Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 27 ноември 2015 г.
Открито в 9,02 ч.
27/11/2015
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Иван К. Иванов и Красимир Каракачанов

Секретари: Чавдар Пейчев и Иван П. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 45, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно заседание на 1 декември 2015 г., вторник, от 11,00 ч. до 19,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. Вносител – Министерският съвет, 30 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 18 ноември 2015 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. Вносител – Министерският съвет, 30 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 18 ноември 2015 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. Вносител – Министерският съвет, 30 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 19 ноември 2015 г.
Гласуваме, уважаеми колеги, предложението за извънредно заседание за следващия вторник. (Народният представител Атанас Мерджанов иска обратно предложение.)
Гласували 140 народни представители: за 108, против 18, въздържали се 14.
Предложението е прието.

Преминаваме към дневния ред за днес с първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ПОЛША ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛОГИСТИЧНА ПОДКРЕПА ЗА САМОЛЕТИ МиГ-29.
Вносител е Министерският съвет, 29 октомври 2015 г.
Има доклади от три комисии. Водеща е Комисията по отбраната.
Кой от колегите ще представи доклада?
Заповядайте, господин Янков.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолетите МиГ-29, № Н 502-02-35, внесен в Народното събрание от Министерски съвет на 29 октомври 2015 г.
На заседание, проведено на 5 ноември 2015 г., Комисията по отбрана в т. 2 от дневния ред разгледа внесения в Народното събрание на 29 октомври 2015 г. от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолетите МиГ-29.
В заседанието участваха 16 народни представители. Присъстваха също министърът на отбраната и началникът на отбраната с експертен екип, както и съветникът на министър-председателя по националната сигурност Аню Ангелов.
Разпореждането на Председателя на Народното събрание беше сведено на народните представители от председателя на Комисията.
Споразумението беше представено от директора на дирекция „Отбранителна аквизиция” на Министерството на отбраната Велислав Цанов.
В обсъждането участваха народните представители Владимир Гаджев, Валентин Радев, Ангел Найденов, Корман Иамаилов и Янко Янков.
Основна теза в изказванията беше преценката за необходимостта от ратифицирането на договора и увереността, че полската страна притежава технологичните способности да извърши ремонт на шест двигателя в условията на днешното състояние на Военновъздушните ни сили. Същевременно беше отбелязано, че сериозността и безпокойството от ратификацията на Споразумението с Полша за логистична подкрепа за самолетите МиГ-29 е резултат от неподновяването в началото на септември тази година на договора за поддръжка с Русия в момент и условия, когато експлоатационният ресурс на почти всички изтребители е изтекъл.
Комисията по отбрана оцени, че Министерският съвет силно се ангажира с този политически, технически и финансово-икономически проблем с цел да бъде осигурена в краткосрочен план летателна годност на три самолета Миг-29 за охраната на въздушното пространство на страната за следващата година, година и половина. Беше отбелязано, че възстановеният ресурс от по 200 часа на двигател осигурява ограничен период на използване и не решава въпросът с поддръжката или модернизацията на намиращите се на въоръжение в Българските военновъздушни сили самолети.
Комисията по отбрана е удовлетворена, че във всичките 16 члена и 7 анекса са описани и регламентирани правата и задълженията на страните, сроковете за изпълнение, механизмът за транспортиране, рисковете, качеството и съответствието, гаранционната отговорност и съответните искове за щети, с което се обезпечава споразумението.
Беше обсъдено и становището на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, имайки предвид, че заедно с военно-техническите аспекти и договорения механизъм за логистична подкрепа, Споразумението има политически измерения и определена специфичност.
На зададените въпроси по техническия характер и гаранциите за изпълнение на Споразумението, евентуални проблеми с трети страни в хода на реализирането му, проблеми от гледна точка на вероятно използване на интелектуална собственост и способи за гарантиране на годността на двигателите след извършването на ремонта, ръководството на Министерството на отбраната даде успокоителни отговори.
Като благодари на министъра на отбраната за усилията по подписване на Споразумението с Полша за оказване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29 и отчитайки „жизнената необходимост” от „глътка въздух” за Военновъздушните сили на Република България и изпълнение на конституционните задължения на Въоръжените сили по отбраната на страната, членовете на Комисията по отбрана се съгласиха, че е необходимо да се пристъпи по възможно най-бърз начин към неговото изпълнение.
На проведеното след обсъждането гласуване присъстваха 16 народни представители: с 12 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, Комисията по отбрана при 43-то Народно събрание прие следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85 ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме внесения с Решение № 835 от 2015 г. на Министерския съвет Проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ 29.”ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Следва доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте за процедура.
Господин Мерджанов, имате думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Поради изключителния интерес към темата, която занимава българската общественост, военните и различни външни фактори предлагам пряко предаване на дискусията по този въпрос по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за предложението.
Обратно становище желае ли някой? Не.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение разглеждането на точката да се предава пряко по националните обществени медии.
Гласували 129 народни представители: за 46, против 37, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Продължаваме с представяне на доклада на Комисията по бюджет и финанси.
С него ще ни запознае господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолетите МиГ-29, № 502-02-35, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 29 октомври 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 19 ноември 2015 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолетите МиГ-29, № 502 02-35, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 29 октомври 2015 г.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Кюмюрджиев – зам.-министър на отбраната.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29 е подписано на 22 октомври 2015 г. във Варшава.
Целта му е осигуряване в краткосрочен план на летателна годност на самолетите МиГ-29, което е от съществено значение за дейността на Министерство на отбраната по охрана на въздушното пространство на Република България и адекватното участие в изпълнението на задачите като страна членка на НАТО.
Финансовите средства за обезпечаване на национално финансиране по прилагането на Споразумението ще бъдат осигурени от бюджета на Министерство на отбраната.
Регламентирани са норми за арбитраж в случай на неуредени спорове между двете страни, които не са могли да бъдат разрешени чрез взаимни преговори.
Съгласно чл. 13.1 от Споразумението се установява освобождаване от дължимите в страната данъци и такси, произтичащи от изпълнението на Споразумението, което налага неговата ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След представяне на споразумението се проведе дискусия, в която членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа.
След обсъждането на Законопроекта последва гласуване, което приключи със следните резултати: С 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолетите МиГ-29, № 502-02-35, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 29 октомври 2015г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Следва докладът от Комисията по правни въпроси.
Народният представител Данаил Кирилов ще ни го представи като председател на тази Комисия.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, № 502-02-35, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2015 г.
На свое заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението.
На заседанието присъстваха от Министерство на отбраната: госпожа Десислава Йосифова – заместник-министър, полковник Владислав Шекеров – началник сектор ,,Авиационна техника и въоръжение”, госпожа Милена Маринова – началник отдел ,,Международно право”, и господин Венислав Цанов – директор дирекция ,,Отбранителна аквизиция”.
Законопроектът беше представен от господин Венислав Цанов.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29 е подписано на 22 октомври 2015 г. във Варшава.
С приемане на Законопроекта за ратифициране на Споразумението се цели осигуряване в краткосрочен план на летателна годност на самолетите МиГ-29, което е от съществено значение за дейността на Министерство на отбраната по охрана на въздушното пространство на Република България и адекватното участие в изпълнението на задачите като страна – членка на НАТО.
В обсъждането взеха участие народните представители Чавдар Георгиев, Данаил Кирилов, Петър Славов и Димитър Лазаров.
Господин Георгиев постави няколко въпроса – дали Споразумението засяга други действащи договорни отношения, в които участва България; дали липсата на клаузи в договора, които предвиждат санкции при неизпълнението му, не поставя страната ни в риск; предвидени ли са средства в бюджета за следващата година за разплащане по договора; предвидена ли е предварителна техническа експертиза за годността на двата полски двигателя, които ще бъдат ползвани до извършването на ремонта, и има ли гаранции относно качеството на ремонта. В отговор господин Цанов, госпожа Маринова и господин Шекеров поясниха, че няма конфликт между предлаганото за ратифициране Споразумение и рамковото Споразумение за доставка на различни по обем и вид услуги, чийто срок на действие е изтекъл; предвидените клаузи относно възможността на българската държава да прекрати Споразумението и относно момента на плащането (след извършване на услугата) гарантират интересите й при неизпълнение; предвиденото извършване на плащането след доставка на двигателите го отлага за следващата година и това позволява планирането на средствата; при приемането на двигателите се оценява тяхното състояние, като се вземат предвид установените стандарти и оформената документация, включително завереният ремонт със съответно определените ресурси; ремонтът се извършва по технология, утвърдена от главния инженер на полските ВВС, и качеството на извършения ремонт се гарантира от полската страна, като за него е представена двойно увеличена гаранция – 200 летателни часа, вместо обичайно предоставяната от 100 летателни часа.
В отговор на поставените от господин Славов въпроси относно съпоставка на параметрите, свързани с цената, срока на изпълнение и периода на гаранцията в предходния договор, чийто срок на действие е изтекъл и параметрите в обсъжданото споразумение, чието ратифициране се предлага, господин Цанов отбеляза, че с полската страна са договорени по-изгодни условия – цената е значително по-ниска, срокът за изпълнение е 6 месеца, в сравнение с 11 – 12 месеца по предходните договори, сключвани въз основа на рамковото споразумение, а гаранционният период е два пъти по-дълъг – 2 години, съответно 200 летателни часа.
В отговор на поставените от господин Лазаров въпроси относно поемането на разходите по транспортирането на двигателите и момента на преминаване на риска от погиване и повреждане, госпожа Маринова и господин Шекеров отбелязаха, че транспортирането от българското до полското летище и от полското до българското летище след ремонта е за сметка на полската страна, а рискът преминава в момента на предаването, което е предвидено да стане на летище „Граф Игнатиево”.
Във връзка с поставения от господин Кирилов въпрос относно наличието на лицензионни права, които имат действие, господин Цанов поясни, че няма лиценз, който би могъл да доведе до нарушаване на права на трети лица.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, № 502-02-35, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
За процедура – народният представител Христо Гарджев.
ХРИСТО ГАРДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Искам да направя процедура за допуск до зала на Димитър Кюмюрджиев – заместник-министър на отбраната, и Венислав Цанов – директор Дирекция „Отбранителна аквизиция” към Министерството на отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Обратно становище? Няма.
Гласуваме допуск в залата на споменатите лица.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете споменатите колеги в залата.
Министър Ненчев, имате думата от името на вносителя да мотивирате предложението.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поддържането на летателната годност на самолети МиГ-29 в българските военновъздушни сили е от първостепенно значение за страната с оглед охраната на въздушното пространство на Република България и адекватно участие в изпълнението на задачите по охрана на въздушното пространство като страна – членка на НАТО. В търсене на възможности за преодоляване на зависимостта от трети страни и диверсификация за поддръжка на ремонта на самолети МиГ-29, в Министерството на отбраната беше извършен анализ на рамковото Споразумение с РСК „МиГ” за техническо съдействие при поддръжката и експлоатацията на българските самолети.
Успоредно с това беше извършвано проучване на възможностите на икономически оператори от Европейския съюз – страни, с които НАТО има отношение. От проучването беше установено, че Полша е единствената държава измежду очертания кръг, която притежава икономически и технологични способности за поддръжка и ремонт на самолети МиГ-29 и сама осигурява подобни дейности по отношение на полските военновъздушни сили.
Подготовката на сключването на Споразумението с Република Полша за ремонта на МиГ-29, започна през февруари 2015 г. след посещението на български делегации в Република Полша, като за първи път бяха обсъдени възможностите за задълбочаване на военнотехническото сътрудничество.
В хода на преговорите с полската страна бяха изготвени и съгласувани споразумения за сътрудничество във военната област между Република България и Република Полша и писмо за намерения между министъра на националната отбрана на Полша и министъра на отбраната на България за военнотехническо сътрудничество. Документите бяха подписани на 28 август 2015 г. по време на официалната визита на вицепремиера и министъра на националната отбрана на Република Полша Томаш Шемоняк в България. В продължение на няколко месеца беше изготвен Проект на междуправителствено споразумение за интегрирана логистична поддръжка на самолети МиГ-29. В началото на октомври българска работна група посети Република Полша за запознаване с възможностите и финализиране на клаузите по междуправителственото споразумение.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа на МиГ-29, беше подписано от мен на 22 октомври 2015 г. във Варшава въз основа на Решение на Министерския съвет № 776 от 8 октомври 2015 г., с което ми беше даден мандат за преговори по проекта на споразумението и бях упълномощен да го подпиша.
Споразумението има за цел да осигури за краткосрочен план летателната годност на самолети МиГ-29, като предвижда следните основни договорености: извършва се ремонт на шест български двигателя РД-33 и се осъществява временно ползване на два полски двигателя за две години или 200 летателни часа. Стойността на услугата, предмет на Споразумението, възлиза на 6 млн. 138 хил. евро. Договорената цена за ремонт на един двигател е 1 млн. 23 хил. евро. Транспортните разходи, свързани с ремонта на двигателя, ще бъдат за сметка на полската страна. Срокът за експлоатацията на двигателите след ремонта е 350 часа, като тяхната пълна гаранция е две години или 200 летателни часа. Двата полски двигателя за временно ползване ще бъдат предоставени в срок от 20 дни след подписване на Споразумението и влизането му в сила.
Първите два ремонтирани двигателя ще бъдат доставени в България за срок от седем месеца от влизането в сила на Споразумението, като този период включва времето за издаване на съответните решения за износ на двигателите от оторизираните държавни органи и необходимото време за транспортиране. Следващите ремонтирани двигатели ще бъдат доставени в България в срок от 11 месеца от влизане в сила на Споразумението. Ремонтът на двигателите ще бъде извършен по изцяло полска документация, без да се накърняват интелектуалните нива на трети страни.
Гарант за качеството на ремонта ще бъде Министерството на националната отбрана на Полша, респективно Полската държава, въз основа на разработените и утвърдени от Полската държави органи по качеството и национални документи, които са посочени в приложението. Системата за управление на качеството на Република Полша отговаря на изискванията, засегнати в съюзни публикации на НАТО за осигуряване на качество.
Всички спорове, възникващи във връзка със Споразумението, се отнасят към Международния арбитражен съд към Международната търговска камара.
Сключването на Споразумението е в съответствие с чл. 13, буква „е” от Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., относно координиране на процедурата за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви от 2004 г. – 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО.
Министерството на външните работи на Република Полша уведоми българската страна, че са приключени вътрешноправните процедури, необходими за влизане в сила на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа на самолети МиГ-29. Остава да завърши българската процедура. Съгласно договореното Споразумение, то влиза в сила от датата на изпращане от българската страна на уведомление до полската страна за приключване на нашата вътрешна процедура, а именно Ратификацията от Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Ненчев.
Уважаеми колеги, откривам дебатите.
Пръв се е записал за изказване народният представител Велизар Енчев от Групата на независимите народни представители.
Имайте предвид, господин Енчев, че е възможно и други Ваши колеги от тази група да искат да се изкажат.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (встрани от микрофоните): Направих консултация, никой от тях няма да се изказва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Имате тогава до 5 минути за Вашето изказване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги! Днес обсъждаме Ратификация за удължаване живота на летателните апарати за българските Военновъздушни сили МиГ-29. Това обаче според европейското законодателство може да се извърши единствено от главния конструктор, в случая – производителят на самолетите, Корпорацията „МиГ”.
Припомням Ви, че в Наредба № 21 от 14 юни 2010 г., когато Вие бяхте на власт, в Наредбата за условията и реда за сертифициране летателната годност на военните въздухоплавателни средства, която е гласувана в Народното събрание, е записано следното, цитирам: „Само производителят има право да извършва ремонт”. Това означава, че министър Ненчев и неговият заместник господин Кюмюрджиев не познават Наредбата за летателната годност и може би дори не са я чели.
Защо, уважаеми господин Министър, отивате в Полша, след като България има по-голям опит от поляците при ремонтите на военни самолети?
Само преди десетина години в София се извършваха подобни ремонти, но главният конструктор, тоест руският производител, изпращаше по двайсетина души, за да следят процеса и накрая главният конструктор слагаше своя подпис.
Сега питам лобистите за тази Ратификация: каква ще е безопасността на полетите с изтребителите ни след ремонта в Полша, след като по закон годността на самолетите след ремонт се заверява само от ремонтните заводи производители? Това означава, че Полша няма право да заверява удължаване на ресурса и не може да даде гаранция за качеството на ремонта!
Защо, питам аз тогава, военният министър упорства и държи ремонтът да стане в Полша и никъде другаде? Първото ми обяснение за този абсурд е това: Министерството на отбраната иска да се хареса на Съединените американски щати, които не желаят да имаме руска военна техника. Има обаче второ обяснение, това е въпрос: може би заради комисионната от поляците. Трето обяснение, също е въпрос: а може би заради първите две – и заради американския натиск, и заради полските комисионни!
Сега съм длъжен да отправя предупреждение към министър Ненчев, тъй като е заплашен животът на българските пилоти!
В момента, министър Ненчев, в който пратите изтребителите за ремонт в Полша, те ще бъдат бракувани, тъй като, първо, Корпорацията „МиГ” започва дела срещу нас и второ, Корпорацията „МиГ” оттегля дадената гаранция за самолетите!
От информацията вчера, която имам от Военновъздушните сили, след ремонта в Полша поне десетина пилоти са заявили, че ще откажат да изпълняват полети на самолети, чиято безопасност не е гарантирана от руския производител!
Обръщам се и към депутатите в дясната част на залата, които ще подкрепят Ратификацията на договора.
Тъй като, министър Ненчев и заместник-министър Кюмюрджиев, са Ваши назначения – господин Кюмюрджиев водеше преговорите на оперативно ниво, назначения на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт, Вие също ще носите политическата отговорност за предсрочното приземяване на нашите МиГ-29, чийто летателен ресурс, подчертавам това, изтича през 2029 г.! Вие ще отговаряте за живота на българските пилоти, ако ремонтирате тези изтребители в Полша! Готови ли сте, питам Ви, да носите тази отговорност?!
В сряда организирах пресконференция в кулоарите на Народното събрание на представителя на „МиГ” за България космонавта ген. Александър Александров – герой на Народна република България и герой на Съветския съюз! (Шум и реплики от РБ.)
И той попита: по каква логика миналата година Военновъздушните сили на България ремонтираха осем двигателя в Русия и тогава министър Ненчев не поиска ратификация от парламента, а сега за шест двигателя, които ще се ремонтират в Полша, искате ратификация?
Отговорът е един, и той е убийствен – Военното министерство прехвърля отговорността за ремонта върху парламента, ако наш МиГ-29 се взриви във въздуха, както това стана в Алжир преди две години. И това беше изнесено от героя на Народна република България и героя на Съветския съюз втория български космонавт Александър Александров! (Реплика от народния представител Валентин Радев.) Алжирската афера с МиГ-29 е червен сигнал, червена лампичка за всички Вас, които след малко ще гласувате! Гласувайте по съвест!
А Вие, генерали и адмирали от Реформаторския блок и от партия ГЕРБ, помислете, преди да гласувате, дали не натискате копчето за катапултирането на българските пилоти от този самолет, който ще катастрофира, както катастрофира алжирският самолет. В момента и алжирското правителство води дела срещу полския завод, в който ще ремонтираме нашия изтребител! Руската корпорация „МиГ” води същото дело срещу полския завод, който си е позволил да сложи в роторите на тези самолети МиГ-29 употребявани резервни части от Украйна! Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики има ли? Няма.
По начина на водене – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, мисля, че тук изброих поне три нарушения на Правилника от преждеговорившия. Искам да Ви обърна внимание и да преценим дали наистина не трябва да се предприемат мерки. В момента обсъждаме междуправителствено Споразумение между България и Република Полша. Същевременно тук се излиза и се говори открито в полза на частна компания, или с държавно участие – не мога да Ви кажа точно, цитира се поименно и се обяснява колко прекрасна е тя на света. Какво общо има това с Междудържавния договор, който обсъждаме? (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Апелирам да се помисли дали не е редно преждеговорившият да бъде... (Продължаващи реплики от БСП ЛБ.)
Моля Ви, от ляво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за тишина в залата – трябва да слушам внимателно упреците към мен.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Мисълта ми е дали не е редно Етичната комисия да се занимае с тези открити действия по лобиране и да прецени има ли конфликт на интереси.
На второ място, чуват се инсинуации за някакви комисионни, едва ли не че някой ги е взел и така нататък. Отново ми се струва, че трябва да се намеси Етичната комисия – да изясни и този въпрос. Ако има конкретен упрек, който да бъде казан, да бъде казан. Ако това са клевети, съответно нека бъдат третирани като такива.
А от ляво, много моля, като чуете за Съветския съюз, по-спокойно – има време, ще ги коментираме и тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Славов, няма как да знам кой какви мисли има в главата си и във всеки един момент какво ще предложи, но благодаря за забележките – ще се опитам да следя.
Други изказвания?
Имаме вече заявка – народният представител Атанас Зафиров от Парламентарната група на БСП лява България.
Господин Зафиров, имате думата.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Разглежданият днес Законопроект може най-кратко да се резюмира с един въпрос към господин министъра, а именно: господин Министър, не знам какъв личен автомобил имате, но когато се развали Вашият министерски „Мерцедес”, в сервиз на „Трабант” ли бихте го дали за ремонт? (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Ако живеехме и работехме в нормална и демократична среда, сигурно отговорът на този въпрос би изчерпал цялата днешна дискусия. Тъй като това явно не е така, ще се наложи да развенчаем няколко заблуди – беше направен целенасочен опит, беше заблуждавано българското общество, а сега се прави такъв опит да се заблуди и Народното събрание. Крайната цел на това упражнение е да се размие отговорността и българският парламент да стане съучастник в едно закононарушение, колеги, на което само моят респект пред тази трибуна ме спира да дам по-цветущо определение. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
В предлаганото ни Споразумение има няколко откровено неверни неща, но тъй като то е предшествано от много сериозно аналогично предложение от страна на производителя на обекта на това Споразумение – в случая РСК „МиГ” (Руска самолетостроителна корпорация „МиГ”), колега, и двигатели за самолет МиГ-29, ще базирам своя анализ върху съпоставка на двете предложения, а оценката ще дадете Вие.
Още в преамбюла на документа със сложни термини и множество цитати от разни споразумения, директиви, писма и процедури се забърква сложна словесна абракадабра, която трябва да ни увери как едва ли не подписването на подобно споразумение е най-нормалното и логично нещо на света. Думичките „НАТО”, „Европейски съюз”, „Европейски парламент” присъстват на всеки ред в стремеж да бъдем убедени колко безалтернативно е положението.
Тук ще разбия първия мит, налаган от авторите на това деяние – видите ли, няма как да направим най-логичното, а именно ремонт на двигателите от самия производител, защото той е руски, а Съветът на Европейския съюз в свое Решение от 31 юли забранява това. В чл. 1, 2, 3 и така нататък се говори, че се забранява пряка или непряка продажба, доставка, трансфери и така нататък на оръжие с Русия.
Има обаче, колеги, и една точка четвърта и нея ще си позволя да цитирам дословно. Ето го решението (показва документ), а точка четвърта гласи:
„4. Забраните по параграфи 1, 2 и 3 не засягат изпълнението на договори и споразумения, които са сключени преди 1 август 2014 г., както и предоставянето на резервни части и услуги (подчертавам: „услуги”), които са необходими за поддръжката и безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза”.
Тоест, нищо, колеги, освен политически инат и тежко русофобство не би трябвало да ни спре при аналогични ценови оферти да изберем оригинала, а не ментето.
Сега е моментът да разбием и мит № 2: цената и условията по договора.
В случая с двигателите цената на пръв поглед изглежда аналогична, но само на пръв поглед, идентична. Руската е от 1 млн. и 50 хил. евро, но включва всичко, включително и транспорта, който в случая с полската ни се представя за жест от страна на Полша. Това е мит № 3: транспортирането на двигателите за сметка на полската страна.
Знаете ли, уважаеми колеги, каква е цената, на която частната полска фирма прави ремонта на полските двигатели? По мои сведения е 900 хил. евро на двигател. Хайде сега сметнете каква е разликата до 1 млн. и 23 хил. евро – нашата цена. Така разбиваме мита за безплатното транспортиране на тези двигатели, така че почти целият чл. 5 от Споразумението е безсмислен и е включен само, за да гали ухото – видите ли, какви изгодни условия сме договорили?! Транспортът обаче, както се оказва, е включен в цената и това си е нормално. Не е ясно само нас ли вземат за наивници или някой вярва на приказки от сорта: „А бе, аз ще ти подаря едно нещо, ама ти първо ми го плати, дай ми пари за него”. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Да се върнем към цифрите. Огромна е разликата, колеги, в това какво получаваме за уж някакви пари. От производителя бихме получили капитално-възстановителен ремонт с ресурс до 500 часа, от които първоначално 350, и още 150 часа през 50, след проверка на двигателите, и най-важното – получаваме ремонт, извършен в лицензиран завод-производител под контрола, с гаранцията и отговорността на главния конструктор на самолета.
При предлагания ни ремонт получаваме 350 часа ресурс без право на удължаване, и така двигателят ще трябва да отиде много по-рано на следващ ремонт, съответно гаранцията на полската страна е 200 часа, а на руската 350! Тоест, за едно и също нещо ние ще платим почти двойна цена.
Ето го, колеги, писмото на РСК „МиГ” от 25 септември (показва документ) до председателя на Комисията по отбрана, в което те потвърждават казаното от мен, но по-интересното в това писмо е категоричността, с която руската страна заявява, че не е предоставила на полската лиценз и актуализирана техническа документация за изпълнение на ремонтни работи по двигателите на самолет Миг-29 и подписването на договор от българска страна за такъв ремонт ще бъде основание за прекратяване на договорните отношения по поддръжка и експлоатация на самолетите МиГ-29 от Военновъздушните сили на България.
Нещо повече, доставката на резервни части за полската страна е с изрична забрана те да бъдат ползвани от трети страни и такъв договор ще бъде предпоставка за спирането на тяхната доставка не само за България, но и за Полша.
Прелюбопитен е отговорът на въпроса: откъде тогава полската страна би взела такива резервни части, за да изпълни българската поръчка? Сигурно имат на склад, би казал някой наивник, но нищо подобно, колеги.
Сега ще Ви дам една информация, която малко хора я имат. Буквално преди няколко дни – на 17 ноември, полска делегация от фирма „Полит Електроник”, която ще доставя части за тези ремонти, е опитала да сключи договор с Москва за доставка на резервни части, агрегати и системи, но е получила категоричен отказ за това с предупреждение, че ще се ходи на съд. И знаете ли, колеги, по моя информация полската страна се е оправдала с настоятелното искане на България?!
Добре е господин министърът да знае, че писмото, с което полската страна е поискала от РСК ”МиГ” подписването на такъв договор за доставка в началото на ноември е с дата 21 октомври – денят, в който Вие летяхте за подписване на Споразумението в Полша. И ако някой си е правил дребните сметчици, че руснаците, поблазнени все пак от някакви евентуални финансови ползи ще направят със сигурността компромис и с имиджа си на надежден производител, явно е объркал сметката.
Интересен е фактът, че полската страна явно много, много не се съобразява с европейските директиви, които Вие цитирате под път и над път. И откъде ще дойдат при това положение частите за нашите самолети? Ами, най-вероятно от тези 7-8 двигателя, които Полша купи от Румъния или нещо поостанало тук-там от Украйна.
Между другото, добре е да знаете, колеги, че Полша прави три опита да сертифицира от руска страна своите заводи – през 2009 г., през 2011 г. и 2014 г., но неизменно получава отказ за това, поради несъответствие с изискванията на производителя.
Тук е много любопитна една анкета от проведената среща в Москва на 3 юли 2013 г., където на въпрос на производителя полската страна признава, че документацията за провеждане на капитално-възстановителен ремонт е закупена от Украйна в нарушение на международното законодателство и е с дата 16 януари 1991 г. Ето я тази анкета, колеги. (Показва документ.)
Съответно Конструкторското бюро на производителя прави, знаете, постоянни доработки на база на натрупан опит, пуска допълнителни бюлетини, с които поляците не разполагат и съответно не изпълняват при ремонта.
Именно тази незаконна и морална остаряла документация е една от причините за отказ от сертификация. Даваме ли си сметка тогава какво ще бъде качеството на нашите ремонти – по остаряла технология и с резервни части втора употреба?
И тук е добре да Ви припомня, а за тези от Вас, които не знаят, да кажа, че на 13 октомври 2014 г. – това, за което говори колегата Енчев, само че в Алжир, само че самолетът не е МиГ-29, а е СУ-24 МК и той пада при тренировъчен полет. Двамата летци загиват. Започва съответното разследване и докъде мислите стига това разследване? Това разследване е на държавата Алжир. Оказва се, че този самолет е постъпил от Русия през 2005 г., но му е извършен ремонт за удължаване на ресурса както на него, така и на още 50 броя двигатели и къде мислите? В Полша, във варшавския завод, като в хода на разследването се доказва, че повечето от тези двигатели имат лопатки в турбината, експлоатирани по-продължително от останалите, тоест – втора ръка.
Анализът на фрагментите на двигателите от катастрофиралия самолет потвърждава съмненията на следствието – при ремонта са използвани вече употребявани лопатки от турбини, получени, забележете, от Луцкия ремонтен завод в Украйна. Съответно на държавно равнище през 2015 г. е взето решение да се извърши нов капитално-възстановителен ремонт на всички двигатели, ограничавайки по този начин, разбира се, и безспорно, експлоатацията на тези самолети, като ремонтът се извършва в Русия.
Тук е много интересно сега в това Споразумение да ни бъде казано иска ли сертификат за произход на всяка заменима жизненоважна част и най-вече лопатките на турбината?
Да минем към мит № 4.
В свое интервю в един сутрешен блок на Би Ти Ви Вие, господин Министър, твърдите, че относно Споразумението с Полша руската страна не е реагирала, а такава реакция е имало само от РСК „МиГ”, от компанията производител, която имала икономически интерес.
Сега може би Вие говорите за това писмо, което Ви цитирах, и което е до председателя на Комисията по отбрана. Има обаче още едно писмо от 9 юли. Ето го тук (показва документ), което Вие скрихте и то е лично до Вас, министър Ненчев, и Ви е изпратено по дипломатически път чрез военното аташе в Москва, който го е получил официално. Ето го това писмо. (Показва същия документ.)
То е от Федералната служба за военно-техническо сътрудничество на Руската федерация, като в него се изразява, забележете, загриженост относно подготовката за междуправителствено съглашение между България и Полша за извършване на капитален ремонт. И господин Ненчев е уведомен, че полската страна не е произвеждала сертификация на производството си и качеството на този евентуален ремонт не би осигурило безопасност при бъдещата експлоатация на самолетите.
Защо го скрихте това писмо, господин Ненчев? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Та се е наложило Федералната служба да го публикува, та и ние – народните представители, да имаме достъп до него? Между другото, явно сред като тази информация изтече в медиите, сега, буквално преди десетина дни, това писмо беше получено до кабинета на господин председателя на Комисията по отбрана, съответно вчера – забележете, писмо от юли месец, вчера стигна до нас, обикновените народни представители в Комисията по отбрана.
Ако се съмнявате в легитимността на тази Служба аз бих могъл да Ви покажа тук нейния статут, където ясно е казано, че това е федерална служба, федерален орган на изпълнителната власт, а ръководството и дейността си осъществява от президента на Руската федерация. От това по-легитимна реакция, здраве му кажи! Та, добре е да се знае… (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Какво? Времето ли? Продължете го.
Добре е да се знае, колеги, че въпреки междудържавния характер ремонтът ще се извършва в частен завод, в частна фирма доставчик на резервните части и по този повод е интересно да Ви покажа последно едно писмо на полския заместник-министър на отбраната господин Чеслав Мочек, в което той уведомява, че опитите за търговско съглашение по сертификация за ремонти на този завод не могат да бъдат предмет на въздействие от правителствените и административни органи, в това число и Министерството на отбраната на Република Полша. И съгласно действащото законодателство в Полша въпросите по организацията, изпълнението и изработката на решения между субекти на търговското право се отнасят към изключителната компетенция на завода, а не на органите, осъществяващи надзор.
Би била любопитна една хипотеза на отказ от страна на завода за изпълнението на този контракт, вследствие реалната опасност, след като са им отказани резервните части, да загубят много повече поръчки от тази, която ние им предоставяме. Тогава това е интересно при такъв, какъв би бил инструментът за влияние на полската страна върху този завод?
Тук даже не коментираме упоритият слух, че новото полско правителство не одобрява това Споразумение.
Има и още нещо – наредбата, която цитира господин Енчев, смятам, че съгласно разпоредбите на тази наредба, без да навлизам в детайли, тези самолети няма как да получат сертификация от Института по отбрана.
Последно, митът за изолираните руснаци. Добре е да знаете, колеги, че руската корпорация извършва своите модернизации съвместно с две големи американски корпорации. Надали колегите от Словакия са по-малко натовци от нас, че словаците модернизираха своите мигове в Русия, като, забележете, платиха и едногодишното изпитание по тази модернизация, от което ние бихме могли да се възползваме съвършено безплатно. Сега те имат съвременна, модернизирана авиация, а ние имаме обещания за светло бъдеще.
Съвсем в заключение, трябва да е ясно, че с приемането на това Съглашение ние бракуваме нашата авиация, защото освен двигателя, самолетът има още редица други части, някои от тях се ремонтират само в Русия.
Не е ясно кой носи отговорност за този ремонт и поддръжка. Трябва да е ясно, че ние на практика поверяваме съдбата на нашата авиация в ръцете на частна фирма, с неясни канали за доставка и качество на резервните части. (Реплики от ГЕРБ.) Трябва да е ясно, че отговорността за това, че този месец вече можехме да имаме годни двигатели, носи единствено и само изпълнителната власт във Ваше лице, господин Министър на отбраната.
А така наречената „глътка въздух”, която цитирахте, господин Янков, най-вероятно ще бъде последната глътка, която удавникът поема, преди да се срине на дъното. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зафиров, виждам, че сте положили много усилия, положихте и от трибуната, освен да се запознаете с детайли по темата и да разбиете много митове, както казахте. Но от „червената” мъгла, в която се намирате, няма как да разбиете тези митове.
Имах възможността да се запозная с командира на полските ВВС, дори да се кача в един от модернизираните полски самолети. (Шум, реплики и смях от БСП ЛБ.) Преди това бяхме запознати и като Комисия, с колегите от Министерството на отбраната, които притежават цялата експертиза – техническа, правна. Знаете, имаше комисии, които посетиха заводите. В тях участваха професионалисти, които много добре разбират от авиация, от подобен тип машини, сравнителни анализи на финансовите условия, гаранции и така нататък. Във всички показатели тази сделка превъзхожда оферираното от МиГ. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) В това ние сме убедени, но тук става въпрос за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля без реплики от място, нека да се изслушваме.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Тук става въпрос за това, че България предстои да придобие многоцелеви изтребители и това няма как да бъдат руски, това всички ние го знаем. Дотогава се сключва тази сделка при максимално най-добри условия, за да може България да поддържа своите способности и българските военновъздушни сили да изпълняват своите ангажименти. Призовавам всички да не се заблуждаваме, а да подкрепим този договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Господин Исмаилов, много ме зарадвахте с тази реплика, тъй като на практика не казахте нищо по същество, с което абсолютно аргументирахте моите доводи. Нищо по същество не казахте!
Между другото, господин Исмаилов, също бях канен на тази екскурзия от Министерството на отбраната – да се кача там на самолета и да ми пуснат на мен – каква мъгла казахте? – синята мъгла. Аз обаче отказах, защото, пак казвам, нямам намерение да ставам съучастник в това беззаконие. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от БСП ЛБ.)
Ще Ви предложа, уважаеми господин Исмаилов, Вие и господин Ненчев да сте първите, които ще изпитат самолета. Като дойдат двигателите, да се качите първи на този самолет да го изпитате, да видим какво ще му е качеството. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев – лично обяснение. (Продължават ръкоплясканията от БСП ЛБ.)
Колеги, моля, дайте възможност да чуем господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря на господин Зафиров. Наистина допуснах лапсус. Имах предвид „Сухой”, а не МиГ 29, който е ремонтиран в същия полски завод, на Алжирските военновъздушни сили. Лапсусът може би не е случаен, тъй като ние също имаме самолети „Сухой”, които в съвсем скоро време ще се нуждаят от същия ремонт. Пак там ли ще го правите?
И по този повод нека да направя важно уточнение с европейски измерения – в решението на Европейския съюз за налагане на търговско-икономически санкции на Руската федерация чл. 1, ал. 2 гласи, че тези санкции не се отнасят за извършване на неотложни ремонти и доставка на резервни части за функциониране на съответните системи, независимо дали в областта на икономиката, или в областта на въоръжените сили, селското стопанство и така нататък, така че имаме всички основания да искаме изключение от търговско-икономическите санкции срещу Руската федерация заради интересите на българските военновъздушни сили, на българската национална отбрана. Но това може да го направи само едно национално отговорно правителство, а Вашето не е такова. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Светослав Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! В хода на обсъжданията на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряването на логистична подкрепа за самолети МиГ-29 неизменно се формират няколко въпроса от широкоспектърен характер, но аз в много по-тесен порядък, за разлика от преждеговорившите, ще оформя тези, които са от акцентно значение за Политическата партия и Парламентарната група на АБВ.
На първо място, смятаме, че трябва да се дадат отговори на следните три въпроса:
Какво налага ратификацията на това Споразумение, след като между България и Полша има Рамково общо споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, подписано на 31 август 1994 г.?
На второ място, предметът на това Споразумение има изцяло технически характер. Тук ние поставяме въпроса: доколко Народното събрание е компетентно да се произнася по техническите параметри, които са залегнали в Споразумението?
Третият въпрос е изключително важен – ние извеждаме, че Споразумението само привидно представлява международен публично-правен договор, а всъщност той има частно-правен характер. Съгласно общите компетенции на Народното събрание по чл. 84 от Конституцията на Република България Народното събрание, забележете, не е компетентно и не следва да ратифицира търговски договори.
След поставените въпроси, на които аз смятам, че можем да търсим отговор днес, нека да бъдат изведени няколко общи извода от наша страна.
На първо място, считаме, че има наличие на пълна асиметрия между двете страни по Договора като задължения и отговорности по тях.
Второ, считаме, че това Споразумение очевидно прикрива търговски договор, тоест той е международен договор с частно правен характер най-малкото защото, ако беше международен договор с публично-правен характер, нямаше да се гледа от Международен търговски арбитраж при възникването на определени спорове.
И на трето място, с ратификацията проличава очевиден стремеж за сваляне на отговорност от правителството и прехвърлянето на отговорността върху Народното събрание.
Поради всички тези причини и правни обстоятелства, уважаеми колеги, Парламентарната група на АБВ няма да вземе участие в гласуването по настоящата ратификация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата има господин Радан Кънев. Няма го в момента.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Фактите и само фактите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да поискате удължаване на времето, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има един фактор за обществените поръчки –цената на услугата, преди стратегическите и политическите, които не са по-маловажни.
Уважаеми господин Ненчев, уважаеми колеги, милион и двадесет и три хиляди евро ремонт на един двигател в полската страна, един милион и петдесет хиляди ремонт на двигател МиГ в Русия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гечев, може да поискате удължаване на времето – имате 20 секунди. (Оживление.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разликата е от 2,6%. Като преизчислим, дами и господа, на база 200-350 часа, 350-500 часа, господин Министър, за протокола, се получава: ремонт, осигуряващ един летателен час на МиГ-29, е 5,115 евро на час при поляците. Три хиляди евро на час е при оригиналния производител на МиГ.
Следователно аз Ви обвинявам още отсега, че Вие предлагате на парламента, и ощетявате българския народ с около 3 млн. евро. Къде се намирате Вие?! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Къде се намирате?! По коя обществена поръчка?! Вие искате от българския народ... Частна фирма, имитираща оригиналния производител, да платите 3 милиона повече! Оттук вече нещата водят към други институции – прокуратура и така нататък.
Второ, въпросът за резервните части. Вече беше казано, че ще бъдат използвани най-вероятно използвани части, тъй като руската страна отказва да достави такива части.
Аз Ви питам за другата загуба, уважаеми колеги. След две-три години ще изтече ресурсът по този ремонт. Тези самолети имат ресурс до 2029 – 2030 г.
Аз Ви питам: колко милиона ще струват резервните части след това и откъде ще ги вземете, след като ще свършат частите – менте от украински и други самолети? Вие ще нанесете загуби на българската държава за милиони.
Второто, което е най-важното – Вие рискувате живота на българските летци. Няма практика по света изтребители F-16 да се ремонтират в Сомалия или руски изтребители МиГ да се ремонтират в Бангладеш понеже цената била 23 стотинки по-ниска.
Накрая, господа, преди три дни Словакия, членка на НАТО, е подписала нов договор с МиГ за абонаментно обслужване.
Какво излиза сега? Господин Министър, има два или три варианта: или продължаваме да слугуваме за сметка на българския народ, или става дума за корупция, или слугуваме срещу корупция.
Събудете се, господин Министър! Президентът на Франция отиде на крак в Москва, за да урежда коалицията срещу терористите в Близкия Изток. (Шум, възгласи и реплики от ГЕРБ.)
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Стига с тази Москва!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие ни предлагате политика, която води до милиони загуби, води до това, че ще бъде приземена авиацията на България след няколко месеца, за което Вие ще носите лична отговорност. Ние няма да поемем Вашата отговорност. Не на това Споразумение, обратно към здравия разум! Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гечев?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Разбирам Вашата тактика.
Професор Гечев, Вие сте изключително ерудиран икономист и бих искал да Ви задам един въпрос. Известно ми е, че разходите по един договор не са само цената. Бихте ли казали какви са митата, ДДС, които ще се начислят върху руската цена? (Реплика от народния представител Атанас Зафиров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Зафиров, въпросът е към господин Гечев, не към Вас!
Моля Ви, не се обаждайте от място! Бях достатъчно търпелива да Ви изслушам.
Имате думата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега, благодаря Ви за този великолепен въпрос, тъй като това беше един от митовете.
Нека да разсъждаваме десет секунди. Ако ние трябва да платим мито – Министерството на отбраната ще плати ДДС, на кого? На правителството на Сомалия ли? Двадесет процента ДДС ще отиде в правителството на България, тоест от левия джоб, отива в десния. Добро утро! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има Илиан Тодоров от „Атака”.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Ясно е, колегите от БСП лява България изложиха повечето доводи. За да не ги преповтарям, ще трябва да признаем, че това предложение на правителството е нищо повече от едно политическо решение.
В какво се изявява това политическо решение? Разбира се, да се правим за пореден път на по-католици от Папата; да не подпишем договор с Русия, защото Русия била в обтегнати отношения със САЩ, със Запада. Разбира се, и за пореден път министри от българското правителство, в случая министърът на отбраната, да се поклони на своите господари от САЩ. Нищо повече!
В крайна сметка предложението, което ни се представя днес – да изберем полската страна, е да направим в Народното събрание индулгенция на бъдеща, да не кажа катастрофа, със самолет от бойната ни авиация, ремонтиран в Полша, и тогава цялата отговорност да се носи от всички Вас, защото сте взели грешното решение.
Разбира се, трябва ли да казваме, че когато става въпрос за една и съща цена, трябва да се избере руската страна, защото в момента става въпрос за руски самолети. Ясно е като бял ден. (Реплики и възгласи.) Като бял ден е ясно! Избираш оригинала, не ментето – казаха го и други колеги. Факт!
В крайна сметка разбирам Вашата евроориентация. В огромна част от Реформаторския блок има негодувание, омраза към руската държава, тежка русофобия.
Колеги, не трябва да превръщате личните Ви мнения и чувства в заложник на Военновъздушните ни сили. С решението, което днес предлагате, наистина може да се случи нещо страшно, което впоследствие ще тежи на Вашите плещи.
Още веднъж ще повторя: това, че някой не харесва Руската федерация, не означава да слага живота на българските летци на карта. Да, може да не ги харесвате, може да ги мразите, но не се правете на по-католици от Папата. В крайна сметка като караш Мерцедес, го ремонтираш в Германия. (Шум, възгласи и реплики отдясно.) Като имаш МиГ, ще го ремонтираш в Русия на същата цена, където е произведен, където е направен.
Когато говорите, че... (Оживление.) Когато се смеете… Тези дни излезе информация, че дори има и българска компания, която може да ремонтира тези МиГ-ове за много по-ниска цена. Защо тогава ще ги ремонтираме в Полша, а не ги ремонтираме в България?! Просто! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Притесних се малко, защото карам Тойота. Надявам се да не ми се налага скоро ремонт, че до Япония се ходи много скъпо. Нека да минем сериозно на темата.
Слушам внимателно и в голяма степен приемам аргументите, че част от това Споразумение не е работа на парламента. Интересно ми е обаче защо същите колеги, които излагат точно тези аргументи, се нахвърлиха така хищно и с такова добро познание на техническите и правни детайли на Споразумението.
Колеги, те наистина не са наша работа. Не би трябвало ние да сме най-компетентните по тези въпроси, би трябвало отговорността да си я носи министърът, и министърът в случая много добре си я е понесъл.
Защо обаче гласуваме тук, защо ратифицираме тук? Защото не става дума за договор за ремонт, а става дума за междудържавно Споразумение, което отговаря в голяма степен на национален интерес, което поставя въпроси от гледна точка на сигурността на българската държава. Поставя и въпрос също от същността на държавното управление, както и сигурността на гражданите – въпросът за сигурността на публичните средства, на парите на българските граждани и данъкоплатци.
Това Споразумение има огромно външнополитическо значение за България, има и много голямо вътрешнополитическо значение. И това са параметрите, върху които ние в тази зала, след като е поставено на обсъждане пред нас – следва да се произнесем ние, трябва да го обсъдим именно като междудържавен договор със значение за националната сигурност на България и за бюджета на България, а не в неговите технически детайли, които забелязвам, че лявата страна на залата познава изключително добре. Защото много дълго време явно колеги отляво са се занимавали с технически въпроси, свързани с преговори с тази руска корпорация.
Външнополитически, колеги, това Споразумение е изключително важно, защото то създава предпоставки да се елиминира най-сетне 150-годишният дебат за русофилство и русофобство в България, да се премахне това изкривено огледало на дебата за българския национален интерес, защото този дебат води българската външна политика отпреди създаването на българската държава, от времето на противопоставянето на Руската империя срещу българската църковна самостоятелност. Двадесет години преди Освобождението този дебат между русофили и русофоби е в пълна сила.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): По темата.
РАДАН КЪНЕВ: По темата сме.
Защото сключването на международен договор, който вади България от едностранна военностратегическа зависимост от руския национален интерес, е именно – много пъти съм чувал от лявата страна призиви да не се делим на „фили” и „фоби” – предпоставка да престанем да се делим на „фили” и „фоби”, защото зависимостта и в онзи стар период преди Освобождението, и по време на кризите след Освобождението и насилственото отстраняване на българския монарх през 1886 г., и по време на балканските войни, и между двете световни войни потенциалната зависимост създава страховете, които разделят българското общество на „фили” и „фоби”. Забележете, в „Строителите на съвременна България” не става дума за русофили и русофоби. Там се говори много по-простичко. Използват се чужди западни източници, които коментират българската политика с много по-прости и верни думи – националистическата партия и руската партия. Така са наричали международните коментатори хората около Стамболов и Радославов и хората около Драган Цанков, който писал писмо на султана с молба да окупира България, защото не слуша Русия. Писмото е до султана, много е важно да се отбележи това нещо. Подписването на договор, по силата на който...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Какво общо има това?
РАДАН КЪНЕВ: Ето това общо има, господин Янков.
Подписването на договор, по силата на който българската военна авиация не зависи от руския геостратегически интерес, превръща България в действителен фактически пълноценен член на НАТО, превръща политическия избор за членство в Североатлантическия пакт във военностратегически избор. Защото при поддържането на зависима, от страна извън НАТО, авиация, при поддържането на българската авиация в зависимост извън Пакта, в който участваме, и в несъвместимост с авиациите на Пакта, в който участваме, България като външна въздушна граница на НАТО се превръща в непълноценен член, в член с единствено политически, но не и военностратегически измерения.
Подписването на договора с Полша по тази причина има огромно значение за националната сигурност на България. Това подписване затова е в тази зала, за да вземем ние това решение. По тази причина става дума и за международен договор, а не за търговско споразумение. Ако някой е против подобно геостратегическо решение, то е добре да излезе и да го каже, а да не ми говори за технически детайли и за лопатката на турбината.
Колеги, не сме компетентни по темата за лопатката на турбината и се надявам, че всички сме достатъчно заети, за да не можем всички да станем компетентни по този въпрос. Тук не става дума за лопатката на турбината, а става дума за същностен геостратегически избор.
Казах в началото, че има и важно вътрешнополитическо измерение. И отново обръщам внимание, че става дума за международен договор, защото наред с това да осигури националната сигурност и сигурността на отделния гражданин, наред с това да осигури ред, законност и правосъдие, държавата трябва да осигури и отговорно харчене на публичните пари.
И тук опираме въпроса до свръхкомпетентните комисионери на руската страна, които ни заливат с позициите си по телевизията ден и нощ. И нямам предвид свръхкомпетентните колеги от лявата страна, на чиито познания по военна авиация аз се възхищавам направо, имам предвид така наречените „герои на Народна Република България и Съветския съюз”, които, колеги, с това си изкарват хляба. Това е чудесна професия, сигурно е добре платена и като всяка друга законна професия, е достойна. Само че, те не са безпристрастни. И когато харчим, и тепърва, в тази изключително трудна международна обстановка, ще харчим все повече и повече публични пари за отбрана, ние трябва да сме наясно, че тези пари са изхарчени на база на отговорно решение на българската държавна власт, в случая с отговорната позиция на полската държавна власт на съюзник от НАТО, от другата страна, а не изтичат 50% в джоба на руски мекерета, които след това да създават медийните си империи и да тровят политическия живот на България, така както са правили преди 150 и преди 130 години. Това също е много важен елемент от това споразумение.
Напълно излишно е да казвам, че Реформаторският блок ще го подкрепи, но призовавам всички останали колеги да го подкрепят, тъй като става дума за българския национален интерес, а не за лопатката на турбината на самолета. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и Реформаторския блок.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кънев, много показателен днес е фактът, че представителите на ГЕРБ не вземат участие в дискусията. (Реплики от ГЕРБ: „Чакайте, чакайте.”)
До този момент.
Второ, по отношение на отговорността. Отговорността министърът ще я понесе със своята оставка, така както ние поискахме още на 1 октомври. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Трето, ако става въпрос за междудържавно споразумение и за геостратегически избор на държавата, то този въпрос можеше да бъде решен по съвършено различен начин, а не чрез тази криминална сделка, която се опитвате тук да поднесете на българския парламент. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Реплики от РБ.)
Криминална е също така, както министърът излъга и беше уличен от правораздавателните органи на държавата в лъжа, че му е предлаган подкуп. Това е истината.
И един въпрос, господин Кънев към Вас. Ако Вие не можете да ми отговорите, нека министърът да бъде така добър да отговори.
Вярно ли е, че полската страна последните няколко дни е помолила и е настоявала за отлагане на споразумението? Поради тази причина беше отложено от сряда да се гледа днес в петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Станилов.
За трета реплика господин Божинов даде заявка. Разберете се двамата, кой ще бъде онзи, който ще репликира трети.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Няма да коментирам лопатките, бъдете спокойни, ще коментирам неща, от които разбирам.
Искам да припомня на преждеговорившия колега Радан Кънев, че когато се базираш на историята трябва да оперираш с нея обективно, а обективното опериране е следното: от неговата реч излезе, че всички нещастия за България са предизвикани от Русия, от русофилията и прочие, и прочие.
Господин Кънев, ако си спомняте българската история, ние в три войни, включително в Студената война, два пъти сме били в антируска коалиция и никога не сме били на страната на Русия. По тази причина и в Първата, и във Втората световни войни ужасно си изпатихме. Ужасно си изпатихме – откъснаха ни територии, бомбардираха ни, дадохме стотици хиляди жертви, благодарение на тази русофобска политика. Казвам Ви го най-откровено.
Значи, като оперирате с историята, не бива да се държите като хипопотам в стъкларски магазин. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Цитираният от Вас автор на „Строителите на съвременна България”, с който аз като студен лично съм разговарял, е написал в тази негова книга, която постоянно цитирате и четете като Евангелие, и тя наистина е такова в определен смисъл на думата, там е написал, че когато се говори за Русия, за определени нейни действия като Освободителната война, като плащането на българските дългове и така нататък, трябва да се пише на колене. Той го е написал.
А терминът „националистически партии” и „русофилски партии” е написан само от западни журналисти и от никой друг. Това като се четат изворите, трябва да се четат както трябва.
Модата да бъдем русофоби идва от един дълбоки комплекси, които българите винаги са имали – че ние не можем да сме сред напредналия икономически и технологически Запад. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е комплексът. (Реплики от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Господин Кънев, с тези лакардии за евроатлантическата солидарност резултатът до момента за България е разсипана военна промишленост с участието на българския слугинаж от един милиард и половина годишно, което правехме при неатлантическа солидарност, сега при атлантическа солидарност ни карат да приземим и последните 15 самолета, за да ни продадат старите щайги Ф-16 или някакви други. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Да Ви кажа нещо много важно, господин Кънев и колеги – 36 броя изтребители е закупил Ирак, БЛОК-52, модификация за 5 млрд. 400 млн. долара. Ще кажете – ама, защо казваш за Ирак? Защото от тези 36 изтребителя половината са български! Два милиарда долара опростихме на Ирак, пак така по евроатлантическа солидарност, за да ги прилапа голямата фирма отвъд океана, а нашите 2 млрд. долара на българите отидоха в изтребителите в Ирак. А сега искате да приземим още десет, заради евроатлантическата солидарност. Хайде, стига моля Ви се! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, ще се опитам да отговаря съвсем кратко.
Вярвам, че колегите от ГЕРБ ще се изкажат, така че не виждам как да отговарям аз на този въпрос? Но нищо чудно няма, че по този въпрос първо се изказва представителят на Реформаторския блок. И не е, защото сме излъчили министъра на отбраната,...
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Защо тогава?
РАДАН КЪНЕВ: ...независимо кой би бил министър на отбраната...
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Защо тогава, защо тогава?
РАДАН КЪНЕВ: ...включително ако беше от БСП и предложи подобно национално отговорно решение, щяхме да се изкажем първи в негова защита. Нямайте съмнение!
По отношение на криминалния елемент на сделката. Малко е рисковано в залата на българския парламент да се отправят подобни обвинения към висши държавни ръководители на Полската република. Не мисля, че е добър тон.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Не е към Полската република.
РАДАН КЪНЕВ: Криминалните сделки обикновено имат две страни. Междудържавният договор в случая е една от гаранциите, че не става дума за обичайната, съжалявам да го кажа, обичайната в обезпечаването на българската отбранителна способност криминална сделка. Защото примери – десетки през годините за покупка на напълно излишни въоръжения, на огромна стойност, за които днес харчим за поддръжка и се чудим откъде да намерим пари за въоръжения, които да не са излишни. Това беше предмет много скоро – затова гледам господин Цветанов, на един Консултативен съвет за национална сигурност, където всички имахме представители.
Не, полската страна не е искала отлагане. Мога да Ви го кажа, защото имам много добри лични контакти – множество, с колегите от Гражданска платформа в Полша, поддържаме постоянен контакт. Забелязвам обаче учудване и непрекъснати въпроси защо доста седмици – три седмици, след като договорът е в сила за Полската република, той не е в сила за българската страна? И питат, защото като представители на правителството на Гражданска платформа, което подписа, а сега има друго правителство, ние всъщност ги поставяме в изключително деликатно и неловко положение – днешната опозиционна основна партия в Полша, и наистина ги интересува.
Професор Станилов, моля само не мe изкарвайте русофоб или автор на русофобски тези. Аз казах, че това разделение в България трябва да отмре и трябва да опре на базата на единна консолидирана държавна позиция около българския национален интерес. Всеки път, когато такава позиция се е получавала в българската история, са оставали маргинални русофилски групички, които вече не са експлоатирали дори чувствата на българския народ, а са експлоатирали изцяло собствените си икономически интереси. Това трябва да бъде нашата цел.
И последно, господин Гечев, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ако не искате евроатлантическа солидарност, излезте и го кажете. В крайна сметка дебатът е за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – господин Велизар Енчев, след това за изказване господин Лютви Местан.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, с цялото уважение към Вас, Ви обръщам внимание на факта, че не санкционирахте нещо недопустимо в този парламент – господин Радан Кънев в предишното си изказване използва речник на омразата, речник, който обижда чужда държава, цитирам „руски мекерета”. (Реплики от РБ.)
За подобно нещо, ако беше казано от човек от опозицията, ако беше казано от мен, щях незабавно да напусна тази пленарна зала поне за едно пленарно заседание. Но когато се отнася до управляващата коалиция и най-вече за дясната част на залата, госпожо Председател, обръщам Ви внимание, с цялото уважение към Вас, Вие не реагирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев, много внимателно следя дебата и бъдете уверен, че съм готова да реагирам във всеки един момент, в който се прекрачи границата на добрия тон.
Споменатият термин, който визирате в процедурата си по начина на водене, не е персонално адресиран. А ако извадим стенограмите на българското Народно събрание, ще се убедите, че той традиционно присъства по една или друга причина. Несъстоятелно Ви е възражението. (Реплики от БСП ЛБ.)
За изказване – господин Местан. (Народният представител Радан Кънев иска лично обяснение.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! България е формален член на НАТО от 2004 г. През 2014 г. отбелязвахме 10-годишнината от това членство.
Дебатите днес, и това го установяваме със силно огорчение, показват, че има да извървим още много път, за да трансформираме формалното си членство в Североатлантическия договор в реално членство, при което страната член не е само консуматор, а поема реални солидарни ангажименти за общата сигурност на евроатлантическото ценностно, не само военно, пространство.
Атлантизмът и евроатлантизмът не са лакардии. Атлантизмът не може да се определи като лакардия, не е и абстракция. Има моменти, в които чрез вота се проявява политическата идентичност на всяка от партиите в този парламент.
Този Законопроект, този договор, който ни се предлага за ратификация, е един от тези знакови моменти, в които се проявява кой кой е в българската политика.
Парламентарната група на ДПС убедено ще подкрепи ратификацията, защото това е част от нашата несъмнена евроатлантическа идентичност!
Ние заявяваме ясно, че сме пронатовска партия. Ние сме ясна евроатлантическа партия. В нашето либерално мислене обаче „про“ не означава непременно „анти“. Ние сме за нормални отношения с всички държави, с една много важна уговорка, която дебело подчертахме и в декларацията си в сряда – при стриктно спазване на международното право.
Уважаеми колеги, призовавам всички да гласуваме съобразно ценностния геостратегически избор, който България направи още преди 15 години! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Ерменков. 54 секунди имате от времето на Вашата парламентарна група. (Реплики от БСП ЛБ.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще загубя 3 секунди, защото първо под формата на реплика към господин Местан, който ни призова всички да гласуваме, ще поискам поименно гласуване. Нека всеки да знае кой как е гласувал. Приемете това като формално процедурно предложение.
А по съществото на изказването, господин Местан, като пропуснем декларацията Ви от сряда, която не беше достойна за български, а беше достойна за турски парламент, искам да Ви попитам следното нещо: с какво е евроатлантическата ценност на България това, че с руски части ще бъдат поправени руски самолети, но с полски труд?! Това ли е евроатлантическата ценност, или това, че същите самолети можеха да бъдат поправени със същите руски части, но в България, в онзи завод, който господин Костов продаде?! (Сочи вдясно. Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Госпожо председател, господин министър, колеги! Господин Местан, моля Ви, спрете да заблуждавате цялото българско общество, че България е само консуматор в НАТО. Това е абсолютно невярна и лъжлива теза! Откакто сме членове в НАТО, вече 10 години, България похарчи милиарди левове за мисии извън граница, тоест не сме консуматори, а сме създатели на сигурност!
Отделно членството ни в НАТО струваше цялата бойна мощ на Българската армия – нека не се самозаблуждаваме! Благодарение на това, че Република Турция пожела да нарежем всичките си ракети, за да влезем в НАТО, да, влязохме и ги нарязахме!
Тезата, че България е консуматор, е невярна! Точно обратното: България жертва въоръжените си сили и милиарди левове. Милиарди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър! Уважаеми колеги, благодаря за репликите. Прочетете още веднъж, само че без предубеждения, декларацията от сряда и ще се убедите, че в нея са изложени безспорни факти, след което следва категорична подкрепа за позицията на НАТО, приета с консенсус, с участието и на българския посланик в НАТО.
Завършваме с призив за деескалация на напрежението и завръщане към диалог, за де не допусне разрастване на конфликта. Това е декларацията на ДПС.
Споделих пред колегите си, че понеже след тази декларация ще бъде абсолютно невъзможно да се появяват повече заглавия, като в „Ню Йорк Таймс“, че в България има две проруски партии – БСП и ДПС, понеже тази декларация заявява идентичност и е много лоша новина за онези, които искат да видят в ДПС проруската, мафиотската, етнокорпоративната партия, понеже знаехме, че с тази декларация този мит ще умре, очаквахме нашите политически опоненти да прибягнат до елементарното – че ДПС е отразила протурската позиция. Елементарно, за да сработи!
Не, позицията е откровено натовска.
Проблем е отсъствието на ясна позиция от другите партии в българския парламент!
Що се отнася до това, че частите били руски, извинете, но това, че аз също понякога пия руска водка, не снема идентичността ми на натовец. Това е добре да го знаете. Благодаря за вниманието. (Смях, оживление, единични ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! С интерес изслушах дългата дискусия, която слава Богу, е към края си. Мисля, че направихме демонстрация на логорея, многословие и говорене не по същество. Бяха използвани доста идеологически определения, политически, исторически категоризации и така нататък – нещо, без което спокойно можехме да минем.
Мисля, че тук няма място за делене на фили, фоби и т.н., на руски, американски или турски мекерета.
Става въпрос за търговска сделка, за нищо друго!
Не зная от всички, които взеха думата преди мен на тази трибуна, колко човека от тях са имали собствен бизнес? Много ми е интересно. След като става въпрос за бизнес и търговска сделка, има три, единствено три важни неща: цената, качеството и срокът.
По отношение на цената, нямаме никакво съмнение, че тя е добра, постигната след преговори и е наполовина от тази, която първоначално беше предложена от руската страна. Впоследствие дали е предложена по-ниска или не, нямаме информация. Колегите от БСП тук имат някаква информация, но официалните факти са такива. Мисля, че е така, господин Ненчев? По отношение на цената изборът е правилен.
По отношение на качеството също не би трябвало да имаме притеснения. Фирмата е извършвала такива ремонти, самолетите летят.
По отношение на срока – също, той е достатъчно добър и кратък, за да удовлетворява сделката от наша страна. Това са нещата, които трябва да ни интересуват, и нищо друго. Не трябва да ни интересува кой е фактически извършителят, чии са частите, чии са лицензите и така нататък.
Мога да Ви уверя, а и Вие сте сигурни в това, че ако ставаше въпрос за унгарски самолети, които използва Българската армия, които трябваше да бъдат ремонтирани в Чехия, едва ли щеше да има толкова продължителен дебат. Нали така? В края на краищата, когато тези три параметъра удовлетворяват клиента, в случая България, сделката е добра и е нормално да бъде подкрепена в българския парламент. Всичко останало е връщане в миналото, мостове в някакви фантазии в бъдещето – всичко това е излишно и безсмислено.
Призовавам Ви да подкрепим с гласуването си този Законопроект, за да дадем възможност за колкото се може по-бърз ремонт на нашите, български военни самолети, които налетяха своите часове и стигнаха до състояние на неизбежен ремонт, в резултат на това че продължително време трябваше да охраняват българското въздушно пространство от непрекъснатите провокации на руската авиация над Черно море. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Да, така е!
В крайна сметка, на първо място, повтарям, трябва да ни интересуват параметрите на сделката и особено цената. За мен няма никакво значение дали заводът, който ще направи ремонта, е полски, чешки, унгарски или американски – въобще никакво значение няма! Както и няма никакво значение откъде ще успеем да доставим газ, само и само да не е на тази цена, на която ни я продава Русия в момента. Това е. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ и ПФ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Симеонов? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Накрая се изказвам от ГЕРБ, разбира се, за да отговорим, ако е възможно на някои от нещата в изказванията, които бяха казани тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е сигурно, че е краят. Има и други депутати.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Лично аз започнах да си мисля, че дебатът всъщност не е за Споразумението, а за това във Варшавския договор ли сме, или сме в НАТО?
Нося Ви една графика, за да Ви покажа какво е състоянието в момента. Вижте, уважаеми колеги, графиката. (Показва графика.) Имаме 16 минус един, падна – 15 МиГ-а. Тук са написани годините, не знам дали се виждат. Тук е и новият самолет. МиГ-29 – имаме две години между 2016 г. и 2018 г. да направим нещо те да летят, да има кой да охранява небето ни, докато започнем да придобиваме нов самолет. Това е задачата, която трябва да решим. Няма друга задача.
Защо постъпване по този начин? Министърът обоснова донякъде решението си. Защото, уважаеми колеги, казах – имаме 15 самолети, говоря за МиГ-ве, имаме МиГ-21, които ги държим поради тази причина и няколко самолета СУ. С тях се опитваме да защитаваме въздушното си пространство.
Досега ремонтирахме МиГ-29 в Русия. Споразумението свърши през месец септември. Правилно, оторизираният сервиз, буквално казано, са Русия. Да, но, извинявайте, пред мен са документи, които няма да Ви чета, естествено, пише така: Програма на правителството за стабилно развитие на Република България. На нашата коалиция. И там е написано, както и в Програмата, която самите Вие гласувахте и приехме преди два дни за развитие на отбранителните способности на въоръжените ни сили, там е написано буквално: „Постепенно преустановяване зависимостта страни доставчици на въоръжение и бойна техника извън НАТО и Европейския съюз”. Това е крайъгълният камък.
Прави са колегите – най-добре е да си ремонтираме мерцедеса в оторизирания сервиз на „Мерцедес”. Но какво правихме ние в момента? Какво е в момента състоянието? Ами, не го правихме там. И Вие страдате от раздвоение, извинявайте, колеги от ляво, които се изказахте – хем да го правим в оторизирания сервиз в Русия, хем, ако можеше, защо не го прави нашата фирма – „Авионамс” сега се казва. Ако го прави нашата фирма „Авионамс”, тогава не е ли в нашия сервиз в задния двор? Защо да не правят едни, които са по-добри от нас?
В момента, ако не знаете, самолетите МиГ-29 се поддържат със собствени сили. Само допреди няколко години го подписваше главният инженер на авиацията. Сега го подписва командир на авиацията. Никаква разлика. И ние се опитваме да удължаваме срока?! Аз съм питал в Комисията по отбрана командира на Въоръжените ни сили: „Съзнаваш ли каква отговорност поемаш?” Това правихме в момента.
Министърът прави едно и то от единствено възможните и няма друга алтернатива – след като не можем по политически причини и по ред други, не искам да навлизам, но ако трябва ще навляза натам, да го правим в оторизирания сервиз, да го направим в тези, които могат да го правят най-добре. В Европа има три държави, които имат МиГ-29, и ги използват в момента – Словакия, Полша и България. Тридесет и два самолета има Полша, 9 самолета има Словакия и ние имаме 15. Нашите колеги, включително командирът на Военновъздушните сили и други колеги, които не успяха да отидат, в злата е директорът на дирекция „Отбранителна аквизиция”, се върнаха и ни убеждаваха в Комисията колко са добри те, колко в пъти са по-добри не само от „Авионамс”, а от нас, от нашите Въоръжени сили да ремонтират тези самолети. И те дойдоха с техни самолети на Граф Игнатиево – МиГ-29, които те самите поддържат. Не искам да навлизам в темата с какви части го правят, как го правят. Правят го и го правят добре. И летят и техните летци не се притесняват.
И министърът направи това. Браво на тях, че успяха все пак в кратки срокове да съгласуват едно такова Споразумение, което ни представят, което е с добри параметри. Не навлизам умишлено в темата. И цени, и срокове, и гаранции включително от държавата. Затова по чл. 85 от Конституцията Споразумението е тук. Защото преди това всички Вие, които сключвахте преди нас, имам предвид ГЕРБ, договори и за „Спартан”-ите, и за вертолетите – всичко е било с частни фирми, или по-точно с търговските дружества или фирми, както се наричат във Франция и в Италия. Не е била с държавата, защото не е влизало в парламента. Сега е държавата, държава с държава. Това е простият отговор на този въпрос, който много пъти се занимаваше.
„Авионамс” не може да бъде. България не може да го прави в „Авионамс”. И тези внушения, които направи включително уважаваният от мен втори космонавт господин Александър Александров – доцент, доктор в БАН, не може, защото те са в офшорка, ако не знаете. И само поради тази причина – имаме закон, който тук е гласуван, те не могат да участват въобще. Освен това те не могат. Последните ремонти, които са правили, тук ген. Михов сигурно знае, бяха като проявяваха канибализъм към други самолети и вземаха части, но това беше преди години. Сега вече въобще не могат да го правят и нямат лиценз. Но отново казвам – това не е оторизираният сервиз. Има по-добри от нас и ние сме отишли в Полша.
Така че, уважаеми колеги, това дори не е сериозен разговор. В Комисията по отбрана аз си позволих и сега ще го кажа – тогава окуражих министърът на отбраната: да, господин Министър, хубаво сте направили, Полша гарантира, ще направим ремонта. Всички в залата като българи се надяваме това да се случи ние да си охраняваме небето със собствените самолети. Но това не е основната задача. Основната задача е веднага, по възможно най-бързия начин да започваме да изпълняваме втората част от тази графика – да придобиваме нов тип многоцелеви изтребител.
Това, което правим с МиГ-29, е само тази глътка въздух, за която стана дума. Тези две години, може би две години и половина. Аз не съм оптимист, че ще стане толкова бързо. Дори не съм сигурен, че ще успеем толкова бързо да направим и ремонта за една година. Но все едно, нека да стане и в тези две години. Така че ние с бързи стъпки трябва да направим второто.
Защото ще Ви кажа още нещо, тук не стана дума и никой не си дава сметка – ремонтираме самолетите дори в Русия. Да приемем, че не в Полша, отишли сме при Русия, продължил е министърът споразумението, ремонтираме ги, идва едни хубави платформи – те като нови. Ами ракетите, уважаеми колеги? Знаете ли Вие, че ракетите са с изтекъл срок на годност? Знаете ли, че на МиГ-29 не можем да сложим други ракети? Нито натовски, нито полски, нито американски, никакви. Отново трябва да вземем руски. В каква спирала влизаме?
И аз тук благодаря на господин Местан, той добре подчерта атлантизма. Ако някой в тази зала си мисли, че с единия крак е във Варшавския договор, а е забравил че 27 години вече Варшавски договор няма, просто се заблуждава.
Взех думата, за да кажа тези неща. Опитвам се да подредя картинката всъщност и да е ясно на всички и на малкото, ако има такива, които се колебаят, да гласуват и да подкрепят Споразумението. И както ние гласувахме в Комисията по отбрана, имаше само „въздържали се” и нито един „против”, надявам и днес ще стане същото. Защото нашите пилоти заслужават да бъдат запазени, да имат самолети, с които да тренират през това време, докато дойде новият тип самолети, надявам се бързо да се случи това. Да запазим ако искате, с това ще завърша, и националното ни самочувствие на нация, която на Балканите поне е била фактор в авиацията – да не го губим, като поддържаме тези самолети, отново казвам, две години, след това бързо да придобием нов натовски самолет, който е съвместим с нашите партньори, защото ние с тях ще летим. Няма да летим нито с Русия, нито с друга държава, която няма комуникациите, няма тази авионика, която, между впрочем може да го направи с втория по-голям договор, ако направим такъв за модернизация на МиГ-29 в тези две или три години, ако се наложи. Това е разликата.
И аз Ви моля, подкрепете, както Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Споразумението, подкрепете с мнозинство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Зафиров оспорва частта от изказването на господин Радев, който заяви, че в Комисията по отбрана никой не е гласувал, а само „въздържали се”. Господин Зафиров е гласувал „против”. (Оживление.)
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ, от място): Аз чета доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Радев? Няма реплики.
Господин Кирилов – процедура, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, моля да гласувате удължаване на времето до приключване на настоящата точка с гласуване. Благодаря Ви.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Това отдавна трябваше да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за законодателна част на пленарното заседание до окончателното приемане на Ратификацията.
Гласуваме, колеги.
Гласували 178 народни представители: за 138, против 30, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Сега думата за изказване има господин Николай Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ще започна с уговорка, че не съм абсолютно компетентен в тази тематика.
Ще започна от следното: защо го разглежда Народното събрание? Имаше няколко колеги, които попитаха преди това, а господин Радев точно това каза. Именно заради Конституцията, защото оттам произтичат нашите правомощия като народни представители. Защо трябва ние да го разгледаме?
Първото, не смятам, че някой от тази зала ще излезе след време и ще каже, ако Споразумението не е било добро: „Да, аз гласувах „за” и нося отговорността”. Отговорността в крайна сметка я носи българският народ.
Защо Ви казвам това нещо? Когато става въпрос за отбраната – казах го на господин Гечев, ще го кажа и на Вас, в икономиката има няколко специфични положения за няколко данъка, които абсолютно всички плащаме, но не желаем да потребяваме. Отбраната е именно такъв данък, за който ние плащаме, но не желаем да потребяваме. И когато използваме парите за отбрана, трябва да ги използваме възможно най-разумно – не само от гледна точка на цената, трябва да видим и гледната точка на ефективността, тоест до какво ще ни доведе.
Възниква въпросът, първо: дали ние ще направим ремонта в лицензиран и оторизиран за това сервиз? Тук не е въпросът дали ще сме ориентирани към Варшавския договор, или към НАТО, който трябваше също да се разпадне след разпадането на Варшавския договор. Въпросът е дали ще направим онова, което е абсолютно редно да направим с парите на българския данъкоплатец и след това да говорим за политическата ни ориентация.
Тук господин Радев беше много прав. Той каза: „Има един крайъгълен камък – модернизирането на българската авиация и закупуването на новия целеви изтребител”.
Това, уважаеми дами и господа колеги, ще се реши в бъдеще. Нищо не ни пречи към днешна дата, когато разполагаме с един самолет, да го ремонтираме и да удължим неговия експлоатационен срок именно в лицензираните сервизи, които са отредени от самия производител за това нещо, а в следващите години да закупим самолет, който да съответства било на атлантически, евроатлантически, леви, десни, всякакви други убеждения. Мнозинството в тази зала и правителството са приели стратегия, но това не означава автоматично да стигнем до пропастта и да се бутнем сами в нея.
Какво ще се получи, ако тези самолети дадат дефект през следващите години? Няма ли отново да приземим авиацията? Ще бъдат ли разходвани парите по целесъобразност? Има много фактори, които ние трябва да разгледаме. И да, предметът на договора е предмет на нашето обсъждане. Спецификите в договора – абсолютно по същия начин. След това можем да говорим на политическата тема кой накъде се е ориентирал, кой какво е прочел като коментар в дадени медии и накъде е решил да се устреми.
Преди всичко, разберете, колеги, ние сме български народни представители и трябва да следваме българския интерес, така както е отредено по Конституция. Въпросът е с това гласуване дали следваме българския интерес, или се стремим да покажем на някого отвън, че ние ще следваме неговия интерес – това е въпросът, това е политическият въпрос.
Тесните специалисти могат да кажат: „Ако искате финансово мнение, пак може да Ви бъде дадено. Не е въпросът дали ще е Русия, дали ще са Щатите и прочее. Защо, ако отговаряме на евроатлантическите принципи, трябва да имаме различни видове оръжия и зависимостта от оръжията на една страна, а не си зададем въпроса: добре, дали това се прави от абсолютно всички държави, които също са евроатлантици? Щатите внасят оръжие от някой друг ли? Не.
Разберете, колеги, пак ще Ви кажа: за мен – ясно го заявявам от тази трибуна, водещото е националният интерес, това трябва да бъде водещо за всеки от нас! Не трябва да се стремим да бъдем повече евроатлантици, отколкото сме българи! Преди всичко ние сме българи и народът ни е пратил в тази зала, за да можем да го водим по възможно най-добрия път, а не да си изкривяваме думите, да си изкривяваме мисленето, за да може някой отвън да ни похвали и да каже колко сме красиви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Постъпи процедурно предложение от господин Ерменков за поименно гласуване, с поименно извикване. Съгласно чл. 64 от Правилника предложение за такова гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Не беше заявено дали предложението е... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Тук е председателят на групата – разбирам, че той потвърждава.
Достатъчно е устното Ви волеизявление, господин Миков. Разбирам, че господин Ерменков е говорил от името на парламентарната група.
В такъв случай съм длъжна да поставя на гласуване предложението без разискване.
Поставям на гласуване предложението на господин Ерменков, говорил от името на Парламентарната група на БСП лява България, за поименно гласуване.
Гласували 177 народни представители: за 45, против 104, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, с вх. № 502-02-35, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2015 г.
Гласували 175 народни представители: за 133, против 42, въздържали се няма. (Ръкопляскания от десния блок.)
Предложението е прието. (Реплика от народния представител Кристиан Вигенин.)
Отрицателен вот на първото гласуване!
На първото гласуване или ще го направите при второто четене?
Добре, първи отрицателен вот – господин Вигенин. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Вие взехте отношение по същество, господин Ерменков. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Първи отрицателен вот – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Разбирам оживлението в залата.
Искам да кажа, че не подкрепих това решение. Гласувах „против”, първо, защото смятам, че това е бягство от отговорност на министъра на отбраната и на правителството. След това гласуване, уважаеми колеги народни представители, трябва да знаете, че отговорността е Ваша – на тези, които сега подкрепиха това Споразумение.
Второ, подкрепилите този Договор го направиха с противоречащи си и по същество неверни аргументи – едните, защото това е важен политически или външнополитически сигнал, а други, защото това е просто една добра сделка. Не е нито едното, нито другото, за съжаление.
Трето, уважаеми колеги, въпреки мантрите, които повтаряхте тук, Вие подходихте безотговорно към нашите партньори от НАТО и към нашите задължения в НАТО.
Първо, с тази сделка Вие ще създадете проблем в дългосрочните отношения в сферата на военно-промишленото сътрудничество между Полша и Русия. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не случайно тези колебания бяха... (Шум и реплики.)
Изслушайте ме! Не случайно Полша имаше тези колебания. Тя взе това решение под натиск и трябва да е ясно, че една от причините да бъде междудържавен договорът е, защото се налагаше да има политическо решение, тъй като заводът, който извършва или ще извърши този ремонт, не желаеше да нарушава тези отношения заради сделката с България.
И, четвърто, може би най-важно, че поставяте под риск живота на пилотите, защото този ремонт на всички Вас Ви е ясно, че няма да бъде извършен по най-високите стандарти, които би следвало да се спазват.
Призовавам Ви това да е последното решение на този парламент, което издава тежките комплекси, от които се води българската външна и отбранителна политика от това правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” предложението на Министерския съвет за подписването на такъв договор с едно основно съображение – сегашният подход в областта на отбраната е на парче. Той не осигурява националната сигурност на страната. Днес ремонтираме два самолета, утре ще гласуваме за три танка, а други ден – за подмяна на лекото стрелково оръжие в армията. Това е безумната политика в областта на националната сигурност на правителството. Тя води до рискове, които Вие ще трябва да поемете с днешното си гласуване и за които ще отговаряте.
Министърът е некомпетентен. Министър-председателят няма отношение по въпроса въобще. Правителството само заради това трябва да си подаде оставката (силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ), защото излага България (шум и реплики), без възможности да се защити в растящото напрежение на близкоизточния котел и на балканската несигурност. Вие нямате елементарна представа за това какво представлява националната сигурност и строителството на армията и въоръжените сили. (Реплика от ГЕРБ.)
Съжалявам, че господин министърът с този акт не издава нищо друго, освен политическата и управленска импотентност на управляващата коалиция. (Реплики, провиквания: „Ееее!” от ГЕРБ, ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот.
След спор с господин Ерменков приех неговата теза. Той е направил само реплика, не е участвал с изказване и има право да направи отрицателен вот.
Слушаме Ви, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Направих отрицателен вот и гласувах отрицателно, защото днес е поредният черен петък в България. (Силен шум, реплики, провиквания от ГЕРБ.)
Черен петък не заради разпродажбите в моловете, а черен петък с разпродажбите на национални интереси! Черен петък с разпродажбата на национална сигурност, на сигурността на пилотите, на сигурността на България, на сигурността, че ние сме в един парламент, който служи на държавата, а не служи на определени частни интереси!
И пореден черен петък, защото не забравяйте, че преди 96 години точно на 27 ноември беше подписан Ньойският договор в резултат на това, че България беше взела грешната страна в една война.
Днес ние пак правим опит да вземем грешна страна и днес пак ще ни се случи това, което е станало тогава. Тогава пак Вие ще бъдете виновни, защото под името и под маската на национална сигурност и евроатлантически ценности забравихте, че сте българи! (Ръкопляскания от БСП ЛБ, шум и реплики от ГЕРБ, провиквания: „Уууу!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков – процедура.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам за второ гласуване току-що гласуваната ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище няма.
Гласуваме, колеги, направеното предложение.
Гласували 168 народни представители: за 127, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29
Член 1. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29, подписано на 22 октомври 2015 г. във Варшава, Република Полша.
Член 2. Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник”.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания за второ гласуване няма.
Подлагам на второ четене... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Моля?
Господин Жаблянов, изказване на второ гласуване.
Имате думата, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, както стана известно, става въпрос за тайни споразумения. (Реплики от ГЕРБ.)
Вие, които така лековерно ще гласувате, запознати ли сте с текстовете? (Шум и реплики, провиквания: „Да! Да!” от ГЕРБ.)
Чудесно! Пожелаваме Ви успех в гласуването.
Не случайно при тези гласувания в този парламент години назад се е стигало до тежки грешки и до национални катаклизми. Днес се намираме в такава ситуация.
Тук не става въпрос за геополитически избор. Тук става въпрос за сигурността на Българската армия, която е занемарявана десетилетия. Това е истината. (Реплики от ГЕРБ.)
Това е истината! (Провиквания от ГЕРБ: „От Вас! От Вас!”.)
В тези десетилетия ГЕРБ има своето участие в управлението на страната с две правителства. С две правителства! Няма как да свалите политическата отговорност за състоянието на армията и това, което предлагате днес, и което искате да бъде подкрепено от българския парламент, е в разрез с националните интереси на Република България.
Вие заставате зад тази позиция съзнавайки, надявам се, отговорността, която поемате. Тази група, която сте днес, след няколко години ще се стопи, защото предадохте интересите на българския народ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
От Вас ще останат малцина, които ще си спомнят това гласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? (Шум и реплики.)
Първо – реплики дали има? Няма.
Процедура – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! По процедура предлагам прекратяване на дебатите. (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики от БСП ЛБ.) Обсъждахме два часа и десет минути. (Реплики и провиквания: „Уууу!” от БСП ЛБ.)
Обсъждахме дълго, напоително, изчерпателно! (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение – господин Янаки Стоилов. (Шум и реплики.)
Колеги, много моля! Седнете си на местата! (Силен шум в залата, реплики, провиквания.)
Дала съм думата! (Силен шум, от БСП ЛБ скандират: „Оставка! Оставка!”.)
Дала съм думата на господин Стоилов. (Силен шум, реплики, провиквания.)
Господин Янаки Стоилов има думата за обратно предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Аз имах намерение да се изкажа, но нямам възможност поради процедурното предложение на господин Кирилов.
Но в процедурата, в която ние предлагаме да не се приеме, искам да обърна внимание, че настояваме да отпадне чл. 2 от Закона за ратификацията, който не допуска публикуването на това Споразумение. Вие казахте, че то е много изгодно, че то е обосновано, тогава дайте възможност на всички да се убедят в тези Ваши твърдения.
Ако е възможно, аз предлагам, независимо дали ще отхвърлите, или ще приемете процедурата на господин Кирилов, да се гласува за отпадането на чл. 2 от Закона за ратифициране на Споразумението.
Само още нещо да кажа, което днес не беше отбелязано. Известно ли Ви е, че точно полското правителство предлага да се прекрати Споразумението за сътрудничество между НАТО и Русия? Този сигнал не Ви ли говори, че Вие избирате едно решение за ремонта на самолетите с държава, която в момента иска да прекрати всякакви отношения между НАТО и Русия, когато те са по-необходими от когато и да било друг път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Гласували 167 народни представители: за 124, против 41, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, господин Янаки Стоилов направи предложение за отпадане на чл. 2 от Законопроекта за ратифициране.
Подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане на чл. 2 от Закона. (Шум и реплики.)
Колеги, в режим на второ гласуване сме и всяка процедура се подлага на гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 39, против 114, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Покажете по групи резултата. (Възгласи: „АБВ!” от БСП ЛБ.)
Подлагам на второ гласуване наименованието на Закона за ратифициране, ведно с неговите чл. 1 и 2, наименованието „Заключителна разпоредба” и параграф единствен, така както са по вносител и бяха предложени от господин Янков.
Гласували 171 народни представители: за 130, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Покажете по групи. (Възгласи: „АБВ! АБВ!” и тропане по банките от БСП ЛБ.)
Отрицателен вот – господин Ерменков. (Голяма част от депутатите от ГЕРБ, ДПС и Реформаторски блок напускат залата.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, доколкото това Ви интересува! Гласувах отрицателно най-вече заради това, че Вие ратифицирахте едно Споразумение, което искате да остане скрито от българския народ, едно Споразумение, което е срещу интересите на българския народ, и Вие много добре го знаете, именно заради това го скрихте. Именно заради това гласувахте то да не бъде публикувано в „Държавен вестник”.
Именно затова сега си тръгвате, защото е много лесно да си измиеш ръцете с Народното събрание, господин Министър, когато трябва да носиш отговорност.
Много е лесно, господа, като сте управляващи, да държите мнозинството под юзда, но е много трудно да чуеш истината и Вие с това показвате – освен че не сте честни българи, сте и страхливци. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев – втори отрицателен вот.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Преди малко ми бе отнета думата, сега ще кажа това, което исках да кажа, да попитам министър Ненчев.
Министър Ненчев, министър на отбраната, ще застане ли на тази трибуна, ще гарантира ли със своята министерска чест – не казвам „войнска чест”, тъй като няма нищо общо с армията, дали нито един човек в Министерството на отбраната, включително и той, не е взел, или няма да вземе комисионна от полската страна за ремонта на изтребителите МиГ-29?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Къде е той? Не е завършена процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Енчев, в процедура по отрицателен вот трябва да обясните защо сте гласували отрицателно, а не да задавате въпроси. Слушаме Ви.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Това е моят въпрос и това е моето изказване. Знам, че министър Ненчев няма да отговори, тъй като знам какъв ще бъде отговорът. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трети отрицателен вот – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Пред празната зала на българския парламент, където преди малко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обиждате колегите си, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не обиждам колегите, те бяха единствените, които подкрепиха националния интерес в тази зала в момента.
Гласувах „против” с ясното разбиране, че в момента беше извършено едно предателство спрямо българския национален интерес. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Гласувах „против”, защото под претекста за някаква геополитическа ориентация, която, между другото, нашата страна е направила преди десет години с членството си в НАТО, ни се обясняваха какви ли не нелепици. Истината е, че назначеният ресурс на самолетите МиГ-29, които са на въоръжение във Военновъздушните сили на България, изтече през 2007 г. Той беше удължен с 2000 летателни часа, с условието, че тяхната експлоатация и поддръжка трябва да става под ръководството и наблюдението на конструктора.
С днешното решение ние приземихме българските самолети МиГ-29 на земята. Не знам как и по какъв начин ще изпълняваме ангажиментите, които имаме включително като съюзници и членове в НАТО, или това решение беше пътят да се отвори българското небе и то да бъде патрулирано и охранявано от друг тип самолети.
Единственото хубаво на днешното гласуване е, че тук стоят имената на хората, които, подкрепяйки това решение, предадоха националния интерес и поставиха българската авиация на колене. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, десет минути прекъсване.
Парламентарният контрол ще започне в 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители!

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 20 ноември до 26 ноември 2015 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Султанка Петрова към Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, относно необходимостта от определяне на пределна възраст на приемните родители, съобразно възрастта на настанените при тях деца и с оглед защитата на най-добрия интерес на децата. Следва да се отговори писмено до 10 декември 2015 г.;
- народния представител Султанка Петрова към Петър Москов – министър на здравеопазването, относно необходимостта от промяна на формата и съдържанието на експертните решения на ЛКК и ТЕЛК. Следва да се отговори писмено до 10 декември 2015 г.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народните представители Емил Райнов и Светла Бъчварова;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Лютви Местан;
- министъра на правосъдието Христо Иванов на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Явор Хайтов;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Филип Попов;
- министъра на образованието и науката Тодор Танев на въпрос от народните представител Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев.
Декларация от името на Парламентарната група на „Атака”.
Думата има господин Илиан Тодоров.
След него заявление за декларация от името на Патриотичния фронт. (Народният представител Корнелия Нинова иска думата за процедура.)
Процедура? Обявих изказването. След това процедурата.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с декларация на политическа Партия „Атака” по повод 96 години от подписването на Ньойския мирен договор.
На този ден – 27 ноември, преди 96 години е извършено чудовищно престъпление против България, против справедливостта и човечеството.
На този ден – през 1919 г., великите западни демокрации принуждават родината ни да подпише унизителния Ньойски договор – диктат на победителите над победения. Наказание на великите демократи срещу българския народ! Договор, според който нови и стотици хиляди наши братя остават под робство. Милиони българи и хиляди квадратни километри българска земя са откъснати от пределите на Майка България.
Както сега, така и тогава никой не се интересува нито от справедливостта, нито от нормалните човешки права за българите.
За западните демокрации българинът не е човек, той е победен. Хиляди протести, декларации и доказателства за неправдата са отправени към екзекуторите. Всичко е напразно! Западът, опиянен от победата си, самодоволно потрива ръце. Наказателната акция – Ньойският мирен договор, подписан в Парижкото предградие Ньой, символизира отмъщението на Франция и Запада за загиналия в България нашественик – граф дьо Ньой. Седемстотин и четиринадесет години преди това разбойникът дьо Ньой, заедно с други негови съучастници от четвъртия така наречен „Кръстоносен поход”, идват в България, за да я покорят, но подценяват българския дух и военна мощ. Заради наглостта си, те са наказани и разбити от Цар Калоян.
Днес техните наследници отново се опитват да ни покорят – вместо мечове използват медии, вместо копия използват фирми, вместо щитове използват родни продажни политици. Те вече не са кръстоносен поход, те вече са Европейски съюз. Целта обаче не се променя. Целта им през 1205 г., 1919 г. и 2015 г. е една и съща – ограбване, унищожение и колонизация.
Но те отново подценяват наследниците на Цар Калоян. Българският народ чрез неговото острие – Партия „Атака”, ще води до успешен край битката за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Декларация от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише договор, който неслучайно не само българите, но и тогавашните западни политици и западната общественост наричат „диктат”. В историята на България става известен като Ньойският диктат.
Според този диктат България е принудена да загуби чисто български етнически територии – Македония, Южна Добруджа, Западна Тракия. За да стане наказанието още по-грубо към България, от България са отнети и така наречените „Западни покрайнини”. Отнети са от тогавашното царство на сърби, хървати и словенци. Това са Струмица, Цариброд, Босилеград и шест села в Кулско.
Идеята на тогавашните „миротворци” е да наложат такава система от мирни договори, с която не само да унижат победените, но и да ги направят безсилни в следващите десетилетия да защитават своите интереси. Така Германия е орязана, така Унгария е орязана, така и България е орязана.
Още тогава обаче тогавашният американски президент Уилсън казва, че тези мирни договори в Париж ще доведат до нова световна война. И така се случва. Именно Версай роди Хитлер в Германия; Трианон роди унгарския реваншизъм; именно Ньой вкара България във Втората световна война.
Нека да си зададем въпроса: какво правеше България в тази Втора световна война, тъй като след 9 септември 1944 г. тази война беше наричана „завоевателна, империалистическа” и какви ли не други марксистко-ленински клишета?
България влезе в тази война не за да завоюва чужди територии. България влезе в Първата световна война, за да освободи милион и половина българи в Македония, за да освободи Южна Добруджа, която беше окупирана от Румъния през 1913 г. и, за да се бори за правата на онези българи, които се намираха в територията на тогавашна Гърция. Това беше мотивът на България да влезе в тази война.
И точно заради тази своя справедлива кауза България беше наказана. Тогавашните миротворци смятаха, че ще унищожат българския дух, но се оказа, че това не може да се получи. След 1944 г. думата „патриотизъм” и „национализъм” беше забранена. Първите жертви на тогавашния тоталитарен режим бяха именно българските националисти, които бяха преследвани, защото бяха съпротивителна сила срещу разграждащата утопия на пролетарския интернационализъм.
За съжаление обаче, след 10 ноември, когато нормалните български патриоти смятаха, че демокрацията означава и патриотизъм, чухме същия рефрен. Тогава едни презокеански стратези нарекоха национализма – национализмът, последния окоп на комунизма. И виждаме как 25 години се прокарва един нов пролетарски интернационализъм, но този път наречен „космополитизъм, глобализация, либерализация”, която има за цел да унищожи националния дух на народите, да ги направи по-малко съпротивими срещу чуждото външно глобално влияние. Само че и този път не се получава. Не се получава, защото нациите в Европа са исторически. Нациите са живели тук близо 2000 години, изграждайки своя култура, своя самобитност, своя традиция, имайки и своя ценностна християнска система.
Последните 25 години, и тези 45 преди тях, думата „българщина” се забравя. Днес, в годините на така наречената „демокрация” последните 25 години, виждаме, че българските правителства, без значение дали са леви или десни, не обръщат поглед за защита на интересите на онези български общности, които по силата на именно този диктат в Ньой преди 96 години, останаха под чужда власт.
След тази злополучна дата – 27 ноември 1919 г., българите в тогавашна Сърбия или Югославия, в тогавашно Кралство Гърция, и в тогавашна Румъния бяха подложени на геноцид. Един геноцид, пред който воплите на някои парламентарни партии за възродителния процес, са просто смешни. Беше забранено да се наричаш българин в Македония, в Тракия и в Добруджа. Българският език беше преследван, българските учители и свещеници бяха разстрелвани, пращани в изгнание по островите или принудени да бягат в България. Ние не може да си затваряме очите пред това, което продължава да се случва в онези територии, населени до днес с българско население, които все още са оставени на произвола на съдбата.
И ако българските правителства след 1919 г. до 1944 г. имаха много ясна политика за ревизия на тази несправедливост, за защита правата на българските малцинства, аз не мога да си обясня защо след 10 ноември 1989 г. българските правителства извадиха тази тема от дневния ред. Хайде, за предишните 45 години имаше оправдание – не ни даваха от Москва. Кой може да забрани на една суверенна държава, каквато би трябвало да бъде България днес, да защитава своите сънародници? Нима има по-висше благо и по-висш интерес от това да бъдеш българин и да защитаваш онези българи, които са в беда?
Стигаме дотам, години наред да обясняваме на разни безхаберни чиновници от най-различни български ведомства, че населението в Македония е българско, да правим сравнение с Българското възраждане, за да може един българин от Македония или от Западните покрайнини, или ако щете дори от Молдова и Украйна, да получи удостоверение за български произход и да получи българско гражданство, или да дойде да се учи в България.
Това, уважаеми колеги, е позор за съвременна България! Това е позор за всяко едно българско правителство, което се прави, че не вижда и забравя за интересите на онези българи и техните права, които по силата на същия този ньойски диктат останаха извън България, бяха мачкани и тероризирани вече 96 години. Ние имаме своето морално задължение. Каква държава е България, която не се грижи както за своите сънародници извън граница, така и за онези българи в България, които имат нужда от национална подкрепа?
Тази дата, 27 ноември, не би трябвало да бъде повод за някакъв реваншизъм или за някакви сълзливи чувства. Няма място за излишни емоции. Тази дата трябва да ни подсеща, че подобно на други европейски народи – подобно на германците, подобно на унгарците и ние българите трябва да имаме национална политика. И така, както Германия прибра всички свои сънародници от територията на бивша Югославия, на Румъния, Трансилвания и на бившия Съветски съюз, давайки им гражданство и възможност да живеят в своята свободна държава, както това направиха унгарците и го правят и до ден-днешен, трябва да го правим и ние. Защото този, който забравя, че България не е само жълтите павета на София, не е само черноморските и зимните курорти – България е там, където живее дори един българин, който се нарича такъв и с гордост в сърцето си носи българското име.
Въпреки всички опити този проблем да бъде неглижиран, всяка година, вече 25 години, будни български младежи и патриоти отбелязват тази дата с факелни шествия. Тази година също няма да има изключение. Тази вечер отново ще има Българския марш, който ще се обяви против забравата, наложена изкуствено върху българската памет, българската история и българската съдба – нещастна, за съжаление, на онези българи, които по силата на този Ньойски договор останаха извън пределите на свободна България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Каракачанов.
Процедура, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Председател, от името на Парламентарната група на БСП Лява България остро възразявам по начина, по който организирате и провеждате парламентарния контрол. Днешният парламентарен контрол съдържа осем въпроса, а сте отложили двадесет въпроса на колеги от БСП за днес.
Моля да ми отговорите на какво основание в Правилника за работа на парламента ни пишете: „Поради предварително поет ангажимент в заседанието на парламентарен контрол няма да участват...” – и сте изброили министрите. Защото в Правилника много ясно е разписано, съществува и думичката „задължително” – на въпрос се отговаря в 7-дневен срок, „задължително” – на питане в 14-дневен срок, с една възможност за удължаване с още седем дни. Имаме въпроси, по които отдавна тези срокове са изтекли.
Светът се тресе, в държавата проблеми, бюджет се гледа, министър-председателят и половината Министерски съвет се возят на влакче напред-назад на другия край на света. Това се случва винаги, когато ГЕРБ управлява – грубо се нарушава Конституцията и задължението на Министерския съвет да се явява в парламента, тъй като сме парламентарна република.
Моля да ни кажете кога ще влезете в ролята си на парламентарен председател и ще обясните на тези хора, че поради естеството на институциите в България и заради това, че сме парламентарна република, те са длъжни да се явяват на парламентарен контрол, да не нарушават Правилника, който е закон за страната, тоест да не нарушават и законите, и да отговарят на въпросите, поставени от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Нинова, не председателят на Народното събрание отлага отговорите, а самите министри, както Вие в края на едно от Вашите изречения казахте, имат възможност по правилата на нашия Правилник да направят искане и да отложат въпросите със седем дни.
Защо днес има министри, които са заявили отсъствие по уважителни причини? Защото в този момент, с начален час 11,00 ч., се провежда заседание на Министерския съвет.
Аз съм влязла в ролята си на председател на Народното събрание в република с парламентарно управление, за да не се стигне до отлагане изцяло на днешния парламентарен контрол, а министрите и вицепремиерите, които нямат конкретен ангажимент в днешното заседание на Министерския съвет, са тук, именно в изпълнение на своите задължения да се явяват пред народните представители и да отговарят на техните въпроси и питания.
Думата за декларация – от името на Парламентарната група на БСП лява България, има господин Миков.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители!
Преди десетина дни управляващото мнозинство прие на първо четене бюджетът за следващата година. С актуализацията на бюджета за тази година правителството призна, че милиардните заеми не дават икономическо и социално развитие, призна несъстоятелност на водената политика.
Проектът за бюджет бе преценен и от синдикати, и от полицаи и служители на реда, и от културните дейци и научните среди, и не на последно място – от работещите бедни в България, от хората на физическия и интелектуалния труд, като бюджет антисоциален, като бюджет без посока. Този бюджет само задълбочава проблемите на България, а те са много и стават още повече.
Предната седмица говорих за бедността, чиито причини и последици не намират решение в бюджета, защото явно не са от значение за управляващите днес.
Днес ще говоря за един свързан с това проблем, който е също толкова съществен и важен – опасността от преждевеременно отпадане на децата от образование, за растящата неграмотност и социално изключване.
Тази година, на 15-ти септември над 13 хиляди деца не посрещнаха първия си учебен ден в България, защото са заминали за чужбина. Още няколко десетки хиляди ученици няма да продължат началното си и средно образование по същите причини – защото у нас няма перспектива и ще потърсят своя реален шанс извън България.
Днес 20% от децата в предучилищна и училищна възраст изобщо не ходят на училище. Това не са онези 20%, които отпадат от I-ви до VIII-ми клас, те са плюс.
Към момента делът на преждевременно напусналите образователната система деца и младежи у нас е близо 12,9% – статистически, иначе е много повече. И докато средно за Европейския съюз има устойчива тенденция за намаляване на този показател, в България след 2011 г. се отчита постоянно влошаване. Още повече, че редица страни със сходно на нашето социално-икономическо развитие, като Чехия, Словакия, Полша и Хърватия устойчиво поддържат нива на отпадане в порядъка на около 5 %. При нас е 13%, скъпи евроатлантици!
Намаляването на дела на отпадащите от училище е един от основните индикатори по Стратегията „Европа 2020”. Би трябвало до 2020 г. той да се понижи до 10 % общо за целия Европейски съюз. В България тенденцията е обратна. Нашата национална цел е в тази категория да попадат 11% от лицата във възрастовата група, забележете, от 18 до 24 г. Защото още отсега правителството признава неспособността си и липсата на воля за постигане на общоевропейските стандарти.
Ясна е политиката на правителството, след като бюджетът съдържа ясно изразена тенденция за устойчиво намаляване на средствата за образование – с по 0,1% годишно, и едновременно с това се прие закон, с който парите се преразпределиха и към частните училища, които формират търговска печалба. И ако на някой сравнението на тези цифри изглежда дребнаво, искам да кажа, че дори България да достигне нивата от „Стратегия 2020”, в което силно се съмнявам при това управление, това означава, че, за да осигурят комфорт за себе си и хората около себе си, управляващите ще жертват шансовете за развитие на поне 6 – 7 хиляди български деца и ще се намалява годишно бюджетът за образование с по около 8 500 000 лв. годишно.
По дял от брутния вътрешен продукт, отделян за образование, ние сме на едно от последните места в Европа. Но никой там не търси евроатлантическите критерии, както при ремонтите на аеропланите. Това прави невъзможно образователните институции да инвестират в материална база, спомагателни услуги и персонал, необходим за активната работа с децата и техните родители.
Уважаеми госпожи и господа, проблемът с отпадането от образование е на първо място социален и показва нежелание и неспособност на правителството и управляващо мнозинство, невъзможността на държавата да осигури участието на децата в учебния процес поне до навършването на задължителната по Конституция възраст.
Ранното отпадане от образование и обучение е сред основните предпоставки за последващата безработица и социално изключване. Защото проучванията са ясни – децата от етническите групи, децата на безработните, децата от бедните семейства, ще бъдат и социално изключени. А нашата държава и нашето правителство не се интересува от този въпрос, както се интересува от магистралите и китайските посещения. Държавата би трябвало да съсредоточи усилията си към много по-съществено намаляване на дела на преждевременно напусналите, защото това в перспектива ще ограничи и бедността, предавана през поколения, от една страна. А от друга страна, да се осигури подходяща квалификация на тези млади хора, отговарящо на модерния пазар на труда. Това не се вижда в този бюджет, не се заявява и от правителството като посока и намерение за справяне с този тежък национален проблем.
Данните на статистиката сочат, че най-застрашени от отпадане в начален и прогимназиален етап от общото образование са децата от етническите малцинства и бедни семейства без постоянна работа и доходи. Това е важно за разкъсваното от неравенства наше общество.
Това фактически е и въпрос на национална сигурност, особено когато религиозната радикализация, се превръща в идеология на модерния тероризъм. Ето защо буди и недоумение и не можем от БСП лява България да приемем, че Проектът за бюджет стимулира влошаващата се тенденцията за отпадане на ученици в средното образование. Този бюджет показа, че управляващите, правителство и мнозинство не разбират, че социалната поляризация и неконтролираната бедност в крайна сметка ще доведе до унищожаване на тъканта на обществото и до изчезване на държавността – така, както виждаме това да се случва всеки ден в не чак толкова далечни от нас в географско отношение държави.
Въпросът, най-сетне, влияе и на балансираното икономическо и демографско развитие на държавата. Защото разликата между Северозападния и Югозападния район е убийствена. Това е поредното доказателство, че липсата на възможности за трудова реализация и масовата бедност водят до трайно изключване на цели общности, на цели райони от участие в развитието на страната.
Това доказва, че липсата на политика в бюджета за 2016 г. по въпроса за ранното напускане на образователната система ще обрече на провал и всеки опит за преодоляване на бедността и регионалните различия. Бедните региони ще обедняват, богатите няколко града ще акумулират все повече ресурси, но ще стават и все по-скъпи и трудни за живеене. Имат ли интерес от това хората? Ние от БСП лява България казваме твърдо „не”.
Уважаеми дами и господа народни представители, продължават ежедневно, ежечасно и ежеминутно да ни информират натрапчиво, че това бил възможният бюджет, без каквито и да е алтернативи. Дори той да бъде приет в този си антисоциален вид, хората имат правото да знаят, че алтернатива има. Алтернатива имаше през цялата изминала година, но правителство и управление бяха глухи и неми за нея.
Когато преди месеци ние казвахме „алтернатива има” и предложихме Законопроекта си за народната просвета, Вие от управляващото мнозинство, ни казахте: „алтернатива може и да има, тя може и да е в интерес на хората, но тя не е изгодна за нас и близките до нас кръгове, неправителствените организации и частните училища”, и не го приехте. Взехте пари от държавни и общински училища и ги дадохте на търговските дружества. И така поставихте пред тежки изпитания бъдещето на българската нация, на българската икономика, на цялата държава.
Трябва да спрете да гледате на образованието като на обособен и апетитен публичен ресурс, който ежегодно се разпределя. Образованието е преди всичко средство за съхранение, развитие и възпроизвеждане на българския народ.
Защото днешният бюджет далеч не е безалтернативен. На намаляването на средствата за образование, което предлагате, нашата алтернатива е ясна: осигуряване на достатъчно средства за образователната система в размер на поне 4% от брутния вътрешен продукт, които да отиват към държавните, общинските училища, университетите, като при разпределението им се отчита конституционният текст, гарантиращ образованието на всички български граждани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Защото този проблем е проблем не само на БСП лява България, той е проблем преди всичко на бъдещето на България! Този, който не го вижда, е част, съучастник в унищожаването на това бъдеще. Това прави днешното управление на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, РБ и ПФ отсъстват от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първи ще зададе своя въпрос в днешния контрол господин Слави Бинев относно политика по оптимизация на работното време към Ивайло Калфин – заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика.
От името на група има декларация.
Заповядайте.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Уважаеми колеги! Поредните потоци от политическа вялост изискват и политологичен анализ, може би и по пера, и по приоритети.
Нека да започнем действително с образованието. Нов Закон за предучилищното и училищното образование, поставяне на основни точки в него като дуалното образование – ученето чрез практика, единственото възможно и гарантиращо качество на образованието, нови критерии за оценка на учебните заведения – отново инвестиция в качеството на образованието. Смятам това за основен фундамент в развитието и по-нататъшната инвестиция на образованието като цяло, във висшето образование и в изготвянето на нов Законопроект за висшето образование.
Пълна лъжа, 150 млн. лв. има в новия бюджет за образование. Сто и петдесет милиона!
Припомням: частните училища са също част от образователната система на държавата и с никакво основание нямаме право да лишаваме учениците в частните училища от помощ за образование. Ако някой мисли така в днешния модерен ХХI век, много жалко!
Инфраструктура. Инфраструктурата не следва да бъде разглеждана само като някакво самоцелно строене на магистрали, въпреки че в правителството на ГЕРБ бяха построени три нови такива, довършваме още една, но и като инвестиция в икономиката.
Нека само погледнем райони, където отсъства инфраструктура. Ще дам за пример град като Търговище. Шестнадесет години управление на БСП – липса не само на път до областта и до областния град, но и липса на пътища в самия град!
Нека да обърнем поглед само на един час от там – във Варна, каква е разликата?!
Само стабилна икономика може да гарантира инвестиции в държавата, само стабилна икономика може да гарантира намаляване на безработицата, само стабилна икономика може да гарантира младите хора да остават в България. Ако млади хора, които напускаха страната и по времето на една тройна коалиция биваха поощрявани да отиват в емиграция, ако не са съгласни с политическото статукво, ако това наричате демографска политика, за нас тя не е такава.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ, от място): И сега напускат.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: И ако все още някой смята, че изграждането на инфраструктура, на качествена такава е просто популизъм, жестоко се лъже! Социалната политика е най-лесният начин за прокарване на популистка политика, но не и ако си отговорен политически субект, който се ръководи от интересите на гражданите. Най-лесното, което можеш да направиш, е да направиш безконтролни социални разплащания; най-лесното, което можеш да направиш, е да вкараш държавата в дефицит, впрочем направено от лявото правителство на БСП; да вкараш държавата в дългова криза по подобие на модела на една наша южна съседка, но не, ако си отговорен десен политически субект! Не и ако си готов да работиш, макар под обществен натиск, но да вземаш правилните решения!
Още ли някой смята, че инфраструктурата е самоцел?! Още ли някой смята, че е популистка?!
Много странен евроскептицизъм и много странни подмятания усещам, много странни за партия, чийто бивш лидер е лидер на настоящата Партия на европейските социалисти! Много странен външнополитически курс за партия, която се заиграва с носталгията на хората, за партия, която призовава за пренебрегване на взетите решения от международни организации, в които страната участва.
Малките населени места – изключително важен компонент от държавата! По политическа презумпция обаче те са тези, в които малка партия трябва да има най-силни позиции. Отминалите неотдавна избори показаха, че именно това не се случи и БСП се провали в малките населени места – точно там, където социалната политика трябва да бъде най-силно работеща и където хората трябва да я припознават най-силно. (Реплики от народния представител Дора Янкова.)
Преди няколко седмици имаше подигравка и подмятания по отношение на младите хора, но това не попречи съвсем наскоро една партия да се скрие зад млад човек, не попречи!
Какво ще кажат младите от БСП за това, когато студенти бяха бити по улиците и площадите?! Какво ще кажат младите в БСП за тези три и половина милиарда, които бяха изплатени за КТБ?! Да, те можеха да отидат за образование, за инфраструктура, за социални разходи, в икономиката на държавата. Не, те бяха платени, защото едно правителство се отнесе безотговорно към своите задължения и към своята програма и ги похарчи чрез дясно правителство, което беше задължено да ги изплаща по най-неразумния и безумен начин.
Уважаеми колеги, дълголетието не винаги е признак за позитивен пример! Сто години БСП е пример за партия и 100 години е пример за политически провали! Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Дора Янкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Започваме с контрола.
Господин Бинев, слушаме Вашия въпрос.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В Кралство Швеция наскоро се взе решение да се въведе 6-часов работен ден, за да се постигне по-добър баланс между професионалния и личния живот на работниците и служителите. Смята се, че нововъдението ще стимулира работещите да работят далеч по-усърдно и да изпълняват работните си ангажименти за много по-кратко време.
Считам, че тази идея трябва да се постави на дневен ред и у нас.
Оптимизацията на работното време представлява не само важна социална мярка, но и инструмент за сваляне на тежката демографска криза. Българските граждани ще разполагат с възможността да отделят повече време за семейството си и най-вече – за децата си. Според мен би било полезно да се направи детайлен анализ на взаимоотношенията и взаимозависимостта между качеството на труда и работното време в България. Резултатите от този анализ ще дадат отговор на въпроса дали трябва да се предприемат промени в областта на работното време и дали ще доведат до увеличаване на производителността и увеличаване на печалбата.
Във връзка с това моля да предоставите набелязаните от Министерството на труда и социалната политика мерки за оптимизиране на работното време и качеството на труда в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бинев! Благодаря Ви за въпроса, защото темата, свързана с работното време, има отношение не само към качеството на труда, но и към много други показатели, включително доходите от труд, включително ефективността от положения труд.
Какво е в момента положението в България? България спазва редица международни договорености, в които се определя продължителността на работния ден, като максимална продължителност. В България нормалната продължителност на работното време е до осем часа дневно, като по определен ред те евентуално могат да бъдат увеличени. За някои категории работници и служители е установено намалено работно време – шест или седем часа дневно, като се отчита обстоятелството, че те извършват работата при специфични условия на труд.
Това е максималната продължителност на работния ден. В рамките на тази максимална продължителност на работния ден има възможност чрез колективното трудово договаряне за определени браншове или определени видове труд да бъде договарян и по кратък работен ден.
Нормативното намаляване на тавана на максималното работно време, би могло да се обсъжда, само ако имаме гаранции, че то няма да се отрази на намаляването на доходите. Защото проблемът в България е свързан с доходите, които хората получават от трудова дейност. И аз поддържам позиция трайно, че доходите от труд в България трябва да се увеличават.
В същото време законодателството, включително с промени, приети през тази година от Народното събрание, дава изключително много възможности за гъвкавост на работното време и съчетаване, примерно, на семейни задължения с трудови задължения и с кариерата. С промени в Кодекса на труда стана възможно работното време да е изключително гъвкаво. В рамките на 40 часа седмично с работодателя се договарят задължителни часове, в които работникът трябва да бъде на работа и останалата част от работното време той би могъл да определя и сам в определени граници, което на практика означава, че той би могъл да идва по-рано и да си тръгва по-рано от работа, или някои дни в седмицата, примерно, част от работния ден да не е на работа, което да навакса с други дни в седмицата. Разбира се, това трябва да се договори с работодателя заради различните видове производства. Същите разпоредби с решение на парламента от тази година са решени и за държавната администрация, за обществените служби – също.
На второ място, знаете, че всички майки, независимо от броя на децата, се ползват от платен годишен отпуск до две години, общо до три години, като, когато се завръщат на работа след ползване на отпуски за родителство, работниците могат да договарят с работодателя други условия на труд, примерно отмяна или избягване работа на смени, удължено работно време и така нататък.
На следващо място, Кодексът на труда позволява надомна и дистанционна работа. Това е един модерен подход, който се използва в доста страни. Трябва да Ви кажа, че се прилага не само за хора с увреждания, но и за служители, включително в държавната администрация. Самият аз го правя – примерно, когато някой трябва да работи върху един доклад, много по-добре го прави от вкъщи по някой път, отколкото да седи в офиса с четирима души около себе си, които говорят по телефоните. Така че това също го допуска Кодексът на труда – със съгласие на работодателя, работникът може да работи от вкъщи.
Разбира се, не само работното време дава повече условия за съчетаване на професионален и личен живот. В момента работим и по темата, свързана с ваучерите, отглеждането на децата, помощта, особено за работещи родители, които гледат малки деца. Предстои да внесем и допълнителни промени в това отношение.
Това бих могъл да отговоря на Вашия въпрос. Разбира се, ако има нужда от допълни детайли, съм на разположение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Заповядайте, господин Бинев, за два уточняващи въпроса.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Господин Вицепремиер, колеги, действително е така, специално трудовото законодателство дава възможности да бъде прилагано гъвкаво. И тук наистина е важно именно ръководителите да успяват да го правят правилно. Но ние говорим за една ясна законова рамка, която е много трудна най вече в държавните фирми – там, където са назначени държавни служители, защото там има един момент, в който, ако ръководителят бъде безкрайно гъвкав, е много вероятно самият ръководител да бъде наказан. По тази причина самите ръководители предпочитат да следват демагогията, хората да бъдат там, независимо какво вършат, защото включително има служители, на които трябва да им се плаща, за да не ходят на робата, защото вършат повече безобразия, отколкото да вършат някаква работа. Мога да дам много примери, но ще стане много дълъг разговорът и няма да съдържа въпрос.
Действително има хора, на които трябва да им се плаща, за да не ходят на работа, защото объркват нещата в много ситуации, но ние говорим за хората, които би трябвало да бъдат ориентирани към крайния резултат. Много е важно в законовата рамка да бъде вкарана възможността крайният резултат да не зависи от времево измерване или какво и да било друго. Аз мисля, че това може да бъде изключително революционно и може да даде много добри резултати. Дори по време на социализма, а и в армията, тези които са служили и знаят, че много пъти се е случвало така, че да бъде извършена някаква работа на акорд и да се знае, че ако бъде свършена, ще си получи отпуск или не зависи от времето, в което да се занимаваш и т.н. Дори във времето на социализма беше това. Така че много вероятно тези прийоми да бъдат, и според мен би трябвало да бъдат използвани към крайната ориентация, към финала на задачата. Тоест една определена задача, защото има хора, които съм сигурен, че ако знаят, че определена работа (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) могат да я свършат в определен интервал от време и да го намалят, те биха я свършили по качествено и по-резултатно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да формулирате въпрос, ако имате.
СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Желаете ли да отговорите по същество на коментара?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, благодаря Ви, господин Председател. Само едно уточнение.
Господин Бинев, има възможност. Работодателят може да сключи договор с работника за изпълняване на определена дейност и то да не е за пълно работно време. Така че в трудовото законодателство и в практиката има възможност включително и заплащането да бъде свързано с резултата от положения труд и от извършената работа. Така че при достатъчно широко – аз се страхувам и говоря с доста работодатели, те не познават закона и се изненадват по някой път, че има такива възможности – при достатъчно добро използване на законовите уредби мисля, че действително трудът би могъл да бъде доста по-ефективен и с възможност хората да съчетават трудова дейност, примерно, с родителски задължения, което е задължително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Желаете ли да вземете ли отношение към отговора, господин Бинев?
Заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Това ще бъде само една допълнителна вметка. Аз съм сигурен, че мислим по подобен начин с господин Вицепремиера и че до голяма степен самото намаляване на работното време, защото има професии, които изискват присъствието на определен служител на работното си място, особено в сервиза няма как да липса един човек от работното си място. Но официалното намаляване на работното време би могло да реши страшно много проблема с безработицата. Защото работата на хората не е свързана само с това да вземат пари, за да могат да се издържат. Много от хората всъщност се нуждаят и от социална среда, защото се превръщат в нихилисти, в хора, които не вярват в бъдещето. Мисля, че това би било изключително важно и изключително плодотворно, ако наистина се намери начин особено за професиите, за които се изисква присъствие на хората, да бъде намалено тяхното работно време, разбира се на базата на повишаване на качеството и концентрацията, която те ще имат в това работно време. По този начин мисля, че могат да бъдат решени проблемите с безработицата, която определено надвишава официалните параметри, които се цитират в обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бинев.
Следва втори въпрос към заместник министър-председателя господин Калфин. Той е от народния представител Светла Бъчварова и е относно предоставяне на пакети с основни храни за 255 хиляди социално слаби семейства.
Госпожо Бъчварова, имате думата да формулирате Вашия въпрос.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с това как Министерството на труда и социалната политика ще успее да усвои за 2015 г. средства, предвидени от европейските фондове за подпомагане на социално слабите?
Малко предистория – тази програма, която е финансирана от Европейския съюз, беше добре изпълнявана, мисля, че беше и ефективна в първия програмен период, когато Държавен фонд „Земеделие” осъществяваше тази дейност. В новия програмен период това се осъществява съответно от Министерството на труда и социалната политика. Не ме разбирайте, че аз имам претенции към това кой изпълнява програмата. Желанието е по-скоро тя да бъде изпълнявана.
За 2014 г. програмата не стартира, въпреки че моята експертиза е, че можеше да бъде реализирана, а за 2015 г. средствата, които трябва да се усвояват, са в размер на 24 млн. лв. за храни и 6 млн. лв. за топъл обяд. Разбира се, това е цена с данък добавена стойност.
Както се разбира от публикации в пресата, особено през последните няколко седмици, и вчера имаше подобна публикация, в края на годината Министерството на труда и социалната политика е в невъзможност да осигури пакети с продукти за тези 255 хиляди социално слаби семейства. Предполагам, че Вие сте направили анализ какви са причините това нещо да се случи.
Моят въпрос е свързан с това: кои са причините за нереализиране на програмата за двете години – 2014 и 2015 г.? И съответно Вашият анализ и прогноза в какви срокове ще бъдат предоставени пакетите за социално слаби за 2015 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин вицепремиер Калфин, моля заповядайте да отговорите.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова, действително тази Програма беше изпълнявана от Фонд „Земеделие” – тя се прехвърли в Агенцията за социално подпомагане, и това е по решение на Европейската комисия, която е донор на тази Програма. Не само за България, в цяла Европа се счита, че храната за най-бедните е социална политика и не е свързана толкова с производствената част примерно, каквато е логиката да бъде във Фонд „Земеделие”. Решението беше взето от Европейската комисия. В цяла Европа се пренастройват системите и те са в рамките, в обхвата на социалните политики.
Оперативната програма за храни беше одобрена на 5 декември преди близо година – 2014. Нямаше как за 2014 г., при положение че Европейската комисия тогава одобри използването на тази Програма, да бъде започната каквато и да била процедура. След като беше одобрена през декември 2014 г., ние започнахме веднага дейности.
В средата на март, на 16 март 2015 г. едната от частите на тази операция – предоставяне на топъл обяд, беше стартирана. Към момента има подписани договори с 86 общини за 111 обществени трапезарии. Те хранеха хората само през зимата – сега предоставят топла храна през цялата година. Тук става въпрос за около 10 хиляди души, които получават топла храна по линия на тази Програма.
Преди да започне доставката на втория компонент – на пакети от храна, трябваше да се проведе също обществена процедура за така наречената „партньорска организация”. Тя беше проведена. Партньорската организация е същата, която е била във Фонд „Земеделие” – Българският червен кръст. Това е организацията, която има ангажимента от определени пунктове в страната да придвижи и раздаде пакетите помощи. Това нещо ставаше на основата на процедура по механизмите на обществените поръчки. Договорът с БЧК беше сключен на 7 юли 2016 г.
Междувременно на 9 юни 2015 г. (казвам нарочно датите, за да видите, че никакво време не е губено, преди което бяха направени консултации за състав на храните, видове на храните, асортиментът беше обогатен – вече 21 хранителни продукта ще се предоставят, голяма част от тях биха могли да се произвеждат вече и в България, и не са само суровини, а включително преработени продукти) беше обявена обществената поръчка за доставка на храни – 2015 г., и на 30 септември назначената комисия изготви протокол. Класирането на офертите стана на 6 октомври 2015 г. за двадесетте и един продукта.
След това бяха подадени редица жалби в Комисията за защита на конкуренцията. Част от тях отпаднаха. На една фирма, която по 12 от двадесетте и една позиции обжалва процедурата с един и същи мотив, Комисията за защита на конкуренцията е признала претенцията.
Не искам да влизам в подробности, но ще Ви кажа, че Министерството ще заведе дело във Върховния административен съд, защото очевидно предложението на тази фирма по тези 12 продукта не отговаря на условията.
От останалите продукти, които са девет, вече са сключени договори за закупуване с четири фирми – брашно, спагети, компот и леща. От 16-и, отпреди десет дни започна тяхната доставка в складовете на Българския червен кръст в страната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
За още три продукта до следващата седмица – конфитюр, олио и захар, ще бъдат сключени договорите. Чакаме за още два продукта – завършвам, господин Председател, нека да довърша с фактите – също в рамките на десетина дни. Там отпадна обжалването пред КЗК. Надявам се да не продължи след това.
Така че за тези девет продукта вече започна доставката в складовете на БЧК и в момента, в който те бъдат доставени, ще започне организиране на тяхното пакетиране и извозване до хората, които трябва да ги получат.
За останалите, за мое голямо съжаление, Законът за обществените поръчки не дава бърза писта за подобни обществени поръчки. Така или иначе трябва да изчакаме. Надявам се Върховният административен съд максимално бързо да организира процедурата по разглеждане на решението. За тежките продукти, които споменах, вече са подписани и ще бъдат доставени. Това са пакети от поне 15 – 20 кг с хранителни продукти, които хората ще могат да получат в най-скоро време. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Понеже говорим за забавяне на Програмата, което Вие споменахте, трябва да Ви кажа, че от 28-те страни – членки на Европейския съюз, по тази Програма България в момента е пета по изпълнение. Има четири преди нас и 23 след нас – по организация и изпълнение на тази Програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Калфин. Оставих Ви целенасочено, въпреки времето, тъй като наистина въпросът е важен за голяма част от хората.
Госпожа Бъчварова – реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател! Господин Вицепремиер, не съм доволна от отговора Ви, защото не чух кои са причините за забавянето на обществената поръчка, а причините вероятно са в администрацията, в нейното провеждане и нейното организиране.
Вие коректно казахте, че на 9 юни поръчката е обявена, но оферти са давани до 3 август. Администрацията два месеца и няколко дни се чуди какво да прави, преди да излезе с решение, при условие че Вие сте наясно, че ще има обжалване. Винаги е имало обжалване на тези процедури.
От 21 продукта 12 няма да бъдат доставени. Тук за мен въпросът, на който може би Вие имате отговор, е: как ще бъдат доставени, при условие че обществената поръчка е до 31 декември 2015 г. – продуктите да бъдат доставени? Трябва да ми кажете технически как виждате изпълнението на поръчката и какво се случва от тук по-нататък.
За мен основният проблем е в администрацията – организацията на обществените поръчки. Много странни неща има в тази поръчка. Говорите за пределни цени. Къде в България има пределна цена? Как определихте пределната цена? Как цените стават дъмпингови? Първата фирма се отказва, отива втората с високата цена или правите там някакъв избор? Това просто е недопустимо от всяка гледна точка.
Трети въпрос, който имам: как ще контролирате качеството на продуктите, които са готови? Защото Вие трябва да етикетирате и съгласно Директива 1169 от 2011 г. трябва да имате състав на влагане, а не на готов продукт! Това е изключително важно, защото ако тук има нарушение на правилата – и при етикетиране, и при контрола, на практика носите цялата отговорност и средствата няма да бъдат усвоени. А в България никъде няма лаборатория за готов продукт, както виждам, че се насочва основното внимание (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) към това поръчката да се изпълни. Но срещу какво и при какви санкции? Вероятно хората, които отговарят за поръчката, трябва да Ви отговорят и на тези въпроси.
Съжалявам, че към Вас ги задавам – вероятно други са тези, които трябва и могат да Ви дадат компетентен отговор, но това са фактите и истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Нека да бъде в рамките на времето.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
На въпросите на госпожа Бъчварова. Категорично не съм съгласен с това, че администрацията не е работила бързо. Отново Ви казвам, че от 28 страни ние сме пети по бързина, и това – при българските тромави процедури.
Да, в началото на август свърши подаването на поръчките. Ще проверя точно и ще Ви кажа, имаше страшно много кандидати – 42 кандидати по 21 продукта! (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
Не е вярно, 21 продукта са за първи път. Във Фонд „Земеделие” имаше страшно много скандали и по качеството на храните, и по начина на провеждане на поръчки, които бяха публично известни, и доставки на развалени продукти – опитахме се тези неща да ги избегнем. Надявам се да сме го направили.
За първи път правим подобна поръчка в Агенцията за социално подпомагане. Там документите се гледаха много внимателно и работеха много внимателно.
Вие казвате, че е проведена не по правилата обществената поръчка. Ето, имаше обжалвания – остана една фирма, която обжалва по 12 продукта, която е печелила продуктите във Фонд „Земеделие”, между другото, редовно и е свързана с някои от скандалите там. Просто няма как да не обжалваме решението на КЗК във Върховния административен съд.
Процедурите са направени по възможно най-добрия начин и най-сигурен, защото съзнаваме отговорността, която носим.
В един продукт първата фирма се отказа. Между другото, втората и третата бяха предоставили една и съща цена. По указание на Агенцията за обществени поръчки се тегли жребий кой да я достави. И разликата в цената не е голяма. Няма други – отказали се, фалшиви оферти и така нататък.
Организацията сме я създали максимално добре. Доставката на стоките в момента вече върви в складовете на Българския Червен кръст. Уверявам Ви, че ще си свършим всичката работа, която се иска от нас, включително по етикетиране, преопаковане и така нататък, за да бъдат доставени стоките на хората.
Българските граждани, които получават подобни помощи ще получат повече помощи като продукти и като обем, отколкото са получавали по предишните програми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Калфин.
С това въпросите към Вас за днес са изчерпани.
Желаем Ви успех нататък през деня!
Продължаваме с два въпроса към министъра на образованието и науката господин Тодор Танев.
Първият е от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев относно оптимизация на структурата на висшето образование в България.
Заповядайте, госпожо Бояджиева, да формулирате своя въпрос.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър! Основната причина да отправим към Вас този актуален въпрос е разминаването между заложеното намаляване на средствата за висше образование в проекта на Закон за държавния бюджет за 2016 г. и Вашия ангажимент за оптимизиране на системата на висшето образование, записан като основна мярка в Проекта за бюджет.
Понятието „оптимизация” обикновено се свързва с най-добро. Практиката у нас обаче промени разбирането за оптимизация, свеждайки го до намаляване на числеността и закриване.
В Стратегията за висше образование е записано, че трябва да се направи категорична преоценка на философията за самоцелни икономии във висшето образование. Приетите вчера на първо четене промени в Закона за висшето образование и Проекта за държавния бюджет за следващата година обаче не дават основания за оптимизъм. Предвижда се средствата за висше образование да бъдат намалени с 2 млн. 848 хил. лв.
Изключително тревожно е, че при тези ниски стойности за висше образование в размер на 0,5% от брутния вътрешен продукт ще трябва да се финансира изпълнението на Програмата за консолидиране на висшите държавни училища. Това финансиране е далеч от европейската и световна практика и това го знаят и преподавателите, и студентите в българските висши училища.
Тази Програма ще бъде разработена по Ваше предложение, тоест това ще е акт на политическа воля, а не резултат от законови действия и критерии както регламентира досегашния Закон за висшето образование.
Като ресорен министър Вие трябва да изпълнявате Стратегията за висше образование – България да продължи да работи за постигане на една от конкретните цели в Стратегията: подобряване на достъпа до образование и увеличаване на завършилите висше образование до равнище на 36% до 2020 г.
Рядко от името на управляващите можем да чуем тази цифра и трябва да се борите наистина за това, което и ние предложихме – за 4% от брутния вътрешен продукт, защото чутото преди малко от парламентарната трибуна за увеличение на средствата за образование ни най-малко се отнася за висшето образование и за Българската академия на науките.
Моля да отговорите: как и с какви критерии ще се оптимизира структурата на висшето образование в България и какви национални цели ще бъдат постигнати с това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Бояджиева, уважаеми господин Мирчев! Много е адекватен Вашият въпрос. Той тежи и на мен, както и отговорът му, още повече.
Искам да започна от там, откъдето би следвало да завърша, че ние се нуждаем спешно, което не означава бързане, от нов Закон за висшето образование, наш, български закон.
Каквато и да е Стратегията, тя трябва да се спазва, но няма съвършена стратегия и няма съвършен закон, освен ако не схващаме Стратегията като непоклатим и абсолютен документ, какъвто даже Конституцията не е. Не казвам, че трябва да се променя тази Стратегия. Тя е твърде обща и се тълкува по различен начин. Тя е интерпретативна.
Знаем, че имаше едно отпускане след 1991 – 1992 г., траещо и до този момент. Натрупва се грешка в течение на две десетилетия и половина с екстензивно развитие, с масовизация на висшето образование по един начин, който е недопустим. Имаме 51 – 52 висши учебни заведения, тези, които станаха висши от висши колежи, защото има други колеги, като професионалните, които са за над средно образование и не са висши. Допусна се масово навлизане на студенти, някои от които са студенти в кавички. Ако ние се тревожим за „мъртвите души”, лош израз, в училищата, трябва да се тревожим още повече и за тези, които са студенти и които се явяват, за да си получат дипломата на края. Имаме данни за такива несгоди.
Ето защо схващам това, което е засега заложено, включително и вчера минало, като временна мярка, а не като повече от първа крачка в една посока, която трябва заедно да я обмислим добре.
Знаете добре, че сме предвидили от 12,8% нарастване на 40 на сто през 2017 г. и аз ще гледам и ще държа не по-малко от Вас на увеличение на бюджета за образование и за наука. Образованието не се изчерпва, макар че гръбнакът му е средното, училищното образование, но не се изчерпва само с това.
Следващата година, живот и здраве, ние ще направим всичко възможно младите учени, както и добрите специалности в добрите университети или в недотам рейтинговите университети, но ако имат те добри катедри, съответно специалности или пък такива направления, които са държавен приоритет, да бъдат с по-добро финансиране.
Започваме с финансирането на този етап. Това ще конгломерира вероятно или федерира някои от висшите учебни заведения, защото те ще имат от това пряка сметка.
Съжалявам, че не мога да кажа всичко по този дълъг и сложен въпрос. Ще се възползвам от правото си на отговор на репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Госпожо Бояджиева или господин Мирчев – за реплика.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз лично не чух конкретен отговор затова ще поставя темата малко по-директно.
Имаме информация, че вече е назначена комисия от 11 човека за оценяване на научната дейност в научните организации и в университетите. Те се назначават от министъра. Това носи политически субективизъм и позволява натиск върху университетската автономия.
Къде остава ролята на НОА? Ако ще я закривате – Агенцията, кажете. Защо трябва да се политизира и науката? Какво ще оценяваме при положение, че в бюджета, който се подготвя за 2016 г. отново се нарушава Законът и не се дават на университетите десетте процента, които те трябва да използват за създаване на наука. Тоест, ние ще оценяваме науката там, където няма пари тя да се прави.
Пак за Закона казах – Българската академия на науките е докарана с бюджета, който й се определя, до пълен колапс. Оптимизацията и липсата на финансиране е тотален геноцид към науката и от там към държавата.
Тук ще обърна внимание на Декларацията, защото е свързана – от ГЕРБ, която прочетоха. Там се казаха откровени лъжи. Бюджетът за висше образование намаля с 3 милиона, а бюджетът за БАН приравнява асистентите със заплатите на хигиенистите в организацията.
Според европейските норми университетите трябва да съхраняват културата, социалната дейност и регионалното развитие. При огромната и засилваща се бедност у нас социолозите твърдят, че нараства броя на младите, които просто не могат да излязат от населеното си място и да отидат да се образоват в някой от съседните градове.
Носи се и мълвата, че при тази оптимизация един от потърпевшите университети, който ще бъде закрит, е Шуменският, а това е регион, където хората няма къде да отидат, обезлюдява се и България реално там изчезва. Това е район, който има нужда от висше училище.
Вие говорихте за оптимизация на 52 висши училища, но държавните висши училища в България са 38 и оптимизацията ще е само върху тях, тъй като върху частните не може да се прави никаква оптимизация. Те са по съвсем други закони.
И още едно изречение: насърчаването на процеса по консолидиране и оптимизиране ще е просто действие по сливане и закриване на държавните висши училища.
Днес извършихме едно национално предателство в залата срещу сигурността на държавата. Не правете това в образованието, моля Ви, или поне не бъдете съучастник в сегашното управление, защото отговорността е изцяло Ваша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин Мирчев, със сигурност няма да правя нещо, което е против закона, и не мога да го правя. Също така не мога да го променя – при съществуващата рамка имаме определени възможности.
Знам за Комисията, предложена по моя заповед на заместник министър Денков, който се занимава с Оперативната програма. Става дума за тази Комисия, не за другата.
Тук Националната агенция за оценяване и акредитация ще бъде информирана. Преди малко говорих с проф. Биолчев. Ние ще бъдем във връзка и по този въпрос – как се разпределят парите. Затова имате думата ми и можете да бъдете спокойни.
Също така до момента за една година не съм направил абсолютно нито една крачка във висшето образование, без изрично да съм повикал Съвета на ректорите и Българската академия на науките. По Оперативната програма все пак имаме достатъчно средства, които започват сега, в момента. Министерството беше тежко натоварено със задачата да бъде подписана първо тази Програма, да мине успешно и първият, и вторият контрол – това ни беше задачата до този момент. Ние ще разчитаме на тези финансови средства.
Знам много добре проблема с младите учени. Знам много добре проблема с разликата, която съществува в България между държавните и частните училища. Пак повтарям, това е завареното положение. Абсолютен противник съм на това, защото, ако примерно в сферата на здравеопазването отиваме в Болница Токуда, която е частна, по пътека можем да покрием каквото трябва. Такива пътеки трябва да бъдат направени, защото без тяхното посредничество, без трансфера на кредити, който липсва в момента, което е парите в икономиката, при нас са кредитите, фактически нищо няма да можем да направим. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Трябва нов закон, тогава ще има и повече възможности.
Съжалявам, че не съм идвал във Вашата група. Помолих няколко пъти, за да обсъдим тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Следващият въпрос към министъра на образованието и науката Тодор Танев е от народния представител Таско Ерменков относно информация за предизборна агитация в училища в град Сливен.
Заповядайте, господин Ерменков, да развиете въпроса си.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Може би е добре, че сега идва ред на този въпрос, за да са поутихнали малко страстите около местните избори, защото въпросът е принципен, не е частно-партиен.
Малко хронология. На 12 и 14 октомври 2015 г. в училищата „Пейо Яворов” и „Христо Ботев” в град Сливен се провеждат срещи в учителската стая с кандидат за кмет на град Сливен. На 15 октомври 2015 г. едната от политическите партии подава сигнал до Регионалния инспекторат по образованието за тази дейност. На 21 октомври се изпраща напомнително писмо от Инспектората до директорите.
Само искам да прочета няколко реда от обясненията на единия и на другия директор.
Директор Денко Делчев от училище „Христо Ботев” за проведената среща там:... (Министър Тодор Танев говори с заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.)
Господин Министър, извинявайте! Ако Ви преча, да изчакам да си свършите и ще продължа тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Продължете, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: „Госпожо Михалева – така се нарича шефката на Инспектората – аз нямах никаква възможност да предвидя, че заедно с дамите ще бъде и господин Радев. В интерес на истината той остана само десетина минути и напусна училището.” Става въпрос за среща в учителската стая в това училище. „В нашето училище имаше среща по проблемите на училището, които ние трябва да решаваме, независимо кой ще бъде избран за кмет. За нас е важно този човек да не лъже, да не злепоставя и да изпълнява обещанията си.”
Още по-фрапиращо е обяснението на директора Димитър Димитров от училище „Пейо Яворов”, където беше написано: „В 12,35 ч., когато учебните часове бяха приключили” – между другото, съкратени са до 35 минути, за да могат да приключат в 12,35 ч. – „беше проведена среща с господин Стефан Радев” – кандидата за кмет на ГЕРБ, който стана кмет, да му е честито. „Но по ред причини тази среща беше отлагана и тя се състоя на 14 октомври 2015 г.” (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да се ориентирате към въпроса.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ориентирам се, две изречения още.
„В интерес на истината, ако БСП бяха изпратили техен кандидат, сигурно щях да приема и него.”
И забележете извода накрая: „В заключение искам да декларирам, че до изборите всички кандидат кметове са добре дошли в СОУ „Пейо Яворов” и разговорите, които ще водим, ще са на гореописаните теми.”
Въз основа на тези обяснения Инспекторатът излиза с ясното становище, че няма предизборна кампания. Затова Ви питам: каква е Вашата оценка и как квалифицирате посещение и провеждане на срещи с кандидати за кметове и народни представители, без значение от коя политическа партия, в училища по време на предизборна кампания? Пак казвам, независимо от коя партия са те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Една минута просрочихте. Надявам се в репликата да бъдете по-кратък.
Заповядайте, господин Танев, да отговорите на въпроса на народния представител Таско Ерменков.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ерменков, мога да Ви кажа, че на 15 октомври 2015 г. на сайта на Регионалния инспекторат по образованието – Сливен, по наше окръжно до регионалните инспекторати е публикувано необходимото писмо, с което се напомня на всички директори на училища и детски градини какъв е Изборният кодекс и че не трябва да допускат предизборна агитация в държавни и общински учреждения и така нататък.
Второ, още на проведеното преди началото на учебната година съвещание с директорите е обърнато внимание от мен лично многократно и настойчиво, с оглед на предстоящите избори за местна власт, на разпоредбата, която съществува, и съм ги задължил срещу наказание при неизпълнение да бъдат изрядни.
Трето, на 21 октомври 2015 г. в Регионалния инспекторат по образованието – Сливен, е проведена работна среща, в изпълнение на наша заповед, с директорите от област Сливен, на която отново им е напомнено във връзка с предстоящите избори, че нямат право да допускат предизборна агитация.
Четвърто, с изискана от началника на РИО – Сливен, писмена информация от директорите е установено, че на 12 и 14 октомври 2015 г. в две училища, във време когато наистина не са се провеждали учебни занятия, с учители са провеждани срещи. Сега научавам, че това е учителската стая, но тя не е все пак Алма матер и още по-добре, че не е било в класна стая, между другото. От информацията абсолютно изрично – неколкократно се повтаря това, че са били поставяни въпроси и проблеми във връзка с образователния процес, състоянието на материалната база, безопасното придвижване на учениците от и до училището и последно – опазване на живота и здравето на учениците.
Тъй като предизборна агитация и пропаганда в някаква степен е интерпретативна величина, според юристите на Министерството, цитирайки § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Избирателния кодекс: предизборна агитация, призив, подкрепа или неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори, което не е случаят. По тази причина началникът на Регионалния инспекторат по образованието – Сливен, е установил тези факти, на които ние се доверяваме. Би следвало да не считаме, че е проведена предизборна агитация във визираните във Вашия въпрос училища.
До тук е формалната част.(Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Неформалната е, че дори такива тълкувания и случки, които стигат до тълкуване, не трябва да допускаме, където и да било, както се казва, която и да е партията. В случая нямаме нещо, което да ни безпокои. Мен ме безпокои това, че твърде много хора в такива периоди използват цялата образователна система. Тя се използва не само за агитация. На системата се вярва по някакъв начин за нехарактерни на нея... Мога да Ви кажа какви са, но не ги зная всичките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето, господин Министър, изтече, така че няма как да кажете.
Господин Ерменков, просрочихте преди малко времето.
Заповядайте за къса реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Ще съкратя обръщенията.
Уважаеми господин Министър, знам че има и де юре, и де факто тълкуване на въпросите. В последното си изречение Вие казахте истината – не трябва да се злоупотребява със светинята на българското образование – основното училище. Над него не трябва да тегнат никакви петна и съмнения, в това число и за предизборни агитации – дали било посещение, или каквото и да било. Когато обаче кандидат за кмет посещава в предизборната си кампания, няма как да се тълкува по друг начин това нещо.
Много Ви моля, за да не се случват тези злоупотреби, които Вие смятате, и аз съм убеден, че се случват в училищата – злоупотреба с използване на статута на училището и на доверието в него – да предприемете необходимите, в това число и дисциплинарни мерки. Може и най-леките, но все пак да се покаже отношение на ръководството на Министерството към дадения случай, защото формалната страна, както Вие много добре определихте, че е формална, не оправдава действия, още повече не може да служи като параван за такива действия. Ако не бъдат предприети мерки, убеден съм, че има опасност и в бъдеще да се случат такива рецидиви. Затова много Ви моля, бъдете строг, безкомпромисен, справедлив и не само в буквата, а най-вече в духа на закона, както и повелява Вашата длъжност на министър на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Бяхте коректен.
Господин Министър, сега можете да си довършите мисълта под формата на дуплика към господин Ерменков.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Съвсем накратко по този дълъг въпрос. Образователната система, на която и да е държава, включително и на България, която нас ни интересува, не може да бъде разменна монета по никакъв начин, по абсолютно никакъв начин по други въпроси, особено политически. Това е абсолютно недопустимо!
По традиция обаче понякога има такива случаи, макар и изолирани. Конкретният случай не е точно такъв. Аз го разделям.
Когато съм бил ръководител на катедра и съм виждал колеги, които в някакъв вид са имали ангажименти към определени партии, и в класни стаи – при нас се казват аудитории – са свиквали не студенти, други хора, винаги съм им казвал: оттук – навън. Мястото е трябвало да бъде друго, за да нямаме съмнения. Това бих препоръчал да се случва.
Имаме грешка – не работехме със социалните партньори, въобще не се сетих за това нещо, с профсъюзите, със синдикатите по същия този въпрос. Разчитахме единствено на буква, на закон и мое повелие, следвайки тези законни мерки.
Мисля, че трябва да направим допълнителни мерки в законодателната система, така че абсолютно всякакви действия, включително сега допустими, да бъдат по някакъв начин инкриминирани. Няма как да бъде по друг начин.
Моля да подадете идеи и след обсъждането им по надлежния ред те ще бъдат включени в съответните законодателни, в наредбите имам предвид от този момент нататък, но ще имат легална почва. Не говоря за легитимността, легално всичко е о’кей.
Моля Ви да приемете като най-искрен апела ми, отправен към цялата гилдия, това да не се случва. Моят апел е това да не се случва и във висшите учебни заведения, като там поради автономията се случва по-често. Нека бъдем европейци в този смисъл, ако не европейци, поне скандинавци, където тези неща не могат да се случат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето изтече. Ако не ме лъже географията, господин Министър, Скандинавия също е в Европа, така че и скандинавците са европейци.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Има и Южна Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Това бяха всичките въпроси към Вас.
Преминаваме към въпроси към заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова. Към нея има два въпроса.
Първият въпрос е от народния представител Атанас Стоянов относно мерки за ограничаване на бежанския поток и изграждането на оградно съоръжение по границата на Република България с Република Турция.
Заповядайте, господин Стоянов, да развиете въпроса си – две минути.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, един от най-сериозните въпроси и проблеми за България, а и не само за нея, и за европейската общност, е ежедневното, системно и целенасочено придвижване на хиляди бежанци и емигранти от Близкия Изток към България и европейките страни. Този проблем пряко касае както териториалните ни граници, така и националната ни сигурност.
За съжаление, тенденцията с бежанския поток от хора е да се увеличава и усилва натискът на нашите граници. Ситуацията всъщност вече придобива други размери и става още по-тревожна след терористичните атаки в сърцето на Европа – във френската столица Париж.
В момента Република Турция е едно от най-големите средища за бежанци и мигранти, както и съответна спирка по пътя им към развитите европейски държави. България също е потенциална спирка по пътя им към Европа.
Във връзка с това въпросите ми към Вас са следните: какви действия и мерки се предприемат от страна на правителството с оглед ограничаване на този бежански и емигрантски поток? На какъв етап е изграждането на оградното съоръжение на границата ни с Република Турция? В какъв срок евентуално се предвижда да бъде завършено то? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, госпожо Министър за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Каракачанов, уважаеми господин Стоянов, дами и господа народни представители! По темата, която поставяте, мога да говоря много дълго. Информацията за състоянието е публична. Това, което мога да кажа, е, че средно за тази година имаме увеличаване около 2,5 пъти на мигрантския поток. За сравнение, в Европа през лятото беше четири пъти, в момента е шест или седем пъти увеличението. Последните седмици имаме на практика спиране на този поток, което не ни кара да се успокояваме. Не сме отменили нито една от прилаганите в момента мерки: продължаване на специализираната полицейска операция на българо-турската граница със засилено присъствие на служителите. Общо на границата има 631 служители, 429 командировани от други структури на „Гранична полиция” и 202 командировани от областни дирекции на МВР; от месец април и към момента продължава логистичната подкрепа на българо-турската граница от структури на Министерството на отбраната. Използваме и възможността на изградената с финансиране на Инструмент „Шенген” и Фонд „Външни граници” първа и втора фаза на интегрирана система за наблюдение. В състава на системата са включени единадесет стационарни поста за техническо наблюдение, 117 км периметрови сигнално-охранителни системи, девет мобилни поста за техническо наблюдение, две системи за видеонаблюдение на КПП, пет локални координационни центрове и един регионален. Системата е установена. Имаме някои проблеми с нейната поддръжка.
Допълнително изготвихме два плана.
Първият, утвърден от министър-председателя, се отнася за съвместни действия на Главна дирекция „Гранична полиция” с военни формирования от Въоръжените сили за осъществяване охрана на държавната ни граница. Според направените разчети в него съвместно със служителите на МВР са въведени 40 военнослужещи на Министерството на отбраната, като при необходимост техният брой може да нараства до 200 за смяна с необходимата техника.
Вторият план е утвърден лично от мен и се отнася за действия на МВР при евентуално възникване на кризисни ситуации вследствие на увеличен миграционен натиск и струпване на голям брой чужденци в непосредствена близост до границите на Република България. Такава опасност съществуваше преди месеци.
Изготвихме и разчети, съгласно които МВР има готовност до шест часа след рязко нарастване на миграционния натиск да се съсредоточи на определени в плана центрове.
Другият проблем, който се опитваме да ограничим, е реакцията на каналджийството. Член 280 и чл. 281 от Наказателния кодекс, които бяха променени, ни дават възможност да налагаме по-високи наказания и в специализираните операции, които провеждаме. Това е една от основните ни задачи. До този момент имаме доста добри резултати.
По втория Ви въпрос ще изчета справката, с която разполагам към момента.
В зоната на ГПУ – Свиленград, област Хасково, изцяло готови – 8 км 300 м път. Към момента продължава работата до края на годината на още 24 км, напълно завършени – 4,5 км, в строеж – 7 км 600 м на оградното съоръжение. Изграждат се отводнителни канавки в два по-големи водосборни района и мост в района на гранична пирамида 315. В зоната на ГПУ – Елхово и Болярово, област Ямбол, са изградени 32 км път, изцяло готови са 11,5 км от оградното съоръжение и подходите към граничната линия при Лесово. Това е районът, в който имаме най-добро изпълнение и най-добър темп на изпълнение. В зоната на ГПУ – Средец, и ГПУ – Малко Търново, област Бургас, са изградени 10 км 300 м път, и 2,5 км при оградното съоръжение. Това закъснение беше предвидено, с оглед на сложността на терена.
Искам да Ви обърна внимание, че там, където вече имаме изградено съоръжение, там, където се работи по него, това вече дава ефект и помага на нашата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Оставих Ви нарочно повече време, защото справката, която четохте, беше важна за всички.
Господин Стоянов, имате ли реплика?
Заповядайте.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Вицепремиер, благодаря Ви за предоставената информация, сериозното и отговорно отношение към изключително сериозния въпрос. Определено бежанският и мигрантският въпрос вече не е нито национален, нито регионален, той по-скоро е глобален и повсеместен. В тази връзка заслужавате подкрепа за тези инициативи и мероприятия, които сте направили досега.
В крайна сметка на мен ми се струва, че трябва да има малко по-добра координация, малко по-добър синхрон както между българските институции, така и синхрон и координация с европейските такива, защото, очевидно е, терористичните атаки в Париж го доказаха, че либералният подход, либералният модел и квотният принцип на разпределение на бежанците очевидно не е работещ, не е действащ. Според мен трябва един по-твърд подход, по-твърди и радикални решения, свързани с трайно решаване на този въпрос, защото в крайна сметка този проблем би трябвало да бъде решаван с по-радикални, по-комплексни и дългосрочни мерки.
Добро е това, което сте направили и което в момента се прави, за оградното съоръжение при Турция. Видно е вече, че там, където има ограждения, има и резултати. В това отношение Народното събрание е било и ще бъде партньор на правителството. Знаете, че променихме и Закона за обществените поръчки, осигури се и една немалка сума за изграждането на това съоръжение. Аз се надявам то да бъде изградено с бързи стъпки, за да може да бъде един от елементите и част от трайната наша позиция за решаване на този въпрос, с оглед ограничаване бежанския поток към България относно решаване на трайния въпрос, свързан с обществената ни сигурност и като цяло националната такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоянов, благодаря за оценката и разбирането по този въпрос. Длъжна съм да направя и няколко уточнения. Ние не просто активно координираме усилията си и политиките с нашите европейски партньори, ние участваме в европейската политика и в опитите тя да намери най-доброто си решение. Затова България има активна позиция във всеки един форум, в който се обсъжда тази политика, и представя нашата национална позиция. Резултатите, които ние имаме, основно се дължат на режима, който прилагаме по отношение на влизащите чужди граждани, за проверката и тяхната задължителна регистрация.
Що се отнася до координацията. В последния месец, в рамките на нашето председателство на Залцбургския форум, установихме много активни контакти със страните от Централна и Източна Европа и Балканските държави. Ежедневно обменяме информация за броя на влезлите чужди граждани, за състоянието на базите, в които ги разполагаме. Така че изключително интензивно осъществяваме и тези политики.
Знаете, че се включихме и подкрепихме програмата за релокация. В момента полагаме усилия, за да я осъществим. До края на годината сме обявили, че можем да приемем 100 души от определената ни квота, но трудностите при осъществяването на това наше желание са извън нашите правомощия и възможности, но много активно си сътрудничим и с гръцката, и с италианската страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Следващият въпрос към заместник министър-председателя по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова е от народния представител Атанас Мерджанов относно предприети действия от страна на Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи! Моят въпрос до голяма степен ще се припокрие вероятно с Вашия отговор по предходния на колегата Стоянов, но все пак.
Трагичният инцидент край село Дюлево освети много от несвършеното от страна на Министерството на вътрешните работи. Посочвам и потвърждавам този факт със силна доза загриженост, защото след този инцидент, или при този инцидент, всъщност рухна митът, който създаваше предимно министър-председателят Борисов, че нашата външна граница е най-добре охраняваната в Европейския съюз. Оставам настрана исканията за награди, за уволнения на служителите на гранична полиция. Има досъдебно производство и правораздавателните органи ще отсъдят кои са виновните в този случай. В изявленията тогава на главния секретар, пък и Ваши, стана ясно, че имаме редица сериозни проблеми по охрана на българската граница. Те са свързани както с нормалното функциониране на изградената термовизионна интегрирана система – там, докъдето е стигнало, свързани са с осигуряването на органите на гранична полиция като финансови условия, командировъчни и с допълнителната необходимост от изграждане на преградното съоръжение.
Моят въпрос е: какви конкретни мерки бяха предприети от Министерството на вътрешните работи след този инцидент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Госпожо Бъчварова, имате думата за отговор до три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин Мерджанов, дами и господа народни представители! Инцидентът в Дюлево е доста тревожен и по него са взети всички мерки, с които МВР разполага в една такава ситуация. Назначена е проверка и мога да Ви информирам, че лично съм разпоредила продължаването на тази проверка, защото имаме трудности при регистрацията на участниците при този случай, които се появяват в процеса на тяхната регистрация в домовете на Дирекция „Миграция” и в домовете на Държавната агенция за бежанците.
На практика цялата информация по случая е предоставена на Окръжната прокуратура в Бургас, образувано е следствено дело и в тази връзка от РДГП – Елхово, е изпратена цялата документация, касаеща действията на полицейските служители, участващи в инцидента. По описа на прокуратурата е извършен оглед на местопроизшествието, проведен е следствен експеримент и са назначени експертизи, необходими за точното изясняване на случая. Не е приключил този процес.
Допълнително след инцидента са изготвени указания до всички гранични полицейски управления относно реда за действие на граничните патрули при откриване на нарушители. Проведени са извънредни инструктажи за информиране на всички гранично-полицейски наряди в близост, изпълняващи задачи на терен, за броя на издирваните лица, посоката им на движение, техни отличителни белези и възможните заплахи от това – инструктаж за предприемане на незабавни действия от страна на гранично-полицейските наряди за осигуряване на застрашени участъци по линията на държавната граница или в дълбочина на граничната зона, в която се е случил този инцидент, инструктаж за пренасочване на по-голям брой гранично-полицейски наряди или при застрашени участъци, както и организиране на допълнително техническо и визуално наблюдение.
Не на последно място, непрекъснато взаимодействие и съгласуване на действията при издирването, преследването и задържането на лица и пътни превозни средства, по-добра координация, обмен на информация, специални инструкции за поведение.
Що се отнася до защитата на българската граница – това, което споменахте в началото, ние никога не сме прикривали информация за това с какви сили разполагаме, по какъв начин охраняваме границата, той е недостатъчен – специализираната полицейска операция се извършва с брой служители, които са наполовината, с които е започнала. Затова полагаме усилия за довършване на оградното съоръжение.
Но това, което е по-важно – специални усилия са насочени вътре в територията на страната, за да можем да идентифицираме и задържаме всички нелегално влезли на територията на страната и да ги отправяме по съответния ред към центровете на миграция и Държавната агенция, за да можем да ги регистрираме. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова когато говорим за охраната на нашата граница и гарантиране на нашата сигурност, мисля, че частично можем да говорим само за границата. Голямата част от усилията са и на територията на нашата страна. Информирани сте за специализираните операции, които периодично и систематично провеждаме, за да можем да постигнем желания резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Господин Мерджанов, имате думата за реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаема госпожо Министър, аз съм доволен от това, което чух от Вас, за предприетите мерки, макар че те биха могли да бъдат допълнени с разкриване на допълнителни щатове към Гранична полиция – нещо, за което Вие бяхте поели ангажимент и нещо, което ние сме направили като конкретно предложение към бюджета за 2016 г. с 10 милиона да бъде увеличен бюджетът на Министерството на вътрешните работи с цел по-засилени и по-сигурни мерки по охрана на българската граница. Вие сте министърът и ще прецените дали си струва един такъв допълнителен разход, но според нас той е особено необходим.
Що се отнася до засилените действия и мерки – да, съгласен съм, но те следваха инцидента. А ние предупреждавахме за охраната на българската граница още от началото на тази година и трябва да признаете, че ако не бяха тези своеволия на Вашия предшественик министър Вучков – да отклони, да вдигне живата охрана на границата, може би състоянието по регламентирането на нелегално преминаващите, щеше да бъде на далече по-сигурно и взискателно равнище.
Казвам всичко това, защото на последното заседание на Съвета по вътрешна сигурност и обществен ред, вече и официално, външната граница на България е приета като Шенгенска граница. Това допълнително подсилва изискванията към нас, задължава ни двустранно и на свой ред ние също да предявяваме условия за осигуряване на допълнителна европейска солидарност, финансова подкрепа и прочее.
Казвам всичко това със загриженост, а не политически да спекулирам, защото са факт специализираните полицейски акции във вътрешността на страната, но също така броят на нелегалните мигранти продължава да расте. Това е обезпокоителното, въпреки законодателните промени, които приехме.
На мен ми се ще действително да бъдат оповестени резултатите от проверката, която сте възложили на инцидента край село Дюлево – дали в рамките на Вътрешната комисия, или в по-сериозен публичен план, защото е важно както за обществото, така и за специализираните органи да бъдат респектирани и да знаят, че шега с охрана на българската граница няма и не може да има. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Мерджанов, знаете, че всяка информация, с която разполагам по теми, които Ви интересуват, ще Ви бъде предоставена. Затова няма никакъв проблем.
По отношение на Вашите коментари – да, наистина на последното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешен ред беше декларирано със специално изявление на Правната служба, че външната граница на България, включително Румъния, Малта, Кипър и Хърватска, са шенгенски граници. През 2012 г. е констатирано, че те отговарят на изискванията, а от 2012 г. досега ние на практика следваме изискванията и ползваме шенгенските информационни системи като пълноправен член на Шенгенското пространство.
Мисля, че тази декларация е признание, първо, за способността на България да осъществява тази функция и, второ, за нещо, което няколко пъти съм поставяла на Съвета, че България и въпросът за Шенгенското й членство вече е въпрос не само за нашата страна, а въпрос за европейската сигурност. Затова ние започнахме 100-процентова проверка по тези граници, часове след самия терористичен акт, което беше разбрано от нашите колеги.
По отношение на допълнителните щатове, става въпрос за тези щатове, на които в момента има командировани служители, ще бъдат запълнени със служители, които са на постоянен договор. Затова не мисля, че съм поемала ангажимент за увеличаване на щата, просто нямам възможност да го направя.
Наистина имаме нужда от повече служители, но бюджетът не ни го позволява. Затова благодаря за Вашата инициатива да се увеличи бюджетът на МВР с 10 милиона. Само за справка, разходите ни за командироване на месец са 2,5 милиона при тази бройка.
Що се отнася до превенцията, в нито един момент не сме се отказали от нея. Плановете, които представих по време на предишния ми отговор, показва това – те бяха разработени дни и седмици преди да имаме нарастване на реалната опасност към страната ни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова аз лично мисля, че можем да се чувстваме в по-голяма степен уверени, защото наистина знаем какво и как трябва да направим. Имаме и готовност да го осъществим, ако случайно – надявам се това да не се случи, има засилване на натиска на нашите граници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодарим за участието Ви в парламентарния контрол.
Сега преминаваме към два въпроса към Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Първо министърът ще отговори на въпрос от народния представител Мартин Димитров относно задължението в Закона за енергетиката, топлофикациите и заводските централи да монтират измервателни уреди с контролен характер.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители, които сте в залата! Дълго време в българската енергетика имаше безконтролност, включително токът от топлофикациите и от заводските централи се изкупуваше без да е ясно какво се изкупува – дали става въпрос за високоефективното производство, което би трябвало да бъде така по Закон, или става въпрос за нещо друго. На този въпрос нямахме отговор и дълги години без да имаме честен отговор и контрол, просто се изкупуваше токът. Това е една от причините за натрупването на дефицити – като няма контрол, ние не знаем там реално какво става.
В Комисията за проверка в енергетиката поканихме част от топлофикациите и ги питахме – смятат ли да монтират тези измервателни уреди. Получихме, госпожо Министър, доста уклончиви отговори. Затова се обърнахме впоследствие към Вас, защото разбрахме, че без контролната функция на Министерството контролни уреди няма да бъдат монтирани и нещата ще продължат постарому, като очакването беше да няма контрол, те да не монтират уредите и нищо да не се случи.
Разбрах, че Вие сте осъществили този контрол и сега се интересувам – не само аз, всички колеги, а вярвам, че и българските граждани – от резултатите. Накарахме ли всички топлофикации и заводски централи да монтират уреди, за да се плаща само това, което трябва да се плаща и нищо повече, само високоефективното производство? И, второ, ще предават ли тези уреди информация в реално време? Тоест, хайде да не е на всеки половин час или на всеки петнадесет минути, но поне да е всеки ден, да не е всеки месец. За какъв процент от монтираните уреди е осигурено те да предават данни в реално време? За да знаем какво се купува, какво се изкупува и да знаем, че Законът от тук нататък е спазен, което да ни гарантира интереса на държавата, да ни гарантира, че загубите на НЕК няма да продължават или поне че няма да продължават в посоката, в която са се случвали през годините. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че Ви моля, госпожо Министър, за съвсем конкретен отговор – кои са монтирали, кои не са монтирали и какви ще бъдат санкциите към тези, които не са монтирали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В началото на отговора си бих искала да Ви информирам, че две седмици преди изтичането на крайния срок за изпълнение на разпоредбите на Наредбата за условията и начина на изпълнение на задълженията на производителите на електрическа енергия от топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с моя заповед от 25 септември 2015 г. беше определена комисия, състояща се от представители на Министерството на енергетиката, на електроенергийния системен оператор и на колегите от Комисията по енергийно и водно регулиране в качеството им на наблюдатели.
Комисията извърши проверка на място на всички когенерационни инсталации в страната по отношение на хода на изпълнение на разпоредбите на Наредбата и оказване на методологическа помощ по прилагане на Наредбата, в случай че е налице необходимост от такава. За всяка проверка на тези когенерации е подписан констативен протокол за статуса на изпълнение на ангажиментите, произтичащи от изискванията на Наредбата.
Изводът от осъществените проверки на отделните когенерационни инсталации е, че към датата на проверката 28 септември 2015 г. – 2 октомври 2015 г., а крайният срок беше 15 октомври тази година за монтиране на тези уреди, нито една когенерация не е в състояние да предава други данни в реално време, освен данните за произведената електроенергия.
Съгласно разпоредбите на Наредбата до 14 октомври 2015 г. всички производители трябваше да осигурят на съответния оператор на мрежа възможност за оперативен контрол като му предоставят в реално време данни за топлинните и електрически параметри на инсталациите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
На 24 ноември 2015 г. – към 24 ноември, разпоредбите на Наредбата са изпълнени от: „Топлофикация – Русе”, EVN България, „Топлофикация – Пловдив”, „Топлофикация Веолия – Варна”, „Топлофикация – Бургас”, „Топлофикация – София”, само за „ТЕЦ – София”. Останалите оператори, които не са изпълнили законовите си ангажименти, излагат причини за забавянето – ние изискахме от тях обяснения, и свързват тези причини със следните аргументи: недоставено оборудване; липса на подписан договор с изпълнител; авариен ремонт на газо-бутален двигател; някои централи са в процес на окончателно изпитване. На места необходимата апаратура е монтирана, като се очаква операторът да направи необходимите настройки.
Бих могла да Ви предоставя подробна информация за състоянието във всяка една от тези когенерации със съответните мотиви. Голяма част от тях също твърдят, че са в ход процедури за възлагане на обществени поръчки с цел да се купят съответните уреди. За всяка една от когенерациите обаче мога да Ви дам актуалното състояние към момента.
Другото, което е по-важно според мен, е следното. Вие знаете, че в Наредбата няма как да бъдат предвидени санкции, но за сметка на това в Закона за енергетиката биха могли и следва според мен да бъдат предвидени такива санкции. Ето защо Министерството на енергетиката ще инициира законодателна промяна в Закона за енергетиката за въвеждане на санкции за тези когенерации, които не са изпълнили своя законов ангажимент.
Отделно от това имаме уверението на когенерациите, че до края на тази година те ще приведат в съответствие когенерационните инсталации. Мога да Ви предоставя още сега данните, за да разполагате с тях. (Предава папка на народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Димитров, имате думата за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, твърде дълго време в българската енергетика нямаше стриктен контрол. За съжаление, има хора, свикнали с този начин на работа, които искат нещата да продължат така – постарому, че Вие, Вашият екип се опитвате да въведете стриктен контрол, какъвто сме записали в Закона, и смятаме, че вече се изпълнява.
Както обаче чувам от Вашите данни, само някои от пазарните участници изпълняват разпоредбите на Закона. Затова категорично ще подкрепя, ще говоря и с други колеги, да подкрепят вкарването на изрични санкции в Закона: който не е изпълнил, който не е монтирал уреди, електроенергията му вече да не се купува по високата цена, а да бъде предвиден друг, справедлив ред, който да разграничи тези, които изпълняват стриктно Закона, и тези, които не го изпълняват, тоест да има най-накрая контрол в сектора.
Бих Ви запитал обаче следното. Освен че ще подкрепя законодателството, което Вие ще предложите в тази област, то спешно трябва да се случи – надявам се това да стане, ако е възможно, в рамките на този месец, макар да си давам сметка за другите задачи, които имате Вие и българският парламент, според Вас, като човек, който добре познава Закона, Комисията по енергийно и водно регулиране може ли само въз основа на това основание – че няма монтирани уреди, да откаже в момента изкупуването на ток от тези дружества по високата цена, характерна за високоефективното производство. Питам Ви като човек, който познава Закона.
Не искам да влияя по никакъв начин на Комисията. Зная, че тя е независим орган и сама взема решения. Освен санкциите, които Вие предлагате и аз ще подкрепя, смятате ли, че в момента КЕВР има правомощия да откаже на тези дружества, които не са монтирали такива уреди, изкупуването по високата цена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Министър, имате думата за дуплика – отговор за допълнителна информация.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! На мен много би ми се искало това да стане възможно, защото след като законодателят ясно е определил задължение за тези лица, които попадат в обхвата на Закона за енергетиката – задължени лица да монтират уредите, след като това е условие, за да бъде направена преценка доколко енергията, която произвеждат, е произведена по високоефективен начин, след като те не са изпълнили това свое задължение, очевидно не могат да докажат по безспорен начин, че тази енергия е високоефективна. Според мен това би могло да се третира като основание, за да не се изкупува тази енергия до момента, в който те не я докажат като високоефективна.
Разбира се, това е мое лично мнение, с което не мога да ангажирам колегите от Комисията по енергийно и водно регулиране. Те имат своите нормативни опции, за да изразят друга позиция. Според мен обаче, след като законодателят ясно е казал какво се изисква и то не е спазено, тогава няма как да бъде доказано по безспорен начин, че тази енергия е точно такава. Това е моето лично мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова, за участието в парламентарния контрол, след като обаче отговорите на последното питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов относно налични документи, свързани с промени в договорите за изкупуване на произведената електроенергия от централите „Ай И Ес Гълъбово” и „КонтурГлобал”.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Моето питане е по причината, че сред обществото и сред народните представители продължава да съществува дефицит на информация и се тиражират противоречиви факти относно подписаните и наложителността на промените в тези договори в периода 2001 – 2010 г.
В тази връзка, както и поради сериозния обществен интерес към темата за така наречените „американски централи”, моля да ни бъде предоставена информация и анализ по следните теми.
Какви метаморфози се претърпели тези договори от първоначалния им формат и кое е наложило това? Кои са отговорните лица от страна на държавата и НЕК, водели тези договори и договорили тези условия? Каква е първоначалната цена за изкупуване на енергията от тези централи при подписване на договорите с тях? Какви са аргументите, довели до днешните им цени? Кои са отговорните лица, водили преговорите и подписвали промените? Съществуват ли документи и протоколи, удостоверяващи позициите на двете страни в процеса на преговорите? Нотифицирани ли са тези дългосрочни договори пред Европейската комисия след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.? Какви юридически ограничения създава това за бъдещите действия на българската държава по отношение на тези договори? Накрая: предоставени ли са на Европейската комисия анализи за ефектите на тези дългосрочни договори, включително анализи за предоставените гаранции, както и анализи за размера на направените инвестиции и гарантираната от българската страна норма на възвращаемост по тези проекти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Госпожо Петкова, имате възможност да отговорите на питането до пет минути.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов, уважаеми господин Веселинов! Споделям мнението, че темата за подписването и наложилите се впоследствие промени в дългосрочните договори за изкупуване на произведената електрическа енергия от „Ей И Ес Гълъбово” и „КонтурГлобал” в периода 2001 – 2010 г. и до настоящия момент предизвиква сериозен обществен интерес и към днешна дата.
В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно клаузите за поверителност в съответните договори всички сведения, документация, данни или ноу-хау се третират като поверителни между страните като за разкриването им е необходимо предварително писмено съгласие на другата страна.
Предвид големия обем на информацията, представям на Вашето внимание в синтезиран вид изисканата и съответно предоставена от НЕК информация по поредността на зададените въпроси.
Националната електрическа компания е страна по две споразумения за изкупуване на електрическа енергия, сключени на 13 юни 2001 г., съответно с „Консолидейтид Континентинал Комърс Лимитид”, понастоящем „Ей И Ес 3 Ес Марица изток 1” ЕООД и Енергийна компания „Марица изток 3” АД, понастоящем „КонтурГлобал Марица изток 3” АД, които са подписани тогава за НЕК от страна на Данаил Тафров – тогава изпълнителен директор.
Основното задължение на компанията по тези договори е да изкупува произведеното количество електроенергия и предоставената за договаряне разполагаемост от електроцентралите за период от 15 г., считано от датата на въвеждане в търговска експлоатация. Двете споразумения, както и настъпилите изменения в тях, са подписани от законните представители на НЕК към съответния момент.
Измененията на Споразумението за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и „Ей И Ес 3С Марица изток 1” ЕООД от датата на подписването му до настоящия момент са 9 на брой и са свързани с:
- промяна на крайната дата за окончателно осигуряване на финансирането, сроковете за финансиране, предоставяне на гаранции и обезпечения;
- изменения, свързани с предоставените обезпечение от страна на купувача за изпълнение на задълженията му за изкупуване на електрическа енергия и разполагаемост, като вместо прехвърляне на вземания от съответните електроразпределителни дружества е уговорено учредяване на залог върху тези вземания. Част от измененията са свързани с промяна на дефинициите относно датата на търговската експлоатация и графика за реализация на проекта;
- промени, свързани със задълженията на купувача преди датата на цялостната търговска експлоатация за своя сметка да организира изграждането на междусистемни съоръжения и подготовката за получаване на нетна електрическа мощност;
- изменения, свързани с въвеждане на изискванията на директивата на Европейския съюз 2003/87 и Закона за опазване на околната среда относно емисиите от парникови газове. Промяната е свързана и с въвеждане на нов компонент във формулата за плащане на енергия;
- изменения, свързани с последиците от неизпълнение от страна на купувача, предвид предстоящото преструктуриране на НЕК.
Последното изменение към днешна дата е сключено на 14 август 2015 г., като промяната е свързана с намаляване на цената за разполагаемост.
Измененията на Споразумението за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и „КонтурГлобал Марица Изток 3” АД от датата на подписването му настоящия момент са 7 на брой и са свързани с:
- въвеждане на допълнителна разполагаемост, базова разполагаемост;
- изменение на други дефиниции;
- промяна в компонентите за плащане;
- промени, свързани с експлоатационните процедури;
- планираната дата за завършване на модернизацията или съответните плащания от страна на купувача;
- както и размер на пресметнатите разходи на модернизация;
- изменения на компонента от цента за мощност, поради настъпили промени в законодателството и задължението на продавача да изгради и въведе в експлоатация;
- изменения в посока намаление компонента от плащането за разполагаема мощност, поради извършено рефинансиране на проекта и постигнат положителен материален ефект върху продавача;
- изменение на компонентите от плащането за разполагаема мощност и удължаване на планираната дата за завършване на модернизацията.
Предпоследната промяна е свързана с въвеждане изискванията да директива на Европейския съюз № 2003/87 и Закона за опазване на околната среда относно емисиите от парникови газове, което представлява промяна в законодателството и се договаря нова формула за изчисление на плащането за енергия, механизми за търговия с квоти, за парникови емисии и други.
Последното изменение към днешна дата е сключено на 14 август 2015 г., при което е извършена промяна в цената за разполагаемост и е постигнато фактическо намаление на цената за разполагаемост със 17% до 2018 г. и 15% до края на договора, тоест от 2026 г.
Съгласно подписаните дългосрочни договори, Националната електрическа компания е задължена да изкупува електрическата енергия по двукомпонентни цени, състоящи се от цена за енергия и цена за разполагаемост.
Елементите и методите на изчисление на общото плащане и ескалацията на цената, съгласно предоставените финансови модели от двете централи и утвърдени съответно от Комисията за енергийно и водно регулиране сега, бившата ДКЕВР, тези цени се променят съгласно изменението в цените на въглищата, изменение на българския и европейския инфлационен индекси на потребителските цени и други фактори, в това число цена на мазута, цена на варовик, разходи по депониране, цени на емисии. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съгласно чл. 58, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, България е следвало да уведоми Комисията за държавна помощ и да предостави всички дългосрочни договори към датата на присъединяване на България към Европейския съюз – 1 януари 2007 г. Такова уведомяване не е извършено.
Както знаете, през 2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на извършен анализ, е сезирала Европейската комисия за предполагаема недопустима държавна помощ по отношение на двете централи, като е сезирала Европейската комисия. Производството, което е образувано от Европейската комисия, е производство относно предполагаема държавна помощ под формата на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. Това производство цели да установи предоставена ли е държавна помощ и в случай че такава е била предоставена, тя да бъде квалифицирана като неправомерна, получателите на помощта ще следва да я възстановят.
Евентуалното квалифициране на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия като неправомерна държавна помощ ще стане при приключване на разследването, като компетентна да направи тези квалификации е Европейската комисия и по-конкретно Главна дирекция „Конкуренция”.
В дуплика ще мога да посоча конкретно и броя на споразуменията, и лицата, които са ги подписали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, защото аз Ви оставих и малко повече време, тъй като имаше много текст, но информацията все още не е пълна.
Заповядайте да поставите Вашите допълнителни въпроси.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Министър, всъщност аз също съм наясно, че цената се образува от множество компоненти. Това, което битува сред експертите, занимаващи се в тази сфера, е, че при подписване на договора, прилагайки ценовия модел към тези изходни данни, би следвало цената на една от централите да е около 36 евро на мегават час, докато към момента тя има почти двойни размери. Това беше може би същината, която исках да чуя – вярно ли е подобно твърдение, защото това е простият факт, който ще стигне до българските граждани.
И като втори допълнителен въпрос – има ли сценарии какво се случва и каква ще бъде реакцията на НЕК във връзка с последния анекс, ако не успеем да осигурим финансирането за изплащане на дължимите суми от страна на НЕК към двете централи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър, имате думата да отговорите на въпросите и допълнителната информация, която да предоставите.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Веселинов, уважаеми господин Каракачанов! Наистина тази тема е много обширна и в рамките на пет минути е много трудно да се концентрира, тъй като тя води началото си от далечната 2001 г., но това, което мога да споделя с Вас по отношение на цената, тъй като, както вече имах възможност да кажа, всички тези клаузи от тези споразумения представляват информация, която няма как да бъде оповестена. Има клауза за конфиденциалност и аз не мога да обясня…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие можете поне като тенденция да кажете дали са били подобрявани или влошавани условията за българската страна.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, но като тенденция мога да кажа следното: това, което показват към настоящия момент анализите на Националната електрическа компания: ако тези централи бъдат натоварени на максимална мощност, тъй като знаете, че цената зависи от тяхното натоварване, цената е двукомпонентна, цената за разполагаемост е по-висока от цената за енергия. И когато тези централи работят, ние плащаме по-малко. Когато те не работят, ние плащаме повече. Поради тази причина при анализа, който НЕК е направил, при натоварване на тези централи и при влизане в сила на намалението, тенденцията е следната: цената, която НЕК ще трябва да плати за енергията на „Ей И Ес”, ще бъде около 132 лв., тази която ще трябва да бъде платена на „КонтурГлобал”, е около 97 лв. на мегават час. Това е тенденцията, която е на база анализ и на статистическа информация. Това е, което и аз мога да Ви съобщя.
По отношение на това какъв е възможният сценарии, ако НЕК не успее да плати своите просрочени задължения, за съжаление аз мисля, че ние нямаме голям избор от възможни сценарии, тъй като има договори, тези договори съдържат клаузи, които двете страни в далечната 2001 г. и в последствие с тези споразумения, които са подписвани, те са договорени и тези клаузи така или иначе трябва да се спазват. Националната електрическа компания е заявила тази енергия, тя е произведена, НЕК е взела тази енергия и я е продала, и всъщност трябва да плати по цените, които са договорени.
Според мен не бива да мислим за такъв сценарии, по-скоро трябва да се мисли за това, че тези средства трябва да бъдат осигурени и Българският енергиен холдинг прави всичко възможно да води преговори с банките, така че да може да бъде осигурен този ресурс, който да позволи на НЕК да се разплати с централите, а пък двете американски централи от своя страна, както е договорено в Споразумението, автоматично да платят своя дълг към мините, който към днешна дата е малко над 300 милиона.
Аз мисля, че ние трябва да работим за това да се сбъдне сценарият НЕК да може да плати своите просрочия и двете американски централи пък да платят своите просрочия към мините. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате още около половин минута, ако смятате че имате някаква важна информация.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ако искате, мога да съобщя кои са лицата, които са подписали споразуменията през годините. Мога да Ви предоставя, ако искате, и допълнителна информация.
По отношение на „Ей И Ес” са подписани 9 споразумения. Първото допълнително споразумение от 2002 г. е подписано от Васил Анастасов. След това в периода от февруари 2005 г. до септември 2008 г. са подписани 4 допълнителни споразумения. Те са подписани от господин Любомир Велков и господин Мадрик Папазян. След това през 2010 г. е подписано едно споразумение от Красимир Първанов, в 2012 г. едно споразумение от Крум Анастасов, в 2014 г. е подписано едно споразумение от Йордан Желев. И на 14 август 2015 г. последното споразумение е от господин Петър Илиев.
По отношение на „КонтурГлобал” са подписани 7 допълнителни споразумения.
Първото е през 2003 г. от господин Васил Анастасов. След това от 2006 до 2009 г. са подписани 4 споразумения. Те са подписани от Любомир Велков и Мадрик Папазян. В 2011 г. господин Михаил Андонов е подписал едно споразумение и 2015 г. господин Петър Илиев е подписал последното споразумение за намаляване на цената за разполагаемост. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодарим.
Господин Веселинов, имате две минути, за да изразите отношение към отговора на министър Петкова.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Разбира се, доволен съм от отговора на госпожа Петкова. Нещо повече, ние от Патриотичния фронт се отнасяме със симпатия към усилията й да се въведе някакъв ред в сферата на енергетиката, осъзнавайки, че това е доста трудно, тъй като исторически темата е изключително натоварена.
Искаме обаче тази история да не остава в историята. Искаме всеки, който е подписвал, да бъде известен. И ако има данни за това, че тези анекси, особено прословутия Анекс 1, са били в ущърб на настоящия потребител в България, би следвало да се търси необходимата отговорност, защото това е основният извод, за да се върне доверието в управлението.
Всеки, който поема дългосрочни задължения за поколения българи напред, трябва да знае, че ги поема с ясното съзнание, че на следващия ден трябва да бъде отговорен за действията си.
Това е моята молба към госпожа министъра – да продължават в тази посока, да извършват необходимия анализ на тези анекси и ако има нарушаване на държавния интерес, да бъде потърсена отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Завършва парламентарният контрол, а с това и заседанието на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,42 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов

Секретари:
Чавдар Пейчев
Иван П. Иванов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания