Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО И ШЕСТНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 14 март 2018 г.
Открито в 9,01 ч.
14/03/2018
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добро утро, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще Ви запозная с Програмата за работа на Народното събрание за 14 – 16 март 2018 г.
„1. Второ гласуване на Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари. Вносител е Министерският съвет - на 22 август 2017 г. Приет е на първо гласуване на 6 октомври 2017 г. – продължение.
2. Актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение. Вносител е Министерският съвет - на 11 декември 2017 г.
3. Прекратяване правомощията на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Вносител е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения - на 9 март 2018 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносители са Христиан Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 16 януари 2018 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Вносители са Станислав Станилов и група народни представители - на 21 юни 2017 г. Приет е на първо гласуване на 13 юли 2017 г.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация. Вносител е Министерският съвет на 16 февруари 2018 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител е Министерският съвет на 16 януари 2018 г. Приет е на първо гласуване на 15 февруари 2018 г.
8. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти. Вносител е Министерският съвет на 2 февруари 2018 г.
9. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 115, против 35, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Колеги, имаме предложение за включване в дневния ред по чл. 53, ал. 3 от Правилника от парламентарната група на „БСП за България“. Предлагат като точка в Програмата на Народното събрание за периода 14 – 16 март 2018 г. гласуване на Проект за решение за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, № 854-02-14 от 28 февруари 2018 г. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители.
Кой ще ни представи предложението?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Оповестяването на сделката за продажба на чешкото дружество ЧЕЗ Груп в България предизвика остра обществена реакция и сериозни притеснения в българските граждани.
Преминаването на собствеността на дружеството, осигуряващо електроснабдяването на повече от два милиона души в една трета от територията на страната, в ръцете на неясни собственици при неизяснени обстоятелства и непрозрачно финансиране е недопустимо от гледна точка на националната сигурност. Имаме, разбира се, и доста съмнения около тази сделка. Предполагам, че и на Вас, като народни представители, избирателите също са Ви задавали въпроси, на които, за съжаление, ние не можем да дадем конкретен отговор.
Народното събрание като най-висш орган в страната не може да остане безучастен свидетел на случващото се в стратегически сектор, какъвто безспорно е енергетиката. То е длъжно да упражни своите правомощия, за да установи всички факти и обстоятелства около процедурата, която доведе до избора на фирма, създадена преди няколко месеца с капитал от едва 50 хил. лв., за купувач на едно от най-големите енергийни предприятия в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Процедура ли имате, господин Цветанов?
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ винаги е била за прозрачността и да избегнем всякакъв популизъм по важни теми, които могат да доведат до разделение на обществото. Затова ние нямаме никакви притеснения от евентуален дебат, който трябва да бъде проведен в българския парламент. Доказахме го с направените извънредни заседания на Комисията по енергетика и Комисията за контрол на специалните служби, където бяха изслушани абсолютно всички, имащи отношение, както като регулатори, така също и държавни институции за осъществяването на контрола и ако има съмнения за някакви нередности.
От тази гледна точка ние ще подкрепим предложението, което се прави от страна на БСП. Действително тогава ще стане ясно и ще излезе цялата истина, за да може да се спре с тези спекулации и да се заиграваме със страховете на хората.
Колеги от БСП, ние Ви подкрепяме за създаването на такава анкетна комисия и смятам, че след като приключи анкетната комисия, ще може действително да представим на обществото обективната истина, а не всеки да я интерпретира по своему. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Подлагам на гласуване предложението на парламентарната група „БСП за България“ в Програмата на Народното събрание за тази седмица да влезе и точка: „Гласуване на Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, № 854-02-14 от 28 февруари 2018 г.“.
Гласували 175 народни представители: за 174, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за предложение, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на всички парламентарни групи, че подкрепиха предложението на опозицията. Тъй като може много бързо да гласуваме тази точка, имаме конкретно решение за създаването на тази анкетна комисия изцяло на паритетен принцип – по двама народни представители от парламентарна група, нека да бъде точка първа от дневния ред, за да можем веднага да започнем работа в тази комисия и да изясним ситуацията относно продажбата на активите на ЧЕЗ Груп България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стойнев тази точка да влезе като точка първа в Програмата.
Господин Цветанов има друго предложение – заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отменете гласуването!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: От парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим така направеното предложение, защото като сме казали, че подкрепяме създаването на анкетна комисия и колкото по-бързо бъде създадена, толкова по-добре ще бъде, за да може да работят повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Стойнев избирането на тази комисия да бъде първа точка от дневния ред днес.
Гласували 177 народни представители: за 177, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С ПЛАНИРАНАТА ПРОДАЖБА НА ДРУЖЕСТВАТА НА ЧЕЗ ГРУП В БЪЛГАРИЯ, № 854-02-14, 28 февруари 2018 г.
Заповядайте, господин Стойнев, за предложения за състава на Комисията. (Шум и реплики.)
Първо, трябва да видим на какъв принцип ще бъде формирана.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви изчета решението:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Комисията се състои от 10 народни представители – по двама от всяка парламентарна група.
3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: председател, членове.
4. Комисията се избира за срок от един месец.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да ми дадете Проекта за решение. (Народният представител Драгомир Стойнев връчва Проекта за решение на председателя Цвета Караянчева.) Благодаря, господин Стойнев.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От ГЕРБ – да, подкрепяме създаването на такава анкетна комисия. Да, подкрепяме, разбира се, да бъде на паритетен принцип, но аз предлагам да има една добавка – не бих казал техническа или не – в Проекта за решение, който изчете господин Стойнев: „Анкетна комисия за приватизацията и – натам продължава текстът – планираната продажба на...“ и така нататък. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ще моля да го подложите на гласуване. След като се работи за прозрачност, за яснота, нека да бъде прозрачно – ясно е как е извършена приватизацията във времето и съответно планираната продажба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С риск, че започва да става съмнително това, което се случва в тази зала, ние от опозицията подкрепяме предложението на управляващите, защото считаме, че е важно да има яснота в тази сделка от самото й начало. Още повече, сме искали и от прокуратурата подобно разследване. Тук в парламента можем да се убедим в това, което се е случило през годините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Господин Аталай, заповядайте за изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, пак продължаваме и се подхлъзваме по повърхността на популизма. Преценихме, че е добре да подкрепим създаването на временна анкетна комисия, но когато чуваме в заглавието това, с което ще се занимава тази комисия, някак си продължаваме да изпращаме едни послания към всички онези, които са предприемчиви, всички, които могат да допринесат за развитието на икономиката в България.
Първо, в самото заглавие да направим комисия за планираната продажба. Колеги, българската страна ли планира продажбата? Какво правим? Или ще се намесим във взаимоотношенията на две търговски дружества, и особено собственик на друга държава, който си е планирал продажбата, и Народното събрание на Република България ще ги разследва? Учудвам се!
Колкото до приватизациите – много е добре. Нека да разследваме, нека да направим, но следприватизационният контрол, което е контролиране, минаване по етапите, би трябвало също да прочетете и да видите какво и по какъв начин се е случвало. Още веднъж Ви казвам – темата, на която от сутринта всички единодушно ръкопляскахме – 177 човека сме съгласни да покажем на чешката страна, че са корумпирани – някак си не го възприемам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Има ли реплики към изказването на господин Аталай? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще направя техническо предложение към предложението на БСП. Малко ме смущава числото „10“ в една работна комисия. Знаем, че неписано правило е комисиите да бъдат от нечетен брой членове, тъй като съществува презумпцията да не може да вземе решение по чисто разделяне на гласовете. Спокойно, делово, без да изменяме по никакъв начин принципа, който предлагате. Предлагаме да бъде по паритетен принцип, но да бъдат по трима народни представители, така стават 15 – тогава комисията може да работи. Даже разширяваме състава и имаме възможност комисията да работи по-прозрачно, повече хора да вземат участие. Мисля, че по никакъв начин не затрудняваме работата на комисията. Правя формално предложение по трима народни представители, още повече хора да вземат участие и да имат представа за работата по този толкова важен проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Има ли реплики? Не виждам.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Първо, ще подложа на гласуване редакционните поправки, които бяха предложени от колегите. Първо: „Създава се Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България“ по предложение на господин Лазаров.
Гласували 175 народни представители: за 174, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Второто предложение е на господин Михов: „Комисията се състои от 15 народни представители, по трима от всяка парламентарна група“.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 171 народни представители: За 164, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, заповядайте за предложения за състава на Временната комисия.
Господин Цветанов, заповядайте за предложение за състава на Комисията.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на парламентарната група предлагаме за членове: Делян Добрев, Валентин Николов и Димитър Лазаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Господин Стойнев, заповядайте за предложение за състава на Временната комисия.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
За председател на Анкетната комисия предлагаме господин Жельо Бойчев, а за членове: господин Таско Ерменков и господин Крум Зарков. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Предложенията на „Обединени патриоти“ за Комисията са: Петър Петров, Николай Александров и Александър Сабанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, за членове на Комисията предлагаме: Рамадан Аталай, Елхан Кълков и Сергей Кичиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Хамид.
Заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля): Благодаря, госпожо Председател.
От името на парламентарната група на „Воля“ предлагаме Полина Цанкова, Албена Найденова и Пламен Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, имаме предложенията на всички парламентарни групи. Има само едно предложение за председател – на господин Жельо Бойчев. При положение че няма друга кандидатура, ще подложа на гласуване анблок председателя и членовете на Комисията. Няма да ги изчитам отново.
Подлагам на гласуване предложенията на парламентарните групи за членове на Комисията и за председател – господин Жельо Бойчев.
Гласували 180 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, ще Ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 7 март до 13 март 2018 г.:
Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Вносители са Емил Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата.
Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по енергетика.
Проект на декларация на Народното събрание на Република България относно недопустимо публично поведение на народен представител. Вносител: Веселин Марешки.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за
2017 г. Вносител е Икономическият и социален съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Съобщение:
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от същия Закон е разрешил провеждането на подготовка на военен персонал от състава на въоръжените сили на Република Македония в периода от 11 март 2018 г. до 21 март 2018 г. Подготовката се провежда в изпълнение на протокол между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Македония относно провеждането на подготовка на военен персонал през 2018 г., подписан в град Скопие на 8 февруари 2018 г. Пребиваването на съюзнически въоръжени сили с невоенен характер във въздушното пространство и на територията на Република България е в периода от 13 март 2018 г. до 21 март 2018 г. в състав общо четири души от въоръжените сили на Република Македония. Подготовката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от друга държава или организация въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 9 март 2018 г. и е предоставено на Комисията по отбрана.
Второто съобщение е от Националния статистически институт. Постъпила е информация за индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“, без търговията с автомобили и мотоциклети, през месец януари 2018 г.; индекси на промишленото производство през месец януари 2018 г.; индекси на строителната продукция през месец януари 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ – продължение.
Господин Цветанов, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, преди да продължим текстовете от Закона, правя предложение: на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, моля в пленарна зала да бъдат допуснати: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Николай Ненков – заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност“, госпожа Райна Янева – началник на отдел „Финансово разузнаване“ в ДАНС, госпожа Таня Каракаш – директор на „Правно-нормативна дейност“ в ДАНС, госпожа Цветелина Стоянова – началник на сектор „Финансово разузнаване“ в ДАНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в зала.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, поканете гостите да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Допълнителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 1 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
„1. „Банка фантом“ е кредитна институция или финансова институция по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 или институция, извършваща дейности, еквивалентни на извършваните от такива институции, учредена в юрисдикция, в която тя няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и е необвързана с регулирана финансова група (финансова група, която е обект на ефективен консолидиран надзор). Наличието на местен агент или изпълнителски персонал не отговаря на изискването за физическо присъствие.
2. „Група“ е група от предприятия, състояща се от предприятие майка, от неговите дъщерни предприятия и от правните образувания, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат участие, както и от предприятия, свързани едно с друго по смисъла на чл. 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).
3. „Делово взаимоотношение“ е стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност.
4. „Други официални лични документи“ са документите по смисъла на:
а) чл. 1, ал. 5, т. 2 и 3 от Закона за българските лични документи;
б) чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците.
5. „Друго правно образувание“ е всяко неперсонифицирано дружество или всяка друга правна форма, независимо от наличието на правосубектност, което може да встъпва в правоотношения, да притежава или да управлява финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси.
6. „Държава членка“ е държава, която е членка на Европейския съюз.
7. „Европейски надзорни органи“ са: Европейският банков орган, създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OB, L 331/12 от 15 декември 2010 г.); Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (OB, L 331/48 от 15 декември 2010 г.) и Европейския орган за ценни книжа и пазари, създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (OB, L 331/84 от 15 декември
2010 г.).
8. „Електронни пари“ са електронни пари по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
9. „Клиент“ е всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка с лице по чл. 4.
10. „Кореспондентски отношения“ са:
а) предоставянето на банкови услуги от една банка (като „кореспондент“) на друга банка (като „респондент“), включително с цел предоставяне на текуща сметка или друга сметка за пасиви и свързани с това услуги, като управление на парични средства, международни преводи на средства, клиринг на чекове, кореспондентски сметки и валутни услуги;
б) взаимоотношенията между кредитни институции, финансови институции по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 и между кредитни институции и такива финансови институции, когато се предоставят сходни услуги от институция кореспондент на институция респондент, включително взаимоотношенията с цел извършване на сделки с ценни книжа или преводи на средства.
11. „Органи за надзор“ са Комисията за финансов надзор, Българската народна банка и държавните органи, овластени от закон или друг нормативен акт да упражняват общ надзор върху дейността на лице по чл. 4.
12. „Официален документ за самоличност“ е документ по смисъла на:
а) чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за българските лични документи;
б) параграф 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България;
в) чл. 21, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства;
г) документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство.
Не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.
13. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.
14. „Свързани операции“ са операциите и сделките, които отговарят на следните условия:
а) поредица от последователни прехвърляния на парични средства или ценности от или на едно и също физическо лице, юридическо лице или друго правно образувание, които са извършени във връзка с едно задължение, когато всяко отделно прехвърляне е под законовия праг, но които заедно отговарят на критериите за прилагане на мерките за комплексна проверка, или
б) поредица от прехвърляния чрез различни лица по чл. 4, която е свързана с едно и също задължение, или
в) друга свързаност, установена с оглед на спецификата на операциите или сделките, основана на прилагане на мерките по този закон.
15. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон или на правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година.
16. „Служби за обществен ред“ са Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната.
17. „Служби за сигурност“ са Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи.
18. „Служител на висша ръководна длъжност“ е длъжностно лице или служител, които притежават достатъчно познания относно рисковата експозиция на лицето по чл. 4 във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция, като не е необходимо във всички случаи това да бъде орган или член на орган на управление или представителство на лицето по чл. 4.
19. „Случайна операция или сделка“ е всяка операция или сделка, свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения.
20. „Трета държава“ е държава, която не е членка на Европейския съюз.
21. „Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF)“ е групата, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване два текста. Първи текст – текст на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби“, което се подкрепя от Комисията. Втори текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 1.
Гласували 93 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 15.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 2 е направено предложение от народните представители Иван Иванов, Тодор Байчев, Георги Гьоков и Славчо Велков:
„В Допълнителни разпоредби, в § 2, ал. 1, т. 3 се изменя така:
„3. По отношение на фондации, сдружения и други юридически лица с нестопанска цел действителният собственик е едно или няколко от следните лица:
1. учредителят, ако има запазени права;
2. представляващите и членовете на управителния орган;
3. членовете на върховния орган на фондациите.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението от народните представители Иван Иванов, Тодор Байчев, Георги Гьоков и Славчо Велков, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 15, против 63, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 13.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в него думите „частично разпоредбите“ се заменят с „изисквания“ и накрая се добавя „(ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.)“.
По § 4 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като в него думата „установява“ се заменя с „предвижда“ и накрая се добавя „(ОВ, L 122/1 от 3 май 2013 г.)“.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване. Ще подложа на гласуване три текста. Първият текст е текстът на вносителя за § 3 с предложените от Комисията замени в него, текстът на вносителя за § 4 с предложените от Комисията замени в текста и създаването на нов § 5 с текст, предложен от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 13.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 5 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване два текста. Първият текст е текстът на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, подкрепен е Комисията, и предложението на Комисията да бъде отхвърлен § 5, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 5.
Гласували 93 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 14.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. (1) Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 и ги изпращат за утвърждаване по реда на чл. 103 в 4-месечен срок от приемането на правилника за прилагане на закона.
(2) Лицата по чл. 4, за които с този закон възниква задължение за прилагане на мерки срещу изпирането на пари, приемат и изпращат вътрешни правила по чл. 101 в срока по ал. 1.
(3) В случаите по чл. 104 лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, извършват уведомяването по чл. 104, ал. 2 и 4 в 30-дневен срок от приемане на правилника за прилагане на закона.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон и не са създали специализирани служби по отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. …), са длъжни да създадат служби по чл. 106 в 4 месечен срок от влизането в сила на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване два текста. Първият текст е редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 6, а вторият текст е редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 7.
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. (1) Член 79, ал. 1 и чл. 94, ал. 2 се прилагат след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация.
(2) Член 79, ал. 3 се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. (1) В срок до 1 октомври 2018 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63.
(2) Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел по § 25 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.), които са извършили пререгистрация до 1 октомври 2018 г., заявяват за вписване данните по ал. 1 в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.
(4) Лицата по ал. 3, които са извършили пререгистрация след 1 октомври 2018 г., заявяват за вписване данните по ал. 1 в срок до 4 месеца от извършване на пререгистрацията.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона в 5-месечен срок от влизането в сила на този закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Ще подложа на гласуване четири текста. Първият е редакцията, която Комисията предлага на текста на § 8. Вторият текст е редакцията, която Комисията предлага на текста на § 9. Третият текст е редакцията, която Комисията предлага на текста на § 10. Четвъртият текст е текстът на вносителя за § 11, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 8.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 12 има предложение от народния представител Менда Стоянова: …
„2. § 12 относно чл. 12, ал. 9 влиза в сила от 1 януари 2018 г.„
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.), Решение № 2 на Конституционния съд се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 12 се създава ал. 9:
„(9) За целите на административното сътрудничество и обмена на информация по Глава шестнадесета, Раздели IIIа, IV, V и VI органът по приходите освен правомощията по ал. 1 има право на достъп до:
1. информацията, документите и данните, събирани по реда на Глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари и съхранявани по реда на Глава трета, Раздел I от същия закон, включително информацията, документите и данните за отделните сделки и операции;
2. информацията, механизмите и процедурите за прилаганите мерки за комплексна проверка по реда на Глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и до вътрешните правила, политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари по Глава осма, Раздел I от същия закон;
3. информацията и данните за действителните собственици, с които разполагат лицата по чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и до информацията и данните по чл. 63, ал. 4 от същия закон, вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.“
2. В чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощени от него длъжностни лица“ се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ или други оправомощени от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ длъжностни лица“.
3. В § 2б от Допълнителните разпоредби след думите „(ОВ, L 332/1 от 18 декември 2015 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Директива ЕС 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари (OB, L 342/1 от 16 декември 2016 г.)“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Менда Стоянова в частта, която не се подкрепя от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 5, против 47, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 12.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Блокират се всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, които са собственост на лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, независимо в чие владение се намират, както и всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, с изключение на вещите и правата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение.”;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Всичко придобито и генерирано от финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, притежавани, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, също се блокира от съответната дата по
ал. 2.”
2. В чл. 7 ал. 1 се изменя така:
„(1) Забранява се на физическите и юридическите лица или други правни образувания да предоставят финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, както и финансови услуги на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6.”
3. В чл. 8 ал. 1 се изменя така:
„(1) Забраняват се сделките с блокирани финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, както и сделките по предоставянето на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на такива лица.”
4. В чл. 9:
а) алинея 3 се изменя така:
„(3) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникване на съмнение за финансиране на тероризъм да извършат идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация по съмнителната операция или сделка по реда на Глава втора, раздели V и VI от Закона за мерките срещу изпирането на пари, да съберат информация за съществените елементи и стойността на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни и да уведомят незабавно и Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.”;
б) алинея 5 се изменя така:
„(5) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката по ал. 3 е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” незабавно след извършването й, като посочва причините, поради които забавянето е било невъзможно.”;
в) създават се нови ал. 6 и 7:
„(6) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” може да получи информация за финансиране на тероризъм освен от лицата по ал. 3 и от държавен орган или чрез международен обмен. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(7) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” предоставя на лицето по ал. 3 и на органите по ал. 6 информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.”;
г) досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по Глава осма, Раздел І от същия закон критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.”
д) създава се нова ал. 9:
„(9) Когато при анализа на получена по реда на чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари информация възникне съмнение за финансиране на тероризъм, Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” упражнява правомощията си по чл. 74, ал. 3 от същия закон.”;
е) досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) Разкриването на информация по ал. 3 и 6 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна тайна, банкова, търговска или професионална тайна, или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация, и не поражда отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт.”;
ж) досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 10“;
з) досегашните ал. 9 – 11 стават съответно ал. 12 – 14 и се изменят така:
„(12) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88 от същия закон, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 80, ал. 2 – 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на чл. 80, ал. 7 от същия закон.
(13) Информация относно докладването на съмнение по ал. 3 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност“ не даде други указания в срока по
ал. 3.
(14) Информация относно докладването на съмнение по ал. 5 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност“ не даде други указания.“;
и) създава се ал. 15:
„(15) Формата и редът за подаване на уведомлението по ал. 3 и 5 се определят с правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”
5. Член 9а се изменя така:
„Чл. 9а. (1) Органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да предоставят информация на министъра на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност” незабавно, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят факти, които може да са свързани с финансиране на тероризъм.
(2) Органите за надзор по ал. 1 извършват и проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица. При констатиране на нарушение органите за надзор незабавно уведомяват Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.
(3) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и органите за надзор по ал. 1 могат да обменят класифицирана информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции при спазване на чл. 87, ал. 3 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.”
6. Създават се чл. 9б и 9в:
„Чл. 9б. (1) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за финансиране на тероризъм не отпадне, Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” упражнява правомощията си по чл. 75, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) Достъпът до информация при условията на чл. 75, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да се използва за целите на този закон, като пълна информация се предоставя при условията и по реда на чл. 75, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от същия закон.
(3) Прокуратурата, съответната служба за сигурност или обществен ред, компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност” и дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, получили информация от Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” по реда на ал. 1 и 2, предоставят на дирекцията обратна информация за това как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувано досъдебно производство.
(4) Предоставената от Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” информация по ал. 1 и 2 представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, ако не е класифицирана като държавна тайна по смисъла на същия закон.
Чл. 9в. (1) Предоставянето на информация в случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция „Национална сигурност” сертификат за достъп. При получаване на информацията се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.
(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност”.
(3) Обменът на информация по реда на чл. 9, ал. 6 и на чл. 9а и 9б може да се извършва чрез защитени канали за електронна комуникация при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”
7. В чл. 11 ал. 1 се изменя така:
„(1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 3 и 6 министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”, или оправомощени от тях длъжностни лица могат да издадат писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до пет работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. След извършване на анализа Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 9, ал. 1, 3 и 6. Когато до изтичането на този срок не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да извърши операцията или сделката.”
8. Създава се чл. 11а:
„Чл. 11а. (1) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” използва получената при условията и по реда на този закон информация за извършване на стратегически анализи по чл. 84 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” може да използва информацията, получена по чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и за целите на противодействието на финансирането на тероризма.”
9. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” по своя инициатива и при запитване обменя информация по този закон със съответните международни органи, с органите на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност.
(2) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” по своя инициатива и при запитване обменя информация за съмнение за финансиране на тероризъм при условията и по реда на Глава шеста, Раздел ІІ на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”
10. Създава се чл. 14а:
„Чл. 14а. Контролът по изпълнението на задълженията по този закон от лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се извършва от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” по реда на Глава девета от Закона за мерките срещу изпирането на пари.”
11. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 6, ал. 1 – 4, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с:
1. глоба от 2000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 5000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 40 000 до 100 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.
(3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 5 000 до 2 000 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 50 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;
3. по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 100 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.
(4) Глобите по ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешен контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по
ал. 1.
(5) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. глоба от 5000 лв. до 2 000 000 лв. – когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1;
2. глоба от 10 000 лв. до 10 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по
ал. 1.
(6) В случаите на нарушения, извършени от лице, което е гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите, адвокатско съдружие по смисъла на Закона за адвокатурата или друго неперсонифицирано правно образувание, глобите и имуществените санкции по ал. 1, 2 и 3 се налагат на управляващите съдружници и на лицата, които управляват и представляват лицето.
(7) Лице по ал. 4, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по ал. 5, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за срок една година.
(8) При условията на ал. 3 по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на министъра на вътрешните работи, или по своя инициатива органът, който е издал разрешението или лиценза за извършване на дейност на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност или да разпореди заличаване на вписването – при регистрационен режим.
(9) Актовете по ал. 8 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Държавна агенция „Национална сигурност“ публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. Публикуването се извършва при условията и по реда на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.”
12. В Допълнителната разпоредба:
а) наименованието „Допълнителна разпоредба” се изменя така: „Допълнителни разпоредби”;
б) в § 1:
аа) точка 3 се изменя така:
„3. „Финансиране на тероризъм” е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани изцяло или частично за извършване на тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, кражба с цел набавяне на средства за извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.”;
бб) точка 4 се отменя;
вв) създава се т. 5:
„5. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон от същия вид в рамките на една година.“;
в) създава се нов § 1а:
„§ 1а. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 13.
Гласували 102 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. (1) Член 9в, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация.
(2) Член 9в, ал. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване четири текста: първи текст – предложението на Комисията за създаване на нов § 14 с текст, който беше представен от докладчика; втори текст – текст на вносителя за § 14, който става § 15 и се подкрепя от Комисията; трети текст – текст на вносителя за § 15, който става § 16 и се подкрепя от Комисията, и четвърти текст – текст на вносителя за § 16, който става § 17 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 15.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 18:
„§ 18. В Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) В регистър БУЛСТАТ се регистрират и физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.“;
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
2. В чл. 6 ал. 1 се изменя така:
„(1) Кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 7 и 10, ал. 2 и ал. 3 е 9-значен.”
3. В чл. 7:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 след думите „чл. 3, ал.1, т. 1 – 8“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2 и 3“;
бб) създава се т. 19:
„19. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 след думите „чл. 3, ал. 1, т. 9 – 11“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2 и 3“;
бб) създава се т. 9:
„9. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;”
в) в ал. 4 след думите „ал. 1, т. 5 – 9“ се добавя „и т. 19“, а думите „ал. 2, т. 2, 4 и 5” се заменят с „ал. 2, т. 2, 4, 5 и 9”.
4. В чл. 8, ал. 1 след думите „чл. 7, ал. 1 т. 1 – 17“ се добавя „и т. 19“.
5. В чл. 11, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8 и ал. 2“ се заменят с „чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8, ал. 2 и 3“;
б) създава се буква „ж“:
„ж) декларация относно идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“
6. В чл. 45 се създава ал. 3:
„(3) За неизпълнение в срок на задълженията по чл. 12 относно вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се налагат санкциите по Закона за мерките срещу изпирането на пари.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 6:
а) алинея 3 се изменя така:
„(3) В регистъра по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5 – 8, както и:
1. данните за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;
2. всяка промяна в обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5 – 8 и данните по т. 1.”;
б) в ал. 4 думите „ал. 3, т. 4“ се заменят с „ал. 3, т. 2“.
2. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 5 и 6 се изменят така:
„5. „Контрол” е понятие по смисъла на § 2, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
6. „Действителен собственик” е понятие по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Преди да дам думата за изказвания, моля, колеги, да поздравим учениците от училище „Отец Паисий“ – квартал Ботунец, те са наши гости днес. (Народните представител поздравяват гостите с ръкопляскания.) Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста.
Първият текст е редакцията, която Комисията предлага на § 17, който става § 18, и вторият текст е редакцията, която Комисията предлага за текста на § 18, който става § 19.
Гласували 110 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 18.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 20:
„20. е орган за надзор по Закона за мерките срещу изпирането на пари и по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.”
2. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 34:
„34. упражнява правомощията на орган за надзор по чл. 8, ал. 3 и чл. 71, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;”
3. В чл. 15, ал. 1:
а) в т. 6 думите „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и” се заменят със „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и”;
б) в т. 7 думите „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и” се заменят със „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и”;
в) създава се т. 20:
„20. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 8 - 10 и 31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;”.
4. В чл. 16, ал. 1:
а) в т. 18 след думите „Кодекса за застраховането” се поставя запетая и се добавя „на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане”;
б) в т. 19 след думите „Кодекса за застраховането” се поставя запетая и се добавя „на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане”;
в) създава се т. 26:
„26. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;”.
5. В чл. 17, ал. 1:
а) в т. 11 след думите „социално осигуряване” се поставя запетая и се добавя „на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по неговото прилагане”;
б) в т. 13 накрая се поставя запетая и се добавя „в Закона за мерките срещу изпирането на пари и актовете по неговото прилагане”;
в) създава се т. 19:
„19. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;”.
6. В чл. 18:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 след думите „Закона за здравното осигуряване” се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма”;
бб) в т. 6 след думите „Закона за здравното осигуряване” се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма”;
б) в ал. 3 след думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма”.
7. В чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти” се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма”.
8. В чл. 25, ал. 11 думите „чл. 3а“ се заменят с „чл. 87“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: първи текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 19, който става § 20; втори текст – текст на вносителя за § 20, който става § 21, който се подкрепя от Комисията; трети текст – текст на вносителя за § 21, който става § 22, подкрепен от Комисията; четвърти текст – текст на вносителя за § 22, който става § 23 и който се подкрепя от Комисията; и последен пети текст – текст на вносителя за § 23, който става § 24 и който се подкрепя от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 17.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 11, ал. 3 думите „чл. 3“ се заменят с „Глава втора, Раздел V”.“
Комисията предлага да се създадат § 26 - 30:
„§ 26. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
„1. В чл. 21б т. 8 се изменя така:
„8. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата за осъществяване на стопанския риболов.”
2. В чл. 21г, ал. 2 т. 5 се изменя така:
„5. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата;”.
§ 27. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ, бр. …) в чл. 46, ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата;”.
§ 28. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 81, ал. 1, т. 1 думите „чл. 11 от” се заличават.
§ 29. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 10 от 2018 г.) в § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби думите „т. 4“ се заменят с „т. 5“.
§ 30. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. …) в чл. 40 се създава ал. 6:
„(6) За незаявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се налагат санкциите по Закона за мерките срещу изпирането на пари.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: първият текст е редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 24, който става § 25, и следващият текст е предложението на Комисията за създаване на параграфи от 26 до 30 включително със съдържание, предложено от Комисията и представено от докладчика.
Гласували 103 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 12.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 31:
„§ 31. Законът за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. ...) се отменя.
Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. Параграф 29 влиза в сила от 31 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: първият текст – редакцията, която Комисията предлага за текст на § 25, който става § 31; вторият текст – създаването на нов § 32 със съдържание, което Комисията предлага и което беше представено от докладчика.
Гласували 103 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 11.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, искам да благодаря на абсолютно всички институции, които участваха активно в работната група. Искам да благодаря на:
- референтите;
- Държавна агенция „Национална сигурност“, която имаше огромна отговорност по Законопроекта;
- Министерството на вътрешните работи и
- всички институции и неправителствени организации, които изявиха желание да участват в работната група и да бъдат чути техните становища.
Искам да благодаря и на колегите от опозицията и на всички представители на парламентарното мнозинство, защото с този законопроект ограничаваме възможността да се наложи наказателна процедура на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.

Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ.
Давам думата на господин Лазаров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, моля преди да започнем разглеждането на втора точка, да подложите на гласуване да бъдат допуснати в залата: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, бригаден генерал Светослав Даскалов – директор на Служба „Военна информация“, господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, господин Драгомир Димитров – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, господин Емил Горанов – главен експерт в ДАР, господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, и господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте по направената процедура за допуск.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, чета резюме на:
„ДОКЛАД
относно Проект за актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България и Проект за решение,
№ 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември
2017 г.
На съвместни заседания, проведено на 25 януари 2018 г. и на 7 март 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана разгледаха Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение.
На заседанията присъстваха: г-н Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, представители на службите за сигурност и обществен ред и експерти и преподаватели в сферата на националната сигурност.
Проектът на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България е внесен за приемане от Народното събрание на основание чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Господин Георги Кръстев посочи, че Проектът е разработен и приет от Министерския съвет в съответствие с препоръките на Консултативния съвет за национална сигурност и е съобразен с Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 - 2021 г., цел 44, мярка 160. Времевият хоризонт на стратегията е до 2025 г.
След приемане на Стратегията за национална сигурност на Република България от 41-вото народно събрание на 25 февруари 2011 г. и особено след 2013 - 2014 г. в средата за сигурност и най-вече в международен план са настъпили сериозни промени, които са наложили и нови концепции в стратегическия план на НАТО, в оценките на Европейския съюз за средата на сигурност и за политиките, които следва да се приемат на съюзно равнище. Съществени изводи са направени и от наша страна, които обуславят разработването на Проекта.
С актуализирането на Стратегията се цели създаване на максимални условия за защита на националните интереси и за постигане на националните цели и приоритети. В проекта подробно са очертани и задачите в отделните сектори за прилагане на политиките за сигурност. Същите са разписани в съответствие с демократичните ценности, основните права и свободи, равните възможности за развитие на личността, националната ни култура и са съобразени с Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност. Обновяването на дефинициите за приоритетите, стратегическите цели и начините за тяхното реализиране са подробно изброени в секторни политики за сигурност, което обезпечава стабилна база за ефективно и адекватно противодействие на новите рискове и заплахи.
В хода на разискванията народните представители от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения изразиха подкрепата си към предложения проект на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България. Изложиха становищата си по отделните секторни политики и направиха конкретни предложения за изменение и допълнение на текстове от проекта. Комисията, след проведено гласуване по направените предложения, прие редакции на текстовете по т. т. 14, 18, 21, 29, 30, 41, 51, 52, 77, 87, 93, 103, 111, 119, 125, 128 и 171 от Проекта.
Въз основа на проведеното обсъждане и приетите предложения за изменения и допълнения на текстове от Проекта на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения със 4 гласа „за”, без гласове „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Продължаваме с Доклада на Комисията по отбрана.
Да кажа, че подкрепените предложения от народни представители в трите комисии са обособени в отделен екземпляр и ще бъдат изчетени малко по-късно, за да може предвид на това, че докладите са дълги и предложенията се повтарят, затова на заседанието на Председателския съвет беше решено тези предложения да бъдат извън докладите, ще бъдат прочетени от господин Цветанов и ще ги гласуваме.
Заповядайте, генерал Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„ДОКЛАД
относно актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България и Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На съвместни редовни заседания на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана, проведени на 25 януари 2018 г. и на 7 март 2018 г., беше обсъдена актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република Българя с приложен Проект за решение.
На 25 януари 2018 г. присъстваха 20, а на 7 март 2018 г. присъстваха 17 народни представители от Комисията по отбрана.
В заседанията взеха участие: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, председателите на ДАНС и на ДКСИ, заместник-председателят на ДАР и заместник-директор на Служба „Военна информация“. В заседанието на 25 януари 2018 г. взеха участие и господин Илия Налбантов – началник на кабинета на министъра на отбраната, представители на висши учебни заведения и експерти по сигурността.
На заседанието на 25 януари 2018 г. Проектът за актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България беше представен от господин Георги Кръстев, който припомни, че Проектът за актуализирана Стратегия за национална сигурност е изготвен в изпълнение Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.
Консултативният съвет за национална сигурност на заседание на 30 май 2017 г. също изрази становище относно необходимостта от актуализация и усъвършенстване на Стратегията за национална сигурност в съответствие с променената среда на сигурност.
Актуализираната стратегия е приета от Министерския съвет, внесена е за приемане от Народното събрание на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като посочва националните интереси, необходимите условия и предпоставки за тяхното реализиране чрез неутрализиране на рисковете и заплахите за страната и нейните граждани. Извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти. Разглежда и въпросите, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Предвидено е Стратегията да се изпълнява чрез политики. В актуализираната Стратегия се предлага включването на нови политики като киберсигурността, транспортната сигурност, управлението при кризи, младежта и спорта и защитата на националните архиви като част от културно-историческото наследство.
Разделът по отбранителната политика също е актуализиран. Посочени са основни предизвикателства в отбраната и подходи за тяхното преодоляване. Предвидено е поетапно увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт на страната. Заложено е реализиране на инвестиционните проекти за придобиване на нови основни бойни платформи и цялостна модернизация на въоръжените сили. Подчертано е значението на създаване на система за прозрачен, ясен подбор и кариерно развитие на военнослужещите и цивилните служители, която да включва и ефективен пакет от мерки за мотивация. Като основен приоритет е определено и изпълнението на приетите от България цели за способностите на НАТО за колективна отбрана и изграждане на отбранителни способности на Европейския съюз.
Актуализираната стратегия ще даде възможност за подобряване на механизма за планиране и изпълнение на политиките за национална сигурност, включително чрез по-ефективно използване на потенциала от членството на България в НАТО и в Европейския съюз.
Бяха изслушани представителите на МВР, МО, разузнавателната общност, висшите учебни заведения и експерти. Беше изразена подкрепа за Проекта и беше посочено, че са проведени общо 10 обсъждания в периода септември – октомври 2017 г.
В обсъждането се изказаха народните представители членовете на Комисията по отбрана: Славчо Велков, Спас Панчев, Петър Витанов, Владимир Тошев, Борис Вангелов.
В заключение председателстващият заседанието подчерта значението на Стратегията за националната сигурност, поради което е много важно по нея да бъде постигнат консенсус и предложи в кратък срок народните представители да изпратят в писмен вид в съответните комисии писмени предложения за изменение и допълнение на текстовете й. В Комисията постъпиха становища и предложения от народните представители: Николай Цонков, Николай Цонков и група народни представители, Славчо Велков, Кольо Милев, Константин Попов, Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Постъпилите в Комисията конкретни предложения бяха подложени на гласуване. Комисията по отбрана подкрепи предложения и нова редакция по съответните текстове в т. т. 14, 18, 29, 30, 41, 52, 77, 87, 93, 119, 128, 156, 162 и 171.“
Госпожо Председател, както вече обявихте, пълният текст е публикуван. Предлагам да не го чета.
Преминавам към становището на Комисията:
„Въз основа на проведеното обсъждане и приетите предложения за изменения и допълнения на текстове от Проекта на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с 13 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми генерал Попов.
Становище на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, с което ще ни запознае господин Цветанов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На свои редовни съвместни заседания, проведени на 25 януари 2017 г. и на 7 февруари 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и Комисията по отбрана разгледаха и обсъдиха внесената от Министерския съвет под № 702-00-48 на 11.12.2017 г. актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет; от Министерство на вътрешните работи: заместник-министър Красимир Ципов.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение бе представена от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет. Стратегията се внася за разглеждане и приемане от Народното събрание на основание чл. 16, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили и чл. 7, ал.1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Проектът на актуализираната Стратегия е разработен в изпълнение на Заповед № Р-128 на министър-председателя от 6 юли 2017 г. от междуведомствена работна група, в която са взели участие представители на институциите, ангажирани с преки отговорности в сферата на националната сигурност.
Проектът е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Проектът е подложен на широко обществено обсъждане на няколко етапа с участие на представители на академичната общност, неправителствения сектор и други и е преминал процедура на съгласуване, преди разглеждането му в Министерския съвет, за приемане на решение за внасяне в Народното събрание.
След приемане на Стратегията за национална сигурност на Република България от 41-вото Народно събрание на 25 февруари 2011 г. и особено след 2013 – 2014 г. в средата за сигурност и най вече в международен план са настъпили сериозни промени, които налагат и нови концепции в стратегическия план на НАТО, в оценките на Европейския съюз за средата на сигурност и за политиките, които следва да се приемат на съюзно равнище. Отбеляза се в изложението, че съществени изводи са направени и от наша страна с оглед обективните обстоятелства, които налагат разработване на Проект за изменение и допълнение на Стратегията за национална сигурност.
Проектът на актуализираната Стратегия за национална сигурност е не само актуален прочит на националната сигурност, свързана с глобалните промени и предизвикателства в региона на Балканите и Черноморския регион, но предлага и разумен баланс за пресрещане на предизвикателствата за защита на националната ни сигурност.
Актуализираните текстове целят и преодоляване на проблемите, свързани с ресурсното обезпечаване и окомплектоване на институциите от системата за осигуряване на националната ни сигурност.
С актуализацията на Стратегията се цели създаване на максимални условия за защита на националните интереси и за постигане на националните цели и приоритети.
Отбелязано бе в изложението, че обновяването на дефинициите за приоритетите, стратегическите цели и начините за тяхното реализиране са подробно изброените в секторни политики за сигурност, което обезпечава стабилна база за ефективно и адекватно противодействие на новите рискове и заплахи.
В същото време са включени и нови политики, свързани с развитието на информационните и комуникационните технологии и все по-голямото значение на киберпространството за гражданите, публичната власт и деловите среди, сигурността на младежта и спорта и защита на националните архиви като част от културно-историческото наследство.
По нов начин са формулирани текстовете за управление на кризи с вложеното разбиране за необходимостта от нормативно и институционално укрепване, в развиване на способността на институциите, обществото и гражданите за превенция, реагиране и преодоляване на вредоносните последствия.
Отделено е място на проблемите на службите за сигурност и отбрана.
Като основен приоритет е посочено и изпълнението на приетите от България военни и граждански цели за способностите на НАТО за колективна отбрана и инициатива за изграждане на отбранителните способности на Европейския съюз.
Направен е задълбочен анализ на външната среда за сигурност и динамиката на процесите в световен план, което обуславя засилване на досегашните и възникване на нови рискове и заплахи за сигурността на Република България.
Посочено е, че съществено значение оказват международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти, миграционните процеси, трансграничната организирана престъпност на Балканите, терористичните заплахи от религиозно мотивирани групировки, хибридните действия срещу НАТО и ЕС и конкретно срещу страната ни, както и много други изброени рискове, което налага адекватно справяне с произтичащите от тях опасности.
Външната среда, както и изброените рискове във вътрешната среда за националната ни сигурност изискват комплекс от взаимосвързани приоритети и секторни политики, интегрирани с политиките за сигурност на ЕС и НАТО, ООН, ОССЕ.
Посочи се, че във вътрешен план е акцентирано върху утвърждаване върховенството на закона, противодействието на корупцията, прозрачността в дейността на институциите, укрепване на ресурсния капацитет, взаимодействие между службите за сигурност и повишаване на професионализма, координация и ефективен контрол при изпълнение на правомощията на службите за сигурност и обществен ред и развитие на формите за отчетност пред обществото.
Подробно са очертани и приоритетните задачи в отделните сектори за прилагане на политиките за сигурност.
В Проекта са предложени и текстове за разширяване възможностите на стопанските субекти и неправителствения сектор при реализация на политиките за защита на националната сигурност.
Политиките в Проекта на актуализираната Стратегия за национална сигурност са разписани в съответствие с демократичните ценности, основните права и свободи, равните възможности за развитие на личността, националната ни култура, съобразени са с Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност.
В Комисията постъпиха предложения от народни представители, които бяха подложени на гласуване.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи следните предложения и новата редакция по съответните текстове:
Предложение от Красимир Янков и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението и предложи редакция на т. 3.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип и подкрепи редакцията на т. 14.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни и представители в Раздел И. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители в т. 29.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Кольо Милев и от Иван Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепи предложението и предлага редакция на т. 30.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепи предложението и предложи редакция на т. 41.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепи по принцип предложението и предлага редакция на т. 52.
Предложение от Красимир Янков и група народни представители.
Комисията подкрепи предложението.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепи предложението и предлага редакция
на т. 77.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепи по принцип предложението и предлага редакция на т. 87.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предложи редакция на т. 93.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепи по принцип предложението и предлага редакция на т. 103.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепи предложението по т. 111.
Предложение от Иван Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепи по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в т. 125 след редакцията.
Предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепи по принцип предложението и предложи редакция на т. 128.
Предложение от Красимир Янков и група народни представители в т. 139.
Комисията подкрепи предложението.
В настоящия доклад са включени предложенията, които са подкрепени и които съдържат конкретни предложения за изменение и/или допълнение на текстове от актуализираната Стратегия за национална сигурност.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме следния:
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 16 т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили във връзка с чл. 7 , ал. 1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност
РЕШИ:
Приема актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България (Приложение).
Решението е прието от 44-то Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Следва докладът на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На заседание, проведено на 24 януари 2018 година, Комисията по външна политика разгледа актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение.
Мотивите към Проекта за решение бяха представени от Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Заместник-председателят на ДАНС Николай Ненков представи становището на Агенцията. Участие в заседанието взе Драгомир Заков, директор на дирекция „Политика за сигурност“ в Министерството на външните работи.
Съвременната и динамична среда на сигурност налага непрекъснато усъвършенстване и обновяване на Стратегията за национална сигурност, така че нейното прилагане да защитава в максимална степен националните интереси.
Предложението за актуализиране на Стратегията за национална сигурност от 2011 г. е разгледано и подкрепено от участниците в Консултативния съвет за национална сигурност, проведен на 5 май 2017 г.
На основание чл. 7, ал. 1 т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, одобреният от Министерския съвет Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България е предложен за разглеждане и приемане от 44-тото Народно събрание.
Предложеният проект е изготвен от междуведомствена работна група със заповед на министър-председателя на Република България и е подложен на широко обществено обсъждане преди одобряването му от Министерския съвет.
Приетата през 2011 г. Стратегия за национална сигурност е изчерпила своето действие за период от 7 години.
Актуализираната стратегия е с времеви хоризонт до 2025 г.
Актуализирането на стратегическите цели и предложенията за тяхното реализиране в секторните политики за сигурност осигуряват основата за противодействие на новите рискове и заплахи.
В Стратегията са включени и анализирани нови политики, като киберсигурността, транспортната сигурност, управлението при кризи и форми на защита на културно-историческото наследство.
С Проекта са формулирани принципите на политиката за национална сигурност в защита на националните интереси. Систематизирано са представени рисковете и заплахите, произтичащи от външната и вътрешна среда за сигурност, които стават взаимосвързани във все по-голяма степен. Ясно са очертани приоритетите на националната сигурност и секторните политики за сигурност.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика, с 16 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме с Решение актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Продължаваме с Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Проект за решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект за решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, внесен от Министерския съвет. Проектът за решение беше представен от господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Стратегията за национална сигурност на Република България е приета от 41-вото Народно събрание на 25 февруари 2011 г. Вносителите посочват, че след промяната в средата за сигурност, и в частност след периода 2013 – 2014 г., необходимостта от актуализиране на Стратегията за национална сигурност е наложителна. Проектът за актуализиране на Стратегията е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Становище относно налагането на актуализацията е изразено от Консултативния съвет за национална сигурност на заседание, проведено на 30 май 2017 г. Проектът е бил представен за обществено обсъждане в редица университети в страната пред аудитория от експерти, преподаватели, изследователи и студенти в сферата на националната сигурност. В мотивите по Проекта на решение е отбелязано, че постъпилите след обществените обсъждания предложения са били отчетени.“
Няма да изчитам цялото становище, тъй като част от него се съдържа в мотивите на Проекта. Ще обърна внимание само на дискусията.
„В последвалата дискусия председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове отбеляза, че в текста на Стратегията липсва анализ на рисковете, свързани с бъдещото развитие на Европейския съюз. Той конкретизира темите, на които следва да се обърне повече внимание, а именно сценариите за бъдещето на Европейския съюз, Брекзит, забавянето на членството ни в Шенгенската зона, развитието на Европейския съюз на различни скорости.
Председателят на КЕВКЕФ изрази и несъгласие с текста в Стратегията, в който се отбелязва, че Механизмът за сътрудничество и оценка е полезен за реформите в България, и заяви, че той е изчерпан и трябва да се положат усилия за излизане от него.
Господин Иван Иванов – член на КЕВКЕФ, изрази своето наблюдение, че текстът в актуализираната Стратегия, свързан с корупцията, не се е променил от варианта ѝ, приет през 2011 г., също така не са отразени конкретни мерки за борба с корупцията по отношение на еврофондовете.
В отговор господин Кръстев обясни, че по темата за корупцията са добавени и нови текстове, които следва да допринесат за нейното ограничаване.
По отношение на поставените от господин Вигенин теми господин Кръстев изрази съгласие, че следва Стратегията да се допълни и с нови текстове.
Господин Петър Петров – заместник-председател на КЕВКЕФ, подчерта, че документът е навременен и отразява националния идеал на държавата.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ и 4 гласа „въздържали се“ на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
Извинете, госпожо Караянчева, използвам възможността да кажа, че процедурата, по която се приема днес Стратегията, не е особено ясна, не са ясни и процедурите, по които са направени предложенията за корекции по самата Стратегия.
Бих предложил за в бъдеще в Правилника на Народното събрание да се внесат съответните промени, които да позволят адекватно участие на всички комисии в процедурата по приемане на Проекта. До последно не беше ясно ще бъде ли възможно конкретни предложения да бъдат отправени от комисиите, или на практика това се прави просто за сведение и останалите комисии, извън трите водещи комисии, имат възможността просто да дадат мнение за или против Стратегията, но не и мотивирани предложения, които след това да бъдат включени.
Бих предложил за в бъдеще в такива случаи да се даде възможност и да е ясна самата процедура предварително, че комисиите дават конкретни предложения, които след това се обобщават от водещата Комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин. Ще вземем предвид Вашето предложение. Наистина в Правилника няма разписана така детайлно процедурата.
Продължаваме със становище на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическа политика и туризъм по актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 14 февруари 2018 г., разгледа и обсъди актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с Приложен проект за решение.
На заседанието присъстваха: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерски съвет, и Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката.
Актуализираната стратегия беше представена от Георги Кръстев.
Повишеното ниво на несигурност в международните отношения след 2013 - 2014 година, промените в тази връзка в стратегическата концепция на НАТО и вижданията на Европейския съюз за състоянието на средата на сигурност, доведоха до необходимостта от актуализиране на приетата през 2011 г. Стратегия за национална сигурност на Република България.
Идентифицираните рискове и заплахи във вътрешната среда на сигурност, свързани с икономиката на страната, се отнасят до стопанските престъпления, свързани с така наречената „сива икономика“, усложняващи се начини на изпиране на пари, лошото управление. Бюрократизмът, злоупотребите и неефективността в управлението на държавната и общинската собственост представляват способи за ощетяване на държавния бюджет и подкопават благосъстоянието и интересите на гражданите. Това води до нарушаване принципите на свободната конкуренция и ограничаване правата на потребителите и влошаване на инвестиционния климат.
Изтичането на подготвени специалисти към държави, осигуряващи по-високо възнаграждение, е предпоставка за нарастващ кадрови дефицит в различни икономически области.
Високата зависимост от енергийни ресурси създава уязвимост в икономически и политически план.
Политиките за финансова и икономическа сигурност предполагат: поддържане на финансовата система и мониторинг на съществуващите рискове; поддържане на макроикономическа и фискална стабилност; подготовка на страната за членство в Европейския паричен съюз; провеждане на ефективна политика по управление на приходната част на държавния бюджет в сътрудничество на всички държавни органи и в партньорство с частните икономически субекти; защита на интересите на вложители, инвеститори, застрахователи и осигурени лица от органите за банков и финансов надзор; ефективна превенция и противодействие срещу опитите за измами и злоупотреби, включително срещу неефективното използване на средствата от Европейския съюз; развиване на икономическия потенциал чрез провеждане на политика за повишаване производителността на труда, намаляване на потреблението на енергия и материали; повишаване на конкурентоспособността на предприятията и създаване на благоприятна среда за привличане на инвестиции и други.
В последвалата дискусия народните представители от Парламентарната група „БСП за България“ Румен Гечев и Христо Проданов поставиха въпроси във връзка с мерките за преодоляване на демографската криза и за вида на партньорството с частните икономически субекти.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 9 гласа, „въздържали се“ – 2 и „против“ – 4, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева.
Следва Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На свое заседание, проведено на 17 януари 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11 декември 2017 г.
На заседанието присъства господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността и съветник по сигурността в кабинета на министър-председателя.
От името на вносителя Стратегията беше представена от господин Кръстев, който посочи, че тя е разработена в съответствие с препоръките на Консултативния съвет за национална сигурност и следва политиката на правителството, заложена в неговата програма. Той отбеляза, че Стратегията е актуализирана с оглед съвременните оценки за рисковете и заплахите за националната сигурност, като в нея са включени 29 нови точки, а други са отпаднали поради загубване на тяхната актуалност.
Господин Кръстев обърна внимание на направени допълнения в раздел „Правосъдие и вътрешен ред“, както и на обхвата на системата за националната сигурност, където в по-голяма степен е застъпена ролята на академичната общност и неправителствените организации.
В обсъждането взеха участие народните представители Крум Зарков, Димитър Стоянов и Тодор Байчев, които заявиха, че ще подкрепят проекта на актуализираната Стратегия.
Господин Зарков изложи становище, че предложената стратегия не се различава съществено от приетата през 2011 г., но съдържа важна промяна в принципите. Той посочи, че въведеният принцип за върховенството на закона намира практическо измерение в т. 77 от Стратегията, съгласно която утвърждаването на върховенството на закона, доброто управление и противодействието на корупцията имат решаващо значение за националната сигурност и за утвърждаването на закона.
Господин Стоянов и господин Байчев акцентираха върху необходимостта в обхвата на Стратегията да се включат развитието на изоставащите райони в България, закрилата на българското производство, защитата на населението от разпространението на нискокачествени и вредни за здравето продукти, установяването и противодействието на причините за корупцията в България, както и превенцията по отношение на личната сигурност на гражданите.
В отговор на поставения от господин Байчев въпрос беше изтъкнато, че Министерският съвет и други държавни органи, имащи отношение към Стратегията за национална сигурност, са компетентните органи, осъществяващи контрол върху нейното изпълнение.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Милушев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение,
№ 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17 януари 2018 г. бе обсъдена актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Радослава Генова – директор на дирекция „Безопасност, технически надзор и управление при кризи“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя на Република България и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложения Проект за решение бе представена пред членовете на Комисията от господин Георги Кръстев, който заяви, че изготвянето на Проекта за актуализиране на Стратегията за национална сигурност на Република България е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 - 2021 г.
Основанието Министерския съвет да предложи на Народното събрание да приеме актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България е чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
При представянето на изготвения проект за актуализиране на Стратегията бе отбелязано, че той е бил предложен за обществено обсъждане в периода 28 септември – 20 октомври пред експерти, преподаватели, изследователи и студенти в сферата на националната сигурност, както и че в нея са включени нови политики, като киберсигурността, транспортната сигурност, управлението при кризи, младежта и спорта и защита на националните архиви като част от културно-историческото наследство.
Политиките за сигурност в сектор „Транспорт" и „Съобщения“ бяха представени от господин Димитър Геновски, който заяви, че представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са работили за осъвременяване на цялостния облик на документа.
Господин Геновски отбеляза, че целта на транспортния сектор е страната ни да притежава напълно интегрирана, конкурентоспособна и устойчива транспортна система, която да удовлетворява потребностите на обществото в икономически, социален и екологичен аспект. Визията е към 2030 г. България да притежава модерна, безопасна, сигурна и висококачествена транспортна система. Тези основни приоритети са заложени в Проекта на актуализираната Стратегия и са в съответствие с Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. и Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г.
Друго съществено допълнение към актуализираната Стратегия е включването на политики за сигурността в сектор „Съобщения“, насочени към устойчиво развитие в областта на електронните съобщения и пощенската политика и осигуряване на изпълнението на задълженията на Република България в тези области, свързани с членството й в Европейския съюз и в международни организации. Предложените текстове кореспондират със Закона за електронните съобщения, Закона за пощенските услуги и приетата Секторна пощенска политика на Република България.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за“ и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение,
№ 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милушев.
Колеги, ще спрем дотук. Ще продължим след почивката.
Днес ще имаме удоволствието да се насладим на две изложби, които ще открием в Клуба на народния представител. Там ще бъде изложбата на млади севлиевски художници под надслов „Пролетно Севлиево“ и в северното фоайе, където е наредена фотоизложбата „Аз обичам Стара Загора“.
Заповядайте, за да открием изложбите.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме с докладите във връзка с точката от дневния ред.
Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект за актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2018 г., разгледа и обсъди актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение.
Той посочи, че Стратегията за национална сигурност на Република България разглежда националните интереси, необходимите условия и предпоставки за тяхното реализиране на рисковете и заплахите за страната и нейните граждани.
Променящата се среда на сигурност налага ново степенуване на приоритетите в политиката за сигурност. Системата за национална сигурност се изгражда за постигане на съвременна управляемост на усилията на държавните институции, местната власт, стопанските субекти, гражданите и техните организации за гарантиране на принципите на демокрацията и устойчивото икономическо развитие и просперитет на страната. Актуализираната Стратегия е с времеви хоризонт до 2025 г.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда, социалната и демографската политика е информацията относно някои аспекти на социалната сигурност.
Република България разглежда социалната сигурност като единство на високо качество в образованието, здравеопазването, материалните и духовни условия на живот, заетостта, социалното осигуряване и социалното подпомагане и преодоляване на демографския срив.
Република България насочва своите усилия към противодействие на неблагоприятните за развитието на обществото демографски тенденции чрез създаване на икономически и социални условия, както и чрез развитие на добре обучено и ориентирано към знанията общество, което е способно да капитализира максимално своите ресурси от интелигентност и съзидателност.
Предпоставка за постигане на високо качество на социалната сигурност е модернизирането на основното, средното и висшето образование както в обществените, така и в частните училища чрез стриктно прилагане на националните стандарти. Основен акцент се поставя върху ограничаване на неграмотността, предотвратяване на ранното отпадане на деца от образователната система, постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие, привличане на млади хора към учителската професия, развитие на технологичната база и осигуряване на връзка между нуждите на бизнеса и образованието, изграждане общочовешки ценности и намаляване на агресията.
Българската нация се изгражда и развива на основата на единното гражданство, както и на основата на принципа на солидарността, прилаган стриктно в социално-защитни системи. Държавата гарантира минимален доход и жизнено равнище на най уязвимите групи. Нарушенията, в която и да е област от социалната политика, водят до неблагополучия и отрицателни процеси в друга или във всички останали области. Това налага чрез консултативни и взаимносвързани управленски действия да се предприемат мерки за недопускане или за пресичане на отрицателните процеси още в самото им начало.
За постигане и запазване на конкурентноспособна икономика и повишаване на жизненото равнище на българските граждани е необходимо да се насърчава заетостта, да се преодолява пасивността на хората в активна възраст и да се повишава квалификацията за постигане на по-високи доходи от труд, възможност за личностна реализация. Нараства значението на интегрирането на гражданите от групите в маргинализирано положение в пазара на труда.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържали се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект за актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Следва Доклад на Комисията по енергетика.
Заповядайте да представите Доклада, уважаеми господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България и Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2018 г., Комисията по енергетика обсъди актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България и Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерския съвет: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността; Министерството на енергетиката: господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката.
Проектът на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България беше представен от господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността. В Проекта на актуализирана Стратегия е изложено, че стабилността на енергийната система е от изключително значение за функциониране на икономиката и обществото. Подобряването на енергийната сигурност като елемент от националната сигурност е дългосрочен процес, изискващ инвестиции и устойчива държавна политика. Приоритет за енергийната сигурност е изграждането и поддържането на междусистемни връзки с мрежите на съседните държави, използване на възможностите за собствен добив, разширяване капацитета на газохранилището в Чирен и изграждането на газов разпределителен център „Балкан“, който да съдейства за намаляване на енергийната зависимост в региона и за изграждане на конкурентен и либерализиран газов пазар.
Република България подкрепя развитието на международните проекти в рамките на „Южния коридор“, които дават възможност за доставка на природен газ и транзит през българска територия към съседни държави. Страната ни подкрепя и инициативата „Три морета“, свързана с изграждането на енергийна инфраструктура по коридор север-юг. Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение. Особено място заема удължаването на експлоатационния живот на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ и изграждането на нови мощности като перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия, при стриктно спазване на мерките за сигурност, управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация. Друг приоритет в политиката на енергийната сигурност е повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на енергоспестяването.
В последвалата дискусия народният представител господин Таско Ерменков отбеляза, че в Проектът на актуализираната Стратегия се говори само за едно газово хранилище, а в Стратегията от 2011 г. за газови хранилища. По отношение на коридора север-юг не е уточнено дали се отнася за Република България или за Европа. Народният представител Валентин Николов направи коментар относно предстоящото навлизане на електромобилите и изменението на профила на транспорта и съответно изграждането на необходимата инфраструктура. Народният представител Делян Добрев зададе въпрос относно възможността „Галата“ да се превърне във второ газохранилище. Народният представител Атанас Костадинов изказа мнение, че е необходимо да се засили държавната политика в сферата на битовата газификация, тъй като към момента достъп до газова инфраструктура имат около 2,5 – 3% от населението.
Господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, отговори, че в момента „Булгартрансгаз“ извършват действия, свързани с разширяването на газохранилище „Чирен“. Коридорът север - юг е разглеждан в две насоки: електроенергийна и газовата инфраструктура. Предстои да се изградят подстанции Варна и Бургас, далекопроводи високо напрежение от Маришкия басейн към Пловдив, Бургас и Ниа Санта, газовият интерконектор България – Гърция. Заместник-министър Станков засегна и вече приключилите работи и въвеждането в експлоатация на интерконектора с Румъния и бъдещите действия, свързани с интерконектори със Сърбия и с Турция. Относно възможността „Галата“ да стане газохранилище – трябва да се направи внимателен правен анализ от гледна точка на правата, с които разполага концесионерът, и по какъв начин съответно и кога държавата може да се възползва от тези геоложки структури, вече на изчерпаните количества газ в тях. Господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността, допълни, че в секцията, свързана с транспортната сигурност, има текстове, касаещи измененията, който ще настъпят с навлизането на електромобилите.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България и Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев.
Преди да продължим със следващия доклад, уважаеми народни представители, бих искала да Ви уведомя, че посетители в Народното събрание днес са кметове и кметски наместници от община Стара Загора. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Продължаваме с Доклада на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, уважаема госпожо Василева, да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение,
№ 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На заседание, проведено на 25 януари 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Проектът на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България се предлага за приемане от Народното събрание на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 88, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: Николай Кънчев – заместник-министър, и Ганя Христова – директор „Политики по околната среда“, и от Министерския съвет: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Проектът за актуализиране на Стратегията за национална сигурност на Република България беше представен от господин Георги Кръстев. Той отбеляза, че в сферата на околната среда и водите, в сравнение с текста от 2017 г., към Раздела „Политика за сигурност в отношенията човек – природа“ е добавен един текст, в който се казва, че „Република България продължава да работи за намаляване негативното въздействие на антропогенните фактори, както и да води адаптационна политика към последиците от изменението на климата.“ В национални интереси, към жизненоважните са били включени защита на населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи, а в другите важни интереси са били още гарантиране на енергийната сигурност, опазване на общественото здраве и опазването на околната среда.
Заместник-министър Николай Кънчев като член на работната група и представител на Министерството на околната среда и водите допълни, че в Проекта на разглежданата актуализирана Стратегия политиката по околна среда основно е обхваната в сектора „Политика за сигурност в отношенията човек – природа“. В тази връзка политиката за сигурност е изразена чрез присъединяване към глобални или регионални инициативи и екологични проекти, насочени към подобряване качеството на околната среда и защита на екологичната сигурност. Като съществен аспект бе посочено предотвратяването, овладяването и преодоляването на последствия от промишлени аварии с изпускане на вредни емисии, трансгранично замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица, включително при наличие на заплахи за терористична дейност с използване на оръжия за масово унищожение. Той подчерта още, че България продължава да работи за намаляване на негативното въздействие на антропогенните фактори, както и да води адаптационна политика към последиците от измененията на климата. Защитата и повишаването на устойчивостта на населението остават приоритет, като съществен елемент е управлението на водните ресурси чрез междуинституционален механизъм за планиране, наблюдение и оценка. Не на последно място, в Стратегията е посочено запазването на околната среда и природните ресурси като един от националните интереси.
Отношение по актуализираната Стратегия взеха народните представители: Джевдет Чакъров, който предложи във връзка с някои екологични аспекти, проведения Консултативен съвет и за адекватност към настоящите реалности, да се отложи разглеждането на Стратегията, с оглед нейното допълване; Ерджан Ебатин, който допълни, че например в частта по отношение на кибератаките трябва по-задълбочен анализ, както и необходимост от разширение на актуализираната Стратегия; Атанас Костадинов, който обяви, че основните предизвикателства за националната сигурност по отношение сектор „Околна среда“ са добре маркирани, но доста на едро споменати. Освен последиците от предизвикателствата на изменението на климата и адаптацията към това, според него трябва да се види и по компоненти и фактори на околната среда това, което представлява евентуална заплаха за националната сигурност. Той обяви още, че ще бъде предложен конкретен текст по отношение на Плановете за управление на риска от наводнения, в контекста на Плановете за управление на речните басейни.
Господин Георги Кръстев отговори и коментира направените изказвания, като посочи, че Стратегията е макродокумент – основа за разработване на секторните стратегии за сигурност. По въпросите за киберсигурност от 2016 г. има достатъчно подробна стратегия, в която могат да намерят място предложенията. Господин Кръстев обърна внимание, че по-лесно се прецизират секторните стратегии, които са оперативни документи, за разлика от националната стратегия, която се приема от Народното събрание.
Председателят на Комисията Ивелина Василева посочи, че възприема изказването на народния представител Джевдет Чакъров като предложение по процедурен ред за отлагане на разглеждането на Стратегията, поради което го подложи на гласуване.
С 6 гласа „за“, 12 „против“ и без „въздържали се“ предложението не беше прието.
Председателят на Комисията Ивелина Василева благодари за изказванията, отправи питане за други мнения и въпроси, след което подложи на гласуване актуализираната Стратегия, при което Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 „въздържали се“ подкрепи Проекта за решение и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Следва Доклад на Комисията по здравеопазването. Той ще ни бъде представен от доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември
2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването – доктор Бойко Пенков, господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност беше представена от господин Георги Кръстев. Той отбеляза, че Стратегията е приета в съответствие с Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 - 2021 г., цел 44, мярка 160.
Становище относно необходимостта от актуализиране на Стратегията е изразено и от Консултативния съвет за национална сигурност на заседание, проведено на 30 май
2017 г.
Както в Стратегията от 2011 г., така и в този проект вносителите се придържат към широкото разбиране за понятието „национална сигурност“ във всичките аспекти на дейността на гражданите, обществото и държавата, а не само във външната политика, отбраната и дейността на службите за сигурност.
Господин Кръстев посочи, че здравеопазването не е обособено в отделен раздел, а е включено в сектор „Политика за социална сигурност“, тъй като социалната сигурност се разглежда в много широк контекст и включва както демографската политика, образованието, така и здравеопазването.
В областта на здравеопазването усилията се насочват към провеждане на адекватни промени в системата с цел да бъдат преустановени негативните тенденции, така че да се постигне по-висока стабилност и устойчиво развитие на Националната здравна система и пълно удовлетворяване на здравните потребности на населението.
Стратегията за национална сигурност е рамков документ, от който следва да произтекат секторни стратегии за сигурност и секторни политики в интерес на националната сигурност.
С цел по-голяма прецизност на съдържанието на актуализираната Стратегия доктор Даниела Дариткова направи предложение за редакция на текста в частта, отнасяща се до политиката в областта на здравеопазването и по-конкретно на страница 22, т. 105 от Проекта на актуализирана Стратегия за национална сигурност. Тя информира народните представители, че предложението е съгласувано с Министерството на здравеопазването.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, „против“ – 7, „въздържал се“ – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за приемане на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г., заедно със следната редакция на т. 105 от Раздел IV „Политика за сигурност“, IV.3 „Секторни политики за сигурност“, „Политика за социална сигурност“:
„105. В областта на здравеопазването усилията се насочват към подобряване на здравето на нацията, като стратегическа цел, доминираща в реформите в сектора, съчетана с организационното, кадровото и финансовото стабилизиране на здравната система.
Особено внимание се отделя на дейностите по:
- увеличаване продължителността на живота в Република България, намаляване равнището на инвалидност и смъртност сред населението;гарантиране на здравната сигурност на гражданите чрез осигуряване на устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравни заведения, на спешната медицинска помощ, трансфузионна хематология, трансплантация, медицинска експертиза и държавен здравен контрол;
- последователна и целенасочена държавна политика за осъществяване на високоефективен надзор над заразните болести, осигуряване на висок имунизационен обхват, включително сред уязвимите групи от населението, съгласно националния имунизационен календар и своевременно реагиране при възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве;
- усъвършенстване на системата за опазване на страната от внос на инфекции с висок епидемичен потенциал в съответствие с Международните здравни правила и за провеждане на ефективен граничен здравен контрол чрез материално и кадрово обезпечаване на дейностите на местно и национално ниво;
- подобряване готовността на националната система за здравеопазване за реагиране и оказване на своевременна, качествена и непрекъсната медицинска помощ, включително провеждане на противоепидемични мероприятия, за гарантиране на живота и здравето на населението при използването на биологични агенти, химически, радиоактивни и ядрени материали с терористична цел;
- осигуряване на стратегическа рамка и финансови механизми за планиране и реализация на политиката за психично здраве.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Следва Доклад на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър!
„ДОКЛАД
относно разглеждане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, №702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, №702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност при Министерския съвет и Деница Сачева – заместник-министър на образованието и науката, която представи Проекта за решение.
В частта „Национални интереси“ на Стратегията развитието на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности в духа на националните и общоевропейски ценности е отбелязан като жизненоважен интерес на България.
В частта за анализ са отчетени негативните тенденции в образователното и квалификационното равнище на значителни групи от българското общество, което е предпоставка и за недостатъчна интегрираност на някои общности, принадлежащи към етнически малцинства.
В частта за насоките на действие е посочено, че Българската академия на науките, висши училища и други държавни образователни и научни структури, както и организации на гражданското общество, провеждат научни изследвания и дейности за натрупване на знания и опит и за разработване на иновативни решения, свързани със сигурността и отбраната. Съветът по сигурността към Министерския съвет съвместно с представители на академичната общност разработва и предлага на Министерския съвет Национална програма за научни изследвания и иновации в областта на сигурността и отбраната.
В дискусията се включиха народните представители Таня Петрова, Анелия Клисарова и Милена Дамянова. Те обърнаха внимание на постановките в документа, че модернизирането на основното, средното и висшето образование чрез стриктно прилагане на националните стандарти е основна предпоставка за постигане на високо качество на социалната сигурност. Развитието на висшето образование, изследователската и научната дейност, както и опазването на културно-историческото наследство, са основа за предприемане на действия от стратегически характер при планирането и осъществяването на секторни и общи национални политики за развитие на личността и обществото. Поставен беше въпросът за необходимостта от план за действие със задълбочена финансова обосновка, който да позволи предвидената реализация на Стратегията до 2025 г.
Специално бе подчертано решението на Съвета по сигурността при направената актуализация, че проблемите за развитието на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности трябва да преминат от раздел „Други важни интереси“ към раздел „Жизненоважни интереси“. Народните представители изразиха своето удовлетворение, че тяхната бележка е взета под внимание, защото такова предложение беше направено от Комисията по образованието и науката в 43-тото Народно събрание.
След проведената дискусия, с резултат 10 гласа – „за“, без „против“ и 8 гласа – „въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, №702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
Следва Доклад на Комисията по културата и медиите.
Госпожо Саватева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение,
№ 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 25 януари 2018 г., беше разгледана актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
В заседанието участваха Румен Димитров – заместник министър на културата, Любомила Станиславова – парламентарен секретар на Министерския съвет, Весела Щерева – парламентарен секретар на Министерство на културата, от Държаната агенция „Архиви“ – Михаил Груев, председател, и Илияна Паскова – главен директор на Главна дирекция „Архиви“.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България беше представена от господин Румен Димитров.
Изготвянето на Проекта за актуализиране на Стратегията за национална сигурност е в изпълнение на заложената мярка от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 - 2021 г. В Становището и предложенията на Консултативния съвет за национална сигурност относно актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България и необходими мерки за нейното укрепване от 20 май 2017 г. е отбелязана и необходимостта от актуализация на Стратегията за национална сигурност в съответствие с променената среда за сигурност.
Стратегията за национална сигурност е основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване, координиране и контрол на политиката за национална сигурност, провеждана от държавните институции в сътрудничество с гражданите и техните организации.
Времевият хоризонт на актуализираната Стратегия е до 2025 г.
В сравнение с приетата през 2011 г. Стратегия за национална сигурност са включени нови политики, като киберсигурността, транспортната сигурност, управление при кризи, младежта и спорта и защита на националните архиви като част от културно историческото наследство.
Господин Михаил Груев отбеляза, че документите от Националния архивен фонд като носители на историческа памет са част от националното културно и историческо наследство, което мотивира включването в Стратегията на нова политика за защита на националните архиви.
По време на дискусията отношение по актуализираната Стратегия за национална сигурност изразиха народните представители Александър Симов, Тома Биков, Красимир Богданов и Иван Ченчев. Освен че беше изразена подкрепа за нея, беше обърнато внимание за недостатъчното място и роля, което е отделено на културата.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 15 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Саватева.
Последният доклад е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте да представите този доклад.
ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Относно Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение № 702-00-48, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 18 януари 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
В заседанието на Комисията взе участие господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя на България и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи актуализираната Стратегия от името на вносителя.
Изготвянето на Проекта за актуализиране на Стратегията за национална сигурност на Република България е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.
Предложените изменения и допълнения в Стратегията са в отговор на повишаване нивото на несигурност в международните отношения и отразяват на съюзно равнище промените в стратегическата концепция на НАТО, както и вижданията на Европейския съюз за състоянието на средата за сигурност и за политиките, които следва да се предприемат на съюзно равнище.
При изготвянето на Проекта са взети предвид постъпилите предложения след провеждането на обществените обсъждания. В предложението са отразени забележките, направени по време на дискусията при обсъждането на Доклада за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.
Чрез актуализираните текстове се създават условия за преодоляване на сериозните проблеми, свързани с ресурсното осигуряване и окомплектоване на ведомствата от системата за защита на националната сигурност, осигурява се концептуалната база за ефективно противодействие на новите рискове и заплахи. Определен е като основен приоритет и изпълнението на приетите от България военни граждански цели за способностите на НАТО, за колективна отбрана и инициатива, и изграждане на отбранителните способности на Европейския съюз.
Нови са текстовете за управление при кризи, които определят развиването на способности на институциите, обществото и гражданите за превенция, реагиране и преодоляване на последствията. Предложено е преминаването на развитието на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности от раздел „Други важни интереси“ към раздел „Жизненоважни интереси“ за националната сигурност.
Отчетено е участието на органите на местното самоуправление и на местната администрация съобразно тяхната компетентност при реализиране на политиката за национална сигурност.
Разширяват се и възможностите за включване на неправителствения сектор, включително стопански субекти, при реализиране на целите на политиката за национална сигурност.
В хода на дискусията от изказалите се народни представители бе отчетено включването в актуализирания текст на Стратегията, като жизненоважни интереси от националните интереси, преодоляването на негативните демографски процеси и на значителните диспропорции в развитието на регионите, както и развитие на регионалното сътрудничество в Дунавския регион и утвърждаването на активната роля на страната в този процес. В секторните политики за сигурност е включено балансираното икономическо развитие на регионите в страната, подпомагано чрез насърчаване на инвестиционната дейност и реализация на проекти по програми, финансирани от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, с 10 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Колеги, сега ще дам думата на господин Цветанов да изчете предложенията, които са подкрепени от трите комисии, тъй като ги изчетохме само в краткост. Сега господин Цветанов ще ги изчете със съответните конкретики.
Заповядайте, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще изчета абсолютно всички предложения, които бяха гласувани и приети на съвместното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и Комисията по отбрана.
Предложение от народните представители по Проект на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение,
№ 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г., подкрепени от постоянните комисии, съгласно техните доклади с редакции на текстовете, които трябва да бъдат подложени на гласуване.
Предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на т. 3:
„т. 3. Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Крайният продукт и същинският смисъл на понятието „национална сигурност“ е гарантирането на човешката сигурност и защитата на свободата и достойнството на гражданина, както и защитата на суверенитета, териториалната цялост и опазването на държавната граница. Промените в регионалната сигурност в Черноморския регион, Близкия изток и Северна Африка през последните години и очертаващите се тенденции, определят необходимостта от гъвкаво, балансирано и синергично използване на политиките и инструментите на националната мощ за защита на националните интереси.“
Има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 14:
„т. 14. Прилагането на Стратегията за национална сигурност ще създаде условия за защита на националните интереси за постигането на националните цели и приоритети.“
Има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които подкрепят предложението на т. 18:
„В т. 18 думата „единност“ се заменя с „българското“.“
Има предложение от народния представител Филип Попов до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, която подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в т. 21 и предлага следната редакция на т. 21:
„т. 21. Развитието на интеграционните процеси в Европейския съюз и трансатлантическото сътрудничество имат важно значение за урегулиране на основните международни въпроси. Инициативите и действията на Европейския съюз и НАТО остават определящи за укрепването на международната сигурност. Споразумението помежду им за взаимодействие в сферата на отбраната представлява нов значим елемент от съвместните усилия за поддържане на мира и стабилността в Европа и света. Членството на Република България в Европейския съюз и НАТО и обстоятелството, че нито една от съседните държави не я определя като потенциален противник, са главни фактори за външната й сигурност и ще продължат да възпрепятстват появата на пряка военна заплаха за суверенитета и териториалната й цялост в дългосрочна перспектива. Република България е активен участник в процесите на развитие на двете организации и на преодоляване на предизвикателствата пред тях, както и да отстоява собствените си интереси. Независимо от излизането на Великобритания от Европейския съюз, за България тя остава съюзник, с който трябва да продължим развитието на отношенията в сферата на сигурността.“
Има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които подкрепят предложението по т. 29:
„В т. 29 думите „радикалния ислям“ да се заменят с „радикални идеологии, основани на исляма“;
Има предложение от народните представители Кольо Милев, Иван Иванов и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 30:
„т. 30. Миграцията се превръща в дългосрочен задълбочаващ се проблем с риск, ако не се управлява, да се превърне в стратегическа заплаха за демократичните общества и икономиките в транзитните и приемащите държави. Ситуацията в Близкия изток, Централна Азия и Африка генерира рискове за повишаване на миграционен натиск, който влияе негативно върху сигурността на държавите в Европа, в това число Република България.“
Забележка: предложената редакция се отнася само до абзац първи от текста на вносителя за т. 30, като в останалата си част текстът не се променя.
Има предложение от народния представител Георги Михайлов до Комисията по външна политика, която подкрепя предложението и предлага следното допълнение в т. 37:
„В т. 37 след последното изречение да се добави „Ускоряването на механизмите на взаимодействие между Република България и страните от Западните Балкани на база на тяхната конкретна позиция, като кандидати за членство в НАТО и Европейския съюз, ще способства за по-бързото им реално интегриране в двете организации“.“
Има предложение от народния представител Кольо Милев до Комисията по отбрана и народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които ги подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 41:
„т. 41. Българските граждани, както и българските общности извън страната и българските национални малцинства, в страните, в които имат законово признат статут, макар и по съществено различни причини, се нуждаят от по-голямо и адекватно на съвременните реалности внимание от държавата ни. То следва да намери израз в информационен и културен обмен, в специално отношение към родените и възпитаващи се извън територията на страната български граждани, както и към лица от български произход, независимо от това дали придобиват по рождение българско гражданство.“
Забележка: Предложената редакция се отнася само до абзац първи от текста на вносителя за т. 41, като в останалата си част текстът не се променя.
Има предложение от народния представител Димитър Лазаров, направено а чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, която го подкрепя за т. 51:
„В т. 51, думата „оценка“ да се замени с „проверка“.“
Има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 52:
„т. 52. Корупцията и в частност корупцията по високите етажи остава един от основните проблеми на съвременното българско общество. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването. Корупцията заплашва съществуването и спазването на социалните, правните и моралните норми, засилва потенциала на организираната престъпност, уронва авторитета на властите, отслабва тяхното функциониране и компрометира провежданите реформи. Възможности за корупция създават недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, излишни контролни функции на административните органи, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходване на публичните средства.“
Има предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която го подкрепя по т. 61.
„В т. 61 в началото на текста се поставя ново изречение: „Преразглеждане на Дъблинската регулация“.“
Има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 77:
„т. 77. Утвърждаването на върховенството на закона, принципите на доброто управление и противодействието на корупцията имат решаващо значение за политиката за национална сигурност като цяло и по отделните сектори. То ще се реализира чрез:
- постоянно усъвършенстване на нормативната уредба, ограничаваща възможностите за прилагане на корупционни практики и на проявите на лошо управление, и намаляваща административната тежест чрез премахването на излишните процедури по разрешителни и контролни механизми;
- повишаване на ефективността, прозрачността и отчетността при функциониране на институциите;
- ясно разпределяне на задълженията и правомощията на политическите и административните равнища в органите на изпълнителната власт;
- повишаване компетентността на държавната администрация и на нейната ефективност;
- развиване способностите на служителите да установяват и противодействат срещу опитите за корумпиране;
- прилагане на съществуващи и разработване на нови форми на контрол спрямо политическите и административните равнища, както от страна на обществени организации, така и от отделни граждани;
- развитие на взаимодействието, партньорството и участието на гражданите и техните организации при провеждането на антикорупционни политики и мерки от страна на изпълнителната власт.“
Има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбраната и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 87:
„т. 87. Органите за банков и финансов надзор защитават интересите на вложителите, инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и насочват усилията си към поддържането на стабилността на финансовата система и финансовите пазари и на доверието в тях. Завършване на реформите и предприетите мерки в резултат от препоръките след проведените преглед на качеството на активите и стрес тест на банките, застрахователите и презастрахователите, и от прегледа на активите на пенсионните фондове. Привеждане на регулациите в тези сектори в съответствие с изискванията на ЕС“.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбраната и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 93:
„т. 93. Балансираното икономическо развитие на регионите в Република България се подпомага чрез насърчаване на инвестиционна дейност, облекчаване на административните процедури в инвестиционния процес и реализацията на проекти по програми, финансирани от държавния бюджет и от фондовете на ЕС“.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбраната и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 103:
„т. 103. Предпоставка за постигане на високо качество на социалната сигурност е модернизирането на основното, средното и висшето образование чрез стриктно прилагане на националните стандарти както в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, така и във висшите училища. Основен акцент се поставя върху равния достъп до качествено образование и приобщаването на всяко дете и всеки ученик, ограничаване на неграмотността, предотвратяване на ранното отпадане на деца от образователната система, постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие, привличане на млади хора към учителската професия, развитие на материалната база и новите технологии и осигуряване на връзка между нуждите на бизнеса и образованието, изграждане общочовешки ценности и намаляване на агресията. Развитието на висшето образование, изследователската и научната дейност, както и опазването на културно-историческото наследство са основа за предприемане на действия от стратегически характер при планирането и осъществяването на секторни и общи национални политики за развитие на личността и обществото“.
Предложение на Комисията по здравеопазването за редакция на т. 105:
„т. 105. В областта на здравеопазването усилията се насочват към подобряване на здравето на нацията като стратегическа цел, доминираща в реформите в сектора, съчетана с организационното, кадрово и финансово стабилизиране на здравната система.
Особено внимание се отделя на дейностите по:
- увеличаване продължителността на живота в Република България, намаляване равнището на инвалидност и смъртност сред населението;
- гарантиране на здравната сигурност на гражданите чрез осигуряване на устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравни заведения, на спешната медицинска помощ, трансфузионна хематология, трансплантация, медицинска експертиза и държавен здравен контрол;
- последователна и целенасочена държавна политика за осъществяване на високоефективен надзор над заразните болести, осигуряване на висок имунизационен обхват, включително сред уязвимите групи от населението, съгласно Националния имунизационен календар и своевременно реагиране при възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве;
- усъвършенстване на системата за опазване на страната от внос на инфекции с висок епидемичен потенциал в съответствие с Международните здравни правила и за провеждане на ефективен граничен здравен контрол чрез материално и кадрово обезпечаване на дейностите на местно и национално ниво;
- подобряване готовността на националната система за здравеопазване за реагиране и оказване на своевременна, качествена и непрекъсната медицинска помощ, включително провеждане на противоепидемични мероприятия, за гарантиране на живота и здравето на населението при използването на биологични агенти, химически, радиоактивни и ядрени материали с терористична цел;
- осигуряване на стратегическа рамка и финансови механизми за планиране и реализация на политиката за психично здраве“.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбраната и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят и предлагат следната редакция на т. 111:
„В т. 111 след думата „енергийна“ да се постави запетая и да се добави „транспортна и телекомуникационна“ инфраструктура“.“
Предложение на народния представител Славчо Велков до Комисията по отбраната и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 119:
„т. 119. Република България изпълнява ангажиментите по Директива 2008/114/ЕО от 8.12.2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита, което включва осъществяване на контрол върху достъпа до стратегически обекти и проучване на възможностите за съвместна дейност между публичния и частния сектор, базирани на взаимен интерес и експертни умения на партньорите за гарантиране защитата на обществените интереси и потребности чрез ефективно разпределение на средствата, рисковете и ползите в този процес“.
Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип по т. 51, което е отразено на систематичното му място в т. 125 и предлагат следната редакция на т. 125:
„т. 125. В областта на правосъдието Република България се приобщава пълноценно и интензивно към системата от принципи, цели, политики, норми и практики на Европейския съюз. Република България е част от европейското правно пространство и прилага съвкупност от норми – правото на ЕС, което съществено се различава от международното и от вътрешното право на държавите членки. Този процес има съществено въздействие върху нормотворчеството и правоприлагането в нашата страна. Прекратяването на прилагането на Механизма за сътрудничество и проверка е важна цел със стратегическо значение, чието постигане е възможно в краткосрочна перспектива“.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбраната и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип и предлагат следната редакция на т. 128:
„т. 128. Противодействие срещу корупцията се развива чрез съществена модернизация на законодателството и ефективно функциониране на единен антикорупционен орган. Противодействието на корупцията се постига чрез прилагане на комплексни мерки, насочени към развиване на междуинституционалния подход; укрепване на системата за управление; оптимизиране на регулациите и административните изисквания с оглед недопускане на корупционни практики; нормативно осигуряване; административен капацитет; интегрирано управление на информационния ресурс; взаимодействие и международно сътрудничество и оперативно управление. Повишаването на ефективността в работата на органите на местната власт и на местното самоуправление се постига чрез включване на гражданите в процеса на реализиране целите на местното самоуправление. Институциите и неправителствените организации работят за формиране на устойчиви нагласи и активна гражданска позиция в обществото за намаляване на търпимостта към корупцията чрез използване на възможностите и на образователните политики и информационните кампании“.
Предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което Комисията подкрепя по т. 139:
„В т. 139 в изречение второ след думата „политики“ се поставя двоеточие, а думите „за повишаване капацитета за охрана на границата“ се поставят на първо място след него“.
Предложение на народния представител Кольо Милев до Комисията по отбрана, която подкрепя предложението по т. 156:
„В т. 156 думите „да изгражда“ да се заменят с думите „да развива и усъвършенства“.“
Предложение на народния представител Константин Попов до Комисията по отбрана, която подкрепя предложението по т. 162:
„В т. 162 изречение второ да отпадне“.
Предложение на народния представител Славчо Велков до Комисията по отбраната и Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, които го подкрепят по принцип, което е отразено на систематичното му място в т. 171 и предлагат следната редакция на т. 171:
„т. 171. Министерският съвет формира политиката и осъществява общото ръководство на дейностите по управление на кризи. Националната политика за управление на кризи се основава на:
- подготовка на страната за отбрана и отбранително мобилизационна подготовка на населението;
- ефективна предварителна подготовка на обществото за действие при кризи;
- използване на съвременна и устойчива система за ранно предупреждение, включително и на Националната оповестителна система;
- ефективно междуведомствено сътрудничество и координация;
- осъществяване на непрекъснат мониторинг на потенциални и развиващи се кризи;
- постоянно усъвършенстване и хармонизиране на нормативната база, основаващо се на всеобхватния подход с използването на всички налични ресурси на страната на всички нива – съюзно, национално, областно и местно;
- изграждане на гъвкав механизъм за ускорено развръщане на военни способности и експертиза за отговор на криза, в случаите на липса на цивилна алтернатива;
- поддържане на достатъчен запас от ресурси за осигуряване автономност на обществото по време на кризи;
- взаимодействие и сътрудничество в областта на управлението на кризи на регионално и международно ниво;
- наличие на комуникационна стратегия под формата на координирана, навременна, ясна, прозрачна и широко достъпна информация за случващото се, за предприетите действия, очаквани резултати и последващо развитие;
- насърчаване на използването на застраховането като инструмент за осигуряване на допълнително финансиране с цел по-бързо и ефективно възстановяване след кризи, бедствия и аварии, което ще осигури необходимата адаптивност на системата за национална сигурност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Колеги, това бяха предложенията, които са подкрепени от всички народни представители във всички комисии.
Имате ли изказвания по така направените предложения? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Сега по това, което изчете господин Цветанов, имате ли предложения? Ако – не, да го подложа на гласуване.
Не виждам… (Реплики.)
По тези, които сте приели? Добре.
Заповядайте, господин Янков, защото след това ще стартираме разискванията по принцип за новите. Сега по тези, които прочете господин Цветанов и които са подкрепени.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, представители на службите!
По така направените предложения във връзка с предложената актуализация на Стратегията за национална сигурност са приети някои от предложенията, които съм направил след първото обсъждане, а именно – пропуск в тези, които са изготвили Стратегията, пропуск и от Министерския съвет, че националната сигурност на първо място е защита на националния суверенитет, най-съществената част от която е защита на териториалната цялост с опазване на държавните граници. С разбиране от всички членове на Комисията, този текст е добавен в Стратегията.
Прие се предложението в Стратегията за национална сигурност като ангажимент на изпълнителната власт да бъде преразглеждане на Дъблинската регулация. Това е развитие в отношението на изпълнителната власт и на правителството на Бойко Борисов по отношение на ангажименти, които до този момент са искани от българските граждани, са искани от опозицията, но не е имало адекватно отношение досега.
Разбира се, независимо от всички процеси, самото понятие „стратегия за национална сигурност“ определя същността на документа и то е „комплекс от мерки за гарантиране на националните граници и суверенитета ни“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Няма реплики.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Начинът, по който ни се предлага в момента да протече и дебатите, и гласуването по актуализираната Стратегия за национална сигурност, до голяма степен ограничават възможността на тези народни представители, които са направили своите предложения и съответно те не са били приети на комисиите.
Какво имам предвид? Вие предлагате сега да се проведат дебатите по приетата част и те, като се приемат тези, след това става безсмислено да гласуваме неприетите. На практика те няма да намерят, дори да успеем да убедим колегите, по какъв начин ще влязат в структурата, в схемата на Стратегията за национална сигурност? Това нас ни опасява, защото аз мисля, че ако на комисия не съм успял да убедя за моите предложения, които не са приети, защото има такива, които са приети, в крайна сметка колегите в залата могат да бъдат убедени. Имам своите аргументи в тази посока.
Малко ме притеснява – сега ще приемем на практика едни текстове, които ще се впишат, а тези, които не са приети, в някои случаи касаят текстове, които сега ще бъдат приети. Как ще стане промяната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сега ще разсея Вашите опасения, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Наистина разсейте моите съмнения, защото примерно по една точка е прието чуждо предложение, на друг колега, а аз имам също предложение по тази точка. Ако се приеме сега предложението на този колега, какво се случва с моето предложение след това, което не е прието на Комисия и ще го дискутираме и гласуваме впоследствие? Ще броим броя на гласовете – кой е събрал повече ли, как да стане? Това е въпросът. Процедурно да ни го обясните как ще стане, разбира се, за да може да се включим и ние в дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Цветанов – процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги, нека да припомня, че днес на Председателския съвет имаше представител и от БСП. Стигнахме до пълен политически консенсус, че тези предложения, които са приети от съвместните заседания на трите комисии – вътрешна, отбрана и контрол над службите, ги подлагаме анблок на гласуване, и с начина, по който даде думата госпожа Цвета Караянчева, председател на българския парламент, спазихме това, което бяхме се договорили на Председателския съвет. След като приемем анблок текстовете, които са приети, след това вече народните представители, на които не са възприети предложенията и не са намерили съответната подкрепа на тези съвместни заседания – може да има и други, могат да направят предложения в залата, които да бъдат подложени на гласуване. Ние правим това, което смятаме, че може да даде максималния политически консенсус по приемането на актуализираната Стратегия.
Ако възприемете този подход, господин Иванов, мисля, че това е правилно. Хубаво е председателят или представителят на БСП, който присъства на Председателския съвет, това, което се договорят лидерите тогава, всъщност дава възможност в залата да бъдем максимално консенсусни при приемането на такива важни стратегически проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Трета процедура – заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Процедурата ми е във връзка с редакционна поправка, а тя е в т. 21 „Великобритания“ да бъде заменено с „Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия“.
След това в изречението „от Европейския съюз за България“ „тя“ да бъде заменено с „то“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване направената редакционна поправка в т. 21, където „Великобритания“ се заменя с „Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия“, и след думата „България“ „тя“, става „то“.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Да приемем сега всички приети предложения и тогава ще продължим с изказванията, господин Цонев.
Подлагам на гласуване предложенията, представени ни от господин Цветанов преди малко за съответните точки, редакциите в тях и предложенията като цяло, включително и редакционната поправка, която направи господин Янков в
т. 21.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам да направя четири предложения.
Първото от тях е: в Раздел I – „Увод“, т. 4 думите „исторически традиции и идеали на българския народ“ да се заменят с „националните интереси“.
Второто предложение е в т. 37, изречение последно, думите „запазването на перспективата за присъединяване“ да се заменят с „ускоряването на присъединяването“.
Третото предложение е в т. 99, изречение първо, след думите „техните организации“ да се постави запетая и да се добави „както и отстраняване на причините, които водят до нарушаване на тези традиционни отношения“.
Последното от тези предложения, които правя, е в т. 145, след последното изречение да се създаде ново изречение в тази точка със следното съдържание: „Република България участва в реализирането на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз чрез единна европейска система за сигурност и отбрана в рамките на НАТО“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Когато от ДПС правят предложение и говорят, винаги трябва да внимаваме, защото те имат нещо предвид. На пръв поглед леко, елегантно и когато Ви дърпат така под ръка по кулоарите или в залата любезно, пак имайте нещо предвид. Защото тук не бива да се заблуждаваме, идеята е изначална – подмяната на понятията, подмяната на ценностите, подмяната на смисъла на нещата тече вече близо 30 години. Тя никога не е преставала да бъде в ход капка по капка, малко по-малко, и за това предложение за промяна на понятията, свързани с национални ценности, преди малко – национални традиции, също си има крушката опашка. Тоест интересите могат да бъдат най-различни.
Те се менят, както и в историята – днес може да имаме някакъв интерес да общуваме с държавата Турция по повод, да кажем, на изселниците, или по-точно на пришълците. И с Ердоган някои хора ще се срещнат – много голяма грешка, разбира се – във Варна. Правят се непрекъснато едни флиртове – днеска, утре, вдругиден. За разлика от нас, държавата Гърция има правилна политика, тя такива грешки никога не прави. Няма да говоря сега по какви причини, каква е старата ѝ традиция.
Каква е идеята? Оттук да се загърбят националните ценности, националните традиции, националната доктрина и Стратегията за национална сигурност да се съобразят с конюнктурни, временни интереси днес за утре. Това не бива, разбира се, да го допускаме. Тук става въпрос за неща, които са трайни. Една такава доктрина, една такава стратегия трябва да е основана на здрави традиции, принципи, на здравия християнски морал, защото и това се включва в националните ценности, в традициите, а другото е от лукавого. То се променя. Може всякак с него да се играе и затова хайде да остане в този вид Стратегията – такава, каквато е предложена, и това предложение на ДПС да не се приема.
Мога да бъда много по-обстоятелствен. Ако продължа да наричам нещата с истинските им имена, сигурно ще бъда обвинен отново в език на омразата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето за реплика изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но достатъчно дотук. Призовавам Ви, колеги, да не се поддаваме на това внушение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ) : Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Цонев, мисля, че трябваше да обясните преди това, че този текст и текстовете, които правите сега в момента като редакционна поправка, бяха съгласувани по време на парламентарната почивка само преди половин час. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Имахме възможност да поговорим и с колегите експерти, които работиха по финализирането на окончателните текстове по Стратегията. Така че в тази посока, господин Шопов, нямаме абсолютно никакви притеснения или нещо, с което бихме могли да нарушим християнските ценности, или пък да се отклоним от единствения възможен път – това е европейският и членството ни в Европейския съюз и НАТО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, моля да обясните дали сте се договорили с управляващото мнозинство всеки път, когато правите предложение, за да имаме цялата информация за диалога, който се води между отделните парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Господин Цонев, дуплика ще има ли? Не, няма да има.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес имаме възможността тук пред нас да разгледаме един Проект за актуализация на Стратегията за национална сигурност. Знаете, че междуведомствена група в изпълнение на заповед на министър-предателя е разработила Проект, който вече беше обсъден по комисии, беше представен и за обществено обсъждане, и пред народните представители.
От прегледа на Проекта се вижда, че актуализацията включва отпадането на девет точки и създаването на 34 нови, коригиране на 14% от текстовете. Съотнесен между стария и актуализирания вариант, промяната е около 35%.
Виждаме, че са въведени две нови секторни политики – „Киберсигурност“ и „Управление на кризи“. Първата е само с една точка и е свързана със защита на критичната информационна инфраструктура. Втората е представена с осем точки, които са свързани с изграждане на национална система за управление при кризи.
Основните корекции на текстовете са направени в първите три раздела на Проекта. Те са в резултат на настъпилите промени в материята, която отразяват, и имат за цел да осъвременят и актуализират Стратегията. Обаче голяма част от тях са многостранни и сложни обяснения, които не само че не осъвременяват текстовете, а ги правят на практика неразбираеми и логически непоследователни, което до голяма степен затрудни опозицията да направи свои конкретни предложения за изменения в тези текстове. Това е и нашето становище за голяма част от текстовете по Стратегията ние да бъдем „въздържали се“.
От анализа на актуализираните текстове се вижда, че промените в голямата си част са хаотични, произволно избрани направления и политики. Това показва, че не е направена оценка на въздействието на Стратегията в секторните политики и ако е направена, тя е неточна или формална, което до голяма степен прави невъзможно да се разгърнат възможностите на Стратегията и да се премахнат заплахите за нейното реализиране.
Не са отчетени недостатъците и пропуските на констатирани от експертите през досега действащия шестгодишен период на действие на тази стратегия.
По отношение на предложенията, които аз съм направил с колеги. Актуализацията на Стратегията е добър повод да се подобри и нейната структура. Сегашната структура не съответства на съдържанието на Стратегията и може да я представи като най-важния концептуален модел в сферата на националната сигурност. Затова счетохме за необходимо така нареченият „Увод“ да се смени с „Въведение“, в което да се представи основната рамка на Стратегията. За съжаление, това нещо не беше прието, а думата „Въведение“ най-малко е по-стилистично и по-добре издържана, отколкото „Увод“. „Увод“ звучи като ученическо съчинение. За съжаление това нещо не бе прието.
Друго предложение, което ние сме направили – в т. 19, където са описани стратегическите интереси – в края на подточка 4 да се добави „като не се създават и допускат условия за конфликти с него“. Това касае Черноморския регион. Уважаеми колеги, много сериозно настояваме и мисля, че едва ли има някой в тази зала, който не е съгласен, че Черноморският регион трябва да остане встрани от всякакви конфликти. Тук се провеждат, знаете, учения, имаме добро партньорство със страните – членки на НАТО, които са в Черноморския регион и не виждаме причини, напротив, част от Националната стратегия на България трябва да бъде, че този регион трябва да бъде встрани от всякакви конфликти и България да бъде страната, която се грижи най-много, за да не допуска такива конфликти. Ние не разбрахме защо и по каква причина това беше отхвърлено и защо колегите от мнозинството не приеха този текст.
Предложихме и т. 13 да добие вида: „Стратегията за Национална сигурност на Република България е основополагащ документ за стратегическо планиране, определящ националните интереси и приоритет за националната сигурност, провеждана от държавните институции в сътрудничество с гражданите и техните организации“. Считаме, че този текст най-адекватно отговаря на смисъла на една Стратегия, защото това е стратегия, не е някакъв друг документ и именно по тази причина сме записали, че това е основополагащ документ за стратегическо планиране. Този подход също не беше възприет от мнозинството неясно по какви причини. Аз много държа и колегите трябва да разберат смисъла на подобни предложения. Няма как една Стратегия да не бъде стратегически документ. В текста, който днес ще ни бъде предложен за приемане, това нещо отсъства.
По отношение на т. 39 – същата работа. Предлагаме Черноморският регион да не се милитаризира и да не се създават и допускат условия за конфликти в него. Отново не се приема това нещо. Разбирам, че в нашата Стратегия за национална сигурност ние допускаме Черноморският регион да се милитаризира и да се допускат конфликти в него, отхвърляйки подобен текст, което ни навежда на мисълта, уважаеми колеги, че съмненията, които сме имали в миналото, че тук ще се правят военни формирования, които да увеличат възможността за конфликти на територията на Черноморския регион, са доста основателни и това нещо не е без причина.
Друго предложение, което сме направили, но не се приема и не разбираме защо – е да се появи нова т. 53: „Прекратяването на кохезионната политика на Европейския съюз неминуемо ще се отрази на националната сигурност в икономически аспект“.
Уважаеми колеги, знаете, че в момента се обсъжда многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Една от основните теми, която там се обсъжда, е изобщо дали да съществува тази кохезионна политика. Само да припомня, че миналата седмица тук бяха представители на Бундестага – немски народни представители от Комисията по европейските въпроси, които много сериозно изразиха своята загриженост по тази тема и своите резерви относно тази кохезионна политика. Знаете, че Великобритания напуска Европейския съюз. Няма подход към днешна дата как да се замести вноската, с която те ще излязат от там. Затова много сериозно се поставя под въпрос дали ще продължи тази кохезионна политика.
Знаете, че кохезионната политика определя не малка част от брутния вътрешен продукт на страната, така наречените еврофондове,. Не сте ли съгласни, че ако те в един момент спрат, това ще се отрази на стабилността на страната? Защо този текст отпада? Ние трябва да работим в тази посока, българските представители трябва да работят в тази посока. Защо този текст не е подкрепен от Вас? Нали приоритетите на правителството на ГЕРБ са именно да се борят в тази посока да се възстановят и да продължат европейските фондове, а в същото време Вие не го залагате дори като приоритет в тази посока?!
Уважаеми колеги, тази стратегия има немалко слабости. Аз още в началото Ви казах: ще дам възможност сега и на колегите, наистина ще помоля всичко това, което коментирах в момента, и тези предложения, които ще чуете след малко, да ги обмислите, защото действително и Черноморският регион, и европейската кохезионна политика, и всичко останало, което беше споменато в това изказване, са изключително важни и не трябва да бъдат оставени на заден план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, надявам се, че ще ми предоставите предложенията, за да може да ги подложим на гласуване.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Те са в Доклада като неподкрепени предложения. Ако искате, ще Ви ги предам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дайте само неподкрепените. Ще ми ги дадете писмено, за да ги подложа на гласуване.
Реплики към изказването на господин Иванов?
Заповядайте за реплика, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Само да кажа, че в петък тук бяха финансовите министри, беше и еврокомисарят Йотингер, и всичките казаха, че кохезионната политика трябва да остане, и в момента се търсят възможности, може би с увеличаване на вноските, във връзка с излизането на Великобритания от Европейския съюз, така че в тази посока не смятам, че трябва да правим някакви уточнения, да конкретизираме, а трябва да си остане текстът на Стратегията, както е по вносител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Втора реплика?
Заповядайте, адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Иванов, взех повод за реплика от думите Ви, че не приехме предложението да се милитаризира Черно море. Не можах да разбера и на заседанието на Комисията, и сега, тоест да се демилитаризира Черно море. Да закрием българския флот? (Реплика.) Какво да направим? Не, аз бях там, и тогава не можах да разбера – да закрием флота, или с това наше решение да кажем на Русия да освободи Крим и да махне всички бойни кораби, които докара, подводници, самолети и така нататък?
Това не е сериозно. Ние си имаме планове. Флотът ни нито е толкова застрашаващ, нито милитаризира Черно море, а всяка една държава, която има бряг на Черно море, има право и на военноморски сили, и да защитава морския си суверенитет с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми адмирал Манушев.
Трета реплика има ли? Няма.
За дуплика, господин Иванов – заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цветанов, уважаеми господин Манушев!
Господин Цветанов, по-добре от мен знаете и аз от тази трибуна твърдя, че не спекулирам с тази тема. Излизането на Великобритания неминуемо ще се отрази на финансовата политика на Европейския съюз. В момента още не са тръгнали дори обсъжданията по многогодишната финансова рамка, господин Цветанов. И въпросът за кохезионната политика на Европейския съюз е изключително дискусионен към днешна дата, изключително дискусионен! (Реплика на народния представител Цветан Цветанов.) Нищо не се е приело, господин Цветанов. Нищо не се е приело и не се знае какво ще се приема. Дори да остане тази, аз много се надявам тя да остане, най-вероятно ще бъде в редуциран вариант и не е нормално ние да не отчитаме подобен факт, който неминуемо ще се отрази на българската икономика и е нормално ние да заложим това в нашата Стратегия. Не виждам причина, за да отпадне.
Господин Манушев, не мога да Ви разбера и Вас. Вашият премиер казва, че иска в Черно море да има платноходки и водни колела, а Вие го опонирате. Помните една дискусия, когато се спореше дали трябва да се направи там някакво военно формирование, което уж да пази региона, а всъщност се искаше да се направи нещо, което действително да вдигне напрежението. Това е една от причините ние да предложим, и в думите, които ние сме заложили – „демилитаризиране“, избягване най-вече, господин Манушев, на думата „конфликти“, „военни конфликти“. Притеснявам се, че Вие искате словосъчетанието „избягване на военни конфликти в Черноморския регион“ да отпадне. И това не го разбирам от Ваша страна – защо това е така, защо е тази упоритост? Очевидно ние, може би, се готвим за нещо много по-сериозно. Ако е така, кажете го от тази трибуна тук, та всички да знаят. Тук са и службите, нека да кажат. Защо е тази упоритост подобен текст да не влезе в Стратегията, не разбирам? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на дебатите, включително и гласуването по настоящата точка от дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Подлагам на гласуване току-що направената процедура от господин Кирилов.
Гласували 135 народни представители: за 101, против 25, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Янков – за изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър на вътрешните работи! България е изправена пред редица заплахи за националната си сигурност. Ако за глобалните и за регионалните разчитаме на могъщи съюзи като НАТО и Европейския съюз, и то в качеството си на член, за националните заплахи основни са продължаващата непоследователна държавна политика, конфронтацията и разделението в обществото, липсата на доверие в институциите, дефицит на лидерство. Готовността ѝ е в наши ръце.
Проблемите на бедността, миграцията, демографската криза, образованието, здравеопазването и укрепването на държавността пряко рефлектират върху сигурността на държавата и гражданите, върху устойчивостта на нацията.
Във връзка с тези проблеми кристализира необходимостта от ефективна работа на Министерството на вътрешните работи.
Не разбирам защо е отхвърлено от Комисията и не се предлага да бъде подкрепено в т. 135 да се конкретизира кой провежда политика на активна превенция срещу стуктуроопределящите фактори, които формират криминогенната обстановка? Това може да бъде единствено и само Министерството на вътрешните работи и то да е отговорно персонално за овладяване на конвенционалната престъпност, която изисква всекидневно противодействие, изключващо толерантност към извършителите.
С предложените текстове потвърждавате желанието си за абдикиране на държавата в лицето на Министерството на вътрешните работи от изпълнението на основни задачи, вменени със Закона за Министерството на вътрешните работи, и не само промените в Закона за частната охранителна дейност, които са скандални и вече са в Конституционния съд от президента и от главния прокурор.
Предвиждам, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, че следвате алгоритъм, включително и с текстовете в тази Стратегия за национална сигурност, че ще промените и други закони, а може би ще промените Закона за местно самоуправление и ще се окаже, че ще се даде възможност общините да имат звено за контрол по опазване на обществения ред, звено, което да отговаря за опазване на общинското имущество и да отговаря за организацията на движението по пътищата, а това е паралелно обслужване по задачи, които са вменени на Министерството на вътрешните работи. Настоявам министърът на вътрешните работи да вземе отношение по предложените текстове: съгласен ли е той да не е персонално отговорен за превенция, пресичане на конвенционалната престъпност и след това като първо звено в правораздавателната система?
Правя процедурното предложение в чл. 135 да бъде добавено „Министерството на вътрешните работи“.
В т. 112 отказахте да включите изграждането на АЕЦ „Белене“ и нови мощности. При условие че има политически консенсус, Министерството на енергетиката да направи в своя доклад какво може да бъде използвано и да се стигне до ползи от вече започналата процедура по изграждане на АЕЦ „Белене“ – оставяте само „нови мощности“, което е много неясно. Правя предложение в т. 112 да бъде добавено „АЕЦ „Белене“ и съюзът „и“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Продължаваме със следващите изказвания.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, от остротата на дебата ми се струва, че актуализираната Стратегия е остаряла още преди да бъде приета. Аз ще кажа – и като парламентарна група, и от свое собствено име, че имам някои резерви, които трудно биха могли да бъдат преодолени с каквито и да е било козметични промени.
Първо, струва ми се, че е нарушено правилото, ако 25% от текстовете са нови – да имаме нова стратегия, а не да актуализираме тази. Защото към момента, още преди процедурата по редакция в Народното събрание, над 35% са новите текстове в Стратегията, тоест не смятам, че трябва да разглеждаме актуализирана Стратегия, а трябваше да бъде нова.
Второ, което ми прави впечатление, е отсъствието на слот „Анализ“, тоест липсва анализ на силните, слабите страни, възможностите и заплахите пред реализацията на тази стратегия.
Трето, в Раздел „Среда за сигурност“ показателите, определящи средата за сигурност, са твърде хаотични и нямат никаква логическа последователност, тоест глобални, континентални и регионални. Много от заплахите всъщност нямат и пряко въздействие върху нашата страна.
Четвърто, трябва да се посочи, че България като отговорен член на НАТО и Европейския съюз отчита сред заплахите и тези, които всъщност нямат непосредствено действие върху нейната собствена сигурност, но заплашват сигурността на нейните съюзници.
Пето, системата за национална сигурност включва всички органи, които осъществяват политиката за сигурност, и трябва според мен да се опишат тези органи, които дават институционалната рамка.
Шесто, което беше обект на дискусия по време на заседанието на комисиите, е, че никъде в Стратегията не е отчетено задълбочаващото се социално неравенство като заплаха за социалната сигурност, която пък е част от системата на националната сигурност, респективно не е поставено за цел нейното преодоляване. Дори и в пирамидата на масовост, сигурността е поставена след задоволяването на базовите потребности, а тук въобще неравенството и социалната сигурност са пренебрегнати.
Седмо, в Раздела „Вътрешна среда за сигурност“ трябва да се добавят сред заплахите некачественото образование и бедността. Те тотално отсъстват.
Осмо, в „Общите изводи“ отсъстват и тежките последици от задълбочаващата се демографска криза, която има пряко въздействие върху средата за сигурност и върху системата за национална сигурност.
Девето, сериозен недостатък е, че в Проекта не са посочени националните цели в областта на отбраната, които трябва да се постигнат през следващия период.
Това са само част от пунктовете, по които ние имаме резерви и които ще ме накарат да се въздържа от подкрепа на Стратегията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Витанов.
Реплики към изказването на господин Витанов? Няма.
Други изказвания?
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Най-напред бих искал да засвидетелствам своето уважение към нашите гости, ръководителите на държавните агенции за разузнаване, Военното разузнаване и Държавната агенция „Национална сигурност“, представители на Министерството на отбраната и ДКСИ. Добре дошли, колеги! И доктор Кръстев, разбира се, вносителят на актуализираната Стратегия.
Колеги, аз бих искал да кажа, че може да се изкажат и адмирации на групата, която работи по актуализацията, след съвместното заседание на комисиите. Не мога да не призная, че някои актуални предложения са намерили мястото в предложения вариант. В същото време не мога да не отбележа и онова, което ние считаме за недостатъци на документа, и да направя забележка на господин Витанов, че ме цитира за това, че този документ е остарял преди още да бъде приет. Правя Ви една ревизия.
Уважаеми колеги, говорим за Стратегия за национална сигурност на Република България. Обикновено стратегическите хоризонти са далеч, далеч напред във времето, примерно най-малко до 2030 г. Средата за сигурност е толкова динамична, толкова бързо променяща се, че тя постоянно ни налага актуализиране на такива основополагащи документи.
Затова моите предложения бяха точно на тази основа – да се остави прозорец за актуализация, именно на динамиката на средата за сигурност. Ако си спомняте, на заседанията говорихме, че може да не мине месец и ще се изправят интереси на глобални играчи в Близкия изток – Съединените щати и Русия. Сега вече това се случи. Имаме ново огнище на напрежение в Южна Сирия, където участват вече, както от Съединените щати и Русия, така и Йордания. Имаме промяна на обстановката в Югоизточна Турция и по границата със Сирия във връзка с операциите за овладяване на Африн, а се гледа вече и към Мамбич.
Така че нека да бъдем актуални, колеги, по отношение на динамиката на средата за сигурност – да я отчитаме постоянно, ако трябва да я актуализираме, но само нея. Ние не знаем след един месец дали вследствие на преговори между севернокорейския ръководител и президента на Съединените щати тази опасност няма да отмине. И това може да се случи. А пък на колегата адмирал Манушев ще му кажа с лека шега, разбира се, че идеята за демилитаризиране на акваторията на Черно море беше на премиера, не е наша.
Бих искал да кажа, че аз предложих да бъде дадено еднократно определение на категорията „национална сигурност“ като политика за защита на националните интереси. Вижте колко точно и ясно в политиките за сигурност могат да намерят място екологичната сигурност, етнорелигиозната сигурност, заедно с демографската.
Уважаеми дами и господа, само след десет години ние ще се изправим пред проблеми от етнорелигиозен и демографски характер, като едните ще произтичат от другите, тъй като плътни етноси, плътни маси, в рамките на два-три милиона, ще бъдат факт след следващите, да кажем, десет, петнадесет, двадесет години и ние не може да не го залагаме това в Стратегията, а и комуникационната сигурност, което също беше предложение, в това число, разбира се, във връзка с киберсигурността – т. 166, а и дипломатическата сигурност, за която Вие никъде не говорите.
Ето тук са генерал Даскалов и господин Драгомир Димитров. Нека да Ви кажат по какви причини не функционира нашето дипломатическо представителство в Кабул, в Афганистан – точно заради това. Имаше предложения и за отбранителната политика, но бих искал да кажа, че аз самият ще се въздържа от гласуване на документа като основополагащ, ако той не бъде приведен в съответствие с изискванията на средата за сигурност и предизвикателствата към сигурността на Република България. Ние не можем постоянно да кърпим някакви документи. От 1999 г. имаме концепция за сигурност, имаме отпреди няколко години доктрина за национална сигурност – нито една не работи. Така че нека да бъдем точни и ясни. Ние имаме нужда от нова стратегия! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велков.
Реплики към изказването на господин Велков? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Времето, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групата.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Аз ще се спра малко по-конкретно в подкрепа на нашите предложения и на колегите, които се изказаха преди малко. Наистина в точка 39 ние държим, уважаеми колега Манушев, Черноморският регион да не се милитаризира, да не се създават и допускат условия за конфликти в него.
Имайки предвид, че въоръжените сили на държавите в Черноморския регион са достатъчно в момента или ако всяка държава развива своите въоръжени сили, да не се допуска в бъдеще, както в Средиземно море, да ври и да кипи и да се създадат условия за конфликти, които ще попречат на целия Черноморски регион. Освен това, имайки предвид, че проливите при един малък конфликт дори ще бъдат затворени много лесно и в Черно море, като един немного голям воден басейн, България задължително ще има проблеми.
В точка 40 аз се притеснявам, че конкретизираме проблема с Украйна и незаконното анексиране на Крим и предлагаме това изречение да отпадне, дори и следващото, но по-специално: „Кризата в Украйна и незаконното анексиране на Кримския полуостров водят до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в региона на Черно море. Разрастват се противоречията и в областта на икономиката и културата.“ Дори това на преден план да е така, в перспектива не е така. Аз разчитам, че не трябва да имаме двоен стандарт по някои наши външнополитически отношения и това изречение подкрепям да отпадне.
Освен това имаме редакционни и други поправки в чл. 96 като допълнително предложихме въвеждането на транспортна полиция за осигуряване на сигурността в транспорта.
Също така в чл. 103, където се иска да се включват повече млади хора в учителска професия, добавихме „подготвени млади хора“ и не е задължително да бъдат учители, но могат да бъдат привлечени от други непедагогически специалности от останалите университети и висши училища в България.
Моля Ви, госпожо Председател, тези две предложения, освен точки 39 и 40, да бъдат подложени на гласуване. Благодаря Ви, ако ги приемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вашите предложения всъщност – 39 и 40, господин Иванов ги е отбелязал. Аз ще ги изчета като предложения на господин Иванов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Винаги съм си мислел, че пред нас, българите, има три големи макропроблема. Първият, от които – за другите два сега няма да говоря, е, че 140 години – завчера чествахме годишнината от края на турското робство, последиците от турското робство в България не са преодолени и това е очевадно за всички нас. Тези последици се състоят в какво ли не. В момента не мога да ги очертая всички, но съвсем пресен е примерът от завчера, че президентът Ердоган в едно скромно изказване от трибуната направи абсолютно недопустимо… (Реплика от ДПС: „По темата!“)
Да, по темата, от ДПС, отговарям Ви. Точно затова говоря. Това е темата и тя е мегатема. Но само това изказване на Ердоган, завчера ли беше, няма да го цитирам, всички го знаете – то не бяха стратегически дълбочини преди това, дори и тук български културтрегери, даже и накичени със званията – академици, организираха едно позорно честване, откриване или литературно четене на книгата на бившия министър-председател на Турция Давутоглу…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, по темата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е темата. Темата е тази, госпожо Председател – не можем да говорим за национална сигурност, без в нея да има точка, да има момент, да има отразяване и споменаване, че главната заплаха за България вече 140 години продължава да бъде бившата митрополия, да бъде бившата поробваща ни държава – държавата Турция, тогава Османска империя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, говорим за Стратегията на България.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е Стратегията и нищо друго не може да подмени този факт, защото националната сигурност не може без това да се вземат мерки срещу хилядите някога наброявали 3 хиляди души, шетащи в България резиденти на МИТ (турските специални служби). Не може да имаме национална сигурност след посягане на българските избори – ясно е какво имам предвид под това. Не можем да говорим за национална сигурност след онова, което прави турския Дианет (турското Министерство на мюсюлманското вероизповедание), плащайки тук на стотици, може би на хиляди хора за поддържане на верски стандарт. Не можем да говорим за национална сигурност, госпожо Председател и колеги, след като имаме нерешени проблеми за милиарди левове, свързани с неизплатените задължения на държавата Турция по договорите за бежанците от Източна Тракия.
Колеги, забравихме ли тази тема? Тук гласувахме решение правителствата да работят за това. Какво са направили правителствата от преди три народни събрания досега по този въпрос – никой нищо не казва. Пред очите ни са проблемите на по-близки или по-далечни страни от нас.
По въпроса с държавата Турция, господин Велков, преди малко внимателно Ви слушах, абсолютно прав бяхте относно някои геостратегически опасности и проблеми, но тази е най-непосредствената. Защото ние, българите, сме предпоследните, които сме хванали влака преди 140 години, сирийците са последните, които са го хванали, а други народи в Турската империя все още не са го хванали и останаха да водят националноосвободителните си движения. И така това, което става в Африн, можеше да се случи и на нашите граници, можеше да става и сега. Това, което се случва с Република Кипър – равноправен член на Европейския съюз, с окупирана една трета от нейната територия, където войските на държавата Турция стоят…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, нека се върнем на темата „Стратегия за национална сигурност“.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е Стратегията за национална сигурност. Аз споменах само за някои аспекти от националната сигурност, свързана с държавата Турция. И не мога да разбера за какво са тези флиртове с Турция, какво печелим, за да се въртят тези срещи и този „достлук“, казано на майчин език, с една съседна държава, голяма и силна икономически, която има своите великоимперски стремежи, цели и насажда своята политика в България чрез една турска националистична партия в лицето на ДПС в България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, правя Ви забележка. Моля Ви, без обидни квалификации!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и ние всичко това да го премълчаваме само защо? Защото и Турция е в НАТО ли? Ами тя, Турция, в момента е един от враговете на НАТО и работи срещу НАТО, ако говорим в тази връзка и в този смисъл. Тези истини не можем да ги подминаваме и нищо не струва за мен доктрината за национална сигурност и всъщност промените, които ние внасяме, без да отчетем този елемент.
Преди малко споменах за Гърция. Гърците го знаят и знаете какви са отношенията – формално дипломатически, но над Средиземно море летят самолети, които непрекъснато се прихващат. В момента гръцки военнослужещи са задържани на територията на държавата Турция. Гърция се държи достойно като държава, защото помни своите традиции и историческото си минало – откъде идват, какви са проблемите и за какво става дума.
Затова националната доктрина за сигурност на България е нищо, без да бъде включен в нея, без да бъде отразен, без да е помислен и без да се има предвид този най-основен и най-важен аспект от националната сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ибрямов, по начина на водене.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Председател, уважаеми колеги!
Госпожо Председател, обръщам се към Вас, допуснахте от парламентарната трибуна да се изказват мнения, които абсолютно не кореспондират с разглежданата Стратегия за национална сигурност. Говори се за изказването на президент на съседна държава – Република Турция, което изказване абсолютно няма отношение към този документ.
Моля Ви, при подобен род изказвания отнемете думата, защото подкопавате усилията на премиера на Република България, подкопавате усилията на цялото българско правителство, България, която като председател на Съвета на Европейския съюз, в чиято Стратегия залегнаха именно Западните Балкани, в чиято Стратегия в момента е залегнала срещата на 26 март в България между ръководителите на Европейския съюз, председателя на Еврокомисията, нашия премиер и президента на Република Турция. Когато допускате националисти да говорят по този начин, тези усилия ще останат напразни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибрямов. Както забелязахте, на няколко пъти направих забележка на господин Шопов, но няма как да знам какво следва след това да каже. Вземам си забележка от Вашите думи. Благодаря Ви.
Други изказвания?
Процедура ли имате, господин Велков? Колко пъти ще се изказвате? Вие се изказахте, не може повече. (Шум и реплики.)
По какво е процедурата? По каква процедура? По начина на водене ли?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Вие ме питате колко пъти ще се изказвам. Ако един път мога да се изказвам, какво ме питате колко пъти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Един път може да се изкажете по Правилника.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви за това, че ми позволихте.
Колега, аз бих искал да отбележа чрез председателя, разбира се, че ние обсъждаме Стратегия за национална сигурност, а не доктрина, както господин Шопов наблегна няколко пъти на това.
Все пак, уважаема госпожо Председател, помогнете ми, аз съм неосведомен човек, много говорим от години за така наречените Западни Балкани и страните от Западните Балкани. Може ли Вие, или който и да е в тази зала да ми каже кои са страните от Източните Балкани? Ако може, да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това не е по темата, не е и по начина на водене, така че Ви отнемам думата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не, връзката е с реалната стратегия – имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте да заемете местото си. Благодаря Ви.
Други изказвания има ли? Няма, не виждам.
Закривам разискванията.
Започваме гласуване на предложенията, направени от народните представители.
Започваме с предложенията на господин Йордан Цонев.
Предложението е в т. 4, изречение трето, думите „исторически традиции и идеали на българския народ“ да се заменят с „националните интереси“. (Шум и реплики.)
Гласуваме предложенията на господин Цонев.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 7, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Второто предложение в т. 37, изречение последно думите „запазването на перспективата за присъединяване“ да се заменят с „ускоряването на присъединяването“.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 149 народни представители: за 125, против 3, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Следва третото предложение. То е в т. 99, изречение първо: след думите „техните организации“ да се постави запетая и да се добави „както и отстраняване на причините, които водят до нарушаване на тези традиционни отношения“.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 151 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
И последното предложение: в подраздел „Външна политика за сигурност“, в т. 145 да се създаде ново последно изречение със следния текст: „Република България участва в реализирането на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз чрез Единна европейска система за сигурност и отбрана в рамките на НАТО.“
Гласували 147 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Сега преминаваме към предложенията на господин Иванов.
Първото предложение от народния представител и група народни представители. Ще ги изчитам:
Точка 13 да добие вида: „Стратегията за национална сигурност на Република България е основополагащ документ за стратегическо планиране, определящ националните интереси и приоритети за националната сигурност, провеждана от държавните институции в сътрудничество с гражданите и техните организации“.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 63, против 30, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народния представител Красимир Янков.
Господин Иванов, ще Ви помоля и Вие да следите да не стане някакво объркване.
Предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители:
„5.2. „Национални интереси“.
В т. 18:
„1. гарантиране на правата, свободите и сигурността и
2. запазване на суверенитета, териториалната“ си разменят местата като поредност.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 156 народни представители: за 47, против 27, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители заглавието на т. 19 да придобие следния вид: „Стратегически интереси са:“ ...
В т. 19 и в края на подточка 4 да се добави: „като не се създават и допускат условия за конфликти в него“.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 156 народни представители: за 50, против 27, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители в т. 39 след последното изречение да се добави: „Черноморският регион да не се милитаризира и да не се създават и допускат условия за конфликти в него“.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 156 народни представители: за 47, против 31, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители в точка 40 изречение второ да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 149 народни представители: за 46, против 23, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Кольо Милев – т. 40 да добие следната редакция:
„т. 40. Замразените и новопоявилите се конфликти в постсъветското пространство остават постоянен източник на напрежение, съдържащ рисков потенциал по линия на сигурността, а засегнатите от тях страни продължават да са поле за сблъсък на различни геополитически интереси. Незачитането на териториалната цялост на независими държави, провеждането на информационни операции и масово използване на хибридни стратегии, подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността на европейския континент.“
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 154 народни представители: за 54, против 36, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители за нова т. 41:
„Нова точка 41: „Ескалиралото напрежение вследствие промените във военнополитическата обстановка на Корейския полуостров, неминуемо ще дадат отражение върху средата на сигурност в европейски и световен мащаб в средносрочен план, което неминуемо ще даде отражение и върху националната сигурност на Република България.“ Останалите да се преномерират.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 144 народни представители: за 45, против 28, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители – след преномериране на нова т. 53: „прекратяването на кохезионната политика на Европейския съюз неминуемо ще се отрази на националната сигурност в икономически аспект.“
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 46, против 30, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители:
IV. В Раздел 1У.З – „секторни политики“ и 1а сигурност се правят следните изменения и допълнения:
В част Политика за енергийна сигурност в т. 112 думите „нови мощности“ се заменят с „АЕЦ „Белене“.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 154 народни представители: за 42, против 42, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Красимир Янков и група народни представители:
IV. В Раздел 1У.З – Секторни политики 1а – „Сигурност“ се правят следните изменения и допълнения:
„В част Политика за правосъдие и вътрешен ред:
в т. 135 в изречение първо след думата „провежда“ се добавя „чрез Министерство на вътрешните работи“.“
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 144 народни представители: за 38, против 34, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Последното предложение е на народния представител Славчо Велков – в „Отбранителна политика“ – т. 163 да бъде променено понятието „доброволна военна подготовка“ с „доброволна наборна военна служба“.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 149 народни представители: за 44, против 51, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
С това изчерпахме предложенията, колеги.
Подлагам на гласуване в цялост Проекта на актуализирана Стратегия за национална сигурност.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място:) Имам изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Цветанов за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме пред гласуването на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България.
Искам да благодаря на всички, които участваха активно в разработването на тази актуализирана стратегия. Тук искам специално да се отнеса към Съвета за сигурност към Министерския съвет, където знаете, че по законови разпоредби, които сме гласували в парламента даде възможност и президентската институция, с двама представители да участват в Съвета за сигурност, където те са взели дейно участие в приемането на актуализираната Стратегия и, разбира се, след това с цялата академична общност, с неправителствения сектор, които участваха в дискусиите, които бяха проведени.
Искам да благодаря и на народните представители от всичките парламентарни групи, които дадоха възможност при обсъжданията и решенията, които се взимаха от съответните комисии, да можем да приемем тези предложения, които действително дадоха по-добрата оптимизация на Стратегията, която предстои да приемем. Убеден съм, че с този си ангажимент на българския парламент ще изпълним една от точките на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента, където знаете, че това беше една от препоръките, и около което се обединиха всички политически сили, участвайки в Консултативния съвет при Президента на страната.
Благодаря на всички народни представители, които ще подкрепят днес актуализираната Стратегия, която е плод на много работа, на всички, които дадоха всичко от себе си.
Искам да благодаря и на министъра на вътрешните работи, който през цялото време на днешния дебат беше тук и Министерството на вътрешните, както и на всичките представители на службите, участваха активно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Реплика, първо.
Реплика, господин Ерменков, изчакайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Цветанов, Вие явно не разбрахте, че с всички предложения от народните представители ясно се доказва, че капацитетът на Съвета за сигурност е нулев – няма. За първи път се случва прецедент и се чуди Председателският съвет каква е процедурата за приемане на актуализацията на Стратегията за национална сигурност, за да може да се отчетат и аргументират всички предложения и Вие благодарите на кого?! На този, който не може да си свърши работата. Как виждате ефективната работа на този Съвет за сигурност? Трябва да си подаде оставка секретарят на Съвета, след като за първи път се внася Стратегия в Народното събрание и има такъв дебат, и има несъгласие – има над 30 гласувания. Вие отхвърлихте една голяма част от предложенията, които бяха много детайлно обосновани, и това прави документа консенсусен?! Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Цветанов, явно не се е имало предвид и не е включено в Стратегията, че пак ще се върна там. Преди няколко дни беше направено това фатално многозначително, изключително важно за националната сигурност на страната изявление на Ердоган. Спомняте си как той говори, как Кърджали и други градове са в неговото сърце, нещо подобно, някакъв такъв брътвеж – техен националистки, турски, на абсолютен диктатор в момента, който критикува цяла Европа, включително и ние трябва да го правим. След това изявление той прави допълнително, че родината му, страната му, се била свила само, представете си горките, до 770 хил. квадратни километра. Тоест една съседна, голяма, силна държава има своите териториални претенции, има своя имперски стремеж към територии, които са български. Ние тези факти да ги неглижираме, да ги пропуснем в тази стратегия, която днес приемаме, и да оставим нещата ей така само за да имаме някакви добри отношения с така наречените „съседи“, които са ни всъщност изначални исторически противници, и да приемем национална стратегия, която е ампутирана от най важното, което тя трябваше да съдържа.
Не знам, когато днес я приемаме, не трябваше ли да я актуализираме с оглед на това изявление?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Трета реплика? Не виждам трета реплика.
За дуплика – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Янков, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Янков, просто не мога да разбера – когато търсим политически консенсус по тема, свързана с националната сигурност, когато даваме възможност всяка една от парламентарните групи чрез своите депутати да направят съответните предложения и ние ги приемаме, Вие ни укорявате за това и веднага прехвърляте вината към Министерския съвет или към Съвета за сигурност.
Нали точно това е смисълът на парламентаризма – да търсим консенсус по значимите теми! Текстовете, които дадоха възможност да бъдат приети, са приети. Тези текстове, които не намериха съответната парламентарна подкрепа бяха отхвърлени. Това са демокрацията и парламентаризмът. Моля Ви, нека да се отнасяме с уважение към всеки един, който е работил, и към всеки един народен представител, който участва активно в този дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Процедура – господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към Вас, госпожо Председател, сигурно последните седем минути нямаше да се случат, ако Вие спазвахте Правилника на Народното събрание и след като бяхте прекратили изказванията, за пореден път след случай, когато бяха прекратени изказванията, когато говорихме за референдума, дадохте думата на господин Цветанов, сега пак му дадохте думата на господин Цветанов за нещо по начин, по който е недопустимо според нашия Правилник. След като са прекратени изказванията – изказванията са прекратени, освен, ако в Правилника не запишем, че „прекратяваме изказванията и това важи за всички с изключение на господин Цветанов“. (Шум и оживление.)
Много Ви моля, ако искате това да го вкараме вътре, вкарайте го в Правилника, за да знаем и да не вземаме процедура. Иначе загубихме едни седем минути, които можеха да минат като процедура за благодарност и нямаше да Ви правят и реплики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Карадайъ, за изказване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Настоящият документ е в резултат на общо съгласие, постигнато на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България през 2017 г. за необходимостта от актуализация на Стратегията за национална сигурност от 2011 г., в отговор на промяна в средата на сигурност, особено след 2014 г.
Сериозните промени в международен план, повишеното ниво на несигурност в международните отношения, промяна в стратегическата концепция на НАТО, състоянието на средата на сигурност в Европейския съюз, обстановката в региона – на Балканите и в страната, несъмнено бяха необходимият довод за актуализиране на Стратегията и ето това вече е факт. Многобройни и разнообразни са предизвикателствата пред националната ни сигурност и успешното справяне с тях зависят в голяма степен от това доколко те са представени обективно, доколко са адекватни, обективни и задълбочени оценките за динамиката на основните рискове и заплахи пред сигурността… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина в залата!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …като посочването на заплахите и рисковете върви заедно с идентифицирането на причините.
Динамиката на процесите изисква адекватни реакции и действия и в този контекст представената актуализирана Стратегия за националната сигурност е опит да се трасират процесите на планиране и изпълнение на постигането на целите в областта на националната сигурност с времеви диапазон до 2025 г.
Определено не е трудно да се предположи, че наред с приемането на актуализираната Стратегия, образно казано „трябва да се започне нейната нова актуализация“.
На световния икономически форум в Давос в доклад за глобалните рискове, както и на форума за сигурност в Мюнхен през месец февруари тази година се посочват и рискове, като водещи най-вероятни са: ескалация на напрежението в киберпространството, отстъплението от демокрация под натиска на популисти и други, които неминуемо ще наложат нова актуализация и развитие, и това е нормално.
Следвайки позицията на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ за качествено прецизиран стратегически документ за националната сигурност с ясното съзнание, че националната сигурност по легална дефиниция изисква гарантиране на демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, и в политически контекст темата за национална сигурност е общо поле и на властимащи, и на опозиция.
Както и институциите в държавата, ние участвахме активно при обсъждането на внесената в Народното събрание от Министерския съвет актуализирана Стратегия за национална сигурност, включително предоставихме своите конкретни предложения по съдържанието. Благодаря Ви за подкрепата за тези, които бяха приети.
Виждането ни за определени изисквания към съдържанието на стратегическия документ беше продиктувано от необходимостта да се обхванат основните рискови процеси, да се набележат устойчиви политики за защита на националните интереси и постигане на националните приоритети.
В променената международна обстановка с отчитането състоянието на обществените отношения вътре в страната налагат използването на една по-широка рамка за посочване, оценка и противодействие на рисковете и заплахите.
Политиката за национална сигурност е процес на вземане на решения, дефиниране на цели, създаване на условия за осъществяването им и предвиждане на ресурси, като изключително голямо значение имат секторните политики с цел осигуряване на максимална сигурност на страната.
В този смисъл и контекст бяха нашите предложения и независимо че има още какво да се желае, ние от ДПС подкрепяме актуализираната Стратегия за национална сигурност.
На дневен ред ще държим темата за актуализиране на стратегическия документ при всяка промяна в средата на сигурност, както и на нови заплахи. Ще настояваме за ангажиране на всички национално отговорни партии с въпросите на сигурността в страната, региона и в Европа. Ще продължаваме да настояваме за противодействие на разделението, противопоставянето, на омразата, включително и действеното проявление на тази омраза – все актуални и важни теми от дневния ред на страната.
В контекста на Европредседателството – по въпроса за системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз и развитието на собствения отбранителен потенциал на страната трябва да има отговорна позиция.
По отношение на Общата европейска политика за отбрана и сигурност нашата позиция е ясна и последователна, но ще искаме да се изработи обща позиция и тя да бъде представена на съюзните ни държави.
Всички теми, свързани с националната сигурност, са изключително важни. Те са жизненоважни за всички български граждани, за страната, за държавата и нейното бъдеще.
Решенията изискват цялата отговорност на компетентните органи и институции, на всички политици пред бъдещето на обществото и на страната. В името на общото ни бъдеще и просперитет нека да се възползваме от неизчерпаемите инструменти за действие на демокрацията. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Изказване поиска министърът на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми съветник на премиера, ръководители на служби, заместник-министри – и двамата бяха тук! Аз вземам думата като вносител. Може би нямаше да взема думата, накрая на гласуването сте, но след тези силни реплики на опозицията искам да припомня някои неща.
Нека припомня, че аз внесох това, след като имаше Консултативен съвет по национална сигурност, в програмата на Партия ГЕРБ го имаше – събрахме се, решихме и го внесохме. През месец декември беше внесена в Народното събрание, днес Стратегията за национална сигурност се дебатира и вероятно ще се приеме.
Благодаря на всички. Слушах внимателно докладите на комисиите, според мен две трети от тях са „за“ Стратегията за национална сигурност. Искам да благодаря на всички, които са помагали, освен на работната група, на тези неправителствени организации – всички по веригата, които са помагали за усъвършенстване на текстовете, включително опозицията, която и днес се опита да подобри текстовете.
Но не приемам забележките за „липса на капацитет“, посегна се към Министерския съвет. Както се казва „за честта на пагона“ искам да припомня някои факти. Ако някой няма капацитет по такива документи, свързани със сигурността, националната сигурност най-вече, това не е ГЕРБ. Още в първото правителство посегнахме и променихме закон, който не беше променян, тоест не закона, а Плана за военновременните запаси. Двадесет и осем години никой не беше посегнал към него. Ние дойдохме и го променихме. Нямахме още такъв капацитет, сега вече имаме.
Спомнете си какво направихме – в 2011 г. ние внесохме тази Стратегия. След това, през 2016 г. – Закон за противодействие на тероризма. Спомнете си четирите закона. В първото правителство ние внесохме законите за службите. Ние направихме така, че да бъдат приети.
Тоест, целият пакет нормативни документи в сигурността и отбраната са с авторство на ГЕРБ. За какъв капацитет, уважаеми колеги от опозицията, говорите?! Не приемам такива забележки, отново казвам „за честта на пагона“ заради всички онези – не говоря само за ГЕРБ, говоря за онези може би стотици експерти, които работят по министерства, по ведомства, които са капацитетът на държавата. И това ни пази от тези опасности, заради които имаше и Консултативен съвет по национална сигурност, заради които я сложихме в Програмата и за които цяла Европа се тресе – тази несигурност на средата.
Три неща: в Сирия знаете какво стана; ИДИЛ – тероризмът в Европа; анексирането на Крим и ние дойдохме до промените.
И завършвам с това. Казвате: „тя не е готова“ и едва ли не трябва да бъде променена. Разбира се, всеки един такъв стратегически документ – синтез на толкова много наука вътре, може да бъде променен. Ако утре се промени нещо, от южната страна или от някоя друга страна в посока на България, разбира се, ние веднага ще внесем и ако се налага, аз като министър на вътрешните работи, промени в Стратегията за национална сигурност.
Сега благодаря на всички, защото днес Вие вероятно ще гласувате с мнозинство, надявам се, както подкрепихте в комисиите, един много добър документ, който ни дава, трасира ни пътя две, три, пет години напред и от него можем да вадим каквото ни трябва, за да променяме другото законодателство. Така че предварително благодаря на всички, които ще гласуват „за“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. (Шум и реплики.)
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, разбира се, нямаше как да не взема отношение по Вашата удовлетвореност от тази стратегия и затова, че всички, виждате ли, трябва да се обединим. Да, разбира се, когато става въпрос за националната сигурност, разбира се, че трябва да бъдем убедени, когато има, било то външни заплахи или вътрешни заплахи, опозицията винаги е подавала ръка и е готова заедно с управляващите наистина да пазим спокойствието на българските граждани.
Но в крайна сметка не можем да бъдем и безучастни, когато се внася един документ, който е изработен от междуведомствена работна група в изпълнение на заповед на министър-председателя, от който актуализацията се заключава в отпадането на девет точки и създаване на три-четири нови точки и коригиране на 10% от текстовете. В крайна сметка това не е актуализация, колеги.
Неслучайно днес дори се чудехме по какъв начин да приемем тази стратегия. И не разбирам Вашата удовлетвореност от тази стратегия, господин Министър, защото проблемите са много и очевидни. Текстът за корупцията е същият текст и мерките преписани от 2011 г. И Вие искате този текст ние да го подложим на гласуване и да приемем – е как ще стане?! Разбира се, че няма да стане. Разбира се, че има проблеми в тази сигурност.
Я ми кажете тогава, спокойно ли е българското население спрямо външните ни заплахи?! Че ние, колеги, нямаме един летателен апарат, който да литне, обаче в същото време трябва да сме съгласни и спокойни?! (Смях и оживление.) Че имаме една граница, която всеки момент може да падне, и една ограда, обаче ние трябва тук да седим, да сме спокойни и да бъдем заедно?! Не, няма как да бъдем заедно и това е работата на опозицията – да показва грешките!
Господин Министър, онзи ден изтече информация – става въпрос за едно предаване, няма да го цитирам, в него се показва корупцията, която е в системата на приходите. От НАП заявяват, че цялата информация е изтекла от системата на вътрешните работи. Ето това, уважаеми дами и господа, означава „сигурност за българските граждани“!
Така че призовавам всички... (Народни представители от ГЕРБ разговарят и се прегръщат.) Разбира се, Вие си се прегръщайте, подкрепяйте си се, каквото искате, но благодарение на опозицията тази стратегия все пак има някакъв вид! (Реплики.) Все пак има някакъв вид! И Вие трябваше да се вслушате във всичките наши предложения, за да бъде наистина една работеща стратегия.
Наистина няма как тук да седите и да ни обяснявате колко закони сте приели. Че да не би хората да се чувстват по-сигурни?! Я отидете по селата. Вие обещахте във всяко едно село да има полицай. Какво става? Вкарвате им фирми, които да ги охраняват. Тоест правят се едни бастиони на едни кметове, като примерно този от Септември.
Ето, това е разликата между Вас и нас, и това ние не можем да приемем. Ние искаме професионализъм в тези структури. Тези структури да работят наистина на спокойствие. Тези структури да бъдат добре финансирани, за да се грижат за сигурността на българските граждани, а не да им се дават пари, защото волята на министър-председателя била такава, че да им се отпуснат още 100 милиона лева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, по темата!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ето това е разликата, която трябва да бъде! И затова Ви казвам: Стратегията не е добра, но за това, което Вие предлагате, благодарение на нас, все пак има вече някакъв вид! (Шум, реплики, провиквания от ГЕРБ:“Еее!“)
Точно така е, колеги! Има някакъв вид.
Тепърва, когато се научите да предлагате и наистина да ползвате капацитета на наистина знаещите и можещите хора, а не да ги уволнявате, наистина ще получите документ, който тук няма да се чудим как да го приемем. Щото днес ние се чудихме каква да бъде процедурата, за да приемам тази стратегия.
Това трябва да е ясно на всички български граждани!
„БСП за България“ ще се въздържи от приемането на Стратегията. Благодаря Ви. (Силен шум, реплики, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Реплики?
Господин Лазаров, реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Аз не мога да се сетя – 2005 г., 2009 г., ама то нямаше стратегия! Ама то нямаше стратегия, правеха се опити от големите специалисти, от най-големите специалисти, изкарахте ги от тази страна… Ама защо, бе, колеги, нямаше в 2005-а, в 2009-а стратегия? И преди това нямаше стратегия!
Това е фактът! Къде тогава бяха големите специалисти? Занимаваха се с други работи, но нямаше стратегия – нека стане ясно на всички! Говорим за Стратегия, приета по време на управлението на ГЕРБ, и сега правим актуализация, уважаеми колеги.
Ама, моля Ви се, не се изказвайте неподготвен. То бива, бива, бива, ама!… (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Сега, това на нищо не прилича!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Втора реплика ще има ли?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стойнев, аз възразявам срещу всички процедурни манипулации и внушения, които опитахте да сторите от тази трибуна, поради следното.
Тази процедура беше създадена, за да имате възможност да участвате пълноценно и ефективно; за да има така наречена „втора серия“, в която да се направят допълнително предложения; за да може всички комисии, всички народни представители да заявят вижданията си съответно.
Имаше и, както се видя, изрично гласуване, макар тази Стратегия, този документ да следва да се гласува само на едно четене. Направи се процесуална възможност, парламентарна възможност да се разгледа всяко едно неотхвърлено предложение.
Категорично възразяваме на делението, че Вашите предложения направили стойностна тази стратегия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Трета реплика ще има ли? Не виждам трета реплика.
За дуплика, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, самият факт, че се чудехме как да приемем Стратегията, показваше, че Вас дори Ви беше срам от тази стратегия. (Шум и реплики.)
Нека да си кажем истината и поне да бъдем откровени. Стратегията беше много, много проблемна. Бих казал, неадекватна за съвременните условия.
Вярно, имаше опит за промяна, но – толкова. И тук вече въпросът към Вас, и не трябва да се обиждате от това, че явно имаме проблем с капацитета, но в крайна сметка това е във Вашия отбор.
Второто, което е – господин Лазаров, не сме имали национална стратегия в 2005-а, 2009-а, но имахме сигурност! (Силен шум, провиквания от ГЕРБ, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Онемях! (Оживление.)
Благодаря Ви, господин Стойнев. (Смях, оживление.)
Колеги, вече преминаваме към гласуване, надявам се. Всички се изказаха, успокоихме се и продължаваме с гласуване.
Подлагам на гласуване в цялост Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г., заедно с приетите в нея изменения и допълнения.
Гласували 160 народни представители: за 117, против 6, въздържали се 37.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Колеги, има още едно гласуване.
Сега подлагам на гласуване Проекта на решение за приемане на Стратегията в редакцията, предложена от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която беше представена от господин Цветанов в началото на точката.
Гласуваме Решение за приемане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 35.
Стратегията е приета.
Колеги, закривам днешното пленарно заседание.
Утре – редовно пленарно заседание, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,37 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Секретари:
Филип Попов
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





    Последни заседания