Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН И СЕДЕМНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 10 октомври 2008 г.
Открито в 9,03 ч.
10/10/2008

    Председателствал: председателят Георги Пирински
    Секретари: Нина Чилова и Георги Димитров

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
    Уважаеми народни представители, съгласно решението ни от вчера, днес следва да започнем обсъжданията в пленарната зала с:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ПО КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА 2008 Г.
    В края на вчерашното заседание господин Корнезов съобщи гласуването на проекти, което би следвало да проведем днес в началото на пленарния ден. Това са законопроекти за ратификация, има гласувания на второ четене и няколко законопроекта на първо четене.
    Предлагам, имайки предвид и актуалността на точката, която предстои да обсъждаме, и необходимостта от достатъчно задълбочена дискусия, правя такова процедурно предложение – тези гласувания, които поначало би следвало днес да проведем, да ги проведем в следващата сряда в началото на пленарното заседание.
    Добър ден, господин министър-председател. Заповядайте.
    Да гласуваме процедурно да пренесем тези гласувания в сряда, а сега да започнем с представянето на точката, която предстои да разгледаме и да проведем необходимата дискусия.
    Имам още едно процедурно предложение – в края на обсъждането по точката от дневния ред, да проведем и самото гласуване на проекта за решение.
    Подлагам на гласуване процедурното предложение – днешните гласувания да проведем в сряда, а днес в края на дискусията да гласуваме проекта за решение.
    Гласували 180 народни представители: за 148, против 28, въздържали се 4.
    Процедурното предложение е прието.
    Госпожо Манолова, заповядайте за процедурно предложение.
    МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с оглед обществения интерес към разглежданата тема и нейната значимост, а именно проектът за Решение на българския парламент за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г., предлагам да вземем решение за пряко излъчване на пленарното заседание по тази точка по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
    Гласували 180 народни представители: за 173, против 3, въздържали се 4.
    Процедурното предложение е прието.
    Господин Димитров, желаете ли думата? Заповядайте.
    МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние от Съюза на демократичните сили сме много учудени, че в Комисията по бюджет и финанси...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за процедура, господин Димитров.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, процедура правя, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Формулирайте я, ако обичате и ако трябва я обосновете.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля за минута търпение, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Формулирайте процедурата и ще имате две минути. (Шум и реплики.)
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Съюзът на демократичните сили внесе проекторешение целият излишък да отиде в Сребърния фонд и да не се харчи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Къде е процедурата, господин Димитров?
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Това проекторешение не беше гледано от Комисията по бюджет и финанси и трябва да се гледа заедно с предложението на Министерския съвет. Това е процедурата, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е точката, която сме гласували...
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е нарушение на правилника на парламента, господин председател. Трябваше двете проекторешения да се гледат заедно. Вие като стожер на правилника на парламента трябваше да изискате двете проекторешения паралелно да бъдат обсъждани, а едното не беше разглеждано от Комисията по бюджет и финанси. Господин председател, имаме грубо нарушение на правилника и се надявам на спешна реакция от Ваша страна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, това което е представено, е именно проекторешението от 1 октомври 2008 г., с вносител Министерския съвет. Вие сега предлагате проект за Решение за задължаване на Министерския съвет да трансферира преизпълнението на приходите към държавния фонд за гарантиране.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е внесено месец юни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е друг проект. Може би това е част от въпроса. Ще можем да го обсъждаме, ако желаете, в хода на дискусията, но това е друга точка. Няма как.
    Уважаеми колеги, дами и господа министри! Представено е становище на Комисията по бюджет и финанси, има доклади на Комисията по икономическата политика и на Комисията по транспорт и съобщения. Ще дам последователно думата на председателите на комисии да ги представят. След това ще изслушаме становището на вносителя - Министерския съвет, в лицето на господин Станишев – министър-председателят на Република България, и след това ще пристъпим към обсъждане. Предлагам времето за обсъждане да бъде по правилника с възможността за увеличаване със съответния процент. Ще съобщя точно минутите, когато пристъпим към обсъждане.
    Давам думата на господин Румен Овчаров за становището на Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Преди да започнем по същество, бих предложил в пленарната зала да бъдат допуснати: заместник-министъра на околната среда и водите господин Чавдар Георгиев; заместник-министъра на отбраната госпожа Камелия Нейкова и господин Дурев от Национална агенция „Пътна инфраструктура”, тъй като тези министри отсъстват и няма да могат да вземат участие в дискусията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възражения срещу предложението не виждам.
    Моля, поканете посочените лица в пленарната зала.
    ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
    „СТАНОВИЩЕ
    по проект за решение за одобряване на
    допълнителни бюджетни кредити по
    републиканския бюджет за 2008 г., внесен от
    Министерския съвет на 1.10.2008 г.
    На две заседания на Комисията по бюджет и финанси, проведени на 2 и 8 октомври 2008 г., беше разгледан проектът за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2008 г.
    На заседанието присъстваха представители на всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, за които са предвидени допълнителни бюджетни кредити по политики и мерки, съгласно Решение № 620 на Министерския съвет от 30 септември 2008 г. Проектът беше представен от министър Орешарски.
    Доброто изпълнение на приходите и ефективните мерки, насочени към повишаване събираемостта на данъците, дават основания да се очаква преизпълнение на приходите по консолидирания бюджет на годишна база с около 3-4 на сто спрямо годишните разчети. Основна част от това преизпълнение се очертава в частта на данъчните постъпления. Приходите от осигуровки на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, постъпленията от косвени данъци (ДДС, акцизи и мита) и от други данъци, както и от постъпилите значими по размер еднократни приходи от лихви по споразумението за уреждане на вземанията ни с Ирак и от превишението на приходите над разходите на Българската народна банка.
    Оценката за по-доброто изпълнение на бюджетните параметри дава възможност за финансиране на допълнителни приоритетни разходи за сметка на преизпълнението на приходите при спазване на заложената фискална цел от 3-процентно положително бюджетно салдо по консолидираната фискална програма за 2008 г. в размер до 1 млрд. 206 млн. 230 хил. лв. Предназначението на предложените допълнителни бюджетни кредити е свързано с финансирането на важни приоритетни социални политики и инвестиционни проекти, както следва:
    І. Социален пакет, който обхваща мерките на правителството, свързани с подпомагане на най-уязвимата част от населението, вследствие на рязкото покачване на цените на петрола, енергоносителите и съпроводеното с него увеличение на цените на храните и други стоки и услуги.
    С оглед постигане на целите по социалния пакет са предвидени допълнителни средства в размер на 666 млн. 230 хил. лв., които са насочени към политиките в областта на доходите и социалното подпомагане; за всеобхватно, достъпно и качествено образование и обучение; диагностиката и лечението, както и за политиката за добро управление.
    Допълнителните разходи по всяка от предложените мерки ще бъдат извършени по бюджетите на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на държавната администрация и административната реформа, държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и общините.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Овчаров, прощавайте, считате ли, че е нужно да изчитате подробностите по отделните пакети или само основните блокове – инвестиционният, допълнителните бюджетни кредити? Може би само основните параметри.
    ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, може само основните параметри.
    „За постигането на целите политиката в областта на доходите е насочена към ускорено и устойчиво нарастване на доходите на българските граждани в зависимост от икономическото и социалното развитие на страната. Средствата са разпределени, както следва:
    - за осъвременяване на пенсиите от 1 октомври 2008 г. в съответствие с осигурителния доход към 31 декември 2007 г. – 90 млн. лв.
    По данни на Националния осигурителен институт ще бъдат увеличени пенсиите на около 1 млн. 100 хил. пенсионери, като се очаква средната пенсия от 1 октомври да достигне 235, 87 лв.
    - за еднократна добавка към пенсиите за декември на всеки пенсионер в общ размер 337 млн. 500 хил. лв.;
    - за енергийни помощи – 29 млн. 530 хил. лв. по програма „Осигуряване на целева социална защита за отопление на населението с ниски доходи”, целяща осигуряване на отопление през зимния период на хората в най-тежко социално положение;
    - за предоставяне на допълнителна еднократна помощ за компенсиране на хората с най-ниски доходи – 36 млн. лв.
    В контекста на общоевропейските мерки за защита на най-бедните слоеве от населението в допълнение към мярката, предвиждаща допълнително подпомагане за отопление, за първи път се предлага частично компенсиране на увеличените цени на хранителните продукти. По тази мярка всички, отговарящи на подоходните критерии за подпомагане за отопление, ще получат и по 100 лв.
    - за увеличаване размера на еднократните помощи за първокласници с 25 на сто.
    За постигането на целите на политиката за всеобхватно и качествено средно образование са предвидени допълнителни средства, както следва:
    По бюджета на Министерството на образованието и науката:
    - за увеличение на единните разходни стандарти в системата – 21 млн. лв.;
    - за средищни училища – 2 млн. лв.;
    - за закуска и мляко/чай за всеки ученик от І до ІV клас – 3 млн. лв.
    За постигането на целите за равен достъп до качествено висше образование са предложени допълнителни средства за компенсиране издръжката на държавните висши училища от намалените такси на студентите и на учениците в двете средни училища към Техническия университет в размер на 3 млн. лв. чрез програмата „Осигуряване на обучението в държавните висши университети” на Министерството на образованието и науката.
    По бюджета на Националната здравноосигурителна каса:
    - за допълнително финансиране на медицински дейности – 100 млн. лв.;
    - за осигуряване на средства за изпълнение на чл. 37, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване – 10 млн. лв.
    По бюджета на Министерството на здравеопазването:
    - за Фонда за лечение на деца – 20 млн. лв. по програма „Болнична помощ”;
    - за Програма „Ин витро” – 10 млн. лв.
    За постигането на целите на политика „Добро управление” са предложени допълнителни средства за мерки, които ще се финансират по бюджета на Министерството на държавната администрация и административната реформа:
    - за достъп на хората с увреждания до обществена среда и за модернизация на ГКПП – 3 млн. лв. по програма „Подобряване на административното обслужване и регулиране”.
    ІІ. Инвестиционен пакет – допълнителните средства са в размер 540 млн. лв. и са насочени към постигане целите на следните политики:
    1. За изпълнение на целите на политиката в областта на диагностиката и лечението по бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени:
    - за закупуване на лъчетерапевтична апаратура – 15 млн. лв.;
    - за закупуване на рентгени – 10 млн. лв.;
    - за закупуване на линейки – 15 млн. лв.;
    - за закупуване на диализни апарати – 10 млн. лв.
    2. За постигането на целите на политика „Всеобхватно, достъпно и качествено образование и обучение в областта на средното образование” са предвидени средства по бюджета на Министерството на образованието и науката, както следва:
    - за закупуване на училищни автобуси – 20 млн. лв.
    За общините:
    - за преодоляване на дефицита по Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа” – 10 млн. лв.
    3. За изпълнение на целите на политиката „Равен достъп до качествено висше образование” по бюджета на Министерството на образованието и науката са предвидени:
    - за довършване на строителните и ремонтни работи в студентските общежития – 10 млн. лв.
    За държавните висши училища са предвидени:
    - за подобряване на образователната и научната инфраструктура на държавните висши училища – 25 млн. лв.
    4. За целите на политиката за развитие на републиканската пътна инфраструктура са предвидени допълнителни средства от 180 млн. лв., които са разпределени, както следва:
    По бюджета на Национална агенция „Пътна инфраструктура”:
    - за изграждане на автомагистрала „Тракия” – 90 млн. лв.;
    - за текущ ремонт на пътната инфраструктура и обезщетение за имоти, засегнати от национални инфраструктурни обекти – 90 млн. лв.
    5. За постигането на целта на политиката в областта на управлението на водите са предвидени 25 млн. лв. за Министерството на околната среда и водите.
    6. За постигането на целите на политиката в областта на управлението на отпадъците са предвидени 15 млн. лв. за изграждане на депа за твърди битови отпадъци.
    7. За постигането на целите на политика „Териториално развитие и благоустрояване” са предвидени 15 млн. лв. за геозащитни дейности по Програма „Геозащита”; 10 млн. лв. за друга техническа инфраструктура.
    8. За постигането на целите на политика „Изграждане и развитие на необходимите оперативни способности на Въоръжените сили” по бюджета на Министерството на отбраната са предвидени разходи за 20 млн. лв., свързани с превъоръжаване на армията, в това число първата фрегата по договора с Кралство Белгия; изпълнение на плана за поетапно освобождаване на честотния спектър – 35 млн. лв.
    9. За постигането на целите на политика „Опазване на обществения ред и противодействие на престъпността” по бюджета на Министерството на вътрешните работи са предвидени 20 млн. лв. за продължаване на изграждането на сграда за главните дирекции „Криминална полиция”, „Досъдебно производство”и „Охранителна полиция”; основен ремонт на пет районни полицейски управления, както и за закупуване на автомобили и специализирана техника за полицията – 17 млн. лв.
    10. За постигането на целите на политика „Осигуряване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност” по бюджета на Министерството на вътрешните работи са предвидени допълнително 3 млн. лв. за закупуване на противопожарни автомобили.
    За новосъздадената агенция ДАНС се предвиждат допълнителни средства за материално осигуряване в размер на 10 млн. лв.
    За постигане на целите на политиката в областта на защитата при бедствия и аварии в бюджета на Министерството на извънредните ситуации се предлага предоставянето на 15 млн. лв. за изпълнение на мерки за изграждане на Национална система за ранно предупреждение, специализирана техника и оборудване за спасителни екипи в размер на общо 15 млн. лв., както казах.
    За развитието и модернизацията на инфраструктурата и подвижния състав, железопътния транспорт са предвидени допълнителни средства в размер на 60 млн. лв.
    Допълнителни бюджетни кредити над размера по т. 2: при условие, че за постигане на по-добро изпълнение в бюджетните параметри при спазване на фискалната цел за 2008 г., тоест, ако годишният размер на положителното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма превиши 3 на сто от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт, се предлага на Народното събрание да одобри допълнителни бюджетни кредити над посочения размер от 1 млрд. 206 млн. 230 хил. предимно за инвестиционните цели в размер до 350 млн. лв. по мерките, които са описани в предложението.
    След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 18 гласа за, 2 против и без въздържали се.
    Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме проекта за Решение за одобряване на допълнителните бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2008 г., внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2008 г.”
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
    Колеги, докато се представят и другите два доклада, моля за вашите заявки за изказвания. Получих вече две такива – от Коалиция за България и от независимите народни представители.
    Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги!
    „ДОКЛАД
    по проект за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни
    кредити по консолидираната фискална програма за
    2008 г., № 802-03-18, внесен от Министерския съвет
    на 1 октомври 2008 г.
    На заседание, проведено на 8 октомври 2008 г., Комисията по икономическата политика съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по транспорт и съобщения разгледа проекта за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г., внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, министърът на здравеопазването Евгений Желев, министърът на вътрешните работи Михаил Миков, заместник-министърът на финансите Кирил Желев, заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев, заместник-министърът на транспорта Красимира Мартинова, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски, на отбраната Спас Панчев, управителят на Национално-осигурителния институт Йордан Христосков, изпълнителният директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, както и експерти и директори на дирекции от министерствата и ведомствата.”
    В доклада следва изброяване на онова, което председателят на Бюджетната комисия ви прочете, затова ще го пропусна и ще прочета края на доклада.
    След проведените разисквания членовете на Комисията по икономическата политика с 12 гласа „за” и 1 „против” подкрепиха проекта за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 35, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет да приеме проекта за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
    Заповядайте за доклада на Комисията по транспорт и съобщения, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги!
    Комисията по транспорт и съобщения в рамките на общо заседание заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика разгледа проекта за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити за 2008 г. Ще се спра само на въпросите, които се отнасят до транспорта. В рамките на проекта за решение и доклада на Министерския съвет са предвидени 180 млн. лв. по бюджета за Националната агенция „Пътна инфраструктура”. Тези, които желаят, могат да получат подробна информация, освен 90-те милиона, които са за автомагистрала „Тракия” и другите 90 милиона, как са разпределени по обекти. Тук е особено важно да се подчертае, че от тях 23 млн. лв. са за спешна подготовка на пътната инфраструктура за работа при есенно-зимни условия и още толкова за маркировка.
    За железопътния транспорт са общо 60 млн. лв., в това число за Национална компания „Железопътна инфраструктура” 30 млн. лв. и за Българските държавни железници 30 млн. лв. Тези средства ги разглеждаме и като част от програмата, която е внесена от работна група за разглеждане в Министерския съвет и в Министерството на финансите за развитието на железниците за периода 2008-2013 г.
    Надяваме се, че тези суми 30+30, ще бъдат като първа крачка и част от общата програма за модернизация на българските железници за периода до 2013 г., което предстои да се разгледа от Министерския съвет.
    На базата на тези дебати Комисията по транспорт и съобщения предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    Господин министър-председател, бихте ли представили мотивите и становището на Министерския съвет?
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Днес на Народното събрание предстои, убеден съм, вярна, важна, отговорна дискусия, която се очаква от много български граждани, защото не се намираме в обичайна икономическа и финансова среда в света. Всички сме свидетели на световната финансова криза, на срива на финансовите пазари в Америка, в много европейски държави. Това няма как да не създаде изключително чувствителна среда и в българското общество. Всеки един български гражданин си задава въпроса по какъв начин световната финансова криза, икономическите затруднения на водещи държави биха се отразили върху България и какво трябва да правят българските институции, българската държава, за да избегнем сериозните рискове, пред които е изправена България. На тази тема и аз, и други представители на Министерския съвет нееднократно сме давали становища и изявления.
    Бих искал да се възползвам от тази възможност, обсъждайки разпределението на бюджетния излишък над трите процента от брутния вътрешен продукт, за да потвърдя още веднъж, че българската банкова система е стабилна, ликвидна и няма заплаха за депозитите на гражданите и фирмите. Но отчитайки високата чувствителност на тази тема, правителството е готово и ще реализира още по-висока защита на влоговете – до 50 хил. евро, тоест, 100 хил. лева. Разполагаме с всички необходими ресурси и инструменти при по-сериозно влияние на външната криза върху българската икономика и банки да предприемем и допълнителни, и то много сериозни мерки. Това засега не се налага. Но е редно, смятам, народните представители да бъдат информирани за такава готовност.
    Искам да припомня също така, че в рамките на този мандат, благодарение на политическата воля на мнозинството, за първи път тази тема се обсъжда открито и прозрачно в парламента и пред българските граждани. И след това ежегодното разпределение на свръхизлишъка, както го наричат в обществото, се отчита пред българския парламент. Това е в интерес на ефективността на изразходването на тези средства и на решаването на реални и конкретни проблеми, с които се сблъскват и гражданите, и българските фирми. Смятам, че така е редно и искам да благодаря на народните представители за тези промени в закона, които бяха приети, за да се реализира именно този начин на обсъждане. Защото това е прозрачният демократичен начин на обсъждане на тези въпроси.
    Многократно са се отправяли и публични критики към правителството и мнозинството за какво ни е такъв излишък, защо не се раздаде просто на хората? Защо не се върнат парите, които държавата събира в хазната от данъци. И смятам, че сегашното развитие в света показва, че предпазливата, сдържаната, балансирана политика, която гарантира фискалната стабилност, макроикономическата стабилност като буфери срещу потенциални рискове, се оправдава точно в сегашната несигурна международна среда. Това, което виждаме навсякъде по света, е много важно предупреждение и към България и показва, че внимателният подход се оказва правилен.
    Разбира се, с това не може да се изчерпват мерките, които са взети досега и за в бъдеще. Ясно е, че България е една открита, изключително открита икономика. И ако ситуацията продължи да бъде все толкова сложна и непредсказуема в наши водещи партньори, това ще намира все по-голямо отражение и върху развитието на българската икономика. Защото българският износ над 60% е за Европейския съюз. Ако стагнацията там се задълбочи, няма как да избегнем негативните въздействия, които могат да се изразят върху темповете на икономическия растеж на България.
    От тази гледна точка искам предварително да апелирам към Народното събрание и правителството, и депутатите изключително отговорно да обсъждаме проектобюджета за следващата година. Той трябва да отчете новите международни икономически и финансови реалности и да набележи ясна програма и мерки за минимизиране на негативните ефекти върху развитието на България.
    Що се отнася до непосредствената тема на днешното обсъждане, тя разбира се е важна и се очаква, както вече споменах, и от много сектори, и от българските граждани. Защото доброто изпълнение на финансовите рамки на бюджета позволява действително да обсъждаме тази тема и разпределението на постъпленията над 3% бюджетен излишък в размер до 1 млрд. 206 млн. лв. И при позитивна тенденция до края на годината в данъчните и други постъпления във фиска – допълнително още 350 млн. лв., което предварително задава ясна рамка, прозрачна рамка за това как евентуално допълнителни средства биха били изразходвани съобразно волята и на Народното събрание, и нуждите на българския реален сектор, и социалните нужди на България.
