Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 7 ноември 2018 г.
Открито в 9,01 ч.
07/11/2018
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (Звъни.): Има кворум – откривам заседанието. (Ръкопляскания и оживление в парламентарната група на „БСП за България“.)
Много ли Ви е весело? Много ли Ви е весело? (Оживление в парламентарната група на „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Програма за работата на Народното събрание за 7 – 9 ноември 2018 г.:
Предложение на парламентарните групи по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до 18,00 ч. – сряда, 7 ноември 2018 г. за заседанието в четвъртък на 8 ноември 2018 г. съгласно решение на Народното събрание от 1 ноември 2018 г.
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет на 11 октомври 2018 г. Приет е на първо гласуване на 18 октомври 2018 г. – продължение.
2. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2018 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. Вносител е Министерският съвет на 24 август 2018 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Вносител е Министерският съвет на 10 октомври 2018 г.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители са Емил Димитров и Данаил Кирилов на 29 октомври 2018 г.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет на 23 октомври 2018 г.
8. Парламентарен контрол.
Гласуваме предложението за Проект на програма.
Гласували 169 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 31 октомври 2018 г. до 6 ноември 2018 г.:
- Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносители са Александър Сабанов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносители са Константин Попов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през/и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по отбрана. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е на: Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по земеделието и храните и Комисията по отбрана;
- Законопроект за ратифициране на актуализираното Общо споразумение за създаване на рамка и управление и обвързано с условия за механизма за бежанците в Турция между държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската комисия и образеца на сертификат за финансов принос. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по външна политика. Разпределен е на: Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Вносител е Министерският съвет на 11 октомври 2018 г. Приет е на първо гласуване на 18 октомври 2018 г. – продължение.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, от миналата седмица имаме допуск за заместник-министър Велкова, заместник-директора на Агенция „Митници“ – Борисов, и господин Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП.
Моля сега да допуснем в залата и: госпожа Петя Копчева – началник на отдел дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; госпожа Таня Накова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; и господин Георги Димитров – началник на отдел „Акцизна дейност и методология“ в Агенция „Митници“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за така направената процедура за допуск.
Гласували 172 народни представители: за 157, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме с § 35 по вносител.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова и Александър Иванов, подкрепено от Комисията.
Има предложение от народния представител Николай Александров и Станислав Станилов, което Комисията не подкрепя, а именно в § 35, чл. 59 се създава нова ал.6:
„(6) За моторни превозни средства с допустима маса до 3,5 тона, произведени или с допълнително монтирана лабилна газова уредба, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.“
Има предложение на народните представители Георги Свиленски, Румен Гечев и Таско Ерменков.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а именно:
„В § 35 се правят следните изменения:
а) точка 1 отпада.
б) точки 2 и 3 стават съответно точки 1 и 2.
в) точка 4 отпада.
г) точка 5 отпада.
д) точка 6 отпада.
е) точки 7 – 9 стават съответно точки 3 – 5.“
Има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението за т. 5.
Комисията подкрепя предложението по принцип за параграфи 17 и 19 и подкрепя предложението в останалата част.
Ще изчета предложението, което не е подкрепено, а именно:
„Точка 5 да отпадне.“
Има предложение на народните представители Христиан Митев, Йордан Апостолов и Борис Ячев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя в останалата част.
Ще изчета неподкрепеното в останалата част, а именно:
„2. В т. 5, б. „а“, т. 1 след думата „двигателя“ се добавят думите „с вътрешно горене“.
3. В т. 5, б. „г“, в чл. 55, в новата ал. 14, изречение 1 след думата „документ“ да се добави „издаден при извършен начален или периодичен годишен технически преглед, при който е извършено замерване съгласно изискванията на Наредба 32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства“, а досегашният текст до края на изречението се заличава.
4. В т. 6, б. „г“, в чл. 59, ал. 5, изречение 1 след думата „документ“ се добавя „издаден при извършен начален или периодичен годишен технически преглед, при който е извършено замерване съгласно изискванията на Наредба 32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства“, а досегашният текст до края на изречението се заличава.“
Има предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Имаме допълнителен доклад по § 35.
Има предложение на народния представител Румен Гечев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предложението е подкрепено от Комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 39:
„§ 39. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, ал. 1 думите „сгради и поземлени имоти“ се заменят с „поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради“.
2. В чл. 12, ал. 1 и 2 след думите „вещно право“ се добавя „на ползване“.
3. В чл. 14:
а) в ал. 1 думите „или придобитите по друг начин имоти“ се заменят със „сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията“, а думите „съответно носителят на ограниченото вещно право“ се заличават;
б) създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
(3) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по Раздел трети от тази глава.
в) досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
г) досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „При промяна на някое“ се заменят с „При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго“.
д) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея се създава изречение второ: „В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.“
е) досегашната ал. 5 става ал. 7.
ж) създава се ал. 8:
„(8) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството ѝ на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.“
4. В чл. 15:
а) в ал. 1 думите „или е започнало използването им“ се заличават;
б) в ал. 2 думата „имота“ се заменя със „собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване“;
в) създават се ал. 3, 4, 5, 6 и 7:
„(3) Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и с удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(4) Органите, издаващи документите по ал. 3, предоставят служебно по един екземпляр от тях на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от издаването им.
(5) Данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
(6) Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител – за строежите от пета категория, предоставя екземпляр от съставения констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от съставянето му.
(7) Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.“
5. В чл. 18, ал. 1 в изречение първо накрая се добавя „и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1“.
6. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка:
1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;
2. за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва:
а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2;
б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква „а“.
7. В чл. 23 думите „по чл. 14, ал. 1 и 4“ се заличават.
8. В чл. 25 се създава ал. 3:
„(3) В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.“
9. В чл. 37:
а) досегашният текст става ал. 1.
б) създава се ал. 2:
„(2) На основата на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по ал. 1, служителят в общинската администрация определя дължимия годишен данък и го съобщава на всеки наследник или заветник.“
10. В чл. 46, ал. 3 думите „по чл. 14, ал. 1“ се заменят с „на задълженото лице, както и въз основа на данните за облагаемия имот, предоставени по реда на чл. 18“.
11. В чл. 49 ал. 3 и 4 се отменят.
12. В чл. 50:
a) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „е платен данъкът по тази глава“ се заменят със „са платени данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или действието“;
б) създава се ал. 2:
„(2) В случаите на ал. 1 установяването от нотариуса на платения данък върху превозното средство – предмет на сделката, се извършва със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на данни със системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а при посредничеството на информационната система на Министерството на вътрешните работи, или със
2. предоставяне на издаден или заверен от общината документ, при условие, че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен по т. 1.“
13. В чл. 51:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Нотариусите в 7-дневен срок от извършване на сделката уведомяват съответната община за прехвърлените вещни права върху недвижимите имоти и превозните средства, като предоставят информация за размера на заплатения данък по чл. 49, ал. 2 и основата, върху която е определен.“;
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
в) създава се ал. 5:
„(5) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 служителят в общинската администрация определя годишния данък за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по този раздел и уведомява данъчно задължените лица.“
14. В чл. 54:
а) ал. 3, т. 5 се изменя така:
„5. са налице основания за прилагането на ал. 4а.
б) в ал. 4, изречение първо след думите „по ал. 1“ се добавя „и ал. 4а“.
в) създават се ал. 4а и 4б:
„(4а) В едномесечен срок от сключване на договор за финансов лизинг собствениците на превозни средства, предоставени за ползване въз основа на договор за финансов лизинг, декларират пред общината по настоящ адрес, съответно по седалището на лизингополучателя, притежаваните от тях превозни средства и уведомяват общината по седалището си за прилагането на ал. 3, т. 5. Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация по настоящия адрес, съответно по седалището на лизингополучателя, въз основа на декларацията и се съобщава на лизингодателя. Лизингодателят не дължи данък върху превозното средство в общината по седалището си. При промяна на лизингополучателя лизингодателят в едномесечен срок уведомява общините по настоящ адрес, съответно по седалището на предходния и на настоящия лизингополучател.
(4б) При промяна на настоящ адрес, съответно седалище в случаите по ал. 4а, лизингополучателят уведомява лизингодателя в едномесечен срок за настъпилата промяна. Лизингодателят в едномесечен срок от полученото уведомление от лизингополучателя декларира пред общините по предходен настоящ адрес и по настоящия адрес, съответно по седалището на лизингополучателя, за настъпилата промяна. В случаите, когато промяната в настоящия адрес е в рамките на една община, лизингополучателят не уведомява лизингодателя и декларация за настъпилата промяна не се подава от лизингодателя.
г) в ал. 5 след думите „превозни средства“ се добавя „или лизингополучателите“.
15. В чл. 55:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:
ГДПС = ИмК х ЕК,
където:
ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;
ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1;
ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2.
1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:
ИмК = СkW х Кгп,
където:
СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:
а) до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW;
б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;
в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;
г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW;
д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW;
е) над 245 kW – от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW.
Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:
Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство – Коефициент
Над 20 години – 1,1;
Над 15 до 20 години включително – 1;
Над 10 до 15 години включително – 1,3;
Над 5 до 10 години включително – 1,5;
До 5 години включително – 2,3.
2. Екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:
Екологична категория – Коефициент
Без екологична категория, с екологични категории „Евро 1“ и
„Евро 2“ – 1,10 – 1,40;
„Евро 3“ – 1,00 – 1,10;
„Евро 4“ – 0,80 – 1,00;
„Евро 5“ – 0,60 – 0,80;
„Евро 6“ и "ЕЕV“ 0,40 – 0,60.
б) в ал. 2, в текста преди т. 1 думите „леки автомобили“ се заменят с „леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т“;
в) алинея 6 се изменя така:
„(6) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т, в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.“;
г) създава се ал. 14:
(14) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.
16. В чл. 58, ал. 4 се създава ново изречение второ: „В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство“, а досегашното изречение второ става изречение трето.
17. В чл. 59:
а) алинея 1 се отменя;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от „Евро 4“ – с 60 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3 данък.“;
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) За автобусите, товарните автомобили с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4“, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ – с 50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.“;
г) алинея 5 се изменя така:
(5) Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.
18. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 – в приход на общината по регистрация на превозното средство.“
(2) Алинея 1 не се прилага за превозните средства, предоставени за ползване въз основа на договор за финансов лизинг, като в този случай данъкът се внася в приход на бюджета на общината по настоящия адрес, съответно по седалището на лизингополучателя.“
19. В чл. 67:
а) Алинея 13 се изменя така:
„(13) Обстоятелствата, които имат значение за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци по ал. 12, както и всяка тяхна промяна, могат да бъдат установявани служебно и/или чрез подаване на декларация от лицата по чл. 64 и чл. 67, ал. 15 по образец, ред и срок, определени в наредбата по чл. 9.
б) Алинея 14 се отменя.
20. В приложение № 2, в чл. 8, ал. 1:
а) формулата в текста преди т. 1 се изменя така:
„Кх = 1 + кк1 + кк2“;
б) точка 3 се отменя.
21. В приложение № 4 към Глава втора, Раздел VI т. 21 се отменя.
22. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …), в § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби думите „31 декември 2019 г.“ се заменят с „31 декември 2021 г.“.
23. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …), в Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
а) В § 16:
аа) в ал. 1 думите „за 2020 г.“ и „31 януари 2020 г.“ се заменят съответно със „за 2022 г.“ и „31 януари 2022 г.“;
бб) в ал. 2 думите „За 2020 г.“ се заменят със „За 2022 г.“;
б) Параграф 17 се изменя така:
§ 17. За определяне на броя на ползвателите на услугите в имота по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси за 2022 г. Националното сдружение на общините в Република България съвместно с председателя на Националния статистически институт:
1. изготвят предложение за включване като обекти на преброяване и броя на ползвателите на услугите в имота при преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г;
2. определят със съвместен акт реда, начина и срока за предоставянето, от страна на Националния статистически институт на съответната община, на данни от преброяването относно броя на ползвателите на услугите в имота.
в) В § 20 думите „31 март 2019 г.“ се заменят с „31 март 2021 г.“
г) В § 21 думите „1 януари 2020 г.“ се заменят с „1 януари 2022 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Процедура по начина на водене.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля, оттук насетне, тъй като се докладва Законът за корпоративното подоходно облагане – очевидно е, че параграфите са доста дълги, моля да прекъсвате докладчика, особено когато се касае за различни параграфи! Докладваха се два параграфа наведнъж, има предложения, които са приети, има предложения, които не са приети. Разбирам, че се бърза, но да се докладва – защото на второ четене е текст по текст, параграф по параграф – след 35 параграф следваше докладчикът да прекъсне, да се обсъди 34 параграф, след това 35 и така нататък.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Параграф 34 го гласувахме…
ФИЛИП ПОПОВ: Моля Ви, когато има предложения по отношения, които не са приети от Комисията…
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Ооо…
ФИЛИП ПОПОВ: Недейте да ми викате: „Ооо“, а елате се изкажете от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, аз ще Ви отговоря, защото процедурата по начина на водене е към мен.
ФИЛИП ПОПОВ: Госпожо Председател, когато има предложения, които не са приети, прекъсвайте докладчика! Нека да ги обсъдим! Така се докладва по принцип. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Мисля, че не сте следили текста. В момента се докладва § 35, който е по допълнителния доклад и всички предложения, които са неподкрепени, са към този § 35. Така че нито за момент не съм се отклонила от Правилника. Госпожа Стоянова е чела редакцията на § 35, който става § 38.
Сега имате възможност да се изказвате по неподкрепените предложения.
Ще дам процедура на господин Ненков. Господин Ненков, Вие – няма процедура.
Заповядайте, господин Божанков, за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че предложенията на БСП не се подкрепят. Аз мисля, че много грешен подход тук като цяло се приема за данъчната политика. Говоря за автомобилите.
Какво имам предвид? Безспорно основание за промени има, така е в целия цивилизован свят, всички знаем това. Всички знаем, че България е заплашена да плаща санкции. България е осъдена. Една от линиите на замърсяване, естествено, са старите автомобили, а с рестрикциите в Европа голям обем стари коли ще тръгнат към България и това ще се превърне в още по-голям проблем. Но дали подходът, който избирате, е правилен и дали решението, което предлагате, ще реши поне отчасти проблема?
Ако вземем един автомобил, който в момента плаща 450 лв. данък и е сравнително нов с Евро-5 стандарт, може би, ако общината избере подходяща ставка, ще намалее с 60-тина лева, до 100, а един 20-годишен автомобил със 100 конски сили ще заплаща с 60 лв. повече. Дали при състоянието на финансите на българите и цените на автомобилите това ще доведе до голяма промяна и ще ограничи регистрацията на стари коли или така ще изпълни Вашата политика, защото Вашият министър казва: „Това е инвестиция в здраве“, тоест Вие тук поставяте такъв проблем и такива цели. Аз смятам, че не.
Но какво друго трябва да се каже в този дебат? Уважаеми колеги, отправих въпрос към Вашия министър: на колко автомобила в България е отказана регистрация, защото не отговарят на екологичните стандарти? Отговорът е „нула“. В България действа при първа регистрация един газанализатор, който е дарение в столичния КАТ. Такава проверка се прави само формално. При първа регистрация се представя документ какъв е екологичният стандарт, дали отговаря или не, няма никакво значение.
Самият Ваш министър казва, ако не вярвате на мен, би трябвало да повярвате на него: в Закона за движение по пътищата не са установени норми за вредните емисии при наличие, над които, да се отказва регистрация или да се отнема регистрация. Тоест, абсолютно никакъв нормативен ред няма за това. Една кола на пет години може да е стандарт Евро-5 или Евро-6, но да е с премахнат катализатор и да замърсява повече от 30-годишна кола.
Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че Вие приемате изцяло бюрократичен подход към проблема и ще получите изцяло бюрократични резултати, защото не правите реформа, не сте положили никакви усилия да решите този проблем. Знам, че Ви е най-лесно да бръкнете в джоба на българите и да увеличите данъците, но не е ли неправилно и не е ли малко нахално преди да бъдат решени тези толкова важни проблеми, да подходите първо към това? Защото, колеги, целият контрол, и текущ, е абсолютно формален. Затова апелираме към Вас първо да решите тези проблеми и чак тогава да прибягвате към, вярно, разбирам, за Вас най-лесния подход – да вдигате данъци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Иванов.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз изключително се радвам, че днес започна някаква дискусия по темата за данъците върху автомобилите и изобщо промяната в данъчното облагане, защото, ако не ме лъже паметта, първото четене мина буквално без дискусия и тихомълком управляващите прекараха едно допълнително данъчно бреме на българските граждани.
Аз отчитам и Вашите желания, Вашата насока някак си да направите държавата по-чиста, въздуха по-чист, екологично чисто да бъде, обаче, уважаеми колеги, убягва Ви една малка, но съществена подробност – 70% от автомобилите в България ще бъдат обложени с по-тежък данък. Това са автомобилите на тези български граждани, които са с ниски доходи. Това са автомобилите на тези български граждани, които вчера ги оставихте в ъгъла! Говоря и за българските пенсионери, които ги оставихте с минимална пенсия от двеста и няколко лева, които не могат да си позволят да си купят електрически автомобил! Говоря за тези, които работят на минимална работна заплата, макар и в бъдеще увеличена, след Нова година, но те пак не могат да си позволят да си купят електрически автомобил.
Когато се прави една данъчна политика, трябва да се мисли първо за гражданите! Трябва да се мисли за тези, които пълнят хазната, по някакъв начин да им се даде възможност да дишат!
Вие не разсъждавате и по друга тема, защото тази отговорност, която е с повишаването на данъците, я прехвърляте на кметовете после и след това ще си измиете ръцете и ще кажете: „Да, ама ние нищо не направихме. Ние дадохме на кметовете на общините да го решат.“ Не е така. Вие правите една сериозна крачка в посока да лишите българските граждани от възможността не само да си закупуват автомобили, но и да карат старите си. На всичкото отгоре в момента цените на горивата хвърчат до небесата. Хората протестират. Какво правите в тази посока – аз наистина не разбирам и никой в тази зала не разбира мотивите, с които го правите това нещо, освен това, че искате да подобрите качеството на въздуха. Направете нещо друго. Дайте преференции! Дайте възможност на тези хора да си създадат нормални доходи!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има преференции!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Какви преференции, няма никакви преференции?! Дайте възможност на хората да си ги купят, да получават доходи, да получават такива средства, които да им помогнат да си купят тези автомобили! А ние какво правим – всички под общ знаменател – вредители, всички под общ знаменател – нарушители на екологичното законодателство: дайте да ги ударим по джоба! Това нещо ще се върне като бумеранг, уважаеми колеги!
И резонно е предложението, което сме внесли ние от парламентарната група на „БСП за България“, този текст изобщо да отпадне, да го няма! И е нормално и логично за всеки един, който мисли за българските граждани, този текст да не се приема. Ние сме много далеч от това нещо, разберете го. Направете така, че да има възможност всеки един да си купи такъв автомобил, да спре наистина да замърсява въздуха. Но това нещо става с пари! Това нещо става било с пенсия, било със заплата, било с каквото и да било, неща, които и в следващата точка в Закона за държавния бюджет и вчера в Закона за общественото осигуряване отсъстват. Ние правим една антиполитика в момента. Вие правите антиполитика в момента спрямо българските граждани! Това е един геноцид, по друг начин не мога да го нарека.
Вземете разумно решение и отхвърлете тези текстове, те не трябва да се гласуват, те са вредни. Няма как по друг начин да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Първа реплика – заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Правя реплика, защото не мога да издържа на едно невярно твърдение на господин Иванов и то е, че цените на горивата постоянно се повишават – Вие какво правите? Господин Иванов, може да си отвори емпиричните данни за 2013 г., аз мога да Ви предоставя такива за 24 юни 2013 г. Цената на горивата беше значително по-висока от сега.
Аз мога да Ви върна въпроса: Вие какво правите и госпожа Нинова, като председател на Социалната комисия, тогава какво направи? Защото е много лесно иначе да ги говорите тези неща от трибуната и да хвърляте всичко на правителството, и да казвате: „Правителството е виновно за всичко.“
Кажете – Вие какво направихте, Сега, като излезете тук на дуплика? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Александров, аз не знам Вие в кой свят живеете? Аз в света, в който живея, и по телевизията, която гледам, виждам ежедневни протести срещу цената на горивата. (Възгласи от ГЕРБ: „Ааа!“) През 2013 г. аз…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нямаше протести.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …мисля да се върнете и Вие малко назад. Искам да Ви запитам Вас: какво направихте примерно с предложението Ви за 300 лв. минимална пенсия? Къде изчезна това нещо? Къде се загуби? Една крачка щеше да бъде напред в посока да дадете (ръкопляскания от „БСП за България“) възможност на хората да плащат по-високи данъци. Обаче Вие не си спазвате обещанията.
Ние сме направили най-нормалното, най-разумното предложение – този текст да отпадне, защото Вие не си спазихте предизборното обещание за 300 лв. минимална пенсия. Това е истината. Вие не давате възможност на българските граждани да дишат – това е истината! Дайте малка глътка въздух, като се отхвърлят тези текстове. Това е, няма друго решение в момента.
Иначе протестите няма да стихнат. Вие виждате, че във всеки един сектор в българското общество всеки е излязъл навън и протестира, и то именно срещу това управление, защото всяка крачка, всяко решение, което вземате, е грешно. Това е истината. И разберете това нещо. В противен случай, тук няма да изкарате и до Нова година. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не че ние искаме да седите… (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, нека да се придържаме към темата.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам процедура за удължаване на работното време до приключване на точка втора – решение, взето на Председателски съвет. Преди това предлагам поименна проверка. Благодаря. (Шум и възгласи от „БСП за България“: „Ехе-хе-хе!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Поименна проверка. (Реплика от „БСП за България“: „Той поиска гласуване!“)
Той поиска да гласуваме за удължаване на времето. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз не виждам защо трябва да започваме днешния ден отново с някакви парламентарни трикове (шум и реплики от ГЕРБ)…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А ти къде беше сутринта?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …които не мисля, че ще допринесат за ползотворната работа на парламента. Видимо в парламента има кворум, видимо има мнозинство. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Над 180 човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги! Колеги!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Кажете ми, защо трябва да загубите половин час парламентарно време, за да се преброите? Ако на някой му доставя удоволствие да си чуе името от тази трибуна, да излезе тук и да се изкаже. Но няма нужда да губите времето, при положение че има хора в парламентарната зала и това не се оспорва от никой. Но ако искате да си правите проверки, просто някой трябва да се върне може би в училище, там ги правят всяка сутрин – поименна проверка, за да се проверява. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А защо не се регистрирахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
По начина на водене.
Ще направим проверка, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, тъкмо тръгна дискусията. Аз разбирам, че и Вашето желание е да пуснете тази поименна проверка, именно за да отклоните темата в момента и да не се разбере, че на българските граждани ще им се бърка в джоба. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Разбира се, знаете, по Правилник винаги е било така – когато се гласува по същество, тогава се прави поименна проверка. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сега защото една процедура е пуснал господин Иванов и ще пускате поименна проверка?!
И в този ред на мисли, моля да обясните пак на народните представители, на тази поименна проверка неприсъстващите ще ги лишите ли от спални вагони? Това е много важно да разберем, защото вчера очевидно цял ден темата беше това – кой ползва спален вагон и кой не ползва спален вагон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Ще направя поименна проверка, не съм отменила разискванията, така че след направената поименна проверка продължаваме разискванията по параграфа.
Започвам поименна проверка:
Адлен Шукри Шевкед - тук
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андон Димов Дончев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анелия Димитрова Клисарова - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - тук
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - тук
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - тук
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - отсъства
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Димова Саватева - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Елена Николова Йончева - отсъства
Елена Стефанова Аксиева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Ивайло Ангелов Московски - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Киров Генов - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Стоянов Младенов - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мартин Владимиров Тинчев - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Пенчо Пламенов Милков - отсъства
Петър Бойков Витанов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Георгиев Велков - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Спас Георгиев Гърневски - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Владимиров - отсъства
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Грудев Грудев - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Руменов Божанков - отсъства.
Присъстват 128 народни представители.
Продължаваме с дебатите.
Моля, квесторите, поканете БСП и ДПС в залата! (Оживление.)
Продължаваме с дебатите. Ще изчакаме колегите!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА (от място): Има ли кой да се изказва? Защото ако няма, можем да прекратим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Александър Иванов имаше изказване. (Реплики.)
Колеги, прощавайте – имаме и процедура за удължаване на работното време, заради това беше и поименната проверка.
Моля, режим на гласуване за удължаване на времето до изчерпване на първа и втора точки от днешния дневен ред.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължаваме с изказванията.
Господин Иванов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък в изказването си, макар че засягаме важна тема. Важно е да обясним на колегите, които не присъстват на този важен дебат – визирам колегите отляво, че дълбоко не разбират промяната, заложена в Закона. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, само за момент!
Колеги, заемете местата си, моля Ви – пречите на изказващия.
Заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Предвижда се размерът на данъка да се обвързва не само с мощността на двигателите, а и екологичната му норма. Знаете, че има евростандарти от 1 до 6. Това е следване на примера в други закони в други държави и данъчният принцип е – замърсителят плаща. Колеги, това не е санкция към по-старите автомобили, а към тези, които замърсяват околната среда и въздуха, който всички ние и нашите деца дишаме.
Много важно е да отбележим следното. Данъкът не се увеличава и не се цели увеличение на приходите в общинските бюджети, защото той ще бъде компенсиран с намаляващия данък, който така или иначе ще внасят по-новите автомобили с по-висока екологична норма и съответно по-малко замърсяват въздуха.
Понеже съм член освен на Бюджетната, но и на Здравната комисия, не мога да не отбележа и един друг фактор. Фините прахови частици с размер 10 са един сериозен причинител на белодробни заболявания, а и причиняват голям процент смъртност.
Колеги, когато говорим за прилагане на тази норма и да бъде променен този данък и въвеждане на екологична форма при формирането му, трябва да кажем, че примерно за София това означава да се намали смъртността при възрастните над 30 години с около 750 души.
Колеги, мислете и през тази призма. Приоритетът е здравето на българите и ние не трябва да дишаме най-мръсния въздух в Европа, така че мярката не е фискална, приемете, че е и екологична, и здравна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплика ли? Заповядайте, господин Божанков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): После процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Иванов, точно това се опитах да Ви кажа. Говорите веднъж, че политиката е инвестиция в здраве. Това се опитах да Ви кажа. Нищо няма да направите, като намалите на едните със 60 – 100 лв., а на другите ги увеличите. При доходите на хората това няма да промени картината. Ще бръкнете в джоба на най-бедните и няма да промените нищо. Защото не сте си написали домашното, не сте свършили нищо – това Ви казах, това признава и Вашият министър, пълна нормативна вакханалия, нула технически контрол, нула пречки да се регистрират стари коли, нито един газанализатор, с едно изключение – едно дарение в София, и преди да сте направили каквото и да е, тръгвате по най-лесния път – да бръкнете в джоба на хората. А това е последното нещо, което трябваше да направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Заповядайте за втора реплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, във Вашето изказване основната теза беше, че налага тези по-високи данъци върху по-новите автомобили с Евро 4 и по-висок екологичен стандарт, загрижени за екологията. В същото време някой направи ли си сметка всички тези по-евтини автомобили, които се движат по пътищата на България, колко от тях са с газови или метанови уредби, които в пъти замърсяват въздуха по-малко, отколкото по-новите автомобили с по-висок евро стандарт? Така че екологичната теза е една от причините, която не е състоятелна.
Втората причина, тъй като Вие тук дадохте данни за мръсния въздух и фините прахови частици в София, извинявайте, но Вие управлявате в София повече от 12 години и това, което искате да направите в момента – да изградите в центъра на София завод за изгаряне на боклука, който многократно повече ще замърсява въздуха… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Проданов, нека репликата да е по темата!
ХРИСТО ПРОДАНОВ: …отколкото старите автомобили. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Проданов.
Господин Иванов – трета реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, слушах и наистина не разбрах каква е целта на предложението Ви да се повишат данъците. Говорите за екология, извинявам се, но срещу Екологичното министерство непрестанно протестират какви ли не организации, правят се какви ли не нарушения, Вие сега намерихте през джоба на хората да оправите екологията в държавата.
Говорите, че българските деца не трябвало да дишат мръсния въздух. Съгласен съм, господин Иванов. За съжаление, българските деца вече се раждат в чужбина, не се раждат тук, защото ги прогонихте с Вашата политика. Защо не подкрепяте нашето предложение да се подобри демографският прираст на страната – за второ дете да има 6400 лв. и тогава да говорим за екология?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, нека да е по темата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Защо не правите тези постъпки, а първо удряте хората по джоба? Това обяснете тук. Искаме да разберем защо удряте по джоба всеки един български гражданин – и пенсионерите, и тези, които са с ниски доходи? Това е важното и искам да ни отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
За дуплика – господин Александър Иванов.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене. Разбира се, имайте търпение, господин Ерменков, ще Ви дам думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Божанков, Вие какво предлагате: да напълним, България да стане гробище на стари автомобили от Европа, където се забранява със старите екологични стандарти да се движат по улиците? (Шум в залата.). Щом казвате, че по начина, по който предлагаме данъчната промяна, нормата е неработеща, направете предложение регистрацията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: …на стари автомобили да бъде прекратена, да няма такава регистрация.
Господин Проданов, запознавайки се с Вашата „Визия за България“, ако не ме лъже паметта, там не ставаше ли въпрос за оползотворяване на битови отпадъци чрез метод на изгаряне? От трибуната днес Вие визирате какъв проект за централа за оползотворяване на боклука по най-съвременни екологични стандарти има в София, който е австрийски. Така че, погледнете „Визията“ си.
Мисля, че дебатът се изкриви. Пак не разбрах защо избягахте от темата и като Ви обяснявам, че няма да има увеличаване на данъците, това не може да го разберете, а твърдите едно и също.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Той каза, че не разбира.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: На третата реплика няма да отговоря. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
По начина на водене – господин Ерменков, след това за изказване – госпожа Янкова.
Има списък с изказващи се.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене. Започнахме конструктивно дискусията на бюджетните закони. Опитахме се аргументирано да защитаваме предложения. Изведнъж Вие допуснахте с процедурни хватки да се прекрати тази конструктивност и да се въведе отново противопоставяне в парламента. Допуснахте една безсмислена проверка, но постигнахте точно обратното – при 128 регистрирани по време на поименната проверка, 30 секунди след това 24 човека нихилираха някъде и само 104 човека участваха в гласуването за продължаване на работата на Народното събрание.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Точно така.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, според мен по този начин Вие поставихте под съмнение и резултатите от това гласуване за наличието на кворум в парламента, поставихте под съмнение самия факт – начина, по който проведохте поименната проверка и нейните резултати. Нещо повече, оттук нататък поставяте под съмнение легитимността на всякакви гласувания в залата особено по такъв важен въпрос, какъвто е бюджетът, изхождайки именно от това съмнение за липса на кворум и нагласен такъв. Много Ви моля, това е недопустимо и недейте да го правите втори път, защото резултатите ще бъдат още по-плачевни за Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Продължаваме с изказванията.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Подложихте под съмнение кворума. Дайте ми възможност да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, разбрахме каква е тезата Ви. Какво трябва да направя според Вас? Хайде, кажете ми какво трябва да направя?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, позволявам си да взема думата, защото наистина много добре разбрахте какво каза колегата Ерменков – създаде се съмнение за нагласен кворум и то обективирано от факта, че няколко секунди (шум и реплики от ГЕРБ и „Обединени патриоти“) след като 128 човека…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги, за тишина!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не сме задължени да гласуваме.
КРУМ ЗАРКОВ: Ще ме изслушате ли за секунда? Сто двадесет и осем човека се преброиха, а три секунди по-късно гласуваха 104. Създаденото съмнение може да бъде преодоляно не с викане в зала, а с провеждане на нова поименна проверка (възгласи от ГЕРБ „Еее!“), при която да се спазват правилата, а именно: след прочитане на името на народния представител той да става от залата и да заявява, че е тук. Иначе се създава съмнение, че Вие отмятате горе от списъка без въобще да гледате кой е в залата. Затова най-конструктивно Ви моля, преодолейте съмненията, като се преброим отново по правилата на Правилника. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, аз гарантирам, че зад всяко едно прочетено име имаше народен представител в залата. Ако Вие се съмнявате, можехте да оставите човек и да гледате, може да прегледате видеозаписа и да видите, че имаше кворум. Гарантирам за това! Няма да си позволя да направя такова нарушение.
Продължаваме с дебатите. (Шум и реплики.)
Никой не е длъжен да гласува. Както виждате, всеки има право да гласува по темата, по която се чувства подготвен и убеден.
Продължаваме с дебата.
Госпожо Янкова, заповядайте.
Адмирал Манушев ми подсказва, да, видимо има кворум.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поддържам становището, което е направено като наше предложение – да отпаднат т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 в предложения § 35 за промяна в Закона за местните данъци и такси. Ще мотивирам пред Вас защо за мен и за нашата парламентарна група са неприемливи с няколко аргумента.
На първо място, тук чуваме постоянно: да, ние се грижим за екологията и искаме старите коли да започнат поетапно да се вадят от употреба. Уважаеми колеги, само че в момента е в процедура на обсъждане Законът за чистия въздух, където кметовете ще имат възможност да обсъдят и да предложат комплексни програми, в които могат да се приложат различни варианти, по които да се намалява замърсяването. Дори за мен беше неразбираемо защо министърът на екологията спря 286 милиона да се даде отопление, и печки, и друг начин за алтернативно отопление на хората, за да може емисиите и замърсяването да бъдат по-малки и го оставихте за догодина. Това може би е заради изборите, които предстоят през следващата година. Тоест сега в момента има политическа воля за натоварване на най-ниско доходните групи от управляващата коалиция.
Какво даваме през бюджета на тези най-ниско доходни групи? Първо, даваме 5,7% от пенсиите, което е малко; даваме плюс 50 лв. увеличаване на минималната заплата и 10%, което е за увеличаване на заплатите на администрацията. Само че всички знаем, че последния месец инфлацията е 3,8%, тоест това, което се дава, се отнема много повече и тази бодряшка воля, която в момента декларирате тук, че ние ще извадим и се грижим много за екологията, нека да видим фактите и от друга страна – имаме 150 хиляди нови автомобила и два милиона и петстотин стари автомобила.
Паралелно с това да погледнем ситуацията в страната и може би всички колеги да видят избирателните си райони. В малките общини нямаме вътрешноселищен транспорт, нали е така? В моя избирателен район – колегата Дариткова знае, имаме 66 лекарски практики и 30 аптеки. В голяма част, може би в пет от общините, няма вътрешноселищен транспорт и ако започнем поетапно да спираме старите коли, какво означава това? Кой ще вози тези хора, на които животът им е многократно по-скъп и плащат много по-скъпо, а сега ние им даваме една допълнителна финансова тежест? Чука и дебатът, който е в гореща фаза – за „Гражданската отговорност“. В момента какво казваме на хората, които са два милиона и петстотин: волята е да Ви сложим още данъци, за да не замърсявате. Хайде да потърсим другите инструменти, да увеличим и намерим начина качеството на живота на българските граждани да се промени и тогава да бъдем по-категорични.
Тук се крие едно лицемерие по отношение на общините. С бюджета, който ще дебатираме след малко, на общините се дава много малко – само се компенсират 10-те процента, с около 37 милиона се увеличават средствата. Това е един трик на Финансовото министерство, с който казва: ще Ви дадем възможности чрез местните данъци и такси да съберете повече пари. Като съберат повече пари, политически това решение на парламента е неприемливо за следващата година. Уважаеми колеги, така както таксата смет си отиде 2020 г., защото догодина има избори и никой не иска да налага повече тежести, политически неприемливо кметовете ще приемат това наше решение, тоест те ще го отложат отново за 2020 г. Затова искам да се обърна към всички Вас: да видим реалностите в страната, комуналните услуги на какво ниво са, да погледнем какво даваме на нискодоходните групи и тогава да вземаме такива решения. Аз съм против тази Ваша воля.
В Законопроекта, в този параграф има и добри неща, което не може да отречем. По отношение на администрирането – похвална е информационната система, която Министерството на финансите е изградило с общините и с нотариусите. Няма как да отречем, похвално ще бъде да се стимулира. Ето това трябва да се стимулира – електромобилите да се освобождават от данъци и кметовете да създадат повече такива политики. Затова в момента ние няма как да подкрепим тази политика. Иначе тя добронамерено и декларативно звучи добре, но ако видим хала на българския народ, услугите, които получава, за нас е неприемливо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Реплики? Няма.
Господин Йордан Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! В дебата по § 35 имахме едно предложение, което внесохме в Комисия. Обаче се учудвам, колеги от БСП, и особено към Вас се обръщам, господин Божанков, защото във Вашето изказване преди поименната проверка Вие говорехте за екологични норми, за газанализатори, а в същото време в Доклада, който е представен в Комисия, искате всичките параграфи, които касаят екологичните компоненти – по т. 1, 4, 5, 6, да отпаднат. Тоест виждам двуличие – в залата популиски се говори едно, а в Доклада предложенията Ви въобще са за отпадане на екологичните компоненти.
В тази връзка Ви моля, след като завърша с моето изказване и дойде време за гласуване, да бъдете така добри да подкрепите нашето предложение, защото се отнася точно до екологичните компоненти и чрез гласуването ще можем да проверим какво сте имали предвид – дали популистко изказване от трибуната или това, което е било отразено в Доклада като предложение.
Ще Ви запозная, уважаеми колеги, с нашите предложения.
Имаме две групи предложения.
Едното е във връзка със следното. Както знаете, към имуществения компонент има приложен и екологичен компонент и по този начин се определя годишният данък – по тези два компонента.
Казано е, че имущественият компонент се определя от мощността на двигателя. Когато има хибриден автомобил, мощността на двигателя в талона е отразена като сбор от двигателя с вътрешно горене и мощността на електродвигателя. По този начин, когато не приложим тази дума, която искаме да вместим вътре, тоест да уточним, че става въпрос за мощност на двигателя с вътрешно горене, ако не приложим, не добавим думите „вътрешно горене“, облагаме с много по-висок данък хората с хибридни автомобили, където има сбор между бензинов агрегат и електромотор, тъй като общините вземат пълната, общата мощност от талона и облагат и двата агрегата. Говорим за екологичната компонента, а в същото време облагаме с данък точно екологичния електродвигател.
Нашето предложение е да се добави, че мощността е сбор от двигател с вътрешно горене и електродвигател и да се облага с данък в имуществената компонента само двигателят с вътрешно горене и да бъде изключен електродвигателят.
В големия талон е описано колко е мощността на бензиновия агрегат и колко е мощността на електродвигателя, така че няма оправдание за общинската администрация да казва, че няма откъде да изведе данни за електродвигателя.
Също така, уважаеми колеги, предлагаме и наличието на съответната екологична категория да се установява не чрез първоначално издадения сертификат за автомобилите, независимо дали е от евро 1 до евро 6, а да бъде доказван чрез документ при извършен първоначален и годишен технически преглед. Уважаеми колеги, много добре знаете, че може да сте си купили автомобил с двигател евро 5, но след две-три години по време на експлоатацията – лоши горива, премахнати катализаторни уредби, чипове за повишаване мощността на двигателя, този автомобил може да не отговаря на нормите на съответната категория, присъдена му от завода производител. Тук ще Ви дам пример с прегледите, които се провеждат в Германия, тъй наречените ТЮВ прегледи, които са задължителни на всеки три години. Няма значение какъв монтиран двигател притежавате на Вашия автомобил и каква категория му е присъдена в началото от завода производител, а годишният преглед, така нареченият ТЮВ, след измерване на съдържанието на вредните емисии, които излъчва този двигател в атмосферата чрез газанализаторни уредби…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Апостолов, времето.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Извинявайте за закъснението.
Предлагаме да гласувате нашите предложения за присъждане на екологична категория при реално измерени показатели при първоначален и годишен технически преглед съгласно изискванията на Наредба № 32. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Реплики?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Апостолов, слушах Ви внимателно. Говорите за екология, за повишаване на изискванията и за по-строг контрол.
Първо, не знам дали Вие самият си давате сметка, че към днешна дата сигурно около 30% от автомобилите изобщо не минават технически преглед след първоначална регистрация?! (Шум и реплики от ОП.) Направете си справка!
Второ, искам да Ви питам следното. Тези неща, които обяснявате тук, смятате ли, че българските граждани ги разбират? Схващат ли какви екологични норми искате да въведете и какви изисквания искате да въведете? (Шум и реплики от ОП.)
И да Ви питам: 200 лв. минимална пенсия екологична ли е? Екологична ли е 560 лв. минимална работна заплата? Тези екологични норми са съотносими с доходите на хората. Искам да Ви питам дали тези хора могат да си го позволят. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам.
Господин Апостолов, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Да Ви кажа честно, направо ме хвърлихте в шок. Тридесет процента от автомобилите не минавали годишен технически преглед! Вие поощрявате ли това нещо, сигурни ли сте в тези данни?! Няма как 30% от автомобилите да не минават годишен технически преглед, защото при всяка проверка от Пътна полиция се изисква да покажете валиден годишен технически преглед. Иначе този автомобил се спира от движение. Не мога да се съглася с Вас.
Отделно от това, което коментираме – екологичните норми, да Ви напомня за 7000 евро на ден по наказателна процедура.
А Вие предлагате в Доклада на Комисията всички тези параграфи и предложения да отпаднат, тоест въобще не искате да се говори за екологична компонента.
Много се извинявам, ако съм говорил прекалено сложно за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Апостолов.
Лично обяснение поиска господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Апостолов, за какво лицемерие говорите, след като Ви обясняваме, че в държавата цари пълен нормативен вакуум, абсолютна вакханалия по отношение на контрола.
Казах Ви, че в България от отговор на мой въпрос става ясно, че на нула коли им е отказана регистрация, просто защото няма техническа възможност и няма нормативен ред, по който това да стане. Това не изисква пари, не изисква промяна в данъчната политика, изисква воля за реформа; вярно, реформа е трудно да се прави; изисква капацитет, изисква професионално отношение, много енергия и усилия. Вие тръгнахте по най-лесния път и това точно е лицемерие – да бръкнеш в джоба на хората, преди да си си мръднал пръста да решиш проблема по какъвто и да е друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Следващо изказване – господин Гьоков, после – господин Александров.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Мислех дали да се включа в тази дискусия, но реших, че има какво да Ви кажа.
От целия дебат дотук и от предложението на вносителя, което чета, като че ли оставам с впечатление, че не Ви интересува дали колата замърсява околната среда, въздуха, а просто искате да вземете парите, да наложите по-висок данък. Ако Ви интересуваше, щяхте да се вслушате в думите на коалиционния си партньор, че не е добре да окачествяваш една кола като замърсяваща само заради това, че е на 15 или 20 години, а да видиш дали наистина замърсява, или не замърсява, което те предлагат.
Питам Ви: кола на 20 години с газова или метанова уредба толкова ли замърсява, колкото нова кола с повреден катализатор или система за очистване на газовете?!
Много силно се надявам да преосмислите това, което предлагате. Да видим дали наистина то ще работи или само ще събирате пари от тези хора.
Мисля си също, че трябваше да направите оценка на въздействието на този законопроект и на това предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Знам, че има, но оценка, която пресмята колко пари ще влязат в бюджета, не е оценка. За мен оценка на въздействието е, ако бяхте казали: „Като въведем този данък, ще бръкнем в джоба на еди-колко си милиона или еди-колко си хиляди българи, може и на двама българи да бръкнете в джоба, не знам, и как това ще се отрази на тяхното съществуване при тези пенсии“.
Мога да направя сметка пред Вас, без да претендирам за оценка на въздействието на този законопроект. Казвате например, че увеличавате данъка със 70 лв., увеличаваме „Гражданска отговорност“ три пъти, защото и това ще стане. Увеличаваме и „Каско-то“, ако искат да си плащат“. Ако един човек средна ръка в България, не говоря дори за пенсионерите, които получават 220 лв. пенсия, ще плати „Гражданска отговорност“, „Каско“ и увеличения данък, колко пенсии трябва да даде. Това е оценката за въздействие на един законопроект върху хората, които живеят в България.
И още нещо. Когато аз или моите колеги предлагаме нещо в социалната сфера, Вие постоянно повтаряте: „Не решавайте социалните проблеми през данъчната и осигурителната система“. Сега обаче Вие се опитвате да решавате екологични проблеми през данъчната система, но няма да Ви се получи, няма как да Ви се получи.
Трябва да решавате по друг начин екологичните проблеми. Има два метода – на тоягата и моркова. Вие ползвате метода на тоягата – „Ще увеличаваме данъците до края“. Хората няма да плащат, ще карат колите си и така ще бъде.
Ако въведете стимули за хората, които си купуват нови екологични коли, ще бъде съвсем друго.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има такива стимули.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вие твърдите, че има, аз твърдя, че не са достатъчни. (Смях, оживление в ГЕРБ.) Помислете какво правите.
Последното, което ще Ви кажа, е следното. Ще сътворите недопустима щета върху българина, върху този, който не може да си позволи да кара електрически коли, но много силно се надявам местната власт да спре глупостите, които правите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики?
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Искам да се извиня за думите, които казах преди малко. Оказа се, че един човек от Вас все пак е слушал това, което сме предложили.
Моля Ви отново: не само той да слуша, а всички други да позасилят мисловните си процеси и да…(Шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Апостолов!
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: …осъзнаят, че предлагаме точно това: чрез измерване на екологичните норми при първоначален или периодичен технически преглед може да се установи дали този автомобил отговаря на съответните норми, присъдени му при производството, или не отговаря.
С предстоящите промени в Наредба 32 за техническите прегледи при първоначалната регистрация и периодичната регистрация се въвеждат екологични критерии и ако съответният автомобил не отговаря на нормите, няма значение какво пише на първоначалния му сертификат, щом не отговаря на нормите, той ще бъде спиран от движение, ако нарушава новите изисквания на Наредба 32. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Втора реплика?
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Гьоков, именно за това говорим. Мисля, че тук трябва просто да ни подкрепите, защото стимулът, както обясних и одеве в изказването си, е, че на новите автомобили с по-висока екологична норма данъкът ще бъде намален. Мисля, че го разбрахте, само от лявата страна на залата не го разбрахте, колеги.
И другото, което ще Ви кажа, колега Гьоков, е следното. Това е инвестиция в бъдещето. Вие сте член на Здравната комисия и ще Ви прочета анализ: „В изготвения анализ, който представя качествено изражение за потенциалните ползи за здравето от намаляване на замърсяването до достигане на съответствие с определени допустими стойности по отношение на фините прахови частици с размер 10, означава на национално ниво, че смъртността може да бъде намалена с 4300 души на 107 хиляди“. Колега Гьоков, подкрепете нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Господин Станислав Иванов ще направи третата реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Гьоков! Господин Апостолов обясни какви са промените в Закона за движение по пътищата, които предстоят, но искам да Ви кажа нещо изключително важно, което ще се случи от следващата година. Информационната система е така заложена, че ако изгорелите газове на автомобил, които се изхвърлят в атмосферата, надвишават определени стойности, тогава самата система ще прекратява прегледа на този автомобил и той няма да може да се движи по българските пътища. Надявам се, че поне това го разбрахте?! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Втората реплика беше от господин Александър Иванов.
Трета реплика ли, господин Иванов?
Господин Станислав Иванов ще направи третата реплика. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Гьоков! Господин Апостолов разясни какви са промените в Закона за движение по пътищата, които предстоят. Но искам да Ви кажа нещо изключително важно, което ще се случи от следващата година: информационната система е така заложена, че изгорелите газове, които се изхвърлят в атмосферата от автомобила, надвишават определени стойности. Тогава самата система ще прекратява прегледа на този автомобил и той няма да може да се движи по българските пътища. Надявам се, че поне това го разбрахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Гьоков, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Извинявайте, ще започна отзад напред.
Господин Иванов, разбирам добрите Ви намерения, но защо все от главата за краката?! Първо, Вие започвате: ще налагаме високи данъци, после ще направим система, която ще отчита кой по малко замърсява и кой повече и ще отпада от нея. Ако бяхте подхождали нормално по темата и по въпроса, щяхте да започнете от това, че при внос и закупуване на нови автомобили, ще сложите норми на автомобилната инспекция или който ги проверява там, и ще им закупите апаратура, с която няма да допускате регистрация на такива коли в България, които не отговарят на екологичните критерии.
На второ място, ще направите така, че при прегледите, ако една кола не отговаря на екологичните норми, няма да я пускате в движение и чак тогава вече ще увеличавате данъци и каквото да е друго. (Реплики от ГЕРБ.) Член съм на Комисията по здравеопазване и държа българинът да живее здравословно, само че на общия фон на здравословното състояние на българина да ми говорите за това, че като спрем 5 или 500 автомобила на най-бедните хора, ще им увеличим здравния статус… Моля Ви, забравете това! Защото атмосферният въздух в България, освен от автомобилите, се замърсява от десетки други неща. Пак да не е „от главата за краката“, като се започне от големите горивни инсталации, ако искате стигнете и до това, че улиците не се мият по нормалния ред, което също замърсява атмосферния въздух и причинява белодробни заболявания. Така че може да направим много пътища и много погледи върху проблема. Пак казвам, Вие започвате от най лесното: увеличаваме данъците и решаваме проблема. Не го решавате! Това, което ми говорите, че има стимули данъкът да бъде намален за по високите автомобили – няма да бъде намален. Аз не съм чул по време на управлението на ГЕРБ да бъде намален някой данък. Няма такъв момент! Ако Вие ми посочите кой данък сте намалили, ще се съглася с Вас, но няма такъв.
Господин Апостолов, аз чух внимателно предложението Ви и съм съгласен с него. Колегите също са го чули, само че, господин Апостолов, Вашите партньори няма да Ви чуят. За съжаление, те вървят напред и с това високо самочувствие, което имат, и от това, че винаги са прави, те пренебрегват и партньора си, който е в управлението, а да не говоря за опозицията. Точно това високо самочувствие ще ги доведе до сваляне на правителството и Вие ще пострадате от тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков, времето изтече!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказване? Следва господин Александров.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Аз ще започна с лека ретроспекция от началото на тази година и ще помоля колегите, които са в Транспортната комисия, ако сгреша някъде, своевременно да ме поправите.
Ако не се лъжа, от началото на 2018 г. е въведен принципът, че пунктовете за годишни технически прегледи са свързани заедно със системата на КАТ, което автоматично означава, че всички емпирични данни, които се получат в тези пунктове, съответно се получават и в КАТ. Тоест държавата вече може да получава надлежно информацията, в рамките на една календарна година, за техническото състояние на автомобила, най-вече говорейки за двигателя.
Тук трябва да решим кардинално въпроса за себе си: трябва ли да спазваме някакви принципи от гледна точка на екология, здравеопазване, икономика и така нататък и след това да имаме един-единствен принцип, който да е общовалиден за всички, най вече за „замърсителят плаща“? Това е нещо, което ще бъде и ще съществува – доколкото съм запознат, и в следващата данъчна реформа в сектора на такса смет, която макар и отложена за 2020 г., би трябвало да бъде с логиката „замърсителят плаща“.
Поради тази причина, аз и група колеги сме направили две предложения. С цялото ми уважение ще се обърна към колегите от БСП и най-вече към госпожа Нинова, с призива да ги подкрепите, тъй като на Комисия не успяхме да намерим достатъчно воля в колегите от БСП. Те се изразяват в нещо много просто: автомобилите, които ползват газови уредби, да ползват отстъпка от данъка, тоест намален данък в размер на 50%. Логиката е пак същата – „замърсителят плаща“, но замърсителите с газови уредби не са замърсители, равно пропорционални на тези, примерно, с дизелови агрегати.
Именно заради това ние сме направили такова предложение. Пак се обръщам към Вас: подкрепете ни в тази част. Подкрепете ни и в другата част, в която колегите предлагат в тази проверка да има синхронизация между пунктовете за годишни технически прегледи, КАТ и общините, за да може действително да се взима най правилната преценка относно размера на данъка и как да бъдат облагани хората. Защото трябва да имаме еднакъв принцип за всички, който да е общовалиден. Не може да бъде изключение за едни, а за други да се прилага неравномерно.
Ще се обърна и към колегите от ГЕРБ. Разбирам посоката, в която се върви. Пак казвам, не сме я коментирали. Коментираме да има еднакъв принцип и той да бъде „замърсителят да плаща“, след като самите ние и Вие знаем много добре кои са по големите замърсители. На базата на това има много статистики. Подкрепете едно такова решение, за да може, спазвайки принципите, да вървим в една посока. В противен случай оставаме широко отворена вратата за най-различни спекулации относно темата.
На базата на чисто политически пиар се изговориха много неща тук. Само че една данъчна промяна, която е въвеждането на нов компонент, не би следвало да се прави и да се използва само за пиар. Тя трябва да се направи и използва така, че действително да има положителен ефект. Ако Вие целите положителния ефект – както предполагам и всички в тази зала, трябва да седнем и да помислим разумно. Предлагам Ви да ни подкрепите в това да спазим принципа „замърсителят да плаща“, а не да плащат всички, даже и заради замърсителите.
Това е нашето предложение и затова се обръщам най-вече към госпожа Нинова, защото от Вас ще зависи и решението на парламентарната група. Пак казвам, не намерихме подкрепа в Бюджетната комисия за нашите предложения – нито от страна на „БСП за България“, нито от страна на ГЕРБ, нито от страна на колегите от ДПС. Затова и аргументацията ми е такава. Оттук насетне, аз мога да Ви изброя много статистика и да говоря в лоното на това какво би донесло това чисто в икономически план, в социален и личен план на отделните български граждани, които употребяват такива автомобили. Но моето решение беше да Ви призова към единен подход във всяка една ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Реплики?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колега, за да бъдем коректни, тъй като се обърнахте към Комисията по транспорт, пунктовете за годишен технически преглед се контролират от „Автомобилна администрация“, не от КАТ. И камерите, които са там, проверяват дали наистина, когато влезе автомобилът, му се осъществява преглед, а не просто да престои 15 минути и да му се даде съответният стикер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Втора реплика? Не виждам.
Няма да има дуплика, господин Александров.
Господин Ерменков, заповядайте за изказване.
После, господин Попов.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по точки 1, 4, 5 и 6 от § 35, като по точки 4, 5 и 6 декларирам конфликт на интереси, тъй като имам автомобил, който е регистриран през 1998 г. Така че да спазим правилата.
Първо, за първи път в данъчен закон забелязвам, че данък се използва за наказание – говоря по т. 1. Какво гласи т. 1? Точка 1 гласи, че ако някой е декларирал две жилища за основни ще плаща после данък върху тях, като че ли не са основни. На практика този, който е направил това, е попълнил декларация с невярно съдържание и по съответния закон би могъл да понесе наказание. Не виждам смисъл в основното тяло на Закона да се въвежда санкция –наказание за плащане на пълен данък. Защото Вие предлагате точно това. Затова предлагаме да отпадне. Има начини, по които една декларация, която е попълнена с невярно съдържание, да бъде санкционирана по начина, по който е предвидено в Закона. Другото е да накараме хората да мислят, че данъкът е наказание, а не е нещо, което трябва да се плаща, защото това е начинът, по който функционира държавата. Затова, много Ви моля, преосмислете и подкрепете нашето предложение по т. 1 това да отпадне, защото не му е мястото тук.
По т. 4, 5 и 6, което касае автомобилите. Да, всички ние сме за повишаване на качеството на живота. Да, всички ние сме за това да постигнем европейски стандарти, но нека преди да постигнем европейските стандарти, да се опитаме да постигнем тези стандарти по отношение на доходите.
Колеги, дами и господа народни представители, когато дойдохте на власт, Вие казахте, че няма да увеличавате данъчната тежест. Напротив, Вие с това правите точно същото: увеличавате данъчната тежест. Хората ще плащат повече. Ставката може да не се е увеличила, но Вие ще плащате и всички, които имат такива автомобили, ще плащат повече.
След като цената на хляба се вдигна с 25%, след като вече водата навсякъде стана скъпа – повече от 20%, сега посегнахте и на въздуха на хората. Бедните ще плащат за чист въздух! Точно това постигате с тези два милиона, които допълнително ще обложите с по-високи пари, които трябва да Ви платят. Защо не правите политика априори. Защо не поставите съответните митнически заграждения, с които да бъде забранен вноса на такива автомобили, а вкарвате българския беден гражданин в капана: купи си евтин автомобил, ама аз после ще ти взема парите, затова че си го купил?!
Следващото нещо. Колеги, колко според Вас замърсява въздуха пенсионер със стара кола, който годишно минава не повече от 1000 км? Защото не може да си позволи повече. Защото това е цената на бензина. С колко го замърсява въздуха питам? И с колко го замърсяват всички онези, които имат скъпи, мощни коли, с които бръмчат по улиците ежедневно, денонощно. Къде се прави това нещо? Направете тази статистика и ще видите, че един мощен автомобил замърсява много повече, когато се използва ежедневно, ежечасно, от пенсионер, който може би се е качил един път в седмицата да си отиде до селото и да се върне оттам.
Недейте да качвате всякакви приходи и начини да си попълните фиска през данъци, тъй като не можете да го направите през икономика и добавена стойност и то на гърба на бедните, както винаги! Във всеки случай бедният плаща всичко, на гърба му. Богатият е освободен, богатият може да прави избор какво да си купи, какво да си плати, какъв данък да получи. На гърба на бедния му качвате всичко, в това число да си плаща и за въздуха вече.
След хляба и водата, посегнахте и на въздуха на бедния човек. Недейте така! Бъдете добри, успокойте се, вземете се в ръце и нека да запазим нещата такива, каквито бяха до момента, до който вдигнем доходите на хората. След като вдигнем доходите на хората, може да говорим за качество на живот. Нещо повече. Попитайте един човек какво би желал: да си купи днес хляб, дрехи за детето, обувки, да го запише в училище и да му купи учебници или в бъдеше да живее пет години по-дълго заради чистия въздух. Отговорът го знаете сами. Много Ви моля, съобразете се с него! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
Господин Попов.
После, господин Колев е заявил изказване. След това господин Шопов и завършваме с господин Свиленски.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми народни представители от мнозинството! Вие наказвате българския народ затова, че е беден. Вие за пореден път се опитвате да изтупате брашнения чувал. Уважаеми дами и господа, че то не остана нищо в този чувал. За пореден път се опитвате да го изтупате – отново бедните! И това, което господин Ерменков Ви попита, аз също ще Ви задам като въпрос, барем за втори път го чуете. Кой замърсява повече – бедният човек, който минава 1000 – 2000 километра на година, за да стигне примерно до болницата, която е отдалечена, или този – богатият, който примерно със скъпия си автомобил минава 100 – 200 хиляди на година?
Тук чух в какво сме щели да превърнем България – да стане гробище за стари автомобили. Не, уважаеми народни представители, с тази политика това ще стане гробище за народа ни, за нацията ни, защото Вие го обричате на глад и мизерия под благовидната форма, видите ли, за чистия въздух. Знаете ли в кои страни е най-замърсен въздухът? В бедните, в изостаналите. Защото през зимния сезон българският народ се отоплява с твърдо гориво, с дърва и с въглища – затова изчезват българските гори, защото не могат да си позволят да плащат електричеството; защото Вие се хвалите, че сте спрели три енергийни проекта, включително и АЕЦ „Белене“; защото дори и да е евтина електроенергията, българинът отново нямаше да може да я плаща, защото е беден; защото с 200 лв. пенсия няма как да изкара; защото с 500 лв. минимална заплата, няма как да изкара месеца, няма как да отгледа своите деца! (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Да, по темата е госпожо! Точно по темата е, защото с тези данъци, които въвеждате в момента, а обещахте, че няма да вдигате данъците, но това е отделен въпрос – всички виждат колко държите на обещанията си. Вие от ГЕРБ отново обричате българина, целокупния български народ, над два милиона – защото 50% от автопарка са с коли над 15 години – на бедност и мизерия, на липса.
Защото в Европа, уважаеми дами и господа, основният постулат е свободно движение! Нали сте европейска партия, господа от ГЕРБ?! Какво свободно движение осигурявате на хората, като ги лишавате от автомобилите им, защото са бедни и не могат да си купят нови и скъпи автомобили?! Това не се прави по този начин. (Шум и реплики. Смях от ГЕРБ.)
Да, на Вас Ви е смешно, защото Вие сигурно карате кола последен модел, предполагам, но Ви е трудно да разберете как живеят хората с 200 лв. на месец. И това не е никак смешно, а е гротескна картинка.
Виждам Вашия непукизъм, виждам отношението Ви към народа, който Ви е изпратил тук. Надявам се, че те също са Ви разбрали. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Други реплики към изказването? Няма.
Господин Колев, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук се чуха много тежки думи – хората не разбирали от екология, наказвали сме ги, бедните плащали за чист въздух, качеството на живот било определящо… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: …пречили сме на хората да се движат свободно с автомобилите си. Много подценяваме хората, уважаеми колеги!
Сега ще Ви кажа няколко цифри, за какво иде реч, за какво сме се събрали и какво се опитваме да направим. Знаете ли колко е предотвратимата смъртност от замърсения въздух в България? Осемнадесет хиляди човека на година. А знаете ли колко е от катастрофи? Шестстотин осемдесет и двама човека. Хвърляме луди пари и се опитваме от тези 682 човека да намалим смъртността и да станат 600, 500 – да ги намалим надолу, а не мислим за тези 18 хиляди човека, които всяка година умират от преждевременна смърт, от замърсен въздух в България, а не в Европа. Това не е наказание към бедните, това не е наказание към хората. Опитваме се да предотвратим тези 18 хиляди, да ги намалим на 17 хиляди, на 16 хиляди, на 15 хиляди, на колкото можем. Нека да обединим усилията си и да направим това.
Надявам се всички разбирате, че наистина увреждащият здравето трябва да плаща. А този който причинява смърт, какъв да го третираме?! Това не е увреждане на здравето, това са загинали хора, които е можело да не загинат. Ние не мислим как да санкционираме в момента хората и да пълним хазната, мислим по какъв начин този, който създава условията за тази преждевременна смърт, да бъде така добър да плаща за нея.
Какво са виновни тези, които не карат автомобили, да дишат мръсния въздух? Какво са виновни тези, които се стараят да бъдат екологични и се стараят да си купят нов автомобил? Има си катализатори. Ще направиш всичко възможно да си сложиш катализатор, за да може да не замърсяваш. Не трябва да забравяме основното, че нас в момента ни обединява усилието не да приемем един закон и сухо да гледаме на него, а да направим така, че тези 18 хиляди човека, които умират всяка година точно от мръсния въздух, да бъдат намалени.
Още нещо. Казвате, че голяма част от замърсяването се дължи на зимния сезон и на твърдите горива. Вярно е, но само за зимата. Автомобилите се карат постоянно. Ако направим анализ къде са умрели 18-те хиляди човека, ще се учудите – точно в големите градове. Там ли е голямото замърсяване от дърва и въглища? Вижте Световната здравна организация – прочетете, информацията я има и ще разберете.
Дайте накрая да се обединим. Подкрепете нашите усилия за това да направим въздуха в България по-чист, подкрепете ни и този, който замърсява, да може да плаща малко повече, не убийствено повече – малко повече, за да има стимул да не замърсява. Дайте всички заедно в държавата да направим усилия и да намалим замърсяването на въздуха.
Ако искате, можем да го погледнем и по друг начин. Дайте да попитаме семействата на тези 18 хиляди човека, които са умрели от тази можеща да бъде предотвратена смърт, съгласни ли са за това увеличение? Дайте да попитаме тях и да видим какво ще кажат. За това да не противопоставяме населението, вижте, ние ги наказваме, ние ги облагаме! Да погледнем трезво на нещата. Основната ни цел е да намалим жестоко голямата цифра от тази смъртност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев.
Реплика?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Колев, потресох се от един израз, който употребихте. Не знам дали всички го чухте: който причинява тази смърт, да плаща за нея. Ако това е целта на Закона, искам да Ви кажа, че работим в грешна посока.
Вие изтъкнахте няколко пъти във Вашето изказване цифрата 18 хиляди. Като човек, който разсъждава дали един закон има някакъв ефект, Вие бихте ли казали след въвеждането на тези поправки в данъчното законодателство с колко ще намалеят 18 те хиляди? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Господин Попов – втора реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Колев, с вдигането на налозите на бедните хора няма да се намали замърсяването на въздуха, напротив! Вие казахте те да направели всичко възможно и да си сложат катализатор. Искам да Ви попитам с 200 – 250 лв., или четиристотин на месец, какво ще направите, за да си сложите нов катализатор? Това не е начинът. Разбира се, че всички искаме да живеем в по-чиста околна среда, но ние живеем преди всичко в бедна среда, в бедна България. Когато се повиши стандартът, тогава ще се намали и нивото на замърсяване на въздуха, ще се използват по-екологични технологии, защото не са само колите тези, които замърсяват въздуха. Когато се въведат ограничения за внос на такива коли оттук насетне, за в бъдеще, а не на вече внесени и експлоатирани коли в България – това е стъпка в тази насока.
Да, Вие предлагате по отношение на автомобилите с газова уредба да има по-диференцирана ставка, по-малък налог на практика. Може би и това е стъпка в правилната посока, но нямате гаранция, че те ще се карат само и единствено на газ, те могат да се карат и на бензин. Откъде имате тази гаранция? Защото аз мисля, че налогът, ако искаме да бъде екологично насочен, трябва да влезе в цената на горивото и този, който кара повече, да плаща повече за чист въздух. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Трета реплика – господин Ченчев.
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Говорите за чистота на въздуха, а гражданите няма да получат никакъв чист въздух. Ще Ви изчета два абзаца, или по-скоро три от Доклад на Европейската сметна палата, който е от края на месец септември тази година: конкретно за София няма проекти за намаляване замърсяването на въздуха, а това е значим източник на фини прахови частици – това се посочва в този доклад. Планът за качество на въздуха не съдържа никакви мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от домакинствата и от автомобилите – се допълва в документа. Това е при Вашето управление на София. Още нещо важно: от 2014 г. е премахната измервателната станция за чистотата на въздуха на Орлов мост. От 2010 г. досега – осем години, в София са отпуснати 650 млн. лв. за чист въздух. Резултатът не е нулев, той е отрицателен.
Няма да подобрим чистотата на въздуха, като лъжем хората и качваме измервателните станции в близост до Витоша. Там всички знаем, че въздухът е по-чист от Орлов мост. Всичко това е във Вашето управление. Не заблуждавайте, колеги! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Колев, ще има ли дуплика?
Заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми колеги, нима не си струва с нашите усилия да спасим дори един човешки живот?! Ние тук можем да говорим по световната статистика – там, където в държавите вече са решили този въпрос законодателно и финансово, и облагането на замърсителите е по-голямо. Там се оказва влияние и тази предотвратима смъртност е значително по-малка. Тази съизмеримост вече я има в световната статистика и няма нужда ние да я вадим или да сформираме екипи и колективи, за да я отчетат. Разбирам, че и Вие разбирате това.
Второто, което и господин Попов каза, конкретно тук целта на нашето мероприятие за автомобилите е, че няма гаранция дали караме на газ, или на бензин. Да, няма гаранция. Аз съм минал 500 хил. км на газ. Петстотин хиляди километра лично съм карал на газ и това е било още в 80-те години, когато преливахме бутилки в газовата уредба. Но този стимул, който го има в разликата в цената на бензина и газта, сам води собственика на автомобила да кара на газ и той се стреми да кара на газ. Тук този въпрос е решен. Въпросът е да може той да получи още допълнителни стимули, повече хора да минат на газови уредби и повече хора да карат на газ. Така че тук този въпрос е решен.
Колеги, моля да подкрепите нашите предложения. Те не са насочени срещу хората, а са в тяхна полза.
И последното, което искам да кажа – дали ние имаме някаква статистика? Аз в момента помагам на три жени, две от които са с рак на белите дробове, и те живеят в София, в центъра на града. Непрекъснато им помагаме или с Онкологията, или с начини, по които те да си набавят съответните лекарства и терапии. Тези хора нямат добри доходи. Тези хора твърдо ни подкрепят. Говорили сме вече за тези промени.
Всеки в България, ако положи малко усилия и нещо направи, по този начин да даде своя дан в подобряването на въздуха, ще бъде добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Колев.
Господин Шопов, моля.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю!
Уважаеми колеги от ГЕРБ, обръщам се към Вас. Всичко, което ще кажа, ще бъде насочено към Вашите очи и уши, и искам да бъда разбран правилно.
Ако този бюджет не е каца с мед, той е един голям кюп, делва с мед. Това не е постната пица от девет години! И на този кюп с мед Вие сипвате две лъжички катран. Две лъжички катран! Защо? За няколко милиона лева в повече. И аз се чудя.
Борисов явно не Ви е проследил, иначе щеше да Ви го каже. И щеше да Ви спре в това безумие, което вършите.
Вие всеки ден давате подаръци на БСП и те се възползват от тези подаръци. Виждаме тяхното говорене в момента в залата.
Не мога да разбера защо го правите. Милиарди в повече в бюджета от добре развиващата се икономика, от високия брутен вътрешен продукт, от за първи път събираеми вземания в полза на държавната хазна от сивия сектор и изобщо…
И във връзка с така увеличения данък, и във връзка – това е вече друга тема, с увеличението на дължимите данъци за второ жилище, Вие минимализирате ефекта от големия успех, който България постигна в последните години с рекордния си бюджет, със задържането на парите за данъци на едно ниво. Вие създавате впечатление, че увеличавате данъците.
И кой го прави? Правят го няколко души от Вас вътре, които са Ви повели в грешната посока. Борисов Ви спря във връзка с увеличението на данък „Гражданска отговорност“, грубо казано, но в крайна сметка, сигурен съм, той не може да огрява навсякъде.
И тук някои хора от Вас правят тази провокация. Това е провокация! Защото ние сме във властта – ние, от „Обединените патриоти“, за да се запазят данъците на това поносимо ниво, на което се намират. И Вие, пак Ви казвам, за няколко милиона повече правите отново тази глупост. И правите този подарък, за да говорят, за да шумят, за да спекулират от БСП по начина, по който го правят.
Защото и по екрани, и по вестници, и в обществото не се говори за милиардите отгоре в българския бюджет за следващата година. Говори се по тези две теми – увеличението на данъците върху моторните превозни средства и така нареченото увеличение „второ жилище“. Ето това е!
Няма според мен мъдрост в това, няма политическа логика да го правим. И аз се обръщам пак към Вас – от ГЕРБ, премислете го и недейте влизайте в схемата на няколко души, които са доволни от това. Едната причина са няколкото милиона в повече на фона на милиардите, които затриват ефекта от това, което е постигнато в държавата – първо.
И, второ – едно лоби, на вносителите на нови автомобили, което отдавна работи, което е много мощно, никой не говори за него, което е достигнало до някои от Вас, то се е опитвало винаги да достигне до депутати, до министри, защото е винаги недоволно от броя на внесените коли в България. И това е един от плачовете на това лоби – защо са толкова малко, и се намират непрекъснато благовидни поводи това лоби да постигне успех.
И още една – трета причина. Тя е идеологическа. Либералните сили в България с грижата си за човека – помните го този повик от някога: комунистически, социалистически, „Грижата за човека – основна грижа на Партията!“, та либералите се грижат винаги за човека. Те си намират благовидна причина да прокарват своите идеи, затова Ви съветвам – съберете се, помислете го и недейте правете тази глупост, с която затривате толкова много от ефекта от този бюджет, който е най-добрият бюджет на България по признание на всички, от десетилетия насам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов. Времето Ви изтече.
Реплики към господин Шопов? Няма реплики.
Следващото изказване е на господин Свиленски.
Имате думата, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, наистина стана хубав и полезен дебат по една важна тема, която касае всеки един български гражданин. И наистина бяха чути най-различни аргументи от най-различни гледни точки: от това да спасим 18 хиляди човешки живота, които загиват заради замърсения въздух, до това как повишавайки данъците, ще подобрим екологичната обстановка, пунктовете за прегледи как щели да работят и щели да спират замърсителите. Тези уреди, които закупи Столична община, вероятно и други, за проверка на замърсеността на пътя в движение и да бъдат спирани автомобили. И не стана ясно обаче към момента какви са резултатите от тези мерки, тоест колко автомобила има спрени заради това, че замърсяват околната среда, колко автомобила не са регистрирани в КАТ поради това, че замърсяват, колко средства са вложени по различните програми и фондове за осигуряване на по-чист въздух? И всичко това го обличаме като аргументи за това – да вдигнем данъците на хората.
Колеги, аз щях да приема Вашите аргументи, ако това нещо го бяхте записали в предизборната си програма, ако бяхте казали миналата година, че ще вдигнете данъците на колите с 50% на всички български граждани и те, гласувайки по съвест, Ви подкрепят и Ви дадат този мандат. Само че Вие тогава такова нещо не сте казали.
Вие не сте казали на българските граждани, че ще им вдигнете данъците за автомобили и за жилища и сега ги лъжете. Сега не си изпълнявате ангажиментите и съответно ще получите и техния отговор, вероятно. А няма как да се приеме отпадането на отстъпката от 50% за коли до 74 киловата. Това са най-масовите автомобили. Това са може би милион-милион и двеста автомобили, че и повече.
Няма значение дали е нов или стар автомобилът. И на 5 годишен автомобил до 74 киловата с това, което предлагате, му вдигате данъка с 50% и от 30 лв. става 60 лв. Вие сигурни ли сте, че с тези 30 лв., взети от милион и двеста-два милиона, три милиона българи, ще оправим чистия въздух? Ама, те не отиват за чист въздух.
Нали знаем къде отиват тези пари? Те отиват в общинските бюджети и се използват за съвсем други дейности. Тези пари отиват ли за по-чист въздух? Някой, ако има такава информация, нека да каже, че от повишението на данъците ще бъдат събрани 5 млрд. лв., които ще отидат за политики за подобряване чистотата на въздуха, защото аз нямам такава информация.
Тук ще поставя въпроса за събираните екотакси. Нали знаете, че за всеки автомобил се събира екотакса? А от тези екотакси колко пари отиват за рециклиране и така нататък? Знаете го и този проблем. И той ще бъде поставен вероятно някога тук, в тази зала. Така че няма как с аргументите: спасяване на човешки живот, чист въздух, екология, да вдигаме данъците.
Нека да вземем всички други мерки – КАТ, когато регистрират автомобили, да не регистрират такива, които замърсяват; пунктовете за прегледи, когато минават на преглед такива автомобили, да ограничат преминаването, ама да го имаме като информация, като статистика – колко са спрени, колко са върнати, колко са минали. Да се каже, че с тази мярка ще се подобри по еди-какъв си критерий чистотата на въздуха. Няма такова нещо!
Има само вдигане на данъците на масовите автомобили, на най-масовите и на всички български граждани. И след това казваме: ама, някакви компоненти за екологичност. Е, колко са тези автомобили, които ще се възползват от тези компоненти? Някой може ли да каже? Не можете и това да кажете.
Предложението ми е наистина: лишете се от тези няколко милиона, които очаквате от този данък. Лишете се, защото ежедневно вече давате поводи хората да не Ви вярват. Досега, ако беше на седмицата по веднъж, вече сигналите, които излъчва управляващото мнозинство са ежедневно. Помислете и за стабилността на правителството, което имате. С тези действия няма как да издържите и до Нова година, както казаха някои колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Реплики? Няма.
Госпожо Василева, имате думата за изказване.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги, чухме един доста пространен дебат и действително положителното за мен е това, че се чуха много мнения, много предложения, много коментари, много критики, ако щете, свързани с една изключително важна и чувствителна тема за българските граждани – темата за чистотата на атмосферния въздух.
Народните представители се ангажираха с това отговорно да подходят към тази тема и точно в тази посока е моето изказване.
Аз бих искала да призова към подкрепа на тези предложения, които са свързани с дългосрочни политики, касаещи живота и стандарта на живот на българските граждани.
Позволете да цитирам данни от анализите на Световната здравна организация и Европейската сметна палата.
Според Световната здравна организация 7 милиона души умират всяка година заради мръсния въздух на открито и закрито, всеки девет от десет души дишат въздух, съдържащ високи нива на замърсители.
Замърсяването на въздуха е критичен рисков фактор за незаразни заболявания, който причинява приблизително една четвърт – 24% от всички смъртни случаи при възрастни от сърдечни заболявания, 25% от инсулт, 43% от хронично обструктивно белодробно заболяване и 29% от рак на белия дроб.
Съгласно Световната здравна организация в България се отчитат 18 хиляди преждевременни смъртни случаи на година или средно по 50 българи на ден умират заради мръсния въздух.
Според Европейската сметна палата замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето в Европейския съюз.
И ние, колеги, не можем да стоим безучастни, отчитайки тези факти и данни. Ние трябва да действаме. Трябва да действаме с прилагането на мерки. Да, и тук ще се съглася с много от изказаните тези на колегите – тези мерки трябва да бъдат комплексни.
Трябва да имаме цялостна политика, свързана с основните замърсители. За България безспорно това са битовото отопление и транспорта. Транспортът е втори по ред.
Беше споменат Законът за чистотата на атмосферния въздух. Да, там се въвеждат също нови регламенти, свързани с използваните горива за битово отопление, но транспортът безспорно е вторият фактор за замърсяването на въздуха в България.
Затова тук не става въпрос за самоцелно събиране на пари. Тук не става въпрос за това, което многократно беше лансирано от колегите отляво като една мантра. Не става въпрос за увеличаване на данъците. Тук става въпрос заедно да въведем принципа, който води България към един по-добър стандарт на живот, по-добри условия за нашите граждани, а именно опазване на човешкото здраве, стимулиране на въвеждането на принципа „замърсителят плаща“, интегрирането на този принцип във всички политики, включително и в данъчната политика, така че да се стимулира използването на чисти превозни средства.
Затова ми се иска да спомена и факта, че България подлежи и на санкции от гледна точка на нарушаването на европейското законодателство. Всички знаем, че България беше първата държава – членка на Европейския съюз, осъдена от Европейския съд през месец април миналата година във връзка с нарушаване качеството на атмосферния въздух. Това са факти, които не трябва да пренебрегваме, скрити зад краткосрочни политически цели, скрити зад мантри. Нека да бъдем разумни политици и да сме наясно, че понякога политическите решения са трудни. Да, понякога политическите решения са непопулярни, но гражданите са тези, които също искат от нас да предприемаме мерки, включително и промени в законодателството, така че да гарантираме чистия въздух за нашите деца.
Затова апелирам към подкрепа на предложенията, свързани с промяна на подхода при формирането на данъците за превозните средства, акцентирайки върху екологичния компонент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Реплики?
Имате думата, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Василева, благодаря Ви за коректното изказване. Дадохте и статистика, и числа, и изобщо всичко, от което имаше нужда този дебат. Само че не стана ясно, вдигайки данъка на един автомобил от 20 на 40 лв. – двойно, с това ще накараме ли тези хора да слязат от автомобилите според Вас? Тоест тази мярка, която Вие предлагате, която гледате като част от комплекс мерки, дали ще има резултат? Защото този човек, който кара кола за две, три, пет хиляди лева, той няма възможност да си купи кола за 20 – 30 хил. лв., за която да плаща този по-нисък данък, тоест той ще продължи да си кара тази кола, само че ще плаща още 30 лв. повече. Това е проблемът. Ние не сме против екологичните норми. Проблемът е, че с тази мярка не постигате нищо, просто бъркате в джоба на милион и половина, два, три – не знам колко ще бъдат засегнатите, които ще продължат да си карат старите автомобили, плащайки обаче повече, като парите няма да отиват за екология. Ако парите, пак казвам, отиваха в някакъв Фонд за екология за подобряване на чистотата на въздуха, за поставяне на станции и на „Орлов мост“ за измервания, добре, ама няма такова нещо. Няма го резултатът, който искате да получите. Това даже не е част от комплексните мерки.
Дайте да наблегнем върху другите, които Вие казахте: предотвратяването на вноса, спирането от действие на такива автомобили и след това да посягаме на последния автомобил, който му е останал на човек в гаража, за да може все пак да има някакво придвижване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Други реплики? Няма.
Дуплика, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря за репликата на господин Свиленски. Аз се надявам заедно с колегите и от Транспортната комисия, от Комисията по здравеопазване, от Комисията по регионално развитие да работим заедно, та мерките да бъдат ефективни. Голяма част от нещата, които е необходимо да се случат заедно с тази промяна, а те са свързани с възможностите на общините да обособяват зони за ниски емисии, възможностите на общините да прилагат своите програми за управление на качеството на атмосферния въздух, са неща, за които се надявам заедно да работим.
Къде отиват парите? Парите отиват в общинските бюджети и това е ясно. Що се отнася до общините, чрез общинските програми, в които има строг и ясен регламент, заложен за чистотата на атмосферния въздух, те могат да бъдат насочвани към реализирането на конкретно разписани мерки в тези програми, така че да се постигнат целите и да не се превишават допустимите норми на замърсителите във въздуха. В този смисъл ще се радвам да излезете и с такова предложение в тези програми – за качеството на атмосферния въздух на конкретните общини.
А иначе отново бих искала да напомня, че промяната в подхода, свързана с принципа „замърсителят плаща“, не означава увеличаването на данъка. Означава промяна в подхода. Означава да стимулира използването на екологосъобразни и по-чисти превозни средства. Както казах, това е дългосрочна мярка и никой не се заблуждава, че още от утре всеки ще слезе от стария си автомобил. Важното е ние като общество да вървим към тази стъпка, да продължаваме в тази посока, за да постигнем наистина по-добри условия за живот, по-чиста околна среда, ако щете и по-ниски емисии на парникови газове, за да можем да осигурим и добро качество на живот на своите граждани, и устойчиво развитие на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Процедура – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ искам 15 минути почивка и го правя, за да дам възможност на колегите от ГЕРБ да се съберат и да си решат проблема. Виждам, че и те са доста раздвоени. Нека да се консултират с висшето си ръководство и да се вслушат в нашите думи. Тезите бяха изложени, изречени, в консултациите беше казано, че „изядохме жабетата“ по екрани и по вестници. Да не стане така, че да продължим да ги ядем.
Призовавам Ви да се съберете в почивката и да помислите по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обратна процедура – господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас по начина на водене. След седем минути е редовната почивка на Народното събрание. Мисля, че не се налага почивка от 15-те минути, които поиска господин Шопов, а няма и право.
И тъкмо аз исках да направя изказване за едно добро и разумно предложение, което са направили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Един час преди и един час след започване няма право да се иска почивка, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: По-добре я дайте след осем минути, това вече е краят на дебата, така че по-добре да отиваме към редовната почивка.
А и тъкмо нашата парламентарна група искаше да подкрепи едно добро предложение от страна на управляващите. Доста често от тях сме критикувани, че опозицията няма чуваемост за добрите предложения. Напротив, предложението на „Обединените патриоти“ – на колегата Николай Александров и Станислав Станилов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене!
Ще Ви дам изказване след почивката, която трябва да уважа.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: В чл. 59 се създава нова ал. 6 за моторните превозни средства с допустима маса до…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Владимиров, Вие вече говорите по същество по темата. Аз трябва да спазя Правилника и да дам почивка. След това ще продължим с дебата. Видях, че Вие сте се записал за изказване, ще Ви дам думата.
Колеги, половин час почивка!
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на известния български художник Живко Иванов.
Възпитаници на Националното училище за музикално и сценично изкуство „Професор Любомир Пипков“ ще поздравят народните представители с кратък концерт. Събитието е част от поредицата от културни инициативи, които народните представители от Бургас представят в парламента.
Заповядайте на откриването.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.
Господин Владимиров, имате записване за изказване.
Заповядайте, имате думата.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За да няма несъстоятелни критики и реплики, че опозицията не вижда и не чува добрите предложения на управляващите, искам да опровергая това с доброто предложение на колегите от „Обединени патриоти“ Александров и Станилов – в § 35, чл. 59 да се създаде нова ал. 6: „За моторни превозни средства с допустима маса до три тона и половина, произведени с допълнително монтирана автомобилна газова уредба. Данъкът се заплаща с 50 на сто намаление“. Това действително е добро предложение, защото знаем, че автомобилните газови уредби щадят околната среда. До голяма степен хората, които използват и са монтирали газови уредби, са хора с не толкова високи финансови възможности. В тази посока чухме изказвания от всички парламентарни групи и се надявам това предложение да бъде подкрепено. Нашата парламентарна група ще подкрепи това добро предложение на колегите от „Обединени патриоти“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Повече от час водим един много разгорещен дебат по тема, която е актуална, тема, която обсъждахме в предходните седмици по вестници, по телевизии, по радиа, в интернет също. Мисля, че обществото проявява доста сериозен интерес. За съжаление обаче се чуха критики от лявата страна на залата, че едва ли не обричаме хората на глад, на страдания, на мизерия. Очерта се една изключително грозна апокалиптична картина как хората ще бъдат изключително ощетени от промяната, която правим в този параграф.
Тук обаче трябва да кажем нещо много ясно. Тук не става въпрос за вдигане на данъци. Тук става въпрос за преразпределение на данъци. Тук замърсителят плаща повече. Този, който замърсява по-малко, плаща по-малко или има някакъв вид намаление в данъка. Това е стимул за хората, за да бъдат проактивни и да се съобразят с околната среда. Увеличението за по-евтините автомобили, които са наистина евтини, не толкова мощни, не толкова нови, е в порядъка на два, три, пет лева, което не е нищо, но не е и огромно като сума.
Тук ефектът за бюджета наистина едва ли е съществен, но е стъпка в правилната посока. Стъпка в правилната посока, защото става въпрос не толкова за пари, а за начин на мислене, въпрос на избор.
Направих си труда да направя справка в един от популярните сайтове, които хората ползват при покупката на автомобил.
Какво видях в този сайт? Ще Ви кажа, но преди това искам да се замислите какво виждате, когато карате по пътищата, какво виждаме всички ние? Виждаме доста коли, доста стари коли, но голяма част от тях са от популярните, актуални, скъпи марки. Тези автомобили са били скъпи, когато са били нови, те са били и много по-технически изправни, много по-добри, когато са били нови.
Това, което забелязвам, е, че хората биха предпочели да дадат примерно 3 хил. лв. за стар автомобил – над 20 години автомобил, с по-ниска екологична оценка, вместо да дадат 3 хил. лв. за автомобил, който е на 7 – 8 години, който е по-малък и има по-висока екологична оценка.
Същото забелязах в този сайт и с цена малко по-висока, например 10 хил. лв. Един автомобил на 3 години, който е по-малък, по-екологично чист, струва толкова, но виждам по улиците автомобили на над 10 години, които също могат да бъдат закупени за тази цена.
Какъв е изводът, който си правя? Изводът, който си правя, е, че тази мярка по-скоро е насочена към превъзпитание, с грижа за хората и за околната среда. Наистина всеки от нас би трябвало да се замисля, когато прави своя избор. Трябва да започнем отнякъде и мисля, че това е правилният начин да започнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Процедура – заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура – т. 14 за чл. 54 и т. 18 за чл. 61, ал. 2 от Допълнителния доклад да се гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, подлагам на гласуване току-що направената процедура от господин Ненков: т. 14 за чл. 54 и т. 18 за чл. 61, ал. 2 от Допълнителния доклад да се гласуват отделно.
Гласували 185 народни представители: за 184 против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към неподкрепените предложения.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Николай Александров.
Гласували 184 народни представители: за 83, против 23, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова.
Гласували 185 народни представители: за 62, против 70, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Йордан Цонев в неподкрепената част.
Гласували 183 народни представители: за 23, против 45, въздържали се 115.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Христиан Митев и група народни представители.
Гласували 188 народни представители: за 22, против 19, въздържали се 147.
Предложението не е прието.
Гласуваме отделно т. 14 за чл. 54.
Гласували 178 народни представители: за 2, против 75, въздържали се 101.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване т. 18 за чл. 61, ал. 2.
Гласували 171 народни представители: за 29, против 59, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, тъй като току-що в залата беше отхвърлена т. 14 за чл. 54, ал. 3, искам да направя предложение в т. 14, в чл. 54 да се добави редакцията от основния доклад, както беше по основния доклад. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Редакцията е: в чл. 54, ал. 3, т. 5 се отменя. Това е по основния доклад. Нека то да залегне в окончателната редакция сега на мястото на току-що отхвърленото предложение за чл. 54, т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената редакционна поправка от госпожа Стоянова.
Гласували 123 народни представители: за 94, против 21, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия текст със съответните редакции по Доклада на Комисията – § 35, който става § 39.
Гласували 182 народни представители: за 107, против 74, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Нашата група подкрепи така предложения текст по Комисия, който беше редактиран. Единствено аз гласувах „против“, за да имаме отрицателен вот, за да кажем какво всъщност се случи днес относно това как бяха наказани хората, които ползват газови уредби, които замърсяват минимално атмосферата.
ГЕРБ заявиха своята позиция – имаха смелостта, излязоха, казаха.
БСП подкрепиха нашето предложение, за което им благодарим, но ДПС и „Воля“, които по никакъв начин не изразиха позиция по тези неща, гласуваха „против“ и наказаха хората, които ползват газови уредби, за да не ползват 50% намаление. Това трябва да се знае. Хората бяха наказани от Марешки и от ДПС. Това е истината. (Шум и реплики от ДПС. Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Цонев, отрицателен вот?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
В текста, който гласувахме, беше отхвърлено едно изключително важно предложение на „Движението за права и свободи“, което касае бюджетите на общините, и в което няма никаква мотивация да бъде отхвърлено. Ставаше въпрос, че трябва да се заплаща данъкът за автомобилите там, където автомобилът се движи по шосетата и ги поврежда и там, където замърсява околната среда, а не където е седалището на лизингодателя, защото седалището е в София.
Този текст беше отхвърлен и като ерзац на това ни се предоставя някакъв текст за газови уредби с мотив екология, за които никой не знае този, който кара, дали в момента е на газ, или на бензин. Тук обвиненията от националистите по тази тема, след като по предния текст гласуваха „против“ и ощетиха общините, в които се движат автомобилите, взети на лизинг, и облагодетелстваха София, защото всички големи лизингови компании са тук и те да ни четат морал и да ни питат защо сме отхвърлили един абсолютно провокативен и лобистки текст, категорично не приемам. (Шум и реплики от ОП, възгласи: „Еее!“)
Няма нужда да викате от място! Погледнете си гласуването по истински значимите текстове. Става въпрос за данък за стотици милиони върху превозните средства, който няма да отиде в общините, където се замърсява природната среда и където се амортизират шосетата, а ще дойде в София. Тези автомобили не са в София, драги! Само един пример ще Ви дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Цонев, времето.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, приключвам. Извинявайте, че просрочих времето.
Само един пример ще Ви дам. Най-голямата лизингова компания, в която са всички тирове и влекачи, е базирана в София и има няколко милиарда оборот – тук, в София си плаща данъка. В София, драги ми патриотчета! (Ръкопляскания от ДПС, възгласи: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Обръщам внимание! Господин Цонев, към Вас се обръщам! Той не желае да ме чуе. (Силен шум и реплики.)
Обръщам внимание на езика, който използва господин Цонев. Обръщението не беше от приетите в тази зала. (Шум и реплики.)
От вчера нямаме на въоръжение нови обръщения. Извинете, колеги. Продължавам да мисля, че няма да се обръщаме един към друг така, затова си позволявам да направя забележка. (Шум и реплики от ОП.)
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, по начина на водене.
Възмутимо е, когато някой колега си позволява тук, от трибуната, да назидава, да дава акъл на някой друг колега. Всички народни представители са равни. Не може да ни давате акъл. (Шум и реплики от ДПС.)
Аз казах какво направихте Вие – наказахте българските граждани с газови уредби!
Другото, господин Председател. Той си позволи на няколко пъти да използва квалификации в обиден аспект към нас, което също е недопустимо. В моето изказване не съм обидил никой от тях по никакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ангелов, благодаря.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По начина на водене – трябва да се уточни, когато някой изнася информация и заблуждава обществото, как едва ли не всички тези превозни средства, които са регистрирани тук, плащали тук. Защо? Как ще докажат, че те са на друго място в България? Същото е за газовите уредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ангелов, моля Ви.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Молбата ми е, моля Ви, стриктно наблюдавайте изказващите се, особено от ДПС, защото те преминават границата. (Силен шум и реплики от ДПС, възгласи: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Цонев, по начина на водене.
Заповядайте и много моля да не излизате от добрия тон! Много моля! (Силен шум.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин Председател, приемам направената ми забележка. Приемам, че съм излязъл от добрия тон, но не приемам, че Ви е еднаква мярката. Към Вас се обръщам по начина на водене. Трябваше да направите същата забележка на преждеговорившия. Няколко пъти в отрицателен вот той се обяснява как са гласували други парламентарни групи. Обяснението на отрицателен вот не включва това.
Господин Председател, моля Ви да мерите с еднаква мярка. Приемам направената към мен забележка, но няма да позволявате от тази трибуна да се дават оценки на гласуванията на други парламентарни групи. Аз обясних нашия вот. Моля Ви да вземете същата мярка и към преждеговорившия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Благодаря и за самооценката.
Приемам бележката от своя страна. Опитах се да прекъсна господин Ангелов. Надявам се, че няма да се злоупотреби с процедурата. Занапред аз пък ще взема от своя страна мерки.
Има искане от името на парламентарна група за декларация.
Има думата господин Марешки.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Явно е, че колкото по-бързо определени недоразумения бъдат изхвърлени от политическия живот и от управлението на държавата, толкова по-бързо ще се възцари мир, справедливост, сериозно управление в интерес на българския народ и българската държава. Защото, как да оценим следното изречение, което прави един от най-близките съратници на Красимир Каракачанов и бивш управляващ, избягал, отрекъл се от тази партия заради тези неща, които ще Ви зачета?
Става дума за бившия заместник-председател на ВМРО – господин Костадинов, а Вие примерно знаете Джамбазки или Веселинов – това са най-близките хора, които много добре знаят за какво става дума в Каракачановата партия. Та този човек казва следното, че винаги, когато ВМРО е било в управлението на страната, Агенцията за българите в чужбина е била под нейн контрол, а председателят ѝ е бил посочван лично от Каракачанов. Арестуваният шеф на Агенцията за българите в чужбина е излъчен от партия ВМРО, нейн стар кадър, личен приятел на Красимир Каракачанов. Нали народът го е казал – вижте какъв е приятелят му и си вадете изводи. Всеки, който е запознат поне малко – слушайте внимателно, това е заместник-председател на ВМРО – с престъпните практики на Каракачановата партия, знае, че в Агенцията за българите в чужбина не може да се случи нищо, абсолютно нищо без знанието на Красимир Каракачанов, който всъщност – и тук искам да сте абсолютно внимателни, уважаеми колеги – е истинският архитект и създател на престъпната схема.
Ние от партия „Воля“, които заставаме плътно зад интересите на българския народ в битката срещу тези двама вицепремиери – Каракачанов и Валери Симеонов, които си позволиха да проведат една злостна, нелепа, подла, цинична битка срещу майките, срещу българските майки – без значение дали са майки на деца с увреждания, или на майки със здрави деца, това са български майки, и другият, който е бил част от схема, според неговия заместник, от продажбата на най-българското – от българското гражданство, а българското гражданство не е стока, не е за търговия, уважаеми колеги от ВМРО!
Ние от Партия „Воля“ ще се борим докрай да изкореним тези двамата от българското правителство. Имената на тези двамата завинаги ще бъдат свързани с нещата, които Ви казах – с обидите срещу българските майки и с продажбата на българското гражданство, с назначаването на свои близки приятели за шефове на агенции, които впоследствие да мародерстват българските граждани, с опити за оправяне на други свои граждани да станат горди носители на другата най-висока чест в България – орден „Стара планина“. В това ли разбирате Вие патриотизма – да си оправим приятелите?!
Вчера един журналист ми казва, че в България е така и всеки гледа да си оправи приятелите. Не е така! При истинските патриоти не е така. За съжаление, тази дума в българския парламент, чрез така наречените „Обединени патриоти“, стигна дъното.
Ако в тези хора е останала капка морал, доблест, ако щете – мъжество, патриотизъм, ние очакваме максимално бързо да изпълнят волята на над 90% от българския народ, които искат те да си подадат оставката. Но, ако все пак няма друг начин тези хора да бъдат изхвърлени от властта, за да не срамят България, да не срамят българския кабинет, в крайна сметка да не водят България, защото в отсъствието на Борисов тези двамата стават министър-председатели на България. Представяте ли си, колеги?! За това ли е гласувал българският народ? Всъщност това са двамата, които са единствени в този парламент, които никога са нямали смелостта да се явяват самостоятелно, или когато са се явявали самостоятелно, не са получавали достатъчна подкрепа, за да бъдат част от българския парламент. Ние ще се борим докрай да ги изчегъртаме от властта не за друго, а защото, ако тези двамата останат в българското правителство, това ще бъде победа на байганьовщината в българската политика. (Реплики от ОП: „Ей, Ганьо!“)
Това ще бъде победа на простащината, дебелоочието, на самозабравилите се, на тези, които се гаврят с родолюбието и с патриотизма, с почтеността! Ние от „Воля“ не можем да позволим това! Надявам се, че заедно с българския народ ще успеем! Благодаря Ви и успех! (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ангелов, какъв е поводът? (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Декларация от името на група.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Преди малко слушахме титаничната мисъл на един лидер на политическа партия. Сигурен съм, че ако тук, на този пулт, се сложи детектор на лъжата, когато господин Марешки говори и се включи към него, скалата ще прави хей така непрекъснато, защото няма такова двуличие! Няма такова двуличие – на единия ден да твърдиш едно, на другия ден да твърдиш друго; единия ден си либерал, на другия ден си демократ, на третия ден си станал патриот, всеки ден се променяш какъв си!
И той да ни държи на нас от ВМРО морална сметка! Представете си! Човек, който има повдигнати обвинения за рекет, изнудване и побой! Заместник-председател на Народното събрание! Той трябва да си подаде оставка като заместник-председател на Народното събрание, докато приключат всичките му дела, за да не уронва по никакъв начин престижа на Народното събрание на Република България. Той не го прави, естествено.
И той държи сметка на ВМРО и на Каракачанов! Нито срещу ВМРО, нито срещу Каракачанов има повдигнати обвинения.
И какво става в случая? Крадецът вика: „Дръжте крадеца“.
Най-странното нещо, представете си за какво става въпрос! Той цитира човека, когото е пребил. Това направо минава всякакви граници! Костадин Костадинов го съди за това, че го е пребил, а той цитира него! Представете си за какво става въпрос! (Ръкопляскания от ОП.) Това просто е… Нямам думи!
То бива, бива, могат да се кажат много работи, но такова нещо?! Просто е смешно. Жалко и смешно!
Господин Марешки си позволява по медии и от трибуната на Народното събрание да лъже и да заблуждава. Твърди как в Комисията по политиките за българите в чужбина са постъпили сигнали за корупция в Агенцията за българите в чужбина и така нататък, което се оказа, че не е така и това е лъжа!
Той твърди как били дали тези сигнали на прокуратурата – втора лъжа! Нито са дали нещо на прокуратурата, нито са постъпили такива сигнали. Постъпиха два сигнала на посредници от Украйна, на имейли са изписани списъци. И какво се оказа? При проверката всички бяха извадени, че имат фалшиви актове за раждане на баби и дядовци. Дадени са на прокуратурата от самата Агенция.
Той твърди, че те се борели с корупцията. С каква корупция се борите?!
На ВМРО ли наложиха глоба за нелоялна конкуренция, или на неговите фирми?!
Какви приятели били? Бил си назначил приятели. Ами шефът на Агенцията никога не е бил член на ВМРО, а на Сдружение „БГ патриоти“. А той е наредил всичките от фирмата си депутати.
РЕПЛИКА ОТ ОП: И роднини.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Всичките от фирмата си депутати ги е направил. И той говори за това кой с кого бил приятел и какво се случило.
Друго, цитирайки този, върху когото е нанесъл побой и го съди, аз ще кажа: този човек, да, бил е заместник-председател на ВМРО и той отговаряше за Македония и за българите зад граница. Ако той твърди, че е имало нещо нередно, трябва да го е направил той, защото той отговаряше във ВМРО по тази тема като член на ръководството на ВМРО. Но понеже те са от един дол дренки и двамата, всеки си говори, каквото си иска, никой не им държи сметка. Оттук насетне обаче в ръководството на ВМРО сме взели решение всички, които клеветят, обиждат и набеждават ръководството на ВМРО, ВМРО, председателя на ВМРО, всички до един ще бъдат съдени, защото този панаир, този удар, който беше нанесен върху организацията, няма да бъде простен на никого. Казвам: на никого!
Всички, които застанаха зад този метеж, който беше направен, и бяха предадени по този начин и българските национални интереси, не само ВМРО, този цирк, който беше направен, удря върху политиката на българската държава за българите в чужбина. И веднага Република Сърбия се възползва – арестува четирима, защото се занимавали с гражданство. А кога ги арестува Република Сърбия? На 1 ноември – на Деня на будителите. От 20 години има Културно-информационен център на българите в Цариброд. В същия ден, когато вицепремиерът на България е там, посланик, народни представители, същия ден ги арестува нарочно! Това ли направи българската държава и българските институции – да може чуждите държави да се възползват от скандал и да удрят по българщината?! Това ли е големият успех на борбата с корупцията?! За 350 евро, намерени, небелязани, ние направихме най-грандиозен скандал в България. Кому беше нужно това?!
А всички посредници, за които се говори, за кого работят? Нека да попитаме службите: за кого работят тези посредници в Македония, Сърбия, България, Украйна и така нататък? Работят ли техните служби – македонски, сръбски, украински, и докладват хората, които подават документи за гражданство? Работят ли за българските служби, или работят и за едните, и за другите служби и затова 20 години никой не ги закача?! (Шум и реплики.) Защо не се отговори на този въпрос? (Шум и реплики от „Воля“.) Защо не се отговори на този въпрос, а най-лесно е да набедиш, естествено, ВМРО, Каракачанов.
Само че аз мога да застана, както и всеки ръководител на ВМРО, на детектор на лъжата и там да отговорим дали ВМРО е вземал един лев, една стотинка на който и да е българин от чужбина. Напротив! Тридесет години ВМРО само е давало и е дало повече от българската държава!
И всички такива, да не ги обидя, то ги няма в залата, няма да има санкция, предполагам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Предполагам, че ще има. Ще има.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Всички такива, които излизат и на гърба на една 125-годишна организация си правят имидж и плюят, от всички до един ще потърсим по съдебен ред справедливост и възмездие.
Да живее България!
ВМРО ще преживее всички удари, защото сме преживели много по-големи удари – и от турската държава, и от сръбската държава, и от гръцката държава, но пак сме оцелели и няма да се предадем. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Уважаеми народни представители, връщаме се към Доклада по разглеждания законопроект.
Госпожо Стоянова, ще ни запознаете ли със съдържанието на § 36 от Законопроекта?
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 36 по вносител – предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 40, като след думите „чл. 55, ал. 1“ се добавя „от Закона за месните данъци и такси“.
Текстът е свързан с това, което току-що гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението от народния представител Корнелия Нинова, неподкрепено от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 45, против 59, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за редакцията на § 36, който става § 40.
Гласували 121 народни представители: за 79, против 42, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 37 по вносител – предложение от народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 41:
„§ 41. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „началника на съответната митница“ се заменят с „директора на съответната териториална дирекция“.
2. в чл. 264 ал. 2 се изменя така:
„(2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси за платен данък върху превозното средство, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. При условие, че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен на информация, проверката за платен данък върху превозните средства може да се извърши с представяне на издаден или заверен от общината документ.“
3. в Допълнителните разпоредби се създава § 2в:
„§ 2в. За целите на събирането на публичните вземания Министерският съвет определя разпоредителите с бюджет, които уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ за сключените от тях договори и предстоящи плащания по тях, обхвата на информацията, която се предоставя, реда и начина за предоставянето ѝ и условията за извършване на плащанията.“
4. В Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …), в § 9 думите „31 декември 2018 г.“ се заменят с „30 юни 2022 г.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване на текста, предложен от Комисията за § 37. С него се подкрепя текстът на вносителя и се предлага редакция на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 88, против 22, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията предлага да се създаде § 42:
„§ 42. До края на 2028 г. задължения по чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на общини могат да се разсрочват или отсрочват от компетентния орган, установил задължението, по искане на съответната община съгласно одобрен погасителен план за срок от три години. За периода на отсрочването или разсрочването се дължи законната лихва.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на § 42 по предложение на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 82, против 25, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 38 – предложение от народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Цонев и група народни представители:
„В § 38, т. 3 и т. 21 да отпаднат.“
Комисията не подкрепя предложението за т. 3.
Предложението за т. 21 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 43:
„§ 43. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3:
а) в ал. 1 се създават т. 8 и 9:
„8. лицата, подали искане за възстановяване на акциз;
9. лицата, за които възниква солидарна отговорност;“
б) създава се ал. 4:
„(4) В случаите на чл. 20, ал. 2, т. 23 солидарно отговорни за заплащането на акциза са:
1. при освобождаване от заплащане на акциз:
а) лицето, което е потребило енергийните продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и
б) лицензираният складодържател, освободил енергийните продукти за потребление, когато е знаел или е бил длъжен да знае, че доставените на лицето по буква „а“ енергийни продукти ще бъдат използвани извън условията за освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
2. при възстановяване на акциз:
а) лицето, което е потребило енергийните продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2, и
б) лицето, на което е възстановен акцизът за енергийните продукти, доставени на лицето по буква „а“, когато е знаело или е било длъжно да знае, че доставените на лицето по буква „а“ енергийни продукти ще бъдат използвани извън условията за освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
2. В чл. 4 се създават т. 64 и 65:
„64. „Акцизни стоки с колекционерска стойност“ са акцизните стоки, произведени в ограничено количество и притежаващи качества, отличаващи ги от еднородните продукти с обичайно търговско предназначение, както и акцизните стоки, чиято цена при покупко-продажбата им предвид тяхната година на производство, състояние, търсене, предлагане или други фактори, свързани с цената на придобиване, би била значително по-висока от цената им на дребно с други еднородни продукти с обичайно търговско предназначение. Не се смятат за стоки с колекционерска стойност акцизните стоки, произведени в специализиран малък обект за дестилиране по смисъла на т. 8.
65. „Друго лице с правен интерес“ е лице, което следва да защити своите права и законни интереси с оглед на избягване на неблагоприятни правни последици в правната му сфера или засягане на конкретни негови имуществени права, изразяващи се в промяна на правното положение на заинтересувания, която би могла да настъпи в резултат от определено действие или бездействие от страна на данъчнозадълженото лице – лицензиран складодържател, в условията на прекратено действие на лиценз за управление на данъчен склад.“.
3. В чл. 12:
а) в ал. 1 се създава т. 4:
„4. изсушени, плоски с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа, преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които съдържат глицерин и са годни за пушене след проста манипулация посредством смачкване или ръчно нарязване.“;
б) създава се ал. 9:
„(9) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, декларират това обстоятелство пред компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта по ред и по начин, определени с правилника за прилагане на закона. “
4. В чл. 20, ал. 2:
а) в т. 9 накрая се добавя „с изключение на стоките, за които е издадено разрешение по чл. 53, ал. 5“;
б) в т. 21 думите „в нарушение на този закон“ се заменят с „е установено, че“;
в) създава се т. 23:
„23. потреблението на енергийни продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2.“
5. В чл. 24:
а) в ал. 1, т. 3 накрая се добавя „както и с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 кг“ ;
б) в ал. 2:
аа) в т. 6 накрая се добавя „с изключение на енергийните продукти, които са произведени в същия данъчен склад и се използват при производството на други енергийни продукти, предназначени за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление“;
бб) създава се т. 8:
„8. използвани от лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4 за целите, посочени в удостоверението, и закупени като освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.“
6. В чл. 24а, ал. 6 се създава т. 13:
„13. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници и/или акционерите за обстоятелствата по ал. 7.“
7. В чл. 27, ал. 14 след думата „нередовностите“ се добавя „в исканията за възстановяване по този раздел“.
8. В чл. 28, ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. за бирата, включително ароматизираната бира – количеството хектолитри за градусите Плато на началното екстрактно съдържание;“
б) в т. 8 думата „измерена“ се заменя с „изразена“;
в) в т. 12 думата „измерена“ се заменя с „изразена“.
9. В чл. 44 ал. 2 се изменя така:
„(2) Акцизът може да бъде заплатен и от:
1. друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника;
2. собственика на стоката, който е вложител в данъчния склад, при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“;
3. друго лице, различно от лицата по т. 1 и 2, при прекратено действие на лиценза за управление на данъчен склад, когато докаже правен интерес, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.“
10. В Глава трета се създават Раздел VIII с чл. 45ж и Раздел IX с чл. 45з:
„Раздел VIII
Специален ред за уведомяване на митническите органи за акцизни стоки с колекционерска стойност
Чл. 45ж. (1) В случаите на придобиване на бутилирани алкохолни напитки с колекционерска стойност, които подлежат на облепване с бандерол, се подава уведомление на хартиен носител до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват стоките.
(2) Уведомлението се подава предварително, но не по-късно от три дни от придобиване на акцизните стоки.
(3) В седемдневен срок от придобиването им акцизните стоки се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен. При изтичане срока на валидност на бандерола нов бандерол не се поставя.
(4) Акцизни стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти или помещения, свързани със стопанска дейност, само ако са с бандерол и за тях е подадено уведомление по реда на ал. 1. Копие от регистрираното уведомление и приложените към него документи следва да се съхраняват в обекта/помещението.
(5) Движението на акцизните стоки по ал. 1 се съпровожда с копие от регистрираното уведомление.
(6) Редът за подаване на уведомлението се определя с правилника за прилагане на закона.
(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат и по отношение на ограничени серии пури, за които лицата са представили сертификат от производител за колекционерската им стойност.
Раздел IX
Регистри
Чл. 45з. (1) В Агенция „Митници“ се водят регистри за издадените лицензи за управление на данъчен склад, удостоверение за регистрации и разрешения.
(2) В регистрите се съдържа информация за статуса на издадените лицензи за управление на данъчен склад, удостоверение за регистрации и разрешения, която е публична.“
11. В чл. 47:
а) Алинея 4 се изменя така:
(4) Лицензиран складодържател на нефт и/или продукти от нефтен произход по смисъла на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, трябва да разполага с трайно прикрепени към земята собствени или наети съдове за съхранение:
1. на нефт и/или продукти от нефтен произход с минимален капацитет на склада 1000 куб. м и минимална проектна вместимост на всеки съд 50 куб. м, с изключение на съдовете за съхранение на биокомпоненти и добавки за подобряване на качеството на горивата, или
2. на втечнен нефтен газ (LPG) с минимален капацитет на склада от 50 куб. м.
б) Създава се ал. 5:
(5) Изискванията на ал. 4 не се прилагат по отношение на лицензираните складодържатели, извършващи дейности, свързани със:
1. търсене, проучване и добив на нефт, природен газ и кондензат от природен газ;
2. преработката на употребявани автомобилни гуми и пластмасови изделия;
3. оползотворяване или обезвреждане по смисъла на Закона за управление на отпадъците на енергийните продукти с код по Комбинираната номенклатура 2710 91 и 2710 99.
12. В чл. 48:
а) в ал. 1 т. 8 се отменя;
б) в ал. 2:
аа) създава се т. 6а:
„6а. копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган“;
бб) точка 14 се отменя;
вв) точка 21 се изменя така:
„21. документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са придобити:
а) от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки, или
б) след проведена публична продан, или
в) от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1“;
гг) създава се т. 22:
„22. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 47, ал. 3.”
13. В чл. 49, ал. 6 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 2“.
14. В чл. 51, ал. 1, т. 9 думите „както и на други лица, упълномощени да подписват електронни административни документи“ се заличават.
15. В чл. 53:
а) в ал. 3 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“;
б) създават се ал. 5 – 8:
„(5) При издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното изпълнение, когато вложител на акцизни стоки е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, директорът на Агенция „Митници“ може да издаде разрешение за извеждане на тези стоки и въвеждането им в друг данъчен склад. При въвеждането на стоките в другия данъчен склад се счита, че същите са поставени под режим отложено плащане на акциз.
(6) В 7-дневен срок при подадено искане от лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 или 3 директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказ за плащане. Актът се съобщава само на лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 и 3 и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване.
(7) За стоки, освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4, може да подаде искане до директора на Агенция „Митници“ за издаване на разрешение за освобождаване от облагане с акциз при извеждане на стоките, освободени за потребление и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител. В 7-дневен срок от подаване на искането директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказва да издаде разрешение. Разрешението за извеждане на стоките и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител се съобщава на лицето, подало искането, и на лицензирания складодържател. Отказът се съобщава само на лицето, подало искането, и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване.
(8) При движение на стоките по ал. 5 – 7 същите се придружават и с издаденото разрешение на директора на Агенция „Митници“.
16. В чл. 55а:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „При издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна и надхвърлено годишно производство от 200 000 хектолитра бира за текущата година се прилага акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 1 за цялото произведено количество през годината.“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) За издаване на удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна се подава искане до директора на Агенция „Митници“ от:
1. лице, което не е произвеждало бира;
2. лице, което е произвеждало бира, чието производство към датата на подаване на искането не надхвърля 200 000 хектолитра бира за текущата година.“;
в) в ал. 6, т. 2 се изменя така:
2. в случаите по чл. 110, ал. 3;
г) в ал. 8 накрая се добавя „включително в случаите на връчено удостоверение след отменен отказ за издаване на удостоверение.“
17. В чл. 57:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Собственици или наематели на обекти по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат лица:
1. регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт;
2. които нямат публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
3. които не са извършили тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение.“;
б) в ал. 3 т. 9 се изменя така:
„9. документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са придобити:
а) от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки, или
б) след проведена публична продан или
в) от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател, или регистрирано лице по ал. 1;“
в) създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) Когато представените документи по ал. 3 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, началникът на митницата в 14-дневен срок от подаването на документите уведомява лицето, подало заявлението, и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация считано от получаването на уведомлението.
(5) В срока, определен по ал. 4, лицето трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на Глава десета, Раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.“
г) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 3“ се заличават и се създава изречение трето: „Удостоверение за регистрация или отказът за издаване на удостоверение за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“;
д) досегашната ал. 5 става ал. 7;
е) досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 7“;
ж) досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 8“;
з) досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 10 и 11.
18. В чл. 57б, ал. 6 се създава т. 10:
„10. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 8.“
19. В чл. 57в, ал. 2:
а) точка 7 се отменя;
б) създава се т. 19:
„19. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по ал. 12.“
20. В чл. 58а, ал. 2:
а) точка 8 се отменя;
б) създава се т. 16:
„16. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по ал. 7.“
21. В чл. 58г:
а) в ал. 1 т. 5 се отменя;
б) в ал. 2 се създава т. 9:
„9. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 3.“
22. В Глава четвърта, Раздел IV се създава чл. 64а:
„Чл. 64а. (1) Погрешно съставени и регистрирани искане, опис и отчет за бандероли могат да се анулират по писмено искане на лицето. Искането за бандероли може да се анулира преди изпращането му до отдел „Контрол върху отпечатването на ценни книжа“ в Министерството на финансите. Описът за връщане на бандероли може да се анулира преди да са предприети действия за установяване на автентичност на бандеролите.
(2) Искането за анулиране се подава до началника на компетентното митническо учреждение.
(3) Извън случаите по ал. 1, при подадено искане от лицето, несъответствия в искането за бандероли или описа за връщане на бандероли могат да се отстранят от компетентното митническо учреждение, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието.“
23. В чл. 65, ал. 3, т. 2 накрая се добавя „или лице по чл. 45ж“.
24. В чл. 80, ал. 4 след думата „акциз“ се добавя „както и задължения за заплащане на акциз във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9“ и се поставя запетая.
25. В Глава пета Раздел I се създават чл. 81в и 81г:
„Чл. 81в. (1) При усвояване изцяло или частично на предоставеното обезпечение за управление на данъчен склад митническите органи може да запечатат обекта или част от него за срок един месец.
(2) За действията по ал. 1 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.
(3) До изтичането на срока по ал. 1 митническият орган може да поиска от районния съд по местонахождението на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.
(4) Ако до изтичането на срока по ал. 1 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се смята за прекратено. След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 запечатването се смята за прекратено.
(5) Действията за запечатване на обекта или част от него се прекратяват, при условие че в сроковете по ал. 1 или 3 лицензираният складодържател се е привел в съответствие с изискванията на чл. 77 от закона.
Чл. 81г. (1) Действията за запечатване на обекта или част от него могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред началника на митницата по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от постъпването на жалбата. С решението началникът на митницата може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия.
(2) Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от митническия орган, който ги е предприел.
(3) При непроизнасяне на органа по ал. 1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за запечатване на обекта могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, съответно от получаването на решението, пред административния съд по местонахождението на данъчния склад по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Жалбата не спира действията за запечатване на обекта или на част от него.“
26. В чл. 83г, ал. 1 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
27. В чл. 84:
а) алинея 7 се изменя така:
„(7) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която:
1. акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 – за всеки получател и за всяко превозно средство, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, т. 15 – 18;
2. са установени липси на бандероли, в случаите по чл. 64, ал. 18;
3. са освободени за потребление втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продаден на физически лица, които не са еднолични търговци, като се издават обобщени акцизни данъчни документи за извършените продажби през съответния ден и продадените количества задължително се посочват на отделен ред.“;
б) в ал. 8 думите „до 10-о число на месеца, следващ месеца“ се заменят с „в 10-дневен срок от изтичането на данъчния период“.
28. В чл. 90б, ал. 1 думата „бензиностанции“ се заменя със „станции за зареждане на моторни превозни средства“.
29. В чл. 99:
а) в ал. 1, т. 3 се създава изречение второ: „Забраната не се отнася за алкохолни напитки по чл. 45ж с бандерол с изтекъл срок на валидност.“;
б) в ал. 2, т. 2 се създава изречение второ: „Забраната не се отнася за тютюневи изделия по чл. 45ж с бандерол с изтекъл срок на валидност.“;
в) алинея 6 се изменя така:
„(6) Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки, както и отпадъците от тютюн по ал. 2, т. 6. Забраната не се отнася за търговци, предлагащи алкохолни напитки чрез електронен магазин по смисъла на § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, когато стоките са с бандерол, когато такъв е задължителен, или дължимият акциз е заплатен.“;
г) създава се нова ал. 8:
„(8) В случаите на ал. 7, когато информацията не е премахната в тридневен срок от нейното публикуване, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице издава решение за преустановяване на нарушението чрез временно спиране (блокиране) на достъпа до съответните интернет страници, на които са публикувани обявите/съобщенията.“;
д) създават се ал. 9 – 16:
„(9) Решението по ал. 8 се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на издаването му. Лицата по ал. 7, както и лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени в деня на публикуването.
(10) Срокът за спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците е от 7 дни до един месец.
(11) Когато в 7-дневен срок от публикуване на решението по ал. 8 информацията за продажбата на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн не е премахната, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице отправя искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички лица, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат (блокират) временно достъпа до съответните интернет страници.
(12) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му, като определя срока по ал. 10. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на получаването му.
(13) Лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат (блокират) достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.
(14) Лицата по ал. 13 са длъжни да съхраняват информация за датата и часа, на която е спрян (блокиран) достъпът до интернет страниците, данни за домейна и IP адресите на блокираните интернет страници, както и информация за достъпването на блокираните страници от ползвателите на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги. За удостоверяване изпълнението на разпореждането на съда, при спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците лицата изготвят дигитална снимка (скрийншот) на екранната форма, запазена във формат PDF или в друг подобен файлов формат, гарантиращ невъзможната му манипулация.
(15) Информацията и дигиталните снимки по ал. 14 се съхраняват в едногодишен срок от датата на публикуване на разпореждането по ал. 12.
(16) Алинея 8 се прилага и когато лицето по ал. 7 не може да бъде установено или услугата за публикуване на обяви/съобщения се предоставя от място извън страната.“;
е) досегашната ал. 8 става ал. 17 и се изменя така:
„(17) Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки и отпадъци от тютюн чрез обяви/съобщения по ал. 6, както и информацията и дигиталните снимки по ал. 14 се предоставят при поискване на митническите органи.“
30. В чл. 99а:
а) алинеи 1 – 3 се изменят така:
„(1) Изпращането чрез пощенската мрежа на акцизни стоки и отпадъци от тютюн е забранено. Забраната не се отнася за акцизни стоки с платен, начислен или обезпечен акциз, акцизни стоки с бандерол, когато такъв е задължителен, както и за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.
(2) При извършване на пощенски услуги, свързани с акцизни стоки и отпадъци от тютюн, подателите са длъжни да предоставят пратките на пощенския оператор за преглед и проверка. Не се допуска приемане, пренасяне и доставяне чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1.
(3) Подателите са длъжни да представят документ за самоличност и да попълнят декларация пред пощенския оператор, че изпращаните от тях акцизни стоки са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен. Попълване на декларация се изисква и при изпращане на отпадъци от тютюн по чл. 12, ал. 4, като подателят посочва идентификационните данни на получателя и предназначението на отпадъка.“;
б) създава се ал. 9:
„(9) При извършване на контролни покупки, когато стоките ще бъдат доставени чрез пощенската мрежа, митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия по реда на ал. 6.“
31. В Глава седма се създава чл. 101б:
„Чл. 101б. (1) Забранява се извеждането на акцизни стоки от данъчен склад при издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното му изпълнение, без да е заплатен дължимият акциз.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 53, ал. 5 и 7.“
32. В чл. 106а:
а) в ал. 1 след думата „контрол“ се добавя „или от предаването им на митническите органи“;
б) в ал. 2 след думата „постановление“ се добавя „или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление“.
33. В чл. 120 се създава ал. 6:
„(6) Който наруши разпоредбите на чл. 99, ал. 14 – 16, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 5000 до 15 000 лв.“
34. Създава се чл. 123г:
„Чл. 123г. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 101б, се наказва с глоба – за физически лица, двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по малко от 4000 лв.“.
35. В чл. 124, ал. 2 след думата „Средствата“ се добавя „и/или съоръженията“.
36. Навсякъде в закона думите „началникът на компетентното митническо учреждение“, „началника на компетентното митническо учреждение“, „началникът на митницата“, „началника на митницата“, „началникът на компетентната митница“, „началника на компетентната митница“, „началника на съответната митница“, „митница“, „митницата“ и „компетентната митница“ се заменят съответно с „директорът на компетентното митническо учреждение“, „директора на компетентното митническо учреждение“, „директорът на териториалната дирекция“, „директора на териториалната дирекция“, „директорът на компетентната териториална дирекция“, „директора на компетентната териториална дирекция“, „директора на съответната териториална дирекция“, „териториална дирекция“, „териториалната дирекция“ и „компетентната териториална дирекция“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Извинявайте.
Моля, нека да прекъснем Доклада, да гласуваме по § 38. Ще продължим веднага. Достатъчно е дълъг.
Има ли изказвания по докладвания § 38 по Доклада на Комисията?
Ако няма изказване, преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложение на народния представител Йордан Цонев в частта, която не е подкрепена от Комисията, а това е: т. 3 от § 38 да отпадне.
Гласували 106 народни представители: за 3, против 31, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на § 38 в редакция, предложена в Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 107 народни представители: за 73, против 29, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 44 – 49:
„§ 44. (1) До влизането в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване заварените към 1 януари 2019 г. производители на акцизни стоки по чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, които подадат до 1 април 2019 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.
(2) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, заварени към 1 януари 2019 г., са длъжни да подадат декларация по чл. 12, ал. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове в срок до 31 януари 2019 г.
§ 45. В срок до 1 юли 2019 г. директорът на Агенция „Митници“ служебно променя информацията, съдържаща се в издадените лицензи за управление на данъчни складове, относно заличаване на лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.
§ 46. В срок до 1 юли 2019 г. началниците на митниците служебно променят информацията, съдържаща се в издадените удостоверения за регистриран получател, временно регистриран получател и регистриран изпращач, относно заличаване на лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.
§ 47. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са придобили преди 1 януари 2019 г. акцизни стоки с колекционерска стойност и които подлежат на облепване с бандерол, са длъжни да подадат уведомление по реда на чл. 45ж, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват стоките.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон акцизните стоки се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен.
(3) Акцизните стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти, в които се извършва стопанска дейност, само с бандерол и ако за тях е подадено уведомление по реда на ал. 1. Копие от регистрираното уведомление и приложените към него документи следва се съхраняват в обекта.
§ 48. В срок до 1 юли 2019 г. лицата по чл. 57 от Закона за акцизите и данъчните складове привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от същия закон.
§ 49. В срок до 1 юли 2019 г. Агенция „Митници“ служебно променя информацията, съдържаща се в публичните регистри, в съответствие с чл. 45з, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване – гласуваме предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 44 – 49 с текст, съгласно предложението на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 83, против 20, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39, който става § 50:
„§ 50. В Закона за митниците (oбн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Агенция „Митници“ е структурирана в Централно митническо управление и териториални дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. В Централното митническо управление могат да се създават главни дирекции. В главната дирекция могат да се създават териториални звена, които се ръководят от главния директор на главната дирекция и не са включени в структурата на териториалните дирекции.“
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Териториалната дирекция е структурирана в териториално управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в териториалното управление са организирани в отдели и сектори.“
в) в ал. 7 думите „Териториалното митническо управление“ се заменят с „Териториалното управление“, а думата „митницата“ се заменя с „териториалната дирекция“.
2. В чл. 8, изречение първо думата „Митници“ се заменя с „Териториални дирекции“.“
3. В чл. 9:
а) създават се нови ал. 4 и ал. 5:
„(4) Териториалните дирекции се ръководят и представляват от директор, който се назначава от директора на Агенция „Митници“, съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с директорите на териториалните дирекции могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция „Митници“ по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите.
(5) Главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в Централно митническо управление се назначават от директора на Агенция „Митници“, съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в Централно митническо управление могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция „Митници“ по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите.“
б) досегашната ал. 4 става ал. 6.
4. В чл. 10:
а) в ал. 1 се създава ново изречение второ: „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер“, а досегашното изречение второ става изречение трето.
б) ал. 6 се изменя така:
„(6) Всички митнически служители с изключение на тези, заемащи технически длъжности, подават декларации за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в сроковете, при условията и по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
в) създава се нова ал. 11:
„(11) Постъпването на държавна служба в Агенция „Митници“ не се предхожда от централизиран етап на конкурс по чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител.“
г) досегашните ал. 11, 12, 13, 14, 15 и 16 стават съответно ал. 12, 13, 14, 15, 16 и 17.
5. В чл. 11, ал. 3 се създава изречение второ: „Главните директори на главни дирекции могат да бъдат подпомагани от заместник-главен директор“.
6. В чл. 19, ал. 5 думите „териториалното митническо управление“ се заменят с „териториалното управление“.
7. В чл. 84б, ал. 1 думите „териториалните митнически управления“ се заменят с „териториалните управления“.
8. В чл. 186, ал. 6 думите „териториалното митническо управление“ се заменят с „териториалното управление“.
9. В § 1, т. 25, буква „в“ от допълнителната разпоредба думите „териториалните митнически управления“ се заменят с „териториалните управления“.
10. Навсякъде в закона думите „началниците на митници“, „началникът на митницата“, „началника на митницата“, „началникът на съответната митница“, „началника на съответната митница“ и „началник на митница“ се заменят съответно с „директорите на териториални дирекции“, „директорът на териториалната дирекция“, „директора на териториалната дирекция“, „директорът на съответната териториална дирекция“, „директора на съответната териториална дирекция“ и „директор на териториална дирекция“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В текстовете по новия § 50 се правят много скандални изменения. Сега аз ще Ви ги прочета, защото така както четат Доклада, хората се успиват.
В новите членове, ще започна отзад напред, в чл. 10, ал. 11: „Постъпването на държавна служба в Агенция „Митници“ не се предхожда от централизиран етап на конкурс по чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител“.
Какво казва чл. 10 от Закона за държавния служител?
„Чл. 10. (1) Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс, който включва централизиран етап и децентрализиран етап.
(2) Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества.“
И как ние отговаряме на конкуренция чрез професионални качества, когато ние отменяме централизирания етап на конкурса?
Досега как ставаха конкурсите в Агенция „Митници“? Отдел „Човешки ресурси“ на Агенция „Митници“ обявяваше конкурс за длъжностите във всички митнически пунктове и управления.
Второто, в чл. 10, в ал. 1 се създава ново изречение: „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми…“.
На колко по-високи длъжности има лица, които са обвиняеми, и те стоят на тези длъжности, а митнически служител, който е обвиняем, не може да бъде на тази длъжност, което за мен е изключително скандално.
И в чл. 9, ал. 5 е казано, че главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции могат да бъдат назначавани без конкурс, а само със съгласуване с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12.
Така също и правоотношенията с директорите могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция „Митници“. Значи, ако един директор има собствено мнение и то не отговаря на политиката или мнението на неговия началник, той може да бъде отстранен без предизвестие по тези изменения, които се предлагат в новия § 50.
Аз мисля, че тези изменения не трябва да бъдат приемани, защото те нарушават правата на всеки един, който е в структурата на държавната администрация. Тук става дума за Агенция „Митници“ в новите техни териториални дирекции, които ще бъдат създадени след това по § 64 от този закон. Те са скандални, според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Динков.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване – гласуваме предложението за редакция, която Комисията предлага, за текста на § 39, който става § 50.
Гласували 107 народни представители: за 75, против 30, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 40 – предложение от народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 51:
„§ 51. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 142а се създава ал. 7:
„(7) В регистъра по ал. 1 се вписват и лицата, придобили дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки:
1. след проведена публична продан;
2. от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.“
2. В чл. 142б ал. 1 се изменя така:
„(1) Лицата подават заявление до Министерството на икономиката за вписване в регистъра:
1. преди да започнат да извършват дейностите по чл. 142a, ал. 1;
2. в 14-дневен срок от придобиване на дестилационните съоръжения в случаите на проведена публична продан;
3. в 14-дневен срок от придобиване на дестилационните съоръжения от лице, което е извършвало дейност с тях като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове.“
По § 41 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов – в § 41 да се създаде т. 2а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41, който става § 52:
„§ 52. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35у:
а) в ал. 2:
аа) в т. 4 думите „бандероли и“ се заличават;
бб) създава се т. 5:
„5. в съответствие с техническите стандарти, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/576 на Комисията от 15 декември 2017 г. относно техническите стандарти за защитните елементи, прилагани спрямо тютюневи изделия (ОВ, L 96/57 от 16 април 2018 г.).“;
б) създават се ал. 3 и 4:
„(3) Бандеролите, които са предназначени за поставяне върху потребителската опаковка на тютюневите изделия, се използват като защитен елемент по ал. 1. Комбинацията или комбинациите от елементи за проверка на автентичността, които се използват при защитните елементи, прилагани за потребителските опаковки, предназначени за реализация на вътрешния пазар, се определят със заповед на министъра на финансите.
(4) Агенция „Митници“ уведомява производителите на тютюневи изделия, лицата, които внасят, съответно въвеждат на територията на страната тютюневи изделия, за защитните елементи, прилагани за потребителските опаковки, предназначени за реализация на вътрешния пазар.“
2. В Глава десета „б“ се създават чл. 35ф и 35х:
„Чл. 35ф. (1) Издател на идентификатори по смисъла на чл. 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 г. относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия (ОB, L 96/7 от 16 април 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/574“, е печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва и други подизпълнители.
(2) Издателят по ал. 1 генерира и издава уникални идентификатори за всички потребителски опаковки на цигари и тютюн за пушене, предназначени за пускане на пазара в Република България, както и за произведените в Република България цигари и тютюн за пушене, когато са предназначени за износ извън Европейския съюз.
(3) В случаите, в които е предвидено, издателят по ал. 1 генерира и издава уникални идентификатори за потребителски опаковки на цигари и тютюн за пушене, предназначени за пускане на пазара на територията на държава – членка на Европейския съюз.
(4) При изискване издателят по ал. 1 трябва да генерира и извършва физическа доставка на уникални идентификатори на равнище потребителска опаковка като алтернатива на електронната доставка.
(5) Уникалните идентификатори по ал. 2 – 4 се генерират, предават и доставят в сроковете по чл. 9 от Регламент (ЕС) 2018/574.
Чл. 35х. Компетентен орган, отговорен за функционирането на системата за проследяване на тютюневи изделия, предвидена в Регламент (ЕС) 2018/574, е Агенция „Митници“.“
3. В чл. 47, ал. 3 думите „началникът на митницата“ се заменят с „директорът на териториалната дирекция на Агенция „Митници“.
4. Създава се чл. 51д:
„Чл. 51д. (1) Издателят на идентификатори при нарушение на чл. 35ф, ал. 2 и/или ал. 3 се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е от 10 000 до 20 000 лв.“
5. В чл. 52, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. оправомощени от директора на Агенция „Митници“ длъжностни лица – за нарушения по чл. 46 относно чл. 32, 35п – 35с, чл. 35т, ал. 1 – 4 и ал. 9, чл. 35у, чл. 49 и чл. 51д;“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 40 по вносител, който става § 51, и редакцията, която Комисията предлага за текста на § 41 по вносител, който става § 42.
Гласували 109 народни представители: за 79, против 28, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 42 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 42, който става § 53:
„§ 53. В Закона за безмитната търговия (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 19, ал. 2 думите „началника на митницата“ се заменят с „директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“.
2. в чл. 22 се създава ал. 5:
„(5) За целите на прилагане на чл. 35у, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, в случаите по чл. 18, ал. 3 цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка бандерол по образец, утвърден от министъра на финансите.“
3. В приложението към чл. 19, ал. 2 думите „началник на митницата“ се заменят с „директор на териториалната дирекция на Агенция „Митници“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 42 по вносител, който става § 53.
Гласували 114 народни представители: за 84, против 29, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 43 – предложение на народните представители Христиан Митев и Йордан Апостолов – в § 43 се правят следните изменения:
„Добавя се нова т. 2 със съдържание:
„2. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква „а” числото „2 000 000“ се заменя с „4 000 000“.
2. В ал. 1, буква „б“ числото „4 000 000“ се заменя с „8 000 000“.
3. Ал. 2 и 3 се заличават.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Кънев и Драгомир Стойнев – създава се нова т. 2:
„2. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в буква „а“ числото „2 000 000“ се заменя с „4 000 000“.
б) в буква „б“ числото „4 000 000“ се заменя с „8 000 000“.
3. Ал. 2 и 3 се отменят.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 43, който става § 54:
„§ 54. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25 ал. 3 се изменя така:
„(3) Във финансовите отчети се посочват имената на лицата по ал. 2. Печат на предприятието и печат на счетоводното предприятие се поставя само ако това се изисква от друг закон.“
2. Член 34 се изменя така:
„Чл. 34. (1) Предприятията съставят финансовите си отчети на базата на Националните счетоводни стандарти.
(2) Консолидираните финансови отчети на предприятията, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз, се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти.
(3) Предприятията по ал. 1 могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.
(4) Предприятията, които съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, могат да преминат към съставянето им на базата на Националните счетоводни стандарти.
(5) По реда на този закон не се допуска промяна на счетоводната база (приложимите счетоводни стандарти) повече от веднъж.
(6) Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет, с изключение на предприятията по ал. 2.“
3. В чл. 37 ал. 2 се изменя така:
„(2) Независимо от ал. 1 годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата отговарят на условията на чл. 19, ал. 2.“
4. В чл. 38:
а) в ал. 1, т. 2 думите „със статут в обществена полза“ се заличават;
б) в ал. 4 думите „могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността“ се заменят с „публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му“;
в) в ал. 9, т. 2 се изменя така:
„2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. Това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва:
а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат;
б) от лицата по ал. 1, т. 3 – чрез икономическо издание или чрез интернет.“
5. В чл. 48:
а) в ал. 2, в текста преди т. 1 накрая се добавя „и“;
б) в ал. 4 думите „на разходите“ се заличават;
в) създава се ал. 6:
„(6) При оповестяване на информацията, изисквана по ал. 1 и 2, предприятията могат да се позовават на национални, основани на нормите на Европейския съюз, или международни рамки, като уточняват на коя конкретно рамка са се позовали.“
6. В чл. 49, т. 1 думите „въпроси, свързани с екологията и служителите“ се заменят с „чл. 48, ал. 1 и 2“.
7. В чл. 51 думите „чл. 48, ал. 2“ се заменят с „чл. 48, ал. 1 и 2“.
8. В чл. 57, ал. 1 думата „трети“ се заменя с „третите“, а след думата „страни“ се поставя запетая и думите „по силата на закон и докладът съответства на изискванията на този закон“ се заменят с „включени в Приложение към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1910 на Комисията от 28 октомври 2016 година относно еквивалентността на изискванията на някои трети държави за докладване за плащанията към правителства с изискванията на глава 10 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 295/82 от 29 октомври 2016 г.)“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Кънев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, ще се опитам да бъда много кратък, още повече че се касае за някакъв не особено сериозен проблем. С колегата Стойнев и с колеги народни представители от „Обединени патриоти“ имаме предложение по Закона за счетоводството, където се опитваме да облекчим така наречените микро- и малки фирми. Предварително имахме някои съгласувания с колеги. С госпожа Менда Стоянова не можахме да стигнем до единно решение, но не се изпокарахме – трябва да е ясно.
В България има най-рестриктивните прагове и задължителният одит на микро- и малки фирми, и тъй като праговете са четири пъти по-рестриктивни от тези в Европейския съюз, тъй като се касае за това, което ние предлагаме за над 6 хиляди микро- и малки фирми, тъй като фискът няма никаква нужда от тези одити – половината от колегите в тази зала са имали допир с фирми, работят, кажете ми един случай, в който някой да дойде и Ви поиска одит особено за микро- и малки фирми?
В момента в България има над 400 хиляди работещи фирми – 98% от тях са микро- и малки фирми. Не искам да смесвам нещата, но трябва да Ви кажа, че винаги като дойде време за избори, темата „малки и средни предприятия“ е политическа дъвка, която непрекъснато се разтяга, докато минат изборите. След това общо взето оставаме на същото дередже.
Неслучайно години наред България се движи около 80-о място в класацията на Световната банка „To doing business“, а в същото време Македония вече е в първата десетка.
На едно от последните заседания имахме гости – заместник-министър от Министерството на финансите, и се разбрахме – тъй като Комисията е по икономическа политика и туризъм, но освен с чисто нормативна дейност Комисията се занимава и с проблемите на бизнес средата, искаме през месец декември или по-скоро през месец януари да получим информация, тъй като доста неща се приемат и не става ясно какъв е ефектът от тях.
Бих искал да знам какъв е ефектът от данък уикенд? Колко е влязло, как е влязло, защото подлудихме бизнеса? Бих искал да знам – преди десет години, при Симеон Дянков вкарахме данък върху депозитите, върху лихвите. Колко събираме, какво събираме? Бих искал да знам, защо за поредна година отменяме такса смет? Нали разбирате, че това е една огромна тежест на бизнеса?! Нали разбирате, че по данъчна оценка ние облекчаваме кметовете, но спираме бизнеса? Трябваше това да стане следващата година. Решихме след кметските избори – хайде, кметовете да спечелят. Сега го отлагаме за 2021 г. Госпожа Стоянова каза, че ще го отложим за още по-нататък.
Искам да знам за едно старо предложение. Някой трябва да направи разчетите за ускорена амортизация данък сгради. Сами разбирате, че 25 години е страшно много.
Темата малки и средни предприятия е изключително важна и няма да избягаме от нея. Това е едно от гласуванията, госпожо Стоянова. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Госпожа Стоянова не е съгласна. Аз обаче Ви моля: разберете, че това гласуване е важно за всички малки и средни фирми, особено за тези 6 хиляди фирми, които ги касае.
Още веднъж: разчитам на разума на всички Вас, които сте в тази зала. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Имате думата за изказване, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Действително предложенията, които сме направили с колегите Апостолов, господин Кънев и господин Стойнев, са идентични.
Аз ще изложа допълнителни мотиви към вече казаното от колегата Кънев. Именно регламентираните в Закона за счетоводството критерии за извършване на независим финансов одит създават непропорционална на финансовите и административни възможности на малките- и микропредриятия тежест.
При транспониране на Директива 2013/34/ЕС не са отчетени обективираните в съображенията за приемането ѝ цели. Регулаторните механизми в Директивата са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност при въвеждане на административна тежест, но националният закон не е съобразен с тях. Създаването на благоприятна среда за развитие на малките и средни предприятия е от фундаментално значение за икономическото развитие на всяка от държавите членки. Неслучайно всички се определят като гръбнака на европейската икономика. Определящи във формулирането на националните политики спрямо малките и средни предприятия са и данните, съдържащи се в ежегодния преглед на акта за малкия бизнес за Република България.
В прегледа за 2017 г. се посочва, че малките и средни предприятия съставляват 99,8% от общия брой на предприятията, осигуряващи 75,2% от заетостта в страната. Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия въвежда задължения за държавите членки да гарантират, че финансовите отчети на предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, както и на средните и големите предприятия се одитират от един или повече задължителни одитори или одиторски дружества. В същото време Директивата препоръчва на държавите членки, цитирам: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети“. Това го каза Европейската комисия, не го казвам аз.
Законът за счетоводството определя вида на предприятията съгласно размера им в Глава втора „Категории предприятия и групи предприятия“, Раздел I „Категории и предприятия“, където в ал. 3 на чл. 19 се определят малките предприятия като предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най малко два от следните показатели: първо, балансовата стойност на активите – 8 млн. лв., нетни приходи от продажби – 16 млн. лв., средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
Националният законодателен орган е предвидил много по широк кръг от субекти, за които да се прилага задължителното одитиране. Законът за счетоводството поставя изискване за извършване на независим финансов одит на малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най малко два от следните показатели: първо, балансовата стойност на активите е 2 млн. лв., нетни приходи от продажби са 4 млн. лв. и средната численост на персонала за отчетния период са 50 души. Приетата национална мярка за изпълнение четири пъти надхвърля изискванията на общностния акт и по никакъв начин не благоприятства ефективното прилагане на Директива 2013/34/ЕС. Напротив, създава необосновани трудности за малките предприятия в осъществяваната от тях дейност.
В България извършването на одит на малки предприятия не се налага заради специфичните условия или потребностите на тези предприятия и на ползвателите на финансовите им отчети, и неясна остава причината за въвеждането на многократно по-ниски прагове задължителен одит на предприятията. Преосмислянето на създадените нормативни задължения за административна тежест за малки предприятия, следва да бъде извършено при отчитане на обстоятелството, че те водят до разходване на икономически ресурси и ангажиране на човешки потенциал, с който малките предприятия не разполагат – аргумент в посока промяна на националните мерки и заложената в Стратегия „Европа 2020“ цел за постигане на интелигентен, устойчив и приобщават растеж, която също обхваща и намаляването на административната тежест.
Също така в съображение 2 от преамбюла на Директива 2013/34/ЕС се цитира и резолюцията на Европейския парламент от 18 декември 2008 г., според която счетоводните изисквания по отношение на малките- и средни предприятия и по-специално на микропредприятията са често твърде обременителни за тях, като изводът е необходимостта от усилия на Комисията в посока преразглеждане на споменатите директиви.
Предвидените в националния закон права са чувствително занижени спрямо дефиницията за малки и средни предприятия и заложените в Директива 2013/34/ЕС стойностни критерии. Вместо намаляване на административната тежест и усъвършенстване на регулаторната рамка всъщност се поставят изисквания непропорционални на финансовите възможности на малките предприятия. Мисля, че това са достатъчни мотиви, за да бъдат подкрепени предложенията, които сме направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Стоянова, имате думата.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Нямах намерение да се изказвам, но понеже преждеговорившите казаха няколко неща, които не са истина, искам съвсем накратко да Ви кажа как изглеждат нещата от фактическа гледна точка.
Наистина в България 95% от предприятията се водят малки спрямо европейските критерии. Това, че българските прагове за одит са най-ниските в Европа, не е вярно и аз ще Ви цитирам как стоят нещата в европейските страни.
Същите прагове за одит, каквито имаме в България, в абсолютно изражение се използват в Словакия и Франция. По-ниски от нашите прагове за одит има в Естония, Латвия, Швеция, Финландия, Дания, Малта. Това е в абсолютни стойности.
Ако обаче вземем процентно изражение на праговете спрямо брутния вътрешен продукт, защото това дава всъщност истинското състояние, ще видим, че нашите прагове са по-високи от праговете в Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Испания, Швеция, Великобритания. Това са фактите.
Това, което казват колегите, че това е административна тежест, по никакъв начин не съм съгласна, че е административна тежест. Одитът – дали едно предприятие правилно е съставило своя отчет, дали е отчело верните данни, това не е административна тежест. Това е форма на контрол, която подпомага както контролните органи, така най-вече ползвателите на тази информация чрез търговския регистър, където тя се публикува. Ползватели са както акционерите, така и контрагентите на тези фирми.
Тук имаше аргумент, че, видите ли, няма нужда от одит, когато собственикът е един и, както се казва, какво ще му се одитира? Той е едноличен собственик и на никого тази информация не е нужна. Точно тогава е най-опасно, защото когато имаме ООД или АД именно собственикът нарежда какво да се пише в отчетите, така че информацията да е изгодна. И точно там, и точно това е мотивът, заради който не могат и тези предприятия да бъдат изключени, стига, разбира се, да влизат в праговете. Така че, моля Ви да не се поддавате на невярна информация, която беше изнесена преди малко тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Имате думата за изказване, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Госпожо Стоянова, не бих се съгласил с Вас, защото именно Директивата препоръчва на държавите членки, че годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатите задължения за извършване на одит, тъй като одитът предполага някаква административна тежест за тях.
Отделно от това, да предположим, че се извършва одит както и сега на малки фирми. Кажете ми с какво този одит помага на тези малки фирми!? С абсолютно нищо, уважаеми дами и господа, тъй като докладът на одиторите се прикрепя към годишната данъчна декларация, отива в данъчните служби, но той не служи за абсолютно нищо в защита на фирмата, ако, да речем, при дадени проверки се установят нередности и фактически данъчните органи не вземат под внимание въобще доклада на одитора. Тоест с този доклад той не подпомага по никакъв начин дейността на самото дружество, също така и на други финансови институции. И банки при теглене на кредити не вземат никаква информация от доклада. Това са просто безполезни страници, пришити към досието на съответната фирма, без от тази информация някой да се ползва или да произтичат права и задължения, реални, не както са описани – имагинерни, в Закона за одиторите.
Освен това с предлаганата отмяна на ал. 2 и 3 в чл. 37 от Закона се преодоляват необосновани, противни на Директивата изисквания за задължителен независим финансов одит, базиран единствено на правната форма на юридическото лице, без оглед на дружеството. Тези действащи алинеи създават нормативно закрепен абсурд, като задължават дори и микропредприятия да одитират своите отчети, ако са АД или командитни АД, или дъщерни дружества на дружество майка, което изготвя само по себе си консолидиран финансов отчет.
В същото време, госпожо Стоянова, трябва да кажем, че Директивата препоръчва на държавите членки микропредприятията, които разполагат с ограничени ресурси, трябва да изпълняват високи регулаторни изисквания. Ето защо следва възможно държавите членки да освобождават микропредприятията от някои тежести и задължения, приложими към малките предприятия, които биха довели до ненужно повишаване и на без това високата административна тежест за тях.
Колеги, моля да подкрепите това наше общо предложение, което съвпада и с предложението на колегите от БСП. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов.
Има ли реплики? Не виждам.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Христиан Митев и Йордан Апостолов.
Гласували 143 народни представители: за 56, против 40, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Петър Кънев и Драгомир Стойнев.
Гласували 142 народни представители: за 49, против 36, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 43 по вносител, който става § 54.
Гласували 137 народни представители: за 99, против 35, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията предлага да се създадат параграфи 55 и 56:
„§ 55. До изтичането на срока за пререгистрация чрез вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията по § 25 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.) годишните финансови отчети и докладите за дейността по Закона за счетоводството се публикуват, както следва:
1. в срок до 30 юни на текущата година годишните финансови отчети и докладите за дейността за предходната година – в икономическо издание или в интернет, когато за лицето не са настъпили условията по т. 2 – 4; лицето трябва да осигури свободен безплатен достъп до публикуваните му отчети и доклади и при поискване да посочи мястото, където са публикувани.
2. Лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г., публикуват в срок до 30 юни на 2019 г. отчетите за 2017 и 2018 г.
3. Лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2019 г. до 31 май 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2020 г. отчетите за 2017, 2018 и 2019 г.
4. Лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2021 г. отчетите за 2017, 2018, 2019 и 2020 г.
§ 56. Член 34, ал. 4 от Закона за счетоводството се прилага и по отношение на годишните финансови отчети за 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 55 и 56 с текст съгласно предложението на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 98, против 21, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 44 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 44 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се т. 10а:
„10а. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „ставка“ се добавя „за лекарствата, включени в списъка с лекарствени продукти, които Националната здравноосигурителна каса заплаща, както и“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Данъчната ставка за хляба е в размер на пет на сто.“
б) създава се т. 16а:
„16а. В чл. 96, ал. 1 числото „50 000“ се заменя със „100 000“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 44, който става § 57:
„§ 57. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 5 думите „чл. 32, ал. 4“ се заменят с „чл. 32, ал. 3“.
2. В чл. 21 се създават ал. 8 – 11:
„(8) Алинея 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2. услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
(9) Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по ал. 8, т. 3 през съответната календарна година, се определя по ал. 6.
(10) Данъчно задължено лице, за което едновременно са налице условията по ал. 8, може да избере да определя мястото на изпълнение по ал. 6. В тези случаи ал. 6 се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.
(11) Правото на избор по ал. 10 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 14 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес, или обичайно пребиваване.“
3. В чл. 26 се създава ал. 10:
„(10) Данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер, или в свързаната с него документация, без данъка по този закон, свързан с доставените стоки или услуги.“
4. В чл. 27 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.“.
5. В чл. 31 се създава т. 12:
„12. друга доставка на услуги за посрещане на непосредствените нужди на:
а) плавателни съдове по т. 2 с изключение на тези по буква „г“;
б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт.“
6. В чл. 40 се създава т. 4:
„4. извършването на посредничество при международно осиновяване по Семейния кодекс.“
7. В чл. 46, ал. 1, т. 6 след думите „колективно инвестиране, и“ се добавя „услугата, предоставена от обвързан агент на инвестиционен посредник във връзка с услугите и дейностите по чл. 33 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато тези услуги и дейности представляват финансови услуги, и предоставянето на инвестиционни съвети по“.
8. В чл. 52 ал. 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа по чл. 27, ал. 1, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.“.
9. В чл. 57 се създават алинеи 5 и 6:
„(5) Независимо от чл. 56, начисляването на данъка при внос по чл. 16 може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а.
(6) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 5, вносителят начислява данъка за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 55, с протокол, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
2. посочи митническия документ за внос и отрази размера на данъка в дневника за продажбите за съответния данъчен период.“.
10. В чл. 59, ал. 2 думите „митните сборове“ се заменят с „вносните мита“.
11. В чл. 71:
а) в т. 2 думите „в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по Глава осма“ се заменят с „в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя като платец по чл. 82“;
б) в т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 4“;
в) създава се т. 10:
„10. притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и е спазило изискванията на чл. 57, ал. 6 – в случаите по чл. 57, ал. 5.“
12. В чл. 73а ал. 1 се изменя така:
„(1) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.“
13. В чл. 76, ал. 2, т. 2 накрая се добавя „с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период;“.
14. В чл. 79а се създава ал. 8:
„(8) За целите на корекцията по този член 5 годишният срок, съответно 20-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот не се използва за дейностите, посочени в членове 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.“
15. В чл. 79б се създава ал. 7:
„(7) За целите на корекцията по този член 5 годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която услугата, която е или би била дълготраен актив, не се използва за дейностите, посочени в членове 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която услугата започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.“.
16. В чл. 89:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода – данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.“
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
17. В чл. 97б:
а) заглавието се изменя така: „Задължение за регистрация на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път с място на изпълнение на територията на страната“;
б) в ал. 1 се създава т. 3:
„3. доставките са с място на изпълнение на територията на страната.“;
в) създава се ал. 6:
„(6) Лице, регистрирано на основание на този член, може да избере да продължи тази регистрация, като уведоми по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от датата на извършване на първата доставка, за която възникнат обстоятелствата на чл. 21, ал. 8. Правото на избор се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.“.
18. Създава се чл. 97в:
„Задължение на данъчно задължени лица, които са установени само на територията на страната при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на друга държава членка
Чл. 97в. Данъчно задължено лице, което е установено само на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, и не е регистрирано в страната за прилагане на режим в Съюза, ако е упражнило правото си на избор по чл. 21, ал. 10, уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от издаването на идентификационен номер по ДДС от всяка държава членка, по електронен път, както и в случаите на отнемането му.“
19. В чл. 107, т. 4 буква „а“ се изменя така:
„а) прекратяване на юридическо лице – търговец:
аа) без ликвидация;
бб) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията.“
20. В чл. 108, ал. 2 думите „24 месеца“ се заменят с „12 месеца“.
21. В чл. 109, ал. 1 накрая се добавя „освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър“.
22. В чл. 111, ал. 2, т. 5 думите „по чл. 176“ се заличават.
23. В чл. 118:
а) в ал. 3 се създава изречение трето: „В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4.“;
б) създава се ал. 19:
„(19) Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, за които са подадени данни по ал. 4, т. 5. Списъкът е достъпен на интернет страницата на Агенцията. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.“
24. В чл. 125 ал. 9 се изменя така:
„(9) Регистърът по чл. 124, ал. 7 се подава по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.“
25. В Глава четиринадесета се създават чл. 131а, 131б и 131в:
„Ваучер за конкретна цел
Чл. 131а. (1) Продажбата на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от свое име, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът.
(2) Продажбата на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, извършена от това друго данъчно задължено лице.
(3) Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, не се смята за доставка.
(4) Когато данъчно задължено лице, предоставило стоките или услугите срещу приемане на ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане, е лице, различно от издателя на ваучера, при предоставянето на стоките или услугите е налице доставка към издателя на ваучера.
Многоцелеви ваучер
Чл. 131б. (1) Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от свое име, не се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът.
(2) Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило многоцелеви ваучер като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, е доставка.
(3) Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, не се смята за доставка, извършена от това друго данъчно задължено лице.
(4) Задържането на многоцелеви ваучер след изтичане на валидността му, без да е настъпило фактическо предоставяне на стоки или извършване на услуги, не се смята за доставка на стоката или услугата.
Ваучери - специални разпоредби
Чл. 131в. (1) Когато за извършената услуга от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, е договорено възнаграждение във връзка с продажбата на ваучера, е налице облагаема доставка на услуга.
(2) Разпоредбите на чл. 131а и 131б не се прилагат за:
1. инструментите, които дават право на притежателя да получи отстъпка при получаване на стоките или услугите, но не дават правото на получаване на самите стоки и услуги.
2. билетите за пътуване, кино, музей и други, пощенските марки и други подобни.
3. ваучерите за храна, издадени от лице, получило разрешение от министъра на финансите по реда на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“
26. В чл. 154:
а) в ал. 1 т. 3 се отменя;
б) в ал. 3 т. 3 се изменя така:
„3. декларация, че няма седалище и адрес на управление и няма постоянен обект на територията на Европейския съюз;“.
27. В чл. 156:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
„5. доставките по т. 1, които извършва, не са с мястото на изпълнение на територията на страната.“;
б) в ал. 7 след думите „по ал. 1, т. 1“ се добавя „която не е с място на изпълнение на територията на страната“;
в) създава се ал. 14:
„(14) Право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 21, ал. 8 на територията на страната, ако заедно със заявлението по ал. 2 уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 21, ал. 6.“
28. В чл. 157 се създава ал. 13:
„(13) Регистрирано на основание чл. 156 лице може да приложи ал. 1, т. 3, когато са налице условията по чл. 21, ал. 8.“
29. В чл. 159, ал. 1 думата „потребление“ се заменя с „идентификация“.
30. В чл. 159а, ал. 2 думата „потребление“ се заменя с „идентификация“.
31. Създава се Глава двадесета „а” с чл. 167а и 167б:
„Глава двадесета „а“
Отложено начисляване на данъка при внос
Условия за отложено начисляване на данък при внос
Чл. 167а. Отложено начисляване на данък при внос може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва внос на стоки, посочени в приложение № 3;
2. всяка стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.;
3. регистрирано е на основание чл. 96, 97 или 100, ал. 1 не по малко от 6 месеца преди извършване на вноса;
4. няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.
Ред за отложено начисляване на данък при внос
Чл. 167б. (1) Вносителят декларира в подадения митнически документ за внос, че ще прилага отложено начисляване на данък при внос.
(2) Когато вносителят отговаря на условията по чл. 167а, митническите органи вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(3) За начисления данък по чл. 57 вносителят има право на данъчен кредит при условията на глава седма.“
32. В чл. 170 ал. 1 се изменя така:
„(1) Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически документи за внос и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец, както и информация за лицата, които са декларирали, че ще прилагат отложено начисляване на данък при внос.“
33. В чл. 176в:
а) в ал. 2 след думата „период“ запетаята и думите „но не по малко от 50 000 лв.“ се заличават;
б) в ал. 3 след думата „месеца“ запетаята и думите „но не по малко от 50 000 лв.“ се заличават;
в) в ал. 15, изречение първо накрая се добавя „част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
34. В чл. 183, ал. 2 думата „неначисления“ се заменя с „посочения в документа“.
35. В чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „в“ се отменя.
36. В Допълнителните разпоредби:
а) в § 1 се създават т. 88, 89 и 90:
„88. „Ваучер“ е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент.
89. „Ваучер за конкретна цел“ е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.
90. „Многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.“;
б) в §1а се създават точки 10, 11 и 12:
„10. Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери (ОВ, L 177/9 от 1 юли 2016 г.).
11. Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29 декември 2017 г.).
12. Директива (EС) 2018/912 на Съвета от 22 юни 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за спазване на минимален размер на стандартната данъчна ставка (ОВ, L 162/1 от 27 юни 2018 г.).“
37. Създава се Приложение № 3 към чл. 167а:
Приложено е Приложение № 3 към чл. 167а, както следва в доклада.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Завършваме с 167а, Приложение № 3?
Изказвания? Имаше заявено изказване. Разбирам, нека да спазваме някакъв ред.
Господин Гьоков, виждам, но госпожа Клисурска има предимство пред Вас, тя беше първа, която вдигна ръка.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В този параграф правим изменение на Закона за данък добавена стойност.
Крайно време е всички в тази зала да помислим за диференцираното ДДС, такова каквото е необходимо на българските граждани. В момента 1 млн. 650 хиляди български граждани живеят под прага на бедността. А една от основните функции на данъчната система е точно преразпределителната. Точно тази функция дава възможност да се смекчи неравенството и през призмата на пазарната икономика за тези, които получават по-малко по някакъв начин, да има някаква справедливост.
Какво е моментното състояние без диференцирано ДДС? Моментното състояние е, че около 30 – 40% от потреблението на бедните хора е за хляб, лекарства, ток и дотам.
Предложението, което правим в параграфа, е свързано с диференцираното ДДС върху хляба – да падне на 5%, и диференцираното ДДС върху лекарствата от НЗОК.
Хората с ниски и средни доходи отделят по-голямата част от заплатите си за потребление, което означава, че те заплащат по голям процент от приходите си за ДДС. Корпорациите са свободни от този данък, още повече, че имат възможност личните разходи да си ги прехвърлят през фирмите. Повече от половината данъчни постъпления се събират от косвени данъци. За голямо съжаление, в България постъпленията от тях са 53%, в сравнение с Европейския съюз, където са 34,9%. Къде сме ние?!
Да видим компаниите. Ще представя статистика: компаниите, десетте най богати компании, с най-високи приходи, които възлизат на 22 млрд. лв., внасят около 44 млн. лв. корпоративен данък. Делът на сенчестата икономика в момента възлиза на 2,83% от брутния вътрешен продукт.
От една страна, смятаме, че с нашето предложение ще намалим възможността много от тези, които се занимават с производството на хляб, да излязат от сивия сектор и да осветлим.
Ще спомена няколко важни срещи, които бяха проведени от министър Румен Порожанов в началото на месец септември, когато цената на хляба беше повишена с 30 стотинки от това, че тя нарасна с 35% при пшеницата през тази година. Сега е моментът да говорим за диференцираното ДДС върху хляба. Колеги от „Обединени патриоти“, които участваха в доста коментари, също бяха склонни да приемат предложението за диференцирано ДДС. Много се надявам днес, в тази зала, да видим реакцията им такава, каквато я коментираха.
Направих си труда да проследя дебатите в залата в предишните народни събрания и това, което ми направи впечатление е, че още 2012 г. Десислава Атанасова – тогава министър на здравеопазването, говори за диференцирано ДДС върху лекарствата – 2012 г., 2013 г. се поемат ангажименти за диференцирано ДДС.
Днес сме 2018 г. и за голямо мое съжаление волята на народното представителство в тази посока я няма. Ще направя и едно сравнение с европейските страни: ние и Дания сме единствените държави, в които нямаме диференцирано ДДС.
Големите социални диспропорции в българското население водят до логиката в момента, че девет пъти възлиза богатото над бедното население. Точно в тази връзка трябва да дадем възможност на хората, на които основните им ресурси отиват за хляб, лекарства, да намалим ДДС-то и по този начин да увеличим потреблението и да го извадим от сивия сектор. И ако някой излезе с аргумента, че администрирането на различното ДДС е трудно, ние вече имаме опита с такава различна ДДС ставка по отношение на данъка за туризъм.
В тази връзка, призовавам всички в залата да преосмислим темата и да приемете предложението ни за диференцирано ДДС на хляба и лекарствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Реплики? Няма.
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Времето доста напредна и голяма част от аудиторията е уморена, а ни предстоят още сериозни дебати. Ще бъда много кратък.
Проблемът, който ни беше посочен от Световната здравна организация по отношение на натоварването с лични плащания на гражданите при осигуряване на техните здравни нужди и препоръката, беше да бъдат намалени плащанията минимум до 20 – 25% от джоба на гражданите по отношение на разходите за здравеопазване. Искам да споделя на колегите от залата, че основната част, която отива за лични плащания от джоба на българските граждани, е свързана с лекарствата и е значителна – приближава 3 млрд. лв. Затова диференцирането на ставката върху ДДС за лекарства би могла сериозно да облекчи много голяма част от населението с относително ниски доходи, живеещи на прага на бедността. Това в никакъв случай не трябва да се подценява, защото представлява много сериозен въпрос пред нас дали наистина се интересуваме от оптимизиране на българското здравеопазване, от оптимизиране на разходите на българските граждани или ще продължаваме регидната политика по отношение на ДДС за лекарствата, която в никакъв случай няма да ни доведе до оптимални резултати. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Реплики? Няма.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Без да се позовавам на изследвания, на всички ни е ясно, че българинът често бърка много дълбоко в джоба си за храна, и то повече, отколкото го прави средният европеец, когато става въпрос за закупуване на едни и същи хранителни продукти.
В изследванията се казва, че най-голямото перо при разходите на българина са разходите му за храна, докато при европейците този разход е на трето място. Оказа, че една от причините за това е ДДС то.
Какво се случва с цените на масовия хляб в страната? Растат нагоре, и то в кратки срокове. Няма как да не скочат с около 20% ток, горива, зърно, брашно, хляб. От 1 юли 2019 г пенсиите ще се качат с 5,7% – предварително изядени от инфлацията, включително и на хляба. И никаква реакция от страна на управляващите да вземат мерки по проблема.
Днес много станаха хвалбите по коалиционния партньор, но, за да съм коректен, ще го кажа: имаше анонси и призиви от тях за намиране на решение по въпроса с хляба и с хранителните продукти, но заради натиск от ГЕРБ си останаха само намерения.
Според мен финансовият министър трябваше да каже какви пари влизат от ДДС в бюджета и дали е възможно да се намери някакво решение, например, да се намали ДДС-то на хляба. Но не го направи, защото за ГЕРБ събирането на пари е по-важно от оцеляването на народа. Логично от БСП предложихме промени в Закона за данък добавена стойност, които се изразяват като: първа стъпка, намаляване на ДДС върху хляба с 5%; втора стъпка, данъчна ставка. В това видяхме възможност да се съхранят доходите на хората, за да не бъдат изядени от инфлацията, която неминуемо ще настъпи при поскъпването на хранителните продукти.
На следващо място, въвеждане на диференцирани ставки за ДДС. Предлагам – освен туризма, с намалена ставка от 9%, да се облагат и лекарствата, заплащани от Здравноосигурителната каса.
Предложените от нашата парламентарна група промени в данъчното законодателство са продължение на предлаганите в алтернативния бюджет на БСП за 2018 г., които Вие не подкрепихте. Те са заложени в нашия Проект „Визия за България“ и са резултати от предложения, събрани от срещите на народните представители в страната.
Веднага ни обвинихте в популизъм и в саботиране на приходите в бюджета. В момента в бюджета се плащат около 400 млн. лв. от ДДС на хляба и лекарствата. Това е факт! Но е факт, и, че подценявате приходите в бюджета и това личи от предходния бюджет за 2018 г., с който сигурно ще излезете нагоре с 2 млрд. лв. Разбира се, за намаляването на ДДС върху хляба е изключително важно да има много точен експертен анализ, най вече финансов. Експерти в бранша твърдят, че намаляването на данъка не означава непременно, че държавата ще получи по-малко пари, тоест в бюджета ще влязат по-малко пари. Това го обосновават с вероятността сивият сектор да излезе на светло и отбелязват, че той е около 40 – 50% и това ще компенсира загубите в бюджета.
Необходимо е проблемът да бъде поставен на масата, да има експертен анализ и сега, когато гледаме данъчните закони, да се предложи като възможност. Няма начин да не сте притеснени от това, което се случва с цената на хляба в страната. Във всички срещи, които правим по страната, и в приемните, хората изразяват силни притеснения от увеличаването на хляба и, ако не си давате сметка за това, скоро ще бъдете свалени от властта. Ако данък добавена стойност за хляба не бъде намален, още със следващия бюджет бедните ще стават още по-бедни, защото той е основната им храна и е в потребителската кошница на българите.
Ще продължа нататък: ние сме най-бедната страна в Европа и въпреки това данъкът върху храните ни е най-голям.
Ще обърна внимание и върху някои страни от Европа, които са с различни данъчни ставки: в Малта няма данъци за храните; в Полша са за някои основни храни; данъкът, с който се облагат храните в Люксембург, която е най-богатата държава в света, е едва 3%, Чехия – 5%, Белгия – 6%, Германия – 7%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Едва ли ще е голям проблем, ако превиша времето с 30 секунди, а не искате да чуете какво Ви се казва… (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, моля, завършвайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вместо да викате от място, може би е по добре да дойдете да се обосновете защо няма да подкрепите това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …при това само колегите от парламентарната група на „Обединени патриоти“, тъй като беше тяхна идея да подкрепят, за да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече сте много извън времето.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами, като прекъсват изказването, как няма да продължи дълго?! Така е.
Призовавам колегите от „Обединени патриоти“… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, ние сме направили предложения – диференцирано ДДС по отношение на стоки от първа необходимост. Тук не става въпрос за някаква глезотия, за някакви стоки. Тук става въпрос за лекарства и то за лекарства, които се заплащат, закупуват от Националната здравноосигурителна каса, и за хляб.
България отново е на първо място в Европейския съюз по ДДС. Ще Ви дам един кратък сравнителен анализ какво е ДДС-то на лекарствата и храните в други европейски държави: във Франция за лекарства то е 5,5%, за храни също е 5,5%; Германия – 7% за лекарства, 7% за храни; Белгия – 0% за лекарства, 6% за храни; Гърция, която има 250 милиарда дълг – 13% за лекарства и 13% храни; Румъния – 6% за лекарства, 0% за храни; Полша – 8% за лекарства и 5% за храни; Унгария – 5% за лекарства и 6% за храни; Хърватия – 0% за лекарства и 0,9% за храни.
Нещо повече. Световната банка, уважаеми народни представители, препоръча на България – очевидно Вие няма да се съобразите с препоръката и защо, не знам, ДДС-то за лекарствата да се намали до тези в Източна Европа, не за друго, а защото този данък е с най-голяма тежест. Той удря отново най бедните, защото още в началото казах, че това са стоки от първа необходимост, не става въпрос за лукс или глезотия. Разходите в България за лекарства са 38% от общите разходи за здравеопазване, а в Европейския съюз са 25%. Въпреки това, ДДС-то върху лекарствата в почти всички страни в Европейския съюз е значително по-ниско от това в България.
Бедните хора в България, уважаеми народни представители, с тези предложения, които Вие няма да приемете, за съжаление, биха получили един по-добър достъп дори до здравеопазване, да могат да се лекуват и да си закупят лекарства. Бедните хора в България са обречени на глад и е невъзможно да се лекуват, уважаеми народни представители. Хора, работили за родината си, с по 40 години трудов стаж, с пенсия от 200 лв., няма как да си закупят лекарства, няма как да си платят хляба. Вие може да намалите тези цени, но не желаете. С най-високи данъци за хляб и за лекарства, Вие наистина обричате българите на бедност, на глад и на болести. Това е истината.
Уважаеми народни представители, надявам се в крайна сметка да проявите разум, защото, ако не подкрепите нашите предложения, ще Ви кажа: браво, това наистина е геноцид към българската нация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Професор Станилов, имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Две минути, няма и толкова.
На 20 февруари 2014 г. „Атака“ е предложила в Народното събрание ДДС за хляб, лекарства и учебници да е нула процента. Отхвърлено е с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. Нямам какво да Ви кажа друго. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще Ви обясня нещо, за което Вие се правите на гръмнати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Професор Станилов, това вече е в нарушение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това Ви казвам, за да видят всички демагогията, да я чуят, а това, което ще Ви кажа, е следното: има коалиционно споразумение между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и там няма намаляване на ставката на ДДС. То е ясно. Те спечелиха изборите – не Вие, такова е положението. Това не отменя нищо, не може да го отмени никой. Това е документ, за да се види на какво приличате. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ и „Обединени патриоти“: „А така! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Станилов.
Други реплики? Няма.
Дуплика – заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Първо, след като са го предложили тогава, редно е сега да го подкрепите. Вие се оправдавате с коалиционното Ви споразумение. Господин Станилов, в коалиционното Ви споразумение нямаше залегнало, че ще увеличавате данъците. Ето, Вие ги увеличавате. За това може, за онова не може. Това е демагогия, уважаеми господин Станилов! Точно това е демагогия и е редно сега да излезете на тази трибуна и да кажете: да, ние ще подкрепим това предложение, защото е разумно, защото е за българските граждани, а не да се оправдавате с някакви споразумения.
Когато сте сключвали споразуменията, защо сте ги сключили, като не може да изпълните нищо от Вашата програма? Не може да изпълните. Това е Ваш проблем. (Реплики от народния представител Станислав Станилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Професор Станилов, моля Ви, професор Станилов!
ФИЛИП ПОПОВ: Поне не лъжете хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Професор Станилов, моля Ви!
Господин Александров, имате думата – заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Принципно колегите от БСП са направили едно много хубаво предложение, само че то не отговаря на това предложение, което ние сме правили.
По същество двете предложения са коренно различни. Първо, ние сме предложили да има нулева ставка на ДДС, Вие предлагате – пет. Икономистите от Вас са чели Директивата и знаят, че може да бъде предложена пет, но трябва да има дерогация на правото на Европейския съюз, за да може да я предложите. Въпросът ми към Вас е: имате ли такава? Чрез моето гласуване и чрез гласуването на колегите не желая да натоварвам всички бедни български граждани да плащат милиони компенсации на ден с наказателна процедура, заради такова предложение.
Ще Ви кажа и другата феноменална промяна: това, което ние сме предложили в нашето предложение, което предлагахме и преди, е, нула процента върху тези групи от хранителни продукти, стоки и услуги, които се произвеждат на територията на страната, което е коренно различно от Вашето. При отрицателното външнотърговско салдо, което имаме, това автоматично означава, че Вие се опитвате да стимулирате вноса на лекарства и на определени групи продукти от други държави.
При нас разбирането беше различно – трябва да изходим от базата, да помагаме чрез данъчната система, включително икономиката на местно ниво.
Пак казвам, предложението Ви е много хубаво, добър е дебатът, който се повдигна. Темата е благоприятна за разиграване на политически пиар, но не е същото с това, което ние сме предложили.
За да се върна към Вашия упрек към нас като управляващи, и към колегата Станилов – действително имаме подписано коалиционно споразумение. Най-вероятно щяхме да имаме подписано коалиционно споразумение с Вас, ако Вие бяхте спечелили. В тези коалиционни споразумения едно правителство трябва да заложи как вижда бъдещето, то да бъде стабилно, ясно и прогнозируемо за абсолютно всички.
Ако се замислите реално върху нещата, ще видите, че приемането на предложението Ви ще доведе до наказателна процедура. Как ще аргументирате наказателната процедура, защото ДДС-то се следи от Европейската комисия изключително стриктно и в друго лоно – там се засяга и плащането на таксите, които ние имаме от отчисленията, тоест към бюджета на Европейския съюз, включително целият бюджет на Европейския съюз? Знаете, че там няма как да бъде проспан.
Пак Ви казвам, излезте и кажете: ние сме съгласни дали от собствения си джоб, дали от някъде другаде, да ги намерим тези пари. Да, съгласен съм – ситуацията в обществото ни е такава. Да, парите не достигат. Да, средствата не достигат. Въпросът е дали да го правим през намаляване на данъците или да се опитаме заедно с Вас да го направим през увеличение на доходите. Това са двете възможности, които имаме.
Вие в момента предлагате да направим отстъпление от данъците. Чудесно! Аз Ви предлагам друго: дайте съвместно да направим така, че да можем да повишим доходите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Има ли реплики?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Александров, моля Ви, не въвеждайте в заблуждение залата, а и публиката. Няма такава наказателна процедура. Не знам откъде си я измислихте. Няма и да има, няма и да има! Нека да Ви попитам: каква наказателна процедура е имало във Франция, в Германия, Белгия, Гърция, Румъния, Полша, Унгария, Хърватия? Имало ли е там намаляване на ДДС-то върху лекарства и върху храни – 5%, 0%, 6%? Каква наказателна процедура? Недейте да плашите хората, да всявате смут и да говорите абсолютни неистини от трибуната.
Другото, което казахте: ами ние, ако не бяхме в коалиционно споразумение с ГЕРБ, щяхме да бъдем с Вас… Току-що го казахте. Това означава, че за Вас е важно да сте в управлението. Не е важно каква е програмата и дали имате изобщо програма за управление. Очевидно е, че нямате, че не я изпълнявате. Вие казвате: дайте да дадем, дайте да направим по-големи доходите на хората. Какво правите Вие в това управление, което понижава доходите на хората? Защо седите там? Защо седите в това управление, което вдига всички данъци, което удря бедния човек? Стойте! Да Ви е честито!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Друга реплика?
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Александров, аз не съм съгласен с Вашето изказване, защото явно то беше доста неясно. Лявата част на залата явно нищо не е разбрала от това, което Вие се опитахте да обясните. Трябва ясно да кажете какво се случва, когато не се изпълнява европейското законодателство, а това, което се случва, винаги и единствено е наказателна процедура, последвана от имуществени санкции на ден. Тези имуществени санкции са в размер на няколко хиляди евро. Тези няколко хиляди евро ще ги плащат всички български граждани, ако бъде прието предложението на колегите отляво.
Те много ясно знаят, че това, което са предложили, е изцяло спекулативно. Действително трябва да има дерогация. Преди да има дерогация няма как да се въвеждат подобни ставки без да рискувате ангажирането на наказателна процедура по отношение на България. Подобни диференцирани ставки в другите държави са правени, но са правени след дерогация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Трета реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Александров, аз останах с впечатление, че с Вас и Вашата група понякога сме се засичали по медии за коментиране на проблемите с увеличените цени на хляба и на други хранителни стоки, което ще го има и за в бъдеще. Останах с впечатление, че търсите решение по въпроса за преодоляване на повишаването на цените. За мое учудване по Законопроекта Вие нищо не предложихте между първо и второ гласуване в тази посока.
В намаляването на ДДС от БСП видяхме възможност да се урегулира по някакъв начин бързото скачане на цените. Вие сега не го подкрепяте. Кажете какво е Вашето решение в случая?
На следващо място – и Вашият колега Ви призова, кажете кое е това европейско законодателство? Цитирайте Директива, наредба или каквото щете, което забранява на България да има 5% ДДС на хляба и заради което ние ще получим наказателна процедура от Европа. Кажете го да знаем и да не бъркаме.
Аз съм приятно изненадан от това, че Вие искате да решаваме въпроса на българите не чрез намаляване на данъците, а чрез увеличаване на доходите. След малко ще приемаме държавния бюджет, преди това приехме бюджета на държавното обществено осигуряване и на Националната здравна каса. Ваше предложение за повишаване на тези доходи на българина там също нямаше. Как виждате това повишаване на доходи в коалиция с това мнозинство, което сте формирали с ГЕРБ? Извинявайте, само с коалиционното споразумение ли? Според мен по този начин си губите имиджа. Ако Вие останете в управлението, мислейки, че ще вървите много напред и ще се издигате като проценти, много се лъжете. Благодаря Ви
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Александров – дуплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми репликиращи! Господин Попов, явно не сте ме чул преди няколко дни, ще Ви го повторя отново: когато юристите станат популисти, определено нещата не вървят на добре.
Отворете Закона за данък добавена стойност, господин Гьоков. Има Евродиректива, която се отнася до ДДС-то. В нея пише, че всяка една страна членка може да прилага една или две диференцирани ставки. В момента според Вас имаме две ставки – 20 и 9, но имаме освободени нулеви ставки от Глава трета и Глава четвърта от Закона за данък върху добавената стойност, и обратно начисление върху ДДС, тоест станаха пет положения.
Не може от тази трибуна всеки ден в рамките на три минути да се опитвам да Ви науча как един закон може да стане закон, коя е директивата, в която го пише и къде има наказателна процедура. Ако не сте чували за наказателни процедури срещу България, мога да Ви кажа, че такива примерно има, имало е, включително и по времето на управлението на Орешарски.
Ако желаете сериозен дебат извън популизъма, който се опитвате много умело, чинно да разиграете и така нататък, пак Ви казвам, ние сме конструктивни. Ние ще седнем да говорим с Вас, предполагам и цялото управление, включително ГЕРБ. Видя се и по-рано, че сме склонни както и Вие подкрепяте добри предложения, така и ние да правим и да подкрепяме добрите Ви предложения.
Ако иначе си говорим по този начин, опитвате се да изплюете или да кажете: Вие се оправдавате. Не, не се оправдавам. Аз се обърнах към Вас и Ви казах следното: ако Вие бяхте спечелили изборите, коалиционното ни споразумение щеше да е с Вас. Това означава ли, че в момента Вие щяхте да се оправдавате, или нямаше?
Има модел на управление. Този модел на управление трябва да бъде стабилен, трябва да се прави лесна прогноза и той трябва да върви към повишаване на доходите на българските граждани. Аз затова Ви протегнах ръка – заедно да вървим и да повишаваме доходите. На социалистическа партия би трябвало това да ѝ отива. Не мога да Ви разбера защо искате да намалявате. Дайте да увеличаваме доходите, не нещо друго, доходите. Това трябва да отива на Българската социалистическа партия. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Господин Биков, имате думата.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Извън евродирективите и този спор дали Европа дава, или не дава, ние сме суверенна държава и можем да решим всичко.
Ние няма да подкрепим Вашето предложение не заради евродирективи, а защото нямате никаква гаранция, че намаляването на ДДС за хляба и лекарствата ще свали цените на лекарствата и на хляба. Никаква гаранция нямате! Аз обаче имам една гаранция, която ще Ви дам какво ще се случи: ще се случи това, че големите фармацевтични компании, и дистрибуторите им, и малките фармацевтични компании ще увеличат драстично своята печалба. Затова нека да кажем нещата с истинските им имена.
Вие внасяте текст, който да стимулира фармацевтичните компании, а не да даде по-евтини лекарства на бедните, защото ако цените останат същите, което е право на търговците, трябва да въведем регулация на цените. Предлагате ли такова нещо да въведем – регулация на цените на хляба и на лекарствата?
Второ, приемам, че Вашата цел не е лобистка, не лобирате за големите фармацевтични компании, а правите нещо друго – загрижени сте за бедните хора. Знаете ли, че се продава хляб и по пет лева – има и такъв хляб?! Той не се купува от бедни хора. Той се купува от богати хора. Обаче Вие казвате: дайте да свалим цената и на този хляб, защото е хляб.
Следващото, Вие очевидно смятате, че бедните хора ядат само хляб. Те ядат и сирене, най-вероятно и кисело мляко. Дайте да сваляме на всичко ДДС-то, защото всичко е важно.
В Комисията по култура нашите колеги от БСП от време на време казват: дайте да свалим ДДС и на книгите, защото в тази държави има хора, които четат книги. Дайте да премахнем ДДС-то тогава направо!
По-големият въпрос обаче е, че нямате никаква гаранция, че ще паднат тези цени. Сега тук водим един дебат без тези гаранции. Това е проблем! (Реплики от „БСП за България“.)
Въпросът за социалната политика не се провежда през ДДС. Не е през ДДС начинът! Вие сте социална партия, социалистическа, би трябвало да разбирате това. Грижата за бедните хора преминава през социалната политика. Нека да им дадем на бедните хора безплатни лекарства. Държавата да го гарантира и, между другото, тя го гарантира. Има такива лекарства, които са безплатни, които се ползват масово. Така се дава възможност на бедните хора да се справят с трудностите в живота си, а не през намаляване на ДДС и стимулиране на едрия капитал. Много е смешно социалистическа партия се бори за сваляне на данък, който облекчава едрите производители, включително и производителите на хляб, не само на лекарства.
Това е въпросът: какво правим с този данък? Оттам нататък – социалната политика е социална политика. Ние, за съжаление, постоянно раздаваме на калпак някакви облекчения в много отношения. В това отношение и държавата трябва да преосмисли някои от политиките си, другите политики. Няма смисъл да стимулираме богатите хора с аргумента, че искаме да помогнем на бедните. И Николас Гомес-Давила – един колумбийски философ казва: „Социализмът невинаги убива, но винаги лъже“. Сега ставаме свидетели на това! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Данъкът и неговото сваляне не решава проблема на бедните. Той може да направи по-бедна средната класа, но не може да направи бедните богати, като свалите данъка. Няма да станат богати! Те ще станат богати или пък няма да станат богати, но ще забогатеят по някакъв начин, ако се проведе политика по доходите, каквато се провежда и в следващата точка за бюджета. В увеличаване на доходите, в увеличаване на потреблението, намаляване на безработицата, увеличаване на икономическия растеж – това са темите, по които се справят с бедността. Да свалим данъка ДДС на хляба и на лекарствата с аргумента, че това е ключът към всички въпроси и отключва във всички посоки проблема с бедността, ми се струва спекулативно, да не кажа направо и по тежка дума.
Затова ние няма да подкрепим тази Ваша идея. Сигурни сме, че ще я дебатираме пак, защото виждам, че Вие в определени сезони правите едни и същи предложения и водим едни и същи дебати тук. Ние пък сме длъжни да обясняваме нещата с истинските им имена. Това искате да направите. Още веднъж ще повторя, или поне това ще се случи, ако приемем Вашето предложение – ще стимулираме едрите фармацевтични компании и ще стимулираме дистрибуторите, производителите на хляб да увеличат своята печалба, защото няма как да ги задължим те да държат ниски цени. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
За първа реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Биков! Не БСП иска да регулира цените, а Каракачанов и Нено Димов искаха, знаете, да се среща там потребителската кошница. Така че недейте да сипете обвинения.
Уважаеми господин Биков, два факта: най-ниска пенсия в България и най-ниска заплата, най-голяма бедност, най-високо ДДС за лекарствата. В съседна Македония пенсията най-минималната е 250 евро някъде, тук е 200 лв., имат безплатни лекарства. Всичко останало, господин Биков, е просто суета и гонене на вятъра. Всички тези неща, които тук приказвате – дайте да се диференцира ДДС то по отношение на лекарствата. Нямало да са намалят цените – ще се намалят, напротив. Ще се намалят цените. Така е във всички останали европейски държави – там, където хората са богати, където имат голям доход, много по-голям в сравнение с България. За това става въпрос, не за нещо друго. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, с уважение към Вашия патос, аз винаги съм Ви молил, когато говорите за проблеми, които са строго професионални, да не прескачате границата на мярката и ще Ви кажа следното нещо: регулацията на цените на лекарствата в България, които се реимбурсират, е много добре разписана и България притежава едни от най-ниските цени на тези лекарства, които се реимбурсират 100% от Националната здравноосигурителна каса.
Друг е въпросът обаче, господин Биков, че листата на реимбурсираните лекарства в България е изключително къса, изключително къса! На практика тази конструкция – къса листа и високо ДДС, смачкват огромна част от българското население, което няма достъп до едно реално лечение. Ако Вие се обърнете към голямата част от българските граждани, които се нуждаят от лекарства, а това са хора след пета и шеста декада от своя живот, това са българските пенсионери предимно, това са децата предимно, трябва да разберете добре, че толкова е голямо натоварването върху тях, че те не могат да изпълнят и плана за лечение, който им се предоставя съвестно от техните лекуващи лекари. Така че Ви моля да бъдете коректен и когато разглеждаме медала, да го гледате от двете страни. Много е къса реимбурсната листа! Много е къса реимбурсната листа и това налага промяна и от двете страни – листата да бъде удължена, ДДС да бъде намалено и това ще бъде решението за българските граждани. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Господин Кутев, имате думата за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Биков, тези обобщения, където ги правите… впечатляват ме. Социализмът, който невинаги убивал, но винаги лъжел, сега ще цитирам Ваши думи: „Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират проверка в парламента на цялостната дейност на Цветан Цветанов като вътрешен министър“.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Това по темата ли е?
АНТОН КУТЕВ: Няма да спра…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Репликата Ви да е по темата, за да не влезем отново…
АНТОН КУТЕВ: …докато не видя този човек обвинен и осъден за всички престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици. Трябва веднъж завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба ще има справедливост.
Според мен Вие сте ги излъгали тези хора, когато сте говорили това. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): По темата!
АНТОН КУТЕВ: Има, не социализмът лъже, господин Биков, Вие лъжете! Има и още цитати, ако искате: „Борисов няма изход. Или още един мандат премиер, или да бъде силно разследван. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Има шанс той да бъде първият премиер, който…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще се придържате ли към темата? Обсъждане на законопроект, господин Кутев, моля Ви.
АНТОН КУТЕВ: …ще лежи в затвора“ – е казал господин Биков. Социализмът не знам дали лъже, но господин Биков лъже, защото всичко това, което е казал, не го е направил. А сте го казали преди да Ви изберат за депутат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
АНТОН КУТЕВ: Като са Ви избрали за депутат, свършете си работата, започвайте с Цветанов. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Биков, имате думата за дуплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Попов, не можах да чуя от Вашето изказване гаранция, че цените ще паднат. Не я чух и това затвърждава мнението ми, че Вашето предложение не е ефективно, няма да доведе до ефект.
Професор Михайлов, Вие казвате, че цените на лекарствата в реимбурсната листа са безплатни, евтини и така нататък и добре се регулират, но тя е къса. Вие не предлагате тя да се увеличи. Освен това тя е толкова къса, че в нея има над две хиляди лекарства!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Две хиляди и седемстотин!
ТОМА БИКОВ: Две хиляди и седемстотин ми подсказват от първия ред.
Ако искате това, дайте предложение в тази посока, а не да намаляваме ДДС, за да увеличим печалбите на производителите.
На господин Кутев ми се струва малко глупаво да му отговарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не сте длъжен.
ТОМА БИКОВ: Какво да кажа? Аз, ако съм лъгал повече от социализма, значи съм стигнал поне до нивото на Карл Маркс, което трудно бих могъл да мечтая да направя. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ако очаквате пред Вас да се разкайвам за мои думи, сте дълбоко сбъркали. Вие не сте ми морален стожер, пред който аз мога да се разкая. Разкайвам се другаде – ходя обикновено в някоя православна църква, там е разкаянието, не е пред другарския съд на БСП. Другарския съд си го правете във Вашата партия, в нашата партия си имаме други механизми. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Другарският съд е Ваш прийом и, ако мислите парламента да го превръщате в Пленум на Националния съвет на БСП, няма да Ви се получи. Говорим за ДДС и не видях изобщо каква е логиката на Вашето изказване.
Иначе това, че съм говорил глупости някога, не значи, че трябва да ги говоря цял живот, както правят (шум и реплики от „БСП за България“; ръкопляскания от „БСП за България“ и ГЕРБ) впрочем повечето социалисти, както правите повечето социалисти. Вие от 300 години говорите глупости и още 300 ще говорите, и пак няма да останете разбрани, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Биков.
Добре е, че завършихте изказването си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Ерменков – имате думата за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам думата, провокиран от изказването на колегата Александров с молба, първо, да ми бъде обяснено при условие, че ще водим сериозни разговори за диференцирани ставки върху данък добавена стойност, наказателни процедури, които ни заплашват и прочее такива страшни работи, ако ги въведем, да го попитам: господин Александров, какво стана с Вашата идея от Вашата парламентарна група за въвеждане на ДДС върху хазарта? Докъде го докарахме? Като ще говорим, че имаме много ставки 0,5 и 9,20, дайте да махнем нулевата ставка и да минем от пет нагоре, защото това, което тук ни се говори, че цените нямало да паднат, ако намалим данък добавена стойност, е обида за българския бизнес.
Вие директно обвинявате българския бизнес в аморалност и той ще се възползва неправомерно от това, че ще свалим ДДС-то и ще запази цените. Това ли Ви е отношението към бизнеса – Вие, които сте дясна партия? Това ли Ви е отношението, питам? Не Ви ли се струва, че българският бизнес е малко по-национално отговорен от Вас, които седите тук и творите законите, и като намалим ДДС-то, той няма да вдигне цената, а ще се съобрази с това за какво е направено.
Когато говорим за цени, когато говорим за това дали се прави с по-богат или по-беден – задължително като плащаш повече, ставаш по-беден. Тази математика на всички им е ясна. Когато плащаш повече, ставаш по-беден, а когато получаваш малко и плащаш повече, нищетата те обзема. Надявам се това да бъде само материалната нищета, в която Вие се опитвате да ни въвличате, а не в културна, защото, продължавайки по този начин, обричате хората на това да не могат да си купуват хляб, да не могат да си купуват лекарства.
Моля Ви, бъдете социално чувствителни, бъдете онези, за които сте седнали тук, които са Ви избрали да седите тук, за да защитавате техните интереси! Постарайте се да си помислите какво означава 15% върху цената на хляба! Колко повече хляб ще могат да си купят хората с тези 15% по-малко? Моля Ви, помислете си върху това! Защото иначе продължавате да говорите дясно ориентирано, с ляв поглед, а в крайна сметка постигате това, което постигате вече девет години – българският народ става все по-беден и по-беден! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли реплики? Няма. (Народният представител Николай Александров иска думата за лично обяснение.)
Заповядайте за лично обяснение.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Взимам лично обяснение от думите на господин Ерменков, защото той може би, според мен, сбърка. Той се обърна първоначално към мен и каза, че аз съм го провокирал да се изкаже, след което започна да говори за дясна партия и по същество за това, което е говорил господин Биков. Може би ще е хубаво да видите стенограмата.
Взимам и лично обяснение по друга тема. Поради това, че бях помолен да отговоря на въпроса какво стана с данъка върху хазарта. С господин Петър Петров разсъждавахме на тази тема и той се канеше да повдигне този въпрос, така че ние не сме го забравили. Аз затова не намирам логика в това да се припознавате до такава голяма степен и аз да Ви мотивирам. Хубавото е, че съм движещ агент, че Ви мотивирам да взимате реплики и да се изказвате.
Пак да се върна назад – аз не отменям своя призив: дайте да бъдем конструктивни! Има положително нещо, което госпожа Нинова в миналия парламент – Четиридесет и второто народно събрание, свърши – през 2013 – 2014 г. – това е през търговските вериги. Това нещо е чудесно, работили сме тогава, това е действително прекрасно. Дайте в същия дух да бъдем конструктивни тук и днес. Това е моят призив. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказване, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чувствам се задължен да кажа няколко думи на основата на практиката на Европейския съюз и да не влизаме в лични, партийни и други разправии.
Искам да Ви кажа, че това, което предлагаме, отговоря сто процента на политиките на Европейския съюз, в който ние сме членове. Беше казано от моите колеги: уважаеми народни представители, от 28 страни – членки на Европейския съюз, 26 страни имат диференцирана скала на ДДС, между три и четири скали, които задължително включват хранителни стоки, произведения на културата, достъп до културни институти, лекарства, медицински услуги, медицинска апаратура, вътрешни пътувания, международни пътувания в някои страни. Тоест тук се изговориха много неща, но те противоречат на здравия разум. От 28 страни 26 имат диференцирани ставки, има две страни, които нямат. Едната страна е високоразвита – тя не е България, за съжаление. Това е Дания.
Уважаеми колеги, Дания е много специфична страна. Там образованието, включително и висшето, е безплатно. Здравеопазването е безплатно, поради което след като е безплатно, те могат да си позволят и да нямат диференцирана ставка. Няма развита или бързо развиваща се страна, която да няма диференцирани данъци.
Тук бяха споменати леви и десни страни. Ние сме страна – членка на Европейския съюз, но за Ваше сведение даже и в Съединените щати лекарствата с рецепта са безплатни, но даже и там има диференциран данък – там не е ДДС, а е продажна такса, която варира от нула процента в пет щата, 7,5% – в Калифорния, и едно изключение – 10,5% в Пуерто Рико, далеч по-ниски, отколкото в Европа. Да се твърди, че като намалим ДДС-то на лекарствата или специално на хляба, това ще доведе до пълнене на касите на тези, които ги доставят на производителите, противоречи на здравия разум. Това, ако беше така, значи 26 страни от Европейския съюз, това Харвард, Кеймбридж, Хумболт в Германия, нищо не разбират. Тук, в България, има експерти, артисти, юристи и други, които ще им изнасят лекции за релативни цени. (Смях. Оживление.)
Извинявайте, ще Ви дам един пример за така наречените релативни цени. Искам да Ви кажа, че на моменти чувствам опасност за психическото си здраве, като слушам някои неща. Вие не може да намалите едновременно на вноса и на българските производители – примерно ДДС-то е 20%, и махате и на вносителите, и на българите по 20%, и изведнъж едните стават
по-конкурентноспособни. По каква логика?! Напрягам целия си интелектуален потенциал и не мога да разбера. Няма такова нещо!
За доходите. Ако има нещо вярно да се увеличават доходите, това е много добре, само че Европейската комисия – ще стане дума след малко в дискусиите на бюджета, е казала, че възможностите на България да стимулира растежа през потреблението и доходите е изчерпано. Те са го написали, аз ще Ви го цитирам по страници. Следователно, хубаво е да се увеличават доходите, но правилно един колега засегна въпроса за вноса и износа. Е, като имаме търговски дефицит, какво? Като увеличаваме доходите – 5% по-бързо расте вносът, 22,5% е намалял вносът в България в последните осем месеца от януари до края на август, което е катастрофа за търговския баланс. Какво правим, като увеличим доходите?! По същата логика ще купуваме повече вносни стоки.
Колеги, в заключение. Категорично смазваща практика – 99% от Европейския съюз е да има диференцирани данъци. Няма никакви проблеми с дерогации и други. Както може Франция, Италия, Германия – ние какви сме на Европа, чираци на Европа ли сме ние?! Как може 26 страни да имат три-четири скали на ДДС, нашата страна – България, не може да има?! Откъде накъде? Може да има!
Ние Ви предлагаме, Ваше право е, колеги, да приемете или не. Да, Вие сте спечелили изборите, Вие имате право да приемате или да не приемате, но не отнемайте правото на опозицията да предлагаме доказани европейски и световни практики. Нищо повече. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Гечев.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Нямах никакво намерение тези два дни и по тези закони да излизам на трибуната, но явно демагогията на Българската социалистическа партия преля чашата и последните изказвания подминаха всякаква граница. Защото ставате и говорите, че западните страни така, западните страни иначе. Не казахте за една източна, на която цял живот се кланяте и нищо.
Тук веднъж допуснах грешка и споменах, че с тази демагогия може да спечелите избори в Северна Корея и сбърках. Три дни по-късно госпожа Йончева ме срещна и каза: „Господин Гърневски, аз имам черен печат в паспорта си. Мен не ме допускат в Северна Корея“. Толкова са Ви фалшиви тезите, новините, изказванията, толкова демагогски, че, другарки и другари, Вас вече не Ви пускат и в Северна Корея, а Вие си позволявате да говорите за Европа. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, по темата, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Това е точно по темата.
Преди обед тук се говори: не се прави социална политика през данъци. Следобед какво хапнахте, какво пийнахте, идвате тук и казвате, че ще правим социална политика чрез данъци. Току-що го заявихте.
Пенсиите – малки. Два дни говорите за пенсии. Защо не казахте, че 1989 г., когато фалирахте и се пребоядисахте, Пенсионният фонд на народа, работил 50 години – строил тази държава, беше на нула, господин Гечев, Вие това го знаете отлично. Къде са пенсиите на този народ?! А сега говорите за пенсии. Вие по-добре знаете от мен къде са, защото по Ваше време станаха банковите фалити, стана приватизацията с Вашето участие.
Избягали младите хора. Ами на Вашия депутат, видният секретар на Централния комитет – не е по-млад, дядото – господин Стоян Михайлов, заяви през месец юли: …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, влезте отново в темата, моля Ви!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …нашата партия ориентира България към капитализма…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Влезте отново в темата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …и създаде толкова уродлив капитализъм, който изгони 2 милиона млади хора от България. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, ако не влезете в темата, ще прекратя Вашето изказване.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Вие си признавате кой изгони младите хора. (Силен шум от „БСП за България“.)
Аз говоря истини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам Ви, но не сте в темата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Говорите за богати хора, господин Биков. Кого ще облагодетелстваме с техните закони?! Два месеца текат кои са богатите хора, олигарсите, онези с несметните богатства, с ролс-ройсите, със замъците. Ами всички до един са свързани с БКП и с Държавна сигурност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Лъже Ви партията… Петдесет години лъжеше, че ще строи социализъм, накрая ограби държавата и построи капитализма. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Влезте в темата или ще прекъсна изказването Ви!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Добре.
Позволете ми все пак, аз говоря истини, тъй като цял живот съм писал за тази партия (силен шум), да Ви припомня едно мое куплетче:
„Партията развява демагогски знамената, че е социална, честна, справедлива, но поразровиш ли…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, прекратете изказването… Вие се отклонихте от темата. Благодаря Ви.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: „…ще видиш, че е арогантна, нагла и особено крадлива.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, Вие се отклонихте от темата. Благодаря Ви.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Това е точно по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. (Силен шум и реплики.)
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моля Ви, уважаеми господин Председател, като водите заседанието, да не позволявате изпускане на нервите от народни представители като този, който говори тук. Няма да му спомена името, за да не му давам повод да говори. Само бих искал да му кажа следното: господин Биков преди малко каза, че от 300 години говорим едни и същи неща. Благодаря. Остават ми още 232 години, аз съм на 68. Той говори за преди 50 години.
Господин Гърневски, в момента на огромната преобладаваща част от…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече му казахте името, нали?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, моля, чрез Вас, обяснете му на господин Гърневски, благодаря Ви…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Поемам този ангажимент, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …че огромната част от българските пенсионери говори за пенсии – пенсиите им са по-ниски от кръвното налягане, уважаеми колеги! Това е социален тероризъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Не виждам други изказвания. Прекратявам дебатите.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 171 народни представители: за 65, против 65, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 44 по вносител, който става § 57.
Гласували 173 народни представители: за 112, против 61, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 58, като думите „§ 44“ се заменят с „§ 57“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания за предложенията на Комисията за текстове на § 45 – 48? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване. Гласуваме анблок предложенията на Комисията, с които се подкрепя текстът на вносителя за § 45, който става § 58, § 46, който става § 59, § 47, който става § 60 и § 48, който става § 61.
Гласували 118 народни представители: за 96, против 18, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията предлага § 49 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 41, т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията § 49 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 41, т. 4.
Гласували 106 народни представители: за 96, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 62.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 63:
„§ 63. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 121д, ал. 10:
а) в т. 1 буква „в“ се изменя така:
„в) свидетелство за съдимост или аналогичен документ – за лицата, които не са български граждани; за българските граждани липсата на осъждане се установява служебно;“
б) в т. 2 буква „б“ се изменя така:
„б) свидетелство за съдимост или аналогичен документ – за лицата, които не са български граждани; за българските граждани липсата на осъждане се установява служебно;“
2. В чл. 347, ал.3, изречение първо думите „ал. 2, т. 2“ се заменят с „ал. 5, т. 3“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания за предложените два текста? Няма.
Преминаваме към гласуване на докладваните текстове в редакция на Доклада на Комисията за § 50, който става § 62, и за новосъздадения § 63.
Гласували 100 народни представители: за 86, против 13, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в § 50.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов да се създаде нов § 50б – § 50ж.
Комисията подкрепя по принцип предложението за § 50б и подкрепя предложението за § 50в – 50ж.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 64 – 69.
„§ 64. Съществуващите митници се закриват със заповед на министъра на финансите. Правоотношенията със служителите се уреждат при условията и по реда на чл. 87а и чл. 106, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за държавния служител, съответно чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда в рамките на определената численост на персонала на Агенция „Митници“ и в съответствие с определената структура и численост на персонала на териториалните дирекции.
§ 65. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 199, ал. 2 думите „съответната митница“ се заменят със „съответната териториална дирекция на Агенция „Митници“.
§ 66. В Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „началника на компетентната митница“, „началникът на компетентната митница“, „началника на митница“, „митницата“ и „компетентната митница“ се заменят съответно с „директора на компетентната териториална дирекция в Агенция „Митници“, „директорът на компетентната териториална дирекция в Агенция „Митници“, „директора на териториална дирекция в Агенция „Митници“, „териториалната дирекция на Агенция „Митници“ и „компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“.
§ 67. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) в чл. 62, ал. 6, т. 6 думите „началниците на митниците“ се заменят с „директорите на териториалните дирекции в Агенция „Митници“.
§ 68. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. …) в чл. 91, ал. 2, т. 6 думите „началниците на митниците“ се заменят с „директорите на териториалните дирекции в Агенция „Митници“.
§ 69. В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. …) в чл. 6, ал. 1 т. 21 се изменя така:
„21. директорът, заместник-директорите и главният секретар на Агенция „Митници“, директорите на дирекции и главните директори на главни дирекции в Централното митническо управление и техните заместници, директорите на териториални дирекции и техните заместници, началниците на митническите бюра и митническите пунктове;“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли изказвания? Да, заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Взимам отношение по § 64. Съществуващите митници се закриват със заповед на министъра на финансите. Създават се териториални дирекции. Дотук нищо лошо, облякъл се Илия пак в тия или се е преоблякъл. На митничарите вместо митничари ще им казваме териториални служители.
По-важното е друго. В този параграф правоотношенията със служителите се уреждат на базата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител. А той казва: „Органът по назначаването може да прекрати служебните правоотношения с едномесечно предизвестие в следните случаи:
1. При закриване на администрация, в която е назначен държавният служител.“
Какво правим с този § 64? Даваме възможност със създаването на новата структура „Териториална дирекция“ новият директор, който ще бъде назначен естествено без конкурс, съгласуван с министъра на финансите, да може да уволни всеки един бивш служител на съответната митница и да назначи който си реши. Тоест да назначи наши хора – Ваши. Защото Вие помните, че с § 50, който приехме, в чл. 10 ние отменихме предварителния етап на конкурсите.
С така приеманите поправки в Закона за митниците се създава една чисто нова философия през Закона за корпоративното и подоходно облагане. Аз считам, че това не е правилно и не трябва да бъде подкрепяно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на докладваните текстове за § 50б – 50ж, за § 50б, които стават § 50в – 50ж, и текста по Доклад на Комисията за § 64 – 69, докладвани в цялост.
Гласували 90 народни представители: за 74, против 16, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължаваме с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, връщаме се към допълнителния доклад.
Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за създаване на нов § 70 в Преходните и заключителните разпоредби.
Комисията го е подкрепила във връзка с приетите предложения по § 39 в редакцията на Комисията, за т. 14 и т. 18 за чл. 61, ал. 2. Те са отхвърлени и затова трябва да се отхвърли и този параграф. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Прочетете, моля Ви, текста на предложението на Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, за създаване на нов § 70 в Преходните и заключителните разпоредби:
Да се създаде нов § 70, а досегашният § 70 в редакция на Комисията да стане § 71.
„§ 70. (1) В срок до 10 януари 2019 г. лизингодателите уведомяват общината по седалището си, като подават коригираща декларация по чл. 54, ал. 4, както и общините по настоящ адрес, съответно седалище на лизингополучателите, като подават декларации по реда на чл. 54, ал. 4а, за превозните средства, предоставени за ползване въз основа на действащите към 31 декември 2018 г. договори за финансов лизинг. В декларациите се посочват идентификационни данни за лизингополучателя, включително за настоящ адрес, съответно седалище на лизингополучателя, както и регистрационен и идентификационен номер на превозното средство.
(2) Размерът на данъка за превозните средства по ал. 1 се определя по реда на чл. 54, ал. 4а от служител на общинската администрация по настоящия адрес, съответно седалището на лизингополучателя, и се съобщава на лизингодателя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Становището на Комисията е да се отхвърли предложението на господин Цонев.
Сега вече гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на предложения от народния представител Йордан Цонев текст.
Гласували 90 народни представители: за 70, против 14, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Параграф 51.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 70, и предлага следната редакция:
„§ 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на:
1. Параграф 43, т. 2 – относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква „а“, т. 5, буква „б“, подбуква „бб“ , т. 9, т. 15, буква „б“, т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. Параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.;
3. Параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 5 – 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 – 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.;
4. Параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.;
5. Параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.;
6. Параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква „в“, т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.;
7. Параграф 50, т. 4, букви „в“ и „г“, които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.
8. Параграф 39, т. 3, буква „б“ относно чл. 14, ал. 2, който влиза в сила от 1 януари 2020 г.;
9. Параграф 43, т. 11 относно чл. 47, ал. 4, т. 2, който влиза в сила от 28 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване на текста на § 70 по Доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 75, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и последният текст от гласувания днес Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Уважаеми народни представители, точно в 16,00 ч. ще продължим с бюджета. (Реплики.) Нямаме време, напредна времето. Съжалявам, следващият законопроект е тежък – в 16,00 ч. продължаваме със Законопроекта за държавния бюджет.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 г. – продължение.
Вчера изчетохме докладите по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., така че днес преминаваме към разискванията.
Давам думата на министър Владислав Горанов, за да ни представи Проекта за бюджета.
Заповядайте!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя на Вашето внимание Законопроекта за държавния бюджет на Република България за следващата година.
Днес ще водим дебат по фискалната рамка за 2019 г., която стриктно отразява и следва заложените приоритети от Програмата на правителството.
Макроикономическата прогноза за следващата година е в съответствие с актуалните очаквания за развитие на икономическата среда в национален и международен план. Очакваният икономически растеж за следващата година в реално изражение е 3,7 на сто, като растежът на брутния вътрешен продукт е прогнозирано да се ускори основно по линия на публичното потребление и инвестиции и номинално да достигне равнището от 116 млрд. лв. в края на 2019 г.
За последните две години брутният вътрешен продукт се увеличава постепенно като номиналният ръст се оценява на около 10 млрд. лв., а до края на мандата на това правителство, съгласно конституционно установения срок, анализите показват, че той може да надмине 130 млрд. лв.
Благополучният цикъл на икономиката със значителен и по-висок спрямо този през кризисния период принос на общия фактор на производителност към потенциалния растеж позволява по-голям бюджет – както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите. Получихме много критики, свързани с номиналния ръст на разходите, но всъщност, колеги, това е резултат от по-успешното българско общество, което произвежда повече. По-високата заетост, увеличението на заплатите увеличават и потреблението. Бюджетът расте, и то при запазване на ниско данъчно облагане на хората и бизнеса и според нашето разбиране, така се осигуряват повече ресурси за публични услуги. Като общност създаваме повече и с всяка следваща година задоволяваме по-добре обществените нужди без да създаваме диспропорции в икономиката и без да обременяваме с дългове поколенията пред нас.
Според нашето разбиране фискалната политика, която водим, е благоразумна и подобряването на дълговата позиция на страната е добър аргумент към нашите партньори по пътя на присъединяване към най-вътрешния кръг на интеграция в Европейския съюз – Еврозоната.
Кои са основните параметри на бюджета за 2019 г.? Много дебати се водиха, ще премина през едрите категории.
Прогнозната средногодишна инфлация е 3 на сто, водена основно от ръста на енергоносителите, които напоследък успокояват тенденцията на увеличение. Нивото на безработицата трайно намалява и за 2019 г. очакваме тя да се понижи до 4,8 на сто. Управлението на консолидирания държавен дълг осигурява стабилни параметри и гарантира фискалния резерв, който към края на месец септември тази година по отчет е 11,2 млрд. лв. Заложена е положителна тенденция за трайно намаляване на държавния дълг на Република България спрямо брутния вътрешен продукт. Остава третият най-нисък в Европейския съюз, намалявайки, разбира се, както поради номиналното увеличение на брутния вътрешен продукт, така и поради погашенията на револвиращ дълг, като очакваното равнище от 22,5 на сто в края на 2018 г. се планира в прогнозата да спадне до 19,1 на сто в края на следващата година, а към края на 2021 г., след номинално намаление, целта е да достигне 16,5 на сто от прогнозираното ниво на брутния вътрешен продукт.
Бюджетното салдо на консолидираната фискална програма следва предварително заложената стратегия за постепенно намаляване, търсейки максимален баланс с икономическия цикъл, като за следващата година предлагаме превишение на разходите над приходите с 0,5 на сто от прогнозирания брутен вътрешен продукт или около 600 милиона, като по наше мнение стратегията да вървим към балансирано бюджетно салдо е правилна.
Благоприятната циклична позиция на икономиката води до нарастване на данъчно-осигурителните приходи, които допълнително са повлияни и от някои мерки за подобряване на събираемостта.
Без да променяме съществено параметрично данъчната политика през следващата година очакваме общо приходите по консолидираната фискална програма да достигнат 43,9 млрд. лв., което е с 4,7 млрд. лв. повече спрямо настоящата година.
На базата на заложеното увеличение на приходите през следващата година планираме разходни политики, които включват постоянно по своя характер повишение на разходи, като например заплати, пенсии и други социални плащания.
Следващата година преразпределяме 44,5 млрд. лв. или 38,2 на сто от брутния вътрешен продукт, като запазваме утвърдилата се като негласна традиция размерът на публичните разходи да не надхвърля 40 на сто от произведеното.
Открояващите се приоритети на бюджета за 2019 г. са политиката по доходите, образованието, социалната политика и отбраната. По-добрата събираемост на приходите, засилените мерки, предприети от институциите за борба с контрабандата, предвидимата икономическа среда позволяват да увеличим доходите на заетите в бюджетната сфера с 10% за следващата година, а за учителите, така както анонсирахме предварително – с 20%, за да можем в края на прогнозирания мандат да постигнем удвояването спрямо 2017 г.
Още от предизборната кампания заявихме и виждането как трябва да се движи минималната работна заплата. Следвайки този график, от следващата година предлагаме най-ниското трудово възнаграждение да бъде не по-малко от 560 лв.
Ниските нива на заплащане се оказаха недостатъчно условие да сме една от най-атрактивните дестинации за инвестиции. Със сигурност е предизвикателство пред всички да успеем така да балансираме факторите на производство, за да направим България място за живеене, което да задържа квалифицираните и успешните хора, а дали сме закъснели, ситуацията на пазара на труда и демографската политика ще покажат.
Като членове на Европейския съюз, където е гарантирана свободата на движение на хора, стоки и капитали, е предизвикателство да сме конкурентоспособни не само от гледна точка на инвестиции, а от гледна точка на търсене и предлагане на работната сила. При сегашния дефицит на работна сила вдигането на заплатите е неизбежно и пазарът го изисква. Инвестициите в образованието в този контекст са един от значимите приоритети на нашето управление, като вторичен ефект очакваме да доведат и до повишаване качеството на работната сила, от което икономиката се нуждае.
Увеличението на доходите на педагогическия персонал не означава, че автоматично на изхода на средното образование ще имаме функционално грамотни младежи, готови за пазара на труда, но сме възприели, че е предпоставка в българските училища да влязат по-добре образовани и мотивирани учители.
Ако се върнем във времето, към което носталгично левицата се обръща, тогава в средното образование попадаха 30% от най-образованите български граждани, 30% от най-добрите висшисти влизаха в българското училище. За съжаление, тази тенденция в момента отдавна е обърната.
Близо 900 млн. лв. са повече средствата, разпределени за социални разходи, за енергийни помощи, за хората с увреждания, за пенсии. За балансиране на инфлационния натиск, предизвикан предимно от външни разходи, какъвто е поскъпването на енергийните продукти и други суровини и търгуване на международните пазари, предлагаме 50-процентно увеличение на помощите за отопление, което номинално изразено, е 44,4 млн. лв. повече по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, като всъщност още до края на тази година за отоплителния сезон 2018 – 2019 г. взехме решение да приложим увеличените размери на подпомагане и правителството вече отреди допълнително 21 млн. лв. за тази политика.
Поехме като ангажимент 150 млн. лв. пред хората с увреждания и техните родители по отношение гарантирането на финансовата рамка на новата нормативна рамка, свързана с уязвимите групи от обществото.
Отразяваме в бюджета на Министерството на труда и социалната политика одобрената от Народното събрание нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, като тук размерът на помощта е определен за следващата година на 115 лв. и допълнително 7 млн. лв. номинално по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Пенсионните доходи растат, следвайки механизма, заложен още с пенсионната реформа. Системата, по която специалистите смятат, че трябва да нарастват, се нарича „златно швейцарско правило“. Според нас не е дошъл моментът, в който можем да правим дългосрочни експерименти, още повече добрите времена в икономическия цикъл не предполагат това да е първи приоритет.
Важно е да се увеличават стимулите за работещите в момента, в който трябва да има максимално тясна връзка между реалния доход и приноса към системата.
В този смисъл е положително и значителното повишение на тавана на пенсиите – близо половин милиард допълнителни средства са предвидени за общините и този ресурс ще достигне по хоризонталните политики до голяма част от нашите граждани.
Новите моменти в частта на бюджетната рамка за общините, е свързана според нашето разбиране, с въвеждането на по-справедлив модел за определяне на бюджетните взаимоотношения с държавния бюджет чрез подобряване на механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на общата изравнителна субсидия.
По-малките общини ще получат повече, общините със средно икономическо развитие ще получат по-малко, а най-богатите общини, които през годините получиха достъп до този своеобразен Кохезионен фонд, наречен изравнителна субсидия, ще загубят достъп до тези ресурси.
Фактът, че моделът работи, според нас показва и това, че изравнителната субсидия в Проекта за следващата година, преобладаващо се увеличава за най-бедния регион в България – Северозападният. Той получава 114% увеличение спрямо тази година.
Изпълняваме и ангажиментите си към НАТО, като спазваме изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от брутния вътрешен продукт в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана с 2 на сто от БВП на България до 2024 г. В бюджетната рамка за следващата година разходите за отбрана достигат 1,58 на сто от брутния вътрешен продукт или в номинално изражение 1 млрд. 839 млн. 300 хил. лв. Гарантирани са и средствата за трите големи инвестиционни проекта на армията: самолети, кораби, бойна техника за Сухопътните войски.
Винаги съм заявявал, че не бива да прибързваме с достигането на числата, предварително договорени в рамките на Алианса, факт е обаче, че ангажиментите, които имаме, не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка и за 2024 г., макар че съм чувал в тази зала и различни мнения, не можем да пренебрегнем достигането до 2% от брутния вътрешен продукт.
В заключение, госпожо Председател, Проектът на Закон за държавния бюджет обхваща всички секторни политики. Той следва структурата на държавните органи на държавното управление, като гарантира детайлно и всеобхватно тяхното ресурсно обезпечаване и възможността за изпълнение на ангажиментите им. Старали сме се да изпълняваме стриктно възприетите от нас принципи за запазване на фискална стабилност и да не променяме параметрично данъчната политика. Според нас предвидимостта до голяма степен гарантира устойчиво развитие на икономиката и не предполага увеличаване на дела на намесата на държавата в нея.
Чуха се много критики, че бюджетът не правел реформи. Готови сме да обсъдим всяка една реформа, която не е самоцелна и води до по-добро развитие на отделни системи, но реформата сама по себе си не трябва да води самоцелно до изменение във функционирането на определени системи, а до по-ефективно и по-полезно за българските граждани. В този смисъл всеки, който използва думата „реформа“ като критика към бюджета, трябва да каже каква?
Завършвам с това уточнение, че бюджетът не е предизборен. Работим върху предизборния бюджет. Той се съдържа до голяма степен в предложената средносрочна фискална рамка, но ще го разглеждаме в края на 2020 г., колеги, защото изборите за следващ парламент, поне така, както ние виждаме развитието на държавното управление, ще бъде през 2021 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Горанов.
Заповядайте, госпожо Стоянова, за процедура за допуск.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Председател, моля в залата да бъдат допуснати: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, господин Георги Георгиев – заместник-министър на външните работи, господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Стоян Андонов – заместник-министър на младежта и спорта, господин Магдалинчев – Висшия съдебен съвет, както и господин Добрин Пенджуров, Владимир Петров и Надежда Генова от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Моля, режим на гласуване за така направената процедура.
Гласували 121 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете постите в залата.
Господин Магдалинчев, заповядайте на трибуната да представите Становището по бюджета на съдебната власт.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Висшият съдебен съвет по Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт приема Проекта на бюджет за съдебната власт, определя състава и организацията на работа на нея и обезпечава финансово и технически дейността на органите на съдебната власт, без да се намесва в нейното осъществяване. Висшият съдебен съвет по Конституция осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт.
Предложеният Проект на бюджет за 2019 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2020 и 2021 г. на съдебната власт са съобразени с прогнозите за оптимален размер на средствата за нормалното функциониране на съдебните институции.
Проектът на бюджет на съдебната власт отразява стремежа за повишаване ефективността на съдебната система на равнище, отговарящо на членството на Република България в Европейския съюз.
При изготвяне на разчетите в Проекта на бюджет за 2019 г. са използвани: обективните потребности от численост на магистратите и съдебните служители, определени спрямо броя на съдебните производства и темпът на тяхното нарастване, както и действието на Таблица 1 за определяне на работните заплати на магистратите и Единният класификатор за длъжностите в съдебната администрация.
Разчетите са разработени на база на утвърдените бюджети за 2018 г. на органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното ѝ функциониране, осигуряващи бързо правораздаване и изграждането на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие.
Проектът на бюджет за 2019 г. и актуализираните бюджети и прогнози за 2020 и 2021 г. на съдебната власт са съобразени с указанията на Министерството на финансите за изготвянето на проектобюджета за 2019 г.
Предвидени са средства за обезпечаване на основните функции и дейности, свързани с измененията в Закона за съдебната власт, част от които са влезли в сила през тази година.
Проектът на бюджет за съдебната власт за 2019 г. е в размер на 769 млн. 400 хил. лв., а за следващите години по разчети, съответно на 811 млн. 400 хил. лв. – за 2020 г. и 870 млн. 800 хил. лв. – за 2021 г.
Средствата за заплати през 2019 г. са индексирани спрямо утвърдения бюджет със 17%, а за всяка следваща година с по 10%, за да се приложат законоустановените изисквания, с които се определят възнагражденията в съдебната система.
За прогнозирания период са предвидени средства за допълнителни възнаграждения на магистратите в органите на съдебната власт въз основа на степента на натовареност с по-висока от средната за всяка година за съответния орган на съдебната власт в размер на три основни заплати в съответствие с разпоредбата на чл. 233, ал. 6, изречение първо от Закона за съдебната власт.
В съответствие с чл. 233, ал. 6, изречение второ и чл. 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт са предвидени средства за допълнителни възнаграждения на магистратите и съдебните служители от Апелативния специализиран наказателен съд, Специализирания наказателен съд, Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура в размер на три основни заплати за всяка година.
По проектите на бюджет за съдилищата на Република България и Прокуратурата на Република България за 2019 и 2020 г. са предвидени средства за издръжка в изпълнение на разпоредбите на чл. 360е от Закона за съдебната власт и Наредбата за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма.
На основание чл. 30, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт в Проекта на бюджет са заложени средства за управление на недвижимите имоти на съдебната власт.
Предвидени са средства за издръжка и капиталови разходи за 2019 г. за електронно правосъдие, които са включени в Справката за разходите в областта на електронното управление и на използваните информационни и комуникационни технологии, предоставени в Държавна агенция „Електронно управление“.
Приходите от дейността на органите на съдебната власт в размер на 116 милиона за трите години са съобразени с политиката за равен достъп до правосъдие, при което разширяването на обхвата на съдебната дейност изключва въвеждането на пазарни механизми при оказването на юридическа помощ по граждански и наказателни дела. Следва да се отбележи, че ръстът на съдебните производства не е възможно да бъде свързан със значително увеличение на постъпленията от съдебни такси поради високия дял на наказателните и административните производства, освободени със закон от държавни такси.
Прогнозните приходи са реалистични, когато при тяхното изготвяне са отчетени промените в нормативната уредба и са използвани икономически и статистически способи за анализ, съобразени с прогнозите за променената макроикономическа среда. Добавен е резерв за непредвидени и неотложни разходи от 900 хил. лв. за трите години.
При разработването в разходната част в Проекта на бюджет за съдебната власт за 2019 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2020 и 2021 г. е предвидено финансово осигуряване на основните показатели и политики, на които е подчинена дейността на всички работещи в съдебната система в Република България.
Основните политики и програми в областта на съдебната власт са:
Политика 1 „Осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“ и включва дейности на всички съдилища в Република България. Към тази политика са обособени три програми. Предвидените средства са в размер на 412 млн. 500 хил. лв.
Политика 2 „Спазване на законността в Република България“ и включва дейността на Прокуратурата на Република България. Обособени са четири програми, като средствата по тази програма са в размер на 279 млн. 900 хил. лв.
Политика 3 „Управление и организация на работата на съдебната власт, без да се нарушава нейната независимост“ включва и дейността на Висшия съдебен съвет. Разчетените средства са в размер на 18 млн. лв. Към тази политика са обособени три програми.
Политика 4 „Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи“ включва дейността на Националния институт на правосъдието с обособени три програми. Необходимите средства за осъществяване на всяка политика са 3 млн. 700 хил. лв.
Политика 5 „Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законност, обективност и публичност.“ Политиката включва дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и три програми към нея. Разчетените средства към нея са в размер на 8 млн. 300 хил. лв.
Политика 6 „Електронно правосъдие“ включва електронна система за извършване на всички предвидени в Закона процесуални действия от органите на съдебната власт в електронен вид. Необходимите средства са в размер на 10 млн. 400 хил. лв.
Политика 7 „Управление на недвижимите имоти на съдебната власт“ включва извършване на основен ремонт на съдебни сгради, средства за застраховки и данъци, дейности по строителен надзор и инвеститорски контрол. По тази политика са предвидени 36 млн. 600 хил. лв.
Предложеният вариант на бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет се различава с размера на разходите, одобрени от Пленума на Висшия съдебен съвет, с 65 млн. 100 хил. лв., които са основно средства за възнаграждения и капиталови разходи.
В предложението на Министерството на финансите са включени разходи за възнаграждения по чл. 233, ал. 6, изречения първо и второ и чл. 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт в размер на една основна заплата, а в предложението на Пленума на Висшия съдебен съвет същите са в размер на три основни заплати, при условие че Законът за съдебната власт е предвидил до шест основни месечни заплати.
Увеличението от 1 януари 2019 г. на средствата за заплати в предложения проект за бюджет от Министерството на финансите е в размер на 10%, а в разчетите на Пленума на Висшия съдебен съвет е заложен 17% ръст на трудовите възнаграждения, базирани на очаквания размер на средната заплата в бюджетната сфера в последното тримесечие на 2018 г. спрямо достигнатия размер на най-ниската заплата. В таблица № 1 се определят максималните основни месечни работни заплати за магистрати.
За разлика от заетите в изпълнителната власт, за които е предвидена възможност четири пъти…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте вече, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Да, приключвам.
…в Закона за съдебната власт не се представя такава възможност за магистратите и съдебните служители.
Независимо от изложеното по-горе, след проведени срещи с Министерството на финансите и предложените от него нови разчети за бюджета на съдебната власт в Законопроекта за бюджета на Република България за 2019 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет на свое заседание от 29 октомври 2018 г., съобразявайки се с възможностите за разпределение на бюджета за 2019 г., прие решение, с което изрази положително становище по изготвения проект на Министерския съвет за държавен бюджет на Република България за 2019 г. в частта му относно бюджета на съдебната власт, въпреки разликата от 61 млн. 100 хил. лв. между предложения вариант за бюджет от съдебната власт и този, предложен в становището на Министерския съвет по Законопроекта. Ще предприемем необходимите действия да се справим с така утвърдения бюджет на съдебната власт.
Уважаеми народни представители, в заключение, следва да отбележа, че приоритет в дейността на Висшия съдебен съвет през 2019 г. е изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите, юридическите лица и държавата и да защитава спазването на техните права и законни интереси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Магдалинчев.
Колеги, преминаваме към разискванията.
Първи има думата господин Цонев.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожи и господин Министър, уважаеми колеги! Надявам се, че министърът на финансите ще дойде в залата, а може би слуша и гледа на екран, но така или иначе ние трябва да започнем дебата.
Да започна със следното: естествено, парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи този бюджет. Не това е обаче целта на моето изказване – да Ви съобщя нещо, което не е изненада за вас.
Ще се опитам да направя анализ на най-широко рекламирания бюджет за последните може би 30 години: най-големият, най-щедрият, уникалният, гордостта на правителството и може би на всички правителства досега.
Разбира се, в основата на тази рекламна кампания стоят многото разходи, повишаването на плащанията към отделни групи, на заплати и т.н.
Нека да се опитаме да направим трезв икономически анализ на бюджета, който съм категорично убеден, че присъстващите в тази зала не разглеждат като торба с пари за социални плащания, защото бюджетът не е това. Бюджетът е инструмент и за социални плащания, и за социално разпределение и равенство, и така нататък, но той е основният икономически инструмент, основният финансов инструмент за правене на икономическа политика.
Аз ще разгледам този бюджет от гледна точка на макроикономическите показатели, от гледна точка на приходите, разходите и тяхната ефективност.
Чисто макроикономически моето мнение е, че бюджетът не отразява цикъла на икономическото развитие. Бюджетът не подкрепя растежа. От няколко години българската икономика се намира в подем, в икономически растеж. Най-високият от тези растежи е през 2017 г., след това растежът бележи лек спад.
Внимателният анализ на растежа показва, че той не се дължи на правителствени политики, за съжаление. Той се дължи преди всичко на увеличено потребление, а то е вследствие както на трансфери от българите, които работят в чужбина, така и на разходите, които се правят за стоките от първа необходимост, чиито цени се увеличиха. Когато говорим за потреблението като помпа на растежа, винаги казваме, че това е най-нестабилната помпа на растежа.
Спомням си, че миналата година от тази трибуна финансовият министър каза, че има опасност българската икономика да прегрее. Да, има такава опасност и тя винаги е по линия на потреблението.
Какво се прави тази година? Да отворя една скоба: за 2018-а и 2019 г. разходите се увеличават с 10 млрд. лева, приблизително 5,1 и 4,9 милиарда. Десет милиарда лева са много сериозна сума за българската икономика.
Първо, тази сума напомпва инфлацията, тъй като голяма част от стоките, които се потребяват, са от внос. Това, разбира се, влошава търговското салдо, влошава и платежния баланс. Най-вече обаче помпа инфлацията и забавя растежа. Това ще направи през следващата година този бюджет, както през тази година го прави бюджет 2018 г.
Нереална е прогнозата за инфлацията, тъй като реално 3,6% инфлация е постигната през миналото тримесечие, без в нея да е отразено поскъпването на цените на горивата, на газта, на парното, на още редица стоки, както и това, което ще последва след увеличаването на някои от цените в края на годината. Инфлация от порядъка на 5 – 5,5% прогнозират повечето от икономическите наблюдатели и анализатори.
Тази инфлация, освен че забавя растежа, ще изяде и част от въпросните увеличения от тези разходи, които ще се направят. Категорично ще изяде увеличението на пенсиите, така че с това не се хвалете!
Другото, което ще изяде, е увеличаването на заплатите.
За сметка на това обаче ще повлияе категорично макроикономически зле на икономическия цикъл.
Второто нещо, с което бюджетът не е съобразен с икономическия цикъл, е, че в годините на растеж бюджетът трябва да бъде принципно на излишък. Трябва да се спестяват достатъчно бюджетни средства, за да се посрещнат разходите, когато икономиката започне да спада или влезе в рецесия.
Тук трябва да отворим една скоба и да кажем нещо повече. Разходите, които се предвиждат тази и следващата година, са негъвкави, тоест са такива, че веднъж направени, ще трябва да се правят и през всички следващи години, най-малко тези. Питам: какво ще се случи с тези разходи, ако икономиката влезе в рецесия, каквито предупреждения вече има за европейската икономика, и то от сериозни анализатори? Ще излезем на дефицити от порядъка на 2 – 3 милиарда. С какво ще ги покриваме, след като нямаме спестени пари от годините, в които има растеж на икономиката, отговор няма. Ето защо твърдя, че този бюджет не подкрепя икономическия растеж, не отразява икономическия цикъл, в който се намира страната.
Разбира се, може да се говори още много за макроикономическите дисбаланси, но в рамките на такова изказване, особено ако искаме да обхванем повече показатели, няма как да говоря в подробности.
Да се спрем на приходната част. „Приходите се увеличават“ – каза министърът на финансите преди малко, до 38,3 – 38,4 пункта от брутния вътрешен продукт. Нека Ви кажа, колеги, да, това е в рамките на 40%, които България спазва през последните години, и правилно, за да подкрепя растежа и икономиката, но да кажем, че те се увеличават с 2 процентни пункта спрямо тази година и се увеличават, защото увеличавате данъчно-осигурителната тежест. Увеличавате я абсолютно всяка година, когато правите бюджета. Увеличават се през „патента на ГЕРБ“, ако мога така да кажа – увеличаването на осигурителната тежест – вдигане на прагове и така нататък. Това става всяка година, с абсолютно всеки бюджет. Увеличават се през акцизи. Да, акцизите имат някакъв график – тук мога да се съглася, но така или иначе представлява увеличение на данъчно-осигурителната тежест. Увеличават се през безброй такси. Погледнете приходите в бюджета от такси. Те са абсолютно ненормална за европейските бюджета величина. Няколко процента от брутния вътрешен продукт са приходите от такси, било то държавни, било то общински. Това също увеличава освен данъчно-осигурителната тежест, но и натиска върху бизнеса и върху българските граждани.
Така широко прокламираното увеличаване на приходите вследствие на действията на приходните агенции – на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“, ако го разгледаме в детайли, не е точно така.
Защо се увеличава ДДС-то? Вследствие на събираемост ли? Не е вследствие на събираемост, а вследствие на повишените цени, на инфлацията – най-вече! От тази гледна точка няма с какво да се хвалим по отношение на приходната част.
Остава и Вие много правилно сте се концентрирали от това, което слушам през последните десетина дни, разходната част. Виждате ли, този бюджет дава най-много, този бюджет подкрепя заплатите на учителите – факт, увеличава парите за образование, увеличава парите за здравеопазване и така нататък.
Няколко момента в разходната част, уважаеми колеги.
Първо, продължава неправилното планиране, неточното планиране на самия бюджет. Планират се високи капиталови разходи, които не се разходват и след това излишъкът от неразходваните капиталови разходи се разходва с постановление на Министерския съвет, така нареченото дискреционно разходване на публичните средства. Дискрецията е лошо нещо при разходването на публичните средства. Това е правомощие, което си си го дал сам – преведено на финансов език. Постановленията на Министерския съвет в повечето случаи заобикалят този орган тук, който трябва ясно и точно да определя всички разходи – и по Конституция, и по Закона за държавния бюджет.
Тук не искам да кажа, че нарушавате Закона за публичните финанси, но той така е направен от Вас през 2012 г., че позволява това дискреционно разходване на публичните разходи. Само да Ви кажа: за 2017 г. това разходване е 7% от всички разходи. Как Ви се вижда? Направете справка с европейските бюджети и ще видите къде сме. Тази практика трябва да бъде преустановена. Тя увеличава неефективността на публичните разходи и това е другата голяма тема, когато говорим за разходите. Каква е не величината на публичните разходи, а каква е тяхната ефективност? Защото ако говорим, че увеличаваме публичните разходи, веднага трябва да се запитаме: с това подобряват ли се услугите в публичния сектор? Погледнете класациите, които се правят по ефективност на публичните разходи, и там, разбира се, сме на едно от последните места.
По поне шест от разглежданите в тези изследвания сектори нашата ефективност – ефективността на разходване на публичните разходи в България, е в пъти по-ниска от европейската. Защо се хвалим тогава, че разходваме повече публични разходи, когато тяхната ефективност е толкова ниска?
Друг важен момент, когато правим анализ на публичните разходи и тяхната ефективност е всъщност какво постигат тези разходи? (Реплика от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължаване на времето на всички групи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние не сме против да се увеличават заплати – напротив. Преди малко тук министърът на финансите каза: говорите за реформи, че в този бюджет, както и в предните, няма нужните реформи – ние сме открити за диалог за реформите. Няма да говоря за реформите само ще дам два примера: какви реформи са извършени в сектора на образованието?
Почитаеми колеги, когато дойдохте на власт през 2009 г., децата, които се учеха да пишат, сега завършват своето средно образование – толкова време сте на власт. През това време нищо не се е променило, освен че целият бизнес и пазарът на труда казват, че българското образование дава ненужни специалности и неграмотни хора на пазара на труда.
Вторият пример – здравеопазване. Когато дойдохте на власт през 2009 г., разходите за здравеопазване бяха около 2,5 милиарда. Днес са около 5 милиарда – два пъти повече. Ще каже ли някой в тази зала или някой от българските граждани, че се е повишило качеството на българското образование? Някой да има това усещане? За какви реформи говорим? Десет години сте на власт, с изключение на една – десет години се увеличават абсолютно всички разходи във всички сектори и качеството е това! Аз няма да му давам оценка – дайте му Вие. Така че, когато говорим и се опитваме да рекламираме един бюджет, нека да бъдем трезви! Широките възможности, които дава растежът, не се използват. Растежът не беше подкрепен. Не беше направен анализ на този растеж от гледна точка на това какви политики биха го ускорили. Не беше направен анализ през годините и сега – неефективността на публичните разходи. Това е трезвата оценка на един бюджет. Всичко останало е реклама, от която, честно казано, и Вие самите нямате нужда, да не говорим за българските граждани, да не говорим за българската икономика и за бизнеса. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Реплики? Не виждам реплики.
Процедура?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Процедурата ми е по начина на водене.
Няма такъв случай в Европа, в Европейския съюз да се приема бюджет на страната без присъствието на министър-председателя, вицепремиерите и скандалното напускане на първия финансист на България – министъра на финансите.
Уважаема госпожо Председател, това е неуважение към парламента в една парламентарна република, на който Вие сте председател. Може ли да извикате министъра на финансите тук в залата, поне да слуша какво говорят народните представители? В противен случай, ако той не дойде, моля за 10-минутна почивка от името на група, дано се сети да дойде тук, да уважи българския парламент и всички хора, които са гласували за това Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Моля, квесторите, поканете министъра на финансите да влезе в залата.
Господин Гечев, заповядайте за изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и министри! Моето изказване почива изцяло на числа, статистика и оценки на Европейския съюз, на Евростат, на БНБ, Националния икономически институт и анализите на министерствата на финансите на Германия, Франция и Италия, Великобритания и някои други страни.
Първо, уважаеми колеги, на основата на доклада на министъра на финансите за 3-годишната рамка на бюджета нека да видим какви цели са поставени с този бюджет.
Уважаеми колеги, червената лампа мига много силно, защото 2018 г. – цитирам доклада на господин Горанов: икономическият растеж на брутния вътрешен продукт – е 3,6%. Догодина се покачва с 0,1% и на 3,7%. Обърнете внимание, господин Горанов, Вие сте записали: 2020 г. – 3,5%; 2021 – 3,5%. Тоест правителството на Република България ни предлага бюджетна фискална политика, която води към забавяне на икономическия растеж. Сравняваме икономическия растеж на света, оценки на Международния валутен фонд и Световната банка. Растежът е средно претеглено за 3 годишния период – 3,7%. Тоест това правителство залага – приказките са едно, но растежът е под растежа на световната икономика с две десети. Нещо повече – растежът на развиващите се страни по оценка на Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия е 4,7% за 3-годишния период. За България понижен растеж – 3,5%. Няма как да се съгласим на бюджетна и фискална политика, която води към понижение на растежа. Ние неслучайно сравняваме предложения растеж с това какво става в световната икономика и какво става в Европейския съюз и развиващите се страни.
Второ, тук са заложени проблеми с търговския баланс на България по отношение на вноса и износа. Цитирам доклада на правителството: износът – растеж – 2,3%, 2,8%, 2,8%, 2,7% – 2021 г., съответно на вноса – 5,3% за 2018 г., 4,6% за 2021 г. Тоест правителството ни предлага ускорено увеличение на търговския дефицит на България. Как се променя той? Правителството тази година ни казва, че ще бъде минус 4,1% – тоест дефицит на търговския баланс, често ни казва, че догодина ще бъде минус 6,1% и 6,9% през 2021 г. Тоест забавяне на икономическия растеж, влошаване на търговското салдо, което казано на обикновен език, знаете ли какво значи? Признаване, че конкурентоспособността на българската икономика при тази фискална политика ще намалява.
Освен това, нека да видим какво става в съседните страни? Казахме вече, предупредихме, че след като сме последни в Европейския съюз, уважаеми колеги, забравете за сравнения с Франция, Германия, Италия – да не говорим за Япония и други страни. Румъния е нашата цел – предпоследната страна на Европейския съюз, която, като начало трябва да направим усилия да изместим от предпоследното място, за да може в някаква перспектива да се приближаваме към средните показатели на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, за Ваше сведение: отваряте бюджетните прогнози и политиките на Румъния и виждате, че 2016 г. и 2019 г. средният растеж е 4,5%, което ще рече, че предпоследният се движи с 25%, защото един процент и нещо е разликата, по-бързо отколкото България. Тоест Румъния започва да се приближава към пред предпоследния, докато България е стигнала дъното на Европейския съюз и продължаваме да копаем, тъй като 2017 г. Румъния има растеж по отчет на Евростат 6,9%.
Тоест вижте, колеги, 3,7% растеж е по-добре от 2%, по-добре е от това българската икономика да е в рецесия, но притеснението е, че тази политика не ни води към наближаването, намаляването на дистанцията с предпоследния, тъй като той се движи с много по-голяма скорост. Освен това, растежът на Унгария е 4,5%, растежът на Полша е в границите на растежа на България. Ние по никакъв начин не намаляваме разликата даже с източноевропейските страни.
Уважаеми колеги, какъв е основният проблем? Основният проблем е, че в бюджета на Република България отсъства нещо, което го има в бюджетите на всички други страни – членки на Европейския съюз, и в това число Румъния, а то се нарича специален инвестиционен фонд, дългосрочен, насочен към развитие на икономиките ни. Германия има 15-годишен хоризонт на инвестиционна политика, разбита по години. Франция има планове за бъдещето на Франция – инвестиционна политика 130 милиарда, разнесена в годините, с конкретни бюджетни инжекции, в това число в ядрената енергетика. Ще Ви дам един пример: EDF е френската електрическа компания, която, о, небеса, е 84% държавна. Те не само, че инвестират в обновяването на атомните си реакторите във Франция, а в момента EDF е сключила договори и започва строежа на нова атомна централа във Великобритания с помощта на френското правителство, финансира кредитни линии на държавната си фирма заедно с Китайската комунистическа партия. Централният комитет отпуска средства за инвестиции в нови ядрени централи във Великобритания. Ето така правят – Франция, Германия, Италия, Румъния.
Какво става с инвестициите?
Уважаеми колеги, ние сме в национална катастрофа с чуждите инвестиции. Да, не преувеличавам. Какви са данните? През 2007 г., преди рецесията, ние имаме 9 милиарда евро годишно инвестиции – преки и чужди. Тази година, от януари до края на август, имаме около 230 милиона преки и чужди инвестиции. Миналата година имахме около 800 милиона инвестиции по това време. Направете разликата. Изчислете каква е разликата между миналата и тази година същия период от януари до август. Да допуснем, че до края на годината ще бъдат 350 милиона преките чужди инвестиции. Това ще излезе около една трета от инвестициите от миналата година и ще излезе към 30 пъти по-малко от инвестициите преди кризата. Имаме ли извинение? Нямаме извинение, защото в съседна Румъния преките чужди инвестиции са увеличени със 726 млн. евро; в Унгария – с над 2 млрд. евро; в Чехия – 1 млрд. 144 милиона; в Словакия – 527 милиона. Обърнете внимание, казвам го с болка! Чуждите инвеститори панически заобикалят България. Във всички съседни страни растат инвестициите – в това число и в Босна и Херцеговина, и в Сърбия. Как да не се притесняваме, уважаеми колеги?
При това положение възниква въпросът какво става с общото равнище на инвестициите в България? Добрата новина е, че докато се сриват чуждите инвестиции, има известен растеж във вътрешните инвестиции. Добре, само че от Доклада на министъра на финансите се показва една права линия в последните четири, пет години. Като сумирате минуса на чуждите инвестиции с плюса на вътрешните инвестиции, се получава една права линия на общите инвестиции в България. Това знаете ли на какво прилича – правата линия? Ако сте гледали по филмите – в кардиологията накрая, като е закъсал пациентът, се получава една права линия. (Шум и реплики.) И тази права линия, за съжаление, е на 3,7%, където ние сме увиснали. И честно признавам, правителството си казва – растежът намалява другите две години.
Няма как да се съгласим. Освен, че намаляват чуждите инвестиции, правителството нищо не казва в бюджета как компенсира въпроса за износа на инвестиции от България. И отваряме Евростат и БНБ – 2017 г. отлитат от България повече от 220 млн. евро. (Реплика.) Да, 220 млн. евро повече! Като погледнете тези инвестиции и влиянието върху българската икономика, се задава въпросът: след като чуждите инвестиции заобикалят България, докато се увеличават във всички останали страни, след като вътрешните инвестиции не са достатъчни, не са стимулирани, за да стимулират растежа на България, какво правят другите страни и народи? Описано е в книгите за стопанска история. Те увеличават инвестиционните бюджетни разходи, за да помогнат на икономиката си да ускори икономическия растеж – нищо сензационно няма.
Нещо повече. Беше споменато от колегата, който говореше преди мен, господин Цонев, какви са точните данни. Министерството на финансите казва, че от 2009 г. досега е планирало по години 48 млрд. лв. за така наречените капиталови разходи. И колко са похарчили, като ги събрахме по техните доклади – 38 млрд. лв.? Тоест много хитро: 10 млрд. лв. не са похарчени, но се отчитат като големи успехи, бюджетни излишъци, фискални резерви. Дами и господа, Вие сте нарушили Закона за бюджета. Вие не сте изпълнили решението на Народното събрание, което Ви е казало колко трябва да похарчите. Вие сте лишили българската икономика от 10 млрд. лв. Превъртяхме 10 милиарда през няколко иконометрични модела, в това число публикувани и от други аналитични центрове. Знаете ли какво се получава? За този период от почти 10 г. брутният вътрешен продукт на България, като се изчисли по обратния мултипликатор, струва между 32 и 37 млрд. лв.
Знаете ли още какво означава това? По данни на Евростат, Международния валутен фонд и Световната банка брутният вътрешен продукт на човек от населението на България е 8 хил. долара, на Румъния е към 10 хил. 100 – 10 хил. 200 долара. Ако пресметнете отново, ако бяха допълнително инвестирани в икономиката 10 милиарда, както задължава Законът, тогава брутният вътрешен продукт на човек от населението на България щеше да бъде малко по-голям от този на Румъния. Но не, не е направено! Заради това ние се чудим сега откъде да компенсираме растежа.
Освен това, наред с проблемите в инвестициите, имаме проблеми и в социалното разслояване. Предлагаме в алтернативния бюджет такъв фонд от един милиард и двеста милиона – петстотин милиона индустриални зони, за да привличаме чужди инвестиции, защото, както казват хората: „маймуни с трици не се ловят“. За да привлечеш чужди инвестиции, трябва да има държавна политика, а те не са достатъчни в момента. Ние предлагаме милиард и двеста милиона – петстотин милиона за индустриалните зони; 700 милиона за изравняване на регионалните равнища на България, тъй като всички знаете какво става в провинцията. Липсата на такава инвестиционна политика за изравняване на регионите има и още една трагедия. Трагедията е за социалното разслояване.
По данни на ЕВРОСТАТ Индексът Джини, който показва хората каква част притежават, на България е 40, средно на Европейския съюз е 30. Колкото е по-малко, толкова е социално по справедливо. Бившите соцстрани: Чехия, Унгария и Полша – вижте данните в интернет, са между 26 – 27, 29, даже някои от тях са по-добри от средните европейски показатели.
И накрая ще завърша с това: правителството се хвали с държавните разходи и с държавния дълг. Вижте, държавният дълг не е в Еврозоната, а е 80% от брутния вътрешен продукт. Ние не казваме, че трябва да е 80%, нека да е в рамките на 60%. Но не може да се хвалите с ниски дялове на държавния дълг в брутния вътрешен продукт, тъй като още сте много далече, но се приближавате до Бурунди – в Африка е, с 14,4%; Свазиленд е само с 10%; Афганистан е със 7,6%. Тоест развитите страни имат висок дял на дълга – афганистанци, талибани, бурундийци имат малко по-нисък от България, така че това не може да бъде извинение.
Бюджетът е голям. Той и „Титаник“ беше много голям, но потъна. Така че, слагайте си спасителните жилетки и плувайте към предсрочни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, професор Гечев.
Реплика?
Заповядайте, господин Петров.
Колеги, моля Ви!
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Много обичам, когато професор Гечев и нашият съгражданин Йордан Цонев се изказват. Двамата са изключително заинтересовани и сериозни за бъдещето на България, та не поглеждат какво са направили и назад.
В тази връзка искам да попитам професор Гечев: кога в последните 140 години България е била по-напред от Румъния? Никога! България винаги е била на това място, на което е и в момента.
Второ, искам да попитам: при кое правителство, в кои години стана голямото разграбване на България? Кой направи схемата за разграбването ѝ? Искам да отговорите и да кажете в коя партия има най-много мултимилионери от тези, които са в парламента? Изключвам корпорация ДПС, нали там няма. (Реплики от ДПС.)
С бюджета има общо темата. Вие сте голям специалист по бюджета…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Петров, моля Ви, продължете мисълта си, без да влизате в спор със залата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Знаем, че Вие сте голям специалист, господин Цонев, от Бургас. Вие много добре разбирате от бюджети.
Задавам като реплика въпрос на професор Гечев: защо, професор Гечев, след като казвате, че България има нисък държавен дълг, Вие бяхте един от най-гласовитите противници на вземането на кредит от 200 млн. евро с 0,1% лихва, който България взе? Вие бяхте най-големият противник в залата. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Втора реплика? Не виждам.
Професор Гечев, имате думата за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Трябва да си призная, че съм силно затруднен, но ще се мобилизирам.
Уважаеми колега, разбира се, не сте икономист, не сте длъжен да знаете, но ще Ви върна към 1989 г., когато румънците учеха български език, за да гледат българска телевизия, тъй като тяхната работеше по два часа.
В развитите страни имат по 50 канала и работят 24 часа. Ако една страна е имала два часа телевизия и гледа българска, и без да сте икономист, най-вероятно тя е била по-зле.
Освен това румънците и те намаляваха – благодаря Ви за въпроса, държавния си дълг. Господин Чаушеску го свали на нула процента, само че след това с него се случиха едни неособено лицеприятни неща, не само заради дълга. Но, както знаете, в Румъния спираха парното на детските градини. Изплатиха го за 7 – 8 години, напрегнаха румънския народ и сега пак имат 40% дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Така че Ви уверявам, че по класация, не по индустриализация и други показатели, България, слава богу, беше по-добре от Румъния. Но беше по-зле от Полша, Чехословакия, ГДР и поради и други причини. Това е така. Но спрямо Румъния сме били винаги по-добре.
По отношение на разграбването, трябва да се обърнете към прокуратурата и следствието. Мога да Ви кажа, че аз лично не притежавам нито една акция, не съм участвал в приватизацията на предприятия, на фирми. Ще ги търсите при тези, при които в кутиите за обувки излизат 10 милиона „бели пари за черни дни“. Ще ги търсите и в обкръжението и на тези, които обикалят около обществените поръчки. Но не съм тук да обвинявам. Това са въпроси към българската прокуратура, следствие и българския съд.
А що се касае до това, че съм… не можах да разбера против какъв заем съм бил? Аз съм против заемите, които ще се харчат, без да е ясно за какво. Но, колега, ако заемът е в рамките на европейските ограничения и, ако той е насочен към инвестиции чрез публично частно партньорство, ще се съгласите, това го правят всички и от това се печели. Неслучайно водещите фирми по света ползват заеми. Вие да сте чули „Дженерал мотърс“ или „Сименс“ да са с нула кредити? Няма такова нещо! Но трябва да се внимава с кредитите, защото много фирми фалират.
Що се отнася до лихвата от 0,1%, аз не съм чувал за такава? Такива лихви се плащат на Федералния резерв, но там е малко по-друга история – при печатането на пари. Но, ако някъде намерите такъв кредит от 0,1%, обадете ми се. Ще се възползваме! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Гечев.
Колеги, продължаваме с изказванията.
Госпожа Янкова, след нея госпожа Нинова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Ще направя кратък прочит на това какво ще се случи през 2019 г. през бюджета за регионалното развитие на България.
Смятам, че така задълбочените междурегионални контрасти, които сега ги имаме на територията на страната, ще продължат да се задълбочават и с този бюджет. Паралелно с това, уважаеми колеги, голямата гордост на ГЕРБ – пътищата, в Доклада на Министерството на регионалното развитие е записано, че ще приключи изграждането на магистралния пръстен. Няма да приключи, защото дълго хвалената реформа и нова политика с тол системата, от която се очакваха около 1 милиард, ще стартира през месец август и се очакват, дай боже, в най-добрия вариант около 263 милиона. Тоест ние ще си останем със събраните винетни такси, които може би ще бъдат около 350 милиона. Имам тревога за магистралите и за третокласната пътна инфраструктура. Надявам се и Вие. Няма да имаме напредък през годината, която предстои.
Да не говорим за общинските пътища. Сдружението на общините беше единно. Поиска 110 милиона като леко опрощение –да не се раздават средства с постановление, но получи по-малко. Мисля, че общинската пътна инфраструктура също ще потъва. Смятам, че написаното в Програмата на правителството – за целенасочено въздействие с отделни програми и политики, при министър Нанков не се случи. Надявам се министър Аврамова да бъде по-активна, но тъй като това през осемте години управление на ГЕРБ не е било модел на поведение, тук отново ще лидират големите градове и ще потъват останалите. На първа скорост ще вървят част от областните градове, на задна скорост ще вървят част от териториите.
Обръщам се към Вас, колеги, намерете сили да стимулирате полицентричния модел. Периферията на областните градове, където все още има хора, които искат да живеят, да ползват услуги – потъват. Този отказ от полицентрично въздействие върху територията стимулира демографските процеси и проблеми. Скоро в приемната ми един гражданин каза: аз ще се занимавам, ще имам около 100 овце, но искам да създам семейство, наблизо да има училище, да има здравни услуги. Това – казва, в момента ми е много далечно, тоест ние трябва да видим, стимулирайки стопанството на страната, как може то да влияе през допълнителните услуги, които се предлагат от българската държава.
Ние все още имаме бели полета като въздействие върху определени територии и това е с години политика. Регионалният министър не може да се пребори. Екипът на Министерския съвет не може да вземе решение по тези въпроси.
Ще се спра и на Програмата за енергийна ефективност.
Колеги, тази година ще бъде ехото, ще приключите с Програмата 2019 г. на тези 2022 блока. Но 2016 г., в същото време, когато тези 2022 блока подаваха документи, подадоха документи, и в Банката за развитие има още 2500 молби. Четири години правителството мълчи и нищо не казва. Би могло, или пък очакваме нещо предизборно да вземете като решение догодина, но политика тук няма! Финансовият министър казва: мислете и Вие, предлагайте други финансови инструменти. Министърът на регионалното развитие не смее, предишният министър каза: това беше грешен подход, тоест ние нито имахме солидарна, нито национална, но повечето от блоковете, които сме създали – другата част чакат. Имаме една несправедливо създадена програма, която в момента не дава нищо! Тук правителството, Вие, управляващата коалиция дължите отговор на тези 2500 жилищни блока!
И мисля за любимите общини, където повечето са Ваши.
Скромно отношение. Да, парите за делегираните дейности ги има – малка подкрепа, разчитате преди всичко на европейските средства. Тези изкривявания обаче като демография и политика, тези услуги, които се предоставят на едни граждани в големите градове, на едни нормални услуги – на територията на страната ние делим гражданите, за тях те са много по-скъпи.
Скъпи колеги, уважаемо правителство, искам да приключа с това – с този бюджет, с политиката, която е заложена в него, междурегионалните различия ще бъдат задълбочени, а те от своя страна ще продължат да стимулират дълбоки и тежки демографски процеси. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Имате ли реплики, колеги? Няма.
Имате думата за изказване, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми български граждани, гледаме най-важния Закон, от чиито решения зависи животът на всяко българско семейство. Това, което ще се случи днес, ще влезе във всеки дом през следващата 2019 г., но управляващото мнозинство ще гласува този закон без нито едно изказване, очевидно. Вие си правете изводите защо това е така! Ние не само ще направим анализ на техния бюджет, ще използваме възможността и малкото време, което имаме като парламентарна група, за да кажем нещо и за алтернативата, и възможна ли е тя?
Досега колегите говориха с числата, с аргументите на финансите, на икономическата логика и на процесите. Аз бих искала да погледнем на бюджета по друг начин, една различна гледна точка – през проблемите, които Вие, уважаеми българи, сочите като най важни за Вас и как бюджетът на правителството ги решава, или не ги решава, как алтернативата на БСП ги решава или не. По много критерии ще се позовавам на независими източници, не на политически, заради обективността.
Най-важни за Вас и за България са демографската катастрофа, лошото качество на здравеопазването и неговата недостъпност, образованието, което не отговаря на нуждите на бизнеса и на икономиката, бедността и неравенствата.
Да видим дали се опитват управляващите да решават тези въпроси и как? Ясно е, че за да се решат, преди всичко трябва да има икономика, растеж, производство и инвестиции. Господин Горанов и всички от управляващите в последните седмици твърдят колко добър икономически растеж има, каква хубава прогноза има за следващите години. Разбира се, числата не отговарят на това. През 2017 г. техният икономически растеж, заложен в бюджета, е 3,8, през 2020 г. ще бъде 3,5. Вие си правете извода дали това е растящ икономически подем или обратното!
По-важно обаче е какво се случва днес?
Националният статистически институт току-що – не кой да е, а държавният Национален статистически институт казва, че Вие, уважаеми сънародници, смятате, че оценката Ви за икономическата ситуация в страната се влошава и тя е следната, Вашата – притеснява Ви инфлацията и казвате: потребителското ни доверие пада с 3,2 пункта само от юли до октомври, като тенденцията е сходна и в градовете, и в селата. И няма да продължавам!
Доклад на Националния статистически институт, който, господин Министър, дава оценка не само на това, което предлагате за 2019 г., а на стабилния и сериозен икономически растеж, който сте имали през 2018 г. Вие казахте в своето изказване, че залагате на развитието на инвестициите както за тази, така и за следващата година.
Сега да видим на кои инвестиции, уважаеми колеги?
Ще се позова на анализ на Българската стопанска камара (БСК), тоест на българския бизнес, който казва – само преди месец е неговият анализ, че за разглеждания 10-годишен период (това е управлението на Бойко Борисов) преките чуждестранни инвестиции са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от брутния вътрешен продукт. Прогнозите за 2019 г., 2020 г. и така нататък не са по-добри от тази констатация освен една, а тя е следната, че много голяма част от тези инвестиции, да не кажем преобладаващата, представляват парите на българите, които работят в чужбина, и ги изпращат на семействата си в България. Това го казва БСК!
Уважаеми господин Министър, ако кажете изречението: „Разчитаме на инвестиции, за да има икономика и растеж през 2019 г.“, то, моля, позовавайки се на този обективен анализ, да казвате: „Разчитаме на българите, които работят в чужбина, да осигурят икономиката и растежа на българската държава вместо правителството, като си внасят парите, които изкарват там, тук, в България.“. Това би било обективно! Ето това Ви е ръстът на инвестициите и на икономическия растеж.
След това в обръщението си казахте: конкурентоспособност на българската икономика и колко залагате на това.
Ето колко! Световен икономически форум за 2018 г., който изследва конкурентоспособност между сто и няколко страни: България – 51 място, заедно с Уругвай и Бахрейн.
И да приключа с тези макроикономически показатели като инвестиции и конкурентоспособност, но в тази част от изказването си да поставя един въпрос. В същото време, в което държавата не гарантира условия, нито за съществени чуждестранни инвестиции, нито за растеж в резултат на производство и на икономика, държавата и следващата година ще продължи чрез правителството на Борисов 3 да разграбва останалите печеливши държавни активи в икономиката на страната, конкретно, като даде лещите София на концесия при условия, които няма да коментирам – много пъти сме ги коментирали, утре ще имаме възможност.
Обръщам се към „Обединени патриоти“. Уважаеми колеги, все се позовавате на програми за управление, на предизборни програми. Няма ли да Ви се разтреперят ръцете, като натиснете копчето, с което сега ще позволите правителството на Борисов догодина да даде на концесия най-важния стратегически обект от националната сигурност на България? (Шум и реплики.)
Къде сте, господин Волен Сидеров, който от тази трибуна искахте от господин Валери Симеонов ревизия на всички концесии, на златните концесии, спиране на тези концесии? Сега ще натиснете копчето, с което ще дадете на концесия, пак казвам, най-важния обект за национална сигурност. Това е политиката на правителството на Борисов и „Обединени патриоти“, които иначе изпълняват програмата на коалицията.
По-нататък – от проблемите, които хората считат за най-важни, как ще ги реши бюджетът?
На второ място е демографската катастрофа, след икономиката. Въпрос: как този бюджет на правителството подпомага процесите за преодоляване на демографската криза? Ами, никак! Ама, никак! Една мярка няма!
И ето как най-социалният бюджет действа за демографската катастрофа: замразят обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години; замразяват месечните помощи за деца; замразяват еднократната помощ при бременност; замразяват еднократната помощ при раждане – същото е при раждане на близнаци, същото при осиновяване на дете; замразяване на помощта за майките студентки; замразяване на еднократната помощ за първокласниците; замразяване на гарантирания минимален доход. И да не продължавам: още седем такива социални плащания, ориентирани към млади семейства – раждане и отглеждане на деца. Всичко е замразено в иначе най-социалния бюджет, който е ориентиран да бори демографската криза!
Съжалявам, че не чухте гласа на разума, на алтернативата и на БСП и не приехте нито семейното подоходно облагане, нито помощта за второ дете, която предлагаме – от 6400 лв., нито безплатните учебници за деца до ХII клас и редица мерки, които предложихме в нашия алтернативен бюджет. Но да, това сега е Ваша работа, наша ще бъде тази политика да стане факт, когато спечелим избори и управляваме държавата. Важно е, че алтернативата я има и че това, което правите, не е безалтернативно.
Следващ проблем, според българските граждани, разбира се, не според нашите политически пристрастия – здравеопазването. Лошо качество и недостъпност на здравеопазването!
Уважаеми управляващи, хвалите се, че давате близо 500 милиона пари в здравеопазването и това също е елемент от най социалния бюджет. Може ли някой да излезе и да ми обясни какъв ще бъде ефектът от това увеличение? Изчислен ли е този ефект в следните направления? Тези пари ще намалят ли доплащанията, които всеки българин прави, когато отиде на лекар? Кажете: ние, държавата, правителството даваме 500 милиона, но Вие като отидете на лекар, вече няма да Ви карат да плащате нито над маса, нито под маса. Нищо подобно няма в тази политика и този бюджет! Тези пари, които наливате там, ще намалят ли цените на лекарствата? Не! Тези пари ще осигурят ли спешна помощ или болница на майката от Свищов, която трябва да роди детето си, като пътува до Велико Търново? Не! Ще има ли повече лекари и медицински сестри, които липсват по градове и села в страната, благодарение на тези 500 милиона? Не!
Е тогава, какво правите? Защото хората питат това: ще имаме ли лекар, болница, лекарствата скъпи ли ще са? Нищо не правите с този най-социален бюджет, защото не решавате нито един от тези реални проблеми и не приехте отново гласа на алтернативата – поне да намалим ДДС-то на лекарствата, да направим регионално разпределение на болнична и доболнична помощ и така нататък, за което нямам много време.
Следващият проблем – бедност, неравенства и доходи.
Социалният бюджет какво прави в следната ситуация, Ви питаме: 1 милион 660 хиляди души, работещи вече, говоря за работещите бедни, декларират доход средно до 510 лв. на месец. Милион и шестстотин! Петдесет и три процента от заетите изкарват чисто не повече от 460 лв. след удържане на данъци и осигуровки. До 1000 лв. получават 811 хиляди души в България. И да не продължавам! С пенсионерите и тези работещи, и младите, над два милиона и половина живеят на прага на бедността. И осем хиляди души си изписват дивидент 7 млрд. лв. в България!
Е, как точно бюджет 2019 г. решава проблема с неравенството и с бедността, и с доходите? Как?
Ето как. Увеличавате пенсиите с близо 5% и то от 1 юли, при положение, че отдавна цената на вода, газ, парно, ток, хляб, мляко – и да не продължавам, е повече над пет. Увеличавате заплатите на администрацията с 10% и минималната заплата с 50 лв. Това е. И казвате: даваме 900 милиона за социални нужди. Браво! Защо не кажете колко милиарда ще вземете чрез нови данъци и увеличение на старите данъци, осигуровки и акцизи? Милиард и половина от нови данъци, увеличени осигуровки, увеличени акцизи – милиард и половина прибирате от хората – ще кажа от кои точно хора – и давате 900 милиона в най-социалния бюджет. Прибирате ги от най бедните и слабите. Ето как: с данъка върху старите коли, който гласувахте; с таксите върху дрехите втора употреба, който гласувахте; с увеличаването на минималния осигурителен праг на земеделски производители и на тютюнопроизводители – оттам ще вземете повечето пари. От най-бедните!
Питаме Ви: този бюджет има ли една стъпка поне за преодоляване на неравенствата в България? И пак никаква чуваемост и разум за алтернативата – прогресивен данък, семейно подоходно облагане, данък върху дивидент и така нататък. Всичко се отхвърля, нищо не се приема! Но алтернативата я има. Тя стои и чака.
По тази тема „Доходи“, отново се обръщам към „Обединени патриоти“ да ги питам: къде е 300 лв. пенсия и 1500 лв. заплата? Защото господин Горанов твърди, че имаме ниски данъци, въпреки че ГЕРБ увеличава данъците, обратно на програмата им, и че тези ниски данъци ще докарат инвестиции. Нищо подобно! Виждате, че инвестициите се оттеглят. (Шум и реплики.)
Говорите за увеличаване на доходите. Питаме Ви: 300 лв. пенсия и 1500 лв. заплата къде са? Нали нещо като се каже, трябва да се прави… (Реплики отдясно: „До края на мандата!“)
До края на мандата? Ама, то остават още няколко месеца. (Оживление, ръкопляскания, смях в „БСП за България“.) А сега приемаме бюджет за цялата 2019-та!
Най-много обаче, колеги, извинете за малко емоционалния изблик, който сега ще направя – най-много ме дразни неравенството между политическия елит и народ, не толкова между тези два милиона и половина… (Шум. Реплики. Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ и ОП.) …И онези седем хиляди, неравенство. (Силен шум, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не го казвам за първи път и съм последователна в това.
Господин Горанов, искам да излезете и да кажете на трибуната – минималната заплата от догодина ще се повиши с 50 лв. на хората, на администрацията – с 10%. Искам да ми кажете с колко ще се увеличат заплатите на депутати, министри, премиер, президент, омбудсман, Комисия за енергийно и водно регулиране, съдии във ВСС и във ВКС. С колко? И да ми дадете Вие неполитически аргументи, не емоционални изблици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова. Приключвайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вие да ми дадете аргумент икономически, защото когато на работещите трябва да вдигнем заплатите, търсим производителност на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето изтече, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: На политическия елит вдигаме заплатите автоматично, без производителност на труда.
Искам някой да ми отговори защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Приключвам със следното: няма да подкрепим този бюджет. (Шум и реплики.)
Приключвам, колеги. Търпение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Няма да го подкрепим, защото е бюджет на застоя в икономиката, защото е бюджет на увеличените данъци за бедните хора, защото е бюджет на безпътица и без надежда, който не дава перспектива, защото е бюджет само за оцеляване на правителството и е бюджет, който е мехлем за политическия и икономическия елит и поредният удар по българския народ! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, разбира се, като част от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, предвид обстоятелствата, че съм неин член, естествено, че ще взема отношение във връзка с проектобюджета за 2019 г. що се касае до регионалното развитие и до делегираните от държавата дейности, които е длъжна да подсигури, да финансира, които общините предоставят като услуга на гражданите.
Преди да стигна дотам, тъй като внимателно слушах дебата до този момент, оставам с едно голямо недоумение.
От едната страна колегите от ДПС казват: твърде е социален, прекалено много плащания, прекалено много разходи, без политики, без реформи, а пък, от друга страна, колегите от БСП казват: замразени са социалните плащания, няма политика по изравняване на стандарта, социални неравенства. И аз се питам тогава: къде е истината? И аз започвам да се обърквам какъв е този бюджет. Нека да започнем оттам – когато гледаме по конкретните политики или конкретните ресорни министерства, няма как да не гледаме бюджета в неговата основна, консолидирана рамка.
Колеги, говорите много за плащания, за това че трябва да се дават повече средства за една или друга система, аз пък ще започна от друга страна – аз пък смятам, че този бюджет и възможността, която министърът на финансите е дал като предложение, и правителството, предвид на това, че догодина ще имаме брутен вътрешен продукт в порядъка на 116 млрд. лв., аз мисля, че ние трябва вместо да се сравняваме с някакви други държави, да казваме колко сме лоши, криви, как румънците били добре, аз мисля, че ние все пак трябва да поздравим българския гражданин, особено работещите хора, които са успели и са изработили този брутен вътрешен продукт, заради което догодина държавата ще може да си позволи повече от 4,5 млрд. лв. разходи да направи. (Оживление.)
Нека да започнем оттам, колеги. И понеже Ви е много смешно, нека да започнем оттам: в 2007 г. колко е бил брутният вътрешен продукт на държавата? Колко? Петдесет милиарда лева! Извинявам се, но сега сме в навечерието на 2019 г. и говорим за 116 млрд. лв.!
Без да съм икономист, в крайна сметка има някаква икономическа логика. И няма как да очакваме от 50 млрд. лв. точно след Вашите правителства, изведнъж да стане – колко да стане, 200 – 300 млрд. лв.? Ами няма как да стане, колеги! Има някаква икономическа последователност на събитията. Ако ще да дойде магьосник, няма как да стане.
И според мен ние трябва да оценим и факта, че българският народ и работещите граждани са успели да изработят за тези десетина година, разбира се, с подкрепата и европейската солидарност от страна на другите по-богати държави, този брутен вътрешен продукт, защото говорим, пак повтарям, за 4,5 млрд. лв. повече разходи. И, забележете – в тези разходи същевременно държавата продължава да си спазва политиката за намаляване на външния дълг и поддържане на един много добър дефицит, като идеята е той да изчезне в следващите години. Сега, в момента, и за следващата 2019 г. ще бъде 1,5%. Така че няма как да не поздравим именно тези работещи хора, които са го направили.
Що се отнася до общините, безпрецедентно наистина, догодина ще отдели държавата близо 500 млн. лв. – 481 млн. лв. повече по делегираните дейности, които се предоставят от общините за гражданите. Същевременно се увеличават, разбира се, и всичките разходи, както капиталовите разходи, увеличават се, има повече пари за зимно поддържане, увеличават се парите за социални услуги, повече пари за образование. Ако трябва да вникнем в същината на това как се предвижда изразходването на парите, ще видите, че всяка една мярка има своята политика, има също реформаторско мислене.
Ако приемем че, и министър Горанов преди малко спомена за увеличението на изравнителната субсидия, забравих да го спомена преди малко, има нов начин на разпределяне на тази изравнителна субсидия. Това си е абсолютна реформа – в годините назад, поради една или друга причина се е изкривила тази изравнителна субсидия и вместо бедните общини да получават повече пари, излиза така, че по-богатите и по-големите общини, независимо от коя партия са, защото по-големите общини са от ГЕРБ, естествено получават повече средства от по-малките общини.
Всъщност това, което Министерството на финансите и Комисията по бюджет и финанси предлагат, е именно това нещо да се промени и всъщност тези общини, които са по-нуждаещи се, да получават по-голям процент от тази субсидия, а пък най-богатите общини, включително и София, няма да получат пари от тази изравнителна субсидия, което си е една жива реформа, точно в начина на разпределяне на тези средства.
Второто, ясно проличава по делегираните дейности от държавата приоритетите, които правителството си изпълнява. И не защото е предизборна годината. То, всяка година сме в избори, а защото още в началото на кабинета Борисов 3, и тази коалиция, е определила образованието като основен приоритет, политиката по доходи – друг основен приоритет. И всъщност тези пари – 480 млн. лв., малко по-малко от тях, ще отидат точно, именно за възнаграждения, не 10%, а до 10%, защото и тук има една уловка, че всъщност тези 10%, за да се получат, трябва някой да работи повече и неговата производителност да бъде по-добра. Следователно тук също има политика и реформаторско мислене.
Другото нещо важно, което трябва да се отбележи в бюджета, то не е към Регионалното министерство, но за Агенция „Пътна инфраструктура“. Това също е вид реформа – това, което през последните две години правим.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е крайно недофинансирана и всеки един от нас го знае. И това, което предприехме, и усилията, които се полагат в тази насока, е от догодина да имаме работеща електронна система за събиране на такси, която ще представлява смесена система между електронни винетки и така наречения тол за тежкотоварните автомобили за превози над 3,5 тона. И какъв е смисълът от това нещо? За да може наистина държавата да има, госпожа Янкова преди малко каза, догодина 263 млн. лв. се предвиждат от тол такса, в следващите три години се предвижда всяка година с по 300 млн. лв. отгоре да се качват всъщност тези приходи от тол таксата, следователно Агенцията ще бъде финансирана достатъчно добре и републиканската пътна мрежа няма да разчита на дотация от бюджета, а ще бъде на самоиздръжка и пътищата ще бъдат в завидно прилично състояние на европейски нива, каквито гоним.
Колеги, ще завърша с това, че може много да се говори, но реалностите са такива и ако не подкрепите бюджета, според мен това е предателство към труда и усилията на българския народ да изработи всъщност тези средства и да използва тези блага. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господа министри, госпожо Министър! Критиците на бюджета досега съвсем малко говориха за това какво ще се случва в системата на образованието през 2019 г. Аз ще се спра именно на системата на образование и парите, които са в проектобюджета за 2019 г. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата! Колеги, заемете местата си!
ТАНЯ ПЕТРОВА: Политиките за достъпно и качествено образование се осъществяват чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно ниво.
Средствата от държавния бюджет основно са насочени към четирите стълба на финансиране на системата съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, както и към финансиране на обучението на студентите и докторантите, определено въз основа на комплексна оценка на качеството на обучение.
За основните политики, които са анонсирани в системата на образование, има гаранция, че те ще бъдат финансирани. Общият размер на разчетените разходи за образование за 2019 г. са 4 млрд. 203 млн. лв., което представлява 3,6% от брутния вътрешен продукт с разлика от 450 млн. лв. спрямо 2018 г.
Прогнозата за следващите две бюджетни години – 2020 г. и 2021 г., са планираните средства да достигнат съответно 3,7% и 3,8% от брутния вътрешен продукт.
Средно образование – увеличението на средствата за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците с 330 млн. лв., ще гарантира ръст на заплатите на педагогическите специалисти средно с 20%, като стартовата заплата на педагогическите специалисти от 1 януари 2019 г. ще нарасне от 660 лв. на 920 лв., а през 2021 г. ще бъде постигнато удвояване на средствата за възнаграждение спрямо 2017 г.
Допълнителни 39 млн. лв. са предвидени за непедагогическия персонал на училищата.
От началото на 2018 г. делегираните бюджети на училищата се определят не само по броя на учениците в тях, а и по броя на паралелките и на училищата в дадена община. След анализ на размерите на досегашните стандарти и откритите недостатъци са направени корекции, чрез които стандартите се повишават средно с 16,8%. Коригирани са с 16% и тези за училищата по изкуствата, специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа. Стандартът за ученик в тези центрове се покачва с 47%. Предвидени са почти 10 милиона за въвеждането на допълващ стандарт в размер на 2% от основния стандарт на ученик в гимназиален етап на обучение. Стандартът за детска градина се увеличава с 19%, а за яслена група и група в целодневна градина – с 16,7%.
За първи път през 2019 г. е фиксиран размер на средствата за занимания по интереси, които ще могат да получават учебните заведения – по 1900 лв. на училище и по 30 лв. на ученик, или общо за страната 25 млн. 100 хил. лв., като училищата ще организират минимум 40% от дейността в областта на математиката, природните науки, техниката, технологиите, гражданското образование. Целта е да се провокира ранният интерес на учениците към тези области на науката, да се задълбочи придобиването на тези компетентности и да се разшири базата от специалисти в информационните технологии и в инженерните науки.
Около 90 млн. лв. се предвиждат до 2021 г. за мерки за намаляване на преждевременно напусналите системата на образованието. За 2019 г. общо 30 млн. лв. са средствата, отделени в бюджета за работа с деца и ученици от уязвими групи, 4,3 милиона – за издръжка на защитени детски градини и училища, и 6,5 млн. лв. за осъществяване на обща или допълнителна подкрепа за сметка на спрените месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование съгласно § 38 от Закона за предучилищното и училищното образование.
За да се осигури качествено професионално образование и обучение в съответствие с потребностите на пазара на труда, са предвидени 1,6 млн. лв. за стипендии на учениците, които се обучават в дуална форма на обучение. Три милиона лева ще се предоставят на училищата на базата на постигнатите и запазени високи резултати от националните външни оценявания на учениците. Продължава подкрепата, която държавата осигурява за съхраняване на националното самосъзнание, култура и навици на тези, които живеят зад граница – мярка, от която ще се възползват над 29 хил. деца.
За осигуряване на транспорт на деца и ученици, включително и за поддръжка на училищните автобуси, са предвидени повече от 43 млн. лв., което е с 4,3 млн. лв. повече от предходната година. Допълнителни осем милиона са предвидени за осигуряване на по-добро качество на закуските на децата до четвърти клас, като децата могат да избират между основна и подкрепяща закуска.
През 2019 г. националното финансиране ще продължи да се допълва и със средства от структурните фондове на Европейския съюз. Те са насочени основно към подкрепа на личностното развитие на учениците в съответствие с техните индивидуални потребности.
В момента Министерството на образованието и науката подготвя три проекта, които се очаква да бъдат одобрени по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ще се изпълняват от началото на 2019 г.
Висше образование. Увеличеният размер на средствата от държавния бюджет за висше образование и наука в размер на 62 млн. 158 хил. лв. спрямо 2018 г. показва движение в правилната посока за реформиране на висшето образование, на стимулиране на постиженията и на ограничаване на финансирането за направленията с ниско качество на образование. Продължава политиката на преструктуриране на висшите училища спрямо оценката на качеството на обучение и по отношение на професионалните направления с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. За да се запазят такива специалности и да станат те по-привлекателни, се предвижда освобождаване от заплащане на такси за обучението, като тази мярка е с предвидима стойност два милиона лева. Предвидени са допълнителни средства в размер на 39 милиона за издръжка на обучението на студенти и докторанти.
В съответствие със Закона за висше образование ежегодно се увеличават тези средства въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение. От въвеждането на този модел на финансиране през 2011 г. относителният дял нараства от 2,28% през 2011 г. на 55,46% за 2019 г.
В областта на науката в проектобюджета са разчетени 529 млн. лв., което е 0,5% от брутния вътрешен продукт при 0,4% за тази година.
Продължава изпълнението на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, като 23 млн. лв. са предвидени в бюджета за следващата година за финансиране на следващия етап на одобрените 12 програми.
През 2019 г. ще стартират и други научни програми, чиято цел е да се разпознае и подкрепи индивидуалният потенциал за провеждане на научни изследвания на високо ниво. Финансирането на БАН ще стане по приоритетни програми, както и целево насочване на изследователската дейност към национално възложени задачи, свързани с развитието на страната. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, генерал Попов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Очевидно е, че ще се съгласим, че няма съвършен бюджет и дебатът по бюджета е полезен. Разбира се, показаха се някои идеи, някои мисли по въпроса, но все пак трябва да отчетем и достойнствата на този бюджет. Този бюджет има достойнства и аз ще се спра на тях в сектор „Отбрана“.
Първото достойнство – това всъщност е най-големият бюджет, който се получава в сектор „Отбрана“, откакто имаме професионална армия – 1 млрд. 839 милиона. И ако можем да го сравним с бюджета, който сме имали през 2008-а, 2009-а –предкризисните години, това е с увеличение около 300 –400 милиона. Само за пример ще дам, че един бюджет на Военноморските сили, в който влизат само разходи за личен състав, текуща издръжка и малките капиталови разходи, е 90 милиона. Искам да сравня този бюджет и с бюджета, който беше увеличен миналата година със 113 милиона, а сега е увеличен с 223 милиона.
Бюджетът на ВВС си го спомняме – имаше години, когато беше по 130 милиона. Тоест ние имаме допълнително вид въоръжена сила.
Второто достойнство. Впечатляващ е темпът на нарастване във всички сфери: личен състав – с 10% увеличение, и то след като миналата година го увеличихме с 10%. Нека да се върнем назад и да попитаме кога в близкото минало за две години е увеличен бюджетът с 20%?! За текуща издръжка – близо 40% увеличение, а това са горива, комунално-битови разходи, малки ремонти. Всъщност това е насочено към повишаване на бойната подготовка, за която много пъти сме говорили от тази трибуна. И това е отношение към личния състав – за условията на труд. Капиталови разходи – забележете, колеги, с близо 100% – 97%. Та аз не си спомням едно такова увеличение за капиталови разходи. Много години съм в армията, но такъв темп на увеличение никога не е имало. А това означава възстановяване на техника с капитално-възстановителни ремонти, възможности за модернизация и така нататък.
И, разбира се, заложени са проектите за модернизация, които тук сме гласували в тази зала, което дава направлението на бъдещето на Българската армия, на въоръжените сили, от която всички сме съгласни, че все повече се нуждаем.
Третото – това е стабилност. Стабилност, определена от Плана за нарастване на усилията за 2%, който се изпълнява – това означава, че се изпълняват поетите ангажименти. Имаме 1,58, за следващата година – 1,61. И всичко това не е само цифра, а това дава възможност на командирите да планират и да следват своите приоритети, съобразени с Актуализираната стратегия за национална сигурност, съобразени именно и с това, от което се нуждае армията като перспектива. Защото стабилността е от изключително важно значение, когато градиш една армия. Армия не се гради за една година, за две години, за три години. Трябва да има стабилност в решенията, стабилност в приоритетите.
И накрая като извод – този бюджет е насочен към градеж, към личния състав, по-висока бойна подготовка, по-високи способности. И това е заслуга на този бюджет, на предложеното от правителството и се надявам, че ще се съгласите с мен. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми генерал Попов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Желязкова.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Благодарение на мерките, които предприема правителството през последните години, ние наистина можем да предложим един амбициозен бюджет, който отговаря на икономическото състояние на страната. Бюджет 2019 дава възможност за надграждане на вече заложените приоритети в Управленската програма на правителството.
Като член на Комисията по труда, социалната и демографската политика няма как да не се спра конкретно на бюджета на Министерството на труда и социалната политика и не мога да не спомена, че социалната политика е водеща политика за правителството на Политическа партия ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Общо бюджетът на Министерството за 2019 г . е около 1 млрд. и 300 млн. лв. Основен момент в него е увеличението на финансовите средства за политиките за хора с увреждания. Това е с цел да се отговори на променящата се икономическа среда и да се осигури по-адекватна финансова подкрепа за хората с увреждания. Бюджетът за политиките за хора с увреждания възлиза на сумата от 460 млн. лв. или почти двойно по-голяма сума от тазгодишната. Благодарение на допълнителните 150 милиона, които лично премиерът Борисов обеща, и те вече са факт, и са заложени в бюджет 2019, за да осигурят финансово Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ, смятаме, че с тях ще можем да гарантираме една стабилна финансова основа за реформа в сектора и за да можем да осигурим една по-адекватна грижа за хората. В средносрочната бюджетна прогноза е предвидено в следващите години сумата за политики за хората с увреждания също да бъде увеличавана, но не трябва да забравяме, че през 2018 г. положихме основите с увеличението от 81 млн. лв. Ние вече имаме такава устойчива тенденция за увеличаване на средствата.
Също важен момент е да споменем, че в бюджета увеличаваме целевите помощи за отопление през 2019 г. с 40,4 млн. лв. Това са средства, които ще са в помощ на повече нуждаещи се и с тях ще може да се стопи и компенсира увеличението на цените на енергоносителите.
В Законопроекта за държавния бюджет е предвидено и въведена нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител съгласно промените в Закона за семейните помощи за деца.
Правим сериозни стъпки за повишаването на доходите и те вече имат реален измерител, недостатъчен към този момент, но никой преди нас не е правил стъпки за повишаването на доходите в страната. Благодарение на сериозната финансова дисциплина и стабилната фискална политика от страна на Министерството на финансите всяка година ще успяваме да повишаваме доходите на българските граждани.
Общо бюджетът на Министерството на труда и социалната политика се увеличава с около 200 млн. лв. Несъмнено не можем да не споменем и важните акценти от работата на Министерството за намаляване на безработицата, която се очаква през следващата година да достигне рекордно ниски нива.
Приветствам усилията на Министерството да бъде балансьор и да отговаря на нуждите на хората чрез различните механизми, с които разполага. Както знаете, социалната политика се прави основно с бюджетен ресурс и точно поставянето ѝ на преден план във фокусните политики дава възможност да се разпределят повече средства. Факт са вече проектите на законите, които гледахме на първо четене, които ще доведат до по-голяма ефективност в сектора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желязкова.
По повод изказването на госпожа Желязкова, в началото на дебата пропуснах да Ви кажа, че днес поканих майките на деца с увреждания да присъстват на балкона, когато приемаме бюджета. За съжаление, не можаха да дойдат. Би било добре да бъдат тук.
Продължаваме с изказванията.
Други изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ще бъда много кратка. Благодаря на колегите, които се изказаха преди мен от ГЕРБ и всъщност много ясно от тази трибуна казаха какви са основните приоритети и какви са числата зад приоритетите в този бюджет.
Преди това бяха изговорени много, много думи и във всичките тези думи – критики, голяма част от които необосновани. Аз не искам да загубим най-важното, затова искам да се върна само на няколко числа, които показват фокуса.
Бюджет 2019 е поредният бюджет на устойчив икономически растеж – 3,7% ръст на брутния вътрешен продукт, 116 милиарда. Ръст не само на икономиката, рекорден ръст и в приходите – 5,6 милиарда повече приходи спрямо 2018 г. Впечатляващо число, което ни дава възможност именно да реализираме приоритетите и в разходните си политики – политиките, за които говориха колегите. Няма да ги повтарям, макар че тук не се говори за най-важната политика – политиката по доходите, защото постоянно получаваме критики отляво, че именно не се грижим за повишаването на доходите. Тази година в бюджет 2019 основният приоритет, основната тежест е именно в политиката по доходите.
Искам да обърна внимание и на още няколко числа. Всичките числа, които казах преди малко, всъщност се реализират при една сериозна финансова консолидация на бюджета – 0,5% салдо, дефицит с тенденция за 2020 г. да бъдем на балансиран бюджет. Това говори за силата и на икономиката, и за силата на бюджета, говори за правилната политика, водена от правителството – политиката на фискалната консолидация, която не пречи, напротив, помага за реализиране на основните приоритети.
И всичко това при намаляване на държавния дълг – 22 милиарда и две десети, 20,2% от брутния вътрешен продукт с тенденция следващите години той да намалява още при рекордна безработица от 4,89%, която очакваме за 2019 г. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Рекордно ниска безработица, защото икономиката расте, защото има дефицит на кадри, защото бизнесът започва да се задъхва от липсата на кадри.
И отново се връщам на политиките, които ще дадат глътка въздух на бизнеса и на икономиката, политиките, за които говориха колегите преди това. (Шум, реплики и възгласи от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
МЕНДА СТОЯНОВА: За мен този бюджет е един от най-добрите бюджети от последните десет години – бюджет на стабилния икономически растеж. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики? Не виждам реплики.
За изказване – заповядайте, господин Веселинов. (Продължителни ръкопляскания.)
Колеги, моля за тишина. Моля, колеги, заемете местата си!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес наистина приемаме на първо четене един от най-важните закони в страната и както каза един от лидерите на опозицията, този закон ще внесе в дома на всеки български гражданин нещо.
Всъщност ние имаме за втора поредна година бюджет, приеман от мнозинството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, който отразява на практика и философията на нашето управление. Тази философия често беше критикувана, често се опитват да бъде окарикатурявана, ако щете, но тя работи и факт, който потвърждава това, е стабилният икономически растеж както през тази година, така и като перспектива. Факт е, че политиката за размразяване на доходите започна през миналата година и тази година тя има вече далеч по-осезаеми размери.
Говорят се много неща и се говорят много заклинания, когато трябва да се очерни една идея или когато трябва да се очерни една политика, като обикновено винаги се започва с демографията.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Какво, ако не най-мощна мярка за справяне с демографската катастрофа е ръстът на доходите. Неслучайно от „Обединени патриоти“ говорим за ръста на доходите от почти едно десетилетие, защото всичко друго е напразно и нито можем да гарантираме икономическо развитие, нито можем да гарантираме национална сигурност, нито можем да гарантираме ниво на образование, ако нямаме нормални доходи, ако нашите млади поколения едно след друго заминават да търсят реализация някъде навън. В това отношение бюджетът за следващата година е една крачка в правилната посока.
Да, има много разходи, които можеха да се случат, има много конкретни проблеми, които ще останат нерешени, но в края на краищата това е бюджетният процес. Ресурсът винаги е ограничен и той трябва да се даде за най-важното. За нас този бюджет е добър, защото той дава най-много за най-важното – ръст на доходите на българските граждани. Ние ще подкрепим бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Закривам разискванията.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Процедурата на първо гласуване е относително лимитирана откъм време, затова няма да спекулирам с възможностите, които Правилникът ми дава в качеството на министър. Надявам се на второ гласуване да можем да доразвием повече дебата, така че да даде отговор на част от въпросите, които се повдигнаха от парламентарните групи, които няма да подкрепят бюджета.
Все пак съм провокиран да мина през две, три точки като есенция на част от изказванията, без да се опитвам да създавам напрежение в пленарната зала, тъй като наистина дебатът на второ гласуване ще даде възможност по конкретните предложения на отделните парламентарни групи да минем върху всеки аспект от политиката, която може да се добави във фискалната рамка за следващата година.
Към господин Цонев – ще си направим много интересен дебат, тъй като той е опитен икономист, да си поговорим дали бюджетът е процикличен, или антицикличен в този си вариант, и да обсъдим дали разходването му ще увеличи инфлацията или не. Защото нито синтактичен, нито семантичен анализ на изказването на повечето колеги ми даде отговор на въпросите, които искам да доразвия.
Обещавам по изказването на господин Гечев да извадя стенограма и да минем през всяка една от цифрите и констатациите, които той представи пред пленарната зала, защото може да се окаже, че в академичен стил понякога се борави много свободно с числата и това въвежда в заблуждение. Предимството на стенографския запис е, че ще ни даде възможност да проследим прецизно и внимателно всички аспекти от подобно изказване.
Взимам обаче повод от това – с него сме водили много спорове за дълга, особено в началото на предния мандат на правителството, когато се наложи да поемаме голям дълг във връзка с финансирането на неблагополучията в банковата система. Тогава той твърдеше колко катастрофално е било поемането на дълг, сега сравни ниското ниво на дълга с едни доста по-слабо развити държави.
Тук веднага ще реферирам и към темата, свързана с Програмата за саниране, защото дълги години се опитвахме да я защитаваме като добра тема, в един момент се оказа, че в момента, в който тя изчерпа лимита, с който ние бяхме заявили, че ще я развиваме, стана любима тема на колегите от левицата, които претендират за балансирано регионално развитие.
Отново ще се върна на господин Гечев, за да го попитам за така желаните преки чуждестранни инвестиции. Какво е отношението му към преките чуждестранни инвестиции и една от най-популярните ѝ форми – концесиите?
Когато говорим за ролята на държавата и преките чуждестранни инвестиции, ще напомня, че ние откривахме ново летище Истанбул на мястото на съществуващото Ататюрк в Република Турция и той ни упрекна, че ние присъстваме на чужди големи инвестиционни проекти. Те са направени на концесия, Професоре, и когато говорим за подобни проекти, с коя ръка съжалявате, че не сте били при Ердоган за откриването на летище Истанбул, и с коя ръка гласувате против концесионирането на летище София? Тези неща трябва да ги изчистим в един смислен дебат.
Завършвам с темата за заплатите на народните представители. Колеги, още от откриването на това Народно събрание водихме този дебат по повод Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и четвъртото народно събрание. От 1991 г. датират финансовите правила за формирането на възнагражденията на народните представители. Те винаги са били три средни заплати за обществения сектор.
Вярно, имало е и моменти, в които три средни заплати за обществения сектор са били 15 долара. Но това не е повод заплатите на народните представители и на хората, които носят отговорност и се очаква да ръководят държавата и обществото, давайки пример, да не са свързани с общото богатство на обществото. Тук отварям и веднага затварям темата с популизма и демагогията.
Ще имаме време между първо и второ четене да водим още по-смислен дебат, защото се надявам всички тези предложения да са претворени като конкретни изменения в предложения от правителството Законопроект.
Смятам, че всичко, което се каза днес, имаше полза за дебата. Разчитам между първо и второ четене той да е още по-дълъг и още по-съдържателен. Аз обещавам по тези основни репери, които набелязах на база на основните политически изказвания по рамката, да мога да се включа още по-пълноценно след две седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, неподкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 199 народни представители: за 1, против 86, въздържали се 112.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2, подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 200 народни представители: за 115, против 85, въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това е приет и Държавният бюджет на първо четене. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Гечев. (Силен шум и реплики.)
Колеги, процедура по начина на водене.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, моята процедура по начина на водене е следната: когато водим дискусия в парламентарната зала, министрите на Република България не са оторизирани да правят оценки на изказващите се. А що се касае до стенограмата, прочетете я много внимателно, защото Евростат и Вашият доклад не бъркат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Отрицателен вот? (Реплики.)
Изказахте ли се, господин Гьоков, по този бюджет? Не.
Заповядайте за първи отрицателен вот.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата не е приключила още, а пък всички си тръгват. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си! Който не иска да седне, да напусне залата. (Силен шум.)
Колеги, моля Ви!
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми господа министри! Гласувах „против“, защото сега без демагогия и популизъм трябваше да заложим основите за решаване на сериозни проблеми на България и на българите като недопустима висока степен на бедност и неравенство, демографски проблеми, формулирани от българите кратко като: България изчезва, лошо здравеопазване, корупция, но това не се случи.
Гласувах „против“, защото този бюджет оставя много въпроси без отговори. Ще станат ли българите по-богати, отколкото бяха през 2018 г.? През 2019 г. ще доближим ли до доходите, до минималните европейски дори не до средните, а до минималните? Ще се доближим ли по доходи поне до Румъния? Ще намали ли бюджетът 2019 г. неравенствата в страната? Ще намали ли темпът на обогатяване на богатите и обедняване на бедните? Ще се скъси ли дистанцията между най-богатите и най-бедните българи?
Гласувах „против“, защото не се получи честен, обоснован и мотивиран разговор по тези критични въпроси за България. Затова ще поставя въпроса: за какво ни е този бюджет, щом не прави живота на българина по-добър? Защо са ни тези управляващи, щом не могат да решават проблемите на българина и да правят живота му
по-добър?
Гласувах „против“, защото в бюджет 2019 г. не видях каквито и да е ангажименти и политики, насочени от страна на управляващите за справяне с тези проблеми, които са се превърнали в заплахи, защото и след като приемем този бюджет България ще продължи да има сериозни и задълбочаващи се проблеми в социалната сфера и да изостава от останалите страни – членки на Европейския съюз.
Гласувах „против“ заради замразените социални плащания – 14 на брой.
Гласувах „против“, защото въпреки единодушието, че България е сполетяна от сериозна демографска катастрофа и че излизането от тази крайно негативна ситуация изисква сериозни и конкретни действия във всички сфери – политическа, икономическа, социална, духовна, културна и така нататък. В този бюджет никой освен вносителите не вижда дори бегъл намек за такива мерки и действия.
Мога да изреждам още, но тъй като времето свърши, смятам, че това е достатъчно като мотив за гласуване „против“ бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Господин Иванов – заповядайте, за втори отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Господин Иванов, заповядайте за втори отрицателен вот.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Гласувах „против“. От стотиците аргументи, които мога да използвам, за да мотивирам своя отрицателен вот, ще използвам финансирането на общините.
Въпреки фанфарите и розовите балони на практика
по-голямото финансиране на делегираните от държавата дейности ще бъде изядено от догонването на ръста на минималната работна заплата в общинските администрации. Заедно с това общинските социални услуги, делегирани като отговорност от държавата, особено тези от резидентен тип, ще бъдат обречени на мизерно функциониране. Няма да има отново достатъчно средства за поддържане и ремонт на общинската пътна мрежа, целевите средства през бюджета за общинските инвестиционни програми са повече от символични.
Трудно ми е да коментирам и подхода за промяна в Механизма за разпределение на изравнителната субсидия, която промяна не беше съгласувана с Националното сдружение на общините. Каквито и аргументи да представя пред Вас за това, те ще бъдат малко. Ясно е едно, че продължавате политиката на подчинено положение на общините от централната и изпълнителната власт. За съжаление, за десет години не събрахте нито воля, нито политически кураж да направите една сериозна стъпка за модерно и съвременно местно самоуправление.
Това са моите аргументи да не подкрепя Законопроекта за държавния бюджет за 2019 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Трети отрицателен вот ще има ли? Не виждам.
Колеги, закривам днешното пленарно заседание.
Утре, редовно пленарно заседание – 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 18,29 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания