Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СЕДЕМНАДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, понеделник, 6 април 2020 г.
Открито в 9,00 ч.
06/04/2020
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Слави Нецов, Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Тъй като Програмата вече сме я гласували, ще гласуваме допълнение в нея.
Моля да заемат местата си колегите, които са се регистрирали. Разбира се, през стол, ако обичате.
Докато се настаните, колеги, ще Ви прочета две съобщения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по енергетиката.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолети с техните екипажи от състава на Въздушно- космическите сили на Русия, Руска федерация, за извършване на общо 11 полета за хуманитарни цели, превоз на медицински персонал, хуманитарен товар и специална техника. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полети по маршрут: Русия – Руската федерация – Република Сърбия и обратно в периода 4 – 8 април 2020 г. включително. Уведомлението е постъпило на 3 април 2020 г. с вх. № 003-09-30 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам към точка първа от днешния дневен ред за днешното пленарно заседание да бъдат включени за разглеждане и гласуване следните проекти за решения – „Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-23, вносители Корнелия Нинова и Крум Зарков на 4 април 2020 г.; Проект на решение за намаляване на основното месечно възнаграждение на народните представители, № 054-02-25, вносители Пламен Христов, Полина Цанкова и Албена Найденова на 5 април 2020 г.“
Моля, гласувайте това предложение за допълнение към точка първа от дневния ред за днешното пленарно заседание.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, по първа точка от дневния ред ще бъдат разгледани и гласувани поотделно трите проекта за решение относно възнагражденията на народните представители.
Още едно гласуване, колеги, моля:
От гласувания дневен ред за днешното пленарно заседание да отпадне четвърта точка – „Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Приет е на първо гласуване на 3 април 2020 г.“
Моля, гласувайте това предложение да отпадне от днешния дневен ред.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, още едно гласуване:
Времето на днешното пленарно заседание да бъде удължено до приключване на гласуванията по всички точки от дневния ред и обявяване на резултатите от тях.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, колеги. Това са гласуванията до този момент.
Следващото гласуване е 30 минути след приключване на дебатите по всички точки от дневния ред. Моля, както бяхме решили в петък, в залата да останат народните представители, които ще дебатират по първа точка. Моля да следите как вървят дебатите, за да може да се включвате и в останалите точки. Благодаря Ви.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СПИРАНЕ НА ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ОСНОВНОТО МЕСЕЧНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ. ВНОСИТЕЛИ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 3 АПРИЛ 2020 Г.
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 054-02-23, ВНОСИТЕЛИ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И КРУМ ЗАРКОВ НА 4 АПРИЛ 2020 Г.
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОСНОВНОТО МЕСЕЧНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, № 054-02-25, ВНОСИТЕЛИ ПЛАМЕН ХРИСТОВ, ПОЛИНА ЦАНКОВА И АЛБЕНА НАЙДЕНОВА НА 5 АПРИЛ 2020 Г.
Кой ще ни представи първия Проект за решение?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Представям

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за спиране преизчисляването на
основното месечно възнаграждение на народните представители

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Считано от 1 април 2020 г. за срока до отмяната на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., не се преизчисляват месечните възнаграждения на народните представители съобразно средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие, ако така определеното месечно възнаграждение е по-високо от полученото възнаграждение за месец декември 2019 г.
2. Всички допълнителни начисления към основното месечно възнаграждение на народните представители се извършват съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и т. 1 от това решение.
3. Актуализация на месечните възнаграждения при условията на т. 1 и 2 се извършва и по отношение на лицата, чиито основни месечни възнаграждения съгласно действащото законодателство, са обвързани с основните месечни възнаграждения на народните представители, включително ръководствата на Народното събрание и на постоянните комисии към Народното събрание.“
Това е Проектът на решение, внесен от парламентарната група на ГЕРБ първи по време. Мотивите ни мисля, че са ясни за всички. Намаляването на основното месечно възнаграждение на народните представители до размера през месец декември 2019 г. е необходима мярка във време на криза, във време на пандемия, в каквото време се намираме в момента. Считаме, че Народното събрание като върховен законодателен орган е длъжно да предприеме такива мерки, които да покажат не само гражданска отговорност, политическа такава, но и съпричастност към всички български граждани. Знаете, че по данни на Бюрото по труда хиляди са вече регистрирани без работа или в принудителен неплатен годишен отпуск и се чудят как да оцеляват. Смятаме, че Народното събрание трябва да вземе адекватно решение. Затова и в тази връзка, и в този смисъл е Проектът на решението, което предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Вторият Проект за решение – господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За четвърти път предлагаме намаляване на възнагражденията на народните представители в Четиридесет и четвъртото народно събрание и замразяването им не към днешния момент, а към края на предишния мандат на Народното събрание.
Тази тема е обсъждана, както вече казах, четири пъти по инициатива на БСП тук в залата. Сега в контекста на кризата, причинена от разпространението на COVID-19, напълно с очакваната и обоснована гневна реакция на българските граждани, които видяха заплатите на депутатите да се увеличават в момент, в който от всеки един от тях се изисква усилие и много от тях са останали без всякакъв доход, тя най-накрая беше припозната и от ГЕРБ, макар и по половинчат начин.
Голямата разлика между двете наши решения е не само в сумата, която ние предлагаме депутатите да получават като възнаграждения, тя е и в това, че за парламентарната група на „БСП за България“ намаляването на депутатските възнаграждения, което от своя страна ще доведе до намаляването на възнагражденията на голяма група висши държавни служители, чиито заплати са обвързани с нашите, не е просто антикризисна мярка, ограничена за времетраенето на извънредното положение. Това следва да е трайна промяна, водеща до намаляване на бездната, деляща онова огромно мнозинство от български граждани, които получават заплата до 1000 лв., от техните избранници, които получават четири пъти повече. Многократно апелирахме за определянето на нов по-справедлив начин за изчисление на заплатите, който да спре непрекъснатия им и неоправдан растеж.
Повтаряме твърдението си от предишните три пъти. Практически няма сфера в България – нито в държавния, нито в частния сектор, където заплатите да растат с такъв темп. Подсилва се усещането за несправедливост у българските граждани и нанася непоправими щети по доверието към българския парламент, затова ние трябваше отдавна да дадем този пример. Това, което не чухте от нас с разум, трябваше да бъде докарано до съзнанието Ви с криза и страдание.
Никой няма нужда от онези повтарящи се на всеки три месеца новини, които определят повишаването на депутатските заплати. Нашият Проект на решение се различава от Вашия с това, че той е траен, последователен и важи за цялата тази легислатура. Нека следващата да бъде на нивото на предизвикателствата и да успее да определи справедлив и приемлив начин за определяне на депутатските възнаграждения за българското гражданство. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
И Проектът на решение на Партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – заповядайте, господин Христов, да ни запознаете с мотивите към него.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект на основание чл. 86, ал.1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ние от ВОЛЯ внасяме:


„Проект!
РЕШЕНИЕ
за намаляване на основното месечно възнаграждение на
народните представители

Параграф единствен. Считано от 1 април 2020 г. до отмяна на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., народните представители получават основно месечно възнаграждение равно на минималната работна заплата.“
Колежката Атанасова в началото тук отбеляза, че те първи са внесли, а именно управляващите първи са внесли предложение за редуциране, по-скоро за замразяване на заплатите на народните представители. Ние от ВОЛЯ пък умишлено изчакахме да бъдем последни, надявайки се, че всички останали ще успеят да внесат нещо подходящо и нещо абсолютно резонно в ситуацията, в която сме в момента. Това, за съжаление, не се случи нито от ГЕРБ, нито от „Обединени патриоти“, не се случи от БСП и от ДПС.
Затова ние решихме да се намесим отново и да предложим точно тази мярка, тъй като всички знаем, че по една или друга причина всеки от нас решава в тази ситуация да дари, но в повечето случаи дарява това, което може да отдели от месечните си доходи, което в същото време е в размер може би на една минимална работна заплата. Затова ние решихме, че е хубаво да си помислим: дали можем самите ние да живеем с размера на това, което сме склонни да дарим. Хиляди българи живеят на ръба на мизерията, хиляди българи са ограбвани от картела в горивата, хиляди българи успяват да оцелеят с 610 лв. – минималната работна заплата, която е в България. Нека да покажем, че в тези времена и ние сме способни да го направим и по този начин да подпомогнем и гражданите, и икономиката на страната! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Първи е заявил господин Ангелов.
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Вземам думата по първа точка, за да припомня, че именно и „Обединени патриоти“, и ВМРО и в предходния парламент, и в този парламент са предлагали няколко пъти начини, по които да се изчисляват заплатите на народните представители. Всички тези наши предложения и в предишното Народно събрание, и в това Народно събрание или не бяха допуснати до залата и не влязоха, или бяха отхвърлени от мнозинството народни представители.
Днес отново сме се събрали да дебатираме тази тема поради факта, че има извънредно положение в България и хората наистина се дразнят от това, че заплатите на народните представители се вдигат, а и не само – и на членовете на Министерския съвет, и други.
Формулата за формирането на заплатите и възнагражденията на народните представители наистина считаме, че е сбъркана, и затова няколко пъти сме правили предложения. Същото нещо – преди около две години, каза и министърът на финансите Горанов, че трябва да се направи ново предложение за начина, по който да бъдат формирани тези възнаграждения, за да не дразнят хората.
Преди две години ние внесохме в Народното събрание именно проект, с който предложихме заплатите и възнагражденията на народните представители да бъдат индексирани всяка година през месец юли – един път годишно, с индекса, с който се индексират и пенсиите на българските пенсионери. Това предложение оттогава и до днес не е влязло в залата. Мисля, че днес, като обсъждаме именно това, може би беше хубаво Законопроект, внесен преди две години, да бъде включен в тази точка, но го няма. Това нашите колеги – партньори от ГЕРБ, ни помолиха да не влиза в залата две години и нещо, това било популизъм, нямало нужда да се коментират заплатите на народните представители, а сега виждаме, че ГЕРБ внасят предложения. Тоест, когато ние от „Обединени патриоти“ правим предложение, и то правим смислено предложение, за да не се дразнят хората с големи увеличения – на всеки три месеца на заплатите на народните представители, тогава сме популисти. Сега когато ГЕРБ и другите внасят – не са популисти.
Аз не мога да разбера каква е логиката на нещата. Не сме против това да бъдат намалени заплатите – напротив, но ние сме за това наистина да се направи формула и заплатите да бъдат формирани по начин, който да не дразни хората, и не само на народните представители, а на много хора – служители в българската администрация, в Министерския съвет и така нататък. Защото огромни заплати, много по-големи от тези на народните представители, има в много държавни структури, но аз не виждам те да са засегнати с решение от Народното събрание и някой да го предлага. Не виждам някой да предлага промяна на заплатите на членовете на Министерския съвет. Не виждам някой да предлага…(реплика), ясно, но е хубаво да се включат. Не виждам някой да предлага, в момент на извънредно положение, да бъдат намалени заплатите на общински кметове – общински кметове от малки общини, от различни партии, които след изборите си вдигнаха заплатите от по 4 – 5 хил. лв. – не виждам такова предложение. А не е ли редно всички в крайна сметка, които заемат такива изборни постове по време на извънредното положение, да бъдат с намалени възнаграждения? Това трябва да касае всички!
Затова, госпожо Председател, не знам защо допуснахте и други предложения и трябва да ги гласуваме в залата, при положение че това решение на Народното събрание, всеки от трибуната можеше да си го направи и да бъде гласувано на края на пленарното заседание, както сме приели да работи Народното събрание?! Ние отново нарушаваме това, което сме предложили. Защо трябваше да гласуваме, че някой е решил да внася решение? Ами ще дойде от трибуната, както аз съм го направил – има право, защото това е решение само на едно четене, да си направи предложение и тези решения да бъдат включени накрая в дневния ред за гласуване, както сме решили. Ние отново правим нещо, а сме гласували да правим друго. Не знам защо се случва!? Може би явно за подкрепата на определени решения се прави компромис с определени партии!
Ние предлагаме следното решение, което държим да бъде гласувано от Народното събрание: „Месечните възнаграждения на народните представители и членовете на Министерския съвет по време на извънредното положение да са в размер на 50% от брутните възнаграждения“. Това е нашето предложение, защото явно, когато ние предлагахме нещо преди две години, бяхме популисти, а днес изглежда, че сме прави. Ето, ние пак сме популисти и предлагаме нещо, за което след време ще се окаже, че сме прави. Аз не съм сигурен, че Народното събрание ще подкрепи това решение, но нека да видим дали Народното събрание и отляво, и отдясно ще подкрепи предложението, което направих току-що. Да покажем наистина, че сме съпричастни, а не да си замразим заплатите с дата еди-коя си и след няколко месеца, когато извънредното положение приключи, но кризата ще продължи, заплатите ще останат високи спрямо нивото, което трябва да получим. Само след няколко месеца доходите в страната ще паднат и заплатите на народните представители, които са в момента, ще тръгнат рязко надолу, но ние ще сме ги замразили на ниво месец декември или примерно на друго ниво и те пак ще бъдат по-високи от това, което трябва да получим. (Реплики.)
Не виждам логиката от тези предложения. Ние от „Обединени патриоти“ преди две години сме предложили начин, по който се формират заплатите – да се индексират от 1 юли с индекса, с който се индексират всички останали пенсии. Има такова предложение, което чака от две години в Деловодството на Народното събрание, и не влиза в пленарната зала, а ние си играем всеки път на парче – някой казал, някой написал по жълтите сайтове. Хората, естествено, недоволстват – недоволстват в интернет, недоволстват в социалните мрежи. Всички знаем кой подхранва това недоволство и какви сайтове пишат. На всички ни е ясно, но ние отново не предлагаме трайно решение. Ние предлагаме решение на парче, за да се харесаме на хората и даже не толкова да се харесаме, а да не ни плюят хората – това предлагаме. Нека, включете и нашето предложение! Защо не го включихте в първата точка? Нека да го подкрепи цялата зала и да се знае как се формират заплатите на народните представители – ще се индексират със същия процент, както се индексират пенсиите всяка година. (Реплики от ГЕРБ.) Дали имат, или нямат нищо общо, е въпрос на решение на Народното събрание – Народното събрание решава по какъв начин се формират заплатите, колега.
Това е нашето предложение. Искам да видя дали наистина в тези тежки времена народните представители ще подкрепят нашето предложение. Дано разумът надделее! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Ще се консултирам с Правния отдел на Народното събрание дали по този начин може да се направи такова предложение, защото Вие вчера не сте направили надлежно внесено предложение, така както другите парламентарните групи.
Господин Марешки, заповядайте за реплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ангелов, две неща ми направиха впечатление от Вашето изказване. Ще започна с по-неосновното. Говорите за много грозно задкулисие. Очаквам да излезете и да кажете: кой с кого за какво се договаря, за какви сделки, кой какво да подкрепя – не стана ясно? Само чухме, че има някакво много грозно задкулисие.
Но по-важното Вие казвате: да намалим заплатите, защото това дразни хората. Всъщност това не го казвате само Вие – това го чуваме от повечето места освен от ВОЛЯ. Колеги, осъзнайте се! Ние не правим нищо затова, за да не дразним хората. Ние трябва да вземем единствено правилното решение да бъдем солидарни и съпричастни. Какво по-лесно от това, ако Вие наистина сте искрен в това, което казахте, да направим заплатите на народните представители равни на минималната работна заплата? Там много ясно е записано как се индексира минималната работна заплата, как се качва и така нататък и тогава всички ще бъдат наясно, че народните представители не правят нещо само за да се харесат или да не дразнят хората, а мислят с главите си, мислят рационално и искат наистина да са съпричастни с народа си, когато той страда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Ангелов, за дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Марешки, не знам дали да се радвам, или да не се радвам, че съм Ви впечатлил с две неща. Не знам това при Вас доколко е хубаво или не е хубаво, но пак не сте слушали правилно. Аз казах от какво са продиктувани в момента именно тези предложения, които са направени от ГЕРБ, БСП и от Вас – които сте ги внесли. Внесли сте ги затова, защото хората в момента се дразнят – това съм казал, а не че аз правя предложение, защото хората се дразнят. Но явно толкова добре сте слушали.
Ако Вие от Партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ имахте трайно виждане по въпроса, свързан с възнагражденията на народните представители, трябваше отдавна, отдавна – вече са минали повече от две години и нещо, да предложите различни варианти, да ги входирате, за да не може да звучите като човек, който се възползва в момента от трагедията на десетки хиляди хора, да не кажа стотици хиляди, които страдат от кризата в момента, защото точно по този начин звучите, защото нищо не сте направили за почти три години, както ме поправиха колегите, за това заплатите на народните представители да бъдат формирани по друг начин. Това, което Вие в момента правите, наистина е грозно и отвратително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи Проекта, внесен от парламентарната група на ГЕРБ, защото смятаме, че в условия на криза този жест на съпричастност е необходим.
Няма да подкрепим другите предложения, защото те касаят периоди, в които страната не е в криза, и тогава дебатът за възнагражденията на народните представители има съвсем друг смисъл, има съвсем други аргументи по него, които сме казвали неведнъж. Ще продължим да ги казваме и ще продължим да не подкрепяме каквито и да било популистки предложения, облечени с аргументи за пропасти. Нашите заплати растат с темпа на нарастване на средната работна заплата. Средната работна заплата нараства съобразно нарастването на стандарта на живот в страната, съобразно конкурентоспособността на българската икономика. Аз не виждам друг критерий за работата на политици, министри, народни представители освен критерия развитие на българската икономика, стандарта на живот и така нататък, но това е друга тема.
От името на нашата парламентарна група правя обаче редакционна поправка в предложението на ГЕРБ. Както вече казах, тъй като спестените пари от тази поправка ще останат в бюджета на Народното събрание и ако се запазят като непохарчени средства, след това ще бъдат пренесени в бюджета на страната, аз предлагам, за да имат още по-антикризисна мярка, да запишете следното предложение: „Спестените средства от неприлагането на механизма да бъдат внесени от ръководството на Народното събрание по сметката на Министерството на здравеопазването за борба с коронавируса.“ Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това като четвърта точка или да бъде включено някъде… (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, може да не е в края на годината, ако има изрично решение на Народното събрание, може да бъде и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Реплики?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, с Вас сме водили този дебат по същество няколко пъти. И моля, не слагайте под един знаменател всички направени днес предложения като популистки. Предложението на БСП е правено трайно и то почива на ясна логика. То не е предизвикано от днешното раздразнение на гражданите, а е предизвикано от ясното съзнание, че гражданите не възприемат начина, по който се определя работната заплата, поради единствената причина, че той е несправедлив и ще Ви обясня защо. Надявам се да не го третирате като популизъм.
Да, ние говорим за пропаст и тя съществува на много нива в доходите на българските граждани. Едно е между държавния и политическия елит и самите хора, друго е между хората помежду си. Неслучайно по отношение на коефициента на Джини, който мери неравенства в нашето общество, ние сме с най-брутални нива на неравенства в целия Европейски съюз. И това е проблем от етичен, от морален, от икономически и от политически характер.
Казвате: логично е да расте нашата заплата заедно със средната. Така ли е наистина?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Така е.
КРУМ ЗАРКОВ: Не. Ще Ви обясня защо, според мен.
Средната заплата в България е от около 1200 лв. в момента. Тя се формира именно заради тази огромна ножица, така че се оказва, че повече от 80% от българските граждани работят за заплата под средната. Е, тогава – питаме ние – логично ли е по средната да мерим нашата заплата, или по-скоро по някоя стойност, която е широко разпространена в България? Когато имате огромни разлики в заплатите, то тогава средната расте на нива много по-високи от масовата заплата. И това, между другото, беше признато тук, включително от сегашния министър на финансите в първия ден на това събрание, когато обсъждахме този въпрос по отношение на Правилника. Министър Горанов и голяма част от депутатите на ГЕРБ тогава се ангажираха да се замислят дали наистина не трябва да се определи нов начин за определяне на заплатата. Това не се случи. И какво е последствието от това? След като нямаме системен, нормален, ясно обоснован подход, стигаме до периодични дебати, в които вследствие на криза най-различни групи се упражняват на коляно.
Тук вече Вие бихте могли да имате право с Вашите аргументи. Не слагайте под един знаменател всички предложения. Нашето предложение е дълбоко обосновано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Зарков, жалко, че в дуплика точно на Вас трябва да кажа това, което ще кажа, но Вие правите репликата.
Нашето мнение – на парламентарната група на ДПС – е, че предложенията, които сте правили преди, са популистки. Това е наше мнение. Нека пак да Ви го кажа. Казвахме го тогава, казваме го и сега. Вие имате право на мнение, ние – също. Нашето мнение е, че това, което предлагате за трети, пети или осми път, е популистко и не е аргументирано според нас, и не отговаря на онези критерии, според които трябва да се формират работните заплати на ръководните нива в страната. Така че няма тук никакво объркване и разграничаване.
Като казах „популистки“, имах предвид, че винаги когато сте правили това предложение, сме смятали, че то е популистко. И ако, когато мине кризата, започнем да говорим отново за нашите работни заплати, за начина и методиките, по които се формират, ще Ви кажа още аргументи. Ще Ви кажа аргументи колко са работните заплати в IT сектора, колко хора са заети там и каква е съотносимостта на интелектуалния труд на тези хора и нашия; колко са работните заплати във финансовия сектор и каква е съотносимостта на интелектуалния труд, който полагат хората във финансовия сектор и нашия; колко са средните работни заплати в други сектори, които в пъти превишават нашите и тогава ще си говорим. Когато говорим за критерии, аз пак казвам – не е сега моментът да говорим за това, но все пак малко, за да обоснова защо смятаме и винаги сме смятали, че тези предложения са популистки, затова казвам тези аргументи.
Ножица винаги има и ще има. И когато говорите за коефициента на Джини – да, така е. При средни работни заплати в IT сектора от пет-шест хиляди лева и в другите сектори средна работна заплата от хиляда лева, тук ножицата е пет пъти. Така е. Много бурно се развиват някои сектори, в отворена конкуренция са с целия световен сектор и е нормално пазарът на труда да отговаря така. Нормално е така да се отговаря. И е нормално ние да съотнасяме нашия труд съобразно съотносимостта му. Ако Вие съотнасяте Вашия труд към труда, за който не се изискват толкова знания, не се изисква толкова труд, не се изисква и така нататък и така нататък – това е друга работа. Ние преценяваме така. Трябва да имаме уважение към собствения си труд, да го аргументираме и да кажем защо е така. Това е правилното. И тогава да искаме хората да уважават нашия труд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи български граждани! За пореден път тук се води дебат за възнагражденията на депутатите, но те се отнасят не само за нас, а за над 500 души висши държавни служители в различни комисии, Министерския съвет, Президентството, Омбудсмана и така нататък.
Дебатът и днес буди разочарование с мотивите, които изтъкват колегите защо внасят предложение за замразяване на заплатите. Първият мотив, който се чу, беше: хората се дразнят, да не дразним хората! Това е тежко неосъзнаване на същността на проблема. Би трябвало да си намалим заплатите не защото дразним хората, а защото не е справедливо, не е икономически обосновано, социално ангажирано и морално да ни се вдигат заплатите автоматично на всеки три месеца с ръста на средната заплата, без това да отчита труда, който сме положили. Защото в основата на правото пише, че заплата се дава за труд.
Вторият аргумент, който чухме: криза е и трябва да бъдем солидарни и съпричастни. Защо само в криза, уважаеми управляващи и колеги от ДПС? Не трябва ли да сме съпричастни и солидарни изобщо към онези два милиона българи, които живеят под прага на бедността? Не е кризата причина да предприемете тази стъпка и да я предприемем всички, защото всички правим предложения. Не е заради конюнктурното решение. Въпросът е принципен, много по-голям – и политически, и морален.
Ще прочета нещо, позволете буквално да го прочета, защото е цитат:
„Ако се правят смели заявки за промяна на модела, на системата, да се сложи край на прехода и да се поведе държавата в друга посока, трябва да започнем от себе си, трябва да дадем личен пример.
Знаем ли всички, че пропастта между политици и народ се увеличава? Знаем. Знаем ли всички, че сме обрасли с привилегии? Знаем.
Знаем какво ще ми кажете: депутатите в Германия работят за по-високи заплати. Да, колеги, но германският народ също получава по-високи заплати. И ако ще се измерваме с германските депутати, нека първо да измерим как живеят народите ни.
И това не е популизъм, защото кой българин, освен политическия елит на страната, работи на заплата, която зависи от ръста на средната заплата в страната и се увеличава на всеки три месеца, независимо от това колко и какво е произвел? 99% от българския народ работи на фиксирана заплата, а ние ще си вдигаме заплатите всеки път, когато се повиши средната ли? С кое право? Това не е популизъм, а конституционен принцип за равни права и възможности.
Колко души в България почиват над 70 дни? 240. Как може един миньор за тежък физически труд да почива 30 дни, а депутатите да почиват 70?
Знам, че не го приемате, но ние го внасяме и ако го отхвърлите, си е Ваша воля. Някой ден, когато управляваме, това ще стане факт. Аз Ви го гарантирам. Това не е популизъм, а справедливост, осъзнаване на проблем. Това ще покаже дали сме разбрали, че народът ни не приема привилегирована класа. Това ще покаже дали искаме да развържем това кълбо от обвързаности на политика, бизнес, пари, интереси и привилегии, дали ще бръкнем в тази топка и ще я разкъсаме, или народът ще я изрита от терена на политиката и ще пусне нови отбори тук, които ще му гарантират по-добро бъдеще.
Няма да квалифицирам тези, които не приемат идеите ни, и да ги посочвам като антиевропейци, например, както правят те, щом не сме съгласни с тях. Ще ги призова за едно: сигурна съм, че 100% в залата споделят тези мисли наум. Малцина са тези, които ще си позволят да ги изрекат и още по-малко са тези, които ще ги свършим тези неща! Обръщам се към тези малко в тази зала и извън нея. Малцина в света са променили държавите си. Тези малцина през всички години са наричани водачи и лидери. Призовавам тези, които споделят такива мисли и са готови и смели да ги реализират, да бъдем водачите на народа, които той очаква.“ 18 април 2018 г. – стенограма на Народното събрание.
И днес заставам зад всяка една от тези свои думи. И отново казвам: въпросът не е конюнктурен, а принципен; въпросът не е дали да дразним народа си, а дали сме осъзнали неравенството като проблем и дали търсим пътища да го решаваме. Разликата между Вашите и нашите предложения: Вие правите предложения само за времето на извънредното положение с очакване след това да върнете отново статуквото, което е големият проблем. Не е болестта, ще я преодолеем, всички заедно ще се справим, но след това ще върнете статуквото. Нашето предложение е за промяна в Правилника и то е трайно – със и без криза заплатите на политическия елит на България да не се увеличават автоматично с ръста на средната, а да се определят на база на минималната. Ние предлагаме нов механизъм на изчисляване на заплатите.
Разбира се, воля на всяка парламентарна група е как ще гласува днес. За нас е важно, че това е наша постоянна политика от 2017 г., 2018-а и 2019-а. И пак ще кажа: рано или късно ще стане факт. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Първа реплика – господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз имам няколко въпроса към госпожа Нинова. Много добре, съгласен съм с това, че когато човек полага труд, трябва да бъде овъзмезден.
Първият въпрос е: когато Вие отсъствахте нерегламентирано от парламента и бойкотирахте парламента, Вие получавахте възнаграждение. (Реплики и смях от „БСП за България“.) Ха-ха-ха – има справка в счетоводството колко пари сте взимали за никакъв труд.
Втори въпрос: как 28-годишна девойка извади 70 хиляди долара, когато хората работеха в Либия по пет-шест години и печелеха по 10 хиляди долара? Как Вие на 28 години извадихте с труд тези 70 хиляди долара и лишихте много работници от възможността да участват в приватизацията?
Трети въпрос: да кажете как Вие гласувахте от тази трибуна, когато ние направихме Закона за извънредното положение и съответно за мерките как гласувахте?
И последното, което искам да Ви попитам: добре сте си написали в айпадчето изказването, но тук, когато ние заставаме пред хората и говорим с „аз“ и „ние“, искам да кажете колко се катерихте по раменете на Вашите другари, за да се изкачите тук и да давате морална оценка на присъстващите? Благодаря Ви. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Втора реплика – господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Госпожо Нинова, не споделяме нито една от мислите, които казахте, така че не се притеснявайте.
Не е популизъм това, което правите. Това, което правите, е цинизъм и лицемерие. Ако беше популизъм, тоест нещо добро за хората, ние щяхме да го подкрепим.
Лицемерие, само да Ви кажа, е: поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и доброжелателност. Нищо такова не видяхме във Вашето изказване.
Единствено вярното решение към днешна дата, което наистина е популистко – да, нещо, което е добро за хората, е ние да сме на това ниво, не и на средното, не и на някакво друго, а на минималната работна заплата, защото това е единствено съпричастното към българския народ и единственото нещо, което може да накара народните представители да работят така, че доходите в България да се увеличават. И тогава вече аз съм сигурен, че благодарността на българския народ, тя е ясна за всеки един от нас, и българският народ моментално ще възнагради всеки от тези негови народни представители, които са положили труд за добруването му.
Няма как да очаквате ние да подкрепим решение, което да замразява доходите не на 5200 лв., а на 4800 лв., защото просто няма такива масови доходи в България. Да, има сектори, които се развиват бурно, но аз мисля, че парламентът не се развива толкова бурно – по-скоро си вървим стандартно, по инерция, както през всичките години, така че няма защо да се сравняваме с най-високите сектори. Ако Вие наистина не сте лицемерка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: ...аз Ви призовавам да подкрепите нашето решение, което е единственото вярно към момента. Благодаря Ви.
И само да добавя, че то не е за момента на извънредното положение, то е до края на мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание и се отнася и за субсидиите на партиите, които са също безобразни в момента спрямо ситуацията, в която се намира държавата ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви!
Трета реплика, господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема, госпожо Нинова! Вземам Ви реплика, защото, когато се казва, че народните представители са мързеливци, че не работят и така нататък, е разбираемо – това е инструмент в политическата игра. (Реплика от „БСП за България“: „Борисов го казва.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не се обаждайте от залата.
МИЛЕН МИХОВ: Не ме прекъсвайте! Казвам, елемент от политическата игра. Играта се играе от много хора. Когато се използват неверни данни и Вие два пъти се самоцитирате, за да потвърждавате и аргументирате това, аз не съм съгласен.
Много добре знаете, че народните представители нямат право нито на платена, нито на неплатена отпуска. Нито платена, нито неплатена отпуска! По Правилник имаме ваканция и се постарайте да сметнете, ако обичате, колко са работните дни, които се полагат по правилник на Народното събрание. Ще Ви кажа: 32 работни дни. Средно платеният отпуск в България, за всички професии е 28 работни дни. Не съм съгласен с Вашето твърдение, че народните представители имат правото на 70 дни платен отпуск. Това не е вярно. Може да не ми отговаряте. Повярвайте ми, точен съм в статистиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михов.
Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Сега вече ще се обърна директно към българските граждани.
Уважаеми български граждани, това, което видяхте като реплики, е част от една тактика на управление през последните 10 години – принизяване на българския парламент с елементарщина, с това, когато нямаш аргументи да отговориш на политическия си опонент по същество, да го нападаш и клеветиш, да наричаш народните представители безделници и те, от управляващото мнозинство, да ръкопляскат на това, когато лидерът им ги нарича така. Когато не могат да ти кажат защо вземат 6000 лв., като техните избиратели са с 200 лв. пенсия, излизат и започват персонални нападки срещу онзи, който изтъква аргументи.
Сигурно сте усетили тази демагогия и този начин на работа на премиера Борисов, на ГЕРБ, на „Обединени патриоти“ и на управляващото мнозинство. Отказвам да бъда част от поредния пример, с който да Ви показваме, че тук не решаваме Вашите проблеми, а се разправяме помежду си кой е по-, по-, най.
Затова няма да отговарям по начина, по който бях предизвикана, например за едни телефони VERTU, взети от хората, които сега излизат тук на сцената.
Ще Ви кажа само следното: от „БСП за България“ претендираме за подредена държава, за силна институция, за парламентаризъм и за правова държава. Това означава – клеветниците на съд!
За Ваша информация, заведох дела за „госпожа Лъжа“, не просто за да отговарям на тях. Осъдих господин Борисов за това и ми дължи разноските по делото. Заведох дела за всичките клевети срещу мен – за участието ми в СДС под каквато и да е форма – от редови член, та до заместник-министър, и ги спечелих ето срещу тези, които 10 години Ви внушават, че председателят на българските социалисти някога е членувал в друга партия. Спечелих! Осъдих ги! Така ще правя и занапред, защото претендираме за правова държава, а в правовата държава клеветниците си получават заслуженото! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
В шаблона нямах намерение да се изказвам, но бях предизвикан да се изкажа. Бих искал, тъй като се правят внушения към българските граждани, да не правя внушения, а да говоря само факти.
През 2010 г., уважаеми отляво, Политическа партия ГЕРБ замрази възнагражденията на народните представители. Ако сте забравили, тъй като Вие тогава не сте били в парламента, да Ви кажа: до 2013 г. бяха замразени заплатите. След това бяха направени отново предложения и едва 2014 г. заплатите бяха актуализирани. Това като фактология, защото тук гледам, че се забравя. Даже някои хора си тръгват и тъй като те си тръгват преди да си е тръгнала госпожа Нинова (народният представител Корнелия Нинова напуска залата), искам да я попитам: госпожо Нинова, когато бяхте заместник-министър, в колко борда участвахте? Защо излязохте? В колко борда участвахте? И искам тук пред българските граждани, понеже говорите за възнаграждения, да кажете какви пари получавахте в тези бордове? Тези пари, които Вие получавахте, колко от тях Вие отделихте за бедните български граждани, които живееха с минимални възнаграждения?
Нещо повече. Участвахте в приватизацията на Пловдивския панаир – какво Вие дадохте на българските хора? Как Вие се погрижихте за тях? Нещо повече, понеже тук виждам ехидни усмивки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: По темата, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: По темата, точно така. Темата е за възнагражденията и за това как ние се грижим за нашите избиратели и за хората, които в момента ни гледат.
Нещо повече, нейният апотеоз във финансовата политика го знаят абсолютно всички – през и шеста година беше изгонен с камъни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Иванов, това не е по темата. Обсъждате госпожа Нинова – народен представител. Темата е малко по-различна.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно така, народен представител, който току-що каза, че от Политическа партия ГЕРБ сме били демагози. Аз точно за това исках да припомня фактологията. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Господин Ячев, заповядайте за изказване. Предлагам да се върнем към темата и дебатът да протече по-спокойно.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Точно затова вземам думата за изказване, за да върна дебата към основната тема. А темата, която разискваме в момента, е: размерът на възнаграждението на народните представители в условията на криза, в условията на извънредно положение.
Тук се чуха различни предложения: за замразяване на заплатата на народните представители; за намаляване с една трета; за намаляване с 50%; за основна или минимална работна заплата като възнаграждение за депутатите. Всички тези или част от тези предложения са правени, колеги, във време, когато, все още преди няколко дни, не осъзнавахме размера на кризата и размера на щетите, които ще понесе и българската икономика, и българският народ по време на извънредното положение и веднага след това.
Виждаме, че е трайна тенденция хиляди фирми и стотици хиляди български граждани да загубят работата си и да преживяват в условията на една последваща криза след налагането на мерките по извънредното положение. В тази връзка мисля, че най-разумното и най-солидарното, и най като акт на съпричастност е днес Народното събрание да вземе решение народните представители да работят без възнаграждение в условията на извънредно положение, в условията на криза.
Не е толкова страшно, колеги. Депутатите от НФСБ през месец март вече дариха цялото си трудово възнаграждение, цялата заплата за закупуване на един апарат, който беше дарен на Инфекциозна болница.
Аз мисля, че това може да бъде взето сега като решение, в условията на дебата и го правя, господин Председател, като предложение, след малко ще го внеса и писмено. Това е действително една категорична и реална мярка на съпричастност и солидарност с онова, което изживяват в момента всички български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ячев.
Има ли реплики?
Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, аз нямам забележки към Вас по това, което говорихте, но всички знаете, че в парламента от 240 народни представители всеки от нас е с различен финансов статус.
Чудя се защо пропуснахте нещо много интересно. Например можехте да предложите всички приватизатори в парламента, а те не са малко, да се съберат и да формират един фонд за солидарност към болните хора и за солидарност към тези болни хора, които все повече се увеличават. Това не чух от Вас, господин Ячев. Не са малко приватизаторите, в това число втората по големина парламентарна група – госпожа Нинова е приватизатор на едно от най-сериозните предприятия в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Атанасов, и аз Ви благодаря.
Господин Ячев, искате ли дуплика? Не.
Заповядайте за изказване, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не знам дали българските граждани се дразнят толкова много, че нашите заплати ще бъдат пет хиляди, три хиляди или пет хиляди и двеста, но със сигурност одобряват именно нашето предложение да взимаме минимални работни заплати.
Но, повярвайте ми, толкова много хора вече ни се обадиха, писаха, че това, което в момента тук се случва, определено дразни, защото един парламентарен час струва около 100 хил. лв. на българските данъкоплатци. Е, как ще излезем оттук и какво ще обясним – защо изхарчихме тези 100 хил. лв. днес?! И когато намалим заплатите си, може би тогава ще е по-рентабилно за българските граждани да си говорим тук, от тази трибуна, който каквото поиска.
Но нека да се върнем към дебата. Аз не смятам, че тук има политически лицемери, не, в никакъв случай. Господин Марешки преди малко обясни какво означава лицемерие, госпожа Нинова цитира себе си от 2018 г. и каза, че пропастта между народа и нас политиците е огромна. Господин Зарков каза, че това не е пропаст, това е бездна! Ще си позволя да цитирам господин Марешки и аз от 2018 г., където той казва: „не минимална работна заплата, минимална пенсия трябва да вземаме всички, за да видим тогава как депутатите ще гласуват размера на минималната пенсия от 220 лв.“.
Ще намаляваме бездна, ще съкращаваме пропаст или просто ще водим политическа реторика? Ако искате наистина да разделим пропастта… Казвате, 1000 лв. взимат средно хората. Да, нашето предложение е за 610 лв. заплата и не по време на кризата, а 610 лв., докато българските граждани усетят ефективността на нашия труд. Те като наши работодатели, повярвайте ми, ще бъдат благодарни в момента, в който получат високи заплати, високи пенсии, богата и просперираща държава, възможност за развитие на икономиката. Тогава тези наши работодатели сами ще вдигнат заплатите ни. Защото в момента всички излизат на тази трибуна, особено ние, винаги ясно и категорично се разделяме от опозицията и я наричаме крещяща и шумна – и нашата част е опозиция, която е конструктивна, с реални предложения.
Защо правим това? Защото всеки ден от тази крещяща опозиция излиза някой и казва колко бедно живеят хората, колко трудно живеят хората, как нямат пари дори и за хляб. Да, ама тези хора, които нямат пари и за хляб, колеги, повярвайте ми, те знаят, че нямат пари и за хляб. Те очакват от нас тези решения, при които ще имат пари не само за хляб, а и за сирене. Те не очакват от Вас всеки ден да им правите констатации. И когато не знаете как да направите реални предложения, то тогава вслушайте се в предложенията на ВОЛЯ, гласувайте предложенията на ВОЛЯ не защото някой отвън се дразни, а защото това е правилното.
И когато говорим за съпричастност, за солидарност, за истинско чувство на желание, да бъдем част от обществото си, като техни представители – единствено и само минимална работна заплата за народните представители, ще подкрепите ли нашето предложение? Всички ставате, замеряте се отново кой колко бил приватизирал, кой колко бил откраднал, кой къде си държал парите, кой от кого какво е източил и нито дума за нашето предложение?! Защо, колеги, защо? Хайде, нека да говорим за тази бездна, за намаляването на бездната, направо за събарянето ѝ. Тогава вече народът ще повярва, че тук всички са истински хора и всички много милеят за народа си. Но нито дума! Само ние излизаме да защитаваме нашето предложение.
Колеги, ние от ВОЛЯ знаем, че моделът е сбъркан. Неслучайно сме се явили на избори преди три години и неслучайно с влизането си в Народното събрание Ви говорим за обединение, за единство. (Реплики от „БСП за България“.) Защо се обръщам към Вас ли?! Защото Вие имате 900 хиляди подкрепа, защото благодарение на това, че от тази трибуна се говорят сладки приказки хората Ви повярваха. Сега е моментът да защитите тази подкрепа! (Реплики от ГЕРБ.) Защо пък към Вас ли?! Защото Вие имате милион и сто и всеки път, когато минат избори, от тази трибуна някой излиза и ни казва: ние спечелихме. Не, ние спечелихме повече и слушаме една надпревара за печелившите.
Добре, ние не успяхме да се преборим за тази голяма подкрепа, ще се съобразим и ще кажем, че сме загубили. Е, сега загубилите Ви молим да се съобразите с исканията на българския народ и да гласувате минимална работна заплата за народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Реплики – господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Таскова, много добре ни представихте Вашия проект. Вие казахте, че минималната работна заплата важи не само за времето на извънредното положение, нали така? Би трябвало да си прочетете предложението, което правите, а не да заблуждавате хората.
Значи Вие сте направили предложение депутатите да получават минимална работна заплата само за времето на извънредното положение, а тук го представяте едва ли не като много дълъг популизъм! Затова Вие трябва да гласувате за нашето, защото то е трайно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Отворете го този сайт! XXI век сме! Научете се да виждате, че в сайта на Народното събрание са публикувани абсолютно всички наши предложения и вижте, че там пише… Да, днес обсъждаме Проект на решение за времето на извънредната ситуация, но веднага след него е входиран Проект на решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е записано ясно и категорично… (Реплики от „БСП за България.) Да, където е записано, че предлагаме депутатите да получават минимална работна заплата, докато не дойде следващ парламент да си гласува вече каквито заплати прецени.
Аз искам да намаля бездната, разбирате ли? Защото аз, за разлика от Вас, не живея на червения килим. Аз, за разлика от Вас, се срещам с хората в момента. Аз съм магистър-фармацевт, работя в аптека, виждам болката им, виждам как си броят стотинките, така че да намалим бездната с 3 хил. лв. – не намаляваме нищо. Подкрепете нашето предложение, за да покажете, че сте солидарни и съпричастни към болката и мизерията на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Заповядайте за процедура.
След това господин Ненков.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Наясно съм, че не мога да предложа прекратяване на дебата, но затова се обръщам с процедура по начина на водене към Вас с един апел, който да отправите към колегите народни представители в залата.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Председател! Вече повече от час дебатираме заплатите на народните представители. Има няколко внесени решения. Изказаха се всички, които са внесли тези решения. Очакват ни много важни решения, очаква ни актуализацията на бюджета на Република България, очаква ни Законът за извънредното положение и мерките. Обръщам се към народните представители – да спрем с изказванията по тази тема, ясни са на всички позициите и становищата. Да преминем нататък към наистина съществени и важни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, Ви господин Попов.
Всички парламентарни групи имат още време за дебати, така че аз няма как да прекратя разискванията.
Господин Ненков, заповядайте за изказване.
После господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз и миналата седмица казах, че темата с разискването на депутатските заплати не е тема, която може да донесе някакъв позитив, каквото и предложение да бъде направено, от която ѝ да е парламентарна група.
Чуха се някои различни тези, с които не съм съгласен.
Първата теза беше, че искаме да се харесаме на хората. Не, категорично не вярвам, че тази тема по някакъв начин може да допринесе до това да те харесват повече или не. Харесването става на базата на свършената работа, на отговорните решения, още повече, когато се касае за такова извънредно положение и тогава, когато народното представителство трябва да намери най-доброто решение за излизане максимално леко от съществуващата пандемична, икономическа, впоследстлие и социална криза.
Втората теза беше, за да не дразним хората. Аз не вярвам, че някъде в света, или поне аз не съм наясно, хората с лека ръка безрезервно да обичат своите политици. Работата на политика според мен, по моите разбирания – хайде да не кажа от всички, е да прави верните неща според неговите усещания.
Третата теза беше, заради това че се губело пленарно време. Не мога да се съглася – госпожа Таскова мисля, че го изказа, с това, че работата на народните представители и тяхното възнаграждение трябва да бъде основано на това колко време работят, че едва ли не трябва да спестим време и само да гласуваме. Не, работата на парламента, специално на тази институция, е да има възможността – неслучайно има и парламентарно пленарно време, в което всяка една парламентарна група трябва да изрази своята позиция, затова сме 240 народни представители, всеки един да изрази своята воля, своето разбиране, своята теза и чрез гласуване да се определи коя е най-благоприятна за съответната ситуация, разбира се.
Така че вариант, в който ние да се харесаме на хората, много се съмнявам, че е възможен. Важно е за народните представители да взимат обективни и правилни решения и това е най-същественото.
Защо нашето предложение не е популистко? Във всяка една друга ситуация и в предишните години – това, което БСП сте предлагали, не сме го подкрепили поради една проста причина, че наистина тогава, когато държавата върви икономически напред, когато финансово считаме, че държавата се намира във възход. Неслучайно още в миналото тази формулировка на възнаграждението на народните представители е обвързана пряко със средната работна заплата. Вие винаги казвате, че върви само нагоре, но не е вярно. Тя ще върви и надолу и веднага след кризата тази заплата ще се преизчисли и ще отиде надолу, ще бъде значително по-ниска, отколкото са нивата в момента.
Защо нашето предложение не е популистко и не го правим с цел на някого да се харесаме? Защото най-малкото, което е, депутатските заплати и средната работна заплата се преизчисляват на базата на предходното тримесечие. Само че ние вече сме в криза – от 13 март сме в извънредно положение, което пряко ще окаже влияние върху средната работна заплата, но тя ще се преизчисли през месец април. Де факто вече има повече от месец, в който тази работна заплата ще трябва да бъде преизчислена на базата на нивата отпреди извънредното положение.
Точно поради тази причина нашето предложение според мен е изключително разумно, защото то отчита именно този пропуск, който не може да бъде предвиден в начина, по който по принцип се сформират работните заплати и заради това не е популистко. Във всяка една друга ситуация през последните години всичките тези предложения, които са били направени, смятам, че са единствено само в сферата на това да се харесаме на избирателите. Не вярвам, че по този начин ще се харесаме.
За мен, за да се харесаме на избирателите, първо, както преди малко казах, да вземаме правилни решения. Второ, до някаква степен да самоуважаваме и собствения си труд. Аз не смятам, че, визирам, всяка една политическа група не е свършила това, за което е била дошла тук. Ние сме управляващи и предлагаме нашите решения за бъдещето на държавата. Има опозиционни партии, които предлагат алтернативни – може да не ни харесва на нас, може да не ги подкрепяме, но това са колеги, които са извършили своя труд, дали са своето предложение и не може с лека ръка да кажем и да се самонакажем: ами ние всъщност сме едни безделници, които нищо друго не правим. Извинявайте, това не е вярно и аз не мога да се съглася с тази теза, още повече че има и друг момент на народния представител, друга много важна функция, която някак си остава встрани и всичко се изчислява на база колко време сме били в залата, колко гласувания сме направили.
Извинявайте, аз съм облагодетелстван, защото съм от София и не пътувам, много по-лесно ми е организационно да се срещам с моите избиратели. Не ми се налага да пътувам до Силистра, до Варна, до Бургас всяка седмица. Вие много добре го знаете – не знам защо някак си не искаме да си го признаем. Повечето колеги, които познавам, от петък, когато свърши пленарното заседание – събота, неделя, понеделник и вторник, особено в събота и неделя използват времето си да се срещат с избиратели, да търсят техните мнения, да търсят решения за техните проблеми. Това също е част от работата на народния представител.
Колегата Попов хубаво направи едно предложение – ако продължим дебата, той да бъде на някаква такава плоскост. Не очаквам, разбира се, да се възприеме, но за мен наистина е важно да не прекрачваме границата на разумното. Още повече, ако искаме да ни харесват пък хората, извън възнагражденията, трябва да имаме и някакъв личен добър пример за начина на общуване между нас. Ако уважаваме първо себе си, уважаваме и колегите от другите партии, макар и инакомислещи, тогава вярвам, че хората ще имат много по-добро мнение за работата на парламента и никога заплатата няма да бъде основният фактор и мотив да ни харесват.
И нещо, което е много важно. Ние много бързо забравихме какво се случваше преди 13 март. През последните години започна да има много голяма конкуренция между частния и държавния сектор. Какво се случи? Държавата започна да се конкурира с качествени, способни хора, които биха могли да заемат важни, стратегически позиции в държавни институции. Знаете, че надолу по веригата много хора зависят от нашите заплати. Аз съм на мнение, че не може – министри, шефове на държавни предприятия, на държавни агенции, президентът, ако щете, всички, които са пряко обвързани с депутатската заплата – да не търсим начин да стимулираме тези хора да заемат такива важни, отговорни държавни позиции.
Конкуренцията на пазара на труда беше много жестока допреди 13 март. Кой каквото иска да говори, много добре знае – с мен са се свързвали много фирми, търсели са начин да внасят кадри извън България. Сега ситуацията е друга, но преди 13 март не беше по този начин. Конкуренцията между държавата и частния сектор беше много засилена – ние трябваше да търсим вариант да стимулираме хората да заемат такива важни позиции. Не може един министър да работи за 1500 лв., за да се хареса. Извинявайте, това е абсолютно унизително за всяка уважаваща себе си държава. Не мисля, че трябва да прекрачваме границата на разумното. Нашето предложение е обвързано единствено заради това, че допреди 13 март преизчислението няма да обхване този период, в който вече сме в извънредно положение.
Що се касае до това да сме солидарни и че това е антикризисна мярка, не, не е вярно – това не може да бъде антикризисна мярка. Няма как едни пари, едва ли са кой знае каква сума за държавата, за да кажем, че е антикризисна. Заради това сме приели решение в нашата политическа партия половината от заплатите, които получаваме, да ги даряваме целево по определени пера, свързани с разпространението на коронавируса. Но това е личен акт, нищо повече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Не виждам.
Господин Сабанов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Увеличете времето на групите.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди малко в кулоарите си говорихме – има ли край популизмът. Така, както е тръгнало, за мен остана да предложа всеки народен представител да дава по 1000 лв., за да идва на работа и да се изхранва както може. Онези, които считат, че заплатите отпреди две или три години са им били големи, да бяха направили дарителска сметка за тези две години – достатъчно депутати имат, щяха да съберат голяма сума пари и да даряват постоянно.
Мястото на популизма не е днес в тази зала. Дали ще дарим, дали ще бъдем на минимална или на нулева заплата – няма да направя такова предложение, защото ще е срам да даваме по 1000 лв., за да ходим на работа.
Колеги, тук освен да сриваме доверието на хората в Народното събрание и да се самоунижаваме, друго не правим в последните два часа. Така че дайте да приключим с дебатите по тази точка и да решим – каквото реши залата, в крайна сметка ще се гласува, ще се избере най-доброто предложение, получило най-много гласове, и всичко ще приключи. Каквито и предложения да се правят, повече от половината, да не кажа 90% от предложенията знаете, че няма да бъдат приети, и се надцакваме тук с топла бира, извинявайте за израза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Сабанов.
Имаме ли реплики? Не виждам.
Господин Вигенин, заповядайте за изказване.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! (Реплика от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мисля, че не ми забранявате възможността да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Нямах намерение да се изказвам, но споделям мнението, изразено от част от колегите, че с подобни дебати ние не постигаме нищо, уронваме допълнително и без това ниския престиж на Народното събрание.