    Условно казано, при това много условно, тази сума от 1 млрд. 200 млн. лв. може да се раздели на два пакета. Социалният пакет в размер на 666 млн. лв., е предназначен да подпомогне най-уязвимата част от българското население. Защото е ясно, че много по-високите цени на енергоносители, хранителни стоки, което е световно явление и засяга всички страни, най-тежко се отразява върху жизнения стандарт на хората с по-ниски доходи. И българската държава е длъжна да вземе мерки за тяхната защита и подпомагане, за преодоляване на социално неравностойното им положение чрез ясни и конкретни мерки. За да не се допуска тяхната по-нататъшна социална изолация. Говоря за най-уязвимите групи. И за възрастните хора в България, които са дали своя принос за развитието на нашата страна, и за самотните хора, за хората с увреждания, за децата в риск смятам, че това е от изключително голямо значение.
    Немалка част от ресурса в социалния пакет е насочена и за достъпно и качествено средно образование и обучение. Чрез създаване на целенасочени мерки, в това число за транспорт за учениците, които трябва да се придвижват до средищни училища, за ефективна система за оценка на резултатите на учениците, масово навлизане на информационно-комуникационните технологии в българското училище, въвеждане на системи за кариерно развитие и диференцирано заплащане за българските учители, за да бъде техният труд заплатен по достойнство.
    Без съмнение за българските граждани остро стои проблемът с качеството на здравеопазването. За преодоляване на тези проблеми са предвидени средства в две направления по бюджета на Министерството на здравеопазването - за Фонда за лечение на деца и по Програма „Ин витро”. И двете теми са изключително важни за българското общество и изключително чувствителни.
    Също така е предвидено значително увеличение на средствата за клинични пътеки в рамките на Националната здравноосигурителна каса. Вторият инвестиционен пакет има също така много силни социални елементи, защото състоянието на българските пътища, на българските железници, като цяло инфраструктурата, включая и инфраструктурата в околната среда, е от голямо значение за всеки един български гражданин. Това засяга качеството на живот, сигурността на живот на хората и са предвидени значителни средства за решаване на реално съществуващи, трупани понякога с дълги години проблеми. С целия този пакет, представен на вниманието на Народното събрание прави цели действително да решаваме реално съществуващи проблеми на обществото.
    Както вече посочих и бих искал да се спра съвсем накратко на някои от приоритетите в социалния инвестиционен пакет, 90 млн. лв. са насочени за осъвременяване на пенсиите от 1 октомври 2008 г. Става дума за така наречените стари пенсии – една голяма, тежка несправедливост, която се случи на значителна част от възрастните хора в България, тъй като се създава голяма разлика между пенсиите, получавани от хора, пенсионирани до 2001 г. и тези през последните няколко години. Тази несправедливост се премахва с предложението, представено и на Народното събрание.
    Когато говоря за подпомагане на най-засегнатите от високите цени на хранителните стоки, на енергетиката, разбира се, говоря преди всичко за българските пенсионери. Затова се планира еднократната добавка към пенсиите за месец декември да бъде осигурена с ресурс от 337 млн. лв. Това ще означава най-високата коледна добавка, която някога е плащана от българската държава на всички български пенсионери. Смятам това за необходимо и за справедливо. И за отношение към българските пенсионери, които се нуждаят от тази подкрепа и от това чувство на солидарност от страна на българското общество.
    Предвидени са значителни средства и за енергийни помощи. От това достъп до тези средства ще имат около 360 000 български семейства. Защото те са изправени пред сериозна трудна ситуация и се нуждаят от ефективна подкрепа от страна на българската държава.
    Искам да подчертая, че тези политики, както и много други, които засягат социалния сектор и бяха много остро критикувани от българската опозиция, са част от общия подход на Европейския съюз. Нека да припомня на Народното събрание, че през лятото на тази година имаше специално заседание на Европейския съвет с участие на държавните и правителствени ръководители, който обсъждаше именно ефектите от безпрецедентно високите цени за енергоносители в света и в Европа. Тогава препоръката и на Съвета, и на Европейската комисия, и на ЕКОФИН – Съвета на министрите на финансите, обсъждайки различни варианти за реакции, е да се структурират целенасочени социални пакети за подкрепа на хората, които са най-уязвими от тези високи цени. Точно това предлага и българското правителство – политика, която е в унисон с общия европейски подход по този много сериозен проблем.
    Важни са ангажиментите, свързани с качеството, със стандартите на българското средно образование. Мога да кажа, че с предлаганите допълнителни средства за увеличение на единните разходи и стандарти в системата на средното образование, включая общините, българското правителство едностранно, с подкрепата на Народното събрание, ще изпълни ангажиментите, които поехме миналата година след учителската стачка, въпреки че тогава синдикатите не подписаха споразумението. Казвайки един ангажимент и позиция на правителството, сме я изпълнявали и я изпълняваме, защото ценим труда на българските учители, защото качеството на образованието е от особено значение за бъдещето на нашата страна.
    Вече акцентирах върху допълнителното финансиране на медицинските дейности, което предлагаме да се увеличи със 100 млн. лв. в рамките на разпределението на този излишък. Също така 20-те млн. лв. за Фонд за лечение на деца и за програмата ин витро, за която за първи път се планират такива значителни средства и която ще помогне на много български семейства, които досега не са могли да реализират тази възможност, да имат достъп до нея. И правителството, и българската държава трябва да направят това, което зависи от нас, за да им се помогне.
    Говорейки за инвестиционните проекти, бих искал да подчертая, че всички те са обществено и социално значими и се очакват от българското общество - 15-те млн. лв. за закупуване на лъчетерапевтична апаратура, която засяга хората, страдащи от ракови заболявания, 10 млн. лв. за закупуване на рентгени, 15 млн. лв. за закупуване на линейки и за повишаване качеството и бързината на Бързата помощ в България, 10 млн. лв. за закупуване на нови диализни апарати. Кой би се противопоставил срещу необходимостта от тези капиталови разходи в системата на здравеопазването?!
    Говорих и за системата на образованието. Както за средното са предвидени средства, така и 25 млн. лв. за подобряване на образователната и научна инфраструктура на държавните висши училища.
    Бих могъл да изброя още много приоритети, които са разпределени сектор по сектор по един отговорен начин: значителна сума за българските пътища, за изграждане на автомагистрали и подобряване като цяло на пътната инфраструктура; сектора сигурност, тъй като за всеки български гражданин неговата лична и сигурността на семейството в нашата държава е от приоритетно значение.
    Трудно можем да очакваме, че с разпределението на тези средства ще решим всички проблеми, които реално съществуват, които са болезнени за хората, за нашето общество. Но съм уверен, че това е правилна, добра стъпка напред, която дава възможности за решаване на част от тези остри проблеми.
    Отново искам да обърна внимание върху две неща. Правителството е открито към Народното събрание за сериозни публични дискусии както по антиинфлационния пакет, който беше внесен в Народното събрание съобразно решението на парламента, това е важен въпрос, така и за дискусии, свързани с бюджета по приоритетите за следващата година. Трябва да бъдем реалисти, трябва да бъдем отговорни пред българското общество и да работим по бюджета по начин, който да застрахова България срещу рисковете на световната финансова и икономическа криза, така че да имаме условия за продължаващо постъпателно развитие и модернизация на нашата страна.
    Последният елемент. В последните дни постоянно се говори за банковата криза по света и отражението върху България. Българските банки със сериозно нетърпение очакват това решение на българския парламент, тъй като средствата, които ще разпредели със своето решение Народното събрание, ще минат през българските банки. Това е още една допълнителна гаранция, ако щете, за тяхното финансово състояние и за това да няма сътресения на банковия пазар, въпреки че непосредствени рискове не съществуват.
    Ситуацията се следи и анализира ежедневно много отговорно и българското правителство съвместно и в диалог с Българската народна банка са готови да вземат всякакви необходими мерки. Има богат потенциален инструментариум от такива мерки.
    Благодарение на разумната фискална финансова политика имаме безпрецедентен фискален резерв от 11 млрд. лв. и много голям резерв на българската държава, който гарантира и стабилността на валутния борд, и стабилността на българската банкова система - едно от важните условия, фундаментална предпоставка за постъпателното икономическо развитие на нашата страна в тази нелека, трудна международна конюнктура. Благодаря ви за вниманието.
    Успешна и ползотворна дискусия! (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Господин Ангелов, заповядайте – процедурен въпрос.
    РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа и госпожи министри! На общото заседание на трите комисии аз направих конкретно, ясно и точно предложение, което не беше споменато в нито един от докладите, представени преди малко пред нас, което за мен, меко казано, е смущаващо. Поради тази причина аз ще го направя в пленарната зала съобразно правата, които имам като народен представител и държа да бъде гласувано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То от процедурен характер ли е, господин Ангелов?
    РУМЕН АНГЕЛОВ: Предложих пред комисиите, предлагам го и пред пленарната зала – 16 млн. и половина лева да бъдат отпуснати за построяването на пътен възел Бургас-Созопол-Средец.
    Моля, господин председател, това мое предложение, направено и пред комисиите, и пред Народното събрание, да бъде гласувано заедно с другото решение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласете се, че това не е процедурно предложение.
    Аз ще дам думата на господин Румен Овчаров да представи текста на проекта за решение, може би да вземе отношение и по този въпрос, който Вие повдигате.
    Заповядайте, господин Овчаров. Господин Ангелов повдигна въпроса за свое предложение, което е направил в хода на обсъжданията, за включване на разход във връзка с пътна отсечка по Черноморието и предлага това предложение да бъде гласувано отделно. Това не е процедурно, не е и редакционно предложение. Моля Ви да изясните на пленарната зала.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Може би първо да прочета все пак текста:

    „РЕШЕНИЕ
    за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по
    Консолидираната фискална програма за 2008 г.
    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет
    РЕШИ:
    1. Одобрява допълнителни бюджетни кредити за 2008 г. в размер до 1 млрд. 206 млн. 230 хил. лв. за сметка на преизпълнението на приходите по Консолидираната фискална програма за 2008 г. за финансиране на допълнителни мерки по политики, съгласно Приложение № 1.
    2. Одобрява допълнителни бюджетни кредити над размера по т. 1 в размер до 350 хил. лв. по политики, съгласно Приложение № 2 при условие, че очакваният годишен размер на положителното бюджетно салдо по Консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт.
    3. Възлага на Министерския съвет изпълнението на решението, като предоставянето на допълнителните бюджетни кредити по съответните бюджети за 2008 г. се извършва в съответствие с текущото изпълнение на Консолидираната фискална програма въз основа на акт на Министерския съвет по програми и до размерите, съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2.”
    Господин председател, Комисията по бюджет и финанси, както и останалите комисии на Народното събрание, имаха за задача да разгледат проекта за решение, внесен от Министерския съвет. Този проект беше разгледан, обсъден на две заседания и беше приет с подобаващо мнозинство, аз го прочетох преди малко: с 13 гласа “за” и 1 “въздържал се”. Всякакви други предложения, които касаеха промени в това, съответно не бяха разглеждани в комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
    Обръщам внимание на народните представители – обсъждаме както текста на проекторешението, така и приложенията към него.
    Времето за изказвания: Коалиция за България – 40 минути, Национално движение Симеон Втори – 26 минути, Движението за права и свободи – 26 минути, Българска нова демокрация – 21 минути, Обединените демократични сили – 21 минути, Демократи за силна България – 21 минути, Българския народен съюз – 21 минути, „Атака” – 20 минути, независими – 15 минути.
    Досега при мен постъпиха заявки от четири парламентарни групи и от независимите народни представители в последователност: Коалиция за България, независими, Демократи за силна България, Обединените демократични сили и „Атака”.
    Давам думата на госпожа Донка Михайлова от Коалиция за България.
    ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми госпожо и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
    В последните няколко дни се изговориха и изписаха много неща, свързани с усвояването на преизпълнението на приходите по Консолидираната фискална програма за 2008 г. С особен принос в теоретизирането на така наречения бюджетен излишък се оказа така наречения неформален лидер на ГЕРБ, който определи от екрана на една национална телевизия излишъкът като нещо излишно.
    В крайна сметка алтернативи на предложенията на тройната коалиция има твърде ограничен брой и те на практика не дават реални алтернативи. Ще се обоснова защо.
    Считам, че днес е важно да проведем един стойностен политически дебат, който от една страна да търси инвестирането на средствата на българските граждани в развитие на страната, а от друга страна да помогне на тази част от населението на България, което в най-голяма степен изпитва трудностите от повишението на цените, да преодолеят този труден за тях период.
    Ще се спра на няколко важни характеристики на процеса на разпределение на преизпълнението на приходите по Консолидираната фискална програма за 2008 г.
    Първо, за първи път разпределянето на бюджетния излишък се прави толкова публично като намеренията на управляващите бяха заявени достатъчно рано преди дебата в парламента. Важно е този процес да се задълбочи в следващите години и дебатът да се случва още по-рано – някъде в края на лятото, началото на есента, с активното участие на структурите на гражданското общество.
    Второ, в условията на нарастващи ценови равнища и инфлация, включването на допълнителни защитни социални мрежи за най-нискодоходните групи от населението е наложително в общества, които определят себе си като социални. Още повече, че нарасналите цени са по отношение на стоки, които определят основната част от потреблението на най-нискодоходните групи на населението – храни и горива.
    Така нареченият бюджетен излишък прави възможни социални политики и мерки, които ще помогнат тези групи от населението да понесат по-леко последиците от ръста на цените и инфлацията. В този смисъл решението на Народното събрание за одобряване на допълнителните бюджетни кредити позволява да бъдат решени неотложни обществени проблеми.
    Трето, чрез разпределянето на средствата се търси разумен баланс между инвестиции в развитие и задоволяване на актуални потребности на крайно нуждаещите се - баланс, който поражда неизбежна, разнопосочна реакция от гражданите с различен материален статус, но търсенето на баланс, изразяващ обществения интерес заслужава подкрепа.
    Намирам, че разпределянето на средствата в два основни пакета – социален и инфраструктурен, е балансиран отговор на този обществен интерес. Разпределението на средствата от двата пакета по политики и по конкретни мерки дава ясна представа за управленските цели и за конкретните действия, позволяващи постигането на тези цели.
    Четвърто, част от решенията, които предстои да вземем днес, на практика вече са взети от Народното събрание. Напомням взетото решение за осъвременяване на пенсиите, което беше прието единодушно от Народното събрание в рамките на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Напомням и категоричната позиция и на управляващи, и на опозиция по отношение на разискванията по питането на народния представител Иван Костов към премиера на Република България, свързано с компенсирането на последиците от ръста на цените за социалнослабите български граждани. Тогава опозицията беше единодушна в подкрепата си за необходимостта от тези мерки. Днес като че ли е на противоположно мнение. Това прави на практика единственото ясно дефинирано предложение на опозицията това целият излишък да отиде в Сребърния фонд нереализуемо, поради вече подкрепени и от самата опозиция решения на Народното събрание.
    В изпълнение на решенията на Народното събрание Министерският съвет предостави на народните представители информация за пакета от мерки за противодействие на инфлацията и компенсирането на социалнослабите граждани.
    Ще се спра накратко само на някои от мерките от социалния пакет, които касаят по-широк кръг от граждани:
    В посока на преодоляване на социалната изолация на най-уязвимите групи от населението е пакетът от мерки, насочен към компенсирането на цените. В тази група са възрастните с най-ниски пенсии, самотните хора, хората с увреждания. Помощите за отопление през зимния период нарастват от 168 лв. на 282,50 лв. Сумата по тази мярка е в размер на над 29 млн. лв.
    Заедно с нарастването на помощта с 57% нараства и границата за достъп до енергийно подпомагане като не се нарушават интересите на пенсионерите, които получиха индексиране на своите пенсии с 10,35% от 1 юли т.г.
    В допълнение към мярката за пръв път се предлага еднократна помощ от 100 лв. за компенсиране на ръста на цените на хранителните продукти. Тази мярка засяга над 36 хил. български граждани.
    Считам, че водени от принципа на социалната справедливост следва особено внимателно да преценим кои трябва да бъдат групите граждани, които да получат тези еднократни помощи от 100 лв., за да не се чувстват определени групи от български граждани пренебрегнати по отношение на защита от държавата на техния интерес, свързан със защита на доходите им, което трябва да се случи в резултат на ръста на цените.
    Един милион и 200 хиляди са средствата, които позволяват нарастването на еднократната помощ на първокласниците. Целта на тази мярка е допълнително да подпомогне семействата и да насърчи българските семейства да изпращат децата си в училище.
    Осъвременяването на старите пенсии е от поредицата от мерки, предприети от тройната коалиция по отношение на ръста на доходите на най-ощетените в целия период на прехода български граждани – на хората в пенсионна възраст. За тази мярка са планирани 90 млн. лв., като мярката засяга 1 млн. 60 хил. пенсионери. Намирам за особено важно тази стъпка да бъде последвана от дълго дискутираното увеличение на всяка година осигурителен стаж с коефициент 1,1 – действие, което има смисъл задълбочено да бъде дискутирано при обсъждането на Бюджет 2009. Важна за компенсиране на намалената покупателна способност на доходите от пенсии е и така наречената Коледна добавка, която ще бъде увеличена до 150 лв.
    Уважаеми дами и господа, в края на изказването си ще се върна върху дефиницията на Бойко Борисов, според която излишъкът е нещо, което е излишно. От днешното ни решение зависи той да бъде нещо полезно за голяма част от българските граждани. На социално слабите групи от обществото той ще позволи да понесат по-лесно ръста на цените и инфлацията.
    И ако излишъкът е нещо излишно за някои, за Коалиция за България ефективното му разпределение е проява на политическа отговорност, на солидарност и на грижа към хората на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Михайлова няма.
    Давам думата на народния представител Николай Камов.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Политическо движение „Социалдемократи” изразява силно безпокойство от тенденциите в световната финансова система и от начина, по който управляващите предлагат да се изразходи бюджетният излишък на страната.
    Във връзка с това предлагаме мерки, различни от тези на правителството:
    Първо, средствата по линия на допълнителните бюджетни кредити по консолидираната фискална програма за 2008 г., предвидени за инвестиционни дейности, да бъдат заделени в специален фонд, който да финансира съответните проекти при същите изисквания за финансов контрол, които се прилагат при европейските структурни фондове.
    Второ, средствата, предвидени за социални дейности, да бъдат обсъдени в рамките на тристранното сътрудничество и да бъдат финансирани след одобрение от социалните партньори.
    Трето, другите разходи по министерства да бъдат съгласувани със съответните парламентарни комисии и едва след това включени в коригирания бюджет.
    Четвърто, предвид нарасналите рискове в условията на глобална финансова криза и в контекста на координираните мерки на страните – членки на Европейския съюз, правителството да задели специален фонд, с който да намали външната задлъжнялост на банките и при нужда да гарантира тяхната стабилност.
    Пето, чрез законодателна промяна да се увеличи размерът на гарантираните от държавата средства по депозитите на гражданите в българските банкови институции на 50 хил. евро.
    От изявлението на министър-председателя виждам, че той се е вслушал в предложенията, направени от нас в началото на седмицата.
    За целта целият фискален излишък, извън трите процента, предвидени в Закона за държавния бюджет и допълнителните бюджетни кредити, да бъде използван съвместно с Българската народна банка и частните банки за намаляване на външната задлъжнялост на банковия сектор. Това може да стане като чуждестранните депозити бъдат заместени с депозити на правителството в частните финансови институции. Прехвърлянето на резерви от БНБ в търговските банки не е прецедент. Подобна политика беше приложена през 2001-2002 г. от правителството на НДСВ, при това успешно. Тези мерки следва да бъдат съпроводени с намаляване на минималните задължителни резерви в лева на търговските банки в БНБ, при запазване на високи резервни изисквания за заемните средства, привлечени от чуждестранни финансови институции.
    Съжалявам, че не мога да аргументирам тези предложения поради ограниченото време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
    Давам думата на народния представител Иван Костов.
    ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги народни представители! Излишъкът не е добро за икономиката. Министър-председателят се опитва да го представи като нещо положително, но нека отново да кажем, че допускането на голям бюджетен излишък, особено на бюджетен излишък извън този, който е планиран, е еднозначно отрицателно явление във всяка икономика. Първата причина е, че се отнемат огромни доходи и се участва в преразпределението и се причинява преразпределение на значително по-голяма част от брутния вътрешен продукт, отколкото това е по закон.
    Така че, господин министър-председател, Вие трябва да знаете, че в момента разходвате надписаната сметка на българския данъкоплатец. Не може това нещо да се поздрави, не може да бъде посрещнато с фанфари. Вие сте надписали сметката на данъкоплатеца, взели сте му повече пари и в момента се опитвате да се представите като благодетели с чужди пари - с парите на хората. Това сте направили. Това не е благоразумна политика. Ако беше благоразумна, нямаше да допускате този излишък. Това по отношение на първото Ви изявление.
    Разходването на този излишък, който Вие предлагате в момента, въобще не е съобразено с рисковете, за които ние говорим, въобще. Не сте си направили никакъв труд – нито Вие, нито вашата администрация, да вземете мерки съобразно днешната обстановка и днешните рискове.
    Тук веднага искам да кажа следното: ние като опозиция не твърдим, че банковата ни система е нездрава, че банковата ни система е зле работеща. Банковата система е здрава. Тя е правена и конструирана по правила в края на 90-те години. Те са най-модерните, най-сериозните достижения на банковото дело, но банковата ни система е здрава в смисъла, в който е здрав един човек. Няма никаква гаранция, че човекът няма да се разболее утре от вирус, дошъл отвън или дошъл от някъде другаде. Няма никаква гаранция, че това няма да се случи и вие не можете да считате сегашната здравина ...
    Впрочем, сигналите за това, че се разклащат нещата около банковата система, са достатъчно ясни. Погледнете на борбата какво е станало с котировката на акциите на тези търговски български банки, които се котират там. Вижте какво става, какви грижи вашият гръцки колега положи, за да възпре паниката на гръцките вложители по отношение на гръцките банки. Половината банки в България са гръцки. Така че има сигнали, които говорят, че българското правителство трябва да бъде много прецизно по отношение неутрализиране на възможни рискове. Ние не казваме, че непременно тези рискове ще се сбъднат. Ние не твърдим такова нещо, но вие, отразявайки тези рискове чрез всички решения, които вземате, включително чрез решението за бюджетния излишък, трябва да начертаете определена ясна стратегия. Вашата стратегия я няма. Имате една-единствена стратегия: да изхарчите определени пари. Да ги изхарчите по начин, който абсолютно не е приемлив.
    Абсолютно прав беше господин Камов, който поиска – и ние това също искаме да го предложим, вие да заделите определени средства, но те да бъдат изразходвани за инфраструктурни проекти, само ако изпълняват европейските критерии и изисквания, а не тези, които са в момента в България. Защото се получава следното нещо. Отрасли и проекти, които не получават пари от Европа, защото тя е установила разпространени корупционни практики, в момента получават пари от излишъка. Вие замествате европейските пари, пускайки пари в тези криминализирани и корумпирани сфери. Ето например на Фонд „Пътна инфраструктура” вие давате, заедно с постановлението на Министерския съвет, общо 400 милиона. Ами самата госпожа Плугчиева каза, че новото ви ръководство на този фонд не се справя.
    Защо наливате там 400 милиона, след като не сте отговорили на атаките на Европейския съюз срещу този Фонд за пътна инфраструктура? Министър Орешарски отказва вчера да отиде в Комисията по корупцията. Иска другите му колеги да отидат. Вие не решавате проблемите, отстранявайки дълбоките слабости на администрацията. Вие наливате пари там. Ясно е, че много хора ще се зарадват. Вярно. Ние даже познаваме хората, които ще се радват – тези, на които вие ще отделите пари.
    След това – 100 милиона за здравеопазване. Ние тук от години наред питаме къде ви е здравната стратегия, как ще довършите тази здравна реформа? Наливате сега 100 милиона в здравеопазването, без да сте решили нито един въпрос, без да сте заявили позиция по това как решавате въпросите в тази сфера. Как може това да бъде поздравено?! Може ли тук някой разумен човек да бъде „за”?!
    Има многобройни сигнали в медиите, че проекти от най-различно естество, включително и за изграждане на пречиствателни станции, за обработка на отпадъци и т.н., надвишават стойността си по десет пъти. Десет пъти! И това са спонсори на Българската социалистическа партия, това са спонсори на президента и т.н. Това остава отворено и вие му наливате милиарди от бюджетния излишък! Това опозицията не може да приеме.
    Второ, какво следва да се направи? Няма да бъда много пространен. Къде е рискът? Съжалявам, че министър-председателят излезе, да не чуе в какво се състои рискът. Рискът се състои в следното. Има огромен дефицит на текущата сметка на страната – 24% от брутния вътрешен продукт. Уникален! Няма друга страна, която да има такъв гигантски излишък! За да не спаднат парите в обръщение, той се компенсира от преките чуждестранни инвестиции. Намалеят ли преките чуждестранни инвестиции дефицитът по текущата сметка ще започне да намалява. Така действа валутният борд. Ще започне да намалява паричната маса в страната и ще намали ликвидността на всички икономически агенти. Това е големият риск. Ако преките чуждестранни инвестиции намалеят, както се очаква, ако започне износ на български капитали, какъвто вече се забелязва – вече има около 500 милиона изнесени български инвестиции в чужбина, ако това се случи, дефицитът по текущата сметка ще се увеличи. Защото плащаме огромни суми на Русия за гориво и не изнасяме нищо в тази страна. Това е причината да имаме такъв гигантски дефицит на текущата сметка. Ако това нещо се случи, бордът лишава българската изпълнителна власт от гъвкавост и реакции с други средства. Бордът започва да свива паричната маса в обръщението. Това е истинският риск.
    Какво трябва да се направи в момента? Най-авторитетни международни анализатори започнаха да сочат България и да казват, че след трите балтийски страни следваща е България, защото... - и следват аргументите, които вие много пъти сте чували тук, включително и защото има валутен борд. Включително и защото има валутен борд, България ще влезе в рецесия. За това започват да предупреждават всички.
    Значи основната задача, основната цел на българското правителство е да направи всички усилия и да убеди преките чуждестранни инвеститори, че страната се управлява от много разумни, много сериозни хора, които са готови да посрещнат рисковете, да не разходват напразно пари, да не зареждат с парична маса своята корумпирана система, а се заемат с най-сериозните мерки, което едно управление може да даде, за да покаже на преките чуждестранни инвеститори, че си струва да останат или да влизат в България. Това трябва да бъде целта на българското правителство, за да неутрализира или намали рисковете, които така или иначе съществуват.
    От тази гледна точка излишъкът може да бъде използван. Разбира се, че подкрепяме. Тук неправилно беше казано. Това, което сме подкрепили досега, продължаваме да го подкрепяме. Тези средства, които са обещани на най-изпадналите слоеве, особено на пенсионерите, трябва да бъдат дадени. Но останалата част може да бъде разходвана по следния начин:
    Първо, за погасяване на външния дълг, за намаляване на общата външна задлъжнялост на страната, тъй като публичните задължения са малки, но огромни са останалите задължения. Трябва да се намали външният дълг в размера, в който това е постижимо, може и по начина, по който предложи господин Камов. Но може да се намали и пряко.
    Второ, този излишък трябва да създаде гаранция за българските публични нереформирани сектори. Пенсионната ни система е в тежко състояние. Една част от парите трябва да отидат в Сребърен фонд. Друга част от парите трябва да отидат за резерви на други големи системи, например за Националната здравноосигурителна каса, да се разходват, но след като има здравна стратегия, след като е ясно в каква посока отива реформата на здравеопазването, за да могат да се посрещнат съпътстващите разходи. По същия начин трябва да се направи и с другите тежко закъсали и нереформирани сектори. За това трябва да послужи резервът – да се покаже, че правителството е събрало воля и енергия, довършва реформите, застава стабилно срещу рисковете и дава гаранции на преките чуждестранни инвеститори да идват в страната. Разбира се – и да продължи да увеличава фискалния резерв. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Костов?
    Има думата министърът на финансите господин Орешарски. Заповядайте.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Уважаеми господин Костов, аз винаги много внимателно слушам Вашите аргументи и искам да направя само няколко коригиращи коментара.
    На първо място, Вие говорихте за надписани сметки на данъкоплатците, а немалка част от формиращия се вероятно и до края на годината излишък ще бъде за сметка на неизвършени разходи, тоест ние сме упражнили добър контрол върху разходите в съответствие с най-добрите европейски практики, или поне опитвайки се да ги следваме (не искам да твърдя, че сме установили най-добрите европейски практики), в резултат на което се получава възможност допълнително да коригираме направлението на разходите. Може и така да се разгледа.
    По отношение на надписаните разходи ще отбележа, че България е между страните в Европейския съюз, която преразпределя сравнително най-малък брутен вътрешен продукт. При средно за Европейския съюз около 47-48%, в България този процент е малко над 40% като приходи и под 40% като разходи.
    Казахте, че банките в момента са здрави като всеки човешки организъм, но никога не са застраховани да влезе вирус отвън. Да, така е, но никой болен човек не пие антибиотик, преди да влезе вирусът. Той има готовност в аптечката си, има лекарства. Има 11 милиарда фискален резерв в момента, ако ползвам тази аналогия. Никой в същото време не струпва кашони с антибиотици. Достатъчно е най-подходящия от тях да го има все пак под ръка.
    Вие казахте, че има огромен дефицит по текущата сметка. Да, това е силно притеснително. Това е негативен съпътстващ елемент на ускореното икономическо развитие в последните няколко години.
    Не единствен, но водещ фактор е огромният ръст на преки чуждестранни инвестиции за мащабите на нашата икономика. Миналата година приключихме с над 20 на сто от брутния вътрешен продукт, по което категорично сме на първо място в Европа и далеч преди нашата северна съседка. Казвам го, защото тя е най-близка по социално-икономическо развитие до нас, а не по други причини, която приключи със 7-8% преки чуждестранни инвестиции.
    Евентуално намаляване в бъдеще на преките чуждестранни инвестиции. Естествено никой не го желае, но връзката е обратна – то ще доведе до свиване първо на вътрешното търсене и на ликвидността, а оттам и на дефицита по текущата сметка, а не обратно. Не можем да предполагаме, че няма да има този приток на преки чуждестранни инвестиции и изведнъж ще остане огромно вътрешно търсене. Няма откъде да остане това търсене, ако, разбира се, няма други фактори на търсене.
    И нека Ви поправя. Погасяването на дълг е финансова операция, а не е разход по бюджета под каквато и форма да го разглеждаме. Ако се предлага политика за погасяване на дългове, има 11 млрд. лв. във фискалния резерв. Бюджетните разходи са предназначени за други направления – за плащането на лихви по дълговете.
    Прав сте и за друго – има нереформирани системи. Винаги ще има нереформирани системи, защото практиката върви винаги напред, дава добри примери и всяка система ще трябва постоянно да се реформира в опит да следи най-добрите практики в Европа, а и по света, там, където има по-добри практики от установените в европейските страни. Но това не означава, че можем да лишим от финансиране системите, докато не се реформират. Аз съм горещ привърженик на принципа пари срещу реформа, но факт е, че Здравната каса в момента ще разполага с близо стотина милиона вповече приходи от вноски, законодателството й дава право да изразходва тези пари. Вие пледирахте да бъдат спрени. Тогава всички вие да поправите закона. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Мартин Димитров.
    МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, дами и господа министри! Искам да започна с дълбокото си разочарование, че министър-председателят не остана да чуе опозицията. Говори 15 минути и напусна тази зала. В една такава ситуация подобно поведение е безотговорно. Министър-председателят трябваше да бъде тук, за да чуе аргументите и дебатите на българския парламент. Неговото излизане от залата е абсолютно безотговорно, уважаеми колеги!
    Намираме се в следната много сложна и деликатна ситуация. И понеже тук министър Орешарски ни говореше за антибиотици, цялата работа е, че ние не знаем какви ще бъдат проявленията на кризата в България докрай, не знаем какви ще бъдат негативните ефекти. Те ще станат ясни вероятно до края на годината. И целият проблем е, че господин Орешарски и никой в България не знае точно какво лекарство ще е необходимо. Затова, уважаеми колеги, можеха да се предприемат следните стъпки, които ние конкретно ще предложим на Народното събрание. Съюзът на демократичните сили има много конкретни предложения.
    На първо място, да изясним каква е обстановката. Това, което господин Орешарски не сподели с вас и аз съм сигурен, че и част от БСП, може би голяма част, не знае е, че за първи път от шест години насам българската индустрия през м. август бележи спад от 6,3%. Преработвателната промишленост в България за първи път от шест години насам през м. август има 7% спад.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Защото ръстът беше голям миналата година, това е на базата на миналата година.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Това се случва за първи път от шест години насам. Вече се забелязват следните ефекти: поскъпване на кредитите и отлив на инвестиции в България. Това, което най-малкото можеше да направи правителството, най-елементарният разумен ход беше да забави разходването на излишъка, да го направи след края на тази година, за да се задържи този буфер за по-дълго време. Това беше най-малкото, което можеше да бъде направено. Но очевидно натискът от обръчите от фирми тези пари да бъдат похарчени е жесток и в тройната коалиция няма съпротивителни сили.
    Изключително конкретните предложения на СДС. Целият излишък – в Сребърния фонд. И стига с тези спекулации за социалната политика на БСП. Неуважение към пенсионерите е да им подхвърляте пари преди избори. Неуважение към нашите родители е, като дойдат избори, да им хвърляте тези жълти стотинки. Ако има голям Сребърен фонд с над 5 млрд. лв., както ние предлагаме, всеки месец, всяка година ще има трансфер към Фонд “Пенсии”. Тук няколко пъти вече дебатирам с почитаемия господин Овчаров и той не може да разбере разликата – едно е да имаш системно пари, които да използваш, друго е да се подхвърлят жълти стотинки, уважаеми колеги.
    Затова искаме целият излишък да отиде в Сребърния фонд и това е първата конкретна мярка, която СДС слага на масата. Това би довело до увеличение на пенсиите с 10% веднага за всички пенсионери, 10% за всички пенсионери всеки месец. И то не за Нова година, а по принцип.
    Второто конкретно предложение на СДС е парите да се използват и за намаляване на осигурителната тежест поне с 10-процентни пункта.
    Това са конкретните мерки, всичко друго е обикновен слаб, ляв популизъм и прахосване на пари.
    Третата съвсем конкретна мярка, която предлага СДС, е отпадане на данъка върху дивидентите. Това е, господин министър Орешарски, начинът да се потърси запазване на инвестиционния поток към България. Данъкът върху дивидентите трябва да отпадне и много сериозно се надявам да помислите по този въпрос. Аз ще направя всичко възможно експертната общност в България да застане зад тази идея. Имайте предвид, че СДС вече я подкрепя с всички сили.
    Четвъртата много конкретна мярка, която СДС предлага, е данъкът върху едноличните търговци да падне от 15 на 10%. Стига сте подкрепяли средната класа само на думи! Тези мерки могат да бъдат предприети сега, преди Нова година, господин министър.
    Става ми малко обидно да ни обяснявате тук, включително и министър-председателят, колко добре сте управлявали и колко добре щял да се харчи излишъкът, като видяхме с очите си какво стана с европейските фондове. Ама моля ви се, нека да я караме малко по-сериозно! Има страшно много безотговорност в това, че в година, в която има ликвидна криза, бяха загубени 1 млрд. евро от Европейския съюз. Това си е безотговорна работа! В една такава тежка ситуация да загубиш тези пари е абсолютно безотговорно. И тук правителството носи една жестока отговорност, която по никакъв начин не може да бъде компенсирана.
    И най-лошото е, че вече никой от Европейския съюз не ви вярва, уважаеми дами и господа от управляващата тройна коалиция, вече не сядат на една маса с вас. При това положение как да решите проблемите с европейските фондове и да искате? Няма как да стане тази работа. И се получава следното нещо - в условията на криза, в тежка финансова ситуация България да загуби 1 млрд. евро ликвидност. Това си е направо престъпление от ваша страна, дама и господа!
    Освен харченето на излишъка в каква ситуация се намира България? Рязко поскъпване на енергоносителите. Заради един неизгоден за България договор с “Газпром” газът ще поскъпне рязко. Заедно с това поскъпване – и токът. Заедно с това имиджът на България тази година драматично пострада. България се разглежда като онази страна в Европейския съюз, където правителството се провали с европейските фондове. Най-накратичко така изглежда ситуацията.
    При това положение как не се притеснявате от загубата на инвеститорския интерес към България, да ви се чуди човек! Но вашето правителство има следната стратегия: ние ще изхарчим всички пари в обръчите от фирми, а следващото правителство да се оправя и да прави каквото намери за добре. Но това, уважаеми колеги, е абсолютно безотговорно поведение.
    Защото възниква следният въпрос... (Министър Орешарски излиза от залата.) Господин Орешарски, ако видите господин Станишев, го поканете, ако обичате, да се присъедини към дискусията.
    Това е абсолютно безотговорно поведение. Възниква следният много голям проблем, който очевидно уважаемите господа министри и министър-председателят не проявяват интерес да разберат, но да го споделя поне с вас, уважаеми колеги народни представители. Ако България навлезе в рецесия, след това ще бъде много трудно тя да бъде извадена от това състояние. Много трудно. Но ако сега се вземат мерки, предварително – и се връщам към антибиотиците на господин Орешарски – ако сега България пие витамини редовно, всеки ден сутрин на гладно, ще има ефект. Не искаме да я докарваме до антибиотик. Човек, като пие антибиотик, е лошо пострадал и е доста болен. Трябва ли да стигаме дотам?
    Оставяйки метафорите, пак да ви кажа: сега могат и трябва да бъдат взети мерки. Навлезе ли България в рецесия, тогава и всички тези пари да ги използвате за мерките, които ви предлагаме, ефектите ще дойдат много бавно.
    Искам да ви припомня следните неща. Един заместник-министър – Любомир Дацов, имаше честността и смелостта да признае, че за догодина перспективите са такива, че е възможно растежът на икономиката да бъде нула процента. А щом може да бъде нула процента, значи може да бъде и отрицателен. Тоест оставете самодоволството, оставете самозаблудата, някак си притъпете натиска от облаците от фирми да харчат милиарди левове и разберете, че ако сега не бъдат взети мерки, ако чакаме антибиотиците на министър Орешарски или неясните мерки на министър-председателя, който говори за една-единствена мярка, това е абсолютно несериозно. Нещата ще станат много опасни.
    Подценява се ситуацията от страна на правителството, изключително много се подценява, защото увеличаването на гарантираните депозити на 50 хил. евро е една слаба крачка. Да, о'кей, някаква мярка е, но е несравнимо по-слаба от това, което ние, СДС, конкретно ви предлагаме. Несравнимо по-слаба! Това е проблемът и освен това създава морален риск в банките.
    Още едно много важно уточнение. Нека в правителството да бъдат така добри и да кажат точно колко пари ще харчат, защото аз съм сигурен, че и вие не знаете. Те до края на годината няма да харчат 1,2 млрд. лв., както ви казват. Те ще харчат 2 млрд. лв., дами и господа, защото освен тези 1,2 млрд. лв. ще харчат онези 350 млн. лв., за които си признават с полууста, и има едни други 300 млн. лв. резерв за фискална устойчивост, който също ще изхарчат и не си признават. Така че да знаете, че ще харчат 2 млрд. лв. Това твърде вероятно ще повлече надолу кредитния рейтинг на България. Това твърде вероятно ще доведе до отлив на инвестиции от България. За съжаление, перспективите в момента изглеждат проблематични, а безотговорното поведение на българското правителство допълнително влошава тази картина, защото в една такава ситуация – да не се вземат мерки, е престъпление към българските граждани.
    Мерките, които ние ви казахме, са изключително конструктивни. Нали искахте конструктивна опозиция? Ето ви конструктивни мерки. Сега да видим дали ще последвате предложенията на СДС, защото то други няма. Освен това, което СДС предлага, нищо друго конструктивно няма. Ето господин Кънев е първият, който ще подкрепи. (Шум и възгласи: „Е-е-е!”) Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров?
    Заповядайте, господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, да, действително Вие сте прав: двете най-важни фигури в Министерския съвет не желаят да слушат това, което предлага опозицията – министър-председателят и министърът на финансите. Останали са двамата министри, които общо взето може да се каже, че консумират от бюджета и които ще харчат. Явно харченето е по-важно от събирането.
    Нещо, което ми направи впечатление във Вашето изказване, с което донякъде не съм съгласен от гледна точка на правителството. Става въпрос за еврофондовете. Няма как това правителство, което е обявено за най-корумпираното; правителство, което е признато за такова от докладите на Европейския съюз; правителство, което граждански структури са обявили за такова; правителство, на което кредитният му рейтинг се сваля, няма как да реши проблемите с еврофондовете, няма как, при положение че вицепремиерът, който отговаря за тези фондове, да каже, че това правителство не е готово и в същото време вие да желаете и да искате това правителство да реши проблема с европейските пари. Няма да ги реши! То е ясно. Следващият път отново Европейската комисия ще им бъде виновна, защото те не са изпълнили всички мерки. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно няма нужда от дуплика, господин Димитров? Все пак господин Димитров реши да се възползва от дадената му възможност. Заповядайте.
    МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, СДС, ние се държим като конструктивна опозиция, казваме какво трябва да се направи в тая ситуация. Четирите конкретни мерки, които ви предложихме, са изхода и стабилизирането на българската икономика. Загубихте доверието на българските граждани. Вижте какво показва социологията. Хората са много разтревожени от кризата. Ако не бъде възприета адекватна реакция и останем с празните думи на премиера, положението ще се влошава оттук нататък.
    Господин Бакалов е прав, изпаднали сте в тежки корупционни практики и твърдите как ще харчите прозрачно излишъка. Това е несъстоятелно, това е несериозно. Просто е несериозно.
    Госпожо Михайлова, едно обръщение към Вас (обръща се към народния представител Донка Михайлова), защото Ви слушах внимателно тази сутрин. Ако бяхте намалили корупцията на това правителство, щеше да има пари за неколкократно увеличение на пенсиите в България. Така че помислете в тази насока. Не може да продължава по този начин. Но имайте предвид, че стратегията на правителството е да изхарчи парите и да избяга. Не можете да избягате от отговорност по тоя начин. Ще понесете в крайна сметка отговорност. Не може да изхарчите парите и да си тръгнете както сте планирали. Ситуацията е много сериозна и това лековерно, лековато и безотговорно поведение е много опасно за България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Павел Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
    Господин Димитров и господин Бакалов, ние от „Атака” не сме конструктивна опозиция. Ние сме радикална опозиция и сме радикална опозиция, защото идваме на политическата сцена да прекратим всички тези порочни практики, които се осъществяват от няколко народни събрания, от няколко управляващи и от няколко и опозиции, които се правят на управляващи. Защото в момента се изправяме пред една порочна фигура, която се практикува от самото начало на прехода. Така беше още по времето на управлението на правителството на Филип Димитров, което реализираше излишък. Реализираше излишък и правителството на Беров. Реализираше излишък правителството и на Виденов след това, правителството на Костов – няма да изброявам всички. И всички следващи критикуваха и поддържаха тази практика – от критици и от опозиция те се превръщаха в управляващи и се стигна до това положение, когато се натрупва излишък, който е може би 5, казвам „може би”, защото още не е известно – 5-6 милиарда лева.
    „Атака” от три години говори всеки път, когато се приема бюджета, непрекъснато по тази тема – „излишъкът, излишъкът, не бива да се приема излишък, не бива да се допуска излишък, бюджетът трябва да бъде балансиран”. Но бюджетът все се оказва небалансиран и в момента се изправяме отново пред едни парички, които дрънкат едва ли не като семки и бонбонки в нашите джобове и дайте да изхарчим тези едни пари кой знае за какво. Защото, от друга страна, не е ясно точно колко са тези пари. Поне министърът на финансите трябваше да бъде тук, за да отговори: към еди-коя си дата, към този ден, към днешна дата или към 1 октомври бюджетният излишък в България е толкова милиарда, до края на годината по прогноза ще бъде толкова милиарда. До тук неофициално научаваме от медиите, че е 4,5-5 или 5,5. Тук като че ли няма никакво значение няколко стотин хиляди или един, или два милиарда лева. От друга страна, формата, под която се харчат тези излишъци, още от миналата година също е порочна с ей тия решения – решения в три точки – точка 1, точка 2, точка 3 и след това едни приложения за стотици милиони и милиарди или десетки хиляди или някъде 10 или 15 хил. се дават хей току-така.
    Учиха ни хората как да правим бюджети, но за 18-19 години явно не сме се научили. Ние сега с това решение ще коригираме Закона за държавния бюджет за 2008 г. Ако трябваше да се похарчат тези пари, това трябваше да стане с изменение на Закона за държавния бюджет за 2008 г. формално, ясно и разбрано, а не с това криминално решение. Защото то е криминално. Защото има разлика. Ако трябваше да се променя закона, това щеше да бъде на първо четене, на второ четене, опозицията, а и управляващите можеха да внесат корекции, нови предложения при първо четене, при второ четене, в парламентарните комисии, а всичко става отново криминално. Ей така, на тъмно, давайте да мине и да замине, както миналата година се похарчиха милиард-милиард и половина по същия начин. Явно на управляващите тогава им хареса и сега отново пускат нещата по терлички, ей така да мине в полупразната пленарна зала за милиард и половина лева.
    Всъщност, въпросът е друг. Тук и в дебата липсва какво ще стане с останалите пари до пълния размер на излишъка за тази година. Явно сега се отвлича вниманието на обществото, на пленарната зала, на колегите депутати с този милиард и половина и като че ли с това въпросът приключва за целия излишък.
    Въпросът за излишъка с това не бива и не може да приключи. Той не трябва да приключи, защото трябва да се носи отговорност най-малко от министъра на финансите, който, разбира се, излезе, защото може би му е неудобно. Ако може да му е неудобно, ако чувства някакво неудобство, но той трябва да чувства неудобство и да носи отговорност за това, че е заложил бюджет, който е небалансиран. Небалансиран бюджет означава лош бюджет. Затова се носи отговорност и тази отговорност е политическа. Тя се носи обикновено от министъра на финансите, защото в нормалните държави, към които се стремим за такъв небалансиран бюджет с толкова милиарди лева или евро, министърът на финансите моментално, колеги, ще си отиде. Вие съмнявате ли се, че някой министър на Франция или Италия при един толкова лош и небалансиран бюджет ще остане на поста си? Той просто ще бъде отсвирен, ще си отиде и няма да бъде министър. Нашият министър счита, едва ли не, за голямо геройство, че е събрал тези пари, които всъщност е надписал в сметката на българския данъкоплатец.
    В Министерството на финансите открай време има една група от чиновници. Някои от тях са сигурно още от Тодор Живково време или, може би техните синове, а вече може би и внуци седят там. Заформила се е една групичка чиновници, които правят едни бюджети, които са абсолютно нереалистични и ги търпят всички министри на финансите. Няма да изброявам имена. Тук е предишният, той ги знае. Господин Велчев, знаете ги тези чиновници. По-предишният – Муравей Радев го няма в залата, но той също ги знае. Още по-предишният – Костов, също ги знаеше, но те ги държат. Те си ги търпят, защото това е една хубава групичка, една дружинка, която прави бюджети, които са нереалистични, които са небалансирани. Пуска ги тука... Бившите, които са били в опозиция са станали управляващи и го гласуват... Опозицията, която ще стане... Затова казах, че „Атака” е радикална опозиция, защото, когато „Атака” дойде на власт ще сложи, края на тази порочна практика. (Реплика на народния представител Антония Първанова.)
    Сега въпросът е как да се похарчат, така или иначе, дошли тези дни пари, останали тези пари и то явно е начинът, по който мнозинството и управляващите искат да ги похарчат е предизборен.
    Начинът, по който управляващите искат да ги похарчат е част от стратегията в предстоящата кампания. Отново се върти една PR-акция. Тук видяхте министър-председателят с един задушевен, загрижен глас, един глас, който е социален, който е социалистически ни обясни как парите щели да отидат за най-бедните слоеве, да ги помажем, да им помогнем, да излязат от тежкото положение, в което се намират и което, разбира се, е безспорно.
    Може би това са жестовете, това са грижите на социалната социалистическа партия към своите избиратели, защото то няма друго – да си купят хората дръвца, въглища, някой лев за пенсии, за нуждаещите се, за здравни заведения. Няма друго какво, колеги. Социалистическата партия не е направила нищо социално за три години, всъщност освен да похарчи малко пари от тези едни пари, които остават от държавните бюджети за замазване на учите на хората и за предизборна кампания.
    Тук много пъти се споменаваше за кризата. За кризата вече се говори. Призракът на кризата броди в България. Вижда се, че кризата занимава умовете и сърцата и на българските политици. Отначало изказванията бяха бодрячески, но това все пак е добре, че започна в България да се говори за кризата и най-редовно за банките, които... Всъщност тук всички допускате една основна грешка. Тя е, че говорите за българските банки. Колеги, няма български банки. Има чужди банки България. Има една-две банки, които няма да назовавам, но 95% от банките са чужди банки. Когато говорим за банките и всички говорят за банките, трябва да се говори за банките в България, но не за българските банки, защото тук поредицата от управляващи, сегашна опозиция, бивши управляващи, направиха един може би най-голям зулум, да оставят България без една българска банка. Това е друга тема, но тя е тясно свързана с парите на българските граждани, на данъкоплатците.
    Ние от „Атака” тепърва ще търсим отговорности за тези, които потрошиха, продадоха българските банки за жълти стотинки. „Булбанк”, която е на „Уникредо”, която „Уникредо” знаем всички на какво положение е и ако ще подпомагаме тук „Булбанк” в България, ние ще подпомагаме италианската „Уникредо”. Това са неща, които ще се разразят с пълна сила, може би в близките седмици и месеци и тогава ще задаваме въпроса от „Атака”: кой продаде „Булбанк”, кой продаде ДСК, кой продаде другите банки, за да трябва сега да мислим как да гарантираме спестяванията на българските граждани, как да ги спасяваме от фалит? (Реплика от министър Михаил Миков.)
    Ще си говорим, кой ги е продавал.
    Има, разбира се, начин какво да бъде направено с тези пари. Тези пари са едни пари... Едни пари се харчат тогава, когато им е времето. Тези пари е трябвало да бъдат похарчени, ако бюджетът беше балансиран тогава, когато е било времето хармонично, ясно, през цялата година. Българската икономика вече е понесла загуби от това, че тези пари ще бъдат похарчени лошо тепърва оттук нататък.
    Най-добре е тези пари да отидат, това беше предложението и от Съюза на демократичните сили – те го свързват с понятието Сребърен фонд. Ние няма да боравим с понятието Сребърен фонд. Ние от „Атака” говорим за пенсионни фондове, които трябва да бъдат създадени, но не по начина, по който беше създаден така наречения Сребърен фонд, миналата или по-миналата седмица по законопроекта на мнозинството или по-точно по законопроекта на Българската социалистическа партия.
    Тези пари могат да бъдат похарчени най-добре, за да се създадат пенсионни фондове по една нова философия – не тази, която е внесена и която е вложена в законопроекта на Българската социалистическа партия.
    Другото място, на което могат да се похарчат тези пари и трябва да се похарчат, като ги има, въпреки че всички управляващи бягат като „Дявола от тамяна” от решаването на този въпрос, но това са 200, 300 или 350 млн. лв. – те не са много пари, за решаване на нуждите за решаване на проблема на гражданите с лихвочисла, с лихвоточки. Този въпрос българският парламент дължи да бъде решен по отношение на 200-300 хил. български граждани, които очакват най-после справедливост за парите, които на практика са им отнети.
    Другият начин да бъдат похарчени тези пари е те да бъдат довнесени като пари в следващия бюджет и преразпределени по съответния ред, по начина, по който това става – законно, а не криминално, както това се прави с това решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Милен Велчев.
    МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! „Да ви имам проблемите.” биха възкликнали Бендер Нанке – управител на Федералния резерв на САЩ, и Ханк Полсън – министър на финансите на САЩ, ако бяха днес в тази зала. Защото докато те се чудят колко ще потъне държавният дефицит в САЩ в резултат на глобалната финансова криза, ние тук в България дебатираме как най-правилно да насочим преизпълнението на приходите над планираните.
    Виновни сме за това, че сме подценили възможностите на българската икономика, подценили сме възможностите за икономически растеж, не заложихме правилната цифра за икономически растеж в бюджета. Оказа се, че над 7% може да расте българската икономика, а не толкова, колкото е заложено в бюджета. Виновни сме за това, че не сме оценили правилно намеренията на спекулантите на международните борси да вдигнат цените на нефта и на храните с колкото се вдигнаха и да допринесат за инфлацията в България. Всичко това са фактори за преизпълнението на приходите над предварително планираните преди една година.
    Вчера прочетох интересна публикация от „Уошингтън таймс”, препечатана във в. „Труд”, с автор небезизвестният Ричард Ран, който е добре запознат с обстановката в България още от началото на прехода. Сигурно и вие сте обърнали внимание на тази публикация, която започва така: „Има една страна, в която корпоративният данък е 10%, плоският данък върху доходите на гражданите е 10% и въпреки това тя има 8-процентен бюджетен излишък.” По-нататък няма да цитирам статията, но на всички вас, които сте я чели, е ясно колко ласкаво се изказва той за ставащото в България и то на фона на грешките в икономическата политика на САЩ.
    Разбира се, днешната дискусия не бива да се изчерпва с проблема за излишъка, защото това не е основният икономически проблем, стоящ пред правителството. Пред правителството и пред управляващите въобще все по-отчетливо стоят проблемите, свързани със световната финансова криза. Тътенът от нея се донася до България все по-отчетливо и вчера бяхме свидетели на информация от Националния статистически институт за намаляване на промишленото производство през м. август спрямо м. юли. Надяваме се, разбира се, до голяма степен това да е случайно явление или да се дължи на ваканционния период през м. август, но нямаме право да подценяваме рисковете.
    Затова ние от НДСВ предложихме решителни мерки за адекватна подготовка на България за финансовата криза. Приветстваме това, че още вчера Министерският съвет взе решение да увеличи гаранцията по депозитите на гражданите в българските банки на 50 хил. евро или 100 хил. лв. Сама по себе си тази мярка няма да е достатъчна, но без тя да е директно необходима в момента, тъй като банковата система е в завидно добро състояние, все пак сме длъжни да отговорим на това, което правят нашите европейски партньори.
    Другите мерки, които споменах вчера, накратко ще ги изброя пред вас: да се анализира възможността за отлагане на следващата актуализация на цените на газа от 1 януари 2009 г. за м.април 2009 г.; да се приспада от данъчната основа – това е мярка за данъчните закони за следващата година; лихвата по ипотечните заеми на физически лица; да се увеличат инвестициите в инфраструктура от Бюджет 2009 г., за да се компенсира очакваният спад в строителния бранш; да се стимулира износът чрез значително увеличаване на лимитите на Българската агенция за експортно застраховане; да се опростят процедурите по възстановяване на ДДС, за да се гарантира, че фирми, които нямат нарушения, няма да чакат повече от шест месеца за данъчния си кредит; и не на последно място, да се увеличат значително средствата за международна туристическа реклама отново в Бюджет 2009, за да разчитаме на по-добри приходи от международен туризъм и затваряне на ножицата в дефицита на текущата сметка.
    Две думи за банковата система искам да кажа, донякъде и в отговор на казаното преди малко от господин Шопов. Именно пълната приватизация на държавните банки е един от факторите на успеха и днешното финансово здраве на банките. Защото си спомняме какво се случваше на банките преди десетина години, когато повечето от тях бяха държавни.
    Едно уточнение, господин Шопов, правилното изговаряне на банката е „УниКредит”, а не „УниКредо”. Това не е проблем сега, разбира се, ще Ви простят българските избиратели за тази неволна грешка на езика, но когато станете министър на финансите и изпратите писмо до „УниКредит”, че национализирате „Булбанк”, е хубаво то да стигне до адресата си.
    Две думи за излишъка, по който въпрос сме се събрали днес да дискутираме.
    Първо, искам да поздравя правителството за ясната и открита политика по внасяне на плановете за разходи за одобрение пред всички български избиратели в българското Народно събрание. Приоритетите, които са набелязани за инвестиционни разходи, това са инфраструктура, отбрана и сигурност, образование и здравеопазване, без съмнение това са тези приоритети, които са на първо място в дневния ред на българското общество.
    Ако трябва да коментирам изказванията на представителите на опозицията преди мен, подминавайки известната липса на свян, когато се говореше за надписаните сметки на данъкоплатците и се забравяше, че през 2000 г. именно най-много са били надписвани тези сметки на данъкоплатците, когато излишъкът е бил най-голям процент от брутния вътрешен продукт.
    Как да окачествим предложенията на опозицията? Най-общо като безсмислени, не защото са лоши. Не е лошо, разбира се, и ние подкрепяме да се задели значителна сума от излишъка в Сребърния фонд. Сигурно не е лошо да се намали и данък дивидент, но сега дали ще си спестят инвеститорите 5%, които сега плащат, или не, това няма да реши проблемите на България.
    Не е лошо, разбира се, да се изкупи и част от държавния дълг. Но възниква логично въпросът: защо господин Костов не предприе по-активни мерки, не казвам никакви, но по-активни мерки по изкупуването и намаляването на българския държавен дълг, когато беше министър-председател, та се наложи следващите две правителства да намаляват размера на дълга от 75% спрямо брутния вътрешен продукт на днешните 11% от брутния вътрешен продукт?
    Господин Димитров заяви, че не ни вярвал никой. Не зная кого е имал предвид – дали тези, които във вчерашната подписка са вписали няколко имена с един и същ почерк, или десетките, които са се подписали с анонимното „пенсионер” в прехвалената подписка за уволнение на правителството? Хубаво е да чуем повече разяснения по този въпрос.
    За да не ви отегчавам, дами и господа, наближи време и за почивка, в заключение само ще кажа, че предстоят много сериозни и нелеки дебати по Бюджет 2009, защото България я чакат наистина нелеки времена от икономическа гледна точка. Бюджет 2009 е най-важният инструмент, който ще ни позволи, надявам се, да се справим с предизвикателствата на световната финансова криза.
    Приветствам призива на министър-председателя да подхождаме предпазливо и с отговорност при окончателното определяне на бюджетните параметри.
    Искам да заявя, че откакто НДСВ участва в управлението от 2001 г. България се радва от средата на миналия век на безпрецедентно дълъг период на висок икономически растеж. Ние от НДСВ сме показали, че знаем какво е необходимо да се направи в икономиката, за да продължи тя да расте и ще се радваме, ако имаме възможност, да приложим на практика това, което сме убедени, че трябва да се направи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следват 30 минути почивка. Пръв след почивката ще говори народният представител Николай Свинаров.
    Почивка до 11,30 ч.
    (След почивката.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подновяваме заседанието на Народното събрание.
    Думата има народния представител Николай Свинаров.
    НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър, уважаеми колеги! Днес дебатът трябваше да бъде не на тема как да се харчи излишъкът, а дали да се харчи. В тази връзка категоричната позиция на Българска нова демокрация е, че излишъкът не бива да се харчи. Днешното обсъждане на разпределението на над 1 млрд. 200 млн. повдига въпроса за поведението и намеренията на управляващите по отношение на натрупания огромен бюджетен излишък през тази година. Този въпрос е изключително важен, защото в момента два са основните риска, които стоят пред българската икономика: външните шокове от разрастващата се финансова криза и вътрешният риск от едно безотговорно управление в предизборна ситуация. В подобна ситуация на преден план изниква не само опасността от инфлационна вълна в условията на предстоящо икономическо забавяне, но и огромният риск от разширяващия се дефицит по текущата сметка. Тази година България ще бъде с най-голям дефицит по текущата сметка в цяла Европа, като той вероятно ще надхвърли 23%. В условията на намаляващи инвестиции това означава, че от България ще има нетно изтичане на капитали.
    Практиката през последните две години на натрупване на излишък над предвидения води до харчене на огромни средства в края на годината, които увеличават инфлацията. Харченето на надписаните пари на гражданите противоречи на икономическия смисъл от трупането на излишък, който самото правителство защитава. С едната ръка правителството ни взема парите, за да ограничи инфлацията и търсенето, а с другата харчи тези пари и създава нова инфлация.
    Изключително важно е българските граждани да намерят механизма да спрат да бъдат ограбвани от собствената си държава, а грабежът в темата, която разискваме днес, е на два етапа: първо, при формирането на излишъка, и второ, при неговото харчене.
    Всички видяхме какво се случи миналата година – висока инфлация, поскъпване на стоките, обедняване на хората. Излишъкът ражда излишък, а покритието в икономиката липсва. Отново най-пострадалите са най-бедните български граждани – пенсионери, деца, социално слаби. Тези, които са цел на посланията, се оказват най-излъгани. Дават се пари, зад които не стои стока, естествено цените се вдигат. Ето защо ние твърдим, че излишъкът ражда излишък.
    Поради ясно формулираната теза в началото няма да обсъждам параметрите на перата, по които парите ще бъдат разпределени с днешното решение на Народното събрание.
    По мотивите и съображенията, които споделих, Българска нова демокрация не може да подкрепи предложеното проекторешение от три точки. Тезата ни я формулирам още веднъж: в подобна икономическа ситуация излишъкът не трябва да се харчи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за реплика, госпожо Фудулова.
    СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
    Господин Свинаров, цял ден от тази трибуна чуваме говорене за харчене. Дайте веднъж завинаги да се разберем, че тук не става въпрос за харчене на излишък! Тук става въпрос за инвестиране на тези средства и те ще бъдат основно насочени в три пакета мерки. Вие през цялото време говорите за харчене. Кога точно разбрахте това, че не трябва да се харчи излишъкът? Когато бяхте министър в предно правителство, когато харчехте такъв излишък, защото не е тайна, че от 2000 г. досега такъв излишък се разпределя? Трябва да подчертаем, че за първо път парламентът и обществото дискутират и дебатират по това как трябва да бъде инвестиран този излишък. И Вие сега с тези безотговорни думи...
    Не му отива на един бивш министър да говори по този начин за една последователна държавна политика! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
    Заповядайте за Вашата дуплика, господин Свинаров.
    НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Използвам възможността да отговоря, защото опозицията в една демократична държава може да си позволи да бъде безотговорна, но когато са безотговорни управляващите, това е фатално за всички граждани на съответната държава. Изключително важно е като отговор да спомена, че банковата система и финансовата стабилност на страната могат да бъдат защитени без българските фондове, които са целеви, да са на депозити в чуждестранни банки. Надявам се, че има отправено такова питане и се надявам, че ще получим коректни отговори колко фонда, на каква стойност са и как се управляват в чуждестранни банки, и колко това е полезно за целите, за които са създадени фондовете. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Иван Сотиров за процедурен въпрос.
    ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук многократно се постави въпросът, вчера и Вие заявихте, че днес ще имаме честта и удоволствието да проведем дебат в присъствието на министър-председателя, за който от три седмици искахме да се появи в парламента, вярно, по друг въпрос, но все пак той днес уважи парламента за пет минути и го няма. Несериозно и безотговорно е когато тук се претендира за отговорност министър-председателят да го няма! Не знам той сега обяснение на президента ли дава за това, че освободи неговия човек от ДАНС или не, но мисля, че е редно министър-председателят да е тук, ако има да се уточнява с Румен Петков и Георги Първанов, да го направи в друг, удобен за него момент.
    Така че пледирам, господин Пирински, Вие като председател на парламента да направите необходимото министър-председателят да дойде тук, да присъства, разбира се, и всички министри, които ги засяга този проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да бъде предадено чрез администрацията пожеланието на господин Сотиров.
    Заповядайте, имате думата.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! Днес на нашето внимание е поставен за дискусия и гласуване проект за решение, внесен от Министерския съвет. Веднага трябва да отбележа, че основният въпрос, който витае в тази зала, е има ли криза в България. За да отговорим адекватно на този въпрос, трябва точно да дефинираме понятието криза в неговите както финансови, така и социално-икономически измерения. Към този момент криза в България няма и това е най-краткият отговор на всички опити за нагнетяване на страх и паника с определена и осъзната от опозицията цел – политическа дестабилизация.
    Разбира се, това не означава, че трябва да се успокоим и да заживеем в измислен свят на изолиран остров на стабилността, а тъкмо обратното – да настроим нашите сетива в режим на готовност за реакция на всички финансови и икономически предизвикателства.
    Като отговорни политици с държавническо мислене, сега е моментът да докажем, че националните интереси са над всичко и готовността да преодолеем евентуални удари на финансовата криза, когато и ако тя ни сполети, е задача № 1.
    В този ред на мисли естественият въпрос, който възниква, е имаме ли готови рецепти за въздействие, както и адекватни финансови инструменти за включване при необходимост и кога е точният момент те да бъдат задействани.
    Уважаеми госпожи и господа, ако днес в България имаме усещането за макроикономическа и финансова стабилност, то това е плод на усилията на няколко правителства и те накратко могат да бъдат формулирани по следния начин.
    На първо място, започвам с валутния борд – възможно най-здравата котва срещу финансовата криза, заедно със стабилността на банковата система и разумната бюджетна политика.
    На второ място – поддържането на бюджетен излишък. През последните години, въпреки системните възражения не само на опозицията, те дават своя резултат сега. Очевидно тази мярка трябва да продължи заедно с достатъчно нисък процент на преразпределение. Всичко това ни дава основание да считаме, че България със своя фискален резерв от 11 млрд. лв. и балансираната и внимателна бюджетна политика през последните години, е в състояние да гарантира стабилност, адекватна защита на банковата система и спестяванията на българските граждани.
    Ключовите думи, които трябва да звучат днес в тази зала са: стабилност, гаранции, доверие, висока степен на готовност за ефективни и бързи действия при необходимост. В тази посока трябва да бъдат насочени усилията както на управляващата коалиция, така и на опозицията. Ако все пак някой смята, че са необходими специални извънредни мерки, най-добре е да си направи труда да прочете финансово-икономическото домашно на управляващите, написано през последните години в стила на народната мъдрост: „Бели пари за черни дни”.
    Уважаеми госпожи и господа, в тази сложна международна и вътрешна обстановка чест прави на българското правителство, че има куража да предложи на Народното събрание прозрачно и отговорно проект за решение за разпределение на бюджетния излишък. Очакванията на опозицията, че социалният рог на изобилието ще полее градината на инфлацията, не се оправдават. Ние разчитаме социалният пакет от бюджетният излишък като бюджет през инфраструктура както икономическа, така и социална.
    В Парламентарната група на Движението за права и свободи сме убедени, че ефективна социална политика може да бъде постигната и с по-малко пари, но изразходвани справедливо, с по-дълъг хоризонт. Например увеличаване размера на пенсиите сега от 1 октомври и последваща по-висока база за 2009 г. Никога не сме били привърженици на универсално раздаване на калпак не защото всички нямат нужда, но справедливостта изисква да подпомогнем сега и веднага най-бедните и социално слаби граждани. А за всички останали да създадем възможности сами да се справят със ситуацията.
    Ние си даваме сметка, че свършеното дотук не е малко, но знаем, че очакванията са много по-големи и продължаваме да работим в рамките на възможното в тази посока. Защото най-добрата социална политика е възможната такава. Начинът, по който са предложени балансирано инвестиционният и социален пакет, изключва възможността за проинфлационно харчене и евентуално предизборно флиртуване с определени социални групи.
    Госпожи и господа, нашата парламентарна група ще подкрепи предложения проект за решение с увереността и надеждата, че е направена първата стъпка в средносрочен план за посрещане на всякакъв тип финансови и икономически предизвикателства. (Ръкопляскания от ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – господин Ваньо Шарков.
    ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа министри! Безкрайно уважавам д р Адемов заради неговия професионализъм. Това беше малко лидерско изказване, общополитическо. Аз искам да вляза и да попитам конкретно само няколко неща.
    В решенията на Министерския съвет и в приложението към него е казано, че имаме 17 млн. лв., които отиват за купуване на лъчетерапевтична апаратура. Във второто приложение имаме още 15 милиона. Тоест стават 32 милиона. Защо са на две места, а не са на едно, след като е толкова необходима лъчетерапевтичната апаратура? Министър-председателят казва: може ли някой от опозицията да бъде против закупуването на рентгенови диагностични апарати, хемодиализни апарати и така нататък. Никой не е против закупуването. Аз съм против начина, по който го правите. Защото, като казвате, че давате за хемодиализни апарати 10 млн. лв. ето ви обществената поръчка от месец юли. Договорът е сключен в началото на септември. Значи някой харчи на вересия, ние сега решаваме да му платим това, което той е решил?
    Господин министър, вижте обществената поръчка. Тя е от Агенцията за обществени поръчки. Аз ще Ви го дам. Пише: до 350 броя диализни апарати. Колко – 5, 6, 340, 350? Стойност без ДДС – няма стойност. Знаете ли защо няма стойност? Защото още не е било ясно колко от бюджетния излишък ще отиде там.
    И последното, което искам да ви кажа, господин Адемов, днес в един от вестниците пише, че всъщност 10 млн. лв. даваме за рентгеново-диагностична апаратура. На мен не ми е ясен механизмът, по който тази апаратура, закупена от министерството, ще бъде разпределена на болниците – дали в зависимост от тяхната дейност, дали в зависимост от това колко е остаряла другата. Но, забележете, една болница в България купува апарат за образна диагностика и ядрено-магнитен резонанс за 5 млн. 600 хил. лв. направена поръчка. Разговаряйки днес с представителите на един от най-големите концерни, който произвежда апарати за образна диагностика казаха: два до три такива можем да доставим за тази сума. Притесняваме, че няма контрол на начина, по който се изразходват средствата. Няма лошо в купуването на апаратурата, то е от полза за пациентите. Но липсата на контрол води до това те да се крадат от хора, които са близки до управляващите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
    Заповядайте, господин Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри, господин Шарков! Аз не можах да разбера дали репликата е към мен, към министъра на финансите или към министъра на здравеопазването, но съм сигурен, че вие правите тази реплика съвършено добронамерено с надеждата тези пари да стигнат до истинските адресати. В България има Сметна палата. Тя е оторизирана по закон да следи по какъв начин се харчат тези пари. И ако Вие смятате, че народните представители могат да дадат отговор на този въпрос, моля Ви да се обърнете в рамките на парламентарния контрол към ресорните министри. Може и да потърсите отговорност във всички други оторизирани в България инстанции.
    Що се отнася до това дали е необходима такава апаратура, аз се радвам, че и Вие споделяте становището и схващането на Министерския съвет, че такава апаратура е изключително важна, че такава апаратура е наложителна и тя е в отговор на потребностите на българските граждани. Иначе с тънкия Ваш усет към това да репликирате тук, от парламентарната трибуна, рискувате да преминете границата между реалната социална политика и реалния социален възглед, към социалната демагогия. А там крачката е много малка и тя е само една. Много Ви моля – не я преминавайте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Стефан Софиянски.
    СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, колеги! Ще започна с цитат от едно мое изказване от тази трибуна на 15 януари 2008 г.: „Днес инфлацията се мери с рейтинга на правителството – 10-12-15%. Това е факт. Има силно разминаване с онова, което беше поето като ангажимент. Ние тук, в парламента отново да имаме нескопосан бюджет, бюджет, който упражнява инфлационен натиск, бюджет, който подценява инфраструктурните потребности на страната ни, бюджет, който подценява ролята на местното самоуправление. А резултатите от този бюджет ще ги коментираме в края на годината. За съжаление, абсолютно не съм оптимист.”
    За още по-голямо съжаление, колеги, и днес абсолютно не съм оптимист, особено като гледам този документ, който ни е предложен.
    Какъв е нормалният прочит на този документ? Ние можехме да дадем по-високи пенсии, но не дадохме. Ние можехме да строим пътища – но не строихме. Ние можеше да дадем пари в здравеопазването, но не дадохме. За това говори този документ. За нищо друго. Защото всичко това, което е написано днес, че ще бъде дадено, е пропуснато да бъде дадено и да стигне до хората. Този документ най-обобщено говори: ние задържахме икономическия растеж на страната. Това показва този документ. Този документ, който ние разглеждаме, и аз не знам как да гласувам, защото няма логика, този документ говори за ниска управленска, финансова и икономическа квалификация на българското правителство.
    Уважаеми колеги, защо казвам, че липсва логика, господин министър на финансите? Защо давате пари за инфраструктура от бюджета, когато имате на разположение структурните фондове на Европейския съюз? Защо, когато имаме оперативни програми, те две години не се усвояват, Вие вместо да финансирате с тези средства, започвате да финансирате с излишъка. Защо? Какво ще се усвои със 180 млн. в рамките на три месеца? Ами строителството, инвестиционните разходи. Те са логични от март до октомври. Това е времето, в което се строи бързо, евтино, денят е по-голям, светлото време е по-голямо, климатът е по-добър. Това са възможностите и това е периодът, в който Вие трябваше така да ориентирате бюджета, та да похарчите тези пари.
    Аз искам да се обърна към председателя и да изразя несъгласие с начина, по който се води събранието и се обработват документите.
    На 15 май 2008 г. трима народни представители – Стефан Софиянски, Борислав Българинов и Румен Ангелов, внесоха предложение. То е просто, бюджетно е: било – става, било – става, било – става. На 15 май! Какви бяха мотивите на това предложение? Увеличаване с 400 млн. на капиталовите разходи на общините.
    Не само че това предложение не се гледа от м. май досега, но е пропусната възможността, защото се вижда, че тези пари ги има и ние знаехме, че ги има. Не само че не се гледа, както беше логично да се гледа със сегашното решение, но ние пропуснахме да подобрим бита на хората, защото капиталовите разходи на общините са единствено за подобряване бита на хората - улици, канализация и т.н.
    Защо, когато всички знаехме, когато имахте добронамерено предложение? Отхвърлете го!
    Вие даже, господин председател, не го разпределихте по комисиите и не си направихте труда да го гледате. Пак казвам, този документ е непоправим.
    Другият сериозен проблем, който липсва, ако трябва да говорим като принцип за тези средства, това са земеделското стопанство и храната. Колко пъти от тази трибуна казваме: земеделието, храната е петролът на България?! България няма петрол, но произвежда хубава храна. Инвестирай в храната, ще задържиш нивото на цените на храната, ще подпомогнеш добрата реколта, ще излезеш на международните пазари! Няма такова нещо, няма и следа от такова нещо.
    Уважаеми колеги, отново ще ви прочета какво казах на 29.07.2008 г.: „Отново, както и в миналото си изказване, казвам: бърза, спешна, ясна и конкретна антиинфлационна политика.” Вчера най-сетне получаваме един документ, в който господин министърът се сетил да предприеме мерки за противодействие на инфлацията – мерки, за които ние, от опозицията, претендираме и настояваме от края на миналата година!
    Какво пише в този документ? По стар комунистически обичай всичко друго ни е виновно. Световната икономика, пише, е пред ценови шок. Неблагоприятните климатични условия са виновни и се стига до констатацията, че в България повече от половината на инфлацията се дължи на ръста в цените на храните и енергийните стоки.
    Как няма да се дължи, като не инвестирате в земеделието? Сега е времето, имате възможност, не казвайте „няма”. Не ви е приоритет – не искате. Варианти има при всички случаи.
    На 15 януари 2008 г. министър-председателят ни казва с ирония от тази трибуна: „Говореше се за масов фалит на български фирми, за това, че българската икономика няма да може да се адаптира към общия пазар, за това, че България ще получи санкции и ще бъде орязана от европейските фондове и много други негативни неща.” Това се говорело.
    То не се говори, то е факт една година след това изказване на министър-председателя! Факт е, че българските предприятия се декапитализират, факт е, че фондовата борса стигна до дъното си! Факт е, че българската икономика поради липса на инвестиции, поради нереализирането на Програма „Конкурентоспособност”, поради нереализирането на програмата за селските райони остава неадаптирана и неконкурентоспособна на европейските пазари!
    Факт е, чета буквално, „че България е орязана от европейски фондове”. Факт са и многото други негативни неща. Човекът си го каза в началото на годината и всичко това се случи.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Независимо че го няма министър-председателя, аз ще повторя и всеки път ще повтарям това, с което завърших миналия път.
    Уважаеми господин министър-председател, не унижавайте себе си! Не унижавайте България! Подайте си оставката и дайте възможност на хора с желание и с любов към страната ни да управляват тази държава! (Ръкопляскания от БНС и ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Софиянски, моля за момент да обърнете внимание. Ние всички сме подчинени и трябва да спазваме Конституцията – вярвам, ще се съгласите.
    Член 67 гласи: „Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите”.
    Член 87 от Конституцията казва, че право на законодателна инициатива има всеки народен представител и Министерският съвет, но законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
    Вие предлагате с решение да се промени Законът за държавния бюджет за 2008 г. Предложение, което е изцяло извън предписанията, нормите на Конституцията. Така че преди да отправяте упреци и да изразявате недоволство, нека все пак да погледнете как стават процедурите в този случай и да разберете, че онова, което предлагате, няма как нито да бъде разпределено, нито да бъде разглеждано. (Реплики от БНС.)
    Затова, щурмувайки трибуната, все пак я щурмувайте със знание на въпроса – иначе увисвате.
    СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС, от място): Има принципи. Общините имат ли нужда от тези средства или не?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Принципите трябва да се защитават с конституционосъобразни форми на инициатива.
    СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС, от място): Направете го конституционосъобразно! Направете го!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И с провиквания няма да стане, господин Софиянски.
    Думата има народният представител Петър Кънев.
    ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги! Досега никога не съм вземал думата, за да започна с протестиране по начина на водене на заседанието към председателя ни Пирински. Сега ще го направя, защото има колеги, които си мислят, че като викат и крещят в залата, по-лесно ги чуват и по-добре ги разбират. Звуковата агресия, на която сме подложени от някои колеги, цитирам точно колегата Софиянски отпреди малко, не означава, че по-внятно и по-ясно се разбират нещата. Предполагам, господин председател, че имате потенциометър – намалявайте звука, защото е непоносимо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението Ви е не съвсем обосновано.
    ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложението ми е с чисто медицински характер.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не съм медицинско лице. Моля Ви.
    ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз съм облекчен от всички изказвания. Съвсем накратко искам да споделя и да направя връзка между предложението, което днес ще гласуваме (сами разбирате, няма да ви изненадам, ако кажа, че ще го подкрепя), и икономическата ситуация в страната.
    Колкото и да ви е странно, аз искам да благодаря на господин Иван Костов – съжалявам, че го няма тук. Той пръв и единствен от опозицията каза две верни неща, които вече четири дни опозицията громи. Едното е, че той подкрепи даването на пари на пенсионерите. Второто, той обяви, че банкова криза няма.
    Оттук нататък ще кажа само няколко думи какво прави в момента българският бизнес и как се чувства в тази ситуация, защото финансова криза има. Тя не е в България все още или има само известни нейни зачатъци, но тя чука на вратите ни.
    Не искам да коментирам има ли опасност за депозитите на гражданите – това вече беше казано. Няма такава опасност. Съгласете се, че в момента в резерв сме вкарали много повече пари – тук съм сигурен, че министър Орешарски няма да се съгласи, още по-малко Иван Искров. Повече пари според мен, отколкото даже са необходими като резерв. В момента имаме фискален резерв 11 млрд. лв., допълнителен банков валутен резерв – 20 млрд. лв., 660 млн. лв. имаме във фонда за гарантиране на заемите.
    Сами разбирате, че идва един предел, в който е безумие, когато има липса на свежи пари в банките. Това е съвсем нормално. В момента българските банки нямат никакви проблеми с депозитите на гражданите. Но тези, които са дъщерни банки на фирми-майки от Европа и Америка, имат проблем със свежия капитал. Това не е тайна, неслучайно от около месец-месец и половина има леко забавяне на темповете на корпоративното кредитиране. Докато преди няколко месеца добрите, сериозните фирми, сериозните компании бяха ухажвани като гиздава мома от банка на банка - коя ще им даде кредити при по-добри условия, сега въобще не е така.
    И колкото да ви е странно за пръв път тази година този милиард, той е милиард, а не е 1 млрд. 200 млн. лв., защото тези 200 млн. лв., така или иначе, ще се върнат обратно чрез ДДС в бюджета, този 1 млрд. лв. се очаква с нетърпение от българската икономика, нека така да го кажа, за да се завъртят те отново.
    Проблеми ще има. Аз лично считам, че Бюджет 2009 трябва да бъде по-консервативен, с по-нисък заложен темп на развитие по простата причина, че не е нормално ние да разчитаме, че и следващата година ще задържим това темпо над 7%. Тогава, когато в Западна Европа, а нашата икономика, сами знаете, тя е над 65% отворена, тоест износът ни е над 65% към страните – членки на Европейския съюз, има стагнация, съкращават се работни места, намалява се производството, затварят се фабрики, намаляват се заплати, абсурд е това да не се отрази и на българската икономика. Не мисля, че има някакви тревожни симптоми за развитието на икономиката ни. Все пак тя е една инерционна среда и в момента сме набрали добра скорост.
    Подкрепям това, че този милиард ще влезе в икономиката. Имаше интересни предложения и някои от тях – и от опозицията, и от управляващите, аз ги подкрепям.
    Не е лошо да се помисли за премахването на данък дивидент, още повече, че сумата е смешно малка в сравнение с тези милиарди, които се събират в бюджета. Не е лошо да се помисли за намаляване на осигурителната тежест с рязко вдигане на праговете. Не е лошо да се помисли и за едноличните търговци, което Димитров го каза, защото, ако ние намалим данък дивидента, тоест го премахнем, автоматично се получава неравнопоставеност между едноличните търговци и останалите търговски субекти.
    Спирам дотук. Толкова много неща се изприказваха, че не виждам смисъл повече да дебатираме по темата. Моля ви, подкрепете днешното предложение. То е полезно не само за българските пенсионери, то е полезно и за българския бизнес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
    Има кратка реплика от господин Мартин Димитров.
    Заповядайте, господин Димитров. (Шум и реплики в залата.)
    МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, извинявам се на господин Овчаров, който посрещна моето изказване с думите: „Пак ли?!”, но имам една много кратка бележка.
    Много благодаря на господин Кънев, който правилно подкрепи предложението за намаляване и изобщо за премахване на данъка върху дивидента и намаляване на осигурителната тежест, тъй като погледът ни трябва да бъде насочен напред. В момента сме в ситуация, в която проблемите започват вече да се забелязват.
    Но има нещо друго много важно, с което искам да изразя несъгласие, господин Кънев, и то е следното – Вие казвате: „Сега държавата ще налее пари в икономиката”. Въпросът е как да направим така, че държавата да взема по-малко пари от хората, а не да ги взима от тях и после да ги налива в икономиката, защото в това преразпределение, уважаеми колеги, се губят много пари? Става голяма беля! Да взема по-малко от хората, това е големият въпрос. Така можем да помогнем хората по-леко да понесат кризата като оставим повече пари в тях. Затова предлагаме да намалеят осигуровките с 10%. Точно това е големият въпрос, който сега трябва да решим.
    И между другото още един много важен въпрос – БСП, ДПС и НДСВ са подписали коалиционно споразумение. Там, уважаеми господин министър на финансите, пише в това коалиционно споразумение, че преразпределението през бюджета трябва да е 40%. Сега като добавим излишъка този процент нещо така лекичко се увеличава и към 45 го виждаме ние, като смятаме. Това е доста обезпокоително.
    Аз знам, че там един пари Вие не ги броите, които са към Европейския съюз, защото те били други и не трябвало да се броят, което звучи несериозно, но въпросът е следният: ще постъпите ли отговорно, пак Ви питам, като предприемете мерки за запазване на растежа на икономиката и за предпазване от кризата или просто пак ще похарчите парите като миналата година? Този въпрос стои на дневен ред и не получаваме отговор. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има господин Софиянски.
    СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин Кънев, съжалявам, ако съм Ви нарушил малко комфорта, но аз трябва да Ви кажа, че емоцията е човешко качество и че аз съм бил винаги такъв, като такъв съм избиран три пъти за кмет на София, бил съм и министър-председател на България. Това не ми е попречило това, че някой път съм по-емоционален.
    Господин Пирински, позволих си да използвам повода за реплика, все пак, за да Ви кажа, че като четем Конституцията – не сме внесли проект за решение, а сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
    Аз съм съгласен с това, че днес може би има причини да не бъде гледан той съвместно с това предложение, но не съм съгласен с подценяването на възможността, благодарение дори и на формално неправилен този документ, да се разгледа сериозният въпрос, който беше актуален м. май т.г., който е актуален и сега – финансирането на общините, и най-вече в частта им капиталови разходи и най-вече за подобряването на бита и ежедневието на хората.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Софиянски, правя Ви забележка за злоупотреба с процедурата „реплика”. Независимо, че е законопроект, фактически нещата въобще не се променят, защото именно по Конституция не може друг, освен Министерският съвет, да внася законопроекти по бюджета. И Вие добре го разбирате.
    И моля Ви също да не внушавате, че по някакъв начин аз или който и да е друг подценява важността на въпроса за осигуряването на достатъчно бюджетна рамка за местните органи на самоуправление. Това е също твърде некоректно отношение.
    Желаещи за трета реплика не виждам.
    Господин Кънев, имате думата за дуплика.
    ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Много накратко искам само малко да разведря обстановката като дам отговор на репликата на господин Мартин Димитров.
    Понеже вече от две седмици – едно и също, всеки ден е едно и също, малко влизаме в схемата на някои наши колеги от независимите, при които всеки ден се върти едно и също, ако мине – мине, но общо взето принципът е да се покажем на телевизора и да ни видят вкъщи.
    Ще ви разкажа много накратко един детайл – доказано е, че рибката помни седем секунди. Една рибка плувала в един басейн, на който обиколката му е осем секунди. Тя на всяка обиколка на осмата секунда виждала нещо ново и животът й бил страшно интересен, всичко се повтаряло, било наред. Спрете с това да повтаряте едно и също.
    Господин Димитров, Вие всеки ден преоткривате себе си! (Оживление.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, думата има народният представител Мария Капон. Госпожа Мария Капон ще говори четири минути благодарение на жеста на господин Йордан Величков.
    МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, днес от тази трибуна общо взето всички икономисти и неикономисти решиха да разкажат за това какво се случва в страната ни, какви са рецептите, за да се излезе от евентуалната икономическа криза. Страната е в рецесия и това е сигурно, но нещо, за което аз искам да говорим, е именно този документ, който ни е представен от Министерския съвет.
    Аз лично считах, че е необходимо да има актуализация на държавния бюджет и приходната част реално да бъде променена на база на средствата, които са повече в бюджета, разбира се, част от тях са от данъци, неправомерно взети от българските граждани. Смятам, че единствено актуализацията на държавния бюджет щеше да доведе до истинска прозрачност, така че да има целесъобразност на разходите.
    Като говорим за целесъобразност, в рамките на времето от тази трибуна, ще ви дам пример за това как биват харчени тези средства и дали им харесва или не на колегите от БСП, че употребяваме термина „харчене”, но то е именно харчене, защото няма никаква логика, нито ясни програми за това къде отиват тези пари.
    През последните месеци българското правителство беше многократно критикувано относно Националната агенция “Пътна инфраструктура”. Днес, ако отворите този документ на стр. 4, ще видите перо ХІ, където се казва, че 90 млн. лв. ще бъдат отпуснати за текущ ремонт на пътна инфраструктура и за обезщетение за имоти, засегнати от национални инфраструктурни обекти.
    В рамките на Бюджетната комисия ние разговаряхме по този въпрос и изискахме от Държавната агенция да ни предостави ясните суми по съответните пера. Зададох и въпроса на тук стоящия министър на финансите как е допустимо по документ на Министерския съвет да има в една обща сума тези два разхода, нека така ги наречем.
    Тук е и писмото, което всички ние получихме, от Национална агенция “Пътна инфраструктура”. Искам да отбележа, колеги, за какво ще бъдат изхарчени тези 90 млн. лв., за да видите некомпетентността и нецелесъобразността на начина, по който биват разходвани средствата: 23 млн. 600 хил. лв. отиват за взаимно поддържане; безопасност, знаци, маркировка, предпазни огради – 20 млн. лв., неотложни аварийни ремонти – 17 млн. 750 хил. лв., текущи ремонти – 28 млн. 650 хил. лв. Общата сума е 90 млн. лв. Остава една нула, която е за обезщетение за имоти, засегнати от национални инфраструктурни обекти.
    Това е качеството на администрацията! Това е качеството на ръководството и на новата Агенция “Пътна инфраструктура”!
    Ние не можем да подкрепим този документ, защото смятаме, че е некоректно по начина, по който е създаден.
    Ще кажа и още нещо, което няма формална връзка с излишъка, но всъщност има връзка с всеки лев в държавата. Сред излишъка, който, казват, бил голям, има друг много по-голям от евентуалните 6 милиарда. Той е наследен не от тази финансова година. Казвам го специално за всички колеги, които се занимават с национална сигурност – и за господин Атанасов, и за господин Румен Петков, и на всички, които много добре знаят, но за пореден път в тази зала ще се премълчи, че долепени за политическата конюнктура, липсват тези средства. Това е излишъкът от връзки, мръсни пари, досиета, контрабандни канали, излишък от корупция и мафия, пронизала цялата държава, наследявани от кабинет на кабинет. И друг път съм казвала, че този излишък няма нито цвят и днес! Когато една система прави опит да се изчисти от наследството и излишъкът от Държавна сигурност трябва да имаме силата и достойнството да окажем подкрепа, иначе и 60 млрд. лв. излишък да има, той ще изтече в разноцветни държавни и недържавни, и частни мафиотски джобове между гномове, асистенти и галеристи, а не към хората на България. Инак няма да има чисти ръце, ще има само мръсни спомени! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма.
    Госпожо Манева, моля да дадете възможност за реплика, която ще направи народният представител Николай Григоров към госпожа Капон.
    НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, скъпа госпожо Капон! По повод средствата за Националната агенция “Пътна инфраструктура” да продължим диалога от комисията. Видно е, че след като 90 млн. лв. са разпределени за текущи дейности и зимно поддържане, всеки средно интелигентен човек му е ясно, че не са предвидени средства за обезщетение, поне от тези пари, които сега разпределяме.
    Колеги, на следващо място искам да кажа, че тези 220 млн. лв., които са дадени по фактури за актувани работи, не са истинската цифра. Не е тайна, че много от фирмите, които се занимават с зимно поддържане имат актувани дейности, актувана работа, но не са я фактурирали. Правят го това нещо, за да не плащат ДДС, така че тези 23 млн. 600 хил. лв. за зимно поддържане са крайно недостатъчни с оглед настъпващия зимен сезон и с оглед на неразплатените от миналата година фактурирани дейности. Щеше ми се лично на мен те да бъдат разменени със средствата за текущи ремонти, но така или иначе, в комисията подкрепихме този вариант на разпределение. Аз самият също гласувах, така че ще го подкрепя и сега.
    Искам да се обърна и към министъра на финансите, и към новото ръководство на агенцията – философията оттук нататък на правене на бюджета на пътната агенция трябва да бъде изключително прецизирана. Миналата година всички си спомняме какви проблеми имаше със зимната поддръжка на пътищата. Не е тайна, че трафикът по тях се увеличава в геометрична прогресия. Не е тайна, че зимните празници – по Коледа и Нова година, голяма част от българите пътуват, ходят на зимни курорти. Аз не искам да ви припомням каква беше ситуацията през миналата година.
    Смятам, че не само тези средства са абсолютно наложителни – за зимното поддържане говоря, но са и крайно недостатъчни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
    Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Капон.
    МАРИЯ КАПОН (независим): Колега Григоров, ние тази дискусия наистина я водим още в Бюджетната комисия, но извинявайте, какво общо има това колко средства са необходими за зимно поддържане, след като в решението на Министерския съвет за 90 млн. лв. е ясно записано, че за текущ ремонт на пътна инфраструктура и за обезщетение за имоти, засегнати от национални инфраструктурни обекти. Видно е, че за обезщетение на имоти сумата е нула лева, тоест решението, което ни се предлага дори не е изработено както трябва.
    И тук ще ви повторя това, което казах в Бюджетната комисия – ако вие и представителите в администрацията искате да заблуждавате собствения си министър-председател, аз не искам министър-председателят на България да бъде заблуждаван по този начин, камо ли с това, че ние ще ратифицираме един такъв документ в рамките на Народното събрание. Тази некомпетентност, на която сме свидетели, се отразява на целия имидж на България и на живота на хората. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Евдокия Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, със съжаление ще отбележа, че ние участваме в един фарс – фарс е, защото правителството го няма. То не се интересува от темата и няма никакво намерение да отрази каквато и да е разумна констатация или бележка. Фарс, защото единствената цел на това упражнение е да легитимира голямото крадене. Грубо е, но е истина. При това крадене основно в така наречения инвестиционен пакет. И тъй като незащитимото трудно се защитава, днес бяхме свидетели на откровени, нагли лъжи, изказани от някои от ораторите.
    Ще кажа на Милен Велчев и ще му спомена само две числа: по време на правителството на Иван Костов относителният дял на външния дълг беше намален от 120% на 80%, а фискалният резерв от нула стана 2 млрд. лв. Не съм сигурна, че разбира за какво става дума, тъй като ние добре знаем каква следа остави той в Министерство на финансите. Спомняме си “успешната операция” с външния дълг, спомняме си финансирането на чешмички, пейки и т.н., и още много други успешни проекти.
    Но да се върнем днес на темата: какво всъщност ние обсъждаме днес, за какви приоритети, за каква ясна политика става дума, колеги? Погледнете само приложението, свързано с околна среда и ще ви стане ясно, че всичко тук е една голяма лъжа. Казвам го това съвършено категорично: няма приоритети.
    Чувал ли е Министерският съвет, когато е приемал това предложение за ангажиментите ни към Европейския съюз? Чувал ли е, че само година и половина ни дели от срока, в който ние трябва във всички градове с над 10 000 жители да имаме пречиствателни станции и изградени канализации? Чувал ли е Министерският съвет и вие колеги, че само половин година ни дели до момента, в който ние трябва да имаме изградени 53 регионални депа за отпадъци? Чувахте ли, че вече министърът е направил предложение за отлагане на този срок? И видяхте ли какво пише в предложението за околна среда – всичките села, ще ви спомена само някои – Минерални бани, Велинград, Родопи, Ардино, Раковски, Батак, Айтос, пак Родопи, Шумен, Златоград и т.н., малки села с под 2000 жители, за които ангажиментите са едва след 2014 г., получават милиони левове, и нито един голям град, и нито един град, по който ние имаме задължение, тоест един - Варна, обаче проекта е за яхтеното пристанище. Спомняме си кой има яхти, нали? И това е първата грижа на правителството!?
    Погледнете сумата, която е отделена за тези малки села, които ще изграждат канализационни системи. Тя заедно с водните обекти надхвърля 30... (Реплика от ДПС.)
    Има нужда, но има ангажименти и ако се говори за приоритети, трябва да знаете какво значи приоритет.
    Сумата, която е отбелязана в това приложение, надхвърля 34 млн. лв. за водни обекти, а в общата, обобщаващата справка се твърди, че са отпуснати 25 млн. лв. Сумата, предвидена за депа за отпадъци, е 15 млн. лв., в тази справка фигурират само 4 млн. лв. Не е направен даже опит да има някакво съответствие в числата.
    Питам: защо в този списък няма канализацията към пречиствателната станция в Горна Оряховица, изградена с европейски пари? Пречиствателна станция, в която заведохте представителя на Европейския съюз, за да покажете, че все пак някакви пари от Европейския съюз са усвоени. Тя работи с 25% от капацитета, тя тежи на данъкоплатците от района и скоро няма да заработи, защото няма нито лев за канализация в този район.
    Чухте ли, че съвсем скоро се откри пречиствателната станция в Пазарджик? Има ли поне един лев за канализация, за усъвършенстване на канализационната система в Пазарджик? Същото е за Стара Загора, за Димитровград, за Хасково. Парите се пилеят, няма нито дума за приоритети. Този безумен документ е минал през Министерството на финансите и през Министерския съвет без никакъв коментар. Този документ не мина през Комисията по околната среда и водите, защото в комисията щяха да се намерят колеги, които щяха да зададат въпрос на министъра на околната среда и водите.
    Аз се питам: защо и докога по този нагъл начин ще се изразходват парите на данъкоплатците? Подчертано за определени райони, за избиратели, които трябва отсега да бъдат привлечени чрез утвърдени корупционни практики. Това е откровено корумпирано изразходване на парите на данъкоплатците чрез обръчите от фирми за райони, в които се очакват избиратели. Така беше миналата година - в областта на околната среда потънаха 100 млн. лв. Сега повече от 60 млн. лв. ще потънат по същия начин, без никакви приоритети.
    Такъв проект не може да бъде подкрепен. Той просто трябва да бъде разясняван, хората трябва да знаят за какво става дума. А това е голямото крадене, още веднъж повтарям. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манева? Няма.
    Думата има народният представител господин Станилов.
    СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Излизам на трибуната да кажа няколко изречения, които няма да бъдат казани от друг народен представител и от друга парламентарна група. Надявам се, че министър-председателят някъде гледа на монитор дебата, тъй като това се отнася предимно за него.
    Има една друга гледна точка за решението, което днес обсъждаме. Госпожа Манева каза, че тя го възприема като фарс, аз го възприемам като буря в чаша вода, тъй като всички са привърженици на една и съща философия на управление на българската и на световната икономика. И дали от едно перо ще се налеят пари в друго перо, или от пречиствателни станции ще се отиде към строежа на яхтени пристанища, или от яхтените пристанища ще отиде на друго място перото – това няма значение. Има една друга гледна точка на възприемане на това решение - че решението за разпределянето на този така наречен излишък е всъщност част от борбата на правителството с кризата - кризата, която е предизвикана не само от лошо управление на страната, а е предизвикана от развитието на световната икономика.
    И защо световната икономика е в криза, уважаеми колеги? Тук има просветени икономисти, които много добре го знаят, но никога няма да го кажат. До какво доведе кризата в световната икономика, с която криза в момента се опитваме да се борим, включително с това решение? Ами от свободното движение на хора, капитали и стоки по света. Порочната доктрина Милтън Фридман - фон Хайек доведе до свръхпечалби, свръхпечалбите доведоха до финансовата криза. Свободното развитие на пазарната икономика доведе до финансовата криза, и в 30-те години пак е довело дотам. Тогава мерките са били други. Сега с други мерки няма да могат да се справят, защото извеждането в икономиката на търговията на капитали на преден план, довежда до свръхпечалбите.
    И сега ще ви кажа защо излязох на трибуната. На трибуната излязох, за да ви кажа, че все пак предизвикана от световния капитал криза, трябва да бъде платена от самия капитал, а тук и по света се предлага да бъде платена от наемния труд. Господа социалисти, за вас говоря. От наемния труд, защото наемният труд днес плаща кризата, включително и с нашето решение. От наемния труд пак се изваждат пари чрез вашия плосък данък, който вие приехте, в който и свръхбогатият, и обикновеният работник са поставени в едно и също положение, което е позор. Защото пари могат да се добият и от облагането на луксозния живот със свръхданък, който може да отиде за социални и прочее нужди, и за строеж. Ето това не се казва от тази трибуна. Ето това искам да ви кажа.
    И накрая, въпреки всички подигравки с „Атака” ще ви кажа следното: три години „Атака” говори за национализация на някои от основните икономически активи на страната, например Българската телекомуникационна компания и пр., и пр. В това не се вслушва никой, служи само за подигравка на Миленвелчевци. Само че аз ще ви кажа, че в това се вслуша единствено Държавният департамент на Съединените американски щати, който започна да национализира банките. Удивително, но е факт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към проф. Станилов? Няма.
    Думата има народният представител Алиосман Имамов.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Мисля, че свързването на темата за излишъка с евентуалната криза у нас, при днешното изказване е логично и приемливо, въпреки че в много от интерпретациите се дадоха предложения, които аз намирам за абсурдни.
    На първо време искам да приканя, особено колегите от опозицията да не размахват плашилото на дестабилизацията. Известно е, че в случая не става даже дума за финансова криза, а става дума за криза в един отделен сегмент на финансовата система на пазара на ипотечните кредити, оттам тръгна кризата. Тя може да се разпростре и в цялата финансова система. Дали това ще стане, никой не може да отговори. Кога ще стане, това също никой не може да отговори. Какъв ще бъде ефектът за България по отношение на нейните последствия, също е много трудно на този етап да се каже. Така че, уважаеми колеги, в тази област психологическите въздействия и влияния имат много лош ефект. Само един слух може да срине банка. Какво ще се случи оттук нататък, приканвам уважаемите колеги да не се опитват да правят шамански прогнози.
    Възможно е в България да прискърца някоя банка, възможно е в България тази криза да се окаже оздравителна диета за българската икономика. Всичко това е възможно да се случи. За да се опитаме да прогнозираме точно последствията от тази, условно казано, криза, е все едно да се опитаме да прогнозираме последствията от едно земетресение. Трябва да бъдем благодарни все пак, че земетресението във финансовата система е далеч от България.
    Прав е господин Костов като определи дефицита по текущата сметка като основен риск за нашата икономика. Наистина последствията могат да бъдат много тежки за страната. Затова ние, заедно с бюджета, който ще се гледа в Народното събрание през следващите седмици, трябва изрично да предвидим мерки, които поне да запазят темповете на преките чуждестранни инвестиции в България.
    Защото ако има отлив на капитали от България, това ще се отрази веднага върху икономическия растеж. Това означава отлив на производство, по-малък брутен вътрешен продукт – с всички последствия за нашата икономика. Тогава ще се получат сигнали за една икономическа криза.
    Не приемам говоренето за рецесия. Това са абсурдни приказки. По най-елементарните определения в учебниците по икономика пише, че рецесия има тогава, когато поне две тримесечия в годината има отрицателен прираст на брутния вътрешен продукт. За каква рецесия става дума?! Защо плашим хората?!
    В предложенията, които бяха направени в изказванията дотук, намирам някои неща за абсурдни. Например предложението за създаване на фонд за банките, за покриване на външната задлъжнялост на банките от страна на държавата. Тези предложения са неадекватни. Известно е, че в света се прилагат други пазарни механизми за влияние върху процесите на финансовата система. Казвам пазарни механизми. Дори държавата да участва в тях, тя се явява като субект в тези отношения – пазарен субект.
    Засега се прилагат два начина. Ние не можем да избегнем тези два начина за справяне с една евентуална криза. Държавата не може да поема тежестите на банките, защото те носят основната отговорност за тази криза. Двата начина са: първо, кредитиране на банките при изгодни условия с помощта на държавата; и второ – изкупуване на дялове, стъпки към процес на национализация. Защо трябва държавата да плаща за грешките на някои банкери, затова, че са надували печалбите, че не са следили как трябва да се развива този кредитен пазар? Отпускали са кредити, без да правят ясна преценка на рисковете. Държавата не може, а и в света не се поемат такива отговорности.
    Мисля, че в бюджет 2009 трябва да залегнат поне три основни цели, които трябва да се постигнат през следващата фискална година.
    На първо място, държавата на всяка цена трябва да предприеме мерки за запазване на темповете на преките чуждестранни инвестиции. Оттеглянето на капитали от страната ще бъде процес, който ще има тежки и непредвидими последици за българската икономика.
    На второ място, държавата трябва по-активно да стимулира износа с конкретни финансови, включително и бюджетни средства.
    На трето място, трябва да се работи по-активно и ефективно за повишаване на конкурентността на българската икономика. Защото е известно, че проблемите по текущата сметка ще се отразят преди всичко на проблемите в търговския баланс. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Имамов? Заповядайте, господин Попов.
    ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
    Господин Имамов, съгласен съм, че трябва да се вземат такива мерки, но посочете какви мерки предлагате с новия бюджет, за да се гарантира ръстът на нарастване на чуждестранните инвестиции. Имайте предвид, че конюнктурата сега не е много благоприятна, кредитният рейтинг намалява. По този начин достъпът до ресурса на банките намалява. Виждате, че вече вземат мерки за затягане на кредитирането, затягат се и стават по-строги условията за отпускане на кредити. Това означава, че наистина има опасност от реално намаление на чуждестранните инвестиции.
    Затова искам да ви попитам конкретно: какви мерки смятате да предложите в проекта за държавен бюджет за следващата година, за да запазим това ниво на чуждестранните инвестиции?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
    Вашата дуплика, господин Имамов.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): След няколко седмици ще влезе бюджетът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не се възползвате от правото си на дуплика.
    Има думата господин Мирослав Мурджов. Заповядайте.
    МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно вносителят на това предложение - Министерският съвет, е сигурен, че то ще бъде одобрено и не присъства в залата. Това е позната практика за това управление.
    Дискусията, която водим днес, е преди всичко концептуална и позицията на опозицията до момента е не че не искат тези пари да бъдат раздадени на съответните министерства, да достигнат максимум до хората, за да усетят това. Концептуалният спор е другаде – защо трябва да има излишък, който да се разпределя в края на годината?! Ако нямаше излишък, в момента може би щяхме да дискутираме темите, които захвана господин Имамов – за новия бюджет и каква ще бъде неговата рамка. Не че това няма да дойде, но за новия бюджет отново ще говорим за този концептуален спор – нужно ли е да има излишък, колко да бъде той и накрая как Народното събрание или съответно Министерския съвет (в зависимост от частта) ще разпределят.
    Какво показва предложението, което ни е дадено от Министерския съвет? Че се финансират основно министерства, които имат хроничен недостиг на средства. В цялата работа обаче има един парадокс. Министърът на финансите при защитата на Бюджет 2008, съответно и министър-председателят - защитаваха желязно, че не могат да се наливат пари в нереформирани системи. Сега виждаме, че точно в тези системи се наливат отново пари. Хроничното недофинансиране на две системи - Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването, е видно за всеки български гражданин. Той го усеща постоянно.
    По отношение на инфраструктурната политика. За общините въобще нищо не коментирам. Както каза и премиерът – вижда в сърцето си магистрали. Със средствата, които днес залагате и които са заложени в бюджета, който приехме миналата година, ще му се спука сърцето на този човек. Има трафик, по пътищата има ужасен трафик! Не се движим добре. По автомагистрала „Тракия” – дали заради някакви коалиционни договорки, дали заради нещо друго, но в крайна сметка останаха някакви малки участъци. Едва ли те ще бъдат свършени овреме.
    Има нещо, което ми прави добро впечатление, но същевременно си задавам въпроса, който важи за всичките пера, които тук ще бъдат отпуснати. Има нещо положително – държавата отпуска 10 млн. лв. за изследвания по ин витро, за да подобрим раждаемостта. Знаем, че имаме множество двойки и семейства в България, които страдат от безплодие. Положителна инициатива, приветствам я. Кажете ми, уважаеми колеги, и вие от Министерския съвет, които ни предлагате това нещо – защо тези пари не бяха заложени в началото на бюджета?! Вярно е, че са преходни остатъци, вярно е, че ще се ползват и догодина, но през това време можеше да решим тези проблеми, ако бяхме направили реална сметка на приходите, които ще дойдат от данъците на българския данъкоплатец. В крайна сметка, когато раздаваме един социален пакет на социално слабите, на хората, които са свършили нещо по време на прехода и са били в необлагодетелствана позиция, не беше ли редно да помислим и за хората, които формират брутния вътрешен продукт и страдат от тази много неприятна болест?! Защото е ясно, че в България има демографска криза. Как ще бъдат направени тези изследвания, колко деца можеше да се родят - не искам да влизам в тези сметки, защото мисля, че ще бъде импровизация.
    Основният въпрос, с който започнах и с който ще завърша, е, че вие поставяте каруцата преди коня. Логиката на следващия бюджет, както каза и господин Имамов, е да се даде ясна гаранция на хората, че криза в България няма да има или последствията от нея ще бъдат минимални, че кризата няма да засегне толкова много България. Вярно е, че кризата ще бъде усетена от всички, но най-сериозно ще я усетят хората, които работят и дават брутния вътрешен продукт. Това е факт и никой не може да го отрече.
    Затова моят апел оттук нататък е: не да разпределяме бюджетни излишъци в края на годината, не да раздаваме пари на калпак и да имаме съмнение как те ще бъдат харчени, какви ще бъдат процедурите, ясни – неясни, на тъмно и така нататък. Нека да формираме бюджет, който дава ясна рамка и прогноза на приходите, защото това ще бъде втората година с данък от 10%. Мисля, че данъчната администрация има вече необходимия капацитет и може да предложи ясната и разумна мярка колко ще бъдат реалните приходи, та държавата да ги планира в началото, а не да ги харчим в края на годината.
    И накрая, завършвайки, искам да попитам управляващото мнозинство, в частта естествено и на правителство, и на хора от народното представителство, които защитават това правителство, как, уважаеми колеги, не ви се откъсна да дадете и едно левче за българския спорт? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедурен въпрос – господин Българинов.
    БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, преди малко ни цитирахте Конституцията. Ако трябва да спазваме законите, моля да поканите министъра на финансите поне или пък целия кабинет, защото пред цяла България отбиваме номера, че приемаме някакъв бюджет. Спазете Вие Конституцията този път.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да поканите министъра на финансите в пленарната зала.
    Молбата ми към квесторите е да открият господин Методиев, тъй като след приключване на изказванията нашата програма продължава с второто четене на Законопроекта за противодействие на конфликт на интереси. Ако разполагаме с време повече от 30 минути, след като приключим работата по този проект за решение, нямаме основание да не ги използваме за продължаване на работата ни по програмата, тъй като имаме твърде сериозен обем от законопроекти за обсъждане и малък ресурс на пленарно време.
    Давам думата на народния представител Радослав Гайдарски.
    РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Цяла сутрин, в продължение на няколко часа слушам изказвания от двете страни – от опозицията и от коалиционните ни партньори. Когато човек внимателно слуша изказващите се, има чувството, че участва в един театър на абсурда, в който едната страна защитава едни позиции, другата страна като че ли говори за нещо съвсем друго.
    Какво разглеждаме в момента? Непрекъснато се говори за излишък, но аз мисля, че е по-правилно да се казва завишение – това е завишението от средствата, които са били планувани в бюджета на държавата. И ето едно правителство успява да спести голяма част от парите на данъкоплатците, както се изразяват от опозицията, и тези пари трябваше да бъдат разпределени по някакъв начин. Не си спомням друго правителство да е предлагало на такъв широк форум обсъждане на този излишък. Досегашните правителства от 1990 г. насам обикновено разпределяха завишението на финансовите средства, това е тяхно право по закон. И ето за първи път едно правителство предлага всенародно обсъждане, защото това е действително всенародно обсъждане, как една доста голяма сума, пари да бъдат разпределени по един съвсем демократичен начин.
    Не мога да разбера защо непрекъснато трябваше да се повтаря, че, виждате ли, това са пари, които са взети от данъкоплатците и едва ли не ще изчезнат, тези пари няма да бъдат вложени в страната, няма да бъдат вложени в секторите. Това, което мен като бивш министър и настоящ народен представител ме вълнува, е, че се внушава на българския народ, че едва ли не тези пари по някакъв начин ще бъдат обсебени и непрекъснато се говори за тези обръчи от фирми. Мисля, че има много голяма промяна от последната година и последните месеци. Вие виждате, че има изключително голяма прозрачност в действията на правителството и в действията на всички финансови органи, на отделните министерства. Знае се къде отиват парите, поучихме се от опита, който се натрупа за тези 17 или 18 години демократични промени.
    Аз не бих искал да бъда адвокат на правителството, но това, което мен ме вълнува като бивш министър, а понеже тук е и сегашният министър д-р Желев, здравеопазването. Цяла сутрин, с малки изключения, непрекъснато се внушаваше, че в здравеопазването – един сектор, който не е реформиран, се вливат пари. Аз питам, ако този сектор беше реформиран и имаше стратегия, защото става въпрос за тази прословута стратегия, която е готова от няколко години и най накрая беше приета от Министерския съвет, каква щеше да бъде разликата? Какво друго щеше да стане? Нима тези пари, които са необходими за лъчетерапията, щяха да бъдат други? Знаете ли, че в България има само два центъра – единият е в София, другият е в Пловдив, където всички нуждаещи се от лъчетерапия се групират. И тези два центъра работят нон стоп, с непрекъснати повреди на тези апарати, които има в тях, и жените и мъжете, които се нуждаят от такова лечение, чакат понякога с месеци. Вие сте свидетели на тези непрекъснати оплаквания от страна на гражданите. Е, ако имаше стратегия, ще дадем парите, а понеже няма стратегия или не е реформирано здравеопазването, няма да дадем тези пари! Каква е логиката?
    Аз бих искал да кажа на господата, които непрекъснато говориха за това, че не трябва да се дават пари в здравеопазването, че преди да напусна Министерския съвет имаше група от специалисти, най-изтъкнатите професори в България, които представиха една план-програма, в която казаха, че са необходими 140 милиона, за да може действително да се задоволят най-елементарните нужди на гражданите в България. Тук става въпрос за 15 милиона, което все пак е нещо. Забележете, с тези 15 милиона ние можем да купим други два апарата. А ние смятахме да покрием страната поне с университетските градове – София, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Варна. С тези пари ще купим два апарата.
    След това, диагностична апаратура. Вие знаете какво е положението в страната. Засега имаме една модерна диагностична апаратура само във висшите учебни заведения в градовете, които преди малко изброих, а в останалите областни градове, с малки изключения, има една модерна апаратура. Там са необходими не по-малко от 100 милиона.
    Защо непрекъснато се говори, че в здравеопазването не трябва да се дават пари? В момента в залата влиза и финансовият министър, преди малко той беше критикуван, че имал едно виждане, но сега аз разбирам, че той има друго виждане, защото в здравеопазването са дадени доста пари. Предполагам, че той вече е убеден, неговата съпруга е лекар и най-вероятно тя има заслуги за това нещо. Министърът е разбрал, че за нуждите на здравеопазването не е необходимо да има реформи, за да се закупи такава животоспасяваща диагностична и лечебна апаратура.
    Реформите засягат друго нещо, а тук конкретното. Това са необходими пари, за да могат, първо, да специализират докторите, да се подготвят, за да имат достатъчно качества, с които да обслужват тази апаратура, защото това е изключително сложна, иновативна апаратура, за която са необходими изключително добре подготвени специалисти. Когато няма такава апаратура, естествено, че ние не можем да ги подготвим.
    След това – линейките. Знаете, че само преди една година - 2006 г., ние имахме най-стария автопарк може би в Европа и в света. За една година, за 2007 г. ние закупихме 150 линейки, тази година – последните 105, станаха 255 линейки. Но знаете, че те са около 600. Значи остават още около 350, които трябва да бъдат закупени. Ето тук са нови 15 млн. За каква реформа трябва да говорим? За каква? С тези 15 млн. ще се закупят някъде около 150 линейки и тогава ще станат 400. Значи още 200 линейки трябва да бъдат подменени. Защото не може линейки, които са с давност от 20 или 30 години, да обслужват населението на страната, особено в тежките райони.
    Какво е положението? Защо такава стръв към здравеопазването вместо да кажем: дайте да дадем, защото хората трябва да бъдат лекувани. Населението на България е застаряващо, то има нужда не само от апаратура за диагностика, за лъчелечение, но и мобилност. Вие знаете, че положението на хората, които живеят в труднодостъпните места на страната, е изключително трудно.
    Двадесет милиона за децата. Понеже виждам тук госпожа Банкова, която стои от сутринта, колко пъти ме е критикувала, че децата в България, особено тези с вродени аномалии, особено онези, които имат редки заболявания, които трудно могат да бъдат диагностирани в страната, че парите непрекъснато не достигат. Ето, за първи път са отделени 20 млн. за децата с вродени аномалии и с редки заболявания.
    За ин витро-то - тук господин Мурджов преди малко каза: защо в началото на годината не са дадени тези пари, а ги дават в края на годината? Никой не е предвидил. Кой е знаел? Благодарение на министъра на финансите, който стиска непрекъснато тези пари, сега имаме тия пари и ги отделяме. Отделят и се дават. Действително, това е един необходим елемент за възраждане на нашата нация, която знаете, че застарява, че ние имаме минус прираст и т.н. Но ето, това са 10 млн. За първи път, никога не са давани толкова пари. И всичко това, виждате, за един кратък период от време, за една година, това са средствата, които трябваше да бъдат заделени за здравеопазване, но аз не искам да навлизам в другите сфери.
    Как може непрекъснато, цяла сутрин да се говори: дайте да дадем парите в Сребърния фонд. Е, хубаво, парите ще отидат в Сребърния фонд. Доколкото си спомням, аз съм записал, че господин Костов беше казал: ами да ги пуснем във фискалния резерв. Какво ще направим като дадем парите в Сребърния фонд и във фискалния резерв? А за нуждите на децата?
    Направихме реформа в образованието. Тези деца нали трябва да бъдат извозвани. Закрихме над 100 и няколко училища. Тези деца трябва да учат на друго място. И там са необходими. Доколкото знам, там са отпуснати близо 15 или 20 млн. за закупуване на автобуси, които да превозват тези деца.
    Виждате, че този път Министерският съвет и отделните министерства са се постарали да разпределят тези пари правилно.
    Аз съм съгласен с хората от опозицията, които изказаха някои правилни мисли за някои други сектори, но това е вече въпрос, който може да се дискутира. Но да отричате всичко това и да се твърди, че парите трябва да отидат в Сребърния фонд или да отидат във фискалния резерв, където има 11 млрд. лв. и ние да им налеем още 1 млрд., а нашите родители, възрастните хора, децата, болните да страдат, това не мога да разбера. Ако и вие твърдите, че това се прави с пропагандна цел за изборите, много съжалявам. Дайте да говорим разумно! Тези пари са страшно необходими на всички сектори и са даже недостатъчни, но това са парите, които е спестила държавата. Това са парите, които ние имаме. Ако бяха примерно 2 млрд., щеше да бъде още по-добре.
    Затова ви призовавам да проявим разум, да не изхождаме от политически пристрастия, да говорим за изборите. Изборите са още далеч. След 7, 8 или 9 месеца хората забравят. Особено ние, българите, много бързо забравяме, особено когато направиш нещо добро. Иначе помним много добре лошото. Така че дайте да видим как да преразпределим, ако е необходимо.
    Аз ви уверявам, че министърът на финансите господин Орешарски е благосклонно настроен и някъде може допълнително евентуално да преразпределим някои средства, но не говорете парите да отиват във фискалния резерв или да правим Сребърен фонд.
    Призовавам ви да гласуваме за разпределението на тези пари. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Гайдарски?
    Заповядайте, господин Шарков.
    ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми проф. Гайдарски, доста внимателно слушах това, което казахте. Действително има голямо основание, когато се твърди за това, че трябва да бъдат осигурени средства за лечение на децата с редки заболявания, тъй като това е един доста сериозен проблем, който изисква значителен финансов ресурс, който финансов ресурс семействата не могат да си позволят. В същото време тук няма такива пари. Има фонд за лечение на деца в чужбина, които не могат да бъдат лекувани в България. За редките заболявания тук няма и един лев. Вижте таблиците – за съвсем друго нещо става въпрос. Става въпрос за същия фонд за лечение на деца, който миналата година върна пари в бюджета в края на годината, тъй като не бяха изразходвани. Всички си спомняме този фрапантен случай. Сега вкарваме там някакви средства, които, дано бъдат похарчени по усмотрение. Аз и одеве, в една друга реплика казах, че не съм против. Аз съм против начина, по който това нещо става.
    Казваме: за първи път се дават средства за ин витро. Наистина за първи път се дават средства от бюджетния излишък. Иначе са по програми на Националната здравноосигурителна каса. Но, забележете, сумата, която се дава, стига за един опит на 2000 жени. В България 300 хил. семейства имат необходимост. Ако приемем, че това е първата крачка и имаме воля да се отделят достатъчно средства, ще се съглася. Но това е много малка крачка, за да я изваждаме най-отпред и да казваме: вижте колко много неща правим за ин витро.
    Първо, не знам по кой начин ще бъдат оползотворени тези средства до края на годината и как ще бъдат подбрани тези 2000 жени, на които точно ще бъде приложено, тъй като не сме видели никакви разчети, които да са направени от страна на Министерството на здравеопазването или от страна на Националната здравноосигурителна каса.
    По отношение на увеличението на средствата по клиничните пътеки. Пак казвам, аз съм “за”. Не съм съгласен за начина, по който се прави. Защото има клинични пътеки, уважаеми колеги, които са финансирани на 130-140%, а има клинични пътеки, които се нуждаят от много по-сериозно финансиране. Може би, ако средното число е 10% и на някой се намали финансирането, ще направим по-добра крачка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи за втора реплика.
    Заповядайте за дуплика, господин Гайдарски.
    РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: (КБ) Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Шарков е абсолютно прав за това, че са необходими много повече средства за тази програма „Ин витро”. Вие виждате, че тези пари, които са дадени, те трябва да бъдат разпределени и са разпределени по пера. Абсурд – не може например да дадем огромни средства в тази сфера, като имате предвид, че догодина допълнително ще има нови пари. Имайте предвид, че за първи път се дават 10 милиона. Доктор Шарков, Вие знаете, че никога не са давани до сега нито един, нито два, а там...
    ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): В касата има.
    РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Касата е отделна работа. Ние не говорим за касата, говорим за средства, които се преразпределят и за първи път се дават 10 милиона. За това става въпрос.
    Освен това онези пари, които... Там между другото е записано, той е прав, че е записано за лечението на децата в чужбина. Там става въпрос за всички деца и за редките заболявания. Това ще го коригираме.
    ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Беше съвсем различно.
    РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Знам, но това ще бъде коригирано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има министър Желев. Заповядайте.
    МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, понеже цяла сутрин се говори и нещата се въртят около медицината за вируси и антибиотици, крайно време е като министър да взема думата, естествено.
    Министър Орешарски беше много прав, че здрав човек антибиотици не пие, няма и нужда. Това си е вредно.
    Представеният проект за разпределение на излишъка или тези средства, специално за системата и сектора на здравеопазването аз мисля, че е един успех, като имаме предвид миналогодишното разпределение или сумата, която е инвестирана в края на годината около 20 млн. лв. Сега с парите за Националната здравноосигурителна каса бележи някъде около 180 милиона. Никак не са малко пари.
    За Националната здравноосигурителна каса – действително с тези пари ще бъдат увеличени с около 10% всички плащания в системата – не само клиничните пътеки, но и за първичната и доболничната помощ, включително и за денталната медицина, което е добър ход. Няма да бъдат увеличавани пътеки, които действително са добре финансирани. Става въпрос за кардиохирургичните и някои гастроентерологични пътеки. Ще бъдат увеличени масовите пътеки, пътеките, които се използват от окръжните, областните болници, и това, което е на предния фонд. Това е първото.
    Второ, за фонда „Лечение на децата в чужбина” действително 20 млн. лв. са една крупна сума. Надявам се, че това ще бъде и е, съм сигурен, една добра стъпка за укрепване на фонда, който в бъдеще време ще гарантира покриването на всякакви нужди.
    Що се касае до върнатите средства – да, има такъв момент, но понеже няма желаещи. Всеки, който е пожелал, всеки, който е подал документи до този момент, специално за деца за лечение в чужбина, са му удовлетворени исканията. Това означава добра работа на фонда.
    За ин витро системата – по същия начин. Десет милиона, формиране на фонд за бъдеще време при ясни критерии, реципрочни стандарти, добра стъпка, с възможност за преход към бъдещето. Ако някой смята, че тези два фонда до края на годината ще усвоят 30 милиона, просто това няма как да се случи. Не е необходимо да се случва, но е добра основа, за да можем да гарантираме бъдещето на сериозни програми в двете направления.
    За децата с редки генетични заболявания – да, в разпределението на този излишък не сме го поискали и то нарочно, защото предстои приемане на специална програма за редки генетични заболявания за петгодишен период. Предвижда се общо финансиране от 20 млн. лв. по 5 милиона на година за изследване и установяване на заболяванията, а отделно лечението и вие го знаете, се покрива чрез Наредба № 34, която е в бюджета на здравеопазването.
    Няма нужда оттук да препокриваме нещата. Ние решихме, че е по-добре да инвестираш в техника за точна диагностика, за лъчетерапия, за подновяване на парка на Спешната помощ, за хемодиализа, за все кардинални неща, които решават проблемите на вече преструктурираното здравеопазване.
    Още веднъж искам да подчертая, че в последните 15 години секторът е реформиран на 50%. Леглата са намалени с 50%, персоналът е съкратен с 50 %. Ние сме на санитарния минимум. Нуждата от легла – интензивни, е стандарт толкова, какъвто е стандартът в Европа, такъв е стандартът съответно на лекарите. Проблемът е в сестрите, но това са други проблеми.
    Специално за здравеопазването при разпределението на този излишък около 180 млн. лв., включително и за Националната здравноосигурителна каса, аз мисля, че е добра стъпка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Заповядайте, господин Христов, имате думата.
    МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, при тази изключително тежка финансова и социална ситуация, при това драстично обедняване в България, са необходими принципни решения, а не на парче. Тук в тази зала със Стела Банкова вече три години ви предлагаме редица решения, като конкретни законопроекти.
    Първо, премахване на точковата система при пенсиониране; незабавно преизчисление на пенсиите и премахване особено на тази унизителна разлика – преди и след 2000 г.
    Колеги, благодаря, че приехте това решение на последното, което ви съобщих. Защо обаче не само управляващото мнозинство и опозицията, включително и най-радикалната част в лицето на „Атака”, не подкрепя отпадането на тази точкова система?
    Второ, премахване на ДДС върху лекарствата. Три години повтарям това от тази трибуна, колеги, и ви цитирам големите европейски държави–членове на Европейския съюз, където има диференцирна ставка между 0 и 5-6%, в България е 20%. Двадесет процента ДДС върху лекарствата.
    Трето, отпадане на такса за посещение при лекар и доплащането за лечение в болниците. Действително година преди изборите вие приемате да отпадне тази такса за посещение при лекар, но защо оставяте това унизително доплащане, което е в противоречие с българската Конституция?
    Необходимо е драстично увеличение на средствата за здравеопазване. Колеги, аз приемам увеличението, което е заложено тук, но то е крайно недостатъчно, колеги. Крайно недостатъчно на тази, пак повтарям, тежка социална криза.
    Апелирам към вас – спрете купуването на корвети, фрегати, самолети и насочете тези разходи именно към бюджета за здравеопазване.
    Цените на енергоносителите – премиерът говори за това. Те растат. Това е един от най-жестоките проблеми. Единственият начин да осигурим евтино електричество е пускането на спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”. Уважаеми колеги, всички специалисти повтарят това. Какво повече е необходимо? Колко пъти в тази зала отхвърляте предложението за активиране на чл. 36 от договора, който позволява да пуснем реакторите?
    Вчера Литва обяви, че удължава живота на атомната си централа в Игналина, заради финансовата криза. Защо нашият парламент не го прави?
    Вчера в Комисията по енергетика аз например срещнах невероятен отпор за предложението да се премахне това плащане по прогнозни цени, на което сме свидетели тук.
    Искам да ви кажа, че всичко онова, което беше написано в пресата, че Законът за енергийна ефективност ще премахне това заплащане на сметките по прогнозни цени, се оказа лъжа. Единственото предложение, което беше внесено в тази насока, го внесохме аз и Стела Банкова. Председателят на комисията дори отказа да го подложи на гласуване, това е грубо противоречие на Конституцията на Република България.
    Премиерът говори за финансовата стабилност. Това е изключително важен въпрос, колеги. Защо отхвърляте предложението за гарантиране на влоговете в банките? Валутните депозити. Тук е финансовият министър и аз го питам директно: редно ли е хора, които са вложили валутен депозит, при банков срив да получават левове?
    При една финансова криза, господин министър, те ще получат обезценени левове. Моля Ви да обясните това на хората. Обяснете го на тези мои колеги, които постоянно отхвърлят това предложение. И в сряда го отхвърлихте.
    Въвеждане на наказателна отговорност на раздаване на необезпечени кредити. Защо го отхвърляте, колеги? Този пакет от закони трябва незабавно да бъде приет, за да се чувстват хората сигурни и банковата система да бъде сигурна, за да не стане онова, което стана през 1996-1997 г. Ето за това става дума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Христо Попов.
    ХРИСТО ПОПОВ (КА): Уважаеми господин министър на финансите, уважаеми колеги! Позволете ми да изразя несъгласие с изложената теза от много от изказалите се от управляващата коалиция, че никой не е знаел, че ще има такъв излишък, за да се предвиди преди една година, когато сме приемали бюджета за 2008 г.
    Нашето становище е, че съвсем умишлено е занижена приходната част на бюджета, с което тези приоритети, които сега съвсем правилно са изтъкнати, трябва да се финансират. Оказало се, че няма пари за тях и господин Орешарски е казал на колегите си през 2008 г.: „Пари нема, действайте!” Оказва се, че в края на годината с това решение трябва да ги разпределяме. Ако приоритетите са били действително толкова належащи, можело е да се приеме бюджет с приходна част, близка до реалната, и без това има заложен 3% излишък. Трябва да обясним на зрителите, че това, което разпределяме, е извън тези 3%, които ще влязат във фискалния резерв.
    Освен това има предвидени Приложение № 1 и Приложение № 1. Ако излишъкът, който разпределяме, надхвърли и тези 1 млрд. и 200 млн., още 350 млн. имаме предвидени по Приложение № 2.
    Аз мисля, че спокойно при прецизни разчети можеше да се предвиди съвсем реална приходна част и в рамките на цялата година да се финансират приоритетите, които и господин Гайдарски, и господин Желев споменаха за здравеопазването. Предполагам, че в останалите сфери положението е същото.
    Така че това е съвсем умишлено направено според нас.
    Каква е целта от цялата работа? Ще завърша с думите на Сергей Станишев през 2004 г.: „Бюджетният излишък е черната каса на управляващите.”
    Така че това е целта на този дебат сега. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Венцислав Върбанов.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Господа министри, уважаеми колеги! Преди няколко дни бях попитан от журналисти кое според мен е най-големият проблем в момента в нашата политическа система и отговорът ми беше: „Липсата на чуваемост.”
    Слушайки днешния дебат, у мен се затвърждава мнението, че наистина има дефицит на чуваемост. Същият дефицит го имаше и преди няколко месеца, когато обсъждахме Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г.
    Тук искам да се обърна към многоуважаемия от мен колега проф. Гайдарски. Уважаеми колега, не опозицията иска да внуши в момента, че едва ли не управляващите се опитват, правейки някаква далавера, да я узаконят през Народното събрание, и не опозицията иска да внуши, че се случва нещо лошо в страната. Това нещо се случва, защото, първо, когато се формираше бюджетът, нямаше чуваемост и, второ, да се разбере, че така подготвеният бюджет ще доведе до този излишък, който обсъждаме за разпределение в момента.
    Още нещо, не чух някой от опозицията да каже, че е против даването на пари във всички сектори, които са изписани в решението. Напротив, парите са недостатъчни. Тук се пораждат няколко много сериозни въпроса. Лично за себе си не мога да си отговоря как може на фона на нереализираните европейски пари, които имахме по ФАР, ИСПА и САПАРД, парите, които имахме за усвояване за инфраструктура и за които не създадохме необходимата организация за тяхното оставане в България, а ги връщаме в Брюксел, ние в момента разпределяме нови пари.
    Аз не мога да си обясня, господин министър. Ще Ви помоля, ако Вие можете, да ми отговорите тези 180 млн., които наистина са необходими за подобряването на пътната инфраструктура, как ще бъдат похарчени за следващите два месеца? Те ще останат като преходен остатък в следващата година или те сега авансово ще бъдат разпределени на някакви фирми? И ако се случи второто, неминуемо ще възникне въпросът, че може да има нещо нередно. Нямам нищо против приоритетите да ги нареди управляващата коалиция, защото политическата отговорност е именно на управляващата тройна коалиция. Но ние като опозицията не ставаме по-щастливи от това, че вие в момента се проваляте, колеги, защото всичко това става на гърба на българския народ. Това е големият проблем. Вие сте наредили приоритетите, вие сте преценили в кои области има нужда да се дадат тези пари.
    Аз ви питам обаче: защо е това огромно разминаване между обещания, между програмни документи и между това, което в момента се случва на практика? Защо няма нито един лев, заделен за земеделския сектор? На фона на всички скандали, на фона на напрежението, което има в сектора, на фона на неравнопоставеното положение на българските фермери спрямо техните европейски колеги?!
    Миналата година, когато се формираше бюджетът, всички от нашата Комисия по земеделието и горите подкрепиха предложението на тогавашния министър Нихат Кабил за даване на допълнителни средства за сектора – да бъдат дадени допълнителни средства за национални доплащания към директните плащания, да бъдат дадени допълнителни средства за поддържане на системата за идентификация на земеделските парцели, да бъдат дадени допълнителни помощи за предоставяне на лихвени заеми и допълнителни помощи за възстановяване на хидромелиоративната система и опазване от посегателства. Беше ни обяснено, че ако в края на годината има преизпълнение на бюджета, ще бъдат изпълнени тези искания на министерството и ще бъдат разпределени допълнителни средства. Това не се случи. И аз питам: защо не се случи? Нима този сектор вече не представлява интерес и не е приоритетен за българското правителство?
    И накрая още един въпрос, господин министър, защото явно нямам време. В Закона за държавния бюджет за 2008 г. в § 88, миналата година, бяха заложени все пак средства за допълнителни плащания в размер на 146 млн. 814 хил. и 541 лв. Краят на м. октомври наближава и по този § 88 трябва да се разпределят тези пари като национални доплащания. Аз Ви питам: ще бъдат ли разпределени тези национални доплащания, след като имаме преизпълнение на приходите и след като сега разпределяме това преизпълнение на приходите? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Радославов.
    АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Искам само да кажа на колегата Върбанов, че в Комисията по транспорт и съобщения беше повикан новият изпълнителен директор на Държавната агенция, новата пристанищна инфраструктура, за която той подробно ни даде сведения. Има достатъчно изработени и усвоени проекти, предвидени от различните строежи, които се правят. Така че тези пари, които се предвиждат, ще са за заплащане на вече свършена работа, няма да се раздават на никакви нови фирми и т.н. Трябва да има пълна гаранция, че работата е свършена, трябва да се заплати, разумно да се плати с тази част, а не да се ангажират средства от новия бюджет. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
    Заповядайте за дуплика, господин Върбанов.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колега Радославов, аз Ви благодаря за дупликата. Дай Боже, това, което Вие казвате, да се случи по този начин. Тогава обаче неминуемо възниква въпросът: ние сме свидетели на един огромен парадокс – връщаме пари, които са ни дадени безвъзмездно от Европейския съюз, не сме ги усвоили, не сме се разплатили с фирмите, които са работили към момента и сега искаме пари от българския данъкоплатец, за да ги разпределяме, да си плащаме на фирмите, които са ни вършили работа. Нещо поне на мен логиката не ми се връзва.
    Нищо друго: само преди няколко дни Плугчиева каза, че се опасява от загуба на милиард и половина, че сме пред угрозата да загубим милиард и половина европейски средства, милиард и половина евро. За какво става дума изобщо?
    Смятам, че най-добре е в рамките на тройната коалиция тези въпроси да ги изясните, а не опозицията да е виновна за това, че поставя въпроса. Ние сме тук просто да поставяме въпроси, защото не можем да участваме в формирането и взимането на решения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Станчо Тодоров.
    СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наистина ще взема отношение по сектора „Отбрана”. Средствата, заделени за тази институция според мен са много малко при възможност да бъдат заделени значително повече средства, тъй като знаете, че последната инстанция, която остана за устоите на държавата, това са Въоръжените сили на Република България, която през този период от 15-20 години наистина беше унищожена докрай и не беше внесено нито едно бойно средство, което да защити териториалната цялост на страната. Знаете, че последните събития в света доказват, че конфликтът не е преминал и ще продължава, и това, което се случва, скоро ще бъде и при нас.
    Затова ви моля, искам да ме разберете правилно: ако искаме да имаме стабилна и здрава държава, трябва да бъдат заделени значителни средства към това ведомство, тъй като на основата на него се гради и държавата. Ние я загърбихме, унищожихме всичко, което съществуваше в държавата в края на краищата, приехме закон и унищожихме и наборната военна служба. Установява се, че вече нямаме наборни войници, но и кадрови войници не желаят да постъпват в казармата. Започна пълно съкращение на армията. По решение на Народното събрания трябва армията да има 39 хил. военнослужещи, с решение на Министерския съвет – 32 хил., в момента са под 28 хил., непрекъснато, ежедневно в армията се подават рапорти за напускане. Ако продължава така, армията след няколко години ще бъде доведена до минимум. Ако това иска българският парламент и българското общество – да го направи, но ми се струва, че не е необходимо да се стига до това, когато много добре се знае, че в момента на територията на България Съединените щати ще дислоцират около 15 хил. военнослужещи. Нима една държава на 5 хил. км зад океана може да дислоцира на нашата територия 15 хил., а нашата собствена държава не може да отдели средства за 15 хил. военнослужещи? Това е пагубно за българския народ. Това в момента се наблюдава и слуша от всички военнослужещи, които са нащрек и в момента си подават рапорти за напускане, тъй като заплащането е нищожно сравнение с каквито и да било статистики.
    Чест прави на министъра на отбраната, че увеличи с 33% заплатите на кадровите войници – от 380 на 520 лв., но това не е достатъчно. Продължава летци, които носят бойни дежурства, да имат по 4,50 лв. на бойно дежурство – това е срам и позор! Напускат последните крепости на военщината, имам предвид авиаторите, които пазят родното небе на държавата – те са 12 броя и ако напуснат, какво прави българският парламент? За договорите, които са подготвени за сключване, е необходимо да бъдат заделени средства от българското правителство, за да се изпълнят. Знаете за въпроса с корветите. Този въпрос стои висящ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Тодоров!
    СТАНЧО ТОДОРОВ: Да, приключвам, господин председател.
    Знаете за тези седем машини, които закупихме, уважаемият господин министър, който беше тогава министър на отбраната... Стоят на склад в Афганистан, не се ползват, защото са за полицейски нужди, не са за армията. Знаете за бойните вертолети, които се закупиха – поради липса на средства са без броня и без въоръжение. Това правим ние, когато кажем, че няма пари! Ако искате да продължава това, недейте отпуска повече средства!
    Аз съм за това да бъде завишен лимитът на Министерството на отбраната и да бъдем отговорни като български народни представители за това! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за реплика.
    Думата има господин Евгени Чачев. Заповядайте.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Надявам се, че поне на Вас Ви е известна икономическата теория на излишъка на световноизвестния нобелов медалист Берг, който казва, че излишъкът се харчи единствено и само за реформа и за погасяване на дълг. Предполагам, че ще потвърдите това, което казах. Но аз питам: защо това, което гледаме днес, не беше разпределено на парламентарните комисии? И отговорът е ясен. Защото в половината от тях той нямаше да мине и това ще го потвърди и господин Божинов.
    Но аз ще се върна три дни назад. Вицепремиерът Плугчиева постави под особен надзор Пътната агенция. На практика тя постави под особен надзор министър-председателя Сергей Станишев, защото той отговаря персонално за Пътната агенция и тя я постави под особен надзор, защото са проблемни 1 милиард и 500 милиона евро от различни фондове на Европейския съюз, защото се оказа, че в обръча от фирми са потънали не 120 милиона лева през миналата и по-миналата година, а близо 500 милиона. Затова ли, господин Орешарски, Вие не отидохте вчера на заседанието на Комисията по корупция? Затова!
    Кого лъжем днес? Лъжем целокупния български народ. Защото през м. юли правителството с различни постановления разпредели половин милиард, близо 500 млн. лв. – така ли е, господин Орешарски? – на различни министерства и ведомства от същия този бюджетен излишък, от който сега разпределяме още 1 млрд. и 520 млн. лв. За какво говорим, уважаеми колеги? Говорим за поредната черна каса, както каза господин Попов от „Атака”. Поредната черна каса, от която ще потекат парите за следващите избори. Така ли е, господин министър?
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не ги разбирам тези работи.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не ги разбирате? Вие сте министър на финансите, не разбирате от политическа корупция. (Реплика от народния представител Румен Овчаров.) Господин Овчаров, да продължавам ли в тази посока?
    За съжаление, това, което правим днес, е поредното предателство към нашите избиратели, към нашите деца, към нашите родители. Затова няма да гласувам за бюджета, както и колегите ми от Демократи за силна България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли още желаещи да вземат думата от групите, които разполагат с време? Няма.
    Господин министър, желаете ли да вземете отношение по някои от въпросите? Заповядайте.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм удовлетворен от общия дебат по отношение на внесеното от правителството проекторешение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити. Бих искал да благодаря на всички, които направиха градивни изказвания и дадоха предложения. И в същото време да обърна внимание на много на брой изказвания, които бяха несистематични и застъпваха противоречиви тези.
    Бих си позволил да препоръчам на опозицията да изгради ясна теза дали е за излишък, за колко голям излишък и от такава позиция да гради критиката си, тъй като аз в последните няколко години неколкократно чувам как трябва да има, не трябва да има излишък, трябва да има, но не трябва да се харчи. Не трябва да се харчи, но нещо да става с приходите. Тоест тази бъркотия в мненията издава всъщност самоцелно повече политическо, отколкото техническо изказване по отношение на различни аспекти на разпределението. Бих искал отново да повторя, че правителството има много ясна цел за реализиране на минимум 3% превишение на приходите над разходите като реакция на външноикономическите дисбаланси, оформили се в последните няколко години, особено в настоящата външна неблагоприятна ситуация. Това още веднъж показва правилността на водената фискална политика до този момент.
    Господин Чачев, теорията на излишъка е малко по-сложна, отколкото Вие я представихте и тя не смесва едновременно разходи за реформи и обслужване на дълг. Напротив. Това са съвършено различни елементи. Обслужването на дълг не е разход, а разходите за реформи са препоръчителни винаги и във всяко едно обстоятелство, тъй като модерният цвят се движи от реформи. Светът се движи по-бързо от възможностите на системите. Затова системите трябва да се адаптират към бързоизменящия се свят. Понякога, както сме свидетели в последните години, светът се движи в негативна плоскост, какъвто е примерът с американската ипотечна криза и неблагоприятното й влияние върху останалите страни.
    С това завършвам. Благодаря още веднъж за всички коментарии и мнения, изказани по повод на внесеното от нас проекторешение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
    По процедурен въпрос, ли?
    ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): За изказване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колко време имате според Вас?
    ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Колкото кажете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате 47 секунди, господин Сотиров. Заповядайте.
    ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Поне министърът да не е последен.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да възразя върху това, което господин министърът каза, че е бъркотия в опозицията. Не е бъркотия в опозицията това, което се предлага, защото ние от доста време предлагаме много ясна концепция и визия как да се харчи излишъкът. Проблемът е, че приоритетите, които вие давате за харченето, показват, че вие нямате концепция, имате желание да реализирате това корупционно разпределяне на парите от излишъка, който реализирахте миналата година. Четиридесет милиона са за ремонт и купуване на автомобили. Точно най-сладкото са далаверите, които вие реализирате и от министерствата на Етем, на Гагаузов. Четиристотин милиона са планирани там. И 500 млн. за предизборна кампания за раздаване на пари. За това става въпрос. Затова не въвеждайте в заблуждение хората, които следят този дебат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обявявам дискусията по тази точка от нашата програма за приключена.
    Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване Проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по Консолидираната фискална програма за 2008 г. така, както беше представен пред вас, заедно с приложенията към решението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 161 народни представители: за 122, против 35, въздържали се 4.
    Проектът за решение е приет.
    С това работата ни по тази точка от нашата програма приключи. Очевидно е, че няма време да преминем към следваща точка, така че за днес с това ще приключи и нашето пленарно заседание.
    Преди да го закрия едно съобщение, което сутринта е представено тук.
    Народният представител Станислав Станилов, на основание чл. 72, съобщава, че оттегля внесения от него Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
    Следващото заседание на Народното събрание ще бъде следващата седмица, сряда, 15 октомври, от 9,00 ч.
    Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

    (Закрито в 13,47 ч.)


    Председател:
    Георги Пирински


    Секретари:
    Нина Чилова
    Георги Димитров
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания