Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 3 май 2018 г.
Открито в 9,02 ч.
03/05/2018
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Ще Ви прочета едно съобщение.
„Уважаема госпожо Председател! На основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 26 април 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-25, с вносители Искрен Веселинов и група народни представители.“

Продължаваме с първа точка за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Първи ще ни запознаят с доклада от Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да представя доклада, моля за процедура за допуск за заместник-министъра на правосъдието госпожа Десислава Ахладова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 163 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за съдебната власт, № 802-01-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г.
На свое заседание, проведено на 25 април 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър; от Висшия съдебен съвет господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет; от Прокуратурата на Република България госпожа Калина Серафимова – прокурор в отдел „Аналитичен“ на Върховна касационна прокуратура.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Ахладова, която посочи, че с него се предвижда Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да има достъп до банковата тайна на магистратите, когато те са декларирали съгласието си. Предлага се Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да бъде задължен да иска разкриване на банкова тайна за лицата, които не са декларирали писмено своето съгласие за достъп до данните, необходими за проверка на имуществените им декларации. Цели се преодоляване на противоречивата съдебна практика относно компетентния съд, който може да постанови разкриване на банковата тайна, като с Проекта на закон се предлага това да е районният съд по постоянния адрес на лицето.
Със Законопроекта се предлага оптимизиране на уредбата за проверка на имуществените декларации на магистрати, уеднаквяване на процесуалните правила по обжалване на кадровите решения на съответната колегия за назначаване на административните ръководители и техните заместници в съдебната система и прецизиране на Разпоредбата за атестирането на магистрати.
Госпожа Ахладова посочи, че с предложените промени се ускоряват конкурсните процедури и процедурите за избор на административни ръководители. Предвижда се срокът за изготвянето на комплексна оценка на съдия, прокурор или следовател от Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия към Висшия съдебен съвет да тече от откриване на процедурата по атестиране с решение на Комисията.
Въвежда се санкция за неподаване на декларациите в срок, като разпоредбата се прилага и за лицата, които са загубили статута на магистрати, но са останали задължени да подават декларации.
Със Законопроекта се цели уеднаквяване на критериите за назначаване на съдебни служители в органите на съдебната власт и на администрациите на Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието, като се предлага на ръководни и експертни длъжности да се назначават само лица с висше образование.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Крум Зарков и Христиан Митев, както и представителите на съдебната и изпълнителната власт.
Господин Магдалинчев и госпожа Серафимова изразиха подкрепата си към Законопроекта, като подчертаха, че голяма част от измененията се отнасят до въпроси, възникнали в практиката по приложение на Закона и те не променят философията на Закона.
Господин Зарков постави на дебат въпросите относно възможността на заинтересованите лица да могат да оспорват решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за встъпването в длъжност на административните ръководители, премахването на извънредното атестиране на магистратите при участие в конкурс за повишаване или преместване и неизпълнението на срока от страна на областните управители за отразяване промените в актовете за държавна собственост.
В отговор на поставените от господин Зарков въпроси госпожа Ахладова отбеляза, че конкурсите се забавят с повече от две години, и посочи, че реално атестациите, които са правени по досегашния ред, са подробни, като няма голяма разлика в атестирането. Госпожа Ахладова уточни, че по отношение на актуването на сградите, които са били към Министерството на правосъдието, има създадена работна група между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, която е достигнала до компромисен вариант за удължаване на срока, за да може да са ясни критериите.
Господин Магдалинчев посочи, че съдебната власт управлява 264 сгради държавна собственост, за голяма част от които липсва пълна документация, като в момента започва процедурата по паспортизация на сградите. Той призова народните представители да се предвиди отпускане на финансови средства за Главна дирекция „Охрана“.
В хода на дискусията господин Данаил Кирилов изрази своята подкрепа към Законопроекта, като отбеляза, че ще направи предложение между първо и второ гласуване относно възможността председателят на Върховния административен съд да може да командирова съдия от окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд.
Господин Магдалинчев отбеляза, че изцяло подкрепя предложението на господин Кирилов, като изтъкна, че административните съдилища са приравнени на окръжни и при необходимост няма откъде да се попълни техният състав, освен от районните съдилища.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14, внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Ще бъде представен Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 , внесен от Министерски съвет на 19 април 2018 г.
На свое заседание, проведено на 2 май 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 , внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи заместник-министър Красимир Ципов и от Министерството на правосъдието Десислава Ахладова – заместник-министър.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Алдахова – заместник-министър на правосъдието.
В изложението си вносителят отбеляза, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за съдебната власт имат за цел да оптимизират законовата уредба в следните основни направления:
- проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите;
- уеднаквяване на процесуалните правила по обжалване на кадровите решения на съответната колегия за назначаване на административните ръководители и техните заместници;
- прецизиране на разпоредби относно атестирането;
- регламентиране на законово ниво на изискванията за назначаване, както и на условията за несъвместимост на съдебния служител.
Законопроектът съдържа предложения относно статута на съдебните служители. Създаването на нормативна уредба на законово ниво ще уеднакви критериите за назначаването на съдебни служители и ще доведе до повишаване на изискванията към желаещите да бъдат назначени за съдебен служител, както и към заемащите длъжност „съдебен служител“. В този смисъл се предлага на ръководни и експертни длъжности да се назначават само лица с висше образование. Предлаганите разпоредби ще укрепят независимостта на съдебния служител при изпълнение на служебните му задължения в контекста на независимата съдебна власт.
С промените в Конституцията на Република България, както и с последващите промени в Закона за съдебната власт в Глава двадесета, Раздел IV „Управление на имуществото на съдебната власт“ всички права по управление на имуществото на съдебната власт, които до този момент се осъществяваха от министъра на правосъдието, се предоставиха на пленума на Висшия съдебен съвет.
Съгласно Наредба № 4 от 2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт (ДВ, бр. 8 от 2008 г.) Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието осъществява охрана както на съдебните сгради, така и на сградите на Министерството на правосъдието. С оглед на преминаването на правомощието по управление на имуществото на съдебната власт към пленума на Висшия съдебен съвет е необходимо изрично на законово ниво да се регламентира съществуващата правна и фактическа функционална компетентност на Главна дирекция „Охрана“ по осъществяване на охраната на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление. Следва да се отбележи, че тъй като Главна дирекция „Охрана“ и понастоящем осъществява охраната на посочените сгради съгласно цитираната Наредба № 4 от 2008 г., не е налице разширяване на обхвата на охраняваните сгради и разширяване на функциите на Дирекцията, съответно предлаганите законодателни изменения няма да доведат до необходимост от допълнителни средства и човешки ресурси по бюджета на Министерството на правосъдието.
В Комисията е получено становище от Министерството на вътрешните работи, с което се подкрепя по принцип Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдената власт и се предлага прецизиране на някои текстове.
Въз основа на проведеното гласуване, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 , внесен от Министерския съвет на 19 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията по представения ни Законопроект.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Българската социалистическа партия няма да подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, както това сме направили и в съответните парламентарни комисии, като сме гласували „въздържал се“. Това е така, защото предлаганите промени и допълнения в Закона, признаваме, че имат за цел да оптимизират законовата уредба в няколко направления. Голяма част от предложенията решават въпроси, възникнали в практиката по приложение на Закона, поради което те не променят неговата философия, както цел и обхват.
На първо място, касае се за проверката на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи. Създава се възможност в случаите, в които съдиите, прокурорите и следователите декларират съгласие, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да има достъп до фактите и обстоятелствата, съставляващи банкова тайна, за да се избегне процедурата по искане на разрешение от съответния районен съд. По този начин и Висшият съдебен съвет ще бъде задължен да иска разкриване на банкова тайна само за лицата, които не са декларирали писмено своето съгласие за достъп до данните, необходими за проверка на имуществените декларации, част от които са банкова тайна. Бих искал да поставя въпроса дали това е необходимо и не се ли изземват функциите на районния съдия, който трябва справедливо и безпристрастно да разгледа молбата и да прецени налице ли са основания за това.
На второ място, с предложените изменения и допълнения в чл. 408а от Закона за съдебната власт се предвижда и санкция за лицата, които са загубили статут на съдии, прокурори или следователи, но са останали задължени да подадат декларации. Уеднаквяване на процесуалните правила по обжалване на кадровите решения на съответната колегия за назначаване на административни ръководители и техните заместници, синхронизирането на процесуалните правила по обжалването на кадровите решения на съответната колегия за назначаване на административни ръководители и техните заместници ще доведе до една яснота в уредбата, както и до процесуална икономия с цел по-бързо стабилизиране на кадровите решения и съблюдаване на презумпцията за законност на постановените от Висшия съдебен съвет актове.
На трето място се поставя и се предвижда прецизиране на разпоредбите относно атестирането. В чл. 209, ал. 1 се предвижда срокът за изготвяне на комплексна оценка на съдия, прокурор или следовател от Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия да тече от откриването на процедурата с решение на Комисията по атестирането и конкурсите, а не както е предвидено в момента, от постъпването на предложението по чл. 203, ал. 1 от Закона за съдебната власт, тъй като едномесечният срок за изготвяне на комплексна оценка при сегашната редакция изтича преди да е започнала същинската дейност по атестацията.
Предлага се също така да отпадне и извънредното атестиране в хипотезата на § 206, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, което води до неоправдано забавяне на конкурсните процедури и процедурите за избор на административни ръководители. Това е изключително важно, защото досегашната редакция създава сериозни проблеми при лицата, които участват в конкурси, когато за част от тях се прилага новият ред относно атестирането, което налага атестирането на всички участници в конкурсната процедура.
Регламентирането на законово ниво на изискванията за назначаване, както и на условията за несъвместимост на съдебните служители, създаването на нормативна уредба на законово ниво по отношение на съдебните служители ще уеднакви критериите за назначаване на съдебни служители и ще доведе до повишаване изискванията към желаещите да бъдат назначени за съдебен служител, както и на заемащите длъжността „съдебен служител“. Но трябва да се отговори и на следния въпрос: дали по този начин няма да се занижат критериите, на които следва да отговарят кандидатите за административен ръководител, още повече дали няма да се появи известна дискриминация, тоест различни кандидати да са в неравностойно положение по някакъв критерий или начин?
Предлаганите разпоредби трябва да укрепят независимостта на съдебния служител при изпълнение на служебните му задължения в контекста на независимата съдебна власт, а не да го поставя в някакъв род зависимости. Има и други решения, например не премахване на тази процедура, а повишаване на капацитета на Атестационната комисия, и това си заслужава да се помисли по въпроса.
С промените в Конституцията на Република България, както и с последващите промени в Закона за съдебната власт през 2016 г. в Глава двадесета, Раздел IV – „Управление на имуществото на съдебната власт“, всички права по управление на имуществото на съдебната власт, както до този момент, се осъществяват от министъра на правосъдието, се предоставиха на пленум на Висшия съдебен съвет. Поради това е необходимо изрично на законово ниво да бъде регламентирано съществуващата правна, фактическа и функционална компетентност на Главна дирекция по охрана по осъществяване на охрана на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и сградите на Агенцията по вписванията – Централно управление. Тук също би могъл да се постави и съответният въпрос защо толкова години това не е било направено и с приемането на съответния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт дали ще бъде сторено?
Предвид изложеното парламентарната група на Българската социалистическа партия ще се въздържи и няма да подкрепи този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
Колеги, искам само да помоля – разговорите наистина малко по-тихо, наистина има много голям шумов фон, много е висок. Нека да дадем възможност на изказващия се да представи спокойно тезите си, а не да му пречим с шум. Благодаря Ви.
Имате думата, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз искам да заявя нашата подкрепа на Законопроекта, който обсъждаме в настоящия момент. Този законопроект е внесен от Министерския съвет след продължителна и прецизна работа на работната група към Министерството на правосъдието, в която са взели участие и представители на върховните съдилища и Прокуратурата, така и представители на Висшия съдебен съвет.
В обсъжданията в Комисията по правни въпроси освен представянето на Законопроекта от госпожа Ахладова – заместник-министър на правосъдието, Законопроектът беше активно подкрепен и от господин Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет.
Ораторът преди мен подробно посочи по отделни теми съответните предложения за изменения в Закона за съдебната власт. Вижда се, че техният произход, тяхната природа е от средите на магистратурата. Целта е да се подобри прилагането на Закона и да се отстранят тези несъответствия или неясноти или проблеми, възникнали до настоящия момент. На практика не се предвиждат такива радикални промени, които да преуреждат статута на магистратите, тяхната независимост или да влошават постиженията, свързани със самоуправлението на магистратите.
По тази причина смятаме, че Законопроектът следва да бъде подкрепен.
В дебата, който беше детайлен, се поставиха конкретни въпроси, по които бих казал, че юристите от Комисията по правни въпроси изразихме становища съответно. Няма да влизам в детайли по отделните теми и проблеми, но смятам, че би следвало като законодателен орган да подкрепим законодателната инициатива на Министерския съвет, така че да се подпомогне работата на съдебната власт и на съдебната система.
Предвиждат се норми за удължаване на срока във връзка с приемо-предаването и актуването на сградите, които се ползват от съдебната система. Това са съдебните сгради, както и във връзка с тяхната охрана, поради която причина ние изслушахме и доклада на Комисията по вътрешен ред и сигурност.
Поддържам пред Вас изявлението, което направих и в Комисията по правни въпроси, че между първо и второ четене ще направя предложение за уеднаквяване статута на административните съдии с общите съдии по отношение възможността председателя на Върховния административен съд да командирова съдии и от районните, и от окръжните съдилища. Смятаме, че това е полезно както за решаване на въпросите със заетостта и разпределението на делата вътре в системата на административното правораздаване, така и с оглед равнопоставянето на административното съдопроизводство в общото гражданско и наказателно съдопроизводство.
Отправям апел и покана към Вас да подкрепите Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Продължаваме със следващи изказвания.
Има ли други изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14, внесен от Министерския съвет.
Гласували 139 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 41.
Предложението се приема.
(В залата влиза министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Николай Нанков.)
Заповядайте, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, господин Министър!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ГОСПОДИН НИКОЛАЙ НАНКОВ, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ОТНОСНО НАПРЕДЪКА ПО ПРИОРИТЕТНИТЕ ПЪТНИ ПРОЕКТИ.
Заповядайте за процедура, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С оглед важността на обсъжданата тема и че темата касае, особено в началото на летния сезон, всички български граждани, правя процедура по чл. 51, ал. 2 за пряко излъчване на дебатите по съответната точка. (Смях и възгласи от „БСП за България“: „Еее!“) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гаджев.
Колеги, подлагам на гласуване процедурата, направена от народния представител Христо Гаджев.
Гласували 124 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Колеги, давам думата на вносителя на предложението да направи изложение в рамките на 5 минути.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Две са причините да поискаме с колегите днешното изслушване на министър Нанков.
Първата причина и, разбира се, тя е много по-важната, е сериозността и важността именно на изграждането на съответните важни проекти на пътни инфраструктурни обекти, които са започнали в цялата страна, и през последните 10 години се реализираха от последните правителства на Бойко Борисов.
Важна е темата, защото, видите ли, ако доскоро мантрата, че пътищата, асфалтът не се ядат, то през последните години ясно се показа, че без базова инфраструктура, в която България определено е изостанала през последните десетилетия, при всички положения е важна за икономиката на страната. Когато говорим за ръст на икономиката от средно 4% за последните години, то повечето очаквания и от хората, и от обществото, и от политиците е не само да се запази този темп на икономически растеж, но ако може, да бъде подобрен и тези икономически показатели да бъдат много по-добри, отколкото са сега.
Повечето въпроси на колегите в парламентарния контрол и в блицконтрола, когато министърът присъства на тези блицконтроли, повечето от депутатите, които са от различни региони, винаги задават въпроси за това в техния регион кой път, кога ще бъде изграден, на какъв етап е неговото реализиране. Съответно всеки от нас разбира, макар и с политическите пристрастия, които има, че без това нещо икономиката и държавата няма как да вървят напред. Заради това поискахме изслушването и това е най-важната причина.
Втората причина, разбира се, няма как да останем безучастни към изказванията на лидера на опозицията на 1 май, буквално преди няколко дни, в които тя всъщност обвинява за некачествен строеж, за некачествено правене на пътища – че били дупка до дупка, което не е вярно.
Другото, което със сигурност нямаше как да не ни подразни през последните седмици, е опитът на президента да атакува правителството именно в частта „Строителство на инфраструктурни обекти“, като неговото желание е продиктувано от идеята да пусне прожекторите и, разбира се, оглеждайки се в огледалото, вижда госпожа Нинова и тя също излиза, и повтаря неговите думи.
Пак казвам, че това не е най-важната причина, по-важна беше първата, но в тази връзка много ми се иска да апелирам към господин Нанков. Освен това, че той ще ни запознае, надявам се, в детайли с всички пътни проекти, които в момента предстоят и на какъв етап е тяхното развитие, то със сигурност да каже каква е визията им. Защото и такива обвинения се чуха: виждате ли, че се строи, било строителна площадка, но нямало визия.
Много ми се иска министър Нанков да направи кратко изложение и относно визията, освен чисто обективното и формално описване на какъв етап са тези проекти, за да се разбере кой говори и какво всъщност стои зад неговите думи. Защото на колегите от опозицията не мога да не им припомня, тъй като едно от обвиненията им беше, че не се строи качествено. Да, ние не можем да кажем, че не се строи качествено по време на управленията на БСП, поради простата причина, че не се строи. Много е лесно, защото ние няма как да ги обвиним в такова нещо.
На следващо място, тъй като са радетели на тази тема, да им припомним само няколко много елементарни факта, които са показателни за тяхното управление, независимо че от избори до избори те се прераждат, избира се новото ръководство на БСП, изведнъж все едно назад нищо не е било. Аз съм съгласен, че повечето от Вас, колеги, не са участвали в тези управления, когато и автомагистрала „Люлин“ беше абсолютно провален проект, автомагистрала „Тракия“ – по времето на тройната коалиция, в момента една португалска фирма щеше, с извинение, „да смуче“ от парите на данъкоплатеца и ние да си плащаме вместо както ходим с винетния стикер за цяла година. Сега щяхме да си плащаме и за „Тракия“, когато ходим до морето. Щяха да изградят и още един проект – „Хемус“, изобщо даже и не ставаше въпрос по време на Вашето управление.
Така че колкото и да се прераждате на всеки избор, в крайна сметка носите отговорност. Вие сте политическа партия, искате да имате 100-годишна история, то хубаво е тогава да си носите и пасивите и да не забравяте тези неща.
С това приключвам, господин Нанков, и наистина искам да ми кажете каква е визията и защо тези проекти са толкова съществени за страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
За десетминутно изказване има думата министър Николай Нанков, а след това всяка от парламентарните групи има право на два въпроса.
Нямате ограничение за отговорите.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател на Народното събрание! Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за поканата. (Шум и реплики.)
Разбира се, и за това, че сте дефинирали темата като особено значима и за изразеното чрез нея отношение към политиката, която Министерството на регионалното развитие и благоустройството и цялото правителство на премиера Борисов води…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, само за минутка.
Колеги, моля, заемете местата си в залата и запазете тишина.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ще Ви дам информация за напредъка по големите инфраструктурни проекти в пътния сектор през последната година и не само за нашата визия, а за бъдещето на транспортната инфраструктура, за цялостната визия в отговор на въпроса, който вносителят на предложението – народният представител Александър Ненков, зададе.
Мога да споделя, че наистина е измеримо чрез брутния вътрешен продукт, който през 2017 г. бележеше – всички ние добре знаем, рекорден растеж по абсолютни измерители – имаме около 100 млрд. лв., а знаем, че един от моторите на брутния вътрешен продукт е именно строителният сектор. По паритетни данни дори 2017 г. спрямо 2016 г. бележим ръст над 15%, а измеримо за тримесечието на 2018 г. спрямо тримесечието на 2017 г. – 22% ръст в строителния сектор, и 15,5% нарастване на неговия дял, разбира се, и на абсолютното измерение на строителния сектор в публичния му сегмент, тоест публичните инвестиции.
Започвам с конкретика за приоритетните ни пътни проекти, както беше зададена и темата на настоящето изслушване за периода от 5 май миналата година, тоест приблизително една година времеви срок. Досега Агенция „Пътна инфраструктура“, респективно правителството, е дала старт на пътни проекти за приблизително 1 млрд. и 400 млн. лв. Отделно от това сключихме договори за строително-монтажни дейности за почти 500 млн. лв.
Наистина България, както напоследък се говори в общественото пространство, прилича на открита строителна площадка, на която се изграждат магистрали, ремонтират се първокласни, второкласни, третокласни, общински пътища, мостови съоръжения, тунели и, разбира се, други съоръжения на техническата инфраструктура.
Смея да твърдя, че всички обществени поръчки, провеждани от МРРБ и в частност от Агенция „Пътна инфраструктура“ като продължител на пътните обекти, са публични, прозрачни и в пълно съответствие с нормативната уредба и с добрите практики, гарантиращи конкурентните начала на пазара.
Наясно сме, че се следят както от бизнеса, така и от цялата българска общественост, разбира се, и от политическата такава, което се потвърждава и от големия брой участници в процедурите. По-добър регулатор от бизнеса на тези процеси – здраве му кажи!
Като пример бих посочил обществената поръчка за тунел „Железница“ от автомагистрала „Струма“ – новата процедура, тъй като старата беше прекратена, знаем поради какви причини, за което получихме цели 28 оферти. Бъдете сигурни, че никой в големия бизнес не би си губил силите, енергията, ресурса – времевия и финансовия, да подготвя оферти и да участва в тежка тръжна документация, да прави големи разходи, както споменах, ако смята, че са предварително нагласени и той няма шанс да ги спечели.
Големият брой кандидати е доказателство, че се работи на светло, под прожекторите, както, разбира се, че и критериите за подбор на участниците не са дискриминационни и ограничителни. В този ракурс и в потвърждение на това мое съждение е фактът, че броят на обжалванията е изключително нисък в последната година – година и половина, което отново доказва, че процедурите и работата на Комисията са без забележки.
Бих искал да се спра накратко за някои от най-значимите за правителството приоритетни пътни проекти. Започвам с магистрала „Хемус“. Още от първия ден на управлението на кабинета Борисов 3, от първия ми ден като министър декларирахме, че „Хемус“ е основен приоритет в рамките на настоящия мандат. Не защото аз съм строителен министър от Северна България – финансовият министър и транспортният са оттам, напротив, защото магистралата е важна за Северна България, за да намали диспропорцията и диспаритета в развитието между Северна и Южна България.
Разбира се, за разлика отпреди, нещата днес не стават само на думи, а с конкретни действия, стават на светло и в полза на всички български граждани. Наскоро направихме първа копка, тоест дадохме старт на отсечката от 9 км и 300 м от Ябланица до пътен възел „Боаза“ – това е разклонът за Тетевен, а до два месеца ще стартират и реалните строителни работи на още 16 км и 500 м от източната посока на магистралата от пътен възел „Белокопитово“ до пътен възел „Буховци“, тоест реално 25 км ще са в процес на строителство в рамките на тези два месеца. За година и половина, година и шест, седем месеца ще приключим с реалното изграждане на тези отсечки.
Отделно от това, други 52 км от разклона за Тетевен – пътен възел „Боаза“ до разклона между Ловеч и Плевен, в рамките на тази година ще бъдат търгувани. В момента се проектират, тоест ще бъде избран и изпълнител. Защо препроектирахме тези 52 км? Защото, съкращавайки някои от тежките инфраструктурни съоръжения – тунели, мостови такива, които са трудни за експлоатация и поддръжка, впоследствие ние редуцирахме цената на магистралата с 350 млн. лв. 350 млн. лв. е редукцията на цената на тази отсечка от 52 км.
Отделно предстои да се изработи и подробният устройствен парцеларен план за останалите 85 км от отсечката Ловеч – Плевен до бъдещата автомагистрала Русе – Велико Търново, северно от Велико Търново, за които тази година отново ще стартираме процедура. Тя ще бъде на инженеринг за проектиране и за строителство, тоест до края на годината ангажиментът, който сме поемали, следвайки „Ленърт и крафт“, от автомагистрала „Хемус“ ще се изпълняват реално и ще се строят 77 км, нови 85 км ще се търгуват и остават само около 90 км – от Велико Търново до пътен възел „Буковци“ в Търговищка област, ще търгуваме отново и през 2019 г. ще започне тяхното изграждане.
С много добра организация е напълно реалистично в края на 2024 г. да имаме изцяло завършена автомагистрала „Хемус“. Както сме на темата „Хемус“, да Ви информирам, че през миналата година бяха завършени ремонтно-възстановителните дейности на тунелните тръби в посока Варна на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ – тунели, неремонтирани повече от 35 години, тоест откакто са изградени, между другото, през които, убеден съм, за всички български граждани днес е удоволствие да пътуват.
Тази година ще стартираме с ремонтните дейности на двата тунела – тунелните тръби в посока София на „Ечемишка“ и на „Витиня“, така че наистина два от четирите тунела на автомагистрала „Хемус“ да бъдат с абсолютно съвременни изисквания и, разбира се, осветителни техники, климатизационни и всички останали, съгласно съвременните европейски норми.
На автомагистрала „Струма“ през тази година предсрочно ще завършим 24-те км от Кресна до Сандански – с почти 8 месеца предсрочно, но не за сметка обаче на качеството ще завършим тези 24 км. Отделно от това, от Благоевград до „Железница“ – почти 7 км, изключително добре вървят строителните дейности. Разбира се, тях сме ги прекъснали в частта на откритото археологическо находище, съвпадащо с римския град Скаптопара от императорската епоха в землището на село Покровник, така че там ще изчакаме произнасянето на експертите.
Убеден съм, че ще се съобразим, както винаги досега, не само с екологията, а и с археологията. Няма да поставяме в конфликтна ситуация скоростното бързо изграждане на магистрали именно с тези два основни аспекта от общественото ни развитие: развитие на културно-историческото наследство и екологичното такова.
Най-тежкият участък 3.2 Симитли – Кресна от автомагистрала „Струма“ тази година ще стартираме с тръжната процедура, ако и административният съд се произнесе в наша полза на база на получената жалба, която към момента е стопирала изпълнението. Ние обаче действаме, процедираме парцеларните планове, така че и там вървим в график. Нашата цел е да стартираме реалното строителство през май месец 2019 г. Имаме прекалено много време. Стойността на най-скъпата отсечка от наша магистрала заради тежкия терен, сложния, заради качването на част от трасето над съществуващия Кресненски пролом, Кресненско дефиле ще струва около 800 млн. лв.
Правителството изпълни, разбира се, и ангажимента си по управленската програма да започнe реални стъпки към изграждането на пътя между Видин и Ботевград. Вече стартира обществената поръчка в най-тежкия участък, именно в участъка от Ботевград до Мездра, 33 км. Очакваме след подаване на офертите бързо класиране, произнасяне на Комисията и да стартираме с реални дейности.
Вече не е химера тунелът под Петрохан, вслушахме се в гласа и на протестиращите, разбира се, съобразихме и всички обективни предпоставки. Още през май тази година Агенцията „Пътна инфраструктура“ да стартира с предпроектните проучвания за изграждането на тунела под Петрохан.
Активно работим и по автомагистралата Русе – Велико Търново, която отново заради жалба на база на екологичната процедура е стопирана, но това не ни пречи да придвижваме парцеларните планове. След произнасяне на съда, ако е в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, разбира се, ще дадем наистина сериозна скорост на изпълнение.
Калотина – София, отново стартирахме тръжна процедура, както и с Южната дъга на Околовръстното шосе, за да може бързата връзка от Западна Централна Европа към Близкия изток да се осъществява именно по това направление.
Приключвам с две изречения. Само трябва да отбележа, че ние не просто строим магистрали, рехабилитираме пътища, пълним дупки по неремонтирани 30 – 40 години пътища. Ние вършим работа и поправяме грешките на политици, които сега претендират да са управляващи. Това ще ни отнеме не само този, а и следващия, и следващи мандати, затова въвеждаме тол системата, за да създадем устойчивост на финансирането в пътния сектор. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
С това ще приключа и ще остана на разположение за всички Ваши въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Започваме с въпросите.
Първи ще задават народните представители от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, за първия въпрос.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, автомагистрала „Струма“ свързва магистрала „Люлин“ чрез пътен възел „Даскалово“ при Перник с Граничния контролнопропускателен пункт Кулата и по този начин след завършването й се осигурява автомагистрална връзка от столицата до границата с Гърция.
Президентът каза, че в момента България прилича на една строителна площадка, където нещо строят, но не знаем точно какво, защото е тъмно. Аз искам да Ви уверя, че всички пътуващи от София в посока Кулата виждат всеки ден какво се строи. Искам да припомня, че в началото на 2009 г. автомагистрала „Струма“ наистина беше на тъмно. Тя не стоеше на дневен ред и скоро нямаше и да започне нейното строителство, ако през 2009 г. първото правителство на премиера Борисов не даде старт на нейния строеж. Всеки един от тези пътуващи има интерес тя да бъде завършена възможно най-бързо.
Лот 3.1 на автомагистрала „Струма“ започва от Благоевград и завършва при село Крупник, като включва и тунел „Железница“. Радвам се, че споменахте археологическите разкопки, които са до село Покровник, защото пораждат много висок обществен интерес. Аз съм убедена, че именно експертите ще дадат най-правилното становище как там да се реагира.
По време на служебното правителство през 2017 г. обществената поръчка за тунел „Железница“ беше спряна от Пътната агенция заради изчезнали документи от оферти на участниците в нея. Последваха арести и документите бяха открити в дома на един от членовете на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Доколкото имам информация, към настоящия момент са обявени обществени поръчки за строителство и надзор за изпълнение на обекта и текат процедурите.
В тази връзка моят въпрос е: кога се предвижда да започне реалното изпълнение на обекта и ще се доведе ли забавяне на изграждането на цялата автомагистрала „Струма“? Очаква ли се налагане на санкции във връзка със забавянето на строителството? Затова, уважаеми господин Министър, моля да внесете светлина в тунела. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Савеклиева, аз за „Струма“ съм подготвил изключително много информация, но ще се концентрирам и фокусирам върху зададения от Вас въпрос.
Да, факт е, говорейки за процедури на тъмно и липса на прожектори, на светлина, може би някои институции, представители на такива държавни институции в страната са визирали именно тази процедура, тъй като десетки години, 10 години и повече в страната ние не бяхме свидетели, не сме имали възможност да бъдем свидетели на подобна практика, както Ви е цитирал и служебният министър по него време Спас Попниколов „криминално деяние“. Тогава реално изчезнаха документи, беше прекратена обществена поръчка и все още се води производство от специализираните органи по темата.
Убеден съм – на нас не са, а и няма да ни изчезват документи, няма да сме свидетели на подобни практики.
Относно забавянето на процедурата, факт е, първоначално срокът за изпълнение беше 1400 дни. За да наваксаме това забавяне, повтарям, след това „криминално деяние“ – това не са мои думи, а думи на служебния по него време министър на регионалното развитие, по чието време изчезваха документи от тръжни комисии в Агенция „Пътна инфраструктура“, не помня кой го назначи, именно тогава взехме решение след възобновяването да намалим срока с около 400 дни, дори точно 400 дни, за да наваксаме това закъснение вследствие на тези наистина неправомерни, за трети път ще цитирам служебния министър „криминални деяния“.
Няма да имаме проблем с изпълнението. В момента сме в процедура по провеждане на обществена поръчка – публично, законосъобразно, дори сме поканили „Трансперънси Интърнешенъл“, имаме договор с тях, следят на всеки етап на поръчката не само нейната законосъобразност, нейната прозрачност, общественото достояние. Не само това, ние разделихме обекта на три подетапа, за да има възможност повече изпълнители да участват в нея – тунелът, като един обособен етап; съоръженията, мостовите и пътната част преди тунела и мостовите съоръжения и пътната част след тунела „Железница“, отново на същата стойност, впрочем редуцирана. Убеден съм, че с приключването на обществената поръчка в рамките на следващите два до три месеца, ако нямаме обжалване на тръжната процедура, по-скоро на класирането на кандидатите, ще стартираме още в рамките на тази година изграждането на този изключително важен участък от цялата автомагистрала, за която крайният ни срок на завършване е 2023 г.
Последен ще завършим участъка в Кресненското дефиле лот 3.2 поради ред причини – наистина най голямата сложност за неговото изграждане и като съществена причина – обжалванията по реда на екологичното законодателство, които след промените в Закона за опазване на околната среда, гласувани от настоящото Народно събрание, станаха едноинстанционни, както знаем, и това ускори реализирането на подобни национални инфраструктурни обекти с минимум шест месеца до година.
За разкопките, за които споменахте, аз също в експозето –античното римско селище Скаптопара в землището на село Покровник, община Благоевград. Да, винаги сме осигурявали не просто финансирането за извършването на тези археологически разкопки, както и в случая, а и за нас те са били водещи в цялостната концепция за изграждане на линейните инфраструктурни обекти, както екологията, така, разбира се, и културно-историческото наследство, историята и археологията. Няма да позволим, бъдете сигурни, ни на йота, убеден съм въпреки появилите се обществени спекулации за това, че в момента върху разкопките се работи. Багерите не работят. Вчера чета, че започвали до шест дни да копаят в разкопките. Нищо подобно, в момента те се консервират. Сто и петдесет работници са на обекта, включително и 31 археолози, с ръководител, признат археолог на национално ниво, архитект Здравко Димитров. Осигурени са почти, даже малко над два милиона понастоящем, колкото е необходимо на база на сключеното рамково споразумение с Института по археология с музей, с ръководител професор Вагалински. Ще осигурим на база на това споразумение финансов ресурс, за да опазим наистина уникалната археология, уникалната история, лежаща по нашите земи.
Както и професор Николай Овчаров спомена, не е лошо да се строят повече магистрали, повече пътища, за да имаме възможност да откриваме, да експонираме, да консервираме и да опазваме именно тази уникална история, лежаща по нашите земи. Благодаря, госпожо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Първи въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. Заповядайте, колеги.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с автомагистралата Русе – Велико Търново, безспорно един от най-важните въпроси за област Велико Търново. Дотук във връзка с този важен за поколения напред инфраструктурен проект бяха проведени само обсъждания по ОВОС с екологична насоченост. Това би било приемливо, ако нямаше аргументи против и тревога от страна на местните и на бизнеса. Такива са налице по отношение на самото трасе, което според местния бизнес е твърде далеч – над 30 км, което, господин Министър, според местните удължава пътя до Русе с 30 км. Най големите работодатели почти без изключение се събраха в Горна Оряховица и поискаха среща с Вас, среща, която Вие им дължите и би трябвало да проведете. (Народният представител Павел Шопов разговаря с министър Николай Нанков. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, опитахме, и местните, и в мое лице, признавам, стигнах до положение да се моля на Ваши кметове, на колеги от ГЕРБ да се свържа с Вас по всякакъв начин – пусках въпроси на контрол, публикации в медиите, за да привлека Вашето внимание и да направим тази толкова важна и желана за местните среща. Въпреки това такава не бе проведена.
Получихме от Вас единствено публикации и отговори в медиите, които гласят: „Не е вярно, магистралата не удължава разстоянието до Русе.“ „Не е вярно, не заобикаля индустриалния център и летището в Горна Оряховица – на седем километра е.“
От отговорите на парламентарен контрол, господин Министър, става ясно, че разстоянието от Горна Оряховица – това е отговорът, който Вие сте подготвил – е 30 км. Пътят до Русе е 101 км в момента, по магистралата 133 км. Това е удължаване с 30%. Точно на тази база местната индустрия твърди, че няма да използва магистралата и тя ще упражнява единствено транзитни функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Въпросите към Вас в тази връзка, като подчертавам, че освен удължаването вторият голям проблем са връзките. В момента целият тежкотоварен трафик, колеги, които сте от София и големите градове, представете си го, индустриалният център се свързва с магистралата през мост, строен 1800 г. с едно пътно платно.
В тази връзка, макар да го търсихме много пъти, господин министърът отговори единствено пред медиите: „Държавата поема ангажимент да направи скоростна връзка на индустриалния център.“ (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросите ми са: поемате ли този ангажимент, тоест потвърждавате ли го от трибуната на Народното събрание, че ще изградите тази скоростна връзка, която индустриалният център заслужава?
Поемате ли ангажимент да проведете толкова закъснялата среща, търсена от миналата година с местния бизнес и хората?
И последното е въпрос и молба: моля Ви, господин Министър, не разделяйте хората, защото си позволихте публично през медиите да противопоставяте хората от Свищов и Велико Търново, Велико Търново и Ботевград, като казахте: „Ако са недоволни и се жалят, ще пренасочим парите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Божанков, една минута в повече Ви дадох. Благодаря Ви. Цяла минута повече. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, наистина с учудване ще започна отговора на въпроса си. Учудване от факта, че сте се почувствал необгрижен от мен в лично качество, за това, че съм отказал среща с Вас. Доколкото знам, председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ неколкократно и в телефонни обаждания се е срещал с Вас.
Не трябва да забравяме, между другото, Вие коментирате общественото обсъждане – напротив, беше проведено по реда на екологичното законодателство, тъй като такава е и процедурата. Жалбите към момента по никакъв начин не касаят екологични норми, екологични проблеми на жителите на село Поликраище и Хотница, а касаят част от проблемите, които Вие описвате. В село Поликраище, че минават далече от селото – километър и двеста, триста метра, на Хотница, че минава на 400 метра от селото. Тоест едните жители искат да мине близо, другите – далече.
Отделно от това не трябва да забравяме, че проведохме преди точно година обществено обсъждане във Велико Търново и по темата с „Хемус“, и по темата с автомагистрала Русе – Велико Търново, на което обсъждане лично Вие присъствахте (ръкопляскания от ГЕРБ), всички народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ присъстваха. Беше открито за цялата местна общественост, местния бизнес, местната власт, от всички заинтересовани кметове на общини, общински съвети, кметове на кметства, така че не е верен аргументът Ви. Нека наистина да говорим с факти!
Впрочем на 15 май, мисля, че се пада понеделник, предстои ново подобно обсъждане по темата „Хемус“ и автомагистрала Русе – Велико Търново, във Велико Търново отново по тази тема. Все пак е областен град, затова го правим във Велико Търново, а не в Горна Оряховица. Нищо лошо и против Горна Оряховица.
Никога в отговори на въпроси, нито в медии не съм казвал, че няма да се увеличи. Казах, че няма да се увеличи с 30 км. Да, близко е до 30 км разстоянието, което удължава отсечката от Горна Оряховица до Русе, но нали в изграждането на автомагистрала не се цели само най-бързият и най-краткият път? Най-бърз е впрочем, но не е най-краткият. Автомагистралата се изгражда, за да задоволи транснационални, наднационални, не просто междуобщински връзки и транспортни интереси.
Разбира се, ангажимента, който имаме за пълната рехабилитация на съществуващия първокласен път, ние си го изпълняваме от миналата година. Знаете „Беленския баир“ от Бяла в посока Русе. Тази година до Русе ще го рехабилитираме, за да имаме адекватна алтернатива на бъдеща автомагистрала. Ангажимента аз го поех от тази трибуна в отговор на друг народен представител, не специално към Вас. Може би Вие не сте ме питали от тази трибуна, а и наистина съм доста чест гост в парламентарния контрол. Да, потвърждаваме го, винаги сме го твърдели. Колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ са стартирали с проектирането на пътната връзка, разбира се, със скоростната отсечка от трасето на автомагистралата в посока бъдещата индустриална зона, която ще се изгради на летище Горна Оряховица – ангажимент, който реално ще бъде изпълнен от нас и е част от процедурата, която в момента се гледа в съдебна фаза: обжалване на оценката на въздействието върху околната среда.
Относно Русе – Велико Търново и ангажимента дали тя ще подобри свързаността между Русе и общините на юг от тях, включително Велико Търново и Горна Оряховица, не мога да се съглася с Вашите аргументи. Дори напротив, тя ще подпомогне изключително много не просто темата с пътната безопасност, тъй като това е един от най-тежките пътни участъци от гледна точка на смъртност на пътя, пътна безопасност, тя ще подкрепи изключително много и местния, и регионалния бизнес, а и всички български граждани, които ще преминават по нейното направление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Въпрос от името на парламентарната група „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както е видно от картата, която е зад гърба ми, основен приоритет на правителството е ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура. Това, което като инвестиции държавата и обществото на практика влагат в тези пътища, и разбира се, има своята цена и своята цел, то ще се отрази в голяма степен на ефективното развитие на икономиката на страната, на интегрирането на регионите и на намаляването на регионалните различия. Тук не мога да не подчертая със задоволство, че това е първото правителство, което обърна лице към Северна България, след като публичните инвестиции бяха в съотношението Север – Юг 1:5, 1:6 през годините. След като в Северна България населението в определени региони буквално беше принудено да бяга, за да търси поминък, сега виждаме, че основните проекти на Северна България са на картата и те вдъхват надежда за развитие.
Не мога да подмина лицемерието на някои политически сили. Техните активисти с цел местно влияние, местна кампанийка в едно градче, са в основата действително на жалби, които забавят изграждането на магистралата Русе – Велико Търново. Това забавяне ще бъде платено с цената на човешки животи, защото там всяка седмица загиват хора и е хубаво, когато такива политически игрички се правят, да е ясно каква е цената и кой я плаща. Поставяйки въпроса за цената, искам да задам въпрос от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ за цената на нашето строителство, на автомагистралите, на сериозните инфраструктурни проекти, тъй като в публичното пространство доста умело и манипулативно се налага тезата, че българите се возят по едни от най-скъпите пътища в Европа.
Господин Министър, искам Вашия коментар по темата и данни по въпроса: колко скъпи са българските пътища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
За отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Николай Нанков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Веселинов, да, последните седмици и дни жестоко се спекулира по темата, че в България ние строим, а и се возим по най-скъпите пътища в Европа. Даже вчера слушах в един сутрешен блок непотвърдени с факти, манипулативни, спекулативни твърдения.
Ще направя малко ретроспекция в отговор на Вашия въпрос как се е движила цената на магистралите в България. Освен това съм Ви подготвил справка, ще я разпространя и публично, от данни на Евростат, на Европейската комисия по публични данни за строителството на магистрали в страни – членки на Европейския съюз, а и на такива извън, надявам се, бъдещи членки от Западните Балкани. Ще направя сравнение с цените в България на линеен километър например.
От тази висока трибуна заявявам, то не е гордост за нас като политика, но това е пък опровержение на спекулациите, които вървят в медийното и общественото пространство: България строи най-евтините магистрали в цяла Европа, не в целия Европейски съюз. (Реплика.)
На колегата, който казва, че не е вярно, ще предоставя лично списъка и с конкретната официална информация, а не със спекулативните, манипулативни твърдения. Цената на километър осреднено за всички строени магистрали в България след 2000 г. – до ден днешен, тъй като скоро търгувахме и последната отсечка, за която споменах в експозето си преди малко, в отговора си в десетте минути, автомагистрала „Хемус“ в участъка Ябланица – пътен възел „Боаза“, там цената е малко над 3 млн. евро – 3 млн. 50 хил. евро. Средната цена в България е 3 млн.100 хил. евро.; в Сърбия – 5 млн. 500 хил. евро; в Румъния – 6 млн. 43 хил. евро на км; Гърция – 10 млн. 28 хил. евро на км; Словакия – 13 млн.770 хил. евро на км.
По принцип не трябва да сме сиромахомили и да се сравняваме, че сме много велики и строим евтино. Това никога не трябва да е за сметка на качеството. Давам Ви съседи – дори в Македония средната цена на линеен километър на магистрала е 5 млн. 500 хил. евро на км при 3 млн. 100 хил. евро в България.
Много по-интересен е следният факт, уважаеми дами и господа народни представители, най-скъпата магистрала, възложена 2006 г., неслучайно казвам кога, е автомагистрала „Люлин“. Цената на линеен километър е 8 млн. 100 хил. евро. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Впрочем автомагистрала „Тракия“, днес в Европейския парламент се обсъжда доклад за успешни проекти и като цяло кохезионната политика и нейното имплементиране и принос за транспортната инфраструктура в Европейския съюз. Единственият пример като конкретен обект от всички страни, които се възползваме от солидарността на европейските ни партньори, и от развитието на кохезионната политика, като позитивен, добър пример, е посочена автомагистрала „Тракия“. Предполагам, днес ще бъде гласуван от колегите евродепутати този доклад. Коментирайки цени, например на автомагистрала „Тракия“, за която споменах, при малко над 1 млн. 600 хил. евро на км, (реплики) да, новите отсечки са – други отсечки, строени 2005 г., 1991 г. те не са магистрала и тях в момента ще ремонтираме, защото са строени 2005 – 2006 г. и не приличат на магистрала. Прав сте! Много сте прав! Аз споменах 2006 г., не помня кой беше министър, Вие ще ми припомните – 8 млн. 100 хил. евро, и все още оправяме свлачища, които не бяха укрепени и предвидени за укрепване на тази цена на автомагистрала „Люлин“. При 3 млн. евро средна цена на километър. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
По тази тема цифри – срещу спекулации. Аз ще оставя папката на колегата Веселинов, те са публични, ще оповестим и ние, за да спрем с подобни, дребни, наистина ежби. Когато цифрите говорят, и ние трябва да мълчим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Думата имат народните представители от „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, наистина сте много сладкодумен и успявате да излизате от ситуация, но имам чувството, че тези въпроси от управляващата коалиция, които Ви се задават, са предварително зададени от Вас, защото им знаете отговора и така перфектно се справяте досега.
Аз ще се спра на един въпрос, който засяга цялата общественост, за да ми отговорите с малко конкретика, за да сме наясно какво правим, с данни, които са важни от национално значение. Знаем, че Републиканската пътна мрежа е около 20 хил. км в България, по-точно 19 900 км, както и общинската е около 20 хил. км.
Също така по данни знаем, защото Вие обичате да говорите с данни, че от тези 20 хил. км републиканска пътна мрежа 7 хил. км са в лошо състояние, а общинската пътна мрежа от 20 хил. км около 14 хил. км са в лошо състояние като пътна инфраструктура. По регламент също знаем, че съгласно техническите изисквания на всеки от 8 до 12 години различните категории пътища трябва да бъдат реставрирани, рехабилитирани, реконструирани, за да са в добро състояние. Тоест трябва допълнително да се асфалтират с минимум един пласт, да речем от 4 см асфалт. Това е по регламент, аз не си го измислям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Али, задайте си въпроса.
ТАНЕР АЛИ: Моят въпрос към Вас е: имайки предвид, че в момента по-малко от хиляда километра тази година се рехабилитират, бихте ли ми казали колко километра от републиканската пътна мрежа Министерството на регионалното развитие и благоустройството е планирало да реконструира и рехабилитира в следващите години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Не мога да се съглася само с една констатация. Не съм сладкодумен и не говоря убедително. Имам дори говорен дефект, за мое огромно съжаление, но се опитвам да говоря поне реално, с цифри и с данни.
Между другото, съм подготвен и за Вашия въпрос, не само за колегите от управляващата коалиция (смях и ръкопляскания), и ще отговоря наистина конкретно и на изключително важния за цялата ни общественост въпрос, който зададохте.
Тъй като говорим за приоритети, ние сме ги начертали на картата „Пътни проекти“. Голяма част от тях са продължение на ТNТ мрежата, Транс-Европейски транспортни коридори, но нашите съграждани от средните и от по-малките населени места и в приемните Ви дни, и в моите ежеседмични срещи с тях, не ни питат винаги за магистрали и за скоростни пътища – те ни питат за местните пътища, третокласните общински такива, второкласни, третокласни, които са даже малко над 7 хиляди. Според някои наши анализи дори 8 хил. км от 22 хил. 500 км републикански пътища са наистина в много лошо състояние. Факт е, че този проблем, ако позволите, ще върна назад времето, не е от днес и от вчера. Този проблем е с повече от 30-годишна давност за наше, за Ваше, за съжаление на цялото ни общество. В един публичен сектор, когато държавата понастоящем има – тук има много по-добри експерти, бюджетари и финансисти от мен, разбира се, аз не претендирам, че съм такъв – тази малка преразпределителна функция, каквато понастоящем имаме – около 35% от БВП.
В някои скандинавски и западноевропейски страни процентът е 50 – 55%. Трудно бихме могли да говорим за ефективни и качествени публични политики с целеви държавен ресурс. Трябва да разчитаме повече на качеството на услугата и на ползите, които се генерират на база на това качество на услугата.
В тази връзка много пъти от тази висока трибуна, а и в комисии и други обществени формати, е ставало дума за бъдещата тол система като справедлив модел, който ще замени винетната система на тежкотоварните автомобили и ще генерира приходи по справедлив модел – който амортизира и натоварва повече републиканските пътища, да плаща повече. Българският превозвач в Сърбия плаща 60 евро за 400 км, а еднодневната винетка в България е 13 евро. С генерирания ресурс ще отделим макар и недостатъчен ресурс, но около 50 млн. лв. за общинските пътища. Две трети от тях са в лошо, трагично състояние. Ако се запази кохезионната политика – това все още е дебат между страните членки, защото многогодишната фискална рамка на Европейския съюз е на дневен ред – ако приемем, че ще запазим европейските фондове, в този програмен период над 300 км могат да минат по линия на „Региони в растеж“ – рехабилитирани второкласни и третокласни пътища, основно в Северна България. Ако приемем, че по линия на тол системата ще имаме 2,5 – 3 пъти повече приходи в бюджета, и ако приемем, че половината от тях ще изразходваме за строителството на нови магистрали и скоростни пътища, около половината от тях, примерно 500 милиона – отговарям с цифри на Вашия въпрос – въпреки че не знаем още какви ще бъдат приходите, надявам се около 1 – 1,2 млрд. лв. – ще разходваме за рехабилитация на второкласни, третокласни и четвъртокласни пътища. Виждаме, че в момента разходваме около 200 милиона, даже по-малко – 150 милиона, тогава ще имаме възможност да рехабилитираме три пъти повече републикански пътища. В момента не достигаме 1000 км на годишна база. В момента рехабилитираме около 600 – 700 км в най-добрите години. Ако финансовият министър преизпълнява бюджета и е благосклонен към Регионалното ведомство, ако отпусне ресурс по линия на Министерския съвет – макар и не честа, но неотложна практика за рехабилитацията на тези най-тежки участъци, особено в Северна, Северозападна и Североизточна България – ще имаме възможност да изпълняваме три пъти по-голям обем.
Винаги съм твърдял от тази трибуна в отговор на парламентарни въпроси, че в рамките на шест години от въвеждането на тол таксата ние ще рехабилитираме – не ние, но тези, които ще са управляващи след нас, а и след тях – ще рехабилитират тези 8 хил. км пътища, които са в много тежко състояние, но ще поддържат ефективно и качествено рехабилитираните и добре реконструирани понастоящем пътища. Добрата и адекватната поддръжка отново коства финансов ресурс. Това е добра политика от гледна точка на икономическата и финансовата логика. Превенцията винаги пести публичен ресурс от неприложени ефективни държавни политики. Говорим за повече от 30 – 40 години. Тези 8 хил. км са пътища, които не са рехабилитирани повече от 30 години. Има и пътища, нерехабилитирани по 40 – 50 години – третокласни републикански пътища. Това е поради системния проблем – недофинансиране на сектора.
Макар и доста непопулярно като решение, ние търсим системен подход чрез въвеждането на тол системата, която може би ще бъде на най-високо технологично ниво в Европа. Последни ще я въведем, но ще сме първенци от гледна точка на цифрови, дигитални и иновативни технологии. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Ще има ли въпрос от парламентарната група на „Воля“?
Заповядайте, господин Нецов.
СЛАВИ НЕЦОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос многократно е поставян и многократно са давани отговори от господин Нанков. Преди малко той отговори на голяма част от този въпрос, но ми се ще и аз да му задам конкретен въпрос.
Уважаеми господин Министър, България е единствената страна в Европейския съюз, в която леките автомобили носят основната тежест за поддържането на пътната мрежа. За миналата година две трети от приходите от винетки са дошли от леките автомобили, а от тежкотоварните – една трета. Именно това е целта на тол системата – да обърне съотношението и да таксува много повече камионите, докато не се промени цената на винетките на автомобилите.
Допълнителните приходи след пускането на системата се предвижда да покриват растящите нужди на държавата за ремонт и поддръжка на пътищата.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: на какъв етап се намира процесът по въвеждането на тол системата и какво предстои да бъде извършено за пускането ѝ в експлоатация? Вие отговорихте на много от тези въпроси, но ако може да кажете какъв е крайният срок, защото той е важен както за българските граждани, така и за водачите на моторните превозни средства, така и за състоянието на пътната инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нецов.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нецов! Аз съм подготвил много материали по темата. Готов съм да отговарям на много въпроси за тол системата, за смесената интегрирана система за генериране на приходи – тол системата за тежкотоварните автомобили и електронните винетки за леките автомобили, защото нашата основна задача – за МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“, в първата и във втората година на мандата не е рехабилитация на пътищата и строителството на нови, а въвеждането на тол системата. От тук нататък ще имаме много тежки обществени обсъждания с браншовите организации на превозвачите, с други засегнати страни, с неправителствения сектор.
Хубаво е, че дадохме старт. Вече трети – четвърти месец колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ заедно с избрания изпълнител – австрийската фирма „Капш“, вършат изключително добра и ефективна работа съгласно утвърдените линейни графици. Създадоха се необходимите работни групи, тъй като тол системата няма да носи приходи само за пътната сфера, за пътната безопасност, а ще има и други косвени ползи – в борбата с контрабандата, с нелегалното транспортиране на бежанци и много други подобни сектори. Затова беше толкова атакувана. Повече от две години имаше обжалвания и процедурни трикове, за да успеем да стартираме с нейното реално изграждане. Създадохме тематичните работни групи, които функционират на седмична база, заедно с ръководителите на проекта – на ниво оперативки и доклади по линейния график. Има работна група „Крайпътна инфраструктура“, работна група „Център за управление“. Локализирахме място за двата центъра – и за алтернативния. Започнахме неговото оборудване и обзавеждане. Има работна група „Тол таксуване и правоприлагане“. Имаме наета външна юридическа кантора, която ни подпомага за промяната в нормативната уредба, която е съпътстваща и неизменна част от цялостния процес на въвеждането на тол системата. Имаме работна група за плащане и фактуриране. Там ни подпомагат Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите – логистично и методически. Имаме работни групи „Юридически услуги“ и „Тестване и предаване на системата“.
Вече извършихме цялостно заснемане и оценка на състоянието на наличната инфраструктура – например рамките и тяхното оборудване. Колегите разработиха и модулират софтуера за бъдещата тол система на база на изискванията и условията на нашата републиканска пътна мрежа. Сключихме договор-рамково споразумение със Световната банка, която ще ни извърши много услуги, най-важните от които са тарифирането, финансовият модел и изборът на обхват на пътища, които ще попаднат в обхвата на тол системата. Това не отменя ангажимента на избрания изпълнител – австрийската фирма „Капш“ да изгради инфраструктура за генериране на тол такси по протежение на 82% от републиканските пътища, съгласно заданието и договора. Това са около 16 хил. км, но ние ще стартираме с таксуване на по-малък процент – на пътищата, които са в добро и задоволително състояние. Това ще бъде определено от колегите от Световната банка, отново ще бъде подложено на обществени обсъждания и ще мине през акт на Министерския съвет.
От гледна точка на скорост и експертиза колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ са подсигурени. Остава да създадем новото звено, което ще оперира тол системата, за да се генерират приходи, на базата на които пък ще се строят новите пътища в страната.
Срокът за стартиране на електронните винетки е 1 януари 2019 г., да премахнем хартиените стикери, а от средата на 2019 г., тоест шест месеца по-късно, да започнем въвеждането и таксуването по тол системата. Тоест бъдещата тол система ще стартира от средата на 2019 г. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Започваме втория кръг от въпроси.
Първият въпрос е от парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, през 2017 г. правителството отпусна допълнителни средства към бюджета на Министерството на МРРБ за изпълнение на ремонтни дейности по републиканската пътна мрежа. Един от обектите за изпълнение с отпуснатите средства е ремонт на участъка на софийския околовръстен път в частта от Казичене до автомагистрала „Тракия“. В тази връзка моят въпрос е: докъде стигна изпълнението на този обект, който е от голяма обществена значимост? Чрез него ще се осъществи връзката между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Тракия“.
Като народен представител, който живее в този район, искам да разширя моя въпрос и да Ви попитам за работата по разширението на Южната дъга на околовръстния път от магистрала „Тракия“ до квартал „Младост“. Знам, че този проект е съвместен със Столичната община и МРРБ. На практика участъците от Казичене до автомагистрала „Тракия“ и от автомагистралата до квартал „Младост“ са свързани. Изграждането на участъка от квартал „Младост“ до автомагистрала „Тракия“ ще облекчи доста натоварения трафик при входа и изхода на столицата след магистрала „Тракия“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Алексиева.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Алексиева, ние говорим много за страната, но не сме забравили и София. България има столица, която интензивно и видимо за всички се развива успешно през последните 15 ина години – като инфраструктура и всичко останало. Държавата има своя ангажимент към Столичната община, към столицата и към най-големия обект за транспортната инфраструктура – метрото, а разбира се, и към софийския околовръстен път. Убеден съм, че в рамките на този правителствен и до средата на следващия кметски мандат ще бъде приключено цялото околовръстно шосе. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Най-тежката отсечка, която остана, но не е рехабилитирана повече от 40 години, беше тъй наречената „източна тангента на софийския околовръстен път“. Както казахте, тя е пряката връзка между автомагистрала „Хемус“ – Северна България, и автомагистрала „Тракия“ – Южна България. Не трябва да забравяме, че това е връзката между северната скоростна тангента, а оттам с Калотина и Централна и Западна Европа. Това е най-натовареният път в страната – над 45 хиляди автомобила в пиковите часове. Доближава я автомагистрала „Тракия“ – до 40 хиляди автомобила. Това е най-натоварената пътна отсечка. Тя беше в трагично състояние. Убеден съм, че преминаващите по нея до миналата година си спомнят на какви бабуни и лунни кратери приличаше тя. Министерският съвет с нарочно постановление отпусна ресурс. Миналата година успяхме да стигнем до Казичене – от автомагистрала „Тракия“ в посока автомагистрала „Хемус“. Тази година успяхме за десет дни да рехабилитираме останалата лента – от Казичене до пътния възел за Цариградско шосе и автомагистрала „Тракия“.
Остана съвсем малко дори предсрочно, 4 – 5 дни по-рано, пуснахте този участък, за да не затрудняваме движението по празниците. Ангажиментът ни беше до Гергьовден, успяхме в понеделник да пуснем отсечката, остава само тежкото мостово съоръжение, което е с почти три километра линейна пътна част над Цариградско шосе – над автомагистрала „Тракия“ до отсечката до разклона за село Лозен, до светофара на сeло Лозен.
В момента сме почти готови с техническия проект, заложили сме срок до пиковия за това направление пътникопоток от 25 – 26 юни, тоест до около 20-и да сме готови с окончателната част на източната тангента.
Отделно от това какъвто и ангажимент поехме, заедно със столичния кмет – 22-ри месец март, ако не ме лъже паметта, стартирахме с обществената поръчка за „Южната дъга“ от „Младост“ до разклона за село Лозен, тоест връзката с автомагистрала „Тракия – Цариградско шосе“, един лот малко над 120 милиона. В момента текат отчуждителни процедури – процедиране на парцелния план. Избираме си изпълнител, започваме да строим, и пак споменах в какви времеви диапазони съм убеден, че ще приключим с успешното му реализиране.
Остава и връзката между така наречената дъга „Южна дъга“ тангента от бул. „България“ до автомагистрала „Люлин“. Там ние тази година ще стартираме отново обществената поръчка. Там вървят изключително динамично процедурите по проектиране, така че споменах за какви, ще се потретя, времеви диапазони в рамките на този мандат на кабинета ще приключим с цялостно завършване на околовръстния пръстен на София, което ще изведе до голяма част от трафика от централната градска част и специално тази дето преминаващия е такъв, което е една също от мерките освен за подобряване икономическия бизнес, климата, по-добра транспортна достъпност и придвижване на хората. Една от мерките, макар и косвени, за подобряване на екологичните условия – чистотата на атмосферния въздух в Столична община. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
От парламентарната група на „БСП за България“ – втори въпрос.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, чухме за напредъка по настоящите проекти, срокове за изпълнение и въобще колко е розово положението – то обаче не е такова. Ремонти, свлачища, проблеми по новите и вече довършените от всички са ежедневие. Няма магистрала, която да не е открита и след няколко месеца да не е разтворена за ремонт, и за да вляза в конкретика, понеже го споменахте, ще приведа за пример магистрала „Люлин“. Общата дължина на трасето е 20 км, автомагистрала „Люлин“ е официално открита, подчертавам, 2011 г. на 15 май. В периода от 2012 г. до месец април 2017 г. говорим за магистрала „Люлин“, гаранционно съоръжение са разплатени средства по договори, възлизащи на 8 млн. лева.
Магистрала „Люлин“ е затворена, затворено е и в настоящия момент едното платно, поради обстоятелството че има активизирали се свлачища, въпреки че са укрепвани през годините.
Господин Министър, кой контролираше фирмата изпълнител? Защо не се търси отговорност от фирмите изпълнители? Колко са гаранционните срокове на магистралите в България? Защо се плащат пари от държавния бюджет?
Чух от тази трибуна, че е виновен проектът, виновни са предишни правителства, виновно е времето, но това не оправдава дупките по магистралите. В тази връзка въпросът ми към Вас, господин Министър, е: ще се потърси ли отговорност от фирмите изпълнители за гаранционните срокове и от хората, удостоверили документално за доброто качество на изпълнените магистрали в България, защото и към настоящия момент продължава да се плаща от бюджета за обекти, които са изцяло гаранционни? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бонев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Господин Министър, заповядайте. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви, без пререкания в залата.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бонев, един съвет – чули сте ме, но слушайте по-внимателно какво казвам от тази трибуна. Никога не съм споменал, че времето е виновно. Вие споменахте, че съм казал, че времето е виновно, слушайте внимателно!
Ще конкретизирам и казуса автомагистрала „Люлин“, ще поговорим може би и за други автомагистрали, свлачища, дупки – много популярна тема, и за гаранция, разбира се.
Ще започна от гаранциите, за които споменавате. Аз преди около месец споменах в общественото пространство, но пък понеже като споменем нещо, ние работим по него, ние в момента променяме Наредбата за гаранционните срокове. Ще я подложим на обществено обсъждане, тъй като е редно, каквато е процедурата по Закона за нормативните актове, заедно с браншовите организации да увеличим срока на гаранциите не само за автомагистралите, а за всички пътища.
Гаранционните срокове.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: (ГЕРБ, от място.) По-високо!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Трудно ми е, господин Лазаров, по-високо. Гаранционните срокове на магистралите понастоящем са пет години. Пет години! Десет са за съоръженията – мостови съоръжения, тунели, виадукти и така нататък. Десет за съоръженията! (Реплика.) Добър инженер сте. За текущ ремонт – например една година, безумни срокове, ниски гаранционни срокове в Наредбата. Ангажиментът, който поех не от трибуната, в общественото пространство, по който работим, е да увеличим гаранционните срокове. Отделно от това, в обществените поръчки методологиите, които ще се залагат, сроковете, но нереалистично определяме такива – 100, 200, 300 години, които впоследствие никой няма как да контролира, ще има максимален такъв, но ще бъдат един от основните измерители, съответно затова гаранционните срокове, прощавайте, как ще бъдат класирани участниците наред с десетки други критерии, каквато е и законоустановената процедурата по Закона за обществени поръчки.
Специално за автомагистрала „Люлин“. Не можеш да търсиш гаранция от нещо и аз мисля, че предния път много точно го споменах – възложено, пак няма да връщам годините, че ми се сърдите, като кажа коя година, но в който договор за строителство и в който проект по него време, така възложена автомагистрала „Люлин“, не е имало укрепване на свлачища, не е имало укрепване на свлачища. Как ще търсиш гаранция от строител, в чийто договор няма подобен ангажимент? Нонсенс, нонсенс!
Отделно от това, за съжаление, понеже наистина е неграмотно, некадърно, няма да коментирам как е проектирана автомагистрала „Люлин“, в момента още берем ядове, тъй като тези свлачища не са попаднали в договора с избрания изпълнител. Мога да го заявя кой е той – „Мапа-Дженгиз“, турски консорциум. Няма лошо, но просто в договорните отношения между него и държавата не са попаднали тези условия за укрепване на свлачища и за бъдещата им поддръжка. Ние не можем да анексираме договор, проведен по Закона за обществените поръчки, господин Бонев. Има нормативи, има процедури как да извършват предходни правителства закононарушения. Вижте как е проектиран, как е възложен и някой отново трябва да Ви оправя бакиите. Оправяме ги в момента, между другото.
За дупките по новите магистрали, това е отново една наистина сериозна спекулация, тъй като дупките и поправките и по „Хемус“ са в участъци, които са строени преди повече от 15, 20, най-вече преди повече от 30 години. В момента все още процедираме неустойчивата, палеативна практика да пълним дупки, но след въвеждането на тол системата ще правим пълни цялостни рехабилитации на онези компрометирани участъци, строени в голямата си част, с цялото ми уважение, по Бай Тошово време. Добре, че са били построени, факт е, но неремонтирани повече от 30 – 40 години. По тях има дупки, уважаеми колеги, по тях има дупки.
За „Люлин“, поровете още малко, ще Ви предоставя личната документация. Веднъж отговорих от тази висока трибуна, за втори път отговарям: търсете вината малко преди 2007 – 2008 г., когато е възлагана съответна процедурата. Споменах на какви стойности – над 8 милиона евро на линеен километър, над 8 милиона евро, повтарям, на линеен километър, без да бъдат включени укрепителните мерки на свлачищните съоръжения. Е, здраве му кажи, здраве му кажи! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Следва въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Скъпи колеги! Уважаеми господин Министър, всеки път, когато се виждаме с Вас, си говорим за Варна, и този път няма да бъде кой знае колко по-различно, най-вече за пътя Варна – Бургас, тъй като с наближаването на летния сезон знаем, че натовареността на трафика там става изключително голяма. Знаем също така, че АПИ реализира Проект, който е „Слънчев бряг“ – Несебър – Бургас“, като част именно от този път.
Във връзка с това ще Ви помоля да ни разясните кога ще приключи изпълнението на обектите, които са предвидени, за да може да се гарантира нормалното движение по първокласния път и да се изведе трафика извън населените места, като се обезопаси движението. Това е изключително важно, тъй като, знаете, по нашето Черноморие този път е важна артерия, която свързва икономически двата най-големи града, които лежат на нашето Черноморие. Когато има натовареност, това означава натовареност за бизнеса, проблеми за движението и за гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, да, навсякъде в България пътищата са важни, някъде, основно по демографски и социални причини, на друго място – по чисто икономически, на трето – съчетаваме всички тези, а имаме и транспортни коридори, които отчитат и наднационални, глобални транспортни приоритети.
Специално за скоростната, бързата връзка между Варна и Бургас, неслучайно, на картата се вижда автомагистрала „Черно море“, тъй като обещанията, не само обещанията, политиките, които водим, Програмата, която изпълняваме, е реалистична и не можем да дадем нереалистични очаквания, изключая формата на получастно партньорство, за което вече на бъдещите евентуални инвеститори и концесионери не излиза сметката, и с основание, тъй като трафиците между Варна и Бургас са основно сезонни, затова и не отварям думата за автомагистрала „Черно море“. Но пък отделно от това, за да подобрим транспортната достъпност, мисля, че полагаме не малко усилия. Много избори, както се казва, минаха, много години отлетяха, когато се говори за скоростния път между Бургас и „Слънчев бряг“ и ето ги реалните действия. В момента, миналата година стартирахме след приключване на всички процедури – тежки отчуждителни, тежки екологични, и тази година предсрочно, до около 18 юни ще приключим с двата най-тежки участъка между Поморие и Ахелой и обхода на Ахелой, където стават най-големите „тапи“ и задръствания по продължение на Южното Черноморие, и специално по посока от Бургас към Несебър – „Слънчев бряг“.
Отделно от това, в момента процедираме отчуждаването на клона на Поморие – там е и главният изпълнител. Знаете, още от 2016 г. – 22 жалби по темата „отчуждавания“ от засегнати собственици. След приключване на съдебните и ако стигнат до съдебни процедури, или каква е другата хипотеза – ако постигнем извънсъдебно споразумение, заедно с колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ ще стартираме още в рамките на тази година, може би по време на летния сезон да стартираме с тези дейности, още месеците юни – юли, тъй като трасето на клона на Поморие не съвпада – само на около 5% впрочем съвпада, със съществуващото трасе на пътя, тоест няма да нарушава трафика и преминаването, и транспортните връзки между Бургас и „Слънчев бряг“.
Отделно от това, за да съм още по-конкретен, говорим за Северния скоростен възел на Бургас, да изведем трафика от автомагистрала „Тракия“ от града. Приключваме тази година с парцеларните планове и ще стартираме с обществена поръчка за инженеринг, тоест избор на проектант и строител, за да може да приключим с цялостната отсечка в скоростния й вид от автомагистрала „Тракия“, обход на Бургас до, разбирайте, „Слънчев бряг“ и Несебър.
Северната посока за Варна, като стана въпрос, ще рехабилитираме, стартирахме миналата година, макар и частична рехабилитация на 7-те км и 300 метра от автомагистрала „Черно море“ по направлението Варна – Бургас и обществената поръчка вече мина. Тоест реализирахме обществената поръчка за ремонта на мостовото съоръжение „Звездица“, което ще започне след края на летния туристически сезон. Благодаря Ви. Това е най-общо като информация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ има ли въпрос?
Заповядайте, господин Али.
Докато господин Али заема място на трибуната, днес на гости са ни ученици от 97 средно училище „Братя Миладинови“. Нека да ги поздравим, колеги, с „Добре дошли!“ (Ръкопляскания.)
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, няколко пъти споменахте тол системата. Доколкото съм запознат, 80% от републиканската пътна мрежа ще бъде включена в тази система, което означава, че не само транзитно преминаващите тежкотоварни автомобили ще се движат чрез тази система, а и български фирми, доставчици – тези, които правят услуги в транспорта, и други ще използват тази система.
Моят конкретен въпрос е: кога наистина ще се пусне в експлоатация, има ли някакви срокове? Процедурата, доколкото разбрах, е факт – има изпълнител. Откога ще започне реалното въвеждане на самата система? Това ми е конкретният въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Заповядайте за отговор, министър Нанков.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, преди малко се опитах систематично да отговоря на част от въпроса, но Вашият наистина е изпълнен с по-голяма конкретика и ще съм конкретен в отговора си. Само ще отбележа: да, 82% от републиканските пътища – малко над 16 хил. км, ще попаднат в обхвата на тол системата, тъй като, мисля, че не е справедливо, след като има подобен договор, подобно искане в обществената поръчка, да не изградим системата в пълнота. Иначе трябва да спестим от ресурса на изпълнителя. Да сме коректни, да сме уставни, икономически ефективни, ще изградим върху тези 82% от републиканските пътища, както е по договор, както беше по искане на Тръжната документация. Няма да стартираме обаче таксуването – това споменах преди малко, и с генерирането на приходи от всички тези километри. Това ще каже Световната банка след обществени консултации на експертно ниво и със засегнати браншови организации, а и не само, след политическо решение, което ще бъде взето на Министерски съвет. Да не изпреварваме събитията, но около 55 – 60% от пътищата ще попаднат първоначално под обхвата на тол системата.
Относно конкретните срокове – до края на месец август трябва да имаме модел за тарифиране. От там ще започнат обществените консултации, знаете, ще имаме съгласувателна процедура с Европейската комисия. През месец януари 2019 г. – електронни винетки, както споменах, и в средата на 2019 г. – въведена функционираща с отстранени, ако евентуално има такива, грешки, коригирана, имплементирана за нашите пътни условия, а не само за функционална свързаност с другите ведомства, които ще са ползватели на информацията – говоря за митници, за Националната агенция за приходите, за „Гранична полиция“, за Пътна полиция МВР в средата на 2019 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
От парламентарната група на „Воля“?
Колеги, гости на Народното събрание днес са знаменосци и асистенти от представителните блокове за участие в парада на 6 май. (Ръкопляскания.) Те са наши гости по повод изложбата „Хиляди лица – една армия“, която ще бъде открита в почивката в Северното фоайе и е посветена на навършването на 140 години от създаването на Българската армия.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (Воля): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, лот 3.2 от автомагистрала „Струма“ – между Крупник и Кресна, е най-тежкият и труден участък от автомагистралата, тъй като преминава през Кресненското дефиле.
Теренът е труден, силно пресечен, с много големи напречни дерета, което го прави предизвикателство както за проектанти, така и за строители. Във Вашето експозе чухме колко би струвало евентуално изготвянето на нов пътен план.
Въпросът ми е: кога предвиждате да започне изграждането на този участък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, да, това е най-тежкият, най-сложният, а и ще бъде най-късно стартираният и въведен в експлоатация участък от автомагистрала „Струма“.
Ако трябва да върна времето с обратно броене – месец декември 2023 г., когато трябва да сме приключили с цялата автомагистрала, включително и с този участък, ние трябва да определим нормални и наистина изпълними срокове за реализацията на участъка, на обекта, да стартираме с реалното строителство през месец май – юни 2019 г. В момента сме в съдебна процедура с жалбоподатели по линия на оценка на въздействието върху околната среда. Знаете, там се жали изборът на вариант за трасето, изборът, направен от колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ на база на сериозни обществени консултации с академичната общност, с неправителствения сектор. Запазва се съществуващото трасе в посока Гърция, а от Гърция в посока София трасето се качва източно от сегашното трасе над дефилето. Убеден съм, че след инвестиционната процедура, която е понастоящем, свързана с произнасянето на Върховния административен съд, до месец, два ще имаме решение. Ако е в полза на възложителя, тоест на Агенция „Пътна инфраструктура“, стартираме максимално бързо тръжната процедура за избор на изпълнител. И понастоящем не сме спрели работа по обекта, процедираме парцеларните планове, за да имаме пълната готовност да стартираме с реалното изграждане и изпълнение и на този тежък участък след произнасяне на съда. Ще е много труден от гледна точка на строителство, ще е необходима наистина много сериозна експертиза и капацитет на бъдещите фирми, затова и условията ще бъдат доста сериозни не само като гаранционни срокове, а и като капацитет и изисквания за кандидатите, тъй като говорим за сложни тунелни, макар и малки, съоръжения, сериозни мостови такива – най-дългите мостови съоръжения, изграждани в България. Най-високи ще бъдат именно в този участък, за да си гарантираме приключването на цялата магистрала наистина в 2023 г. Благодаря на всички за изслушването днес. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми народни представители, процедурата предвижда възможност в рамките на пет минути парламентарните групи да заявят отношението си към отговорите, които днес министър Нанков даде на зададени въпроси.
Започваме по реда.
От парламентарната група на ГЕРБ – господин Цветанов, заповядайте за отношение към отговорите.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че днешният ден е добрият подход, който трябва да имаме в парламента, когато изслушваме изпълнителната власт по важни теми, свързани с обществено значение и, разбира се, с това, което хората ги интересува по места.
Изключително впечатлен съм и от въпросите, които бяха зададени както от парламентарното мнозинство, така и от опозицията, защото по пътищата на България няма значение кой от коя политическа сила е. Всички искаме по-добра инфраструктура, да има повече възможности за инвестиции, за повече бизнес, но не на последно място, и по-голяма безопасност за движението по пътищата на страната.
Смятам, че с политиката, която прави правителството на Борисов 1, 2 и 3, се направи всичко възможно действително да се върнем към възможностите, които даваше Европейският съюз през годините, когато вече сме член.
Колеги, нека да не забравяме, че до 2005 г. решението за автомагистрала „Тракия“ беше да има концесионен договор за 35 години и всичко това щеше да бъде огромна печалба, която нямаше да отива за подобряване на инфраструктурата, нямаше да подобрява състоянието на всички, които пътуват по магистрала „Тракия“, а щеше да бъде в друга посока – за задоволяването на определени лични или корпоративни интереси.
Изключително съм впечатлен от политическата воля, която имаше кабинетът Борисов още в първия мандат, и последователността на всички кабинети досега. Знаем, че магистрала „Тракия“ беше финализирана от София до Бургас с европейски средства. Тук мога да кажа, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството в лицето както на предишните министри, сега и министър Нанков полага максимални усилия да не загубим нито един евроцент от европейските оперативни програми. Разбира се, това, което министър Нанков прави – досега надали се даваше такава гласност, защото само за миналата година са отишли милиард и четиристотин за инфраструктурните проекти, което е изключително важно, и да се спре със спекулациите, публично говорейки някои политически лица, че в България се строят най-скъпите магистрали. Видяхме, че тук говорим за линеен километър от 3 млн. евро, 3 млн. 100 е средно. Да, действително към 2006 г. имаме лоши практики, където имаме най-скъпата отсечка от магистрала „Люлин“ – 8 милиона. Нека все пак да кажем, че в държави, които са съседни на България, като Гърция, където говорим за 10 милиона; Сърбия – 5,5 милиона; Румъния – 6,4 милиона и Македония – 5,5 млн. евро.
Смятам, че това, което каза министър Нанков, и това, което е реално – запазването на тази устойчивост, дори подобряване на рехабилитацията на инфраструктурата, е свързана с процедурата, която приключи и която, за голямо съжаление, години наред не можеше да приключи за тол системата. Вече всички знаем, че от тол системата действително ще идват повече приходи – в размер на около милиард и сто лева, както беше заявено днес от министъра, за да може действително да се рехабилитира инфраструктурата, за която в продължение на десетилетия е нямало необходимия финансов ресурс, за да бъде направена.
Също да кажа, че към настоящия момент държавата и бюджетът на страната отделят около 320 – 330 милиона. за рехабилитация. Сами разбираме, че е крайно недостатъчно. Най-важното е, че всичко, което днес беше представено от министъра, отговорите, които даде по всички въпроси, мога да кажа, че съм изключително удовлетворен от начина и подхода не само за сегашното състояние и краткосрочните мерки, които се предприемат от Министерството, но най-вече дългосрочната визия и това, което се очаква да се случи в страната в 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г.
Убеден съм, че в този четиригодишен управленски мандат с парламентарното мнозинство, което подкрепя днешното правителство, разбира се, надяваме се на подкрепа и от опозицията в добрите политики, които несъмнено се реализират от Регионалното министерство, просто само да бъдат подкрепени и в края на този управленски мандат да очертаем по-добрата перспектива за страната ни в един следващ управленски мандат. Когато има последователност, когато има устойчивост, нещата могат да се случат и действително могат да се доведат и повече инвеститори в страната, а също така да създадем и по-добри условия и за българските граждани, които напуснаха през последните години – да се върнат, защото знаят, че вече нещата се подобряват и вървим към по-добрия път.
За мен е изключително важно, че по една изключително болезнена тема: Русе – Велико Търново, вече имаме процедури, които текат. Изключително важен е и ангажиментът, който пое правителството, да може отсечката Ботевград – Мездра, първоначалният вариант и след това да стигнем до Видин, Калотина, София. Това дава повече възможности за страната ни да могат да идват повече приходи от пътникопотока, който ще мине през всички тези инфраструктурни проекти.
Разбира се, магистрала „Струма“ остава сериозен приоритет. Знаем каква е концентрацията на тежки ПТП-та в отсечката Кресна – Сандански. Убеден съм, че с усилията, които се полагат, поне ще можем да наваксаме изоставането, което, за съжаление, е с няколко месеца и може би близо година, повлияха на процедурите, които под една или друга форма бяха с някакъв друг уклон, но не и с прозрачния подход, който в момента прави Министерството. Знаем, че в служебния кабинет действително имаше сериозен дефицит. Беше недопустимо в оценителите да се намерят Процедурните правила и цялата документация, което опорочи и създаде друг акцент в усещането на хората за корупция и какви ли не други договорки.
Убеден съм, господин Министър, че усилията, които полагате – имам единствена молба, направете подобни срещи от регионално значение, запознайте местния бизнес, местната власт, обществеността с политиките, които прави Министерството. Що се касае до парламентарното мнозинство, заедно с „Обединени патриоти“, надявам се и от другите народни представители, Вие винаги ще бъдете подкрепян за политики, които водят до много по-добър, позитивен акцент в политиката и управлението на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цветанов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
От парламентарната група на „БСП за България“, господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Точно преди една година ние, от БСП, поискахме създаването на анкетна комисия по въпросите с магистралите и корупционните обществени поръчки. Да Ви напомня причините за това, ако сте ги забравили.
През пролетта на миналата година прокуратурата влезе в АПИ, заедно с ОЛАФ и ДАНС и даде информация, че в АПИ се уговарят обществени поръчки. Поискахме тази комисия, за да видим кой носи политическата отговорност. Вие тогава се уплашихте, скрихте се. Вие се скрихте, но проблемите лъснаха още повече.
Днес, след една година, пак слушаме за магистралите, които вече даже не са и скоростни пътища, имайки предвид какви ограничения имаме по тях за движение. Днес показвате красиви трасета на магистрали, за да си самовнушите колко сте добри и колко много сте направили. Днес решихте, че „шареното“ ще скрие истината. Нещо повече, днешното изслушване беше еманация на една перфектно приготвена, подготвена и изпълнена кризисна пиар акция, уви без съдържание.
Уважаеми народни представители от ГЕРБ, уважаеми господин Министър! Вие явно още един път доказвате, че живеете в един паралелен свят, нямащ нищо общо с действителността. Защото иначе днес щяхте да сте на протеста на пътя Никопол – Гулянци и да обясните на хората там, че са черногледи и не виждат розовото си бъдеще във Вашата шарена карта. Защото днес, вместо да ни анимирате с шарени трасета, трябваше с прости думи да ни кажете откъде ще вземете 600 млн. лв. за довършване на лот 3.2 на магистралата – имам предвид магистрала „Струма“. Днес трябваше да ни покажете колко дупки има по новопостроените пътища, защото се краде от строителството им.
Поне едно нещо стана ясно – колкото и да е раздута администрацията в България, тя не стига, за да има до всяка дупка чиновник, както ни обща премиерът. (Шум и реплики.)
Днес трябваше да си говорим не за успехите, а за проблемите. За проблемите, свързани с непочистената растителност по пътищата, защото тя е причина да няма видимост на пътя. Не се виждат мантинелите, канавките, които са затлачени с кал и трева, което е и причина за задържане на вода на пътното платно и опасност от заледяване и аквапланинги. Всеки от Вас, който е пътувал по пътищата, знае, че е така. Не се вижда разчертаната маркировка в края на пътищата. На много места от тази растителност не се виждат и пътните знаци. Аз след малко ще Ви дам цял списък с тези пътища, за да може, ако не ги знаете, да ги научите.
Трябваше днес да си поговорим за маркировката на пътната мрежа в страната. На множество места, както знаете, липсва такава, а на много места се вижда с разгадаване – трябва да си малко екстрасенс, за да видиш каква е маркировката. Опасно е в тъмната част на денонощието да се движиш по такива пътища, особено при лошо време. Това го знаете всички, които карате коли, а не ползвате служебни такива! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Прощавайте, господин Ерменков. (Народният представител Цветан Цветанов разговаря с министър Николай Нанков.)
Господин Цветанов, много Ви моля!
Удължете времето.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Цветанов, може ли все пак – ние внимателно Ви слушахме, не подсказвахме на министъра как да Ви отговори. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Възстановихме реда в залата.
Господин Ерменков, продължавайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
Казах, че на много места липсва маркировката и това е особено опасно при движение нощно време и зимно време. Тези, които сами карате колите си, а не ползвате служебни такива, го знаете. (Шум и реплики.) По пътищата поради натрупване на кал и разчертаване на маркировка с явно некачествени бои, няма да казвам причините, поради които са некачествени боите, няма никаква ориентация на пътя.
Днес, макар и несвързано с пътното строителство, но жизненоважно за живота на хората по пътищата, трябваше да си говорим за ДАИ и арестите там, за арестувания брат на главния секретар на Министерството на транспорта. Уви, това не се случи!
Красивите трасета на картата, господа управляващи, няма да заблудят хората, няма да намалят катастрофите по пътищата, няма да ни направят и по-надежден член на НАТО с пътна инфраструктура, която в момента само отчасти отговаря на съюзническите ни задължения за поддържане на пътна инфраструктура в съответствие с изискванията на Алианса. Знаете, че има препоръки на Брюксел, по които нищо не е направено в това направление.
Затова, господин Министър, вместо да ни показвате шарени трасета като на ученици от първи клас е хубаво да осъзнаете горчивата истина. В България магистралите се строят не за да има по-безопасно движение, а за да се усвояват милиарди. Нещо повече, за да не престане „златната кокошка“ да снася яйцата си в полога на управляващите и приближените им фирми, тези магистрали се строят, за да бъдат впоследствие ремонтирани пак с нови милиарди.
В България има селища, които са откъснати от останалата част от страната, откъснати от култура, откъснати от здравни грижи, откъснати от образование, поради непроходими пътища. Това трябваше да обсъждаме, но Вие ни показахте нещо друго, нещо, което е единствено и само мит. И докато Вие живеете в митове в България, ние няма нужда да водим война с някого. Условията да се избиваме по пътищата по-кърваво от всякаква война са налице – купени книжки, подкупни контрольори, скапани пътища и като резултат: много черни забрадки.
Затова Ви призоваваме, господин Министър: слезте на земята и започнете да решавате реалните проблеми, а не да се занимавате с евтини кризисни пиар акции и митотворчество! (Реплики от ГЕРБ: „Времето!“)
Понеже ми викате за времето, ние нито един път не се обадихме на Вашия председател, който го просрочи с минута и половина. Аз съм просрочил с 49 секунди. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Бележката за времето е към мен. Толерантно давам възможност в рамките на минута ораторът да завърши своето изложение.
Уважаеми народни представители, в залата на балкона са наши гости от екоклуб „Малките еколози“ от 54 училище „Св. Иван Рилски“ в София – четвърти клас. Да ги поздравим! (Всички стават. Ръкопляскания.)
Продължаваме. (Реплики между министър Николай Нанков и председателя Явор Нотев. Шум и реплики.)
Господин министърът може да поиска думата и следва да му бъде дадена.
Господин Министър, Ваш е изборът във всеки момент след приключване на въпросите...
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ (от място): Имам ли право да се изкажа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Имате право, ще Ви предоставя възможност да се изкажете.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, излизам да изразя три-четири лично мои съжаления. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Първо, съжалявам за това, че правителството на Станишев маркира, чисти канавки, строи магистрали. Дойде кабинетът на Борисов и спря да маркира, спря да чисти канавки. Това беше Вашето съждение. Добре, че беше кабинетът Орешарски да строи магистрали, да ремонтира пътища, да оправя 40 – 50-годишните дупки, като в Гулянци в момента. Дойде кабинетът на Борисов 2 и спря да рехабилитира пътища, спря да строи. Съжалявам, че оставате с подобно впечатление, съжалявам, че манипулирате по този жесток начин общественото мнение. Специално за Гулянци: в момента инженер Атанасов проектира, а другата седмица започваме рехабилитацията специално на този път. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Съжалявам, че не разбрахте – наистина това е основното мое съжаление, че не разбрахте същината на политиките, които ние водим. Системният проблем в България не е от нас, не е и от Вас. На повече от 30 години е системният проблем с недофинансиране на пътищата.
Ако слушаме Вашите спекулации, манипулации по темата и промиване на мозъците с подобни съждения и „нищо правене“, когато сте на власт, ние след 30 години, да сме живи и здрави, ще си говорим отново по същите теми, отново за лошите пътища, отново за дупките по тях.
Ние решаваме системно огромния основен проблем в пътния сектор, а именно – проблемът с недофинансирането, решаваме системния проблем с некачествените ремонти. Споменах и за гаранциите, които ще бъдат увеличени. Споменавам неколкократно, десетки пъти от тази висока трибуна за бъдещата тол система, която няма да е панацея между другото, но ще реши голяма част от проблемите, които Вие коментирате и за които по време на Вашите мандати нямахте смелост да предприемете каквито и да е стъпки по неговото въвеждане. Ние ще го въведем, ние ще генерираме приходите, които не са за нас или за Вас, или за някой властимащ, а са приходи на цялото общество. Защото след пет, шест, седем години ние ще си говорим по съвсем други теми, свързани с пътния сектор, а не за дупки, маркировки и така нататък, имайки ресурс и провеждайки качествени, ефективни регионални политики. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Ерменков, заповядайте по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, много моля да напомняте на министрите, че се намират в парламента и да се отнасят със съответното уважение към народните представители. Недопустимо е министър от трибуната да твърди, че народни представители „промиват мозъци“. Това най-малкото е невъзпитано, да не казвам, че е нагло. Това видимо е някакъв нормален начин на поведение на министрите на ГЕРБ, защото той не е единственият, и други са го правили от тази трибуна.
Моля Ви, когато един министър излезе тук да се държи нормално, да използва нормална лексика. Аз нито един път не съм му казал, че лъже, казах му, че „създава митове“. (Реплики от министър Николай Нанков.) Той ни каза, че „промиваме мозъци“. Ние си вършим работата и казваме истината. Ако истината е промиване на мозъци, сигурно е прав.
Ние не казваме какво е било преди 10 години, а казваме какво искаме да бъде днес и какво искаме да бъде утре. Той даже и това не разбра, но това не му попречи да излезе и да ни обижда.
Много Ви моля, господин Председател, следващия път, когато излезе министърът, много внимателно следете какво говори, защото това унижава не само нас дето говорим, но унижава цялото Народно събрание с такива невъзпитани, некултурни и нагли изказвания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Когато процедурата е по начина на водене, имам възможност да взема отношение.
Господин Ерменков, трудно е да се реагира предварително – преди да знаем, какво ще се чуе от тези микрофони. Бележката Ви е напълно основателна, но изпитваме затруднение винаги когато на трибуната застава оратор. Призовавам и моля за толерантност и за тон, който подобава на институцията. Благодаря за бележката.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Председател, нямаше да се случи това нещо с процедурата на господин Ерменков, ако Вие не бяхте дали думата на господин министъра.
Да, по Правилник той има правото да се изказва по всяко време когато иска. Той имаше възможност на осем въпроса, по осем минути – 64 минути, да говори от тази трибуна. И каквото имаше да каже, трябваше да го каже, а не да чака опозицията да му каже истината в очите, след това да излиза и да се оправдава.
Господин Министър, докога ще обяснявате, че чакате над милиард постъпления за тол системата, когато нямате тарифата? (Реплики от министър Николай Нанков.) Как го изчислявате този милиард ми кажете? На базата на каква цена? Престанете да лъжете българските граждани!
Докато не сложите тарифата за тол системата тук, на масата в българския парламент, престанете да казвате колко пари ще съберете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Свиленски!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нищо няма да съберете, докато този парламент не гласува тези тарифи! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Свиленски, благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Уважаеми господин Свиленски, призовавате да не давам думата на министъра, а в същото време му задавате въпроси. (Шум и реплики.) Нека да влезем в регламента. Имаше възможност министърът да допълни изложението си и това е по нашия Правилник. (Шум.)
Моля за спокойствие!
Има думата господин Веселинов от парламентарната група „Обединени патриоти“ за отношение към отговорите на зададените въпроси.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Преди всичко аз бих призовал тонът в залата да е по-спокоен. Колегите от ляво имаха възможност да зададат въпроси. Аз не чух нито един от въпросите, които те накрая в становището си изсипаха накуп, и същевременно са супер афектирани дори, че не са прозвучали отговори. И вместо да питат колеги защо през тяхното село не минава някоя магистрала, да бяхте задали някои от тези въпроси, колеги. Мисля, че тогава щяхте да чуете, надявам се, адекватни отговори.
Преди всичко днешният дебат беше важен и искам да споделя това с Вас, защото действително гражданите, ние, да кажем, до някаква степен сме запознати с информацията, която беше изнесена, но гражданите трябва да знаят какво прави държавата за тяхното развитие.
Имаше всъщност дългогодишен дефицит от мисъл в посока регионално развитие, дефицит, който аз смея да твърдя, че в този мандат на управлението, се преодолява. От разсъждението къде не са закърпени дупките, кой регион е по-привилегирован, кой може и трябва да усвои повече средства, защото има съответно по-силно лоби, на практика ние оставихме нещата до там – големи територии от страната да нямат адекватната транспортна инфраструктура и да нямат този шанс за развитие, който всъщност заслужава всеки един от регионите.
Мисля, че това е основната, принципна промяна в политиката на МРРБ през този мандат, и аз искам да заявя, че ние от „Обединени патриоти“ адмирираме това. Ще му помагаме, както сме му помагали и досега като политика.
Същевременно има и системни проблеми. Част от тях са действително свързани с недофинансирането на сектора, част от тях са свързани и с политизирането на процеса, включително с постоянните неоснователни жалби, които бавят магистралите, и това отново ощетява българските граждани.
Ние преди година променихме Закона и направихме едноинстанционно и бързо производството по жалбите по ОВОС. Тогава имаше едва ли не някакви революционни изказвания от ляво как предаваме българската природа и прочее. Оказа се, че зелените отвътре са червени. Тези, които жалят, са със същата идеология явно и продължават абсолютно безпринципно, без основание да се бламират проекти, на които разчитат регионите. В това отношение, господин Министър, ние протягаме ръка, за да помислим за още по-сериозна защита на държавния и обществения интерес от подобни жалби, защото трябва да има някаква съотносимост от желанието на лицето Х или организацията Х да придобие известност, като защити някакъв проект или усвои някакви пари и възможността на стотици хиляди хора да получат не само по-добър транспорт, но и своя шанс за реализация.
Нека да го мислим заедно този проблем и да потърсим, ако е необходимо, нови законодателни решения, защото това, смятам, че също е системен проблем, който влияе на развитието на транспортната инфраструктура.
Доволни сме от Вашите отговори. Надяваме се и занапред Министерството да бъде на съответното ниво. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Преди да дам думата на следващата парламентарна група, само да представя гостите на балкона – това са гости от община Пирдоп, дошли да наблюдават нашето заседание. Можем да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Заповядайте за отношение, господин Али. Вие зададохте въпросите, Вие очевидно ще заявите отношението от името на парламентарна група.
Имате думата.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, по много от въпросите, които Ви зададохме, се измъкнахте много плавно и тактично, но аз искам да споделя няколко важни момента.
Имам усещането, че всичко, което се прави, не е планирано и е с хаотично настроение. Защо го казвам? Да, правят се инвестиции, правят се магистрали. Всичко това е много добре, но какво е планирано? Аз Ви зададох въпрос, Вие конкретно не ми отговорихте: колко се плануват оттук нататък на година от републиканската инфраструктура да бъдат рехабилитирани и реконструирани? Имайки предвид, че републиканската пътна инфраструктура е около 20 хиляди километра, както споменахме, и седем, а Вие казахте и осем хиляди километра са в лошо състояние, ако речем по наредби и по изисквани от 8 до 12 години, ако вземем средно на 10 години рехабилитация, или 10% от тези 20 хиляди километра републиканска пътна мрежа се реставрират, това означава, че на година минимум трябва да бъдат заложени 2000 км пътна инфраструктура за рехабилитация. Мисля, че в това и Вие сте убеден.
Дори за това, с което закъсняваме в момента и не са направени, Вие казахте – не хиляда, а дори 600 тази година реставрираме, това означава, че за да планираме бъдещите ремонтни дейности от следващата година или с новия бюджет, означава, че поне за следващите пет години трябва да рехабилитираме около 3000 км годишно, за да не стане след 10 години не на 50%, а на 20% да останат само добрите пътища и вместо една трета от пътищата, които са зле, да се окаже, че сме останали с по-малко от 20% рехабилитирана пътна мрежа, защото всяка година, знаете, тя ерозира според изискванията и на стандартите.
Уважаеми господин Министър, много е важно не само да се планират и републиканските пътни мрежи като рехабилитация. Важното е в синхрон заедно с общинските кметове чрез Националното сдружение на общините да се рехабилитира и общинската пътна структура. Защо го казвам?
Защото, ако общинската пътна инфраструктура не е рехабилитирана, как ще имаме достъп до тези магистрали, които в момента ги изграждаме? По този начин икономиката на тези общини просто спира. Няма как без общинска, третокласна, четвъртокласна пътна мрежа да имаме достъп до тези инфраструктурни големи проекти, за които днес говорим, каквато е темата, да имат достъп и тези общини да продължат да страдат.
Искам наистина да се вслушате в тези съвети, които Ви дават експертите. Експертите на „Движението за права и свободи“ са подготвили и сме подготвили данни, които за в бъдеще мога да Ви ги предоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Али, извън времето сте! Прекъсвам Ви!
ТАНЕР АЛИ: И да видите, че не говорим празни приказки в момента.
За това, което казахте, че 50 млн. лв. от догодина ще бъдат отделени за общинска пътна инфраструктура, това, разбира се, е крайно недостатъчно, но ако – не знам тези пари дали са извън тези, за които говорихме, и за ВиК сектора, където трябва да бъдат инвестирани, и този фонд, който трябваше да бъде създаден още в началото на годината, а Вие не го създадохте и се надяваме това да стане факт поне това лято, за да могат от началото на 2019 г. да започнат инвестициите точно в подземната инфраструктура, за да имаме възможността тези 50 млн. лв. за надземна инфраструктура да бъдат инвестирани.
Знаете, че докато не се сменят водопроводните тръби, ние не можем да заложим средства и за асфалтиране на тези общински пътища.
Уважаеми господин Министър, за тол системата на няколко пъти споменахте и потвърдихте, че в тръжната процедура са заложени: изграждане на 80% от републиканската пътна мрежа или тази система да е вкарана в 80% в тази система. Вие направихте ли точни разчети колко от транзитно преминаващите, защото нали навсякъде имаме такива камери, които са броячи – изброяват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Али, вече сте извън времето! Моля Ви, ориентирайте се към приключване!
ТАНЕР АЛИ: Само секунда – и завършвам.
Направихте ли изчисление колко са транзитно преминаващи тежкотоварни автомобили и какви средства ще имаме от тях като доходи в републиканския бюджет? И с колко ще бръкнем в джоба на българския потребител? Защото минавайки по републиканската инфраструктура, тези тежкотоварни машини, автобуси, камиони, тези, които дават услуги за бита, разбира се, ще увеличат цената и на потребителите, които ще ползват тези необходими в ежедневието битови нужди. Колко пари гражданинът ще плати след изграждането на тази тол система и от тези един милиард приходи какво е процентното съотношение на данъкоплатеца, който ще плати при повишение на цените, и колко на тези, които ползват самата инфраструктура като транзитно преминаващи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви и аз, че приключихте…
Уважаеми народни представители, виждате, че във формата на становище по отговорите, се задават допълнителни въпроси. Именно това е смисълът на възможността министърът да вземе отношение по всяко време, по което той желае, и затова дадох тази възможност.
Ако имате желание, имате възможност да отговорите, господин Министър.
Заповядайте, въпросите бяха съвсем директни и към Вас. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз ще бъда много кратък, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Али, на част от Вашите въпроси дадох конкретни отговори. Вие доразширихте с още по-сериозна конкретика допълващите въпроси.
Отзад напред – относно изчисления и интерполация. Да, правили сме, но на база на тарифирането, за което коментират колегите от ляво, тези, които прогнозираха приходи между милиард и милиард и 200 милиона, Световна банка, същите тези, аз не си измислям цифрите, не ги вадя от торбата, не лъжа и не спекулирам, в момента правят модел за тарифиране.
Същите тези експерти от Световна банка заедно с наши колеги финансисти от Агенция „Пътна инфраструктура“ изчислиха, че при бъдещи – коментираме цифрата един милиард, за която казахме, че има плановост и прогнозируемост, винетни стикери запазват същата си цена. Това сме го коментирали, няма да има покачване. Около 240 -250 милиона лева от винетки, 750 милиона тежкотоварни автомобили. От тях по интерполация с 36%, които споменах, при тази хипотеза, говорили сме на ангро, тъй като в момента се готвят точните изчисления каква ще бъде тарифата и какъв ще бъде обхватът от пътища, но около 50% от приходите от тол системата от тежкотоварните автомобили ще бъде от транзитно преминаващи.
Изхождаме от сегашната логика, в която около 100 млн. лв. са приходите от тежкотоварни автомобили, 50% от тях са на вътрешни превозвачи, около 50 милиона, казвам около, тъй като са 103 – 51 милиона са на вътрешните превозвачи, 52 милиона са на транзитно преминаващите. От 50 милиона от транзитно преминаващите ние ще увеличим прихода от транзитно преминаващите около седем пъти. Да Ви кажа какви са първоначалните наши сметки, калкулации, на база на които в момента извършваме тарифирането в изброения обхват на пътищата.
Относно прогнозируемостта, дали водим планова политика или работим на парче – факт е, че ние сме може би едно от правителствата, които се вслушват най-много в гласа на гражданското общество. Факт е, че за повечето от тези пътища за които в момента се протестира, които са в трагично състояние. Аз съм споменавал от тази трибуна, че ако съм жител на това населено място, и аз ще протестирам.
Това са пътища, Никопол – Гулянци, например, или колегите от Кубрат, които ми зададохте въпроси на блицконтрол, нерехабилитирани по 40 – 50 години. Този 47 години не е рехабилитиран път, кърпен, но ето я картата с обектите с проекти, които са залегнали в Националната стратегия за развитие на транспортната инфраструктура в пътната му част, дългосрочния документ, който ние следваме.
И да се каже, че няма плановост в политиките и съответно и логика, и стратегически подход?! Всички тези обекти са залегнали в Националната стратегия за развитие на транспортната инфраструктура.
Аз няма да отнемам повече от Вашето време. Отегчих Ви днес с говорене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Обръщам се към колегите от Парламентарната група на „Воля“.
Заповядайте за отношение към отговорите на министър Нанков.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, аз като член на Регионалната комисия често присъствам на кръстосаните разпити, на които Ви подлагаме в Комисията, и винаги съм впечатлен от готовността и нетърпението, което показвате, когато отговаряте. Затова аз нямам някакви допълнителни въпроси, на които да се наложи впоследствие Вие да отговорите.
Искрено се надявам, че всички срокове, а Вие бяхте доста конкретен, ангажименти, които поемате в качеството си на министър ще бъдат спазени и да се надяваме, че няма да изпаднем в тази българска максима, че това, което аз мога да Ви обещая, никой друг не може да Ви го даде.
Наистина мисля, че отговорите, които получиха тук нашите колеги, ние в Регионалната комисия сме ги получавали нееднократно от Вас. Наистина приветствам един такъв отворен дебат и начина, по който Вие поднесохте информацията, с която може би само Вие разполагате.
Искрено се надявам, ние от „Воля“ имаме нужда да чуем по-скоро други министри от кабинета, и предполагам, че и дотам ще стигнем. Благодаря Ви за отговорите, които получихме от Вас. Успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Да благодарим за днешното участие в нашето заседание на министър Нанков. Благодаря Ви за отговорите.
Уважаеми народни представители, в Северното фоайе ще бъде открита изложбата „Хиляди лица – една армия“. Експозицията е посветена на навършването на 140 години от създаването на Българската армия. Поканени са всички народни представители да присъстват на откриването.
Ще продължим заседанието в 12,00 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, заемете местата си, за да можем да продължим работата по седмичната програма.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“.
С доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения ще ни запознае господин Лазаров – председател на Комисията.
Имате думата, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, преди да Ви запозная с доклада, моля да подложите на гласуване да бъдат допуснати в залата: господин Димитър Георгиев – председател на ДАНС, господин Николай Ненков – заместник-председател, госпожа Каракаш – директор на дирекция, и госпожа Виолета Дъчева – директор на дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, гласувайте за допускане в залата на посочените от господин Лазаров лица.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Господин Лазаров, имате думата да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.

На свое редовно заседание, проведено на 26 април 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
На него присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет, господин Димитър Георгиев – председател на ДАНС, госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция в ДАНС, госпожа Виолета Дъчева – директор на дирекция в ДАНС.
Законопроектът бе представен от господин Димитър Георгиев, който подчерта, че използването на информацията за пътниците, събирана от въздушните превозвачи, е важен инструмент за осъществяване на превенция, установяване и разследване на престъпления и наказателно преследване на извършителите. Посредством анализа на резервационните данни на пътниците се подпомага идентификацията на високорискови пътници, които са непознати до момента на компетентните органи. Това от своя страна е от изключителна важност за борбата с тероризма, трафика на наркотици, трафика на хора, сексуалната експлоатация на деца и други тежки престъпления. В отговор на тези заплахи през 2016 г. в Република България е приет и обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, с който се създава национална правна уредба на реда за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в страната, превозвани по въздух. Той е обнародван на 23 февруари 2016 г., тоест преди обнародването на Директива (ЕС) 2016/681 от 27 април 2016 г., поради което със същия не са въведени всички изисквания на Директивата. С оглед на това настоящият законопроект предвижда: да се преразгледа списъкът с престъпления във връзка, с които се предоставят и обработват резервационни данни на пътниците; да се уредят случаите на съвместно използване на кодове на полети; прецизиране на срокове за предаване на данните от въздушните превозвачи или упълномощени доставчици на услуги на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците; предоставяне на API данни и на Агенция „Митници“ предвид нейната компетентност; въвеждане на забрана за дискриминация при вземането на решения за предприемане на мерки спрямо конкретно лице; уреждане на ред за предоставяне на компетентните органи на данни, които са деперсонализирани чрез прикриване; уреждане на ред за предоставяне или обмен на резервационни данни на пътниците с националните звена или други компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, с Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) или с трети държави; въвеждане на фигурата на длъжностно лице по защита на данните; предоставянето на статистическа информация на Европейската комисия.
Господин Георгиев обърна внимание, че Директива (ЕС) 2016/681 не предвижда задължение на въздушните превозвачи за предоставяне на Националното звено и на данни на екипажа. То се въвежда в националното ни законодателство с цел създаване на по големи гаранции за защита на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпленията, изброени в Директивата.
С предлаганите изменения в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се прецизират разпоредбите относно дейностите, осъществявани от Агенцията, уредбата за разглеждане на предложения и сигнали, конкурсите за назначаване на държавна служба в Агенцията, статута на държавните служители и дисциплинарните нарушения, извършвани от служителите. Предвижда се изключение от конкурсното начало за постъпване на служба в Агенцията по отношение на лица, които са държавни служители в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на отбраната, в службите за сигурност, както и в службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в Агенцията и след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответната служба. Подобно изключение се предвижда и по отношение на лица, които са държавни служители, назначени по реда на Закона за държавния служител в други ведомства, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност в Държавна агенция „Национална сигурност“, след писмено съгласие на председателя на Агенцията и ръководителя на съответното ведомство. По този начин се създава възможност за мобилност на служителите в държавната администрация, които вече са назначени с конкурс.
Със Законопроекта са прецизирани текстовете относно предсрочното заличаване на дисциплинарни наказания, налагани на служителите на Агенцията. Същото се отнася и за някои административнонаказателни разпоредби.
Предвиждат се изменения в Закона за правната помощ с оглед промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, извършени със Закона за противодействие на тероризма. С тях се предвидиха правомощия на органите на Агенцията по задържане на лица и обиск на задържани лица, за които има данни, че са извършили престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 и 13 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. В тези случаи следва да има възможност от служебна защита по реда на Закона за правната помощ. Предвижда се Законът да влезе в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.
В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 4 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
За доклада на Комисията по правни въпроси – заповядайте, госпожо Фикирлийска. Имате думата да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност", № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
На свое заседание, проведено на 18 април 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност", № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Държавна агенция „Национална сигурност“ господин Николай Ненков – заместник-председател, госпожа Таня Каракаш – директор Специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“, госпожа Виолета Дъчева – директор Специализирана дирекция „Информационна сигурност“.
Законопроектът беше представен от господин Николай Ненков, който посочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления.
Господин Ненков отбеляза, че с него се допълва списъкът от престъпления, за които се предоставят и обработват резервационните данни на пътниците, както и се прецизират правилата относно получаването и обработването на данните, сроковете и реда за тяхното съхранение, достъпа до данните и реда за унищожаването им.
Проектът на закон урежда реда за предоставяне и обмен на резервационните данни на пътниците с националните звена, с Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), с други компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, и с трети държави, както и реда за предоставянето на статистическа информация на Европейската комисия. Предвидено е и задължение за предоставяне на Националното звено на данните на екипажа.
Господин Ненков посочи, че със Законопроекта се прецизират разпоредбите относно дейностите, осъществявани от Агенцията, конкурсите за назначаване на държавна служба, статута на държавните служители и дисциплинарните нарушения, извършвани от тях. Законопроектът предвижда и допълнения в Закона за правната помощ и в Наказателно-процесуалния кодекс.
На въпрос на народния представител Филип Попов, госпожа Дъчева отговори, че превозвачите ще трябва да съхраняват резервационните данни на пътниците, превозвани по въздух, за срок до 5 години.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни
въпроси с 16 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”
предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна
агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Фикирлийска.
Доклад по разглеждания Законопроект е постъпил и от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
С доклада ще ни запознае господин Кърчев – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 2 май 2018 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, и господин Станимир Лешев – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
При представянето на Законопроекта господин Ненков подчерта, че използването на информацията за пътниците, събирана от въздушните превозвачи, е важен инструмент за осъществяване на превенция, установяване и разследване на престъпления и наказателно преследване на извършителите. Анализът на резервационните данни на пътниците подпомага идентификацията на високо рискови пътници, непознати до момента на компетентните органи, в контекста на борбата с тероризма, трафика на наркотици, трафика на хора, сексуалната експлоатация на деца и други тежки престъпления, както и че е важен елемент за идентифицирането на лицата, подготвящи и извършващи тежки трансгранични престъпления и терористични посегателства.
Резервационните данни на пътниците представляват запис на изискванията за пътуването на всеки пътник, в който се съдържа цялата информация, необходима за обработване и контролиране на резервацията от въздушните превозвачи, извършващи резервацията, и от участващите въздушни превозвачи за всяко пътуване, резервирано от пътник или от негово име, без значение дали записът се съдържа в системи за резервации, системи за контрол на излитанията, използвани за регистрация на пътниците преди полета, или сходни системи със същите функционални възможности. Те включват информация, като дата на резервация/издаване на билета, планирана/и дата/и на пътуването, имена на пътника, дата на раждане, адрес и координати за връзка, информация относно плащането, данни за пълния маршрут на предвиденото пътуване, пътническа агенция или пътнически агент, данни от самолетния билет, всички събрани предварителни данни за пътниците и други.
В хода на дебатите по Законопроекта вносителите заявиха, че регламентирането на получаването и обработването на резервационни данни на пътниците е актуална необходимост не само с оглед предприемането на мерки от държавите – членки на Европейския съюз, и НАТО за противодействие на международния тероризъм и други тежки престъпления, но и за охрана на границите.
С приетия през 2016 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се създава национална правна уредба на реда за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в страната, превозвани по въздух.
Законопроектът предвижда и създаването на разпоредби, с които се цели:
- преразглеждане на списъка на престъпления, за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване, на които се предоставят и обработват резервационни данни на пътниците, с цел привеждането му в съответствие със списъка, приложен към Директива (ЕС) 2016/681;
- уреждане на случаите на съвместно използване на кодове на полети;
- срокове за предаване на данните от въздушните превозвачи или упълномощени доставчици на услуги на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух – 48 часа преди обявеното време за излитане – за въздушни превозвачи, осъществяващи редовни полети, и 24 часа преди обявеното време за излитане – за въздушни превозвачи, осъществяващи нередовни полети, и непосредствено преди полета;
- предоставяне на данни и на Агенция „Митници“ предвид нейната компетентност;
- забрана за дискриминация при вземането на решения за предприемане на мерки спрямо конкретно лице;
- уреждане на ред за предоставяне на компетентните органи на данни, които са деперсонализирани чрез прикриване;
- уреждане на ред за предоставяне или обмен на резервационни данни на пътниците с националните звена или други компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, с Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) или с трети държави;
- въвеждане на фигурата на длъжностно лице по защита на данните;
- предоставянето на статистическа информация на Европейската комисия. От вносителите бе заявено, че извън изискванията на Директива (ЕС) 2016/681 е предвидено задължение за предоставяне на Националното звено и на данни на екипажа, както и че такова задължение е вменено на въздушните превозвачи с цел създаване на по-големи гаранции за защита на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпленията, изброени в Директивата.
Доколкото се касае за предоставяне и обработване на лични данни на членовете на екипажа, са предвидени съответни разпоредби за тяхната защита – уведомяване за получаването и обработването на данните, срокове и ред за съхранение и достъп до данните, ред за унищожаването им.
Направени са изменения и в Закона за гражданското въздухоплаване, като дефиницията на понятието „резервационни данни на пътниците“, която към момента се съдържа в Закона за гражданското въздухоплаване, е определена в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Със Законопроекта се създават и разпоредби, усъвършенстващи регламента на дейността на Агенцията и статута на нейните служители.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.“
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кърчев.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на Комисията господин Вигенин.
Господин Вигенин, имате думата – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Преди да представя становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, бих искал само да изразя нашето учудване, че този законопроект не е бил разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Смятам, че е логично, когато става въпрос за Държавна агенция „Национална сигурност“, по него да се произнесе и тази комисия. Моля, в бъдеще да се има предвид при такива законопроекти според нас. (Народният представител Димитър Лазаров говори встрани от микрофоните.)
Има такава Комисия, тя е водеща, никой не оспорва, господин Лазаров, Вашата водеща роля, но тъй както три комисии са второстепенни, съпътстващи, редно е и тази комисия да се произнесе според нас. Това е моето мнение.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 април 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, внесен от Министерския съвет.
Проектът на закон беше представен от господин Николай Ненков – заместник-председател на ДАНС. Експертна подкрепа по представянето на Законопроекта осигуриха: госпожа Таня Митева Каракаш – директор на специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“ в ДАНС, и госпожа Виолета Дъчева – директор на специализирана дирекция „Информационна сигурност“ в Агенцията.
Настоящият законопроект цели да транспонира изцяло Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване и разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (Директива (ЕС) 2016/681, OB, L 119, 04.05.2016 г.)
През 2016 г. в Република България е приет и обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с който се създава национална правна уредба на реда за получаване на резервационни данни на пътниците в страна, превозвани по въздух. Законът урежда редица въпроси, сред които: създаването на Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух, и статута на неговия ръководител; дейността по получаване и обработване на резервационни данни от Националното звено; административно-наказателните разпоредби за неизпълнение на задълженията по новата Глава шеста „а“ – Дейност по получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух“ и др. Законът е бил разработен на база Проекта на Директива (ЕС) 2016/681 и е обнародван на 23 февруари 2016 г., преди влизането в сила на Директивата, поради което с него не са въведени всички изисквания на Директивата. Тази причина налага настоящето изменение и допълнение на Закона.”
Господин Лазаров обясни същината на Законопроекта, затова пропускам тази част и ще Ви запозная с проведената дискусия в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и съответно с решението.
В последвалата дискусия господин Иван Иванов – член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, попита: кое налага въвеждането на текстове, които са извън обхвата на Директивата, и също така изрази наблюдение, че с новите текстове на практика се разширява дейността на Агенцията и е много вероятно обхватът й да навлезе в компетенциите на други служби като Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военна информация“.
Господин Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ, изрази учудване от това, че Законът е направен по Проекта на Директивата и сега се налагат нови промени, за да бъде транспонирана изцяло. В тази връзка той изрази мнение, че нормалната практика е да се върви към промяна в българското законодателство, когато вече има приета Директивата и не е редно това да се прави въз основа на проекти. Той подчерта, че не приема практиката в българското законодателство да се въвеждат допълнителни изисквания, които надхвърлят обхвата на Директивата, като тези свързани с предоставянето на данни за екипажа на полетите.
Той също така попита: какво налага изключение от конкурсното начало за постъпване на служба в Агенцията и кой следва да определи дали са пригодни служителите, като те не преминават през съответната процедура?
В тази връзка той попита дали няма да се окаже, че в другите структури, които са изброени в Законопроекта, ще влизат по-лесно хора, които по-късно ще се прехвърлят в ДАНС, въпреки че филтърът в тези структури е по-широк, отколкото в Агенцията.
Господин Ненков обясни, че изключение от конкурсното начало има и до момента за изброените в Закона ведомства. С новите промени се цели да бъде разширен обхватът и за такива държавни ведомства, в които служителите вече са преминали конкурсна процедура. Той подчерта, че и досега действащият Закон и в новите процедури, които се предвиждат, остават вътрешният ред в Агенцията, който е доста по-сериозен от конкурсното начало за подбор на кадри, и кандидатите ще продължават да преминават през същата стриктна процедура, която са преминавали и досега.
По отношение на допълнителните дейности на Агенцията и прецизирането на текстовете госпожа Дъчева поясни, че в първоначалния вариант на Закона за ДАНС разпоредбите, свързани с действието на органа по криптографска сигурност и органът по акредитиране сигурността, не са били написани достатъчно ясно и това налага сегашното им прецизиране. Тя обясни, че нови дейности няма и на практика се прецизират текстовете по отношение на тези дейности, които и в момента ДАНС изпълнява.
Госпожа Митева Каракаш допълни, че целта на Законопроекта е транспониране на Директивата и освен това, по отношение дейностите, които и в момента изпълнява Агенцията, се цели да се направи ясна формулировка, защото досега някои от тях не са присъствали в Закона, а само в Правилника за прилагането му.
На въпроса защо се е променил Законът за ДАНС по Проекта на Директивата, госпожа Митева-Каракаш обясни, че промяната е съвпаднала и е била направена във връзка с изпълнението на дейностите, свързани с изграждането на Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни. По отношение на това госпожа Дъчева поясни, че едно от изискванията за изграждането на звеното е било изграждането на нормативна база за неговото функциониране, именно това е наложило избързването и правенето на изменение в Закона по Проекта на Директивата.
По отношение на събиране на данни на екипажите на самолетите господин Нанков обясни, че по техни данни в някои случаи хора от екипажите също е възможно да участват в терористична активност и това именно налага събирането и на техните данни.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 3 гласа – „за“ и 2 гласа – „въздържали се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Уважаеми народни представители, това бяха постъпилите доклади.
Откривам разискванията за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
Има ли желаещи за изказване?
Думата има народният представител Ахмед Ахмедов.
Заповядайте, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа! Предложеният на нашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се явява едно логично продължение на дебата за използването на резервационните данни на пътниците или така наречените PNR записи за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на терористични и тежки престъпления.
Няма да коментирам необходимостта от използването на тези данни за противодействие на все повече глобализиращата се организирана престъпност и тероризъм, вносителят доста подробно ги е описал.
Уважаеми дами и господа, „Движението за права и свободи“ ще подкрепи предложения Закон за изменение и допълнение, но не само заради необходимостта. Ние като либерална партия имаме още един маркер, който е изключително важен за нас, а именно защитата на личните данни и личното пространство. Ненапразно обсъждането на Проекта на Директива 2016/681 отне няколко години, докато се намери най-подходящият баланс на права и задължения, така че европейските граждани, в нашия случай – българските граждани, да бъдат спокойни, че данните им няма да бъдат използвани за цели, различни от декларираните.
Либералите оставиха своя сериозен отпечатък върху Директивата и така аз днес спокойно мога да препоръчам не само на колегите от „Движението за права и свободи“, а и на целия парламент да подкрепи предложения Закон за изменение и допълнение, защото Директивата реално предоставя, освен ефективност с противодействието на организираната престъпност и тероризма, и най-висок стандарт за защита на личните данни и личното пространство на гражданите – искане, което, както виждате от Проекта, ще бъде приложено и към трети страни, с които евентуално ще си сътрудничим за обмен на данни.
От 2010 г. до днес „Движението за права и свободи“ последователно сме застъпвали политика, че борбата с тероризма и организираната престъпност и защитата на гражданските права трябва да вървят ръка за ръка. За нас е особено важно, че принципът на недопускане на дискриминация при събирането и обработването на данни е основополагащ и съвсем коректно транспониран в предложения Закон за изменение и допълнение. Ако все още има притеснение в залата, че предложеният Закон за изменение и допълнение ще даде много правомощия на органите на реда, искам да Ви уверя, че не само „Движението за права и свободи“ ще следи внимателно за евентуални нарушения на строгите предписания на Директивата. Европейският съд вече има и достатъчно опит, и компетенция в областта, както стана видно от отхвърлянето по съдебен ред на Споразумението за обмен на данни между Европейския съюз и Канада. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Реплики? Няма реплики.
Следващи изказвания?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, винаги трябва да има баланс между защитата на личното пространство, на личните данни и, разбира се, националната сигурност. В Директивата, върху която е базиран законопроектът, е опитано да се намери този баланс. Законопроектът обаче излиза извън рамките на тази директива, разширява обхвата на Директивата именно с искането на данните за екипажа на самолетите. Ние считаме, че това ще доведе по-скоро до затруднения при прилагането на Закона, ще доведе до объркване и до ненужно събиране на данни по отношение на екипажа на самия самолет, който, между другото, винаги преминава през съответните проучвания преди да стане екипаж на самолет. Отменя се и конкурсното начало за служители в други ведомства, като то се запазва за служители в самата агенция. Когато те искат кариерно развитие – има конкурс. За външни ведомства обаче, когато следва да бъдат назначени в Агенцията, се правят такива изключения.
Същевременно, всички знаете, че за да станеш служител в ДАНС, изискванията са много високи, по-високи от тези в другите ведомства – проучвания, анализи на съответния човек и служител, изпити, комисии. Смятам, че това ще доведе до намаляване на човешкия потенциал, на качеството на хората в ДАНС и до възможност, образно казано, за изтичане на човешки потенциал от другите ведомства към ДАНС, което пък ще затрудни и тяхната работа.
Това основно са причините, разбира се, има и други, поради което ние ще се въздържим да подкрепим на първо четене този законопроект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли реплики?
Изказване – господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Бих искал да взема отношение по предложението за промени, изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
Господин Вигенин вметна една според мен сполучлива забележка, че не е разпределен за гледане този закон на Комисията за вътрешна сигурност. Ами, господин Вигенин, той председателят на Комисията не проявява интерес, както виждате, а би трябвало да бъде… (Шум и реплики.) Да, склонен съм да смятам. Колеги, благодаря Ви за шума, но предполагам, че шумите не затова, че знаете за какво става въпрос – 99% от тук присъстващите не са го чели, а затова, че отреагирате в защита на Вашия лидер, това е добре, въпреки че, ще подчертая, голяма част от предложенията и дейността на Държавната агенция „Национална сигурност“ кореспондира с тази на Министерството на вътрешните работи, особено по обмена на информацията и процеса на придобиване и анализ на информацията. И аз не зная защо не е разпределен, просто съм съгласен с това, което чухме тук.
Чухме и нещо друго и ще се радвам, уважаеми господин Председател, ако дадете възможност на нашите гости – виждам, че тук е господин Георгиев – „Добре дошъл!“, да ни обяснят някои категории понятия от това, което се предлага.
Чухме тук за пореден път понятието „тежка организирана престъпност“. Ако има някой в тази зала, включително и юрист, който може да ми каже в кой нормативен документ на нашата правосъдна система е залегнало това понятие, ще бъда много доволен.
Чух и нещо друго, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, че е взето отношение по резервационните данни в онази част, която се нарича „данни на екипажа“. Така сте го предложили, уважаеми вносители, не „данни за екипажа“, уточнението е много важно, „данни на екипажа“ и „данни за екипажа“. Защото „данните на екипажа“ включват нещо съвсем друго. Това са данни, които екипажът предоставя за параметрите на полета, метрообстановката, маршрути, навигации и така нататък, а „данните за екипажа“, видно от това, което предлагате, се отнасят до пълния набор данни за пътниците на самолета.
Сега господин Нанков би казал: „Това е необходимо“. Защо? Защото можело някой от екипажа да бъде склонен да извърши терористична дейност. Опазил ни Господ от подобно намерение. Такъв случай има, той се случи в дъщерната компания на „Луфтханза“ преди две години, помните го много добре, когато един страдащ от мания да удари самолета в земята, тук влиза и един пилот, виждам, немски пилот го разби във френските Алпи, загинаха сума ти хора. Това беше на практика тероризъм. Какво помогна в случая, че немските служби за сигурност имаха пълните данни на този човек, включително, че се е лекувал при психиатър и не е минал на съответните прегледи?
Ще се върна на резервационните данни, но преди това бих искал да споделя моето виждане и да задам няколко въпроса.
Първият, в предложението за създаване на нови алинеи от 2 до 4, в чл. 6, четем следното: „Агенцията организира, защитава комуникациите на Република България със задграничните й представителства, с изключение на комуникациите със задграничните представителства, осъществявани с Държавна агенция „Разузнаване“ по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“.“ Както на специалистите в тази зала е известно, че Държавната агенция „Разузнаване“ и Службата за военна информация имат собствени комуникационни канали.
Аз задавам въпроса: защо тук в предложението, а и в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ не фигурира тази постановка? Каква е целта на практика? Това е първото.
Второ, бих искал да получа отговор на въпроса – по скоро мотиви и аргументация, за следното предложение: „3. Организира комуникационните системи, осъществява обмена на информация и криптографската сигурност на тази обменна информация между Република България и задграничните й представителства, като осигурява…“, наблягам, „необходимия персонал във ведомствените звена и в задграничните представителства“.
Господин Георгиев, към този момент посветените, това не е тайна, знаят, че в състава на нашите дипломатически, подчертавам, представителства, а Вие предлагате да се промени дипломатически и консулски, защото задгранични представителства е много по-широко понятие. Задгранично представителство е нашето представителство в Кабул и в база „Линдзи“ в Кандахар. Тях имате ли предвид? Не, очевидно. По-нататък пак „с изключение на комуникацията и обменът“.
Питам аз в случая: какъв необходим персонал следва да бъде изпратен в задграничните представителства, освен този, който се намира сега там? Ако Вие говорите за представителите на Служба „Комуникации“, за така наречените комуникатори, е едно. Ако визирате онези IT-специалисти, които работят в някои големи представителства – Вие ги знаете кои са, за поддържане на съответния софтуер и техниката, пак е друго, но, ако Вие говорите за връщане на служители и на дипломатическо прикритие в консулски представителства, това, което съществуваше отпреди 30 – 35 години, а тук виждам един човек, който е работил точно на тази длъжност и се усмихва леко – той е работил като вицеконсул, няма да го кажа кой е – това е съвсем друго, защото, ако ще връщаме Второ управление, ние един път сме го имали това нещо, тая игра сме я играли и трябва да Ви кажа, че с твърде добри резултати. Няма нищо лошо, но покажете го. Затова ще кажа, уважаеми колеги, когато се правят подобни предложения, трябва да участват не само юристите в създаването, а и експертите. Помислете по тези въпроси.
Аз минавам на следващия въпрос, а именно за резервационните данни. В интерес на истината всичко това е правено, без да е имало нормативна уредба. Както на по-старите служители, тук виждам един, е известно, че това го правеше Второ управление и Четвърто управление, отдел „Транспортна сигурност“, който беше позициониран дори на аерогара София.
Съгласен съм, че за полетите от Република България до следващата точка и от следващата точка до Република България могат да бъдат искани данните и да бъдат получавани от въздушния превозвач, ако реши той да ги даде. Тук трябва да се прецизира, защото въздушният превозвач може да бъде и „Америкън Еърлайн“. Да Ви видя тогава как ще искаме от тях и как ще ни го дадат, защото те са подчинени на други структури и си имат собствени звена за сигурност, както Ви е известно.
Обяснимо е: пътниците се сменят. Полетът от София до Тел Авив е с едни пътници, на връщане е с други пътници и те могат да протичат по линия на заплахата за националната сигурност. Но защо се визира, че същите данни се искат и за екипажа? Нали екипажът е един и същ? Нали този екипаж е минал през драстичната проверка и продължава да минава, той се проучва постоянно. Според мен това е вид презастраховане и отива на ръба на нарушаване на изискванията на Закона за защита на личните данните. Не виждам какво би донесло това, освен че може да има някаква негативна реакция.
Уважаеми вносители, в сега действащия, съществуващ Закон за ДАНС след изтичане на три месеца от предаването на резервационните данни на пътниците, пак подчертавам, и на данните на екипажа от въздушните превозвачи, националното звено деперсонализира чрез прикриване данните по чл. 42б в съответните точки. Вие сега искате това да бъде шест месеца. Може би аргументирано ще обясните защо шест месеца и защо променяте термина „деперсонализиране чрез прикриване“ с термина „деперсонализиране чрез маскиране“?
Колеги, нека да бъдем наясно, че прикриването е едно понятие, маскировката, включително оперативната, е трето понятие, обезличаването на документа е нещо съвсем друго. И малко по-късно какво казвате Вие: националното звено може да предоставя на националните звена държави – членки на Европейския съюз, и други съхранявани от него резервационни данни, които не са деперсонализирани чрез прикриване, както и резултати от тяхното обработване. Кое е основанието за това? Да ги даваме на друго национално бюро, без те да са прикрити, без да са обезличени, ако щете. Така че има доста въпроси и затова Ви казвам, че ще препоръчам на моите колеги, повечето от тях вероятно не са чели предложението за закон, особено в тези тежкотонажни обеми от много страници, да се въздържат от гласуване, подкрепа, докато ние не получим адекватен отговор на тези въпроси. (Шум.)
Да не забравяте, тъй като имаме достатъчно време, искам да запитам представителите на вносителите за понятието „стратегически обекти и стратегически дейности“. Те са разписани точно и ясно в Наредба № 181 на Министерския съвет. Там са показани стратегическите обекти от значение за националната сигурност и стратегическите дейности, които се извършват в тях. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.)
Чувам, че господин Цветанов ме репликира. Господин Председател, моля Ви, да му направите забележка (шум и реплики), тъй като няма да кажа нищо ново – очевидно той не е специалист в тази материя. (Реплики от ГЕРБ.) Известно е, разбира се, може би е специалист по обосновани предположения, но не и по това. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Велков!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Само ще Ви напомня да ми кажете какво е това понятие, което предлагате, „информационна защита на стратегическите зони, на стратегическите обекти и на зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности“? Според мен това е недомислие на онези, които са готвили документа. (Шум.)
Има стратегически обекти, има стратегически дейности. Оказа се, както си спомняте, на 3 март, и то докладвано точно от ДАНС, че една част от ЧЕЗ и дейността, която извършва, са стратегически, но самият ЧЕЗ не е стратегически обект от значение за националната сигурност. Според мен документът се нуждае от сериозно прецизиране, изчистване на онова, което дава основание за двоен подход, за неразбиране и тогава вече да бъде внасян.
Пак ще подчертая, такива понятия като „данни на екипажа“ и „данни за екипажа“ са съвсем различни понятия. Ако някой иска – от тези, които се обаждат, да дойде тук на трибуната, да ми направи реплика и да ми даде уникалната възможност да го дупликирам. (Силен шум и реплики.) Благодаря, уважаеми господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Вашият първи въпрос по същество или анонса беше отправен към мен. Затова ще позволите да Ви напомня, че председателят е човекът, който на основата на Правилника разпределя законопроектите и другите материали по комисии. Той не е длъжен да се съобразява с това иска ли някоя комисия, или не иска да се занимава със законопроект. В случая аз съм подписал разпределението. Съобразил съм се с това, че водеща е Комисията за контрол над службите и така съм преценил. Това е разпределението.
Реплики към господин Велков? Няма реплики. (Шум и реплики.)
Както виждате, няма реплики, господин Велков. (Реплика от народния представител Славчо Велков.)
Аз също съжалявам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги от ДАНС! Аз ще призова колегите от ГЕРБ, от управляващото мнозинство, патриоти, да подкрепят Закона така, както беше и в Комисията, където беше разглеждан. Говоря за Комисията за контрол над службите. Да, там нямаше задавани въпроси. В другите комисии е имало задавани въпроси. От докладите видях, че доста изчерпателно е отговорено на тези въпроси.
Няма да се спирам по същество на темата кое е терористичен акт, признаците на терористичния акт, пряк ли трябва да бъде умисълът, непряк ли трябва да бъде. Достатъчно примери има. Компетентните хора, които следят медиите, виждате съобщения на другите служби за транспортни инциденти с моторни превозни средства, приемат, че не е на лице терористичен акт, но нямам намерение да изнасям тема за хора, които явно лесно боравят с термините кое е тероризъм, кое не е тероризъм. Целта на този закон е и превенция, обмяна на данни. Колегите, които по-често пътуват, сега виждат как по летищата, благодарение на този закон, който ние приехме преди няколко години, влизането и излизането става много по-бързо, защото предварително се получават данни. Освен за тероризъм се говори и за организирана престъпност, трафик на хора, трафик на наркотици. Не считам, че има нарушаване на правата на членовете на екипажа, ако и по отношение на тях ДАНС в отговор на въпросите, които са задавани в другите комисии, са го обосновали. Все пак ние приемаме национално законодателство и минимумът в едно национално законодателство е това, което ни задължава една директива.
Колеги, защо Законът – виждам, че е поставен въпрос, бил приет преди тази директива да бъде приета? Дайте тогава да променим, ако трябва Конституцията. Направете предложение, уважаеми колеги, да не се приемат никакви други закони, докато няма съответна директива или някакъв друг задължителен акт, някаква конвенция от страна на Европейския съюз.
Да, ние не искаме да се обезличава нашето национално законодателство. Да, имаме правото, и го правим, да изменяме законите преди една директива или конвенция да стане факт. По същия начин постъпихме с Наказателния кодекс по отношение на тероризма – понеже тази дума се споменава, що се касае до логистика, до кражба на моторни превозни средства, които могат да послужат за тероризъм, документни престъпления, до обучение за тероризъм и така нататък, преди да бъде факт директивата. Е, какво, да чакаме директивата да стане факт, която беше дълго време обсъждана? Да, приехме в нашия Наказателен кодекс тези текстове, след което те станаха факт и в директивата.
Дайте тогава да чакаме да има някаква директива, някакъв задължителен акт или международна конвенция, за да приемем Закона за противодействие на тероризма. Излиза едва ли не, че нашето национално законодателство трябва да се ръководи само и единствено от някакви задължителни актове.
Уважаеми колеги, препоръчвам да се приеме Законопроектът. Между първо и второ четене, ако някой има някакви предложения, независимо как е гласувал – „против“, „за“, „въздържал се“, има пълното основание да прави предложения за промени, технически редакции. Законът е необходим, законът е важен.
Що се касае до изказванията за конкурсното начало. Има и други закони. Има закон, който е приеман и никой досега не е предлагал изменения в него, касаещ службите от системата за национална сигурност. Аз не виждам кой би твърдял тука, че подборът в ДАР или във „Военна информация“ би бил на много по-ниско ниво или качество, за да не може служител от ДАР или „Военна информация“ да премине без конкурс в ДАНС. Изрично е казано в Закона, че – да, няма да се държи конкурс, но за да премине един такъв човек или държавен служител, както е и за останалите държавни служители, трябва да отговаря на абсолютно всички изисквания и критерии и да постъпи в ДАНС, и от ДАНС да постъпи в ДАР, или от ДАР да постъпи в Националната служба за сигурност. Да не пропускаме, че в тези служби има и други дейности. Те не са само дейностите по обезпечаване, разузнаване и така нататък. Има си и други дейности. Благодаря.
Призовавам колегите да подкрепят Закона, а който има забележки, възражения, да ги направи между първо и второ четене. Да припомня, че ние сме на първо четене и обсъждаме основните принципи на този законопроект, а не детайлите му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Реплики? Господин Велков и господин Попов.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря на господин Лазаров, че ми даде възможността за реплика, по-скоро ме провокира към реплика.
Господин Лазаров, няма съмнение, че Законът е необходим и че тези промени са необходими и съвременни, отговарят на изискванията и на променената среда за сигурност и повишените предизвикателства пред нея. Тук става въпрос за друго, че предложенията следва да бъдат съобразени с изискванията за изготвяне на един такъв документ. Няма никакво значение, прав сте, дали Директивата или Законът, единият е приет преди това или след това. Ние говорим за друго – че предложенията излизат извън обсега на Директивата.
И понеже благодарение на Вас се подсетих да питам нещо много важно, може би вносителите ще кажат. Защо, след като отиваме на вариант „Резервационни данни на пътници и екипажи“, забравяме да отидем на вариант „Резервационни данни на сухопътния автомобилен транспорт“, в смисъл автобусния, който, както е известно, пътува по най-рисковите направления, в това число на пътниците, в това число на шофьорите и стюардите? Известно е, че в условията на съвременния градски тероризъм все по-често се извършват терористични актове с тежки машини, автобуси, бусове и така нататък. Защо това излиза извън нашия обсег? А отиваме само във въздушния транспорт. За мен е необяснимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Велков.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Лазаров! Вие казахте по отношение на конкурсите и изискванията в Държавна агенция „Разузнаване“, „Военна информация“ и така нататък. Никой не спори за тежките изисквания за постъпване на служба там, но в ал. 8 е записано: „Държавни служители в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, службите за обществен ред“. Нали знаете колко са държавните служители и какви са изискванията, да речем, в Министерството на отбраната и тези в Държавна агенция „Разузнаване“, в ДАНС също така? Има големи разлики.
Другото, което е, аз се запитвам, първо, бюджетът на Държавна агенция „Разузнаване“ знаете, че е един от най-ниските в сравнение с наши съседни държави, той е много малък, почти не расте ежегодно. В същото време тук с този закон виждаме разкриване и даване възможност на Държавна агенция „Разузнаване“ за нови финансови назначения зад граница. Аз се запитвам какво ли ще стане в близко, средносрочно бъдеще с Държавна агенция „Разузнаване“ при това положение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Лазаров, имате думата за дуплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колебаех се дали да направя дуплика, но ще бъда съвсем кратък.
Ако някой има желание, нека да предложи някакъв механизъм за, не зная дали точният термин е „резервационни данни“ по сухопътната граница или морската – да направи механизма как аз или колегата Хикс, ако реши в момента да излезе за Сърбия, като как биха се получили, кой би заявявал тези резервационни данни? Изглежда някои колеги не са чели, не знаят същността и не могат да разберат или може би разбират, надявам се да е второто, но просто представят невярна информация. Става въпрос за предварителни данни на тези, които са подадени, и превозвачите – авиопревозвачите, са длъжни да предоставят предварително, с оглед превенция и евентуално занапред разкриване.
Но колегите могат да предложат някаква система за „резервационни“ данни за тези, които пътуват по сухоземната граница. Може би някакъв орган ще създадат, предварителни заявки и така нататък? Няма лошо, ще го обсъдим този въпрос. Ще го коментираме, ще го дебатираме – лошо няма. Народните представители от всички парламентарни групи имат право, всеки един от тях, на законодателна инициатива и аз съм склонен това също да го обсъждаме. Да, този въпрос е поставен, в един малко по-друг аспект, който го има в този закон, но ще бъде предмет между първо и второ гласуване.
Да, има нещо такова в този закон. Но който го е чел, го е чел, той знае за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не бяхте споменат. (Реплики.) Разпознахте се. Заповядайте.
Само ще Ви моля личното обяснение…
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Аз се разпознах в това, което каза господин Лазаров. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз съм нечетящ, незнаещ, неможещ.
Сега, нека да кажа на господин Лазаров, който много чете, и на господин Цветанов, който се търка по челото (смях), че международните автобусни превози имат резервационна система с данни на пътниците и тези данни могат да бъдат получавани от превозвача по всяко време преди пътуването или, ако искате, и след пътуването! Говорим за данни на стюардите и на шофьорите. Моля Ви, господин Лазаров, ако не знаете, идете на автогара София и ще видите в международните превози дали има човек, който да си взема билет, без да му бъде поискан документ за самоличност – за чужбина имам предвид! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Други изказвания? Няма.
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че дебатът малко се измести. Искам да припомня на колегите от левицата, че гледаме законодателни промени, които са свързани с покриване критериите както на европейското законодателство, а така също да имаме и съответната превантивна дейност, която трябва да извършват нашите контраразузнавателни служби. И когато говорим за резервационните данни на пътниците, може би тези, които имат интерес към тази материя, ще прочетат последните доклади на Европол и ще видят, че всъщност имаме нови предизвикателства, и това, което е свързано с тероризъм, с организирана престъпност, терористичните актове, които бяха в Европа и в Съединените щати от 2001 г., родиха идеята тези резервационни данни на пътниците да бъдат обменяни, да може действително да се разшири и списъкът на лицата, които могат да подпомогнат при изготвянето на един задълбочен анализ, за да има превантивна дейност – всичко това, което правят службите, и това, което правят държавите, които искат да си гарантират сигурността.
Смятам, че връщането във времето осемдесет и коя – Второ главно, Четвърто главно, мисля, че това е толкова несъстоятелно като тема и това, което днес обсъжда целият Европейски съюз… Само да припомня, че 2011 г. по темата „Резервационни данни на пътниците“ между Европейската комисия и Съединените щати имаше много резерви в държавите – членки от Европейския съюз.
След Арабската пролет, след всичко това, което е като промяна на средата за сигурност в световен мащаб, много бързо след приемането на това Споразумение всяка една държава започна да говори вече за европейски PNR, започна да говори за обмена на данни и по този начин да можем да бъдем адекватни на всичко това, което се случва през последните няколко месеца.
Аз ще спра дотук, защото за мен по-неясно е защо този дебат не беше проведен по същество в специализираната комисия на Димитър Лазаров? Защото в комисията на Димитър Лазаров нямаше абсолютно никакви изказвания от страна на опозицията! А днес имаше толкова много тези, които бяха развити, които можеше действително с аргументи да бъдат оборени и от експертите, които присъстваха на заседанието от страна на Държавната агенция за национална сигурност. Просто бих призовал колегите от Държавна агенция „Национална сигурност“ да не взимат отношение, защото дебатът се измести в друга посока, а ние трябва да гласуваме законопроект. Тук е и доктор Дариткова, която също каза, че има много важни неща, които трябва да се гласуват в днешната ни програма на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Реплика – господин Велков. (Шум и възгласи „Еее!“ от ГЕРБ.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Реакцията, уважаеми господин Председател, напомня за повик за подкарване на някакво стадо с това „Уъъъ!“. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз го разтълкувах като харесване.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Нека да кажа, уважаеми господин Цветанов, напълно се солидаризирам с Вас! Имаме необходимост от подобни промени. Предизвикателствата са такива, бих казал, че чукат на вратата. Дори, за разлика от Вас, когато Ви питат отговорните политици, Вие казвате: „Няма заплаха“, аз ще кажа, че заплахата е реална, а не е виртуална. Но все още, слава богу, е потенциална.
От къде се връщат онези терористи от района на Близкия изток? Да не би да пътуват с луксозни самолети? Те търсят точно този начин, ако пътуват с нещо, то е с автомобилен транспорт. Какво лошо има в това, което Ви предлагам?! И какво лошо има да се изчисти?!
Аз отсъствах от заседанието на Комисията, господин Лазаров беше предупреден, което не ми попречи да прегледам няколко пъти предложението. Погребвах свой приятел, той знае, казал съм му, точно в 14,30 ч. на този ден. Така че нямаше как да присъствам. Това не означава, че не съм вътре в темата, напротив, мисля, че съм се подготвил достатъчно сериозно. И този призив на господин Цветанов към ръководството на ДАНС да не вземат отношение ме озадачава! Аз мисля, господин Цветанов, че това не може да се определи по никакъв друг начин освен като политически натиск! Благодаря. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Други реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ с № 802-01-9, внесен от Министерския съвет.
Гласували 133 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 38.
Предложението се приема.
Процедура – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване удължаване с още две седмици на срока за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Ще подложа на гласуване направеното предложение за удължаване на срока за разглеждане като процедурно.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Следващата точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ.
Вносител е Министерският съвет.
Има обобщен доклад на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ОБОБЩЕН ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
На заседание, проведено на 26 април 2018 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на околната среда и водите: Красимир Живков – заместник-министър, Иван Ангелов – директор „Опазване чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването“, и Елена Чобанова – държавен експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“.
От Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър.
От Министерството на отбраната: генерал Атанас Запрянов – заместник министър, и Андонета Якимова – държавен експерт в Правно-нормативна дирекция.
И от Министерството на земеделието, храните и горите: доктор Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция „Политики в агрохранителната верига“.
От името на вносителя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г. и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Живков, който посочи, че Законопроектът се предлага във връзка с необходимостта от въвеждане на мерки за прилагане на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕС) № 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 относно забраната за износ на метален живак и някои живачни съединения и смеси и безопасното съхранение на метален живак. Заместник-министърът обърна внимание, че се определят контролните правомощия на министъра на околната среда и водите във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 2017/852 (с изключение на мерките, свързани с опазване на човешкото здраве) и се въвеждат мерки и условия относно ограничения по отношение на вноса на живак и смеси на живака; забрана на износа на някои продукти с добавен живак; употребата на живак в някои производствени процеси; нови видове употреба на живак в продукти и производствени процеси и употребата на живак в ръчен и дребномащабен добив на злато. Той допълни още, че в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предвидени изменения в Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците. Измененията в Закона за опазване на околната среда са необходими с цел отменяне на мерките за прилагане на Регламент (ЕО) № 1102/2008 относно забраната за износ на метален живак и някои живачни съединения и смеси и безопасното съхранение на метален живак, който се отменя, считано от 1 януари 2018 г., а измененията в Закона за управление на отпадъците са необходими с цел въвеждане на санкции, свързани с нарушаване на разпоредбите за управлението на отпадъци от живак. (Шум и реплики.)
Господин Живков подчерта, че въвеждането на мерки и условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 2017/852 относно живака е допълнителен инструмент за осигуряване на високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда от антропогенни емисии и изпускания на живак и живачни съединения.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Василева, може ли да Ви прекъсна за момент!
Колеги, не оспорвам правото Ви да разменяте мнение по текста, но Ви моля да осигурите достатъчно тишина, за да чуем обобщения доклад на Комисията. Благодаря Ви.
Моля, продължете, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Той обяви, че предложеният законопроект не се очаква да доведе до пряко въздействие върху държавния бюджет, като относно проекта са проведени обществено обсъждане и съгласуване с други ведомства съгласно изискваната процедура, като обосновани бележки са отразени в Законопроекта, включително тези от Министерство на здравеопазването.
От името на вносителя на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г. и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Лъчезар Борисов. Той разясни, че Министерският съвет успоредно внася изменения в един и същи Закон чрез два различни законопроекта поради различна компетентност на отговорните ведомства. Той поясни, че съвносители са заедно с Министерството на отбраната, и обърна внимание, че голяма част от законопроектите, които внася Министерството на икономиката, са свързани с намаляване на административната тежест. В случая това е законопроект, който едновременно е свързан със синхронизация на европейското законодателство и с намаляване на административната тежест. Господин Борисов поясни, че става дума за синхронизация с Регламент на Европейския парламент № 1907 от 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (RЕАСН). В определени случаи той допуска определени химични вещества в самостоятелен вид, в състава на смеси или в изделия, когато е необходимо да бъдат освободени от съответни режими, когато това е в интерес на отбраната.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона предвижда освобождаването от задължения, произтичащи от Регламента, да се осъществява чрез издаване на разрешения и компетентният орган, който ще издава разрешенията, е Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет. Това е и органът, който издава лицензните на компаниите, които търгуват със стоки с възможна двойна употреба, свързана с отбраната. Господин Борисов поясни, че в Законопроекта са разписани задълженията на лицата, които ще получат разрешенията за освобождаване, като се въвежда административно-наказателна отговорност при неспазване на изискванията. Предвидено е да има и наредба за работата, която ще бъде издадена от Министерския съвет, като са предвидени и санкции за тези, които не спазват ангажиментите си. Разпоредбите са в съответствие с Кодекса за изключенията, свързани с отбраната по същия регламент.
Отношение по Законопроекта взеха: заместник-министър Атанас Запрянов, който обяви, че внесеният законопроект създава една национална процедура за дерогация на определени дялове от регламента RЕАСН за целите на отбраната. Той добави още, че, първо, с това се постига опазване на тайната за някои бойни припаси и взривни вещества, които имаме на въоръжение в нашата армия и, второ, опазва се технологичната тайна за производството, за целите на отбраната, от българската отбранителна индустрия на определени бойни средства, като тази дерогация по никакъв начин не води до намаляване грижата за здравето и околната среда. Господин Запрянов отбеляза, че, за съжаление, България не се е възползвала досега да дерогира и да има изключения от него, в резултат на което нашите фирми и оператори са задължени с големи бюрократични изисквания да попълват информация и по този начин може да изтече и информация за техните технологии.
Заместник-министърът допълни, че има критерии, които ще бъдат спазени за прилагането на дерогацията по Регламента на RЕАСН, в интерес на отбраната и че има вещества, които не могат да бъдат заменени, просто те са част от технологичния процес. В заключение, той отбеляза, че Министерството на отбраната смята, че този законопроект е в интерес както на отбраната на страната, така и на отбранителната ни индустрия. Заместник-министър Живков от страна на Министерството на околната среда и водите обяви, че подкрепят Законопроекта, нямат противоречия и са го съгласували в проведената процедура за това.
След дискусията и проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите:
Първо, с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ единодушно подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г. и
Второ, с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ единодушно подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г. и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерски съвет на 5 април 2018 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, №,802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Това беше обобщеният доклад на Комисията по околната среда и водите за двата законопроекта.
Преминаваме към следващия доклад – не е обобщен, той е само към Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Заповядайте, господин Александров, да представите двата доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 април 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков.
Със Законопроекта се привежда националното ни законодателство в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008.
С Регламент (ЕС) № 2017/852 се предвиждат мерки и създават условия относно употребата, съхранението и търговията с живак, живачни съединения и смеси на живака, както и производството и употребата, и търговията с продукти с добавен живак, и управлението на отпадъци от живак, за да се гарантира високо равнище на защита на здравето на човека и на околната среда. Допълват се мерките, предвидени в Конвенция Минамата относно живака, като общите цели са в съответствие със Стратегията на Общността относно живака, а много от възможностите за намаляване на употребата му вече са използвани.
Със Законопроекта се определят контролните правомощия на министъра на околната среда и водите; въвеждат се ограничения относно вноса на живак и смеси на живака; забранява се износът на някои продукти с добавен живак, употребата на живак в някои производствени процеси и други.
В сферата на компетентност на Комисията по икономическа политика и туризъм попадат разпоредбите на § 13, 19 и 21 от Законопроекта, с които се разписват задължения, контролни функции и правомощия на председателя на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 17 народни представители, без „против“ и „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Моля, представете следващия доклад.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерски съвет на 17 април 2018 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 25 април 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката – Лъчезар Борисов – заместник-министър, и Джулиета Никова – младши експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Министерство на отбраната – Анатолий Величков – заместник-министър, Андонета Якимова – държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“, и Кирил Ангелов – главен експерт в Дирекция „Отбранителна политика“; от Министерство на околната среда и водите – Красимир Живков – заместник-министър, и Елена Чобанова – държавен експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Лъчезар Борисов и заместник-министър Анатолий Величков.
Според вносителите целта на предложения законопроект е създаването на национална процедура за разрешаване на изключения от изискванията на Регламент (ЕО) № 1907/2006 за определени химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия, когато това е необходимо в интерес на отбраната.
Въвеждането на процедурата е в съответствие с целите, заложени в Кодекса за изключенията, свързани с отбраната, по Регламента REACH на Европейската агенция по отбрана. Целта е държавите членки, които прилагат изключението, да имат сходни национални процедури и критерии, установяващи интерес за отбраната.
Законопроектът предвижда разрешението за освобождаване от изискванията на Регламент REACH да се издава от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет. Издаденото разрешение следва да съдържа и мерките, които притежателят на разрешението ще прилага за предотвратяване или ограничаване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
Ще се намали административната и финансовата тежест за българската отбранителна индустрия.
Съществува риск от оспорване по съдебен път от страна на икономическите оператори от отбранителната индустрия на отказите за издаване на разрешения за освобождаване от задължения по Регламент (ЕО) № 1907/2006 на определени вещества.
Ползата от приемането на Законопроекта е безспорна, доколкото рисковете за отбраната, при липсата на процедура за освобождаване от определени изисквания по Регламент REACH, многократно надхвърлят риска от оспорване по съдебен ред на отказите за издаване на разрешения.
Към Законопроекта е приложена частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
След гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се” Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Следващият доклад е на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
Заповядайте, господин Генерал. Имате думата за представяне на доклада.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 26 април 2018 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
Присъстваха 18 народни представители.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, Атанас Вълчанов – експерт в дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“, и Андонета Якимова – експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ от Министерството на отбраната; и Джулиета Никова – експерт в дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“ от Министерство на икономиката.
Председателят на Комисията по отбрана – народният представител Константин Попов, посочи, че със Законопроекта се предлага въвеждането на национална процедура за освобождаване от задължения по Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали, когато това е необходимо в интерес на отбраната. Въвеждането на такава процедура е предвидено в регламента. Целта на процедурата е да се предотврати негативният ефект върху сектор „Отбрана“ от директното прилагане на регламента, като едновременно с това се въведат механизми за защита на човешкото здраве и околната среда.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Отбелязано беше, че разпоредбите на Законопроекта са в съответствие с Кодекса за изключенията, свързани с отбраната по Регламент REACH на Европейската агенция по отбрана, към който Република България се е присъединила. Кодексът цели държавите членки, прилагащи изключението, да имат сходни национални процедури и критерии, установяващи интерес за отбраната. Със Законопроекта се определят и националните критерии, установяващи случаите на интерес за отбраната. Законопроектът предвижда разрешението за освобождаване от изисквания на Регламент REACH да се издава от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет. Редът, условията и сроковете за издаване на разрешението, както и изискванията за предотвратяване или ограничаване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, които лицето, получило разрешението, следва да спазва, както и информацията, която поддържа и предоставя на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, ще се регламентират с наредба на Министерския съвет.
Подчертано беше, че със Законопроекта ще се гарантират националните интереси в областта на отбраната, като същевременно ще се осигури достатъчна степен на защита на човешкото здраве и опазването на околната среда.
От народния представител Николай Цонков беше изразена подкрепа на предложения законопроект и беше отбелязано, че той е стъпка за въвеждане на европейски регламент, която е в интерес и на отбраната.
В последвалото гласуване с 18 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Преминаваме към разисквания на представените ни законопроекти.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Само бих искал да кажа следното. Уважаеми генерал Попов, по въпроси, които представляват национален интерес, които са приоритет, следва да се подхожда по този начин. Да кажа на моите колеги, да ги призова: ние ще подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Ще преминем към гласуване. Ще подложа двата законопроекта на отделно гласуване.
Първо, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК“.
Вносители: народният представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Докладът на Комисията по правни въпроси представя народният представител Данаил Кирилов.
Имате думата, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“, № 854-01-24, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 20 април 2018 г.
На свое заседание, проведено на 25 април 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания Законопроект.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Дариткова, която посочи, че с измененията се предлага приложенията към нормативен акт, както и международни договори да се обнародват като притурка само на интернет страницата на „Държавен вестник” към броя на вестника, в който е обнародван съответният акт. Предвижда се обнародването на интернет страницата на „Държавен вестник“ да има същото правно значение, както и обнародването в печатно издание на „Държавен вестник“.
Госпожа Дариткова отбеляза, че промяната се налага основно от огромния брой приложения към Националните рамкови договори за медицинските и за денталните дейности, които се обнародват в притурки, като за изработването и отпечатването на притурката се сключват договори между Министерството на здравеопазването и Народното събрание, както и между Народното събрание и фирма изпълнител, която да отпечата притурката.
Със Законопроекта се цели да се осигури в по-кратки срокове обнародване на приложенията и да се гарантира автентичност на текста, като се облекчи процесът по отпечатването на притурките към „Държавен вестник“.
С обнародването на интернет страницата на „Държавен вестник“ ще се осигури висока степен на информираност за лечебните заведения.
Предлага се изменението на Закона да бъде в сила и за приложенията към Националните рамкови договори за 2018 г. поради това, че те вече са обнародвани в „Държавен вестник“, в бр. 26 и 28 от 2018 г.
В дискусията взеха участие народните представители Пенчо Милков, Данаил Кирилов и Христиан Митев.
Всички народни представители се обединиха около становището, че промените в Законопроекта са необходими и следва да бъдат подкрепени.
Господин Милков обърна внимание на действащата редакция на чл. 6 относно отпадането на думите „обемисти международни договори, сборници от международни договори”, като предложи прецизиране на параграф 2 между първо и второ четене на Законопроекта.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“, № 850 01-24, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 20 април 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Доктор Дариткова, заповядайте за доклада за първо гласуване на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“, № 854-01-24, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 20 април 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 април 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите, доктор Даниела Дариткова. С него се цели да се създаде правна регламентация относно промяна в начина на обнародване на приложения към нормативен акт, които се обнародват в притурки към съответния брой на „Държавен вестник“. Предвижда се приложенията към нормативен акт, включително към международни договори, ако е предвидено в акта, да се обнародват като притурка само на интернет страницата на „Държавен вестник“. Обнародването на интернет страницата на „Държавен вестник“ ще има същото правно значение, както обнародването в печатното издание на вестника. Предложените изменения са продиктувани от големия брой страници – около 4000 до 6000 през годините, на приложенията към Националните рамкови договори за медицинските дейности и за денталните дейности, които се обнародват в притурки. Понастоящем притурката не се публикува на интернет страницата на „Държавен вестник“, въпреки че е неразделна част от договорите, а се отпечатва в минимален тираж от 50 броя, който е недостатъчен за броя на лечебните заведения в страната.
Очакваният резултат от приемането на Законопроекта е осигуряването на висока степен на информираност на лечебните заведение, както и стабилност при прилагането на приложенията.
В хода на дискусията заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева посочи, че Министерството на здравеопазването подкрепя изцяло Законопроекта. Тя допълни, че предлаганите нормативни промени ще доведат до по-добра дисциплина при сключване на индивидуалните договори между районните здравноосигурителни каси и изпълнителите на медицинска и дентална помощ.
Професор Илко Гетов – председател на Управителния съвет на Български фармацевтичен съюз, също изрази подкрепа по разглеждания законопроект и направи предложение относно информационно-техническото изпълнение на предлаганите промени, а именно: приложенията, които ще се обнародват на интернет страницата на „Държавен вестник“, да могат да се съхраняват като информация от потребителите на интернет страницата на вестника.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 18, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“, № 854 01-24, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 20 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Сега ще Ви помоля като вносител да представите Законопроекта.
Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Надявам се това да е следващият законопроект в дневния ни ред, който ще бъде подкрепен от всички народни представители, защото и в предложението, което сме направили, са участвали с подписите си народни представители от всички парламентарни групи.
Смятам, че направеното от нас предложение ще реши един дългогодишен проблем с публикуването на приложенията към Националния рамков договор, който създаваше проблем на изпълнителите на медицинска помощ при запознаването с автентичен източник на информация по отношение на регламентираните им задължения, които са основно описани в приложенията към рамковите договори. Досега с публикуването на рамковия договор приложенията изоставаха от тази дата с около три месеца, защото, както вече чухте, обемът информация, която трябва да се приложи в притурките на „Държавен вестник“, е голям. Става въпрос за информация на 24 приложения, около 4 хиляди до 6 хиляди страници. Ограниченият брой на притурките не позволява големият брой лечебни заведения да имат достоверен и автентичен източник за това какво съдържат приложенията към рамковите договори. Затова и основните народни представители, подкрепили този законопроект, са именно от Комисията по здравеопазването.
Ние търсихме коректната терминология, която да замести сега действащия текст на чл. 6 от Закона за „Държавен вестник“. Затова стигнахме до извода, че ще заложим само на приложение към нормативен акт, включително и към международни договори, ако е предвидено в акта, защото по действащата терминология се създаваше правна възможност „Държавен вестник“ да издава притурка с ограничен тираж, в която да се обнародват обемисти международни договори. Смятаме, че този термин – само приложение към нормативен акт, ако в него изрично е посочено това, изпълнява заложената цел в нашия законопроект, защото основно като приложение към „Държавен вестник“ от проверката, която сме направили, се публикуват приложенията към националните рамкови договори.
Смятаме, че такава промяна ще даде достъпна възможност със същото правно значение на всички изпълнители на медицинска помощ да се запознават едновременно с публикуването на договора с всички изисквания, които касаят тяхната работа. Това е в интерес и на българските пациенти. Много е важно да приемем своевременно тази промяна, защото Рамковият договор за 2018 г. вече е публикуван в „Държавен вестник“, бр. 26 – 28 от тази година. В тази връзка ще е много полезно скоро на интернет страницата да се появят и приложенията към Рамковия договор, за да може изпълнителите на медицинска помощ да разполагат с тях своевременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Откривам разискванията по представения ни Законопроект.
Имате думата за изказвания.
Господин Велков, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура.
Господин Велков, имаме процедура!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. (Оживление.)
Бих искал само да попитам доктор Дариткова за кой рамков договор става въпрос? Не е ли онзи рамков договор, за който вицепремиерът Горанов предложи на Българския лекарски съюз да не го подписва, докато не станат известни дълговете на НЗОК, каквито уж нямаше според Вас, доктор Дариткова, а се оказа, че в момента има.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Каква е процедурата?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: И мога да Ви кажа, уважаеми доцент Иванов, че вече дойде първата съдебна поръчка от една от четирите немски здравноосигурителни каси, които молят наши юридически кантори да се заемат със съдебно събиране на дълговете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Тъкмо щях да Ви помоля да се придържате към темата.
Процедура – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, искам процедура за удължаване на пленарното време до приключване на дебатите с всички гласувания по този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на пленарното време до приключване на всички гласувания по този законопроект.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Продължаваме с изказвания. Не виждам заявки за изказвания.
Ще подложа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“, № 854-01-24, внесен от народния представител Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 20 април 2018 г.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Продължаваме с процедура – господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя предложение по процедура, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника, за преминаване към второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“. В предходните изказвания нямаше направени заявления за предложения между първо и второ четене, а това, което споменах като становище на колегата Милков, беше изяснено в дебата в Правната комисия, включително с участието на директора на дирекция „Законодателство и референти“ към Народното събрание, и постигнахме единомислие по това, че предложената редакция ясно разпределя видовете притурки, които биха се обнародвали на интернет страницата на „Държавен вестник“ по този ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване направеното току-що процедурно предложение.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ гласуване на Законопроекта.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“
§ 1. В чл. 3, ал. 2, изречение второ накрая се добавя „освен в случаите по чл. 6“.
§ 2. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. Приложения към нормативен акт, включително към международни договори, ако е предвидено в акта, се обнародват като притурка само на интернет страницата на „Държавен вестник“ към броя на вестника, в който е обнародван съответният акт. Обнародването на интернет страницата на „Държавен вестник“ има същото правно значение, както и обнародването в печатно издание на „Държавен вестник“.“
§ 3. В чл. 8, т. 1 думите „както и на притурките към него“ се заличават.
§ 4. В чл. 12, ал. 3 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 6“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 5. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 54, ал. 7 накрая се добавя „като приложенията към НРД, когато е предвидено в договора, се обнародват като притурка само на интернет страницата на „Държавен вестник“.
§ 6. Приложенията към Националните рамкови договори за 2018 г. по чл. 54, ал. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, представени до влизането в сила на този закон за обнародване в притурка към „Държавен вестник“, се обнародват като притурка само на интернет страницата на „Държавен вестник“.
§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“, текстовете на § 1, 2, 3 и 4, представени от народния представител Данаил Кирилов, текст „Преходни и заключителни разпоредби“, като се приема текстът на вносителя относно наименованието на подразделението, и текста на § 5, 6 и 7 с текст, представен от народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Уважаеми народни представители, съобщение за парламентарния контрол на 4 май 2018 г., петък:
Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на три въпроса от народните представители Менда Стоянова, Евгения Ангелова и Димитър Главчев; Димитър Данчев; и Иван Валентинов Иванов и на едно питане от народните представители Даниела Савеклиева, Красен Кръстев, Димитър Главчев и Евгения Ангелова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на шестнадесет въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Хайри Садъков; Георги Търновалийски (два въпроса); Севим Али; Филип Попов и Цветан Топчиев; Иван Валентинов Иванов; Танер Али; Надя Клисурска-Жекова и Манол Генов; Дора Янкова (два въпроса); Атанас Стоянов; Стоян Мирчев; Валентин Ламбев; Николай Тишев; Любомир Бонев; и Любомир Бонев и Димитър Данчев.
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Данчев; и Румен Георгиев и на едно питане от народните представители Светла Бъчварова, Румен Георгиев и Чавдар Велинов.
Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Иво Христов; Ирена Анастасова (два въпроса); и Йордан Младенов.
Министърът на правосъдието Цецка Цачева ще отговори на три въпроса от народните представители Иглика Иванова-Събева, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева; Анна Александрова, Алтимир Адамов и Кирил Калфин; и Николай Тишев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на един въпрос от народния представител Манол Генов; и на едно питане от народните представители Николай Цонков и Дора Янкова;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Георги Михайлов; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Миглена Александрова;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос от народния представител Васил Антонов;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – на пет въпроса с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова; Иван Димов Иванов; Георги Стоилов (два въпроса); и Кристина Сидорова;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на три въпроса от народните представители Георги Гьоков; Виолета Желева, Надя Клисурска-Жекова и Пенчо Милков; и Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на четири въпроса от народните представители Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев; Таско Ерменков, Николай Пенев и Георги Йорданов; Васил Антонов; и Георги Михайлов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос от народния представител Борис Ячев;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на един въпрос от народните представители Димитър Бойчев, Ивелина Василева, Иван Вълков, Диана Саватева, Галя Василева и Ася Пеева.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народните представители Атанас Ташков, Александър Мацурев, Димитър Гечев и Христо Гаджев; и Ивелина Василева, Галя Василева, Димитър Лазаров и Андриан Райков към заместник министър-председателя Томислав Дончев;
- един въпрос от народния представител Десислава Атанасова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков;
- един въпрос от народния представител Драгомир Стойнев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков;
- един въпрос от народния представител Кристина Сидорова към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на вътрешните работи Валентин Радев.
Следващо редовно пленарно заседание на 4 май 2018 от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председателите:
Емил Христов
Явор Нотев


Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания