Председателствали: председателят Рая Назарян и заместник-председателите Росица Кирова, Цончо Ганев и Йордан Цонев

Секретари: Васил Стефанов и Деян Дечев

ПРЕДСЕДАТЕЛ РАЯ НАЗАРЯН: Добър ден, колеги! Моля за регистрация.
Регистрирани 177 народни представители. Има кворум.
Откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, с мое разпореждане, № 50-450-02-46 от 13 септември 2024 г., и на основание чл. 78, ал. 1 от Конституцията на Република България е свикано извънредно пленарно заседание на Петдесетото народно събрание при следния дневен ред:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители са Николай Нанков, Теменужка Петкова и Александър Ненков от 9 септември 2024 г.
2. Изслушване на служебния заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова и служебния министър на енергетиката Владимир Малинов на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с изтичащия на 11 септември 2024 г. срок по приетия с Протокол № 30 на заседание на Министерския съвет от 24 юли 2024 г. Доклад за предприемане на действия за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България и за изготвяне на предложение по съдържанието на Глава REPowerEU. Вносители са Томислав Дончев, Теменужка Петкова и Деница Николова, 5 септември 2024 г. и 13 септември 2024 г.
3. Изслушване на служебния министър на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова, служебния министър на вътрешните работи Атанас Илков, служебния заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова и служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова-Касабова на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно затрудненията при преминаването на границите ни с Гърция, Турция и Румъния и инициативата на Гърция и Турция за намиране на алтернативен транспортен коридор и заобикаляне на България. Вносители са Борислав Гуцанов и Иван Иванов от 5 септември 2024 г.

Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Има постъпил Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Байрам, да ни запознаете с него.
ДОКЛАДЧИК БАЙРАМ БАЙРАМ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 50-454-01-84, внесен от Николай Нанков, Теменужка Петкова и Александър Ненков на 9 септември 2024 г.
На заседание, проведено на 12 септември 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.

На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, Ирена Христова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Петя Копчева – началник на отдел; от Министерството на околната среда и водите: Виктор Атанасов – служебен заместник-министър, Светла Божкова – директор на дирекция „Управление на отпадъците“, и Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международна“; представители на Националното сдружение на общините в Република България, работодателски организации и синдикати.
В своето изложение госпожа Теменужка Петкова посочи, че Законопроектът е свързан с промяната в досегашния ред за определяне и заплащане на таксата за битовите отпадъци, която трябва да се случи поетапно във времето, за да се създадат условия местните администрации да настроят съществуващите си системи за нейното прилагане. Общините имат нужда да подготвят и разяснителна кампания, с която да информират населението за промените във формирането на таксата. Към настоящия момент общините не разполагат с обективна база данни за законосъобразно и справедливо изчисление на таксата битови отпадъци, като неправилното ѝ определяне би ги изправило пред сериозен финансов риск, а от друга страна, тежестта върху гражданите и фирмите ще е в пъти по-голяма от досега. Необходимо е да се осигури възможност за автоматизиран електронен обмен на данни с институции, като Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите и други, с цел осигуряване на трансфер на надеждни и проверени данни. Със Законопроекта се осигурява допълнително технологично време за подготовка на общинските администрации в страната за определяне на размера на таксата за битови отпадъци и изготвяне на план-сметка за всяка от услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. С предлаганите изменения се предвижда общините да имат и възможността средствата за отчисления и обезпечения по Закона за управление на отпадъците да се ползват текущо през годината и да не се внасят по сметки на РИОСВ, а после да се теглят оттам обратно по местните бюджети.
В писменото си становище представителите на Националното сдружение на общините в Република България подкрепят Законопроекта. Те изтъкват, че е необходимо технологично време за приемане на допълнителни изменения освен засягащи осигуряването на възможност за автоматизиран и безплатен електронен обмен на данни с определени институции, още и изменения в Закона за гражданската регистрация, Закона за етажната собственост и Закона за управлението на отпадъците с оглед постигането на обективност при определяне на таксата за битови отпадъци. От Асоциацията на организациите на българските работодатели изразяват категоричното си несъгласие с внесения законопроект, посочвайки подробни мотиви. Министерството на околната среда и водите не разполага с анализ и данни, въз основа на които да се докаже необходимостта и да се предлага отлагането на срока за прилагане на такса битови отпадъци на база количество отпадъци, поради което не подкрепя Законопроекта.
В провелата се дискусия от Министерството на финансите заявиха, че са запознати с всички проблеми на общините, в това число с трудностите при определяне на таксата за битови отпадъци и събираемостта на приходите, така както е предвидено от 1 януари 2025 г., като ще съдействат на всички заинтересовани страни всеобхватно, за да може в рамките на една година този процес да се реализира успешно. Представителите на Националното сдружение на общините изразиха притеснение относно предстоящата реформа, касаеща таксата битови отпадъци, като се надяват, че такса битови отпадъци няма да се превърне в такса „хаос“. Работодателските организации посочиха, че според тях общините са готови да прилагат новия метод относно такса битови отпадъци от 1 януари 2025 г., както и че в момента са налице законови възможности таксата да бъде определяна по чл. 67, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси и че с § 3 от Законопроекта се насърчават нерегламентираните сметища. Представителят на КТ „Подкрепа“ изрази положително становище за Законопроекта.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 20, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 50-454-01-84, внесен от Николай Нанков, Теменужка Петкова и Александър Ненков на 9 септември 2024 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Байрам.
От името на вносителите иска ли някой думата? Не виждам.
Откривам дискусията и разискванията по тази точка от дневния ред.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте.
АНГЕЛ ЯНЧЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Първото, на което ще се спра, е, че този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси не е разгледан в Комисията по регионално развитие и местно самоуправление.
Господин Барам го каза набързо, но Министерството на околната среда и водите е категорично против, както и Министерството на финансите, които само че не представиха писмено становище. И това е така, защото този законопроект е позор. Позор най-вече за Народното събрание, както и за местната власт.
Ще се спра тук на кратък исторически очерк. Законът за местните данъци и такси, да Ви припомня, както знаете, е обнародван през 1997 г. През 1998 г. правителството на СДС, част от вносителите в момента, за пръв път изменят Закона и към изключително несправедливата спрямо заплащането на сметосъбирането, сметоизвозването и всички други дейности, прибавят и заплащането според количеството като способ общините да събират тази такса, а не данък, не на данъчна оценка, а замърсителят заплаща. Правят го най-вероятно, тъй като през същата тази 1998 г. европейските общности издават директива, която задължава тогава все още свободна България, не член на Европейския съюз, всички европейски страни – членки на европейските общности и Европейския съюз, да синхронизират и нагодят националните законодателства така, че да плаща замърсителят, тоест да не бъде скрит данъкът. Тогава може би, сред нас е и председателят на Бюджетната комисия, който разглежда това, през 2001 г. за първи път Народното събрание премахва възможността – текста, не възможността, да се заплаща според данъчната оценка на имота таксата за битови отпадъци. Но разбира се, българските общини, тъй като не им е забранено, използват тази слабост на законодателството, за да оставят заплащането на такса битови отпадъци в местните си наредби за такса битови отпадъци. И така до 2003 – 2004 г., ако не ме лъже паметта, когато Народното събрание наистина забранява, по-скоро 2013 г.
Колеги, 2013 г. ГЕРБ забранява – ГЕРБ забранява, Народното събрание забранява, да се използва под каквато и да е форма данъчна оценка за 2011 г. даже, за начисляване на такса битови отпадъци на българските граждани. И тук сме като Чарли Чаплин, филма „Хлапето“ – единият чупи, другият слага стъклото, но двамата в края на краищата работят заедно, защото две години по-късно, през 2013 г., правителството на Пламен Орешарски, на БСП и ДПС за пръв път предлага отлагане – годишно! Тогава още са по година отлаганията за заплащане, справедливо заплащане на такса битови отпадъци – според количеството да плаща замърсителят, да не се облага данъчната стойност на съответния имот. И така всяка година след това малки групи народни представители от ГЕРБ, почти всички вече не са народни представители, година за година предлагат отлагане, следващо отлагане и така 26 години – 26 години българските общини се готвят за нещо, което очевидно не са в състояние да направят.
Но кой управлява огромната част от българските общини? Кметове на ГЕРБ – същите тези, които чрез Националното сдружение на общините в България на 9 септември, преди няколко дни, поискаха ново отлагане, и то не защото не са готови, готови са. Всички имат методики – без изключение, няма как да нямат. Всички са ги обсъдили. Всички наредби са готови, но знаят, че няма да посмеете. Няма да посмеете. Какво няма да посмеете? Няма да посмеете преди избори да вдигнете, както твърдят, с 10 пъти такса битови отпадъци в малките населени места. Това, което в становището на Националното сдружение на общините не пише, е, че вдигането е от 5 на 50 лв. Наистина драстично! Това, което в становището на Националното сдружение на общините не пише, също така е, че огромна част от Вашите кметове, от Вашите общински съветници от ГЕРБ живеят в малките населени места, където умишлено поддържат ниска такса битови отпадъци.
Сериозно ли е да твърдим, че 3 или 5 лв. е годишният размер на замърсяването от един човек в малко населено място в България, три или пет стотинки дневно? Ами не е сериозно. Затова казвам, че този законопроект, който внесохте, е позор.
Не знам докога ще го правите, но кметовете от ГЕРБ знаят – винаги ще го правите, особено преди избори. „Европейско развитие на България“ в името Ви – въобще не Ви интересува наказателната процедура, и Ви казват от МОСВ: наказателна процедура задължително. Двадесет и шест години в случая – нормална директива, и затова извънредно заседание. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли реплики към това изказване? Не виждам.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам… (Реплики: „Има.“)
Колеги, не разбирам какво чакате. Два пъти питам има ли други изказвания. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Точно първо към Вас гледах, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, първо към Вас гледах.
Борислав Гуцанов – следващото изказване е Ваше.
Просто молбата ми е да сигнализирате своевременно, за да не се получават такива недоразумения.
Заповядайте, господин Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! С промените в Закона за управление на отпадъците и в Закона за местните данъци и такси се въвежда нов принцип на изчисляване от общините на такса битови отпадъци от 1 януари 2025 г. – замърсителят плаща. Този принцип идва да замести несправедливия начин на изчисляване на един от компонентите на таксата сега, базирано на данъчна оценка на имота. Това е безспорен факт.
За съжаление обаче, една добра и справедлива идея отново трябва да бъде отложена, защото държавата, и тук визирам изпълнителната власт и местната власт, не си е свършила работата. Един работещ принцип отново ще бъде поставен на изчакване заради слабо управление и това не бива да ни изненадва. Особено през последните години цялата държава е сложена на изчакване заради политическо его и договорки. Да, безспорно е, че трябва да се подкрепи в момента, защото таксата ще скочи в космоса и няма как хората да си платят тази такса, но не знам дали някой от колегите, или по-скоро колко от колегите са наясно, че за седми път ще се отложи въвеждането на този много по-справедлив принцип поради една-единствена причина – че никой не иска да се свърши работата така, както трябва това да се случи.
Проблемът е в това, че държавата и общините не са готови да приложат принципа „замърсителят плаща“ и на практика. Ако той стане факт, ще стигнем дотам една несправедливост спрямо българските граждани да бъде заменена с друга, на този етап по-голяма, защото, ако сега основната такса е данъчна оценка на имотите, то почти всички общини възнамеряват, ако законите не бъдат променени, да начисляват таксите на брой регистрирани или данъчно задължени лица. Ясно е, че огромна част от българските граждани не са регистрирани в жилищата, в които живеят, а данъчно задължените лица са част от живущите в едно жилище. Тези хора най-вероятно няма да плащат такса битови отпадъци. Извън облагане ще останат отново и всички граждани, живеещи в незаконните си жилища. И още един проблем оттук.
Стигаме дотам за този проблем, за който говорим, но никой не поема ангажимента да се справи с него – адресните регистрации. Този проблем влияе върху всички местни данъци и такси, но никоя власт не пожелава да го реши. Може би отговорът се крие в изборите, които следват един след друг, и никой не смее да направи тази крачка, както и преди малко колегите говориха на тази тема, и регистрациите на стотици на един адрес, за които ние от БСП го поставихме на последното заседание на Народното събрание, което пряко влияе върху изборния процес. Дано този път министърът на вътрешните работи и министър-председателят да са обърнали внимание след петъчния контрол, който имахме по тази тема.
В тази ситуация новият начин на представяне и таксуване на услугите по чистотата и управлението на отпадъците по предварителните изчисления на общините ще доведе до значителното увеличаване на таксите между два и седем пъти минимум, 10 – 15 пъти в определени общини. Всичко това означава, че с дългоочакваната реформа няма да успеем да постигнем очакваната от гражданите социална справедливост само на база възможностите, които ни дава Законът за диференциране на основните, или размерите на таксите.
Прилагането на Закона не гарантира увеличаване на качеството на услугата от предварителна реформа, която в голяма степен я обезсмисля на този етап. Очевидно е, въпреки, че прилагането на промяната беше отменяно, за втори път го казвам, седем пъти, в страната няма готовност за започване на тази реформа от 1 януари 2025 г.
Нужно е прецизиране на законовите промени и активно ангажиране на широк кръг държавни институции и на общините за прецизиране и подготовка на въвеждане на промяната. Дано това се случи от 1 януари 2026 г. и призоваваме от нашата парламентарна група Министерството на финансите, МРРБ, кметовете да направят така, че наистина това да може да се случи и тази справедливост да бъде въведена, а не това, което в момента за пореден път отлагаме. Време е да помислим и за реална децентрализация на управлението на местната власт, за което ние от БСП говорим от години. Това трябва да стане именно през справедлива реформа в областта на местните данъци и такси. Не можем да продължим да държим общините напълно зависими от благоволението на правителството – независимо кое е това правителство. И последно – кметовете да очакват да имат свободни действия тогава, когато имат много по-голяма самостоятелност, и мисля, че тук трябва да бъде насочена следващата реформа и следващата промяна за реална децентрализация в местната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Има ли реплики към изказването на Борислав Гуцанов?
Има реплика. Заповядайте за реплика.
Георги Свиленски – за първа реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Гуцанов, уважаеми колеги! Сега, господин Гуцанов, аз от Вашето изказване не разбрах в крайна сметка по-добре ли е да се отложи, или не е по-добре? Едно справедливо нещо, което не е направено, трябва да се случи, обаче сега дайте да го отложим. Да Ви кажа, колеги, с прости думи – елементарни, за какво става въпрос. Господин Гуцанов го каза, но плахо. При въвеждането на „замърсителят плаща“ цената ще се вдигне не от два до седем пъти, а много повече, защото сега разпределението е между бизнес и битови потребители, горе-долу е 70 на 30 в полза на битовите потребители, тоест по-голямата тежест се плаща от бизнеса, предприятията, фирмите и така нататък.
Господин Гуцанов, като представител на лявото, на обединената левица, на голямото ляво обединение се чудя как точно настоявате от 1 януари 2026 г. да влезе „замърсителят плаща“. Ами нали знаете, че Вашите, нашите избиратели, ще плащат десет пъти повече, обаче Вас това не Ви интересува. Вас ви интересува бизнесът да плаща десет пъти по-малко. Не, бизнесът има достатъчно десни партии, които да се грижат за бизнеса, като почнете оттук – целия сектор. (Посочва средния сектор.) Дай боже, в следващия парламент да са по-малко, само че с такава политика, с такива изказвания трудно ще разширите лявото. Трудно ще стане голямото ляво обединение, защото хората гледат, хората слушат и значи, ако сега плащате 100 лв. такса смет, от 1 януари 2026 г. Гуцанов казва, че ще плащате 1100 лв., уважаеми дами и господа. Затова трябва да се търси не този начин, който е „замърсителят плаща“, защото той е справедлив, нали, колкото повече боклук, само че не е справедлив за хората, за обикновените хора, за работещите, за работниците, за тези на минимална работна заплата, за тези на социални помощи – за тях не е справедлив, а те също живеят. Те също генерират отпадъци, така че трябва да се търси нещо. Факт е, че 15 години се отлага.
Ето, виждам и госпожа Фандъкова. Заедно с нея, когато аз бях общински съветник, а тя беше още кмет, като Ви виждаме на празника – честит празник, госпожо Фандъкова, се сещам и за Вас. Знам, че това е проблем. Столична община 15 години го отлагат това въвеждане, защото знаят какво ще се случи – ще загубят левите избиратели, а ГЕРБ печелят София с леви избиратели, не ги печелят с десни. Затова не го въвеждат и Варна, и Пловдив. Така че подкрепете ги, подкрепете ги – „замърсителят плаща“ 2026 г., само че 18 депутати ще Ви се виждат много, много като бройка. Благодаря ви. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Гуцанов, заповядайте за дуплика.
Следващото изказване е на Димо Дренчев.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Разбирам, че господин Свиленски е твърде далече от местната власт и не е запознат с нещата. Да, в най-бедната част на населените места между 10 и 15 пъти ще се увеличи таксата. Именно заради това ще гласуваме да бъде отложена за пореден път – седми път, и никой не е казал коя година да влезе, а казахме, че е необходимо да има по- голяма справедливост, такава, каквато е нормално да бъде направена. Така че не четете както дяволът Евангелието, а наистина трябва да се направят нещата да бъдат най-добри за цялата ни страна.
В момента, разбира се, че трябва да бъде отложена и няма защо да се коментира нещо по-различно. Интересно защо местната власт не може да се справи? Защо централната власт не може да се справи? И никой не говори плахо, а напротив, пределно ясно се каза, че през последните години цялото това безумие, в което се въртим, и когато погледнем нагоре, виждаме дъното, води до необходимостта и това да бъде отложено днес. Естествено, че ще се гласува да бъде отложено.
Наистина Ви моля, когато излизате на трибуната, който и да е от народните представители да има представа какво говори, а не популистично да се изказва просто ей така. А че не са си свършили работата централната власт, особено през последните години, управлявана от ГЕРБ, абсолютно очевидно е това нещо и няма защо да го коментираме. И, да, не са се справили и никой не се крие да го каже. Не, напротив, казваме го всяка седмица за разлика от някои други колеги, които не говорят нищо по темите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Господин Дренчев, заповядайте за изказване.
Има ли желаещи след изказването на господин Димо Дренчев да направят изказване, за да Ви запиша. (Реплики: „Да.“) Да.
ДИМО ДРЕНЧЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Поводът да взема изказване е това как протече дискусията в Комисията по бюджет и финанси, а именно, че представителите на местната власт и представителите на ГЕРБ казаха, че този принцип няма как да бъде въведен в България.
Аз съвсем искрено вярвам, че България и цивилизационно, и исторически, и всякак принадлежи към европейския континент, и да казваме, че справедливостта не може да бъде наложена в България никога, е едно твърде голямо черногледство, с което не мога да се съглася. Принципът „замърсителят плаща“ трябва да бъде приложен и истински срам за всички кметове и за цялата изпълнителна власт е, че все още не са готови.
В интерес на истината, това, че не са готови, не е съвсем вярно, защото има общини, които са си свършили работата. Точно заради тях това отлагане дава много грешен стимул. Още повече че в икономиката трябва да се вижда какви стимули се представят, а не каква е официалната цел на даден законопроект.
В момента ние не стимулираме хората да пазят чисто, не стимулираме разделното събиране на отпадъци, не стимулираме рециклирането, не стимулираме производството. Напротив, даваме абсолютно погрешен стимул за цялото общество.
Тези цифри, които се изкарват тук – общините казват: ще се вдигне 15 пъти таксата. За мен това са някакви кьорфишеци, няма да бъде толкова. Да, може би някъде, където живеят на един адрес 30 човека, ще се вдигне много таксата, но тя ще падне там, където имаме една самотно живееща вдовица, останала сама в къщата. Защото всъщност ние няма да вдигнем таксата, а само ще я преразпределим и ще я преразпределим по много справедлив начин.
Истината е, че този саботаж от страна на кметовете, управлявали досега, и от страна на правителството, защото всъщност общините са прави, че не са готови. Те не са готови, защото нямат връзка и нямат бази данни нито от ГРАО, нито от НАП, нито от „Социално подпомагане“. Всъщност този саботаж се случва по две причини.
Първата причина е, че ако тръгнем да измерваме изхвърления отпадък на база килограм или на база торби, ще можем да видим колко точно разходи правят почистващите фирми. Ще затворим една врата за корупция, която някой не иска да бъде затворена.
Второто, ако тръгнем на база брой хора, ние ще успеем да накараме домоуправители, ще накараме кметове, ще накараме кметските наместници да си регистрират коректно броя на живеещите в къщите. Тоест ние ще отидем натам, че ще успеем най-накрая да имаме едни коректни избирателни списъци. Знаете кой не иска това – тези, които купуват гласовете.
Най-тъжното е, че в момента ние за седми път просто сме принудени да подкрепим нещо, което е тотално несправедливо. Ще трябва да го подкрепим, но аз обещавам, че ако се случи така догодина – за осми път, да дойдат и да искат отлагане от общините, лично ще гласувам против. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Дренчев.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, господин Събков, за реплика.
ГЕНАДИ СЪБКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Изслушах много внимателно академичното изказване на преждеговорившия. Действително, погледнато теоретично, нещата вероятно стоят така, могат да се разсъждават и да се разглеждат и по този начин. Не знам колко души е управлявал господин Дренчев в живота си – 5, 500, 5000, колко години и мандати е бил кмет, но проблемът, уважаеми народни представители, не е в кметовете, не е в мързела на кметовете, а в съвсем друго нещо.
Като кмет съм си позволявал да направя следния експеримент: раздадохме в едно населено място 500 торби – това беше преди 15 години, за да направим експеримент това може ли да сработи ефективно. Повярвайте ми, получихме накрая пет или десет торби само, оставени пред дворовете, пред къщите, пред имотите в населените места. Това ясно показва, че бяха усвоени по съвсем друга технология и за други неща тези торби, които предоставихме. Какво искам да кажа? Ние като хора не сме подготвени за прилагането на тази система и не е проблемът в големите средства, с които ще бъдат обложени хората.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА (ГЕРБ-СДС, от място): Как не е проблем?!
ГЕНАДИ СЪБКОВ: Това е проблем за някои от тях.
Аз си представям каква екологична катастрофа ще настъпи в момента, в който това влезе в сила реално, и си пожелавам не догодина, а след 15 години да не може да влезе в сила такова нещо, защото ние не сме готови като граждани да го приложим ефективно и рационално – намираме се в България, не в Швейцария. Аз Ви гарантирам, че багажниците на колите ще бъдат пълни с отпадъци, които ще бъдат изхвърляни на нерегламентирани сметища, които кметовете и в момента се затрудняват да почистват ежегодно. (Реплики.)
Такова мислене, каквото Вие демонстрирате в момента, пак казвам, теоретично звучи добре, но практически погледнете от екологична гледна точка и ще разберете каква тъжна картина ще се получи в нашите населени места.
Не знам дали имате свободно време, дали излизате сред природата и да видите и в момента какво се случва. На мен ми се е случвало да видя хора, които имат кофи за смет, имат контейнери и въпреки всичко прилагат тази тактика, която Ви предлагам. (Реплики.) Е, необяснимо и неприемливо е, но е факт.
Трябва нещо да променим тук с възпитание, с обучение и тогава вече да приложим тази система, която само теоретично стои отлично. Очаквам Вашия отговор с нетърпение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Събков.
Има ли втора реплика към изказването на Димо Дренчев? Не виждам.
Искате ли втора реплика? Заповядайте.
КОСТА СТОЯНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, господин Председател.
Щях да взема изказване, но бях провокиран от преждеговорещия, който явно е управлявал някоя община. Не знам коя е, но аз мога да Ви кажа от моя опит като заместник-кмет дълги години на една малка черноморска община, че такива проблеми въобще сме нямали.
Преди около двайсетина години дори със средства на предприятието за управление, за опазване на околната среда спечелихме проект и въведохме разделно събиране на отпадъците. За съжаление, тъкмо хората бяхме ги свикнали да събират разделно отпадъците и така се получи един много положителен ефект – нямаше въобще такива незаконни сметища, за които говори господинът преди мен, бяха свикнали хората. И какво се случи буквално две години след това? От фирмите, които управляваха тези разделни отпадъци, казаха, че не е рентабилно и си прибраха съдовете. Защо? Защото явно такава е конюнктурата и управлението по това време не е искало това да бъде въведено.
За съжаление, мога да Ви кажа, че проверих в Националния план за управление на отпадъците, че в България само около 32% имаме разделно събиране на отпадъци за разлика от страните от Европейския съюз, където са над 50%. Ето това е проблемът, дами и господа народни представители.
Крайно време е наистина да се въведе практиката, каквато е на запад – замърсителят да плаща. Сега, вярно е, че част от общините, не всички, част от общините наистина не са готови. Аз съм разговарял с няколко от кметовете, на които им трябва наистина малко време. Проблемът е особено съществен при черноморските общини, където има доста ваканционни имоти, имоти, които не се ползват през цялата година, има проблеми дори и с адресната регистрация и им е необходимо още известно време, за да се справят. Затова мисля, че максимум една година е оптималният срок, в който трябва да бъде удължено действието на сега действащия закон. Крайно време е наистина да се въведат добрите европейски практики – разделното сметосъбиране и замърсителят да плаща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Дренчев, искате ли дуплика? Заповядайте.
ДИМО ДРЕНЧЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Уважаеми господин Събков, нямам представа от кое от двете БСП-та сте, защото едните казаха, че са за, а другите – против.
Ще се върна към това, с което започнах моето изказване – точно този нихилизъм ме възмущава. От 26 години е приета тази директива и ние отлагаме и отлагаме – от 1998 г. Аз тогава бях в казармата, сега нищо чудно скоро да стана дядо. Колко ще чакаме да узрее обществото, ако не предприемаме мерки?
Същите думи ги слушахме, когато въвеждахме задължителното ползване на предпазни колани в автомобилите – мисля, че стана успешно; когато забранихме пушенето на закрито – мисля, че стана успешно. В момента се приемат закони за борба с домашното насилие. Сигурен съм, че ще бъде успешно. Ако ние не дадем правилните стимули, ако ние не кажем на хората: Вие трябва да разделяте боклуците, преди да ги изхвърляте, Вие трябва да рециклирате, никога, никога, никога няма да станем европейска държава. Точно затова се изказах.
Ако Вие сте нихилисти, считате, че от българите нищо не става и нищо няма да направим, аз съм на точно противоположното мнение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Дренчев.
Следващото изказване е на господин Тошко Йорданов от „Има Такъв Народ“.
Заповядайте, господин Йорданов.
ТОШКО ЙОРДАНОВ (ИТН): Благодаря Ви, господин Председател.
Ние от „Има Такъв Народ“ ще подкрепим отлагането. Всички, които се изказаха, общо взето говорят в тази посока. То е ясно, че в момента, ако го вдигнем, ще има голям проблем, тоест, ако приемем този закон.
Сега, ясно е, че няма разписани правила и че всяка община ще трябва да прави каквото си иска, което ще доведе до жалби. Ясно е също така поне за нас, че този е закон е в някаква степен и лобистки, защото ще облекчи фирмите, а на гражданите ще им скочи таксата за смет много, ама много, много.
Също така не трябва да си затваряме очите, че в ромските гета, какъвто и закон да приемем, те няма да изхвърлят боклука по начина, по който искаме да го направим с този закон. Кой ще плаща това нещо след това? Сигурен съм, че ще се напълни с незаконни сметища, ако въведем в момента.
Има си държави, където това е решено, и въобще в този парламент то няма да стане, ама в следващия този закон ще трябва да го преправим, защото по начина, по който е в момента, ще трябва да го отлагаме за следващия път и следващия път, и следващия път.
Ние ще го подкрепим сега, но заявяваме ясно, че в другия парламент това нещо трябва да се оправи, защото не може да се товарят хората за сметка на фирмите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Йорданов.
Има ли реплики? Няма.
Следващото изказване е на Иван Иванов от парламентарната група на „БСП за България“.
ИВАН ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Нека да декларирам още веднъж, че от нашата парламентарна група ще бъде подкрепен от този законопроект. Ще Ви кажа и няколко мотива, които може би на някого няма да харесат, но това е действителността.
Настоящият закон замазва и слага под килима един проблем, който цъка от години. Той е идентичен с проблема с либерализацията на електропазара за битовите абонати, където също с една година отложихме този проблем – заметохме го под килима.
Този механизъм, който сега предстои да отложим с една година, е заложен тук най-вече от парламентарната група на ГЕРБ.
Стана ми интересно примерно как колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ изведнъж рязко взеха да защитават подобен подход, който е крайно неработещ и неполезен за българските граждани.
Ако чуете становището на Националното сдружение на общините, то коренно се разминава със записаното в Закона и никой не го чува. (Реплики.) Никой не ги чува!
Ако не бяха тази седмица и миналата седмица кметовете тук всеки ден пред Министерството на финансите да протестират и да Ви кажат, че има страхотен проблем, нямаше да стигнем и до гласуването на този закон в тази зала днес. (Реплики.)
Да, с една година отлагаме проблема, с една година отложихме поскъпването на тока за битовите абонати, но оттам нататък какво правим, какво се случва оттам нататък? Механизмът, който трябва да бъде въведен, със сигурност трябва да бъде справедлив, но справедлив по такъв начин, че да не засяга и да не ощетява българските граждани, да не страдат общините, защото те са категорично против това, което е записано в Закона.
Навремето, когато го приемахте, мнозинството в това Народно събрание, никой не се вслуша. Сега изведнъж разбирате, че всичко това, което и ние тогава като партия, като БСП сме Ви говорили, че е проблем – не го чухте. Сега в един момент разбирате, че има проблем, когато дойдоха и Вашите кметове и потропаха на вратата да Ви кажат.
Колеги, отлагаме го! Да, ще се отложи влизането в сила на този закон с една година, но през тази една година трябва да се намери работещ механизъм, от който да не страдат гражданите, а и кметовете да са доволни. Съберете ги, чуйте ги! Истински ги чуйте, не когато е опрял ножът до кокала.
Каквото и да си говорим в тази зала, колкото и на европейци да се правите, това, което е заложено като разпоредби, то не работи. Не работи и няма как да проработи. Истинско доказателство за това е, че днес Вие с една година предлагате да се отложи влизането в сила на този закон. Това е живото доказателство.
Това трябва да бъде ясен знак към Вашите избиратели, че начинът, по който Вие се отнасяте към техните проблеми, е неработещ, нефункциониращ. Да, отлагаме го, но нека да намерим наистина в оставащата една година този механизъм и се вслушайте в опозицията какво Ви говори тогава, за да не бъркате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Господин Божанков, Ваше е следващото изказване.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (ПП-ДБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, трябва да водим спокойно този дебат с ясното съзнание, че всички в залата искат да направят нещо добро. Никой не е тръгнал с лошо намерение да пречи на местната власт, друг пък да направи зло на българските граждани, но трябва да си припомним и какъв е коренът на този проблем. Седем години се отлага въвеждането на принципа „замърсителят плаща“, резултатът е, че България остана последната държава в Европейския съюз, която плаща по необективен критерий.
През 2012-а или може 2013 г. Световната банка прави един доклад, защото водещият мотив да се отложи, тук отварям една скоба и излагам своето лично мнение и не ангажирам парламентарната си група с него – аз няма да подкрепя този законопроект за поредното отлагане на новата такса смет. Докладът на Световната банка проследява пет линии на финансиране на един и същ отпадък. Хората, които разбират от отпадъци, знаят това, а тези, които не разбират, могат да намерят този доклад и да го прочетат. Има един мотив, че ще поскъпне много услугата за хората, а тя в момента е много скъпа, но те не знаят това, защото разходите са скрити. Човек веднъж плаща такса смет, втори път плаща продуктова такса, трети път средства от Европейския съюз, четвърти път общините дофинансират регионални депа, държавния бюджет, и не на последно място, нерегламентираните сметища са масово явление в България, и ако някой твърди, че в резултат на новата такса смет ще имаме нерегламентирани сметища, то е хубаво малко да се разходи из държавата и да види положението в момента. Те се почистват с общински средства и дотук преброихме пет линии на финансиране на един и същ отпадък. Това нарежда България на първо място по разходи на глава от населението за управление на нашите битови отпадъци и говори колко е неефективна системата.
Законодателният подход години наред да се отлага нещо, което целият цивилизован свят прави – и тук е очарователно как проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ убеждава да приемем най-добрите европейски практики, все пак признаха, че европейските практики са добри. Така правят белите и богатите държави. Тук трябва да се съгласим – ако искаме да бъдем като богатите държави, трябва да правим като тях, а другото е икономика на бедността, защото бизнесът няма стимул да разделя, гражданите нямат стимул да разделят. Индустрията накрая получава некачествена суровина, влажността на RDF в България е рекордно висока. Той не става за изгаряне. Цялата система страда, производствата в България, кръговата икономика, ресурсите не достигат. Голяма част в момента от ресурса се внася отвън, защото местният пазар не управлява своите суровини правилно, защото това е суровина. И тук няма да преувеличим, че е въпрос на национална сигурност.
Новата такса смет като законодателен подход да я отложим развращава, защото казва на местната власт един, два, три, седем, осем пъти, винаги, когато дойде въпросът, ще го отложим още веднъж. Абсолютно не е вярно, че те нямали време да се подготвят. Много общини имат пилотни проекти, въвели са отделни жилищни сгради, измерват, където е на чували – може, където не може – има друга алтернатива, формула, която изчислява средно потребление на ток, вода и така нататък.
Факт е и друго. Някои колеги го казаха – аз може да съм влизал в остра колизия с тях, но адресната регистрация какъв стимул има да бъде подобрена като институт в България, след като ето този закон може просто още веднъж да го отложим с аргумент, че системата в България не е добра и ние нямаме представа кой къде е регистриран, къде живее и колко лица има на един и същ адрес. Сещаме се за този проблем по време на избори, когато видим 50, 100, 200 души, регистрирани на един адрес, но някак си минават изборите и ние забравяме за този остър проблем. Ето, той пак за пореден път чука на нашата врата и ние за пореден път не искаме да го посрещнем и да решим, а искаме още веднъж да отложим – за седми или за осми път. Защо можем да си позволим това? Защото има кой да плаща сметката, сметката я плаща българският бизнес. Поредният мит рухва, че ако в момента гражданите плащат малко, после щели да плащат повече. Бизнесът, като поеме цялата тази, да не кажа престъпна некадърност, компрометирана система и като плати огромни разходи, които той не дължи, кой накрая ги поема? Намалена конкурентоспособност, намалени приходи за работодателите, естествено, те дават по-малки заплати, имат по-малко ресурс да инвестират, по-малко ресурс да се развиват. И кой губи от това накрая? Естествено, отново българският гражданин, който в тази икономика на бедността гледа как живеят хората в Западна Европа, но отказваме да бъдем като тях и да прилагаме най-добрите европейски практики.
Тя не е най-добрата, тя е единствената и е безспорна – замърсителят плаща, толкова е елементарно. Българският бизнес не е брашнен чувал – да бъде тупан, тупан и тупан и всеки път той да плаща дефектите на всяка система.
Затова и моето мнение като експерт от сектора и като председател на неправителствена организация в този сектор, а тук може би е моментът да кажем, макар че аз съм председател на НПО, декларирам и частен интерес, но аз със сигурност ще гласувам против поредното отлагане, защото то не е в интерес не само на бизнеса, то не е в интерес на българските граждани. Това е категорично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Божанков.
Има ли реплики към изказването на господин Божанков?
Заповядайте, господин Методиев.
КАЛОЯН МЕТОДИЕВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Знаете, че общините в България са крайно неравнопоставени. Има общини, които са в изключително тежко икономическо състояние, посмъртно не могат да се самоиздържат, хората живеят на ръба на бедността. Има общини като Столична, които са вече на средноевропейско ниво, та в този ред на мисли, ако отчитаме и срива на преките чуждестранни инвестиции, който по статистически данни е катастрофален тази година – закриват се масово производства в България и се изтеглят към Румъния, което е диагноза за състоянието на българската икономика, на функционирането на българската държава, която е в перманентна криза. Давам Ви пример само от последната седмица, когато в Мездра беше закрито предприятие с 950 работни места. Целият регион отива на кино. Това са хиляди семейства, които се хранят от това производство и които ще пострадат. В тази ситуация при политическа криза, при икономическа ситуация, която е неясна вследствие на политическата, и на срива на преките чуждестранни инвестиции е абсурд да не се подкрепи подобен закон, така че призовавам да подкрепим отлагането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Има ли втора реплика, колеги? Не виждам. Не виждам и други желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносители Николай Нанков, Теменужка Петкова и Александър Ненков на 9 септември 2024 г.
Гласували 164 народни представители: за 158, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Байрам.
БАЙРАМ БАЙРАМ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 50454-01-84, внесен от Николай Нанков, Теменужка Петкова и Александър Ненков на 9 септември 2024 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за процедурата, господин Байрам.
Има ли обратно мнение, обратно становище, обратно предложение?
Господин Ганев, заповядайте.
ЦОНЧО ГАНЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): В Комисията по финанси този изключително важен законопроект не беше разгледан в цялата си същност и не бяха изслушани всички мнения. Беше свикана извънредна Комисия в обедната почивка и през цялото време беше: „Айде стига. Давайте по-бързо, защото започна заседанието.“ Дори и присъстващите организации не можаха да се изкажат. Ние като народни представители бяхме тактично помолени да избягваме изказвания, защото да говорим в залата.
Затова призовавам да го разгледаме в Комисията между първо и второ четене, да се чуят наистина всички становища, защото проблемът е сериозен. Години наред ГЕРБ отказва това нещо да го въведе. Години наред! След това дойде ПП-ДБ да управлява и те не го решиха този проблем умишлено. Сега в момента искаме ей така набързо да претупаме Законопроекта. Затова обратното ми становище е да не минава днес на второ четене, а да има редовна Комисия след два дни, след което може да го вкарате, разбира се, и като извънредна точка, ако толкова много бързате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за обратното предложение, господин Ганев.
Колеги, когато гласувате, да имате предвид направеното току-що предложение от господин Ганев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Байрам.
Гласували 168 народни представители: за 122, против 40, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Байрам.
ДОКЛАДЧИК БАЙРАМ БАЙРАМ: Благодаря, госпожо Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
§ 1. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) в заключителните разпоредби в § 13, ал. 1 думите „31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“ се заменят с „31 декември 2025 г.“
§ 2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) в преходните и заключителните разпоредби:
1. В § 16 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Срокът за одобряване на план-сметка за 2026 г., за всяка от услугите по чл. 62, е до 31 януари 2026 г.
(2) За 2026 г. чл. 68, ал. 2 не се прилага.“
2. В § 17 след думите „през 2021 г.“ се добавят думите „и следващи години“.
3. В § 21 думите „1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“ се заменят с „1 януари 2026 г.“
„Преходни и заключителни разпоредби
§ 3. (1) Месечните обезпечения и отчисления за 2024 г. и 2025 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Средствата могат да бъдат използвани и за почистване на нерегламентирано изхвърлени отпадъци.
(2) Дължимите месечни отчисления за 2024 г. и 2025 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2024 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2025 г.
(3) Не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления за 2024 г. и 2025 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.“
Колеги, също така предлагам една правно-техническа поправка, а именно в § 2 т. 2 да се чете така:
„2. В § 17 в текста преди т. 1 след думите „през 2021 г.“ се добавя „и следващи години“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Байрам.
Колеги, откривам разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Ще подложа първо на гласуване правно-техническата поправка, направена в залата, която касае § 2 – т. 2 да се чете така: „В § 17 в текста преди т. 1 след думите „през 2021 г.“ се добавя „и следващи години“.
Гласували 172 народни представители: за 166, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега ще подложа на гласуване наименованието на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси; § 1; § 2 ведно с приетата техническа поправка; наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“; § 3 и § 4 заедно.
Гласували 167 народни представители: за 161, против 2, въздържали се 4.
Предложенията са приети, с това и на второ гласуване е приет Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА И СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ВЛАДИМИР МАЛИНОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗТИЧАЩИЯ НА 11 СЕПТЕМВРИ 2024 Г. СРОК ПО ПРИЕТИЯ С ПРОТОКОЛ № 30 НА ЗАСЕДАНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 24 ЮЛИ 2024 Г. ДОКЛАД ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ГЛАВА REPOWEREU.
Вносители – Томислав Дончев, Теменужка Петкова и Деница Николова на 5 септември 2024 г. и на 13 септември 2024 г.
Заповядайте, госпожо Николова, да направите изложение на въпросите, които ще разгледаме.
ДЕНИЦА НИКОЛОВА (ГЕРБ-СДС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер Петкова, уважаеми господин Малинов! До известна степен днес се радвам, че искането за провеждане на изслушване допринесе за по-широка публичност на темата, свързана с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. В последните дни се видя, че в немалка степен медиите се опитаха да потърсят отговори на доста неудобни въпроси, свързани както със забавянията в изпълнението, така и с рисковете от загубата на средства, както и до какво води поемането на несъгласувани с никого ангажименти назад във времето – информация, която ние всички дължим на българските граждани.
Същевременно тези дни гледахме в публичното пространство и партийни популистки изяви, свързани с ултиматуми към ГЕРБ за приемане на закони на коляно, на сляпо, облечени с наименованието „джентълменско писмо“. Без да коментирам действието на тези колеги в парламента, ще кажа, че истината за забавянето в изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и траншовете от Европейската комисия е заровена далеч по-дълбоко още в етапите на поемането на ангажиментите пред Европейската комисия по време на четворната коалиция в края на 2021 г. и началото на 2022 г. Но не това е, разбира се, темата на днешния дебат и дискусията, която ще проследим днес.
Включихме това изслушване в дневния ред на парламента по две основни причини.
На първо място, в края на месец юли Министерският съвет прие с протоколно решение Доклад, с който се възлага на Вас, госпожо Вицепремиер, до 11 септември 2024 г. да внесете за одобрение промяна в Националния план за възстановяване и устойчивост, включително и да представите с тази промяна главата REPowerEU, която включва в себе си проекти на стойност от близо 1 млрд. лв., разполагаеми за страната ни. При одобрение на тези проекти от страна на Европейския съвет средствата ще бъдат разполагаеми за България до 31 август 2026 г., като в този срок те трябва да бъдат както изпълнени, така и отчетени към Европейската комисия.
В този смисъл първата и основна причина за днешното Ви присъствие, госпожо Вицепремиер и господин Министър, в парламента е свързана с това да ни предоставите актуална информация за проектите, които ще претърпят изменение в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, както и да ни предоставите информация за новите проекти, които сте предвидили за новия разполагаем ресурс. Кои са те, на каква стойност са, какви са възможностите за тяхното изпълнение, къде са рисковете, какви са те и как и по какъв начин можем да ги преодолеем предвид натрупалата се забава в цялостното изпълнение на Плана?
Втората причина за изслушването, по която най-вероятно Вие нямате готовност да обсъдим днес, но е тема с продължение за следващи наши заседания, касае общото изпълнение до настоящия момент както на Плана за възстановяване и устойчивост, така и изпълнението на програмен период 2021 – 2027. Бърза справка в публичния модул в ИСУН показва, че напредъкът спрямо месец ноември 2023 г., когато от ГЕРБ-СДС алармирахме за изключително ниското изпълнение на програмите и на Плана за възстановяване и устойчивост, е едва в размер на 1%. Или, казано с други думи, тогава казахме, че програмите са с обем на извършените плащания в размер на 4%, сега са малко над 5%, а по Плана за възстановяване и устойчивост, уви, обемът на платените средства е почти в застой, и това е година по-късно от момента, в който ние алармирахме за рисковете по отношение на изпълнението.
В този контекст, госпожо Вицепремиер, се надяваме да получим от Вас не само текуща информация за свършеното и несвършеното до момента по Плана за възстановяване и устойчивост в хода на неговото изпълнение и посоката му за промяна, но и все пак една обща оценка от Ваша страна за цялостното представяне на страната ни за работата със средства от Европейския съюз, сравнено с предходни периоди, когато Вие отново бяхте в Министерството на финансите, но тогава в качеството Ви на експерт на висока управленска позиция.
Уважаеми колеги, надявам се да успеем да проведем днес конструктивна дискусия, защото темата е от изключителна важност и висок обществен интерес за хората и е свързана със средства, които могат да променят развитието на страната ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Госпожо Петкова, имате думата в рамките на 10 минути да ни информирате по темата на изслушването, след което ще дам думата на господин Малинов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да представя на Вашето внимание напредъка в преговорите с Европейската комисия по предвидените изменения на Националния план за възстановяване и устойчивост и Проекта на глава REPowerEU, както и съответните изменения по него.
С Протоколно решение № 30 от заседанието на Министерския съвет на 17 юли 2024 г. ми беше възложено до 11 септември да внеса в Министерския съвет заедно с министъра на енергетиката, преди това да бъде запознато съответно Народното събрание, изготвените предложения за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост на основание чл. 21, § 1 от Регламент 2021/241 за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, Регламента за МВУ, както и с предложение за съдържанието на глава REPowerEU и с хода на преговорите с Европейската комисия.
В изпълнение на същото решение на 30 юли 2024 г. беше проведено изслушване в Народното събрание и съответно народните представители бяха запознати с напредъка по изготвянето на промените в Плана и глава REPowerEU и с неофициалната позиция на Европейската комисия, като по-ранният етап на преговорите по това време не даваше възможност да бъде представена по-конкретна информация.
През месец август и месец септември бяха проведени активни дискусии и срещи на техническо и политическо ниво по Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ от ПВУ и Проекта на глава REPowerEU, като беше постигнат значителен напредък в преговорите по тях. С оглед на това и предвид значителните изменения в инвестициите и реформите в сектор „Енергетика“ е необходимо запознаването на Народното събрание с предложените изменения и Проекта на глава REPowerEU, за да бъде осигурена прозрачност на процеса и предвидимост във връзка с българската преговорна позиция пред Европейската комисия.
Представянето на тези изменения се налага и поради необходимостта да се обсъдят възможните изменения на три решения на Народното събрание. Първото решение е от 12 януари 2023 г., с което Министерският съвет е задължен да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част „Енергетика“.
Второто решение на Народното събрание е от 20 юли 2023 г. за извършване на определени действия на държавни органи на територията на „Мини Марица-изток“ ЕАД.
Третото решение е от 25 април 2024 г. за осигуряване на средства на „Мини Марица-изток“ за срок от четири години за периода 2024 – 2028 г. за обезпечаване на дейности по техническа рекултивация за нарушените терени на находище „Източномаришки въглищен басейн“. В тази връзка с Протокол № 31 на заседанието на Министерския съвет на 11 септември беше удължен срокът за внасяне в Министерския съвет на предложенията за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост и на предложението за съдържание на Глава REPowerEU до 30 септември с цел да бъде запознато Народното събрание преди одобряване на измененията от Министерския съвет.
Като цяло в Националния план за възстановяване и устойчивост поради наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението в заложените предварително параметри, се предлагат промени в 32 инвестиции и 14 реформи. Промените са свързани основно с актуализиране на описанието, целите и сроковете за изпълнение на реформи и инвестиции във връзка със забавяне на изпълнението им в резултат на различни фактори, въз основа на предлагането на по-добри алтернативи за изпълнението или пък в съответствие с резултатите от реално сключени договори с крайни получатели изпълнители. Те включват също така и намаляване или преразпределяне на средства между инвестициите в резултат на спестени средства или отпадане на дейности. Промените предвиждат и изтеглянето към трето плащане на изпълнени етапи и цели от следващи плащания.
Знаете, че България е единствената държава членка, която не е представила официално глава REPowerEU, и за да може самата тя да се възползва от допълнителния безвъзмезден ресурс по нея в размер на 479 милиона евро, изменението на Националния план по чл. 21 заедно с глава REPowerEU следва да бъде одобрено до края на годината от Европейската комисия.
Както и по време на предишното си представяне пред Вас, бих искала да обърна внимание на напредъка в преговорите по компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ от Националния план за възстановяване и устойчивост, който включва изменения в шест инвестиции и две ключови реформи.
В глава REPowerEU е необходимо да бъдат включени инвестиции с проектна готовност, които биха могли да се реализират до 2026 г., като бъде отчетен и фактът, че българският план за възстановяване и устойчивост вече включва инвестиции на стойност повече от алокацията за страната. В глава REPowerEU са включени девет инвестиции и три реформи.
Ще спра дотук, като министър Малинов ще Ви представи подробна информация за реформите и промените в инвестициите, които се предлага да бъдат включени в Плана за възстановяване и устойчивост, както и в глава REPowerEU. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Заповядайте, господин Малинов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна моето изказване, искам да обърна внимание на възможността с цел по-добро запознаване на народните представители да бъде визуализирано това, което ще бъде в предложенията. (Пусната е презентация на видеостената. Шум и реплики.)
Самата презентация съдържа QR код, който ще Ви позволи да го сканирате и да се запознаете с…
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ (ГЕРБ-СДС, от място): Чакайте, чакайте, кой пуска презентацията? (Реплики.) Върнете я на първата страница. (На първата страница на презентацията до заглавието е сложен и QR кодът.)
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Презентацията е направена по такъв начин, че на всяка една минута всеки един от слайдовете да бъде ротиран, може би това е причината …
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Сега на всички депутати ще бъде раздаден QR кодът, за да може да… (Шум и реплики.)
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ (ГЕРБ-СДС, от място): Ротират се през пет секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Изчакайте, ако обичате, господин Малинов. (Квесторите раздават на народните представители ксерокопие на QR кода.)
Колеги, ще Ви улесним максимално.
Може да продължите.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви за търпението.
Преди да продължа изказването на вицепремиера Петкова, бих искал да обърна внимание по отношение на рамката при формирането на нашата преговорна позиция както на техническо ниво, така и на политическо ниво, и основните моменти, от които ние стартирахме, а именно: на първо място – Решението на Четиридесет и осмото народно събрание от 12 януари 2023 г., също така предвиденият размер на финансовия ресурс по глава REPowerEU, а именно 479 млн. и 300 хил. евро.
Основните принципи и изисквания за допустимост на инвестициите и реформите, срокът за изпълнение и допустимостта на разходите по глава REPowerEU, а именно 31 август 2026 г., както и следваните принципи за допълване и надграждане на съответните реформи и инвестиции, които са предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Оттук нататък бих се спрял на инвестициите, които са предвидени както в Националния план за възстановяване и устойчивост, така и в глава REPowerEU.
На първо място, бих искал да обърна внимание на една нова инвестиция, която сме включили в Плана за възстановяване и устойчивост, а именно инвестиция за възстановяване на нарушените терени в трите въглищни региона, а именно Стара Загора, Кюстендил и Перник, като предвиденият размер на тази инвестиция е над 500 милиона, и в разговорите с Европейската комисия се възползвахме от вече приети подобни такива реформи и инвестиции, а именно, използвайки добрия опит в Гърция и техния План за възстановяване и устойчивост.
Това, което предвиждаме, е инвестицията да бъде зелен преход на въглищните региони, да бъде включена в Плана за възстановяване и устойчивост и чрез тази инвестиция да бъде осигурен допълнителен безвъзмезден финансов ресурс за подкрепа на възстановяването на въгледобивните терени не само на „Мини Марица-изток“ в Старозагорския регион, но също така и в Кюстендил и Перник. По този начин ще допълним вече визираното и цитирано решение от вицепремиера Петкова на Народното събрание за осигуряване в рамките на четири години на ресурс в рамките на държавния бюджет от един милиард лева.
Също така това, за което имаме разбиране от страна на Европейската комисия, е наше предложение за потенциал за осигуряване на допълнителен финансов ресурс за така наречените дейности по рекултивация и вече привеждане в състояние на тези терени, годни за други икономически дейности, чрез алокиране на средства от Фонда за справедлив преход, като нашата концепция е, че тук могат да бъдат заделени допълнително около 400 милиона лева за целите на тази инвестиция.
Нашето предложение по отношение на тази инвестиция е да бъде създадено конкретно юридическо лице, директно подчинено на Министерството на енергетиката, като правата и задълженията на това ново дружество да бъдат създадени със специален закон по примера, който е използван в съседна Гърция, като то ще бъде оператор и ще следи за стриктното изпълнение и разходването на този финансов ресурс от операторите на минната дейност в съответните региони.
На следващо място, това, което искам да отбележа, е техническо изменение в две инвестиции в Плана за възстановяване и устойчивост, а именно „Подкрепа за енергийноефективни системи за улично осветление“. Това, което сме предложили и сме постигнали съгласие с Комисията, а именно удължаване с една година на срока за изпълнение на тази инвестиция от първото тримесечие на 2025 г. към първото тримесечие съответно на 2026 г., което ще даде възможност на всички общини в България, които са бенефициенти по тази програма, да изпълнят инвестицията при по-спокойна среда.
Следващата инвестиция, в която сме предвидили техническо изменение, това е „Подкрепа за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия“. Тук промяната е чисто техническа, съобразявайки се с текущия етап на изпълнението на инвестицията и неговите ключови етапи.
В две от инвестициите предвиждаме прехвърляне на финансовия размер от основната част на Плана за възстановяване и устойчивост в глава REPowerEU, а именно това са „Пилотен проект за комбиниране и производство на топлинна електрическа енергия от геотермални източници“, като тук изцяло сме се ръководили от Решението на Народното събрание, а именно за редуциране на финансовия ресурс и превръщането му в грантова схема за термопомпи. Другата инвестиция, която е прехвърлена, това е така наречената „Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата“. Финансовият ресурс, който не е усвоен в Плана за възстановяване и устойчивост, а именно в размер на 50 млн. евро, сме го прехвърлили в глава REPowerEU.
Инвестициите, които са отпаднали от Плана за възстановяване и устойчивост, това е инвестицията за пилотен проект за производство на зелен водород. Предвиденият финансов ресурс беше в размер на приблизително 32 млн. евро или малко повече, като отпадането от Плана за възстановяване и устойчивост на тази инвестиция не означава, че ние се отказваме от този наш приоритетен проект за зеления водород, а именно ние предвиждаме тази инвестиция да бъде финансирана чрез Модернизационния фонд, което считаме за допустимо. Това, което също е отпаднало като инвестиция в изпълнение на Решението на Народното събрание, а именно пилотните сондажи за геотермална енергия, също предвиждаме да заделим ресурс в рамките на Модернизационния фонд, тъй като това ще ни даде и по-дълъг хоризонт за реализацията, тъй като Модернизационният фонд е инструмент, който можем да използваме до 2030 г., докато Планът за възстановяване и устойчивост, както имах възможност да спомена, той трябва да бъде реализиран не по-късно от август месец 2026 г.
Предоговаряне на две ключови реформи по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, именно реформа С4R10 – декарбонизация на енергийния сектор, и Решението от 12 януари 2023 г. на Народното събрание. Това, което успяхме да постигнем в рамките на разговорите с Европейската комисия, е отпадане на прага от 40% намаляване на въглеродните емисии към 2025 г. спрямо базовата година – 2019 г. Това няма да е записано съответно в Плана за възстановяване и устойчивост.
В процеса на проведените работни срещи както на техническо, така и на политическо ниво беше постигнато принципно съгласие с Комисията, че съществуващите политики и мерки и пазарът или пазарните сили осигуряват ефективно изпълнение на пазарната рамка за изпълнение на целите за декарбонизация, които са предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост.
Основна мярка с най-съществен принос за трайната декарбонизация на електроенергийния сектор е ефективната либерализация на пазара. В тази връзка е постигнато принципно съгласие със службите на Европейската комисия за отпадането на етапи, свързани с налагането на пределни стойности за емисии за въглероден диоксид при производство на електрическа енергия от въглища за всяка отделна инсталация. Няма да има таван на въглеродните емисии за всяка отделна инсталация.
Запазва се общият праг, а именно от 1 януари 2026 г. в размер на 10 млн. 983 хиляди – близо 11 милиона тона въглероден диоксид като емисии, което ще се прилага, както казах, от 1 януари 2026 г., но няма да има праг за всяка отделна инсталация.
Другото, което сме постигнали заедно с Комисията, е, че няма да има допълнителни, принудителни административни мерки или финансови санкции при надвишаване на така цитирания от мен праг.
Тук може би е мястото, но ще се възползвам и от възможността, тъй като предполагам, че по тази реформа ще има достатъчно въпроси, да Ви дам примери с конкретни цифри по отношение изпълнението към настоящата година, тъй като аз категорично считам, че към 2024 г. ние ще сме постигнали вече този праг и ще бъдем значително под него, като прогнозата е, че ще бъдем с около 9,5 милиона емисии.
Реформа 11: Подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор, така нареченото и придобило обществено значение, значимост и интерес, а именно отделянето на операторите на газопреносната и електропреносната мрежа от структурите на БЕХ.
Тука трябва много добре да кажем откъде започнахме, тъй като последователната позиция на Европейската комисия по отношение на тази реформа беше категорична, че за тях това е ключова реформа и изпълнението на тази реформа е свързано и с възможността за усвояване на допълнителен финансов ресурс по глава REPowerEU, който е над 900 млн. лв.
В процеса на преговорите ние предложихме да изпълним категорично Решението на Народното събрание, а именно тази реформа да отпадне. Категорична позиция на Комисията – беше отхвърлено. Предложихме алтернативни мерки с еквивалентен ефект спрямо нашата позиция, а именно създаване на законодателна база, необходимото законодателство, с което да бъде гарантирано, че няма да има така нареченото кросфинансиране през приходите на двата оператора за други дейности в рамките на дружествата на Българския енергиен холдинг. Това като предложение също беше категорично отхвърлено. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо Председател, ако ми разрешите, ще надскоча времето с цел яснота и пълнота на изказването.
Това, което успяхме да предложим и да постигнем, считаме, че е приемливо от страна на Комисията, е именно създаване на нов холдинг под управлението на Министерството на енергетиката, в рамките на който да бъдат отделени двата оператора и да бъдат извадени от Българския енергиен холдинг.
Важно е да се отбележи, че имаме категоричната позиция… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Ще отговоря на въпроса Ви защо го прави служебният кабинет, но може би в рамките на въпросите и отговорите, тъй като чувам такива подвиквания, бих казал.
Това означава, което успяхме, без да претендирам за точност на термина, да изтръгнем от страна на Европейската комисия, е, че нямат никакви искания и очаквания за приватизация на тези две дружества, което беше и е било едно от основните притеснения и се съдържа в мотивите на Решението от 12 януари 2023 г. на Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Именно поради тази причина ние предвиждаме да внесем изменение в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, а именно приложение № 1 към него, където двата оператора – „Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД, да бъдат включени в този забранителен списък и разпоредителни действия с техни акции и активи да може да се случат само след изричен дебат и решение от страна на Народното събрание.
Предлаганите инвестиции в размер на 479 млн. евро по глава REPowerEU се съдържат в презентацията, която сме Ви дали. Тук искам да обърна внимание на няколко основни инвестиции по отношение развитието на критичната електропреносна инфраструктура, така наречения Проект Greenable, в който сме предвидили инвестиция в размер на 140 млн. евро, инвестиции, които са свързани с подобряване енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия по отношение на публични и частни сгради – две инвестиции, които се съдържат тук, а също и предвиждане на един финансов ресурс в размер на 75 млн. евро, които могат да бъдат използвани като финансов механизъм или финансов инструмент, което ще даде възможност да прескочим извън визираната дата от август месец 2026 г. или да допълним вече съществуващи инструменти и инвестиции, като давам тука примера с Програмата Restore, която е съответно за батерии.
Или обобщено в няколко изречения, нашето предложение според мен съдържа няколко основни ползи, а именно осигуряване на половин милиард лева безвъзмездни средства за рекултивация на засегнати площи в трите въглищни региона, осигуряване на безвъзмезден финансов ресурс по глава REPowerEU в размер на над 937 млн. лв., както и, ако бъде одобрено това предложение, минимизиране на риска от загуба на значителен размер от средства по Плана за възстановяване и устойчивост по причини за неизпълнение или незавършване на вече поети реформи и инвестиции.
Оставам на разположение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: И аз Ви благодаря за подробното изложение.
Колеги, преминаваме към въпроси от парламентарните групи.
Първи въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – заповядайте, господин Станков.
ЖЕЧО СТАНКОВ (ГЕРБ-СДС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Благодаря Ви за дългите изложения.
Това, което на мен лично ми направи впечатление и по-скоро се затвърди като мнение, е, че преди малко повече от две години България е сключила максимално неизгодна сделка във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост. Положили сте всички усилия за предоговаряне, въпросът обаче е: кой пое тези ангажименти, мина ли същия път, който минавате Вие в момента, да се гласува с Народното събрание и заинтересованите страни? И като акцент, който беше поставен също и в експозето на господин Малинов: защо не отстоявахте докрай задържането на двата оператора под шапката на Българския енергиен холдинг предвид факта, че никъде няма забрана, че холдингът има право да крос-субсидира дейностите, които са между дъщерните компании?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за въпроса, господин Станков.
Имате думата за отговор, господин Министър.
Заповядайте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Станков, за зададения въпрос.
Аз още един път ще подчертая от каква стартова позиция започнахме преговорите в рамките на последните три месеца – юли, август и септември, а именно категорична позиция от страна на Европейската комисия, че неизпълнението на тази реформа ще доведе до негативни финансови последици за българската държава.
На първо място, редуциране на плащанията по съответно трето и четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, поставяне на категоричната позиция от страна на Европейската комисия за обвързаността на изпълнението на тази реформа и с възможността за усвояване на ресурса по REPowerEU, което означава, че риск от загуба на именно над 930 млн. лв., от които безвъзмезден финансов ресурс, от който българската държава можеше да се възползва, и не на последно място, предоговарянето по чл. 21 на основната част.
Ние считаме, че с това, което успяхме да постигнем в рамките на преговорния процес, сме защитили максимално националния интерес, тъй като и двете дружества ще останат част от българската енергетика, няма да отидат в друго ведомство или министерство – не искам да омаловажавам техните дейности, но ще останат част от Министерството на енергетиката и българската енергетика, на първо място.
На второ място, ще останат изцяло държавна собственост, тъй като това са последните два ключови оператора, които поставят България на изключително важно не само геостратегическо, но и геополитическо място в региона.
Надявам се, че съм Ви отговорил по този начин. Бих могъл да бъда и още по-конкретен по отношение на това, че запазваме както персонала на двете дружества, а именно над 4000 работни места в двата оператора общо, запазваме и съществуващата структура по отношение сертифицирането на двата оператора и изпълнението на техните дейности съгласно действащите европейски регламенти и директиви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
Заповядайте.
РАДОСЛАВ РИБАРСКИ (ПП-ДБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Петкова, уважаеми господин Малинов, разглеждайки Доклада – на въпроса ми може би Вие ще можете да отговорите, по-скоро е в сектор „Енергетика“, разглеждайки Доклада, виждам, че решенията, които – поредица от предизборни кампании започваха с тези решения на Народното събрание, че едва ли не спасяват мините и дейността в мините, Вие в момента ни казвате с този доклад, че трябва да бъде обсъдена тяхната промяна. Те в момента се оказват пречка пред тези 500 милиона, които евентуално по REPowerEU могат да бъдат усвоени и да отидат за конкретни дейности в „Мини Марица-изток“.
Съвсем скоро ще се навърши една година от териториалните планове, протестите, които тогава бяха организирани, апела за отпадане на държавното предприятие за възстановяване на терените и Вие сега ни казвате, че трябва да се направи едно държавно предприятие, което да е извън БЕХ и да е под управлението на Министерството на енергетиката. Защо беше тази една година – една напред, две назад, прие се и решение за средства от бюджета за подпомагане на тези дейности, които са задължения на „Мини Марица-изток“, именно този един милиард, който сега също ще се добави към парите по REPowerEU, и евентуално средства от Фонда за справедлив преход, с които през това ново дружество да се започне дейността по възстановяване на терените? Какво точно трябва да променим, кое трябва да отпадне от тези решения и няма ли отново това да забави изпълнението, усвояването на тези средства? Знаете какво е състоянието на мините. Тези средства трябваше отдавна да са постъпили за дейностите, които да бъдат извършвани в „Мини Марица-изток“ – единствено средства и инвестиции, това ще помогне на дружествата, които са занимават с въгледобив. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Какво следва да направи Народното събрание – допълнение към въпроса, Народното събрание трябва да одобри принципно Доклада. Това също трябва да се случи, след като ние изменим тези решения, които до момента бяха представяни като едва ли не спасителния пояс за мини и ТЕЦ-ове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Заповядайте за отговор, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Рибарски, аз мисля, че в изложението на вицепремиера Петкова беше много конкретно казано кои решения на Народното събрание съответно трябва да бъдат променени, допълнени, изменени или отменени.
По отношение на Решението от 12 януари 2023 г., конкретно се визира т. 5, а именно мандатът, който е даден от Народното събрание на изпълнителната власт да отпадне Реформа 11, а именно отделянето от Българския енергиен холдинг на ЕСО и на „Булгартрансгаз“. Считам, че със създаването на допълнителната гаранция, а именно включването в забранителния списък на двата оператора и постигнатата договореност с Европейската комисия, моето лично мнение и мнението съгласно нашия доклад е, че това решение може да бъде изменено и съответно т. 5 да отпадне.
По отношение на други решения, които искам да визирам, има Решение на Народното събрание, с което има забрана рекултивираните площи, дори и нерекултивираните, да променят своята собственост. Във връзка с реформата и инвестицията, която сме предвидили в Плана за възстановяване и устойчивост, а именно зелен преход в минните райони, е необходимо след рекултивацията на тези площи – тук искам да използвам възможността от Вашия въпрос да спомена, че ние това, което предвиждаме, че рекултивацията на тези площи ще се извършва с персонала, техниката на наличните и съществуващи оператори на тези минни площи. Конкретният пример, който искам да дам, че това ще бъде извършено с персонала, а не с външни частни изпълнители, с персонала и техниката на „Мини Марица-изток“ – конкретно за Старозагорския регион. След рекултивацията и привеждане в годно техническо състояние тези площи трябва да бъдат прехвърлени вече в новосъздаденото дружество с цел тяхното бъдещо опериране и управляване. Така че това е също едно от решенията, които, ако народното представителство прецени, следва да бъдат изменени или допълнени. Но това, което ние предлагаме, ползвайки гръцкия пример, е именно дейностите и взаимоотношенията на това ново предприятие с тези оператори да бъдат уредени със специален закон, който или Министерският съвет, или съответно народните представители да изработят и да представят за гласуване.
И не на последно място, това е Решението за осигуряването на финансовия ресурс за „Мини Марица-изток“, тъй като ресурсът, за който ние сме успели да постигнем договореност с Комисията, а именно тези допълнителни 500 млн. лв. и времевата рамка, в която те следва да бъдат използвани, а именно до август 2026 г., Решението да бъде изменено, като позволи вече гласувания от Народното събрание 1 млрд. лв. – четири години по 250 млн. лв. – да бъде удължен срокът, което ще даде възможност за персонала, запазване на работната ръка в период от шест години, а не от четири години към този момент и алокирането на допълнителен ресурс от 400 млн. лв. по Плана за справедлив преход вече след рекултивацията за фината обработка на тези площи за използване за други стопански дейности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.
Господин Проданов, имате думата.
ДАНИЕЛ ПРОДАНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, споменахте вече няколко пъти, както и колегата Рибарски, рекултивацията. Като начало, самата рекултивация е ясно заложена в концесионните договори и дружеството – в случая „Мини Марица-изток“ – трябва да я изпълнява. Сега, дали по някакви причини то ще бъде в невъзможност да изпълнява, това е последствие от политиката, която се води от българското правителство и последните правителства, разбира се.
Припомням Споразумението, преди да задам конкретния въпрос, което беше сключено с миньорите, за да бъдат спрени протестите, които блокираха магистрала „Тракия“ дълго време миналата година, Прохода на Републиката и така нататък. В това споразумение една от точките – пета или шеста, една от двете със сигурност – гласеше, че подобен тип предприятие няма да се създава. Затова съм убеден, че и социалните партньори, и всички работещи и живеещи в региона на „Марица-изток“ биха били щастливи да разберат какво точно налага създаването на подобен тип, както Вие се изразихте, ново юридическо лице и защо самото дружество няма да бъде способно да се възползва и това ли е най-добрият вариант? И за Вас не изглежда ли притеснителен фактът, пак казвам, за служителите и всички, свързани с този комплекс, че Вие казахте, че след рекултивацията тези терени трябва да преминат към това ново предприятие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Проданов.
Господин Министър, имате думата за отговор.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Проданов, Вие правилно започнахте Вашето изказване със съществуващото положение в Маришкия минен комплекс и това е реалност, която се дължи на няколко обстоятелства, а именно – и това е отразено в актуализираните бизнес програми на „Мини Марица-изток“ – изключителен спад в добива на въглища спрямо предходните години, и това се дължи на няколко основни фактора. Първият фактор е изключителният обем от електроенергия, произведена от възобновяеми източници. От началото на тази година в производствения микс на електроенергия възобновяемите източници са около 30%, което съответно води до спад в производството на електроенергия от въглищните централи.
На следващо място е изтичането на договора с една от централите през февруари тази година, което също доведе до спад на необходимостта от производството на въглища.
На следващо място, това ще бъде изтичането на договора с другата централа в средата на 2026 г.
Именно поради тази причина ние търсим механизми, с които да запазим активността на хората, на първо място, в „Мини Марица-изток“, и запазването на тяхната дейност, запазването на тяхното препитание минава през рекултивация на тези площи. Това дружество, което предвиждаме да бъде създадено, няма нищо общо с това дружество, което е било предвиждано в предишни правителства. И новото, и различното, и положителното е, че за първи път Европейската комисия се съгласява да финансира безвъзмездно, директно такъв тип дейност. Досега никога не е имало финансов механизъм, инструмент, с който по Плана за възстановяване и устойчивост да бъде финансирана кафява енергия или нещо, което е свързано с въглищните централи.
На второ място, още един път искам да подчертая, че дейността по рекултивацията ще се извършва само и единствено от операторите. Вие правилно отбелязвате, че това е тяхно задължение по концесионния договор, но финансовото състояние към момента показва, че концесионерите, включително „Мини Марица-изток“, с наличния си финансов ресурс не могат да изпълняват концесионните си задължения по рекултивация. Затова, за да осигурим заетост на работната ръка, ние търсим други финансови механизми. Това беше и Решението на Народното събрание за осигуряване на този един милиард лева чрез увеличаване на капитала на „Българския енергиен холдинг“ и това е допълнение към този един милиард. Значи ние успяваме да допълним единия милиард, като не се отказваме от него. Напротив – и желанието на Европейската комисия е, ако приемем тази инвестиция, реформа, те да окажат съдействие по отношение, знаете много добре, на нотификацията, която сме изпратили, за допустима държавна помощ по отношение на този един милиард, а именно в рамките на тази година – 2024 г., ние вече сме го осигурили финансовия ресурс чрез предоставяне на заеми, така че още една година допълнително даваме живот на колегите в Маришкия басейн. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от „Движение за права и свободи“.
Господин Анастасов, имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър, благодаря Ви, първо, за Доклада. Благодаря и за презентациите, които направихте, и най-вече за това, че имате ангажимента да продължим този диалог. Това е пореден дебат по темата, която имаме, и се радваме, че Вие сте тук в срок, докладвате в срок и виждаме, че сте свършили доста работа.
Определено няма как всеки път да водим един и същи дебат. Прекалено много време беше пропуснато и за реализирането на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и за представянето на главата REPowerEU, но тук вината не е Ваша. А все пак се радваме, че виждаме действия, които позволяват да се навакса част от времето или да се компенсира, или поне да има гъвкавост особено по отношение на кафявата енергия – нещо, което е много важно за нас и най-вече за заетите в този сектор.
Все пак ще Ви помоля още веднъж за присъстващите в залата да кажете защо вадите вече одобрени инвестиции от Плана за възстановяване и устойчивост. Ние знаем отговора, но явно някои хора експлицитно трябва да го чуят – и най-вече новите предложения, които виждаме и които приветстваме. Разбира се, ние от наша страна също ще трябва да предприемем някои законодателни инициативи, за да могат да се случат. Как тези нови предложения ще защитят интереса на българските миньори и енергетици? И за нас от „ДПС – Ново начало“ това е изключително важно. Моля да го чуем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за въпроса, господин Анастасов.
Заповядайте за отговор, господин Малинов.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Анастасов, по отношение на инвестициите и реформите, които сме извадили от Плана за възстановяване и устойчивост, нашата преценка се базира на реалната възможност за изпълнение на тези инвестиции в рамките на вече останалия кратък срок за допустимост на тези инвестиции, съответно тяхното отчитане, а именно август 2026 г., и ръководейки се съответно от Решението на Народното събрание по отношение на геотермалната енергия. Така че двете инвестиции, които са отпаднали, са инвестицията за зеления водород, като общият размер на инвестицията беше, ако не греша, около 32,900 млн. евро, като ние предвиждаме тази инвестиция да я пренасочим за финансиране по Модернизационния фонд, тъй като считаме, че тя отговаря както на целите, така и на принципите на Модернизационния фонд и ще ни даде по-дълъг времеви хоризонт съответно за нейната реализация, както виждате, включително и на ниво Европейски съюз. А преходът към зеления водород не се отменя, но се забавя неговото темпо по отношение на необходимостта от свързването съответно на производствените мощности и потреблението.
И другата инвестиция, която искам да отбележа, това са така наречените пилотни сондажи, тъй като геотермалната енергия продължава да бъде един от основните пилони, на които се базират решенията за позеленяване на енергетиката на ниво Европейски съюз, но тъй като това е технологически, технологично и технически сложен и времеемък процес, затова и в изпълнение на Решение на Народното събрание – подчертавам още един път, тази инвестиция отпадна от Плана за възстановяване и устойчивост, но и нея не я предвиждаме в хоризонта до 2030 г. да я съфинансираме по Модернизационния фонд.
Тъй като аз считам, че въпросите Ви бяха два, още веднъж да подчертая, тъй като е изключително важен в настоящия момент въпросът по отношение на запазване на работните места на миньорите. Още веднъж, с цел да се повторя или с риск да се повторя, ще подчертая – няма да има прагове за въглероден диоксид на всяка отделна инсталация. От 13 милиона тона целта, която ще бъде от 1 януари 2026 г., ще бъде приблизително 11 милиона тона. Само вредните емисии, които са от спрялата вече една от въглищните централи в Маришкия басейн, предвиждаме оттам намаление с над четири и половина милиона тона, а в допълнение, след приключване и на гарантирания договор на другата централа – намаление с още 2,6 милиона тона, което означава, че тази цел, която ще остане в Плана за възстановяване и устойчивост – 11 милиона тона, ще бъде изпълнима и ще даде възможност на въглищните централи – тези, които ще останат на пазара, да работят на дългосрочна база. И това, което сме успели да постигнем, че няма да въвеждаме други допълнителни принудителни административни мерки или финансови санкции за надвишаване на този праг.
И разбира се, още веднъж – създаването на новото дружество за зеления преход. Това наистина за мен е пробив – осигуряване на безвъзмездно финансиране за рекултивация на тези площи в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост. Това е един значителен ресурс, който ще даде допълнителен хоризонт за работите в „Мини Марица-изток“ минимум още две години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Господин министър, въпросът ми е към Вас.
Колеги, сега ние гледаме де факто мерки на парче, защото ние нямаме цялостна стратегия, нали, какво се случва в енергийния сектор и може би е хубаво да проведем този дебат. Защото в момента сме в една унизителна ситуация, в която се чудим как да спасим 200, 300, 400 милиона, вместо да мислим за дългосрочния ефект от работата на енергийния сектор в България, особено на Маришкия басейн.
Господин Министър, тук, на страница 2, това, което е в детайлната информация относно декарбонизацията на енергийния сектор, отпада поетият ангажимент за 40% спрямо 2025 г. Само че, както преди малко Вие казахте, остават 11 млн. тона.
И тук, колеги, големият въпрос е: да се радваме ли, че остават 11 млн. тона, или с оглед създалата се геополитическа ситуация, в която България де факто може да натовари абсолютно всички свои мощности и да изнася ел. енергия към Украйна – разбира се, трябва да се увеличи и капацитетът на ENTSO-E и да можем наистина да имаме конкретни ползи.
Само че ние в момента казваме – не, 11 млн. тона на нас са ни достатъчно. Затворихме една централа, още една предстои да бъде затворена – работа за миньорите ще има, но забележете, като създадем едно ново държавно дружество, което ще се занимава с рекултивация, и всъщност тези 500 плюс 800 или плюс милиард няма да бъдат за Стара Загора, а ще бъдат за всичките региони. Няма нищо лошо, хубаво е!
Само че, господин Министър, тук трябва да има по-голяма визия и по-скоро гъвкавост от страна на Европейската комисия, защото, ако България от утре започне да подпомага Украйна с износ на ел. енергия и се натоварят всички мощности, тогава какво правим с тези 11 млн. тона? Тоест ние съобразяваме ли се с тях, или не се съобразяваме? Защото, колеги, вероятността, както се развива ситуацията в Украйна, ние реално, и мисля, че ние трябва да бъдем много, много гъвкави. Да се възползваме от този шанс да натоварим нашите въглищни мощности така, че да изнасяме тази енергия към Украйна, е наистина нещо постижимо и може да се случи. Тоест тези 11 млн. тона включват ли се евентуално в бъдещето, или ние си казваме – не, ние ще сме си само с 11 млн. тона и нищо повече, защото такъв ангажимент сме приели пред Европейската комисия, и разбира се, няма да помагаме на Украйна.
Но това, което ми прави впечатление, е изречението след това как де факто тези 11 млн. тона ще се реализират чрез приети вече политики и мерки във връзка с либерализацията на пазара. И тук въпросът ми, господин Министър, към Вас е: какво правите за либерализацията на пазара? Вие работите ли за либерализация на пазара за битовите потребители? Какъв ще бъде ефектът и разбира се, най-важният въпрос е енергийната бедност. Кой в крайна сметка в тази държава ще отговаря за енергийната бедност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Времето, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Министерството на енергетиката или Министерството на труда и социалната политика?
Ако, разбира се, тъй като тук така е записано и това сте представили пред Европейската комисия, та въпросът ми е: как точно тези 11 млн. тона, нали, и връзката им с либерализацията на пазара на битовите потребители? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Имате думата за отговор, господин Министър. Ще Ви напомня, че ще имаме време за отношения след приключване на втория кръг от въпроси.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стойнев, ще се опитам да бъда безкрайно конкретен по отношение на 11 млн. тона CO2 eмисии. Но първо ще започна малко по-отдалече.
Да, безспорно електроенергийният пазар в региона и към днешен ден може да бъде квалифициран като изключително уязвим. Само в рамките на последните няколко месеца бяхме свидетели на изключително високи ценови сигнали от пазара по отношение на цената на електроенергията и няколко бяха основните фактори и ние сме имали възможност дори и в тази зала да ги дебатираме и да видим какви са причините.
Абсолютно сте прав, че съществува голям потенциал за износ на електроенергия към пазара в Украйна. Състоянието в момента на електропроизводствените мощности в Украйна, и дори утре ще имам среща с украинския министър на енергетиката, е изключително тежко и се очаква при, как да я нарека, нормална зима, украинската система да има дефицит между 4 и 6 гигавата на час електроенергия в рамките на студените дни. Този дефицит следва да бъде компенсиран и аз считам, че това е потенциал и възможност за българската енергетика.
Правилно отбелязахте, и тук България също има активна роля по отношение увеличаването на техническия капацитет или разрешения капацитет за внос на електроенергия към Украйна, тъй като в момента съществуват ограничения от 1,7 гигавата на ниво ENTSO-E, и борбата е това да бъде увеличено поне до 2,2 – 2,4 гигавата.
Но да направим връзката и с тези 11 млн. тона. По моя груба сметка тези 11 млн. тона биха дали възможност на една от централите – на държавната централа в Маришкия басейн, ако работи 6 хиляди часа годишно, тя да работи на 90% от инсталираната си мощност, а именно 1,4 гигавата, в рамките на този праг, който е заложен в Плана за възстановяване и устойчивост преди нашето служебно правителство и който не подлежи на предоговаряне от страна на Комисията, но въпреки това ние отчитаме тази възможност.
А тези близо 11 млн. тона въглероден отпечатък при съществуващата калоричност на въглищата в Маришкия басейн са близо 15 млн. тона, което дава възможност за работа на хората в региона не само за рекултивация, но и за изпълнение на основните им задължения съгласно концесионния договор, а именно добив на лигнитни въглища.
Така че считам, че с предложението или постижението, което имаме – то може да бъде добро или лошо, ние даваме възможност да продължат тези генериращи мощности да работят без ограничение във времето. Дори не говоря за 2038 г., говоря за работа в рамките на необозрим хоризонт. Но безспорно е, че следва да се работи по рекултивацията на тези площи и привеждането им в техническо състояние за бъдещи активности в региона. И това ще остане. Това е разликата с това предприятие – че това ще остане в рамките на държавата, ще бъде държавно, а времето ще покаже какви дейности могат да бъдат развивани в рамките на тези площи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“.
Заповядайте, госпожо Митова.
ПАВЕЛА МИТОВА (ИТН): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин министър Малинов, в този присъствен, но неработен ден, по патент на кмета на София, бих искала да задам въпроса си към Вас и той ще бъде свързан с въпроса, с който започна днешното изслушване, зададен от колегата Жечо Станков, във връзка с изваждането на двата оператора от „Българския енергиен холдинг“. Както знаете, парламентарната ми група нееднократно се е противопоставяла на тази гениална операция на неприсъстващия и неработещ бивш финансов министър Асен Василев. Имаше въпрос в Четиридесет и деветото народно събрание от страна на Теменужка Петкова към бившия министър на енергетиката Росен Христов кой е договарял тези неща, защото колегата Станков попита кой е виновният, но Вие пропуснахте тази част на въпроса му. Тогава Росен Христов отговори на госпожа Петкова, че Асен Василев лично е договарял всички параметри по Плана за възстановяване и устойчивост – както свързаните със затварянето на Маришкия комплекс, така и с изваждането на БТГ и ЕСО от „Българския енергиен холдинг“. И тъй като аз съм силно притеснена от неговите вопли да унищожи „Българския енергиен холдинг“, отсега Ви казвам, че ако това нещо се осъществи, ние като парламентарна група ще внесем изменение към приложение № 1, чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за да можем да гарантираме, че поне няма да приватизират негови хора БТГ и ЕСО.
Но въпросът ми е: как ще гарантирате финансовата устойчивост на „Българския енергиен холдинг“, в случай че се отделят двата оператора? Защото, пак напомням, в това изслушване сме свидетели на това, че абсолютно всички желания на бившия финансов министър Асен Василев се осъществяват и ние реално не можем да избягаме от тях. А първа точка в Програмата на „Продължаваме Промяната“ в предизборната им кампания е затварянето на БЕХ. Затова аз се чудя сега и това ли желание на Асен Василев ще бъде осъществено, ще закрием ли БЕХ? Тъй като, ето го, Асен Василев иска да закрие БЕХ. (Народният представител Павела Митова пуска запис от мобилния си телефон):
„Минаваме към решенията. Проблемите, както казах, всичките ги знаем. Едно от решенията е да се въведе ред в управлението на енергетиката и да се закрие БЕХ.“ (Реплики от ГЕРБ-СДС: „А! А! Хубава работа! Ауу! Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Имате думата за отговор, господин Министър – заповядайте. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС и „БСП за България“.)
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Митова, няма да закриваме БЕХ. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Вие няма, Асен Василев има!“)
Ние създаваме ново дружество с цел да запазим двата оператора от нещо, което е било договорено,…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ-СДС: От кого?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: …от което Комисията счита, че има договор с българската държава и този договор трябва да бъде изпълняван.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ-СДС: Кой? Кой го договори? Кой? Кажете, господин Министър, кажете! Кажете, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: По отношение на финансовата стабилност на „Българския енергиен холдинг“, включително и в предишното ми качество, тъй като народните представители са имали възможност да визират и предишното ми качество – като изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ аз съм бил против приватизацията или отделянето на дружеството от рамките на българската енергетика.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ-СДС: Кой, кой го иска? Кой го подписа? Кой?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Само че ние сме поставени…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ-СДС: Но отговорете преди това, моля Ви, на въпроса!
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Колеги, моля да запазите тишина и да дадете възможност на господин министъра да продължи.
РЕПЛИКА: Василев ли?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Ние бяхме поставени в ситуацията…
РЕПЛИКА ОТ ВЪЗРАЖДАНЕ: Кой предложи?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: …или българската държава да загуби един съществен ресурс, а именно над 900 млн. лв., и да откажем да изпълним това, което някой е обещал на Комисията.
Поради тази причина извършихме анализ по отношение на финансовото състояние на „Българския енергиен холдинг“, тъй като голяма част от Вас са добре запознати, че към настоящия момент имаме 1 млн. и 200 милиона облигационни заеми в рамките на „Българския енергиен холдинг“, като първият от тях в размер на 600 млн. лв. падежира на 25 юни следващата година.
Предварителният финансов анализ, който сме извършили – безспорно ние имаме и още няколко месеца, докато приключим преговорите с Европейската комисия, показва, че ще е необходима финансова помощ от страна на българската държава за реализирането на тази мярка и се радвам, че сме тук заедно с вицепремиера и министър на финансите и това е записано в Доклада и е предвидено, че ще бъде отпуснат заем в размер на 300 млн. евро. Това ще е допълнителна тежест, за да изпълним тази мярка – 300 млн. евро от държавния бюджет към „Българския енергиен холдинг“, за да може частично предсрочно да погаси част от падежиращия облигационен заем в средата на следващата година. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но парите остават в рамките на България. Така че сме взели предвид текущото финансово състояние, взели сме предвид финансовите ангажименти, които има „Българският енергиен холдинг“, и продължаваме нашия финансов анализ по отношение разпределението на заемните средства към новосъздаденото или дружеството, което ще бъде създадено, и „Българския енергиен холдинг“.
Но още един път искам да Ви уверя: няма да закриваме и няма да продаваме! Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
Нечленуващите колеги в парламентарна група имат право на общо един въпрос по време на изслушването.
Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Катинчарова.
КРАСИМИРА НИНОВА-КАТИНЧАРОВА (Нечленуваща в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, господин Малинов, Вие говорите за изменения в Плана за възстановяване и устойчивост в условията на енергийна доктрина, на енергийна стратегия във вземанията на решения на парче. Ние не знаем какво направихте в Южна Корея и дали не подписахте един нов енергиен „Боташ“. Странно защо тази зала отново е полупразна, когато говорим за такива важни неща като енергетиката на държавата. (Шум и реплики.)
Искам да Ви кажа, че каквото и да решите днес, ние всички с Вас тук бягаме от големия въпрос, който ще ни удари само след няколко седмици. Аз заявявам открито и направо на всички, които не ме слушат, че в този парламент Вие през последните шест месеца, подкрепени от системните парламентарни сили, действате като терористи срещу българския енергиен интерес! Ето, привлякох вниманието Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Кои са терористите?“)
Да, терористи! Това е тероризъм срещу българската енергетика, защото направихте възможно да не поставите едно дългосрочно решение за базова евтина енергия, което да постави България в спокойствие да съществува в условията на война, в условията на повишено търсене на електроенергия, в условията на нужда да подпомагаме Украйна, което и сега правим. Знаете каква е цената на електроенергията в момента. Знаете къде са причините за водно-енергийната криза, само че никой в тази зала не говори за това.
Искам да Ви кажа, че само след няколко седмици всички Вие ще отидете отново при избирателите си, а ние ще говорим всеки ден за това, че в тази зала в продължение на два месеца, но всъщност в продължение на няколко години и специално на шест месеца не се направи нищо! Напротив, тук партиите действат като терористи! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Ние не сме терористи!“) Правилно се изразявам,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Госпожо Катинчарова!
КРАСИМИРА НИНОВА-КАТИНЧАРОВА: …много добре съм подбрала думата.
Ето го и моя въпрос. Какво е взаимодействието между измененията в Плана за възстановяване и устойчивост, по който ние трагично изоставаме, с очакваната либерализация на пазара за битовите абонати на фона на ситуацията, в която небитовите абонати още не са подпомогнати, и на фона на ситуацията, в която във Фонда за енергийна сигурност има непопълнена дупка и липсват половината от парите, нужни за компенсиране за месец август? Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за въпроса.
Колеги, ще Ви помоля да се въздържате от тези коментарни рубрики. В процедура сме на задаване на въпроси и получаване на отговори по тема, която е изключително важна.
Имате думата, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз ще бъда изключително кратък, за да бъда изключително ясен. Либерализацията на цените на електрическата енергия за битовите потребители няма никакви допирни точки с Плана за възстановяване и устойчивост и Глава RЕPowerEU.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Министър, бяхте крайно ясен.
Въпрос от парламентарната група на ГЕРБ. Преминаваме към втория кръг от въпроси от парламентарните групи.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА (ГЕРБ-СДС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Господин Министър, моят въпрос е насочен към Вас. Във Вашето изложение и от Доклада, който вицепремиерът Петкова е входирала, става ясно, че една от реформите е свързана със създаване на изцяло ново търговско дружество, което ще бъде 100% собственост на държавата, но ще бъде отделно от БЕХ и то ще се занимава с дейността, свързана с рекултивация на мините. Предвидено е това дружество да получи финансиране от страна на Европейската комисия, което финансиране ще бъде използвано целево единствено и само за рекултивация. Вие неколкократно споменахте, че тази дейност по рекултивация ще се извършва не от външни фирми, така да се каже, за системата, а ще бъдат ангажирани хората, които работят в трите въглищни района.
Моят въпрос към Вас е: тъй като това дружество ще бъде извън рамките на „Българския енергиен холдинг“, как ще гарантирате това, че дейността по рекултивация ще се извършва от колегите миньори, които работят в трите въглищни района – Стара Загора, Кюстендил и Перник, и тъй като предвиждате да бъде приет специален закон във връзка с дейността на това дружество, възнамерявате ли в този закон да включите изрична разпоредба, която да гарантира, че българските миньори ще бъдат ангажирани дългосрочно с процеса по рекултивация и тези целеви средства, които ние ще получим от Европейската комисия, ще бъдат насочени именно към тези хора? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за въпроса, госпожо Петкова.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Петкова, базирано на Вашия опит и професионализъм, Вие отговорихте на въпроса, но аз ще го потвърдя.
На първо място, в действителност ние предвиждаме, базирайки се на гръцкия опит, да предложим специален закон за създаване на това дружество и по-скоро специален закон за уреждане на отношенията между това дружество, чийто уставен капитал ще бъде именно вноската, която ще бъде получена по Плана за възстановяване и устойчивост.
Това, което ние предвиждаме като механизъм, за да бъде изпълнена тази инвестиция, е именно създаването на дружеството и приемането на специален закон, който да урежда отношенията между дружеството и операторите на съответния тип дейности.
Ако сте обърнали внимание на моята презентация с QR кода – там на един от слайдовете, където е показана структурата на това дружество, по отношение конкретно на Маришкия басейн е записано „Мини Марица-изток“. Така че ние ще разчитаме и на Вашата подкрепа, за да създадем един перфектен законодателен акт, с който да гарантираме, че това е нашата цел – да гарантираме, че миньорите ще запазят своите работни места, и това ще бъде пряко възложено от това дружество съответно към „Мини Марица-изток“ и операторите в другите въглищни региони.
Също така използвам въпроса, за да подчертая, че на база на нашите прогнози ние предвиждаме, че от този ресурс над 82% ще бъдат насочени към Маришкия басейн и съответно останалите около 18 – 19% за другите региони, а именно Кюстендил и Перник. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за отговора, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
Заповядайте, господин Сабрутев.
ВЕНКО САБРУТЕВ (ПП-ДБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Петкова, моят въпрос е към Вас. Говорейки за Плана за възстановяване и устойчивост, няма как да не зададем най-ключовия въпрос, а именно кое е оставащото законодателство, което българското Народно събрание трябва да приеме, за да получи второто плащане по Плана? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Задаваме Ви го този въпрос не защото не знаем отговора – ние го знаем много добре. Всъщност това е причината вчера да пуснем писмо до парламентарната група на ГЕРБ и да искаме обяснение защо се саботира приемането на тези три закона.
Моят въпрос към Вас ще бъде малко по-разширен: колко средства реално България ще загуби, ако не приеме тези три закона? Българското общество заслужава ли да загуби всичко това, което сме заложили от второто плащане, а именно закупуване на огромно количество медицинска техника, за да може българските граждани да се ползват от по-качествено здравеопазване, за да може, отивайки в болницата, там да са на разположение най-новите технологии за нас?
Заслужаваме ли да изпуснем възможността да закупим с европейски средства и бързи влакове, за да може в България да създадем изцяло нова комуникационна мрежа, транспортна?
Ще Ви задам и трета част от въпроса. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Трети въпрос, а не трета част!“) Жечо Станков преди малко използва термина „максимално неизгодна сделка“. Коя е максимално неизгодната сделка за България – България да изпусне да вземе тези милиарди или България да си свърши работата, Народното събрание и председателят на Народното събрание от ГЕРБ най-сетне да пуснат за гласуване тези закони, да ги приемем, да получим парите и да си купим всичко това, което е планирано? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Имате думата за отговор, госпожо Петкова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сабрутев, по отношение на поставените въпроси, знаете, че второто искане за плащане е на стойност от 653 млн. евро и е подадено на 7 октомври 2023 г. Всъщност то е с най-голям брой етапи и цели от всички траншове по Плана за възстановяване и устойчивост, като в него са включени и най-много на брой реформи, част от които имат ключово значение.
Искането все още е неоценено от Европейската комисия, тъй като не са изпълнени важни етапи, включени в него, но най-ключови за приемане от Народното събрание са тези за актуализираната пътна карта за неутралност по отношение на климата, процедурните правила за членове на Комисията за противодействие на корупцията, промените в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица. Всъщност други етапи, които не са изпълнени в рамките на второто плащане, са отлагането с една година на реформата за либерализация на пазара на електроенергия и по-скоро по отношение на либерализацията на пазара на едро, а не толкова за преходния период за битовите потребители, въвеждането на задължителната съдебна медиация и всъщност ревизиране на Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи.
По отношение на поставения от Вас въпрос колко бихме загубили, ако не бъдат изпълнени тези актове от Народното събрание или съответно реформите от съответните институции, всъщност съгласно методиката на Европейската комисия най-голяма тежест при спирането на средства при неизпълнение на етапи и цели имат ключовите реформи, които са включени в националните планове за възстановяване и устойчивост.
В случая с второто плащане на България има четири важни етапа. Първият е Пътната карта за неутралност по отношение на климата, процедурните правила за избор на членове на КПК, Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушение и реформата за либерализация на пазара. Тоест това са реформи, неизпълнението на които може да доведе до оценка на Европейската комисия, при която примерно спрените средства или една голяма част от тях да не бъдат предоставени на България.
При такъв сценарий, тоест при оценка на Комисията, се стартира процедура от шест месеца и в този период на България може се предостави възможност да изпълни тези етапи или реформи, а в случай че това не бъде изпълнено, средствата могат да бъдат окончателно загубени. Европейската комисия все още не е стартирала шестмесечната процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Преминаваме към въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, колеги.
Господин Тодоров, имате думата.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Министър, вече стана ясно и Вие прочетохте в Доклада, че в първоначалния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, който е бил подписан от страна на Асен Василев в качеството му тогава на финансов министър, се предвижда изкарването от „Българския енергиен холдинг“ на преносните оператори ЕСО и „Булгартрансгаз“ и неслучайно притесненията ни са във връзка с това, че това всъщност е първа стъпка по подготовката на приватизацията на тези дружества. Излишно е да обяснявам, че тези дружества управляват критично важна за страната ни инфраструктура, буквално такава, без която нормалното съществуване и протичане на обществения и икономическия живот в страната ни би било абсолютно невъзможно, което прави всичко това и елемент от националната ни сигурност.
Притесненията ни са напълно основателни, защото през годините неведнъж е имало такива нечисти помисли, да ги наречем, от страна на хора в Европейската комисия, които са искали да сложат ръка върху тази критично важна държавна инфраструктура с цел да овладеят напълно държавата, да станем напълно зависими и да затвърдят нашето положение на един обслужващ персонал на Европейския съюз. Но не е само притеснението за приватизация. Тези дружества са изключително печеливши – най-малко те притежават активи за милиарди, и изкарването им от „Българския енергиен холдинг“ със сигурност ще доведе до сериозен трус, дори до финансов колапс в „Българския енергиен холдинг“ и ще постави пред фалит държавната енергетика. Нещо, което пък е добре дошло за частни компании и за определени олигарси.
И нямам никаква представа с какъв точно акъл или тотална липса на такъв, отсъствие на такъв, правителството на Кирил Петков отиде, договори тези условия, подписа и ги прие, но със сигурност тези условия трябва на всяка цена да бъдат предоговорени. Вие в Доклада, който изнесохте, всъщност казахте, че ще бъде създадено ново държавно дружество, което ще бъде под шапката на Министерството на енергетиката, и не разбирам какви са аргументите на Европейската комисия да се съгласи тези дружества – „Булгартрансгаз“ и Българският електроенергиен системен оператор, да преминат в това новосъздадено дружество, а не да останат в „Българския енергиен холдинг“ просто защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Времето, господин Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ: Приключвам.
И в момента „Българският енергиен холдинг“ в крайна сметка се управлява от Министерството на енергетиката, тоест това буквално е едно преливане от пусто в празно. Моля да дадете информация: какви точно са официалните аргументи на Европейската комисия да искат това да се случи, тоест Вие сте посочили едно подобряване на корпоративното управление на тези дружества,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Нека да чуем отговора на въпроса, господин Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ: …как точно корпоративното управление на тези дружества ще бъде подобрено и какви точно са в момента проблемите според Европейската комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Имате думата, господин Министър, заповядайте.
Аз пак да подсетя, колеги. Задавайте въпросите си, а отношението ще чуем накрая.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Тодоров! В рамките на проведените дискусии и дебати с Европейската комисия аргументът, който беше изтъкнат от тях, е, че това е ключова мярка, ключова реформа, която вече е договорена, и няма как тя да бъде предоговорена от тяхна гледна точка, тъй като това е договор между България и Европейската комисия и той следва да бъде изпълняван. Това е тяхната позиция.
Аргументите, които изтъкнаха по отношение значимостта на тази реформа, и това, което ние успяхме да научим по време на преговорния процес, са касаещи прекъсване на възможността за кросфинансиране от страна на операторите на други дейности или други дружества в рамките на „Българския енергиен холдинг“. Това беше основният аргумент, който те изтъкнаха, че целят със залагането на тази реформа де факто приходи и дивиденти от двата оператора да не могат да бъдат използвани за финансиране на други дейности, примерно на ТЕЦ „Марица-изток 2“ или на „Мини Марица-изток“. Това беше аргументът, който беше използван, и именно поради тази причина ние, спазвайки Решението на Народното събрание, казахме, че нашата позиция, единствено възможният вариант като алтернативна мярка с еквивалентен ефект, който ние бихме предложили, е именно създаване на това ново дружество в рамките на Министерството на енергетиката, защото ние считаме, че това е ключова инфраструктура от национално значение, критична инфраструктура, която трябва да си запазим в рамките на българската държава и на българската енергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви за отговора.
Заповядайте за процедура, господин Сабрутев.
ВЕНКО САБРУТЕВ (ПП-ДБ): Благодаря, госпожо Председател.
Процедурата ми е по начина на водене към Вас. Моля да не допускате такива тежки внушения, каквито направи господин Тодоров. Той се опита да ни обясни, че едва ли не някой е подготвил приватизацията на енергийните дружества. Това са пълни глупости. Това е пълна некомпетентност. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.)
Въпросните дружества, които той споменава, са в забранителния списък за приватизация съгласно Закона и това го дъвчем, между другото, вече две години. Две години! Благодаря. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Разбрах процедурата Ви, господин Сабрутев. Не знам дали бяхте в залата, но аз направих забележка на господин Тодоров, че изразява отношение, вместо да зададе въпрос, и малко злоупотреби с времето.
Продължаваме със следващия въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“. Няма да има.
Господин Стойнев, заповядайте за втори въпрос от името на „БСП за България“. (Реплики от народните представители Цончо Ганев и Йордан Тодоров.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие не ми отговорихте дали работите по либерализацията за битовите потребители, но отивам към втория ми въпрос. Той касае вече и преждеговорившите относно изваждането на двете най-печеливши дружества от структурата на БЕХ.
В Доклада, който имаме от Министерството на финансите, ни се казва, че облигационерите имат право да предявят пълна предсрочна изискуемост на предоставените средства, като в този случай БЕХ следва да изплати предсрочно пълния размер на главниците по двете облигационни емисии, тоест милиард и 200 млн. евро плюс дължимите до момента на плащането лихви. Отделно от това ние не само ще се лишим от активи на двете – електропреносната и газопреносната, мрежи, но ще се лишим, колеги, и от активи на „Чирен“, нали така? Тоест какво се случва с БЕХ? БЕХ де факто ще престане да съществува лека-полека, полека, полека… За една година мечтата на някой за този холдинг може би ще се сбъдне.
Ние от БСП сме категорично против. И искам да попитам: господин Министър, как така – слушайте ме внимателно – Вие договаряте изваждането на тези дружества от БЕХ и създаването едва ли не на ново дружество, без да имате мандат? Решение на парламента за такова нещо, уважаеми колеги, ня-ма. Тези дружества трябва да останат в „Българския енергиен хол-динг“. Докато тук Народното събрание не си промени Решението, Вие де факто нямате никакво право да преговаряте, предоговаряте и да идвате да ни питате. Нека, ако трябва, да гласуваме днес, но де факто Вие сте договорили нещо, без да имате мандат за това. И ако се е случило, моля, обяснете ни как финансово ще издържи „Българският енергиен холдинг“, когато предсрочно трябва да бъдат върнати милиард и 200 млн. евро плюс лихвите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Имате думата за отговор, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стойнев! Първо, искам да Ви благодаря, че сте се запознали подробно с Доклада, който снощи вечерта имахме възможност да внесем от името на вицепремиера.
На второ място, искам да Ви обърна внимание какво пише зад мен – „Предложение“. Ние нищо не сме договорили. Ние именно затова сме тук, за да Ви запознаем с преговорния процес и да поискаме мандат. Именно поради тази причина в Доклада на вицепремиера беше посочено и бяха цитирани решенията на Народното събрание, които е необходимо да бъдат изменени, допълнени или отменени, за да може ние да продължим напред.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Днес няма да вземем такова решение.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Аз не съм казал, че Вие трябва да вземете такова решение, но ние затова в Доклада обръщаме това внимание.
Но моля да отчитате от друга гледна точка в действителност, че това, което сме успели да постигнем като предварителна договореност с Европейската комисия, ние считаме, че е благоприятно за България. Имаме пробив – то е приемливо за Комисията. Моля да отчетете, че имаме изключително кратък срок. С оглед процедурните правила на Европейската комисия, ако ние в рамките до края на месец септември – и това е обръщение не само към Вас, а към всички народни представители, нямаме ясен и категоричен мандат, ние няма как да имаме предоговорен План за възстановяване и устойчивост по смисъла на чл. 21 и няма как да имаме одобрена глава RЕPowerEU. Няма как да имаме осигурен този ресурс за новото предприятие. За рекултивация на мините няма как да ги имаме тези 500 млн. лв. Няма как да имаме допълнителен финансов ресурс в размер на над 930 млн. лв. И в един момент може да се окажем в ситуация, че няма да имаме възможност да реализираме ключови за българската енергетика проекти с безвъзмездно финансиране, тъй като периодът от време, който ще ни остане, е изключително малък и тогава няма да има нужда да договаряме с Комисията. Ние сами, тъй като част от реформите или проектите, които поставяхме по време на преговорите, Комисията ни каза: „Може ли да ги изпълните до август 2026 г.?“ И аз ще Ви дам един пример, защото лично много исках проектът за реконструкцията на ПАВЕЦ „Чаира“ да бъде финансиран по Плана или по RЕPowerEU – няма значение по кой от двата инструмента. Те казаха: „Може ли да го изпълните до средата на 2026 г.?“ И аз казах: „Категорично не.“ Да, иначе проектът отговаря, отговаря на всички изисквания, но не може да бъде изпълнен, така че ние сме в този риск.
Да, изключително правилно отбелязвате, че на нас ни предстоят изключително тежки три месеца до края на годината, за да постигнем окончателната договореност, но ни трябва Вашият мандат. Тези три месеца ще бъдат не само месеци за постигане на окончателното съгласие с Комисията, но и преговори с облигационерите, защото, правилно сте отбелязали, има такава възможност. Ние сме извършили предварителния анализ, включително част от този облигационен заем може да бъде прехвърлен към новия холдинг, който ще бъде на операторите, за да не заробим „Българския енергиен холдинг“ и да го въведем във възможност на предсрочна изискуемост от страна на облигационерите. Именно затова сме дебатирали и с министъра на финансите за възможността на бюджета да осигури този заем, за да може част от облигационните заеми да бъдат рефинансирани, а именно този, който падежира в рамките на 2025 г., а част да бъде предсрочно погасен, тъй като това ще бъде една от преговорните ни тактики към облигационерите – да погасим заема, а другия да го рефинансираме. Така че ние знаем, че ще бъде трудно, но сме мислили в тази посока, отчитали сме какви са по-големите ползи за държавата и считаме, че това е правилният и подходящият вариант. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: И аз Ви благодаря, господин Министър.
Заповядайте, госпожо Петкова, да допълните.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, бих искала само да добавя нещо по отношение на поставения от Вас въпрос. Всъщност това, което днес обсъждаме, е предложение за промени в Националния план за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на глава RЕPowerEU. Решенията не са взети. Всъщност ние ги обсъждаме с Вас, но до 30 септември трябва да бъдат представени тези предложения за промени на Европейската комисия, защото коментирахме преди малко второто плащане, но с тези промени, които са по Плана, включително и с глава RЕPowerEU, са свързани и следващите плащания по Плана, тоест, докато не приключим оценката на второто плащане и не представим промените по Плана и глава RЕPowerEU, България няма никакъв шанс за следващите плащания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за пояснението, госпожо Петкова.
Преминаваме към въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“.
Господин Йорданов, имате думата.
ТОШКО ЙОРДАНОВ (ИТН): Благодаря, госпожо Председател.
Въпросът ми е към министъра на енергетиката. Кратко въведение: Когато този план влезе в Европейския съюз, ние бяхме в управленско нещо като двустранни коалиции на четири партии и „Има Такъв Народ“ изрази несъгласие с това, което влезе след това в Европейския съюз. Има писмени следи в Министерството на енергетиката от заместник-министър Пламен Данаилов, който специално по отношение на мариците изпрати писмени становища, че не е редно.
Имаше коалиционни съвети, имаше среща на експерти в сградата на нормалното Народно събрание в зала „Запад“ или „Изток“, забравих коя от двете, в която и експертите на БСП, и нашите казаха, че това за мариците – слагането на тези изисквания за декарбонизация, практически ги затварят, при това без да има нужда, тъй като декарбонизацията в България се е изпълнила отдавна. Разбира се, тук трябва да отчетем финансовия интерес на енергийните кръжоци около „Продължаваме Промяната“, които на мястото на мариците искат да си правят фотоволтаици.
Другото е така наречените – в момента дето реват тук – антикорупционни закони, които всъщност са политически закони. Аз не виждам как се възстановява енергетиката и страната след COVID 19, защото тези планове са за това, да речем, със Закона за личния фалит или със закони за подаване на сигнали, или с правила за КОНПИ или КПК… Това, разбира се, е стремежът на Асен Василев и на Кирил Петков основно да си имат бухалка през репресивни органи. Престъпление към българската държава е вкарването на политически закони в Плана за възстановяване на икономиката. Тези антикорупционни неща трябва да си ги приемем, но не да бъдат в Плана, защото в момента България не може да получи парите по Плана и това е престъпление към всички български граждани и вината е на „Продължаваме Промяната“ – на Асен Василев и Кирил Петков, директно, на никой друг! И българите трябва да знаят, че този им жалък писък в момента за тези закони е абсолютна простотия, а те са за бой, защото 10 милиарда няма да влязат в икономиката заради алчността на Асен Василев – и там кръжат, гледам тук и Рибарски, около Дечовото, и разбира се, стремежа към контрол на държавата.
Сега, въпросът ми е следният: кои са онези инвестиции, които според Вас са били ключови и приоритетни за енергийния сектор, не политически, и са били предложени от Вас тогава, и не са включени в ПВУ? Говорим за неща, които са свързани с икономика, а не политически недомислици, които практически вързаха ръцете на държавата в момента с Асен и другото недомислено нещо – крачола на баща му, Киро. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Имате думата за отговор, господин Министър.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Йорданов, в действителност има такива следи в Министерството на енергетиката. В действителност ние сме писали като ръководители на дружества по отношение на негативния ефект на изваждането на двете дружества от „Българския енергиен холдинг“. Доколко те са били отразени, действителността и договореният план показват.
Доколко е експертно взимането на 2019 г. за референтна по отношение на въглеродния отпечатък, също е спорно от чисто експертна гледна точка защо е взета 2019 г. като референт. И в действителност има ключови инвестиции, аз една от тях споменах в предишното си изказване, които е следвало и са могли да бъдат включени в Глава RЕPower EU. И ако това е било направено още в началото на 2023 г., тъй като към онзи момент вече ПАВЕЦ „Чаира“ не работеше, не функционираше и това е критична, ключова инфраструктура за българската енергетика, от която ние сме загубили в момента – и не само за българската енергетика, а и за българския бизнес и българските граждани, милиони, тъй като това влияе пряко върху цената на електроенергията. И ако можехме с безвъзмезден финансов ресурс по Плана за възстановяване или по RЕPower EU да възстановим работоспособността на най-голямата хидробатерия на територията на Балканския полуостров и на територията на Югоизточна Европа, това би било само полза.
Ние също така се опитахме да предложим в Плана за възстановяване и устойчивост развитие на ключова инфраструктура в Маришкия басейн, която да осигури плавния преход, тъй като, включително назад в годините, ние предвиждахме, че въгледобивът ще намалява като дейност. Имаше – и това е лесно да бъде проверено – в Плана за възстановяване и устойчивост инфраструктура за пренос на водород и природен газ, която беше припозната от страна на Европейската комисия в онзи момент. И тя беше извадена, и тя вече не може да бъде финансирана, нито реализирана. Имало е предложение по отношение на топлофикациите, включително за „Топлофикация – София“, за подобряване на енергийната ефективност и за позеленяване на нейната дейност, която ще се отрази пряко на над – вече не знам, милион и половина души. Тази инвестиция ние също не можем да я предложим, тъй като краткият срок за реализацията или времевата рамка, която поставя Планът, е неизпълнима, но ние продължаваме.
Позитивното е, че считаме, че имаме механизми, през които да финансираме тези мерки и да продължим да ги изпълняваме. Не на последно място, така нареченият вертикален газов коридор, който ще доведе до реална диверсификация не само за България, а и за целия регион и ще помогне на Украйна. Благодарение на Вас, народното представителство, този проект беше реализиран, тъй като не можеше вече да бъде финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост. Така че това е моят отговор, надявам се да Ви удовлетворява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за отговора, господин Министър.
Колеги, с това вторият кръг от въпроси приключи.
Преминаваме към отношения от парламентарните групи.
Отношение от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – заповядайте, господин Дончев, имате думата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ-СДС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Вицепремиер, господин Министър! Аз ще се опитам да погледна нещата от друг ъгъл, като категорично твърдя, че ние сме в ситуацията да имаме един голям слон в стаята и да говорим за мухата на лампиона.
Защото фокусираме разговора – това е разбираемо – върху промените в Националния план за възстановяване и развитие в компонент 4, коментираме второто плащане, изобщо забравихме, че ние аванс нямаме – имаме само първо междинно плащане, и изобщо не обръщаме внимание на най-големия проблем. И понеже така сме учени с Вас – преди да вадим изводи, да работим с числа, нали така, хайде малко числа: плащанията по НПВУ на четвъртата година от допустимостта на разходите са малко над 900 милиона, или 5,8% от цялата разполагаема сума по Плана, 15 милиарда бруто, тоест със съфинансирането от наша страна. За да е ясно какво означава това, ще напомня, че до края на срока за допустимост на разходите остават по-малко от две години, тоест ние за четири години сме платили под 6% и се очаква за по-малко от две години да платим 94%. И коментираме второто плащане! Това е легитимна тема – второ плащане трябва да има, и реформите трябва да се направят по правилния начин.
Само че, уважаеми колеги, ние сме похарчили до момента една трета – една трета от първото междинно плащане. Една трета! Впрочем, разговаряйки с колеги, оптимистите считат, че ще загубим около една трета от финансирането по Плана. Реалистите считат, че ще загубим половината. Няма да Ви казвам какво мислят песимистите.
Продължаваме с числата. Хайде да споменем и средствата по линия на кохезионната политика, специално програмен период 2021 – 2027 г., където ситуацията с нищо не е по-добра. Плащанията са малко над 5,2% – милиард и три от разполагаемите 26 милиарда бруто. Напомням на всички, че цялото налично финансиране за България до 2030 г. специално по оперативните програми е 67 милиарда лева, тоест средствата по НПУ са около една четвърт. Впрочем не знам по същата тази причина ние защо говорим само за Националния план за възстановяване и не обръщаме внимание на останалото финансиране – оперативни програми, RЕPower JTF, като по отношение на някои от тези специални инструменти ситуацията е още по-трагична.
Най-добрият начин да разберем къде сме е като се сравняваме с другите или със себе си и аз направих такова сравнение. Към същата референтна дата, тоест месец септември 2017 г. – това е предишният програмен период, тоест три години и осем месеца от началото на програмния период и началото на допустимостта на разходите – плащанията по линия на кохезионната политика са 12,2%, тоест над два пъти повече. Аз ще бъда още по-краен. Спомням си първия ни програмен период – най-трудния, нова държава членка без опит – лятото на 2010 г. плащанията бяха 10%. В този смисъл ние сме в ситуацията на най-лошо използване на европейските средства в историята на членството на България в Европейския съюз. И това не е всичко.
Тази година отчитаме и постигане на правилото N+3 и аз съм убеден, че Вашият екип вече Ви е снабдил с реалистична прогноза какъв е рискът от загуба. Според мен рискът е огромен предвид забавянето на плащанията. И ситуацията не може да се опише по никакъв друг начин освен като катастрофа. Това е най-сложната ни публична система, най-капризната, с най-фини настройки и очевидно четирите години политическо безвремие и експерименти хич не ѝ се отразиха добре. Съжалявам, че без Вие да носите персонална отговорност за ситуацията, в която се намираме, носите отговорността да положите всички усилия да излезем от нея.
Безспорно е важно дали сме получили едно или две плащания по Плана за възстановяване, нищо, че останалите държави са на четвърто или на пето плащане. Както споменах, разбира се, трябва да обръщаме внимание на Плана, но и забравяме, че той е само една четвърт от цялото финансиране. В годините назад България успяваше да покрива една голяма част от публичните инвестиции със средства от Европейския съюз и аз твърдя, че това е правилната рецепта. В добрите години 60%, 70% от публичните инвестиции са покривани със средства от Европейския съюз и е ужасно тъжно, че в момента не можем да правим това.
Съвсем кратко няколко концептуални извода от ситуацията, в която се намираме: имаме драстичен спад на публичните инвестиции – това, което описвам. Драстичният риск от загуба на средства означава нереализирани инвестиции – пътища, железници, водопроводи, образователна инфраструктура, културна инфраструктура, болници, средства за бизнес – категорично по-голям товар върху бюджета. Нямам предвид само, че в последните години трупаме дефицити, а патологията ние да изместваме средства от Европейския съюз с бюджетно финансиране. Никоя умна държава не прави така! Умните държави правят точно обратното!
И не на последно място, имайки 25-годишен опит с тази материя, това, което се случва, е безпощаден индикатор за състоянието на държавността. Както казах, това е най-чувствителната, най-сложната ни система и самият факт, че тя към момента е разградена, показва какво е нивото на държавността.
И последно. Препоръчвам на всички колеги да изчетат излезлия преди няколко дни доклад „Драги“. Това е вероятно най-добрият документ с произход ЕС, който съм чел в последните 20 години.
Там приоритет, акцент е конкурентоспособност, реиндустриализация и повече инвестиции! Повече инвестиции в икономиката.
И е срамно, госпожо Вицепремиер, че ние като държава сме се докарали до състояние да не може да осъществим тези инвестиции. Знам, че имате много предизвикателства, но разчитам заедно с екипа си, колкото и да е късно, колкото и да е безнадеждно, да положите всички усилия поне да минимизираме катастрофата, която се задава. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Преминаваме към следващото отношение – от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
КАЛОЯН МЕТОДИЕВ (Нечленуващ в ПГ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Господин Методиев, имате думата за процедура. Слушам Ви.
КАЛОЯН МЕТОДИЕВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Използвам случая, че министърът е тук – малко извън темата, въпреки че изваждането на „Булгартрансгаз“ от БЕХ ще остави БЕХ буквално само на гръбнака на „Булгаргаз“.
Та въпросът ми е: зададох Ви парламентарен въпрос във връзка с Договора с „Боташ“. Току-що идвам от Деловодството – вчера изтекоха всички срокове, не сте отговорили два дена по-късно за това какво се случва с Договора с „Боташ“, има ли проблем. Защото евентуалният фалит на „Булгаргаз“ във връзка с този пагубен за България договор ще преобърне и целия План за възстановяване и устойчивост и ще ни вкара в огромна криза в енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Аз Ви благодаря за процедурата, господин Методиев. Има ред, по който се задават въпросите, и съм убедена, че от Министерството на енергетиката ще Ви отговорят.
ЦОНЧО ГАНЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Льольо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Заповядайте за отношение.
РАДОСЛАВ РИБАРСКИ (ПП-ДБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Малинов, уважаема госпожо Петкова! От Доклада, който ние получихме буквално минути преди това заседание – виждам, че сте го подготвили и е внесен вчера в 18,00 ч., това, което аз разбирам, е, че ние сме пропилели времето досега в приемането на въпросните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост за второто плащане, и ние няма да престанем да го повтаряме. Госпожа Петкова ги изложи много ясно и точно. Приемането и на тези решения в Народното събрание, които уж трябваше да променят Плана, сега се оказва, че ние трябва да ги отхвърляме, да ги променяме и това е още време, преди да стигнем реално до приемането на този доклад.
Вие казвате до 30 септември – аз не виждам как ще стане, като след няколко дни влизаме в предизборна кампания, три проекторешения трябва да бъдат променени и след това евентуално да се приеме този доклад.
Често сме свидетели в Народното събрание как всяко нещо се отлага, включително и първата точка днес – нещо, което трябваше от 10 години да се е случило, а именно който замърсява, да плаща, ние отново приехме да бъде отложено.
Отложихме и либерализацията, която пък във Вашия доклад пише, че е основна опция за постигане на декарбонизационните цели. Именно за тези декарбонизационни цели пък бяха обвиненията, че видите ли, 40% намаляване на емисиите щели да затворят мините и ТЕЦ-овете. (Реплики от народния представител Теменужка Петкова.)
Какво се случи в този период? Минаха няколко предизборни кампании, в които това напоително се обясняваше. Преди няколко месеца ТЕЦ „Марица-изток КонтурГлобал“ спряха работа, след като им изтече договорът.
Господин Малинов спомена, че 2026 г. изтича договорът на AES с държавата, най-вероятно същият подход ще бъде приложен и там. Именно това беше отчетено, когато се подготвяше този доклад, че тези мощности в един момент спират и намаляват въглеродните емисии. Никой не е говорил за принудително и под никаква форма в Плана за възстановяване и устойчивост няма принудително затваряне на мощности, какъвто вариант ние заварихме, когато първия път се състави правителството на Кирил Петков. Именно такъв доклад беше подготвен за подаване в Европейската комисия с извеждане от експлоатация на енергийни мощности.
Сега виждам – апелът е за предоговаряне отново. Решения от Ваша страна, които пък бяха взети с идеята за предоговаряне, трябва да се отменят. И ние се въртим в кръг вече две години.
Господин Дончев – не го виждам в залата – обясни: инвестиции, инвестиции. Именно затова е този план – за инвестиции, за възстановяване на икономиките, RЕPowerEU, надгражда Плана за възстановяване и устойчивост, но ние сме запънали на второто плащане тези три-четири реформи, които второ поред Народно събрание мнозинството отказва да приеме. А ние сме ги внесли още в първите дни на Петдесетото народно събрание.
Щетата е 653 млн. евро, милиард и триста за второ плащане, а по RЕPowerEU е близо 500 млн. евро. Това всичко няма как да стигне до българската икономика и все повече ще си говорим за загубата на конкурентоспособност, защото Вие сте посочили примера с Гърция, където се усвояват средства и тяхната икономика се развива.
Ние – точно обратното, наблюдаваме инвестиции в автомобилния сектор, който беше голяма гордост, че привлича инвестиции. В момента тези инвестиции напускат страната. Този отлив на инвестиции най-вероятно ще се задържи, ако ние продължаваме още едно Народно събрание да се гледаме (реплика от народния представител Георги Георгиев), да си обещаваме, че ще дойдат инвестиции и да не приемаме реформите.
Плана за възстановяване и устойчивост, за жалост, някои колеги го бъркат с оперативна програма. Той е план, в който инвестициите идват след реформи – реформи, които е трябвало да се случат в държавата преди години, отлагани са, отлагани са и сега Европейската комисия казва: единственият начин е вече най-накрая Вие да си приемете реформите.
И нещо, което ми направи впечатление в изказването на господин Малинов – ПАВЕЦ „Чаира“ всяка една партия тук иска да се възстанови, но в Плана за възстановяване ясно беше заложено, че за тези три години от 2023 г. няма как да възстановим в цялост ПАВЕЦ „Чаира“, ако трябва да се подменят хидроагрегатите – четири хидроагрегата. За три години аз лично не виждам как дори процедурата ще се проведе и ще се започне. Ние една година обсъждаме какви мерки да предложим по RЕPowerEU…
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Времето, господин Рибарски.
РАДОСЛАВ РИБАРСКИ: …Вие казвате, че за две-три години ние ще възстановим ПАВЕЦ „Чаира“ с пари по RЕPowerEU. Това няма как да го приема.
Имам още доста по този доклад, но вероятно в следващите дни, и аз предлагам на колегите сериозно да се отнесем към това, което ни казва Докладът – именно промените в тези решения и приемането на този доклад, защото срокът 30 септември е буквално утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря Ви.
Отношение от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.
Господин Тодоров, имате думата.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, госпожо Председател.
Прави ли Ви впечатление, че през последната година много често взеха да се правят опити за нещо, което вече е договорено, нещо, което вече е прието, подписано, правят се опити такива неща да бъдат предоговорени. Това всъщност потвърждава само и единствено колко малоумно беше управлението на страната ни и продължава да бъде през последните вече повече от три години.
Националният план за възстановяване и устойчивост беше подписан, вече стана ясно, вече беше споменато, от правителството на Кирил Петков, а конкретно Асен Василев е бил този, който е приел и договорил с Европейската комисия всички тези условия, които са приети по силата на подписания план.
Между другото, Планът – тук ще отворя една скоба – за възстановяване и устойчивост е страхотен пример за лицемерието на така наречените европейски лидери и за това как точно Европа отпуска пари. Защото този план беше замислен като такъв, който да подпомогне икономиките и бизнесите на страните – членки на Европейския съюз, които пострадаха вследствие на това, че ни затвориха като животни буквално по времето на така наречената пландемия. Тези пари трябваше да бъдат отпуснати веднага, без много-много условия, защото в крайна сметка те са тези, които са виновни за това, което се случи и на икономиките, и на бизнеса както в нашата страна, така и в страните от Европейския съюз.
Но европейските геронтократи в своята наглост започнаха да поставят условия, за да имаме възможността да усвоим има-няма 10 млрд. лв. И не само това, те ни поставят условие, че ако всъщност не направим реформите, които са заложени в този план, ни грози финансова глоба. В Доклада са записани 2,4 млрд. лв. Тоест не просто няма да вземем пари от Европейския съюз, но дори ще платим финансова глоба.
В своята наглост брюкселските геронтократи ни поставят условие да затворим ТЕЦ-овете. Между другото, от ден първи ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се борим тук в тази зала целият комплекс да остане и да работи, а той има потенциал да работи в следващите 100 години.
Искат също така да оставим миньорите без работа, буквално на улицата – без препитание, без възможност да гледат своите семейства.
Искат да изкараме „Булгартрансгаз“ и българския Електроенергиен системен оператор от БЕХ и те да бъдат приватизирани. Друг е въпросът дали ние това ще го позволим. Но това са всъщност целите на Европейската комисия. Искат българските домакинства да излязат на свободен пазар. И какво ли още не!
Всъщност брюкселските геронтократи за има-няма 10 милиарда, които ни дават възможност да усвоим, искат от нас да се откажем от активи за стотици милиарди, стотици милиарди. Бъркат се в енергийната и националната сигурност на нашата страна. Искат да овладеят буквално критично важна за функционирането на държавата ни инфраструктура. И правителството на Кирил Петков отива, вече стана ясно – Асен Василев е договорил всичко това, и подписва цялото това безумие!
Тези всички ангажименти, които са били поети, са толкова скандални буквално, толкова загробващи за държавата, че дори техните колеги евроатлантици тук в залата останаха също възмутени.
Истината е, че тези хора за краткото си управление от няколко години нанесоха на държавата ни толкова много щети и го направиха, между другото, с такова нагло самочувствие, че ми е трудно да повярвам, че има останал нормален човек, който ще отиде и ще гласува за тях на предстоящите избори. Аз съм сигурен, че дори майките им няма да гласуват за тях.
Но тяхното време изтича и те много добре го знаят.
Това, което е важно за държавата, е на тяхно място да не се появят нови Кирчовци и Кокорчовци, с които да си правим нови експерименти. Критично важно е наистина експериментите да спрат и държавата да се управлява от национално отговорно правителство, което да бъде компетентно, за да не се окаже след някоя и друга година, че трябва да предоговаряме някоя друга многомилиардна сделка.
Надявам се също така хората, които ни гледат, да осъзнават всичко това и да направят така, че след предстоящите парламентарни избори в тази зала да има по-малко евроатлантици и повече български народни представители, които да започнат методична и последователна работа в борбата с цялата тази разруха, която е зейнала навсякъде около нас, а и в борбата с опитите за влияние на чужди държави за овладяване на критично важна държавна инфраструктура, с което се цели овладяването на страната и нашето бъдеще. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Преминаваме към отношение от „Движение за права и свободи“.
Господин Анастасов, имате думата.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, господин Министър, след целия този драматизъм е трудно да се говори.
Аз пак ще започна с благодарност, че Вие сте открити тук и наистина има нормален диалог между Народното събрание и изпълнителната власт – нещо, на което преди това не бяхме свидетели и за което много се радваме, защото е възможно да се постигне нещо конструктивно.
Факт е, че Вие бяхте поставени в доста незавидно положение, стартирайки тези преговори, от една страна, от голямото забавяне, от друга страна, че тези от нас, които са се занимавали, голяма част от залата, всъщност знаем много добре колко е трудно да се предоговаря индивидуален план на една страна. Много е лесно, когато се върви в пакет, когато минава всичко в общото, тогава никой не пречи на другите. В случая обаче се изискват наистина доста умения, за да могат да бъдат прекарани конкретни интереси на една страна отделно, особено след като е закъсняла.
Определено това, което сте договорили, най-вече като премахване на праговете на въглеродни емисии за отделни инсталации, ще даде голяма гъвкавост. Мисля, че тези в залата, които искаха да разберат, разбраха за какво става дума. Това определено дава още една сериозна глътка въздух на държавните ТЕЦ-ове, на мариците специално като комплекс да могат да работят още известно време и да се възползват от квотите, които ще бъдат освободени от други инсталации. Доколкото разбирам, ние тук сега вече предстои след това изслушване да си свършим конкретната работа и да си коригираме онези решения, които вече сме приели, защото всичко беше прието с идеята, че ще има след това редовно правителство, че ще има дълъг хоризонт, в който да се реализират тези политики. Уви, това не е така и вината определено не е Ваша, вината е на част от хората в тази зала, част от тях въобще ги няма в момента, и ние ще трябва да свършим това отново в спешен порядък, така че да е възможно в следващите един-два месеца, докато част от залата прави избори, Вие да можете да реализирате тези работи, които ние от „Движение за права и свободи – Ново начало“ смятаме, че наистина това е най-доброто, което може да се постигне в тази ситуация. При тази стартова позиция, при която Вие сте започнали преговорите, не искам да прозвучи като комплимент, но наистина знаем колко е сложна обстановката, особено пък при една комисия, на която изтича мандатът, да се договори нещо извън това, което изглеждаше възможно.
Надяваме се да продължим в този дух и в този тон, разбира се, и поемаме ангажимента ние с колегите от другите отговорни групи тук в залата в най-спешен порядък да изготвим съответните проекти на решения, така че да можем да коригираме и да Ви развържем ръцете да реализирате тези неща, които сте договорили. Ние определено сме доволни от това, че работата на хората от Маришкия басейн и на енергетиците е гарантирана, така че определено имате зелена светлина за това, което е договорено. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря за отношението, господин Анастасов.
Отношение от парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Гуцанов, имате думата.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Един от най-важните въпроси в областта на икономиката се обсъжда днес – енергетиката. Залата, средният сектор има двама човека, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ са тук, няколко от нашата група и един от ПП-ДБ – господин Атанасов. Как Ви се струва това нещо? Говорим за милиарди и най-важното нещо! Естествено, че една от основните вини е на част от хората, които ги няма в момента в залата, които участваха в сглобката – „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ГЕРБ. Другата част – Асен Василев, който подписа и откъдето започнаха драмите, също го няма в залата.
Аз не мога да си обясня кое по-важно нещо може да обсъжда Народното събрание и залата да бъде празна?! Абсурдните неща, на които се нагледахме през последните три години, явно не са достатъчни. Всеки ден се случва нещо, което може да ни изненада.
Няколко теми. Днешното изслушване според нашата група има две направления. Едното безспорно е Планът за възстановяване и устойчивост, конкретната тема, която днес обсъждаме, и това ще бъдат ли усвоени всичките 12 млрд., или ще останем с това, което до този момент е усвоено – 1 млрд. 250 млн., приблизително усвоени, при последния служебен кабинет, и оттам нататък нищо! Редовният кабинет на гореспоменатите преди малко партии не направи абсолютно нищо! Нито едно евро не беше привлечено за България през периода на тяхното управление. Това е едната страна.
Интересно е за нея да отбележим, въпреки че част от колегите вече говориха по тази тема, че тези 12 млрд. бяха за компенсация за COVID-19. Кой след това постави всичките тези условия и дали и наши решения, на наши министри, не са помогнали да бъдат поставени допълнителни условия от страна на Брюксел? Дали само Брюксел е виновен, или и при нас имаше подобни изисквания, които никой не ги е искал? Защото по същия начин бяха затворени и трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, когато никой от Европа не е искал да бъде затворен АЕЦ „Козлодуй“. И след това една госпожа се мяташе дори като кандидат за президент?! И какви ли не още неща от нея изгледахме в политическото пространство, вместо да бъде подведена под отговорност за това, което е направила в българската енергетика и българската икономика!
Ние наистина сме страна на абсурдите! Имаме странното усещане от нашата парламентарна група, че и този път не са били толкова изискванията от Брюксел, колкото слагането на наколенките на наши министри.
И второто направление, което е още по-важно от тези 12 млрд. – какво правим с енергетиката като цяло? Защото това е големият въпрос, който трябва да бъде обсъждан в тази зала и да се вземат решения. И ние го поставихме не един път, не два пъти, само през последните два месеца вече няколко пъти министърът на енергетиката е бил в тази зала, за да коментираме какво се прави в енергетиката. И защо никой не иска да вземе решения? Колко пъти от тази трибуна от БСП говорим, че в момента имаме 38 млн. мегаватчаса необходимост от електроенергия на година. До 2050 г., ако продължи това, което се случва с автомобилостроенето и преминавайки автомобилите на електроенергия, ще се стигне до необходимост от над 120 млн. Откъде ще дойде тази електроенергия само за 26 години? Нека някой този въпрос да коментира и да се вземат тези решения. Колко предателства се извършиха? Откъде да започнем, от „Белене“ ли, което предната седмица отново наши колеги вкараха в залата поредното предателство към България – да бъде продадено, по-скоро подарено, оборудването на Украйна, които да си строят ядрена централа във война с Русия, а ние не можем да го направим това нещо?! И то, за n-ти път го казвам, срещу пет милиарда, срещу това да построим 7 и 8 блок на „Козлодуй“ за 30 милиарда. Извинявайте, колеги, разлика да има между пет и тридесет? Но тези пари ще трябва да бъдат изплатени от всеки един от нас, от всяко едно българско семейство. Тези 25 млрд. разлика!
И тъй като времето ми изтича, интересно е какво правим с газохранилището „Чирен“, „Галата“ кой го потопи, какво се случи с всичките коридори, какво става с ПАВЕЦ „Чаира“, какво правим с доставките на свежо ядрено гориво? Ще се закрият ли ТЕЦ-овете, които произвеждат малко под 50% от електроенергията на България? Да, с тези действия ще бъдат закрити. И една от основните вини е на Асен Василев за това нещо.
Свършвам дотук, защото голямата тема, и се надявам в следващото Народно събрание тя да бъде обсъдена и да се вземат решения за развитието на българската енергетика, а не отново решения, които подпомагат чужди държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: Благодаря, господин Гуцанов.
И последното отношение е от парламентарната група на „Има Такъв Народ“.
Заповядайте, госпожо Митова.
ПАВЕЛА МИТОВА (ИТН): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми министри, аз Ви благодаря за това изслушване днес, защото някак си Вие понасяте ударите на нещо, за което нямате вина. Може би до известна степен госпожа Петкова като заместник-министър в управлението на Асен Василев има някаква вина, че не го е лупнала с някоя ваза, докато е подписвал това нещо, но от друга гледна точка, не виждам как Вие в момента трябва да оправяте бакиите на някакъв невнятен индивид, който е решил самостоятелно да се вживява като енергетик, защото някога в служебен кабинет на Марин Райчев е бил министър на икономиката и енергетиката, и си е въобразил, че като такъв може да определя цялата енергийна стратегия на страната впоследствие.
По време на тези изказвания господин Томислав Дончев каза, че има оптимисти, реалисти и песимисти. Аз съм от песимистите и считам, че като не сме осъществили, тоест за четири години сме осъществили 5% от Плана за възстановяване и устойчивост, се очаква, че през останалите две години ще трябва да реализираме 94%, мисля, че по-реалистично погледнато е, че ние тези пари няма да ги вземем.
От друга гледна точка, съм оптимист за това, че Вие казвате все пак, че няма да закрием Българския енергиен холдинг, което е една добра стъпка като начало, защото до този момент всяко нещо, което е поискал Асен Василев, е било реализирано. Надявам се, че при изваждането на „Булгартрансгаз“ и ЕСО това няма да бъде логичното последствие. Защото Вие можете да не желаете да закриете Българския енергиен холдинг, но това е логичното последствие. Затова, както казах и в своя въпрос, ние от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ ще направим предложения, така че да се опитаме да защитим двете дружества от приватизация. Защото тук излиза Венко Сабрутев, който да се жалва към колегите на ВЪЗРАЖДАНЕ, че лъжели и че Българският енергиен холдинг, тъй като това е в забранителния списък за приватизация, следователно нямало как да бъдат приватизирани „Булгартрансгаз“ и ЕСО. Тъй като и Венко Сабрутев, и останалите индивиди от „Продължаваме Промяната“ ги няма в залата, нека си прочете Венко Сабрутев приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, където ясно са разписани дружествата, които са включени в този забранителен списък. Към т. 13 в това приложение са дружествата към Министерството на енергетиката. Вътре има две дружества – на първо място е Българският енергиен холдинг, след него веднага е „Минпроект“ ЕАД – София. Това са двете дружества. Няма ги „Булгартрансгаз“ и ЕСО. Тоест ние, ако ги извадим от Българския енергиен холдинг, Асенчо спокойно може да ги лапне, с Терзиев.
По отношение на това какви са проектите, които Вие сте предлагали да бъдат включени към Плана за възстановяване и устойчивост, аз много добре си спомням, защото ние тогава бяхме в някаква псевдосглобка с тези индивиди, и тъй като и ние предлагахме същите неща, които трябваше да бъдат реализирани в Плана за възстановяване и устойчивост, много добре зная какви бяха предложенията на „Булгартрансгаз“, както и на останалите дружества, и колко бяха полезни те за българската енергетика и за енергийната ни сигурност.
За съжаление, за колегите от „Продължаваме Промяната“ е доста по-важно да могат да си ядат чашите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА: И така, колеги, това беше последното отношение по изслушването на служебния министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова и служебния министър на енергетиката Владимир Малинов.
Благодаря Ви за участието в днешното изслушване.
С това тази точка от днешния ред е изчерпана.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА КРАСИМИРА СТОЯНОВА, СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ АТАНАС ИЛКОВ, СЛУЖЕБНИЯ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА И СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ЗАТРУДНЕНИЯТА ПРИ ПРЕМИНАВАНЕТО НА ГРАНИЦИТЕ НИ С ГЪРЦИЯ, ТУРЦИЯ И РУМЪНИЯ И ИНИЦИАТИВАТА НА ГЪРЦИЯ И ТУРЦИЯ ЗА НАМИРАНЕ НА АЛТЕРНАТИВЕН ТРАНСПОРТЕН КОРИДОР И ЗАОБИКАЛЯНЕ НА БЪЛГАРИЯ.
Колеги, правилата са същите както на предходното изслушване.
Вносителите на предложението, моля.
Заповядайте, господин Гуцанов, да направите своето изложение по въпросите.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес наистина много важни въпроси – и първият, и вторият, и третият, особено вторият и третият, касаещи милиарди за икономиката на страната ни. Дано да си даваме сметка, но – отново поглеждам празната зала, не говори никак добре това, което се случва в края на Петдесетото народно събрание, но така или иначе това са реалностите, пред които сме изправени.
Хаос по границата на държавата ни особено през последните няколко седмици, и той не е от вчера, но ескалира. Стоим пред портите на Шенген, а на нашите порти е ад. Така го описват шофьорите, не го описвам аз това, което коментираме в момента пред Вас.
Няколко пъти в залата сме поставяли въпроса от БСП да се запитаме дали една от причините да не влезем в Шенген е именно въпросът откъде да преминат големите товаропотоци и трафикът, който генерира огромни приходи, за това откъде минава този трафик на стоки и товари. Говорим за Далечния изток, където големите контейнеровози основно преминават през Суецкия канал и оттам в момента пътя през Гибралтар, Бискайския залив, Ламанша и се разтоварват в пристанищата на Западна Европа. И другата опция, която е отново от Суецкия канал, но вече в Солун като основно пристанище, Пирея като една опция и оттам през Гърция в България и отново тези стоки и товари достигат до Централна Европа, само че в единия случай пътят е много по-кратък. Ако в първия е около 5 – 6 дни, което са огромни стойности за един голям кораб – колко струва неговата чартърна ставка, във втория случай това е около два пъти по-кратък период от време. Разбирате, че говорим за милиарди, които преминават на година. Затова за пореден път поставяме въпроса дали това не е от основните причини – откъде ще минат тези средства, затова България да бъде бавена за приемането си в Шенген, и дали това не е основната причина, а не толкова неизпълнение на определени необходимости за опазване на границата. Защото средствата и парите винаги са били водещи, когато става въпрос за обсъждане на подобни глобални въпроси. Оттук нататък пътят, който е необходимо да бъде направен от Кулата до Видин в двете направления.
Първо, автомагистралата. Колко време тя се бави? Министър Комитова и да я питаме, в момента тя е служебен министър. Да, тя ще ни отговори, но не може тя да носи отговорността за това какво и как се е случило през всичките тези години назад.
Кресненското дефиле. Колко зелени организации и колко пъти ще бъде спирано по всякакъв вид причини изграждането на тази магистрала, за да могат оттам да преминат товарите?
Оттам нататък преминаваме в следващата фаза – от София нагоре, от Ботевград до Видин. Колко години се прави този път? Колко пъти се говореше най-вероятно за кражби, злоупотреби за милиарди и все още това не е завършено.
Да не говорим за Петрохан – необходимостта от изграждане на тунел под Петрохан. Е, кой по-важен коридор за България е този? Не разбрахме, че 21 век е векът на високите технологии, на транспортните коридори. Ние, ако от това не се възползваме като държава, от кое можем да се възползваме? Не е само магистралата. Не е въпросът колко по-бързо софиянци могат да отидат от София на плаж в Гърция. Говорим за стоките и товарите и на второ място, за жп линията, че тя изобщо не е започнала да се прави през тези 35 години. Разбира се, с явно основание и Турция, и Гърция поставят въпросите за забавянето на границите, което се случва в България, в момента и в Румъния.
На следващо място, заобикалянето на България основно през жп възможности, които да преминат през Македония, Сърбия и оттам всичките тези стоки и товари да отидат в Централна Европа. Значи Македония и Сърбия, които са далеч още от Европа, особено Сърбия, и от Европейския съюз, те могат да го направят това нещо, а България е член на Европейския съюз и не може да го направи.
Наистина не мога да разбера от кое можем да печелим повече.
На следващо място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Времето, господин Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин Председател, ще бъда тогава максимално кратък.
Няма да говоря за последните изградени паркинги, които се свързват с определени среди, които са доста съмнителни, и дали те помагат, или не помагат. Дали с това не станахме нарицателно в страните? Разбира се, това е много малък проблем на фона на това, което поставих преди малко.
Дезинфекцията – така нареченият златен гьол. Дали той също не наруши нещо в цялата тази комуникация? Това ще го оставя като въпроси на колегите, които ще го зададат. За нас по-важен е глобалният въпрос, който преди малко го поставихме. Надявам се не толкова на отговорите на министрите. Ние по този начин искаме да заострим вниманието на Народното събрание, че няма ли волята на народните представители и оттам на изпълнителната власт да бъдат изградени тези инфраструктурни коридори, то ще продължаваме да сме в това смешно и жалко състояние, в което се намираме, и България да губи милиарди на година, вместо да влизат в хазната на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
По чл. 117 от Правилника изслушваните министри имат право да информират Народното събрание – всеки един, ако желае, в рамките на 10 минути.
Госпожо Петкова, заповядайте.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По тази важна тема бих искала да Ви запозная какви мерки са предприети от служебното правителство за предотвратяване на затрудненията при преминаване на границите на Република България с Гърция, Турция, Румъния, както и по отношение на инициативата на Гърция и Турция за намиране на алтернативен транспортен коридор за заобикаляне на България.
Всъщност усилията на правителството са насочени към намиране на ефективни решения за разрешаване на възникналите проблеми, като се обсъждат както краткосрочни, така и средносрочни мерки.
Основният проблем е, че досега никога не е обсъждана и не е разработвана цялостна стратегия за граничните контролно-пропускателни пунктове и прилежащата инфраструктура към тях. Всъщност това, което в момента разработва Министерството на финансите заедно с Агенция „Митници“, е една цялостна стратегия за модернизиране на контролно-пропускателните пунктове с цел облекчаване както на пропускателната способност, така и за по-ефективен граничен контрол. Всъщност за реализирането на стратегията ще бъдат предвидени финансови средства, да бъдат осигурени от европейските структурни инвестиционни фондове и чрез Фонда за интегрирано управление на границите, управляван от Фронтекс. България има създаден управляващ орган, като за това е определена дирекция „Международни дейности“ в Министерството на вътрешните работи.
Бих искала да Ви представя една кратка информация относно трафика на българо-турската, българо-румънската и българо-гръцката граница. През Капитан Андреево и Лесово се обработва 32% от товарния трафик на граничните пунктове на Република България. Средната обработка на товарни транспортни средства на Капитан Андреево за 2023 г. е 2855 броя транспортни средства на денонощие. Преди влизане на товарните транспортни средства на пункта на българска територия автомобилите преминават през контролни проверки от турските гранични власти, които като времеви параметри са приблизително като българските.
Идентични са и контролните дейности на Лесово, където средната обработка на ден за 2023 г. е 1330 камиона, или 56 броя средно на час.
По отношение на българо-румънската граница. Забавянето на трафика на ГКПП с Румъния е в резултат на по-бавната обработка и по-ниската пропускателна способност от румънска страна. Спецификата на извършвания контрол от граничните служби на Румъния включва проверка на всяко товарно превозно средство на вход с уред „Туптящо сърце“, което отнема средно между 10 и 15 минути на автомобил. На всички ГКПП с Румъния често се регистрират искания от страна на румънските власти за спиране на товарния трафик към тях поради невъзможност за обработка на същия. Към настоящия момент се извършва и реконструкцията на мостовото съоръжение, което допълнително забавя обработката на трафика.
По отношение на българо-гръцката граница всъщност забавянето на трафика на ГКПП с Гърция и най-вече на ГКПП „Кулата“ е в резултат на инфраструктурна ограниченост на пункта и наличието на голям брой леки автомобили през туристическия сезон и някои празнични дни през годината.
Тук бих искала да Ви предоставя информация и за тези проблеми, които не са отсега, а те са от много години, но никога не е обсъждано. Всъщност инфраструктурата на граничните контролно-пропускателни пунктове е от осемдесетте години. ГКПП на България са планирани за трафик 2 милиона пътнотранспортни превозни средства годишно. През годините трафикът постепенно се е увеличавал, но никога по принцип не е бил анализиран.
Към настоящия момент трафикът, който преминава през ГКПП на България, е 4,7 милиона пътнотранспортни средства годишно – ръст от 135% при същата инфраструктура. Прогнозните оценки са, че до 2029 г. трафикът ще нарасне до 10 милиона пътно-транспортни превозни средства, тоест пет пъти. Това налага спешни мерки за реконструкция и модернизация на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително и на прилежащата инфраструктура към тях.
По отношение на инфраструктурата на ГКПП и нейното развитие. Всъщност за периода 2024 – 2032 г. от Агенция „Митници“ са планирани дейности, свързани с реконструкция, модернизация и разширяване на шосейните гранични контролно-пропускателни пунктове с Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония, включващи цялостна визия за най-натоварените митнически пунктове – „Капитан Андреево“, „Лесово“, „Калотина“, както и „Малко Търново“ и „Логодаж“. Визията за развитие на основните ГКПП и довеждащата до тях пътна инфраструктура предполагат, от една страна, изграждане на нови пътища и модернизация на съществуващите такива, от друга страна, модернизация, оптимизация и разширяване на контролните пунктове.
От Агенция „Митници“ по отношение на ГКПП с Република Турция са предприети действия за стартиране на изпълнение до 2026 г. на Проекта „Реконструкция на ГКПП „Капитан Андреево“, „Лесово“ и „Малко Търново“, който включва подобряване на организацията на съществуващите ленти за товарни автомобили, увеличаване лентите за проверка от три на седем на вход, с автомобилни везни за товарни автомобили и от шест на осем на изход, монтаж на нови дезинфекционни съоръжения, подобряване организацията на съществуващите ленти за пътнически автомобили чрез използване на част от изградените трасета и навеси за реверсивно движение. Успоредно с изпълнението на тази свързаност е необходимо да бъдат предприети действия и за нов ГКПП „Капитан Андреево“ без подлежащия на контрол от БАБХ на север от съществуващия за осигуряване на свързаност на пункта с автомагистрала „Марица“ с нов път от две платна, по две ленти и нов пътен възел на две нива.
Предприети са и мерки за дигитализация във връзка с увеличаване на пропускателната способност. С цел повишаване на пропускателната способност на пунктовете и едновременно с това повишаване на ефективността на граничния контрол от Агенция „Митници“ са предприети мерки за оптимизация на работните процеси за изпълнение на основни функции и задачи към митническия контрол и надзор чрез реализация на проекти за надграждане на съществуващата IT структура, свързани с оптимизация на дейностите по управление на трафика, изграждане на интегрирано гранично управление, подобряване на възможностите за улесняване на законната търговия и подобряване на рисковия анализ.
Два от действащите проекти, всъщност „Система за управление на опашките“ и „Система за управление на трафика“, конкретно се отнасят до организация на трафика на граничните контролно-пропускателни пунктове и чрез тяхната реализация ще се преодолее струпването на тежкотоварен трафик.
Започвам с първия проект, бих искала да представя кратка информация: Система за управление на опашките. Системата ще работи само за товарни пътни превозни средства в направление изход от Република България. Системата ще дава възможност за резервация на времеви слот за преминаване на пункта, като по този начин ще се намалят опашките от чакащи товарни автомобили. Чрез запазване на дата и час за преминаване през ГКПП за товарни превозни средства чрез виртуалната опашка от икономическите оператори ще се постигне елиминиране на дългите физически опашки за преминаване през пункта.
Например при влизане през ГКПП „Русе“ чрез мобилно приложение водачът на превозното средство може да заяви времеви диапазон за излизане от ГКПП „Капитан Андреево“. Зоната за изчакване ще се избира по преценка на водача на превозното средство и Агенция „Митници“ няма да има задължението за подсигуряването на паркинги. Първоначално се предвижда системата за управление на опашките да бъде пилотно внедрена на „Капитан Андреево“, където има наличен буферен паркинг.
Вторият проект е „Система за управление на трафика“. Целта на системата за управление на трафика е чрез определен алгоритъм да насочва тежкотоварните автомобили към съответното трасе за преминаване. Чрез Системата ще се дигитализират действията по митническия контрол, като Системата ще извлича информация от други информационни системи на Агенция „Митници“ с оглед осъществяването на правомощията на митническите органи по митнически надзор и контрол спрямо стоките, превозните средства и лицата, влизащи на територията на България. Системата за управление на трафика ще управлява преминаването през граничните пунктове посредством обмен на информация между камери, смартустройства, информационни табла, бариери, светофарни уредби и други. По този начин ще се предотвратят и възможностите за корупционни практики за избор на екип за преминаване на съответното транспортно средство.
До реализирането на стратегията и мерките за дигитализация на пропускателната способност на пунктовете Агенция „Митници“ е насочила усилията си към възможно най-ефективно използване на всички налични ресурси информационни системи за минимизиране на затрудненията при преминаването на граничните пунктове на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Дадох Ви две минути допълнително, защото информацията, която изнесохте, беше нова, полезна и мисля, че ще отговори на доста от въпросите, които евентуално колегите ще зададат.
Друг от министрите иска ли да вземе отношение по зададените въпроси, или ще предпочетете в хода на дискусията да отговаряте? Няма.
Аз също смятам, че този отговор беше доста изчерпателен.
Колеги, започваме кръга с първи въпроси.
Парламентарната група на ГЕРБ-СДС, имате ли въпроси? Нямате.
Парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ?
Заповядайте да развиете въпроса си.
Напомням, че две минути са дадени по Правилника за развиване на въпроса. Надявам се, че колегите ще спестят времето на другите колеги, като бъдат стегнати. Благодаря Ви.
ЛЮБЕН ИВАНОВ (ПП-ДБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министри, чух отговора, изложението на министър Петкова. Благодаря за него, отговори на голяма част от предстоящите въпроси.
Усилващият се трафик наистина създаде голям проблем, който рефлектира особено на граничните пунктове за излизане от България към Румъния. В последните месеци избухнаха скандали във връзка със заплахи срещу шофьори, задължително преминаване през изградени буферни паркинги, собственост на частни фирми.
Въпросът ми беше свързан със Системата за управление на трафика, с която Вие ни запознахте. По-конкретно, кога се планува нейното въвеждане, в какъв времеви диапазон? Тъй като излязоха данни за това, че НАП и ДАНС са започнали проверки, установила ли е НАП нарушения на данъчните закони, ощетяване на бюджета, респективно укриване на ДДС?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Петкова, заповядайте за отговор в рамките на пет минути.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, по отношение на първия въпрос за внедряването на Системата за управление на опашките и Системата за управление на трафика – те са в процес на изпълнение. Пилотно ще бъдат внедрени, както казах, на Граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“. Крайният срок за цялостно въвеждане е до края на 2026 г. Пилотно ще бъдат тествани много по-рано, отколкото края на 2026 г.
По отношение на буферните паркинги и дали са установени някакви нарушения, включително нарушения по неспазване на данъчното законодателство. Органите по приходите на НАП и по-конкретно инспекторите от Фискалния контрол са извършили проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове „Лесово“, „Капитан Андреево“, „Русе“ и „Видин“. Във всички пунктове, в които са извършени проверки, не са установени нарушения.
Постави се въпросът дали се дължи ДДС, тъй като беше казано, че не се начислява ДДС. Следва да се отбележи, че съгласно европейското законодателство и по-конкретно ДДС директивата при предоставяне на услугата право на ползване и престой, какъвто е случаят с буферния паркинг, не се дължи данък върху добавената стойност, тъй като не се предоставя за изключително ползване на клиентите му. Това се отнася, когато ползвателите не са български граждани. Ако са български граждани, тоест, ако са лица – български граждани, съответно се дължи ДДС. Тъй като голяма част от тях, да не кажа почти всички, съответно са лица, които не са български, по европейското законодателство и по нашето законодателство ДДС не се дължи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Първи въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.
Заповядайте, господин Дренчев.
ДИМО ДРЕНЧЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря Ви, господин Председател.
Постарах се този път по-интензивно да вдигам ръка.
Уважаеми дами и господа служебни министри, много е добре, че сега сте всички заедно, защото в предишните месеци аз задавах от тази трибуна въпроси към Вашите предшественици поотделно и министрите си отидоха, но проблемът остана.
Нещо повече, и министърът на транспорта, и вътрешният министър, и регионалният министър – двама от тях вече са бивши, отказаха да се ангажират със случая и прехвърлиха отговорността върху другите министерства. Сега, когато сте всички заедно, се надявам това да не е възможно да се случи.
Става въпрос за вече ноторно известния частен ТИР паркинг при Дунав мост 2 при Видин – Калафат.
За тези, които не са запознати, ще напомня, че капацитетът на Дунав мост 2 практически не се използва и според мен напълно умишлено. Никога не работят повече от половината гишета. Там има две гишета, но работят винаги само по две. Почивките между смените на митничарите и на Гранична полиция, които са по час, се проточват доста, доста по-дълго, вследствие на което съм правил проверка, че има дни, в които през моста на Видин минават по 472 тира на денонощие, а при Русе за същия ден са били 2879 тира. Тоест Дунав мост при Видин има само 16% от капацитета на Дунав мост при Русе. Вследствие на това например един от камионите миналата седмица – конкретен камион, премина през реката за 23 часа. За 23 часа един тир може да стигне от София до Германия, до Унгария, дори до Ротердам.
Пониженият капацитет на моста определено не е от липса на трафик, защото опашката примерно пак за същата неделя беше 270 камиона и се преминаваше за седем часа само за да се влезе до буферния паркинг. Задръстванията, които според мен могат да бъдат избегнати с по-добра организация, всъщност водят до печалба за една фирма, която се нарича „Данубия Логистик Видин“. Това е частна фирма, собственост според мен на сложено лице, македонски гражданин, който работи в България като шофьор, обикновен шофьор. Това е според журналистически публикации.
Въпреки че в района има изградени и много други частни буферни паркинги, със съдействието на ръководството на дружеството, което управлява моста и е собственик на първите седем километра от пътя – дружеството „Дунав мост 2 Видин – Калафат“, което е държавно дружество на България и на Румъния, на пътя е поставен един светофар, който насочва трафика задължително в конкретния частен паркинг. Още по-лошото от това е, че с мълчаливото съдействие на полицията служители на паркинга препречват пътя на шофьорите, гонят ги с моторчета и с джипове по пътя, ако подминат, със заплахи ги принуждават да ползват въпросния паркинг.
Между другото, цените от 25 евро, които се вземат от чуждите шофьори там, са в пъти по-високи от цените от другата страна на реката – има четири паркинга в Калафат и всички те са с по-ниска цена за престой.
Моят въпрос към предишния вътрешен министър за тези яки момчета с черни тениски – представих и клипче, то беше пускано на проектора, въртя се и по Националната телевизия, доведе до промяна. Промяната беше такава, че в момента тези здравеняци са с екипи, които са практически неразличими от екипите на Пътна полиция. Аз ще помоля вътрешния министър да реагира и те да бъдат примерно с оранжеви жилетки, защото чужденец, шофьор чужденец, който не познава добре българските униформи, не може да различи, че това са служители на частна фирма, а не са полицаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Дренчев, освен интензивно вдигане на ръка трябва и интензивно да се задават въпроси.
ДИМО ДРЕНЧЕВ: Задавам въпроса, благодаря господин Председател. Всъщност въпросът ми е такъв. Предишният служебен министър на транспорта обеща, че ще започне проверка как се е появил този паркинг на пътя, указващ задължително влизане в частния паркинг, как се е появил този светофар и ще започне проверка. Въпросът ми е: има ли такава проверка и какво е установила тя? Следващият ми въпрос е: какви мерки ще се предприемат, за да може да се повиши капацитетът на Дунав мост 2, за да не се образуват тези огромни опашки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Кой от министрите ще отговори на поставените два въпроса?
Вицепремиерът ще поеме тази отговорност – заповядайте, госпожо Петкова.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз, докато се уточняват за единия въпрос – по отношение на паркинга, бих искала да отговоря за другия – по отношение на трафика.
Както казах, разработва се цялостна концепция, за да може действително целият трафик от Турция да преминава през Румъния. Тази седмица бях до Унгария с кола и мога да Ви кажа, че през Сърбия няма никакви товарни и тежкотоварни камиони, които да минават през територията на Сърбия. Целият трафик минава през Румъния и действително усилията на Агенция „Митници“, на Министерството на финансите, на другите министерства са насочени към цялостно разрешаване на проблема.
По отношение на буферните паркинги има заповед на премиера, сформирана е работна група и трябва да бъде намерено решението за всички тези въпроси, които Вие поставихте. До 30 септември трябва работната група да излезе с доклад. Ние получаваме непрекъснато сигнали, които се предоставят на работната група, с конкретни въпроси, част от които и Вие поставихте от тази трибуна. Така че до края на месец септември работната група ще излезе с доклад, ако е необходимо, съответно ще бъде предоставена информация за резултатите от дейността на групата и пред Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Служебният министър на вътрешните работи господин Илков – заповядайте да отговорите за момчетата с черни фланелки. Нали така беше въпросът?
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР АТАНАС ИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с въпроса по отношение на гишетата и броя гишета, които работят в активния сезон, аз Ви уверявам, че в дните, когато беше активният туристически сезон, наблюдавахме един изключително динамичен трафик и процес на всички КПП-та на територията на страната. Всички КПП-та работеха в пълен обем, служителите бяха в непрекъснат процес, нямаше такива, които да почиват, и нещо повече, което искам да знаете, въвеждаше се облекчен режим на проверка, а именно чл. 9 от Кодекса за шенгенските граници. Тогава въвеждахме анализа на риска, тоест целия този оптимален процес, който зависеше от нас, ние сме го правили, така че да облекчим този трафик. Но поради това, че инфраструктурата, с която разполагаме, не може да поеме този огромен обем от тежкотоварни автомобили и леки автомобили, които са точно в активния туристически сезон, и в сезона, когато много граждани пътуваха на Република Турция и после се връщаха, това създаде изключително големи затруднения на границите. Ние го отчитаме, разбираме Вашия въпрос и споделяме всичко това, което казвате, но при настоящата инфраструктура няма как този процес да се подобри откъм по-бързо преминаване.
Трябва да Ви уверя, че колегите работеха в изключителна координация и комуникация с гръцките и румънските власти, така че да облекчим този процес. Аз мисля, че това се наблюдаваше единствено и само в месеците август и септември. Сега мога да Ви уверя, че не се чака повече от два часа на която и да било граница.
По отношение на паркинга с момчетата с черни дрехи Ви уверявам, че това ще го проверим и ако действително е така, ще вземем необходимите мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос от първия кръг е от парламентарната група на „Движение за права и свободи“. Не виждам такова желание.
От парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
Днешното изслушване може би е малко закъсняло, но се надявам да даде редица отговори на редица въпроси, които висят от години. Моите уважения към госпожа вицепремиера. Изслушах я внимателно, изслушах това, което се каза тук, но всичко това, което ни беше съобщено като информация, се знае от години. Аз като народен представител в предходно издание на парламента съм присъствал като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заведен на ГКПП „Кулата“, където ни се промотираше грандиозен ремонт за милиони и как ще облекчат трафика. Вие сега ни заявявате тук, че това нещо тепърва предстои. Аз може би не разбирам правилно това, което държавата прави в тази ситуация, и може би ще ни отговорите.
В момента сме заплашени от държави, които по някакъв начин се възползват от нашата инфраструктура, преминават през нашите гранични пропускателни пунктове, по нашите пътища, плащат тол такси, за да заобиколят България. Защо? Защото държавата години наред бездейства. Тази тема сме я разсъждавали, задали сме я тук не един, не два пъти.
Конкретно преминавам към въпросите. Те са комплексни – може и министърът на транспорта да отговори, може вътрешният министър и Вие като финансов министър: какви мерки се предприемат по отношение на румънската държава за облекчаване на трафика? Тук на трима министри, а може би това ще е четвъртият, задавам един и същи въпрос: какво се прави, за да се намери споразумение с румънската държава, за да се облекчи трафикът? Знаете, че Шенгенското споразумение, от което сме част, частично ни дава възможност да се премахва в определени случаи този гранично-пропускателен контрол, да се облекчава. Знаете, че кантарите, които са разположени и на румънската, и на българската граница по европейски регламенти не трябва да са там, а това затруднява значително трафика заради двойния контрол. Какво правите Вие, за да осъществите натиск върху румънската държава в тази ситуация, защото тези опашки са заради това? И ние не правим нищо – българската държава в частност не прави нищо.
Да, слушах внимателно, че сте предприели действия. И тук някои колеги повдигнаха темата за частни паркинги, но какво щеше да стане, ако ги нямаше тези паркинги – още по-голям хаос. И във връзка с тази система, която казахте, че ще се въведе – за организация на движението, за номерация, кога реално ще стане? След 2026 г. не е работещ срок, разберете го. Ако трябва, вземете от частниците, защото те са си разработили тяхната, инкорпорирайте я, пуснете я да работи, но това 2026 г. не е работещо. Може ли този срок да се съкрати и какво се прави, за да се облекчи трафикът с румънската страна? Прави ли се изобщо нещо? Чухме за работни групи, че ще се правят и така нататък. Казах Ви, че сте може би четвърти вътрешен министър – отговорете ни тук, защото това е най-важното, което трябва да се чуе, какво се прави в тази посока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кой ще отговори?
Госпожа Людмила Петкова – вицепремиер и служебен министър на финансите.
Заповядайте.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Питате ни в момента ние какво правим, а казвате, че е от години и по принцип коментирате тези неща, ама явно през годините, като са коментирани, нищо не е направено. Служебното правителство поне за няколко месеца съвместно с Агенция „Митници“ е стартирало няколко проекта. Казвам проекти, които е трябвало да бъдат стартирани даже преди 10 или 15 години, за разширяването на граничните контролно-пропускателни пунктове, за внедряване и използване на информационните технологии за регулиране на опашките и трафика.
Питате ни какво правим с Румъния? Ами провеждаме срещи с Румъния, защото, както казах в изложението, те упражняват един допълнителен контрол, който забавя преминаването на транспортните средства допълнително с 10 – 15 минути. Те казват, че ние като независима държава може да упражняваме всякакъв контрол, както ние упражняваме фискален контрол. Да, ние не го упражняваме на територията на граничния контролно-пропускателен пункт, а в близост до пункта го упражняваме, но те също имат право на контрол. Да, водим преговори, но това е двустранен процес, така че каквото трябва, каквото може да направи Агенция „Митници“, Министерството на финансите и другите министерства, които са включени в този процес, Ви уверявам, че се прави всичко възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, министър Петкова.
От „Има Такъв Народ“?
Заповядайте за последен въпрос от първия кръг.
АЛЕКСАНДЪР МАРКОВ (ИТН): Благодаря, господин Председателстващ.
Госпожо Вицепремиер, госпожи и господа министри, колеги! Понеже не отговорихте на въпроса на колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ кой е поставил този светофар на Видин мост пред паркинга, може ли аз да си поставя където си искам един светофар и да си го обслужвам, за да насочва? Има ли разрешение този светофар? Кой го обслужва? Кой е разрешил поставянето на този светофар, който насочва към паркинга тежкотоварните камиони? Моля да бъдете така добри да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Има ли готовност някой от четиримата министри?
Служебният министър на транспорта госпожа Красимира Стоянова.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще отговоря кратко и ясно. Към настоящия момент посочената светофарна уредба не указва насочване към частния паркинг. Това е преодоляно и можете да го проверите. Може да го проверите всеки ден от съответната система. Благодаря Ви. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой я е поставил?“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колеги, въпросите се задават от трибуната. Аз мисля, че по моя преценка отговорът беше ясен. Тази тема със светофара е приключена, каза министърът.
В отношението ще имате възможност да кажете какво мислите по отговора.
Втори кръг въпроси.
От парламентарната група на ГЕРБ? Няма въпроси.
От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – -Демократична България“?
Господин Божанков, заповядайте за втория въпрос.
ЯВОР БОЖАНКОВ (ПП-ДБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! Паркингът, за който се говори, той е следствие от проблем, той не е причината за проблема. Частната инициатива е намерила някаква пролука и международният имидж на България страда до степен, до която вече други държави обсъждат как да заобиколят страната ни – не само поради тази причина, а по ред причини.
Главната причина, която трябва да обсъждаме, е времето, за което товарният транспорт минава, защото Вие казахте, че за два часа в момента преминавали. Преминават леки коли, тежкотоварните не преминават за два часа. Ако досега се говореше за единия мост – при Дунав мост на Русе има ремонт, който трае две години. Първият ми въпрос е: защо този ремонт е две години? За две години звучи всяка нормална държава като да може да построи нов мост. И какво значи две години? Денонощно ли се работи там? 24 часа ли? Национален приоритет ли е това? Кое отнема цели две календарни години да се извърши един ремонт? Докато този ремонт все пак трае, факт е, че е неотложен, факт е, че е спешен, факт е, че е лошо състоянието на моста, каква алтернатива е осигурена, защото има една алтернатива при Силистра. Има една баржа, която е окаяна, на една платформа бута два камиона – да не говорим колко е скъпо това, държавата мисли ли дали може да дотира този алтернативен транспорт, дали може да осигури още възможности за бизнеса? Тъй като при намаляване нивото на реката може тази възможност да бъде абсолютно затворена, което ще постави транспорта в много тежко положение, има ли такива преговори с румънската страна да се осигурят възможности? Това е въпросът. Има ли желание от наша страна да се търси друга възможност?
И третото, и завършвам, знам, че свършва и времето за задаване на въпрос, не е въобще вярно, че администрацията работи на пълния си капацитет. Подписвам се под думите си. Служители почиват, вземат обедна почивка, хора чакат по един и два дни, за да преминат границата. Накрая се оказва, че служителят е излязъл в почивка, те го чакат по един час той да се нахрани и да се върне, за да обработи документи. Ще Ви кажа откъде знам това. Казвам Ви история от първо лице, защото съм отишъл на място да видя как се случва контролът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Божанков, съобразете се с времето.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Така че какво правите Вие, за да осигурите този процес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз Ви благодаря, че се съобразихте с времето.
Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството госпожа Виолета Коритарова за отговор на този въпрос.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, много пъти от тази трибуна сме говорили именно за Дунав мост. Искам да Ви уверя, че там се работи наистина 12 часа в денонощието, но всеки трябва да отчете колко сложно е това съоръжение. Именно затова не можем да пренебрегнем безопасността на работата и работниците, които извършват строително-монтажните работи, имат възможност да работят само в светлата част на деня, защото при осветление това ще затрудни и трафика, и ще създаде проблем при преминаване на транспортните средства от осветяване на прожекторите, които биха се използвали при работа през нощта. Още повече височината на моста всички знаем каква е. Също изисква строги мерки откъм безопасност на работата.
А защо обектът ще се работи за 24 месеца – така е постановена обществената поръчка, която е преди служебното правителство. Служебното правителство само даде разрешение за строеж и даде старт на обекта. Въпросът защо е толкова дълъг, мога да кажа – чисто технологично това е много сложен процес. Знаете, че 70 години мостът не е ремонтиран. Вие би трябвало да знаете, че румънската страна преди две години направи същия ремонт и техният ремонт отново беше в рамките на 24 месеца. Не приемам упреци към срока за изпълнение на договора.
Знаете също така, че ние няколко пъти правим проверки за работата. Стартът на строително-ремонтните дейности беше даден на 10 юли 2024 г. с ангажимент до септември месец да бъдат ремонтирани първите 200 метра на съоръжението. Да, те са ремонтирани, така както беше поел ангажимент изпълнителят, и в момента сме във вторите 200 метра от съоръжението. Имам уверението, че ще направят всичко възможно при добри метеорологични условия, защото предстои и зимен сезон, те да продължат също активната дейност, за да може да бъде съкратен срокът за изпълнение на ремонтните дейности.
Що се отнася до алтернативен транспорт. На този въпрос съм отговаряла тук от тази трибуна, че започнатите разговори от предходни правителства с румънските власти не бяха доведени до край и нямаше резултат. Ние водим разговори с румънската страна и имаме уверението, че до края на месеца ще бъде пусната и фериботната връзка. Там, знаете, господин Димитров, че започна асфалтирането именно на участъка в румънската страна, защото и тези дейности не бяха започнати. От нашите разговори, вече в рамките на второ служебно правителство, имаме резултат и очакваме фериботът да започне да функционира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Втори въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.
КЛИМЕНТ ШОПОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е към министър Петкова по отношение сливането на НАП и „Митници“, което предстои да бъде от 1 януари 2025 г.
Ако черпим опита на Румъния, която 2013 г. слива тяхната приходна агенция заедно с митниците, после 9 години по-късно – 2022 г., започват процеса по разделянето на двете агенции. Това го правят, защото законодателният орган на Румъния…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Шопов, простете! Има ли отношение въпросът Ви към темата на изслушването?
КЛИМЕНТ ШОПОВ: Да, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, развийте го.
Извинявайте, благодаря Ви
КЛИМЕНТ ШОПОВ: Законодателният орган на Румъния зачита, че има значителни забавяния при установяване на митническите задължения, лоша координация между териториалните структури и непоследователно тълкуване и прилагане на законодателството от митническия орган. Няколко ползи, които те отчитат, е да се защитят финансовите интереси на Румъния и правилно събиране на мита. Това изисква силни митнически власти особено за страна като Румъния, която представлява важна входна точка към eвропейското икономическо пространство – сходни условия за нас в България.
При положение че имаме хаос, който е в момента на границите, считате ли, че е необходимо да се слеят тези две агенции и да създадем още по-голям хаос предвид опита на Румъния? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Госпожо Петкова, заповядайте да отговорите на господин Шопов.
СЛУЖЕБЕН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, по отношение на създаването на единна приходна агенция не е само Румъния. В държави – членки на Европейския съюз, има повече от десет държави, които имат единни приходни агенции, събират всички мита, данъци, осигурителни вноски и те функционират и досега изключително ефективно.
По отношение това, което беше казано, че има хаос. Ами то няма хаос.
И това, което се коментира за митническото законодателство, при вливането на двете агенции – НАП и Агенция „Митници“, всички служители, които работят в Агенция „Митници“ и които познават митническото законодателство, защото то е изключително европейско законодателство, ще продължат да работят, така че няма причина за притеснение, че митническото законодателство ще се прилага от служители на новата агенция, които не го познават. Всички служители в двете агенции ще продължат да работят в новата агенция, не се предвиждат съкращения, така че не бих могла да се съглася с Вашите притеснения. (Реплика от народния представител Климент Шопов: „Румъния връща обратно.“)
За Румъния може да има някакви причини, но Румъния не е единственият пример, защото има още поне 10 –15 държави, в които продължават да функционират единни приходни агенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
За втори въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“? Не виждам желание.
Втори въпрос от парламентарната група на „БСП за България“?
Заповядайте.
ИВАН ПЕТКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно развитието на жп превозите в България. В последните 35 години в тази посока България не прави абсолютно нищо, а това е най-лесният начин да облекчим натовареността на нашите пътища. Ако погледнем нашите съседи, в Румъния имат новоизградени жп трасета за товарни превози, които са свързани най-вече с техния пристанищен сектор. Другите ни съседи от Гърция в последните години са инвестирали над 4 млрд. евро в този сектор, а в България целенасочено се цели това нещо да не се развива.
Преди години се коментираше, че ще имаме проект, реализиран с Гърция, така нареченият Sea2Sea, който трябваше да свързва Солунското пристанище с Бургас, Варна и Русе чрез жп транспорт. Този проект трябваше да бъде реализиран през 2027 – 2028 г., но не е започнал. Въпросът ми е: защо нищо не се прави най вече в жп инфраструктурата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Госпожо Стоянова, може да отговорите на въпроса в контекста на темата, защото той е доста по-общ от темата, но заповядайте да отговорите.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Категорично не мога да се съглася с изразеното становище или твърдение, че в последните години нищо не се прави за железопътния транспорт в страната ни. Напротив, България следва европейските директиви и политики в тази област. Много са проектите, които са финансирани в сферата на железопътния транспорт не само по отношение на инфраструктурата, но и по отношение на подвижния състав.
Разбира се, балансът между железопътния и автомобилния сектор е сложен, необходимо е да бъде намерен. Уверявам Ви, че с колегите от Министерския съвет като служебно правителство няма да забавим нито един проект в областта на железопътния транспорт, който би допринесъл за преодоляване на задръстванията на границите със съседните на нас държави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
От парламентарната група на „Има Такъв Народ“ има ли втори въпрос?
Заповядайте да го зададете.
АЛЕКСАНДЪР МАРКОВ (ИТН): Господин Председателстващ, госпожо Вицепремиер, господа министри, колеги! Ще си позволя да задам втори път един и същи въпрос, защото въпросът, който зададох на госпожа Стоянова, която отговори, беше не дали работи светофарът, или не работи в момента, не колко време е работил и не колко време още ще работи. Попитах конкретно: кой е искал поставянето на този светофар, кой е разрешил и кой го е поставил? И може ли навсякъде, където човек поиска, да си постави светофар и той да работи известно време, после да не работи и така нататък? Въпросът ми е конкретен: кой е поискал, кой е разрешил и кой го е поставил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Марков.
Доколкото в изслушването нямате готовност за такава конкретика, ще Ви помоля да отговорите на господин Марков много точно и ясно на зададения въпрос поне в писмен вид в следващите дни, ако нямате такава готовност.
Имате ли? Заповядайте тогава, още по-добре.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искането за издаване на разрешение за поставяне на светофарната уредба е направено по искане на търговското дружество „Данубия логистик Видин“ ЕООД. Същото разрешение, държа да Ви информирам, е съгласувано с Община Видин, архитекта на Община Видин, Областната дирекция на МВР – Видин, консултантска фирма за строителен надзор и е заверено с подпис на строител, възложител, проектант, авторски надзор, технически надзор и строителен контрол. Това са фактите по тази тема.
Още веднъж искам да кажа, че в Министерството на транспорта и съобщенията беше назначен и специален одит по този въпрос, който очакваме да излезе със съответните заключения. И още веднъж искам да Ви уверя, че посочената светофарна уредба вече не функционира по този режим и няма отклоняване към съответния паркинг със съответните функционалности, които дава тази стрелка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Много Ви благодаря за конкретния отговор, госпожо Министър.
Надявам се, че и колегата е доволен.
Има ли независими, които искат да зададат въпрос?
Заповядайте, госпожо Катинчарова, да развиете въпроса си.
Да се самокоригирам, не независими, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група. Моля за извинение. (Шум и реплики.)
Както искате го тълкувайте, аз съм длъжен да бъда коректен, така че самокоригирам се и се извинявам за първото определение.
Заповядайте, госпожо Катинчарова.
КРАСИМИРА НИНОВА-КАТИНЧАРОВА (Нечленуваща в ПГ): Колеги народни представители, уважаеми господин Председател! Моля да не съдите за хората по себе си, когато казвате, че някой може и да е зависим. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Уважаеми министри, бих искала да Ви попитам на фона на проблема с пограничния паркинг с 300 тира, който е собственост на македонски гражданин – шофьор в България, прави ли нещо правителството по отношение на Коридор № 8? Движи ли се този въпрос? Как? Защото на фона на инициативата на нашите южни съседи да заобиколят България, този въпрос, който беше залегнал в целите на нашата страна още преди десетилетия, очевидно не се движи нищо. Бихте ли ни информирали, ако разполагате с такава информация, ако не – писмено, моля да ни информирате движи ли се този проект изобщо? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Катинчарова.
Кой от министрите ще вземе отношение? (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)
Господин Ганев, искате ли Вие да отговорите?
Кой от министрите ще отговори, ако има такава готовност, все пак трябва да дадете отговор? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Заповядайте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние бихме могли да отговорим на въпроса за Коридор № 8, но в изложението към въпроса нямаше нищо относимо към днешната тема на изслушването. Говорим за трафик…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тогава не отговаряйте.
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Щом няма отношение, не отговаряйте, когато има отношение – тогава, днес темата е друга.
Уважаеми колеги, пристъпваме към изразяване на отношения от парламентарните групи.
Парламентарната група на ГЕРБ? Няма желание за изразяване на отношение.
Парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“?
Господин Мартин Димитров, заповядайте за отношение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ПП-ДБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По въпроса за Шенген…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, запазете тишина.
МАРТИН ДИМИТРОВ: …и сухопътната част от Шенген, това не е въпрос само за България и Румъния, това е общоевропейски въпрос и днес имахме с колеги среща с френска делегация от сенатори и поставихме въпрос именно по този начин. Това трябва да бъде европейска цел, но ние трябва да бъдем достатъчно обезпокоени, че вече се водят разговори как България да бъде заобиколена, защото България създава проблеми на част от трафика. Тук трябва да имаме своите адекватни решения, но заедно с това да поискаме на европейско ниво влизането на България и Румъния в сухопътния Шенген, защото това, както казах, вече е проблем на Европейския съюз, дотолкова, доколкото трафикът от Азия се отклони през България и той е многократно по-голям отпреди войната, което става въпрос и проблем на целия Европейски съюз.
По отношение на ферибота при Русе, уважаема госпожо Коритарова, ние оценяваме всичко, което е направено от служебно или от редовно правителство. Надявам се този срок сега, който Вие поставихте – до края на месеца, да бъде спазен, защото пускането на този ферибот е изключително важна национална цел в момента и за съжаление, румънската страна твърде бавно действаше по въпроса. Точно сега по време на ремонта на моста въпросният ферибот трябва да бъде пуснат. Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ дори се свързахме с министъра на отбраната и поискахме този ферибот да бъде включен в така наречения военен Шенген и да се намерят всички инструменти за неговото окончателно придвижване.
По отношение на ремонта на моста – не сме доволни от срока от две години, който поставяте, госпожо Коритарова, защото Румъния се справи по-бързо. Румънската част от моста беше ремонтирана за под година и половина, което означава, че сроковете трябва да бъдат скъсени, работата трябва да продължава и да не бъде прекъсвана, както твърдят редица граждани и представители на бизнеса, включително през лятото в нощните часове е възможно със специално осветление тази работа да продължава, и това трябва да бъде и може да бъде национална цел, защото виждате, че опашките стават по-големи.
Помните ли, че преди да започне ремонтът, Вие бяхте тук и ми казахте, че няма проблем с опашките и не очакваме да има въпреки началото на ремонта. Това казахте тук от трибуната на Народното събрание.
Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Ви предупредихме, че за съжаление, опитът ни от румънския ремонт на същия мост е, че се създават опашки, създават се проблеми и това трябва да бъде преодоляно със специални мерки и организация.
Говорейки за специални мерки и организация, има нужда от оптимизация на проверките на моста, дори по едно платно трябва да се оптимизират проверките и административният капацитет така, че пропускливостта да бъде по-висока, и този въпрос ни го поставят представители на бизнеса постоянно и се надяваме, въпреки че сте служебен кабинет, на адекватност от Ваша страна.
Също така ни притеснява това, което казахте, че едва ли не общата система за управление на паркингите ще бъде готова през 2026 г. Извинявайте, но това е твърде дълъг срок за решаването на такъв въпрос – неразумно дълъг срок. Смятаме, че много по-бързо трябва да има обща система за управление на паркингите, дори се надяваме до края на годината някакъв първоначален вариант да бъде представен за тестване. Неразумно е да говорим за толкова дълги периоди – това изглежда като начин да не се свърши работа, да се забави, да се отложи въпросът в далечното бъдеще.
Надяваме се и ще изискваме друг подход, а именно по-бързо, много по-адекватно да се действа, защото проблемът е сега, опашките са сега, натоварването на пътищата е сега, натоварването на моста е сега, опитът България да бъде заобикаляна заради тези опашки е сега. Ние, ако кажем на тия хора – да, ние виждаме тези проблеми и си представяме, че 2026 г. ще ги решаваме, извинявайте, не звучи сериозно и не звучи адекватно. Очакваме до края на годината поне на първоначално ниво да се представи решение от Ваша страна, което да бъде тествано и което да бъде работещо.
На последно място, но не по значение, Вие казвате, че Румъния е ремонтирала своята част от моста за две години, но данните, които ние събрахме, показват друго – показват, че румънците, виждайки проблемите, опашките, са ускорили ремонта. Чакаме Вашите мерки, госпожо Министър, за ускоряване на работата, защото хората искат резултати сега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте за отношение.
НИКОЛА ДИМИТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Благодаря Ви, господин Председател.
Когато се събрахме с народните представители от ресорните комисии да обсъдим това изслушване, което се проведе днес, ние си направихме един много прост извод. Когато няма проблем, няма корупция, но когато има множество проблеми, корупцията се повишава, и то драстично се повишава. Това е и една обществена тайна, която знаят всички хора под път и над път. Където и да ги питате относно преминаването на границата, могат да Ви дадат много примери не само с тежкотоварните, а и с лекотоварните превози.
В началото ми направи впечатление, че само единствено министърът на финансите отговори на въпросите, въпреки че тя спомена, че няма цялостна визия как да изглеждат и стратегия как да се развиват граничните контролно-пропускателни пунктове, оттам и инфраструктурата, която Ви довежда до тях. Аз наистина се надявах да чуя отговора и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но такъв не получихме. Явно при тях – ето тук се къса нишката, госпожо Петкова, и в днешното изслушване, фактите.
Първо, на въпроса за платените паркинги – Вие казахте, че не са намерени нередности от страна на НАП, но в същото време информацията, която получихме ние, е, че таксите, които се събират, те са различни – една е за българските фирми, друга е за чуждестранните такива. Ние имахме една такава практика преди много години, преди България да влезе в Европейския съюз, по морето имаше цени за туристи и цени за българи. Тогава Европа каза, че това няма как да се случва и ние трябва да го премахнем. Вие в момента казвате, че нередности няма. Обърнете внимание на тази проверка, ако трябва, пак да я направят, хубаво е да го кажем и на българските граждани, казвам го и на Вас – надявам се наистина да обърнете внимание, защото наистина малко ни звучи странно.
Относно тези буферни паркинги – частни паркинги, нашето мнение е, че те трябва да бъдат държавни, тогава Вие ще можете да ги контролирате, а не частници да си правят каквото си искат, защото реално това и се случва – пак ще напомня, когато няма проблем, няма корупция, когато има проблеми, има и корупция. Ако вземете тези паркинги във Ваши ръце, мисля, че тези шансове ще намалеят драстично.
Относно сливането на НАП и „Митници“ в една мегаструктура. Вие казахте, че няма хаос, но в същото време правим едно изслушване, и то на четирима ресорни министри. МВР не знам защо са тук, но все пак им благодарим, че дойдоха на това изслушване. Правим изслушване на четирима министри, и то точно заради хаоса, който се създава в държавата, заради това, че камионите чакат над 24 часа, за да влязат в държавата, не да преминат държавата, а да влязат в държавата. Само да допълня нещо за Румъния – в мотивите на техния законопроект за разделянето подчертават точно това, че България с двете отделни НАП и „Митници“ се справят доста по-добре, така че пак помислете над този проблем.
Едно от решенията, което може да се подобри в преминаването на границата, Вие го казахте, но все пак държим да го отбележим, това е разкриването, не само модернизацията на граничните контролно-пропускателни пунктове, но и разкриването на нови, като Резово, Белеврен, Граничния контролно-пропускателен пункт на село Странджа, закъдето бих Ви обърнал внимание, че като народен представител от Ямбол аз съм задавал няколко пъти въпроса за него. То е спряло някъде около 2005 г., оттам нататък до момента нищо не се случва, а виждаме, че е изключително важно и Вие го казахте, че тежкотоварният трафик ще се увеличава във времето. Това показват и Вашите статистики, така че може да се обърне внимание доста повече да се работи. Примерно „Рудозем – Ксанти“, който може би ще отнеме двадесет години на държавата да го изгради – може би, все още не е въведен в експлоатация. Трябва доста повече да се работи в тази посока, ако не искаме да загубим геостратегическото място, на което се намира България, и то не защото някой политик го е създал, ние просто сме тук на един огромен кръстопът.
Съвсем набързо и за другите неща, тъй като не остава много време. Когато камионите минат този ад, причинен от „Митниците“, от граничните контролно-пропускателни пунктове те имат удоволствието да карат по едни ужасни пътища. Ужасни пътища – до Вас е министърът на регионалното развитие и благоустройството, преди два месеца зададох въпрос към нея за пътя Лесово – Петолъчката, който е в окаяно състояние, действия няма. Там тировете се движат с 20 – 30 км, колони по 20 – 30 тира. Има народни представители от Ямбол, могат да го потвърдят, може да ги попитате, може и да се уверите и сами в тези факти.
Също ще засегна и въпроса, който беше повдигнат за жп инфраструктурата. Ние нямаме интермодални терминали, няма как да използваме тази инфраструктура. Министърът на транспорта каза, че се работи, но как ще се работи, като половината проекти са спрени. Финансирането не е ясно дали ще го има, не се работи по тях, така че ние не бихме казали, че се работи успешно в тази посока. (Председателят дава сигнал, че времето е приключило.)
Приключвам, господин Председател.
Нека да обединим усилия и да направим така, че България наистина да не губи своето стратегическо място, което ние така или иначе сме си заели. Нека да работим в тази посока да имаме по-добре работещи гранични контролно-пропускателни пунктове, по-бърза Агенция „Митници“, която да обслужва клиентите, и да имаме една по-добра инфраструктура, за да може този трафик да излиза от България. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ – аз трябваше да взема отношение, но нямам тази процедурна възможност, няма да си позволя да наруша Правилника.
Парламентарната група на „БСП за България“.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Защо? Нека някой друг да води.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Ганев ще започне да води, за да направя отношение от името на парламентарната група. (Председателите се сменят.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦОНЧО ГАНЕВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Вицепремиер, дами и господа министри! Темата е изключително сериозна и дебатът беше сериозно проведен. Особено съм впечатлен от подготовката за решаване на този проблем, забележете, от служебен кабинет, от служебен министър на финансите, от служебни шефове на „Митници“, НАП и така нататък, както, разбира се, и останалите служебни министри. Исках да взема отношение, защото съм наясно с този проект, който се подготвя, той наистина не е подготвян от редовни кабинети, а проблемът е много отдавна. И може би във връзка с подготовката за Шенген този проблем е изключително важен. Ние от ДПС многократно сме се опитвали да упражняваме контрол и да говорим по тази тема, защото опашките, сигналите, които идват към нас от граждани, от шофьори и от фирми, които се занимават с това, от цели организации, са много. Те, разбира се, идват и към останалите партии, то и затова е този дебат, но действително първата стъпка трябва да бъде да се синхронизират поне инфраструктурно тези участъци на ГКПП-тата със съответните граници от ответната страна. Тук в случая трябва да кажем, че откъм турска и гръцка страна има доста повече трасета, отколкото откъм българска. Аз знам за разговори и с турската страна, и с румънската страна.
Помня, че по време на един наш сигнал, отправен към служебните министри и министър-председател, ни отговориха от ГКПП – Видин, че всъщност трафикът се бави от румънска страна. Помня, че и господин Главчев тогава проведе разговори с министър-председателя на Румъния, защото това, което министрите не казаха може би от тактичност, там се оказва, че невинаги, невинаги причините за забавяне на трафика са обективни. Тоест това, което каза министърът на финансите и вицепремиер госпожа Петкова, че проверките продължават по-дълго, има направени констатации, че по време на тези големи задръствания отсрещната страна почива по 2 – 3 часа и ние нищо не можем да направим. Така че такива разговори по наш сигнал, си спомням, че бяха проведени и ни беше отговорено по служебен път каква е ситуацията.
Ние от Движението за права и свободи ще продължим да настояваме Програмата за реконструкция, за реновация на инфраструктурата на ГКПП-тата да бъде синхронизирана със съответните страни, съответно контролът на трафика да бъде модерен, защото не можем да се надяваме на никакъв Шенген, ако поне не покажем, че имаме абсолютна готовност да се случат тези неща. Под „абсолютна готовност“ имам предвид проектна, която се движи достатъчно бързо. И, госпожо Петкова, можете да разчитате на нашата парламентарна група, че ще подкрепим в бюджета да има средства за това още следващата година, тъй като тук не мисля, че има някакво разногласие в залата по отношение на този приоритет, бих го нарекъл топприоритет, не само за икономиката, но и за приоритетните цели на България, една от които е Шенген. Няма как при този трафик с часове, дори бих казал с денонощия, да се стои на ГКПП-тата и ние да нямаме отговори и решения на тези въпроси.
Мисля, че служебният кабинет, специално този, е действал много адекватно и много точно по тази тема. Мога да кажа с абсолютна сигурност, че другите кабинети, и редовни, преди това не са направили нужното. Видяхме го от документацията, която изискахме и ни предоставиха, каква проектна възможност и какви мерки са предприети – никакви, освен оперативни – при определени задръствания да се подсилят със служители ГКПП-тата, и така нататък. Това не са мерки. Мерки са – този план, който чухме, той, разбира се, може да бъде разширен, ъпгрейдван, както се казва, още по-добре синхронизиран и да бъде реализиран, защото това е стратегическа цел за България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦОНЧО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Иванов, заповядайте за становище от името на групата на „БСП за България“.
ИВАН ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа министри, уважаеми колеги! Това изслушване днес, което се провежда по инициатива на парламентарната група на „БСП за България“, очевидно напипа една много важна тема, която, за съжаление, години наред е замитана под килима.
Тук беше поставен въпросът: защо четирима министри? Защото всеки един от присъстващите министри има пряко касателство към проблема и всеки един от тях беше ангажиран да даде необходимите отговори на въпросите, които се зададоха. Моите адмирации към госпожа Петкова, защото тя пое функциите на своите подопечни като вицепремиер и основните отговори, които бяха дадени, бяха дадени от нея. Очевидно е станала доста мултифункционална по тази тема, но това е друг въпрос и това е може би някакъв знак за разпределението на задачите в Министерския съвет. Но проблемът очевидно от години цъка като бомба със закъснител и днес излизат на повърхността затлачени проблеми, които не са решавани с години. Но за съжаление, в момента във Вашите прерогативи и на Вашата глава е решаването на този проблем сега и веднага. Защото опашките са сега, проблемите са сега, писмата, които се получават от превозвачески организации, от кметове, от граждани, пристигат сега. Важни елементи, които трябва бързо и спешно да се решат, бяха набелязани днес. Твърдост по отношение работата с Вашите румънски колеги. Защото беше казано от всички и тук писмата, с които аз разполагам, и от българските превозвачи, и от кмета на Русе, който е един от засегнатите градове, защото там жителите на града страдат от това нещо. Жителите на града! Докато на другите места това са обиколни пътища. Там буквално спират – искат да им спрат в домовете, разберете за какво говорим в момента! И ако там не бяха взети необходимите мерки да се направят тези паркинги, колкото и да говорят някои против тях, но няма кой друг да ги направи, и те решават поне частично проблема.
Но разговорите, които трябва да се проведат с румънската страна, трябва да бъдат изключително твърди, защото това наистина се отразява на нашето членство в Шенген – този проблем, категорично! Системата, която Вие сте започнали да изграждате, система за резервации, система за управление на трафика. Този срок, който ние чухме тук, е изключително тревожен. Използвайте готови такива системи. Ако трябва, някоя частна, която е разработена, вземете я и я инкорпорирайте. 2026 г. е много имагинерно, далечен срок – разберете! И това ще урегулира начина на преминаване.
Аз сега ще Ви зачета исканията на АЕБТРИ: „Да се вземат действителни и непривидни мерки за значително повишаване на пропускателната способност на ГКПП, така че опашките да намалеят до приемлив минимум; да се съдейства за правилното и справедливо управление на опашките, доколкото на този етап са неизбежни“. Това са спешните дейности. Държавата и българските превозвачи губят милиони. Изключително важно е да се намери тази синхронизация между държава, частен сектор и съседни държави. На Вас се е паднал този ангажимент, Вие сте в момента – назначени или избрани, Вие сте хората. И ще Ви викаме тук и ще Ви задаваме този въпрос непрестанно, докато не се реши проблемът. Както на нас, така и на Вас този въпрос Ви се поставя. Премиерът Главчев направи работна група, събра Ви и така нататък, но сроковете, които се дават тук, те не са работещи, разберете го, просто не са работещи!
Направете проверка на всички ремонти, които са правени досега на гранични контролно-пропускателни пунктове, дали са свършени в срок, какво е направено и какъв е ефектът от тях. Защото сега да заявявате, че ще се правят нови, при положение че години наред – преди години са заявявани и са правени, и ни водеха тук като народни представители да ни показват какви грандиозни ремонти се правят и сега да ни заявяват, че това не върши работа, също е лош знак. Направете го поне Вие! Направете една ревизия какво се е направило. Ако някой не си е свършил работата, да си я свърши в крайна сметка, за да не страдат българските граждани от това нещо, да не страда българският бизнес, да не получаваме заплахи, че държавата ни ще бъде заобиколена. Това е изключително важно и затова погледите са към Вас и в момента разговорът се води с Вас, защото Вие сте отговорните лица. Вие, разбира се, че не може да носите отговорност за действията на предходни, но може да поправите чужди грешки и да кажете: да, Вие го казахте, има допуснати грешки. Така че от Вас очакваме в най-кратки срокове това да се направи, което може трайно да облекчи трафика, синхронизацията да стане по-бързо.
Този ферибот, който се очаква да тръгне. Направете необходимото, удряйте по масата той да тръгне час по-скоро между Русе и Калафат.
Изграждането на третия мост на река Дунав. Знаем, че е румънска инициатива, но направете необходимото и там да се задействат по-бързо процесите. Знаем всичко това нещо, но българската страна трябва да бъде водеща, лидираща в този процес, а не да казваме – румънците са отговорни, и ние нищо не правим, чакаме тях, но ако не го побуташ с остена, той няма да тръгне да работи, няма да направи нищо.
Това са нещата, които се очакват от служебните министри. Това изслушване днес беше изключително важно и постави, както казаха всички говорещи, горещите въпроси тук на масата и да се търси спешното им решаване. И очакваме от Вас наистина тези неща час по-скоро да се решат, защото хора страдат, аз го казах, и в Русе включително вече им спират на местата, където си паркират собствените автомобили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦОНЧО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
От групата на ИТН имате ли желание за отношение?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАРКОВ (ИТН): Господин Председателстващ, господа министри и колеги! Аз ще бъда много кратък, няма да бъда като колегите много просторен. Колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ преди мен каза, че има много лесни решения. Спомена за пътя Лесово – Ямбол, който може да разтовари много Капитан Андреево, но там пътят – като депутат от Ямбол мога да Ви кажа, че е опасен, загиват хора. Буквално турските тирове, които се престрашат да минат, карат по средата на пътя, изхвърлят колите, защото не могат да се движат в лентите. Но въпросът ми е към Вас – да, Вие може би не сте виновни, но може да се направи нещо. Казвате – румънските колеги. Моля Ви, направете една проста сметка колко бихме загубили ние и Румъния, ако ни заобиколят, този път, този трафик. Само направете тази сметка и с тази сметка отидете при румънските колеги, за да кажете. Не може цялата държава, приходът, бюджетът да станат заложник на някакви частни интереси – било на един паркинг да събират пари, било на едни митничари или някои други, за да си вземат лептата. Направете тази проста сметка – ако трафикът се премести извън България, той няма да минава и през Румъния. Отидете при колегите с конкретни сметки, с ясна сметка, за да могат и те да разберат какво става, за да отпушим това, да съберем нашите полагащи се пари и да не сме като черната овца на Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦОНЧО ГАНЕВ: Благодаря, господин Марков.
С това изслушването на служебните министри приключи. Благодаря за тяхното участие.
Следващото заседание е редовно – утре в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,59 ч.)

Председател:
Рая Назарян

Заместник-председатели:
Росица Кирова
Цончо Ганев
Йордан Цонев

Секретари:
Васил Стефанов
Деян Дечев