Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ПЕТДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 27 юни 2018 г.
Открито в 9,02 ч.
27/06/2018
Видео архив » Преглед на видео архивВидео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание:
„Проект!
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за периода 27 – 29 юни 2018 г.
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносители – Данаил Кирилов и група народни представители, 1 юни 2017 г. Приет на първо гласуване на 22 юни 2017 г. – продължение.
2. Първо гласуване на Законопроекта за киберсигурност. Вносител – Министерският съвет, 30 май 2018 г.
3. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител – Комисията по бюджет и финанси, 21 юни 2018 г.
4. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание. Вносител – Комисията по здравеопазването, 26 юни 2018 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ. Вносител – Министерският съвет, 4 май 2018 г. Приет на първо гласуване на 6 юни 2018 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители – Светлана Ангелова и група народни представители, 13 юни 2018 г.
7. Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (M3U). Вносител – Министерският съвет, 7 юни 2018 г.
8. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г. Вносител – Комисията за енергийно и водно регулиране, 28 март 2018 г.
9. Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г. Вносител – Комисията за защита на конкуренцията, 30 май 2018 г.
10. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2017 г. Вносител – генералният директор на Българската телеграфна агенция, 9 май 2018 г.
11. Гласуване на Проект на решение за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката по сигурността. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители, 20 юни 2018 г. – първа точка за петък, 29 юни 2018 г.
12. Проект на решение за отмяна на лятната ваканция на Народното събрание през 2018 г. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители, 21 юни 2018 г. – точка втора за петък, 29 юни 2018 г.
13. Парламентарен контрол, включващ:
13.1. Разисквания по питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно Национална здравна карта на Република България.
13.2. Отговори на въпроси и питания.“
Моля да гласуваме Проекта за програма за работата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 167 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20 до 26 юни 2018 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Вносители – Делян Добрев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители – Николай Александров и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносители – Йордан Апостолов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
Проект на решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката по сигурността. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по земеделието и храните, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект на решение за отмяна на лятната ваканция на Народното събрание през 2018 г. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители.
Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. Вносител – Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2017 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Съобщение: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, че за участие в съвместно обучение на Силите за специални операции на Република Гърция и Република България в Република Гърция за периода от 24 юни 2018 г. до 2 юли 2018 г. със своя заповед е разрешил изпращането на военнослужещи от Въоръжените сили на Република България със снаряжение и екипировка. В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 25 юни 2018 г. с вх. № 803-09-38 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС – продължение.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
На Вашето внимание е § 60 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 45:
„§ 45. Създава се чл. 213б:
„Оставяне на жалбата и протеста без движение
Чл. 213б. (1) Ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213, председателят на Върховния административен съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдията-докладчик процедира по същия начин.
(2) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, председателят на Върховния административен съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, с разпореждане оставя жалбата или протеста без разглеждане и прекратява производството по делото. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът процедира по същия начин, като постановява определение.
(3) Лицата по ал. 2 връщат касационната жалба на първоинстанционния съд и когато е подадена след изтичането на срока за обжалване.
(4) Актът по ал. 2 и 3 може да се обжалва с частна жалба. Определението на съда по жалбата е окончателно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 60, който става § 45.
Гласували 148 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 61 има предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 61 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 46:
„§ 46. В чл. 214 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Отказът изцяло или отчасти от оспорването не може да бъде оттеглян.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Крум Зарков и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 45, против 47, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 61, който става § 46.
Гласували 138 народни представители: за 106, против 32, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители: § 62 – отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 62 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 62 по вносител.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 63 има предложение от народния представител Данаил Кирилов – § 63 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 63 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ситуацията е ясна, но съм длъжен по Правилник да подложа последователно на гласуване, първо, предложението на народния представител Данаил Кирилов, което не се подкрепя от Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: (встрани от микрофоните): Те са еднакви – и моето, и на Зарков са еднакви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По устав ще го караме.
Гласували 125 народни представители: за 11, против 14, въздържали се 100.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е от народния представител Крум Зарков и група народни представители за отпадането на § 63, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 16, против 32, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 63, който става § 47 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема, с което завършихме и второто гласуване.
Благодаря Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря, господин Председател.
Благодаря на колегите за участието в Част първа на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Другата седмица, живот и здраве – Втора част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.

Продължаваме по втора точка от Програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за първо гласуване.
Имате думата, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя предложение за допуск в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата на заместник-министъра на вътрешните работи.
Гласували 125 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 6 юни 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник министър-председателят Томислав Дончев, Николай Алексиев – съветник към кабинета на заместник министър-председателя; от Министерството на отбраната: Атанас Запрянов – заместник-министър, полковник Йосиф Атанасов – директор на дирекция „Сигурност на информацията“, Димитър Димитров – експерт от дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Държавна агенция „Електронно управление“: Атанас Темелков – председател, Кирил Дойчинов – главен секретар, Васил Грънчаров – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“, Златина Бучкова – началник-отдел „Правни дейности“; от Министерството на вътрешните работи: Светлозар Лазаров – сектор „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Райна Димова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“; от ДАНС: Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; Таня Тодорова Митева-Каракаш – директор специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“, Виолета Дъчева – директор специализирана дирекция „Информационна сигурност“; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Димитър Геновски – заместник-министър, Христо Христов – директор на дирекция „Информационни технологии“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Томислав Дончев. В изложението си отбеляза, че Законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), която следва да въведе в националното си законодателство разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в съюза.
Основна цел на Законопроекта е установяването на ясни правила, постигането на високо общо ниво на мрежовата и информационната сигурност във всички сегменти на киберпространството, повишаване на сигурността на националните и на частните мрежи и информационни системи на всички нива – граждани, фирми, държавни и бизнес организации, доставчици и потребители на услуги. Материята за киберсигурността е регламентирана в редица закони, но не е систематизирана и не отговаря в пълна степен на новите предизвикателства. В условията на нарастваща и необратима дигитална зависимост дефицитите в мрежовите информационни системи и липсата на регламентация за ефективната защита на сигурността им водят до компрометиране на основни услуги, спиране на дейности и загуби.
В Законопроекта е определен и обхватът на лицата (субектите), към които се определят изискванията по този закон.
С приемането на Закона ще се установи цялостна система на координация между институции в ресора, както и правила за докладване на инциденти в киберсигурността, засягащи административните органи, операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги, в отношенията на национално, европейско и международно ниво.
С приемането на Законопроекта ще бъде осъществено пълно съответствие с Директива ЕС 2016/1148 и ще бъдат отстранени слабостите на нормативната уредба в областта на киберсигурността.
Законопроектът за киберсигурност регламентира:
- създаване на условия за изграждане на система за превенция и борба с кибератаките;
- ограничава честотата на инцидентите, включително и на тези с транснационален характер, без значение на кое място се извършват, дали засягат отделни държави или целия Европейски съюз;
- противодействие и мерки срещу инциденти, които причиняват големи икономически вреди и подкопават доверието на потребителите;
- прецизиране на правилата, критериите и условията за определяне на операторите на основни услуги и доставчиците на цифрови услуги;
- въвежда изисквания за сигурност, на които операторите на съществени услуги и доставчици на цифрови услуги трябва да отговарят;
- създава и административнонаказателни разпоредби, определя размера на глобите и имуществените санкции при извършени нарушения на Закона.
С Проектозакона се създават нови компетентни органи, като Национално единно звено за контакт, регламентира се управлението и организацията на Националната система за киберсигурност, националният координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС), както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността, уреждат се въпросите за междуинституционална взаимосвързаност и сътрудничество.
Поставят се изисквания и стандарти за сигурност, на които трябва да отговарят информационните системи за въвеждане, изпращане, обработка, достъп, обмен, съхраняване и архивиране на данни, както и общите мерки за сигурност, които трябва да се предприемат.
Със Законопроекта не се предвиждат нови регулаторни режими, не се създава лицензионен, регистрационен, разрешителен или удостоверителен режим, който да бъде в тежест на гражданите и бизнеса.
По-високото ниво на сигурност, което се предвижда със Законопроекта, освен че ще подобри и доверието на гражданите и бизнеса в онлайн средата, но и ще създаде възможност за по пълноценно използване възможностите на цифровия свят – социални медии, електронно правителство, електронно обучение, електронно здравеопазване.
Законопроектът в съответствие с Директивата осигурява възможност за по-добро взаимодействие между компетентните органи в отношенията за осъществяване на превенция, преодоляване на кризите и защита както на национално равнище, така и между държавите – членки на Европейския съюз.
Заместник-министър Запрянов от името на Министерството на отбраната заяви, че Законопроектът се подкрепя, тъй като това е първият систематизиран акт, който обхваща всички аспекти на киберсигурността. Подкрепа за Законопроекта обявиха и представителите на присъстващите на заседанието от министерства и ведомства.
Законопроектът предвижда осъществяването на предвидените дейности да бъде в рамките на бюджетите за съответната календарна година на отговорните институции, поради което Законопроектът няма да доведе до разходване на допълнителни финансови и други средства.
В разискването взеха участие народните представители Цветан Цветанов, Красимир Янков, Иван Иванов. Господин Цветанов подчерта, че Законопроектът е отговор на необходимостта от усъвършенстване, систематизиране и прилагане на нов актуален подход за преодоляване на предизвикателствата пред динамично развиващата се система на киберсигурността. Ето защо тази тема е била една от най-важните по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Господин Янков посочи, че основна задача за киберсигурността е превенцията, както и осигуряване на бърза реакция при установяване и преодоляване на инциденти и кризи. Господин Иванов зададе въпроси, свързани с приложеното към Законопроекта резюме за цялостна предварителна оценка на въздействието. Обединиха се, че Законопроектът се нуждае от уточнения на понятия и други редакционни поправки.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за киберсигурност, № 802 01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Докладът относно Законопроекта за киберсигурност на Комисията по отбрана.
Господин Генерал, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г. – обсъждане за първо гласуване
На редовно заседание, проведено на 21 юни 2018 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроекта за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
Присъстваха 21 народни представители.
В заседанието от Държавна агенция „Електронно управление“ взеха участие Атанас Темелков – председател на агенцията, Кирил Дойчинов – главен секретар, Васил Грънчаров – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“, Златина Бучкова – началник на отдел „Правни дейности“, и Емилия Стойкова – старши експерт. От Министерството на отбраната участваха Анатолий Величков – заместник-министър, генерал-лейтенант Пламен Атанасов – заместник-началник на отбраната, Георги Шарков – съветник на министъра, и Ваня Деневска – парламентарен секретар. На заседанието присъства Илия Милушев – съветник по сигурност и отбрана на президента на Републиката.
Председателят на Комисията по отбрана информира, че Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана и на още четири комисии, като водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подчерта, че Законопроектът за киберсигурност има за цел в националното законодателство да бъдат въведени изискванията на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. В Законопроекта са описани и конкретни отговорности на министъра на отбраната и на началника на отбраната.
Мотивите на вносителя по Законопроекта бяха представени от главния секретар на Държавна агенция „Електронно управление“ Кирил Дойчинов, от председателя на агенцията Атанас Темелков, от заместник-министъра на отбраната Анатолий Величков и от Георги Шарков, съветник на министъра на отбраната. Отбелязано беше, че основната цел на Законопроекта е установяването на ясни правила и високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в киберпространството, повишаване на сигурността на националните и на частните мрежи, и информационни системи. С приемането на Закона ще се установи цялостна система на координация и взаимодействие между засегнатите институции в ресора, както и правила за докладване на инциденти в киберсигурността на национално равнище и между държавите – членки на Европейския съюз. Материята за киберсигурността, която до този момент е регламентирана в редица закони, е систематизирана и отговаря на новите предизвикателства. Подчертано беше, че Законопроектът е модерен, революционен, с конкретни мерки. Залегнали са нови задачи по отношение на киберотбраната по линия на НАТО и Европейския съюз. Със Законопроекта се гарантират националните интереси, а в същото време е в съответствие с европейските изисквания и срокове.
От народния представител Владимир Тошев беше изразена подкрепа на предложения законопроект и беше отбелязано, че Законопроектът е много важен за сигурността и отбраната, защото киберзаплахите могат да повлияят на всички сектори. Зададен беше въпросът дали Законопроектът е хармонизиран със съответните процедури в НАТО и в Европейския съюз.
От народните представители Славчо Велков, Таско Ерменков, Николай Цонков и Кольо Милев беше посочено, че подкрепят по принцип необходимостта от такъв законопроект, но има нужда от усъвършенстване на неговото съдържание, поради което ще се въздържат при първо гласуване и ще направят предложения между първо и второ четене. Посочено беше, че в Законопроекта не са записани конкретно мястото и ролята на президента и върховен главнокомандващ, особено при война, военно или друго извънредно положение, което е направено в Националната стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България 2020“. Не са посочени и евентуални задачи и функции на служба „Военна информация“ и Държавна агенция „Разузнаване“. Поставен беше въпрос защо се създават нови структури и органи, а не се доразвиват и разширяват при необходимост функциите на съществуващи структури.
От името на вносителите господин Темелков поясни, че текстовете в Законопроекта са хармонизирани със съответните процедури в НАТО и в Европейския съюз, и с Националната стратегията за киберсигурност. Мястото и ролята на президента и върховен главнокомандващ са отразени в Конституцията и в Закона за отбраната и въоръжените сили, но евентуално би могло и в този законопроект да се отбележат. Изразена беше готовност за участие в работна група при необходимост за отразяване на постъпили предложения между първо и второ четене.
В последвалото гласуване с 13 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Следва Докладът на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Имате думата, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, преди да прочета Доклада на Комисията моля да подложите на гласуване за допуск в залата на господин Атанас Темелков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“, Кирил Дойчинов – главен секретар, и Васил Грънчаров – директор Дирекция „Мрежова информационна сигурност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля, поканете представителите на Агенцията в залата.
Моля, продължете, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
На него присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет; от Държавна агенция „Електронно управление" – господин Атанас Темелков, председател; господин Кирил Дойчинов – главен секретар; господин Васил Грънчаров – директор на дирекция; от Държавна агенция „Национална сигурност“ – господин Николай Ненков – заместник-председател; госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция; госпожа Виолета Дъчева – директор на дирекция; от Служба „Военна информация“ – бригаден генерал Пламен Ангелов, директор на службата; от Държавна комисия по сигурността на информацията – госпожа Камелия Василева, началник на отдел, и госпожа Милена Христова – главен експерт.
Законопроектът беше представен от господин Атанас Темелков, който подчерта, че с него се транспонира Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. Тя предоставя хармонизирана правна основа за борба с киберинциденти в целия Европейски съюз. Към настоящия момент в нашата страна не съществува единен принцип на взаимодействие при киберинциденти и инциденти в мрежовата и информационната сигурност, както и цялостна система за взаимодействие на междуинституционално ниво и между държавите – членки на ЕС, при случаи на инцидент с трансгранично значение и измерение. Действащата нормативна уредба само косвено отразява понятията и в нея липсват ясно идентифицирани органи, които да отговарят за засегнатите сектори.
Основната цел на Законопроекта е постигането на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност във всички сегменти на киберпространството, повишаване на сигурността на националните и на частните мрежи и информационни системи на всички нива – граждани, фирми, държавни и бизнес организации, доставчици и потребители на услуги. Нейното осъществяване се очаква да доведе до по-бързо взаимодействие между органите в страната и с държавите членки чрез замяна на фрагментираната правна уредба с единен, цялостен нормативен акт, покриващ всички засегнати сектори в областта на киберсигурността; бързина в процедурите; адекватен отговор на киберинцидентите на национално и европейско ниво; намаляване на негативните влияния от кибератаките.
При представянето на Законопроекта беше обърнато внимание на факта, че осъществяването на дейностите по него ще бъдат в рамките на бюджетите за съответната календарна година на засегнатите държавни институции, поради което няма необходимост от допълнителни финансови и други средства.
Председателят на Комисията господин Димитър Лазаров докладва постъпилите становища по Законопроекта от Държавната комисия по сигурността на информацията, Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Националната служба по охрана. Бригаден генерал Пламен Ангелов представи становището на служба „Военна информация“.
В разискването на Законопроекта взеха участие народните представители Цветан Цветанов, Димитър Лазаров и Филип Попов, които заявиха, че подкрепят Законопроекта. Народният представител Славчо Велков изрази положително становище относно принципната необходимост от Закон за киберсигурността и отправи бележки по отделни положения в него.
В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 5 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Докладът на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще бъде представен от господин Вълков.
Имате думата, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 6 юни 2018 г., бе обсъден Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавната агенция „Електронно управление“, и госпожа Райна Димова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът бе представен от господин Кирил Дойчинов.
Законопроектът за киберсигурност е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България да въведе в националното си законодателство разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза.
Господин Дойчинов подчерта, че в Република България няма съществуващ единен принцип на взаимодействие при киберинциденти и инциденти в мрежовата и информационната сигурност, както и цялостна система за взаимодействие на междуинституционално ниво и между държавите – членки на Европейския съюз. Няма и ясно идентифицирани органи и организации, които да отговарят за засегнатите сектори.
Към настоящия момент киберсигурността се приема като функция на Министерството на вътрешните работи, което на практика не е така. Частично материята е уредена в Закона за Министерството на вътрешните работи, в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за противодействие на тероризма, Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения, Наказателния кодекс, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност и други.
Целта на предлагания законопроект е да бъдат отстранени слабостите на нормативната уредба в областта на киберсигурността. Господин Дойчинов отбеляза, че със Законопроекта за киберсигурност ще се регламентира организацията, управлението и контролът на киберсигурността, ще бъдат определени и компетентните органи в областта на киберсигурността, както и техните функции и правомощия.
С отделни текстове от Законопроекта се уреждат дейностите по предприемане на необходимите мерки за постигане на високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи като основен стълб на киберсигурността. Създава се институционалната рамка в областта на киберсигурността, превенцията и противодействието на кибератаките, насочена към по-голяма ефективност и по-добра координация между съществуващите органи и звена в публичната администрация.
Предвижда се създаването на нови компетентни органи, като Национално единно звено за контакт, Национален координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността, както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността.
От вносителите бе изтъкнато, че със Законопроекта ще се регулира мрежовата и информационната сигурност на административните органи, както и изискванията към тях – да осигуряват и да отговарят за мрежовата и информационната сигурност на използваните от тях информационни системи, също така и изискванията и стандартите за сигурност, на които трябва да отговарят информационните системи за въвеждане, изпращане, обработка, достъп, обмен, съхраняване и архивиране на данни, както и общите мерки за сигурност, които трябва да предприемат.
На следващо място, със Законопроекта за киберсигурност се урежда статутът и функционирането на операторите на съществени услуги.
След представянето на Законопроекта се проведе дискусия. Представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изразиха своята подкрепа за Законопроекта, като подчертаха, че в рамките на междуведомственото съгласуване, преди внасянето му в Министерския съвет, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изразило редица бележки, включително и по отношение на разпоредби, касаещи областта „Транспорт“, които са отразени.
В подкрепа на Законопроекта се изказаха и представителите на Министерството на вътрешните работи.
По време на дискусията към вносителите бе отправен въпрос от народния представител Халил Летифов относно отчетността и контрола на органа по киберсигурност. От страна на господин Дойчинов бе отговорено, че контролът би следвало да се осъществява от Министерския съвет като орган по назначаване, както и че в Законопроекта са разписани функциите на всички, имащи отношение към единното действие, що се касае до мрежовата и информационна сигурност и сигурността на информационните системи.
Народният представител Димитър Данчев обърна внимание на вносителите за участието на органите на местното самоуправление в дейностите по организацията, управлението и контрола по киберсигурността.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“, без против, и 9 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както стана ясно и от дебатите в Комисията, ние сме гласували „въздържали се“ или „против“, тъй като имаме съображения основно по отношение на философията на Закона и неговата насоченост.
С предложения ни законопроект се цели да се хармонизира националното законодателство с европейското. Законопроектът въвежда изискванията на европейска Директива относно мерките за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в европейската общност. Европейската комисия изисква да се въвеждат схеми за сертифициране на продукти, услуги и процеси на равнище. Целта на тази инициатива е да се даде възможност за растеж на пазара на Европейския съюз в областта на киберсигурността.
Всички ние, като потребители, сме изправени пред все по-сериозни предизвикателства в условията на киберсигурността. Европейският съюз трябва да подобри осведомеността на хората и възможностите за реагиране на кибератаки, насочени срещу държавите членки или институциите на Европейския съюз. Същевременно съвременните системи могат да бъдат сериозно засегнати от свързани със сигурността инциденти като технически повреди или вируси. Този вид инциденти често са свързани с мрежовата и информационната сигурност, зачестяват все повече и все по-трудно биват засичани или не се реагира адекватно на тези атаки.
Навлизането на информационните технологии във всички сфери на живота има двустранен характер обаче – от една страна, ползата от по-лесно и по-бързо управление на различни типове процеси, а от друга – защита на комуникационно-информационната инфраструктура и данните в тези системи.
В същото време развитието на комуникационно-информационните системи и изграждането на облачни инфраструктури предлагат нови методи за достъп до данните, но поставят и нови въпроси, свързани със защитата на тези данни, решението на които е в пряка зависимост от правилния избор на архитектура за киберсигурност.
С предложения ни законопроект не се решават основни проблеми – например че трябва да се покрива целият спектър от уязвими места и критични точки. Информацията като такава, независимо от своя носител, върху който се съхранява, и видът на нейното представяне в преносната среда – хартия, масиви от данни, глас, видео, телефония и така нататък, трябва да бъде надеждно защитена.
Киберсигурността трябва да отразява актуалното състояние на потребностите и в определен момент от време да има възможност да се премине към ново, по-съвършено и в по-голяма степен отговарящо на целите на организацията. Киберсигурността трябва да осигури постигането на целите при гарантиране сигурността на информацията в локалните работни станции, защита на преносната среда, защита на местата за съхраняване на данни и не на последно място – защита на облака. Технологичните решения в тези няколко опорни точки дават макрорамките и разликите между отделните архитектури за киберсигурност.
В заключение, мога само да добавя, че така предложеният ни Законопроект няма да произведе абсолютно никакво полезно действие, докато не се постави истинският въпрос – прозрачността, независимостта и свободата в софтуерния код. Докато това нещо не се случи, ние няма да можем да говорим за каквато и да било киберсигурност.
Предвид изказаното и изложеното мога само да добавя, че парламентарната група на Българската социалистическа партия ще се въздържи на първо четене от подкрепата на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към настоящия момент в областта на киберсигурността у нас не съществува основен закон, който да регламентира този вид дейност. Материята е частично уредена в Закона за електронното управление, в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, в Закона за МВР и в ред други нормативни документи.
С този закон се цели да се събере на едно място разпокъсаността в законодателството в сферата на киберсигурността. Не съществува и единен принцип на взаимодействие при киберинциденти. Няма ясно идентифицирани органи или ведомства, които да отговарят за засегнатите сектори. Регламентира се координация при евентуална кибератака.
Предложеният Законопроект за киберсигурност е изцяло нова правна рамка в областта, с която в националното ни законодателство се транспонира Директива 2016 на Европейския парламент.
От мотивите на Законопроекта става ясно, че ако влезе в сила, той ще уреди създаването на нови и национални компетентни органи в областта – национално единно звено за контакти; регламентира се управлението и организацията на националната система за киберсигурност, националният координатор по киберсигурност, екипи за реакция при инциденти в киберсигурността и социална рамка в областта на киберсигурността, а именно превенция и противодействие на кибератаките, статутът и функционирането на операторите на съществените услуги, както и статутът и функционирането на доставчиците на цифрови услуги.
Законът посочва единствено секторите на въздействие, от които ще са засегнати компании и администрации, и публичния сектор – енергетиката, транспортът, банковото дело, инфраструктурата на финансовите пазари, здравеопазването, здравните заведения, включително болниците и клиниките, доставки и снабдяване с питейна вода, цифровата инфраструктура, точки за обмен в интернет. Доставчиците на интернет и телекомите не попадат в обхвата на Закона. Регистърът на субектите ще е в Държавната агенция „Електронно управление“.
Като слаби места в Законопроекта бих посочил като недостатъчно ясни определенията на операторите за съществените услуги, непубличността на регистъра, както и големия размер на санкциите, предвидени за длъжностните лица. Като всеки закон, така и към този ще има наредба на Министерския съвет, а това дава допълнителна възможност на Министерския съвет постоянно да изменя обхвата на Закона. Не става ясно каква част от Закона е транспонирана с европейската Директива и коя част е написана от Министерския съвет – тоест властимащите, спазен ли е духът на Директивата. Твърди се, че това няма да утежни бюджета на страната. Според нас ще утежни, но щом става въпрос за сигурност, поне да е ясна цената.
Според специалистите от бранша препоръчително е въвеждането на ясни, обективни и прозрачни механизми и процедури при определянето на операторите на съществените услуги и критериите за класифициране на инцидентите като такива със значително увреждащо въздействие.
Въпреки критичните моменти Законопроектът заслужава подкрепата на „Движението за права и свободи“, доколкото той е в съответствие с Директивата на Европейския съюз. Заслужава подкрепа, защото дава възможност да се повиши нивото на защита срещу инциденти, рискове и заплахи за мрежовата и националната сигурност на България и Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, днес на нашето внимание се предлага един законопроект, който има претенцията да урегулира действително един проблем, който е част и от нашето Европредседателство, ако мога така да кажа, от темите, които бяха засегнати и като приоритети.
Настоящият законопроект има претенцията да транспонира и европейска директива. Аз съм изненадан първо от факта, че този законопроект днес се разглежда в залата, при положение че не е минал през Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, тъй като там най-обективно и най-точно се дава оценката в каква част се транспонира съответна директива.
Подобна дискусия се разрази и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, където искахме от вносителите да получим точна, ясна и категорична оценка до каква степен е транспонирана съответната директива, каква е оценката за нейното въздействие и най-вече какви ще бъдат разходите по отношение на прилагането на настоящия законопроект.
Направи ми впечатление, че в мотивите за внасянето и съответните таблици към тях бяха посочени три варианта. Рядко се вижда в един законопроект, когато се внася, да се прилагат три варианта и без да имаме точно, ясно, категорично обяснено кой от трите варианта ще бъде приложим – и по отношение на разходите, и по отношение на оценката на въздействие, и по отношение на персонала, който ще бъде ангажиран с този законопроект.
Неяснотите по отношение на начина, по който той ще бъде прилаган, и изобщо ефикасността, която той ще има, остават доста сериозни. Изразих резерви и мога да кажа още отсега от трибуната, че ще се въздържа за подкрепата на този законопроект по няколко причини.
Първо, че не е ясно защо не е транспонирана цяла директива, каква част е транспонирана и каква част е създадена от Министерския съвет – нещо, което тук преждеговорившите коментираха.
Втората причина, поради която аз ще се въздържа, е, че съгласно тези варианти, които се предоставиха – трите варианта, за мен не е ясно колко пари ще бъдат изхарчени от държавния бюджет, тоест за сметка на данъкоплатеца. Дали ще се създадат нови структури – тежки, административни, или това ще бъде поредният неработещ орган?
Забелязвам, вътре е заложено основната дейност по прилагането на Закона да бъде в Агенцията за електронно управление. Спомняте си, че тук, от тази трибуна, нееднократно са изразявани резерви по отношение на тази държавна агенция, най-малкото защото напредъкът по прилагането на електронното управление е толкова нисък, а разходите, които са направени в тази посока, са космически. Ние имахме даже дискусия, дебат тук, в тази зала, по тази тема.
Резервите по отношение на работата на тази агенция са изключително големи и сега, хвърляйки още една огромна отговорност в посока на тази агенция, ме навежда на мисълта, че това ще бъде един закон, който ще генерира изключително много разходи с неясен резултат. Още повече, че имаме действащ Закон за електронните съобщения към днешна дата. Нямаше никаква пречка тази директива да беше транспонирана като един закон за изменение и допълнение на този закон. В малка или голяма степен регулирането на електронните съобщения е именно част от този елемент, който ние в момента обсъждаме – киберсигурността.
И ако тук колегите от специализираната комисия ме опровергаят, че Законът за електронните съобщения няма отношение по тази тема, мисля, че нещата са тотално сбъркани. Създаването на нов закон, на нова структура към Министерския съвет, макар и записано в Закона, че тя няма да бъде щатна, ами ще бъдат допълнителни служители, ме навежда на мисълта, че се прави нещо, което има за цел най-вероятно да създаде работа на някого или има достатъчно служители, които няма какво да правят в Министерския съвет, или се чудим как и откъде да докараме нови. Това е основният въпрос.
На последно място, питам: къде в тези органи, които са ангажирани с киберсигурността, е президентската институция и Народното събрание? Те просто отсъстват оттам. Единствено като крайни потребители и за осигуряване на тяхната сигурност. Така че Законът в този му вид е, меко казано, труден за възприемане.
Аз казвам, че поради тези мотиви, които заявих тук, ще се въздържа при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма изказвания.
Пристъпваме към гласуване: първо гласуване на Законопроект за киберсигурността, вносител е Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 30 май 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 22.
Предложението е прието, с което и Законопроектът.
За процедура – заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение за прегласуване, с което смятам, че ще дадем шанс на останалите колеги от групата на БСП да влязат в залата и да гласуват, в това число и на госпожа Корнелия Нинова, която вчера тук пламенно защитаваше във вота на недоверие темата за сигурността.
Госпожо Нинова, колеги от БСП, в момента гласуваме Закона за киберсигурност. Трябва да бъдете малко по-заинтересовани по тази тема.
Моля за процедура на прегласуване! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Пристъпваме към прегласуване.
Гласуваме отново Законопроекта за киберсигурността, с вносител – Министерския съвет, внесен на 30 май 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Пристъпваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА НА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Кой ще представи Доклада на Комисията по бюджет и финанси и Процедурните правила?
Госпожо Стоянова, заповядайте – имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
На заседание, проведено на 20 юни 2018 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Процедурните правила за провеждане на публична процедура по чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с избирането на нови членове на Комисията. Съгласно чл. 73, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит Народното събрание трябва да избере членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по предложение на нейния председател.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 73, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
I. Предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и представяне на документите им.
1. В 5-дневен срок от приемането на тези процедурни правила министърът на финансите, управителят на Българската народна банка, председателят на Комисията за финансов надзор и Управителният съвет на Института на дипломираните експерт счетоводители, след избор от общото събрание, предлагат на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по едно лице за кандидат за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори съгласно чл. 73, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит.
В 3-дневен срок от изтичането на срока по изречение първо председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори внася предложенията за кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание. За всеки кандидат се внася отделно писмено предложение. Липсата на предложение от органа по чл. 73, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит не спира процедурата.
2. Всяко предложение се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към решението;
б) декларация по чл. 72, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит относно наличието на българско гражданство – Приложение № 2 към решението;
в) декларация за независимост по чл. 72, ал. 2, т. 4 от Закона за независимия финансов одит и за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – Приложение № 3 към решението;
г) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 4 към решението;
д) подробна автобиография;
е) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше юридическо или икономическо образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър”;
ж) свидетелство за съдимост;
з) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава познания в областите, свързани с финансовия одит, и да има най-малко 5 години професионален опит в тези области.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите могат да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на имейла на Комисията. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят по азбучен ред на собствените им имена от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до 10 минути за всеки кандидат.
5. Комисията провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към всеки от кандидатите по азбучен ред на собствените им имена – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилагат проекти на решения за избор на всеки кандидат за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
V. Избор на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване и се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
7. Ако при гласуването някой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“
Към Проекта за решение има приложения – 4 на брой. Приложение № 1 към решението – декларация за съгласие за заемане на длъжността; Приложение № 2 – декларация за българско гражданство; Приложение № 3 – декларация за конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и по Закона за независимия финансов одит; и Приложение № 4 – декларация за съгласие да се извърши предварителна проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Госпожо Председател, в Приложение № 3 в декларацията е допусната техническа грешка, като в изречението „Декларирам, че през последните три години не съм, както и по време на своята работа като председател на Комисията за публичен надзор…“ и така нататък, думата „председател“ следва да се замени с „член“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Гласуваме Решението, което беше изчетено от госпожа Стоянова, с техническата поправка в Приложение № 3, където думата „председател“ се заменя с думата „член“.
Гласуваме Решението и четирите приложения с техническата поправка в Приложение № 3.
Гласували 114 народни представители: за 114, без против и въздържали се.
Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Заповядайте, доктор Дариткова, да представите Доклада и Решението.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание
На свое извънредно заседание, проведено на 26 юни 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса.
Приемането на Процедурни правила за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса е необходимо във връзка с приетото от Народното събрание на 20 юни 2018 г. Решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК професор доктор Камен Плочев (обн., ДВ, бр. 52 от 2018 г.), поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като управител за срок по-дълъг от три месеца и в изпълнение на чл. 93, ал. 1 и ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5, изречение второ от Закона за здравното осигуряване нов управител на Националната здравноосигурителна каса се избира от Народното събрание в срок не по-дълъг от 30 дни от прекратяването на договора в случаите по чл. 19, ал. 4 от ЗЗО.
Председателят, доктор Даниела Дариткова, информира народните представители, че в Комисията по здравеопазването е постъпило писмо с вх. № КЗ-853-10-28/25.06.2018 г. от председателя на Надзорния съвет на НЗОК, съдържащо решение на Надзорния съвет № РД-НС-04-46/25.06.2018 г. за прекратяване на договора за възлагане на управлението, сключен между НЗОК и професор доктор Камен Плочев.
В съответствие с чл. 93, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изборът се извършва след проведена публична процедура. Процедурата се провежда въз основа на приети от Народното събрание процедурни правила, изготвени от компетентната за всеки избор постоянна комисия, съгласно чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха подкрепа за предложените процедурни правила и се обединиха около становището за започване на процедурата по избор на управител на Националната здравноосигурителна каса.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, без „против“ и „въздържали се” – 5, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 19, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание:
I. Предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса.
1. Предложения за кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса могат да се правят от парламентарните групи. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по здравеопазването в 5 дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложенията за кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложенията се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно Приложение № 1 към решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
г) документи, удостоверяващи придобити допълнителни специализации и квалификации;
д) документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискването по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване за професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело;
е) декларация по образец съгласно Приложение № 2 към решението за наличие и отсъствие на обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване;
ж) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно Приложение № 3 към решението.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията по Раздел I, т. 1 и документите по Раздел I, т. 2 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. Всички данни в документите на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации могат да представят на Комисията по здравеопазването становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването на кандидатите.
4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по здравеопазването въпроси към кандидатите, които да бъдат поставени по време на изслушването в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването на кандидатите.
5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по здравеопазването, или по електронен път на адрес: health_committee@parliament.bg.
7. Становищата и въпросите по т. 3 и 4 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок до 3 дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по здравеопазването.
2. Резултатите от проверката по т. 1 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Проверка на представените документи за допускане на кандидатите до изслушване.
1. Комисията по здравеопазването в срок до 3 дни от изтичане на срока по Раздел I, т. 1 изпраща списък на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проверка на гражданството съгласно изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и за отсъствие на правното ограничение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, както и служебно установява обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
2. Комисията по здравеопазването на свое заседание проверява представените документи.
3. Комисията по здравеопазването може да изисква допълнителна информация както от кандидатите, така и от съответния компетентен орган.
4. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили документите по Раздел I, т. 2.
5. След извършване на проверката Комисията по здравеопазването изготвя списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване. Списъкът се изготвя по азбучен ред на собствените имена на кандидатите и незабавно се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
V. Изслушване на кандидатите.
1. Комисията по здравеопазването изслушва само допуснатите кандидати, като поредността се определя съгласно списъка по Раздел IV, т. 5.
2. Изслушването е публично и се провежда в открито заседание на Комисията по здравеопазването.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението за избор за управител на Националната здравноосигурителна каса в изложение до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. На всеки кандидат се дава възможност за лично представяне, включително за допълване на данни от професионалната си биография и за представяне на вижданията си за развитие на дейността на Националната здравноосигурителна каса в изложение до 15 минути.
5. Председателят на Комисията по здравеопазването представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията по здравеопазването от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос и становище е до две минути.
6. Кандидатите отговарят на поставените им въпроси по т. 5 в изложение до 10 минути.
7. Народните представители могат да задават въпроси към кандидатите, включително и въпроси, съдържащи се в становищата на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос е до две минути.
8. Кандидатите отговарят на поставените им въпроси по т. 7 в изложение до 10 минути.
9. От заседанието за изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията по здравеопазването изготвя и внася в Народното събрание доклад за резултатите от изслушването на кандидатите за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса със съдържанието, определено в чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
11. Когато са изслушани няколко кандидати за длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, към доклада по т. 10 се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса.
12. Докладът на Комисията по здравеопазването за резултатите от изслушването на кандидатите за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
VI. Избор на управител на Националната здравноосигурителна каса от Народното събрание.
1. Заседанието, в което се провежда избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по здравеопазването представя на Народното събрание доклад за проведеното изслушване на кандидатите за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението за избор в изложение до две минути.
4. След представяне на доклада по т. 2 и на кандидатите по реда на т. 3 Народното събрание провежда разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите.
5. След приключване на разискванията кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса могат да правят изказвания и да отговарят на поставените към тях въпроси в изложение до 10 минути.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
7. В случаите, когато има няколко кандидати за длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
8. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
9. В случай че двама или повече кандидати са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях.
10. В случай че никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
11. В случай че и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
VII. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
1. След приключване на процедурата за избор по реда на Раздел VI избраният управител на Националната здравоосигурителна каса подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 – 11 от Закона за здравното осигуряване по образец съгласно приложение № 4 към решението.
2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 управителят на Националната здравноосигурителна каса подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно приложение № 5 към решението.
Приложение № 1 към Раздел I, т. 2, буква „а“ от решението:
Образец
ДЕКЛАРАЦИЯ
Долуподписаният/ата… декларирам, че съм съгласен/на да бъда предложен/а за длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса.
Приложение № 2 към Раздел I, т. 2, буква „е“ от решението:
Образец
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 21, ал. 1, т. 1 – 5 от Закона за здравното осигуряване
Долуподписаният/ата… декларирам, че:
1. притежавам българско гражданство;
2. не съм поставен/а под запрещение;
3. не съм осъждан/а за умишлено престъпление от общ характер или лишен/а по съответен ред от правото да заемам материалноотговорна длъжност;
4. не съм член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса;
5. не съм съпруг/съпруга и не се намирам във фактическо съжителство, не съм роднина по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, или по сватовство – до втора степен включително, с членове на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
Приложение № 3 към Раздел I, т. 2, буква „ж“ от решението:
Образец
СЪГЛАСИЕ
на основание чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Долуподписаният/ата… декларирам, че съм съгласен/на да ми бъде извършена предварителна проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Приложение № 4 към Раздел VII, т. 1 от решението:
Образец
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 – 11 от Закона за здравното осигуряване
Долуподписаният/ата… декларирам, че:
1. не съм едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;
2. не съм член на управителни или контролни органи или акционер в търговско дружество с предмет на дейност извършване на доброволно здравно осигуряване;
3. не съм народен представител, министър или заместник-министър;
4. не съм кмет на община;
5. не заемам ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
6. не работя по трудово правоотношение (освен като преподавател във висше училище).
Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
Приложение № 5 към Раздел VII, т. 2 от решението:
Образец
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Долуподписаният/ата… декларирам, че към дата… е настъпила промяна в декларираните от мен обстоятелства в подадената декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като е отпаднало/възникнало следното обстоятелство:…
Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, уважаема доктор Дариткова.
Откривам разискванията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Членовете на Здравната комисия от парламентарната група на „БСП за България“, както и парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепят стартирането на процедурните правила. За мен е учудващо, че както казва един уважаван от мен колега, ноторно известни правила, които не се променят, бяха четени почти половин час в залата на парламента, а системният проблем съществува. Ако направите преглед на броя на управителите на НЗОК за последните 18 години, те са вече толкова много, над 18, че практически нито един от тях не е изкарал повече от една година от своя мандат. Това упражнение, което правим в момента, го правихме преди една година. Според нас то крие системен проблем, който вчера внимателно и добронамерено изложихме в Комисията по здравеопазване.
Управителят на НЗОК на практика не може да влияе върху политиката на Надзорния съвет. Има още много елементи, които са превърнали Националната здравна осигурителна каса практически в подразделение на Министерството на здравеопазването, респективно на Министерството на финансите. Този проблем със смяната на управителите няма да бъде решен. Той се задълбочава поради невъзможността им да влияят върху политиката на Надзорния съвет на Касата и на Касата като цяло.
Ние смятаме и ще излезем със законодателна инициатива за промяна на целия механизъм за избиране, респективно за контрол на Здравноосигурителната каса.
Затова моля уважаемата зала и колегите отдясно да премислят. Бързането в процедурата за избор на нов управител няма да реши нищо, тъй като в момента Надзорният съвет на Касата е избрал временно управляващ, който вече почти половин година изпълнява функциите на управител на Националната здравноосигурителна каса. С това бързане, което правим в момента, няма да решим проблема, който е системен проблем. Това се споделя и от други политически сили в тази зала. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Има ли реплики? Няма.
Изказвания?
Доктор Даниела Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За мен е парадоксално това решение на групата на БСП, защото те преди малко подкрепиха Проекта на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда на предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор. Изведнъж сега са против тази процедура, която е изцяло във връзка със законовата и нормативната уредба, действаща към момента.
Във връзка с нормативната уредба, действаща към момента, ние сме длъжни, съгласно Закона за здравното осигуряване, в 30-дневен срок след прекратяване на правомощията на управителя на Националната здравноосигурителна каса да изберем нов такъв. Този закон не е променен. Вероятно Вие имате грандиозни намерения за законодателна промяна. Само че ние сега сме длъжни да не оставяме Касата без управител. А иначе, ангажиментите на управителя са ясно регламентирани отново в същия Закон за здравното осигуряване. Правомощията му, разбира се, са разписани последователно. Няма да ги чета. Предполагам, че повечето народни представители, които се интересуват от здравно осигуряване, са запознати с тях. Те в никакъв случай не са ограничителни. Напротив, те са достатъчни, но управителят на Националната здравноосигурителна каса, освен оперативно управляващ Касата, е длъжен да съобразява своите решения с Надзорния съвет, защото това е колективен орган на управление на един независим фонд, който, между другото, изцяло повтаря начина на управление на осигуряването на Националния осигурителен институт.
Уважавам намерението на колегите за законодателни промени. Само че ние сега сме длъжни да изпълним Закона и в 30-дневен срок да изберем нов управител. Смятам, че тук трябва да разискваме не принципите на здравното осигуряване и функциите на управителя, а това дали Процедурните правила, които сме Ви предложили, са изцяло съобразени с действащата нормативна уредба. Не чух съображения в противна посока.
Затова умолявам народните представители да изпълним Закона, защото ние сме първите, които сме се клели, че ще го изпълняваме, а всеки, който иска да прави законодателни предложения, е добре дошъл. Ние ще ги поставим на обсъждане, когато видим тези предложения и те станат факт в Комисията или в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли реплики?
Заповядайте – господин Зарков, първа реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема доктор Дариткова, подкрепихме Проекта на решение на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, а не подкрепяме този, защото Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори не е сменяла своя председател 18 пъти за 17 години. Действително имате 30-дневен срок, но това не оправдава бързането – както бързането с отстраняването на професор Плочев, така извънредната Комисия, която се проведе вчера, за да влезе всичко това в залата днес.
Това, което се опитваме да Ви кажем от нашата парламентарна група и се надявам да разберете, е, че този период и този пореден трус в системата трябва да се използва, за да се реши систематичният проблем, а не просто да замитаме с още едни правила и още един избор на първоначално обречен човек, тъй като след по-малко от година най-вероятно ще сменяме и него по същия начин. Опитваме се да Ви предупредим, че продължавайки да замитате този проблем, скоро времето, което Ви отнема да прочетете Правилата, ще е повече от времето, когато избраният от Вас човек работи. Това се случва в момента.
Това, което Ви каза професор Михайлов и се опитваме да Ви обърнем внимание, е, че вместо да правим още една безсмислена процедура, да седнем сега, когато въпросът е на масата, и да решим големия въпрос за начина, по който се избира председател на НЗОК, и за неговите правомощия.
По отношение на Закона – Законът се изпълнява. И в момента има временен управител на НЗОК – Вие го знаете по-добре от нас, и има 30 дни, които са достатъчно, за да се проведе един сериозен разговор, а не днес да затворим обратно страницата, която ще отворим, уверявам Ви, след няколко месеца. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Колеги, Вие може с всякакви бъдещи намерения да оправдаете действията си, които саботират работата на Народното събрание. Може би ще се оправдаете и с това, че сте внесли предложение да нямаме ваканция и може тогава да обсъждаме новия управител на Касата. Само че ние се стараем да изпълняваме Закона. В Закона изрично е написано, че в 30-дневен срок след прекратяване мандата на управителя ние трябва да изберем нов управител. Да, трябва да обсъдим усъвършенстване на модела на здравното осигуряване в България. Съветвам Ви да подкрепите нашия Проект за решение, който сме внесли по повод на петъчните разисквания, защото там сме дали срок на министъра до 30 септември да ни представи Проект за развитие на здравноосигурителния модел в България.
Не смятам, че е сериозно да заявявате, че в рамките на един месец – след като една година не сте направили никакви предложения за промяна на начина на управление на Националната здравноосигурителна каса, ще измислите такива, още повече дори и активно да работим, ще успеем така да променим Закона, че да се променят по някакъв начин механизмите на управление на Националната здравноосигурителна каса.
Апелирам да се изпълнява Законът. Четох продължително Правилата, защото сме длъжни да ги спазваме. Всички процедури трябва да бъдат съобразно действащата нормативна уредба, Конституцията и законите на страната. В този смисъл аз моля разумните хора в тази зала, а не политизиращите всеки един въпрос, да подкрепят Процедурните правила, да започнем процедура за избор. Ако имате достоен кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса и сте наистина конструктивна опозиция, ние сме готови да го подкрепим. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
Гласуваме Решението, което беше прочетено, и петте приложения към това решение.
Гласували 132 народни представители: за 96, против 6, въздържали се 30.
Предложението е прието, с което и точката от дневния ред.

Пристъпваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да започнем с предложение за процедура за допуск по отношение на заместник-министъра на правосъдието госпожа Десислава Ахладова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, гласуваме допуск на заместник-министъра в залата.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят допуснатото лице в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 4 май 2018 г., приет на първо гласуване на 6 юни 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. …)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията и текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „подлежащи на вписване в търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;“.
2. В т. 5:
а) в буква „в“ накрая се добавя „или“;
б) създава се буква „г“:
„г) които са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози;“
3. В т. 10:
а) в буква „в“ накрая се добавя „или“;
б) създава се буква „г“:
„г) са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози;“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста в редакция на Комисията за § 1.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 2.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 10, ал. 2 думите „чл. 11, ал. 1“ се заменят с „чл. 11, ал. 1 и 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на новия § 3 по предложение на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 3 по Доклада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4, като в т. 1 относно чл. 11, ал. 2, т. 1 след думата „дейност“ се добавя „на територията на Република България“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме текста на вносителя за § 3, който става § 4, като в т. 1 относно чл. 11, ал. 2, т. 1 след думата „дейност“ се добавя „на територията на Република България“.
Гласували 100 народни представители: за 100, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 5 и 6:
„§ 5. В чл. 15, ал. 1 думите „чл. 11, ал. 1“ се заменят с „чл. 11, ал. 1 и 2“.
§ 6. В чл. 17, ал. 5 думите „чл. 11, ал. 1“ се заменят с „чл. 11, ал. 1 и 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за създаване на нови параграфи 5 и 6, както бяха изчетени от председателя на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 4, който става § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8, като в ал. 2 думата „срещу“ се заменя със „след заплащане на“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме текста на вносителя за § 5, който става § 8, като в ал. 2 думата „срещу“ се заменя със „след заплащане на“.
Гласували 96 народни представители: за 96, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ да се измени така: „Заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други предложения и изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията заглавието да се измени „Заключителни разпоредби“.
Гласували 92 народни представители: за 92, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има предложение от народните представители Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9.
„§ 9. В Закона за енергетиката в чл. 36и, ал. 3, т. 1 думите „чл. 100, ал. 3 и/или 5“ се заменят с „чл. 100, ал. 4 и/или 6“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за създаване на § 9.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 6 – текст на вносител – има предложение от народните представители Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 10:
„§ 10. Този закон влиза в сила от 1 септември 2018 г. с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, последния параграф от този законопроект в редакцията на Комисията за § 6, който става § 10.
Гласували 95 народни представители: за 95, без против и въздържали се.
Предложението е прието, с което и Законопроектът за регистър БУЛСТАТ.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 854 01-48.
Внесен е от Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г.
Има Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте да го представите, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 13 юни 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 20 юни 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
В заседанието участваха госпожа Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, представители на работодателски и синдикални организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Светлана Ангелова.
Според мотивите на Законопроекта с предложените промени се изпълняват и изискванията на Конвенция № 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и обнародвана през 1959 г., която дава основание за създаването на самостоятелен и отличаващ на учредяване, съществуване и прекратяване, включително вписване в регистър и придобиване качество на юридическо лице на синдикалните и работодателските организации.
Законопроектът предлага синдикалните и работодателските организации да се вписват в специален регистър към окръжните съдилища по седалището им.
Процедурата по регистрацията пред съответния съд следва да се извършва по реда на Глава петдесет и пета на Гражданския процесуален кодекс, където е регламентирано специфичното производство, свързано с вписването на юридическите лица.
Определят се обстоятелствата и данните, които следва да се вписват в Регистъра на синдикални и работодателски организации. При определяне на данните, които се вписват в Регистъра, са отчетени спецификите на този вид организации. В Регистъра не се предвижда вписване на целите на организацията, защото те са определени в чл. 4, ал. 2 от Кодекса на труда за синдикалните организации и в чл. 5, ал. 2 за работодателските организации. Също така в регистъра няма необходимост да се вписват средствата за постигане на целите, защото те са определени в трудовото законодателство. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Кодекса на труда синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закони.
Предлага се в Регистъра да се вписват и поделенията на организациите, за да има яснота и пълнота по отношение на нормата на чл. 49, ал. 2 от Кодекса на труда, съгласно която поделение на организация, вписана съгласно предходната алинея, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й.
Предвижда се при промяна на обстоятелствата и актовете, които се вписват в Регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд, да се извършва вписване на промените в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им.
Със Законопроекта се предвижда заварените към датата на влизането на Закона в сила синдикални и работодателски организации да запазват правоспособността си на юридически лица, без да е необходимо да извършват нова регистрация.“
В Комисията бяха получени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“.
В становището на Министерството на труда и социалната политика се подчертава, че създаването на изрична уредба в Кодекса на труда относно регистрацията и статута на организациите на работодателите и на работниците и служителите допринася за гарантиране конституционно постановените права на сдружаване, поради което от МТСП считат предложената промяна за целесъобразна.
Всички работодателски и синдикални организации категорично подкрепят Законопроекта.
Към Законопроекта вносителите са приложили Формуляр за частична предварителна оценка на въздействието.
В Раздел първи от него се посочва, че организациите на работниците и служителите се отличават от останалите сдружения на гражданите, като техните цели и средствата за постигането им са регламентирани в трудовото законодателство. Смесването на режимите за регистрация с другите видове юридически лица с нестопанска цел е нецелесъобразно. Поради това с измененията в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел от 2016 г. е предвидено изрично изключване от приложното му поле на синдикалните и работодателските организации.
Също така в § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел изрично е регламентирано, че организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и дейност, присъща на вероизповедание, както и читалищата, се уреждат с отделен закон. В тази връзка специален закон по отношение на синдикалните и работодателските организации се явява Кодексът на труда, в който следва да бъде цялостната уредба на синдикалните и работодателските организации.
Изричното изключване на синдикалните и работодателските организации от приложното поле на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съчетано с липсата на нарочни норми в Кодекса на труда, създава празнота в нормативната уредба. Това може да доведе до откази за вписване на нови организации или на настъпили промени в подлежащи на вписване обстоятелства за вече вписаните организации както в окръжните съдилища, така и в Агенцията по вписванията.
В тези случаи може да бъде затруднен и дори поставен под съмнение относно легитимността му социалният диалог, поради неяснотата на статута на участниците в него.
Създаването на ясен режим за регистрация на синдикалните и работодателските организациите ще доведе до по-голяма прозрачност при провеждане на социалния диалог. По този начин ще бъдат гарантирани конституционно постановените права на сдружаване на работниците и служителите и на работодателите, като се създаде специална и детайлна уредба относно регистрацията и статута им.
След представянето на Законопроекта, мотивите към него и получените становища от синдикалните и работодателските организации бяха зададени уточняващи въпроси от народните представители Хасан Адемов и Милко Недялков.
Отговорите бяха дадени по коректен и правно аргументиран начин от представители на работодателски организации, в които са настъпили промени на управителните им органи и вече са изпитали съществуващия законодателен пропуск.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Няма доклад на Комисията по икономическата политика и туризъм!
Ще бъде ли представено становище на вносител?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект има за цел да създаде единна правна система относно регистрацията на синдикалните и работодателските организации чрез приемане на разпоредби, които отчитат спецификата и обществената значимост на тяхната дейност. Със Законопроекта се предлага синдикалните и работодателските организации да се вписват в специален регистър към окръжните съдилища по седалището им.
Процедурата по регистрацията пред съответния съд следва да се извършва по реда на Глава 55 на Гражданскопроцесуалния кодекс, където е регламентирано специфичното производство, свързано с вписването на юридическите лица. Този регистър следва да е отделен от съществуващите към момента регистри за юридическите лица.
С измененията в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел от 2016 г. е предвидено изрично изключване от приложното му поле на синдикалните и работодателските организации. Също така в § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел изрично е регламентирано, че „организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална, работодателска и дейност, присъща на вероизповедание, както и читалища, се уреждат с отделен закон“. В тази връзка специален закон по отношение на синдикалните и работодателските организации се явява Кодексът на труда, в който следва да бъде уредена цялостната уредба на синдикалните и работодателските организации.
Организациите на работниците и служителите се отличават от останалите сдружения на гражданите, като техните цели и средства за постигането им са регламентирани в трудовото законодателство. Смесването на режимите за регистрация с другите видове юридическите лица с нестопанска цел е нецелесъобразно.
Изричното изключване на синдикалните и работодателските организации от приложното поле на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съчетано с липсата на нарочна норма в Кодекса на труда, създава празнота в нормативната уредба. Това може да доведе до откази за вписване на нови организации и на настъпили промени в подлежащи на вписване обстоятелства за вече вписани организации както в окръжните съдилища, така и в Агенцията по вписванията. В тези случаи може да бъде затруднен и дори поставен под съмнение относно легитимността му и социалният диалог поради неяснотата на статута на участниците в него.
Създаването на ясен режим за регистрация на синдикалните и работодателските организации ще доведе до по-голяма прозрачност при провеждане на социалния диалог. По този начин ще бъдат гарантирани конституционно поставените права на сдружаване на работниците, на служителите и на работодателите, като се създаде специална и детайлна уредба относно регистрацията и статута им.
С предложения законопроект се изпълняват изискванията на Конвенция № 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и обнародвана в „Държавен вестник“, брой 19 от 1959 г., която дава основание за създаването на самостоятелен и отличаващ на учредяване, съществуване, прекратяване, включително вписване в регистър и придобиване качество на юридическо лице на синдикалните и работодателските организации.
Предлага се в Регистъра да се вписват и поделенията на организациите, за да има яснота и пълнота по отношение на чл. 49, ал. 2 от Кодекса на труда, съгласно която „поделенията на организация, вписана съгласно предходната алинея, придобива качеството на юридическо лице, съгласно устава й“.
Предвижда се при промяна на обстоятелствата и актовете, които се вписват в регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд, да се извършва вписване на промените в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им.
Със Законопроекта се предвижда заварените към датата на влизането на Закона в сила синдикални и работодателски организации да запазват правоспособността си на юридически лица, без да е необходимо извършването на нова регистрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Това беше становището на вносителя.
Откривам разискванията. Има ли изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както чухте от становището и от Доклада, става въпрос за един пропуск в Кодекса на труда, който се е появил вследствие на настъпила промяна в Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел през 2016 г.
През последната година настъпиха промени в някои от организациите и те изпаднаха в невъзможност да впишат в съответен регистър тези промени. Затова в Социалната комисия ги разгледахме и с единодушие беше приета промяната в Кодекса на труда. Надявам се и в залата всички да постигнем това единодушие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Сираков.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма други изказвания.
Пристъпваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 13 юни 2018 г.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Ангелова, заповядайте за процедура.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения между първо и второ четене на току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда да бъде съкратен на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли обратно предложение, други идеи за срок? Няма.
Гласуваме процедурното предложение на госпожа Ангелова за тридневен срок между първо и второ четене на Законопроекта.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура – заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Процедурата ми е за допуск в залата по точка седем от дневния ред на заместник-министъра на отбраната генерал Атанас Запрянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Следва почивка, редно е допускът може би да се гласува след това, макар че няма пречка и сега да се подложи.
Моля, гласуваме процедурата с уговорката, че допускът по точка седем ще бъде след почивката.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, следва почивка, след което ще продължим работата си по точка седем от дневния ред.
Съобщение: в почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художника Ивайло Петров. Експозицията представя художествени платна и графики, вдъхновени от Античността и Ренесанса. Всички народни представители, разбира се, са поканени на откриването.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с точка осма от Програмата за работа на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОГРАМНО СПОРАЗУМЕНИЕ № В 1381 МЕЖДУ ФЕДЕРАЛНИЯ МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА И СПОРТА НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА КИПЪР, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА УНГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РУМЪНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ШВЕДСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ И ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОТБРАНА ОТНОСНО МНОГОНАЦИОНАЛНОТО МОДУЛНО МЕДИЦИНСКО ФОРМИРОВАНИЕ (M3U).
Кой ще ни запознае с Доклада?
Генерал Попов, заповядайте, имате думата да представите Доклада на водената от Вас Комисия по отбраната.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (M3U), № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г. – обсъждане за първо гласуване
На редовно заседание, проведено на 21 юни 2018 г., Комисията по отбрана към Четиридесет и четвъртото народно събрание разгледа за първо гласуване Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381.
На заседанието присъстваха 21 народни представители. В заседанието участваха господин Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната, и полковник-доцент Иван Попиванов – доцент в катедра „Военна медицина“ на ВМА.
Председателят на Комисията по отбрана запозна членовете на Комисията с разпореждането на председателя на Народното събрание, № 850-01-145/12.06.2018 г., относно разпределянето на Законопроекта между постоянните комисии и направи кратко резюме на предлаганото Програмно споразумение.
Изложение на мотивите към Законопроекта от името на вносителите беше представено от господин Анатолий Величков, заместник-министър на отбраната. Той посочи, че Програмното споразумение за многонационално модулно медицинско формирование (МММФ) е в съответствие с инициативата на ЕС „Обединяване и споделяне“ и има за цел да постави рамка за създаване на Програма за изграждане на МММФ, и да улесни стандартизацията и оперативната съвместимост в сферата на многонационалното медицинско сътрудничество. С него се поставя основата за създаването на постоянно действащи и притежаващи способност за пълно развръщане медицински формирования, налични за целия спектър мисии по Общата политика за сигурност и отбрана (CSDP) на ЕС или други многонационални ангажименти. България ще допринесе към Проекта с един хирургически екип от пет военнослужещи за участие в медицински хирургически модул. Този хирургически екип се изгражда посредством капацитета и съществуващата материална база на Военномедицинската академия. От българска страна не се предвижда извършване на капиталови разходи, а очакваните необходими финансови средства са само за задгранични командировки на личен състав, за участие в работните органи по инициативата в международното учение за интеграция и валидизация, и евентуално участие в последващи хуманитарни мисии или операции по Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Необходимите финансови средства се планират и осигуряват по съществуващите програми на Министерството на отбраната.
Министерският съвет е одобрил присъединяването на България към Програмното споразумение за МММФ на свое заседание на 18 януари 2018 г. Същото е подписано от българска страна на 12 февруари 2018 г.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и предвид обстоятелството, че Споразумението съдържа финансови задължения за държавата, Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Програмното споразумение със закон.
В последвалото обсъждане всички изказали се подкрепиха Законопроекта. В проведеното гласуване участваха 21 народни представители. С 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по отбрана предлага следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (M3U), № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
С Доклада на Комисията по здравеопазване ще ни запознае председателят на Комисията – доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (М3U), № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381, между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (М3U), № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските и на неправителствените организации.
Програмното споразумение подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, тъй като в него се предвижда възникването на финансови задължения.
Законопроектът за ратификация беше представен от полковник професор Любомир Алексиев, професор в ръководството на Научно приложен център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина към специализираните звена на Военномедицинска академия. Професор Алексиев обясни, че Програмното споразумение за многонационалното модулно медицинско формирование (МММФ) е в съответствие с инициативата на ЕС „Обединяване и споделяне“ и има за цел да постави рамка за създаване на Програма за МММФ, и да улесни стандартизацията и оперативната съвместимост в сферата на многонационалното медицинско сътрудничество. Програмата за многонационалното модулно медицинско формирование ще предостави основата за напълно разгръщащи се и устойчиви мултинационални медицински лечебни заведения, достъпни за целия спектър от мисии на Общата политика за сигурност и отбрана или други мултинационални ангажименти. България ще допринесе към Проекта с участието на един хирургически екип от пет военнослужещи в медицинския хирургически модул. Хирургическият екип се изгражда посредством капацитета и съществуващата материална база на Военномедицинската академия.
Програмното споразумение не представлява договор съгласно дефиницията на този термин във Виенската конвенция за правото на договорите. То влиза в сила за държавите членки, допринасящи към МММФ, от датата на полагане на последния подпис. Няма пречка всяка държава членка, допринасяща към МММФ, да декларира, че по отношение на нея настоящото Програмно споразумение ще влезе в сила от датата на уведомяване за приключване на националните мерки или процедури, необходими за влизането в сила на Програмното споразумение за многонационалното модулно медицинско формирование. Програмното споразумение е подписано от българска страна на 12 февруари 2018 г.
След проведено обсъждане и извършено гласуване при следните резултати: 15 „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (М3U), № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към разисквания по предложения Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381.
Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта.
Моля, квесторите, поканете народните представители. Предстои първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (M3U), № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Законът на първо гласуване.
Генерал Попов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 предлагам да преминем към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Програмното споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, генерал Попов.
Има ли обратно предложение? Няма.
Преминаваме към второ гласуване на разглеждания законопроект.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към гласуване на второ четене.
Генерал Попов, заповядайте да ни запознаете с текста на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (M3U).
Член единствен. Ратифицира Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (M3U), подписано на 12 февруари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, генерал Попов.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на заглавието на Закона и текста на член единствен.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
С това Законът е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители, поради това че напреднахме в дневния ред по седмичната програма и вече сме до точките, които предвиждат разглеждане на годишни доклади, за които е необходимо присъствието на членове на ръководството на тези институции, а те не са поканени за днес, предлагам гледането на точки 8, 9 и 10 да се състои утре, четвъртък, от 9,00 ч. Това предложение подлежи на гласуване.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): И обратно – на Стойнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: И обратно, предварително, преди да знаете?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, остро възразяваме срещу подобно предложение. При положение че има гласуван дневен ред, изведнъж управляващите да решат да променят за пореден път дневния ред и при положение че господин Иванов е тук, в залата, считаме, че тези точки могат да бъдат гледани. Това, че управляващите не желаете да работите, искате по-рано да си тръгнете или че утре нямате необходимите закони, така че да имаме достатъчно работа и да запълните деня, това е изцяло Ваш проблем. (Реплики.) Има си гласуван дневен ред.
Моля да продължим да работим по така гласувания дневен ред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Обратно предложение – от госпожа Атанасова.
Госпожо Атанасова, имате думата. Слушаме Ви за предложения.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, разбирам протеста на господин Стойнев. Вероятно той е продиктуван от едно единствено нещо – не желае обсъждането на тези точки от дневния ред, тъй като госпожа Корнелия Нинова отново отсъства. (Възгласи от „БСП за България“.) Нямаме гаранция, че утре госпожа Корнелия Нинова ще присъства в пленарната зала, така както днес неколкократно беше поканена да заеме мястото си в пленарната зала, за което, апропо, получава заплащане. Сутрин се регистрира веднъж в пленарната зала, а през този месец – миналата седмица, имаше 90 на брой гласувания, а тя е гласувала само четири пъти…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбрахме.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: …или 59 на брой, а тя е гласувала веднъж.
Поради тази причина считам, че предложението Ви, господин Председател, за разглеждане в утрешното пленарно заседание на тези доклади е адекватно, и затова призовавам колегите да го подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Господин Иванов, след това господин Главчев, господин Попов, ако държи – след това.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, първо, въведете ред в залата, защото някои са за изгонване. (Възгласи от ГЕРБ.)
Второ, водете заседанието, както е гласуван дневният ред. Това, че управляващото мнозинство няма законодателна програма и не може да уплътни времето си, това е проблем за управляващото мнозинство. Към днешна дата, към този час имаме гласувана програма, има дневен ред и той трябва да се изпълнява. Това, че председателят на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ го няма тук, не означава, че не трябва да работим. Затова, господин Председател, моля да продължите Вашата работа. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Главчев, искате думата за процедура, така ли?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Поискахте гласуване. От името на парламентарната група на ГЕРБ предлагам поименна проверка с изчитане на имената преди гласуването. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Квесторите, поканете народните представители, предстои поименна проверка.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - отсъства
Александър Койчев Иванов - отсъства
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - отсъства
Александър Петров Александров - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андон Димов Дончев - отсъства
Андриан Иванов Райков - тук
Анелия Димитрова Клисарова - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - тук
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Василева - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Димова Саватева - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Елена Николова Йончева - тук
Елена Стефанова Аксиева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - отсъства
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Киров Генов - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Ихсан Халил Хаккъ - тук
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Стоянов Младенов - отсъства
Йорданка Иванова Фикирлийска - тук
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
(Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ.)
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мартин Владимиров Тинчев - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - отсъства
Милко Недялков Недялков - отсъства
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Никола Илиев Динков - тук
Николай Асенов Тишев - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Спас Георгиев Гърневски - тук
Спас Янев Панчев - тук
(Реплики.)
Ще я прочетем. Продължаваме с тази страница:
Станислав Иванов Владимиров - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - отсъства
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - тук
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - тук
(Реплики.)
Не се притеснявайте. Има един лист, който е разместен. Ще го прочета накрая. Поддържам вниманието Ви будно. (Оживление.) Слушайте имената си и ми отговаряйте адекватно.
Филип Стефанов Попов - тук
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - отсъства
Христо Грудев Грудев - тук
Христо Танчев Проданов - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
(Бурни ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“.)
Чавдар Йорданов Велинов - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Руменов Божанков - отсъства
И сега към тези, които не са чули имената си:
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Пенчо Пламенов Милков - тук
Петър Бойков Витанов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - отсъства
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Росен Живков Иванов - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Николов Георгиев - тук
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - тук
Сергей Манушов Кичиков - тук
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - тук
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Георгиев Велков - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Допълнително обадили се за присъствие: Адлен Шевкед, Александър Александров, Албена Найденова, Валентин Ламбрев, Георги Йорданов, Александър Иванов, Валентин Касабов, Георги Гьоков, Виолета Желева, Ирена Анастасова, Александър Сабанов, Джейхан Ибрямов, Йордан Младенов, Мустафа Карадайъ, Иван Димов Иванов, Десислава Гушева, Александър Симов, Полина Цанкова и Мартин Тинчев.
Има кворум, продължаваме заседанието.
Гласуваме постъпили предложения… (Шум и реплики: „Няма предложения!“.)
Как да няма предложения? (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от председателя Цвета Караянчева.)
Господин Стойнев, прекъснахме предстоящо гласуване, за да направим поименната проверка. Установяваме, че има кворум.
Предложение, обратно на това, което направихме, за отлагане разглеждането в рамките на утрешния ден на следващите точки от седмичната програма.
Какви са възраженията? Господин Попов, какво има? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Извинете, чакайте. Има ли нещо неясно? Има обявена процедура по гласуване. Направихме поименна проверка. Има предложение, което…
Извинете, повтарям, за да бъдат всички наясно какво гласуваме. (Шум и реплики.)
Моля за тишина.
Има предложение за отлагане на точките от осма до десета в рамките на другия ден. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Моля Ви, господин Стойнев, не се обаждайте от място – аз го направих.
Постъпи противно предложение – да не се променя Програмата и да се разгледат в рамките на днешния ден.
Подлагам на гласуване обратното предложение. (Шум и реплики от „БСП за България“: „По начина на водене!“.)
Трябва ли да отваряме дебат?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Процедура по начина на водене! (Продължаващи реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Попов, ако на Вас не Ви е ясно, мисля, че за трети път повторихме пред залата какви предложения постъпиха и какво гласуваме.
Сега обявявам следното: постъпи предложение, прочетено от мен. То гласи: гледането на точки 8, 9 и 10 от седмичната програма да бъде проведено утре, четвъртък, от 9,00 часа. Обясних Ви причините.
Моля, режим на гласуване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): По начина на водене! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Седнете по местата си. Ще помоля квесторите за съдействие.
Не мога да отговоря на всеки. В режим на гласуване сме – гласуваме предложението за отлагане разглеждането на точките.
Господин Стойнев, гласувайте – имате тази възможност, всички в залата с това се занимават в момента.
Гласували 169 народни представители: за 101, против 58, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Точки 8, 9 и…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Прегласуване – заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Искам прегласуване, защото Вие направихте поименна проверка да установите, че в залата има кворум, че има народни представители, които искат да работят, и в същото време, без да кажете на какво основание, отменяте точките, които предстои да се гледат!
Не мога да разбера: при това желание на народните представители да работят – те всички са тук, Вие отменяте точките, при положение че за утре има т. 1, т. 2, изслушване, и слагате други точки! Каква е причината? Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля за тишина.
Преминаваме към прегласуване по предложение на господин Свиленски.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 171 народни представители: за 101, против 61, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Отрицателен вот на господин Попов.
Заповядайте. (Реплики от ГЕРБ.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, гласувах „против“ предложението, защото в това Народно събрание…
Да, бързате да си тръгнете, очевидно вчера се преработихте в кулоарите на парламента, сега отново отивате да ваканцувате.
В това Народно събрание се очертава една опасна тенденция, уважаеми народни представители…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Попов, какво има да ни кажете по процедурата? Извинете, това е процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): На процедура отрицателен вот няма!
ФИЛИП ПОПОВ: Добре, уважаеми господин Председател. Тогава процедурата ми е по начина на водене.
Вие допуснахте това гласуване, защото имаше направено процедурно предложение, но като председател на Народното събрание в момента следва да браните авторитета, имиджа на парламента. И следваше да обърнете внимание на народните представители, в случая – на самия Вас, как авторитетът на Народното събрание се брани, когато тази тенденция, очертаваща неспособността на управляващите да съставят дневен ред дори за два дни, се потвърди и днес! Или ще се вкарат законопроекти – точки в дневния ред, в ден петък, без да има наложителност, изключителни случаи, или изцяло ще се промени Програмата на Народното събрание.
При съставянето на Програмата Вие не сте предвидили, че на практика утре Народното събрание няма да може да работи, защото няма да има точки от дневен ред! Толкова Ви е визията за съставяне на Програмата – Народното събрание да не работи. Ето това са истинските мотиви, затова направихте такова предложение – тези точки да отидат за утрешния ден. В противен случай Програмата щеше да бъде изчерпана и утре парламентът нямаше да има какво да прави.
Ето това е тази ужасяваща, въпиеща, ярка неспособност на управляващите да очертаят Програмата на Народното събрание дори за два дни! Вие трябваше, като председател, да вземете това предвид и да направите такова предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Все пак имаше гласуване, на което аз не мога да се противопоставя.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Заседанието нали го прекратихме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кирилов – процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Остро възразявам срещу представянето на така наречените отрицателни вотове.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Това не беше отрицателен вот – по начина на водене беше!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По начина на водене нямате право на коментар след гласуване, което е по процедурен въпрос! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Вижте чл. 60, ал. 5!
Искам да подчертая следното. Председателят и председателстващият правилно направи предложението, като се обоснова с обстоятелството, че следващите три доклада изискват законните представители на три институции – остава един час от пленарното заседание, затова! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кирилов, моля Ви!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И защото това ще отнеме достатъчно пленарно време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кирилов, моля. (Реплики от „БСП за България“.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (встрани от микрофоните): Докарай Корнелия да дойде да работи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля за тишина и ред в залата!
Уважаеми народни представители, изчерпахме дневния ни ред с оглед на току-що приетото решение за отлагане разглеждането на три точки от седмичната програма в рамките на утрешния ден.
Следващото пленарно заседание е утре, 28 юни 2018 г., от 9,00 ч., когато ще бъдат поканени представители на институциите, с което обосновахме прекъсването на днешното заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,55 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





    Последни заседания