Но нека да си кажем, че отговорността за това е преди всичко на колегите от ГЕРБ. Вие сте водещата парламентарна група, ръководите Народното събрание и мисля, че в моменти като този би трябвало Вие да поемете водещата роля в това да се търсят общи решения и да избягваме такива дебати тук, защото това „надцакване“, както се изрази колегата преди мен, не ни помага с нищо. В няколко изказвания в последните седмици, месеци се опитвам да обърна внимание, че с това „надцакване“ нито един не печели, нито една група, а като цяло се уронва престижът на парламента. Доверието в парламента не зависи от това колко точно са заплатите и с колко ще ги намалим; дали ще си плащаме, за да заседаваме в Народното събрание, а от това какви сигнали излъчваме; на висотата на момента ли сме като Народно събрание и хора, които представляват нашите избиратели, които се сблъскват с огромни трудности в момента; дали законодателството, което приемаме, особено сега, свързано с кризата, е качествено и отговаря на очакванията на хората.
В тази връзка е жалко, че не се намери желание от страна на парламентарната група на ГЕРБ да се опита да координира предварително едно общо решение, което да излезе като инициатива на Народното събрание.
Защото, колеги от ГЕРБ, това, което предлагате за тези два месеца, всъщност накрая ще се окаже, че разликата в заплащането ще бъде минимална, ако изобщо има такава – нека да видим какви ще бъдат данните. И най-вероятно Народното събрание няма да остане с кой знае какви средства, които да дари след това по сметката на Министерството на здравеопазването, каквато идея предложи господин Цонев.
Отварям една скоба да кажа, че още преди няколко председателски съвета аз самият предложих спестените пари от задгранични командировки също да бъдат преведени за борба с епидемията – те лесно могат да бъдат изчислени и са налице.
Не мисля, че нямаше допирни точки между различните предложения, за да не можем да излезем с общо решение и да избегнем целия този дебат тук. Жалко е, че не стана. Тази надпревара в намаляването на заплатите за извънредното положение мисля, че просто не е сериозна. Философията, която предлага БСП, е различна – тя не е свързана само и единствено със сегашната ситуация. Народното събрание не е бизнес структура, която да измерва ефективността на работата с часове, прекарани тук.
Искам да обърна внимание на тези, които говорят за средната заплата, че говорим за средна заплата в обществения сектор, което е малко по-различно от средната заплата за страната. Естествено, всяко от тези предложения има своя смисъл. Ние ще вземем решение, каквото и да е то, което ще доведе до временно намаляване на заплатите, поне за периода на кризата. Но бих предложил веднага след това сериозно да помислим за механизъм, който да ни спести тези постоянни обяснения как ни се формират заплатите, колко са те, защо се увеличават или респективно намаляват и да внесем малко повече ред в тази система.
Искам да кажа – може би несъгласувани с парламентарната ми група, не зная в какъв ред ще бъдат подложени на гласуване предложенията, че аз лично подкрепям предложението на Политическа партия ВОЛЯ и се надявам те да подкрепят нашето – на БСП, защото не са взаимоизключващи се всъщност.
След като има такова желание в народните представители от всички парламентарни групи да търсим това решение, което не няма да дразни, а ще въведе ред, ще ни спести постоянните обяснения и ще има адекватен механизъм за формиране на заплатите, да седнем, да го направим, макар и в края на мандата на това Народно събрание, за да може следващото, каквото и да е то, да започне на чисто и да му поставим основа, от която ще може да надгражда. Защото този дебат системно ерозира доверието в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Реплики?
Господин Марешки, заповядайте за реплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вигенин, абсолютно сте прав, че ефективността на Народното събрание не се мери по часовете дебати тук. Единственият измерител за ефективността на работата ни тук е джобът на българите, благосъстоянието на българския народ, просперитетът на българската държава. Кой тук може да излезе и да каже, че ние сме постигнали такова ниво на благосъстояние на българите и просперитет на българската държава, че да заслужаваме високи заплати?
Точно заради това и само заради това, а не от див популизъм – практичност, прагматизъм, родолюбие, ние предлагаме народните представители да получават минималната работна заплата, за да съкратим тази пропаст и бездна, за която говорите, да се изравним с най-зле, а има и по-зле живеещи. Даже можем да стигнем дотам и за минималната пенсия да говорим, но понеже сега говорим за трудещи се хора, за минималната работна заплата да бъдат вързани възнагражденията на народните представители. Тогава всеки от нас ще има допълнителна мотивация да си свърши работата, за което е дошъл тук.
Това, че са ни избрали, не е достатъчна мотивация, за да правим онова, което трябва да правим, и хората да се радват, че са български граждани, а трябва да имаме и допълнителна мотивация. Наистина слизането поне като възнаграждение, защото знаете, че има и други привилегии на народните представители до нивото на най-слабо платените български граждани ще ни даде по-реална представа кой как живее в България и какви решения трябва да вземем, за да сме по-ефективни и по-полезни за българския народ.
Извън нашето предложение за заплатите, ние говорим и сме внесли предложение за субсидиите. Какво ще кажем на българския народ за милионите субсидии, които в момента изтичат в партиите, които се оказва, че не работят за благото на българския народ? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Така че ще Ви помоля да помислим и по тези въпроси. До края на мандата да замразим на ниво минимална работна заплата възнагражденията си и да премахнем субсидиите на политическите партии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
Втора реплика имаме ли? Не виждам.
Господин Вигенин, заповядайте за дуплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Марешки, все пак трябва да уточня – днес обсъждаме Вашето предложение за намаляване на заплатите на народните представители до равнището на минималната работна заплата за времето на извънредното положение. Това не считам, че е популизъм – това е проява на съпричастност към хората, които нямат доходи. Всъщност в следващите дебати ние ще обосновем и наше предложение от подобен характер като промени в бюджета за хората, които в момента са в неплатен отпуск. Това, повтарям, не считам за популизъм, но считам за популизъм другите предложения, които явно сте направили – те не са стигнали до нас, да бъде минималната работна заплата възнаграждението на народните представители изобщо, и след края на извънредното положение. Това вече излиза извън границите на здравия разум.
Все пак мисля, че могат да се намерят допирни точки, пак казвам, за да излезем с едно общо предложение за нов механизъм за определяне на работните заплати на народните представители и един по-адекватен на сегашната ситуация размер, който не просто няма да дразни – не е тази целта, а ще отговаря в много по-голяма степен на очакванията на гражданите и ще покаже, че ние се интересуваме от това, което става в страната, и че са ни изпратили тук не за да мислим за себе си, както и Вие правилно отбелязахте, а да търсим начините народните представители и техните избиратели да работят заедно в една посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Скъпи колеги, по повод направените предложения днес, аз ще подкрепя предложението, направено от Политическа партия ГЕРБ по повод замразяването на заплатите на народните представители. И за мен това е най-адекватното, отговорното и, така да кажа, солидарно към кризата, която ще изпитат в доходите си доста български граждани, породено от кризата с COVID-19.
Ще се върна малко по-назад обаче да кажа, защото доста упреци имаше от колегите по формирането на трудовото възнаграждение на народните представители, без да задълбавам, но тук, обръщайки се към българските граждани, искам да подчертая едно: че функцията, която е наистина – изчислението на тримесечие на заплатата на народните представители, дава единствената досега възможност на българския парламент за намаляване на трудовото възнаграждение на българските народни представители. Тази функция се е случвала на няколко пъти, именно и през този мандат, когато във второто тримесечие, ако не ме лъже паметта, на предходни години, е имало такова намаление. Дотук с методологията на изчислението на възнагражденията на народните представители.
От предходни изказвания, за мен, фокусиращите се наистина върху доста сериозна доза популизъм и в частност донякъде вече граничещи с арогантност, особено изказванията за заплатата на народните представители и даже по-надалече, стигайки до социалната ножица в доходите на българските граждани, именно изказвания от колеги, принадлежащи към една политическа партия, чиито членове са заявявали, че имат най-много милионери на глава от своята партийна маса. За мен това е арогантност, колеги, да си позволяваме да го говорим от трибуната на Народното събрание и, за съжаление, това няма да доведе, както казвате, до повдигането на доверието към нашата институция.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Как ги изброихте?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Тези изброявания са направени от Ваши висши ръководни партии, на Ваши събрания и може да си проверите!
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Партийни функционери.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Партийни функционери – висши! Благодаря!
Единствено ГЕРБ е партията, която – смело може да заявим, е имала последователна политика в дарителските си кампании, и то не само по време на криза и не само в настоящата. Няма да визирам Хитрино, няма да казвам при наводненията, няма да казвам изключително многото дарения, които са правени за храмове, лечения, и само ще подчертая, че от всички тук, изказващи се, единствено Политическа партия ГЕРБ взе решение половината от заплатите на народните представители да бъде отделяна и да влизат в сметка за подпомагане на българските граждани в борбата с епидемията COVID-19. Само ние, колеги! И това не е популизъм. Заявявам го най-отговорно, че ние имаме най-последователна дарителска политика, за мен, от всички други български партии. (Рeплика от „БСП за България“: „Не се хвалете!“)
Не се хваля. Вие се хвалите с популистки изказвания. Колеги, елате ми направете реплика.
Моля, госпожо Председател, да спирате колегите, които ме репликират от залата!
Колеги, за мене също е изключителна арогантност тук да предлагаме – да предлагате, защото ние не го предлагаме, нашето предложение е видно за Вас, но да предлагате замразяване, намаляване и така нататък на заплатите на народните представители. Колко пари, аз понеже смело мога да заявя, че боравя добре с аритметиката, съм направил сметката колко би спестила такава мярка, дори изцяло българският парламент да не получава заплати.
Ами ние, колеги, бяхме направили едно предложение, многократно Политическа партия ГЕРБ предлагаше партийната субсидия да е един лев на глас и от това щяха да се спестят десетки милиони на българските граждани всяка година. И то не беше по време на криза, защото, ако говорим за популизъм, щяхте да го подкрепите и тогава. Ако сега го правите единствено, пак казвам, много по-нисък би бил финансовият ефект и спестените разходи от замразяването, намаляването на заплатите на народните представители. И единствено Политическа партия ГЕРБ беше предложила, подкрепила партийната субсидия да е един лев, което е десетки милиони левове на година, спестени на държавата.
Тук изказванията за полагане на труд от народните представители, с които да се аргументират намаление, увеличение и така нататък на заплатите на народните представители, за мен, пак граничи с една лека – да не е крайната доза на популизъм, която изброих преди това, но е умерено закачлив популизъм, и то от изказвания на някои народни представители, които доста често сме свидетели да не подкрепят с гласувания в залата дори и собствени предложения. За мен това граничи малко с…
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Имена, имена кажи!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Не, няма да казвам. Народните представители може би ще се разпознаят или техните колеги ще им предадат, но това не е упрек, това е, просто казвам, когато излизаме на трибуната на Народното събрание, да се изказваме с чисто сърце. Това аз го правя – когато има предложения, които съм направил, подкрепям, след това заявявам тази отговорност пред българските, пред моите избиратели. Затова, колеги, по смирено!
И пак казвам, че наистина следващите точки, благодаря на господин Вигенин, който каза, че в работата на народните представители по-важно изразено е това, което ще приемем след това – поправките в Закона за държавния бюджет, където има милиардите, които са в помощ на българските граждани и бизнеса; преодоляването на кризата и последствията от нея; мерките, които преразгледахме, вслушвайки се в бизнеса и в българските граждани. Тук се надявам да получим широката подкрепа, колеги, защото това е мястото, където народните представители можем да покажем, че сме полезни на българската икономика, на българските граждани, на българските пенсионери и на тези, които ще получават доходи от държавата, когато са в затруднено положение.
Но същевременно трябва да направим и друга сметка. Трябва да си направим сметка и самооценка наистина и да сме по-смирени, когато се изказваме от тази трибуна – изброих защо. Защото, когато сегашните ни заплати са такива или бъдат замразени, не трябва да го превръщаме като нещо, от което да се извлича политически довод и дивидент, а напротив, да обърнем внимание на следващите дебати, когато вчера или в петък продължаваха в комисиите по 12 часа, всички народни представители, които сме участвали в тези дебати – в Правната и в Бюджетната комисия, сме поели отговорност за своите решения и днес ще ги защитаваме от тази трибуна. Мисля, че тези решения, колеги, ще са важни за българските граждани, а не това как се самонаказваме и самообвиняваме тук, в залата. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Първа реплика, госпожа Таскова и реплика от господин Касабов.
Госпожо Таскова, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските родолюбци): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, слушах много внимателно Вашето изказване. Искам да Ви направя една забележка. Смятам, че в дупликата си трябва коректно да отразите, че не единствено Вие сте подкрепяли субсидията от един лев, а единствено ние гласувахме докрай – само и единствено, за субсидия от един лев, дори и в момента, в който всички останали се разбрахте субсидията да бъде осем лева.
Но по-важното, което искам да кажа, е, когато човек дарява, той приема това за личен акт и много рядко, когато това се прави, не е заради реклама, а се прави от чисто човешко съзнание, с желание да бъдеш в полза на хората, не излизаш и не го заявяваш.
Може би господин Марешки ще се разсърди, че аз ще го направя от негово име, но, господин Марешки, правя го само затова да дадем пример на хората и на всички, които носят добродетелите, които Вие имате, нека Ви последват, защото знам, че от Вашата работа, от дейността, с която Вие се занимавате всеки ден, в джобовете на българските граждани остават над 600 хил. лв. Защото знам, че Вие сте може би един от най-големите дарители на ВМА не само по време на кризи, а постоянно. Защото знам, че дарявате на храмове и на църкви…
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: …и това може би Ви прави един от най-големите дарители.
Съжалявам, че разкрих тази информация, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Таскова.
Втора реплика, заповядайте, господин Касабов.
Трета реплика? Не виждам.
После процедура.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Иванов, хванахте една тема, с която не бива по този начин да процедирате. Започнахте да тупате топката и да заявявате колко сте велики в дарителството.
Малко по-скромни бъдете, защото в началото ние от ГЕРБ правихме дарения тогава, когато мълчахме – направихме дарения за няколко църкви. Едната църква е в Бургас – 1,5 милиона, над 20 – 30 паметника огромни, миналият месец дарихме заплатите си за апарат в една болница, предлагаме и даваме половината от нашите заплати. Всичко това го правим мълчаливо, безгласно и в момента просто предизвиквате да Ви кажем всички тези неща, без да се бием в гърдите, защото това, което се прави, се прави спокойно, в името на една кауза – каузата се нарича български народ! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВ: Благодаря, господин Касабов.
Господин Иванов, дуплика ще ползвате ли? Добре, заповядайте.
И след това господин Христов за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господа и дама, репликиращи, ще бъда съвсем кратък. Аз ще спомена само по отношение на субсидията от един лев. Казвам, че ние многократно го вкарахме и първи го вкарахме, друго не съм коментирал, и Вашата теза със сигурност е вярна, госпожо Таскова.
Господин Касабов, с цялото ми уважение, аз не го казвам, че пренебрегвам и искам да омаловажа на някого акта. Напротив, но защото тук беше изтъквано от други колеги от залата по време на криза какво правят, аз просто казвам, че има такива политически сили и за мен ГЕРБ е тази, която най-последователно, от много години, не казвам с кои средства, има такава практика. Нищо повече! Уважавам дарителството като акт, наистина индивидуален и всеки колега, сигурен съм, че в залата има много, които го правят и не го споменават, но не от името на една политическа група да има гръмки изявления в тази или онази насока и да го използват по времето на криза. Това беше моят призив от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Господин Христов, само да кажа, че нямате повече време на групата.
Заповядайте за процедура, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че преминахме всякакви граници в обсъждането на тази точка. Гражданите на България очакват от нас обсъждане на помощите, които ще направим към тях със своите решения в тази извънредна ситуация в страната. Това, което се случва тук – всеки да цитира своя началник колко е дарил, пък коя църква е била дарена, не Ви ли е неудобно, госпожо Председател, пред цяла България, че тя ни гледа и очаква? Следващите точки са важни за дневния ред! Ние превърнахме тук всичко това в нещо, което е невъобразимо! Аз съм лекар с 35-годишна практика, толкова изстъпления не съм виждал никъде, в никаква обстановка, да са се извършвали! И това е в националния парламент на България!
Моля Ви, предлагам да се прекрати разискването по тази точка и да продължим нататък с това, което интересува България в момента! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Вие знаете, че на първо гласуване няма как да прекратим дебатите. Това е лична воля на народните представители. Аз също не мога да отнема думата на народните представители, затова дебатът продължава.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще кажа нещо, което не знам дали някой очаква – ще се върна назад малко във времето.
През 2011-а или 2012 г. ние имахме същия дебат и един колега от СДС тогава, които бяха в парламента, който не блести с особен ум, разказа една притча, която е много подходяща за нашия дебат тук. Той каза: „Колеги, ако ние всички – 240 души, излезем пред парламента наметнати само с един чувал от зебло, с по един бич в ръката и се самобичуваме до кръв пред нашите избиратели – българските граждани, ще се събере една огромна тълпа, която ще ни ръкопляска, но никой няма след това да гласува за нас.“
Няма по-голям рушител на авторитета на Народното събрание от самоунижението. Проблемите, които обсъждаме тук, и всякакви екзотични предложения, хвалби и прочие, и прочие нямат смисъл.
Този дебат, този въпрос може да се реши по следния начин: като се съберат всички лидери на политическите партии и членове на парламента, договорят такава регулация, стиснат ръцете и кажат: хайде да го направим! Само че аз не виждам как това ще стане. Не мога да поискам от госпожа председателката прекратяване на дебата, обаче Ви призовавам: нека да спрем. Нека да спрем, защото това, което правим, е унижение за националния парламент. Повтарям Ви, 15 години съм в политиката и съм разбрал, че всички тези дебати имат отрицателно отражение в обществото.
Когато си замразихме заплатите, някой може ли да каже какъв беше ефектът от това замразяване? Той беше никакъв. Той беше абсолютно никакъв. Нямаше никаква стойност и нещата след това си вървяха както си бяха.
Аз лично ще гласувам за намаляване или за каквото и да е, въобще трябва да се извърши някаква промяна. Но това, което ние обсъждаме тук, начинът, по който го обсъждаме, просто е срамно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Станилов.
Реплики? Не виждам реплики.
Изказване, господин Атанасов? Няма да имате.
Заповядайте, господин Марешки, за декларация.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От тази трибуна ще се обърна и към всички българи. Сигурен съм, че в такива времена те още по-внимателно следят какво се случва в тази зала.
Днес България повече отвсякога има нужда от своя съвременен Левски. Нали не сме свикнали да го цитираме по инерция само на празници?! Такива хора ни трябват всеки ден. Народът ни има нужда от силни водачи, от надежда и вяра.
В моменти на изпитание всички искат да се обединят около хора, на които вярват и на които могат да разчитат. Народът трябва да знае, че има кой да го води по правилния път, че по върховете на държавата няма хаос, страх или разнобой, а прагматизъм, разум, родолюбие и почтеност.
Всеки политик, стига да има качествата на истински лидер, успява да намери своето точно място именно в такава сложна ситуация, и то такова място, което да му даде шанс да се докаже, да направи нещо реално за народа си. Когато търсиш само временни партийни дивиденти, олекваш, изглеждаш като човек в безтегловност. И това, от една страна, е жалко, но от друга – много полезно, защото кризата ще свали много маски, ще развенчае много митове и заблуди.
Един генерал го пробвали дали ще става за президент, друг мечтаел за втори президентски мандат, трети политик гонел не знам какъв си пост в партията си. Отвсякъде ни заливат с подобни коментари. Това ли е, питам Ви, дневният ред на българския народ в момента? Не, не е! При наличие на такава пандемия и криза в световен мащаб, в момент, в който у нас болниците са в напрегната готовност за пика на заразата, когато загиват хиляди малки и средни фирми, когато безработните се множат с часове, приоритетите са други – здравето на хората, на медицинските специалисти и на икономиката. Няма място за личен интерес и лични амбиции.
На тези, които ще побързат да ме критикуват – като какъв говоря тези неща, веднага ще им обясня. Считам, че имам това право – единствен в тази зала съм се явявал самостоятелно на президентски избори и съм получил доверието на близо половин милион българи. Затова мога да се изправя тук и да кажа ясно и високо: осъзнайте се! Не е време за партийна надпревара и трупане на политически дивиденти.
Днес е време да покажем колко струваме като мъже и като държавници, имаме ли силата да се сплотим и да работим заедно, за да изведем народа си от тази криза без много поражения и жертви, адекватни ли сме на времето, в което живеем, и на изпитанията, които са пред нас.
Ако някой си е мислил, че ще си седи тук на топло, ще си получава хубава заплата, ще ползва привилегии, ще излиза отпред да изръси поредната популистка идея, ще натиска копчето и ще си чака пенсията, много се е лъгал. Парламентът не е почивна станция, нито остров на изобилието за богоизбрани. Парламентът е стожер на демокрацията, поне би трябвало да бъде такъв. Не можем да си позволим точно сега пилеенето на време за празни дебати, защото на някой му се иска да го дават по телевизията. Време е за бързи, ефективни и смислени решения. Няма място за политически инат.
Не знам колко от Вас са управлявали криза някога през живота си, изключвам някои колеги от БСП, които са се изявявали още от времето на Виденов – там видяхме какви ги свършихте и как Ви изгони народът. (Реплики от „БСП за България“.) По-скоро предизвикахте кризи. Ние от ВОЛЯ сме се справяли с какво ли не през последните 25 години, създавайки и управлявайки мащабни икономически структури. Затова не е лошо да ни слушате малко повече.
Българите живеят 30 години в извънредно положение и в бедност в резултат на Вашите управления. Истина ли е? Истина е. 30 години нашите сънародници очакват от политиците да ръководят държавата така, че у нас да има висок стандарт на живот не за шепа хора, а за всички. Точно затова направих партия и вкарах в Народното събрание почтени професионалисти, готови да служат, а не да черпят привилегии. И точно затова от нас не видяхте нито лицемерие, нито далавери, нито задкулисни договорки, с които толкова сте свикнали години наред. Още в началото на този мандат казах, тоест цитирах, че „да се роди, живее и умре може и насекомото, но да живее живот, полезен на другите, може само човекът“.
Добре виждам какво им е на българите в момента, защото нашите екипи също са на първа линия, особено в аптеките. Знам добре колко им е тежко на повечето хора и знам колко големи са очакванията им към всички нас. Пандемията ще премине, но много изречени думи, действия или бездействия на политиците българите ще запомнят задълго. И съм сигурен, че този път добре ще си направят изводите.
Пробуждане и единение – това е големият процес, през който днес преминаваме като нация и държава. Който не го е разбрал, ще си остане във вчерашния ден – извън борда на промените. Сами си преценете дали избирате миналото, или бъдещето, дали ще бъдете лидери на тази промяна, или странични наблюдатели, затънали в зависимости и страх като настоящите ръководители на Европейския съюз, които се провалят пред очите ни.
Мъдрите хора казват, че всяко време намира начин да отсее истинските лидери. Виждаме, че времето създаде условия. Сега ние сме на ход, заради България и българския народ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Други изказвания има ли? Не виждам. Няма други изказвания по тази точка.
Госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, искам да направя едно процедурно предложение за уточнение, от една страна, в текста на т. 1 от Решението на парламентарната група на ГЕРБ.
Съответно от тази трибуна беше направено едно предложение от колегата Цонев – разликата, която ще се получи от това преизчисление, да отива по дарителска сметка на Министерството на здравеопазването. Искам да предложа една т. 4 в съответната редакция, с която да се изпълни това условие.
Предлагам следната редакция: в т. 1 на Решението след думите „месечните възнаграждения“ да се добави „по т. 5 и т. 6 от Финансовите правила към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“, след това изречението да продължи „на народните представители, съобразно средномесечната заплата“ и така нататък, за да е ясно за кои точно възнаграждения става дума.
И предлагам да се създаде нова т. 4, в която да запишем: „Разликата от преизчислените месечни възнаграждения по т. 1 и 2 на Решението за лицата по т. 1 и т. 3 – по т. 3 са лицата, които получават заплати, свързани със заплатите на народните представители – се превеждат по дарителската сметка на Министерството на здравеопазването“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Може ли текста, госпожо Стоянова? (Реплики.)
Добре, ако се наложи, ще се запознаем. Стана ясно, но все пак.
Реплики има ли? Не виждам.
Не виждам и заявки за изказвания.
Закривам разискванията по т. 1.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 г.
Вносител е Министерският съвет.
Госпожо Стоянова, имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: За първи път ще пробваме по новите правила второ четене, нали така?
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.“
Комисията подкрепя предложението.
По § 1 по вносител има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Следва да изчета неподкрепеното предложение, а именно:
„І. § 1 се изменя така:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, в таблицата се правят следните изменения:
а) в раздел ІІ. „Разходи“:
- на ред 1. „Текущи разходи“ числото „11 339 208,1“ се заменя с „11 369 208,1“.
- на ред 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „1 079 977,9“ се заменя с „1 109 977,9“.
- на ред 1.2.1. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото „980 140,6“ се заменя с „1 010 140,6“.
- на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „2 888 353,1“ се заменя с „2 468 098,55“.
- на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „2 466 493,8“ се заменя с „2 046 239,25“.
б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“:
- на ред III. „бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“: числото „12 238 541,5“ се заменя с „15 102 813,05“.
- на ред 1. „Предоставени трансфери за: “числото „12 257 473,7“ се заменя с „15 121 745,25“.
- на ред 1.1. “Общините“ числото „4 202 545,5“ се заменя с „4 622 800,05“.
- на ред 1.2. „Държавното обществено осигуряване“ числото „4 312 531,4“ се заменя със „6 656 548,42“.
2. В ал. 3 числото „62 384,6“ се заменя с „- 3 451 459,5“.
3. В ал. 4 числото „-62 384,6“ се заменя с „3 451 459,5“.
Господин Председател, искам да продължа със следващото предложение на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, което е свързано с това, за да може дебатът да е свързан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение за нов параграф на Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя, а именно:
„ІІ. Създават се § 1а – 1в:
„§ 1а. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, в таблицата се правят следните изменения:
а) в раздел ІІ. „Разходи“:
- на ред II. „Разходи“ числото „1 490 368,1“ се заменя с „1 590 368,1“.
- на ред 1. „Текущи разходи“ числото „1 488 248,1“ се заменя с „1 588 248,1“.
б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-)“:
- на ред III. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери)– (+/-)“ числото „1 464 368,1“ се заменя с „1 564 368,1“.
- на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ числото „1 460 368,1“ се заменя с „1 560 368,1“.
2. В ал. 2, в таблицата се правят следните изменения:
а) на ред 1. „Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция“ числото „108 890,0“ се заменя с „208 890,0“.
б) на ред „Всичко“ числото „1 490 368,1“ се заменя с „1 590 368,1“.“
§ 1б. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, в таблицата се правят следните изменения:
а) в раздел ІІ. „Разходи“:
- на ред II. „Разходи“ числото „366 833,0“ се заменя с „396 833,0“.
- на ред 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „300 350,0“ се заменя с „330 350,0“.
- на ред 1.2.1. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото „300 350,0“ се заменя с „330 350,0“.
б) в раздел ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-)“:
- на ред ІІІ. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-)“ числото „402 833,0“ се заменя с „432 833,0“.
- на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ числото „402 833,0“ се заменя с „432 833,0“.
2. В ал. 2, в таблицата се правят следните изменения:
а) на ред 1. „Политика на Министерството на земеделието, храните и горите в областта на земеделието и селските райони“ числото „333 732,4“ се заменя с „363 732,4“.
б) на ред „Всичко“ числото „366 833,0“ се заменя с „396 833,0“.“
§ 1в. В чл. 50 в уводното изречение числото „3 653 185,2“ се заменя с „4 073 439,75“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 има предложение на Менда Стоянова и група народни представители, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 68:
1. В ал. 1 числото „2,2“ се заменя с „10,0“.
2. В ал. 2 накрая се добавят думите „както и външен държавен дълг чрез заеми от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми“.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнение на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари по ал. 2 (лимит на програмата) се увеличава от 8 000 000 000 евро на 10 000 000 000 евро, като министърът на финансите предприема действията, предвидени в договорите и акта по ал. 2.“
Комисията подкрепя параграфи 4, 5, 6 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията.
Имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! В такива тежки и кризисни времена, когато здравната ни система изнемогва, това, което Вие правите, или по-скоро не правите в бюджета, е, че с тези мерки, които сте предвидили, на практика се закриват болници в тази ситуация, в тази криза.
Вчера в белоградчишката болница поради невъзможност за изпълнение на изискванията и нареждането на Министерството на здравеопазването масово лекари са подали оставка и тя е пред закриване. Съдбата на белоградчишката болница ще бъде последвана от множество такива малки болници, защото нищо не сте предвидили в бюджета като помощ към тях – нито към общините, отхвърлихте и нашето предложение за помощ към общините за десетте процента, отхвърлихте и изобщо предложението за целенасочена помощ от страна на държавата към такива болници.
Как министърът ще изпълни изискванията на здравната карта, като област Видин на практика ще остане с една функционираща болница към този момент и това е областната болница във Видин? Обричате хората на гибел и страдания, на невъзможност да се лекуват изобщо – не само от коронавируса, а изобщо на достъпа им до здравеопазване. Днес е белоградчишката болница, утре ще бъде друга.
Призовавам Ви, уважаеми народни представители, направете корекциите в бюджета, вижте малките болници, които са – давам пример с белоградчишката, защото случаят е от вчера. Помогнете на тези болници, предвидете целенасочена помощ, и макар те да са общински, към общините на тези болници, в които те се намират, към самите болници – специални мерки, за да могат те да продължават да функционират и да лекуват българското население. Пак повтарям, не само от коронавирус, тези хора там няма да имат достъп изобщо до здравеопазване, защото най-близка е видинската болница и тя е на 70 км от Белоградчик и от региона.
В тези тежки условия, когато и транспортът не функционира най-малкото, когато няма автобуси, защото транспортните фирми са пуснали работниците си на борсата, защото не могат да изпълняват ангажиментите си и на практика фалират, Вие ги обричате на липса на достъп до здравеопазване в мерките на извънредно положение, и то когато се борим срещу такава зараза. Това е недопустимо, това е най-малкото неморално и аз не виждам как ще гласувате тези мерки в този бюджет, знаейки какви са последиците.
Затова Ви призовавам: седнете още веднъж, приемете нашите мерки – тези за общините, направете поредните разчети, за да се помогне на тези болници и на тези хора най-вече, които имат нужда от своите болници в съответното населено място, в съответния регион, защото останалото е гибел и страдание за хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
Господин Йорданов, изказване.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, буквално няколко часа след излизане на заповедта на министъра на здравеопазването за ограничителни мерки в дейността на лечебните заведения независимо от техния характер, бяхме залети с телефонни обаждания, имейли, лични срещи с колеги медици, които правилно прецениха още в самото начало, че начинът на финансиране на медицинската дейност в Република България е поставен пред сериозен проблем. Защото те няма да могат да изпълнят изискванията на Здравната каса, няма да могат да предложат този обем медицински услуги, които биха позволили техните лечебни заведения, болници, лечебни заведения за извънболнична помощ, дентални кабинети да функционират. Затова с удовлетворение разбрах, че се предлага актуализация на държавния бюджет, като си мислех, че в него ще има част – така нареченият малък бюджет на Здравната каса. За съжаление, от тази трибуна искам да кажа на всички български медици, че тези, които са на предния фронт, не са уважени даже с едно изречение в актуализацията на бюджета и за тях не е предвидена нито стотинка от актуализирания държавен бюджет.
Преди малко колегата Попов говори за първата реакция на колегите от Белоградчик. Абсолютно реалистично, оценявайки, че в тези условия те са поставени в една агония, че те няма да работят нормално, те предпочетоха да не агонизират, да си подадат честно оставките и да си търсят съдбата някъде другаде. Това е само първата болница, след това ще има и други болници, и не само общински, а и държавни болници, защото в края на този месец, когато колегите трябва да получат приходите от Здравната каса, ще разберат, че те са не повече от 50%, а за някои болници и до 20% от тези, които са им необходими.
Уважаеми колеги, днес с отказ да не включим здравната мрежа в актуализацията на държавния бюджет и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ние поставяме под възможност съществуването на лечебната мрежа в Република България, възможността да направим жест към тези, които са на първа линия, и реално се отказваме от тяхната помощ, защото без финансиране Вие много добре знаете, ние не може да очакваме някаква дейност.
И тук искам да отворя една скоба, защото с така направения PR от един известен български политик с неговите хиляда лева за тези медици, които са на първа линия, доведоха дотам, че в момента има скандали сред тези, които са на първа линия, защото се оказа, че под това, което въвежда Здравното министерство, тези, които наистина са на първа линия, не могат да получат парите, за които става дума.
Затова аз Ви призовавам в спешен порядък Министерството на здравеопазването да направи своето предложение за финансиране на българските лечебни заведения от всякакъв вид, включително дентални кабинети и аптеки, защото ние рискуваме да останем без здравна мрежа и това ще е пагубно за страната ни в условията на пандемия с COVID-19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики към господин Йорданов? Не виждам.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, към Вас се обръщам, защото Вие сте човекът, който предлага, който защитава това, което сте предложили. Аз искам да Ви обърна внимание върху един проблем, на който сме предложили решение с промяна в бюджета, но предполагам, че Бюджетната комисия не е в тази проблематика и не му е обърнала внимание, но се надявам Вие да му обърнете внимание и да го обсъдите. Дори и да не се приеме сега, обсъдете го с министъра на труда и социалната политика, защото това ще бъде бъдещ проблем.
Ние с Вас и с всички народни представители сме на едно мнение, че страната ни навлезе в рецесия заради коронавируса и сигурно всички сме на едно мнение, че рецесията ще се превърне в икономическа и финансова криза. Мисля, че по това нямаме различия.
Няма да сме далеч от истината и сигурно всички ще се съгласят, че тази криза ще бъде по-сериозна от кризата през 2008 г. – 2009 г., поне всички специалисти в икономиката и във финансовата сфера го твърдят. От всичко, което казвам, означава, че пазарът на труда в България ще бъде сериозно засегнат от тази криза.
Министерството на финансите заявява в мотивите си за актуализацията на бюджета, че вероятно не всички фирми ще успеят да се възползват от мерките 60/40 – ще подобрим сигурно мярката, други мерки ще предложим, но не всички ще успеят да се възползват и да запазят хората си на работните им места.
В разчетите и мотивите за актуализация на бюджета посочвате, господин Министър, прогноза за ръст на коефициента на безработицата само с 2,2%. Скоро ще излязат данните на Агенцията по заетостта за месец март, но аз мисля, че вече имаме нарастване с 1,5 – 2% спрямо месец декември 2019 г., така че аз мисля, че Министерството на финансите подхожда твърде оптимистично по въпроса.
С различни допускания и по моя експертна оценка смятам, че до края на годината броят на безработните у нас ще стигне до 325 – 350 хиляди, регистрирани. Това означава, че при регистрирани 202 хиляди и 500 безработни в края на месец февруари – ръст от около 125 – 150 хиляди, и процент на безработица от трудоспособното население около 10%, тоест от 5,9% в края на миналата година и малко под 195 хиляди души, регистрирани в края на 2019 г., ще имаме ръст с 4%. Вие предполагате, че ще бъде 2,2%.
В същото време в Закона за държавния бюджет на Република България, който приехме на 5 декември 2019 г., чл. 14 – Бюджет на Министерството на труда и социалната политика, предвижда „Политика в областта на пазара на труда, свободно движение на работници и трудова миграция“ в момента, както е сега, да се финансира със 108 млн. 890 хил. лв. – 109 млн. лв. На практика това е Националният план за действие по заетостта, това е начинът, по който държавата, с активни мерки и политики, програми за субсидиране и пряко влияние върху пазара на труда…
В този план за действие, който е направен вследствие на приетия бюджет от 109 млн. лв., мотото е за повишаване активността и качеството на човешкия капитал. Разбира се, този план за действие по заетостта е разработен от експерти, от специалисти и във финансовата сфера, предполагам, най-вече в социалната, и в сферата на заетостта, одобрен е от социалните партньори, да не продължавам нататък – Вие знаете за какво става въпрос. Само че този план за действие е правен при съвсем други условия – при условие че безработицата ще бъде 6%, че икономиката ще върви в прогрес нагоре. Той не отразява по никой начин моментното състояние, пък и след като преминат забранителните мерки и отменим извънредното положение, ще дойде моментът, в който трябва да решаваме много задачи на пазара на труда. Как с тези малко пари – 108 хил. лв.? Само ще Ви обърна внимание, че през 2008 г. – 2009 г. Националният план за действие по заетостта се финансираше със 180 млн. лв., а сега със 108 млн. лв. при по-висока минимална работна заплата, средна работна заплата и така нататък.
Виждам, че ми свършва времето. Искам да Ви обърна внимание върху този проблем и смятам, че той е изключително важен: 100 млн. лв. на фона на всички пари, които ще похарчим покрай кризата, 100 млн. лв. увеличен, бюджетът на Министерството на труда и социалната политика за Националния план за действие ще има много по-голям ефект от всички други пари и мерки в подкрепа. Помислете по този въпрос и го обсъдете с министъра на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики към господин Гьоков? Не виждам.
Господин Министър, искахте думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволявам си да поискам думата, за да внеса едно разяснение във връзка с притесненията относно финансирането на лечебните заведения за болнична помощ и другите договорни партньори на Здравноосигурителната каса в кризисния период.
Безспорно ограниченията, които се наложиха, свързани с дейността на лечебните заведения и на договорните партньори от извънболничната помощ, в това число специализираната извънболнична помощ и денталните кабинети, са с ограничено действие и е възможно – не ми харесва този термин, но той се наложи в българската традиция на медицината, заработката им да бъде значително по-малка през този период. Тази заработка няма да бъде отчетена при финансирането на лечебните заведения в периода на кризата. Механизмът, който се подготвя и в момента тече Надзорен съвет на Здравноосигурителната каса, ще предвижда за този период финансирането да се сведе до 85% от средномесечната заработка на тези лечебни заведения и на договорните партньори въобще и от извънболничната помощ, и от денталната.
Защо 85%, защо не 100%? Направена е преценка, че емитирането в дейността би следвало да доведе и до някакъв елемент на спестяване от клиничните пътеки заради обстоятелството, че всъщност не е извършвана реална медицинска дейност в тези лечебни заведения, тоест те няма да са на 20 или на 30, или на 40% от заработката си обичайно. Този модел е съгласуван с Лекарския съюз и предстои, след заседанието на Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса, да бъде преподписан Националният рамков договор. Според нас по този начин ще се гарантира функционирането на лечебните заведения и временно, мога да кажа, ще се дерогира принципът, на който обичайно, в нормално положение, функционират договорните партньори на Здравноосигурителната каса.
Що се касае до Националния план за действие по заетостта. Знаете, че той беше правен в съвсем други условия и реалност, но голяма част от мерките, които биха могли да залегнат в него, сме ги включили във функцията на фонд „Безработица“ с извънредната мярка, която функционира и която е по-известна като субсидиране на част от възнагражденията на работодателите, които са с ограничени възможности в резултат или вследствие на ограниченията, наложени от здравните власти, от една страна, и от реалностите, от друга страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Тасков.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Да не забравяме, във връзка с това, което казахте, че в момента разходите на лечебните заведения именно в това извънредно положение са по-високи и не може да ги сведем до 85% – става още по-голямо разтваряне на ножицата.
Едно предложение: тъй като един от начините на финансиране, особено на общинските и на малките болници, е със суми по Здравната каса, а от Министерството на здравеопазването, като за всички дейности, които не са регулирани по Здравната каса – за отдалеченост и други подобни, именно те да се увеличат на 100%, за да може да има някакъв луфт, тези хора и тези заведения да останат да съществуват. Ако два месеца подред общинското здравеопазване е на прага на такъв финансов колапс, то буквално ще приключи съществуването си, и то абсолютно сериозно.
Друг е въпросът какво става и с ДКЦ-та, със специалистите на доболничната помощ, включително и с личните лекари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Тасков.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Янкова, заповядайте – имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Горанов, госпожи и господа народни представители! Ще мотивирам нашето предложение, което касае средствата за българските общини – чл. 1, ал. 2, Раздел III, ред. 1.1. Нашето предложение е те да нараснат на 4 млрд. 622 млн. 800 хил. лв., което е 10% повече от досегашната сума, която е определена – 4 млрд. 202 млн. 545 хил. лв., или предлагаме увеличение 420 млн. 354 хил. лв.
Какви са мотивите да направим това? В Комисията по бюджет и финанси ние споделихме, че ще направим предложение с обръщение към финансовия министър да види внимателно целия пакет от гъвкави предложения, които общините са направили по отделните възможности да бъдат премествани финанси във вътрешните отношения.
Уважаеми господин Министър, уважаеми членове на парламента, в условията на въведеното извънредно положение, всички ние знаем, че местните власти поеха и продължават да изпълняват своите отговорности и ангажименти, възложени им и със Закона за извънредното положение, и със заповедите на министъра на здравеопазването, и препоръките на Националния оперативен щаб.
За тази цел на местно ниво се мобилизираха много ресурси – човешки, материални, финансови, така че общините продължават да предоставят основните услуги на населението, свързани с живота и здравето на хората, да гарантират стабилността и на държавата, и работата на нейните органи в самите общини. Поради това че голяма част от задачите, които общините поемат в тази извънредна ситуация, излизат извън обхвата на традиционните законово възложени ангажименти на местните власти, в първите два месеца и половина – всички ние знаем, че приходната част от местни данъци и такси е малка. Законът за извънредното положение ги свари на 13 март, българският парламент удължи извънредното положение и гъвкавите мерки, които общинските съвети и кметовете предложиха – местните данъци и такси да може да бъдат плащани по-късно, а това е естествено, след като хората трябва да си стоят вкъщи, много рано може би по средата или в края на месец май общините ще започнат да имат недостиг на средства за издръжка. Тук не говорим за делегираните държавни дейности, с които се гарантира ходенето на работа и функционирането на общинските отделни дейности и институции, ще има възможности… Общините имат притеснения за уличното осветление, за поддържането на чистотата в самите общини – многото средства, които идват като ангажимент и задължение, с този малък ресурс те няма да имат възможност да го покрият.
Затова нашето предложение според мен е разумно и Ви предлагам да помислите, предлагам и на министъра да види този зов на общините – да се увеличи бюджетът с 10% , с 420 млн. лв.
Заедно с това, господин Министър, това, че сте тук, искам да Ви подскажа и още буфери, които стоят замразени, и които биха могли да се дадат на общините. Всички знаем, че съгласно Закона за управление на отпадъците – по чл. 60 и чл. 64, общините отделят едни средства по сметките на РИОСВ, а и съобразно по Закона за местните данъци и такси тези ресурси не са малко, тези ресурси биха могли сега да бъдат освободени и с този ресурс да се покрие именно онзи ресурс, който е необходим за такса смет, за почистване, за обезпаразитяване, защото този ресурс, който сега общините харчат нестандартно и за което невинаги ще изхарчат средствата за първите два месеца и половина, след това те няма да имат възможности. А мрежата, която излиза след заболяването, и това, което се намира за хората, които са под карантина, дава възможност и много публични места допълнително да се обезпаразитяват и още, и още финансов ресурс.
Затова се обръщам към всички членове на парламента: подкрепете предложението! Тое е мотивирано, то произтича от грижа за общините и за всички хора – български граждани, които ще получат чрез бюджета и чрез това малко увеличение стабилност на общините. Нека, дай боже, да дойде такъв момент – общините да могат да си съберат данъците и таксите. Тогава би могло в един по-гъвкав диалог те действително да ги инвестират и да бъде за доброто на гражданите, които живеят в българските общини.
Затова Ви призовавам: подкрепете предложението! То е разумно. Ако ние няма да правим следваща актуализация, средствата за издръжката много бързо ще им трябват и ще започнат да им липсват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Реплики? Не виждам реплики.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Вчера лидерът на опозицията госпожа Нинова направи едно изказване, че в бюджета са предвидени два милиарда и половина за военни проекти. Това изявление заслужава внимание, то е свързано с предложението на Левицата, което ние няма да подкрепим.
Ще се опитам да обясня защо това изказване не е вярно и защо е вредно. На първо място, трябва да кажем, че общата сума на двата проекта, които се визират – Проектът за два многоцелеви патрулни кораба и Придобиване на нова бойна машина на пехотата, е приблизително точна, но тези пари не са предвидени в бюджета, защото и двата проекта са дългосрочни.
Проектът за кораба предвижда 6-годишна реализация, като производството на първия кораб трябва да започне на втората година и да завърши в края на четвъртата, а вторият кораб да завърши към петата година.
Проектът за бойната машина на пехотата се предвижда да бъде реализиран за 12 години, като 150-те бройки бойни машини трябва да бъдат получени на осмата година. Плащанията са разсрочени и това е условие от договора – към 10-тата – 12-тата година, като тези суми естествено, разделени на срока на тези два договора, са далеч под обявената стойност.
Защо това предложение е грешно? В условията на икономическа криза ролята на държавата е изключително висока и това го знае всеки студент, който е учил малко старателно политикономия. Цикличността на икономическото развитие е в условията на кризата, държавата има широк инструментариум за намеса – от финансови, през икономически и през регулаторни мерки. Тази криза обаче няма икономически, няма стопански характер, тя е предизвикана от друго, но това не означава, че тя няма да има икономически последици, това е ясно. Защо двата проекта не трябва да бъдат спирани? Защото предложението на левицата означава да бъде сложен кръст на тези два проекта. Ще се опитам да обясня накратко.
Проектът за бойната машина на пехотата е на етап преговори с три фирми, които са проявили изключително голям интерес към реализация на проекта, особено една от тях предлага широко индустриално сътрудничество, надхвърлящо условията на Проекта, като изграждане на съвместно предприятие с високи производителни способности и възможност за производство на десет вида бойни машини на пехотата с право за експорт в трети държави.
Проектът предвижда реализация 12 години, а в условията на проекта е включено, че задължително условие е поддръжката на тази техника да става в България през целия жизнен цикъл на техниката, който е равен на не по-малко от 30 години, което на практика означава създаване на българско модерно предприятие за високотехнологичен продукт с реекспортни възможности и гарантирано обслужване на българската техника в български предприятия. Това означава в голямата си част парите от българските данъкоплатци да останат в България и разкриване на работни места.
Вторият проект – за корабите. Той е далеч по-напреднал от въпроса за бойната машина. Междуведомствената работна група е класирала вече една фирма, а този доклад е гласуван от Министерския съвет. Офертата на фирмата е в рамките на финансовите параметри – 984 милиона, и в икономически аспект надхвърля условията на офертата – вместо един, се предлага и двата кораба да бъдат строени в български корабостроителници. Предстоят преговори за подобряване на офертите.
Какво означава, ако приемем сега да бъдат замразени тези проекти? Това означава за дълго време да бъде сложен кръст на проектите за модернизация на въоръжените сили.
На второ място, това означава да пропуснем изгоден момент (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
В условията на криза е налице спад на търсенето на оръжейна техника и специална продукция и това го показа състоянието на нашия оръжеен сектор.
Ако в последните години цените на тази продукция растяха, в условията на криза ние имаме възможност да постигнем по-добри цени и по-добри условия за реализация на тези два проекта, които ще се реализират в български предприятия, които ще разкриват български работни места и ще дадат възможност за съпътстващо производство и доставки на широк спектър от българската индустрия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Реплики?
Реплика – господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, не само Вие във Вашето изказване, а и други колеги от Вашата парламентарна група, обърнахте внимание на това за какво призовава опозицията, а именно за ревизиране на проектите за военна модернизация.
Господин Михов, искам да Ви напомня, че този анонс беше направен от Вашето правителство – от премиера, от министъра на финансите Горанов, който в момента не е в залата, така че не хвърляйте върху опозицията вина за това, което ние говорим. Ние споделяме това, което Вие също сте говорили и сте предлагали.
Във Вашето изказване виждам, че сте компетентен по въпросите с модернизацията на Българската армия. Имам към Вас два въпроса.
Първо, вярна ли е информацията, която излезе от Пентагона, че самолетите, за които миналата година… Знаете, че тук спорихме доста в тази зала, пак за тегленето на дълг и за плащането на два милиарда за едни чертежи, по които вероятно през 2027 г. ще получим тези самолети. Оправдавате ли Вашата постъпка тогава и смятате ли, че американската икономика може да се ползва от тези два милиарда лева, вместо в тази тежка ситуация българската икономика да се беше ползвала от тези пари?
И другият ми въпрос е: с тези проекти, които виждам, че добре познавате, да не се случи така, както явно ще се случи с този, споменат от мен проект – с изтребителите за Българската армия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Проданов.
Друга реплика?
Господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, все по-ясна става правилността на нашата теза, че не трябваше да бързаме с тази сделка за тези два милиарда – това е половината само за самолетите, а още по-малко да продължаваме с други такива военни разходи.
Ние призоваваме правителството и управляващото мнозинство, позовавайки се на форсмажор или на лични контакти на правителството, или лично на премиера с президента Тръмп, да помолим спирането на тази сделка и връщането на тези пари, за които към днешна дата се вижда, че са жизненоважни за българския народ. Първо, оттам да си върнем нашите парички.
Второ, да спрем всякакви други разходи, защото аз не виждам нито един българин – не политик, а нито един българин, който в момента да мисли за въоръжаване. Всеки мисли за изхранване, за здравеопазване, за образование, но не и за въоръжаване. Няма българин, освен колегите от ВМРО и техният министър.
Сигурно ще чуя доста неща, но съм длъжен да Ви напомня, че към този момент, в който евентуално ние ще получим тези самолети – ако дотогава фирмата не фалира, сигурно никой няма да използва самолети в съвременния военен свят към него момент. И да Ви дам пример с една от най-мощните икономически и още по-лошо във Вашия случай военни, във военно отношение държави, а именно Саудитска Арабия. Колко самолета F-16 и F-35 – първо, притежават и колко от тях употребиха, за да си предпазят икономиката, когато ги нападнаха с дронове и съсипаха на практика целия им петролен сектор?
Така че изоставаме много, тоест не сме изостанали, но с тези мерки, които Вие предвиждате, уж за модернизиране на армията, Вие я връщате в миналото, защото към моментите, за които говорите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), никой няма да ползва нито такива бронирани машини, нито още по-малко пък самолети. Мисля, че тогава всичко ще бъде приземено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Използвам, че съм тук, уважаеми господин Председател, по начина на водене...
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Не може…
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: По начина на водене имам право, ако ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Много внимателно наблюдавах –господин Михов си просрочи времето с около 20%. Всички изказващи се от всички парламентарни групи си просрочват времето и ако Вие не го забелязвате, аз ще бъда принуден да Ви го показвам, защото два-три пъти се изказвам и буквално на секундата ме прекъсвате. Ще Ви помоля за равни права за всички, ако не, ние ще Ви подсказваме кога свършва времето и на останалите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Друга реплика има ли? Няма.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, ще Ви помоля да бъдете строг така, както бяхте строг като офицер в поделението, където служихме заедно. Аз съм готов да изпълнявам Вашите разпоредби. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
За F-16. Благодаря Ви за въпроса, благодаря Ви и за оценката. Той е пример за фалшиви новини. Информацията, че договорът ще бъде реализиран до 2027 г., не означава, че самолетите ще бъдат доставени дотогава. Договорът приключва с всички онези ангажименти по доставка, обучение, оборудване и така нататък, правилно до 2027 г., но българските самолети, доколкото имаме публична информация, предполагам, че Вие сте я чели, вече са заложени за производство от американска страна. Това можем да твърдим, официално се декларира, че графикът за доставката на самолетите ще бъде изпълнен, а той е, повтарям, 2023 – 2024 г.
Отговорът на втория Ви въпрос е много лесен. Ако останалите проекти се реализират по начина, по който се движи сега Проектът с F-16, аз съм спокоен за бъдещето на модернизацията на българските въоръжени сили.
Господин Марешки, аз разбирам, че Вие освен всичко останало, свързано с Вашия бизнес, разбирате много добре и от развитието на въоръжените сили, бъдещето на войните в следващата епоха и не мога да споря с Вас, защото очевидно не съм на Вашия авторитет и експертно мнение, затова скромно си замълчавам. Предполагам, че ако сте принципен и искате американците да ни върнат парите, да вземат и руснаците да ни върнат парите за МиГ-29, които ремонтираме там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михов.
Заповядайте, господин Боцев – имате думата.
БОГДАН БОЦЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ние от парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим предложената актуализация на бюджета от правителството, тъй като има съществени въпроси, на които не сме получили отговор.
На първо място, защо предлагате да се гласува 10-милиарден държавен дълг, като необходимата сума е 4,2 милиарда – 3,5 милиарда за бюджетния дефицит и 700 милиона за Българската банка за развитие?
Второ, защо, след като имаме над десет милиарда фискален резерв, не ползваме част от средствата в него?
Трето, защо не се осигурят необходимите средства, като се намалят капиталовите разходи в бюджета?
Четвърто, след като години наред казвате, че има консервативна фискална политика, трябваше да има достатъчно средства за справяне с настоящата кризисна ситуация – за съжаление, се харчеха бюджетните излишъци в края на всяка година.
Също така в предложената от Вас актуализация няма предвидени средства за компенсиране на намалените приходи и увеличените разходи на общините за допълнителни дейности като дезинфекция и други, налагащи се за противодействие на епидемията.
Нашите предложения са: субсидия в размер на една минимална работна заплата, в това число и осигуровките за всеки месец от извънредното положение за всички наети на трудов договор в частния сектор лица; субсидия в размер на една минимална работна заплата, в това число и осигуровки за самонаетите лица, които не могат да работят поради извънредните мерки. Горните две мерки засягат 420 хиляди работещи и самонаети – като сумата е 914 млн. лв., и е за срок от три месеца. Също така предлагаме допълнителен трансфер от държавния бюджет към бюджетите на общините, в размер на допълнителни 10% над заложените досега като компенсация за намалените собствени приходи, както и за допълнителни действия като дезинфекция и други, налагащи се за противодействие на епидемията. Сумата, която предлагаме, е 420 млн. лв.
Предлагаме освобождаване от такса смет и тротоарно право за месеците, в които фирмите нямат дейност и са затворени вследствие на заповеди на правителството. Предлагаме освобождаване от връщане на ДДС за срока на извънредното положение на бракуваните хранителни стоки, увеличаване със 100 млн. лв. средствата по Националния план за действие по заетостта заради очакваното драстично увеличение на безработицата, приоритетно и спешно субсидиране на земеделските производители от подсектори „Зеленчукопроизводство“, „Овощарство“ и „Животновъдство“.
Общо предложените от наша страна мерки са на сумата милиард 464 млн. лв., които според нас могат да бъдат осигурени чрез намаляване на капиталовите разходи. Смятам, че нашите предложения са разумни и ефективни и са в подкрепа на хората и бизнеса в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Боцев.
Има ли реплики?
Господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги, независимо че колегите и колежките са малко в залата! Няма да акцентирам върху тези мерки, които предлагаме като парламентарна група, не защото те не са добри, а защото бих искал да акцентирам върху времето отвъд приключването на санитарните мерки. Това, което ни чака след тях, е икономическа депресия, която ще има своя социален характер и напрежение.
След тази криза най-вероятно българската икономика ще бъде разкована. Извинявайте за думата, която използвам. Най-силно ще бъде засегнат малкият и среден бизнес в България, а ударът по така наречената средна класа в България, или по-скоро остатъците от нея, ще бъде и удар по демокрацията. Там, където няма средна класа, няма и демокрация.
Ето защо моят апел към правителството е много по-ясно да артикулира социално-икономическите и финансови мерки, които предприема, много по-ясно да обяснява това, което предстои на българския гражданин, тъй като в момента основната заплаха и притеснение на българския гражданин е неизвестността и неяснотата за утрешния ден за всяко едно домакинство, за всеки един работещ българин, за всички нас.
Ясно е, че управляващата коалиция, отхвърляйки нашите предложения, реши да поеме цялата политическа отговорност за кризата, нейните измерения и последствия. Мисля, че в такива моменти много по-националноотговорно и по-държавническо поведение би било, ако нашите мерки намерят място в пакета, за да може и в консенсусна политика всички политически сили да дадат своя принос за справянето с тази тежка ситуация, която тепърва ще се задълбочава в икономико-социален аспект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ламбев.
Реплики? Няма.
Госпожо Бъчварова, имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Направили сме предложение – скромно на пръв поглед, за подкрепа на земеделските производители. На пръв поглед, защото ресурсът, който предлагаме – 30 млн. лв., е свързан с неотложни мерки за подкрепа на сектора, и то в тези два месеца, в които тече извънредното положение.
Считаме, че земеделското производство има нужда от тази подкрепа, защото кризата ще засегне най-вече чувствителните сектори – това са секторът „Плодове и зеленчуци“, а също така и секторът „Животновъдство“.
Причините да направим това предложение са свързани само и единствено със ситуацията, в която се намираме в момента, с проблемите, с които се сблъсква всеки един земеделски стопанин с доставки, с цени, с начина, по който се реализира търговията, дистрибуцията, но и с европейски практики, които съответно трябва да наблюдаваме, трябва също така да направим необходимото да ги приложим според нашите възможности. Кои са причините?
Първо, секторът „Земеделие“ не е в хипотезата за подкрепа на доходите или на тези, които са освободени – 60/40. Говорим за сектор „Земеделие, гори и рибно стопанство“. В този сектор работят около 60 хиляди наети, 45 хиляди са самонаетите, а общо регистрираните земеделски стопани годишно са от 90 до 100 хиляди. Тезата, виждате ли, получаваме европейски средства и това е достатъчно да бъдат устойчиви и да се развиват, ми се струва неадекватна в ситуацията, в която са поставени тези стопанства.
Второ, очертават се проблеми в производството, доставката на ресурси, осигуряване на работна ръка, дистрибуцията. Всичко това са фактори, които другите страни оцениха и Европейската комисия излезе със спешни, временни мерки за подкрепа на земеделския сектор. Те се изразяват в две насоки.
Първо, увеличаване на държавната помощ за земеделието до 100 хил. евро., заедно с де минимиса, който има право да се реализира в сектора, това са 125 хил. евро на ферма. А тези, които се занимават с преработката и търговията на земеделски стоки, имат право до 800 хил. евро държавна помощ. Трябва да обърнем внимание, че това решение на българското правителство за държавна подкрепа не изисква специално разрешение от Европейската комисия, защото това са държавни помощи, на които имаме право.
Така или иначе, Държавен фонд „Земеделие“ разполага с някакъв ресурс за държавни помощи. Годишно той е около 300 млн. лв., но този ресурс вече е разпределен, част от него е похарчена. Това, което може да се реализира като икономия, ще се види едва през месеците септември, октомври, ноември, когато може да се доразпредели, но проблемите са сега. Настояваме да се обърне сериозно внимание върху сектора, защото фактът и това, което каза колегата Ламбев, че ние много лесно влязохме в извънредните ситуации, но много трудно ще излезем, а сектор „Земеделие“ е един от тези, които в момента, ако не се направят разходи, ако не се инвестира, не може да се очаква каквото и да е било производство. Това ще рефлектира през месеците юли, август, септември.
Странно ми е, казвам го като наблюдение, че ние първо гледаме бюджета, после гледаме мерките. За земеделието няма почти нищо, освен една там някаква измислица, свързана с наемането по месечни договори, тоест няма абсолютно никаква стъпка в тази посока. Ще ми се най-малко, ако на този етап не приемате и не искате да влезете в ситуацията, в която се намира сектор „Земеделие“, от гледна точка на подпомагане и финансиране, поне да се направят необходимите разчети и да се види възможността през следващия месец да се направят необходимите стъпки и да се осигурят тези средства, които са необходими, за да продължи производство и да се търсят тези възможности, които са адекватните и другите страни ги прилагат.
Винаги съжалявам, че в България земеделието не е отрасъл, който е приоритетен, от гледна точка на държавното подпомагане, винаги има ситуации, в които се счита, че той може да оцелее. Не, не може да оцелее, защото в Европейския съюз трябва да сме равнопоставени, имаме еднакви условия за развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Реплики? Няма.
Господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, искам да споделя мисълта си, която се базира не толкова на учене, колкото на логика, защото толкова професори и генерали – сега аз не мога да блесна с моето инженерство. Идеята, че Вие като правителство имате огромното желание да наказвате в момента българския народ с тези мерки, на мен някак си логически не ми се връзва, защото пък точно преди това същите тези критици говореха как Вие, едва ли не на тъмно, харчите излишъци и съответно виждат вътре в това нещо корупционни схеми. Те двете неща се пресичат. И моята логика по-скоро е на първата, че правителството има най-голям интерес държавата да не е в криза, да няма такива мерки, всички да работят, да живеят добре, да пълнят хазната и да може Вие като правителство – под формата и на инвестиция, и на социални мерки, да продължавате да си вършите работата. Убеден съм, че по принцип всичко, което се предлага в момента, е само и единствено в интерес на живота и здравето на хората и запазването на българската държава.
Убеден съм също така, че ще вземете достатъчно мерки, за да спрете всички незадължителни плащания, които сме гласували преди това в бюджета, и затова аз няма да се спирам на всички такива възможни. Само ще наблегна още веднъж на възможността за огромни суми да бъдат икономисани и пренасочени по-целесъобразно, чрез спиране на така наречените инвестиции във въоръжаване – не в българската армия, а във въоръжаване. Извън всичко друго ние продължаваме да твърдим, че това за нас са също сделки, които крият огромен корупционен риск, но дори и да няма корупционен риск, те са абсолютно неефективни, особено към днешна дата. Така че настояваме да направите тези корекции в бюджета.
Второто обаче, което според нас също е важно – това, което чух дори и от колегите от БСП, а то е ясно за всеки трезвомислещ българин, че дори и сега на 13 април да свърши извънредното положение, дори да свърши на 30 април или на 13 май – дай боже, по-рано да свърши, но това не означава мигновено възраждане на българския народ и на българската икономика. След това опашката, кризата ще бъде много по-голяма.
Ние считаме, че дългът, който се каните да теглите, няма да е достатъчен. Ние ще бъдем изправени буквално след седмици или месеци в процедура на ново коригиране на държавния бюджет. Затова призоваваме всички народни представители, и Вас като правителство, да вземете такова решение и да увеличим възможността – не задължителното му харчене, възможността на правителството да има много по-голям буфер, като минимумът, за който настояваме ние от ВОЛЯ, е удвоено на 20 милиарда, а считам, че и това няма да е достатъчно.
Считам, че когато България се възстанови, българският народ и икономиката започне да работи, ще бъдем в състояние тези пари да ги възстановим при много ниски лихвени проценти и в много дълъг период. Но към днешна дата целият бизнес, целият български народ очаква помощ, очаква подкрепа и затова тези мерки трябва да бъдат взети сега.
Колежката говореше да подкрепим земеделските производители. Кои земеделски производители? Баба на село, която също гледа картофи, земеделски производител ли е? Нека да сме по-конкретни и наистина мерките да бъдат по-мощни, не помощни, а по-мощни и по-осезаеми за икономиката.
И евентуално корекция. Това, за което доста бизнесмени се обадиха – ясно е, че мярката 60/40 е подходяща за някои, е слабо подходяща за някои и абсолютно неподходяща за други. Затова може би трябва да се търси някаква по-голяма гъвкавост. Считам, че промяната само с една цифра на това предложение би го направила много по-работещо, а именно с цифрата четири. Тоест не 60/40, а 60/0. Това го чухме от почти всички представители на бизнеса и на хората. Виждаме, че го правят и в други държави. Мисля, че това не ощетява и бюджета. Така че помислете върху това наше предложение.
А иначе, ние ще подкрепим коригирането на бюджета и даже настояваме за по-сериозно такова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Реплики?
Имате думата за реплика, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз искам да се обърна към господин Марешки с един цитат, който той не се измори три години да повтаря. Той е в подкрепа на това, че трябва наистина да бъде спряна в момента сделката за превъоръжаването ни. Този цитат всъщност го изричахме от тази трибуна и аз, и господин Христов, и много наши колеги от ВОЛЯ, но най-вече господин Марешки не спираше да повтаря това и сега историята вече ще даде още по-голям смисъл на изказването.
„Преди да похарчите огромни средства за отбрана, трябва да създадете такова ниво на живот на хората, че да са готови сами да го защитават.“
Сега е моментът според мен да оцените това изказване. То е цитат на един истински държавник. Направили сме го много… (Реплика от „БСП за България“.)
Господин Марешки, към Вас е репликата, да, за да може да искате наистина спиране на тези сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика?
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Господин Марешки, от Вашето изказване не можах да разбера много неща, защото бяха изказани много неясно. Но това, което схванах, е, че Вие всъщност като председател на партия, като наречен български родолюбец, сте против българската държава през следващите 10 – 12 години – не сега, в момента, да модернизира своята армия и огромна част от техниката, корабите, ремонтът и поддръжката на бронираните машини да бъдат извършвани в България, тоест държавата да вкара пари в българско производство. А това ние в момента се чудим – как да помагаме на българските фирми, за да оцелеят, да създават работни места и да не закриват работни места. Тоест Вие като бизнесмен, като патриот, като родолюбец сте против българската държава да отдели едни средства в следващите 12 години – хем да се гарантира националната сигурност на държавата, хем сте против тези пари да влязат в българската икономика, да се запазят работни места. Защото сега след тази криза ще има много хора, които вече са на улицата, вече са в бюрата по труда, ще останат без работа. Нали говорим, че държавата трябва да види какви приоритети има и там, където държавата насочва средства за подпомагане на българско производство, държавата да продължи да го прави, защото това ще стимулира българската икономика! Вие много добре знаете това, защото сте бизнесмен. Само че явно политически не Ви е изгодно да говорите това. Разбирам, че сте специалист по всички въпроси. Аз лично, ако управляващото мнозинство реши, лично бих Ви подкрепил, ако Ви предложат за министър по всички въпроси, но без портфейл, защото Вие иначе имате дебел портфейл, затова без портфейл по всички въпроси министър, аз лично бих гласувал за Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Трета реплика има ли?
Господин Марешки, имате думата за дуплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ангелов! Уважаема госпожо Таскова, преди всичко! Благодаря Ви за репликата. Аз не само че не съм претендирал с познания по всичко, а многократно, самоиронизирайки се и въобще, иронизирайки цялата ситуация, казвам, че прекалено много професори, доценти, генерали и всякакви други се навъдиха и дават всякакви идеи, взаимно противоречащи си. Като прост инженер на моята логика най-много се осланям.
Но понеже Вие явно не ме разбирате, като Ви говоря, затова сега ще Ви прочета, за да можете да го разберете по-добре какво е казал един истински родолюбец, един истински генерал, един истински военен от Втората световна война, който, благодарение на своята популярност, е станал президент. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.)
Говорим за генерал Манерхайм. Вижте какво е казал той! Аз ще Ви го прочета, за да не кажете, че аз не Ви го казвам по начин, който да стигне до Вашата мисъл.
„Преди да похарчите огромни средства за отбрана, трябва да създадете такова ниво на живот на хората, че да са готови да го защитават.“
Понеже сигурно и генералът няма да го разберете – този истински родолюбец, ще Ви го преведа. Ние не сме „против“ харчовете за въоръжаване, ние сме „за“ по-ефективното им ползване, едно. Но преди всичко, както е казал и този истински родолюбец – след като народът живее така, че да има какво да защитава.
Надявам се, че сега вече, след като Ви го цитирах и Ви го обясних с по-прости думи, сте го разбрали и наистина да вземем правилните решения – такива, каквито са вземали истинските родолюбци, а именно за повишаване благосъстоянието на българите, решаването на проблемите в здравеопазването, полицията и доходите. Тогава, дай боже, да останат пари – аз лично първи ще Ви подкрепя за харчове за въоръжаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Марешки.
Следващото изказване?
Госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашите предложения днес за актуализация на бюджета са свързани с това да се обезпечат нашите социално-икономически алтернативни мерки, които предлагаме за справяне с кризата, до която доведе коронавирусът.
Искам да направя един цитат и така да започна: „Здравето е пълното физическо, психическо и социално благополучие на един индивид, а не само липсата на болест или недъг.“ Това е определение на Световната здравна организация. Ето защо, освен здравните мерки, които предлагаме, ние трябва да предложим на гражданите и алтернативни, адекватни, реални икономически мерки.
Все повече се засилва нашето безпокойство и на гражданите, че извън тези мерки, които да бъдат компенсация за доходите на хората, ще остане една много голяма част от хората – тези от малкия бизнес, от микропредприятията и самоосигуряващите се лица.
В тази извънредна ситуация страхът става все по-голям, но по-скоро не страхът от самата зараза или болест, а страхът от нашето съществуване, от това какво следва утре, вдругиден, след два или три месеца. Страхът е дали ще можем да си платим наема, дали една майка, останала вкъщи в неплатен отпуск, за да гледа детето си, защото то не може да ходи на детска градина, ще може да го храни, да го гледа и да го издържа. Ето това са притесненията на хората.
И следват цитатите от правителството: „Имаме намерение да достигнем до всеки, който има нужда.“ Другият – за маргиналите, ще го пропусна, защото не бива хората да бъдат обиждани още един път. Намеренията не хранят хората. Тези мерки трябва да достигнат реално до тях. А все повече виждаме и стана ясно, че така прословутата и хвалена мярка 60/40 не е работеща. Защото кои могат да се възползват? Най-вероятно един малък процент – само тези, които имат спад на дейността си 20% работещи предприятия, защото другите – тези от малкия и средния бизнес, не могат да платят тези 40%, които трябва да доплатят до цялото брутно възнаграждение на гражданите. Да, сега ще предложите сигурно някои корекции, но и това няма да е достатъчно и много малък процент от бизнеса реално ще може да се възползва. Всички го виждаме вече – опашките пред бюрата по труда. Страшно и плашещо е. Но все пак тези хора ще могат да получат обезщетение за безработица.
Остава другата група – тези, които са в неплатен отпуск или са самоосигуряващи се лица. Мерките за подпомагане и компенсиране на икономическите последици от извънредното положение трябва да бъдат еднакви за всички – така, както заявявате и Вие, че трябва да достигнат до всеки един. Държавата не трябва да дели предприятията на фирми, на бизнеси и на тези, които се самоосигуряват. В тази извънредна ситуация държавата не трябва да прави разлика между работника, който е на трудов договор, и на тези, които са самонаети от свободните професии.
Също така Европейската комисия отбеляза, че в тази ситуация е необходимо да бъдат взети мерки за намаляване на въздействието върху заетостта, като се подпомогнат не само наетите по трудов договор, но и самонаетите такива. Давате примери във всеки един брифинг, във всяко едно изявление колко добре се справяме ние, как, видиш ли, от Европа ни хвалят. Ами добре, нека вземем тогава пример от другите европейски страни. Освен мерките, които предлагате Вие евентуално за кредит за тези самонаети и самоосигуряващи се лица, е нужно да има финансова подкрепа от държавата – така, както правят и другите европейски страни. Нека вземем пример от тях. Защото последиците за хората със свободни професии ще бъдат изключително тежки. Това са хора, които в момента нямат никакви текущи доходи.
Другите, които са в неплатен отпуск. Аз съм от район, в който има много шивашки предприятия. Знаете ли какво ми казват те? Буквално са принудени да излязат в неплатен отпуск. Това са хора, които преживяват от заплата до заплата. Тези хора нямат спестявания, тези хора нямат „Майбах“.
Затова, колеги, призовавам Ви да гласувате тази актуализация и средствата, които предлагаме ние, за да можем да обезпечим мерките, които след това ще бъдат предложени от нас в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Това са всички самонаети, самоосигуряващи се лица и тези, които са в неплатен отпуск, да могат да получат една минимална работна заплата, за да имат все пак минимален базов доход. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, тъй като тук няколко пъти стана въпрос за земеделие, ние предлагаме 30 милиона за подсекторите за зеленчукопроизводство, овощарство и за животновъдите.
Добре е и госпожа Стоянова, която излезе, и господин Марешки да четат аграрните доклади. Там много добре ще видят къде се намира България по отношение на националната продоволствена сигурност. Оценката на изменението в потреблението, изразена чрез съотношението вътрешно производство/внос е показател за продоволствената сигурност на страната. Това показва, че България е продоволствено зависима държава. Счита се, че ако повече от една пета от хранителните продукти, които населението основно потребява, са от внос, то страната е в продоволствена зависимост. Това може да доведе до диктат на вноса и до влошаване на условията за национално производство на храни.
България, за съжаление, се намира в тази ситуация и в аграрните доклади това нещо е отбелязано.
В потвърждение на всичко казано дотук е и 50-ата позиция, която България заема с 59,6% индекс на продоволствената сигурност при направено международно изследване, включващо 106 страни. За съжаление, България – страна – членка на ЕС, е с най-нисък индекс на продоволствената сигурност, измерена по три основни групи показатели: равнище на достъпност и потребление на продоволствени продукти; наличие и достатъчност на продоволствие; качество и безопасност на продуктите.
И сега в тази криза, свързана с коронавируса, ако бъдат затворени границите, така наречените зелени коридори – да, България е на единадесето място по износ на пшеница и ние от доскоро многоотраслово в момента сме държава с монокултурно производство, какво тогава ще направим със задоволяването с плодове, зеленчуци и с животински продукти? Ненапразно аз в едно мое изказване казах за един немски журналист, който със съжаление е споменал, че в България се произвеждат салами от баварски прасета. За съжаление, нашата държава в тази национална продоволствена сигурност трябва да има адекватни решения и мисля, че в този момент с тази криза с коронавируса трябва да има преформатиране на аграрната политика и част от тези мерки, които ние предлагаме, са свързани именно в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Реплика има ли?
Реплика, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Георгиев! Искам да Ви напомня, че в момента гледаме актуализация на бюджета, породена, наложена да я гледаме заради тази криза, в която трябва по най-бързия начин всички ние да дадем максимум усилия за подпомагане наистина и на бизнеса, и на хората, и на производителите, но да излезем от нея, а не да разглеждаме бюджет, с който все едно ще живеем в кризата завинаги оттук нататък! Това би трябвало да са някакви спешни мерки тук и сега, а не завинаги.
Затова Ви моля да не говорите по принцип за някакви подпомагания, а да говорите конкретно сега в кризата. И е добре да се замислите – при това положение, след малко като се гласуват наистина заплатите, да подкрепите нашето предложение за минимална работна заплата, защото поне няма да се харчат много пари за тези, които не са наясно какво разглеждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Таскова.
Втора реплика има ли?
Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че бях доста ясен. Продоволствената сигурност на държавата е изключително важна и в такъв момент тя показва, че ние нямаме такава сигурност. Това е елемент на националната сигурност и аз категорично отново Ви призовавам да прочетете последните аграрни доклади и Вие самите ще стигнете до тези изводи.
Що се касае до конкретика – с мен се свързаха животновъди, от Министерството на земеделието предлагат мярка, свързана с кланиците, в България има 64 кланици, да се отпускат до три милиона и половина средства, които да бъдат за посредници между животновъдите – дребните животновъди до 500 агнета, и търговската мрежа. Същите тези животновъди ме питат: „Добре, а нас защо не ни подпомагат, а подпомагат посредниците с кланиците?“
Ето, аз Ви задавам един конкретен въпрос: с какво държавата през тези два или три месеца, защото ние не знаем колко ще продължи тази криза, с какво ние ще подпомогнем конкретно тези дребни животновъди? Защото един земеделски производител снощи ми звъни и ми казва: „Гледаме 200 кози, имаме и ярета, искаме да ги продадем, в момента две кланици ни отказват.“
Ето по тези конкретни въпроси искам да ми отговори някой от Министерството на земеделието! Или пък – с мен се свързаха производители на ябълки. В големите вериги – този проблем, който ние от БСП многократно го поставяме тук, свързан със Закона за храните за големите вериги, както е в Румъния – задължили са ги 50% задължително румънско производство – земеделски продукти. Госпожа Танева каза, че ние ще се опитаме, водим преговори, те са обещали. Няма обещаване, колеги, няма обещаване! Трябва да се задължат да продават нашата българска продукция, макар и минимално там, където има в момента.
Така че, госпожо Таскова, наистина е важно да се повдигнат тези въпроси от трибуната – за политиката по отношение на националната продоволствена сигурност на България. Твърдя, че такава няма. Благодаря за вниманието. (Реплики: „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изразявам искреното си съжаление, че в момента тук не седи министърът на финансите, тук не седи министърът на труда и социалната политика, защото, както каза госпожа Таскова, мерките, които ще вземем сега, бюджетът, който ще гласуваме сега, ще реши съдбата на българските граждани днес и сега. За съжаление, това, което ни се предлага в бюджета, по никакъв начин не отговаря на онази потребност, на онези български граждани, които в момента са без никакви доходи, как те ще се справят с това извънредно положение. Минаха само 20 дни от това извънредно положение и те се отразяват пагубно на икономиката, безработицата се вдига. Само преди два дни безработните бяха 31 000, вече са 40 000. Фирми фалират, потреблението намалява. И какво предлага държавата?
Ако погледнем статистиката и това, което се случва в момента, 60 хиляди предприятия в България са спрени заради това извънредно положение, 350 хиляди предприятия в България в момента са засегнати от кризата, над 5000 души дневно отиват в бюрата по труда. В актуализирания бюджет, който ни се предлага в момента, ако погледнем разходите за фонд „Безработица“, уважаеми господин финансов Министър, уважаема госпожо Сачева, сметката Ви е крайно неточна, защото аз съм убедена, че безработицата ще бъде много по-висока точно защото не предлагате никакви мерки – нито на бизнеса, нито на обикновените хора. Излъгахте ги с мярката 60 на 40, че тя ще помогне да бъде запазена заетостта.
И аз тук със сигурност заявявам пред Вас: тази мярка изначално е скопена, тази мярка изначално няма да стигне до тези, които имат нужда! Тази мярка в момента предполага какво – първо, от една страна, работодателите да покрият разлика от 40%, независимо, че ще направите корекция после в Закона за мерките, свързана с поемането на осигурителните вноски от страна на работодателите, но това няма да помогне на онези спрени предприятия. И аз Ви питам: защо, уважаеми дами и господа народни представители, когато гледахме Закона за мерките, когато гледахме тази мярка по § 6, защо не обърнахме внимание, че тази компенсация трябва да отиде реално у осигурените лица, а тя няма да стигне до тях?
В тази връзка ние предлагаме едно адекватно решение, защото с оглед на това, че Вие първо предлагате увеличение на периода, в който ще продължи това извънредно положение, голям процент от българските работещи, които внасят в осигурителната система, които работят и които спазват законите на българската държава, в момента са в неплатен отпуск. Помислихте ли за тях? Те няма да имат никакви доходи. И в тази връзка ние правим едно разумно предложение, предложение, което да обезпечи по някакъв начин и да даде някаква възможност за минимален базов доход на тези хора да оцеляват. Това са всички онези семейства, които отглеждат деца. Нищо не помислихме за тях!
Ще спомена и самоосигуряващите се лица и искам да Ви кажа, че по отношение на самоосигуряващите се лица това не са само онези свободни професии, това са онези осигурени лица, които попадат в Закона за кооперациите, това са онези еднолични търговци, които имат малките свои занаятчийски работилнички, малките свои магазинчета, с които оцеляват в семействата си. Ами в момента те нямат никакви доходи!
Уважаеми господин Министър на финансите, който липсвате, къде е мярката за тези хора? И след като цяла Европа, целият свят в момента в тази пандемия взима мерки и по някакъв начин защитава хората, реално за хората, които нямат никакъв доход, ние не правим нищо. Единственото нещо, което правим, е: ето Ви мярката 60 на 40, която не работи, и другото нещо е: теглете кредити, безлихвени кредити! Как тези хора ще се справят след три месеца, защото аз съм убедена, че тази икономическа криза ще продължи много по-дълго време след това извънредно положение, как тези хора след пет години ще покрият тези кредити, както Вие ги призовавате? И вчера, когато министър Сачева по Нова телевизия говореше за мерки за самоосигуряващите се, тя самата призна, че трябва да се помисли за такава мярка.
Така че, уважаеми дами и господа от ГЕРБ и управляващи, приемете нашето предложение, свързано със самоосигуряващите се лица за една минимална работна заплата, за да могат всички хора да имат базов доход, и онези работещи, които внасят и работят чинно за България и за нейната икономика! Благодаря.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики има ли?
Госпожо Найденова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също ще изразя съжаление, че в момента липсва господин Горанов, тъй като се надявам, че той ще предаде на Надзорния съвет на Касата това, което ще споделя с Вас.
Преди време, в началото на мандата на това Народно събрание, когато обсъждахме с какво можем да помогнем на областните и общинските болници, обсъден беше и вариантът те да получат авансово 1/12 част от средствата от предходната година ежемесечно. За съжаление, авансовият принцип не беше възприет и не можахме да успеем. Ето сега, с новата криза, която се е задала, като че ли наново този въпрос можем да го поставим, и то с още по-голяма сериозност.
Господин Горанов сподели, че вървят преговори. По моя информация и информация от колегите те вече са приключили по националния рамков договор – лечебните заведения за болнична помощ да получат 85% от средномесечния лимит, така че да могат да работят и с тези загуби в кавички, които индиректно получават всички, да не спрат своята дейност.
Поставям въпроса още веднъж: може ли с решение, а то може, без ние да се намесваме в това, иска се по-голяма гъвкавост на Надзорния съвет на Касата, този лимит, определен в следващия анекс, който предстои да бъде подписан, да го получават авансово, тоест в началото на всеки месец те да получат тази сума, за да могат да покрият и да задвижат текущите разходи и, разбира се, към месец септември ще направят оценка, ако не ежемесечна, как върви бюджетът за тази година на съответните лечебни заведения за болнична помощ, и всичко това, пак повтарям, да бъде в рамките на бюджет 2020 година? Отново с цялата сериозност апелирам към Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да бъде по-гъвкава, защото е срамно да затвори белоградчишката болница, разберете, тогава нещата стават много сериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Аз искам само да репликирам, за да кажа, че такава гъвкавост се предвижда да има Надзорният съвет и в преговорите с Лекарския съюз и Съюза на…
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Зъболекарите.
МЕНДА СТОЯНОВА: На зъболекарите, но той не се казва така, да могат да предвидят такива механизми, които наистина да подпомогнат дейността и ние в следващата точка на Народното събрание ще направим предложение за един текст, в който ще им дадем това право да бъдат гъвкави именно за един по-дълъг период от време, и различни механизми да се ползват, не само механизмът на така нареченото авансово плащане 85%, но и други механизми, които те имат предвид. Така че ще им дадем тази възможност, надявам се, че ще го подкрепите в следващата точка, а пък те да си се договарят там, както досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли друга реплика?
Дуплика? Няма да използвате.
Госпожо Лечева, имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам дали Ви прави впечатление, уважаеми скъпи съграждани, тези, които следите днешния дебат – изключително важен дебат, който касае как ще решим икономическите и социалните последици от извънредното положение, в което се намира нашата държава, не знам дали Ви направи впечатление начина на дебат по втора точка, там, където се обсъжда актуализацията на бюджета?
Какъв беше дебатът по първа точка, там, където се обсъждаха заплатите на българските депутати, какво беше отношението по дебата от страна на управляващите? Поне 10 – 15 човека се изказаха явно загрижени днес към човешкото страдание, затова, че хората са останали без доходи и виждайки как се замразяват заплатите, вкарвайки ги в дарителска сметка в Министерството на здравеопазването, а много от тях и дарявайки ги, изказват своята грижа, загриженост към българските граждани. Но днес грижата на българските граждани трябваше да бъде обсъждана точно тук и дебатирана именно от управляващите в актуализацията на бюджета.
Искам да Ви кажа, че българските граждани не желаят дарения, те не искат да получават дарения. Те искат да получат това, което са заработили, това, което са си внесли като осигурителни вноски, това, което са си внесли като принос в данъчната система, искат да видят как днес държавата ще се отплати, ще ги обезщети заради извънредната ситуация, в която се намира, заради извънредната ситуация, в която те се намират – хиляди хора, останали без работа, хиляди останали без доходи. Те не искат Вашите дарения, Вашите подаяния, те искат това, което са си заработили, днес да го видят през актуализацията и да го чуят като мерки.
Нито една икономическа мярка в този бюджет и нито един представител на управляващите не дойде да защити Вашите предложени мерки. Ама кажете колко хора ще се възползват от тях, колко малки и средни предприятия ще се възползват от тях? Колко?! С какви средства ще ги подпомагате, какъв е механизмът да участват в получаване на така наречените дълго рекламирани кредити, които Вие единствено предлагате? Ама кажете, сега е мястото на дебат.
Вие ни обвинихте в популизъм затова, че за четвърти път внесохме предложението за замразяване на нашите заплати, и то по много добре аргументиран механизъм, а Вашите популистки идеи, с които Вие искахте да покажете своята загриженост към българските граждани, дарявайки в дарителска сметка разликата от замразените заплати и даренията, които сте направили, това Ви е грижата към българските граждани, ама кажете го сега тук през бюджета, кажете през бюджета колко български граждани ще се възползват?
За съжаление, тези мерки са много закъснели, страхувам се, че са твърде закъснели за българската икономика, за стопанския живот. И тук смятам и смея да твърдя, че това е като да отидеш на зъболекар – колкото по-късно отиваш, толкова по-големи са пораженията. За съжаление, тук става въпрос за човешки трагедии и за българската икономика. Българската икономика с тези закъснели мерки и с половинчати и нищо незначещи мерки няма да се вдигне скоро, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Няма ли изказвания от другите парламентарни групи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма заявени изказвания.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Господин Гечев има изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, наистина прави странно впечатление, че става 12,30 ч. и от колегите управляващи никой не излиза да защитава техните предложения. Моята задача ще бъде съвсем накратко да кажа защо трябва да се оттегли предложението на госпожа Менда Стоянова и група народни представители от ГЕРБ.
Госпожа Стоянова – председател на Бюджетната комисия, предлага в чл. 68, ал. 2: „Накрая да се поставя запетая и се добавят думите – казва тя, цитирам – както и външен държавен дълг чрез заеми от международните финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми“, и в чл. 68 се създава нова ал. 4: „Максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнение на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари по ал. 2, се увеличава от 8 млрд. евро на 10 млрд. евро, като министърът на финансите предприема действията, предвидени в договорите и акта по ал. 2“.
Първо, нека да кажем изрично, че тук не става дума за увеличение на максималния дълг на българската държава през 2020 г. с таван 10 млрд. лв. Това, което искат да кажат нашите колеги, е да разрешат на министъра на финансите, респективно на правителството да тегли нов заем на външните пазари от – казват те – „международни финансови институции“. След като изрично подчертаваме, че и те трябва да поемат ангажимента, че не става дума за променяне на тяхното решение за таван от 10 млрд. лв. за 2020 г., ние искаме да обърнем особено внимание на връзката между това предложение от чл. 68, ал. 2 и следващото предложение – чл. 68а, фактически, където според вносителите госпожа Стоянова и депутати от ГЕРБ се казва: „Българската народна банка може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от Управителния съвет при следните условия“ – и те изброяват условията.
Уважаеми колеги, последният заем, ползван от Международния валутен фонд, е 2004 г. По време на Тройната коалиция България излезе от опеката на Международния валутен фонд и оттогава вече – колко, 16 години, ние нямаме нужда от такива заеми. Международният валутен фонд помагаше на всички страни от Източна Европа да обслужват външните си задължения в периода от 1990 г. – за България до 2004 г. Ние разбираме евентуално какви биха били икономическите предимства в това предложение.
Първо, почти винаги Международният валутен фонд, вярно е, предлага заеми, които са на лихва, по-ниска от пазарната. Това е така в повечето случаи поради това, че Фондът може да тегли големи заеми от международния пазар и тъй като е нискорискова международна организация, те постигат добра лихва.
Второ, нашите колеги предлагат този заем да се тегли под формата на специални права на тираж. Това също е добре като заем – в смисъл, че валутният курс е по-нисък, тъй като се включват пет валути – долар, евро, китайският юан, японската йена и бритиш паунд. Но тук завършват положителните неща.
Вчера госпожа Стоянова каза, че ще оттегли това предложение, но тя досега не го е оттеглила. Ние настояхме то да бъде оттеглено, министърът на финансите се изказа след нас и каза, че той също подкрепя искането за оттегляне на предложението – и той има сериозни основания, и на него му прави чест, защото връщането към Международния валутен фонд означава поемането на икономически и политически ангажименти.
Публична тайна е, че навсякъде, където е влизал Международният валутен фонд, той е поставял много строги икономически изисквания, някои от които са били – даже бих казал доста от тях, основателни, но някои от тях са поставяли страните, които са вземали тези заеми, в изключително трудни условия. Затова, като сложите и политическите изисквания, каквито винаги Фондът има – формално или неформално, ние поставяме отново страната в зависимости от Международния валутен фонд, който помага само на страни в дългови кризи, страни, които осъществяват исторически преход, както казах, от централизирано планиране, от командна икономика към пазарна и на страни, които се намират в бедствено икономическо положение – африкански, латиноамерикански и други.
Няма как ние да изпращаме, така да се каже, съобщение към нашите партньори, че България, която уж е с най-нисък държавен дълг в брутния вътрешен продукт, с добри показатели по състоянието на бюджета – по преки показатели, изведнъж отива при Международния валутен фонд заедно с изостаналите неразвити африкански, латиноамерикански, югоизточноазиатски и други страни.
Така че от тази гледна точка ние настояваме да се излезе тук на трибуната и да се каже, че този въпрос е приключил и че България няма нужда и няма да тегли заеми от Международния валутен фонд, тъй като това би довело до оскъпяване на нашите кредити от търговски банки в България и извън нея поради факта, че след като една страна отива при Международния валутен фонд, автоматически означава, че тя не се намира в добро състояние и е стигнала до кредитор от последна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гечев, времето, ако обичате.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И накрая…
Понеже сме обединили параграфите, аз завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да кажа тук да се има предвид. Неслучайно аз комбинирах чл. 68, ал. 2 и новия чл. 68а, който се предлага, тъй като се използва един термин „за ползване на дългове от международните финансови институции“. Трябва и на двете места да бъде оттеглено предложението, тъй като, да, вярно е, че не само Международният валутен фонд е международна финансова институция, но това, което се спомена вчера тук при разискванията в Комисията, все пак Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие не финансират външни дългове. Външни дългове финансира по правилник, по който работи, и по замисъл Международният валутен фонд.
Световната банка също не финансира външни дългове. Тя финансира конкретни инвестиционни проекти с участието на държавата и тя финансира само държавното участие в Световната банка, а частното крило на Световната банка е Международната финансова корпорация, която е различно юридическо лице, тя финансира частни проекти. А Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са международни финансови институции, но те няма да ни финансират държавен дълг.
И накрая, Министерството на финансите, разбира се, и правителството трябва много да внимават, когато вземат решение дали този колосален дълг, който те са решили, а ние не одобряваме, от 10 млрд. лв. за 2020 г. дали ще бъде от български банки, под български банки разбирам регистрирани в България, нищо че са с чужди акционери, дали ще тегли от външни банки, какви ще бъдат икономическите предимства и политическите ефекти върху България, за да не стане така, както веднъж правителството емитираше дълг преди две години, мисля, елиминира българските банки и сключи сделки само с външни банки, изнасяйки лихвата, която са плащали, това е и печалбата за банките, извън България. Ние не видяхме никакви мотиви в предложенията на тази група защо се предлагат международни финансови институции, какви са предварителните разчети, какви са икономическите и другите ефекти. Този дълг от 10 млрд. лв. кога ще бъде теглен, какви са падежите на този дълг – за една година, за пет години, за сто години, какви са очакваните партньори, чрез които той ще се реализира, как ще се погасява този дълг?
В заключение, не само да се изтегли това предложение, но в крайна сметка няма как да се заличи несъмненото впечатление, че наистина подписваме празен чек. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Допускам малко повече време, защото няколко параграфа са обединени. Да разясня на колегите.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Нинова, заповядайте за изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани, както знаете днес на второ четене – тоест окончателно, гласуваме актуализацията на бюджета, предложена от правителството.
В миналите вече няколко дни, дискусии стана ясно, че акцентните са: увеличаване лимита на дълга до 10 милиарда; мярката 60/40 в помощ на бизнеса; 500 милиона през Банката за развитие също в помощ на българските фирми; и 200-те милиона за безлихвени кредити за граждани, които искат да вземат такива.
Ние не одобряваме този подход в актуализацията на бюджета по една основна причина – тази актуализация не предвижда не само увеличения дълг, а изобщо политиката, залегнала в нея, не предвижда помощ, не предвижда начин, по който парите да стигнат до човека в най-голяма нужда в момента.
След като направихме преглед на всички европейски практики – как действат другите европейски правителства в тази ситуация, след десетки срещи с безработни хора, с дейци на културата – артисти, музиканти, тоест това са част от самоосигуряващите се, земеделски стопани, малък и среден бизнес, родители, останали без работа вкъщи да гледат своите деца, ние идентифицирахме четири алтернативни проблема и четири алтернативни групи предложения внесохме в парламента:
Първата група са хората, които са в неплатен отпуск и нямат никакъв доход по време на извънредното положение. Към тази група спадат: самоосигуряващите се дейци на науката, културата, архитектите, счетоводителите и така нататък, адвокатите, които също нямат работа, нямат и доход поради наложените ограничения от страна на правителството. За тях предлагаме правителството да осигури една минимална работна заплата и осигуровките към нея, което означава 725 лв. за човек или общо 912 млн. лв.
Втората група засегнати хора и проблемът, който остава необхванат от актуализацията на бюджета, са земеделските стопани, за които вече говориха и колеги преди мен. Предлагаме 30 млн. лв. директна субсидия от бюджета към тях, но целева – за отглеждане на плодове, зеленчуци, месо и мляко.
Уважаеми народни представители, сигурно и Вие сте се срещали с такива хора в последните дни? Тежко е обвинението, че в момента те са лишени от възможност – заради политиката, която провежда правителството, да засеят реколтата за тази година. Това е изключително важен момент, защото чрез тях, чрез тяхната работа ще се осигури прехраната на българските граждани за тази година. Макар това да е един проблем – един от многото, предлагаме от него да изведем голямата тема за българската политика по отношение на българското родно производство, която ние отстояваме от години. Дано кризата да Ви накара да преосмислите досегашното си отношение към нашите предложения!
Напълно разбираме, че в този глобален свят икономиките са свързани, че не може всяка държава да се затвори в себе си и да си произвежда всичко. Това няма как да стане, но една разумна политика с определяне на секторите, на онези места, където България има потенциал да развива националното, българското, родното производство, е необходима не само на правителството и на парламента – тя е необходима като национално съгласие, че в няколко сектора българският народ със своите усилия, с даденостите на държавата може да си го осигури.
Такъв сектор е селското стопанство, защото имаме прекрасна земя, има хора, които да я обработват, може да дава добър резултат. Всички знаете какъв процент от нашата храна е вносна – има нужда само от малка помощ от страна на правителството, за да могат земеделските стопани да работят така, че да осигурят по-голям процент от храната за българския народ.
Третата група, която предлагаме и идентифицирахме в разговори с тях като проблемна и много засегната и за която няма адекватни мерки в актуализацията на бюджета, е малкият и среден бизнес и по-скоро заведенията, които първи бяха задължени да затворят и в работата на които са ангажирани около 500 хиляди души. За тях е нашата грижа.
Предлагаме това, което те искат – не пари от държавата, а няколко облекчения, за да могат да просъществуват и след кризата отново да работят, а да не фалират: да бъдат освободени от такса смет, тъй като не работят и не произвеждат такава; от тротоарно право, тъй като не работят и не ползват тази услуга, а пари се плащат срещу услуга; да бъдат освободени от заплащане на ДДС върху храни, които са имали, които са се развалили заради забраната да работят и е абсолютно несправедливо върху нещо, което не си реализирал, да плащаш ДДС; както и правителство и общини да им възлагат поръчки по подготовка на храни и на пакети, които да доставят на възрастни, на самотни хора, на немощни хора. Това ще им помогне в някаква степен да спасят своя бизнес, но и да запазят работни места.
Тъй като напълно разбираме, че спирането на тези такси – те са местни, и такса смет, и тротоарното право, ще ощети общините, ще намали техните бюджети, четвъртата мярка, която предлагаме, е помощ на общините, защото те също са на първа линия в тази криза. Предлагаме 400 милиона от бюджета, което представлява с 10% увеличение на досегашната субсидия на общините, за да могат те да компенсират загубата от тези местни данъци и такси, както и да имат допълнително финансиране за местни политики, които предприемат в помощ на населението в своите общини.
Общо разходите, които предлагаме, са около милиард и половина. И много ми се искаше министърът на финансите Горанов да е тук, за да каже с какви мотиви не се приема това? Да каже: популистки са – традиционно! Да каже: не сте прави, тези хора не страдат в момента, няма нужда да им помагаме! Да каже: няма пари, няма откъде… Нещо да обясни: защо тези според нас много разумни и обективни четири предложения не се приемат и се отхвърлиха вчера в Комисията, вероятно ще ги отхвърлите и днес в залата – отговор?
Разбира се, че ние сме разумни хора и търсим източник на тези средства. Вчера предложихме да бъде преразгледана политиката, да бъдат преподредени приоритетите на държавата в този критичен момент и да се замразят разходите за модернизация на армията. Не да се прекратят или заличат тези проекти, не да се откажем от грижа за военните, за техните семейства, за развитието на въоръжените сили – в никакъв случай! Просто тези разходи да се замразят и отложат за следващите – след една, след две години – както преценят експертите, защото в момента имаме далеч по-належащи нужди в здравеопазването, в социалната сфера, в икономиката.
Вчера много остро реагира министър Каракачанов, даже грубо бих казала, което е абсолютно неразбираемо, защото преди по-малко от месец на пресконференция той… (Реплика от народния представител Веселин Марешки.)
Говоря по два параграфа и имам право на 10 минути…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Нинова, само за един момент.
Господин Марешки, тъй като гледаме няколко параграфа наведнъж, затова малко повече време даваме!
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Каракачанов реагира много остро, неразбираемо защо, тъй като само преди няколко седмици – той, министърът на финансите и господин Дончев беше на тази пресконференция, заявиха, че се замразяват проектите за превъоръжаването на армията.
Сигурно нещо е променило тази позиция на правителството или коалиционните партньори, там се разберете по между си, защото четири години нещо делите, нещо си раздавате. Вижте, уточнете се! Не може министърът на финансите да казва: замразявам проектите, Каракачанов да стои до него и да казва: да! И вчера така да скача на тази идея и да я отхвърля тотално, да обижда Българската социалистическа партия и хората, които я подкрепят!
В този момент, разбира се, много хора са засегнати, много хора очакват помощ, но е изключително важно, колеги, да подредим приоритетите, да ги разположим във времето и да видим как държавата да помогне. Затова ние, отново казвам, след сериозен преглед на европейската практика, след десетки срещи с много хора предлагаме алтернативни мерки на тези на правителството, които ще помогнат на близо милион и даже отгоре българи; предлагаме обосновано и аргументирано финансово откъде да дойдат средствата; предлагаме оценка на ефекта, за да се види как това ще стабилизира нещата и как ще помогне на всички тези хора по-лесно да преодолеят кризата. Чакаме отговор защо не подкрепяте тези мерки. Дайте аргументи – нека да стане спор по същество. От сутринта по актуализацията на бюджета управляващото мнозинство мълчите. Часове наред говорим – няма нито един отговор, няма едно изказване. Нямате аргументи ли, какво? Очакваме Ви тук на трибуната със становище по нашите мерки и с мотивите, поради които ги отхвърляте.
Искам в заключение да кажа, че ние не просто не подкрепяме политиката, която предлагате през актуализацията на бюджета, ние предлагаме алтернативен план. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, госпожо Нинова! Радвам се, че сте се засегнали от изказването на министъра на отбраната господин Каракачанов, защото той е прав – не може, когато нещо се случва в държавата, първо да се гледа към армията, бюджета за армията и изобщо модернизацията на Българската армия. В крайна сметка ние разчитаме и на тази армия, ако положението в страната стане по-критично и по-лошо, също да се включи в това да помага на хората, да помага за мерките, които се прилагат и така нататък.
Естествено, както винаги Вашите изказванията са такива, че да правите внушения. Вие направихте внушение от телевизионните екрани, че едва ли не държавата тази година е дала 2 млрд. лв., които ще похарчим за превъоръжаване, което е пълна лъжа. Пълна лъжа! Вие го казахте! Пълна лъжа, защото манипулирате и внушавате. Господин Михов преди това Ви отговори, защото казвате, че не влизаме в дебати за мерките, които предлагате. Ето, ние влизаме. Защо пак отричате, че никой не влиза в дебат с Вас? Вие сте най добрите, предлагате най-добрите мерки и така нататък – ясно е!
Господин Михов Ви каза преди това: това са проекти за следващите 10 – 12 години. (Реплики от „БСП за България“.) Защо трябва да бъдат замразени в момента? Те могат да бъдат сключени и могат да се изпълняват в следващите години. Може дори средствата за тази година да се предоговорят и да няма средства за тази година, но Вие предлагате да блокираме модернизацията на Българската армия за следващите 12 години – това предлагате. Предлагате средствата, които държавата ще даде за производството на военните кораби, за производството на бронираните машини, една част от което ще отиде в български фирми, а за военните кораби е изцяло в български фирми. В моменти, когато има криза и когато в следващите години държавата трябва да излиза от тази криза, Вие предлагате да не се разкриват нови работни места, а да се закрият работни места, България да няма възможност да развива и друг бизнес?! Това е начин държавата да финансира и развитието на друг бизнес. Това е разкриване на работни места. Това са плащания на данъци, включително след това и експорт на производство. Вие това предлагате – не за сега, защото излъгахте за двата милиарда тази година. Излъгахте! Манипулирахте хората – това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов, времето мина.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Моето време не е минало, защото госпожа Нинова говори 11 минути по два параграфа. (Реплики от „БСП за България“.) Моята реплика е също по два или параграфа. Не знам защо госпожа Нинова, когато говори…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов, моля Ви по същество. Просто Ви обръщам внимание!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: …винаги може да просрочва времето и ако ѝ се отнеме от времето, на опозицията ѝ били накърнени правата.
В крайна сметка всеки народен представител трябва да се съобразява с времето, което е по Правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Втора реплика?
Господин Гърневски ще дадете ли на госпожа Белова третата реплика?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, от място): Не може ли да я разделим? (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо Нинова, Вашата партия няколко пъти е била управляваща и аз с много голям интерес слушах внимателно, за да разбера Вие как сте реагирали, Вашия опит и така нататък, и какви предложения ще дадете в момента за решаване на проблемите от висотата на опита, който имате. Слушах, слушах, обаче какво чух? Кметовете, общините да намалят таксите –тротоарни права или някакви такива неща. Веднага възниква въпросът: колко от кметовете на БСП са направили това нещо до момента? За да не кажете: ама той много се е вторачил в кметовете на БСП, колко въобще от кметовете в България са го направили това нещо? И аз веднага ще Ви отговоря: направил го е само един кмет, той се казва Диян Дойнов и е кмет на Сопот. И знаете ли защо само един?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защото е на ВОЛЯ.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Защото партия ВОЛЯ има само един кмет. Ако имахме десет общини, в десет общини щеше да е направено това нещо. (Реплики от „БСП за България“.) Но Вие имате кметове и можете да го направите, така че аз не виждам защо трябва да излизате да ни го давате като предложение, когато Вие имате възможност да направите това нещо. Но и от нашия кмет разбрахме, че тези такси в общинските бюджети са толкова минимални и нищожни, че на практика не е никакъв проблем да го правят, още повече сега да казваме, че ще бъде голямата работа, ако го приемем. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, без реплики от залата.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Второ, това, което казвате обаче, вече показва, че икономическите Ви експерти, защото аз не вярвам, че Вие сама сте измислили това нещо, за продуктите и други такива подобни, които не са били изразходвани и пропаднали да не плащат ДДС. Вижте, за нищо непродадено ДДС не се дължи. (Реплики от „БСП за България“.) Не, не го дължат.
Трето обаче, това е може би нещо, което ми направи най-голямо впечатление, тук има два момента. Единият е да сте дошли до нивото на ВОЛЯ и да сте разбрали, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …да, и аз по втория параграф започвам сега, още две минути. (Оживление от „БСП за България“.) Това е много важно, ще бъда много кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, добре.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да сте разбрали, че наистина народните представители трябва да получават минимална работна заплата и да подкрепите нашето предложение, или, ако не е така, значи това, което предлагате, е абсолютно цинично, защото Вашето предложение по първа точка беше точно за свободните професии, вижте как оценявате архитектите, адвокатите, артистите и всички други свободни професии, от това, което чух от Вас – за тях минимална работна заплата, защото те нямали доходи в момента. А за Вас – три хиляди и колко лева работна заплата. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето вече, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Не, не е удобно да слушате. Значи за адвокатите, архитектите, свободните професии – минимална работна заплата от Корнелия Нинова – предложение на „БСП за България“, а на българските депутати да им ги замразим на три-четири хиляди лева! Това е цинизмът, това е лицемерието. Няма да Ви чета какво е лицемерие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Това е грозен популизъм от Ваша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Гърневски, госпожа Белова ще направи изказване, така че Вие можете да направите третата реплика. (Реплики между народни представители от „БСП за България“ и народния представител Веселин Марешки.)
Колеги, моля Ви, не се разправяйте в залата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Днес сте много любезна към всички. (Оживление.) Давате достатъчно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И на Вас ще Ви дам, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Моята реплика е по два параграфа, тоест по двете изказвания – на господин Гечев и на госпожа Нинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сега към госпожа Нинова.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Господин Гечев заяви от тази трибуна преди малко: министърът на финансите много да внимава в тази тежка криза, която е не само в България, а и в целия свят. И аз Ви призовавам, господин Горанов, изключително много да внимавате Вие и Вашият екип, за да не стигнем до периода 1996 – 1997 г., по време на правителството на Виденов – Гечев, когато в България българите получаваха най-ниските пенсии и заплати в цялата си история – три до пет долара. Внимавайте много!
Внимавайте много и когато от тази трибуна се лее некомпетентният популизъм в пледоариите на госпожа Нинова. Внимавайте много въобще, когато госпожа Нинова и господин Гечев говорят от тази трибуна. И каквото кажат те – правете точно обратното, за да не стигне България до нова катастрофа, до такава, каквато се получава винаги когато БСП управлява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гърневски.
Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да приключим с дупликата и ще Ви дам думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Горанов, съжалявам, че съпартийците Ви Ви поставиха в тази ситуация, и коалиционните Ви партньори, и Ви нанесоха такива лични тежки обиди, като: некомпетентен, популизъм, а вчера Каракачанов – и некадърни политици. Защото, уважаеми управляващи, това се отнася най-вече за господин Горанов. Сега ще Ви кажа защо. И съжалявам, че го поставяте тук, на трибуната, пред целия български народ.
16 март 2020 г.: Горанов отложи милиардните проекти за модернизацията на армията заради COVID-19. И казвате: разходите, които се налага да прави държавният бюджет във връзка с мерките за преодоляване на заразата с коронавирус, ще наложат отлагане и на проектите за модернизацията на армията, колкото и да е неприятно – казва господин Горанов в присъствието на господин Каракачанов. И след това вчера излиза Каракачанов и казва: провалени политици първи започват да отлагат проектите на армията. А днес колегата казва: некомпетентни популисти искат да отлагат проектите за армията.
Е, уважаеми български граждани, направете си сметка за какво единомислие, за какво разбирателство и за каква единна политика става въпрос вътре в ГЕРБ, между депутатите и министрите им, и в коалиционната формула „Обединени патриоти“ и ГЕРБ, но това си е тяхна работа. Нашата е да Ви осигурим на Вас условия да преживеете по-леко кризата и след това да се възстановите по-бързо и предлагаме откъде да дойдат парите за това. Е, сега, че ни съвпада мнението с Горанов – да, прецедент е сигурно, обаче той отнася всичките тези обиди, които днес си позволявате от трибуната.
Що се отнася до кметовете, уважаеми управляващи, нашите кметове изобщо не чакат Народното събрание да реши какво да се прави с местната политика. Отдавна, преди две седмици, опростиха тротоарно право, отложиха такса смет, опростиха наем върху общински помещения на малки и средни магазинчета, бизнеси и така нататък. Отидоха много по-далеч от това, което ние Ви предлагаме. Първи дадоха пример за това. Тогава ги поздравихме, позволявам си и днес отново да ги поздравим.
Третата реплика, тя е към господин Марешки. Той няколко пъти обърна внимание на инженерното си образование, сигурно има защо, защото във финансите и в икономиката върху бракувани храни се дължи ДДС. Не е вярно, че не се дължи! И го казваме не само ние и не само защото е така по закон, а защото, както направих уговорката в началото, всички тези мерки предлагаме след много срещи с тези хора, след изстрадани от тях проблеми и сме оформили предложенията си от тяхно име. Имаме самочувствието да кажем, че днес говорим не просто по партийна линия, а от името на хората, с които се срещнахме, определихме какво им тежи, определихме и начините, по които може да им помогне Народното събрание. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Госпожа Белова, заповядайте за изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Имах лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Извинявайте, имаше лично обяснение от господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Безкрайни благодарности на революционния поет господин Гърневски от Пловдив, който винаги вдига топката високо.
Първо, внимавайте много наистина, господин Горанов, тъй като веднъж беше направен фал с опит за Еврозоната да се коментира фиксираният курс и Паричният съвет.
Втори път, Вие внимавахте вчера и правилно искахте оттегляне на предложението тук да се занимаваме отново с Международния валутен фонд и да кредитира Централната банка. Българското правителство толкова ли е закъсало, за да отиде там?! И прав сте, трябва много да се внимава.
Накрая, трябва много да се внимава и министърът на финансите внимава. Той – министърът на финансите, и цялата група на ГЕРБ много внимаваха и избраха финансовия екип на правителството Виденов, защото ние предложихме Паричния съвет, който и досега държи България. И как внимава той? Много внимателно предложи един висококвалифициран експерт, признат и от Световната банка – заместник-министърът на финансите на господин Виденов Димитър Радев е гуверньор. Той много внимаваше, господин Гърневски, и предложи министъра на финансите на нашето правителство Виденов за шеф на Надзора на БНБ.
Благодаря Ви, че внимавахте, господин Горанов! Приятен ден, господин Гърневски, и по-често питайте! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Госпожо Белова, заповядайте.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моето изказване е продиктувано от изказванията на колегите по-рано в сектор „Земеделие“. Ще се опитам да цитирам няколко факта.
От началото на годината българските земеделски стопани са получили 680 млн. лв. Триста милиона лева на 13 април ще бъдат приведени по така наречените зелени плащания. Остатък от СЕПП – около 50 милиона, които ще бъдат преведени през месец май. Четиридесет милиона биологично земеделие. Средноседмично по 20 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Всички тези средства са платени на българските земеделски производители. И от тази трибуна при тези факти да се коментира, че държавата се е отказала от земеделските производители най-малкото не е коректно.
Чуха се изказвания, че български животновъди звънят на колеги с въпроси: защо схемата за подпомагане на кланиците от миналата седмица, която обяви Министерството на Земеделието и храните, не е към тях, а е към посредници? Уважаеми колеги, всички в тази зала ясно разбираме, че тази схема е за подпомагане на българските животновъди. И ако не търсим опозиционния елемент, а говорим като експерти и политици, загрижени за българските животновъди, щяхме да им обясним, че това подпомагане на кланиците е тези кланици да купуват само българско агнешко месо на минимална цена 5 лв. без ДДС. Мисля, че това беше обявено от Министерството. С тази мярка подпомагаме българския животновъд, защото, ако не се финансират тези посредници, няма да има кой да изкупи агнетата на тези животновъди. Смятам, че всички в тази зала разбираме това.
Смятам, че в момента в тази криза не е време да настройваме едни работливи хора, които изкарват нашия поминък и на които разчитаме да ни изхранят в тази криза, а ясно и точно да им обясняваме за възможностите, от които могат да се възползват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова.
Реплики?
Госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Белова, предизвикахте ме с реплика, защото, когато говорите за 680 млн. лв., 20 милиона и така нататък, нали имаме предвид, че това са европейски средства за 2019 г.? И то забавени, защото през месец декември средствата, които трябва да се получат за 2019 г., са една нищожна част от плащанията, които продължават до месец юни. Говорим за 2020 г., когато сме в ситуация на криза.
Европейската комисия обяви мерки, различни от европейското подпомагане, директни плащания, защото оценява дългосрочността на кризата и проблемите, които ще имат земеделските стопани в бъдеще. Тези мерки са: авансови директни плащания да възлязат на 85%, за 2020 г. говорим; удължаване на срока на приемане на документите; вдигане такава на държавните помощи със 100 хил. евро за земеделските стопани и 800 хил. евро за производители и дистрибутори; намаляване на проверките… Тук искам да вметна, че още има проверки за 2019 г., за 2018-а и неразплатени средства, защото в 2020 г. правим проверка на това каква е обвързаната подкрепа за 2019 г. Облекчаване условията за заеми и гаранция от 200 хил. евро като ниски лихви и подобрени графици за плащания.
Ако можете да обясните как директните плащания за 2019 г. толкова много помагат на земеделските стопани, че в момента те имат сериозни проблеми, при Вас също има много браншови организации, които дават своите предложения как държавата да работи в тези условия, особено в тези два месеца, ще Ви бъда благодарна, но едва ли европейските средства са нещо, което при криза може да помогне на земеделските стопани в тази ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Георгиев – втора реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Белова! Това не е политическо заяждане или опит за настройване на една група земеделски производители срещу друга.
Цитирам Ви това, с което към мен са се обърнали животновъдите. Те считат, че в този момент не са подпомогнати, и аз Ви казвам това от тази трибуна. Това не си го измислям аз.
Същото Ви казах и за хората, които в момента имат ябълки. Отишли са в голямата верига и там са им казали, че не може, няма как да им приемат техните ябълки. Казали са им, че може евентуално след два месеца да им платят, само че на поляци и на други вносители тази продукция се плаща веднага. Аз изказвам от тази трибуна мнението на дребните земеделски производители.
Още нещо, същите ме питат защо по Агроекология – Мярка 10, ние за поредна година изплащаме в момента над 17 милиона за така нареченото зимуване на гъските – ето, отговорете ми и на този въпрос.
Затова казвам нужно е преформатиране. Този момент с коронавируса е удачен, за да може Министерството и държавата да се преформатират, да се види там, където трябва, наистина парите да отидат до дребните земеделски производители – това, което всъщност е новата обща селскостопанска политика.
Тук чрез националния стратегически план спокойно може да заложим тези неща. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев!
Госпожо Белова, заповядайте за дуплика.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема професор Бъчварова! Да, всички знаем, че голяма част от субсидиите са европейски средства. Държавните помощи, които са изплатени са 300 млн. лв.
За така наречената мярка, по реплика и на господин Георгиев, държавата е предвидила 3,5 млн. лв. за подпомагане на кланиците – пак казвам, за да купуват българско агнешко месо на минимална цена от 5 лв. на килограм живо тегло.
Да, права сте, и към господин Георгиев, че трябва да работим за подпомагане и подобряване на условията в българското земеделие. Аз съм убедена и виждам, че ежедневно и ежечасово в Министерството на земеделието и храните, заедно с всички браншови организации, се правят комуникации, за да се търси най-правилната форма най-ефективно да подпомогнем нашия сектор и съм убедена, че ще направим всичко възможно за това. Но, пак казвам, да говорим, че българското земеделие не усеща подкрепата на държавата, виждаме, че не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Белова.
Господин Сиди, заповядайте за изказване.
После ще дам думата на господин Ченчев и тогава на госпожа Стоянова, защото трябва да редуваме парламентарните групи.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, поводът за моето изказване беше отпреди няколко изказвания. От тази трибуна се изрекоха поредните множество лъжи, включително и обръщението към господин Горанов, който не е тук, в залата, в момента.
Мисля, че трябва да правим разлика между отлагане и спиране, защото господин Горанов говореше за отлагане, госпожа Нинова говореше за спиране на тези проекти. Това са две много различни неща.
Госпожа Нинова, която не виждам в залата, каза, че не влизаме в дебат, не си говорим, не казваме какво мислим за мерките, които предлагат от Левицата.
Аз смятам, че още миналата седмица показахме как точно ние можем да предложим нещо – предложихме срокът на извънредното положение да бъде до 30 април, след което госпожа Нинова излезе на тази трибуна и каза: не, ние не подкрепяме предложението на ВМРО, ние предлагаме наше, което беше какво? Тридесети април! След това казва, че не влизаме в дебати и не обясняваме как и какво мислим за мерките на БСП. Няма как да влезем в дебат и да кажем какво мислим за мерките на БСП, защото нямаме гаранции от президента, че ако ние подкрепим мерките на БСП, той няма да ги върне – както се случи със Закона за извънредното положение. По този начин, когато още не сте се разбрали помежду си какво искате, включително не сте се разбрали с президента, предлагате нещо, което със сигурност българските граждани не харесват и което Вашият президент (бурна реакция от опозицията) Ви върна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, за тишина в залата!
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Тогава, след като се разберете и имате писмени гаранции от президента, че няма да върне Вашите предложения, тогава, разбира се, може да седнем и да дебатираме дали има какво да се приема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди!
Реплики? Не виждам.
Господин Ченчев, заповядайте за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Вече второ заседание на парламента чуваме от тази трибуна упреци: какво казала опозицията, как мисли опозицията, как трябва да мисли опозицията. Чуваме и някакви безумни и, между другото, много грозни сравнения кой какви дарения направил, което, вярвам, всички ще се съгласите, че наистина не звучи добре. Не е най-важното дали ние ще направим дарение, защото съм сигурен, че всеки един от нас е направил. Не бива да си ги мерим, а е важното какво ще направим за хората. Понеже всички говорим за хората, трябва да Ви кажа, че в това, което се предлага, няма нито една мярка по отношение на свободните професии – нито една мярка от страна на управляващите. Разбира се, това буди тревога.
Сценичните изкуства – не само в извънредното положение, сигурен съм и не само след него, дай боже, по-бързо да свърши, но дори и преди него, трябва да кажем няколко думи за културата, Трябва да кажем, че хората там се чувстват като сираци и това е абсолютната истина. Предполагам всеки от Вас контактува и знае, че има дори и в момента заложена бомба, която цъка там и сега ще Ви кажа кога ще гръмне.
Уважаеми колеги, трябва хората да усетят наистина какво им предлагаме, а не отделни групи от тях. Струва ми се, че правителството се грижи повече за отделни групи от населението, отколкото за цялото население и това личи по мерките, които предлагате.
По отношение на културата, сценичните изкуства, актьорите, разбира се, трябва да кажем, че трябва генерална промяна в методиката за формиране на бюджета на сценичните изкуства. Аз се радвам, че тук е министърът на финансите, защото със сигурност и той иска българската култура да върви напред. Със сигурност може би е много добронамерено настроен – нещо, в което не се съмнявам, към българската култура, но трябва да обърне малко по- сериозен поглед и натам.
Напомням, че променената методика вече е част от Закона за защита и развитие на културата, и напомням, че съгласно новата методика министър Банов забрани на театрите да организират свои представления, забележете, в зали по-големи от 1000 места, както и да имат по два или повече спектакъла на ден, с което да увеличат броя на продадените билети, които се дофинансират, субсидират от бюджета. Това ще е нещо много важно след извънредното положение.
Разбира се, това пречи и при подобрение на обстановката. Инициативата на ръководителите на трупите е да покрият изоставането в параметрите на делегираните бюджети, което ще направи институтите предмет на административни санкции. Затова казах, че това е бомба със закъснител, която ще гръмне. Ясно е, че след едно извънредно положение, което е нанесло щети не само на българската икономика, ще има затруднение. Също така е ясно, че именно правителството би трябвало да планира мерките си не само по време на извънредното положение – трябва да има план за действие и след това. Ние се надяваме, че ще чуем този план тук от трибуната, както и се надявам, разбира се, за повече загриженост от страна на управляващите към българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев!
Реплики? Не виждам.
Госпожо Стоянова, трибуната е Ваша.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател, аз няма да ползвам много време. Ние на първо четене си изяснихме доста неща и тук доста неща се изясниха.
Първо, ще се спра с две думи на предложението на БСП.
Те предлагат допълнителен трансфер към този милиард и половина, който е предвиден от вносителите, с още 915 млн. към държавното обществено осигуряване, трансфер към общините за 420 милиона с източник, разбрахме, военните кораби и техника и едни 13 милиона за земеделие. Това са 1 млрд. 365 млн. лв., с които би трябвало да се увеличи дефицитът, който е предложил вносителят от 3,5 млрд. на почти 5 млрд., макар че във Вашето предложение това не е отразено – съобщавам го просто за коректност.
Мерките, които бяха презентирани, от тази трибуна, за чието финансиране са тези пари, са мерки, насочени към същите таргет групи, към които има насочени мерки и от страна на правителството и мнозинството, само че по различен начин тъй като имаме и различна визия за това как следва да се подходи и да се управляват държавните средства.
На първо място, всички ние трябва да сме наясно, че преди да заделяме, да подпомагаме, да раздаваме каквото и да било, трябва да осигурим нормалното функциониране на държавата, на нейните ключови системи – държавната администрация, здравната система, социалната система, системата на сигурността, системата на образованието, които функционират в извънредни условия, с извънредни разходи. И това, както виждате, го правим, без да търсим допълнителни трансфери към тях.
Това, което ние сме предвидили като 1,5 милиард трансфер към държавното обществено осигуряване, респективно за фонд „Безработица“, е за обезпечаване на два вида плащания – едните са за всички хора, които са съкратени и са на Борсата и ще получат за следващите четири, шест, осем, дванадесет месеца, в зависимост от техния трудов стаж, 60% от своето трудово възнаграждение, както и за осигуряване на Програмата 60/40 за подпомагане на онзи бизнес, който не е изцяло спрял работа, работи и може да си позволи да участва в тази програма.
На вчерашното заседание на Правна комисия беше подкрепено предложение за подобряване на Програмата, като освен 60% от заплатата на работника, чрез държавното обществено осигуряване и фонд „Безработица“ по Програмата ще бъде платена и осигуровката за сметка на работодателя, така че наистина на работодателя да остане да плаща 40% от тези вноски. Разбирам, че работодателите вече са ескалирали в своите искания – между другото, това, което вчера приехме, беше по предложение на самите работодателски организации, по техни сметки, които те правиха по телевизиите, че фактически, плащайки осигуровките, схемата не е 60/40, а е някаква друга, друго съотношение. Сега разбирам, че са ескалирали тези искания и Вие го презентирахте от тази трибуна. Естествено, веднага го припознавате – схемата да бъде 60/0, тоест работникът да не получава 40%, а 60% от заплатата си, което е равно на това да е отишъл на Борсата за 60% от своето възнаграждение.
По-нататък искам да продължа с това какви мерки са предвидени в Закона. Това е една мярка за обезпечаване на програми чрез инструмента, единственият финансов инструмент на държавата – Българската банка за развитие. Държавата капитализира със 700 милиона Българската банка за развитие, а ние днес в бюджета ще приемем още 700 милиона държавна гаранция за Българската банка за развитие, което би ѝ дало възможност да изтегли или да привлече средства много повече от тази държавна гаранция, така че там на този етап ще има достатъчно средства за осигуряване на две програми, които могат да бъдат и разширени, и променени и които могат да бъдат допълнени с други програми. Тоест ние днес, тук, осигуряваме тази финансова възможност, а какви ще бъдат те и как ще се развият във времето, ще покаже ситуацията и възможностите, и развитието на самата икономика.
Едната програма е насочена към онези хора, които са самонаети лица, които не са внасяли по закон вноски във фонд „Безработица“ и които нямат право при прекратяване на своята дейност да получат обезщетения от този фонд „Безработица“. В този кръг трябва да добавим и лицата, които са в неплатен отпуск. Поради една или друга причина този неплатен отпуск, както знаете, се получава по взаимно съгласие между лицето и неговия работодател. Тези хора – на този етап това е обхватът, но той може да бъде променян, ще имат възможност за три месеца да получат по 1500 лв. заем, който ще бъде безлихвен, лихвата я плаща държавата, и ще бъде със срок на погасяване – гратисен период пет години и срок на погасяване 10 години. Аз мисля, че това е прекрасна схема, по която тези лица, особено самонаетите лица, могат да подпомогнат дейността си.
От тези средства, които ще бъдат осигурени, пак казах, единственият инструмент на държавата да кредитира, а именно Българската банка за развитие, се разработва и всеки момент ще бъде пусната програма, насочена към малкия бизнес, който също ще има право да получава безлихвен кредит със сериозен гратисен период от порядъка на три до пет години за поддържане и за възстановяване на своята дейност.
Продължавам да твърдя, че отделно от тези средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в рамките на пренасочване на европейските средства се работи и по много други програми, които ще подпомогнат незащитените части от българските граждани.
Стана дума от тази трибуна за мерките по отношение на здравеопазването. Те са в две посоки. Едната посока е за допълнително, директно стимулиране на работещите на първа линия. И втората посока е това решение, което почти вече е взето, финализирано за Анекс на Договора между Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз – именно за плащане на болниците авансово, за неизработена дейност с цел те да съхранят своя капацитет и да продължат своята работа.
По отношение на селското стопанство. Няма да се спирам, защото това са все направленията, по които Вие правите предложения, затова говоря само за тях. Госпожа Белова много ясно и категорично Ви каза за колко пари става дума само за три месеца от началото на годината – 1 млрд. лв. Вие предлагате 30 милиона. Но освен тези директни плащания, които в момента те получават кеш и които ще обезпечат тяхната работа, предлагаме в т. 2 – ще го гласуваме, вчера Правната комисия го прие, именно безработните хора, които са на Борсата и получават обезщетения за безработица, да могат едновременно, получавайки това обезщетение, да работят на трудов договор в селското стопанство, защото сега започва и тази кампания.
Колкото до бизнеса, малкия бизнес, за който Вие говорите, че общините следва да помислят, освобождавайки го от наеми, тротоарно право и така нататък, механизмът е в ръцете на общините. Но тъй като много от тях не разбират, че имат тези права, ние вчера предложихме и в Правната комисия се прие, в другия закон ще го видим като текст, че се дава възможност да е ясно на всички общински съвети, държавни органи, които имат взаимоотношения със субекти, засегнати от кризата, да намалят или освободят от наеми или плащания за определени права, каквито са да речем: тротоарното право, правото за пазари и тържища и така нататък.
Едновременно с това, аз не съм съгласна с прекомерните искания на бизнеса, освен да бъдат освободени от тези такси, което е нормално, тъй като те не осъществяват дейност да плащат тротоарно право например или биха искали глътка въздух, ако наетото от тях помещение не работи поради забраните на извънредното положение да ги освобождавам от такса битови отпадъци и ще Ви обясня защо. Такса битови отпадъци е сериозно перо в общините и срещу него се извършват разходи за извършване на тази услуга. 90% от бизнеса плаща такса битови отпадъци на база на сключен договор с общината за количеството отпадък, който изхвърля. Няма пречка, ако това количество отпадък е намалял или го няма за определен период от време, да се направят анекси към тези договори, но втората част на такса смет, която бизнесът плаща за поддържане чистотата на териториите, смятам, че това е солидарността на бизнеса и за разходите, които общините са принудени да правят – допълнително миене, метене и дезинфекция на обществените места. Така че не може постоянно и само да се иска, всеки трябва да се опита да бъде солидарен в тази ситуация.
Аз считам, че с тази актуализация на бюджета ние сме осигурили достатъчно средства и възможности за изпълнение на тези програми, които много накратко Ви презентирах, вероятно изпускам някоя от тях, и които, още един път повтарям, тепърва ще се развиват, модифицират, ще има и нови програми, след като се идентифицират, и нови групи уязвими лица.
По отношение на дълга – господин Гечев ме е призовал от тази трибуна да оттегля своето предложение по чл. 68а – аз го оттеглих официално на Комисия, потвърждавам го ето тук, от тази трибуна, това е буферът, който правителството поиска от нас за увеличение на лимита на дълга за 2020 г. със 7,8 млрд. лв. Освен това във въпросния чл. 68 – не този, който оттеглям, той е чл. 68а, а предният чл. 68, ние даваме възможност на допълнителни 2 млрд. евро, допълнителен лимит за изтегляне на дълг на международните пазари по Глобалната средносрочна програма, която е разисквана и гласувана в този парламент през 2015 г., така че министърът на финансите да има сериозна гъвкавост за това бързо да може да излезе на международните пазари, ако реши, че моментът е подходящ и може да получи добра цена за своите ценни книжа.
Не съм съгласна да оттегля предложението си за допълване на ал. 2 на чл. 68, което разширява възможността да се ползват заеми от други финансови институции, а именно Европейската инвестиционна банка, Банката на Съвета на Европа, с които и в момента водим разговори и преговори за дългово финансиране, програмно финансиране на определени сектори. Това е възможност, от която ние не трябва да лишаваме държавата и правителството като източник на допълнително финансиране, освен държавните ценни книжа навън и във вътрешния пазар.
Колкото до Международния валутен фонд, аз предлагам, тъй като съм оттеглила своето предложение, да не спекулираме, че в тази добавка – и други финансови институции, имаме предвид Международния валутен фонд и се опитваме да го прекараме оттам.
Когато дойде време да говорим, че имаме нужда и от още един източник на финансиране, ако са изчерпани другите или предлагащи по-изгодни условия, тук, в този парламент ще разискваме тази тема. Но сега не му е времето. Така каза и министърът на финансите и аз подкрепям неговото мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Реплика – господин Гечев.
После госпожа Клисурска, след това господин Попов и изказване на господин Цонев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Стоянова, уважаеми министър Горанов. Правилно казахме – оттегляте, няма да коментираме изричното позоваване на Международния валутен фонд. Но, госпожо Стоянова, все пак какво пречи в редакцията на чл. 68, ал. 2 да напишем: „както и външен държавен дълг чрез заеми от международния пазар“? Предлагам такава да бъде редакцията, защото ние не можем да вярваме тук на уговорки. „Международни финансови институции“ е и Международният валутен фонд. Той е от двете най-големи институции – Международен валутен фонд и Световната банка. Даже и да го оттеглите, фактически от юридическа гледна точка оставането на международни финансови институции кому е необходимо?! Никой не е имал намерение да ограничава българското правителство, което и да е то, да излиза на международния пазар. Това е негово право и то задължително трябва да направи анализи и на международния, и на вътрешния пазар, за да вземе решение. Но ние имаме притеснения с Международния валутен фонда заради икономически и политически последици – връщане назад към 2004 г., което не е редно.
Второ, правилно сте направили корекция – приветстваме, сега вече потребителският кредит е представен във форма, която е приемлива и тя ще сработи. Но искам да ми отговорите на следния въпрос. Ние предлагаме мерки, които – искам да подчертая – са европейски, взели сме ги от европейските страни. БСП не предлага нищо ново, което не се предлага в Европейския съюз.
Още веднъж Ви казваме: няма да увеличи бюджетния дефицит, тъй като ние твърдим, че мярката, даже и при корекцията 60/40 да стане реално 60/40 със социалното осигуряване, няма да сработи. Ще се съберем след няколко седмици и ще видите, че няма да сработи мярката. Тези средства ще останат свободни и те могат да се използват по мярка, която са счели болшинството страни, че ще сработи.
Че една работодателска организация е подкрепила тази мярка – искам да имате предвид, че това е по политически и други причини, тъй като шефът на една от тези организации, няма да го споменавам, ако обича, дължи 54 милиона на българския бюджет…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: …които да използваме за мерките за кризата. Ако обича, да ги плати, а да не ни дава акъл. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Втора реплика – госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова, господин Министър! Започвам с това, което казахте във Вашето изложение – да вземем такива мерки, с които да осигурим нормалното функциониране на държавата.
Госпожо Стоянова, тези мерки, които Вие предлагате, възпрепятстват българската държава да се върне към нормален начин на живот, защото Вие знаете, че икономическите мерки, които залагаме сега, в крайна сметка ще окажат своето отражение не за един месец, а за много по-дълъг период от време.
Когато говорите за трансфера, който се прави към фонд „Държавно обществено осигуряване“, и по-скоро фонд „Безработица“, по мярката 60/40, недейте да подвеждате българските граждани за това, което БСП припознава. Нашата парламентарна група и миналия път, когато гледахме Закона за мерките, каза категорично – тази мярка трябва да отива директно при осигурените лица, и ние сме категорични.
Когато говорите, че сте възприели предложението на ДПС по отношение на обезпечаване осигуровките по тази мярка 60:40, госпожо Стоянова, Вие сте икономист: къде са разчетите, къде е корекцията Ви по актуализацията на бюджета, след като допускате това предложение? Ами тези осигуровки допълнително показват, че трансферът към фонд „Безработица“ няма да е достатъчен! Нали сте икономисти? Бъдете последователни! Но явно не сте.
Аз се радвам, че тук е и министърът на финансите, който ще ми отговори: кой компенсаторен механизъм, какво възнамерявате да направите? Няма да засягам онези хора със свободни професии, ще засегна занаятчиите. Ще Ви прочета всички тези, които са заложени в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване! (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Извинявайте, госпожо Стоянова, но тези мерки, които Вие предлагате, свързани с кредитите, няма как да оправят онази малка работилничка, онзи шапкарски, кожухарски цех или онова фризьорско ателие, което беше затворено по заповед на министъра на финансите!
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Няма такава заповед!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На здравеопазването.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Тези хора, когато изтеглят кредити, в един момент трябва да ги връщат, а те няма откъде да ги изкарат, защото икономиката след това (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) няма да е способна да ги възстанови на работа, а повечето от тях са без никакви доходи! Затова трябва да помислим за всички тях тук и сега…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: …и да ги обезпечим с една минимална помощ, която ние предлагаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Трета реплика – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Стоянова, при така обявената от Вас мярка 60:40, вече станала известна, даването на тези 60%, образно казано – това, което колегата Цонев предложи, което е добре за изплащане на осигуровките на съответния работник, какво ще стимулирате на практика? Работникът да премине на 4-часов работен ден, защото няма защита във Вашите предложения. Един работодател – неговите 40% да не са 100 единици, а 50 единици, от 8-часов работен ден съответно ще премине на 4-часов с намаляване на 50% на трудовото възнаграждение на работника.
Вие казахте, че ще се стимулира излизането на Борсата. Няма да се стимулира по този начин излизането на Борсата, когато парите се дават директно на осигуреното лице – на работника, защото, уважаема госпожо Стоянова, ако се прекрати трудовият договор по взаимно съгласие, работникът на Борсата ще получава минималното възнаграждение за ден, а не тези 60%, които ще ги получава, ако е на работа. Той няма да иска да подпише прекратяване на договора по взаимно съгласие, защото не е в негова полза и ще има защита!
Другото, пак ще има защита за работника – ако работодателят иска да прекрати договора на работника, той му дължи едномесечно трудово възнаграждение за неспазване срока на предизвестието. Той трябва да заплати този срок на предизвестието – една месечна брутна работна заплата на работник. Откъде ще ги вземе този работодател, когато е затворил?
Нещо повече, в сега действащия закон – мисля, че беше в чл. 267 от Кодекса на труда, ясно е записано, че при престой на предприятието не по вина на работника на него му се дължи пълното трудово възнаграждение – не само трудовото възнаграждение, а брутното трудово възнаграждение! В сега действащата норма в Кодекса на труда – ние сме точно в тази хипотеза. Така че недейте да внушавате, че по тази мярка, ако парите се дадат директно на работника, щяло да стимулира излизането на Борсата.
Още повече, че когато се касае за големи съкращения – над 20, 30 човека, се изисква и съгласие от синдиката. Това е процедура, която трае повече от месец! Фирмите с многото работници няма да могат да съкратят така лесно своите работници – масово, защото те се ползват от защитата на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Приключвам.
С това, което Вие предлагате – директно да се плаща на работодателя, ще стимулирате точно това – ще преодолеете тази защита на работника и ще го пратите на 4-часов работен ден или на Борсата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Госпожо Стоянова, заповядайте за дуплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Не знам какво точно трябва да отговарям на всичките тези реплики, които получих.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Ами недей отговаря!
МЕНДА СТОЯНОВА: Да, както се казва, не виждам кой знае какъв смисъл, но все пак не мога да разбера позицията на БСП. В един момент – защитници на работниците, в другия момент – защитници на работодателите.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Ние сме защитници на целия народ. А Вие кого защитавате?
МЕНДА СТОЯНОВА: И аз се обърквам. Не мога да разбера кого защитават и каква е точно тяхната позиция.
Но всичките им предложения – не говоря за държавния бюджет, защото там са в другата точка, която ще гледаме след около половин час, показват, уважаеми дами и господа, въпиеща некомпетентност.
Ще дам пример само с ДДС-то. Те предлагат на всички, които са засегнати от извънредното положение, да им се даде по 2 хил. лв. – възможност да не внасят ДДС при бракуване на стоките. Законът за данък върху добавената стойност е ясен – когато една стока се бракува без основание, за нея се дължи ДДС, защото преди това е ползван данъчният кредит при покупката на тази стока. В този закон има ясни членове, които казват, че когато този брак е в резултат на технологичен брак в рамките на технологичните норми – било по стандарт, било по отраслова нормала, било по собствените стандарти на едно предприятие, или когато този брак е заради изтекъл срок на годност на стоката, там ДДС не се дължи.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): В случая не е нито едното, нито другото.
МЕНДА СТОЯНОВА: Как да не е? Когато в един ресторант трябва да се бракува месото, сиренето, яйцата, защото ресторантът е затворен, той влиза в хипотезата на брак с изтекъл срок на годност. Но ако иска да бракува безалкохолните напитки или уискито, няма как, защото срокът им на годност е доста по-дълъг и няма как да докаже, че е изтекъл в рамките на извънредното положение. Много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Ние от ДПС се въздържахме да правим допълнителни предложения по Закона за бюджета по следните няколко причини. Вчера в изказването си пред Бюджетната комисия казах някои от тях, но днес ще се опитам да ги обобщя.
Първо, искам да припомня на колегите, че не става въпрос за третия месец от началото на кризата. Изтекли са точно 15 работни дни от обявяване на извънредното положение – 20 и няколко дни с почивните.
Второ, абсолютно не е ясно, има доста неизвестни, ще започна с най-фундаменталната от тях – колко дълго ще продължи кризата. Другите неизвестни са: какви ще са отраженията върху приходната част – това зависи от много други фактори, които също са неизвестни величини. Дори да се опитваме да прогнозираме на базата на сериозните научни подходи при икономическото прогнозиране, пак ще изпаднем в гледане на боб, понеже са твърде много неизвестните. Мога да кажа – почти всички фактори, всички фундаментални фактори, които действат върху тези крайни величини, всъщност са неизвестни. По тази причина ние смятаме, че на 15-ия работен ден от обявяването на извънредното положение е малко волунтаризъм да започнем с всички мерки, които бихме приложили, или повечето от тях, ако на нас са ни известни доста повече факти.
Например бюджетът ни предлага това изменение, че очакваното неизпълнение на приходите ще бъде около 2,5 милиарда. Аз твърдя – господин Горанов, можете да ме опровергаете, ако искате, че това не почива на сериозни изчисления. Няма как да почива.
Да предположим, че сме взели някакъв период от време, за който сме прогнозирали. Този период от време – да питам – дали ще е същият в Германия? Някой да знае?
Вие, професор Гечев, като четете?
65% от износа ни е към Европейския съюз – 65%, 66, 67 на моменти. Питам: ако ние пуснем българската икономика, махнем мерките след един месец или след 20 дни, дали ще направи същото Европа? Някой да може да ми каже, без да гледа на боб? Ами ако Европа не пусне икономиката си, този износ отива на кино!
Е, какво прогнозирате, какво изчислявате?
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Ако бяхте отишли към Китай, Русия… (Реплики между народни представители от ГЕРБ и „БСП за България“.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не си спомням от място да съм Ви репликирал, професор Гечев.
Говоря тези неща, защото дългият дебат тук… (продължаващи реплики) беше едно надпреварване, едно замерване с предложения. Хубаво, няма лошо. Обаче страна, която е във валутен борд, бюджет и правителство, които са ограничени във финансирането вече три десетилетия почти поради валутния борд, аз съм на 100% съгласен с това, което каза министър Горанов предния път – и в Бюджетната комисия, и на предното обсъждане тук, че основната му задача е да осигури финансирането на бюджетните системи. Това е основната, първата. Разбира се, оттам нататък има и други задачи.
При положение че наистина няма опции за финансиране, каквито имат другите държави, а са стеснени нашите опции; при положение че ние не знаем колко време ще продължи кризата; при положение че не знаем колко време ще продължи кризата в държавите и регионите, с които са свързани нашата икономика, нашият износ, нашият внос дори, ако щете – той също е от фундаментално значение, тогава какво прогнозираме?! Тогава обосновано ли е да се хвърляме от първите 15 дни на обявеното извънредно положение и да направим всички възможни мерки, за които говорим?
Напълно съм съгласен, че има засегнати хора от първия ден. Даже съм съгласен, и това е абсолютно вярно, че по принцип има засегнати хора и без да има криза – хора, които нямат доходи или са на ръба, и с това съм съгласен. Но ние в момента гледаме не мерките за подобряване благосъстоянието на хората – въобще ние гледаме мерките по отношение на конкретно засегнатите от кризата и на онези сектори, които са засегнати от кризата.
Най-простото нещо ще Ви кажа: ако приемем, че всички, които са освободени от 13 март, са излезли на 15-и на пазара на труда или 16-и – понеделник, ами те ще получат заплатите си за месец февруари сега, те са я получили в края на месец март. Нали разбирате, че все още не е такова положението, че то трябва да се направи, но съвсем спокойно може да се направи и на 20 април, ама съвсем спокойно и с много по-голяма доза факти, с много по-голяма доза приближеност до истината? Никога не сме твърдели например ние от ДПС, откакто обсъждаме тези мерки, че те не трябва да имат такъв обхват или че не трябва да бъдат към определени сектори. Твърдели сме, че това трябва да стане поетапно, да бъде разположено във времето и да обхваща реалните факти, реалните неща, които ще се случат, а не прогнозните. Защото иначе има голяма опасност при един такъв подход, който предлагат колегите от Левицата, а и не само, и други колеги предлагаха по-широкомащабни мерки, има голяма опасност в рамките на два месеца да се окажем с невъзможност по-нататък да правим каквото и да било ако, разбира се, не искаме да сринем изцяло икономиката и бюджета.
Не чух никой да говори, абсолютно никой не чух, слушах внимателно дискусията и днес, и вчера, и така нататък, не чух никой да говори към коя част от икономиката, към кой фактор на икономиката трябва да бъдат насочени мерките. Аз вчера подсказах – това трябва да бъде потенциалът за растеж на българската икономика, той трябва да бъде съхранен. Само че потенциалът за растеж включва много други неща. Освен пазара на труда, включва предприятия и така нататък, сега да не правим тук цяла лекция на тази тема. Тоест, ако ние искаме да използваме максимално ефективно минималните възможности, които имаме като държава, дори и да вземем още кредити, наистина трябва да насочим усилията си, първо, към най-засегнатите сектори, към най-засегнатите социални групи, но и към съхраняване на потенциала за растеж. Защото ако, дай боже, скоро се върнем, а и да не е толкова скоро на пътя на нормализацията, само съхраненият потенциал за растеж или съхранена финансово и икономически държава да натисне в тази посока, ще ни върне бързо към нормализацията и на доходите, и на работните места, и да спрем спада, и да минимизираме щетите от тази криза. Всичко друго в малка или в по-голяма степен е волунтаристичен подход.
Затова ние избрахме да подкрепим тези мерки. Избрахме да ги подкрепим с леки корекции, разбира се. Биха могли да се направят и малко по-сериозни корекции, но това е въпрос на дебати. Избрахме и друго, и пак искам да го подчертая – избрахме да не печелим дивиденти пред нашите избиратели, говорейки от тази трибуна неща, в които не сме убедени. Избрахме да покажем на българското общество, че в момент на такава криза всички институции солидарно трябва да стоят, без да се обезличават отделните партии, без да се обезличава Президентството от Министерския съвет, все пак да стоим достатъчно солидно и достатъчно сговорно пред хората, за да разберат те, че институциите и отделните политически партии не издигат в този момент в култ егоизма си.
Аз ще Ви кажа като политик с 30-годишен стаж: ако аз не бях в тази зала, а извън тази зала, моето впечатление щеше да бъде, че българските политици, българските политически партии, представени в парламента в началото на тази криза, в нейните първи 15 – 20 дни, са издигнали в култ не защитата на хората, не превенцията от кризата, а политическия си егоизъм. Това щеше да бъде моят извод, гледайки всичко, което видяхме. Политическият егоизъм е ръководен в тези 15 – 20 дни от дебатите в тази зала. Ако искате, ме обвинете в некоректност – това е моето впечатление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Реплика – госпожо Клисурска, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нека да завършим с репликата и дупликата и тогава ще Ви дам думата, господин Зарков.
НАДЯ КЛИСУРСКА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Господин Цонев, Вие казахте: мерките, които трябва да вземем сега, трябва да обхващат засегнатите. Аз съм съгласна и мога да Ви кажа, че българските граждани – една голяма част от тях, Вие знаете – милион и 700 хиляди български граждани работят на минималната работна заплата, но в момента голям процент от тях са в неплатен отпуск и не получават никакви доходи. Те нямат никакви запаси и тях ги вълнува, те действително ще получат своите възнаграждения от месец февруари, но тях ги вълнува какво ще стане с тях, с техните деца днес. Защото решенията, които ще вземем днес, ще се отразят утре, непосредствено в следващия ден и не водени от егоизъм или от някакво чувство да покажем колко сме активни и колко сме загрижени – напротив, мерките, които ние предлагаме, са свързани именно с този страх у българските граждани как ще обезпечим един минимален гарантиран жизнен ресурс за всички тези хора, които са най-уязвени.
За съжаление, икономическите мерки, които ние предлагаме към момента, не показват тази адекватност според нас. Искам да Ви кажа нещо и искам да Ви опровергая. Защо, неадекватна ли е Германия, неадекватни ли са Дания, Румъния, Гърция, Македония? И само ще спомена Македония и Румъния, защото говорите за икономически показатели и за икономически системи. Ами само Ви зачитам – в Гърция: „Всеки работещ в предприятие, фирма, чиято работа е спряна с решение на правителството като предпазна мярка срещу вируса, ще получи 800 евро“; в Румъния: „Държавата се ангажира да покрие 75% от заплатите в частния сектор и има таван на цените на комуналните услуги и горивата, отлага се плащането на кредити“; в Македония: „Работниците в частните фирми, засегнати от кризата, ще получат една минимална работна заплата през април и май“.
Господин Цонев, тези държави неадекватни ли са, когато са взели мерките сега? Защото аз смятам, че ние ще покажем адекватност в Народното събрание, когато вземем своевременно мерките, а не оттук, от трибуната, да им кажем: да, ние ще вземем мерки, но след време. Нека да ги успокоим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Цонев, записах си: Вие говорихте тук за сговор. Но за какъв сговор, в името на какво? Ако е за някакви реални мерки, които да достигнат до най-потърпевшите, до най-пострадалите, до хората, до българските граждани – да, но това, което Вие правите, не е сговор, това е най-стабилната бизнес структура и конструкция, която се нарича съучастие, и ние не искаме да бъдем част от това съучастие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Цонев, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Щеше ми се да остана в полето на здравия разум – но, уви, нямам такъв шанс. Госпожо Клисурска, ще видите какъв заем ще вземе Румъния след няколко дни или седмици и ще видите как ще реагират пазарите и с какъв лихвен процент ще го получи. Ще си говорим тогава.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако изобщо го вземе.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако изобщо го вземе. Ще видите. Да припомня, че там могат и си девалвират леята, както си искат.
За Македония изобщо пък не ми давайте пример. Това е страна, в която все още пазарната икономика не е въведена напълно и както трябва, така че нямам какво да Ви кажа. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Много неща мога да Ви кажа, но просто няма да ме разберете. (Ръкопляскания.)
Обаче на господин Филип Попов ще отговоря, и то много сериозно. Знаете ли, господин Попов, защо смятам, че не е правилно това, което казахте, и че този сговор в името на националните интереси не е това, което Вие казахте? И защо смятам, че нещата, които предлагате непрекъснато, са политически егоизъм? Защото, господин Попов, за разлика от Вас, аз два пъти съм участвал в управление с Вашата партия и Ви познавам много добре как се държите, когато сте в опозиция и как това няма нищо общо, когато сте в управлението. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Така че БСП да не учи ДПС на тези неща, ако може! Имаме памет! Благодаря Ви.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България, от място): И ние имаме памет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Зарков има процедура и след това ще Ви дам думата на Вас.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам тази процедура за начина на водене не само за да върнем дебата, където му е мястото, а и да си дадем сметка за значението на думите, които изговаряме тук.
Преди малко председателката на Бюджетната комисия определи предложенията на БСП като, цитирам: „въпиеща некомпетентност“. И искам да ѝ обърнете внимание да си мери приказките, поради простата причина че същата председателка с нейната компетентност и без да си мери действията, онзи ден вкара в последния момент предложения, които отново щяха да създадат паника, споменавайки Международния валутен фонд, което ще има последствия, включително и най-вероятно и за дълговете, които ще взеимаме напред, защото тези думи имат значение.
Същата госпожа Стоянова преди няколко седмици с едно предложение взриви дори крехките консенсуси, които има в нашето общество по отношение на политиката, която трябва да следваме, включително в евроинтеграционния момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Приемам това като увертюра към забележката към госпожа Стоянова.
КРУМ ЗАРКОВ: И накрая Ви казвам, забележката ми е следната: моля, обърнете внимание на различните опоненти да изказват тезите си, но с уважение към всяко едно предложение на народни представители, защото това, което Вие наричате некомпетентност, щеше да осигури минимален доход на затворените по къщите си българи, а Вашата компетентност ще ги изкара на улиците. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Остава без отговор. Ще оставя без отговор забележката по процедурата на господин Зарков.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Нека да погледнем истината в очите. Преди година и половина, даже близо две години, четири Нобелови лауреати по икономика, в това число и Джоузеф Стиглиц – икономически съветник на двама американски президенти, заявиха следното, че светът навлиза в нова, много сериозна икономическа криза, в много сериозна.
Коронавирусът, който се появи, според мен торпилира тази икономическа криза, ще нанесе много, много сериозни поражения и ще направи тази криза изключително тежка. Досега светът познава две много тежки икономически кризи. Едната е 1929 – 1933 г., другата е 2008 – 2011 г. Обикновено тези кризи продължават между три и четири години.
Та, за какво взех думата? Цял ден слушам дебатите в нашия парламент от колегите народни представители – моите уважения към всички Вас, и все ми идва на ума едно стихотворение на Ханс Закс, когато шестима слепи индустанци решили да опишат слона, как изглежда слонът. Единият, като напипал хобота, казал: „Ми той прилича на змия“, другият като напипал ухото: „Той прилича на тава“, и така нататък, и така нататък. Накрая стихотворението завършва със следното: „Всички поотделно били прави, но всички в цялото грешали.“ Та нещо подобно се случва в момента тук.
Слушах какво ще стане със селското стопанство, слушах какво ще стане със свободните професии, слушах какво ще стане с фирмите, слушах, че формулата 40 към 60 не е актуална. За мен наистина не е актуална, защото няма да бъде доволен нито бизнесът, нито ще бъде доволен обикновеният човек.
Тези 1500 лв. безлихвен заем, които даваме, извинявайте за израза, но при кризата, която се задава – да, сега ще мине пандемията, но ние ще влезем безспорно, целият свят ще влезе в много сериозна икономическа криза. Неслучайно всички развити държави в момента теглят много сериозни заеми.
Тук искам да подкрепя нашия министър на финансите, че лично той иска да тегли голям заем, защото ние без голям заем няма да минем, разберете го. Без голям, повтарям: не малък, без голям заем няма да излезем от тази криза поради няколко причини.
Първо, всяка икономика в света е потребителска икономика – като се свие потреблението, икономиката рухва. Е, как това население, което остава без работа и се записват на борсите по труда по няколко хиляди души в момента, как си представяте това население, което си седи в момента по къщите? Аз одобрявам, между другото, тази мярка за така наречената изолация, защото неизбежно е. Дания направи тази грешка – първо седем дни взеха много твърди мерки, после пет дни отпуснаха населението и сега са със седем пъти повече болни от нас. После пак върнаха твърдите мерки обратно.
Одобрявам тази мярка, но трябва да помисли държавата, а държавата това сме ние. Ние, народните представители, сме държавата. Ние, правителството и президентът – това е държавата. Това е истината. Тази държава трябва да помисли как нашето население ще изкара тази криза. Защото, повярвайте ми, да си седиш вкъщи по цял ден, както самият аз спазвам много сериозно карантината – да си седиш вкъщи по цял ден, в един момент парите свършват.
Най-важното, което трябва да направи правителството в този момент, а и ние като народни представители, най-важното е да спасим бизнеса. В момента ресторантите стоят затворени – още няколко месеца, хората им са пуснати в неплатена отпуска. Не само ресторанти – малки фирми, големи фирми в момента са затворени. Тези фирми ще загубят пазарите си до няколко месеца. Оттук нататък катастрофата е пълна: свито потребление, хората няма да имат пари и съответно, ако…
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Това е второ четене на Законопроекта!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, ако искате да ме прекъсвате, вземете реплика после.
Хората няма да имат пари, а кризата – доказано е, че световна криза трае не два месеца пандемия, а трае между две-три-четири години. Затова моето предложение конкретно е следното, защото много от Вас знаят това, което казвам. Моето предложение е следното: нито една партия – толкова е голямо предизвикателството в момента, че нито една партия сама не може да се справи със съответното положение. Нито една!
Затова моето предложение е следното: тегли се голям заем. Само моля Ви, не от Международния валутен фонд, нека да не се обосновавам защо от Международния валутен фонд, съответно всяка партия има своите финансови експерти – сядат и разпределят парите във всяко едно направление, във всяко едно перо – и за безработните, и за фирмите. Защото те трябва да бъдат подпомогнати в момента.
Иначе знаете ли какво? Баща ми се е занимавал с бизнес и ще Ви кажа едно: затвори ли се една фирма, тя много трудно после се възстановява, на практика тя приключва своя живот. Това исках да Ви кажа, това е моето конкретно предложение. (Реплики.)
Да, господин Горанов, много голям заем. Тук не става въпрос за милиард-два, както БСП предлагат – милиард и половина мерки. Не е достатъчно, колеги, трябва да се тегли голям заем – вижте какво правят другите държави. Хайде да не се сравняваме с най-великите… (Реплики.)
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Предложи конкретно каква да е формулата.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, Менда, заповядай. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не се отвличайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Моето предложение беше следното: всеки си има експерти. Ето, онзи ден виждате големите, могъщи държави какви заеми теглят – те теглят трилиони. Трилиони! (Реплики.)
Да, Вие се подсмихвате. Онзи ден Доналд Тръмп тегли и казва: „Да, два трилиона долара за американската икономика.“ (Шум и реплики.)
Всички Вие знаете, че тези долари миришат на мастило и скоро ще го разберете – като тръгне инфлацията. Защото много отдавна мина времето, когато на долара се пишеше: „обезпечен със злато от резервите на Форт Нокс“. Сега знаете ли какво пише на долара? Вижте го: „in God we trust“ – „в Бога ние вярваме“. Само че печатницата е при тях.
Така че в това отношение моята молба е следната: господин Министър, даже по-голям заем теглете! (Шум и реплики.) Решението на всяко едно перо, което касае българската икономика и всяко едно направление в икономиката – тя е разделена на пера, да решим всички заедно със своите финансови експерти. Всяка партия ги има.
Иначе идва кризата, есента отиваме на избори, защото дадена партия не се е справила, идва например БСП на власт, БСП и тя си отива след половин година и влизаме в една перманентна и политическа вече криза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Колеги, вярно е, че обсъждаме четири параграфа и имате право да се изказвате по всеки един от тях. Моля Ви, все пак да бъдете малко по-сбити, защото все още сме на втория въпрос. Чака ни след това още един въпрос за разглеждане и едно много продължително и сложно гласуване. (Реплики.)
Ние взехме решение да не прекратяваме работа, докато не бъдат обявени резултатите от гласуването. Благодаря.
Реплика – заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Разбирам господин Атанасов – че като коалиционен партньор трябваше да защити политиката на правителството и предложенията, които са направени от ГЕРБ. Това, което не разбирам, е защо по такъв начин – че това е единственият възможен вариант, по който може да се действа, и нищо друго.
Понеже той ни разказа за слона, аз пък бих искал да му разкажа една фраза на Майк Тайсън, който казва, че „всеки има план, докато не получи юмрук в лицето“. Именно юмрукът в лицето под формата на тази икономическа криза, катализирана от коронавируса, развали плана на това правителство. Няма нищо странно в това, което се случва – следваме естествения икономически ход.
Друг е въпросът обаче, че ние не сме съгласни с предложените мерки и няма как да бъдем съгласни поради една проста причина – че прословутата мярка 60 на 40, дайте да си го кажем, това не е български патент, не е измислено в България, напротив, вече е прилагано в Германия по време на кризата през 2008 г. Забележете, с тази мярка целта на немското правителство е била да задържи висококвалифицираните кадри. Тоест тази мярка е насочена спрямо една прослойка от висококвалифицирани. Нашата идея е да бъдат предлагани мерки, които да обхванат работници и служители, включително нискоквалифицирани и без образование. Няма как да приемем тази мярка като единствено възможна.
Другото, с което не сме съгласни и което постоянно ни се втълпява, е за едни 1500 лв., които ще бъдат връщани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): След пет години!
ТОДОР БАЙЧЕВ: Така, след пет години, но ще бъдат върнати, госпожо Стоянова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог.
Завършете мисълта си.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Да, няма да влизам, добре.
...но ще бъдат върнати и на практика това, което се дава или се опрощава, е само лихвата. На потребителския заем лихвата е 8% или това са 120 лв. годишно, по 10 лв. на месец.
Бих ги дал тези 10 лв. на господин Атанасов, да го видя как ще кара с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика?
Господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, Вие казахте, че сте слушали коментари за селското стопанство, в същото време казахте, че трябва да спасим бизнеса, ресторантите. Да де, ама хората три пъти на ден трябва да се хранят. Ресторантите трябва да работят и да зареждат земеделска продукция.
Ненапразно в моето изказване казах, че наистина светът върви в нов етап и ако тази криза направи така, че много от държавите затворят своите доставки за България, ние изпадаме в продоволствена криза. Ненапразно Ви казах за добавената стойност и това, че ние имаме положително салдо в селското стопанство, се дължи единствено на износа на зърно. Безспорно това е факт, но ние изнасяме първичен продукт без добавена стойност и аз многократно съм казвал, че това е изключително вредно. В България сме суровинен придатък и на Европа, и на нашите съседи, в същото време внасяме готови продукти с висока добавена стойност.
Ще Ви дам пример с Дания, защото тук цитирахте, че другите държави вземали заеми в трилиони. Ами ето, една Дания горе-долу произвежда колкото нас – 9, 10 милиона зърно, по територия е три пъти по-малка от България, но, забележете, тя не изнася и килограм зърно. Всичкото зърно превръща в животни и месо, след това ни внася това месо с много голяма добавена стойност.
Затова Ви казвам, че сега ние трябва да направим така, че първо да съхраним – БСП предлага тези 30 милиона за животновъди, за зеленчукопроизводството, за овощарите, и след това да мислим за онова преформатиране на политиката за задоволяване с българска продукция на нашите пазари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: ...в тези ресторанти, за които Вие говорите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Друга реплика?
Реплика или изказване, господин Паунов?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Атанасов, коронавирусът не торпилира, а катализира кризата, която настъпва. Тя се очертаваше към края на годината, само че този факт се появи неочаквано и оттук е това катализиране.
Въпросът, който поставяте за бизнеса, е правилен, но бизнес без хора има ли? Машините без овеществения човешки труд са мъртви машини, затова трябва да се направи баланс – не само бизнесът, а тези хора, които сега са без работа и без пари, има опасност след 13 май да излязат на улицата. Това е опасно – в Италия разграбват вече супермаркети.
И нещо друго, в Щатите вземали трилиони, ама те печатат едни кухи пари. Изнасят инфлация, нали? Така че Вие казвате колко голям да бъде този кредит?! Не чух от Вас, поне от правителството знам, че е 10 милиарда. Вие колко предлагате? Защото господин Гечев – съжалявам, че излезе – има едно предложение, което може да вземе Нобелова награда за икономика. Той предложи да вземем 100 милиарда при тази лихва и когато вече другите държави дойдат, да започнем да отпускаме при много по-голяма лихва. Това е в рамките на майтапа, но все пак искам да чуя колко предлагате Вие да бъде този кредит. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Атанасов, имате думата за дуплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Колеги, като го изкарваме на майтап и аз ще го карам леко на майтап, библейският израз го знаете. Не е работа, но мисля, че всеки от Вас разбра какво исках да кажа, а не да се хващате за отделната дума. Библейският израз го знаете: „Имаше уши и не слушаше, имаше очи и не виждаше“, така че не ми изкарвайте от контекста на изказването думи – това първо.
Второ, не съм казал, че само бизнесът трябва да бъде спасен. Има социалнослаби и неслучайно казах – по няколко хиляди души излизат на Борсата всеки ден. На тези хора трябва да бъде помогнато и ще Ви кажа защо, пак ще се повторя, защото всяка икономика в света е потребителска. Когато се свие потреблението, умира икономиката, тоест няма оборот на свежи пари.
И сега Вие ми зададохте единствения въпрос, който наистина беше сериозен – колко милиарда предлагам да се тегли дълг? Ето го, специалистът е до мен, той ще каже колко. Като се направят разчетите, има цяло Финансово министерство, което работи за него. (Шум и реплики.) Така че… Засега, господин Горанов, доколкото разбирам, колко предлагате? Около 10 милиарда, господин Горанов, толкова ли?
Така че, колеги, аз ще искам да чуя в тази насока наистина специалиста, който е финансовият ни министър. Срамота е да питате мен, юриста, колко милиарда трябва да се теглят за държавата, при положение че не знам колко – може би няколко хиляди, сигурно 1000 служители работят във Финансовото министерство? Сигурно, не съм ги преброил, господин Горанов ще каже. Но господин Горанов е човекът, който ще каже: господа, положението е сериозно, тежко, за да не закъса икономиката и съответно да направим така наречения социален пакет, ни трябват толкова и толкова пари. Повярвайте ми, те няма да бъдат малко – категорично. И в никакъв случай няма да бъдат по-малко от 10 милиарда. В никакъв случай! В никакъв случай няма да бъдат по-малко от 10 милиарда! Това е положението. В такива ситуации държавата го прави. Между другото, правено е вече – Франклин Делано Рузвелт го е правил вече, през 1933 г. така измъква Америка от световната депресия, като тегли от американски банки кредити – това е.
И само още един път ще кажа: темата е дълга…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Кажете го кратко, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: …моето мнение е: в никакъв случай Международният валутен фонд, поради хиляди причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Продължаваме с изказвания.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на разпоредбата.
Комисията подкрепя текста за параграфи 7 и 8.
По § 9 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това не е ли четено?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не е, разбира се.
„ІІІ. В Заключителни разпоредби § 9 се изменя:
„§ 9. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (ДВ, бр. 99 от 2019 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 1 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 14 369 706,4 хил. лв., както следва: (таблица по доклада).
„(2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 13 455 690,4 хил. лв., както следва: (таблица по доклада).
2. В чл. 2 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Приема бюджета на фонд „Пенсии“ по приходите и трансферите на обща сума 5 254 917,8 хил. лв., както следва: (таблица по доклада).“
б) ал. 3 се изменя така:
„(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии“, както следва: (таблица по доклада).“
3. В чл. 5 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по приходите и трансферите на обща сума 224 031,9 хил. лв., както следва: (таблица по доклада).“
б) ал. 3 се изменя така:
„(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“, както следва: (таблица по доклада).“
4. В чл. 6 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ по приходите и трансферите на обща сума 1 166 316,7 хил. лв., както следва: (таблица по доклада).“
б) ал. 3 се изменя така:
„(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“, както следва: (таблица по доклада).“
5. 5. В чл. 7 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Приема бюджета на фонд „Безработица“ по приходите и трансферите на обща сума 323 034,3 хил. лв., както следва: (таблица по доклада).“
б) ал. 2 се изменя така:
„(2) Приема бюджета на фонд „Безработица“ по разходите и трансферите на обща сума 2 352 307,3 хил. лв., както следва: (таблица по доклада).
в) ал. 3 се изменя така:
„(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Безработица“, както следва: (таблица по доклада).
6. В чл. 8 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите и трансферите на обща сума 6 686 548,4 хил. лв., както следва: (таблица по доклада).
б) ал. 3 се изменя така:
„(3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва: (таблица по доклада).“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Слушайки дебатите, ние от парламентарната група на ВОЛЯ сме готови да подкрепим една такава редакционна промяна в предложението на ГЕРБ по точка първа, а именно: „Считано от 1 април за срока на отмяна на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март, месечното възнаграждение на народен представител по чл. 5 от финансовата програма по бюджета на Народното събрание е равно на една средномесечна работна заплата в обществения сектор по данни на Националния статистически институт за декември 2019 г.“, като декларираме, че това нещо, ако бъде прието, ние ще оттеглим нашето предложение за минималната работна заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Марешки.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, съвсем накратко във връзка с приключилия дебат. Аз отново ще отправя призив към партиите да подкрепят актуализацията на бюджета. Не виждам съществени разделителни линии, въпреки че краткият срок не даде възможност на някои от предложенията да бъдат технологично изготвени, че да следват логиката на Закона, но при такъв тип дебати и при тази скоростна работа едва ли е повод за критика по същество.
По-скоро основната разлика между позициите на правителството и позицията на част от народните представители е свързана със степента и дълбочината на мерки, които следва да се предприемат, като основната разделителна линия сякаш остава, ако правилно съм разбрал от дебата, отношението към самоосигурените лица и подходът за безусловен доход на тях.
В икономическата доктрина отдавна се говори за безусловен базов доход, дори са правени експерименти в света. Вероятно след десетилетия, когато индустриалните отношения се променят до такава степен, че единственият механизъм за преразпределение остане темата за безусловен базов доход, ще дойде на дневен ред, но днес подкрепям по-скоро тезата, че сме в началото на една непредвидима по мащаби и продължителност криза, дай боже, да е по-кратка, в която моментът за подобен социален експеримент все още сякаш не е дошъл.
Можем ли с аргументите, че някои хора са загубили доходи, без да са участвали в осигурителната система, много бързо и без преценка на имущественото им състояние да разхвърлим едни пари? Между другото, останах приятно изненадан през всичките седмици на дебат, че в главата на българина вече не е сравнение с държави от нашата черга, а отидохме дотам да гледаме и политиката на Съединените американски щати, Германия и Швейцария. Това говори, между другото, много добре за конвергенцията в духа на българина. Не знам дали като работоспособност и добавена стойност сме го достигнали, но духовно очевидно сме дотам конвергирали, че вече да се сравняваме с водещите икономики в света, нещо, което, поне като отправна точка, е по-скоро положително.
За съжаление, финансовите реалности не са точно такива и затова, пак казвам, ние продължаваме да разсъждаваме върху темата с тези, които не са участвали в осигуряване поради начина на организация на тяхната трудова дейност, и не съм убеден дали без преценка на техните доходи трябва с лека ръка да разпределяме оскъдния ресурс в българския бюджет.
Между другото, колегите от левицата предлагат едно решение, което обаче не определиха във времето как действа. Защото, ако то се касае само за един месец, това би следвало да означава поне три месеца прилагането на подобна мярка, която от тези 900 милиона би трябвало да изглежда поне три пъти по-скъпа, или бъркам, не го чух в дебата? По-скоро казвате, че за трите месеца ще е достатъчно, но ако направите оценка върху 800 хиляди самоосигуряващи се по декларации в Националната агенция за приходите или пък ако не ги отграничите във Вашето законодателно предложение, няма да има лесен отговор.
Пак повтарям, това, което се предлага от страна на правителството като първи мерки, има и предимства, вероятно за някои има и недостатъци. Но философията на участието в осигуряването от страна на държавата, тоест предоставянето на част от дохода за запазена заетост, би било безпредметно като мярка, ако не се предвиди макар и минимално участие от страна на работодателя. Защото целта в края на краищата е една подобна мярка да запази доходите на заетите хора. И ако работодателите, с всички критики, които чухме в последните седмици върху подобна мярка, не са склонни да участват с нищо, то къде говорим за солидарност в тази мярка?
Предизвикателствата на прогнозирането стоят. Не казвам, че тази актуализация не можеше да съдържа и други елементи, но мога да Ви уверя, че тя е напълно съобразена с това държавата да може да изпълнява функциите си през следващите месеци и до края на годината. Повярвайте ми, дебатът ще е по-труден след края на пандемичната част на кризата, а не сега, затова да не прибързваме с мерки, които можем да вземем във всеки един момент на следващ етап.
Да, хората имат нужда от успокоение. Първата фаза на успокоение идва по линия на това, че социалната система на държавата е въоръжена с достатъчно ресурс да може да издържи наплива, който ще бъде насочен към нея.
Втората линия – това подпомагане към бизнеса, някои го оценяват като недостатъчно, други го оценяват като работещо. След днешното заседание ще претърпи допълнителна оптимизация, която наистина дава възможност на тези работодатели, които са запазили отчасти своята дейност и искат да участват, повтарям, в солидарността със своите работници и да продължат да осигуряват доход от трудова дейност, да се включат. Тези работодатели, които наистина нямат възможност да отделят нито лев от собствените си ресурси или са 100% прекратили дейността, вероятно за тях ще трябва да търсим подпомагане след кризата. Защото в момента един ресторант ще има нужда вероятно от безлихвено кредитиране или от друго подпомагане, за да може да стартира отново своята дейност. Да не влизам в този дебат.
Искам да Ви уверя, че с увеличаването на лимита на държавен дълг ще търся най-оптималните решения за финансирането на българския бюджет и, дай боже да не се налага да се достигне до целия му лимит. Разнопосочни са сигналите, които пазарите дават в този момент, но всяко едно действие така или иначе е публично и няма как да остане скрито от публиката и най-вече от парламента като работодател на Министерския съвет.
Днес ще затворим една емисия български петгодишни еврооблигации на вътрешния пазар при сравнително добра доходност. Разбира се, във въоръжение на правителството трябва да бъдат всички възможни алтернативни сценарии за финансиране, защото действително при ситуация на валутен борд най-неприятното усещане е бюджетът да остане без ликвидност.
Иначе дебатът по отношение на самоосигуряващите се би могъл да продължи, но пак повтарям, без преценка на имущественото състояние на всеки един от тях с лека ръка да стартираме един неприлаган досега в нашата реалност механизъм за безусловен базов доход, за мен е прибързано и не докрай социално обосновано, защото има много социалнослаби хора, които в момента не са самоосигурени, които няма да получат минималната работна заплата, която Вие предлагате. Това справедливо ли е? Според мен – не. Според мен – не! Затова нека да бъдем умерени в първите дни на кризата и да преценяваме много прецизно, така че да разпределим ресурсите върху действително най-засегнатите. По-голямата част от тях са покрити от мерките дотук. Надявам се, че заедно с Вас можем да продължим да ги разширяваме.
Не малко неща се направиха и по линия на банковата система. Знаете, че Европейският банков орган излезе с указание и насоки. Нашите търговски банки са адаптирали тези указания към своята дейност и искам да уверя всички български кредитополучатели, малкият и среден бизнес и не само, че ще срещнат максимална гъвкавост от страна на търговските банки.
До дни ще стартират и мерките, свързани с ресурса, който влагаме в Българската банка за развитие и по отношение на безлихвеното кредитиране на физически лица, и по отношение на портфейлните гаранции по отношение на юридически лица. В подразработката на мерките, свързани с държавната гаранция, която предстои в края на днешния ден, ако се одобрят промените в държавния бюджет, да бъде издадена в полза на Българската банка за развитие, което ще даде възможност в следващите дни да разширим инструментариума, с който правителството чрез Българската банка за развитие интервенира върху финансовия сектор, разбирайте – върху банките.
Надявам се епидемиологичната криза да отшуми бързо в следващите месец, два. След това заедно обаче, колеги, в рамките на същия този бюджет и същите тези ресурси на държавата ще трябва да мислим мерки за възстановяване. Затова днес благодаря на всички, които ще подкрепят бюджета. Оставаме да дебатираме по отношение на самоосигуряващите се.
Нека се има обаче предвид и това, което казах, че подобна мярка, без преценка на финансовото състояние на всеки един самоосигурен, ще бъде небалансирана от гледна точка на останалите участници в обществено-икономическия живот на страната и всяка една разумна идея в тази посока може да бъде разглеждана и споделяна.
Заедно с министър Сачева работим върху промени в Постановлението, което регламентира така наречената мярка 60/40 с оглед адаптирането му допълнително към казусите от живота и въпросите, които изникват от отделни кандидати за подобна подкрепа. Мисля, че в следващите няколко дни мярката ще бъде оптимизирана по начин, по който да стане доста по-приемлива по отношение на бизнеса.
Разбира се, има бизнеси, които в този период на криза няма да могат да продължат да съществуват в този вид. За тях ще има нисколихвено и безлихвено кредитиране веднага, след като отворим и премахнем всички мерки, наложени от карантината, от социалното дистанциране, въобще всички мерки, които са ни предложени от Щаба и са свързани си медицинската целесъобразност. Върху подобен пакет трябва да започнем да мислим отсега и предлагам всички партии, които са представени в парламента, да инициират подобни идеи. Не можахме да стартираме навреме дебата между отделните партии. Днес чухме различни идеи. Някои от тях имат своето практическо приложение.
Благодаря за подкрепата по отношение на бюджета и за различните виждания. Благодаря, че не се драматизира темата с поемането на нов дълг, защото той ще са харчи само в рамките на бюджета по начина, по който е гласуван от Народното събрание, и се надявам след няколко месеца да сме забравили най-драматичната част от кризата, в която в момента се намираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
С това завършихме и втора точка.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г.
Заповядайте, госпожо Александрова, да ни запознаете с Доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г., приет на първо гласуване на 3 април 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев и Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „наказателни производства по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда“ се заменят с „производствата и делата съгласно приложението“.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;“.
3. Точка 3 се отменя.“
По § 3 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители – § 3 се изменя така:
„§ 3. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Когато физическо лице или лице, представляващо юридическо лице, не може да упражни право или изпълни задължение в нормативно или административно определения срок поради причини, като задължителна изолация (карантина), хоспитализация в лечебните заведения за болнична помощ или отсъствие от страната по време на извънредното положение, компетентният орган въз основа на мотивирано искане определя нов срок, който започва да тече след отпадане на съответната причина.
(2) Когато физическо лице или лице, представляващо юридическо лице, не може да упражни право или изпълни задължение в нормативно или административно определения срок поради непредвидени обстоятелства, извън тези по ал. 1, компетентният орган въз основа на мотивирано искане може да определи нов срок, който започва да тече след отпадане на съответното обстоятелство.
(3) Искането по ал. 1 или 2 се прави от лицето или чрез пълномощник с пълномощно без нотариална заверка в писмена форма, изпратено по пощата, по електронна поща, факс или друг начин.
(4) Алинея 1 – 3 не се прилагат за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, по глави седма, осма и тринадесета, раздели II и III от Закона за устройство на територията и по Закона за защита на конкуренцията.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
„§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1 не се прилага за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители, производствата по Закона за устройство на територията и производствата по Закона за защита на конкуренцията.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
По § 5 има предложение от народния представител Борис Вангелов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 6б.
Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Александър Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да спрем до § 5.
Откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Тъй като Докладът не е текст по текст, член по член, ще започна от най-съществения според мен, а именно § 5, чл. 6, в който Вие правите сериозно отстъпление от първоначално приетия Закон за извънредното положение, който даваше защита на всички правни субекти, длъжници във връзка с договор и с неговите последици, ако не се изпълни, за забава. Това касаеше длъжниците на Топлофикация, на електроразпределителните дружества, на ВиК дружествата, а Вие не го приехте и тогава. С промяната в чл. 6 Вие на практика ги лишавате от тази защита в рамките на извънредното положение.
Нещо повече, дори и така записан, текстът също търпи критика в сегашната му редакция, защото сте записали, че „задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение“. Така записано, на практика означава, че може да се образува изпълнително производство срещу длъжника, защото Вие сте описали, че не могат да се изземват вещи. Изземването на вещи, уважаеми народни представители, е част от изпълнителното производство, и то не задължително. Записали сте, че задължението не може да бъде предсрочно изискуемо, но в рамките на извънредното положение падежът на задължението в този период – той може да е настъпил, и тогава няма да е предсрочно изискуем, но ще е настъпил и длъжникът ще дължи.
Това, което Вие сте направили, е, че тук може да се започне изпълнителното производство, но на практика не може да се завърши.
На следващо място сте записали, че договорът не може да бъде развален по принцип, само че договорът е между две или повече страни. От коя от страните не може да бъде развален? Това не е уточнено. И тук следва да се уточни, че е от кредитора, защото договорът може да бъде развален и да се иска неговото разваляне и от длъжника, ако кредиторът не изпълни част от договорните си задължения. Това сте го пропуснали, което означава, че дори и длъжникът в тази хипотеза не може да иска разваляне на договора. Обвързвате го в рамките на извънредното положение с този договор такъв, какъвто е. В същото време давате на кредитора и възможност, както казах, да стартира едно изпълнително производство, без да има възможност да го завърши, но не това е основното в този текст. Проблемът тук е, че на практика лишавате от защита българските граждани, тази, която осигурихте благодарение на нашите въздействия – в първата част, в сега действащия закон, на голяма част от българските граждани.
Казвате, че щяла да се увеличи междуфирмената задлъжнялост, да се намали стокооборотът, изобщо разсъждавате в рамките на една нормална пазарна обстановка, само че пазарната обстановка, уважаеми народни представители, изобщо не е нормална. Имаме затворени граници, липса на доставки на някои стоки, а тази мярка, която сега действа, е за всички и ако една фирма не изпълни задълженията си към друга фирма, то тази, втората, също може да не изпълни задълженията си към трета фирма. Това не означава, че тя не дължи. Напротив, тя дължи, но не дължи тези вредоносни последици за рамките на извънредното положение от забавата. Това са така наречените лихви, които са най малко три вида: мораторна, договорна и възнаградителна. Тук говорим за мораторната или така наречената законова лихва, която е основният лихвен процент плюс 10 пункта, която е страшна.
Тоест, Вие казвате на тези хора – български граждани, които са най-много засегнати, които са без работа, които са буквално на улицата и без никакви доходи, че ги лишавате от тази защита, че те няма да могат да се възползват, а само тези, които имат някакъв кредит към банка или финансова институция, или ако този кредит е цедиран на така наречените колекторски фирми – и то пак тази защита е условна, тя не е пълна. (Народният представител Филип Попов и председателят се уточняват встрани от микрофоните.)
Това е, което исках да кажа по § 6. Сигурен съм, че и моите колеги от парламентарната група ще изразят още допълнителни доводи защо не подкрепяме това предложение. Но основното е, че това е тежко отстъпление от защитата на правата на българските граждани в условията на тази тежка криза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Господин Иванов, имате думата за изказване.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз лично съм изненадан от това, което виждам тук пред себе си, и това, което ще гласуваме след час-два, може би. Ако може после тук някой да обясни – какво се случи в тези дни, от когато гласувахме първоначалния вариант на Закона до днешна дата, за да пристъпим към такова драстично изменение на чл. 6, където беше дадена наистина една изключителна защита на българските граждани?! Какво се случи, какви слабости видяхте и най-вече да отговори някой – министърът или вносителят, или някой друг: кой упражни натиск върху вносителите, за да направят тази промяна? Защо отнеха възможността на българските граждани, които тъкмо се бяха поуспокоили, че няма да бъдат преследвани – било то от доставчик на услуги – интернет, телефон, телевизии, електроразпределителни дружества, ВИК-дружества, и каквото друго се сетите, и го оставяме единствено да има някаква защита, да речем, от банки или от други финансови институции, които са му дали кредит под една или друга форма?
Извинявайте, но това е пак някаква форма на дискриминация! Първо, по отношение на гражданите. Второ, по отношение на институциите, спрямо които Вие в момента искате да наложите някакво ограничение. Говоря за банки, както сте ги написали тук –финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително и когато заемите са придобити от други банки и трети лица, независимо кои са трети лица, тоест Вие правите привилегировани едни, за сметка на други. Какво налага това нещо? Защо не остана старият режим? Какво се случи в тези няколко дни? Кой се почувства засегнат? Банките по-малко ли ще почувстват тежестта на всички тези мерки, отколкото електроразпределителните дружества в случая, на които в момента махаме защита на гражданите спрямо техни действия за един период?
Да Ви припомня – дебати, които водихме при първоначалното приемане на Закона, когато ние бяхме предложили текстове, с които да защитим българските граждани, като им дадем възможност да отлагат плащането на своите сметки. Не, напротив, Вие се отказахте от тези текстове. Сега ни налагате още по-голяма свобода, развързвате още по-сериозно ръцете, наред с всички тези юридически неточности, които колегата Попов преди малко изкоментира тук.
Действително вкарвате ситуацията в изключително сложна посока, още повече, че преди малко в Закона за държавния бюджет Вие отхвърлихте тази възможност – тези, които са в изключително сериозно положение, като работниците и служителите, които са излезли в неплатен отпуск, да получават една субсидия от държавата за периода, в който те не са на работа и не получават заплата. По какъв начин тогава на тези хора, на тази категория лица ние гарантираме тук, като народни представители, държавата съответно след взетите решения в Народното събрание и гласуваните закони, че те ще могат да имат наистина един нормален живот, че те ще просъществуват, тоест, че ще могат да оцелеят физически? Гаранция никаква!
Вие виждате, че самите работодателски организации казват, че мярката 60/40 не работи. Аз не съм сигурен дали ще заработи в този вариант, в който се гласува в Закона за държавния бюджет, защото има различни специфики във всяко едно предприятие и голяма част от предприятията към днешна дата не могат да се възползват от тази мярка, дори и да искат, по една или друга причина. Може би след месец, след два, ще влязат в тази хипотеза, но към днешна дата не могат и масово пускат своите работници в неплатен отпуск. Тези хора реално ще бъдат потърпевшите от тези изменения, които в момента се предлагат в чл. 6. Какво се случи? Защо беше необходимо в последния момент да се внася тази промяна?
Аз Ви слушам внимателно – и транспортния министър, който вещае тежки фалити в транспортния сектор, това означава масово уволнение; слушаме и социалния министър, който обяснява всеки ден колко хора излизат на борсата на пазара на труда – хайде тях държавата по някакъв начин ще ги обезщети като обезщетение за безработица, за временното състояние, в което са, но тези, чиито предприятия не искат да направят още тази крачка и са ги пуснали в неплатен отпуск, и не вземат никакви средства, освен това, че им се плащат осигуровките – помислете върху тази теза!
Защо привилегироваме едни кредитори за сметка на други кредитори? Каква е разликата между едните кредитори и другите? Едните имат повече резерви ли? Държавата по някакъв начин – аз поне не разбрах в Закона за държавния бюджет, че едните ще получат повече финансиране от другите, някаква защита за сметка на българските граждани?! Така че, хипотезата, която градите в момента с това предложение, е изключително вредна и Вие персонално ще търпите тези негативни последици само след дни, след седмици, когато потропат на вратата на българските данъкоплатци различни институции, като енерго, като телефонни услуги и какви ли не други от този ред, които ще им вгорчат живота изключително тежко и не дай си боже да бъдат и в ситуацията неплатен отпуск, където наистина не могат да направят никакъв полезен ход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Вземам думата, защото по този текст се казаха доста неверни неща ¬– действащия текст. Действащият текст беше предложен от мен и колегата Александрова и беше с изцяло благородни мотиви. За съжаление обаче, се оказа, че, тъй като беше изработен и приет в изключително кратки срокове заради извънредното положение, този текст създава проблеми по отношение на търговския оборот.
Прекалено много търговски дружества започнаха да изпращат към своите контрагенти – не към физически лица, към другите търговски дружества, писма и заявления, че на базата на чл. 6 от Закона за мерките и действията при извънредно положение, те няма да изплащат задълженията, което води до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост и надали на някой му трябва след края на извънредното положение да види маса, стотици дела в търговските отделения на окръжните съдилища за несъстоятелност. Те, така или иначе, ще настъпят в резултат на икономическата криза, породена от епидемията с COVID-19 и извънредното положение, свързано с нея.
Истината е, че чл. 6 защитава изключително голям кръг физически и юридически лица, и това се вижда от използвания термин „частноправни субекти“ по отношение на всички видове кредити, други форми на финансиране – няма да ги изреждам, текстът е пред Вас, може да го видите. Това се отнася не само за банките, отнася се за небанкови финансови институции, отнася се за колекторските фирми, отнася се до един доста широк кръг от кредитори.
Казвате за останалите евентуални кредитори на физическите лица. Ще помоля този, който твърди, че няма защита, да погледне текстовете, които са свързани със съдебното изпълнение.
В Закона за мерките и действията при извънредно положение ние предвидихме, че не се извършва принудително изпълнение, не се предприемат принудителни действия по изпълнението от страна на кредиторите, на взискателите в едно изпълнително дело. Извинявайте, но при положение че съдилищата не работят, Вие как си представяте да бъде извършвано каквото и да е изпълнително действие и да бъде образувано изпълнително производство? Да не говорим пък, да се извършва принудително изпълнение при тези условия, най-малко ще се нарушат мерките и действията, предвидени в Заповедта на министъра на здравеопазването по този повод. Така че, аз смятам, че с тази редакция на текста, от една страна, се защитават българските граждани в максимална степен по отношение на неблагоприятните последици от забавата по отношение на изпълнение на задълженията, до които няма как да не се стигне при една част от нашите съграждани, и, от друга страна, не се стига до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост и до стопиране на стопанския оборот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Реплика, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Митев, никак не мога да се съглася с доводите, които изложихте тук, пред нас, за причините и начина, по който ни внасяте този текст и искате да бъде подкрепен. Никой няма да Ви разбере, вярвайте ми! Защото най-малко, правейки признание тук, от трибуната, че още при първото приемане на Закона сте приемали нещо писано на крак и сега да ни кажете, че отново приемаме текстове, които са писани на крак – недомислени, няма как да искате подкрепа на който и да било! Не мога да се съглася с тези доводи, защото трябваше да направите внимателно и прецизно, ако искате да извадите тези проблеми, които са възникнали и касаещи междуфирмената задлъжнялост, да се прецизира текстът, така че да не касаят частноправните субекти във всичките хипотези, които бяха изредени в предната редакция на Закона. Това означава, че и липсата на адекватна работа на този парламент – нещо, за което спорихме още предишните дни, води до такива изкривявания, на които днес сме свидетели и които ще се струпат на гърба на българските граждани – на обикновените български граждани. Това е истината!
Нашият призив е: оттеглете тази промяна и в най-кратък срок този парламент отново да се събере и да гласува един прецизен текст, който наистина защитава българските граждани. И всички тези недъзи, и негативи, които са се установили по отношение на междуфирмения оборот, и на увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, да бъдат изчистени, но не за сметка на обикновения данъкоплатец, не за сметка на този, който в момента тръпне, съхне и вехне – какво ще се случи утре – дали ще може да си купи храна на детето, дали ще може да си плати сметката, дали ще може по някакъв начин да осигури екзистенцминимума на своето съществуване в тази държава, наречена Република България, на която с подобни текстове ние обезсмисляме съществуването ѝ?! Срамно е! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Друга реплика?
Господин Митев – дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, всъщност с нищо от това, което казахте, няма как да се съглася. Това беше изцяло политическо, емоционално изказване, от което нямаше никакви – нито правни, нито логически, нито каквито и да е други доводи. Защо? Ако бяхте загрижени толкова много за българските граждани – и при първия вариант на Законопроекта, и при сегашния Закон за изменение и допълнение, ние щяхме да видим Вашите предложения в тази посока. Ние такива предложения не видяхме.
В единия случай текстът е предложен от колегата Александрова и мен, във втория случай предложението е направено от колеги от ГЕРБ, аз предложения на народни представители от Българската социалистическа партия не видях по този текст. Слушахме на първо четене колко не е хубав, как не става, как е прибързан. Сега пак чуваме, че на второ четене също не става. Е, ние слушаме от Вас, колеги, само как това не става и не чуваме никаква алтернатива. Извинявайте, но след като не чуваме от Вас алтернатива, смятам, че това всъщност е една безплодна критика без достатъчна мотивация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев.
Продължаваме.
Госпожо Нитова, заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА (БСП за България): Уважаеми народни представители, намираме се в тежка ситуация – извънредно положение, и сега всички говорим за солидарност. Да, най-важно е и трябва да приложим солидарността, като защитим най-уязвимите групи от гражданите.
Но какво ни предлагате Вие, колеги от ГЕРБ, в нормите, които обсъждаме днес? Ами няма я солидарността. Понеже говорим за чл. 6, аз мисля, че той вместо да гарантира защитата на най-уязвимите граждани, които най-тежко ще понесат финансово бремето от сегашната ситуация, напротив, намалява тази защита, защото въвежда и различни критерии към правните субекти. Чл. 6 свежда кредиторите само до банки, финансови институции и задължения по лизингови договори. Ами фирмите за бързи кредити какви са?! (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Да, добре.
Този текст създава предпоставки дори за хора и фирми, които могат да плащат задълженията си, но не го правят, защото няма да бъдат принудени да направят това например с наказателни лихви и плащане на неустойки.
Да отговоря на въпроса на господин Митев: защо ние от БСП няма да подкрепим този текст и не сме правили предложения към него? Не разбрахте ли, ние просто не искаме този текст да се гласува? Ние искаме да остане нормативната уредба такава, каквато беше, защото тя защитава в по-голям обем правата на гражданите, защото кредитори не са само банките и финансовите институции. Ами длъжниците към „Топлофикация“, към ВиК дружествата и други такива?!
Затова, уважаеми колеги, ние нито сме правили предложения, нито ще подкрепим този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нитова.
Реплика – господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Нитова! Всъщност трябва да направим следното пояснение. Първо, този текст се отнася не само до банките, не само до колекторските фирми, но и до фирмите за бързи кредити. Затова и направихме допълнението „трети лица“, но и без допълнението „трети лица“ този текст се отнасяше и за тези субекти, които отпускат кредити.
По отношение на „Топлофикация“ имам усещането, че тук се внушава едно абсолютно невярно твърдение по този текст. Действащият текст не заличава задълженията, колеги. И действащият текст – единственото, което Ви казва, е, че не се прилагат последиците от забавата. Наказателната мораторна лихва, съответно предсрочна изискуемост, изземване на вещи и налагане на запор – само това, единствено това, нищо друго. Задължението продължава да съществува, то не се заличава, не се опрощават вземания. Клиентът на „Топлофикация“ след един месец, дай боже, ще продължи да ги дължи тези суми. По-скоро е добре да се мисли какво правим, след като изтече извънредното положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев.
Няма друга реплика.
Дуплика.
СМИЛЯНА НИТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Митев, ние никога не сме искали самото задължение да се опрости. Напротив, тук преференцията е недълженето на лихви и неустойки по тези договори. Така че това са съвсем различни неща, за които говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Министър, искахте думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще припомня част от позициите по споровете във връзка с чл. 6, защото усещам как някои колеги от БСП се обаждат, като да го чуват за пръв път и действително в аранжимента на изказванията връх взеха колеги, които действително не участваха в дебата. Но аз ще поставя принципно въпроса: а въобще участвахте ли в дебата за чл. 6?
Ще припомня следното. На второто четене на първоначалния текст на чл. 6, което беше след 19,30 ч. в Комисията по правни въпроси, нямаше нито един представител от парламентарната група на „БСП за България“, който да участва в това обсъждане. Тогава, горе-долу по мои изчисления, като гледам стенограмата, е било направено предложението от колегата Митев и от госпожа Анна Александрова.
Къде обаче бихте могли да участвате? На работната група преди това заседание, където в рамките на около четири часа се дискутираше този въпрос много подробно и в много детайли. Видях, когато господин Иванов се изказваше, как сладко се подсмихваше господин Крум Зарков, защото се получи една новация, тоест господин Иванов с една първоначална енергия се изненада какво било станало. Тъй като не сте сигурни и все още не сте разбрали какво е станало, ще си позволя да кажа следното: в работната група дебатът беше следният – първоначалният текст обхващаше три групи задължения.
Първата, най-голямата група, госпожо Нитова, е тази, която е по кредитни и свързани правоотношения, или произтичащи правоотношения по договори за кредит или лизинг. Приемахме, че това е най-голямата група на дълговете. Няма да се ангажирам с число – дали това е повече от половината в масата на задълженията, или е друга пропорцията, но всички винаги в тази зала сте твърдели, че това е огромно бреме за длъжниците, че банките трябва да отпаднат от ГПК – от текста на чл. 417, че банките едва ли не злоупотребяват, изстискват кръвчицата на длъжника, който обаче доброволно е отишъл при тях, сключил е договори за ипотека, дал е всички обезпечения и така нататък. Затова фокусът, от който тръгнахме, беше защита срещу банките.
В този дебат, в най-ранната му фаза съществуваше текстът – в академичния текст, защото той произлезе и от преподаватели от Софийския университет, и задължения към доставчици на обществени услуги, така наречения ютилити сектор. Въпросът беше: може или не може да се включат задълженията към доставчиците, какви ще бъдат последиците?
Третата група задължения бяха всички други задължения – например, ако аз и господин Иванов имаме граждански договор за наем или за заем, или за заем за послужване, или нещо друго подобно. В дебата в Правната комисия на второ четене, на който и аз не съм присъствал, господин Попов, е надделяла универсалната, пълната теза – максималното покритие. Приело се е. Пак казвам, аз не съм пледирал тогава. След изявление на господин Филип Попов в 17,30 ч. двамата представители на БСП напуснаха.
Какво стана след това? Текстът влезе в сила. Много субекти реагираха на този текст. Всички асоциации на бизнеса реагираха. Всички реакции бяха в посока: Вие така създавате бомба в бизнеса, няма да се изпълняват задълженията, подкрепяте липсата на дисциплина. За тези две седмици – всъщност, защото господин Попов казва, че има такива възражения – не стана ясно имало ли е такива възражения, не стана ясно дали добросъвестният длъжник не продължава да си изпълнява, не стана ясно какъв е броят и на правоотношенията, в които една от страните се е позовала на чл. 6, но всички казваха, че има такава опасност.
По отношение на втората група задължения – тази, за която коментирахте и Вие бяхте внесли Проект на решение за спиране на задълженията към ютилити доставчиците. Имаше дебат с часове тук и по този дебат имаше и гласуване. N на брой са писмата от Булгаргаз, Булгартрансгаз, топлофикационните и газовите дружества, които казват: „Е, какво? Ние ще свръхзадлъжнеем за един месец, но трябва да плащаме на Газпром. С Газпром си имаме международен договор, по който дължим цена. Като не платим, те ще ни спрат доставките. Какво ще направим със сигурността на доставките?“ Това бяха причините, господин Иванов. На мен ми е странно как за един дебат, който е в продължение на две седмици, Вие с изненада излязохте и казахте: „Аз нищо не знам.“ Няма как да не знаете. Това се дискутираше, коментираше, пишеше, обсъждаше във всички формати, на всички нива.
Аз ще повторя това, което казвам, Вие преценете коя е най-голямата опасност. Ако презюмираме, че най-тежки и най-страшни са дълговете към банките, колекторите и други финансови и нефинансови институции по кредитни правоотношения – да, оставаме защитата там.
Ако преценим, че тази защита трябва да бъде по отношение на всички субекти, тогава Вие трябва да прецените, господин Иванов, редно ли е аз спрямо Вас да се позова на това обстоятелство, необходимо ли е законът да ме подбужда да бездействам, а аз може да нямам основателна причина, мога спокойно да си Ви върна, да кажем, айпада, с който сте ми услужили, вече съм си послужил с него, но казвам: неее, то има закон, ще изчакаме да свърши извънредното положение, законът ме закриля сега. Това честно ли е, справедливо ли е? А в такива отношения не е ли редно да оставим на субектите свободата на договаряне, която е гарантирана от закона, и да ги оставим да се разберат? Много от наемодателите имат интерес и сами предоговарят наемните плащания, плащанията на наемната цена в този период на криза. Защо? Защото искат да си запазят договора, искат да си запазят наемателя и са склонни все пак да договорят нещо по-малко, но да не загубят наематели, защото тогава ще трябва да търсят нов през определен период, през време, което за тях си е чиста загуба.
Много текстове се обсъждат, бяха прочетени за обсъждане. Аз ще се въздържа само на този текст, макар и другите, които бяха прочетени, да заслужават своя коментар. Само ще кажа, че в чл. 6, господин Попов, по никакъв начин не се променя принципът на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите, тоест винаги изправната страна би могла да иска разваляне на договора освен в този случай и само кредиторът. Няма неравнопоставеност! Тук длъжникът си е свръхзащитен. Дадохме свръхзащита на длъжника, дано да не сме сгрешили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Толкова пъти бях споменат от началото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не беше обидно, господин Иванов, не беше нещо обидно, но…
Господин Попов, а Вие? И Вие лично обяснение.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ако Вие трудно може да различите емоционалните настроения на един човек, това е друг проблем, защото да Ви се привижда в отношението най-малко на отвращение към това, което предстои да се случи, да го свързвате с усмивка, това е някаква грешка. Оттам не знам как видяхте, но Ви казвам, че аз лично съм потресен от това, което предстои да се случи, и промяната в този закон.
Вие говорите за празноти. Не е празноти, господин Министър. При Вас може би има цели пропасти в познанието Ви за това, което се гласува в момента, и това, което ще предстои.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм казвал „празноти“.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Точно така казахте преди малко. (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Глупостта, която ще свършите тук, която ме репликира вдясно, ще бъде много по-голяма от всичко друго, което може да се натресе на главата на българските граждани извън тази зараза, която се носи навсякъде и се опитваме да преодолеем последствията от нея. Очевидно се дразните много, защото това нещо, което предстои да се стовари на главата на българските граждани, Вие самите не осъзнавате неговия размер. Говорим, коментираме… (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Давам лично обяснение, не сте председател, госпожо Александрова! Като станете председател тук, давайте акъл…
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Казвам, че не е по темата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Председател, може ли да я прекъснете да не ме репликира от място?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Довършете, господин Иванов.
Госпожо Александрова, запазете самообладание.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Нека всеки да си знае мястото в тази зала.
Така че нито сте разбрали може би от дебатите и сега пак ще го повторя, да го разберете, пак казвам: набързо, на крак приет текст първоначално, което е донесло своите негативни последици, дори не сте го осмислили, още втори път на крак се приема нещо, което допълнително създава утежнения (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и проблеми на българските граждани. Това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Междуфирмената задлъжнялост е нещо, което трябваше да се реши, а не да се стоварва на други!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете. Благодаря.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Това е проблемът, който Вие не искате да разберете и не можете да разберете.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заместник-министър за един ден няма кой да бъде друг.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Внимавайте какво говорите, защото се записва!
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Знам, че се записва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Вие невярно твърдите, да започна от фактологията, че не сме участвали в работната група по първия законопроект. Напротив, сутринта до обяд всъщност ние участвахме в работната група, на която се обсъждаха само и единствено предложенията, внесени от политическа партия ГЕРБ, и те не се обсъдиха и до края на всичкото отгоре, защото нямаше възможност, защото на практика между първо и второ четене се пренаписа изцяло законът, изцяло! Нямаше нищо общо с това, което приехме тук на първо гласуване. Така че на практика този закон, който сега действа за извънредното положение, е приет на едно четене, дори не е на две четения.
След това за това, че сме били напуснали в пет без петнайсет двама колеги…
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: В 17,30 ч.
ФИЛИП ПОПОВ: В 17,30 – добре. Първо, не е вярно, че сме били само двама колеги, то се вижда и от камерите, и от записите, бяхме всички представители на нашата парламентарна група в Правната комисия.
А защо напуснахме – нека да Ви припомня, господин Министър, че самият Вие искахте прекъсване на заседанието заради хаоса, който беше създаден в Правната комисия и заради негодните доклади, които ни бяха представени, и заради това, че отново се обсъждаше на коляно, четяха се едни текстове, без да ги имаме пред нас и повечето народни представители, да не кажа всичките, не знаеха какво гласуват! Затова си тръгнахме. Но въпреки това нещо едно от достиженията на този закон, който приехте, и основен текст, беше именно чл. 6! Вие сега и от него правите, не Вие, но парламентарната група на ГЕРБ правят отстъпления, като внасят съвсем коренно различен текст.
И не на последно място, уважаеми господин Министър, това е специален закон по отношение на Закона за задълженията и договорите, Вие го знаете много добре! И тук ясно е записано: договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Точка!
Това е, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Процедура, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Процедурата ми е по начина на водене и е към Вас. Много Ви моля да спазвате стриктно Правилника, ако давате възможност за лично обяснение след изказване на министър – дали е спазен Правилникът, ако давате процедура по начина на водене – дали тя наистина е насочена към Вас, както важи за нас, така важи и за опозицията, с цялото ми уважение, много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Продължаваме с разискванията.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Дотук дебатът звучи сякаш имаме ясен хоризонт на отмяната на противоепидемичните мерки и вече сме в етап на рестарт на икономиката. Така звучи. Защото имахме работещ текст, чийто обхват като субекти и като последици значително стеснявате, само че тук до вчера и днес ни убеждавате, че най-трудните моменти предстоят, тоест няма логика един работещ и полезен текст за частноправните субекти да бъде отменян.
На мястото на министър Кирилов аз не бих се връщал към онази комисия, защото от Ваша страна, господин Кирилов, тя е, може да бъде повод само за срам. Припомням, че това беше комисията, в която народните представители не знаеха какво гласуват – няколко доклада, устен преразказ и в крайна сметка това беше причината в 19,30 ч. нас да ни няма. Но този текст го подкрепихме в залата – старата редакция на чл. 6.
И искам да отговоря на едно обвинение, че опозицията нищо не била предлагала. „Ама какво предлагате Вие, колеги от БСП?“ Ами простичко – работещият текст да остане и той не е работещ само според нас, прочетете становището на адвокатурата. Това са хората, които защитават тези частноправни субекти и които всекидневно в българските съдилища се справят с последиците от приетите режими. Зачитам, за да е ясно какво всъщност предлага и подкрепя БСП: „До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.“ Това е работещият текст, на който държим. В случая това, което предлагате, стеснява обхвата и Ви давам конкретен пример по същество: фирмите се кредитират не само от финансови институции, а и от заеми. Това ще увеличи междуфирмената задлъжнялост, на практика ще доведе до фалити, тъй като по презумпция много пазарни субекти ще изпаднат в неплатежоспособност. Това е неизбежно.
Така че аз дотук не чух аргументи с какво не е добър работещият текст и защо го заменяте с един значително по-лош за пазара в момента! Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики „Браво“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Има ли реплики?
Реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Божанков! Чувам вече разнопосочни сигнали от Вашата група и от лявата част на залата. Веднъж ни се казва как текстът не е добър – действащият, след това Вие ни казвате как е добър и искате да остане, първият път ни казва колега отляво, че е писан на коляно, след това Вие ни казвате, че е перфектен, прекрасен. Кое е вярното? Аз, честно казано, се обърках вече – прекрасен ли е, на коляно ли е писан, добър ли е, ужасяващ ли е?
Истината е, че този текст създава проблеми в момента, проблеми на търговците, проблеми на търговския оборот и на междуфирмената задлъжнялост. Цял предиобед слушаме от всички страни на залата изказвания как трябва да се подкрепят предприятията, икономиката, за да може след края на извънредното положение страната да може да се възстанови бързо, доходите на хората също, заетостта също да бъде подпомогната. И в същото време, когато се опитваме точно да изправим проблем, който би попречил и би навредил на търговския оборот, Вие ни казвате: ами не, запазете сегашното положение, съсипете търговския оборот, нека да има огромна междуфирмена задлъжнялост и да имаме огромно число предприятия, които ще влязат в производство по несъстоятелност! Е това няма как да го допуснем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев.
Втора реплика не виждам.
Дуплика – господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Митев, очевидно имаме концептуални различия и това е спорът по същество тук. Вие смятате, че помагате, ние смятаме, че правите фатална грешка. В крайна сметка съвсем скоро засегнатите ще дадат оценка на Вашето решение. То очевидно е взето и съвсем скоро ще стане факт. Ние с колегите от опозицията се намираме в абсурдното положение управляващите да си слагат въже, а ние да Ви преследваме и да махаме това въже от Вашия врат, но щом сте решили – стегнете примката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Концентрира се дебатът върху измененията на чл. 6 и това е нормално – един от най-важните текстове в този закон, но всъщност ние дебатираме заедно промени в няколко разпоредби и всяка една от тях заслужава няколко думи, най-малко за да е ясно на българските граждани какво се случва в този момент. Променя се чл. 2 на Закона, който, напомням, в самото начало трябваше да изпише всички онези ограничителни мерки, които Министерството на здравеопазването налага, за да ограничи разпространението на заразата от COVID-19. В хода на дебатите това така и не се случи и стигнахме до онези моменти, в които министър издава една заповед вечерта и я отменя сутринта. Имахме сега шанс да се поправи, вместо това ни се предлага просто да се запише, че актът на министъра на здравеопазването подлежи на предварително изпълнение.
Сега, какво точно значи този текст? Най-вероятно става дума за някои индивидуални актове на министъра на здравеопазването – по Закона за чужденците има такива основания, но повечето, не повечето, а обжалването на неговите заповеди не спира тяхното изпълнението, така че този текст до голяма степен е безсмислен. Той може би има за цел да спре лавината от обжалваници, които тези заповеди предизвикват, но надали ще постигне тази цел. Надяваме се да остане само безопасен, като безсмислен, и да не създаде допълнително объркване.
В следващия параграф от Закона има сериозна промяна и тя трябва да бъде поздравена, между внесеното на първо четене като изменение, което практически правеше от Висшия съдебен съвет законодателен орган, и сега, когато вследствие на критиката, както нашата от опозицията, така и от магистратските среди и професионалната общност, вносителите са се поправили и предлагат тези дела, които ще продължат да бъдат разглеждани в този период, в които сроковете няма да спират да текат, да бъдат изписани в приложение към Закона, тоест да бъдат уредени на законово ниво. Това е конституционносъобразният начин. Ще разсъждаваме какъв е този списък, когато дойдем до това приложение, но още отсега трябва да кажем, че това по-скоро е добра еволюция – много по-добра, отколкото беше предложената преди няколко дни.
И понеже питате: какво прави опозицията – ето, това прави: посочва онези грешки, които могат да бъдат поправени. Понякога Вие се съобразявате. Така можеше да стане и с чл. 2, тъй като тези заповеди за министъра на здравеопазването тепърва ще бъдат обекти на различен съдебен контрол, каквото и да се напише сега в този закон.
По отношение на защитата на гражданите, която беше обект на внимание на законодателя, както в първия закон, така и сега, имаше два важни текста. Единият е този на чл. 4, който удължава с един месец от отмяната на извънредното положение, тоест веднъж, когато бъде отменено, един месец се удължават ex lege – по закон, всички срокове, които не са споменати в предходния член, и който е много важен срок – защита правата на гражданите. Този член също беше застрашен от предложения на вносителите на Законопроекта, но вследствие на дебата в Комисията вчера, в който ние, господин Министър, участвахме активно, вносителите се отказаха от идеята си да го променят, да не превърнат гражданите в молители на администрацията и да не създадат предпоставки на някои да бъдат отлагани сроковете, а на други – не.
Надявахме се, че това ще бъде и подходът към чл. 6 – спорният текст, върху който сега разсъждаваме. Бяха посочени достатъчно юридически аргументи в една или в друга посока. За да не се губи излишно време, да обясня просто какво означава новата промяна.
По силата на предишния текст, който далече не беше перфектен, но по силата на този текст, ако ще сте затворени вкъщи под карантина вследствие на заповед или не можете да излизате вследствие на препоръките, които Ви се отправят по цял ден, загубили сте работата си и нямате доход и не можете да си платите тока, предишната редакция забраняваше на Енергото да Ви го спре, с тази редакция вече ще може да Ви го спре. В това е разликата. Тук има или няма рискове за търговския и гражданския оборот? Всеки един от текстовете на този закон за извънредното положение поражда такива рискове. Ключът е в продължителността на тяхното прилагане. Тук е много ясна разликата между нашето виждане и това, което ни се предлага. Вие държите да защитите търговците, ние държим да защитим хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, с по-голямата част от изказването Ви съм съгласен, със заключителната част по отношение на чл. 6 обаче не съм. Всъщност това, което казахте, не е вярно.
В чл. 6 и в сегашната редакция няма никъде записано, че ако не бъде изпълнено задължението или бъде забавено изпълнението, няма да бъде спиран токът или парното, или водата, или каквото и да е. Такова нещо не се съдържа в чл. 6 и в сегашната му несъвършена или съвършена, както искате, определяйте редакцията.
Това, което е записано, е следното – няма да тече мораторна лихва, наказателна лихва за забава, няма да бъде обявяван договорът за предсрочно изискуем, няма да се изземват вещи. Това е записано в сега действащия текст. То е записано в новия текст. Никъде няма „да бъде прекратяван договорът“. Никъде не е записано подобно нещо, че няма да бъде доставяна стоката или услугата, тоест, че ще бъде доставяна непрекъсваемо. Няма такъв запис.
Освен това аз не разглеждам търговските дружества, които са и работодатели на голяма част от хората, като някаква откъсната част от тази държава, които не се интересуват от това да имат качествени и съответно добре осигурени работници или служители. Когато се притесняваме, че ще имаме вълна от дела по несъстоятелност поради междуфирмената задлъжнялост, то именно е и заради тези хора, работещи в тези търговски дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожо Александрова – реплика.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Зарков, моята реплика към Вас е по отношение на чл. 6 относно това, когато споменавате за становищата от Адвокатурата, да споменете и положителните становища в подкрепа на новия текст на чл. 6, а именно становището на КРИБ, становището на Българската стопанска камара, становището на работодателските организации и становището на Омбудсмана.
Още едно изречение бих искала да кажа по отношение на заплащане на електроенергията. Този проблем, и гражданите биха могли да са спокойни, е уреден в § 2 от ПЗР на основния закон, който вече приехме. Там се казва, че срокът за заплащане на сметките за електроенергия се удължава. Освен това се делегират права на министъра на енергетиката, с които той може да удължи срокът за заплащане. Така че, моля Ви, когато говорите от трибуната, да бъдем ясни, конкретни и точни и да не заблуждаваме хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Благодаря на репликиращите, че ми дават възможност да уточним този въпрос.
Уважаеми господин Митев, в чл. 6 е записано, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат непаричните последици от забавянето на дадено плащане. Непарична последица е спирането на съответната услуга, така че точно за това се касае. И за това се касае! Но не това е толкова важно.
Важното е да кажем, че не става дума, както добре става ясно от дебата, за опрощаване на задължения. Водихме този дебат и при нашия Проект на решение за мораториум върху спирането. Защо? Длъжникът, който има възможност, няма интерес да се възползва от този текст и да не плаща, защото след време ще му се натрупат сметките и неговата тежест ще стане по-голяма.
Тук става дума за тези, които не могат – не могат! – нямат наистина възможността да го правят или не могат да го правят, защото спазват препоръките на Щаба. За това става дума. И сега възможно ли е това да допринесе и някой недобросъвестен гражданин да се възползва? Сигурно! Затова трябва да внимаваме, когато удължаваме сроковете на извънредното положение, защото винаги някой може да се възползва в една такава ситуация, в която нормалните права не важат.
По отношение на репликата на госпожа Александрова. Да, с 20 дена увеличихме срока, но Вие онзи ден увеличихте с 40 дена извънредното положение. Така че, да, нека бъдем прецизни. (Реплика на докладчика Анна Александрова.) Да, министърът може, а тук става дума какво трябва да кажем ние задължително.
И понеже стана дума и в предишните дебати, всичко, което правим с този закон, е да дадем плътност на извънредното положение и е въпрос на политическо решение кои хора ние ще решим да защитим, защото който и да решим да защитим ще има някакви рискове. Виждаме, че с всеки изминал ден Вие защитавате интересите на тези, за които може да се очаква, че имат най-голяма способност да се защитят. Не подценяваме важността нито на търговските дружества, нито на бизнеса, нито на който и да е работодател, въпросът е на приоритет в една такава ситуация кой трябва да бъде най-защитен от Закона.
Не съм пропуснал, госпожо Александрова, да прочета и всички становища, не съм се позовал на нито едно от тях. Казвам, че становището на нашата партия – от БСП, е, че трябва да има възможно най-широка защита за възможно най-уязвимите граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз имам предложение за редакция в § 3, т. 2 – в новата ал. 2 към чл. 4 след думите „Законът за подпомагане на земеделските производители“ да се добави: „производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, производствата по Закона за горите, производствата по Закона за общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, производствата по Закона за ветеринарномедицинската дейност“. И се създава изречение второ: „Изречение първо се прилага и за производствата по съответните подзаконови нормативни актове“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Процедура – господин Попов.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Зарков го има редакционното предложение. (Реплика на народния представител Филип Попов.) Вие го нямате, но господин Зарков го има.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме по-нататък с изказванията.
Ако няма други изказвания, продължаваме с § 6.
Госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Параграф 6 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Създава се чл. 6а:
„Чл. 6а. (1) До отмяната на извънредното положение държавни и местни органи, съвети, комитети, комисии, включително органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица, може да провеждат заседания от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие при спазване изискванията за кворум и лично гласуване, или да приемат решения неприсъствено. За проведеното заседание се изготвя протокол. За неуредените въпроси се прилагат специалните закони и актовете по прилагането им.
(2) До отмяната на извънредното положение откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса, съответно производството. За проведените заседания се изготвя протокол, който се публикува незабавно, а записът от заседанието се съхранява до изтичането на срока за поправка и допълване на протокола. Съдът, съответно Комисията за защита на конкуренцията уведомява страните, когато заседанието ще се проведе от разстояние.“
Предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Ципов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. Създава се чл. 6б:
„Чл. 6б. До отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.“
Предложение от народния представител Георги Колев и група народни представители:
„Създава се нов параграф:
§… Създава се чл. 15а:
„Чл. 15а. (1) При липса на продукти в аптеката магистър-фармацевтът може да замени предписан лекарствен продукт с друг лекарствен продукт със същото международно непатентно наименование предписаната лекарствена форма и количество в дозова единица. Правото на замяна не е допустимо за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и при отказ на пациента.
(2) Алинея 1 се прилага до отмяна на извънредното положение.“
Комисията не подкрепя предложението.
Параграф 7 – текст на вносител.
Предложение от Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 7 в създавания чл. 17а в ал. 2 думите „По искане на Националния оперативен щаб“ се заменят със „След решение на Министерския съвет“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. Създава се чл. 17а:
„Чл. 17а. (1) Военновременни запаси може да се освобождават с решение на Министерския съвет или на оправомощен от него орган за реализация от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или за безвъзмездно предоставяне за задоволяване потребностите на националното стопанство и населението. Решението се взема по предложение на председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ съгласувано с министъра на отбраната въз основа на мотивирано искане от държавен орган. Въз основа на решението председателят на агенцията издава последваща заповед за предаване.
(2) По искане на държавен орган председателят на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ може да предоставя болнично-домакинско имущество или друго имущество, представляващо активи за многократна употреба, за безвъзмездно временно ползване. След отмяната на извънредното положение активите се възстановяват на агенцията в състояние, което позволява последващо използване по предназначение, при условия и по ред, определени със заповед на председателя на агенцията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Първо господин Попов – заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! В § 6, чл. 6а, в първото изречение правя редакционна поправка: изразът „местни органи“, мисля, че е по-коректно да се замени с „органи на местното самоуправление“, ако следваме Закона за местното самоуправление и местната администрация.
На следващо място, в § 7, чл. 6б. Тук сте записали: „до отмяна на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители, ръководители на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти може да приемат решения“, и така нататък.
На първо място, хубаво е, че сте разграничили наемите от предоставянето за ползване, защото наемите това е държател – наемателят, държателят, а в другия случай е учредено вещно право на ползване. Само че какво ще се случи, защото при учредено вещно право на ползване ползвателят съгласно Закона за задълженията и договорите може да добива ползите от имота – в случая най-просто казано, може да го преотдаде под наем. В този случай – този, на когото имотът е преотдаден под наем, изобщо не е защитен, а тук се касае за една и съща вещ, за едни и същи имоти. Това са държавни или общински имоти.
Тоест, ако общината е предоставила за ползване на лицето Хикс имот под наем или да го ползва, той може да се възползва от това решение на общинския съвет, да речем, по отношение на неплащане на наем или на неговото намаляване, но ако той го преотдаде под наем и се възползва от това нещо, защото той е приобретател по сделката, третото лице няма да има тези права, които ще има този, на когото е дадено от съответната община или държавата.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Защо трябва да го отдава под наем?
ФИЛИП ПОПОВ: Защото, уважаема госпожо Стоянова, има търговска изгода от цялата работа. Защото той няма да плаща наем към Общината, но този, който го е дал, той ще бъде задължен да плаща на него наема, в това е проблемът.
На следващо място, тук в същия параграф сте записали: „които са ограничили или преустановили дейността си“. Не е уточнено коя дейност, каква дейност – ходенето на фитнес ли, трудовата си дейност ли, търговската си дейност ли? И тук мисля, че трябва да се запише – и също го правя като редакционна поправка в § 7 – „които са ограничили трудовата или търговската си дейност вследствие на мерките и ограниченията“, и нататък върви до края, както е записано. Защото само „дейността си“, без да се уточни каква дейност – всякаква може да е дейността, на физическите и на юридическите лица, разбира се.
На следващо място, отиваме на § 8, чл. 17а. Тук неправилно и некоректно е записано на първо място в Доклада, че е подкрепено нашето предложение по принцип. Изобщо не е отразено нашето предложение в ал. 2. Защото ние сме предложили в ал. 2 и би следвало да бъде по следния начин: „По искане на Националния оперативен щаб“ се заменят със „след решения на Министерския съвет“.
В ал. 2 изобщо сте изключили Министерския съвет от цялата процедура. Снемате отговорността на Министерския съвет, хвърляте я на директора на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – той да решава на кого и колко да отпусне съответно „болнично домакинско имущество или друго имущество, представляващо активи за многократна употреба“.
Питам аз и досега не намерих отговор, едва ли ще намеря отговор тук, в тази зала: защо сте направили това изключение в ал. 2? Защо в ал. 1 сте вменили като задължение на Министерския съвет да взема решения и само след решение на Министерския съвет да може да се освобождават от Държавния резерв съответните стоки или вещи, а в ал. 2 сте направили това изключение? Защо се опитвате да скриете Министерския съвет от неговата отговорност? Защото това ще доведе, и е вероятно да доведе, до блокиране на Държавния резерв, защото председателят на Държавния резерв няма да иска да поема тази отговорност.
Тук сте написали: „по искане на държавен орган“. Знаете ли колко са държавните органи в България? Ами те са стотици! Като започнеш от шефа на районно полицейско управление и стигнеш до президента, Народно събрание, отделните министри, областен управител, шефове, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и така нататък. Стотици са органите на държавна власт в България – те са централни и местни. Всеки един орган на държавна власт ще може да иска освобождаване на стоки от Държавния резерв. Е да де, ама тези стоки, които са потребими, те все пак трябва да бъдат и възстановени в Държавния резерв, така е по закон. Откъде ще бъдат възстановени, кой ще носи отговорност за тяхното възстановяване?
На следващо място, другият вариант, ако не се блокира Резервът, а по искане на всеки един държавен орган от Държавния резерв се отпускат стоки и вещи, на практика е без оглед на цялостната картинка, защото цялостната картина в страната за необходимостта от отпускане на такива стоки трябва да мине през Министерския съвет. Не може всеки един областен управител или шеф на районно полицейско управление да има представа какво се случва в цялата страна и да иска съответно отпускане на такива стоки за неговия регион или за неговата област. Затова трябва да има решение на Министерския съвет.
Недейте да криете Министерския съвет от неговата отговорност и да я прехвърляте на шефа на Държавния резерв, защото това правите с ал. 2, незнайно защо! Само за тези два вида стоки действително – медицински изделия и такива, които са за многократна употреба, но и те подлежат на овехтяване, да не забравяме, и тези стоки, а пък първите подлежат и на изхабяване и след това на възстановяване в Държавния резерв, от кои фирми? (Реплики от ОП: „Времето!“)
Времето, но понеже обсъждаме няколко параграфа, е по пет минути на параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Затова оставяме малко повече за изказване, господин Веселинов.
ФИЛИП ПОПОВ: Може ли да дадете гаранция, образно казано, че един орган на държавна власт, да речем местен, ами може да си поиска от Държавния резерв отпускане на такива стоки или услуги, пък след това някоя приближена фирмичка да го възстановява това нещо в Държавния резерв. Къде отива контролът, къде отива цялата картинка по контрола на изразходването на вещи от Държавния резерв, тук няма в ал. 2 и незнайно защо няма. В ал. 1, да, приели сте го и това сме направили като предложение: след решение на Министерския съвет да се отпускат всички тези вещи. Защо го криете, нямаме никаква представа или поне се досещаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Реплики?
Реплика – господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колегата Попов мисля, че не направи все пак предложение за редакционна поправка по отношение на чл. 6б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По чл. 17а не е направил.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Постави въпроса: какво би се получило, ако е предоставено за ползване и ползвателят го преотдаде под наем? Господин Попов… (Народният представител Филип Попов води разговор.)
Господин Попов? Репликата е към Вас, господин Попов. В този текст е казано, че съответните органи – аз да не ги изброявам, могат да освободят. Естествено е, че те ще преценят хипотезата, за която Вие говорите, дали да освободят, или да не освободят. Общо взето при предоставяне е по Закона за политическите партии.
По другите закони обикновено когато се предоставя за ползване, се казва, че няма право да се преотдава или да се пренаема. Но ако някъде има нещо такова, това не влиза автоматично с приемането на текста, а съответният орган – Министерският съвет, министри, областни управители, могат, тоест те ще преценят дали. Иначе няма как да урегулираме всякакви други случаи на неспазване на договорните задължения, възникнали при предоставяне под наем на общинско, държавно имущество или учредяване на някакво право на ползване. Някои общини дори казват: „такса за ползване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Друга реплика има ли? Не.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Вярно е, колега Лазаров, че в голяма част от договорите има забранителна клауза да не се преотдава съответният имот за ползване или преотдване под наем, но може и да няма такава клауза. И тук вече говорим за имоти, отдадени под наем или за ползване, те вече са отдадени, които имоти могат да бъдат преотдадени на трети лица. На трети лица могат да бъдат преотдадени и е хубаво тук да се запише – Вие сте вносители на това предложение, че тези имоти в срока на извънредното положение не могат да бъдат преотдавани под наем или за ползване на трети лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да благодаря на всички народни представители за подкрепата в Правна комисия за приемането на текста на чл. 6б, който дава един ясен знак към бизнеса и към гражданите, че държавата е готова да поеме своята част от негатива от кризата, съответно няма да изисква, и поне даваме процедура да бъдат намалени или изобщо опростени плащанията за наем в случаите, когато е ограничено или съответно спряно ползването на помещенията, които са отдали под наем.
Остава неподкрепено, за съжаление, част от моето предложение, свързано с общините и по-скоро с правомощията на общинските съвети, които да освободят от заплащането на данъци и такси същите категории лица, разбира се, по преценка на съответната местна общност и в размера, който е поносим за общинския бюджет.
Това според мен е важно да го направим по няколко причини. Преди буквално два часа ние имахме сериозен разговор с голяма част от работодателските организации, за които основен проблем е таксата за битови отпадъци, която продължава да бъде изискуема, продължава да бъде дължима от собствениците на затворени заведения, въпреки че те са затворени, не генерират отпадък и би следвало съответно разходите на общината за събирането и извозването чувствително да са намалели, тоест евентуалното лишаване на част от приходите в този план, свързан с битовите отпадъци, по никакъв начин не би лишил общините от някакви жизненоважни средства.
Същият е случаят примерно със затворените в момента къщи за гости, които пък дължат патентен данък на базата на това, че вече са влезли в съответната година, а текстът в Закона изрично забранява по време на текущата година да се променят данъците, които са установени, и техният размер. При всички таксите биха могли да бъдат изменени и то става с изменение на наредбата по чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, което означава отново една процедура, която ще отнеме най-малко месец, месец и половина. В това отношение аз апелирам към текста на чл. 6б, който е създаден в момента, да бъде създадена нова ал. 2, а настоящият текст да бъде записан като ал. 1 със следния текст:
„(1) Общинските съвети могат да освободят от заплащането на отделни местни данъци и такси изцяло или частично за срока на извънредното положение физически и юридически лица, преустановили или ограничили дейността си вследствие на мерките за ограничаване на пандемията.“
Това го предавам като редакционно предложение и се надявам да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, благодаря, господин Веселинов.
Реплики ще има ли? Не виждам реплики.
Господин Янков имаше заявено изказване, после господин Колев.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): По отношение на § 7 по вносител, според Доклада е § 8.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Така предложеното изменение в Закона за мерките и дейностите при извънредно положение регламентира правомощията на Националния оперативен щаб.
Националният оперативен щаб е създаден със заповед на министър-председателя Бойко Борисов съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет – чл. 24, който гласи: „Работни групи за изготвяне на проекти на актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на правителството, с участието на представители на различни администрации, се създават с решение на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя“. Видно от текста на чл. 24 от Устройствения правилник, Националният оперативен щаб е работна група и функциите му се свеждат до изготвянето на експертни предложения и в този смисъл не може да бъде орган, който да разпорежда.
Видяхме преди няколко дни, че ръководителят на НОЩ – многоуважаваният генерал Мутафчийски, се води от Националния план на Република България за готовност при грипна пандемия. Там ясно са разписани мерките, дейностите, фазите при грипна пандемия, но тъй като е работна група към Министерския съвет, не може да издава никакво разпореждане. Добре е, че се ръководи по нормативната уредба. Препоръчвам му да предостави този правилник на министър-председателя Бойко Борисов, за да се ръководи и той от мерките, залегнали в законодателството. Не става въпрос даже, въпреки че след време ще питаме дали се спазва нормативната уредба, дали действията, дейността на Министерския съвет е съобразно разписаните правомощия и възможности в Закона за защита при бедствия, Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавния резерв и военновременните запаси, а е единствено във връзка с издадените заповеди от министъра на здравеопазването, ни стават ясни и се прилагат правомощията по Закона за здравето.
При направените предложения, ако Вие се ръководите от този национален план на Република България за готовност при грипни пандемии, приет от 2006 г., там ясно е разписано не само правомощието, но и как се ръководи цялата дейност при такава сложна ситуация, в каквато сме в момента.
Има и конкретен орган – Национален пандемичен комитет, където е ясно разписано от отделните институции и министерства, който е в състав от председател, вицепремиер, заместник-председател, министър на здравеопазването, заместник-министри от всички министерства и могат да привличат и други експерти, а при необходимост за работата на Комитета може да се ползва и експертизата, в случая включително и на генерал Мутафчийски. Членовете на Комитета изразяват становищата на министерствата и ведомствата, които представляват. Това е гаранция, че те носят отговорност и са направили оценка за въздействие на всяко предложено на Министерския съвет решение или на своите решения – както сте направили предложението конкретно за Държавния резерв, Вие приемате, че Националният оперативен щаб е орган.
Отново Ви обръщам внимание: това е работна група и нищо повече. Отговорността е на Министерския съвет и на ръководителя – този, който внася поименния състав в Народното събрание, а именно министър-председателят Бойко Борисов, и никакви такива предложения за възможности за размиване на отговорността не могат да обезличат тази негова отговорност – на министър-председателя, първо, за спазване на законодателството и нормативната уредба и, второ, за конкретните действия и причинените неудобства и щети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Не виждам реплики.
Изказване – господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В самото начало на моето изказване Ви моля да обърнете внимание на нашето предложение за създаване на чл. 51а, който гласи: „При липса на продукти в аптеката магистър-фармацевтът може да замени предписания лекарствен продукт с друг лекарствен продукт със същото международно непатентно наименование, предписаната лекарствена форма и количеството дозова единица. Правото на замяна не е допустимо за лекарствени продукти за плащане – пълно или частично от бюджета на НЗОК, както и при отказ на пациента.“ И отдолу е ал. 2: „Прилага се до отмяна на извънредното положение“.
Колегите отдясно, колегите от ГЕРБ, колегите отляво и всички до този момент казахте ясно, че е добре да се концентрираме и насочим нашите усилия сега, за да дадем на най-уязвимите групи, най-уязвимата част от обществото това, което можем да направим за тях във времето на извънредното положение. Сега е моментът в тази част да го направим.
Какво представлява самото лечение? Лечението е: даден медикамент идва от неговото активно вещество и съгласно определението за „генеричен медикамент“ всички представители от една молекула са еднакво ефективни, еднакво качествени, еднакво безопасни с оригиналния медикамент и помежду си могат да бъдат взаимозаменяеми. Еднаквото количество и еднаквото активно вещество имат една и съща форма. Представете си, че даден гражданин отива до аптеката, предписано му е лекарство, но не по формула активно вещество, не по молекула, а му е предписано по наименование. Наименованието обаче го няма в аптеката и във време на криза този човек тръгва да обикаля по аптеките – това е недопустимо. Ние предлагаме продукти и лекарства с една и съща формула, с едно и също активно вещество да могат да бъдат заменяни от магистър-фармацевта, и то да не бъдат безконтролни, а с контролирано заместване.
Чета какво представлява контролираното заместване: „Контролираното заместване на лекарствени продукти – генерично предписване и генерично заместване, представлява предписване на лекарствен продукт по непатентно международно наименование молекула и задължение фармацевтът да предложи най-евтиното търговско наименование или ако е предписано търговско наименование да се замести в аптеката с най-евтиното от международното непатентно наименование“. Тоест предлагаме в обществото в най-уязвимата група и тези, които ползват продукти – смело е да кажа милиони, но да кажем стотици хиляди българи, ще се възползват веднага за деня от тази възможност. Защо? Защото в Европейския съюз, драги колеги, имаме специална генерична програма, която генерична програма обаче в цялост в България я няма. Заедно с още две страни в Европейския съюз ние сме единствената страна, която не е направила тази генерична програма – единствените, изостанали сме. Това води до стотици милиони плащания точно от най-уязвимата група – ежегодно плащане, излишно плащане от джоба на тези, които най нямат пари и са най-ощетени, и са в невъзможност да се ползват от тази генерична политика, която прави Европейският съюз.
Какво значи „генерична политика“? Какво липсва в нашата политика, ако някой каже, че я има? Липсва генеричното предписване на медикаменти и липсва генеричното заместване в аптеката.
В тази връзка, колеги, в случая отправям апел за подкрепа, като имам няколко мотива. Първият: в момента до нас има множество оплаквания, имаме вече сигнали за отказ от лечение на пациенти поради недостиг на средства. Страшно е да се отказваш от лечение – говорим за възрастни хора, говорим за хора, които нямат възможност да обикалят, говорим за хора, които са най-уязвими.
В тази връзка, когато говорим за предписване на лекарства и когато говорим за правилност на изписването им, когато се явяват на конкурс и търг – там болниците се явяват с молекулата, говорим с активното вещество, а когато отидем в аптеката и когато отидем при фармацевта, там изписването става на база търговското наименование. Интересува ли го дядо Иван, като отиде в аптеката, дали ще си купи аспирин за един лев, или ще си купи от Марс за 10 лв.? В случая имаше атакуване от някои лекари, които казват, че им се замества лечението. Моля обаче да имате предвид следното: ако се допусне при генерична замяна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към приключване.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, разбира се. Имайте предвид, че лекарите, когато говорят за несъгласие за съответното средство, тук можем да говорим за мотивиран отказ, но който трябва да почива единствено на доказана ефективност и доказани нежелани лекарствени реакции, обаче отправени към Изпълнителната агенция по лекарствата. Нека да бъдат отправени там – към ИАЛ.
Приключвам.
В тази връзка, за да можем ние да следваме водещите икономики като Германия, където в болниците се използват близо 80% генерични продукти, а при нас е обратното. За да дадем точно на най-уязвимата част от обществото възможност веднага да се възползват и с по-малко средства да платят и да получат същия лечебен ефект, моля да подкрепите нашето предложение.
В тази връзка се надявам, ако ще говорим за най-уязвимите части на обществото, смятам, че точно те са най-уязвимата част на обществото – тези, които ежедневно имат нужда от лекарствени средства и могат да се възползват от тази наша поправка. Подчертавам, това важи само за извънредното положение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев.
Първа реплика – господин Михайлов.
Втора – господин Иванов.
Трета реплика – господин Марешки.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Колев, Вие като човек, който не е лекар, вероятно не познавате сериозно принципите на действие на лекарите в България при отпускането на лекарствени средства и трябва да Ви кажа, че приказките за молекула, за дядо Иван и за доктора, който изписва най-скъпите лекарства, изобщо не почиват на реалната дейност на хората, които в България са отговорни за лекарствената политика спрямо всеки отделен човек, лекарите, които са оторизирани за това.
Ако, не дай боже, а аз се надявам, че освен Вас и хората, които са Ви подкрепили, никой в тази зала няма да подкрепи това предложение, това би създало такова насищане с определени по решение на отделни личности или групи в обществото, които се занимават с търговия на лекарства, на продаване на определени лекарствени средства, че аз не бих искал въобще да го коментирам. Това предложение не почива на никаква реална основа, зад него прозират неща, които не искам да коментирам тук, в тази зала, и никой, повярвайте ми, не следва да подкрепя едно такова предложение.
Бъркането на понятия в медицината в осъществяването на лекарствената политика, от които Вие, за съжаление, не разбирате, могат да доведат до такива дебаланси, каквито трудно можете да си представите. И всякаква патетика, че ние искаме да помогнем, видите ли, на най-уязвимата група – оставете Българския лекарски съюз, оставете българските лекари, които са достатъчно отговорни, за да могат да провеждат тази лекарствена политика в този труден момент. Другото не искам да го назовавам! Може би колегите след мен ще го назоват? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Господин Иванов, заповядайте за втора реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, аз лично ще се въздържа да подкрепя Вашето предложение, понеже като лекар, когато изписвам лекарства, не се интересувам дали пациентът е социалнослаб. За мен той е пациент и няма значение какъв е. Така че при изписването на терапията единствената и тежка дума има лекарят.
Що се отнася до отпускането на лекарствени продукти в аптеката, аптекарят винаги е задължен да изпълни разпореждането на лекаря. Когато се изписва рецептата – няма да изпадам в латинска терминология, но там е указано точно: дай препарата, който е изписан! Тук всякакви други мотивировки, които се правят в момента за това, че понеже е криза, трябва да се дават първо понятията молекули и лекарства, на няколко пъти видяхме, че не бяха коректни. Така че аз лично няма да подкрепя това предложение, надявам се и моята парламентарна група също, тъй като тук нарушаваме основни принципи в лечението. Мисля, че не трябва да правим никакви компромиси, когато говорим за лечението на нашите пациенти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Марешки, заповядайте за трета репликата.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Колев, започва да ми става симпатична Вашата група. Това е едно наистина правилно решение в полза на българския народ. Ние от над 10 години апелираме да се случи това нещо. Всичко друго е точно обратно на защитата на интереса на българския народ и говори за много лош лобизъм. Много лош и много тежък лобизъм, защото говорим за идентични продукти, произведени от различни фирми – много от тях не по-малко реномирани една от друга.
Няма как да ни се обяснява, че някой трябва да прецени кой от двата идентични продукта – на два изключително реномирани производителя, е по-добър от другия. Ако един от двата не е добър, Вие добре им го казахте: в ИАЛ да му се вземе разрешителното, да се обясни, че той е вреден за българския народ, но когато двата продукта са абсолютно идентични, ние трябва да дадем право на българския народ не заради това, че е по-беден, да се лекува по лошо, или ако е по-богат – по-скъпо. Аз не съм убеден, че по-скъпите продукти са с по-добро качество, и когато се изписва по-скъп продукт с идентично качество, тогава вече може спокойно да се мисли за много тежък лобизъм. Българският народ не е идиот, дебил и така нататък и може да прецени, когато някой се опитва да му пробутва определен медикамент, воден единствено от чисто търговски интереси.
Единственото, с което не съм съгласен с Вас, господин Колев, е това, че трябва да бъде мярка в извънредно положение. Това трябва да бъде постоянна мярка. Това е постоянна мярка в много развити демокрации. Този спор, когато започнем да го водим по същество, а не сега толкова набързо, трябва да извадим в кои държави е така, защо в други не е така, какво се случва там, където е така и какво се случва там, където не е така. И да вземем най-правилното решение, което е правилно не за фирмите, не за производителите, не за някой друг, а за българския данъкоплатец, за Вашите и за нашите избиратели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Дуплика?
Господин Колев, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Михайлов, благодаря за думите, които казахте. Аз съм икономист със здравен мениджмънт и мисля икономически. Аз самият се възползвам от всички тези възможности да бъдат използвани лекарствени средства с една и съща формула, с еднакво качество, с еднакъв гарантиран химически състав, за да се вземе това, което е най-изгодно. Обаче има нещо, което искам тук да Ви цитирам: има препоръка на Световната банка за въвеждането на това генерично предписване и, обърнете внимание – дебело подчертавам, вредата от липсата на такова в България! Още по-интересното е, че Министерството на здравеопазването е платило за този доклад 300 хил. лв. – имаме го и не се прави.
Много благодаря, господин Марешки, за подкрепата. Абсолютно съм съгласен с Вашата забележка, че трябва да бъде постоянна политика и в тази връзка искам да подчертая, че и Световната банка го казва, и в Министерството го има, и в Европейския съюз – само Малта и Австрия не са го приложили, а всички държави са го приложили. Ние в България толкова ли сме напред с материала, че смятаме, че сме по-добри от Германия, от Франция, от Англия, от всички други? Толкова ли те са бедни, че да предпочетат евтините генерични лекарства и 80 към 20 да ползват генерика в техните болнични заведения?
Вижте, много можем да говорим по тази тема. Не трябва да се впускаме в много подробности. Тази генерична политика трябва да я има абсолютно, но не е моментът сега да я обсъждаме. За момента на извънредното положение можем да я приложим и да се възползват тези уязвими групи, които най-много се нуждаят от средства – болните, тези, които са постоянно в аптеката, тези, които трябва да обикалят по всички аптеки да търсят съответното търговско наименование – подчертано изписано в тяхната рецепта.
Още веднъж призовавам: подкрепете ни! Ще помогнем точно на най-уязвимата група от нуждаещи се в България по време на извънредното положение, а след това този дебат ще го повдигнем отново – да го обсъдим, защото България го заслужава. Заслужва да я има тази генерична политика, за да може поне да се изравним със страните от Западна Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Колев.
Господин Йорданов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Колев, изпаднахме в абсурдната ситуация двама икономисти да ни обясняват тъждествеността между оригиналния медикамент и неговата генерика. Не върви да обяснявате на лекарите, че терапевтичният отговор при лечение с оригиналния медикамент е същият и тъждествен с този, който е при лечение с генерика – това просто не е вярно. Има достатъчно факти за това. Да, генериката е по-евтина и бих приел, ако Вие лобирахте на базата икономически мотиви, но не на клинични, терапевтични мотиви.
Вие забравихте да кажете, че в тези страни винаги подмяната на медикаментите с генериката става след съгласуване с лекуващия лекар, защото обикновено терапията не касае само един медикамент, касае комплекс от медикаменти и връзката между тях невинаги е еднаква, невинаги е еднозначна и може да доведе до тежки последици за болния.
Вие казахте, че така поставеният проблем би довел до икономия, но каква икономия, при положение че пациентът отива в аптека и медикамента го няма, той трябва да купи друг, който му предлага фармацевтът? Той му предлага най-евтиния от другите медикаменти, а не по-евтин от този, който би трябвало да закупи в аптеката. Тоест реално, ако фармацевтът не иска да има евтиния медикамент, той казва: нямам го, и му предлага другия – по скъп. Защо да не действа за тези, които са в списъка, реимбурсиран от Касата? Точно там ние търсим икономическия ефект, защото там цената на медикамента е пределна, фармацевтът не може да предложи на по-висока цена, а той не би искал да предложи на по ниска цена.
Аз мисля, че това предложение, което се върти от няколко години в българското здравеопазване и в българската фармация, няма място да се прекара тук, през този закон.
Колеги, от Западна Европа ни казват: лекувайте с оригинални медикаменти, а не с генерика. Те са по-подходящи за икономистите, но не и за болните хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
Реплики? Реплики – господин Марешки и господин Колев.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вижте, не говорим само за смяна на оригинален продукт с генеричен продукт. Говорим и за възможност за смяна на генеричен продукт с генеричен продукт. Недейте да отклонявате темата, първо. И второ, никой още не е доказал, че оригиналният продукт, след като му изтече лицензът и започват да го произвеждат куп други фабрики, които в много случаи са може би и по-реномирани от тази, която е измислила оригиналния продукт, че той е с по-лошо качество, или съответно оригиналният е с по-добро качество. В много голяма степен тези, които реално са измислили оригиналния продукт, в един момент губят интерес да го произвеждат.
Този спор е абсолютно безсмислен. Ясно е, че в интерес на българския гражданин е да има право да избира между два идентични продукта, произведени от различни фабрики в различни части на света. Така че не измествайте темата. Знам какви са интересите. Знам как стават нещата. Знаете, че аз съм родоначалникът и съм единственият във фармацевтичния бизнес от 1991 г. насам. Няма друга формация, която да е била от 1991 г. и да е оцеляла до момента. Всички други, които все още ги има на пазара, са излезли много по-късно. Тези, които са от 1991 г., голямата част ги няма. Повярвайте ми – знам много добре за какво става въпрос. Всичко друго е един много тежък лобизъм в ущърб на българските граждани.
Ако някой все пак наистина мисли, че определен продукт не заслужава да бъде продаван и той няма качества, колегата каза – в ИАЛ да се спре лицензът му, но ако той има качества… Или ИАЛ да казва кои са с по-хубави качества и кои не.
И второ, Вие казвате: по-евтин или по-скъп. Ние въобще не говорим дали да се дава по-евтиния или по-скъпия. Някой път предлагането на по-скъпия продукт с по-съмнително качество, ако въобще има съмнително качество, това е нещо, което се случва. Ние не казваме да се дава по-евтиният.
Това нещо рано или късно ще се случи, защото българският народ няма да продължава да търпи тези експерименти на негов гръб, но до момента много малко хора го говориха. Аз затова поощрявам колегите от „Обединени патриоти“, че са дорасли до това нещо, и се надявам все повече народни представители да стигнат до тези изводи и да подкрепяме тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Втора реплика – господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доцент Йорданов, Вие много добре разбирате точно какво искаме да кажем. Вие много добре разбирате, че това е изключително крайно необходимо и ние се опитваме да го предложим във време на извънредното положение да се възползва тази уязвима група сега. То че ще стане, както каза господин Марешки, ще стане. Няма как да не стане. Това е предписание на Световната банка. Това е направено в цяла Европа.
Аз не съм специалист да говоря като лекар в този случай, но говоря като икономист, като човек, който, наблюдавайки как са направили в Европа своята прогенерична политика, ние, че не сме я направили, заслужаваме най-малкото укор. А как да гледаме народа в очите, при условие че можем да му спестим стотици милиони на година? И ние стоим, чакаме, занимаваме се с дребнотемие, занимаваме се с нищоправене, занимаваме се с нищоможене, но най-важните неща – там, където можем да дадем на хората стотици милиони на година, да им остане на всеки в джоба някой лев, на ден по няколко милиона да остават във всички български граждани, защото горе-долу толкова са, това нещо може да стане и сега.
Дайте да гледаме Европа, дайте да гледаме по това не кой е икономист, кой е лекар, а какво прави Европа. Следвайки я, няма да сбъркаме. Следвайки тези, които са постигнали най-добрите си резултати и доказано най-добрите и финансови, и оздравителни резултати, и задоволеност на пациентите от лечебния процес – всички в тези общества са по-доволни от нашия лечебен процес.
Следователно дайте да направим така, че да се обединим. Това няма да стане без обединение. Всички знаете, че това е крайно необходимо. И ако след един-два месеца Вие го предложите, ние ще Ви подкрепим. А защо сега Вие не ни подкрепите да го направим в извънредното положение?
Затова отправям призив към всички Вас: моля да подкрепите тази в момента кризисна мярка, говорим за времето на извънредното положение. И след извънредното положение да се направи истинска прогенерична политика, ако щете копирана 100% от най-добрите практики в Европа, за да не допуснем грешки, или поучавайки се от техните грешки, които те са допуснали, за да не ги допуснем и ние тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев.
Трета реплика – госпожа Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Аз няма да влизам в професионалния дебат дали един фармацевт знае какво означава генерично понятие или не, по-скоро искам да припомня на всички колеги тук и на всички български граждани един пример.
Колеги, през 2018 г. на 6 юли, ако си спомняте, спешно извикахме директора на Изпълнителната агенция по лекарствата. Защо? Защото бяха изтеглили целия валсартан от пазара, от всички фирми, не от определена фирма. Защо? Защото всички фирми се оказа, че купуват активната съставка от една и съща фирма в Индия, тоест активната съставка в 99% от случаите, в независимо кой търговски производител е една и съща, от едно и също място. Така че от тази трибуна да ни убеждават, с цялото ми уважение към професионализма на всички лекари, които се изказаха преди мен, да ни убеждавате, че… Само за валсартана ще говоря, защото вече е станал факт, няма да Ви вадя други примери с огромните разлики в цените, да ме убеждавате, че той е различен, само защото различен търговец го е пакетирал, е наистина абсолютно безумие.
А колко много може да спести и българската държава, и българският пациент – това е огромен дебат и аз ще се радвам и след извънредното положение да го проведем отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Дуплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да свършим с дупликата и ще Ви дам думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Марешки, уважаеми господин Колев, явно ние сме на двата бряга на една река. Господин Марешки каза, че е в търговията с лекарствени средства, господин Колев ни убеждава, че Световната банка била казала така, аз обаче съм от страната на медицината и бих искал Световната здравна организация да ми каже какво да правя, защото в медицината има основен постулат: това, което е по-евтино, не е по-добро за пациента. Това е правило, от него не можем да избягаме.
Както господин Марешки каза, че ние не говорим за генерици, а въобще за лекарствата, изведнъж госпожа Таскова казва: не, защо ни убеждавате в генериците, става дума точно за генерици. Да, господин Марешки, става дума точно за генерици, а не за други лекарства, това е ясно на всички, но Вие не може да убедите българската лекарска и медицинска общественост, че Вашата кауза е правилна. Това е становището на Българския лекарски съюз и на другите професионални организации и Ви моля да се вслушате в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
По начина на водене – господин Ченчев. Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви за възможността.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Тук не трябва да продължаваме, госпожо Председател, да си затваряме очите какво се случва в залата, а именно това, че по време на извънредно положение имаме брутален лобизъм. И всички виждат какво се случва в тази зала абсолютно брутално и най-нагло по време на извънредно положение.
Госпожо Председател, извинете за думите, но писна ми тук да се говори от някои хора, които, първо, трябва да декларират конфликт на интереси, и, второ да си говорят за бизнесите, да си мерят аптеките и търговските вериги, и какво ли не още.
Така че със сигурност взех тази реплика и поради едно друго нещо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене е тя.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Да, по начина на водене към Вас.
…защото допуснахте тук да се каже от народен представител нещо, което ме възмути, и не го допускайте повече, а именно това, че не само управляващите с действията си, но явно и с приказките си преди мен тук говорещият от трибуната каза, че нищоправенето и нищоможенето водело до това, че половината зала иска да отхвърли това предложение. Ако Вие правите нищоправене и нищоможене, правете го отвън, извън Народното събрание, сигурно имате следващ в листата, колкото и да Ви е къса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Госпожо Председател, спрете това нещо и този брутален лобизъм по времето на извънредно положение. И не се правете всички тук, че не знаете за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Госпожо Атанасова, заповядайте за изказване.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първо, по предложението на господин Филип Попов. Не успях под формата на реплика да коментирам чл. 6а и неговата редакционна поправка, а именно думите „местни органи“ да се заменят с „органи на местно самоуправление“. Не смятам, че е коректно, тъй като орган на местното самоуправление, съгласно чл. 138 от Конституцията, а и от Закона за местното самоуправление е общинският съвет, а орган на изпълнителната власт в общината е кметът.
Ако имате предвид, господин Попов, че местни органи са териториалните органи на изпълнителната власт, може би това е по-коректното наименование и в този случай аз също правя предложение за редакционна поправка – думите „местни органи“ в § 6, чл. 6а да се заменят с „териториални органи на изпълнителната власт“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: „Местни органи“ да се заменят с „териториални органи на изпълнителната власт“? (Реплики от „БСП за България“.)
Госпожо Атанасова, още един път?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Отново бих искала да повторя, защото явно има неразбиране.
Общинският съвет е орган на местно самоуправление съгласно Конституцията, а орган на изпълнителната власт в общината съгласно Конституцията е кметът. Понятието „местни органи“ не съществува в Конституцията и в Закона за местното самоуправление и администрацията. Съществуват думи „централни и териториални органи на изпълнителната власт“ и съответно „органи на местно самоуправление“ или „орган на изпълнителната власт“. Може би до гласуването ще направим една по-коректна редакция, но смятам, че думите „местни органи“ трябва да отпаднат категорично от тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов е предложил „органи на местно самоуправление“. Вие предлагате „териториални органи на изпълнителната власт“.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, или може да е „и органи на местното самоуправление“, да се добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: „Териториални органи на изпълнителната власт и органи на местното самоуправление“ – това е добавка към редакционната поправка на господин Попов. С едно гласуване ще го направим. Добре.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Второ, по предложението на господин Георги Колев, което предизвика сериозен дебат. Аз не съм лекар, не съм и фармацевт, но считам, че ще бъде голяма грешка, ако в момент на извънредно положение ние направим подобна промяна.
Първо, защото смятам, че предложението за създаване на чл. 15а е неясно. Първото му изречение касае: „при липсата на продукти“. Какви продукти са това? Дали са продукти, изписвани по лекарско предписание, или са други продукти? Защото и в момента, господин Колев, във всяка една аптека, ако поискате да Ви се продаде лекарствен продукт без лекарско предписание и той не е наличен, фармацевтът ще Ви предложи друг такъв подобен във връзка с Вашите симптоми или заболяване.
Аз смятам, че ние наистина дължим на нашите съграждани реформа по отношение на лекарствената политика, но тя трябва да бъде много добре обмислена. Трябва да бъде въведена след един много, много сериозен, задълбочен и най-вече професионален дебат.
При всички положения е ясно, че Българският лекарски съюз има отрицателно становище, и аз мисля, че те съвсем коректно са го изразили, защото именно лекарите носят отговорност за предписаното лечение. Няма как магистър-фармацевтът да поеме отговорност, ако настъпят някакви вредни последици, за здравето на пациента. Освен това няма и кой да проследи впоследствие дали терапията, която магистър-фармацевтът е заменил, има същият ефект съобразно здравословното състояние на всеки един пациент, който лекарят е наблюдавал заедно с придружаващите му заболявания и така нататък в, да речем, годините назад, хронични такива и така нататък. Освен това отпускането на лекарствата е еднократен акт. Замяната на едно лекарство с друго е еднократен акт, но контролът върху лечението на пациента и, както казах, върху негативните последици за неговото здраве е нещо съвсем различно и това единствено и само лекар би могъл да проследи.
Аз смятам, както и вчера заявихме в Комисията по правни въпроси, когато този текст се обсъждаше, че Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи Вашето предложение. Водейки се от становището на всички колеги, които направиха до този момент изказвания, а и вчера в Правната комисия, смятам, че от всяка парламентарна група ще получите такъв отговор.
И последно, в § 8 по отношение на предложението, което Комисията по правни въпроси вчера подкрепи, смятам, че това е коректното предложение. Не мисля, че в момента трябва отново да проведем дълъг дебат за това каква е отговорността на Министерския съвет, на министър-председателя, на Оперативния щаб, на председателя на Държавния резерв.
Много се говори по темата за наличието на продукти и стоки в Държавния резерв през последните няколко седмици. Знам, че колегите от БСП са изкушени да говорят по тази тема. Първоначално коментираха, че държавният резерв е празен, в него няма наличните количества съгласно закона. След като изслушахме тук председателя на Държавния резерв – господин Пеев, на закрито заседание, се установи, че това не е така, необходимите количества ги има в Държавния резерв и те непрекъснато се осигуряват, ако има необходимост.
Госпожо Нинова, това, че ме репликирате от място, ще Ви се даде възможност да го направите под формата на реплика, но ще Ви отговоря.
При кризата в Перник включително, понеже съм проверила, държавният резерв е отпуснал 1 млн. тона вода. Може да се обадите на Вашия кмет господин Владимиров и да го питате. Така че количества от стоки, които са определени в закона, са налични в Държавния резерв. Държавният резерв е последният буфер на държавата, ако има такава криза с транспортните доставки, с производството, когато всичко спре, тогава държавният резерв се намесва и тогава се изписват продуктите или стоките, които са налични там.
Още нещо, оборудването, макар и в неизвънредна ситуация, а при учение – на залите „Арена Армеец“ и „Хиподрума“, и залата във Варна, и тази в Стара Загора, също са със средства от Държавния резерв. Леглата и шкафчетата, които всички ние сме виждали, също са от Държавния резерв. С помощта на армията са оборудвани тези зали.
Аз лично съм питала господин Пеев дали имат цялата апаратура, необходима, за да заработят тези зали, ако се наложи, недай си боже, като полеви болници. Той ме увери, че имат апаратура, лекарства, хигиенни материали, маски и цялото оборудване, което е необходимо за изграждането на една такава полева болница. Благодаря, госпожо Председател, завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаема, госпожо Атанасова, по отношение на Вашето предложение, да, съгласен съм, трябва да се прецезира текстът по отношение на местните органи. Има няколко варианта и можем да ги обсъдим до края на заседанието, преди гласуването.
По отношение на чл. 15а, уважаема госпожо Атанасова, Вие казахте, че не сте фармацевт, не сте и лекар, но сте юрист и би следвало да знаете, че тук се касае за компетентност и отговорност. С това предложение на практика става фармацевтът да изземе компетентността на лекаря, на кардиолога, на пулмолога, на другите видове специалности и да предписва лекарства. Точно за това става въпрос. Кой обаче ще носи отговорност след това за това лекарство? Мога да дам пример по отношение на кардиологията – има редица бетаблокери, но те са с различно действие, те са сходни, но по отношение на клиничната пътека на съответния пациент едни са противопоказни, други ще помогнат. Фармацевтът ли ще носи отговорност, ако предпише друг бетаблокер?
На трето място, госпожо Атанасова, Вие пропуснахте да кажете, че тук става въпрос за тежък, уродлив лобизъм в рамките на извънредното положение. В чл. 15 липсва цена, и то в полза на аптеките, защото аптеките са търговски дружества и, естествено, че ще търсят печалба. Кой лекарствен продукт те ще продават? Този от който има печалба, разбира се, не този, който е най-добър за пациента. Кой е най-добър за пациента – това може да прецени само неговият лекуващ лекар, а не аптекарят.
На следващо място, по отношение на Държавния резерв, дай боже, да няма липси в Държавния резерв, госпожо Атанасова, за това ли скрихте Министерския съвет в ал. 2? Затова ли не приехте нашето предложение и хвърлихте на амбразурата шефа на Държавния резерв? По искане на държавен орган, казахте, че са стотици в страната, да може да отпуска стоки от Държавния резерв и потребими, и непотребими стоки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов!
Господин Колев, за втора реплика.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Атанасова!
Да, знаем, че Лекарският съюз има отрицателно становище по въпроса. Далеч съм от мисълта и никога не съм го казвал, че лекарят няма водеща роля в цялостното лечение на пациента.
Но, от друга страна пък, да се принизява ролята на магистър-фармацевта, който е учил през цялото време на следването си и знае много повече за лекарствените форми от всички други и да го превърнем в обикновен магазинер или да го превърнем в обикновен разпределител на лекарства – не е честно!
Така че тук не говорим за противопоставяне на едните с другите – в никакъв случай. Това не бива да става. Водещата роля на лекарите никой не я изземва, но самият факт за значимите познания на магистър-фармацевтите, те също трябва да бъдат използвани максимално. На Запад те са консултанти и тук също може да го направим така. В тази връзка, всичко това е от полза и аз съм убеден, че и отляво, и отдясно, че всички ние искаме да помогнем на нашите най-уязвими групи. Сигурен съм в това. Затова дайте да не се джафкаме. Дайте да направим така, че нещата да се случат. Няма никакъв смисъл от игра на думи, от противопоставяне на Лекарски съюз, фармацевти и лекари – не е това целта. Никога не сме казвали, че някой трябва да изземе ролята на лекаря. Няма такова нещо, не ни слагайте думи, които не сме казали.
Моля Ви, дайте да се концентрираме върху това да направим нещо за тези уязвими групи. Ако не можем, нека акцентираме върху другите точки, но няма да я забравим тази точка и ще я поставим на обсъждане веднага след като извънредното положение свърши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев!
Господин Марешки, заповядайте за трета реплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Атанасова!
Длъжен съм да спомена няколко неща.
Първо, в момента в държавните болници търговете се правят по генерично наименование, за да може да икономисват. Повечето лекари тук са били директори на болници и знаят много добре, че така се провеждат търговете.
Второ, ние не говорим някой да назначи лечение, а говорим за смяна на два вида продукти. Ако някой не може да разбере дали ще говоря на този микрофон (народният представител показва единия микрофон пред него) или на този микрофон (народният представител показва другия микрофон), всички виждат, че те са еднакви, говорим за идентични продукти.
Третото е във връзка с отговорността. За съжаление, когато лекар направи грешка и изпише лечение, което не е правилно, фармацевтът, ако не го коригира, носи отговорността – за тези, които не знаят. Ако фармацевтът отпусне точно това лечение, което е предписал лекарят, а той е направил грешка и има смъртен случай, отговорност носи фармацевтът. Така че, недейте да принизявате магистър-фармацевта, който учи медицина заедно с лекаря и стоматолога, да го принизявате до един обикновен продавач. Той е последната инстанция, която проверява дали лекарят не е допуснал грешка. Той много добре може да знае дали един и същи продукт е един и същ, а колежката много добре Ви каза, че дори и пакетирани в различни фабрики по целия свят субстанцията, която я има в капсулата и таблетката, е една и съща, дошла от едно и също място.
Грозният лобизъм за определени медикаменти наистина в момента доста нагарча и искам да Ви кажа, че грозният лобизъм не е от търговците. Интересът на търговците е да продават скъпо, нали така? Някой от Вас го каза. Е, да, ако аз или някой от колегите искаше да продава, това би било грозен лобизъм, но когато ние настояваме да може да се изписва по-евтиното за пациентите, това наистина е грозен лобизъм в интерес на българските граждани. Всичко друго е лобизъм в интерес на търговците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Госпожо Атанасова, заповядайте за дуплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Започвам отзад напред по поредността на репликите.
Господин Марешки, аз също смятам, че България трябва да се ориентира към прогенирична политика и това не само че го смятам, а то е записано в Програмата за управление на правителството. Но казах, че това трябва да стане след експертен и задълбочен, професионален дебат с участието на всички не в рамките на Закона за извънредното положение и не този месец или два на пандемия.
Освен това, господин Марешки, много бих искала да Ви поправя, защото в текста на чл. 15а, който колегите са внесли, няма и думичка за цена. Няма и думичка за по-ниска цена! Напротив, при тях предложението е: правото на замяна не е допустимо за лекарствени продукти за плащане напълно или частично от бюджета на НЗОК, както и при отказ от пациента.
Да, в държавите, които коментирахме, че имат активна генерична политика, винаги цената е определяща, ако е по-ниска. Знаете, че при нас се реферират цените. Това изказване не е в посока да коментираме лекарствената политика на Република България. Искам да кажа, че съм съгласна и с колегите, че такъв дебат трябва да има, но не е сега времето.
По отношение на репликата на господин Попов за Държавния резерв. Господин Попов, по мой спомен господин Пеев предложи на всеки един от нас в условията на информираност и достъп до класифицирана информация да посети складовите бази на Държавния резерв и да се запознае с наличните количества.
Бих искала, ако имате възможност по някакъв ред, във формата на изказване или процедура, да ми отговорите дали някой от парламентарната група на БСП и лично Вие, господин Попов, може и като лично обяснение, сте посетили някои от складовете на Държавния резерв и дали установихте, че там не са налични указаните в Закона за държавния резерв и военновременни запаси продукти и стоки, които са длъжни да са налични в Държавния резерв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Първо, по начина на водене – господин Иванов.
Вие, господин Попов?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Лично.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди малко моят колега „доктор“ Ченчев се обърна към Вас. Аз ще направя по-точно формулиране. По Правилник, с който всички разполагаме, предлагам всеки един, който застава на тази трибуна, да заявява дали има конфликт на интереси. Ясно и точно сме го записали, за да можем да знаем и всички тези слушатели и зрители, които гледат, да могат да се ориентират добре кой за какво и по какъв начин защитава определен законопроект.
Моля да бъдете стриктна и да спазвате Правилника, тъй като тук в един момент стана събор на икономически интереси и сблъсък на интереси за генерици и оригинални препарати.
Ако трябва да изнасяме лекции, мисля, че тук и професор Михайлов, и аз може да изнесем по една лекция кога един оригинален препарат става генерик, след колко години, каква е формулата и съответно по какъв начин се дава. Така че, моля Ви, спазвайте стриктно Правилника. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Попов, беше дуплика и тя нямаше как да не се обърне към Вас.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, добре. Понеже Вие направихте реплика и госпожа Атанасова се обърна към Вас.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По начина на водене. Хубаво е да обясните на колежката Атанасова, че не е моя работа да ходя да инспектирам складовете на Държавния резерв. Има си органи и процедура за това. Аз затова казах: защо лишавате от тази отговорност Министерския съвет с Вашите предложения?
По отношение на предоставената информация в Секретното деловодство. Може да отидете и да видите дали лично аз съм се подписал и съм се запознал с тази информация. Това е Ваше право като народен представител. Аз съм отишъл и съм се запознал най чинно с тази информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво общо имам с това, господин Попов?!
ФИЛИП ПОПОВ: Не е моя работа да ходя по складовете да правя инспекции. Може би Вие като бивш министър би следвало да знаете това и тези правомощия на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Господин Байчев, заповядайте, за изказване.
После господин Тасков и госпожа Асенова.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна с това, че декларирам, че по темата нямам конфликт на интереси, освен, може би, че имам чисто професионален интерес. Защото ни се предлага един текст, който е неясно мотивиран, и сега в процеса на дебата се опитват да ни изтъкнат мотиви, макар, бих казал, и благородни, под формата, че се спестявало обикалянето на хора по аптеките. И, видите ли, за да не се разнасят зарази и тем подобни неща, да се приеме този текст, който, признавам, не приемам, защото, отивайки до аптеката, фармацевтът, след като липсва това лекарство, би могъл да посъветва болния да се върне при лекуващия си лекар, както е редно, и той ще му изпише друго лекарство.
Не приемам думите и за нищоправене и за нищоговорене, защото виждам, че докато някои нищо не правят и нищо не говорят, изведнъж вкарват един лобистки текст, който текст обединява всички в името на това да не се допуска вкарването на търговците в храма на здравеопазването. Защото, както и да си говорим, търговия със здравето не трябва да има.
В Комисията присъстваха представители на Българския лекарски съюз. Представете си, присъстваха и от Съюза на фармацевтите! И Лекарският съюз и фармацевтите казаха, че предложената поправка не е удачна и че са против нея. Тоест хората, които пряко ги касае, може би без тук присъстващите, са против. Същото важи и за Българската асоциация на генериците, които са против предлагания Законопроект.
Понеже често се дебатира и ни се дава за пример Европа, трябва да кажем и нещо друго. Да, там се допуска такава замяна, но само с по-евтино лекарство от така предписаното, което е от съществено значение. Ето защо бих искал да Ви кажа, даже да се обърна към вносителя да преосмисли своето предложение и да го оттегли, да не подлага на изпитание българския парламент и българския народ. Защото, колеги, моментът е труден и не трябва да се заиграваме със страховете на хората.
Другото, за което също се обръщам и използвам момента отново, ако някой излиза да прави реплика, както заявих, че ми липсва конфликт на интереси, той да заяви дали има, или няма конфликт на интереси, защото част от говорещите имат пряк, личен, професионален и финансов интерес това да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев.
Има ли реплики?
Реплика – господин Марешки и господин Колев.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байчев, за разлика от някои от Вас, ще декларирам, че аз нямам абсолютно никакъв конфликт на интереси от гледна точка на финансова, икономическа или някаква друга част, защото вече около 30 години в бранша ми е все едно, като влезе човек в аптеката, дали ще си купи лекарство, произведено от един производител или от друг. Абсолютно ми е все едно! Това е право на лекаря и на пациента да си избере.
Използвам случая, първо, не съм сигурен най-вече за други Ваши колеги от лекарското съсловие, които са били в този бранш, дали не са били в конфликт на интереси и да са изписвали лекарства благодарение на комисиони, които са получавали от фирмите, но това си е на тяхната съвест. Тук искам да се хвана като удавник за сламка за това, което казахте. Сега кризата ще мине и ние наистина заедно с колегите, предполагам, ще бъдем инициатори за конкретна промяна в тази посока, която да може да се замества с по-евтино.
Надявам се тогава да не избягате, да не се скриете и да подкрепите тази промяна, с която да може в аптеката генеричен продукт с абсолютно същото съдържание, както е в цяла Европа, да бъде променяно с по-евтино такова. Надявам се да не избягате от това, което казахте преди малко. Ще Ви го напомням цял живот! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Господин Колев – втора реплика.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байчев, никога не сме казвали, че в случая говорим за замяна на по-скъп продукт. Няколко пъти го казахме и го подчертаваме – смисълът на генеричната политика е това да се спестят на хората пари. Смисълът на генеричната политика е това да се купи най-евтиният продукт с една и съща молекула, с една и съща съставка. Никога, под никаква форма не е говорено друго! Ако го няма в аптеката този, който е изписан, да не се разкарва човекът.
Да приемем следната хипотеза: имаме пациент в малка община, личният лекар е там, отива при него. Личният лекар му изписва каквото е необходимо. Отива той в областния град, защото нямат аптека, но там става разминаването с това – или лекарството го няма, или му се предлага друг по-евтин продукт. Той се връща пак наново при личния си лекар, защото няма как да стане комуникацията – не става с радиовръзка или телевизионна връзка. Ние все още нямаме електронното здравеопазване, за да се случи това и тогава става една екскурзия, става едно разкарване на пациентите във време на криза. Абсолютно недопустимо!
Предлагаме нещо чисто човешки – в момента на извънредното положение да се възползват тези хора, които са далеч от аптеката, далеч от личния си лекар, на сериозно разстояние, разкарващи се, не намерили продукта в тази аптека, да отиват в друга. Така че хипотезата предполагам, че я разбрахте. Говоря го съвсем човешки. Още веднъж подчертавам – смисълът на генеричната политика е поевтиняване, поевтиняване, поевтиняване в полза на пациента и в полза на болниците, както е в Германия, в полза на всички! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев.
Трета реплика? Не виждам, колеги.
За дуплика, господин Байчев – заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! По реда на дупликите. Господин Марешки, прав сте, че трябва да има такъв дебат за прогенерична политика. Дори и да ми го напомняте, няма да участвам пряко и активно в дебата, тъй като не се чувствам достатъчно професионално подготвен. Следва професионалистите да водят този дебат и да се обединят. Бих желал наистина от различните политически сили да се обединят около един законопроект, който да бъде действащ, да може да се приложи и да бъде в полза на всички хора. Така предложеният Законопроект към момента, по точно текст, не е такъв и поражда разногласия.
Тук се прехвърлям към господин Колев – да, сигурно сте прав, че желанието е било такова да се предлагат по-евтини, но защо не е записано, както в другите държави в Западна Европа, че може да се предлага само и единствено по-евтиният от генериците, това е едното.
Второто, самият аз съм от малък град и често се налага да ходим по здравни въпроси в областния център. Повярвайте ми, личният ми лекуващ лекар, доколкото чувам и от други хора, винаги се отзовава и си вдига телефона – няма да му казвам името, за да не правим излишна реклама. Тази връзка е лесна и възможна на този етап. Нека да си останат нещата така. Да не бързаме в бъдещето, за да не се окажем всъщност, че правим крачка назад в миналото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Продължаваме с господин Тасков.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като конфликт на интереси, конфликтът ми е с така предложеното от господин Колев, като лекар, защото съм доктор по хуманна медицина.
Дебатът е важен – съгласен съм с господин Марешки, но мисля, че не е времето точно по време на извънредно положение той да се получава. В края на краищата в сферата на здравеопазването, в процеса на лечение на един пациент има едно основно правило – лекарят изписва рецепта, той носи фамилията си и оттам отговорността си за тази рецепта.
Рецептата, искам да подчертая, няма пожелателен характер към колегите в аптеката, тя има задължителен характер – основно правило в нашата професия, и се надявам това да бъде така.
Какво се предлага в момента, дали това не е в интерес на големите търговски вериги от аптеки, които да напълнят с генерици за сметка на малките единични аптеки, оставям на Вас да прецените. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тасков.
Има ли реплики?
Реплика – господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тасков, фактът, че толкова много хора така разпалено говорят, означава, че тази тема е много важна. Само че аз призовавам още веднъж всеки човек, който излиза тук, да казва дали има конфликт на интереси.
Ето, повтарям – за мен няма никакво значение, като влезе човекът, дали ще вземе едно лекарство, дали ще вземе памперс или нещо друго. Повярвайте ми, от 30 години оборотът си върви много добре – постоянно напред и нагоре. Имам интерес само да защитим интереса на българските граждани.
Но призовавам всеки лекар, който излиза тук, да казва дали е правил обществени поръчки, когато е бил на позиция, която му е давала право да прави такива поръчки, и тогава е действал като търговец. Дори и в собствения си кабинет – дали е действал като търговец или като лекар, когато е изписвал определено лекарство.
Най-вероятно е фактът, че редакционно може би това предложение не е направено както трябва. Доколкото разбирам, опитвам се да вникна, идеята в този момент не е да заместваме с по-евтиното – за тези два-три месеца, когато е извънредното положение, а ако едното нещо го няма в момента, човекът да не се връща обратно до лекаря, за да му изпише друго и да му се замени генерично с молекулата. Най-вероятно това е била темата.
Епидемията ще отмине. Трябва да се върнем към основния въпрос – тази политика трябва да се случи.
Последно, конкретно към изказването на господин Тасков. Не е вярно, че изписаното е заповед. Напротив, когато фармацевтът види грешка в изписаното от лекаря, е абсолютно задължен да не го изпълни! Вие казахте, че е заповед – каквото е изписано, трябва да се изпълни. Не, напротив, задължително трябва да не я изпълни, защото той носи последната отговорност, ако се случи нещастен случай. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Има ли друга реплика?
Дуплика? Няма.
Госпожа Асенова – няма.
СМИЛЯНА НИТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Христов, уважаеми колеги! Уважаемият министър Кирилов не е в залата, но той преди малко питаше какво предлага БСП. Затова насочвам Вашето внимание към предложенията на БСП, а именно създаването на § 7а – съвсем кратко ще поставя въпроса… (Шум в залата. Народни представители разговарят на групи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Простете, госпожо Нитова, само да помоля за малко тишина. Виждам добре оформени гърбове, обърнати към трибуната. Моля за малко повече тишина.
Продължете, моля Ви.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не съм докладвала § 7а.
СМИЛЯНА НИТОВА: Извинете ме, колеги, след малко ще взема думата по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Други изказвания има ли?
Господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След толкова лекари аз ще се изкажа като потребител.
Защо предложихме този текст за промяна в Закона, който е свързан с провеждането на прогенерично лечение и който предизвика толкова широк дебат не само днес в пленарната зала, вчера и в Комисията, а от две седмици и в българското общество? Не само защото прогенеричното лечение е записано като мярка 4.5.2. от Общата програма за управление, подписана между ГЕРБ и „Обединени патриоти“, което колегите от ГЕРБ би трябвало много добре да знаят и да знаят, че този дебат за прогенеричното лечение вече е проведен преди три години, и то на ниво политически ръководства, за да бъде включено в Програмата. Това го казвам като отметка.
Предложихме го не само защото прогенеричната политика е и част от Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г., приета от същото това Народно събрание. Този дебат вече веднъж се е случвал в рамките на пленарната зала. Колегите медици, лекари, които и днес вземат участие в дебата, би трябвало да са изказали тези съображения, когато Националната здравна стратегия е приемана.
Предложихме го и защото е обичайна практика в другите държави, защото води до спестяване на значителни публични ресурси, а в условията на пандемията, в каквито днес живеем и работим, щеше да помогне да се ограничат максимално контактите на пациенти с повторни посещения при медицинските специалисти, в аптека, търсене на предписания лекарски продукт, каквито са, между другото, и указанията на Националния оперативен щаб.
Няколко са страховете, които се насаждат от две седмици, откакто говорим за тази поправка в мерките за извънредното положение. На първо място, това е страхът, че е възможно генеричното заместване да предизвика конфликт по оста лекар – пациент – фармацевт. Да, разбира се, това е възможно, но само ако лекарят и пациентът не разберат същността на генеричното заместване.
Генеричното заместване не става произволно, по желание на магистър-фармацевта, а само и единствено в рамките на едно международно непатентно наименование – едно и също лекарствено средство, и само при съгласието на пациента. На практика пациентът избира между еквивалентни лекарства, а самото лекарствено вещество, включително съдържанието на лекарственото вещество в единица доза и лекарствената форма са избрани и предписани, наложени от лекуващия го лекар.
Съвременната регулаторна практика се основава на разбирането, че генеричните продукти са еквивалентни на оригиналните. В този смисъл генеричното заместване не е подмяна на волята на лекуващия лекар, а изпълняване на неговата воля на възможно най-добрата цена по предложение на магистър-фармацевта и при съгласие на пациента, който в крайна сметка плаща цената.
Един от спорните въпроси, един от страховете е, че лекарят е този, който е отговорен за лечението на пациента, и не може една негова съставна част, каквото е лекарстволечението, да бъде поверявана на друг – в случая на магистър-фармацевта. Безспорно отговорността за адекватността на определеното лечение е на лекаря.
Генеричната замяна обаче не накърнява и не компрометира по никакъв начин лекарската отговорност. Лекарят е експертът, който прави диагностика и лекува, а фармацевтите са експерти по лекарствата. Двете професии взаимно се допълват и следва да работят в синхрон, за да осигурят най-доброто лечение за пациента. С генеричната замяна лекарстволечението не се поверява на фармацевта или на пациента и не се подменя отговорността на лекаря – това са несъществуващи притеснения. С генеричната замяна се поверява единствено правото на предложение и професионално мнение от страна на специалистите по лекарствата – фармацевти, които, между другото, вече беше казано от колегите, изучават лекарстволечението в продължение на 5 години и половина!
Тук се прилага и правото на пациента да избере един сред няколкото еквивалентни продукта. Когато се избира един сред няколко еквивалентни продукта, няма подмяна на лечението и няма подмяна на отговорността. Лекарят избира най-подходящото лекарствено вещество, но държавата, ако тя плаща, или пациентът като платци имат право да изберат за кой от еквивалентните продукти ще заплатят. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Понеже времето свършва, колеги, в заключение – да си отговорим честно на един въпрос: кой всъщност е основният страх от въвеждането на генеричното заместване? Основният страх, да си го кажем честно, от въвеждането на генеричната замяна е страхът от загуба на контрол и позиции на пазара, тъй като след въвеждането ѝ неминуемо лекарственият пазар ще се преразпредели. Едни продукти ще станат предпочитани пред други, защото вече ще може да избира пациентът по предложение и на фармацевта.
Но това, уважаеми колеги, са мотиви с финансова основа (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които нямат нищо общо с ценности, като грижа за пациентите и осигуряване на качествени, безопасни и ефективни лекарствени продукти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги с маски, без маски, с коронавирус или без коронавирус, с генерици или без генерици! Тази реплика е към Вас, колега Ячев, защото казахте верни-неверни неща, но пропуснахте най-важното, че големият дебат е всъщност част от най-големия дебат, а именно мафията с лекарства. Това е голямата мафия. И се оказва, че голяма част от ляво и част от колегите от ГЕРБ защитават неистово тази мафия. Говорим за милиони, ако не милиарди.
И защо се правите на луди и тук хвърляте безумни твърдения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Касабов, много Ви моля, обръщайте се…
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Това е метафора. Нека да кажем така. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Добре, правите се на неразбрали и в един момент си играете със съдбата на хората, с парите на хората, с джоба на хората.
От ляво казаха, че това била патетика. Разбира се, че има патетика, при положение че тези пари отиват в джобовете на фармацевтичната мафия и част от бялата мафия. Тук се изправиха лекари, които по някакъв начин са „облизвали“ цели схеми! Няма да казвам имена. (Оживление, реплики.)
Не забравяйте, аз съм разследващ журналист и съм наясно за какво става въпрос. Много Ви моля, когато говорите, поне имайте малко съвест и свян, защото ние предлагаме онова, което е много простичко – част от парите да се спестят под формата на други лекарства – генерици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете, моля, изказването си.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: За това говорим. Всичко останало е измама. Всичко останало е прах и лъжи. Така че малко по-свенливо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Касабов.
Друга реплика има ли?
Дуплика? Но носителят на дупликата отсъства.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Правя предложение да се създаде нов § 8, а останалите параграфи да се преномерират:
„§ 8. Създава се чл. 15а:
„Чл. 15а. До отмяната на извънредното положение Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз може да подпишат анекс към съответния Национален рамков договор, който съдържа заплащане за работа при неблагоприятни условия по време на обявеното извънредно положение на изпълнителите на медицинска помощ, съответно на дентална помощ, условия и ред за заплащането и методика за определяне размера на сумите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Имам текста на § 8.
Продължете.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народните представители Христиан Митев и Борис Ячев:
„Създава се нов §... :
§ ... Създава се нов чл. 19а:
„Чл. 19а. За времето на извънредното положение със заповед на министъра на здравеопазването може да се предостави възможност лекар/и със и без специалност; специалисти с висше образование – биолози, биохимици, медицински лаборанти, да извършват имунохроматографски скринингови тестове.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Създава се § 7а:
„§ 7а. Създават се чл. 22 – 25:
„Чл. 22. На наетите към 13 март 2020 г. на трудов договор в частния сектор лица, които в резултат на ограничителните мерки са в неплатен отпуск, се предоставят месечни субсидии в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски чрез Националния осигурителен институт.
Чл. 23. На самонаетите към 13 март 2020 г. лица, които в резултат на ограничителните мерки не могат да извършват дейността, за която се самоосигуряват, се предоставят месечни субсидии в размер на минималната работна заплата за страната и дължимите осигурителни вноски чрез Националния осигурителен институт.
Чл. 24. Лицата, чиято търговска дейност е спряна в резултат на въведените противоепидемични мерки, не дължат местни такси за битови отпадъци и за ползване на тротоари, площади и улични платна.
Чл. 25. Търговците, които бракуват хранителни продукти, се освобождават от връщане на подлежащ на възстановяване ДДС в размер до 2000 лв. месечно за търговски обект.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. Създават се чл. 22, 23, 24 и 25:
„Чл. 22. (1) Член 249, ал. 9, 10 и 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи не се прилага, когато предмет на дарението са лични предпазни средства, дезинфектанти, спирт и други средства, предназначени за предотвратяване разпространението на заразната болест.
(2) Договорите за дарения по ал. 1 се сключват от ръководителите на структурите по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях лица.
Чл. 23. До отмяната на извънредното положение, при извършване на процедура по поредно проучване, срокът по чл. 52, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация може да бъде удължен с още до 30 дни, като в тези случаи разрешенията за достъп до класифицирана информация запазват действието си до приключване на процедурата.
Чл. 24. (1) Сроковете по чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 104, ал. 2 и 4, чл. 106, ал. 4 и 5, и § 6, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари спират да текат до отмяната на извънредното положение.
(2) Лицата по чл. 4, т. 28 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които не попадат и в друга категория задължени субекти по чл. 4 от същия закон, за които е възникнало задължението за изготвяне на оценка на риска по чл. 98, ал. 4 от същия закон, приемат правилата по чл. 101 от същия закон в срок до четири месеца от отмяната на извънредното положение.
Чл. 25. Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Може ли да спрем?
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Може ли да докладвам и § 8, защото те са свързани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 8 има предложение от народния представител Христиан Митев:
„Създава се нов §...:
§ ...В § 4 се правят следните изменения:
1. В т. 3, б. ,,а“ относно чл. 138а, ал. 2 се изменя така:
„(2) В предприятието, в част от него или за отделни работници или служители работодателят може да установи за целия период на обявеното извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“
2. Точка 5 относно чл. 267а се изменя така:
„5. Създава се чл. 267а:
„Компенсация при преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 267а. (1) За времето на спиране на работата в случаите по чл.120в, както и при установяване на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Периодът на спиране на работа се зачита за трудов стаж.
(2) При въвеждане на непълно работно време от работодателя по чл. 138, ал. 2 от Кодекса на труда, размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на неотработеното време.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев:
„Създава се нов §...:
§ ...В § 5 се създава нова т. 3:
„ 3. В чл. 9, ал. 2 се създава нова т. 6:
„6. през което лицето е получавало компенсация по чл. 267а от Кодекса на труда.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев:
„Създава се нов §...:
§... Параграф 6 се изменя така:
„§ 6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответните осигурени лица в срок до пет работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.
(2) Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
(3) Осигурителите по ал. 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по чл. 120в или 267а по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет. Заявленията се разглеждат по реда на постъпването им.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Колев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Красимир Ципов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
„1. § 41 се отменя.“
2. Т. 1 и 2 стават съответно т. 2 и 3.
3. Създава се т. 4:
„4. § 51 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Александър Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 6, ал. 1, изречение първо след думите „2020 г.“ се добавя „и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя“.
2. Параграф 35 се изменя така:
„§ 35. (1) За времето от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение държавна субсидия по Закона за политическите партии не се дължи. Годишният размер на държавната субсидия за 2020 г. се изчислява съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за политическите партии, като за броя на дните от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение включително държавна субсидия не се начислява и дължи.
(2) По реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери за сметка на икономията на средства по ал. 1 само за дейности, свързани с предотвратяване на разпространението на заразната болест, лечението на заразените или ограничаване на последствията от болестта.
(3) През 2020 г. първата част на държавната субсидия по чл. 25 от Закона за политическите партии се предоставя до 30 юни 2020 г.“
3. В § 45, т. 1 думите „предложение второ“ се заличават.
4. В § 49 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
„(2) Сроковете по Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за Комисията за финансов надзор, Кодекса за застраховането и част втора от Кодекса за социално осигуряване не се променят, освен в случаите по § 8 и § 44 – 47.“
5. Създават се § 49а, 49б и 49в:
„§ 49а. През 2020 г. декларациите по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт се подават в срок до един месец от отмяната на извънредното положение.
§ 49б. (1) За времето на извънредното положение трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключват за повече от един ден, като това време не се признава за трудов стаж.
(2) Трудовият договор по ал. 1 може да се сключва и от регистрирани тютюнопроизводители за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от тютюн.
(3) Трудовият договор по ал. 1 е с нормална продължителност на работното време за деня до 8 часа, като страните по него може да уговарят работа за 4 или 6 часа.
(4) При сключване и при прекратяване на трудовия договор по ал. 1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда.
(5) Трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дните и месеца на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец.
(6) Трудовият договор по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика, и се публикува на електронната страница на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
(7) Работодателят – регистриран земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, или регистриран тютюнопроизводител по реда на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, може да получи регистрирани образци на трудовите договори по ал. 1.
(8) Образците на трудовите договори по ал. 7 може да се получат в съответната дирекция „Инспекция по труда“ от регистрирания земеделски стопанин или тютюнопроизводител лично или по електронен път.
(9) Трудовото възнаграждение се изплаща в деня на изтичане на срока на трудовия договор по ал. 1 срещу разписка, неразделна част от него. Когато срокът на трудовия договор по ал. 1 е по-дълъг от един месец, трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец, но не по-късно от 5-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът.
(10) Осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се внасят от осигурителите, сключили договор по ал. 1 и 2, в сроковете по чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
§ 49в. Срокът по чл. 36, ал. 4 от Кодекса на труда спира да тече до отмяната на извънредното положение. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище с решение на Министерския съвет до влизането в сила на този закон, запазват своята представителност до приключване на процедурата по чл. 36 от Кодекса на труда.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Александрова, бих ли могъл да се консултирам с Вас относно номерацията? Елате при мен. (Уточнения.)
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Йорданов, заповядайте.
Ще моля, понеже са много параграфите, казвайте по кой параграф се изказвате.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че вносителите на новия § 15а, разбирам, че има проблем с номерацията, но Вие го прочетохте като 15а, приехте нашето предложение, за което ние пледирахме още когато приемахме Закона за мерките и действията за извънредното положение.
Още повече че колегите от Лекарския съюз и Българския зъболекарски съюз са подписали съответните анекси още по обед и чакат това наше действие, за да ги направим нормативно. Вече е решен този проблем. По този начин тези, които работят с Касата, получават едно частично възмездие за труда, който полагат. Не така стои обаче с тези 20% от българските медици основно в извънболничната помощ, които не работят с Националната здравноосигурителна каса. За тях явно ще трябва да търсим вариант по пътя на малките и средните предприятия, но това е нещо, което ще направим днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики – има ли?
Изказвания?
Госпожо Нитова, заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА (БСП за България): Уважаеми колеги, дойде моментът да насоча Вашето внимание към предложенията на БСП – Корнелия Нинова и група народни представители, за създаване на нов § 7а, с нови текстове по чл. 22, 23, 24 и 25, тъй като групите граждани, визирани в тези текстове, останаха извън обсега на Вашия поглед. Това са група от хора, които са поставени в обективна невъзможност да работят и да осъществяват дейността си, тъй като се намираме в ситуация на извънредно положение и държа да отбележа, че тези граждани са редовни данъкоплатци. В момента те се намират в рискова група, тъй като, отново повтарям, не могат да осъществяват дейността си, а имат разходи във връзка с нея, например наеми и други такива.
Визираните в чл. 22 са наети по трудов договор лица до 13 март тази година в частния бизнес; визираните в чл. 23 са самоосигуряващи се лица, за които предлагаме да бъдат субсидирани месечно с минималната работна заплата и с дължимите осигурителни вноски в Националния осигурителен институт. Другата категория са търговци, които не могат да работят – да бъдат освободени от плащане на местен данък битови отпадъци, както и от плащането на ползване на тротоари, площади и други такива. И последната категория, която визираме, също са търговци, които бракуват хранителни продукти и трябва да връщат ДДС, да бъдат освободени от връщането на ДДС в рамките на 2000 лв. месечно.
Смятам, че мерките са наложителни, и когато говорим да подкрепяме бизнеса, нека подкрепим и дребния бизнес, и работещите в него, и самоосигуряващите се лица, които са гръбнакът на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики на госпожа Нитова?
Други изказвания?
Господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ще се изкажа и ще защитя нашето предложение – само и единствено него, като предварително декларирам, че имам конфликт на интереси, тъй като не съм прекъснал адвокатската си практика и съм самоосигуряващ се.
Цяла Европа говори, колеги, за социално равенство – не говоря само за БСП, а за цяла Европа, за целия Европейски съюз. Но странно защо в нашето законодателство сме изпуснали една цяла група – сутринта министър Горанов заяви, че самоосигуряващите се в България са някъде около 800 хиляди човека и доста колеги се нахвърлиха върху адвокати, архитекти, музиканти, хора на изкуството, незаслужено при това. Смея да твърдя, че от тези 800 хиляди всички тези, които изброих, са една малка част. В болшинството си това са хора на труда, които изкарват насъщния си, работейки с деца или с някакви други хора, или по някаква друга причина в момента и се чувстват затруднени да си изкарват препитанието. Казвам този пример, защото съм разговарял с треньор по плуване; с треньор, който има футболна школа; с фризьорка; с учител, който дава уроци по математика по занятия – той няма трудов договор, той се занимава само и единствено с частни уроци по математика. Редно е да помислим и за тази част от хората и да имаме еднакъв подход при законотворчеството, да дадем възможност и на тези хора да участват в процеса на разпределение на благата, защото принципът на солидарност не включва само и единствено солидарност при поемане на негативите. Мисля, че солидарността трябва да бъде и при разпределение на активите, още повече че по този начин ще избягваме и дискриминацията между видовете работници.
Предвид това, бих искал конкретно да Ви кажа да подкрепите чл. 23, още повече че всички тези хора не са обикновени работници, а по-скоро са роби на своя бизнес, който са подхванали, и с крайни усилия поддържат в настоящия труден момент.
Следващият член, който също така държа да подкрепите, е за лицата, чиято търговска дейност е спряна в резултат на въведените противоепидемични мерки, да не дължат местни такси за битови отпадъци и за ползване на тротоари, площади и улични платна.
Колеги, в част от общинските съвет в страната вече се проведоха заседания. Някои от общинските съвет, включително мога да кажа за Бургас, решиха, че трябва да отменят плащането на тротоарно право, включително и на такова на площади и върху уличните платна, за да подпомогнат тези търговци. Мисля обаче, че това не трябва да се оставя само на общинските съвети, това трябва да се въведе императивно и да бъде задължително за всички общини, защото по този начин ще бъдат подпомогнати само частично някои търговци и от това най-вече ще се възползват предимно големите търговски вериги.
Веднага давам пример, няма да кажа имената, но в област Бургас има три търговски вериги, които оперират в община Бургас, Созопол, Поморие. Те са освободени от такава такса в Бургас и съответно чисто пропорционално, ако една трета от заведенията им са в Бургас, на тях една трета от данъка им е приспаднат. Да, но в съседното населено място те също оперират и по този начин се създава възможност за нелоялна конкуренция между самите търговци и мисля, че държавата косвено подпомага големите търговски вериги. А истината е, че ние се опитваме да подпомогнем малките, средните търговци и въобще всеки един, който се бори за хляба си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплика ли? Изказване.
Заповядайте.
РОСЕН ЖИВКОВ ИВАНОВ (ОП): Господин Председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя и да търся подкрепата на колегите за предложението за промените в Кодекса на труда от господин Христиан Митев по мярката 60/40. Търся Вашата подкрепа за наистина реалните неща, с които може да подкрепим малкия и средния бизнес.
Според нас това е една недомислена, театрална мярка, откъсната от реалността и динамичните промени в пазара на труда и в срива на икономиката, тя не помага, а вреди. Не само вреди, но и създава беззаконие и сива икономика. Видно е от резултатите колко фирми са подкрепили тази мярка.
Вчера Асоциацията на индустриалния капитал в България, днес и Камарата на автомобилните превозвачи и Конфедерацията на автобусните превозвачи категорично заявиха, че няма да ползват тази мярка, защото нямат средства да оцелеят утре. (Смях, шум и реплики.)
Не е смешно!
Да не говорим за сринатия туризъм, затворените хотели и ресторанти, които не се знае дали ще отворят през месец юли или септември 2021 г. Откъде ще вземат тези 40% да плащат на стоящите вкъщи служители, които не работят, а затворените магазини и търговски обекти с двама-трима служители, в които никой не влиза, защото има забрана за движение на хората?! Или всички те трябва да фалират като дребни, безперспективни и отживели времето си, за да отидат вкупом всички дребни предприемачи, заедно с работниците си, на опашките пред бюрата по труда?! Какво печели държавата, като трябва да плаща на няколкостотин хиляди безработни по 60% работна заплата в продължение примерно на година напред?
Сигурен ли е социалният министър, че социалната система ще оцелее и че 10 милиарда кредити ще стигнат? Тази мярка има смисъл само като опит да се демонстрира грижа на държавата към бизнеса. И това донякъде е вярно. Наистина това е грижа към бизнеса, но към сивия, крадливия, байганьовския и андрешковския бизнес, а не към законния и почтен бизнес. Защото Андрешко пак ще надхитри бирника!
Мярката, която предприехте – 60/40, ще бъде приета с охота само от тарикати бизнесмени, които ще се възползват не както Вие очаквате. Служителите биха могли да бъдат привикани от собственика по един или по друг повод под угрозата от съкращения и седмично чакане пред бюрата по труда. Първият начин е: ведомостта на заплатите срещу стопроцентово трудово възнаграждение, а ще получат само държавните 60, иначе – съкращения.
Вторият възможен е: молба за прекратяване на трудовия договор от 1 юли по взаимно съгласие, който собственикът ще прибере в чекмеджето за всеки случай. Защо да плаща още три месеца на работника след края на извънредното положение, а да не знае дали въобще ще работи фирмата му? Това са някои от вариантите.
Така хем държавата ще плаща 60% на работника три месеца, чорбаджията ще го ползва, хем той няма да плати и една стотинка.
Питам: каква е ползата и за кого е ползата от тази мярка? (Реплики.) Не, нали?! Няма полза. Затова бирникът ще си трепери в блатото, а Андрешко ще черпи сили доволен, че пак е изиграл управляващите. Става въпрос за сивия сектор.
Тотално е сбъркана философията на мярката. Затова НФСБ предложи без фалшива загриженост и лицемерие държавата да поема 60% от заплатата на всеки, на който работното му място бъде запазено, без допълнително финансиране от и без това умиращия дребен бизнес, защото той не знае колко ще продължи кризата и дали ще оцелее.
Държавата трябва дори с цената на кредити да започне работа по крупни инфраструктурни обекти: магистрали, ВиК мрежи, енергетика, защото чакащите с десетилетия за ремонт мостове, надлези, неукрепени и опасни язовирни стени, речни корита, които имат нужда от почистване, и други, които биха могли да осигурят хиляди работни места със стратегически ефект за държавата. Затова ви молим да подкрепите предложението на НФСБ с разума си, ако въобще е останал такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплика?
Видях, че Ви хареса терминологията – бяхте щастливи. Видях Ви и Вас, господин Зарков.
Заповядайте за реплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, вземам реплика, защото недоумявам позицията, която защитавате в момента.
Вие гласно изявихте в тази зала и още миналия път – на първо четене, че ще подкрепите актуализацията на бюджета. Къде са разчетите на Вашата група по отношение на мярката, която в момента ни предлагате? (Реплики.) Тази мярка финансово не е обезпечена, тя се обезпечава през бюджета. Това означава, че Вие не трябва да подкрепите актуализацията на бюджета.
Ако прочетем Вашите предложения, ще видим някои неща, които са неточни. Въвеждате текстове – Вие започнахте и говорите за Кодекса на труда, в случая мярката 60/40 не е регламентирана в Кодекса на труда, а е регламентирана в Кодекса за социално осигуряване. Действително Вие правите предложения за изменение и на Кодекса на труда, но това, което формулирате във Вашето предложение за Кодекса на труда, от една страна, говорите за компенсация, но в текста, който използвате, говорите и за паричното обезщетение. Коя е правилната терминология, защото едно е обезщетение и то е регламентирано в Кодекса за социално осигуряване и в Кодекса на труда, но в заглавието говорите за компенсации – не става ясно? И общо взето Вашата позиция по отношение актуализацията на бюджета трябва да се чуе тук от тази трибуна. Най-вероятно, след като имате такива предложения, Вие трябва да не подкрепите актуализацията на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Господин Колев – втора реплика.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Живков! Вие не казахте, господин Живков, следното – че в момента на давещия се наш бизнес, който се дави и умира, ние му искаме да доплаща за своето спасение, ама преди да го спасим. А откъде ще ги вземе тези пари, за да бъде спасен?
В момента ние имаме спешна мярка за спешна помощ в сферата на икономиката. Ако ние сега не спасим бизнеса, кой ще пълни бюджета? Ако ние сега не спасим дребния и малкия бизнес, който няма как да изкара 40%, как ще направим така, че тази икономика да бъде действаща и функционираща след кризата? Във времето на кризата трябва да дадем възможност и за глътка въздух, и да го изкараме на брега, за да може той да работи и да пълни хазната, иначе няма да се получи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Колев.
Трета реплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колега Живков, аз не съм съгласен с Вашето изказване, защото то беше непълно и стана ясно от репликиращите Ви колеги, че те донякъде не са разбрали всъщност каква е позицията, която защитавате Вие, и съответно това, което е направено като предложение. Всъщност става въпрос за обезщетение. Това, което беше цитирано като заглавие, действително не е точно, не става въпрос за компенсация, а става въпрос за обезщетение, първо.
Второ, тези предложения са припознати от нас, които са подадени от четирите национално представени работодателски организации, обединени в Асоциацията на българските работодатели.
И на следващо място, по отношение на актуализацията на бюджета. За да се съгласува по някакъв начин с актуализацията на бюджета, първо, тези предложения трябва да бъдат приети. След като те не са подкрепени, няма нужда съответно да бъдат правени промени в актуализацията на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Иванов, дуплика.
Притежателят на дупликата не е в залата.
Продължаваме със следващото изказване.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам отношение по предложенията, които нашата парламентарна група е направила. Ние изговорихме голяма част от аргументите си, когато разглеждахме актуализацията на бюджета, но аз ще кажа нещо, което не успяхме да кажем тогава.
Преди две седмици, когато гласувахме Закона за мерките, в Кодекса на труда направихме едно изменение, свързано с това, че има определена рискова група, която по някакъв начин трябва да бъде защитена и тази рискова група да има всички възможности да използва платен и неплатен отпуск, за да бъде защитена. Това са майките на деца, които отглеждат деца до 12-годишна възраст, или осиновителите, това са бременните работнички и служителки, както и работнички или служителки в напреднал етап на лечение инвитро, това са работниците и служителите, които са самотни – баща или осиновител на дете до 12 години, това са работник или служител, който не е навършил 18 години, работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на 100, работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333.
Увеличаваме срока на извънредното положение – Вие го предлагате. Всички те са в хипотеза на неплатен отпуск. Какво правим за тази група? Не е случайно нашето предложение, което направихме. Забележете, тези хора ние взехме решение, че ще ги пазим, че ще ги защитим под някаква форма, и какво правим сега? Не подкрепяте нашето предложение, но тези хора няма да имат никакъв доход, защото те са в неплатен отпуск и ние как ги защитаваме? Никак!
В тази връзка нашето предложение е свързано, и не само за тези категории, а за всички, които не получават доход, но внасят в осигурителната система, които работят и които са готови да продължат да работят, какво правим за тях? И ние какво искаме – една елементарна подкрепа, минимална работна заплата. Правят го всички европейски държави, по този начин подкрепят своите хора, които чинно си внасят осигуровките. В тази връзка моля да преразгледате нашето предложение, свързано с това, хората, които са в неплатен отпуск, да имат право на такава подкрепа.
По отношение на другото ни предложение, благодаря на колегата Байчев. Когато обсъждахме предложенията по актуализацията на бюджета, ние го казахме, но аз отново от тази трибуна искам да Ви кажа, че в категорията на онези маргинали, и ще употребя тази дума, както ги нарече финансовият министър с извинение, и го слагам, с извинение към всички тях, искам да кажа, че това не са само свободните професии, не са само занаятчиите, а това са и онези еднолични търговци, защото ние забравяме за тях. По Закона за доходите на физическите лица Вие знаете колко еднолични търговци има, които се самоосигуряват. Това са хора, които работят за своите семейства, които са микропредприятия. За тях какво правим? Нищо, нищо!
В тази връзка е и второто ни предложение, самоосигуряващите се наистина са една сериозна група. Аз слушах одеве коментара на Владислав Горанов, след като приключихме дебатите по актуализацията на бюджета, и той каза: „Ние мислим.“ Ама ние трябва да мислим сега, а не след един месец или след два месеца, защото тези микрофирмички в момента страдат. Повечето от тях плащат наеми и с кредити няма да се справят, ние ги ликвидираме.
Така че преразгледайте това предложение по отношение на нашите предложения. Той каза: „Трябва да видим, да проучим техния доход, да проучим техния социален статус.“ Нормално е сега да вземем решение, че ще ги подкрепим с акт на Министерския съвет, с постановление може да се регламентират всичките тези подробности, които той визира. Но трябва да покажем отношение сега и аз го казвам днес през целия ден – сега и днес, защото хората са изплашени, че няма да имат никакви доходи, че няма как да отглеждат нормално децата си, и очакват от нас отговорното отношение. Благодаря за вниманието.
Надявам се да преразгледате своите позиции и да преразгледате това, което Ви предлагаме, защото то е разумно и не е свързано с голям финансов ресурс, а сме посочили и откъде той може да бъде обезпечен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Изказване?
Господин Ангелов, имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Изказвам се по § 9, чл. 25, който касае по какъв начин туроператорите как ще възстановяват средства на своите клиенти. Туроператорските фирми, и то в най-голямата браншова организация, беше изпратено мисля, че до всички парламентарни групи, до Министерството на туризма, имаха срещи с министърката на туризма, за да запознаят с проблемите, които имат те в момента с тази ситуация, която се създава и с кризата, която ще настъпи след това.
Това предложение, което е направено, до голяма степен дава възможност за това да бъдат компенсирани хората и с ваучери за вбъдеще време, които те да ползват, което е добре. Но мен лично ме притеснява фактът, че клиентите на туроператорските фирми, които не са съгласни да получат ваучер, след края на извънредното положение в рамките на един месец туроператорските фирми трябва да им върнат парите.
Въпросът обаче е: откъде туроператорските фирми ще върнат парите или всичките пари, или една част от парите, при положение че те са сключили договори примерно или с чуждестранни туроператори, или са сключили с чуждестранни хотели, или с български хотели именно за тези клиенти и са превели средства, включително и капаро, или са платили цялата услуга, за да могат да ползват по-голяма отстъпка и да е по-евтино за клиентите? Просто в рамките на един месец след извънредното положение не виждам по какъв начин туроператорските фирми ще могат да върнат тези средства.
По този начин ще направим така, че наистина този бранш – самите туроператори, просто да фалират масово или да фалират всички даже. И според мен, би било логично да помислим за възможностите да бъде удължен този срок, за да има възможност тези хора да успеят да си върнат поне една част от парите от договори, които са сключили с други, защото нито в момента турските хотели, гръцките хотели или българското Черноморие за Великден ще им върнат парите на туроператорите. Няма как да се случи. Тоест ние слагаме един бранш – туроператорският бранш, в момента директно на пангара, тоест Вие приключвате, дотук бяхте, и това е.
Затова, господин Председател, правя редакционна поправка в чл. 25, последното изречение, което е: „Туроператорът възстановява не по-късно от един месец“ да стане „не по-късно от шест месеца“, за да могат и клиентите да имат шанс да си получат средствата или услугата и за да могат и самите туроператори да имат време дори кредити да теглят, за да могат да останат в този бизнес. Така че мисля, че това е. Доколкото знам, от туроператорския бранш са поискали 12 месеца отсрочка, но аз мисля, че трябва все пак да се търси някакъв баланс между клиентите и тези, които представят услуги.
Така че това е моето предложение – срокът от един месец да бъде шест месеца. По този начин голяма част от хората може би ще се съгласят и да получат ваучери, защото ще могат да ползват услугата по всяко време, тоест ще дадем възможност наистина да се реши този проблем, а не да го задълбочим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Реплики?
Реплика – господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ангелов! Господин Ангелов, говорим за туризма, говорим за нашите ресторантьори, нашите хотелиери, нашите туроператори, откъде тези хора ще вземат 40%, за да доплащат на своите работници и къде е гаранцията, че тази криза ще свърши и те ще могат после да имат истински правилен пълен сезон? Нямат. Тук държавата трябва 100% да помогне. Държавата трябва да плати 60% и това да бъдат средствата, с които да спаси и да помогне на бизнеса, а не работодателят да доплаща. Така че в сферата на туризма по принцип спасяването е единственото, както е в Германия – 60/0. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Госпожо Александрова – реплика.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ангелов, много кратко в своята реплика бих искала да Ви обясня, че вчера в Комисията по правни въпроси присъстваше министър Ангелкова, която много ясно и категорично защити мярката, която предложиха, именно начинът, по който сме я разписали.
Защо казвам това? Защото със срока, който даваме – с един месец удължаване след изтичане на извънредното положение, ще има възможност да се почерпи и практика от съответните страни. Чака се и решение на Европейската комисия, за да се стиковат как ще се постъпи към останалите чуждестранни туроператори? Не само това, чака се информация от самите туроператори колко всъщност подобни клиенти имат, които имат необходимостта да си получат парите. (Реплика.) Да, не можем да изпълним 12-те месеца най-вероятно, но смятам, че Министерството на туризма работи по този въпрос и в най-скоро време ще имаме решение. Това исках да кажа в репликата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Господин Ангелов, заповядайте за дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Аз се радвам, че Министерството на туризма проверява ситуацията и чака данни, за да види как трябва да се реагира правилно. Аз не предлагам нещо по-различно. Предлагам тези хора да са спокойни, защото в момента най-големият враг на хората, които остават без работа или бизнесът им се съсипва, е страхът и че няма да бъде помислено за тях. Правя това предложение с оглед на това хората, които са в този бранш, да се успокоят и да знаят, че няма на първия месец да слагат кепенците и да се чудят какво да правят. Аз не правя нищо по-различно и нищо по-лошо.
Не виждам защо трябва да чакаме чуждите държави, при положение че е ясно, че срокът няма как да бъде един месец. Най-разумният срок е минимум шест месеца, за да могат тези хора наистина да имат шанса да си стъпят на краката.
Това, с което ме репликира господин Колев, а и към Вас също: мен ме е грижа лично за този бранш от гледна точка на това, че голяма част от туроператорските фирми в България в днешно време са семеен бизнес. Не са онези големи фирми, които имаха хиляди служители по места и така нататък. Всичките тези хора – дали двама, дали трима души, са членове на едно семейство или пет-шест човека имат туроператорска фирма – в голямата част това е семеен бизнес. И ние на този семеен бизнес трябва да дадем някаква сигурност, че тези хора трябва да оцелеят. Затова го предлагам, за да бъдат спокойни, да знаят, че няма да бъдат притиснати до стената и държавата ще се погрижи те отново да могат да започнат да работят. Те това искат. Те не искат някаква реална помощ в момента, не искат някакви пари накуп. Искат да имат възможност да си отсрочат това, което те няма как да дадат, защото са го платили на други туроператори или на хотели, или на най-различни туристически фирми и обекти по цял свят. Това им е притеснението. Затова апелирам да подкрепим това предложение, за да може наистина тези хора да са спокойни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Прощавайте, господин Председател, при девет часа и половина работа и когато са докладвани много текстове, третиращи различни материи, наистина е трудно да се следи дебатът, затова ще се опитам да бъда възможно най-прецизен и концентриран. Целият ден днес спорихме основно, извън всякакви детайли, за това кои хора заслужават най-много защита и къде държавата трябва най-много да се намеси. И тук имаме някои конкретни примери за разминаванията в нашите виждания.
Ето например отхвърля се предложението ни търговците, които бракуват хранителни продукти, да се освобождават от връщане на подлежащ на възстановяване ДДС. Те според Вас не заслужават тази подкрепа, но се разтоварва държавата от елементарния ѝ ангажимент да осигури на служителите на Министерството на вътрешните работи дезинфектанти, предпазни средства, спирт или други неща, които са нужни за предотвратяване разпространението на заразна болест. Предвижда се МВР да има възможност да получава дарения по този въпрос.
Оставям настрана унизителния факт, че български полицаи ще трябва да ходят и да се молят за дарение, и Ви връщам няколко години назад, когато темата „дарения на МВР – откъде се вземат и как се получават?“, беше доста актуална. Надявам се да не се върнем към тези времена. Давам това само като пример, но мога да продължа.
Беше ни отказано лицата, чиято търговска дейност е спряна в резултат на въведените противоепидемични мерки, да не дължат местни такси и битови отпадъци, но за сметка на това е много важно да се погрижим за сроковете на тези, чийто достъп до класифицирана информация изтича например за различни срокове по изпирането на пари, за различни срокове, касаещи декларацията на висши длъжностни лица към КПКОНПИ и така нататък, и така нататък. Въпрос на приоритети. Не подценявам въпросите, които сте решили да уредите, но мисля и твърдя, че оставихте настрана най-важното.
Освен предложенията на БСП, за които говорихме пространно, бих искал да кажа, че тук предлагаме отново да се преосмисли възможността за съхранение и предоставяне на чувствителни данни, на трафични данни, на данни за местоположението на органите на МВР без предварително съдебно решение за хора, които са обект на задължителна изолация или болнично лечение по чл. 61 от Закона за здравето. Помните този дебат. Възпротивихме се на този факт, защото не на последно място той важи и за извън извънредното положение. И както всички от Вас са следящи и четящи хора, Вие знаете, че в момента върви дебат в целия свят за света, който ни очаква след няколко месеца, когато това отмине. И аз съвсем не искам това да е свят на наблюдение и на непрекъснато следене, та било то и под благовидни мерки. А ако това се случва, да е само и единствено след съдебно решение. Затова имате възможност да преосмислите това решение и преди то да отиде до Конституционния съд за проверка, да го отменим. С това мисля, че ще спечелим всички.
Имам и едно процедурно предложение, между другото, друг, много важен детайл. Нашите мерки, оценени на няколкостотин милиона, за които говорихме по време на бюджета и които целяха да гарантират минималния доход на тези, които остават в неплатен отпуск не по тяхно желание или на самонаетите лица, беше отхвърлен основно с аргумента, че сме в началото или средата на криза и всеки лев трябва да бъде важен. В същото време днес медиите разпространиха информация, че Българската банка за развитие, която ще е основен елемент в организиране на определени помощи, е раздала доста сериозни суми – десетки милиони, на фирма с малък оборот при доста съмнителни условия, тоест някак си за хората пестим и гледаме за всяка стотинка и за всеки лев. За някои фирми, предприятия и институции като че ли нещата се случват по друг начин.
Казах за Закона за електронните съобщения.
Уважаеми господин Председател, това едновременно е и процедура, и по същество, защото има един параграф, който съдържа в себе си изключително много материя. Става дума за § 10. Ще Ви помоля т. 1 и т. 2 да бъдат гласувани отделно от останалите точки. Какво касаят те? Искаме да се гласува отделно от тях, за да можем да ги подкрепим.
Точка 1 е всъщност същината на предложението, което подобрява мярката 60/40. Вносителят ѝ господин Цонев е тук и предполагам, че ще я изясни. Тя беше приета единодушно. Това е мярката, която прави от 60/40, реално 60/40, тоест, поемайки осигуровките от страна на държавата по съответните параметри.
Не знаем и по-скоро сме скептични дали и тя ще бъде достатъчна – 60/40, да заработи, но подкрепяме този опит, защото е от изключително значение план за заетостта да заработи и да не отидат хора масово пред бюрата по труда. От сценарий, при който масово хората заминават в Агенцията по заетостта и пред бюрата по труда, ще загубят всички. Работниците ще загубят доходи, работодателите ще загубят своята перспектива и своите работници, а държавата ще загуби също, тъй като тя ще плати тези пари, които най-вероятно ще се окажат повече от временната мярката 60/40 и ако успее да задържи мястото. Тоест единствената реална стъпка в този законопроект, която се прави, за да подобри донякъде тази мярка – ние ще я подкрепим, но Ви предупреждаваме отново, че не считаме, че тази мярка ще бъде достатъчна. И ако тя не е и се реализира негативният сценарии, ще носите отговорност за това.
Точка втора е въпросът за партийните субсидии. Депутати от ГЕРБ предлагат по време на извънредното положение да не се дават партийни субсидии на политическите партии. Подкрепяме и ще подкрепим с гласуване това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Зарков, секунда. (Уточнение между председателя и народния представител Крум Зарков.)
Реплики? Не виждам.
Изказване – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Разбира се, още веднъж благодаря на колегите от управляващото мнозинство, че приеха това предложение. Надявам се да го потвърдят днес с гласуването си.
Взех думата не за това, а да обърна внимание на изпълнителната власт, че сигналите относно прилагането на тази мярка са много разнопосочни, да не кажа, лоши. Какво имам предвид? Имам предвид заповедите на бюрата по труда за документите, които изискват от работодателите, с които практически стесняват обхвата на мярката.
Обръщам внимание на министъра на финансите, обръщам внимание на изпълнителната власт и на тези, които ще прилагат на практика това предложение, да коригират тази заповед – защото знам, че това е станало със заповед, а не с наредба, и да изпълнят волята на законодателя такава, каквато е.
Иначе ще се видим принудени да направим поправка в Закона и да формулираме точно приложното поле на тази мярка. Смятам, че на този етап това не е нужно, след като сме обърнали внимание на изпълнителната власт, да не допуска стесняване на това поле.
Какво имам предвид? Ако мярката се отнася за спрели предприятия, компании и фирми, за работници, които са извън полето вече на работа, тя трябва да се отнася с още по-голяма сила и за компании, които полагат неимоверни усилия все пак да запазят част от персонала. Именно така прокламирахме мярката, както се казва, проглушихме ушите на работодателите, че тази мярка е насочена към запазване на работните места. Ако това е така, всяка компания, която иска да запази работните места, трябва да бъде в обхвата на тази мярка, разбира се, ако има видими признаци да е засегната от кризата. Тук хипотезите са много. Поради тази причина не си позволяваме сега да изброим всички хипотези в Закона, но ако се наложи, ще го направим.
Ако получим още един сигнал, че мярката се стеснява при прилагането ѝ от наредби, заповеди, правилници или каквито и да било подзаконови нормативни актове от изпълнителната власт или от органи на изпълнителната власт, ще се видим принудени да направим и това. Исках това да прозвучи от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли реплика? Няма.
Изказване – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще направя предложение за редакционна поправка в новосъздадения § 9, чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Момент само, за да мога да следя. В § 9…
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, в редакцията на Комисията, нов § 9. Това е на страница 11, след това на следваща страница 12, новосъздаденият чл. 25…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Там, където господин Ангелов предложи 6 месеца.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Там, където господин Ангелов предложи 6 месеца, аз предлагам 12 месеца, което всъщност е предложението на туроператорите и то има своята логика в това, че те практически няма как за такъв кратък период да възстановят своята дейност в обем, при който да могат да изпълнят тези свои задължения. Целта е все пак тези суми, ако съответно пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет, съответно туроператорът да възстанови сумите, които е платил. Целта не е да направим така, че тези туроператори да изпаднат в несъстоятелност, да фалират и видът на кредиторите, където тези граждани ще се окажат доста назад, доста след държава, общини и целия ред, който следва в производството на несъстоятелност по Търговския закон. Затова смятам, че този срок е по-адекватен и моля да го подложите на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли реплики? Не виждам.
Изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също ще говоря за мярката 60/40, която в момента… Бих казал, че господин Цонев се изрази много меко – неработеща. Не че е неработеща, тя би сработила, но за хора с големи фирми, които имат възможността да плащат тези суми – 40% плюс осигуровките върху цялата сума. Както е ясно, за по-голямата част от средните и малките фирми това е невъзможно.
Аз много се радвам, че Вие сте направили това предложение и то се е приело от управляващите. Обикновено те не приемат нищо от опозицията, но явно и на тях им говори нещо това, че мярката не работи в пълна степен, или поне това, което искаме да направим с тази мярка. Затова се радвам.
Както Вие казахте, има стесняване на мярката. Аз разговарям с много от колегите от бюрата по труда. Трябва да Ви кажа, че те в момента са натоварени с много несвойствени задачи – да преценяват финансови състояния и така нататък.
С това Постановление № 55 – мисля, че беше № 55 от 2020 г., просто ги затрудняваме. Не стига, че ги натоварихме с извънредните мерки, да вършат работата и на Националния осигурителен институт, като приемат документите за обезщетение на безработните, ами сега ги натоварваме с една, не бих казал несвойствена задача, защото те са вършили по различни програми и мерки са преценявали на кого да дадат да ползва преференции, на кого да не дадат. Но в случая отговорността за крайното решение е била вземана от Съветите за сътрудничество, които са изградени на принципа на Националния съвет за сътрудничество. В местните бюра има такъв съвместен Национален съвет за сътрудничество, на който е крайното решение на кого да се разпределят парите и на кого не. В случая директно те решават и на всичкото отгоре им се вменяват компетенции да видят кой е намалил там печалба, оборот или какво 20% надолу.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Оборот, оборот.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Най-малко беше редно, както в Комисията е включен представител на НОИ за приемане на обезщетенията за безработни, така да бъде включен представител на НАП, за да може да ги преценяват по-лесно тия неща. Защо например не се минава през Съвета за сътрудничество? Аз разбирам – заради оперативно, заради бързо действие, но така рискуваме да направим някаква грешка и после да обвиняваме бюрата по труда, а те нямат никаква вина в случая за това – нито за стесняване на обхвата, нито за…
Това, което направихте с изплащане допълнително на осигуровките, е много добро. Аз продължавам да твърдя обаче, че мярката пак ще заработи трудно. Нека да видим – както се казва: „Ще поживеем, ще видим!“
Нашето предложение също не е за пренебрегване – по една минимална работна заплата на всеки, който е излязъл в неплатена отпуска, защото сега ние или Вие, или правителството, това Постановление № 55 ще даде възможност на тия, които тепърва ще освобождават хора. Ами тия, които вече са ги пуснали в отпуска?
Аз имам, както сигурно и Вие имате десетки хиляди обаждания от хора, които вече са пуснати в неплатен отпуск. За тях какво правим в случая? Още повече това, което предлагаме ние, го прилагат няколко държави. Сега няма да влизам в подробности да кажа, защото всички сме получили какво правят в другите държави по този въпрос.
Искам да Ви кажа още нещо друго. Това е лично моя идея, която смятам в най-скоро време да представя като ЗИД на Закона, въпреки че с ясното съзнание, че вече закъсняваме да ги правим тия неща.
Може би трябваше да направим така, че всеки работодател, който има заплаха за работниците и служителите, които работят при него, да ги освободи или да излязат в неплатена отпуска, да ги регистрира в бюрата по труда, като да речем – хайде ще измислим термина като „временно освободени“, като през този период те си получават обезщетенията – дали в размера, който е записан в Кодекса за социално осигуряване, или ще е предвиден някакъв размер по-висок от това за определен срок от два-три месеца, с ангажимента работодателят, като изтече този срок, да си върне работниците и служителите при него. В противен случай, ако не може, да останат да си получават нормалното обезщетение. Например, ако не ги е върнал, а работникът или служителят получава повече от обезщетението, което се полага по Кодекса за социално осигуряване, работодателят да го възстанови или пък да не го възстановява – това е въпрос на на дебати.
Има доста по-добри решения от това 60/40, защото, аз пак казвам, ние така стесняваме обхвата на хората, които ще го ползват. Нали идеята ни е да помогнем на всички, които са в затруднение.
Мисля си, че можехме да направим нещо по-добро, но и ако това приемем за осигуровките, дай боже, пък да проработи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика?
НАДЯ КЛИСУРСКА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Гьоков, аз се радвам, че и господин Цонев общо взето обхвана темата, свързана с мярката 60/40.
Още когато гласувахме предложенията в Закона за мерките и действията по време на това извънредно положение, ние казахме, че по начина, по който ние предлагаме изменението на Кодекса за социално осигуряване, тотално сбъркваме философията, защото в момента действително има такъв режим, който се прилага и той е в Германия. За съжаление, ние го побългарихме и по този начин, по който сме го въвели, ние не помагаме нито на работодателя, не помагаме нито на работника.
За голямо мое съжаление, не само е снижен обхватът. Това, което засегнахте, господин Гьоков, най-тревожното в Постановлението, което беше прието от Националния съвет за тристранно сътрудничество и след това от Министерския съвет, е свързано с хипотезите, в които работодател, който иска да се възползва от компенсацията, няма право да освобождава работници по чл. 328, алинеи 1, 2, 3, и 4.
Знаете ли кои са тези хипотези? Това са онези хипотези, в които, когато работникът бъде освободен от работа, той да има право да получи обезщетение – от една страна, за неспазено предизвестие, от друга страна, обезщетение за времето, през което е останал без работа, и от трета страна, обезщетение за неползвания отпуск. Де факто сега, с това, ние казваме, че всеки работодател, който в един момент реши да намали обема, в който работи, защото определена категория работници искат да ги освободи и те да отидат и да ползват онова обезщетение от бюрото на труда, което ще им даде правото те да ползват обезщетението 12 и повече месеца, на база на отработеното от тях, ние казваме: „Вие нямате право да правите това.“
Това, което в момента с Постановлението ще се случи, че всички онези работодатели, от една страна, не могат да покрият разликата от 40%, а, от друга страна, им казваме: ще налагате на работниците да бъдат освобождавани по взаимно съгласие. Знаете ли какво се случва в бюрата по труда с тях? Те получават минималното обезщетение, което не е пипано от години, в рамките на 4 месеца и тези хора ще получават не това, за което са се осигурявали, а това, което държавата минимално ще им даде и което действително не им се полага. Действително Постановлението е изключително сбъркано и обуславя тотално сбърканата философия на тази мярка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз го казах…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обръщам внимание, че беше реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Господин Председател, извинете ме за това – да помислим, че сумата трябваше да отива директно при осигуреното лице по модела на Германия. Това е по- добрият модел, господин Гьоков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, половината от отговора вече беше даден.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Аз няма да злоупотребявам с това, защото, общо взето, то не беше реплика.
Искам да обърна внимание, че по този начин, който направихме с това Постановление, много от фирмите, чиито обаждания стигнаха до мен, имат задължения към фиска. Те не че не си плащат задълженията, просто имат отложени плащания във времето – плащат си лихвите хората, гледат да си ги платят, но сега не могат да се възползват от това постановление, за да получат парите за работниците – това първо.
Второ, аз искам само да обърна внимание, че дори и с Вашето предложение, господин Цонев, отново парите не достигат директно и веднага до работника. Докато са си двете нашите предложения – и с минималната работна заплата и осигуровките върху нея за всеки освободен работник там, в неплатен отпуск, и това, което аз Ви говоря – директно отиват в човека и той може веднага да се възползва от това.
Извинявайте, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Изказвания?
Госпожо Александрова, говорим за предложението на господин Ципов, предполагам?
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Искам да направя предложение – приетото предложение на народния представител Красимир Ципов не е отразено в окончателната редакция на § 8, който става § 10, поради което предлагам в редакцията на Комисията:
„1. Да се създаде нова т. 2:
„2. В § 20:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1 се прилага и за започнала преди обявяване на извънредното положение процедура за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, съответно за определяне на годност за военна служба и служба в доброволния резерв.“
2. Точки от 2 до 5 да станат точки от 3 до 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Да уточним нещо, госпожо Александрова.
Всъщност това не е Ваше предложение, това е предложение на Комисията, за да направим текст за допълване, който е приет от състава на Комисията, но по техническа причина не е включен в текста.
Моля, това да бъде отбелязано в протокола.
Господин Цонев, Вие внимавахте нали? Разбрахте? За да не стане после при гласуването… (Реплика на народния представител Йордан Цонев.) Господин Зарков го няма, но аз на него му казах.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Христиан Митев и Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11.
„§ 11. Създава се приложение към чл. 3, т. 1:
„Приложение към чл. 3, т. 1
Производства и дела, по които сроковете не спират да текат
„I. Наказателни съдебни производства:
1. Делата по чл. 64 и чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс и по чл. 270 от Наказателно-процесуалния кодекс;
2. Делата по чл. 66 от Наказателно-процесуалния кодекс;
3. Делата по чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс;
4. Делата по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс;
5. Делата по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс;
6. Делата по чл. 70 от Наказателно-процесуалния кодекс;
7. Мерките по чл. 72 и чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс;
8. Разпит на обвиняем пред съдия по чл. 222 от Наказателно-процесуалния кодекс;
9. Разпит на свидетел пред съдия по чл. 223 от Наказателно-процесуалния кодекс;
10. Делата по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс;
11. Делата по Глава пета, Раздел II от Закона за здравето;
12. Делата по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания за задържане или предаване на лица;
13. Делата по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода;
14. Делата по чл. 7 от Указа за борба с дребното хулиганство;
15. Делата по чл. 225, ал. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс;
16. Делата по чл. 326, ал 2 от Наказателния кодекс;
17. Делата по чл. 355 от Наказателния кодекс;
18. Делата, образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс;
19. Процесуалните действия по реда на чл. 146, чл. 158, чл. 161, чл. 164 и чл. 165 от Наказателно-процесуалния кодекс;
20. Делата по обжалване или протестиране на наказателни постановления, издадени при или по повод извънредното положение.
II. Граждански и търговски съдебни производства:
1. Делата за упражняване на родителски права само относно при временни мерки;
2. Делата по Закона за защита от домашното насилие само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита;
3. Разрешения за теглене на суми от детски влогове;
4. Обезпечителните производства;
5. Делата за обезпечаване на доказателства;
6. Искания по Закона за електронните съобщения и чл. 19, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във връзка с чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс;
7. Делата по чл. 62, ал. 3 от Закона за кредитните институции.
III. Административни съдебни производства
1. Делата по чл. 60 и чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс;
2. Делата по чл. 75 и чл. 157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. Делата по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
4. Обезпечителните производства;
5. Делата за обезпечаване на доказателства;
6. Делата по чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
7. Делата по чл. 252 от Административнопроцесуалния кодекс;
8. Делата по Закона за обществените поръчки;
9. Делата по Закона за концесиите;
10. Делата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
11. Делата по глава трета от Закона за държавната собственост и глава трета от Закона за общинската собственост;
12. Делата по Изборния кодекс;
13. Делата по оспорване на актове за установяване на публични вземания;
14. Делата по чл. 215 от Закона за устройство на територията, свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове;
15. Делата по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение;
16. Делата по глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.“
„Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 9 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Христиан Митев и Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението, като предлага да бъде отразено на съответното систематичното място.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. (1) Сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.
(2) Извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон запазват силата си.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
Предложение от народния представител Христиан Митев:
„В преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф:
„Нов параграф. Дължимите обезщетения на осигурените лица, посочени в заявленията, подадени по реда на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди влизане в сила на този закон, се изплащат по реда на този закон.“
Комисията не подкрепя предложението.
„§ 11. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 213…“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
„§ 12. В Закона за държавната собственост…“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
Предложение от народния представител Стоян Божинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 16:
„§ 16. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. …) в чл. 209а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „в размер на 5000 лв.“ се заменят с „от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.“.
2. В ал. 2 думите „на 15 000 лв.“ се заменят с „от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.“.
По § 13 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 17:
„§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, т. 2 относно чл. 4, ал. 2, който влиза в сила в 7-дневен срок от обнародването му.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания?
Госпожо Александрова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, правя предложение за последна редакция.
В § 11, в приложението към чл. 3, т. 1, раздел първи, в т. 15:
„Наказателно-процесуалният кодекс“ следва да се замени с „Наказателния кодекс“.“
След това – в § 11, в приложението към чл. 3, т. 1, раздел първи се създава т. 21:
„21. Делата по чл. 437 от Наказателно-процесуалния кодекс за предсрочно освобождаване по чл. 70 и чл. 71 от Наказателния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, бих искала да помоля за десет минути почивка от името на група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прекъсваме работа за десет минути.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с изказванията по Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Заповядайте.
Няма изказвания.
Закривам разискванията по този законопроект.
Колеги, тъй като в първа точка: „Проект на решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители“ и още трите решения, междувременно постъпиха от „Обединени патриоти“, от господин Марешки други предложения. Затова се връщам на тази точка и отварям дебата за допълнително дебатиране по тази точка и за изясняване на предложенията, тъй като някои от тях на практика не могат да бъдат приложени чисто счетоводно.
Заповядайте, колеги.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще направя предложение за редакционни поправки по внесеното Решение за спиране преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители, внесени от Цвета Караянчева и група народни представители.
Предлагаме първа точка от Решението да изглежда така:
„1. За времето от 1 април 2020 г. до отмяната на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., от начислените възнаграждения по чл. 5 и чл. 6 и по чл. 7, ал. 1 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание, Приложение към Правилника, се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, за данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, удръжките по чл. 13 от Правилника и осигуряване по чл. 8 от финансовите правила и на народните представители не се изплаща възнаграждение останалата сума. След направените удръжки и осигуровки се предоставя по реда на чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси за извършване на компенсирани промени между бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет и бюджета на Министерството на здравеопазването, като средствата се използват за дейности по превенцията и лечението на заразата с COVID-19.“
Предлагам точка втора да придобие следното съдържание:
„2. Точка първа съответно се прилага и за членовете на Министерския съвет, ръководителите на държавните и изпълнителните агенции и членовете на политическите им кабинети.“
Предлагам също така точка трета от внесения Проект за решение, уважаема госпожо Председател, да отпадне.
Уважаеми народни представители, за да формулирам по-ясно внесеното от нас предложение за редакционни поправки, след като се направят всички удръжки за данъци и осигуровки, възнагражденията ни ще бъдат превеждани по сметка на Министерството на здравеопазването след направена компенсирана промяна по бюджетите. Това означава следното, че ние за времето на извънредното положение, както и членовете на Министерския съвет и техните политически кабинети, както и ръководителите на държавните изпълнителни агенции няма да получават възнаграждения фактически, а след удръжките възнаграждението им ще бъде превеждано по тези сметки.
Обръщам Ви внимание, че по механизма на нашия Правилник се определят още редица възнаграждения на независимата съдебна власт, президента и вицепрезидента, множество регулаторни органи. Това предложение не касае промяната на механизма за определяне на техните възнаграждения.
Смятам, че по този начин всички трябва да подкрепим българските граждани в тази трудна ситуация и да дадем своя дан, така че да има средства за превенция и лечение със заразата. Отправям апел тази зала да гласува единодушно това предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ципов! Карате ме да се чувствам горд, че съм част от това Народно събрание. Ние от парламентарната група на ВОЛЯ с радост ще подкрепим това предложение, което показва една истинска, една искрена и една пълна съпричастност към проблемите на българския народ и на българския бизнес. Надявам се, че това нещо ще срещне подкрепа сред цялото Народно събрание, и ако това нещо наистина е факт, ние оттегляме нашето предложение, ще оттеглим нашето предложение за работа на минимална работна заплата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изключително сме удовлетворени, че колегите от ГЕРБ подкрепиха и обогатиха предложението, което ние направихме преди няколко часа тук, в тази пленарна зала, народните представители да работят в мерките на извънредното положение, в мерките на криза, без да получават своето трудово възнаграждение. Аз също като господин Марешки съм удовлетворен и горд, че съм част от това Народно събрание. Всички Вие, колеги, когато подкрепите нашето предложение и редакционната поправка, предложена от колегите от ГЕРБ, ще проявим най-открито чувство на съпричастност към съдбата на десетки и стотици хиляди български граждани. Ние оттегляме нашето предложение и ще подкрепим редакционната поправка, предложена от господин Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Касабов, заповядайте за изказване.
Това са изказвания, не са реплики. Ние стартираме наново изказванията, колеги. Така че всички имат време. Тъй като са няколко предложения, имаме възможност да ползваме още време.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Изключително съм доволен и щастлив от тези предложения, които са в унисон в тежката ситуация, в която се намираме. Това на простичък език се нарича…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги, за тишина!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: …съчувствие към обикновените хора, научно казано това се нарича емпатия, тоест разбираш и влизаш в чисто емоционалната сфера на българския народ. И аз в моето изказване в чисто морален план, макар че говорим за пари, но говорим и за морал, моето предложение, или по-скоро апел, е към президента на държавата да подкрепи това предложение и самият той, заедно с вицепрезидента и екипа му просто да се присъединят в тази ситуация към нас и да си дарят заплатите през следващите месеци, докато трае тази криза. Времето е чумаво. Трябва да бъдем заедно. Кой, ако не президентът, трябва да покаже именно тази мъжественост, зрялост и отговорност? Кой, ако не самият бащица на българската нация…
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България, от място): Еее!
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: …да се докаже по някакъв начин и да опровергае всички онези нелепости към неговия имидж и лъчезарен облик? В противен случай можем да кажем, че бащицата е само на книга.
Това е моят апел. Така че, господин Президент, както се казва, остава Ви много малко време – бъдете мъж, политик и българин! Така беше, когато започнахте като президент, апелът към депутатите от миналото Народно събрание. Сега Ви го казвам: много малко Ви остава, действайте и бъдете като мъж и политик! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Касабов.
Господин Ангелов, заповядайте, Вие също имате предложение.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, редакционното предложение, което беше направено, редакционната поправка, която предложи господин Ципов, ние също ще я подкрепим – от ВМРО, и оттегляме нашето предложение, което бях направил, защото това, което предложи господин Ципов, е в духа именно на това, което се очаква от нас като хора отговорни – в тези тежки времена да сме съпричастни с проблема и да помагаме на хората. Затова оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Госпожо Стоянова, ще оттеглите ли Вашето, имате направено предложение?
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Стоянова оттегля също предложението – за протокола.
Колеги, други изказвания? (Реплики от „БСП за България“.) Тя го оттегли, госпожа Стоянова оттегли преди това, което беше направила като предложение. Да, сега щях да се обърна към Вас господин Цонев, Вие оттегляте ли Вашето предложение, или…
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Моето предложение Вие сте го изпълнили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Значи това, което сте предложили така формулирано, го оттегляте – за протокола.
Колеги, други изказвания?
Продължаваме с разискванията.
Колеги, други изказвания има ли? Не виждам.
Колеги, закривам разискванията и се ориентираме към гласуванията, само че по правилата, които сме приели, трябва да изчакаме 30 минути.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Те минаха! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В 20,45 ч. – първа група – така, както гласувахме предния път – БСП, ДПС, ВОЛЯ и независимите колеги. ГЕРБ и „Обединени патриоти“ са втора група.
Благодаря Ви, колеги.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ципов, колеги, само една редакционна поправка има…
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Понеже пропуснах да променим наименованието на Решението, всъщност Решението трябва да изглежда така (реплики от „БСП за България“):
„Решение за възнагражденията на народните представители и други държавни органи“.
И понеже не бях сигурен дали правилно съм изчел точка втора, да я прочета наново:
„2. Точка първа съответно се прилага и за членовете на Министерския съвет, ръководителите на държавните и изпълнителните агенции.“ Дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Преминаваме към гласуване.
Господин Свиленски ме информира, БСП оттеглят своето предложение, така че имаме да гласуваме…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Преди малко чухме членовете на кабинетите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ципов се поправи, просто е допуснал грешка, не е бил сигурен в…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Да го включим тогава като ново предложение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, преминаваме към гласуване.
Остава едно предложение, което е на господин Ципов, който изчете преди малко…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Беше преди половин час по Правилник! Половин час да излезем в почивка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Е, господин Карадайъ, нека да… колегата се е объркал и… (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Подлагам на гласуване Проекта за решение по първа точка, която представи господин Ципов.
Моля, режим на гласуване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Която я представи по време на дебатите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, в допълнителния дебат след това.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Какъв дебат? Ще взема стенограмата и ще проверя! По време на дебата… Гласуваме направеното предложение по време на дебата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, редакционното предложение, което господин Ципов направи в добавката. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Ако е ново предложение, да влезем в процедурните правила! (Шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Ама как преди гласуването ще го променяш?! (Шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, вече сме в процедура на гласуване. (Силен шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
По начина на водене – заповядайте, господин Карадайъ.
Разбрах, разбрах.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Разбрахте ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах. Господин Ципов трябва да направи предложение за отпадане.
Благодаря Ви, господин Карадайъ, разбрах.
Ако искате, изкажете се, няма проблем. Разбрах забележката.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо Председател, идеята беше, че имаме приети правила. Дебатът се води по едно време, след половин час започва гласуването. Ако в момента ще гласуваме, би било редно да гласуваме направените предложения, по които е имало дебат, тоест преди половин час. Ако ще има нови предложения в момента по време на гласуването, това означава, че се отваря нов дебат, и тогава вече гласуването ще бъде половин час след като приключи новият дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, благодаря, господин Карадайъ.
Наистина има ново предложение, което…
Господин Попов, заповядайте. (Реплики от „БСП за България“.)
Добре, колеги, имате думата за дебат, заповядайте по отношение… (Силен шум и възгласи от „БСП за България“: „Ааа!“ Шум и реплики.)
Добре, колеги, чакайте малко, че и аз вече се обърках! Изчакайте мъничко, изчакайте! (Шум и реплики отляво.) Изчакайте мъничко, успокойте се! (Шум и реплики отляво.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Патриотите къде са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тъй като има промяна в… (Силен шум и реплики.)
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Госпожо Председател, умолявам Ви да спазвате приетите правила, гласувани от парламента по Ваше предложение.
Господин Карадайъ обясни, а аз ще повторя: „След приключване на дебатите 30 минути почивка и гласуване.“ Ние настояваме „членовете на политическите кабинети“, както беше изчетено, подкрепено от всички парламентарни групи – „Обединени патриоти“, ВОЛЯ, ДПС, ние ще го подкрепим. Оттеглихме нашето предложение.
Моля да пристъпим към гласуване с посочения кръг от лица, които ще дарят трудовите си възнаграждения за борбата с коронавируса. Така че недейте да променяте решението през 15 минути. В крайна сметка тук е една част от парламента, а другата част я няма. Какъв дебат отваряте в парламент, в който участват само БСП и ДПС? Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания и възгласи от ДПС: „Браво, браво!“ Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Поканете ГЕРБ. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, въпросът е, че заглавието, което представи господин Ципов предния път, е различно.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Не заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И заглавието. (Реплики отляво: „Не, не.“) Заглавието беше различно. (Реплики от „БСП за България“: „Не, не. Няма да гласуваме“. Шум и реплики.)
Въпросът е, че трябва да променим заглавието. (Силен шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Изцяло нов дебат или предложението на Ципов в първоначалния вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И нов дебат. (Реплики от народния представител Филип Попов. Реплики.)
Така е, така е.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура ли имате?
Заповядайте!
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Госпожо Председател, колеги! Смятам, че придържайки се към правилата, които ние приехме, имаме две възможности – или преминаваме към нов дебат…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Той е закрит.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: …или правим нов дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не сме гласували.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Или правим гласуване на първоначалното предложение, което беше прието, така както беше направено от колегата Ципов, включвайки политическите кабинети. Защото няма нито един аргумент в движение като редакционна поправка да правите същностна промяна в предложенията. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, тук има една хипотеза, няма две хипотези. Дебатът е закрит. Намираме се в процедура по гласуване. В момента гласуваме това, което беше прочетено тук, което одобрихме тук от всички парламентарни групи. То беше изчетено от господин Ципов и е факт като редакция и като решение, разпространи се и между групите в почивката – което направихте и което прочете господин Ципов.
Не може да се възобновява дебатът за трети, пети или десети път. Гласуваме това, което е предложено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Преминаваме към гласуване. (Шум и реплики.)
Преминаваме към гласуване!
Колеги, има един проблем. (Реплики.)
Изслушайте ме! Заглавието не отговаря на това, което е. Има пропуск в заглавието. (Силен шум и реплики: „Няма, няма пропуск.“)
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Не, не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, изчакайте само да Ви кажа!
Заглавието, което трябва да се изчете… (Реплики от народния представител Йордан Цонев.)
Едното е: „Решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Ние не го преизчисляваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А новото заглавие е: „Решение за възнагражденията на народните представители и други държавни органи“. (Реплики от ДПС, шум.)
И текста. (Реплики.)
Колеги, пет минути почивка, за да не се надвикваме. (Силен шум и реплики отляво.) Колеги, изчакайте, не излизайте! (Уточнения).

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, сега ще Ви разкажа какво стана.
Господин Ципов оттегля предложението за „членовете на политическия кабинет“. Това е част от т. 2. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: То не е внесено. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: То не е внесено, успокойте се! Успокойте се!
Тъй като в момента сме в процедура на гласуване и няма да сменяме заглавието, махаме заглавието, остава:

„РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. За времето от 1 април 2020 г. до отмяна на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., от начислените възнаграждения по чл. 5 и 6 и по чл. 7, ал. 1 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника, се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, за данък, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, удръжки по чл. 13 от Финансовите правила и осигуряване по чл. 8 от Финансовите правила и на народните представители не се изплаща възнаграждение и останалата сума след направените удръжки и осигуровки се предоставя по реда на чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси за извършване на компенсирани промени между бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет и бюджета на Министерството на здравеопазването, като средствата се използват за дейности по превенцията и лечението на заразата с COVID-19.
2. Точка 1 съответно се прилага и за членовете на Министерския съвет, ръководителите на държавните и изпълнителните агенции и членовете на политическите им кабинети.“
Подлагам на гласуване така прочетеното Решение.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи за: „БСП за България“ – 50, ДПС 14, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7, нечленуващи в ПГ – 4.
Колеги, секретарите?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Потвърждаваме. Изчетох цялото, другото е оттеглено.

Колеги, преминаваме към ЗИД на Закона за държавния бюджет.
Колеги, моля за търпение!
Първо гласуваме подкрепения от Комисията текст на вносителя за наименованието на Закона. (Реплики.)
Колеги, направо гласувайте „за“, „против“ и „въздържал се“. (Реплики, че пултовете не приемат пръстовите отпечатъци.)
Просто гласувайте още веднъж.
Гласували 72 народни представители: за 34, против 37, въздържал се 1.
По парламентарни групи „за“: „БСП за България“ – 9, ДПС 14, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7, нечленуващи в ПГ – 4.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 69 народни представители: за 45, против 3, въздържали се 21.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 45 за, ДПС – 13 въздържали се, ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 3 против, 4 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 70 народни представители: за 24, против 46, въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 46 против, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци “ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 66 народни представители: за 44, против 7, въздържали се 16.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 43 за, ДПС – 12 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 против, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от Комисията.
Гласували 67 народни представители: за 24, против 43, въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 43 против, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Гечев за § 3.
Гласували 63 народни представители: за 42, против 7, въздържали се 14.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 42 за, ДПС – 1 против и 10 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 6 против, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 67 народни представители: за 24, против 43, въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 43 против, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител.
Гласували 68 народни представители: за 24, против 44, въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 44 против, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 5 и 6, наименованието „Заключителни разпоредби“, 7 и 8 включително.
Гласували 66 народни представители: за 23, против 43 и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 43 против, ДПС – 12 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители за § 9.
Гласували 62 народни представители: за 45, против 7, въздържали се 10.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 45 за, ДПС 1 против, 7 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 1 за, 6 против,Нечленуващи в ПГ – 1 за, 3 въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9.
Гласували 68 народни представители: за 23, против 45, въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“– 45 против, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 3 за.
Подлагам на гласуване текста на § 10.
Гласували 64 народни представители: за 24, против 40, въздържал се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 40 против, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
С това приключихме и този закон.

Преминаваме към: второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 43 за, 1 въздържал се, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Преминаваме към текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 66 народни представители: за 23, против 3, въздържали се 40.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 3 против и 40 въздържали се, ДПС – 12 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Гласуваме редакцията на § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 42 за, ДПС – 12 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Продължаваме с неподкрепеното предложение на народния представител Красимир Ципов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 64 народни представители: за 2, против 51, въздържали се 11.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 41 против, ДПС – 2 за и 10 против, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Преминаваме към редакционната поправка, която е направена към редакцията на § 3.
Гласуваме редакцията на Анна Александрова.
Гласували 65 народни представители: за 22, против няма, въздържали се 43.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 43 въздържали се, ДПС – 12 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 6 за и 1 въздържал се, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Гласуваме редакцията на § 3.
Гласували 63 народни представители: за 24, против няма, въздържали се 39.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 39 въздържали се, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Гласуваме текста на вносителя за § 4.
Гласували 61 народни представители: за 61, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 37 за, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Преминаваме към редакцията на § 5 по Доклада на Комисията.
Гласували 58 народни представители: за 23, против 35, въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 35 против, ДПС –12 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Само да кажа за протокола, че направените редакционни поправки от Филип Попов и Десислава Атанасова са оттеглени.
Преминаваме към редакцията на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 61 народни представители: за 61, против въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 37 за, ДПС – 12 за , „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Преминаваме към гласуване на нов § 7, който има две редакционни поправки. Едната редакционната поправка е на Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Оттеглям я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, оттегля поправката господин Попов.
Има една редакционна поправка на Искрен Веселинов, която е за създаването на ал. 2:
„(2) Общинските съвети могат да се освобождават от заплащане на отделни местни данъци и такси изцяло или частично за срока на извънредното положение на физически и юридически лица, преустановили или ограничили дейността си вследствие на мерките срещу пандемията“.
Предложението на господин Филип Попов се оттегля.
Сега гласуваме предложението на Искрен Веселинов.
Гласували 52 народни представители: за 51, против няма, въздържали се 1.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 35 за, ДПС – 12 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 1 въздържал се, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Гласуваме новосъздадения § 7.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Какво чакаме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, много сте изнервен.
Гласували 63 народни представители: за 63, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 39 за, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Гласуваме неподкрепеното предложение на господин Колев. (Реплики от „БСП за България“: „Какво гласуваме? Да прегласуваме.“)
Гласували 62 народни представители: за 8, против 52, въздържали се 2.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 1 за и 37 против, ДПС – 13 против, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Прегласуване, колеги.
Гласували 60 народни представители: 7 за, против 51, въздържали се 2.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 36 против, ДПС – 13 против, „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 2 за и 2 въздържали се.
Преминаваме към създаването на нов § 8, чл. 15а.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 61 народни представители: за 61, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 38 за, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 6 за, Нечленуващи в ПГ –4 за.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 63 народни представители: за 40, против 7, въздържали се 16.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 39 за, ДПС – 1 за, 12 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 против, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Гласуваме редакцията на § 7, който става § 8, но моля да се преномерира след това.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 61 народни представители: за 24, против няма, въздържали се 37.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 37 въздържали се, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Продължаваме с гласуването на неподкрепеното предложение на народните представители Христиан Митев и Борис Ячев.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 61 народни представители: за 1, против 21, въздържали се 39.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 9 против, 28 въздържали се, ДПС – 1 за, 12 против, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Продължаваме с неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 59 народни представители: за 35, против 7, въздържали се 17.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 35 за, ДПС – 13 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 против, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Подлагам на гласуване създадения нов § 9.
Моля, отменете гласуването.
Има предложение първо на народния представител Юлиан Ангелов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 61 народни представители: за няма, против 15, въздържали се 46.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 12 против, 26 въздържали се, ДПС – 3 против, 10 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 6 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Гласуваме редакционната поправка на народния представител Христиан Митев.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 58 народни представители: за няма, против 18, въздържали се 40.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 15 против, 20 въздържали се, ДПС – 3 против, 9 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Гласуваме създадения нов § 9.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 60 народни представители: за 23, против 6, въздържали се 31.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 6 против, 31 въздържали се, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 6 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Продължаваме с неподкреното предложение на народния представител Христиан Митев.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 57 народни представители: за няма, против 13, въздържали се 44.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 6 против, 27 въздържали се, ДПС – 7 против, 6 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Преминаваме към неподкрепеното предложение на народния представител Христиан Митев.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 52 народни представители: за няма, против 6, въздържали се 46.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 5 против, 24 въздържали се, ДПС – 1 против, 11 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Още едно неподкрепено предложение на Христиан Митев за нов § 6.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 51 народни представители: за 1, против 7, въздържали се 43.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 1 за, 6 против и 23 въздържали се; ДПС – 1 против и 10 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 6 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Преминаваме към гласуването на неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова.
Моля, режим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 56 народни представители: за 32, против 9, въздържали се 15.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 32 за, ДПС – 2 против, 11 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 против, Нечленуващи в ПГ – 4 въздържали се.
Продължаваме с редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8, който става § 10.
Тук ще гласуваме отделно т. 1, 2 и 3.
Госпожа Анна Александрова ни представи предложението на народния представител Красимир Ципов, което не беше намерило място в окончателната редакция на § 8. Аз тогава обявих пред всички, че няма да се гласува, тъй като това е предложение на Комисията, просто технически е изпуснато. Сега обаче ще го подложа на гласуване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Като точка 2 ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не. След това ще продължим.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Може ли да го прочетете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще го прочета. Това е за т. 2, точно така.
Да се създаде нова т. 2:
„2. В § 20:
а) досегашният текст става ал. 1…“
Да продължавам ли, господин Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ориентирахте се. Благодаря.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Точки 1 и 3 искаме да са отделно от т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Още не съм стигнал до тях.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова.
Гласували 54 народни представители: за 22, против 5, въздържали се 27.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 5 против, 27 въздържали се, ДПС – 11 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Преминаваме към § 8, който става § 10.
Гласуваме т. 1.
Гласували 59 народни представители: за 59, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 34 за, ДПС – 14 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Точка 2 току-що беше приета, но така или иначе тя е в състава на § 8.
Гласуваме т. 2.
Гласували 58 народни представители: за 25, против 4, въздържали се 29.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 4 против, 29 въздържали се, ДПС – 14 за; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 7 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Продължаваме с т. 3, това е § 35.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 52 народни представители: за 52, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 31 за; ДПС – 12 за; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 за; Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Продължаваме с целия текст на § 8, който става § 10.
Гласуваме от т. 4 до края.
Гласували 53 народни представители: за 21, против 3, въздържали се 29.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 3 против, 29 въздържали се, ДПС – 11 за; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 6 за, Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Продължаваме с предложение на Анна Александрова:
В § 11 приложението към чл. 3, т. 1, Раздел I в т. 15 – вместо „НПК“ е „НК“.
В § 11 в приложението към чл. 3, т. 1, Раздел I се създава т. 21 с текст:
„21. Делата по чл. 437 от Наказателно-процесуалния кодекс за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс.“
Мисля, че разбрахте.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 48 народни представители: за 44, против няма, въздържали се 4.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 27 за, 4 въздържали се; ДПС – 13 за; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – няма; Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Гласуваме § 11 с текст по Доклада на Комисията и гласуваното предложение на госпожа Александрова.
Гласували 54 народни представители: за 54, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 32 за, ДПС – 13 за,„ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 за,Нечленуващи в ПГ – 4 за.
Заключителни разпоредби.
Гласуваме наименованието на подразделението.
Гласували 52 народни представители: за 51, против няма, въздържал се 1.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 29 за, против няма, 1 въздържал се, ДПС – 12 за, против и въздържали се няма, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 6 за, против и въздържали се няма, Нечленуващи в ПГ – 4 за, против и въздържали се няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Следващото гласуване е § 9, който става § 12. Това е редакцията, предложена от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 49 народни представители: за 49, против няма, въздържал се 1.
По парламентарни групи: „БСП за България“ –28 за, против няма, въздържал се 1, ДПС – 12 за, против и въздържали се няма, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 за, против и въздържали се няма, Нечленуващи в ПГ – 4 за, против и въздържали се няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Следващото предложение е за § 10, който става § 13. Това е предложение на вносителя.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 44 народни представители: за 44, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 26 за, против и въздържали се няма; ДПС –10 за, против и въздържали се няма; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 за, против и въздържали се няма; Нечленуващи в ПГ –3 за, против и въздържали се няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предложение от Христиан Митев, неподкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 53 народни представители: за няма, против 9, въздържали се 44.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – за няма, 7 против, 26 въздържали се, ДПС – за няма, 1 против, 10 въздържали се, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – за няма, против няма, 6 въздържали се, Нечленуващи в ПГ – за няма, 1 против, 2 въздържали се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с § 11, който става § 14, § 12, който става § 15; предложението на Комисията за създаване на § 16 с текст съгласно Доклада на Комисията и редакцията, предложена от Комисията за § 13, който става § 17.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 49 народни представители: за 44, против няма, въздържали се 5.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 25 за, против няма, 5 въздържали се; ДПС – 10 за, против и въздържали се няма, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 6 за, против и въздържали се няма, Нечленуващи в ПГ – 3 за, против и въздържали се няма.
С това завършихме гласуването.
Колеги, благодаря Ви, лека вечер и бъдете здрави!
Обявявам 5 минути почивка, за да влезе втората група гласуващи.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на Красимир Ципов за редакция в Решението за спиране на преизчисляване на основното месечно възнаграждение на народните представители.
Само Решението без заглавие.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
По парламентарните групи: ГЕРБ – 80 за, против и въздържали се няма, „Обединени патриоти“ – 15 за, против и въздържали се няма.
Общо: за 170, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Дежурните секретари, потвърждавате ли резултата?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Потвърждавате.
Продължаваме със Закона за държавния бюджет. Гласуваме само наименованието на закона
Моля, режим на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 78 за, против и въздържали се няма, „Обединени патриоти“ – 17 за, против и въздържали се няма.
Общо: за 129, против 37, въздържал се 1.
Дежурните секретари, потвърждавате ли?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предложението се приема.
Продължаваме с предложението на госпожа Нинова и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 1, против 78, въздържали се 20.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 1 за, 74 против, 7 въздържали се,„Обединени патриоти“ – за няма, 4 против, 13 въздържали се.
Общо: за 46, против 81, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласуваме § 1 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 79 за, против и въздържали се няма; „Обединени патриоти“ – 16 за, против и въздържали се няма.
Общо: за 119, против 46, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласуваме § 1а, § 1в, предложение на Корнелия Нинова.
Гласували 99 народни представители: за няма, против 88, въздържали се 11.
По парламентарни групи: ГЕРБ – за няма, 81 против, 1 въздържал се, „Обединени патриоти“ – за няма, 7 против, 10 въздържали се.
Общо: за 43, против 95, въздържали се 27.
Продължаваме с § 2 по вносител.
По групи: ГЕРБ – за 78, „Обединени патриоти“ – за 17.
Общо: за 119, против 43, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Параграф 3 – гласуваме предложението на Румен Гечев за редакция на т. 2.
Гласували 99 народни представители: за няма, против 98, въздържал се 1.
По парламентарни групи: ГЕРБ – за няма, против 82, въздържали се няма, „Обединени патриоти“ – против 16, въздържал се 1.
Общо: за 42, против 105, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Общо: за 119, против 43, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме § 4 по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – за 75, „Обединени патриоти“ – за 17.
Общо: за 116, против 44, въздържали се няма.
Предложението е прието. Секретарите потвърждават.
Гласуваме сега параграфи 5 и 6; Заключителните разпоредби; параграфи 7 и 8, включително по вносител, като гласуваме и наименованието на подразделението.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Общо: за 120, против 43, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Параграф 9 – гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова.
Гласували 99 народни представители: за няма, против 98, въздържал се 1.
По парламентарни групи: ГЕРБ – против 82, „Обединени патриоти“ – 16 против, въздържал се 1.
Общо: за 45, против 105, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 9.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
По групи: ГЕРБ – за 82, „Обединени патриоти – за 17.
Общо: за 122, против 45, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Последното предложение от Закона – текста на вносителя за § 10.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – за 82, „Обединени патриоти – за 17.
Общо: за 123, против 40, въздържали се няма.
Приключихме с този законопроект.
Преминаваме към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Първо подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – за 69; „Обединени патриоти – за 16.
Общо: за 152, против няма, въздържал се 1.
Наименованието се приема.
Подлагам на гласуване текстът на вносителя за § 1.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – за 80, „Обединени патриоти – за 17.
Общо: за 120, против 3, въздържали се 40.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 80 за, „Обединени патриоти“ – 17 за.
Общо: за 162, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Красимир Ципов.
Гласували 97 народни представители: за няма, против 20, въздържали се 77.
Общо: за 2, против 71, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на Анна Александрова в редакцията на § 3.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 79 за, „Обединени патриоти“ – 17 за.
Общо: за 118, против няма, въздържали се 43.
Предложението за редакционна поправка е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 3 с така приетата редакционна поправка.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 80 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 120, против няма, въздържали се 39.
Предложението за редакция на § 3 е прието със съответната редакционна поправка.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 4.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Общо: за 160, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отиваме към редакцията на § 5 по Доклада на Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 83 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 122, против 35, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Отиваме към редакцията на § 6.
Предложенията на Филип Попов и Десислава Атанасова са оттеглени.
Гласуваме редакцията на § 6.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 81 за, „Обединени патриоти“ – 14 за.
Общо: за 156, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега отиваме към новия § 7 с две редакционни поправки: едната господин Филип Попов я е оттеглил, остава редакционната поправка на Искрен Веселинов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 97 народни представители: за 17, против 2, въздържали се 78.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 1 за, 2 против, 78 въздържали се; „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 68, против 2, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на новия § 7.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 75 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 154, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Георги Колев.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 4, въздържали се 77.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 1 за, 4 против, 76 въздържали се; „Обединени патриоти“ – 15 за, 1 въздържал се.
Общо: за 23, против 55, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Колеги, с предната група направихме прегласуване.
Прегласуване на това предложение на господин Колев.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 15, против 9, въздържали се 72.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 8 против и 72 въздържали се, „Обединени патриоти“ – 15 за и 1 против.
Общо: за 22, против 60, въздържали се 74.
Колеги, подлагам на гласуване нов § 8, а останалите параграфи да се преномерират.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 81 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 158, за158, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова.
Гласували 96 народни представители: за няма, 96 против, и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 80 против, „Обединени патриоти“ – 16 против.
Общо: 159, за 40, против 103 и въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7, който става съответно § 8, но той ще се преномерира, за да не се объркаме.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 78 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 145, за 118, няма против, въздържали се 37.
Предложението е прието.
Преминаваме към неподкрепеното предложение на народния представител Христиан Митев.
Гласували 97 народни представители: 16 за, няма против, въздържали се 81.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 81 въздържали се, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 158, за 17, против 21, въздържали се 120.
Предложението не е прието.
Гласуваме следващото предложение на народния представител Корнелия Нинова, неподкрепено от Комисията.
Гласували 96 народни представители: няма за, 96 против, и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 81 против, „Обединени патриоти“ – 15 против.
Общо: 155, за 35, против 103, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване новия § 9.
Преди това имаме редакционна поправка.
Първо, редакционната поправка на народния представител Юлиан Ангелов.
Гласували 95 народни представители: 17 за, против 2, 76 въздържали се.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 1 за, 2 против, 76 въздържали се, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 156, за 17, против 17, въздържали се 122.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на Христиан Митев.
Гласували 95 народни представители: за 16, против 3, 76 въздържали се.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 3 против, 76 въздържали се, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 153, за 16, против 21, въздържали се 116.
Предложението не е прието.
Гласуваме създаване на нов § 9.
Гласували 96 народни представители: 96 за, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 80 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 156, за 119, против 6, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Преминаваме към неподкрепеното предложение на Христиан Митев.
Гласували 97 народни представители: за 16, против няма, въздържали се 81.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 81 въздържали се, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 154, за 16, против 13, въздържали се 125.
Предложението не е прието.
Второто предложение на Христиан Митев – неподкрепено от Комисията, подлагам на гласуване.
Гласували 98 народни представители: за 16, против няма, въздържали се 81.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 1 за, 81 въздържали се, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 150, за 17, против 6, въздържали се 127.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Христиан Митев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 19, против няма, въздържали 75.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 3 за, 75 въздържали се, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 145, за 20, против 7, въздържали се 118.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова.
Гласували 99 народни представители: за няма, против 98, въздържал се 1.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 82 против; 1 въздържал се, „Обединени патриоти“ – 16 против.
Общо: 155, за 32, против 107, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Има предложение на Анна Александрова – нова точка втора към редакцията на § 8, който става § 10. Там ще се преномерира.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 78 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: 148, за 116, против 5 и въздържали се 27.
Предложението е прието.
Гласуваме ги отделно. Първо гласуваме точка едно.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 80 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 155, против и въздържали се няма.
Точка едно се приема.
Точка две гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 80 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 121, против 4, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Сега гласуваме точка три.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 78 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 146, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 8, който става § 10, със съответните гласувания и направени редакционни поправки – текста в цялост.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 80 за, 1 въздържал се, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 117 народни представители, против 3, въздържали се 30.
Прието е.
Сега подлагам на гласуване нов § 11. Гласуваме редакционната поправка на Анна Александрова. (Шум и реплики.)
Първо редакционната поправка, после новия § 11.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 81 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 141, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване новия § 11.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 82 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 152, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 79 за, „Обединени патриоти“ – 15 за.
Общо: за 144, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 9, който става § 12, който ще се преномерира.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 79 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който съответно ще бъде преномериран.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 76 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега предложение на Христиан Митев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 1, въздържали се 80.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 1 против, 80 въздържали се, от „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 16, против 10, въздържали се 124.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за параграфи 11, 12, нов § 16 и редакцията на § 13, съответно параграфите стават 14, 15, 16 и 17. (Шум и реплики.)
Редакцията на § 13, който става § 17.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 79 за, „Обединени патриоти“ – 16 за.
Общо: за 139, без против и 5 въздържали се.
Колеги, това беше всичко. Благодаря Ви.
За следващо пленарно заседание ще бъдете уведомени допълнително, ако има внесени законопроекти, които изискват извънредно събиране на Народното събрание.
Благодаря Ви и приятна почивка тази вечер.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 23,31 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

 Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на член на Централната избирателна комисия

Избор на председател на Икономическия и социален съвет

Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция





    Последни заседания