Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И СЕДЕМДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 7 юни 2019 г.
Открито в 9,03 ч.
07/06/2019
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.

Колеги, първа точка за днес е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Внесен е от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
Заповядайте за процедура, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, използвайки, че в момента сте тук, да не би да си тръгнете преди началото на парламентарния контрол. Затова Ви казвам каква е процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да си тръгна. Тук ще съм.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще бъдете тук, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак съм излязъл тук, да не излизам втори път. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви! Моля Ви! Нека да каже господин Ерменков процедурата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, бяхме пуснали едно питане до министър-председателя на Република България по изключително важен въпрос, който касае бъдещето на икономиката, на енергетиката и въобще на цялата ни енергийна сигурност, която е елемент от националната сигурност. Пуснахме го във връзка с проблемите с въглищните централи, които имат и социален ефект, и най-различни други аспекти. Вие ни го връщате, защото най-вероятно не сте запознати, че премиерът е лично ангажиран с този проблем. На 7 юли 2017 г. той беше от инициаторите на срещата с хората в Стара Загора и съм убеден…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, само да Ви прекъсна за малко.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, към Вас е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да Ви прекъсна. Моля, следвайте процедурата на Правилника.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Много Ви моля, към Вас е. Към Вас е за подреждане. Към Вас е за подреждане…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз Ви отговарям веднага.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …на парламентарния контрол и връщане на това писмо. Аз знам, че имам право да направя възражение, но Ви предпазвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В рамките на три дни имате право.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защото Вие в момента злепоставяте премиера. Аз съм убеден, че ако научи за това питане, той ще дойде тук и ще отговаря, имайки предвид, че е отговорен човек. Вие в момента му правите мечешка услуга. (Председателят изключва микрофона. Народният представител продължава да говори при изключен микрофон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, благодаря Ви.
Имате право да възразите в рамките на три дни. Очаквам Вашето писмено възражение към мен. Така че в момента още сте в срока, в който имате право да възразите. Ще го разгледам и отново ще говорим. Благодаря Ви, господин Ерменков. (Народният представител Таско Ерменков продължава да говори при изключени микрофони. Силен шум и тропане по банките от ГЕРБ.)
Не, не! Има Правилник, господин Ерменков. Ще имате възможност. Благодаря Ви.
Давам думата на заместник-председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм да ни запознае с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание представям
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Със Законопроекта, представен от Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната, се цели отразяване на извършени промени във фирмените наименования на „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ЕАД, гр. София и на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „ВИТА“ ЕООД, град Велинград, и отстраняване на допусната фактическа грешка във фирменото наименование на „АРМСТРОЙИНВЕСТ“ ЕООД, град София. Отчита се и настъпилата промяна в органа, упражняващ правата на държавата в „Информационно обслужване“ АД, град София и „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД – от министъра на финансите, и за двете дружества, на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на културата, съответно.
Със Законопроекта се предлага да бъдат отменени т. 7 и 8 от Раздел X „Министерство на финансите“. „Информационно обслужване“ АД, град София е добавено като нова т. 20 в Раздел II „Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а „Национален дворец на културата – Конгресен център София" ЕАД е добавено като нова т. 16 в Раздел VI „Министерство на културата“ от списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказване. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Постъпили питания за периода 31 май – 6 юни 2019 г. от:
- народните представители Иван Валентинов Иванов и Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова към Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по контрола и прилагането на санкции по Програмата за развитие на селските райони. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 юни 2019 г.;
- народния представител Антон Константинов Кутев към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването относно готовността за реакция на здравната система в донорски ситуации. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 юни 2019 г.;
- народния представител Антон Константинов Кутев към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването относно политиките на Министерството на здравеопазването за осигуряване на кръв и кръвни съставки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 юни 2019 г.
Постъпили са писмени отговори от:
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Таня Петрова.
Колеги, всеки момент очакваме министър Каракачанов да дойде в залата, така че ще помоля за малко търпение.
Знаете, че днес парламентарният контрол е кратък, защото по решение на Председателския съвет от 12,00 ч. ще има награждаване на абсолвенти, завършващи Правния факултет на Софийския университет.
Колеги, давам пет минути почивка, докато изчакаме министъра на отбраната.


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с парламентарния контрол.
Добре дошъл на вицепремиера господин Каракачанов!
Първият въпрос към господин Каракачанов – заместник-министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, е постъпил от народния представител Таско Ерменков. Той се отнася за инвестиционен разход на Военноморските сили.
Заповядайте, господин Ерменков, да развиете въпроса си към министъра.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на отбраната, въпросът, който Ви отправям, беше формулиран преди около десетина дни и донякъде дублира това, което вчера се случи на блицконтрола в Комисията по отбрана. Имайки предвид, че този инвестиционен разход е гласуван тук, в Народното събрание, касае обществен ресурс и интереса на цялото общество, ще Ви го задам и от парламентарната трибуна, като искам дебело да подчертая, че в отговора Ви не очаквам да ме запознавате с подробности по оферти и други неща, които биха могли да нарушат законността на процедурата и да предизвикат съмнения в нейната реализация, но все пак това, което сметнете, че е необходимо и можете да ни информирате, бих могъл да го формулирам съвсем накратко така: на какъв етап и каква част от Проекта е реализирана до момента? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте, уважаеми господин Вицепремиер, имате думата да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ерменков, уважаеми колеги народни представители! Прав сте, господин Ерменков, вчера на блицконтрола разисквахме този въпрос и затова аз ще прескоча част от изложението, което е подготвено с подробностите, и ще се концентрирам върху това, което Вие уточнихте. Ясно Ви е кога започна процедурата, ясно Ви е какви са решенията, ясно Ви е кои са фирмите, които участват, и затова започвам от последния етап.
На 22 април 2019 г. в Министерството на отбраната на открито заседание Междуведомствената работна група отвори техническите предложения. На самото отваряне на офертите бяха поканени представители на медиите. След отваряне на техническите предложения оценката се извършва по установена от мен методика, разработена от командването на Военноморския флот със съдействието на БАН и Института по отбрана към Министерството на отбраната – „Професор Цветан Лазаров“, и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. Оценяването на постъпилите оферти ще се извършва не само на база способностите, които ще имат корабите, и цената, на която ще бъдат построени, но и според това доколко строежът им ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на българската отбранителна индустрия.
Знаете, че в Проекта за инвестиционен разход е записано „минимум един от двата кораба трябва да бъде построен в България“. Това ще стане чрез залегналите в методиката параметри по показателя „индустриално сътрудничество“. В допълнение ще бъде оценяван и показателят „логистична поддръжка“, тоест поддръжката на морските съдове в перспектива, който ще оцени кой от предложените кораби ще изисква по-ниски разходи за поддръжка, а това също е важно за в бъдеще. След извършване на оценка на техническите предложения, която включва оценка на „способности“, „индустриално сътрудничество“ и „интегрирана логистична поддръжка“, ще се пристъпи към оценяване на ценовите параметри.
На 29 май 2019 г. в Министерството на отбраната на заседание на Междуведомствената работна група с участието на представителите на компаниите участници бяха отворени и ценовите оферти. Дейността на групата се очаква да привърши около 12 юни 2019 г. с изготвянето на окончателен доклад от групата, който след утвърждаване от мен следва да бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет.
Следващата стъпка е започване на преговори с избрания извършител и подписване на договор в рамките на 2019 г. При успешно завършване на процедурата се очаква първият кораб да бъде доставен на Военноморските сили до края на 2023 г., вторият –до края на 2024 г. Общата стойност я знаете – 820 милиона без ДДС. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Заповядайте за реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на отбраната, благодаря за това, че ни информирате за начина, за графика, по който се движи Проектът в момента, който е предварително определен в Проекта за инвестиционен разход, но искам само да напомня, че когато подкрепихме тези проекти, ги подкрепихме, за да могат да се реализират едновременно. Имам предвид Проекта за инвестиционен разход в Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили.
Това, което нас ни притеснява в момента, господин Министър, е финансовата страна на въпроса. Изхождайки от практиките, които съществуват в преговорите между България или която и да било външна страна, и Съединените американски щати за доставка на въоръжение, дали тази финансова рамка по отношение на Военновъздушни сили няма да бъде нарушена по начина, по който сме казали – начин на плащане, срокове, дали ще бъде разсрочено, или не, и ако се стигне до онези обичайни за американската страна начини на разплащане, а именно – наведнъж, дали финансовите средства, с които разполагате в бюджета на Република България, ще Ви бъдат достатъчни, за да може да реализирате и другите два проекта? Аз предполагам, че по другите проекти ще говорят моите колеги, но мен ме интересуват специално Военноморските сили, защото има опасност, ако не стигнат парите в бюджета, този процес да се отложи в необозримото бъдеще.
Затова аз Ви питам съвсем отговорно: какви са Вашите виждания по въпроса, има ли риск от забавяне на Проекта за модернизиране на Военноморските сили и ако има такъв риск, какво трябва да предприемем, за да го избегнем, за да може модернизацията на въоръжените ни сили да върви ръка за ръка по всичките им видове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Вицепремиер, да отговорите на допълнително поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ерменков, уважаеми колеги! На това правителство се падна голямата отговорност и трите проекта да се движат в този мандат. Отговорността основно пада върху министъра на отбраната, а дали е добре, или зле – не знам, ще видим резултатите накрая. Амбицията беше и трите проекта да се движат паралелно, но технически е невъзможно. Защо? Защото е правен проект за кораби.
Знаете, че през 2017 г. заварих такъв проект във фаза на класиране, имаше един участник, но той се отказа. Там нещата са отработени, механизмът един път е отработен, грешките са отчетени и затова Проектът на Военноморските сили в момента се движи най-бързо, докато Проектът с бронираната машина се движи най-бавно, тъй като такъв проект въобще не е изработван – за разлика от самолетите. Знаете, че имаше един опит, всъщност опитите са няколко – говоря за последната година преди мандата на това правителство, че имаше опит за закупуване на нови самолети. Там също горе-долу процедурата е ясна, така че няма как да се движат едновременно по месеци.
Тук ще премина към съществената част от отговора на Вашия въпрос: добре би било до края на годината да имаме подписани договори и по трите проекта.
Относно парите имам подобно притеснение, че, ако се наложи да платим сумата за самолетите наведнъж, могат да възникнат ситуации, при които да се наложи нещо да се забави. Казвам: имам притеснения, но няма такава индикация към момента. Разбира се, не бих искал това да се случи, тъй като няма как модернизацията на един от видовете въоръжени сили да бъде за сметка на останалите. Това не е справедливо, не е нормално и само ще създаде недобри усещания в личния състав на Въоръжените сили.
Може да се стигне до забавяне на Проекта за Военноморския флот, само ако до 12-и – сега се готви докладът, се окаже, че ценовите и техническите параметри, които се разглеждат, имат пропуски. При такъв вариант ние ще направим всичко възможно, а именно ще дадем възможност на трите фирми участнички да подобрят офертите си, ако има такъв вариант. Ако не може, при първото разглеждане да се прецени дали има надхвърляне на сумата.
Имам представа за какво става дума, но не е редно да се говори и ще дадем възможност да се коригират офертите до рамките, които ни е гласувало Народното събрание, с идеята да стигнем до подписването на договор. Пак казвам, амбицията ни е до края на годината да имаме договор за Военноморските сили, дай боже, да успеем и за бронираната машина. Срокът, както Ви казах вчера на блицконтрола, е днес. Удължих го с една седмица, а днес е срокът, в който трябва да представим окончателно своите виждания и да изпратим писмата за оферти до фирмите, които са заявили намеренията си. Надявам се да не се стигне дотам – за сметка на един от проектите да бъдат ощетени другите два вида въоръжени сили в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Преминаваме към въпроса на народния представител Кольо Милев относно Проект на инвестиционен разход в Сухопътни войски.
Заповядайте, господин Генерал, да развиете въпроса си.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната! На 19 юни миналата година Народното събрание взе решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“.
Моля да ми отговорите на въпроса: на какъв етап е и каква част от Проекта е реализирана до момента, тъй като вчера на блицконтрола говорихме и се разбра, че до днес е удължен срокът за корекциите, а нас ни интересува кога ще стартира Проектът? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Вицепремиер, имате думата за отговор на втория поставен към Вас въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Милев, уважаеми колеги! Действително и този въпрос разглеждахме вчера на блицконтрола и затова ще бъда кратък.
Както казах и вчера, до 7 юни е срокът, в който Сухопътните войски трябва да ми представят какво са изработили като проект за бронираната машина, за да бъде изпратен след моето одобрение на фирмите.
Мога да Ви информирам, защото вчера не стана дума, кои са фирмите, които до момента са проявили интерес за бронираната машина. Това са немската фирма „Артек“, „Дженеръл Дайнамикс“, „Некстър“ и „Патрия“. Това са четирите фирми, на които ще бъдат изпратени писмата, за да си изпратят офертите, а с изпращането на писмата на практика стартира процедурата.
Само да напомня, че подобно на кораба, така и при бронираната машина сме заложили в „индустриално сътрудничество“ асемблирането на машината да се извършва в България, тоест ще дадем възможност на фирмите от Българския военнопромишлен комплекс – било то държавни или частни, да могат да участват в този проект. Минимум 20% е задължителното участие на български фирми, така нареченото индустриално сътрудничество от българска страна.
Мога да Ви информирам, без да влизам в подробности за всяка една фирма, че буквално от края на миналата година, всъщност дори след гласуването на Проекта за инвестиционен разход в парламента, тези четири фирми, които изброих, активно търсят контакти с български фирми, за да преценят коя българска фирма с какъв продукт или с каква дейност може да участва при изграждането на Проекта за бронираната машина на пехотата.
Това е към момента, което мога да Ви кажа допълнително, извън това, за което вчера разговаряхме. След като изпратим писмата, стартира реално процедурата. На практика и на третия проект, който сме гласували в парламента, ще му бъде даден ход за приключване. Надявам се да успеем да сключим договора до края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
За реплика?
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Все пак има ли някаква опасност, тъй като аз вярвам на моите колеги от военната експертиза на Сухопътни войски, че ще подготвят необходимите документи, да има някакво разминаване между военната експертиза и групата, която отговаря за Проекта, да се забави във времето? За българските фирми специално за „Терем“ ли става въпрос или някои други наши фирми могат да участват в изпълнението на Проекта? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Милев, имаше трудности в работата, защото пак казвам, ако за самолета и за кораба имаше някаква практика в Министерството на отбраната – за самолета поне на няколко пъти е започвана подобна дейност, за кораба, знаете че дейността беше стигнала до подписване на договор, но фирмата, която спечели, не подписа договора в края на декември 2017 г., за бронираната машина изяло се започна на гола поляна. В началото със сигурност имаше разминаване между вижданията как да се постигне реализирането на този проект. Мисля, че тези неща отдавна са преодолени и към момента няма никакви разминавания между, да ги наречем, военни и цивилни специалисти по темата.
Вие ми задавате въпроса: „Дали само за „Терем?“ Не само за „Терем“. В структурите на „Терем“, който е структура към Министерството на отбраната, може да се направи само асемблирането – тоест сглобяването, нищо повече, да го кажем грубо за аудиторията, но има и други фирми, които могат да участват. Не искам сега да ги изброявам по имена, но могат да участват при оптическите уреди, комуникационните средства, част от въоръжението, пак казвам – част. Има много сериозна идея в две от фирмите боеприпасът – 30-милиметровия боеприпас по натовски стандарт, който не се произвежда в България, да се произвежда и в България. Тоест това също би дало възможност, те са поне две или три фирми, две български фирми със сигурност могат да се заемат с това производство, така че не става въпрос само за „Терем“. Става въпрос и за малко по-специфична част от дейността. Има фирми, които, между другото, са не само на европейско, но и на световно ниво и са контрагенти на големи водещи компании. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпроса на народния представител Николай Цонков. Той се отнася до инвестиционния разход на Военновъздушните сили.
Заповядайте господин Цонков, да развиете въпроса.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, моят въпрос е свързан с придобиването на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Макар вчера на блицконтрол да обсъдихме трите модернизационни проекта, считам, че останаха някои въпроси, които все пак можем с Вас тук да обсъдим. Да припомня на всички колеги, че този проект върви отдавна, както казахте и Вие. Той е един от най-чувствителните в случая, защото става въпрос за най-високата сума, която трябва да бъде платена. Проектът веднъж беше актуализиран за инвестиционен разход. На 16 януари тази година, беше прието Решение на Народното събрание, с което се даде мандат за преговори със САЩ за придобиване на нов тип боен самолет и отклоняване евентуално от условията, които са заложени в Проекта за инвестиционен разход. Все пак бих искал да Ви попитам за повече информация: как върви този проект, предвид на излязлата информация в медиите за гласуването от американския Конгрес на доста висока цена за придобиване на изтребители F-16? Как вървят преговорите? Кога очаквате евентуално на Народното събрание да бъде представен договор? Моля Ви за повече информация за хода на преговорите за придобиване на нов тип боен самолет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте, уважаеми господин Вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонков, и този въпрос вчера го обсъждахме на блицконтрола. Няма да влизам в подробности на коя дата какво решение е взето, къде, на коя дата делегацията е посетила и с кой е разговаряла. Тези неща са публично известни. Хубаво е, че задавате този въпрос за сумата, гласувана от Конгреса. Това всъщност не е сумата за офертата на самолета. Това е таванът, който американският Конгрес разрешава на американското правителство. Това е таванът, до който американското правителство може да сключи договор с България. Таван!
За пример само ще Ви кажа, че в Словакия таванът, който е гласувал американския Конгрес е 2,8 млрд. долара, а сделката, на която словаците сключиха своя договор, е 1 млрд. 800 млн. долара. Тоест това, че Конгресът е гласувал една по-голяма сума, не означава, че това е сумата. Това е стойността на тези 8 самолета с оборудването и въоръжението. Офертата, разбира се, не мога да вляза и нямам право да влизам в конкретиката на цифри, които са коментирани по време на преговорите, тъй като първо, не е коректно и, второ, е динамичен процес. Мога да Ви кажа, че офертата при първоначалните разговори във Вашингтон беше значително, значително по-малка от сумата, която гласува Конгресът, и въпреки това беше по-висока от нашите разбирания и представи, и мнението на нашето Народно събрание за сума, която ние можем да похарчим. Впоследствие се стигна до намаляване на тази сума.
След като измине 14-дневният срок след гласуваното Решение от Конгреса – то беше на 3 юни, ние ще получим предложение за оферта с конкретните суми. Ако то не удовлетворява нашите специалисти и разбиране, разговорите ще продължат, за да търсим онази цена, която е взаимно приемлива и разумна и с която можем да влезем с доклад в Министерския съвет, а оттам – и в Народното събрание, за да потърсим Вашето одобрение за тази сделка. Така че към момента това, което някои се опитват да правят през медиите, е да спекулират и да обясняват как сумата, която ни искат е три милиарда. Искали ни 2 милиарда и 600 млн., а всъщност сумата, която гласува Конгресът е 1 млрд. 673 млн. Много е хубаво, че ми задавате въпрос. Няма такава оферта за такава сума. Пак казвам, просто това е цената. Това е сумата, която американският Конгрес е разрешил правителството да похарчи, тоест да вземе като максимум от България.
Пак повтарям, първоначалната оферта, която получихме е значително под тази сума, но въпреки това продължаваме да разговаряме, защото смятаме, че има възможности сумата да бъде свалена още – говоря с разумни компромиси. Като казвам разумни компромиси – не за сметка на въоръжението и на оборудването на самолета. Той трябва да си бъде въоръжен и оборудван така, както парламентът е гласувал Проекта за инвестиционен разход. Ние говорим за някои разходи, които са написани като предложение, които смятаме, че са по-високи, които могат да бъдат коригирани, като даваме алтернативно становище защо смятаме така. Това е в процес на разговори. Това е по темата, господин Цонков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Господин Цонков, заповядайте за отношение към отговора. Имате думата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, благодаря Ви за отговора. Надявам се преговорите да преминат успешно и да се постигне най-добра цена в случая за придобиване на нов тип боен самолет. Както казах, този проект е най-чувствителен поради най-високата цена, която има. Затова Ви обръщам внимание, че в крайна сметката цената е много важна и тя не трябва да бъде за сметка на националния, на държавния бюджет, както и за сметка на другите два инвестиционни проекта.
Още нещо ми се иска да Ви обърна внимание. Все пак в Проекта за инвестиционен разход имаме и други условия, които не трябва да пренебрегваме, а именно: начинът на плащане, срокът за придобиване на тези изтребители F-16, индустриалното сътрудничество, което специално за нас от „БСП за България“ е много важно, защото е свързано и с развитието на българската икономика, поддръжката на самолетите след придобиването им, инфраструктурата и, не на последно място, обучението, което също е от особена важност.
Затова ми се иска да Ви обърна внимание на тези условия, които също трябва да бъдат достатъчно добри, защото в момента говорим само за цена, за окомплектоване на изтребителя, за оръжейни системи, за оборудване, а другите условия също не са маловажни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цонков.
Господин Министър, ще се възползвате ли от възможността за дуплика?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонков, прав сте, че този проект стана най-чувствителен, защото от дълго време прекалено много се говореше за него. От 2004 г. се говори за закупуване на нови изтребители и въобще за концепцията какво да правим в нашата авиация. За съжаление, разбира се, концепциите много често са сменяни – от това да купим стари F-16, за да махнем старите МиГ-29, които всъщност са с една година по-млади от тези, които щяхме да купим, до това да купуваме Грипен, до това да не купуваме нищо. Получи се едно съревнование между видовете въоръжени сили, във времето назад говоря, което не беше добро и даваше възможност да бъдат предпочетени едни от видовете въоръжени сили за сметка на други.
Ако по-малко се говори по темата политически, а повече от гледна точка на интересите на сигурността и отбраната, мисля, че ще е по-добре да не се спекулира. Една от големите спекулации, когато междуведомствената работна група вземаше решението беше – ето едните ни предлагат повече бройки на по-ниска цена. Повече бройки на по-ниска цена, но без необходимото оборудване и въоръжение, което трябваше да си купуваме допълнително. Търсеше се политически ефект. Имаше спекулации: „ама защо самолетите да са американски“, „ще нападаме ли Русия“. Това беше грозна спекулация. Ами не, няма да нападаме никой, но купуваш самолети, а когато купуваш самолети, се стремиш да купиш най-доброто – това, което е най-добро в момента и можеш да си го позволиш. Има и един клас по-добри самолети, но там на този етап нямаме финансовата възможност въобще да разсъждаваме. Може би след 10 – 15 години някое друго Народно събрание и друг министър ще говорят по тази тема. Тоест спекулацията, за съжаление, беше използвана абсолютно политически на всички нива и това доведе до този шум в системата, включително до това да се спекулира с онзиденшното решение на Конгреса. Това не е добре. Както виждате никой не спечели никакви политически дивиденти от тази работа – просто излишен шум в системата.
Вие сте прав за индустриалното сътрудничество. Трябва да Ви кажа, че американците имат малко по-различно виждане за смисъла на понятието индустриално сътрудничество, отколкото ние и европейците като цяло го разбираме.
Другият въпрос, но тук също е въпрос на разговори, които текат – начинът на плащане. Това също е разговор, който тече паралелно с разговора за това какво да има по самолетите и колко да струва самият самолет.
По темата с инфраструктурата. Това е разход, който ще трябва да направим, за разлика от други държави, които закупуват в момента F-16 Block 70. Съединените щати имат предишна практика за подобни самолети F-16 говоря, не този Block, и имат вече изградена донякъде или напълно инфраструктура за тях, докато ние нямаме – и румънците, и гърците, които ще купуват, и хърватите, донякъде и словаците. Така че този разход действително ще трябва да го направим, но той е разход един път за бъдещето – той не е, както се казва, ежегоден.
И, разбира се, от темата за индустриалното сътрудничество зависи каква част от поддръжката на тази авиация и кой от компонентите по тази поддръжка ще можем да извършваме тук и къде ще го извършваме. Вариантите пак са два. И двата са в Пловдив, но както се казва, единият е в „Авионамс“, другият е в самите бази на ВВС, но това също е въпрос на разговори. Естествено, че държим сметка за тези неща, защото това са разходи, които в бъдещето могат да набъбват. Имайки тук и негативния опит от едни сделки за „Спартан“-и и „Кугър“-и, които са направени без да се мисли как и колко ще струва поддръжката, това е обица на ухото, или по-точно следва да е обица на ухото на всеки, който се занимава с тази дейност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Следва въпросът на народния представител доктор Валентина Найденова.
Заповядайте, доктор Найденова. Вие сте внесли въпрос относно осигуряване на Българската армия с военни психолози и политиката на Министерството на отбраната за тяхната подготовка и реализация.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Всяка съвременна армия притежава Борд за подбор на военни офиси, от чиито услуги не може да се лиши. Военните психолози не само подбират и насочват войниците в зависимост от техните способности, но те участват в тяхното обучение, в подобряване на снаряжението и в проучване върху методите за маскировка. Те се грижат за: поддържане бойния дух на войниците, оценка на въздействието на военни фактори върху цивилното население, сондажи на общественото мнение, психологическо въздействие и разпространяване на информации, които са в основата на психологическата война.
С Наредба № Н-12 от 2011 г. за психологичното осигуряване на военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, в чл. 55 от Наредбата изрично се подчертава следното: „Командният състав, медицинските органи и психолозите в състава на контингентите извършват съвместни действия по превенция, контрол и лечение на професионалния и бойния стрес и повишаване на сплотеността и бойния дух на военнослужещите.“ Видно военните психолози имат своето подобаващо място и в лечебния процес.
Господин Министър, моля да ми отговорите на следния въпрос: каква политика провежда и планира в бъдеще Министерството на отбраната за подготовка и реализация на военните психолози във военните формирования в Българската армия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаема госпожо Найденова, Министерството на отбраната провежда политика със специфичен фокус към психологическата подготовка и мотивация на личния състав, от който зависи в значителна степен успешното изпълнение на задачите на въоръжените сили както на територията на Република България, така и при участие в операции и мисии зад граница.
Многообразието от задачи, на които са подложени военнослужещите, изисква формирането на единен модел на психологично осигуряване на въоръжените сили, който да поддържа благоприятен социално-психологически климат.
В тази координация между съществуващите органи за психологично осигуряване сме възприели следния подход: прилагането на единни стандарти, взаимодействие на структурите по управление на човешките ресурси, синхронизация на учебните програми по военно-лидерска и психологична подготовка, отчитане на опита от психологичното осигуряване по време на операциите и мисиите зад граница, провеждане на психологическа работа със семействата на военнослужещите, военноинвалидите и военнопострадалите.
Научно-изследователската и практично-приложната дейност в областта на психичното здраве и психологичното осигуряване на военнослужещите, както и в областта на определянето на психологичната пригодност или непригодност за военна служба и служба в доброволния резерв се осъществява от Лабораторията за психично здраве и превенция в състава на Военномедицинска академия.
Разкрити са и длъжности за психолози във военните формирования, в структурите на пряко мое подчинение като министър на отбраната, както и в контингентите ни зад граница. Значителна част от военните психолози са участвали в операции и мисии зад граница и техният опит и дейност е от особено значение на базата на това, което вече имат като натрупан опит.
Министерството на отбраната извършва и планира да извършва все повече действия в тази посока на развитие на военната психология, като е предприет процес по цялостно преразглеждане на вътрешноведомствената нормативна уредба за психологичното осигуряване на военнослужещите на основата на планиран анализ в рамките на предстоящия стратегически преглед на отбраната. Благодаря Ви за вниманието, госпожо Найденова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Ще вземете ли отношение, госпожо Найденова?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, специалността „Психология в сигурността и отбраната“, мисля, че е една изключително необходима, високоспециализирана, сложна, модерна и в същото време високоинтелигентна специалност, която осъществява моста между военнослужещи и други органи на сигурността, медицината и населението.
Мисля, че ние, като народни представители, ще очакваме и за в бъдеще да провеждате една разумна политика в осигуряване на необходимия брой психолози, в тяхната квалификация и реализация, защото проблемът е изключително важен и съвременен. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Господин Вицепремиер, няма допълнителни въпроси към Вас.
С това приключваме въпросите към господин Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната. Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Преминаваме към въпрос, който е поставен към господин Нено Димов – министър на околната среда и водите. Въпросът е от народния представител Петър Христов Петров относно липсата на данни за България по Натура 2000.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е относно липсата на данни за България по Натура 2000 в представителните европейски портали.
Бях сезиран от граждански организации в избирателния ми район Сливен по повод защитените територии, попадащи в Натура 2000. Гражданите се чудят за принципите и причините, които са довели до очертаването на огромни територии в областта, в които няма никакви уникални животински видове и растения. Значителни части от общините Котел и Сливен вече са обезлюдени заради строгите правила на Натура 2000, които ограничават развитието на инфраструктурата и бизнеса.
В тази връзка направих справка за актуалното състояние на защитените територии в България по Натура 2000 в информационните сайтове на Европейската комисия, респективно Европейската агенция за биоразнообразие. Според тях България не е изпълнила ангажимента си по чл. 17 на Директива 9243 на Европейската икономическа общност, по които нашата страна има задължения да обновява информацията за състоянието на Натура 2000 на всеки шест години.
Господин Министър, към днешна дата нашата страна е единствената между 27-те страни членки, която не е изпълнила задължението си и не е представила данни в Европейската комисия. Това ме навежда на мисълта за липса на валидна документация у нас и процедури, с които да се удостоверят и защитят реалните дадености по Натура 2000.
Господин Димов, във връзка с гореизложеното бих желал да получа отговор на въпроса: защо Министерството на околната среда и водите не изпълнява задълженията си към европейските институции и не изнася актуалната информация по Натура 2000? Грози ли ни финансова санкция от Европейския съюз за практическото непубликуване на сегашното състояние на териториите в Натура 2000 в европейските портали? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос. Имате думата.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, Европейската комисия очаква от държавите членки да представят националните си доклади, както следва: по чл. 12 от Директивата за птиците с абсолютен краен срок за докладване – 30 октомври 2019 г., по чл. 17 от Директивата за местообитанията с абсолютен краен срок – 30 август 2019 г.
Сроковете – 30 април 2019 г. за докладване по чл. 17 и 31 юли 2019 г. за докладване по чл. 12, са определени с цел държавите членки да имат възможност за повторно подаване на докладите при наличие на проблеми и пропуски в първоначално представената информация, които са установени в резултат оценката на качеството им от Европейския тематичен център по биологично разнообразие.
Твърдението, че България е единствената страна, която не докладва по чл. 17 на Директива 9243/ЕИО за местообитанията, не е коректно. Видно от публичния портал на Европейската агенция по околна среда към 29 май 2019 г. броят на докладвалите страни е едва 12. Тоест по-малко от половината.
По отношение на докладването по реда на чл. 12 на Директива 2009/147/ЕО за птиците, също все още не е започнало, тъй като първият срок за предаване е 31 юли 2019 г.
Настоящото докладване за периода 2013 – 2018 г. е обвързано с резултатите от проведен мониторинг и определяне на състоянието на типовете природни местообитания и видове в рамките на проект, анализи и проучване на видовете и природните местообитания, предмет на докладвания по чл. 17 от Директивата за местообитанията, и чл. 12 от Директивата за птиците, изпълняван от Изпълнителната агенция по околна среда и финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“
Забавянето на докладването по двете директиви е вследствие на многократните обжалвания. Загубени са повече от три години в процедури по обжалване. Санкции могат да бъдат наложени само ако страната изобщо не докладва, тъй като това ще бъде всъщност нарушението по Директивата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Петров, заповядайте за реплика и отношение към отговора.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Министър, за правилния отговор.
Нарочно не влязох с Вас в предварителна дискусия, защото става въпрос за един изключително важен въпрос за България и за българската икономика, за българската демография. Зная, че Вие, като министър на Министерството на околната среда и водите, нямате отношение към очертаването на зоните, които попадат в Натура 2000, но съм обезпокоен от това, което аз самият видях в сайта на Европейската комисия, където са изнесени данните за всички 27 страни – не говоря за Великобритания, която е пътник, където България я няма упомената изобщо. Това е официален сайт.
Това, което говорите Вие, е така – за този период вече сме пропуснали предварителния срок, доколкото разбирам, защото следващият срок, който имаме – 30 юли, е краен, окончателен и след това не можем да правим повече никакви жалби, контестации и така нататък.
Мисълта ми, господин Министър – направих си труда и извадих данни за това, че България е на първо място в Европейския съюз по територии, които са покрити само по Натура 2000, тук не говоря за другите територии, които се припокриват с Натура 2000, България има 29% от територията си в „Натура 2000“.
За сравнение, тази, същата Англия, която си заминава сега, е с 1,5% в Натура 2000, Германия, Франция с по 6 – 7%. Ние сме 29%. Това нещо, ако погледнете картата на България – извинявайте, че малко закъснявам, община Котел – две трети, община Сливен – една трета, е покрита с Натура 2000, хората наистина напускат тези територии. Те се обезлюдяват заради една недопустимост, която съществува, която бие на очи. Всеки един, който погледне, ще види – 29% България, отиващата си Великобритания – 1,5%, Литва – 2%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Петров.
Господин Министър, заповядайте, за да допълните въпроса и да дадете допълнителни пояснения.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, за да сме абсолютно коректни – почти 35 – 34,6% е Натура 2000 в България, на трето място сме в Европейския съюз.
Факт е, че по време на Тройната коалиция е обявявано по начин, по който и до ден днешен не е ясен как точно са очертавани тези граници, липсват първични данни, липсва такава информация в Министерството на околната среда и водите. Не знам дали тогава е съществувала и къде, но към днешна дата, и в момента, в който аз съм погледнал, няма такава първична информация. Именно затова в промените в Закона за биологичното разнообразие е предвидено, че оттук нататък, след като той бъде приет, подобен тип политики трябва да се правят само върху верифицирани и доказани първични данни, което, естествено, е задължение на държавата. Тя трябва да се погрижи за това.
Що се отнася до конкретните процедури, аз Ви дадох точните срокове. Не мисля, че в този момент има основание за контестации. Това, което отново е предвидено в Закона за биологичното разнообразие и в Проекта за закон – и се надявам да бъде факт, е много голяма част от отговорността за опазването на Натура 2000 и развитието да бъдат прехвърлени към местните общности, които са тези, които живеят на място, като режимите от забранителни да минат във всичко, което не е разрешено в момента, е забранено. Да се обърне, тоест всичко, което не е забранено, да бъде разрешено. Да се обърне подходът.
При всички положения проблемът е изключително сериозен, териториите са много големи, грешките са безбройни. Ние сме свидетели на това, че в Натура 2000 има предприятия, които са строени по времето на комунизма, има летища, има гробища. Тоест грешките са изключително много. Надявам се проектът, който най накрая стартира и който, както Ви казах, три години мина през процедури по обжалване, да даде по-голяма яснота върху това, но този проект няма да реши тези проблеми. При всички положения обаче, ако отидем към местните общности и изпълним това, което самата Европейска комисия казва за Натура 2000, а именно, че тя е за хората, природата и икономиката, тоест съвместимостта на тези три много важни елемента, да не кажа, че това би трябвало да бъде природата и икономиката за хората, това според мен ще реши до голяма степен тези притеснения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Това бяха въпросите, предвидени за днешния парламентарен контрол.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на два въпроса от народните представители Румен Георгиев; и Пенчо Милков; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова и Даниел Йорданов;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев на два въпроса от народния представител Иван Ченчев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народните представители Георги Стоилов, Крум Зарков и Пенчо Милков; и Георги Гьоков и Драгомир Стойнев;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на три въпроса от народните представители Георги Михайлов – два въпроса, и Валентина Найденова; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народните представители Атанас Стоянов и Александър Сабанов към министъра на околната среда и водите Нено Димов;
- един въпрос от народния представител Таня Петрова към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- един въпрос от народния представител Валентин Милушев към министъра на младежта и спорта Красен Кралев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не участват: министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на правосъдието Данаил Кирилов и министърът на културата Боил Банов.
Уважаеми народни представители, с това приключваме дневната програма, а също и седмичната програма за работа на парламента.
Отстъпваме залата на абсолвенти от Юридическия факултет на Софийския университет за връчване на техните дипломи.
Да пожелаем: „На добър път!” на младите специалисти, на бъдещите народни представители, бъдещи министри и най-вече достойни граждани на проспериращата Република България!
Закривам заседанието.
Следващото заседание ще бъде на 12 юни 2019 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 10,08 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Явор Нотев


Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания