Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И ДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София,четвъртък, 23 юни 2016 г.
Открито в 9,02 ч.
23/06/2016
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден!
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, тъй като съгласно седмичната ни Програма и свършеното във вчерашния пленарен ден, вероятността днес да не успеем да уплътним времето е голяма – предлагам на Вашето внимание на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъдат включени в седмичната Програма за работата на Народното събрание от 23 юни 2016 г., следните допълнителни точки:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча – Общ проект изготвен от Комисията по земеделието и храните, въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти с вносители Петър Петров и група народни представители, Вили Лилков и група народни представители, и Министерският съвет – трети законопроект.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието. Вносители: Светла Бъчварова и група народни представители.
3. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2015 г. – 20 декември 2015 г. Вносител: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Обръщам внимание на ръководствата на парламентарните групи – не, а на постоянните комисии, че за второ гласуване в постоянните комисии има повече от 20 законопроекта, които не се гледат, поради което се създава затруднение за съставяне и приемане на съответните ни седмични програми за пленарните заседания. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.)
След това ще имате възможност. В тази процедура по чл. 50, ал. 5 няма възможност за обратно становище.
Подлагам на гласуване направеното от мен предложение за допълнителни точки в седмичната ни Програма.
Гласували 134 народни представители: за 101, против 17, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е следната – да отпадне от дневния ред Законът за лова и опазване на дивеча, тъй като не са минали 24 часа от разглеждането на Комисията. Докладът е качен може би късно снощи или тази сутрин, в момента никой няма готовност да дебатира по този проблем. Благодаря. (Реплики от ДПС: „Няма доклад, не е качен.“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Ахмедова, докладът е внесен в Деловодството на Народното събрание. Това условие важи и императивно по отношение на първо гласуване на законопроектите. По отношение на второто гласуване разпоредбата на нашия Правилник казва: „…ако Събранието не реши друго“. Току-що Събранието реши друго. (Оживление. Шум от ГЕРБ.)
От името на парламентарна група – господин Янков. (Шум и реплики.)
Естествено, че след като няма позоваване за номерацията на точките, те се подреждат след останалите точки, които са гласувани в седмичната ни Програма.
Слушаме Ви, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! Преди дни вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова направи фундаментална констатация, че „битовата престъпност отразява всички икономически и социални проблеми в обществото“. Това е заявила по време на работна среща в Кюстендил.
Ако приемем, че това е първото осмисляне на ГЕРБ на истинската функция на Министерството на вътрешните работи като система за гарантиране на националната сигурност и вътрешен ред, от действията и бездействията на която произтичат процеси във всички сфери в страната ни, веднага възниква въпросът: за шест години управление, какви са истинските мащаби на щетите от лошото управление на МВР?
Да, битовата престъпност днес е в такива мащаби заради социалната нищета на огромна част от населението, като размерите й са достигнали безконтролност именно в малките населени места, където безработицата е почти 100-процентова. Затова като цяло „приносът“ е на антисоциалното управление на ГЕРБ. Ръководството на МВР абдикира от противодействието на тази престъпност с декларацията, че не е в състояние да обезпечи присъствие на полицай във всички населени места.
Първото действие на ведомството в мандата на кабинета Борисов 2 бе отмяната на мерките на кабинета Орешарски за участие на жандармерията с профилактично перманентно присъствие в населени места с високи нива на битова престъпност, както и включване на платени сътрудници по програмата за безработни. Две години по-късно вицепремиерът „откри“, че е необходима организация, чрез която да се осигури максимално използване на възможностите за въздействие, включващо всички налични ресурси и средства на МВР. Поиска да се активизират като социална и политическа система местните комисии за обществен ред и сигурност. Последното е опит за прехвърляне на отговорността на МВР към общините, които могат да обезпечат живота на гражданите и сигурността на имуществото им само като платена услуга. Това е и „иновативната“ концепция на министърката, заложена в новия Закон за МВР – трансформация на все повече дейности, включваща и охранителната, като заплатена от гражданите услуга, по модела, наложен в здравеопазването.
Освен битовата престъпност през последните седмици Министерството на вътрешните работи „инкасира“ пореден провал и в борбата с организираната престъпност. Инцидентът в Слънчев бряг носи всички белези на акция на функционираща организирана престъпна група, какъвто и да е формалният повод за случилото се. На дъжд от куршуми, метафорично, бе подложен туристическият сезон, а прекият резултат е един убит и двама ранени в сблъсък между две групи с десетки участници. Сред тях – знакови лица, с които от десетилетие се формира криминалната статистика в района и страната.
Липсата на вътрешна информация, постъпваща от обезпечени източници на МВР, за намерения и действия, планирани от криминалния контингент, е очевидна. Очевидна е и неспособността на Министерството на вътрешните работи за бърза реакция при неутрализирането на подобни инциденти още с възникването им.
Какви са последвалите действия на отговорното министерство?
Министър Бъчварова установи, че ключовият участник е честен бизнесмен – характеристика, която му дава две години, след като е излежал присъда като ръководител на организирана престъпна група. Предприета бе акция за установяване самоличността на лицата, желаещи да почиват на българското Черноморие, както и основанието за ползването от тях на модерни моторни превозни средства чрез заградителни мероприятия на входовете на черноморските туристически комплекси и онлайн медийно отразяване.
Тази нетрадиционна форма „за стимулиране на туристопотока“ вероятно ще бъде отчетена като финансов резултат с обратен знак в края на летния сезон, ако не се замени с по-смислена и професионална процедура за гарантиране сигурността на почиващите българи и чуждестранни граждани.
Всичко това се случва в условия на повишена терористична застрашеност навсякъде по света. По никакъв начин не е видима адекватността на МВР за предотвратяване на евентуална добре организирана атака, щом „битовите инциденти“ са с такъв печален край.
Новосъздаденият единен център за южното Черноморие е закъсняла мярка. Предвид всичко предприемано до момента мисля, че функционалността му е обречена заради управленската немощ на висшето ръководство на МВР и по-скоро е несъвместима като механизъм за прилагане за туристически зони. Той е някаква странна симбиоза, легендирана като охрана на сигурността, същевременно тотална полицейщина при контрола върху почиващите и на стопанската дейност в комплекса.
Друг провал в дейността на МВР за осигуряване на националната сигурност е опазването на държавната граница от нахлуване на бежанци на територията ни:
- забавените срокове и непрекъснатото и необосновано оскъпяване на изграждането на оградата на границата ни с Турция демонстрира безотговорност и липса на адекватна преценка за значимостта на това защитно съоръжение;
- заловените нарушители във вътрешността на страната доказват съществуването на канали за преминаване;
- като нов коридор се очертава и българо-гръцката граница.
Концепцията на ГЕРБ за управлението на системата, структурирането на направленията, политиката към развитието на кадрите и техните социални права е намерила отражение в новия проектозакон за МВР. Те срещат категорично неприемане както от синдикатите, така и от всички сектори в министерството. През изминалата година недоволството от реформите на министърката намери израз в мащабни протестни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, моля, без движение и тишина в залата! Нека да изслушаме колегата!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Обещаната корекция и запазването на социалните придобивки така и не се състояха и Законът е в първоначалния си вид. Едва ли това ще се приеме безропотно и ако това доведе до поредно напускане на служители, ще се създаде невъзможност МВР да функционира заради недокомплект.
Накрая нека си припомним началото на Кабинета „Борисов 2“, който стартира с три поръчкови убийства. Тогава премиерът Борисовзаяви, че благодарение на бързите и компетентни действия, предприети под личното му ръководство, извършителите щели да бъдат заловени до седмица. Не каза до коя седмица...
Единствената положителна крачка, която трябва да бъде предприета за стопиране и промяна на кризисното, критично състояние на МВР е оставка до седмица на настоящото ръководство начело с Бъчварова. БСП лява България настоява тази крачка да бъде направена! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Вносители са Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 4 февруари 2016 г.
Има думата председателят на Комисията господин Славчо Атанасов, да представи Законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допусната госпожа Бони Петрунова – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, гласуваме допуск в залата.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министърката в залата.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г. и приет на първо гласуване на 4 февруари 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименованието на Закона.
Гласували 100 народни представители: за 99, против, няма, въздържал се 1.
Предложението за наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: По § 1 има предложение от народния представител Вили Лилков и група народни представители
В § 1 досегашният текст става т. 1 и се създава нова т. 2, с която се изменя ал. 2 на чл. 14, както следва:
„(2) Проектите и инициативите по ал. 1, т. 13, буква „а“ се съгласуват след решение на Специализирания съвет по чл. 64, ал. 2, тези по ал. 1, т. 13, буква „б“ се съгласуват след решение на Специализирания съвет по чл. 99, ал. 2, а тези по ал. 1, т. 13, буква „в“ – след решение на Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към министър на културата.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иван Иванов и Валентин Павлов.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Гласуваме предложението на народния представител Вили Лилков и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 99 народни представители: за 15, против 43, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията § 1 да бъде отхвърлен.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Параграф 2.
Предложение от народния представител господин Вили Лилков и група народни представители – § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Иван Иванов и Валентин Павлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 1:
„§ 1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 накрая се добавя „както и извършват други дейности, определени в този закон.”.
2. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6:
„(3) За изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 1, в рамките на утвърдената численост на общинската администрация се създават звена в плановите икономически райони, определени в Закона за регионалното развитие:
1. за Югозападен район – Столична община;
2. за Южен централен район – община Пловдив;
3. за Югоизточен район – община Бургас;
4. за Североизточен район – община Варна;
5. за Северен централен район – община Велико Търново,
6. за Северозападен район – община Плевен.
(4) Звената по ал. 3 се състоят от най-малко три лица, които отговарят на изискванията на чл. 164, ал. 1 и 2.
(5) Звената по ал. 3 могат да издават писмени становища по чл. 84, ал. 2, т. 2 за недвижими културни ценности, които не са категории „световно“ и „национално“ значение, намиращи се в общините от съответния планов икономически район.
(6) Звената по ал. 3 работят под методическото ръководство на НИНКН, чийто представител участва в подбора на специалистите по опазване на недвижими културни ценности, които работят в тях.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя редакционно предложение в § 1, чл. 17, ал. 3, т. 5, където е записано за Северен централен район – община Велико Търново, да бъде добавена и община Русе, тъй като, на първо място, Русе е административен център на Северен централен район и е важен културен и исторически център с над 300 паметници, така че е редно за Северен централен район да бъде включена като център и община Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Реплика?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Само няколко думи.
В онова време, когато НИНКН, тогава така наречен НИПК, беше на върха на развитието си, във всеки областен град имаше такъв филиал, който работеше под пряко негово ръководство. Най-големият филиал беше във Велико Търново, макар че имаше филиали в Русе и в Габрово, там – в цялата зона. Затова ние сме сложили Велико Търново. Нямам нищо против Русе. Русе е един хубав град с много висока култура, има място в тази работа, обаче ще трябва да увеличим с един брой. Като увеличим с един брой от север, трябва да увеличим и от юг, защото южните градове също ще започнат да протестират. Така че не виждам такава логика. (Реплика от ГЕРБ.)
Не виждам такава логика, наистина! Няма лошо, но иначе трябва да направим във всеки областен град, което е много хубаво – финансови ресурси и прочие.
А това, и като вносители сме го заявили в мотивацията, представлява един вид експеримент – една-две години ще работи, за да видим как ще стане. Защото това е много сложна материя. Много е сложно цялото движение, цялата структура. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, Вашето предложение ще наруши принципа, който беше приет след дълги обсъждания в Комисията – да има по едно място, което да бъде център в съответния планов район. Ако има две общини, които са за Северен централен район, мисля, че това ще доведе до дисбаланс и фактически ще създаде, след толкова много свършена работа в Комисията, проблем при вземането на решението от Народното събрание.
Подкрепям това, което каза проф. Станилов. Нека все пак да гледаме и историята зад нас и работата на Националния институт за паметниците на културата тогава през тези години. Без да противопоставяме Русе и Велико Търново, Велико Търново наистина е бил център, включително за много по-широк регион извън общината и областта по отношение на опазването на паметниците на недвижимото културно наследство.
Мисля, че това, което се стремим да направим сега, е да помогнем административно и да се децентрализира работата на Националния институт за недвижимо културно наследство и центърът, в който да бъде, не бива според мен да бъде спънка във вземането на решение на Народното събрание.
Така че подкрепям направеното предложение от Комисията, което е предложение и на Националното сдружение на общините в Република България за Северен централен район община Велико Търново да бъде центърът.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Това е общината.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, точно така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да създаде никакъв дисбаланс това мое предложение. Моите мотиви са следните.
На първо място, за всички тези звена, които се създават, съответният областен град за съответния район е центърът. За Северен централен район центърът е не във Велико Търново, а в Русе. Понеже във Велико Търново също има доста културни паметници с историческо значение, както и в Русе – споменах, че те са над 300, затова предлагам, за да няма дисбаланс, а именно, тъй като ще се създаде много работа и струпване в това звено, което ще функционира във Велико Търново, то ще се натовари не само с многото паметници, които са във Велико Търново, но и с тези, които са в Русе – над 300, в Търговище, в Габрово и за да може да работи по-функционално, мисля, че е редно да се приеме моето предложение за Северен централен район звена да бъдат обособени и в община Велико Търново, и в община Русе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има думата за изказване народният представител Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да изкажа пълна подкрепа за предложението на госпожа Ангелова – абсурдно е Русе да не бъде център за опазване паметниците на културата. Няма никаква логика – има шест планови района и единственият център на планов район, който да не е и център на подобна дейност, да не бъде Русе, при условие че Русе има над 270 паметника на културата, предимно от местно значение, с цялото ми уважение към Велико Търново, в който са предимно от национално значение.
Нещо повече, в исторически план центърът на подобна дейност, е бил именно община Русе, и то за един доста голям регион. Става дума за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище. Това нещо е продължило повече от 15 години като практика и едва през последните години наистина дейността се изтегля основно към Велико Търново.
Естествено е, че предложението на Сдружението на общините ще е за Велико Търново, тъй като председателят на Сдружението е кметът на Велико Търново. Но аз смятам, че не можем да поощряваме подобен регионализъм във вредния аспект на регионализма, тъй като все пак ние като законодатели трябва да приложим някакви принципи. Най-простото, което може би трябва да предложим, е да заменим община Велико Търново с Русе, за да се изпълни принципът това центърът на плановия район да бъде и център на подобно администриране.
Въпреки това ние предлагаме нещо друго. Предлагаме и двете общини да могат да извършват подобни процедури.
Нещо повече, нека да отбележа, че община Русе е по-голяма община. Тя има по-голяма администрация, съответно по-голям административен капацитет. В този дух мисля, че няма да има никакъв дисбаланс. Напротив, жителите на Северен централен район ще бъдат доста облекчени, тъй като естественият център на областите Русе, Разград и Силистра е област Русе и град Русе, и те ще могат съвсем комфортно да извършват своите съгласувателни процедури там, докато областите Велико Търново и Габрово ще извършват своите процедури във Велико Търново.
Подкрепям изцяло предложението на колежката Ангелова и настоявам наистина то да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплика на изказването на народния представител Искрен Веселинов? Не виждам.
Други желаещи за изказване?
Господин Вили Лилков има думата за изказване.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, тъй като по същество този член, който обсъждаме, е сърцевината на предлагания Законопроект и тук би трябвало да се кажат всички неща, които имаме като аргументи „за“ и „против“, тъй като всичко останало в следващите предложения е функция на решението, което ще вземем по този въпрос.
Ще прочета само няколко реда, след което ще направя изказване по същество.
Искам всички народни представители да знаят, че България през 1991 г. е подписала Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа, ратифицирана с Решение на Великото народно събрание от 25 януари 1991 г. и тя е в сила от май 1991 г. С тази Конвенция – в чл. 4, България се е задължила да предаде на компетентно учреждение проектите за разрушаване или изменение на паметници, които вече се намират под закрила или спрямо които се прилага процедура за тяхното опазване, а също така и всеки проект, засягащ тяхната околна среда. Тоест България вече е подписала тази Конвенция и в този смисъл тя е създала компетентното учреждение. Това е Националният институт за недвижимо културно наследство. Тази практика е наложена в почти всички европейски страни – едно компетентно учреждение управлява цялото недвижимо културно наследство.
Всъщност какво се предлага със Законопроекта? Предлага се разграждане на НИНКН и изпращане на част от тези компетенции, които би трябвало, съгласно Конвенцията, да бъдат в едно учреждение, в няколко по регионите.
Всъщност още първите изказвания показват накъде ще се движи от тук нататък целият дебат. Започва лобиране между народните представители да придърпат звената в техните области и съм сигурен, че случаят с Русе и противопоставянето на Велико Търново, няма да бъде първият. Но не това е най-важното.
Първо ще кажа следното. Споделям абсолютно констатациите, които вносителите на Законопроекта са направили по отношение на неработещата система за опазване на недвижимото културно наследство и ще припомня какви са фактите.
Преди 1990 г. в България съществуваше единна централизирана система за опазване на недвижимото културно наследство, така нареченият НИПК, с регионални офиси. В тях имаше експерти, които са на работа в НИНКН и техният брой беше 2000. Повтарям, колеги, 2000 души в България на централно, на регионално ниво и на местно ниво – в общините, работеха по опазването на недвижимото културно наследство.
В момента знаете ли колко са тези хора? Четиридесет. Петдесет пъти е намалял този потенциал и е естествено системата да не работи. Естествено е културното наследство да бъде изправено в риск.
Тук въпросът е: какво ще направим в тази ситуация, какво политическо решение ще вземем? Дали ще тръгнем по системата на разграждане, което е много рисково, и ще кажа защо, като ще нарушим Конвенцията, която сме подписали, или ще се върнем в една система, която би трябвало да наподобява тази, която беше създадена по опазване на недвижимото културно наследство с укрепване на експертния потенциал, увеличаване броя на хората, които работят. И пак повтарям, държа да има такива регионални офиси, но на методическото и съответното експертно ръководство на НИНКН.
Какво е в момента състоянието? Защо преписките се движат много бавно? Колеги, 17 стъпки трябва да измине една преписка от момента на подаването в НИНКН до момента, в който, този, който я е внесъл, я получава обратно със съответното компетентно становище. Каквото и да се прави, ако системата остане същата, като брой на процедурите и стъпките, нищо няма да се промени. Напротив, нещата ще се усложнят, тъй като в момента, в който трябва да се реши проблем на културното наследство на Търговище, започва преписка допълнително между Търговище и Русе или Търговище и Търново, след което, вижте какво става? Този експерт, който кметът е определил, или тази тройка, петорка, седмица от специалисти (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), трябва да излъчи човек, който да отиде в НИНКН и да започне да се занимава с проучването на регистъра, работа на място и след това процедурата отново се завърта. Няма да спечелим никакво време. В този смисъл, колеги, аз предлагам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Времето, господин Лилков – 30 секунди…
ВИЛИ ЛИЛКОВ: … да отпадне този член и да работим по повишаване на експертния потенциал на НИНКН, като преди това се прегледа регистърът на недвижимото културно наследство, направи се публично достъпен националният документален архив, съответно трябва да се прегледат дали са актуални голяма част от паметниците, които в момента са в регистъра, и ред други неща, преди да започнем да разграждаме системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Времето! Повече от една минута минахте!
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Последно изречение.
Убеден съм в добронамереността на колегите, които правят предложението, но твърдя, че това е политическа стъпка в грешна посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Първа реплика? Не виждам.
Има думата за изказване народният представител Евгени Стоев, след него – Иван Славов, след него виждам Юлиан Ангелов, нали
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Дебатът къде да има и къде да няма опира до там да се споменат някои неща, особено във връзка с културно-историческото наследство. Не е въпросът да се противопоставят градове, не е въпросът да мерим кой град има повече паметници от културно-историческото наследство. Търново е стара столица на България. Търново има 1580 паметника на културата и това е най-много на целия Балкански полуостров!
Не искам да противопоставям Търново на Русе, защото Русе имат 270 или 300 паметника на културата, но не трябва да се смесва планово-икономически район и град с културно-историческо наследство, бивша столица и град с традиции, който в миналото, а и сега определя културата и развитието на България точно в туризма и в опазването на културно-историческото наследство.
Говорили сме много за НИНКН. Това е една от принципните позиции на Комисията, че за намаляване на корупцията, за сваляне на сроковете трябва да се направят регионални средища, но при тяхната дислокация, определяне трябва да се гледа къде са концентрирани паметници на културата.
Аз апелирам от тази трибуна Търново да бъде за Северния централен район. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаемигосподин Стоев.
Реплики към изказването?
Заповядайте – има думата госпожа Ферихан Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, доколкото успях да чуя, предложението не е да се измести центърът от Търново в Русе, а да има два центъра, като в това има много голяма логика. Всички сме наясно, че Велико Търново е център с изключително голямо културно наследство на национално ниво, но пък Русе е изключително голям център на културно наследство на регионално ниво. Всички туристи от Румъния минават през Дунав мост и първата им дестинация е Русе, и ако трябва да видят най-доброто от България, започват от Русе и продължават към Търново.
Поради това не виждам колизия в това да има два центъра. Моля Ви да подкрепите предложението на колежката Ангелова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Втора реплика – проф. Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, виждате ли къде отива един сериозен дебат, който има сериозни политически измерения – дали да бъде в Русе, или в Търново. Какво щели да видят туристите, като слязат от Дунав мост?! Ами, като слязат от Дунав мост 2 във Видин, ще видят културно-историческото наследство на Видин. Хайде и там да направим регионален офис!
Колеги, моля да се съсредоточите върху сериозния разговор, а той е какво правим с цялата система. Твърдя, че много малко хора, които се изказват и са правили предложения, познават системата.
Взех реплика обаче заради изказването на колегата преди малко. Той каза, че за намаляване на корупцията ще разградим НИНКН и ще изпратим нещата при кметовете.
Колеги, тези, които познават кметовете и общинските съвети, както и работата на местната власт, не могат да твърдят, че там корупцията е по-малко! Разберете, ще смесим контролни функции по Закона за културното наследство, каквито имат кметовете – за опазването на културното наследство, с разрешителните функции. Ще дадем в една и съща ръка и правото да контролираш, и правото да разрешаваш. Знаете ли какво ще стане?! Тъй като ми остава още малко време, ще Ви кажа следното.
Общините не са свършили огромна част от своята работа по така наречените „планове за управление на недвижимото културно наследство“. Всеки ансамбъл, всеки паметник на културата има режим на управление и режим на опазване. Масата от паметниците в България нямат такива режими. От каква гледна точка един кмет или неговите експерти ще вземат решение приложим ли е един режим, когато няма режими на опазване и режими на управление?! Кажете къде ще бъде тяхната координатна система, в която ще се движат, правейки оценка на един или друг проект?
Колеги, предупреждавам Ви, че само след няколко години с тези аргументи, с които в момента излизам пред Вас, ще се внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, с който това предложение, което е дълбоко погрешно, ще бъде отхвърлено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Трета реплика – народният представител Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Може би това, с което трябва да започнем, е, че едва ли някой харесва системата, каквато е в настоящия момент. При нея за най-елементарно преустройство трябва да чакаш по три години някой чиновник някъде да благоволи да се обърне към твоите нужди. А какво да говорим за случаите, когато има инвестиционни проекти, когато определен предприемач затваря пари зад идеята да ги възвръща и с години наред ходи от инстанция по инстанция и изпитва агонията да общува с централната администрация, опазваща паметниците на културата. Едва ли има някой в тази зала, може би с едно-две изключения, който да не смята, че системата трябва да се промени.
Моята реплика по отношение изказването на господин Стоев е, че наистина няма противопоставяне. Нещо повече, трябва да имаме предвид, че общините за своя сметка и със своя кадрови ресурс ще извършват съгласувателните процедури и ще упражняват разрешителния режим.
В този дух – позиционирането на още една община, както община Русе, която има доста по-сериозен административен капацитет от община Велико Търново, на практика ще облекчи община Велико Търново и ще направи самата дейност по-бърза и по-ефективна.
В този дух, няма нужда да противопоставяме единия град на другия и едната община на другата. Възможността и двете общини да създадат подобни звена ще бъде само от полза за гражданите на целия регион.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Народният представител Евгени Стоев – право на дуплика? Отказвате се.
За изказване има думата народният представител Иван Славов.
ИВАН СЛАВОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Вземам думата, за да изразя мнението – моето и на групата ни, че разгърналият се спор или дискусия са логични, защото текстовете на настоящия Проектозакон на второ четене предполагат тази логична дискусия, както вероятно и последващи, по простата причина че обсъждаме, дискутираме и гласуваме текстове, които към този момент не сме приели, не познаваме, по простата причина че не се съдържат в Закона на първо четене. Те изцяло подменят първоначално приетия текст и това беше също логична перспектива, тъй като вече приетите текстове не решават проблеми, а създават проблеми – нещо, което казахме преди пет месеца и днес повтаряме, без да имаме мотивите да предизвикваме спорове, недоволство и неудовлетворение.
Смятаме, че сериозната политика в областта на културното наследство изисква сериозен подход. Днешният подход е несериозен, уважаеми госпожи и господа.
Не смятам, че е логично и отговорно за всеки от нас да продължаваме да дискутираме проблеми и текстове, които не сме разрешили на първо четене, защото такова не се е състояло. Не разбирам дискусия, при която интересите на Русе се противопоставят на интересите на Търново!
Бих искал да кажа, че в Източна България или в Югоизточния регион има един град, който води пред останалите, и бихме претендирали, че за структурата, която коментираме и представяме като необходимо условие да се контролира политиката по културното наследство, с най-много претенции сме ние в нашия регион. Уважавайки обаче правото на големите в региона, логично е те да носят тези отговорности.
Парадоксално е обаче, че отговорностите, които им вменяваме, противоречат на правомощията на общините.
Изцяло подкрепям тезите на господин Лилков, защото в неговите изказвания има професионализъм, има регионално разбиране на проблемите и готовност да се предлагат решения.
Не искам да подценявам и да игнорирам правото на мнение и на решение на всеки от колегите, но отговорността към България, към наследството в културата и в начина, по който вземаме решения тук, изискват да бъдем сериозни и отговорни, а ако не сме готови, да не ги вземаме!
Уважаеми госпожи и господа, Парламентарната група на АБВ няма да подкрепи нито един текст, защото той противоречи на основния Закон на парламента, а и противоречи на интересите, които България има. Благодаря, завърших. (Шум и реплики от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики към изказването на господин Славов? Не виждам.
За изказване има думата народният представител Юлиан Ангелов.
Има ли други желаещи за изказване по § 2? Няма.
След изказването и ако има реплики към него, ще минем към гласуване.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Господин Председател, дами и господа! Моето изказване ще е в насока да подкрепя предложението на Светлана Ангелова, а именно и Русе да бъде център, за да може да осъществява и тази дейност на територията на Русе, където също има много паметници на културата.
Чух преди малко, че всеки разсъждава патриотично за собствения си район или град, но в крайна сметка Русе е център на плановия район. Ако правим някакви предложения и те са базирани на плановите райони, както е записано в Проекта, Русе трябва да е центърът. Въпреки това, ние сме съгласни, защото Велико Търново наистина разполага със специалисти, а отделно има много паметници на културата, които са и проблемни включително. Трябва по-бързо да се решат тези проблеми.
Нека да има два центъра. Какъв е проблемът? Нали този Законопроект се предлага именно за да могат да се облекчат и гражданите, и местната власт, и институциите, и по-бързо да се работи? Не може Русе да бъде пренебрегнат като център, защото Русе е центърът на плановия район. Най-малкото е един от градовете с хора специалисти, с доста паметници на културата.
Мисля, че местната власт в Русе ще се справи по-добре, отколкото във Велико Търново от гледна точка на това, че познават по-добре спецификата в самия град, а и на територията на общината и областта.
Моля Ви да подкрепите това предложение, за да няма противопоставяне между двата града. Нека да има два центъра – това не пречи по никакъв начин. В крайна сметка идеята е работата да се свърши по-бързо и по-качествено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Желаещи за реплика на изказването на господин Ангелов? Не виждам.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Първо гласуваме предложението на народния представител Вили Лилков и група народни представители – § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 105 народни представители: за 7, против 32, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакционното предложение на госпожа Ангелова в § 1, ал. 3, т. 5 „за Северен централен район – община Велико Търново,“ да се добави и Русе. Нали така, госпожо Ангелова?
Гласували 112 народни представители: за 36, против 4, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, на първо място трябва да кажа, че съм пристрастен, защото Русе е моят град – там съм пораснал, с неговия виенски център и с всички онези забележителности. Не ми е безразлично, когато се вземат такива решения, те да бъдат информирани или не.
Съвсем кратичко искам да Ви кажа нещо, за да видите как се допускат управленски грешки и след това колко трудно се поправят.
През далечната 1987 г., когато се създаваха областите, пак заради определени велможи… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Процедурата е прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ: Разбира се. Може ли да кажа един анекдот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: За център на Разградска област беше определен Разград. Тогава се създаде анекдотът: „Кой е този областен град, чиято опера е на 60 км от центъра му?“ Та областният град беше Разград, а операта беше в Русе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Моля да прегласуваме предложението на госпожа Ангелова в § 1, ал. 3, т. 5 да се добави „Русе“.
Гласували 114 народни представители: за 38, против 8, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя в редакцията за § 2, който става § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предложение на госпожа Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 1.
Предложение от господин Вили Лилков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов и народния представител Валентин Павлов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думата „комплексни“ се заменя със „ заключителни“.
2. В т. 6 след думите „културни ценности“ се добавя „включително в електронен вид, по ред, определен в наредбата по чл. 50, ал. 2“ и след думите „архивен фонд” се добавя „включително в електронен вид“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 2.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предложение от народния представител Вили Лилков и група народни представители.
Създава се нов § 2в със следния текст:
„§ 2в. Член 20 се изменя така:
Чл. 20. (1) Устройството и дейността на НИНКН се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
(2) Директорът на НИНКН се назначава от Министъра на културата след конкурс, въз основа на представена концепция за развитие на системата за опазване на НКН.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1, буква „б” след думата „конструкции” се добавя „както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително”, а думите „на техническата инфраструктура” се заличават;
б) в т. 2, буква „а” след думите „част „конструкции”“ се добавя „както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително”, а думите „на техническата инфраструктура” се заличават;
в) в т. 3 след думите „част „конструкции” се добавя „както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително”, а думите „на техническата инфраструктура” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Въвеждането в експлоатация на строежи по ал. 1, т. 1, извън случаите по чл. 83а, ал. 2, се извършва след положително становище на министъра на културата или на оправомощени от него длъжностни лица, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.”
4. В ал. 5 думите „премахване изцяло или частично” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
За изказване думата има проф. Лилков.
Заповядайте, проф. Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател. Всъщност, оттеглям моето предложение, тъй като по Закона за закрила на културата, то е отразено в самия Закон. Няма смисъл да го подлагаме на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Лилков.
Предложението е оттеглено.
Изказвания по създаването на нов § 3? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 3.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предложение от народния представител Вили Лилков и група народни представители:
„Създава се нов § 2г със следния текст:
„§ 2г. В чл. 83а:
1. В ал. 2 след „длъжностно лице” се добавя „или заповед на директора на НИНКН, в зависимост от категорията на недвижимата културна ценност.”
2. В ал.4 след „Министърът на културата” се добавя „или директорът на НИНКН в зависимост от категорията на недвижимата културна ценност”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В чл. 83а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „и ремонти на покриви”;
2. В т. 2 думите „в интериор” се заличават;
3. Точка 3 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Вили Лилков и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 9, против 20, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване нанов § 4.
Гласували 90 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте – § 3.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: По § 3 има предложение от народния представител Настимир Ананиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията подкрепя по принцип предложениeто, което е отразено на съответното му систематично място в § 6.
Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Вили Лилков и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. Член 84 се изменя така:
Чл. 84. (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят:
1. за недвижими културни ценности с категории „световно значение” и „национално значение”, в техните граници и охранителни зони – в НИНКН.
2. за недвижими културни ценности с категории „местно значение”, „ансамблово значение” и „за сведение”, в техните граници и охранителни зони – в съответното звено по чл. 17, ал. 3.
(2) Съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за:
1. единични и групови недвижими културни ценности с категории „световно значение” и „национално значение”, в техните граници и охранителни зони - след писмено становище на НИНКН.
2. единични и групови недвижими културни ценности с категории „местно значение”, „ансамблово значение” и „за сведение” – след писмено становище на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3.
(3) В случаите по ал. 2, когато единични недвижими културни ценности с категории „местно значение”, „ансамблово значение” и „за сведение” попадат в границите и охранителните зони на групови недвижими културни ценности с категории „световно значение” и „национално значение”, съгласуването поал. 2, т. 2 се извършва след писмено становище на НИНКН.
(4) Проектите за планове за опазване и управление, плановите задания, пилотните проекти и други по недвижимото културно наследство, изготвени от НИНКН, се съгласуват по реда на ал. 1 и 2 след становище от Специализирания експертен съвет почл. 64, ал. 2.
(5) За извършване на съгласуването по ал. 2 и 3 се подава заявление до министъра на културата чрез директора на НИНКН, съответно чрез ръководителя на звеното по чл. 17, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на културата. Един екземпляр от документацията се предоставя на НИНКН за попълване на архивния фонд.
(6) Директорът на НИНКН, съответно в случаите по ал. 2, т. 2 – ръководителят на звеното по чл. 17, ал. 3 се произнася с писмено становище в двумесечен срок от датата на постъпване на заявлението.
(7) Писмените становища по ал. 6 се изпращат на министъра на културата не по-късно от три дни след изтичане на срока по ал. 6 за изготвянето им.
(8) Отказът за съгласуване на инвестиционните проекти и на исканията за намеси по чл. 83, се мотивира писмено.
(9) Отказът по ал. 8 може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) За изготвяне на писмените становища по ал. 2 от НИНКН, съответно от общината по чл. 17, ал. 3, се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 19, ал. 2 и в съответната наредба по чл. 9 от Закона за местните данъци и такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, проф. Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Искам да дам пример с това, което ще гласуваме в момента, как на практика може да се заобикаля Законът и да се разрушава културно наследство. Тук става въпрос за проектите за намеси, преустройство в охранителните зони на паметници на културата. Тъй като масата от общините не са определили тези охранителни зони, не са направили правилниците за управление и за опазване, тогава този, който иска съответната намеса, и този, който я разрешава, ще бъде кметът. Представете си дали такъв проект няма да мине?! Изолира се НИНКН, изолира се някакъв компетентен орган – по-висшестоящ, и чиновникът на кмета ще разрешава намеси в зоните, които той не е определил, а е задължен да ги определи.
Именно затова, колеги, Ви казвам: преди да започнем да правим каквото и да било структурно в тази система, трябва да се свърши много, много друга предварителна работа по определянето на тези охранителни зони, плановете за управление и опазване, укрепване на експертния потенциал, оценка на културното наследство – паметници ли са, не са ли паметници, тоест преглед на регистъра, електронизация на националния документален архив. Ние в момента нищо не правим! Развързваме ръцете на кметовете, развързваме ръцете на местни инвеститори, които могат да правят вече каквото си искат по паметниците на културата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Лилков.
Първа реплика?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Само две изречения. Кметовете не могат да правят каквото си искат, защото последната дума има министърът. Решението на тези местни, както и да ги наречем, структури отива в Министерството, там има Отдел за недвижими паметници, който съветва министъра, има специална комисия, наричана „СОПКА“, сега не си спомням даже как се казва, там може да се консултира и всичко може да бъде спряно.
Но тук господин Лилков е прав за ПУП-овете. Повечето от общините в България нямат ПУП-ове, а трябва да имат. Това е вече въпрос на правителството, което с някакъв закон или с постановление да ги принуди в определен срок да направят ПУП-ове, защото иначе не може да се управлява не само културното наследство, а и много други структури. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Втора реплика?
Заповядайте, думата има народният представител Красимир Велчев за втора реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, каква е философията на този Закон? Първо, всички говорим за реформа. Това е една от реформите, които се стремим да направим. Философията е, първо, децентрализация на властта – това го говорим от десет години. Откакто се създаде ГЕРБ и започнах да се занимавам с политика, непрекъснато слушам точно за това, но, за съжаление, не се прави. Сега точно това искаме да направим – децентрализация на властта, и предположенията какво щяло да стане… Всички знаем, че в момента положението е много тежко. Това го констатирахме една година – групи, разговори, контактни групи, специалисти. Ние трябва да го променим.
Не мога да се съглася – от всяка друга парламентарна група бих приел някакво противно становище, но парламентарната група, която се нарича „Реформаторски блок“, да иска да върне старото положение отпреди 10 ноември, не мога да ги разбера. Това не е реформа – да върнем и да направим това, което в момента не работи, където е доказано, че има корупция, където падат сгради. Вие виждате, че във Велико Търново за една година паднаха осем сгради, тук преди една седмица пак падна сграда. Да не говорим за сградите, за които има снимков материал, който не само аз доставих, но и от много региони, където се вижда как на сгради, които се срутват, има табелки „Забранено влизането!“ или „Опасно за живота!“.
Зададох този въпрос: добре, ако продължаваме и не вземаме никакви мерки, и утре, не дай си Боже, знаете, децата играят винаги там, където е най-опасно или е забранено, пострадат деца, кой ще бъде виновен?!Всички ние пак ще се правим, че никой нито е знаел, нито пък е виновен. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Мисля, че тук даваме възможност на кметовете да вземат инициативата в свои ръце, защото те отговарят пред избирателите в населените места. Не може хората да отидат при кметовете и да викат: „Докога ще търпите тези сметища или сборища на наркомани и сгради, които се срутват?!“ Кметът нищо не може да направи! Той най-добре може да отговаря пред избирателите и общинските съвети за това, което става, така че опасенията, мисля, че са напразни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Велчев.
Трета реплика – Славчо Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Председателю, господа народни представители, напротив, ще бъда още по-краен и ще кажа, че в момента положението е ужасно. След осем години кметуване казвам, че кметовете в момента чакат по няколко години, повтарям, по няколко години съгласувателни решения от НИНКН. Това нещо повече така не може да продължава, защото тук съм съгласен, господин Велчев, че всичко после отива на главата на тези кметове. НИНКН е някъде високо в София и всеки избирател, и всеки гражданин на съответната община търси отговорност от кмета. Това е истината!
На всичкото отгоре господин Велчев и групата народни представители, които са внесли един добър Законопроект, и моята парламентарна група ще го подкрепи категорично, не откриват топлата вода. Тази система е въведена в Италия и в Холандия – двустепенна система в държави, които специално в сферата на културното наследство имаме много, много да догонваме. В това отношение не бива, както се казва, да вадим скелети от гардероба и да казваме колко страшно ще бъде положението, когато не се е видяло. Сега е страшно положението! Сега, в този си вид е страшно положението! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Право на дуплика – заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Да, положението е катастрофално, но искам да дам пример, тъй като сме в конкретна точка и хипотеза. Центърът на София, бул. „Витоша“ – масата от сградите са паметници на културата, част от ансамбъла. И сега, тъй като бул. „Витоша“ няма планове за управление, специално този ансамбъл, няма планове за опазване, кажете ми от каква гледна точка може да се вземе решение дали ще поставим прозрачните бараки, с които опасахме целия булевард и го обезобразихме?! Ето Ви, колеги, как местната власт, когато взема решение, без да е определила съответните граници на този ансамбъл, без да е определила съответните планове за управление, допуска намеси в охранителната зона, които обезобразяват в крайна сметка този ансамбъл.
По отношение на корупцията. Да, корупция има, съгласен съм. Въпросът е: как ще се преборим с нея – дали като създадем регионалните звена към кметовете, или като създадем регионални звена, подчинени на една институция, на едно учреждение?
Ще Ви кажа, борбата с корупцията е ефективна, когато намалиш монопола и увеличиш прозрачността. В момента стъпките по прозрачността още не сме ги предприели.
И друго, според мен Министерството на културата трябва да бъде изключено от процеса на вземане на решения. Какво ще прави Министерството на културата и какво решение може да вземе по един проект, тъй като имат само няколко души в Инспектората?! Те ще бъдат претрупани с работа.
Колеги, това, което ще вземем като решение, няма да свърши работа и няма да извади системата от колапса, в който се намира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, гласуваме редакцията на § 3, който става § 5 в доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 6, 7, 8 и 9:
„§ 6. В чл. 169, ал. 2 накрая се добавя „удостоверено с подпис върху графичните материали”.
§ 7. В чл. 197, ал. 3 числото „2” се заличава.
§ 8. В чл. 200а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Който не изпълни задължението си по чл. 71, ал. 2 в определения срок, се наказва с глоба в размер на (за протокола – думата „на“ да се счита „от“) 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.”
§ 9. Създават се чл. 200г и чл. 200д:
Чл. 200г. (1) Длъжностно лице, което не изпълни в законоустановения срок задълженията си по чл. 84, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 200д. Който реализира инвестиционни проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или премахване без съгласуване с министъра на културата въз основа на решение на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства по чл. 14, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на параграфи 6, 7, 8 и 9.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предложение от народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от Вили Лилков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Комисията предлага да се създаде § 10:
„§ 10. (1) Звената по чл. 17, ал. 3 се създават в срок до една година от влизането в сила на този закон.
(2) До създаването на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3 заявленията за съгласуване по чл. 84, ал. 2 се подават и съгласуването се извършва по досегашния ред, като становищата се изготвят от НИНКН.
(3) Подадените до влизането в сила на този закон заявления за съгласуване по Глава пета, Раздел V се разглеждат и довършват по досегашния ред.
(4) За декларирани и обявени по реда на § 10 и § 12 от Преходните и заключителните разпоредби недвижими паметници на културата, които са без определена категория до влизане в сила на този закон, дейностите по чл. 83 и съгласуването се извършва по досегашния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 10.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предложение от Дора Янкова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от Вили Лилков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. Актуализацията на регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 6, създаването и поддържането на специализирана карта и регистри по чл. 19, ал. 1, т. 7 се финансират целево от държавния бюджет, в съответствие със Стратегията за електронно управление, по годишни програми, одобрени с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 11.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Предложение от Вили Лилков и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от Вили Лилков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12:
„§ 12. Дейностите по чл. 19, ал. 1, т. 6, свързани с актуализацията и воденето на публичния регистър на недвижимите културни ценности и на Националния документален архивен фонд в електронен вид, се изпълняват в срок до две години от влизането в сила на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията да се създаде § 12.
Гласували 95 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието, а с това е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 4 февруари 2016 г.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, колеги, за активното участие по този толкова важен Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов, и на Вас.

Съгласно седмичната програма следващата точка в дневния ред е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Общ проект, изготвен от Комисията по околната среда и водите, въз основа на приетите на първо гласуване на 8 юни 2016 г. законопроекти с вносители: Настимир Ананиев и Димитър Делчев от 18 юни 2015 г.; Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков и Христо Грудев от 27 май 2016 г.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Доклад относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 653-11-5, от 9 юни 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на основата на приетите на 8 юни 2016 г. на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18 юни 2015 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков и Христо Грудев на 27 май 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за водите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов, за бързото четене.
Изказвания? Не виждам.
Гласуваме наименованието на Закона, подкрепено от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За съжаление пак се връщаме на дебата за поставянето на водомери на река – любим дебат за някои, които не разбират, но за тези, на които бизнесът им зависи – не е чак толкова любим.
На първо четене залата подкрепи да мине това предложение. За съжаление, миналата седмица в Комисията аз бях неприятно изненадан, че Комисията го отхвърли и не чух никакви силни и смислени аргументи за отхвърлянето на самото предложение. Нека да Ви го напомня – става въпрос за поставяне на измерителни уреди за рибарници, които развиват своята дейност на река.
В момента няма сертифициране за такива водомери да бъдат поставяни. Просто няма такива сертифицирани водомери. Абсолютно всички актове падат в съда. Защо трябва да държим едно такова изискване в Закона, ако актовете падат в съда?
Както знаете, ако има рибарник на река, влиза вода, отклонява се част, преминава през рибарника и излиза. Рибата вода не пие. Всъщност водата, която преминава през рибарника се утаява там, рибарниците действат като утайници, и излиза по-чиста, отколкото е влязла. Също така поставяме хората, които развиват бизнес на река – говорим за 240 малки и средни предприятия, в една нелоялна среда, тъй като рибарниците, които са на язовир, при тях няма такова ограничение. Това означава, че за едните има, оскъпява се продукцията, за другите няма. Ние ги поставяме в едно неравнопоставено положение.
Комисията по земеделието и храните подкрепи отпадането на тази поправка, за съжаление, тази на околната среда и водите го отхвърли. За мен е малко странно – едната комисия го подкрепя, за съжаление, неводещата, а водещата го отхвърля.
Аз мисля, че управляващото мнозинство е дясно и дясна политика е да се подпомага малкият и среден бизнес. Това какво означава? Това означава по-малко държава в бизнеса, за да се остави бизнесът да прави икономика, да произвежда работни места, за да може бизнесът да се самоиздържа и да не зависи от държавата. Чрез искането за поставяне на такива измервателни съоръжения като... просто няма нужда от тях, ние всъщност натоварваме бизнеса, използва се той да бъде рекетиран под някаква форма, така че ние трябва да подкрепим отпадането на това изискване.
Единственият аргумент, който чух в Комисията, когато беше отхвърлено, е, че ще бъдат пресушавани реките по този начин. Не можах да разбера как ще бъдат пресушавани, тъй като водата влиза, след това се връща в реката. Поставянето на водомер по какъв начин пречи на пресушаването или непресушаването, ако има такова? Ако има пресушаване, къде са контролните органи? Значи, не стигаме пак до водомера, а дали някой не си е свършил работата по веригата?! Трябва да има контрол, разбира се.
В нашето предложение, между другото, изрично е записано, че когато става въпрос за химическо замърсяване на водите, не важи това ограничение. Това означава, че аргументът за опазване на околната среда отпада – изрично е записано в предложението. Аз лично ще помоля залата, макар и отхвърлено от Комисията, да подкрепи това предложение, тъй като то помага на малкия и среден бизнес, и дава знак, че Народното събрание иска да му помага, че малкият и среден бизнес ще бъде оставен да работи в една конкурентна среда и да може да прави икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Реплика на изказването?
Заповядайте, господин Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ананиев! Мисля, че в дискусията в Комисията по опазване на околната среда и води стана ясно защо ние не искаме да подкрепим Вашето предложение. Става въпрос за нормативно съдържание на текст, който Вие предлагате и който противоречи на целите за опазване на околната среда. Не са само целите за опазване на околната среда, свързани с химическо замърсяване. Аз разбирам Вашия аргумент, ако бяхте записали по-точно биологично отглеждане на аквакултури, може би щеше да бъде по-приемливо като текст, свързан с опазване на околната среда.
Но тук става въпрос за опазване на биологичното разнообразие в съответния воден обект, от който се изземват водни количества. Тук става въпрос за принципи за използване на водни количества, когато те са за общо или индивидуално ползване. Мисля, че ясно се обясни, че тогава то е безвъзмездно. Когато се ползват за стопански цели е възмездно. Между впрочем Законът дава облекчение за аквакултурите. При отглеждане на аквакултури има специални облекчения в Закона за водите. Вашият текст е с противоречиво нормативно съдържание по отношение на целите на опазване на околната среда и затова ние не го подкрепихме.
Аз съм за това ние да подкрепяме малките и средни предприятия. БСП винаги е водила политики, които са насочени към подкрепа на тези предприятия и в защита на тези предприятия, по отношение на монополите и големите стопански субекти. Но това, което предлагате, не може да бъде прието от гледна точка на целите за опазване на околната среда. Това е проблемът.
Може би при едни бъдещи изменения на Закона трябва да се помисли за един по-ясен текст, който да отговаря и на целите за опазване на околната среда, и на защита на малките и средни предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Втора реплика – Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев, дискусията по време на заседанието на Комисията беше доста интересна, изказаха се различни мнения, но всички се обединихме – с изключение на Вас и на колегата Великов, че това нещо не трябва да се допуска. Моят аргумент е свързан с водовземането от ВЕЦ-овете.
Господин Ананиев, ВЕЦ-овете, понасяйки големи загуби, ги задължаваме да пускат вода, докато тук по никакъв начин не може да задължим тези рибарниците да пускат определени количества вода. Знаете, че ако намалее водата в рибарниците, рибата в тях ще умре. Това е факт, но защо трябва да пресушаваме река, за да може някой да извършва стопанска дейност? Ако иска да извършва стопанска дейност, ще я извършва съгласно приетите принципи и закони в тази държава. Не може да се пресушава реката заради един рибарник. Вие предлагате в момента това – да не слагат водомери, да могат да отклоняват цялото количество на реката и по този начин да се пресушава. Аз не виждам какъв е смисълът. И тук става въпрос за 1000 до 3000 лв. на един водомер. Това ли е проблемът – 1000 до 3000 лв. за един водомер?!
Вие казвате, че няма кой да ги сертифицира. Ще го направим така, да се сертифицират. Няма проблеми за това. Но защо, пак питам, да се пресушават реки за извършването на стопанска дейност? Ако можете да ми обясните това нещо, ще Ви бъда благодарен. Пак казвам, в Комисията всички се обединихме против Вашето предложение, което не считаме, че е уместно да се подкрепи в случая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика – народният представител Джевдет Чакъров.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ананиев, уважаеми колеги! Съображенията на преждеговорившите колеги, господин Ананиев, бяха много добре посочени и разяснени. Основният аргумент, върху който Вие днес развихте тезата си, е по отношение на биологичното разнообразие. Естествено е, тук даже не бих искал да конкретизирам и да посочвам отделните случаи на водовземания, че по принцип, когато има водовземане от оттока на съответната река, дере, трябва да се осигурява минимален отток, с оглед осигуряване на биологичното разнообразие. Това е основен принцип, който се спазва. Днес не бих искал да се упражнявам от трибуната на Народното събрание в хипотези, когато ще се отнеме отток и то изцяло, било то за рибарници, така че да не се осигури минимален отток за биологичното разнообразие.
Тук не бих искал да подценявам капацитета и експертните познания на служителите на Министерството на околната среда и водите. Това в никакъв случай не би се допуснало, когато се правят съответните анализи и се подхожда за издаването на съответното разрешение за водовземане, но въпросът е принципен по отношение на водомерите – това, което Вие предлагате.
Ние от ДПС винаги сме били за подкрепа на малкия и средния бизнес, но това трябва да стане в ясна, прозрачна среда, трябва да има коректност. По този начин ще има много по-добра конкуренция и конкурентност между отделните субекти в малкия и средния бизнес, тоест това, което се употребява или консумира, трябва коректно да бъде заплатено, а не да се създава по този начин, бих казал, нелоялна конкуренция. Вие като представител на дясното политическо пространство по-скоро би следвало да пледирате точно за обратното. Надявам се това да е така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Чакъров.
Правото на дуплика – господин Ананиев, заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
На всички преждеговоривши, които всъщност се обединиха около едно, че защитават малък и среден бизнес – това се показва с дела, не с думи. Не само да говорим, че го защитава, а когато се приемат конкретни мерки за защита на малкия и среден бизнес. Това значи, че когато държавата по някакъв начин се опитва да постави някакви бариери за правене на бизнес, тогава да се намесим и да оставим бизнеса сам да се бори в конкурентна среда.
Сега по конкретните реплики.
Първо, на господин Чавдар Георгиев, който говореше за опазване на биологичния вид. Като сложим водомер, как опазваме биологичния вид?! С водомера опазваме биологичния вид?! На мен ми е малко странно. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
За господин Иванов, който каза, че – да, да, няма сертифициране, но ще го направим. „Ще го направим“, но в момента няма сертифициране.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ако няма…
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Ние искаме в Закона нещо да се случи, а нямаме такива сертифицирани условия.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ако няма сертифициране.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Няма в момента. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Без диалог, ако обичате.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Също така: защо нито един от тези рибарници не е поставил такова устройство? Защо падат актовете в съда? Замислете се! Ние искаме едно условие да остане в Закона, а актовете падат в съда. Това значи, че съдът счита за ненормално това да се случва.
Също така искам да поправя господин Иванов. Колегите от АБВ също подкрепиха на заседание на Комисията за отпадането на водомера, така че не бяхме единствено и само ние.
Лично мисля, че няма как да се пресуши река, а с поставянето на водомер ние да спрем това пресушаване. Има контролни органи. Ако някой по някакъв начин злоупотребява с това право, може контролният орган да отиде и да се намеси. И сега в момента, ако някой реши незаконно да си отбие река, да я ползва за каквото и да е друго, а не по предназначение, трябва да има контрол, който да отиде, да провери, да спре това нещо. Така че контролният орган да си свърши работата. В момента нито един от тези 240 рибарника не пресушава река. Водата се отбива, минава през рибарника и се връща. Както казахме, рибите вода не пият. Няма как да пресушим реката, тъй като водата се връща обратно. Идеята на бизнес модела е там да има течаща вода, която да минава. Тя не може да бъде спряна, задържана в рибарника. Какво ще я прави? Няма как да се случи.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Може да бъдат километри!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Без диалог от място.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Така че аз ще Ви призова все пак да подкрепим тази поправка, тъй като трябва да оставим малкия и среден бизнес да работи спокойно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Други изказвания?
Заповядайте.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Постави се въпросът за принципите, които се нарушават с това предложение от колегата Ананиев.
Един от основните принципи, който е нарушeн, е Законът за водите и европейското законодателство. Законът за водите въвежда няколко принципа, произтичащи от европейското законодателство: принцип на възмездност на водните услуги и принципа за възстановяване на разходите за водни услуги. Освобождаването от таксата за водовземане за извършване на стопанска дейност е в явно противоречие с целите на Закона за водите, както по отношение на политиката по опазване на водния ресурс, така и по отношение на принципа за еднакви правни условия за извършване на стопанска дейност при ползването на ресурса.
Принципът на европейското законодателство по отношение на разрешителния режим и изземването и ползването на водните количества би трябвало да се спазва в нашата държава, тъй като, предполагам, колегата е запознат, че сме членове на Европейския съюз.
Другото, което се нарушава, е по отношение споразумението между България и Европейската комисия за европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014 – 2020 г. Премахването на водоизмерването би довело до лишаване на целия сектор от участие в европейските проекти и усвояване на еврофондовете, което колегата едва ли е имал предвид, когато е предложил този Законопроект. Наистина би трябвало да се има предвид интересът на абсолютно всички работещи в сектора, който, според моето мнение, в случая е сериозно накърнен. Естествено, при неспазване на този принцип срещу държавата ни ще бъдат проведени наказателни процедури. Както знаете, най-вероятно ще бъдем осъдени на доста сериозни глоби. Знаете, че областта на екологията в момента е на едно от първите места по интерес в Еврокомисията. Така че предлагам да защитим интереса на нашата държава и да отхвърлим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплика на изказването?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! Водата е натуралната среда, в която живеят рибите. Ако решим, че трябва да се иска заплащане за това, значи, че всички, които отглеждат животни, трябва да плащат за въздуха, който тези животни дишат. Това е средата, в която те живеят.
Не е вярно това, което казвате за наказателната процедура, защото, според Вас, ако имам водомер – мога да кандидатствам за евросредства, ако нямам – не мога. Ето това искам да видя къде е записано, в коя европейска директива, защото няма никаква логика някой, който не е поставил водомер, да не може да кандидатства за евросредства. Никаква наказателна процедура няма да влезе в България, защото не се нарушава нищо, което е по изискванията на Европейския съюз. Така че не съм съгласен с това, което казахте.
Все още настоявам, че трябва да отпадне това изискване, тъй като досега не се изказаха никакви смислени аргументи, които да подкрепят оставането му в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Колега Ананиев, процедурите се налагат във връзка със законодателството, което се прави в тази зала. Ако в момента отхвърлим и всъщност приемем да се премахнат водомерите, влизаме в нарушение на тези споразумения, които сме подписали. Това ще предизвика прилагането на тези санкции, за които се спомена. Тук не става дума да се делят който има или който няма. Целият сектор ще пострада. Даже и добросъвестните, които са си поставили водомери, също няма да имат възможност да участват в кандидатстването за европроекти благодарение на това, че 4 – 5 човека са дошли при Вас, помолили са и Вие като някакъв лобист влизате и ни карате да нарушаваме всички закони, приети в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: За изказване има думата народният представител Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, колега Ананиев! Провокирахте ме да взема думата, защото очевидно на съвсем ясните аргументи Вие казвате, че няма такива. Да Ви обясня.
Използването на водните ресурси от гледна точка на опазване на околната среда има няколко цели. Една от тях е опазване на биологичното разнообразие в съответния воден обект. Когато промените режима на даден воден обект, по някакъв начин нарушавате условията на живот на биологичните видове в него. Изискването за контрол на ползването на водни количества се прави именно с цел водният режим в дадения воден обект да не нарушава тези биологични граници, при които биологичното разнообразие да се запази и да се подобри. Това ли не можете да разберете? Не знам как по-ясно да го обясня.
Второ, създавайки предпоставки за безконтролно ползване на водни количества, Вие създавате предпоставки за злоупотреба с това право, като тези количества след като се използват уж за аквакултури, могат да се използват и за безконтролно напояване след това. Това също би трябвало да го отчетете.
Целите по опазването на околната среда са свързани с рационално и ефективно използване на водния ресурс. Това е принципът. Вие искате нарушение на този принцип, за да може безконтролно да се ползват водни количества. Нямаме нищо против, повтарям, да дадем по-добри условия за развитие на някаква стопанска дейност на малки и средни предприятия. Политиката на БСП винаги е била такава и ще бъде такава. Ние защитаваме тези предприятия и техните интереси, защото те осигуряват работни места.
Но Вашата норма, която предлагате, е в противоречие с целите за опазване на околната среда и не може да бъде подкрепена. Трябваше може би на един по-ранен етап да има по-ясни намерения от Ваша страна, някакви консултации, за да намерим правилната форма, да се запазят и стопанските цели за развитие на даден бизнес, но без да противоречи на опазване на околната среда. Вероятно в бъдещи изменения на Закона и това ще се постигне. Това е.
И, моля Ви, не злоупотребявайте и не повтаряйте едно и също нещо, че Вашето предложение се отхвърля без аргументи. Напротив, аргументите са ясни. Предложението Ви не съответства на целите за опазване на околната среда. Като идея може би е добро от гледна точка на това да се защитят интересите на малки и средни предприятия, но не по този начин. Не може да отхвърляме принципа за ефективно и рационално използване на водния ресурс. Това е абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Георгиев?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Георгиев! Няколко пъти споменахте „безконтролно“. В момента има хора, които нарушават биологичното разнообразие – тези 240 фирми, които са на река в момента, нарушават биологичното разнообразие безконтролно, никой не ги контролира, оставени са да го нарушават. Това твърдите всъщност, както разбрах от Вас. Не съм съгласен, тъй като тези предприятия заплащат на обем. И в момента има форма, в която може да се изчисли какво трябва да се заплати. Ако някой по някакъв начин нарушава закона, има органи, които да го следят. Не можем ние да казваме: тъй като някой може да злоупотреби, ние ще вземем тези превенции. Има си органи, които си контролират. В момента говорим само за водомерите. Не чух за самия водомер какъв Ви е аргументът? Не чух такъв аргумент. За поставянето на водомерите там какъв е аргументът? Биологичното разнообразие? Слагаме водомер – пазим биологичното разнообразие, няма водомер – не го пазим? Така излиза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Колега Ананиев, значи Вие сте разбрали това, което съм казал. Принципът е, че трябва да се измерват и отчитат използваните водни количества. Дали ще стане с водомер? – в Комисията Ви обясниха, че има и други технически способи.
Вие не казвате дали да слагаме водомер, или не, а казвате да отпадне задължението на производителите на тези аквакултури да измерват и отчитат водните количества. Това казва Вашата норма, не става въпрос за водомери. Тъй като ще отпадне задължението за измерване и отчитане на водни количества, оттам се създава заплаха и за биоразнообразието, за злоупотребите с другите водоползвания, които могат да настъпят, и така нататък.
Пак казвам: като лява партия ние сме за подкрепа на малките и средните предприятия и техния бизнес, но не по този некоректен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Румен Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Да, действително Комисията по земеделието и храните подкрепи предложението на колегата Настимир Ананиев, но ще подчертая, че не сме водеща комисия и по никакъв начин не искам да подлагам под съмнение компетенциите на колегите от Комисията по околната среда и водите.
Какво беше нашето съждение по отношение на предлаганото от колегата и какви бяха нашите опасения? Изхождахме най-вече от разбирането, че става дума за така наречените „проточен тип рибарници“. Това са главно пъстървови стопанства, където водата като определено количество влиза от единия край и излиза със същото количество от другия край. Беше обяснено, че на този етап трудно бихме могли да направим такова замерване, иначе смисълът му е логичен. Коментарът обаче най-вече от страна на Комисията по земеделието и храните беше: какво правим, когато измерим тези количества? Заплащат ли се ползваните води, или не? Водата, която се използва, може да се ползва в няколко направления.
Едното е напояване. Подаваните количества там не изчезват, но отиват в почвата, усвояват се от растенията и няма възвратно връщане към реките, язовирите или водоизточниците, от които се ползват.
Другият вариант е, когато водите се ползват за рибарници – някои от тях проточни, други стационарни, после могат да бъдат използвани и за други цели, тоест водата не изчезва. Въпросът е: ако водите бъдат замърсени, дали да плащат съответни такси или не? Според мен трябва да заплащат съответни такси.
Идеята беше, че на този етап нямахме категоричен отговор, най-вече от страна на инженерната мисъл, по какъв начин да стане измерването. Затова подкрепихме предложението на колегата Ананиев.
Пак казвам: компетенцията на водещата комисия за нас е важната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Христов? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, спорът, разбира се, може да се води по същество. Аз и към това Ви призовавам.
Бих искал да кажа още няколко неща, които са в полза на предложението на колегите Ананиев и Делчев не само защото са от нашата парламентарна група, а защото смятам, че в нашето Народно събрание трябва да има здрав разум, последователност в разсъжденията, да спазваме решенията си, които сами вземаме, било в Комисия, било в пленарната зала – неща, които ще спомогнат да се издигне авторитетът на Народното събрание.
Тук се каза, че трябва да се сложат измервателни съоръжения, за да се спазват всички принципи за опазване на околната среда. Това е спорно, защото изземваната и използвана вода се връща практически в същия обем. Реално няма отнето количество вода, което да се мери. Това е нещо, на което бих помолил да обърнете внимание.
При производството на аквакултури водата е среда за развитието на рибите, не е суровина. Водата практически преминава без никаква промяна и реално няма отнето количество вода. Същият обем, който се отделя временно, се връща в реката. Какво има да се мери? Същият обем се връща реално в реката.
В издадените разрешителни за водоползване за всички има изрично условие за осигуряване на екологичния минимум – да не се допуска пресушаване, загиване на водните обитатели в участъка между водовземането и връщане на водите. Това трябва да се спазва и да се контролира.
Пак подчертавам за колегите, които не са задължени да са специалисти в тази област: водата, която се изземва и използва от рибите, те живеят там, същата тази вода, в същия обем се връща. Какво има да се мери – така поставям въпроса!
Бих помолил, ако проф. Бъчварова е тук, да вземе отношение, аз ценя нейното мнение на специалист в тази област, професор Станков – това са специалисти точно в тази област. Нека да кажат своето мнение по тези въпроси.
Трябва да уважаваме мнението на колегите от Комисията по земеделието и горите. Те практически единодушно са подкрепили в Комисията Законопроекта на колегите Ананиев и Делчев. Ние сме приели в залата този Законопроект на първо четене и такова измятане сега в Комисията …
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Е, какво е това „измятане“?!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Такова преобръщане на мнението вКомисията по-скоро може би се дължи на някакви лобистки междувременно настъпили изменения, а не да обвиняваме нашите колеги, които са с чисти подбуди.
Декларирам, че нямаме никакъв личен интерес от тази работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Великов? Няма.
Други народни представители?
Господин Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В Комисията по земеделие и в Комисията по околната среда и водите аз подкрепих предложението на господин Ананиев и на господин Делчев с пълна убеденост, че то е правилно. И двете комисии на първо четене изразиха положително становище и подкрепиха този Законопроект. Сега едната Комисията поддържа предложението си, другата Комисия гласува противно.
Колеги, искам да Ви уверя, че предложението е правилно, защото трябва да правим разграничение между „водовземане“ и „водоползване“. Рибовъдните производители и аквапроизводителите прилагат първото – водовземане, защото както се каза от много колеги, рибите не консумират вода. Тук става дума преобладаващо за пъстървови стопанства. Тези, които имат понятие и знаят за какво става дума, знаят, че пъстървата обича течащи и по-студени води, тоест водата влиза в тези басейни, след което излиза обратно. Тя не се потребява.
Нещо друго, което обсъждахме доста обстоятелствено. Снощи направих и консултации с господин Пашов – председател на Асоциацията на аквапроизводителите. Той каза, че няма надеждни измервателни устройства за повърхностни води. Има такива устройства за подземни води, но много често са подложени на течения, външни атмосферни условия и много бързо се похабяват. Това означава, че ще товарим непрекъснато дребните и средните земеделски производители да слагат измервателни уреди – нещо непосилно за тях.
Коментирахме, че едва ли не в тези речни басейни има голямо замърсяване. Тук не става дума точно за това в момента, но искам да кажа и следното: няма такова замърсяване, защото Басейнова дирекция упражнява много сериозен контрол. Беше казано, че се хвърляло развалено зърно и други неща, но не мисля, че това замърсява водите. Замърсителите, установени от Басейнова дирекция, плащат съответни глоби и такса за замърсяване.
Предлагам да подкрепим Законопроекта, защото е в полза на малките и дребни земеделски производители и няма да направим нещо лошо с това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Станков? Няма
Други народни представители?
Дебатът е закрит, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване предложението на Комисията, която не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
Гласували 110 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 2 има предложение от народния представител Джевдет Чакъров:
„Предлагам § 2 от Общия законопроект за ЗИД на Закона за водите да се заличи, а останалите параграфи да се преномерират.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя теста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 2.
Гласували 97 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 4 има предложение от народния представител Джевдет Чакъров, което не се подкрепя по т. 1 и се подкрепя по т. 2:
„1. В § 4, т. 2 от Общия законопроект за ЗИД на Закона за водите, с който се изменя чл. 140, ал. 6 от Закона за водите, предлагам да се създаде нова т. 3 със следното съдържание:
„3. Продава иззетия материал чрез търг, като средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия.“
Това е неподкрепената част от предложението на господин Чакъров.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2:
„§ 2. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5, чието осъществяване се осигурява от областните управители и кметовете съгласно ал. 4, 5 и 6, се финансират и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, при условие че са включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия, и включват:“;
б) създава се т. 6:
„6. почистване на речните легла от наносни отложения за осигуряване нормалната им проводимост.“
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Когато при огледа на междуведомствените комисии по ал. 4, т. 1 и ал. 5, т. 1 се установи, че за поддържането проводимостта на речното легло е необходимо изземване на наносни отложения или в плановете по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „в“ са включени мерки за осигуряване на проводимост на речните легла поради натрупани наносни отложения, които създават риск от наводнения, областният управител:
1. организира и възлага изпълнението на дейностите по почистване, необходими за осигуряване на нормална проводимост на речното легло;
2. съгласува дейностите с компетентния орган по околна среда.“
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Директорът на съответната басейнова дирекция издава разрешително за ползване на воден обект на определения изпълнител по ал. 6 за изземване на наносни отложения във връзка с предвидените дейности за почистване на речното легло. Условията и редът за издаване на разрешителното, неговото съдържание, както и съдържанието на техническия проект за изземването се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 1а.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Изказвания?
Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В § 4, т. 2 от Общия законопроект на ЗИД на Закона за водите, с който се изменя чл. 140, ал. 6 от Закона за водите – тя беше представена от господин Иванов, но с оглед на развилата се дискусия предлагам тя да се допълни с ново изречение със следното съдържание:
„3. Продава иззетия материал чрез търг, като средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация…“
Предлагам в текста на разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от Закона за водите да се възстанови т. 3 от досега действаща редакция с известна корекция. За мен не е приемливо предлаганото отпадане на досегашната т. 3 от ал. 6 на чл. 140.
Съгласно действащата разпоредба областният управител е длъжен да продаде иззетия при поддържане на проводимостта на речното легло и корито материал от наносните материали чрез търг с обявена начална цена не по-ниска от стойността на начислената. Това е съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, като средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия. Това е добра разпоредба, която гарантира, че областните управители ще акумулират средства, които ще бъдат разходени целево именно за мероприятия за защита от бедствия.
Не приемам мотивите на вносителите на Законопроекта, че с отпадането на текста за продажба се предлага всеки областен управител в рамките на оперативната си самостоятелност да може да избере от законосъобразните решения за действие това, което се счита за най-целесъобразно.
Притесненията ми са, че ако се приеме предлаганото от вносителите на ЗИД на Закона за водите отпадане на т. 3, тогава областните управители сами ще могат да се разпореждат с иззетия материал, както сметнат за добре, включително например да го продават на цени, които биха били в едната или в другата посока, можем да кажем – със съмнителни мотиви, или да го преотстъпват безвъзмездно на фирмата изпълнител на почистването или на трети лица.
С оглед спазването на чл. 17, ал. 1 от Закона за публичните финанси приемам, че постъпленията от продажбата на иззетия материал не могат да са целеви, поради което Ви предлагам промяна, която вече предложих в текста за т. 3, в смисъл от него да отпадне текстът „и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия“.
Считам обаче, че следва да остане задължението областният управител да продава иззетия материал чрез търг. Това ще намали корупционния натиск върху него и няма да провокира прилагането на спорни и нерегламентирани практики, а също и прикрит, нерегламентиран добив на инертни материали.
Предложението ми е в унисон с чл. 64, ал. 1 от Закона за държавната собственост, съгласно който продажбата на излишни и негодни вещи, както и на придобити материали от разчистването на строителни площадки, се извършва чрез търг или на стоковите борси.
Тъй като тук се касае за придобити материали от наносните отложения, които са добити при поддържане проводимостта на речното легло, а не от строителни площадки, не може директно да се приложи чл. 64, ал. 1. За да се унифицира режимът, предлагам материалите от наносните отложения, придобити при поддържане проводимостта на речното легло, също да се продават чрез търг. Тъй като при поддържането на проводимостта на речните корита може да се добие разнороден материал както от наносни отложения, така и дървесен материал или други компоненти, предлагам от досегашния текст на разпоредбата да отпадне ограничението за първоначалната цена спрямо тарифата по чл. 194, ал. 6.
С оглед на горното считам, че отпадането на тази клауза е в разрез с обществения интерес и създава, от една страна, предпоставки за злоупотреби, за безстопанственост и за корупционни практики, а от друга страна, лишава областния управител от средства, които целево да разходва за мероприятията за защита от бедствия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Да разбирам ли, че в текста на Комисията, § 2, ал. 6, т. 2, предлагате да се допълни точка 3 – това е неподкрепената част от Вашето предложение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (встрани от микрофоните): Има и конкретен текст, който е представен – аз го изчетох преди малко. Ако трябва, да Ви го оставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Редакцията на т. 3 като допълнение към т. 2, за промени в ал. 6. В момента по доклада на Комисията тя е от две точки – Вие предлагате да има трета.
Реплики?
Господин Иванов – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Чакъров, абсолютно съм съгласен с Вас, че е хубаво средствата от продажбата на иззетия материал да отиват целево. Но, както говорихме на заседанието на Комисията, стана ясно, че това Ваше предложение противоречи на редица закони. То не може да бъде подкрепено, защото как ще се осъществява чрез търг продажбата на наносни отложения, като кал, като дървен материал, който е изгнил, боклуци, като гуми и така нататък? Това не може да се запише просто ей така – чрез търг да се продава целият иззет материал. Може би трябва да се прецизира текстът, от една страна, но е невъзможно, тъй като, повтарям, това противоречи на редица закони, за което имаме становище – предоставих Ви го.
Становището на Министерството на финансите е, че противоречи на Закона за публичните финанси: „Основополагащ принцип е, че постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията, тоест извършването на конкретни разходи не зависи от размера и динамиката на конкретни приходоизточници. Съответно изпълнението на тази разпоредба ангажира и бюджетни организации, независимо от техния статут.“
Пак казвам, първоначално бях съгласен с Вашето предложение, но след като разбрах, че противоречи на Закона за публичните финанси и на други закони, считам, че не трябва да го подкрепяме. Не е маловажен фактът, че не се изгребват само инертни материали, които могат да бъдат продавани, а се изгребва и тиня, и много боклуци, които няма как да бъдат продавани чрез търг.
Затова моля да си оттеглите предложението и да гласуваме текстовете, както са предложени по Комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги! В изложението, което направих преди малко, господин Иванов, в мотивите ясно посочих защо има промяна в текста, който предложих първоначално. С оглед на съображенията, които са представени от страна на Министерството на финансите, за това, че не може да има събиране целево на финанси, за целево разходване. Аз оттеглих тази част – тези средства да бъдат разходвани именно за защита от бедствия.
Поддържам, както на заседанието на Комисията при разглеждането на второ четене на ЗИД на Закона, който в момента обсъждаме, че областният управител е коректно да разходва тези средства, или който и да е, именно за такива цели с оглед, че и без това средствата не са достатъчни, не достигат – всеки от нас го знае – и е добре да бъдат използвани в такъв аспект. Корекцията е направена от моя страна с оглед на тези съображения.
Иначе дали да бъде чрез търг, или да не бъде и съображението, което Вие представяте, че има и други материали, а не само инертни – да, може да е така.
С оглед на това коректно предлагам минималната цена, която е действала до този момент в законовата уредба, да отпадне – приемам такова отпадане, но това трябва да бъде много обективно и коректно представено.
Поддържам моята позиция това да става чрез търг. Считам, че по този начин в максимална степен би се защитил общественият интерес и би имало максимална прозрачност. Да има постъпления на максимално повече средства, с които да бъдат изпълнявани цели с оглед защита от бедствия. И без това тези средства са недостатъчни.
Аз посочих като пример – извинявайте, само две изречения, госпожо Председател, че страни като Франция и Германия, които също ги сполетяха наводнения, отделят огромен ресурс. В повечето случаи това е недостатъчно. Целта е да има минимизиране, ако не пълна превенция. Ние сме длъжни да го правим това нещо – средствата са недостатъчни. Именно това беше една от причините, които бяха посочени, че не са изпълнени мерките от плановете за управление на риска от наводнения.
Средства са необходими и аз поддържам моята позиция и становище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Ще кажа само две думи.
Господин Чакъров, Законът за водите е специален закон. Не бива чрез Закона за водите да казваме на областните управители по какъв начин да осъществяват тази дейност. Това ми е допълнението, плюс онова, което казах преди малко, че има кал и други неща, които няма как да се продават чрез търг. Това са двата основни наши мотива.
Затова Ви моля да го оттеглите и да не го гласуваме – освен че противоречи на законите, нещо много важно, това е специален Закон, който не бива да ограничава правата на областните управители по какъв начин ще разходват тези материали. Това ми беше допълнението. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на господин Джевдет Чакъров, а това е по т. 1 от неговото предложение по доклада на Комисията.
Гласуваме неподкрепено предложение на народен представител.
Гласували 90 народни представители: за 37, против 15, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Господин Чакъров направи редакционно допълнение към редакцията на § 2 по доклада на Комисията, като предлага в т. 2 за промяна на ал. 6, освен визираните две точки – 1 и 2, до момента, да се добави и т. 3 със следното съдържание: „Продава иззетия материал чрез търг, като средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация”.
Гласуваме това допълнение.
Гласували 93 народни представители: за 32, против 12, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване §2 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
„Заключителна разпоредба”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Анблок подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 5 по вносител, на отхвърляне наименованието „Заключителна разпоредба” и за отхвърляне на § 6 по доклада.
Гласуваме анблок трите предложения на Комисията. И трите са за отхвърляне на текстовете по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
Прекъсване до 12,05 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля поканете народните представители в залата.
Заседанието продължава с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен.
Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Търси се народен представител да предложи доклада от Регионалната комисия.
Заповядайте, господин Иванов.
След това ще чуем доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 554-01-62, внесен от Кирил Цочев и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 23 април 2015 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 554-01-62, внесен от Кирил Цочев и група народни представители на 27 март 2015 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: господин Иван Аспарухов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и представители на граждански организации.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител господин Иван Славов.
Предложените изменения и допълнения в Закона за местното самоуправление и местната администрация предоставят правна възможност общините да създават в своята административна структура звена за контрол по изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината относно опазването на реда, опазването на общинското имущество и организацията на движението в населените места. Служителите от тези звена ще подпомагат цялостната контролна и административно-наказателна дейност на общината, като за тази цел им се предоставят минималните необходими за това правомощия.
Предложените промени ще създадат условия за подобряване на контролната и административно-наказателната дейност на общините по прилагането на местната нормативна уредба и се създават предпоставки за подобряване мерките по опазване на общинската собственост, включително и публичната инфраструктура.
Новите правомощия на служителите на общинската администрация ще дадат възможност на общината да извършва самостоятелно контролната и съответно административно-наказателната дейност по спазване на актовете на местната власт.
С оглед финансовото въздействие на предвидените промени, според вносителите те няма да доведат до допълнително натоварване на общинските бюджети. Такива звена ще се създават при оценена необходимост, след съответно решение на общинските съвети относно структурата на администрацията. В общия случай тези дейности ще се извършват както и досега от съществуващите общински звена за контрол.
Предложеният Законопроект създава условия за по-ефективно изпълнение на работата на звената с контролни функции, като се очаква да се увеличат общинските приходи от наложени глоби и санкции по извършени нарушения.
Предвидените законови промени не отменят възможността на общините, които желаят и имат необходимия ресурс, да ползват структурата „Общинска полиция“ по Закона за МВР за по-комплексни задачи по опазване на обществения ред, като се възползват от пълните полицейски правомощия на съответните служители.
В Комисията са получени становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на вътрешните работи и от Националното сдружение на общините в Република България.
В становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се изразява принципна подкрепа за необходимостта от прецизиране на нормативната уредба, свързана с правомощията на кметовете по опазване на обществения ред, но се обръща внимание на липсата на финансова обезпеченост по дейността на звената, прецизиране на функциите по контрола и методическото ръководство върху тази дейност.
В становището на Министерството на вътрешните работи са направени редица бележки относно прецизността на предложените нови правомощия на служителите в звената за контрол в администрацията и се изразява несъгласие с дублирането на функции, характерни за полицейските служители по Закона за МВР.
В становището на Националното сдружение на общините в Република България се изразява принципна подкрепа на Законопроекта.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип необходимостта от промени, чрез които да се прецизират разпоредбите в законодателството, свързани с правомощията на кметовете на общини по опазване на обществения ред. Наред с това бе обърнато внимание на смесването на различните контролни функции, които се предлагат в Законопроекта. Подчертано бе, че служителите с контролни функции в общинските администрации и сега разполагат с част от предлаганите в Проекта правомощия, с изключение на полицейските функции по Закона за МВР, които изрично са предоставени на кметовете на райони и кметства.
Част от народните представители изразиха резерви по отношение на предлаганите промени, като обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на предложените текстове в Законопроекта, на неясната финансова обезпеченост на предлаганите допълнителни правомощия и липсата на изисквания за квалификация на съответните служители, които да ги упражняват, както и на противоречието на част от предлаганите разпоредби с разпоредби от Закона за МВР.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 4 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 554-01-62, внесен от Кирил Цочев и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Сега ще чуем доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще Ви прочета:
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 554-01-62, внесен от Кирил Цочев и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 27 май 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 554-01-62, внесен от Кирил Цочев и група народни представители на 27 март 2015 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи заместник-министърът Красимир Ципов и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Иван Аспарухов – заместник-министър.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Иван Славов.
Предложените изменения и допълнения в Законопроекта предоставят правна възможност общините да създават звена за упражняване на специализиран контрол по изпълнение на актовете на общинския съвет и на кмета относно опазването на реда, усвояването на общински терени, паркиране на превозни средства, опазване на общинското имущество, осъществяването на временна търговска дейност на територията на общината.
Предложените промени целят подобряване на контролната и администравнонаказателната дейност на общините, като създават възможност общините самостоятелно да осъществяват контрол.
Предложеният Законопроект се подкрепя принципно от Националното сдружение на общините.
Становището на МРРБ, представено от заместник-министъра Иван Аспарухов, акцентира върху проблема, свързан с финансовото обезпечаване на дейността на предлаганата структура, както и припокриване на функции, предоставени в правомощия на органите на МВР.
Становището на МВР, изразено от заместник-министъра Красимир Ципов, е, че Законопроектът се нуждае от прецизиране, тъй като се припокриват функциите на предложените звена с тези на инспекторатите или на „общинската полиция”, ако има създадена такава. Освен това в становището се изразява несъгласие с дублиране на функции, възложени от полицейските служители по Закона за МВР.
В хода на дискусията народните представители подчертаха необходимостта от създаването на норми, свързани с правомощията на местната власт за опазване на обществения ред и контрол по изпълнение на актовете на общинските съвети и кметовете на общини. Предлаганите законови норми, обаче следва да бъдат прецизирани.
Подчертано бе, че служителите в общинските администрации и сега разполагат с част от предлаганите в Проекта правомощия. Освен това полицейски функции са предоставени на кметовете на райони и кметства. Изразено бе мнение, че материята е много важна и чувствителна, тъй като опазването на обществения ред и сигурността в страната е задължение и правомощие съгласно Конституцията на централната власт в лицето на Министерския съвет и в същото време в Закона е отразено, че кметът отговаря за опазването на обществения ред и сигурността в общината. Част от народните представители обърнаха внимание, че не е осигурена и финансова обезпеченост на предлаганите допълнителни правомощия. Противоречията в част от предлаганите разпоредби с разпоредбите от Закона за МВР са недопустими и следва коректно да се прецизират.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 2 гласа „за”, без „против” и 9 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 554-01-62, внесен от Кирил Цочев и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, уважаеми господин Петров.
От името на вносителите отношение ще вземе народният представител господин Лъчезар Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Господин Председател, уважаеми народни представители! От името на вносителите ще изразя следното становище.
В ситуация, когато има две негативни решения на две комисии, подобна защита ще бъде трудна, но аз Ви предлагам да я чуете.
Нашите мотиви са следните. При изпълнение на своите законови отговорности, както и при прилагане на местните политики, органите на местната власт не разполагат с относително ефективни инструменти по отношение на контролната дейност, както и по отношение на опазване на общинското имущество. За тези цели в общия случай се разчита на съдействието на органите на МВР. Очевидно е обаче, че с наличния кадрови ресурс полицията не може да отговори на реалните нужди. Създадената през 2010 г. с изменения в Закона за МВР правна възможност за създаване на звено „Общинска полиция” отговори частично на тези нужди. Факт е, че сравнително ограничен брой, при това предимно големи и богати общини, успяха да се възползват от тази възможност. Причината е във високата стойност на издръжката на служител от това звено, но и допълнителни проблеми, свързани с организационен характер.
Предвидената правна форма за прилагане на тази дейност като договор за услуга между кмета на общината и директора на областната дирекция на вътрешните работи допълнително натоварва и цената, свързана с ДДС.
В дейността на общините по контрола на изпълнение на местната нормативна уредба, административно-наказателната дейност, охраната на общинското имущество, контрола при паркирането – основен проблем е липсата на адекватни правомощия за оторизираните общински служители. Те нямат право дори на най елементарното – да изискват документ за самоличност, с което да стартира административнонаказателната процедура.
За охраната на обект общинска собственост пък се налага общината да лицензира сама себе си по реда на Закона за частната охранителна дейност.
Предложените изменения и допълнения на Закона за местно самоуправление и местна администрация предоставят правна възможност общините да създадат в своята административна структура звена за контрол по изпълнение на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, които актове да бъдат свързани с опазване на реда в съответната община – организация на движението в населените места и така нататък. Служителите от тези звена ще подпомагат цялостната контролна и административно наказателна дейност в общината. За тази цел им се предоставят минималните за това юридически правомощия.
Предложените промени ще създадат условия за подобряване на контролната и административно-наказателната дейност на общините по прилагане на местната нормативна уредба. По специално това е свързано с превантивната и актосъставителската дейност. Също така се създават предпоставки за подобряване мерките по опазване на общинската собственост, включително и на публичната инфраструктура.
По повдигнатия въпрос за финансовото въздействие, считаме, че финансовото въздействие на предвидените промени няма да доведе до допълнително натоварване, подчертавам, при това на общинските бюджети. Такива звена ще се създават при оценена необходимост със съответно решение на общинския съвет и ще бъде преценена финансовата възможност в тази насока. Общинските съвети ще могат да преценяват и самата структура на тези звена.
В общия случай на дейностите, които цитирах по-горе, и досега се извършват от съществуващите общински звена за контрол – така наречените „инспекторати“.
Предложеният Законопроект създава условия за по-ефективно изпълнение на работата на звената с контролни функции, като се очаква да се увеличат общинските приходи от наложени глоби и санкции по извършени нарушения. Предвидените законови промени не отменят възможността на общините, които желаят и имат необходимия ресурс, да ползват структурата на общинската полиция по Закона за Министерството на вътрешните работи, като това се отнася за по-комплексни задачи по опазване на обществения ред, като се възползват от пълните полицейски правомощия на съответните служители.
Искам да подчертая също така, че в двата доклада съществува принципно съгласие с необходимостта от подобен Законопроект. Така например в доклада на водещата Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление е записано буквално следното: „В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип необходимостта от промени, чрез които да се прецизират разпоредбите в законодателството, свързани с правомощията на кметовете на общини по опазване на обществения ред“. Подобна констатация се съдържа и в доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Там е направенприблизително същият извод: „В хода на дискусията изказалите се народни представители подчертаха необходимостта от създаването на норми, свързани с правомощията на местната власт за опазване на обществения ред и контрол по изпълнение на актовете на общинските съвети и на кметовете на общини“.
Разбирам притеснението, което създава разпоредбата – чл. 44б, ал. 4, отново подчертавам, тук сме в процес на първо гласуване. По принцип подобен Законопроект следва да бъде приет с оглед правилността на принципите, които прилага, а не с точната юридическа формулировка, която може да бъде изменена, променена в хода между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Никифоров.
Това беше становище от името на вносител.
Откривам дебата.
Има ли желаещи народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа, разбирам тази инициатива. Тя е породена от обстоятелството, че работата на полицейските органи срещу битовата престъпност е нискоефективна, меко казано, може би, особено по отношение опазване на селскостопанската реколта, битовите кражби и така нататък.
Само че Законопроектът принципно противоречи на Конституцията. Това е големият проблем. Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната. Това е текстът, който регламентира тази дейност и я възлага на централната власт.
Правените опити през годините за създаване на звена „Общинска полиция“ през Закона за частната охранителна дейност – да се уплътни или тази празнина да бъде запълнена, са неефективни. Макар да прозвучи неестествено в този дебат, си мисля, че ако искаме радикално да променим тази дейност, ако има такава воля, трябва да внесем Проект за изменение на Конституцията. Да се децентрализира дейността по опазване на обществения ред и сигурността в страната и тя да бъде възложена както на централната, така и на местната власт.
Текстът в Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който се възлага отговорността на кмета за опазването на обществения ред, е без никаква подплата. Кметът няма инструменти. Какво от това като е записано, че той носи отговорност, а няма инструменти, за да изпълнява тези функции. На този етап няма как да бъде подкрепен този Законопроект. Правилни са становищата и на двете комисии най-малкото защото той е противоконституционен.
Второ, проблемът с финансирането на тази дейност. Даването на възможност за създаване на звена за общинска полиция не даде някакъв ефект по простата причина, че тази дейност е изключително скъпа и общините не разполагат с финансови възможности да я реализират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Реплики? Няма желаещи за реплика.
Желаещи за изказване?
Има думата народният представител Иван Славов.
ИВАН СЛАВОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Ще си позволя да започна с отношение към вече направеното изказване от уважаемия господин Атанасов. Дали Законът е противоконституционен, има само един орган, който днес може да реши – Конституционният съд. В този смисъл си позволявам да изходя от позицията, че Проектозаконът не само не е противоконституционен, но прави сериозен опит за отговор на проблеми, които са реални, съпътстват отговорностите на кметовете и органите на местната власт, и заедно с това влизат в дневния ред на българското общество като инициативи на различни субекти, които търсят допитване до народа относно неговото участие в избора на личности, които отговарят за реда на една или друга територия – имам предвид референдума.
Иначе Законът е продукт на няколкогодишни диалози с участието на предходното правителство, олицетворявано от тогавашното мнозинство и с продължило взаимодействие с представителния орган на общините в случая вносителите, които представляваме, една част от колегите от парламентарната ни група.
Може би точно защото липсва необходимият текст, нашето първо предложение в Законопроекта е: в чл. 17 и в чл. 21 да се добавят необходимите текстове: да се предоставят отговорности на органите за местно самоуправление, от една страна, и, от друга страна, да се прибавят правомощия на общинските съвети да се произнасят по въпроси от проблема за обществен ред на територията на общината.
По-нататък Законът предлага и разписва отговорности, които специализираните звена за осигуряване реда и грижата към общинската собственост, биха имали. Не на последно място, дава отговор на въпроса за компетентността на звената с обучение, което ще се извършва върху Закона за МВР и съответното партньорство между органите на местната власт и органите на вътрешните работи.
Аргументът за прецизност може да бъде поставен към всеки акт, който е на нашето внимание. Със сигурност всеки акт може да бъде по-съвършен. Не е достатъчно основание обаче да отхвърлим потребността от подобен нормативен акт, зад който ние днес стоим.
На следващо място, проблемът за финансиране дейността на звената не би трябвало да го разглеждаме като пречка за приемането на Закона, защото органът, осигуряващ дейността, е общинският съвет. Бюджетът на общината е онази материална предпоставка, която ще може да осигури, ако общинският съвет реши, че има нужда от такова специализирано звено за обществен ред и осигуряването стопанисването на общинската собственост.
В този смисъл смятам, че аргументите, които бяха поднесени, биха могли да бъдат дискутирани и не са пречка за приемането на Закона, който е на Вашето внимание днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител господин Вили Лилков
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Ще кажа мнението си по внесения Законопроект от принципна гледна точка. Вярно е това, което господин Атанасов каза, вярно е, че и в момента в общините може да се създава общинска полиция.
Аз разглеждам този Законопроект обаче като повод да започнем разговор по този въпрос в рамките на вече гласуваните от МВР около 103 мерки за справяне с битовата престъпност. Вие знаете, че Националният съвет по превенция на престъпността прие около 103 мерки, в които ангажименти за изпълнението им имат множество ведомства, в това число и общините, и Националното сдружение на общините.
Личното ми мнение е да подкрепим Законопроекта на първо гласуване и да влезем в по-сериозна дискусия относно това какво може местната власт – как тя да се включи в справянето с цялостния проблем.
От друга гледна точка, вече имаме пример със Столична община и някои общини, които създадоха общинска полиция. Трябва да се види доколко ефективни са те в рамките на правомощията, които имат кметовете и общинската полиция в момента. Твърдя, че в това отношение не е кой знае какъв напредъкът по отношение опазването на обществения ред в София.
Смятам, че това е навременен дебат, който може да стане част от големия дебат за ролята на отделните институции в справянето с битовата престъпност и превенцията изобщо на престъпността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Лилков? Няма.
Други народни представители?
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Смятам, че разглеждането на изменението в Закона ясно и категорично показва няколко неща.
Първо, искате да въведете елементи на полицейщина с възможностите на общинската администрация. Направо предложете и общински служители да имат полицейски правомощия – да могат да задържат, да разпитват, след като ще могат да викат граждани. Най-вероятно това е първата Ви стъпка – прехвърляне на отговорност от изпълнителната власт, от Министерството на вътрешните работи към общинската администрация. Нищо повече! Признаване за неспособността на Министерството на вътрешните работи да се справи с опазване на обществения ред! Тези, които защитавате предложените промени в Закона, сте наясно с това. Няма и финансова обосновка как общинските администрации ще обезпечат… Желанието да облекчите бюджета на МВР е много нищожно.
Истинският извод е, че Министерството на вътрешните работи абдикира от основни дейности, вменени му със Закон. Ще създадем хаос кой е компетентният орган при нарушаване на обществения ред?
Колеги, желанието на това правителство и на структурираното мнозинство в този парламент е ясно с всички промени, които направихте – и в желанието да дадете такива правомощия на НАП, на Агенция „Митници“. На кого още ще прехвърлите първите стъпки към полицейските правомощия? На кого?
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това предложение е на АБВ, не е наш Закон. Там гледайте, ние сме го отхвърлили.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може предложението да е на АБВ, но с гласуването ще стане ясно дали ще позволите българските граждани да Ви обвиняват за полицейщина, както Ви обвиняваха в кабинета Борисов 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Янков?
Колеги, да приветстваме нашите гости днес – ученици от Велико Търново и Дряново ще наблюдават работата на Народното събрание. (Ръкопляскания.)
Слушаме Ви, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Една кратка реплика: ако сведем този разговор само до възможността да се задържат, да се арестуват хора и да се разпитват, колега Янков, просто ще сбъркаме дебата. Общественият ред не се изчерпва само с такъв вид нарушения. Нарушение на обществения ред например е и шумът, и какви ли не, ако щете и на незаконното разполагане на обекти и прочие. Така че не свеждайте дебата само до тези възможности на кмета и на общинската полиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Лилков, няма нужда от промяна в Закона и Вие сте наясно с това. Има наредби, които се приемат от общинския съвет и обхващат всички възможности на общинската администрация и на компетентните органи.
Вие видяхте ли текстовете, които защитавате? Аз Ви казвам: това е първата стъпка към полицейски правомощия на общинска администрация. Как ще репликирате това, което Ви казвам? (Реплика.)
Да, не е записано, че могат да задържат, арестуват, разпитват, но това е първа стъпка. Защо? – Защото МВР не се справя. Кметът на общината, общинският съвет в диалог с компетентните органи може да прави предписания, да подава сигнали, да изисква. Сега ще облекчим МВР и гражданите, които са недоволни от липсата на опазване на обществения ред, да не са сърдити на министър Бъчварова. Вие поемате ли отговорността за несправянето със задачите на МВР и на министър Бъчварова, защото това е отговорност пред българските граждани? Това предложение е елемент точно от това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие чухте ли предложенията на комисиите, които са разгледали Законопроекта?
КРАСИМИР ЯНКОВ (встрани от микрофоните): Чух ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Чухте ги! Оставам с впечатление, че не сте.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Категорично няма да вляза в дебата, който беше воден от предишните оратори поради простата причина, че се смесват две съвършено различни платформи – функциите и задълженията на Министерството на вътрешните работи, и функциите, задълженията и отговорностите на общините по отношение гарантирането на обществения ред.
Това са две съвършено различни неща и ако ние ги коментираме през обща призма, това означава, че някой от нас поема отговорност с гласуването или негласуването за това дали Министерството се справя с тези проблеми, но, от друга страна, някой от нас поема отговорност дали всъщност Министерството все пак успява, или неуспява.
Смятам, че основният проблем на вътрешната сигурност в България в последните няколко месеца и години е именно битовата престъпност. Нека да откроя няколко основни проблема, пред които е изправено, включително и Министерството.
На първо място, сериозният недокомплект, който понастоящем съществува в Министерството на вътрешните работи. Нека да Ви напомня, че с отчитаните реформи и предложения, направени през последната година и половина, съставът на МВР е поставен в условията на силен професионален стрес. За тази статистика говори и Институтът по психология към Министерството на вътрешните работи. В условията на силен професионален стрес, в условията на лавинообразно напускане на служители – за 2015 г., последното тримесечие, са напуснали толкова служители, колкото не са напуснали за първото тримесечие на 2015 г.
В условията на невъзможността да бъде осигурено максимално покритие от полицейски служители в малките населени места, общини и села, искам да попитам с чии популистки цели преждеговорившите поставиха въпроса дали трябва да бъде подкрепен, или не Законопроектът? Дали някой трябва да адвокатства на Министерството, или нетрябва? Абсолютен популизъм! Смятам, че паралелните мерки, които ние предлагаме, са спомагателни мерки, които по никакъв начин не трябва да изземват от отговорностите, функциите и задълженията на полицейските служители, а по-скоро да допълват тази система и да гарантират допълнително обществения ред там, където очевидно има недостиг на ресурси, какъвто основен ресурс е служителят в МВР.
Призовавам Ви да обсъдим нещата в конкретика, да обсъдим нещата с перспектива, както предложи господин Лилков, а да не влизаме в евтин популизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, ще бъда изненадана, ако не репликирате, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Разбирам желанието на колегите от АБВ, което пролича от изказването, че търсят механизми, с които да се харесат на тези български граждани, които са пострадали от престъпления, свързани с посегателство върху имуществото или техни близки, а те са много – те са всеки втори български гражданин. Загрижеността и да облекчат работата на МВР, само че не е коректно да се говори за популизъм, защото това, което се прави с предложението за промяна в Закона, е прикриване на неспособността на институциите, на Министерството на вътрешните работи, да използва всички възможности на Закона, за да се справи с този бич.
Само преди две години, уважаеми колега, имаше нещатни – извънщатни сътрудници към МВР по програмата за безработица, Вие доскоро имахме вицепремиер – представител на Вашата парламентарна група, който, ако бяхте загрижени, щеше да постави този въпрос по начина, по който да се реализира и подпомага дейността на органите на реда.
Питайте господин Цветанов дали ще подкрепи това, което предлагате. Той е наясно с възможностите на Министерството на вътрешните работи и е наясно колко неефективна е работата на МВР в момента – и по направлението справяне с битова престъпност, нищо, че е защитил министъра на вътрешните работи днес в изявление – такава му е позицията, ще трябва да брани правителството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Полезно е, че следите изявите на господин Цветанов.
Втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, именно Вашето изказване в момента и Вашата реплика отново ме навяват на мисълта, че Вие говорите за популизъм. Няма как, разберете, с конструктивно изказване, което е базирано на аргументи и мотиви на един законопроект, Вие да го класифицирате като законопроект, който очаква да получи одобрението или харесването, както казахте, на определен кръг хора. В случая не става въпрос за определен кръг хора. В случая става въпрос за човешки съдби.
Нека Ви върна на статистиката, че има малки населени места и общини, и села, където един полицай покрива примерно три или четири села. Всички тези хора, които живеят там какво смятате, че те очакват от нас? Те очакват ние да бъдем гъвкави, да бъдем маневрени спрямо ситуацията и спрямо проблемите на деня. В случая не става въпрос за ефективността на Министерството на вътрешните работи. В случая става въпрос, че ние трябва да покрием максимален спектър от услугата – сигурност, и да гарантираме обществения ред на тези места, където там поначало не се прави през последните една – две или три години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 554-01-62, внесен от Кирил Цочев и група народни представители.
Припомням, че двете комисии, на които бе разпределен Законопроектът, предлагат на пленарната зала да не подкрепи този Законопроект.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 12, въздържали се 78.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС. Вносители са Красимир Каракачанов и група народни представители.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси, който ще ни бъде представен от госпожа Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7април 2016 г.
На свое заседание, проведено на 8 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта.
На заседанието присъства от Министерство на правосъдието господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция “Съвет по законодателство”.
Законопроектът беше представен от народния представител Емил Димитров, който посочи, че с него се предлага промяна на чл. 108 от особената част на Наказателния кодекс, като към състава на престъплението се добавя израза „радикален ислям“ и допълни, че същевременно в нова точка 31 на чл. 93 от Кодекса се дава дефиниция на това понятие.
Като причина за внасянето на Законопроекта, той посочи необходимостта да се криминализира радикалния ислям, който е особено агресивна и опасна идеология. Предвид събитията в Близкия Изток, емигрантските общности в Западна Европа и наличието на последователи на идеологията радикален ислям в Република България, със Законопроекта се цели както ограничаване на нейното влияние и предпазване на българските мохамедани от нейната пропаганда, така и да се прецизира нормата на закона със съвременен прочит на най-актуалните заплахи за обществото.
В комисията са постъпили становища на Върховния касационен съд и Върховна касационна прокуратура, според които за правилното дефиниране на понятието „радикален ислям“ е нужно сериозно и задълбочено сравнително правно проучване по какъв начин въпросът е разрешен в други юрисдикции, които имат натрупан опит и знания при разграничаване на идеологическото от религиозното съдържание на термина.
Господин Александър Стефанов изрази становище, че радикалният ислям със своите проявни форми е заплаха за социалното единство в обществото и националната сигурност на страната и предложенията следва да бъдат подкрепени, като същите следва да се прецизират.
В обсъждането участие взеха народните представители Четин Казак, Явор Нотев, Димитър Лазаров, Филип Попов, Емил Димитров и Христиан Митев.
Господин Казак изрази становище, че действащата дефиниция на чл. 108 от Наказателния кодекс е широка и всеобхватна и посочи, че по нея има образувано съдебно производство в гр. Пазарджик, което показва, че настоящия наказателен състав обхваща идеологията радикален ислям. Той изрази необходимостта от експертно становище, за да се направи внимателно разграничението между религия и идеология, между постулатите на религията и това, което се предлага със Законопроекта.
Господин Нотев подкрепи целта на вносителите и посочи, че има обществена необходимост от такова законодателство. Той обърна внимание, че неправилно се предлага създаването на престъпен състав в чл. 93 от общата част на Наказателния кодекс, където се съдържат единствено легални дефиниции. Посочи, че тясната дефиниция на едно явление, каквото е „радикален ислям“ ще доведе до изключването на общественоопасни понятия, които не са изрично изброени в хипотезата на нормата.
Господин Лазаров посочи, че ще подкрепи Законопроекта, но се присъедини към становището на господин Нотев, че изпълнителното деяние не следва да се намира в общата част на кодекса, и че изброяването не е най-добрия подход за дефиниране на понятие. Той изрази необходимостта от прецизиране както по отношение на понятието „радикален ислям“, така и по отношение на изпълнителните деяния, които са ограничени единствено до проповядване на такава идеология.
Господин Попов изрази необходимостта от законодателни промени в тази област, но посочи, че Законопроектът следва да се преработи изцяло, тъй като се търси дефиниция на радикален ислям, но в крайна сметка става дума за съставомерни деяния, а не за идеология.
Господин Митев съобщи, че ще подкрепи Законопроекта и че е съгласен с бележките и мненията на колегите си, които квалифицира като навременни и основателни.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Законопроектът е разпределен на още една комисия – това е Комисията по вероизповеданията и правата на човека, няма постъпил доклад от тази Комисия.
От името на вносителите Законопроектът ще бъде представен от господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разглежданият Законопроект е свързан с поредица от негативни факти и явления в българското общество, свързани с проповядването на радикален ислям.
Конкретните факти, които вълнуват българското общество, са от последните 3-4 години и са свързани със съдебния процес в Пазарджик, който извади на бял свят факти, които бяха познати може би на специализираните служби и на органите на МВР, но не на цялото българско общество. Факт е, че не само в България, а и в цяла Европа проявите на радикален ислям, тоест пропагандата на радикалния ислям се превръща в пропаганда на една нова идеология. Погрешно се разглежда, че това е насочено против една или друга религия. Факт е, че когато религията се използва за политика и се използва като идеология, се създават проблеми, които ние наблюдаваме.
Хронологията е ясна. През последните 15 години в световен мащаб проявленията на радикалния ислям са свързани не само с агитация или с външни прояви като облекло или външен вид, но са свързани с терористична дейност. Като започнем от войната в Ирак, която отключи този проблем в световен мащаб, и свършим с последните атентати в Брюксел и в Париж, преди това пак в Париж, преди това други атентати във Франция, на гарата в Мадрид, метрото в Лондон и много други прояви, е видно за всички, че в продължение на близо две десетилетия в Европейския съюз се насажда една нова идеология. Една нова идеология, която е изключително опасна, за разлика от комунизма или от националсоциализма или фашизма, които все пак са идеологически доктрини, самата идеология на радикалния ислям е агресивна и тя не търпи нито възражение, нито чуждо мнение, нито другомислещи.
Проявите на тази идеология са свързани с поредица от атентати не само на територията на страните – членки на Европейския съюз, а и на целия свят. Всички светски нормални общества в света се борят с тези проявления, приемайки извънредно законодателство – тук няма да цитирам извънредното законодателство на Съединените американски щати, но няма държава, която на своя територия да е усетила проявленията на радикалния ислям – като идеология, подчертавам, а не като религия, защото трябва да правим разлика между религията „ислям“ и идеологията на радикалния ислям, които са две коренно различни неща, тоест няма такава нормална държава, която да не е взела някакви предохранителни мерки, с които да улесни борбата с тази нова идеология. Идеология, която светът до момента не познава.
Затова ние сме се опитали, обобщавайки опита на други страни – между другото, първата страна в Европейския съюз, която се занимава с този въпрос, е Великобритания след атентатите в метрото в Лондон – да направим формулировка на понятието „радикален ислям“. Защо? Към момента хората, които проповядват тази идеология се съдят според Наказателния кодекс за антидемократична или фашистка дейност.
Уважаеми колеги, радикалният ислям няма нищо общо с антидемократични изявления от сорта: „Няма нужда от парламент, а има нужда от диктатор“, „Трябва да се съберем всички на стадиона“ или пък примерно идеологията на фашизма, който е корпоративна идеология, или пък на националсоциализма. Радикалният ислям е една нова идеология, която си поставя за цел да завладее света чрез насилие – не чрез убеждение, не чрез пропаганда, а чрез насилие. Мисля, че няма нужда да обяснявам или да убеждавам никого от Вас в тази зала какво е насилието, което проявяват организации като „Ислямска държава“, като „Ал Кайда“, „Боко Харам“ и други организации, които налагат идеологията на радикалния ислям в световен мащаб не само на европейския континент, не само в Близкия Изток и в Африка, но и в континент като Азия. Единственият континент, който досега е пощаден от подобни действия, е Латинска Америка.
Логиката ни като вносители от Патриотичния фронт е да не чакаме всичко това, което се стовари върху прекалено добронамерените страни – членки на Европейския съюз към подобни идеологии, които години наред, бих казал, десетилетия наред търпяха проявите на радикалния ислям и проповедниците на радикалния ислям на своя територия, в името на едни криворазбрани общочовешки или общоевропейски ценности, но накрая получиха отплатата от своята толерантност под формата на атентати, под формата на избити хора, разстреляни. Или буквално последния случай от онзи ден – пак във Франция, която е най-засегната, най-потърпевшата от подобни проявления, говоря за страните – членки на Европейския съюз, ние се опитваме да определим понятието „радикален ислям“ и да го криминализираме чрез Наказателния кодекс, за да могат правораздавателните органи в България да имат основата, на която по-ефективно да водят борба, а така и цялото българско общество, с тези прояви.
Факт е, че България е на границата между християнския и ислямския свят. Факт е, че последните, бих казал, повече от 20 години на територията на България се опитват да се пробват най-различни под формата на граждански организации, ен-джи-ота и така нататък организации, които се финансират от определени петролни монархии, които точно това пропагандират.
Фактите, които наблюдаваме и по делото в Пазарджик, показват, че това не може да бъде наречено „изолиран процес“. Тази мрежа обхваща хора в различни региони, стремежът на тази пропаганда е да ислямизира, но да ислямизира не в смисъл да ги направи религиозни мюсюлмани, а да ги идеологизира като мюсюлмани циганските общности в България – и това се прави, забележете, за разлика от пропагандаторите на другите религии, които пропагандират със слово или с някакви помощи, тук става въпрос за директно финансиране – заплащане. Създава се една общност в България към момента, слава Богу, малка, която в перспектива може да създаде големи проблеми на националната сигурност, вътрешната сигурност и реда в страната.
Хора, на които днес се присмиваме, че плащат на жените си или се плаща на семейство по 200 или по 300 лв., за да слагат бурки, за да говорят подобни небивалици, техните деца утре, родени и израснали в подобна среда, ще станат потенциална опасност. Ние нямаме право да подценяваме този проблем.
Поради тази причина, с колегите от Патриотичния фронт сме изготвили текстове в Наказателния кодекс, с които се опитваме да регламентираме понятието „радикален ислям“. Не казвам, че това е най-доброто, което може да направи българският парламент. Казвам, че това е наша инициатива, която заслужава да бъде подкрепена. Много внимателно четох протоколите от Правната комисия. Колегите юристи имат основателни забележки по отношение на чисто юридическата част в тази материя, но принципно и идейно това е правилно да бъде подкрепено на първо четене, за да може между първо и второ четене тези юридически съображения, които и колегата от „Атака“ Нотев, и колегата Лазаров от ГЕРБ се изразили като юристи – професионалисти, да бъдат съобразени. Какви са текстовете?
Създава се нова т. 31 в чл. 93 със следния текст: „Идеологията радикален ислям се проповядва от едно лице, когато то с думи, действия или разпространение на текстове или символи агитира за някои от следните идеи: за създаване на ислямска държава – халифат, за налагане на законите на Шериата над светските закони, за насилствено налагане на религиозни принципи и норми на поведение и норми, характерни за исляма или пропагандира насилие във вид на свещена война – Джихад, срещу немюсюлманите. Същото деяние е налице, когато се набират последователи или средства в подкрепа на терористични организации, чиято идеология е базирана на Исляма или се извършва агитация в полза на такива организации.“
В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения: в ал. 1 преди думата „фашистка“ се допълва изразът „Радикален ислям“. Идеята е да намерим формулировката на това явление – идеологическо явление, пак повтарям (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), чрез което определени външни фактори се опитват да пробиват не само на територията на България. Те разглеждат България само като брънка, стъпка към навлизането в Европа и ние успешно като законотворци да му се противопоставим.
Благодаря Ви, госпожо Председател, за търпението. Пресрочих времето. Благодаря Ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да участват в него, да дадат знак.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми колеги, ние обсъждаме един въпрос, който е бил ясен на политиците, политолозите и философите на Европа още в средата на ХІХ век. Тук си позволявам да цитирам френския мислител Огюст Ренан. Той казва, че Ислямът не може да съществува в държавата така, както я разбират държавите в европейската цивилизация. Говори за радикалния ислям, разбира се, не говори за светските мюсюлмани. Ислямът отрича, измества и замества държавата това в скоби е написал този мислител през 1897 г. в една поредица от лекции в Сорбоната за това какво представлява ислямът. Ислямът, за разлика от християнството, не обещава на праведника Царството небесно след смъртта. Той му обещава царството, плячката, тук, на земята. Ислямът не е религия и това го казват станали прочути световноизвестни лидери на Джихада, да не цитирам сега онази фетва на Осама бин Ладен, с която той си поиска Ал Андалус –Пиренейския полуостров.
Радикалният ислям казва, че там, където веднъж е управлявал мюсюлманин, Аллах ще го върне там. Веднъж стъпил мюсюлманският ботуш на една територия, това се тълкува като Божие благоволение, тази земя остава завинаги негова. Той винаги може да претендира за това.
Радикалният ислям – под радикален ислям имам предвид Шериата, не разрешава интеграцията. Малко хора, особено тези, които си изкарват парите с пропаганда за интеграция, не съзнават това. Шериатът забранява на правоверния мюсюлманин да се интегрира. И, ако забелязвате, обърнете внимание, всичко в ежедневния живот на радикалния мюсюлманин е регламентирано така, че да го откроява, да го дезинтегрира от останалите „неверници“ – и облеклото, и храненето, и поведението, цялото.
Шериатът регулира всяка стъпка от ежедневния живот на праведния мюсюлманин, включително това какво да яде, включително това кога да се къпе, включително с коя ръка да яде, с кой крак да влезе в сервизните помещения и с кой да излезе. И това е факт, който малко хора съзнават. Тоест, това е абсолютната несвобода.
Искам да Ви припомня, защото си намирам мои статии от 2002 г., когато съм писала и разобличавала чрез статия от Корана и хадисите онова сиво същество, наречено Ахмед Муса Ахмед. Тогава – 2002 г., той проповядваше, разбира се, срещу прилично заплащане, друга подобна идеология, тоест, същата идеология под друго име. Казваше се: държавата е халифат на някакъв си Метин Каплан, осъден в Германия и хвърлен в затвора от тогавашна светска Турция. Забележете – 2002 г., а сега сме 2016 г. Четиринадесет години българската държава не може да вкара в затвора един, с Ваше позволение, келеш, без образование, просто защото няма закон…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, няма как да Ви позволя да говорите по този начин, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, съжалявам.
Няма закон, по който той да бъде вкаран в затвора. Няма алинея.
Напълно подкрепям вносителите и конкретно колегата Каракачанов – нищо да не разбираш от право, от улицата един човек да хванете и той би защитил всеки джихадист и ислямски терорист, ако той трябва да бъде осъден по чл. 108, защото е елементарно да докажеш, че това, което той проповядва, не е фашизъм, не е антидемократична идеология. Това е система за цялостно управление на живота и на света! Според хадисите Мохамед е обещал на мюсюлманите цялата земя да стане джамия, тоест, мюсюлманска общност.
Затова призовавам народните представители: нека да помогнем на българското правосъдие, да му дадем инструмент, с който той да защитава и националната сигурност на България, и сигурността на отделния българин. Гласувайте за този Закон!
Разбира се, има една поговорка, която казва, че по-доброто е враг на доброто. Винаги нещо, дори да е много добро, може да стане още по-добро. Дайте Вашите забележки, Вашите корекции, и нека с пиличката да направим този текст перфектен, но му дайте път. Защото малко време остана преди България да бъде залята от носителите на тази радикална, мракобесна, античовешка идеология. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ, единични ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Ташева? Няма.
Господин Имамов – за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този Законопроект прави опит да раздели религията от радикалната идеология. За съжаление обаче, не го прави достатъчно успешно. Искам да заявя, че това до известна степен засяга и обижда всеки пети гражданин на Република България, който е мюсюлманин и изповядва тази религия. Мисля, че авторите, въпреки опитите да представят своята цел като необходима, бих казал – като крайно необходима, подценяват проблема, който повдигат. Това е доказателство от тази гледна точка, че религията се използва за политически цели в самия Закон.
Моля Ви, не подценявайте този проблем. Ние, разбира се, сме против всякаква радикализация. Омръзна ми обаче и смятам за кощунство някой да застане на тази висока трибуна и да ме убеждава, че моята религия е радикална, че моята религия създава терористи, човекомразци, хора, които ще унищожат страната и света даже.
Уважаеми колеги, аз познавам много добре християнската религия, даже бих казал – много по-добре от някои от присъстващите, отколкото те моята и свещените книги на моята религия.
Моля Ви, имайте предвид това, че всяка дума по Законопроекта, която ще кажете от тази трибуна, ще засегне милиони! Ще засегне милиони!
Ето, аз питам: защо този Законопроект не е насочен към радикалните религиозни идеологии изобщо? Моля авторите да ми отговорят. В България има над 100 религиозни общности, официално регистрирани! Някои от тях са крайно радикални, дори са нанесли повече щети на българското общество, отколкото ислямът! Нашият ислям наистина е традиционен, нямащ нищо общо с тези радикални, крайни идеологии. Защо? Знаете ги тези религиозни общности, но те не представляват интерес, защото някои колеги имат желание и намерение да поддържат антиислямисткия тон, да насаждат омраза, страх!
Моля Ви още веднъж, имайте предвид, че близо милион и половина от българските граждани изповядват исляма и те смятат себе си за добри хора, патриоти. Не мисля, че са терористи или такива, които отглеждат терористи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Имамов?
Господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Имамов, казвам „уважаеми“, защото Ви уважавам, а не от куртоазия и протокол, този Законопроект е насочен към реални прояви в световен мащаб, включително и на българска територия.
Напротив, той не е насочен към традиционните български мюсюлмани. Апропо, при нас членуват над 1000 човека, традиционни български мюсюлмани – етнически българи мюсюлмани. Законопроектът не е насочен към религията! Насочен е точно срещу опитите на радикалисти в тази религия да потискат и да противопоставят нормалните, трудолюбиви български мюсюлмани срещу другата част от българското общество. Насочен е към тази групичка от хора.
Вие зададохте много резонен въпрос: защо не е насочен към други подобни религии, и аз ще Ви отговоря. Първо, ако проследите практиката в последните 15 години, ще видите, че аз лично и моите колеги няколко пъти сме поставяли въпроса за някои секти, които по не толкова радикален, но по друг начин сеят разделение в една или друга религиозна деноминация. Тоест това не е прецедент в нашето поведение и политика.
Истината обаче е, че в момента ние не наблюдаваме на световен или на български терен радикални будисти, радикални хиндуисти или радикални някакви други хора, които проповядват нетърпимост, смърт и извършват терористични актове. Това го имаме в една идеология. Няма да изнасям геополитическа лекция кой е виновен за това, кой отключи вратата на подобни радикали в световен мащаб, това е друга тема, но е факт, че от името на всички мюсюлмани една малка група радикали убиват, унищожават, извършват насилие. Те трябва да бъдат спрени.
Законът, разберете ме, господин Имамов, не е насочен към религията ислям. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Повярвайте ми, ако в бъдеще християни, будисти или хиндуисти проповядват омраза, нетърпимост или насилие към другите, аз ще бъда първият, който ще се противопостави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Имамов, правя Ви реплика, защото не съм съгласен с подхода, който по принцип Вие и Вашата партия демонстрирате – вече с втори законопроект. Миналата седмица коментирахме нещо в подобна посока. Заема се позиция, която всъщност се опитва да издигне отново щита на криворазбраната религиозна толерантност върху явления, които нямат нищо общо с религията.
Ако Вие не желаете да го разберете, разбира се, имате правото да не искате да го разберете, обаче едва ли за някой анализатор е проблем да види разликата между една идеология и една религиозна общност.
Очевидно идеологията иска промяна на политическото статукво тук и сега. Тя използва, от една страна, политически, от друга страна, насилнически средства. Ние имаме крещящия пример не само на атентатите в Париж, в Брюксел, да не забравим двете кули, масовото жертвоприношение на над 3000 човека.
Имаме ситуация, в която такава общност управлява една територия, изграждайки псевдодържава, където извършва ужасяващо етническо прочистване, базирано именно на тази идеология.
Немалко известни ислямски теолози обявяват, че това няма нищо общо с исляма по принцип като поведение, като идеология, като виждане. Вадят се конкретни текстове, паразитира се върху тях, правят им се тълкувания, за да бъде облечено с дрехата на религия, но това не е религия.
ДПС, разбира се, може да продължи с опитите си да се представя за двуликия Янус – от едната страна, сме с либералната фасада, а от другата, трябва да паразитираме върху подкрепата на все повече радикализиращи се, за съжаление, слоеве в мюсюлманската общност. Ако обаче е политически отговорна формация, ще направи това, което трябва да направи – ще подкрепи този текст и ако има желание за свой принос в усъвършенстването му, ще го направи между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Валери Симеонов или Милен Михов, разберете се.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми представители на ДПС, Законопроектът е ясен, точен, категоричен – има смисъл на предпазно действие срещу навлизането на радикалния ислям. Мисля, че при обсъждането му е изключително неуместно поведението, което господин Имамов демонстрира от тази трибуна. Той хвърли преки обвинения, че този Законопроект едва ли не използва религията за някакви политически цели или неговата насоченост е срещу религията, в обслужване на определени политически цели. Няма такова нещо.
В тази зала и в България религията се използва за политически цели единствено от представителите на радикалния ислям – ДПС и производните му.
Много Ви е къса паметта. Като че ли забравихте кой влачи имами по предизборните митинги и мероприятия?! Кой влачи религиозни лица – ние или ДПС?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Глаголът…
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой коли крави по време на предизборни мероприятия? Не беше ли Вашият Ахмед Башев?
Кой прави непрекъснати демонстрации на религиозна и верска преданост чрез ежеседмични масови залягания в центъра на София, с Вашето съгласие и одобрение, пред празната джамия „Баня баши”? Не са ли пак Ваши хора? Пак Ваши хора са!
Не знам каква наглост имате да излезете тук и да говорите за обслужване на политически цели за един съвсем изчистен текст в този Законопроект? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Извинявайте, но джамията в Пазарджик не беше ли припозната и одобрена от Главното мюфтийство? Или то не е знаело, че се извършва пропаганда? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Симеонов. Можете да вземете изказване.
Дуплика – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин Каракачанов и останалите колеги! Движението за права и свободи многократно е заявявало, че ние сме против всякакви форми на насилие, против всякакви форми на тероризъм, на радикализъм, които убиват човешки животи, пречат на хората да се развиват демократично и да живеят нормален живот. Ние сме го заявявали многократно. Така че ще прескоча онези реплики, които нямат нищо общо със съдържанието, и са родени на желанието да се създава омраза и да се използва езикът на омразата за кой ли път от тази трибуна в парламента.
Без идеология няма религия, уважаеми господин Каракачанов. Трудно ще отделите религията от идеологията, защото повечето хора няма да Ви разберат и ще го приемат като опит да бъдат унизени по някакъв начин за своята религия.
Ето аз пак повтарям: ще Ви подкрепим за всички форми на насилие и радикализъм. Включете и разширете Вашата тема що се отнася за радикалните религиозни идеологии в България. Това е правилният подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станилов има думата за изказване, след него господин Милен Михов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Господин Председател, моля да удължите времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С което автоматично се увеличава времето на всички групи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да.
Съвсем накратко една друга оценка. Преди да я изкажа, искам да кажа, че от тази трибуна нито аз, нито моите колеги сме използвали всякакъв език на омразата, а сме говорили истината. За език на омразата се говори само от колегите от Движението за права и свободи, което за мен е съвършено необяснимо, или е провокация, но нека те да решат.
Второ, много е трудно да се направи разграничение между обикновения и радикалния ислям в определени моменти, защото господин Таип Реджеп Ердоган каза публично от трибуна, че ислямът е един и няма различен ислям. Това обаче не е вярно! Вярното е, че българската турска диаспора не изповядва такъв ислям, но това може да се промени при определени политики. Така че, когато е отстранил исляма от управлението на Република Турция, Мустафа Кемал Ататюрк е бил прав, но това днес всички са го забравили. Това – първо.
Вторите няколко изречения са следните.
Първо, става дума за геокултурен сблъсък и това е безспорно, и ние сме на върха на острието.
Второ, става дума за продължение на българската национална революция, за което аз съм говорил много пъти от тази трибуна, затова няма да продължа. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Митхат Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Чувствам се длъжен да взема реплика на преждеговорившия, защото Движението за права и свободи не е политическа партия, която говори с езика на омразата. И, за да върна дебата в неговото приложно поле, искам да кажа, че по време на заседание на Комисията и Върховната касационна прокуратура, и Върховният касационен съд са изпратили становища, в които изрично е казано, че няма сравнително правен анализ, който да показва по какъв начин религия и идеология могат да бъдат отделени. Така че за мен досега дебатът е изцяло на основата на политиката и не е в основата на Наказателно правно приложната наука. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ако едно явление не може да се побере в рамките на правото, това не означава, че явлението не съществува, тоест няма го. Ние не можем да си затворим очите пред него, то стои пред нас. Затова не говорим за правото и правото не може да бъде оценка на целия ни живот, на цялото мироздание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Милен Михов, след него господин Сидеров, след него господин Джейхан Ибрямов. (Шум и реплики.) И след това гласуваме.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа! Ще се постарая да бъда кратък.
Законопроектът ясно третира радикалния ислям като идеология и аз не разбирам тезата, че не може да се направи разграничение между религия и идеология. Религията третира преди всичко отношенията на човека с Бога и несъмнено религиозните убеждения са върховна ценност на българското общество не само днес, но и далеч във времето.
Идеологията е обществена, икономическа и политическа програма за реформиране най-общо на обществото. Между религиите и идеологиите има връзка. Между идеологиите и различни социални, икономически или научни теории също има връзка. Расовата теория сама по себе си не поражда фашизма, но фашизмът експлоатира тази теория, създавайки расова идеология.
Давам този пример ясно да разграничим религията между идеологията на радикалния ислям, който използва една религия, за да конструира програма за промяна на света, на целия свят. И че тази идеология е насочена срещу българските мюсюлмани е толкова очевидно, че е необходимо да приведем само един пример – че в Бургас, в атентата, жертви бяха както нашите гости от Израел, така и наши представители, българи, на българския ислям. Този атентат най-общо илюстрира заплахата за българските мюсюлмани от радикалния ислям като идеология. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Михов? Няма.
Думата има господин Волен Сидеров. (Шум и реплики. Народният представител Алиосман Имамов иска думата за реплика.) Реплика?
Извинявайте, господин Сидеров.
Господин Имамов има реплика. Не съм видяла, въпреки че е на първия ред. Извинявайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Михов, Вие пренасяте дебата на една друга плоскост. Тя е твърде интересна, но пак повтарям, религията без идеология е кухо обществено явление. Няма религия без идеология. Иначе самата религия се превръща в нещо, което са изповядвали първобитните хора, които не са мислели, не са били на това равнище на своето духовно и идеологическо развитие.
Какво да кажем за идеологията на хора – десетки, стотици в света, не само в България, които убиват други хора по религиозни убеждения? Стотици, които са намерили своята нерадостна съдба именно в резултат на съществуването на тези неислямски религиозни и радикални идеологии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:Втора реплика – госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС):Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, репликата ми е следната: със Законопроекта, който Вие предлагате, искате да измените чл. 108, като преди думата „фашистка” да се добавят думите „радикален ислям”.
Сега искам да Ви прочета какво гласи чл. 108, за да стане ясно и на другите колеги какво правим:
„Чл. 108. Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, или насилствено изменение на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хил. лв.”
Ако Вие държите изрично да се допълни „радикален ислям”, това означава ли, че Вие под радикален ислям нямате предвид, че той е антидемократична идеология, защото в терминологията „антидемократична идеология” се включва и това, което Вие искате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Госпожо Председател, високоуважаеми господин Имамов, държа да подчертая, че в това обръщение няма нито нотка ирония и то е напълно искрено. Не мога да се съглася с Вас, че религията не може да съществува без идеология. Религията е понятие, в което се включват различни разбирания за представата за света, за сътворението на света, за човека, за Бога и така нататък. В този смисъл пак ще кажа: идеологията е програма за изменението на света. Тя се конструира въз основа на различни философски, икономически и социални теории. Тя може да бъде логична, може да бъде конгломерат и така нататък, и така нататък. Това не мога да се съглася с Вас.
А що се отнася до репликата, самото понятие „фашизъм” е твърде ограничено.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Антидемократична идеология.
МИЛЕН МИХОВ: Момент, момент! Фашизмът е обществено политическо движение в Италия и то се различава съществено от националсоциализма, но е приело гражданственост, че под термина „фашизъм” се възприемат всички десни, тоталитарни и в определен смисъл авторитарни обществени, политически движения, нанесли такава вреда на Европа и света през ХХ век. (Реплика от народния представител Ферихан Ахмедова.) В този смисъл добавянето на „радикален ислям” след думичката „фашизъм” придобива своята завършеност на текста, защото там ясно Вие го цитирахте: „и други антидемократични течения”...
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): Включва ли се в този термин?
МИЛЕН МИХОВ: Естествено че радикалният ислям е антидемократичен, това е вън от съмнение.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, от място): В такъв случай да се добави „или”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То и фашизмът е антидемократичен.
МИЛЕН МИХОВ: То и фашизмът е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те са в съотношение: част към цяло.
Думата за изказване има господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, аз Ви предлагам да не се опитваме да дефинираме тук понятия, за които десетилетия, векове са спорели различни школи – религиозни, идеологически, философски и така нататък.
Много пъти, когато тук е ставало въпрос за нещо, отнасящо се до историята, като вносители по някакви законопроекти сме получавали забележката, че парламентът не може да решава исторически въпроси. И аз сега бих казал: нека парламентът да не решава религиозни въпроси, защото това е много трудна и сложна тематика. Най пък лошото ще бъде, ако българският парламент стане място, където да се сблъскват религиозни виждания. Мисля, че това е излишно. Казвам Ви го като човек, който е изучавал религия, и смятам, че тук не трябва да бъде сблъсъкът християнство-ислям или нещо от този род.
Ние в крайна сметка сме политици, решаваме практически задачи. В момента има сложено едно предложение, което трябва да наложи санкции на хора, които са терористи. Нека да не ги определяме какво изповядват, те са терористи – те искат насилие, те искат да убиват хора, те убиват хора. Такъв тип хора, които проповядват подобно нещо, трябва да бъдат санкционирани.
Впрочем тук имаше изказване на господин Имамов, което аз одобрявам, че има и други, секти ги наричаме, изповедания или деноминации, които проповядват също антиобществени практики. Те също трябва да бъдат вкарани в тази санкция, но това е въпрос между първо и второ четене.
А сега аз призовавам на първо място ДПС, защото за останалите политически партии е ясно, че те го подкрепят, да се присъединят и да подкрепят това предложение, с което да покажат, че не са някаква чужда на България партия, не изповядват нещо друго освен общи ценности, за което непрекъснато подчертават и претендират, и по този начин ще го докажат. Обратното гласуване би било доказателство за обратното.
Така че нека да успокоим нещата като антирелигиозен сблъсък, няма да го решим от тази трибуна, а да приемем санкция, която между първо и второ четене може да се редактира, доразвие, но тя е необходима, тъй като този тероризъм – радикален, е факт в Европа и в света и за него се говори и коментира много. Ние сме длъжни да вземем някакви мерки. Подкрепете това предложение, а нататък ще доразвием и за други обществено опасни секти и деноминации, които наистина съществуват в България и за които в момента не говорим, а трябва да говорим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Сидеров?
Първа реплика – господин Митхат Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря.
Аз съм съгласен с изказването на господин Сидеров, че тук не трябва да бъде трибуна, в която да се сблъскват две религии, но, започваме с голямото „но”. След като органите, които ще прилагат Закона, които ще следят за неговото изпълнение, в случая Върховната касационна прокуратура, която прилага общ надзор за законност, са резервирани по начина, по който се предлага Законът, по начина, по който се изчитат вътре и разписват формулировките, след като те са резервирани, аз питам: на това основание органът, който ще прилага Закона, след като не застава зад Закона, след като неговата експертиза не е в посока той да се подкрепи, след като самите органи ВКП и ВКС казват, че трябва задълбочено, сравнително правно проучване и то в страни, които имат опит с прилагането на подобен род наказателноправни мероприятия, ние в този случай какво ще дадем в ръцете на ВКП, какво ще дадем в ръцете на прокурорите, какви обвинителни актове ще изготвят, как ще ги защитават в съда? И после, ние поставяме и самия съд в много деликатно положение. В този смисъл хората, които вкараха политиката в тази трибуна, са на практика вносителите.
И вторият аргумент – защо нямаме и становище на гилдията? Защо не е изискано и становище на Главно мюфтийство, на Дирекция „Вероизповедания”? И аджеба, защо не е направена кръгла маса? Това са методите, по които съвременният парламентаризъм трябва и следва да работи, особено в такива деликатни моменти, в които ние в момента се намираме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Сидеров, дуплика? Няма да ползвате.
И остана господин Джейхан Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Поредното калпаво изменение на един така важен Закон. Когато говорим за исляма, а не за друга религия, някои колеги се надпреварват такива доводи да измислят, че чак се чудя защо са попаднали в Народното събрание.
Ще дам пример с това, което предлагат. Когато се набират средства или последователи в подкрепа на терористична организация, чиято идеология е базирана на исляма, се казва, че това е радикален ислям. Това означава ли, скъпи колеги, че когато има организации, които се подкрепят или в тяхна полза се набират средства, но са принадлежащи към друга религия, това не е антидемократично? Това имаше предвид проф. Имамов, когато казваше, че трябва да се подходи внимателно и да се сложи под общ знаменател не ислямът, а отношението към различните религии.
Ще Ви припомня, господа от Патриотичния фронт, когато България стана член на Европейския съюз, автоматично ние приемаме определени закони, така наречените АКИ. Там има определение за радикален ислям. Запознайте се, много внимателно се запознайте!
Навремето, 1945 – 1946 г. в България се приема закон, който забранява на определена общност да носи определени дрехи и да бъде в изпълнителната власт. Накрая тези хора, които предлагат този закон, са наказани от държавния съд с убийство.
Внимавайте какви закони предлагате, какви изменения, за да не стане така, че нарочно да провокирате радикалния ислям в България.
А когато споменаваме кои са жертвите от терористичните атаки в България, аз много се чудя, като сте патриоти, защо никой от Вас не присъстваше на погребението на този наш български гражданин мюсюлманин в Родопите? Но на парламентарната трибуна всички сме много добри, когато казваме: „Тези са лошите, а ние сме добрите“.
Преди да завърша, колеги, тук се спомена, че фашизъм е равно на радикален ислям, защото са антидемократични. А именно Съветът на Европа с документ казва, че в момента в Народното събрание на Република България има две фашистки организации – Патриотичният фронт, ВМРО и НФСБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви моля без определения и квалификации на политически формации и тяхната идеология.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Уважаеми здравомислещи народни представители от системните демократични, не подкрепяйте този калпав Законопроект, това изменение в този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ибрямов, не се изнервяйте. Хубаво е да не се използва религията за политически цели, но Вие се опитвате да го направите. Аз не твърдя, че съм добър юрист. Аз не съм юрист, но твърдя, че съм добър историк. Моля Ви, не ме учете на исторически неща, защото не Ви е тук силата. „Калпаво изменение“ – квалификация не много възпитана за човек като Вас, който също не е юрист. Изменението не е калпаво. Изменението цели да предотврати подобни действия, които наблюдаваме по целия свят. Недейте да използвате спекулации и откровени лъжи, когато твърдите, че Съветът на Европа е квалифицирал ВМРО и НФСБ като фашистки организации. Такъв документ няма. Това го повтаряше един Ваш бивш председател, апропо, същият този, който, когато започна делото срещу радикалния ислям в Пазарджик, излезе и защити обвиняемите, които проповядваха рязане на глави, убийство на неверници и така нататък. Помните го, няма да му споменавам името, въпреки че той не може да се възползва от правото си на лично обяснение, защото не идва в българския парламент. Същият този, който като че ли служи на друга идеология.
Така че нека да не си хвърляме политически обвинения, когато става въпрос за сигурността на България.
Аз искам да чуя най-накрая ДПС не да ни учи на това какво не трябва да правим, а да вземе един път и да излезе с позиция, която да защитава сигурността на целокупния български народ, без разлика от неговата етническа или религиозна принадлежност. Това бих желал да чуя. Защото Вие вадите заклинание – „тези били фашисти, а ние сме системни“. Какво значи „системни“?! За 20 и кусур години присъствие на ДПС като системна партия в парламента, българският народ не иска да Ви гледа повече! Недейте със „системни“ и „не системни“ – това не е критерий. Или правиш нещо добро за страната, или не правиш нищо добро. Не използвайте религията за политическа пропаганда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Каракачанов. Изтече времето.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: За погребението. Не сме отишли на погребението на този българин мюсюлманин, за да не правим политическа пропаганда от това погребение, от това нещастие за човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Цачева, уважаеми колеги народни представители! Колега, факт е, че огромната част от атентатите в света се извършват от групировки на радикалния ислям. Колеги, най-потърпевшите от тези атентати и най-много жертви дават точно мюсюлманите. Факт ли е това?! Това са тези, които изповядват класически ислям. Вижте жертвите по света, които се дават. Най-много в тези атентати загиват мюсюлмани.
Аз също ще подкрепя господин Каракачанов. Моля Ви, стига с тези мантри – този какъв бил, онзи какъв бил. Колеги, аз съм кум на турско семейство от село Долни Воден. Кум съм на турско семейство и те са добри мюсюлмани. В това няма нищо лошо. Ние не се обявяваме в никакъв случай срещу тях. Но ние не искаме да позволим онова, което става по света – с бомбените атентати на тези радикални ислямисти, голяма част от които са уахабитски ислям. Тъй като Вие сте мюсюлманин, много добре знаете какво значи уахабитски ислям.
За това става реч, колеги, не за друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, естествено е, че нямам намерение да споря по исторически теми, но когато говоря, говоря с факти, а това че на някои колеги не се харесва, то е отделен въпрос.
Щом нямате добри юристи, заповядайте, ще Ви дадем добър акъл. (Смях в ПФ.) Ние имаме хубави, добри юристи, които знаят как се правят закони.
Колеги, ще Ви призова отново – не подкрепяйте това калпаво изменение в този Закон, защото ние не търсим изгубени изборни проценти! Благодаря. (Реплики в ПФ.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! В мен този текст поражда няколко въпроса, на които нямам отговор. Бих попитал вносителите, ако могат да го дадат. Мисля, че се объркват, омесват се принципи в най-общо дефиниране на определени термини. Например, казва се „радикален ислям“. Може да има радикален консерватизъм, радикална социалдемокрация, радикален комунизъм, радикален юдаизъм, радикално християнство. Можете ли да ми дефинирате какво значи примерно идеологията в „радикално християнство“ в две изречения, както сте го направили тук? Или пък да дефинирате идеологията „радикален юдаизъм“? Със сигурност юдаизмът има свои радикални изражения. Какво означава радикално? Означава корен, основа, фундамент, някаква крайност в нещо.
Питам научно, процедурно, принципно да ми обясните, за да намеря логика в тези неща. Остава впечатлението, че малка група хора в това Народно събрание се опитват да дадат в едно изречение такова сериозно и тежко определение – що е то радикален ислям или идеологията радикален ислям. На мен ми е трудно да го разбера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики? Заповядайте за първа реплика, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Господин Исмаилов, за съжаление, вносителите няма как да Ви дадат точен и логичен отговор на въпроса. Няма как да стане това, тъй като, както се разбра от дебата, това е предложение на парламентаристи. Облечено е в добра идея, всички сме на позиция, че едното трябва да се отдели от другото, но съдържанието на идеята не е изпълнено по начин, който прилича на добри парламентаристи.
Казах преди малко, ще повторя сега и на Вас: няма изследване сред научната общност – духовната научна общност, която дефинира идеологията. Няма взето становище и от държавните органи към Министерския съвет, които прилагат и следят закона. Няма отправено запитване от господата парламентаристи и към Висшия ислямски институт, да кажем, или към Главно мюфтийство.
Те са се срещнали с няколко хабилитирани преподаватели може би в друга религия и не са счели за необходимо да се срещнат с водещи духовници и с водещи преподаватели. За тях може би е обидно – ще перефразирам стара мисъл, че те може би на немски говорят само с конете си. За тях може би е под достойнството им да седнат да говорят по теоложки въпроси с представители на духовната общност. Затова те няма как да Ви дадат този отговор. (Оживление, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Исмаилов? Няма да ползвате.
Няма други желаещи народни представители.
Дебатът е закрит.
Процедура – господин Веселинов. (Реплики. Народният представител Ферихан Ахмедова иска думата за процедура.)
Преди изказването на господин Исмаилов, Искрен Веселинов искаше процедура, но аз мислех, че е за удължаване на срока.
Вие сте първи, господин Исмаилов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Госпожо Председател, процедурата ми е за удължаване на парламентарното време до приключване на гласуването по настоящия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Процедура – заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, тъй като Законопроектът, който гледаме, е изключително важен за българското общество, предлагам поименна проверка. (Възгласи и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите процедура за поименна проверка с оглед предстоящо гласуване, не е обратно становище.
Списъците. (Оживление. Реплики.)
Колеги, това не е обратно становище. Моля за спокойствие.
Има направено процедурно искане. Дадох възможност за обратно становище, вместо това постъпи второ процедурно искане, което е във връзка с искане за поименна проверка във връзка с предстоящо гласуване.
Поименна проверка.
Айдоан Муталиб Али- отсъства
Айхан Ахмед Етем- отсъства
Александър Руменов Ненков- тук
Александър Христов Методиев- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов- тук
Алтимир Емилов Адамов- отсъства
Ана Георгиева Баракова- тук
Ангел Петров Найденов- тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев- тук
Антони Антониев Тренчев- отсъства
Атанас Зафиров Зафиров- отсъства
Атанас Иванов Ташков- отсъства
Атанас Петров Атанасов- отсъства
Атанас Славчев Стоянов- тук
Атанас Тодоров Мерджанов- тук
Ахмед Реджебов Ахмедов- отсъства
Бойка Грозева Маринска- отсъства
Борис Борисов Станимиров- отсъства
Борис Янков Ячев- тук
Борислав Любенов Великов- отсъства
Борислав Михайлов Борисов- отсъства
Борислав Райчов Миланов- тук
Борислав Сабинов Иглев- отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан- отсъства
Валентин Алексиев Николов- тук
Валентин Иванов Радев- отсъства
Валентин Кирилов Касабов- тук
Валентин Любенов Павлов- отсъства
Валентин Николов Иванов- отсъства
Валери Мирчев Жаблянов- отсъства
Валери Симеонов Симеонов- тук
Васил Миланов Антонов- тук
ВелизарПенков Енчев- тук
Венка Константинова Стоянова- тук
Венцислав Йорданов Каймаканов- отсъства
Вили Младенов Лилков- тук
Владимир Цветанов Тошев- тук
Владислав Тошков Николов- тук
Волен Николов Сидеров- тук
Галя Енева Захариева- тук
Галя Симеонова Георгиева- тук
Георг Даниелов Георгиев- тук
Георги Александров Ковачев- отсъства
Георги Иванов Андонов- отсъства
Георги Недков Кючуков- тук
Георги Николов Недев- тук
Георги Стоянов Кадиев- тук
Георги Страхилов Свиленски- отсъства
Георги Тодоров Божинов- отсъства
Георги Чавдаров Анастасов- тук
Георги Ченков Търновалийски- отсъства
Георги Янчев Гьоков- тук
Гроздан Спасов Караджов- отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен- отсъства
Данаил Димитров Кирилов- тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- тук
Даниела Владимирова Савеклиева- тук
Даниела Йорданова Панайотова- тук
Делян Александров Добрев- отсъства
Делян Славчев Пеевски- отсъства
Десислав Славов Чуколов- отсъства
Десислава Вълчева Атанасова- тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева- тук
Джевдет Ибрям Чакъров- отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов- отсъства
Джема Маринова Грозданова- тук
Диана Иванова Йорданова- тук
Димитър Ангелов Горов- тук
Димитър Андреев Делчев- тук
Димитър Бойчев Петров- тук
Димитър Борисов Главчев- тук
Димитър Григоров Шишков- отсъства
Димитър Иванов Гечев- тук
Димитър Кирилов Байрактаров- отсъства
Димитър Крумов Танев- тук
Димитър Николов Лазаров- тук
Димитър Спасов Димитров- отсъства
Димитър Стоянов Дъбов- отсъства
Димитър Танев Танев- отсъства
Добрин Ненов Данев- тук
Добромир Проданов Проданов- тук
Дончо Спасов Баксанов- тук
Дора Илиева Янкова- отсъства
Драгомир Велков Стойнев- тук
Дурхан Мехмед Мустафа- отсъства
Евгени Димитров Стоев- тук
Евгения Бисерова Алексиева- тук
Евгения Даниелова Ангелова- тук
Емил Димитров Райнов- отсъства
Емил Димитров Симеонов- тук
Ерджан Себайтин Ебатин- отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула- отсъства
Жельо Иванов Бойчев- тук
Живко Иванов Мартинов- тук
Иван Валентинов Иванов- тук
Иван Димитров Стойнов- тук
Иван Кирилов Иванов- отсъства
Иван Костадинов Станков- тук
Иван Николов Миховски- отсъства
Иван Пенков Иванов- отсъства
Иван Славов Иванов- тук
Иван Стефанов Вълков- тук
Иван Стоев Чолаков- тук
Иван Тодоров Димитров- отсъства
Иван Тодоров Ибришимов- отсъства
Илиан Сашов Тодоров- отсъства
Илия Янков Илиев- отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов- тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Калина Петрова Балабанова- отсъства
Камен Костов Костадинов- отсъства
Катя Николаева Попова- тук
Кирил Боянов Калфин- отсъства
Кирил Добрев Добрев- тук
Кирил Николаев Добрев- отсъства
Кирил Петров Цочев- тук
Кирчо Георгиев Карагьозов- отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева- тук
Корман Якубов Исмаилов- тук
Корнелия Петрова Нинова- отсъства
Костадин Иванов Марков- тук
Красен Георгиев Кръстев- тук
Красимир Дончев Каракачанов- тук
Красимир Илиев Богданов- тук
Красимир Любомиров Велчев- отсъства
Красимир Петров Петров- отсъства
Красимир Христов Янков- отсъства
Красимира Арангелова Ковачка- отсъства
Кристиан Иванов Вигенин- отсъства
Кънчо Янев Филипов- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Лъчезар Стаменов Никифоров- тук
Любомир Владимиров Владимиров- тук
Лютви Ахмед Местан- отсъства
Магдалена Ламбова Ташева- тук
Маноил Минчев Манев- тук
Манол Трифонов Генов- отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева- отсъства
Мариана Георгиева Тодорова- отсъства
Мариана Радева Бояджиева- тук
Мария Щерева Белова- тук
Мартин Димитров Димитров- тук
Мартин Стоянов Иванов- отсъства
Менда Кирилова Стоянова- тук
Методи Борисов Андреев- отсъства
Мехмед Юмер Атаман- отсъства
Миглена Дойкова Александрова- отсъства
Милен Василев Михов- тук
Милена Цветанова Дамянова- отсъства
Митхат Сабри Метин- отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков- отсъства
Михо Димитров Михов- тук
Муса Джемал Палев- отсъства
Мустафа Сали Карадайъ- отсъства
Мустафа Фахри Ахмед- отсъства
Найден Маринов Зеленогорски- тук
Настимир Ананиев Ананиев- отсъства
Невин Халил Хасан- отсъства
Нели Рускова Петрова- тук
Нено Христов Влайков- тук
Никола Пейчев Хаджийски- тук
Николай Веселинов Александров- отсъства
Павел Алексеев Христов- тук
Петър Владиславов Славов- тук
Петър Георгиев Кадиев- тук
Петър Георгиев Кънев- отсъства
Петър Иванов Петров- тук
Петър Костадинов Петров- тук
Петър Пандушев Чобанов- отсъства
Петър Христов Беков- тук
Петър Христов Петров- тук
Петя Цветанова Аврамова- тук
Пламен Веселинов Йорданов- отсъства
Пламен Дулчев Нунев- отсъства
Пламен Иванов Манушев- отсъства
Пламен Тачев Петров- отсъства
Полина Кръстева Карастоянова- тук
Радан Миленов Кънев- отсъства
Радослав Любчов Стойчев- отсъства
Ралица Тодорова Ангелова- тук
Рамадан Байрам Аталай- отсъства
Росен Петров Петров- тук
Румен Василев Гечев- отсъства
Румен Димитров Христов- тук
Румен Динев Желев- тук
Румен Иванов Иванов- тук
Румен Маринов Йончев- тук
Руслан Здравков Тошев- тук
Рушен Мехмед Риза- отсъства
Салиха Хакиф Емин- отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова- тук
Светлана Ангелова Найденова- тук
Светлин Димитров Танчев- тук
Светослав Димитров Белемезов- тук
Свилен Филипов Иванов- тук
Семир Хусеин Абу Мелих- отсъства
Силвия Анастасова Хубенова- тук
Слави Пенчев Бинев- отсъства
Славчо Стоев Атанасов- тук
Снежана Георгиева Дукова- тук
Станислав Георгиев Иванов- отсъства
Станислав Димитров Анастасов- отсъства
Станислав Стоянов Иванов- тук
Станислав Тодоров Станилов- тук
Стефан Георгиев Кенов- тук
Стефан Иванов Дедев- тук
Стефан Ламбов Данаилов- отсъства
Стефан Стайнов Желев- тук
Стефани Михнева Михайлова- тук
Стоян Михайлов Мирчев- отсъства
Султанка Димитрова Петрова- тук
Таско Михайлов Ерменков- тук
Теодора Радкова Георгиева- отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев- отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова- отсъства
Филип Стефанов Попов- тук
Хамид Бари Хамид- отсъства
Хасан Ахмед Адемов- отсъства
Христиан Радев Митев- тук
Христо Георгиев Гаджев- отсъства
Христо Георгиев Тодоров- тук
Христо Грудев Грудев- тук
Хюсеин Хасан Хафъзов- отсъства
Цвета Вълчева Караянчева- тук
Цветан Генчев Цветанов- отсъства
Цветомир Цвятков Михов- тук
Цецка Цачева Данговска- тук
Чавдар Георгиев Георгиев- тук
Чавдар Славчев Пейчев- отсъства
Четин Хюсеин Казак- отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш- отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов- тук
Явор Божилов Нотев- тук
Явор Илиев Хайтов- тук
Янаки Боянов Стоилов- отсъства
Янко Александров Янков- отсъства
Допълнително влезли в зала, след извикването им по азбучен ред са: Делян Добрев, Атанас Атанасов, Настимир Ананиев, Борислав Великов.
Сто тридесет и един плюс четири – имаме кворум.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на тази точка. (Силен шум и реплики.)
Няма как да приключи заседанието, след като сме в режим на гласуване. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Ще Ви дам възможност – да, разбира се.
Гласували 116 народни представители: за 98, против 16, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Току-що нарушихте Правилника, госпожо Председател, като допуснахте гласуване за удължаване на времето в 14,13 ч. Удължаване трябва да бъде направено преди 14,00 ч. Наистина беше поискано преди 14,00 ч., но ние не бяхме в процедура на гласуване и Вие много добре знаете това. (Шум и реплики.)
Поименната проверка е във връзка с предстоящо гласуване, а не част от процедурата по гласуване. Така че отменете това гласуване и спазвайте Правилника, госпожо Председател, или отстъпете на някой от заместниците. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Хамид, Вие сте прав, че гласуването се проведе след 14,00 ч., което е времето, определено по нашия Правилник за край на пленарното заседание.
Малко преди 14,00 ч. от Вашата парламентарна група постъпи искане за поименна проверка, която винаги е свързана и върви неразделно със самото гласуване, тъй като няма как да се поиска проверка, ако няма гласуване. Вие поискахте проверката, господин Хамид. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ако не бяхте поискали проверката, процедурата щеше да приключи преди 14,00 ч. ( Реплика от народния представител Хамид Хамид. Реплики от ДПС.)
По начина на водене – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Председател, аз ще бъда съвършено точен. Няма такива понятия в Правилника като „незабавно“. Ако ми намерите такава думичка в онази част на Правилника, който третира тези въпроси, моля, кажете, аз ще Ви се извиня.
„Чл. 45. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.“
Няма решение на Народното събрание в редовното време. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Имамов, ако се съглася с Вашата логика, това означава, че по време на поименната проверка точно в 14,00 ч. поради астрономически изтеклото време за продължаване на пленарното заседание, трябваше да прекратя пленарното заседание.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Това не е свързано с вземане на решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Освен това винаги в нормативните текстове освен буква, има и дух на закона. Вие поискахте поименната проверка с оглед на предстоящото гласуване. Това гласуване е проведено и волята на мнозинство в пленарната зала се произнесе по направеното процедурно предложение. (Шум и реплики от ДПС.)
Дадох Ви възможност преди това за обратно становище. Никой от Вашата група не направи обратно становище на процедурата на господин Искрен Веселинов за удължаване на пленарното време.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дебата? Не.
Дебатът е закрит. Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Гласуваме.
Гласували 119 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 10. (Ръкопляскания от ПФ.)
Предложението е прието.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура. (Шум и реплики. Уточнение между председателя Цецка Цачева и народния представител Данаил Кирилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, господин Кирилов иска процедура, с която да предложи увеличаване на срока за предложения на народните представители между първо и второ гласуване. Това вероятно би успокоило страстите, но тогава вече ще вляза в нарушение, тъй като удължихме времето само до дебатите и приемането на тази точка. Тази процедура ще я направите в следващо пленарно заседание, господин Кирилов.
Важно е да се знае, че срокът – има предложение и идея, да бъде възможно максимално удължен.
Съобщения за Парламентарен контрол на24 юни 2016 г., петък, 9,00 ч.
Първи ще отговаря министър-председателят на Република България Бойко Борисов на един въпрос от народния представител Георги Кадиев и на едно питане от народния представител Атанас Атанасов.
Едно уточнение: възможно е в началото на пленарното заседание в 9,00 ч. премиерът да закъснее, но, така или иначе, ще участва в утрешното заседание по парламентарен контрол.
2. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Анастасов; Атанас Мерджанов; Атанас Мерджанов и Иван Валентинов Иванов; и Явор Хайтов.
3. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на осем въпроса от народните представители Филип Попов; Димитър Делчев; Иван Станков (два въпроса); Петър Христов Петров; Светла Бъчварова; Светла Бъчварова и Добрин Данев (два въпроса) .
4. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на 8 въпроса от народните представители Слави Бинев (два въпроса); Велизар Енчев (три въпроса); Станислав Станилов (два въпроса); и Георги Кючуков и Михо Михови на едно питане от народния Георги Кючуков.
5. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на седем въпроса от народните представители Дурхан Мустафа; Васил Антонов (три въпроса); Вили Лилков; Димитър Делчев; и Иван Валентинов Иванов и на едно питане от народните представители Петър Славов, Иван Кирилов Иванов и Мартин Димитров.
6. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на 3 въпроса от народните представители Вили Лилков (два въпроса); и Петър Христов Петров и на две питания от народния представител Вили Лилков.
7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на шест въпроса от народните представители Вили Лилков (два въпроса); Велизар Енчев; Мартин Димитров; Румен Гечев; и Иван Валентинов Иванов и Георги Свиленски.
8. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Велизар Енчев; и Красимир Янков общ въпрос, и на едно питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов.
9. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на десет въпроса от народните представители Явор Хайтов (два въпроса); Румен Гечев; Станислав Станилов; Никола Хаджийски; Георги Ковачев; Вили Лилков; Румен Гечев; Иван Валентинов Иванов; и Георги Търновалийски и на едно питане от народните представители Валери Жаблянов и Жельо Бойчев.
10. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на три въпроса от народните представители Методи Андреев; Димитър Делчев; и Явор Хайтов.
11. Министър на труда и социалната политика Зорница Русинова ще отговори на два въпроса от народните представители Дурхан Мустафа; и Мартин Димитров.
12. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на 3 въпроса от народните представители Михо Михов; Явор Хайтов; и Велизар Енчев и на едно питане от народния представител Ангел Найденов.
13. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на три въпроса от народните представители Димитър Делчев; Гюнай Хюсмен; и Станислав Станилов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Настимир Ананиев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов; и Кристиан Вигенин;
- министърът на външните работи Даниел Митов – на два въпроса от народните представители Георги Кючуков и Иван Станков; и Кристиан Вигенин;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Светослав Белемезов;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Настимир Ананиев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- питане от народния представител Радан Кънев – към министър-председателя на Република България Бойко Борисов;
- два въпроса от народния представител Манол Генов – към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова; и към министъра на финансите Владислав Горанов;
- въпрос от народния представител Петър Кадиев – към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- два въпроса от народния представител Атанас Зафиров – към министъра на външните работи Даниел Митов; и към министъра на отбраната Николай Ненчев;
- въпрос от народния представител Славчо Атанасов - към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- въпрос от народния представител Десислав Чуколов – към заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова;
- въпрос от народния представител Георги Недев – към министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева; и заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев.
Поради ползване на отпуск, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради здравословни причини министърът на здравеопазването Петър Москов няма да участва взаседанието за парламентарен контрол.
Утре редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч. – заседание, посветено изцяло на парламентарен контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,27ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Явор Хайтов
Кирил Цочев

Секретари:
Георги Търновалийски
Чавдар Пейчев
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания