Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 6 декември 2017 г.
Открито в 9,03 ч.
06/12/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Честит празник! Да честитим имения ден на всички, които днес ще празнуват, на всички именици! Да са живи и здрави! (Ръкопляскания.) Нека да ни е ползотворна работата! Имениците да почерпят и банкерите също. (Звъни.)
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, днес е първата сряда на месеца, затова програмата се формира по чл. 53, ал. 8 от Правилника.
С оглед ротацията на парламентарните групи този месец първа ще бъде парламентарната група на „БСП за България“, следват „Обединени патриоти“, след това „Движението за права и свободи“, Политическа партия „Воля“ и Политическа партия ГЕРБ.
1. Предложение от парламентарната група на „БСП за България“ – Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност за 2016 г., вносител Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 31 май 2017 г.
2. Предложение от парламентарната група на "Обединени патриоти" – Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители на 26 май 2017 г.
3. Предложение от парламентарната група на "Движението за права и свободи" – Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Вносители – Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид на 26 октомври 2017 г.
Предложения от парламентарната група на „Воля“ и от парламентарната група на ГЕРБ няма постъпили.
Продължавам с точките от Програмата:
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител е Министерският съвет на 10 ноември 2017 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за измерванията. Вносител е Министерският съвет на 23 октомври 2017 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Вносител е Министерският съвет на 23 октомври 2017 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Вносител е Министерският съвет на 18 септември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 18 октомври 2017 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Министерският съвет на 1 август 2017 г. Приет е на първо гласуване на 21 септември 2017 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за Европейската заповед за разследване. Вносител е Министерският съвет на 10 ноември 2017 г.
10. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители са Анелия Клисарова и група народни представители на 1 септември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 26 октомври 2017 г.
11. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител е Министерският съвет на 29 септември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 26 октомври 2017 г.
12. Първо гласуване на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи. Вносител е Министерският съвет на 16 октомври 2017 г.
13. Парламентарен контрол.
Колеги, моля да гласуваме Програмата за дневния ред – това, което изчетох след точките, които са предложени по чл. 53, ал. 8.
Гласували 185 народни представители: за 183, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Кирилов, процедура ли?
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Тъй като току-що приехме седмичната програма, съответно дневния ред, и във връзка с т. 1 от дневния ред правя следните две процедурни предложения:
Първото е следното: при изслушване на Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г. да бъдат поканени за участие в изслушването на този доклад главният прокурор на Република България, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на направления и министърът на вътрешните работи, тоест това са всички органи, които могат да искат прилагане на специални разузнавателни средства.
Моля, с оглед на това и ако се приеме това процедурно предложение, съответно т. 1 да стане т. 3 от дневния ред, за да може да се осигури присъствието на тези лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Колеги, обратно предложение.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, във връзка с предложението, което чухме, бих искал да Ви информирам за следното: Комисията за контрол над службите за сигурност и прилагането на специални разузнавателни средства имаше заседание, което беше посветено, уважаеми господин Кирилов, на приемането на Доклада, за който Вие говорите, на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. На това заседание присъстваха главният прокурор на Република България, представителят на Висшия съдебен съвет – господин Магдалинчев, шефът на ДАНС, заместник-министърът на вътрешните работи. Те всички чуха Доклада и искам да Ви кажа, че този доклад беше одобрен пред Комисията. Така че да ги каним тук е абсолютно безсмислено и ако Вие искате да промените нещо в това, което ние предлагаме и ползваме правото си на предлагане, бих искал да Ви кажа, че то няма никакъв смисъл. Защо да не поканим тогава и самия господин Бойко Рашков да дойде тук, защото не чух от Вас, че той трябва да бъде тук, а ние слушаме него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велков.
Само да поясня, че на Председателски съвет тази тема беше повдигната относно гледането на Доклада и отбелязах, че от 9 члена на Комисията 5 отсъстват: господин Цветанов, господин Карадайъ, господин Попов, господин Марешки и председателят на Комисията – господин Лазаров.
Говорихме с колегите, те казаха, че няма да оттеглят тази точка, така че ще подложа сега на гласуване процедурното предложение на господин Кирилов в залата да присъстват съответно… Вие казахте директорът на НСС, на ДАНС.
Заповядайте още веднъж да изредите всички, които трябва да бъдат поканени, господин Кирилов, за да можем да бъдем по-точни в поканата си.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, повтарям лицата, които да бъдат поканени: главният прокурор, председателят на Национална агенция „Държавна сигурност“, ръководителите…
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: (БСП за България, реплика от място.): На коя „Държавна сигурност“?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: ДАНС. (Шум и реплики.)
Моля, колеги! Моля за тишина!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Държавна агенция за национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: ДАНС. Така.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ръководителите на направления... (Реплики от място от ПГ на „БСП за България“): Кои направления?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, директорите на дирекции и кои бях казал? (Обръща се към председателя Цвета Караянчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Министърът на вътрешните работи!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И министърът на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А Бойко Рашков викаме ли го?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не! Не, той има доклад!
При отсъствие, и то съществено отсъствие на Комисията, дълбокото ми убеждениe e, че въпреки формалните предпоставки не бива да гледаме този доклад!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Взимам отношение по начина на водене.
Моля да въведете ред не в залата, а в мислите на някои депутати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Велков! (Шум и реплики.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Аз Ви моля Вас! Нека да бъдем точни кого каним и за какво го каним тук? Първо, не чух името на господин Бойко Рашков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Щом не сте го чули, значи няма…
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Второ, чувахме за някакви агенции, чувахме за разузнаване, за НСС, за „Държавна сигурност“ и така нататък.
Само Женсъвета не го чухме, извинявам се, госпожо Председател! Ако някой се стреми да отложи това, ние не сме на заседание на комисия, колеги. Ама отсъствали четирима членове…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Петима членове отсъстват!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …това е техен проблем! Ние сме на заседание на парламента. Така че нека да си направим това, което е нужно, а Вие правете каквото искате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Шопов, след господин Свиленски. Той беше преди това.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Кирилов! Когато предлагате допуск в залата на различни представители на държавните институции, нормално е да кажете техните имена. Ние тук допускаме имена, хора, не допускаме директорите на дирекции, началниците на управления. Молбата ми е да изчетете имената на тези, които искате да бъдат допуснати, и към тези имена да прибавим името на господин Бойко Рашков, и да ги гласуваме заедно, както сме го правили винаги.
Относно претенциите Ви, че тази точка не трябва да се гледа, поради това че я няма част от Комисията, това е единствената възможност опозицията да поставя точка на дневния ред, която влиза по право, в случая точка първа… (реплики от народния представител Данаил Кирилов) …точно така, и молбата ми е наистина да не се опитвате за пореден път да заглушавате или да смачквате опозицията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Това исках и аз да кажа, но искам допълнително да подкрепя тезата на господин Свиленски. Не може тук да каним този, онзи, шефове, началници на тази служба, на онази дирекция…
Господин Кирилов, те си имат имена. Трябва да бъдат персонифицирани и трябва да ги поканим персонално. От тази гледна точка господин Свиленски е много прав. Това ми беше и на мен идеята. Понеже сме почнали да ги каним всичките – на тези и онези служби, няма нужда да каним тук агентите на МИ, те са сред нас, така че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз се моля председателят на Народното събрание да направи разяснение и уточнение с така направеното предложение от народния представител Данаил Кирилов. Вероятно, но това е моя хипотеза, той иска да бъдат поканени в залата, за да могат да отговарят и на въпроси, ако възникнат при така направеното предложение за изслушване на Бойко Рашков, и тези, които са заявители, и тези, които са изпълнители при прилагането на специални разузнавателни средства. Затова, тъй като той явно не е запознат с начина, по който се прилагат специални разузнавателни средства, предполагам, но нека той да потвърди, госпожо Председател, моля Ви да уточните това, че става въпрос за: председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и неговите заместници, председателя на Държавна агенция „Технически операции“ и неговите заместници… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Да Ви разясня ли защо и заместниците? При отсъствие на председателя, някой разписва и също е заявител.
…Прокуратурата, и тогава можем да направим пълноценен дебат. Моля за това уточнение! Мога да Ви ги кажа и поименно: Димитър Георгиев на ДАНС; Цветан Китов на ДАТО; Сотир Цацаров на Прокуратурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Процедура, господин Кирилов – заповядайте.
Да уточним последно!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Последно, не възразявам по имената, така както колегата ги представи, но искам да добавя – уточняваме: господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; господин Андон Ненов – директор на дирекция в ДАНС; господин Бисер Борисов – заместник-председател на Държавна агенция „Технически операции“, и, както каза и колегата, и техните заместници, защото…
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Цветан Китов също е заместник.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Да, Вие го казахте. Аз казвам: „и заместник”.
Има ли нужда да уточнявам, че главният прокурор на Републиката се казва Сотир Цацаров? (Шум и реплики от ПГ на „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Представете Бойко Рашков!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бойко Рашков е вносител на Доклада. (Шум и реплики от ПГ на „БСП за България”.) Ами, допуснете го бе, колеги, Вие искате точката! Какво Ви пречи да поискате допускане на Бойко Рашков? (Силен шум и реплики от ПГ на „БСП за България”.) Защо аз трябва да Ви върша работата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги! Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. Тук, в предложението само не чухме директорите на ВиК, на „Топлофикация“ и на ЧЕЗ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не, моля Ви, по-сериозно, господин Иванов! Предложението!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Предлагам в процедурата на господин Кирилов да се гласува едновременно допускът на господин Бойко Рашков, за да не правим отделна процедура с оглед икономия на време на народните представители и гласуване на точката своевременно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви за конструктивната идея, господин Иванов.
Моля, гласувайте така направената процедура от господин Кирилов с допълнението на господин Иванов и ако се приеме да бъдат поканени съответните изброени лица. (Шум и реплики.)
Гласуваме първо тяхната покана, след това гласуваме да стане трета точка, за да изчакаме…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Всичко заедно ли ще гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разделно гласуваме, за да им дадем време да дойдат до тук.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 181, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам второто процедурно предложение – точка първа, предложението на парламентарната група на „БСП за България“, да стане трета точка.
Моля, гласувайте, с уговорката да дадем време на нашите гости да могат да се придвижат до Народното събрание.
Гласували 183 народни представители: за 105, против 76, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Госпожо Председател, за да няма съмнение в това, че се прави опит за замазване на точка трета и недопускането ѝ за разглеждане поради изтичане на работното време, предлагам процедура за удължаване на работното време на парламента за днес до приключване на трета точка, както сега я гласувахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Моля, гласуваме направената процедура от господин Ерменков.
Гласували 180 народни представители: за 74, против 52, въздържали се 54.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Прегласуване ли имаме, господин Иванов? Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нека не оставаме с впечатлението, че този парламент се опитва да заглуши този Доклад и се опитваме да скрием от обществеността неприятните факти, които ще бъдат изложени от него, за подслушване на политици, журналисти и когото се сетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не правете внушения, господин Иванов!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Моля Ви за здрав разум, да подкрепите нашето предложение работното време да бъде удължено до приемане на трета точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Повторно гласуване по така направената процедура по прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 67, против 71, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Процедура?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Допуснахте грубо нарушение на Правилника на Народното събрание, който има силата на Закон по решение на Конституционния съд № 9. Там се казва, че: „Предложението в първа сряда на месеца, направено от опозицията, задължително става точка първа в дневния ред“.
В нарушение на закон на държавата за пореден път гласувахте тази точка да стане трета. Чухме безумния аргумент, че: „…въпреки формалните основания, поради липса на депутати от Комисията...”.
Законът за Вас вече е формално основание, което може да бъде погазвано по всякакъв начин, за да се скрие истината! Да припомня, че тази точка беше отложена от миналата седмица с обещание от Вас, колеги, че тази седмица ще влезе в дневния ред. Тази седмица влиза задължително по силата на закон! Мнозинството, с решение на парламента, отмени Закона, който е Правилник за работа на Народното събрание!
От какво Ви е страх? Показахте с гласуването си, че не искате удължаване на дневния ред до приключване на точката. Това е доказателство, че не искате тази точка да се гледа.
От какво Ви е страх? От истината? Ще я скриете на цената на нарушаване на Закона, на цената на отлагане на темата? Няма да я скриете! Тя рано или късно ще лъсне пред българското общество! С процедурни хватки и с грубо погазване на правова държава и демократични правила за пореден път ГЕРБ искат да се скрият от истината, защото ги е страх от това, което ще чуят от трибуната. (Ръкопляскания от ПГ на „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Процедура, господин Кирилов – заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Не сме имали такова намерение. (Шум, реплики и възгласи: „Ееее” от ПГ на „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): За да сте сигурни в това, моля да…
Тук обаче вече не съм сигурен. (Народният представител Данаил Кирилов се обръща към председателя на Народното събрание Цвета Караянчева за уточнение.)
Искам почивка от половин час или прекъсване, за да може да извикаме лицата, да имат половин час да дойдат и това да бъде точка първа в дневния ред. (Ръкопляскания от ПГ на „БСП за България”. Уточнения встрани от микрофоните между председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и народния представител Данаил Кирилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, направете предложение.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение за прегласуване – да бъде първа точка отново…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …както е по дневния ред…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …и да направим прекъсване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. (Шум и реплики.)
Господин Кирилов направи предложение да бъде първа точка и да има прекъсване, докато изчакаме да дойдат поканените лица. (Шум и реплики.)
Моля, гласувайте да се върне първа точка.
Гласували 179 народни представители: за 172, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Колеги, прекъсваме за половин час работата до изчакване на нашите гости – до 10,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме по дневния ред, защото имаме предложение по чл. 53, ал. 3 от Правилника – от името на парламентарната група на „БСП за България“.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В петък в Декларация от името на парламентарната група заявихме, че тази седмица ще настояваме в дневния ред да влезе точка за изслушване на министъра на финансите господин Горанов. Във връзка с развитието на събитията около изтеклия доклад от изпълнителен директор на НАП, в който се предлага да се извършат селективни проверки на счетоводни фирми и адвокатски дружества, за които има информация, че правно обслужват заинтересовани лица, на които са извършвани проверки и налагани съответно административни санкции.
По този повод вече има остри реакции от доста институции, между които Висшият адвокатски съвет, Асоциацията на българските административни съдии, Съюзът на съдиите и други. Все още нямаме реакция на Министерството, под чийто политически контрол оперира Националната агенция за приходите.
Такъв метод за селектирана проверка считаме за недопустима. Естествено, всеки има право да е недоволен от едно или друго решение на съда, но има начини, по които те да се оспорват на по-горната инстанция. Селективната проверка ни кара да се съмняваме и в обективността на тази проверка, защото, както се предлага кой да бъде проверен, може да се предлага и как да бъде проверен.
Резултатите от проверката не бива да бъдат предварително задавани. Националната агенция по приходите, както всички други институции, трябва да се използва за прилагане на Закона и провеждане на държавната политика в областта, а не за средство на репресия към инакомислещите и към тези, които упражняват свободни професии.
Затова, за да разсее всички тези съмнения или да потвърди, ако има проблем, настояваме министър Горанов да се яви в пленарната зала, за да отговори на поставените въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Подлагам на гласуване предложението на господин Зарков за включване на този Законопроект в седмичната ни програма.
Гласували 157 народни представители: за 68, против 62, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Колеги, ще Ви прочета постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 29 ноември 2017 г. до 5 декември 2017 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Валентин Касабов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки и Република България и Международната банка за развитие и възстановяване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Съобщения:
В Народното събрание са постъпили:
Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 октомври 2017 г. – 24 ноември 2017 г. по Протокол № 48 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 28 ноември 2017 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
И второто съобщение:
От Националния статистически институт е постъпила Информация за общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени и на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността за октомври 2017 г.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, нека да поздравим курсанти и офицери от Националния военен университет „Васил Левски“ – град Велико Търново. (Народните представители стават, ръкопляскания.)

Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред съгласно предложение на парламентарната група на „БСП за България“:
ДОКЛАД НА НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ИЗВЪРШЕНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2016 Г.
Колеги, при нас в залата са министър Радев – министър на вътрешните работи; господин Бойко Рашков; председателят на ДАНС – Димитър Георгиев; директорът на дирекция към ДАНС – Андон Ненов; председателят на ДАТО – господин Китов, и главният прокурор господин Сотир Цацаров.
Колеги, преди да започнем да четем Доклада, ще кажа, че Докладът е явен, не е класифицирана информация.
Моля народните представители да се съобразяват, да не се нарушава Законът за защита на класифицираната информация.
Заповядайте, господин Велков, за процедура.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Преди да започна със становището на Комисията, бих искал процедурно да задам въпрос. Не знам дали господин Рашков е тук. Виждам го, тук е. Докладът, както Вие казахте, е явен. Становището на Комисията - също, но смятат ли тук присъстващите, в това число и господин Рашков, че в хода на въпросите ще има класифицирана информация, включително свързана с персонални факти и имена, и дали не трябва да проведем заседание от закрит тип, поне след изчитане на становището. Това е процедурата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво точно предлагате, господин Велков? Правите ли предложение за закрито заседание, за да мога да направя процедура – да помоля да напуснат външните лица? (Реплики.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Уточнявам – след изчитане на Доклада на Комисията да се гласува за закрито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Понеже Докладът не е класифицирана информация, след изчитането му ще направите предложение за закрито заседание, ще се гласува и ще видим дали ще се приеме заседанието да бъде закрито. (Реплики.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Ако разрешите, госпожо Председател, да изкажа удовлетворение от присъствието на нашите колеги от Националния военен университет, чиито възпитаник съм аз самият, и да пристъпя към онова, за което съм на трибуната.
„ДОКЛАД
относно доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г., № 739-00-05, внесен от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 31 май 2017 г.
На свое редовно закрито заседание, проведено на 23 ноември 2017 г., Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
На заседанието присъстваха: господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България; господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи; господин Георги Арабаджиев – заместник главен секретар на МВР; господин Бойко Рашков – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; господин Андон Ненов – директор на дирекция в ДАНС, и господин Бисер Борисов – заместник-председател на Държавна агенция „Технически операции“.
Изготвеният на основание чл. 346, ал. 7 от Закона за специалните разузнавателни средства доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г. бе представен от неговия председател – господин Бойко Рашков. Той насочи вниманието към основните показатели за дейността през изминалата година, както и към направените анализи и препоръки за усъвършенстване на законодателството.
През изминалата 2016 г. във връзка с правомощията си по чл. 34б, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства Бюрото е провело 37 заседания и са взети 700 решения, които са резултат от извършените 287 проверки на органи по чл. 13, 34н, 15 и 20 от Закона за специалните разузнавателни средства чрез способите в чл. 34е, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за специалните разузнавателни средства.
С оглед на констатациите за проблеми в процедури, свързани със СРС, са изпратени общо 35 информационни писма до ръководителите на институции, както следва: Висш съдебен съвет – 8; председател на ВКС – 1; главен прокурор – 8, прокуратури – 3; министър на вътрешните работи – 3; министър на правосъдието – 6; председател на ДАНС – 3; председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения – 3.
В Бюрото са образувани 88 преписки за проверки на правомерността на прилагане на специалните разузнавателни средства. От тях са постъпили 81 сигнала на граждани, също така са получени по компетентност 5 сигнала от други институции и по 2 случая Бюрото се е самосезирало. От направените проверки на сигналите са уведомени петима граждани, че спрямо тях са прилагани неправомерно специални разузнавателни средства за 2016 г.
В Доклада се обръща внимание на законодателните промени в Закона за специалните разузнавателни средства и НПК, които разшириха кръга от органи, имащи право да правят искания, и се констатира, че през 2016 г. тези органи не са упражнили това право.
През 2016 г. са започнати процедури за СРС по отношение на 2749 лица, през 2015 г. – 2638 лица, тоест с около 100 броя по-малко. Тези параметри са сравнени с предходните години, като се прави изводът, че след 2011 г. има трайна тенденция към намаляване броя на лицата, контролирани със СРС, а през 2016 г. – стабилизиране.
Най-голям брой инициирани процедури е на МВР – 56,22%, прокуратура – 33,39%; ДАНС – 10,08%; Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната – 0,32%, Служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната – 0%; Държавна агенция „Разузнаване“ – 0%.
Отчита се, че през 2016 г. значително е намалял броят на процедурите по искания на ДАНС, който през 2015 г. е бил 19,16%, а през 2014 г. – 31,5%, като се сочат и възможните причини за това.
В доклада се констатира, че СРС са приложени при условията на чл. 12, ал. 2 и чл. 12, ал. 3 в 73 случая, което е с 7,59% по-малко от 2015 г. и с 54,93% по-малко от 2014 г.
През 2016 г. прилагането на СРС е започнало при условията на чл. 17 от Закона за специалните разузнавателни средства, пояснявам, в неотложни случаи, започващо веднага след разрешение на съдия за 685 лица, тоест около 25% от всички процедури. При условията на чл. 18 от Закона без предварително разрешение на съдия при непосредствена опасност от тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност прилагането на СРС е започнало по отношение на 49 лица.
В Доклада се констатират 340 случая, когато специалните разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване на самоличност на лица при условията на чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона. Общият брой на процедурите по отношение на лица и обекти е 3089, при което са изготвени 3722 първоначални искания и 1113 искания за продължаване на срока.
След съпоставка с данните от миналата година се прави извод, че процедурите са се увеличили с 5,18%, исканията - с 19,75%, с 25,9% – исканията за продължаване на срока.
Господин Рашков обърна специално внимание на материално-правните основания за използване на специални разузнавателни средства, тоест видовете престъпления, за които нормативната уредба допуска тяхното прилагане.
През изминалата 2016 г. СРС са използвани най-често във връзка с деяния по чл. 321 от Наказателния кодекс – общо 2108 броя, което представлява 42,05% от общия брой; по чл. 354а от Наказателния кодекс – 702 броя; по чл. 234 от Наказателния кодекс – 307 броя; по чл. 195 – 235 броя; по чл. 209 от Наказателния кодекс –160 броя; по чл. 301 от Наказателния кодекс – 94 броя. Въз основа на данните се прави констатация, че прилагането на СРС за деяние по чл. 104 от Наказателния кодекс е намаляло с 14,21% в сравнение с 2014 г. и с 5,41% в сравнение с 2015 г.
През 2016 г. прилагането на СРС по отношение на лица и обекти е осъществено въз основа на 4885 разрешения, от тях 3772 по първоначални искания, а 1113 – за продължаване на срока. Съпоставката с предходната година показва, че разрешенията са се увеличили с 21,09%. С оглед разпределението по съдилища се констатира, че 67,74% от общия брой разрешения са дадени от Специализирания наказателен съд, Окръжен съд – Пловдив, Окръжен съд – Стара Загора, и Окръжен съд – Благоевград.
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Славчо Велков, Димитър Лазаров, Цветан Цветанов и Филип Попов, като изразиха положителното си становище по него.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 6 гласа за, без против и въздържали се.
Въз основа на гореизложеното Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения предлага на Народното събрание да приеме предложения Проект за решение за приемане на Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г., № 739-00-5, внесен от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 31 май 2017 г.“ Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Господин Велков, Вашето предложение е за закрито заседание по време на дискусията. Вие го поддържате и към момента.
Съгласно разпоредбата на нашия Правилник при постъпване на предложение за закрито заседание, преди да дам думата за обосноваване на предложението, ще трябва да помоля външните лица да напуснат залата. (Шум и реплики.)
Явно ще гласуваме първо предложението на господин Велков – бяхте направили такова.
Колеги, уточнявам: гласуваме предложението за закриване на заседанието по време на обсъжданията по току-що чутия доклад.
Гласували 182 народни представители: за 79, против 70, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Заседанието продължава по общия ред, без да закриваме тази точка от дневния ред.
Господин Велков, заповядайте да прочетете Проектът на Решение – от администрацията настояват да бъде чут, преди да пристъпим към обсъжданията.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Представям:
„Проект!“
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Продължаваме с обсъждането на Доклада и Проекта на решение в условията на открито заседание.
Моля, изказващите се народни представители да съобразят това обстоятелство и да не изнасят от трибуната данни, които представляват класифицирана информация.
Започваме обсъжданията с изказване на господин Велков.
Имате думата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Разбира се, че ще се съобразя с условията на открито заседание и няма да си позволя какъвто и да е опит за изнасяне на класифицирана информация, тоест тази, която не е предназначена за всички, които присъстват в залата, в това число и медиите.
Бих искал да кажа, че в заседанието на Комисията, на което беше представен Докладът от господин Рашков, имаше присъствие на хора, които и сега са в залата и че там бяха зададени въпроси на господин Рашков, но те бяха от блицхарактер и той нямаше как да отговори на момента в конкретика на тези въпроси.
Преди да задам въпроси на господин Рашков в залата, без да нарушаваме, пак казвам, изискванията на открито заседание, бих искал да кажа какво прави впечатление в поднесения доклад, тъй като много от Вас, предполагам, че не са го чели.
На първо място изрично условие е законовото изискване за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), а то е основание за извършване на тежки умишлени престъпления. Оттам нататък, при статистиката, която е приложил към Доклада господин Рашков, какво на мен лично ми направи впечатление?
Ние приехме, тоест Вие, някои от Вас приехте Закон за противодействие на тероризма. Ние припознаваме съвременния тероризъм като основно предизвикателство и заплаха за националните системи за сигурност и за глобалната сигурност. В същото време в Доклада – може би господин Рашков ще бъде така добър да обясни, не видях нито един случай на приложено СРС с окраска „тероризъм“. Според мен това е необяснимо.
Тук, в тази зала, не много отдавна министърът на вътрешните работи се похвали с много голям брой разкрити телефонни измами. Напротив, приложените СРС-та с окраска „измами“ са пренебрежимо малко от общия процент и всички тези членове, които Ви прочетох тук, да Ви кажа, става въпрос за най-масовите организирани престъпни групи, след това за наркотични вещества, след това за шпионство и по-нататък за другите, които Ви казвам, в това число и измами. Така че на базата на това мнение ще формулирам и първия си въпрос към господин Рашков.
Освен това, уважаеми колеги, господин Рашков сподели определени трудности в работата на Бюрото, които водят към извода, че някой пречи на работата, че някой не иска Бюрото ефективно да изпълнява своите задължения.
Нека да кажа и нещо много тревожно. Надявам се тук да чуем отговора. Ще задам и конкретно въпроса: с така наречените ВДС – веществени доказателства за съда, и тяхното съхранение, унищожаване и неунищожаване, тъй като и от Доклада на Бюрото се вижда, че има случаи и то не един, а много, когато тези веществени доказателства за съда не се унищожават в законоустановения срок, а някои се унищожават и преди него. И в двата случая това носи тежък вредоносен резултат. Защото, ако не знаете, уважаеми колеги, ще Ви кажа, че в един такъв материал, който е на хартиен носител, се съдържа огромен обем от данни за обекта, към който е приложено разузнавателното средство, неговият личен живот, негови лични данни, на близките, на семейството му, на приятели. Ако това не бъде унищожено навреме, то може да бъде използвано не по предназначение, а именно за оказване на натиск на лицето.
Освен това има случаи, доколкото разбирам, за неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства, които случаи Бюрото е установило. Тук ще задам и втория въпрос: дали спрямо тези, които са установени неправомерно прилагани, те са уведомени, дали са предприети такива коригиращи действия? Дали такива хора водят съдебни дела срещу онези, които са нарушили правата им? Колко са тези случаи? И понеже сме в условията на открито заседание, ще запитам господин Рашков най-общо: кои като структура са заявителите на искания за прилагане на специални разузнавателни средства? Отварям една скоба, колеги, не мислете, че подслушването е единственият способ на специално разузнавателно средство. Те са осем. Не бих искал да ги разискваме тук, в залата, но в Доклада са упоменати. Там има и следене, има и наблюдение, има външно наблюдение, има проникване, има секретен обиск и каквито искате още.
РЕПЛИКИ ОТДЯСНО: Ти ги спомена.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не, те са в Доклада. Докладът е публичен, така че можете да ги видите.
Най-вече бих искал да запитам господин Рашков и във връзка с негово изявление преди време, дали има неправомерно установени случаи, случаи на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства, не само подслушване, спрямо политици и магистрати? Дали от тези – тук не нарушаваме, господин Председател, с нищо тайната, има прилагане, независимо от времето… Господин Рашков, моля Ви да ме слушате внимателно! Дали има прилагани… Винаги наблюдавам гостите с лявото око, то ми е по-силно, окото на левицата, така да се каже.
Дали сред онези, по които са прилагани специални разузнавателни средства, политици, има хора, които в момента се намират в тази зала? Има ли от тях председатели на парламентарни групи, има ли от тях жени, другите съответно са мъже. (Смях, весело оживление.) Не виждам с какво бих нарушил условията за класифицираност на информацията, ако задам този въпрос.
Това са най-общо въпросите.
Да запитам господин Рашков и за следното: Господин Рашков, Бюрото през последните месеци, през последните седмици, през последните дни, ако щете, продължава ли да установява случаи на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства? Кой разрешава, кой потребява тази информация? Има ли такива, които казват: „Абе давай да ги послушаме, пък може да го приемем и за законно?“ Спазва ли се стриктно прилагането на Закона за извършване на тежки умишлени престъпления? Това тук можем да чуем. Хайде вече с гласуването, господин Председател, беше отнета възможността на господин Рашков да говори за имена, но пък аз ще предложа нещо друго на господин Рашков. Смятам, че цялата зала ще го приеме. Нека той да подготви един подробен класифициран доклад с имената и да го изпрати в Секретно деловодство на парламента на вниманието на отделните парламентарни групи, да можем да си ги четем колкото си искаме.
Да напомня и нещо друго. Забележете, парламент, политика, правителство, премиер, прокурор всички започват с буквата „п“. С това започват и „парламентарна република“, и „премиерска република“, и „президентска република“.
Колеги, ние не сме в условията на 1984 г. – Оруел, а книгата е писана в далечната 1950 г. Казвам го съвсем отговорно и заявявам на всички Вас: не ме е страх лично мен, надявам се и колегите, от никого. При положение че спрямо мен законът е приложен неправомерно или нарушен, аз ще си търся правата. Затова на 28 ноември 2017 г. подадох в Бюрото едно заявление да бъда проверен за неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства спрямо мен и двата ми телефона. Съветвам всички от Вас да го направите. Ако на някой от Вас са погазени правата му, да си ги потърси в българския съд. Сега ще видя дали ще ми отговорят, господин Рашков, надлежно и вярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи народни представители.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, имам един въпрос към всички гости в тази зала. Няма да го обосновавам много дълго.
Въпросът ми е: подслушвани ли са, прилагани ли са специални разузнавателни средства към журналисти, според мен и нерегламентирано? Въпросът е важен, тъй като, когато говорим за нещо подобно, тогава трябва да отменим и свободата на словото, при условие че, когато биват подслушвани журналисти по подобен нерегламентиран начин, то свобода на словото можем да кажем, че няма. Надявам се да получа изчерпателен отговор по тази тема, тъй като това подозрение отдавна витае в българското общество, много колеги журналисти също отдавна подозират нещо подобно. Разчитам темата да бъде разчепкана докрай. В противен случай от този дебат едва ли ще има някакъв смисъл. Важно е да знаем такива конкретни неща, важно е да знаем дали в България има скрита атака към свободната журналистика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Симов.
Реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, взимам процедура, за да Ви помоля в дебатите и обсъжданията по този Доклад да съобразяваме следното обстоятелство. Това е Доклад на Националното бюро за 2016 г. Колегите оратори от опозицията някак въвеждат континюитет и безкрайност във времето, което ми се струва, че при обсъждането на този Доклад е недопустимо. Тоест ние не говорим за сегашно време, ние говорим за 2016 г.
Използвам случая да се позова и на процедурните пояснения, които колегата оратор направи. Ако аз съм подслушван незаконно, не искам информацията за това да се разпространява на други парламентарни групи. За мен би било достатъчно аз да бъда уведомен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Други изказвания по доклада? (Народният представител Славчо Велков иска думата.)
Заповядайте за процедура.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря.
Това, което чухме, господин Кирилов, отново ме навежда на идеята да предложим заседанието да прерасне в закрито, след като ще говорим такива неща.
Господин Кирилов, за Ваше сведение само да Ви кажа, Вие сега фиксирате периода 2016 г. в Доклада. Защо Ви е страх от предишната година, преди 2016 г. или от 2017 г.? Нали се намираме в нея? Нека да Ви кажа следното – открих процедурата.
Ако искането от заявителя е било през 2015 г. средата, след това се е получило разрешение за продължаването му и то е навлязло в 2016 г. Какво, няма да го разглеждаме ли?! Колкото и да гледате книжата, господин Кирилов, ние днес тук трябва да си отговорим на тези въпроси в този състав.
Кажете ми, ако Бюрото е установило чрез своята дейност, че следващата седмица в „Метрополитен“-а в София се очаква да бъде извършен терористичен акт, но това няма отношение към 2016 г. към Доклада, нима господин Рашков няма да го сподели?! Питаме! Аз зададох въпроси. Ако той иска да отговори – ще отговори. Ако Вие искате да му попречите да отговори, това е Ваш въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Само да попитам: правите ли формално предложение да преминем към закрито разглеждане?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България, встрани от микрофона): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Към този момент той говори за променени обстоятелства, при които възнамеряват да бъдат изнесени чути такива.
Ще подложа това предложение на гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Велков, правя обратното предложение поради следното: ако този Доклад беше влязъл изначално като закрит Доклад, да – щяхме да следваме естествената логика и щеше да се каже да, нормално е – Докладът е закрит, дебатът е закрит.
Извинявайте, но нашият предварителен дебат по дневния ред за мен разкри следните обстоятелства: Вие държите на публичен дебат по този въпрос, ако сега закрием този дебат, публиката и обществото ще останат с убеждението, че се крият съществени факти и обстоятелства – ще останат с това убеждение.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): Нищо подобно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение нека следваме непрекъсната линията на откритостта.
Искаше ми се и затова всъщност бях поискал и лично обяснение да уточня следното: Вашата Комисия вероятно гледа три или четири вида доклади. Нашата Правна комисия гледа около шест-седем вида доклади на различни органи и институции. Народното събрание има практика, затова отгърнах да погледна – този Доклад (показва доклада) е внесен в легислатурата на това Народно събрание и да, и ние затова го гледаме. Имаме доклади, има много случаи назад във времето и не за Четиридесет и третото, за Четиридесет и второто има, за Четиридесет и първото има, когато имаме прекъсване на легислатурата на самото Народно събрание, затова ние не можем да гледаме доклад за примерно 2015 г., който е бил внесен в Четиридесет и третото народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Уважаеми народни представители, отново се поставя въпросът за закрито заседание, на което да се разгледа настоящата точка от дневния ред.
Припомням текста от Правилника на Народното събрание, който е задължителен за нас: „Заседанията на Народното събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това“, и втората хипотеза: „се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация“.
По ал. 3 на чл. 50, с който Ви запознавам: „При постъпило предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата, балконите и така нататък“. Това е точка първа, а тя се отнася до важни държавни интереси. Засега нямаме тази хипотеза, не се твърди, че това е налице.
В открита процедура следва да гласуваме предложението дали да продължим при условията на закрито заседание, или да закрием заседанието. Това вече направихме в самото начало на дебатите.
Във връзка с тези пояснения, които дадох, и твърдението, че са налице нови обстоятелства при започналия вече дебат, аз подлагам на гласуване отново, за да бъдем абсолютно спокойни в правилността на решението, което ще вземем.
Подлагам на гласуване предложението заседанието да бъде закрито оттук нататък, да се закрие заседанието – предложението на господин Велков.
Гласували 182 народни представители: за 82, против 75, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Кутев, за прегласуване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Само да го обоснове, без да влиза по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да.
Ще Ви помоля да кажете защо искате прегласуване – това е обосновката на Вашето процедурно предложение.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Искам прегласуване, защото според мен в процедурата по самото искане за гласуване господин Кирилов направи внушения, които нямаше как да не подведат залата, а именно факта, че, видите ли, когато е било открито заседанието, хората щели да научат всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кутев, моля Ви!
АНТОН КУТЕВ: Много добре знаете, господин Кирилов, че това в случая не е вярно.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е по същество.
АНТОН КУТЕВ: Идеята, че трябва да се прегласува сега, е, защото Вие тогава подведохте по този начин залата, а и не само залата, а и хората, които ни гледат в момента.
Ние с Вас се познаваме много отдавна, отпреди има-няма 15 години и аз много добре знам Вашите възможности. Това, което правите в момента, е казуистика и аз Ви напомням времената,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кутев, моля Ви!
АНТОН КУТЕВ: …когато заедно сме били от една и съща страна, тогава не правехте такива неща. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Аз не чух предложение за прегласуване, обосновано с конкретна причина.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да, нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Няма прегласуване. Това беше своеобразна реплика. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Имаше предложение!“)
Настоявате ли за това? (Реплики.)
Добре, режим на прегласуване на предложението на господин Велков – „за“ или „против“, заседанието да продължи като закрито.
Гласували 180 народни представители: за 80, против 84, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, продължаваме работата си с обсъждането на Доклада.
Други желаещи народни представители за изказване?
Имате думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз не съм член на Комисията за контрол върху службите и специалните разузнавателни средства, но си направих труда да прочета Доклада. Най-малкото, защото като народен представител имам интерес изнесената информация в него да бъде достояние на българските граждани и съответно народните представители да бъдат информирани за това как работят нашите служби по отношение прилагането на специални разузнавателни средства. Още повече по тази тема бях заинтригуван и от медийните представяния по отношение за евентуални нарушения, данни за политици, за магистрати и така нататък – информация, която вълнува не само народните представители, но и цялото българско общество, защото тази тема е изключително чувствителна.
Аз лично се изненадах от последните седмици, че тази тема отново излиза на дневен ред, мислех, че това нещо е забравено някъде в миналото, в периода 2010 – 2011 г., когато беше актуален огромният брой допуснати специални разузнавателни средства, изключително ниският брой съставяне на веществени доказателствени средства, постъпили в съда, и преценката на българските граждани, че са много сериозно наблюдавани и контролирани в техния личен живот, особено през периода, когато, за съжаление, го няма днес тук, господин Цветанов беше министър на вътрешните работи.
В Доклада ми направи впечатление, че действително оттогава насам има спад в искането и допускането на разрешение за специалните разузнавателни средства като за 2016 г. са дадени 4885 такива, което според Доклада на Комисията, имаме някаква устойчивост в тяхното спадане.
Прави също така впечатление, че на база на тези 4885 разрешения за прилагане на СРС са изготвени 1431 веществени доказателствени средства, които са влезли в съда, което означава, че отново имаме нисък процент на прилаганите и достигнали до съдебна фаза веществени доказателствени средства, послужили... Тоест немалка част от приложените специални разузнавателни средства отново са били неползотворни, ако мога така да се изразя.
Видно е също така от Доклада, че най-големият заявител е Министерство на вътрешните работи – министърът е тук, ако той има нещо да добави ще се радваме да го чуем.
Не на последно място на мен ми направи впечатление в частта „Защита правата и свободите на гражданите за незаконосъобразно прилагане на СРС“. Тук става ясно, че за 2016 г. има установени пет такива категорично, поне така е записано, и са образувани 88 преписки и проверки за неправомерността на прилагането на СРС, като за целия двугодишен период 2014 – 2016 г. са установени 19 категорични случая, като тук е записано, че са прилагани спрямо магистрати – има четирима магистрати и четирима граждани.
Мен по-скоро ме притеснява, че в този Доклад няма информация, която беше изнесена по медиите от председателя на бюрото господин Рашков, че 10% от тези 4885, ако така го разбирам, може би грешно съм го разбрал, надявам се да е така, са политици, журналисти, магистрати и така нататък. Това означава, че имаме сериозен бум на тежките престъпления сред тези среди, или имаме тенденция отново за контролиране именно на тези среди – на политиците, на журналистите и на магистратите.
Искрено съжалявам, че тук мнозинството днес не прояви здравия разум и да обяви това заседание за закрито, за да можем да чуем действително обективната истина какво се случва – имаме ли такива случаи, има ли такава тенденция и връщаме ли се към онези времена на 2010 – 2011 г., когато беше масова практика и тук беше нарицателно, уважаеми колеги от мнозинството, за Вашето управление, че основната Ви задача е подслушването на българските граждани.
Днес беше моментът Вие да изчистите това петно и да покажете на българските граждани, че такъв момент няма. За съжаление, у нас остава дълбокото съмнение, че се връщаме отново натам и не виждам основателна причина Вие да се страхувате, ако действително няма такива неща. Самият факт, че продължава да има такива случаи на нерегламентирано подслушване, също е изключително подозрителен.
Само да кажа: лично аз също в 2014 г. съм подавал такова искане до бюрото, защото при мен беше постъпила информация, че се прави такова подслушване. За никой не е тайна, поне за тези лица, които са запознати, че има десетки начини едно лице, дори да не е уличено в престъпление неговите контакти и неговото битуване в общественото пространство, да бъде проследявано по един или друг начин чрез други лица.
Аз очаквах днес – ще избягвам подробности, защото очевидно днес заседанието не е засекретено, а тази информация е изключително важна. Тук има колеги, които са в тази Комисия и много добре знаят за какво става въпрос – да се намират начини, инструменти, да бъдат контролирани и изслушани лица, към които определени среди проявяват интерес.
За нас е изключително важно да научим тук и от кои служби се осъществява това нерегламентирано подслушване. Знаете, че такова нещо се осъществява както от Държавна агенция „Технически операции“, така и от Държавна агенция „Национална сигурност“, къде приоритетно са тези неща. Знаете, че е практика при проследяването на определени лица и прилагането на способите на специални разузнавателни средства да бъдат наблюдавани и други лица, без да влизам в подробности.
Пак апелирам към здравия разум, господа управляващи, изчистете тези съмнения, които ние имаме днес към Вас и обществото, и допуснете това заседание действително да стане закрито и да може да чуем тук. Не знам наистина защо господин Кирилов днес покани тук и губи от работното време, ако в тази зала няма да изслушаме и да чуем конкретна информация, главният прокурор, който съм убеден, че е претрупан от работа, и председателят на ДАНС, и председателят на ДАТО, и вътрешният министър, и така нататък. Защо бяха повикани тук? С голям патос сутринта бяха призовани да се явят и те се явиха тук в залата. При тази ситуация освен този Доклад, аз не виждам какво може да чуем от тях – действително, ако имаме данни за някакви нарушения, някакви такива смущаващи факти, които биха поставили под съмнение работата на службите.
Не на последно място, в крайна сметка днес с гласуването на този Доклад, с дебатите по него, трябва да придобием действително представа каква е ситуацията и какво се случва, и това, което се изнасяше в публичното пространство, дали е истина.
Надявам се тук в своите изказвания и пред тези, които бяха поканени да ни осветлят по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Припомням, че не веднъж, а два пъти залата гласува заседанието да е публично. Нека не се връщаме към тази тема.
Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам.
Други изказвания? (Реплики.)
Господин Ерменков, заповядайте.
Мисля, че гостите ще отбележат тези въпроси и при желание ще вземат отношение. Ще ги поканя изрично. Имат право по всяко време.
Господин Ерменков – за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Първо ще помоля за удължаване на времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Удължете времето на групата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми поканени да присъствате на заседанието! Мисля, че това заседание на парламента е изключително важно, защото публична тайна е, че в обществото битува мнението, че всеки слуша всеки. Няколко скандала бяха разразени, имаше и съдебни дела.
Само да Ви припомня чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства. В този член, който регламентира дейността на Бюрото, в общи линии, ако го прочетете, ще разберете, че с този Закон сме направили Бюро, което е повече статистическо, отколкото да има някакви конкретни правомощия – така поне чета текста, който сме приели.
Затова имам въпрос и се надявам от Бюрото да получа отговор на този въпрос.
В изпълнение на своите задължения, както тук е написано: за наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане използването, унищожаването, съхранението и така нататък на информацията на специалните разузнавателни средства и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства подавало ли е Бюрото и колко сигнала към компетентните органи? Какви са били резултатите от подаваните сигнали? Колко от тях са получили по-нататъшно свое развитие? Има ли обратна информация към Бюрото от органите, към които са изпратени тези сигнали, за да знаем, че в момента не разглеждаме статистиката колко процента е нараснало, колко хора сме подслушвали и така нататък – това е важно, но няма как да го обсъждаме в открито заседание.
И последния въпрос, който искам да задам към Бюрото, и това, което касае може би работата на парламента, е: има ли нужда от допълнителни промени в съответната законова регламентация за работата на Бюрото, с което да се гарантира неговата по-ефикасна дейност по контрола, не само по наблюдението? Иначе наблюдатели много, а говорим за дейност, която засяга свобода на словото, засяга възможност за манипулиране на информация, манипулиране на поведение и поставяне в различни зависимости.
Това са въпросите ми и, ако е възможно в рамките и на процедурата на открито заседание да получа отговор, ще бъда много благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики има ли? Няма.
Не виждам заявки за изказвания.
Има ли желаещи народни представители за изказване? Няма.
Подсказват ми от залата народни представители да приканя присъстващите на заседанието лица, ако желаят и имат тази възможност, да дадат знак, за да вземат думата и коментират зададени към тях въпроси или свои виждания по Доклада.
Има ли желаещи от гостите да се изкажат?
Има думата господин Рашков – председател на Националното бюро за контрол на СРС.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости в това заседание! Малко чрезвичайна е ситуацията, защото за първи път Доклад на Бюро за контрол на специални разузнавателни средства е в залата. Улеснихте моето участие. Няма да споменавам имена.
Ще премина към някои бележки във връзка с нашия Доклад и ще се опитам да отговоря на въпросите, които ми бяха поставени. Включително искам да засегна въпроси, които не са намерили място в Доклада, и то по обективни причини, защото принципно Докладът по Закон трябва да съдържа обобщени данни.
Има много сериозни проблеми с давност не от тази година – 2017, но има и от тази година, която е отчетна през следващата година, и за времето назад. Аз смятам, че е крайно време да се поставят на обсъждане тези въпроси, защото мандатът на Бюрото сега, след Нова година, е в последната пета година. И ако не ги поставим сега, никога няма да се поставят.
Все пак мисля, че в оставащото време може да се направи още много, много. Вярно е, струва ми се, че сте съгласни и Вие, а долавям и публични нагласи в различни формати, че има сериозно одобрение на дейността на Бюрото, че по друг начин стоят в момента процедурите, свързани с тайно наблюдение на хората в нашата страна, а не както до създаването на Бюрото, когато съвсем откровено мога да кажа, че е царял абсолютен хаос, абсолютен хаос! Включително някои от нашите констатации не могат да бъдат от днес за вчера, защото ние не можем да кажем на гражданите, когато подадат молба, кога да са били подслушвани. Това е в ход на проверката, това може да е било преди година, преди две, преди пет.
Там има друг проблем, няма да пропусна да го споделя с Вас.
Общото, което мога да кажа, което се сподели и се коментира накратко и в заседанието на съответната парламентарна комисия, е, че процедурите в нашата страна след 2015 г. бележат редуциране, ако мога така да се изразя. Струва ми се, че става дума за стабилизиране на броя. Ще напомня за тези, които не са вътре в материята, че България е осъдена през 2007 – 2008 г. от Европейския съд за прекомерно използване с оглед мащабите на страната на тайни способи за контрол на хората.
На тази база в 2008 – 2009 г. бяха направени сериозни промени в законодателството. Беше създаден включително и този Закон и гаранции, които препоръчваше Европейският съд по правата на човека, за да може този Закон да действа така, че да предпазва от злоупотреби с тайни способи, с които се ограничават противоконституционно основни права на човека в нашата страна.
Смятам, че с дейността си Бюрото допринесе в много голяма степен за това. Смятам, че бяха възпрени в известна степен, не на 100%, онези, които имат склонност, бих казал имат тоталитарни нагласи да наблюдават хората за щяло и не щяло. Казвам го съвсем отговорно. Затова има леко завишение на броя на лицата, по отношение на които през 2016 г. са предприети различни оперативни способи, съставляващи елементи на специални разузнавателни средства. Засега това увеличение не е в такъв мащаб, че да бъде някакво притеснение.
Освен това искам да Ви уверя, че становището на колегите от Бюрото винаги е било следното – това е необходим способ, това е едно необходимо зло в противодействието на престъпността. Ако забелязваме леко повишаване на количеството, на броя на процедурите, си го обясняваме и с оперативната обстановка не само в страната, а и извън нея. Още веднъж подчертавам: това не трябва да ни притеснява, защото Вие сами виждате от Доклада, че има определено завишаване на броя на процедурите, макар че в сравнение с преди шест-седем години е очевидно, налага се изводът, че има драстично намаление на тези процедури и бих казал, сме въвели законов ред – такъв, какъвто е трябвало да има и преди в тази деликатна сфера.
Искам да насоча вниманието Ви по няколко въпроса от самия Доклад и ако има време, господин председателят вероятно ще ни подсети, ще дам отговори на въпросите, които ми бяха поставени. Аз искам да разгледаме и някои други такива.
Както виждате, в Доклада се обръща внимание на материално правните основания, това означава за какво престъпление по нашия Закон се допуска изобщо използването на специални разузнавателни средства. Това са извършени тежки престъпления, които са конкретно посочени в Закона.
В този раздел от нашия Доклад Вие много ясно можете да забележите, че преди всичко става дума за организирани престъпни групи, което леко ме смущава и ще Ви кажа защо. Това е феномен отскоро, бих казал феномен за мен. Какво значи с 1000 броя повече процедури и разрешения в сравнение с предходната отчетна година на процедурите, свързани с разрешения, давани от Специализирания наказателен съд? Аз лично съм човек, който повече от 30 години се занимава с наказателноправен процес и знаете ли какъв отговор напира в моето съзнание, който ще го споделя? България се превръща едва ли не в държава – съвкупност от организирани престъпни групи. Това е моят анализ.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: То не е лъжа.
БОЙКО РАШКОВ: Има, разбира се, и друго обяснение. Другото обяснение е, че като че ли в Специализирания съд, който е компетентен сега да се произнася по такива искания, се гледа малко по-различно например от Софийския градски съд. Не зная защо е така.
И още нещо, което като че ли изглежда малко встрани от темата, но ще го споделя пред Вас, тъй като Вие направихте едни промени, с които увеличихте компетентността на Специализирания наказателен съд и от Специализиран съд все ми се струва, че той започва да става основен съд с огромен брой дела – казвам това и от моите непосредствени впечатления, тъй като само преди три седмици бях на проверка там. Делата им стоят по коридорите, сега се увеличи с един брой заместник-председателското място, с което да се подобри работата по произнасяне по искания за използване на специални разузнавателни средства, както виждате, огромен брой, няма такъв друг съд. На практика по този критерий – количествения, Специализираният съд замести Софийския градски съд отпреди две години. Искам да напомня, че тогава едно от оправданията за допусканите, бих казал, хиляди нарушения в Софийския градски съд по тези процедури беше, че той, Софийският градски съд е много натоварен. Сега сме постигнали същия ефект. Даваме аргумент на колегите от Специализирания съд да кажат, че обемът е огромен, и може да допуснат някъде грешка.
Само преди една седмица изпратих писмо с подобно съдържание до Висшия съдебен съвет. Тези дни виждам, може би и ние сме помогнали с нещо, че се увеличи щатът с една бройка на хората, които непосредствено се занимават с тази работа, която им отнема изключително много време. Направете разбивка на времето, което е необходимо, за да се разгледат и решат законосъобразно тези искания. Не искам да вярвам, че претоварването на този Съд има и цел да се ограничи възможността на съдиите да могат прецизно да четат материалите и да дават законосъобразни разрешения.
Имаме случай, в който единият колега, който е бил заместник-председател на съда, отказал да разреши, след една седмица същите материали – имаме разрешение. Този случай е изключително сериозен и е част от проблема, който стои от тази година във взаимодействието, ако мога така да се изразя, между Бюрото и Държавната агенция „Национална сигурност“.
Обърнете внимание на нещо друго: колко са отказите на съдиите от Софийския градски съд! Съотношението е едно към две, което е показателно. Има около 300 искания, с които е сезиран Софийският градски съд, двеста отказа, деветдесет или сто разрешения.
Ще споделя с Вас, прочетох тези откази. Те са пълни с доказателства, какво да кажа, за да не е много силно, нека да кажа – за пренебрежение към Закона, да не кажа невежество. Занимават съдиите с искания, които не отговарят на законовите реквизити и така нататък.
Не са научили още някои за кои престъпления те са компетентни да направят искания пред компетентния съд. Има десетки подобни случаи. Не са научили, когато изготвят искане, кой е компетентният съд, който да го разгледа – десетки случаи. Така се хаби време, занимава се съдията, защото, искам да Ви кажа, че един отказ на един съдия от Софийския градски съд е средно между 2 и 5 страници. Те в момента, след случая Янева, пишат отказите така мотивирано, както, ще се пошегувам, не мотивират другите си съдебни актове.
В Специализирания съд отказите са 30%, ако обърнете внимание: 30% откази, 30% брак на исканията от всички заявители възможни. Включвам и прокуратурата, за съжаление, го казвам, защото това са ми колеги на мен. Прокуратурата е вторият заявител по брой в държавата по искания.
Често пъти казваме, или някъде се казва така: в Министерството на вътрешните работи и в Държавната агенция „Национална сигурност“, видите ли, правят грешки, защото хората не са юристи – тези, които имат правомощия да правят такива искания до съда. Когато видите статистиката, е доста обидно за нашата юридическа професия да видиш как колегите се изравняват с полицейските началници по този критерий.
Още нещо, струва ми се, немаловажно. Когато погледнете престъпленията, за които се иска използването на специални разузнавателни средства, ще видите, че по отношение на корупцията, която ние най-често свързваме и пряко с подкупа, исканията са толкова малко, че лично аз не мога да си обясня необходимостта да се създава орган за борба с корупцията, специален.
Вижте, в сравнение с 2015 г. спада през 2016 г., тоест искаме да създадем – Вие вече сте почти на финала, да направим орган, който да се бори точно с корупцията. Но досега службите, които са имали възможности да противодействат на корупцията, която има различни форми, разбира се, не само подкупа, да противодействат. (Реплики от ГЕРБ.) Какво им пречи сега да разкриват и чрез специални разузнавателни средства, и да кажат: „Понеже проблемът е много голям в страната, използваме много по-голям брой оперативни способи – специални разузнавателни средства?“ Не. Аз си задавам този въпрос. Вие сте политиците, Вие ще кажете – имаме нужда, нямаме нужда. Аз Ви насочвам вниманието само към тази точка от нашия отчет, нищо повече не казвам.
Винаги е обсъждан въпросът за така наречените „веществени доказателствени средства“. Винаги! От минимален брой преди няколко години, сега са, бих казал, приблизително малко по-малко като брой – 1431 броя през 2016 г., което в много голяма степен съответства и на броя на исканията. Това е един относителен критерий, затова не можем да правим генерални изводи. Ще Ви кажа защо: ако този, който е обект на специално средство, не говори по телефона, Вие не можете да изготвите звукозапис. Това не значи, че не сме имали основание да искаме да използваме специално разузнавателно средство, но не сме имали възможност да изготвяме, финалният резултат ни липсва, който ще използваме пред съда,. Човекът се пази, това е подобно на претърсването – отивате да правите претърсване в един дом с очакването да откриете, но там вещта я няма. Вие сте извършили действието – това, което е било необходимо, сте направили, но не сте постигнали очаквания резултат.
В сравнение с предходни години обаче по този показател се забелязва доста напредък, което какво означава? Ние можем да направим извод, че много по-задълбочено се обсъждат материалите, които се получават от специалната служба Държавна агенция „Технически операции“. Те се проучват внимателно, там се съзира факт, който би служил за доказване в процеса и се иска изготвянето на веществено доказателствено средство. Това липсваше в предходни години и това трябва да го признаем. (Реплика от ГЕРБ: „Това е политическо изказване.“) Не ме репликирайте, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля от залата да няма обаждане!
БОЙКО РАШКОВ: Не правя политическо изказване, когато допълвам анализа… Извинявайте, аз не съм политик…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Рашков, моля Ви!
БОЙКО РАШКОВ: Господин Председател, ако смятате, че правя политическо изказване, ще изляза от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Обръщам внимание! От залата не бива да има реплики към оратора! Това е правило. Ораторите и гостите не са ограничени във времето, затова не прекъсвам господин Рашков.
Моля с внимание да изслушаме становището му по Доклада. След това имаме възможност да вземем отношение.
Моля за ред в залата!
Заповядайте, господин Рашков – продължете.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря.
Исках просто да изведа и да Ви дам една идея във връзка с веществените доказателствени средства. Може би и това ще възприемете като политическо изказване?!
Има случаи, в които събраните от Държавната агенция „Технически операции“ предварителни материали, които са на различни носители, се унищожават, без да се изготвят веществени доказателствени средства. Това споделих и в Комисията при отчитането там. Това означава, че например прокурорът, който е направил искането и е заявител, получава една предварителна информация от техническата служба и си подбира онези факти, които са му необходими за обвинителната теза. Но в процеса има и други участници. Те също имат интерес от изхода на делото и трябва да направим така може би при промени в Закона, че да се даде възможност в определен момент и другите заинтересовани, повтарям, субекти от изхода на делото да могат да ползват тези материали. Така тук има опция и за съкращаване на тази процедура, която в момента, уверявам Ви, е много тежка и такава, струва ми се в света липсва, няма такава. Сложен е въпросът, поради което спирам до тук. Бихме могли в специализираната Комисия това да се обсъди. Мисля, че имам поддръжници на тази идея, и то с позиции, които разбират материята много добре.
Сега ще направя едно политическо изказване. Само че тук го няма… шегувам се. Вие се уплашихте. Не се плашете! Няма го господин Цветанов – такъв е неговият случай.
През 2014 г. той беше със съответно процесуално качество. Обади ми се неговият защитник Ненков. Тогава Бюрото беше зафункционирало и човекът поиска, защитникът на господин Цветанов поиска, да се запознае с материалите, които са събрани от използваните срещу него специални разузнавателни средства. Това не е държавна тайна, това го има в делото и той го знае добре. Тогава се оказа, когато проверихме, че материалите, които интересуваха защитника, бяха унищожени. Няма ги. Тоест, само един субект, само обвинителният субект – държавният обвинител се беше запознал с тези материали. По такъв начин, с унищожаването на тези материали, ние лишаваме защита от възможност да се запознае и ако има нещо, което с факти да подкрепи своята защитна позиция, да използва в процеса. Ето, за това става въпрос, не за друго!
Такива случаи, разбира се, по действащия Закон има хиляди. Тогава, ако предоставим на заявителя един диск примерно със звукозаписа, този диск остане в делото, Държавната агенция „Технически операции“ няма да изготвя такива материали, които сега ние отчитаме – всеки ще може да проследи диска, да го изслуша, да го види, ако е видеозапис, и да ползва тази материя за обосноваването на своята позиция.
Вярно, че в Доклада сме посочили, на пръстите на едната ръка, броя на лицата, за които сме установили неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства. Но тук има нещо, което е малко под повърхността. Трябва да се знае, че Бюрото може да обяви колко лица е уведомило за неправомерно прилагане, разбира се, но има много други лица, по отношение на които е констатирано неправомерност на процедурите по отношение на тях, но Бюрото не е взело решение да ги уведомява. Това произтича от Закона.
В този смисъл и за да бъда по-кратък, защото доста дълго става моето изказване, искам, използвайки тук и присъствието на министъра на вътрешните работи, да кажа следното: такъв случай имаме за девет лица, по отношение на които една национална служба беше направила искане пред съда за разрешение да се използват специални разузнавателни средства за бягство от затвора. Текстът на чл. 297 – 298 от Наказателния кодекс не позволява използването на специални разузнавателни средства. Не позволява, тъй като престъплението не е тежко, умишлено, а леко. Разрешение обаче, за съжаление, беше дадено и процедурите бяха протекли. За тази наша констатация уведомихме съответния директор на служба. Аз получих едно много странно писмо: защо смятаме, че е неправомерно прилагането, което ме озадачи, защото този човек подписва искания до съда. Той е този, който изпраща искането за разрешение до съда, и той фактически е ръководител на тази структура. Следователно от въпроса, който той ми постави, за мен беше повече от ясно, че той не познава Закона. Като установим такъв факт защо има неправомерни процедури, е въпрос, който не се нуждае от конкретен отговор.
Второ, в такава една хипотеза е обичайно, ние в Бюрото да поставим на обсъждане въпроса да уведомим ли тези лица? За целта, за да бъдем и ние спокойни в тази насока, отправихме запитване към този началник на полицията. Той ни отговори, че не трябва да ги уведомяваме. Оставам на Вас да мислите защо, как и така нататък.
Успоредно с това сме задължени по Закон, констатирайки подобни нарушения, да направим уведомление, да информираме Прокуратурата. Ние сме решили във всички случаи не да уведомяваме прокуратурите, а главния прокурор. Уведомихме главния прокурор. Получихме постановление на една прокурорка от Градска прокуратура с изводи, които не почиват на Закона, нека така да се изразя. Да, вярно, че по тези текстове не могло, но те искали да установят тяхното местонахождение, а пък Законът не казва „местонахождение“, а казва „самоличност“ – нещо, което е твърде различно.
В тази връзка имаме сериозни проблеми и с Държавна агенция „Национална сигурност“, защото най-големият брой, бих казал, некачествени, порочни искания в близко минало време бяха готвени оттам. Именно във връзка с подобни нарушения беше отстранена и дадена на съд бившата председателка на Софийския градски съд Янева.
Тъй като ние, уважаеми народни представители, сме установили няколкостотин подобни нарушения, както на Янева, за мен като юрист с дълга практика и теория, и научна преподавателска дейност, възниква въпросът: двоен стандарт ли имаме в нашата страна при оценката на нарушения на Закона с един и същи характер и форма? Янева има около тридесет нарушения, но отиде на съд за едно. Един от нейните заместници има 110 нарушения, не знам срещу него някой да е предприел нещо. Друга една заместничка има 15 или 20 – също нищо. И така нататък.
В тази посока аз мога да Ви информирам, че не смятам, че получаваме необходимото съдействие, и то бързо, от Прокуратурата на Република България. Дори нещо повече – има становище от главния прокурор, че ние, видите ли, не трябва да четем материалите, на които се основават исканията, които се изпращат за разрешение на компетентния съд. Това не е въпрос за залата. Аз поисках миналата седмица на изслушването в Специализираната комисия да се насрочи специално заседание по този въпрос, защото е блокирана дейността на Бюрото.
Между другото, от тези три случая, във връзка с които ни е отказано официално с писмо от председателя на ДАНС да се запознаем с материалите, и то само с тези, на които се основава искането, във връзка с това ние желаем дискусия, но заседанието беше отложено за след 15 януари следващата година.
Ще съкратя малко изложението, защото виждам, че продължи… (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Много моля наистина да бъдем по-делови.
БОЙКО РАШКОВ: Сигнализирали сме прокуратурата във връзка с 8 хиляди разрешени от съд оперативни способи за прилагане, но неприложени от Държавна агенция „Технически операции“ без всякакви причини, без да се изтъкнат каквито и да било основания. По закон този орган, когато прецени, че не може да приложи, трябва да уведоми разрешаващия орган и заявителя. Нито едното е направено, нито другото е направено. Искам да Ви припомня само това, че господин Цветанов беше обвинен за няколко отказа, но той имаше смелостта да се подпише, че е отказал прилагането на специално разузнавателно средство. Тук няма подпис, няма абсолютно никаква реакция. (Реплики от ГЕРБ.) Никаква реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Не мога да прекъсна оратора.
БОЙКО РАШКОВ: Освен това, установено е, че до 2013 г., когато бяха абсолютно секретни веществените доказателствени средства и след този период, в нашата страна са унищожавани веществени доказателствени средства, включително – подчертавам – със секретен характер. Бюрото уведоми главния прокурор – няма реакция; Върховния касационен съд – последва указание до съдилищата; Държавната комисия за сигурност на информацията и Държавна агенция „Национална сигурност“. Когато се унищожи един секретен материал, най-малкото следва да се направи една проверка, ако не се образува досъдебно производство. Нека да припомним, че за един политик беше образувано наказателно производство не за унищожаване, а за изгубване на документи. Тук няма никаква реакция от Държавна агенция „Национална сигурност“, която е задължена по Закона за защита на класифицираната информация да се произнесе по въпроса: има ли основание за отнемане достъпа на някой за този случай. Няма никаква реакция нито от ДАНС, нито от Държавната комисия за сигурност на информацията. (Искане за процедура от народния представител Маноил Манев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Рашков, наистина не мога да Ви прекъсна по Правилник, но съм длъжен да Ви напомня… (Реплики от ГЕРБ.) Защото няма ограничение във времето.
Нека да се съсредоточим... (Реплики от „БСП за България“.)
Извинете, господин Гьоков. Обсъждаме Доклад за 2016 г. Това е бележката, която имам към оратора, и моля да се върнем към тази точка от дневния ред, по която трябва да вземем решение. Нищо повече.
Продължете, господин Рашков.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Извинете, процедура по време на изказване не мога да дам. (Реплики от ГЕРБ.) Позволих си да прекъсна, повече недейте да ме… (Шум и реплики.)
Моля за ред в залата! Заемете местата си.
Господин Рашков, продължете с изказването. Нямате ограничение във времето, повтарям това, имате възможност.
Моля, седнете на местата си. (Реплики от народния представител Маноил Манев.)
Изказването е от трибуната. Нарушавате реда в залата. Ще трябва да взема отношение към Вашето поведение.
БОЙКО РАШКОВ: Аз бих казал, че с това, което казах дотук, успях да отговоря на някои от въпросите, които ми бяха поставени, а именно: въпрос втори на народния представител Велков – за съхранението, унищожаването и така нататък на веществените доказателствени средства. Това мисля, че беше сериозен аргумент, включително направих едно предложение, дадох Ви една идея, която бихме могли заедно, ние ще съдействаме, за промяна на Закона за добро, ако мога така да кажа.
Първият въпрос беше: има ли специални средства с окраска тероризъм? Не мога да отговоря на този въпрос, защото от нашия отчетен доклад е видно, че по този текст от Закона няма. Искам да Ви кажа, че в Германия има 300 дела от тероризъм в прокуратурата. Триста дела в настоящия момент. И то тероризъм с палеж, с взривяване и така нататък, и така нататък. У нас няма такива случаи.
Така отговорих и на въпроса: уведомени ли са всички, спрямо които са прилагани неправомерно специални разузнавателни средства? Не, не са уведомени всички, защото някъде сме преценявали, че те не трябва да бъдат уведомени. Например питали сме ДАНС какво е тяхното становище във връзка с предстоящия въпрос за обсъждане в Бюрото да се уведоми „Х“, че спрямо него безспорно са прилагани неправомерно специални разузнавателни средства. Такива случаи има десетки, за голямо съжаление.
Що се касае: кои са заявителите – и това споменах. Една част, разбира се, са на Министерството на вътрешните работи. Друга част са на Държавна агенция „Национална сигурност“.
И още нещо по един от тези въпроси. Ние в Бюрото вече не можем да гарантираме на сто процента на гражданите, че можем да направим пълна проверка дали те са били подлагани на ограничение на правата им със специални разузнавателни средства по една причина – тази година установихме, че отговорите, които ни се дават от прилагащите структури, не отговарят на истината. Нека така да го кажа. В осем случая сме установили безспорно, че те не са отговорили на Бюрото дали спрямо Х са използвани, или не специални разузнавателни средства. Един от тези случаи е бивш политик, който стоеше в тази зала. Води дело по Закона за отговорността на държавата. Уведомили сме го. И един колега магистрат, тъй като е бил подлаган няколко пъти на специални разузнавателни средства, за да се установи, ако е възможно, връзката на този магистрат с един политик от тази зала.
Струва ми се, че в Доклада има отговор на въпроса на господин Ерменков: колко сигнала има? Те са стотици сигнали, тъй като нарушенията са стотици. Въпросът е, че има мълчание по тези, които Бюрото уведомява, като започнем от Висшия съдебен съвет, минем през главния прокурор, през министъра на вътрешните работи, председателя на ДАНС. Толкоз по този въпрос.
И сега, господин Председател, завършвам (оживление) с една молба: дайте ми възможност за няколко изречения за случая „Гатев“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Няколко изречения. Не мога да Ви прекъсвам. Слушам Ви.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Какво е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Наистина кратко и съвсем ясно това, което има отношение към работата и към Доклада на Комисията.
БОЙКО РАШКОВ: Казвам това, защото някои сега твърдят, че няма нищо общо с Доклада. Има. Има, защото ние по средата на годината останахме без един член на Бюрото, което затрудни ужасно много нашата работа. И то от един човек, който е изключителен юрист и много добър специалист. Наричат го някъде, в една служба, че оказвал влияние в Бюрото. Интересно – ако такива хора с такъв юридически опит и практика не оказват влияние при вземането на решения, кой? Кой?
Второ, бил помагал – забележете – на хора да си пишат молби. Между тях имало обвиняеми и подсъдими. По отношение на обвиняемите лица най-често се използват СРС и те пускат молби. Един от тези обвиняеми и подсъдими е съдията от Варна Светлозар Георгиев, който беше видял в делото, че по отношение на него има използвани и прилагани специални разузнавателни средства, но това се използва като аргумент, за да му се отнеме достъпът.
И за финал ще кажа и нещо друго, за да придобиете съвсем реална представа. Там, не знам защо, е намесено и моето семейство и е посочено, че моята съпруга живее и работи в едно варненско село, с което тя няма нищо общо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Рашков.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, изслушахме изказването на директора на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Това е точката от дневния ред. Поканили сме господин Рашков за това. Дадохме възможност, съобразно Правилника, да направи изложението в обем и време, което намери за добре. Моля това да имате предвид при реакциите, които ще вземете по отношение на неговото изложение. Това, първо.
Второ, времето за прекъсване на заседанието за почивка дойде. Предвид знаците за това, че ще има и изложение, и изказвания (реплики от ГЕРБ), и това, че парламентарните групи, с изключение на групата на БСП, разполагат с пълното си време за изказване, аз моля да вземете отношение след почивката с изказвания, а впоследствие и с гласуване по доклада.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си в залата.
Квесторите, поканете народните представители.
Продължаваме с разискванията по т. 1.
Две искания, за процедура вероятно?
Заповядайте, имате думата.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам тази процедура по начина на водене само подтикван от това, че… Не усещате ли… (Реплики от „БСП за България“.) Сигурен съм, че Вие нищо не усещате! Не усещате ли двойния аршин? Тоест, имаме неограничено време за изказване на нашите гости – това е окей, такъв е Правилникът, няма лошо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля Ви!
МАНОИЛ МАНЕВ: …но когато председателят на Народното събрание – първият сред равни, може да използва своето председателско място и да се отнася към депутатите с насочвания, с мнения, със становища и не го прави по отношение на гостите, от които между другото днес чух една опреснителна лекция от Първи факултет на МВР как се използват СРС-та.
На второ място, не чухме нито един конкретен отговор.
И на трето място, господин Председателю, сядайки си от тази трибуна, нашият гост оставя едно дълбоко притеснение във всички Вас, надявам се колеги, че тук в тази зала има народен представител, който е бил обект на СРС, без да уточним дали това СРС е било законно използвано по отношение на него и ако е било използвано неправомерно, бил ли е предупреден той по смисъла на – чл.34ж ли беше? (Реплики от дясно.) И бил ли е той уведомен за това СРС? Ако е бил уведомен – колега, станете и кажете: „Аз съм бил незаконно подслушван.“ А ако не е бил, много държа да разбера защо не е бил уведомен? (Реплики от „БСП за България“.) И оттам насетне няма нищо общо със закритото и с незакритото заседание. Уведомяването е лично към този, който е бил жертва на това.
Така че,, господин Председателю, това е молбата ми към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Манев, чух внимателно Вашата препоръка.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз имам две възражения: към водената от Вас част от заседанието и изслушването на председателя на Националното бюро.
Ние присъствахме на една, няма да кажа академична, тя беше силно презентационна лекция, в която разбрахме какви са личните виждания на този член на Комисията, включително се убедихме в неговата безкрайна ценност и в абсолютната необходимост той да получи и следващ мандат като председател на това Бюро.
Първо, не мога да приема това, че допуснахте да се отклонява от Доклада. Предупредих и помолих да следим за периода от време, за което се отнася Докладът. Това не се спази. Ораторът – председател на Бюрото, говореше и срещу законодателната власт пред самата законодателна власт с недопустими коментари по отношение на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, включително и с ясна отрицателна, негативна проекция по отношение на едно от съдилищата, по отношение на решенията, които взимаме. Къде беше този председател лятото да застъпи тази позиция в Правната комисия? Кога ще дойде в Правна комисия – когато обсъждаме ресурсното обезпечаване на Специализирания наказателен съд. Мисля, че от това печелят внушенията, колеги, истината не печели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Искам да обърна внимание, че по отношение на анализа на изказването на господин Рашков парламентарната група разполага с време. Можете да направите този анализ под формата на изказване.
Що се отнася до призивите да наруша Правилника и да прекъсна оратора, който има възможност по всяко време да вземе думата, позволете ми да не се съобразя с подобна процедура.
Другите гости също ще се изкажат. По отношение на тях ще бъде приложена същата процедура и същият подход.
Имате думата, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Ще взема думата по начина на водене. Не съм юрист, но имам безкраен респект към тази изключителна и много важна професия, защото е гръбнакът. Тъй като познавам съпругата на господин Рашков – Мария Рашкова, и тук беше намесено името й, моля Ви да не обсъждаме нищо друго освен Доклада, защото самата Мария Рашкова е един изключителен юрист, безкрайно качествен и добър човек и едва ли е точно темата, която тук трябва да я обсъдим. Ще Ви помоля просто да не обсъждаме други неща извън темата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, за това уточнение и този призив към цялата зала.
Продължаваме с обсъжданията. Има ли желаещи за изказване?
Министърът на Вътрешните работи – господин Радев, заяви желание да вземе думата.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, защото ме поканихте. От сутринта съм тук и слушах всичко. Съжалявам, че ги няма голяма част от съответната Комисия, които са били на заседанието и знаят детайлите. Но понеже се говори общо и заседанието е открито, нека Ви запозная с някои числа и да кажа за отговорността на Министерството на вътрешните работи по Доклада от 2016 г. на Националното бюро.
Като заявители СРС използват главните дирекции на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, софийската Дирекция на вътрешните работи, Дирекция „Вътрешна сигурност“ и всички областни дирекции на Министерство на вътрешните работи. Те заявяват съответните СРС-та. Ние искаме СРС – обясни се в широк смисъл какво означава това, само за тежки умишлени престъпления. Не делим хората нито на политици, нито на журналисти, нито на някакви други. Ако има съмнения за такива тежки умишлени престъпления, искаме СРС. Съответният съд ги разрешава в зависимост какво е искането – едните отиват в специализираните, другите отиват в районните съдилища. Заявявам, че досега нямаме нерегламентирано използване на – за периода говоря, СРС от МВР. Статистиката е такава: 70% са одобрените, 30% ни връщат. Според нас, според колегите, които заявяват тези специални разузнавателни средства, ефективността е около 20%.
Ние в момента се борим с това – отказите да бъдат по-малко, да бъдем по-внимателни. Тук чухме господин Рашков – каза някакви забележки. Само ще Ви обърна внимание, че от всичките му забележки, които той каза, че са 287 – сигурно в Доклада така са написани, три от тях са към Министерството на вътрешните работи, малко по-малко от 1%. Аз от сутринта ги издирвам чрез телефона, обаждам се в Министерството, защото става въпрос за период, в който не съм бил там, не мога да ги намеря тези писма, но ще ги намерим и тези забележки. Вероятно сме взели някакво отношение по тях и ще се поправим.
Ние сме се съсредоточили върху това да няма откази, да бъдем много по, както той даде примери, и както нашите служби, разбира се, също виждат някакви недостатъци, да бъдем по-оперативни, по-точни, когато искаме да се използва съответното специализирано средство, да няма връщане от съда. Завършвам с това, че съдът всъщност е този, който решава какво правим.
Изречението, което запомних от него, е, че в Доклада няма нищо притеснително. Това бяха неговите думи. Аз имам същата информация от моя заместник-министър, който е присъствал на това заседание, където е гледан Докладът, и са присъствали експерти в областта и цялата Комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Има ли желаещи от гостите?
Виждам знак от господин Цацаров, заповядайте.
Думата има Главният прокурор на Република България господин Сотир Цацаров.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Нямах абсолютно никакво намерение или желание да се изказвам не защото нямам какво да кажа, а защото считам, че тази трибуна е място за народните представители, а ние имаме само статут на гости.
Вдигнах ръка и поисках думата след, признавам, изказването на председателя на Националното бюро.
Ще се постарая да бъда съвсем кратък, ще се постарая да не изнасям точно пред Вас юридически лекции, но не мога да не отговаря на някои неща, за които бяха изнесени факти – дълбоко неверни, за съжаление.
Ще започна с това, с което завърши господин Велков. На няколко пъти, мисля, че на три пъти, Вие използвахте думата окраска: окраска измама, окраска тероризъм. Разбира се, за съжаление, може би наше, не и Ваше, защото Народното събрание е място за политика, основното, или поне 80% от това, което се чу в тази зала, имаше политическа окраска. За съжаление, това, което трябваше да има юридическа окраска, при цялото ми уважение към личността на колеги, които се изказаха, бе лишено от доста юридическа окраска.
И само една забележка към Вас, господин Велков, ако ми позволите, разбира се: СРС няма секретен обиск. В Закона такъв термин не съществува.
Да продължа. Мисля, че пред Вас бе нарисувана една апокалиптична картина на масови нарушения, в която колегите ми, седнали на последния ред – от ДАНС, ДАТО или колегите от Министерството на вътрешните работи, имам предвид професионалното ръководство, с което работим всеки ден, общо взето, мълчат, а Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се оказва единствената институция, която познава закона, тълкува правилно закона, спазва закона и се бори срещу нашите безобразия. Моите уважения, но това не е така.
Трябва да кажа две неща, които според мен са важни.
Първо, според Закона, а Вие сте хората, които приемате закон и Вие сте хората, които имате правомощията да го изменяте, но законът е такъв, какъвто е в момента, това Бюро може да наблюдава само процедурите по прилагане, разрешаване и прочие. Не ме разбирайте грешно, това не е призив от моя страна за ограничаване правомощията на Бюрото или на територията на неговия контрол. Такъв е законът. Постановен ли е съдебен акт, разпореждане на съдия, той е задължителен за всички – прокурор, служител на МВР, председател на ДАТО, председател на Националното бюро.
Бюрото няма право да ревизира със свои актове – съдебни актове. И това е основа на правовата държава.
Оказва се, че в крайна сметка институциите тънат в мълчание. На няколко пъти бяха отправени упреци за мълчание и към мен. Като колега, който твърди, че е практикувал дълго, господин Рашков би трябвало да знае следното: сигналът - независимо от кого е подписан – от председател, от член на Бюрото или прочие, достига до Бюрото на главния прокурор, но той не се разглежда от главния прокурор. Той се изпраща по Правилата на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс на съответния компетентен първоинстанционен прокурор. Актът на този прокурор подлежи на контрол, който също е инстанционен. Няма сигнал на Бюрото, който да не е получил отговор от прокурор във формата на прокурорско постановление. Когато това прокурорско постановление е постановление за отказ, а то е в огромния брой от случаите, очевидно е, че прокуратурата не е намерила данни за престъпление.
Един съвет към колегата, който ми пише тези писма. Когато има недоволство от прокурорско постановление, това недоволство се изразява не отново чрез гневно писмо до главния прокурор, а чрез жалба до горната инстанция или поне сигнал.
Свикнал съм на всичко, но не мога да приема тона и квалификациите, които бяха дадени за професионалните качества на моите колеги и за изравняването им до знанията и уменията на полицейски началници. Това е не само защото уважавам колегите си и ги браня винаги, когато са прави, а защото уважавам и служителите на МВР, независимо началници ли са, или не. Точно поради тази причина, а и от възпитание и уважение към Вас, хората в тази зала, няма да дам оценка за юридическите окраски на това, което чухте преди малко. Но не мога да приема колегите ми да бъдат оценявани по такъв начин, въпреки че бяха поставени въпроси, въпреки че тези въпроси не са поставени към мен.
Аз не чух отговор на два основни и съществени въпроса, затова ще си позволя да ги дам аз.
Подслушване на журналисти – не. Масово подслушване на политици, магистрати, журналисти – не. Това, че се намираме в условията на открито заседание, съвсем не е оправдание – да кажем, че такова може да има, но понеже заседанието е открито, защото преди малко тук се каза, че няма да споменавам имена, е, твърденията, че 10% от всички касаят журналисти, политици или магистрати, просто са дълбоко неверни.
Защо са най-голям брой разрешенията за използване на СРС в Специализирания съд? Защото Специализираният съд издава разрешения за организирани престъпни групи, а една престъпна група е минимум от трима души по закон, а има случаи, в които достига и до 35 човека.
Защо са пренебрежително малко, също, господин Велков, Ваш въпрос, СРС-тата за измами – говорихте за телефонните измами. Ами, защото те действат в условията на организирани престъпни групи и защото исканията влизат в тази графа.
Оценката ми за колегите от ДАНС и ДАТО. Ще кажа с едно изречение. Няма да бъда техен адвокат, защото аз съм сигурен, че те ще кажат каквото могат. Аз считам, че те прилагат Закона правилно. Считам, че твърденията за нарушения от ДАНС, от ДАТО за подадени неверни сведения и прочие, първо са получили с прокурорски отговор във формата на прокурорско постановление, второ, за съжаление, са дълбоко спекулативни.
Осем хиляди способа, неприложени от ДАТО. Тази сензация бе изречена преди малко. Не бе споменато обаче, че в случая става дума за случаи, в които не ДАТО самоволно не е изпълнило съдебния акт, а в случаи, в които са се оказали, че изпълнението на този съдебен акт е практически невъзможно. Разрешено е СРС за пет телефонни номера, оказва се, че той вече не ползва три. Разрешено е СРС за способ проследяване, оказва се, че лицето е разкрило лицата или служителите, които са след него. В такъв случай как да бъде приложен способът? Звучи прекалено, как да кажа, бомбастично – осем хиляди неприложени способа.
Двоен аршин. Владимира Янева обвинена и осъдена. Заместник-председател на Софийски градски съд със 110 нарушения, непипнат от прокуратурата. Истината е много проста.
Бившият председател на Софийски градски съд – Калоян Топалов, хвърли в публичното пространство един доклад. Този доклад бе изпратен на прокуратурата. По този доклад бе образувано досъдебно производство. До настоящия момент продължават усилията на наблюдаващия прокурор да се снабди с всички документи, за които се твърди, че представляват нарушение на закона, искания и разрешения на СРС, и те упорито не се предоставят от Софийския градски съд. Това поставя въобще въпроса доколко този доклад отговаря на истината, но това категорично означава, че ние не проявяваме двоен аршин. Просто в публичното пространство бе хвърлена една бомба, след което ние все още водим кореспонденция със съда имаме ли право да получим материалите, за които те са ни сигнализирали, или трябва да вярваме на доклад, който бе изготвен от двама заместник-председатели? Един голям въпрос е какво право имат те да проверяват колегите си заместник-председатели и не е ли това право на Националното бюро, и не е ли това право на Държавната комисия по сигурността на информацията?
Не е вярно, че няма специални разузнавателни средства за тероризъм. Да, зная обстановката в Германия, дори защото миналата седмица разговарях с федералния прокурор, но надявам се това не е сравнение, при което Германия има 300 дела за тероризъм, а ние нямаме. Ние имаме дела за тероризъм, ние имаме специални разузнавателни средства, които са използвани за тероризъм, и в крайна сметка, такива подписвам и аз самият по разпоредбите на Закона. Така че да се твърди, че това го няма, просто е спекула.
С оглед на това, мисля, че като изключа отговорите на тези въпроси, повтарям ясно, няма да давам лични оценки, няма да давам лични оценки и на правни качества, макар че такива бяха дадени, позволих си да го направя само за да защитя колегите си от прокуратурата и от МВР. Но да се твърди, че едва ли не в страната има масово подслушване, това е една апокалиптична картина, която за съжаление, не отговаря на действителността. И повтарям още веднъж, казвам, за съжаление, на тези, които повдигат тази тема. Не правя политически изказвания, реагирам абсолютно професионално и мога да кажа, че аз съм готов да защитя както работата на институцията, която в момента ръководя, така и работата на колегите си. Но за евтин пиар, дори не юридически, а политически, ми е много трудно да не реагирам, защото това посяга на доброто име на мои колеги.
Така че, моля, ако съм прекалил с времето или с думите си, да бъда извинен от Вас, това първо, и, второ, моля, ако народните представители имат тази воля наистина да бъдат поставени въпроси, доколко са нужни изменения в Закона за специалните разузнавателни средства.
Само два въпроса, за да не губя Вашето време.
Единият, не е ли нужна съвсем различна процедура за разрешаване случаите, в които се касае за национална сигурност?
Вторият, който беше повдигнат като въпрос от господин Рашков и който в крайна сметка получи същия и пълно единодушие в оценката по времето на Комисията, а най-интересното беше, извинете, че го казвам, че по време на заседанието на Комисията всичко това, което се случи в тази зала, дума не бе казано за него, може би защото не беше открито и не беше пред медиите. Та, за този въпрос...(Реплика.) Моля, извинявам се, според нашето законодателство, наистина, заявителят е този, който подбира, грубо казано, извинете за грубата дума, но така е, който в крайна сметка решава кое от материалите по СРС обслужва неговите тези и неговите интереси за използване на СРС. Заявителят във всичките 100% е най-общо казано, държавният орган, обвинителната власт, полицията, Държавната агенция „Национална сигурност“.
Има обаче един друг проблем, заявителят може да подбере това, което обслужва обвинителната теза, но в крайна сметка има и много елементи от СРС, които обслужват точно тезата на защитата. Не е ли време да се мисли за това, че, ако спрямо едно лице се прилага СРС, би следвало всичко, което е документирано, да се предостави на съда, а не това, което съответният орган, поискал СРС, е поискал да му бъде запазено? Ако съдът разполага с всичко, в крайна сметка ще сме изправени пред пълно равенство на „оръжията“, както се казва в правната теория на обвинението и на защитата, но това са въпроси, които, мисля, че са от Вашата компетентност. Благодаря Ви за вниманието. Извинявам се, ако съм отнел от времето. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Главен прокурор.
Председателят на ДАНС, господин Георгиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Аз също нямах намерение да се изказвам, но с оглед на това, че беше замесена Държавната агенция за национална сигурност, ще взема отношение по Доклада и във връзка с поставени въпроси, които бяха към гостите, участващи в заседанието.
По отношение на това дали има прилагани специални разузнавателни средства за тероризъм – да. За 2016 г., господин Велков, имаме 10 случая, по които са прилагани специални разузнавателни средства за тероризъм.
По отношение на споменатото от господин Главния прокурор мнение, че няма масово подслушване на политици, магистрати – да, така е, и нямаме никакви подслушвания на журналисти. И това трябва да стане ясно, и да не се представя под различна форма с оглед неразбиране.
Имаме различни гледни точки с Бюрото по отношение на трите случая, които бяха споменати и те са свързани с прилагането на Закона за специалните разузнавателни средства. В тази връзка сме изготвили писма до председателя на Комисията за контрол над службите и специалните разузнавателни средства, господин Димитър Лазаров, като сме помолили да се направи едно заседание на Комисията, с оглед на това да се изчисти най-ефективното и правилно прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства, и да се избегнат тези разминавания.
По отношение на работата на Бюрото с Държавната агенция за национална сигурност. Осигурили сме абсолютна възможност за проверки на Бюрото по техните функционални задължения, предоставяне на максимална информация, която те са поискали. Освен това Бюрото е изпращало указания към Държавната агенция за национална сигурност и като орган по чл. 13, и като орган по чл. 20. Всички те са имплементирани и приложени в Агенцията с мои заповеди, за да могат да се изпълняват по възможно най добрия начин и да се гарантира прозрачност на цялата процедура по прилагането на специалните разузнавателни средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Колеги, имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Председател на ДАТО, господин Китов.
ЦВЕТАН КИТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, колеги!
Моето изказване ще бъде пределно кратко. В Държавна агенция „Технически операции“ специалните разузнавателни средства се изпълняват само и единствено според закона и строго в рамките на закона.
Всички проверки, които е изпълнявало Бюрото в рамките на Агенцията, са срещали пълно съдействие и сме изпълнявали указанията, които са давали.
Мисля, че с това отговарям на абсолютно всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Китов.
Други изказвания?
Нека, първо, народните представители да се изкажат.
Заповядайте, господин Кутев.






АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, аз мисля, че от този дебат сигурно има смисъл. Донякъде от изказванията от шефовете на службите, на главния прокурор останах с впечатлението, че общо взето те са доволни от начина, по който вървят нещата в системата, което до голяма степен не съвпада с моето мнение, а най-вероятно и с мнението на по-голямата част от българските граждани. Това пък обаче вероятно е, защото ние не сме професионалисти и го гледаме от друг ъгъл.
Все пак аз имам няколко конкретни въпроса, на които държа да отговори господин Рашков, защото той не отговори. Да – и главният прокурор, и след това казахте, че няма масово подслушване на политици. Аз мисля, че времената на масовото подслушване на политици е минало отдавна. Да се надяваме, че никога вече няма да се върнат! Никой от нас не е подозирал, че масово се подсушват политици. Въпросът е: има ли в тази зала политици, бих казал ключови политици, които са – става дума нерегламентирано подслушвани, разбира се, има ли председатели на парламентарни групи, които са нерегламентирано подслушвани, и оттук нататък това са въпросите, които мога да задам към господин Рашков.
Следващият ми въпрос е: при положение че очевидно сме в открито заседание и той не може да ми отговори с имена, което и каза, тогава следващият ми въпрос е към господин Кирилов, който обосноваваше и гласуваше за откритото заседание – примерно Корнелия Нинова подслушвана ли е? Това е към Вас, защото Вие обосновавахте откритото заседание. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, нека да продължим с изказванията и тогава ще дам думата на господин Рашков да обобщи.
Реплики към господин Кутев? Не виждам.
Господин Симов има процедура.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата за процедура по начина на водене, тъй като аз също зададох конкретен въпрос към господин Рашков, не получих от него отговор – бяха дадени отговори от други институции, но искам и той да каже: подслушвани ли са нерегламентирано журналисти в България и, хайде, ако кажем, че не са масови, поне има ли такива единични случаи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се, господин Симов, ще дам думата на господин Рашков, но нека да продължат народните представители с изказванията, защото може би ще се съберат още въпроси, да може господин Рашков да отговори накуп.
Заповядайте за изказвания. Не виждам други изказвания.
За отговор – господин Рашков, заповядайте.
БОЙКО РАШКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Първо, остана недовършен един отговор от моя страна по въпроса на господин Ерменков.
Да, Бюрото не е статистически орган. Обикновено и по-лесно – четем първия текст от Закона за специалните разузнавателни средства, на който много често много хора се позовават, че Бюрото наблюдава процедурите и така нататък: това е така в този текст. Но там има и един друг текст, който казва как се осъществява наблюдението – чрез изискването на информация, чрез проверка в регистрите, чрез проверка на всички помещения, където се съдържат документи, свързани с използването и прилагането на специални разузнавателни средства и така нататък. Тази дейност представлява същината на проверките. Така че ние, след като извършваме тази проверка, тази проверочна дейност, после създаваме този доклад. Стремим се в него да включим само обобщени данни.
Има ли нужда от допълнителни правомощия? Оказа се, че има. Аз Ви предлагам да се помисли по този въпрос. Не се отнасям критично към Вас, както някой се опита да представи моето участие днес тук. Напротив, аз Ви предлагам нещо, което ми подсказва практиката на четиригодишно съществуване на това Бюро, което безспорно е едно демократично завоевание у нас, и сме загубили четири години между другото – от 2009-а до 2013 г. Отдавна щяхме да сложим ред в тази деликатна материя, ако не беше съсипан първият вариант на Бюрото – 2009 г.
Имаме нужда от допълнителни правомощия, безспорно има…
И в момента чухте становища как Бюрото само наблюдава. Ами тогава да си седим в кабинетите и така от щорите да наблюдаваме какво става наоколо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашков, моля по въпросите, които зададоха народните представители.
БОЙКО РАШКОВ: Това също е въпрос, зададен от господин Ерменков, на който не съм отговорил, „има ли нужда от допълнителни правомощия“. Очевидно трябва да се каже много ясно, че ние трябва да се запознаваме с материалите, на които се основават исканията на заявителите. Защото сега в Закона не е казано много ясно. Аз имам правни аргументи и в тази посока, но нямам възможност да ги изложа – нито тук, нито в Комисията, а искам това да направим. Не мога да приема, че моето изказване е било изпълнено с критики към парламента и така нататък. Това ще оставя без коментар.
От главния прокурор тук се посочи, че актът на съдията е задължителен за всички. Нещо, което аз не съм казвал, не съм отрекъл, че съдията, като постанови акт, трябва да се изпълнява. Това го пише в Закона. Не знам защо се говори тук от тази трибуна за нещо подобно. А това не означава, че актът на съдията не може да бъде погледнат, защото, ако ние не бяхме правили това тези четири години, нямаше да установим безобразия и в актовете.
Искам да Ви споделя следното, че тези четири години ние наблюдавахме безобразни съдебни актове, но ние нито сме ги изменяли, нито сме диктували тяхното постановяване, нито сме ги отменяли, защото такива правомощия Бюрото няма. И слава на Бога, че няма! Ние сме се задоволявали само да предоставяме тази информация за нашето становище на компетентни държавни органи, включително и на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет по тези наши сигнали не е взел никакво отношение или поне, най-малкото, нямаме обратна информация за това. Така че ние ревизия не може да направим, не сме и правили. Имаме право обаче по Закон да се запознаем с тези актове.
Ако ние нямаме възможност да погледнем материалите, първичните, на които се основават исканията на заявителите – било на ДАНС, било на прокуратурата, било на органите на МВР, нашата дейност ще стане формална и ние няма да можем да правим дори наблюдение, за каквото така се акцентира. Ние само наблюдаваме отстрани и съзерцаваме. Законът казва: „Да се запознава Бюрото с всички документи, свързани с използването и прилагането им.“
Искам тук да обърна сега сериозно внимание на факта, че тази година има три случая, в които имаме „отказ“ да се запознаем с материалите, на които ДАНС са изготвили своите искания, и един от тези случаи касае един много известен човек. (Реплика от ПГ на „БСП за България”: В залата ли е?) Човекът не е в залата. Но един друг е в залата. (Шум, реплики и ръкопляскания.) И за мен няма съмнение, че възпрепятстването на Бюрото да се занимае, да се запознае само с материалите, на които се основава искането, е свързано точно с този човек, и че няма правни аргументи за подобна забрана, и че съзнателно се отлага разглеждането точно на този въпрос в Специализираната комисия за контрол над службите и специалните разузнавателни средства тук, в парламента. Този въпрос се отложи за дълго време напред, така че и да не може да се разгледа. Нещо лошо, нещо политическо да виждате в моето изказване и отговор на този въпрос? Не. Искаме да си свършим просто работата и нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На въпроса, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ: Господин Цацаров казва: „Няма сигнал на Бюрото, по който няма отговор.” Ами това не е вярно просто! По стотици сигнали, които сме изпратили, ние отговор не сме получили.
Разберете, аз не обвинявам главния прокурор. Ние решихме да сигнализираме главния прокурор, за да може той, тъй като по Конституция и по Закон осъществява методическо ръководство и надзор за законност на всички прокурори, той да знае какво се прави в прокуратурата и нищо повече от това. Ние не искаме той лично да ни отговаря, но поне да разпореди на своите прокурори да ни отговарят както трябва, а не в противоречие със Закона или въобще да не ни отговарят. Ако трябва, аз бих могъл да направя – не е за залата, разбира се, но един списък на сигналите, по които ние отговор нямаме и не знаем какво става.
Все пак аз мисля, че Бюрото трябва да работи много близко до прокуратурата. Казах го веднъж и сега ще го повторя: смятам, че двете институции трябва да работят ръка за ръка. Ние в известен смисъл по Закон имаме задължение във връзка с правата и свободите на гражданите във връзка със специалните разузнавателни средства, а прокуратурата осъществява надзор за законност по Конституция. Ето ви връзката – юридическата, правната връзка, и аз винаги съм очаквал пълно съдействие от прокуратурата. Не непременно да се съобразяват с нашите становища, разбира се. Опазил ме Господ от подобно становище и мнение!
И още две думи ще кажа за осемте хиляди разрешени оперативни способи, но не приложени. Сега, да се казва това, е абсолютно невярно! Има една законова тънкост там, че когато не се прилага един способ поради невъзможност за неговото прилагане, прилагащият орган е длъжен да уведоми органа, който разрешава, тоест съда и заявителя. Такива писма за уведомление ние не сме открили в ДАТО. За това става дума, а не че ние едва ли не държим всички разрешени способи да бъдат приложени, защото самият Закон предвижда хипотези, при които това не става. Не знам защо се казва тук от трибуната това по този начин?! Няма двоен аршин!
По отношение на госпожа Владимира Янева.
Тя беше разрешила около 300 дни прилагането на специални разузнавателни средства, Вие знаете. Имаме случаи по 480 дни, по 400 дни, по 330 дни, наслагване на срокове – да кажем ДАНС наблюдава шест месеца, след което, въпреки че прокуратурата знае, и тя наблюдава пет, шест месеца, стават 11 месеца, и то, по наше дълбоко убеждение, в нарушение на Закона. Това сме проверили включително, забележете, като сме изчакали да приключи наказателното производство срещу наблюдаваното лице и сме го констатирали в съдебния акт, който е влязъл в сила.
Що се касае до нарушенията, те били изпратени от бившия председател на Софийски градски съд господин Топалов на главния прокурор. А защо не се обърне внимание, че ние много преди господин Топалов сме изпратили около 200 случая на влошение на същите правила, които се съдържат всъщност – част от тях, и в доклада на този бивш председател на Софийски градски съд, и ние по тези нарушения нямаме никаква информация какво става? В края на краищата нали сме и ние държавен орган?
Ние не можем да обжалваме пред по-горе стояща инстанция, много се извинявам! Ние не сме заинтересована страна. Ние сме държавен орган. Как ще обжалваме? Ние не сме ощетено юридическо лице – да не използвам изрази от НПК, и така нататък. Нека да спестим тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаше конкретно зададени въпроси.
БОЙКО РАШКОВ: „Няма никакви забележки – казва господин Китов – Бюрото към нашата работа.“ Ами има забележки, и то доста сериозни. Аз смятах, че той трябваше да обясни за тези осем хиляди способа, които са разрешени от съда, обаче те не са ги приложили на практика, за да не спорим аз и главният прокурор например.
Да не спекулираме с думата „масово“. Ние знаем, че имаме тази година, отчетната 2016 г., около 2400, 2700 лица или малко повече, които са били наблюдавани. Какво значи „масово“? Всичките ли? Не. Никой не може да каже такова нещо. Аз затова наблягам, че много граждани са наблюдавани. В края на краищата обществото ни – да, важно е, аз го казах и на друго място, че когато се наблюдава един политик, се наблюдава и неговата организация и така нататък. Има такива. Казах го. Ще дам един пример – не знам, да не се повтарям – той тогава не е бил, когато проверяваме един такъв случай за един бивш действащ политик към онзи момент, не мога да кажа точно, но така или иначе, нашите колеги са попитали оперативния работник в съответната МВР структура: добре, нямате изходни данни, защо пишете искане и сте получили разрешение за неговото наблюдение?
Знаете ли как е даден отговорът? Хей така! (Прави мимичен жест с повдигане главата нагоре, за да подскаже, че указанието идва от горестоящи началници. Оживление в залата.)
Този човек, въпреки че е бил тук, в залата, в момента съди България, съди нашата държава по Закона за отговорността на държавата.
Имаме случаи на уведомени граждани, които водят дела срещу държавата по Закона за отговорността на държавата, но няма реакция на прокуратурата. Не че трябва винаги да има реакция на прокуратурата, аз познавам тази материя.
Има политици, наблюдавани със специални разузнавателни средства, има някои случаи, които Вие знаете. Трябва ли да започна оттам? (Шум и възгласи в ГЕРБ.) Те са известни. Навремето сме правили анкетна комисия за проверка, пак в същата служба. Тогава тя се казваше „Национална служба за сигурност“. Установили сме – наблюдаван министър със специални разузнавателни средства. Вярно е, че това е доста отдавна, в мандата 2001 – 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да говорим за 2016 г., защото в момента разглеждаме доклада за 2016 г.
БОЙКО РАШКОВ: Движа се насам, движа се към 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека се концентрираме в 2016 г. Периодът 2001 – 2005 г. е много далечен.
БОЙКО РАШКОВ: Има дела, по които не сме правили кой знае какви проверки, но те са вече с влезли в сила присъди с решение на Върховния съд, където изразът е „флагрантно нарушение на Закона“ и така нататък. И там са използвани специални разузнавателни средства. Просто ми е неудобно да Ви кажа кой е искал специалното разузнавателно средство, кой го е разрешил и какъв е резултатът – оправдателна присъда за тримата подсъдими. В крайна сметка е искано в друг съдебен район, което в нарушение на правилата за подсъдността, и така нататък, и така нататък. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, и аз.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Ще прочета Проекта на решение отново.
„Проект!
РЕШЕНИЕ:
за приемане на доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 186 народни представители: за 182, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, ако още не сте напуснали! Гласувах отрицателно, демонстрационно „против“, защото един доклад, който съдържа обективни данни, обективна статистика, вероятно и информация, която би следвало да бъде на нашето внимание, беше използвана по груб политически начин, за да се манипулира общественото мнение, за да се създаде внушение, че съществуват, видите ли, еди-какви си проблеми. При това в дебата ние дадохме възможност на един от членовете на колективен орган да изразява лични мнения. Никой в дебата не попита за кои от тези констатации, за кои от тези внушения имаме решение на този колективен орган, с пълен или с частично непълен състав.
Мисля, че това не е в полза на обективната истина, както не е в полза на развитието и правоприлагането на тези способи. Затова за мен този случай беше брилянтен пример на политическа злоупотреба по отношение на контролната функция на парламента, на законодателния орган.
Лично аз нямах толкова много впечатления по отношение на някои от членовете от този орган. Сега вече имам. Живот и здраве, да доживеем следваща процедура на избор на членове на такъв орган. Знам и какво ще питам! Благодаря. (Силен шум в БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Процедура – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, колеги, уважаеми гости! Те излязоха. Това, което току-що чухме от трибуната на българския парламент, е абсурдно! Депутат от управляващото мнозинство току-що заплаши избрания легитимно председател на Националното бюро за контрол върху СРС (силен шум в ГЕРБ), че ще дойде момент на процедура за избор и тогава ще видим какво ще стане! (Силен шум в ГЕРБ.)
Вие разбирате ли какво правите?! Поредната капка в морето от грубо погазване на принципите на правовата държава, грубо погазване на демократични принципи! Този човек тук е в качеството си на директор на Националното бюро, което ние сме избрали, и заради това, че е казал мнението на това Бюро, Вие го заплашвате с политическо уволнение! (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.) Вие чувате ли се какво правите?!
Госпожо Караянчева, очаквах да го изгоните от трибуната. След моето изгонване, защо и него не го изгонихте?! (Силен шум и възгласи в ГЕРБ: „Еее“.) Този човек е избран от българското Народно събрание. Той е тук легитимно и законно да изразява мнението на национален орган. И Вашите заплахи за неговото уволнение са политически натиск за това, че говори истината! Това е злоупотреба със свободата на хората, със свободата да изразяват мнение, с професионалната свобода, с каквато искате свобода! (Ръкопляскания от „БСП за България“, силен шум в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Нинова, господин Кирилов изрази личен вот на базата на това, което чу, и направи своите заключения. Той говори от лична позиция на народен представител.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, с огромното ми уважение към Вас, трябва да Ви кажа, че направихте една грешка. Трябваше да напомните на господин Рашков да отговори на два основни въпроса, а не да прави отчет на дейността си като Бюро, два основни въпроса, на които той не отговори.
Първият въпрос е: има ли нерегламентирано подслушване на политици? На този въпрос той не отговори.
Второ, господин Симов зададе един въпрос, който лично на мен е изключително интересен – има ли подслушвани нерегламентирано журналисти? И на този въпрос господин Рашков не отговори.
Мисля, че като председател трябваше да му припомните, че това бяха двата основни въпроса, а не да слушаме отчет за дейността на Бюрото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Ако се запознаете със стенограмата, ще видите, че аз на няколко пъти призовах господин Рашков да отговори на конкретните въпроси, но така и не получихме отговор. Вие сте прав.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители са Борис Ячев и група народни представители.
Няма доклади.
Господин Ячев, заповядайте да представите мотивите.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложеният на Вашето внимание Законопроект има за цел да регулира обществените отношения, които са свързани със забраната за проповядване на радикален ислям, както и всяка друга идеология, която използва верски убеждения за политически цели, включително пропагандира изменения на съществуващия конституционен и правов ред на територията на Република България, както и чрез прилагане на легална дефиниция на понятието в рамките на наказателното законодателство и чрез посочване на конкретни санкции, съответстващи на нарушенията, пряко произтичащи от тази забрана.
Въпросът за въвеждането на тези промени в наказателната уредба се основава на станалия изключително актуален и провокирал широк обществен дебат международен проблем с повишеното ниво на терористичната заплаха, като пряко проявление на тази радикална идеология – както във връзка с неспиращата бежанска криза, така и с други негови проблематични проявления в рамките на отделни етнически групи и малцинствено маргинализирали се и капсулирали се части от гражданските общества.
Необходимостта от формулирането на този проблем на законодателно ниво произтича от липсата на адекватната му уредба в действащия Наказателен кодекс.
Криминализирано е проповядването на недемократична идеология, като единствената такава е, цитирам: „Фашизъм, който на практика няма съвременни проявления“. В тази връзка изричното упоменаване на радикалния ислям – чл. 108, е изключително важно с оглед на заплахата, който представлява той за съвременното българско общество.
Съществуват два вида ислям – традиционният ислям, който е присъщ за мюсюлманите в България от векове, и новият тип радикален ислям, който е едно модерно явление на не повече от три десетилетия. Едното е религия, другото е радикална идеология, базирана на исляма, идеология, която претендира, че е религия, а в същото време е политическа доктрина, която е по-близо до антидемократичните идеологии от 20 век, отколкото до традиционния ислям.
Експерти по сигурността и анализатори вече формулираха нов термин – „ислямофашизъм“, който се стреми да покаже, че тази идеология няма толкова общо с исляма, колкото с тоталитарните идеологии. В много отношения радикалният ислям противоречи на ислямската религия, както е описана в Корана и другите класически източници.
Основното, по което следва да различаваме религиите от идеологиите, са целите, които си поставя, и средствата, с които се цели да ги постигне. Докато при религията всичко е насочено към духовното усъвършенстване в материалния свят, а материалният свят е оставен на втори план, то при идеологията акцентът е обърнат. Там се налага тезата, че на база на избрани религиозни постулати трябва светът да бъде променен политически. Радикалният ислям е особено агресивна и опасна идеология, която оправдава насилието и убийството на неверници, оправдава робството, а геноцидът, религиозното прочистване е издигнато в ранг на системна политика в контролираните от неговите последователи територии.
Пряк резултат от неговото разпространение е бумът на международния тероризъм, който продължава да причинява нарастващ брой жертви, като само през последните три години броят на загиналите от терористични атаки се е увеличил тройно.
В доклад на Международния институт за икономика и мир се посочва, че 66% от терористичната активност в света като осъществени терористични атаки и причинени жертви се дължи на четири терористични организации – талибанските терористични групи в Афганистан и Пакистан, Ислямска държава, Бокухараф в Нигерия и Ал-Кайда. Всички те функционират на идеологически мотивации, базирани на радикалния ислям.
Освен това в света действат още над 100 терористични организации, базирани на радикалния ислям. Редица от тях са в списъците на Европейския съюз за замразяване на средства и засилени мерки в областта на съдебното и полицейското сътрудничество.
Вследствие на разпространението на тази идеология е изтреблението и прокуждането на над 2 милиона християни в Близкия изток, на 600 хиляди язиди, като не малка част от жените и децата бяха отвлечени в робство, и на милиони мюсюлмани, несъгласни с радикализма – алевити и други.
В действащия Наказателен кодекс, чл. 108, е криминализирано проповядването на недемократична идеология, но считаме, че изричното упоменаване на радикалния ислям в чл. 108 е изключително важно с оглед на заплахата, която той представлява за нашето общество.
Освен това подобен запис ще направи ясно разграничението между религия, за каквато той иска да се представи, и идеология и ще има възпиращо действие спрямо потенциалния контингент на пропагандата му.
Без да претендираме за изчерпателност, считаме, че идеология „радикален ислям“ се проповядва от едно лице, когато: агитира за създаването на ислямска държава – халифат; агитира за налагане на законите на шериата над светските; агитира за насилствено налагане на религиозни принципи и норми, характерни за исляма; пропагандира насилие във вид на свещена война „джихад“ срещу немюсюлмани; извършва агитация в полза на терористични организации, чиято идеология е базирана на исляма; и/или набира последователи, или средства в подкрепа на терористични организации, чиято идеология е базирана на исляма.
Предлагаме легалната дефиниция в този дух да бъде закрепена в чл. 93 от Наказателния кодекс чрез създаването на нова точка 31. Параграф 3 от настоящия Законопроект е обоснован от необходимостта да се криминализират действията на лица, които чрез насилие или принуда, упражнени спрямо друго лице или лица, както и посредством склоняване или злоупотреба с власт или обществено положение, налагат носенето на облекла или покривала, скриващи изцяло или прикриващи лицето. Криминализирането е необходимо поради обстоятелството, че подобни деяния са насочени към засягане на личната сфера на човешкото същество и неговото достойнство, които са едни от най-изконните и най-висши ценности, защитавани от общностното, международното и националното законодателство.
За да бъде синхронизирано националното ни законодателство с мерките, предвидени за опазване и защитата на тези човешки права, се налага едновременно въвеждане на норми както в гражданската сфера на позитивното ни право, така и предвиждането на санкции в наказателната сфера, които да бъдат съразмерни както на естеството на засегнатото право, така и на степента и обхвата на засягането му и на уязвимостта на засегнатите обекти.
Пострадалите от посочените в Законопроекта деяния са в по-голямата си част от женски пол, независимо на каква възраст. По отношение на възрастта Законопроектът предвижда диференциране на наказанието, когато засегнатият субект или субектът на деянието са малолетни или непълнолетни лица от женски пол. Именно предвид тази кумулация на рискови фактори, които в демократичните законодателства принципно се ползват от насърчителни и/или изравнителни мерки, считаме, че следва да бъде налагано по-строго наказание, отколкото при деяния, реализирани спрямо пълнолетни лица от женски пол. Налагането на подобни модели накърнява не само личното достойнство, свободната воля и правото на мнение на лица от женски пол, но наред с това предпоставя нарушение на установения в страната ни обществен морал и правопорядък, съответстващ на светския модел на държавното ни устройство.
В условията на все по-нарастваща инвазия на чужди влияния в Европа и у нас, доказала по недвусмислен начин своята враждебност, агресивност, тотална липса на толерантност и креативност, както и на непримиримост към намерените в държавата приемник-устройство, традиции и ценности, предвид установеното от десетки години национално законодателство по отношение на гражданската регистрация и личните документи, подобно поведение следва да се счита като заплаха за ефективното опазване на националната ни сигурност. Именно затова следва да бъдат предприети превантивни мерки в най-строг характер.
С настоящия Законопроект считаме, че наред с въвеждането в позитивното ни право на Закона за носенето на облекло, скриващо или прикриващо лицето, следва да се криминализират и деянията, с които се нарушава редът, характерен за държавното ни устройство, установен в Конституцията на Република България като гаранция за националната ни сигурност, за утвърждаване и развитие на демократичните процеси у нас, както и за светската форма на общественото устройство.
Искам да припомня, уважаеми колеги, че този Законопроект беше внесен и в мандата на предишното Народно събрание. Мина на първо четене, но поради предсрочно прекратяване на мандата на Четиридесет и третия парламент Законопроектът не можа да бъде внесен в пленарната зала и да бъде гледан на второ четене.
Госпожо Председател, ако има време, бих искал да Ви запозная и с едно позитивно становище от страна на Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може би да вземете като изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Може да удължи времето на групата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ: Разполагаме със становище от Министерството на правосъдието в подкрепа на предложения Законопроект. Ще зачета съвсем малка част от него.
Министерството на правосъдието изразява следното становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 26 май 2017 г.
„Със Законопроекта се предлага изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като в § 1, чл. 93 се създава нова т. 31, в която се формулира определение за идеологията „радикален ислям“, а в § 2 на чл. 108 се създава нова ал. 2, инкриминираща проповядването на радикален ислям или друга идеология, която използва верски убеждения за политически цели, включително пропагандира изменение на съществуващия конституционен и правов ред, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева“.
С § 3 от Законопроекта се предлага създаването на нов чл. 162а, криминализиращ действията на лица, които чрез използването на заплаха, насилие, принуда или власт, или посредством обещания за даване на материална облага налагат носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо изцяло лицето.
Министерството на правосъдието подкрепя по принцип Законопроекта. Създаването на понятие в Наказателния кодекс за идеология „радикален ислям“ може да се приеме за необходимо, тъй като противодействието на радикализацията и тероризма е общодържавна и всеобхватна дейност. Радикалният ислям е явление, което със своите прояви, е заплаха за социалното единство в обществото и националната сигурност на страната. Чрез инкриминиране проповядването на идеологията „радикален ислям“ в чл. 108 от Наказателния кодекс ще се способства за противодействие на разпространението на нейните възгледи като враждебни на националните и европейските ценности.
Предложението по § 3 от Законопроекта за създаването на чл. 162а от Наказателния кодекс също намира своето основание, тъй като с него се предлага да се наказват действия, с които чрез използването на заплаха, насилие или принуда, се ограничават права или се възлагат задължения, независимо от волята на техния вносител, както обещаване за даване или даване на материална облага, способстваща за реализиране на радикализацията.
Конституцията на Република България гарантира свободата на религиите, като съгласно чл. 13, ал. 1 вероизповеданията са свободни, а съгласно чл. 4 религиозните общности, институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Носенето на облекла, скриващи изцяло или покриващи частично лицето, следва да е съобразено с изискванията, посочени в Закона за ограничаване носенето на облекла, прикриващи или скриващи лицето. Действия, с които се осъществява заплаха, насилие или принуда, упражнени спрямо друго лице посредством склоняването му да носи облекло, скриващо изцяло или частично лицето, са грубо нарушение на равенството и човешкото достойнство на лица от женски пол и следва да бъдат криминализирани.
В тази връзка, ако Законопроектът бъде подкрепен от народните представители, то предложената от вносителите дефиниция „радикален ислям“ следва да бъде прецизирана като се вземе становището на специалисти по религиозните въпроси, а предложените проекти по текстове в § 2 и § 3 от Законопроекта следва да претърпят правно-техническа редакция в съответствие с изискванията за строеж и формулиране на разпоредбите“. Това е становище на Министерството на правосъдието.
Уважаеми колеги, завършвам с апел да подкрепите Законопроекта на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме този Законопроект, без той да е минал през Комисията, през различните комисии – нито през Правната. (Реплики.) И ал. 8, както много любезно ми подвикват от залата.
В същото време, ако ме оставите да се изкажа, ще разберете, че това не е толкова проблематично в този случай, тъй като това е Законопроект от миналото Народно събрание, който е гледан и обсъждан тук подробно.
Действително темата, която се повдига – за проповядването на радикален ислям, в контекста, който ни заобикаля и тук, и в Европа, е изключително чувствителна, още по-чувствително е в закон като Наказателния кодекс, който ние често препроменяме и с който често се опитваме да решим тежки обществени проблеми, които само чрез репресия не се решават. Това просто трябва да ни е ясно.
Предлагат ни се промени в три разпоредби на Наказателния кодекс и има три постъпили становища. Господин Ячев цитира становището на Министерството на правосъдието. В същия стил и посока е становището на Прокуратурата на Република България, която подкрепя Законопроекта и казва, че той се нуждае от прецизиране – постъпило е и на сайта на Народното събрание. Има и становище от Българския хелзинкски комитет, което пък е негативно към Законопроекта. (Възгласи от ОП.) Всички тези становища трябва да се вземат предвид при обсъждането.
Какво ни се предлага? Три неща: в чл. 93 да се прецизира понятието „радикален ислям“ и последствията от неговото пропагандиране. Това е някак си сърцето на Законопроекта и именно в становищата, които подкрепят Законопроекта, се казва, че точно тази дефиниция трябва да бъде прецизирана. Необходим е по-широк дебат, заедно с хората, които разбират от тази материя, защото последиците са наказателни, тоест много тежки. Има нужда от прецизиране.
Предлага ни се също и допълнение на един текст, за който ние често говорим в залата, без да го споменаваме – текстът за езика на омразата. Предлага ни се той да бъде подсилен с нова разпоредба, с нова алинея, която звучи, че който проповядва радикален ислям или друга идеология, ще подлежи на наказание от една до пет години затвор. Добре. Само че и сегашният текст за езика на омразата позволява всеки, който пропагандира антидемократична идеология, каквото без съмнение е тази, описана в този Законопроект, подлежи на наказание от една до три години. Хубаво! Заслужава си да се помисли дали не трябва да направим специфична разпоредба и по-високи наказания, ако виждаме такава обществена опасност, но си заслужава и да напомним общия принцип – че езикът на омразата е наказателно преследване в България, и да го имаме предвид всеки път, когато взимаме думата.
Предлага ни се също така да се промени чл. 162 в контекста на така нареченото „интегрално покриване на жените“ – основно. В текста, който ни е предложен, става дума за насилственото им обличане, тоест жени, които не искат да се обличат така и които са насилствено обличани така. Без съмнение, това трябва да се наказва. Хубаво! Само че и в сегашния чл. 162, ал. 2: „Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност и етническа принадлежност, подлежи на наказание“. Тоест има такъв текст.
Казвам всичко това, защото си заслужава, и аз Ви поздравявам, че тази тема се обсъжда – тя съществува, и в много градове е много наболяла, но си заслужава да се обсъжда сериозно и си заслужава да се обсъжда широко. Да се направи дискусия за обществените феномени, които се крият зад всички тези проявления, за насилието, което изпитват някои от нашите сънародници все още – 2017 г., заради религията, която проповядват в едната или другата посока.
Това е дебат, който не е за ал. 8, с извинение. И това е една от причините, поради които аз ще се въздържа да подкрепя този Законопроект, още повече че и всички, които го подкрепят, казват, че той се нуждае от прецизиране.
В Наказателния кодекс нещо да се нуждае от прецизиране не е като в друг закон да се нуждае от прецизиране, защото става дума за свободата на българските граждани.
Последно, в контекста на Наказателния кодекс и в контекста на това, което ще обсъждаме, оценката на въздействие на подобен Законопроект, въпреки че не е нормативно установено, би трябвало да включва и няколко реда, които показват, че вносителите познават практиката на Европейския съд по правата на човека по съответния въпрос, поради простата причина че иначе самите законопроекти се гласуват, но започват дела по тях, които завършват не в полза на държавата, не в полза на вносителя и не в полза на идеята, която той е искал първоначално да прокара.
Миналата седмица се навършиха 25 години от ратификацията на България на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. По този повод имаше конференция, на която беше обявено, че миналата година държавата ни е платила приблизително два милиона лева обезщетения по тези дела. Всичко това трябва да имаме предвид, когато разсъждаваме по такива законопроекти.
По отношение на чл. 162 – интегралния воал, или бурката, или както го наричат специалистите – аз не съм специалист – в съседни нам страни и в Западна Европа се водиха дебати с години. Ние приехме закон, който вече налага административни наказания, сега прилагаме друг. Може би това е оправдано, но не е оправдано да го правим с лека ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Има ли желаещи за реплики към изказването? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, взимам повод от това, което чух от колегата в предложението, и от това, което каза колегата Зарков, по отношение необходимостта от прецизиране на всичко онова, което ще приемаме, още повече че това, което, Вие колега, прочетохте като становище на Министерството на правосъдието, е написано точно и ясно, че има необходимост от прецизиране и консултации със специалисти.
Ще ме извините, че ще Ви говоря малко повече по темата. Смятам, че това ще бъде полезно. Нека да кажа на колегите, които предлагат Закона, че подкрепям подобна инициатива, че изхождам от позициите си на български патриот, но не искам да олекваме в погледите, в очите на онези, които са ни избрали и най-вече на нашите европейски партньори с подобни твърдения. Искам само да Ви зачета нещо в това, което предлагате.
„В чл. 93 се създава нова т. 31 със следния текст:
„31. „Радикален ислям“ е идеология, която пропагандира някоя от следните идеи: създаване на Ислямска държава (Халифат); предимство на законите на Шериата пред светските; насилствено налагане на религиозни принципи и норми на поведение, характерни за исляма;“ – забележете – „насилие във вид на свещена война (джихад) или налага, базирани на тълкувания на исляма, ценности в разрез с общочовешките свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост.“
Искам да Ви кажа, че поне пет от тези определения са дълбоко неверни и ще Ви обясня защо. Смятам, че с общи усилия ние ще го направим пак, както е необходимо, и ще го приемем, но не трябва да изглежда лековато. Нека да Ви кажа, че точно от такива условия, за които говорихте, преди няколко дни се върна българският премиер, но това е само една вметка.
Колеги, трябва да бъдем изключително внимателни, когато говорим за тероризъм и религии, и да се пазим като от огън да не отнасяме автоматично тероризма, това уродливо понятие, към религиите изобщо и особено към големите религии. Няма кауза, няма идея, няма религия, която да оправдава убийството на невинни хора и аз напълно споделям това. Но искам да Ви кажа следното.
Първо, ислямът като една от големите религии не е идеология, както и християнството, както и юдаизмът.
Второ, противопоставянето между религии може да отиде на вариант съдбоносен сблъсък с непредвидими за човечеството последствия.
Трето, самото понятие „радикален ислям“ е дълбоко невярно, уважаеми колеги. Такова понятие не съществува. Въведоха го политици, включително и тук, в тази зала, преди няколко парламента се замеряха с такива топки: „Ти си радикален ислямист, ти си радикален ислямист“ и така нататък. Моля Ви, колеги, нека правим разлика между ислям, ислямско и ислямистко, защото по смисъла на това, което говорим, ако не сме го прецизирали, можем дълбоко да сбъркаме. Правилното понятие е ултра консервативни религиозни идеологии, носители… (Шум и реплики в „Обединени патриоти“.) Сложно ли Ви е малко? Пак ще го повторя: „ултраконсервативни религиозни идеологии“, носители на които са няколко организации. Колегата правилно посочи четири от тях, аз ще добавя и още една – „Шабат“ в Сомалия. Иначе ислямистките организации, като започнем от най-старата „Мюсюлмански братя“, тя е на почти сто години, са над 100 в света, но тези са особено опасни.
Затова правилното понятие, според мен, е политическият ислям. Тоест онези ислямистки, ултра консервативни идеологии, които са насочени към придобиване на власт и практикуване на власт, и отричане на всякакви светски форми на власт. Това не се отнася само и единствено за исляма, защото Вие, колега, говорите тук за нанасяне на удари, тероризъм срещу немюсюлмани.
Да Ви задам, разбира се, провокативно въпроса: какъв беше онзи изрод, извинявам се, че ще го кажа, Андреш Брейвик, който преди пет години разбомби центъра на Осло, след това отиде и уби 70 юноши на техен летен лагер, обяви се за ортодоксален християнин, а не уби нито един мюсюлманин? Правилно! Когато говорим,… (Шум и реплики в ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)
Колеги, споделям всичко, което казвате. Моля, особено Патриотите! Аз самият съм патриот. Един от моите дядовци е провеждал подобна дейност. Знаете кой.
Бих искал да Ви кажа следното. Ако говорим за такива форми, трябва да ги отнасяме в правилното им звучене, защото можем да сбъркаме. Това е истината!
Няма държава в света, в която да е изграден идеалът за фундаменталната държава. Някои казват „Ислямска република Иран“. Не е вярно! Тя има светски форми на власт – има парламент, има светски президент. Дори и Саудитска Арабия. Има само една, където религията е господстваща и където божият наместник лично ръководи държавата. Няма да кажа коя е. Там министрите са кардинали, посланиците са нунции, а посолствата са нунциати. Моля Ви, нека да не говорим за закони на Шериата! Такива закони няма, колеги! Къде има закони на Шериата? Какво представлява „Шериат“? Знаете ли, имате ли идея? Господин Вангелов, виждам, че отваряте устата.
В превод от арабски „Шариат“ – „Шари“, означава пътят към истината, към водата, към извора. Разбирате ли? Ние сме свикнали да употребяваме тук понятията, така, както ни се вижда на нас интересно.
Вземете за пример държавата – пак няма да спомена името, където имахме височайшо посещение преди седмица. Там има закони на една ултра консервативна религия и нейното сунитско течение, което се нарича салафизъм. То определя законодателството. За какви шериати можем да говорим?! Така че нека да бъдем точни.
Аз съм готов да се консултираме по тези въпроси, заедно да го правим, още повече че Министерството на правосъдието Ви е дало тази препоръка, надявам се и Главна прокуратура, да има прецизиране на текстовете. Иначе можем дълбоко да сбъркаме.
И понятието „джихад“. Какво значи джихад, бе колеги? Наистина ли говорите само и единствено за свещена война? Вие чели ли сте книгата, наречена „Свещен Коран“, Глава седма, която се казва „Свещена война“ – Сура втора, батерия, Аяти да меня 190 191-ви? Не съм подготвен, но ще ги цитирам. Единият казва така:
„И се сражавайте с тях по пътя на Аллах, така както те се сражаваха с вас.“
И 191: „И ги прогонвайте от местата, откъдето те ни прогониха.“
Тоест там всичко е направено така, че насилието може да съществува, но само в отговор на вече проявено насилие. Нека не отнасяме големите религии към тероризма. Ще сбъркаме. Нека да боравим с понятия, които са научно обосновани и които са защитени.
Готов съм в това отношение да помагам и приветствам Вашата идея. Мисля, че ще излезе добър закон, но трябва да бъдем прецизни докрай. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Има ли реплики? Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Велков, само и само да не кажете, че няма да подкрепите нашия Законопроект, направихте един словесен тюрлю гювеч тук, от трибуната на Народното събрание. Навързахте най-различни примери, теории, които са Ви втълпявани някога, в други времена по отношение на Близкия изток, на исляма и на радикалния ислям по принцип.
Мисля, че когато обявявате, че сте патриот и че поддържате тезата да бъде изработен един такъв закон, каквото законодателство се приема в цяла Европа, не бива по никакъв начин да протакаме и да губим време и да се опитваме сега да мине времето на пленарното заседание, за да бъде отложено за пореден път разглеждането на този законопроект, тъй като той е готов от доста дълго време и чака да бъде приет.
Смятам, че сега е моментът да потвърдите своя патриотизъм – Вие и Вашата парламентарна група, без да губим време да приемем Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Богданов.
Заповядайте за втора реплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, силно ме смущава факта, че тук има говорители на Българския хелзинкски комитет, която организация е доказала своята вредност за България, и има едно говорене, което е в разрез с всичко написано в Законопроекта и идеята на Законопроекта с цел да се торпилира тази идея да не се гласува на първо четене, тоест да не може да се подобри нещо, за което ужким се призовава: „Ама дайте, подобрете!“ „Дайте, подобрете“ между първо и второ четене, както му е редът! Затова има две четения на законопроектите.
Силно се надявам БСП да не са се превърнали в говорители на ДПС, които обичайно скачат по този начин и по тази тема, а да вземат една отговорна позиция, защото всичко, което беше изговорено от господин Вълков, се касае за религията и ние затова искаме да направим ясно разграничение между религия и идеология. Затова дали ще бъде радикален ислям или радикален ислямизъм ние не искаме да се идентифицира с религията, а през цялото време Вие говорите за религия. Не за религията става дума, а става дума за онази идеология, която обля в кръв Европа, която няма фронтова линия, а се стреми да превърне нашите общества в поле на войната, да ги ерозира и всъщност да разруши всичко, за което европейската цивилизация се е грижила през времето.
В това отношение моля Вас и Вашите колеги да преосмислите начина, по който ще гласувате, защото очевидно търсенето на формално основание да не се подкрепи този закон, не е израз на патриотизъм, още по-малко – израз на отговорност пред националната сигурност, за която можем да кажем, че основната заплаха произтича от радикализацията и от проникването на подобни идеологии в иначе мирните и традиционни български ислямски общности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Има ли трета реплика? Не виждам заявка.
Заповядайте за дуплика, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Колеги, не ме убеждавайте в това, което съм убеден! Аз Ви казах, ако ние заедно с Вас прецизираме буквата, текста, точката, понятията, аз ще подкрепя Закона. Аз ще го подкрепя предложението. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Славчо Атанасов: „На първо и на второ…“)
Абе и на трето, ако искаш, господин Атанасов! (Силен шум.) Понеже се обаждаш нерегламентирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля Ви, колеги!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ще го подкрепя!
Но нека бъдем точни, колеги. Ето какво каза колегата – ние правим ясно разграничение между религия и идеология. В същото време в чл. 93 пише така: „Радикален ислям е идеология, която пропагандира…“ (Шум и реплики.)
Е, не е идеология! Сега не искам да Ви говоря за теченията в исляма и за най-консервативните от тях, но трябва да бъдем точни. Предишният колега употреби израза „алевити“. Това е, хайде да не обиждам колегата – такова понятие няма, колеги, „алевити“. Някои, ако го запишем така, ако ни чуе, ще ни се смеят. Алеуитите са течение в шиитския ислям, и то много отдавна. Десет процента от мюсюлманите в Сирия са алеуити. (Шум и реплики.)
Ето, „алевити“. Абе „алевити“, колега, е руското наименование на алеуитите. И в Турция така го наричат. Ако искате да говорите на руски или на турски, заповядайте, ама знам, че и не можете! Затова искам да Ви кажа по този повод една такава поговорка и с това приключвам дупликата. Ще Ви я преведа. Ние искаме да пием вода от извора – ще Ви кажа, това е една стара турска любовна народна песен, в нея се казва така: „Шу чешме, гюзел чешма, суй, чеджек – тасъ йок“ – „Тази чешма е хубава за пиене, но тас вода да пиеш – няма“. Нека си вземем едно тасче и аз ще Ви подкрепя безрезервно! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Това беше дупликата.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ахмедов.
Имате думата за изказване.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от „Движението за права и свободи“ бихме подкрепили всеки Законопроект за изменение, който е свързан, стига да има възникнали някакви взаимоотношения в обществото. С така предложения Наказателен кодекс ние не виждаме да има нови взаимоотношения, които да изискват промяна в Закона.
С настоящото излагаме позицията си по така предложения Законопроект, като считаме, че даването на дефиниция за радикален ислям в Наказателния кодекс ще бъде силно изразено, дискриминационно и ксенофобско проявление от страна на българския законодателен орган. Ето защо изцяло се противопоставяме на опитите, независимо в какъв контекст, ислямът да бъде квалифициран като престъпен.
Описаните в Законопроекта деяния и към настоящия момент са квалифицирани като престъпления, тоест реално няма проект на текст, който инкриминира някакво деяние, което до момента не е било считано за общественоопасно и не е намерило израз в досегашните разпоредби на Наказателния кодекс.
Разпоредбата на чл. 108 от Наказателния кодекс по отношение на антидемократичната идеология е напълно достатъчна в това отношение. Всичко останало е израз на желание на вносителите на Законопроекта да обявят една религия за опасна. ДПС е против всякакъв вид радикализъм.
Уважаеми колеги, Вие бихте искали да правите разграничение между религия и идеология, но ние не го виждаме в така направените предложения. Въвеждането на понятие „радикален ислям“ и квалифицирането му като престъпление, е като да се въведе понятие „мюсюлмански тероризъм“. По същата логика може да има и квалифициране на деяние за убийство, като убийство от мюсюлманин. В същото време при убийство на мюсюлманин да е привилегирован състав на престъпление, съответно кражба от мюсюлманин да я квалифицираме като състав на престъпление, а кражба от мюсюлманин - като привилегирован.
С настоящето също заявяваме, че при приемане на подобен текст, ние от ДПС ще сезираме всички компетентни, национални и международни организации за защита на човешките права.
Още веднъж искам да Ви припомня, уважаеми колеги, че ДПС е против всякакъв вид радикализъм! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов. (Ръкопляскания от ДПС.)
Има ли реплики? Не виждам.
Желаещи за изказвания имаше.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз няма да се задълбавам в теоретични и прочее прения. Това, което говори господин Велков, с определени познания върху теорията, аз мога, господин Велков, на Вас да Ви отговоря с цитати от книгата на Самюъл Хънтингтън по всички точки, по които говорихте тук. Защото тази книга, която излезе 90-те години и всички я ругаха много силно, само аз бях единственият, който в американско списание написа положителна рецензия, а сега е на дневен ред и тя е истинската книга, която говори за тези неща.
Ние не се вдълбаваме да ругаем исляма, не се вдълбаваме да се занимаваме с теория, да разграничаваме произношението „алеуити“ или „алевити“, което е гръцко произношение, ние се концентрираме върху проявите на тероризъм в страните на Европейския съюз, и не само там, и искаме да изпреварим малко времето. Това, което става по улиците на Берлин, Лондон, Мадрид, Париж и другите градове на Западна Европа, дори и в Съединение щати, искаме да го предвидим и да го спрем.
Това няма никакво отношение, честна дума, няма никакво отношение към турската диаспора в България и нейния политически елит, който е тук, с който съм водил големи дискусии по теории с различни, хайде да кажа, по-резки изрази и така нататък, но това, което ние правим, няма отношение към Вас, колеги, защото при Вас такива прояви няма. От демокрацията насам такива прояви, нали, ДПС изобщо не е в тази линия. Ние просто искаме да направим един акцент върху този тероризъм, който наистина има такава характеристика, който наистина дълбае там в теорията, за да извади насилието на преден план и да го обяви за морално насилие, каквото насилие не може да има. Затова, ако Вие наистина сте и либерали, и демократи, и прочее – и десни, и леви тука навсякъде, гласувайте го.
Що се отнася до прецизирането, това е много трудна работа, но тя ще бъде извършена на всяка цена. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Станилов.
Реплика?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, народни представители! Уважаеми професор Станилов, благодаря Ви, че разграничихте най-после ДПС от това, което говорите. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Наистина Ви благодаря за това и с уважение се отнасям към думите, така че недейте да ме репликирате от място. След малко ще имате възможност.
Аз обаче искам да Ви попитам, казвате, че с това нещо се опитвате да предотвратите това, което става по улиците на Лондон, на Берлин и така нататък. Не мислите ли, че с внасянето на това и само с този дебат не че ще предотвратите, а предизвиквате такива процеси, които, за щастие, са далече от България, а да обърна внимание – и върху България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Това беше първа реплика. (Реплика от народния представител Павел Шопов: „Процедура.“)
Процедура – заповядайте, господин Шопов. (Шум и реплики.)
Извинете! Господин Шопов, има заявка за втора реплика. Нека приключим изказването и веднага след това.
Заповядайте. (Силен шум и реплики.)
Това е за изказване вече – на господин Ибрямов. (Реплики.)
Добре, нека да изчакаме реда.
Имате думата за реплика.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Станилов, искам да Ви благодаря за това, което казахте, за истините, които признахте.
Само да отбележа нещо. Нито веднъж във Вашето изказване, докато говорехте за тероризъм и всички тези негативни явления, не споменахте „ислям“, което е правилното и справедливото. Защо тогава в Закона го вкарахте този „ислям“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Летифов.
Процедура. (Силен шум и реплики.)
Извинете, не сме приключили.
Господин Шопов, господин Шопов! (Силен шум и реплики.)
Има ли дуплика? Няма.
Добре, процедурата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Процедурата ми е за удължаване на работното време до гласуване на настоящия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме процедурно предложение за… (Шум. Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Заповядайте, господин Хамид.
Слушам Ви за обратно предложение.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председател! Предстоят много важни комисии. Вие, като член на Правна комисия, знаете, че имаме изслушване на главния прокурор в Правната комисия, след това предстои Антикорупционен закон на второ четене. Това ще ни отнеме време. Обещахме на обществото до края на годината да приемем Антикорупционния закон, така че нека да не удължаваме времето, още повече че вече един път се гласува това, така че няма смисъл от удължаване на времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Гласуваме процедурно предложение за удължаване на времето до приемане на разглеждания Законопроект.
Гласували 125 народни представители: за 65, против 30, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте. (Шум и реплики.)
Господин Ибрямов иска думата за предложение за прегласуване.
Моля, обосновете предложението.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по прегласуване, защото в началото на пленарното заседание днес имаше подложена процедура за удължаване на работното време. Колегите гласуваха „против“, така че е недопустимо да се удължи работното време на Народното събрание. Затова процедурата ми е по прегласуване и моля, колеги, да се гласува за неудължаване на работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Подлагам на прегласуване предложението да бъде удължено работното време до приключване на обсъждането и гласуване на разглеждания Законопроект.
Гласували 139 народни представители: за 83, против 38, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Продължаваме работа по Законопроекта. (Силен шум и реплики.)
Господин Станилов… (Реплика от народния представител Станислав Станилов: „След като не ми дадохте дупликата, извадихте тука белия плик и аз си мълчах…“)
Господин Станилов… (Силен шум. Реплика от народния представител Станислав Станилов: Дупликата ми къде е?!“)
Господин Станилов, изрично се обърнах към Вас с въпрос за дуплика. Съжалявам, ако не съм разбрал. (Реплика от народния представител Станислав Станилов. Силен шум и реплики.)
Господин Станилов, обръщам внимание да запазите реда. (Силен шум и реплики.)
Господин Станилов, запазете реда в залата и запазете нервите си.
Уважаеми народни представители, продължаваме с обсъждането на Законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. (Силен шум и реплики.)
А, има.
Извинявайте, господин Ибрямов. Започнах да гледам от там, откъдето ми се карат.
Извинявайте.
Извинявайте, давайте ясни сигнали.
Имате думата. (Реплика от народния представител Джейхан Ибрямов.)
Наистина Вие предварително бяхте обявили.
Имате думата за изказване.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз няма да Ви се карам. Ясно е кой в Народното събрание държи такава реч и се кара.
Уважаеми колеги, внесен е един Закон, който е абсурден, и каквито и аргументи да се изтъкват от страна на вносителите, видите ли, че това е насочено срещу радикална идеология, абсолютно не кореспондира с това, което виждаме пред нас. Това е немощ на вносителите, защото по техните думи, когато има в мотивите обществено наболял проблем, винаги се прибягва до Наказателния кодекс! Защото в институциите обсъждането, което трябва да има, не е факт. Тогава наяве ще излязат много обстоятелства, които ще оборят самия Законопроект.
Колегите, които взеха отношение по Закона, правилно споменаха още в § 1, който предлага чл. 93, и се казва, че радикалният ислям е идеология. На всичкото отгоре, в мотивите се казва, че има два вида ислям. Уважаеми колеги, има ислям, а няма два вида ислям! Когато казвате, че това е насочено, видите ли, да бъдат предпазени български граждани и българо-мохамедани, да Ви поправя – България има мюсюлмани, има и християни. Не съм чувал да има български християни и български мохамедани. Тотално погрешно непознаване на терминологията!
Затова, когато подготвяте подобен род законопроекти, както цитирате, ще се допитвате до експерти, но поне се допитвайте до истинските експерти, а не до самозваните.
В мотивите цитирате, че 66% от един доклад се доказвало и казвало, че определени организации са припознавали терористичните атаки, които са били извършвани. Колеги, къде е останалият процент? Ще Ви повярваме, когато говорите за радикални течения или радикална идеология, радикализми или радикални течения. Тогава бихме подкрепили всякакъв вид Законопроект, който се внася, да се криминализира всякакъв вид радикална идеология или религиозно течение.
А във вида, който предлагате и който проповядва радикален ислям, Вие в момента настройвате цяла група от българската общност, изповядващи исляма. Правите го колеги, правите го! Това е накърняване на достойнството.
Аз съм български мюсюлманин, изповядвам исляма! На всичкото отгоре ми заявявате, че, видите ли, Вие можете да накърнявате моето достойнство. Задавам друг въпрос: когато говорите за покриването на лицето частично или изцяло, миналата седмица именно тук, в парламента, имаше група народни представители, които си покриха лицето. За какво става дума? (Шум и реплики.)
Аз задавам въпроса: за какво става дума, защото председател на парламентарна група излезе с покрито лице от тази трибуна? Защо не реагирахте тогава, колеги? Защо не виждаме реакция от Ваша страна и да го дадете под съд? Защото Вашият закон е избирателен и насочен към определена група и може би да си повишите загубените рейтинги – не знам, това вече Вие го знаете. (Реплика от ГЕРБ: „Нашата реформа е добра.“)
Видяхме, че по време на посещение на българския премиер преводачката беше със забрадка. Да, това е в чужда държава. Представете си, че има покана към тези домакини и пристигнат в България, и техният преводач е с покрито лице, то какво правим тогава?! Със забрадка с извинение. Какво правим с водачите на футболните агитки, като включително и техните последователи са със закрити лица? Ами по време на Луков марш, колеги? Обърнете внимание, че досега са се провеждали над десет мероприятия на Луков марш и две трети от момчетата, които участват там, са с покрити лица. И други маршове имаше в София, но не видяхме реакция. Защо? Защото Законът е избирателен, още веднъж го подчертавам!
Тук ще се обърна към народните представители отдясно – Политическа партия ГЕРБ, и отляво – колегите от БСП, да се отхвърли в този му вид Законопроекта, да се прецизира, както е изискването на институциите, които са дали положително становище, и след това да се внесе за разглеждане и в комисиите в Народното събрание. Абсурден, абсурден текст, който създава противопоставяне в българското общество! Благодаря Ви за вниманието, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Реплики към изказването? Няма заявки за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Ние няма да подкрепим така внесения Законопроект, защото той не спомага по никакъв начин да развие или да обнови, или да добави нещо в наказателно-правната теория. Напротив, стана дума, че този Законопроект е излишен.
За всичко това, което пише в Законопроекта, колеги, в момента в действащия Наказателен кодекс има състави на престъпления и те са формулирани прецизно с оглед наказателно-правната терминология, и с оглед целите на Наказателния кодекс. Абсолютно ненужни текстове, които целят само да вкарат в Наказателния кодекс един журналистически термин.
Моля да удължите времето на групите, ако ми изтича времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Удължете времето на групите.
ХАМИД ХАМИД: Ще Ви дам малък пример, колеги. От няколко години в България върви процес срещу група имами от Пазарджишко. През цялото това време се наложи журналистическият термин, че това е дело срещу радикалния ислям в България.
Как така? За първи път сега внасяте радикалния ислям, а върви някакво дело срещу радикален ислям. Ето Ви доказателството, че текстовете, които внасяте, са абсолютно ненужни. Виждате до какво води самата неопределеност на терминологията, а самият термин „радикален ислям“ е антоним. Това се две противоречиви понятия, тоест няма как „радикален“ и „ислям“ да ги вкарвате в словосъчетание.
За всички тези текстове Наказателният кодекс има прецизни такива, съобразени със съвременната ситуация и ситуацията в Европа, така че няма смисъл от този Законопроект. Законопроектът Ви е излишен!
Колеги, обезсмисляте всички усилия на премиера на държавата, който се опитва да прави чудеса, да нормализира отношенията ни с всички държави на Балканите и в Персийския залив, да докара инвестиции, а Вие провокирате и обезсмисляте неговия труд. Това е резултатът от този Законопроект, така че, колеги, призовавам всички да го отхвърлят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Хамид.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма желаещи народни представители, които да направят изказвания.
Закривам разискванията.
Процедура – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Имате текст в нашия Правилник, който ни дава възможност да искаме поименна проверка преди всяко гласуване.
Поименна проверка от името на парламентарната група на ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Няма как.
Обратно предложение? (Шум и реплики.)
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Има изричен текст в нашия правилник, който забранява един час преди края на работното време, да се иска поименна проверка. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ние сме в по-особена ситуация и ще трябва да решим казуса при неопределено работно време, защото приехме решение, че ще работим до решаването на Законопроекта. Моля, господин Христов, помогнете ми.
Преминаваме към поименна проверка.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андон Димов Дончев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анелия Димитрова Клисарова - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - тук
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - отсъства
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Георгиев Ламбев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - отсъства
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Василева - отсъства
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - тук
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Димова Саватева - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Гамишев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - отсъства
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Елена Николова Йончева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Запрян Василев Янков - тук
Ивайло Любенов Константинов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Киров Генов - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - отсъства
Иво Ангелов Христов - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Стоянов Младенов - тук
Йорданка Иванова Фикирлийска - тук
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мартин Владимиров Тинчев - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - отсъства
Милко Недялков Недялков - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - тук
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
На всички присъстващи тук с името Николай – честит имен ден!
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Пенчо Пламенов Милков - отсъства
Петър Бойков Витанов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Николов Георгиев - тук
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Георгиев Велков - тук
Присъстват 118 народни представители. Има кворум.
Продължаваме заседанието с гласуване. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Преди проверката обявихме приключване на разискванията и предстоеше гласуване. (Шум и реплики.)
Квесторите, моля, поканете народните представители от кулоарите. (Влиза парламентарната група на ДПС.)
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-11, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители.
Гласували 160 народни представители: за 88, против 22, въздържали се 50. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението е прието, Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това приключваме работата за днешния ден.
Продължаваме утре – 7 декември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,30 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Явор Нотев


Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания