Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 20 септември 2013 г.
Открито в 9,04 ч.
20/09/2013
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Александър Ненков и Деница Златева

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, приехме седмична програма, в която като първа точка за днес е предвидено първо четене на Закона за обществените поръчки. Вчера не успяхме да завършим Закона за народната просвета. Има ли предложения да го продължим?
Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да продължим обсъжданията и гласуването на последните три параграфа от Закона за народната просвета предвид важността на закона и стартирането на новата учебна година, и необходимостта той да влезе в сила веднага след обнародването му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Заповядайте, госпожо Добрева, да докладвате след тази промяна дневния ред.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Продължавам представянето на доклада на Комисията по образованието и науката от мястото, където стигнахме преди закриването на вчерашното пленарно заседание.
По § 2 вече докладвах постъпилите предложения и становището на комисията по тях, както и становището на Комисията по текстовете на вносителя за § 2, т. 1 и за § 2, т. 2.
Позволете ми отново да прочета за стенограмата предложението на Комисията по образованието и науката за окончателната редакция на § 2, който става § 1.
Комисията предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 8:
„8. комбинирана”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Формата на обучение по ал. 1, т. 8 се организира при условия и по ред, определени в Правилника за прилагането на Закона за ученици със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми, изготвени в съответствие с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 съобразно индивидуалните им възможности и потребности.”
Искам да направя следното уточнение. На вчерашното заседание беше гласувана окончателната редакция на § 2, т. 1, който става § 1, т. 1 по доклада на комисията. Остава да се проведе дискусията и да се подложи на гласуване:
1. Текстът на вносителя за § 2, т. 2, който не се подкрепя от комисията.
2. Предложението на комисията за окончателната редакция на § 2, т. 2, който става § 1, т. 2 по доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Добрева.
Съвсем коректно докладвахте вчерашната ни работа по този законопроект. Ще направя само едно уточнение. Дебатите по § 2 по вносител са изчерпани. Пристъпихме към гласуване, приехме § 1, т. 1. Сега съобразно доклада и желанието на Комисията по образованието и науката и съгласието между народните представители ще подложа на гласуване първо § 2, т. 2 по вносител съгласно изричното желание на народните представители от ГЕРБ, след което, ако не бъде прието предложението по вносител, ще подложа на гласуване предложението за редакция на Комисията по образованието и науката.
Няма възражения.
Уважаеми колеги, обръщам Ви внимание още веднъж какво гласуваме! Гласуваме § 2, т. 2 по вносител, който не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 78, против 49, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 2, т. 2, който става в окончателния текст на законопроекта § 1, т. 2.
Гласували 163 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 66.
Предложението е прието.
Няма да подлагам на гласуване целия § 1, защото на практика той беше гласуван съобразно предложението на комисията – първо т. 1, после т. 2.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Подлагам на гласуване докладваното от госпожа Добрева наименование.
Гласували 159 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Има предложение от народните представители Ваня Добрева, Христо Монов и Милко Багдасаров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 2 със следната редакция:
„§ 2. (1) В срок до 1 февруари 2014 г. училищата създават необходимите организационни условия за осъществяване на формата на обучение по чл. 31, ал. 1, т. 8 в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове на прилагането му.
(2) През учебната 2013-2014 г. учениците със специални образователни потребности, започнали обучение в дневна или индивидуална форма, могат през цялата учебна година да преминат в комбинирана форма на обучение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Правим само предлога „по” в ал. 1 „... подзаконовите актове по прилагането му”.
Уважаеми колеги, имате ли желание за изказвания по § 2? Нямате.
Подлагам на гласуване докладвания от госпожа Добрева § 2 в предложената редакция.
Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: По § 3 има предложения от народните представители Ваня Добрева, Христо Монов и Милко Багдасаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на образованието и науката привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове, които уреждат организацията, финансирането на обучението и оценяването на учениците във формата на обучение по чл. 31, ал. 1, т. 8 в съответствие с този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по § 3 на законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване докладвания § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Предложение от народните представители Ваня Добрева, Христо Монов и Милко Багдасаров за § 4.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по последния параграф? Няма.
Гласуваме § 4 от законопроекта.
Гласували 157 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 2.
Параграф 4 е приет, а с това и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Благодаря на госпожа Ваня Добрева.
Вносителите: Георги Кадиев, Ваня Добрева и група народни представители; Милена Дамянова и група народни представители могат да се поздравят с окончателно приетия законопроект. (Ръкопляскания от КБ.)

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Постъпили са три доклада от парламентарни комисии по законопроекта.
Предлагам да започнем с Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Хамид.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Преди да изчета доклада на Комисията по правни въпроси моля да подложите на гласуване процедура по допускане в залата на госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществените поръчки, госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет и господин Георги Йончев – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане на лицата във връзка с разглеждания законопроект.
Гласували 144 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите лица в пленарната зала.
Заповядайте, господин Хамид.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
за първо гласуване относно Законопроект за изменение
и допълнение на Закона за обществените поръчки,
№ 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.

На свое заседание, проведено на 18 септември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.
На заседанието присъстваха – от Министерския съвет: госпожа Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие, господин Радомир Чолаков – съветник в политическия съвет на вицепремиера, господин Георги Йончев и госпожа Мариана Славкова – държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика“; от Агенцията по обществени поръчки: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор и госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки“; от Комисията за защита на конкуренцията: госпожа Цветелина Попова – директор на дирекция „Обществени поръчки“; от Българска стопанска камара: господин Камен Колев – заместник-председател; от Национално сдружение на общините в Република България: господин Благой Станчев – парламентарен секретар и господин Пламен Петров – юрист; от Камарата на архитектите в България: арх. Владимир Дамянов – председател и арх. Емил Жечев – заместник-председател и от Асоциация „Прозрачност без граници“: госпожа Екатерина Каменщик и господин Гълъб Балтийски.
Законопроектът беше представен от госпожа Даниела Бобева.
Основната задача на настоящия законопроект е преодоляване на съществуващите законови дефицити в сферата на обществените поръчки с цел постигане на максимална прозрачност на процедурите и участието на повече кандидати в тях. При изготвянето му са взети предвид препоръките на граждански организации, стопански, професионални и браншови съюзи, свързани с обхвата на Закона за обществените поръчки.
Предлаганият законопроект засяга и цели да реши следните проблемни области:
Вземат се мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест; въвежда се принципът, който задължава администрациите да съберат по служебен път обстоятелства, които се съдържат в публични регистри, както и данни, които вече са били представени пред държавен орган. По този начин не може да се изисква от кандидатите и участниците повторно доказване на горепосочените обстоятелства и/или данни.
Чрез предлаганите промени в чл. 28 от Закона за обществените поръчки се цели преустановяване на възможностите за корупция и нарушаване принципите на лоялната конкуренция и равнопоставеност. Предвижда се да отпадне задължението за закупуване на документацията за участие в обществената поръчка, напротив – за възложителя се установява задължение за представяне на цялата документация в профила на купувача, с изключение на класифицираната и тази с поверителен характер.
Друг аспект на промените в чл. 28 е въвеждането на минимално изискуемо съдържание на договорите за обществени поръчки, приложенията към тях и създаването на стандартизирани образци за офертата и приложенията към нея, които следва да се съдържат в Правилника за прилагането на Закона за обществените поръчки и да се одобряват от Министерския съвет.
Със създаването на нов чл. 16в се цели постигането на значителни икономии и намаляването на загубите и грешките в областта на обществените поръчки. Това следва да се реализира чрез въвеждането на електронен каталог от страна на възложителя, когато предмет на поръчката е доставка на стоки, които са стандартизирани или за които е възможно разработването на собствени стандарти.
Законопроектът предлага и промени в реда за възлагане на обществени поръчки чрез публична покана и в разпоредбите относно Рамковото споразумение по Глава VII a.
Чрез настоящия законопроект Министерският съвет предлага мерки за облекчаване на малките, средните и новосъздадените предприятия във връзка с достъпа им до обществени поръчки. В съответствие с Директива 2004/18/ЕО, която определя, че информацията и минималните изисквания, които се изискват за определена поръчка, трябва да съответстват на обекта на поръчката, чрез промените в чл. 25, ал. 5 и 6 се въвежда принципът на пропорционалността. Установяват се забрани за възложителя във връзка с включването на определени условия или изисквания в решението, обявлението или документацията за обществената поръчка, които да ограничават участието на лицата в нея. Поставят се изисквания и към критериите за подбор по чл. 25, ал. 2, т. 6.
Отново във връзка с тези критерии е и предложението за отмяна на чл. 25, ал. 6, изречение второ и чл. 50, ал. 1, т. 3, които по своята същност представляват основания за изключване на малките и новосъздадените дружества поради липса на определен оборот.
Въвеждат се мерки, които да дадат възможност на малките и средни предприятия в сферата на обществените поръчки, първоначално като подизпълнители, с цел да придобият опит и квалификация, за да могат след време да участват и като основни изпълнители. С новия чл. 25а се въвежда условието, че при обявяване на обществени поръчки за строителство над 2 млн. 640 хил. лв. възложителят е длъжен да определи дял, който участниците трябва да предоставят за изпълнение от подизпълнители, като същият не може да бъде по-малък от 30% и по-голям от 70% от общия обем на поръчката. По този начин се разширява достъпът до обществените поръчки, което стимулира конкуренцията и свободната инициатива.
По този начин се разширява достъпът до обществените поръчки, което стимулира конкуренцията и свободната инициатива.
Законопроектът предлага създаването на нов Раздел VII „Договор за подизпълнение”, който да урежда отношенията между изпълнителя, от една страна, и подизпълнителя, от друга. Проблемите, които чл. 45а и чл. 45б засягат, са във връзка с директните плащания от възложител на подизпълнител, ред за възражение на направено директно плащане от страна изпълнител в хипотези като неизпълнение и прекратен договор с подизпълнителя, както и създаване на възможност за последващо наемане на подизпълнител в законовите рамки на дела, без предприятието да е било посочено в офертата.
Друга постъпка в насока насърчаване на конкуренцията и активно включване на малките и средните предприятия в сферата на обществените поръчки са възможностите, предвидени с предлаганите промени в чл. 56, ал. 2 и 3. Те касаят предоставянето на право на кандидатите и участниците, независимо от условията на възложителя, да предлагат с офертата си ползването на подизпълнители, както и опцията за участие на малки и средни предприятия директно като членове в неперсонифицирани обединения, които са участници.
С настоящия законопроект се цели прецизиране на процедурни правила с цел намаляване на административната тежест и насърчаване на конкуренцията: въвежда се допълнително изискване към съдържанието на обявлението, по силата на което възложителите ще бъдат задължени да определят прогнозна стойност на обществената поръчка във всеки отделен случай. Това представлява важна информация и предоставянето й ще допринесе за публичността и прозрачността, както и за възможност за последващ контрол върху цената, посочена в договора между страните.
Промяната на ал. 2 на чл. 28 дава възможност за определяне на диапазон на количествените показатели, които се предлагат с офертите, от страна на възложителите. По този начин се цели защита на обществения интерес и превенция на злоупотреба с нереално високи или ниски цени, срокове и други количествени показатели.
Предложения за включване на уредба, която да регулира последиците от преобразуване на изпълнителя, са заложени в новите редакции на чл. 43, ал. 7 и 8. В случай на преобразуване на изпълнителя правоприемникът, въз основа на договор за продължаване на първоначалния договор за обществена поръчка, може да довърши изпълнението, ако отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1 и 5. Ако последното условие не е налице, договорът между възложителя и изпълнителя се прекратява по право, като се дължи обезщетение по общия исков ред.
Заложената трансформация на чл. 47, ал. 2, т. 3 в чл. 47, ал. 1, т. 4 въвежда задължителното отстраняване от участие в процедурата на кандидат или участник, който има задължения към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, когато същите не са отсрочени или разсрочени. С новата т. 5 на чл. 47, ал. 1, се въвежда забрана за участие и на лице, което има просрочени ликвидни и изискуеми задължения към подизпълнители.
Във връзка с максимално прецизиране на законовия текст с този на Директива 2004/18/ЕО, се предлага нова редакция на чл. 51, ал. 1, т. 7, а именно посочване на образование, професионална квалификация и професионален опит на участника и/или на негови ръководни служители и по-специално на лицата, които отговарят за извършване на услугата или строителството. В мотивите към законопроекта се обръща внимание, че „посочване” не включва необходимост от представяне на доказателства, а просто деклариране на обстоятелствата или данните. Предоставена е възможност при спечелване на поръчката възложителят да поиска съответните документи, които удостоверяват декларираното. Също е обърнато специално внимание на новото изискване за посочване на професионален опит, който по съществото си се различава от образованието и квалификацията.
Законопроектът предлага промени, които биха довели до повишаване нивото на административната експертиза: Новата редакция на чл. 19, ал. 1, т. 22 въвежда задължение за Агенцията по обществените поръчки да осъществява предварителен контрол върху процедурите за обществени поръчки за строителство на стойност, която е равна или по-висока от европейските прагове. Също така освен препоръки, Агенцията следва да дава и конкретни указания в случай на констатирана незаконосъобразност, съгласно предложения текст на чл. 20а, ал. 3.
Като нов момент се явява и правилото, че за да бъде вписано в нарочния списък на експерти, лицето следва да бъде предложено от професионална или браншова организация или от орган на изпълнителната власт по смисъла на Закона за администрацията. Не се преустановява възможността за лично заявяване за вписване в този списък, но се въвежда изискването за представяне на доказателства за наличието на професионална квалификация и практически опит. В случай, че възложителят не разполага със собствени експерти при подготовката на процедурата, той следва да осигури външни експерти от горепосочения списък или други експерти чрез възлагане в съответствие със закона, с цел осигуряване на качествена експертиза.
Вменява се и още едно задължение за Агенцията по обществените поръчки, както и за Сметната палата, които осъществяват контрол по изпълнение на Закона за обществените поръчки, а именно – и осъществяването на контрол по изпълнение на договорите за обществени поръчки и на рамковите споразумения.
За постигането на публичност и прозрачност са взети следните мерки: въвежда се задължение за възложителите да поддържат „профил на купувача”, който представлява част от тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност. Чрез новите чл. 22б-22г се установява и нормативно изискуемата информация, която следва да се съдържа той, а именно – всички документи, които са свързани или отразяват провеждането на процедурите и договорите за обществени поръчки. Предлага се и след публикуване на обявлението в Регистъра за обществени поръчки, възложителят да изпраща и съобщение за обществената поръчка до средствата за масово осведомяване.
Разлика с досегашния режим е и въведеният принцип, съгласно който едновременно с решението за класиране на участниците и определянето на изпълнителя, възложителят задължително изпраща на участниците и препис-извлечение от протокола на комисията и го публикува в профила на купувача, а не както досега – само при поискване от тях.
С цел закрила на труда и създаване на възможност за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, са предложени следните изменения: в чл. 47, ал. 1 се създава нова т. 4, която задължава възложителя да отстрани от участие в процедурата кандидат или участник, който има задължения за осигуровки, установени с влязъл в сила акт. С предлаганата промяна на т. 4 от чл. 47, ал. 2, се създава възможност за възложителя да отстрани от участие в процедурата кандидат или участник, който е осъден с влязла в сила присъда за престъпление, свързано със здравословните и безопасни условия на труд или с трудовите права на работниците.
На редакция е подложен и чл. 16в (съгласно законопроекта), който касае поръчките, предназначени за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Целта е създаване на реални предпоставки за запазване на обществени поръчки за специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания.
Настоящият законопроект не води до допълнителни натоварвания на републиканския бюджет и на бюджетите на възложителите, доколкото мерките за изпълнение на предложените със законопроекта разпоредби могат да се изпълнят в рамките на утвърдените бюджети и на наличните ресурси.
Предлаганите нови разпоредби целят намаляване на административната тежест. С тях се предоставят възможности за малките и средните предприятия, за бизнеса изобщо, за подобряване ефективността и целесъобразността при харченето на обществените средства.
В Комисията по правни въпроси са постъпили становища в подкрепа на настоящия законопроект от Българска стопанска камара и Националното сдружение на общините в Република България. Със становищата си Камарата на архитектите в България, Изпълнителната агенция по горите, „Мобилтел“ ЕАД и „ОМВ Офшор България“, „ТОТАЛ Е&П България“ и „РЕПСОЛ България“ правят предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Хамид Хамид, Цецка Данговска, Снежина Маджарова, Янаки Стоилов, Димитър Лазаров, Десислава Атанасова, Емил Радев и Явор Нотев, както и представители на Българска стопанска камара, Национално сдружение на общините в Република България и Камарата на архитектите в България.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че идеите в предлагания законопроект представляват добро начало за изменение в сферата на обществените поръчки. Повечето от тях обаче посочиха, че са налице спорни въпроси като например създаването на допълнителни задължения и съмнението за достатъчен административен и технически капацитет за изпълнението им, както и липсата на баланс между интересите на страните. Народните представители акцентираха и върху въпросите, свързани с намесата на държавата в отношенията между изпълнител и подизпълнител, забраната за участие на външните експерти, ангажирани в подготовката на процедурите за възлагане на обществени поръчки в комисии за провеждането им, подсъдността и оспорването на актовете, съкращаване на срока за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията.
След проведената дискусия и обсъждане, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет, на 29 август 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Сега ще дам думата на председателя на Комисията по икономическата политика и туризъм да представи доклада и на тази парламентарна комисия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика и туризъм
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.

На свои заседания, проведени на 18 и 19 септември 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
На заседанието присъстваха: госпожа Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие, господин Георги Йончев – държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерския съвет, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенция за обществени поръчки, господин Альоша Даков – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, инж. Светослав Глосов – председател на Камарата на строителите в България, арх. Владимир Дамянов – председател на Камарата на архитектите в България, представители на Комисията за защита на конкуренцията, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Института за пазарна икономика.
Законопроектът беше представен от госпожа Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие. Тя изтъкна, че предложените изменения са по консенсусно констатирани проблеми, поставени от гражданското общество, стопанските организации, профсъюзите, включително и от представители на държавната и общинските администрации. Най-общо те биха могли да се групират по следния начин:
Първо, мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест. Въвежда се принцип, който забранява на администрациите да изискват от кандидатите и участниците доказването на обстоятелства, които се съдържат в публични регистри. Отпада задължението за участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки да закупуват документацията за участие. Създават се реални предпоставки за преминаване към електронни обществени поръчки и други.
Второ, мерки за облекчаване на малките, средните и новосъздадените предприятия при достъпа им до обществени поръчки. Създават се гаранции за прилагането на принципа на пропорционалността. Въвежда се задължението при обявяване на обществени поръчки за строителство над 2 640 000 лв. възложителят да определя дела, който участниците трябва да предоставят за изпълнение от подизпълнители, но не по-малък от 30 на сто и не по-голям от 70 на сто от общия обем на поръчката. Отпада изискването подизпълнителите да доказват наличието на финансови и технически възможности и/или професионална квалификация, които са „съобразно вида и дела на тяхното участие“. Предоставя се право на кандидатите и участниците, независимо дали възложителят е поставил условие или не, да предлагат с офертата си ползването на подизпълнители. В Глава трета се създава нов Раздел VІІ „Договор за подизпълнение”, с който се уреждат отношенията изпълнител–подизпълнител.
Трето, прецизиране на дефиниции и процедурни правила, включително с цел насърчаване на конкуренцията и намаляване на административната тежест. Възложителите се задължават във всички случаи да определят прогнозната стойност на обществената поръчка. Прецизира се в максимална степен съдържанието на понятието „методика за определяне на комплексната оценка на офертите”. Въвежда се задължението, ако кандидат или участник в процедурата има задължения към държавата и към община, които са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и не са отсрочени или разсрочени, да се отстранява от участие в процедурата във всички случаи, а не ако възложителят е посочил това в обявлението.
Четвърто, повишаване нивото на административната експертиза. Агенцията по обществените поръчки ще осъществява предварителен контрол и върху процедурите за обществени поръчки за строителство на стойност, равна или по-висока от европейските прагове. Разширени са изискванията към публичния регистър, поддържан от агенцията, който в голяма степен следва да дублира информацията, която съгласно законопроекта следва да се съдържа и в профила на купувача.
Пето, контрол по изпълнението на договорите.
Шесто, публичност и прозрачност. В профила на купувача възложителите са длъжни да включват приетите от тях вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, договорите за обществените поръчки, допълнителните споразумения за изменения на договорите за обществени поръчки; документите, които съгласно договорите за обществени поръчки са основание за извършване на плащане, и други. Въвежда се изискването едновременно с решението за класирането на участниците и за определяне на изпълнителя, възложителят да изпраща на участниците и препис-извлечение от протокола на комисията.
Седмо, закрила на труда и създаване на реални възможности за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.
В хода на дискусията арх. Владимир Дамянов – председател на Камарата на архитектите в България, отбеляза, че наред с положителните си страни законопроектът не отчита спецификата на процедурите, свързани с възлагането на поръчки, чийто предмет е интелектуален продукт, какъвто са инвестиционните проекти в областта на устройственото планиране и архитектурно-инженерното проектиране на сгради и съоръжения.
Председателят на Камарата на строителите в България – инж. Светослав Глосов, изрази съмнение във възможността със законопроекта юридически точно да се регламентират отношенията между главния изпълнител и подизпълнителите. От камарата инициираха и промяна, която да разграничи понятието „дял от обществената поръчка“ от понятието „дял“ по смисъла на Закона за задълженията и договорите.
Николай Ненков от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изрази мнение, че въпреки заложените положителни промени в законопроекта от конфедерацията настояват за текстове, които да възпрепятстват възможността търгове да се печелят от офшорни фирми и от фирми, които не изплащат работни заплати и не спазват трудовото законодателство.
Заместник-изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите Альоша Даков изрази становище против отпадането на текста, който изключва от обхвата на закона договори за възлагане на дейности по създаване на гори, провеждане на сеч и добив на дървесина и ползване на недървесни горски продукти по смисъла на Закона за горите. Той посочи, че поради спецификата на дейността, приемането на това изменение би довело до сериозни затруднения в работата на държавните горски стопанства. В заключение той изтъкна, че условията и редът за възлагане на посочените дейности са подробно разписани в Наредбата по чл. 95, ал. 1 от Закона за горите, което е гаранция за прозрачност при разходването на публични средства.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 10, „против” няма, „въздържали се” 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Предстои да чуем доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ГЬОКОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 19 септември 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г.
На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ, Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика” на Министерския съвет, Яничка Труева – директор на дирекция „Политика за младежта” в Министерство на младежта и спорта, експерти от различните държавни институции, представители на неправителствени организации и граждани.
Законопроектът бе представен от Мариана Славкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика” на Министерския съвет.
Всички предвиждани изменения на Закона за обществените поръчки в своята цялост целят стимулирането на заетостта и разкриването на нови работни места, но две от тях са въведени директно с цел охрана на социалните и трудовите права на работниците, а именно отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник:
- който има задължения за осигуровки, установени с влязъл в сила акт;
- който като изпълнител по обществена поръчка има просрочени ликвидни и изискуеми задължения към подизпълнители;
- който е осъден с влязла в сила присъда за престъпление, свързано със здравословните и безопасните условия на труд – § 39.
С предлагания законопроект в социалната сфера се цели и създаване на реални възможности за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.
За да се създадат реални предпоставки за запазване на обществените поръчки за специализираните предприятия или кооперации на хората с увреждания е направено предложение за изменение на чл. 16в, който става чл. 16г. – § 10. За периода 2008 до 2011 г. само 60 обществени поръчки на стойност 20 млн. лв. са запазени за предприятията на хората с увреждания.
С предлаганите промени специализираните предприятия или кооперации на хората с увреждания не само имат право за участие, но обществената поръчка е предназначена за тях, ако предметът на поръчката е включен в списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания. С изискването посочените подизпълнители също да са вписани в регистъра на специализираните предприятия или кооперации, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, се ограничава възможността за корпоративен натиск.
С Преходните и заключителните разпоредби – § 97 и § 102, се вменява задължение на министъра на труда и социалната политика да внесе в Министерския съвет актуализиран списък по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания – произвеждани и доставяни стоки, на изпълняваното строителство и на предоставяните услуги, които се възлагат на специализирани предприятия или на кооперации на хора с увреждания.
В хода на дискусията народните представители от ГЕРБ коментираха, че няма да подкрепят философията на законопроекта, защото няма покритие между заявените от правителството намерения и разписаните текстове относно стимулиране участието на малките и средните фирми в търговете. Подкрепят предложенията в социалната област, но настояват за включването неплащането на работните заплати в условията за недопускане за участие в търговете.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя законопроекта, защото с него се създават реални стъпки за насърчаване на специализираните предприятия или кооперации на лица с увреждания и разширяване на трудовата заетост на лицата с увреждания. С предложението в § 10 отпада условието специализираните предприятия или кооперации на лица с увреждания да могат да изпълнят най-малко 80 на сто от предмета на поръчката със собствено производство, което бе основна пречка за невъзможност за участие в процедурите по Закона за обществените поръчки от тези лица.
Представителят на КНСБ коментира, че законопроектът не води до ограничаване участието на офшорките в обществените поръчки; няма ограничения за анексиране на договорите; няма забрана за участие в обществени поръчки за работодатели, неизплатили работни заплати на своите работници и служители.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, без „против” и 8 „въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерски съвет на 29 август 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има още един доклад на парламентарна комисия – Комисията по инвестиционно проектиране.
Заповядайте, господин Костадинов, да представите доклада на
оглавяваната от Вас комисия по Закона за обществените поръчки.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 302-01-14, внесен от Министерския съвет на 29 август 2013 г. и разпределен на Комисията по инвестиционно проектиране с разпореждане, № 350-01-201, от 5 септември 2013 г. на Председателя на Народното събрание на Република България

На редовни заседания на 11 септември 2013 г. и на 19 септември 2013 г. Комисията по инвестиционно проектиране обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет под № 302 01 14 от 5 септември 2013 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на Министерството на регионалното развитие, на Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите в България, Камарата на инженерите по геодезия, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, Камарата на строителите в България, на Асоциацията на геодезичните фирми, на Националното сдружение на общините и други, както и представители на граждански организации и структури.
На заседанието присъстваха и експерти от администрацията на Министерския съвет, участвали в работната група по изготвяне на законопроекта.
Участниците в обсъждането подкрепиха законопроекта, като отбелязаха в изказванията си, че той ще допринесе за намаляване на бюрократичните тежести върху кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Беше посочено, че със законопроекта се създава по-добра възможност на малките и средни предприятия за достъп до пазара на обществените поръчки, за намаляване на административната тежест и субективизма при оценяването на офертите. Голяма част от новите текстове повишават публичността и прозрачността на процедурите, както и повишават контролните функции върху прилагането на законовите норми и за изпълнение на договорите за обществени поръчки. Създава се и реална възможност за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.
В хода на дискусията представителите на професионалните камари обърнаха внимание на това, че в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки не е отчетена спецификата на процедурите, свързани с възлагане на поръчки за услуги, чийто предмет е интелектуален продукт – инвестиционните проекти, проектите в устройственото планиране и проекти за съоръжения. Оценката на специалистите в тази област е, че се касае за високо специализиран интелектуален труд, който следва да се регламентира по специфичен начин. Предлага се това да се отрази, както в Закона за обществените поръчки – към чл. 3, ал. 1,т. 2 да се добави „проектантски услуги”, така и в Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки и в Наредба за провеждане на конкурси в инвестиционното проектиране и устройственото планиране, като по този начин ще ги разграничи от услуги от друг вид и характер.
Подценена е и ролята на професионалните организации за подкрепа на капацитета за провеждане на обществените поръчки като примерно по-широкото им участие като външни експерти, участие в журита и прочие.
Като недостатък се отчита и заложеният критерий за най-ниска цена.
Беше подкрепено и становището на Националното сдружение на общините в Република България, свързано с облекчаване на процедурите по обжалване и по този начин ускоряване на процеса и носене на отговорност от недобросъвестните участници.
В хода на разискванията бяха повдигнати и въпроси, свързани с предложението за лимитиране на дял от обществената поръчка, който следва да се изпълнява от подизпълнители и да не е по-малък от 30% и не по-голям от 70% от общата стойност на строителството. Изказаха се мнения, че това може да се яви пречка пред малките и средни предприятия и може да се яви свръхрегулация, която да ограничи правото на преценка от участниците.
Беше обсъждано и това, че освен количествените, следва да бъдат оценявани и техническите и естетическите показатели, което е особено важно в процеса на проектирането и строителството.
Като цяло, обаче внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки отговаря на изискването да бъде подобрена нормативната среда за осъществяване на процеса на обществените поръчки.
В резултат на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията за инвестиционно проектиране с 9 гласа „за”, със 7 гласа „против” и без „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки под № 302-01-14 от 5 септември 2013 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
С това докладите на парламентарните комисии по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки са представени.
Откривам дебатите.
Госпожо Бобева, ще желаете ли в началото на дебата да представите законопроекта или ще се включите при необходимост?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: По-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по разглеждания законопроект.
Господин Томислав Дончев – за изказване по законопроекта.
Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Бих искал да призова всички по тази сериозна тема да избягваме общите приказки и политикантските коментари, да говорим съвсем конкретно – темата е прекалено сериозна, касае стотици, хиляди фирми в България, касае хиляди възложители и е пряко свързана с начина, по който се харчат бюджетните пари и средствата от европейските фондове. Един призив по темата да говорят тези, които наистина знаят какво да кажат.
На първо място искам да приветствам намеренията на вносителя. Всяко намерение за подобряване на реда за възлагане заслужава адмирации. Освен това, искам да приветствам намерението да се осигурят повече възможности, особено за малките и средните предприятия, да приветствам намерението, свързано с повече прозрачност. Всички тези цели заслужават адмирации.
Не това обаче мога да кажа за резултата, който виждаме в предложените текстове. И понеже днес е моментът за принципни коментари, аз няма да правя детайлен анализ, а ще обърна внимание само на няколко според мен принципни дефекта, към които бих искал да насоча Вашето внимание.
Първият принципен проблем е надеждата, че ако имаме дефекти в системата за възлагане по реда на обществените поръчки, те могат да бъдат решени само и единствено чрез закона. Това не е така – куп други мерки, интервенции, включително и такива чрез контролната система. Как работят контролните органи, какъв е синхронът между тях, по какъв начин съгласуват позициите си, колко често се случва един контролен орган по отношение на един и същи казус да даде становище, различно от друг контролен орган, как това влияе и на възложителите, и на оферентите и на изпълнителите са въпроси с предизвестен отговор.
Вторият принципен дефект е, че в крайна сметка говорим за Закон за обществените поръчки. Той трябва да регулира обществените и икономическите отношения по повод възлагането. Министерство, агенция, община иска да си достави нещо, иска да бъде построено нещо. Законът трябва да гарантира, че това ще се случи по най-прозрачния начин, следвайки принципа най-добро качество на най-добра цена и равнопоставено третиране. Това не е механизъм за субсидиране на фирмите! Това е закон, който регулира възлагането!
В този смисъл учудване буди пакетът предложения, свързани с подизпълнителите. Да, факт е, че ако гледате проекта за нови директиви, там също има текстове, които се опитват да уредят по нов начин статута на подизпълнителя, който можем да предположим – без да е задължително, че ще бъде малко или средно предприятие. Конкретно в това предложение текстовете, свързани с подизпълнители, будят смут. На база дългия ми опит в сферата, не искам да съм лош пророк – ако те бъдат приети в този вид, никой не може да каже какви ще са последиците по отношение на системата. При всички случаи се поема неимоверен риск.
Предвидена е възможността директно възложителят да може да заплаща на подизпълнителя. На пръв поглед звучи чудесно. Само че при един по-внимателен прочит са видни всички рискове и дефекти в подобно начинание. Колко често имаме детайлно уредени отношения между основен изпълнител и подизпълнител? Колко често може ясно да се индивидуализира типът работи или част от доставката, които са извършени от конкретния подизпълнител? Много рядко.
Идеята е да се създаде вторичен пазар по повод подизпълнението. Моето притеснение е, че действително ще се създаде вторичен пазар, но голямата опасност е този пазар да е черен! Гледайки текстовете, за мен се материализира много тежкият риск възложителят зад гърба на основния изпълнител да може да плаща на подизпълнителите, ощетявайки основния изпълнител.
Още един неизяснен въпрос: кой обикновено внася гаранцията в една процедура? Внася я основният изпълнител. Е, как ще платим на подизпълнителя? Какво ще стане с гаранцията, която е пари на основния изпълнител?
Най-голямо смущение буди текстът в § 20, в който се създава един нов чл. 25а, където де факто е предвидено задължението, ангажирането задължително, задължително на подизпълнителя! Колеги, най-добронамерено казах още в комисията, че този текст е атакуем. Този текст е атакуем по всички възможни начини и е въпрос на време, ако законът бъде приет в този му вид, той да падне по една проста причина – че е дискриминационен.
Разбирам намерението, казах го още в началото, че трябва да има повече шансове за малките и средните предприятия, но не по този начин. Ние не можем да наказваме всички останали. Ако една фирма, която честно и почтено е работила, има механизация, защото става дума за строителство – има багери, трактори, как насила да я накараме да ползва подизпълнител? Това е чиста дискриминация.
А да не коментираме, че не всеки обект може да бъде разделен по подходящ начин в съответните граници и проценти и да бъде даден на подизпълнител. Хайде, примерно за един линеен обект това е възможно, но за една сграда невинаги е възможно. Кой тип работи – половината климатична инсталация, една трета от покрива? Просто невинаги е възможно.
Госпожа Бобева спомена в една от комисиите, че тя приема упрека, че част от мерките са непазарни, но ситуацията е извънредна. Най-добронамерено, не в ролята на критик, искам да кажа още веднъж, че тези текстове, оставайки в този вид, ще имат непрогнозируеми, но при всички случаи негативни последици по отношение на системата.
Понеже моментът е такъв, искам да призова да дадем повече време на вносителя, но не чрез удължен срок между първо и второ четене, за нова редакция на закона, изцяло нова редакция.
Нека да напомня още нещо. Предстои приемането на пакета с нови директиви. Срокът, който имаме, е по-дълъг, но това би могло да се случи и следващата година. Добър повод да се разработи изцяло нов закон, защото тези текстове, които имаме в момента, са продукт на дългогодишно кърпене с всичките дефекти от това.
Още един аргумент, не последен – ще се опитам да бъда кратък. При всички случаи не е добра практика Законът за обществените поръчки да бъде променян през шест или седем месеца. Не забравяйте колко много лица и институции ползват този закон. Всяка промяна, дори да е за добро – аз изразих резерви по отношение на част от промените, създава смутове и шок в системата. То се отнася и по отношение на това колко бързо се харчат бюджетните пари, харченето в крайна сметка води до продукт, до резултати, но и колко бързо се използват средствата от европейските фондове.
Добронамереният ми призив е: нека да има възможност вносителят, ползвайки капацитета и добрата воля на Народното събрание, да направи друго предложение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Томислав Дончев? Няма.
Уважаеми колеги, имате възможност за други изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Както каза господин Дончев – без каквото и да е политизиране, защото по законопроекта, пред който сме изправени, няма място за политизиране и за политическо говорене. Тук въпросът е как да направим нещата по-добре.
Госпожо вицепремиер, и нещо съвсем конкретно. Поставен Ви беше въпрос от участници в здравеопазването, по-точно от частните клиники, свързан с тях. Те намират един пропуск, един проблем, който се създава във връзка с т. 21 от § 1 от Допълнителните разпоредби. Там са уточнени понятия и са дадени определения на публично-правни организации.
В сегашното определение за публично-правни организации в Закона за обществените поръчки се включват юридически лица с търговски или производствен характер, което противоречи на определението на Директива 2004/18/ЕО, където в Дял 1 „Определения и общи принципи” е дефинирано, че:
„Публично-правна организация е всяка организация:
а) създадена със специфична цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер”.
Тук не се прави промяна, която да приведе текста и понятието. Това трябва да се има предвид. Това е нещо съвсем конкретно. Аз Ви обръщам внимание в тази връзка, с което ще успеем да транспонираме Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Но тук при нас, в България, се отнася и до една друга област. Това е моята забележка.
Този въпрос може да бъде поправен между двете четения. Моля и Вие да имате Вашето становище. Въпросът е после да не попадаме под ударите на евентуални санкции, защото не сме го направили.
Аз самият държа да отбележа, че на мен не ми е толкова до директивата, която се спуска, но така, както ми бяха обяснени нещата, това е за добро на българските юридически лица, на участниците в българските правоотношения.
Това е моята гледна точка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли реплики към изказването на народния представител Павел Шопов? Няма.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Надявам се, няма съмнение, че всеки един от нас иска този закон да функционира колкото може по-добре и да урегулира по един добър начин тези взаимоотношения.
Това, което на мен ми се струва обаче, че е грешно като опит да се постигне чрез него, е да го направим панацея. Тоест законът да решава всички проблеми, което според мен физически няма да бъде възможно. Фактът, че доста пъти този закон търпи промени, го доказва. Затова концептуално мисля, че е по-правилно да се направи устойчива и стабилна база чрез този закон, като след това се даде право чрез подзаконови нормативни актове, най-вероятно наредби, в отделните сектори да могат достатъчно гъвкаво да прилагат закона, защото, съгласете се, че начинът, по който се случва възлагане например на търг за лекарства, е много по-различен чисто концептуално от начина на възлагане за едно инфраструктурно строителство.
На мен ми се струва, че вместо да се опитваме да правим закона универсален механизъм, по-скоро трябва да се стремим да направим една устойчива база чрез него и респективно да се даде право чрез подзаконови нормативни актове да може това възлагане да се осъществява в отделните сектори на политиката и на икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Московски.
Има ли някакви реплики? Няма.
Има двама желаещи за изказване.
Уважаеми колеги, след малко ще обсъждаме програмата на правителството. Тук е министър-председателят и кабинетът.
Преди това, ако няма някакви възражения – мисля, че е постигнато общо съгласие между парламентарните групи да приемем и гласуваме Делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Дали има възражения по този въпрос? На формално основание ще предложа да включим тази точка в дневния ред.
Дали е постигнато съгласие за делегацията, моля? (Шум и реплики.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да, да. Сега ще раздадат състава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще помоля квесторите да раздадат състава.
Тогава правя формално предложение за прекъсване на разискванията. Има доста желаещи за изказвания по този закон.
Който е съгласен да се прекратят разискванията, да участва в гласуването, който не – също.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Прекъсваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Прекъсваме ги – да, господин Лазаров, и ще ги продължим поради многото желаещи за участие.
Гласували 76 народни представители: за 57, против 6, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Попов, за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Правя формална процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Процедура по прегласуване.
Гласували 121 народни представители: за 74, против 37, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Спираме с разискванията по Закона за обществените поръчки дотук и ще ги продължим.

Уважаеми народни представители, правя предложение в седмичната програма да приемем в извънреден порядък да влезе точката за избор на парламентарната делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Моля, гласувайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нали го приехме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Стоилов, приехме да прекъснем разискванията.
Сега, след като сме прекъснали разискванията, правя предложение за тази точка по дневния ред, по която разбрах, че сте постигнали съгласие.
Гласували 111 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.

В дневния ред е включена точката:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОСТОЯННА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА И ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ДЕЛЕГАЦИЯТА.
Заповядайте, госпожо Караджова, да докладвате проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ще Ви представя проекта за решение, като Ви съобщавам, че днес до края на деня ще внесем всички проекти за решения за съставите на постоянните делегации, които ще бъдат гласувани другата сряда.
„Проект

РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Решение за избиране
на постоянна делегация на Народното събрание в
Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и
за промени в състава на делегацията

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, букви „а” и „с” и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа

РЕШИ:
Точка 1 от Решението за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се изменя така:
1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Европа в състав от 6 основни представители и 6 заместващи представители, както следва:
- за Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – 2 основни и 3 заместващи;
- за Парламентарната група на Коалиция за България – 2 основни и 2 заместващи;
- за Парламентарната група на Движението за права и свободи – 1 основен и 1 заместващ;
- за Парламентарната група на Партия „Атака” – 1 основен.
2. Приема следните промени в състава на делегацията:
а) освобождава:
- Любомир Владимиров Владимиров като член на делегацията;
б) избира:
- Джема Маринова Грозданова – за основен член и заместник-ръководител на делегацията;
- избира Милена Цветанова Дамянова – за основен член на делегацията;
- избира Данаил Димитров Кирилов – за заместващ член на делегацията;
- избира Александър Руменов Ненков – за заместващ член на делегацията;
- избира Ирена Любенова Соколова – за заместващ член на делегацията.”
Едно уточнение: промените в персоналния състав и в съотношението на политическите групи са договорени между представителите на всички политически групи в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Караджова.
Една корекция от мен: нека точка „б” да бъде формулирана така: „б) избира: и да следват имената, а не навсякъде да се казва „избира”.” Казвам това за стенограмата.
Откривам разискванията по тази точка.
Има ли други предложения, възражения? Не виждам. Постигнато е съгласие. Благодаря.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на Проекта за решение за изменение и допълнение на Решението за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и за промени в състава на делегацията, докладван от госпожа Караджова, с корекциите, които съответстват на текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Да пожелаем успешна работа на постоянната делегация на Четиридесет и второто Народно събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа!

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка девета:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОГРАМА „ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ – ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРИОРИТЕТИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ № 456 ОТ 1 АВГУСТ 2013 Г. (ПО ПРИЕТИ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА).
Заповядайте, господин Стоилов, да предложите Процедурните правила.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Във връзка с предстоящото обсъждане на Програмата на правителството „Държавност, развитие, справедливост – икономически и социални приоритети на правителството на Република България”, приета с Решение на Министерския съвет на 1 август 2013 г., внасяме:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за обсъждане
на Програма „Държавност, развитие, справедливост –
икономически и социални приоритети на правителството
на Република България”

Народното събрание на основание § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Приема Процедурни правила за обсъждане на Програма „Държавност, развитие, справедливост – икономически и социални приоритети на правителството на Република България”, приета с Решение на Министерския съвет № 456 от 1 август 2013 г.
1. Министър-председателят представя програмата (не чета отново целия текст) в рамките до 20 минути.
2. Времето на парламентарните групи за обсъждане на програмата по т. 1 е както следва: за Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – 25 минути, за Парламентарната група на Коалиция за България – 21 минути, за Парламентарната група на Движението за права и свободи – 9 минути, и за Парламентарната група на Партия „Атака” – 5 минути.
3. По време на обсъждането са допустими изказвания на членове на Министерския съвет. Всяко от тези изказвания може да бъде в рамките до 10 минути.
4. Ако в изказванията по т. 2 има зададени въпроси към членове на Министерския съвет, те отговарят в рамките до 3 минути.
5. Заключително изказване на министър-председателя в отговор на изказванията по т. 2 – до 10 минути.”
Смятаме, че тази подробно разписана процедура дава възможност всяка от парламентарните групи активно да участва в дискусията, а правителството също да може да заяви своите намерения и ангажименти, като в същото време се отговори на въпросите, така че това да бъде истинска дискусия. Забелязвате, че всяко от разчетените действия е фиксирано във времето, за да няма дисбаланс в провеждането на обсъждането.
Затова предлагаме да подкрепите този проект за решение, след което да започне дискусията по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията по този въпрос.
Има ли някакви предложения за редакционни корекции? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за приемане на Процедурните правила за обсъждане на Програмата на Правителство – няма да чета заглавието още веднъж, докладвани от господин Янаки Стоилов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 4.
Процедурните правила са приети, така както бяха докладвани от господин Янаки Стоилов.
Ще помоля квесторите да поканят министър-председателя и членовете на кабинета в залата или има и друг вариант – да дадем почивка и веднага след нея ... (Реплики.) Виждам, че по-скоро има желание да дадем почивка и да продължим след почивката.
Заповядайте за процедура, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, правя процедурно предложение дебатите по Програмата на Правителството да бъдат излъчвани пряко по БНТ и БНР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Нека да гласуваме и тази процедура, а след това може би ще отидем по-скоро към почивка.
Режим на гласуване за предложението на госпожа Нинова – дискусията да се предава по Националното радио и Националната телевизия.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 2.
Процедурата е приета.
Уважаеми народни представители, да направим почивка до 10,50 ч. – около двадесет минути.
Имаме прекалено тежък дневен ред за парламентарен контрол. Има много натрупани въпроси и затова предлагам заседанието да започне в 10,50 ч.
Почивка до 10,50 ч. и след това започваме с т. 9. Благодаря Ви.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме заседанието.
Както знаете, ние сме в точката Програма „Държавност, развитие, справедливост - икономически и социални приоритети на правителството на Република България” – т. 9, обсъждане на програмата.
Приехме процедурни правила за провеждане на обсъждането.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени, тъй като имаме процедурно решение за това.
Моля квесторите да поканят министър-председателя и членовете на Министерския съвет, за да пристъпим към обсъждане на програма „Държавност, развитие, справедливост - икономически и социални приоритети на правителството на Република България”, приета с Решение на Министерския съвет № 465 от 1 август тази година. (Министър-председателят Пламен Орешарски влиза в пленарната зала. Ръкопляскания от КБ.)
Уважаеми народни представители, обръщам се към министър-председателя господин Пламен Орешарски, за да му предоставя думата да представи програмата. По процедура има възможност да направи представяне до 20 минути.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Днес представям на Вашето внимание програма за управление, като в допълнение съм приложил и план за действие с хоризонт до края на настоящата година, което до голяма степен е повлияно от естествения фискален цикъл, респективно изпълнение на заварения и актуализиран вече държавен бюджет.
Още в началото на мандата изложих съображения за необходими мерки за стабилизиране на икономическия, социалния и обществения живот в страната. Поех и ангажимент за преглед и огласяване на икономическата и финансова ситуация в страната. Няколко пъти идвах тук пред Вас, за да коментирам влошеното състояние на публичните финанси, натрупаните дефицити, увеличената задлъжнялост на преобладаващата част от големите държавни фирми, особено от сектора на енергетиката и БДЖ, заварените неразплатени задължения и нередовното възстановяване на ДДС. На първия месец от мандата отчетох предприетите мерки от кабинета, които бяха извършени и такива, които бяха стартирани.
Направих преглед и на първите 100 дни от управлението, като представих пред Вас по-важните сто мерки и инициативи, които Министерският съвет реализира или постави началото на тяхната реализация.
Сега пред Вас е една по-разширена, но в никакъв случай не всеобхватна управленска програма, която систематизира политики и мерки, имащи за цел да подобрят механизмите на държавното управление, да предпоставят икономическото възстановяване и да насърчат предприемачеството, както и да съдействат за едно по-високо ниво на солидарност и повече социална отговорност в нашето общество.
Настоящата програма е базирана на програмните приоритети, с които бе избран кабинетът. При нейното съставяне допълнително бяха отчетени препоръките на Европейската комисия от конвергентната програма и от мониторинговите доклади. Управленската програма стъпва на приемственост, характерна за последните 15 години, по отношение на съхранение на валутния борд и стабилността на банковата система, на задълбочаване на европейската и евроатлантическата интеграция на страната, както и на последователност в изграждането и обновяването на физическата инфраструктура. В същото време програмата внася нови политики и различни акценти в редица направления на управлението:
- по-активна роля на държавата като регулатор;
- гарант за свободна конкуренция, справедливост и социални права;
- ограничаване на административните тежести върху бизнеса и създаване на по-благоприятна бизнес среда;
- засилване на регулациите на финансовия сектор в съответствие с усилията на Европейската комисия за по-надеждно регулиране на финансовата система;
- антимонополна политика във всички сектори, стъпки в посока на една по-активна защита на потребителите;
- залагане на повече мерки срещу бедността като водеща цел на съответната социална политика;
- ясно и открито поставяне на проблемите и търсене на приемливи и поносими за хората решения в условия на ограничени финансови и фискални възможности на държавата.
При прилагане на програмата ще следваме няколко основни и ясни принципа:
- откритост и прозрачност на управлението;
- периодична отчетност на кабинета и министрите пред Вас, народните представители, и пред обществото;
- диалогична, а не конфронтационна политика за търсене на повече обществено съгласие по ключови за страната приоритетни дейности.
Програмата съдържа своеобразно въведение и три относително обособени раздела. В програмата отсъстват обичайните за такъв тип документи описания на завареното финансово и икономическо състояние на нашата страна. Задоволили сме се само с най-обща характеристика на така нареченото „наследство”. Считам, че след като предходното правителство на ГЕРБ толкова преекспонира темата и така упорито обясняваше всички свои неблагополучия със своите предшественици от последните 60 и повече години, опитите за каквато и да е реалистична оценка на стартовата база биха рискували да попаднат в сюжетите на приказката за лъжливото овчарче.
Затова и вместо типичните въвеждащи коментари сме представили първите стъпки на правителството за краткия период от началото на мандата. Както вече подчертах, една част изложихме при прегледа на извършеното за първия месец, а вчера имах възможността да направя малко по-детайлен отчет за работата на кабинета за първите сто дни след мандата.
Сега ще насоча вниманието Ви към самата програма.
В първия раздел са включени политики и мерки, насочени към икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството. Те целят да създадат предпоставки за стимулиране на икономическото развитие след пет години на икономическа рецесия и потискане на инвестиционната активност.
В тази връзка ще насочим усилията си към противодействие на монополите за създаване на една по-конкурентна среда за правене на бизнес и за защита на потребителите.
Възнамеряваме да отменим или смекчим на първо време над сто лицензионни режима и утежнени условия за развитие на стопанска дейност.
Ще продължим да водим диалог с местните власти за подобряване на административната среда за бизнеса и по отношение облекчаване на общинските режими.
Предвиждаме сериозни мерки за пресичане на контрабандните канали и за преследване на отклоняването от плащане на ДДС както при вътрешнообщностните доставки, така и при вноса от трети страни;
- вече частично е преодоляно забавянето при възстановяване на ДДС, като още през следващите няколко месеца ще възстановим напълно регулярното връщане на дължимото ДДС от държавата;
- ще намалим неразплатените задължения от страна на министерствата и централните ведомства към изпълнени договори от страна на бизнеса;
- ще засилим подкрепата за малките и средни предприятия и за насърчаване на стартиращия бизнес чрез подобряване на достъпа им до финансиране и създаване на предпоставки за участието им в обществените поръчки;
- ще въведем механизми за едно по-отговорно управление на държавните предприятия и държавните участия;
- предвиждаме да развием по-нататък прилагането на оздравителни мерки за енергетиката до достигането на по-устойчиво състояние на този приоритетен за нашата страна сектор;
- една от водещите цели ще бъде насърчаване на инвестиционната активност на местните и външни инвеститори;
- ще създаваме предпоставки за възстановяване на съществували производства и стопански дейности, както и за разкриване на нови такива;
- специално внимание ще отделим на иновативните и на експортно ориентираните бизнеси;
- ще работим за по-нататъшно разширяване на финансовото посредничество и развитие на дългосрочното финансиране на реалния сектор;
- ще програмираме европейските фондове така, че да бъдат в помощ на конкурентоспособността и растежа на икономиката в следващия програмен период 2014-2020 г.
Продължаваме да считаме за важни инвестициите в инфраструктурата на страната, особено ако същите са планирани така, че да подкрепят основната ни цел – икономическото възстановяване и растежа, но още по-важни са преките фактори за насърчаване на растежа – инвестициите в конкурентоспособността на икономиката и в развитието на човешкия капитал.
Набор от мерки сме предвидили и за обезпечаване на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и преподготовка.
Други важни направления в програмата, която е на Вашето внимание, са:
- устойчиво развитие на селското и горското стопанство и насърчаване на дребните производители в тези сектори;
утвърждаване на страната ни като добра туристическа дестинация;
- опазване на природата и акценти върху зелената икономика.
На последно място в този първи раздел, но не и по значение, си поставяме за цел да подобрим административните услуги и да направим отчетливи стъпки към развитие на електронното правителство. Така ще подобрим както средата за бизнеса, така и услугите за гражданите, като създадем предпоставки за намаление на корупционния натиск.
Вторият раздел на програмата съдържа мерки и политики, насочени към заетост, солидарност и социална справедливост. Те са фокусирани в усилията да се ограничава и намалява бедността, като акцентът е поставен на водещата роля в тази посока на мерките за заетост. Най-добрата социална защита се свежда до създаване на предпоставки за увеличаване на заетостта. Това е и най-ефективната защита на едно общество от бедността, а най-добрите политики за обезпечаване на заетост се базират на развитие на системите за обучение, квалификация и преквалификация.
Усилията за повече заетост обаче не могат да обхванат всички български граждани. Извън пазара остават цели групи – пенсионери, хора с увреждания, подрастващи. Тези наши съграждани трябва да бъдат подпомагани в съответствие с принципите на солидарното общество.
Безспорно днес държавата ни не е в състояние да покрие дори минималните финансови критерии за подпомагане на всички социално слаби домакинства. Затова нашите усилия ще се насочат към подкрепа на най-уязвимите групи. Още от следващата година ще възстановим годишното индексиране на пенсиите, ще увеличим и детските надбавки с ясното съзнание, че този инструмент сам по себе си няма да доведе до осезаемо увеличение на раждаемостта, но без активното му използване, ситуацията вероятно ще продължи да става все по-лоша както количествено, така и като качество на възпитанието и израстването на нашите деца.
В политиката по доходите ще следваме подход, балансиращ между необходимостта от покачване на реалните доходи на българските граждани, от една страна, и запазване на конкурентоспособността на българската икономика, от друга страна.
Ще реформираме системата на здравеопазването, като предприемем отделни мерки в последователност, която не застрашава нормалното функциониране на системата и работещите в нея. Главни акценти ще бъдат възстановяване на функционалността на спешната помощ и стабилизиране на болничната помощ.
Ще подобрим системите за финансово управление и контрол в обществената Здравна каса. Ще създадем предпоставки за ограничаване на ръста в цените на лекарствата и на злоупотребите с тях.
Отсъствието на каквито и да е резерви в Здравната каса към настоящия момент ще забави развитието на системите за здравно осигуряване. Различните проектни варианти за въвеждане на допълнителни стълбове във финансовата структура на Здравната каса ще бъдат широко дискутирани в професионалните среди, за да постигнем или достигнем до максимално възможното обществено съгласие за насоките на по-нататъшното модернизиране на сектора.
Третият раздел в програмата обединява политики и мерки за укрепване на държавността. Сред тях бих посочил мерките за стабилизиране на системите за сигурност, конструктивно взаимодействие със съдебната система за изпълнение на препоръките на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, активна външна политика, надеждна отбрана и партньорство с евроатлантическите ни партньори, развитие и закрила на българската култура.
Бих поставил акцент на един от ключовите фактори, с който не можахме да се справим като общество за целия период на прехода – доверието в институциите и върховенството на закона, сфера, в която отстъплението в последните години като че ли е и най-видимо. Защото върховенството на закона не се свежда само и единствено до обезпечаване на справедлив съдебен процес, което всъщност е последната преграда срещу беззаконието и несправедливостта, върховенството на закона означава преди всичко еднакви правила и ефективни механизми за прилагането им за всички.
Ненавременното изплащане на задълженията на държавата, еднаквото третиране на всички социално слаби и уязвими групи, институционалното, а не еднолично вземане на решение, това също са част от може би най-важните елементи на върховенството на закона.
Без усилия за установяване на върховенство на закона не можем нито да върнем доверието на гражданите в институциите, нито да подобрим стопанския и инвестиционен климат, и в крайна сметка нито да подобрим благосъстоянието на гражданите.
Изкушавам се тук да припомня една мисъл на Милтън Фридман, който не познава страна, която е установила върховенство на закона и да е останала бедна.
Разбира се, модернизацията на съдебната система е важен елемент в цялостните усилия за установяване на върховенството на закона. Вече подчертах, че сме решени да изпълним всички препоръки на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Страхувам се обаче, че това няма да е достатъчно при формираните вече остри дефицити на доверие в системата. Затова ще разширим подходът, като интегрираме в усилията си както заинтересованите структури на гражданското общество, така и професионалните кръгове, работещи в самата съдебна система.
Ще се спра на още един въпрос от решителна важност за успеха на тази програма – борбата с корупцията. Веднага ще подчертая, че такъв термин в програмата отсъства, при това съзнателно. Ние считаме корупцията за следствие, поради което сме решени да се борим с причините и предпоставките. А такива мерки изпълват всички раздели на програмата – електронизацията на публичните услуги, електронните търгове, намаляването и опростяването на разрешителните и лицензионни режими, публичността, както и темата, за която говорих току-що – върховенството на закона.
В приложение сме представили и план за действие, съдържащ част от посочените политики и мерки, които предвиждат за реализация или за стартиране на работа по тях в следващите месеци до края на тази година.
Както програмата така и краткосрочния план за действие са отворени по характер. Те подлежат на динамична адаптация и допълнение във всички сектори и във всеки случай, когато реализацията на една мярка отваря възможности за нейното по-нататъшно развитие и надграждане.
Уважаеми народни представители, нашата страна е изправена пред огромни предизвикателства в един свят на динамични проблеми, промени и глобална трансформация. Съхраняването на остатъчната конкурентоспособност не е достатъчно за изпреварващо развитие и скъсяване на дистанцията спрямо по-развитите от нас европейски, а и не само европейски партньори. Необходимо е създаване на предпоставки, от една страна, за връщане на икономиката ни на пътя на растежа, от друга страна, за смекчаване на острите социални асиметрии, заплашващи в основите си общественото ни развитие.
Предложените в настоящата програма политики и мерки могат да се разглеждат като необходимия минимален пакет инициативи, които да внесат повече стабилност и устойчивост в обществото ни. Разчитам, че чрез Вашата подкрепа, и от двете страни на залата, ще успеем да се справим със сегашните предизвикателства и с повече увереност да посрещнем новите предизвикателства на утрешния ден. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин министър-председател, за Вашата програмна реч, която разположихте абсолютно в рамките и на приетата процедура. Беше изслушана с внимание и от народното представителство.
Уважаеми народни представители, според приетите процедурни правила, ще Ви подсетя за времето: Политическа Партия ГЕРБ – 25 минути, Парламентарната група на Коалиция за България – 21 минути, Парламентарната група на ДПС – 9 минути, и за Парламентарната група на „Атака” – 5 минути.
В рамките на това време откривам разискванията и коментарите.
Има ли желаещи да вземат отношение по програмата на правителството, разбира се и по програмната реч на премиера?
Има ли желаещи? Очевидно има изчакващи се народни представители и парламентарни групи.
Едва ли и програмата на правителството, и програмното изложение на премиера не е възбудило желание и охота за изказване, но очевидно тактическите съображения вземат превес над тези желания.
Госпожа Корнелия Нинова дава добър пример – дама прояви смелост да отвори дискусията по програмата на правителството.
Заповядайте, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! Обяснимо аз ще говоря по социалната тема и действията на правителството в социалната политика.
Уважаеми господин министър-председател, за сто дни – добре свършена работа в социалната сфера, на Вашия екип и на всички депутати в тази зала.(Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не подвиквайте! Не желаете да се изкажете, слушайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, изчакайте колеги, ще Ви похваля! Не бързайте.
Свършихме добра работа с краткосрочните социални мерки, с които помогнахме на около 1 млн. 200 хил. българи. Да припомня, че това бяха: увеличените средства за децата с увреждания, ваучери за храна на работници, увеличено майчинство, енергийни помощи за социално слаби за предстоящата зима, премахване на данък „колиба”, целият пакет, който обхващаше младежката заетост и с който дадохме възможност на 71 хил. младежи да започнат първо работно място с помощта на държавата, гарантирането на 6 заплати по 1200 лв. на работници, чиито фирми са изпаднали в несъстоятелност, намаляването на цената на тока и така нататък. Сериозна работа – само за 100 дни!
При това, уважаеми колеги, всички тези законодателни промени, които касаят социалната политика, бяха подкрепени от всички парламентарни групи. На полето на социалната политика постигнахме съгласие – екипът на правителството и парламентарните групи.
Но като че ли съгласието се изчерпа дотук. Започнаха спорове, започна разминаване в нашите позиции, което определям като политическа логорея без аргументи, определям като загуба на време.
Какво имам предвид?
В последните дни нашите основни опоненти от Партия ГЕРБ внушават, господин премиер, че Вие отстъпвате от социалната програма, че Вие не изпълнявате предизборните ангажименти на Българската социалистическа партия, която Ви подкрепя, че водите дясна политика и че нашата партия е излъгала избирателите си, когато е поемала предизборни ангажименти.
Това общо говорене, което наричам „политическа логорея”, се свежда до четири конкретни обвинения. Искам да ги изговоря кои са, да ги опровергая и да Ви задам четири конкретни въпроса. Тези обвинения са следните.
Отстъпвате от ангажимента да се въведе семейно подоходно облагане – ангажимент, който сме поели в предизборната кампания. Опровергавам тази лъжа на принципа „verba volant – scripta manent”, което означа „думите отлитат – написаното остава”, като чета едно книжле. Така го нарече сутринта един колега от ГЕРБ в разговор с мен. Ние го наричаме сериозен документ и се казва „Предизборна програма на Коалиция за България”.
Какво пише тук, уважаеми опоненти? „Започваме да работим за цялостна програма в облагането на доходите на физическите лица, за да преминем през втората половина на мандата към семейно подоходно облагане”. Подценихте ни, колеги, и нас, и правителството, ако смятате, че сто дни са втората половина на мандата. Това е началото на мандата. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Втората половина на мандата е през 2016 г. и 2017 г.
Втората лъжа – отказали сме се били, не сме открили за сто дни 250 хил. работни места. Какво казва написаното срещу изговореното на вятъра? „Създаване на условия за разкриване на не по-малко от 250 хил. работни места по време на целия мандат чрез вътрешни и външни инвестиции, включително и от европейски средства.” Чух тези дни тезата – за сто дни Вие обещахте държавата да открие 250 хил. работни места и да назначи 250 хил. души на работа. Това сигурно или е голяма манипулация, или е страшно непознаване на въпроса.
И така, колеги, целият мандат не са първите сто дни! Целият мандат означава до 2017 г. Ние не се отказваме от този ангажимент. Вие имате принос да го изпълняваме, защото Вие подкрепихте целия пакет за младежка заетост – 71 хил. работни места за млади хора.
Третата лъжа – отказали сме се били да увеличаваме минималната работна заплата от 1 октомври. В книжката пише: „Увеличаване на минималната работна заплата, която до края на мандата да достигне 450 лева, и на минималната пенсия за трудов стаж”. Четиристотин и петдесет лева – до края на мандата. Къде прочетохте, колеги, 340 лева на 1 октомври 2013 г.?
И четвъртата лъжа – отказали сме се да спрем увеличението на стажа и възрастта за пенсиониране и да индексираме ежегодно пенсиите, защото, видите ли, това не станало през стоте дни на правителството. Ние сме поели следния ангажимент към българските граждани: „Спиране на увеличаването на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране“. Да пише някаква дата за 2013 г.?!
Поели сме следния ангажимент: „Ежегодно осъвременяване на пенсиите в съответствие с инфлацията и ръста на осигурителния доход“. Също не пише 1 октомври 2013 г.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Темата е 2013 г.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Обръщам се за внимание към Вас и към нашите зрители и твърдя, че в социалната сфера за сто дни Вие сътворихте четири лъжи. Надявам се, че с документ Ви опровергах, но това не е достатъчно, разбира се.
Затова задавам към министър-председателя следните четири конкретни въпроса. Господин Орешарски, моля ясно да кажете, за да се спре тази манипулация в обществото – че ние отстъпваме от социалната тема.
Ще въведете ли семейното подоходно облагане и кога?
Ще замразите ли стажа и възрастта за пенсиониране и ще възстановите ли Швейцарското правило и кога?
Ще увеличите ли минималната работна заплата и с колко?
Ще продължите ли да работим – всички заедно – за осигуряване на 250 хил. работни места до края на мандата?
Моля, ако отговорът е „да“, да кажете кога в срокове ще се случи това!
Моля, ако отговорът е „не“, да обясните защо не можете да изпълните предизборна програма, с която сте излъчен и подкрепян – Вие и екипът Ви, за този мандат.
Също така моля, гледайте отговорът да е „да“! (Смях, оживление.)
Ще цитирам Ваше изказване преди две седмици тук – в Парламента: „Поемал съм ангажименти и ще ги изпълнявам така, както съм ги поемал“. Това важи и за колегите ми от Коалиция за България. И от тяхно име казвам: ние сме поемали ангажименти през месец май в предизборната кампания към българските граждани. Те са ни дали това доверие и ние сме тук, за да изпълним тези ангажименти, дори това да ни струва натиск върху Вашия екип. Благодаря Ви за вниманието. (Силни ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Нека и най-голямата парламентарна група да вземе отношение, за да балансираме. Поне бъдете втори. (Реплики от ГЕРБ.)
Това надхитряне гражданите вече го знаят и е смешно, още повече министрите след Вас могат да се изказват, колкото искат. Нека да балансираме изказванията по групи.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Има ли реплики? Не виждам желаещи. Очевидно няма различия по въпросите, които тя сподели.
Имате думата.
Господин Добрев, заповядайте. (Силен шум, оживление.) Нека отделните парламентарни групи да се редуват – това е целта. Някои по-рано, някои по-късно да вземат отношение.
Заповядайте, уважаеми господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин премиер, дами и господа министри!
Господин Орешарски, много внимателно прочетох програмата от 43 страници. Вие създавате образ на човек-технократ и аз съм искрено изненадан, че сте се подписали под тази програма, която представлява 43 страници лозунги и добри пожелания. Няма никаква конкретика и никакви срокове!
Много бих се радвал да коментираме всяка една от темите, но времето ни е ограничено. Колеги, народни представители от моята парламентарна група имат голямо желание също да вземат отношение, затова ще се спра съвсем накратко на някои от тезите, развити в тази програма, някои от добрите пожелания. Те са не само добри пожелания, но и политически спекулации от предизборния период, това е още от въведението.
Още на стр. 5 виждаме отказа от структурни реформи от предходното управление. Една от тези реформи е пенсионната реформа, в която Вие в момента правите крачка назад. Това в никакъв случай няма да доведе до добри резултати и Вие го знаете.
Налагахте през цялата предизборна капания термина „рекет над бизнеса“ за последните две години от управлението на ГЕРБ, без да давате нито един пример и без да доказвате каквито и да били факти за рекет над бизнеса, но отново сте го написали в програмата. Не съобщавате и не обръщате внимание, че през втората половина на миналата година само по Оперативна програма „Конкурентоспособност“ за малкия и средния бизнес в България бяха договорени проекти за 700 млн. лв., които в момента се изпълняват. С плащането по тези проекти Вие в момента се хвалите като Ваше постижение. В същото време, откакто е започнало работа Вашето правителство, няма нито един процент договорен по тази програма. Договорните средства стоят на 85% – толкова, колкото бяха през месец февруари тази година.
Говорите за безработица, а безработицата, за разлика от всички други 23 години преход, когато тя намаляваше през лятото поради сезонни фактори, това лято не намаля – безработицата в момента е толкова, колкото и в началото на мандата. За съжаление, най-вероятно през зимните месеци тя ще нарасне, така че не бива да бързате. Няма 250 хил. работни места. Чухме от преждеговорившия, че всъщност по четири точки не сме прави, защото в програмата на БСП е записано, че ще ги изпълни в края на мандата. Това са много хубави оправдания, но хората искат бързи резултати и не могат да чакат четири години нещо да се случи и Вие да им обяснявате, че сега не е станало, но ще стане в бъдеще. (Реплики от КБ.)
По отношение на отговорното управление на държавното участие, отново има добри пожелания. Какво всъщност стана? Стана свръхнационализация в един завод – ВМЗ. Използвахте приходи от приватизация, които трябва да влязат в Сребърния фонд и да се използват за пенсии – за увеличаване на пенсиите, за пенсионерите, а същите тези пари Вие отново ги върнахте в държавно предприятие, като увеличихте капитала му и по този начин го свръхнационализирахте. Аз не виждам промяна в управлението на държавните предприятия. Промяна би било повече поръчки за това предприятие, а не вливане на допълнителни средства и то средства, получени от приватизацията.
Насърчаване на инвестициите и износа – отново добри и много добри пожелания. Износът е изключително важен, защото през последните четири години, благодарение на ръста на износа с 20% всяка година, България регистрираше малки, но проценти икономически растеж между 1 и 2%. Износът нарастваше средно с 20%. Надявам се този ръст да продължи, въпреки че през последните месеци виждаме точно обратното, виждаме спад на ръста, отново има ръст, но процентите са много по-ниски.
По отношение на спасяването на българската енергетика, политиката и действията Ви в тази сфера не са дългосрочни, а са краткосрочни и имат политически мотиви. В решението на регулатора е записано, че: „Държавата, Министерският съвет ще предостави 500 млн. лв. от бюджета, които да направят възможно намаляването на цената с 5%”. Това решение е краткосрочно и недалновидно и го няма в бюджета, освен всичко останало. Ако то не се случи, това би означавало, че през месец юли следващата година ще има недовзет приход от страна на НЕК в размер на 500 млн. лв., които автоматично ще повишат цената на електроенергията, и то шоково. Да не говорим, че тези 500 млн. лв. тази година, следващата година отново няма да ги има.
Говорите за ускорено изграждане на междусистемните газови връзки. Най-напредналата газова връзка между България и Румъния трябваше да бъде въведена в експлоатация през месец май тази година. Тя все още не е въведена, а сега е краят на месец септември.
Говорите за удължаване на срока на експлоатация на генериращите мощности на V и VІ блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Това, което се случи, че цената на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй“ за регулирания пазар бе намалена от регулатора, като по този начин бяха иззети средства от централата, които тя трябваше да инвестира точно в това удължаване живота на V и VІ блокове на АЕЦ „Козлодуй“.
Имам още много коментари върху програмата, но ще оставя колегите също да добавят своите аргументи.
Разочарован съм, че има 43 страници добри пожелания, с които всеки от нас би се съгласил, но са без абсолютно никаква конкретика и без никакви срокове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Не виждам реплики.
Господин Гечев – реплика към господин Добрев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Да погледнем фактите, продължавайки това, което каза нашата колежка Корнелия Нинова, с обещанията и изпълненията.
Напротив, уважаеми колеги, аз виждам много факти, които бяха изнесени от господин премиера, за това, което правителството е успяло да направи за 100 дни и което възнамерява да направи.
Да направим едно сравнение какви бяха Вашите обещания, уважаеми колеги, със същата предизборна книжка.
Намаляване на държавния дълг. Резултатите на ГЕРБ – увеличение на държавния дълг с 4 млрд. лв.
Второ, обещавате във Вашата книжка увеличение на фискалния резерв. Резултат – намаление на фискалния резерв с 4 млрд. лв. Дотук 8 млрд. лв. сте назад.
Следващо обещание – увеличение на пенсиите. Резултат – номинално замразяване на пенсиите. Не е нужно да си икономист – при инфлацията реално е намаляване на пенсиите поради намаляване на тяхната покупателна способност.
Увеличение на доходите. Какви са фактите? Намаляване на реалните доходи поради замразяване на доходите в резултат на Вашата рестриктивна фискална политика.
Седмо обещание – увеличение на чуждите инвестиции. Да припомня – от 8 милиарда чужди инвестиции през 2008 г., Вашите инвестиции са около 700 милиона.
Освен това – укрепване на държавния сектор, към което се стреми сега новото правителство и трябва да компенсира какво? Че в резултат на Вашата фискална политика Вие три години и половина изземвате 80% от печалбата на държавните фирми. Това е Вашето решение. Какво става с държавния сектор на България, ако Вие му отнемате 80% от печалбата? Обричате го на изоставяне на технологиите, на финансови диспропорции, на неплащане на заплати – това е, което трябва да бъде решено.
И в крайна сметка – изземване на милиард и половина от здравния сектор, което също сегашното правителство трябва да вземе мерки да укрепва, тъй като един милиард и половина са прехвърлени за решение на бюджетни средства.
Що се касае до енергетиката, в момента новото правителство трябва да решава проблем с около 3 милиарда дефицит.
Ще завърша с това – като говорим за кадрова политика, не може атомната централа да се управлява от доставчик на закуски за детските градини и шофьора на Пашата да решава стратегията на атомната енергетика на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Добрев, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Не знам коя програма четете, дали е на ГЕРБ и от коя година е. Би било много забавно да се върнем ние в програмата на Виденов примерно от 1994 г. и да видим какво пише там. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ.) Но няма да го направим. С удоволствие бихме коментирали предизборната програма на ГЕРБ от 2012 г., но това не бяха цитати от нея.
По отношение на инвестициите, не са 700 милиона, а са минимум 2 милиарда средно през годините на управление на ГЕРБ, докато в момента тях въобще ги няма, за съжаление. И аз съжалявам за това. Защото липсата на инвестиции означава липса на икономически растеж, което пък означава липса на нови работни места и ниски доходи. Това е жалката истина.
По отношение на това кой е управлявал АЕЦ и кой не го е управлявал, това е много дълга тема. Не забравяйте, че Вие върнахте директора, който продаваше електроенергия без конкурс, без търг. С резолюции на молбите пишеше на кого да се продаде и по колко лева тази електроенергия. По времето на този, който и сега е директор на АЕЦ „Козлодуй”, централата, ако не беше на загуба, то поне беше на 5-6 милиона печалба, докато миналата година печалбата е 250 милиона.
Тъй като отново се върнахме на ядрена тема, във Вашата програма на страница 15 отново фигурират два реда по Проекта „Белене”. Ще се огранича само с това, че призовавате да не коментираме темата и в същото време Вие по много двусмислен начин я залагате във Вашата програма. Надявам се това да е съгласувано с адвокатите по арбитражното дело. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожо вицепремиер, дами и господа народни представители! Обнадеждена съм за първи път, че в тази програма не е записано, че здравеопазването е приоритет, защото във всички изминали до този момент – 10 години, във всички стратегии и програмни документи, включително речи при откриване на политическия сезон, се подчертаваше, че здравеопазването е приоритет. Това не направи здравеопазването приоритет.
Темата за здравеопазването е изключително неудобна за управляващите, които и да са те, защото е поле за популизъм и често е много удобно за опозицията. Въпреки всичко аз предлагам да отделим време и за този сектор.
В момента основните характеристики на здравеопазването в България са три. На първо място – непоследователност, включително законодателна, непредвидимост. На второ място – дисбаланс вътре в системата и в регионален план. И на трето място – неефективност. Това е истината и от този момент нататък аз се надявам разговорът по темата здравеопазване да не бъде политически, а да бъде по-скоро експертен.
Дисбалансът в системата е изключително изразен и тези дисбаланси се задълбочават: между извънболничната помощ и болниците, които харчат все повече пари и не могат да си разпределят отговорностите; в регионален план, защото все повече предлагането на здравните услуги в големите градове са за сметка на предлагането и достъпа в отдалечените места. Тези дисбаланси имат своето финансово изражение, защото ако здравната система предлага 220 лв. за лечение на един жител на голям град в столична болница, тази сума е 22 лв. за жител на община Нови пазар в болницата в Нови пазар годишно.
Неефективността е тема, която се коментира, включително от любимата на всички ни Световна банка. За нас обаче, когато се говори за неефективност, рационално харчене на средствата за здравеопазване, има една ключова дума и тя, господин премиер, е демонополизацията. Има колеги, които не харесват този термин, защото демонополизация им звучи като деконструкция, разграждане, нещо, което просто трябва да се срине. Оттук нататък обаче аз твърдя, че темата за демонополизацията трябва да бъде поставена на дневен ред. Защото заедно с две карти, които са необходими – национална здравна карта, която дава разпределението на лечебните заведения, заедно с практиките в извънболничната помощ, териториалното разпределение на спешната помощ, както и на аптеките; и другата, втора карта, която е необходима, електронната карта, която всеки един български гражданин трябва да има, ще поставят началото на реформата.
Господин премиер, ако Вие изпълните 50% от 12-те мерки, които сте предложили на нашето внимание днес, това ще бъде успех. Ако обаче предприемете стъпки за рационалното изразходване на ресурса, предприемайки дебат и демонополизация в Здравната каса, ще направите реформа. България чака своя реформатор в областта на здравеопазването. Всички сме наясно, че в края на краищата някой, образно казано, трябва да си сложи главата в торбата, да предприеме стъпки и да бъде обвинен във всички грехове на този свят, но това рано или късно трябва да се случи.
Декларирам, че Комисията по здравеопазване ще инициира и е готова да започне разговор и широка дискусия – първо експертна, а след това и с участието на неправителствения сектор, съсловни организации, Световна банка, други организации, които са готови да предоставят такава експертна помощ, но тази дискусия трябва да се започне.
Безспорни са пет неща от приоритетите и мисля, че тук има пълен консенсус между четирите парламентарни групи. Спешната помощ, която трябва да претърпи своята реформа съгласно Концепцията за развитие на Спешната помощ, върху която се работи, услугите в отдалечените райони и методиката, с която трябва да се намеси държавата. Това не е мръсен израз – „да се субсидира”, когато трябва да се подпомогнат общинските болници, защото хората в определени региони днес нямат достъп до здравна грижа.
На трето място – майчиното и детско здравеопазване. Никакъв спор, че при тези демографски показатели българската държава, Министерството на здравеопазването трябва да предприеме действия в тази посока – профилактика, скрининг и ранна диагностика. Един акцент от всички програми, но чакащ реални действия.
Човешките ресурси във връзка със специализацията, облекченият режим на приемане на млади лекари, които да могат да специализират, също е безспорен приоритет – няма никакъв спор в това направление.
Вие се похвалихте, и това е така, че правителството се отличава с няколко неща – академичност, защото има много доценти и много професори в него, че има силно женско присъствие.
Аз обръщам внимание на нещо друго – имате трима лекари, което само веднъж досега се е случвало в 23-годишния преход. Поверили сте им важни сектори от социално-образователния сектор. Тези трима лекари – проф. Анелия Клисарова, д-р Таня Андреева и д-р Адемов ще предопределят в следващия програмен период развитието на човешките ресурси и в голяма степен решаването или стъпките, които ще се предприемат в областта на демографските проблеми.
Ако при всеки доклад, който обсъжда Народното събрание всяка година, за националната сигурност е подчертано, че демографският проблем е една от най-големите заплахи за националната ни сигурност, българската държава трябва да каже какво прави в тази насока. Бъдете уверени, че лекарите обикновено дават всичко от себе си, когато работят в трудни условия. Безспорно Вие работите при такива трудни условия и аз съм убедена, че тримата колеги в тези направления ще дадат всичко от себе си, за да се направят реални стъпки, а не да говорим неща, които са далеч от дневния ред на хората, чисто популистки и с политически акцент. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към това изказване? Няма.
Сега е ред на господин Тотю Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, дами и господа, уважаеми колеги!
Слушайки преди малко част от исканията на Българската социалистическа партия, които трябвало да залегнат в Програмата на това правителство, господин министър-председател, искам да се обърна към Вас и да Ви кажа, че не е задължително да се съобразявате на 100% с това, което те искат, защото ще Ви направят лоша услуга и ще върнат развитието на нашата страна.
Конкретно по тази програма. Кое прави впечатление? Прави впечатление липсата на реформи, включително в социалната сфера, което е заложено. И не само липсата на тези реформи, но и спирането на част от тях, което ще доведе според мен до по-голяма неустойчивост в развитието на нашата страна в различни сфери.
Какво имам предвид? На първо място Вие сте записали: „Спиране увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж и възраст, въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране и въвеждане отново на ранното пенсиониране”.
Уважаеми господин министър-председател, ще Ви цитирам само един текст от доклада на Световната банка във връзка с демографското развитие на нашата страна, в който пише:
„Дори при по-оптимистични предположения демографската трансформация на България ще оказва трайно натиск върху бюджета и ще възпрепятства икономическия растеж със свиването на работната сила с близо 40% до 2050 г.
Реалният ръст на брутния вътрешен продукт се очаква да се забави до 0,7% на годишна база до края на 2050 г.
Публичните разходи, като дял от брутния вътрешен продукт, се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към брутен вътрешен продукт на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на цитирания период”.
Демографската криза е изключително тежка. Започнахме най-важната и най-тежка пенсионна реформа. Ние искаме да Ви призовем не да я спирате, защото това би било много недалновидно, а да я продължим, да я развиваме, да подобрим медицинската експертиза на работоспособността, да сведем до минимум ранното пенсиониране, да не спирате реформата в отбраната по отношение на пенсионната възраст на военните. Тоест да продължим да търсим тези механизми, които ще направят пенсионната система по-устойчива в дългосрочен план, ще има по-високи доходи и по-голяма заетост, повече приходи в системата, за да може хората да получават по-високи пенсии.
Още веднъж искам да изкажа разочарованието на Парламентарната група на ГЕРБ, че когато се обсъждаше предложението на синдикатите за криминализиране укриването на осигурителни вноски, Вие не го приехте. Това би помогнало само на системата – превантивна мярка, която би дисциплинирала голяма част от бизнеса в нашата страна.
Другата голяма реформа, за която няма написан нито един ред, която започна правителството на Политическа партия ГЕРБ, е в сферата на деинституционализацията. Знаете, че ние стартирахме мащабна реформа, в която бяха ангажирани много министерства, бяха ангажирани няколко оперативни програми. Имаше координатор на този проект, когото Вие уволнихте и в момента, доколкото знам, правителството няма назначен такъв, който да координира тези процеси по отделните министерства и отделните оперативни програми. Доста са напреднали нещата в тази сфера.
Вече има изградени над 150 центрове от семеен тип, защитени жилища, вече се развива изключително успешно приемната грижа в нашата страна, осиновяванията, настаняването на дечицата с увреждания, извеждането им от институциите и настаняването им в тези центрове от семеен тип – изключително важен процес и той трябва да продължи, защото това е цивилизовано отношение към нашите дечица. В тази връзка ние сме много обезпокоени, че няма написан нито ред в програмата и не знаем какви са Вашите бъдещи планове в тази посока.
По отношение на заетостта. Ние приветстваме, че се продължава политиката, която стартирахме – Националната инициатива, която изградихме през 2012 г., за работа на младите хора в България, сключеното споразумение между правителството, синдикатите и работодателите за първа работа на младите хора. Една година преди да се приеме от Европейската комисия гаранцията за младите хора, ние я въведохме в България в началото на 2012 г.
Нека да продължат тези програми – стажуванията, чиракуванията, подобряването на условията на труд с европейски средства. Над 500 компании в цялата страна получиха над 70 млн. лв. за подобряване условията на труд с европейски средства. Да продължат програмите за първа работа, за ново работно място, за развитие, за подкрепа за заетост, за да могат да Ви помогнат за това, което сте планирали – да се разкрият над 250 хил. работни места.
Изключително сме притеснени от факта, че Вие не приехте нашето предложение в следващите три месеца, актуализирайки бюджета, да има допълнително 24 милиона за заетост, за да могат в крайна сметка хората, които сега излизат от тези програми, тъй като ние усвоихме тези пари по заетостта, да си намерят работа.
Господин министър-председател, това бяха нашите виждания и бихме желали да вземете отношение по тези въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към това изказване?
Господин Монов, заповядайте.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Младенов, искам тук, пред камерите на Българската национална телевизия, да успокоя Вас и цялото българско общество, че процесът на действие на деинституционализацията няма да спре, напротив – на свое заседание на 11 септември 2013 г. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта изслуша доклад на Държавната агенция за закрила на детето относно продължаването на плана. Той върви така, както е заложен, даже ще бъде ускорен, тъй като в последните месеци се наблюдава забавяне в изграждането на някои жилища от защитен тип, така че още един път искам да кажа: този план ще бъде изпълнен така, както е заложен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожа Заякова – втора реплика.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ): Господин Младенов, за демагогията също се изисква талант, и аз се възхищавам от таланта Ви.
Понеже върнахте въпроса за отказа ни да криминализираме укриването според Вас, което се различава от неплащането на осигуровки, пропуснах тогава да кажа, че наистина е висша демагогия Вие именно да искате криминализиране, при положение че точно Вашето управление се сети как чрез единната разплащателна сметка да прибира парите в държавата. От 2008 г. досега хиляди хора останаха без осигуровки, въпреки че плащат, защото Вие прибирате всичко в хазната, без да се разбере кое къде отива, а пък примерът, че за една година Ваши висши чиновници по време на Вашето управление се оцениха много високо и си раздадоха по 75 хил. лв. премии, това въобще не го третирате като въпрос. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Не обявих, че господин Ерменков има трета реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми господа министри (силен шум и реплики от ГЕРБ), колеги!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Картата, картата!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Сега ще си сложа картата. Ето, приготвил съм я. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Слагам я.
Господа от ГЕРБ, историята не започва 2009 г. в България. Недейте да си присвоявате неща, особено пък в „закрила на детето”, че сте ги започнали Вие. Те са още от 2000-та година – с проекти на Световната банка, с участието на много правителства, със създаването на Държавната агенция за закрила на детето, управлявана от хора, които бяха професионалисти, а не единственото им достойнство, казвам го с болка, е било дете, израсло без грижа.
Не се притеснявайте за това какво се е правило. Притеснявайте се за това какво Вие направихте и защо точно толкова пари се изразходваха, без тези резултати да са в деинституционализацията на детето. Бъдете малко по-скромни – погледнете, прочетете историята, има и преди Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Тотю Младенов има възможност за дуплика.
Заповядайте.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Съвсем накратко по отношение на криминализирането на укриването на осигурителни вноски. Правителството на ГЕРБ го предложи в началото на тази година. Нямаше време да се гледа в залата и затова се гледаше сега.
В България има хиляди работодатели, господин министър-председател, които са изрядни платци – десетки хиляди изрядни платци, и плащат осигуровки върху реалните заплати, които получават техните работници и служители. Какъв призив трябва да отправим за останалите, които не правят това? Именно това е превенцията, и затова предложихме това, затова подкрепихме синдикатите в тяхното искане.
Що се отнася до деинституционализацията, господин Монов, може би трябва да кажете на Вашите колеги да спрат да говорят по този начин, защото така блокират цялостния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Министър Адемов желае думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин премиер, госпожи и господа министри! Провокиран от някои от предишните изказвания искам да помоля колегите, които се изказват от тази трибуна, да бъдат коректни към данните, защото това, което беше казано от господин Добрев, не отговаря на истината.
Според данни на Агенцията по заетостта към края на месец август 2013 г. броят на регистрираните безработни лица е 351 хил. 438, а равнището на безработицата е 10,7%. Спрямо месец май се наблюдава намаление в броя на регистрираните безработни лица с 9 хил. 348, или 2,6%. За същия период равнището на регистрирана безработица намалява с 0,3 процентни пункта от 11%. От началото на годината броят на регистрираните безработни в бюрата по труда намалява с 40 хил. 245, или с 10,3%.
По данни на ЕВРОСТАТ хармонизираното равнище на безработицата през месец юли 2013 г. е 12,7%. Спрямо началото на годината – месец януари, се наблюдава намаление в равнището на хармонизираната безработица от 1 процентен пункт.
Не казвам, че това е кой знае какъв успех, обаче данните по отношение на безработицата, които са абсолютно публични в сайтовете на Агенцията по заетостта, Националния статистически институт, ЕВРОСТАТ, е добре да ги познаваме, преди да се явим тук, на трибуната, и да създаваме погрешно впечатление за това, че има ръст на безработицата. Единственият ръст с 0,1% на безработицата е през месец август, когато имаше допълнително регистриране на хората във връзка с разширяване на кръга на така наречените „неактивни лица” във връзка с новия достъп до енергийно подпомагане.
Когато коректно искаме да интерпретираме тези данни, молбата ми е да се позоваваме на официалната информация, а тя е тази, която Ви прочетох преди малко. Но това е само за допълнително изясняване на ситуацията.
Уважаеми колеги, по отношение на въпроса за пенсионната реформа ще Ви помоля малко по-коректно да интерпретираме тази тема, защото ГЕРБ никога не са правили пенсионна реформа. Ще кажа за какво става въпрос.
Думата „реформа” означава промени на параметрите – параметрична реформа. Такава реформа беше направена през 1999 г. Тогава бяха променени основните параметри на пенсионната система. Това, което направихте Вие в рамките на Вашия мандат, и то без каквото и да е съгласие нито със социалните партньори, нито с обществото, нито без дори да имате съгласие вътре в рамките на Парламентарната група на ГЕРБ, между първо и второ четене на промените в Кодекса за социално осигуряване наложихте един категорично неприемлив модел, който сега искаме да коригираме, търсейки съгласие със социалните партньори, търсейки обществена и финансова приемливост на тези мерки.
Знаем и винаги сме го заявявали, че във връзка с демографската криза в България увеличението на възрастта за пенсиониране е безалтернативно. Големият въпрос е обаче дали това трябва да стане по начина, по който го предложихте Вие – с по четири месеца на година, или по малко по-друг начин? Това ли е единствено възможният алгоритъм, или има и други възможности? Никой не е казвал, че искаме да увеличаваме дефицита в бюджета на държавното пенсионно осигуряване, защото от мерките, които Вие предложихте през 2012 г., на фона на бюджет за фонд „Пенсии” 7 млрд. 200 млн. лв. – икономията, която реализирахте, е 35 млн. 600 хил. лв. Деветнадесет хиляди и шестстотин човека са тези, които не успяха да се възползват от възможността, която им даваше предишният режим на пенсиониране по Кодекса за социално осигуряване.
Сега това, което предлагаме, уважаеми дами и господа, е не спиране на каквато и да е реформа, а нова възможност да разгледаме в тайминга, разположението във времето на това увеличение. Една Германия от 2012 г. си позволява, при тяхното икономическо развитие, увеличаването на възрастта за пенсиониране с по един месец на година до 2029 г., а България си позволява увеличението на възрастта, при това изпреварващо, с по четири месеца на година.
Поколението, което понесе на гърба си тежестите от тази реформа, е поколението, което в момента трябва да се пенсионира, което е в предпенсионна възраст. Големият грях към тази група пенсионери – на всички политици и на Парламентарната група на ГЕРБ, е, че без каквато и да е обществена дискусия, без осигуряване на възможности в условия на безработица, в условия на икономическа криза, без осигуряване на допълнителни условия на труд, без ангажименти на държавата и бизнеса за гарантиране на атрактивни форми за наемане на тези хора в предпенсионна възраст, Вие наложихте този модел, който е категорично обществено неприемлив.
Това, което предлагаме ние, е не да спрем каквато и да е реформа, а да я върнем в рамките на параметрите, които са обществено и финансово приемливи.
Когато говорим на тази тема, трябва да бъдем достатъчно коректни, достатъчно внимателни. Не да говорим за спирането на каквато и да е реформа, която не е направена от Вас, а да говорим за възможности за налагане на финансово приемлив, обществено приемлив и достатъчно съгласуван модел, който да бъде в полза на българските граждани, а не против тях. (Ръкопляскания от КБ и ДПС. Народният представител Делян Добрев иска думата за лично обяснение.)
ХРИСТО БИСЕРОВ: Само ако се чувствате засегнат, ще Ви дам думата за лично обяснение. Така е по правилник.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги народни представители! Важно и необходимо нещо са програмите на правителствата, но те са далеч недостатъчно условие. Необходими са воля, сили и възможности те да бъдат изпълнени. До този момент практиката е много негативна. Нямаме програма на правителство, което да е изпълнило такава програма. Те затова са се проваляли с трясък. Да се надяваме, че ще бъдете първото правителство, което ще изпълни тази програма, защото всички програми на правителствата изглеждат добре, но не се изпълняват.
Друго, да се вслушвате в онова, което казваме ние, от „Атака”. Слушайте нашите съвети. Те ще бъдат много ценни за Вас, защото ние давахме много важни и ценни съвети на други две правителства – в предходните издания на Народното събрание. Те не се вслушаха в тези съвети и се провалиха.
Така че записвайте си – добре го правите, и ще видите, че в един момент ще кажете: „Прави са от „Атака”.”
Най-важното нещо, което трябва да направите, е да скъсате рязко и незабавно с досегашния колониален модел. Този модел е провалилият се неолиберален модел в много страни. За да върви България напред, трябва да възвърне преди всичко суверенитета си. Защото България се намира в колониална зависимост и робство – в политическо, в икономическо и духовно отношение. За да се отърве от икономическата зависимост, трябва да се изгонят монополите, а те са чужди, защото български монополи няма. Защото трябва да се върнат в български ръце – казвали сме го много пъти, от самото начало, от 2005 г., когато „Атака” влезе в Народното събрание – да се върнат в български ръце или преобладаващо български ръце, или колкото се може повече в български ръце банките, застрахователното дело, монополите в електрификациите, горивата, да се върнат комуникациите. Защото това са значимите области в икономическия живот на една страна. Оттук изтичат огромни средства, огромен ресурс, той изтича в чужбина и на нас не ни остава нищо.
За връщане на суверенитета на България е необходимо и друго нещо – в политическо отношение да взимате решенията си сам, в кръга на министрите Ви и в българското Народно събрание, а не в чужбина, не да треперите от това, което Ви е казал господин Барозу или как Ви е погледнала госпожа Меркел, и да слушате и изпълнявате сляпо онова, което Ви е наредила генерал-губернаторката в Лозенец, или след 5-часово посещение на една госпожа миналата година през месец февруари – да обърнете наопаки, на сто и осемдесет градуса вижданията си в съответствие с нейните и да направите нещо, което беше направено миналата година през месец февруари в явна вреда на българския национален интерес.
Няколко въпроса, които са основни и генерални.
Най-важният въпрос – считаме ние от „Атака” – е въпросът с бедността или въпросът с ниските доходи. Виждам, че в програмата мислите по въпроса. Ние имаме идеи. Знаем как да го направим. Имаме предизборна програма. Вслушайте се в нашия глас. Това може да стане по начина, по който ние го казваме там. България е социална държава. Имайте предвид това. То е другата причина, поради която трябва да се приключи с досегашния неолиберален модел. За връщането на суверенитета на България е необходимо да се скъса с диктата на Международния валутен фонд и Световната банка. На последната един предишен финансов министър (Вие сте заемали този пост и знаете за какво става дума по-добре от който и да е в тази зала) беше служител. Той осъществяваше и реализираше един бюджет в България под диктата на тази световна институция – основен инструмент за колонизация.
Трябва да Ви поставим няколко въпроса, на които ако може, да отговорите.
Наближава 2014 г., при която отпада забраната за продажба на българска земя на чужденци. Имате ли намерение и ще направите ли нещо съществено, за да бъде удължен мораториумът и срокът на действие на тази забрана да бъде удължен? Какво ще направите приоритетно по въпроса в сферата на сигурността срещу битовата престъпност и борбата с нея? По отношение на десетте милиарда долара, които Турция дължи на България – тема, която ще продължим да повдигаме като въпрос и ще искаме по нея да се работи.
Какво ще направите по рестарта на проекта „Белене” и защо не на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, за които няма проблем – казвали сме го много пъти от „Атака” – да бъдат рестартирани и възстановени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на господин Томислав Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин премиер, госпожо вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Преди малко чухме оттук призив против логореята в политиката. Ако има подобна декларация, аз ще съм първият, който ще се подпише под нея. Логореята по същество е краят на политиката, защото думите без съдържание, които не реферират, не отразяват нищо, не помагат да бъде проведен дебат, да има състезание между аргументи. Това е само експониране на някакво вътрешно състояние.
В този смисъл, господин премиер, вярвам, ще се съгласите с мен, че когато говорим за официални документи, особено документи, излезли от правителството, всеки термин, всяка дума, всяко изречение трябва да е ясно, логично и да води към конкретно съдържание.
Вярвам, че наред с това ще се съгласите с мен, че трябва да има пълна обвързаност между планов и отчетен документ, за да можем да сравняваме амбицията, целта с резултата. Затова ще си позволя да се върна към един документ, който имахме възможността да разглеждаме вчера. Става дума за „Сто мерки за сто дни”.
Ще Ви помоля в контекста на днешните ни разговори да внесете малко яснота по отношение на мярка № 29, която се намира на страница 15, където е записано буквално следното: „Бенефициентите на средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз по проекти с бюджет под 200 хил. лв. могат да не провеждат проверки под формата на ангажименти за договорени процедури”. Това е посочено като мярка за намаляване на административната тежест и по-бърз ход на парите.
Уважаеми колеги, аз работя в бранша повече от 10 години. Освен това съм изучавал и теорията, и практиката на херменевтиката. Аз мога да чета и да тълкувам текста и подтекста, да търся връзки, които не съществуват на пръв поглед. (Шум и реплики в КБ.)
Искам да попитам: какво означава това? Ще Ви улесня – това не означава нищо. Този текст не е неясен, той не означава нищо.
Затова ще трансформирам въпроса ми в молба: Уважаеми господин премиер, този документ е излязъл с Вашия подпис. Моля, разпоредете се Мярка 29 да отпадне и мерките да станат 99, доколкото въпросната мярка не означава нищо.
Един призив: Ако все пак в тази зала има някой по-изкусен в системите за контрол или познава по-добре практиката на херменевтиката и е в състояние да ми обясни какво означава това, нека го направи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имате възможност за реплики към изказването на народния представител Томислав Дончев.
Има ли желаещи? Не виждам.
Парламентарните групи имат още време за изказвания.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
Парламентарната група на Коалиция за България разполага със 7 минути и 12 секунди.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, вицепремиер, министри, дами и господа народни представители! Пак искам да обърна внимание върху това какво обсъждаме. Ние обсъждаме програмата на правителството и когато все пак се връщаме „100 дни – 100 мерки” ми се струва, че трябва да бъдем коректни и да разглеждаме програмата в контекста на свършеното досега.
Защо? Правителството през изминалите 100 дни показа и демонстрира изключително ново отношение към аграрния и горския сектори. Смея да твърдя това отговорно от гледна точка на това, че професионално се занимавам близо 30 години в сектора. Това, което се случи през изминалите 100 дни, е предпоставка да считаме и да се надяваме, и да приемем, че Програмата на правителството в сектор „Земеделие” е актуална, възможна и изпълнима.
Защо говорим за мерки, които са предложени в програмата, и мерки, които трябва да се изпълнят с цел именно стабилизиране на системите на управление в сектора? Искам да обърна внимание, че политиката в сектор „Земеделие” касае и е свързана с политиката на доходи, с политиката на заетост, а също така и конкурентоспособност на българската икономика.
Причините са следните: в България са регистрирани близо 80 хил. земеделски производители, които усвояват европейските фондове; в България има 250 хил. земеделски стопанства, които през изминалия период на Общата селскостопанска политика не бяха включени в системите на подпомагане.
Един от основните акценти в Програмата на правителството, която е представена, е именно обръщане вниманието на дребните и средни земеделски производители с целева подкрепа за техните доходи и възможността те да продължат да развиват своята дейност, своя бизнес в населените места, в които са. По този начин се решават въпроси не само на селските райони, решават се въпроси на заетостта, а също така и редица демографски проблеми, които, както знаете, по класация на Европейската комисия ние имаме най-сериозни и драматични проблеми именно в тази политика.
Това, което се предлага, в същото време по отношение на развитието на сектора, е съобразено и е във връзка с ангажиментите на правителството по прилагането на новата Обща селскостопанска политика.
Смея да твърдя, че ангажименти, които са поети от правителството по отношение на водени разговори със земеделските производители, се реализираха през тези 100 дни и следващия период и програма, която представяме и обсъждаме в момента, виждаме, че са залегнали като важна част от политиката на развитие на сектора.
Освен Общата селскостопанска политика, която е най-големият финансов ресурс и донор за развитие на селското стопанство, са представени редица мерки, свързани с национални приоритети. Те са за развитие на инфраструктурата, пазарна инфраструктура, контрол, който се осъществява по отношение на вноса и търговията със земеделски продукти, те са и във връзка с осигуряването на национални средства за подкрепа на политики, които нашата държава счита, че трябва да провежда, за да може да има устойчив и стабилен сектор.
Факт е, че още през 2014 г. правителството има намерение да възстанови акциза за горивата. Знаете, че тази възможност единствено в България не беше използвана и колегите от опозицията са наясно, че три години обещаваха именно такава подкрепа, но тя така и не се случи. На страницата на Министерството на финансите можете да се запознаете с Проекта за промяна на Закона за акциза и данъчните складове, а също така и на Закона за подпомагане на земеделските производители, който показва, че през 2014 г. този акциз за горивата, тази държавна помощ ще бъде реализирана.
Освен това има и редица други ангажименти, които ще се реализират в сроковете, в които те са договорирани. Фактът, че обещанията се свързват директно с политиките, които се провеждат, е една гаранция, че политиката в аграрния сектор и отношението на правителството към нея са коренно различни от това, което предишното правителство имаше именно към тези важни сектори в икономиката.
Освен това в заключение искам да подчертая, че считам, че по мерките, които правителството е посочило в програмата, има консенсус от всички парламентарни групи, защото този, който е загрижен за този отрасъл, за хората, които работят и живеят в селските райони, ще се съгласи, че е много важно правителството да успее на 100% в тези мерки.
Като професионалист смея да твърдя, че те са изпълними и усилията и на Парламента, и на министрите ще бъдат подкрепени, за да могат да се реализират в техния пълен размер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми колеги, има ли реплики и към изказването на госпожа Бъчварова?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Бъчварова, нямах намерение да се изказвам, но пък това ще е повод да задам един въпрос. От това, което Вие се изказахте, е вярно само едно, а именно, че се работи по предоставянето на акциза на горивата на земеделските производители. Тази помощ като нотификация и разработената методология за предоставяне на ваучери беше направена още в предходния мандат. Това, което не беше направено, е тя да се приложи. В този смисъл, да, Вие имате подкрепата на нашата партия да се приложи акцизът. Начинът, по който това беше разработено, беше в предния мандат. Това е вярно. Няма как да има коренно различно отношение към сектор „Земеделие”, защото правилата в него са съгласно действащите по Общата селскостопанска политика за този период и програмата, която е написана. За 100 дни няма по никакъв начин как тези правила за станат различни. (Шум и реплики в КБ.)
Седнете, четете и тогава се обаждайте от място. (Шум и реплики в КБ.)
Да, седнете и четете. Аз за транспорт не се обаждам. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
Уважаеми господин министър-председател, използвам репликата – пак казвам, нямаше да правя изказване.
Пред мен са два документа, които са ми предоставени като материали по дневния ред – единият с входящ номер от 1 август, другият почти със същите призиви – „Държавност, развитие, справедливост”, от края на май (показва книжката от трибуната). Вътре по отношение на сектор „Земеделие” има две съществени разлики. В тази връзка моля да получа информация.
В първия документ, в Раздел „Насърчаване” – и двата документа са „Държавност, развитие, справедливост, национални приоритети на програмното правителство” – „Субсидиране на секторите „Зеленчукопроизводство”, „Трайни насаждения”, „Животновъдство” до равнището на останалите страни – членки на Европейския съюз, въз основа на правото до 15% от директните плащания да се предоставят целево”.
Ние бихме подкрепили, първо, не до 15%, вече дебатът е между 8,5 и 13 според това, какъв е бил процентът в стария период, тоест в това има техническа грешка.
Второ, ние бихме подкрепили – такава ни е политиката, да се запише – моля, ако има процедура, да се правят корекции, това да е задължително. Тъй като процентът все още не е договорен окончателно, да се запише: „максималният процент, допустим за такива плащания от общия пакет”. Ние бихме подкрепили такъв текст.
Второто, което виждам като разлика и го няма в единия момент, но то е много ключово: подкрепа на дребните и средните земеделски производители чрез осигуряване на европейско финансиране на стопанство до 10 декара – това е ясно, 1500 евро, това е по европейска програма, няма смисъл да се пише.
Обръщам внимание: въвеждане на таван на субсидията до 300 хил. евро на стопанство. Моля да получим отговор това ли е окончателната национална позиция на правителството в преговорите по сигнализиране на общата селскостопанска политика за следващия програмен период? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Така че, госпожо Бъчварова, следващият път по-конкретно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Танева, просрочихте времето си, но мисля, че беше важно да зададете въпросите. Предполагам, че ще получите отговор от господин Орешарски. Затова Ви оставих спокойно да си зададете въпросите. За съжаление няма как да бъдат правени корекции от народни представители в програмата на правителството, няма такава процедура. Няма да има и такъв краен документ. Но мисля, че в своя отговор премиерът ще каже „да” или „не” на Вашите предложения.
А сега ще дам думата на госпожа Бъчварова, която има възможност за триминутна дуплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри!
Госпожо Танева, едно е да имате намерения, друго е да можете да ги изпълните. Все пак това е много важен и крайъгълен камък във Вашата политика. Поемат се обещания и не се изпълняват. Имате добри намерения, а не се случват. Акцизът за горивата е нещото, за което Вие всички, предполагам, сте гласували в Закона за бюджета да не бъдат предвидени средства.
А системата с ваучерите, която е измислена, е възможно най неудачната за българската действителност. Но поради факта, че няма абсолютно никаква възможност тази помощ да бъде отново нотифицирана, знаете, че за това са необходими шест или седем месеца, затова през 2014 г. ще се прилага. Искам да подчертая, че трябваше да заимствате опита до 2009 г. как тази политика се осъществяваше.
И не само ваучерите или акцизът за горивата са важни. Важно е също така да знаете, че системата на национално подпомагане е нещо, с което също не се справихте. Това, което осигурявахте като ресурси, беше много далеч от държавните помощи, които действаха до 2009 г. През 2009 г. имаше над 500 млн. лв. държавни помощи в земеделието. При Вас те се сведоха до 80 милиона. Затова когато правителството поема ангажименти – подчертах го в моето изказване, да прилага европейските политики, в същото време се ангажира и с национална политика чрез държавни помощи и те не са една и две.
Може би ако внимавате по-нататък в решенията, които правителството взема в този сектор и с навременното плащане на европейски национални средства, ще промените становището си по отношение на възможността да имаме ново отношение към аграрния сектор, а също така и към горския. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания. (Реплики от ГЕРБ.)
Госпожо Танева, парламентарната практика на Четиридесет и второто Народно събрание е: лично обяснение на дуплика-реплика не се допуска. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли други желаещи за изказвания? Госпожа Ивелина Василева и господин Петър Мутафчиев.
Ще отстъпите ли реда на госпожа Василева, или желаете да се изкажете преди нея, господин Мутафчиев? (Шум и реплики.) Ако искате лично обяснение, сега е моментът.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Орешарски, дами и господа министри, колеги! Моето изказване ще бъде кратко предвид това, че материалите, които са ни предоставени, за жалост не съдържат много по темата „околна среда и климат”. Това, върху което бих могла да се изкажа, е по-скоро липсата на реални заявки за конкретни мерки и политики в тази сфера.
Започвам с представените вчера от господин Орешарски сто мерки на правителството, сред които има една единствена, касаеща опазването на околната среда и това е приемането на три наредби, разработени по времето на правителството на ГЕРБ и в изпълнение на Плана за намаляване на регулативната тежест за бизнеса. Продължавам с представения днес документ и не мога да не отчета, че отново за моя радост виждаме някаква устойчивост, приемственост и удължаване на политиките, стартирани по времето на правителството на ГЕРБ. Що се отнася до разработването на насоките за интегриране на политиките в двете сфери – опазване на околната среда и митигиране на промените в климата, в разработването на оперативните програми, както и разработването на насоки за конкретни индикатори, които да се съблюдават по време на изпълнението им.
Също така не мога да не подкрепя и разработването на Закона за климата, направено от правителството на ГЕРБ, който Вие възнамерявате да внесете за разглеждане в Народното събрание.
Но това, което искам да Ви препоръчам и, разбира се, ще Ви съдействам, е въвеждането на конкретни мерки и идеи, свързани с тези политики, изключително важни за постигане на целите за растеж и заетост. Бих Ви препоръчала да прочетете детайлно програмата на Политическа партия ГЕРБ, която съдържа конкретни идеи за това. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Василева.
Има ли реплики към госпожа Василева? Няма.
Господин Мутафчиев, заповядайте, имате думата за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Спокойно, господин Цветанов, ще бъде коригирана грешката на екрана, не се вълнувайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Правя изказване в момента, защо се вълнувате толкова много? Няма да Ви откраднем времето, Вие имате определено време, така че няма кой да Ви го вземе.
Изцяло подкрепям програмата, господин министър-председател, която Вие предложихте и то точно за това, защото в частта „транспорт” тя е конкретна и ясна по конкретните инфраструктурни обекти, които правителството на господин Орешарски поема ангажимент да изпълни, а също така и конкретните задачи, които си поставяте за стабилизиране на транспортната система.
Но аз имам три въпроса към Вас, свързани именно в тази посока.
Първият въпрос е свързан с инфраструктурните проекти. Оперативна програма „Транспорт” е оперативната програма, която може да бъде изпълнена около 90% за периода до 2014 г., въпреки усилията, които правителството на ГЕРБ положи, за да я обърка максимално до края на периода. За съжаление, чуваме, че с около 500 милиона ще бъде намалена тази програма. Според мен това ще създаде затруднение в изпълнение именно на задачите, които днес правителството си поставя в тази програма.
Въпросът ми е как ще бъде определена националната рамка и какви ще бъдат целите на правителството, за да се увеличат средствата, необходими за Оперативна програма „Транспорт” като част от Кохезионния фонд?
Вторият ми въпрос е пак на транспортна тема и е свързан с Българските държавни железници. Ясен е ангажиментът, който приемате, господин Орешарски, за това, че ще бъдат оздравени Българските държавни железници като превозвач, а също така ще се предприемат действия за стабилизиране на товарни превози.
За съжаление, в Парламента беше предложен един закон, който дава доста либерален акцент по отношение на възможностите за достъп на оператори до железопътната мрежа, което може да постави в много по-тежка ситуация „Български държавни железници – Товарни превози“.
Въпросът ми е: ще се вслуша ли и Министерството на транспорта в предложението на Комисията по транспорт този закон да бъде преработен така, че да дадем възможност програмата за оздравяване на „Товарни превози“ и на Български държавни железници като цяло да бъде изпълнена?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето изтече.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И на последно място – „Български пощи“. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.) Господин Цветанов, имайте търпение една секунда, ние Ви слушахме много време Вас. Един проблем, който стои пред много български граждани. Знаете, че над 10 хиляди са работещите в „Български пощи“. Говори се, че програмата, която се предлага, ще бъде публично- частно партньорство – синдикатите не са съгласни. Какви са мерките, които предвиждате за оздравяване на „Български пощи“? Надявам се, че това е важен въпрос, хората се вълнуват, трябва да го чуят, защото им предстоят и конкретни стачни действия.
Надявам се, че ще получа отговор на тези три въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на ГЕРБ има още няколко минути, но госпожа Искра Михайлова има желание да отговори на въпросите, които бяха зададени от госпожа Ивелина Василева, така че имаме възможност да приключим тази процедура. (Реплики от ГЕРБ.)
Вие ще прецените дали веднага искате Вашето следващо изказване, или да дадем възможност, за да има диалог, министърът да се включи с отговор на предишния въпрос. (Реплики от ГЕРБ.)
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ, от място): Искам реплика на господин Мутафчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре, заповядайте господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Сто процента подкрепа за това, което каза господин Мутафчиев, да се завиши колкото е възможно повече бюджетът на Оперативна програма „Транспорт“ – има много проекти за довършване и за иницииране.
По първата част на неговото изказване обаче категорично не съм съгласен. Това е мнението и на Парламентарната група на ГЕРБ. Липсват каквито и да е политики за решаване на проблемите в Български държавни железници и в „Български пощи“. Това, което сте написали в програмата, е крайно незадоволително, непълно, липсват мерките, които ще оздравят железниците.
На всичкото отгоре не знам дали е политическо, или експертно мнението за спиране на процедурата по приватизация. Това ще донесе допълнително щети в системата. (Реплики от КБ.) Абсолютно категорично! Това е мнението на всички експерти – Световната банка, Европейската инвестиционна банка, плюс много важни експерти извън България, а и в България.
На последно място, нямате абсолютно никаква политика по линия на електронното управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Московски.
Заповядайте за дуплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Московски, не знам как искате в една обща правителствена програма да намерите мерките за оздравяване на едно държавно предприятие. Тук ясно са поставени целите, тук ясно е казано какви са ангажиментите на държавата по отношение на модерната транспортна система. (Реплика от народния представител Ивайло Московски.) Включително във всеки един от районите на България е казано кои пътища, кои жп линии ще бъдат направени, ще бъдат построени за този четиригодишен период.
Говорите, че няма конкретни дати. Вие не четете материалите, които се дават в Народното събрание. Погледнете втория материал. Той е до 2013 г., където точно в сферата „Модерна транспортна система“ е казано какво ще бъде направено по отношение на транспортната система:
- определяне на приоритетите за следващия програмен период 2014-2020 г. – срок 31 декември 2013 г.;
- подготовка на Задание за разработването на Национална транспортна стратегия за периода 2015-2025 г. – 31 декември 2013 г.;
- изработване на оздравителен план на Българските държавни железници. Това не е ли конкретна мярка?
- завършване на първия етап от преструктурирането на БДЖ – „Товарни превози“ и така нататък.
За „Български пощи“. Какво да кажем за „Български пощи“? (Реплика от народния представител Ивайло Московски.) Ще Ви обясня! Когато от 10 милиона през 2008 г. печалба „Български пощи“… (Реплика от народния представител Ивайло Московски.) Не е либерализацията само, в момента „Български пощи“ е на 12 милиона загуба.
Аз питам къде бяха тогава синдикатите, когато една част от пазара на „Български пощи“ беше грабната? Защо тогава мълчаха? (Реплика от народния представител Ивайло Московски.) От 2 милиона субсидия, която се покриваше с печалбата и държавата не плащаше нищо за универсалната услуга, сега „Български пощи“ – след три години и половина управление, искат 20 милиона, господин Московски. Аз мисля, че тук също ще постигнем съгласие, че тези 20 милиона не бива да им се дават, защото тези пари не са реални пари за това да могат да извършват своята услуга, но правителството трябва да предприеме действия, за да оздрави това държавно предприятие. Надявам се, че ще го чуе.
Нека да бъдем коректни в тона и да говорим искрено, защото наистина програмата показва ясни политики. Надявам се, че и за 2014 г., още в началото ще получим такъв материал за конкретните мерки, за да може и Вие да бъдете удовлетворени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Сега от темата „Транспорт“ към темата „Околна среда и води“.
Заповядайте, госпожо Михайлова, да отговорите на зададения въпрос от госпожа Василева.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, госпожо вицепремиер, колеги министри, дами и господа народни представители! Госпожо Василева, преди всичко много благодаря, че обърнахте внимание на проблематиката на околната среда. Благодаря за оценката, че има приемственост и устойчивост, защото околна среда без устойчивост не може да има. Благодаря за оценката за това, че и в програмата на правителството околната среда и зелената икономика имат свое специфично определено място.
Има само един въпрос, по който няма да се съглася с Вас, защото в тази програма се вижда новият подход на правителство, което приема, че проблемите на екологията, проблемите на опазването на околната среда, проблемите на изменението на климата и проблемите на зелената икономика, не са секторна политика, забита в един ъгъл и бюджетирана по недостоен начин, а хоризонтална политика, която намира отражение във всички текстове по отделните сектори.
Обърнете внимание: за зелените работни места, зелената икономика и екологичните производства става дума в частите, посветени на заетостта и създаването на работни места; за екологични проекти става дума в инфраструктурата; за екологични проекти става дума в развитието на туризма; за устойчиво развитие на околната среда и природата става дума в редица други елементи на програмата на правителството.
Според нас това е един от приоритетите на програмата, който намира отражение във всички нейни елементи. Това е новост – знам, и в сравнение с отношението към проблематиката към околната среда е абсолютна новост, тъй като ние наблюдавахме едно отношение, което е коренно различно – проблемите на околната среда са си проблеми само на едно министерство и те трябва да се решават само от него.
Подходът в тази програма е категорично различен. Подходът в тази програма е комплексно управление, комплексно разрешаване на проблемите, комплексно разглеждане на приоритетите, комплексен подход, който позволява държавническа политика, включително и в сферата на околната среда. Същият подход се отнася и за други сектори. Аз разчитам на това, че програмата в този вид дава ново звучене на програмите за управление. В такъв план мерките, които засягат опазването на околната среда, зелената икономика и връзката с всички останали сектори, са в цялата програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, имате възможност за изказвания.
Господин Павел Шопов – изявление от Парламентарната група на Политическа партия „Атака“.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър-председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, добре е, че сте тук, защото това, което представлява нашата декларация, е пряко отнесено към Вас, към дейността Ви като министър-председател, и ръководеното от Вас правителство.
Днес ние от Парламентарната група на Политическа партия „Атака” внасяме Проект за решение за недопускане на емигранти от Близкия Изток и Северна Африка, включително бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България.
С този проект за решение на Народното събрание ние считаме, че трябва да се възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия и актове за недопускане на емигрантите от Близкия Изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийска арабска република на територията на Република България. С всеки изминал час, аз не казвам с дни, а с часове, ако щете, и с минути – положението става все по-тревожно и по-драматично. Може би ние политиците си заравяме главата в пясъка и чакаме тази опасност да отмине от само себе си, но тя не отминава.
Ето само заглавията от последните часове: „Все повече престъпления на бежанци отчита СДВР”, „Бунт в Дом за бежанци в София, след смърт на сирийка”, „Харманли скочи срещу сирийските бежанци”, „Кметът на Харманли Михаил Лисков застана зад протеста на гражданите срещу настаняването на бежанци в града”. Браво на този кмет – държи се достойно, без значение коя политическа партия представлява и от кого е предложен. „Хуманитарна криза ни застига до осем дни” – друго заглавие, „Районен кмет настръхна срещу бежанци във Враждебна”. Друго заглавие: „След 956 бежанци стигаме пределът от 5 хиляди души”. Така можем да продължим. Това е темата на сутрешните емисии на електронните медии. Това е темата и във вестниците.
Уважаеми господин министър-председател и колеги, още през месец август, по време на ваканцията, ние от „Атака” внесохме един проект за решение, с който даваме мнение и правим предложение за отношение към този геостратегически, бих го нарекъл, проблем. Той обаче за нас е много конкретен, защото ни засяга толкова пряко. Решението до момента стои някъде в прашните архиви и шкафове и не вижда бял свят, не се предлага за разглеждане.
След това в наши нарочни изказвания ние направихме предложение – предвидихме какво ще стане, за затваряне на българската граница, като даже употребихме думата – наша депутатка госпожа Ташева – „запечатване” на българската граница. Виждате, че сме били абсолютно прави.
Трябва да се върнем малко назад и със задоволство да отбележим факта, че Косовската криза ни отмина сравнително без поражения тогава, на косъм. Това стана едвам-едвам, защото съседна нам държава Македония, беше много тежко засегната. Там последиците продължават да бъдат изключително драматични за тяхното общество, за тяхната държавност, за техния ред и сигурност, за тяхната социална система.
Този път явно сме в много тежка опасност да пострада българското общество и България. Този поток, виждате, се засилва. Правят се опити да се омаловажава, но този поток наистина е неспирен и с всеки изминал ден той се увеличава като брой на преминаващи българската граница.
Според заместник-министъра на вътрешните работи Васил Маринов месечната издръжка на един сирийски бежанец възлиза на 1100 лв., а в същото време един български пенсионер получава 150 лв. В бюджета ние нямаме средства, ние не можем да се сравняваме с други народи.
Считаме, че за българската държава е непосилно това да продължи – безропотно да приемаме всички, които идват на територията на Република България, от всяка гледна точка, ако щете, и във връзка със сигурността, с това, че на българска територия явно навлизат ислямски фундаменталисти и терористи.
Аргументите са много и считаме, че в най-скоро време трябва да бъде проведен задълбочен дебат на базата на решението, което сме внесли още през месец август.
Ние очакваме и другите парламентарни групи да вземат своята позиция по отношение на сирийската тема и проблем изобщо и отношението на България спрямо него, и в частност – по отношение на сирийските бежанци.
Известно е, ясно е, че този проблем, тази криза беше предизвикана от няколко могъщи държави, най-вече от Съединените щати и Израел. Огромен принос в кавички за създадената криза има и съседната държава Турция. Някои европейски страни също имат много челен принос, бих го нарекъл, в Сирийската криза. Активна е държавата Франция, която също допринесе за това положение на нещата. Тези държави обаче са далече, те не поемат своите отговорности, с изключение, разбира се, на Турция, която пък препраща бежанци към границите на Гърция и на България, за да се отърве от тях. Всички тези държави не поемат дял с огромните си възможности и ангажименти в онова, което следва от бежанската вълна.
Впрочем сценарият е такъв – големи държави и велики сили предизвикват някъде конфликт, така беше и в Косово, за да създадат напрежение предвид на свои геостратегически цели и стремежи в определена държава и после по тази причина да се възползват от решаването със силови мерки и методи на кризата, която те сами предизвикват. Това е така, но тези държави не оказват каквато и да е помощ за решаването на проблема. Те го генерират, те го създават, а ние в цялата тази геостратегическа схема си имаме свой национален интерес и той е България да не пострада от бежанската вълна, която се е насочила към нас.
Затова ние днес от Парламентарната група на партия „Атака” предлагаме своя проект за решение и настояваме Българското Народно събрание в много спешен порядък да разгледа този проблем за затваряне на българската граница, както веднъж ние го нарекохме „запечатване”. Това го правят други страни с далече по-големи възможности от нас. Ние не бива да робуваме и да изпълняваме сляпо нарежданията, които явно са в тази насока – да бъдем буфер, да бъдем приемник на тези бежанци, за да не стигнат те до други държави, до Средна и Западна Европа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Продължаваме с дебатите по програмата на правителството на господин Пламен Орешарски.
Парламентарната група на ГЕРБ има още 2 мин. 50 сек., Парламентарната група на ДПС – 1 мин. 39 сек.
Желаете ли в рамките на оставащото Ви време да се включите в дискусията?
Господин Цветан Цветанов – заповядайте за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерския съвет, уважаеми господин премиер! Темата, която обсъждаме днес, смятам, че трябваше да бъде обсъждана, когато правителството положи своята клетва и беше избрано от Четиридесет и второто Народно събрание. (Шум и реплики от КБ и от ДПС.)
Вчера ние слушахме „Сто дни – сто мерки изпълнени”. Но искам да кажа, че има огромни разминавания и много популистки действия, заложени в тази програма.
Ще маркирам сектор „Отбрана, сигурност и партньорство”. Записано е „Разработване и приемане на програма за превъоръжаване и модернизация на Въоръжените сили до 2028 г.”
Уважаеми колеги, такава програма беше приета и тя е до 2020 г. Кое налага и кой знае какво ще се случи до 2028 г., за да го направиш като прогноза?
Хубавото за Министерството на отбраната и за самата отбрана е, че сте записали активно участие в политиките за сигурност и отбрана на НАТО и Европейския съюз. Това е нормално за евроатлантическите ценности, които изповядва България, и основните политически формации, които са управлявали страната. Не виждам обаче такива приоритети да са заложени в сектора за стабилност, сигурност и законност. В сектора за сигурност знаете, че по механизма за сътрудничество и оценка България има най-големия дефицит, когато беше приета в Европейския съюз, няма абсолютно нищо записано като приоритет.
Господин министър-председател, това означава ли, че сте загърбили диалога с Европейската комисия, че по реформите, които сте предвидили и ще правите, няма да има активно сътрудничество с тях?
Нещо също изключително важно трябва да се даде като отговор, защото липсват основните приоритети за продължаване на международното оперативно сътрудничество. Целите, които си поставяте за тежката организирана престъпност, няма как да бъдат реализирани без такова партньорство. Вие и него сте изключили. Може би вече сте изпаднали в изолация?!
Изключително важно също е тук да бъде маркирана с конкретни цифри, които да дадат оценка за Вашата работа, безопасността по пътищата на страната. Знаете, че за последните няколко месеца има много тежки пътни инциденти. Убеден съм, че тежките катастрофи са увеличени със стотици, а също така ранените. Знаете, че правителството на ГЕРБ през последните две години реализира политика да има по 400 спасени човешки живота на година.
Не виждаме също така никакъв акцент в политиката за Сирия. В момента динамиката там е толкова голяма, че това вълнува не само българските граждани тук, но и всички български граждани, които живеят в райони, чиито кметове викате, без да има диалогичност с местното население, предлагате им решения, но не зная дали са удачни и не сте ли закъснели чувствително с тази тема.
Мога да кажа, че Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи тази програма. (Шум и реплики от КБ.) От всичко излъчено от колегите по секторните политики виждате, че има огромен дефицит и няма нищо конкретно, заложено с ясна визия за изпълнение. Затова нашата парламентарна група ще гласува „против”. Умолявам Ви друг път, когато се прави подобен дебат…
РЕПЛИКИ ОТ КБ И ДПС: Няма гласуване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ние изразяваме политическата си воля относно тази програма, защото, за да я обсъждаме, трябва да имаш политическо мнение. Това имахме предвид, когато вземахме отношение по всички секторни политики през днешния ден. Благодаря Ви.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Цветанов.
Искам да направя пояснение.
Уважаеми колеги, неслучайно не е раздаден проект за решение. За тези, които не са разбрали, обяснявам, че това е програмата на българското правителство с премиер Пламен Орешарски. За разлика от предишния мандат, премиерът е дошъл лично заедно с министрите си, да я представи пред Българския парламент. Допустими са такива грешки, защото появяването на бившия премиер Бойко Борисов беше изключение в пленарната зала. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Цецка Цачева.)
Процедура по обсъждане на програма на правителството просто не се е състояла. Затова разбирам защо се обърквате.
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Парламентарната група на Движението за права и свободи стои зад програмата на кабинета, подкрепя я и ще следи за нейното изпълнение.
Нещо повече – ангажираме се със законодателните промени, които ще правим през цялата есен и по-нататък през мандата – да осигуряваме необходимата законодателна рамка за изпълнението на тази програма.
Господин премиер, искам да акцентирам върху няколко неща в краткото време, което имам.
Първо, от името на парламентарната група настояваме реформите, за които говорихме, да бъдат отразени още в този първи бюджет, който ще приеме Вашият кабинет - административната реформа, здравната реформа, реформата в бюджетирането. Искам да подчертая, че особено настояваме за програмно капиталово бюджетиране – в този бюджет да бъде направено за първи път. Разбира се, може да бъде направено програмно бюджетиране и в други сектори.
Господин премиер, настояваме да се акцентира върху антимонополното законодателство и мерките за защита на потребителите, защото седем и половина милиона български потребители очакват защита от пазарния произвол на стопанските субекти – монополи, или влезли в картелни съглашения. Над 25 милиарда е оборотът в секторите на българската икономика, в които има данни, доказателства или съмнения за наличие на монополни цени. Ако приемем, че само 10% е монополната цена, а Вие знаете, че според теорията тя е доста по-голяма, можете да си представите, че българският потребител е ощетен минимум с 2,5 млрд. лв. Когато Вашето правителство и всички ние се борим за доходи от порядъка на 20-30-40 лв. на месец, как да ги осигурим с минималната заплата или със социалните помощи, ще бъде гигантска стъпка напред, ако свием произвола на монополите и на картелните съглашения.
Ето защо през тази есен ще бъдем категорични и няма да се спрем пред никакви вопли на стопански организации, на икономически субекти, че се изкривяват пазарни принципи и така нататък. Тази есен е есента, когато държавата ще покаже на българските граждани и аз Ви призовавам за това, като кабинет, че има държавна регулация и че държавата не абдикира от ролята си на защита на българския потребител. Това не е в противоречие с принципите на пазарната икономика.
В заключение, имате подкрепата на парламентарната група на Движението за права и свободи за изпълнението на програмата, но, както каза нашият председател господин Местан, животът, продължителността на този Парламент и на кабинета зависят от действията и от социалната ефективност на тези действия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
С това времето на всички парламентарни групи приключи.
Ще вземе ли думата някой от министрите, който да отговори на поставени въпроси?
Ако не, премиерът Пламен Орешарски има 10 минути за общо заключение плюс по три минути за всеки зададен въпрос от народен представител.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо вицепремиер, дами и господа министри!
Първо, позволете ми да благодаря на всички народни представители, които взеха по-активно отношение към дискусията. Благодаря на тези, които подкрепиха цялостно програмата или отделни нейни акценти. Благодаря и на всички колеги, които изказаха критично отношение по тази програма. За мен всяка критика е важна, в този аспект – за да могат да се коригират, особено доброжелателните критики.
Бих си позволил няколко по-общи коментара, а на някои и от въпросите ще се постарая да дам отговори.
Между по-общите коментари – група народни представители обърнаха внимание, че редица мерки и намерения не са развити в по-големи детайли. Приемам тази критика. Това идва от характера на документа – той трябва да остане в читаеми размери. Трудно бих си представил, че ако трябва да разпишем всички конкретни политики във всички сектори, вероятно ще имаме многотомник, което не е целта в случая.
Имаше коментари, че в програмата има благопожелания. Уважаеми колеги, във всички програми има такива пожелания, доколкото програмата е документ с поглед, насочен напред. Мисля, че вчера беше времето, когато можеше да се дебатират извършени вече мерки.
Тук обръщам внимание примерно на господин Добрев, чиято основна критика беше, че много от нещата наистина са пожелания. Във всяка програма има насочени напред във времето мерки, които предстои след време да се отчитат. Разбира се, тогава бих приел и сериозни критики върху начина, по който отделни мерки са изпълнени.
Имаше коментари за отсъствие на отделни теми, тук цитирам господин Цветан Цветанов, и затова едва ли не – ще си позволя лека алегория – на всяка страница няма заявление, че ние сме евроатлантическа страна. Да, такава сме. От десетина години сме член на НАТО и член на Европейския съюз от седем. Бих призовал всички да не издаваме повече комплексите си на нова евроатлантическа страна и не толкова да говорим вече за това. Това беше дебатът от края на 90-те години, когато трябваше да убеждаваме една част от нашето общество в тези ценности. Тоест не толкова да говорим за това, а просто да работим с нашите партньори. Това се опитваме да правим все по-успешно и отчитаме, че това, което наследяваме, е една добра основа. Тоест и досега се е работило, и продължаваме по този път. Не виждам тук място за политически дебат.
Някои конкретни въпроси.
Уважаема госпожо Нинова, всичко, което е записано в програмата, са наши задачи за изпълнение. Вие имахте конкретни въпроси.
По отношение на швейцарското правило – още тази есен ще бъде дискутиран и от края на следващата година ще има съответния регламент.
Говорехте за семейно подоходно облагане. Ще изпълним ангажимента, както е записан, през втората половина от мандата.
За минималната работна заплата – ще имате възможността може би до около месец, месец и няколко седмици, когато внесем за обсъждане проектобюджета, заедно с тригодишната бюджетна прогноза. Тогава ще може да видите в тригодишната прогноза базовите допускания за увеличение на минималната работна заплата. Там ще се съобразим напълно с ангажиментите, които сме поели.
Говорехте за работни места – 250 хиляди работни места. Никой никога не си е представял, че с магическа пръчка на следващия ден ще се създадат 250 хиляди работни места. Ще Ви върна малко назад в дискусиите. Тогава от опозицията имаше опасения, че когато говорим за такъв голям брой работни места, ние вероятно имаме предвид временната заетост, субсидирани работни места и така нататък. Ако беше такова разбирането ни, може би щяхме със сериозни преструктурирания да отчетем максимален брой работни места и можеше да го направим. Но това са неустойчиви и нетрайни работни места. Истински работни места разкрива частният сектор. За да ги разкрие, ние трябва да му създадем съответните предпоставки, за което е необходимо време, законодателни изменения, добри практики и изпълнение на законите, не само приемане на закони, а и изпълнението им, добри управленски практики.
Още нещо – добри сигнали за развитие на бизнесклимата, а не интервюта в чужди вестници как в България всичко е обърнато с главата наопаки, как сме най-корумпираната страна на този свят, няма да дойдат инвестиции тогава. За целите на вътрешнопартийния дебат ние рушим бъдещето на държавата си.
Още няколко въпроса. Отказ от структурни реформи – не знам на какво основание се правят такива изводи. Единственото, което чух, беше от господин Младенов, че има забавяне в осъществяване на една мярка. Не реформа, а една пенсионна мярка. И мисля, че на нея вече беше отговорено.
Що се касае до структурни реформи, аз ще Ви върна назад във времето. Много правителства имаха амбициозни програми, описани амбициозни структурни реформи – нито една от тях не стана. Ние не сме написали големи думи в програмата, но ще ги направим. Реформите ще ги направим. Реформите няма да бъдат такива, които да внасят хаос в системите и предварителни страхове. Реформите ще бъдат напълно съобразени с достигнатото равнище и потребностите за модернизиране на отделните сектори – някъде по-кардинални, на друго място по-меки.
По отношение на здравеопазването, да, убедени сме, дори във встъпителното ми изказване заявих, че отсъствието на резерви в здравната система ще забави, но няма да отмени желанието ни да направим и допълнителни стълбове в системата, така че наистина да достигнем вече до по-ефективна конкуренция, да окажем натиск върху цените и качеството на здравните услуги. Ще го направим с помощта на всички Вас, разбира се, защото голяма част от тази реформа ще се реализира първо тук, в тази зала, като се променят съответни закони.
Имаше въпроси за криминализиране на неплащането на осигуровки. Господин Младенов, аз много се надявам, че ще намерим най-точната регулация и регламентация на този въпрос, защото както много други, той има плюсове, има и минуси. Да не отидем в крайностите, да направим дебат, ще Ви го предложим тази есен. Да направим дебат, така че, от една страна, да не наказваме прекалено много стопански фигури, които искат да плащат осигуровките, но нямат ликвидност в момента. И обратно, да отделим тези хора от тези, които умишлено укриват осигуровки. Мисля, че ако вървим по този път ще намерим верни текстове и в края на краищата истинската регламентация, от която имаме нужда.
Имаше въпроси за продажбата на земя, забраната, която изтича. Ще припомня, че всъщност ние в Договора за присъединяване имаме определени ангажименти и би следвало да се придържаме към тези ангажименти. Взаимоотношенията ни с южна съседка са доста сложни. Има взаимни претенции, продължаваме от дълго време да работим по този въпрос още от 90-те години. Много правителства са работили по него. Ще стъпим на достигнатото до този момент и ще продължим работата.
Господин Дончев, бих искал леко да Ви провокирам, може би ме слушате от телевизорите. (Народният представител Томислав Дончев дава знак, че е в залата.) Извинявам се.
Отнасям се с респект към Вашата педантичност към текстовете, но ако засилим критериите през малко по-субективистична призма, можем да достигнем и на отрицание на доста човешки постижения, в това число и нобелови. Така че нека бъдем малко по-снизходителни към записите в програмата. (Реплика от народния представител Томислав Дончев.)
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Най-добре е текстът да отпадне.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По отношение на националната рамка за следващия програмен период и желанието на всички сектори за максимализиране на финансирането от европейските фондове, всичко можем да увеличим, всяка сума вътре в рамката, единственото, което не можем да увеличим, е рамката. В тази рамка трябва да намерим максимална структура и приемам за напълно нормално представители на различни сектори в кавички добронамерено да лобират за съответните сектори. Но задачата на кабинета е да структурираме така, че ефектът да бъде най-голям в национален мащаб. Сигурно няма да можем да стигнем до цифрите, които си представя всеки сектор, но ми се струва, че е по-важно да максимализираме ефектите.
Имаше критики за липса на мерки за БДЖ и пощите. Да, така е, има по-общи текстове, защото другото е въпрос на стабилизационни планове и не е обект на тази дискусия, разбира се.
В заключение още веднъж ми позволете да благодаря за този дебат. Беше изключително ползотворен и ме извинете, ако някъде съм отговорил по-остро. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски. Благодаря Ви за представянето на Програмата на правителството и за отговорите на депутатски въпроси.
Довиждане на министрите, които няма да участват в днешния парламентарен контрол. Благодарим и на Вас за участието в дебата.

Сега ще пристъпим към стандартния
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо ще Ви информирам за новопостъпилите питания за периода 13-19 септември 2013 г.:
Постъпило е питане от народния представител Семир Мелих към Петър Чобанов – министър на финансите, относно финансови отношения между България и страните от Лигата на арабските държави. Следва да се отговори писмено до 27 септември 2013 г.
Постъпило е питане от народните представители Страхил Ангелов, Димчо Михалевски и Младен Червеняков към Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, относно текущо състояние във връзка с изпълнението на проектите, одобрени за финансиране в рамките на Процедура BG 161РО005/10/1.11/03/19 Подготовка и изпълнение на проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 жители. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 септември 2013 г.
Постъпило е питане от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков към Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране, относно политиката в областта на кадастъра. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 септември 2013 г.
Постъпило е питане от народните представители Лиляна Павлова и Александър Ненков към Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, относно политиката на Министерството на регионалното развитие за стопанисване и обезопасяване на черноморските плажове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 септември 2013 г.
Постъпило е и питане от народния представител Теодора Георгиева към Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно предприетите мерки за сигурност за началото на новата академична 2013-2014 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 септември 2013 г.
На народните представители ще бъдат предоставени писмените отговори, които са дадени от съответните министри:
- от министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на младежта и спорта Мариана Георгиева на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Свиленски;
- от министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народния представител Петър Курумбашев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Мариана Тотева;
- от министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Атанас Пъдев;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Илия Баташки;
- от министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Смиляна Нитова;
- от министъра на младежта и спорта Мариана Георгиева на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- от министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Десислава Танева;
- от министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Борис Цветков.
Това са писмените отговори.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Първи в днешния парламентарен контрол ще отговаря премиерът Пламен Орешарски. Ще отговори на питане от народния представител Лиляна Павлова относно политиката на правителството по отношение на транспортната инфраструктура.
Заповядайте, госпожо Павлова, да зададете своето питане в рамките на три минути.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, моят въпрос към Вас е по отношение политиката на правителството в областта на транспортната инфраструктура, както и в представената от Вас преди малко Програма на Вашето правителство.
Изграждането на модерна, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по основната и разширена трансевропейска мрежа е един от основните приоритети. Цитирам го дословно, защото и на тази база е формулиран моят въпрос.
Акцент във Вашата програма, разбира се, са и посочените конкретни проекти, които Вие имате желанието и волята да продължите – тяхната подготовка, реализация и финансиране от европейски фондове. Това за мен е радостно. Считам, че е в рамките на политика от общонационален интерес – надпартиен.
За да имаме икономическо развитие на българските региони, особено на най-бедните в страната – Северозападна България, Северен централен район, цяла Северна България, един такъв приоритет в областта на транспортната инфраструктура е изграждането на магистрала „Хемус”. Тя ще доведе и до намаляване различията в регионите, благодарение на подобрената транспортна инфраструктура, заедно с още редица проекти.
От друга страна, ако погледнем Отчета, който представихте вчера – стоте дни, стоте мерки, ние виждаме, че в тази област няма много направено, няма и много планирано да бъде направено. От това, което отчетохте, виждаме, че основното, което се е случило, са така анатемосваните от Вас – „сериозни критики” към правителството на Борисов, рязане на ленти и откриване на обекти, но само това отчитате. Рязането на ленти, откриването на обекти, първи копки – очевидно и това е част от работата.
Но лошото е, че, освен тях, не отчитате политика, не планирате конкретни действия как точно ще финансирате проектите, дори напротив. Това е моето притеснение. Да не говорим, че то се затвърждава от взаимно изключващите се и противоречащи си действия и изказвания на ресорните вицепремиер по еврофондовете, министри – на министъра на регионалното развитие и министъра на транспорта.
От една страна, министърът на регионалното развитие, за моя радост в онзи момент, заяви, че има волята да се продължи изграждането на магистралния пръстен. В същия момент, дни и седмици по-късно, се каза: „Всъщност може би няма да е с европейски фондове, всъщност може би няма да е всичко, няма пари – ще го правим на концесия”. Правенето на концесия означава платен достъп до Северна България, разделяне на България на две части и засилване на дисбаланса.
Министърът на транспорта в същия момент заяви, че всъщност пътищата няма да му бъдат приоритет – приоритет ще му бъде изграждането на жп линии. Няма лошо, но отново не се знае какъв е балансът. Трябва да има баланс, такъв очевидно трудно ще се постигне или няма да може да се постигне.
Вицепремиерът по еврофондовете потвърди, че имаме увеличена финансова рамка от европейските фондове за кохезионна политика. В същия момент обаче имаме изказвания, че пари от кохезионната политика за изграждане на пътища и за магистрала „Хемус” няма да я има. Някъде трябва да е истината. Затова са моите три въпроса:
Първо, изграждането на автомагистрала „Хемус” продължава ли да е основен приоритет за финансиране, безвъзмездно европейско финансиране, защото финансиране всички ние знаем, че може да се осигури, стига да се приоритизира? Може и има.
Ако не, какво ще направите, какви мерки ще предприемете (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), за да осигурите това финансиране – концесия, публично-частно партньорство, и наистина ли ще се откажете да се борите за безвъзмездно финансиране?
Третият въпрос е: по какъв начин предвиждате да бъдат разпределени средствата от следващата финансова рамка на европейските фондове между пътен и железопътен транспорт, и то не само от Фонда за регионално развитие, включително и Инструментът за свързване в Европа, който също предоставя финансиране в сектор жп? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Господин Орешарски, имате 5 минути за отговор на въпроса на госпожа Павлова.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господа министри, уважаеми господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, изграждането на автомагистрала „Хемус“ никога не е бил основният приоритетен инфраструктурен проект за изграждане със средства от Европейския съюз нито в програмния период 2007-2013 г., нито в предварителните разчети за програмния период 2014-2020 г. Вие като доскорошен министър на регионалното развитие отлично знаете това. Ако сте забравили, нека Ви припомня, че Вашето правителство неколкократно е потвърждавало пред Европейската комисия приоритетността на вертикалната магистрала „Струма“ и сте уверявали комисията, че същата ще бъде напълно изградена и в четирите й лота. Подчертавам, че това не е упрек към Вас, а е припомняне на факти.
Въпросът не е в това дали магистрала „Хемус“ ще бъде включена в списъка от проекти за финансиране с европейски фондове. Това ще бъде направено, или ще бъдат направени всички усилия това да стане. Ангажиментите на страната обаче да завърши магистрала „Струма“ ще изискват финансови ресурси, които ще запълнят преобладаващата част от средствата, предвидени за пътна инфраструктура, и струва ми се, няма да позволят цялостно финансиране на северната магистрала. За този факт говори сегашният министър на регионалното развитие, и Вие, струва ми се, много добре знаете това.
На въпроса Ви за структурата на помощта за инфраструктурата, ще Ви обърна внимание на още един факт, който Вие много добре знаете – че новата политика на Европейския съюз е насочена към стимулиране на екологичните видове транспорт, каквито са железопътният и водният. Ще отчетем както тези европейски приоритети, така и състоянието на различните видове транспортна инфраструктура у нас и след мултикритериен анализ ще структурираме средствата за железопътна и пътна инфраструктура. На този етап е прибързано да се посочват конкретни дялове, тъй като все още не са готови напълно и анализите на консултантите. Съгласно последните разчети в Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ ще има около или малко над 1 млрд. евро – изпускам съфинансирането. Значи, малко повече от сумата, която споменавам с размера на местното финансиране, които трябва да се разпределят за пътни и железопътни проекти в основа на тяхната приоритетност и взаимно допълване.
Споменавам тази цифра и за да илюстрирам отговора на първия ми въпрос. Вие знаете колко струва участъкът, който не е завършен от магистрала „Струма“. Сметнете го и вижте колко остава за северната магистрала.
На въпроса Ви за необходимото финансиране на автомагистрала „Хемус“, ще отбележа, че в момента със средства от Оперативна програма „Транспорт“ се извършва актуализация и допълване на предпроектните проучвания, изготвени през годините. Това ще позволи прецизиране на етапността на изграждане на магистралата, и по-точно прецизиране на инвестиционната му стойност. По този начин държавата ще има по-ясна представа за необходимото и недокрай осигурено финансиране и ще планира поетапното изграждане на магистралата евентуално с европейски средства и с национално финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин премиер.
Госпожо Павлова, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, за съжаление не съм удовлетворена от Вашия отговор по няколко причини. Първо, заради неговата прекалено обща декларативна част, второ, защото от него отново не стана ясно дали все пак това ще е приоритет, дали ще отстоявате европейско финансиране и дали, когато приоритизирате европейските фондове, все пак ще помислите за увеличение на размера на Оперативна програма „Транспорт“.
Това е моят уточняващ въпрос, тъй като и колегата Мутафчиев отправи този въпрос към Вас – ние тук сме единомишленици. Не е достатъчно това, което в момента сте планирали от около милиард – милиард и 200 за Оперативна програма „Транспорт“. Не само че не е достатъчно, не виждам защо се отказвате от този национален приоритет и за какво ще отидат тези средства?! Това е първият ми въпрос.
Ще се аргументирам, господин Орешарски. Вие сте финансист и ще се опитам да поговоря с Вас за цифри. Преди това ще Ви кажа, че категорично Ви подвеждат тези, които са Ви писали отговора на въпроса, защото лично аз като министър съм занесла списъка с приоритетни проекти, дебатирала съм го неведнъж. Той нееднократно е бил под всякакви форми представян за това какви са приоритетите. Винаги сме казвали, че приоритет № 1 в пътната инфраструктура за периода 2014-2020 г., да, е доизграждането на магистрала „Струма“, но № 2 е изграждането на магистрала „Хемус“, и № 3 е довършването, изграждането на тунела под Шипка. И така нататък, да не продължавам с приоритетните проекти. Така че това, което казахте, беше невярно – някой Ви е подвел.
Ако говорим с цифри. Магистрала „Хемус“ може да се включи в програмата за транспорт по две причини: първо, отново цитирайки Вашата програма, Вие казахте, че ще довършите основната и разширена трансевропейска мрежа. Основна мрежа е – благодарение на усилията на нашето правителство „Хемус“ е изцяло приет за европейски коридор. Участъкът от София до Търново е основна мрежа, а от Търново до Варна е разширената мрежа. Основната мрежа може да я предвидите за финансиране от Кохезионния фонд на „Хемус“, а допълващата – от Търново до Варна, може да е от Европейския фонд за регионално развитие. При едно добро обосноваване бихте могли да го финансирате, затова аргументът, че не Ви стигат парите, не е верен. По изчисленията, които имаме, по анализите, които сме правили на европейските фондове, тази програма може да достигне 2 млрд. евро, стига да имате волята за това и това да бъде Ваш приоритет. (Шум и реплики.)
Говорейки отново в цифри, Инструментът за свързаност на Европа (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) дава 360 млн. евро, които могат да се използват за жп проекти, което означава, че този 1 милиард 200 в Оперативна програма „Транспорт“ може да има по-голям дял за пътища, отколкото за жп линии, тъй като трябва да се предвидят тези средства. Предвиждате ли го и как правите тези изчисления? Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Павлова.
Ще Ви моля да се вмествате във времето, защото реагират от залата.
Заповядайте, господин Орешарски. Вашето време за отговор е 3 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, Вие не бяхте удовлетворена от моя отговор, но потвърдихте всичко, което казах – че магистрала „Струма“ е преди магистрала „Хемус“. Аз всъщност на това обърнах внимание – че средствата, които се ангажират в магистрала „Струма“, заемат доста голяма част и най-вероятно, каквито и разчети да правим, няма да бъдат достатъчни за цялостно финансиране на северната магистрала. Ако можете математически да ми докажете това, ще бъда много щастлив, защото Вие също добре знаете цифрите.
Но ако ми позволите една шега – и аз съм варненски депутат, за мен също е важно да отчета, че лобираме. В този смисъл сме единомишленици – лобираме за северната магистрала и ще направим всичко възможно да я направим, но не трябва да си затваряме очите пред реалностите и ангажиментите, които вече са поети. Тоест ние трябва да довършим „Струма“.
Има още няколко важни пътни участъка, освен които Вие посочихте. Северната магистрала безспорно, но изпуснахте София – Видин, който също е изключително важен от много гледни точки. Да не влизам в такъв анализ. Едва ли аз съм най-добрият регионалист, за да се впускам в големи детайли.
Що се касае за двата милиарда – че програмата може да стигне, сигурно може и повече от два милиарда. Теоретично до 7 милиарда всичко може да отиде в пътната инфраструктура. (Реплика от народния представител Лиляна Павлова.) Добре, пак в шеговит тон го казвам.
Въпросът – отново ще го повторя – не е да казваме, че приоритет е секторът, за който говорим в момента, и като сменим сектора, пак да говорим същото, а да направим оптимална структура на средствата. Струва ми се, че колкото и да бъдем пристрастни към един или друг сектор, няма да стигнем до 2 милиарда, защо тогава да отнемем пари от други оперативни програми. В някои от тях трябва да направим много съществени редукции. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Орешарски.
Тъй като в залата има и депутати от Югозападна България, довършете първо в срок „Струма”, а след това – другите проекти. (Оживление в залата.)
Заповядайте, госпожо Павлова. Имате възможност за отношение към отговора.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Госпожа Манолова е народен представител от Кюстендил. Естествено е, че ще лобира първо да се довърши „Струма”. Това е безспорен факт, но аз мисля, че независимо от кой регион сме избрани, ние представляваме интересите на всички български граждани.
Господин премиер, аз съм сигурна, че в много теми сме единомислещи, но пак казвам – от всичкото, което чух, ми се струва, че пренебрегвате изграждането и важността на магистрала „Хемус”. Разбира се, че и „София-Видин” е важна. Важно е изграждането на „Варна – Русе”, на „Русе – Велико Търново”, но трябва да приоритизираме. И все пак – магистралният пръстен! Трябва да започнем от големите пътища, да довършим магистралите и след това да преминем към останалите, защото магистралите са тези, на които ако качим тежкотоварния трафик, ще освободят и облекчат трафика по малките пътища, движението ще е по-безопасно. Така ще трябват по-малко средства за тяхното поддържане.
Затова апелирам да преизчислите. Оперативна програма „Транспорт” може да е 2 милиарда, без да има много други ощетени сектори. Не забравяйте, че кохезионната политика съгласно регламента, която осигурява тези европейски фондове, казва, че е задължително 35% от кохезионната политика да отиват именно в инфраструктура – транспортна и екологична. Това е още един аргумент, който Ви давам в подкрепа на това да водите преговори, които да отстоят националния интерес и националната транспортна политика. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Павлова.
Благодаря, господин Орешарски, за Вашето участие в днешния парламентарен контрол. Представянето на програмата и отговорът на въпроса наистина бяха полезни и важни за българските граждани. Още веднъж – благодаря.
Преминаваме към следващите отговори.
Ще отговаря министърът на земеделието и храните господин Димитър Греков.
Първи ще му задават въпроси народните представители Пенко Атанасов и Светла Бъчварова относно взети кредити и междуфирмени заеми от „Напоителни системи” ЕАД за периода от 1 септември 2009 г. до 1 юни 2013 г.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете Вашия въпрос.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Въпросът ми е от 19 юли 2013 г., но по обективни причини редът му идва чак сега. Той касае предишното управление и до голяма степен зависи от това как Вие поемате топката, господин министър, защото тази система е изключително важна. Тя претърпя погром по време на управлението на ГЕРБ. Беше разкопана напоителната система в цялата страна. Това, което ние дълги години сме строили, беше унищожено за няколко години при мълчаливото съгласие и на депутати, които и в момента са в Парламента.
А сега конкретно към въпроса.
Господин министър, в медиите и общественото пространство периодично излиза информация за различни проблеми в дейността и състоянието на „Напоителни системи” ЕАД – лошо стопанисване, разрушаване и разграбване на съоръженията на дружеството, предоставяне на земеделски производители на вода за напояване на високи цени, неудачни и незаконни кадрови решения, нередовно изплащане на работни заплати, лоши условия за работа и така нататък.
Налице е информация за взети банкови кредити и междуфирмени заеми от страна на „Напоителни системи” ЕАД. Същевременно от една страна няма и официална информация за целта на взетите кредити и за какво са използвани, а от друга страна – проблемите в системата не само че не се решават, а се задълбочават.
Уважаеми господин министър, какви кредити и междуфирмени заеми се използвани от „Напоителни системи” ЕАД за периода от 1 септември 2009 г. до 1 юни 2013 г.? Какви са обезпеченията от страна на „Напоителни системи” ЕАД на тези кредити и заеми? Как и за какво са били изразходвани? Какви са задълженията на „Напоителни системи” ЕАД и какво предвижда Министерството на земеделието и храните за бъдещето и развитието на „Напоителни системи” ЕАД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте, господин Греков, да отговорите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми господин Атанасов! „Напоителни системи” ЕАД е търговско дружество със 100% държавно участие. Регистрирано е на 10 октомври 1993 г. от Софийския градски съд. Едноличен собственик на дружеството е държавата в лицето на министъра на земеделието и храните.
Съгласно Закона за водите текущо през годините за финансиране поддръжката и експлоатацията на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства извън границите на населените места, са предоставени средства на „Напоителни системи” ЕАД чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните до средата на 2011 г. В периода 2000-2010 г. и частично за 2011 г. дейността по поддръжката на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите е извършена със средства от държавния бюджет. От 2011 г. досега извършените разходи на дружеството за поддържане на обекти по предпазване от вредното въздействие на водите не са финансирани от държавния бюджет.
През периода от 2011 г. до 30 юни 2013 г. са извършени следните разходи, за които „Напоителни системи” ЕАД не е получила финансиране: поддържане на обекти по предпазване от вредното въздействие на водите – 10 млн. 339 хил. лв.; охрана на язовирите публична държавна собственост – 1 млн. 583 хил. лв.; поети задължения на „Хидромелиорации Севлиево” АД – около 600 хил. лв. при вливането му в „Напоителни системи” ЕАД. Общата сума на средствата, които „Напоителни системи” ЕАД е изразходвало през този период, възлиза на 12 млн. 520 хил. лв. До края на годината ще са необходими най-малко още 3 млн. 300 хил. лв. за обекти за предпазване от вредното въздействие на водите и 364 хил. лв. за охрана на язовирите.
Това са причините, довели до критичното финансово състояние на „Напоителни системи” ЕАД.
На 12 юни 2012 г. е сключен договор между „Напоителни системи” ЕАД и „Д банк” АД за овърдрафт в размер на 3 млн. лв. след дадено разрешение от министъра на земеделието и храните. Като обезпечение по договора са били използвани настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от 22 броя договори с предмет извършване на строително-монтажни ремонти на 22 обекта. В овърдрафта са осигурени средства за плащане основно на работни заплати. На 12 март 2013 г. е сключен договор за овърдрафт в размер на 10 млн. лв. с „Д банк” АД за срок една година, за сключването на който е дадено разрешение от министъра на земеделието и храните. С новия овърдрафт е покрита част от усвоения овърдрафт по стария договор. За обезпечаване издължаването на кредита служат всички настоящи и бъдещи вземания на дружеството. Усвоената сума е изразходвана основно и само за заплати. През месец октомври 2012 г. министърът на земеделието и храните е изпратил писмо до министъра на финансите за осигуряване на финансиране за 2013 г. за поддържането на обекти за предпазване от вредното въздействие на водите, публична държавна собственост, в размер на 9 млн. лв. В получения отговор е отказано финансиране, като е препоръчано да се извърши преструктуриране на „Напоителни системи” ЕАД. Неосигуреното своевременно финансиране на разходите за извършените дейности са довели до сключването на неизгодния договор за овърдрафт и натрупването на редица задължения.
Към 14 септември 2013 г. дружеството има задължения: първо, към „Д банк” за покриване на овърдрафта в размер на 8 млн. 439 хил. лв., към НАП – в размер на 4 млн. лв., към контрагенти – в размер на 9 млн. 618 хил. лв. В това число задълженията за електроенергия възлизат на над 1 млн. 600 хил. лв., а за горива за механизацията – над 1 млн. 500 хил. лв. Наложени са запори на всички сметки на дружеството.
При съществуващите условия ще има опасност да бъде блокирана оперативната дейност на дружеството, която е изключително важна.
По отношение на въпроса за бъдещето и развитието на „Напоителни системи” ЕАД се предвижда предприемане на следните действия:
1. създаване на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
В тази връзка с моя заповед е сформирана работна група със задача да изготви предложения за преструктуриране на „Напоителни системи” ЕАД.
2. комплексно използване на всички налични ресурси на дружеството по отношение на персонал, основни фондове и технологично оборудване;
3. създаване на нова и промяна на съществуващата законова и нормативна база, включително и Закон за водите.
След предвиденото преструктуриране в съществуващото дружество „Напоителни системи” ЕАД ще бъде постигнато следното:
Първо, считано от 1 януари 2014 г. ще се създаде държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което ще поеме общественозначимите дейности, представляващи държавен ангажимент, а именно дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на хидромелиоративните системи и съоръженията за предпазване от вредното въздействие.
Второ, ще се създаде възможност за единно управление на водностопанските системи и съоръжения, публична държавна собственост по чл. 13 от Закона за водите. Същевременно ще бъдат преодолени редица затруднения, свързани с финансирането на този вид дейности, тъй като държавното предприятие ще бъде изцяло на бюджетна издръжка и също така ще се реши въпроса с кандидатстването за финансиране по мерки и програми на еврофондовете.
Последно, трето, предприемаме мерки за осигуряване на допълнителен финансов ресурс с цел финансово стабилизиране на дружеството чрез преструктуриране на предоставените целеви средства на „Напоителни системи” ЕАД. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Греков.
Ще помоля и Вас, и другите министри да структурирате отговорите си по начин да се вместват в парламентарната процедура, защото за всички нас беше важно да чуем какво е състоянието на „Напоителни системи” – това е тема, която следят и българските граждани, но, от друга страна, трябва да спазваме правилата.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, да изразите отношение по отговора.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, от Вашият отговор стана ясно, че финансовото състояние на „Напоителни системи” ЕАД е изключително тежко, което означава, че дружеството на практика всеки момент ще спре и своята работа, и особено за дейности, с които държавата е ангажирана и които се изпълняват от гледна точка на превантивната дейност за осигуряване на условията за поддържане на състоянието на реките и съответно от бедствия и аварии.
От отговора се разбра, първо, че е сключен един изключително неизгоден договор с „Де банк”. Най-лошото е, че този договор води след себе си и запориране на сметките. Още по-лошо, че запорът на сметките означава и невъзможност, пак по този договор, да бъдат откривани други сметки, които съответно да осигуряват оборотност и финансови средства на дружеството.
Тук може би трябва да се намерят начини и възможности да се осигури работа на дружеството, но освен това да се намерят и възможности да се осигурят работни заплати. По-голямата част от този овърдрафт е използван именно за осигуряване на работни заплати, които закъснения бяха между три и четири месеца през месец юни, доколкото имахме изслушване в парламентарната Комисия по земеделие.
Един от въпросите, който интересува всички, които са заети в „Напоителни системи”, а това е достатъчно голяма система, е: как ще бъдат осигурени работните заплати до края на годината?
Освен това е важно да се знае, че независимо от дейностите, които изпълнява дружеството, и отчета, че са минимизирани всички разходи, а работната заплата е на минималните равнища, през годините това, на което трябва да се обърне внимание, и искрено се надявам то да бъде извършено от екипа на Министерството на земеделието, е да се види какви са начините и средства за източване на дружеството. Защото информацията, която беше предоставена, показваше например, че са сключени неизгодни договори за консултантски услуги на преференциални цени – естествено в кавички, по 150 евро на час. В същото време много от дейностите, които може да изпълнява „Напоителни системи” са предоставени на външни фирми и там задълженията са от порядъка на 9-10 млн. лв.
Питането ми е: възможно ли е министерството в кратък срок да си отговори на въпроса какви са ангажиментите към фирмите и съответно по какви причини те са прехвърлени навън вместо да се ангажират заетите в „Напоителни системи” и съответно да се гарантира стабилност на дружеството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте за отговор, господин Греков.
Всъщност, ако бъдем формални, според процедурата за дуплика на репликата, която Ви беше отправена от госпожа Бъчварова.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаема госпожо председател, извинявам се за отегчителния отговор, но „Напоителни системи” са изключително важни за нашата страна и може би само след месец отново ще имаме проблеми с излизането на реките. Затова си позволих малко по-дълъг отговор.
Професор Бъчварова, въпросът как да изплатим заплатите на хората действително стои пред министерството. Те вече се натрупват отново. Днес се уговорих с министъра на финансите във вторник да проведем среща и отново да търсим пътища за решаването на част от тези въпроси, поне до края на годината, до преструктурирането на дружеството да бъдат осигурени тези средства.
Кои са контрагентите, към които „Напоителни системи” има най-много – не знам дали е позволено от тази трибуна да спомена част от тези фирми, но примерно това е „ПСТ Холдинг” АД, „Лукойл”, „НС-Агро”, „Енерго – Про Продажби” АД – град Варна, „Бент Ойл” АД, „ЧЕЗ Електро България”, „Стоманени тръби Велинови”, „Напоителни системи”, „Аква системс” АД, „Омега”, „Технострой инженеринг” и много други. Това са външни фирми. Най-вероятно колегите преди не са могли да извършват тези услуги със собствени средства, затова са привлечени. Списъкът е много голям, ако трябва, ще Ви го представя, но повечето средства, които се дължат, са на такива външни фирми, без да подценявам и това, което дължим като заплати на работниците. Търсим възможности и начини, за да бъдат изплатени. Проблемът е много сериозен, защото и отговорността, и дейността на това дружество са много важни за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Греков.
Уверявам Ви, че темата не е отегчителна за народните представители и за българските граждани, но тъй като остават буквално две минути до 14,00 часа, с това днешният парламентарен контрол ще приключи. (Реплики.)
Извинявайте, за питането Ви са необходими 15 минути, а парламентарният контрол е без удължено време и трябва да приключи в 14,00 часа. (Шум и реплики.)
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Нали имаше изявления на група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: През следващата седмица ръководството на Парламента ще вземе всички необходими мерки, а именно чрез определянето на един ден или повече, за изчерпване на вече натрупалите се въпроси от парламентарния контрол.
Следващото пленарно заседание е на 25 септември 2013 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова

Христо Бисеров

Секретари:
Александър Ненков

Деница Златева
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания