Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 29 ноември 2018 г.
Открито в 9,01 ч.
29/11/2018
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, ще направя едно съобщение:
На основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям участието си като вносител на Проект на решение за обявяване на град Стара Загора за град на българската бойна слава, № 854-02-65, внесен на 23 ноември 2018 г. от Джейхан Ибрямов.

Преминаваме към ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2019 Г.
Продължаваме с член 25.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 25, който Комисията подкрепя.
Гласували 156 народни представители: за 113, против 40, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 26 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„ ХІ. В чл. 26 се правят следните изменения.
„1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ. „РАЗХОДИ“:
- на ред ІІ. „РАЗХОДИ“ числото „115 689,4“ се заменя със „120 691,0“.
- на ред 1. „Текущи разходи“ числото „108 889,4“ се заменя със „120 691,0“.
- на ред 1.1. „Персонал“ числото „101 721,9“ се заменя със „104 677,5“.
- на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „6 800,0“ се заменя с „8 800,0“.
- на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „6 800,0“ се заменя с „8 800,0“.
б) в раздел ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“,
- на ред ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“ числото „115 489,4“ се заменя със „120 491,0“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. „Политика в областта на защитата на националната сигурност“ числото „115 689,4“ се заменя със „120 691,0“.
б) на ред „Всичко“ числото „115 689,4“ се заменя със „120 691,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 160 народни представители: за 34, против 88, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 26, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 113, против 37, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Членове от 27 до 29 включително са по вносител – няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя на членове – 27, 28 и 29, подкрепени от Комисията.
Гласували 161 народни представители: за 117, против 40, въздържали се 4.
Предложенията са прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Членове от 30 до 36 са по вносител – няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направо до чл. 41 може, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: До чл. 41 включително няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване от чл. 30 до чл. 41 включително с текстове на вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 160 народни представители: за 120, против 38, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 42 е по вносител – няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по чл. 42? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 42.
Гласували 159 народни представители: за 118, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 43 има предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
„В чл. 43 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ. „РАЗХОДИ“:
- на ред ІІ. „РАЗХОДИ“ числото „4 993,0“ се заменя с „54 993,0“.
- на ред 1. „Текущи разходи“ числото „4 793,0“ се заменя с „4 793,0“.“
Тук нещо са объркали колегите!
„- на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „200,0“ се заменя с „50 200,0“.
б) в раздел ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“:
- на ред ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“ числото „4 993,0“ се заменя с „54 993,0.
- на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „4 993,0“ се заменя с „54 993,0.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за изказвания, колеги, по чл.43.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Разбира се, тук става въпрос за нещо изключително важно. Става въпрос за допълнителни 50 милиона за осигуряване на финансови средства за закупуване на нови машини.
В крайна сметка по нашето законодателство ние трябва да осигурим тези средства и трябва да се закупят нови машини с оглед машинното гласуване.
Господин министърът на финансите многократно е заявявал, че ще осигури тези пари, когато машинното гласуване бъде вече ясно и категорично заявено в Закона. Това вече е факт. Тези 50 милиона са необходими за закупуването на машини. Ако сега ние не ги осигурим, това означава, че ние за пореден път – българският парламент, няма да спази законодателството и съответно ние се отказваме от машинното гласуване.
Считам, че това е изключително важна тема и призовавам също така и народните представители от ГЕРБ да излязат на трибуната и да заявят своето ясно и категорично мнение дали са „за“ машинното гласуване, или не? Защото, ако сега ние не гласуваме тези допълнителни 50 милиона за машини, това означава, уважаеми дами и господа, че ние не чуваме българските избиратели, които ясно и категорично заявяват, че искат машинно гласуване.
Още повече че машинното гласуване ще избегне всякакви манипулации или интерпретации на вота. Знаем много добре какво се случва в конкретни секции, знаем, че има съмнения – затова е необходимо единствено чрез машинното гласуване ние да изчистим тези съмнения. Не знам дали ще има някой в тази зала, който да е против машинното гласуване лека-полека да влезе в секциите, но за да стане това факт са необходими средства. Тези средства трябва да ги гласуваме сега.
Ако от ГЕРБ обаче откажат, както се опитват да прокарат едно законодателство, да променят и да са против волята на българските граждани – това ясно показва, че те за пореден път се готвят да манипулират изборите. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.) Ако Вие не манипулирате избори, колеги, тогава Вие трябва да осигурите тези средства, така че ние от опозицията да сме спокойни, че няма манипулация, и да се ползва машинното гласуване.
Няма нищо лошо в това да има машинно гласуване – нещо, което се случва в почти всички развити европейски държави и ние, ако имаме претенция да бъдем такава държава, машините трябва най-накрая да започнем една по една, не казвам във всички секции. Но наистина ние трябва да започнем да ги внедряваме. Защото в мобилните секции факт е, че няма как да има машина, няма как в дадена секция в чужбина примерно да я осигурим. Но тук ние вече трябва да покажем воля и затова ние трябва да осигурим тези средства със сигурност да бъдат в бюджета, за да покаже и ясната воля на ГЕРБ, че са за прозрачни избори.
Ако Вие, колеги, сте против това, вече няма как да ни спрете ние да не интерпретираме тази Ваша негативна воля отново да има някаква манипулация на изборите, може би (реплики: „Може би!“ от ГЕРБ) или по някакъв начин Вие да позволите на опозицията или да се опитвате да създадете хаос. Затова най-нормалното нещо е сега да се гласуват тези допълнителни средства. Още повече че министърът на финансите многократно е заявявал, че тези пари ще бъдат осигурени в момента, в който дойдат избори, когато имаме изборна година – тази година, следващата, пардон, колеги, е изборна година. Този бюджет ще бъде бюджет за изборна година. Дали ще бъдат два избора или три, по-скоро ще бъдат три. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
Затова следователно е хубаво още отсега да имаме нужните средства, така че хората и българските избиратели да бъдат спокойни и да минимизираме политическите страсти и наистина да навлезем в XXI в. Крайно време е наистина и ние да навлезем в XXI в.
Тук, колеги, не става въпрос за електронното гласуване. Тук става въпрос за машинно гласуване и считам, че няма някой в тази зала, който да иска ние да останем в XX в. или в XIX в.
Съвсем нормално е машинното гласуване, както във всяка една европейска държава, и ние да бъдем този парламент, който вече прави нужните усилия то наистина да види бял свят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Реплика – да!
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Стойнев, Вие говорите тук за волята на народа и това, което той изрази на референдума за машинното гласуване.
Аз бих Ви допълнил, че освен волята на народа, това е волята на закона и според този закон последните избори трябваше да се проведат чрез машинно гласуване. И когато институцията, която кове законите и е най-отговорна да ги спазва, ги погазва – ето, срещу тази система, колеги, протестират хората. Точно срещу тази система, която гази законите и не се съобразява с волята на народа. И точно заради това тези Ваши действия ще Ви изиграят лоша шега и съвсем скоро хората с машини или без машини ще Ви изпратят там, където Ви е мястото. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Благодаря за пожеланията.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Проданов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, надявам се, че ще вземете отношение, защото това наистина е изключително важно. Тук става въпрос за запазване на българската демокрация и дали ние сме готови да я браним. (Оживление.)
Казвам го, защото по този начин Вие ще изчистите съмненията на опозицията и го казвам най-добронамерено. В крайна сметка днес започваме деня със скандал – ГЕРБ отказват да осигурят нужните средства за машинно гласуване, а по закон ние следващата година трябва да имаме осигурени машини. И тук вече Вие трябва да ни убедите, че или средства няма, за което се съмняваме, или Вие просто не желаете машините и искате да откъснете българските граждани от това тяхно желание, от тяхното демократично право в ХХІ век да започнат да гласуват машинно.
Аз не мога да разбера от какво се плашим или Вие от какво се страхувате? В крайна сметка гражданите ще имат право и на избор. Никой не е казал, че ще бъде изцяло машинно, но нека да им осигурим това право във всяка една секция да има машини. ГЕРБ днес, силно се надявам патриотите да не ги последват, но като гледам – те винаги са заедно в тези антидемократични действия, силно се надявам Вие наистина да преосмислите това Ваше решение и да подкрепите предложението на БСП.
Ако е толкова трудно да подкрепите опозицията, повярвайте ми, че това е мнението на голяма част от българските граждани, но тези средства трябва да бъдат осигурени. Не виждам нищо лошо в това да бъдат осигурени средствата. Има ги тези средства. Нека не започваме деня наистина с такъв огромен антидемократичен скандал! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Кирилов, заповядайте за изказване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Тъй като сме свидетели на опит да се политизира разпоредбата, която обсъждаме, затова ще дам много данни и обстоятелства, които са известни на колегите, но те предпочитат да не ги споменават, за да можем да усетим полъха на умната красота, реформаторската красота, за която слушахме в миналия парламент. (Оживление.)
Започвам с анализа на ЦИК. Ние възложихме, и колегите от опозицията трябва да си спомнят, че възложихме на ЦИК две групи дейности. Тези две групи дейности са разписани подробно в Преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс. Едните касаят дистанционното електронно гласуване, другите касаят машинното гласуване.
В резултат на възложената дейност, ЦИК, който не е назначен от този парламент, не е назначен и от миналия парламент, назначен е от Четиридесет и второто народно събрание, от Комисия, която беше предвождана от колегата, който сега е омбудсман на Република България. Та, този състав на ЦИК направи два анализа и изпрати анализите на парламента. Аз съм убеден също така, че Вие сте ги получили, защото те бяха разпределени на всяка една парламентарна група. Вие сте видели заключенията на Централната избирателна комисия.
ЦИК освен това поиска от председателя – госпожа Караянчева, и инициира две срещи с представителите на всички парламентарни групи. Аз присъствах на тези срещи. Предполагам, че и представители на опозицията са откликнали на тази покана. В тези срещи участваха и вицепремиерът Томислав Дончев, участваха и представители на „Информационно обслужване“ ЕАД.
Това, което беше безспорно в дебата – професионалният дебат, не политическият дебат, при тези обсъждания от Централната избирателна комисия, беше следното: ЦИК не може, не трябва, не бива, няма смисъл да организира изпращане на машини във всяка една секция, дори тези секции, които са за гласуване извън България, секциите в чужбина. Няма как да изпрати машина във всеки кораб, където има секционна избирателна комисия. Няма смисъл подвижните секционни избирателни комисии също да бъдат оборудвани с машини. Това е изключително нецелесъобразно и по никакъв начин не подпомага удостоверяемостта истината на вота.
Отваряйки дума за истината на вота, ще кажа следното: по времето, когато госпожа Манолова разработваше този режим в Изборния кодекс и возеше кметовете на публични мероприятия „да налегат“ по машините… (Шум и реплики.)
„Налегат“. „Налегане“ по един югозападен диалект означава да натискат съответната маркировка на тъчскрийн. (Оживление. Смях.) И аз не знаех, но тогава българският народ се обучи в това. Та, налегайки по машините, не се съобрази следното: времето за обработка на резултатите при машинното гласуване е повече от времето за обработката на нормалните протоколи от гласуване. Защо? Защото има двойно преброяване, така че нито спестяваме време, нито премахваме рисковия период, който да отграничи възможността за манипулации.
По тази причина ние сме предложили, виждам, че времето ми изтича, затова бързам, ние сме предложили да обсъдим отпадането на машинното гласуване само за тази критична категория секции. В другите – нека да има, но ще видите, че това не се предпочита като способ за гласуване от избирателите, но нека го има.
Освен това, предвидили сме и конкретно по темата, предвидили сме пряко възлагане, както Манолова възложи печатането на бюлетините на печатницата на БНБ, така сме възложили на „Информационно обслужване“ асамблирането на машините, за да няма манипулация с пари! За да нямаме 50 млн. лв. излишно изразходени за хиляда машини. За да може „Информационно обслужване“ на цената на един компютър да изработи машините. Затова няма нищо вярно в това, което казахте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Реплики?
Господин Митев, заповядайте за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Кирилов, всичко, което казахте, беше вярно с едно изключение. Направихте пропуск да разсеете една манипулация на колегите от БСП и тя е, че българските граждани са се произнасяли на референдум по отношение на въвеждането на машинно гласуване.
Българските граждани се произнесоха на референдум по отношение на електронно дистанционно гласуване и доколкото си спомням, той нямаше задължителна сила, съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Да не говорим, че специално по отношение на електронното дистанционно гласуване се оказа, че то е ненадежден способ. Спомнете си само това, което се случи в Холандия и как Холандия се отказа от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Втора реплика – заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, Вие досега ни обяснявахте как нещо не може да стане. И на ЦИК какво е мнението, на другите какво им е мнението, на специалистите какво е мнението.
Имаме закон. Законът трябва да се спазва.
Тази година ще имаме избори. По закон трябва да имаме осигурени машини.
Аз също съм съгласен и това го казах в изказването си, че в дадени секции е невъзможно да има машини, но на територията на България, без тези, които са подвижните, е задължително във всяка една секция да има машини.
Пари, осигурени за машини, има ли? Няма. Ако има, нека министърът да излезе и да успокои опозицията, защото съвсем нормално е ние да имаме съмнения.
Сега вече – дали този състав, или друг, ще изпълни законодателството, това вече е работа на ЦИК, това не е наша работа. Ако те не могат да се справят, тогава нека да предприемем някакви действия, но те са длъжни да се справят. Не, не говоря за състава. Те са длъжни да се справят.
И тук затова ние реагираме, че за пореден път българското законодателство се нарушава и се нарушава от българския парламент, но министърът трябва да излезе и да каже ще има ли нужните, необходимите средства. Затова ние предлагаме тези допълнителни 50 млн. лв. за капиталови разходи, така че да могат да се закупят машините. Това е. Това е дебатът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Ненков, за трета реплика, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще започна оттам, откъдето свърши преждеговорившият, макар и в репликата си, че това е дебатът. Не!
Господин Кирилов, това не е дебатът. Вие се опитахте, избягвайки чисто политическото говорене, да вникнете в тематиката изобщо и по принцип за въвеждането на системата за машинно гласуване, за това къде са реалните проблеми, за това как държавата не трябва да допуска да изхарчи едни 50 милиона на вятъра, но в същината на изказването на преждеговорившия, всъщност не беше това дебатът, а беше един опит. Даже поздравявам колегите отляво, тъй като с тяхното политическо късогледство днес ме опровергаха, защото то не завършва само до евентуално някой следващ протест след един или два дни, а тяхното политическо късогледство е станало по-широкоспектърно. Те отсега се готвят за това да кажат как, когато загубят изборите, ще имат някакво оправдание. Иначе са много смели, големи радетели за нови избори, но отсега си търсят оправдание за това защо са загубили изборите.
И понеже са големи радетели на демократичните способи, можем много лесно да си спомним, господин Кирилов, да се върнете отпреди няколко години на аферата Костинброд, за това как същите тези хора подлъгаха обществото, как манипулираха вота на хората, защото това беше абсолютна антидемократична манипулация на общественото доверие, на обществения вот. И да не ми говорят за някакви демократични стойности, защото същината на техния дебат, на изказването беше именно това – да си гарантират, че когато загубят изборите, ще имат някакво, поне минимално, оправдание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
Господин Кирилов, заповядайте за дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, колеги, които направихте реплики! Може би ще започна отзад напред.
Господин Ненков, не искам да си спомням аферата „Костинброд“, не искам да си спомням как завърши псевдопроцесът в тази връзка. Искам обаче да Ви припомня, че Вие оспорвахте способа на електронното дистанционно гласуване и подписите на мнозина от Вас могат да се открият под искането до Конституционния съд за обявяване противоконституционност на способа „електронно дистанционно гласуване“. Определено Вие варирате в тезите си съгласно интереса.
Ще кажа и следното: петдесет милиона са много, дори да обезпечим двойно всяка една избирателна секция за гласуване с машина. Досега Централната избирателна комисия – последните две години, беше обезпечена финансово, бюджетно, с достатъчно средства да проведе и експериментите по електронното дистанционно гласуване, и процедурите, които касаеха машинното гласуване. Дейността на ЦИК е обезпечена.
По репликата на колегата Стойнев ще кажа: господин Стойнев, ние им приехме това правило. Ние задължихме ЦИК във всяка секция да има. Законодателят в Закона записа: да има във всяка секция. Не го каза толкова експлицитно, но се тълкува така от колегите, които сега не са в парламента. ЦИК затова направи този анализ, затова поиска тези срещи, затова уведоми председателя на парламента и парламентарните групи, защото каза: ние не можем да го изпълним в обем 100%, можем да го изпълним в обем примерно 80%.
Пак казвам, ако възприемете нашето предложение, което би се обсъждало днес следобед на Комисия по правни въпроси, да възложим тази работа на „Информационно обслужване“. Тези машини няма да бъдат безкрайно скъпи. Наемът им няма да бъде от порядъка на 3000 до 5000 лв. Те ще бъдат на една нормална цена, приемлива цена и допълнителните разходи ще покрият сервизирането и поддръжката. Защото тук проблемът не е само в закупуването на машини, които предлагаме да бъдат собственост на българската държава, а проблемът е, както и ДАНС каза: трябва да имате верифициран софтуер, който да е надлежно сервизиран. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Господин Милков имаше изказване, господин Цонев, след това господин Зарков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът за машинното гласуване е нормативно определен в чл. 206 от Изборния кодекс и в параграфи 10 и 11. Ние трябва да превърнем машинното гласуване от някакво изключение, от някаква странност в принцип. Това е описано в Закона.
В мотивите на Законопроекта, който ще обсъждаме днес – Вашия, в Правната комисия, Вие сте записали статистика през последните три избора как се използват машините. И знаете ли, от Вашия законопроект научаваме, че без да е принцип, без да е специална политика на държавата, без да ги има във всички секции, машините се използват по следния начин: първия път – 7%, втория път – 23% от предоставените машини, третия път – 33% от машините са използвани. Това означава, че без държавата да е провела необходимата политика да запознае в пълна степен гражданите, без машините да присъстват във всяка секция, виждате как се увеличава тяхното използване от самото им присъствие в секциите. Това е първото, което трябва да се каже: че гражданите имат готовност и нагласа да използват машинното гласуване.
Анализът на ЦИК, за който говори колегата Кирилов, е от месец февруари 2018 г. Каквото и да сме говорили през февруари миналата година за готовност, през август тази година ЦИК вече започва проучване за закупуването на тези 12 500 машини. Е, какво да мислят гражданите, какво да мислим ние, когато в закон е записано, че ще бъде въведено? В работата на ЦИК – август тя прави проучване за закупуване на 12 500 машини, и съвсем нормално е всичко това нещо да се отрази с тази сума в бюджета за закупуването.
На следващо място – личен опит, въпреки че съм казвал, че предходен опит невинаги може да бъде правен аргумент. Като член много пъти на секционни комисии, на районна комисия и като наблюдател на избори в други държави ще Ви заявя: машинното гласуване съм го виждал въведено и прилагано. То облекчава работата на хората от изборната администрация и гарантира до голяма степен актуалността и верността на вота. Още повече, ако бъде съпроводено и с предлаганото от колегите в техния законопроект видеонаблюдение в секционните избирателни комисии, за да може всеки гражданин свободно, от всяка точка на страната и на света да наблюдава изборния процес.
Говорим за сума, която не е за самолетоносач или нещо огромно, говорим за от 30 до 50 млн. лв. ЦИК проучва вече закупуването на тези машини, има желание да бъде въведено. При това положение Вашето упорство остава необяснимо. ЦИК го иска, пише го в закон, хората го искат. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков.
Реплика – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Министър, доктор Милков! Под формата на реплика ще започна всъщност с процедура. Моята молба е следната: ще гледаме следобеда, живот и здраве, Законопроект за изменение на Изборния кодекс. Нека да не обръщаме дебата за бюджета в дебат по законопроект, който официално не гледаме в момента, защото вече реферираме към бъдещ законопроект и законодателна процедура.
Господин Милков, следобед, ако имаме Комисия, ЦИК ще бъде на Комисията. Ще ги чуете, явно сте пропуснали тяхното становище. Явно сте пропуснали и становището на „Информационно обслужване“ за ефективността при гласуването с машини.
По отношение на видеонаблюдението, което е предложено в Законопроекта на народни представители от „Воля“, аз ще си запазя аргументите. Нека да го коментираме тогава, когато му дойде времето. Но пак повтарям: и сега ЦИК имаше и беше обезпечена с финансиране, и ще продължи да бъде обезпечена. Ако приемем Информационно обслужване, което Ви препоръчваме, е категорично обезпечена – и със средства на „Информационно обслужване“, и със средства, предвидени в бюджета на ЦИК, и със средства от държавния бюджет. Моля Ви, да не разпростираме дебата, да не се опитваме да правим два пъти дебат за едно и също нещо, само и само за да въведем в заблуждение нашите избиратели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, Вие, когато приемахте Закона и когато беше установен принципът, че ще има машинно гласуване и ще има един предходен период, в който то ще се въвежда с ограничено прилагане, тогава питахте ли предварително ЦИК за становище? Апропо, той е колегиален орган.
Хората тогава го възприеха правилно, с одобрение. И аз Ви казвам: ще го възприемат с одобрение, защото машина във всяка секция гарантира по-бърза работа на секционната избирателна комисия, точно и безпротиворечиво преброяване и удостоверяване на вота в момента, в който се изпълнява. Виждал съм го на живо в държави, много по-големи от България, във всяка секция.
Становището на ЦИК е на орган, който трябва да приложи разпоредба, която би довела до усилие, многократно повече работа и, разбира се, срещане на трудности. Но ние сме политически орган, ние сме орган, определящ кое е добро за хората и за държавата. Добре за хората е да има машинно гласуване. Затова, да, ще създадем повече работа на ЦИК, ще създадем на изборната администрация повече работа и в крайна сметка се надявам във всяка секция да има машина, това да удовлетвори хората и да доведе до честни и справедливи избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков.
Други изказвания?
Господин Цонев заяви изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз също ще апелирам дебатът за бюджета на ЦИК да не се превръща в дебат „за“ и „против“ машинното гласуване. Смятам, че в тази зала вече има консенсус по въпроса, че машинното гласуване трябва да бъде въведено в пълен обем и обхват, разбира се, със съответните изключения – за подвижни секции, за секции с много малък брой избиратели и така нататък. Но това е въпрос, който, ако имаме следобед Правна комисия, ще започнем да разглеждаме.
Въпросът обаче е за бюджета. Господин Министър, 5 милиона не стигат, няма обезпечение за машини – факт. Но и цифри от порядъка на 50 и 30 милиона също са нереални. Защо?
Колеги, ние в ДПС имаме много добра експертиза по тази тема. Нашият председател е бил дълги години в ЦИК, това му е образованието, това е работил. Искам да Ви кажа, че не е нужно нито да бъдат наемани, нито да бъдат купувани такива машини. Такива машини трябва да бъдат просто направени. И ако сме съгласни с колегите от ГЕРБ, визирайки „Информационно обслужване“, то е, защото там наистина има прекрасни специалисти и капацитет това да се случи. Въпрос на пазарно мислене е дали да го заковем в закона, или да използваме някакви други способи. За какво става въпрос?
Първо, какво ще закупим, ако купим машини, както ни предлагаха досега, на някакви баснословни цени? Едни кутии с хардуер, нищо повече. Защото софтуерът, на която и машина да купим или наемем, трябва да се прави тук. Той се прави отделно за всеки вид избор, и за всеки следващ избор е нов софтуерът, както и защитата му трябва да се осъвременява. Така че един тъчскрийн екран ни струва много пари. Мисля, че около 300 евро са добрите екрани, при това единична цена, и съответното устройство под него. Останалото е софтуер и защита на софтуера. Няма нищо повече от това.
Както и да го погледнете, дори с едно щедро заплащане на хората, които ще направят софтуера, това няма как да излезе повече от 700 – 800 евро на машина. 12 000 машини, с обезпечения още няколко хиляди, сметнете ги, така че въпросът е някъде по средата. Машинно гласуване трябва да има, трябва да бъде обезпечено, но тези неща трябва да се случат тук, по възможно най-икономичния и най-директния път към това.
С това приключвам, искам да задам въпрос към господин министъра: как предпочитате да бъде обезпечен ЦИК с пари за направата на такива машини: като променим сега в бюджета тази цифра или като кажете как ще им ги дадете от резерва и поемете този ангажимент? Знаем, че техниката да има резерв, е предпочитана техника на бюджетиране на сегашното управление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Марков, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Доживях да се изкажа и аз един път в живота си по въпроса за държавния бюджет. Никога не съм го правил, включително и във Великото народно събрание, тъй като не се считам бюджетист, не съм достатъчно компетентен. Но тъй като отворихме темата за изборното законодателство и много претенциозно се каза какво искат българските граждани, си дойдохме на думата. Това, което искат два милиона и половина български граждани, и това е големият проблем, е мажоритарен вот.
Първият законопроект, който Политическа партия ГЕРБ внесе, влизайки в това Народно събрание, беше да се изпълни волята на тези хора. Вие всички и особено Вашата парламентарна група не приехте. Сега говорите за предсрочни парламентарни избори. Възможно е да има – дали ще са предсрочни, дали редовни, но въпросът е ще правим ли избори по Избирателен закон, за който са гласували само 500 хиляди души от българските избиратели?! Когато водихме този дебат Вие, и това беше Ваше право, направихте едно разумно предложение – да се търси компромис, и тук, в тази зала, поехте ангажимент към всички нас, че ще внесете закон за смесена избирателна система, даже казахте „немска“. Аз тогава се обадих и викам: дайте да си правим българската, тази, по която гласуваха 92% от българските избиратели за Велико народно събрание.
Моето предложение е: изпълнете ангажимента, внесете закон за смесена избирателна система и тогава ще говорим за всички останали неща около изборното законодателство. Благодаря за вниманието, но това е гласът народен и божий – мажоритарни избори, а не машинно и други второстепенни въпроси. Благодаря, че дадохте шанса да се изкажа и аз един път по Закона за бюджета. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марков.
Реплики към изказването на господин Марков? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, този дебат за машинното гласуване го водихме тук, в тази зала, и той вече е минал. Затова аз ще се огранича. Не виждам смисъл да говорим „за“ или „против“ машинното гласуване. Очевидно е, че Народното събрание заедно с Вас, управляващото мнозинство в момента, специално ГЕРБ, гласувахте този закон. И това вече е факт. Преди колко години гласувахте за въвеждане на машинното гласуване? Колко време дадохте? Не е ли то достатъчно да се въведе машинното гласуване и на ЦИК, и на „Информационно обслужване“, и изобщо на държавата, за да може да осигури необходимия ресурс? Какво се промени оттогава досега – от гласуването на тази промяна до настоящия момент? Промени се политическата обстановка и ГЕРБ очевидно се страхуват от опосредяването на изборите от една машина, която не може да бъде корумпирана.
Предлагам да се прекрати този дебат по отношение „за“ или „против“ машинното гласуване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): С удоволствие. Постави го на гласуване!
ФИЛИП ПОПОВ: Ясно е, че трябва да бъде въведено и то е в закон. Вие го минирате в момента на няколко пъти. Сега тук в бюджета, ако не бъде осигурен бюджет за въвеждане и купуване на тези машини, които – както разбрахме правилно от колегата Йордан Цонев – няма да струват толкова много, но има проблем със софтуера, който за тези машини е различен за всеки вид избори и Вие трябваше да го осигурите, защото Вие управлявате държавата от въвеждането на машинното гласуване до настоящия момент – Министерският съвет, ЦИК в частност…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): ЦИК е Ваш, по Ваше време…
ФИЛИП ПОПОВ: Не, не е наш ЦИК. ЦИК е независим орган, моля Ви се! Така че имахте достатъчно време да си изпълните закона, който Вие приехте. Не го правите към настоящия момент. Отговорът е този, който Ви казах – защо не го правите? Защо сега в последния момент през бюджета и през промени в Изборния кодекс, където има много по-големи проблеми по отношение на избирателни списъци, по отношение на възможност за различни манипулации на изборния резултат, на изборния процес, Вие решихте точно този вид гарант, именно машината, която, както казах, не може да бъде подкупена или корумпирана, да бъде премахната и да не бъде въведена като възможност?! Тя остава възможност, защото остават и хартиените бюлетини, но възможност за всеки един български гражданин, за да е сигурен, че като е избрал съответната партия или листа, гласът му ще бъде отчетен правилно, а не после от секционната избирателна комисия. Членовете знаят – тук бяхме свидетели на това какво правихте наскоро в Галиче и така нататък.
Затова призовавам: спрете дебата „за“ или „против“ машинното гласуване. Гласувайте нашето предложение и да вървим напред, защото Вие приехте този закон с машинното гласуване. Вие го приехте и сега се опитвате да се измъкнете, като на практика да не въведете машинното гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика на господин Лазаров.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател!
Дебат реално „за“ или „против“ машинно гласуване няма. Всички в тази зала, включително ние, в първия Кодекс сме го правили това. Вие подменяте темата. Няма такъв дебат. Вие нарочно искате да вдигате дебата, а то няма такъв дебат – това първо.
Второ, става въпрос за осигуряване на машинно гласуване хардуер-софтуер – 13 500 машини. Господин Цонев каза още 1000 – сложете ги 15 000 машини. Защо решихте, че точно 50 милиона трябват, за да бъдат закупени? Може би знаете на каква цена ще бъдат закупени? Може би знаете кои ще са доставчиците?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ха така! Знаете ли ги, колеги? Знаете ги!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Трето, на което искам да обърна внимание. Какво каза преждеговорившият? – „Вие осигурете софтуера“.
Уважаеми колеги, какво значи „Ние сме управляващи – това бяха думите – да осигурим софтуера“?! (Реплики.)
В Германия Конституционният съд отмени машинното гласуване именно заради съмнение… (Реплики от „БСП за България“.) Машинното гласуване 10 години… Вземете и прочетете Решението на Конституционния съд на Германия – именно поради съмнение, че може да има манипулация в софтуера…
Вие сега казвате: „Ама Вие, управляващите, направете софтуера“, за да ни обвинявате след това може би, че манипулираме изборите.
Да Ви припомня ли, колеги, сливенската афера в едни местни избори, когато Ваши представители в Сливен си говореха как ще загубят изборите, ако не променят софтуера. Това ли искате сега?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): И за Пловдив важи!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И да приключа, тъй като правя реплика: защо решихте, че трябват точно 50 милиона? Значи Вие знаете на каква цена трябва да бъде закупена една машина. Може би ще кажете кой ще предложи и от коя фирма?! Истината е – да, машинно гласуване ще има, но дали ЦИК ще възложи или със закон ще възложи на „Информационно обслужване“ да изработи или да закупи хардуера и да изработи софтуера, е друга тема. Да, пари има осигурени и ако Вие знаете фирмата, която ще достави машините, кажете го и да не си губим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми колега Лазаров, ами Вие бяхте мнозинство бе, Вие заложихте кой ще изпълнява това. То си го пише в Закона и ако не Ви устройват 50 милиона, излезте и кажете колко! Излезте и кажете колко! Вие заложихте в Закона кой да изработи софтуер, машини и всичко. И то е записано. Вие бяхте мнозинство, заложихте го. И сега на мене ми казвате: „Ние сме знаели“. Вие го заложихте преди четири години – 2014 г. Четири години имахте възможност да изпълните заложеното в Закона. Имахте го заложено в Закона и нищо не направихте. Сега идва моментът, когато Законът следва да се изпълни, защото имаше отлагане в Закона – от 2019 г. да влезе машинното гласуване, но изведнъж не става. Какво правихте четири години, та не разбрахте?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Заповядайте за изказване, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз с удовлетворение слушам дебатите за машинното гласуване – то наистина от дебат за бюджет се превърна в дебат за машинно гласуване, но господин Цветанов, ако налягате господин Кирилов и онези с начин на мислене на милиционери, да обвиняват колегите в съмнение, че някой ще краде пари, тогава дебатът ще бъде много сериозен. Налягайте ги, налягайте ги, защото това, за което в момента става въпрос, е да се опитаме да осигурим онези средства, които са необходими, за да се въведе едно гласуване заради това, защото сме приели такъв закон. Никой от нас не знае колко ще струва, ами министърът… къде остана тука… тогава министърът откъде знае, че е 4 милиона, което е заложено? Чухте, че ние от ДПС Ви предложихме, че ако евентуално се заемат наши експерти и специалисти, може в бюджета тези 4 милиона да не са 54, но въпреки това излиза около 4 милиона и 500 хил. евро по това, което преди малко колегата ни каза.
Колеги, идеята е да осигурим онези средства, чрез които да направим така, че да няма съмнение не в това кой колко пари ще открадне, а да няма съмнение в края на изборния процес. Е, за това става въпрос. За това е дебатът. Аз даже се зарадвах, че колегата Марков ще вземе отношение по бюджета, но той изобщо не говори за него.
Мисля, че оттук нататък ще е безсмислено да продължаваме този дебат, ако ще продължаваме да се налягаме и да се съмняваме. Не искам да предложа прекратяване, но все пак нека да бъдем разумни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Реплики има ли? Няма.
Изказвания – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, народни представители, уважаеми господин Министър, когото не виждам! Аз се учудвам, че вече повече от 40 минути спорим по това дали трябва да има машинно гласуване, или не трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Всички се съгласиха, че вече това не е тема.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така е, след като всички се съгласиха, че това не е тема, как точно това нещо ще се случи, без да са осигурени пари? Защото ГЕРБ винаги така предлага нещата. Ние сме „за“, обаче когато трябва да се изпълни, го няма. Ние подаваме оставки, но когато трябва да ги приемем, някак си тези оставки се изпаряват. Ние поемаме отговорност, обаче някак си полуотговорност.
Господин Цветанов, имам директен въпрос към Вас: Вие готов ли сте като председател на предизборния щаб на ГЕРБ да изведете ГЕРБ на избори с машинно гласуване? Или можете да правите избори само с бюлетини, само с писане на протоколи и само със случая „Арена Армеец 2015 г.“?! Защото Вие знаете в „Арена Армеец“ какво направихте (ръкопляскания от „БСП за България“) – 15 часа държахте членовете на СИК, на ЦИК и на РИК – всички вътре да припадат, да умират от глад, от жажда…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЕЧВА: Господин Свиленски, да говорим по темата!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това е по темата, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изобщо не е по темата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ако имаше машини в 2015 г., изборният процес щеше да приключи в 20,15 ч. и нямаше господин Цветанов да брои десетата победа на ГЕРБ, а щеше да види първата загуба тогава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но господин Свиленски искаше да взема отношение.
Господин Свиленски, за цялата демократична българска общност не е забравен случаят „Констинброд“, който го направихте по начин, за да може да говорите цяла вечер в събота – в деня за размисъл, в деня, в който опорочихте изборния процес, за да говорите за държавен преврат. Вие къде бяхте тогава бе, господин Свиленски? Не бяхте ли част от този сценарий на Мая Манолова, която сега е омбудсман на държавата? Къде беше Мая Манолова тогава, когато говореше за всичко онова, което се случва в държавата – за двойните дъна на микробусите? Къде бяха тези дъна бе, господин Свиленски? Всичко това е измама и е единственият начин, по който може да го правите. За да постигнете някаква победа – това е с фалшиви новини. И го доказахте в 2016 г. с позициите, които заемаше тогавашният кандидат за президент господин Радев, и това, което говореше като позиция, която ще заеме, когато вече бъде избран като президент.
Какво каза господин Радев по време на кампанията си за президентските избори, господин Свиленски? Говореше ли за…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Каква тема тогава е това, което говореше в момента Свиленски. Единственото, което мога да кажа на господин Свиленски, е, че това ще бъде първата му загуба, която ще понесе като председател на предизборния щаб на БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ще бъде и поредната загуба, която Вие ще понесете.
Господин Свиленски, когато отивате да представяте „Визия за България“, я представяте пред 10 човека. (Възгласи и реплики от „БСП за България“.) Когато ние се срещаме с нашите предприемачи от цялата страна, залите са препълнени. Само преди няколко дни правихме благотворителност в Бургас – „Доброто в Бургас“, имаше над 800 човека в операта. Когато съберете толкова хора на Ваше мероприятие във време между изборите, тогава може да излезете и да говорите. Никой няма да Ви даде това доверие, господин Свиленски, дори и да правите всякакви внушения в публичното пространство, защото Вие сте неспособни и никой няма да повярва Вие да управлявате, защото знаем какво остава след Ваше управление.
Дайте да се върнем по темата за бюджета, моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика – господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, преди шест-седем години, между другото, бях твърд привърженик на машинното гласуване. На електронното никога не съм бил, няма и да бъда.
Понеже съм добър в прогнозите… (Реплики от „БСП за България“.) Знаете ли защо си промених мнението? Защото имаме други реалности. Трябва да се направи много внимателно това машинно гласуване, защото имаме и кибератаки, имаме съвсем друга ситуация.
Това, което обаче ще прогнозирам, е, че след като се въведе машинното гласуване, Вие ще излезете на тази трибуна и ще обвините машинното гласуване за Вашата загуба. В това съм абсолютно сигурен и това е големият проблем! Големият проблем на българските избори са ниското доверие в тях, което се поражда от различните политически сили, които търсят, особено тези, които губят, търсят причините за своята загуба в изборния процес, а не в себе си. Това е големият проблем. Когато доверието в изборния процес е ниско, оттам идва и ниското доверие в институциите.
И ние тук трябва поне да имаме някакви червени линии, в които да пазим все пак това доверие в изборите, защото то е основополагащо за цялата демократична система. Разруши ли се това доверие, използваме ли след време машинното гласуване, за да кажем, че господин Цветанов е фалшифицирал софтуера, дайте да видим сега къде са бюлетините! И това ще направите, имате такъв потенциал. След това ние ще обясняваме, че машините не сме ги пипали, както сега обяснявате как сме пипали в Галиче. Навсякъде пипаме. Вие правите прекрасни кампании, перфектни сте и в един момент губите изборите, защото ние сме лоши. Не е добра тази логика за никого!
Ако ще правим машинно гласуване, нека да го направим разумно. Не юруш на маслините, не с емоционални изказвания. Лош е дебатът до момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трета реплика?
Господин Попов. (Реплики.) Спокойно, колеги! Аз гледам, наблюдавам.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Свиленски, тук Ви репликираха, във Вашето изказване казахте какви са проблемите. Знаете ли кой е основният проблем и до какво дъно достигнахме днес благодарение на ГЕРБ, че тук, в пленарната зала на Народното събрание, дискутираме дали да се спази законът, или да не се спази? Това е основният проблем – дали да се изпълни законът, или да не се изпълни, а имаха достатъчно време да бъдат подготвени да изпълнят закона. В момента това се дебатира в пленарната зала на една правова държава, като претендират в България да има върховенство на закона. Ето това е върховенството на закона на ГЕРБ – в пленарната зала да се дебатира дали да се спази законът, или да не се спази, дали да има пари в изпълнителната власт през бюджета, за да бъде спазен законът, който те са заложили да не бъде спазен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
За дуплика – господин Свиленски. След това процедура на господин Цонев.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, свикнах вече последните две години в тази зала да не се спазва законът. Свикнах в тази зала да се нарушава законът, да не се спазват правила, да се приемат закони на три четения, да се приемат закони, които не са гледани в комисии, така че няма да е прецедент и това нещо – че няма да се спази поредният закон.
Господин Биков, позволете ми да не Ви отговарям на репликата, защото след шест години не знам каква ще Ви е позицията. Преди шест години твърдяхте, че Борисов трябва да бъде на друго място, а не министър-председател. Аз не съм съгласен, но Вие го твърдяхте. След това си сменихте мнението. Не знам след шест години какво ще Ви е мнението по машинното гласуване.
Господин Цветанов, зададох Ви един въпрос, Вие ми отговорихте за Мая Манолова. Вземете се вижте с Мая Манолова и се разберете кой я избра за омбудсман!
Аз Ви попитах: Вие готов ли сте като председател на предизборния щаб да организирате работата на Вашата партия така, че да спечелите избори без манипулации, да ги спечелите честно с машинно гласуване? Вие започнахте да ми говорите за Костинброд и за Мая Манолова.
Дадох Ви пример: Арена „Армеец“ – 75% сгрешени протоколи! Истина ли е това? Истина е! Къде е, нерде Мая Манолова, нерде зала „Армеец“?! Говорим за машинно гласуване.
Щяло да ми бъде първа загуба, но може да е и първа победа. То няма да е моя, то ще е на цялата партия, която ще застане зад тези кандидати. Недейте да всявате някакви тежки неща, които ще се случат, защото може да се случи нещо съвсем друго.
Пак Ви казвам, не отговорихте на важното нещо: готов ли сте да правите избори без манипулации? Дори и на световното първенство – ето тук съдията ще каже, колегата Апостолов – въведоха машина, когато дузпата не може да се види, да каже машината има ли дузпа, или няма дузпа. Вас обаче Ви е страх от това нещо! Вие искате само Вие да определяте правилата. Е, няма да стане! Няма как вече! Народът не го иска това нещо. Хората искат демокрация. Господин Марков тук е носител на демокрацията през тези 30 години, дано да Ви промени и Вас като партия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Процедура – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене, но ще направя и едно процедурно предложение в края на процедурата.
Госпожо Караянчева, доколкото Вие водихте досега, позволихте дебатът не да излезе от рамките на бюджета и на обсъжданата тема, а да започне по същество една предизборна кампания тук, в залата. И после се сърдите, като казваме, че ще има предсрочни избори. Ами председателите на двата предизборни щаба на двете най-големи партии вече започнаха предизборната кампания. (Оживление.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): За европейските избори.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е за европейските. Там е целият въпрос (смее се, оживление), че е за предсрочните парламентарни избори! И това Ваше усещане, никак не Ви лъже интуицията, да Ви кажа. (Оживление, смях.) Такива избори ще има!
Да се върнем на темата, да обсъждаме бюджета, защото имаме още твърде много работа по него, още повече че стана ясно какви са позициите по тази точка. Ще има машинно гласуване, трябва да бъде обезпечено закупуването или направата на машините.
Моето процедурно предложение, което моля да го поставите на гласуване, е след изказването на господин Зарков, тъй като той вече го заяви... (Реплики: Има и други.) Моля, моля! Аз чух кой какво заяви.
Правя процедурно предложение за прекратяване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цонев.
Обратно мнение – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заявил съм изказване и е записано от председателя на Народното събрание госпожа Караянчева – може да проверите.
Ако се поддадете да се ръководи заседанието от господин Цонев, то моля подкрепете неговото. Аз обаче мисля, че трябва да се изчерпи този дебат и да се чуят всички аргументи – правя обратно предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Йордан Цонев.
Гласували 158 народни представители: за 100, против 55, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да злоупотребявам и ще бъда съвсем кратък. Искам да кажа две неща и те са изцяло по бюджета.
Напълно нормално е дебатът да тръгне към избори, когато говорим за бюджета на постоянната изборна администрация. Само едно нещо е. Защо сме направили предложение за далеч по-голям бюджет? Не са само машините. Справка с миналата година – тази година нямаше избори, имаше само частични на някои малки места и бюджетът на ЦИК беше 4 млн. 380 хил., от които капиталовите разходи – 200 хиляди, за които ни казват, че имало пари вече за машини, уж.
В следващата 2019 г. ни предстоят две сигурни кампании и една много вероятна. В същото време бюджетът на ЦИК се увеличава само с около 400 хил. лв., а капиталовите разходи остават на същото ниво, каквито са заложени за предишната година. Няма никаква логика в това нещо. Очевидно е, че изборният процес, който предстои през 2019 г., не е обезпечен. Машините обезпечават честността на изборния процес. Затова поставяме акцента на този въпрос, който ще обсъждаме и в Правната комисия.
Още веднъж, все пак да подчертая и за ефективността на българското законодателство, този закон и тези машини са записани в законодателството от 2014 г. Всякакви аргументи, че не е възможно, че има някакви технически причини, са абсолютно неадекватни.
А пък нашата, уважаеми господин Кирилов, дискусия следобед и утре по Вашия проект ще се обезсмисли, ако той е практически невъзможен, тъй като не са заложени необходимите средства.
Господин Цонев подложи на съмнение не принципа, а сумата. Да отложим, ако искате гласуването, да помислим каква сума трябва да заложим, но да направим така, че честността на изборния процес да бъде обезпечена поне с необходимите средства. Ако ми позволите да перифразирам една реклама: да осигуриш достатъчно средства за ЦИК плюс-минус 50 милиона; да осигуриш честността на изборния процес е безценно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики?
Имате думата за реплика, уважаеми господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа!
Господин Зарков, днес на няколко пъти чухме от Вашата парламентарна група как вотът в България се манипулира, защото няма машинно гласуване изцяло или електронно, или каквото и да е друго. Говорите също, че догодина освен редовните избори, които ще се проведат, най-вероятно ще има и трети. Аз Ви предлагам тогава да има и четвърти, ако ще въведем изцяло машинно гласуване, защото може и президентският вот да е бил манипулиран, защото не беше с машинно гласуване. Ако трябва да направим честни и обективни избори, нека тогава да направим четири избора догодина в България – и за президент, и за парламент, и за Европарламент, и за местни избори с машинно гласуване, с електронно гласуване. Ами ако и президентските избори са били манипулирани, какво правим тогава?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Зарков, ще Ви направя реплика само във финансовата част, тъй като все пак искам да припомня на залата, че гледаме Закона за държавния бюджет, а не Изборния кодекс или следизборния кодекс, или предизборния кодекс. Трябва да Ви кажа съвсем отговорно, че 50 милиона са заделени и ги има в държавния бюджет в чл. 1 в Централния бюджет. Такава е избраната техника за финансиране на тези капиталови разходи тогава, когато те трябва да бъдат изразходвани, тези пари, след проведени поръчки, след всички процедури за закупуване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Кажете това нещо отначало!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ето казвам го – 50 млн. лв. са предвидени. Те се намират като перо в централния бюджет и ще бъдат насочени за плащане тогава, когато имаме условия за плащане. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Един час дебати! Защо не го казахте по-рано?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Трета реплика – заповядайте за трета реплика, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не виждам министъра. Уважаеми господин Зарков, процесът на бюджетирането е точен, когато в него се посочват по повече пера точните суми и целите, за които те ще бъдат изразходени.
От вчера в Народното събрание ние сме свидетели на много интересен начин на дебатиране, на много интересен начин на бюджетиране и аз ще помоля за Вашия коментар по него. Това, че сумите, които са изразходени, са записани някъде в общата част на бюджета, в така наречения чл. 1, а те излизат наяве само когато се породи към тях обществено недоволство, когато се попита за тях. Това е начинът, по който в чл. 1 се залагат суми, които след това се разходват без санкцията на Народното събрание, дори по една такава прозрачна процедура, каквато трябва да бъдат изборите в Република България.
Чакам Вашия коментар. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Преди да дам думата за дуплика на господин Зарков, едно съобщение.
Уважаеми колеги, гост на парламента днес е госпожа Нава Бокер – заместник-председател на Кнесета на Израел, която е на посещение в страната. Моля да я приветстваме с „Добре дошла!“ в българския парламент. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря и на репликиращите.
Уважаеми господин Ангелов, между другото, през 2016 г. изборите за президент са изборите, на които най-много е било използвано машинното гласуване – по справката от ЦИК, която ни предложиха, първо. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Второ, когато резултатът е два милиона на един милион, колко да има манипулация?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаема госпожо Стоянова, казвате 50 милиона са заделени и ги има в чл. 1 – това е важна информация и Ви благодаря за нея. Това е второто такова недоразумение с този бюджет след случилото се вчера, когато едни 70 милиона се оказа, че ги има, пък никой не ги е видял.
Това, което исках да Ви дупликирам, е друго, уважаема госпожо председател на Бюджетната комисия. Вие казвате, че са заделени тези пари и ще ги дадете, ако има условия за закупуване, но депутатите от Вашата група в същото време вкарват закон, с който да ограничат машинното гласуване, и то много сериозно. Тоест, с едната ръка Вие казвате: имаме уж пари, те не са там, където трябва да са, но ги има, ако се наложи, а с другата ръка правите така, че да не се наложи никога.
Уважаеми господин Недялков, единственото, което мога да направя, е да се съглася с Вас и да припомня още веднъж, че бюджетът не е достатъчно прозрачен и затова има причина. Причината е, че зад него няма истинска политика, а какво точно искат да правят, мисля, че и те не знаят. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
С това приключихме с разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 179 народни представители: за 71, против 89, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 43, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 181 народни представители: за 109, против 70, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – имате думата, уважаеми господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Против бюджета на ЦИК съм, защото в него не са предвидени средства – не е предвидено Централната избирателна комисия да осигури машинно гласуване за следващите избори. Няма измислено по-коректно отчитане на изборен резултат и може да проверите в много от страните с развити демокрации, към които се стремим.
Не предвиждате средства, за да изпълните Закона и да се закупят машини за гласуване по време на избори. Защо?
Не предвиждате елиминиране на човешкия фактор. Не искате отчитане чрез техника! Двойно засичане на резултата – веднъж, машината, на която се гласува, и веднъж на носител, който може да бъде преброен.
В същото време, уважаеми дами и господа народни представители от управляващото мнозинство, да Ви припомня, че елиминирате човешкия фактор при осъществяване контрол по Закона за движение по пътищата. Отнемате възможността хората, работещи в КАТ, да осъществяват този контрол, да налагат санкции, чрез въвеждане на електронно отчитане чрез камери.
Всъщност по този начин ще бъде елиминирана възможността човек да може да бъде притискан, манипулиран, шантажиран. Вие явно това можете! Вие явно това искате! Затова изборният резултат ще бъде подложен на съмнение при липсата на машинно гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От чл. 44 до чл. 47 по вносител няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Изказвания?
Господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко искам да взема отношение по чл. 44 за бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ и отново по отношение на капиталовите разходи. Миналата година те бяха 9 милиона и мисля, че и по-миналата година. Сега са записали 16 милиона. Записваме една голяма сума – за съжаление тя не се изразходва по предназначение.
Преди една седмица в Загреб еврокомисарят Фил Хоган каза, че трябва в новата обща селскостопанска политика да бъде намален административният капацитет, административната тежест, тоест за сграден фонд – предполагам, че няма да има ново строителство. Или може би тук тези средства се ползват като скрит резерв, ако станат някакви форсмажорни обстоятелства, каквито станаха тази година с розопроизводителите, които искаха средства по „де минимис“.
Аз отново не виждам министъра. Ненапразно, когато късно снощи приемахме бюджета на Министерството на земеделието, аз отново поисках мнението на министъра на земеделието и казах, че политиката е грешна. Тоест, такава липсва. По-добре е, да кажем: отделяме средства за пчелари, за зеленчукопроизводители, а не така, някак си през капиталовите разходи да имаме един скрит резерв и ако се наложи след това да ги прехвърляме по „де минимис“. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики?
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 44 до чл. 47 включително по вносител, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 97, против 38, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 48 има предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители:
„В чл. 48, т. 1 и 2 на таблицата, се правят следните промени:
1. В т. 1. Българско национално радио сумата се увеличава с 5000 хил. лв. – числото „44 294,0“ се заменя с „49 294,0“;
2. В т. 2. Българска национална телевизия сумата се увеличава с 5000 хил. лв. – числото „67 730,0“ се заменя с „72 730,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Изказвания има ли?
Господин Симов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правим едно предложение, което направихме миналата година, а това е бюджетите на БНТ и на БНР да бъдат увеличени с по 5 млн. лв.
Разбира се, мотивировката на това предложение може да бъде безкрайно дълга или безкрайно кратка. Аз затова ще се задоволя да поставя само един акцент в нашето предложение. Виждам, че тук като една тревожна нотка, особено в риториката на ГЕРБ напоследък минава тревожността от фалшивите новини, опасността и деградацията, на която са подложени от тях, то смятам, че с добре финансирани обществени медии, опасността от фалшиви новини най-малкото ще бъде намалена, тъй като при добре функциониращи обществени медии (реплика от народния представител Десислава Атанасова), госпожо Атанасова, чакам да подкрепите това предложение. Когато имаме добре функциониращи обществени медии, фалшивите новини няма да бъдат чак такъв проблем, защото ще имаме нормален коректив в журналистиката. Ще гледам Вашия глас и се надявам да получа поне Вашата подкрепа. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Симов.
Реплики?
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Симов, хубаво е, че ще наблюдавате как ще гласувам за това предложение, но ми се струва доста цинично един журналист като Вас, а вероятно и други журналисти от Вашата парламентарна група, да подхождат различно към фалшивите новини, които се разпространяват от Вас самите.
Вие, господин Симов, както и останалите колеги, как успявате да оценявате дали една новина е фалшива, или една новина е истина? Бих искала в дупликата да ми отговорите. Знам, че има много други колеги, пострадали от фалшиви новини. Тяхното разпространяване е порочна практика, с която трябва да се борим всички ние. Вече има идеи как да се случи това, вероятно не през Закона за бюджета на държавата и не с предложението, което Вие правите, а чрез едно друго предложение, което смятам, че ще обедини хората, които държат на истината, например в Закона за електронните съобщения, за което господин Рашидов като председател на Медийната комисия говори вече два дни, и това е сериозният дебат.
Надявам се, че в такъв сериозен дебат компетентно и експертно ще защитите тезата за истината, защото аз ценя Вашето мнение – тезата, че на лъжата краката са къси, без значение кой я поръчва, и заедно ще се противопоставим на фалшивите новини. Благодаря за възможността за реплика. Надявам се и с интерес ще слушам дупликата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Втора реплика?
Имате думата, уважаеми господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Господин Симов, позволявам си да Ви кажа, че проблемът с фалшивите новини не е само за това, че един сайт може да напише, че новините са фалшиви. Проблемът е, че след това тиражирането от хора, които няма как да напишат, че новината им е фалшива, защото точно от тази зала Вие, ползвайки сайтове, които изписват, че е фалшива новината, разпространихте още по-фалшиво това, което четете, и то от трибуната на Народното събрание. Сайтовете са едно, но това място е много свещено място. Така че битката с фалшивите новини не е битка с пари. Както викаше баща ми: „С пари всеки може, дайте без пари да се борим срещу това“. Не защото не защитавам бюджета за културата и за медиите, но едното няма нищо общо с другото.
Защото, вижте, утре ще бъде проблем и на Вас. Всички заедно трябва да се борим срещу фалшивите новини – както Вие го ползвате като оръжие днес срещу ГЕРБ, утре и срещу Вас ще се използва. Така че парите не знам дали ще свършат тази работа, по-добре да говорим само за пари и за бюджет за медиите, отколкото да даваме лоши примери. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Рашидов.
Трета реплика.
Заповядайте, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Прав сте господин Рашидов, че не всичко се определя само с пари и че фалшивите новини не се определят само от парите, които получават медиите.
Искам да припомня един факт, който колегите отляво забравят и имат услужливо къса памет. Само да припомня кога беше намален бюджетът на Българската национална телевизия – точно 2013 – 2014 г., и да кажа защо беше намален, защото колегите отляво знаят много добре поговорката за моркова и тоягата. Тогава те извадиха тоягата, защото Националната телевизия отразяваше протестите, които бяха пред тази сграда. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Имате думата за дуплика, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Николова, ще започна отзад напред. Имам чувството, че живеем в едно есе на Георги Марков, което описва как в една и съща литературна редакция, в две различни години, вижда един и същи разговор. Тази реплика направихте миналата година, когато предложихме същото. Тогава Ви обясних нещо, което ще повторя, че чукате на грешната врата с това обвинение. Още тогава написах няколко статии, че съм против намаляването на бюджета на Българската национална телевизия, защото смятам, че журналистиката трябва да стои встрани от подобни политически драми. Нямам причини да сменям мнението си и продължавам да Ви казвам същото. Не съм бил човекът, който е определял това решение и продължавам да смятам, че финансирането на Българската национална телевизия и на Българското национално радио с по-добри средства показва и дава много ясно отношение към обществените медии у нас, защото много трудно ще поставим границата коя новина е фалшива и коя не, кой сайт да спрем и кой не.
Единственото истинско противодействие на епидемията от фалшиви новини е създаването на успешна, качествена, добра журналистика, а това става с по-добро финансиране. Съжалявам, но всичко останало ни вкарва в един много неприятен и досаден дебат – кой прави фалшиви новини, кой ги произвежда, кой се замерва с тях и кой не.
Най-накрая само да кажа нещо. Да, може да сте недоволни от това, че даден сигнал е по сигнал на медиите. Проблемът е, че този закон си го гласувахте самите Вие. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Симов.
Изказване – господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен тази точка е много важна, защото ни отвежда към един много сериозен проблем на нашето общество, част от който е това, доколкото схващам в момента, което се готвим да приемем – бих казал дори, че е незаконно, защото в Закона за радиото и телевизията още отпреди повече от 10 години – мисля, че това е от 2006 г., влиза така нареченият Фонд „Радио и телевизия“. Този фонд там е разписан по какъв начин трябва да се набира и как постепенно трябва да започне изплащането на тези суми, които ние в момента гласуваме. По този закон от 1 януари 2019 г., тоест от момента, в който тези суми тук трябва да влязат в сила, вече трябваше да бъдат поети изцяло, на сто процента от Фонд „Радио и телевизия“. За повече от 12 години нито едно правителство – нито на БСП, нито на ГЕРБ, не посмя да въведе в действие Фонд „Радио и телевизия“. Той в момента съществува в Закона, но няма управителен съвет, не набира средства и респективно не изразходва средства.
Къде е проблемът в това, че финансирането на обществените така наречени „медии“ – казвам „така наречени“, защото всъщност това е проблемът, че докато те се финансират пряко от държавата и докато всяка година директорите на медиите трябва да отидат, за да коленичат пред финансовия министър или пред министър-председателя, за да пише съответно в графата с пет хиляди повече или по-малко – докато това се случва, те не са обществени, а на практика през цялото това време са държавни медии, защото се управляват от държавата, защото техните бюджети и тяхното финансиране пряко зависи от това кое правителство, какво ще поиска и какво те ще му дадат. Това е големият проблем на обществените медии в България в момента.
Друг е въпросът, че ние имаме един още по-голям проблем и той е проблемът на обществената функция на медиите, защото, надявам се, всички, които се занимават с медии, ще се съгласят с мен, обществена функция имат не само обществените медии, имат всички медии. Аз бих искал да си помечтая, когато заработи някой ден този фонд, защото се надявам, че няма да го отменяме, а някой най-накрая ще дръзне да го създаде, да го задвижи и да реализира това, което е заложено преди повече от десет години в Закона. Когато той заработи, той би трябвало да се грижи не само за обществените медии, а в него да има една част финансиране за обществените функции и на частните медии, защото иначе няма какво да създават тези обществени функции, ако не е държавното съдействие – не става дума за принуда, а за съдействие и за мотивиране през фондовете.
Връщайки се на това, което говорим сега, конкретно по тези текстове – ние ще ги приемем, но за пореден път ще отхвърлим на практика реалното функциониране на обществените медии. Между другото, в нашия закон с Фонд „Радио и телевизия“ е заложен общо-взето английският вариант, по който се финансира Би Би Си, тоест през такси. Именно заради таксите никой не смее да го задвижи, защото трябва един вид да наложи нови такси на гражданите. Въпреки това, дали ще го правим през такси, дали ще пълним този фонд по друг начин, мисля, че на всички нас като законодатели в момента – независимо кое правителство ще е на власт и чие ще е мнозинството, ние трябва да стигнем до ясното съзнание, че обществената функция на медиите, особено на обществените медии е изключително важна и че ние трябва по някакъв начин да дадем своя дял и принос в това да я гарантираме.
Господин Рашидов, обръщам се конкретно към Вас, защото сте председател на Медийната комисия. Това е важно и е нещо, което всички ние трябва да се разберем и да свършим. Това е нещо, което не бива да минава и да се прехвърля от едното правителство на другото. Ние трябва да изработим механизми, които да бъдат устойчиви и които да гарантират обществото ни в това отношение.
С тези текстове, които ще гласуваме сега, ние нищо не правим, освен че нарушаваме Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Госпожо Николова, имате думата за изказване.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да кажа, че за разлика от някои, които не си спомнят какво са правили, когато са имали възможност да взимат решение, и това, че някой е написал две или три есета, не е помогнало за бюджета на Националната телевизия – нито са се увеличили заплатите, нито са успели да закупят техника с тях, но аз съм гласувала и 2013 г. „против“ това нещо, когато БСП намали бюджета, гласувала съм и миналата година „против“, ще гласувам и тази година „против“, за разлика от другите Ваши колеги, господин Симов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Реплика?
Имате думата, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Николова, аз уважавам личното мнение на гласуващите и че понякога те гласуват в несъответствие с това, което прави парламентарната им група, но само да напомня, че едни от най-големите радетели за намаляване на бюджета на обществените медии, в това число и на Българската национална телевизия, са – няма да им правя реклама като имена – собственици на едни частни телевизии, които имат представители в тази зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Друга реплика?
Господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Госпожо Николова, ние в тази зала като че ли си говорим, без да се слушаме, защото някак си от Вашето изказване – все едно, че не бях правил предишното. С предишното си изказване се опитах да Ви обясня – не на Вас конкретно, разбира се, а на залата и на гражданите, че въздействието върху обществените медии и върху всички медии може да става както със спиране на пари, така и с даване на пари.
Извинявам се, но ние с Вас сме депутати и като депутати би трябвало да имаме височината на мисълта на депутатите, а не да опростяваме нещата до квартален разговор. Защото да твърдите, че с намаляването се контролират медиите, а с увеличаването – не, е ниво на квартална кръчма – нито е журналистическо, нито е депутатско. Моля Ви, вдигнете се по-високо, седнете на стола, на който седите, малко по-изправена, за да имате по-висок поглед върху нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Николова.
Господин Рашидов, реплика на госпожа Николова, нали?
Добре, изчакайте моля Ви, госпожо Николова.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Госпожо Николова, вижте проблемът не е само в… Ясно, финансиране би трябвало да има, но едва когато ние много сериозно обсъдим информирането на обществените медии и медийната среда.
Само ще питам колегите: може ли на шест милиона държава ние да имаме обществени медии, те са няколко – три, с по един генерален директор, с по три заместник-директори и за една новина в Министерския съвет седят седем журналисти?
Ние говорим сега за финансиране. А на всичкото отгоре забъркахме фалшивите новини, които нямат нищо общо с темата. Смятам, че е време да се помисли много сериозно за обществените медии, каква реформа да се направи в тях. Много отдавна там нищо не е правено. Разбира се, важни са. Аз много често съм задавал въпроса – или обществените медии и телевизии са търговско дружество, или са обществени медии, финансирани с бюджет. Много въпроси има.
Или всички тези медии са обществени, когато много лесно се финансират отвън и изпълняват други функции?! Мога да дам и примери, но не е мястото днес и тук. Говорим за пари. Сигурно ще има нужда да помислим за бюджети на обществените медии, но след като… Аз ще направя всичко възможно като председател на Комисията за много широк дебат, както направихме, и дебат с всички медии за правилата и за бъдещето на обществените медии. Едва след реформа може да говорим само за увеличаване на пари, защото парите не винаги служат на обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател.
Изцяло съм съгласна с Вас, господин Рашидов. Аз не съм изказвала някакво различно мнение от трибуната.
Господин Кутев, достатъчно съм си повдигнала главата. Знам къде се намирам, но е хубаво и Вие да не забравяте къде сте, какво сте направили и как сте гласували преди няколко години. Тук има достатъчно архиви – в тази сграда, за да е ясно кой какво мнение е изказал и как е гласувал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Имате думата за изказване, уважаеми господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, би ми било интересно хора, които са работили в медии и не са членове например на Комисията по въпросите на културата и медиите, да присъстват поне на едно заседание и да видят. Аз и вчера отбелязах добрата работа на Комисията, днес ще го повторя и винаги ще го казвам, но там, в Комисията, идват хората, за които говорим в момента. Силно се надявам да ги чуем, когато решаваме да правим нещо, което наистина е необходимо, а именно да помислим за сериозен дебат, широка дискусия за обществените медии и за тяхното функциониране. По принцип госпожа Николова каза, че няма да подкрепи нашето предложение и каза, че е гласувала три пъти „против“, третият път ще бъде днес.
Това е всъщност това, за което казвате, че не трябва да се прави – орязване на парите за обществените медии. В Комисията аз и моите колеги останахме с впечатление, че директорите не са доволни. Ще Ви дам един пример, защото тук се говореше и за фалшиви новини. БТА към момента, не че цъфти и прелива от средства, но може да покрива своите дейности и се явява, казвали сме го и преди всички тук, като оазис на липсата на фалшиви новини.
Затова е хубаво, когато говорим за медии, първо този дебат да се състои, те самите имат такова желание – за обществени медии става дума. Да, всички медии имат обществен характер, но ние имаме обществени такива. Аз бих се радвал това да се случи, но някак ми се струва и опасно, и държа да го подчертая, ако не е достатъчно добре регламентирано, всичко това, да мине в една структура. За обществените медии говоря. Опасно е и Вие сами може да се сетите защо. Ще се радвам много да чуем първо тях. Въпросът е изключително сериозен и аз благодаря, че в Комисията вече се загатна за подобен дебат и че господин Рашидов го подкрепя. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Реплики има ли?
Имате думата за реплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Ченчев, уважаеми колеги! Към Вас и изобщо към патоса от Вашата парламентарна група.
Ние тук вкарахме и фалшивите новини, а всъщност се иска едно по-голямо увеличение на бюджета на обществените медии. Със сигурност има недофинансиране и в този сектор. Ние вчера цял ден тук говорихме за увеличаване и на пенсии, и на заплати, и на всичко, защото Вашите предложения са свързани с увеличаване на всички разходи.
Не бива обаче да създаваме илюзията, че по-голямото финансиране ще реши въпроса с фалшивите новини. Този въпрос според мен дори не е медиен. Това е въпрос на националната сигурност. Защото фалшивите новини се правят целенасочено, те имат за цел да създадат хаос, притеснение сред гражданите, в определени ситуации да провокират напрежение. Този въпрос е много сериозен, той не е вероятно и за този дебат, но този дебат трябва да се води и в рамките на националната сигурност, и в рамките на медиите. Обществените медии според мен с всички критики към тях изпълняват своя ангажимент и дори са едно от местата, в които можем да говорим за истинска свобода на словото. Ние като управляващи това го усещаме на гърба си често.
Тук още веднъж, понеже знам, че колегите от БНР се радват на такива неща, ще кажа, че БНР е една от най-критичните медии по отношение на управлението, въпреки че получава финансирането си от бюджета, което показва, че там няма политическа намеса. Но фалшивите новини няма да се преборят с по-голямо финансиране за обществените медии. Може да има по-голямо финансиране за обществените медии, за да има по-добре финансирани обществени медии. Но автоматично това няма да реши проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Да, ще Ви дам думата, господин Недялков, за трета реплика.
Втората е на госпожа Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател.
То е ясно – в спора се ражда истината. Исках да уточня само на господин Ченчев, че съм гласувала „против“ през 2013 г. за намаляване на бюджета. Миналата година подкрепих господин Симов за увеличаване, както и сега ще гласувам против приетото от Комисията намаляване – това имах предвид, а не за намаляване на бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Трета реплика. Имате думата, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Ченчев! Моят въпрос към Вас е продиктуван от следното: не смятате ли, че наистина националните медии, обществените медии, които се нуждаят от повече финансиране, отварям една скоба – част от тези медии са институти, имат в себе си освен богат фонд, те също издържат и някои от най-интересните и бих казал с най-голям авторитет състави, които има, дали те не трябва още отсега да бъдат финансирани и това финансиране да бъде предвидено с приемането на бюджета. Радвам се, че и други хора ще подкрепят нашето предложение за увеличаване на техния бюджет, защото да не стане така, че из един път, когато отново музиканти или други излязат на протест, отново да се отупа чл. 1, който се оказа много широк член на нашия бюджет, с много големи възможности.
Понеже тук имаше лични обяснения, искам да заявя от трибуната на Народното събрание, че аз като журналист съм изключително благодарен на позицията на националните медии по един казус още от 1999 г., когато върху мен се изсипа цялата строгост на държавата, и ако не беше Българското национално радио – така е, господин Биков, още оттогава – нямаше да имам подкрепата на другите журналисти в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Дуплика – господин Ченчев, имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Биков! Аз се радвам, че Вие се съгласявате с мен и че регистрираме тази недофинансираност.
Именно поради тази причина – ето, имате време за размисъл. Чухте дебата, подкрепете нашето предложение. Същото ми е и обръщението към госпожа Николова. След като е радетел не само за обществените, въобще за медиите като цяло, нека и тя да подкрепи нашето предложение.
Знаете всички, няма съмнение в тази зала, че обществените медии са недофинансирани. Няма такова съмнение.
Що се отнася до репликата на моя колега, ще кажа така: абсолютно прав е, съгласявам се с всичко, но трябва да добавим, че в тези пари, които сега са предвидени според Вашите предложения, изобщо не става дума и не може и да се мисли не само за доброто съхранение, а въобще и за категоризирането на архива на Българска национална телевизия да кажем. Проблем, който е изключително сериозен и не беше поставен. Но за пари там, тъй като трябва наистина много сериозно да се помисли, това е история, това е златен архив на българската държава и той се руши в момента. Мисля, че трябва наистина много сериозно да погледнем на тези неща, защото губим много от паметта си по този начин. Затова сме направили предложенията в този дух.
Затова, ако използвам реториката на един колега по-рано през деня, въпреки че ще внимавам за конструкта, трябва да Ви кажа, че по този начин като ги недофинансираме, се страхувам, че ги налягаме, както каза колегата. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители.
Гласували 134 народни представители: за 31, против 78, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията за чл. 48.
Гласували 130 народни представители: за 98, против 31, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 49 има предложение на народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители:
„В чл. 49, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения –
Приема субсидиите и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2019 г., както следва:
1.1. на ред I. „Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел“ числото 12 373,0 се заменя с числото 12 393,0 (+ 20,0);
1.2. създава се ред 32 „Българско сдружение на родовете от Македония“, числото 20,0.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Йордан Цонев и група народни представители:
„В чл. 49, ал.1 и ал. 2 се правят следните промени:
- в ал. 1 ред II. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия“ числото „173 000,0“ се заменя с числото „200 000,0“;
- в ал. 1 Раздел II ред 2 числото „18 500,0“ се заменя с числото „23 500,0“;
- в ал. 1 Раздел II ред 3 числото „145 000,0“ се заменя с числото „167 000,0“;
- в ред „Всичко“ числото „185 373,0“ се заменя с числото „212 373,0“;
- в ал. 2 раздел II. „Капиталови трансфери за нефинансовите предприятия“ числото 380 000,0 се заменя с числото 404 000,0;
- в ал. 2 Раздел II ред 2 числото „120 000,0“ се заменя с числото „137 000,0“;
- в ал. 2 Раздел II ред 3 числото „39 000,0“ се заменя с числото „46 000,0“;
- в ред „Всичко“ числото „381 000,0“ се заменя с числото „405 000,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители.
Гласували 127 народни представители: за 18, против 31, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Гласували 123 народни представители: за 9, против 81, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 49, подкрепен от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 97, против 27, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 50 има предложение на народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Ловеч се правят следните изменения:
1. на ред Априлци числото „2 514,7“ в колона 2 се заменя с „4 195,7“, а числото „256,3“ в колона 6 се заменя с „1 937,3“.
2. на ред Троян числото „15 649,5“ в колона 2 се заменя със „17 330,5“, а числото „1 079,3“ в колона 6 се заменя с „2 760,3“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милко Недялков:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Ловеч се правят следните изменения:
- на ред Угърчин числото „4 920,7“ в колона 2 се заменя с „5 120,8“, а числото „555,9“ в колона 6 се заменя с „756,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милко Недялков:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Ловеч се правят следните изменения:
- на ред Ябланица числото „5 389,4“ в колона 2 се заменя с „6 058,6“, а числото „408,7“ в колона 6 се заменя с „1 077,9“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кристина Сидорова:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Габрово, на ред Севлиево числото „15 652,9“ в колона 3 се заменя с „17 652,9“, а числото „1 644,7“ в колона 6 се заменя с „3 644,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
„І. В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Шумен се правят следните изменения:
1. на ред Шумен числото „1 339,9“ в колона 6 се заменя с „16 339,9“ за завършване летния театър – /има проектна готовност/ с озвучаване, общинска собственост – 3 млн. лв., изграждане на парк в кв. Гривица терен 32 дка – общинска собственост/покрит басейн, спортни и детски площадки, велоалеи/ – 4 млн. лв., подземен паркинг в централната част на Шумен и довършване на тунела към паркинга за 250 автомобила – 2 млн. лв. и ремонт на улици в 28 села в община Шумен – 5 млн. лв.;
2. на ред Нови Пазар числото „528,4“ в колона 6 се заменя с „3 528,4“ за ремонт на улици и тротоари – 3 млн. лв.;
3. на ред Каспичан числото „323,8“ в колона 6 се заменя с „6 823,8“ за реконструкция на водопроводна мрежа – 2 млн. 500 хил. и ремонт на улици и тротоари – 4 млн. лв.;
4. на ред Велики Преслав числото „421,8“ в колона 6 се заменя с „2 421,8“ за подмяна на съществуващ и изграждане на нов довеждащ водопровод от Велики Преслав МФОС до група села – с. Драгоево, с. Миланово, с. Мокреш, с. Суха река, и с. Златар – 2 млн. лв.;
5. на ред Смядово числото „305,5“ в колона 6 се заменя с „1 305,5“ за построяване на нов медицински център – 1 млн. лв.;
6. на ред Венец числото „434,0“ в колона 6 се заменя с „464,0“ за изграждане на детска площадка в с. Ясенково – 30 хил. лв.;
7. на ред Каолиново числото „496,0“ в колона 6 се заменя с „37 396,0“ за основен ремонт на улици в населени места – 400 хил. лв., обновяване и реконструкция на парк и площад в с. Тодор Икономово – 900 хил. лв., изграждане на канализационна мрежа и реконструкция на ВиК в с. Тодор Икономово – 35 млн. лв. и изграждане на сграда за тържествени мероприятия – 600 хил. лв.;
8. на ред Никола Козлево числото „335,0“ в колона 6 се заменя с „635,0“ за построяване на стадион в с. Вълнаре – 300 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Николай Иванов и Иван Генов:
„І. В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Враца се правят следните изменения:
1. на ред Криводол числото „427,1“ в колона 6 се заменя с „927,1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов:
„І. В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Видин се правят следните изменения:
1. на ред Белоградчик числото „435,2“ в колона 6 се заменя с „473,2“;
2. на ред Бойница числото „204,9“ в колона 6 се заменя с „225,39“;
3. на ред Брегово числото „320,1“ в колона 6 се заменя с „420,1“. В колона 5 числото 56,0 се заменя с числото „70,0“. В колона 4 числото „552,5“ се заменя с числото „792,5“. В колона 3 числото „4141,5“ се заменя с числото „4478,5“;
4. на ред Видин числото „1 158,1“ в колона 6 се заменя с „1 273,91“;
5. на ред Грамада числото „242,2“ в колона 6 се заменя с „266,42“;
6. на ред Димово числото „626,8“ в колона 6 се заменя с „689,48“;
7. на ред Кула числото „331,4“ в колона 6 се заменя с „364,54“;
8. на ред Макреш числото „202,4“ в колона 6 се заменя с „222,64“;
9. на ред Ново село числото „161,1“ в колона 6 се заменя с „177,21“;
10. на ред Ружинци числото „310,6“ в колона 6 се заменя с „341,66“;
11. на ред Чупрене числото „264,2“ в колона 6 се заменя с „290,62“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Надя Клисурска и Виолета Желева:
„І. В чл. 50 в таблицата в раздел Област Пазарджик се правят следните изменения:
1. на ред Стрелча в колона 6 числото „185,3“ се заменя с 1 185,3“.
Увеличението е за рехабилитация на общински път ІІІ-8003 Блатница – Смилец – Дюлево от 23+764 до км 38+700.
2. на ред Пазарджик в колона 6 числото „1 532,1“ се заменя с „6 532,1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев и Георги Гьоков:
„В чл. 50 в таблицата в раздел Област Стара Загора се правят следните изменения:
1. на ред Гълъбово в колона 4 се поставя числото „340,0“.
2. на ред Николаево числото „3 483,2“ в колона 3 се заменя с „3 833,2“, а числото „37,2“ в колона 5 се заменя с „40,92“.
3. на ред Чирпан числото „10 564,1“ в колона 3 се заменя с „11 621,1“, а числото „143,4“ в колона 5 се заменя с „158,4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Ченчев и група народни представители:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Софийска се правят следните изменения:
1. на ред Ботевград числото „310,3“ в колона 5 се заменя с „360,3, а числото „932,3“ в колона 6 се заменя с „985,0”.
2. на ред Горна Малина числото „119,0“ в колона 5 се заменя с „130,0, а числото „440,4“ в колона 6 се заменя с „500,0”.
3. на ред Елин Пелин числото „0“ в колона 4 се заменя с „540,0”.
4. на ред Златица числото „0“ в колона 4 се заменя с „310,0, числото „36,8“ в колона 5 се заменя с „40,0”, а числото „148,0“ в колона 6 се заменя с „170,0”.
5. на ред Копривщица числото „131,0“ в колона 4 се заменя с „160,0, числото „37,3“ в колона 5 се заменя с „40,0”.
6. на ред Костенец числото „814,0“ в колона 4 се заменя с „850,0, числото „135,4“ в колона 5 се заменя с „150,0”, а числото „360,2“ в колона 6 се заменя с „385,0”.
7. на ред Пирдоп числото „405,9“ в колона 4 се заменя с „450,0, числото „68,2“ в колона 5 се заменя с „80,0”, а числото „161,6“ в колона 6 се заменя с „170,0”.
8. на ред Правец числото „333,3“ в колона 5 се заменя с „350,0.
9. на ред Самоков числото „1 048,5“ в колона 4 се заменя с „1 100,0, числото „202,7“ в колона 5 се заменя с „250,0”, а числото „940,3“ в колона 6 се заменя с „1 000,0”.
10. на ред Чавдар числото „105,6“ в колона 4 се заменя с „110,0, а числото „30,1“ в колона 5 се заменя с „35,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Крум Зарков и група представители:
„В чл. 50, за Област Русе, сумите в колона шеста за целева субсидия за капиталови разходи да се увеличат със средства за ремонт и рехабилитация на общински пътища, както следва:
- Ред 1 – Борово – цифрата „290,6“ да стане „300,0“;
- Ред 2 – Бяла – цифрата „423,4“ да стане „440,0“;
- Ред 3 – Ветово – цифрата „355,9“ да стане „365,9“;
- Ред 4 – Две могили – цифрата „454,1“да стане „465,0“;
- Ред 5 – Иваново – цифрата „585,2“ да стане „600,0“;
- Ред 6 – Русе – цифрата „1 497,2“ да стане „2 000,0“;
- Ред 7 – Сливо поле – цифрата „425,4“ да стане „436,0“;
- Ред 8 – Ценово – цифрата „325,1“ да стане „335,1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Веска Маринова Ненчева:
„І. В чл. 50 в таблицата, в раздел област Пловдив се правят следните изменения:
1. на ред Карлово числото „1 158,2“ в колона 6 се заменя с „2 821,8“.
Средствата са за:
1. Град Калофер: ремонт на път от края на града до мост на Бяла река с дължина 7000 м, ширина 6 м, стойност 1 260 000 лв.
2. Град Баня: ремонт на детска площадка на Детска градина „Вяра, надежда и любов“, подмяна на настилката, стойност 40 000 лв.
3. Град Клисура: по повод 140 г. от Освобождението на България – ремонт, почистване и консервиране на паметник „Априлци“ в местността Зли дол, стойност 260 000 лв.
4. Село Розино: изграждане на спортна площадка, стойност 70 000 лв.
5. Село Богдан: ремонт на производни на улица 1-ва, дължина 900 м, ширина 6 м, стойност 50 000 лв.
6. Село Бегуници: ремонт на ул. 4-та, дължина 200 м, ширина 6 м – стойност 80 000 лв.
7. Село Васил Левски: ремонт на ул. 46-та, дължина 300 м, ширина 6 м, стойност 50 000 лв.
8. Село Ведраре: изграждане на спортна площадка (футболно игрище с изкуствена трева), стойност 60 000 лв.
9. Село Войнягово: ремонт и подновяване на спортен терен: трибуни, седалки – 60 000 лв., ремонт съблекални – 8 000 лв., 2 броя бойлери – 800 лв., доизграждане на ограда с мрежа – 15 000 лв., поливане ПВЦ тръби, 300 м маркучи, 2 броя пръскала – 3 500 лв., 3 броя скамейки, арка – 9 000 лв., валиране на терена – 1 500 лв., стойност 97 800 лв.
10. Село Горни Домлян: ремонт на ул. „Т. Генков“ -1, дължина 22 м, ширина 5 м, стойност 53 000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Стоянова, дали е необходимо да се чете всичко – това са обяснителни бележки към промяната на ред Карлово? Вие дадохте промяната, която се предлага за ред Карлово.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това са предложенията на народните представители и мисля, че точно както са написани, трябва да бъдат изчетени в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „11. Село Домлян: ремонт на ул. 4-та, дължина 200 м, ширина 5 м, стойност 40 000 лв.
12. Село Дъбене: ремонт на ул. 2-ра, дължина 1 000 м, ширина 8 м, от осова точка 106 до осова точка 94, стойност 64 000 лв.
13. Село Иганово: ремонт на ул. 2-ра, дължина 260 м, ширина 5 м, стойност 60 000 лв.
14. Село Каравелово: ремонт на ул. „Владимир Ленин“, дължина 1 000 м, дължина 6 м, стойност 80 000 лв.
15. Село Климент: ремонт на ул. 13-та, от осова точка 9 до осова точка 83, дължина 460 м, ширина 6 м, стойност 77 000 лв.
16. Село Куртово: ремонт на ул. 8-ма, дължина 800 м, ширина 6 м, стойност 35 000 лв.
17. Село Кърнаре: ремонт на ул. 17-та, дължина 150 м, ширина 6 м, стойност 60 000 лв.
18. Село Московец: ремонт на ул. 7-ма, дължина 150 м, ширина 6 м, стойност 30 000 лв.
19. Село Певците: ремонт на ул. 3-та, дължина 160, ширина 6 м и ул. 15-та, дължина 180 м, ширина 6м, стойност 50 000 лв.
20. Село Пролом: ремонт на читалищна сграда на Народно читалище „Наука“, стойност 60 000 лв.
21. Село Слатина: ремонт на ул. 10-та, дължина 100 м, ширина 6 м, стойност 60 000 лв.
22. Село Соколица: ремонт на ул. 13-та, дължина 400 м, ширина 6 м, стойност 70 000 лв.
23. Село Христо Даново: ремонт на ул. 2-ра, дължина 800 м, ширина 6 м, стойност 70 000 лв.
24. Село Мраченик: ремонт на клубна сграда, стойност 15 000 лв.
25. Кв. Сушица: ремонт на сградата на водоема, стойност 30 000 лв.

2. На ред Хисар числото „370,1“ в колона 6 се заменя с „439,7“.
Увеличението е за:
Село Михилци: ремонт на част от ул. 2-ра, от осова точка 96 до осова точка 107, дължина 353 м, стойност 69 600 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Дора Илиева Янкова:
„І. В чл. 50 в таблицата, в раздел област Смолян се правят следните изменения:
1. на ред Баните числото „555,2“ в колона 6 се заменя с „2 555,2“ – за общински пътища и улици в населените места Давидково, Гълъбово, Баните, Дрянка, Оряховец, Малка Арда, Вишнево, Босилково и др.
2. на ред Борино числото „233,2“ в колона 6 се заменя с „2 233,2“ – за общински пътища и улици
3. на ред Девин числото „547,8“ в колона 6 се заменя с „2 547,8“
- 1 млн. лв. за междуселищен път Триград – Кестен;
- 500 хил. лв. за междуселищен път Михалково – Чуреково;
- 500 хил. лв. за капиталови разходи за МБАЛ „Девин“ ЕАД.
4. на ред Доспат числото „302,8“ в колона 6 се заменя с „2 302,8“ – за ремонт и реконструкция на общински път Доспат – село Късак
5. на ред Златоград числото „397,4“ в колона 6 се заменя с „10 397,4“ – за изграждане на геотермална отоплителна система на град Златоград – втори етап – 10 млн. лв.
6. на ред Мадан числото „1 008,5“ в колона 6 се заменя с „3 008,5“ – за изграждане на общински пътища Върбина – Боровина и до село Купен, Гарабина, Касап
7. на ред Неделино числото „673,7“ в колона 6 се заменя с „4 173,2“
- 1,5 млн. лв. за доизграждане на междуобщинския път Крайна – Долен;
- 2 млн. лв. за общински пътища и улици;
8. на ред Рудозем числото „532,2“ в колона 6 се заменя с „2 532,2“ – за общинските пътища в Рудозем, Елховец, Витина, Поляна
9. на ред Смолян числото „1 921,4“ в колона 6 се заменя с „11 921,4“
- 5 млн. лв. за улици и общински пътища в населените места в община Смолян ;
- 1 млн. лв. за построяването на приют за бездомните кучета;
- 4 млн. лв. за доизграждането на улиците в град Смолян – „проф. Асен Василев“, „Екзарх Йосиф“, „Студенец“, „Червена скала“, „Атанас Стайков“, „Панорама“, „Дельо Войвода“, „Георги Сава Раковски“.
10. на ред Чепеларе числото „450,5“ в колона 6 се заменя с „2 450,5“ – за улици и общински пътища в селата Павелско, Зорница, Хвойна, Малево и Орехово.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Петрова Нинова и група народни представители:
„ХІІI. В чл. 50 в уводното изречение се правят следните изменения:
1. Числото „3 234 390,2“ се заменя с „3 294 390,2“.
2. Числото „294 022,0“ се заменя с „316 022,0“.
3. Числото „38 228,1“ се заменя с „41 228,1“.
4. Числото „179 110,2“ се заменя с „284 110,2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николай Асенов Тишев:
„В чл. 50 в таблицата, в раздел област Бургас се правят следните изменения:
„На ред Бургас числото „103 475,3“ в колона 2 се заменя с „104 675,3“, а числото „1 677,1“ в колона 6 се заменя с „2 877,1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Илиев Богданов и група народни представители:
„В чл. 50 цифрата 3 234 390,2 се заменя с цифрата 3 235 536,8 (+1 146,6).“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Весела Николаева Лечева и група народни представители:
„І. В чл. 50 в таблицата, в раздел област Велико Търново, колона 6, се правят следните промени:
„1. Община Павликени – числото „736,4“ се заменя с „4 236,4“ – за стартиране доизграждането на околовръстния (обходен) път на град Павликени.
Мотиви: Проектното трасе на околовръстния път пресича АМ „Хемус“ и е целесъобразно този участък от път ІІІ-3 да се свърже именно в зоната на пресичането им.
2. Община Сухиндол – числото „202,9“ се заменя с „8 557,0“ от които:
- 1 341,0 – за реконструкция и рехабилитация на част от уличната мрежа в гр. Сухиндол;
- 4 853,1 – рехабилитация на водопроводи в населени места от общината;
- 1200,0 – за саниране на административни сгради на детска градина и детска ясла;
- 960,0 – за рехабилитация на водопровода на с. Бяла река.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, обявявам 30 минути прекъсване на работата на Народното събрание, преди да продължим с дебатите.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Продължаваме заседанието, часът е 12,00.
Заседанието продължава с обсъждане на чл. 50 от Закона за бюджета.
Господин Недялков, преди почивката заявихте желание за изказване.
Господин Иванов е след него. Отбелязвам желаещите, ще има много изказвания.
Заповядайте, господин Недялков, имате думата.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам по предложенията, които са направени от мен в допълнение на чл. 50 от Закона за държавния бюджет – това са три предложения на територията на Ловешка област. Преди това искам да кажа, че в областта се забелязва трайна тенденция през последните няколко години за липса на повишаване както на изравнителната субсидия, така и на субсидията за капиталови разходи на общините в Ловешка област.
Тази тенденция е особено забележима примерно за една от добрите общини на нашата територия, каквато е община Троян, която не е получила задоволително обяснение от Министерството на финансите – защо от няколко години няма нарастване на тази част от държавното финансиране.
Затова ние с колежката Валентина Александрова правим предложение тази година на територията на община Троян да започне финансирането на доизграждането на третата следваща нова клетка на Регионалното депо за твърди битови отпадъци, което обслужва освен територията на община Троян, също така и община Априлци. Ние сме разделили субсидията за капиталови разходи, както на община Троян – нашето предложение е такова, така и на община Априлци. Нека да се знае, че в скоро време депото ще бъде запълнено и необходимостта от изграждането на трета клетка е изключително наложително.
Второто предложение, което е направено от мен, е за повишаване на капиталовите разходи на община Ябланица, която също страда от дефицит както на изравнителна субсидия, така и на субсидия за капиталови разходи. Това е за реконструкцията на едно селско училище в село Брестница, проектът за което е готов. Направена е цялата проектосметна документация и мисля, че в едно живо село, каквото е село Брестница, трябва да бъде реновирана сградата на училището.
Последното предупреждение – третото, е отново за училище, и то също както в Брестница се казва „Христо Ботев“. Това е за довършването на една реконструкция на едно училище в село Кирчево – училище „Христо Ботев“. Реконструкцията е започнала още през 2001 г. и така недозавършена, а там учителският колектив е един много боен колектив. Децата са готови да продължат образованието си, трябва да се подпомогне общината само с 200 хил. лв., за да завърши ремонтът на училището.
Вярвам, че Вие ще подкрепите тези мои предложения. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Господин Иванов има думата за изказване.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Учудващо е, че днес тук, когато обсъждаме именно този важен момент, а именно финансирането на общините в Република България, няма нито един представител на Министерския съвет. Да направя една прелюдия към своето изказване, моите предложения. Знаете, уважаеми колеги, и още вчера Ви го припомних, че ние направихме едно предложение в Закона за публичните финанси, в което този режим на отпускане на средства на общините да минава през Народното събрание, през органа, който определя разходите на държавата, органът, който приема държавния бюджет. Направихме предложение да се спре тази порочна практика, в която на калпак, без ясни критерии министър-председателят с решение на Министерския съвет раздава пари на общини, и то само на свои общини.
А именно по тази причина днес не само аз, но и моите колеги сме направили своите предложения за общините в своите области, за конкретни обекти, които са необходими и изключително важни за местната инфраструктура и за подобряването на качеството на живот на гражданите и живущите в тези големи и малки населени места.
Област Шумен не прави своето изключение. Да припомня, че миналата година с решение на Министерския съвет се отпуснаха средства в района, и то по доста, пак казвам, неясни критерии. Не се знае кой и кога трябва да кандидатства, не се знае кой с какъв обект да кандидатства. Една сутрин се събужда господин премиерът и решава, че тези пари трябва да се дадат.
Аз си направих труда, уважаеми колеги, да разговарям с гражданите на тези общини и да разбера какви са техните конкретни нужди, от какво се нуждаят да бъде подобрено в тяхното населено място, за да могат те да имат един нормален живот, и то да бъдат средства, които са гарантирани в Закона за държавния бюджет.
Крайно съм изненадан защо Комисията не подкрепя подобни предложения, защо народните представители, които представляват своите региони, не могат да защитават интересите на своите граждани? Например за град Шумен, конкретно за град Шумен предлагам да се отпуснат средства за завършване на Летния театър, да се завърши изграждането на парка в квартал Гривица, където общината се опитва сега да го подари, да го хариже на частен собственик, на един господин, който да направи незнайно какво съоръжение, с незнайно каква потребност и кой ще го ползва, а в същото време искам тук от името на своите граждани да се отпуснат конкретно средства този парк да бъде направен и да се ползва от гражданите. Това е един освободен военен имот, който наистина е идеален за парк, а в този район няма такъв парк.
Записал съм, че трябва да се отпуснат средства за спортни детски площадки, за велоалеи, подземен паркинг в централната част на град Шумен, довършване на тунел, ремонт на улици в 28 села, защото кметът на община Шумен, който е от ГЕРБ, очевидно не го интересува. Вече трета година е кмет на община Шумен – не отпуска никакви средства за селата в община Шумен. Сега е моментът тук да бъде подкрепено, за да може тези села да бъдат с ремонтирана инфраструктура.
За Нови пазар – също: да се отпуснат 3 милиона лева за ремонт на улици и тротоари, защото след управлението на кмета на ГЕРБ там е като паднала бомба от война. Мина един воден цикъл и няма кой да асфалтира улиците, а хората си трошат колите. В крайна сметка Народното събрание е органът, който може да направи това нещо.
В Каспичан – да се отпуснат пари за реконструкция на водопроводната мрежа. Да не се стига до парадокси, в които ВиК-то да ходи да събира средства от джоба на гражданите, за да може да ремонтират водопровода. Едно безумие и заради това в момента е на Прокуратура.
Във Велики Преслав – подмяна на съществуващ водопровод с изграждане на обединен водопровод на няколко села, които от години чакат да се отпуснат пари и са постоянно на воден режим.
Драгоево, Новано, Микре, Суха река, за Смядово, за построяване на медицински център в Завенея, за построяване на детска площадка в Ясенко, за Каолиново, за основен ремонт на улици в населени места, за Никола Козлево, построяване на стадион, където липсва в едно село Вълнаре, въпреки че кметът е Ваш.
Виждате ли, че ние от БСП не делим гражданите от коя политическа сила е избран кметът. Важно е на тези хора да им се даде възможност да водят нормален живот, и то по начин и ред, който е установен от закона – именно през държавния бюджет, а не с феодални владения, където единствено падишахът – господин Борисов – премиерът, решава как да отпусне парите и неясно на какви основания.
Днес е моментът да се промени тази практика. Затова Ви умолявам, колеги народни представители, да гласувате, да подкрепите тези предложения, защото, пак ще се повторя, те излизат именно от гражданите и излизат от тези, които са избиратели – и Ваши, и наши, и на всеки един тук в тази зала, и те имат конкретни нужди. Те са отбелязани в тези предложения. Не да караме по един ред, който ще продължи с години наред, с години наред и ще бъдат ощетявани много, десетки граждани. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Моля народните представители да заемат местата си! Трудно се говори от трибуната. Много Ви моля за тишина в залата!
Има ли реплики? Няма.
Следващи изказвания? Има още трима или четирима, петима и повече. Всички ще имате възможност да се изкажете.
Заповядайте, госпожо Лечева, имате думата за изказване.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми дами и господа, колеги народни представители! За съжаление, трябва да повторя думите на колегата от ляво, който преди малко каза за един сериозен проблем, който касае начина, по който се разпределят средствата на българските данъкоплатци.
За съжаление, през последните години се затвърди изкуствената практика умишлено да се занижава приходната част на бюджета, за да може абсолютно непрозрачно пред българските граждани да се харчат техните средства. Абсолютно субективен да бъде подходът по начина, по който се разпределят те по определените общини и населени места.
Това, което, разбира се, ни се представя през годината Борисов да вади като фокусник от джоба си пари за хората с увреждания, пък обещания от рода: едно стадионче за 100 млн. лв., разбира се не е в европейската практика и това като народно представителство трябва да го променим.
Моите въпроси са свързани например със средства, които са необходими за инфраструктура, за ВиК мрежа, водопроводна мрежа, и, разбира се, най-вече със саниране във Великотърновска област – в общините Павликени и Сухиндол. Нарочно списъкът е много скромен, защото пък във Великотърновска област се носи слухът, че не Борисов, а Цветанов е определял как се разпределят средствата и от него зависи дали един проект ще успее и дали един проект ще се финансира.
Затова ние бяхме скромни в нашите искания, защото по-добре е да отидем да се разберем с господин Цветанов, а не тук, когато се обсъжда бюджетът.
Въпросът ми е свързан с министъра на финансите, за съжаление, него го няма и може би някой от управляващите, които са правили този бюджет и които са участвали във формирането на бюджета, да ни кажат по-подробно: как виждат програмата за енергийна ефективност или за санирането? Една изключително несправедлива програма. По начина, по който беше реализирана, несправедлива към българските граждани, каква е Вашата визия по отношение на Програмата за енергийна ефективност? Защото Вие от това че предизборно направихте и реализирахте част от тази програма, изхарчихте чисто предизборно едни 2 милиарда – огромен обществен финансов ресурс, но това остана с лошото усещане на българските граждани, че една част безплатно се възползват, а друга ще трябва да плащат. Така че искам да чуя някакъв отговор и някакъв аргумент за това, което преди малко казах. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Има ли реплики? Няма.
Следващо изказване?
Господин Николай Иванов има думата за изказване.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е за увеличаване на средствата за капиталови разходи на община Криводол в област Враца с 500 хил. лв.
Общината е с такова географско положение, че когато възникнат тежки ситуации по главен път Е79, целият трафик в посока Видин и Дунав мост 2 и обратно – в посока София и Варна, се пренасочва през тази малка община, чиято лична мрежа не е проектирана да поеме такова интензивно движение. През лятото и до края на месец октомври това се случи вследствие на един ремонт на главен път Е79, преди няколко дни отново вследствие на тежката зимна обстановка се наложи пренасочване на цялото движение през уличната мрежа на общинския център и част от републиканската мрежа на територията на общината. Изключително тежки деформации има по уличната мрежа, които Министерството на регионалното развитие пое ангажимента аварийно да ремонтира, но това няма да е достатъчно, особено при бъдещи такива ситуации. Затова моля да бъде подкрепено моето предложение за достатъчно средства, които самата община не може да осигури за ремонт на уличната мрежа, още повече че самата община е в изключително тежко финансово състояние.
Надявам се, че ще получим подкрепа за това и предварително Ви благодаря. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Желаещи за изказване? Поглеждам и към другите групи.
Заповядайте, господин Али, имате думата.
След това господин Кирилов, за да не са от една и съща група изказващите се депутати.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Съжалявам, че министърът на финансите го няма, но предполагам наблюдава процесите по медиите, за да чуе това, което народните избраници, народните представители предлагат тук относно Бюджета на Република България за 2019 г.
Много грозно изглежда между другото – снощи и по новините гледах, когато народни представители се изказват – няма реплики, няма дуплики, всичко е окей в страната, България цъфти! В един момент да не се окаже, че това да Ви изиграе, обръщам се към управляващите, една много лоша шега.
Тук сме народни представители, за да има дебати, казуси и диспути, за да се намери най-доброто решение за всички общини в България, и като цяло за всички живущи в страната, за да не продължи тази емиграция, която вече е може би над три милиона.
Уважаеми колеги, в Законопроекта са отчетени редица дългосрочни предложения на общините за подкрепа на финансово по-слабите общини. Разбира се, има и положителни неща в самия законопроект, включително предложеното увеличение на субсидиите за делегираните от държавата дейности за 2019 г.
Същевременно обаче трябва да отбележим, че положителните промени по отношение на финансирането на повечето делегирани от държавата дейности ще осигурят предимно, забележете, догонване на ръста на минималната работна заплата, отколкото достойното заплащане на труда в бюджетната сфера.
Важните трансфери за местни дейности, общата изравнителна субсидия, целевата субсидия за капиталови разходи и за зимно поддържане и снегопочистване остават далеч под нивата, които биха осигурили ефективно качество на публичните услуги и адекватен ресурс за поддържане на общинската пътна мрежа.
От години общините чрез Националното сдружение на общините в република България предлагат да се осигури относително равнопоставено финансиране на републиканската и общинската пътна мрежа с цел осигуряване на еднакво качество за гражданите, които живеят в тези населени места.
Следва да се отчете, че общата дължина на общинската пътна мрежа в Република България е 19 500 км. Това сме го коментирали, когато обсъждахме и Закона за тол системата, когато с министъра имахме спорове и казвахме, че общинската пътна мрежа е толкова, колкото е и републиканската, включая и магистралите в Република България, тоест 20 хил. на 20 хил. километра. Имайки предвид, че улиците по населените места са още 57 хил. км, от които колеги, 65%, са в крайно лошо състояние, ние трябва да помислим добре и да намерим точния механизъм когато разпределяме финансовите средства. Приема се бюджет, за да има равнопоставеност между живущите и тези, които пътуват през тези републикански пътни мрежи и инфраструктури като магистрали не само български, но и чуждестранни граждани.
Уважаеми колеги, Националното сдружение, когато обсъждаше чл. 54, ал. 3 от Закона за публичните финанси, в резултат на тези промени и механизма, между другото, без да се обсъди с кметовете на общини, остави 19 общини без да получат финансиране, без тази изравнителна субсидия за 2019 г. Имам предвид, че тези общини са добре финансово – общини като Пловдив, като София, като крайбрежните общини, които са в Република България, но това не е начинът да спираме тази общини от финансиране.
Завършвам, господин Председател. Ние от „Движението за права и свободи“ сме подготвили такъв механизъм за разпределение и може би в следващо управление на страната, което очакваме да се случи, ще предложим по-адекватно разпределение на тези средства.
Уважаеми колеги, нека това, което общините в Република България желаят и понеже сме зимен период, през този зимен период да заложим – това е мое предложение и на групата „Движение за права и свободи“, допълнителни средства от 3 млн. лв. за зимно поддържане и за снегопочистване, които да са като резерв в Министерството на финансите, а при необходимост или бедствено положение определените общини да бъдат финансирани именно от тези средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Али.
Има ли реплики?
Заповядайте – за реплика.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танер Али, много внимателно изслушах Вашето изказване относно Законопроекта за бюджета на Република България за 2019 г.
Какво точно имахте предвид, когато казахте, че изравнителната субсидия, целевата субсидия за капиталови разходи, и най-вече за зимна поддръжка и за снегопочистване, остава далеч под нивата, които биха осигурили едни по-качествени публични средства, като се има предвид, че в бюджета за 2019 г. точно за тези услуги са заложени 10 милиона повече, отколкото в бюджета за 2018 г.? Точната сума е 294 милиона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Али.
Заповядайте, имате възможност за дуплика.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Али, имах предвид това, че увеличение с 10 милиона на бюджета е крайно недостатъчно за всички общини в Република България поради простия факт, че има различни общини и различни територии в страната.
Ако започнем от Родопите, където са най-трудно достъпните региони и където за километър се правят почти двойно по-големи разходи за зимно поддържане и преконструиране на свлачища, тези средства спрямо другите – в Северна България, в Североизточна България или Южна България, са съвсем различни. Имайки предвид отчетите от миналата година на Националното сдружение на общините и на всички кметове на общини, е изчислено, че тази година, ако имаме и сурова зима – дано да не е такава, да се молим на Всевишния това да не се случи, но ако се случи, тези средства, които са заложени допълнително, както и всяка година, ще има неразплатени разходи от страна на общините към фирмите, като задължения. Именно затова беше моето предложение – за допълнителни 3 млн. лв. в бюджета на страната, като резервен ресурс за зимно поддържане през 2019 г.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Али, аз се надявам, че този бюджет, който е увеличен от общия бюджет за страната с близо 456 млн. 100 хил. лв., ще бъде почти на нивото на средствата, които бяха миналата година. Защо? Защото в тези средства е включено увеличение на заплатите, увеличение на средствата, които допълнително ще се изплащат като разходи спрямо местните дейности. Това е отговорът ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Господин Кирилов отдавна имаше желание да вземе думата.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С колегите ми от София-област сме направили предложения за повече средства в бюджета за общините. Не вярвам, че това ще бъде подкрепено, но все пак искам да кажа и няколко думи по механизма за финансиране на общините и за една крачка в правилната посока – за ограничение на изравнителните субсидии на общините с повече средства.
За пръв път в бюджета има такъв механизъм, с който се изчислява как общините, които имат повече средства, да не получават изравнителна субсидия. Това е инструмент, който спомага или трябва да бъде използван за една вътрешна кохезия в страната и за изравняване на стандартите между равнищата в различните общини. Хубаво е, че се прави тази крачка, но лошото е, че част от показателите при изчислението – кои общини да имат изравнителна субсидия и кои да нямат, не са достатъчно обективни.
Смятам, че не може да се гледат само постоянните данъчни постъпления, а трябва да се гледат и другите постоянни постъпления в местния бюджет. Става така, че общините, които имат прекалено големи местни приходи, ще получат изравнителни субсидии, а в същото време общините, които нямат достатъчно бюджет да извършват собствените си дейности – защото имат добра събираемост, няма да получат изравнителна субсидия. Радвам се, че се върви в тази посока и голяма част от тези общини, като София и Пловдив, които имат достатъчен бюджет, не получават изравнителни субсидии.
Смятам, че проблемът трябва да бъде решен с една по-голяма финансова децентрализация – част от приходите от данък общ доход и от корпоративния данък да остават в общините, където са регистрирани хората или фирмите, които работят на територията на тези общини. Това е предложение, за което е говорено от доста дълго време. Надявам се, че в следващите бюджети ще продължим тази хубава крачка и ще го направим реалност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Иванов – реплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колега Кирилов, аз се радвам, че подкрепяте политиката на Министерството на финансите. Това предложение беше дискутирано и в Бюджетната комисия, а именно как изравнителната субсидия и тази за капиталовите разходи да бъде още по-справедливо разпределена по общините, които не само, както Вие казахте, имат санкция поради това, че недобре формират приходната си част, а и с това, че някои нямат големи фирми, големи данъкоплатци на територията си, и затова под една или друга форма републиканският бюджет да бъде по-справедлив към тях, за да помогне на българските граждани дори и в тези по-малки общини. Всъщност не са малко общините, които няма да имат изравнителна субсидия за тази година, няма да получат една финансова инжекция, която да достигне до гражданите и населението в територията на тези общини.
Това предложение за по-голяма децентрализация, за което Вие казахте, е обсъждано от много години. Мисля, че не е толкова много и наистина има своите нови нюанси и мисля, че добрата практика, която започваме, можем да доразвием в следващите години. Благодаря Ви все пак за подкрепата, която изразихте към политиката за тази година и по изравнителната субсидия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика ще вземете ли, господин Кирилов?
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Това е добра крачка, но лошото е, че пътят към ада е постлан с добри пожелания и намерения. Пак казвам: не може в тази формула да участват само постоянните данъчни приходи, не може една община, която има достатъчно много други местни приходи, да получи изравнителна субсидия, а такива общини, които нямат никакви местни, допълнителни приходи, да получават някаква минимална субсидия. Да, правилната крачка е.
Надявам се, че този проблем ще бъде решен в следващия бюджет. Надявам се, че тази финансова децентрализация ще бъде направена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Следващо изказване.
Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Трябва да споделя с Вас, че ситуацията, в която се намираме, е ситуация на дежавю.
Миналата година по това време имахме предложения, свързани с финансовото разпределение на помощи за общини или конкретни програми – ние предлагахме, Вие нехаехте, не приемахте, разбира се. За съжаление, имам усещането, че този път нещата са в ситуация на дежавю. Ние отново предлагаме, Вие няма да ги приемете вероятно, но ми се иска да отворите малко повече сетивността си и социалната си чувствителност към съвсем обикновените проблеми на хората, жители на град Карлово. След разговори с тях и с кметовете на населени места още от миналата година, аз ще си позволя тази година да предложа онова, към което те се стремят, да бъде подобрено в техните селища. Това обикновено е свързано с малките улици, а не с големите пътища и магистрали.
Предлагам в чл. 50 в таблица, Раздел „област Пловдив“, да се направят следните изменения:
„1. На ред Карлово числото „1 158,2 млн.“ в колона 6 се замени с „2 821, 8 млн.“.
Средства за ремонт на улиците в град Калофер, град Баня, град Клисура, село Богдан, село Бегунци, село Васил Левски, село Ведраре, село Войнягово, село Горни Домлян, село Домлян, село Дъбене, село Иганово, село Каравелово, село Климент, село Куртово, село Кърнаре и още няколко селища, в които имаме предложения за ремонт на детски площадки.
Завършвам с призива колегите от област Пловдив, включително и председателят на Комисията, да отворят наистина своята чувствителност към проблемите на хората в малките населени места и да подкрепят предложението. Само допълвам предложението – на ред Хисаря числото „371,1“ в колона 6 да се замени с „439,7“. Още веднъж призовавам за Вашата социална чувствителност към проблемите на малките населени места и хората в тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ненчева.
Има ли реплики? Няма реплики.
Господин Попов, имате думата за изказване – заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С различни законопроекти, които впоследствие стават закони, разбира се, Вие вменявате все повече задължения и отговорности на общините, без обаче да им бъде осигурен съответният ресурс, за да изпълняват тези вменени им от Вас задължения.
Като такъв фрапантен пример бих могъл да посоча, ето едно писмо до директора на Областна дирекция по безопасност на храните: „Относно: във връзка с постъпили множество сигнали в Българска агенция по безопасност на храните“. Какво според това писмо се вменява като задължения на общинските съвети и на съответните общини: „Според изискванията, посочени в чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните, общинските съвети приемат Програма за изпълнение на Национална програма и План за действие на съответната община, които отговарят на изискванията в наредбата по ал. 2. Преброяването на безстопанствените кучета и котки е пряка компетентност на общините. В тази връзка е необходимо да се обърнете за официално съдействие към съответните общини с искане за предоставяне на наличните данни за популацията на безстопанствените котки и за динамиката ѝ през последните три години“.
Ето, кметовете трябва да броят безстопанствените котки и динамиката им през последните три години – това вменявате като задължение на кметовете и на общините. Това е фрапантен пример.
В Проекта за държавния бюджет за 2019 г. на практика не са възприети предложенията на общините, обобщено направени през Министерството на финансите от Сдружението на общините. В тези предложения увеличението на делегираните от държавата дейности – администрация, образование, здравеопазване, култура, спрямо 2018 г. е за 139,7 млн. лв., а в Проекта на бюджет са предвидени 92,7 или с 47 млн. лв. по-малко.
Още по-драстично е положението при трансферите за местни дейности – изравнителна субсидия, зимно поддържане, субсидия „капиталови разходи“.
Предложението на общините е за увеличаване на 146 млн. лв. спрямо 2018 г., а в бюджета за 2019 г. държавата е предвидила увеличение само 23,3 млн. лв.
Нещо повече, в свое изявление от 28 октомври 2018 г. премиерът Борисов казва: „В бюджета за следващата година има над половин милиард лева повече за общините, предимно в Северна България. Ръстът на изравнителната субсидия за Северозападна България е над 114%“. Цифрите обаче категорично показват нещо друго. Ръстът на изравнителната субсидия за общините от областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч е под 20% – близо пет пъти по-малко от обявеното от премиера.
Той твърди още, че приоритетно има средства за развитие на уличната мрежа и общинските пътища. Тази инфраструктура общините финансират основно със средства от целева субсидия за капиталови разходи и собствени приходи. В Проекта за бюджет през 2019 г. нейното увеличение за общините спрямо 2018 г., е само 6% – от 164 на 174 милиона. Дали това може да се определи като приоритет, уважаеми народни представители?
На практика обявеното голямо увеличение на бюджета за общините покрива увеличението на заплатите, на делегираните от държавата дейности и ръст на минималната работна заплата от 1 януари 2019 г, както и тези безумия, които преди малко прочетох, вменени на общините. Всъщност тях даже не може да ги покрие.
За разлика от Министерския съвет, който чрез постановления, без ясни правила, без прозрачност раздава на калпак на свои общини и приближени, на 99% на свои общини, държавни пари, за Видинска област има 11 общини. Ние сме предложили за всичките 11 общини, без оглед на това коя община, образно казано, според управляващите е наша, ваша, защото във всички общини живеят достойни български граждани, увеличаване на капиталовите разходи с около 10%, защото в Северозападна България и във Видин основният работодател са общините. Там няма работа, там няма, за съжаление, вече останали и хора в работоспособна възраст, защото всички са или в чужбина, или по големите градове.
Основен работодател, пак повтарям, остават общините, които всяка година губят свой капацитет изобщо да изработят или да защитят, пък и да изпълнят някакъв проект с евросредства, от друга страна. Тези общини разчитат на помощта на държавата. В този бюджет обаче няма такава помощ и Северозападът, въпреки призивите тук и това, което Ви прочетох от господин премиера, отново не е на картата. Отново за Северозападна България, и в частност за Видин, за всичките 11 общини, не са предвидени във фокуса на държавата, не е предвиден целеви и диференциран подход, защото не може да сравните дори областният център Видин със София или Брегово с Пловдив, за да има един и същи подход.
За тези общини трябва целева помощ от държавата, за да могат да догонят останалата част от България, защото в момента те са извън България. В момента като стандарт на живот, като възможности, те наистина са извън останалата част на България. Не че в останалата част на България са цъфнали и вързали, но в Северозападна България, и в частност във Видинска област, положението наистина е трагично. Там все повече се обособяваме като един резерват, като територия без хора, без възможности за икономически растеж, с изнесени администрации на централната власт, които отиват в съседните области или се връщат тук, в София. Няма възможност за развитие на бизнес. Инфраструктурата към Северозапада също я забравихте и я отменихте. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Приключвам, уважаеми господин Председател.
Надявам се да приемете това наше предложение и наистина да се обърне специално внимание на Северозапада. Поне всички твърдите, че искате да бъде обърнато внимание, но друго виждаме тук, в Проекта за бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли реплики? Не виждам.
Ще дам думата за изказване на господин Тошев, за да прекъснем малко изказванията все от едната страна на залата.
Господин Тошев, имате думата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вчера не станах да опонирам срещу това, което казаха моите колеги, само искам да им кажа за статистиката. Има Държавен статистически институт, има и евростатистика – отворете тях и когато показвате тези листа, поне вземете верни числа. Грешката Ви беше повече от двойна, повече от двойна беше грешката, отворете си интернет и ще видите.
Второ, чест и почитания за тези предложения, които ги правите. Ето го, финансовият министър е тук, една груба сметка, не съм я правил с точност до хиляди левове, но до милиони горе-долу е вярна. Кажете на финансовия министър и на председателя на Финансовата комисия към парламента откъде да вземат тези 140 и повече милиона лева, за да ги добавят към субсидиите на общините? Как да ги вземат?
И другото, не е ли малко нагло – има колежка в Централна България, която е предложила 11 пъти увеличение на това, което предлага правителството – 11 пъти! Дотук.
Специално за Видин – защо е на това дередже и какво наследяваме? Кметът до 2015 г. е на БСП, 21 милиона лева задължения при 36 милиона бюджет. (Шум и реплики.) Седем милиона просрочени, блокирани сметки, блокирана каса, блокирани вода, ток, светофарите не работеха във Видин – при кмет на БСП. Да, да, тук е колегата Попов, той ще Ви каже същите факти. (Шум и реплики.) Сега управлява кмет на ГЕРБ.
Наследихме над 80 делà от контрагенти на общината за принудително изплащане на задължения. Провален проект за над 5 млн. лв. Спасен е и в момента е готов. Епиграфски център – изцяло провален. В момента работи.
Структурата на безработица, за която толкова много говорите в момента, във Видинска област безработицата е колкото средната за страната. Само че благодарение на Вашето управление безработните, които и в момента са безработни, нямат никаква квалификация, никаква и колкото и да се мъчим сега да ги квалифицираме, някои от тях нямат и диплома за средно образование.
При кмета на БСП – ето го финансовия министър тук, събираемост на местни данъци и такси 47%. Сега при средна за страната около 70%, във Видин е 75%. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Много красив регион за живеене е Видин, изключително красив регион за живеене е. Видин през тези три години, откакто управлява ГЕРБ общината, стана академичен център. (Смях и реплики: „Ооо!“ от „БСП за България“.) Във Видин това лято… Да, колкото и да Ви е смешно. Госпожата, която най-много се смее, видната спортистка, едва успяхме да си откупим гребната база. Гребната база ни беше взела, стрелбището на крайдунавския парк, един комплекс – хранителен и търговски. Както и да е.
В момента задълженията на общината са намалели повече от двойно, като просрочените са под 1 милион и се изплащат редовно и нямаме запорирани сметки, и нямаме дела.
Ако погледнем Видин по отношение на инвестициите, без Дунав мост 2, Видин е на едно от челните места в страната по инвестиции на човек от населението. Ако включим и Дунав мост 2, ще бием София, защото София си включва метрото, ние не включваме Дунав мост 2. Който може да смята, може да го види.
Другото, за Е-79, колеги от Северозапада и от цяла България, защо нямаме път? Защото съдиха доклада по ОВОС за Е-79, за изграждането на новото трасе, за село Костичовци, че имало гнездене на скорци и нямало къде да гнездят скорците, затова нямаме още път. Четири години се забави проектът. Сега има над 8000 отчуждителни процедури, за да може да се придвижи. Все пак ГЕРБ спазва законите и трябва да спазваме законите.
Изработват се парцеларните планове и се променят ПУП-овете, ако някой не знае.
В момента във Видин по „Региони в растеж“ и по линия на Министерството на околната среда и водите се изпълняват проекти за над 70 млн. лв. Ако не беше сменено управлението на БСП във Видин с ГЕРБ, сега Видинска община при четиридесет и няколко милиона бюджет щеше да връща 75 милиона за водния цикъл заради провалена пречиствателна станция. В момента тя се довършва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тошев.
Това беше изказване.
Реплики има ли? Господин Попов иска реплика.
Госпожа Лечева – също реплика.
Имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Тошев, това, което казахте за спрените светофари, е абсолютно вярно, само че това беше след управлението на господин Видов – кандидат-кмет и кмет от ГЕРБ, който в момента е осъден на последна инстанция. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) На последна инстанция е осъден.
Когато застъпи кметът на БСП във Видин, в общината нямаха химикалки, химикалки, с които да пишат. Светофарите бяха спрени. Двадесет и два милиона лева задължения – 22 милиона лева задължения! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това, което казахте, е вярно, но се отнася за местното управление на ГЕРБ.
Казахте, че безработицата във Видин е била намаляла. Сигурно е така към настоящия момент и аз ще Ви кажа защо. Защото БСП осигури финанси, които бяха отпуснати за Видин по времето на Орешарски. Сега с тези пари – над 12 млн. лв., Вие ще правите площад във Видин. Разбивате мрамора и както в София, ще слагате някакви павета и пясък. Е, не може да го разбиете, още не може, защото това е градено с години, наистина хубав площад имаше във Видин. От Камарата на архитектите казаха, че е необходима съвсем малка реконструкция, но трябваше да се изхарчат 12 млн. лв. и фирмите във Видин просто не могат да смогнат да наемат хора и разбият площада. И затова в момента безработицата може да е по-малка.
Втори фактор за по-малката безработицата във Видин е, защото не отиват в Бюрото по труда. Хората живеят по лична карта във Видин, но са някъде из страната или в Румъния и си работят там. Затова безработицата е намаляла.
Защо нямаме път? Ами, защото по времето на правителството на Орешарски пътя Е-79, високоскоростен, четирилентов, беше вкаран в Оперативна програма „Транспорт 2014 – 2020“, като приоритет. Дойдохте Вие, дойде Близнашки и го изкара от Оперативна програма „Транспорт“. Ето затова няма път.
Сега имахме няколко въпроса към регионалните министри – всичките от ГЕРБ – ами, като въведем тол таксите, евентуално след 2020 г., след 2030 г. и така нататък. Това е истината за Видин и всички хора от Видин… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, уважаеми господин Председател.
…уважаеми господин Тошев, и Вие я знаете, и аз знам, ние сме си от Видин, видинлии. Аз наистина се надявам Вие да подкрепите нашите предложения, защото, когато завършиха последните парламентарни избори, ние с колегата Топчиев предложихме една декларация на всички депутати от Видинския регион, с приоритети. За съжаление, само ние двамата я подписахме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли друга реплика?
Заповядайте, госпожо Лечева. (Шум и реплики.)
Госпожо Лечева, извинете.
Моля за ред в залата!
Господин Аталай, моля, заемете мястото си, не е удобно в гръб да Ви наблюдавам вече толкова време. Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Лечева, ще отчетем времето.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми колеги народни представители! Моята реплика към господин Тошев е именно от нашата загриженост срещу безпринципното разпределение на средствата за общините. Във Вашето изказване отново делите на общините на ГЕРБ и на БСП. Ние искаме ясно да бъдат разписани финансовите средства, с които ще се подкрепят българските общини, а не за определени общини да ги вадите като фокусници от ръкава.
Ето, ще Ви кажа: защо например в община Варна се отпуснаха 140 милиона държавни средства? Защо не се отпуснаха например за Великотърновска, за Видинска, както Вие казвате? Защо сте против например да се увеличат средствата за Видин? Аз бях в Макреш – изглеждаше като евакуирано селище. Обезлюдени са, защото няма никакви инвестиции в тези селища. Ние сме срещу безпринципното разпределение по начина, по който го правите. Миналата година чрез Постановление на Министерския съвет разпределихте близо милиард и половина, и тази година ще разпределите – ето срещу това сме и срещу деленето на общините на БСП и на ГЕРБ.
А за това, което си позволихте да кажете – нямам нищо общо с гребната база. Ако намерите, че е моя собственост, аз ще връча на Вас тази собственост. (Реплики от ГЕРБ.)
Ама, тя не е била никога моя, разбирате ли? Никога не съм претендирала за каквото и да е било. Моля Ви! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Друга реплика?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Това е трета реплика към изказването на господин Тошев.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Тошев, в изказването си пропуснахте да отбележите: репликиращият Ви господин Филип Попов, който от вчера прави подобни изказвания, свързани с бюджета на община Видин, колко пъти е бил народен представител от тази област (реплики от „БСП за България“) и в кое правителство колко средства са отпуснати не само за областния център Видин и за общинските такива, защото на мен ми омръзна да слушам фалшиви новини от тази трибуна (реплики от „БСП за България“), и конкретно от господин Филип Попов през последните няколко дни. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Дуплика на господин Тошев, след това лично обяснение на господин Филип Попов.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
По отношение на числата, четете бюджета, който е представен от Министерския съвет в Народното събрание, а не този на „Позитано“, защото се обърквате.
Другото е официална информация – при Румен Видов задълженията на община Видин са осем милиона и половина, при Герго Гергов са над 21 милиона – 2011 – 2015 г. (Реплики от „БСП за България“.) Осъден е заради това, че си е позволил да прави неща, които законите преценяват, че не са правилни, и прокуратурата го съди. Това показва, че и депутати, и кметове на ГЕРБ нямат чадър – който сбърка си понася наказанието.
Второто е по отношение на финансирането на общини на ГЕРБ и на БКП. Глупости на търкалета. (Възгласи от „БСП за България“.) В Макреш управлява БКП. Не бъркам! В Макреш управлява БКП. Партизанска община е от 1943 г. – никой друг не е управлявал там. (Реплики от „БСП за България“.) И сега си отворете § 50 и вижте – за Видинска община увеличението за изравнителната субсидия за година е 14,2%, а за Макрешка община е 17,3%. Така че недейте да говорите такива неща!
По отношение на… (Реплики от „БСП за България“.)
Добре управлявате, да! Супер добре управлявате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Тошев, не влизайте в диалог.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Затова сигурно сте ходили с джипове и не може да стигнете до Макреш. (Реплики от „БСП за България“.)
Уважаеми колеги, все пак Видин е прекрасен и е най-близо до Европа. Сега използвам времето, което остава – една минута, и искам да призова всички: да знаете, че на 1 декември 2018 г. се навършват 130 години от кончината на първия председател на Учредителното събрание и на първия председател на Първото Велико народно събрание Екзарх Антим I, погребан във Видин. Ще го честваме там. Заповядайте! Там живеят достойни хора, не всички са от ГЕРБ и от БСП. Така че заповядайте да отдадем заслужена почит на един велик българин – Екзарх Антим I. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте, господин Попов.
Само за колегите – репликата и дупликата са видове изказвания. Аз вече съм споделил последователното си разбиране, че споменаването на име на народен представител, по време на този вид изказване…
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, така е. Казвам го на други колеги. Благодаря Ви, госпожо Атанасова, че споделяте това.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Аз съм на същото мнение. Това е вид изказване, независимо дали е реплика, или дуплика.
Обръщам се към госпожа Атанасова с лично обяснение, и то е следното: депутат съм от Четиридесет и второ, Четиридесет и трето и Четиридесет и четвърто народно събрание, отколкото сте депутат и Вие, мисля. На последните парламентарни избори бях водач на листата във Видин, уважаема госпожо Атанасова, и бихме ГЕРБ с 12% разлика – първи в страната. (Ръкопляскания, възгласи от „БСП за България“.) Очевидно е, че съм направил нещо за областта, за града, за да получим това доверие там. Не знам Вие какво сте получили в избирателния си регион? От всичките тези години съм бил една година като управляваща партия. Вие колко години бяхте и сте управляващи? Какво направихте Вие за региона, за да получите тази огромна подкрепа в регионите си? Това е моят отговор.
А по отношение на фалшивите новини – никога не съм си позволявал да разпространявам фалшиви новини за когото и да било.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Така ли?
ФИЛИП ПОПОВ: Ако визирате сигнала в съответните медии, сайтове, национални медии, с който ние сезирахме Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – такъв е законът. Вие сте приели този закон, който в чл. 47, ако не се лъжа, визира, че сигнал по съществото си представлява публикация в медиите. Ние сме изискали от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да види фалшив ли е този сигнал, не е ли фалшив – това е цялата истина. Аз не съм сигнализирал, не съм разпространявал този сигнал (реплики от ГЕРБ) в средствата за масова информация, или където и да било. По никакъв начин срещу когото и да е било от колегите или министър Горанов, който в момента не е тук, който, между другото, по отношение на сигнала, даден срещу него, сам призна. Така че никога не съм разпространявал фалшив сигнал, а и няма да разпространявам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Приключихме с Видинския регион. Да преминем към Родопите. Вероятно Смолян?
Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, ще се спра на нашето предложение, като група народни представители, по отношение увеличаване на средствата за общините комплексно. Колегата Танер Али от „Движение за права и свободи“ се спря на тях.
Със Законопроекта, който се внася, винаги се внася и протокол за разногласия с общините. Смятаме, че това, което е направено дотук, като увеличение на средствата за общините – да, увеличени са, но преди всичко се покриват увеличенията от 10% за администрацията и парите за учителите. Много малко е увеличението на средствата за дейностите в общините и затова подкрепяме последното заседание на Сдружението на общините в България с обръщение към правителството да се увеличат със 110 милиона капиталовите разходи и правителството да ги разпредели. Неслучайно е такава инициативата от отделните области.
На второ място, действително подкрепяме средствата за зимно поддържане да бъдат увеличени и ще следим как ще протече то през зимата. Видяхте, още на първото мое питане към министъра готова ли е държавата за зимата – предупредихме за обледяването и точно в Стойките се обърна бус, заради това, че пътят беше заледен – държавен път. Не се шегувайте със зимата и подкрепете дори малкото пари, които искат общините.
Паралелно с това, поддържаме предложението на общините да се дадат още пари за общинската администрация. Предложили сме 12 милиона за кметовете на малките села и 46 милиона за общинската администрация. Има големи контрасти вътре в самите общини и затова групата народни представители правим общо предложение в чл. 50 за отношение към българските общини. Тъй като по чл. 1 споделихте, че приехте рамката, приехте и парите на общините – нашето увеличение не го приехте, днес имате възможност да пререшите този въпрос. Не е толкова сложно. В края на деня ще увеличим парите по общата рамка в чл. 1.
Сега по избирателния ми район – област Смолян. Искам да споделя и Вие знаете, че това е една изключително голяма област в Централните Родопи, където всичко е на колела, с много население. Може би е единствената област след Кърджалийска и Търговищка, с най-много населени места – повече от 246. Хората навсякъде искат да имат достойнство и да пътуват по добри пътища.
В общините Баните, Борино и Девин съм поискала увеличаване на парите за общински пътища и съм ги конкретизирала: за Баните, Давидково, Гълъбово, Дрянка, Оряховец, Малка Арда, Вишнево и Бодилково – една селска община, която живее по този начин; за Борино като цяло за общински пътища и улици; за Девин за пътя Триград – Кестен, за пътя Михалково – Чуреково и за капиталови разходи за общинската болница; за Доспат за пътя от Доспат до село Късак – най-голямото селище, което е с най-разбит път; за Златоград – хайде да подкрепим кмета на Златоград за геотермалната вода. Правителствата на левицата изградихме геотермалната централа в центъра, дадохме възможност да се извади водата при село Ерма река – дайте да дадем възможност на Златоград да се развие като геотермален център. Дотук всички министри на околната среда и водите казват, че няма възможности. Паралелно с това има как Златоград да си развие облика и като балнеоцентър; за Мадан – няма как да не кажа, че кметът работи, но има още пътища – Върбина, Боровина до Купен, Гъръбина и Касап. Да бъдат направени и тези пътища, защото парите по Програмата за развитие на селските райони вече са определени. Има необходимост и това да се направи; за Неделино – да доизградим пътя Крайна – Долен и за вътрешните улици това са нови проблеми, които възникват със свлачищните процеси; за Рудозем, Елховец, Цветино и ще дойда на Смолян.
Смолянска община е от общините, където са събрани пет селски общини, добавени към града, със 76 населени места. Тук предлагам за общински пътища и за улици, защото като региони в растеж няма възможност за средства в селската периферия. Това го казвам многократно.
Предлагам, заедно с това, да може… (Реплика от ГЕРБ.) Да, и времето – сигурно председателят ще каже. Има ги на вниманието Ви – за бездомните кучета, за самия град Смолян за вътрешните улици. Това са три селища, събрани преди 58 години…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Янкова, времето!
ДОРА ЯНКОВА: …и за град Чепеларе предлагам в Долен Рупчос – селата Павелско, Зорница и Хвойна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Времето!
ДОРА ЯНКОВА: Аз се обръщам към всички Вас: подкрепете предложението за общините и за родопските общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Господин Аталай, заповядайте за изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, дебатът за общините в този бюджет, в този раздел е основната характеристика как и по какъв начин правителството дава възможност на общините за по-нататъшно развитие. Дълги години във всеки бюджет стремежът на общините да направят така, че да се децентрализират и да получат самостоятелност, с която да могат да съберат онези парични средства, чрез които да инвестират в собствените си общини, някак си не се случва. Това не се случи и в нашето управление, но Вие дойдохте с идеята, че ще го направите, като дойдете на власт и вече десет години не го правите.
Сдружението на общините изисква 110 млн. лв. като капиталови, а не за да вземат тези пари и да направят така, че да не могат да бъдат вложени в инфраструктурата, или пък в снегопочистването. Само погледнете пътищата в Силистренска област, погледнете пътищата в Русенска област, погледнете пътищата в която и област да вземете.
Ако погледнете пътищата в Разградска област, също ще стигнете до извода, че тези 110 млн. лв. капиталови са много малка част от това, което искат общините. Разбрах, че само в община Видин всичко цъфти, в община Видин има толкова много инвестиции, че чак от София хората започнаха да се преселват във Видин. Ще се отзовем на поканата и ще отидем на отбелязване кончината на Антим I, но предлагам и цялото Народно събрание да отидем да видим как и по какъв начин се инвестират там средствата, че се е развила толкова тази община.
Колеги, за снегопочистванията по Дунава, по Североизточна България като завеят виелиците, по 3 – 4 дена хората не могат да се придвижат и отидат да си вземат хляб. Това увеличение, което го има в момента в бюджета, не е достатъчно.
Предложението на ДПС от страна на господин Танер Али е: нека да има 3 млн. лв., които да са в резерв и когато има такива чрезвичайни ситуации, да има средства, с които да се почистват пътищата.
Защо да не дадем 110 млн. лв. – това, което е предложено в момента, разпределени във всяка община и за свлачищни, и за екстрени ситуации? За къде държите тези пари? Сигурно пак в чл. 1. Между другото, като чуят чл. 1, БСП веднага настръхват, но този път става дума за чл. 1 в бюджета, колеги, където има определени средства, които ще бъдат изхарчени само през погледа и през портфейла на министър-председателя.
Идеята е, колеги, да се съсредоточим и да направим така, че поне да дадем възможност на общините за инфраструктурата на България, защото онези средства, които ще съберете от тол системата, няма да отидат към тези общински пътища. Затова ни е молбата.
Молбата ми е да подкрепим това предложение, за да има всяка област онези средства, с които да могат нормално да направят така, че да бъдат развити като област Видин. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Клисурска, заповядайте. Имате думата за изказване.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Децентрализацията на българските общини, за която всички говорят, е само на хартия, само химера. Реално тя не се случва. В момента над 120 закона вменяват задължения на общините, без да има необходимата финансова обезпеченост за това. Още повече с този бюджет по чл. 40, който ни се предлага, в момента виждаме увеличение на средствата, но това увеличение е основно и единствено от увеличението на минималната работна заплата – за заплати, но за капиталови инвестиции няма средства.
Българските общини бяха доведени до декапитализация точно поради тези вменени задължения от всички закони. И в тази връзка основателно е искането на Националното сдружение на общините 110 млн. лв. да бъдат заделени за всички български общини, 110 млн. лв. да бъдат заделени за капиталови инвестиции.
Уважаема госпожо Стоянова, виждам Ви отпред, много Ви е забавно, но на българските общини никак не им е забавно. По начина, по който сутринта взехте решение за тези 50 млн. лв., извадихте ги от ръкава като фокусник, и променихте чл. 1, по същия начин призовавам, уважаеми дами и господа народни представители, да приемете предложението на Националното сдружение на общините и да удовлетворите исканията за капиталовите инвестиции в размер на 110 млн. лв.
Сега конкретно по направеното предложение за област Пазарджик. Голямо е моето съжаление, че в момента виждам само един колега от област Пазарджик, защото ще си говорим за инфраструктурата в област Пазарджик. (Реплики от народния представител Халил Летифов.) Двама, извинете за което.
Направих питане миналия месец към регионалния министър за състоянието на пътната инфраструктура в област Пазарджик. И знаете ли какво ми посочва тя? Посочва ми, че в момента над 50% от пътната инфраструктура е в незадоволително и лошо състояние. Нима в тази област не живеят хора? Най-вероятно правителството фокусира ресурса по политически причини. Точно това доведе до големите социални и регионални различия. Точно това обезлюди нашите региони, защото няма справедливо разпределение на капиталовия ресурс за съответните общини.
Ще спомена двете предложения, които правя в чл. 50.
Едното предложение е свързано със западния околовръстен път на Пазарджик, който в момента минава през централната част на града. Министърът в отговор на питане признава, че това е недопустимо и че е изключително важно този западен околовръстен път да се реализира, но, за съжаление, Агенция „Пътна инфраструктура“ не разполага с определения финансов ресурс.
Знаете ли, че през централната част на града, където минава целият този трафик, който ще прочета: Етрополе – Пирдоп – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Батак – Доспат, потоците от Северна към Южна България минават през нашия град и през моста на река Марица, който в момента регионалният министър признава, че е в изключително тежко инфраструктурно състояние, че трябва неотложен ремонт, но, забележете, средства и за моста на река Марица не са осигурени, както и за западния околовръстен път. Очакваме да се случи инцидент, подобен на този в Италия, за да се събудят управляващите и да разберат, че инфраструктурата не се случва само в тези градове, в които имаме наши кметове, а трябва да се случва равнопоставено.
Другото предложение, което правя, е свързано с пътя от Пазарджик към Стрелча. Това е забравена българска община, която е курорт, а пътят от Пазарджик към Стрелча вече е неизползваем. Всеки ден училищен автобус се налага да извозва учениците от Блатница, Дюлево и Смилец към Стрелча. С този автобус не знам кога ще се случи инцидент, за да се сетят, че и този път се използва от хора. Миналата година регионалният министър обеща, че през 2018 г. ще бъдат заделени средства за Стрелча и за този път, но, за съжаление, и в този бюджет нито една стотинка не е отделена за него. Това, което аз правя като предложение, е не да се реализира цялата пътна отсечка, а да се реализира частично отсечката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Да се реализира частично отсечката, защото в тези населени места живеят хора и в тях, независимо от това, че няма кметове на ГЕРБ, трябва да има отношение.
Призовавам, госпожо Стоянова, да преразгледате решението по чл. 1 и 110 млн. лв. за капиталови инвестиции на общините да влязат още сега на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Уважаема госпожо Сидорова, заповядайте, имате думата.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е за увеличаване на капиталовите разходи за община Севлиево. Години наред там живеят хора, които по месец и отгоре нямат водоснабдяване и питейна вода. Принудени са в 21 век – 2018 г., да ползват вода от водоноски. Възрастни хора, малки деца, бебета – водата е от водоноски. Тридесет и пет дена тази година – септември и октомври, там нямаше вода.
Средствата, които аз предлагам, са за смяна на етернитов водопровод. От 1962 г. водопроводът не е подменян. Там в момента, в който се пусне вода, след един месец водопроводът гърми и водата отново трябва да бъде спряна. 1962 г.! Сещате ли се за какво качество на водата става дума? Сигурно не се сещате, защото не можете да си представите какво е 30 дни да нямаш капка вода и от чешмата да не тече нищо. (Шум в залата.)
Сигурно не Ви е интересна тази тема, но когато гласувате след малко си представете, че това са Вашите родители или Вашите деца, и че те няма…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Стойнев, не разсейвайте госпожа Менда Стоянова. Тя трябва да слуша внимателно дебата.
КРИСТИНА СИДОРОВА: …че това са Вашите родители и Вашите близки, които повече от 30 дена нямат вода.
Община Севлиево е икономически център, но от години проблемът с водата е пословичен и стана национален проблем. За съжаление обаче не е проблем и на сегашните управляващи.
Отново Ви призовавам: подкрепете моето предложение и нека да започне рехабилитация на водопровода там, защото едно от правата, които имаме, е достъпът до качествена питейна вода. За съжаление, това право на жителите на община Севлиево е отнето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Има ли реплики? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Състоянието на общинските пътища в област Русе е трагично. Многократно и предишният, и сегашният министър на регионалното развитие отговаряха на поставяните от нас въпроси и ни обясняваха и обещаваха, но така и нищо не се случи. Всички тези обещания и обяснения за пореден път доведоха до плачевно състояние. Бъдещите ремонти така и не се случиха. Няма достатъчно средства за тези пътища, което е видно и в бюджета.
Хората многократно изразяваха своето недоволство – излязоха на протести, затваряха пътища. Общинският съвет на една от общините два пъти излиза на открито заседание на пътищата и ги затваряше, но все още нищо!
Тези наши предложения за повече средства за ремонт и рехабилитация на общинските пътища са продиктувани от всички тези обстоятелства. Липсва реална връзка, реално отражение на обещанията от управляващите в отразените средства в бюджета. Не бъдете силни само на обещания, а подкрепете предложенията ни. Покажете, че можете да изпълнявате и отстоявате думите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, е за ремонта на отсечка от път в община Бургас, който сме коментирали може би вече 10 години. Основният му ремонт започва през 2008 г. по европроект и трябва да завърши след 2 години – след края на ремонтните дейности. Част от отсечката остава нерехабилитирана. Оттам нататък през 2010 – 2015 г. пътят е замразен.
Със скромни средства на община Бургас са направени два участъка от по 400 метра, след което обаче през последните две години отново не са отпуснати такива. Поставил съм въпроса и на новия министър на регионалното развитие… (реплика от „Обединени патриоти“) …Банево – Изворище, отделно е свързваща отсечка между магистрала „Тракия“ и Слънчев бряг, но отново глас в пустиня. Ясно ми е, че община Бургас няма такива средства, за да отремонтира този път, ясно е, че основните средства от капиталовите разходи отиват за централната градска част, но и в малките населени места живеят хора, които плащат данъци. Затова призовавам, особено народните представители от Бургаска област, и всички в залата, подкрепете нашето предложение, за да свърши тази сага, която продължава вече 10 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тишев.
Има ли реплики? Няма.
Процедура.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, искам да направя процедура за удължаване на работното време днес до приемане на Бюджета на Република България за 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Процедура.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Госпожо Председател, това, което каза госпожа Стоянова, е изключително важно. С оглед на предстоящото важно гласуване, моля за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за списъците.

Адлен Шукри Шевкед - тук
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - отсъства
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андон Димов Дончев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анелия Димитрова Клисарова - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Костадинов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - тук
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - тук
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - тук
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Димова Саватева - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - отсъства
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Елена Николова Йончева - тук
Елена Стефанова Аксиева - тук
Елхан Мехмедов Кълков - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Ерол Осман Мехмед - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Ивайло Ангелов Московски - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Киров Генов - тук
Иван Николов Миховски - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - тук
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Стоянов Младенов - тук
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - тук
Мария Йорданова Илиева - отсъства
Мартин Владимиров Тинчев - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Никола Илиев Динков - тук
Николай Асенов Тишев - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Пенчо Пламенов Милков - отсъства
Петър Бойков Витанов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Тук са и Даниел Йорданов, Валентин Радев, Александър Ненков, Владимир Тошев, Александър Сиди, Бюрхан Абазов, Иван Миховски, Джейхан Ибрямов и Денчо Бояджиев.
Присъстват 139 народни представители.
Имаме кворум. Продължаваме заседанието.
Има ли изказвания?
Уважаеми колеги, продължаваме с гласуване във връзка с направената процедура за удължаване на работното време.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 152 народни представители: за 102, против 32, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, продължаваме с гласуването на чл. 50. Следват множество неподкрепени предложения. Моля, настройте се търпеливо за дълго гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Валентина Найденова и Милко Недялков, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 153 народни представители: за 54, против 72, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Милко Недялков, неподкрепено от Комисията.
Гласували 163 народни представители: за 57, против 71, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Следва отново предложение на Милко Недялков, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 58, против 72, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Следва предложение на Кристина Сидорова, неподкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 167 народни представители: за 59, против 71, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Гласуваме следващото предложение – на народния представител Иван Валентинов Иванов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 167 народни представители: за 59, против 81, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Следва предложение на Николай Иванов и Иван Генов, неподкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: за 64, против 72, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Топчиев и Филип Попов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 167 народни представители: за 62, против 69, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надя Клисурска и Виолета Желева, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 170 народни представители: за 63, против 71, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Драгомир Стойнев и Георги Гьоков, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 162 народни представители: за 63, против 64, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Пристъпваме към гласуване на следващото предложение – от народните представители Иван Ченчев, Лало Кирилов и Радослав Стойчев, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 162 народни представители: за 61, против 64, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на Крум Зарков, Георги Стоилов и Пенчо Милков, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 169 народни представители: за 64, против 68, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Следва гласуване по предложението на народния представител Веска Ненчева, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 169 народни представители: за 65, против 65, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Следва предложение на народния представител Дора Янкова, неподкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 173 народни представители: за 65, против 69, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 60, против 71, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Следва предложение на народния представител Николай Тишев, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 169 народни представители: за 73, против 66, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Предложение от народния представител Красимир Богданов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 158 народни представители: за 56, против 46, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Весела Лечева, Явор Божанков и Валентин Ламбев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 169 народни представители: за 66, против 61, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
След тази поредица от предложения, които не са приети, гласуваме текста на вносителя за чл. 50.
Гласували 172 народни представители: за 113, против 57, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 51 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 51 в края на таблицата на ред „ВСИЧКО“… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Един момент!
Заповядайте, господин Ченчев.
Процедура по прегласуване, най-вероятно?
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, искам процедура по прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Пристъпваме към прегласуване на току-що гласувания текст за чл. 50.
Гласували 164 народни представители: за 106, против 57, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 51 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 51 в края на таблицата на ред „ВСИЧКО“ се правят следните изменения:
1. числото „3 234 390,2“ в колона 1 се заменя с „3 294 390,2“.
2. числото „301 766,2“ в колона 2 се заменя с „361 766,2“.
3. числото „62 947,7“ в колона 2а се заменя със „75 463,6“.
4. числото „238 818,5“ в колона 2б се заменя с „286 302,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Богданов и група народни представители:
„В чл. 51, в приложената таблица на последния ред „Всичко“ в колона „Разходи за делегирани от държавата дейности“ цифрата 3 234 390,2 се заменя с цифрата 3 235 536,8 и цифрата в колона „Култура“ 122 891,3 се заменя с цифрата 124 037,9. “
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията.
Има ли изказвания по чл. 51? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 152 народни представители: за 46, против 73, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Гласуваме следващото предложение на народния представител Красимир Богданов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 50, против 52, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 51.
Гласували 138 народни представители: за 95, против 43, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители:
„Чл. 52 – да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме, първо, предложението на народния представител Йордан Цонев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 44, против 67, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 132 народни представители: за 93, против 39, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители:
„Чл. 53, ал. 2 – да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Гласували 140 народни представители: за 44, против 51, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 53.
Гласували 133 народни представители: за 94, против 39, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на чл. 54 до чл. 57 включително, по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че при амбицията, която си поставя министърът на здравеопазването – господин Кирил Ананиев, най-сетне да бъде изградена Национална здравно-информационна система с една много според мен скромна сума от 7 млн. 760 хил. лв., е просто неприемлива. Трябва парите да бъдат много повече. Мисля, че с тази скромна сума той няма да се справи с тази задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Найденова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя от чл. 54 до чл. 57 включително.
Гласували 131 народни представители: за 92, против 39, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 58 на Корнелия Нинова и група народни представители:
„ХV. В чл. 58 числото „320“ се заменя с „360“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): (Оживление и ръкопляскания.) Благодаря Ви за посрещането, но въпросът е важен и можехме да го пропуснем ей така, но явно за Вас няма значение.
Разбира се, че е важно, защото ваучерите за храна са може би най-предпочитаният използван метод от работодателите и фирмите в България за предоставяне на допълнителни месечни доходи на служителите. Може би тук интересите на социалните партньори съвпадат – на синдикатите и на работодателските организации, защото те са съществена част от социалната политика на една фирма, на компания и са много добър инструмент за мотивация за задържане на персонала.
В България ваучерите не са придобили нужната популярност, както в останалия свят, в останалата част от Европа. Може би единствено заради ниските квоти в бюджета от тях се възползват в момента в България както български фирми, така и много чужди фирми, международни компании, работещи на територията на България. Всички те са единодушни от редицата срещи, които сме правили с парламентарната група не по този бюджет, но от предишните бюджети, дори и с операторите, които са лицензирани за издаване на ваучери за храна, че ваучерите за храна са неизменна част от социалните пакети, които те предоставят на техните служители.
Сега действащата нормативна уредба дава редица възможности на работодателите да представят различни по своя вид социални придобивки. Основополагащи норми са тези на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда и според тези разпоредби начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване се определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите и тези средства не могат да се изземват и използват за други цели. Работодателят може самостоятелно и съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите такива възможности.
Аз продължавам да мисля, че в момента с държавния бюджет ние можехме да определим доста по-висока сума отколкото предложената в момента. Нашата парламентарна група предлага увеличаването на тази сума.
Мисля, че е нормално да бъде подкрепена тази сума, защото тя беше вдигната леко не миналата, а по-миналата година и оттогава отново е замразена на тези нива, които предлагате и за тази година. В същото време интересът към този начин, метод за допълнително стимулиране на работниците и служителите в една фирма се разширява.
Подкрепете нашето предложение, защото то е удачно и няма да коства кой знае колко пари на държавния бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 110 народни представители: за 29, против 54, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 58.
Гласували 114 народни представители: за 74, против 38, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 60 на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„ХVІ. В чл. 60 числото „560“ се заменя с „640“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. (Уточнения между председателя и докладчика.)
Нека да гласуваме чл. 60 и ще се върнем на чл. 59 – техническа грешка.
Сега ще гласуваме чл. 60, защото госпожа Стоянова прочете чл. 60, пропускайки чл. 59.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не е неподкрепено.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 58, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 60.
Гласували 113 народни представители: за 77, против 36, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега чл. 59, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 59 на народния представител Йордан Цонев и група народни представители:
„В чл. 59 числото „84 млн.“ да се замени с числото „94 млн.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Гласували 114 народни представители: за 41, против 57, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 59.
Гласували 121 народни представители: за 82, против 39, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 61 на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„ХVІІ. В чл. 61 числото „380“ се заменя с „510“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 115 народни представители: за 39, против 60, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 61, подкрепен от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 80, против 33, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 62 на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„ХVІІІ. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1.създава се нова ал. 10: (Шум и реплики.)
„(10) Размерът на еднократната помощ при раждане на живородено второ и/или трето дете по чл. 6, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 6400 лв. за всяко дете.”
2. ал. 10 – 13 стават съответно ал. 11 – 14.
3. ал. 14 става ал. 15, като в нея числото „2880” се заменя със ,,6400”.
4. ал. 15 – 18 стават съответно ал. 16 – 19.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте – първо госпожа Желева, после господин Гьоков
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги, нашето предложение е размерът на еднократната помощ за новородено да бъде в размер на 6400 лв. – това да бъде за второ и за трето дете, но забележете: „на родители, които са работещи, осигурени 24 месеца преди и в момента на раждането“. Също така размерът за родителите майки студентки също да бъде в такъв размер – не по-малко от десетократния размер на минималната работна заплата.
Преди няколко години беше поставена… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: …парламентарна задача Българската академия на науките да осъвремени съществуващата Национална стратегия за демографско развитие на България, след като стана ясно, че Стратегията не работи и е безполезна.
През последните десет години нашата страна изпадна чак на двеста и десето място в света по раждаемост и се качи на шесто по смъртност. Съчетанието на тези два факта направи България шампион по всички тези лоши показатели.
Намаляването на населението е следното: 80 хиляди на година, 220 души на ден, девет души на всеки час. Всяка година се приемат и се прилагат плановете за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на България и няколко организирани национални такива конференции, свързани с тази проблематика. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: С това темата се изчерпва. Аз лично реални мерки не виждам за подобряване на здравословното състояние, за професионалната реализация, за образоваността. Примиряваме се с тези страшни констатации, а това е нашата национална стратегия – примирението. Отговорността на управляващите се изчерпва с това, че ни предлагат едно примирение и ни убеждават, че трудно може да се поправи.
В България реформи трудно се правят, но пък стратегии си имаме всякакви, и планове към тях също, дори имаме отчети за изпълнение на тези планове. Грозната истина е, че демографската политика у нас се изразява в това, че правим констатации под формата на статистики и една огромна бумащина, изпразнена от съдържание.
Затова нашето предложение е конкретно. В политиките в областта на жизненото равнище и демографското развитие, колеги, много често говорим за финансови средства, затова ще Ви направя едно сравнение.
Преди няколко дни разбрахме, че от 2019 г. ще влезе в сила промяна на два нормативни акта – единият, от които е Наредба за заплатите в държавната администрация. С тази Наредба ще се позволи да се увеличат заплатите на кметове, заместник-кметове, областни управители и директори на изпълнителни агенции.
Сравнения и приоритети – замразени са една голяма част от еднократните помощи и помощите за деца, детските надбавки. Преди разискването в дебата разбрахме кои са – няма да ги споменавам пак. Вижте и направете сами оценката или по-скоро оставям на гражданите да я направят. Реалните предложения – това, което може да се направи, и това, което предлагат управляващите – безотговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Заповядайте за реплика, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Госпожо Желева, Вие сте права, че трябва да се помага на българските семейства и на българските деца, но начинът, по който Вие предлагате, аз и вчера засегнах тази тема, не е удачният, защото ние знаем точно кои групи в България веднага ще предприемат действия да имат второ и трето дете, за да вземат едни 12 – 13 хил. лв. Това не решава демографския проблем в България. Напротив, той ще го задълбочи. Това, което казах вчера – от всички парламентарни групи да се направи един съвет, който да предлага различни неща и да напипаме точно проблемите, които са свързани с демографията и какво да предложим. Не е ли по-добре да предложим детските градини и яслите да нямат такси, а държавата да ги поема. Не е ли по-добре учебниците от 1 до 12 клас и помагалата да са безплатни. Това не е ли по-важно? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Нека да го предложим всички заедно, защото Вие предлагате това, което правихме и по комунизма. На тези, които имаха 3 – 4 – 5 деца, им даваха апартаменти и ги заселваха, и така определена етническа група в България – от 9 септември, която беше 80 хиляди, с тази политика на 10 ноември стана 600 хиляди.
Тази политика няма да помогне на демографския проблем. Затова Ви предлагам такива неща и предложения – нека да седнем, да ги обсъдим и да направим точно така, че да помогнем наистина на тези хора, които ще изграждат бъдещето на държавата, които работят за държавата, които ще възпитат децата си, а не просто да ги раждат.
Ще Ви дам пример с Русия, които отделиха средства и дават по 10 хил. долара на дете, но не ги дават в брой, а за определени неща. Може да ги използваш да доплатиш за жилище, за конкретни неща, свързани с детето, и така нататък, не в брой, за да няма злоупотреби. Трябва да напипваме проблемите и да предлагаме решенията, а не просто да кажем: ето, ние намерихме решението, това е, въпреки че проблемът ще стане по-голям. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Втора реплика – господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Желева, ние разгледахме и Вашите предложения. Сега ще Ви цитирам точно какво е за новата ал. 10, която предлагате да се създаде. Размерът на еднократна помощ при раждане на живородено второ или трето дете по чл. 6, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. да е 6400 за всяко дете. Член 6, ал. 3 се отнася за близнаците…
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Не е вярно! Не сте разбрали точно!
РУМЕН ГЕНОВ: Как да не е вярно? Напротив, разбрали сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, господин Генов, не се влияйте от залата.
РУМЕН ГЕНОВ: Тук става дума само за близнаците. Моля Ви, проверете си Закона за семейните помощи за децата, защото в чл. 6, ал. 3 е за близнаци, както за близнаците се касае и целият чл. 6а.
В бюджета, който се предлага в момента, за отглеждане на близнаци има също предвидена еднократна помощ – това е по 1200 лева на дете, като се приложи и 600 лева на всяко дете, от двете деца, което ще бъде родено, се получават около 3600 лева. Вашето предложение, ако е така: Вие предлагате семейството да получи една сума около 15 хиляди за това, че се е сдобило с близнаци. Да, наистина бихме желали всички да имат такива възможности, но как ще го съотнесем към семейство, при което има второ дете, което ще получи само 600 лв. – 15 хиляди срещу 600?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Генов.
Господин Симеонов, заповядайте за трета реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да се ползвам от правото на реплика, за да изразя несъгласието си с предложението на колежката от БСП.
В случая ще изразя едно общо мнение за предложенията, които чувам в тази посока от представителите на БСП, които с тези предложения всъщност насаждат в обществото едно погрешно становище, една погрешна позиция, че чрез материално стимулиране ние можем да оправим демографията. Това е абсолютно невярно! Абсолютно невярно!
Върху демографските процеси влияят доста сложни фактори. Може да се обърнете към Вашата колежка Дора Янкова, която имам чувството, че единствено и само тя от Вашата група е наясно с това какви са факторите, които влияят, и те по никакъв начин не могат да бъдат компенсирани с еднократни, многократни и какви ли не други помощи. Можете да се обърнете и да видите какви са резултатите в държави, които предлагат доста сериозно стимулиране при раждане на дете – първо, второ, трето и така нататък. Резултатите въобще не са такива, каквито са очаквали, така че тук сте на погрешна пътека.
По никакъв начин не съм съгласен с продължаващото внушаване, че с помощи за деца, с материално стимулиране ще се увеличи раждаемостта.
Уважаемата колежка госпожа Желева е млада, но нека да попита майка си и баща си техните баби и дядовци по колко деца са имали, какви материални стимули са получавали и оттам ще разбере, че е абсолютно погрешно да се смята, че с материално стимулиране ще подобрим раждаемостта. Млади сте, почетете малко повече, поговорете с Вашата колежка Дора Янкова, за да напипате какви са истинските причини за увеличаването на раждаемостта и те са свързани с общата икономика на държавата и са свързани също така и с определени фактори в народопсихологията на всяка нация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Заповядайте, госпожо Желева, за дуплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Ще започна от репликата на господин Симеонов. Ще се съглася с Вас с две от нещата, които Вие споделихте. Първо, че съм млада – да, така е.
Второ, че тази наша мярка не е единствена и само чрез нея няма да се реши демографският проблем, но ще го отчета с това, че Вие в началото не сте ме слушали внимателно. Аз казах какво още трябва да се направи, но това е част от мерките, това е първа стъпка. Друго от казаното от Вас няма да коментирам – мисля, че е излишно. Хората извън този парламент много знаят и са чували Вашите изявление, затова повече няма да ги коментирам.
На втората реплика, за това че има грешка – не е така, защото може би не сте прочели или не сте видели бюджета в последните му страници „Преходни и заключителни разпоредби“, където ние предлагаме – сега ще Ви зачета, за да Ви стане ясно: „В Закона за семейни помощи за деца се правят следните изменения: създава се нова ал. 3 и затова…“ ние там сме написали „нова ал. 3“ и в тази нова ал. 3, чрез изменение на Закона за семейните помощи за деца в „Преходни и заключителни разпоредби“, затова сме написали тази „нова ал. 3“. Това, което казахте не е редакционна грешка, просто не сте си прочели до края документа. Това е по втората реплика.
По първата реплика, господин Ангелов, не казвам, че с това се изчерпват всички мерки, както казах и преди малко за предходната реплика. Проблемът е наистина комплексен, но аз започнах така изказването си, че от години ние правим кръгли маси, конференции, създаваме документи, но всъщност реално виждаме България накъде върви. Върви натам, че към 2030 г. значително, и то застрашително ще намалее нашето население, а ние продължаваме да създаваме документи и продължаваме да искаме с кръгли маси да решим проблема.
Моля, подкрепете това наше предложение, защото е наистина една крачка напред, а кръглите маси, стратегиите и конференциите пак може да си ги правим, за да може заедно напред да изчистим проблема и все пак да направим нещо България да я има. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Желева.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз благодаря на господин Гьоков, че ме остави да се изкажа преди него, защото може би ще може да коментира това, което ще кажа, и това, което имаха предвид колегите и колегата от ГЕРБ, както и господин Симеонов. Хубаво е, да погледнете Вашето предложение, защото аз мога да Ви го прочета. Това, което Вие предлагате, е: „размерът на еднократната помощ при раждане на живо родено второ и/или трето дете по чл. 6, ал. 3 от Закона за семейните помощи за деца за 2019 г. да бъде 6400“. (Реплики от народния представител Виолета Желева.)
Сега, като прочетете Закона към момента, това което е в ал. 3 действително се говори за близнаци, така че няма как да го възприемем, че е абсолютно вярно, защото по начина, по който е съставено, именно се говори за близнаци. Това, което пише отпред в предложението, когато се отвори, е: „по чл. 6, ал. 1“. Оттам може би идва… или ние се объркваме, или по начина, по който е написано не кореспондира точно с предните… (Реплики от народния представител Виолета Желева.)
Аз Ви казвам какво са написали. Това, което не мога да разбера, е защо са го написали така? Очаквам от Вас да излезете и да ни обясните защо така е написано, защото има Закон. Като отворя и погледна Закона, изобщо не кореспондира с това, което съществува при Вас като текст. Моля, това ми обяснете.
От друга гледна точка – действително насърчаването на раждаемостта и борбата с демографията и с демографската криза, в която ние се намираме, защото ние сме в криза, ние сме даже в катастрофа, може би е точното определение. Не знам дали финансовият механизъм е точният механизъм, който се търси, защото ако чисто на някой по финансови причини му се налага да ражда деца или ние му кажем: „раждай деца на базата на финансови стимули“, това не представлява за мен пълното определение на думите „отговорно родителство“.
Разберете, че в съвременните условия, колкото и добре електорално да звучи, колкото и добре да звучи навън и да можете да го представите пред електората, може би то не е най-правилният механизъм. Сборът от всички механизми е по-правдив и акцентът може би трябва да пада действително на други механизми, а не на финансовите такива. Финансовите идват постфактум. Финансовите винаги трябва да бъдат прибавени постфактум, а не да бъдат основополагащи в това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Александров, видно от Вашите реакции вече десет минути, през които дебатираме по този член, че явно никой не се е запознал изцяло с доклада, представен ни по бюджета за 2019 г.
Ако си го отворите и внимателно си прочетете стр. 198, Преходни и заключителни разпоредби, които въвеждаме за изменение на Закона за семейни помощи за деца, е видно, правим нова ал. 3, като тази, в момента действащата ал. 3, става ал. 9. Отворете си, прочетете си, но аз ще прочета от трибуната това, което правим с ал. 3: „Размерът на помощта по ал. 1 за второ и/или трето дете на родители, осигурени 24 месеца преди и в момента на раждането на детето, не може да бъде по-малък от 10-кратния размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете и се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България“.
Алинея 3 по действащия сега Закон за семейни помощи за деца става ал. 9 по нашето предложение в Преходни и заключителни разпоредби и това, което Вие говорите за универсалните инструменти за подпомагане на младите семейства – не си дръжте в джоба Вашите предложения, защото в крайна сметка през политиките, през бюджета, който е универсалният инструмент за правене на политики, се решават проблемите на младите български семейства, които са избрали да живеят и работят в България.
Нашето предложение е изключително конструктивно, защото в момента отглеждането на деца в България в тези икономически условия, но с Вашите икономически инструменти през данъчната и осигурителната система, не дава хоризонт те да останат и да живеят тук.
В тази връзка е нашето предложение и се надявам всички Вие да го подкрепите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Втора реплика – заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Александров, аз не съм съгласен с Вашето изказване, защото то беше неясно и непълно.
Явно, трябва да обяснявате по-добре на колегите от лявата част на залата, че всъщност тяхното предложение не е съобразено със Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и няма как да се записват текстове, които не съществуват към този момент в закона в този вид, в който те смятат, че съществуват.
Това, че има предложен текст за изменение, това, че има предложен друг текст на ал. 3 на чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца в никакъв случай не означава, че този текст ще бъде приет. Може след малко залата да не го гласува. Няма да има промяна в чл. 6, ал. 3 и какво става с Вашето предложение? Става един абсурд, каквито са и повечето предложения по Закона за държавния бюджет за 2019 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
За трета реплика – заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Извинявайте, но говорите ей тъй… Това, че не сте се запознали с предложенията по целия законопроект не Ви извинява, че говорите неверни неща от трибуната.
На стр. 198 наистина пише това, което Ви каза госпожа Клисурска.
Сега това, което аз Ви казвам, е, че няма как да се позоваваме на отминали неща. Аз тогава ще Ви попитам Вас, господин Александров, и Вас – господин Митев: Вие, като приехте вчера бюджета на Здравната каса, като приехте на държавното обществено осигуряване, като приехте днес редица бюджети на министерствата и така нататък, защо чак в чл. 60 определяте минимална работна заплата 560 лв.? Как? Ами, ако не се приеме? Ако се приеме нещо друго, какво Ви става с бюджета?
Защо ми говорите на мен, че аз правя някакви промени на 198 страница, в 162-ра, а пък Вие го правите от два закона, в третия чак! Значи, малко логика!
Така е при бюджетната процедура и така върви. Ако Вие смятате, че ще направите нещо революционно, ние неслучайно вчера Ви направихме предложение чл. 1 да се приема, след като се преминат всички предложения по Закона, но по тази логика Вие всички предложения, които правите в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ако някое не беше прието, първите членове – член 1 и 2, как щяха да вървят? Нали трябваше да се връщате да ги оправяте? Тези работи, дето ги говорите, си ги запазете за себе си.
И, господин Александров, надявам се, че много внимателно вникнахте, защото за всичко останало, което казахте, съм абсолютно съгласен с Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
За дуплика – заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Скъпи колеги, разбирате погрешно, особено, госпожо Жекова, погрешно разбирате моите думи и твърде много се впускате в опорните точки, които сте си изготвили. (Оживление. Шум и реплики от „БСП за България“.)
И ще Ви кажа защо. Аз излязох с колегиално отношение и бях добронамерен, за да мога да Ви го обясня. Вие като юрист трябва да знаете, че не можете да се позовавате на хипотеза, която не се е случила. И непознаването на един законодателен акт, какъвто е Законът за нормативните актове, както и неговото прилагане, не означава, че Вие можете да го нарушавате.
Аз пак Ви казах, че не е редно всеки път на излизане на парламентарната трибуна да трябва да се учим как се извършва законодателството, как даден текст става закон. Има специални закони. Седнете, прочетете! Разбирам Ви, че искате да крещите от място, но елате, заповядайте тук! Водете дебат, не разрушавайте диалога! Това е нашият призив.
Ние можем да бъдем силни като правителство тогава, когато имаме силна опозиция! Когато Вие седите и крещите от място, ние се чувстваме слаби! Накарайте ни да бъдем силни! Дайте тази сила, която ние притежаваме, да можем да си я покажем тук действително в дебат, в диалог!
Относно колегата Гьоков – пак акцентирам върху това. Нито аз моето дете, нито на моите приятели децата – не знам нито един, който да си е направил детето поради финансови или икономически причини! (Оживление.) И нито един от тях надали ще си направи по тези причини следващите… (Смях.)
Пак Ви казвам, това е може би и към госпожа Жекова, защото тя акцентира на това, че, виждате ли, ние колко сме лоши, искаме да изгоним българите оттук, искаме да оставим една пустиня, в която нищо да не се развива, нищо да не се случва и ние сме някакви много големи мазохисти, които искат да убият българските деца!
Госпожо Жекова, много грешите! Много сте сбъркали! Напротив! Аз Ви казвах и предишния път – слушайте внимателно, защото моята идея беше да Ви помогна. Ако не желаете да Ви помогнат, както е казано: „Помогни си сам, за да ти помогнат и другите!“, няма как! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров.
Изказване – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, преди да говоря по чл. 62, който е интересен и стана спор по него вече тук, трябва да Ви кажа, че поради това, че госпожа Менда Стоянова един член прочете, пък после се върнахме на друг, пропуснахме един много важен момент: чл. 60, за минималната работна заплата и дебатите по него, които трябваше да се проведат тук, защото това е един много важен момент.
Вие предлагате 560 лв., ние предлагаме 640 лв. и на тези 640 лв. са базирани всичките ни по-нататъшни предложения, а някак си го претупахме, но аз само ще Ви кажа, че тази гордост...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз попитах дали има изказвания, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така е, но госпожа Менда Стоянова прочете първо чл. 59, после – чл. 60, но няма да споря по това. Само казвам, че твърдите, че 560 лв. е добро вдигане на минималната работна заплата, а аз твърдя, че това е едно посредствено вдигане, въпреки че е крачка в добра посока.
И само в подкрепа ще Ви кажа, че румънците вдигат от 1 януари 2019 г. минималната си работна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ама нека да говорим по чл. 62!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо, аз ще си дръпна картата, защото имам какво да говоря по члена, но трябва да обоснова моето предложение, нашето предложение, което се базира на тази минимална работна заплата, затова трябва да кажа това, което ще кажа сега. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Хайде, казвайте! Казвайте, казвайте!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Продължавам нататък. Румънците ще вдигнат минималната работна заплата от 1 януари на левовата равностойност на 850 лв., и втора минимална работна заплата – за хората с висше образование – на близо 900 лв. Дотук за минималната работна заплата.
Стигам до чл. 62, в който Вие замразявате всички социални плащания, защото се отнася за Закона за семейните помощи за деца. Единствената дума, която може да се каже тук – и за бюджета като цяло, и за чл. 62, е замразяване. Няма обективен критерий и механизъм за определяне на подоходния критерий, който трябва да установим с бюджета, и той е задължение по Закона за семейните помощи за деца. Той е 450.
Аз смятам, че е относително добър, висок критерий, но защо 450? Защо не 500? Защо не 600? Аз смятам, че поне леко трябва да се вдига всяка година нагоре, за да не изпадат все повече хора под нивото и да не могат да вземат помощи.
И стигам до нашето предложение – 6400 лв. за всяко второ и трето новородено дете, когато работят родителите, когато се осигуряват родителите, за работещи родители.
Тук в цялата зала има почитатели на Унгария и на Виктор Орбан. Господин Георги Марков не го виждам в залата, но ако чува отнякъде, нека да дойде и да повтори това, което каза веднъж от тази трибуна, като говорихме за демографската криза за Виктор Орбан и за неговата програма – за това колко хиляди се дават на дете, на семейство за родено дете и така нататък. Тогава всички му ръкопляскахте. Сега обаче идва едно предложение от БСП – съвсем ново, разумно, по аналогия на унгарската програма. Ето, за всяко новородено българско дете – и, забележете, дори не за първо дете, щото ние разчитаме на това, че любовта на българина към децата ще ги кара да правят първото дете, но второто и третото дете са под въпрос, щото в България семействата не се възпроизвеждат. Средният коефициент на възпроизвеждане е под 2, което значи, че ние дори не задържаме сегашния състав на българите.
Затова ние предлагаме за второ и трето дете да се дават по 6400 лв. До тези 6400 лв. ние не сме достигнали ей така, гледайки в тавана и сме ги измислили. Затова Ви казах, че ние предлагаме минимална заплата 640 лв., а тази семейна помощ при раждане на второ и трето дете е 10 минимални работни заплати. И така ще я запишем, когато дойдем на власт и управляваме държавата, така ще я запишем в семейните помощи за деца! (Силен шум, реплики, провиквания.)
Хайде, бе! Тъй ли?...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Неее! Не, не, господин Гьоков, не така! Моля Ви! (Силен шум.)
Колеги, ама и Вие така – не! Не така!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ама и аз – така, щото каквото повикало, такова се обадило! За пети път ще го казвам…
Помощта е това, което предлагаме и е добро.
Искам само отново да призова господин Георги Марков да дойде да Ви обясни защо в Унгария такъв начин на действие може да има и с бюджета, а пък в България не може да има и Вие няма да го подкрепите. А пък иначе се радвате и пляскате на демографската и социалната политика на Унгария. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики? Няма.
Други изказвания, колеги?
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Нямах идея да се изказвам.
Ако има въпрос в бюджета, който трябва да ни обедини, особено с Вашата част от залата, това е въпросът как да решим два проблема – как да се раждат повече българчета, и как тези повече българчета да обичат България, защото може би някъде там, в обичта, те ще направят чудеса за нея или най-малкото ще останат тук.
Ние в момента Ви предлагаме една от нашите мерки – една от мерките, за решаване на първия въпрос.
Аз личния си въпрос съм го решил на три пъти. За първото дете се получаваха 600 лв. Незнайно защо за второто и третото получих по 200.
Не познавам като Вас хора, които да заявят, че правят второ и трето дете, за да получат пари, но за жалост познавам хора, които ми казват, че не правят второ и трето дете, защото нямат пари! И Вие познавате такива! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Да получиш десет минимални работни заплати в старта на един живот е много по-важно от това да получиш десет заплати в края на една работна кариера, когато си възрастен, когато те ти помагат да оправиш живота си в началото на старостта, в началото на пенсията, но се съгласете, че в момента, в който стартира този живот е по-важно. Аз получих за старта на втория и третия живот, които съм създал, по 200 лв. Мислите ли, че едно семейство може да реши стартовите въпроси на едно дете с тези суми? И пак казвам, че това е част от мерките, които предлагаме.
И за финал – моля да станете и в реплика да ми посочите текста от Закона за нормативните актове, които сме нарушили. Няма такива актове. Законопроектът като законопроект до момента, в който не се извърши сложният фактически състав за неговото създаване, гласуване, обнародване и влизане в сила, е материал и в него има редица бланкетни норми, препращащи от една към друга, и – да, след като той влезе в сила, става реален факт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Милков.
Реплики?
Заповядайте за реплика. (Шум и реплики.)
Аз не съм ограничила правата Ви на реплика. Заповядайте, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се зачудите защо правя реплика на моя колега. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми господин Милков, Вие сте изключително добър и подготвен юрист, както има и много в тази зала, които дълбоко уважавам, но не мога да не направя реплика за това, че пропускате нещо, което е много важно, а това е, че законодателството е много сложен процес. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) И едва ли аз съм го измислила.
Когато има един проблем, който касае много закони, може би този проблем е в началото на един закон, в друг е по средата, в трети е на края, и тогава за решаването на този проблем всеки държи от неговата гледна точка, със своите предложения. Затова е и Народното събрание – тук, в тази зала, да бъдат чути всички мнения. Вярно, сложно е, но казусът от това сложно кълбо, при решаването на дадения проблем става с диалог. Аз искам този диалог да се върне в тази зала. А проблемът, който е сега, се нуждае от диалог, защото, както казват и колегите тук, е много сложен и едва ли само с едно решение – пари, финанси, ще се реши.
Затова правя тази реплика, по-скоро може би и реплика, и допълнение към това, което господин Милков казва – нека да възстановим диалога в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Найденова.
Друга реплика ще има ли?
Господин Александров, заповядайте за втора реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Милков, трудно, ще ми отнеме време, може би Вие го познавате по-добре от мен, но Законът за нормативните актове казва нещо много просто – че всички актове и закони трябва да са съобразени спрямо Конституцията, която отнася следователно и към Правилника.
В Правилника на Народното събрание пише едно много просто нещо – че всеки текст се гласува текст по текст и всеки един закон става закон, когато премине на две четения. Ако това нещо е достатъчно правилно, но възпроизвеждам текста.
Следователно, когато разглеждаме този текст по начина, по който е предложен, ние можем да бъдем преспокойно заблудени, че препратката не е достатъчно вярна. Именно затова беше моето изказване, което обаче породи в господин Гьоков правилно обяснение, но не и от госпожа Жекова. Именно на това аз възразих.
Хвала за Вашите деца, да са Ви живи и здрави! Дано всички да можем да се похвалим с толкова, че и с повече. Аз също не искам да виждам хора, които нямат второ и трето дете поради икономически причини. Не мога да си изкривя душата да кажа, че няма такива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров.
Трета реплика – заповядайте, господин Гьоков. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Милков, може би…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-спокойно!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Мисля, че повече няма нужда да се обяснява това дали сме прави, какво спазваме или какво не спазваме. Трябваше да обясните на всички народни представители, то няма грешка, но дори да има някаква грешка, въпросът е принципен и ние искаме ли да направим нещо добро за демографията в България, или не. Не казвам, че ще решим проблема с демографията с тези 6400 лв. Не казвам и че от утре ще започнат да се раждат деца заради тези 6400 лв. (Шум и реплики. Оживление.)
Тук, цялата зала, трябва да помислим – трябва ли да правим нещо в тази посока? (Реплики.) Искам да попитате тези хора в дупликата си, които Ви репликират, и най-вече, които подвикват от залата, няма да определям как, какво правят те за демографията? Как се възхищават на Виктор Орбан, за пети път го казвам, и го прославят дори от трибуната на Народното събрание, а изведнъж, когато ти предлагаш нещо подобно, само защото си от опозицията, го отхвърлят. Това ги питайте. Друго, какво да говорим?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте, господин Милков, за дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Искам да Ви кажа, че аз съм щастлив, защото настоящият дебат накара залата да замълчи. Действително въпросът е изключително важен. Аз съм абсолютно уверен, че ние търсим заедно решение, защото наистина навременно и правилно правителството възложи на БАН, това е нашият научен потенциал – в БАН, анализ на въпроса: къде сме стигнали надолу по пистата и как може българската нация да се съхрани и да се възроди? Мои колеги се позоваха на изследването, което правителството възложи и поръча. Ние го приемаме за вярно, защото там данните са дадени от професори, които уважаваме.
Но кажете: защо процедурата, нашият спор какво постановява Законът за нормативните актове, спорът дали не сме сбъркали 6 или 6а, е причината да не ни подкрепите? Защо? Бидейки в управление вече втори бюджет, това е само втори мой държавен бюджет, на който присъствам, Вие също сте тук, предложете Вашите мерки в тази насока – решителни и радикални, различни, иновативни.
Не е само Унгария. Ами Полша какво прави? Формално дясно управление. Ние бяхме там, аз съм си записвал закони, които да Ви предложа. Те са от дясно правителство, но по същество с нашата философия – за жилища за младите семейства, за пари, когато се родят деца, за кредити.
Така че нашето предложение е част от много. Не може Вашето тълкуване, неправилно апропо, на Закона за нормативните актове да е основание да не ни подкрепяте. Още един път Ви приканвам, подкрепете това предложение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков.
Ще има ли изказване, госпожо Лечева?
Последно госпожа Лечева и се ориентираме към гласуване.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че само тези мерки няма как да преодолеят демографската криза и демографската катастрофа. За вицепремиера, който отговаряше за демографската политика, който вече е в Народното събрание, видяхме успеха, който той постигна – върна се в Народното събрание и вече не е отговарящ. И майките дадоха своя знак.
Разбира се, че тя е всеобхватна, последователна политика и зависи най-вече от икономическото състояние на страната. Но, както виждате, за последните 10 години най-вече са влошаващи резултатите по отношение на доходите, на социалното неравенство и това, че България е най-бедната страна. Това, което Вие казахте – какво навремето е карало нашите родители да имат повече деца, умря онова време, когато се раждаха деца и когато хората работеха и живееха само заради каузи. Времето вече е различно, уважаеми господин Симеонов. Хората вече не работят за каузи, работят за просперитет, и комерсиализмът, който е в днешното общество, ги заставя да работят и да мислят и за доходите. Но, оставяйки ги на последното място по доходи, няма как да не предизвикаме и дебата по отношение на помощите за деца, на помощите за майчинството, на помощите, свързани със здравеопазването, с майчинското здравеопазване и така нататък.
И понеже Вие се хванахте точно за тези две конкретни мерки, една допълнителна мярка, която предлагаме за студентките майки, за онези майки, които получават днес 2800 лв., и актуализираме тази мярка с 6400 лв. Вие явно не се запознахте с цялостното наше предложение за алтернативен бюджет, не само по отношение на социалните помощи, а алтернативният бюджет, който показваше нова политика и друго отношение към начина, по който се разпределят средствата, свързани и с икономическото развитие на държавата. Не ги гледайте само по отношение на социалните ангажименти, които имаме и искаме да приложим и реализираме, а по отношение на икономическото развитие, защото икономическият растеж, който ни предлагате, е крайно недостатъчен, за да реализираме политиката, за да задържим младите хора в България. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Преминаваме към гласуване.
Изказване – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за особеното внимание към моята особа. Виждам, че не е останала незабелязана на поста вицепремиер. Не виждам нищо лошо в това вицепремиер да стане народен представител, за какъвто е избран от своите избиратели. Нищо срамно! Стигам до извода, като че ли изпитвате някакви комплекси от това, но по същество.
Отново повтарям, не е добре да се захващате с една тема спонтанно, епизодично и повърхностно. Въпросът, свързан с раждаемостта и демографията, е много сериозен, дълбок. Единственото рационално, което чух в изказванията от Ваша страна до момента, беше, че сте съгласни да се създаде една група за обсъждане на този въпрос, в която да участват представители на всички парламентарни групи, защото въпросът е сериозен, сложен и изисква много сериозно единение и единни решения, които да доведат до резултати. Но в никакъв случай въпросът с раждаемостта не се решава с подхвърляне в бюджета на суми – десет пъти, двадесет пъти. Защо трябва да е точно десет пъти, надали ще можете да ми отговорите. След като цитирате примера на други държави – в Унгария е 30 хил. евро, 10 хил. долара е в Русия, 250 евро месечно за всяко дете е в Полша, но никъде тези мерки не са дали категорични, ясни резултати, за съжаление. (Реплики.) Не са дали!
Ще ме извинявате, но не съм съгласен с това, че има резултати в Унгария. За Полша да не говорим, защото голяма част от обществото на Полша не приема тези мерки, заедно със заемите за наемане на жилища, строежа на безплатни жилища за сметка на държавата. Всичко това голяма част от полското общество приема като форма на разрушаване, и на държавата даже. Но това е съвсем друга, отделна тема, да си се оправят те. С Русия не е по-различно положението, въпреки че тази мярка се прилага вече доста години, за насърчаване с по 10 хил. долара.
Така че подхвърлянето на такива мерки за мен няма никакъв друг смисъл освен популистка демонстрация на загриженост към раждаемостта, от една страна, и от втора страна, опит за проваляне на бюджета, за саботиране на бюджета – това е. Това е в момента, което правите. Ако имате сериозно отношение към темата, дайте да седнем, да обсъдим тези неща. Няма резон в това, което предлагате, защото, пак повтарям, няма пряка връзка. И Вие го заявихте, господин Милков също, че няма пряка връзка със сумата, която се определя за дете, и пряката раждаемост.
На госпожа Желева. Трябва да Ви кажа: аз съм състоятелен човек и съм леко случайно в политиката, собственик съм на няколко фирми от 1992 г. – успешни, много успешни, но няма като един друг народен представител тук да си правя реклама на всяко изказване. Лично аз поемам сериозен ангажимент – 20 хил. 400 лв. ще Ви ги дам за три поредни раждания на деца. Хайде да видим за колко време ще усвоите тези пари. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ И ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Реплики?
Хайде да гласуваме.
Господин Стойнев, имаме ли реплики?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Симеонов, аз също съм впечатлен от някои неща, които направихте като вицепремиер. Също съм разочарован от доста неща, но аз не съм Ви съдник, не мога да Ви съдя. Нека хората да преценят колко добър вицепремиер сте били и колко не, но Ви казвам, че наистина съм впечатлен от някои инициативи, които Вие приехте, включително и в демографската политика, защото съм Ви задал няколко въпроса – как смятате и как вървим?
Ако забелязахте, още вчера, когато господин Ангелов поде тук инициативата за единение или за единодействие по въпросите с демографската политика, аз от името на парламентарната група на „БСП за България“ изразих изключително съгласие с това и заявих, че трябва веднъж завинаги да се реши проблемът как ще вървим в демографската политика, за да не се лута един натам и да предлага финансови стимули, друг – морални стимули, трети – еди-какво си.
Аз и вчера споменах, и сега ще Ви кажа на Вас. Не смятайте за ирония това, което ще Ви кажа. Във „Визия за България“ последният Девети раздел е посветен на демографската политика. Там сме предложили нашите първоначални виждания и събираме още идеи, за да можем да тръгнем напред. Нека Вашата парламентарна група, защото виждам, че Ви более за тази демографска катастрофа, да се запознае с тази визия. Не го смятайте за ирония. Дайте да вървим напред.
Колкото до последното Ви предложение към госпожа Желева, ако можете да го предложите на повече български жени, сигурно ще има кой да се възползва от това предложение, иначе индивидуално не върви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте, госпожо Клисурска, за втора реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, сега като Ви помете улицата, когато ние утре управляваме (шум и възгласи от ГЕРБ и ОП), да знаете, че това ще е една от нашите 39 мерки, които сме посочили във визията за борба с демографската катастрофа.
А сега репликата – господин Симеонов, просто посочете Вашите алтернативни мерки и не отлагайте нещата за кръгли маси, просто ги кажете. (Възгласи „Браво!“, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Клисурска.
Господин Свиленски – трета реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин Симеонов, аз имам чувството, че Вие не може да изкарате една седмица, без направите някое скандално изказване. Някак си няма да сте Вие, ако не хвърлите някакво противоречиво и скандално изказване. Как не Ви беше срам да направите това предложение към който и да е колега народен представител?! Защо точно избрахте колежката, защо точно 20 хил. лв.? Задавате ли си въпроса: какво направихте с това предложение? Не, нали? И не го разбирате даже. Жалко. (Шум и възгласи в ОП.)
Господин Симеонов, проблемът на Вашето управление е, че всичко във Вашите глави е пари – пари, власт и постове. (Шум и възгласи в ГЕРБ и ОП, частични ръкопляскания от „БСП за България“.) Защо 6 хил. лв., защо не 10 хил. долара, защо не 20 хил. долара? Ама дайте 2 хил. лв. Хората искат да видят, че държавата застава зад тази политика, че държавата подкрепя младите, че държавата подкрепя тази борба с демографията. На Вас всичко Ви е пари в главите, без значение каква е сумата. Кажете 6500, няма и 400, ще бъдат 3200 лв., ама да видят тези млади хора в България, че някой мисли за тях. Вие подигравателно тук раздавате по 20 хил. лв. Дали ще можете да смогнете на всички българи, които имат нужда от тези 20 хил. лв.?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте за дуплика, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Господин Свиленски, ако всичко ми беше пари в главата, нямаше да съм тук. Аз съм оставил собствен бизнес, оставил съм си фирмите, за да дойда тук и да се опитвам да направя нещо (възгласи: „Еее!“от „БСП за България“) в посока на моите убеждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, тишина.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само че това за пари, власт и постове го чувам за втори път на трибуната от представител на Вашата партия. Предното такова изказване не съм го забравил, беше пак по повод на някаква дискусия, беше от председател на Вашата парламентарна група. Грозно, гадно! Ние не мислим като Вас. Направете си справка със самия себе си – кое за Вас е важно?
Ще обединя дупликата си по репликите. Някой беше казал, че щяло да ме помете улицата. Трудно ще ме пометат 50 кресльовци, много трудно. Няма как да стане, няма как да стане! (Шум и реплики в „БСП за България“.) Освен това нямам никакви притеснения, доказах, че нямам никакви притеснения по отношение на това дали ще заемам някакъв пост, или няма да заемам, дали ще бъда в Народното събрание, или няма да бъда. За мен е много по-важно аз да бъда такъв, какъвто се харесвам – прям и честен. Дали на Вас Ви харесва, си е Ваш проблем.
Имаше, не мога да си спомня, Вие ли, госпожице, или господин Гьоков, няма значение, но – какво съм направил? Да, ще Ви кажа. Реалните мерки в посока на демографията, които съм извършил в качеството си на ресорен вицепремиер, бяха, че още на първия месец след встъпването ми в длъжност успяхме с работата на няколко министерства да променим Наредбата по Правилника за трудовата миграция и мобилност и отворихме българския пазар за достъп на българи от трети страни. Може би не сте го разбрали тук, улисани в своята законодателна дейност.
За втора година… (Шум и смях в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защо има смях, ако Ви интересува този въпрос? Той е важен, той е свързан с демографията. Тази година 7800 хиляди българи дойдоха да работят и спасиха за втора поредна година туристическия сезон през лятото, зимата – също. Да, това е същото. Отварянето и освобождаването, облекчаването на режима за получаване на „синя карта“ беше в резултат на работата на шест министерства в продължение на четири-пет месеца. Тези промени също са направени и са подготвени в моя кабинет. (Шум и реплики в „БСП за България“.) Това също е демография. И ако Вие не разбирате това – недейте вика – мога да Ви обърна внимание, че положителните резултати на Унгария, на Полша се дължат точно на привличането на граждани на трети страни, на други страни – един милион в Полша, малко по-малко от един милион в Унгария. Така, по най-бързия начин се решава демографският проблем, защото той е свързан и с липса на работна ръка за българската икономика. Тези два въпроса трябва да ги свържем и да ги решаваме съвместно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 148 народни представители: за 55, против 67, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 62, който Комисията подкрепя.
Гласували 151 народни представители: за 94, против 57, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От чл. 63 до чл. 86 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членовете от 63 до 86 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове от 63 до 86 включително, подкрепени от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 146 народни представители: за 97, против 46, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 87 има предложение на народните представители Ивелина Василева и Атанас Стоянов.
Комисията подкрепя текста.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87:
„Чл. 87. За финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания и обект на изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14 във връзка с нарушение на чл. 14 от Директива 1993/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), може да се предостави финансиране на база на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 70 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието, съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 87, предложена от Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 97, против 42, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От чл. 88 до чл. 95 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 88 до 95 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител на членове от 88 до 95 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 96, против 39, въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 96 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители – член 96 да придобие следната редакция:
„Чл. 96 (1) Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост.
(2) Част от получените средства от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост, се изразходват както следва:
1. „Холдинг БДЖ“ ЕАД за погасяване на временна финансова помощ общо в размер на 196 657,8 хил. лв.
2. За погасяване на задължения на „Холдинг БДЖ“ ЕАД към Национална компания „Железопътна инфраструктура“ общо в размер на 89 008,7 хил. лв.
3. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – погасяване на временна финансова помощ общо в размер на 213 000,0 хил. лв.
(3) Средствата по ал. 2 са планирани в централния бюджет.
(4) Средствата по ал. 2 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията до размера на планираните.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪP ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, за пореден път разглеждаме предложение, което касае концесионирането на летище София. Както знаете, БСП винаги е била срещу и е изразявала своята категорична позиция срещу концесионирането на летището. Ние няма да подкрепим това предложение на колегите с ясното съзнание, че това е поредният опит да се заобиколи по някакъв начин Законът за приватизация и следприватизационен контрол, който съвсем наскоро коментирахме, и още веднъж да се манипулират приходите от тази концесия, ако тя се случи. Няма как да подкрепим това предложение, още повече че е в ущърб на държавното обществено осигуряване и в никакъв случай не може да бъде подкрепено от нас в тази му част. Категорично и за пореден път се противопоставяме на концесионирането на летище София и конкретно на предложението, направено по чл. 96. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Има ли реплики?
Имате думата за реплика, уважаеми господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
В интерес на истината предложението, което сме направили, съществуваше като предложение в бюджета и миналата година. Ще репликирам господин Данчев. Разбирам неговите мотиви и мотивите на парламентарната група на „БСП за България“, само че и тогава не се съгласихме, и сега няма да се съгласим с първото внушение, че думата „концесия“ е лошо понятие или този инструмент, който се използва, успяхме да го напълним от парламентарната трибуна с толкова негативно съдържание, колкото не заслужава самото понятие. Неведнъж съм казвал, че дали една концесия е добра, или не, зависи от това колко е защитен общественият интерес. Когато не е защитен общественият интерес, концесията не е добра като инструмент, не е добре като поведение.
Когато имаме примери, че една концесия е развила съответни обекти, ако щете услуги, каквито са летищата в Бургас и Варна, които също са концесионирани, и се доказа, че работят добре, да вменяваме априори преди да се е случило нещо, че то е лошо, без да сме видели показателите, без да сме оценили, че това, което се случва, е положително, е некоректно. Няма да е добра една концесия, ако не е запазен общественият интерес – ние трябва да кажем това. Да, когато една процедура е извървяна по целия този път, когато са запазени всички параметри и те са в интерес на обществото и националният интерес е запазен, кое е лошото в случая?
Второто нещо, което се прави от тази история. Така или иначе тази процедура върви – дали ще се случи, или не само времето ще покаже. Но ако тя се случи, ние искаме да кажем: ще има приходи и първоначалните приходи да отидат пак за сектор „Транспорт“, да отидат там, където всички говорим, че трябва да се инвестира и трябва да се работи, а именно държавните железници.
Предложенията, които бяха преди това, не получиха подкрепа. Казахме, че това така или иначе ще фалира като политика. Ние трябва да намерим начина как да решим този въпрос, но с противопоставяне тук, това няма как да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Друга реплика?
Дуплика – имате думата, уважаеми господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Летифов, не знам защо сте решили, че БСП твърди, че концесията като цяло е нещо лошо. Ние твърдим, че там, където се прави такъв тип публично-частно партньорство, това трябва да се случва по изгоден за държавата начин. Когато имаме печелившо за държавата предприятие, не е логично да го отдаваме на концесия.
Да, защо не се направи на концесия, някой може ли да отговори на въпроса защо не се направи на концесия ново летище? Някъде другаде, на друго място, частен оператор да го построи, да го ползва определен брой години и да го прехвърли на държавата. Това е форма на концесия и тя работи успешно на много места по света. Така че ние се противопоставяме на този тип концесиониране, което практически е разграбване на държавно имущество, на печелившо държавно имущество. Още повече, приходите, за които говорите Вие, не се съгласяваме по никакъв начин те да бъдат дадени и да се противопоставят на развитието на държавните железници. Безспорно е, че държавните железници имат нужда от модернизация, от нов подвижен състав, но в никакъв случай това не бива да става за сметка на летище София. Още повече, ние сме на мнение, че Българските държавни железници се управляват некомпетентно и наливането на още пари в тази нереформирана система са пари на вятъра, загубени за държавата пари за пореден път. Срещу това сме против и заради това няма да подкрепим това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Господин Ченчев, имате думата за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не ние, а хората ни питат, първо, кое налага летището да се отдава на концесия и този въпрос сме го повдигали от трибуната, при положение че летище София е печелившо предприятие. За 2016 г. има два милиона пътници, а за 2017 г. – 6 милиона, което е ръст от 4 милиона. Очевидно то си функционира много добре.
Ние неведнъж питахме кое налага летището да се отдава на концесия и то за близо 50 години. Това също е наше притеснение, което сме изразили оттук, и моля да се има предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Реплики? Не виждам реплики.
Господин Кирилов – изказване.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вчерашния ден се питахме откъде ще дойдат парите за пенсии. Обръщам се към дясната част: а защо днес ще гласуваме тези пари за пенсии да отидат по друго предназначение? Вие как ще гласувате? Какво правим в чл. 96? Искаме да извадим парите за пенсии, да не влязат в Сребърния фонд и да отидат в Министерството на транспорта, което от своя страна да покрие едни заеми на обща стойност около 400 милиона. Тоест от Министерството ще отидат в националния бюджет и след това как ще бъдат похарчени никой не знае – дали с постановление на Министерския съвет, или с нещо друго.
Колеги, обръщам се главно към Вас, от дясната страна. Искам да ми отговорите как ще гласувате сега „за“ и как ще отговорите на Вашите избиратели за 300 лв. пенсия, как ще им обяснявате, че няма пари? Парите са тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики? Няма реплики.
Имате думата за изказване, уважаеми господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги, разбира се, че БСП не е против концесионирането, но не на всичко, което е държавно, печелившо.
Колегата Данчев правилно каза: има достатъчно неща, които трябва да се развиват, които налагат инвестиции. Тук се предлага концесиониране – дебата сме го водили вече десетки пъти може би – на нещо, което е печелившо, на нещо, което е развито, на нещо, което не може да се обясни на нормалните български граждани защо се прави, освен единственото обяснение едни 500 милиона да се прехвърлят в БДЖ. Само че тези пари, този ресурс – летище София, не е на БДЖ. Не е на министъра на транспорта, не е на правителството, то е на цяла България, то е на всички български граждани. И няма как ние с Вас, господин Летифов, или който и да било, да кажем, че взимаме тези 500 милиона от летище София и ги даваме на БДЖ, защото в БДЖ имат проблеми.
Не сме ние хората, които ще го направим. Законодателите преди нас са казали: парите от концесии отиват в Сребърния фонд за пенсии. Кое дава право на всеки от нас да лишим занапред българските пенсионери от тези пари? Има Управленска програма, има управление, има мнозинство, което да управлява държавата така, че да намерят пари дружествата, които са закъсали, да бъдат финансирани. Какво общо има летище София с БДЖ? Ако някой ми даде отговор на този въпрос, може би ще преосмисля и аз моите позиции.
И още веднъж използвам ясно да заявя позицията на БСП по този въпрос. Ние не сме против концесионирането по принцип, но сме категорично против концесионирането на летище София. И ще правим всичко възможно това нещо да не се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Свиленски.
Реплика – господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Сливенски, разбирам Вашата позиция и в някаква степен тя е отговорна. Едно нещо обаче разсеяхме от дебата дотук, че концесия априори не е нещо негативно. Трябва да се извърви цялата процедура, за да видим дали то е печелившо и дали е запазен общественият интерес. Това нещо в някаква степен го разсеяхме и смятам, че така е коректно да бъде.
Второ, ние казваме, че тази процедура върви. Тя и в момента е отворена. Удължен е срокът за участие на кандидати да подават документи и така нататък. По този процес освен да сме наблюдатели и да контролираме, друго няма. Но казваме, ако това се случи, средствата, които ще дойдат, да се насочат в сфера, където да се решат проблеми и да казваме: да, този транспорт, железопътният, е приоритет. Ние не казваме това. В същото време реагираме популистки като казваме на хората: не подкрепяйте това нещо, лошото, концесията, защото ще останете без пенсии.
Вие казвате ли, че ако влязат тези 550 милиона, които, забележете, са авансова, еднократна вноска, пенсиите ще се вдигнат на 300 лв. Това е манипулация. Няма да се случи. Това не е така.
Ако с тази еднократна вноска ще решим всички проблеми на пенсионната система, с дефицитна система от няколко милиарда, бих се съгласил с Вас. Но това, което се прави, е популизъм. Насаждаме няколко негативни внушения, които няма да свършат това, което имаме като добро желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Свиленски, репликата ми е към Вас, защото Вие видимо не можахте да обясните за какво става въпрос, затова и беше репликата на колегата от ДПС.
В момента ние не обсъждаме дали трябва да има концесия, защото това е тема на друг разговор. Тук обсъждаме къде да отидат парите, ако има концесия. Важното в дадения случай е, че тези пари трябва да влязат в Сребърния фонд, защото принципът е такъв. Това летище е строено и когато тези активи трябваше да влязат в Сребърния фонд, е признание към всички онези поколения преди нас, които са ги строили, които са създавали тези активи и сега цената на тези активи трябва да бъде някаква гаранция за техните пенсии. Това трябваше да обясните, за да стане ясно на хората, защото в момента с решението, което се предлага в бюджета, означава, че ние ще вземем едни пари, които биха могли да бъдат за пенсии и които са елемент от нашата политика и за преизчисляване на пенсиите, и за повишаването на минималната пенсия, а това е част от комплекса. Тези пари ще отидат, за да покрият кражбите, да покрият една лоша политика в БДЖ на цената на всички онези, които могат да си получат и да имат пенсии от тях. Това трябваше да обясните, не нещо друго.
На практика дали има кражби, или не, самият факт – освобождаване ръководството на БДЖ, спиране на поръчки, които трябваше да бъдат направени за подвижен състав, всичко това ние ще трябва да го платим с едни пари, които можеха да отидат за социални нужди. Ето това трябваше да обясните, затова ние сме против. Предполагам, че ще успеете да го направите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за дуплика, уважаеми господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Летифов, така е, прав сте, с 500 милиона няма да решим проблема на пенсионерите. Абсолютно сте прав! Но отваряме врата оттук нататък нито един лев от приватизационни и концесионни сделки да не влиза в този фонд. Защото тук винаги ще се намерят народни представители, които било от сектор „Енергетика“, „Транспорт“ или нещо друго ще намерят необходимите лобисти в парламента, които да запишат в Закона за бюджета, че тези пари ще отидат за него, и то да бъде подкрепено, защото трябва да се изхарчат парите за нещо друго. Затова преди нас хората са решили за какво трябва да бъдат. Те няма да решат.
Въпросът тук е защо само първите 50 милиона? Защото другите може би няма да постъпят след това. Кой ще гарантира? Вие казвате: „Да видим какво ще стане“, ама ние като загубим летището какво да гледаме, то е приключило. Ще видим, че няма да платят или ще видим, че няма да направят трета писта. Хубаво, ще прекратим съгласно договора, но е много трудно – с неустойки, и влизаме в съвсем друг разговор.
Но въпросът е: защо пристъпваме до тези мерки, до тези начини на управление на държавната собственост? Аз се радвам, че дойде и господин Горанов. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Нека да каже господин Горанов: каква е връзката между БДЖ и летище София? Каква е връзката? (Реплики.)
Да, прав е господин Ерменков – има некадърно управление в БДЖ. Сега цялата държава ли ще стане заложник на този борд, който подаде оставка и който вече три седмици няма кой да му приеме оставката? Защото е ясно, че доведе дружеството до фалит. Защото е ясно, че доведе дружеството до това да няма локомотиви и вагоните да стоят на гарата. Защото е ясно, че доведе дружеството до това да се палят локомотивите и да няма с какво да се изтеглят оставащите действащи вагони. Това цяла България ли трябва да го плати? Летище София ли трябва да плати некадърното управление, вместо да се съберат и да си сменят управлението? (Шум и реплики.) Още ги държат и стоят?!
Много ми е интересна позицията на Патриотите. Защото, уважаеми Патриоти, Вие твърдяхте във Вашите изказвания преди две, три, четири години, че сте против концесията на летище София. Сега ще видим… (Реплики от народния представител Искрен Веселинов.)
На вас Ви е много удобно, когато има конкретен повод: кои Патриоти? Ами лявата част на Патриотичния фронт, погледната от дясната страна. (Шум и реплики от ОП.) Кои Патриоти?! Вие сте Патриоти, Вие сте „Обединени патриоти“, нали така? Ако не сте обединени да говорим само за Патриотите? Така че един от Вас да излезе и да каже какво наложи промяната на Вашето мнение по концесията на летище София? Хайде за пенсиите разбрахме – защото не сте самостоятелно управляващи, ама за летище София какво Ви пречи да бъдете „против“? Кой Ви кара да си променяте мнението в движение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Имате думата, уважаеми господин Летифов, за лично обяснение. (Народните представители Георги Свиленски и Халил Летифов се ръкуват.)
След ръкостискането следва ли лично обяснение?
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Господин Свиленски ми се извини. Приемам отношението на господин Свиленски като извинение.
Но благодаря, че грижата, която има парламентарната група на „Движението за права и свободи“ към държавната железница, а и към всички сектори, които са важни и са част от националната икономика, приемате като лобизъм. Да, ние лобираме, но по същия начин и с грижа лобираме и за пенсионната система, и за пенсионерите в страната. В това отношение – за грижата към хората, да, наистина сме лобисти, господин Свиленски. Благодаря Ви за оценката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Вече имате думата, уважаеми господин Жаблянов. (Народният представител Искрен Веселинов иска думата по начина на водене.)
По начина на водене?!
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Господин Председател, много Ви моля, когато се изричат очевидни неистини от трибуната на Народното събрание, да правите забележки.
Колегата многократно обяснява за някаква позиция на Патриотите против концесиите. Никога не сме изявявали такава претенция. За концесиите, които сме атакували, е имало конкретни причини да се атакуват и мисля, че там промяна няма.
По отношение на това, ако някоя конкретна политическа партия в своята политическа биография е имала подобни глобални виждания, моля Ви споменавайте конкретната партия, колеги. Недейте да говорите на ангро и не се опитвайте да глобализирате да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз как да реагирам, господин Веселинов?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Правете им забележка, господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Според силите си правя това.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Защото лъжите на БСП станаха много груби, повтарят се непрекъснато и общо-взето този Гьобелсов принцип за хилядократното повтаряне на една лъжа вече започва да нагарча.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Веселинов, моля Ви!
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Почти всичко беше казано – аргументите в едната и другата посока.
Единственото, което искам да добавя в моето изказване, доколкото може, разбира се, е известна яснота по въпроса за обществения интерес. Тъй като крайъгълен аргумент в изказването на господин Летифов беше, че когато концесията е в полза на обществения интерес, то няма и не може да има никакви аргументи срещу подобни икономически инструменти. (Шум и реплики.)
Общественият интерес не е да се развива дейността. Дейността може да се развива в резултат на концесията и едно предприятие да стане процъфтяващо. Няма никакво съмнение в тази работа. Да не забравяме, че тези стопански структури – предприятия, фирми, холдинги и така нататък, формират печалба, която се разпределя в зависимост от дяловете на собствениците, а в случая с концесиите – от концесионния договор.
Няма никаква гаранция за постъпление от тези концесии в бъдеще, както показва, за съжаление, негативната икономическа практика на нашата република от последните десетилетия. Проблемът не е дали има концесии, или няма концесии, проблемът е, че постъпленията от концесионни такси в българската държава могат ясно да бъдат видени какви са в различни области не само в сферата на транспорта, а в добивната промишленост и така нататък.
След като дотук ние имаме основно негативен опит, кои са онези аргументи, които могат да ни накарат да смятаме, че тази концесия ще бъде защитима от гледна точка на обществения интерес, когато ние дори не дефинираме в момента кой е общественият интерес? Ако общественият интерес е с едно държавно дружество и концесионните такси от него да се финансират в друго, което е доведено до фалит, както казаха моите колеги, това не е обществен интерес. Това е насърчаване на други действия, които си имат конкретни названия и които мисля, че държавата не трябва да насърчава.
Затова в никакъв случай в една концесия това дали си е развила дейността не може да бъде наречено „обществен интерес“ . Общественият интерес налага държавата да печели, да заделя във фондове, за да може да преразпределя чрез тези фондове за онези дейности, за които държавата или нейните институции, които са натоварени с тази дейност, преценят. Това е общественият интерес.
А иначе това летище може да функционира чудесно в следващите години, в които ще бъде по концесия, нито един лев да не влезе в държавата и всички знаем как става това нещо. Това защитен обществен интерес ли е? Не, разбира се.
А що се отнася до позицията на други политически партии, аз съм убеден, че председателят на парламентарната група на „Обединени патриоти“ е последователен в позицията си по отношение на концесиите. Тук всички други аргументи също нямат особена стойност, защото той ни напомни само преди една седмица от тази трибуна с един сериозен труд, както той го нарече, позицията на „Атака“ по основни действия на нашата икономическа политика. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Моля, помогнете на господин Иванов да си намери правилното място в залата!
В този смисъл предложението на Движението за права и свободи не е защита на обществения интерес в никакъв случай. Това е продължаване на една друга практика. Няма смисъл ние да продължаваме по този път.
И министърът на финансите е в залата, слуша внимателно за какво става дума. Ако той продължава така да се отличава със своето разумно отношение към държавните финанси и с отговорна стопанска политика – няма как да се подкрепят подобни предложения. И правителството не може да гарантира какво става в БДЖ, както видяхме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Три реплики има. Първа – господин Иванов, втора – господин Кирилов, и трета – господин Летифов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, 10% или 15 милиона е гарантираният приход на държавата годишно от тази концесия. Какви бяха тези приказки? Чели ли сте въобще Вие този договор, че да се изказвате по него? Явно не сте.
Първо прочетете договора, след това говорете и заблуждавайте залата, ако обичате, господин Жаблянов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Кирилов, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Жаблянов, искам да Ви прочета откъс от вестник „Капитал“ с молба да го коментирате.
Откъсът е следният: „През 2005 г. конкурсната комисия начело с тогавашния вицепремиер и министър на транспорта Николай Василев избра за концесионер датската „Копенхаген Еърпортс“. Другите два участника, сред които и консорциумът между германския летищен оператор „Фрапорт“ и българската „Бе Ем Стар“, обжалваха и Върховният административен съд върна процедурата на етап избор на концесионер. Междувременно се смени правителството и транспортен министър стана Петър Мутафчиев. След няколко месеца на бавене на избора победител стана „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“.“
Въпросът ми е следният. Вие казахте, че: „това е изцяло негативна практика“, „концесионирането е провал“. Молбата ми е за коментар на концесията на тези две летища. Само ще подскажа, че по-нататъшният анализ на „Капитал“ е изцяло в полза на тази концесия, като се сравнява печалбата на концесионерите, която само ако се обложи с данък печалба, ще е равна на печалбата на летище София. (Шум и реплики.) Не е ли странно това?
И отричате ли се от Вашия транспортен министър, който е сключил тези два концесионни договора – да знае човекът? Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Да, да говорим за други големи летища, които са били концесионирани в пакет – летище Варна и летище София. Извинявайте, ако не съм бил ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Жаблянов! Благодаря за репликите на колегите преди мен, защото работата на управляващите е да защитят предложението за концесия или процедурата, която върви.
Но не мога да се съглася с внушенията, които направихте, уважаеми господин Жаблянов. (Реплики.) Първо, да, ако ще има такъв договор, трябва да се види какво пише в него като показатели и какво ще бъде постигнато, а априори ние да даваме оценката, че това е негативно, няма как да се съглася с Вас.
Презумпцията, че когато наливаме едни средства в сектор, който действително не е реформиран – говорим за железопътния транспорт, че ние пращаме тези милиони там и те априори ще бъдат откраднати, не това е целта на това, което дебатираме днес.
А какво ще се случи, има други органи, които трябва да се залавят за работа и трябва да кажат има ли там нарушение и кой е виновен. Има си институции, на които работата им е това, господин Жаблянов – да следят. Ние не преразпределяме обществения интерес, постъпленията от данъци с презумпцията, че след това някой ще ги открадне. Ако това е идеята, това е жалко! Много е погрешно за разсъждение, за съжаление. Не приемам начина, по който поставихте нещата – те са внушение.
Идеята да се защити едно дружество със 130-годишна история, и то да бъде развито, ние подкрепяме искрено. Но как ще се направи това? Неведнъж сме повтаряли, че всички сектори трябва да се реформират, че наливането на средства в нереформирани сектори е риск, но в случая да казваме априори, че те ще бъдат откраднати – има си институции, те да влизат и да казват кой е виновен и за какво. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че истината на тази дискусия ще бъде сложена в годините на експлоатация на летището, които предстоят. Днес тук няма да стигнем до окончателния отговор. Аз се надявам да можем този разговор да го проведем пак. Дано нещата да са такива, каквито ги очакват вносителите на тези промени.
По въпросът за гарантираните приходи от концесията, господин Иванов. Приходите не може да бъдат гарантирани от нито един концесионен договор, те се получават от печалбата на други. Вие може да имате десет концесионни договора, които да Ви гарантират приходите и когато печалбата на дружеството не ги обезпечава, нищо няма да получите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Прекратяваме договора.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: А, прекратяваме договора – да, добре. Това очаквах да чуем.
Въпросът, който повдигна господин Летифов, за нереформираните дружества. Ако това е така, аз още повече се озадачавам от Вашето предложение, след като ясно осъзнавате, че става въпрос за нереформирани дружества.
Въпросът, който беше поставен от господин Кирилов. Вижте, когато БСП участва в изпълнителната власт с министри, е понесла и политическа и друга отговорност за действията, които е предприемала в изпълнителната власт, като партия, като икономическа и друга философия. Едва ли можем да се отричаме или да подкрепяме бивши министри от тази трибуна. Аз не смятам, че това е предназначението на днешния разговор.
Дали работят концесиите във Варна и Бургас? Аз не съм тесен специалист в този сектор, но това което може да каже всеки, който все пак е имал някакъв контакт, ще Ви каже, че там не бяха изградени нови съоръжения, когато бяха концесионирани. Летище София беше изградено – Терминал 2 по-специално, от българската държава. Не виждам смисъл от тази концесия, сигурно няма и десет години след като беше завършено съоръжението.
Що се отнася до досегашната практика. Всеки, който се е докоснал до тази тема – тук не мога да бъда по-компетентен от господин Сидеров, ще Ви обясни каква е практиката на българската държава, успехите в концесионирането и приходите за последните десетилетия. Това не е въпрос тук на мое лично чувство, а е на сметки. Като се отвори, ще се види за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Изказвания?
Имате думата за изказване, уважаеми господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, темата за концесията на летище София. С тази тема повече от една година Българската социалистическа партия спекулира, плаши българския народ и насажда страхове, че едва ли не България ще загуби чрез летище София, своя суверенитет и ще се лиши от приходи. Говорим не политически, а конкретно по темата. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
От три години, каза господин Свиленски, насаждат тези страхове. Благодаря, господин Свиленски.
Когато говорим за концесията, първо, и проследим всичките 30 години на прехода, трябва да сме наясно, че тогава раздържавяването ставаше в началото – в първите 20 години, основно чрез така наречената „криминална приватизация“ и чрез публично-частни партньорства. Всички наблюдатели единодушно написаха, заявиха в сериозни материали, че тези две форми на раздържавяване всъщност са ощетили и държавния, и общинските интереси. Никъде в онези форми – нито държавата, нито общините спечелиха. Мога да дам примери, но не искам да политизирам. Единствената форма на раздържавяване в цял свят, която дава гаранция на държавата, носи приходи и те са заложени в конкретните договори, с които се явяват хората на конкурс, е концесията.
Веднага трябва да Ви кажа, че 75% от европейските и световни летища се управляват чрез концесия – говоря за световните, за европейските, за големите летища. В много малко случаи имаме смесено управление между държава и концесионер и в много малко случаи по-малки летища, общини, конгломерат от общини или държава.
Тук беше изнесен великолепен доклад от бившия министър – господин Московски. Явно не сте го чули или не искате да го чуете, или не Ви е удобно да го чуете. Всичко е заложено в самия проектодоговор, според който ще се явят хората на конкурс за тази концесия. Кандидатстват едни от най-сериозните европейски фирми. Категорично, когато говорим в частта за националната сигурност, трябва да е ясно на всички – тук има хора, които работят в тази област, че националната сигурност е безкрайно защитена. Никой не може да кацне на полосата, тя е абсолютно публична държавна собственост. Без решение на РВД никой не може да кацне и да излети, тоест няма как ние да загубим този си контрол. Пропускателният режим като митници, като гранична полиция и всички служби, които работят сега и в бъдеще, си остават по местата и гарантират контрола на държавата. Концесионерът печели единствено от летищните такси и от наземното обслужване и не е свързано с този контрол и гаранцията на националната сигурност.
По въпроса за това ще има ли приходи? В конкурсния договор беше посочено ясно и категорично. Ние в момента имаме около шест милиона пътникопоток годишно. Чистата печалба на държавата, обложена с данъци, тоест на дружеството, в момента е около 10 милиона годишно. Това са числа, които всеки може да провери.
Концесията предвижда следното.
Първо, 700 – 800 милиона е еднократната такса, която се плаща на държавата, след което имате годишната печалба 15 милиона – гарантирана, или процент от таксите, ако те надхвърлят тези 15 милиона, тоест по-голямата печалба за държавата ще бъде получена според този процент. Сигурно 15 милиона най-малко, или ако летищните такси се развият и станат повече от тези 15 милиона, ще бъдат в прихода на дружеството, респективно на държавата. От там нататък в договора – знаете, че тези големи кандидати за концесионери ще дойдат тук със своите партньори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Значи, граждански полети, оттам нататък като минем през карго полетите – те ще имат сметка да се развият така, че да могат да печелят от тези такси. При това положение е гарантиран приходът на държавата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …плюс няколко милиарда в инфраструктура, над 10 млн. пътници – трябва втора писта, трябват нови терминали. След 30 години ние ще имаме едно европейско развито летище.
И не забравяйте, че само на няколко часа път от другата страна на Черно море беше построено едно от най-големите летища в света. Ако ние не развием софийското летище, този пътникооборот ще отиде да каца от другата страна на Черно море. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че националната и финансовата сигурност са защитени. Спрете да плашите хората, разчитайки, че те нямат тази информация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики към господин Гърневски?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гърневски, малко по числата и по печалбите, за които говорите, защото от Вашето изказване стана ясно, че Вие въобще не сте наясно нито със заплахата за националната сигурност от отдаване на концесия, нито от финансовите резултати. Въпросът не е дали ще влязат, както в момента влизат някакви си двадесет непроверени пътници, защото това може да се случи и при концесионер, както Вие казахте, въпросът е за обекта такъв, какъвто е летище София, и е ли той обект от националната сигурност? Нали Вие не отричате, че е обект от националната сигурност? (Реплика от народния представител Спас Гърневски.)
Тук не говорим дали е застрашена, или не.
Между другото, темата в момента е бюджетът и въобще не е мястото сега да го говорим. Ние затова искахме по тази тема да се произнесе парламентът и този дебат да се случи тук, преди да бъде взето решението, но тогава не ни послушахте.
Печалбата на летище София в момента е 13 милиона, а не е десет. Това, което сте предвидили, е минимум петнадесет, само че освен тези 13 милиона, до миналата година летище София изплащаше по загубено дело – мисля, че около 7 милиона на година, тоест тези 13 милиона не са тринадесет, а са двадесет, защото от тази година вече няма да ги плащат. Като сложим и некомпетентното управление на летище София през последните години, когато купихте една пожарна втора употреба за един милион и тя още не се знае къде е и не се използва, от такова ръководство печалбата може да стане и 5 милиона, може да стане и 3 милиона. Тук говорим за управление, което да е отговорно, да е професионално, което да защитава българския интерес. Ако защитава интереса на някакви части от българското общество – няма да се случи, то е ясно това, но тогава ние трябва да дадем държавата на концесия, правителството трябва да дадем на концесия, за да бъдем сигурни, че няма да има кражби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Втора реплика? Няма.
Господин Гърневски – дуплика? Отказвате.
Господин Ерменков – изказване.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на преждеговорившия, че за първи път говори по същество и не се опитва да намесва комунизма и миналото на България в една такава тема. Наистина благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сериозно го казвам, искрено го казвам. Не го казвам със закачка. Така да се говори, ще бъде наистина добре.
Сега искам да Ви върна към темата. Темата днес не е дали да се дава на концесия летище София, или да не се дава на концесия. Да Ви прочета какво гласуваме, за да знаем какво обсъждаме.
Гласуваме чл. 96 от Закона за държавния бюджет, в който е написано: „Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост.“ Това гласуваме.
Ако трябва да преведем какво означава чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона, който цитирах, това е, че приходите трябва да влизат в този фонд от концесии. Това означава и това обсъждаме в момента. Обсъждаме дали, ако това летище бъде дадено на концесия, парите няма да влязат в Сребърния фонд. Обсъждаме дали с този текст ще разрешим да бъдат откраднати 500 милиона от българските пенсионери. Това обсъждаме в момента, нищо друго. Дали 500 милиона ще бъдат откраднати от българските пенсионери, а после ще им обясняваме, че няма пари за коледни надбавки за всички, че няма пари за актуализиране, че няма пари за преизчисляване, защото сме решили 500 милиона да не влязат в този фонд, а да отидат някъде другаде.
Може би следващата стъпка ще бъде, понеже българските пенсионери са много търпеливи, да вземем в следващия бюджет едно решение – да намалим Фонда наполовина и парите да отидат за нещо друго. Този път не само да няма пари, които да влизат в Сребърния фонд, а да вземем пари вече от Сребърния фонд, когато имаме недостиг за други финанси.
И ако смятате, че това е нормално отношение към една немалка част от българското население, чиито пенсии трябва да бъдат гарантирани именно чрез този фонд, той неслучайно се нарича „Фонд за устойчивост на пенсионната система“, и че 500 милиона лева са малко пари, които могат ей така просто да бъдат откраднати, да не влязат в този фонд, гласувайте в полза на този текст от държавния бюджет! Ние ще гласуваме против!
Ние ще гласуваме против по две причини: първата причина я знаете, нашето отношение към това да се концесионира специално летище София, но няма да се спирам на тази тема, защото, както казах, това не е темата на днешния дебат. Ние сме против, защото тези пари, които трябва да дойдат или ще дойдат от една концесия, ако тя бъде разрешена и тръгне да се реализира и бъде реализирана успешно и не последва пътя на концесията на летище Пловдив, да влязат в Сребърния фонд – там, където им е мястото, там където те ще гарантират пенсии, там където те ще гарантират устойчивост на една пенсионна система, за която Вие, управляващите, твърдите, че няма достатъчно пари. Ето затова ще гласуваме против, за да не допуснем кражбата на 500 милиона лева от българските пенсионери! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики има ли?
Имате думата за реплика, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ерменков! Мога да се съглася с голяма част от Вашето изказване, но с един фрагмент не мога да се съглася. Това не е че взимаме, ние правим нещо още по-лошо: нарушаваме принципи, законодателство, устойчивост на държавната система. И ще Ви преведа нещата със съвсем прост пример.
Един път умните хора на държавата, наши колеги народни представители, цялата държава, е решила, че всички приходи от концесии в държавата влизат в един Сребърен фонд, който гарантира устойчивостта на тази система, на системата, която може да получи сътресение не само от повишението, актуализирането на пенсиите или тъй нататък. И тук ние правим отново едно изключение. Почнем ли с тези изключения, да знаете, че не само първите пари, които ще дойдат от концесиите, няма да влизат там, може би оттук нататък много пари няма да могат да влизат в Сребърния фонд. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Друга реплика? Няма.
Господин Ерменков, имате думата за дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, абсолютно сте прав, че това е противо-, хайде няма да използвам думата конституционно, защото не съм аз този, който дава характеристиките за конституционност на едно решение, но не е нормално в една вече утвърдена система със закони да се правят изключения. Но ми се струва, че това не е първото изключение, за съжаление, имало е и други до този момент за пари, които не са влизали в Сребърния фонд да не кажем, че имаше пари, които се взеха от Сребърния фонд в миналото.
И затова пак призовавам: дайте да спрем тази порочна практика, дайте да се върнем към законността! В Закона е написано изрично: парите отиват от концесии в Сребърния фонд, Фонда за гарантиране устойчивост на пенсионната система! Всяко друго решение, което ние ще вземем сега, ще противоречи на здравия разум, защото, още един път напомням, този фонд е създаден, защото навремето, когато всичко беше държавна собственост и се правеше с труда на хората и принадлежеше на хората, със смяната на системата, за да може да бъде признат този труд на хората, трябваше парите от продажбата и концесиите на тази държавна собственост да влизат в този фонд, за да гарантират на тези хора тяхната пенсия! А ние сега сме на път да откраднем, пак казвам, повтарям думата „да откраднем“, 500 милиона от тези хора! Ако Ви дава сърце да го направите, подкрепете този член, ние ще гласуваме против. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Пред нас е бюджетът на Министерството на транспорта. От бюджета на Министерството на транспорта на страница 32 е видно, че задълженията, които има БДЖ, са разплатени за кредиторите с постановление на Министерския съвет и средства от бюджета за 2018 година. Ето ги! Тези 500 милиона лева, които ще отидат след концесията евентуално в Министерството на транспорта, ще останат за разпореждане, ще се върнат обратно в бюджета на Министерството на финансите и на правителството. Тоест какво е ясно тук? Че ще се получи един сравнителен излишък, който ще бъде разпределен как – както винаги преди Коледа „Мама, татко и аз“. За това става дума – първо.
Второ, няма как да не кажем стратегически как стоят нещата. Уважаеми колеги, въпросът не е политически от ляво или дясно. Вярно ли е, че банковата система на България 75% е под чужд контрол, активите? Вярно ли е, че електричество, включая, разбира се, вода и други дейности, подземните изкопаеми на България са под чий контрол – чужд?
Всяка държава, която дава нещо на концесия, прави общ баланс на активите си, какво контролира държавата. На нас са ни останали след двете летища основното летище София. Ние ще останем чужденци в собствената си страна, давайки всички възможни активи на концесии! В това е проблемът, а не че концесията не може да бъде ефективна. Тези форми, използвани в различни страни, разбира се, са доказани, че в много страни са ефективни, но не само в това е въпросът. Тук става дума за стратегически избор и за бюджета – дали да направим 500 милиона подарък на бюджета на правителството да разполага свободно през следващата година! Такъв подход е абсолютно неприемлив.
И ще завърша с друго: вземете пример от съседните ни страни. Обикновено даването на стратегически обекти на концесия, уважаеми колеги, не се предоставя на съседни страни или на страни под риск, особено на съседни страни! Вие мислите ли, че примерно Турция би си дала ЖП системата на концесия на Гърция или Гърция да си даде летището на турска фирма? Възможно ли е? Сигурно не е. На френска фирма – да, на английска – да, но няма такива случаи. Браво на турската държава, дала е на концесия новото летище, което нашият премиер отиде да открие – много добре, по добросъседски. Само че кой изпълнява концесията – 7 турски фирми в концесия. Браво на господин Ердоган, запазил си е стратегическите активи в Турция! Имало е чужди кандидати, ама така, малко случайно, са отсети. Съвсем правилно, и аз бих постъпил по същия начин. Така че отваряйте си очите! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
За реплика – господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Гечев! Останах с впечатление, че Вие знаете кой ще концесионира летище София. Кажете на колегите, че и те да знаят. Аз представа нямам като председател и не съм информиран. Ако Вие, знаете кажете на колегите да знаят коя ще е фирмата-концесионер или кой ще е концесионерът, защото това не е ясно към момента. И как в процедурата се оказва дали да е комшия ли да не е, да е съсед?
И от втора страна, Вие потвърдихте, че да, едно от най-големите летища в региона, а може би и в Европа, това в Истанбул, е на концесия и се оперира от чужди оператори.
И не на последно място, дълговете в БДЖ стоят и те са неконкурентоспособни, защото имат задължения и не могат да участват по Оперативна програма „Транспорт“, примерно, с тези си задължения. Това, че с решение на Министерския съвет са изплатени всички дългове – не е вярно, господин Гечев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Има ли други реплики? Не виждам.
Дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Колега, почти изцяло съм съгласен с Вашите бележки, че ние няма как да знаем кои са кандидатите. Но като кажеш „а“, казваш и „б“. Въпросът е дали ще бъдем в състояние да управляваме процеса, както други съседни страни сполучливо са го управлявали и аз им се възхищавам. Даже се възхищавам на това, че канят от съседни страни да откриват най-голямото летище, докато ние кого ще поканим? Ще поканим да открият най-голямата отсечка – три километра, в село Люляче, на това можем да поканим в момента, това е разликата. И аз също искам големи летища да откриваме на концесия. Това първо.
Второ, да Ви дам още един пример. Проверете в интернет, Съединените щати преди няколко години – седем или осем, обявиха на търг, не на концесия, едно от пристанищата си, мисля в Бостън, и спечели една фирма от Близкия изток, и се събраха Комитетът по сигурност на Конгреса и казаха: „Забравете за търга! Пристанището остава за The United States!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Гечев.
Други изказвания? Няма. Закривам разискванията.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Гласували 161 народни представители: за 10, против 102, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя чл. 96, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 161 народни представители: за 83, против 76, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията предлага да се създаде чл. 97:
„Чл. 97. Държавните висши училища, съгласувано с министъра на образованието и науката могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013), от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложеното от Комисията съдържание на създадения нов член 97.
Гласували 146 народни представители: за 89, против 54, въздържали се 3.
Предложението е прието
Колеги, обявявам прекъсване в работата на Народното събрание за 15 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми народни представители, наименованието на подразделението.
Гласували 91 народни представители: за 75, против 7, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 1 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„1. В § 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Учените и специалистите от Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките, изявили желание за това, остават в състава на Българската академия на науките в рамките на новосформирано научно звено на БАН.“
б) сегашните ал. 2 – 4 стават съответно ал. 3 – 5.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Поставям въпроса така, както сме предложили, защото учените от Националния институт по метеорология и хидрология имат правото да избират къде да останат на работа – дали към новосформирано научно звено на Българската академия на науките, или към звеното, което отива към Министерството на образованието и науката или това е Националният институт по метеорология и хидрология, като юридическо лице към МОН. Ние не бива и няма как да задължим хора и служители, които са от Националния институт, да нямат право да избор и да ги задължим да отидат заедно с целия институт към Министерството на образованието и науката. Затова е и нашето предложение. Трябва да постъпим демократично и да дадем право на избор на хората, работещи – и учени и неакадемичен персонал, към това звено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Така както е записан § 1, означава, че при образуването на Националния институт по метеорология и хидрология в звено към Министерството на образованието и науката всички, които в момента са средносписъчен брой на Института преминават в този институт.
Важно е да се знае, че не всички участници в Института – тези, които работят в него, автоматично отиват в това звено. Затова нашето предложение е да има опция – тези, които не желаят това, да могат да останат в БАН. Според решение на Управителния съвет се създава Институт за изследване на климата, атмосферата и водите. В него към настоящия момент 15 хабилитирани лица са заявили своето желание да останат в БАН. Имайте предвид, че това са 25% от научния потенциал или ресурс, с който разполага Институтът. Този институт е с численост 24 човека. Нашето предложение е в Закона да се разпише специална разпоредба, че тези, които искат да останат в БАН, да имат това право и това е нашето предложение. Надявам се, че нищо не променяме и не даваме основание да се счита, че се бъркаме в работата на Министерството на образованието и науката с това преминаване на Института към тях, но искаме да има и свобода на волеизявлението чрез изрична разпоредба, че тези, които искат да работят в БАН, остават в БАН и новият институт ще е този, в който те ще бъдат прехвърлени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема професор Бъчварова.
Има ли реплики?
Има ли други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Първо ще подложа на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 39, против 64, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 93, против 38, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. …) не се прилагат по отношение на числеността на персонала в Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката за 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на текста за § 2 в редакцията на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 90, против 37, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 3 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група:
„В § 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се нова ал. 2 и ал. 3:
„(2) Българската академия на науките предоставя на Националния институт по метеорология и хидрология към Министъра на образованието и науката за безвъзмездно ползване за срок от четири години имуществото, необходимо за безпрепятствено изпълнение на оперативните му дейности. В този срок Българската академия на науките и Министерството на образованието и науката се договарят по окончателното решаване на имуществените въпроси.“
„(3) Акредитираните към момента докторски програми се запазват за двете новосформирани научни звена до провеждането на нови акредитации за обучение на докторанти за срок не по-дълъг от 1 година и 6 месеца.“
б) сегашната ал. 2 става ал. 4“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Направихме това предложение след многото разговори и срещи. Знаете, че и в медиите непрекъснато излизаше информация за това как Българска академия на науките ще се договори с Министерството на образованието и науката, така че Правилникът на Националния институт по метеорология и хидрология, който излиза от БАН, да бъде направен по Закона за БАН и съответно нормативните документи, които са необходими.
В тази връзка разделянето на имуществото между БАН, а то е публично-частна собственост на юридическото лице Българска академия на науките и имуществото, необходимо за работа на новосформирания национален институт към Министерството на образованието и науката, не може да бъде лесно и еднозначно разрешено. Трябва да се спазват всички нормативни актове, за да може това да се случи.
Затова нашето предложение по тази алинея е да направим един срок – предложили сме четири години, той може да бъде и по-кратък, щото да се подготвят всички документи и да се разпределят правилно имуществените – не мога да кажа „проблеми“, а имуществото, което е новосъздаденото звено към БАН и новосъздаденото звено към Българска академия на науките. За да не спре работата на Националния институт по метеорология и хидрология предлагаме един разумен период, в който това делене да бъде извършено.
На второ място, това, което искам да кажа за ал. 3, е изключително важно за младите хора и докторантите, които са в момента в Националния институт по метеорология и хидрология. За да могат те да не прекъсват своята докторантура, и двете новосъздадени звена нямат акредитация по докторските си програми, нашето предложение е да се остави акредитацията така, както е – заварено положение, до провеждане на акредитация на двете новосформирани звена от Националната агенция по оценка и акредитация. По този начин няма да прекъснем работа на докторантите и на академичния и научно-преподавателския персонал и в двете звена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Има ли реплики? Няма.
Изказвания?
Професор Бъчварова, думата е Ваша.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Така както е разписан текстът в § 3, ще създаде изключително много проблеми, включително прехвърлянето на Института към Министерството на образованието и науката. Един от въпросите и проблемите е въпросът с имуществото. Имотите на Академията, както каза моята колежка, са със статут на частна собственост, на юридическо лице и този статут е закрепен със Закона за Българската академия на науките. Оттук нататък следва, че разпоредбите на Закона за БАН са водещи, а не на Закона за държавната собственост. За да се преобразува тази собственост в публична държавна, е необходимо отчуждаване на имотите с акт на Народното събрание. Този акт не съществува към настоящия момент. Имотите, които използва Националният институт по метеорология и хидрология на БАН, са предоставени от БАН. Те не могат да бъдат ползвани, ако този институт излезе от системата на БАН.
Какво правим оттук нататък? Ние предлагаме срок до четири години, за да се установи тази собственост, която следва да бъде прехвърлена върху Института. Защо до четири години? Защото, първо, тези имоти не са разделени. В един и същи имот на БАН има няколко института. Трябва конкретен акт, който да каже: тази собственост става публична държавна и тя се предоставя на Института. Липсата на такъв акт ще създаде проблеми, затова че Институтът може и да не може да си изпълнява оперативната дейност, за която съответно Вие претендирате.
Искам накрая да кажа личното си мнение по отношение на това прехвърляне на Института към Министерството на образованието и науката от базата на опита, който имам. Аз уважавам желанието на учените от Националния институт по метеорология и хидрология да бъдат второстепенен разпоредител към Министерството на образованието и науката. Но опитът, който имаше Селскостопанската академия показа, че такива трансформации по-скоро са вредни.
Към Министерството на земеделието, храните и горите до 2008 г. самостоятелно като второстепенни разпоредители бяха два института – Институтът по тютюна и Институтът по розата. Тяхното академично развитие беше спряло тотално, те бяха се превърнали в едни производствени бази. От 2008 г. бяха прехвърлени в Селскостопанската академия и съответно те влязоха в научната общност с възможности, включително и за академично развитие.
Времето ще покаже кой е прав и кой е крив, но фактът, че Вие в § 1 записвате първо оперативната дейност, а науката е накрая в изречението, означава, че този институт, въпреки че е национален, преди всичко ще се занимава с оперативна дейност, но не и с научна, което с огромно съжаление трябва да констатирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 42, против 71, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 3.
Гласували 142 народни представители: за 97, против 45, въздържал се няма.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Гласувах „против“, тъй като, за съжаление, държавата не се намеси – в случая правителството и управляващите, и допусна разкол в БАН, в един от най-важните институти в историята на българската държава – Националният институт по метеорология и хидрология, институт, който има значение за националната сигурност и за развитието на аграрните науки. Вие допуснахте този разкол. Представете си, че това стане практика и решат и други институти да напуснат БАН, тогава какво правим? Българската академия на науките ще я закрием?! (Шум и реплики.) Да, много Ви е лесно. Преди време имаше и такова предложение от Ваш министър на финансите, който казваше „феодални старци“.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Като не искат да работят?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Няма не искат. Ваше задължение беше институтът да си остане към БАН и да не се допуска разкол. Затова гласувах „против“, тъй като днес допускате изключително груба грешка в стратегически план. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Друг отрицателен вот ще има ли? Няма.
Продължаваме, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 4 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„3. В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) текстът става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Средствата за осигуряване на дейността на новосформираното научно звено към Българската академия на науките за 2019 г. се осигуряват от бюджета на Министерството на образованието и науката по чл. 16, ал. 1 – 3 чрез целеви трансфер към Българската академия на науките.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 46, против 72, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
Гласували 150 народни представители: за 100, против 50, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 5 до 8 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за параграфи 5, 6, 7 и 8.
Гласували 143 народни представители: за 98, против 44, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 9 има предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители:
„Параграф 9 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Комисията да бъде отхвърлен текстът на вносителя.
Гласували 135 народни представители: за 94, против 27, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9 и предлага т. 4 да отпадне.
Госпожо Председател, тук искам да направя едно редакционно предложение: в § 10, който става § 9, да се създаде нова т. 1:
„1. В чл. 139в, ал. 3 цифрата „8“ се заменя със „7“.“
Останалите точки се преномерират. (Уточнения между председателя и докладчика.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Обсъждаме § 10. Има редакционно предложение, което беше прочетено от госпожа Ангелова.
Госпожо Ангелова, бихте ли уточнили – редакционното предложение се отнася до?
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: В чл. 139в в Доклада са изброени седем точки. Пропусната е точка осем. Предложението е техническо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Техническо е предложението.
Има ли изказвания по предложенията за § 10? Няма.
Гласуваме предложението за техническа поправка в текста на § 10.
Гласували 152 народни представители: за 101, против 37, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 10 с току-що приетата техническа поправка.
Гласували 146 народни представители: за 110, против 35, въздържал се 1.
Предложението е прието.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България, от място): Точка 4 отпада ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Ангелова, т. 4 отпада, но мисля, че Вие го докладвахте, или не?
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Докладвах го, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Точка 4 отпада. Това е по Доклада – по вносител с техническата поправка.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Недялков, с техническата поправка и това беше докладвано в нея.
Продължаваме с Доклада – по § 11.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 11 до 13 включително, които стават параграфи от 10 до 12 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на докладваните параграфи от 11 до 13 включително по вносител, които стават параграфи от 10 до 12, подкрепени от Комисията.
Гласували 155 народни представители: за 114, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители § 14 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Какво налага отпадането на услугата на НСО спрямо националния омбудсман? Искам да ми отговорите, защото за госпожа Манолова и оценката за нейната работа я правят българските граждани, и тя е много висока. С работата си тя не само пътува, а всъщност със своите действия се изправя срещу сериозни монополи, интереси и навярно има заплаха за нейната сигурност. Мисля, че е важно, че има нужда и тя го е доказала с работата си. Искаме да разберем какво налага този текст. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Божанков.
Реплики?
Изказване – господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, това наше предложение е в противовес на рестриктивната мярка, която управляващите са приели. В чл. 96, по-рано и в чл. 24 Ви предложихме да бъде увеличена субсидията за БДЖ, да ремонтираме остарелия подвижен състав, вагоните и инфраструктурата в железницата, но и това не подкрепихте. Сега взимате колата на госпожа Манолова и тя трябва да се движи със студените влакове. Да решим поне едното, ако обичате. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Летифов.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: „Господин Председател“, ако обичате! (Смях, реплики, оживление.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам съвсем принципно да поставя въпроса, без да се има предвид личността на омбудсмана в момента, искам някой да ми отговори на въпроса – може би финансовият министър: след като на госпожа Мая Манолова, на омбудсмана, преди долу-горе един месец й беше отнета колата, сега променяме Закона от утре нататък, защото ще го гласувате и това е ясно – защо Вие нарушавахте цял месец Закона? Защо нарушавахте Закона, като й отнехте колата, преди да промените Закона, първо? (Оживление.)
Второ, защо не гледате институцията Омбудсман, ами искате да променяте Закона заради човека? Между другото, това не го правите за първи път, защото, когато протестиращите поискаха оставката на господин Валери Симеонов, в Закона за личната помощ и в Закона за хората с увреждания се предвижда вицепремиерът да бъде наблюдаващ. Само заради това, че те му поискаха оставката, Вие бяхте готови да промените текстовете на Закона, което не е нормално. Не се ръководете от човека, ръководете се от институцията! Аз мисля, че институцията омбудсман се утвърди като една сериозна институция в България – дали заради човека, или заради самата институция, или заради многото проблеми на българите, но се утвърди институцията, така че отново от позицията на превъзходството и на мнозинството Вие решавате едни въпроси, за които после ще си сипете главата с пепел защо сте го направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова – реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Гьоков, първо, искам да Ви кажа, че явно четете повече някакви сайтове – жълти ли, или не знам си какво, или вярвате наистина на пиара на госпожа Манолова, която независимо, че не ѝ е отнета колата и няма как да ѝ бъде отпреди изменението на Закона, се качи на влак. Вярно, подвижният състав не е подходящ, трябваше някой по-нов подвижен състав, но говорим за отнемане на кола, а аз в никакъв случай не мога да се съглася с това.
Това, което се предлага, е омбудсманът да не се охранява от НСО. Тук говорим за Службата за охрана и аз не смятам, че най-популярният човек в държавата, най-обичаният от потиснатите народни маси човек, трябва да бъде пазен от тях. Госпожа Манолова не е нужно да се вози във влака или в рейса.
Уважаеми дами и господа, тя има бюджет, който ние гласувахме днес – 3 млн. 200 хил. лв., от които само 2 млн. лв. са за персонал, а останалите пари са за текущата издръжка. Включително има и за шофьор, има и за кола, а ако случайно няма кола, аз мисля, че може да ѝ предоставим някой от строшените автомобили на Народното събрание, след ремонт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Други реплики има ли?
Втора реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, слушах Ви внимателно – да, наистина темата е много интересна, много сериозна, в същия контекст, господин Гьоков, може да разсъждавате. Не мога да разбера и госпожа Стоянова, да, тя говори, но да вземе да предложи това да се отнася и за министрите, и за министър-председателя, защото и те са сред народа, избрани са от народа в това Народно събрание, да им дадем по една счупена кола, господин Гьоков, от Народното събрание. Мисля, че това е най-резонното да се случи. Господин Горанов ще ни подкрепи – по една счупена кола и на Министерството на финансите. Разбира се, господин Гьоков, това е най-разумното решение и като сме тръгнали, да караме наред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Трета реплика има ли към господин Гьоков? Не виждам.
Заповядайте – за дуплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители. Уважаема госпожо Стоянова, малко злобничка Ви беше репликата и сигурно завиждате нещо, и така си мисля, че е за популярност.
Господин Иванов, аз също мислех да кажа на госпожа Менда Стоянова, щом като говори за най-популярния човек в държавата, помислих, че говори за господин Борисов. Мисля си, че ще го лишат от кола и се притесних направо, защото народната любов е безгранична и не знам докъде може да стигне.
Госпожо Стоянова, спекулирате като говорите, че бюджетът наистина е 3 милиона, а 2 милиона са за заплати. Колко от този 1 милион е наемът за сградата, която се плаща за омбудсмана? Колко пари остават за кола, за шофьор, за заплати и така нататък? Знам от предишния омбудсман, който постоянно плачеше, че се плаща голям наем за сградата на омбудсмана и държавата не намери пари за най-популярната институция в страната, за да ги ситуират в една сграда, на която да не плаща наем.
Така че въпросът е може би към господин Горанов, аз дори адмирирам това, че Вие я изкарвате от НСО и няма нужда от охрана на омбудсмана, основно се абстрахирайте от човека, който сега заема длъжността. Господин Горанов да ни каже има ли пари за автомобил и за шофьор на този автомобил, за заплати и тогава да гласуваме това, защото иначе другото е несериозно. Несериозно е това, което правите, госпожо Стоянова, несериозно е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли други изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Виждам, че настроението Ви се подобри, когато става въпрос на някого да отнемем образно казано дадена привилегия. Ако смятате, че за Вас това е привилегия, за други не е.
Уважаеми колеги, всички ние избрахме Мая Манолова за омбудсман. (Реплики от ГЕРБ.) Добре, една част от ГЕРБ, а останалите не я избрахте. Знаем, че и Вие гласувахте за нея. Това е човекът, който наистина си върши работата много, много добре и неслучайно има такова голямо одобрение. Мисля, че не можете да го отречете. Нейните доклади в парламента ги гласуваме единодушно и ги одобряваме, а изведнъж НСО трябва да пести разходи и се оглеждаме точно в лицето на Мая Манолова.
Няма как да не си зададем няколко въпроса: дали това не е по политическа причина? Преди малко госпожа Стоянова се обърка. Може и да Ви дърпат ушите, госпожо Стоянова, защото за Вас най-популярният човек би трябвало да бъде министър-председателят, но истината е, че сред народа най-популярният човек е Мая Манолова. (Смях, реплики, оживление.)
Това е човек, който наистина е обичан, харесван и най-вече е търсен. За разлика от други омбудсмани Мая Манолова не седи в кабинета си да приема хора, а пътува из страната постоянно. Така ли е? Така е, колеги. Нормално е тя да може да пътува много повече от Вас и да се среща с хората. Нормално е да си помислим да има и конкретна охрана за този човек, който наистина е толкова сред хората.
Това, което правите в момента, е вторият ми въпрос: да не би да има някаква друга причина – евентуално за бъдещи избори, и Вие да се опитвате по този изкуствен начин, показвайки сила чрез Закона, чрез държавния бюджет, да ограничавате определени права? Жалко е, смешно е, че точно тук намерихте да ограничавате хората да ползват НСО.
Искам да попитам Патриотите защо мълчат. Те няма ли да попитат нещо друго? В крайна сметка, всички вкупом ще подкрепите да се отнеме охраната на Мая Манолова. Много е лесно, когато става въпрос за една жена, нали, колеги? Така ли е? Много е лесно, много е лесно! Затова мисля, че е редно да подкрепим предложението на „Движение за права и свободи“, а именно това, което се предлага от страна на управляващите, да отпадне. Моля да ме репликирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Господин Недялков, имате думата за реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тъй като досега не бяха изтъкнати причините за това, че омбудсманът отпада от списъка на лицата, които имат право на специализиран транспорт от Националната служба за охрана, моят въпрос към Вас, господин Стойнев, под формата на реплика, е следният.
Да си припомним първо, че Законът е приет през 2015 г. с мнозинство в Народното събрание от същата политическа сила. Мисля, че е променян през 2017 г., когато мнозинството е било пак от същата водеща политическа сила. И там са степенувани лицата, които имат право на специализиран транспорт така: членовете на Министерския съвет, членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, омбудсманът, кметът на столицата. (Шум и реплики.) Да, кметът на столицата. Това е по закон и той се изпълнява.
Искам да Ви запитам: според Вас какъв би бил подборъчният критерий, след като омбудсманът и кметът на столицата са лица от нежния пол, след като казахте, че много лесно може да се надвие над една жена? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стойнев, аз очаквах такава пламенна защита, но не очаквах чак толкова пламенна.
Имам чувството, че това беше номинация за нов лидер на БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Госпожа Нинова отсъства и Вие тук започвате някакъв пълзящ преврат. (Смях, оживление в ГЕРБ.) След като не успяхте да свалите правителството, явно сега сте решили да свалите лидера си. (Шум, смях, оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Действително госпожа Манолова е много активен човек и омбудсман, но Народното събрание все пак се състои от други политически сили. Тук не сме на пленум на Националния съвет на БСП, нито сме на конгрес. (Шум и реплики.) Иначе съм сигурен, че тя ще приеме номинацията.
Въпросът е, че и госпожа Нинова, която пак повтарям, отсъства, се бори срещу всякакви привилегии. Не съм чувал госпожа Манолова да е била застрашена. Ние специално я пазим като писано яйце, не я даваме. (Шум, смях, оживление в ГЕРБ.) Ако обаче много я поискате, Ви пожелавам успех начело с нея на Вашата партия. Тогава може би ще имаме една активна, конструктивна и силна опозиция още поне 10 години. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Биков.
Господин Стойнев, имате думата за дуплика, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Биков, ако имаше от страна на управляващото мнозинство и на правителството ясна реакция, по-скоро ясно обяснение защо се отнема примерно транспортът на госпожа Манолова, при положение че нейната основна работа е да пътува, защо не може да ползва Националната служба за охрана, още повече тя е човек, който обикаля изцяло страната, мисля, че не е тук мястото да говорим тук за партиен интерес, още повече госпожа Манолова е замразила своето членство в БСП.
Тъй като дебатът наистина е сериозен, може би е хубаво и господин министърът да излезе и да обясни каква е причината, защото най-вероятно това е негово предложение.
Затова, уважаеми господин Председател, правя редакционно предложение, след думата „омбудсман“ да отпадне и „кметът на столицата“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Силно се надявам това да бъде прието, защото тя също е уважаван човек, тя също е сред хората и ние от опозицията не виждаме причина тя да се ползва от услугите на Националната служба за охрана, а омбудсманът де факто да бъде лишен. Защо – питам аз. Затова правя редакционно предложение сега. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Какво е точно предложението, господин Стойнев? Моля Ви, къде какво да отпадне? Формулирайте точно предложението: в кой текст, в кой закон, къде да отпадне?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: В чл. 21, ал. 1, т. 1 да отпадне, мисля, последната дума „кметът на столицата“. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Първо гласуваме постъпилото предложение в залата от господин Стойнев. Предложението е: в Закона за Националната служба за охрана, чл. 21, ал. 1, т. 1 след думата „омбудсмана“ се заличава“, както е предложението, да се добави „и кметът на столицата“. „Кметът на столицата“ се заличава. (Шум и реплики.)
Гласували 159 народни представители: за 58, против 82, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Господин Стойнев – прегласуване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Искам прегласуване.
Колеги, госпожа Фандъкова може да ползва трамвая, може да ползва тролея на София. Какво й пречи, питам аз. Затова искам прегласуване. Тя също е обичана и нека ползва този транспорт, както Мая Манолова ползва БДЖ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Подлагам на прегласуване предложението за отпадане на кмета на столицата сред лицата, изброени в чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната служба за охрана.
Гласували 162 народни представители: за 57, против 87, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, гласуваме предложението от народния представител Йордан Цонев и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 169 народни представители: за 70, против 86, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване предложението на вносителя за § 14, който става § 13, подкрепено от Комисията.
Гласували 170 народни представители: за 113, против 57, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот.
Доктор Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Отрицателен вот. Много бързо ще Ви обясня защо гласувахме „против“.
Тази година – 2018 г., мнозинството в Народно събрание измени Закона за омбудсмана и възложи на омбудсмана, без значение дали е жена, дали е госпожа Манолова или аз, или Вие, или който ще да е, една много важна функция – да защитава правата на гражданите не само срещу публичните институции, защото министърът няма да я подгони, а срещу частноправни субекти. В момента омбудсманът е призован, когато бъде сигнализиран, да отиде във всяка фабрика, цех или мина и да защитава правата на гражданите. И тук, тази година, днес е най-наложително от всякога конституционният орган омбудсман или обществен посредник да бъде защитаван от Националната служба за охрана, а не от частни фирми, не от който и да е шофьор, защото тя е предвидена в Конституцията и Вие й възложихте да охранява хората от други хора. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Заповядайте, господин Свиленски, имате думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, гласувах „против“, защото най-важното нещо в политиката е да бъдете последователни. Сега отнемате ползването на НСО от омбудсмана, защото се плашите от рейтинга на госпожа Манолова. Кажете какво ще направите през месец септември, ако госпожа Манолова стане кмет на София?! (Оживление и смях от ГЕРБ.) Какво ще правите тогава? Пак ли ще променяме бюджета тогава? (Шум, смях и реплики от „БСП за България“.) Защо не послушахте господин Стойнев, когато Ви предложи да отпадне НСО-то и за кмета на София? Нали не си мислите, че кметът на София ще бъде от ГЕРБ? (Шум, смях и реплики.)
Предлагам да прегласуваме предложението на господин Стойнев и да лишим госпожа Манолова от всякакъв транспорт през целия ѝ политически път оттук, докато ГЕРБ управлява, със задна дата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбира се, че няма как да се подложи на прегласуване предложението на господин Стойнев.
Продължаваме с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 15 – предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „§ 15 да отпадне“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков, имате думата. (Ръкопляскания и възгласи: „Еее!“от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С този параграф правите промени в Закона за държавния служител. Ще коментирам тези промени от моя гледна точка.
Задавал съм няколко пъти въпроса към всички министри: колко човека пенсионери работят в държавната администрация. Бих подкрепил такъв подход, нищо че го правите чрез Закона за държавния бюджет. Въпросът обаче тук не е до това дали аз го подкрепям, или не го подкрепям, а до това какво правите Вие в момента с това нещо.
Първо, по Закона за държавния служител лишавате хората пенсионери да работят в държавната администрация. В същото време оставяте други пенсионери на други места да работят. Това не е добре!
На следващо място, Вие лишавате хората от възможността за информиран избор, тъй като от доста време им повтаряте, че няма никакъв проблем хората да се пенсионират и да работят. Бих споменал решението, при което България беше осъдена в Страсбург, че жена българка, която работи в Швейцария, е била принудена да напусне работа, да се пенсионира и след това, ако искат, да я наемат на работа. Лишавате тези хора от правото на информиран избор.
На второ място, всички хора, които имат доверие в пенсионната система и в държавата въобще, губят това доверие, след като сменяте правилата в движение.
На трето място, правите дискриминация. Първо, защото това няма да се отнася за всички държавни служители. Второ, защото няма как да дискриминираме хора, които са получили пенсия.
Бих приел предложението Ви, ако то продължаваше така, например „е упражнило правото си за пенсия, … и за място, което има кандидати в трудоспособна възраст“. Ако си спомняте, едно време в Кодекса на труда имаше текст, в който пишеше, че за едно място се дава разрешение за работа на пенсионер, само ако за това място няма кандидат в трудоспособна възраст. Сега Вие рискувате да обезкръвите администрацията от хора, на които досега тази администрация е разчитала, а от утре няма да може да разчита, след като влезе в сила тази разпоредба в Закона за държавния служител.
Може би тук пак щях да Ви подкрепя, ако бяхте дали гратисен период на тези администрации да се освободят от служителите в някакъв срок. (Шум и реплики.) Това е много спорно предложение и не бих го подкрепил в никакъв случай. Дори с парламентарната група сме предложили то да отпадне. (Шум и реплики.)
Има много голяма доза правота в това, което правите, за да се освобождават места за млади хора. Въпросът е в това дали има кандидати в трудоспособна възраст за тези места и дали го правим по най-правилния начин, и дали сега е моментът с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет да го правим без обществено обсъждане и без санкцията на социалните партньори от синдикатите и работодателите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Изглежда, че темата предизвиква интерес.
Много Ви моля, заемете местата си господин Министър, господин Цветанов. (Министър Владислав Горанов разговаря с народния представител Цветан Цветанов.) Много Ви моля.
Ще изчакаме, за да може спокойно да продължи заседанието. (Реплики от ГЕРБ.) Да, има възражения във връзка с обособилото се съвещание. Затова направих забележка. Извинявайте. (Реплики от „БСП за България“.)
Има ли реплики към изказването на господин Гьоков? Няма. (Силен шум.)
Господин Гьоков, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин председател, процедура по начина на водене. Моля Ви да разтурим тази седянка ли е, съвещание ли е, какво е, защото все пак се занимаваме със сериозни неща – приемаме бюджета на Републиката, и според мен това е несериозно отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Гьоков, основателно е. Опитах се да го направя. Ако трябва ще прекъснем заседанието. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Ангелов.
Господин Ангелов иска думата по начина на водене.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, не знам дали процедурата ми е точно по начина на водене, но имам предложение, защото в последните два – три дни разбрахме, че господин Гьоков разбира най-много от бюджет, а не е член на бюджетната комисия. Моето предложение е БСП наистина да го предложат за член на Бюджетната комисия, за да може да участва директно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбира се, че не е по начина на водене. Подминаваме това.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще продължа с изказването, като защитя тезата на господин Гьоков и кажа, че ние от БСП сме против текстовете на този параграф. Предлагаме да отпадне по следните причини: това предложение е погрешно и прибързано.
Прибързано, защото предполагаме, че по този начин искате да спестите малко пари след Нова година във връзка със заплатите на държавните служители. Прибързано, защото в много държавни агенции и други държавни администрации липсва съответният капацитет и това ще се отрази на работата на тези институции.
Да, принципно е хубаво човекът, който е работил цял живот и е навършил години за пенсия, да се пенсионира и да си почива, както е хубаво младият човек да отиде на работа, да започне да работи и да изкарва добра заплата. В България, за съжаление, нито едното, нито другото е налице. И пенсиите са мизерни, и заплатите са мизерни.
Относно това, че решението ще бъде погрешно. Разговарял съм с шефове на държавни агенции, те казват следното: ние и сега назначаваме млади хода, ако имат съответния ценз и образование. Проблемът е, че те не се задържат, защото идват някъде от страната в София, за да работят в държавна агенция. Само че там заплатата е 500, 600 – 700 лв. Е, с тези пари, млад човек квартира ли да плаща, семейство ли да гледа?!
В този смисъл началниците и директорите в агенциите и администрациите се чувстват принудени да държат хората, които са навършили пенсионна възраст, защото все пак те са професионалисти и придават смисъл на работата на администрацията. Ако Вашето предложение бъде прието и след Нова година без някакви критерии или подбор бъдат освободени накуп толкова много държавни служители, ще бъде осакатена държавната администрация откъм професионалисти.
А относно това, че Вие ще напълните държавната администрация с калинки, верни на партията, ние в това не се съмняваме, но това не е в полза на силната и работеща администрация.
Призоваваме Ви това предложение да отпадне! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ § 15 – да отпадне“.
Гласували 136 народни представители: за 44, против 72, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване на текста за § 15, който става § 14, предложен от вносителя, подкрепен от Комисията.
Гласували 145 народни представители: за 102, против 43, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 16 – предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „§ 16 да отпадне“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „§ 16 да отпадне“.
Гласували 142 народни представители: за 39, против 77, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста предложен от вносителя за § 16, който става § 15, подкрепен от Комисията.
Гласували 141 народни представители: за 99, против 42, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносител за § 17, който става § 16, подкрепено от Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 96, против 37, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Георги Гьоков в Преходни и заключителни разпоредби се създава § 17а:
„§ 17а. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) в чл. 107а се създава ал. 22:
„(22) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително и униформено облекло, при условията и по реда, определени от Министерския съвет за работещите по служебно правоотношение.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Запознат съм с този проблем отдавна, откакто правото на представително униформено облекло за служителите, работещи по служебно правоотношение, беше уредено със Закона за държавния служител, а за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация въпросът не беше уреден. Това създава сериозно напрежение между служителите, работещи в една и съща администрация по различни правоотношения.
Работодателите, в случая – държавата, в лицето на ръководителите на различните администрации, и сега определят и разпределят средства за представително униформено облекло и за служителите работещи по трудово правоотношение в съответната администрация, но по ръба на Закона и с особени притеснения, че при една проверка от Сметната палата, ще бъде установено нарушение.
Моето предложение има за цел за отстрани този пропуск и да уреди правото на финансови средства за представително облекло на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация – тези, назначени на трудов договор по Кодекса на труда, както това е уредено за държавните служители, назначени по Закона за държавния служител.
Отново ще обърна внимание, че за осъществяване на предложението ми не се изискват допълнителни финансови средства в бюджетите на съответните първостепенни или второстепенни разпоредители с бюджет, а само за нормативното уреждане. И досега работещите в държавната администрация получават средства за такова облекло, което е предмет и договореност дори в колективните трудови договори, но всеки ръководител търси възможности и вратички, и това създава разнопосочни и изключителни практики в това раздаване на средства за работно облекло.
Разберете, че това е наложително да бъде прието, защото принципът и подходът е изравняване на правата на работещите по трудово правоотношение в държавната администрация с тези на държавните служители, а това предполага изравняване между работещите по служебно и по трудово правоотношение и по отношение на видовете облекла, на които имат право.
Няма да пропусна да кажа, че това е позиция и на синдикатите и то от дълго време. Няма да пропусна и факта, че почти с всеки бюджет от 2014 г. насам това е мое предложение и оставам неразбран, което буди у мен недоумение, защото е едно предложение за законово уреждане на право, което се прилага и ползва без такова законово уреждане, и е много важно за спокойствието в администрацията, не изисква допълнителни бюджетни средства, а среща такава съпротива. Може би защото е предложено от народен представител от опозицията.
Мисля, че ако се опитате да вникнете в предложението, ще го подкрепите. Силно се съмнявам в това, но се надявам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение за създаване на нов § 17а.
Гласували 127 народни представители: за 32, против 68, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Създават се § 17а – 17д:
„§ 17а. В Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 след думата „ставка“ се добавя „за лекарствата, включени в списъка с лекарствени продукти, които Националната здравноосигурителна каса заплаща, както и“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Данъчната ставка за хляба е в размер 5 на сто.“
2. В чл. 96, ал. 1 числото „50 000“ се заменя със „100 000“.
§17б. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн. ДВ. бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22в се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1:
- в уводното изречение, на края на текста, след думите „чл. 17“ се добавя „шест хиляди лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете“;
- т. 1 – 3 се отменят;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лицата по предходната алинея се намалява с 500 лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете.“;
в) досегашните ал. 2 – 8 стават съответно ал. 3 – 9.
2. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3 се създава т. 3:
„3. данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 2.“;
б) ал. 4 се изменя така:
„(4) Размерът на дължимия данък се определя като месечната данъчна основа по ал. 3 се изчисли по следната таблица: (по приложена таблица в доклада на Комисията).
3. В чл. 43, ал. 3 думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи по таблицата по чл. 48, ал. 1“.
4. В чл. 44 се правят следните изменения:
а) ал. 3 се изменя така:
„(3) Размерът на дължимия данък се изчислява като разликата по ал. 1 се обложи по таблицата по чл. 48, ал. 1.“;
б) в ал. 4 в изречение второ думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи по таблицата по чл. 48, ал. 1“.
5. В чл. 44а, ал. 1 думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи по таблицата по чл. 48, ал. 1“.
6. В чл. 46 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Ставката на данъка за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 1 – 7, 9, 10 и 12 е съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1.“;
б) в ал. 2 цифрата „7“ се заменя с „8“, а в края на изречението, след думата „години“ се поставя запетая и се добавя „както и за доходите по чл. 38, ал. 11 и 13“;
в) ал. 3 и 4 се отменят.
7. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
а) заглавието се изменя така: „Определяне на размера на авансовия данък по чл. 43, чл. 44, чл. 44а и на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа“;
б) ал. 1 се изменя така:
„(1) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници по чл. 35, както и върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 се определя съгласно следната таблица: (по приложена таблица в доклада на Комисията).“;
в) създават се ал. 9 – 11:
„(9) При определяне на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа за необложените с авансов данък доходи от трудови правоотношения се прилага чл. 42.
(10) Ако лицето не е получавало доходи от трудови правоотношения, другите му доходи, включени в общата годишна данъчна основа се намаляват преди облагането с 6000 лева за всяко ненавършило пълнолетие дете, ако задълженото лице има деца и не е лишено от родителски права. Намалението се декларира и ползва от единия родител по избор.
(11) Надвнесеният за данъчната година данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличен търговец. Когато се установи, че едноличният търговец без основание приспада данък, за невнесените авансови и годишни вноски се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.“
§ 17в. В Закона за семейни помощи за деца се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 2, т. 6 след думата ,,първи“ се поставя запетая и се добавя ,,втори, трети и четвърти“.
2. В чл.6:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Размерът на помощта по ал. 1 за второ и/или трето дете на родители, осигурени 24 месеца преди и в момента на раждането на детето, не може да бъде по-малък от 10-кратния размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете и се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.“;
б) досегашните ал. 3 – 9 стават съответно ал. 4 – 10.
3. В чл. 10а. се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата ,,първи“ се поставя запетая и се добавя ,,втори, трети и четвърти“;
б) ал. 6 се изменя така:
„(6) Помощта за съответната година се възстановява от получателя, ако детето не постъпи в училище или не посещава редовно училище до завършване съответно на първи, втори, трети или четвърти клас, освен ако това се е наложило поради здравословното състояние на детето.“
4. В чл. 12, ал. 1, т. 6 след думата ,,първи“ се поставя запетая и се добавя ,,втори, трети и четвърти“.
17г. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. ...) в Преходни и заключителни разпоредби се създава § 4в:
„§ 4в. Данъкът върху превозните средства за 2019 г. се определя по начина и в размерите в сила за 2018 г.“
§ 17д. В Закона за публичните финанси (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. чл. 11, ал. 10 се създава изречение второ: „Кметът на район или кметство е второстепенен разпоредител с бюджет за дейностите на района или кметството и прилага делегиран бюджет, при условия и по ред, определени с наредба на Общинския съвет, съгласно методически указания на Министъра на финансите.“
2. В чл. 28, ал. 1 числото „40“ се заменя с „45“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук става въпрос за фундаментални неща, които могат ясно да начертаят линията между нас и Вас.
Преди малко ни се обясняваше как с пари не може да се подкрепя демографската политика. Сега искаме да предложим семейно подоходно облагане – нещо изключително хубаво, модерно, нещо, което се прави в останалия свят, само че надали това интересува ГЕРБ и управляващите Патриоти, защото за тях явно демографският срив не е проблем. Впрочем може би те не знаят как да се справят, защото семейното подоходно облагане е едно от нещата, които се правят в модерния свят.
Това, което ние предлагаме, е за всички работещи родители – повтарям работещи родители – това касае тези, които наистина плащат своите данъци върху доходите, а не за тези, които живеят на социални помощи, да се намалява месечната данъчна основа с 500 лв. Това означава следното, уважаеми дами и господа, че ако Вие получавате 500 лв. доход – има и такива хора, тук разбирам, че отдясно не стоят такива, и надали имат и такива близки (оживление в ГЕРБ) – ако трябва да платите 10% данък, това са 50 лв., и когато се приспаднат 50 лв. от дължимия данък, за него данъкът е нула, при положение че има едно дете. При две деца съответно нараства. Това е, което се върши в модерния свят. Само че ние може би предпочитаме да внасяме работници от чужбина, вместо да предлагаме конкретни мерки, които касаят именно семейното подоходно облагане, защото това е нещо, което е модерно, ефикасно, в подкрепа на демографския ни срив.
Другото, което предлагаме, е за семейните помощи за деца. Знаете, че в момента за тези бедни дечица се предлагат помощи само за първи клас – за купуване на яке, раница, обувки, панталони. Ние предлагаме тази помощ да се увеличи за втори, трети и четвърти клас, защото надали родителите, когато е станало втори, трети и четвърти клас, са станали по-богати.
Предлагаме също така в този параграф – и силно се надявам да се вслушате в тези наши предложения – прословутия данък върху бедността, който Вие наложихте за така наречените „стари автомобили“. Даже госпожа Менда Стоянова призова хората: „Спрете да си купувате таралясници!“. Може би те нямат желание да карат стари коли, но го правят, защото просто нямат възможност да си купят нови коли. Виждам, че веселбата при госпожа Стоянова е огромна, но ние предлагаме този данък през следващата година да остане като през 2018 г.
В крайна сметка, уважаеми дами и господа народни представители, нашата цел е, първо, да вдигнем доходите и тогава вече да налагаме на хората ограничения какви коли карат, защото само за 2018 г., според справка на КАТ, регистрираните автомобили над 10 г. са 87% от автопарка. Считам, че това, което Вие налагате като такъв данък – данък върху бедността, данък върху мизерията, тоест ГЕРБ наказва хората, че са бедни и затова в парламента трябва да гласуваме предложението на ГЕРБ да налагаме този наистина доста унизителен данък за българския парламент, сега имате възможност да го коригирате. Нека този данък за колите да се изчислява така, както се изчисляваше през 2018 г. Мисля, че това е последната възможност, която имате, и е хубаво да се вслушате в това, което Ви казвам.
Разбира се, тук говорим и за намаляване на ДДС върху хляба с 5%, защото надали има по-сив сектор от производството на хляб – мярка, която не ще намали приходите, а ще изсветли голяма част от приходите в този сектор, и ще има ефект и върху крайния потребител.
Крайно време е да помислим и за промяна на така наречения „плосък данък“ – дебат, който започна в обществото, дебат, който се подкрепя и от синдикати, и от работодатели. Считаме, че този плосък данък не можа да доведе до нужните ефекти. Моментът е подходящ, защото в обществото вече има този дебат. Ако той е толкова харесван, обичан и позитивен, надали държави като Съединените американски щати – най-либералната държава, щяха да имат прогресивен данък. Така че, колеги, считам, че е съвсем нормално да имаме конкретна еволюция (председателят дава сигнал, че времето е изтекло)… Завършвам, госпожо Председател… и да не се уповаваме на това и да се облягаме, че преди няколко години той е приет и сега не трябва да бъде сменян. В крайна сметка трябва да бъдем в синхрон с днешните икономически и социални събития. Разликата в българското общество… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам, госпожо Председател… между бедните и богатите, коефициент на Джини е най-висок в целия Европейски съюз. Крайно време е тук заедно да поемем нужните инициативи, така че да намалим този коефициент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението на „БСП за България“ за добавяне на нови параграфи 17е и 17д са изключително важни и заслужават вниманието на всеки един присъстващ в тази зала.
Уважаеми колеги, в тези предложения се съдържат не само политики, не само чистите числа, не само бюджет, но и отношение – отношение към българските граждани. Отношение, касаещо всички несправедливости, които се натрупаха върху тях през последните години.
В тези предложения се съдържа корекция на всички вредни и грешни промени в законодателството, които се приеха последните месеци в навечерието на приемането на бюджета. Те отразяват всички искания на българските граждани, които бяха поставени тук – и писмено, и чрез протести, и чрез посещения на Народното събрание.
Единственият начин да оправите тази несправедливост, уважаеми колеги – особено говоря за тези, които са в дясната част на залата, е да прочетете внимателно и да се включите в дебатите, да подкрепите всичко, което сме предложили, защото тук са и предложенията ни за намаляване на ставката на ДДС за лекарствата. Неслучайно сме започнали с тях. Българският народ изнемогва!
Онзи ден гласувахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса – никакви преференции, никакви възможности най-бедните, най-онеправданите и най-социално слабите български граждани да бъдат компенсирани от постоянно увеличаващите се цени. Единственият начин, по който в момента е възможно и Вие да участвате в тях, е да подкрепите нашето предложение за намаляването на ДДС върху лекарствата.
Тук е и данъчната ставка за хляба – пет на сто. Това ще даде глътка въздух на тези, които живеят на село, на тези, които вземат 200 лв. пенсия, на тези, които взимат минималната работна заплата и трудно изхранват семействата си. Знаете статистиката каква е в момента – за едно четиричленно семейство са необходими над 2000 лв. месечен доход. Колко в провинцията работят на такива заплати? Много малка част. Сложете един хляб, на който цената се вдигна в последните месеци по различни причини – заради увеличение на цените на горивата, заради увеличение на цената на електричеството, било то поради лоша продукция тази година и така нататък. Това нещо удря по джоба на всеки български гражданин.
Тук нашето предложение е да обърнете лице и да подадете ръка на малкия бизнес, господин Цветанов. Виждам, че има съгласие във Вас да го подкрепите.
Ние предлагаме малките фирми – това касае изключително микропредприятията, които с един, с двама, с трима души осигуряват едно, две, три семейства. Прагът за регистрация по ДДС да стане от 50 хил. на 100 хил. лв., за да могат да наберат своята скорост и да навлязат в реалния бизнес, а не да бъдат унищожени от данъчната администрация в първите стъпки на прохождането им в сферата на бизнеса, за да могат да дадат своя принос за българската икономика, своята добавена стойност, когато натрупат необходимите обороти.
Тук са и нашите предложения за облекчения за младите семейства, за тези, които създават деца. Това е жест, отношение към всички млади български семейства и тези, които не са се задомили още, да направят своята крачка в посока да увеличат българските граждани. Момент, в който може да подкрепите, да покажете отношение към тези хора, които се чудят как да свържат двата края, а не как да създадат семейство, как да създадат поколение и потомство. Това е най-правилният начин.
Няма да се спирам на други, защото колегите допълнително имат какво да кажат. Пак казвам, това е въпрос на отношение, въпрос на разбиране на проблемите на българските граждани. Подкрепата, всеки един глас „за“ за това наше предложение, е в посока да може да се възроди българската държава, да могат българските граждани да имат едни нормални доходи, един нормален начин на живот, който заслужава един европейски гражданин, защото бидейки вече десета година страна – членка на Европейския съюз, ние винаги сме на последно място в класациите. Винаги на последно място – и по доходи, и по начин на живот, и по стандарт, и по какво ли не.
Нека днес да направим тази решителна крачка в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплика? Няма.
За изказване – господин Бурджев, господин Ерменков, господин Гьоков.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Още от самото начало на управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ се видя липса и страх да се правят каквито и да било реформи. И данъкът, и натоварването върху по-бедните и по-нямащи възможност хора да си купят нови екологично чисти автомобили го доказва. Ще Ви дам един конкретен пример за сравнение. Много по-лесно е по инерция да вървиш и да не правиш реформи, и да натовариш най-беззащитните хора преди да им осигуриш необходимите доходи, необходимата среда за развитие. Например утре ще коментираме с министъра на околната среда и водите въпроса за Завода за картон в Плевен. След мое скромно проучване се оказва, че без да има необходимите пречиствателни станции, от години той изпуска…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: …страхотно силни химикали. Фактът, че няма воля контролните институции да ги спрат и да си свършат работата, всички индикации водят, че там има големи корупционни схеми и затваряне на очи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е връзката с темата, която обсъждаме сега?
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Връзката е, че, първо, трябва да се направят необходимите реформи, да се създадат условия в бюджета, които да увеличат доходите на тези сиромаси, на които искаме да им вдигнем данъците на колите. Това е най-лесно – да нагърбим социално най-слабите и най-беззащитни хора, защото могат да дадат най-малък отпор. Това е връзката. Ако не сте я разбрали, значи Вие нямате връзка с политическата и обществена реалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина.
Реплики? Не виждам.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което ще Ви кажа сега вече го обсъждахме няколко пъти. Днес, точно в параграфите, които Ви предлагаме – 17б – 17д, се крие онази разлика, която се нарича разлика в политиките на ляво и дясно. В тях се крие онова, което ни различава нас, като социалистическа партия, от Вас, като дясна партия. И всеки, който разбира малко от политика, ще разбере, че това е така, още повече че Законът за бюджета е основният политически закон, който приемат управляващите и коалицията. Защото това е Законът, който дава онези средства, с които да упражняват своята политика.
На всички е ясно, че Вашият закон – това, което Вие предлагате, е най-социален. Така го нарекохте. Сигурно във Вашите очи изглежда, че е най-социален – с едната ръка давате по 2 – 3% на най-бедните, с другата ръка подарявате големи проценти на по-богатите и вземате от най-бедните още повече проценти – и като цени, и като данъци, и неща, които би трябвало да заплатят със собствения си труд.
Ние правим точно обратното. Опитваме се да дадем повече възможности на по-бедните, повече средства за живот. И не само да ги дадем, а и да ги обосновем защо са така. Ако внимателно прочетете какво сме предложили, ще видите, че това вече го обсъждахме – намаляване данъка добавена стойност върху лекарства и хляб. Няма да се спирам върху аргументите, Вие така или иначе няма да ги чуете. И върху това, че искаме да въведем първите елементи на семейното подоходно облагане с освобождаване на доходи от данъци на фамилии, които имат деца, работещи фамилии – забележете, не всякакви фамилии. И с това, че предлагаме откъде да дойдат парите – със смяна на системата за облагане на доходите, в това число и на дивидентите. Ще Ви дам онзи пример, който вече няколко пъти го казваме. Осем лица в България – няма значение дали са физически или юридически, си разпределят 8 милиарда при 5% сегашен дивидент, което на практика означава едни 400 милиона. Ако приемем, че всичките тези, върху които е разпределен дивидента, вземат по три хиляди и няколко лева, означава, че годишно не се събират 400 милиона данък.
Знаете, че парите, които се предлагат, са много повече. Затова обсъждането на параграфите още в началото при рамката на бюджета щеше да доведе до събиране на средства в него с повече от 4 милиарда. Вие това не го приехте, защото тези 4 милиарда нямаше да отидат в джобовете на богатите и на онези, които се опитват да управляват обществото, изхождайки от това, че всеки яде по три пъти на ден и забравя, че има хора, които едвам-едвам свързват двата края. Защото щяхме да предложим парите да отидат при бедните, да отидат при нормално работещите, за да може България да стане нормална европейска страна, а не да е на опашката.
Знам, че това, което говоря в момента, сигурно Ви дразни. Знам, че това, което в момента Ви казваме, няма да го приемете. И не го казвам с илюзията, че ще го приемете, а само, за да подчертая, че между нас и Вас има кардинална разлика и тя се нарича „чуваемост на проблемите на хората“, нарича се „социална солидарност“, която при нас я има, при вас я няма, нарича се политика в името на бъдещето на България като народ, а не в името на бъдещето на България като с малко богати и с много, много, много бедни.
Няма да го разберете, предполагам. Сигурно няма да Ви хареса това, което казвам, но, за съжаление, това е истината. За съжаление, днес България е разделена и България трябва да си прави избора дали да живее по Вашия модел, по който вече 11 години живеем, или вече знае каква е алтернативата, която предлагаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С тези параграфи в „Преходните и заключителни разпоредби“ – от 17а до 17д, които предлагаме да включим в бюджета на държавното обществено осигуряване, всъщност целим промяна в четири основни данъчни закона и така нататък. Те представляват философията ни в данъчната политика, в социалното подпомагане.
Аз няма да се опитвам да повтарям колегите, но ще кажа, че, ако тези предложения се приемат, ще дадат глътка въздух на хората и няма да ги карат да излизат отвън да протестират срещу ниски доходи и срещу неправилна политика от Ваша страна към тях – на управляващите, защото Вие в момента се държите също като Мария Антоанета, тази френска жена… (Оживление и смях.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП, от място): Жена е, не е джендър.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …която като ѝ съобщават, че хората се бунтуват, защото няма хляб, казва: „ами като няма хляб, да ядат пасти“.
Но имайте предвид, че Мария Антоанета – кралицата на Франция, е обезглавена по време на Френската революция, така че не се радвайте толкова много. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма да повтарям нашите предложения, защото колегите ги казаха, пък и много добре са написани и може всеки, който го интересува, да ги види. Надявам се, който поне малко се интересува от предложенията на опозицията, да се е запознал с тях.
Само искам да попитам, защото не разбирам от бюджет и от финанси, но имам претенции да разбирам от социална политика – това също може да бъде оспорвано, но аз поне имам такова самочувствие: какво кара един човек, като господин Ангелов, който нарича себе си Патриот и иска да спасява България?
Искам да питам и много хора, които са в залата, които са Граждани за европейско развитие на България: защо те, като отговорни хора, не искат да подкрепят например намаляването на ДДС-то върху лекарствата, на ДДС-то върху хляба? То не е прецедент, не е социалистическа приумица или на Българската социалистическа партия – има го в много страни в Европа.
Така че питам Ви: защо не подкрепяте намаляването на ДДС-то върху лекарствата и върху хляба? Защо не подкрепяте прогресивния данък? Има ли европейска страна, която прави добра социална политика с плосък данък, какъвто има в България?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): От колко години искате да го наложите?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Питам Ви: защо не подкрепяте първите стъпки в семейното подоходно облагане, което искаме да наложим за това, че 50 лв. данък за всеки месец може да се спести за всяко дете от работещо семейство? Това напълно съответства и на желанието Ви да не се подпомагат хора, които не работят и се възползват от социалната система – това е Ваш приоритет, доколкото знам, на „Обединени патриоти“.
Искам да Ви питам: защо не подкрепяте нашето предложение за отпадане на този данък върху старите превозни средства, който наложихте съвсем скоро? За много неща трябва да бъдете питани.
Да Ви питаме: какво Ви дава право да се наричате Граждани за европейско развитие на България, след като нямате грам желание да помогнете на народа си да се развива в посока Европа?
Какво европейско има в това да държиш хората със замразени социални помощи, със замразени социални плащания? Какво европейско има в това да ги държиш с ниски доходи? Какво европейско има в това, когато си бил наравно и дори си имал претенции, че си преди Румъния, сега да дишаш праха им? И нищо да не правите с този бюджет – най-важния закон за държавата!
Много въпроси, уважаеми народни представители от мнозинството, на които трябва да отговорите тази вечер. Обаче аз не видях никой от Вас да стане и да защити този бюджет, който направи това правителство, излъчено от Вашето мнозинство! Не знам как ще обяснявате утре, като излезете на улицата, какво сте говорили – кажете го тук, да го чуем и ние.
Или Ви е по-лесно да ходите да манипулирате хората не с предложения, а със силови методи по време на избори?! Сигурно ще спечелите и следващи избори – като имате силов подход (реплики от ГЕРБ), няма начин.
Отговорите ги чакаме от Вас, господа управляващи. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. (Оживление в „БСП за България“.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Как няма?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колко човека имате изказвания? Вдигнете ръка, за да направя списък! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Знам за Вас, госпожо Ненчева – записвам кои ще се изказват.
Кой друг, освен госпожа Клисурска? Госпожа Клисурска, господин Георгиев и Ченчев, значи четири човека.
Заповядайте, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Безхаберието цари в огромни размери.
Уважаема госпожо Председател, колеги, които имате спокойствието и куража да останете в залата! Само преди няколко седмици бяхме свидетели на поредните протести, които бяха от Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България. Те обаче, за разлика от всички други, бяха много скоропостижно прекратени с едни обещания, които управляващите дадоха, а ние научихме от медиите. Явно силата на управляващите е в обещанията.
За сметка на това обаче кметовете на малки кметства се срещнаха с нас и ние поехме конкретни ангажименти, които в момента ще прочета:
„§ 17д. В Закона за публичните финанси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 11, ал. 10 се създава изречение второ: „Кметът на район или кметство е второстепенен разпоредител с бюджет за дейностите на района или кметството и прилага делегиран бюджет при условия и по ред, определени с наредба на Общинския съвет, съгласно методически указания на министъра на финансите.“
Надявам се това да бъде погледнато много сериозно от останалите малко народни представители в дясната част на залата и подкрепено като наше предложение във връзка с ангажиментите, които бяха поети към кметовете на малки кметства. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ненчева.
Госпожо Клисурска, заповядайте за изказване.
Колеги, само един момент да изчета съобщението за парламентарния контрол, за да можем да уведомим министрите и народните представители да знаят кои са. (Народният представител Георги Свиленски иска думата за процедура.)
Изчакайте малко, господин Свиленски, да изчета парламентарния контрол, за да знаете кои министри ще са тук.
Съобщение за парламентарен контрол на 30 ноември 2018 г., петък:
1. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на два въпроса от народните представители Кристина Сидорова; и Кольо Милев и Таско Ерменков.
2. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на шест въпроса от народните представители Георги Михайлов; Васил Антонов; Иван Валентинов Иванов – два въпроса; Красимир Янков и Димитър Стоянов; и Красимир Янков.
3. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Георгиев и на едно питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Стоян Мирчев.
4. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на пет въпроса от народните представители Александър Александров; Георги Михайлов; Венка Стоянова; и Георги Йорданов и Илиян Тимчев; и Станислав Владимиров.
5. Министърът на правосъдието Цецка Цачева ще отговори на един въпрос от народния представител Иглика Иванова-Събева.
6. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на два въпроса от народните представители Станислава Стоянова и Таня Петрова; и Радостин Танев и Галя Желязкова.
7. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Адлен Шевкед.
8. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на четири въпроса от народните представители Евгени Будинов – два въпроса; Стоян Мирчев; и Александър Симов и Нона Йотова.
9. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на един въпрос от народния представител Стефан Бурджев.
Отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на финансите Владислав Горанов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Антон Кутев; и Георги Гьоков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Илиян Тимчев;
- министърът на земеделието и храните Румен Порожанов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Крум Зарков;
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Антон Кутев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Таско Ерменков;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Стоян Мирчев; и Йордан Младенов;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на един въпрос от народния представител Георги Йорданов;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Весела Лечева.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Велислава Кръстева към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов;
- два въпроса от народните представители Ася Пеева и Павел Христов; и Емилия Станева-Милкова и Александър Мацурев към министъра на туризма Николина Ангелкова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов и заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Заповядайте за процедура, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Гледаме бюджета на държавата – ясно е, че не се изказвате, ясно е, че министрите ги няма, но го няма министъра на финансите, няма го председателя на Бюджетната комисия, няма го заместник-председателя на Бюджетната комисия.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Цялото ръководство на групата го няма.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Поставят се въпроси – няма кой да отговори на тези въпроси. Явно вече има умора във всички колеги народни представители.
Предлагам 30 минути почивка от името на парламентарната група и да дойде поне министърът на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: 10 минути почивка. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
15 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме заседанието.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. (Оживление в „БСП за България“.)
А, господин Георгиев е тук, да.
Не Ви видях, господин Георгиев, прощавайте.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда кратък – ще взема отношение по нашето предложение за намаляване на ДДС при хляба на 5%. Преди месец и половина по време на парламентарен контрол наши колеги зададоха въпрос към министъра на труда и социалната политика: каква е стратегията за компенсация на социално бедните във връзка с повишаването цената на хляба? Не съм очаквал, че 11 години, след като сме член на Европейския съюз, ще имаме стратегия за компенсация заради увеличаването цената на хляба.
По данни на Аграрния доклад на Министерството на земеделието от 2017 г. – последния арграрен доклад, сектор „Растениевъдство“ през последните три години нараства в проценти – 63, 64 и 67, за сметка на сектор „Животновъдство“.
В същото време търговското салдо е положително при износа на зърнени култури и всичко това е за сметка на зърнените култури – това, което снощи Ви казах за грешната аграрна политика, която е монокултурна, конвенционална.
В тази връзка България се е превърнала в донор на първична продукция без добавена стойност, тоест ние изнасяме зърно, което не се преработва в добавена стойност. Затова считам, че намаляването на ДДС при хляба е държавна политика. Тя е възможна, тъй като България има даденост – изнася пшеница и голяма част от тази продукция би трябвало да остане тук. Така че политиката, която предлагаме от нашата парламентарна група, за намаляване на ДДС при хляба на 5% считам, че е логична – тя е задължителна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз благодаря, господин Георгиев, че бяхте кратък.
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим в § 17д, е свързано с изменение на Закона за публичните финанси и възможността кметовете на кметства да бъдат определени като второстепенни разпоредители, да разполагат с делегирани бюджети по ред, определен в наредба на Общинския съвет, с методически указания, дадени от Министерството на финансите. Темата за финансовата автономия на кметовете на кметства, на общини е необходимо да се постави днес с бюджета, защото след неговото приемане започват бюджетните процедури на общините.
Както всички знаете, в началото на този месец имаше изявено желание за промени в законодателството, свързано с автономията на кметовете на кметства. Такива аргументи бяха изложени пред Вас в една работна група, която се проведе, и Вие самите се съгласихте, че кметовете на кметства в момента по начина, по който са поставени в Закона за публичните финанси и Закона за местното самоуправление и местната администрация, нямат необходимата автономия да оперират със самостоятелни бюджети.
В тази връзка е важно и наложително да приемете нашето предложение и да докажете на всички онези кметове на кметства, че мислите за техните бюджети и за тяхната оперативна самостоятелност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз ще продължа темата по въпроса за ДДС върху хляба, като Ви приканя, за кой ли път, да се замислите, да осъзнаете своето гласуване и да ни подкрепите, защото това ще извади от неловка ситуация и ще избегне второ унизително положение – ако се увеличи цената на хляба, Вашето правителство, представители на Вашето правителство – господин Порожанов, да ходи да се моли на големите търговски вериги да намалят цената на хляба при следващо негово увеличение.
Осмислете това наше предложение! Мисля, че е важно и касае всички. Ние сме гледали да бъдем разумни в нашите предложения и можеше да направим такова и по отношение на културната дейност – на книгите примерно, но не сме го направили. Смятаме, че хлябът е изключително важен за българското население. Поради тази причина именно акцентираме там.
Тук се обръщам и към колегата от „Обединени патриоти“ Петър Петров.
След неуместното му изказване по отношение на децата и домовете, спомняте си го всички, сега е моментът, господин Петров, да изкупите вината си пред майките и да приемете нашето предложение по отношение на семействата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това само за майките ли е?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: За майките специално! Той ще изкупи вината си, ако го направи и ако преосмисли начина, по който ще гласува, и да подкрепи нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Реплики? Не виждам.
Колеги, това беше последният записал се колега.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение за създаване на параграфи от 17а до 17д.
Гласували 139 народни представители: за 50, против 75, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Първи отрицателен вот – господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След това гласуване трябва да се кажат няколко думи, защото – може би трябва да се зададат и няколко въпроса към колегите, които направиха тези предложения.
На първо място, неотдавна те ни проглушиха ушите за това как се изменят закони с параграфи между първо и второ четене. Аз питам: данъчната философия на държавата с параграфи между първо и второ четене ли се променя? Мисля, че това не е правилният подход!
Второ, искам да питам колегите, чиято амнезия е очевидна, кой въведе плоския данък? БСП ли? (Шум, реплики и възгласи: „БСП!“, „БСП!“ от „БСП за България“.) БСП въведе плоския данък, от който сега иска да ни спасява! (Шум и реплики.)
После, искам да попитам, кой два пъти фалира държавата – при Луканов и при Виденов, и защо българските доходи… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-спокойно! Отрицателен вот е това! Колегата казва защо не е гласувал. (Шум и реплики.)
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …са все на това ниво?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Защо не попиташ? Защото те е страх да питаш? Страхливец!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да попитам: кой управлява 15 години от прехода?
И не на последно място, искам да попитам те изобщо осъзнали ли са кой е спечелил изборите и кой е спечелил със съответната програма? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Много от предложенията, които БСП предлагаха, са част от програмата на патриотите, само че ние се явихме на избори и не получихме нужната подкрепа, за да ги прокараме. (Шум, реплики и възгласи: „Еее! от „БСП за България“.)
И след като е победила концепцията за плосък данък, аз мисля, че е нормалното ние да приемем тази концепция до края на този мандат и тогава, когато мандатът си отиде, да се явим отново пред вота на гражданите, а не да променяме по терлички вота на гражданите за основни политики в държавата. (Шум и реплики.)
В това отношение аз мисля, че има много позитивни неща. Повечето сте ги откраднали от нас, от миналия мандат. (Шум, реплики и възгласи: „Еее!“ От „БСП за България“.)
Уважаеми колеги, явете се на избори, спечелете програмата, може пък да намерим общ език в някой следващ мандат за някои от предложенията Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов. (Шум и реплики от народния представител Таско Ерменков.)
Не може! Хайде, стига вече, господин Ерменков! (Шум и реплики.) Хайде, стига толкова! (Шум и реплики.) Хайде, стига!
Господин Ерменков! Господин Ерменков!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, много Ви моля…(Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …обяснете на колегите, че отрицателният вот е да обяснят защо са гласували „против“, а не да го превръщат в анкета с въпроси!
Само това ми е забележката към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Продължаваме с § 18.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Йордан Цонев § 18 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Моля Ви да подкрепите нашето предложение, което сме направили за § 18 – да отпадне, защото това, което се прави, е ретроактивно действие. Предложението с актуализацията на бюджета за 2018 г. трябва да се направи с отделно предложение, а не с бюджета за 2019 г. Това е порочна практика и се нарушава Законът!
Моля Ви да подкрепите предложението, което сме направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Летифов.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Гласували 140 народни представители: за 47, против 65, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18, който става съответно § 17, подкрепен от Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 99, против 54, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народните представители Надя Жекова и Виолета Желева:
„ІІ. В Преходни и заключителни разпоредби да се създаде § 18а:
„§ 18а. В Кодекса на труда в чл. 261 думите „размерите, определени от Министерския съвет“ се заменят с „30 на сто за всеки отработен нощен час или за част от него.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е свързано с изменение на Кодекса на труда, а именно регламентите, свързани с нощния труд.
Нощният труд е регламентиран, ставката за нощния труд е регламентирана в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и от 2007 г. тя възлиза на 25 стотинки. Крайно време е, а и министърът на труда и социалната политика го посочва в отговор на парламентарен въпрос, че е необходимо решението да се търси чрез трудовото законодателство. В тази връзка, и с оглед на това, че когато се индексира ставката по начина, по който е въведена с това изменение на Кодекса на труда, ще постъпят постъпления в приходната част на бюджета. Заради това правим това предложение за изменение в Преходни и заключителни разпоредби, като нашето предложение е свързано с това всеки отработен нощен час да бъде индексиран с 30 на сто върху уговореното възнаграждение. Смятаме, че по този начин ще решим въпроса за по-справедливо трудово възнаграждение на всички онези 400 хиляди работници, които полагат нощен труд, който е изключително вреден за здравето. Както знаете, чл. 262 от Кодекса на труда регламентира извънредния труд и ставките за него са регламентирани именно в Кодекса на труда. Поради това нашето предложение е последователно – нощният труд да бъде регламентиран там.
Надявам се да подкрепите нашето предложение и да защитите всички онези 400 хиляди човека, които работят в тези вредни условия на труд през нощта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Надя Клисурска и Виолета Желева за създаване на § 18а, което Комисията не подкрепя.
Гласували 148 народни представители: за 52, против 77, въздържат се 19.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18.
„§ 18: В Закона за акцизите и данъчните складове се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, т. 6 думата „бандерола“ се заменя с „потребителската опаковка“.
2. В чл. 29, ал. 4, т. 2 думата „бандерола“ се заменя с „потребителската опаковка“.
3. В чл. 64:
а) в ал. 5 изречение второ се заличава, а в досегашното изречение трето става изречение второ и в него думите „и цената на единична бройка“ се заличават.
б) Алинея 14 се отменя.
в) в ал. 20 след думите „други характерни белези за съответните бандероли“ се поставя запетая и се добавя „а за тютюневите изделия в констативния протокол се отразяват само видът, емисията и общият брой на бандеролите“.
4. в чл. 99, ал. 2, т. 1 думата „бандерола“ се заменя с „потребителската опаковка“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В Закона за акцизите и данъчните складове госпожа Стоянова предлага да се създаде нов § 19, в който заменя думата „бандерол/а“ с „потребителска опаковка“, а в ал. 20 добавя: „а за тютюневите изделия в констативния протокол се отразяват само видът, емисията и общият брой на бандеролите“.
Уважаеми колеги народни представители, искам да кажа следното. От година и половина – откакто съм тук, по-лобистки закон, по-лобистко предложение, извинявайте, аз не съм виждала! Ако госпожа Стоянова беше в залата сега…
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Аз съм тук бе! (Шум, реплики, смях от ГЕРБ.)
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Не Ви видях. (Ръкопляскания и възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.)
Извинявам се, госпожо Стоянова!
Искам да се обърна към Вас и да Ви предложа да оттеглите Вашето предложение.
Освен това съм длъжна да предупредя, че ако народните представители днес, сега, гласуваме предложението, това ще ощети държавата и приетият в чл. 1, ал. 1, І, т. 1 „Данъчни приходи“ и т. 1, т. 4 „Данък върху добавена стойност“ приходите ще паднат катастрофално и гласуваната вече от Народното събрание сума – 10 милиарда 830 милиона, няма да бъде изпълнена, дори ако „БСП за България“ утре управлява. (Шум и реплики.)
Още веднъж Ви се извинявам, госпожо Стоянова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова, за изказване.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как да не взема думата, защото току-що ме обвиниха в лобизъм. Това е поредното обвинение към мен за лобизъм, дето се казва – свикнала съм, нали?
За мен е учудващо, че не стана да развие тезата някой от Бюджетната комисия, където разискваме много обстойно тази тема с колегите от „Митници“, Министерството на финансите и всички останали, а става многоуважаемата доктор. Моите уважения за Вашата професия, но както се вика пък в нашата професия: нашите уважения за нас си.
Искам да кажа, че няма нищо лобистко в това. Това са съвсем нормални процедури, които се прилагат в другите европейски държави, и в България се прилагат по същия начин. Всичко това, което е записано на бандерола, има текстове и ще бъде записано на съответната кутия. Това означава, че наистина ще се намали административната тежест за бизнеса и в този смисъл има лобизъм за административната тежест за бизнеса тогава, когато се сменят ставките, а това ще се случи, между другото, много скоро – от 1 януари следващата година, няма да се налага да се бракуват хиляди количества бандероли и кутии. Затова Ви моля, не слушайте, многоуважаемата докторка, защото все пак данъчният закон за акцизите мисля, че трябва да се коментира от финансисти. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика ли?
Заповядайте за реплика, госпожо Стоянова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Госпожо Стоянова, аз очаквах, че ще реагирате така и затова искам да Ви задам един въпрос, който е чисто професионален, във Вашата сфера.
В целия бюджет вече толкова време сме тук, в залата непрекъснато се цитира централният бюджет – слава богу, че и министърът е тук. Кажете ми къде се намира този централен бюджет? Какви приходи има, какви разходи има, кой го контролира? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги, тишина!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Неща, които ние обикновените, редови народни представители, които сме от други специалности, си задаваме. За съжаление, отговор до този момент няма. Няма го с години, когато Вие сте били тук, в това Народно събрание и ние не знаем кога ще го получим. Защото с това, което направих аз като изказване, защитавам този бюджет – централния на България, който сигурно някога, някой ще го види. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Найденова.
Заповядайте, господин Димитров, за реплика към госпожа Стоянова.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Да. Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, госпожо Стоянова! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо Стоянова, репликата ми е към Вас е, че пропуснахте да обясните на колежката доктор, че на всички бандероли пише „акцизен бандерол“. Това означава, че се отнасят за акциза, а не за ДДС-то.
Може би трябваше да им разясните, че от догодина, съгласно европейското законодателство, ще имаме друга система за регистриране, отчитане и проследяване на всяка една кутия, всеки един стек, всеки един мастербокс. Така че този проблем, който Вие визирате, отдавна е отпаднал и това предложение си е абсолютно наложително и нормално, и не касае ДДС-то, независимо в кой бюджет смятате, че е акцизът, и то за неупотребени кутии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Трета реплика? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 18 подкрепен от Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 110, против 38, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Мена Стоянова за създаване нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 19.
„§19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) чл. 174 се изменя така:
„Колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и други алтернативни инвестиционни фондове.
Чл. 174. Колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, националните инвестиционни фондове и алтернативните инвестиционни фондове, създадени за изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.) по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране не се облагат с корпоративен данък.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 19.
Гласували 164 народни представители: за 119, против 37, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 19 е по вносител – Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19, който става § 20, подкрепен от Комисията.
Гласували 161 народни представители: за 120, против 35, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21:
„ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на § 16 и §17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“ и § 18, който влиза в сила от 20 май 2019 г.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, запазете тишина!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, правя предложение за техническа корекция в § 21 по доклада на Комисията, където думите „§ 16 и 17“ се заменят с „§ 9, т. 1, § 16 и 17“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване редакционната поправка, която направи госпожа Стоянова.
Гласували 166 народни представители: за 110, против 56, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 20, който става § 21, с току-що направената корекция, подкрепена от Комисията.
Гласували 170 народни представители: за 113, против 57, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Остана да гласуваме Приложение към чл. 50 – „Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централни бюджет и бюджета на общините под формата на субсидии за 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване Приложението към чл. 50 – „Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централни бюджет и бюджета на общините под формата на субсидии за 2019 г.“
Гласували 165 народни представители: за 109, против 49, въздържали се 7.
Предложението е прието, а с това и Законът за държавния бюджет. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, колеги, за търпението и конструктивната работа. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Секунди още, колеги. Искам да благодаря и на партиите, които подкрепяха текстовете в Закона, и на партиите, които имаха алтернативно виждане.
Конституционният съд преди години се произнесе, че Законът за държавния бюджет е един особен закон дотолкова, доколкото той не представлява закон във вида, който е обичаен за законодателната практика. Той представлява една прогноза, която за мен за следващата година е добра.
Аз съм оптимист, че бюджетът ще може да бъде изпълнен, защото нашето общество следващата година ще бъде по-успешно и по-богато, а колегите имаха различна визия как да се разпределят разходите. Но това е отношението на изпълнителната власт. Тя има по Конституция запазения периметър да определи чрез разходите на бюджета своето виждане за политика.
Благодаря на колегите от опозицията, че тази година дебатът беше насочен именно в това: какви политики да се водят през следващата година. Благодаря Ви. Приятна почивка, хубава вечер. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, закривам днешното заседание.
Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 19,25 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер


Секретари:
Александър Ненков
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на член на Централната избирателна комисия

Избор на председател на Икономическия и социален съвет





    Последни заседания