Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 16 март 2007 г.
Открито в 9,02 ч.




16/03/2007
Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, днешният пленарен ден следва да продължи с изпълнение на седмичната ни програма, но преди да продължим с точките, които сме приели в сряда, ще се възползвам от процедурата по ал. 5 на чл. 40, за да ви предложа като първа точка на днешното пленарно заседание да включим разглеждането на проект за Решение за персонална промяна в Министерския съвет на Република България. Проектът за това решение е постъпил вчера в Народното събрание, в ранния следобед, внесен от Министерския съвет с писмо на министър-председателя. Днес разполагате с него в материалите, които сте получили тази сутрин.
Подлагам това предложение на гласуване.
Моля, гласувайте за включване на посочената точка като точка първа на днешното пленарно заседание.
Гласували 182 народни представители: за 153, против 21, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Включваме в дневния ред като първа точка на днешното пленарно заседание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНА ПРОМЯНА В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на министър-председателя да представи проекта за решение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
С решение на Народното събрание от 21 декември м.г. за персонална промяна в Министерския съвет на Република България госпожа Меглена Кунева бе освободена от поста министър по европейските въпроси във връзка с нейното назначаване за член на Европейската комисия от 1 януари 2007 г.
В тази връзка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията представям на вашето внимание проект на Решение на Народното събрание за персонална промяна в Министерския съвет. Проектът предвижда за министър по европейските въпроси да бъде избрана госпожа Гергана Христова Грънчарова.
Искам да подчертая, че през тази година е особено важно страната ни да покаже добра способност да посрещне предизвикателствата и възможностите, които произтичат от членството на страната ни в Европейския съюз.
Също така важен акцент е успешното преминаване през процеса на наблюдение и оценка в областите, очертани в позициите на Европейската комисия, за което ще са необходими и ще се полагат допълнителни усилия.
Като министър-председател смятам, че парламентът и правителството следва да използват всички налични инструменти и ресурси за постигането на тези цели.
Като член на правителството министърът по европейските въпроси участва пряко в управлението на страната и провеждането на държавната политика. Това ще допринесе допълнително за укрепване на координацията по европейските въпроси и ще демонстрира ясната политическа воля на институциите за посрещане на новите предизвикателства.
Искам да обърна внимание също така, че в миналото министърът по европейските въпроси предимно се занимаваше първо с преговорния процес с Европейската комисия, а след това с координация на усилията на министерствата по изпълнение на критериите за членство – както от гледна точка на законодателните инициативи на Министерския съвет, така и от гледна точка на административните актове, практическите действия, координацията с неправителствените организации, на усилията за постигане на членството. Сега България действително се намира в съвсем ново качество, нов етап на нашето развитие. Това налага промяна на някои параметри на дейността и на министъра, и на нормативните актове, които уреждат координацията по европейската политика на България. Защото оттук нататък основен приоритет става добрата координация в гъвкавата позиция, в бързата реакция и ефективното изработване на позиции на България за преговори и участие в работни групи на Европейския съюз, за уточняване на тези позиции, когато има разминаване в анализа на различните министерства в Съвета по европейските въпроси, и координиране на тази работа в Министерския съвет.
Затова е подготвено (и минава процес на съгласуване между министерствата) ново постановление, което ще замести действащото Постановление № 145 и ще организира по нов, по-ефективен начин координацията по въпросите на Европейския съюз. Искам да обърна внимание, че то се базира на внимателно проучване на опита на различните страни членки за техните механизми за координация, за заемане на позиция и водене на преговори по политиките на Европейския съюз. Вярвам, че ще допринесе за по-ефективната работа на Министерския съвет, а също така и за ясните функции и ангажименти на министъра по европейските въпроси.
Убеден съм, че госпожа Гергана Грънчарова е изключително подходящ кандидат за този пост, имайки предвид сериозния й опит като политик, общественик и администратор през последните години. Специално бих искал да подчертая дейността й в областта на външната политика като заместник-министър на външните работи в две последователни правителства на България, съответно за периода от 2004 г. до лятото на 2005 г. и след формиране на това правителство до настоящия момент. Госпожа Грънчарова има съществен принос в процеса на подготовка на страната за пълноправно членство в Европейския съюз като заместник-министър на външните работи с ресор евроинтеграция в предходното правителство, като член на Комисията по европейска интеграция в Тридесет и деветото Народно събрание и като член на Съвместния парламентарен комитет „България - Европейски съюз”. В допълнение на своите официални функции госпожа Грънчарова развива активна дейност за утвърждаване на мястото на България като страна – членка на Европейския съюз, в качеството си на председател на Движение „Паневропа – България” и вицепрезидент на Международния паневропейски съюз. Убеден съм, че богатият опит и познания на госпожа Грънчарова, нейната енергия, както и решимостта, с която е готова да се посвети на тази отговорна работа, ще позволят да се включи успешно в екипа на ръководеното от мен правителство и да допринесе за постигане на нашите общи цели, които са успешно, ефективно и полезно за всички български граждани практическо участие в работата на институциите на Европейския съюз, а също така успешно преодоляване на областите, по които очакваме оценки на Европейската комисия за по-нататъшния напредък на страната ни.
На тази основа предлагам Народното събрание да подкрепи внесения проект на решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми народни представители, следва да пристъпим към разисквания по предложения проект за решение и по представената ви кандидатура. Следва също да преценим дали да поканим в пленарната зала госпожа Грънчарова. Разбирате, че това става с процедурно предложение, с решение на пленарната зала. Има ли такова предложение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Предлагам на основание чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да вземем решение да бъде допусната в залата госпожа Гергана Грънчарова, чиято кандидатура беше току-що представена от господин министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 198 народни представители: за 185, против 11, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Грънчарова в залата.
Преминаваме към разисквания по проекта за решение.
Кой желае думата? Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри! Моят въпрос е принципен и няма нищо общо с качествата на госпожа Грънчарова, които качества ние от Съюза на демократичните сили смятаме, че са високи. Но независимо кой кандидат беше предложен днес, нашият въпрос щеше да бъде същият: има ли нужда България от министър по европейските въпроси? В своята встъпителна реч господин министър-председателят използва думата “предизвикателство” няколко пъти, думите “оценка”, “области”, “политическа воля”, “координация”, “промяна”, “параметри”, “ясни функции” и “практическо участие”. Тези думи могат да характеризират работата на всеки един човек от българската администрация. Какво конкретно ще се върши в това министерство? Как работата в това министерство се разделя от работата на Министерството на външните работи? Какво точно ще се прави там? Господин министър-председател, отговорете конкретно, кажете петте конкретни неща, които ще се извършат в това министерство през 2007 г.
Още повече, уважаеми колеги, си заслужава да чуете думите на министър Калфин по този въпрос. Министър Калфин пред в. “Сега” и пред в. “Труд” казва следните неща: “Надали моята позиция по въпроса е най-важна. Аз заявих позицията си, тя е свързана с европейската практика – няма такъв министър в Европейския съюз. Разбира се, у нас и в условията на подобна коалиция желанието за министерски постове е така, доста завишено. Така че по-скоро очаквам да бъде избран подобен министър независимо от, пак казвам, европейската практика”.
Ако сляпо се следва схемата 3:5:8, уважаеми колеги, това не е добър сигнал.
Така че най-учтиво моля министър-председателят да ни запознае много конкретно, като се въздържа от използването на думи “предизвикателства” и “координация”, каква точно работа ще извършва това министерство, за да знаем какво да очакваме, да знаем в края на годината какво да питаме дали е свършено или не е свършено. В противен случай може да има много нови министерства, уважаеми колеги, които да посрещат предизвикателствата. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Не виждам.
Има думата господин Шопов. След това желание за изказване е изявила госпожа Манолова, след нея – господин Веселин Методиев.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Не ми е думата за качествата и личността на госпожа Грънчарова, на всички е ясно, че тя принадлежи по възгледи и действия към една група в българския обществен и политически живот, която аз лично условно наричам глобалистката шайка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Би трябвало да се изразявате все пак в рамките на позволеното от правилника.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Та, тя няма да бъде свързана, не е свързана и няма да действа толкова в защита на българския интерес по отношение на евроценностите и там където сме, в Европейския съюз, а ще има една друга задача. Въпросът обаче е малко по-друг и ние сме го поставяли няколко пъти от тази трибуна в контекста на други изказвания. Вече трети месец този пост стои свободен. И с това дали беше свободно мястото, и с това дали щеше да бъде заето, нещата в този ресор са едни и същи, тъй като просто такъв ресор и такова министерство не са нужни.
Въпросът е относно структурата на Министерския съвет. И големият въпрос, господин министър-председателю, е дали се налага да има такова министерство. И ако Вие заявите, че се налага такова министерство и Вашите коалиционни партньори от трите управляващи политически сили заявят, че е необходимо такова министерство, то не е за друго, а за да не се нарушава формулата 8:5:3. И неслучайно това място ще се заеме от представител на НДСВ – за да не се нарушава този баланс. На всички нас е безпределно ясно, за всички нас е безспорно, че след влизането на България в Европейския съюз поне на ниво министерство не се налага такъв ресор. Тази функция, ако щете и за административна икономия, може да се поеме съвсем спокойно от Министерството на външните работи. Ето това е големият въпрос.
Така или иначе, госпожа Грънчарова с нищо няма да допринесе, няма и да навреди на нашето еврочленство, на нашите отношения във връзка с Европейския съюз. Така че въпросът е за закриването на това министерство и за нас от “Атака” беше по-логично да внесете едно предложение за промяна в структурата на Министерския съвет, тъй като в тези месеци, откакто България влезе в Европейския съюз, не се и почувства, че няма министър по евроинтеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще ви информирам за заявилите се за изказвания досега: госпожа Мая Манолова, господин Веселин Методиев, господин Минчо Христов, господин Пламен Панайотов. Ще процедираме по разпределението на времето, което обичайно възприемаме, което и вчера беше приложено по време на дискусиите.
Давам думата на госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отказвате се от Вашия ред.
Господин Веселин Методиев има думата.
Заповядайте, господин Методиев. Госпожа Манолова желае да се изкаже евентуално на по-късен етап и дава възможност на Вас да вземете думата сега.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, господин министър-председателю, уважаеми колеги, господа министри! Ще започна с нещо, което прави много неприятно впечатление, господин председател на Народното събрание. Много Ви моля, когато народните представители получаваме документи, които в себе си съдържат такъв голям въпрос, като промяната в правителството и избор на нов министър, да не получаваме документ – извинявам се, колеги, че ще го прочета, имате го пред себе си - “Решение за персонална промяна в Министерския съвет на Република България”, горе вдясно да пише “Проект!”, а над “Проект!” да пише “00 Република България”. Има технически грешки, които са непростими. Не зная кой е чиновникът, много Ви моля, ако този чиновник е на правителството, господин министър-председател, да получи заслуженото, защото това е българското Народно събрание. И съответно много Ви моля, господин председателю, ако това е чиновник тук в нашата администрация, да получи също своето заслужено наказание. Това е уронване на престижа на страната.
Сега – по същество.
Уважаеми колеги, господин министър-председател! Наличието на министър по европейските въпроси е дискусия, която се е състояла в тази зала. По нея е изказано мнение от страна на нашата парламентарна група на Демократи за силна България. Промяната в Правилника за работата и организацията на Народното събрание сега, след като сме член на Европейския съюз, наличието на специална Комисия по европейските въпроси е нещо, което ние структурно подкрепяме. Подкрепяме го от гледна точка на опозицията, от гледна точка на това, че ние трябва да имаме пред себе си отговорни хора, в случая министри, на които задаваме своите въпроси, за да получаваме своите отговори. В този смисъл госпожа Грънчарова се натоварва не само с функцията на министър по европейските въпроси, както е нейното наименование, за нас от опозицията тя се натоварва и с функцията на министър, който ще дава отговорите по европейските въпроси тук, в тази пленарна зала. Тази структура още със създаването на правителството, ръководено от господин Станишев, беше дискутирана, по нея няма какво ново да добавя.
Това, което днес трябва да кажа от името на нашата парламентарна група, е аргументът защо няма да подкрепим тази промяна в правителството. Няма да я подкрепим, уважаеми колеги, по няколко причини. Първата от тях е: в едно Народно събрание, в което има мнозинство, което договаря помежду си състав на правителството, има и опозиция, която не е съгласна с цялостната политика на правителството. В нашия случай е точно така. Какви са критиките, не е в момента въпрос на дебат, какви са основните аргументи против тази политика, не са в основата на дебата днес. В крайна сметка не може обаче една опозиция, която иска да бъде принципна, да защитава фактически хората, от които е получила вота, за да бъде в парламента, да се премята вътре в рамките на мандата и да гласува за политика, водена от някакви лични и субективни подбуди. Това е непростимо, немислимо, поне за нас от ДСБ. Ние не разсъждаваме тук от гледна точка само и единствено на това, че става дума за персонална промяна, ние разсъждаваме, че пред себе си имаме едно правителство, с чиято дейност не сме съгласни. Това е достатъчен аргумент сам по себе си.
На второ място, всяка структурна промяна, провлачена във времето, сама по себе си поставя въпроса защо се извършва. Защо трябваше да се чака три месеца? Защо трябваше да бъдем свидетели отново на медийните обяснения, че става дума за някакви пазарлъци, че пак някой с някого не се е доразбрал и прочие? Това, уважаеми колеги, не е въпрос на опозицията наистина, защото не се отнася до нашето име и достойнство, но е въпрос на името и достойнството на българската изпълнителна власт. Много Ви моля, господин министър-председател, много ви моля, колеги от мнозинството, когато ви се налагат подобни неща, не ги правете по начина, по който направихте тази промяна с госпожа Грънчарова - в продължение на два месеца и половина след членството на България в Европейския съюз да държите отворен този въпрос, именно поставяйки го в знака на някакви договорки и сделки вътре в управляващата коалиция.
И трето, с което завършвам. Когато се структурира едно правителство, когато в него влизат колеги, които са екип в крайна сметка, е недопустимо това, което ви прочете преди малко моят колега от опозицията господин Мартин Димитров – външният министър на страната да има пряко отрицателно отношение към подобен свой колега вътре в правителството, независимо от неговото име. Това отново не говори в никакъв случай добре за българската изпълнителна власт, за българските висши институции. По този начин сами уронвате достойнството на това, което ръководите в момента. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Давам думата на господин Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което ще кажа сега, няма нищо общо с личността и качествата на госпожа Гергана Грънчарова. Въпросът дали има нужда от министър по европейските въпроси аз мисля че се очерта достатъчно ясно от хората, които говориха преди мен. Постоянно се говори за борба срещу бюрокрацията, за намаляване на излишните длъжности, а в същото време ние виждаме точно обратното. И с невъоръжено око, уважаеми колеги, се вижда, че тук става дума за коалиционна сделка, за продължаване на тази порочна система от вашата, уважаеми колеги, тройна коалиция – формулата 8:5:3. Назначаването на госпожа Грънчарова е свързано именно с тази формула.
За мен е невероятен абсурд, може би затова не виждам господин Калфин тук, той да заявява, че не е необходим такъв министър, а в същото време тройната коалиция или Съветът на тройната коалиция да решава нещо друго.
Има обаче и други неща, които са смущаващи. Господин Станишев преди малко каза, че госпожа Грънчарова е отговаряла за европейската интеграция като заместник-министър на външните работи при предишното правителство. В този смисъл тя се явява съучастник на колежката си Меглена Кунева при затварянето на главите в преговорния процес. Всички ние знаем как бяха затворени тези глави. Всички ние знаем резултатите от затварянето на тези глави. Не искам да ви споменавам тук чл. 30 от Договора за присъединяване към Европейския съюз, който казва, че Трети и Четвърти блок трябва да бъдат закрити до края на миналата година.
Ето това са резултатите от онова, което госпожа Меглена Кунева и госпожа Гергана Грънчарова натвориха. Това са факти.
Има и още нещо, което е смущаващо. Вчера господин Соломон Паси заяви, че днес парламентът ще избере госпожа Гергана Грънчарова за министър.
Уважаеми господин министър-председател, аз виждам нещо изключително смущаващо в това един председател на комисия в парламента да казва какво ще направи българският парламент един ден преди това. За мен е изключително смущаващо.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Защо лъжеш? Това не е вярно! Ти лъжеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не репликирайте от място.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги от НДСВ, успокойте се! Ако някой има да каже нещо, нека да излезе на тази трибуна, за да ми го каже. Ще му отговоря с удоволствие. (Шум и реплики в залата.)
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Лъжеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Продължете, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не си изпускайте нервите, успокойте се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина! Продължете!
МИНЧО ХРИСТОВ: Знам за жестоката борба, която водихте, за да запазите тази порочна формула, но все пак не си изпускайте нервите – излезте и го кажете от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Продължете с изказването си, господин Христов.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Лъжеш, лъжеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви!
МИНЧО ХРИСТОВ: Няма да говоря за лъжите, които се изрекоха…
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: От тебе.
МИНЧО ХРИСТОВ: … около задължителната пререгистрация на автомобилите. (Шум и реплики в мнозинството.) Това, че Европейският съюз искал подобна пререгистрация. Всичко това е свързано както с госпожа Меглена Кунева, така и с госпожа Гергана Грънчарова. (Шум и реплики.)
Колеги от НДСВ, успокойте се! Ако някой иска да каже нещо, нека да излезе на трибуната.
Ето защо, уважаеми колеги, аз няма да гласувам за назначаването на госпожа Гергана Грънчарова като министър.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Браво!
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам реплики.
Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господа министри, колеги! Отново в пленарната зала се повдигна принципният въпрос дали има нужда от европейски министър българското правителство. Аз ще оставя настрана факта, че колегите от ОДС и от “Атака” не са наясно с това, че Министерство на европейската интеграция няма, съгласно гласуваната структура на правителството на Република България.
Последният аргумент управляващата коалиция да предложи госпожа Гергана Грънчарова за министър по европейските въпроси се основава на наличното коалиционно споразумение. Всъщност аргументите са по същество и далеч по-дълбоки.
На първо място, това е разбирането на управляващата коалиция, че европейската интеграция не свърши на 1 януари 2007 г. Управляващата коалиция продължава да счита, че европейската интеграция на България е един процес, който тепърва ще се задълбочава и голямото предизвикателство, за което сподели премиерът, е свързано именно с това България да продължи да се интегрира в институциите и политиките на Европейския съюз.
На второ място, управляващата коалиция има ясното разбиране, че европейската интеграция занапред не е само елемент от външната политика на страната, а толкоз повече и на повече основания е елемент и от вътрешната й политика. Затова е много важно да се разбере отговорността на европейския министър тепърва занапред, че той ще координира и синхронизира понякога различните интереси на отделните ведомства и институции от изпълнителната власт.
Трето, чрез практиката да има европейски министър, България всъщност се присъединява към най-добрите практики на водещите страни в Европейския съюз. Искам да подчертая, че на такова институционално ниво и с такова политическо качество има европейски министър в Германия, във Великобритания, във Франция, в Австрия, в Холандия, в Швеция и в редица други страни – членки на Европейския съюз.
Наличието на европейски министър ще позволи на България да участва с необходимата политическа отговорност във всички консултации, които се осъществяват на срещите на европейските министри на страните – членки на Европейския съюз. Вие знаете, че през м. февруари т.г., за да отговори на въпроса какви са конкретно ангажиментите на такъв министър, се състоя среща на европейските министри на страните членки, която се занима с такъв ключов въпрос, какъвто е Европейската конституция. През м. април предстои такава среща по въпросите, свързани с морското право.
Уважаеми дами и господа, не на последно място бих искал да изтъкна, че има особена символика и знаковост във факта, че из средите на българските либерали се излъчва новият представител в кабинета, който ще отговаря за европейската интеграция. Ще припомня в тази зала, че Европейската либерална и демократична партия и нейната парламентарна група беше единствена, която през годините единодушно, без нито един член в изключение, подкрепяше европейската интеграция на България.
Имайки предвид и професионалните качества на госпожа Гергана Грънчарова искам от името на НДСВ да изразя пълната подкрепа за проекта, предложен от господин министър-председателя, да пожелая: “Успех и на добър час!” на госпожа Грънчарова в усилията й достойно и занапред да представлява интересите на България в Европейския съюз. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Преди да започна по същество все пак бих искал да кажа, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание налагаше поне 24 часа да се разглежда това, след като са ни раздадени материалите и след като в продължение на доста време този избор се забави, нямаше смисъл да се бърза.
Второ, уважаеми колеги, само преди известно време тук, в тази зала, гледайки правилника и обсъждайки за комисията във връзка с европейската интеграция, имаше предложение, мисля, на колегите от ДСБ, но чухме всички аргументи, че няма нужда от самостоятелна комисия и тя трябва да бъде подкомисия. Ние, разбира се, включително и колегите от НДСВ, гласуваха това с аргументите, че видите ли – да, няма смисъл, това просто е една подкомисия, която ще върши именно тази важна работа. Безспорно има работа – няма да оспорвам, и може да се оправдае.
Но аз задавам въпроса: защо мерим пак с два аршина? По същата логика, не можеше ли това, след като подкомисията ще върши работа, в качеството си на заместник-министър на външните работи госпожа Грънчарова да върши тази работа? Забележете, уважаеми колеги, аз съм убеден, че ще се получи известна дуалиция в ангажиментите на външния министър и госпожа Грънчарова. Да, прав е господин Панайотов, че това не е само външна политика, но дори само в областта на външната политика би следвало нашата външна политика в областта на Европейския съюз наистина да се води от министър по европейските въпроси. Аз не считам, че господин Калфин е имал предвид едва ли не, че някой му изземва функции, но има известен разнобой – колкото повече хора отговарят за една и съща работа, тя няма да се върши добре, или поне ще има възможност да не се върши добре.
Освен това със забавянето на избора на госпожа Грънчарова на този пост, аз мисля, че правителството наистина трябваше много по-точно и детайлно тук да ни изложи наистина това, което ще върши, какъв ще бъде ресорът на това министерство? Мисля, че това можеше да стане, мисля, че това беше длъжно да стане, за да нямат тук съмнения колегите народни представители, че на моменти ще има известни проблеми към кого да се обърнем, дори, ако щете само по отношение на външната политика към Европейския съюз. (Реплика на народния представител Олимпи Кътев.)
Олимпи, много е лесно да се вика. Аз говоря съвсем спокойно и не правя нито някакви намеци, нито каквото и да е. Казвам неща, които ще се случат. Така че ми се струва, първо, че беше излишно бързането с нарушение на правилника – поне 24 часа от раздаването на материалите да се разглежда това, струваше ми се, че в мотивите трябваше много ясно да има разписано каква ще бъде функцията на това министерство и не на последно място, аз се обръщам към управляващото мнозинство, за да кажа: „Не мерете с два аршина! Веднъж, за комисията - по един начин, друг, за правителството - по друг начин”. Аз знам, че има коалиционно споразумение и знам, че това е факт. Но така или иначе дано не се получат проблеми утре с това министерство, господин министър-председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Господин Станилов, заповядайте.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, господин председател, уважаеми колеги! В моето изказване аз съвсем кратко ще изразя една еретична мисъл, ако тя ви звучи еретично за “Атака”.
Аз например съм съгласен, нека да има такова министерство. Кой ще бъде министърът, няма никакво значение. Ясно е, че ще бъде един от управляващата коалиция. Въпросът е какво ще прави това министерство?
Това министерство ще ни даде ли програма, която да продуцира защита на българските национални интереси в Европейския съюз? То ще формулира ли тези интереси и ще ни посочи ли пролуките, през които да се мине, за да бъдат защитавани тези интереси? То ще представи ли на депутатите, на българите в Европейския съюз и на всички други техни представители в тази програма как и по какъв начин ще бъдат отворени например Трети и Четвърти реактор, как и по какъв начин ние ще получим нови допълнителни квоти за износ в Европейския съюз за производство на селскостопанска продукция, на промишлена продукция и така нататък? Това министерство ще прави ли това или ще се съгласява с всичко, каквото се предложи от Европейския съюз? Там е въпросът, а не на друго място. С такова или без такова министерство това трябва да се формулира и да се провежда последователна политика.
Що се отнася до министерството – добре, като искате да има министерство, направете го. Само че то трябва да работи в полза на България, а не в полза на Европейския съюз или на чиновниците от Брюксел. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно на някои хора в тая зала им трябват повече от 24 часа, за да прочетат две изречения и да ги разберат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите реплика към господин Станилов.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не е реплика, правя процедурно предложение, с което Ви моля да изчетете решението или бих Ви помогнал. Точка втора казва, че няма министерство, министърът по европейските въпроси не ръководи министерство.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): А какво прави?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Както досега беше – има министър по европейските въпроси без министерство.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): И какво друго ще прави?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Какво ще прави, това е другата страна на въпроса. Но не говорете, че има министерство.
Господин председател, моля да разясните на тези хора. Ако трябва, да им дадем повече от 24 часа, за да го разберат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Малко се развесели обстановката и дискусията като че ли поолекна малко, но това, което ми направи впечатление, е пълното сходство на позициите на СДС и на “Атака”. Не знам дали под влияние на “Атака” СДС реши да се дистанцира от Народната партия, но предполагам, че Льо Пен ще ви покани, ако ви изключат от Народната партия.
Все пак да кажем още веднъж, че днес обсъждаме една персонална промяна. Не обсъждаме нова структура на правителството и не обсъждаме дали да има или да няма такъв министър по европейските въпроси. Що се отнася до министерство, такова няма и няма да има, и преди не е имало. Така че е хубаво да следим внимателно каква е структурата на българските правителства поне от мандат и половина назад.
Истината е, че имаше забавяне в това предложение и в решението, което предстои да вземем, но то определено не е било заради някакви пазарлъци между НДСВ, БСП и ДПС, а е било заради това да се изясни наистина има ли нужда от такъв министър по европейските въпроси и какъв да бъде механизмът за координация по европейските въпроси в България. Разбира се, че имаше различни мнения по този въпрос. Аз не крия, че моето мнение например от самото начало беше, че трябва да има такъв министър и че България ще спечели, ако координацията по тези въпроси минава през министър, защото това е по-висок ранг и се възприема по друг начин и от колегите, с които тя или той съответно - разбира се, предложението за Гергана Грънчарова, което ние също подкрепяме, но така или иначе тежестта на един министър по европейските въпроси е по-различна и по-голяма от това заместник-министър на външните работи или секретар, или който и да е друг упълномощен да отговаря по тези въпроси в Европейския съюз.
Тази персонална промяна е част от един естествен процес на постепенно структуриране на нашето представителство в европейските институции. Можем само да се радваме, че госпожа Кунева е комисар. Като бивш министър по европейските въпроси тя остави едно наследство, което се надяваме, че госпожа Грънчарова ще развие, когато бъде определена за министър. Хубаво е, че се създава такава приемственост, тъй като персоналната съвместна работа при бившия министър и този, който сега е предложен, е много важно да продължи и занапред. Макар и като министър по европейските въпроси сега, с малко по-различни функции, Гергана Грънчарова има достатъчно опит и качества да развие тази позиция, защото пред нас – тук няма нищо страшно в това да си го кажем, има много сериозни предизвикателства пред възможността ни, способността ни да участваме в европейската координация, да формираме позиции, да отстояваме позиции.
Ето защо приветствам това предложение. Коалиция за България ще го подкрепи. Да се надяваме, че скептиците в това отношение ще останат разочаровани и ние ще имаме един добър министър по европейските въпроси, една добра координация между Министерския съвет и Народното събрание, съответно Комисията по европейски въпроси в Народното събрание, за да имаме наистина предпоставки за успехи в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господа министри, господин министър-председател! Нямах намерение повече да взимам думата, но като чух изказването на господин Вигенин се чувствам длъжен. Господин Вигенин, ако не сте забелязали, има една промяна в България – станахме член на Европейския съюз. Ако някак си не сте го забелязали, аз Ви го казвам сега, тъй като ангажиран човек като Вас казва: нищо не се е променило в това министерство. Има една малка промяна и тя е, че България стана член на Европейския съюз. Ако някак си Ви е убягнало, дето се казва, опозицията е тук за това, да помага в тия случаи.
Имаме прост въпрос и въпросът е следният: какво ще прави това министерство? (Реплики. Весело оживление.) Не искаме полемики, не искаме да говорим големи неща. Отговаря ни се с огромни фрази. Интересува ни конкретиката.
Още повече, вземете предвид, че вашият собствен министър на външните работи има съображения по този въпрос и те са публикувани във в. “Труд”, във в. “Сега” и по “Дарик радио”. При това положение, господин Вигенин, се опитайте да дадете отговор по същество.
А колкото до СДС и Европейската народна партия, оценявам Вашата загриженост. Вярвам, че Вие винаги сте се притеснявали много за нас, но място за безпокойство няма. СДС е в Народната партия, господин Вигенин, далеч преди Вие да станете член на Социалистическата европейска партия. Така че всяко Ваше безпокойство е необмислено и ненужно. Не се притеснявайте! По-скоро се опитайте тази сутрин да ни отговорите конкретно какво точно ще прави това министерство и кажете тогава от тази трибуна на министър Калфин, че неговото безпокойство е абсолютно неоснователно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Вигенин, останахме с лошото впечатление, че по някакъв начин едва ли не “Атака” е обладала СДС и поради това са взели това тяхно решение и правят всички тия изказвания. Честно казано, това е несериозно. Подобен род асоциации и интерпретации не бива да се правят.
Относно това съществото на въпроса ми е следният – колегата Димитров, както се казва, го взе от езика ми: какво всъщност ще прави това министерство? (Реплики. Весело оживление.)
Преди малко господин Кътев ни обясни – министър ще има, а министерство няма да има. А какво ще прави този министър, с две думи, на вас не ви е работа. Бихте ли конкретизирали малко какви функции ще извършва тоя министър? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Вие се хванахте за моя лапсус, че съм казал министерство, но този лапсус има контекст. В контекста на изказалите се от управляващата коалиция се разбра, че този министър ще бъде координатор. Ако криво съм разбрал, поправете ме, но се говореше за координационни функции. Щом координационни функции ще има министърът, защо да има министър? Назначете си координатор по европейските въпроси и той само ще координира. Какво значи министър в България и навсякъде? Министърът е този, който има управленчески функции. Той отговаря за определена част, за определен отрязък от българския обществен живот в административната система. Вие казвате министър, а след това обяснявате координатор. Или слагате министър, който има функции, тоест следва да има и министерство, и кабинет, или той е излишен. За това става дума. Министърът щял да координира! Къде по света има министър с координационни функции? Това е министър без портфейл и вие знаете какво значи министър без портфейл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика има думата господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Благодаря на господин Станилов, че уточни все пак, че наистина няма министерство и не се налага да го повтарям за господин Димитров. Министър също няма, но ще има след малко.
Какво ще прави министърът по европейските въпроси? Аз предлагам, като определим сега госпожа Грънчарова за министър, да зададете актуален въпрос и тя ще Ви отговори най-подробно вероятно. Защото тепърва да водим дискусия, която някога е водена, а Вие като народен представител и като евродепутат сигурно имате впечатление какво правят хората с подобни функции в кабинетите на страните – членки на Европейския съюз, така че няма смисъл да се впускаме в детайли.
Бих искал да се извиня на господин Георги Димитров, че се усъмних, че „Атака” би могла да се омърси в контакти със СДС. Извинете, няма да правя по-нататък подобни внушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Днес парламентът като законодателно тяло се очаква да даде един-единствен отговор, политически по същество. Ако се очакваше финансов отговор, тук вероятно първият и последният изказал се щеше да бъде министърът на финансите. Но поради факта, че няма да се конструира ново министерство, което предполагам вече се изясни поради факта, че всички твърдения и внушения за някакво бюрократично разточителство отпадат, очевидно отговорът, който се очаква от парламента, не е финансов или не е с финансова насоченост. Този въпрос, който стои пред парламента, не е в някаква степен и структурно-функционален.
Защото строгият прочит на статистиката в Европейския съюз показва, че има държави и с министри по европейските въпроси и без министри по европейските въпроси, което отваря нормално поле за един чисто български избор. Нещо повече, там, където има министри по европейските въпроси, а министри по европейските въпроси има във Франция, в Италия, в Холандия, във Великобритания, в Швеция, на едни места те са интегрирани в кабинета на министър-председателя, на други са подчинени на министъра на външните работи, а на трети са самостоятелни.
В Италия например наскоро избраната за министър по европейските въпроси госпожа Ема Бонино – член доскоро на Либералната група в Европейския парламент, съчетава освен ресора „Европейски въпроси” и, представете си, ресор „Външна търговия”.
Между другото, това отговаря частично на тези, които питат с какво толкова ще се занимава този министър. Ще се занимава може би и с асистиране на усилията на тези титуляри от кабинета, които ще се занимават с активна българска външнотърговска дейност в рамките на Евросъюза. Така че тази закачка – има или няма подобни министри в страните – членки на Европейския съюз – е много повърхностна, много излишна днес.
Аз се връщам на първите си думи – от парламента се очаква да даде отговор на един строго политически въпрос: България, като новоприет член, има ли нужда, ще спечели ли от създаването на тази длъжност в кабинета? Според мен, според колегите ми от НДСВ България ще спечели по няколко причини.
Първо, тук нямаме случаен човек, който по тайнствените механизми на вътрешнокоалиционната конюнктура да се е промъкнал или да е прибутан напред. Ние имаме един апробиран кадър, който следва абсолютно нормално, дори банално кариерно развитие. В лицето на госпожа Грънчарова имахме колега, която се труди на евроатлантическото поприще още от 2001 г. като член на Комисията по външна политика и по-късно като заместник-министър на външните работи. Между другото, това, което тя е вършила през тези шест години, са идеалната атестация и гаранция, че ще върши подобни нови длъжности със същия, ако не и с по-голям, успех. Тя е представител на новата вълна в българската политика. Естествено тази квалификация не е толкова изразителна, колкото квалификацията член на глобалистка шайка.
Между другото, господин Шопов ни помогна извънредно много – използвайки квалификацията глобалистка шайка, той практически детерминира „Атака” като антиглобалистка, аз се въздържам да кажа „шайка”, а антиглобалисти са най-окаяните ултралеви радикални групички, най-маргиналните и периферни, изскочили от тинята на социалното дъно групички в Западна Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илчев, да не разширяваме дебата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Най-интересният момент е, че колегите от ОДС станаха подизпълнител на тази версия. Защо бе, Мартине? Ти онзи ден, в сряда, влезе в чудесна полемика в Страсбург, вие не знаете с кого, защото в печата бегло се разказа, с първия български еврокомисар госпожа Меглена Кунева. Аз не иронизирам, като казвам, че полемиката на Мартин Димитров с първия български еврокомисар беше интересна, задълбочена и атрактивна за 780 европейски депутати. Защо? Защото и двамата са интелигентни, образовани, млади и привлякоха вниманието към себе си – той като един много успешен евродепутат, тя като още по-успешна, макар и начинаеща, българска еврокомисарка. Това ще прави госпожа Грънчарова оттук нататък – ще събира погледите на своите колеги от Европейския съюз със своите лични и политически качества.
Не приемам питането: кои са тези три, пет до седем неща, които тя сега трябва от тефтерчето си да прочете. Така, уважаеми колеги, правят само кандидатите за кметове на малки населени места. Те докладват три до пет неща (ръкопляскания от мнозинството), защото са наясно, че няма да изпълнят нито третото, нито петото, а когато станат кметове, изпълняват шестото – да назначат баджанак си за шеф на общинска фирма.
Госпожа Грънчарова няма да се занимава с тези три до пет неща. Но наистина въпросът с какво все пак тя ще започне работата си като министър по европейските въпроси, според мен е важен въпрос. Аз мисля, че тя ще координира или ще участва в координацията на работата на онези няколко ведомства, които имат пряк ангажимент към проекти, програми и отношения с Европейския съюз и неговите институции и структури.
Второ, допускам и очаквам, ако тя не го очаква, настоятелно ще я моля да активизира работата на един творчески екип, който да създаде и да достави в Брюксел българската визия за това как да се развие по-нататък институционалната и особено конституционалната вътрешна система на Европейския съюз. В държавите, които се уплашиха от провала на референдумите в Холандия и Франция, очакват това ноу хау от новоприетите страни членки.
На трето място, допускам и се надявам госпожа Грънчарова да работи в контекста на понякога двустранни отношения, които постепенно водят до създаването на обща позиция, ако не на целия съюз, то на група държави членки. Тя умее това, защото сме наблюдавали усилията й през предишния мандат, а и в началото на този мандат. Затова са необходими такт и финес, които не бива да ни правят ревниви, ако някой министър в сегашния кабинет ги притежава.
Искам да завърша с едно неочаквано, вероятно за повечето от вас, поздравление към министър-председателя. Тук се намекна за вид вътрешнокоалиционна обструкция, която била траела два или три месеца. Ако това е било така и ако той очевидно е успял да неутрализира тази обструкция, аз го поздравявам и пожелавам на всички български министър-председатели да се държат твърдо: първо, с опозицията; второ, с обструкции, които биха могли да възникват вътре в коалицията; и трето, с митологията, която се разпространява от антиевропейските и антиинтеграционните сили в България. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Илчев! Вие като добър журналист в качеството си на такъв може и да мислите, може и да допускате и това е Ваше право.
В качеството си на народни представители ние трябва да знаем какво ще вършат.
Вие правилно казахте, не мога да не се съглася: да, тя ще създаде екип. Затова когато някои се смеят, то би било по-добре да има някакво мини министерство, за да го има този екип, ако искаме наистина да се върши работа. В противен случай става „Човекът-оркестър”. Тогава и аз, и Вие, ще мислим и ще допускаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Георгиев преотстъпва репликата на господин Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Като излезе господин Илчев тук, та започне да говори, все ми прилича на героя на Иван Вазов Кандев, за който слушащите казват, че говори като на книга. Не е това обаче въпросът.
Въпросът, който той постави като противопоставяне на моето изказване, е много сериозен. Благодаря на господин Илчев, че провокира да започне да се говори по тази много голяма тема – кой е глобалист или кой е антиглобалист. Ако той е открил сега, че сме антиглобалисти, много късно го прави. Ние не сме глобалисти, ние сме антиглобалисти и ясно сме казвали много пъти. Така че много късно го заявявате, господин Илчев.
Трябва да започнем и да очертаваме тук кои са глобалистите, защото глобализмът като новия комунизъм – защото това са едни и същи неща, имат един генезис, трябва да имате очи да виждате и очи да слушате, както е казано в Светото Евангелие. Това ще стане ясно постепенно, малко по малко, полека, но ще стане ясно.
Така че да започнем да очертаваме този кръг от глобалистката шайка, която е в целия български обществен, политически, икономически живот, която се противопоставя на здравото европейско начало, към което принадлежим ние. Та има ги тези представители на глобалистката шайка и аз мога да ги назова по имена и в този парламент, и като кръгове.
Има две политически сили, които изцяло и напълно спадат към нея. Това е ДПС – естествено, там няма нито един, който да не принадлежи към нея. Те и не го съзнават, горките. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Другата политическа сила е СДС с изключение на двама-трима души, които са здрави българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето изтече! Моля, приключвайте!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И ако продължим – и БСП ги има, води ги господин Ангел Найденов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изтече времето! Благодаря Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В НДСВ е господин Соломон Паси. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шопов. Достатъчно.
Заповядайте за трета реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Илчев, Вие сте единственият, който днес от тази трибуна се опита да даде конкретен отговор за какво ще работи новият министър и това Ви прави чест. Но проблемът, както правилно отбеляза господин Китов, е, че използвахте думите „мисля” и „допускам”.
Ние очакваме нещо просто и честно от управляващата коалиция: да станат и да кажат какви точно длъжности ще изпълнява новият министър. Не мога да разбера защо сте толкова емоционални! Това е най-простият и честен въпрос, който може да бъде зададен от опозицията. И вие трябваше да станете да отговорите. Никой, освен господин Илчев, не се опита да отговори на този въпрос. За да получите подкрепа и гласове, не трябва да се казва „мисля и допускам”, а трябва да стане съвсем конкретно: новият министър ще отговаря за тези пет неща. Искаме конкретика и яснота, тъй като имаме съвсем нова ситуация – България вече е член на Европейския съюз и функциите на този министър, каквито са били досега, ще бъдат различни от функциите на министъра оттук нататък, защото ситуацията е много по-различна. Имаме много по-различна ситуация!
И вие не отговаряте на този прост и честен въпрос. Стават тук едни хора, дърпат емоционални речи, говорят и за селски кметове. Не мога да разбера тия емоции. Това е най-логичният въпрос. Утре Комисията по бюджет и финанси ще обсъжда бюджета на това министерство. Е как да го гласуваме, като не знаем за какво става въпрос? Догодина ще има пак...
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Няма бюджет на това министерство!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Чакайте малко, как няма бюджет?! Моля ви се сега! Не е сериозно. Има разходи. То може да е към бюджета на друго министерство – това няма значение, въпросът е, че за нас трябва да е ясно за какво точно гласуваме, за да може в края на годината и във всеки един момент да питаме каква работа е свършена. Не може да има просто едни министри, защото са важни! Няма такова нещо!
Така че честно и коректно ви задаваме въпроса, само господин Илчев се опита да отговори. Нито един друг отговор не сме чули до този момент!
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Не е вярно! Трябва да се стои в залата и да се слуша!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Илчев. (Народният представител Станислав Станилов иска думата.)
Не може четвърта реплика, господин Станилов. Бройте!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин Шопов, че направихте паралел между мен и герой от „Под игото”. Какво да направя, и аз имам този дефект да говоря като по книга. Друго е човек да има тикове, да хълца, да заеква, тогава изглежда по-естествен, може би. (Оживление.) Имам този дефект, говоря като по книга, книга няма - какво да направя.
Второ, въпросът за глобализма и антиглобализма не само не можем да го изчерпим, не можем и да го започнем днес. Но нямам нищо против при подходящи поводи по-нататък да разменяме и реплики, и по-мащабни мисли върху тази тема номер едно за съвременния свят.
Трето, господин Димитров, Вие, струва ми се бяхте излезли от залата, когато се изказа колегата Пламен Панайотов. Ако е било така или ако сте били, но сте забравили, вземете стенограмата. Той доста точно очерта очакваните функции на министъра на европейските въпроси. Аз бих добавил само един детайл: след като всички знаем много добре как Комисията по евроинтеграция в Народното събрание ще получи нов, може да се каже, ескалиращ статут в този парламент, то тя трябва да има контрагент в кабинета, трябва министър – представител на изпълнителната власт, да бъде във възможност да влиза в пряка релация с Комисията по евроинтеграция. Образно казано, тази комисия ще бъде трансфер на наше и на европейско законодателство, ще бъде банката, където циркулират законодателните норми и искат своето уеднаквяване, но на едно теоретично законодателно равнище, а новият министър ще осигурява този процес от позицията на кабинета.
Колеги, колкото до това дали на страната, дали на правителството, дали на Четиридесетото Народно събрание е необходим този пост, аз повтарям нещо банално пред вас: той е не просто необходим, той ще бъде изключително полезен. Чакам с нетърпение следващият повод, при който госпожа Грънчарова би могла от тази трибуна да отговаря на наши въпроси или да направи отчет за първите свои три месеца. Тогава си спомнете, че сега пред вас съм казал колко полезна ще бъде нейната функция и то още в началото на мандата й. Призовавам ви да гласувате за тази кандидатура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Думата има господин Димов. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги! Днес няколко пъти стана дума има ли нужда от такъв министър или няма нужда. В своето изказване министър-председателят обясни, че такъв министър е необходим на кабинета, за да защитава българските интереси в Европейския съюз.
Аз обаче бих Ви попитал, господин министър-председател, като имате министър на енергетиката, той защитава ли българските интереси? Даде една трета от Бургас – Александруполис на руснаците, подари я, от сключения неизгоден договор, прекратявайки преждевременно друг договор, с по-висока цена на газта.
Като имате министър на здравеопазването, той справя ли се с проблемите в здравеопазването? Не, води ги към катастрофа. От криза - към катастрофа!
Госпожа Грънчарова, на чиито лични качества въобще нямам намерение да се спирам, ще бъде поставена в изключително лошото положение да трябва да бъде фигурант на българското правителство в Европейския съюз.
Отворил съм един документ пред мен, който се казва “Годишна програма за участието на Република България във вземането на решения на Европейския съюз 2007 г.” И понеже съм се занимавал с данъчната политика, отворих на данъчната политика, защото е лесно. И какво чета вътре? Първото нещо, което чета, е, че ние ще участваме в консолидирана данъчна основа. Точно сме направили 10% за фирмите и решаваме и да вдигнем този процент, защото искаме да сме наравно с немската икономика. Това ли е политиката на българското правителство – едната година една крачка назад, другата година крачка напред, после пак крачка назад.
Продължавайки да чета надолу: “подкрепя”, “подкрепя”, “участва”, “подкрепя”, “не възразява”, “подкрепя”. Няма нито една позиция. Какво ще прави госпожа Грънчарова? Ще отиде и ще бъде робот, каквито сте повечето от вас тук. Това ли ще прави госпожа Грънчарова?
При всички положения виждам и нещо още по-приятно в тази програма – “ще участва в семинари, работни посещения, работни групи”. Това е програмата на българското правителството, която госпожа Грънчарова ще изпълнява. Това не се изпълнява от министър, господин министър-председател, това се изпълнява от някой, който е в началото на йерархията на чиновниците. Така че госпожа Грънчарова може да бъде министър на европейските въпроси, само че Вие не може да й дадете работата, която да свърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за реплики.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Аз няма да правя голямо изказване, защото в общи линии няма какво да се коментира. Само искам да се обърна към министър-председателя, който се забавлява при този дебат, при който различни народни представители правят догадки по отношение на това с какво ще се занимава бъдещият министър, да бъде така любезен да даде малко повече информация с какво ще се занимава бъдещият министър, защото тук чухме включително как от ранно детство госпожа Грънчарова е била голям привърженик на Европейския съюз. Това сигурно е така. Бих добавил, че е много симпатична, но това не са достатъчни качества един човек да бъде министър и да има такава необходимост. Един редови служител в една администрация подписва елементарна длъжностна характеристика, в която се знае поне с какво ще се занимава. Няма никаква аргументация за това да бъде избран такъв министър – нито с какво ще се занимава, нито какви финансови и други обезпечения се предвиждат, за да бъде въведена такава длъжност. Това е сериозен въпрос. Става дума за избор на министър в българското правителство, независимо дали е с портфейл или без портфейл.
Така че моят апел, господин министър-председател, е да бъдете така любезен да дадете повече информация, защото иначе е обидно и несериозно като отношение към българския парламент тук да се гледа един цирк – как депутати от всички парламентарни групи се опитват да отгатнат с какво ще се занимава този министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Нямах намерение да вземам думата, ще бъда съвсем кратък, няма да бъда отегчителен.
Не съм против кандидата за министър. Разбира се, Министерският съвет може да определи кой може да изпълни такава функция. Най-вероятно тя добре си върши работата, тъй като, като й гледам длъжностната характеристика тук, тя е изпълнява тези функции от 2001 г., шест години. Проблем към самата личност аз нямам, тъй като не я и познавам, но смятам, че Министерският съвет може да реши.
Мен ме вълнува нещо друго. Госпожа Грънчарова и сега вероятно от два-три месеца, откакто няма министър, изпълнява тази функция. Най-вероятно е така. Тя може да продължи още две години и половина до края на мандата да изпълнява тази функция и смятам, че няма да се разбере, че липсва такъв министър. Ще ви кажа само една дума. Не може да има генерал без армия. Това е точната дума в определения момент. Не може да има министър без министерство. (Оживление.) Този министър ще обикаля напред-назад и ще си търси място, само ще има персонална кола и по-големи привилегии. Не е нужно това да става. Това е мое лично мнение и затова аз ще се дистанцирам да взема каквато и да е позиция, тъй като за мен тя и сега има необходимия ранг и възможности да изпълнява тази функция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Не виждам повече желаещи да вземат думата, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на всички, които взеха участие в тази дискусия, защото станаха ясни няколко неща.
Първо, не чух нито едно изказване, в което да бъдат оспорени личните и професионалните качества на кандидатурата на госпожа Грънчарова. Може би господин Христов прави изключение. Това означава, че е добре подбрана кандидатура и дава всички шансове на госпожа Грънчарова, ако Народното събрание я подкрепи, да изпълнява успешно своите функции.
Но второто нещо, което разбрах, ме тревожи. Щеше да бъде много забавно и на моменти действително дискусията беше на ръба на фарса, да разберем, че поне няколко от изказващите се народни представители от опозицията една година и половина след съществуването на правителството на Република България в този състав не правят разлика между министър по европейски въпроси и Министерство по европейски въпроси. Така че дебатите бяха полезни от гледна точка на просветната дейност сред част от народните представители от опозицията. Дори след като стана дума за това каква е разликата, господин Димитров продължи със своята теза и риторика.
Но дебатите показаха и нещо друго – процесите на реална европейска интеграция на България не са приключили с формалното членство. И именно първите години на членство в Европейския съюз са от особено значение дали нашата страна ще успее да стане добър пример, да участва активно и полезно за българските граждани, бизнес, местни власти във формирането на европейските позиции и политики, на европейските регламенти или ще бъде страна, която винаги закъснява с позициите и която е пасивна.
Именно дебатите показаха, че след като в народното представителство, имам предвид от опозицията, която при това положение странно претендира да бъде и алтернатива на управляващото мнозинство, показаха, че имаме много да работим в цялото ни общество и в институциите за една истинска и ефективна координация при изработване на позиции на България, при отстояване на тези позиции.
Иначе в дебатите се чуха такива смесвания на неща и функции, които действително биха били комични, ако не предизвикаха тревога за подготовката на народните представители, в това число дори на български депутати в Европейския парламент. И е много важно в този момент да намерим най-добрите механизми в държавата за тази вътрешна координация. Защото европейската политика не е вече външна политика, дами и господа, това е вътрешна политика на България в рамките на Общия пазар.
Трябва да е ясно: има различни практики в различните страни на Европейския съюз относно това кой изпълнява тези функции по европейските въпроси. Има страни с министри по европейските въпроси – пълноправни членове на министерските съвети. Има страни, в които тези функции се изпълняват от министрите на външните работи. Има случаи, когато се изпълняват от министрите на външната търговия. Има голяма част от страните членки, където има министри, които са или делегирани министри, или младши министри в кабинетите, има и заместник-министри. Всяка страна избира своя най-ефективен механизъм.
Някак си никой не питаше с какво се занимава госпожа Кунева. Някой оспорва ли, че предишният министър по европейските въпроси свърши много работа? Тя е видима, и тя е видима за депутатите. Струва ми се, че не се оспорва.
Именно за това, тъй като първо трябва да се продължи това, което вършеше госпожа Кунева, ние не сме приключили работата, особено в областта на правосъдието и вътрешните работи и някои други сектори, но има нови предизвикателства.
Ясно казах в моето изложение, господин Димитров, че е необходим нов и по-ефективен механизъм за вътрешна координация. Именно това е от основните функции на министъра по европейските въпроси във връзка с подготвеното ново постановление, което ще смени Постановление № 145 на Министерския съвет за координацията по европейските въпроси. Сега ключово е бързото формиране на национални позиции в диалог между различните министерства, и то на достатъчно административно ниво; формиране на червени линии, от които не бива да отстъпваме от гледна точка на националните интереси при преговорите с другите страни членки; формиране на позиции, които могат да бъдат преговаряни, за да се постигне консенсус в Европейския съюз; уточняване на вижданията между различните министерства и, ако има спорове, разглеждане в Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет. Ако там има спорове – разглеждане в Министерския съвет, но като крайна мярка и институция, защото в повечето случаи, в 98%, в страните от Европейския съюз позициите се формират на по-ниски нива. Именно това е една от водещите функции на министъра по европейските въпроси.
Аз се учудвам, че народните представители от опозицията често изразяваха съмнение в необходимостта от такъв министър, ами че това е по-удобно за опозицията именно от гледна точка на парламентарния контрол.
По повод така нареченото забавяне. Казах, че се опитахме много внимателно да проучим опита на страните – членки в Европейския съюз, особено новите, и да го съобразим с българския опит, защото министърът на външните работи на България е и заместник министър-председател, има изключително много функции, тежки и отговорни. Да го натоварим с още една функция според мен би било разточителство в тази ситуация при необходимостта от много по-тясна координация буквално ежедневно, господин Димитров.
Затова са предвидени функциите на министъра по европейските въпроси да бъдат най-вече следните: да координира изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз; да координира изготвянето на проекти на стратегически документи и оперативни планове, свързани с изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз; да координира изготвянето и съгласуването на проектите на рамкови позиции по въпросите, които се разглеждат от Европейския съвет, Съвета на Европейския съюз и спомагателните му органи, както и в процеса на комитология, с изключение на въпроси, отнасящи се до общата външна политика и политика за сигурност и европейската политика за сигурност и отбрана; да координира изготвянето и съгласуването на проектите на позиции за заседанията на Европейския съвет и на Съвета на Европейския съюз, с изключение на въпроси, които се отнасят до общата външна политика и политика за сигурност и европейската политика за сигурност и отбрана; да координира дейността на работните групи към Съвета по европейските въпроси и на звената по европейската интеграция към министерствата и другите администрации; да формулира и поставя пред Съвета по европейските въпроси и пред Министерския съвет конкретни проблеми, свързани с членството на Република България в Европейския съюз, а това е важно именно от гледна точка на политическата воля, защото министърът, който координира тези въпроси, винаги на заседание на Министерския съвет, оперативно или редовно, може да внесе документ, да посочи слабости, проблеми, които затрудняват успеха на страната като реален член на Европейския съюз; да ръководи заседанията на Съвета по европейските въпроси. Това са доста функции, те са ясно разграничени с функциите на министъра на външните работи.
Искам да подчертая, че министрите по европейските въпроси на страните членки много редовно се събират, обсъждат теми на европейската комуникация, бъдещето на Европейския съюз, в това число Европейския конституционен договор и други теми, актуални в европейската политика. Освен това, когато външният министър не може да участва в заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения, обикновено бива заместван от европейския министър. Така че функциите са достатъчно ясни за тези, които се интересуват.
Министърът по европейските въпроси естествено работи в най-тясна връзка с две административни звена – съответната дирекция в Министерството на външните работи и с Дирекцията по европейски въпроси в Министерския съвет. Няма смисъл да се прави министерство, за което толкова говориха с апломб много депутати от опозицията, защото европейската интеграция е навсякъде – във всяко министерство, във всяка административна структура. Надявам се, че бъдещият министър ще бъде в много добра комуникация и с парламентарната Комисия по европейска интеграция, която придобива нови функции именно за координиране на позиции между правителството и Народното събрание.
Така че дебатите бяха полезни, станаха очевидни или, за съжаление, лъснаха много неща, но мисля, че това е полезно и за българското общество.
Искам да подкрепя народните представители, които взеха участие в дебатите и да призова Народното събрание да подкрепи кандидатурата на госпожа Грънчарова. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Уважаеми колеги, позволете ми да предложа на вниманието ви текста на проекта за решение:
“РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
РЕШЕНИЕ
за персонална промяна в Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на членове на Министерския съвет на Република България от 16 август 2005 г. (ДВ, бр. …) и Решение на Народното събрание за персонална промяна в Министерския съвет на Република България от 21 декември 2006 г. (ДВ, бр. …) реши:
1. Избира Гергана Христова Грънчарова за министър по европейските въпроси.
2. Министърът по европейските въпроси не ръководи министерство.”
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 212 народни представители: за 157, против 54, въздържал се 1. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Решението е прието, госпожа Грънчарова е избрана за министър по европейските въпроси.
Госпожо Грънчарова, заповядайте.
Моля да повтаряте след мен! (Депутатите стават прави.)
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Грънчарова, заповядайте клетвеният лист. Моля да го подпишете.
Уважаеми колеги, моля да заемете местата си.
Нека да чуем министъра по европейските въпроси за нейните намерения, макар и с няколко думи.
Заповядайте, госпожо Грънчарова.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание.
Господин министър-председател, министри, дами и господа народни представители! Аз наистина вярвам, че първият ден не се говори, говори се последният ден, а от първия до последния се върши работа. И това е моето разбиране, на което ще подчиня действията си оттук до края на мандата на това правителство.
Искам да благодаря за подкрепата на народните представители от Четиридесетото Народно събрание, за подкрепа на колегите от Коалиция за България, от ДПС, на моите колеги и приятели от НДСВ.
С удоволствие ще работя с всички народни представители – представители на управляващото мнозинство и на коалицията – с колегите от ОДС, от Демократи за силна България, от Народен съюз, защото вярвам, че наистина става въпрос за национална кауза, която се видоизменя по съдържание, развива се като динамика, запазва своето значение за развитието на нашата страна.
Благодаря на господин министър-председателя за това, че предложи решение да стана част от националния отбор на България, от европейския национален отбор.
За мен е много важно, че точно от тази най-висока държавна трибуна мога да кажа първите слова на благодарност и заявка за партньорство с българските депутати, защото Народното събрание беше моето първо училище по политика. Смятам, че тук натрупах най-ценната част от своя опит.
Няма да е лесно. Вие ще кажете: 1 януари 2007 г. остана зад гърба ни, трудното мина. Аз ще се съглася, но само ще добавя: предстои по-трудното, но вярвам, че ако то предстои като едно колективно национално и политическо усилие, ние ще се справим. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
На добър час! Успех във Вашата работа!
Уважаеми колеги, обявявам 30 минути почивка.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.

Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 9 до 16 март 2007 г. от:
- народния представител Атанас Атанасов към Румен Петков, министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи за борба с производството и разпространяването на синтетична дрога. Следва да се отговори на пленарното заседание на 23 март 2007 г.;
- народния представител Тодор Батилов към Пламен Орешарски, министър на финансите, относно създаването на напрежение и условия за конфликт между български граждани, работещи на кораби под чужд флаг, и държавата. Следва да се отговори на пленарното заседание на 23 март 2007 г.;
- народния представител Яни Янев към Джевдет Чакъров, министър на околната среда и водите, относно правителствената политика по отношение големите промишлени екозамърсители и специално към комбинат „Кремиковци”. Следва да се отговори на пленарното заседание на 30 март 2007 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Кристиан Вигенин;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане от народния представител Мария Капон;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на питане от народния представител Мария Капон;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Любен Корнезов;
- министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос, зададен от народния представител Митко Димитров.
Преминаваме към питания към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. Първото питане е от народния представител Иван Костов.
Господин Костов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! В последно време зачестиха сигналите за нарушения при усвояване на финансовите фондове на Европейския съюз. Примерите за това стават все по-тревожни. Освен нашумелия случай със злоупотреба с пари в размер на 7,5 млн. евро по Програма САПАРД, в медиите излезе информация, че има още 11 сигнала на ОЛАФ, по които се води разследване за съмнения за злоупотреби.
Освен това стана ясно, че шефът на изпълнителната агенция господин Асен Друмев е извършил нарушение и съдът го отстрани от длъжност. Искам да напомня тук, че той се назначава, след съгласуване с Вас, от министъра на земеделието и горите и Вие имате основание да се заинтересувате от този негов случай, защото на него му беше позволено да излезе в отпуск, а не беше отстранен напълно от длъжност.
На българското общество е известно, че всяка злоупотреба, нередност и дори само небрежност от страна на приемащата финансовата подкрепа България, я задължава по силата на договорите да възстанови изгубените суми. Вие сте отговорен да не допуснете българският данъкоплатец да плаща за неподготвеността на администрацията или за злоупотребите на собствениците и управителите на фирмите, които се облагодетелстват от фондовете на Европейския съюз.
В тази връзка моето питане е: какви мерки ще предприеме Министерският съвет, за да засили контрола върху усвояването на фондовете на Европейския съюз?
И второ, за да не се допусне щетите от злоупотреби и небрежност да бъдат стоварени върху българския данъкоплатец в частност, искам да уверите Народното събрание, че Вие ще гарантирате, че българският държавен бюджет няма да бъде ощетен с тази сума от 7,5 млн. евро, за която всички ние знаем, и фактически тя няма да бъде издължена към бюджета на Европейския съюз, защото в България е било злоупотребено. Очакваме едно такова успокоително изявление от Ваша страна или ако това е невъзможно да бъде предотвратено, да ни кажете точно какви мерки Вие сте разпоредили като водач на изпълнителната власт в България, за да направите невъзможно щетите в последна сметка да паднат върху българския данъкоплатец. Тоест да поискате и да гарантирате обезпечения, че хората и фирмите, които са допуснали нарушения, ще поемат щетите, които са причинили, и те няма да паднат върху българските граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин министър-председател, както Ви е известно, по правилник разполагате с пет минути за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Отчитайки значимостта на успешното усвояване на помощта от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз и структурните и кохезионният фонд на Европейския съюз, България и досега положи значителни усилия за изграждането на необходимия капацитет и адекватни структури в държавната администрация, преминавайки през един изключително интензивен период на адаптиране на нормативната и институционалната рамка. Както добре разбирате, това е процес, който постоянно подлежи на усъвършенстване.
Конкретно за засилване на контрола върху усвояването на средствата от европейските фондове бяха предприети следните мерки. Създадени са процедури и механизми за ефективно управление на средствата от Европейския съюз, които са съобразени изцяло с националното законодателство и изискванията на Европейската комисия за добро финансово управление и защита на финансовите интереси на Европейската общност.
Друга важна стъпка е приемането през 2006 г. на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закона за вътрешния одит. На национално равнище са създадени и функционират контролни органи, като във всяко ведомство са с определени функции за усвояване и управление на фондове от Европейския съюз. Това са отделите за предварителен контрол към съответната изпълнителна агенция – управляващ орган, и дирекциите за вътрешен одит на средствата. В Министерството на финансите функционират три дирекции: “Национален фонд”, “Вътрешен одит” и “Одит на средства от Европейския съюз”. Външният контрол върху усвояването на средствата от европейските фондове се осъществява от Сметната палата на Република България.
Ще посоча и някои от превантивните мерки срещу злоупотреби. Неразделна част от системата за финансово управление и контрол по предприсъединителните инструменти е прилаганата процедура за администриране и докладване на нередностите. Тази процедура се прилага от всички институции, участващи в управлението на средствата от Европейския съюз, и включва предотвратяване, констатиране, регистриране, докладване, възстановяване на дължими суми, корективни действия и проследяване. Във всяка изпълнителна агенция по програмите ФАР и ИСПА, както и в “Национален фонд” е въведена и запълнена позицията на служител, отговорен за нередности, или както се казва на английски, на европейски език – “юрегюлерити офисър”, който има конкретни отговорности по посочената процедура. За целите на администриране на нередностите в Агенция САПАРД е обособен сектор “Лоши вземания”, който обработва случаите на нередности, измами и дългове. Пред завършване и внасяне за одобрение в Министерския съвет е механизъм за осигуряване на възстановяването от страна на бюджетните институции – бенефициентите, на неправомерно получени или разходвани средства, получавани от фондовете на Европейския съюз, както и такива, представляващи национално съфинансиране или авансово финансиране.
Ще посоча и някои от мерките за осигуряване на прозрачност, ефективност и икономичност при разходването на средствата от Европейския съюз. Прието е Постановление на Министерския съвет за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове на Европейския съюз и програма ФАР. С него се урежда нерегламентирана до този момент правна материя по разходването на публични финансови средства от частно-правните субекти, които не са възложители по смисъла на Закона за обществени поръчки. Целта е да се осигурят ефективност, ефикасност и икономичност при разходването на средствата. Подготвя се и проект на постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от структурните инструменти на Европейския съюз и от програма ФАР. При определяне размера на безвъзмездната помощ и в двата нормативни акта се вземат под внимание всички публични финансови средства, предоставени от структурните инструменти и програма ФАР и тези от национални източници под формата на национално съфинансиране, които се явяват бюджетни и извънбюджетни средства по смисъла на Закона за устройство на държавния бюджет. В случаи, в които бенефициенти на средствата по тези програми се явяват публично-правни субекти, например общините, те ще разходват публичните финансови средства по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове към него.
Само ще маркирам накратко проблема за сътрудничеството с европейските институции и съответните органи в държавите членки, без да изброявам цялата фактология от добри конкретни резултати на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност и централното звено в Министерството на вътрешните работи, което работи по същата проблематика.
В заключение ще добавя, че създадените към момента контролни органи и звена са стриктно съобразени с добрите практики и препоръки на Европейската комисия и функционират в съответствие с установените правила за публичност и прозрачност. Успешната реализация на политиката за ефективно управление на средствата от Европейския съюз, базирана на адекватна нормативна уредба и ясни механизми за контрол при осигурена максимална прозрачност на действията на отговорните институции, предполага ангажираност и подкрепа от страна на реалния сектор като активен участник в процеса на формирането на съответните нагласи за нетърпимост и недопускане на неправомерни действия при усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз. Това са основните законодателни и практически административни действия, предприети от правителството. Както подчертах в началото на моя отговор, тези действия ще продължат и ще се задълбочават, защото има още много какво да се прави, за да гарантираме интересите на българската държава и на данъкоплатците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов. Господин Костов, в рамките на две минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Аз ги зададох, но той не ми отговори.
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, всички тези мерки, които Вие споменахте, създадените процедури и механизми, приетият Закон за финансово управление и контрол и Законът за вътрешен одит, отделите за предварителен контрол и трите дирекции в Министерството на финансите, процедурите за администриране и докладване на нередностите са от преди да се случи злоупотребата, за която докладва европейската Агенция “ОЛАФ”. От тази гледна точка процедурата за администриране и докладване на нередностите не е заработила в България. Всичките мерки, за които Вие споменавате, очевидно са неефективни, защото се допуска много сериозно нарушение.
В тази връзка Ви моля отново да отговорите на въпроса, който поставих още в изложението на първия си въпрос: можете ли да уверите Народното събрание, че щетите от злоупотребата с парите от фонд САПАРД няма да паднат върху бюджета на държавата? Можете ли да успокоите българските данъкоплатци, че няма да платят те заради тези злоупотреби с парите? Това са 15 млн. лв.! Можете или не можете?! Поискали ли сте от изпълнителната власт или от агенцията, от председателя на агенцията за тези вземания налагане на обезпечения, когато са извършени престъпления? Господин Кушлев е назначен, избран от Народното събрание, по предложение на Вашия предшественик. Вие поискали ли сте от този човек по някакъв начин като администрация да наложи съответните обезпечения, защото това, което съдът наложи, е 60 хил. лв.! Извинявайте, но 60 хил. лв. гаранции срещу 15 млн. лв. задължения на българския данъкоплатец не са никакво обезпечение! Затова Ви моля да отговорите на тези допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, първо искам да подчертая, че сътрудничеството между българските институции и експертите от ОЛАФ е много продуктивно и конкретно. Без това сътрудничество трудно би се стигнало до конкретно повдигнатите обвинения за злоупотреби в управлението на предприсъединителните средства.
Второ, всеки един случай се разглежда отделно съобразно отговорността на различните институции.
По повод комисията на проф. Кушлев мога да кажа за Ваше сведение, че през последните месеци има много бърз темп на нарастване на запорите, наложени от комисията. В сравнение с близо 8 млн. лв., каквато е била сумата през септември м.г., сега са наложени запори за около 20 млн. лв. конкретни обезпечения върху имущество на хора, свързани с обвинения, които разглежда тази комисия. Убеден съм, че всички институции ще си свършат работата максимално добре, за да бъде защитен интересът на българската държава, на българските данъкоплатци и нещата ще се движат съобразно институционалната отговорност на всички, които имат отношение към конкретните случаи, които Вие посочихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Господин Костов, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Хубаво е, че Вие сте убеден, обаче по никакъв начин не убеждавате нас за конкретни действия и за предприети решения или мерки от страна на изпълнителната власт. Аз за съжаление останах с впечатление, че Вие не може да ни убедите и да ни уверите, че българският данъкоплатец няма в последна сметка да плати тези 15 милиона. Вие говорите за общи случаи, но не казвате за този конкретен случай. Аз не знам защо Вие бягате от конкретния случай за това нарушение по САПАРД, за тези 15 млн. лв. или 7,5 млн. евро. Това показва, че Вие или не сте запознат с този случай в дълбочина, или просто не сте предприели никакви мерки, поради някакви други, боя се, политически съображения.
Създава се подозрение, че Вие не искате да наложите обезпечителни мерки върху хора, които са финансирали ваши избирателни кампании или кампании на вашия президент. Точно така е! Това го има в медиите. Тук най-простият начин щеше да бъде да се каже: “Говорено е, господин Кушлев е предприел мерки. Ще бъдат наложени тези обезпечения. Държавата няма да пострада.” Вие, колеги, от БСП, чухте ли такива думи от министър-председателя? Чухте ли? Защото аз не ги чух. (Реплика от КБ.) Министър-председателят трябва да го направи, защото шефът на Изпълнителната агенция се избира от Народното събрание по негово предложение. Той в някакъв смисъл е свързан с проф. Кушлев.
От друга страна, Министерството на финансите е длъжно само да наложи обезпечение, тогава когато знае, че ще бъде задължено да плати тези суми обратно на европейския данъкоплатец. Вие чухте ли това нещо да казва министър-председателят? Боя се, че не сте го чули.
Тревогата ми като народен представител затова, че изпълнителната власт бездейства и бездействието й ще причини сериозни щети върху българския данъкоплатец се засили от Вашия отговор, господин министър-председател. Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, в рамките на три минути моля да развиете Вашето питане към министър-председателя на Република България.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господин премиер! Публичен факт е наличието на огромен чуждестранен дълг към българската държава. Същото се отнася и за дълговете към наши държавни търговски дружества. На последното си заседание, на 19 май 2005 г., предишното Тридесет и девето Народно събрание, включително и с Вашето участие в качеството Ви на народен представител и председател на Парламентарната група на БСП, взе следното решение, обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 45 от 31 май 2005 г.:
“3. Счита за недостатъчна активността и координацията в действията по управление и събиране на дълга към България.
4. Препоръчва на Четиридесетото Народно събрание:
4.1. Да разработи и приеме Стратегия за управление на дълга към България, като част от Стратегията за управление на външния дълг, която да послужи като средство за активизиране на правителствата за събирането му.
4.2. Да възложи и упълномощи Министерския съвет:
Първо, да организира управлението и събирането на дълга към България и
второ, ежегодно да докладва на Народното събрание за предприетите действия и резултатите от тях”.
В тази връзка е и моето питане към Вас, а именно: какво направихте или по-точно какво не направихте за изпълнението на това решение на Народното събрание? Каква е политиката на правителството за връщане на чуждестранния дълг към България и към нашите 100% държавни търговски дружества? Какви суми “Техноекспортстрой” е договорил и получил от дълга си към него от Либия, Кувейт, Ирак, Русия, Мароко и други държави? Къде, кога, как и защо са били получени тези средства и как са изразходвани? Каква е връзката между предишното правителство на Симеон Сакскобургготски, вашето правителство и президента на Република България Георги Първанов, от една страна, и от друга, “Техноекспортстрой” за превръщането му в основен играч в изграждането на националната инфраструктура? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев!
Първо, Вие задавате питане, което включва три въпроса, доста разделни. Според мен, ако бихте искали да получите подробна изчерпателна информация в рамките на пет минути, би трябвало да го разбиете на различни питания. Защото добре знаете, че за пет минути трудно може да се влезе във всички детайли на политиката на което и да е правителство за събиране на външния дълг на България. Той предимно е възникнал до 1989 г. в резултат на предоставени кредити за развиващи се страни в изпълнение на международни споразумения, утвърдени с решение на Министерския съвет.
Към момента от 27-те страни - длъжници на Република България, осем са класифицирани в групата, които са определени от Световната банка и Международния валутен фонд, към които би трябвало да се облекчават задълженията и се препоръчва на двустранните кредитори да прилагат сравними условия при договаряне на изплащането на дълговете им, като препоръката е за опрощаване до 80-90%. Това го казвам като инфраструктура, фон и международна среда по отношение на събиране на задълженията, в това число и към Република България. Към тази категория спадат 27 страни-длъжници на България, осем от тях са в конкретната категория, за която споменах и включват страни като Мозамбик, Сомалия, Замбия и Гвинея.
Други длъжници на България за продължителен период от време бяха под ембарго. Някои от тях, като Ирак, са в период на следвоенно възстановяване. Вие добре знаете каква е политиката на международната общност като цяло по отношение дълговете на Ирак към други страни. Въпреки това българското правителство прави всичко възможно да не бъдат приложени към нас и да не приемем прилагането на еднакви стандарти от гледна точка на това, че пропорционално задълженията на Ирак към България са едни от най-високите.
По отношение на вземанията на държавни търговски дружества. Те предимно са от системата на Министерството на икономиката и енергетиката и са основно от Ирак и Либия. По отношение на Ирак във връзка с програмата на иракското правителство, стартирала през 2004 г., е дадена възможност на притежателите на вземания да заявяват същите за одобрение и приемане чрез определения от иракското правителство агент Ърнест Янг.
Съгласно условията на иракското предложение за уреждане на дълга, притежателите на вземания под 35 млн. щ. долара подлежат на обратно изкупуване от Ирак при цена на откупа 10,25% от текущата стойност на претенциите. Определен е срокът за предявяване на претенциите – 15 февруари 2005 г. По тази схема през 2006 г. на “Булгаргеомин” ЕАД – гр. София, е признато претендирано вземане в размер общо на главница и лихви от 2 млн. и 500 хил. щ. долара, съответно при откуп от 10%, реалната изплатена сума е 259 хил. долара.
През 2006 г., във връзка с постъпилото искане от Министерството на финансите за уточняване на вземанията на България от Ирак от страна на Министерството на икономиката и енергетиката, е отправено съответно писмо-покана чрез Интернет- страницата на министерството и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия като същевременно са изпратени циркулярни и електронни писма до дружествата от Министерството на икономиката и енергетиката.
В отговор на поканата е получена и предоставена на Министерството на финансите информация общо за 21 дружества, от които с държавно участие са “Кинтекс” ЕАД, “Булгартабак холдинг” ЕАД, “Балканкар холдинг”. Дълговете са различни. Например на “Кинтекс” са около 123 млн. щатски долара.
По отношение на друга страна – Либия, въпросите, свързани с уреждане на вземания, задължения и други висящи въпроси по отношение на Либия от страна на български дружества и фирми, които са осъществявали търговско-икономическа дейност в тази страна, се обсъждат на редовните сесии на смесените комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество.
Искам да подчертая, че тези комисии са едни от важните инструменти на договаряне между България и страните – длъжници към нашата държава, за уреждане на конкретните дългове.
Има и редица други страни, сред които Никарагуа, дължаща определени суми на нашата страна, и т.н.
Вторият въпрос – по отношение на “Техноекспорт” ЕАД – гр. София. (Председателят подава сигнал, че времето изтича.) Това е положението. Като задавате по този начин въпроси, няма как да Ви дам изчерпателна информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте, да зададете до два уточняващи въпроса. Знаете, правилникът определя съответните минути за въпросите и отговорите.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин премиер, Вие за втори път не ми отговаряте на питането. Предишното питане искахте да го детайлизирам. Аз го детайлизирах сега и отново не получих отговор. Но отговора, който направихте за дълга към България, показва, че явно не владеете материята, а и правителството не си е поставило като приоритет връщането на този дълг към България. Защото аз ще Ви кажа, че само дългът на Никарагуа към България е 280 млн. долара, господин премиер, а той е редуциран по време на управлението на Симеон Сакскобургготски на 25 млн. долара, за Ваше сведение. Но топлата връзка, Вие не казахте, между Сакскобургготски, Вас и президента Първанов, са Георги Георгиев – председател на Управителния съвет на “Техноекспортстрой” – 2001, 2002, 2003 г., и Емил Коцев – изпълнителен директор на същото дружество и до момента. Те реализираха идеята на правителството “Сакскобургготски” и проведоха преговорите с португалските фирми за концесията на автомагистрала “Тракия” още в периода 2001-2003 г. Те сключиха договора с американската фирма “Макгуарън Консултинг”, която консултира правителството както при изготвянето на договора за концесията, а по-късно за обгрижването на българския президент по време на посещението му в Щатите през 2001 г. Те водят и преговорите с руските фирми за строителството на нефтопровода “Бургас – Александруполис”. Те превърнаха “Техноекспортстрой” в един от основните спонсори на различни инициативи на Президентството. Петдесет хиляди лева бяха дадени само за Българската Коледа. (Председателят подава сигнал, че времето изтича.)
Сключиха нов договор за консултации със същата американска фирма за изготвяне на Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство. Какво стана с този закон, господин премиер, който беше в основата на вашата програма?
Моят въпрос е: Георги Георгиев, който Вие предлагате за член на Комисията по досиетата, даже и за неин председател, за какво го предлагате – за вярна служба към царя и към Българската социалистическа партия ли, господин Станишев? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Както Ви е известно, господин министър-председател, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, от самото начало на Вашето питане ми беше ясно каква е Вашата политическа цел, какво искате да кажете и да постигнете. Изобщо не Ви интересува дълга към България като цяло, а се опитвате да прокарате една конкретна теза. На основата именно на това се поинтересувах за миналото и развитието на “Техноекспортстрой” и искам да дам някои сравнения как е бил управляван “Техноекспортстрой” при правителството на ОДС, в което Вие сте бил заместник-министър и принципал на “Техноекспорт” ЕАД, и сега.
Сега финансовите резултати на “Техноекспортстрой” са много по-добри. По времето, когато Вие сте бил заместник-министър, със Заповед № ФК 10-61 от 8 юни 2000 г. на началника на Главно управление “Държавен финансов контрол” е назначена ревизия на “Техноекспортстрой” ЕАД. В нея е записано, че е установено, чрез нареждане на БУЛБАНК от 7 ноември 1997 г., в полза на Фондация “Демократично бъдеще”, са преведени 40 хил. щатски долара от средствата на “Техноекспортстрой” ЕАД.
За 1997 г. в същия период дружеството е отчело загуба от 99 млн. 475 хил. лв. и има задължения за общо 60 милиона към различни кредитори. Това е ситуацията тогава.
Впрочем Фондация “Демократично бъдеще” е регистрирана на 27 февруари 1997 г. – 8 месеца преди дарението. Очевидно, че едва ли ви е респектирала със значими резултати и хуманитарна дейност. Управляващият фондацията и приел дарението – господин Венелин Николов Димитров, е член на първия Съвет на директорите на “Софийски имоти” ЕАД от 23 юли 1996 г. и е действащ като такъв към датата на дарението.
Сега, вече казах, “Техноекспортстрой” инвестира значителни суми за закупуване на нови машини за дейността си в Либия. По времето, когато Вие сте заместник-министър и министър на регионалното развитие и благоустройството и принципал на “Техноекспортстрой” – имам пред себе си справка, която скандално показва, че над 200 бр. скъпоструващи строителни машини и материали са продадени от “Техноекспортстрой” ЕАД на символична сума от 1 млн. 400 хил. либийски динара.
Ще Ви припомня и някои от продажбите.
- товарна машина SAT 978 е продадена за 14 хил. щатски долара;
- самосвали МД 330-32 са продадени за по 2500 щатски долара;
- автобуси “Чавдар” са разпродадени за по 1400 щатски долара;
- автокран “Омега S35” е продаден за 1400 щатски долара, и т.н. Има цял списък.
В периода 2001-2006 г., съгласно сключеното през 2001 г. споразумение между “Техноекспортстрой” ЕАД и либийската хазна, бе договорено предприятието да получи сумата от 92 млн. либийски динара. Тоест съгласно споразумението в края на 2006 г. “Техноекспортстрой” е получил сумата от общо 82 млн. динара, което се равнява на 122 млн. лв.
По времето, когато Вие сте заместник-министър и министър на регионалното развитие и благоустройството и принципал на “Техноекспортстрой” ЕАД, няма данни за предприети ефективни действия за събиране на вземането на “Техноекспортстрой” ЕАД от либийската страна. Има обаче данни за друго – със заповед РД № 02‑14-843 от 27 юли 1998 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чийто заместник сте Вие, господин Чачев, е разпоредено преобразуване на “Техноекспортстрой” ЕАД чрез отделяне на ново дружество с ограничена отговорност “Техноекспортстрой вземания” ЕОД. По силата на разделителен протокол от същата дата на новото дружество прехвърляте нереализирани стари вземания от неизпълнени обекти в размер на 25 млн. либийски динара, което се равнява на 63 млн. щатски долара.
Вече като действащ министър и принципал и на двете дружества Вие не отменяте заповедта. Може би внимателният анализ на действията показва готвена приватизация на новото дружество на символична цена, след оценка на вземанията като несъбираеми.
При тази хипотеза не „Техноекспортстрой” ЕАД, а друг би събирал милионите долари от либийска страна. Като изключим това, остава явната управленска некомпетентност, потвърдена и от факта, че след няколко години дружеството „Техноекспортстрой” –вземания” ЕООД е безславно ликвидирано. Всичко това би било само пример за лошо управление. Докато вие не се упражнявахте управленски, либийският динар не се обезценяваше спрямо долара, а действия не се предприемаха.
По ваше време за един динар от дълга „Техноекспортстрой” ЕАД би взел 2,45 щатски долара, а към датата на споразумението курсът е бил 1,79 щатски долара за динар. Или иначе казано, докато вие сте си прехвърляли вземания, държавната фирма „Техноекспортстрой” ЕАД е загубила 20 млн. щатски долара само от курсовите разлики.
Това мога да Ви кажа по повод Вашата загриженост за събирането на дълговете към България в държавните фирми. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, цинизъм беше Вашият отговор. (Реплики от КБ.) Всичко това, за което говорихте, имахте възможността да го направите в парламентарния контрол, когато съм бил министър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това не е въпрос за контрол, а за отговорност.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: И манипулация с годините 1997, 1998, 1999 и 2000… (Шум и реплики от залата.)
Господин премиер, разликата в курса на либийския динар към долара се отнася и за Вас. Загубата в момента не е 20 млн. долара, а е няколко стотици милиони. Вие много добре знаете какво имущество има „Техноекспортстрой” в Либия, да не говорим за концесиите. Ако се направи рекапитулация за всичко това, ще видите, че България е загубила близо половин милиард долара. Тези пари са загубени през четирите години на управлението на Симеон Сакскобургготски и сега, за съжаление, Вие продължавате неговата политика в това отношение.
Ще Ви дам едно интервю на Вашия съпартиец, което може би сте го пропуснали, във вестник „24 часа” на Костадин Паскалев от 2  март 2007 г., който казва: „Много въпроси трябва да зададе премиерът на управителя на „Техноекспортстрой”, интересни въпроси за наличието на огромни финансови ресурси в сметките и в Германия.”
И по-надолу: „Това не са само финансови и икономически, а тежки политически въпроси.”, господин премиер. Това е Вашият съпартиец господин Паскалев.
Тъй като Ви нямаше последните два дни, искам да Ви попитам: знаете ли какво отговори Европейската комисия на питане на евродепутата Костадин Димитров: новият Закон за концесията, влязъл в сила на 1 юли 2006 г., не позволява повече възлагането на договора при условията, на които е бил сключен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос от народния представител Иван Славов Иванов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието и науката, въпросът за политиката на Министерството на образованието и науката по стопанисването и управлението на базата за ученически отдих и спорт, като определяща материални условия за добрата им организация, се поставя не за първи път на Вашето внимание, не само защото е изключително актуален контекстът на темата за грижата към децата, която логично трябва да е първенствуваща за приоритетите на цялостната правителствена политика, а и защото при всеки Ваш отговор на поредните въпроси в парламентарния контрол Вие, уважаеми господин министър, сте обявявали готовност за неотложни, оперативни, решителни Ваши действия. Справката ми е от протоколите от парламентарния контрол от 28 август 2005 г., 26 юли 2006 г. и някои други.
Като имам предвид незатихналия, оправдано силен доскоро интерес в обществото по повод злоупотребите и предоставените на безценица, без конкурентна процедура, на частни лица редица атрактивни центрове за детски отдих, като тези в Кранево, в Сарафово, в Созопол, в Говедарци, през времето април – юли 2005 г.; като припомням поетите от Вас ангажименти за решения още след встъпването Ви в длъжност през м. август 2005 г. за санкциониране, но изразили се преди всичко в последвалото включване на базите за отдих в така наречения забранителен за приватизация списък на имоти – държавна собственост, съставянето им днес само потвърждава максимата, че отложеното решение не е решение; и като се водя от убедеността си, че осигуряването на условия за активен, съдържателен, здравословен детски отдих и спорт е приоритетен дълг за всяка цивилизована страна, в това число и България; с тревогата за неоправдания застой в стопанисването и експлоатацията на голямата част от над 160 бази, само в Сливенска област са четири, аз Ви питам, уважаеми господин министър: каква политика провежда министерството за стопанисването и управлението на базата и за по-добрата организация на отдиха и спорта за учениците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Както справедливо отбелязахте, това не е първият случай, включително и в тази зала, в който се повдига темата за ученическия отдих и спорт. Моите експерти са ми написали едно дълго становище, но понеже Вие поставихте въпроса по един начин, който ме предизвиква по друг начин да отговоря, аз много няма да го ползвам.
Ще Ви кажа каква политика провежда Министерството на образованието и науката – каквато му позволява бюджетът, гласуван от Народното събрание.
Наистина има 160 такива бази. Ако това не е разбрано, още веднъж да го кажа, въпреки че при две парламентарни комисии докладвах по този въпрос. За тези 160 бази има една изключително скромна и то по много сложен начин давана субсидия чрез бюджета. Теоретично, вече вкарани в търговски дружества, те би трябвало да се самоиздържат. Те не могат да се самоиздържат, защото замисълът на това да има такива бази, макар и косвено стопанисвани от държавата чрез еднолични търговски дружества, е те да дават цени, които са под пазарните. За всеки средноинтелигентен човек в областта на икономиката или среднообразован в областта на икономиката веднъж завинаги трябва да бъде ясно, че субсидирани цени под пазарните може да има тогава, когато някой плаща за това. Когато някой плаща за това! В момента бюджетът не плаща за това.
Аз мисля, че веднъж поставих този въпрос в Комисията по образованието и науката и веднъж в Комисията по младежта и спорта. Ако ние имаме някаква вина, тя е, че досега не сме представили ясна стратегия какво да правим с тези бази и ще ви кажа защо не сме представили. Защото, както Вие справедливо казахте, това са 160 обекта с много тежко правно положение. Оказва се, че, както имаме много бази по морето, няма нито една или може би са три или четири без правни претенции. Всички са с правни претенции. Госпожа Любчева знае в Бургас какво е положението – то не бяха багери, не знам какви хора идваха да ги описват, пък с прокурори се разправяхме и т.н.
Мисля, че сме направили най-важното – спряхме разпореждането с тези имоти. Мисля, че това никой не може да го оспори.
Питате какво сме направили с тези имоти, които са апортирани в дружеството. В няколко случая съм информирал главния прокурор, включително и в случая с Кранево, тъй като там случаят имаше развитие. В някои случаи след съответната експертиза се оказа, че ние нищо кой-знае какво не можем да направим, освен да започнем по някакъв начин дела за разваляне на сделките. Защо не правим това? Защото, както знаете, държавната такса е такава, каквато дружеството не може да си позволи. Това е положението.
Ние сме готови – като казвам ние, аз съм готов, за да не се остане с впечатление, че разпределям другиму вината, тъй като правният анализ беше публикуван през м. декември, в момента правим нещо като малка програма, която ще предложим на народните представители, да обсъдим много сериозно този въпрос.
Но още веднъж казвам: според мен тук има една илюзия, че е възможно – хем да плуват в пазарни среди и бюджетът нищо да не дава, хем да имат по 5-10 лв. на легло, колкото са в момента цените. Това нещо не може да стане! Токът струва пари, хората искат да получават заплати, всяка една услуга струва нещо.
Ако искаме да има субсидиран детски отдих и спорт, трябва да има бюджетни усилия. Ако не – оставаме на пазарните цени. Това е въпрос на политическо решение, не е въпрос как ще е управлявана тази или онази база.
А за организацията ще кажа по-късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Славов за реплика в рамките на 2 минути.
ИВАН СЛАВОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, трябва да призная, че очаквах този отговор. В него от една страна признаваме, че година и осем месеца не сме направили нищо съществено по промяна на условията за организация на стопанисване и управляване на базата за отдих и самия отдих като организация.
На второ място, отчитаме, че не сме направили програма, с която да заявим политиката на министерството по организация в съвременните пазарни условия на отдиха на децата.
На трето място, все пак, заявяваме намерението си да представим пред комисията, после и пред парламента, идеята на министерството за действителна програма, в която да осигури отдиха на подрастващите. Тук се виждам принуден да кажа, че има един афоризъм: в работата с децата всеки следващ ден е закъснял.
Така че, господин министър, година и осем месеца по-късно мисля, че все още не е късно да приемем резултатни действия, с които да защитим ангажираната роля на държава за децата в нашата страна.
Подчертавам, в моето питане, в моя въпрос не съм поставял никъде мнение относно социалните функции на министерството по осигуряването на детския отдих. Напротив, винаги съм смятал, че отдихът на децата трябва да се осигурява при условията на пазарните отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Нека да подкрепя това, което каза господин Славов.
Господин Славов, признавам, че за година и осем месеца министерството не е изработило такава програма, така както признавам, че през последните двадесет години никой не си е направил труда да инвестира нещо в тези бази.
На второ място, наистина признавам, че в тази област ние сме главно в областта на обещанията. Но, повярвайте ми, не е лесно да напишеш програма за 160 имота, от които не знаеш половината дали са твои или не са! Не е лесно това нещо, повярвайте ми! Правният анализ отне девет месеца.
Допускам, че е можело вероятно и по-добре да се свърши тази работа, и по-бързо. Но, пак искам да кажа: не Ви обвинявам в някакви утрасоциални възгледи, нищо подобно не съм искал да кажа. Но имайте предвид, че тези бази и въобще ученическият отдих и спорт така е организиран в момента – в момента поддържаме субсидирани цени. Ако тук или в комисията на Народното събрание се договорим това да не е така от това лято, можем лесно да го направим. Тогава дружествата ще имат приход и ще имат възможност малко да регулират и базата. Но натискът от страната е именно по посока на това да се запазят субсидираните цени. Така че, пак казвам – това е политически въпрос – в България ще има ли субсидиран детски отдих и спорт. Много държави, включително и такива с развити пазарни отношения, имат субсидиран детски отдих и спорт, защото децата трябва да могат да спортуват и да почиват, дори в случаите, когато семействата им нямат такава възможност. Така че това не е безинтересен въпрос според мен.
И другото, което искам да кажа – тази година, понеже говорим малко по-широко и за спорта, с общи усилия направихме нещо и то по отношение на спорта в училищата. Все пак, има 15 млн. и то за пръв път откакто се помня, има целенасочени средства нещо да се направи в училище. Не е много, но все пак е нещо. Иначе ще се убедите, че ще внеса такава програма, както, за съжаление, ще се убедите какви големи дебати ще има по нея, тъй като това не е лесен за решаване въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следващият въпрос е зададен от народния представител Борислав Китов към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Няма да прочитам отново заглавието, вие го знаете. Става въпрос за следното.
Постъпват сигнали в Комисията по здравеопазване, че има известни проблеми, свързани с кохлеарните имплантни системи за слухово увредените хора, по-точно поддръжката, подновяването и енергийното обезпечаване на слухово-речевия процесор, който, за съжаление, е изключен от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Става въпрос за списъка на видовете помощни средства.
Както Вие знаете, кохлеарните имплантни системи представляват високотехнологични слухови протези, състоящи се от две части: имплантираната вътрешна част, която се поставя по оперативен път и се заплаща от Касата, и слухово-речев процесор – външен.
В световен мащаб това е единственото техническо средство за пациенти с най-тежка форма на слухово увреждане. Тези системи заместват отчасти функциите на човешкото ухо и увеличават възможността на инвалидите за социална интеграция.
Манипулацията, както казах, по оперативното поставяне, се заплаща от НЗОК, но, според гореспоменатото Приложение № 7, държавата на този етап не поема ангажимент по поддръжката и подновяването на слухово-речевия процесор, а той, подобно на всяко техническо средство, си има амортизационен период. Фирмите-производителки дават тригодишна гаранция за този процесор, след което разходите по поддръжката се поемат от притежателя на импланта.
Буди известно недоумение защо държавата е поела ангажимент да подновява конвенционалните слухови апарати на хора с по-малка степен на слухово увреждане, а не помага в този случай на хората с най-тежка форма на глухота. Същият проблем стои по отношение на батериите за слухово-речевия процесор. За лицата с конвенционални слухови апарати държавата отпуска годишно 20 батерии, които покриват енергийните им разходи, докато един слухово-речев процесор изразходва около 20 до 30 батерии на месец. Бих искал да наблегна на факта.
Въпросът ми към Вас е: предвид гореизложеното какво смята да направи Министерството на труда и социалната политика по повдигнатите от мен въпрос и какви мерки ще се вземат за евентуалното разрешаване на този проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Китов! Вие знаете, че съгласно законодателството министърът на труда и социалната политика съвместно съгласувано с министъра на финансите и министъра на икономиката и енергетиката със заповед определят размера на помощните средства за изработване, покупка, ремонт, техните приспособления и съоръжения.
През м. март 2002 г. кохлеарните имплантантни системи са извадени от списъка на помощните средства и за периода до 2005 г. такова финансиране се извършва от Министерството на здравеопазването. Като имплантанти медицински изделия към настоящия момент кохлеарните имплантантни системи се изплащат от Националната здравноосигурителна каса. През 2006 г., както и през 2007 г. в Закона за бюджета на Здравната каса са включени суми за определен брой такива имплантанти. Поради тази причина, тъй като те са в Здравноосигурителната каса, Приложение № 7, което цитирахте – чл. 40 от правилника, всъщност не са включени в този правилник и по този начин не се изплащат.
Искам да подчертая, че същевременно предстои приемането на закон за медицинските изделия. Вие чудесно знаете, тъй като сте председател на Комисията по здравеопазване в парламента, в закона легално се дефинира най-после понятието „медицинско изделие”.
В тази връзка мисля, че трябва да подчертаем, че направихме една среща с представителите на Министерството на икономиката и енергетиката, с Изпълнителната агенция по лекарствата и Държавната агенция за метрология и технически надзор. В хода на дискусията бе уточнено, че преобладаващата част от техническите помощни средства по Приложение № 7, което ние коментираме в момента, са медицински изделия и ще се предоставят чрез Националната здравноосигурителна каса.
Мисля, че това е логично и целесъобразно, тъй като кохлеарните имплантантни системи в качеството им на медицинско изделие, ще се регулират от една институция. И всъщност няма да се създават неудобства за хората с увреждания, които да ходят от една институция на друга, за да получат тези системи.
Енергийното обезпечаване също е свързано със самия имплантант, той е част от него. Ако вие в Комисията по здравеопазване, обсъждайки Закона за медицинските изделия, решите, че това е нещо съвсем различно от медицинско изделие, то тогава ние бихме го поели.
Между другото, за да подготвя Вашия отговор, направих и подробна справка и консултация с проф. Кунев, Вие чудесно го познавате. Той също постави много сериозно този въпрос. За мен е изключително важно, тъй като това са скъпи съоръжения, които действително се дават на хора, които могат да се интегрират пълноценно, ние да прецизираме нещата. И аз бих подкрепила изцяло да се осигурява заплащането на 100 бр. батерии годишно, да се заплаща извън гаранцията ремонтът на тези скъпоструващи приспособления. И, разбира се, да имаме нов говорен процесор при техническа невъзможност за ремонт. Тоест да се дава такъв говорен процес. Но това ще се реши по законодателен път и се надявам, че ще успеем да го направим по начин, който да не създава вече затруднения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Китов – право на реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо министър, нека да разделим тази част, която се имплантира, която е чисто медицинска и безспорно и сега е в Касата, от другите неща, които пак могат да се водят медицински средства, но въпрос на закона е къде ще попаднат и кой ще ги изплаща. Въпросът е по принцип. Това са консумативи, без които имплантът не може да действа. И безспорно е, че трябва да се направи всичко възможно за тези хора с пълна глухота, които знаете не са много, защото иначе те просто не могат да се интегрират.
Между другото, аз използвам случая да Ви алармирам за още един проблем. Аз повдигнах този въпрос и съвсем официално. От 1 януари т.г. се плаща ДДС за вноса на имплантите, което до миналата година не беше. Това го оскъпява. В момента Касата няма предвидените средства по ДДС и кара хората да заплащат разликата от сумата. Затова дайте да направим всичко възможно, заедно с Министерство на финансите и Министерство на здравеопазването, за да решим един проблем, който всички сме убедени, че трябва да бъде решен, защото става въпрос за хора, които нямат друг изход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми доктор Китов, аз с удоволствие ще поема подадената от Вас ръка без всякакво притеснение, защото всички ние работим в насока, която е в полза на хората. И Вие сте прав, че за едно адекватно енергийно обезпечаване на кохлеарните имплантантни системи са необходими близо 30 бр. батерии месечно. Ако тези батерии струват между лев и лев и двадесет, което значи, че около 36 лв. месечно трябва да плати всеки, който има такъв имплантант, или над 430 лв. годишно. Общо за страната в момента са необходими около 90 хил. лв. Мисля, че това не е голям проблем.
Вие поставихте още един въпрос, алармирате ме за данък добавена стойност. Господин Китов, с риск да не се съглася с Вас, че ме алармирате, Законът за данък върху добавената стойност се приема тук, в тази зала. И всички вие, народните представители, би трябвало да следите внимателно какво се гласува. Така че нека не се алармираме за неща, за които ни е ясно. Въпросът е да потърсим начин, при който, ако на всяко изделие се слага данък добавена стойност, то за тези изделия да има допълнителен ресурс, който да се плаща, така че да не създава затруднения на хората, за които това има животоспасяваща роля, или роля, свързана с тяхната интеграция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодарим на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Иванов, имате думата да развиете Вашия въпрос към министър Гагаузов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласно Решение 1043 от 30 декември 2004 г. за отдаване на автомагистрала “Тракия” на концесия, по-специално т. 1.3.5, пътният участък от Калотина до Софийския околовръстен път с дължина 48 км, е определен като част от автомагистралата и по такъв начин като обект на концесионния договор. Съгласно договора, той трябва да бъде построен междупрочем като ново строителство. Към момента това поражда наистина много силни съмнения относно икономическата целесъобразност на построяването като част от автомагистрала на участъка от Калотина до Софийския околовръстен път. Кои са аргументите, господин министър?
Преди всичко, първо, пътят от Сливница до Софийския околовръстен път е четирилентов – две платна с по две ленти за движение. Сега е в процес на рехабилитация. Нито една конфликтна точка няма на този участък, тоест пресичане на пътища. Това е в продължение на 303 км. Той може да задоволи транспортните нужди по този участък.
Вторият участък е от Калотина до Сливница. Ако се реализира съществуващият проект в момента той да стане едно от платната на бъдещата автомагистрала, тогава няма алтернативен път, дублиращ път и неслучайно министър Церовски – Вашият предшественик, ми отговори, че там няма да бъдат разположени тол-пунктове. При това положение той няма да бъде възвръщаем от финансова гледна точка.
И на трето място е трафикът, движението на пътни превозни средства, които към момента се оценяват само на 3 хиляди еквивалентни леки автомобили в денонощие.
На тази база аз Ви поставям следния въпрос: каква е икономическата целесъобразност от строителството на автомагистралния участък Калотина - Софийски околовръстен път? Какви задължения възникват за българската държава при този слаб трафик в следващите години? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Автомагистрала Калотина - Софийски околовръстен път, по направление на Европейския транспортен коридор № 10, представлява съществена част от трансевропейската магистрала север-юг, свързваща страните от Източна и Централна Европа и Западните Балкани с Турция и Близкия Изток и е включена също в трансевропейската мрежа “Транспорт NT”. Автомагистралата в района на София като централен транспортно-разпределителен център, посредством автомагистрала “Тракия” се свързва с Европейския транспортен коридор № 4 в посока към Турция. Също така чрез автомагистрала “Люлин” ще се реализира и транспортната връзка с автомагистрала “Струма”, Европейски транспортен коридор № 4 посока към Гърция.
Важен за отбелязване е и фактът, че голяма част от тези транспортни връзки са или вече реализирани с параметри на автомагистрали, или са в напреднал етап на реализация. От София до Пловдив връзката с автомагистрала “Марица” към Истанбул има функционираща автомагистрала. Автомагистрала “Марица” има пълна проектна готовност и се изгражда в участъка Харманли-Любимец. На автомагистрала “Люлин” на 31 януари премиерът Сергей Станишев направи символичната първа копка за започване на строителството. Изграждането на новите автомагистрални трасета предполага създаване на съвременни експлоатационни условия за интензивен вътрешен и международен трафик. Автомагистралата ще осъществи връзка с готовия участък Северна дъга с дължина 9 км и с началото на автомагистрала “Тракия”. Значително ще се облекчи трафикът в посока запад-изток, в това число и този между Гърция и Западна Европа.
Що се отнася до констативната част на Вашия въпрос, цитираните данни за преминали моторни превозни средства – 450 на ден, не отговаря на реалните, действително преброени. Всеки пет години Централната лаборатория по пътища и мостове, специализирано звено към Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, провежда общи профилни преброявания. Резултатите от преброяванията през 2005 г. на средно денонощна годишна интензивност на движение, включваща микробуси, леки автомобили, автобуси, товарни автомобили, леки, средни, тежки, съчленени и с ремаркета по направлението на участъка Калотина – София, са в порядъка от 4 до 20 хиляди, а за участъка Северна дъга – от 12 до 22 хил. бр. моторни превозни средства на денонощие.
От анализа на състава на превозните средства се установява, че процентното участие на товарното движение е в рамките на 30% от общото натоварване. Трафикът би имал и едно допълнително нарастване от привлечено или генерирано движение, особено в случаите на реализацията на проекта. От друга страна, статистическите данни на граничните служби от 2005 г. показват, че средномесечният брой на камиони – входящи и изходящи, пресичащи българо-сръбската граница при КПП “Калотина”, е бил 25 хиляди. Сравнението с трафика, регистриран през 2001 г., отбелязва значителен ръст от около 250%.
Посочените данни потвърждават мнението за едно много тежко натоварено направление, което обуславя необходимостта от осъществяване на нов инвестиционен проект.
Мога да добавя още един аргумент – става дума за подготовка в момента на проект за улесняване на търговията и транспорта, в който е включен и ГКПП “Калотина”. Целта е същият да бъде приведен в съответствие с насоките на Европейския съюз за интегрирано управление на границите и подобряване на капацитета, ефективността и качеството на услугите на външните гранични пунктове на Европейския съюз в конкретния фокус върху трансевропейската транспортна мрежа.
Подобренията, предвидени по проекта, ще съответстват на схемата на транспортната инфраструктура, планирана и от сръбските власти, по отношение на ГКПП “Градина”, които в същото време са започнали строителството за превръщане на направлението Ниш – Калотина в автомагистрала и има подготвено трасе от около 18 км.
Трябва да се има предвид и обстоятелството, че диалогът между пътните администрации на България и Сърбия относно изграждане на автомагистрала в направлението Ниш – София е започнал още през 2001 г. Проектът е определян като ключов за развитието на транспортната инфраструктура в региона. През м. януари 2002 г. е предоставен и окончателният доклад на американската консултантска фирма за участъка Калотина – Северна дъга. Съгласно препоръките на консултанта разделянето на етапи при изграждането на участъка ще доведе до повишаване икономическата ефективност на инвестициите. Реализацията на този проект ще осигури и високо ниво на комфорт и безопасност на автомобилното движение от Сърбия в посока София и обратно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов. Право на реплика – две минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Две министерски или две депутатски минути? Те са различни в българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Две депутатски и две министерски ще дам.
ИВАН ИВАНОВ: Министерските минути са равни на четири минути.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Извинявам се, но Вие не ми отговорихте на въпроса. Аз Ви го повтарям, господин министър: какви задължения възникват за българската държава при този слаб трафик в следващите години? Имам предвид, че това е участък от концесионния договор. България ще доплаща ли за недостигнат трафик? При какво ниво на недостигнат трафик България ще доплаща?
Веднага мога да Ви кажа, че има директни данни, които показват, ако е вярно това, което пише във вестниците, че е намалено нивото на трафика, за който българската държава ще доплаща от 25 хил. 650 на 12 хил. еквивалентни единици за денонощие – ние ще доплатим 175 млн. лв. дори при този нисък гарантиран трафик. Не само това.
Вие възхвалихте този участък, истината обаче е съвсем различна. На първо място, от 1 януари границата между България и Сърбия е външна граница на Европейския съюз. Има рязко намаляване – с 30% – на трафика. Вие говорите за трафика от 2005‑2006 г. В момента това не е така. Със сигурност ще Ви покажат това, но ще го цитирате година по-късно.
На второ място, въвеждането на тол-такси. По този път също намалява трафикът, особено като се има предвид, че от Сливница до софийския околовръстен път наистина е четирилентов – с по две ленти за движение в двете посоки. Няма никакъв смисъл хората да минават по платен път.
На трето място, това ще го кажа също ясно: от сръбска страна, независимо че се говори много, като се изключат тези 16 км, реално нищо повече не е направено от Ниш до Калотина. Всичко е в едно неясно бъдеще. Няма никакъв смисъл да се излиза от Европейския съюз и да се влиза наново с митнически проверки.
Последното, убеден съм, че в 2005 г., когато беше подписан концесионният договор – март 2005 г., включването на този участък беше за да се прикрие, че ще се отдаде на концесия една магистрала, която на 75% е завършена и като кръпка се добави Калотина – софийския околовръстен път, който, отново повтарям, е икономически нецелесъобразен не само към момента, но и в следващото десетилетие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов – право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Пак като Мирча Кришан и краставичката се връщаме на това. Не може да има магистрала и ангажимент, който е поет от страната, и ние да казваме, че няма да изградим от София до Калотина магистрала. Защо няма да я изградим? Вие да не би да защитавате – в случая говорим с два аршина: на концесионера ще даваме само хубавите части, а тези, които са по-трудни, няма да му ги даваме, да не би случайно да го затрудним!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз говоря за икономическа целесъобразност, господин министър!
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Такива 170 милиона не са предвидени в договора за плащане. Предвиден е максимумът – плащането на три години – поне повече от 5 млн. евро.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): За целия участък от Калотина до Бургас – 5 милиона!?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Прави се за целия участък, икономическият модел се прави за цялата магистрала, господин Иванов. Той не се прави за всеки 5 км – дали ще има движение, или няма да има движение.
Ако се извади този участък, само ще влошим състоянието на българската страна като инфраструктура и ще облекчим бъдещия концесионер. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Аз не съм за това. Предвидено е магистралата да излиза близо до границата с България по друго трасе, а не по това, което е в момента. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, моля Ви!
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Така че трасето ще се направи и идвайки на българска територия, ще има възможност да се избере. Тръгваш по платената магистрала или минаваш по първокласния път, който в момента се рехабилитира, и, разбира се, няма да се качваш на магистралата. Това е въпрос на избор.
Така че не приемам Вашите бележки, те са абсолютно необосновани.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Абсолютно не е вярно това, което казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново въпрос на народния представител Иван Иванов към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Иванов, и следващият въпрос е Ваш.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Няма да се връщам на предишния въпрос, въпреки категоричното ми несъгласие с това, което казахте.
Минавам на този въпрос, който в момента Ви задавам.
Повод за въпроса ми е опасението, че Законът за кадастъра и имотния регистър се прилага в нарушение на разпоредбите, заложени в самия закон. По такъв начин ощетява и натоварва финансово, а бих казал и с губене на време, българските граждани. Нещо повече, граждани от областни градове на страната ме информираха за конкретни и драстични нарушения на този закон. За какво се касае?
В закона ясно са регламентирани правата и задълженията на физическите и юридически лица при създаването и при поддържането на кадастралната карта и на кадастралния регистър. В същото време практиката показва, че действително рекетират гражданите – за допуснатите нарушения от длъжностните лица, които всъщност са длъжностни лица по отделните имотни регистри – да заплащат услуга, която е трябвало да бъде извършена при създаването на имотните регистри.
В тази връзка отправям към Вас следния въпрос: кой и за чия сметка е длъжен да отстрани непълноти и грешки във влязъл в сила кадастрален план, при положение че тези грешки са допуснати в процеса на създаването на плана от съответните областни служби?
Ще потърсите ли отговорност от длъжностни лица, ако е налице такова нарушение на закона, за което съм готов и ще Ви предоставя данни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Във Вашият въпрос не се посочва нито един конкретен случай, нито място на извършената услуга, поради което в отговора си може единствено да Ви запозная с установените принципи при създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри. Ако Вие представите съответни примери аз, разбира се, ще проверя и ще взема необходимите мерки.
Ако приемем съвсем хипотетично, че във Вашата приемна в София, откъдето сте избран за народен представител, се е случило това следва да Ви информирам, че на територията на столицата все още няма одобрена кадастрална карта. В такъв случай отстраняването на евентуалните нарушения е въпрос от компетенциите на Столичната община.
Кадастърът, чрез създадената кадастрална карта и кадастралните регистри, осигурява данни за местоположението, границите и размера на недвижимите имоти и заедно с имотния регистър гарантира правото на собственост върху недвижимите имоти на гражданите на Република България. Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват със средства от държавния бюджет без финансови задължения на собствениците на недвижими имоти.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на регионалното развитие и благоустройството посредством процедури – Закона за обществените поръчки или чрез Световната банка, възлага, контролира и приема изработването на кадастралната карта и регистрите на отделни фирми. Задълженията на собствениците в процеса на създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри са регламентирани в чл. 36 и чл. 38 от Закона за кадастъра и имотния регистър и са ограничени до означаване на границите на техните имоти и предоставяне на актовете, въз основа на които те черпят правата си върху тях.
Кадастърът регистрира, подчертавам – регистрира, имотните граници, съобразно действащите планове и правата на собствениците. В изпълнение на закона при откриване на производство за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, агенцията осигурява публичност на този процес чрез съобщения в “Държавен вестник”, в местни и регионални всекидневници, чрез медиите, на публични места и чрез провеждане на кампания за информиране на гражданите. Изработената кадастрална карта се обявява публично пред гражданите и при това обявяване всеки гражданин може да предяви искове за допълване или изменение на данни в нея. Повторната възможност за отстраняване на допуснати грешки и пропуски съществува и при обявяване на заповедта за одобряване на кадастралната карта. Отстраняването на всички пропуски се извършва безплатно.
След влизане в сила на кадастралната карта, собствениците на имоти, които не са изпълнили задълженията си за предоставяне на необходимата информация в процеса на нейното създаване, защото знаете, че има и такива случаи – няма собственици, няма никой, съгласно чл. 40 от Закона за кадастъра и имотния регистър, могат да поискат отстраняване на непълноти и грешки като това се извършва вече за тяхна сметка. Размерът на таксите, дължими от гражданите за изменение на кадастралната карта се определят с Тарифа № 14, приета от Министерския съвет.
Трябва да съкратя отговора, защото времето не ми стига.
Създаването на кадастралния регистър се извършва чрез обединяване на данните, получени от службите по вписванията, общинската администрация, общинските служби “Земеделие и гори” на Министерството на земеделието и горите и Националната агенция по приходите. Прилагането на този принцип понякога води до пренасянето на грешки от едни планове в други върху картите и новосъздадената кадастрална карта. Не е изключена вероятността в конкретния случай да има нарушения от подобен характер.
Съгласно § 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър, действащите кадастрални планове, изработени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Република България и Закона за териториално и селищно устройство се поддържат като се отразява актуална информация или се отстраняват непълноти и грешки и този процес до влизането в сила на кадастралните карти се осъществява от съответните общини.
Пак казвам: ако има конкретни сигнали за нарушение, за което гражданите считат, че не би трябвало да плащат, аз съм готов да извършим проверка, но трябва да правим разлика между виновност на гражданите вследствие на незаинтересованост в целия процес на изработването на картата и грешки, които са допуснати от тези, които ги изработват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов. Той има право на реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз действително ще Ви предоставя точно копие от писмото, което е адресирано до мен. Относно София – да, това е така. Случаят, който аз ще Ви представя е свързан с един друг областен град – гр. Шумен. Службата по кадастър в гр. Шумен всъщност именно под форма, която е разписана в закона, но не в тези конкретни случаи, за които говоря, действително събира за мен незаконно, неправомерно такси от хората и това ще видите от ксерокопията, които прилагам към материала, който ще Ви предоставя.
Какви са конкретните случаи? В единият случай липсват основни данни за имот и собствениците са принудени да подадат заявление, в което искат вписване в кадастралния регистър на имота – нещо, което не би трябвало изобщо да се случва, защото Тарифа № 14, Раздел VІ, чл. 35, ал. 3, по която именно собствениците са били длъжни да заплащат незаконно тази такса е записано: за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър, а реално такива промени въобще не е имало. Всъщност, става въпрос не за настъпилите промени, а за вписване на пропуснат имот с редовно платени данъци. Не може един гражданин да си плаща данъци за един имот и в същото време в кадастралния регистър и в Службата по кадастъра този имот да не съществува. И то има платени данъци от датата, в която е въведен в експлоатация имота.
Вторият случай е още по-драстичен. Там пък собствениците са били принудени да възложат на частна фирма изготвянето на схема и след това по Тарифа № 14 са ги принудили да платят за нанасяне на нови схеми на самостоятелни обекти в сграда, както и на промени в тях.
Тези случаи, господин министър, ме карат наистина с категоричност да заявя, че български граждани са принудени да плащат за нехайството на служители от службите по кадастъра и в други областни градове. Аз имам такива сигнали от други места. Трябва това, което заявихте тук, да го изпълните – да се разпореди проверка и да се възстановят сумите на гражданите, от които са събрани тези пари неправомерно. Заповядайте тези материали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър Гагаузов има думата за дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Иванов, ако тези материали ги бяхте дали, досега сигурно щяхме да ги проверим и да Ви отговоря конкретно, но във Вашия въпрос, пак казвам, няма посочен конкретен случай, за който става дума. Затова – ето, имам ги, ще ги проверя.
Много моля да не даваме предварителни констатации. Аз ще проверя и ще Ви докладвам каква е точно истината. Може да се окаже, че вината е точно в гражданите, а може да се окаже, че вината е в нашите служби. Ние ще вземем съответните мерки за това, защото заинтересоваността трябва да е от двете страни. Не ми се иска да правим национален проблем от такива дребни неща. Трябва да подходим принципно към този въпрос. И аз съм за това: щом съм казал, значи това ще бъде проверено и ще бъде отстранено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов. Този път той има питане към министър Гагаузов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вчера в Атина бе подписано Споразумение за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис. Под споразумението са подписите на тримата ресорни министри, в това число и Вашият като министър на регионалното развитие и благоустройството на Република България. Подписването беше всъщност в присъствието на двама министър-председатели и един президент.
Това, което е необходимо да се изясни не само тук, в залата, но да се знае и от българските граждани, е как са били защитени българските интереси в този проект Бургас – Александруполис и какви са ползите за българската страна?
Аз ще си позволя да припомня, че този проект отлежа 13 години без да помръдне реално. Той беше поначало замислен от двама гръцки магнати – в банковия и морския сектор. Впоследствие в продължение на 12 последователни години Руската федерация заявяваше, че проектът е икономически неизгоден за Русия. В момента, когато се разбра, че Турция ще ограничи още повече преминаването на товарните танкери през Босфора с участието и натиска на руския президент проектът в рамките на няколко месеца беше придвижен на това ниво, при което вчера беше подписано споразумението.
Какво стана през тези няколко месеца от българска страна? В продължение на 12 години българските правителства отстояха ясния принцип за равнопоставеност и трите страни – Русия, България и Гърция, бяха съсобственици на петролопровода с по 33,3% . До края на 2006 г. българското правителство, в това число и това, в което Вие участвате като член, поддържаше, че в Бургас трябва да има универсален терминал, който да бъде изцяло българска собственост.
Сега всъщност и двата параметъра са променени. България е миноритарен собственик в един проект, в който мажоритарният собственик е Руската федерация. Тя не е член на Европейския съюз, както всички знаем, и не е подписала Енергийната европейска харта, което непрекъснато се поставя като въпрос от страна на Европейския съюз.
На второ място, ние отстъпихме и по отношение на терминала и ще се строят два терминала в Бургас.
По този повод, като имаме предвид и големия екологичен риск, господин министър, от това, че ще се разтоварват паралелно по два танкера в Бургаския залив, отправям към Вас следното питане: как са защитени българските интереси в проекта “Бургас – Александруполис”? Кои са ползите за българската страна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин министър, както Ви е известно, това е питане и разполагате този път с малко повече време – пет минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Тъй като въпросът беше зададен преди доста време и на два пъти беше отлаган по различни причини, може би няма да е съвсем актуален и отговорът, но принципът ще бъде спазен.
В началото на отговора си бих искал да уточня, че на 7 февруари 2007 г. в Бургас беше парафиран текстът на Междуправителственото споразумение за сътрудничество, строителство и експлоатация на петролопровода “Бургас – Александруполис” от тристранния работен комитет, в който участват представители на България, Гърция и Русия, и беше подписан, а не парафиран, протокол за проведената среща.
В парафирания текст на споразумението е записано, че петролопроводът “Бургас – Александруполис” ще бъде с дължина 280 км, от които 155 на българска територия. Съоръжението ще включва два терминала – в Бургас и в Александруполис, и магистрален петролопровод с необходимата инфраструктура за свързване на терминалите. Общата инвестиция се изчислява на над 700 млн. долара, като по-голяма част от тях – около 400 милиона, ще постъпят на територията на България като преки чуждестранни инвестиции за изграждане на българския участък от петролопровода. Капацитетът за транзит на суров петрол ще бъде между 35 и 50 млн. тона годишно. Собственик на петролопровода ще бъде Международната проектна компания, която ще бъде учредена от компании от трите страни, участващи в проекта. България и Гърция ще си поделят по 24,5% от акционерното участие в Международната проектна компания, като останалите 51% ще бъдат собственост на Руската федерация. Българската страна ще се представлява от “Проектна компания Бургас – Александруполис БГ” АД, в която по 50% ще имат държавните фирми “Техноекспортстрой” ЕАД и “Булгаргаз холдинг” ЕАД. Бих искал изрично да подчертая, че в споразумението е записано, че регистрацията на Международната проектна компания ще бъде в страна – членка на Европейския съюз.
Тук бих искал да припомня, че преговорите за петролопровода “Бургас – Александруполис” се водят повече от 13 години, през които в управлението на страната са участвали всички парламентарно представени политически сили у нас. През този немалък период нито една от тези партии не се е обявявала против реализирането на проекта.
По повод на конкретното Ви питане, господин Иванов, как са защитени българските интереси в проекта “Бургас – Александруполис”, бих искал да посоча следното. Реализирането на проекта ще гарантира мястото на България на глобалната европейска мрежа за пренос на нефт и газ, което отговаря на стратегическите интереси на страната ни в тази сфера. Регистрирането на Международната проектна компания в една от страните – членки на Европейския съюз, ще гарантира правата на миноритарните акционери, в това число и на българските интереси в проекта. Страната ни не поема никакви икономически рискове с реализирането на проекта, тъй като за участието ни в него няма да бъдат необходими средства от държавния бюджет. От друга страна, текстът на споразумението гарантира участието на български фирми в проектирането и строителството на петролопровода, както и в транспортирането на нефта в Черно море и до крайни потребители.
Що се отнася до ползите за българската страна, те могат да бъдат обобщени по следния начин. Преките ползи за България от експлоатацията на петролопровода се изчисляват на постъпления в държавния бюджет в размер между 35 и 50 млн. щатски долара, без държавата да поема каквито и да било икономически рискове, в зависимост от количествата, които ще бъдат превозвани по петролопровода. Освен това по време на строителството, експлоатацията и техническата поддръжка на петролопровода се предвижда разкриването на около 1000 нови работни места. Съоръженията на българска територия ще бъдат обслужвани и поддържани от български фирми. Експлоатацията на петролопровода ще гарантира количествата нефт за държавния резерв на страната.
Непреките ползи ще намерят проявление в следните аспекти на обществено-политическия и икономическия статут на Република България. Страната ще заеме важно място на енергийната карта на Европа. Реализирането на проекта ще допринесе за сигурността и стабилността на страната и региона. Петролопроводът ще има благоприятно въздействие върху икономическата среда в България и ще доведе до нарастване на конкурентоспособността на пристанище Бургас.
Накрая бих искал да подчертая, че споразумението задължава Международната проектна компания при строителството и експлоатацията на петролопровода да бъдат съблюдавани стриктно националното законодателство и директивите на Европейския съюз за опазване на околната среда и както беше заявено, няма да се жалят средства за опазване на околната среда и ползване на най-съвременните достижения в света в това отношение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов. Имате право да зададете до два уточняващи въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това, което Вие заявихте, е, че преките ползи за страната от такси за пренос на петрол са от 35 до 50 млн. долара. Нали правилно чух?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Да.
ИВАН ИВАНОВ: Сега ще Ви прочета какво казва министър-председателят и, слава Богу, че Вие казахте това. Цитирам дословно: “Само моята страна – България, ще получава стотици милиони долари годишно от транзитни такси.” Това действително е хиперболизирано, десетократно е увеличено от това, което България ще получи.
Моите въпроси към Вас са свързани именно с основния ми въпрос за защитата на националните интереси. Всъщност те могат да се реализират, ако тръбата бъде изцяло натоварена. Предполагам, че когато говорите, че транзитните такси ще бъдат между 35 и 50 млн. долара, имате предвид, че проектно тръбата трябва да бъде за 35 млн. тона годишно, с възможност за увеличаване до 50 млн. тона. Мен ме интересува има ли гаранции от руската страна, че по тръбата могат да бъдат подадени 35 млн. тона годишно? Ако няма такива гаранции, какви са вашите разчети поне за първите пет години – колко нефт ще потече по тръбата, и оттам реално какви такси ще получи страната?
Вие говорите за 1000 работни места. Господин министър, Вие говорите общо за 1000-та работни места – поне вчера беше направено такова изявление, за строителството на целия петролопровод. Нека да не забравяме, че една трета част от него е на гръцка територия, и второ, че след построяването на петролопровода, той ще бъде обслужван от не повече от 160 работници с различна квалификация, част от които руснаци и гърци.
По този повод първия въпрос относно гаранциите за петрола го зададох.
Вторият ми въпрос е: интересува ме трасето на петролопровода, дори и в предпроектните проучвания, преминава ли през Странджа и през територии, които попадат в защитените територии на “Натура 2000”? Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси, зададени от народния представител Иван Николаев Иванов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Преди това само една вметка: относно отговора на министър-председателя, аз говоря само за нефтопровода “Бургас-Александруполис”, а той говори за ползите, които ще имаме. Не може всяко нещо да се остойностява със стотинката, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Друга финансова полза няма.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Що се отнася до гаранциите за пълняемостта на претролопровода, разликата между 35 и 50 милиона е на базата на очакваните количества нефт, които ще дойдат. Първоначалният вариант беше за 35 милиона, а сега се говори за 50 млн. тона нефт, които да преминават. Гаранцията за преминаването са огромните инвестиции, които ще вложи Международната проектна компания в този проект.
Вие добре знаете, че за да се осъществи такъв голям проект, трябва да има преди всичко икономическа изгода, което означава, че най-прекият път за преминаване на това количество между производителя и потребителя трябва да бъде на цена конкурентна на други възможни варианти, какъвто е случаят с Босфора. Там изключваме факта, че самото преминаване не може да бъде до безкрайност, а и компаниите търсят възможност за алтернативни пътища. В това отношение гаранции за количествата нефт, които ще минават по нефтопровода, поема преди всичко руската страна, защото те ще транспортират по този нефтопровод петрол, произведен преди всичко от тях, или дистрибутиран чрез тяхната петролопроводна система за преминаването през този нефтопровод.
За довършване на този отговор бих могъл да кажа, че ние като държава освен таксата, която ще получаваме, и броят на работните места, които все пак са ориентировъчни, имаме предвид изграждането и експлоатацията на нефтопровода. Не е само нефтопроводът. Има много съпътстващи дейности по транспортирането и т.н. Така че почти няма нито страна в света, нито медия, която да е изразила съмнение в ефективността на този нефтопровод, след като се ангажира такава голяма страна в износа на петрол, каквато е Русия.
По втория въпрос – дали трасето на нефтопровода преминава през територии от “Натура 2000” – най-вероятно ще има преминаване през територии, които са в “Натура 2000”, но вие знаете, че за преминаването на такива инфраструктурни обекти има процедура, която е предвидена в “Натура 2000”. По-сложно е, ако този нефтопровод би преминавал през територии от по-висока степен на защитеност, но такива няма да има. Така че преминаването ще бъде съобразено със съответните изисквания на “Натура 2000”, тоест изработването на ОВОС и обсъждането с екологични и други организации. Пак казвам, че това ще бъде съобразено с абсолютно всички изисквания на националното законодателство. Така че в това отношение не би трябвало да има проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов. В рамките на 2 минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, уважаеми колеги! Господин министър, аз разбирам, че Вие се мъчите да защитите Вашия шеф – министър-председателя, но както се казва в такива случаи – “Царят е гол”. Чуйте какво е казал: “България ще получава стотици милиони долари годишно от транзитни такси”. Вие казвате: “Това е за общия ефект”. Той просто не е научил това, което трябва да каже. Моля ви, от транзитни такси! Ще Ви дам копие. (Предоставя му лист с информация.)
На второ място, по отношение на петролопровода. Господин министър, Вие знаете, че това е в полза на Русия и на Гърция, защото Русия търсеше изход, от който да изнесе своя петрол, а Гърция търсеше откъде би могла да натовари своя търговски флот и да осъществява пренос до Европа, до Съединените щати и дори до Тихоокеанското крайбрежие. Така поне е написано от гръцките медии. (Реплика на министър Асен Гагаузов. Връща му листа с информацията.)
Следващото, което трябва да се подчертае, е, че екологичният риск действително е много голям, защото ще бъдат разтоварвани по два танкера едновременно. Разливът на петрол в такива случаи е с много по-голяма вероятност. В едно предаване Вие заявихте, че и в момента там се извършва разтоварване на петрол.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Да.
ИВАН ИВАНОВ: В момента се разтоварват 6 млн. тона годишно, необходими за “Нефтохим”, господин министър. Ако се построят двата петролопровода, ще се разтоварват между 80 и 90 млн. тона, заедно с количествата за “Нефтохим”. Аз питам: рискът за 6 милиона и примерно за 60 милиона тона един и същ ли е?! Десеткратно е по-голям! Десеткратно! Това трябва да го кажете ясно. Трябва да говорите истината на българските граждани.
На следващо място, този петролопровод наистина е против интересите на България. Ще ви кажа защо. В момента между Русия и Гърция се обсъжда строителството на петролопровод от Александруполис до Солун, след което има петролопровод от Солун до Скопие. Фактически вие подпомагате да бъде направено безсмислено строителството на втория, много по-изгоден за България петролопровод “Бургас-Вльора”. Това е антиевропейско поведение! Защото вместо да изпълним една от препоръките на Европейската комисия за намаляване на енергийната ни зависимост от Русия, ние я засилваме на 100%. Това е пагубно за страната.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Вие сте повредени хора.
ИВАН ИВАНОВ (слизайки от трибуната): Поколенията ще покажат, че вие сте повредени хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, по-спокойно.
Въпрос, зададен от народните представители Борис Ячев и Ясен Попвасилев към министър Гагаузов.
Господин Ячев, имате 2 минути.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, вследствие на подписаната Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Македония и задълженията, произтичащи от Протокол № 1 от Смесената българо-македонска експертна комисия за разкриване на нов гранично-пропускателен пункт между двете страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Изпълнителната агенция “Пътища” още през 2001 г. е открило процедура по Закона за обществените поръчки за възлагане и проектиране на Гранично-контролен пропускателен пункт “Струмяни-Берово”. Изработен е идейно-технически проект на същия обект. Към проекта е изработен ОВОС и парцелиран план за отчуждаване на необходимите земи за реализация на строителството. Намеренията на тогавашното ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са строителството на Гранично-пропускателния пункт “Струмяни-Берово” от българска страна да започне в края на 2002 г. и да продължи до 2005 г. През 2005 г. в качеството си на финансов министър Милен Велчев подписва финансов меморандум за 6 млн. евро за изграждане на пътя Струмяни-Берово по Програма ФАР – трансгранично сътрудничество. Три милиона евро се осигуряват от Европейския съюз, а 2,5 млн. евро – от страна на българското правителство. Предвидено е строителството на пътя да се извърши на три етапи за три години, като първият етап от 30 км трасе трябва да приключи до края на 2005 г. Останалите два етапа трябва да бъдат завършени за следващите две години.
В тази връзка, господин министър, нашият въпрос към Вас е: на какъв етап е в момента строителството на пътя Струмяни-Берово от българска страна? В какъв срок ще бъде завършен той? Как са усвоени средствата за неговото изграждане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, господин Попвасилев, проектът “BG-2003-005-632-01 – изграждане на подходен път към ГКПП “Струмяни-Берово” между Република България и Република Македония е включен във финансовия меморандум по Програма ФАР 2003 – “Инициативи, външни граници”. Договорът за строителство по проекта беше сключен на 30.11.2005 г. между Изпълнителната агенция “Програма ФАР” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството като възложител и гръцката фирма “Пролефтики” като изпълнител. Стойността му е 6 млн. 767 хил. евро, от които 1 млн. 800 хил. евро по Програма ФАР, а 4 млн. 946 хил. евро – осигурени от национално съфинансиране.
Беше сключен договор за супервизия между Изпълнителна агенция “Програма ФАР” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и френската фирма “ФСЕОМ” на 31 май 2006 г. със средства, осигурени от националния бюджет на стойност около 498 хил. евро. Съгласно клауза 4.2 от договорните условия за строителство ФИДИК (Червена книга), за да стартира строителните работи изпълнителят следва да осигури и представи на възложителя банкова гаранция за добро изпълнение в размер на 10% от договорената стойност на проекта. Такава гаранция обаче фирма “Продефтики” не успя да представи. Между причините за създалата се ситуация ръководството на фирмата-изпълнител изтъква повишаването на цените на горивата, липсата на клауза в договора за ревизия на цените, както и отказа на банките, с които работи, да дадат гаранции.
На тази основа министерството не получи необходимите документи за започване на проекта, в резултат на което бяхме принудени временно да преустановим до 15 декември 2006 г. изпълнението на договора за строителен надзор. След проведените консултации между представителите на Министерството на финансите – Фонд “Републиканска инфраструктура”, и представителството на Европейската комисия се взе решение за прекратяване на договора за строителство от страна на възложителя и провеждане на нова тръжна процедура по Закона за обществените поръчки. Договорът за супервизия, който не е бил в изпълнение, също следва да бъде прекратен и да бъде проведена нова тръжна процедура по Закона за обществените поръчки.
Към настоящия момент Изпълнителна агенция “Програма ФАР” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предприела необходимите мерки за прекратяване на договора за строителство. Изпратено е писмо до изпълнителя, което съдържа 14-дневно предизвестие за преустановяване на договорните взаимоотношения. Същевременно за постигане целите на проекта Изпълнителна агенция “Програма ФАР” е изискала съдействие от Министерството на финансите за предоставяне на средства, заложени по проектния фиш в размер на 8,7 млн. евро. Тези средства от националния бюджет са необходими за периода 2007-2010 г. за провеждане на тръжните процедури по Закона за обществените поръчки и възлагане на нови договори за строителство и надзор за пътя Струмяни – Берово, което означава, че за периода между 2007 г. и 2010 г. пътят трябва да бъде завършен, но вече с нов конкурс, с нов изпълнител и с нова супервизия на този проект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – давам думата на народния представител Ясен Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Този проект за изграждането на отсечката за връзката между община Струмяни и община Берово е от 25 години!? От пет години македонската страна е готова с цялата инфраструктура. Малко срамно е държава – членка на Европейския съюз, да не може да изгради 30 км отсечка! Тези 30 км отсечка са важни както за 7-те хиляди човека от община Струмяни, така и за другите 320 хил. от Благоевградска област.
От Вас разбрахме само, че вместо за 6 млн. евро, както е било първоначално, в крайна сметка ще са необходими 8,7 млн. евро. От Вас разбрахме, че вместо проектът да стане готов до пролетта на 2008 г., в крайна сметка ще стане готов през 2010 г.
Крайно време е, господин министре, да прекратите практиката на вашето правителство и конкретно във вашето министерство всичко да се прави бавно, но за сметка на това два пъти по-скъпо.
В Благоевградска област мога да Ви дам много такива примери. Такъв е примерът за пътя Гоце Делчев – Разлог, такъв е и примерът за отсечката от магистралата Драгичево – Долна Диканя.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Сериозно?!
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да, сериозно, господин министър. Защото там бяха 25 млн. евро, в крайна сметка стойността, а в крайна сметка стойността, която платихме, е 55 млн. евро. Прекратете практиката – бавно, но за сметка на това два пъти по-скъпо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гагаузов – право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако трябва да кажа 1:1 – не се гордея с начина, по който беше търгуван този проект, за който говорите и най-вече I фаталното приключване на участието на гръцката фирма.
Този въпрос съм го поставил още в края на 2005 г. лично на бившия посланик на Европейската комисия в България. Не искам да говоря, за да не си усложняваме отношенията конкретно какво се случи. Затова казвам, че не се гордея за начина, по който той беше приключен, но пак ви казвам, той не беше приключен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а от Делегацията на Европейската комисия.
Така че приключваме с този въпрос дотук – няма да може да стане проектът, поради простата причина, че оферираната цена от фирма “Продефтики” е 6,7 млн. И Господ да слезе – да не богохулствам, не може да изпълни проекта на такава цена. Те дадоха снос на цената 35%, което означава, че намаляват собствената си оферта с 35% само и само да го вземат.
Втората, следващата фирма е горе-долу с цената, за която стана дума – 8,7 млн., но ще се проведе тръжна процедура по Закона за обществените поръчки и ще се види каква ще бъде цената, по която ще го изпълняваме.
Съгласен съм, на мен за съжаление ми се паднаха такива неща, които 25 години не са решавани и всички искат да ги решим за една година. Но не съм съгласен да спрягате обекта от първата част на магистрала “Струма”, която ние завършихме за 10 месеца, което правиха две предни правителства.
Така че ние не работим бавно. Ние работим много добре. Всичко останало е нещо, което витае в главите на някои депутати и са решили, че това, което можем да кажем, че е едно постижение на правителството, трябва на всяка цена да го неглижираме. Подобен беше случаят с господин Иванов, който е тръгнал да защитава националните интереси. Защо? Защото те трябва да са “против”, а не “за”. Съжалявам, но времето тече и трябва да работим.
В случая аз съм съгласен с Вашата бележка, приемам я като бележка. Ще направим всичко възможно този път да стане по възможно най-краткия начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на финансите, господин Пламен Орешарски.
Питане от народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Каква е стратегията на правителството за събиране на акцизите в България? Моето лично впечатление е, че правителството полага всички усилия да направи най-богатите още по-богати, а от друга страна, да облага с всякакви възможни данъци и такси най-бедните български граждани. Това е една жестока антисоциална политика, която няма аналог в Европа. Поправете ме, ако греша.
Ще ви дам няколко конкретни примера. Тройната коалиция освободи от ДДС хазарта и отхвърли категорично предложението ни, заедно със Стела Банкова, да освободим от ДДС лекарствата и средствата за инвалиди, каквато е европейската практика.
Как ще коментирате факта, че от хилядите казина, господин министър, приходите за държавния бюджет са около 20 млн. годишно? Ужасяващ е фактът, че от общо 620 млн. лв. приходи от безмитните магазини само 20 млн. влизат в хазната. В началото на годината вашата коалиция увеличи акциза на горивата, като се оправда с необходимостта от средства за военни разходи. Пояснявам, че става дума главно за така наречените военни мисии в чужбина. Това автоматично увеличи цената на горивата с около 13 стотинки на литър. Впоследствие се увеличи цената на повечето стоки и услуги, включително на хляба, млякото и месото.
Питам: защо гражданите трябва да бъдат облагани с косвен данък, който да финансира военните авантюри на българското правителство? Защо винаги намирате пари за тези мисии, а за лекарства и пенсии, господин министър, не намирате?
Няма да се спирам на безобразието на намаляването на данък-печалба за големите фирми – от 15 на 10%, при условие че в Германия същият този данък, Вие добре знаете това, е 38%. Всичко това, повтарям, говори за една целенасочена политика в интерес на онези, които разполагат с много пари. Такъв е случаят с въведения акциз върху домашната ракия. Този акциз обслужва интересите на големите производители на алкохол. Тормозът върху селяните от страна на ваши служители – служители на митницата, е свързан именно с тези интереси.
Моля да ми отговорите: считате ли налагането на посочения акциз за уместен, като имате предвид неговите размери, конкретните български условия, финансовите възможности на хората и, разбира се, реалните възможности за неговото събиране?
Моля да ми отговорите и какви са очакваните приходи от този акциз и какъв процент е от общите акцизни приходи в държавата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Акцизът, включително и този, който Вие цитирахте за домашната ракия, произведена в специализирани малки обекти за дестилиране, подлежи на събиране по реда, предвиден в Закона за акцизите и данъчните складове. Аз не разбирам много смисъла на въпроса за стратегията за събиране. Този акциз, както и всички останали данъчни задължения, се събират по съответните регламентирани закони и в съответствие с процедурите, които са одобрени с тези закони.
Малко повече информация. Съгласно закона, от 1 януари 2007 г. ракията, произведена от грозде и плодове, собственост на физически лица за тяхно лично и семейно потребление до 30 л годишно на семейство, подлежи на облагане с акциз като акцизната ставка е в размер на 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, което означава 2,20 лв. на 1 л с алкохолно съдържание 40°. Тази регулация бе въведена в изпълнение на ангажиментите на страната във връзка с членството ни в Европейския съюз. Съгласно европейското законодателство на задължително облагане с акциз подлежи всяка спиртна напитка, произведена за консумация като питие, независимо от това къде и от кого е произведена, както и за чие потребление е. Държавите членки са свободни сами да определят размерът на акцизната ставка, при условие че той не е по-нисък от минималната ставка за Общността, която е в размер на 550 евро за хектолитър чист алкохол. По изключение от общите принципи на облагане с акциз на някои държави членки – това са Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България, са предоставени дерогации, като ставката за България е 50%. Това е максимално възможната дерогация. Така че акцизът, който цитирах в началото от 2,20 лв. на литър, е възможно най-ниският в Европейския съюз сред страните - членки на Европейския съюз. Той е по-нисък от визираните преди малко пет страни членки, които имат дерогации. Това е накратко отговорът. Ако имате въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
В рамките на 2 минути имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос беше: защо тормозите хората? Защо служителите на митниците ходят по селата и тормозят селяните? Какви са тези наказателни акции, които се провеждат?
Аз няма да говоря за абсурдите, които госпожа Меглена Кунева е договорила с Европейския съюз. Акцизът е само един пример. Достатъчно е само да се спомене и предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок.
Искрено се надявам, че прокуратурата ще проучи мотивите на госпожа Кунева да заблуждава целенасочено правителството и парламента, когато беше министър, че Европейският съюз изисквал това предсрочно закриване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но все пак към въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ: Както нямаше и никакво изискване от Европейския съюз за пререгистрацията на автомобилите – Вие го знаете. Тази пререгистрация обслужи интересите на няколко застрахователи – и това го знаете. В момента тези застрахователи имат норма на печалба, заявявам го открито тук, от над 300%. И това го знаете, господин министър. Това означава, че застраховките в момента могат да паднат поне двойно и застрахователите да имат огромен марж на печалба.
Ясно е, че драстичното увеличаване на акциза на домашната ракия обслужва интересите на частните производители. Мисля, че това е ясно за всички, които присъстват тук.
Още веднъж Ви питам: господин министър, редно ли е да тормозите хората по този начин с наказателни акции от страна на Ваши служители? Вижте какво става в Гърция например. (Председателят подава сигнал, че времето изтича.) Там хората си варят ракия и никъде няма подобни неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност аз не можах да се ориентирам за въпроса или по-скоро за тезата на господин Христов – да не изпълняваме регламентите на Европейския съюз, да не спазваме вътрешния си ред. Извинявайте, това са анархистични въпроси и аз не мисля за уместно да се отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Христов, в рамките на 2 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, понеже говорите за закони, според Конституцията данъци и такси могат да се налагат само със закон и те трябва да бъдат съобразени, забележете, с доходите на гражданите. Мислите ли, като финансов министър, че данъците и таксите в България са съобразени с доходите на гражданите? Мислите ли, че акцизите са съобразени или пък данък общ доход, или пък ДДС-то?
Говорим и за акциза на домашната ракия. Съпоставим ли е той с акциза в европейските страни? Можете ли да кажете това, при условие, че средната работна заплата в България е около 200 евро, в Германия е между 2000 и 3000 евро? За каква съпоставка можем да говорим?
Ще Ви дам и друг пример: вашето правителство предложи наскоро драстично повишение на глобите за шофьорите. Между 1 и 10 км превишена скорост се наказва с глоба от 10,00 лв. Не знам дали сте наясно какво означава 1 или 2 км превишена скорост...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама Вие питате за ракия, а не за скорост.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви отнема думата, ако не сте в предмета на питането.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не е ли абсурд това, което се прави с глобите, при условие, че от тези глоби има 90% несъбираемост? Тоест възможност за събиране на пари има, но не го правите или ги събирате не оттам, откъдето трябва.
Апелирам към Вас да престанете да грабите най-бедните български граждани, господин министър - приведох Ви достатъчно примери - и да преосмислите Вашата политика, защото Вие знаете докъде може да доведе тя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Янаки Стоилов към министъра на финансите господин Пламен Орешарски относно заложните къщи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, моето питане към Вас е относно статута и дейността на заложните къщи в Република България. В страната и най-много в столицата, в различни правни форми по Търговския закон, са създадени и действат голям брой заложни къщи. Тези къщи се занимават с различни дейности, включително отпускат кредити, макар че те не са измежду институциите, които са лицензирани за извършване на такава дейност. В същото време, когато се приемаше Закона за кредитните институции, там не попаднаха такива организации, които по принцип могат да се занимават с кредитна дейност, като кредитните кооперации, и се оказва, че законовите регулации не обхващат един много важен сектор, което според мен създава значителни рискове не толкова за финансовата стабилност на страната, колкото за злоупотреби и извличане на незаконни доходи.
Публична тайна е, че тези къщи или поне част от тях продават стоки на консигнация, някои от които са противозаконно отнети от техните притежатели. Едно от тези доказателства, ако обърнете внимание, е, че на много от тях пише, че са с денонощен режим на работа. Много интересно е кой отива през нощта, за да предлага вещи за залог, ако те са редовно придобити и ако имат съответните документи, които удостоверяват собствеността, от тези, които ги предоставят.
Законът изисква Министерският съвет да уреди условията и реда за дейността на лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи, но до момента липсва специален регламент за това. И предишното, и сегашното правителство са вече в просрочие около три години и половина, след като не са издали наредба за условията и реда за дейността на лицата, които предоставят посочените заеми, или накратко казано, от заложните къщи.
Моето питане, господин министър, макар че знам, че въпросът не се отнася само към финансовата му част, а и към дейността на органите на Министерството на вътрешните работи, които също трябва да обърнат подобаващо внимание на този сектор, който е един от тези в част от които структури вирее добре и организираната престъпност, но в частта, която засяга дейността на ръководеното от Вас ведомство, моят въпрос е: какви действия ще предприемете, за да се създадат необходимите правила за дейността на заложните къщи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Стоилов, прав сте, че в Заключителна разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон е предвидено Министерският съвет да приеме наредба за условията и реда за дейността на лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи или така наречените заложни къщи. Във Валутния закон няма други норми относно регулиране на тяхната дейност.
Специфични изисквания относно регулирането на стопанската дейност са посочени в Закона за ограничаване на административното регулиране и на административния контрол върху стопанската дейност, съгласно който всички изисквания, необходими за започване и за осъществяване на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделни сделки, следва да се уреждат със закон. В тази връзка поради необходимостта от разработването на бъдеща нормативна уредба в съответствие с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е създадена междуведомствена работна група за разработване на концепция и проект за дейността на заложните къщи. Същият е в напреднал стадий. Работната група има вариант на законопроект, обсъжданията по който продължават както по отношение изясняване на ключовия момент за предмета на регулиране, от една страна, така и с оглед на неговата финансова и ресурсна обезпеченост.
Към момента липсата на специален закон, регулиращ дейността на заложните къщи, не е пречка за осъществяване на контрол върху тяхната дейност от съответните органи, както от страна на Комисията за защита на потребителите така и от органите на приходната администрация за спазване на данъчното законодателство, така както и Вие подчертахте, от различните специализирани органи на МВР.
По Закона за мерките срещу изпиране на пари лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи, са задължени да изпълняват задължителните мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпиране на пари и мерки срещу финансиране на тероризма. За целта вътрешните им правила за контрол и предотвратяване изпиране на пари се утвърждава от директора на Агенцията за финансово разузнаване. Това е накратко. Ако имате въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представители Янаки Стоилов.
Господин Стоилов, както е известно, можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър Пламен Орешарски.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, може би това е един от случаите, в който се потвърждава, че в България в последните години са създадени много държавни институции, резултатите от дейността на голяма част от които са твърде спорни, ако не употребявам по-тежка квалификация, защото нямам впечатление, а и редица граждани, които а засегнати от дейността на тези къщи, е, че някои от споменатите органи са предотвратили или пък са допринесли за разкриването на нарушения, които са били извършени там.
Смятам, че сега да говорим за липсата на закон и за подготовката на закон може би не е най-прекият път към решаване на въпроса.
Моят първи допълнителен въпрос е: кога ще предложите на Министерския съвет да приеме наредба, която да регулира дейността на тези къщи? Нека да има такъв подзаконов нормативен акт, а законът да бъде обмислен, да бъде обсъждан, защото едва ли точно в тази област ние трябва да се притесняваме от разширяване на обхвата на административното регулиране, за да бъдат точно заложните къщи най-либералният сектор в българската икономика, след като всички знаем с какви рискове понякога е свързана тяхната дейност.
Аз бих искал да кажете конкретна дата или поне период, в който след като вероятно се поиска становище от другите институции – Комисията за финансов надзор или някои от останалите органи, които споменахте, за да внесете в Министерския съвет и той да изпълни своята компетентност, която му възлага сегашният Валутен закон.
Вторият ми въпрос е: ще възложите ли все пак допълнителни данъчни проверки на такива къщи? Знаем, че те са в един твърде благоприятен данъчен режим, с патентен данък. Все пак смятам, че ако финансовите органи, органите на МВР проявят по-голяма активност, вероятно и нарушенията в този сектор ще намалеят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Бих искал да поясня, че от информацията, която имаме в Министерството на финансите, в хода на изработване на подзаконовите нормативни актове, в изпълнение на Валутния закон преди няколко години, дебатът е стигнал до констатациите, че с подзаконови актове материя от този характер се урежда много трудно, тъй като възлагането на специфични контролни функции не би могло да се извърши и не би могло да има силата, с която евентуално един закон би оправомощил съответните съществуващи контролни органи или новосъздаден за тази цел. От тази гледна точка е започнала работа по изработването на нов закон и ви информирах до какъв етап е стигнала тя.
Искам да подчертая, че действително материята е доста сложна от гледна точка на баланса, от една страна, свободната предприемаческа дейност и, от друга страна, необходимостта от защита на потребителите, като подчертавам, че заложните къщи заемат един твърде малък сегмент от потребителския пазар и даже бих обърнал внимание на обстоятелството, че клиенти на заложните къщи също са изключително малка част от нашите съграждани, които изцяло по своя воля ползват услугите на такъв тип къщи.
Що се касае за допълнителни данъчни проверки, бих могъл да възложа и целеви проверки, но в общия случай данъчната администрация извършва периодични проверки не само на заложни къщи, а на всички данъчни субекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, аз приемам мотивите Ви за една цялостна уредба чрез закон на тази материя, но не чух в какъв период ще се стигне до завършването на такъв законопроект? Защото не е първият случай по повод на въпроса, който задавам, в който след като законът възлага някакви задължения на изпълнителната власт, тя не ги е изпълнила и понякога в просрочие с течение на месеци и години. Така че по-лошата уредба все пак е по-добра от липсата на каквато и да е уредба, защото тук единствено общите правила на Търговския закон и данъчното законодателство могат да обхванат една безспорно специфична дейност.
Вярно е и това, което казвате, че дейността на заложните къщи заема малък сегмент от потребителския пазар, но мога да твърдя, че дейността на част от тях заема немалка част от сенчестия и престъпния сектор в България. Смятам, че това е свързано точно с проявите на организирана престъпност. Затова чрез Вас апелирам и към цялото правителство, за да могат Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, евентуално и някое от другите министерства, да ускорят своята работа, съгласуването на своите действия, за да може в най-скоро време да се издаде или предложи приемането на съответния нормативен акт за тази дейност. Защото, пак подчертавам, ние не обръщаме внимание на това, което понякога може да донесе значителни приходи в бюджета, но в случая въпросът не е такъв, или пък на контрола, за да се намалят злоупотребите във финансовия сектор и за по-ефективна защита на правата на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос от народния представител Нено Димов към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин Димов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 22 декември 2006 г. по Ваше предложение управляващото мнозинство подкрепи повишаване на данъчните оценки с 20%. Искам да напомня, че в края на 2005 г. данъчните оценки бяха повишени също с 20%. Тогава Вие казахте, че това е вследствие на обявените от националната статистика данни, че за периода 2000 г. - 2005 г. много съществено са се качили тези цени и затова правите 20-процентно покачване.
Новото 20-процентно покачване от началото на тази година обаче е любопитно с оглед чл. 5 от Закона за местните данъци и такси, който Вие сте внесли, приет 2005 г., според който ал. 1, цитирам: „Данъчната оценка съгласно приложенията към закона може да се измени, ако индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи или намали с повече от 20% с натрупване за периода от последната им промяна.” Това се отчита от националната статистика.
Към момента на промяната – 22 декември, няма официални данни за индекс на промяна на тези цени на националната статистика, защото годината не е завършила. Нещо повече, само на жилищните имоти за този период неофициалните данни сочат 14,7%.
Моят въпрос е: изпълнено ли е основанието по чл. 5 от Закона за местните данъци и такси, тоест националната статистика да е отчела увеличение с 20 на сто на пазарните цени за недвижими имоти за периода 2006 г. спрямо 2005 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димов, към 1 януари 2007 г. спрямо 1 януари 2006 г., видно от официално публикуваните данни на Интернет страницата на Националния статистически институт за средни цени в лева на квадратни метра на жилища в областните градове, индексът се е увеличил с повече от 20%. В този смисъл правното основание за покачването на данъчните оценки в чл. 5 от закона е изпълнено. Независимо от това, Вие знаете, че пазарните цени на имотите остават значително по-високи от данъчните оценки, въпреки двете последни корекции, които Вие цитирахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов за реплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, според статистиката увеличението е около 14,7%, но това не е толкова важно. Значително по-важното е, че към 22 декември, когато е правена тази промяна, не е налице подобно основание. Данните на статистиката за предходната година излизат доста по-късно. Към момента, в който Вие правите това предложение и мнозинството го приема, Ви питам: било ли е изпълнено условието на закона? Аз твърдя, че не е било изпълнено.
Нещо повече, Вие казахте „над 20”, а точният процент е 14,7. Затова ми е много любопитно да коментирате:
Първо, защо, преди да има каквито и да било официални данни от статистиката към средата на м. декември 2006 г., Вие предприемате това увеличение?
Второ, след като твърдите, че има толкова голяма изпреварване, да сте го направили тогава, когато му е било времето. През 2005 г. имахте достатъчно много основания за подобно нещо. През 2006 г. нямате основания и то по текст от закона, който специално от Вас е внесен. Защото това нещо се прие по Ваше предложение през 2005 г. Тоест Вие предлагате нещо, което Народното събрание приема, за да не го изпълнявате. Това е крайно притеснително, когато се прави от министър в българското правителство, пък и от който и да е министър въобще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не сте прав, тъй като индексът на цените на жилищна площ ни даваше основание да предложим това увеличение на оценките.
Що се касае до въпроса Ви: защо еднократно не направихме голямо увеличение през 2005 г., ще отговоря, че това е по съображение от целесъобразност, за да не натоварим прекалено рязко данъкоплатците и еднократно с прекалено голям данък. Това е единственият аргумент. Пак подчертавам, че в момента данъчните оценки са значително, а в някои случаи в пъти, по-ниски от оценките, върху които не само се събират данъци, а се изповядват и сделки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос от народните представители Веселин Методиев и Нено Димов към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Господин Димов, заповядайте да развиете вашия въпрос към министъра на финансите.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, господин министър! В сключено Споразумение между Република България и Европейския съюз за финансовото управление на програма САПАРД е предвидено в Анекс А, чл. 13, че държавата възстановява средства на Европейската комисия в случаи, когато е налице финансова злоупотреба. В момента за злоупотреби е подследствен Людмил Стойков при използване на финансови средства по цитираната програма.
В тази връзка въпросът ни с господин Методиев е следният: поискахте ли от съда да запорира сметките и участието във фирми на лицето Людмил Стойков и на другите, които са цитирани в тази злоупотреба, за да бъдат предотвратени щетите върху държавния бюджет на Република България?
Също така бих искал да припомня, че става дума за 15 млн. лв. – една много сериозна щета. Има и една комисия, която се оглавява от господин Кушлев, който с високата заплата от 7000 лв., само и само да бъде недостатъчно независим да предприема действия. Любопитно би било, тъй като мнозинството отказва всякакво изслушване на господин Кушлев, да кажете имате ли някаква информация дали той е предприел някакви мерки?
Но основният въпрос е: какво предприемате, за да обезпечите държавата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димов, бих искал да Ви обърна внимание на обстоятелството, че Министерството на финансите няма преки отношения с длъжниците, по която и да е от агропрограмите, в това число и по програма САПАРД. Такава има естествено Агенция „САПАРД”. Въпреки това, ние като национални координатори на помощта работим в доста тясно сътрудничество и информацията, която ще Ви дам, изцяло е базирана върху данни, които имаме от изпълнителните органи на Агенция „САПАРД”.
Господин Людмил Данаилов Стойков не е кандидатствал и няма одобрени проекти по схемите за финансово подпомагане на програма САПАРД. Същият има косвено участие като управител на една от фирмите акционери в „Еврофриго” АД, която има одобрен и финансиран от Агенция “САПАРД” проект.
Уведомявам ви, че след като са извършени проверки и след плащане от страна на Държавен фонд “Земеделие”, и след като са констатирани нарушения, “Еврофриго” АД е заведен като лош длъжник по програма САПАРД. Съгласно установените процедури на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение чрез нотариус. На 8 февруари 2007 г. нотариус е удостоверил отказ поканата да бъде получена, с което се счита за връчена. Съгласно акредитираните процедури пред Европейската комисия на програма САПАРД, са предприети мерки за принудително възстановяване на сумата. Принудителното събиране на вземането включва процедура по издаване на изпълнителен лист и в момента по три от общо седемте проекта – по три казвам, защото при тях са констатирани нарушения, са в стадий издаване на изпълнителен лист, след което изпълнителният лист ще бъде връчен на Агенцията за събиране на държавните вземания и ще бъдат предприети мерки по принудително събиране на държавните вземания.
Уведомявам ви, че съгласно законовите разпоредби и акредитираните процедури нито Фонд “Земеделие”, нито Агенция "САПАРД", нито Министерството на финансите имат правомощия да запорират сметки и участия във фирми на лица, които са заподозрени в извършване на нарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов за реплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Първо, господин министър, Вие сте министър на финансите, за да се грижите за парите на данъкоплатците, с които ще се платят тези 15 млн. лв. злоупотреба. Знаете много добре това, защото Ви цитирах и Споразумението по програма САПАРД. Вие като министър на финансите трябва да вземете мерки. Това, че нямате право да запорирате... Обаче като министър имате право да поискате това нещо и Вие не давате никаква информация в тази посока. Така че задължението на министъра на финансите е да пази парите на данъкоплатците. Нещо повече: Вие казахте, че са предприети действия, но не казахте за какви суми. Сумите, които поне публично излязоха, са десетки, даже стотици по-малки от това, което е откраднато. Един вид, отказвайки от мнозинството да се изслуша Комисията “Кушлев”, отказвайки и Вие да вземете действия, Вие не само ставате съучастник, започнахте да насърчавате подобни действия. Много е лесно да открадна 15 млн. лв. и след това да ми направят запор за 150 хил. лв.! Това ще започне да става в общественото пространство като някаква теза. Вие трябва да пресечете подобни опити.
Напоследък сме свидетели как взимате заеми от по 30 милиона и ни убеждавате, че имате нужда от тях, а тук за 15 милиона казвате: ами, ще направим някакъв запор, каквото успеем да вземем – ще вземем. Това не е отношение на министър на финансите! Това може би е отношение на човек, който се занимава със заложна къща. Би трябвало Вие да се грижите малко повече за парите, отколкото в една заложна къща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз само бих искал да обърна внимание на едно малко обстоятелство: финансовият, и който и да е друг министър, работи в рамките на определена нормативна рамка и се съобразява със своите правомощия. Разберете се, моля, с господин Христов дали финансовият министър може да тормози хората или не може. Благодаря. (Реплики от народния представител Нено Димов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Добромир Гущеров, към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Става въпрос за Българската фондова борса и по-точно за съдбата й по посока на нейната приватизация. Държавата притежава 44%, но от приватизацията на Българската фондова борса зависят както капиталовата активност по посока на чуждестранни инвестиции, така и задържане на българския фондов пазар.
И миналия път, когато имах въпрос към министър Калфин, споделих, че моите срещи с водещи финансови институции нееднократно доказват, че това е един много важен въпрос. Те се интересуват от това наистина българският фондов пазар да заработи. Приватизацията, по-точно привличането на чужди подобни институции, е много важно за България.
Разбира се, че този въпрос е доста тесен и като разбиране от специалисти, но той касае както съдбата на българската икономика, така и социалните фондове.
Така че въпросът ми е ясен и категоричен: каква е политиката и какви са сроковете на Министерство на финансите в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Гущеров, както Ви е известно, в икономиката на страните от Европейския съюз протичат интеграционни процеси в почти всички сектори, като особено активни са тези процеси в сектора на борсовата търговия. В областта на борсовата търговия на дневен ред е поставен въпросът за създаване на паневропейска фондова борса на основата на обединение на основните капиталови пазари с ориентация към постепенно интегриране и на останалите фондови средища от страните в Европа. В този контекст и в отговор на повдигнатите от Вас въпроси, касаещи продажбата на държавното участие, накратко всички използваме израза “приватизация”, но всъщност е не само този пакет, който е притежава държавата, бих искал да Ви информирам, че предвид на цитираните вече интеграционни процеси Министерство на финансите съвместно с Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други заинтересовани страни, основно измежду активните участници на капиталовия пазар проведоха серия от срещи с поне 5-6 сериозни потенциални кандидати за покупка на държавния дял в Българската фондова борса. На база на направените проучвания и в рамките на растящи изисквания на бизнеса към капиталовия пазар в момента се разработва стратегия за развитие на българския капиталов пазар, в която централно място е и елементът как ще се приватизира държавното участие в капиталовия пазар. Основните цели, които тази стратегия поставя, са обезпечаване на по-нататъшното ускоряване на интегрирането на българския капиталов пазар в процес на интегриране на европейските фондови пазари, както и модернизиране на технологичната база и процес на Българската фондова борса, включително и обезпечаване на нова, по-съвременна платформа за търговия.
В изпълнение на тези цели ще бъдат конкретизирани и критерии, общи за всички кандидати за покупка на държавния пакет и ще бъде осъществена приватизация или респективно постигнато стратегическо партньорство с някои от големите европейски оператори.
Ще отворя една скоба: приватизацията на държавния дял не бива да се разглежда като само и единствено условие за по-нататъшно развитие на борсата. В много случаи и в много европейски страни това е реализирано и чрез стратегическо партньорство, дотолкова, доколкото все пак борсата е инфраструктурно предприятие от чисто финансова гледна точка и във финансовия сектор. В работата по стратегията са привлечени представители на, както подчертах, по-активните участници на капиталовия пазар, както и на заинтересованите бизнеасоциации. До средата на м. април трябва да бъде изготвена и внесена в СИБ, след което в Министерския съвет. Надяваме се до края на годината да приключим с този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Добромир Гущеров за реплика.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Доволен съм от отговора. Това са важните и характерни неща, които трябва да върши Министерство на финансите. Отговорът показва, че то наистина осъзнава значението и ролята на тази институция, даваща възможност наистина за доброто функциониране както на българския капиталов пазар, така и за привличане на чужди инвестиции. В тази посока трябва да търсим новата работа, новата посока на Министерство на финансите и сигурно не в онези предишни дебати, свързани с едни или други нехарактерни задължения на вашето министерство. Благодаря. Доволен съм от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате това Ваше право.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първият въпрос е зададен от народния представител Димитър Абаджиев.
Господин Абаджиев, моля в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин министър, въпросът, който задавам към Вас, е свързан със системни нарушения ред в близост с Министерство на земеделието и горите. Още преди около месец проведох среща с граждани, живущи в близост до Министерство на земеделието и горите. Те ме запознаха с дългогодишни проблеми, които се създават от присъствието на проститутки и травестити, които всяка вечер са превърнали пространството около министерството в свое сборище и проявяват агресивност. Затова са изпращани многократни жалби от гражданите в района. Те са пускали жалби до МВР, но и до този момент проявите на хулиганство от страна на проститутките и травеститите продължават в този район.
Въпросът ми към Вас е какви мерки е взело до този момент Министерството на вътрешните работи и ще предприемете ли действия за премахване на това сборище пред министерството? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абаджиев, въпросът Ви наистина е актуален и изключително сериозен. Аз съм се постарал в съвсем конкретен план да представя извършеното от Министерство на вътрешните работи, защото този въпрос тегне не от месец и не от два.
През 2006 г. в района на бул. “Христо Ботев”, ул. “Позитано”, ул. “Владайска” и пл. “Македония” са проведени 26 специализирани полицейски операции, което означава повече от две месечно, при които са установени 12 проституиращи лица от женски пол и 39 проституиращи лица от мъжки пол. Броят се променя в зависимост от броя на гастролиращите лица. (Оживление.) Аз още веднъж подчертавам сериозността на въпроса, който господин Абаджиев задава, защото усещам едно приповдигнато настроение в залата.
С всички са проведени разговори и беседи при проверките, снети са им подробни писмени обяснения, относно причината за пребиваването им, постоянното им местоживеене и установените закононарушения. Във връзка с периодичната профилактика в района са им съставени протоколи за полицейско предупреждение по смисъла на чл. 56 от Закона за Министерство на вътрешните работи. Многократно са задържани с полицейска мярка за срок до 24 часа на основание чл. 63 от Закона за МВР. При установени други административни нарушения или съпричастност към престъпления от общ характер са им съставени актове или са образувани досъдебни производство по смисъла на Наказателнопроцесуалния кодекс.
През 2006 г. са образувани 11 досъдебни производства, касаещи извършени престъпления от общ характер по съответните членове от Наказателния кодекс – за кражба, грабеж, за склоняване към проституция и разврат. Делата са приключени и изпратени в Софийска районна прокуратура с мнение за предаване на установените извършители на съд. От 1 януари 2007 г. до настоящия момент са образувани пет досъдебни производства, като три от тях са приключени и изпратени в Софийска районна прокуратура с мнение за предаване на установените извършители на съд за извършени престъпления по съответните членове от Наказателния кодекс, а две дела към момента са на производство.
На 23 ноември миналата година е проведена среща между представители на Шесто полицейско управление и граждани, живущи в района. По предложение на гражданите е осигурен полицейски патрул от 19,00 до 7,00 ч. сутринта, който се грижи за опазване на обществения ред и спокойствието на живущите в района граждани. Същевременно се осъществява ежедневно наблюдение и профилактика на проституиращите лица. Чрез дежурните части на Столичната дирекция на полицията се организира взаимодействието между полицейските патрули във връзка с осигуряване на спокойствието на гражданите в района на Министерството на земеделието и горите. От органите на министерството са предприети следните мерки: ежеседмично обобщаване на данните, заведени досъдебни производства по вид, престъпление и брой. Така събраните данни се събират и систематизират с цел установяване на лицата, които системно извършват престъпления и нарушават обществения ред. Осъществява се стриктен контрол относно срокове на водене на дознание с установени извършители лица и провеждане на необходимите процесуално-следствени действия за цялостното документиране и доказване на престъпната им дейност. Данните от извършения анализ показват, че голям брой от установените лица са криминално проявени и пребивават на територията на София без установен адрес.
С цел подобряване на работата с тази категория лица ще се осигури денонощно дежурство в районните полицейски управления. Ежеседмично се провеждат специализирани полицейски операции на места, установени като сборища, подобряване на взаимодействието между служителите на Четвърто, Шесто и Трето районни полицейски управления и оперативните работници от Столичната дирекция на полицията.
Още веднъж казвам, проблемът е наслагван с години и въпросът Ви е изключително уместен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев – право на реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин министър. Благодаря Ви за това, че оценявате проблема като сериозен. Действително в последните две-три седмици по мнение на живущите в района тези явления са намалели. Очевидно са взети допълнителни мерки. Това е изключително важно, защото те бяха останали с впечатление, че органите на МВР наистина не проявяват достатъчна активност, защото, ако такова явление има пред Народното събрание или в центъра на София, очевидно мерки щяха да бъдат взети своевременно.
Моля Ви да продължите тези действия и да се използват всички законови възможности, защото протестът и жалбите на живущите не е насочен към сексуалната ориентация на тези лица, а именно по отношение на техните действия. Нека да се използват всички законови възможности и по Указа за дребно хулиганство, и досъдебни производства, независимо че самите служители на МВР съвсем основателно много често казват, че не могат да намерят преки доказателства. Живущите там са готови да дават показания. Само постоянното прилагане на закона може да прекрати това явление. Надявам се тези действия да продължат не само сега около времето на задаването на този въпрос. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Господин Абаджиев, изцяло споделям това, което казвате, че е необходимо законът да бъде прилаган с цялата му сила. Включително по мое мнение, без това да звучи като някаква интервенция върху нашия законодателен орган, в това число и присъдите, които се налагат с тяхната тежест, в това число и цялостната нормативна уредба, която регламентира положението на тези хора в обществото. Аз съм дълбоко убеден, че нито живущите в квартала, нито служителите на Министерство на вътрешните работи имат някакво негативно отношение към сексуалната ориентация на тези хора. Въпросът е в стриктното спазване на режима, морала, ценностната система на българина, която по една или друга причина беше накърнена през последните години. И ми се струва за важно усилията на цялото общество, в това число неправителствените организации и гражданския сектор, да бъдат насочени в тази посока, за да можем да постигнем действително траен резултат във времето. Уверявам ви, че и Столичната дирекция и районните полицейски управления ще действат достатъчно методично в тази посока. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Митко Димитров – въпрос, зададен към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Господин Димитров, Вие писмено поискахте сега да зададете Вашия въпрос, а и не виждам в залата господин Волен Сидеров. Имате думата.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос се очаква от много хора, които в момента стоят пред КАТ. Той по-конкретно е за това, че поради една или друга причина опашките продължават. Явно, че след приемането ни в Европейския съюз народът забогатя много и започна да купува много автомобили. Ежедневно след прословутата одисея за смяна на номерата продължава да има такива големи опашки за регистрация, за пререгистрация, за сваляне от отчет на стари автомобили. Поради една или друга причина тази опашка е все още голяма.
Става така, че България вече е в Европейския съюз, Министерството на вътрешните работи разполага с ред информационни системи, които могат да бъдат използвани. Моят въпрос към Вас е: има ли възможност към всяко РПУ на гр. София да бъде организиран КАТ за регистрация и за снемане от отчет на леки автомобили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Много бих искал да сте прав в твърдението си, че българските граждани са забогатели много след приемането ни в Европейския съюз. Ако е така, очевидно би било в резултат на ефективното управление през последните година и половина – две.
За първите два месеца на настоящата година в страната са регистрирани 43 хил. 500 превозни средства нов внос или с 13 хил. 793 повече от миналата. Броят на услугите по регистрация на превозните средства, извършвани от Пътна полиция за този период, е 72 хил. 808, 25% от които са в София. Капацитетът на техническия пункт за регистрация в София е ограничен и е невъзможно да поеме повече от 650 превозни средства на ден. Министерството полага усилия да изпълни поетите ангажименти, както и да създаде облекчени условия за обслужване на гражданите. Създадени са мобилни групи от специалисти, които обслужват по-големите транспортни фирми и фирми – вносители на автомобили, на място, извън пункта. По този начин се извършва регистрацията на около 700-800 пътни превозни средства дневно.
Откриването на пунктове за регистрация на пътни превозни средства към всяко РПУ в София не може да се реализира само с добри намерения, трябва да се решат няколко много съществени проблема.
На първо място, това е съществуващата информационна система, която свързва единствено областните дирекции на полицията с централния информационен масив. Другата пречка е собствеността на сградите, в които се помещават районните полицейски управления в столицата. Някои от сградите не са собственост на министерството и това прави много труден процеса на инвестиции. Не че има кой знае колко средства, които да се инвестират в сградите на РПУ-тата.
Не на последно място е спецификата на процеса на регистрация на превозните средства. Освен обработката на документи при регистрацията на превозни средства, се изисква извършване на идентификация и проверка на техническата изправност на превозните средства. В настоящите районни полицейски управления не съществуват условия за това.
В пунктовете на Пътна полиция има специалисти, които извършват експертиза за всеки автомобил, за който се породи съмнение за интервенция върху идентификационните номера. През 2006 г. само в София са задържани 522 превозни средства с интервенция по номера на рамата и 281 автомобила с интервенция по номера на двигателя.
С присъединяването ни към Европейския съюз възниква още едно задължение към служителите на Пътна полиция – превозните средства трябва да отговарят на изискванията за типово одобрение на превозни средства. Системите, компонентите или отделните технически възли, предназначени за моторните превозни средства, проверка на съответствието на превозните средства с предоставените сертификати се извършва също от обучени специалисти.
Това са все проблеми, които имат комплексен характер и една част от тях не опират до Министерството на вътрешните работи, но Ви уверявам, че това, което можем, със съзнанието, че в столицата проблемът наистина е много голям, го правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Митко Димитров – право на реплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря за отговора.
Фактически тогава имате административната възможност тези автомобили да бъдат регистрирани по местоживеене, защото в крайна сметка се оказва, че много от автомобилите, които са закупени от автокъщите в гр. София, не се регистрират по местоживеене, а се регистрират в София. Да речем, автомобили от Пазарджик, от Стара Загора, от Ямбол. По една или друга причина – Вие сте запознат с тези причини, предпочитат закупените автомобили от някоя автокъща съответно чрез някаква схема да бъдат регистрирани в София. След това няма никакъв проблем този автомобил да бъде пререгистриран по местоживеене, защото в окръжните градове няма такива големи опашки.
По схемата КАТ и неговите служители са свързани със съответни автокъщи, които чрез някакво предимство – пак чрез тези групи, както казахте, имат възможност това нещо да стане по-бързо в София.
Има ли възможност тогава административно, щом като по паспорт местоживеенето е на друго място, да се задължи този автомобил да бъде регистриран по местоживеене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, ще Ви поканя на специален разговор по темата, но се боя, че с такъв тип налагане на решение върху гражданите ще ограничим тяхното право на избор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Плюс това вече няма местоживеене.
Не виждам господин Волен Сидеров. Има зададен въпрос към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, но го няма.
Остават пет минути до края, следователно закривам днешното заседание.
Следващото заседание, уважаеми народни представители, е в сряда от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов

Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания