Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 20 декември 2019 г.
Открито в 9,02 ч.
20/12/2019
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Кристиан Вигенин

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, преди да продължим с днешния дневен ред, ще Ви представя едно съобщение:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 86, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 12 декември 2019 г. Проект на решение за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа“.

Колеги, първа точка за днешния дневен ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТ 28 СЕПТЕМВРИ 2016 Г., ПОДПИСАНО НА 4 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Внесен е от Министерския съвет на 16 декември 2019 г.
Първият доклад е на Комисията по околната среда и водите, той е и единствен.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в пленарната зала да бъде допусната госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието – поканете дамата в залата.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 28 септември 2016 г., подписано на 4 декември 2019 г., № 902-02-32, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2019 г.
На свое заседание, проведено на 18 декември 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 28 септември 2016 г., подписано на 4 декември 2019 г., № 902-02-32, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2019 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: госпожа Атанаска Николова – заместник-министър, и господин Владимир Ангелов – заместник главен директор на главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“.
Законопроектът беше представен от госпожа Атанаска Николова. Целта на Споразумението е предоставяне на съдействие на Министерството на околната среда и водите за разработване на Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха.
Срокът на действие на Споразумението изтича на 28 декември 2019 г. Необходимо е удължаване на крайната дата на Споразумението с пет месеца, а именно до 31 май 2020 г. Към момента двете основни дейности, свързани с разработване на националните програми, са изпълнени. Удължаването е с цел изпълнение на последната дейност по Споразумението, свързана с повишаване на капацитета и институционалната координация и ангажираност. Налице са обективни причини за забавянето при изпълнение на графика към Споразумението.
Втората от двете програми, а именно Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха е приета през месец септември тази година и е необходим период от време за обучение на институциите, местните власти, неправителствените организации, бизнеса и научните среди за адекватното прилагане на приоритетите в тези програми. Другата причина е свързана с избора на местни власти и новите екипи на местно ниво.
Споразумението се финансира със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предоставени чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ Предвиденото изменение на Споразумението не засяга общата бюджетна рамка на Проекта и не изисква допълнително финансиране.
По Законопроекта отношение взе народният представител господин Атанас Костадинов, който обърна внимание, че сроковете по отделните дейности се застъпват във времето и е необходимо да се следи по-стриктно от страна на Управляващия орган за спазването им. Беше поставен въпросът: това нова дейност ли е и откъде идва финансирането за нея?
От страна на вносителите беше пояснено, че има логическа последователност при изпълнението на дейностите и сроковете са съобразени с тях. Дейността по т. 8 не е нова, а представлява последният етап по изпълнение на Споразумението. Съответно бюджетът на Проекта не се променя и не се добавят допълнителни средства.
След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за“, без „против“ и 3 – „въздържал се“, подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 28 септември 2016 г., подписано на 4 декември 2019 г., № 902-02-32, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте!
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В съответствие с Протоколно решение по т. 22 от Протокол № 38 от заседание на Министерския съвет от 13 септември 2016 г. на 28 септември 2016 г. в София е подписано Споразумение за предоставяне на консултантски услуги относно подкрепа за управление на качеството на атмосферния въздух между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие на стойност 4 млн. 56 хил. 566 лв.
Целта на Споразумението е предоставяне на съдействие на Министерството на околната среда и водите за разработване на Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, фини прахови частици и амоняк в атмосферния въздух, чрез които да се насочат усилията на страната за подобряване качеството на атмосферния въздух и постигане на целите относно емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух в контекста на Пакета от политики на Европейския съюз за чист въздух.
За изпълнението на целите са обособени следните дейности: управление на качеството на въздуха на местно ниво; постигане на съответствия със законодателството на Европейския съюз за качеството на въздуха; национални цели за емисиите в изпълнение на изискванията на преразгледаната Директива за националните тавани за емисии и институционална координация и ангажираност.
Срокът на действие на Споразумението изтича на 36-ия месец от датата на влизането му в сила, а именно до 28 декември 2019 г.
Съгласно писмо от Постоянното представителство на Международната банка за възстановяване и развитие в България, получено в Министерството на околната среда и водите във връзка с предложен План за изграждане на капацитета за изпълнение на Дейност № 3 – „Институционална координация и ангажираност“, е договорен Списък на цялостни и практически дейности както за изграждане на капацитет, така и за комуникация на централно и местно ниво. В тази връзка възниква необходимост за удължаване на крайната дата на Споразумението с пет месеца, а именно до 31 май 2020 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Тодорова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 28 септември 2016 г., подписано на 4 декември 2019 г., № 902-02-32, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2019 г.
Гласували 150 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 44.
Предложението е прието.
Процедура – госпожо Василева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам току-що приетият на първо четене законопроект да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 149 народни представители: за 106, против 7, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТ 28 СЕПТЕМВРИ 2016 Г., ПОДПИСАНО НА 4 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 28 септември 2016 г., подписано на 4 декември 2019 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Колеги, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване така представената на второ четене Ратификация.
Гласували 160 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 44.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА:
- ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЯНА НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ. Вносители – Десислав Чуколов и група народни представители, 6 ноември 2019 г.;
- ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ. Вносител – Ангел Исаев, 21 ноември 2019 г.; и
- ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ. Вносители – Искрен Веселинов и група народни представители, 4 декември 2019 г.; Eлена Пешева и Боряна Георгиева, 13 декември 2019 г.
Първо с докладите на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае господин Адемов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Елена Кременлива и госпожа Йона Германова – експерти в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 132 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Русинова в залата.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроекта за отмяна на Закона за социалните услуги, внесен от Десислав Чуколов и група народни представители
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за отмяна на Закона за социалните услуги, внесен от Десислав Чуколов и група народни представители.
В заседанието участваха – от Министерството на труда и социалната политика: Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, Зорница Русинова и Лазар Лазаров – заместник-министри, и експерти от Министерството на труда и социалната политика; от Агенцията за социално подпомагане: Румяна Петкова – председател, и експерти в същата Агенция.
Законопроектът беше представен от народния представител Десислав Чуколов. В началото на представянето той заяви, че Законът за социалните услуги е приет набързо, без сериозно обществено обсъждане и че още преди неговото влизане в сила са започнали да се очертават редица негови слабости.“ (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги, много е шумно в залата!
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Вносителите на Законопроекта са на мнение, че чрез многобройните си изменения в други 29 закона, Законът влиза в противоречие с установени досегашни обществени отношения. Направен е благовиден опит да се подобрят социалните услуги в различни сектори, но вследствие действието на Закона в тях ще настъпят тежки проблеми.
В няколко от текстовете на Закона за социалните услуги е залегнала регламентация и философия, която е заложена в неприетата и спряна за разработване Стратегия за детето. В тази насока съществува изключително сериозно обществено напрежение и недоволство. Гражданите организират протести и шествия, които неминуемо се отнасят и до все още невлезлия в сила Закон за социалните услуги.
Законът фаворизира, и това е една от главните му цели, неправителствени организации, които са застанали на входа и изхода в очакване на държавно финансиране от следващия държавен бюджет за 2020 г. Поради всички изложени причини вносителите считат, че най-добрият начин за туширане на негативите, очаквани от Закона за социалните услуги, е той изцяло да бъде отменен преди неговото влизане в сила от 1 януари 2020 г.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието. В нея се посочва – поради това, че Законът за социалните услуги все още не е влязъл в сила, не е възможно да се направи такава оценка.
В Комисията беше получена информация от заседанието на Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество. От нея стана ясно, че всички присъствали на заседанието единодушно не са подкрепили Законопроекта.
В Комисията бяха получени становища от Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Националното сдружение на общините в Република България, Становище на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, и над 90 становища от неправителствени организации, работещи в областта на социалните услуги, както и такива, които имат отношение към социалната политика.
Министърът на труда и социалната политика защити становището на Министерството на труда и социалната политика, като подчерта, че вносителите не са посочили задълбочени аргументи защо цял един закон следва да бъде отменен. Изложените от народните представители мотиви са само твърдения, които не се основават на детайлен анализ и показват непознаване на действащото от много години законодателство в България в областта на социалните услуги и закрилата на детето.
Законът за социалните услуги цели гарантиране на равен достъп до социални услуги, отговарящи на индивидуалните потребности на лицата; гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги; гарантиране на правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността; насърчаване на интегрирания подход при осигуряването на подкрепа на лицата, както и насърчаване и развитие на публично-частното партньорство при предоставянето на социални услуги. От мотивите на вносителите не става ясно защо според тях тези цели не се постигат с приетия закон.
Становищата на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и по-голямата част от неправителствените организации са неподкрепящи Законопроекта.
С многобройни аргументи по същество Българската православна църква подкрепя Законопроекта. Подкрепящо е и становището на Политическа партия „Християнреформистка партия“. Законопроектът се подкрепя от сдружение „Свобода за всеки“, правозащитна група РОД (Родители, обединени за децата) и други. В становището си те са записали, че Законът за социалните услуги представлява ярка и флагрантна проява на стремеж към промяна на Конституцията на Република България чрез промяна на правната уредба на семейните отношения чрез нормативни и поднормативни актове с по-ниска правно-задължителна сила.
По въпроса неизбежно трябва да бъде сезиран Конституционният съд и докато делото е висящо пред него –влизането в сила на Закона за социалните услуги трябва да бъде отложено. Законът за социалните услуги представлява още нарушение на Конвенцията за правата на детето, Международния пакт за икономическите, социалните и културни права, на Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз и други задължителни международно-правни актове.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Павел Шопов, Георги Гьоков, Калин Поповски, Милко Недялков, вносителите на Законопроекта и повече от 20 представители на неправителствени организации. В дебатите бяха обсъдени принципите, залегнали в Закона за социалните услуги, и ползите, които той ще донесе на потребителите на социални услуги. Бяха обсъдени и текстове от него, които според някои от участниците в дискусията противоречат на Конституцията и някои международни договори и документи, както и слабости на Закона, които трябва отново да бъдат обсъдени.
Бяха изказани становища, че Законът е с объркана философия и не е обърнат към хората, които се нуждаят от социални услуги. Вярно е, че Законът е приет с много голямо мнозинство и разбирането на народните представители е, че е необходим за всички хора, които се нуждаят от помощ и грижи. Вярно е обаче и това, че Законът е създал и продължава да създава обществено напрежение. Затова трябва да се намери баланс и допирни точки между различните групи в обществото, като се конкретизират някои определения и норми в него.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 1 глас „за“, 16 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за отмяна на Закона за социалните услуги, внесен от Десислав Чуколов и група народни представители.“
Следващият:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, внесен от Ангел Исаев
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, внесен от Ангел Исаев.
В заседанието участваха – от Министерството по труда и социалната политика: Деница Сачева – министър, Зорница Русинова и Лазар Лазаров – заместник-министри, и експерти.
Законопроектът беше представен от народния представител Ангел Исаев. Той изложи основните причини, свързани със Закона за социалните услуги, които са го мотивирали да внесе разглеждания законопроект:
1. Законът за социалните услуги представлява заплаха за националния суверенитет и националната сигурност. Това е Закон, който допуска местни и чуждестранни организации с чуждестранно финансиране в нарушение на чл. 44, ал. 2 от Конституцията да осъществяват дейност, която накърнява суверенитета на страната ни и която би могла да има за цел и резултат нарушаване на правата и свободите на българските граждани, установени с Конституцията.
2. Със Закона за социалните услуги, в противоречие на Конституцията, се отменя правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на българския гражданин. Това е така, тъй като личния и семейния живот на българския гражданин попада под наблюдението и контрола на доставчиците на „социални услуги“, като те имат неограничена власт да получават всякаква информация. Става въпрос за изключително чувствителни данни, които са на ниво национална сигурност и които не могат да бъдат свободно достъпни нито от местни, нито от чуждестранни частни лица. Това е в пряко противоречие с чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и не може да бъде оправдано с разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от същата конвенция. Налице е противоречие и с чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
3. Със Закона за социалните услуги секторът на социалните услуги се приватизира чрез въвеждането на възможност социални услуги да се предоставят самостоятелно и наравно с общините от частни лица, при това ползвайки се от държавната принуда. Законът за социалните услуги въвежда държавна принуда за предоставяне на социалните услуги и така ги превръща в задължение на българските граждани, а не тяхно право.
Превръщането на социалните услуги в задължение е грубо нарушение на духа и буквата на Конституцията, защото въвежда чрез закон нови задължения на гражданите, извън онези, изброени в Конституцията. За това няма съгласие в българското общество. Така частни доставчици на социални услуги придобиват права да осъществяват държавни функции. Това недопустимо ограничава сферата на държавна регулация и управление на обществените отношения и разширява сферата на дейност на частните доставчици с неодобрена от обществото дейност.
Със Закона за социалните услуги целият сектор на социални услуги на практика се изземва от общините и се предоставя изцяло на частни лица. Това е в ущърб на българските граждани и неизбежно има своите негативни последици за общините, защото ги лишава от приходите за евентуално предоставени социални услуги, финансирани от държавния бюджет, както и от международната помощ по линия на различни международни договори и механизми за сътрудничество.
4. Законът за социалните услуги допуска злоупотреба с правата на българските граждани, в частност с правата на децата с цел задължително ползване на социални услуги, които услуги в общия случай ползвателят е длъжен да заплати. Това е нова форма на задължително икономическо заробване на българските граждани. Целта на внесения законопроект е да уреди специфични обществени отношения, свързани с предоставянето, ползването, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги. Законопроектът заменя идеята за предоставяне на социални услуги с идеята да се предоставя социална грижа и подкрепа, изцяло в полза на гражданите.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието. В нея се посочва, че основните ползи от Законопроекта са:
- създава се възможност за ползване на общодостъпни социални услуги; вземат се предвид ангажиментите във връзка с процеса на деинституционалност; регламентират се регламентираният подход и интегрираните междусекторни услуги, като се прави разграничение между интегрирано предоставяне на подкрепа и интегрирани междусекторни услуги; за служителите се регламентира и право на обучения: на супервизия, на наставничество, на участие и същевременно задължение за участие в организирани за служителите обучения и обмен на опит и добри практики; стандарти за работно натоварване; стандарти за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на услуги, както и приемането на Етичен кодекс; регламентира се и включването на доброволци и студенти; въвеждат се допълващи стандарти за социалните услуги, чрез които се осъществява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа.
В Комисията беше получена информация от заседанието на Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 16 декември 2019 г. Стана ясно, че всички присъствали на заседанието са се въздържали от подкрепа на Законопроекта, с изключение на представителя на КТ „Подкрепа“, който е заявил подкрепа по части от него.
В Комисията бяха получени становищата на Министерството на финансите, Националното сдружение на общините в Република България и десетки становища от неправителствени организации, работещи в областта на социалните услуги, както и такива, които имат отношение към социалната политика.
Министерството на финансите не подкрепя Законопроекта, като предоставя многобройни мотиви по същество. Част от тях са свързани с това, че предлаганата със Законопроекта уредба е непоследователна, проблемна и несвързана и ще доведе до несъгласуваност със свързаната уредба в други закони, като има смесване на определенията „социална подкрепа“ и „социална услуга“, без това да допринася по същество към Законопроекта.
Мотивите към Законопроекта също са със спорна логика, непоследователни и с редица неточности, както и едва ли може да се приеме, че съдържат част от изискуемата от Закона за нормативните актове информация, като например за финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. В Законопроекта се съдържат предложения, които водят до неяснота по прилагане на законодателството в областта на конкуренцията и общия пазар, в това число законодателството на Европейския съюз и правото на свободно движение на стоки и услуги.
С направените предложения за промяна и отпадането на голяма част от разпоредбите в Законопроекта е налице нов прочит на Закона за социалните услуги, изменяйки характера и същността на съществуващото към момента законодателство в тази област.
Становищата на всички неправителствени организации са отрицателни.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Павел Шопов, Георги Гьоков, Калин Поповски, Милко Недялков и повече от 20 представители на неправителствени организации. Преобладаващи бяха мненията, че Законът за социалните услуги е закон, който е приет с консенсус. В неговото изработване са участвали много институции и неправителствени организации. Законът няма практика, която да налага неговото изменение. Напреженията по отношение на него не са съвсем основателни.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: без гласове „за“, 1 глас „против“ и 18 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, внесен от Ангел Исаев на 21 ноември 2019 г.“
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 954-01-84, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 4 декември 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
В заседанието участваха: Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, заместник-министрите на труда и социалната политика – Зорница Русинова и Лазар Лазаров, експерти от Министерството на труда и социалната политика, председателят на Агенцията за социално подпомагане – Румяна Петкова, експерти от същата Агенция, заместник-председателят на Агенцията за закрила на детето – Мариела Личева, и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Искрен Веселинов.
В мотивите към Законопроекта е записано, че Законопроектът цели отлагането на действието на Закона за социалните услуги, тъй като в обществото са нараснали противоречивите мнения и се е появила необходимостта от прецизиране на някои от текстовете. Законът в настоящия вариант дава възможност за тълкуване на определени норми в светлина, която противоречи на традиционните ценности и представите за функционирането и смисъла на семейството като основна единица на обществото. Семейството като съвкупност от майка, баща и техните деца, както и неговото функциониране по осигуряването на здрава среда за отглеждане, възпитание и образование на децата, трябва да е водещо при формулирането и прилагането на всички закони в Република България. Законът за социалните услуги и промените, които той налага в Закона за закрила на детето и Семейния кодекс, поставят основателни въпроси именно свързани с устоите на семейството и неговата роля при отглеждането на децата. Ето защо този допълнителен период е нужен, за да може на всички въпроси, които са възникнали, да се даде решение и отговор. С предлаганото изменение се цели да се даде възможност на всички, които ще попаднат в обхвата на Закона, да изразят мнението си и да се постигне желаният резултат.
Законопроектът се състои от един параграф, с който се иска Законът за социалните услуги да започне да действа от 1 юли 2020 г.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. В нея се посочва, че основанието за законодателната инициатива е необходимостта от провеждане на дискусия и прецизиране на текстове от Закона за социалните услуги.
В Комисията беше получена информация от заседанието на Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 16 декември 2019 г. Стана ясно, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя Законопроекта, всички останали членове се въздържат от подкрепа.
В Комисията бяха получени становищата на Националното сдружение на общините в Република България и няколко неправителствени организации. Сдружението на общините подкрепя Законопроекта, останалите становища са неподкрепящи.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Павел Шопов, Георги Гьоков, Калин Поповски, Милко Недялков, вносителите на Законопроекта и повече от двадесет представители на неправителствени организации. Повечето от народните представители се обединиха около тезата, че Законът за социалните услуги е изключително важен за развитието на сектора на социалните услуги, не засяга семейните отношения, родителството и други традиционни ценности на българското общество. Предложението за отлагането на действието на Закона с шест месеца е разумен срок, в което време ще могат да бъдат конкретизирани и изчистени някои от определенията и нормите в Закона. В същото време трябва да се положат усилия и да се проведе задълбочена обществена дискусия, за да се елиминират напреженията и страховете, които Законът е породил в различни обществени групи. Бяха изказани и мнения, че Законът за социалните услуги е с порочна философия, крайно либерален и комерсиализира грижата за хората.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 15 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги № 954-01-84, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 4 декември 2019 г.“
Последният доклад за първо гласуване е:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 954-01-87, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева на 13 декември 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева
В заседанието участваха: Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, заместник-министрите на труда и социалната политика Зорница Русинова и Лазар Лазаров, експерти от Министерството на труда и социалната политика, председателят на Агенцията за социално подпомагане – Румяна Петкова, и експерти в същата Агенция, заместник-председателят на Държавната агенцията за закрила на детето – Мариела Личева, и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Елена Пешева.
В мотивите към Законопроекта е записано, че Законопроектът има за цел да отложи действието на приетия през март 2019 г. Закон за социалните услуги. Този закон предизвика голямо обществено недоволство относно текстовете в него, които дават предпоставка за различни тълкувания. Дава се прекалено голяма власт на неправителствени организации, като им се позволява да извеждат деца от семействата им. Смущаващо е и това, че тези НПО-та могат да са регистрирани не само в България, но и в страни от ЕС и извън Съюза. Както и това, че когато изведат дете от семейството, НПО-то няма задължение да работи с държавните институции, а „може“ да ги информира какво върши, но няма такова пряко задължение. Законът за социалните услуги и промените, които той налага в Закона за закрила на детето, са в противоречие на основни конституционни права и задължения на родителите при отглеждането на техните деца. Това поставя под въпрос семейните ценности и традиции на нашето общество. Ето защо е от изключителна важност действието на Закона да бъде отложено, през което време ще може да се изслушат мненията на всички заинтересовани лица с оглед приемане на адекватни промени в Закона. Предлага се действието на Закона да бъде отложено с една година.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. В нея се посочва, че основанието за законодателната инициатива е необходимостта от широко обществено обсъждане и прецизиране на спорните текстове. В Комисията по труда, социалната и демографската политика не са получени становища по Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Павел Шопов, Георги Гьоков, Калин Поповски, Милко Недялков и повече от двадесет представители на неправителствени организации. Бяха изказани мнения, че Законът за социалните услуги среща голям отпор в обществото и че с него се дават много големи правомощия на неправителствените организации. Законът има нужда от повторно широко обсъждане, за да могат да се отстранят някои от неговите слабости и да се превърне в закон, чието действие е насочено само към хората, които имат нужда от помощ, грижи и социални услуги.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 1 глас „за“, 1 глас „против“ и 18 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 954-01-87, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева на 13 декември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Преминаваме към Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Кой ще го представи?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 954-01-81, внесен от народния представител Ангел Исаев на 21 ноември 2019 г.
На заседанието присъстваха: господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Йоанна Германова – държавен експерт, и госпожа Ивайла Христоскова – главен експерт в дирекция „Социално включване“.
В своето изложение при представянето на Законопроекта народният представител Ангел Исаев информира народните представители, че с предложените изменения и допълнения се уреждат специфични обществени отношения, свързани с предоставянето, ползването, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги. Според вносителя Законът за социалните услуги (обн., ДВ, 22 март 2019 г., в сила от 1 януари 2020 г.) представлява заплаха за националния суверенитет и националната сигурност. С предложените изменения и допълнения вносителят заменя социалните услуги със социално подпомагане, като част от социалната подкрепа и изцяло изключва неправителствените организации като доставчици на социални услуги. Освен това подчерта, че дейностите по социалната подкрепа, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигуряват от общините чрез самостоятелно организирани или специално създадени от общината юридически лица. Предоставянето на дейностите по социалната подкрепа може да бъде възлагана и на частни физически лица – български граждани, но не повече от 10% от общия размер на предоставяните социални услуги.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги в Комисията са постъпили становища, подписани от 49 неправителствени организации, и становище от Асоциация „Бализ“, което е подписано от други 40 неправителствени организации в по-малките общини от цялата страна. Всички те не подкрепят така представения законопроект.
По време на заседанието Министерството на труда и социалната политика в лицето на заместник-министър Лазаров изрази отрицателно становище по така предложения законопроект. Според господин Лазаров предложените промени изцяло заличават социалните услуги в действащото законодателство като част от социалното подпомагане. Относно изключването на неправителствените организации от кръга на доставчици на социални услуги заместник-министърът подчерта, че тази практика е действаща от 2003 г. в нашето законодателство и със Закона за социалните услуги не се разширява кръгът на доставчиците.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване без гласове „за“, с 2 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 954-01-81, внесен от народния представител Ангел Исаев на 21 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Сега има още един доклад.
Вие ли, господин Ченчев? (Реплика.)
Преди Доклада имате право на процедура.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Да, разбира се, че е процедура, няма да злоупотребявам, господин Председателю. Тя е да поканим титулярната министърка госпожа Сачева в залата по този изключително важен въпрос в нейната сфера.
Знаем, че госпожа Русинова е силно предубедена, защото е участвала в подготовката и писането на Закона, тя е сугестирана до този момент. Аз искам да видим каква е позицията и на госпожа Сачева, тъй като в Комисията тя изрази мнение и подкрепи отлагането на Закона, че тези няколко месеца – шест месеца, са били нужни Законът да бъде обяснен на хората и възприет от обществото. Тя нищо не заяви и нищо не каза, че този закон трябва да бъде или отменен, или изключително радикално и сериозно променен.
Затова, господин Председателю, нека направим нещо, което сме правили много пъти – да поканим госпожа Сачева да дойде и да застане тук, за да отговаря на въпросите, които ние ще ѝ зададем и мисля, че не са само ние от „Атака“, а и от цялата зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Процедура имате и Вие, госпожо Ангелова.
Предполагам, че ако министър Сачева е имала възможност, е щяла да дойде.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура е в отговор на зададения въпрос от колегата Павел Шопов.
Госпожа Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, в 10,00 ч. е поканила протестиращите организации в Министерството на труда и социалната политика и затова не е в пленарната зала при разискването на тези законопроекти. Но тук в пленарната зала е заместник-министър Зорница Русинова заедно с двама директори на дирекции в Социалното министерство, така че ще могат да вземат думата в края на разискването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Ние все пак ще информираме министър Сачева, когато има възможност и когато приключи разговорите с протестиращите, ще я поканим да дойде в залата. Благодаря Ви.
И последният доклад.
Господин Ченчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г, разгледа и обсъди Законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги, № 954-01-76, внесен от Десислав Славов Чуколов и група народни представители на 6 ноември 2019 г. – първо гласуване.
На заседанието присъстваха: господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Йоанна Германова – държавен експерт, и госпожа Ивайла Христоскова – главен експерт в дирекция „Социално включване“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Николай Александров, който посочи, че приетият на 7 март 2019 г. Закон за социалните услуги – в сила от 1 януари 2020 г., е приет набързо и без сериозно обществено обсъждане, и още преди неговото влизане в сила са излезли наяве неговите слабости.
Законът – чрез многобройни изменения в други закони, влиза в противоречие с установените досегашни обществени отношения. Беше пояснено, че в някой от текстовете на Закона за социалните услуги е залегнала философия, която е заложена в оттегления проект на Стратегията за детето. В тази насока съществува изключително сериозно обществено напрежение и недоволство.
Вносителят подчерта, че Законът фаворизира, и това е една от главните му цели, неправителствени организации, които са застанали на входа и на изхода в очакване на държавно финансиране.
В хода на заседанието заместник-министър Лазар Лазаров изрази отрицателно становище по Законопроекта, като подчерта, че в Закона за социалните услуги, приет през 2019 г., няма текст, заимстван от оттегления проект на Стратегия на детето, както и че неправителствените организации фигурират като доставчици на социални услуги в нашето законодателство от 2003 г.
В Комисията са постъпили становища от: Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Националната мрежа за децата, 49 неправителствени организации, свързани с децата и хората с увреждания, включително Червения кръст, Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и още 40 неправителствени организации, които не подкрепят Законопроекта.
Единственото становище в подкрепа отмяната на Закона за социалните услуги, входирано в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, е на Сдружение на младите учени „Когито“.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Весела Лечева и Славчо Атанасов. Госпожа Лечева определи предложението за отмяната на Закона като грешно, тъй като ще бъдат лишени от социални услуги ползватели, които към момента имат законодателно право. Господин Атанасов също изрази резерви по отношение на така предложения законопроект.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване: „за“ – няма, „против“ – 15, и „въздържал се“ – 2 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги, № 954 01 76, внесен от Десислав Славов Чуколов и група народни представители на 6 ноември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Мотиви на вносители ще има ли?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Все пак Ви благодаря, че ми дадохте думата, защото няма такъв прецедент – вносителите на законопроектите да не бъдат поканени да ги изложат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз Ви поканих, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ами поканихте ме, след като решително и много видимо настояхме, а можеше да мине и без това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не.
Заповядайте по същество.
ПАВЕЛ ШОПОВ: От вчера, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз не съм член на тази комисия. (Реплики от ОП.) В тази връзка управляващите от ГЕРБ няма да имат възможност за ранно предупреждение за онова, което става в Комисията, защото няма кой друг да бие камбаната и тревога за онова, което е ставало там.
Много пъти се е случвало като представител на „Атака“ да бъда първият, който алармира за глупости и за чисти симеоновщини, каквито безброй пъти са се случвали в тази комисия. Така се случи преди няколко месеца, когато беше внесен Законопроектът за социалните услуги от госпожа Султанка Петрова. Това стана на фона на протестите за приемането на добри разпоредби във връзка с децата с увреждания и тогава обществото пропусна да проведе дебат по тази материя. Законопроектът беше буквално подпъхнат под този пакет от три социални закона. Такъв законопроект, разбира се, че е необходим и не може да се отправи какъвто и да е укор за това, че се създаде нов законопроект във връзка не със социалните услуги, а във връзка със социалната помощ и социалните грижи. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за малко повече тишина в залата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тогава в Комисията направих своите забележки. Уважаеми колеги, една от грешките на нашия законодателен процес е, че народните представители не следят за онова, което се случва и се прави в Министерския съвет, в министерствата по подготовката на нормативните актове. Този момент се проспива и в един момент биваме сюрпризирани и биваме принуждавани тук, в Народното събрание, буквално криминално – без дебат, набързо да се приемат такива законопроекти, които са крайно лоши.
Как тогава ние от „Атака“ да знаем какво се случва в Министерския съвет? Бяхме изпратили там коскоджамити вицепремиер по тези въпроси – господин Симеонов, Султанка Петрова за заместник-министър в това Министерство и изведнъж се вижда, че се вкарва този закон, който противоречи на консервативните, на традиционните правила, виждания, идеология и морал в нашето общество и се прави Законопроект в най-лошия смисъл на либералната философия, за да бъдат нахранени НПО-та, които всъщност са участвали в създаването на този законопроект.
Вижте, уважаеми народни представители, в Министерството на труда и социалните грижи, където уж формално е правен Законът, а той е правен в лабораториите на Нов български университет и от въпросните 50 НПО-та, които са против нашия закон за отмяна на Закона за социалните услуги, в Министерството се правят –успоредно един до друг, един с друг и в пълен синхрон, два нормативни акта. Единият е Стратегията за детето, а другият е този закон, който обсъждаме днес.
След реакцията в обществото, след протестите Стратегията за детето беше спряна, но остана този законопроект, който в законова форма е облякъл онези положения, онези основни точки, които са в Стратегията за детето. Това е истината и няма какво да се залъгваме. Тази стратегия стои, тя е изработена – нещо, което беше скрито в „Обединени патриоти“ от Симеонов – тогава като вицепремиер, и от Султанка Петрова – в нашата комисия. Това бяха едни от многото причини, които създадоха противоречията вътре – те не са междуличностни, а са по повод за такива актове. Бих изброил един дълъг списък от основни положения, актове, случаи, казуси, по които ние периодически влизахме в тежки противоречия, защото ние от „Атака“ заставахме на страната на българските служители и работници, ние от „Атака“ защитавахме социалните права на българските граждани, а Симеонов искаше, влизайки във връзка със самозвани или, хайде, някакви съществуващи работодателски организации, правеше точно обратното.
Това бяха конфликтите и се стигна до протестите, които станаха в цялата страна, които са най значимите и най-важните. Те започнаха от град Варна и преминаха към столицата. Тези протести са най важните, най съществените и най-значимите след протестите преди година във връзка с изработването на Закона, с който се уреждат правата на децата с увреждания. Хората дойдоха и при нас, поискаха този закон едно към едно.
Въпросът ни беше поставен и от хора в Светия Синод. Те знаят, че ние ги слушаме – ние от „Атака“ винаги заявяваме: изпълняваме онова, което ни се предостави като тема, като проблеми, като въпроси от Светия Синод. Ще Ви кажа защо: защото те имат експертиза, която е по-добра от когото и да е друг в България; те винаги знаят за какво става дума; те ни алармираха, че предстои нещо много грозно, което ще се превърне в закон, който буквално ще облече в законова форма Стратегията за детето, която уж вече е спряна. Така създадохме този закон, който стои пред Вас днес – първия от четирите внесени, и с който искаме нито повече, нито по-малко не друго, а отмяна на Закона за социалните услуги.
Колеги, в България такова чудо на правната природа не се е случвало. До този момент не е имало толкова порочен, толкова грешен и толкова неподлежащ на каквито и да е поправки закон, още преди началото на неговото действие. Разберете това!
Тук става въпрос, отново по чисто криминален начин, за промяна в 29 други закона. Те също са увредени, защото от този закон, така както е приет, тръгва заразата – чрез Преходните и заключителните разпоредби се правят недомислици и се обръщат 29 други закона от българското законодателство. Разберете това!
Тук не става въпрос само за проблеми в социалната сфера. Тук става въпрос дълбинно в морала на българското общество, във виждането относно духовността, относно възпитанието на управляващите. Затова ние считаме, че единственият начин да бъде поправено това зло е да се приключи изцяло и напълно с този закон и да се започне незабавно работа по приемането на нов закон, с който да бъдат уредени не социалните услуги, защото това вече е комерсиализация на тази сфера, това нарушава Конституцията на страната, в която се говори, че България е социална държава, а това пренася социалните грижи в сферата на бизнеса. (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов. (Реплики от ОП.)
Оставете господин Шопов да завърши.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, завършвам.
Това прави нещата и ги насочва в една чисто либерална сфера на мислене, на действия, на законодателство – такава, каквато не е България според нейната Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Друг с мотиви на вносител?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, помним, че този закон беше приет като част от пакет от три закона за социалните услуги, приет под натиска на улицата, приет под натиска на тогавашния омбудсман – по-късно и кандидат за кмет на София, и беше приет в тази зала с пълен консенсус.
Помня, че имаше хора оттук, които излязоха и казаха, че правим грешка, защото много бързаме с този закон, защото не беше догледан докрай, и защото всъщност извади едни други хора на улицата. Да, спряхме протестите на едни, които ръкопляскаха горе от трибуните, но извадихме други хора на улицата, защото за времето, в което подготвихме този закон, явно не успяхме всички ние в тази зала, включително и ние от „Обединени патриоти“ –тогава и колегите от „Атака“ бяха в групата на „Обединени патриоти“, все още бяхме част от Комисията и явно не успяхме тогава да догледаме докрай всички текстове.
За последните шест месеца наистина се разрази една много сериозна кампания – кампания срещу този закон, която обясняваше и хиперболизираше едни страхове у хората, в която чухме всякакви неща: от това как ще идват норвежците, които са на границата и идват да вземат децата ни; как ние сме ги продали и така нататък, и така нататък. Много сериозна кампания се проведе, която в голяма част беше по-скоро хиперболизирана, отколкото да е част от истината. Истината е, че в този закон има много текстове, които биха могли да бъдат тълкувани грешно. Така е. Истината е, че отворихме възможността за неправителствени организации наистина да участват в целия процес – от това да участват в интердисциплинарните екипи, които решават дали едно дете да бъде извадено от семейната среда, до съответно предоставяне на тази социална услуга по отглеждането на това дете извън неговата социална среда.
Точно страховете на тези хора са причината ние да внесем Законопроекта за отлагане на влизането в сила на Закона за социалните услуги с шест месеца, за да можем да проведем реален, стойностен и смислен дебат с всички онези хора, които са от двете страни на това решение.
Затова и аз благодаря на министър Сачева, която не е тук, която още в първите дни след встъпването си в длъжност каза, че подкрепя нашата идея за отлагането на Закона, за да можем да проведем този дебат. Смисълът на отлагането не е да убедим хората, че Законът е добър. Смисълът на отлагането е да успеем да направим достатъчно корекции, които да прецизират текстовете и да не могат да бъдат тълкувани по начина, по който организациите, които са отвън, са намерили начин за тълкуване.
Прояви се истерия, разбира се, излязоха в пространството много сериозна група организации, които са срещу това отлагане, които казаха: „Вие правите голяма глупост!“ Хубавото е, че начело на тази кампания застана антибългарският Хелзинкски комитет, което означава, че сме на прав път, защото всяко нещо, с което те са излезли досега като предложение, всъщност е предложение срещу интересите на страната ни.
Явно, че някои неправителствени организации очакват финансирането си и с отлагането за тези шест месеца бихме могли да нарушим техния финансов интерес, но за нас в тази зала това не е важно. Важно е мнението на българските граждани, важно е да успеем да успокоим българските граждани, че това, което сме направили, има смисъл. Защото от този закон има смисъл, но трябва да бъдат прецизирани текстовете и според мен, и според нас като вносители, шест месеца е достатъчен срок, за да можем да променим това.
Чуха се много неистини, включително и от тази трибуна, че господин Симеонов или че госпожа Петрова били вносители на този закон. Разбира се, няма такова нещо. Ясно е на всички – вносител беше Министерският съвет, и ние, като част от управляващото мнозинство, като част от управлението на страната, не се отмятаме от своята отговорност, но персонално някой да бъде сочен като виновник е, меко казано, несериозно.
Ето защо Ви призовавам да подкрепите това предложение – да отложим влизането в сила на този закон, да направим един смислен дебат, да се опитаме да успокоим хората на улицата, да се опитаме да не ги противопоставяме едни на други, защото видяхме, че част от майките на децата с увреждания излязоха и казаха: „Не го правете, защото това ще наруши нашите права, за които ние воювахме дълго време“. От друга страна са едни други хора, които имат своите страхове и притеснения. Шест месеца според нас е достатъчният срок да направим този дебат, да прецизираме текстовете и Законът да влезе в сила след шест месеца с текстове, които не могат да бъдат тълкувани в посока на това някой да дойде и да ти вземе детето, без да има основания за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Ще имаме ли други становища на вносител? Не виждам.
Колеги, преминаваме към разисквания. Имате думата за изказване.
Господин Чуколов, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, защо ние от „Атака“ искаме този закон да бъде отменен? Не отложен, а отменен. Защото този закон, само като му погледнеш заглавието, той се нарича Закон за социални услуги. Не закон за социална подкрепа, не закон за социалната грижа, а за социални услуги.
Това е Закон, който всъщност разрешава, легализира в България влизането на частния сектор в социалната сфера. Представете си да приемем закон за военните услуги и държавата ще плаща на частни армии, които да охраняват границата например; на частни наемници, които, ако решим, да изпращаме в Афганистан или на друго място. Този закон дава на частни организации, на НПО-та възможността да изземат държавна функция, каквато е грижата на държавата за населението. Да приемем, ако искате, и някакъв текст, някаква промяна в Закона, с който казваме, че Българската народна банка всъщност ще я управляват частни фирми, частни банки, както е в Щатите Федералният резерв. Дотам ли ще стигнем? Пълна либерализация, частният сектор е навсякъде, държавата плаща на частния сектор, частният сектор върши работата на държавата. И държавата казва: не можем да си вършим работата! Държавата е лош стопанин, лош собственик, както дълго беше налагано това клише.
Държавата е такава, каквито са управляващите. Като има добри управляващи, ще управляват добре. Като не са добри управляващите, ще кажат: „Ами държавата е лош собственик“.
Тръгнали сме в посока да направим всичко частно. Като го направим частно, даваме ли си сметка, че тук има представители, които са имали частни фирми, работили са в такива и са наясно: всяка частна фирма иска да печели. Нали така? Те не работят pro bono, не работят от алтруистични подбуди. Те работят за печалба. Каква ще е тази печалба? Всеки частник иска максималната печалба. Ясно е, не се съмняваме в това. Не искат да са на загуба.
Когато държавата плаща на частни организации, тези частни организации ще трупат печалба. Въпросът тук е: на чий гръб ще трупат печалба? На гърба на тези, които обслужват – на социално слабите, на хората, които най-много имат нужда от социална подкрепа. Не услуга, а подкрепа, грижа.
Този закон всъщност позволява точно това. Този закон е направен за това. Самата му основа, самият му фундамент е грешен. Колос на глинени крака! Затова сме против този закон.
Тръгвайки оттам, този закон вече отваря вратите за всякакви опасности, които българското общество трябва да приеме, а именно: изброени са детайлно, детайлно, детайлно, че се дават огромни права на частни организации, НПО-та, които да влизат в дома Ви дори да проверяват хладилника – дали детето, което е в съответния дом, се храни добре и така нататък. И такива права може да се отворят и се отварят. Самият зародиш на този закон е грешен и затова ние искаме неговата отмяна.
Как ще поправиш за шест месеца един закон, който е направен грешно? Няма как за шест месеца и за една година. Ако щете, и за пет години не можеш да оправиш такъв закон. Той просто е грешен. Затова искаме неговата отмяна. Да, беше приет много благовидно, ако щете и под напора на улицата, но и това, че искаме да се погрижим за хората, чиито деца са с увреждания. Разбира се, кой не иска? Кой не иска, но тогава дадохме ли си сметка всъщност какво приемаме? Нямаме право ние, като законотворци, изпълнителната власт да се съгласяваме с лека ръка за един цял сектор, за който държавата би трябвало да отговаря. Държавата трябва да отговаря за социалната грижа, както трябва да отговаря за защита на държавата. Припомням Ви, че говорих и за военното дело, за финансите на държавата и за много други сектори, които по принцип трябва да са държавни. А тук, за съжаление, приехме, приехте – тези, които сте били в залата – нещо, което не трябва да го има.
Затова сме против и моят апел към Вас е да отменим този закон, да прегледаме постановките, които са правилни в него, сигурно има и такива, да приемем един закон за социалната грижа, който да бъде изряден, да бъде направен правилно. И ако решим това до месец юли, докогато е предложението за отлагане, дотогава можем да приемем закон, в който да няма никакво напрежение, от който закон всички да бъдат доволни, а не закон, който сега ще кърпим, консултации и така нататък.
Това, което виждам като основен лайтмотив – да го отложим, за да има време да убедим българското общество в неговата правота. Социалното министерство ще провежда пиар кампании? Ако Министерството си мисли, че с това ще убеди българския народ – греши. Ако ще правим кръгли маси в „Радисън“, в други скъпи хотели, кръгли маси, на които да се събират представители на организации и да се убеждаваме – пак няма да стане. Вече е ясно, че този закон е компрометиран в очите на българските граждани, този закон предизвиква напрежение и няма как това да се върне назад.
Моят призив, нашият призив на „Атака“ е: нека да го отменим! Хора сме, ще седнем, ще си поправим кривините, както казва Апостола. Ще седнем, ще го обсъдим, ще приемем закон, който да бъде добре приет от всички, а не да изменяме нещо, което вече в очите на българските граждани е компрометирано. Тези протести, които бяха и са в цялата страна… Виждали ли сте такива протести? В големите градове стотици хора излизат. В София имаше хилядни шествия. (Реплики от ОП.) Хилядни шествия! Подигравайте се от ВМРО и НФСБ колкото си искате на тези хилядни шествия. Подигравайте се – това е Ваше право!
Моят апел към Вас – пак казвам и с това приключвам: нека да отменим този закон и да направим нов закон, който наистина да бъде в интерес на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Пешева.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата от името на вносител. Нашето предложение и ние от ВОЛЯ всъщност оставаме на тази позиция – Законът да бъде отложен с една година. Както се видя, има широко обществено недоволство сред хората. Предполагам си спомняте как беше приет този Закон за социалните услуги – като пакет от три закона. Тогава беше приет, мога да кажа така – може би под натиск, заради хората с увреждания и Закона за личната помощ. Смятам, че ние тук сме хората, които можем да променим тази ситуация и сме длъжни да го направим. Не бива да позволяваме да се дава такава власт на неправителствени организации и социалната услуга да бъде превръщана в бизнес. Това всъщност е задължение на държавата. Тя трябва да се погрижи за своите граждани.
Не искам да ставам лош пророк, но искрено се надявам след шест месеца, през месец юли, точно преди ваканциите, да не се намираме в същата ситуация – да няма никакви корекции по този закон и да трябва да изпадаме отново в неловка ситуация пред хората. За нас от ВОЛЯ шест месеца са недостатъчен период да се направят корекции по този закон и да се преразгледат двусмислените текстове, имайки предвид, че има промени и по други закони, така че ние ще настояваме той да бъде отложен с една година, за да има достатъчно време да се направи широко обществено обсъждане, всички заинтересовани лица да се включат в дискусията и да можем да направим реално работещ закон за всички хора. В крайна сметка това е нашето задължение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Пешева.
Реплики? Не виждам.
За изказване, колеги?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП, от място): Няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има, разбира се, господин Симеонов.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днешната дискусия и решенията, които ще вземем, са много закъснели, но все пак те дават шанс да се направят както трябва. Мисля, че е редно да оставим настрана крайните интерпретации и внушения около този закон, но все пак да си кажем защо се стигна дотук.
Ние обвиняваме правителството и мнозинството в липса на чуваемост за притесненията на немалка част от българското общество. Вие се опитахте да неглижирате надигащото се недоволство от политиката в сферата на социалното подпомагане, разчитахте, че напрежението ще се уталожи и тихо и кротко промените ще влязат в сила от 1 януари.
В същото време не можем да не отбележим, че протестите срещу Стратегията за детето – такава, каквато беше публикувана и след това оттеглена, и срещу законодателството, което стъпка по стъпка от години всъщност ни води именно към модела, доразвиван в оттеглената стратегия, беше най-мащабното за тази година и като масовост, и като продължителност, и като териториален обхват.
Вярно е, че БСП подкрепи промените в Закона на първо четене, подчертавам – на първо четене, защото в него има много елементи, свързани с хората с увреждания, които са напълно безспорни, но покрай безспорните неща в него влязоха и спорни тези, които засегнаха един вече оголен нерв – привързаността на българина към семейството и към детето като върховна ценност. По лошото е, че и днес продължавате да обяснявате – някои от Вас, че няма проблеми, че има грешни интерпретации, че всичко е наред със Закона. Даже стигнахте дотам да замесите и социалните работници и да обяснявате, че са незаслужено демонизирани. Не, всъщност никой не ги демонизира. Даже напротив – за нас, за БСП техният труд е свещен и се радваме, че именно и по наше настояване те ще получават по-високи заплати през 2020 г. Но Законът, ако остане в този си вид, ще постави в перспектива и тях в много трудна среда.
Днес подкрепяте отлагането на влизането в сила на промените в Закона, но за какво е това отлагане – дали, за да имате време за истински диалог и търсене на правилните и приемливите за всички решения, или това е само за симулиране на желание за диалог, а истинската причина е прикриване на липсата на готовност от страна на Министерството на труда и социалната политика с необходимата подзаконова нормативна база? Времето ще покаже – сигурно. Отговорът не може да бъде даден сега.
По Закона за социалните услуги няма да влизаме в дискусия по същество, тъй като дебатите предстоят. Ще споделя обаче някои принципни постановки, които засягат социалното подпомагане, респективно социалните услуги и особено политиката към децата в риск.
Ние сме против възприемане на вносни модели – казвам „вносни“, защото на някои места в самите текстове личи един нескопосан превод от английски език, които превръщат грижата за децата в доходен бизнес за частни национални и чуждестранни доставчици на услуги и трасират поредно оттегляне на държавата от функции, които са присъщи само и единствено на нея. Настояваме за стриктни правила и контрол на тези доставчици на услуги, ясни дефиниции и категорично разделяне на функциите и правата на доставчика от тези на възложителя на услугата. Система, която съдържа в себе си риск от ненужно спираловидно разрастване, е неприемлива и трябва да бъдем внимателни във формулировките.
Искаме ясно дефиниране на специфичния национален модел за защита на децата. От години се налага чужд на българското общество модел, който разглежда детето просто като индивид, а не като неразделна част от семейството. Най-добрата и първа грижа за детето в риск е не то да бъде иззето или изолирано от семейството, което често го травмира тежко, а основните усилия да бъдат насочени към подкрепа на семейството, за да се справи с трудностите и проблемите. Убеден съм, че можете да ми дадете десетки примери, че се прави именно това – така е, но срещите ни в последните месеци показват, че не малко са случаите и в обратното.
Разберете, че народопсихологията у нас е различна от тази на нашите партньори на Запад. Може някои от Вас да го нарекат изостаналост, провинциализъм, но за българина връзката между поколенията и вътре в семейството е много силна. Това ни е спасявало в най-трудните времена и да я разкъсвате – съзнателно или не, не е редно. Това трябва да личи в целия комплекс от законодателство, включително и в тази сфера!
По наша преценка 6 месеца са твърде много време за преглед и корекции по този закон. Но ние ще подкрепим отлагането на влизането му в сила с настояването тези 6 месеца да бъдат използвани за една по-широка дискусия за цялостния модел, който утвърждаваме в България, като може да започне разговор и по нова Стратегия за детето, по промени в други свързани закони, като например Закона за закрила на детето и други, които имат отношение в тази сфера.
Парламентарната група на „БСП за България“ ще участва активно в разговорите, които предстоят в столицата, а също и в регионалните и местните дискусии по приетите промени, съответно по корекциите по тях. Освен това ще направим и още една стъпка – ще сезираме Конституционния съд за някои от текстовете, тъй като имаме известни съмнения за тяхното съответствие с Конституцията. Така ще помогнем за още по-ясен и категоричен изход на предстоящите консултации и дискусии.
Надяваме се, че наистина ще има същностен дебат по целия кръг от въпроси и в него коректно ще участваме всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Колеги, има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости, колеги! Искам да започна с това, с което завърши господин Вигенин – с идеята да сезирате Конституционния съд. От една страна, подкрепяте отлагането на влизането на Закона за социалните услуги с 6 месеца, но какво ще сезирате? Кога ще сезирате Конституционния съд? Отложен закон, няма да има действащ закон, а Вие искате да сезирате Конституционния съд вероятно след влизането му в сила, ако това сте искали да кажете – това, между другото.
Искам обаче да кажа няколко думи по предложените четири проекта, два от които са за отлагане на влизането в сила на Закона за социалните услуги от 1 януари 2020 г. и един, който е за отмяна на Закона за социалните услуги. Тази дискусия – както парламентарна, така и обществена, е натоварена с изключителен емоционален заряд. Оформиха се противоположни мнения както в Народното събрание, така и в обществото, в различни обществени групи. На базата на не влязъл в сила Закон, което е особен прецедент, се оформиха противоположни групи, противоположни мнения, едните в защита на Закона, другите – против Закона. Това вероятно налага вносителите на идеята за отлагане на влизането в сила на Закона за социалните услуги, за да може по някакъв начин да се успокои обществото, да спадне насъбралото се напрежение. Друг е въпросът какво ще се случи в рамките на тези 6 месеца и дали те ще бъдат достатъчни, за да може това, което е записано в Закона за социалните услуги, да стигне до по-голямата част от българските граждани.
Защо трябва да има Закон за социалните услуги? Какво представляват всъщност социалните услуги? Вие знаете, че социалната конструкция в държавата е организирана. Както казва българската Конституция, има система на социално осигуряване, има система на социално подпомагане, в социалния сектор има имплантирани идеи за социално предприемачество, трудови отношения, социална икономика – да не изреждам всички политики в социалната сфера. Социалните услуги се явяват като естествен надграждащ модел за поведение спрямо българските граждани, които имат нужда от подкрепа.
Като дефиниция на социалните услуги в Закона за социалните услуги е казано, че те представляват дейност за подкрепа на лицата за превенция или предотвратяване на социално изключване, реализиране на права, подобряване качеството на живот. Тоест основната идея на социалните услуги е да могат да подкрепят гражданите, които имат нужда, да елиминират възможностите за социално изключване, от една страна, и от друга страна, да окажат подкрепа за независим живот както в семейството, така и в общността. Това е изключително важно и изисква преодоляване на бариери както в семейството, така и в общността като цяло. Тоест социалните услуги се явяват като един надграждащ модел, който да довърши като цяло модела на социална политика в България.
На следващо място. Аз и нашата парламентарна група няма да подкрепим нито един от проектите, което означава, че засега подкрепяме непопулярната теза, че Законът не трябва да влезе в сила от 1 януари 2020 г. Знам, че това е трудна позиция, знам, че има обществени нагласи, които са поляризирани, но достойнството на една политика е да бъдеш последователен. И ние от „Движението за права и свободи“ сме последователни, тъй като – припомням, на първо четене Законопроектът беше подкрепен от 163 народни представители, без нито един глас „против“, без нито един глас „въздържал се“. Този закон беше част от пакета закони в социалната сфера и изобщо не е вярна тезата, която искам по някакъв начин да опровергая, че Законът е приет набързо, приет е, както се казва, без публично обсъждане, приет, казано по народному, на коляно. Тази теза е категорично невярна. Защо?
Първо, широки обществени консултации в продължение на повече от две години, а идеята за Закон за социалните услуги стартира може би 7 – 8 години преди появяването на този закон. Тоест бяха проведени широки обществени консултации с участието на различни заинтересовани страни. Всички тези участници в работните групи изготвиха Пътна карта по какъв начин да се стигне до приемането на Закона. Всички тези участници изготвиха концепция за Закон за социалните услуги. Тази концепция беше подложена на обществено обсъждане, беше обсъдена и в Комисията по труда, социалната и демографската политика, беше и на портала за обществено обсъждане, беше проведен и семинар с журналисти, за да може идеите в Закона за социални услуги да достигнат до по голяма част от българските граждани. И на този фон да се твърди, че Законът е приет набързо, мисля, че е достатъчно некоректно казано, защото всички изисквания на Закона за нормативните актове на практика са изпълнени.
Вероятно има някои неща, които не са стигнали в пълен обем до всички, които имат интерес, но твърдя, че дискусията по приемането на този закон е по правилата.
Втората теза, която е част от митологемите около този закон, е свързана с така нареченото фаворизиране на неправителствените организации. Уважаеми колеги, неправителствените организации участват в предоставянето на социални услуги от 2002 г.! През 2002 г. в Закона за социално подпомагане е приет цял раздел, който регламентира начина за участие на неправителствените организации. Какво се промени сега? Нищо! Нищо не се променя от това, което е било преди 17 години по отношение на участието на неправителствените организации. Нещо повече, това, което обаче се променя, е засилване на контрола – нова Агенция за качеството на социалните услуги, лицензионен режим за абсолютно всички, в това число и за тези, които са регистрирани в други държави от Европейския съюз и европейското икономическо пространство.
През 2007 г., влизайки в Европейския съюз, променихме тази част от Закона за социално подпомагане, за да можем да включим и неправителствени организации, които са регистрирани в чужбина. Но, забележете, те са задължени да се лицензират и по българското законодателство с едно малко изключение – когато предоставят еднократни или краткотрайни социални услуги без установяване в страната. Тоест всички физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, след съответното лицензиране имат право на предоставяне на социални услуги. Социалните услуги по дефиниция се предоставят от общините.
Сега ще Ви кажа нещо и за другия мит, свързан с държавното финансиране на неправителствените организации. Колеги, казал съм в мотивите на един от законопроектите, на входа и изхода в очакване на държавно финансиране са застанали неправителствените организации. Държавният бюджет, в това число и държавният бюджет за 2020 г., не финансира пряко неправителствени организации! (Провикване: „Не е вярно!“) Не финансира пряко неправителствени организации! Държавният бюджет финансира единствено и само социалните услуги, които са включени в Националната карта на социалните услуги. Всички останали социални услуги, ако те се предоставят от неправителствени организации, са за сметка на техен източник на финансиране, а не на държавен финансов ресурс. Тоест да се твърди, че неправителствените организации са тези, които източват държавния бюджет по този начин, и нещо друго, че генерират печалба….
Неправителствени организации, регистрирани в обществена полза, нямат право да генерират по закон печалба, уважаеми дами и господа народни представители. Така че и тази теза, ако мога така да се изразя, е изключително уязвима. Неправителствените организации могат да предоставят социални услуги единствено и само когато общинските администрации нямат административния капацитет да предоставят социални услуги.
Мога да Ви дам един пример. Наскоро участвах във вземането на решение в една малка община, наречена Сърница. Осемнадесет човека работят в общинската администрация. Откриват социална услуга „Дневен център за хора с увреждания“. Кажете ми колко от тези 18 човека могат да работят, като предоставят социални услуги?
Нещо повече – този закон дава възможност за контрол от страна както на общините като доставчици на социални услуги, така и на Агенцията за качеството на социалните услуги. И още нещо – за първи път се изготвят стандарти за предоставяне на социални услуги, които ще се контролират. Има възможност за предварителен контрол, възможност за мониторинг и за вземане на решение съгласно тези констатации.
На следващо място, промени в 29 закона, които променят философията на тези закони.
Колеги, в нито един от тези 29 закона не се променя философията на досега действащите текстове. Единствената промяна, която касае темата, е свързана със Закона за закрила на детето. От дефиницията „дете в риск“ са изключени децата с увреждания. Отварям една скоба: българският парламент е ратифицирал Конвенцията за хората с увреждания – Конвенцията на ООН, и априори да заложим в дефиниция за дете в риск, че дете с увреждане е дете в риск е категорично неприемливо. Затова е отпаднала тази дефиниция.
Другото, което е включено като допълнение в Закона за закрила на детето, е изграждането на така наречените мултидисциплинарни екипи като възможност за координиране политиките на отделните служби – да кажем, Министерството на вътрешните работи, общините, структурите на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика и така нататък. Този координиран подход, тези интегрирани грижи, за да могат да бъдат приложени, са променени текстовете на Закона за закрила на детето.
И още нещо. Има някои дефиниции, които са нови, свързани с процеса на деинституционализация, с визията на няколко поредни правителства от последните 10 години за деинституционализация на грижата за деца с увреждания. Това са, общо казано, промените в 29 те закона. Този закон, дебело трябва да подчертаем, по никакъв начин не променя семейните политики. Тъкмо обратното – подкрепата за семейството, за отглеждането на деца, държавната политика е заявена в първите текстове на Закона за хората с увреждания.
Последната теза, с която искам да ангажирам вниманието Ви, и тя е най-горещата тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да удължим времето, господин Адемов?
ХАСАН АДЕМОВ: Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето!
ХАСАН АДЕМОВ: Приключвам, госпожо Председател.
Отнемане на деца от социалните работници.
Колеги, проблемът въобще не е в отнемането на деца. Проблемът е в това, че няма кой да гледа изоставените деца. Работата на социалните работници е да връщат децата в биологичните им семейства, да ги реинтегрират в биологичното семейство, а не да ги отнемат по някакъв начин. Няма промяна в механизма, заложен в Закона за закрила на детето.
Единственият начин за административно отнемане на дете от семейството за определен период без съдебна процедура или съдебна процедура, отложена във времето, е заради спешността, когато става въпрос за дете в риск, което е застрашено, има пряка заплаха за здравето и живота на детето. Когато то е заплашено от принуда за проституция, за просия и така нататък, когато има явни данни, социалният работник, който е ангажиран с тази проверка, събира мултидисциплинарен епик, който прави и изготвя становище до съда, за да може чрез съдебна процедура да се реши какво да се прави на базата на фактическа обстановка. Така че в този закон няма никаква теза за отнемане на деца.
С всички тези аргументи нашата парламентарна група няма да подкрепи нито един от предложените законопроекти, което означава, че ние подкрепяме Закона за социалните услуги, който беше приет с мнозинство от българския парламент само преди няколко месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Реплика?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, без да влизам в спор с Вашата експертиза по отношение на социалното подпомагане, ще Ви върна в началото на Вашето изказване, когато твърдите, че няма основание, няма начин по този закон да бъде сезиран Конституционният съд и да бъде запитан дали има противоконституционност или не.
По Вашата логика няма основание да разглеждаме сега и закон за изменение и допълнение на Закона или закон за отмяна на този закон, тъй като според Вас той не съществува. Искам да Ви информирам, че този закон е приет на второ четене на 7 март 2019 г. и на 22 март 2019 г. е публикуван в „Държавен вестник“, което означава, че този закон вече е в правния мир. Това, че не е влязъл в сила, не означава, че го няма. На практика този закон от 23 март насам би могъл да бъде обсъждан, както в момента го обсъждаме за изменение и допълнение, така и да запитаме Конституционния съд дали и по какъв начин, и дали някои от тези негови норми, които са въведени, не са противоконституционни?
Правим го с ясното съзнание, че в обществото има съмнения по този въпрос и като национално отговорна партия, искаме тези съмнения да бъдат разсеяни. Най-висшият и единствен орган, който може да даде становище по пози закон, е Конституционният съд, поради което и ние имаме намерение да го направим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов! Аз съм съгласен на практика с всичко, което говорихте за Закона, включително с онази му част, че отлагането на Закона е проблематично. И във връзка с това репликата ми е отправена към Вас за частта, в която Вие говорихте, че този закон изобщо не е приет набързо, а че беше обсъждан много добре.
Той не само че беше обсъждан много добре, той закъсня. И всъщност, ако е имало натиск от опозицията по отношение на този закон, ние с Вас много добре си спомняме, че той идваше по едно основание – че има един план за интеграция на хората с увреждания, приет от мнозинството на ГЕРБ, който план предвиждаше през 2016 г. Законът за социалните услуги да бъде в сила. И когато протестите на хората с увреждания бяха отпред, въпросът беше по някакъв начин да си изпълни мнозинството ангажиментите, които е поело към тях по силата на международни съглашения. За това ставаше дума. Така че този закон нито е приеман набързо, нито е някаква тежка недомислица, каквато се опитват да ни убедят в момента. Напротив, той беше много дълго обсъждан.
Между другото, за хората, които искат отлагането на Закона, и за мнозинството, искам да напомня, че тогава опозицията, включително и в мое лице, правеше едно – ние Ви давахме зор и Ви казвахме: 2016 г. трябваше да е приет Законът. Още не е приет! Ние внесохме Закона за личната помощ, но Законът за социалните услуги – ние през цялото време отказвахме да работим по него, защото той е много сложен закон и той не може да се пише от опозицията. Той трябва да бъде написан от управляващото мнозинство и от хората в Министерството, защото те ще го изпълняват. Това са били тези, които ние сме залагали през цялото това време по отношение на Закона за социалните услуги.
Дами и господа от ГЕРБ, носите си цялата отговорност за Закона за социалните услуги от момента… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
…в който сте го заложили в плана за интеграция на хората с увреждания – много правилно, до момента, в който не спазихте срока в 2016 г., през момента, в който го написахте, до момента, в който го отлагате, и до следващия момент след година и половина, когато този парламент ще свърши и този закон няма да е влязъл в сила. Това е Ваша отговорност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, нито Вие, нито аз сме специалисти по Конституционно право. Вероятно имате някакви основания, но не това е най-важното. Вероятно имате право да попитате Конституционния съд и така нататък – това е Ваше право. Не това е най-големият проблем.
Въпросът е – и тук се обръщам към господин Кутев, въпросът е, че идеята за Закон за социалните услуги съществува повече от седем, осем години в пакета от социални закони: Закона за социалните увреждания, Закона за личната помощ, Закона за социалните услуги. Всички ние настоявахме, и не само опозицията, а и протестиращите майки тогава, трите закона да бъдат приети до края на годината, до края на 2018 г. За съжаление, това тогава не се случи. През месец март беше приет Законът за социалните услуги поради сложността, за която и Вие говорите. Но ние подкрепяме в момента Закона, защото сме убедени, че имаше достатъчно сериозно публично обсъждане по всички правила на Закона за нормативните актове, от една страна. Ние не искаме този закон да противопоставя тези, които са на страната на Закона, и тези, които са против Закона. Защото, ако в Народното събрание има такива позиции, това означава, че и обществените нагласи тръгват след тези позиции на Народното събрание и обратно. В случая е обратното, защото обществените нагласи накараха част от народните представители да се откажат от първоначално заявената си подкрепа за Закона за социалното осигуряване.
Основният аргумент за подкрепата на Закона за социалните услуги обаче е подкрепа на хората, които имат нужда от тази подкрепа – от социалните услуги, за да могат да водят независим живот в семейството и обществото, подкрепа, за да могат да бъдат предпазени от социално изключване, за да имат по-добро качество на живот.
И сега, защо подкрепяме Закона? Защото за нас не е ясно – от една страна, обясняваме какви са… По-голямата част от дискусиите са свързани с това, че... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
…голяма част от текстовете на Закона са написани по начин, който отговаря на обществените очаквания, на големи обществени групи – хора с увреждания, хора, които са в състояние да не могат да се обслужват сами, възрастни хора в отдалечени региони и така нататък, и от друга страна, казваме: понеже има обществено недоволство, трябва да го парираме по някакъв начин и да включим на задна скорост. Ето това трудно можем да разберем от „Движението за права и свободи“!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес на нашето внимание стоят четири законопроекта, които касаят новия закон за социалните услуги, който трябва да влезе в сила от 1 януари 2020 г. Същият беше приет точно преди една година единодушно със 163 гласа и аплодисменти. На второ гласуване през месец март този закон се прие с мнозинство.
Колегите народни представители от Комисията по труда, социалната и демографската политика знаят колко е важен и необходим този закон. Не веднъж ние сме дискутирали този въпрос в Социалната комисия. Социалните услуги в България съществуват от 17 години. Те се изпълняват основно от общините съгласно разпоредбите, залегнали в Закона за социалното подпомагане. Едва 15% от социалните услуги в България се управляват от неправителствени организации. Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и независим начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността или в специализираните институции. Ползването на социална услуга е доброволно. Те се предоставят съобразно личния избор и желанието на всяко едно лице. Най-разпространените социални услуги в страната към настоящия момент са социален асистент, личен асистент, домашен помощник, домашно социален патронаж, обществени трапезарии, центрове за рехабилитация и социална интеграция, домове за стари хора, домове за възрастни с деменция и други.
През последните години разкриването на социални услуги в общините бележи ръст. Към настоящия момент в страната са разкрити и функционират 1356 социални услуги.
През последните години усилията на правителството са насочени към предоставянето на качествени и ефективни социални услуги в общността и в домашна среда, които имат ключова роля за подкрепа на лицата и насърчаване на тяхното социално включване.
От години възниква необходимостта от създаването на специализирана нормативна уредба в тази област. Целта е да се подобри качеството на социалните услуги, да има равен достъп до тях, те да отговарят на индивидуалните потребности на лицата, да има по-строг контрол, да има критерии и стандарти за всяка една социална услуга, да има ясни правила за прозрачност и отчетност, да се повишат изискванията към доставчиците на социални услуги, да има карта за социалните услуги, която ще регулира търсенето и предлагането на социални услуги.
Разработването на Проект на закон за социалните услуги беше съпътстван с широка обществена дискусия, както беше казано от преждеговорившите. Той беше представен и обсъждан на местно, национално, регионално ниво с участието на различни заинтересовани страни. Минал е всички процедури на обществено обсъждане, на портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.
Голяма част от предложенията и становищата, които са постъпили по този проект на закон, се взеха предвид и намериха отражение в Проекта на закона.
Въпреки всеобщата подкрепа, която получи този Проект на нов закон за социалните услуги, днес ме изправени пред ситуация да водим отново тази дискусия и да искаме промени. От известно време в публичното пространство тече целенасочена атака и критики срещу новия закон. Определени граждански организации имат възражения срещу конкретни текстове в Закона. Прави се непълна и неточна интерпретация. Изваждат се избирателно от контекста определени думи, изречения и се манипулира общественото мнение, нагнетява се напрежение в обществото – видите ли, че този закон нарушава семейните отношения, социалните работници искат неправомерно да изземват деца от семействата.
Законите следва да се четат в цялост, отчитайки взаимната свързаност на техните разпоредби. Темата за семейството, за децата, за родителството е изключително чувствителна и злоупотребата с нея и със страховете на хората е некоректно и непродуктивно.
Законът за социалните услуги не е закон за децата, за родителите, за семейните отношения. Други закони уреждат тези отношения. Това са Семейният кодекс, Законът за закрила на детето, Законът за семейните помощи за деца. Законът за социални услуги не противоречи на семейните ценности. Той е закон в подкрепа на хората, а не срещу тях.
Правителството не провежда и не възнамерява да провежда антисемейна политика. Най-добрата среда за отглеждане и възпитание на децата е семейната среда. Всеки случай на настаняване на дете извън семейството се основава стриктно на спазване на нормативно определените процедури, които са залегнали в Закона за закрила на детето, а не в Закона за социалните услуги.
В своята работа социалните работници се ръководят от интересите на детето и спазването на законите. Настаняването на дете извън семейството е крайна мярка и се предприема, както беше казано дотук, единствено в случаите, когато се застрашава животът и здравето на детето. Съгласно българското законодателство – искам да подчертая, това настаняване извън семейството става единствено по съдебен ред. Законът за социалните услуги няма такива разпоредби, които се отнасят за тази тема.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ сме притеснени за страховете на хората. Факт е, че има напрежение в обществото, че социалните работници ще отнемат безпричинно деца от техните родители. Това абсолютно не е вярно, но се разпространява мълниеносно в социалните мрежи и създава психоза сред обществото. Затова ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта за изменение на Закона за социалните услуги с вносители Искрен Веселинов и група народни представители, с който се предлага отлагане на действието на Закона за шест месеца и същият да влезе в сила от 1 юли 2020 г.
Ще използваме това време за дискусия и за разяснителна кампания по това, което притеснява хората, за да се елиминират напрежението и страховете, които Законът е породил. Ще потърсим чрез диалог разумния компромис. Важно е през тези месеци да се намери балансът и допирната точка за всички.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ считаме, че Законът за социалните услуги е необходим и следва да съществува. Той надгражда и обогатява досегашната система за социални услуги. С оглед на изложените аргументи дотук, парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи Законопроекта за отмяна на Закона за социалните услуги с вносители Десислав Чуколов и група народни представители.
Не подкрепяме и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги с вносител Ангел Исаев. С направените предложения за промяна и отпадането на голяма част от разпоредбите в Законопроекта е налице нов прочит на Закона, изменяйки характера и същността на съществуващото до момента законодателство в областта на социалните услуги.
Ще се въздържим и от подкрепа по отношение на Законопроекта за изменение на Закона за социалните услуги на народните представители Елена Пешева и Боряна Георгиева от парламентарната група на ВОЛЯ, с който се предлага действието на Закона да бъде отложено с една година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплика – господин Кутев.
После госпожа Таскова и после господин Гьоков.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Ангелова, напълно съм съгласен с Вас – с тезата, с голяма част от тезите, честно казано. Но тезата, че този закон, общо взето, не касае отнемането на деца от родителите, е факт, така че това и цялата тази, как да го кажа, популистка вълна, която се разви в последните месеци в държавата на мен ми е доста странна. Така че в това отношение сме на едно мнение.
Различаваме се по друго. Лично аз няма да подкрепя нито един от трите закона. Няма да ги подкрепя, защото за мен проблемът, както казах, не е в децата или как се отнемат. За мен проблемът, личният ми проблем – споделям, е в това, че моята майка с Алцхаймер вече четвърта година е на 100% грижи. Трябва 7 дни по 24 часа да има човек с нея. Това нещо не ми се осигурява нито от държавата, нито от енджиотата.
В интерес на истината единствените организации, които реално са ми помогнали през това време, бяха частни фирми, които се занимават със социални дейности, защото имаше моменти, когато без тези фирми аз нямаше да мога да вържа краищата.
Държавата по отношение на това на практика е направила много близко до нулата. В смисъл осигуриха някакви помощни средства от типа на декубитални дюшеци и така нататък, но по отношение на гледането, което е скъпото, защото става дума за една заплата на човек, който е 24/7, плюс втора заплата за рехабилитатор – там нямаме нищо. Това беше работата на този закон.
Когато Законът се отлага, не че Законът, ако влезе сега в сила решаваше проблемите на такива като мен, но той даваше някакъв ход в правилната посока, а трябва да се работи още много. Такива като мен по личните ми наблюдения са над 100 хиляди в държавата. Почти няма семейство, което да няма същия пример със стария човек, който гледа вкъщи. Дали го гледа три месеца, или пет години като мен, това е въпрос на ситуация – житейска.
Казвам Ви, че Законът трябваше да влезе много по-отдавна и да реши много по-широко проблемите. Всичко това, което става, цялата тази паника в момента, благодарение – гледам едни 15 – 20 човека обикалят отпред, това според мен е силно проблематично за демокрацията ни, да не говорим за хората с увреждания, които няма кой да ги гледа.
Само още две думи. Проблемът на това, че няма кой да ги гледа е, че аз, слава богу, имам парите да платя на гледачките. Не мога да си представя какво правят другите 90 хиляди в моята ситуация – българи, които нямат парите да плащат заплати на гледачки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Госпожо Таскова, заповядайте за втора реплика.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, правя Ви тази реплика по повод на това, че заявихте ясно и категорично кой от предложените законопроекти ще подкрепи парламентарната група на ГЕРБ, а всъщност с най-голяма численост е тя и от нея зависи какво точно ще се случи. Затова смятам, че трябва да преосмислите решението си и да подкрепите Законопроекта, внесен от парламентарната група на ВОЛЯ, тъй като, както Вие казахте: „Изключително важно е този закон да бъде приет.“ Той вече е приет, всъщност само не е влязъл в сила.
Наистина държавата ни се нуждае от закон, който да урегулира тези отношения, но напрежението не е просто напрежение в социалните мрежи и някаква вълна от недоволство на родители, а напротив, в Закона има много неразбирателство и тълкувания на текстове, които водят до това напрежение.
Затова ние Ви предлагаме една година отлагане и не влизането му автоматично в този му формат след тази една година, а сериозно обществено обсъждане, запознаване с всички становища и тези и в крайна сметка приемане на един закон, който ще отговаря на целите и нуждите на своето не само заглавие, а същество и предмет. Защото ние също сме, както и Вие казахте, притеснени – с хората, които в момента протестират. Смятам, че работата на Народното събрание е да даде именно тази подкрепа, утеха и гарантира сигурността на всяко едно семейство – деца и възрастни хора, които се нуждаят именно от тези услуги. Благодаря Ви за вниманието.
Ще бъда наистина удовлетворена, ако преосмислите своето решение и дадете възможност на народните представители отново да дебатират по Закона, за да направим точно тези текстове, които няма да бъдат тълкувани, а ще бъдат спазвани и Законът наистина ще бъде в своето върховенство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Господин Гьоков, заповядайте за трета реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, няма да правя реплика по същество на Вашето изказване. Това, което Вие казахте, е ясно на всички, които работят в социалната сфера и които въобще имат отношение към социалната сфера. Неслучайно Антон Кутев в една реплика преди Вас напомни, че този законопроект трябваше да бъде готов още през 2016 г. Моята реплика е относно това, че Вие казахте в началото, че всички от Социалната комисия, пък е и факт – не само в Социалната комисия, ами и в Народното събрание на първо гласуване беше приет единодушно със 163 гласа, без нито един „въздържал се“, без нито един „против“.
Тук излизам да Ви направя реплика в тази част, че отвън има протестиращи – вчера, днес, преди. Протестите започнаха от месец март. (Реплики от ГЕРБ: „Няма!“) Ако няма, те ще дойдат. Не е проблем, че сега в момента ги няма. (Шум и реплики.)
Въпросът е в това, че има протести, има сериозно социално напрежение, което Вие, въпреки че подвиквате, не може да отречете това нещо. Затова Ви казвам, аз се опитвам като контратеза на Вашата или пък в подкрепа на Вашата теза, че ние от БСП, въпреки че на първо гласуване подкрепихме Законопроекта заради неговата важност, сега заради тези сериозни протести отвън и напрежение искаме да се отложи Законопроектът поне с три месеца. Една година е много голям срок. За тези три месеца може да оправим нещата.
Само искам да Ви кажа, че не се прави реформа, в която и да била сфера, пък специално в социалната сфера, под напрежение. Няма ли обществен консенсус по въпроса, няма как да говорим за успешна реформа.
Ще Ви кажа още нещо, че ако през месец март, когато беше приет Законопроектът и когато тръгнаха протестите, ако Вие като управляващо мнозинство бяхте обърнали внимание на тези протести и да чуете тези хора какво Ви бяха казали за месеците от март досега, щяхме да направим много неща, за да успокоим общественото напрежение, за да може да изчистим спорните текстове и за да може да влязат в сила … (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, спокойно!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …тези текстове, които касаят хората и които трябва да приемем – всички, които са приети, но не трябва да ги отлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
За дуплика, госпожо Ангелова – заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, започвам с Вашата реплика. Ние не отричаме, че има напрежение. Напротив, виждаме това напрежение в обществото и сме притеснени за страховете на хората. Затова и взехме това решение, въпреки важността на Закона за социалните услуги, да подкрепим предложението на колегите от „Обединени патриоти“ за отлагане действието на Закона за социалните услуги с шест месеца.
В Законопроекта на „Обединени патриоти“ е само това – само един-единствен параграф за отлагане на действието на този закон. С този законопроект не се променя по същество Законът за социалните услуги. Ще използваме това време – тези шест месеца, за да можем да успокоим хората. Ще използваме това време за дискусия и разяснителна кампания по всички въпроси, които вълнуват и притесняват българското общество, за да могат да бъдат спокойни и да бъдат елиминирани всички страхове у родителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Закъсняла е дискусията по Законопроекта – на няколко пъти беше подчертано, че той е приет на първо четене от всички нас с огромно мнозинство.
И в такъв случай възниква резонно въпросът: има ли смисъл от дискусията и защо така изведнъж народните представители в Народното събрание, независимо от тяхната партийна принадлежност, са дошли на друг акъл, казано на родния език?
В такъв смисъл аз искам да отбележа, че неслучайно законодателят или този, който е създал Конституцията – Великото народно събрание, е предвидило няколко четения на законопроектите. В редица парламенти са предвидени и отделни камари, тоест друга част от законодателния орган – сенат или отделна камара, която се занимава също със законодателния процес и преглежда законопроектите.
Възможно ли е да се допуснат различни гласувания? Възможно е и няма нищо смущаващо в това. Парламентът е живата връзка между обществото, между гражданите, на които ние непрекъснато се позоваваме и на които дължим нашия мандат, и законодателния процес. Затова мисля и не смятам, че този въпрос трябва да създава някакви смущения у нас.
Втората тема, на която искам да се спра, е по въпроса за отношението между този закон и основния закон на държавата – Конституцията. В изказването на господин Вигенин от трибуната се подчерта позицията на БСП – че на някакъв етап може да се обърне към Конституционния съд.
Какво е общото или къде са допирните точки между закона, освен общите изисквания за конституционност на законите в България, къде е спорното място, къде е тясното място? Това е въпросът за българската държава, която в Конституцията правилно си е отредила ролята за грижа върху семейството, върху децата и върху по-слабите индивиди в обществото, или иначе казано, социалната закрила на гражданите – до каква степен тази функция на държавата може да бъде отстъпена на частни субекти, на частния сектор, на гражданския сектор или на някой друг сектор, който да извършва тази дейност под формата на така наречената услуга.
Това е същественият въпрос: каква част от дейността държавата трябва да запази за себе си? Дали финансирането и определянето на стандартите е достатъчно, за да може държавата да гарантира функционирането на тази услуга и удовлетворяването на тази обществена потребност? Логично беше поставен въпросът за това, че отлагането на Законопроекта и неуреждането на нормативната база поставя хората, които имат нужда, в тежко положение.
Струва ми се, тук е основната слабост на законодателя – от начина, по който ние законодателстваме. Защото не е уреден основният въпрос по предложения законопроект: докъде държавата отстъпва своята роля?
По този закон на практика цялата тази социална грижа може да бъде поета от гражданския сектор в България – не само там, където общините нямат капацитет, на практика навсякъде за неопределено време и при всички онези условия, които, разбира се, са разписани в Закона.
Променя ли това характера на социалната българска държава – такава, каквато тя е постановена от Конституцията, защото в социалната държава не означава в държавата да има социални услуги. Наличието на социални услуги има в почти всички развити държави по света, без те да са обявени за социални държави в Конституцията.
И затова аз тук ще изкажа моето мнение, че социалната държава всъщност означава именно този баланс: до каква степен държавата не просто финансира и определя стандартите, а е пряко ангажирана чрез свои работници, служители, социални работници, общински служители, които изпълняват тези функции и държавата им заплаща чрез някакъв щат в съответната държавна, общинска или друга структура. Това е социалната държава, защото социалната държава сама по себе си създава стандарти. Защото навлизането на пазара на 100% в сектора на социалните услуги – за това става въпрос, не дали формират печалба неправителствените организации. Ясно е, че не формират и е ясно, че се злоупотребява в тази посока – няма съмнение.
Въпросът е, че се създава пазар на социалните услуги и това е дълбокото противоречие. Защото за извършването на определена социална услуга ще се конкурират – някои казват, че в резултат на това ще се подобри качеството. Каква гаранция имаме, че ще се подобри качеството?! Каква гаранция имаме, че няма да има – да, ще кажете: стандартите, които ще се дадат. Ама ние имаме и в други закони въведени стандарти – и образователни стандарти имаме, и така нататък. Е и?! Изпълняват ли се те във вида, в който са приети от законодателя? В много голяма степен – не! Затова е нормално да се отложи Законът.
Чух тук преди малко тезата на колежката от ГЕРБ, че тези шест месеца ще бъдат използвани. Според нас би следвало да бъдат използвани за изчистване на онези постановки в Закона, които предизвикаха днешното обществено недоволство. Според колежката Ангелова те ще се използват, така да се каже, за пропаганда, тоест да се обясни колко не е бил разбран правилно Законът, колко той съдържа в себе си положителен момент и че обществото не е дозряло да го приеме. Може да има и такъв момент, не отричам, че сигурно има и това, но това, което очевидно ние трябва да направим днес, е да го отложим.
Второ, да разберем на какво се дължи на моменти психозата, която възникна в българското общество. На какво се дължи? Тук става въпрос, като ще кажа по-дълбочинните фактори на явлението „масова психология“ – когато законодателстваме по този начин, да държим сметка, защото често пъти, без да очакваме, насочваме социалната енергия срещу себе си даже не заради добрите или отрицателните законодателни инициативи, а заради онази връзка, която трябва да поддържаме непрекъснато с българското общество, и какво мислят гражданите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Колеги, моля, заемете местата си – преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги, № 954-01-76, внесен от Десислав Славов Чуколов и група народни представители на 6 ноември 2019 г.
Гласували 167 народни представители: за 7, против 128, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Вторият е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, № 954-01-81, внесен от Ангел Илиев Исаев на 21 ноември 2019 г.
Гласували 164 народни представители: за 4, против 68, въздържали се 92.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 954-01-84, внесен Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 4 декември 2019 г.
Гласували 163 народни представители: за 149, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Последният Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги е № 954-01-87, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева на 13 декември 2019 г.
Гласували 161 народни представители: за 12, против 13, въздържали се 136.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам току-що приетият на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 954 01-84, внесен на 4 декември 2019 г. от Искрен Веселинов и група народни представители, да бъде подложен на второ гласуване на днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 150 народни представители: за 147, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте да ни представите Закона за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ЗАКОН
за изменение на Закона за социалните услуги
Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби, § 45 думите „1 януари 2020 г.“ се заменят с „1 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания? Не виждам.
Подлагам на второ гласуване току-що прочетения закон, наименованието и Параграф единствен.
Гласували 149 народни представители: за 143, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С това изчерпахме законодателната програма за днес.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
На колегите, които няма да останат за парламентарния контрол, светли коледни и новогодишни празници!
Писмен отговор от:
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Кристина Сидорова.
Декларация от името на парламентарната група на партия ВОЛЯ.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, които все още сте в залата, другите явно бързат да тръгнат да празнуват най-светлия християнски празник, но ние от ВОЛЯ, преди да е прозвучал последният за тази година парламентарен звънец, искаме да Ви обърнем внимание на Вас, както и на българския народ. За част от Вас измина още една година от поредния Ви мандат тук, свикнали сте. За нас от ВОЛЯ финалът на тази сесия е повод за равносметка, повод да зададем на себе си, а и на всички Вас няколко въпроса.
С влизането в тази сграда пред името на всеки един от нас добавихме две думи – народен представител. Затова е логично да се запитаме: бяхме ли добри народни представители, бяхме ли представители на народа си през изминалите 12 месеца? Нещо повече – болките на тези, които са ни гласували доверието си и са ни изпратили тук, присъстваха ли в нашето ежедневие, докоснаха ли сърцата ни, накараха ли ни да действаме комплексно, срочно, без протакане, за да се похвалим с добри резултати?
Нашата оценка е, че през 2019 г. парламентът можеше да работи на много по-бързи обороти, да се фокусира върху ключови за хората проблеми – здравеопазване, образование, сигурност, най-вече доходи. Годините си минават, а толкова важни сфери продължават да затъват в проблеми. Обикновено в края на всяка една сесия, всяка група започва да се хвали колко законодателни промени е направила, колко инициативи има, колко закона е внесла, но знаете ли какво си мисля? Това не е за хвалба. Многото поправки са знак за некачествено законодателство. Затова нека през новата година да полагаме усилия да пишем закони, които ще издържат с години, без ремонти, които ще помогнат на народа ни наистина да заживее по-богато и по-сигурно сега – още от новата 2020 г., не след години или след още един мандат.
Нашето предложение към Вас е през 2020 г. да обърнем специално внимание на политиките за децата на България. Неслучайно ние от ВОЛЯ започнахме съставянето на пътна карта на детско щастие. Още през месец януари ще проведем първите работни срещи да напишем заедно с родители и учители, институции онези правила, които ще позволят на семействата да отглеждат щастливи и здрави деца. Тепърва ще Ви говорим за това, тепърва ще искаме от Вас подкрепата Ви, защото демографската криза постепенно се превръща в проблем на националната сигурност.
Честно казано, от ВОЛЯ казваме, че тук – вътре в системата, ние сме гласът на народа и имаме основание за това, защото често поставяме важните въпроси пред Вас. Ще си позволя да перифразирам думите на един от нашите колеги, който неотдавна ни напусна – господин Стефан Данаилов. Той беше казал от тази трибуна, че като гледа лицата в залата, всички приличат на добри хора и попита: какво, за бога, Ви става, когато излезете на тази трибуна?
Тези думи лично на мен ми направиха силно впечатление, защото го виждам и аз с очите си. С прекрачването на прага на тази сграда често се забравят предизборни обещания, правят се безпринципни коалиции и задкулисни договорки, някои стават безчувствени към проблемите на народа ни. Ще кажете: това е парламентарният живот. Не мога да го приема.
За нас от ВОЛЯ парламентът е свято място, стои най-високо в Републиката ни, място, което трябва да излъчва висок морал, родолюбие и професионализъм, и най-вече искрена, нелицемерна грижа за всеки български гражданин.
След няколко дни, когато сте с близките си и се поздравявате по празниците, когато погледнете в очите децата и внуците си, помислете върху това: какво дадох от себе си за този народ, оправдах ли високата титла народен представител, пазя ли чисто името и съвестта си, с какво добро ще ме запомнят моите избиратели? Ето тези ценности и принципи ние от ВОЛЯ искаме да покажем на 44-тото Народно събрание през новата 2020 г. Дано в края на мандата, който наближава, да се гордеем с отговорите на тези въпроси. Бъдете живи и здрави, колеги!
Но ми се иска да се обърна и към българските граждани: Вие, които дадохте доверие на политиците тук днес, включително и на нас от ВОЛЯ, сега по Коледа ще направите лична равносметка. Всеки един от Вас ще определи годината като лоша или добра на база на това дали всеки един успя като личност.
Важно е да се запитаме и какви избори направихме, защото тази година беше тежка – имаше и парламентарни избори, имаше и местни избори. Всеки да даде оценка на това какво се случва днес в общината, в Европа, в държавата или просто ще го подминем с лекота и ще кажем: държавата върви напред, днес са празници, проблемът е в мен, проблемът е в съседа, проблемът е в приятелите, но не и в моя избор. Ако е така, аз искам да Ви кажа, че проблемът е в примирението, в търпението, в страха от различното.
Но нека днес не говорим за това – ще кажат повечето от Вас, днес са празници, всички ще бъдат щастливи. Днес е Игнажден. Пожелавам на всеки един в дома му да влезе здравето и благополучието! Пожелавам подкрепа за всеки български гражданин! На Вас също пожелавам светли празници, колеги! Бъдете живи и здрави и нека Бог да пази България! (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Аз също се присъединявам към Вашите пожелания, защото бяха много хубави.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Първи ще отговори министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова на един въпрос от народния представител Анастас Попдимитров относно състояние на международен път Е-79 в участъка Враца – Монтана.
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Главен път Е 79 е една от най-важните и най-натоварени пътни артерии в страната ни както от гледна точка на международния трафик от Дунав мост до Капитан Андреево, така и от гледна точка на вътрешния транспортен трафик. В различните части на този път състоянието му е различно. От София до гръцката граница например той почти изцяло вече – с малки изключения в дефилето, е изграден като магистрала. В други свои части той е в различно състояние като пътна настилка и като инфраструктура на самия път, но в участъка Враца – Монтана той е в особено трагично състояние.
Когато на 10 декември 2019 г. внесох своя въпрос, аз разчитах на Вашата бърза реакция и наистина с удоволствие и задоволство видях, че на 16 декември 2019 г. са започнати ремонтни дейности в тази отсечка, по-точно изкърпване на онези най-критични места на пътя, където се пукаха гуми, кривяха джанти, въздушни възглавници на тирове аварираха и където тировете караха по средата на пътя, без да се интересуват кой как ще се спасява, тъй като движението в двата края беше невъзможно.
Моят въпрос е: какво предвижда Вашето ведомство, и в частност Агенция „Пътна инфраструктура“ за по-нататъшното изграждане на този път до Дунав мост, тъй като, за съжаление, ние изградихме Дунав мост 2, но нямаме реално добър път дотам? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Попдимитров.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Попдимитров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дължината на участъка от първокласния път между Монтана и Враца е около 32 км, като от тях 14 км са в област Монтана, а почти 18 км са в област Враца. Не само отсечката, за която Вие поставяте въпроса си, а както и сам отбелязахте, целият републикански път от Видин до София е изключително натоварен. По него се осъществява интензивно движение. Неизбежно трафикът, особено тежкотоварният, нанася сериозни щети на инфраструктурата. Това от своя страна рефлектира заедно с други фактори върху безопасността на движението и комфорта при пътуването.
Многократно съм казвала, че с реализацията на Проекта, който вече е стартирал, ще се решат множество наболели проблеми в Северозападна България. Този проект – изграждането на високоскоростно трасе по направлението Видин – Ботевград, включващо и обходни пътища на населените места, е един от стратегическите обекти, който правителството подкрепя.
Целенасочено и с ускорено темпо Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи за осъществяване на тази цел, като строително-монтажните работи на отделни обекти в рамките на глобалния проект вече стартираха. Отделно от това, правителството се ангажира за поетапно финансиране и обезпечаване на финансирането на целия инфраструктурен обект.
Същевременно трасето на първокласния път продължава да осъществява функциите си и за него трябва да се полагат необходимите грижи за поддържането му в добро експлоатационно състояние. За съжаление, асфалтовата настилка в участъка между Монтана и Враца, който е в експлоатация повече от 13 години, е силно амортизирана и износена. За подобряване на състоянието на трасето са необходими ремонтни дейности, за които предварително ще бъде изготвен технически проект със съответните количествено-стойностни сметки.
Експертите на Агенция „Пътна инфраструктура“, планиращи дейностите по републиканската пътна мрежа, са запознати с необходимостта от сериозен ремонт в тази пътна отсечка между Монтана и Враца.
Особено лошо е състоянието на път 1.1 от км 140 до км 143. Това е началото на град Враца – от Монтана към Враца. За участъка, който е със силно нарушени качества, средствата за ремонт по експертна оценка са в размер на 2 млн. 830 хил. 897 лв. с ДДС.
Предвиждаме през 2020 г. тези средства да бъдат осигурени в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, респективно да бъдат заложени в Програмата за 2020 г.
Агенцията полага усилия да поддържа първокласния път съобразно своите възможности и възможностите на бюджета си, като възлага работи за безопасното преминаване на превозните средства.
През годините са правени критични участъци, като са изравнявани банкети, ремонт на отводнителни, ландшафтни мероприятия, полагане на хоризонтална маркировка, монтиране на нови пътни знаци, ограничителни системи, като стойността е около 576 хил. лв.
През миналата година бе изпълнен и основен ремонт на мостово съоръжение на река Ботуня на първокласния път за 678 658 лв.
През декември тази година, както и Вие сам отбелязахте, се започна частично ремонта в участъци от село Краводер до входния път на Враца, от км 129 до км 140. Тези частични ремонтни дейности на настилката са около 2000 кв. м локални повреди, които ще бъдат изпълнени до 20 декември. Отделно през месец декември е ремонтирана настилката и е положена маркировка в участъка от около 600 м от км 102.060 до км 102+680 на обходния път на Монтана, като дейностите са за сметка на изпълнителя на обекта след извършена проверка и дадени препоръки от Института по пътища и мостове.
Процедира се изготвяне на нов проект за организация на движението, съгласно който ще бъде положена шумяща маркировка там и ще се монтират допълнителни пътни знаци.
След зимното поддържане ще бъде обновена цялостно хоризонталната маркировка на участъка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Попдимитров.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за този отговор и за това, че споделихте какви действия има намерение да предприеме Министерството в този участък.
Същевременно с това ми се иска да кажа, че има неща, които не са толкова скъпи като дейности, но са решаващи за опазване живота и здравето на хората, които Областно пътно управление – Враца, от години не прави. Да кажем и за маркировката на пътя за участъка, който посочихте – от началото на град Враца до моста на река Лева, така наречения железен мост. Практически този участък няма маркировка вече с години. В дните сега – есенни и зимни, движението вечер и нощно време, там е наистина кошмарно.
Да оставим настрана милионите кръпки на пътя. Разбирам, че за цялостна реконструкция Вие казахте, че ще са необходими 2 млн. 800 хил. лв., които ще бъдат предвидени за в бъдеще, но поне да има маркировка, за да може шофьорите да виждат накъде се движат и да не рискуват живота си от едната мантинела до другата. Според мен Областно пътно управление би могло да направи това.
През пролетта там е станала катастрофа – на 400 м от този мост. Около 35 м от мантинелата са разрушени в едно дере. До ден-днешен тази мантинела продължава да стои така. Това са вече седем – осем или девет месеца.
На всичкото отгоре, отвратителното впечатление от качеството на пътя, което придобиват нашите гости – чуждестранни туристи, трябва да Ви кажа, че се потвърждава от това, че нито една отбивка по този път, в този участък не е почиствана от години. Отбивките са засипани с боклуци. Така наречените кошове, които са направени от прерязани тръби, са пълни и никога не са почиствани – тези отбивки са като развъдник на болести.
Мисля, че с по-малко средства и с повече активност Областно пътно управление би могло да се справи с това унизително състояние на пътя и да направи така, че един ден, както видяхме, държавата я изобразиха в Брюксел като тоалетна, да не я видим като бунище! (Реплика от ГЕРБ: „Времетооо!“)
На мен ли го казвате, колега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Продължете, уважаеми господин Попдимитров.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Завършвам.
Надявам се, че бихте могли да активирате Областно пътно управление да изпълнява поне по-дребните си ангажименти навреме и качествено. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги от ГЕРБ, на министъра дадох още две минути, така че все пак да бъдем коректни. Въпросът е достатъчно сериозен.
Заповядайте, госпожо Аврамова, за дуплика.
Съветвам винаги Вашия екип да помисли отговорите да се вписват в трите минути, но все пак темите засягат много хора.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Попдимитров, абсолютно сте прав, че нашите пътища трябва да бъдат почистени, маркирани, обезопасени, така че да се движат хората безопасно по тях.
Поемам ангажимент да обърна внимание на ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ и чрез тях на Областно пътно управление – Враца, дейностите, които са наложителни и които, както Вие отбелязахте, не изискват средства в порядъка на милиони, да бъдат незабавно възложени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова.
Сега – декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес е последният ден за парламента в рамките на тази календарна година, което значи, че ние каквото можахме, общо взето, направихме.
Годината със сигурност се изпраща с много разочарования и проблеми, поне така според мен я възприема българският народ, а пък аз ще се опитам да Ви дам един от поводите това да се случва.
Поводът е това, че с днешното заседание ние вече приключваме въпроса за така наречените лихвоточки или жилищно-спестовни влогове. Този въпрос е една обществена драма, която продължава да тече вече 30 години и очевидно днес тя приключва.
Аз няма да разказвам всичко, което се случи с този Законопроект и изобщо с лихвоточките през последните 30 години. Много правителства направиха или не направиха нещо, но за съжаление, според действащия Закон изплащането на дългогодишните жилищно-спестовни влогове на гражданите приключва с изтичането на 2019 г., а в бюджета за 2020 г., тоест за следващата, са предвидени 300 хил. лв., с които Фондът, който изплащаше задълженията, да бъде закрит и архивиран. По Закона всичко приключва днес.
Иначе казано, който успял да получи парите си до този момент – е успял. Всички, на които държавата още дължи пари и които са си чакали тези пари повече от 30 години, всички тези хора вече нямат шанс да си получат парите. Става дума, по оценки на самия фонд, за около 100 млн. лв. Това са 100 млн. лв., които хиляди български граждани са внасяли преди десетки години за закупуване на жилища, но не са предвидили промените от 10 ноември 1989 г. и са се оказали кредитори на българската държава.
По принцип погледнато те стават кредитори на собствената си държава, която е създадена да защитава техните интереси. И с променлив успех през всичките тези години държавата намираше сили и финанси, за да изплаща постепенно задълженията си към своите граждани.
Тридесет години до днес голяма част от гражданите успяха по един или друг начин да получат вложените преди десетилетия средства, често пъти внасяни от самите тях, но често пъти и от техните родители. Въпреки това остават още няколко хиляди правоимащи, които оттук нататък нямат никакъв шанс. За тези хора лихвоточките са единственият начин за закупуване на жилища, въпреки че средствата, които държавата им дължи, са недостатъчни, но са безценна добавка, която им даваше надежда.
Днес вече е ясно – надежда за хората, които още не са си получили парите, няма. Тази сага приключи с познатия край. Държавата на практика открадна 100 млн. лв. от собствените си граждани.
През последните седмици говорих с десетки граждани, които са засегнати, и единственото, което можех да им кажа, е, че всичко вече приключи и те нищо повече не могат да направят. Държавата най-безскрупулно открадна стоте милиона от гражданите си.
Неизбежно ли беше това развитие? Можеше ли държавата да не бъде за тези хора мащеха? Разбира се, че можеше. И това зависеше през последните години от нас, депутатите, от депутатите в тази зала, и по-скоро от мнозинството от ГЕРБ и Патриотите, което този път наистина надмина себе си.
Скъпи български граждани, хладнокръвно, последователно и напълно безскрупулно ГЕРБ и Патриотите просто Ви взеха парите – ето така, в напълно осветената зала на парламента, на светло и топло, точно под носа Ви.
Нека Ви напомня как стана това. Проект за промяна на този закон беше внесен още в рамките на миналия парламент от тогавашния депутат от десницата Вили Лилков. Той предлагаше няколко прости неща, които щяха да избегнат сегашната ситуация. Мнозинството от ГЕРБ тогава очевидно се е държало точно така, както го направи и сега – просто не допуснаха Законът да се гледа в зала, докато не изтече действието на предишния парламент и съответно Законът отпадна, докато никой не го внесе отново в новия парламент.
Това направихме няколко депутати от БСП, като преразписахме закона на Вили Лилков, осъвременихме го спрямо новите изисквания и го внесохме преди две години. Законопроектът предвиждаше удължаване на сроковете, както за записване на правоимащите, така и за изплащане на сумите, но също така и задължаваше държавата да изплаща по минимум 30 млн. лв. годишно, така щото до няколко години да бъдат изплатени парите на всички, които са засегнати от Закона.
И тук започва последната сага на този закон. С няколко ювелирни процедурни стъпки депутатите от „Обединените патриоти“ успяха напълно да блокират Законопроекта, като заедно с депутатите от ГЕРБ го оглавиха с единствената идея той да не мине.
И, колеги, аз за тези години не успех да Ви видя да сте толкова прецизни в парламентарните си действия, както бяхте с този закон. От процедурна гледна точка Вие направо ме изумихте със своите умения. Успяхте! Просто прецакахте няколко хиляди наистина бедни граждани и им задигнахте 100 млн. лв. Организирано, неумолимо, напълно според Закона и напълно не в интерес на гражданите, тоест точно обратното на това, за което сте се клели в тази зала, а именно: „С всичките си действия да служа на интересите на народа!“ Заклехте се, ама направихте друго.
И тук искам да подчертая личното участие на някои колеги. На тези Патриоти, които внесоха Законопроекта напълно преписан и недодялан, само и само да отнемат на БСП възможността за контрол и впоследствие да доведат до умишленото му неприемане.
Колеги, които се наричате „патриоти“, Вие можехте да бъдете полезни на гражданите, но избрахте друго – излъгахте ги, даже без угризения. Просто убихте надеждите им безсърдечно, както се убива коте. То, какво може да Ви направи котето?!
Гражданите могат специално да се обърнат, освен това и към Комисията по финанси начело с нейния председател Менда Стоянова. Две години последователно и неумолимо председателката на Комисията по финанси не вкара в дневния ред на Комисията този законопроект, поради което той не стигна до зала и респективно сроковете му изтекоха.
Скъпи граждани, Патриотите и ГЕРБ действаха организирано и себеотрицателно, за да Ви вземат парите. И успяха. Ние от БСП междувременно направихме всичко възможно Законопроектът да се приеме. Написахме и заедно с колегите от ВОЛЯ внесохме Законопроекта. Опитахме се и предложихме подкрепа на всички парламентарни групи, защото грешно считахме, че това е общ приоритет на парламента. Оказа се, че никак не е общ. Очевидно колегите от дясната страна на залата не са го имали за приоритет.
Събрахме над пет хиляди подписа по цялата територия на страната в подкрепа на Законопроекта. Десетки пъти в рамките на парламентарния контрол, на председателски съвет и в парламента БСП поставяше въпроса за Законопроекта и защо не се разглежда.
Опитахме се безуспешно да убедим другите колеги от Комисията по финанси да ни добавят по един подпис, за да внесем Законопроекта принудително в Комисията по финанси, за да може Законът да влезе в зала. Нищо! Нищо от това не се получи.
Уважаеми колеги, фактът, че на първо четене този законопроект мина преди две години с пълно мнозинство означава, че в него има смисъл, а фактът, че после така и не беше приет и не влезе в зала означава, че в тази зала има хора с гузна съвест или поне би трябвало да има, защото гражданите са ощетени от депутатите, които са се клели да ги защитават, а не да ги ощетяват.
Днес, както вече казах, е последният ден на парламента за тази година, тоест, скъпи български граждани, този въпрос вече е закрит и по него вече нищо не може да се направи. ГЕРБ и „Обединени патриоти“ вероятно под прякото въздействие на министъра на финансите свърши това, което можа – просто Ви взе парите.
В края на краищата Вие гласувате. Вие, гражданите, определяте докога ще продължи това. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Продължаваме с парламентарния контрол към министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
Въпрос от народния представител Иво Христов относно реализацията на проекта „Балкански поток“ на българска територия.
Заповядайте, господин Христов, да развитие Вашия въпрос.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът беше така формулиран миналата седмица, но преди известно време президентът на Руската федерация в свое официално изявление констатира забавяне на строителството на газопреносното съоръжение „Балкански поток“ на територията на България. Нещо повече, президентът Путин допусна външен натиск върху българската държава за това. В отговор българският министър председател посочи, че информацията на президента Путин е стара.
Затова настоявам за актуални данни от Вас и имам следните въпроси: на какъв етап е строителството на „Балкански поток“ на българска територия? Колко километра от общата дължина на съоръжението – общо 640 км, са построени в завършен вид, не само изкопани? Ако има забавяне, по какви причини е и как ще бъдат компенсирани сроковете, както и какви са рисковете за финалната реализация? Не се ли опасявате, че протакането на този проект всеки ден ни отдалечава от целта, която вече е съгласувана и със Съединените щати, а именно, че България трябва да бъде газоразпределителен център на Балканите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Христов, благодаря Ви за актуалния въпрос. Той наистина е изключително важен. Ще използвам парламентарната трибуна, за да припомня и да благодаря на всички народни представители затова, че в края на миналата година единодушно подкрепихте актуализация на Енергийната стратегия на България, съгласно която като стратегически важен проект беше включен и Проектът за разширяване на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турска граница до българо-сръбска граница. Това беше първата и много важна стъпка към стартирането на целия този проект, който наистина е много важен и ще има много сериозно отражение, положително не само за България, но и за целия регион.
Със сигурност мога да кажа, че след актуализацията на Стратегията беше приложено изцяло нашето национално законодателство и европейските правила както в областта на обществените поръчки, така и в областта на Директива 73, свързана с природния газ. Бяха проведени всички необходими процедури, така че да можем да бъдем абсолютно сигурни в спазването на европейското законодателство при реализация на такъв тип проекти, защото никъде в Европа не се строят такива мащабни проекти в областта на природния газ, без да има преди това пазарен тест, без да е ясен икономическият интерес към този проект и гаранцията за връщането на тази инвестиция.
Сега конкретно на въпроса, свързан с текущото състояние на този изключително важен проект. Само ще припомня, че след проведена открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки на 18 септември беше подписан договор с избрания изпълнител. Това е „Консорциум Аркад“.
Ще отворя една скоба и ще кажа, че имаше обжалване, така, както дава възможност нашето национално законодателство и европейско законодателство. След като се произнесе Върховният административен съд, стана възможно и подписването на Договора на 18 септември 2019 г. Съгласно клаузите в Договора съответно първите 308 км трябва да бъдат изградени до 250 календарни дни и остатъкът от останалата част от трасето трябва да бъде изградена в оставащия срок до 615 календарни дни.
Сега конкретно по темата, свързана с етапа, на който се намира реализацията на Проекта. Предвиденият за изграждане преносен газопровод е с приблизителна дължина 474 км, с диаметър 1220 милиметра и максимално работно налягане от 7,5 мегапаскала. Заедно с изграждането на преносния газопровод ще бъдат изградени две оптични кабелни линии, които ще бъдат положени от двете страни на преносния газопровод и ще достигнат българо сръбска граница. Трасето на преносния газопровод премина през землището на 11 области, през които „Булгартрансгаз“ учреди сервитут за изграждането му.
Съгласно сключения договор, както вече споменах, в срок до 250 календарни дни ще бъде изграден участък с дължина от 308 км от компресорна станция „Полски Сеновец“, намираща се в землището на община Полски Тръмбеш, до българо-сръбска граница. За целия участък от 308 км има издадени разрешения за строеж от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, които са влезли в сила.
В оставащия срок на Договора до 615 календарни дни ще бъде изградена останалата част от трасето на преносния газопровод, а именно 166 км от компресорна станция „Полски Сеновец“ до землището на село Златина, община Провадия.
Първият етап от Проекта е приключил и е въведен в експлоатация. Това са 11 км от турско-българска граница до компресорна станция „Странджа“. Изградено и въведено в експлоатация е и друго много важно енергийно съоръжение. Това е газоизмервателната станция, която е разположена непосредствено до компресорна станция „Странджа“.
В момента се работи на трасе приблизително около 150 км – 149 км 700, ако трябва да сме точни, и трасето е разделено на три участъка. Първият участък е от Кранов възел „Борислав“ до Кранов възел „Горни Дъбник“, който е с дължина 57,4 км. Вторият участък е от Кранов възел „Горни Дъбник“ до Кранов възел „Селановци“, който е с дължина 45,2 км. Третият участък е от Кранов възел „Селановци“ до Кранов възел „Вълчедръм“, който е с дължина 47,1 км. Към настоящия момент за цялото това трасе, по което в момента се работи – от приблизително 150 км, са доставени и са разположени във временните строителни бази 16 547 броя тръби, или това са тръбите за 200 км от газопровода.
Извършват се, разбира се, и другите дейности, които са свързани с отстраняване на хумусен слой, изкопаване на траншеи. Всички тези дейности, които са свързани с технологичното изпълнение на строителните дейности, са в ход. Със сигурност мога да кажа, че от наша страна и от страна на изпълнителя се полагат всички усилия, така че Проектът да бъде реализиран в рамките на срока по Договора. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Петкова.
Надявам се да компенсирате с по-кратка дуплика.
Заповядайте, господин Христов, за реплика.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Благодаря за подробно и изчерпателно дадения отговор.
Когато държавен глава на велика държава каже нещо, за разлика от други географски ширини, зад неговите думи винаги стои някакво точно основание. Следователно това, което беше казал президентът Путин, очевидно има някакви основания. Моето притеснение е, предполагам, и на голяма част от колегите, защото разбирам, че това е въпрос, който е отвъд партийните разграничения, да не се окаже така, че България, която по географски дадености, по индустриална и всякаква друга история ѝ приляга да бъде енергийният център на Балканите, и не само, да не се окаже, че може да изпусне и този проект.
Вие знаете, предполагам, че има висока степен на готовност за алтернативно трасе на българското. Знаете много добре, че от Каякьой до Ипсала на турска територия в турска Тракия инфраструктурата фактически е изградена. Тя е изградена по повод както на „Турски поток“, така и на газопровода „Танап“, който вече влезе в действие. Същият този газопровод има достатъчен капацитет да поеме и българския участък за транзитна газ в гръцкото Беломорие, тоест от района на Ипсала почти до района на Гевгели, тоест гръцко македонската граница. Оттам нататък има само едни 100 километра, които евентуално би трябвало да бъдат изградени на македонска територия, и байпасът на българската територия е готов. Следователно моят апел е, искам да бъда правилно разбран, да не пропуснем този златен шанс. България все пак макар и закъсняла, макар и в една доста по-ерзац форма, да не пропусне и този шанс действително да бъде газопреносният център в някаква степен на Балканите, тъй като това в една значителна степен, заедно с другия проект, който е във Вашия ресор, АЕЦ „Белене“, би гарантирало нашия национален суверенитет и оцеляване в ХХI век. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Христов, използвам случая, за да Ви уверя, че за всички нас е ясна важността на този проект. За всички нас е ясно, че този проект има отражение не само за България, но и за целия регион, и това ни прави още по-отговорни към реализацията на този проект. За да бъдем сигурни, че той ще бъде факт и ще бъде реализиран, и за да не повтаряме грешки от миналото, разбира се, ние трябва да спазваме правилата и трябваше да се придържаме стриктно към всички европейски изисквания и нашето национално законодателство.
„Булгартрансгаз“ приключи с провеждането на обществената поръчка през месец април. За съжаление, след това последваха процедури по обжалване от двата консорциума, които участваха в процедурата. От началото на май до септември, докато течаха съответно съдебните процедури, свързани с обжалването, ние нямаше как да нарушим правилата и да поставим под риск реализацията на Проекта. Това са точно тези четири месеца, които са свързани с абсолютно обективни причини, които са свързани с процедура по обжалване на тази обществена поръчка, и ние трябваше да спазим, бяхме длъжни да спазим тази процедура. Това всъщност наложи и сключването на Договора по-късно от планираната първоначално дата, но сами разбирате, че това са процеси, които няма как да контролираме и да влияем върху тях. Сега правим всичко възможно, за да наваксаме това закъснение, защото за нас също е много важно Проектът да бъде реализиран и въведен в експлоатация в най-кратки срокове, тъй като от нашия проект зависят проектите в съседни на нас страни – Сърбия, Унгария. Ние осъзнаваме важността и, повярвайте, правим всичко възможно да се ускори максимално строителството на Проекта, и мисля, че така, както е заложен в Договора, срокът ще бъде спазен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Петкова.
Това беше край на Вашето участие в парламентарния контрол за днес, а и за тази година. Да си пожелаем успешно сътрудничество и догодина!
А ние преминаваме към въпросите към министъра на околната среда и водите Нено Димов.
Първият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно продължаващо замърсяване на река Сазлийка край старозагорското село Ракитница – нов случай на мъртва риба.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, малко хронология. Жителите на село Ракитница бяха сериозно обезпокоени и разтревожени от случилото се на 18 и 19 септември тази година замърсяване на река Сазлийка в участъка след заустването на отпадъчните води, идващи от Регионалното депо. Хората тогава установиха, че на около 500 метра след заустването, надолу по течението на реката водата е мътна и в нея плува мъртва риба. Тогава те са направили снимки, подали са жалба на телефон 112, на 20 септември е подадена жалба и в РИОСВ – Стара Загора.
В тази връзка, господин Министър, Ви зададох въпрос и Ви помолих да разпоредите проверка за работата на депото и да ме уведомите, а чрез мен и жителите на село Ракитница за резултатите.
Освен това от името на хората от Ракитница Ви попитах: гарантирате ли, че след взетите мерки от Вас и от Регионалната инспекция по околната среда и водите няма да се повтори инцидентът със замърсяването на река Сазлийка, която, между другото, е защитена в Натура 2000? Отговорът Ви в общи линии и това, което е установила конкретната проверка, е, че няма как да има изтичане в реката, при положение че последната ревизионна шахта е била абсолютно суха и че Районната инспекция контролира два пъти годишно планово и винаги когато има сигнали – извънпланово, и че сте убедени, че въпроси като моя и отговори като Вашия най-малко не са безполезни, че ще продължим съвместно да следим тези процеси и да помагаме на хората и с информация, и с проверки.
Затова ето нов въпрос, заради ново събитие. На 23 ноември има отново мъртви риби по течението на река Сазлийка на около 4,5 – 5 километра от мястото на заустването, десетки, измрели по неизвестна причина, риби са изплували по течението на реката. Първите мъртви екземпляри са намерени на стотина метра по надолу от мястото, където е заустена тръбата на Регионалното сметище за битови отпадъци, където се обработват и загробват битови отпадъци от селищата от Старозагорска и Сливенска области. Сигналът е подаден на 23 ноември 2019 г., събота, на телефон 112 от собственика на малка фабрика за замразяване на плодове край село Ракитница. Той се е натъкнал на тази изтровена риба. Сред екземплярите е имало едри щуки, шарани, речни кефали. Сега там отново има локви със странен тъмнокафяв цвят.
Въпросът, господин Министър, е: как ще обясните продължаващото замърсяване на реката; какво ще бъде предприето и кога в крайна сметка замърсяването и случаите на мъртва риба в реката ще бъдат прекратени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин, Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, след получения, както казахте Вие, сигнал, на 24-ти – тоест деня след сигнала, е извършена проверка на Регионалния център за управление на отпадъците – Стара Загора, и оглед на река Сазлийка в района на село Ракитница и село Арнаутито.
При проверката на депото не е отчетено заустване на отпадъчни води в река Сазлийка. Ревизионната шахта на колектора, отвеждащ отпадъчните води от депото, е без отлагания, пяна или други следи от заустване на отпадъчни води.
В мястото на заустването на колектора от депото, в река Сазлийка, също не е констатирано изтичане на води. В близост има оформен изчистен терен, осигуряващ безпрепятствен достъп на различни техники – камиони, цистерни и други, както и наличие на кафяви отлагания с неизвестен произход на около два метра от изхода на отвеждащия колектор на депото. В тази връзка с цел предотвратяване на вероятността за нерегламентирано изпускане на отпадъчни води в река Сазлийка на община Стара Загора е дадено предписание за ограничаване на достъпа на техника със срок на изпълнение 29 ноември 2019 г. Предписанието е изпълнено – изградена е дига, ограничаваща достъпа до реката.
По време на проверката е извършен и обход на реката в землището на село Ракитница – в присъствието на сигналоподателя, и на село Арнаутито. В участък на около пет километра от село Ракитница, при моста на автомагистрала „Тракия“ е установено наличие на няколко броя мъртви риби. Следва да се отбележи, че между двете села – Ракитница и Арнаутито, няма точкови промишлени източници на отпадъчни води. Водите на река Сазлийка са без оцветяване и миризма в участъка преди и след точката на заустване на депото.
На 2 декември 2019 г. и във връзка с дадено на община Стара Загора предписание от експертите на екоинспекцията е извършена последваща проверка „на място“. Констатирано е, че предписанието е изпълнено, оформена е земнонасипна дига за ограничаване на достъпа на техника до реката при точката на заустване на Регионалния център. Извършен е и оглед на отвеждащия колектор, като и при тази проверка не е установено заустване на отпадъчни води в река Сазлийка от площадката на депото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз от местните медии разбрах, че РИОСВ са реагирали на сигнала, занимавали са се със случая, след като са получили този сигнал. Имало е и специалисти от Басейнова дирекция – Пловдив, посетили са мястото на инцидента още на следващия ден – в неделя, въпреки че е било събота и неделя. Както чувам сега от Вашия отговор, отново не са установили следи от заустени в река Сазлийка води от депото. Взели са проби включително от мястото, където все е още имало мъртви риби и така нататък. Извинете ме за иронията, която ще включа тук – то е шега, но от Вашия отговор разбирам, че проблем няма. Иронията е, че все едно тази риба в реката измира – се самоубива, като види колко е „чиста“ водата. Пак казвам, извинявайте за иронията.
Сега сериозно. Господин Министър, не знам за Вас, но мен ме е срам от тези хора в района, защото аз познавам техния проблем още от самото начало, когато тръгна да се търси място – от няколко площадки, беше избрана тяхната площадка. Протести, съмнения! Аз тогава съм бил общински съветник и съм участвал в целия този процес. Те тогава изразиха сериозни съмнения относно работата на депото. Трябва да Ви кажа, че аз тогава не съм имал съмнения, защото съм си мислил, че в XXI век няма как да не може да се контролира и да не се получават такива неща.
Ето сега обаче отново има инцидент и той е поредният. Те ме занимават, хората, от известно време насам, но преди това е имало инциденти. Аз съм сигурен, че ще има инциденти след това и ние не можем да им отговорим на тези хора по еднозначен начин, че това не е от сметището, от депото за отпадъци и такова нещо е недопустимо да се случва, защото има особено сериозен контрол по поречието на тази река и на всичкото отгоре то се случва, и то периодично.
Ще просроча с няколко секунди времето. Искам да задам няколко допълнителни въпроса: какво показва анализът на взетите проби? Не намирате ли това периодично измиране на рибата за подозрително? Говори ли то за замърсяване на реката – с какво и от кого? Какво ще се направи оттук нататък за предотвратяване на инциденти от този род и как да ги обясняваме на хората от околните населени места?
Аз разбирам, че на общия фон на замърсяването в страната с прахови частици и с други замърсители това сигурно е малък проблем, но за тези хора е сериозен проблем и те искат да знаят какво става в техния район. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Гьоков, без капка ирония – няма големи и малки проблеми, няма големи и малки замърсявания, има решени и нерешени.
Това, което констатираме и аз тук няма да се съглася с Вас, че постоянно насочвате към депото, защото всички проверки, които са направени, включително и в присъствието на сигналоподатели от Районната инспекция, не насочват към депото. Това, което е открито и което е предписано на общината, е площадка, на която е можело нерегламентирано да се изхвърлят от цистерни, от каквото може да стигне дотам, и затова е предписано на общината да бъде прекратен достъпът до тази, да го наречем, зачистена площадка, защото, когато има нерегламентирано изхвърляне… Депото като цяло е съоръжение, може да се приложи необходимият контрол. Към нерегламентираните това е изключително трудно. Ние не можем да дежурим 24/7 – няма как да се случи. Ще продължаваме да наблюдаваме.
В момента нямам още информация какъв е резултатът от пробите, които са взети. Ще имам грижата да Ви информирам, след като ги получа. Така или иначе най-трудно се контролират нерегламентираните, да кажа, незаконните – според мен това е случаят, това е предписано, затова общината е прекратила достъпа до тази площадка, което не означава, че няма да бъде намерено друго място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Димов.
Следва въпрос от народните представители Георги Стоилов, професор Светла Бъчварова и Добрин Данев относно контролни дейности на Министерството на околната среда и водите на местата за загробване на умъртвени животни от болестта африканска чума по свинете през 2019 г.
Имате думата, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, колеги! Господин Министър, африканската чума по свинете през тази година, за съжаление, достигна и нашата страна, особено в Североизточна България, където засегна доста обекти. В крайна сметка от нея над 100 000 животни в Русенска област бяха умъртвени и загробени.
Няма да засягам тук Наредба № 22, с която сме запознати, където се уточняват точно местата за загробване и кои институции са ангажирани с това. Липсва прозрачност във връзка с избора на тези места. Хората не знаеха как точно ги избират, събирали ли са се тези институции – изборът на тези места се сменяше, имаше протести не на едно място във връзка с това…
В крайна сметка на няколко места животните се загробиха. На едно от гробните места – в Бръшлен, където е вододайна зона, където е влажна зона, се загробиха над 40 000 прасета. Тези трупове предизвикват сериозно притеснение сред околните живущи. Причините са, че не беше ясно как и какви мерки са предприети за предпазване на подпочвените води, за навлизане на химичните елементи, с които бяха умъртвявани тези животни, как ще се предотврати навлизането им в подпочвените води, как са дезинфекцирани тези места, какви последващи мерки са взети от всички заинтересовани страни за неразпространението на тази зараза. Именно в тази връзка нашият въпрос към Вас е: какви контролни мерки и действия е предприело или ще предприеме Министерството на околната среда и водите относно местата за загробване на умъртвените животни от болестта африканска чума по свинете през 2019 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова, господин Стоилов, господин Данев! Действията, свързани с установяване на огнища на африканска чума по свинете, се организират и координират от Българската агенция за безопасност на храните, както сам казахте, при реда и условията на Наредба № 22. Съгласно тази наредба имотите, в които се изграждат трупните ями, се предлагат от кметовете на общините. Кметът изпраща предложените имоти за проверка и съгласуване във връзка с изпълнение на регламентираните изисквания в Комисия, съставена от представители на съответната община или кметство, Районната ветеринарномедицинска служба, Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, Регионалната инспекция по околната среда и водите и Басейновата дирекция за управление на водите.
За изпълнение на критериите, регламентирани в Наредбата, свързани с природните води, басейновите дирекции за управление на водите извършват проверки за всеки предложен имот – за забраните и ограниченията в санитарно-охранителните зони; за наличието на повърхностни и подземни води; предоставените права за ползването им и риска водите да бъдат замърсени. Съобразяват се случаите, при които съответните терени е недопустимо да бъдат използвани за изграждане на трупни ями – когато имотите са разположени в райони с открит карст, в пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони, в речни русла, крайбрежни заливаеми ивици на реките, земи, които се заливат при максимално напълване на водоемите и в защитни диги.
От юли 2019 г. до края на ноември 2019 г. в басейновите дирекции са разгледали и съгласували 992 от общо постъпилите 2722 имота, предложени от общините за трупни ями за загробване на умъртвени животни.
Конкретните мерки, които предприехме:
1. Проведохме срещи с представители на Министерството на земеделието и храните и БАБХ във връзка със своевременно осигуряване на обмен на информация от компетентността на отговорните ведомства.
2. Подготвихме и изпратихме указания до компетентните институции (БАБХ, РИОСВ, басейновите дирекции, областните управители) за:
- обстоятелствата, които трябва да се проверят от общините, преди да бъде предложен имот за загробване на умъртвени животни. За указанията е уведомено и Националното сдружение на общините в България;
- специфичните критерии за опазване на подземните води;
- мерки за намаляване на риска за замърсяване на водите от изградени трупни ями в огнища с установена африканска чума по свинете, както и предприемане на подготвителни действия за минимизиране на риска от замърсяване на водите в случай на възникване на необходимост от загробване на умъртвени животни, включително извършването на проучване и мониторинг на изградени трупни ями;
- изискване от заявителите на допълнителна информация за извършването на точна преценка по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда при искания за изграждане на трупни ями.
3. Басейновите дирекции за управление на водите:
- изискаха допълнителна информация и направиха предписания към общините за извършване на проучвания и установяване на собствен мониторинг в района на изградени трупни ями;
- планираха учестен регулярен мониторинг в районите, определени като рискови;
- изискват определяне на имот за загробване на умъртвени животни преди съгласуване на инвестиционни предложения за изграждане на ферми.
Независимо от усилията на Министерството на околната среда и водите основната отговорност и изпълнението на превантивните действия е на кметовете на общини, които трябва да проучат съответните имоти и да изпълнят процедурите за промяната на тяхното предназначение, а при извършване на загробването, заедно с БАБХ, да осигурят изпълнението на нормативните изисквания и допълнително предписаните мерки за опазване на околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, през 2019 г. нито министерствата, нито кризисният щаб, който беше създаден, не бяха подготвени за това, което се случи.
Площадките за загробване на животни се оказа, че бяха един от сериозните проблеми – много по-лесно унищожихме животните, но за площадките проблемите си останаха, тъй като имаше съпротива в почти цялата страна за местата, които бяха посочени.
Според Ваше изказване – 60% от посочените площадки от общините са били отхвърлени по време на пика на чумата, което означава, че не е имало готовност да се реагира, при условие че африканската чума по свинете се знаеше и настъпваше към България поне последните 2 – 3 години – такива бяха индикациите, че ние няма да бъдем подминати.
Искам да започна с това, че всички водещи специалисти определят загробването на животните като една от възможностите и то, когато има форсмажорни обстоятелства. Третира се като биологично опасен отпадък, затова изгарянето е най-препоръчително и в почти всички страни в Европа това се прави.
При нас се премина към загробване, което създаде проблем при намирането на площадките, но ще създаде проблем и в бъдеще, защото тези площадки са потенциално опасни както за икономиката в районите, в които са направени, също така и за хората, предвид дългото действие, което загробването на животните има върху природата.
Нашите допълнителни въпроси към Вас:
Първо, имате ли все пак вече готовност на територията на цялата страна да знаете кои ще бъдат площадките, тъй като в 2020 г. никой не може да каже, но голяма е вероятността да се повтори картината през лятото? Тоест има ли определени площадки, които да отговарят на всички изисквания? Съобразени ли са те с изискванията на водещи експерти в Европа и Китай особено, които казват, че загробването в никакъв случай не трябва да бъде до обектите, в които е установена африканска чума, защото на практика се продължава линията на разпространението. Има ли карта на площадките и обозначения на местата? Те заградени ли са, прави ли се мониторинг върху тези площадки, където има загробване?
Причината, за да зададем тези много въпроси, е наистина притеснението, че ако африканската чума се овладее под някаква форма или намалее нейното въздействие, тези площадки ще бъдат потенциално опасни в един много дълъг период от време. И затова трябва да се полагат усилия. Централният епизоотичен щаб е точно с такива ангажименти – да координира дейностите на различни министерства, в това число на общините, за да могат рисковете да бъдат минимизирани във всяко едно отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова! Може би три четвърти от въпросите, които зададохте, са извън компетенцията на Министерството на околната среда и водите. Когато говорим за мониторинга, който споменахте, и който е ключово важен, ставайки дума за вече изпълнените трупни ями, там основна отговорност имат и кметовете на общините, респективно на населените места, които са посочили тези места. Министерството на околната среда и водите през басейнови дирекции и районните инспекции е следило и, както горе-долу правилно уцелихте, става дума за около 64 – 65% отказ, за около 34 – 35% одобрени съгласно правомощията и компетенциите, които имат басейнови дирекции и районните инспекции. Дали предстои, или не предстои подобна криза, няма как аз да Ви кажа – това е нещо, което е изцяло извън сферата на познание, което има в Министерството на околната среда и водите. Мониторингът безспорно е важен, дали сме готови, или не за следващите площадки през изминалата година, тоест през тази година, която вече завършва, имаше форсмажорна ситуация, както самата Вие казахте, и в тази форсмажорна ситуация се действаше по възможния начин. Дали е по-добре да се изгарят, да се загробват, пак казвам, това е извън компетенцията, която аз мога да коментирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Димов.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Надя Клисурска относно Проект „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“ по Българо-швейцарската програма за сътрудничество в община Стрелча.
Заповядайте, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна по повод хилядите сигнали на жители на село Смилец, община Стрелча, които са обезпокоени от това, че, уважаеми господин Министър, в продължение на две години Вие от тази трибуна обещавахте на жителите на село Смилец, че опасните пестициди, които се намират на тяхна територия, ще бъдат оползотворени.
Ще върна историята назад и ще кажа, че още през 2014 г. Проектът „Екологосъобразно обезвреждане на опасни пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“ по Българо-швейцарската програма започна с предпроектно проучване и през април месец 2015 г. по този проект беше сключен договор, като крайният срок на действие приключи сега през декември месец 2019 г. В рамките на тези пет години трябваше да бъдат обезопасени над 4 хил. тона опасни пестициди на територията на цялата страна в 100 общини и около 215 склада. Община Стрелча и складът в село Смилец попадаше в целевата група. За мое голямо съжаление 2017 г., когато Ви зададох този въпрос, и 2018 г., когато го зададох повторно, сега го задавам за трети път, Вие обещавахте на жителите на село Смилец, че техният склад за опасни пестициди ще бъде обезвреден. Проектът приключи, видяхме заключителната конференция, видяхме в крайна сметка какво се е случило, община Стрелча попада в лот 4 заедно със София, Перник и Благоевград. Имам сигнали и от други населени места в страната, където тези опасни складове не бяха обезопасени, независимо, че бяха сключени договори за териториите на тези складове.
В тази връзка въпросът ми, уважаеми министър Димов: какво наложи определени общини да не бъдат обхванати по този проект? Каква е причината те да бъдат заобиколени за сметка на други? Какво ще предприеме Министерството в тази посока, за да се случат реално дейностите и в тези общини, които Вие пропуснахте? И, общо взето, аз се надявам наистина нещата да имат един финален, краен завършек, така че на всички общини, в които се съхраняват опасните пестициди, реално складовете им да бъдат обезопасени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Имате думата за отговор, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Клисурска! Дейностите, свързани с обезвреждане на старите пестициди на територията на страната, се реализират в рамките на Проекта, който Вие самата цитирахте по Българо-швейцарската програма, като целта на този проект беше да бъдат обезвредени залежали 4 хил. 388 тона пестициди, които са на територията на цялата страна. Пестицидите се обезвреждат в специални инсинератори за опасни отпадъци, находящи се в Германия, Белгия и Швейцария. Всички дейности по проекта, а именно дейности по преопаковане, транспортиране, подаване за окончателно обезвреждане и почистване на складовете, съдържащи пестициди, опасни отпадъци, неопасни отпадъци и други препарати за растителна защита, се извършва при спазването и изискването на висока степен на контрол.
Към настоящия момент от тези 4 хил. 388 тона пестициди по проекта са изчистени 3 хил. 861 тона – това са цифри към 31 октомври, което е и последната информация, през месец ноември до 7 декември, когато изтича, ще имам допълнителна информация, тоест тази цифра ще се завиши.
В обхвата на Проекта са включени два склада, находящи се на територията на община Стрелча. Тук много важно е да бъде обърнато внимание на факта, че в хода на изпълнението на горепосочените дейности са констатирани много по-големи количества пестициди в складовете, отколкото първоначално предвидените по това проектовключване, за което самата Вие говорихте. Това, от своя страна, предизвика промяна в хода на работата – на изчистването на складовете, тъй като ресурсът беше ограничен до ресурса на Българо-швейцарската програма, по-големите количества пестициди, налични в складовете, от своя страна, и причина финансовият ресурс да не достигне. Експертите от ПУДООС работиха ежедневно, за да се максимализира обемът от отпадъци, които могат да бъдат извозени.
Това, което ние направихме на последното заседание на ПУДООС за тази година, е, че приехме ориентировъчен бюджет от 5 милиона лева за следващата година, с които всички складове, които не можаха да бъдат покрити поради липсата на ресурс от Българо-швейцарската програма, да бъде продължено финансирането им за обезвреждане през 2020 г. Дали тези 5 милиона лева ще стигнат – да, ако вътре обемите са такива, каквито са по предпроектните проучвания. Ако се окаже, че обемите са отново по-големи, ще търсим в рамките на финансовата година допълнителен ресурс, но е факт, че на места, на които имахме информация за един обем, той се оказа 50 до 100 процента по-голям – това, което сме направили към момента. Целта ни е през 2020 г. да приключат всички складове, които бяха предвидени по Българо-швейцарската програма с финансиране от ПУДООС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате дуплика за реплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз не съм удовлетворена от отговора Ви, защото, уважаеми господин Министър, Вие знаете, че когато се сключваха договорите с общините, всички те имаха подписани декларации за съгласието им за включване на складовете, разположени на тяхна територия, както и за количествата пестициди, които се съхраняват в тях. В тази декларация изрично се посочваше, че ако има пестициди, които са повече от това, което е заложено по Проекта, това финансиране няма да бъде поемано по Проекта.
Още повече буди недоумение у мен фактът, че миналата година на 15 октомври, когато е сключен договорът по лот 4, където попада в обхвата на Пазарджик и община Стрелча, срокът за изпълнение на дейностите е 15-месечен, а краят на проекта е 7 декември. В никакъв случай календарно… Който слуша и гледа знае, че тези 15 месеца излизат извън обхвата, което означава, че голяма част от това, че процедурите по обществени поръчки в крайна сметка бяха изключително много забавени във времето, 2015 – 2018 г. бяха сключени договори, всеки може да си сметне годините, доведе и до това неизпълнение на всички заложени по договора стойности.
Аз изключително много се надявам действително ПУДООС да изпълни това, което Вие казвате през следващата календарна година, но Ви давам един сигнал: когато е проверен складът в село Смилец и е проверен в края на месец октомври, тогава е разбит този склад, най-вероятно от изпълнителите и в момента стои отворен. Най-вероятно има и други такива складове, Вие знаете, че тези складове в голяма част от общините не са обезопасени, покривите текат и има голяма опасност от навлизане на тези пестициди в почвите. Така че аз се надявам още в началото на следващата календарна година всичките тези дейности да отпочнат и не да чакаме някакви финансови средства да постъпят в Министерството, за да може да си свършите качествено работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Клисурска, на първо място, нека да сме наясно, че собствениците на тези складове носят отговорност за тях. Това че държавата се е ангажирала да помогне в този процес, не прави отговорността на собствениците по-малка. Ако се върнем към изпълнението на Проекта, по Вашето предложение би трябвало всички отворени складове да останат на нивото примерно изнесени 80%, останали 20%, тоест навсякъде в страната да нямаше завършен склад. Естествено, че е много по-добре да бъдат завършени всички складове, макар и с по-големи количества, които да бъдат изнесени в рамките на приключването на склада и почистването, защото в противен случай щяхме да останем с малки количества в почти всички складове. Това просто не е разумно и не е практически правилно.
Факт е, че обществените поръчки са забавени много. Факт е, че имаше повече от година обжалване. Факт е, че това, което Ви казах за ПУДООС, отново ще бъде обществена поръчка, тя ще бъде обявена още януари месец, но това не означава, че ще бъде сключена веднага, имайки предвид отново вероятностите за обжалване. Ако няма обжалване, естествено, ще бъде направена веднага. Ако има обжалване, аз по никакъв начин не мога да не изчакам решението на съда. Просто няма как това да се случи, това са законите в тази държава и всички трябва да се съобразяваме с тях.
А проблемът с пестицидите е безспорно сериозен и затова ние сме взели това решение. То не е „дали“, то е взето! И от бюджета на ПУДООС следващата година ще бъдат отпуснати поне тези пет милиона лева, които към днешна дата трябва да стигнат за всички складове, които бяха по Българо-швейцарската програма. Извън тях има и други. За тях ще се търсят и други средства, защото в края на краищата обезврежданията в Швейцария, във Франция, в Германия са изключително скъпи, не че в България биха били по-евтини, но тук няма място, на което могат да се изгарят. От тази гледна точка ангажиментът, който мога да поема от името на ПУДООС, е за тези пет милиона и ако не стигнат, да търсим резерв в рамките на 2020 г. да приключим всичко, свързано с Българо-швейцарската програма. Оттам нататък ще продължим да търсим решение на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Михаил Христов относно мерки за предотвратяване на екологична криза в село Боров дол.
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Всъщност аз вчера зададох абсолютно идентичен въпрос, но той беше към министър Младен Маринов. Става въпрос за нещо, което се е случило в края на юли месец – 40 камиона, или около 140 тона с трупове от американската норка са били заровени в мина до село Боров дол – по сигнал на гражданите. В близост до самата мина има и минерален извор, в който се бутилира вода.
Въпросът ми към Вас е: какви мерки взе Вашето Министерство и какво установи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Имате думата за отговор, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! На 30 юли 2019 г. във връзка с информация от обществената телевизия bTV за незаконно загробване на животни в района на рудник „Боров дол“ в землището на село Боров дол, община Твърдица, е извършена проверка от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ в присъствието на представител на Община Твърдица за установяване наличието на водни обекти в близост до мястото на загробване.
В хода на проверката в района на рудник „Боров дол“ е локализирано мястото на загробване – терен в близост до местността „Ливадите“ и открития рудник „Боров дол“ в землището на село Боров дол, отдаден на концесия на „Карбон Инвест“ ООД – град Сливен. Установени са изкопи и изкуствени насипи. През площадката не е установено протичане на дерета или планински реки.
Установено е, че най-близо до площадката на загробване попада дере приток на Лъч дере, приток на река Домуз дере, която се влива в река Беленска.
За установяване качеството на водата на 31 юли 2019 г. е извършено пробонабиране от Регионалната лаборатория на Изпълнителната агенция по околна среда в Стара Загора за анализ на химичното състояние и от РЗИ – Сливен, за микробиологичното състояние. При пробовземането присъстват представители на Басейновата дирекция, „ВиК“ – Сливен, район „Твърдица“, и управителят на рудник „Боров дол“.
Повърхностното водно тяло – реката и нейният водосбор, е определено в добро състояние и няма отклонения по физикохимичните показатели.
Резултатите от изследването на химичния състав за взетите на 31 юли 2019 г. водни проби не показват замърсяване. Няма отклонения от стойностите на показателите за качество съгласно Наредба № 12 за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Резултатите са аналогични на тези от регулярния мониторинг на водите от река Домуз дере – пробонабиране малко по-рано същия месец – на 18 юли 2019 г.
Представената информация и протоколите от извършените изпитвания за химичния състав на водите в района на незаконното загробване са изпратени своевременно на разследващите органи по образуваното досъдебно производство на основание чл. 178, ал. 2 от НПК и съгласно указанията на наблюдаващия прокурор.
Съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, както и опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства, е в компетенциите на Областна дирекция по безопасност на храните – град Сливен.
В резултат на проверките, извършени от структурите на Министерството на околната среда и водите, не е установено замърсяване на води и почви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ще Ви благодаря, че сте си свършили работата, така да се каже, но тук стана въпрос за прекалено голямо количество трупове от американската норка. Както знаем, има само две ферми в България, които се занимават с тази дейност, или има друга, която е незаконна. Но тук въпросът е наистина да се тества регулярно водата, защото това огромно количество се пропива в земята, а най-малкото то не е регламентирано. Благодаря Ви.
Колеги, пожелавам Ви: „Весели празници!“ Въпреки политическите ни различия, ние, на първо място, сме хора. Успех! И до скоро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Дуплика? Не желаете.
Следващият въпрос е от народния представител Александър Мацурев относно Оперативна програма „Околна среда“ в област Благоевград.
Заповядайте! АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Процесът по намаляване на отпадъците стои като задача пред всяка една българска община. Изпълнението на проекти, които дават възможност за разделното им събиране или тяхното преработване, намалява разходите за депониране, а заедно с това по един модерен и екологичен начин ги превръща в суровина, която може да бъде ефективно използвана. Това е залегнало и в приоритетите на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“
Като народен представител, избран от област Благоевград, задавам настоящия парламентарен въпрос, за да стане ясно колко такива проекта са в процес на изпълнение и на какъв етап е тяхната реализация, тъй като със завършването им ще бъдат спестени много разходи и ще се създаде модерен начин на третиране на отпадъците в областта.
В тази връзка искам да Ви задам следните въпроси:
Колко са сключените договори в област Благоевград с Оперативна програма „Околна среда“, които касаят изпълнението на проекти за изграждане на системи за компостиране, сепариране и рециклиране на отпадъците и в кои общини? На какъв етап е тяхното реализиране и какви са очакваните ползи за населението в съответните общини? Каква е общата стойност на безвъзмездната финансова помощ, която осигурява Оперативна програма „Околна среда“ за изпълнението на тези проекти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мацурев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мацурев! По Приоритетна ос № 2 „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ в област Благоевград са сключени пет административни договора за безвъзмездна финансова помощ, като общият размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ е малко над 60 млн. лв.
На територията на община Благоевград се реализират следните два проекта:
Първо, Проект „Проектиране и изграждане на анаеробна инсталация за разделно събрани биоразградими отпадъци за регионална система за управление на отпадъците на Регион Благоевград“. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е 30,1 млн. лв. Процедурата по реда на Закона за обществените поръчки е приключила и предстои сключване на договор с изпълнител.
Вторият проект в района е „Проектиране и изграждане на допълнителна инфраструктура – инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/или зелени отпадъци, за развитие на регионалната система за управление на отпадъците на Регион Благоевград, включващ общини Благоевград, Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево“. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е близо 9 млн. лв. За обекта е издадено Разрешение за строеж от 14 юни 2019 г. от главния архитект на Община Благоевград и е съставен Акт – образец № 2 – от 16 септември 2019 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Извършени са подготовка, строителни и монтажни работи на основната техническа инфраструктура.
Второ, на територията на община Сандански се изпълнява Инвестиционен проект „Компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци, инсталации за предварително третиране на битови отпадъци и съпътстваща инфраструктура за Регионална система за управление на отпадъците на общините Сандански, Струмяни и Кресна“. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е 7 млн. лв. Проектът е във финална фаза на изпълнение. Очаква се дейностите да приключат в предвидения срок до средата на месец февруари 2020 г.
Трето, на територията на община Петрич се изпълнява Проект „Проектиране и изграждане на компостираща инсталация и инсталация за предварително третиране на битови отпадъци в община Петрич“. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е 7,1 млн. лв. Към момента строително-монтажните работи се изпълняват съгласно клаузите на сключения договор с изпълнител.
Четвърто, на територията на община Гоце Делчев се изпълнява Проект „Изграждане на инсталация за предварително третиране и инсталация за компостиране, в рамките на Регионалната система за управление на отпадъците в Регион Гоце Делчев“. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е 6,8 млн. лв. Дейностите по Проекта са на етап проектиране.
В заключение, изпълнението на горепосочените мерки ще допринесе за спазване на йерархията при управление на отпадъците в област Благоевград, създавайки условия и предпоставки за предотвратяване на образуването им, подготовка за повторна употреба, рециклиране, друго оползотворяване, например за получаване на енергия, обезвреждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, използвам възможността за реплика, за да Ви благодаря за изчерпателния отговор. Наистина доста общини са се възползвали от възможността. Надявам се в бъдеще да има и друга възможност и другите общини да кандидатстват и реализират проекти, защото това е изключително важно не само за общините като общини, но и за всички нас, българските граждани.
Моят апел към Министерството на околната среда и водите, и в частност към Вас като министър, е за съдействие и съответно контрол от Ваша страна. Благодаря Ви за вниманието. Пожелавам: „Светли и весели празници!“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мацурев.
Следващият въпрос е от народния представител Десислава Тодорова относно наредбата за концесиите за минерална вода.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Законът за концесиите не се прилага за концесии за добив на минерална вода, които съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за концесиите „се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за водите“.
С влизане в сила на новия Закон за концесиите е необходимо да бъде създадена специална нормативна уредба относно предоставянето на концесии за добив на минерални води – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, изменението и прекратяването на концесионните договори. Стопанската инициатива и развитие на бизнеса с минерални води очаква приемането на тази наредба от Министерския съвет.
Затова моят въпрос е следният: на какъв етап е подготовката на наредбата за концесиите за минерална вода?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Тодорова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тодорова! Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за концесиите, в сила от 2 януари 2018 г., концесиите за добив на минерална вода се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за водите, като с § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите е изменен и допълнен Законът за водите.
Според разпоредбите на чл. 47, ал. 1 от Закона за водите концесия за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, се предоставя след извършване на подготвителни действия и провеждане на процедура. Редът за подготовката и провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, както и за изпълнението, изменението и прекратяването на концесионните договори за минерална вода се определят с Наредба на Министерския съвет.
Със заповед на министъра на околната среда и водите бе създадена междуведомствена работна група за изготвяне на Проект на наредба по чл. 47, ал. 1 от Закона за водите. След провеждането на външно съгласуване на Проекта на наредбата бяха отразени постъпилите бележки. Проведохме обществено обсъждане по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове на преработения проект на наредбата. Проектът на наредбата е разгледан и приет тази сряда на 11 декември 2019 г. на заседание на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Тодорова? Няма да има реплика. Благодаря.
И последният въпрос за днес – не виждам госпожа Пешева, може би малко закъснява. Моля квесторите да я поканят. (Народният представител Елена Пешева влиза в залата.)
Преминаваме към въпроса от народния представител Елена Пешева относно прекратяване на процедурата по подновяване на концесионен договор на територията на село Белащица на инвеститор „Холсим Кариерни материали Пловдив“ АД с нови 15 години.
Заповядайте, госпожо Пешева.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Като народен представител от Шестнадесети многомандатен избирателен район – град Пловдив, изразявам притеснението си за жителите на местностите в село Белащица. Масовите протести срещу замърсяването, вследствие добива на природни ресурси в близост до село Белащица, продължават и не са взети никакви мерки, а дори напротив – ще бъде подновен концесионният договор на инвеститора „Холсим кариерни материали Пловдив“.
Изключително тревожно за мен и за жителите на местността е съдържанието на получено в кметството на село Белащина писмо, № Е-08-00-270 от 28 октомври 2019 г. от министъра на енергетиката, касаещо инвестиционното предложение. В него недвусмислено се посочва, че поради наличието на геоложки запаси в находището и посочен от инвеститора средногодишен добив, дори след този евентуално подновен договор от 15 години, ще остане неусвоено количество, което би могло да бъде обект на следващ договор в участък „Северен“ на находище „Белащица“ – Родопи.
Изглежда, че става въпрос за формална процедура, касаеща дългосрочни периоди на добивна дейност, в която не се взимат предвид измененията и нанесените щети на ландшафта, инфраструктурното развитие на населените места, влиянието на продължителните пробивно-взривни дейности в годините върху подпочвените води и опасността от свлачища в региона. Не се отчита и фактът, че през последните години жилищната територия на нашите населени места се разширява прогресивно в непосредствена близост до действащото находище, което оказва пряко въздействие върху здравето и качеството на живот на прилежащото население.
Тревожен е и фактът, че за повече от 50 години експлоатация на находището липсват мониторингови данни от компетентните органи за ефекта на този огромен по териториални мащаби добив върху всички показатели на околната среда, които да обосновават съществуването на кариерата. Не се отчита и фактът, че през последните години жилищната територия се разширява прогресивно.
С Решение № 286, прието с протокол № 18 от 29 ноември 2018 г., Общински съвет – Родопи, област Пловдив, изразява също своето категорично несъгласие и възражение за добив на подземни богатства в землището на село Белащица.
В тази връзка моят въпрос към Вас е дали становището по оценката на въздействието върху околната среда ще бъде отрицателно, като се вземат предвид гореизложените притеснителни факти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Пешева.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Пешева, в РИОСВ – Пловдив, на 7 юни 2019 г. е внесено „Уведомление за продължаване срока на концесия за добив на строителни материали от находище „Белащица“ в ПИ 03304.31.1, село Белащица, община Родопи“, с възложител „Холсим кариерни материали Пловдив“ АД.
В изпълнение на нормативните изисквания по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), Уведомлението е изпратено на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, за становище по компетентност относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдените планова за управление на речните басейни, и плановете за управление на риска от наводненията.
Предвид изисканата от Басейновата дирекция допълнителна информация на възложителя е определен срок от 30 дни за нейното предоставяне, който е удължен с още три месеца по негово искане. На 29 ноември 2019 г. в РИОСВ – Пловдив, от възложителя е внесена исканата информация, като същата на 5 декември 2019 г. е предоставена на Басейновата дирекция за становище относно допустимостта на инвестиционното предложение.
При заключение за недопустимост на инвестиционното предложение спрямо мерките за постигане на добро състояние на водите или забраните и ограниченията в Закона за водите, процедурата в РИОСВ – Пловдив, ще бъде прекратена. В този случай концесионният договор на територията на село Белащица не следва да бъде подновена.
При заключение за допустимост на инвестиционното предложение РИОСВ – Пловдив, ще проведе процедурата за преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда.
В хода на процедурата документацията задължително се предоставя на Районната здравна инспекция – Пловдив, за становище за определяне на необходимостта от извършване на ОВОС по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве.
В случай че РЗИ – Пловдив, изрази становище за риск за човешкото здраве, процедурата продължава с изготвяне на доклад за ОВОС, включващ оценка за здравето на засегнатото население. На всеки етап от процедурата по ОВОС документацията се оповестява на интернет страницата на РИОСВ и от кметовете на засегнатите населени места задължително се провежда обществено обсъждане с участието на заинтересованата общественост, като се съобразяват изразените от обществеността предложения, препоръки, мнения и възражения.
Решението по ОВОС се издава, като се взема предвид не само документацията по ОВОС, но и всички постъпили в хода на процедурата становища, включително и резултатите от общественото обсъждане. Характерът на решението по ОВОС задължително е за неодобряване осъществяването на инвестиционното предложение, когато е изразено мотивирано становище от РЗИ, че се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве от неговата реализация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димов.
Заповядайте, госпожо Пешева, за реплика.
ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Министър, както вече знаете, аз лично съм идвала да говоря с Вас и преди заедно с Инициативния комитет, срещи сме правили и с госпожа Теменужка Петкова. Този проблем продължава вече повече от година и половина, да не кажа близо две. В близките 50 години от експлоатация, която вече има на тези кариери, как може толкова години до този момент да няма становище на РЗИ, на Басейновата дирекция? Никъде няма упоменато чия е отговорността, за да няма правени до този момент изследвания и да няма налични данни от мониторинг на параметрите на околната среда – влияние върху замърсяването на въздуха, шум, вибрации от взривно-пробивните дейности, както и ефект върху подпочвените води. Има свлачища в региона, а няма изследване на ландшафта, на флората и на фауната.
Моето лично мнение е, че не смятам, че държавата си е влезнала в ролята и до този момент да няма изготвени такива становища, имайки предвид множеството глоби, които са извършени срещу концесионера, които са за запрашаване и така нататък – 2 хил. лв. глоби, 5 хил. лв. глоби. Смятам, че всички заинтересовани страни са пуснали много пъти жалби и становища по този проблем. И в момента тече въпросният ОВОС, но нека все пак да си кажем, че ОВОС-а го плаща възложителят, тоест ние сигурни ли сме, че този ОВОС би излязъл отрицателен, след като „Холсим“ си го плащат? Кога държавата ще влезе в своята роля и ще поеме отговорност за това, което се случва?
Тук става въпрос за пет населени места, за целия град Пловдив, който е най-мръсният град в Европа. Смятам, че при добро желание от Ваша страна, съвместно Вие и Министерството на енергетиката, а не да си прехвърляте топката, първо е трябвало Министерството на околната среда и водите да даде становище да се направи тази ОВОС и тогава от Енергетиката да решат дали да продължи договорът или не.
Договорът изтича през 2021 г. Опцията от 15 години – това е опция за продължаване. Мисля, че има достатъчно аргументи, няма нужда постоянно да се правят нови, тъй като те стоят вече повече от година и половина едни и същи, за спиране на тази кариера при изтичане на срока ѝ през 2021 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Пешева.
Господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Пешева, не е въпрос за добро и лошо желание, за законно или незаконно поведение. В момента се намираме в процедура и аз обясних тази процедура как ще завърши и как ще протече – най-важното, за да може да завърши. Когато имахме среща с Вас – може би преди няколко месеца заедно с представители на Инициативния комитет, много ясно казах: процедурата по ОВОС – факт е, че се възлага от „Холсим“, но Вие имате всички възможности като граждани за достатъчно много мотивирани предложения, които могат да бъдат приети и които могат да бъдат част от тази процедура.
Нормално е да има различни институции, които в своята компетентност да дават отговори. Министерството на енергетиката съвсем нормално не прехвърля топката, а казва: докато няма ОВОС, няма да продължим. Защото ОВОС е тази, която казва дали ще може да го има, или не може да го има, и при какви условия може да има продължение на инвестиционното намерение.
Районната инспекция се обръща към всички, когато прави ОВОС, към всички заинтересувани, каквато е Басейновата дирекция, каквото е РЗИ, каквато е местната власт, включително и общественият достъп. Така че това са процедури и ние трябва да гледаме сериозно на тези процедури.
Когато е разрешавана тази кариера преди годините, за които Вие казахте, вероятно тези процедури не са били налични. Сега те са налични и в рамките на тези процедури ние имаме случаи, в които са отказвани. Може би трябва да припомня: неотдавна процедурата за добив на газ в Североизточна България – вследствие на общественото мнение, вследствие на общественото обсъждане там имаше постановено отрицателно решение по ОВОС.
Така че в момента има всички възможности в тази процедура да се чуят всички мнения и да се вземе най-правилното решение. Неслучайно подчертах, ако РЗИ – Районната здравна инспекция, излезе със становище, че има риск за здравето на хората, то при такова становище ОВОС задължително е отрицателен, защото не може да се допусне подобен риск. Благодаря Ви много.
Искам да се обърна към всички народни представители и да Ви пожелая светли празници! Предстоят най-красивите християнски празници – да бъдете живи и здрави и, както се казва, да се видим догодина пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Благодарим на министър Нено Димов за участието в днешния парламентарен контрол и на него да му пожелаем светли празници и щастлива Нова година!
Продължаваме с въпрос към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов. Въпросът е от народния представител Крум Зарков относно риск от процедура срещу България от страна на групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа GRECO заради неотдавнашните законодателни промени, с които се позволява неограничено финансиране на политическите партии от частни лица.
Заповядайте, господин Зарков, Вие ще закриете сезона с господин Кирилов.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Имаме тази чест наистина.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в публичното пространство се появи информация, че Групата държави срещу корупцията – по-известна като GRECO, към Съвета на Европа е проявила интерес по отношение на законодателните промени, с които управляващото мнозинство допусна неограничено финансиране на политически партии от физически и юридически лица, тоест от частни субекти. Доколкото става известно, Вие сте информирали за този интерес и ръководството на Народното събрание.
Това, естествено, надали е изненада, имайки предвид факта, че именно лимитирането на възможността за финансиране от страна на частни лица върху българските политически партии беше сред постиженията, отбелязвани в докладите на GRECO и които доведоха в крайна сметка до заключения за изпълнение в достатъчна степен на неговите препоръки и отпадането на така наречения мониторинг.
Доколкото подобно отстъпление от безспорни постижения на българското законодателство може да доведе до подлагането на България на нови мониторингови процедури с всички негативни за имиджа на страната ни последствия от това, аз Ви моля да отговорите на следните въпроси: по време на последната пленарна среща на Групата държави срещу корупцията, състояла се между 2 и 6 декември в Страсбург, разисквани ли са неотдавнашните изменения на българското законодателство, касаещи партийното финансиране от частни лица? В случай, че въпросът наистина е бил обсъждан, каква позиция е изразила българската делегация там? И може би най-важното: какви мерки ще предприеме правителството, за да предотврати започване на процедура срещу България като държава, която е нарушила международните антикорупционни стандарти в областта на партийното финансиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, действително потвърждавам Вашата информация, че е имало медийни публикации по отношение на проявен интерес от Групата държави срещу корупцията GRECO по въпроса с измененията от месец юли в Изборния кодекс и Закона за политическите партии.
След като в Министерството на правосъдието беше получено искането на GRECO, както е посочено и в публикация на вестник „Капитал“ от 9 декември, изпратих писмо до председателя на Народното събрание с копие до заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, който е националният координатор по антикорупционните политики с молба да получим информация за промените и техните мотиви.
Както Вие добре знаете, съобразно парламентарната практика, установената традиция, свързана с дебатите и приемането на изборните правила, основният орган, който дебатира, дискутира тези промени, е Народното събрание на Република България.
По повод на това писмо получих своевременна реакция от председателя на Народното събрание, която беше предоставена по време на срещата на GRECO в рамките на т. 4 от дневния ред: „Важни развития и събития в държите членки в областта на антикорупцията“.
Пред Групата България представи кратка информация относно:
Първо, промените в Закона за политическите партии и Изборния кодекс, с които беше премахната забраната политическите партии да получават дарения от юридически лица и ограничението за дарение от едно физическо лице за една календарна година в размер на 10 хил. лв.
След това, въведените ограничения по отношение на юридическите лица и едноличните търговци, които могат да правят дарения, тоест да нямат публични задължения, да не са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
По отношение действащите изисквания за прозрачност и публичност на даренията, по отношение на мотивите за промените, свързани с намаляването на държавната субсидия за един получен действителен глас, направено по предложение на Министерския съвет с оглед на резултатите от проведения през 2016 г. референдум, и по отношение разбирането на парламентарните групи относно необходимостта от бъдещ задълбочен дебат относно реорганизацията на системата за финансиране на политическите партии с цел постигане на консенсус по въпроса между партиите и гражданското общество, отбелязвам, че по същата точка от дневния ред, по това искане на Бюрото, информация предоставят и делегациите на Северна Македония, САЩ и Черна гора, а делегацията на Украйна е отказала да представи исканата от Бюрото информация.
Не мога да развия докрай отговора на въпроса, но Ви уверявам, че нямаме обратна негативна реакция във връзка с това докладване, както и по отношение на четирите държави, които са били интервюирани по същия въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика, господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие потвърдихте интереса от страна на Групата държави срещу корупцията и притеснението им във връзка с тези промени. Ние от своя страна още по време на обсъждането на този проект Ви уверявахме, че това ще се случи точно по този начин. От тази трибуна и аз, и мои колеги четохме последните доклади на GRECO от 2015 г., с които свалиха онзи механизъм, където този въпрос беше подчертаван многократно.
Тук не става дума за размера на партийната субсидия. Това е друг въпрос. Тук става дума единствено за въпроса: възможно ли е съгласно антикорупционните стандарти частни бизнес интереси да финансират партиите? Не представлява ли това заплаха, от една страна, че партиите няма да защитават интереса на своите избиратели, на своите благодетели, а от друга страна, че партиите, които разполагат с власт, могат да натискат бизнеса, за да си искат даренията и така да превръщат това дарение в рекет?
Вие правилно казвате, че основният орган, който дебатира този въпрос, е парламентът, но цялата ни държава ще носи срама от поредния мониторингов механизъм, който ще се отрази както на ситуацията на страната ни в Европейския съюз, Съвета на Европа и други, така и в общия начин, по който се гледа на нашата страна. Знаете, че по този въпрос ние имаме какво да направим.
Вие нямате обратна връзка. Предупреждавам Ви, че е много вероятно, имайки предвид практиката на Съвета на Европа, ние да бъдем подложени на така наречената адхок процедура и тук да бъдат изпратени поредните проверяващи екипи.
Както Вие се ангажирахте да подадете оставка, ако не отпадне мониторингът на Европейския съюз, може така да се случи, че вместо да отпадне един мониторинг, да се появи втори. Това може да бъде избегнато, и то много рационално, ако се приеме предложението, което направихме по време на бюджета, да се върне ситуацията такава, каквато беше преди – не по отношение на размера на партийната субсидия, този въпрос ще се обсъжда, а по размера на това, че партиите трябва да бъдат публично финансирани като основен гарант за тяхната независимост и почтеност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Зарков, потвърждавам, че след изслушването на пленарното заседание Групата за борба срещу корупцията не е инициирала последващи действия или процедури във връзка с получената информация и със становищата на страните.
По отношение на действията от страна на правителството считам, че не са необходими други допълнителни действия от страна на правителството. По отношение на мерките за прозрачност и за трансперантност на финансиранията от всички лица – неслучайно подчертах, дори в краткото време за основния отговор, че такива ограничения съществуват и в действащия закон – Изборния кодекс, и в Закона за политическите партии. Въпросът е те да се следват стриктно, а не да се заобикалят, да не се поставят лица със социални проблеми, които да се явяват мощни дарители на сериозни политически кампании. Съгласен съм, че по това трябва да се работи.
От друга страна, разчитам на парламентарния дебат и на позициите на всички парламентарни групи, за да се постигне един разумен баланс между волята на избирателите, проявена в проведения референдум, където избирателите потвърдиха волята си за ниска норма на субсидията и за постигане на прозрачни правила за финансиране на партийната дейност на партиите. Това е въпрос на демокрацията.
На парламентарния дебат Вие виждате, че ние, министрите, може да имаме една ограничена и по-скоро обслужваща възможност и отношение. За GRECO аз съм готов да обезпеча комуникацията в най-добра степен. Мисля, че сте прав в поставения от Вас въпрос за твърдението, че сме изпълнили повече от 80% от критериите на GRECO във връзка с партийните финансирания. Съгласен съм, че не бива да се прави стъпка назад в тази връзка, но това е въпрос на един парламентарен продължителен дебат. Надявам се да се стигне до вярното решение, включително пожелавам успех и на Вашата комуникация. Виждам, че в залата е заместник-председателят на Народното събрание господин Вигенин, който със сходен въпрос беше сезирал ОСС, така че каквито и решения да взимате в тази парламентарна зала – да, българското правителство ще търси най-благоприятното обяснение пред партньорите ни и пред международните организации в тази връзка.
Уважаема госпожо Председател, позволете ми да използвам случая и предоставената възможност да поздравя всички народни представители с предстоящите светли празници, да пожелая здраве, успех, късмет и ползотворна законодателна дейност през 2020 г.! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Това беше последният въпрос за днешния парламентарен контрол и за тази година.
Аз също искам да Ви пожелая светли коледни и новогодишни празници и да се срещнем на следващото пленарно заседание – 15 януари 2020 г. от 9,00 ч. живи и здрави, и готови за работа.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,06 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Кристиан Вигенин

Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания