Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 12 юли 2013 г.
Открито в 9,05 ч.
12/07/2013
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Регистрирани са 126 народни представители, имаме кворум.
Започваме пленарното заседание.
Уважаеми колеги, предлагам да включим в днешната ни програма по реда на чл. 49, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание допълнителна точка, която да разгледаме като точка втора от програмата за петък, а именно Законопроект за изменение на Закона за младежта. Необходимостта от неговото обсъждане в пленарна зала се диктува от направените структурни промени в Министерския съвет и необходимостта от ефективна работа на Министерството на младежта и спорта.
Във връзка с това Ви предлагам да гласуваме включването на тази точка в програмата. Пояснявам, че докладът на водещата комисия беше раздаден тази сутрин, раздаден е и самият Законопроект за изменение на Закона за младежта, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2013 г. Макар да не е изтекъл 24-часовият срок, има необходимост и този законопроект би могъл днес да бъде разгледан и гласуван на първо четене.
Режим на гласуване за включването като точка втора в днешната програма Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за младежта, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2013 г.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението за включване на точката в днешната програма е прието.
Припомням, че вчера приключихме с обсъждането и гласуването на т. 12 от седмичната програма, а именно Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.

Днес предстои да започнем с приемането на:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Тази точка е фиксирана в седмичната програма като точка първа от днешния дневен ред.
Ще припомня на народните представители, че вчера бяха направени промени в парламентарния правилник, които да осигурят въпросните проекти за решения за промени в няколко парламентарни комисии. Сега би следвало те да бъдат попълнени с числен състав от парламентарните групи.
Вносителите на трите решения са господин Янаки Стоилов и господин Камен Костадинов. Ще помоля някой от двамата да ги представи на пленарната зала.
Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Представям Ви последователно споменатите проекти за решения:

„РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание за
избиране на Комисия за борба с корупцията и
конфликт на интереси и парламентарна етика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 20, и чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
В Решение на Народното събрание от 19 юни 2013 г. за избиране на Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика се правят следните изменения:
В заглавието на Решението и т. 1 от него думите „и парламентарна етика” се заличават.”
Това е първият проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ще представите ли и другите два проекта?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като другите проекти включват и състав на членове на комисиите, предлагам първо да гласуваме това решение, тъй като то не налага никакви допълнителни предложения. След това ще представя другите решения заедно с предложенията за съставите на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли желаещи да се изкажат по представения проект за решение? Припомням, че проектът за решение има своето основание в промените в правилника, които направихме през тази седмица. Няма желаещи да вземат думата.
Моля да гласуваме представения от господин Янаки Стоилов проект за решение.
Гласували 113 народни представители: за 104, против 9, въздържали се няма.
Решението е прието.
Заповядайте, господин Стоилов. Предполагам, ще докладвате промените в персоналния състав на тези комисии?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): За следващите комисии нека първо да докладвам двата проекта и след това да уточним предложенията за състава им, тъй като с оглед на направените промени трябва да стане и допълнително преразпределение на потенциалните участници в тези комисии.

„РЕШЕНИЕ
за избиране на Комисия по правата на човека и жалбите
на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 2, т. 19, чл. 18 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите се състои от 20 народни представители, от които 8 от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, 7 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 2 от Парламентарната група на Партия „Атака”.
2. Избира председател на комисията, четирима заместник-председатели – по един от всички парламентарни групи, и членове на комисията.” Следва персоналният състав.
Следващият проект е:

РЕШЕНИЕ
за избиране на Комисия по вероизповеданията
и парламентарна етика

„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 2, т. 23, чл. 18 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика се състои от 20 народни представители, от които 8 от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, 7 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Движението за права и свободи, 2 от Парламентарната група на Партия „Атака”.
2. Избира председател на комисията, четирима заместник-председатели – по един от всички парламентарни групи, и членове на комисията.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, първо да попитам има ли желаещи да се изкажат по първия представен проект, а именно по представения Проект на решение за избиране на Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към обсъждане и гласуване на Проекта за решение за избиране на Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложения законопроект? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието. (Шум и реплики. Разговор между народните представители Янаки Стоилов и Камен Костадинов.)
Изчаквам господин Янаки Стоилов и господин Камен Костадинов като вносители да кажат дали ще предложат персонален състав на комисиите.
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да прекратим дебата по тази точка и да преминем към следващата, тъй като очевидно все още не сме готови с персоналния състав на комисиите. След като приключим точката по Закона за младежта, да преминем отново към персоналното попълване на парламентарните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да подложим на гласуване предложението за отлагане на разискванията по проектите за решения. След уточнение между трите парламентарни групи ще се върнем към тази точка от дневния ред.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте предложението за отлагане на разискванията по проектите за решения.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 2.
С това предложението е прието.
Отложихме разискванията.
След разглеждането на Законопроекта за изменение на Закона за младежта ще се върнем към тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма, която гласувахме в началото на днешното пленарно заседание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА.
Постъпили са два доклада по внесения от Министерския съвет законопроект –на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по образованието и науката.
Предлагам да започнем с доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Кой ще представи доклада от името на комисията?
Заповядайте, господин Монов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО МОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Позволете ми най-напред да направя процедурно предложение да бъде допусната в залата госпожа Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, нека да гласуваме направеното от господин Манов процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на децата, младежта и спорта госпожа Мая Тодорова.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Манов, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО МОНОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за младежта,
№ 302-01-5, внесен Министерски съвет на 5 юли 2013 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 юли 2013 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за младежта, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2013 г.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Тодорова – зам.- министър на младежта и спорта, и госпожа Надя Младенова – началник на кабинета на министъра на образованието и науката.
Законопроектът беше представен от госпожа Мая Тодорова.
Приемането на Закона за изменение на Закона за младежта се налага с оглед на извършените структурни промени с Решение на Народното събрание от 29 май 2013 г. за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България, с което Министерството на физическото възпитание и спорта и Министерството на образованието, младежта и науката са преобразувани съответно в Министерство на младежта и спорта и Министерство на образованието и науката.
Със законопроекта се цели привеждане на нормативната уредба в съответствие с цитираното решение, съгласно което министърът на младежта и спорта провежда националната политика за младежта и синхронизира българското законодателство с актовете на Европейския съюз, свързани с тази политика.
Законопроектът създава нормативна уредба на обществените отношения в областта на младежта, свързани с осигуряване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие и участие на младите хора в обществения и икономическия живот и приобщаването им в процеса на управлението на местно, областно и национално ниво.
В Заключителните разпоредби се предвижда изменение на всички действащи закони, които регламентират правомощията на министъра на младежта и спорта и на министъра на образованието и науката, както и функциите на управляваните от тях министерства.
Законопроектът няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
След проведено гласуване с резултати „за” – 10 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за младежта, № 302-01-5, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монов.
Чухме доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, представен от нейния председател.
Сега да чуем доклада на Комисията по образованието и науката.
Госпожа Ваня Добрева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2013 г., Комисията по образованието и науката, обсъди на първо гласуване, законопроект за изменение на Закона за младежта, № 302-01-5, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2013 г.
На заседанието присъства госпожа Мая Тодорова – зам.-министър на младежта и спорта.
От името на вносителите, законопроектът и мотивите към него, бе представен от зам.-министър Мая Тодорова. Тя информира народните представители, че предложените изменения са във връзка с извършените структурни промени в Министерски съвет с Решение на Народното събрание на Република България от 29 май 2013 г.
Целта на внесения законопроект е синхронизиране на действащата законова уредба с приетата нова структура на Министерския съвет.
В компетентността на министъра на младежта и спорта се придават правомощията за ръководство, организация и контрол на изпълнение на политиката за младежта, както и взаимодействие с младежките организации.
В Заключителните разпоредби се предвижда изменение на всички действащи закони, които регламентират правомощията на министъра на младежта и спорта и на министъра на образованието и науката, както и функциите на управляваните от тях министерства.
Въз основа на обсъждането и проведеното гласуване с резултати „за” – 11 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за младежта, № 302-01-5, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Добрева.
Желае ли госпожа Тодорова да представи законопроекта от името на Министерския съвет? Не. Или може би ще се изкажете, ако се наложи, в хода на дискусията.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване внесения от Министерския съвет на 5 юли 2013 г. Законопроект за изменение на Закона за младежта – на първо четене.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение на Закона за младежта е приет на първо гласуване.
Доколкото разбирам, необходимостта от неговото приемане беше във връзка с привеждане в съответствие на структурата на Министерството на младежта и спорта с Решението на Народното събрание за структурни промени в Министерския съвет и със законодателната база.
Ще има ли предложение за скъсяване на срока за предложения между първо и второ гласуване?
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
От името на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлагам срокът за внасяне на предложения за промени в така гласувания законопроект да бъде съкратен на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли обратно процедурно предложение – възражение срещу съкращаването на срока? Няма.
Очевидно то се налага, тъй като законопроектът е изцяло технически и привежда в съответствие нормативната база със структурните промени в Министерския съвет и в Министерството на младежта и спорта.
Така че, колеги, моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Срокът за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за младежта ще изтече в понеделник, в 18,00 ч.

Колеги, връщаме се към точка тринадесета от седмичната програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Приехме промени в три решения, които се отнасят до три парламентарни комисии. Сега предстои да направим корекция в персоналния състав на една от тях и да попълним състава на останалите две.
Думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, в Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите предлагаме следните членове от Парламентарната група на Коалиция за България: Георги Анастасов – и за заместник-председател, Георги Гьоков, Йорданка Йорданова, Маргарита Стоилова, Милка Христова, Станислав Владимиров и Тодор Радулов.
Може би и от другите парламентарни групи да си направят предложенията – след това ще докладвам за другите комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи за Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите предлагаме д-р Тунчер Кърджалиев – за председател, и за членове господин Георги Горанов и господин Мехмед Атаман, като ще направя допълнително уточнение кой от двамата да бъде заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Костадинов.
Парламентарната група на Партия „Атака”.
Господин Станилов, ще правите ли предложения?
Това са предложенията за състава.
Други предложения има ли? Уважаеми колеги, ще има ли други корекции по персоналния състав на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите?
Ще подложа на гласуване предложенията за персонален състав на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите: от квотата на ДПС предложението за председател на комисията е за господин Тунчер Кърджалиев, за заместник-председател – Мехмед Атаман; от квотата на Коалиция за България за заместник-председател – господин Георги Анастасов.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте персоналния състав на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Остава в следващ период в оперативен порядък Парламентарната група на Партия „Атака” и евентуално Парламентарната група на Партия ГЕРБ да направят свои предложения за състава на тази комисия.
Преминаваме към персоналния състав на следващата комисия.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, за Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика предлагаме Атанас Зафиров, Васил Антонов – и за заместник-председател, Емил Костадинов, Калин Милчев, Петър Мутафчиев, Пламен Желязков и Пламен Славов – за председател на комисията.
От страна на Парламентарната група на ГЕРБ имаше отказ те да оглавят тази комисия, ние предлагаме тя да бъде комплектована и затова предлагаме и председател на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагам за заместник-председател на Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика господин Хюсеин Хафъзов, а останалите двама членове ще предложим през следващата седмица, тъй като в момента те са членове на други комисии. Ще предложим нарочно решение, с което се трансформира персоналния състав на още две комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Костадинов.
Партия „Атака”, ще правите ли предложения? Господин Станилов няма да прави предложения.
Уважаеми колеги, тогава подлагам на гласуване предложения персонален състав на комисията по начина, по който това беше направено от господин Янаки Стоилов и господин Камен Костадинов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Стоилов, ще докладвате ли промени в Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не се налага. Персоналният състав е същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре, с това се изчерпва обсъждането и гласуването по т. 13 от седмичната програма – Проекти за решения за избиране на постоянни комисии на Народното събрание.

Последната точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Предлагам да започнем с нейното обсъждане.
Нека да чуем доклада на Правната комисия. (Шум и реплики.)
Във връзка с възприетата практика от председателя на това Народно събрание господин Миков с нарочно гласуване да се допуска обсъждането на законопроекти и доклади в рамките на 24 часовия срок след приемането им от съответната комисия, моля, колеги, нека да гласуваме първо тази възможност.
Има ли обратно предложение или някой, който да възразява срещу разглеждането на точката от седмичната програма? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
С това предложението е прието.
Моля господин Попов да представи доклада на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35 от
2 юли 2013 г., внесен от Михаил Миков и група
народни представители

На свое заседание, проведено на 11 юли 2013 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35 от 2 юли 2013 г..
На заседанието присъстваха: Соня Найденова – представляващ ВСС, Пенка Богданова – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, Илия Ангелов – заместник-министър на правосъдието, Борислав Петков – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Ирена Борисова – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, и Атанаска Георгиева – директор дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието, Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Нанков – началник на отдел „Нормотворческа дейност”, дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Емилия Недева – Висш адвокатски съвет.
По обсъждания законопроект в Комисията по правни въпроси постъпиха становища от Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”, в които се изразява принципна подкрепа за съдържащите се в него предложения и се предлагат конкретни бележки по отделни норми от проекта.
Законопроектът беше представен от народния представител Явор Нотев, като един от вносителите.
Проектът съдържа следните относително обособени групи предложения:
- възстановяване на института на разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия (§ 10). Тези правила бяха отменени през 2010 г. с неясни аргументи и така отново се създаде възможност за надвишаване на разумния срок за разглеждане на делата, който Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е прогласила като основен принцип. Предложението за възстановяване на уредбата е насочено към преодоляване на този недостатък, както и към стимулиране на събирането и проверката на доказателствата от разследващите органи в рамките на разумния срок по смисъла на Европейската конвенция;
- в същия контекст, гарантиране на правата на гражданите, са и предложенията относно въвеждането на изрично изискване прокурорът да дава указания на разследващите органи само в писмена форма (§ 2) и обвързването с преклузивен срок за прокурора относно възможността за отмяна на постановлението за прекратяване;
- намаляване на продължителността на срока на задържането под стража и другите мерки за процесуална принуда (§ 1 и § 3 от проекта). Чрез това намаляване се цели да се създаде още една гаранция за правата на обвиняемия в наказателното производство, чрез която да се дисциплинират органите на досъдебното производство и да се препятстват последващи осъждания на държавата от Европейския съд по правата на човека;
- изрично включване като страна в наказателното производство на повереника на частния тъжител, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник (§ 5). По този начин ще се преодолее противоречивата съдебна практика относно качеството на повереника в съдебното производство;
- като следваща необходима стъпка за постигане на целите, с които бяха създадени особените производства – бързо производство и незабавно производство, проектът предлага да се въведе законово задължение за прокурора да се мотивира в случаите, когато при наличие на предпоставките за провеждане на производството по особените правила, то се образува като производство по общия ред (§ 6 и § 8).
Акцентът в хода на обсъждането се постави върху предложението за възстановяване на Глава 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, която урежда възможността за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, ако в определен от кодекса срок, не е внесен обвинителен акт.
Становищата на представителите на различните институции, които се изразиха в подкрепа на това законодателно решение, дават основание да се направи извод, че с отмяната на този институт през 2010 г. е било направено необосновано съществено отстъпление в стандартите на наказателното ни правораздаване.
Като дискусионни се очертаха следните основни въпроси:
- какъв следва да е срокът, в който прокурорът трябва да изготви обвинителния акт, когато делото му е върнато от съда след образуване на производството по Глава 26 от Наказателно-процесуалния кодекс и как този срок кореспондира с общия срок за внасяне на обвинителен акт от прокурора след приключване на разследването. Главният прокурор, Висшият съдебен съвет и Министерството на вътрешните работи изразиха мнение, че продължителността на този срок трябва да се определи при съобразяване със срока по чл. 242, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, за да се гарантира, че обвинителният акт ще бъде изготвен съобразно изискванията на кодекса въз основа на събраните по делото доказателства. Обърна се внимание, че забавянето на делата обикновено е по независещи от органите на досъдебното производство причини (необходимост от извършване на сложни експертизи, изпълнение на съдебни поръчки от други държави и други) и обичайно са по дела с фактическа и правна сложност;
- целесъобразно ли е повереникът на гражданския ищец, гражданския ответник, частния тъжител или частния обвинител да придобие качеството „страна” в наказателното производство. Висшият съдебен съвет и представител на адвокатурата изразиха несъгласие с това предложение с аргументите, че такова е било неколкократно обсъждано и отхвърляно от законодателя, не се приема еднозначно и в теорията и не би следвало отново да се повдига същият спор, в който да се навеждат вече изразени аргументи. Приемането на законодателно решение с такова съдържание би създало и сериозни практически затруднения, тъй като ще наложи предоставяне на повереника процесуални права, идентични с тези на защитника.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 354-01-35/02.07.2013 г, внесен от Михаил Миков, Явор Нотев, Мая Манолова, Христо Бисеров и Филип Попов.”
В същото време правя процедурно предложение – дебатът и гласуването по така представения Ви доклад и законопроект да бъдат отложени за другата седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре, господин Попов.
Има ли обратно процедурно предложение?
Предполагам, че следващата седмица вносителите господин Михаил Миков и господин Явор Нотев ще имат възможност да представят своя законопроект. Сред тях съм и аз, но няма как да взема отношение по темата.
Колеги, да гласуваме предложението за отлагане на обсъжданията и гласуването по този изключително важен законопроект.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
С това предложението е прието.
Моля останете в залата, защото междувременно от Парламентарната група на Партия „Атака” ми обърнаха внимание, че при предишното обсъждане на персоналните състави на комисиите има направени предложения за участие на Парламентарната група на Партия „Атака” в Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика. Коректно е да гласуваме тези предложения в контекста на т. 13 от седмичната програма, така че, уважаеми колеги, ще направя предложенията, които са постъпили писмено за Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика.
В предишно пленарно заседание при обсъждането на тази точка от дневния ред са направени предложения от Парламентарната група на Партия „Атака” за включване в персоналния състав на господин Кристиян Димитров и господин Павел Шопов, като предложението за господин Павел Шопов е за заместник-председател.
Има ли изказвания по темата?
Тогава подлагам на гласуване включването в състава на Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика на народните представители Кристиян Димитров и Павел Шопов от Парламентарната група на Партия „Атака”, като господин Павел Шопов е предложен за заместник-председател на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
С това предложението за попълване на персоналния състав на Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика е прието.
Това беше последната точка от седмичната програма.
Обявявам почивка.
Парламентарният контрол ще започне в 11,00 часа.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо ще Ви информирам за новопостъпилите питания за периода от 5 юли 2013 г. до 11 юли 2013 г.
Постъпили са питания от:
- народния представител Семир Абу Мелих към Димитър Греков – министър на земеделието и храните, относно Мярка 123 – „Добавяне на стойност към земеделските и горски продукти”. Следва да се отговори писмено до 19 юли 2013 г.;
- народния представител Димчо Димитров Михалевски към Петър Чобанов – министър на финансите, относно политиката на правителството за по-ефективно и ефикасно прилагане на принципа на програмното бюджетиране при управление на публичните финанси. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 юли 2013 г.;
- народния представител Димчо Димитров Михалевски към Петър Чобанов – министър на финансите, относно политиката на правителството за овладяване на рисковете от неизпълнение на параметрите по макрорамката за 2013 г. и последиците при изпълнение на държавния бюджет за 2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 юли 2013 г.;
- народните представители Сергей Станишев и Лютви Местан към Пламен Орешарски – министър-председател на Република България, относно преговорите за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и българската позиция. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 юли 2013 г.;
- народния представител Жара Веселинова Пенева към Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, относно мерките, които предприема Министерството на труда и социалната политика по отношение на специализираните институции за деца с увреждания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 юли 2013 г.
Постъпили са писмени отговори на въпроси на народни представители.
Писмен отговор от:
- министър-председателя на Република България Пламен Орешарски на питане от народните представители Ивелина Василева, Димитър Бойчев и Иван Вълков;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народния представител Корления Нинова;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народните представители Павел Христов и Емил Радев;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на друг въпрос на народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Димчо Михалевски.
Искане на Парламентарната група на „Коалиция за България” за декларация. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, госпожи министри, господа и госпожи народни представители! Днес се навършват 22 години от приемането на Конституцията на Република България. Партиите, които тогава я приеха, бяха букет от ярки личности – хора, които имаха съзнанието за важността на историческия момент и за дълбочината на предстоящите в страната промени.
Спомням си дошлия от болницата Пирин Воденичаров, който стоеше в дъното на празната сега дясна част от залата. През тези месеци отвън също имаше протестиращи. Парламентът беше обграждан и освиркван. Тогавашният министър на вътрешните работи – достолепният юрист Христо Данов, не позволи блокадата на Парламента и на софийските кръстовища.
Използвам случая да изкажа нашето преклонение пред тези депутати от Седмото Велико народно събрание, които никога няма да са сред нас. Да благодаря още веднъж на тези от тях, които продължават да отстояват конституционализма в нашата страна.
Да призова българските граждани да отстояват своите основни права, като не забравят, че в Конституцията е тяхното нормативно основание. Всички да бъдат проникнати от съзнанието, че ни е необходима поне нормална толерантност, защото не може свободната изява на волята на едни да бъде причина за закъсняването на линейки, от които зависят животът и здравето на други, спокойствието, нормалната работа, придвижването и изпълнението на задълженията на десетки и стотици хиляди български граждани.
Тогава част от опозицията напусна Парламента и дори обяви гладна стачка. Популярен стана лозунгът „Избори до дупка”. Поводът бе приемането на новата Конституция и искането за разпускането на Великото народно събрание. Сега протестиращите също искат разпускане на Народното събрание, а някои от тях – и ново Велико народно събрание.
Едва ли е подходящо да се впускам по-дълго в тази история като единствения депутат от Великото народно събрание в този Парламент и човек от авторите на Конституцията, но няма как днес да не отбележим най-важното, което е отвъд другите спорове за Конституцията.
Нашата Конституция е българска, европейска и демократична. Тя носи от традициите на Търновската конституция и съвременния конституционен опит. С тази конституция влязохме в Съвета на Европа. С незначителни промени в нея ни приеха в Европейския съюз. Тя беше използвана от други източноевропейски страни, които след нас приеха основните си закони.
Повечето от проблемите не идват от Конституцията, а от тежките язви на българското общество, натрупани по време на нейното действие.
Недоверието към партиите и властта делегитимира Конституцията. Продължаването на политическата криза заплашва да доведе не само до правителствена и парламентарна, но и до конституционна криза.
Този ден е повод да погледнем не само в миналото, но също да имаме разбиране за днешния ден и за политическото утре.
Изборните резултати след решението на Конституционния съд са безспорни. Ние съвсем не омаловажаваме множеството нарушения, които бяха направени, включително купуването на гласове и контролирания вот. Но като цяло и сред международните наблюдатели, и според решението на Конституционния съд, взето с убедително мнозинство, тези избори отразяват волята на българските граждани, следователно институциите, които са избрани въз основа на тях, имат основание да продължат своята работа.
Почти безспорно е, че този Парламент има какво да свърши. Дори най-острите му критици казват, че най-малко той трябва да приеме промяна в изборните правила. Неуместни са нито призивите за моментално прекратяване на дейността на Народното събрание, нито сега да се говори за пълен мандат на Парламента.
Правителството е само на около месец и половина. Точно преди два месеца се проведоха парламентарните избори. Днес ще бъде представен и вече е раздаден първият отчет за изпълнението на управленската програма на правителството за тези неотложни и стабилизационни мерки, които бяха представени и обсъждани.
Нека да се вгледаме в изминалите години и да направим сравнение – колко правителства и парламенти са имали такава интензивна дейност, колко от тях са успели да поставят за решаване, разбира се, не в пълна степен, въпроси, които бяха повдигани, включително, които провокираха масовите февруарски протести в България през тази година? Така че това днес е залогът за продължаване на дейността на правителството и на Парламента. Сега трябва да изберем или решаване на острите социално- икономически проблеми, или отново конституционни упражнения при опасно изостряне на всички тези проблеми.
Вместо да се сбогуваме с неолибералния модел, довел до сегашните световни и български проблеми, някой ни предлага да се откажем от едно от малкото, при това български достижения в годините на прехода – да внушат, че самата Конституция е преходна.
Обръщам се към българските граждани, включително към голяма част от протестиращите: не позволявайте Вашата енергия, Вашето недоволство, в редица случаи основателно, да бъде използвано срещу Вашите изконни интереси! Днес разделението не е само и дори не толкова между труда и капитала, между различните виждания за формата на държавно управление, колкото между опитите зад лозунга за промяна в основата си всичко да остане по старому или то да бъде променено наистина радикално.
Но като се преразпределят позициите за тези, които не искат истинската промяна, като на мястото на доморасли олигарси дойдат други, подкрепяни от различни посоки, вероятно по-рафинирани, но също толкова алчни в своите интереси, внушаващи ни отново това, което е изживяло времето си, съдбата на правителството и на Парламента в решаваща степен ще зависи дали наистина те ще работят в името на обществените интереси, дали ще могат да преустановят олигархичната власт в България, формирана в продължение на толкова много години.
Нека междувременно да се води дискусия за конституционни промени. Тези обаче, които се включат в нея, трябва да си поставят няколко основни въпроса и аз държа да ги изброя.
Кой ще бъде водещият принцип на тази конституция, защото всеки исторически период, наред с включването на няколко принципа, има такава водеща идея? Тази конституция, която търсим в бъдещето, освен на държавата, трябва да бъде в много по-голяма степен на обществото. Тя не може да заобиколи такива важни въпроси като финансовата система и нейното регулиране, ролята на медиите в обществения живот. Тази конституция трябва да съчетае националното, европейското начало, да потърси новите основания за ренесанс на социалната държава. Трябва да се отговори на въпроса.
Аз не давам финален отговор на никой от тези въпроси, защото много от тях са силно дискусионни – дали гласуването да продължи да бъде само правово, каквото е било нашето разбиране, или е дошло времето то да бъде и задължение като едно от важните средства срещу купения и контролирания вот?
Когато се повдига темата за отзоваването, трябва да се знае, че повече или по-малко това изисква провеждане на мажоритарни избори.
Дали да има постоянен, или променлив брой депутати в Народното събрание, дали да се запази парламентарният характер на републиката, или да се премине към полупрезидентско управление?
Къде да бъде Прокуратурата – в съдебната власт или като самостоятелна институция? Как да се формира и какви да бъдат правомощията на Висшия съдебен съвет? Дали е необходимо и по-нататък Конституционният съд да има тълкувателни правомощия, което е рядка практика в съвременните конституционни системи, и как да се определят хората, които ще участват в конституционното правосъдие? Разбира се, каква да бъде съдбата на самото Велико Народно събрание и какъв да бъде механизмът за нейната промяна, така че все пак тя да не бъде отглас само на политическата конюнктура?
Това са важни въпроси, които според мен налагат да започне конституционен дебат. Могат да се формират или да се формира конституционен форум на граждански начала, който да обсъжда тези теми. Ако се покаже, че той има напредък, че успява да фокусира много от проблемите, тогава може да се излъчи някаква институция с държавно и обществено участие, която именно да се занимава и с тези въпроси.
Сега на дневен неотложен ред са острите социално- икономически проблеми на българското общество и на българската държава, затова ние искаме да продължим с тяхното решаване.
Затова ние продължаваме да оказваме подкрепа на правителството и ще изискваме категорични негови действия по въпросите, които са поставени от страна на Българската социалистическа партия и на Коалиция за България в процеса на подготовка на неговата цялостна програма за следващите месеци и в изпълнението на действията всяка седмица и всеки месец, които трябва да оправдават неговото съществуване и действията му в интерес на българските граждани, на българската нация. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Сега думата за изявление от името на парламентарна група поиска и има господин Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, госпожи и господа министри! Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес е денят на новата Българска конституция, тоест днес е денят на върховенството на закона.
За съжаление, трябва да кажем, че точно върховенството на закона беше най-големият дефицит в политиката на България през отминалите четири години. Това бяха години на ерозиране на демократичната система от едноличната воля.
През последните четири години беше нарушена не една или друга разпоредба на основния закон, през последните четири години бяха нарушени философията, духът, принципите на Българската конституция. Защото основният закон не е произволен набор от правни норми, Конституцията е преди това – принципи, дух, философия.
Уважаеми госпожи и господа! През вече далечните 1990 1991 г. Движението за права и свободи не беше сред апологетите на новата Българска конституция. Безспорен факт е, че ние не подписахме основния закон. Това обаче не попречи на национално отговорната партия Движение за права и свободи през всичките 22 години да спазва безусловно преди всичко и именно духа на Българската конституция.
Днес ние сме съвършено коректни да кажем: Българската конституция издържа проверката на времето. Тя може да бъде оценена като европейски основен закон, защото не само че не попречи, а направи възможно присъединяването на България в НАТО и Европейския съюз. Разбира се, че за това бяха необходими няколко изменения, мисля общо четири, което доказва тезата, че основният закон наистина не е свещена крава и когато обстоятелствата налагат, той може да бъде променен, когато е постигнато необходимото политическо или може би по-точно е да кажем обществено-политическо съгласие.
Конституцията обаче преди всичко установява няколко принципа: че цялата власт произтича от народа и когато суверенът е определил своите представителни власти, в това число и съответното издание на обикновеното Народно събрание, тази воля на суверена трябва да бъде уважена.
Уважаеми госпожи и господа! В контекста на протестите, които продължават вече близо месец, в контекста на ситуация, която се характеризира и с елементи на политическа криза, трябва да кажем следното: съгласно Българската конституция България е страна с плуралистична демокрация, с многопартийна демокрация.
Собствено народните представители от Движението за права и свободи имаме съзнанието, че сме в Четиридесет и второто Народното събрание по волята на само една част от суверена, макар и не малка, по волята на над 400 хил. български граждани, но имаме съзнание за отговорността пред всички български граждани, пред България като цяло. Подчертавам факта, че сме тук по волята на малка част от българските граждани, защото е така в условията на многопартийната демокрация и съвършено естествено е отделните партии, именно защото представляват волята на част от суверена, но са отговорни пред суверена като цяло, да се ползват с неодобрението на онези, които не са гласували за една или друга политическа сила.
Днес аз питам: какво общо има с Конституцията един рефлекс – ако не съм съгласен с избраника на една политическа партия, да искам неговото отстраняване, било от управлението, било от Народното събрание или да правя жива верига, за да попреча на един равноправен български гражданин да влезе в ролята си на областен управител? Какво общо има с духа на Българската конституция фактът, че никой не можа да посочи на господин Муса Палев друга вина, освен неговата религиозна принадлежност? Друго казва Българската конституция, постановявайки принципа за еднонационалност на българската държава с няколко свои разпоредби ясно прокламира уважението към етническите и религиозните различия. Конституцията не просто трябва да се чете, а трябва да се разбира освен като конкретни разпоредби – ще го повторя за сетен път и няма да се уморя – и като дух! Конституцията определя България като република с парламентарно управление.
Аз обаче днес питам: колко български правителства действаха в съответствие с този принцип? За съжаление, твърде малко. Без притеснение ще заявя: редица български правителства през тези 22 години правеха опит да превърнат законодателния орган в своя функция не само защото задаваха дневния ред на Народното събрание, нямам предвид това. Във всички европейки държави над деветдесет на сто от законодателните инициативи са на Министерския съвет. За друго иде реч. Става въпрос именно за поставянето на едноличната воля на министър-председателя над законодателния орган. Днес също ще покажа този отчет на министър-председателя Пламен Орешарски. Това е отчетът, ще ме извините, може би на първото българско правителство, което заслужава определението „правителство на Народното събрание”, както впрочем четем и в Българската конституция.
Поставих въпроса за уважението към етническите и религиозните различия, защото неуважението е нарушение на Конституцията. Днес, тези дни, ние чухме много силни критики, включително и от държавния глава, с които се осъжда езикът на омразата и на расизма, ксенофобията. Тези правилни тези могат да звучат убедително, само ако сме били последователни в осъждането на езика на омразата, на расизма и ксенофобията.
Политиката не търпи двойните стандарти. Ефектът на бумеранга неизбежно ще застигне всеки, който е съдник на онова, което сам е имал като поведение в предишни периоди.
Уважаеми госпожи и господа! Днес Конституцията ни задължава да уважим именно волята на суверена. Многопартийната демокрация предполага да се уважи волята на преобладаващата част от българското общество, защото в условията на демокрация никой не може да се радва на управленски абсолют.
Искам днес да споделя нещо във връзка с едно много кратко, но изключително важно изказване на господин Симеон Сакскобургготски. Вчера само с две думи царят каза съвсем ясно какво ни казва Конституцията. С оценката за министър-председателя Пламен Орешарски и с въпроса какво ще стане с българската държава, ако след всеки протест последват оставки, царят запълни усещането за отсъствие на отговорност за стабилността на българските институции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми господин министър-председател, аз, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, точно в деня на Конституцията, силно Ви поощрявам да останете верен именно на духа на Българската конституция и да изпълнявате все така отговорно своите задължения. Избрани сте, Вие и Вашите министри, само от 120 народни представители, но носите отговорност за съдбата на всички. Разбираме колко Ви е трудно, разбираме, че това е първото българско правителство, зад което няма ясно изразено парламентарно мнозинство, но нямахте друг изход, както и партиите, които Ви подкрепят. По-лошият вариант беше да оставим неразградена авторитарната система на Цветан Цветанов. Продължаването на тази политика на бившите управляващи е истинската ерозия на Основния закон. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Думата иска господин Волен Сидеров – председател на Парламентарната група на „Атака”, изявление от парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър-председател! Днес е денят на Българската конституция и съвсем логично е в тази връзка да се чуят и патетични думи за Конституцията. Аз няма да говоря патетично за Българската конституция. Свидетел съм тогава, когато я приемаха, свидетел съм на обструкциите, които имаше срещу нея, свидетел съм и сега на идеите тя да бъде сменена и да се направела нова Конституция.
Във връзка с това искам само с две изречения да кажа, че няма голямо значение колко красиво ще бъде написана Конституцията и дали тя ще бъде дори илюстрирана красиво като Манасиевата хроника. Важното е да се работи в името на народа. Затова сме тук, затова полагаме клетва всеки път, когато застанем тук, в тази зала, и поемем функциите на народни представители или министри и министър-председатели.
За 22 години, откакто съществува сегашната Конституция, правителствата не вършеха своята дейност изцяло в интерес на народа. Затова сега сме в състояние, в което сред българите има над 4 милиона души в състояние на бедност. Само че това не е предмет на дискусията, която се води в момента, по така наречените „национални медии”. Защо, питам? Отговорът го знам, но няма да влизам в детайли, защото не искам да влизам в полемика с олигархични кръгове, които искат – чувам, научавам, господин министър на вътрешните работи, за желания да бъда арестуван.
Вчера главният прокурор на Републиката заявил такова намерение, че щял да ме арестува. Седнах и си помислих, направих ретроспекция на своя живот, така – некратък, бурен, разнообразен, и си викам: „За какво ли може да ме арестува господин главният прокурор, какви ли хулигански действия съм извършил?” Прегледах си ги – така като на филм, както се казва, и започнах да връщам събитията от последните седмици, защото ме обвиняват в хулигански действия.
Кои са моите хулигански действия, дами и господа народни представители? Да не би това, че казах на господин президента Плевнелиев в очите, че неговата жена има офшорна фирма – това е документирано, и той самият пък, като шеф на българо-германска компания, прехвърлял стотици хиляди долари в тази офшорна фирма? Ако това е хулиганско действие, съжалявам! Но това е фактологията. Ако за това нещо искате да ме арестувате, господин главен прокурор, заповядайте, но аз ще продължа и от ареста да ги говоря тези неща, само да Ви кажа.
Другото хулиганско действие, за което се сещам, е, че не ръкопляскам на тези, които на площада крещят и носят плакати: „Мразим Ви безплатно”. Не им симпатизирам, не си спестявам думите за тях, наричам ги реститути, защото те искат също така Костов да се върне на власт. Тези хора, които са на площада всеки ден от няколко седмици, вдигат плакат, на който пише: „Костов, ела да ни спасиш!”
Аз не симпатизирам на тези хора, не флиртувам с тях, както правят почти всички политици, и по тази причина съм несимпатичен на определени кръгове, които искат да върнат Костов във властта. Аз не искам да върна Костов във властта, ще се боря против това! И ще се боря дори като арестант против това, господин главен прокурор, защото Иван Костов съсипа България и тези, които искат да го върнат на власт, са съучастници в престъплението – национално предателство и съсипване на българската икономика.
Е, това вероятно е хулиганско действие – че не им симпатизирам, че им казвам в очите какво мисля за тях и ще продължа да го правя, господин главен прокурор. Ще продължа да го правя! Така че имайте предвид, че в този план моите хулигански действия ще продължат, ако това са хулигански действия.
Не знам, не съм правист. Вие преценете сами дали е хулиганско действие да кажеш на тези, които не одобряваш, какво мислиш за тях, дали е хулиганско действие, когато една телевизия, наречена „СКАТ”, изпраща мутри да ме нападат, да им кажа, че техният шеф укрива доходи, строи незаконни строежи, краде от българския данъкоплатец и затова трябва да отиде в затвора. И освен това се нарича „патриот”, но поддържа 17 порно канала, от които някои гей-порно. (Оживление.)
Аз не знам, дали това е патриотично, не разбирам от тези неща. Нека, който разбира, да каже. Но аз ги казвам в очите тези неща на тези, които изпращат съответните мутри от тази телевизия, и казвам, че Вашият шеф е такъв и такъв. Ако това е хулиганство, господин главен прокурор, заповядайте! Тук съм, господин министър на вътрешните работи, закопчайте ми белезниците и ме арестувайте още сега. Няма да е прецедент в Българския парламент, това се е случвало преди години.
Чудя се какви други хулигански действия да си спомня от последните дни! А, да, сещам се. На 17 юни пред централата на Партия „Атака” голяма група хулигани хвърляха камъни и сцепиха главата на моя колега Кристиян Димитров. До ден-днешен, между другото, господин министър на вътрешните работи, още няма задържан и повдигнато обвинение на този хулиган, който счупи главата на моя колега. Аз бях там и отговарях на хулиганите не с камъни, а с думи. Казах им, че ще се моля за душите им, защото те вероятно не знаят какво вършат.
Това го има записано на всички камери, драги журналисти, можете да си извадите архива. Там ще се види как аз на камъните, отговарям с думи, с това, че ще се моля за душите им. Продължавам да го твърдя – да, ще се моля за душите на тези заблудени хора, които крещят с изкривени от злоба лица, които ме причакват, за да викат. Това са няколко групички – поръчкови, това се знае. Сред тях има и говорители на бивши премиери.
Така например говорителят на бившия премиер Иван Костов преди няколко дни скри своята женственост зад моята снимка (смях) и извърши нарушение на обществения ред. За първи път всъщност той имаше нормално мъжко излъчване, макар и за кратко време. (Смях. Оживление. Ръкопляскания.) Но фактът е, че това същество извърши нарушение на обществения ред и не беше дори глобен, камо ли арестуван. Аз обаче съм заплашен с арест.
Разбирам, че трябва да има жертва. Разбирам, че някой трябва да бъде посочен като лошия, като черната овца и неслучайно, когато говорят за „Атака”, по време на избори пускат това историческо рок парче „Черната овца”. Аз това съм го приел и съм свикнал. Затова искам да обясня само с няколко думи защо е тази остра офанзива в момента, насочена срещу мен. Ясно е защо.
Първо, спрях пътя на ГЕРБ отново към властта – това е ясно, логично, разбра се от всеки. Голяма част от хората навън, които с изкривена от злоба лица хвърлят камъни и други предмети, крещят обиди и ругатни, не могат да бъдат политическа алтернатива. Голяма част от тях са поръчани, платени от ГЕРБ. Това го доказахме, дори дадохме данни в прокуратурата и в Министерството на вътрешните работи.
Другото „прегрешение”, което имам, е, че казах директно на посланиците, които седяха тук по време на откриването на Сесията, че те като представители на западните държави нито веднъж не се обадиха да посочат с пръст българската криминална приватизация, да посочат причините, да изобличат причинителите на това, че в момента пенсиите у нас са толкова ниски, че има хора, които не могат да си плащат сметките, тока и въобще да осигуряват живота си. Тези посланици тогава не ги видях нито веднъж да се загрижат и да кажат: „Как живеят тези бедни, трудови хора по села и градове?”. Сега ги виждаме как ме сочат с пръст и викат: „Хванете тогова, задръжте го!” и вероятно оказват натиск върху главния прокурор. Аз осъзнавам, че върху него натиск оказва също и президентът Росен Плевнелиев.
Но да кажа още няколко думи за посланиците. Преди няколко дни стана нещо безпрецедентно – германският и френският посланици написаха обща дописка като Илф и Петров и тя беше публикувана в „24 часа”, в която казват какво да се случва в България. Чуваме също така председатели на международни партийни алианси – на ЕНП, на ПЕС, на други, които да показват в България коя партия е лоша и коя е добра.
Ако има държавно достойнство, господин премиер, нека министърът на вътрешните работи да реагира на тези груби намеси във вътрешните работи на България. Това го казвам като български гражданин и като български патриот. Трябва да се реагира, защото нито една държава в Европейския съюз няма да позволи по този начин чужди посланици да сочат с пръст, да дават акъл и да посочват кой е добър и кой е лош – за това нещо има български избиратели. Те са посочили коя партия е добра, коя е лоша, на коя колко да дадат, коя да вкарат в Парламента и коя – не. Затова нека да реагираме на тези посланици, да не им обръщаме такова голямо внимание, защото освен всичко те са и лобисти на колониалните фирми, които загробиха България.
И ето го тук другия ключ към омразата спрямо мен. Как няма да реагират определени посланици на моите действия и думи, които са в рамките на закона, след като изобличавам колониалното робство? В партийната програма за изборите това беше написано много ясно. Посочих точно кои чужди фирми колко печелят от България и как българинът обеднява заради това. Посочих фирмите, които изнасят златото, получават концесии, държат хипермаркети, бензиностанции, телефонни оператори – всичко това са милиарди, които се източват от българския народ. Посочих го ясно и е съвсем естествено да си спечеля врагове. Тези врагове сега казват на българския главен прокурор: „Този, защо не го вкарате в ареста?”. Казват на българския премиер: „Този, защо го търпите?”. Казват на председателя на Народното събрание: „Изгонете го този от Парламента!”. Все едно това става по тяхно желание. Разбирате ли как уж претендиращи за демократичност в представите на западни държави, всъщност нарушават демократичността. Те искат да бъде репресиран човек, който говори неприятни неща за тях. Да, така е, аз ги говоря от години, имам книги, имам статии. Посочил съм коя е причината България да е бедна държава, продължавам да го посочвам и арестът няма да помогне с нищо, защото фактите ще останат същите.
Аз съм съгласен да бъда арестуван, ако това подобри живота на българите, ако веднага скочи минималната пенсия, ако започнат да се откриват икономически субекти, да се дава работа, заплатата да се изравни със средноевропейската. Готов съм и влизам в ареста като Нелсън Мандела. Но моят арест няма да подобри живота на българите. Той ще даде удовлетворяващ гъдел само на тези, които искат България да продължи да бъде колониална държава. Той ще удовлетвори само тези Соросиански кръгове, които сега подбуждат така наречените протести, наливат пари и по всички телевизионни трибуни говорят едно и също – как трябвало да има повече морал, а те самите са обратното на морала.
Аз няма от какво да се притеснявам в политиката – нито съм приватизирал, нито съм крал, нито съм превозвал певачки с правителствения самолет. Напротив, за последните 8 години в парламента един ден не съм ползвал служебна кола, един лев за държавен бензин не съм изхабил и това е ясно, архивирано и документирано е. Няма от какво да се притеснявам. Вършил съм грешки, но нямам грехове към българския народ. Нямам грехове към българската държава, не съм грабил и мамил българския народ.
Нека този, който нарече българите „лош материал”, да се притеснява. Нека този, който каза, че българските пенсионери са изяли фискалния резерв, да се притеснява. Няма го в залата! Крие се, укрива се!
Нека тези, които приватизираха БГА „Балкан” за 150 хил. долара или „Кремиковци” за 1 долар, да се притесняват, защото ако не българският съд, историята ще ги осъди.
Нека да ме съди мен историята, аз пред българския народ съм чист. Може да ми намерите хиляда кусура в характера, но нямам грехове към българския народ.
Затова, господин главен прокурор, когато кажете, заповядайте, тук съм, не се укривам като Бойко Борисов – не могат да го намерят, за да го доведат в комисията. Тук съм, имам и настоящ адрес, не се крия, заповядайте да ме арестувате, ако това ще облекчи състоянието на българския народ. Ако не обаче, замислете се кой Ви оказва натиск и защо, и бъдете преди всичко български патриот, а тогава – прокурор, съдия или каквото и да е друго.
Това е, което имах да Ви кажа. Ако има нещо друго, ще намеря начин да Ви го кажа и от тази трибуна, както винаги съм намирал. Пожелавам успех на всички, които искат да работят за България! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Преди да преминем към парламентарния контрол ще дам думата на господин Пламен Орешарски – министър-председател, който ще представи Първия отчет за изпълнението на управленската програма на правителството за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и демократизиране на управлението. Отчетът своевременно е раздаден на народните представители.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Преди малко повече от месец гласувахте моя кабинет на основата на програмни приоритети. Две седмици по-късно представих пред Вас спешни и неотложни мерки за овладяване на негативните тенденции в социално-икономическата сфера.
Днес на Вашето внимание е Отчет за свършеното в този първи месец на управление и за текущата работа на кабинета, тоест за онези мерки и инициативи, които вече са изпълнени и за други, които са в ход и могат да се очакват като законодателни инициативи или като свършени в следващите няколко месеца.
Обикновено кабинетите не се отчитат на първия месец на управление. Утвърдено правило е да се изчакат поне 100 дни – време, което е необходимо на всеки нов кабинет да поеме управлението във всичките му аспекти – институционални, функционални, кадрови. Ние нямаме това време, а и критериите за оценка са по-високи отколкото, когато и да било, в последните десетилетия. Затова и защото поех ангажимент периодично да Ви уведомявам за работата на кабинета, днес ще се спра на най-важните действия през този първи месец на управление.
Още преди да се формира правителството, всички виждахме, че един от най-острите социално-икономически рискове бе реалната възможност отново да се увеличи цената на електроенергията с исканите от участниците в енергийната система за ръст от 20 до 40 на сто. Затова и първата задача бе недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията и изменение на методиката на ценообразуване.
Към настоящия момент вече се извършиха изменения в Закона за енергетиката, чието гласуване и приемане от Народното събрание, подкрепи желанието на кабинета да стабилизира сектор „Енергетика“. По този начин се дава възможност да се освободи износът на електроенергия, който досега бе блокиран, да се постигне поносима цена за битовите и стопански потребители и да се увеличат финансовите потоци в системата като първа крачка към нейната стабилизация.
Факт е, че заради усилията на кабинета, народните представители и независимият регулатор ДКЕВР, цената на електроенергията за крайните потребители, включително и стопанските такива, няма да се увеличи.
Измененията в Закона за енергетиката създават предпоставки да се подобри ефективността и прозрачността на регулаторната рамка при определянето на цените на енергията и разходите на енергийните компании.
Една от задачите пред кабинета беше и остава укрепване на социалните мрежи, насочени към най-бедните български домакинства. Сред спешните мерки за тази година бяха набелязани няколко.
Една от тях е увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете от една до две години от 240 на 310 лв. от 1 юли 2013 г. Мярката вече е изпълнена. Парламентът прие съответни изменения и допълнения в Закона за бюджета на ДОО, а финансовият източник е вътрешни ресурси на системата.
Друга мярка за укрепване на социалната политика бе финансово подпомагане на домакинствата с ученици, които предстои да бъдат първокласници тази есен, чрез увеличение на еднократните целеви помощи. Тази мярка също вече е изпълнена. Кабинетът увеличи размера на еднократната целева помощ за учениците, записани в І клас, за покриване на част от разходите в началото на учебната година от 150 на 250 лв., като ще подчертая, че размерът на тази сума – 150 лв., не бе изменян от 2008 г. Средствата са осигурени от разместване на разходни направления.
Третата мярка, подкрепяща социалните мрежи, бе разширяване на системата за енергийно подпомагане чрез увеличение на кръга на лицата, които имат право на достъп до целеви помощи за отопление за новия сезон. Мярката е изпълнена. Извършено е изменение в Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Увеличен е диференцираният минимален доход за отопление с 15 лв. за всички 16 рискови групи от 1 юли 2013 г. Така мярката ще обхване през новия отоплителен сезон нови 60 хиляди ползватели.
Друга приоритетна активност на кабинета бе насочена към овладяване на ръста на безработицата и подпомагане на реализацията на младите хора. Във връзка с това бе подготвен пакет от младежки инициативи с нови мерки за насърчаване на младежката заетост, като: въвеждане на периодичен обмен на информация между Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и Агенцията по заетостта с оглед включване в обучение или заетост на младежи, които не учат или не работят; разширяване на кръга от работодатели, ползващи се от възможностите на чиракуването; регламентиране на правото на стипендия на безработните лица, включени в мотивационното обучение и други; увеличаване на възможностите за включване на повече младежи на възраст до 29 години по Програмата „Старт на кариерата“ чрез удължаване на срока за кандидатстване до края на този месец. Осигурено е финансиране за наемането на работа по програмата на нови 1200 младежи за срок от 9 месеца.
По изпълнението на повечето други програмни приоритети и мерки реално са стартирани инициативи, разработват се варианти за изпълнение или са сформирани екипи за работа.
В представения на Вашето внимание отчет са посочени конкретните действия, които сме предприели, за да изпълним съответните ангажименти в сроковете. Затова аз ще се огранича в коментара ми само до някои от, струва ми се, по-важните.
Проведохме работни срещи с национално представените работодателски организации, със Сдружението „Произведено в България“, с асоциациите от сферата на туризма, с ръководствата на двете синдикални централи, с Управителния съвет на Сдружението на общините, както и с няколко неправителствени организации с икономически профил, за да обсъдим и набележим мерки за подобряване на бизнес климата и рационализиране на административните услуги.
Подготвяме изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, за да се обезпечи по-лесен достъп за малки и средни фирми и повече обективност при търговете. Разработват се мерки за защита на потребителите от монополни структури. Във връзка с това по-късно ще бъдат предложени адекватни законови изменения.
В процес на изготвяне е законодателно подобрение на режима на единната сметка за плащане на задължения към бюджета чрез предоставяне на избор на лицата при плащане на данъци или осигуровки. Пак за улеснение на данъкоплатците ще бъде предоставена нова електронна услуга от Националната агенция за приходите – автоматично предоставяне на информация на лицата при промени в данъчно-осигурителната им сметка. Целта е да се генерира автоматично съобщение до лицата по линия на техните задължения към фиска.
Разработени са мерки за овладяване на тенденциите към необявяване на вътрешнообщностни доставки и отбягване плащането на ДДС, с което да се подобри събираемостта на приходите и да се отслаби нелоялният натиск върху производството.
Стартирани бяха проверки на вноса на селскостопанска продукция по границите, тържищата и борсите в страната от новосъздадени мобилни групи с участието на инспектори на Българската агенция по безопасност на храните, НАП, Агенция „Митници“ и МВР. Същите ще продължат да се извършват периодично, на случаен подбор и ще обхванат и други търговски складове и тържища.
Предприели сме мерки за ускоряване на усвояването на европейските фондове. Ежеседмично се обсъждат текущи проблеми и се търсят бързи решения на допуснати забавяния.
Подготвяме широко обсъждане на Стратегията за партньорство, която е стратегическият програмен документ, на база на който България ще получи достъп до близо 15 милиарда евро за следващия програмен период. Една първа версия на този документ предходният кабинет вече изпраща в Европейската комисия и разполагаме с нейните сериозни критични бележки. Работим по тях и в скоро време ще сме в състояние да организираме публични дискусии относно приоритетите и най-доброто разпределение на средствата, така че не просто да усвоим парите, а да постигнем максимално ефективното им използване с най-големи ползи за нашето общество.
Създадохме работна група за подготовка на национална здравна стратегия и свързаните с нея планове за действие. Сроковете за работа на работната група са изключително кратки поради много несвършена работа до този момент, а целта е през втората половина на месец юли документите да бъдат готови за предоставяне за рецензии и бележки от Световната банка. Националната здравна стратегия ще рамкира фокуса на европейското финансиране, на което ще можем да разчитаме в областта на здравеопазването за следващите седем години.
Разработваме концептуални насоки за реформиране на Банката за развитие, така че същата да бъде в състояние да предложи на своите клиенти типични продукти за стартиращ, за малък и за експортно ориентиран бизнес.
Изискахме информация от всички министерства и централни ведомства за икономическото и финансово състояние на държавните предприятия, сформирахме работна група от представители на държавната администрация и неправителствения сектор за разработване и прилагане на мерки за подобряване управлението на държавните фирми.
За по-нататъшното развитие на процеса на укрепване на местните власти и фискалната децентрализация ще бъде възстановен Съветът за децентрализация. Подготвят се стратегически насоки, както и план за действие.
Инициирахме изследване на свръхзадлъжнялостта на нашите домакинства – сравнително нова проблематика за нашата страна. След обобщаване на резултатите, вероятно на малко по-късен етап – през есента, ще предложим конкретни мерки за смекчаване и ограничаване на този сериозен за доста домакинства въпрос.
На интернет страницата на Министерския съвет е създадена кутия или секция за предложения и мнения за мерките, които трябва да предприеме кабинетът за подобряване на бизнес климата, социалното положение на гражданите, както и за възстановяване на държавността, като основа за широка обществена дискусия.
Разработваме варианти за актуализиране на бюджета за тази година. Миналата седмица представих пред Вас основните аргументи за това. За съжаление, те не са свързани с намерението да разходваме повече, въпреки че състоянието на икономиката изисква точно това. Актуализацията е необходима, за да внесем повече реализъм в очевидно надценената приходна част и да се разплатят поети вече разходи и ангажименти, не нови, без същите да са включени в настоящия бюджет.
Ще добавя само още един аргумент, който стана известен през изтеклата седмица – истинският размер на невъзстановеното ДДС. От няколко години официалните данни за него се колебаят в границите на около 250 млн. лв. – едно напълно приемливо равнище, стига да беше вярно. За съжаление, фактите са други. Към средата на тази година, тоест към края на месец юни, реалният размер на невъзстановеното ДДС възлиза на 776 млн. лв. (шум, оживление в залата) или приблизително три пъти повече от обичайното равнище. За сведение, през отминалата 2012 г. Националната агенция за приходите е платила 25 млн. лв. лихви за забавено възстановяване на ДДС. Тези лихви всъщност са преки щети за бюджета. Те са платени за забавено връщане на ДДС, като в същото време по официална информация такова забавяне няма.
Платените лихви за забавено връщане на ДДС за първите шест месеца на тази година са 12 милиона. И пак, ако четете официална информация, досега ДДС се е възстановявало редовно.
На фона на този размер невърнато ДДС бих искал да чуя предложението на критиците на предложението за актуализация на бюджета – дали да задържим размера така до края на годината и да не върнем ДДС-то на фирмите, или все пак да направим усилия да сведем неговото равнище до обичайните размери?!
Жалко е, че представителите на ГЕРБ не са в тази зала, за да коментират колко редовно всъщност са плащали ДДС и да ми подскажат откъде да намеря тези 500 млн. лв., с които очевидно бюджетът се е финансирал, като не е възстановявал в съответните срокове ДДС. Всъщност въпросните 500 милиона липсват и от плановете за актуализация на този етап.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще продължим работата по изпълнение на пакета от спешни и неотложни мерки, като периодично ще Ви информирам за тяхното изпълнение, както и за всичко по-важно, което предприема кабинетът в усилията да нормализираме управлението на страната, да насърчим предприемачеството и подобрим условията на живот на българските граждани. Уверявам Ви, че както аз, така и моите колеги от кабинета ясно чуваме исканията на протестиращите – и тези от февруари, и тези сега. Изразявам надеждата, че те също ще се запознаят с този отчет. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от присъстващите в залата парламентарни групи и от министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми дами и господа, пристъпваме към въпросите и отговорите.
За процедура – господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Процедурата ми по начина ми на водене е свързана с молба, която имам към ръководството на Народното събрание и лично към председателя.
Вече втора седмица Временната комисия по разследване на Авиоотряд 28 се опитва да докара бившия премиер и настоящ депутат Бойко Борисов в залата.
Искам да обърна внимание върху следното. Това, че той не се явява на работа вече три седмици, обикновено според Кодекса на труда и българското законодателство означава, че отдавна би трябвало да бъде уволнен. Като депутат обаче не може да бъде уволнен, което е ясно.
Друг е въпросът обаче, че когато един български гражданин бъде извикан от парламентарна комисия, той е длъжен да се яви, защото Парламентът е най-висшият орган в тази държава. Когато не се явиш, когато те вика парламентарна комисия, според мен това е грубо погазване и на законите на държавата, и на моралните принципи в държавата.
Защо обаче искам председателят на Народното събрание специално да обърне внимание и да намери начин да доведе господин Борисов в Парламента на заседание на тази комисия? Защото господин Борисов по това, до което е стигнала комисията, очевидно е подписвал със своя подпис и авиоотрядът се е използвал, за да летят лица в нарушение на закона. В нарушение на закона частни компании, руски олигарси, Тодор Батков, футболни отбори и кой ли още не е летял с правителствения авиоотряд, което е абсолютно нарушение! Отгоре на всичко това е правено при много занижени цени. Тоест с подписа на лицето Бойко Методиев Борисов редовно е ощетяван бюджетът на държавата. В момента с това се занимава Прокуратурата.
Втора седмица не можем да видим господин Борисов на заседание на комисията. Той не идва и на работа. Защо не идва на работа?! Защото ако дойде на работа, ще трябва да отговаря подписвал ли е напълно незаконно полетите на авиоотряда, а той ги е подписвал. Готов е да не дойде на работа още дълго време, защото дойде ли на работа, ще трябва да даде точен отчет на това, което е правил, а това, което каже в комисията, ще отиде направо в Прокуратурата. Убеден съм, че Прокуратурата има какво да прави с това.
През цялото време от комисията се крият лицата, които са пътували с авиоотряда. В медиите чета за топ мафиоти, топ лица на мафията, пътували с авиоотряда, ама лицето Бойко Методиев Борисов го няма, за да каже вярно ли е това, или не е вярно. Той се крие!
Затова молбата и същественото ми настояване е към председателя на Народното събрание: направете така, щото този депутат и гражданин на Република България в съответствие със своите задължения към републиката да дойде в Народното събрание и да осветли този казус. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Кутев.
Има ли друга процедура? Не виждам.
Да благодарим на министър-председателя за участието му в заседанието.
Да пристъпим към първия въпрос. (Министър-председателят Пламен Орешарски заедно с част от министрите излиза от пленарната зала. Шум и реплики.)
Въпросът е към Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, който ще отговори на въпрос от народния представител Борис Цветков относно изплатени средства на ръководни служители при напускането или освобождаването им от системата на Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Цветков.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин председателстващ Събранието, дами и господа народни представители! Министерството на вътрешните работи е ведомството със сериозен и увеличаващ се бюджет въпреки кризата, обхванала и задълбочила се в страната по време на предишното управление и засегнала всички сфери. Ведомството доскоро контрастираше освен с бюджета си, често и с нелепите изказвания на предишния си министър Цветан Цветанов.
Повечето от българските граждани се съобразяваха със законовите разпоредби и своевременно заявяваха и ползваха своите годишни отпуски. Според публикации в медиите бившият главен секретар на МВР господин Калин Георгиев е получил точно 69 289,62 лв. при напускането на МВР в началото на месец юни. Солидната сума е сбор от полученото обезщетение при уволнението му и неизползван платен годишен отпуск. Една част от средствата са обезщетение от 16 заплати в размер на 44 497 лв., а другата част е от натрупан 208 дни отпуск. Заради неизползваната почивка са му платили 27 546 лв.
Във връзка с многобройните оплаквания и декларации на предишния министър-председател Бойко Борисов и на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за значителни суми, изплащани при напускане на определени постове, отправям към Вас следния въпрос: Какви средства са начислени и изплатени на ръководни служители в системата на МВР? Има ли опасност това да се отрази негативно на бюджета на МВР? Направена ли е необходимата проверка за коректното изчисляване на средствата и за коректното изпълнение на трудовото законодателство, и на писмените и устните заповеди и разпореждания за своевременното използване на полагаемите платени годишни отпуски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Цветков, във връзка с отправения от Вас въпрос бе извършена проверка в структурите на Министерството на вътрешните работи относно изплатени средства на ръководни служители при напускането и освобождаването им от системата на министерството.
В общия случай, съгласно чл. 252, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но те не могат да бъдат повече от 20.
В чл. 252, ал. 2 е предвидена възможност за заплащане на еднократно обезщетение. То се дължи в случаите, когато служебното правоотношение на държавните служители е прекратено по здравословни причини и тези служители са прослужили 10 и повече години. Размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малко от 15 месечни възнаграждения.
Друга хипотеза на заплащане на обезщетение за държавни служители е предвидена в чл. 252, ал. 3. В тези случаи при прекратяване на служебното правоотношение по здравословни причини и при условие прослуженото им време в министерството да е по-малко от 10 години им се изплаща еднократно обезщетение в размер на 10-месечни възнаграждения.
Предвидена е и особена хипотеза в ал. 4, съгласно която при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на посочените по-горе три хипотези, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени.
В ал. 5 е предвидена възможност при всички случаи на прекратяване на служебното правоотношение след 10 и повече години държавните служители да получат еднократно допълнително вещево имущество или левовата му равностойност. На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение.
Съгласно правилника на Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 277, на държавните служители се изплаща и обезщетение за неизплатен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци.
Съгласно чл. 256 от Закона за МВР еднократните обезщетения се изплащат на база месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, което включва основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения за продължителна служба и специфични служебни дейности, специфични условия на труд и научна степен.
За периода от 1 януари до 30 юни 2013 г. изплатените обезщетения на ръководни служители, назначени по Закона за МВР, са в общ размер на 805 хил. 528 лв. и 76 ст. За същия период обезщетенията за неизползван отпуск на служителите от политическия кабинет на МВР и по щата на ръководството на МВР, назначени по Кодекса на труда, са общо 13 хил. 544 лв. и 37 ст. От счетоводна гледна точка изплащаните средства на ръководни служители при напускането или освобождаването им от системата на МВР са планирани в бюджета на министерството по показателя „Персонал”.
В заключение и в отговор на въпроса, господин Цветков, мога да заявя, че обемът на изплатените средства не застрашава изпълнението на бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2013 г.
В допълнение искам да Ви кажа, че в момента подготвяме промени в закона или по-скоро нов Закон за Министерството на вътрешните работи, в който и в правилника за неговото приложение има идея да се заложат такива принципи и такива правила, които не позволяват натрупването на толкова големи възнаграждения за неизползван отпуск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Цветков имате право на реплика.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер и министър на вътрешните работи, благодаря за изнесеното в отговора Ви. От него става ясно, че са изплатени значителни суми от ръководството на МВР – политическия кабинет.
Редица граждани, поради спецификата на работата, изпълняваха служебните си задължения на работните си места дори когато формално са в отпуск, заради задължението полагащият се отпуск да бъде ползван в рамките на годината. Много хора загубваха отпуските си поради невъзможност да ги ползват. Вероятно това се е случвало с много редови служители в МВР.
Много добре си спомням възмущението на Бойко Борисов от възможността определени висши държавни служители и чиновници да получават сериозни средства и то по време на криза, при положение, че точно с много от управленските си действия правителството на Бойко Борисов задълбочи ефектите от кризата и затрудни живота на нови широки групи от хората.
Намирам за крайно нахално, неморално и недопустимо получаването на средства в такъв сериозен размер.
От тази висока трибуна призовавам Бойко Борисов да се обади по телефона на господин Калин Георгиев и да го помоли да внесе тези контрастиращо високи суми в съответната сметка, както това направиха другите висши държавни служители и чиновници, взели бонуси по също толкова скандален и неморален начин.
Тъй като получените и взетите средства вероятно са законно получени, единствената възможност получилите ги да ги дарят е влиянието на Бойко Борисов, като гарантирал за тях и за новия им морал.
Така че още един път призовавам чрез камерите на Националната телевизия и микрофоните на БНР Бойко Борисов да упражни влиянието си и да възстанови морала в този случай. (Частични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това беше въпросът към Вас, господин вицепремиер. Благодаря за участието.
Продължаваме със следващия въпрос. Той е към госпожа Клисарова – министър на образованието и науката, и ще бъде зададен от д-р Райнов относно обучение във филиал на Медицинския университет в София в град Киасо, Конфедерация Швейцария.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, на интернет страницата на Медицинския университет има следното съобщение: „На 29 март 2013 г. беше подписан договорът за разкриване на филиал на Медицинския университет в София в Конфедерация Швейцария. Във филиала ще се обучават по специалност „Медицина” студенти от цял свят.”
Според изискванията на Директива 2005/36 на Европейския съюз, специалността „Медицина” е регулирана професия, за която в Закона за висшето образование, чл. 9, ал. 2 е регламентирано, че само Народното събрание има право да открива филиали и факултети, в които се извършва обучение по тези специалности.
Моят въпрос към Вас е: какъв е нормативният акт, с който се дава право на Медицинския университет в София да открие филиал в Конфедерация Швейцария? Какъв е броят на утвърдените от Министерския съвет студенти и размерът на техните такси? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Райнов, във връзка с Вашето запитване до Министерството на образованието и науката Ви уведомявам следното.
Съгласно Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование, точно както Вие казахте, Народното събрание е органът, който с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулирани професии.
Министърът на образованието и науката, съгласно правомощието си по чл. 10, ал. 2, т. 1 може да внесе в Министерския съвет проект за предложение до Народното събрание за откриване на филиал или факултет за обучение по специалности от регулирани професии едва след положителна оценка на съответния проект на Националната агенция за оценяване и акредитация.
В Министерството на образованието и науката не е постъпвала информация за положително оценен от агенцията проект на Медицинския университет – София, за откриване на филиал, в това число на такъв извън територията на Република България.
През месец юни 2013 г. ректорът на Медицинския университет – София, е поискал становище от министерството относно възможността и законовия ред за откриване на Център за предклинично обучение към Медицинския факултет, Факулета по дентална медицина, Фармацевтичния факултет на университета – гр. Киасо, кантон Тичино, Конфедерация Швейцария.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за висшето образование центровете са обслужващи звена в структурите на висшите училища. Законът за висшето образование не съдържа норми, изискващи откриването на обслужващи звена да става с акт на Народното събрание или Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от цитирания закон Академичният съвет на висшето училище взема решение, като структурата и функциите на органите за управление на звената се определят с правилника за дейността на висшето училище.
Центровете на Медицинския университет – София, на територията на Република България или извън нея могат да извършват дейности по популяризиране на висшето училище; дейности, свързани със законоустановените процедури по прием на студенти, езикова подготовка или други организационни дейности, но не и да обучават студенти за придобиване на степен по регулирани специалности.
Уведомили сме Медицинския университет – София, че важно условие за откриването на звено на висше училище в чужбина е да не се нарушава българското законодателство за придобиване на висше образование по професии от системата на здравеопазването, приложимото право на Европейския съюз и законодателството на държавата, където се създава звеното.
Приемът на Медицинския университет – София, по професионални направления и специалности от регулирани професии е определен с Решение на Министерския съвет № 288 от 10 май 2013 г. за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации на Република България през учебната 2013-2014 г. Таксите за обучение са определени с Постановление № 113 и важат за абсолютно всички студенти.
Искам да Ви уверя, че имах неколкократно срещи с ректора – абсолютно е невъзможно да има такъв филиал, министерството категорично каза това – не е спазен правилникът. Възможност за такъв център за обучение по български език, за подготовка на студенти, които след това да учат в Медицинския университет – София, това е разрешено и взетото решение беше да бъде център. Мисля, че трябва да са го махнали вече и от сайта на университета – поне така ми беше обещано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо министър.
Доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Госпожо министър, благодаря за изчерпателния отговор.
Доколкото разбирам от Вашия отговор, в случая става въпрос за проучване на законовите възможности за разкриване на Център за предклинично обучение.
Само едно уточнение – към момента на задаването на въпроса на сайта на Медицинския университет – София, пишеше, че е разкрит факултет. След задаването на моя въпрос се поправи и към онзи ден стоеше – в момента, мисля, все още, че е разкрит Център за предклинично обучение в Швейцария, Медицински университет – София. В противоречие на това, което казахте – че в центъра не може да се извършва обучение, изрично пише: „в който ще се обучават студенти на Университета по медицина, дентална медицина и фармация през първите две години от обучението им за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър”.
Видно от всичко казано дотук от Вас, всички тези съобщения не отговарят на истината. Това поставя под въпрос – може би спешно разпореждане на проверка на всички държавни медицински висши училища, които обучават по регулирани специалности, дали имат разкрити и действащи, и на какво законово основание подобни центрове или филиали в чужбина, като ще държа да ме запознаете с резултатите от проверката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Клисарова, ако желаете, имате право на дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Искам да Ви уверя, че тези проверки ще бъдат направени. Както се спря процедурата по филиала, така ще бъдат проверени и центровете – не само за медицинските, а за всички регулирани професии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос към министъра на финансите господин Петър Чобанов от проф. Станилов – относно необходимостта от стимулиране на работата на информационните специалисти в НАП.
Заповядайте, господин професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин министър, на Вашата първа пресконференция Вие заявихте, че държавата ще предприеме специални мерки, за да събира повече приходи. Голяма част от тях са свързани с оптимизиране работата на НАП, например – създаване на поименен регистър във всяка териториална дирекция и обобщен регистър на ниво Централно управление за невъзстановеното ДДС, включващ и причините за това. За намаляване на административната тежест за бизнеса е предвидено автоматично предоставяне на информация по електронен път на лицата за настъпили промени в данъчно-осигурителните сметки.
Предвижда се да бъдат въведени нови електронни услуги с цел опростяване на процедурите по деклариране, издаване и връчване на документи и други, както и електронен обмен на информация между НАП и Агенция „Митници”, а също така осигуряване на достъп на държавните органи до информационните системи на НАП за удостоверяване на наличие на липса на публични задължения на физически и юридически лица.
Тези амбициозни цели могат да бъдат постигнати само от висококвалифицирани и силно мотивирани служители в приходните агенции. Очевидно е, че най-голямата тежест ще бъде поета от специалистите по информационни технологии.
Към мен се обърнаха системни администратори и информационни специалисти, работещи в НАП. Според тях те са приравнени по заплащане с обслужващия персонал на държавните структури, едва ли не с шофьорите и хигиенистките. Демотивирани са, защото заплащането им в частния IT сектор е в пъти по-високо, отколкото в държавната администрация. Наред с това, обученията в държавната администрация, на които ги изпращат, са с много ниско качество, генерирано от ниската цена на търговете за обучения. Съответно обученията се претупват и не се плаща за изпити и сертификати.
Системните администратори в НАП са принудени да поддържат квалификацията си, като сами си заплащат специализираното обучение и съпътстващите го сертификати, вън от държавната администрация. Качественото обучение в IT сектора е много скъпо и много от информационните специалисти в НАП отлагат явяването на изпити поради финансови причини.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите на следния въпрос:
Предвиждате ли създаването на механизми, с които да се обособи отделен бюджет за хората, подсигуряващи работата на информационната система на НАП и възможността да поддържат своята квалификация на по-високо ниво? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Станилов.
Отговор от министър Чобанов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, благодаря Ви за въпроса. Той е много важен и навременен, тъй като стимулирането на служителите и повишаването на тяхната квалификация е предпоставка за постигането на по-добри резултати, особено по отношение събираемостта на приходите. С оглед ситуацията, която заварихме, наистина са необходими действия.
Нивата на индивидуалните основни заплати в Националната агенция за приходите се определят в съответствие с нормативната рамка, регламентираща нивата на заплащане в цялата държавна администрация, а именно – Законът за държавния служител и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.
Съгласен съм с Вашата констатация относно специфичната роля на служителите на НАП в областта на информационните технологии и стремежа доколкото е възможно в горепосочените рамки да се определя стимулиращо за тяхната работа заплащане.
Сигурен съм, че и Вие ще се съгласите с мен, че е невъзможно тяхното заплащане да съответства на заплащането във водещите IT-компании от частния сектор, затова, разбира се, има обективни и законови рамки.
Националната агенция по приходите е създадена със специален закон за установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания и определени със закон частни държавни вземания. В този смисъл значението на специализираната администрация е най-вече функция и контрол, обслужване и събиране е водещо.
Искам да Ви уверя, че нивата на заплащане на IT-специалистите е съизмеримо с нивата в специализираната администрация в НАП, поради спецификата на професионалната им експертиза и аргументите, които Вие изтъкнахте.
Конкретно във връзка с представената от Вас информация мога да отбележа, че средната основна заплата в дирекция „Информационни системи и моделиране на бизнес процесите” в Централно управление на НАП е в размер на 1395 лв. и е с над 11 на сто по-висока от общата средна основна заплата в Централно управление и с около 36% по-висока от средната заплата в дирекция „Логистика”, която изпълнява подкрепящи функции. В териториалните дирекции на НАП средната основна заплата в звена „Информационни системи” е най-висока и достига 1014 лв.
При действащата нормативна уредба не съществува възможност за обособяване на специален бюджет, но е налице механизъм за допълнително възнаграждение за постигнати резултати, базиран на по-висока оценка за съответното ниво.
По отношение на обучението на служителите в IT-звената искам да Ви информирам, че НАП е бенефициент по 11 проекта, финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет” с предмет на обучение, насочени в тази сфера, за около 900 хил. лв.
В заключение искам да Ви уверя, че ще настоявам ръководството на НАП да обърне специално внимание на регулярното и системно обучение на IT-специалистите, включително и поемането на всички разходи по тяхното сертифициране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Думата има професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Първо искам да кажа, ако може допълнително, като излезете за дупликата, да ми отговорите какво се предвижда за дългосрочното обучение на служителите от IT, например в НАП – София.
Общо за отговора мога да кажа следното: не мога да бъда удовлетворен от такъв отговор.
Вие сте убедителен, но се съгласихте с мен, че тези заплати са ниски. Вие казахте, че не могат да бъдат сравнявани с частния сектор и с държавния сектор IT специалистите, но IT специалистите в частния и в държавния сектор са много далече, прекалено далече от това в държавния сектор и за да може да се задържи качествен материал, качествен човешки материал, както се изразява тук един бивш министър-председател, все пак трябва с нещо да се приближи до това, иначе няма никаква мотивация да се работи и Вие няма да ги задържите. Впрочем там има текучество и това добре се знае. Това се знае!
В допълнителното материално стимулиране ставките за тези служители са много ниски. Просто Вие казахте, че трябва да се получи някакво изменение в нормативната уредба, за да се обособи отделен бюджет. Ами, тогава го предложете! И това може да стане, иначе няма как да се получи. Във всички случаи средната заплата от 1350 лв. може би трябва да бъде някъде към 1500-1600. Пак повтарям, че иначе няма да се задържат качествени специалисти при тези амбициозни задачи, които Вие си поставяте, които си поставя сегашното правителство, няма как да се изпълнят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, професор Станилов.
Господин Чобанов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Станилов, ще предложа на Вашето внимание някои данни за това какво правим по отношение на дългосрочното обучение на IT-специалистите, като поради ограниченото време за отговор ще Ви предоставя в писмен вид по-подробна информация по този въпрос.
Искам да Ви информирам, че одобрените от Министерството на финансите средства за обучение до този момент са в размер до 0,8 на сто от разходите за работна заплата на Националната агенция за приходите. Съгласен съм, че е необходимо този процент да бъде увеличен с оглед осигуряване на допълнителен финансов ресурс за провеждане на регулярни обучения.
Справката, която беше изготвена от НАП, показва, че служителите от IT-звената са посещавали в течение на няколко годишен период най-много обучения, провеждани от външни организации, предвид спецификата на материята, с която работят. Този период обаче е приключил към края на 2009 г. и след това действително са налице данни за неглижиране, от страна на предишното правителство, на приоритетното обучение на тази група служители, като за цялата 2012 г. са проведени едва 27 специализирани обучения.
За настоящата година са одобрени по Оперативна програма „Административен капацитет” проекти, изпълнението на които ще осигури необходимото сертификационно обучение на служителите от IT-звената. Предстои провеждането на обществени поръчки за възлагане на това обучение. Там наистина трябва да се следи за тяхното качество. Тези обучения ще продължат и до края на 2014 г.
Отделно от тези проекти в процес на изпълнение са и два проекта за разработване на електронни системи в рамките на НАП, където са предвидени специфични обучения с оглед новоразработените системи, които проекти са в процес на изпълнение и в идните месеци предстоят обучения по тези системи със служителите на IT-сектора.
В заключение искам още веднъж да подчертая необходимостта от специално внимание на ръководството на НАП с цел осигуряване на системно обучение на IT-специалистите в агенцията, като това включва и заплащането на всички разходи по поддържането на това високо квалификационно ниво.
Уважаеми професор Станилов, тъй като разполагам само с три минути, за да развия своя отговор, Ви предоставям в писмен вид информация, която допълва поставените от Вас теми, а именно за съществуващите проекти. Благодаря Ви още веднъж за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: И ние Ви благодарим за участието, господин Чобанов.
Сега преминаваме към две питания по една тема към министър Адемов. Той ще отговори общо по познатата процедура.
Първото питане ще бъде развито от господин Михалевски.
Заповядайте!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, колеги! Господин Адемов, изпълнението на всяка една от оперативните програми е изключително важно, още повече че България вече навлиза в решителния период на тяхното окончателно договаряне и в следващите две години – окончателно изпълнение и разплащане.
Програмата за развитие на човешките ресурси има пряко отношение към стотици хиляди български граждани и нейното ритмично изпълнение. Ефектите от нея са много важни за живота в цялата страна, затова искаме да поставим няколко важни въпроса пред Вас, господин министър.
През последните години ритъмът на програмата постепенно се увеличаваше и тя, може да се каже, че, в сравнителен план е една от програмите с около 44% изпълнение към днешна дата, което стои добре спрямо другите, макар и в началните години нарастването от около 4-5 до 7% на годишна база до 2011 г. е значително по-доброто изпълнение от 15% – следващата. Тази година от началото, за шест месеца, по последни данни на Националния фонд, изпълнението на програмата за първите шест месеца е с допълнително 12 ,3%.
Въпреки всичко, анализите показват, че има сериозен риск от загуба на средства по финансовите правила N+3 за Финансовия план 2010 г. и N+2 за финансовия план 2011 г., които тази година по правилата на изпълнението на програмите се събират в една и съща година.
Резултатът е такъв, че сертифицираните разходи, тоест възстановените разходи от Европейската комисия съставляват до първите шест месеца 95 милиона евро, а целият план, който ние трябва да постигнем до края на годината е от 320 милиона евро., тоест оценката е, че ако вървим с този темп, рискът от над 105 милиона евро е съвсем реален да бъдат загубени, а това означава липсата на възможност за извършване на дейности по създаване на заетост по мерките на образованието.
Затова моят въпрос към Вас, господин министър, е: какво е реалното изпълнение и анализът на това реално изпълнение по действащите договори в различните приоритети на програмата, как върви ритъмът за разплащането, какви са рисковете и приоритетните направления, които Вие виждате и каква е политиката на министерството буквално в следващите седмици и месеци да се справи с този процес? И, разбира се, каква е Вашата прогноза и тази на Вашите експерти, преди всичко, относно критичния праг за усвояване N+3, N+2 до края на 2013 г.? Има ли шанс все пак България да не загуби нито едно евро от тези критични над 105 милиона евро по програмата за развитието на човешките ресурси, защото едва ли трябва да Ви убеждавам, че те са изключително важни както за пазара на заетостта, така и на терена на обучението и образованието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Госпожа Нинова няма да развива въпроса, те са идентични.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, уважаеми господин Михалевски, благодаря Ви за поставените въпроси, както и за проявения интерес към текущото изпълнение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в контекста на така нареченото „Правило за автоматично освобождаване на средства”. Съгласно това правило, за всяка оперативна програма се поставя определена цел по отношение на минималното ниво на сертифицираните разходи, което трябва да бъде постигнато към края на всяка година. Ако тази цел не бъде постигната, Европейската комисия автоматично намалява ангажимента си към държавата членка по съответната програма с разликата между онова, което е трябвало да бъде постигнато като цел, и онова, което реално е постигнато в края на календарната година. Това правило не важи само за България, то е общовалидно за всички държави – членки на Европейския съюз.
За Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” тази финансова цел за цялата 2013 г. възлиза на 543 млн. евро европейско съфинансиране. Това означава, че към края на настоящата година общият размер на сертифицираните, тоест отчетените пред Европейската комисия разходи по програмата от нейния старт до момента трябва да достигнат 53% от нейния бюджет, или не по-малко от 543 млн. евро. В противен случай Европейската комисия ще намали своя ангажимент към България с разликата между тази сума и реално отчетените средства. За страна като нашата, в която значителна част от разходите за политиките на пазара на труда, образованието и активните социални политики се финансират от Европейския социален фонд чрез Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, един такъв сценарий би имал твърде негативни последици. Загубата на средства би означавала по-малко инвестиции за тези политики, доколкото е добре известно, че държавният бюджет няма да може да осигури допълнителен ресурс за компенсиране на евентуалното намалено финансиране.
У нас проблемите в социалния сектор се отличават с особена острота. Нивото на заетост е под европейските стандарти, познат е проблемът с недостатъчното съответствие между нуждите на икономиката и знанията и уменията на работната сила. България е една от държавите – членки на Европейския съюз, в която рискът от бедност и социално изключване е на едно от най-високите нива, така че поставеният от Вас въпрос дали съществува риск през 2013 г. да бъдат загубени средства по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” е много навременен, точен и адекватен. В същото време е изключително важен. Това е така както от социално политическа, така и от държавническа гледна точка.
За съжаление обаче отговорът, който мога да Ви дам в момента към днешна дата, не дава повод за оптимизъм. Към 30 юни 2013 г. по програмата са сключени 3 хил. 488 договора, от тях са прекратени 206, а приключени 1316. Общо 1966 договора се намират в процес на изпълнение.
Общият размер на договорените средства по оперативната програма възлиза на 2 млрд. 244 млн. 200 хил. лв., което е 93,5% от бюджета на програмата. Плащанията са малко над 1 млрд. 50 млн. лв., или около 44% от общия бюджет на програмата. Верифицираните и сертифицирани разходи са съответно около 847 млн. лв., или 36% от бюджета на програмата, и 730 млн. лв., или 31% от бюджета на цялата програма.
Постигнатият напредък обаче не е задоволителен и моментното изпълнение на програмата не гарантира в пълна степен, че през настоящата година няма да бъдат загубени средства. До достигане на заложената цел от 543 млн. евро трябва да бъдат допълнително сертифицирани от днешна дата до края на годината около 266 млн. евро. Това означава, че за да бъде избегнато автоматично освобождаване на средства, за период по-малко от шест месеца трябва да бъдат верифицирани и отчетени пред Европейската комисия разходи в размер на близо 22% от общия бюджет на програмата, при условие че за период от пет години и половина са сертифицирани разходи в размер на 31% от нейния бюджет.
Факт е, че първите междинни плащания от Европейската комисия започват през 2010 г., като до края на 2012 г. достигат 21% от бюджета на програмата. В крайна сметка ние заварваме ситуация, при която нивото на сертифицираните разходи по програмата е 31%, при цел до края на годината 53%. На практика Министерството на труда и социалната политика трябва да усвои за оставащите шест месеца до края на годината толкова, колкото предишното правителство е усвоило през целия си мандат, за да не се стигне до така нареченото „автоматично освобождаване на средства”.
Причините за това са в няколко посоки. От една страна, по някои от приоритетните оси стартът и договарянето на процедурите с твърде голям бюджет са се случили много късно. В други случаи по схеми с бюджет десетки милиони левове, одобрени от Комитета за наблюдение на оперативната програма в края на 2010 г., към днешна дата е верифициран само 2-3% от договорения ресурс.
Едновременно с това по същите тези проекти има няколко на брой изменения, породени от непоследователни управленски решения – чести смени на екипи, стартирали, променяни и често прекратени тръжни процедури по Закона за обществените поръчки, преформулиране на дейности и добавяне на нови такива. Всичко това заради противоречивите указания от страна на отговорните да вземат решения управляващи.
В крайна сметка поради взети предишни решения, или по-скоро поради липса на такива, днес актуалният въпрос пред Министерството на труда и социалната политика вече е: какви адекватни и бързи мерки трябва да предприемем, така че да намалим до минимум възможната загуба на средства по програмата в края на годината? По наши оценки, към днешна дата става дума за оптимистичен вариант 33 млн. евро и песимистичен вариант – 70 млн. евро. Макар и да не се ангажират с конкретни прогнози, това е мнение, което се споделя и от колегите ни от Европейската комисия.
Наясно сме с факта, че подобно изоставане трудно може да бъде компенсирано. Въпреки това сме решени да предприемем нужните стъпки, благодарение на които, дори да не успеем да избегнем загубата на средства, то поне да я сведем до възможния минимум. В тази връзка има консенсус около нуждата да се работи в следните три направления:
На първо място, прехвърляне на средства между схеми, чието изпълнение не е задоволително, към схеми, които имат добър принос към финансовото изпълнение на програмата. Това включва както прекратяване на проекти, така и прехвърляне на средства между отделните приоритетни оси в рамките на оперативната програма.
Второ, без забавяне и всеки месец отчитане на направените разходи пред сертифициращия орган в Министерството на финансите. Така например през месец юни 2013 г. до сертифициращия орган бе изпратен доклад по сертификация, включващ разходи на обща стойност около 86 млн. 500 хил. лв. В началото на месец юли ще бъде изпратен нов доклад, съдържащ разходи за нови около 60 млн. лв.
Трето, вече опростяваме част от процедурите за изпълнение на схемите, особено що се отнася за бенефициентите. Отчитаме, че не е нужно да се въвеждат излишни нива на проверки, които не носят добавена стойност от гледна точка на принципите на доброто финансово управление, а по-скоро създават рискове от допускане на грешки и забавяне в отчитането на направените разходи.
И не на последно място бих искал да Ви уверя, че в момента екипите за управление на големите проекти, от които зависи успешното изпълнение на програмата като цяло, са напълно мобилизирани и мотивирани. Тези екипи работят с ясното съзнание за сериозността на ангажиментите, които са им възложени, и имат ясно разписани срокове и отговорности за отчитане на свършената работа.
Всички тези мерки със сигурност ще допринесат за допълнително намаляване на рисковете от загуба на средства, но за съжаление усилието може би ще се окаже твърде голямо, за да бъде компенсирано само в рамките на шест месеца. Все пак, каквото е във възможностите на правителството и на Министерството на труда и социалната политика, ще бъде предприето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
А сега госпожа Корнелия Нинова ще развие вероятно два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, това, което казвате, наистина е тревожно. При този ръст на безработицата, при проблемите в образованието, обучението и социалното включване, да се загубят 70 млн. евро, да не се оползотворят в такъв критичен момент на пазара на труда, е просто престъпление.
Тъй като бяхте достатъчно изчерпателен, моят въпрос е: някой ще понесе ли отговорност за това? Вие сте направили анализ за причините, но вероятно тези причини водят и до персонална отговорност. Питам Ви конкретно: направили ли сте и този анализ? Ще се предприемат ли мерки срещу лица в администрацията, политически лица от политическия кабинет на предишното управление, министри, може би заместник-министри, които да носят отговорност за тази сериозна загуба на средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Господин Михалевски също има право на уточняващи въпроси. Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, бяхте изключително изчерпателен. В това число и трите направления, които смятате да предприемете като колективни, по принцип това е вярната посока, защото задачата, която стои пред Вас в следващите буквално няколко седмици, за да отчетем като крайно сертифицирани разходи, признати от Европейската комисия, ние трябва да сме извършили тези разходи и представили пред комисията не по-късно от края на септември и началото на месец октомври.
Въпросите към Вас са два:
Първият е: Има анализ, подготвен в последните седмици, че две от програмите за подобряване качеството на образованието и обучението в съответствие с пазара на труда, за изграждане на икономика, основана на знанието, и подобряване на достъпа до образование и обучение – втората програма, са най рисковите, които в момента правят забавяне на изпълнението на Програмата „Човешки ресурси”.
Тъй като това са програми, които ще предхождат в следващия планов период дори създаването на отделна Оперативна програма „Образование”, която е изключително важна и в пъти по-голям бюджет, то моят въпрос към Вас е: това ли са двете програми, които предизвикват най-голям проблем? Какви мерки заедно с Министерството на образованието и науката могат да се предприемат, та едновременно да се намали рискът и да подготвим добре новата Оперативна програма „Образование”? До кога смятате да предложите окончателния график – тук имате подкрепа от Комисията на европейските фондове – на прехвърляне на средства и допълнително договаряне, за да може да започне по-бързото усвояване и да гарантираме, че в оставащите две години, където също има рискове по отношение на усвояване на Националния план, ще можем по спокойно да посрещнем настъпването на тези критични срокове? Тоест в колко седмици виждате крайното прехвърляне от приоритетна ос в приоритетна ос или в рамките вътре на приоритетните оси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте за отговор – по три минути на всеки въпрос.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, господин Михалевски, аз Ви благодаря за допълнително зададените въпроси. Вън от съмнение е фактът, че Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, която гарантира и дава възможност за усвояването на финансов ресурс за изключително сериозни политики, каквито са политиките по заетост, политиките по образование, политиките, свързани със социалното включване – е изключително важна програма и да се загубят пари по тази важна програма е изключително недалновидно като политическо поведение и като административно действие.
От тази гледна точка, що се отнася до въпроса за отговорността, то тя за такъв тип проблеми по принцип е политическа и представителите на Политическа партия ГЕРБ, които управляваха през предния мандат, понесоха своята политическа отговорност на изборите през 2013 г.
Що се отнася до административната отговорност, ако от това, което правим в момента като преглед на изпълнението на оперативната програма и особено като участие в управленските екипи, ако установим нарушения, на каквито вече сме в процедурно установяване, очевидно е, че в случаите, в които имаме основание, ще сезираме съответните органи, за да може да се понесе и друг тип отговорност извън рамките на политическата отговорност.
Другият тип въпроси, които зададохте, са изключително интересни, защото по двете приоритетни оси, за които говори господин Михалевски, общият финансов ресурс е в размер на 160 млн. лв. Това е в междинното звено, което е базирано в Министерството на образованието и науката.
Ние в последния месец сме почти в ежедневни разговори с Министерството на образованието, включително на ниво министри и експертни екипи. Заедно с Министерството на финансите сме уточнили времевия график, в рамките на който ще се опитаме да се обединим около разбирането и решението – част от средствата, които са изключително рискови, да бъдат прехвърлени от една приоритетна към друга приоритетна ос, в случая приоритетните оси, които гарантират бързо усвояване на финансовите средства – в Агенцията по заетостта и в Агенцията за социално подпомагане, съответно в Програмата „Развитие” и Програмата за лични асистенти, които имат пряко отношение както към пазара на труда, така и към социалното включване.
Конкретната сума, около която на този етап се обединяваме и която може да бъде прехвърлена, или оперативната ос да бъде модифицирана към тези оси в Министерството на труда и социалната политика – Агенцията за заетостта и Агенцията за социално подпомагане, е около 25 млн. лв.
До края на този месец ние сме в режим на непрекъснати разговори с Европейската комисия. По процедурата на писменото съгласуване вероятно до края на месеца ще имаме решение около този казус, имайки предвид факта, че август е отпускарски месец за Европейската комисия. Ние ще направим всичко възможно дотогава да получим съдействие, за да изпълним тази политика.
Изключително дискомфортен е фактът, че пари от министерството има, но се налага да бъдат прехвърлени в друга оперативна ос – както Вие казахте – предвид и на обстоятелството, че от една страна не сме усвоили финансови средства по вина на предишните ръководни екипи, по вина на предишното управление на Министерството на образованието. Сега, подготвяйки се със следващия програмен период, ние искаме да имаме Оперативна програма „Образование”, което създава изключителен дискомфорт както в екипа на Министерството на образованието, така и в екипа на нашето министерство, но така или иначе по-важният момент тук е да не се загубят пари по оперативната програма – но не Министерството на труда и социалната политика, което е управляващ орган по оперативната програма, и не Министерството на образованието с неговото междинно звено, а пари да не загуби България като цяло, пари да не загубят политиките, които се финансират от тази програма.
Уверявам Ви, че ние ще направим всичко възможно, за да минимизираме тази загуба до края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Михалевски, имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря за отговорите. Да, задачата е изключително тежка. Тя трябва да бъде интензивна. Ние от Парламента ще продължим да следим този въпрос. Можете да разчитате на нашето съдействие, където е необходимо. Насърчаваме Ви категорично – без забавяне, при една хладнокръвна оценка на рисковете, да прехвърлите средства от мерки, които най-вероятно ще загубят пари, към такива, които могат да бъдат полезни за хората и за България като цяло. Направете го.
Разбира се, образованието е ключов приоритет за следващия период. Независимо от негативите, които в момента са се случили там, вероятно тъй като за първи път изпълняват тази програма – трябва да отчитаме и това до момента, но все пак да им помогнем, за да може в крайна сметка в следващия планов период, когато средствата за образование се увеличават близо четири пъти спрямо сегашните, да бъдат в адекватно състояние и да можем да вдигнем нивото на квалификация на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, попитах Ви за отговорността, защото вече се чуват гласове на обвинения към правителството, към двете партии, които го подкрепят, че, видите ли, те дошли на власт и Европа започва да спира средствата от еврофондовете, започват да се губят пари. Без излишен реваншизъм, все пак да се знае кой е отговорен за това, което се случва и защо има риск България да загуби пари в сфери, които в момента са изключително важни за обикновените български граждани? Това са безработица и заетост, социалното включване, образованието и обучението.
Наистина насърчаваме усилията Ви да се компенсират пропуските и грешките, които могат да доведат до загуба на средства. Във връзка с това бихме искали тук, в Парламента, прозрачно да се проведе дебат между всички политически сили – какви са причините, довели до това, анализ и препоръки какво да се прави от тук нататък, за да се оползотворят такива средства до края на годината.
На основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 99, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме предложение от народния представител Корнелия Нинова към министъра на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов за разисквания по питане № 354-05-22 от 26 януари 2013 г. относно изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Уважаеми господин председател, представям Ви това писмо заедно с Проект за решение и събрани необходимите 62 подписа от народни представители от Българската социалистическа партия и ДПС за провеждане на такъв дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Предложението е заведено в общото Деловодство, така че по процедура ще продължим по него.
Сега преминаваме към министър Греков – най-питаният министър днес – четири въпроса и едно питане.
Професор Бъчварова има въпрос относно дейността на лобистки текстове в Закона за горите.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът, на който искаме да получим отговор, е свързан с приетия през 2011 г. Закон за горите. Той беше приет и със силна съпротива от страна на горския сектор, но въпреки това управляващото мнозинство го наложи.
През следващите година и половина бяхме свидетели на промяната му шест пъти, като тези промени винаги надграждаха лобизма в горския сектор. В резултат все пак на активна гражданска позиция, която беше реализирана през тези две години, част от тези лобистки текстове не бяха приети – говорим за протестите съответно на Орлов мост заради Витоша, говорим също така за „Дюнигейт”. Много от текстовете в Закона за горите обаче останаха и създадоха сериозни проблеми не само в горския сектор, но и на хората, които работят в него.
Факт е, че с този закон правителството на ГЕРБ драстично не достигна до изпълнение на ангажиментите си към сектора като цяло, към горския бизнес и към професионалистите, работещи в него. Доведе се до недопустима централизация и пълен монопол на пазара на всички дейности в горския сектор. Известно Ви е, че в момента територията на страната, все пак както и да го поглеждаме, е разделена на шест феодални владения, в които почти няма никакъв контрол какво се осъществява, и най-вече как държавата участва в този процес, как го контролира и какви приходи има от тази дейност?
Искам да обърна внимание, че в бюджета на държавата и на Министерството на земеделието в 2013 г. няма да влезе нито един лев от държавните предприятия, защото просто в закона е предвидено в 2013 г. да няма такива ангажименти от страна на държавните горски предприятия към бюджета на Министерството на земеделието.
Освен това и подзаконовите нормативни актове, за които също имаше много протести, бяха факт, през което време отново говорим за облагодетелстване на определени фирми по отношение на достъпа до ресурси и възможността да осъществяват своята дейност, особено малките фирми бяха тотално пренебрегнати.
Оттук нататък въпросът ми е: какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието, за да гарантира обезпечеността от дървесина на българската индустрия, за устойчиво развитие на дърводобивния сектор, за равнопоставеност между страните при сключването на дългосрочните договори? Смятам, че това е важен въпрос предвид и сезона, който предстои. Българските граждани винаги са се интересували какво ще стане с дървата за огрев, за тяхната цена, защото монополът, който се създаде, доведе и до драстично повишаване на цените. Изкуственият дефицит беше създаден именно от монополистите в сектора. Очаквам Вашия отговор. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо проф. Бъчварова, с моя заповед от 21 юни 2013 г. е създадена работна група с широко представителство, включващо служители от Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, ръководители на държавни и горски предприятия, регионални дирекции по горите, представители на заинтересованите страни в лицето на браншови и професионални организации от сектора „Горско стопанство“, от Сдружението на собствениците на гори и от Асоциацията „Общински гори“, както и представители на най-големите дървопреработвателни предприятия в страната. Така сформираната работна група вече е провела две заседания – на 26 юни и на 10 юли 2013 г., в сградата на Министерството на земеделието и храните, на които са разгледани основните разпоредби в Закона за горите и Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии – държавна и общинска собственост, и ползването на дървесина и недървесни горски продукти, които предизвикват съмнение за техния лобистки характер.
Разгледани са и други текстове от двата нормативни акта, възпрепятстващи нормалното им прилагане и водещо до затруднения за икономическите субекти в сектора на горското стопанство.
По отношение на някои от разпоредбите е било постигнато решение за тяхното отменяне и по-специално на чл. 116а от Закона за горите, който разширява прекалено много обхвата на дългосрочните договори за ползване на дървесината, които от своя страна са определени в чл. 116 от закона.
За редица други разпоредби се разработват конкретни нови текстове, като за целта е приет график за предоставяне на предложения и за изготвяне на окончателни текстове.
Уважаема проф. Бъчварова, искам да Ви уверя, че в рамките на по-малко от две седмици ще имаме готовност да представим консенсусно приети от работната група текстове за промяна на двата нормативни акта – Законът за горите и Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (КБ): Уважаеми проф. Греков, наистина благодаря за бързата Ви реакция и мерки, които Вие и екипът Ви сте предприели в този кратък период, за да обърнете внимание върху проблемите, които създава законът, а също и наредбите, част от които дори не са приети, въпреки че този закон е приет от две години.
Конкретният ми въпрос е свързан с информация, ако имате такава – дали досега държавните горски предприятия са провели процедури за дългосрочни търгове за добиване на дървесина, тъй като те имаха тази възможност? През дълъг период от време ние се опитвахме да съдействаме на министерството и да обърнем внимание, че провеждането на търгове изисква общи правила и рамка, еднакво достъпни за участващите в горския сектор, но това не се прие от управляващото мнозинство в предишния парламент.
Затова въпросът ми е: дали наистина тези процедури са задвижени и има ли такива проведени търгове за отдаване на дървесина под наем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаема проф. Бъчварова, действително въпросът Ви е изключително конкретен и точен. За да бъде и отговорът ми такъв, необходимо ми е малко повече информация. Ако разрешите, в следващия петък ще отговоря точно за фирмите, които са провели такива търгове. Имам някаква информация, че някои от тези държавни предприятия са провели търгове, но за да не бъда голословен, следващия петък ще отговоря точно кои фирми, какви търгове и къде са проведени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: За момент се връщаме към питането към господин Адемов. За да спазя процедурата, обявявам, че на основание чл. 99, ал. 2 от Правилника насрочвам разисквания по питане № 354-05-22 от 26 юни 2013 г. от народния представител Корнелия Нинова, което ще се проведе следващия петък, 19 юли.
Продължаваме с въпросите към министър Греков. Всъщност предстои питане относно изпълнение и рискове пред Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, проф. Греков, уважаеми колеги!
Програмата за развитие на селските райони всъщност е най-голямата програма, която има финансиране от всички програми, съфинансирани от Европейския съюз за периода 2007-2013 г. и е с изключително значение за модернизацията и растежа на нашето земеделие.
Проблемите, които ще поставя, не са нови. Ще припомня, че още преди две години – през 2011 г., се наложи в края на годината спешно, почти аварийно да се създаде така нареченият „гаранционен фонд”, с който да се прехвърлят над 230 млн. лв., за да може още тогава да не загубим средства по правилото за автоматичното им освобождаване поради неусвояване към края на 2011 г. Ще припомня, че към днешна дата, въпреки че гаранционният фонд формално функционира, той е издал от порядъка на 150 гаранции на земеделски производители при планувани поне по 1500 гаранции на година.
В края на миналата година бяхме в същото състояние, когато пак се очерта една загуба от неколкостотин милиона лева. Бе взето „ново” креативно решение и сключени под условия няколко десетки договори с българските общини и приведени 50% от авансите за изпълнение на тези проекти, за които едва сега анексите за окончателното им сключване без условия са факт и изпълнението по тези проекти практически още не е започнало.
Днес състоянието също е толкова тежко, но като че ли сме започнали да изчерпваме механизмите, с които разполагаме. Още повече, краят на периода на възможното договаряне е в края на тази година и всякакви договаряния след края на 2013 г. са невъзможни.
Тази година, за да не загубим пари по европейското финансиране по Програмата за земеделско развитие на земеделските райони, трябва да бъдат усвоени и платени общо над 498 млн. евро до края на 2013 г. От началото на годината до момента са платени 70 млн. евро. Тоест, имаме да изпълняваме още 420 милиона, грубо, до края на настоящата година при 70 милиона за първите шест месеца.
В момента Държавен фонд „Земеделие” разплаща със скорост около 12 млн. евро на месец. Ако приемем, че очакванията по Втора ос на Програмата за развитие на селските райони ще бъдат в рамките на около 180 млн. евро до края на годината, то по останалите инвестиционни мерки, за да не загубим средства, Държавният фонд „Земеделие” трябва да плаща до края на 2013 г. по 40 млн. евро всеки месец, което очевидно не е реалистично.
В тази връзка Ви моля да изложите каква е степента на договаряне по различните мерки, степента на изпълнение и какви са конкретните параметри, които Държавен фонд „Земеделие” предвижда, за да може в крайна сметка да се опитаме да не загубим нито едно евро за българското земеделие, които, едва ли трябва да убеждавам точно Вас или който и да било друг, са изключително важни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Зададеният въпрос е достоен за един отчет от не по-малко от три-четири часа и научна конференция, но е изключително актуален, за което Ви благодаря.
Към 8 юли 2013 г. размерът на общата договорена сума по Програмата за развитие на селските райони възлиза на около 5 млрд. 449 млн. 148 хил. 184 лв. Броят на сключените договори по програмата към настоящия момент е 20 хил. 420. Следва да се има предвид, че по част от мерките, например по Ос 1 и Ос 2 не се сключват договори, а се приемат петгодишни ангажименти. Напълно приключени са 6466 проекта, по които изплатените средства са на стойност 1 млрд. 186 млн. 125 хил. 183 лв.
В процес на изпълнение са останалите 13 хил. 954 договора, като следва да се отчете и фактът, че по-голяма част от тях са по мерки с петгодишен ангажимент, по които вече има извършени плащания, но им предстоят още такива, включително до 2015 г.
Степента на договаряне и разплащане по Програмата за развитие на селските райони към 8 юли 2013 г. е както следва: договорени са над 87% от общия бюджет на програмата, разплатени са над 55% от средствата, включително аванс в размер на над 182 млн. евро и гаранционен фонд малко над 121 млн. евро.
По отношение на втория Ви въпрос – каква е конкретната политика за преодоляване на критичните нива за усвояване, искам да Ви уведомя, че Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие” предприемат необходимите мерки за успешно усвояване на средствата по програмата. С оглед на постоянно наблюдение на договорите в изпълнение и планиране на ресурсите през 2012 г. се въведе електронна анкета, в която след интервю по телефона, проведено от служители на фонда, се събират данни от бенефициентите за етапа на реализация на проекта, тяхното намерение за подаване на заявка за плащане според вида – авансова, междинна или окончателна, възникнали проблеми при изпълнението на проекта и, разбира се, имат ли финансова обезпеченост за реализацията на договорите.
Данните от този текущ мониторинг за изпълнение на договорите се отразяват в информационна система за администриране и контрол. На базата на информация от анкетите на Държавен фонд „Земеделие” се изготвя текущ анализ и прогнози за изпълнението на сключените договори и очакваните плащания, проследяват се и договорите в риск, които няма да бъдат изпълнени, както и такива, при реализирането на които бенефициентите изпитват затруднения.
Към настоящия момент са идентифцирани 45 договора с висок риск от неизпълнение на стойност на субсидията около 22 млн. 215 хил. 964 лв. С цел осигуряване на пълна административна подкрепа за успешно реализиране на одобрените проекти Държавен фонд „Земеделие” оказва непрекъснато съдействие на бенефициентите.
Предприетите мерки за оптимизиране на процеса за усвояване на разполагаемите финансови средства по Програмата за развитие на селските райони са свързани основно с обявяването на приеми и заявления за подпомагане през календарната 2013 г., своевременно одобрение на постъпилите заявления и сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условия на договаряне на бюджета по отделните мерки на Програмата за развитие на селските райони през периода 2007-2013 г. в съответствие със съответните решения.
Като резултат от извършените анализи от страна на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони и Държавен фонд „Земеделие” в Разплащателната агенция се установи, че по част от договорите по мерки за безвъзмездно финансово подпомагане от програмата не се изпълняват в срок или се реализират частично поради следните причини:
1. Промяна на първоначално одобрената сума поради сключване на анекс към съответния договор за намаляване на стойността му.
2. Анулиране на вече сключени договори поради невъзможност за изпълнение на същите или по други причини.
3. Изплащане на по-малко от договорената сума по изпълнен договор поради установени несъответствия и други.
При анализите освен това са взети под внимание възможно най-много измерими фактори, оказващи влияние на прилагането на мерките от програмата, носещи най-голяма тежест.
Взети са предвид заявления в процес на разглеждане и заявления със сключени договори в процес на изпълнение от кандидатите, като тези заявления с ангажирания по тях бюджет се явяват основен източник на генериране на основни средства – намаление по всяка една мярка в резултат на гореизложените фактори. Като резултат от своевременното неизпълнение се освобождават финансови средства, като по този начин се увеличават недоговорените бюджети по отделните мерки.
Междувременно се създава риск за отчисление на средства съгласно Правило N + 2 поради блокиране на съответните финансови средства за по-дълъг период от време.
С цитираното Решение № 167 на Министерския съвет на Република България изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, беше упълномощен да предприеме необходимите действия по договаряне над бюджета на мерките, по които се установи, че е налице риск от освобождаване на финансови средства вследствие на неизпълнени в нормативните срокове проекти.
Финансовият ресурс, за който е предоставена възможност за договаряне над бюджета по отделните мерки от програмата, е в размер на 305 млн. 442 хил. 295 евро общо публични средства или 16% от общия бюджет на програмата.
Тази сума се сформира на базата на получения относителен дял на процентно намаление на сумата на сключените договори за всяка една мярка. Аргумент за предприемане на стъпки в тази посока е и технологичното време за изпълнение на проекти, голяма част от които включва строително-монтажни работи, в повечето случаи и в рамките на 18-24 месеца, което, от своя страна, ще направи невъзможно ново договаряне на освободените средства поради наближаващия финален етап на програмния период. Този подход ще позволи в максимална степен да се договорят и респективно разплатят разполагаемите финансови средства за текущия финансов период.
В същото време Министерството на земеделието и храните продължава да провежда мащабна информационна кампания по мерките, които се провеждат и планират да се проведат приеми през календарната 2013 г., както и разпространява указания и насоки за изпълнение на сключените договори и мерки от Програмата за развитие на селските райони. Обръща се особено внимание на етапа, свързан с изпълнение на проектите по сключени договори, които се явяват по-трудната част в процеса на реализиране на инвестиции по инвестиционните мерки от програмата.
Що се отнася до това – кои са пречките пред нормалното изпълнение на договорите и необходими спешни мерки за преодоляване на пречките в рамките на прилаганата от Вас политика за успешно изпълнение на Програмата за развитие на селските райони през 2007-2013 г., Ви информирам, че основната пречка, пред която са изправени ползвателите на финансова помощ при изпълнение на сключените договори с Държавен фонд „Земеделие” и Разплащателната агенция, е свързана с осигуряване на финансови средства за реализиране на одобрените инвестиции. Принципът на предоставяне на финансова помощ по инвестиционните мерки в програмата предполага бенефициентът да осигури предварително необходимите средства за реализиране на проекта, като впоследствие, след въвеждането на проекта в експлоатация, се възстановява полагаемата субсидия.
Управляващият орган анкетира бенефициентите по отделните мерки, от чиито отговори става ясно, че основният проблем е свързан с отказ от страна на банките да предоставят кредити или банкови гаранции, необходими за стартиране на проектите.
Управляващият орган извърши редица промени в нормативната уредба на Програмата за развитие на селските райони, с оглед да се ускори процесът за разплащане на договорните средства, посредством улесняване процесите за подаване на заявки за авансови, междинни и окончателни плащания по сключени договори, в съответствие с европейското и националното законодателство.
Относно спешните мерки, които да се предприемат, с оглед да се ускори процесът на разплащане. Необходимо е ускоряване на процеса по издаване на гаранции за покриване на обезпечение чрез Гаранционен фонд – бенефициенти, по мерки 121, 122 и 123, в които мерки е съсредоточен голям финансов ресурс, обвързване на програмата с финансови инструменти, механизми, гаранционните и кредитни фондове, с оглед да се улеснят ползвателите на финансова помощ при реализиране на проектите както през настоящия, така и през следващия програмен период. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, всичко, което казахте, е така, но пред Вас и пред всички нас стои големият въпрос: какво конкретно може и е необходимо да се направи буквално в следващите дни и месеци, за да минимизираме очертаващата се, доста голяма по размер, възможна загуба?
Примерно един от въпросите е: защо повече от една година се бави одобряването на проектите по Мярка 123, която има много сериозен потенциал за усвояване? Това е един от въпросите, който администрацията на фонда трябва спешно да придвижи.
Друго, което според нас трябва да се направи, и ние Ви насърчаваме да бъде прегледано – не само да гледаме до края на настоящата година, но да гледаме и целия период до 2015 г., тъй като по оценки на експерти общата възможна загуба, която може да се реализира в рамките на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., приближава един милиард евро, което е почти една трета от общия бюджет на програмата.
Затова според мен, отчитайки, че до края на 2013 г. може да се извърши договаряне, трябва спешно да се вземе решение и примерно по мерките 311, 312 и 121, за които в момента няма бюджет съгласно заповедите за прием, да бъдат одобрени под условие – като ще бъдат финансирани, ако се освободи такъв бюджет. А очакванията са категорично, че през 2014 г. може да се освободи бюджет в достатъчни размери, вследствие на провеждане на различни процедури по ЗОП, които ще се направят известни отчисления. По този начин всички тези проекти – 311, 312, 121 и така нататък, ще могат да бъдат осигурени с допълнителен бюджет, което ще ни даде гаранции по усвояването за следващата година.
Разбира се, тук възниква и вторият въпрос, а той е: има ли готовност Държавен фонд „Земеделие”, ако това се случи и се вземе според мен това правилно решение за пускане на договаряне на тези мерки, проектите да бъдат прегледани. А те ще бъдат някъде от порядъка поне на 2500 броя, което означава, че буквално в следващите два месеца трябва да има капацитет на денонощна работа, за да могат да бъдат прегледани.
В тези две посоки са моите допълнителни въпроса: по отношение на бързото вземане на решение на пренасочване на средства към мерки с възможен потенциал за усвояване и, второ, какво ще направите Вие и ръководството на Държавен фонд „Земеделие” да има капацитет да бъдат прегледани и одобрени тези проекти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, действително предложенията Ви са конкретни и точни. Ние в момента извършваме анализ точно за сумата и необходимите средства, които трябва да се насочат в тази посока, и да се набележат мерки, в които да могат да се насочат средствата към съответните програми.
Относно втория въпрос, убеден съм, че Разплащателната агенция и Фонда имат достатъчно капацитет да прегледат всички тези проекти, ако се предприемат такива мерки, които да бъдат разгледани и утвърдени проектите, така че бенефициентите на съответните мерки да могат да се възползват от тези средства. Работим в тази насока и ще бъдете уведомени за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте – за отношение, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Разчитаме на това, и не само, че разчитаме, но ще направим така, че в Комисията по европейските въпроси и Комисията по земеделие – заедно, съвместно да наблюдаваме процеса, да имаме общи послания от Народното събрание, от министерството и от Държавен фонд „Земеделие” към хората, на които разчитаме, че ще усвояват и ще оползотворяват по най-добрия начин тези средства, за да може действително следващите седмици да са ясни промяната, графика, усилията, които полагаме.
Давам едно конкретно предложение: помолете експертите да въведат примерно промяна – Гаранционният фонд да може да гарантира и авансовите плащания на самите земеделски производители, което също ще бъде един допълнителен мотор за ускоряване в момента, а това е изключително важно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с въпрос на проф. Бъчварова към проф. Греков относно изпълнение на чл. 46б и чл. 46г, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, през последните няколко дни направихме доста срещи в Комисията по земеделие и храни с представителите на ветеринарномедицинското съсловие и организациите, които те представляват, а също така и с животновъди. Трябва да Ви кажа, че има огромно напрежение в сектора и то е продиктувано най-вече от последните промени, които са направени в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Става въпрос за промените от 25 януари 2013 г.
Общото становище на представителите на всички представени групи в тези обсъждания е, че тези закони и промени не работят и създават потенциален риск държавата и в частност Българската агенция по безопасност на храните да не изпълняват своите задължения. Знаете, че все пак здравеопазването на животните е една от най-важните функции, които изпълнява всяка една държава на своята територия.
За какво става въпрос? Първо, за факта, че все още няма актуална тарифа, с която ветеринарните лекари да сключват договори с животновъдите. От тук нататък възникват страшно много въпроси: какво правим в ситуация, в която профилактиката и изпълнението на профилактичната програма не е факт в Република България?
Освен това, съгласно промените в закона, всички разходи, които следва да се осъществяват и да извършват ветеринарните лекари, ще бъдат за сметка на българските животновъди.
Това действително беше препратено към нотифицирана държавна помощ, която трябваше да бъде осъществена и направена от Министерството на земеделието и храните. Тя изключително много закъсня. Факт е, че нотификацията я има, но абсолютно всички браншови организации са недоволни от нея, най-малкото поради факта, че тя не покрива разходите, които трябва да направят, за да изпълнят тези свои ангажименти.
Въпросите, които имам към Вас, са свързани именно с дейността и действията на Министерството на земеделието и храните да осъществи необходимите мерки по прилагането на тези два изключително важни члена от закона в своята дейност с цел изпълняването на Националната профилактична програма в областта на животновъдството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, изключително коректно и точно поставихте въпросите и действително точно такива са и отношенията, които са създадени между ветеринари и животновъди.
От първия ден от встъпването ми в министерството сме провели няколко срещи, които са свързани с тези важни въпроси за обслужването на животновъдния сектор.
Съгласно чл. 46б, ал. 1 обемът на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните и срокът за изпълнението им се определят с Национален годишен профилактичен план, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и ал. 2. Планът по ал. 1 може да се коригира при промяна на епизодичната обстановка или при промяна на броя на животните.
По изпълнение на чл. 46б със заповед от месец януари 2013 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните е утвърден Национален годишен профилактичен план за 2013 г., включващ плановете за: диагностични изследвания на животните на терен, имунопрофилактични мероприятия – ваксинации, лабораторно-диагностични изследвания.
Плановете са разработени на базата на наличното поголовие на животните на територията на страната, актуалната епизоотична обстановка и действащото европейско и национално законодателство за профилактика, контрол и изкореняване на заразните болести по животните.
Изпълнението на Националния годишен профилактичен план до края на месец април 2013 г. беше възложено с индивидуални договори на частно практикуващите ветеринарни лекари. С последната промяна от 2013 г. на Закона за ветеринарномедицинската дейност отпаднаха ветеринарните участъци и бе дадено право на фермерите да сключват договори с избрани от тях частно практикуващи ветеринарни лекари за ветеринарномедицинско обслужване. Сключените договори е необходимо да бъдат представени на съответните официални ветеринарни лекари, отговорни за здравеопазването на животните за всяка община, за подготовката на индивидуален профилактичен план за мероприятията, които трябва да се изпълняват до края на 2013 г. Договорите и индивидуалните профилактични планове ще бъдат качени в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните – ВетИС, на база на изпълнението на индивидуалните профилактични планове ще бъде извършено и разплащането с частно практикуващите ветеринарни лекари.
До момента няма представени от частно практикуващите ветеринарни лекари договори за ветеринарномедицинско обслужване за изготвяне на индивидуалните профилактични планове. С цел недопускане на остри заразни заболявания до приемане на тарифата по чл. 46в от Министерския съвет официалните ветеринарни лекари, отговорни за здравеопазването на животните в общините, извършват необходимите мероприятия.
Що се отнася до чл. 46г, от ал. 1 – разходите за изпълнението на мерките по чл. 46б, както и за вземане на транспортиране на пробите, необходими за изследване са предвидени в програмите по чл. 46б, се предоставят като държавна помощ чрез Държавен фонд „Земеделие”.
Подготвени са указания за схема на държавна помощ за компенсиране на разходите на земеделските стопани, свързани с изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните. Помощта е нотифицирана от Европейската комисия и ще се предоставя от Държавен фонд „Земеделие”, чрез разплащане на частно практикуващите ветеринарни лекари за изпълнение на посочените мерки.
Цените, по които ще се заплащат частно практикуващите ветеринарни лекари за извършени от тях манипулации, са посочени в тарифа на Министерския съвет по чл. 46в. Тарифата е подготвена и съгласувана с всички останали министерства. Предстои внасянето й в Министерския съвет за приемане и обнародване в „Държавен вестник”. Председателят на Българския ветеринарен съюз с писмо от 5 юли 2013 г. е съгласувал Проекта на договор в частта „Изпълнение на държавна профилактична програма”. Програмите за надзор и сключването на този договор със стопаните на селскостопански животни ще започне веднага след приемането и обнародването й. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (КБ): По-скоро аз искам да изразя задоволството си, че все пак вече има тарифа и тя ще бъде приета от Министерския съвет в най-скоро време, защото това всъщност е един от основните проблеми за сключването на договорите – липсата на възможност да се оцени трудът на ветеринарните лекари и да бъдат конкретизирани договорите.
Искам да обърна внимание отново за указанията на Държавен фонд „Земеделие” и прилагането на държавната помощ за възстановяване на разходите. Ще Ви предоставя възраженията, които направиха и животновъдите, а също така и представителите на съсловната организация по отношение на прилагането на тази държавна помощ.
Моята молба е да се обърне внимание върху исканията, които са напълно адекватни, според мен, и би следвало да се имат предвид, когато тази държавна помощ започне да се прилага.
Освен това размерът на помощта, която включва и разходи на самите фермери, не е приемлива предвид даденото обещание в началото на годината при нейната нотификация, че фермерите няма да заплащат допълнителни средства. Сега с тази нотификация се оказа – те са изключително изненадани, че близо 60% от разходите трябва да поемат те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Желаете ли думата, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаема проф. Бъчварова, искам само да конкретизирам, че тарифата е разработена и от понеделник е в Министерския съвет. Смятам, че ще бъде приета на следващото заседание, така че тя е в ход. Надявам се да бъде приета, за да могат да се разплащат.
За втория въпрос, който поставяте, сте изключително права. Това обаче са обещания, които са дадени на животновъдите в началото на годината. Ще се опитаме част от тези неща да ги изчистим, като балансираме тези отношения между ветеринарните лекари и животновъдите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с още един въпрос на проф. Бъчварова към министър Греков относно системата на държавни помощи в земеделието за 2013 г.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА- ПИРАЛКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, системата на държавни помощи е един от елементите на държавна политика, която дава възможност държавата да подпомага сектори, освен това и направления в подотрасли, които са слаби звена. Тоест ние, изпълнявайки и давайки възможност с държавните помощи да подпомагаме различни направления на дейности, подпомагаме българското земеделие.
Трябва да Ви кажа, че до 2009 г. в Държавен фонд „Земеделие” имаше 28действащи държавни помощи и средствата, които ежегодно се отпускаха по тази линия, бяха над 250 млн. лв., в това число и възстановяване акцизът за горива, който беше ежегодно около 80 млн. лв.
Правителството на ГЕРБ така и не успя да направи необходимия баланс и да подпомогне сектора чрез система от държавни помощи. През 2013 г. ние сме свидетели, че тази система не води и не подпомага българското земеделие, а по-скоро създава предпоставки за доста спекулации по отношение на това кой и защо се подпомага.
Отново искам да повторя думата „лобизъм” – има я и в тази сфера. Защото съгласете се, че при само 80 милиона държавни помощи, които са за 2013 г. и са утвърдени през месец февруари от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, от 20 държавни помощи – 12 са за изложби, панаири, от които сигурно има нужда, но това да бъде основната част от държавната политика ми се струва изключително нелепо в условията, в които много от секторите имат проблеми с пропаднали площи по една или друга причина, рискове от природни условия. Освен това имат проблеми с инвестиции в определени сектори – свиневъдство, птицевъдство, хуманно отношение към животните, и ние акцентираме най-вече върху участие за изложение в животновъдството.
Отделно от това шест от държавните помощи са за застраховане, в смисъл, че тук става въпрос за подпомагане на част от застраховките, които фермерите правят по отношение на отделни направления като задължителни такива.
Искам да попитам – системата за държавни помощи, такава каквато е в момента, с ресурса, който в момента съществува, едва ли би могло да бъде променена, но все пак ще направите ли необходимото в Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” за Вашата актуализация и наистина средствата да отиват към сектори, които реално биха подпомогнали българските земеделски производители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема проф. Бъчварова! От 2007 г. насам политиката на подпомагане на земеделието в Република България се основава на два основни източника на финансиране – европейско финансиране за сметка на фондовете на Европейския съюз, по линия на първи и втори стълб на Общата селскостопанска политика, и национално финансиране чрез системата на държавни помощи.
Следвайки своята мисия, държавното подпомагане се насочва към структуроопределящи, чувствителни и приоритетни области в селското стопанство. В тези условия националното субсидиране на земеделските производители, от една страна, се извършва съобразно законодателната рамка на Европейския съюз и съответното национално законодателство, а, от друга страна, се осъществява за сметка и според възможностите на държавния бюджет. На тази база, вземайки под внимание състоянието на селското стопанство и интересите на земеделските производители, Министерството на земеделието и храните планира, разработва и нотифицира пред Европейската комисия схеми на държавни помощи, които впоследствие, след положителна оценка от страна на Европейската комисия за тяхната допустимост, биват прилагани от съответните упълномощени за това институции в страната.
Предоставянето на държавни помощи за българското селско стопанство има положително въздействие върху отрасъла, тъй като води до повишаване на конкурентоспособността на земеделските производители посредством мерки, насочени към инвестиции за повишаване ефективността на стопанствата в производството на по-качествена продукция, за застраховане и компенсации на щети от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития, съдействие за предотвратяване на заболявания по растения и животни, опазване на генетичните ресурси в растениевъдството и животновъдството, насърчаване на хуманното отношение към животните, стимулиране участието в изложения за популяризиране на българското селско стопанско производство и за обмен на опит.
С решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” заделеният ресурс за държавни помощи в селското стопанство през 2013 г. е 79 млн. 261 хил. 685 лв. за общо 22 схеми и помощи „de minimis”, прилагани от Държавен фонд „Земеделие”. Към средата на годината – 30 юни 2013 г., са усвоени около 62 млн. 383 хил. 498 лв. или близо 80% от ресурса.
По-пълна би била информацията за усвояването на средствата от държавното подпомагане на земеделието, при положение че има налични данни и за схемата на държавна помощ за инвестиции в земеделските стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, която е разработена от Министерството на земеделието и храните, но се прилага от Националната агенция за приходите и по която през предходната година подпомагането надхвърли 63 млн. лв.
Поради обективни обстоятелства във връзка с механизма на данъчното облагане на страната и предоставянето на помощта, към момента няма възможност да се проследяват нивата на преотстъпването на данъка в сектора на земеделието. По принцип отчетните данни за схемата излизат към средата на годината, следваща конкретната година на прилагане. Поради големия интерес към тази схема Министерството на земеделието и храните предложи изменения, касаещи бюджета и срока на прилагане. В резултат на това от 5 юни 2013 г. Европейската комисия одобри предложенията, предвиждащи увеличение на общия бюджет – до 250 млн. лв., и удължаване на срока за прилагане до края на 2014 г.
По отношение на държавните помощи, прилагани от Държавен фонд „Земеделие”, усвояването по основни направления на подпомагане за първото полугодие на 2013 г. по помощи е, както следва:
– насочени към компенсиране на щетите от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития, както и за превенция на болести по растения и животни, са усвоени 15 млн. 441 хил. 819 лв. или 57% от определения ресурс от 27 млн. лв.;
– насочени към повишаване качеството на храните и суровините от животински произход, чрез отделяне на особено внимание към хуманно отношение към животните са усвоени 44 млн. 373 хил. 551 лв. или 97% от определения ресурс общо от 45 милиона;
– насочени към гарантиране използването на качествен посевен материал в растениевъдството, са усвоени 60%;
– насочени за насърчаване участието на земеделските производители, са усвоени 71%;
– насочени към обновяване и диверсификация на стопанствата чрез инвестиции, са усвоени 13%;
– насочени към насърчаване на земеделските производства и застраховане, от определения ресурс предстои плащане на 583 хил. лв.;
– по линия на „de minimis” са усвоени 158 хил. 417 лв. или само 22% от одобрения ресурс 708 хил. лв.
Както е видно от предоставените данни, усвояването на ресурса на държавните помощи в земеделието варира за различните категории помощи, което е породено от обективни причини, като активността на земеделските производители; настъпването на определени събития, водещи до изплащането на различни средства по конкретни схеми; процеса на администриране на държавни помощи и други.
Във връзка с това може да се посочи, че някои помощи предстои да бъдат въведени в действие, за да започне кандидатстването по тях и съответно изплащането на средства. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (КБ): Благодаря.
Господин министър, както казахте, близо 80% от средствата, които са предвидени като държавни помощи, вече са изплатени. Това означава, че Вие почти нямате никаква възможност оттук до края на годината да осъществявате каквато и да било спешна дейност в подкрепа на земеделските производители.
Все пак на мен ми се струва, че е изключително важно да обърнете внимание на помощта „de minimis”, тъй като там възможността да се прилагат различни схеми и мерки наистина в ситуации, в които земеделските производители имат спешна нужда да бъдат подкрепяни, е единствената, която дава Европейската комисия. Това е и един лост, който би могъл да се използва до края на годината, както в момента има проблем с ниските изкупни цени в зеленчукопроизводството. Това е възможност, която Държавен фонд „Земеделие” чрез „de minimis” би могла да използва, за да облекчи положението на тези, които работят в сектора.
Освен това много важно е да се знае ефективността от изразходените средства досега. Важно е Държавен фонд „Земеделие” в периода 2010-2013 г. да види какъв е бил ефектът от тези изложения – дали броят на селскостопанските животни се е увеличил, дали генофондът, с който разполагаме, е бил запазен. Това са неща, които са важни от гледна точка на държавната политика и ефективното използване на средствата от националния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, уважаема професор Бъчварова! Действително се нуждаем от точен анализ, който да установи дали тези средства са дали конкретно положителен или отрицателен ефект. Затова ще възложа да се направи такъв анализ за периода от 2007 до 2013 г.
Съвършено сте права за малкото налични средства. Особено сега са ни необходими, поне по Програмата „De minimis”, за да дадем някакви средства на зеленчукопроизводителите.
В момента разработваме, на базата на това, което е останало – около 2 милиона, под различни форми и начини, най-вече по Програмата „De minimis”, средствата по фактурите, свързани със закупуването на семена, препарати за растителна защита и някои други неща, свързани със зеленчукопроизводителите, да бъдат изплатени. Пак повтарям, средствата са изключително малко, говорим за полското зеленчукопроизводство, а също така за оранжерийното зеленчукопроизводство.
Тук обаче трябва да отбележа, защото се създава грешна представа сред производителите, че това ще бъде за всички. Затова непрекъснато говоря, че всички земеделски производители трябва да бъдат регистрирани, тоест трябва да са се регистрирали до определената дата – до около 10 юни.
Разработваме такава програма и въпреки малкото налични средства зелечункопроизводителите ще получат определена сума за тези мероприятия по фактури за изразходените средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Към Вас има още един въпрос на господин Митхат Метин относно обстоятелства, свързани с директора на Областна служба „Земеделие” – Плевен, госпожа Добрева.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! За разлика от преждеговорившите колеги, които Ви занимаваха с политики на Министерството на земеделието, в моя въпрос ще Ви занимая с един от основните субекти на политика в Министерството на земеделието в област Плевен.
Уважаеми господин министър, съгласно влязло в сила Решение № 552 от 22 април 2010 г. на Плевенския районен съд, Шести наказателен състав по дело № 1128, заемащата длъжността директор на Областна служба „Земеделие” в област Плевен госпожа Ралица Трилкова Добрева е осъществила състава на престъпление по чл. 313, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Престъплението по този член от Наказателния кодекс се изразява, чета дословно: „Който потвърди неистина или затаи истината в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверение на истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от 100 до 300 лв.”.
На основание чл. 78, ал. 1 от Наказателния кодекс същият съд е освободил госпожа Добрева от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание „глоба”.
Уважаеми господин министър, за времето, за което госпожа Ралица Добрева е директор на Областната служба, са налице и множество назначения по служебни правоотношения, без да са провеждани необходимите за това конкурси. Впрочем и самата госпожа Добрева е назначена, считано от 24 август 2009 г., без да е провеждан конкурс.
С оглед на гореизложеното Ви питам: смятате ли, че този служител притежава необходимите нравствени качества да продължи да заема отговорната длъжност директор на Областна дирекция „Земеделие” в Плевен? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Метин! Ралица Трилкова Добрева е назначена през месец август 2009 г. по реда на чл. 15 от Закона за държавния служител за заместване на държавен служител, отсъстващ от работа повече от три месеца, след което е преназначена на длъжност директор на Областна дирекция „Земеделие” – Плевен, към Главна дирекция „Земеделие” на Министерството на земеделието и храните. Служебното правоотношение на госпожа Добрева е прекратено на 13 ноември 2009 г. поради създаването на областните дирекции „Земеделие” като самостоятелни юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.
Същата е назначена отново на длъжност директор на Областна дирекция „Земеделие” в Плевен вече по реда на Кодекса на труда и Закона за администрацията от 16 ноември 2009 г.
По информация от Областна дирекция „Земеделие” – Плевен, за периода 27 юли 2009 г. – 31 май 2013 г. в дирекцията са назначени без конкурс общо 24 държавни служители, в това число: постъпили от друга администрация след сключено споразумение по реда на чл. 81 от Закона за държавния служител – двама служители; второ, преназначени по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител поради преминаване на функции от друга администрация – един служител; назначени по реда на чл. 15 от Закона за държавния служител за заместване на отсъстващ повече от три месеца служител и преназначени на свободна длъжност – 15 служители; назначени по реда на чл. 15 от Закона за държавния служител за заместване на отсъстващи повече от три месеца служители и преназначени на свободна длъжност след проведен конкурс – трима служители; назначени по реда на чл. 15 от Закона за държавния служител за заместване на отсъстващ повече от три месеца служител, без да бъдат преназначавани на свободна длъжност – трима служители.
Към настоящия момент в Министерството на земеделието и храните се извършва преглед на досиетата на всички ръководители на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата и анализ за тяхната квалификация, компетентност и професионален опит. Въз основа на данните от този анализ ще бъдат взети и конкретни управленски решения, като в настоящия случай ще бъде взета под внимание и представената от Вас, господин Метин, информация във връзка с наложеното решение на Плевенския районен съд, Шести наказателен състав на госпожа Добрева – административно наказание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Метин, заповядайте.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, признавам си, че ме сварихте неподготвен със стряскащата статистика, която дадохте за назначенията в поверената за управление на госпожа Добрева Областна дирекция „Земеделие”. Двадесет и четири служители са назначени без конкурс, което не е никак малко.
Искрено се надявам, че тази практика в област Плевен ще бъде прекратена и Вие ще осъществите дейностите си на ръководител в повереното Ви за управление министерство.
Надявам се също така, че ще вземете предвид и решението на наказателния състав, което в момента Ви предавам. Благодаря за вниманието. (Предава решението.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете, благодаря.
Благодаря Ви за участието в това заседание.
Продължаваме с въпросите към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Папазов.
Първият въпрос е от господин Мутафчиев относно концесията на гара Пловдив.
Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър, последните дни от управлението на ГЕРБ, преди предсрочното прекратяване на мандата беше сключена концесионна сделка, която породи много, много въпроси в обществото. Това е концесията на жп гара Пловдив. Основният въпрос е дали тя е сключена в интерес на държавата, или отново е сключена в интерес на определени икономически кръгове около Партия ГЕРБ, които да заемат централни площи в града и да ги ползват за собствени интереси.
Защо си позволявам да започна така? Ако внимателно проследим условията в консеционната сделка, ще се породят точно тези съмнения. Първо, че концесионната такса за една година е около 33 хил. лв., което означава месечно да се дава по около 3000 лв. наем за ползване на всички площи плюс в момента търговските магазини, които има там, ресторанти, а същевременно и търговските площи в самото приемно здание.
От друга страна, в строителния план на концесията се предвижда изграждане на мултифункционален център, което означава отново търговски център и хотел – по твърдение на самите концесионери.
Предвижда се изграждане на международна автогара при ситуация, че на 50 метра от гарата има още две автогари. Аз не знам дали това въобще е съобразено и с плана на град Пловдив за неговото градоустройство.
Общата инвестиция, която трябва да се направи, е около 11 милиона. Обърнете внимание – никъде в договора не е предвидено сериозно каква реконструкция трябва да се направи на Централната гара в Пловдив, за да се създадат по-добри условия на пътуващите с жп транспорта, включително да се обяви, тъй като тя е паметник на културата. Вече осем години не можаха да се намерят средства за нейното възстановяване. Това са много пари, може би около 10 милиона е оценката за ремонта, който трябва да се направи, почти колкото е цялата концесия за 35 години, но не е предвидено първите четири години. Ако направим една сметка, ще разберем, че за тези 35 години като направят и инвестицията 11 милиона, разхвърляна по годините, излиза, че за ползването на гара Пловдив концесионерът ще плаща само 70 хил. лв.
Притеснение буди и това, че по време на изготвянето на концесията не е искано становище от страна на БДЖ и на НКЖИ какво точно трябва да бъде поставено в условията към концесионера, за да се подобри работата на жп гара Пловдив и да се подобри услугата на гражданите в жп транспорта. Това са го направили вероятно експерти от министерството, които разбират много по-добре от нуждите на железниците, отколкото самите ръководства.
Затова моят актуален въпрос към Вас е: считате ли, че поставените условия в концесионната процедура и постигнатите параметри по отношение на инвестициите и ангажиментите на концесионера отговарят на държавния интерес и съобразени ли са те с бъдещото развитие на НКЖИ и БДЖ?
Искам да добавя, че през последната седмица беше унищожен един от имотите на НКЖИ – това е старата транспортна болница, която е актив на НКЖИ. Имало ли е разрешение, или концесионерът съответно е допуснал първото си голямо нарушение, след като е унищожил недопустимо по закона държавна собственост? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, Централна железопътна гара Пловдив е първият обект от железопътната инфраструктура на страната, за който Министерството на транспорта осъществява действия по предоставянето на концесия в изпълнение на поетия от Република България като член на Европейския съюз ангажимент за модернизиране на железопътната мрежа, неразделна част от която са и гарите. Цел на концесионирането е да се обезпечат достатъчни по размер свежи инвестиции от страна на частния сектор с възможност за въвеждане на нови технологии и ноу-хау в управленския подход на жп гарите. В тази връзка целесъобразността и законосъобразността на концесията са обосновани с привличане на финансово стабилен инвеститор, който да поеме изцяло прехвърлените му от държавата рискове, свързани със строителството, експлоатацията, поддръжката и управлението на Централна железопътна гара Пловдив, включително реставриране и консервиране на приемното издание, пазарния и екологичен риск при осъществяване на стопанските дейности и предоставяне на услуга от обществен интерес, както и рисковете по възстановяване на обекта в случай на настъпило форсмажорно събитие.
Заложените параметри в Решение № 704 от 29 август 2012 г. на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия на жп гара Пловдив са определени въз основа на концесионния анализ – правен, финансово икономически и технически. Тези анализи имат за цел да покажат каква ще бъде ефективността на концесията в полза на държавата от финансова гледна точка.
Основният предмет на концесията е частично изграждане на обекта на концесия и неговото управление и поддържане на риск на концесионера. Изпълнението на проекта ще осигури приходи от заплащане на фиксирана част на годишни концесионни плащания в период на 35 години, през който прогнозните постъпления се очаква да бъдат около 13 млн. 932 хил. лв. без ДДС, извън еднократното концесионно плащане в размер на 145 хил. лв.
Размерът на инвестициите, предложени от концесионера, за целия срок на концесията е 11 млн. 200 хил. лв., надхвърля с 995 хил. 570 лв. определения от решението на Министерския съвет минимален размер на инвестицията.
Ползите, които концесията ще допринесе за НКЖИ, са преди всичко намаляване на разходите за експлоатация на държавното предприятие за ремонт и поддържане на сградния фонд, както и фактът, че всички подобрения, новопостроени сгради и съоръжения остават собственост на НКЖИ.
Уважаеми господин Мутафчиев, опитах се с удоволствие да отговоря на поставените от Вас въпроси, отнасящи се до концесията на жп гара Пловдив, но не желая да се чувствам отговорен за действия на други хора, взети управленски решения от други хора в друго историческо време.
Действително при посещение на жп гара Пловдив само преди няколко дни видяхме какво се прави и искам да Ви кажа, че на 3 юни е постъпило писмо от концесионера за събаряне на посочената от Вас сграда, на което Министерството на транспорта следва да отговори в рамките на 45 дни, тоест към 18 юли. Все още не е изпратено такова писмо. Нашите експерти обсъждат в момента дали трябва да бъде съборена тази сграда, дали се изпълнява концесионният договор, в който, впрочем, за първата година е предвидено, че той трябва само да изкара ПУП и проект за реконструкцията. Поради това е допуснато нарушение, за което аз съм описал как може да бъде санкциониран съответно концесионерът, но не ми стига времето да обясня цялата сага, заради това ще Ви предам всичко в писмен вид. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В никакъв случай не искам да прехвърлям отговорности от предишните управляващи върху Вас, но бях длъжен да задам този въпрос, защото, според мен, и след отговора, който беше подготвен явно от дирекцията по концесии, ясно пролича, че държавният интерес не е защитен.
Защо го казвам? Защото се сочат велики цели, че трябва да имаме реконструиране на железопътния възел. Вие знаете, че в по-голямата си част това ще стане чрез Оперативна програма „Транспорт”, най-вече в частта „Движение”, че трябва да се въведат нови технологии.
Ако се разтвори договорът е ясно. Какви нови технологии? Те говорят за строителство на хотел, мултифункционална сграда и в момента паркинг в нарушение, както казахте и на договора, съответно и на правилата за стопанисването на държавната собственост. Как можем да кажем, че с този договор е защитен интересът на НКЖИ, след като никой не е попитал ръководството: „Кажете какви сгради ще са Ви необходими, дайте да погледнем правили ли сте някакви разработки?”
Господин министър, през 2008 г. е приет специален план за развитие, и то архитектурен, на гара Пловдив с обществена поръчка, която направи НКЖИ. Тази дирекция и министърът преди Вас въобще не са зачели това, което беше обсъдено, включително обществено. Сега тръгват да правят нови ПУП и така нататък. Ясно е едно – че се строят търговски площи, строят се хотели, строят се автогари, от които въобще няма нужда там, за да се защити единствено икономическият интерес на хората, които са около партия ГЕРБ.
И още нещо. За мен случаят с нерегламентираното унищожаване на транспортна болница като основен актив в държавно предприятие, е погиване на държавна собственост по вина на определени лица. Мисля, господин министър, че този случай трябва да се сведе и до прокуратурата. Виждам желанието Ви да ги санкционирате, за което Ви поздравявам, но не само санкция, а и един сериозен анализ за щетите, които са нанесени, а същевременно ползата от една бъдеща такава концесия, за която аз сериозно се съмнявам, че има полза за държавата и за железопътните предприятия. По договора спокойно може да се подходи и към разтрогването му, защото нарушението с унищожаване на собствеността на НКЖИ мисля, че е едно сериозно, сериозно нарушение, което може да доведе до това.
Само една дума – същите хора, които подготвиха, господин министър, този договор, са получавали грандиозни суми за това, че участват в комисиите, независимо че оглавяват дирекции. Примерно госпожа Фачева, струва ми се, която е директор на концесиите – приключвам, господин председателю, за 2012 г. е получила 70 хил. лв. допълнителни възнаграждения за участие в комисии – в Министерството на транспорта, в предприятия към министерството и така нататък, защото тази жена вероятно е защитила много добре държавните интереси.
Аз съм Ви задал специален въпрос на тази тема – писмен, и се надявам, че другата седмица ще получа отговор по него, но, ако може сега да ми отговорите: какви са заслугите на тази госпожа да получи толкова пари, ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, не мога да Ви отговоря веднага. В момента се изготвя справка, говоря за госпожа Фачева, колко пари е получила за изработването на концесионните документи и справката ще Ви бъде предоставена, каквото е нашето задължение.
Според мен тук са допуснати и други слабости – още при изготвяне на анализите, една от които е действащ договор за наем, който сега също препятства изпълнението на концесията, тъй като той не е бил изобщо отчетен в правния анализ. Има и други слабости. Мерките, които можем да вземем, са в рамките на закона, и то именно в рамките на този концесионен договор. Внимателно ще го прочетем и ще вземем необходимите мерки, уверявам Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Продължаваме парламентарния контрол – времето е удължено с времето за изказвания от името на парламентарни групи, така че имаме още около 28-30 минути.
Господин Мутафчиев, имате думата за още един въпрос към министър Папазов – относно изпълнението на Закона за автомобилните превози.
Моля Ви да спазвате времето, за да успеем да чуем отговорите на всички зададени въпроси.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колегиално ще бъда настроен към народните представители, които имат въпроси, така че ще бъда максимално кратък този път.
Уважаеми господин министър, вторият ми актуален въпрос е свързан с една промяна, която беше приета преди две години в Закона за автомобилните превози. Тази промяна касаеше изработване на нова система в автобусните превози – за издаване на билети. Всички превозвачи се задължиха да оборудват автобусите с касови апарати, чрез които да се издават билети на гражданите, които директно да могат да закупуват от самия автобус.
Погледнато реално, нямаше някакъв сериозен проблем, тъй като и билетите, които се издаваха до този момент, са фискални документи, които се заверяват в Министерството на финансите. На база на тях се отчитат приходи и съответно данъчно облагане. В името на новите технологии примерно можехме да приемем, че е нормален акт.
Трябва да стане ясно, че такива касови апарати не се произвеждат за масово потребление по принцип, че трябва да бъдат специални. Един такъв акт, ако го гледаме от всички страни, в чий интерес ще заработи? Може би няма да е в полза на гражданите, на ползващите услугата. Може би няма да е в полза и на малките фирми. Честно казано, за мен – лобистки закон за по-големите автотранспортни фирми. В края на краищата всеки търси – те не са виновни, да защити своя интерес, но по-важно е как ще реагират управляващите.
Тъй като фирмите не бяха готови да въведат тези касови апарати, а нямаше и достатъчно произведени, срокът се отложи няколко пъти. Според мен въпросът е още отворен.
Затова си позволих да Ви попитам: каква е Вашата позиция? Каква част от автобусния парк е оборудван с касови апарати? Има ли затруднения, които се изпитват в момента?
Считате ли, че приемането на това изискване е целесъобразно на този момент? Ще продължим ли с изпълнението на закона в тази посока или ще се търси някаква промяна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, на 27 юни 2013 г. направихме запитване до браншовите организации в областта на автомобилния транспорт и до лицензираните производители на фискални устройства за продажба на билети с искане за предоставяне на информация, касаеща готовността на превозвачите за оборудване на автобусния им парк с фискални устройства. Предвид краткия срок, към момента няма постъпила пълна информация от всички организации, до които е изпратено запитването, за да бъде обобщена за цялата страна.
От първоначално постъпилите данни е видно, че една част от превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, вече са оборудвали всички автобуси, с които извършват дейността по превозите, с фискални устройства за продажба на билети. Но голяма част от превозвачите все още не са оборудвани с такива средства.
Предвид изложеното, може да се направи извод, че към настоящия момент автобусните превозвачи все още нямат пълна готовност за прилагането на чл. 39 от Закона за автомобилните превози, но все пак трябва да бъде отчетено и оставащото време до изтичане на крайния срок – 31 декември 2013 г., който е достатъчен за привеждане на дейността им в съответствие с изискването за оборудване на превозните средства с фискални устройства за продажба на билети.
По информация, получена от част от производителите на фискални устройства, на пазара има произведени 9 хиляди броя такива, като продадените до момента са около 500.
Относно въпроса за целесъобразността на изискването, предвид компетентността на министъра на финансите да провежда фискалната политика на правителството, може би трябва да бъде зачетено неговото становище по този въпрос.
Независимо от изложеното, смятаме за необходимо да Ви уведомим, че в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” многократно са постъпвали искания от различни браншови организации в областта на автомобилния транспорт, в които е поддържано становището, че въвеждането на изискване за издаване на билети за превоз на пътници по автобусни линии е свързано с налагането на финансова тежест върху автобусните превозвачи.
Браншовите организации сочат, че техническото обезпечаване на издаването на билети от фискални устройства ще доведе до извършване на допълнителни разходи от превозвачите за оборудване с фискални устройства и значителни разходи за осигуряване на дистанционната връзка на фискалното устройство с Националната агенция за приходите чрез използване на преносима мрежа на мобилен оператор. Това би могло да се отрази негативно и върху крайната цена за извършване на превоз на пътници, тъй като увеличаването на разходите на превозвачите по предоставяне на услугата би довело до увеличаване на цените. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви за отговора, господин министър, и за разбирането, което проявявате към този сериозен проблем. Той е сериозен, което личи от самите факти: два пъти е удължаван срокът и досега законът не е изпълнен в частта му – чл. 39, който Вие цитирахте. Последният срок е декември месец.
Сам казахте, че са произведени 9 хиляди, те са горе-долу половината от необходимите, а са закупени само 500. Струва ми се, че декември отново ще бъде кратък срок за това системата да бъде пусната в действие. Не за друго, а защото самите превозвачи усещат, както и Вие споделихте, че това до голяма степен ще оскъпи услугата, която ще предложат.
Радвам се, че проявявате разбиране и ще се радвам още повече, ако намерим диалога с браншовите организации, с Министерството на финансите, както правилно ни насочихте, за да се види ще успеем ли да постигнем тази цел, за която се говори и какви ще бъдат последствията. Разбира се, ние с удоволствие ще подкрепим предложение от Ваша страна, което е в интерес и на държавата, и на превозвачите, ако бъде представено в Народното събрание. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, на проведения Обществен съвет във вторник, беше поставен този въпрос от автобусните превозвачи. Съответно ние най-отговорно ще преразгледаме възможностите, но без санкция на министъра на финансите и тяхно мнение ние не можем да вземем едностранно решение да предложим промяна в закона, заради това ще се срещнем с Министерството на финансите, за да обсъдим такива възможности. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Продължаваме – господин Гуцанов, заповядайте. Имате въпрос към министър Папазов относно замразяване на Проекта за изграждане на нови контейнерни терминали във Варна и Бургас, предвиден за финансиране със средства от Японската банка за международно сътрудничество.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, колеги народни представители! Месец юли 2008 г. Четиридесетото Народно събрание ратифицира Договор между България и Японската банка за международно сътрудничество на стойност от 327 млн. евро. Целта на заема е изграждане на нови контейнерни терминали на територията на Варна и Бургас.
Ясна е тенденцията, че контейнерните превози вземат връх и през следващите години ще има все повече контейнерни превози.
Заемът, който е отпуснат на България, е с изключително добри параметри: 25-годишен период, 7-годишен гратисен период, 1,4% лихва.
Тези терминали са жизнено важни за икономиката не само на Варна и на Бургас, но и за икономиката на страната ни, не само че откриват хиляди работни места по време на тяхното строителство, но и привличане на нови товари, което значи работни места и средства в бюджета на държавата ни.
Освен това ние трябва да се възползваме от това, че Варна и Бургас не са вече източната граница на България, а сме източната граница на Европейския съюз, и ако искаме да са реална конкуренция на Констанца и на другите пристанища, то е ясно, че трябва да бъдат изградени тези мощности.
За Варна има и друг елемент – с изграждането на новия контейнерен терминал в езерото с влизане навътре се освобождава територия на сегашното пристанище Варна-изток, която ще стане част от града с изграждането на нова атракционна зона, нова мултифункционална зала, нов аквариум, нов пасажерски терминал и нов яхтен терминал, което значи отново работни места, отново средства в икономиката на града и на държавата и освен това нов тип туристи, по-богати – също средства за държавата ни.
Незнайно защо по време на управлението на господин Борисов този проект е спрян и започнаха опити да се дадат на концесия пристанищните мощности.
Моят въпрос е следният: защо е спрян този проект? Кой ще носи отговорност от това, че той е спрян? Какви са били мотивите за неговото стопиране?
На следващо място: японският заем актуален ли е още? Къде са парите от този японски заем и ако не е възможно те да бъдат използвани за строителството на тези терминали, които в интерес на истината вече щяха да бъдат пред пуск, то какви трябва да бъдат действията на Народното събрание, на Министерството на транспорта, на Министерския съвет, за да може отново да стартира този проект?
Ясни са ползите, но тъй като няма време, аз ще Ви помоля, господин министър, ако може писмено да се напише какви са ползите от този проект и в крайна сметка някой ще носи ли отговорност за това безумно решение – да бъде спрян този проект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуцанов, задавате интересни въпроси.
Аз ще ги разделя на няколко подвъпроса. Какви щяха да бъдат ползите за държавата след изграждане на контейнерните терминали във Варна и в Бургас е абсолютно ясно – щяхме да имаме конкурентноспособни пристанища, които да обработват по-голям товаропоток, влизащ в Европа, щяхме да имаме възможност за привличане на допълнително, особено транзитни, товаропотоци, които сега ни заобикалят през съседните нам пристанища Истанбул и Констанца.
За мен е по-важна втората част – защо е спрян проектът и дали тези пари могат да се ползват отново?
Защо е спрян проектът? Мога да Ви кажа, че решението се базира на реална финансова ситуация към 2009 г., когато е отчетено, че направените през 2007 г. анализи и прогнози не отразяват в средносрочен и дългосрочен план дълбоките неблагоприятни последици в резултат на световната икономическа криза и техните отражения върху развитието на реалната икономика вътре в страната.
От страна на предишното правителство са предприети съответните процедурни действия, с които на практика споразумението за заем е прекратено.
Безвъзвратно ли е загубен този заем? Към настоящия момент направената проверка на юридическите и формални възможности за възстановяването на ползването на средствата по споразумението за заем показва, че не е възможно използването на заемните средства за изграждане на контейнерни терминали във Варна и в Бургас, които са безвъзвратно загубени.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще изготви анализ за необходимостта от изграждане на контейнерни терминали към настоящия момент и възможни източници за финансиране, като вземе под внимание влезлите в сила концесии в пристанище Бургас. Възможностите са няколко – чрез публично- частно партньорство или нов заем. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Гуцанов, имате думата.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Бих се обърнал към Вас, господин капитан, тъй като Вие много добре знаете колко е важно изграждането на тези два терминала. Аз просто Ви моля като варненски народен представител да направите всичко възможно да започне строителството на терминалите и във Варна, и в Бургас.
Смятам, че това е един от най важните проекти за развитието на държавата ни и няма как ние да не се възползваме от тези транспортни коридори, които наистина ще ни заобиколят, тези товари, които ще ни заобиколят. От това, което казахте, аз съм сигурен, че ще направите всичко възможно. Ще имате и цялата подкрепа на Парламента за този толкова важен проект. Уверявам Ви в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Господин министър, желаете ли да отговорите по капитански? (Оживление.)
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гуцанов! В момента в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията преразглеждаме стратегията за цялата транспортна дейност в страната и мастер-плана, в която отново ще направим анализ на контейнерния товаропоток.
Надявам се в близко бъдеще ние действително да вземем адекватно решение, с което да започне действие по проектиране и строителство на тези два терминала. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин министър.
Ще завършим с питане на господин Димчо Михалевски към министъра на околната среда и водите госпожа Искра Михайлова. То е относно изпълнение и рискове пред Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”.
Няма да имаме време за следващи въпроси. Времето го удължихме, но остава още малко – колкото за едно питане.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Изпълнението на Програма „Околна среда” е изключително важно за България, предвид сериозните ангажименти, които сме поели с Договора за присъединяване. За съжаление, към днешна дата това е една от програмите с най-много рискове заради забавеното й изпълнение и разплащане по нея. Процентите, които вървяха на годишна база пред последните години, варираха от 2,84 през 2009 г., 4,22 – през 2010 г., 4,04 – през 2011 г., до 6,77% през 2012 г. От началото на годината за първите шест месеца са усвоени 122 млн. евро, или 6,82% – има известно ускоряване, но анализът показва, че правилата за сертифициране на разходите до края на 2013 г. като цел и избягване на Правилото N+2, N+3 за автоматично освобождаване на средства трябва тази година да бъдат сертифицирани, тоест възстановени от Европейската комисия 325 млн. евро. Към момента за първите шест месеца са възстановени 11 млн. 633 хил. евро.
При тази ситуация очевидно има достатъчно забавяне и огромно предизвикателство пред Вас, госпожо министър, защото това едновременно са сложни, не бързи, важни проекти. Въпросът е: каква е оценката; колко договора в момента реално са сключени от бенефициентите с реални строители; какъв е графикът до края на годината, в който реално могат да бъдат усвоени; какви други рискове стоят пред проектите и възможни затруднения, за да може тази изключително голяма цел, която трябва да постигнем и да не загубим средства, в крайна сметка да се реализира?
Тук, разбира се, трябва да отбележим, че след предприетото миналата година пренасочване на средства към така наречените „спешни мерки за екологичен транспорт, мерки за борба с наводненията и мониторинг и борба с горските пожари” има обявени обществени поръчки за над 253 млн. евро. Също исках да чуя какво е изпълнението там и какво може евентуално да подпомогне усвояването по тези доставки на тролейбуси, автобуси, трамваи и мотриси за Метрополитена в София, за да може в крайна сметка, първо, да постигнем добро усвояване до края на годината и възстановяване на разходи от Европейската комисия, и много важната задача, която е пред Вас и за която ние ще Ви съдействаме – през следващите година и половина-две, когато е окончателното разплащане и изпълнение, да можем да наложим по-висок ритъм на изпълнение и усвояване на средствата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Михалевски.
Госпожо Михайлова, заповядайте, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Оперативната програма „Околна среда” действително е една от най-тежките програми от програмния период 2007-2013 г. и е с най-скромен напредък, що се отнася до изпълнение и окончателно сертифициране на разходите, които са вложени в реализация на изключително важни проекти във водната инфраструктура, инфраструктурата за управление на отпадъци, в сферата на биоразнообразието – все области, по които България има изключително тежки ангажименти по Договора за присъединяване.
Общата статистика, която бих искала да Ви дам, и след това да се опитам да отговоря на някои от Вашите въпроси, доколкото ми позволява времето, е, че към 1 юли 2013 г. успешно изпълнени са 135 проекта, по които са усвоени 182 млн. лв., като се има предвид, че една част от тези проекти основно са техническа помощ. В изпълнение в момента са 228 договора, които включват както сектор „Води”, така и ос „Води”, ос „Отпадъци”, ос „Биологично разнообразие” и техническа помощ, където са договорите за комуникация и информация.
Общият размер на средствата, които се предвижда да бъдат изплатени по договори в изпълнение от тези 228, надхвърля 150% от общия размер на средствата от програмата, което е една от основните специфики и рискови моменти в изпълнението на Оперативната програма „Околна среда”. Към бенефициентите са разплатени средства в размер на 866,7 млн. лв., или 24,61% от общия ресурс на програмата.
Това са общите данни по отношение на програмата, които са добре известни, но аз искам да се спра на някои специфични моменти, които засягат на първо място сектор „Води”.
По ос 1 на оперативната програма степента на договаряне е 161%. Там е още по-висока степента на свръхдоговаряне по програмата, а са изплатени 24,95%, което е близо 25%. Общо в изпълнение за ос 1 в момента са 130 проекта. Успешно изпълнени са 103 проекта, от които 94 са проекти по техническа помощ. Останалите са договори за изграждане на инфраструктура в общините Бургас, Вълчи дол, Приморско, Главиница, Каварна, Перник, Попово и Хисаря с общ размер на усвоената помощ 92 млн. 806 хиляди. Има и един проект по процедура за разработване на плановете за управление на речните басейни. По техническата помощ завършват още 16 проекта. Инфраструктурата за питейни води включва 17 проекта в изпълнение, на стойност 488,6 млн. лв.
Процедурата за подготовка и строителство за агломерации над 10 хил. жители, така наречената „комбинирана процедура”, включва 26 договора, които са в изпълнение. Това са проекти, за които многократно е било казвано, че се предвижда строителството им да бъде реализирано през следващия планов период. Предвид особеностите на етапите, включени в проектите, дейностите по строителството на приблизителна обща стойност 850 милиона могат да бъдат прехвърлени за периода 2014-2020 г. Като се има предвид, че този риск е преценен, можем да считаме, че тези проекти не спадат в категорията на рисковите проекти на програмата, тъй като тяхната обща стойност от порядъка на 850 милиона може да бъде покрита от следващия планов период.
Тук искам да направя една уговорка обаче – трябва да бъдем напълно наясно, че автоматичното прехвърляне на проекти от един планов период към друг към този момент е невъзможно. Трябва ясно да го кажем, за да бъдат наясно и бенефициентите, и всички, които работят по проектите. Договарянето на бъдещата Оперативна програма „Околна среда” предполага договаряне на специфични условия, изисквания, на наредби за управление, апликационни форми и дори да се вземе решение за проектите, които са минали етап на техническо одобрение и технически преглед на цялата документация, то те би трябвало да минат макар и елементарен, но задължително етап на оценка на проектното предложение в зависимост от изискванията на новата оперативна програма. Това се отнася за всички проекти, за които се планира да бъдат прехвърлени за следващия планов период.
В тази връзка управляващият орган на оперативната програма от две седмици насам е в разговори и с Европейската комисия за прилагане на така наречената „система на фазиране” на проектите, което предполага точно определяне на фазите на всеки проект, които могат да бъдат изпълнени в единия планов период, и фазите, които могат да бъдат изпълнени в следващия планов период. Процедурата е тежка, предполага консултации с Европейската комисия и ние ще тръгнем на работни технически срещи, на които да се разглежда всеки отделен проект. В противен случай не можем да получим рамково споразумение за фазиране на договорите.
Има процедура за строителство за агломерации над 10 хил. жители. От тези 63 проекта към настоящия момент 29 са възложили строителство и надзор, а други 29 са в процес на възлагане. Има и проекти, които са в оценка.
С риск да прехвърля времето, има още два момента, на които искам да обърна внимание. Единият момент това са така наречените „големи проекти” – проектите „Асеновград”, „Добрич” и „Пловдив”, които като стойност влизат в категорията големи проекти, които трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия. Те са на различни стадии на развитие, но и за трите проекта важи една и съща неприятна новина.
С писмо от месец май тази година Европейската комисия уведомява България, че разходите за ДДС по проекти от водния цикъл по ос „Води” са невъзстановими, неприемливи за възстановяване от средствата на структурния фонд – било Кохезионен или Европейски фонд за регионално развитие.
Това предполага преформатиране на проектите и представянето им пред Европейската комисия, като се изключи стойността на ДДС в изпълнението на проектите. То има две последици.
Първо, това е абсолютна промяна на условията, пред които поставяме бенефициентите, тоест общините, които реализират тези проекти, и съответно държавата. Или общините, или държавата трябва да се ангажират с финансирането на ДДС по реализацията на проектите.
Второ, това поставя под риск около 60 млн. лв. от предвидените за сертифициране през тази година по правилото „М+2+3”, което означава, че трябва да се вземат спешни мерки. Така се увеличава размерът на недоговорените средства, защото на практика те няма да бъдат признати.
Последно, оперативната програма е предприела в началото на тази година тъй наречените спешни мерки, с които е прехвърлила част от средствата от ос 1 за опазване на въздуха – Вие ги споменахте, няма да губя време да ги споменавам отново. Тези спешни мерки за съжаление са в процес на изпълнение. Очакванията те да се реализират много бързо и по такъв начин да гарантират разплащания по правилото „М+2+3” за тази година към този момент не са основателни, тъй като процедурите за такива тежки поръчки за доставки отнемат много време, също предполагат процедура за обжалване. Ние сме в очакване да видим какво ще се случи с тези процедури. Две от процедурите за транспортни средства са приключили, две са в момент на провеждане. Това са двете големи процедури за доставки, но не са започнали търгуване. Няма да прекалявам повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Михалевски, за уточняващи въпроси.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, два кратки въпроса. Предходното управление на министерството проведе миналата година след месец юни мащабна програма за наддоговаряне. Въпросът ми е: наясно ли е било тогавашното ръководство – ако знаете – на МОСВ и оперативната програма, че дори и да наддоговорят, и да има фазиране на проекта за следващия планов период, все пак те ще се нуждаят от съответствие, както се изразихте – от специфичните правила, изискванията, наредбите и нови апликационни форми? Още повече в контекста, че има условия по отдавнашна договореност между България и Европейската комисия – следващият програмен период да бъде договорен на базата на изготвените мастер планове, които всеки момент трябва да бъдат завършени и предоставени в Министерството на регионалното развитие. Това е важен елемент, тъй като при тези мастер планове вероятно ще се наложи приоритизиране в рамките на всяка територия на опериране и съобразяване на инвестицията с последващо въздействие върху цената.
Вторият въпрос е свързан с проблема с ДДС, на който Вие обърнахте внимание. Той е пряко свързан със собственото съучастие на общините. Смятате ли, че едно от възможните решения е да се изпълни спешно прехвърляне на собствеността, което отдавна е преписано в законодателството – от ВиК операторите към общините и държавата, и обратното й предоставяне спешно на операторите, което може да отвори възможността за получаване правото на общините да получават данъчен кредит, което ще реши проблема с данък добавена стойност? Единствено ще остане въпросът, свързан с временното му покриване. Фондът „ФЛАГ” затова е наличен към момента.
Моля да чуя и Вашето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Михалевски, трудно ми е да кажа дали ръководството на Министерството на околната среда и водите е било наясно с всички рискове, до които води свръхдоговарянето по програмата. Към момента, когато са били предприети мерки за свръхдоговаряне, те са имали характера на спешни мерки за гарантиране на плащания по програмата и договаряне в рамките на крайния срок 2013 г. за реализация на проектите до 2015 г. Едно обаче мога да кажа със сигурност – всички, които са работили по програмата, са знаели, че е невъзможно всички тези проекти да бъдат реализирани. В самото моделиране на свръхдоговарянето е бил заложен фактът, че този свръхпроцент ще бъде процент от проекти, които няма да се реализират през този програмен период, поради простата причина, че за тях няма пари. Предположението е било, че по такъв начин ще се компенсира загуба от някои проекти, от тръжни процедури, от евентуални финансови корекции и тези свръхдоговорени проекти ще могат бързо да се включат и да компенсират. До известна степен в това има основание, тъй като говорим за спадане на разплащането и сертифицирането от 60 милиона. Единственият начин да го компенсираме е с тези свръхдоговорени проекти.
Що се отнася до ДДС за проектите във водния сектор, единствената добра новина след последните технически срещи в Брюксел е, че то няма да има ретроактивно действие. То ще върви от тук нататък като правило, което е категорично изискване пред българската страна – да регулира взаимоотношенията във водния сектор и най-вече отношенията на собствеността върху инфраструктурата и взаимовръзката „Собственик на инфраструктурата – воден оператор (който доставя услугите) – регулатор (който определя цени) и всякакви други структури като водните асоциации”, които биха могли да обединяват тези основни действащи лица в реализацията на инфраструктурата и предоставянето на услугата.
Всяко решение, което би изчистило досега абсурдния казус, в който една община получава подкрепа от Общността, влага собствени средства, изгражда инфраструктура на стойност десетки милиони евро и след това я предоставя безвъзмездно на едно търговско дружество, то всякакви стъпки в тази посока, за да се облекчи този режим, биха били добри. Доколко те бързо ще бъдат приети от нашите партньори от Европейската комисия като решение на въпроса, аз не мога да кажа. Това е въпрос на преговори.
От изключително голямо значение за следващия планов период е ние да имаме яснота по собствеността, прехвърлянето на активите, отговорността на оператора и взаимоотношенията с определянето на тарифите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте, господин Михалевски, за отношение към отговора.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо министър. Удовлетворен съм от Вашите отговори. Смятам, че трябва да предприемем съвместна инициатива буквално от следващата седмица, съгласувано между двете министерства и Народното събрание, за да е по-технологично и бързо и да внесем необходимите съвсем минимални промени в законодателството, за да можем да ускорим процеса на прехвърляне на собствеността, да информираме в разговори партньорите от Европейската комисия. Справедливо е да не натоварваме българските общини и техните граждани с допълнителни разходи, които няма откъде да дойдат, освен от някакви данъци, които не са свързани с услугата, и да ги насочим там, където са и където бяха планирани в приетото законодателство преди 2009 г.
Разчитайте, ние ще поемем инициативата и в тесен контакт с Вас и министър Терзиева ще ги изработим следващата седмица.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Благодаря и на Вас, госпожо министър.
Колеги, приключваме заседанието.
Следващото заседание ще бъде другата сряда от 9,00 ч.
Довиждане на всички. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,50 ч.)




Заместник-председатели:

Мая Манолова

Христо Бисеров


Секретари:

Филип Попов

Шендоан Халит
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

 Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на член на Централната избирателна комисия

Избор на председател на Икономическия и социален съвет

Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция





    Последни заседания