Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 10 септември 2020 г.
Открито в 9,01 ч.
10/09/2020
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. (В залата не присъстват парламентарната група на „БСП за България“ и независими народни представители.)
Уважаеми колеги, моля да поканим госпожа Лиляна Друмева да се закълне като народен представител.
Квесторите, поканете госпожа Друмева.
Преди това да изчета Решението на Централната избирателна комисия:
„РЕШЕНИЕ
№ 1886-НС
София, 9 септември 2020 г. относно обявяване на Лиляна Друмева Радева за народен представител в Двадесет и трети изборен район – София, в 44-тото народно събрание
С писмо вх. № НС-02-9 от 9 септември 2020 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 9 септември 2020 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Данаил Димитров Кирилов като народен представител от Двадесет и трети изборен район – София, издигнат от партия ГЕРБ в 44-тото народно събрание.
Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Данаил Кирилов. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на партия ГЕРБ е Лиляна Друмева Радева.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява Лиляна Друмева Радева, ЕГН …, за народен представител в 44-тото народно събрание от листата на партия ГЕРБ в Двадесет и трети изборен район – София.“
Моля, колеги, да се изправим. (Всички стават.)
Госпожо Друмева, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен.
ЛИЛЯНА ДРУМЕВА РАДЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! Заемете мястото си.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работата на Народното събрание да бъде включена следната допълнителна точка: Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия, като точка първа за днешното пленарно заседание.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преди да преминем към първа точка, господин Карадайъ, миналата седмица имаше питане към мен относно един член на ЦИК – след малко ще Ви предоставя документацията и придвижените от мен документи. Няма забавяне на срока.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Всичко е разпределено в срок и има дадени отговори.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗСЛУШВАНЕТО ИМ В КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ И ЗА ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно обсъждане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия
На свое заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател на Централната избирателна комисия.
Необходимостта от провеждането на публичната процедура произтича от прекратяване на пълномощията на член на Централната избирателна комисия – на основание чл. 51, ал. 3 от Изборния кодекс. С оглед изпълнението на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Изборния кодекс Комисията по правни въпроси на основание чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага да се приемат Процедурни правила за избор на членове на Централната избирателна комисия.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 46 и чл. 47, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Изборния кодекс и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия:
І. Предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия и представяне на документите им.
1. Българските неправителствени организации може да правят предложения за кандидати за председател на Централната избирателна комисия до народните представители и парламентарните групи в 4-дневен срок от приемането на тези правила от Народното събрание.
2. Предложенията за кандидати за председател на Централната избирателна комисия се правят от народни представители и парламентарни групи в писмена форма чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по правни въпроси в 5-дневен срок от приемането на тези правила от Народното събрание. Когато народен представител или парламентарна група направи предложение въз основа на предложение на неправителствена организация по т. 1, това се отбелязва в него.
3. Предложенията съдържат писмени мотиви, в които се обосновават високите професионални и нравствени качества на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи:
- писмено съгласие на кандидата по образец – приложение № 1 към решението;
- подробна автобиография;
- заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше юридическо образование и удостоверение за юридическа правоспособност по специалност „Право“;
- документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж съгласно чл. 50, ал. 2 от Изборния кодекс;
- писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение № 2 към решението;
- декларация по образец, свързана с изискванията по чл. 50, ал. 1, т. 1 от Изборния кодекс – приложение № 3 към решението;
- oбстоятелството по чл. 50, ал. 3, т. 1 от Изборния кодекс се установява служебно от администрацията на Народното събрание.
ІІ. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията заедно с документите по раздел І се публикуват на специализиран тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуват се името и мотивите на народния представител, предложил съответния кандидат. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по правни въпроси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по правни въпроси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по правни въпроси, или по електронен път на e-mail: kpv1@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от личния живот на лицата.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по правни въпроси.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализиран тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на предложените кандидати за председател на Централната избирателна комисия.
1. Комисията по правни въпроси изслушва предложените кандидати за председател на Централната избирателна комисия, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 50 от Изборния кодекс.
2. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Комисията по правни въпроси изслушва вносителя на предложението по поредността на внасянето му, като кандидатът се представя в изложение до 2 минути.
4. На кандидата се предоставя възможност да допълни данни от професионалната си биография, както и да изложи виждането си за дейността на Централната избирателна комисия в изложение до 5 минути.
5. Народните представители може да задават въпроси към кандидата, включително и такива, постъпили при условията и по реда на раздел II, т. 2. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
6. След изчерпване на зададените въпроси на кандидата се предоставя възможност за отговор в изложение до 3 минути.
7. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
8. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
9. Комисията по правни въпроси, на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилагат и проекти на решения за избор на всеки кандидат за председател на Централната избирателна комисия.
V. Избор на председател на Централната избирателна комисия.
1. Заседанието на Народното събрание се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват изслушаните кандидати.
2. Комисията по правни въпроси представя доклад от проведеното изслушване.
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението за председател на Централната избирателна комисия, в изложение до 2 минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване, по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
VІ. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
1. След приключване на процедурата за избор по реда на Раздел V избраният председател на Централната избирателна комисия подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 50, ал. 3 от Изборния кодекс по образец – приложение № 4 към Решението;
2. При промяна на декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 се подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец – приложение № 5 към Решението.“
Към Решението за приемане на Процедурните правила имаме приложение № 1, приложение № 2, приложение № 3, приложение № 4, приложение № 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
По начина на водене, тъй като разглеждаме процедурни правила за избор на членове на Централната избирателна комисия, независимо каква длъжност биха заели в самата комисия – в конкретния случай става въпрос за председател.
На поставения мой въпрос от миналата седмица, госпожо Председател, първо, бих искал да Ви благодаря за предоставените документи – ще се запозная със съдържанието им, но тъй като твърдите, че няма забава при предаването на самите документи, че са предприети необходимите действия и всичко е изпълнено в срок...
Пред мен е сигналът, който току-що получих. Сигналът, поне като дата, е писан на 5 юни 2019 г., а в Народното събрание виждам входящ номер от 11 юни 2019 г. Бих искал да прочета искането в сигнала: „Моля да предприемете съответните действия, като извършите проверка дали е съвместима длъжността…“ – и продължава нататък.
Имам няколко въпроса към Вас, първият от които е: кой е органът, който разглежда сигнали по съвместимост и несъвместимост?
Вторият ми въпрос: ако това е органът по назначаване, кой е органът по назначаване на членовете на Централната избирателна комисия? Ако според Вас това е Народното събрание, тогава от 11 юни 2019 г. до днес – 10 септември 2020 г., това ли са според Вас своевременно предприетите действия по съответната тема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Аз Ви благодаря.
Поставих Ви само няколко въпроса във връзка с представените документи. Сигурно ще имам и доста други, като се запозная с тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Не знам сега ли да Ви отговоря или по-нататък, когато приключим тази тема и Вие …
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, встрани от микрофоните): За какво да приемаме процедурни правила…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Писмото, което съм получила, надлежно съм изпратила още същата седмица на Комисията за конфликт на интереси в Народното събрание.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, встрани от микрофоните): Кой е органът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Органът на назначение е Народното събрание, а Комисията за конфликт на интереси, също и КПКОНПИ е сезирана с тази …
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, встрани от микрофоните): Органът по назначаване кой е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Народното събрание.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, встрани от микрофоните): Кой разглежда сигналите за съвместимост и несъвместимост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията, която е…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, встрани от микрофоните): Органът по назначаването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да не спорим, господин Карадайъ.
Преминаваме към разисквания. (Реплики на народния представител Мустафа Карадайъ встрани от микрофоните.)
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам такива.
Сега обсъждаме процедурните правила.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия.
Гласували 125 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет на 30 юли 2020 г.
С Доклада на Комисията по културата и медиите ще ни запознае господин Рашидов.
Заповядайте, господин Рашидов.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Първо бих поискал процедура.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Заповядайте, господин Рашидов да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: „На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 3 септември 2020 г., беше обсъден Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 002-03-12, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г. В заседанието участва Весела Щерева, парламентарен секретар на Министерството на културата.
Проектът на решение беше представен от госпожа Весела Щерева.
Проектът на решение се предлага на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Законът регламентира държавните парични награди за особени заслуги да бъдат: пожизнени, периодични и еднократни.
С Решение № 530 от 30 юли 2020 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено в размер на 700 лв. месечно държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата на:
Антраник Шаварш Арабаджиян (Астор) – илюзионист, „Доктор хонорис кауза“ на магичните науки на БАН;
Димитър Георгиев Коруджиев – писател, културен деятел и общественик;
Ивайло Димитров Балабанов – поет;
Янко Христов Миладинов – композитор, аранжор, изпълнител, диригент.
Средствата, необходими за изплащането на тези пожизнени държавни парични награди за особени заслуги, се изплащат чрез бюджета на Министерството на културата.
В резултат на проведено гласуване единодушно с 14 гласа „за“ Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 002-03-12, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов, да прочетете Решението и след това ще дам думата за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, госпожо Председател.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ:
1. Отпуска държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията пожизнено в размер на 700 лв. месечно на Антраник Шаварш Арабаджиян (Астор), Димитър Георгиев Коруджиев, Ивайло Димитров Балабанов и Янко Христов Миладинов, за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
2. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Рашидов.
Колеги, имате думата за изказване. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата трета точка за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА РЕЗЕРВАТА, НАПРАВЕНА ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 31 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА СТАТУТА НА ЛИЦАТА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО, ПРИЕТА В НЮ ЙОРК НА 28 СЕПТЕМВРИ 1954 Г.
Вносител е Министерският съвет.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за оттегляне на резервата,
направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 22 юли 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и Право на ЕС“ и госпожа Владислава Радонова – експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство“.
Законопроектът беше представен от госпожа Грудева, която посочи, че с него се предвижда оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., тъй като към настоящия момент тя е неактуална.
Отбеляза се, че в действащия закон за чужденците в Република България е регламентирано, че чужденец е и лице без гражданство – лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство, като за лицата с предоставен статут на лице без гражданство по реда на Закона за чужденците в Република България са приложими както принудителните административни мерки, така и административнонаказателните разпоредби, които се налагат на всички чужденци, пребиваващи на територията на Република България.
Госпожа Грудева допълни, че Законопроектът цели прецизиране и актуализиране на законодателството в областта по предоставяне на статут на лица без гражданство в Република България, като неговото приемане не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно с 21 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Сега давам думата за Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви
„ДОКЛАД
относно Законопроект за оттегляне на резервата направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ и Владислава Радонова – началник на сектор „Процедури в Европейския съюз, пребиваване и работа“ в дирекция „Миграция“.
Законопроектът беше представен от госпожа Росица Грудева, която посочи, че резервата по чл. 31 от Конвенцията гласи, че Република България заявява, че: „чл. 31 не задължава Република България да предоставя на лица без гражданство по-благоприятен статут от този, който се предоставя на чужденците като цяло“.
Резервата е приета от 41-ото Народно събрание на 25 януари 2012 г. и обнародвана в „Държавен вестник“ на 7 февруари 2012 г.
През 2016 г. по предложение на Министерство на вътрешните работи е внесен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който е приет и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 97 от 2016 г. Прието е в Закона, че чужденец е и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство. От приетата в Закона разпоредба за предоставяне на статут на лице без гражданство резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, прието в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. е неактуално.
Оттеглянето на резервата е с цел да се актуализира и прецизира законодателството в областта на предоставяне на статут на лица без гражданство в Република България.
Приемането на Законопроекта не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за оттегляне на резервата, направено от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, прието в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Петрова.
Остана Докладът на Комисията по външна политика. Ще ни го представи, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК РУСЛАН ТОШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви
„ДОКЛАД
относно Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.
На заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. (ДВ, бр. 60 от 2012 г.), ратифицирана със закон на 25 януари 2012 г. (ДВ, бр. 11 от 2012 г.)
Мотивите към Законопроекта бяха представени от Росица Грудева, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.
Резервата по чл. 31, която гласи, че: „Република България заявява, че член 31 не задължава Република България да предоставя на лицата без гражданство по-благоприятен статут от този, който се предоставя на чужденците като цяло“, е предложена от Министерството на вътрешните работи при ратифицирането на Конвенцията със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 25 януари 2012 г. и обнародван в „Държавен вестник” на 7 февруари 2012 г.
През 2016 г. с Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който е приет и обнародван в Държавен вестник, бр. 97 от 2016 г., ясно е разписана процедура по предоставяне на статут на лице без гражданство. Така резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. е неактуална.
Приемането на Закона за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., цели прецизиране и актуализиране на законодателството в областта по предоставяне на статут на лица без гражданство в Република България.
Приемането на Законопроекта не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства не се предвижда въвеждане на европейско законодателство. С приемането на Законопроекта ще се актуализира законодателството в областта по предоставяне на статут на лица без гражданство в Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.
Гласували 84 народни представители: за 73, против 9, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Александрова, заповядайте за процедура.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що гласуваният законопроект да бъде подложен на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура на госпожа Александрова.
Гласували 94 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ЗАКОН
за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.
Член единствен. Република България оттегля резервата, направена по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. (ДВ, бр. 60 от 2012 г.), ратифицирана със закон на 25 януари 2012 г. (ДВ, бр. 11 от 2012 г.)“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване за второ четене наименованието на Закона, член единствен и „Заключителната разпоредба“.
Колеги, понеже има неточност, не е ясно дали госпожа Александрова е прочела параграф единствен, така че аз ще го прочета, всъщност „Заключителната разпоредба“, параграф единствен: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Прочетох го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може да сте го прочели, госпожо Александрова, но за всеки случай да бъдем прецизни.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/125 ОТ 16 ЯНУАРИ 2019 Г. НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА С НЯКОИ СТОКИ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ С ЦЕЛ ПРИЛАГАНЕ НА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ, ИЗТЕЗАНИЯ ИЛИ ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ, № 002-01-23.
Внесен е от Министерския съвет на 23 юни 2020 г., приет на първо гласуване на 9 юли 2020 г.
С Доклада ще ни запознае госпожа Савеклиева.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
Господин Кънев, за съжаление, не е в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, първо искам да направя процедура – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката Стамен Янев – заместник-министър на икономиката, и Десислава Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Доклад относно Законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2020 г., приет на първо гласуване на 9 юли 2020 г.
„Закон за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така:
„Закон за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 на Европейския парламент и на Съвета от 16 януари 2019 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел изпълнение на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание“.
„Глава първа – Общи разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. Този закон урежда търговията с трети държави със стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел изпълнение на смъртно наказание или с цел изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, както и предоставянето на брокерски услуги, техническа помощ, обучение и реклама, свързани с такива стоки, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/125 на Европейския парламент и на Съвета от 16 януари 2019 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел изпълнение на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание (OB, L 30/1 от 31 януари 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/125“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Разрешения за износ, внос и транзит на стоките, посочени в Приложение II на Регламент (ЕС) 2019/125, и за оказване на техническа помощ, свързана с тези стоки, както и разрешения за износ, транзит и предоставяне на брокерски услуги на стоките, посочени в приложения III и IV на Регламент (ЕС) 2019/125, и за оказване на техническа помощ, свързана с тези стоки, се издават от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Разрешения за износ, внос и транзит на стоките, посочени в Приложение II на Регламент (ЕС) 2019/125, и за оказване на техническа помощ, свързана с тези стоки, ще се издават само в случаите по чл. 3, параграф 2, чл. 4, параграф 2, чл. 5, параграф 2 и чл. 8 от Регламент (ЕС) 2019/125.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за наименованието на Закона; текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименованието на Глава първа; редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 1; редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 2.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава втора –Разрешения за износ, внос, транзит, брокерски услуги и за оказване на техническа помощ“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така:
„Разрешения за износ, внос, транзит, предоставяне на брокерски услуги и за оказване на техническа помощ“.
„Раздел I – Издаване на разрешение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Чл. 3. (1) Разрешението за износ може да е индивидуално разрешение за износ, общо разрешение за износ или генерално разрешение на Съюза за износ, съгласно определенията в Регламент (ЕС) 2019/125.
(2) За определени видове износ, установени в Приложение V на Регламент (ЕС) 2019/125, се прилага генерално разрешение на Съюза за износ съгласно чл. 20, параграф 1 от регламента.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания, колеги?
Ще подложа на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за наименованието на Глава втора; текста на вносителя за наименованието на Раздел І; редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 3.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Лицата, които кандидатстват за индивидуално или за общо разрешение за износ, подават до министъра на икономиката следните документи:
1. попълнено заявление по образец;
2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение VII на Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;
3. копие на документ, удостоверяващ техническите характеристики, функционалното предназначение, качествения и количествения състав на стоката;
4. нотариално заверено копиe на разрешение за внос и/или документ от крайния потребител, удостоверяващ крайната употреба на стоките, съгласно чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/125, заверен от компетентен орган на държавата на крайния потребител;
5. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката (договор или поръчка), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния вносител и/или краен потребител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;
6. документ за платена държавна такса.
(2) При подаване на заявление за общо разрешение за износ заявителят представя освен документите по ал. 1, и документи, удостоверяващи, че за предходната година е извършил и/или ще извърши през следващата година на базата на договорни отношения не по-малко от 10 износа на стоките, които са описани в заявлението, за всеки от посочените в него получатели. Издаденото разрешение е със срок на валидност до две години, който може да бъде продължен еднократно за срок до една година.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, като в т. 2 и 4 след думата „Регламент“ се добавя „(ЕС)“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Лицата, които кандидатстват за разрешение за транзит (износителят или вносителят, или крайният потребител или упълномощено от един от тях лице), подават до министъра на икономиката следните документи:
1. попълнено заявление по образец;
2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение VII на Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;
3. копие на документ, удостоверяващ техническите характеристики, функционалното предназначение, качествения и количествения състав на стоката;
4. копие на сертификат за краен потребител, издаден от компетентен орган на държавата на крайния потребител, и/или документ от крайния потребител, удостоверяващ крайната употреба на стоките, съгласно чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/125, заверен от компетентен орган на държавата на крайния потребител;
5. нотариално заверено копие на разрешение за износ или копие на документ, удостоверяващ правото му да извършва съответната дейност;
6. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката (договор, проформа фактура, фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния износител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;
7. пълномощно – при упълномощаване;
8. документ за платена държавна такса.
(2) Разрешението е валидно при условията и до изтичането на срока, посочен в него, но за не повече от 30 дни, считано от датата на въвеждането на стоката на територията на Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 4; текста на вносителя за чл. 5 с предложението за допълване, направено от Комисията; редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 6.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Лицата, които кандидатстват за индивидуално или за общо разрешение за предоставяне на брокерски услуги, подават до министъра на икономиката следните документи:
1. попълнено заявление по образец;
2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение VIII на Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;
3. копие на документ, удостоверяващ техническите характеристики, функционалното предназначение, качествения и количествения състав на стоката;
4. документ, доказващ крайната употреба, заверен от компетентен орган на държавата на крайния потребител;
5. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката (договор, проформа фактура, фактура), както и на документ, удостоверяващ участието в сделката на други лица, различни от чуждестранния износител; документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката, условия на доставка, стойност и срок за изпълнение;
6. документ за платена държавна такса.
(2) При подаване на заявление за общо разрешение за предоставяне на брокерски услуги заявителят представя освен документите по ал. 1, и документи, удостоверяващи, че за предходната година е извършил и/или ще извърши през следващата година на базата на договорни отношения не по-малко от 10 брокерски услуги със стоките, които са описани в заявлението, за всеки от посочените в него получатели. Издаденото разрешение е със срок на валидност до две години, който може да бъде продължен еднократно за срок до една година.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Лицата, които кандидатстват за разрешение за оказване на техническа помощ, подават до министъра на икономиката следните документи:
1. попълнено заявление по образец;
2. попълнен формуляр по образец съгласно Приложение IX на
Регламент (ЕС) 2019/125 в три екземпляра;
3. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения между участниците в сделката и необходимостта от оказване на техническа помощ;
4. документ за платена държавна такса.
(2) В случаите по чл. 3, параграф 2 и чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/125 заявителят представя освен документите по ал. 1 и копие на документ, удостоверяващ че в държавата, в която ще бъде оказана техническата помощ, стоките ще бъдат или са използвани изключително за целите на излагането им в музей с оглед на тяхната историческа стойност.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. Документите на чужд език се представят придружени със заверен превод на български език, който съдържа трите имена на лицето, извършило превода, длъжност и месторабота, и чуждия език, от който е извършен преводът.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Разрешенията по чл. 4, 5, 6, 7 и 8 се издават в 15-дневен срок от получаване на документите в Министерството на икономиката.
(2) В 5-дневен срок от издаване на разрешението органът по чл. 2 уведомява писмено заявителя.
(3) При констатиране на нередовност в представените документи в 5-дневен срок от датата на получаване на документите органът по чл. 2 уведомява писмено заявителя да я отстрани, като дава указания за отстраняването ѝ.
(4) В 15-дневен срок от датата на получаване на уведомлението заявителят е длъжен да отстрани нередовността. Срокът по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на уведомлението до заявителя и се възобновява от датата на постъпване на документите, с които нередовността е отстранена.
(5) Издадените индивидуални разрешения по ал. 1 са със срок на валидност до 6 месеца от издаването им, който може да бъде продължен еднократно за срок до 6 месеца.
(6) Ако разрешена сделка не бъде изпълнена в срока на издадено разрешение, не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока заявителят може да поиска продължаването му с мотивирано заявление, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е било издадено.
(7) Разрешението се издава в три екземпляра. Първият екземпляр се предоставя на заявителя, а другите два се съхраняват в Министерството на икономиката.
(8) Разрешението може да бъде използвано само от лицето, на което е издадено.
(9) Органът по чл. 2 има право да изисква допълнителна информация, свързана със сделката, както и становища от експерти по въпроси, за които се изискват специализирани знания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: редакцията, която Комисията предлага, за текстовете на чл. 7, 8, 9 и 10.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, като в ал. 1 думите „издаване на изменено“ се заменят с „изменение на“.
„Раздел II – Отказ за издаване на разрешение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед отказва да издаде разрешение, когато:
1. не е представен документ по чл. 4, 5, 6, 7 и 8 или някой от представените документи не отговаря на изискванията;
2. дейността противоречи на критериите за издаване на разрешение, посочени в Регламент (ЕС) 2019/125;
3. при разглеждането на документите е установено несъответствие между заявените и действителните обстоятелства.
(2) В срок до три работни дни от издаването на заповедта по ал. 1 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.
(3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11 с предложението за заместване, направено от Комисията; текстът на вносителя за наименованието на Раздел II; както и редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 12.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел III –Отнемане, преустановяване на действието и изменение на издадено разрешение“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел III да се измени така: „Спиране на действието, отнемане и изменение на издадено разрешение“.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 13:
„Чл. 13. (1) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед спира действието на издадено разрешение за срок до 60 дни при:
1. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;
2. промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението.
(2) В срок до три работни дни от издаване на заповедта по ал. 1 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.
(3) След получаване на заповедта лицето, на което е издадено разрешението, е длъжно да преустанови дейностите по него и незабавно да върне оригинала на разрешението в Министерството на икономиката.
(4) Разрешение, чието действие е спряно, може да бъде възстановено преди срока по ал. 1 при отпадане на основанията за спиране на действието му.
(5) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция чл. 13, който става чл. 14:
„Чл. 14. (1) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед отнема издадено разрешение, когато:
1. дейността, която се извършва, не съответства на условията, определени в издаденото разрешение;
2. заявителят е представил неистински документи или неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
3. дейностите по разрешението засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред.
(2) В срок до три работни дни от издаване на заповедта по ал. 1 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.
(3) След получаване на заповедта лицето, на което е издадено разрешението, е длъжно да преустанови дейностите по него и незабавно да върне оригинала на разрешението в Министерството на икономиката.
(4) При отнемане по ал. 1 лицето няма право да кандидатства за издаване на ново разрешение за срок три месеца от датата на отнемането му.
(5) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция чл. 14, който става чл. 15:
„Чл. 15. (1) Издадено разрешение може да бъде изменено от органа по чл. 2 след получаване на писмено заявление от заявителя.
(2) Заявлението за изменение се подава в 7-дневен срок от настъпването на промяна в декларираните в заявлението обстоятелства, при които е издадено разрешението.
(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи, удостоверяващи настъпването на промени в обстоятелствата.
(4) Издаването на изменено разрешение се извършва по реда на чл. 10.
(5) Органът по чл. 2 с мотивирана заповед отказва издаването на изменено разрешение, когато са налице условията по чл. 12, ал. 1 или документите по ал. 3 не удостоверяват настъпването на промени в обстоятелствата.
(6) В срок до три работни дни от издаване на заповедта по ал. 5 органът по чл. 2 я изпраща на заявителя.
(7) Заповедта по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за промяна на наименованието на Раздел III; предложението на Комисията за създаване на нов § 13 с текст по Доклада на Комисията; както и редакцията, предложена от Комисията за текстовете на чл. 13 и чл. 14, които стават съответно чл. 14 и чл. 15.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава трета – Задължения на лицата“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 16:
„Чл. 16. Лицата, които извършват дейности по Регламент (ЕС) 2019/125, са длъжни:
1. да върнат в Министерството на икономиката оригинала на разрешението за износ, внос, транзит, предоставяне на брокерски услуги и за оказване на техническа помощ незабавно след получаване на заповедта за отнемане или за спиране на действието на разрешението и в 15-дневен срок след изпълнението на сделката или след изтичането на срока на валидността му;
2. след осъществяване на износ да предоставят в Министерството на икономиката удостоверение за осъществена доставка или еквивалентен документ, издадени от компетентен орган на държавата на крайния потребител, в тримесечен срок от доставянето на стоките в държавата на крайния потребител;
3. когато според националното законодателство на държавата на крайния потребител не се издава документ по т. 2, да представят в Министерството на икономиката писмена декларация от крайния потребител, удостоверяваща доставянето на стоките в държавата на крайния потребител;
4. да съхраняват за срок, не по-кратък от 5 години, търговските и транспортните документи и информацията, свързана с осъществяването на съответната дейност, съдържащи данни за:
а) вида на стоките и съответната им идентификация;
б) количеството на стоките;
в) името и адреса на износителя и на получателя;
г) крайния потребител и крайната употреба на стоките;
5. да оказват съдействие при извършване на проверки от контролните органи по чл. 17, ал. 1, както и да им предоставят в определените срокове информацията и документите, изисквани по този закон;
6. да информират писмено органа по чл. 2 за всяка промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в 7-дневен срок от настъпването ѝ.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава трета, както и редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 15, който става чл. 16.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава четвърта – Контрол по изпълнението на закона“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта и текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 17.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава пета – Административнонаказателни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 18:
„Чл. 18. На лицата, които осъществяват износ, внос, транзит и предоставят брокерски услуги със стоките, посочени в Приложение II, Приложение III и Приложение IV на Регламент (ЕС) 2019/125, или оказват техническа помощ, свързана с тези стоки, без съответното разрешение, или които нарушават условията и изискванията за използване на генерално разрешение на Съюза за износ, описани в Приложение V на Регламент (ЕС) 2019/125, се налага:
1. глоба в размер от 500 до 1000 лв. – на физическите лица, както и на длъжностните лица на търговските дружества, ако това не съставлява престъпление;
2. имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. – на юридическите лица и едноличните търговци;
3. глоба в размер от 2000 до 5000 лв. за констатирано повторно нарушение – на физическите лица, както и на длъжностните лица на търговските дружества;
4. имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. за констатирано повторно нарушение – на юридическите лица и едноличните търговци.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 19:
„Чл. 19. На лицата, които осъществяват дейности в нарушение на обхвата и условията на издаденото разрешение или не оказват съдействие при извършване на проверки от контролните органи по чл. 17, ал. 1, или не предоставят в определените срокове информацията и документите, изисквани по този закон, се налага:
1. глоба в размер от 500 до 1000 лв. – на физическите лица, както и на длъжностните лица на търговските дружества, ако това не съставлява престъпление;
2. имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. – на юридическите лица и едноличните търговци;
3. глоба в размер от 2000 до 5000 лв. за констатирано повторно нарушение – на физическите лица, както и на длъжностните лица на търговските дружества;
4. имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. за констатирано повторно нарушение – на юридическите лица и едноличните търговци.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 20, като в текста преди т. 1 думите „чл. 15“ се заменят с „чл. 16, т. 1, 2, 3, 4 и 6“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 21, като в ал. 1 и 2 думите „чл. 16“ се заменят с „чл. 17“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Глава пета; редакцията, предложена от Комисията за чл. 17, който става чл. 18; чл. 18, който става чл. 19; както и текстовете на вносителя за чл. 19, който става чл. 20, и чл. 20, който става чл. 21, с предложените замествания в текстовете на чл. 19 и чл. 20, предложени от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Допълнителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, както и текста на вносителя за § 1 и § 2.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Издадените до влизането в сила на този закон разрешения за износ, внос, транзит, предоставяне на брокерски услуги и за излагане или предлагане за продажба на стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, както и за оказване на техническа помощ, свързана с тези стоки, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, както и текста на вносителя за § 3 и редакцията, предложена от вносителя за текста на § 4.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложените текстове са приети.
Благодаря, госпожо Савеклиева.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ.
Вносител – Министерският съвет.
Заповядайте, уважаеми господин Нунев, да представите Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи, и Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, представете Доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 29 юли 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: Христо Терзийски – министър на вътрешните работи; Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“; Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“; Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Ани Цветкова – главен юрисконсулт в дирекция „Български документи за самоличност“.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Росица Грудева. В изложението си госпожа Грудева отбеляза, че необходимостта от допълнение на Закона за българските лични документи произтича от отправени препоръки към Министерството на вътрешните работи за преустановяване на практиката по ревалидиране на обявени за невалидни български лични документи, които преди това са били декларирани като загубени или откраднати. Също така е необходимо да бъдат прецизирани и основанията за обявяване за невалидни на лични карти и паспорти на българските граждани, като се допълнят с основания, които до този момент не са били предвидени
С Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи се цели да бъде преустановена практиката веднъж обявени за невалидни български лични документи, което е отразено в информационната система, поддържана от МВР да бъдат възстановени като валидни след отпадане на причината, поради която са били обявени за невалидни и по този начин да се постигне съответствие на информацията за документите, налична в информационната система на МВР, на Интерпол и на Шенгенската информационна система. Друга цел е да се предвиди възможност за обявяване за невалидни на документи за самоличност – лична карта, паспорт и заместващ го документ когато:
1. Предходният документ от същия вид не е върнат от лицето, а новият документ за самоличност се получава чрез упълномощено лице (при подаване на заявление за издаване на български личен документ в дипломатическите или консулските служби извън страната);
2. По служебен път е получена информация за използвани подправени лични документи (фалшива самоличност);
3. По изрично искане на лицето, когато то има съмнение, че с данните, съдържащи се в съответния документ, е злоупотребено (чужда самоличност).
Приемането на Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства.
С приемането на Законопроекта ще се извършат необходимите нормативни промени, свързани с осигуряването на възможността за обявяване за невалидни на документи за самоличност по причини, които до този момент не са били предвидени, което ще доведе до правилно отразяване на данните в информационните системи, както и получаването на по-точна информация при извършване на справка за конкретен документ за самоличност. Ще се регламентира и възможността по искане на гражданите документите за самоличност да се обявят за невалидни, когато имат съмнения за злоупотреба с лични данни, както и когато предходният документ не е върнат от лицето, а новият документ се получава от упълномощено лице. С Проекта се предвижда въвеждане на европейско законодателство, поради което са изготвени таблици за съответствие с европейското право.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред със 17 гласа „за“, без „против“, „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за българските лични документи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нунев.
Следва Доклад на Комисията по външна политика.
Господин Богданов, имате думата за представяне на Доклада.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР БОГДАНОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.
На заседание, проведено на 9 септември 2020 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, внесен от Министерски съвет.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от Росица Грудева, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи има за цел преустановяването на практиката по ревалидиране на обявени за невалидни български лични документи, които преди това са били декларирани като изгубени или откраднати. Прецизират се основанията за обявяване за невалидни на лични карти и паспорти на българските граждани.
С приемането на Законопроекта ще се извършат необходимите нормативни промени, свързани с осигуряването на възможността за обявяване за невалидни на документи за самоличност по причини, които до този момент не са били предвидени. Това ще доведе до правилно отразяване на данните в информационните системи, както и получаването на по-точна информация при извършване на справка за конкретен документ за самоличност. Ще се регламентира и възможността по искане на гражданите документите за самоличност да се обявят за невалидни, когато имат съмнения за злоупотреба с лични данни, както и когато предходният документ не е върнат от лицето, а новият документ се получава от упълномощено лице.
Ще бъде създадена законова възможност лицата с предоставена международна закрила, намиращи се в чужбина, чиито документи са откраднати или са с изтекъл срок, да могат да се завърнат в България легално, за да изпълнят задължението си за подаване на заявление за издаване на нови документи за самоличност.
Приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи не предполага осигуряването на допълнителни финансови средства, както и въвеждане на европейско законодателство.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002 01 28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Богданов.
Изказвания, колеги?
Господин Ципов, имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Внесеният Законопроект е важен дотолкова, доколкото той има и една друга практическа насоченост. Не са малко случаите, когато един валиден документ, който е изгубен, се обявява за откраднат, а това означава полицейските органи да образуват съответната преписка в немалък процент от случаите, включително досъдебни наказателни производства, а това повдига процента на преписките, които не могат да бъдат приключени под една или друга форма, когато документът в последствие бива откриван и връщан на съответното лице.
Смятам, че и по този начин, освен че ще преустановим едни такива недобри практики, ще дадем и възможност в информационната система – Националният автоматизиран информационен фонд „Развитие на българските лични документи“, да се отразяват коректно всички случаи на унищожени, загубени или откраднати документи, а от друга страна, ще успеем и да направим така, че лице, на което е издаден нов документ за самоличност, няма да затормозява органите на звената в българските документи за самоличност да изразходват средства за издаване на един такъв нов документ.
Уважаеми народни представители, поради тази причина, призивът ми е да подкрепим единодушно, така както и във водещата Комисия беше подкрепен този законопроект, защото той ще позволи, от една страна, да има ясна отчетност на всеки един издаден документ, от друга страна, да може, когато има образувана съответна преписка или досъдебно наказателно производство, да не се случват такива казуси, в които едно лице в един момент да разполага с два документа за самоличност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002 01 28, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това изчерпахме днешните точки.
Колеги, тъй като имаме още време, правя следното процедурно предложение – точките от дневния ред: Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. с вносител Министерският съвет и единадесета точка за утре – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., вносител Министерският съвет, предвидени за утрешното пленарно заседание, съответно като първа и втора точка, да се разгледат в днешното пленарно заседание – 10 септември 2020 г., като станат съответно точка шеста и седма за него.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2020 Г.
Давам думата на госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 002-01-43, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
На заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
Законопроектът беше представен от госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
В договорните отношения между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на болнична помощ, видно от данните в Информационната система на Националната здравноосигурителна каса, са регистрирани случаи, които се явяват неразплатени дейности извън месечните стойности за минали периоди. Независимо от причините, поради които се е стигнало до тази фактическа обстановка, е необходимо към настоящия момент да се създаде правна възможност тези отношения да бъдат изяснени и приключени.
С Проекта на допълнение на Закона за бюджета на Касата се създава основание при неусвояване на бюджетните средства за 2020 г. същите да бъдат използвани за плащания към изпълнители на болнична помощ за минал период, които НЗОК/РЗОК са установили по посочения ред.
Според данни в Информационната система на Националната здравноосигурителна каса и обобщени в национален мащаб:
- стойността на незаплатената дейност над утвърдените стойности за 2015 г. възлиза на 50 млн. 253 хил. лв., като стойността на неизплатените средства за главници по заведени дела срещу Националната здравноосигурителна каса възлиза на 22 млн. 443 хил. лв.;
- стойността на незаплатената дейност над утвърдените стойности за 2016 г. възлиза на 28 млн. 627 хил. лв., като стойността на неизплатените средства за главници по заведени дела срещу Националната здравноосигурителна каса възлиза на 15 млн. 476 хил. лв.;
За прилагането на предложеното със Законопроекта не са необходими допълнителни финансови средства, тъй като решението на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса за заплащането ще се извършва в рамките на средствата за тези дейности по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ за 2020 г.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 16 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 002-01-43, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Господин Хамид – за процедура, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, поради особената важност на настоящата точка моля да подложите на гласуване дебатите и гласуването по нея да бъдат предавани пряко по БНТ-2 и Българското национално радио. Но предвид това, че виждам, че в залата няма кворум, преди това гласуване да извършите поименна проверка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Моля, колеги, поканете народните представители в залата.
Започвам с поименната проверка:
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - отсъства
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - отсъства
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - отсъства
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Росен Малинов Малинов - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - отсъства
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Стоев Атанасов - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Спас Георгиев Гърневски - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стоян Радков Божинов - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Руменов Божанков - отсъства

Колеги, нямаме кворум. Искахме да свършим днес малко повече работа, защото бяха важни двата бюджета.
Утре – редовно пленарно заседание в 9:00 часа.
Съобщения за парламентарен контрол на 11 септември 2020 г., петък:
1. Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов ще отговори на 5 въпроса от народните представители Георги Гьоков и Нона Йотова; Анна Славова; Валентина Найденова и Филип Попов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков и Георги Михайлов.
2. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на два въпроса от народните представители Николай Цонков и Валентина Найденова.
3. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на един въпрос от народните представители Никола Динков и Виолета Желева, и на две питания от народните представители Красимир Янков и Любомир Бонев, Кристина Сидорова и Иван Валентинов Иванов.
Министърът на икономиката Лъчезар Борисов ще отговори на два въпроса от народните представители Румен Гечев; и Георги Гьоков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговор със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на финансите Кирил Ананиев – на един въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на един въпрос и на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос от народните представители Таско Ерменков и Васил Антонов;
- министърът на икономиката Лъчезар Борисов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Данка Зидарова-Люртова.
Поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на един въпрос от народния представител Димитър Георгиев към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов, на един въпрос от народния представител Кръстина Таскова към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов.
Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Поради неотложен ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят Томислав Дончев.
Утре – редовно пленарно заседание – петък, 12 юни, 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,06 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

 Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на член на Централната избирателна комисия

Избор на председател на Икономическия и социален съвет

Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция





    Последни заседания