалисти от съответната специалност, а ако областта е ограничена, само специалисти от две специалности.
    Изказано беше мнение, че не е уреден въпросът за принципа на избор на членовете на апелативната комисия. Интерес предизвика идеята, заложена в законопроекта на професор Панев, за провеждане на публична защита на дисертацията, а окончателното решение за присъждане на съответната научна степен на базата на тази защита. Резултатите от направените рецензии и други преценки взема специализирано жури.
    Членовете на комисията се обединиха около мнението, че е задължително докторската дисертация да се развива и защитава само след придобиване на магистърска степен, особено в сферата на медицината. Направи се предложение да се опрости пътят за придобиване на съответната магистратура.
    Подкрепа получи предложената в законопроекта на професор Панев идея да отпадне развиването на втора дисертация. Придобиването на втора научна степен е излишно, особено при наличния срив в желанието за научна работа. Би трябвало да се работи за опростяване на процедурите в тази насока.
    Болшинството от членовете на комисията по здравеопазването се обединиха около становището да приемат по принцип на първо четене и двата законопроекта. За основа на бъдещия законопроект, който ще бъде създаден след обединяване на двата, би следвало да послужи този на професор Ганчев, към който да бъдат добавени някои уместни предложения от законопроекта на професор Панев – за създаване на един оптимален вариант. Той би удовлетворил до голяма степен интереса на лекарите поради спецификата на тяхната професия и научен труд.
    Членовете на комисията се надяват, че тяхното становище ще бъде взето под внимание при работата на водещата комисия по законопроектите и биха желали да се включат в нейната работа при разглеждането им.
    След задълбочено обсъждане и последващо гласуване с 8 гласа “за”, 1 глас “против” и 4 гласа “въздържали се”, членовете на комисията по здравеопазването взеха следното решение:
    Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене Законопроекта за научните степени и научните звания № 254-01-6, внесен от Петко Ганчев и група народни представители на 18 януари 2002 г., и Законопроекта за званията в науката и изкуството и за образователната и научна степен “доктор”, № 254-01-10, внесен от Георги Панев и група народни представители на 24 януари 2002 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
    Искам да поканя вносителите на законопроектите.
    Първият законопроект е с вносители Елка Анастасова и Венко Александров. Не виждам обаче нито Елка Анастасова, нито Венко Александров.
    Следващият законопроект е с вносител Георги Панев и група народни представители. Господин Панев е тук.
    Заповядайте, господин Панев.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, предложен на вашето внимание, има сравнително дълга история. Той беше изработен миналия мандат на парламента, грижливо, внимателно, в продължение на две години, частично от министерството, по-голямата част – в комисията. След многобройни консултации, многобройни обсъждания във всички по-солидни, по-централни висши училища, с всички научни организации, след консултации със специалисти от Франция, Германия и Англия, които на специални семинари тук, в България, очертаха основните положения, не тенденции, а това, което е в Европа в момента, и което учудващо добре съвпадна с основните принципи, на които лежи предлаганият сега законопроект, в крайна сметка законопроектът влезе в парламента миналия мандат. Беше приет на първо четене, но не стигна до второ четене. Няма да коментирам това. Ще кажа само, че номенклатурата в науката няма цвят, за съжаление има възраст. Както и да е.
    Сега законопроектът вече е пред вас. Аз съвсем накратко ще очертая неговите неоспорими достойнства според нас.
    Основното, което всъщност се наблюдава и в другите внесени законопроекти, е, че се премахва триинституционната система за присъждане на степени и звания – един архаизъм, един остатък от недобро минало, който е спирачка, мощен фактор за препятстване развитието и растежа в науката, на преподаването и растежа на научните и преподавателските кадри. Това е известно и няма смисъл да се коментира.
    Въвежда се един-единствен компетентен орган, който присъжда научните степени и звания, и това е така нареченото жури. Това е утвърдена международна практика. Постарахме се да разсеем опасенията у една част от нашата академична общественост, че по този начин вратата за придобиване на научни степени и звания става широко отворена. Как преодоляхме това опасение? Журито е от 7 души, при което, за да се присъди научната степен или звание, е необходимо 5 души от тях да са гласували “за”. Мисля, че това е много тежко условие.
    Освен това новите моменти тук са, че гласуването е явно и нещо повече, задължително е придружено с писмено обяснение на вота, което писмено обяснение и аргументация се прочита от председателя на журито и след това става неотменима част от документите по съответната защита. Вотът на всеки един от членовете на журито вече става публично достояние.
    Чрез въвеждането на научното жури, чийто състав е от изтъкнати специалисти точно в дадената област, доколкото това е възможно, разбира се, очевидно неизбежно се повишава нивото на компетентност при присъждане на званията. Няма да коментирам сегашните специализирани съвети, общо взето разнородни по състав, и начина, по който се подхожда при една защита. Казвам “подхожда”, защото там при сегашните специализирани съвети се извършва една предварителна работа, известна на всеки от вас, която не е полезна за науката в България.
    Самата компетентност на членовете на журито се гарантира чрез една предварителна селекция, извършвана от Националната агенция за атестация измежду всички хабилитирани лица, но не между всички, защото се съставя списък, една банка от хабилитирани лица, измежду които се избира съответното жури.
    Интересите на висшите училища се отстояват чрез присъствието в журито на четири души от съответното висше училище. Останалите трима обаче трябва да бъдат външни лица.
    Един от най-спорните моменти е премахването на научната степен “доктор на науките” или както битува “голям доктор”. Ние сме дълбоко убедени, че такава практика – присъждане на научна степен “доктор на науките” трябва да бъде прекратена в момента, а и не само в момента. Да не сбъркам, но вече от осем години такава степен не се присъжда в европейските страни, защото основанията са няколко, но аз ще приведа най-важните от тях според мен.

    Стеснява се полето на научните интереси на съответния учен. Той е принуден, за да защити голяма докторска дисертация, да посвети много време, сили и енергия, да ангажира свои сътрудници, отбележете, не в това да търси нови проблеми, нови решения, да открие нещо ново, ново явление, ако е примерно в природонаучните науки, а да обоснове докрай, рутинно нещо, което той, като учен е открил, добрал се е, някакъв съществен негов принос, направен в по-младите години. Той просто трябва това нещо да го облече в една рутинна наметка, да се труди години наред, да бъде написано всичко подробно, както е по нормите на сегашната комисия, на ВАК, което е чиста загуба на време и стеснява полето на научните интереси на конкретния учен. Такава практика вече не съществува. Казвам го най-отговорно.
    Разбира се, в законопроекта е помислено за лицата, които притежават в момента степента “доктор на науките”. Тази степен си остава, тя е валидна, тя просто не се присъжда от момента на влизане на законопроекта в сила, но тези, които я имат, те си я притежават. Нещо повече, те могат да кандидатстват за придобиване на научното звание “професор”, без да имат нужното звание “доцент”, стига да са доктори на науките. Мисля, че това е една много заслужена дан за усилията на тези наши колеги, които са защитили докторска дисертация за “доктор на науките”. И с това мисля, че въпросът трябва да се изчерпи.
    Друг на пръв поглед дребен, но много съществен момент, това, че законопроектът не предвижда при нарушаване на процедурата всички материали по защитата да се връщат отново в звеното, където е била проведена защитата, така да се каже за повторно обсъждане. Това е може би една от основните слабости на сега действащото законодателство, в лицето тна сега действащия закон. След като при защитата в специализирания съвет или в научния съвет на конкретното висше училище е проявена необективност, нарушена е процедура, каква е гаранцията, че това няма да се случи втори път, което се и случва, а процедурата се бави и една защита стига до няколко години поради тази причина. Законопроектът предвижда при нарушения в процедурата да се провежда нов конкурс. Чисто, ясно и практично.
    Освен това присъдените научни степени и звания се обвързват с конкретното висше училище, в което е проведена защитата и което практически ги присъжда. Мисля, че това е разбираемо. Поради естествената неравностойност на висшите училища, колкото и добре да е организирана една образователна система, каквато например е в най-развитите страни, въпреки това има разлики в нивото на подготовката, които дават различните висши училища. Това е неизбежно, това е естествено. Обвързването на степента или званието с висшето училище цели да отговори на тази неравностойност и да се направи известна селекция.
    В заключение ще кажа, че освен многобройните обсъждания, този въпрос се разглежда много пъти в Съвета на ректорите. Миналия мандат имаше положително становище за него. Сега отново има положително становище, макар и за всички законопроекти, но в това становище изпъква, излиза от текста предложеният от нас законопроект.
    В заключение, благодарейки сърдечно на председателя на комисията проф. Дурмишев и на председателя на парламента господин Герджиков за съдействието, в крайна сметка тези законопроекти, имам предвид три от тях, да влязат в парламента, евентуално да бъдат приети на първо четене и да се направи общ законопроект, аз мисля, че това ще бъде една голяма, важна и запомняща се крачка в дейността на българския парламент през този мандат. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
    Искам да поканя госпожа Елка Анастасова да представи законопроекта за научните степени и научните звания с вносител самата тя и проф. Венко Александров.
    Заповядайте, госпожо Анастасова.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, законопроектът, който предлагаме с проф. Венко Александров за приемане в парламентарната зала, както виждате е първи по внасяне в това Народно събрание. Той е обсъден и приет от Комисията по образование и наука още през 2002 г. в присъствието и с подкрепата на заинтересованите страни – ректори, преподаватели, представители на научната общност. Обсъден е и е приет също от Комисията по здравеопазване пак през 2002 г. Нещо повече – този законопроект бе обект на специално разискване, дискусия, проведена в Софийския университет с участието на двамата заместник-министри на образованието по онова време – доц. д-р Игор Дамянов, в момента министър на образованието и науката, и д-р Атанас Герджиков, една част от Комисията по образование и наука, ръководството на Съюза на учените в България, БАН, ректори на вузове, начело със Софийския университет, господин Боян Биолчев, на Националния център за аграрни науки и т.н., утвърдени учени и водещи фигури в научните среди. След като бяха обсъдени предимствата и недостатъците, както и спорните моменти по принцип в един такъв закон, нашият законопроект получи подкрепата с уговорката да се внесат необходимите корекции между първо и второ четене. За целта бе предложено да се сформира работна група от учени-законотворци, която да подпомогне работата на комисията в този процес между двете четения, за да се постигне консенсус.
    Ето защо си позволих да не оттеглям този законопроект, както се случи с други колеги, които бяха вносители, тъй като поначало се отнасям с необходимата отговорност и сериозност към акта на законотворчеството. И когато веднъж съм се подписала като съвносител, значи съм приела философията на проекта, въпреки някои забележки и съм се консултирала в необходимата степен преди да го направя. Убедена съм, че той има всички основания да бъде обсъден в залата с останалите законопроекти и да намерим заедно най-доброто решение за изчистване на противоречията. Радвам се, че повлякохме крак и постъпиха наистина и други законопроекти по този въпрос.
    Впрочем, за ваше сведение, до днес хората, свързани с науката, получават своите научни звания и степени по един отдавна архаичен закон от времето преди 10 ноември по Закона за научните степени и звания от 1971-1972 г. Оттогава той не е променян. И още през 2002 г. учените апелираха да го променим час по-скоро. Защото действително проблемът с получаването на научните степени и звания в България стои и до ден-днешен. Затова той получи подкрепата тогава. Първо, защото бе крайно време да се внесе такъв законопроект, който да отговаря на новите реалности, това се искаше преди от самата научна общност. Второ, защото е изготвен с участието на представители от тази научна общност, защото зад него застана важна част от водещите имена в науката, макар и с някои забележки, нищо не е съвършено.
    Вече има няколко нови законопроекта. Важното е да си свършим добре работата и да постигнем съгласие, тъй като в повечето законопроекти мисля, че има рационални идеи. И, както призова председателят на Съюза на учените в България още в онази дискусия, за която ви споменах, през февруари 2002 г., нека да направим такъв закон, който да служи на страната, на научната общност, на преподавателите, а не на определен регион, на определено научно заведение или на определена личност. Мисля, че това трябва да ни ръководи нас като законодатели и народни представители.
    Уважаеми колеги, за ваша информация съм длъжна да отбележа още в началото, че по темата научни степени и звания няма да има виждане в самата академична общност. Забелязва се различие дори и опити за разделение между висшите училища и научни звена и институции по отношение на основни положения в един такъв закон. Тези спорове вероятно ще се пренесат и тук, в парламентарната зала. Затова аз апелирам да се постараем да бъдем максимално обективни в преценките си, защото в известен смисъл ние ще изиграем ролята на арбитър между спорещите страни. И дай Боже, да се справим добре, както изисква клетвата, която сме положили.
    Основните принципи, върху които се опира философията на нашия законопроект с проф. Венко Александров, са свързани със следните моменти: възраждане на силните традиции на българската организирана наука, модернизация в съответствие с водещите идеи на организираната европейска и световна наука, демократизация и децентрализация на структурата на органите, компетентни да присъждат или да отнемат научни степени и звания.
    Законът се базира върху няколко годишни научни дискусии и предложения след 1999 г. от висшите училища и научни организации. В него е предвидено премахването на Висшата атестационна комисия с нейната силно зависима от политиката многостепенна структура. Предвижда се създаване на Държавна комисия за научно атестиране с двустепенна структура, чиито органи се формират изборно отдолу нагоре с възможно най-широко участие на научната общност и спазване на научния и демократичен критерий. Правата за присъждане на научните степени и звания се предоставят на онези научни органи, които са най-компетентни да направят това. На всички етапи и равнища на провеждане на процедурата по избора на съответните научни степени и звания се издигат научни критерии, чиято цел е да намалят до минимум субективизма в този процес. Децентрализира се присъждането на научните звания. Правото за това се предоставя на факултетните и научните съвети във висшите учебни заведения и научните организации, които отговарят на изискванията на този закон. Когато не отговарят на тези изисквания, присъждането на научните степени и звания се извършва в специализираните научни съвети към Държавната комисия за научно атестиране. Както и досега званията на хабилитирани преподаватели, доценти и професори, на хабилитирани научни изследователи “старши научен сътрудник ІІ степен” и “старши научен сътрудник І степен” са валидни за цялата страна и пожизнени.
    Опростява се процедурата по присъждането на научните степени “доктор” и “доктор на науките”. Двете степени по традиция се запазват и тук. Това е всъщност един от спорните моменти. Специализираните научни съвети към Държавната комисия за научно атестиране, избрани също по демократичен начин, присъждат тези степени. Като втората научна степен “доктор на науките” е атестация на научна компетентност без да я парира за присъждане на професорско звание.
    Предвидена е възможност, подобно на европейската практика, да се кандидатства за професор и с хабилитационен труд. Атестационният съвет няма право да променя решенията на специализираните научни съвети. Създава се Апелативна комисия към Държавната комисия за научно атестиране от девет хабилитирани лица в областта на юридическите науки с мандат от четири години. Тя разглежда възражения за нарушения по процедурите за присъждане на научни степени и звания. Но няма права да променя решенията на научните и факултетни съвети и може единствено да върне процедурите за преразглеждане или обосноваване на приетото решение.
    Въвеждат се възможности за решаване на спорове по присъждането на научните степени и звания в съда. Въвежда се възможност за отнемане на научни степени и звания при установено плагиатство и доказани криминални престъпления, както и санкции при съзнателно изопачаване на истината, при лицензиране на дисертации и научни трудове.
    Важен елемент на демократизирането на процеса по присъждането на научни степени и звания е въвеждането на възможността кандидатите да участват на всички етапи с изключение на гласуването. Поставят се прегради срещу безконтролното протакане на процедурите, като се въвеждат по-съкратени срокове на различните етапи. Запазват се сега съществуващите научни звания във висшите учебни заведения и научните организации, като се създава възможност за евентуалното им преливане при определени условия. Гарантира се по-свободно движение на научните и преподавателски кадри между различните организации. Това в най-общи линии е философията на нашия законопроект. Но спорните въпроси да има ли две научни степени “доктор на науките”, да има ли “доцент” или всичките са “професори”, тук се запазват всички звания и степени, което, разбира се, може да се обсъжда.
    Що се отнася до валидността на научните степени и звания в национален или в регионален план, ние застъпваме тезата за национална значимост и валидност, за по-свободно занижение между кадрите на различните организации.
    Уважаеми колеги, непрекъснато отчитаме, че научнопреподавателският състав в България е на висока възраст и е необходима система за ефективното му обновяване преди да сме изпаднали в осезаема научна криза. При все това обаче застаряването на научния елит в страната не би оправдало снижаването на критериите за качество. Либерализацията на научно израстване не бива да е за сметка на качеството и аз вярвам, че около това ще се обединим всички. Но, струва ми се, че наистина трябва да пипаме там, където настоящата система е най-ефективна, макар че има гласове, които твърдят, че нашите учени са достатъчно добре известни, достатъчно уважавани навън и тя си работи добре. Така че не само липсата на стимул отблъсва по-младите хора от кариерното израстване в науката, а и самата система, която работеше досега. Ето защо ви призовавам да подкрепите този законопроект на първо четене и след дискусията в залата да изработим един обобщен законопроект с най-доброто от внесените предложения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
    Искам да поканя господин Нихризов да представи законопроекта, чийто вносител е той, заедно с господин Марио Тагарински.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да представя един проект, който е изработен от хората, към които е насочен и чиито вносители сме ние с господин Тагарински. Причината за появата на този законопроект беше преди всичко нарушеното равновесие във функционирането на системата на висшето образование, като всички елементи в тази система са записани в Закона за висшето образование. Само професионалното израстване беше регламентирано с друг закон – Законът за научните степени и научните звания. Отделно съществува и Закон за БАН.
    Нашият законопроект идваше с идеята да се обедини регламентацията на висшето образование с научното израстване на хората, които преподават във висшите учебни заведения.
    Тази идея нито беше разгледана, нито беше приета, нито беше отхвърлена. В същото време законопроектът се разглеждаше само в онази му част, която се отнасяше до научните степени и звания. През това време в Закона за висшето образование бяха възприети част от идеите, които ние предложихме преди повече от три години – идеите за кредитната система, които станаха в момента част от нашето законодателство.
    Така или иначе идеята за един общ законопроект остана да виси във въздуха и днес аз пред вас пак съм принуден да представя само една част от законопроекта, който внесохме ние с господин Тагарински. А причината да внесем този законопроект беше преди всичко остарялата система, както подчерта госпожа Анастасова, от 1972 г., която вече не отговаряше на новите условия и се оказваше спънка в научното израстване на кадрите в България.
    Освен това, съгласно Закона за висшето образование, третата образователна степен “доктор” се дава във висшите училища, където се извършва обучението. Там, където се присъждат и другите две степени – бакалавър и магистър. Не така, разбира се, беше състоянието с начина, по който се присъжда образователната степен “доктор” по сегашните критерии.
    Правилата за структуриране и функциониране на висшето образование в момента са отделени от правилата за кадровото му осигуряване. В момента са регламентирани пет преподавателски длъжности, три асистентски и две хабилитирани. В същото време 80% от преподавателската дейност се извършва от доценти и от главни асистенти. Госпожа Елка Анастасова преди мен каза, че има твърде голямо застаряване на научните кадри. По данните, които представихме тогава, преди три години, само четири души са професори от 45-годишна възраст. Това трябва да бъде сигналната лампа за всички вас, които регламентирате правилата за научното израстване. Защото макар този закон преди три години да беше оценен като твърде революционен в една консервативна образователна система, в края на краищата ще бъдем принудени да направим една такава реформа, която да ни изведе от възможността ние да загубим своите преподавателски кадри.
    Другото нещо, което в момента в нашата система трябва да бъде регламентирано по нов начин, е заемането на длъжността “професор”, което в момента изисква един самостоятелен труд, който по качествата си е равен почти на доктората за степента “доктор на науките”. Всичко това накара колективът, който разработи този законопроект, чиито вносители сме ние, да предложи следните основни направления:
    Първо, вече говорих за това, e обединяването на правилата за висшето образование и даването на научните и преподавателски звания във висшите училища.
    Второ, научните звания във висшето образование за преподаватели да бъдат три - “професор”, “асистент” и “преподавател”, така както е в голяма част от висшите училища по света.
    Към Министерския съвет да се създаде Държавна агенция за атестация, с която да се замени съществуващата институция Висша атестационна комисия. Да се въведе едностепенна система на присъждане на научното звание “професор” за хабилитирани преподаватели и на образователната и научна степен “доктор”, което да бъде извършвано от еднократно създавана държавна комисия от специалисти в научната дисциплина и научната област на процедурата. Компетентността на членовете на държавните комисии за даване на научно звание и на образователна степен “доктор” да се гарантира със създаване на Национален експертен съвет от специалисти, измежду които да се съставят комисиите.
    Процедурата по даване на научните звания и образователната научна степен “доктор” да изисква явен вот за всеки член на държавната комисия с писмени мотиви. Научното звание и образователната и научна степен “доктор” да бъде съобразена с държавните критерии и обвързана с висшето училище. Това в обща степен са част от предложенията, които се визират от нашия закон. Те в голямата си част се препокриват с предложенията, направени в други законопроекти. Аз пак подчертавам, че идеята да се създаде един общ Закон за висшето образование и неговите научни звания рано или късно ще дойде до тази трибуна. Дотогава всички идеи, които са свързани с едно по-добро регулиране, необходимо в българското законодателство, което да доведе до възможността за подмладяване на научния състав, смятам, че трябва да бъдат приети, защото е крайно време да се разделим с онази стара система от времето на развития социализъм.
    Затова аз лично ще подкрепя всички тези идеи с гласа си и призовавам да направите същото и вие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Йордан Нихризов, който представи законопроекта, внесен от него и народния представител господин Марио Тагарински.
    Сега очакваме господин Асен Дурмишев да представи законопроекта, на който той и проф. Огнян Герджиков са съавтори.
    Заповядайте, господин Дурмишев.
    АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, ние с проф. Герджиков предлагаме един Закон за научните степени и звания, в който някои от нещата се преповтарят от предхождащите законопроекти. Ние считаме, че най-системно сме го направили това нещо. Аз ще трябва да кажа, че този законопроект е обсъждан в различни висши училища, като Тракийския университет, в Техническия университет, в Съюза на българските учени, многократно е обсъждан със Съвета на ректорите – имаме тяхната подкрепа. Така че в общото пространство и сред специалистите той е обсъждан широко. Все пак считам, че 15-годишното демократично развитие на страната, приемането ни в Алианса и предстоящото влизане на България в Европейския съюз налагат промяна в системата за даване на образователна и научна степен “доктор”, както и за избора на хабилитираните лица.
    Искам да направя един преход и да ви кажа, че всички тези проблеми са свързани отчасти с процеса “Булония”. Процесът “Булония” започва с декларацията на Сорбоната от 1998 г. Хиляда деветстотин деветдесет и осма година министрите на образованието и науката на Франция, Германия и Великобритания се събират и решават, че трябва в пространството на висшето образование да се направят промени и в същото време да се уеднаквят, за да може да има преход и преминаване на студенти и на преподаватели от една страна в друга. Тогава се въвежда за първи път понятието за квалификационните системи в два етапа: първият – студентски, бакалавърски и вторият е след завършване – това е магистърска и докторска степен. Именно тогава се определя в рамките на тези степени и се дава възможност за мобилност на студентите и на преподавателите.
    Тъй като бяха изказани идеи за някои от предхождащите законопроекти, аз бих искал да се спра върху някои негативи, които създаде и които дава действащият Закон за научните степени и звания.
    Първо, това е една централизирана система за присъждане на научните степени и звания, при която степените и званията се дават от специализирани структури – това са специализираните научни съвети, научни комисии и Президиумът на ВАК. Те са извън висшите училища като самостоятелна структура, те се назначават от Президиума на ВАК, нямат мандатност. Тъй като в Комисията по образованието и науката постъпваха различни предложения, включително и от членове на Висшата атестационна комисия, те изтъкват, че системата има обратно пропорционална компетентност, ако в специализираните съвети има специалисти по защитата на доктората или там, където се избират хабилитирани лица. В комисията може да има само един представител, докато в Президиума на ВАК няма такъв представител. Беше изтъкнато, че има бавно и тромаво израстване на кадрите. Отбеляза се, особено в техническите дисциплини, един намален интерес към научната и академична кариера от младите кадри. Изтъкнато беше застаряване на преподавателския състав и едно късно хабилитиране на преподавателите в сравнение с европейските страни. Няма да говоря за силно бюрократизираната и дълготрайна процедура по даването на научните степени и звания, но ще изтъкна, че често решенията на Висшата атестационна комисия противоречат на тези на Специализирания научен съвет, което означава, че все пак има намеса в стратегията на висшето училище, съответно научната организация.

    Настоящият закон позволява съществуването на паралелни звания. Това са “професор” и “старши научен сътрудник, първа степен”, “доцент” и “старши научен сътрудник, втора степен” във висшите училища.
    И едно от последните ми доказателства това е, че в страните на Европейския съюз липсва подобна структура на Висшата атестационна комисия.
    Внесеният от нас Законопроект за научните степени и звания има следната характеристика: запазва положителното в традициите на България. За хабилитирани лица – доцент и професор, пише още в първия закон за първото висше училище от 1895 г.
    Второ, привежда ги в съответствие със Закона за висшето образование.Проблемите, които се отнасят до образователната и научна степен “доктор” фигурират в чл. 46, ал. 1-6 от Закона за висшето образование, а за хабилитираните лица – в чл. 49.
    Законопроектът въвежда цялата процедура по защита, избор и даване на научни степени и звания във висшите училища, съответно научни организации, има се предвид Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки – там, където става разработването на докторантурата или където е осъществена преподавателската и научна дейност на преподавателите. По този начин се издига автономията на висшето училище, съответно на научната организация.
    Въвеждат се ясни критерии за даване на научни звания и за определени процедури по извършването на избора.
    Аз ще ви цитирам само един член, в който се дава характеристиката за званието “професор”. Това е чл. 28. Званието “професор” съответства на едноименната длъжност във висшето училище и се дава на лица с висше образование, с научна степен “доктор на науките” в направлението на конкурса с отпечатани оригинални научни трудове в списания с висок импак-фактор, с цитирания или оригинални творчески постижения на високо научно ниво извън защитения труд, участие в написването на учебници, книги, монографии и справочници, с преподавателска дейност във висше училище повече от пет години и представили проект за лекционен курс или програма за нова научноизследователска дейност, спечелили конкурс в съответното висше училище.
    Има унифициране на научните звания за нехабилитирани и хабилитирани лица във висшите училища и в научните организации, съответно “асистент”, “доцент” и “професор” като се премахва званието “научен сътрудник” и “старши научен сътрудник”.
    Законопроектът предвижда ускоряване процедурата по израстване на преподавателските кадри, тъй като тя е едностепенна.
    Предоставя се контролна функция на Националната агенция за атестиране по спазване на критериите за атестиране на кадрите, по изискванията за формиране и функциониране на изборните органи за научни степени и звания. Хармонизира се българската традиция в съответствие с израстването на кадрите в страните на Европейската общност.
    Законопроектът съдържа следните идеи: първо, дават се две научни степени – образователна и научна степен “доктор” и научната степен “доктор на науките” като първата е задължително изискване за хабилитация. Научната степен “доктор на науките” не е задължително изискване за даване званието “професор” и ако кандидатът не я притежава изборът може да се осъществи с представен хабилитационен труд.
    Второ, научните звания съответстват на едноименните длъжности във висшите училища и научни организации и са валидни за съответните институции. Така е и в сега действащият закон. Така е във всички страни в Европа и в Америка. Изборът на професор става към съответното висше училище и той важи за това висше училище. Ако той желае да бъде професор на друго място, той трябва да кандидатства и трябва да бъде избран в другото висше училище.
    Във висшите училища и научните организации званията за хабилитирани лица са “доцент” и “професор”. Във висшите училища званията за нехабилитирани лица са “асистент (преподавател)”, а в научните организации “изследовател”.
    Органи, на които се възлага функцията за даване и отнемане на научните степени са специализираните научни съвети към висшите училища и научните съвети към научните организации. Ние предлагаме те да се състоят от 11 хабилитирани лица или доктори на науките, от които две трети – 7, са постоянни членове, които имат трудовоправни отношения с висшето училище и се избират за четири години. Останалите членове – 4, са външни и са от същата научна специалност на дисертационния труд. Те се определят чрез жребий от Националната агенция за атестиране.
    Органи, на които се възлагат функциите по даване и отнемане на научните звания са факултетните научни съвети към висшите училища и съответно научните съвети в научните организации. Те се състоят от 15 хабилитирани лица или доктори на науките, от които две трети, тоест 10 са постоянни членове и имат трудовоправни отношения с висшето училище и се избират за четири години. Останалите членове – 5, са външни, те са доктори в съответната специалност, в която става изборът за хабилитирано лице и се избират чрез жребий от Националната агенция за атестиране.
    Специализиран държавен орган за контрол по даването на научните степени и звания е Националната агенция по атестиране към Министерски съвет. Този орган поддържа информационна система и това вече е залегнало. Във ВАК вече има изградена информационна система. Той потвърждава пълномощията на факултетния научен съвет или на съответния специализиран научен съвет.Определя чрез жребий членовете на съответните съвети и внася единство в критериите за даване на научните степени и звания.
    Органи за управление на Националната агенция за атестиране са Атестационния съвет и неговия председател, който министър-председателят назначава от предложените учени от висшите училища и научни организации.
    Националната агенция по атестиране и нейния Атестационен съвет нямат право да променят решенията на факултетния научен съвет или на специализирания научен съвет на висшето училище.
    Към Националната агенция за атестиране има Апелативна комисия, която е специализиран орган за контрол по процедурите за даване и отнемане на научните степени и научните звания. Тя има право да разглежда възраженията по процедурите на конкурса, но не може да отменя решенията на факултетния научен съвет, съответно на специализирания научен съвет.
    Година и половина след внасянето на законопроекта ние виждаме някои формулировки, които могат да бъдат променени и се надяваме, че това ще стане между първо и второ четене.
    В Комисията по образование и наука, както и в Комисията по труда и социалната политика, бяха постъпили две предложения. Едното е от Огнян Герджиков и група народни представители за възрастта на професорите и на заседание на тези комисии беше взето решение, че тогава, когато бъде приет Законът за научните степени и звания, ще бъде регулиран въпросът за възрастта на професорите. (Шум и реплики в залата.)
    По-добре късно, отколкото никога, доц. Стоилов!
    С регламентираните условия и ред се преодоляват административно-бюрократични бариери, което често поставя действителната научна компетентност зависима от волята на субективизма.
    Апелирам към народното представителство в пленарната зала да подкрепи този законопроект. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
    Следващият, пети законопроект е на народните представители Петко Ганчев и Стоян Кушлев.
    Заповядайте, господин Ганчев, за да представите законопроекта.
    ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Залата е почти празна, но все пак тези, които слушат явно проявяват интерес към тази материя.
    Аз ще бъда значително по-кратък от своите колеги, които говориха пред мен и представиха внесените от тях законопроекти по простата причина, че става дума за едно и също. Става дума за едно и също, само че по различен начин е интерпретирано в отделни детайли, в отделни моменти.

    Иначе както се съобщаваше в началото на Доклада на Комисията по образованието и науката и както се казваше също в Доклада на Комисията по здравеопазването, аз фигурирам и като вносител на първия законопроект, приет още през януари 2002 г. в Комисията по образованието и науката. В него бяха заложени всички рационални идеи и достижения, които се съдържаха в подготвени преди това от различни институции и от самата комисия законопроекти за научните степени и научните звания. Този законопроект, както каза госпожа Елка Анастасова, беше обсъждан широко в различни формации от нашата научна и образователна общественост.
    Въз основа на тези идеи, понеже законопроектите на господин Панев и група народни представители и на господин Нихризов и Марио Тагарински влязоха в глуха улица и стояха повече от година в дългото чекмедже на законопроектите на Народното събрание, бяхме принудени – отначало проф. Дурмишев с проф. Огнян Герджиков, а след това и аз, може би паралелно, да подготвим нови законопроекти въз основа на обсъжданите и предложени идеи върху първите законопроекти.
    Различното във внесения от мен и проф. Стоян Кушлев законопроект е, че се търси по-екзактна форма за решаването на отделните проблеми на процедурите по присъждането на научните степени и научните звания. Също така се намират по-верните баланси между основния състав на научите и факултетните научни съвети, които стават основните звена, които ще присъждат научните степени и научните звания, и евентуално разширяваните състави от специалисти по отделната тема на защитаваната дисертация, а също защитаваната хабилитация.
    В този законопроект също става дума за две хабилитационни звания – “доцент” и “професор”, изобщо уеднаквяване на цялата номенклатура във висшето образование и научните организации, премахването на все пак съществуващи в някои европейски държави звания “научни сътрудници”, “старши научни сътрудници” и т.н. – там те фигурират като изследователи – и въвеждането на единната номенклатура на “асистент”, “доцент” и “професор”, като в научните организации началното нехабилитирано звание е “изследовател”.
    Мисля, че както в законопроекта, внесен от проф. Дурмишев и проф. Огнян Герджиков, така и тук, както в първия законопроект, представен от госпожа Елка Анастасова, се защитава аргументирано необходимостта от оставането на втората научна степен - “доктор на науките”. Няма унификация в европейското научно и образователно пространство. Някои от тези страни тази степен фигурира под други названия – “гранд доктьор”, “доктор хабил” или “доктор сайънс”. У нас тя вече има създадени традиции и маса, като изрично в законопроекта се подчертава, че тя не става задължителна за хабилитацията “професор”, а е необходима форма и начин за научни реализации на съответните изследователи, ако искат да се утвърдят в научната общност с определени достижения в определено направление.
    На аргумента, който казваше господин Панев – че това означава тясна специализация в определено научно направление, ще кажа, че съвременната наука се развива в две главни тенденции, две главни посоки – едната е тясната специализация, а другата – широката интердисциплинарна реализация на учените и преподавателите. От характера на дадения учен, дадения преподавател и от интересите му ще зависи как ще се реализира. Не можем да го ограничим само да бъде широкоскроен и широкореализиращ се, ако има интереси да дълбае в определени направления и да открива неоткрити идеи и факти.
    Онова, което също е различно в този законопроект от представените току-що от моите колеги, е това, че се намира верният баланс и начинът за номинирането на представителите на Агенцията за научна атестация, със състава на нейния Атестационен съвет, а също и на Апелативната комисия, на която в състава й от 9 членове поне 4 трябва да бъдат специалисти в областта на правото.
    Намерен е също балансът за кворумите, при които трябва да бъдат разглеждани определени въпроси и вземани решения. Както и при другите законопроекти, агенцията с Атестационния съвет има само методологически и държавно-методически и регулативни функции, без да се произнася по същество по произведените процедури, а Апелативната комисия - само при нарушение на законите и изискванията за присъждане на съответните степени и звания.
    Различното в този законопроект от съобщените и представени вече законопроекти, е и това, че както основните звена, в които ще се присъждат научните степени и научните звания, са научните съвети на научните организации и факултетните научни съвети на съответните висши училища, то там, където не могат да се сформират такива съвети, т.е. няма необходимото количество и качество на хабилитирани лица, които да осъществяват такава научно-оценъчна атестационна дейност, там по решение на ректорите на тези висши учебни заведения, на тези училища и директорите на съответните научноизследователски институти, могат да се сформират специализирани научни съвети, които да окачествяват тази дейност. Въпросът е да не се създава монопол, защото не всички училища са профилирани само в една дисциплина, в едно научно направление. Много от нашите университети са профилирани в едно основно направление и няколко съпътстващи. Така че ще бъде некоректно от колегите от другите специалности и направления да нямат представителство в един специализиран научен съвет. Този специализиран научен съвет смятам, че трябва да бъде образуван със съгласуване на усилията на съответните ректори и директори на научни институти, както и председателя на Агенцията за научна атестация, който е председател на Атестационния съвет. Този тип специализирани научни съвети ще се подчиняват на Атестационния съвет на Агенцията за научна атестация.
    Това са няколкото разлики. Всичко друго е формулирано в духа на всички онези идеи и предложения, които са позволили да се създаде една демократична система на избора и развитието на научните кадри, тяхната атестация и тяхното израстване, да не се задържат в съответните процедури дълготрайно, да се разбие монополът, създаден в сегашните съществуващи структури, които са силно централизирани, действат отгоре-надолу, където често се създават различни политически плики. Аз съм наблюдател на такива явления от доста време, защото в една или друга степен съм участвал в тези специализирани научни съвети във Висшата атестационна комисия. Знам характера на тези органи и мисля, че е крайно време те да отидат в историята. Крайно време е да се демократизира тази система.
    Заедно с това, колеги, искам да ви предупредя – нека да не профанизираме системата, нека да не даваме възможности, без да се постигат каквито и да е резултати, без каквото и да е признание да се дават степени и звания.

    Искам да ви уверя, че стремежът ни с господин Кушлев е бил да намерим баланса да съхраним тези усилия на научната общност и да намерим най-верните решения. Искам с това да завърша, като ви моля в духа на решенията на Комисията по образованието и науката да подкрепите законопроектите, които са предложени, и да намерим формата и формулите за най-верния баланс между отделните положителни идеи в предложените законопроекти, за да изработим един действително ефективен и работещ за науката закон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
    С това приключи докладването на петте законопроекта.
    Преминаваме към дебати. Имате думата за изказвания.
    Заповядайте, господин Сапарев.
    ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В природата винаги има борба между количество и качество. Да се надяваме, че в момента в нашата зала е победило качеството.
    Странно, но е факт, че след толкова народни събрания и толкова предложения за подобни закони най-после ние разглеждаме законите за научните степени и звания. Това наистина е невероятно, но е факт, както би казал Алеко. Разбирате, че от тези няколко закона, всеки от които има своите достойнства, и с всеки един от които би могло да се спори за отделни аспекти, трябва да се направи, така да се каже, нещо единно. Разбира се, има опасност да се получи миш-маш, но да се надяваме, поне да имаме наивен оптимизъм, че това няма да стане. Което пък означава, че трябва да има повече време между първо и второ четене, за да могат нещата да се съгласуват.
    Естествено, че има няколко основни невралгични точки. Някои от тях са сравнително бели кахъри. Например дали да има доценти или да няма, понеже в някои страни нямало, и да има само професори първа и втора степен и т.н. Това е общо взето бял кахър. Сравнително бял кахър е това да има ли задължително голям докторат или да няма и да съществува примерно като незадължителен.
    Има обаче един-два пункта, които са по-сериозни и заслужават нашето по-голямо внимание. Има едни положения, които звучат много убедително и разумно на пръв поглед. Примерно за това гласуване – явно, и излагането на съображения. Това би било много правилно, ако живеехме в нормална страна, непроядена от корупция и от шуробаджанащина. Аз обаче бих ви попитал какво ще стане при нашето тясно социално пространство, където човек понякога трябва да гласува за началника си и където след това още 20 или 30 години ще трябва да работи с него, гледайки се по много особен начин и влизайки в конфликт с цялата му роднинска, приятелска и пр. група. Така че всичко това наистина звучи много добре на пръв поглед и много европейски, но не съм убеден, че ще доведе до добри резултати в нашата балканска практика. Отново казвам, проблемите на корупцията, шуробаджанащината и специфично академичната отмъстителност предполагам не са тайна за никой от вас. Така че ето един момент, който звучи по един начин, а ще доведе до съвсем други резултати в практиката.
    И все пак най-основният проблем, основният невралгичен проблем, около който предполагам, че ще се получат сблъскванията и за който наистина трябва да се помисли, е проблемът за ВАК и присъждането на титлите и званията от самите институти и университети. Висшата атестационна комисия е една организация, за която не искам да вземам пряко отношение, защото човек винаги рискува да каже неприлични думи, тъй като тя ги заслужава. Няма смисъл да я обсъждаме. Че ВАК трябва да се промени, трябва да се махне по някаква възможност, че трябва да се демократизира, да се деидеологизира, това ви е известно мисля достатъчно. Известни са достатъчно случаи, когато комисията решава нещо, след това президиумът по свои собствени съображения, разбира се, не най-научни, обикновено ги решава по обратния начин. Има маса оплаквания, така че няма смисъл да спорим на тази тема. Проблемът е друг. Възможността отделните институти или университети да си избират сами своите научни кадри - доктори, доценти, професори и пр., което също на пръв поглед звучи много добре, но при нашата корупционна практика ще доведе до фатални последици.
    Много се извинявам, тук в парламента има една смешна Комисия по корупцията. На нея бяха изложени редица факти. Например за Великотърновския университет, за 26-те му незаконни звена и за около 30 млн. лв., получени по тази линия, измъкнати от хората по не най-законен начин. И какво, нещо да е станало от това? Нещо да е довело до някакви резултати? Тоест това е една реална, жива, всекидневна практика. Вероятно всеки един от вас може да даде много повече примери за корупция, за всякакви машинации и т.н.
    Едва ли трябва да обяснявам как всякакви новоизлюпени университетчета, всякакви академични ментета ще започнат свръхпроизводство на академични кадри. Как изведнъж ще се одоцентят, опрофесорят и всичко това ще стане едно пълно безумие, довеждащо до пълна инфлация на всичките научни титли и звания. След което, като отиде в Европа съответният нещастник, там няма да го питат: вие сте професор от еди-кой си университет? Ами трябва да го възприемат като един нормален професор. Така че много моля да се помисли на тая тема. Не всичко, което звучи много добре европейски на пръв поглед, отново повтарям в нашите корумпирани и шуробаджанашки условия, в които действително няма контрол и в които министерството се почесва, да не уточнявам къде, и не иска да поеме отговорността за някакъв контрол и за някакви становища по скандални случаи, а такива има достатъчно, не може да се проведе нормално в България.
    Отново казвам, не искам да давам всякакви примери, но примерно в Пловдивския университет навремето имаше един много некадърен асистент, който е толкова некадърен, че не можа да си вземе кандидатския минимум. В момента той е доцент в Киевския университет, по неведоми начини станал. Че няма дисертация, това е пределно ясно, но става въпрос, че и една статия през живота си не е написал, дори бележка в местния вестник не е написал. Да не уточнявам какво ще стане, защото всеки един от вас може да си го представи много добре. Така че много моля, когато обсъждаме тези неща и когато ратуваме за светлото бъдеще на българската наука, да не я превръщаме в нбука и да съобразим реалността, повтарям реалността, с нашите добри намерения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев.
    Господин Камбуров, заповядайте за изказване.

    ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Преди да започна своето изказване, искам да споделя това, което проф. Дурмишев, проф. Ганчев и проф. Сапарев споделиха, че в тази зала, в която се намираме, няма повече от 40-50 души, се обсъжда един много тежък, специфичен закон – законът за научните степени и звания и над 17 хил. преподаватели във висшите училища в България очакват този закон. Много интересно е, че в залата не присъстват и много хабилитирани народни представители, които станаха такива последните три години.
    Искам да спомена няколко думи за голямото си удовлетворение, че след заседанието на Комисията по образованието и науката на 27 юли т.г., на което взе участие и председателят на Народното събрание, ние решихме най-сетне да внесем този закон за разглеждане. Това е положително, въпреки че оттогава минаха четири месеца.
    Безспорен е фактът, че законът за научните степени и звания се очаква от академичната общност и той по една случайност се поставя на разглеждане на първо четене точно преди студентския празник. Искам да споделя с вас, че този закон дълго време не се поставяше за разглеждане, защото първо, нямаше политическо съгласие и второ, за съжаление, в момента в българската наука се наблюдава една жестока борба между младото и възрастното поколение. Този закон беше един анахронизъм, защото той носеше до известна степен белезите на обществено-политическото устройство на страната. Неслучайно той претърпя седем поправки от деня и годината, в която беше гласуван – 1972 г., но съществуваха редица анахронизми, за които аз ще спомена след малко. Например:
    В чл. 5 се казваше, че дисертациите и дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни и научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната.
    Член 17 гласи, че когато се преценяват кандидатите за научни звания по чл. 10 и чл. 14 се вземат предвид всички представени от тях научни изследвания и творчески постижения, както и техните политически и морални качества.
    И да завърша с чл. 27, който говори за една тежка централизация на цялата тази структура, че решенията на Президиума на ВАК по чл. 25, ал. 3 и чл. 27, ал. 3 са окончателни, не могат да се преразглеждат и не подлежат на съдебен контрол.
    Представените пет законопроекта по въпросите за висшето образование и научните степени и звания имат всеки по своему нещо рационално. Основните принципи, които се поставят, безспорно са няколко и аз ще се спра на тях.
    Първият момент е за научните степени “доктор” и “доктор на науките”. В законопроекта, в който и аз участвам като съвносител, се поставя отново акцента за отпадането на една от научните степени. Става въпрос за “доктор на науките”. В това има много резон, но има и някои неща, които ние искаме да споделим конкретно във връзка с това.
    Известно е, че качеството на висшето образование с всяка изминала година спада. Известен е тежкият възрастов фактор, който влияе върху това и за да не бъда голословен, ще спомена няколко факти. В момента в България – 2003 г., има 1076 професори, 331 от тях са във възрастта между 62 и 64 години; 417 са на възраст над 64 години или от тези 1076 души, 742 са над 60-годишна възраст.
    В момента, особено последните 15-20 години съществува много тежък дисбаланс в научното израстване на кадрите, което налага спешни промени. Така че в България в момента професорите около 45-годишна възраст са само 4%. Явно е, че растежът на кадрите с действащия Закон за научните степени и научните звания се явява като една спирачка в развитието им.
    Бих искал да спомена също така и своето отношение по научната степен “доктор”. В момента в България защитили от преподавателите, които са над 17 хил., само 24% са с научна степен “доктор”. Можете ли да си представите? Седемдесет и шест процента от преподавателите нямат научна степен, което в развитите страни е едно задължително условие, за да работиш в един университет и да преподаваш. Какъв преподавател си ти след като на тези 24 %, останалите 76% само са чакали като ефрейтори на три години да им турят по една лентичка, за да станат старши асистенти и главни асистенти, да легнат на това рамо и да чакат пенсионирането си. Смятам, че ще се съгласите с това – това е недопустимо! Недопустимо!
    Това, което ние предлагаме във връзка с отпадане на втората научна степен – “доктор на науките”, ме кара да мисля за нещо друго, което много от вас, които са тук, и са такива – за мен е лесно да говоря от тази позиция, защото аз съм такъв, но 40% от дисертациите за научна степен “доктор на науките” са такива, които доразвиват “кандидатските си работи”. Много малко са работите, които са оригинални. Да речем само в една област е кандидатската работа и само в друга област е докторската работа. В този смисъл ние трябва да преосмислим много неща.
    Друг много важен момент, който искам да споделя с казаното от проф. Сапарев, е така нареченото тайно и явно гласуване.
    Професор Сапарев, аз съм доста дълги години член на специализиран научен съвет. Имаше едно гласуване, в което присъстваха 21 професори, двама от които бяха рецензентите по работата. Накрая излезе, че 21 гласуваха “против”. Може ли да си представите моралът на двамата, които дават положителна рецензия, а гласуват “против”? Това наложи да се разформирова този специализиран съвет. (Реплика от народния представител Кирил Милчев.)
    Това е истината, затова аз съм за явно гласуване с аргументация на този, който е гласувал “против” - защо е гласувал “против”?
    КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Точно така.
    ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Това трябва да бъде в края на краищата науката – с открити лица, а не като отидем на специализиран съвет и гледаме как се наблюдава всеки в очите и чака да гласува, да пусне бюлетината по начин, който те двамата знаят как ще бъде. Това е, което бих искал да ви кажа и затова съм за явно гласуване. Аз съм за това веднага след завършване на процедурата съответният кандидат да знае, че той е избран, а не да чака една процедура, да минава през т.нар. комисия на ВАК, след това да отива в Президиума на ВАК и т.н., този човек цяла година да чака едно решение, което не знае как ще завърши в края на краищата. И от чл. 27, който ви прочетох накрая, след решение на Президиума, той няма право да обжалва. В това виждам смисъла на много демократични, съвременни начини, които предлагаме в закона.
    Няколко думи искам да кажа за принципите на които трябва да залегнат тези наши виждания в създаването на този модерен закон.
    Първо, децентрализацията, за която говорихме – няма смисъл да дискутираме. Пълната прозрачност, за която говорих. Скъсяване на пътя за придобиване на научна степен и научно звание.
    Много е важно да поспорим във връзка с т.нар. специализирани съвети.

    Аз смятам, че журитата са едно добро предложение, защото често пъти в един специализиран съвет, в какъвто съм и аз, имаме по осем специалности. Колкото и да е компетентен един учен, той не може да бъде съвършено компетентен и по други специалности, в които се защитава една работа. Затова смятам, че изборът на научна степен и научно звание трябва да става само от съответните специалисти в съответната специалност.
    Наказателните процедури – задължителни! Някой предлага да има така наречения омбудсман в науката. Смятаме, че това не е необходимо след създаване на Държавната агенция, която да се явява като един коректив по процедурни нарушения.
    Твърде спорно е и моето отношение във връзка професор-изследовател и доцент-изследовател. Някои казват, че на Запад нямало звание доцент. Това не е вярно, асошиейтед професор си е един доцент парекселанс и професор агреже също е доцент във Франция. Така че това не е вярно. А колкото до въпроса за професор-изследовател, трябва да помислим, защото един истински професор също е изследовател.
    Така че в общи линии ни предстои една доста отговорна работа, в която аз намирам, че всеки един от членовете на комисията със своите предложения, със своите амбиции и със своята компетентност ще допринесе за създаването на един модерен Закон за научните степени и звания. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на народния представител Димитър Камбуров
    За реплика – заповядайте, господин Дурмишев.
    АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В предложените шест законопроекта, единият на Иван Козовски, оттеглен, никъде не фигурира понятието омбудсман. Това фигурира в медиите от група учени, които считат, че биха могли да подпомогнат нашето законодателство, като предлагат омбудсман за научните степени и звания към Страсбург. Но това не фигурира в законопроектите, които са приети. Затова мисля, че то не трябва да бъде обсъждано. Още повече, че в България винаги ще има български закони, дори и да влезем в Европейската общност. Българските закони трябва да бъдат съобразени със законите на Европейската общност, но българските закони трябва да се спазват.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
    Втора реплика – заповядайте, господин Милчев.
    КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Моята реплика е съвсем кратка. Господин Камбуров, Вие много конкретно изложихте проблемите при явното и при тайното гласуване, но не ги обосновахте докрай. Защото в тези специализирани научни съвети даже не се води стенограма. Тоест цялото обсъждане, което става там, става по един таен начин и човекът, който е подложен на цялото това нещо, трябва по някакъв начин да обоснове своето отношение. Тоест трябва да потърси чрез тази атестационна комисия или някъде другаде отговори на всички тези въпроси. Защото става така, че специализираният научен съвет става звено не за научни дебати, а за някакви други дебати. Каква е степента на научността, как ще защитим качеството на научността? Само с гласуване? Това е моята реплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Милчев.
    За трета реплика – заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, по повод на изказването на професор Камбуров аз също искам категорично да подкрепя тезата за явното гласуване. Смятам, че до голяма степен дебатите в тези специализирани съвети и след това във ВАК се превръщат в своего рода инквизиционен процес. И както каза колегата Милчев, там наистина не се знае какво се обсъжда, как се обсъжда и кой как гласува – дали по съвест, дали по други съображения. И това придава една двойственост и двойно дъно въобще на съвестта на хората, които са в тези специализирани органи. Аз мисля, че е нормално тези процедури да бъдат колкото е възможно по-открити, по-прозрачни и хората, които формират състава на тези органи, трябва да имат честта и доблестта да застанат публично открито и ясно да защитят и да мотивират своя вот.
    Така че аз съм категорично за явното гласуване. След като са те избрали в състава на такъв орган, бъди така добър да защитаваш открито своята позиция. Тезата, че тайното гласуване гарантира евентуален натиск – съгласен съм донякъде с това, което каза професор Сапарев, така е, но ако преценим баланса на недостатъците и предимствата на тайното и явното гласуване, независимо от известни недостатъци, явното гласуване има много по-сериозни предимства. Затова аз смятам, че трябва да го подкрепим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
    Господин Камбуров, ще ползвате ли правото си на дуплика? Отказвате се.
    Продължаваме с изказванията.
    Господин Козовски, заповядайте.
    ИВАН КОЗОВСКИ (независим): Уважаеми господин председател, дами и господа! Най-сетне успяхме – позволявам си да използвам един акушерски термин – с акушерски щипци да изтеглим тези законопроекти и да ги включим за обсъждане на първо четене в пленарната зала, което е много радостно.
    Вече се каза, че действащият закон е от 1972 г., като до 2000 г. са извършени многократни допълнения и изменения, които обаче не са променили неговата същност. Недостатъците на този закон са изтъкнати от вносителите на новите законопроекти. Накратко: бюрократичен характер на тристепенната система за присъждане, непрозрачност на процедурите, недостатъчна компетентност на по-горните инстанции и субективизъм при вземане на решенията, забавяне израстването на кадрите и други.
    Предложения за нов закон за второ четене са одобрени още в 37-то Народно събрание. Законопроектите на Дурмишев, Герджиков, Панев, Иванов, Камбуров, Китов, Ганчев, Кушлев бяха одобрени, забележете, с консенсус от Комисията по образование и наука за първо четене в пленарната зала – събитие, което, и по друг повод съм казвал, е много рядко явление в 38-то Народно събрание.
    По същество и в трите законопроекта няма сериозни противоречия, с изключение на проблема за доктор на науките. В повечето случаи обаче се касае за терминологични или организационно-структурни разлики, които аз съм убеден, че ще бъдат преодолени. Цитирам мнението на Съвета на ректорите на висшите училища в специално обръщение до председателя на Народното събрание и председателите на парламентарните групи: “Отлагането на решението за нов закон ще задълбочи хабилитационната криза, която съществува в научните среди, и ще има тежки последици за преподавателската и научната работа.” По-нататък авторите се обръщат с настоятелна молба за приемане на нов закон.
    В Комисията по образование и наука най-вероятно ще се вземе решение за създаване на работна група, състояща се от представители на вносителите на законопроектите, както и на представители, надявам се, на академичната общност. Тази група трябва да разработи и да предложи рамката на новия закон за съответно обсъждане. Аз призовавам вносителите на законопроектите да проявят добра вола и консенсус на мислене и в този смисъл дадох пример, като изтеглих моя законопроект. Разбира се, запазвам си правото между първо и второ четене да направя редица нови предложения и забележки.
    И накрая, нека с общи усилия, разумни отстъпки и без политически пристрастия да приемем този необходим и важен за нашата наука и нашето образование закон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Дебатът ще продължи след почивката. Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)






    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с разисквания по законопроектите за научните степени и научните звания.
    Имате думата за изказвания.
    Господин Местан, заповядайте.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Добре е, че днес най-сетне 39-то Народно събрание се реши да обсъди законопроектите за нов Закон за научните степени и научните звания. Разглеждаме още един закон с малко по-особено име, но той също е с претенцията да урежда материя, сходна на другите законопроекти.
    Защо беше необходимо най-сетне да пристъпим към изработването на един нов закон вече се чу от предишните оратори. Най-кратката оценка за сега действащия закон, наред с факта, че в него има недопустими формулировки, които не са в съответствие със съвременните реалности, е, че процедурата за присъждане на научни степени и научни звания по действащия закон може да се характеризира като едно дълго ходене по мъките. Тромава, много тромава структура с недостатъчна прозрачност и законът по-скоро в новите реалности постепенно се превръщаше в пречка за научно израстване на младите хора. Всеки обаче, който дръзне да предложи на вниманието на Народното събрание нов Закон за научните степени и научните звания, ще бъде изправен пред необходимостта да намери отговор на няколко въпроса.
    Първо, как да се направи така, че необходимото облекчаване на процедурите, опростяване на процедурите, необходимото демократизиране на процедурата за присъждане на научни степени и звания да не е за сметка на обективността, на научната истина, на научната преценка – една определено трудна за решаване задача. Защото имаме и отрицателни примери в страни, недалеч от нас, че едно безконтролно либерализиране и опростяване на процедурите може да доведе до девалвиране на научната степен и на научното звание. Има риск от румънски вариант в България.
    Ясно е, че трите законопроекта трябва да съдържат необходимия баланс между облекчаване на процедурите и запазване на принципа за обективност на научната истина и научната преценка. Дали предложените три законопроекта решават този въпрос? В някаква степен – да. Междупрочем, аз в изказването си съм улеснен от конструктивния дух, в който се изказа и господин Козовски. Той каза нещо изключително важно. Аз също ще се обърна с призив към конкретните вносители на трите законопроекта, които днес обсъждаме: те да бъдат достатъчно отворени за предложения и от други народни представители – членове на Комисията по образованието и науката, които в името на консенсуса оттеглиха свои законопроекти, за да улеснят работата. Аз ще стигна малко по-далеч. Смятам, че в смесената работна група, освен вносителите на трите законопроекта, трябва да влязат и други народни представители, даже и нечленове на Комисията по образованието и науката, които са изкушени от материята. Непременно в една работна група за изработване на консолидиран законопроект трябва да бъдат включени и представители на академичните среди извън Народното събрание. Имаме конкретно предложение – от Съвета на ректорите, с конкретни имена; имаме конкретни предложения – от Българската академия на науките.
    Аз бих искал тук да изразя категорична позиция, че не бива да формализираме процедурата за изработване на общ законопроект от трите, които евентуално днес бихме приели на първо четене, така щото да е възможно да се правят предложения, които може би не са включени в приложното поле на нито един от тези три законопроекта, които днес ще разгледаме.
    Защо? Защото и трите законопроекта дават отговор на въпроса как да се става “доктор” или как да се присъжда научно звание “доцент” и “професор”. Но и трите законопроекта не отговарят достатъчно ясно на въпроса “Защо?”. Тоест и трите законопроекта не решават въпроса със стимулите за научно израстване. Защото младите хора се поотдръпнаха от науката. Те не намират смисъл в едно научно израстване, като престижна реализация в съвременното общество.
    Затова 39-то Народно събрание трябва да намери воля при изработването на общия консолидиран законопроект да търси отговор на въпроса как да се демократизира, как да се облекчи процедурата за присъждане на научни степени и звания, без да пострада обективността на научната преценка и истина, от една страна. Но, от друга страна, трябва да направим усилие да дадем и отговор на въпроса защо си струва младите хора да се реализират в научното поприще. Става въпрос за усилието, за политическата воля в този закон да бъдат вкарани текстове, които да решат въпроса и със стимулите за научно израстване. Разбира се, ние имаме конкретни предложения в тази посока.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с тези уточнения, които сторих в краткото си изказване, и с убедеността си, че с положителния вот днес ние създаваме само една формална предпоставка да работим заедно, със съгласие за изработването на един общ консолидиран законопроект, в който бихме включили и текстове, които не са включени в приложното поле на нито един от трите законопроекта, аз заявявам позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи за подкрепа и на трите законопроекта. Също така заявяваме готовност за активно участие по работата върху консолидирания законопроект. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
    За изказване думата има господин Кушлев. Заповядайте.
    СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря.
    Уважаема госпожо председател! Почитаемо народно представителство! Няма да скрия от вас, че днес заставам на трибуната с едно морално удовлетворение. Защото хабилитираните научни работници в това Народно събрание досега бяхме в дълг към българската научна общественост, към българската научна интелигенция. Ще си послужа, макар и само символично, с израза “научното баро” в 39-ия български парламент и ще кажа, че то вече може да застане с открито чело пред своите колеги, макар и с известно закъснение. Но, както казва народът, по-добре по-късно, отколкото никога.
    Моята почтеност ме задължава да заявя пред вас, че внесеният от нас законопроект е дело главно на проф. Петко Ганчев. В мое лице той намери един съмишленик, който споделяше идеите и принципите в тази сложна сфера на правно регулиране. Аз познавам негови работи и от миналото, той е работил върху проблемите на евристиката, на науката за науките и тази близост в нашите разбирания за принципите, върху които следва да се организира и уреди системата на научното израстване на кадрите, научните степени и звания доведе до внасянето на съвместен законопроект.
    За нас и специално за мен отправните точки, върху които трябва да обединим нашите усилия, защото безспорно и аз ще подкрепя и трите законопроекта, подкрепени от комисията, трябва да бъдат в три насоки.
    Първата насока, в която всички преждеговоривши уважавани от мен колеги говориха, това е процесът на демократизация, нуждата от демократизацията на системата за присъждане на научните степени и звания. Това е общото на всички, даже и на неприетите от комисията законопроекти. Всички са единодушни в едно: че ВАК като централизирана бюрократична система трябва да си отиде. Това е безспорно. Аз като юрист винаги търся отделянето на спорното от безспорното, но всички сме единни в това. И това, бих казал, ни обединява в нашите усилия. Най-после, след 15-годишна история на демократично развитие на България ние разграждаме и тази бюрократична система.
    Втората наша задача. Все пак ние няма да строим новата демократизирана система на научните степени и звания върху празно място. Нашата наука, включително и системата на израстване на научните кадри има свои дълбоки традиции, и то демократични традиции. В известен смисъл даже ние се възвръщаме към някои от тях. Нашата задача е да приемем не само европейските модели и стандарти, но и да възстановим някои демократични традиции, които са съществували в миналото. Ето това е другата отправна точка, която ми се струва, че ще бъде основа за съвместната работа при изготвянето на общия законопроект.
    И още нещо искам да споделя с вас. Ние се стремим към европейските стандарти и правила в израстването на научните кадри. Това ни задължава и нашето бъдещо членство в Европейския съюз. И все пак тези национални традиции, които съществуват в историческото развитие на българската наука и научното израстване на кадрите, трябва така да бъдат вложени в бъдещия законопроект. Заедно с това да отговаря на европейските норми и стандарти той да носи и една национална идентичност, да бъде български Закон за научните степени и звания. Тоест да отразява специфичното, националното в развитието на нашата наука и в израстването на кадрите.
    За мен това са отправните точки, тук говори и господин Местан, говориха и други автори, за обединяване на усилията на колегите, които са работили по трите законопроекта.
    Безспорно е едно – че и трите законопроекта приемат, че не може без специализиран държавен орган, който да провежда държавната политика в тази насока. И макар с различни наименования – Държавна агенция по атестиране, Национална агенция по атестиране или просто Агенция по атестиране, както е в нашия законопроект с проф. Ганчев, всички чувстват необходимостта от такъв орган.
    Различията в законопроектите идват по някои от специфичните проблеми. Първо, по системата на научните степени и системата на научните звания. Тук ми се струва вече, че отправната точка, която преди малко споменах – съблюдаване и на националните традиции и на постигнатото от българската наука, трябва да бъде отчетено. И това е един от спорните проблеми. В нашия проект с проф. Ганчев се запазва научната степен “доктор на науките”, в други проекти на колегите тя се изключва, тоест ще бъде само една степен – “доктор”. В определени системи на цивилизованите страни съществува и едното, и другото. В Германия например съществува “доктор хабил”, във Франция “гран доктор”, в американската система е само една степен. Мисля, че тук е необходимо да се отчетат нашите национални особености и да се прецени кое ще бъде по-доброто решение. Това подлежи и в бъдеще на дебат при второто четене в парламента.
    Още едно съображение според мен надделява при обосноваването на запазването на втората степен – “доктор на науките”. Това е необходимостта да има все пак едно израстване след първата степен не само по линия на научното звание, но и в научната степен. Тук вече ще се съглася със съображенията на колегите, че всички онези бюрократични спънки, които съществуваха особено в миналия закон, когато това беше условие за получаване на професорско звание, трябва да се премахнат. Тоест ще подкрепя "големият доктор" да не бъде условие за получаване на професорско звание, а да съществува и възможността чрез представяне на хабилитационен труд.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): И сега е така.
    СТОЯН КУШЛЕВ: Вторият спорен момент е за степенуването на научните звания, поставен в един от законопроектите, който не се подкрепя от комисията, и необходимостта от запазване на научното звание “доцент”. Предложението е то да бъде изключено и да останат само “асистент”, “преподавател” и “професор”. Тук вече ми се струва, че с много по-голямо основание можем да се позовем на нашата историческа традиция. Вие всички знаете, че повече от 100-115 години това научно звание съществува в историята на развитието на българската наука и ние не можем с лека ръка да се разделим с него, без да отчетем и тук, че трябва да имаме две степени на хабилитиране. Това го изисква необходимостта от едно постепенно, естествено израстване на кадрите в науката.
    Това също подлежи на дебат, но ми се струва, че трябва да запазим в системата на научните звания и хабилитираната степен “доцент”.

    По въпроса, който също е много спорен – за тайния или явния избор в първичното звено. Тук всички сме съгласни, това е, което също ни обединява – че демократизацията на системата е в това, че не може никога да бъде подменен вотът на този колектив, в който практически научният работник израства и най-добре познава. Трябва да бъде решаващо значението на вота на тази инстанция, никой да не може да го подмени, както ставаше в миналото.
    Но тук съществуват съображения и за едното, и за другото. Но въпреки че в нашия проект сме предвидили тайното гласуване, мисля, че този проблем подлежи отново на дебат и с оглед въвеждане на яснота и прозрачност в целия процес на научното хабилитиране и атестиране може би е необходимо този проблем да бъде преразгледан.
    По проблема за уеднаквяване на научните звания в науката и преподавателската работа. И в западните държави, например във Франция, съществуват определени научни звания в учебните заведения и научните институти – научен сътрудник, старши научен сътрудник, но, независимо че законът досега ги изравняваше като равнозначни степени, може би трябва да търсим една-единна система, при която да има нещо, което да ги различава в наименованието, но да бъдат съвсем близки. Получава се една несправедливост. Лично аз, като човек, който е минал по тази система, ще ви дам следния пример: ако един научен работник от академията, какъвто съм бил и аз, има и преподаване във висши учебни заведения 40 часа годишно, той можеше да се хабилитира като професор, а не като старши научен сътрудник І степен. Тези колеги, които по една или друга случайност нямат, което невинаги зависи от тяхното желание, по стария закон не могат. Ето тук се получава една неравнопоставеност на израстването на научните кадри и присъждането на научните звания. Струва ми се, че това, което предлагаме с проф. Ганчев, е приемливо и може да се обсъжда между първо и второ четене. Оценявам по достойнство всички законопроекти. В един проект има едно достойнство, в друг законопроект пък друг проблем е разработен по-добре и по-обстойно. Няма да се спирам на това, за кои точно проблеми става дума, но ще подкрепя решението за създаване на една работна група, която при добра воля и съвместни усилия би могла да изработи един чудесен общ законопроект, с който да зарадваме българската научна общественост, това вече ще стане в Комисията по образованието и науката. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кушлев.
    Заповядайте, господин Милушев.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Запознах се с всички законопроекти и много внимателно слушам дебата. Бих искал да кажа някои свои бележки, които, надявам се, ще бъдат полезни на авторите на съответните закони.
    Безспорно Законът за научните степени и звания е крайно необходим – от една страна, защото съществуващият наистина е остарял и отговаря на други обществени условия. Но днес чух и преди малко проф. Кушлев каза, че се нуждаем от демократизация на системата по даване и присъждане на научни звания и степени. Като имам предвид съществуващата практика до момента, това малко ми звучи като стремеж за създаване едва ли не на социален статус на съответните преподаватели от различни институти, учебни заведения, висши училища и университети.
    Моля да ми позволите да не се съглася с такава констатация. Според мен всичките законопроекти включват нещо много важно, а то е стремеж към създаване на един нов ред за оценка на научния принос – реален, видим научен принос. Безспорно, за да бъде оценен този принос, в съответните комисии трябва да има зрящи научни хора – с това съм съгласен. Един от ораторите каза в този смисъл, че пътят към званието и научните степени е ходене по мъките. Естествено, защото съответните комисии по някакви субективни съображения и фактори казват своите предпочитания по-скоро за личен, а не обективен избор.
    Научното звание в никакъв случай не може да бъде подаяние, към което един учен трябва да се стреми. Извинявайте много, но това е унижение! Научното звание и научната степен трябва да бъде доказателство за нов принос в науката или за разширяване на фундамента й. Това вече е самото основание за присъждане, а не даване на звание. Оттук нататък изследването на детайли от самия фундамент вече е достатъчно основание за присъждане на научна степен или научно звание.
    Уважаеми госпожи и господа, нека да си припомним как духовните водачи на човечеството преди столетия са получавали званието “доктор” от университети, които са имали в началото на своето основаване преди всичко религиозна насоченост и след това научна. Но там са се градили фундаментите на човешкото познание.
    Възможна ли е колизия или по-скоро конфликт, или неравнопоставеност на научни работници, които са получили съответното звание в един университет или институт извън София, и в Алма матер в София? Безспорно такава колизия е възможна и тя би била оправдана, според мен, ако званието е дадено, а не е присъдено за нов принос в съответната наука. Затова бих казал, както се изрази един от ораторите – няма опасност от девалвация на званието, ако гледаме на него като признание за научен принос, но съществува реална опасност да обезсмислим самата научна дейност, ако продължим да присъждаме звания без необходимия принос.
    Ще подкрепя законопроектите, които считам, че трябва да бъдат обсъдени на второ четене. Бих искал с тези мои забележки, ако мога така да се изразя, да дам своя принос в тълкуванието на самия процес по присъждане на звания. Трябва да оценим нашите учени не като работещи в съответни научни институти, а като представители на българската наука, респективно европейската и световна науки. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милушев.
    Заповядайте за изказване, господин Милчев.
    КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, бих казал, че за научните работници едва с настоящия момент, с приемането на първо четене на Законопроекта за научните степени и звания в неговите три варианта пада чл. 1 от живковската Конституция. Досега те все още живееха под върховенството на едно изискване, което Законът за научните степени и звания и правилникът за неговото приложение налагаше и което е не само процедурно, то е свързано и по същество, даже и по съществото на обективната оценка на научния труд. Там е записано, че тя трябва да отговаря на социалистическия принос на докторанта.
    Аз се изказвам, за да подкрепя законопроектите и да кажа, че разбирам така нареченото демократизиране като един край на тази пирамидална структура – Президиум на ВАК, комисии към ВАК и специализирани научни съвети, която според мен отговаря точно на структурата на демократическия централизъм по времето на Живков: Политбюро, комисиите на ЦК, първични партийни организации – една процедура, която довеждаше хората наистина до изстъпления и до ужас. И не е случайно, че тогава от 17 000 преподаватели само 24% са доктори, а другите 67% нямат научна степен.
    Това, което искам да кажа на вносителите на тези три законопроекта, са някои конкретни неща, които те трябва да имат предвид. И тези конкретни неща са свързани както с процедурите, които в момента са започнали, така и с някои подробности, които те не би трябвало да оставят, както е сега, на правилника за приложение на Закона за научните степени и звания. Това е един анахронизъм, който в момента съществува между закон и правилник за приложението му. Мисля, че законът трябва да е достатъчно пълноценен, за да не допуска допълване от един правилник, който ще бъде приеман като подзаконов акт и който евентуално ще създава процедури, неуредени в закона.
    Това е по съществото на моето изказване. Иначе аз съм съгласен, че философията на трите законопроекта трябва да бъде общото, което да обедини общия законопроект и оттук приносът на всеки един от народните представители, включително и на външни хора, имам предвид на научната общност като цяло, е изключително важен. Но трябва да се действа и операционално, и бързо, за да може в съвсем скоро време да имаме такъв Закон за научните степени и звания. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милчев.
    Има думата госпожа Калканова.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Колеги, всъщност моето намерение беше да се включа в края на този дебат, защото смятам, че вече основните тези по проблема за процедурите за присъждане на научни степени и звания, включително и обединяващите тези в три от предложените законопроекти, станаха ясни от изказванията на колегите преди мен. Очерта се и друг факт, който е безкрайно тревожен, а именно продължаващото действие, може би точно тази сфера на научните степени и звания останала единствената според мен, в която действа закон от преди 30 години, и ние вече плащаме цената за закъснението на нова регулация в тези процедури.
    Професор Камбуров цитира тревожната статистика, която всички знаем и която според мен доста сполучливо професор Кузманова – председателят на Съвета на ректорите, в едно свое изказване определи като хабилитационна криза.
    Бих искала да ангажирам вашето внимание само с едно измерение на тази така определена хабилитационна криза, а именно фактът, че в момента сега действащата процедура и сега възприетите и действащи по силата на този закон от 1982 г. степени и звания правят системата на българското висше образование и българската наука абсолютно несъпоставима, даже, бих казала и неразбираема в международен аспект.
    Тоест вече стана ясно кои са консенсусните моменти, които ще бъдат развити по-нататък в работата по общия законопроект между първо и второ четене, няма да се спирам на тях, колегите ги посочиха, но аз смятам, че трябва да имаме предвид и друга цел при работата ни между първо и второ четене, а именно да работим така, че да направим процедурата за придобиване на степени и звания в България съпоставима с международната и на първо място с европейската практика. Защото, съгласете се, няма друга алтернатива за развитието на българско висше образование и българската наука в светлината на Булонския процес, Берлинското комюнике и изобщо в светлината на реализиране на нашата цел, а именно изграждането на общоевропейско образователно пространство.
    В изказването на госпожа Елка Анастасова беше отбелязан и другият факт, а именно, че някои от законопроектите не се споделиха, не получиха консенсусна подкрепа в Комисията по образование и наука. Бих искала да ви върна към този факт в една малко по-различна светлина.
    Всъщност, колеги, в Комисията по образование и наука, смея да твърдя, ние направихме нещо уникално и имаме, ако не прецедент, то поне едно нестандартно действие в рамките на нашия парламент, а именно колеги, които бяха вносители на част от законопроектите, се отказаха като вносители от тях, за да се постигне по-лесно консенсуса около философията и да се улесни максимално работата при изграждането на един действително работещ, ефективен, съвременен Закон за научните степени и звания.
    Така направи професор Козовски, който беше един от вносителите на законопроект, господин Местан, който беше съвносител и аз бих искала да използвам възможността оттук, от трибуната, да им кажа благодаря, може би от името на всички колеги в Комисията по образование , защото иначе щеше да ни бъде трудно да постигнем консенсуса, който съществува.
    Предстои ни наистина много сериозна работа, но аз смятам, че сме в уникална ситуация: имаме консенсус, имаме опорни точки на общата философия, която очевидно се споделя от мнозинството в комисията, и оттук нататък бих искала да завърша с едни оптимистични очаквания, а именно, че наистина 39-тото Народно събрание ще даде своя принос към очакванията на академичната общност да приемем един действащ, модерен закон за научните степени и звания, който ще направи нашите научни постижения съизмерими, който ще позволи на нашите български преподаватели и учени да се включват по-активно в общоевропейския процес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Калканова.
    Господин Имамов, заповядайте.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
    Ще се опитам да не повтарям някои от тезите, които колегите досега защитиха. Присъединявам се към заключението, че беше крайно време да има такъв законопроект, не само заради това, което спомена професор Камбуров, за анахронизмите, които съществуват в досега действащия закон, но и заради това, че системата за научно израстване у нас е задръстена, затлачена и това е факт.
    Ако може да се каже с едно изречение онова, което трябва да съдържа новия законопроект, това е да се предприемат мерки, които да нормализират процеса на научното и преподавателско израстване. Понеже по тази тема обикновено вземат думата хора, занимавали се дълго с наука, смятам, че трябва да използваме научни аргументи и да не използваме политическа аргументация. Политическата аргументация няма място тук.

    Аз ще си позволя, уважаеми колеги, да ви спомена още някои цифри, които показват до каква степен системата за научното израстване в България е задръстена, опасно задръстена.
    Преподавателският състав на основна работа по научни звания към настоящия момент е, както следва. В България в университети и колежи работят малко под 13 хил. преподаватели. От тях: 8% са професори, 33% са доценти, 50% са асистенти, 8% са старши преподаватели и преподаватели и 1% са научни сътрудници с преподавателска заетост.
    Уважаеми колеги, това разпределение на преподавателския състав по научни звания показва една изключително тревожна тенденция, която не може да се определи като криза на хабилитирането. Това си е чисто и пар екселанс криза за професорско израстване. Броят на професорите в нашата образователна система критично намалява. Той е паднал, ако мога образно да се изразя, под санитарния минимум. Очевидно е, че има много причини за това. Повечето от тях са посочени в новите законопроекти.
    Какво е положението по отношение на възрастовата структура на уважаемите колеги от образователната система във ВУЗ? Основната маса на професорите е във възрастовия интервал над 65 и повече години. Уважаеми дами и господа, средната възраст на професорите у нас е 67 години. Средната възраст на доцентите е 57 години, средната възраст на асистентите е 42 години. Ако това е доказателство, че възрастните хора са поумнели и помъдрели и могат да създават и творят повече наука, аз не мога да се съглася с подобни аргументи.
    Навсякъде по света на всички е известно, че научните постижения и научните способности на отделния човек се развиват в една друга, по-млада възраст. Съществуването на огромни различия по отношение на възрастовия състав у нас и навсякъде другаде по света или в повечето места по света показва, че нашата система е задръстена и че тя не може да произвежда научни кадри, които да бъдат в съответствие с онова, което съществува по цял свят.
    Новият законопроект, който трябва да бъде направен на базата на тези шест законопроекта, според мен трябва да съдържа елементи в следните основни насоки.
    На първо място, да се диференцира процесът на научното и преподавателско израстване. Нормално е, както в повечето страни, да има бакалаври, магистри и доктори. Моето убеждение е, че оттам нататък научното израстване трябва да бъде въпрос на личен престиж. Дали аз искам да ставам голям доктор, си е моя лична работа – дали това по някакъв начин ще издигне моя личен научен престиж. Това не бива да се свързва с правото ми да имам курс, да чета лекции, да пиша учебници и т.н.
    На второ място, да се ограничи бюрокрацията в процедурата и ненаучните аргументи при вземането на решения. Онова, което ние наричаме силна децентрализация е един от факторите системата да бъде отприщена и да се работи нормално в тази посока. Трябва да се въведе явното гласуване, трябва да се утвърди система, при която да се реализира избор на специалисти от специалисти.
    В момента ние сме свидетели и на други парадокси, особено в обществените науки – хора, които са станали професори по едно друго време, по една друга теория, по една друга псевдонаука, в момента трябва да оценяват млади, достойни хора, които трябва да израстват по някакъв начин в йерархията. Това е парадоксално – не може човек, който е станал професор или доцент по политикономия на социализма, да дава оценка на един специалист, изящен научен работник, млад човек, който развива съвременни научни теории. Това е големият парадокс.
    Според мен трябва да се преосмисли разграничаването на хабилитираните преподаватели на доценти и професори. Не става дума за степени, уважаеми колеги. Може да има степени на професорите, но става дума за наименованието. Някой ще каже, че това е традиция. Да, но нашите наименования не съответстват на това, което съществува в по-голямата част от света. Там има “асосиед професор”, но той е професор, дали ще сложим едно определение отпред или отзад, той е професор, не е доцент. Нашето общество приема доцентите като нещо различно от професорите. Но доцентът е хабилитирано лице, той се е хабилитирал веднъж, получил е правото да чете курс, да има поток, да пише учебници и т.н. Защо оттук нататък ние трябва да слагаме изкуствени бариери за това какво трябва и какво може единият и какво трябва и какво може другият? И защо единият трябва да зависи от другия? Нека оттук нататък, след като се е хабилитирал, той от гледна точка на собствения си престиж да прецени своето развитие – дали да стане професор І, ІІ или “N” степен. Нека това преценят студентите, нека това преценят неговите колеги в областта, в която работи, и т.н. Защо трябва да слагаме отделни препятствия в дългото бягане на младия научен работник по правата на науката?
    Следващият проблем според мен е да се засили автономността на вузовете - тази децентрализация, за която говори и господин Камбуров. Тази убийствена централизация, която в момента съществува, трябва да бъде разбита. Във вузовете са онези, които трябва да дадат оценки за това до каква степен отделният научен преподавател или научен работник е достигнал онова равнище, необходимо му да достигне една или друга степен, едно или друго звание.
    На следващо място са стимулите. Аз съм убеден, уважаеми колеги, че за гения в науката, които са толкова малко, няма нужда от стимули. Той просто не се нуждае от стимули, той просто е гений. Той се развива по отношение на своето интелектуално равнище. Той не пита какво ще получи, ако направи нещо. Но за нас, простосмъртните, които се занимаваме с наука, стимулите са изключително важни, особено за младия научен работник, който получава мизерна заплата. Материалните стимули са основни в това отношение, защото една от основните причини на този етап доцентите да не искат да стават професори, е именно това – защото ги занимава въпросът “Какво ще спечеля за убийствено празното време, което трябва да загубя във всички тези сложни процедури, които трябва да измина?”
    Традициите и универсалността. Съгласен съм, че трябва да спазваме традициите. Но как оценяваме ние традициите? Какво е традиция? Традицията в науката не може да бъде нещо различно от универсалността на науката. Науката е една – и на Бахамските острови, и в България, и в Америка, и във всяка страна. Навсякъде научните принципи и целта на науката е една – това са новите знания. И не само това, защото новите знания не са самоцел, те трябва да бъдат материализирани. Ние можем да се правим на много велики и имаме много велики учени, това е така. Но в края на краищата националната ни наука се оценява по това: до каква степен тя е подобрила материалното благосъстояние на хората в тази страна. Това е крайната цел на една наука. Ние не можем да говорим за традиционализъм и да игнорираме универсалността на науката. Не можем да се правим по-велики от принципите, които съществуват в целия свят. Нормално ли е да говорим за традиционализъм в науки, които касаят малкия обект на нашето национално битие и бъдеще? Когато се говори за универсалността и целите на тази наука, именно за това – да подобри живота на хората, ние трябва да се обърнем към нейната универсалност. Това е смисълът на науката и въобще на всяка дейност в обществото. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
    Господин Янаки Стоилов, заповядайте за изказване.

    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Към края сме на дискусията по темата за промените в системата на научните степени и звания и начина на тяхното получаване. Затова аз ще използвам и възможността да обърна още веднъж внимание на някои от основните въпроси, без да се замъгляват от подробностите, и да полемизирам с някои от тезите, които тук бяха представени.
    На няколко пъти се употреби поговорката, че е по-добре късно, отколкото никога да се заемем с решението на тази тема. Аз съм съгласен, в същото време искам да ви предпазя да не стане някакво преобръщане на тази поговорка в думите – по-добре късно, отколкото по-добре.
    Освен това тук се говори за криза и в хабилитационния процес, и, че тя е заложена в досега действащия закон. Отчасти съм съгласен, защото сега действащите процедури са твърде тромави, ненужно усложнени и понякога може би е по-трудно да се получи определено научно звание или степен, отколкото да се придобие гражданство или някой да се освободи от него. Това наистина в днешния особено динамичен свят няма оправдание. Според мен не става дума толкова за криза в хабилитацията, за криза в процедурите – ние можем да говорим за кризисно състояние на българската наука. Дори въпреки това, че понякога необосновано се задържа научното израстване, смятам, че имаме основание да говорим за липса на съответствие в някои случаи между придобитите звания и степени и реалните качества, които са показани от тези, които ги получават.
    Затова нека да държим сметка за тази реалност, тъй като тя ще ни предпази от това да използваме твърде често думи, които са неуместни в областта на науката, като например “демократичност на науката”. Можем в някаква степен да приемем този термин като демократизиране на системата, но какво значи демокрация в науката? Науката използва определени стандарти, тя трябва да отговаря на определени стойности, защото ако ние искаме да имаме максимално демократична наука, научните оценки трябва да се дават от най-широки граждански общности без оглед на качествата на хората, които принадлежат към тях. Такива периоди е имало в световната история и през ХХ век. Аз не смятам, че днес ние трябва да се връщаме към тях, за да дадем нов тласък в развитието на българската наука и образование.
    Какви са основните различия между представените законопроекти? Аз ще говоря само за тези, които комисията е подкрепила, тъй като въз основа на тях ще бъде изготвен обобщеният законопроект. Народните представители Петко Ганчев и Стоян Кушлев в най-голяма степен стъпват върху това, което представлява в момента организацията на дейността в областта на науката по отношение на даването на научните степени и звания. Заедно с това те се опитват да въведат някаква система на контрол, някакво второ ниво, но те самите като че ли не стигат докрай в това усилие и предвиждат Апелативната комисия към Националната агенция за атестиране да изразява само становище, без тя да има решаващи правомощия.
    Питам: ако става дума за формални нарушения в процедурата, трябва ли окончателното решение по тях да се взема отново от органа, който веднъж е допуснал тези нарушения? След като се допуска дори обжалване на тези актове по съдебен път, ясно, че става дума за преценка по законосъобразност и в този случай би трябвало да се допусне и административен контрол на по-висшата инстанция.
    В другия законопроект, внесен от народните представители Георги Панев, Иван Иванов, Димитър Камбуров и Борислав Китов се предвижда системата на жури. Трябва да призная, че този законопроект е вътрешно последователен, т.е. взет сам по себе си не може да бъде атакуван. Според мен обаче той има една принципна слабост, без да отричам достойнствата му, че този законопроект, нанесен към българската действителност в областта на науката, ще се окаже в много отношения непригоден, т.е. той може да не реши задачите, които се поставят, макар че изглежда твърде близо до определени стандарти, които съществуват в Европа. Затова смятам, че трябва да се предпазим от нещо, което не успяваме във всички тези години на законодателстване – да правим закони, които едновременно отчитат съвременните тенденции, в същото време си даваме сметка, че се прилагат в днешната българска действителност, а не по принцип, че дават някакъв модел за развитие на науката.
    Дори мога да посоча един конкретен аргумент със състава на журито, наистина то се предполага, че е по-компетентно в този състав, тъй като включва специалисти непосредствено от областта, за която се кандидатства. Там е достатъчно 1-2 души да бъдат некоректни, дори чрез неучастието си и тази процедура да бъде блокирана.
    В третия законопроект на народните представители Дурмишев и Герджиков смятам, че има едно принципно противоречие, на което трябва да се обърне внимание. Тук не говоря за разрешенията, които споделя. От една страна, се предлага система на децентрализация по отношение предоставянето, даването на научните звания, а в същото време се предвижда дипломата за научно звание за хабилитираните лица да се издава от Националната агенция по атестиране. На какво основание ние допускаме този пълен либерализъм всяко учебно заведение да прави съответната преценка, а после да слагаме един национален щемпел, под който не стои никаква преценка за тези научни качества? Затова аз съм съгласен ние да децентрализираме системата в областта на получаването на научните звания, което означава всяко висше учебно заведение да може да дава такива звания, съответстващи на съответните научни длъжности. Но те да са валидни само за тези учебни заведения. Ако той желае, след като примерно е станал доцент в Минерални бани, тъй като тази дискусия беше напоследък актуална, да отиде в Пловдивския или в Софийския университет – там преподавателите ще преценят дали те да го признаят за доцент, професор или независимо как ще се наричат тези звания. Откъде накъде ние ще създаваме правото на всяко едно висше учебно заведение само да дава звания, а те след това да се притежават вечно и навсякъде? Ако се приеме тяхната универсалност, трябва да има и някаква национална инстанция, пред която тази преценка да се прави по една или друга процедура.
    В същото време в областта на научните оценки смятам, че системата трябва да е централизирана, поне за високите нива, ако се запази двойната система на докторатите и доктор на науките. Мисля, че нямаме основание да се откажем, независимо също от конкретните названия. Защото практиките в различните страни и тук показват разнообразие. Да речем, в някои системи, където няма пълна аналогия, се въвежда PHD, което е по-скоро образователна, отколкото научна степен. Но тези, които желаят да се занимават изцяло в областта на науката, те трябва вече да защитят по-високата научна степен.
    В това отношение смятам, че науката може да има само национални и световни критерии. Тя не може да има един критерий във Варна, друг – в София, трети – в Пловдив, да не говорим за другите учебни заведения. Следователно, когато става дума за даването на високите научни степени, трябва да има институции, органи, които да имат национална представителност за научно качество. Вече тези хора, които са придобили най-високата научна степен, може да се мисли това да има не само престижно значение, но да могат да получат и универсалните академични звания, които да имат признание във всички учебни заведения.
    Според мен тази концепция трябва да бъде изяснена, защото без нея можем да увеличим инфлацията, да решим някои наболели в момента въпроси, но да не постигнем решаването на съществения въпрос за развитието на науката и въобще на иновациите.
    Искам да кажа към края и това, че в България няма стимули за наука главно по социални и икономически причини. Те не са толкова в тромавите процедури, които също са една от пречките, но тя трябва да бъде сложена на трето или на четвърто място. Как да бъде стимулиран един човек за израстване в науката, когато основната заплата на хабилитиран преподавател е точно колкото е средната заплата в страната? И че тези хора често се налага да се занимават с други паралелни дейности или да се превръщат в някакви трубадури на преподаването, обикаляйки по два-три ВУЗ-а, за да добият доходи, които съответстват на качеството на тяхната работа и на необходимото за издръжката на тях и техните семейства.

    Другата причина е, че самата българска икономика все още няма нужда от наука и няма достатъчно връзка между тези области на науката, които в най-голяма степен са потребни за развитието на българската икономика.
    Ако тези въпроси бъдат решени – икономическите и социалните, то тогава мисля, че ще се постигнат и стимулите за развитие и този закон може да облекчи решаването на проблемите.
    Нека не си правим илюзии, че законът ще промени съществено ситуацията. Той по-скоро няма да я промени без другите две неща, защото другите неща са предмет на сериозна държавна политика, а не на един отделен закон. А такава има в други страни. Не соча големите страни, с които България е несравнима. Ще ви дам за пример само две страни, които направиха голям напредък само за няколко десетилетия – Финландия и Ирландия. Финландия, където заточваха хората от Русия като най-изпадналата и отдалечена част, която показва един от най-високите иновационни процеси, която напредна в технологиите, която е сравнима с България по много показатели и беше на същото ниво, на което беше и България допреди няколко десетилетия.
    Ето тези неща са основните, на които трябва да обърнем внимание, а иначе по другите технически въпроси – за гласуванията, можем да правим дискусии, но аз мисля, че по-скоро можем да премахнем това двойно счетоводство, когато в научните съвети освен “за” и “против” се гласува и с бели бюлетини. Тези бели бюлетини са по същество отрицателен вот, а ако някой е гласувал с бяла бюлетина според мен той коректно трябва да се смята, че се е самоотстранил от оценката, тъй като не може всеки член на дадения научен съвет да бъде специалист по всяка една тема. И ние трябва да уважим правото на тези хора да не вземат страна. Тогава тези гласове трябва да бъдат извадени от преценката. Те не могат да бъдат просто като гласовете “въздържал се” в парламента, които в крайна сметка оказват влияние върху вота.
    Освен това в древността, ако се върнем, един колега подсказа преди да говоря тук – дали щеше да бъде осъден Христос, ако трябваше тайно да произнесат неговата присъда? Затова има аргументи и за двете неща.
    Аз, разбира се, споделям всичко това, което се каза за научната некоректност, когато се правят положителни изказвания и се дават положителни рецензии, а след това резултатът е друг.
    Накрая призовавам комисията и вносителите в резултат на положените дотук от тях усилия наистина да направят обобщен законопроект, който да използва всичко това, което се съдържа в дотук представените законопроекти, да стигнат до принципни решения на основните проблеми не толкова в детайлите, които са част от процедурата, и да предложат една система, която е вътрешно безпротиворечива, която преодолява част от недостатъците на досегашната и която се превръща в един от стимулите за развитието на българската наука и за високи стандарти в оценката на научните качества. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Имате думата, господин Дурмишев.
    АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми доцент Стоилов!
    Не мисля, че има противоречие в законопроекта, който ние сме направили. Трябва да има една информационна система, която да се води в Националната агенция за оценка и акредитация. Тази информационна система се отнася както за научните степени, така и за званията. В противен случай ще се получи така, че в определено висше училище се защитава една тема, която след това може да се защити и на друго място, на трето, на четвърто. Контролната дейност на Националната агенция за оценка и акредитация е именно тази – да няма повторяемост на нещо, което е направено и което е в България. Затова считам, че няма такова противоречие.
    Що се отнася до втория въпрос, който Вие поставихте – за научната квалификация. Казахте, че науката е една и щом тя е една тези, които са в определената специалност като изследователи, като учени, те трябва да решат дали докторатът е за “доктор” или “доктор на науките”. В противен случай Вие казвате, че онова звено, което е създадено, то е само за научни кадри, а другото звено е за практиката. Това е противоречие и затова считам, че няма противоречие в това предложение, което сме направили.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    За дуплика имате думата, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Дурмишев, аз не говоря за научни организации. Аз говоря за това, че научните степени и особено най-високите, трябва да се дават от органи, които имат национална научна представителност. Това не могат да бъдат просто някакви групи от учени в различните учебни заведения. Това трябва да бъде един повече или по-малко представителен научен съвет или комисия, в която именно да се прилагат всички научни стандарти. И по този начин ние ще можем да кажем, че българската наука се стреми да съответства на това, което е достигнато като научно развитие в различните области.
    По другия въпрос – за Агенцията за атестирането, в този случай би трябвало тя да се произнася, освен да следи за информацията, с което съм съгласен, тя да се произнася, ако прави някаква преценка по същество – било в случаите на обжалване, вероятно само в случаите, когато има някакъв спор на първата, на основната инстанция. Защото в повечето случаи ние нямаме нужда от преценка на две нива по същество. Това е именно в момента един от недостатъците на системата, но ако има спор в научната комисия, която се произнася по въпроса, трябва да има някакъв начин за последваща реакция, която не е само за събиране на информацията и за проследяване на процедурата.
    И пак обръщам внимание на този въпрос – предполагам, че с него ще се съгласите. Ако се приеме децентрализацията при получаването, тоест автономията на висшите учебни заведения при даването на научните звания, то тогава тези звания не би трябвало да имат значение извън съответната научна организация. Така че винаги принципът трябва да бъде – националната преценка и покриването на националните стандарти придават универсалност на тези преценки поне в цялата страна, а другите случаи са за нуждите на съответното висше учебно заведение, макар че по тях вероятно също трябва да има преценка, защото ние в момента имаме изобилие от некачествени в много случаи учебни заведения.
    Либерализирайки сега режима, дори в тази област, нищо чудно ние да се изправим в следващите 2-3 години пред исканията за още няколко десетки нови университета, които по този начин, произвеждайки автономно своите хабилитирани преподаватели, ще ни залеят със своите предложения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    За изказване думата има господин Иван Иванов.
    Ще има ли други желаещи за изказване след господин Иванов, за да се ориентирам? В дискусията НДСВ е изчерпало своето време.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми колеги, днес ние действително разглеждаме за втори път в пленарната зала на Народното събрание Закона за научните степени и научните звания.
    Искам да припомня, че преди малко повече от четири години – на 26 октомври 2000 г., имаше подобно разглеждане и пленарната зала прие закона на първо четене.
    Тъй като разбирам, че моето изказване е или последно, или едно от последните няма съмнение, че всеки един от вас би трябвало да е оформил своето становище по отношение на гласуването на законопроектите.
    Според мен три са основните въпроса, на които всеки трябва да даде отговор за себе си.
    Първият е: дали е необходим и належащ нов Закон за научните степени и научните звания?
    На второ място – какви цели се поставят със създаването на един нов закон и с какви средства тези цели се предлага да бъдат постигнати?
    И на трето място – къде стои един нов закон по отношение на европейската практика в тази област?
    Бих казал, че най-ясното доказателство, че законът е необходим е обстоятелството, че действащият в момента Закон за научните степени и научните звания навърши 32 години. Той беше създаден в една друга система не толкова политическа и друга, което също е вярно, но това не е закон, който пряко да засяга политически принципи. Той беше приет в една съвсем друга обществена система.
    Защото в крайна сметка научното израстване дава потенциал на нацията да решава целия кръг проблеми на обществото – в областта на икономиката, земеделието, културата, бих казал навсякъде. Затова казвам, че преди всичко това е една друга обществена система.
    Доказателство за необходимостта е и фактът, че в последните десет години в Народното събрание бяха депозирани над десет законопроекта за научните степени и научните звания. Само в това Народно събрание бяха депозирани шест. Три от тях са с положително становище от Комисията по образованието и науката преди гласуването в пленарната зала.
    Вторият въпрос, за който казах, че трябва да си дадем ясен отговор, е какви цели се поставят и с какви средства се предлага да бъдат решени.
    На първо място ще изтъкна една голяма цел – да се опростят и да се ускорят процедурите по научното израстване в България. За никой в залата не е тайна, че сегашните процедури са често пъти противоречиви, тромави, дори обективността при тях много пъти е поставяна под съмнение.
    С цел да се реши този тежък проблем при научното израстване, законопроектът, на който съм съвносител и за който пледирам - но ще приема и другите два, както и добрите предложения от законопроектите, които няма да получат положителен вот от мнозинството в Народното събрание - предлага замяна на триинстанционната пирамидална структура на съществуващата в момента Висша атестационна комисия с едноинстанционна хоризонтална структура и един орган – агенция, който да се произнася единствено по процедурни въпроси. Защото основното, което залагаме в законопроекта, е, че е невъзможно при едни и същи научни постижения да има две нива на научно оценяване в действащата в момента система, която всъщност беше копие на съветската система и като такава функционираше в продължение на близо 60 години.
    Втората цел, която се поставя, е засилване на личната отговорност в рамките на органите по присъждане на научните степени и звания. Тази лична отговорност намира своето изражение в предвиденото явно гласуване и по определен начин задължително участие на членовете на журито в научния дебат по време на защитата, както и след това – когато журито трябва да се произнесе. Това именно създава ясно чувство за повишаване на личната отговорност на хората, които ще бъдат оправомощени да присъждат научните степени и научните звания.
    На трето място – засилва се обективността чрез изискването за създаване на жури, чиито членове имат научни постижения и поради това са хабилитирани, а в същото време са носители на научна степен в съответната специалност или област, ако в специалността няма достатъчен брой за създаване на журито. Това дава възможност те на базата на доказан научен капацитет да бъдат обективни в своите оценки.
    На четвърто място – очевидно е, че се запазва публичността при присъждането на научните степени – такава, каквато и в момента съществува в страната.
    Съвкупността от средствата, чрез които ще се постигнат тези цели, до голяма степен ще гарантира високите изисквания при присъждане на научните степени и научните звания. Това е свързано с няколко въпроса, които ще изброя:
    На първо място, безспорно е, че след 30 години забавяне трябва да се създаде нов регистър на научните специалности, за да бъде адекватен на промените, настъпили към началото на ХХІ век.
    На второ място, трябва ясно да се разпишат държавните изисквания както към кандидатите за научни степени и научни звания, така и към кандидатите за членове на Националния експертен съвет, откъдето ще бъдат избирани членовете на журитата, които ще са оправомощени да присъждат научните степени и научните звания.
    На трето място, трябва отговорно да бъде създаден самият Национален експертен съвет.
    Решаването на всички тези въпроси, уважаеми колеги, ще позволи в България системата на научно израстване до голяма степен да се доближи до европейската практика. Аз знам, че критиците на гласуването на нов Закон за научните степени и научните звания най-често дават един или друг пример от световната практика. Вярно е, че няма уеднаквени закони, няма уеднаквена нормативна база в областта на присъждането на научните степени и научните звания в света, но аз мога да ви кажа това, което го няма и което искаме да го няма и в българския закон – никъде в Европейския съюз няма триинстанционна пирамидална структура, каквато е Висшата атестационна комисия за присъждането на тези звания. Няма никъде специализирани научни съвети от 20-25 души, по-голямата част от които мълчат и не се интересуват от защитаваната дисертация по време на заседание, като активните са между 5 и 10 души.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Както и в парламента.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: На четвърто място, в по-голямата част от страните от Европейския съюз няма присъждане на втора научна степен. Нещо повече, там, където тя съществуваше, в момента прогресивно настъпват изменения в закона, които премахват втората научна степен. В комисията този въпрос ще бъде сериозно дискутиран и там ще кажа всички свои аргументи в това отношение. Излишно е да изброявам страните от Европейския съюз, в които в такава степен действително вече няма.
    В заключение, тъй като много хора гледат на приемането на нов закон като на катастрофична картина, като на апокалипсис, искам да кажа, че законът, уважаеми колеги, е само една рамка. Развитието на науката в една страна не се определя нито от Закона за научните степени и научните звания, нито от Закона за насърчаване на научните изследвания. Науката безспорно се движи от хората. И когато създаваме закона, знаейки добре – както във всяка друга област, че има хора, които ще се стремят да злоупотребят с нормите в закона, ние го създаваме за добросъвестната научна общност, чиито интереси, а оттам и интересите на страната, трябва да защитим. Създаваме го за младите хора, защото законът трябва да действа в следващите 15-20 години, за онези силни умове, които действително ще развиват българската наука. Ние сме в дълг пред тях. Надявам се искрено, че 39-то Народно събрание след 15 години, откакто тече дебатът за нов Закон за научните степени и научните звания, ще изпълни тази задача.
    Искрено апелирам към вас да подкрепите трите законопроекта, които получиха подавляващо мнозинство при гласуване в комисията. Считам, че има волята от вносителите на тези законопроекти да се направи един действащ обобщен законопроект и да бъдат отчетени между първо и второ четене предложенията и от неприетите законопроекти, както и от всички колеги в залата. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
    Има ли други изказвания по законопроекта? Няма желаещи.
    Подлагам на първо гласуване Законопроекта за научните степени и научните звания с вносител Елка Анастасова и Венко Александров, който не е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 158 народни представители: за 28, против 82, въздържали се 48.
    Законопроектът не се приема на първо гласуване.
    Предложение за прегласуване - госпожо Анастасова, заповядайте.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, този закон, както споменах и при представянето му, беше подкрепен от комисията през 2002 г., когато, само напомням, аз бях председател на тази комисия. Не ми се иска да вярвам, че тъй като председателят на комисията е друг, затова има друго решение, което впрочем аз така и не разбирам на какво основание се случва, че този закон, който веднъж е приет от същата тази комисия в почти същия й състав, след това днес е отхвърлен. Мисля, че тук има дори известна манипулация и вас ви подвеждат, че законът е отхвърлен. Последно каква е позицията? Искам да кажа още веднъж, че още през 2002 г. като се запознава със становищата на представителите на академичната общност и на Министерството на образованието и науката, цялата комисия подкрепи тогава в по-голямата му част този законопроект. И сега, същата тази комисия, незнайно защо го отхвърля. Да не би, защото председателят е друг?
    Още веднъж моля за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване на законопроекта с вносител Елка Анастасова.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 170 народни представители: за 38, против 80, въздържали се 52.
    Законопроектът не се приема на първо гласуване.
    Моля да гласуваме Законопроекта за званията в науката и изкуството и за образователната и научна степен “доктор”, с вносител Георги Панев и група народни представители.
    Гласували 185 народни представители: за 153, против 18, въздържали се 14.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Моля да гласуваме Законопроекта за висшето образование и научните звания с вносител Йордан Нихризов и Марио Тагарински.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 176 народни представители: за 23, против 82, въздържали се 71.
    Законопроектът не се приема.
    Моля да гласуваме Законопроекта за научните степени и звания с вносители Асен Дурмишев и Огнян Герджиков.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 175 народни представители: за 150, против 1, въздържали се 24.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Моля да гласуваме Законопроекта за научните степени и научните звания с вносители Петко Ганчев и Стоян Кушлев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 165 народни представители: за 146, против 3, въздържали се 16.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.

    Продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕДИАЦИЯТА.
    Заповядайте, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, колеги! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно “Закон за медиацията”.
    Комисията подкрепя наименованието на закона.
    “Глава първа – Общи положения.”
    Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
    По чл. 1 комисията подкрепя текста и предлага следната редакция:

    “Приложно поле
    Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.”
    По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    “Понятие за медиация
    Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата по заглавието на законопроекта и по текстовете, които докладва проф. Мингова. Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
    Заглавието на законопроекта заедно с докладваните текстове са приети.
    Господин Панев, заповядайте за процедура.


    ГЕОРГИ ПАНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, преди малко се получи малко недоразумение – става въпрос за друг срок - чета чл. 68, ал. 2:
    “(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни.”
    За този срок става дума и от името на вносителите моля този срок да бъде удължен с една седмица. (Реплика на докладчика Анелия Мингова.)
    ГЕОРГИ ПАНЕВ: Ако този срок е инструктивен, тогава оттегляме нашата процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Панев. Вие направихте за първи път такова предложение. Досега няма такъв прецедент. Срокът е, както казахме инструктивен. Трябва, разбира се, да се съобразяваме със сроковете, но когато материята е по-сложна, по-обемна, какъвто е случаят, не е фатално и след този 14-дневен срок да се изготви законопроекта.
    Госпожо Мингова, моля продължете.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 3 има предложение на народния представител Михаил Миков – чл. 3, ал. 1 придобива следното съдържание:
    “Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат частноправни спорове, когато това не е ограничено от закона.”
    Предложението не е прието от комисията.
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
    “Предмет на медиацията
    Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители и други спорове между физически и/или юридически лица.
    (2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
    (3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по чл. 3. Няма желаещи.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за чл. 3, ал. 1 така, както беше докладвано от комисията и което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 102 народни представители: за 41, против 50, въздържали се 11.
    Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 3, както беше докладвано от председателя на комисията.
    Гласували 107 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 21.
    Член 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 4 има предложение на народния представител Михаил Миков, което е подкрепено от комисията.
    Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
    “Организация на медиацията
    Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста на чл. 4? Няма.
    Поставям на гласуване текста на комисията за чл. 4.
    Гласували 114 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 4.
    Член 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Национално сдружение на медиаторите.
    Чл. 5. (1) Националното сдружение на медиаторите е юридическо лице с нестопанска цел със седалище София, което се учредява и регистрира при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
    (2) Органи на Националното сдружение на медиаторите са общото събрание и управителния съвет. Членовете на управителния съвет се избират на учредително събрание, на което присъстват представители на действащите организации на медиаторите.
    (3) Общото събрание приема изготвени от управителния съвет и предварително одобрени от министъра на правосъдието Стандарти за обучение на медиатора и Процедурни и етични правила за поведение на медиатора.
    (4) Управителният съвет разработва и координира изпълнението на националните програми по медиация, създава и поддържа Единен регистър на медиаторите, участва в изработването на нормативни актове в областта на медиацията.
    (5) В края на всяка година управителният съвет представя на министъра на правосъдието доклад за дейността по осъществяване на медиацията, предварително одобрен от общото събрание на Националното сдружение на медиаторите.”
    Има предложение на народния представител Михаил Миков – в чл. 5, ал. 3 преди думата “стандарти” се добавя думата “единни”.
    В резултат на обсъждането, комисията предлага чл. 5 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
    Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Само искам накратко да подкрепя предложението на комисията за отпадане, защото няма как да се сформира национално сдружение от нещо, което не съществува, тъй като по смисъла на закона към момента не може да има организации на медиаторите, така че би трябвало едва след влизане в сила действието на закона по-нататък да се решават въпросите за сдружаванията на тези хора. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие, господин Стоилов, сте за отпадане само на чл. 5 или на целия закон?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само на чл. 5, а може би и на някои други по-нататък.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
    Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на чл. 5. Предложението на комисията е единодушно.
    Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
    Предложението на комисията за отпадане на чл. 5 е прието.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Възнаграждение
    Чл.6. (1) Медиацията е платена посредническа услуга.
    (2) Минималният размер на възнаграждението на медиатора и дължимите разноски, свързани с процедурата по медиация, се определят с тарифа, изготвена от управителния съвет и приета от общото събрание на Националното сдружение на медиаторите.”
    По същите съображения, комисията предлага чл. 6 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, има ли желаещи да се изкажат по чл. 6? Няма.
    Моля да гласувате предложението на комисията за отпадане на чл. 6.
    Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
    Предложението на комисията за отпадане на чл. 6 е прието.


    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава втора – Принципи на медиацията”.
    Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на Глава втора няма желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте наименованието на Глава втора “Принципи на медиацията”.
    Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
    Наименованието “Принципи на медиацията” на Глава втора е прието.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
    “Обща разпоредба
    Чл. 7. Медиацията е достъпна за всички процедура, основана на доброволност и равнопоставеност на страните, неутралност и безпристрастност на медиатора и поверителност на информацията.”
    Комисията предлага чл. 7 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 7.
    Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
    Приема се предложението на комисията за отпадане на чл. 7.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 8 има предложение на народния представител Михаил Миков, което е подкрепено от комисията.
    Комисията предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 5:
    “Доброволност и равнопоставеност
    Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.”
    По чл. 9 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 6:

    “Неутралност и безпристрастност
    Чл. 6 (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
    (2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 7:
    “Поверителност
    Чл. 7. Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези текстове. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте тези три текста.
    Гласували 105 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 5.
    Тези три текста са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава трета – Правно положение на медиатора”.
    Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
    Комисията подкрепя чл. 11 и предлага следната редакция, като той става чл. 8:
    “ Общи изисквания
    Чл. 8. Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което не е осъждано за престъпления от общ характера и е вписано в Единния регистър към министъра на правосъдието.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, който става чл. 9:
    “Правила за поведение на медиатора
    Чл. 9 (1) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.
    (2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два текста, заедно с наименованието, има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал се 1.
    Тези два текста са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 13 има предложение на народния представител Михаил Миков, което частично е подкрепено, а в неподкрепената си част е следното:
    Създава се ново второ изречение към текста: “Отвод, който се мотивира, може да бъде поискан от всяка от страните”.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 10:
    “Задължения и отговорност на медиатора
    Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
    (2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
    (3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, неутралност и безпристрастност.
    (4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
    (5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
    (6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков по неговата т. 2, която не е приета от комисията.
    Гласували 89 народни представители: за 18, против 64, въздържали се 7.
    Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 10, както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
    Член 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава четвърта – Процедура по медиация”.
    Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 11:
    “Откриване на процедурата
    Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
    (2) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
    (3) Съгласието на страните във възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на Глава четвърта и чл. 11? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 84 народни представители: за 82, против 1, въздържал се 1.
    Наименованието на Глава четвърта и чл. 11 са приети.


    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Място и срок за провеждане на медиацията
    Чл. 15. (1) Медиацията се провежда на подходящо място и в удобно за страните време. Продължителността на процедурата зависи от волята на страните.
    (2) Когато предложението за медиация се прави във висящо производство, срокът за разрешаването на спора чрез медиатор се определя от компетентния орган.
    (3) В случай, че спорът е отнесен пред съд и страните по висящото производство са поискали спиране на делото, първоначалният срок за провеждането на медиацията не може да бъде по-дълъг от три месеца.”
    Има предложение на Михаил Миков:
    В чл. 15, ал. 3 думата “три” се заменя с думата “два”.
    Комисията предлага чл. 15 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по чл. 15.
    Няма желаещи.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 15.
    Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
    Предложението на комисията за отпадане на чл. 15 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 16, който става чл. 12:
    “Участници
    Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
    (2) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител.
    (3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.”
    По следващия чл. 17, който става чл. 13, комисията подкрепя предложението на вносителя:
    “Действия на медиатора
    Чл. 13. (1) Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.
    (2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност.
    (3) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
    (4) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 14:
    “Основания за спиране на процедурата
    Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
    1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
    2. при смърт на медиатора;
    3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3.
    (2) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата.”
    Комисията подкрепя предложението на вносителя по следващия чл. 19, който става чл. 15:
    “Основания за прекратяване на процедурата
    Чл. 15. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
    1. с постигането на споразумение;
    2. по взаимно съгласие на страните;
    3. при отказ на една от страните;
    4. при смърт на страна по спора;
    5. при прекратяване на юридическото лице – страна по спора.
    (2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
    (3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези текстове, уважаеми дами и господа, има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
    Моля, гласувайте текстовете до чл. 15 включително.
    Гласували 90 народни представители: за 85, против 4, въздържал се 1.
    Тези текстове са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава пета – Споразумение”.
    Комисията подкрепя наименованието.
    Редакцията на чл. 20, който е подкрепен от комисията, е следната:
    “Форма и съдържание
    Чл. 16. Съдържанието и формата на споразумението се определя от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора и подписите на страните.”
    По следващия чл. 21, който става чл. 17, комисията предлага следната редакция:
    “Действие на споразумението
    Чл. 17. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
    (2) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили и не може да противоречи на закона и морала.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте членове 16, 17 и заглавието на Глава пета.
    Гласували 74 народни представители: за 72, против 1, въздържал се 1.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Преходни и заключителни разпоредби
    § 1. Националното сдружение на медиаторите се учредява в срок три месеца от влизането в сила на закона. Учредителното събрание се свиква от министъра на правосъдието.”
    Комисията предлага § 1 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 1? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 1.
    Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
    Предложението на комисията за отпадане на § 1 е прието.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага той да стане § 1 заедно със заглавието “Преходни и заключителни разпоредби”:
    “§ 1. В срок шест месеца от влизането на закона в сила министърът на правосъдието приема Стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.”
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3, който става § 2:
    “§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези два параграфа. Няма желаещи.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1 и § 2.
    Гласували 76 народни представители: за 74, против 1, въздържал се 1.
    Тези два параграфа от Преходните и заключителни разпоредби са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на Михаил Миков:
    В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните промени:
    1. Създава се нов § 3 със следното съдържание:
    “§ 3. В Гражданския процесуален кодекс чл. 109, ал. 1 след думата “спогодят” се добавя изразът “или да започнат процедура по медиация”.”
    2. Досегашният § 3 става § 4.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата по предложението на народния представител Михаил Миков. Няма желаещи.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за създаване на нов § 3, който не е подкрепен от комисията, но всеки гласува съобразно своята съвест.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 81 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 8.
    Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
    Приет е Законът за медиацията, написан наново от Комисията по правни въпроси.
    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, вносител – Стоян Кушлев и група народни представители.
    Моля да прочетете доклада на комисията, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
    Господин председател, уважаеми колеги, представям ви
    “ДОКЛАД
    на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Стоян Кушлев и група народни представители.

    Законопроектът беше разгледан на първо гласуване на заседание на комисията, проведено на 3 ноември 2004 г.
    На заседанието присъства господин Никола Манев, представител на Главна прокуратура.
    С проекта за промени в Наказателния кодекс се изпълнява поетият от българска страна ангажимент да хармонизира националното законодателство с Конвенцията за защита на финансовите интереси на европейските общности от 1995 г. и рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 2000 г., относно засилване защитата чрез наказателни и други санкции срещу фалшифицирането на парични знаци във връзка с въвеждането на еврото.
    Тази част от елементите на понятието за измама, засягаща финансовите интереси на европейските общности, които към момента не са обхванати от действащите разпоредби на НК, се въвеждат с предлаганото допълнение по чл. 254 и създаването на чл. 254б. Така се постига пълнота в законовата уредба и се гарантира възможността за наказателно преследване в случаите на злоупотреби със средствата от фондове на Европейския съюз. Във връзка със защитата на единната европейска валута от фалшифициране се предвижда включване на две нови форми на изпълнителното деяние по чл. 244, предвижда се създаване на нов чл. 244а и промени в текста на чл. 246 от НК.
    Комисията по правни въпроси единодушно с 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на НК, внесен от Стоян Кушлев и група народни представители.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Следващата комисия, която е подпомагаща, е Комисията по европейска интеграция и има нейно становище.
    То е от няколко страници, всеки народен представител се е запознал с него, но тъй като не виждам председателя на комисията, давам думата на народния представител госпожа Даринка Станчева, която да прочете становището на комисията.
    Както прецените, но можете да прочетете само най-съществената, финалната част от становището, госпожо Станчева. Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА:
    Ако разрешите, че прочета само заключението на комисията. “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по европейска интеграция относно Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

    “Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 454-01-79, внесен от Стоян Кушлев и група народни представители на 28 септември 2004 г.”
    Заседанието е проведено на 3 ноември 2004 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Станчева.
    Сега давам думата на вносителя – проф. Стоян Кушлев. Имате думата да представите вашия законопроект, разбира се, подписан не само от Вас, но и от група народни представители.
    СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Почитаемо народно представителство, от името на колегите, които сме внесли този законопроект, позволете ми да ви го представя. Той има отношение към нашите задължения по Глава двадесет и четвърта от преговорите с Европейския съюз – “Правосъдие и вътрешен ред”.
    Във внесения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се изпълнява поетия от българската страна ангажимент да хармонизира националното законодателство с Конвенцията за защита финансовите интереси на европейските общности от 1995 г. и Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 29 май 2000 г. относно засилване защитата чрез наказателни и други санкции срещу фалшифицирането на парични знаци във връзка с въвеждането на еврото.
    По-специално в общата позиция на Европейския съюз CONF-21/03, с която се затваря Глава двадесет и четвърта – “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”, изрично е предвидено, че значително по-рано от момента на присъединяване към Европейския съюз България трябва да е постигнала пълно съответствие с чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на европейските общности.
    Готовността на България да предприеме необходимите изменения за постигане на пълно съответствие с разпоредбите на конвенцията е потвърдена и в българския принос към Редовния доклад на Европейската комисия за 2004 г.
    Посочената разпоредба на чл. 1, ал. 1 от конвенцията съдържа елементите - действия и бездействия - на понятието за измама, засягаща финансовите интереси на европейските общности. Част от тези елементи се съдържат в редица състави от различни раздели на Особената част на Наказателния кодекс, като измамата по чл. 209, документната измама по чл. 212 и квалифицираните състави за престъпно посегателство срещу имущество от фондове на Европейския съюз или предоставени от тях на българската държава по чл. 202, ал. 2, т. 3 и чл. 212, ал. 3 и 4 – едно изменение, което нашето Народно събрание направи преди малко повече от година.
    Тук също трябва да се посочат и документните престъпления по членове 308, 309, 311, 313, алинеи 1 и 3 и чл. 316 /субсидиарен/.
    Останалата част от елементите, които към момента не са обхванати от действащите разпоредби от Особената част на Наказателния кодекс, се въвеждат с предлаганото допълнение по чл. 254 от НК, с което в нова ал. 2 е криминализирано предоставянето на неверни сведения, а също и скриването на сведения в нарушение на задължения за предоставяне на такива с цел получаване на средства от фондове на Европейския съюз. По-правилно е да говорим за европейски общности – нещо, което между първо и второ четене следва да бъде изменено в проекта.
    В допълнения текст на ал. 4, досегашната ал. 3, се обхваща и пасивната измама - от длъжностно лице, което е отпуснало средствата по ал. 2.
    В съответствие с третата хипотеза по буква “а” на чл. 1 от конвенцията /неправилно използване на финансови средства от фондове на Европейския съюз за цели, различни от тези, за които са били предоставени/, в новия чл. 254б е предвидено наказание “лишаване от свобода до 5 години” за използване на средства от фондове на Европейския съюз не по предназначението им.
    В ал. 2 от същия член е криминализирано допустителството за престъпления по ал. 1.
    С посочените изменения е хармонизирано понятието за измама за целите на защита на финансовите интереси на европейските общности по Наказателния кодекс и по конвенцията, с което се постига пълнота в законовата уредба и се гарантира възможността за наказателно преследване в случаите на злоупотреби със средства от фондовете на Европейския съюз и реализиране на съответна наказателна отговорност на извършителите.
    Във връзка със защитата на единната европейска валута от фалшифициране, законопроектът предвижда включване на две нови форми на изпълнителното деяние по чл. 244, наред с прокарването в обращение и вносът - придобиване и изнасяне от страната на подправени парични знаци или знаци по чл. 243.

    За да отговори на изискването на чл. 4 от Рамковото решение за инкриминиране производството на банкноти и билети чрез използване на законни средства и техника, но в нарушение на правилата на тази дейност, както и за пускане на парите в обръщение, законопроектът предвижда създаване на нов чл. 244а. Деянията, които, съгласно Рамковото решение, трябва да бъдат обявени от националното законодателство за престъпления, също така обхващат създаване, придобиване и притежаване на компютърни програми, предназначени за производство на фалшиви парични знаци, както и на хологами и други елементи за тяхната защита. В този смисъл е допълнен текстът на чл. 246, ал. 1, досегашната ал. 3.
    С посочените допълнения на чл. 244 и 246 и новия чл. 244а е постигнато съответствие с каталога от изпълнителни деяния по чл. 30 и чл. 4 от Рамковото решение, осигуряващо адекватно ниво на наказателно-правната защита на единната европейска валута и съобразно с мерките, въведени в рамките на Европейския съюз.
    Искам да подчертая пред вас, уважаеми колеги, че приемането на този законопроект е изключително навременно. Ние вече знаем от пресата, че България отговаря почти на всички пет изисквания за въвеждане на еврото, с изключение на едно – трябва да изтекат двете години след приемането ни в Европейския съюз, за да въведем еврото. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Уважаеми дами и господа народни представители, откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
    Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
    След като няма народни представители да вземат отношение по първо четене на законопроекта, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Стоян Кушлев и група народни представители на първо четене.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е приет на първо четене.

    Следващата точка от седмичната програма е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
    Водеща е Комисията по правните въпроси.
    Давам думата на заместник-председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов.
    ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:

    “ДОКЛАД
    на Комисията по правни въпроси относно законопроектите
    за изменение и допълнение на Закона за администрацията,
    внесен от Министерския съвет и от Екатерина Михайлова,
    Елиана Масева и Васил Маринчев

    На редовно заседание, проведено на 30 септември 2004 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
    На заседанието присъстваха Снежана Димитрова, Лилия Иванова и Мартин Аврамов от държавната администрация към Министерския съвет. Господин Аврамов представи законопроекта от името на вносителя - Министерски съвет. Приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията е свързано първо с приоритетите в Управленската програма на правителството по отношение на административната реформа, както и с ангажименти, които са поети пред Световната банка и Европейската комисия. В този смисъл законопроектът е съобразен с препоръките от Редовния доклад на Европейската комисия, както и Доклада на Програма “СИГМА”.
    Целите на законопроекта могат да се очертаят в три области: първо, да се постигне подобряване на координацията и прозрачността в работата на администрацията; второ, да се въведе стратегическото планиране; и трето, да се създаде ефективен вътрешен контрол върху работата на администрацията.
    Основните положения на законопроекта са следните: цели се ясно разграничаване политическото и административното ниво, като за първи път се въвежда законово задължение на Министерския съвет като колективен орган да приеме програма, в която да определя стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление. Органите на изпълнителната власт да поставят годишно цели в дейността на администрацията и да осъществяват контрол върху тяхното изпълнение. Във връзка с това са прецизирани и установени функциите на кабинетите на министър-председателя, министрите и областните управители. Уредено е по-прецизно разпределението на функциите по ръководството на администрацията между органите на държавната власт и главните секретари.
    Друга основна област на измененията е свързана със създаването на ефективен вътрешен контрол върху работата на администрацията чрез укрепване на ролята на инспекторатите. Техните функции са изчерпателно уредени в проекта. Целта на измененията по отношение на инспекторатите са свързани с чисто административните дейности в администрацията. По този начин се преодолява неправилната досега разпространена практика инспекторатите като вътрешни структури да осъществяват финансов контрол. Във връзка с това е предвидено и създаването на Главен инспекторат в структурата на администрацията на Министерския съвет, който ще бъде пряко подчинен на министъра на държавната администрация и ще осъществява общ контрол върху дейността на останалите инспекторати.
    На следващо място, законопроектът премахва съществуващото досега разграничение между държавните и изпълнителните агенции като отделни видове административни структури. Целта е да се постигне единство в правноорганизационната форма на този вид административни структури, както и да може да бъде осъществяван ефективен контрол върху тяхната дейност, като се предвижда агенциите да бъдат създадени към министри, в чиято отраслова компетентност попада тяхната дейност.
    Предвидени са множество изменения в специални закони с Преходните и заключителни разпоредби, които засягат дейността на конкретни агенции. Със законопроекта се регламентира обединяването на регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт в Административен регистър. Осигурява се прозрачност, а така също се създава единство в информационната база данни.
    В заключение, установен е 6-месечен срок от влизането в сила на закона, в който администрациите, които следва да бъдат структурирани по Закона за администрацията, следва да въведат статуса на държавен служител. Това се отнася за администрации, в които такъв статус не е въведен. По такъв начин се създава и правно основание да се преобразуват съществуващите трудови правоотношения в служебни.
    Госпожа Елиана Масева представи другия законопроект като изтъкна, че с него се въвеждат ограничения за областните управители и техните заместници по отношение на упражняването на търговска дейност по смисъла на Търговския закон, както и да бъдат управители и да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им, тъй като това е предпоставка за възникване на конфликтни интереси и създаване на корупционна среда. Посочи се, че подобни ограничения са въведени с последните изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация за кметовете на общини, райони и кметства.
    По внесените законопроекти се изказаха народните представители Елиана Масева, Михаил Миков, Христо Кирчев, Марина Дикова, Ремзи Осман, Стоян Кушлев, Четин Казак и Йордан Соколов по следните проблеми:
    - създаването на едно общо понятие – агенция, като се премахва делението на агенциите на държавни и изпълнителни. Изказаха се съмнения дали това е необходимо да се направи за определени сектори и тяхната подчиненост на определен министър. Всяка агенция да бъде към определен министър означава тя да не може да изпълнява по-общи функции, които не могат да бъдат прикрепени или фиксирани към отделно министерство, поради което агенции с приложно поле на действие, което няма нищо общо с едно министерство, се прикрепят изкуствено към него, само защото няма друга възможност;
    - направи се предложение за създаване на административни звена или дирекция за министри, които нямат собствено министерство и обслужваща ги администрация, поради което не могат пълноценно да изпълняват правомощията си;
    - изказани бяха съмнения, свързани с ролята на инспекторатите за укрепване на вътрешния контрол и тяхната ефективност и по-конкретно за създаването на Главен инспекторат към министъра на държавната администрация, с което той се поставя по-високо от инспекторатите към другите министри, а има и такива, които осъществяват строго специфични функции, като този в Министерството на вътрешните работи;
    - обсъди се целесъобразността от създаването на нова алинея в Закона за държавния служител чрез Преходните и заключителните разпоредби на този закон, с което се дава възможност за назначаване на държавен служител за заместване на държавен служител, който е назначен за член на кабинет, за съветник или експерт към кабинет. Всички народни представители се изказаха в подкрепа на законопроекта, внесен от народните представители Михайлова, Масева и Маринчев.
    След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 8 гласа “за”, 3 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 402-01-42, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 454-01-54, внесен от Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Васил Маринчев. Вторият законопроект беше подкрепен от всички членове на комисията, които участваха в заседанието.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Остават 7 минути. Има още два доклада. След този обстоен и много подробен доклад на Комисията по правни въпроси мисля, че можем да си позволим двете становища на Комисията по европейска интеграция и Комисията за борба с корупцията да бъдат докладвани в по-съкратен вид, за да можем до 14,00 ч. да приключим.
    И така, Комисията по европейска интеграция има ли представител в залата? Не виждам председателя, не виждам госпожа Даринка Станчева.
    Не виждам и председателя на Комисията за борба с корупцията.
    В такъв случай ще продължим с този законопроект и докладите на двете комисии утре сутринта в 9,00 часа.
    Няколко съобщения:
    Знаете, ще има парламентарен контрол, ще отговарят министрите Меглена Кунева, Божидар Абрашев, Долорес Арсенова, Филиз Хюсменова, Васил Иванов и т.н. – във всяка парламентарна група сме представили съобщения за парламентарния контрол.
    Също така, както е известно, уважаеми дами и господа, Комисията по правни въпроси, Комисията по транспорт и телекомуникации, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще имат днес заседания в залите на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
    Закривам днешното пленарно заседание, утре продължаваме в 9,00 часа. (Звъни.)


    (Закрито в 13,54 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:

    Камелия Касабова

    Любен Корнезов

    Асен Агов

    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Несрин Узун

    .

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания