Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 5 ноември 1997 г.
Открито в 9,01 ч.
05/11/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
    Секретари: Виктория Василева и Иван Бойков


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 29 октомври до 4 ноември 1997 г.
    Законопроект за корпоративното подоходно облагане. Вносител - Министерският съвет.
    Законопроект за местните данъци и такси. Вносител - Министерският съвет.
    Законопроект за държавния бюджет на Република България за 1998 г. Вносител - Министерският съвет.
    Законопроект за Национално бюро за разследване. Вносител - народният представител Драгомир Драганов.
    Днес е първият пленарен ден от месец ноември. На основание чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дневният ред се определя от парламентарните групи. Днес правото е на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, която се отказа от това свое право.
    Има внесени по реда на чл. 39, ал. 7 две предложения: предложение от Парламентарната група на Народен съюз - първо четене на законопроекта за ограничение при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България, и предложение на Парламентарната група на Демократичната левица - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изповеданията.
    На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание аз обаче моля като първа точка днес да бъде приемане на оставката на народен представител, която е подадена.
    Има ли възражения по това предложение?
    Моля, гласувайте.
    Гласували 178 народни представители: 155 за, 1 против, 22 въздържали се.
    Предложението е прието.
    Направените предложения по реда на чл. 39, ал. 7 от правилника не подлежат на гласуване.
    Раздаден е проект за програма за работата на Народното събрание за останалото време - до 7 ноември 1997 г.:
    1. Второ четене на законопроекта за Министерството на вътрешните работи - продължение.
    2. Проект за решение по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народeн представител.
    3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагането с данъци на доходите.
    4. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на Летище - София.
    5. Първо четене на законопроекта за корпоративното подоходно облагане.
    6. Второ четене на законопроекта за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти през периода 1944-1962 г.
    7. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания.
    8. Първо четене на законопроекта за местните данъци и такси.
    9. Парламентарен контрол.
    По тази програма някой желае ли да се изкаже?
    Има думата господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Вземам думата във връзка с направеното предложение, което е коректно с оглед на чл. 39, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като т. 1 днес да се разгледа законопроектът за ограничения при заемане на ръководни държавни длъжности в България. Вносителите са група народни представители от Народния съюз.
    Предлагам тази точка да бъде отложена за днес. Мотивите ми лежат в чл. 67 на правилника. Може би няма нужда да се чете подробно, но там е казано ясно, че когато става дума за законопроекти, уреждащи една и съща материя, те трябва да бъдат видени от съответните комисии. Но аз привличам вниманието ви на второто изречение на текста на ал. 1 на чл. 67. Тези законопроекти, не законопроектите, които са минали през комисията непременно, а законопроектите, уреждащи една и съща материя, се внасят и обсъждат едновременно от Народното събрание и то ги гласува поотделно. Не може да има съмнение, че този законопроект се родее прекалено близко най-малко със законопроекта на господин Стоянов за някои допълнителни изисквания за заемане на длъжности в държавната сфера.
    Аз не искам тук да прибавям политическото разсъждение за още няколко законопроекта, които са все в едно цяло.
    Струва ми се, господин председателю, че трябва най-малко този законопроект да бъде разгледан също от съответната парламентарна комисия и едва тогава - най-малко двата, да бъдат предложени да се обсъждат като точка от дневния ред на нашето Народно събрание. Че материята е една и съща, няма никакво съмнение. Става дума най-напред и за една човешка материя и логиката на двата законопроекта е близка.
    Аз искам да дам един пример в подкрепа - и с това приключвам, на разсъждението, което правя. Това е примерът с държавния герб. Имаше, както помните, повече от 2 - три, законопроекта и независимо от това кога те минаха през съответната парламентарна комисия, коректно, редно и разумно беше - и така стана, те бяха разгледани едновременно в залата на Народното събрание. Определящото парламентарно действие е в тази зала като орган, а не като столове - и е важно тук, законопроектите да бъдат сложени в едно и също време. Благодаря ви много.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
    Срещу това предложение има ли желаещи да се изкажат?
    Има думата заместник-председателят Иван Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Гиньо Ганев е абсолютно прав в случаите, когато става дума за закони, предложени в програмата на Народното събрание по останалите алинеи от чл. 39. Сутринта на Председателски съвет този въпрос беше поставен и аз и там изказах моето становище.
    В този случай обаче, когато се касае за чл. 39, ал. 7, пленарна зала няма право да гласува дали да допусне или не някаква точка, предложена по съответния ред от съответна парламентарна група. Така че не може изобщо да бъде поставян въпросът дали да се приеме това искане за точка в дневния ред на една парламентарна група или не, защото това е извън правата на пленарна зала, тъй като изрично е упоменато правото в чл. 39, ал. 7.
    След като стане част от дневния ред вече, по-нататък, по време на хода на заседанието, може да се правят някакви предложения, свързани с реда за гледане на законопроект в залата, но сега, според мен, ще противоречи на правилника, ако изобщо бъде поставена на гласуване поисканата от Парламентарната група на Народен съюз точка от дневния ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Куртев.
    Не поставям на гласуване направеното процедурно предложение. Има становище на водещата комисия, няма формална пречка този законопроект да бъде внесен.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ, от място): Господин председател, но моето предложение трябва да се гласува. Това обяснение е едно от възможните обяснения. Водещо във всички правилници е закони от една и съща материя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Подлагам на гласуване програмата за работата на Народното събрание за периода от 5 до 7 ноември 1997 г.
    Моля, гласувайте.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Коя програма?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Която прочетох преди малко.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ, от място): Там има три точки. За вероизповеданията остава ли?
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Която подлежи на гласуване. Нея гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: От т. 1 до т. 9, с изключение на предложенията по чл. 39, ал. 7 от правилника.
    Гласували 189 народни представители: 149 за, 18 против, 22 въздържали се.
    Програмата е приета.

    Преминаваме към точка първа от дневния ред:
    ПРИЕМАНЕ ОСТАВКАТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
    "ДО
    ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
    ТРИДЕСЕТ И ОСМОТО
    НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    г-н ЙОРДАН СОКОЛОВ
          гр. С О Ф И Я


    М О Л Б А

    от ГЕОРГИ НИКОЛОВ КОЛЕВ,
    народен представител от 2. многомандатен избирателен район - Бургас, Обединени демократични сили


    ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,
    Като признавам, че съм служил на Държавна сигурност по линия на икономиката, моля да приемете моята оставка като народен представител от Тридесет и осмото Народно събрание.

    Народен представител:

    Георги Колев"

    "Проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
    Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

    Р Е Ш И:

    Прекратява пълномощията на Георги Николов Колев, народен представител от 2. многомандатен избирателен район - Бургас."
    По тази молба и този проект за решение някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте проекта за решение за приемане оставката на народния представител Георги Колев.
    Гласували 160 народни представители: 146 за, 5 против, 9 въздържали се.
    Оставката е приета.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ЗАЕМАНЕТО НА РЪКОВОДНИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    По чл. 39, ал. 7 Парламентарната група на Народен съюз е предложила за първо четене законопроекта за ограничения при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България.
    Моля, председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников да докладва становището.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
    "На заседание, проведено на 11 септември 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроект за ограничения при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България, внесен от Стефан Савов и група народни представители.
    Вносителите - народните представители Стефан Савов, Владимир Джаферов и Александър Праматарски, изложиха подробно своите съображения за изготвянето и внасянето на законопроекта, като подчертаха, че той е във връзка и в изпълнение на препоръките на Резолюция N 1096 на Съвета на Европа. Обяснено беше, че ограниченията за определените в закона лица да заемат ръководни длъжности не представлява нарушаване на техните конституционни права, а само създава правна възможност на държавата да подбира лицата, на които доверява изпълнението на отговорни обществени длъжности. С тези ограничения се цели да се предотврати "нежната реставрация" на тоталитарния режим.
    Народните представители Любен Корнезов, Михаил Миков, Татяна Дончева и Георги Дилков се изказаха против законопроекта, който според тях е противоконституционен.
    След изказването на други народни представители в подкрепа на законопроекта, комисията реши с 8 гласа "за" и 5 "против" да предложи на народните представители да приемат законопроекта на първо четене."
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Моля председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите господин Иван Сунгарски да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
    "На 1 октомври 1997 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди законопроект за ограничения при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България N 54-01-49, внесен от Стефан Савов.
    На заседанието присъстваха 14 народни представители. При проведените разисквания бяха изказани съображения както "за", така и "против" предлагания законопроект.
    Мненията бяха разделени по отношение засягането на човешките права, закрепени в международните документи по тази тема. При защитата вносителите се мотивираха със съществуващите препоръки на Резолюция N 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
    Съществуването на подобен документ, според тях, доказва, че препоръките не може да не са съобразени с всички международни договорености, защитаващи човешките права.
    При проведеното гласуване 9 народни представители подкрепиха законопроекта и 5 бяха "против".
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите предлага на народното представителство да приеме законопроекта за ограничения при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България с вносител Стефан Савов."
    Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Определям по 30 минути на парламентарна група.
    Има думата господин Корнезов за процедура.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ДЛ): Господин председател, моля поставената от Вас т. 1, разглеждането на която започна, да бъде отложена, тъй като изискването на чл. 67, ал. 1 от правилника е категорично, че когато има висящи законопроекти, уреждащи една и съща материя, трябва да бъдат разгледани едновременно. Това е принцип в законодателството.
    Така че предложението ми е т. 1, разглеждането на която започна, да бъде отложена и разгледана заедно с другите законопроекти в тази област. И да започнем да се занимаваме със съществения закон за Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Корнезов.
    Пак бързате, господин Корнезов. Не сме чули още вносителите. Поне тях трябва да чуем, а след това може да се гласува тази процедура. Нетърпението понякога не е най-добрият помощник в работата. (Оживление в залата.) Нека първо чуем вносителите, след това ще поставя на гласуване тази процедура. Не може преди да сме чули вносителите. Има правилник.
    Имате думата, господин Джаферов, като вносители.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Къде е господин Стефан Савов?
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Проектозаконът може да бъде приет и без господин Стефан Савов.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на вносителите, за да изложа нашите мотиви по проектозакона за ограничение при заемане на ръководни държавни длъжности в Република България. Въпросът за декомунизацията на ръководната, стопанска и държавна администрация трябва да бъде уреден със закон. За да се разгради наследството на бившия комунистически тоталитарен режим, трябва да се приложат средства, предвидени в закона. Демократичната правова държава трябва да бъде в състояние да се защити срещу олигархията, корупцията и престъпността.
    Смисълът на закона е да се отстранят от управлението лица, заемали високи постове във времето на тоталитарния режим в момент на преструктуриране на бившата институционална и юридическа система. За провеждането на дълбоките икономически, юридически и политически реформи с цел изграждането на гражданско общество, страната се нуждае от личности, неползвали лични облаги и необвързани с порочната управленска система. Най-после обществото трябва да разбере кой кой е в политиката и държавната администрация на страната. (Реплики от ДЛ.) Не бива във висшата изпълнителна власт министри, заместник-министри, главни секретари на ведомства да се заемат от лица, били на ръководни постове в БКП, или лица от номенклатурните списъци на тоталитарната власт, тъй като те години наред са провеждали антинародна политика и поради своите виждания не могат да ръководят прехода към пазарна икономика.
    Уважаеми дами и господа, аз ще си позволя да прочета пред вас и два текста от Резолюция N 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Разбирам вашето вълнение и вашата реакция, господа и дами от лявата страна. (Реплики от ДЛ.) Вие всички в разговори, които съм водил поотделно с някои от вас, казвате, че лично не сте засегнати. Защо тогава реагирате?
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Защото ние не гледаме само личните си интереси.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Защо тогава реагирате?
    Член 11 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласи: "Що се отнася до личности, които не са извършили никакво престъпление, подлежащо на съдебно преследване в духа на § 7, но които все пак са заемали високи постове при бившите комунистически и тоталитарни режими и които са поддържали тези режими, по отношение на тях асамблеята отбелязва, че някои държави са счели за необходимо да приемат административни мерки, като например законите за лустрация и декомунизация". Смисълът на тези закони е да се отстранят от властта личности, за които не бихме могли да бъдем сигурни, че ще упражняват функциите си, съгласно демократичните принципи. Защото те не са проявили никакво ангажиране или никаква привързаност по отношение на тези принципи в миналото, нямат никакъв интерес, или никакво основание да се присъединят днес към тези принципи.
    "Чл. 12. Целта на лустрацията е да не се накажат личности, които по презумпция са виновни, това е задължение на прокурорите на базата на наказателното право, а да се съхрани зараждащата се демокрация."
    Уважаеми дами и господа, аз мисля, че тези, които стоят в лявата част на залата, трябва да бъдат доволни от това, че ние сме внесли един законопроект, който има своя мек вариант. Ние казваме, че това е нежен законопроект. (Реплики от ДЛ.) Но всички хора, с които се срещаме и разговаряме по улиците, откакто е внесен законопроектът, казват, че обхватът на законопроекта трябва да се разшири. И ние мислим, че това ще стане тук, в пленарната зала.
    Аз лично се надявам, че хората, които ще говорят по законопроекта след мен, ще направят конкретни предложения за разширението на обхвата на законопроекта. Надявам се! Не само се надявам, аз съм сигурен в това.
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: Съпругите да се включат.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Как се приема законопроектът навън? Няма хора, с които да съм се срещал и да съм разговарял, които да не приемат законопроекта. (Весело оживление в ДЛ.) Очаквах вашата реакция. И пак ще се върна на това, което ви казах преди малко, след като сте толкова спокойни за вас и за вашите съпруги, защо реагирате срещу законопроекта? (Реплики от ДЛ.)
    Аз ще завърша с това, че след като Република България, като държава, иска да влезе във всички европейски структури, искаме да станем пълноправен член на Европейския съюз, след като искаме да станем пълноправни членове, мисля, че е нормално да се съобразяваме с резолюциите, които се гласуват в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Благодаря ви. Надявам се, че народното представителство ще подкрепи внесения от нас законопроект. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от НС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джаферов.
    Има думата за процедура господин Александър Томов.
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че юридически и процедурно беше правилно да се даде думата на вносителите. Те имат пълното право, като парламентарна група, да предлагат свои точки в началото на всеки месец. Имаха и пълното право да изложат съображенията си. Чухме тези съображения и точно поради тях аз вземам думата. Сутринта изложих същите съображения на Председателския съвет, ще ги повторя пред вас.
    Има две групи причини, поради които аз внасям процедурно предложение.
    Първата група основания са следните, те вече бяха изложени. Ние имаме очевиден пред общественото мнение проект за закон за Министерския съвет, засягащ абсолютно същата проблематика. Имаме внесени други закони. Прецедент е в парламента да се прави гледане на проблема на парче. Нещо повече, между този закон, който е внесен сега и който ни се предложи и подхода на Министерския съвет, има принципна разлика. В единия случай става дума за дискриминация на права и за разделяне на гражданството на права, в другия случай става дума за длъжностни характеристики.
    Второ, това са групата основания, произтичащи не само от Декларацията на Съвета на Европа, но и от основанията на Европейския съд, разгледал подобни въпроси през изминалите пет години. Мен ми се струва, че се налагат два типа съгласувания.
    Първият тип съгласуване е между групата закони, които трябва да се гледат в пакет.
    Втора група съгласувания - между нашето законодателство, в частност внесеният законопроект, и европейското законодателство.
    Без тези съгласувания народното представителство не може да се произнесе компетентно по въпроса. Нещо повече, имам съдържателни основания да кажа, че в много случаи този законопроект не е съгласуван с това, което произтича от европейското законодателство.
    На основание на тези съображения, господин председателю, и на основание на чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за дейността на Народното събрание внасям процедурно предложение за отлагане на разискванията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Томов.
    Противно становище желае ли някой да изрази? Направено е предложение за прекратяване на разискванията на основание чл. 41, ал. 2, т. 4.
    Господин Николай Христов има думата.
    НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (НС): В интерес на истината не слушах внимателно господин Томов, тъй като мислех, че говори по същество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не, процедура имаше.
    НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Оказа се, че е говорил за процедура, която е нещо доста по-важно и съм учуден, че за трети път се прави тази процедура. Мисля, че в момента на всички стана ясно, че дори и в тази посока няма основание за процедурна хватка за отлагането на закона. Просто няма такава процедура в момента. Естествено залата може да направи всичко, но не виждам къде може да се основава една такава процедура, за да бъде поставена на гласуване.
    Моето предложение е тя просто да не се поставя на гласуване, а да започнем да работим по този закон. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христов. Искам веднага да поясня, че от трите процедурни предложения единственото коректно, с точния текст от правилника, беше това, което направи господин Томов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Томов за отлагане на разискванията, направено на основание чл. 41, ал. 2, т. 4. Моля, гласувайте.
    Гласували 174 народни представители: 124 за, 17 против, 33 въздържали се.
    Процедурното предложение е прието.

    Следващата точка от програмата е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПОВЕДАНИЯТА.
    Давам думата на председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, за да съобщи становището на комисията по втория законопроект.
    Господин Сунгарски, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: На 22 октомври 1997 г. Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите проведе редовно заседание, на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията N 54-01-66, внесен от Бойко Великов, Велко Вълканов, Пламен Славов и Андон Данаилов.
    Присъстваха 15 члена на комисията. Присъства и представител на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет.
    При направеното обсъждане беше изтъкнато от страна на вносителите, че целта им е да въведат една по-строга регламентация при регистрацията на различни вероизповедания в България.
    Същественото е, че в предложения законопроект се предвижда смяна на досега съществуващия регистрационен режим с разрешителен. В изказванията надделя мнението, че е по-разумно да се изчака готвеният от Министерския съвет нов Закон за вероизповеданията, където някои от идеите, предложени от вносителите, биха намерили реализация.
    При проведеното гласуване 6 народни представители подкрепиха законопроекта, 1 беше против и 8 се въздържаха.
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите не препоръчва на народното представителство да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията N 54-01-66. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. При мен поне няма становище. Има ли становище на комисията?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Не, няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, има ли становище от вашата комисия или няма?
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС, от място): Няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма, но това не е пречка да се гледа, тъй като законът е минал през водещата комисия.
    От вносителите думата има господин Великов.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На всички ни е добре известна необходимостта от нов Закон за изповеданията, чието приемане се отлага повече от седем години. Разбирайки трудностите по приемането на цялостния закон, ние решихме да предложим тези изменения и допълнения, чрез които да се опитаме да решим някои много остри проблеми на обществото - проблеми, които се отнасят до морала, здравето, правата и свободите на българските граждани.
    Един от основните наши мотиви при изработването на законопроекта бе защитата на българското национално самосъзнание, традиции и култура, които не рядко биват погазвани от чужди религиозни учители и проповедници на секти.
    На второ място, ние искаме да направим опит да защитим много млади хора, които стават жертва на психическо и физическо насилие и губят възможност за бъдеща личностна реализация.
    На трето място, правим опит да попълним празноти в сега действащото законодателство по отношение на сериозни пропуски, допуснати в регистрацията досега и възможната в бъдеще.
    За да се убедите в това твърдение, ще се опитам да ви представя един кратък преглед на регистрираните от нас както до 1989 г., така и след това изповедания. Надявам се това да бъде още един солиден аргумент към внесените от нас законопроекти. Казвам "законопроекти", защото освен този за изменение и допълнение на Закона за изповеданията, ние предлагаме още едно изменение и допълнение на Закона за лицата и семейството.
    До 1989 г., съгласно чл. 6 от Закона за изповеданията, са били регистрирани само Българската православна църква, Арменската апостолическа православна църква, Мюсюлманската общност и юдейското изповедание. Те са имали и правата на юридическа личност. Освен това, без да са регистрирани по Закона за изповеданията, в положение на търпимост са се намирали католическата, петдесятната, съборната, баптиската, методистката църкви, църквата на адвентистите от Седмия ден и верската общност "Бяло братство".

    След 10 ноември 1989 г. всички тези 7 изповедания са утвърдени по чл. 6 от Закона за изповеданията и придобиват също правата на юридическа личност. Така регистрираните изповедания с по-слаби или по-силни исторически традиции и корени в живота на българския народ са станали общо 11. Същевременно за периода 1990 - 1994 г. са регистрирани нови 19 изповедания, които дотогава не са били признавани за такива или са съвършено нови за нашата страна. По хронолигичен път това са следните изповедания - няма да изброявам всичките, само на някои от тях ще ви обърна внимание: Българска евангелска църква Божия - Пловдив, Църква на адвентистите от Седмия ден - реформаторско движение, Българска Божия църква, Нова апостолическа църква в България, Отворено библейско братство, Църква на Исус Христос и на Светците от последните дни, Бахайска общност в България, Обединени Божии църкви, Общество за Кришна съзнание, Сдружение "Свободни евангелски събрания", Духовно християнско общество "Изкупена Христова църква", Християнска църква "Сион" - Стара Загора и други.
    Или общо понастоящем в Министерския съвет по чл. 6 от Закона за изповеданията има 30 регистрирани вероизповедания, които имат регистрирани и съответни ръководства. При регистрацията на новите изповедания правят впечатление следните факти:
    При наличието на една религиозна общност са регистрирани като нейни изповедания повече институции. Най-фрапиращ е случаят с петдесятните изповедания. Реално те сега са 9 на такава основа. От тях 7 са на традиционна петдесятна основа, а две са тъй наречените божии църкви на тинчевистка основа. Някои от тях са всъщност едно местно поведение, регистрирано като вероизповедание - например "Шалом" - Ловеч, "Сион" - Стара Загора, "Изкупена Христова църква" или имащи само 2-3 местни поделения - "Блага вест", "Огнена вяра" и други.
    Не така фрапиращо, но подобно е положението и при адвентистите от Седмия ден - реформаторско движение. Утвърдени са две изповедания. Но адвентизмът в света има 12 разклонения. Значи ли това, че трябва да има и 12 изповедания в нашата страна?
    Причините за това размножаване не са догматични или култови. Основната причина се крие в некомпетентността на Дирекцията по вероизповеданията, предложила безразборно тяхното утвърждаване.
    От Методистката църква със същия устав - на "Божий мир" в Министерския съвет е утвърдено и друго изповедание - "Божия сила" - град Елин Пелин. Така сега има регистрирани две изповедания с един и същ устав.
    Има няколко изповедания, които са с неясна теологична основа или по-точно са смесица от различни протестантски направления - "Българска евангелска църква Божия" - Пловдив, Духовно христово общество.
    Изповеданието "Отворено Библейско братство" е учредено от четирима американски граждани, които временно са пребивавали в България. Сдружение "Свободни евангелски събрания" е учредено от деветнадесет души. Самото име подсказва, че то би трябвало да бъде сдружение по Закона за лицата и семейството, а не вероизповедание.
    Като изповедания са регистрирани десет последователи на Лютеранската църква. Тази църква никога не е имала позиции в страната. Като изповедания са регистрирани три секти от така наречените нетрадиционни: на Мормоните, на Харе Кришна, на Бахайската общност - тя има претенции, че е световна религия. При това те са учредени съответно от шест, десет и единадесет души. И на трите секти западните религиоведи дават отрицателна характеристика, а обществото на Запад води последователна борба за предпазване на младите поколения от тяхното влияние - включително и по административен, и по съдебен път.
    Прави впечатление фактът, че точно половината от утвърдените изповедания с години не са имали регистрирани ръководства в Дирекцията по вероизповеданията, съгласно чл. 16 от Закона за изповеданията. Това е и причината техните ръководства да се регистрират едва през 1993 и 1994 г. с уведомителни писма на Дирекцията по вероизповеданията. Такава регистрация в Дирекцията по вероизповеданията не е извършена и досега на Арменската апостолическа православна църква.
    В Дирекцията по вероизповеданията няма специален регистър, в който да се отбелязва кога и с кое решение Министерският съвет е утвърдил дадено изповедание и кога е регистрирано неговото ръководство. Тази информация я има в един неподписан от никой списък, който не отразява настъпилите промени в изповеданията от последните две години. Съгласно Постановление на Министерския съвет N 192 от 15 септември 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията е длъжна да води регистър на признатите от Министерския съвет изповедания.
    Горните факти посочват, че има една неяснота, стигаща до некомпетентност при регистрацията на изповеданията по чл. 6 от Закона за изповеданията. В известна степен тя се дължи на несъвършенствата на Закона за изповеданията, който е от 1949 г. и в който не е охарактеризирано понятието "изповедание" (вероизповедание). След това няма издаван нормативен акт, с който да се обясни какво представлява вероизповеданието.
    В приетата през 1991 г. Конституция на Република България в чл. 13 се използват понятията "вероизповедание", "религиозна общност" и "религиозна институция", без да се посочва какво съдържание се влага в тях. Понятията "религиозна общност" и "религиозна институция" се тълкуват в Решение N 5/1992 г. на Конституционния съд. Конституционният съд тълкува, че общността и институцията са взаимообвързани и не могат да се разглеждат като две съвсем различни понятия. Оттук се извежда и мнението, че както религиозната общност, така и институцията, чрез която тя се проявява, са отделени от държавата. Що се касае до понятието "вероизповедание", то Конституцията очевидно влага по-широк смисъл и включва в него както религиозната общност, така и нейната организационна структура.
    Интересен е фактът, че икуменическите организации в Европа приемат в своите редова само църковни общности (вероизповедания), които имат над 2500 души вярващи и които са исторически установени, изявени в религиозно и обществено отношение и се ползват с добро име сред обществеността. От тези позиции в тях е абсурдно да членуват нетрадиционните секти - те не го и искат - като изповедания.
    Според европейската практика вероизповеданието трябва да има в устава си ясно изложение на вярата, основаващо се на свещени книги, предания и традиции; изложение на практическата дейност - култа и изложение на структурата му.
    От горните разсъждения могат да се направят следните изводи:
    1. Една религиозна общност (вероизповедание), проповядваща една вяра и култ, не може да се разделя изкуствено на няколко изповедания. Нормално е тя да има една организационна структура с едно ръководство, което да обединява религиозно вярващите и което да е регистрирано в Министерския съвет и Дирекцията по вероизповеданията.
    2. Не може да се регистрират като изповедание няколко вярващи - 5, 10 или 15.
    3. Трите нетрадиционни секти - Кришна съзнание, Мормони и Бахайската общност нямат качества на изповедания и е неправилно тяхното регистриране като такива.
    4. Няколкото регистрирани изповедания, които имат смесени идеи от различни протестантски направления, също не могат да имат характер на изповедание.
    5. Двете изповедания "Божия сила" и "Божий мир" - с един и същи устав.
    Вярно е, че една от основните причини за разширяване влиянието на нови изповедания и секти е разколът в Българската православна църква, отражение на кризата в обществото днес, отражение на изключителните трудности и предизвикателства, пред които са изправени всички български граждани. Ние се надяваме да подкрепите тези изменения и допълнения на Закона за изповеданията, защото считаме, че те частично решават проблемите, пред които е изправено обществото днес, свързани с регистрирани секти в Закона за изповеданията и в Закона за лицата и семейството, нещо, което бихме искали да прекратим с нашите предложения за изменение и допълнение в двата закона.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Великов.
    Има думата господин Юрий Александров-Юнишев.
    ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз в самата комисия единствено гласувах против предложението на господин Великов и колеги за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията. И то защо. Не че съм против чудесния текст, който е подготвен, не че съм против това, че е необходимо точно сега действително да се усъвършенства режимът за регистрация на вероизповеданията. Но като юрист мисля, че трябва да престанем да работим на парче. Предстои да се внесе закон от Министерския съвет изцяло за промяна на крайно несъвършения, бих казал, много мизерен Закон за вероизповеданията. Следователно тогава ще бъде моментът и там ще бъде мястото да включим и този чудесен текст. Това беше моят мотив.
    Всички вие знаете, че на нас ни предстои много сериозна работа, свързана със законодателството в областта на данъчните закони, изменение и допълнение отново на ГПК и НПК, да довършим крайно необходимия ни Закон за Министерството на вътрешните работи и т.н., и т.н. Трябва да проявим своята мъдрост, своята търпеливост и да направим така, че да изчакаме заедно със закона на Министерския съвет да дебатираме и този закон на господин Великов и да приключим най-сетне с тази крайно необходима за нас материя.
    Ето защо предлагам на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 и 5 да отложим дебатите и гласуването на този закон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юнишев.
    Противно становище? Господин Велко Вълканов - противно становище.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, аз напълно споделям изказаните от колегата съображения, че наистина не бива да се работи на парче, че би било напълно целесъобразно ние да решим тези въпроси в един цялостен закон за изповеданията. Но аз се боя, че този закон скоро няма да бъде внесен. От информацията, която имам, следва, че Министерският съвет не разглежда този закон като приоритетен и можем да предполагаме, че неговото внасяне в Народното събрание ще се забави значително.
    От друга страна смятам, че ще бъде наистина полезно ние сега да видим как ще се приемат тези разпоредби, които се внасят от нас в случая, да апробираме тези разпоредби в практиката, за да можем по-късно вече, когато работим самия закон, да направим своите изводи от действието на нормите в обществената действителност. Затова аз, като признавам вашите съображения за много сериозни и основателни, смятам, че ще бъде все пак в случая по-целесъобразно да приемем тези разпоредби, тези норми, за да видим наистина как те ще бъдат приложени в самата действителност и след това да направим своите изводи и корекции. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Велко Вълканов.
    Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Юрий Юнишев за прекратяване на разискванията по този законопроект.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 179 народни представители: 115 за, 49 против, 15 въздържали се.
    Предложението е прието.

    Преминаваме към седмичната програма, в която първа точка е:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
    Моля председателят на комисията господин Бисеров да продължи с докладването на закона.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, колеги, докладвам продължението на второто четене на Закона за МВР. Припомням, че стигнахме до чл. 44.
    Част втора. Заглавие: "Задачи, дейности, правомощия и органи на основните структурни звена на Министерството на вътрешните работи".
    Комисията приема заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието.
    Гласували 128 народни представители: 127 за, против няма, 1 въздържал се.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава шеста. Заглавие: "Национална служба "Сигурност".
    Комисията приема заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Раздел първи - "Задачи и дейности".
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да. Комисията приема и това заглавие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавията на глава шеста и раздел първи.
    Гласували 126 народни представители: 118 за, против няма, 8 въздържали се.
    Заглавията са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 44. Националната служба "Сигурност" е специализирана контраразузнавателна и информационна служба на МВР за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и неутрализиране на деструктивни процеси, застрашаващи конституционно установения държавен ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 44? Не виждам.
    Моля да гласувате текста на чл. 44.
    Гласували 133 народни представители: 132 за, против няма, 1 въздържал се.
    Член 44 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 45. Националната служба "Сигурност" осъществява контраразузнавателна, информационно-аналитична и прогностична, контролна, координационна и методическа дейност."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.   Моля да гласувате чл. 45.
    Гласували 130 народни представители: 129 за, против няма, 1 въздържал се.
    Член 45 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 46 има направено предложение за отпадане на т. 3 от ал. 1.
    Комисията приема предложението на народните представители.
    В основния текст на ал. 1 и в т. 13 са направени редакционни промени, при което чл. 46 придобива следната редакция. Докладвам целия чл. 46 във вида, в който комисията предлага да бъде приет.
    "Чл. 46. (1) Националната служба "Сигурност" извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани с:
    1. разузнаване в полза на чужди сили;
    2. опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;
    3. противоконституционна дейност;
    4. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;
    5. опасност за икономическата и финансовата сигурност, свързана с участие на чужди служби или организации;
    6. опасност за екологичната сигурност;
    7. нарушаване функционирането на националната система за опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна;
    8. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;
    9. корупция и други заплахи за сигурността на държавния апарат, свързани с участие на чужди служби или организации;
    10. международен тероризъм и екстремизъм;
    11. незаконна международна търговия с оръжие;
    12. незаконно производство и разпространение на общоопасни средства или стратегически суровини, наркотици, психотропни и упойващи вещества, подпомагани, организирани или осъществявани от чужди служби или организации;
    13. незаконна миграция, която застрашава националната сигурност.
                     (2) Националната служба "Сигурност" осъществява контраразузнавателна дейност по отношение на чужди специални служби, чуждестранни организации и лица, извършващи дейност, която застрашава националната сигурност."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по текста на този член?
    Предложенията на народните представители са взети предвид.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Предложенията са на колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
    Моля да гласувате съдържанието на чл. 46 така, както се предлага от комисията.
    Гласували 132 народни представители, 131 за, няма против, 1 въздържал се.
    Съдържанието на чл. 46 е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 47. Информационната дейност на Националната служба "Сигурност" включва:
    1. осъществяване на информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхраняване на информация от значение за националната сигурност и националните интереси за нуждите на държавното управление и във връзка с управлението и извършването на собствена дейност;
    2. изготвяне на контраразузнавателни оценки за състоянието на националната сигурност на базата на собствена информация и на информация, получена от други държавни органи, специализирани в сферата на защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред;
    3. информиране на висшите органи на държавна власт и управление за състоянието, рисковете и потенциалните опасности за националната сигурност;
    4. изготвяне на информационни материали от справочен, аналитичен или прогностичен характер и предоставяне на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 47? Не виждам.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 138 народни представители, 137 за, няма против, 1 въздържал се.
    Член 47 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 48. (1) Други дейности на Националната служба "Сигурност" са:
    1. осигуряване защита на стратегически за страната дейности и обекти, самостоятелно или съвместно, с други специализирани органи;
    2. оказване на методическо ръководство, помощ и контрол на изградените регионални звена "Сигурност" при осъществяване на функциите за защита на националната сигурност.
    (2) Националната служба "Сигурност" осъществява координация и взаимодействие в съответствие с международни задължения на Република България и в интерес на националната сигурност с чужди специални служби за противодействие на международния тероризъм и други форми на международна организирана престъпност.
    (3) Националната служба "Сигурност" взаимодейства с други държавни органи в кръга на тяхната компетентност."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 48? Няма.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 131 народни представители, 130 за, няма против, 1 въздържал се.
    Член 48 е приет.
    Имате думата за процедура, господин Величков.
    ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам по тази точка от дневния ред, процедурно, в залата да присъства главният секретар на Министерството на вътрешните работи генерал Божидар Попов. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли против това предложение? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение.
    Гласували 131 народни представители, 130 за, няма против, 1 въздържал се.
    Предложението е прието.
    Моля да поканите главния секретар в залата.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел втори. "Правомощия на органите".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавието на раздел втори.
    Гласували 132 народни представители, 126 за, 1 против, 5 въздържали се.
    Заглавието на раздел втори е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 49. (1) Органи на Националната служба "Сигурност" са офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници.
    (2) Правомощията на извънщатните сътрудници се определят от министъра на вътрешните работи."
    Становище на комисията:
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 и ал. 2 думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
    Заповядайте, генерал Маринчевски. Имате думата.
    ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ (ЕЛ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, искам да поясня промяната, която настъпи при обсъждането в комисията, и замяната на думата "сътрудници" с думата "служители".
    В Наредба N 6 на Министерството на вътрешните работи за работа с граждани, в допълнението от 1996 г. е записано следното: "Организацията на дейността на органите на МВР със секретни сътрудници..." тоест... Прощавайте, "Сътрудничеството с гражданите се осъществява чрез привличането им за секретни сътрудници, извънщатни служители от органите на управление на службите на МВР, осъществяващи функциите по чл. 2" и т.н.
    Освен това тези извънщатни служители подписват декларация, която се съхранява в кадровото им дело за извънщатни служители в служба "Личен състав", за разлика от архивните дела на секретните сътрудници, които се съхраняват в служба "Архив".
    Просто пояснявам - уточняваме терминологията, за да няма тълкувания, както това стана със Закона за досиетата.
    Да, подкрепям предложението. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Други бележки има ли? Няма.
    Моля, гласувайте съдържанието на чл. 49 с направеното изменение.
    Гласували 127 народни представители, 126 за, няма против, 1 въздържал се.
    Член 49 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 50. При осъществяване на дейността си органите по предходния член имат следните правомощия:
    1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и опасности за националната сигурност;
    2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;
    3. привличат граждани за доброволно сътрудничество;
    4. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;
    5. получават съдействие и организират прикриването на свои служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица;
    6. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;
    7. получават информация от държавни органи, организации и от лица във връзка със защитата на националната сигурност;
    8. предоставят информация на висшите органи на държавната власт и управление чрез ръководството на МВР;
    9. предоставят информация на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред."
    Комисията приема текста на вносителя, като изразът "по предходния член" се заменя с израза "по чл. 49". Досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
    "(2) На президента на Републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате чл. 50 с направените допълнения.
    Гласували 143 народни представители: 142 за, няма против, 1 въздържал се.
    Член 50 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 51. Всички държавни органи, физически и юридически лица са длъжни да оказват съдействие на органите по сигурността при използването на информационни фондове, архиви, служебни регистри, средства и инфраструктура."
    Становището на комисията е чл. 51 да отпадне. Съображенията са, че по-нататъшните разпоредби в края на този раздел уреждат правомощията в тази насока.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате чл. 51 да отпадне.
    Гласували 127 народни представители: 125 за, 1 против, 1 въздържал се.
    Предложението се приема. Член 51 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 52. (1) Национал-ната служба "Сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на националната система за опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, и по осигуряване защитата на стратегически обекти и дейности, като:
    1. съдейства на държавни органи, организации и лица за създаване и функциониране съобразно нормативните изисквания на системи за опазване на факти, сведения и предмети, които съставляват държавна тайна и за защита на стратегически обекти и дейности;
    2. дава разрешение за достъп до факти, сведения и предмети, които съставляват държавна тайна;
    3. упражнява контрол за спазване на нормативно-установения ред за опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна.
    (2) Предписанията на директора или на упълномощени от него органи по ал. 1 са задължителни за длъжностните лица."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате чл. 52, като, разбира се, ще стане преномерация след приемането на закона поради отпадането на чл. 51.
    Гласували 129 народни представители: 128 за, няма против, 1 въздържал се.
    Член 52 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 53. (1) Наруше-нията на нормативно-установения ред за опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, се констатират с актовете, съставени от органите по сигурността.
    (2) Въз основа на съставените актове директорът на Националната служба "Сигурност" или упълномощените от него лица издават наказателни постановления."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаме практика, когато има членове, по които няма никакви бележки, да ги четем заедно и да ги гласуваме заедно. Имате ли нещо против?
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Не.
    "Чл. 54. Дейностите по чл. 52 и 53 се осъществяват при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 53 и 54 има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате тези два члена.
    Гласували 127 народни представители: 126 за, няма против, 1 въздържал се.
    Членове 53 и 54 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 55. (1) Национал-ната служба "Сигурност" и регионалните звена "Сигурност" осъществяват контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България.
    (2) Директорът на Националната служба "Сигурност" налага временна ограничителна мярка по чл. 7 от Закона за задграничните паспорти за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 2 след думите "по чл. 7" се добавят думите "и чл. 8".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате чл. 55 с направеното допълнение.
    Гласували 121 народни представители: 107 за, 3 против, 11 въздържали се.
    Член 55 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Докладвам текстовете до края на глава шеста.
    "Чл. 56. (1) Органите на Националната служба "Сигурност" могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предположи, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.
    (2) Органите на Националната служба "Сигурност" могат да призовават граждани в служебни помещения за целите по ал. 1."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 57. Органите на Националната служба "Сигурност" нямат полицейски правомощия по глава седма, раздел втори."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 58. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите по сигурността при изпълнение на функциите им."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 59. Държавните органи и юридическите лица са длъжни да предоставят на Националната служба "Сигурност" и на регионалните звена "Сигурност" сведения за обстоятелства, дейности, предмети, явления и факти, които са им станали известни и са от значение за националната сигурност."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по членове 56, 57, 58 и 59? Няма.
    Моля да гласувате тези четири члена.
    Гласували 127 народни представители: 118 за, 4 против, 5 въздържали се.
    Членове 56, 57, 58 и 59 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Глава седма със заглавие "Национална служба "Полиция".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    Раздел първи - "Задачи и дейности на Националната полиция".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 60. (1) Националната служба "Полиция" е специализирана оперативно-издирвателна и охранителна служба на МВР за опазване на обществения ред, за предотвратяване, разкриване и участие в разследване на престъпленията.
    (2) Националната полиция осъществява дейността си самостоятелно и съвместно с други държавни органи, организации и граждани."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате заглавията и съдържанието на чл. 60. По тях няма бележки.
    Гласували 129 народни представители: 125 за, няма против, 4 въздържали се.
    Член 60 и заглавията са приети.

    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 61. По чл. 61 има предложения на народни представители. Господин Маринчевски предлага да има нова т. 8. Колегите Дончева, Найденов, Божков, Добрев и Корнезов предлагат да се създадат нови три точки.
    Комисията приема предложенията на народните представители с някои редакционни промени и предлага чл. 61 в следната редакция:
    "Чл. 61. В изпълнение на задачите по чл. 60 Националната полиция:
    1. организира и осъществява опазването на обществения ред;
    2. предотвратява и разкрива престъпления и други нарушения на обществения ред и участва в разследването на престъпления;
    3. защитава правата и свободите на гражданите и съдейства за упражняването им;
    4. опазва имуществото на гражданите, държавата, общините и организациите;
    5. организира и осъществява охраната на учреждения и обекти;
    6. организира и контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства;
    7. разрешава и контролира дейностите с общоопасните средства;
    8. разрешава и контролира дейността на юридическите лица, извършващи охранителна дейност;
    9. контролира спазването на паспортния режим в страната;
    10. издирва заподозрени, обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица в предвидени от закона случаи;
    11. организира и осъществява дейност по конвоиране на лица в страната и в чужбина;
    12. съдейства и взема необходимите мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи;
    13. изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността;
    14. събира, обработва, използва и предоставя информация за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и за безопасността на движението по пътищата;
    15. оказва методическо ръководство, помощ и контрол на териториалните звена по направлението на дейността;
    16. съвместно с Националната служба "Сигурност" провежда оперативни и други действия, свързани с опазване сигурността на страната;
    17. привлича граждани, които на доброволни начала да помагат за опазване на обществения ред, личното, държавно и кооперативно имущество;
    18. извършва превантивна дейност, като изучава и анализира причините и условията, благоприятстващи извършването на престъпления. Изпълнява сигнални функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на тези причини."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по чл. 61? Народните представители, направили предложения, са удовлетворени. Благодаря.
    Моля да гласувате за съдържанието на чл. 61 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 143 народни представители: 141 за, против няма, 2 въздържали се.
    Член 61 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел втори - "Правомощия на органите на Националната полиция."
    Комисията приема заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по заглавието? Няма.
    Моля да гласувате.
    Гласували 129 народни представители: 127 за, няма против, 2 въздържали се.
    Заглавието на раздел втори е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 61. (1) Органи на Националната полиция са офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници.
    (2) Правомощията на извънщатните сътрудници се определят от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на чл. 62, като в ал. 1 и в ал. 2 думата "сътрудници" се замени с думата "служители". Аргументите са тези, които преди малко изложи господин Маринчевски.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате съдържанието на чл. 62 с направеното изменение.
    Гласували 141 народни представители: 139 за, няма против, 2 въздържали се.
    Член 62 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Докладвам текстовете до края на раздел втори.
    "Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, държавни органи и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.
    (2) При невъзможност да се издадат разпореждания по предходната алинея разпорежданията могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
    (3) При изпълнение на функциите по контролиране на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закона.
    (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление.
    (5) Разпорежданията, които са издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 2 изразът "по предходната алинея" се замени с израза "по ал. 1".
    Предлагам да гласуваме чл. 63 и след това да докладвам следващите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Хаджийски.
    АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в ал. 1 след "държавните" да се вмъкне "и общински органи".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само при положение, че комисията е съгласна, защото няма писмено предложение.
    АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: То е редакционно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението е по същество. Моля, комисията да си каже думата.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, когато комисията е приемала текста на чл. 63, е имала предвид точно това съдържание, за което господин Хаджийски говори. Така че изразявам мнение на комисията да се приеме предложението и да стане "държавни и общински органи и юридически лица".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения?
    Господин Школагерски, имате думата.
    ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Господин председател, уважаеми колеги! Става дума само за редакция "Разпореждане до граждани, държавни органи, общински и юридически лица" - в това предложение се разпокъсват отделните адресати и стават равнопоставени в началото и в края на израза. Трябва да се групират: граждани и юридически лица (които са равнопоставени) и след това държавни и общински органи. Така се получава градацията и разширяване на сферата - граждани и юридически лица, общински и държавни органи. Въпрос само на редакция. Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. По предложението на господин Хаджийски, което беше уточнено от господин Школагерски, текстът е следният: "Полицейски органи могат да издават разпореждания до граждани и юридически лица, държавни и общински органи, когато..." Така ли е?
    Има думата госпожа Шопова.

    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, понятие "общински органи" не съществува. Има "органи на местната власт и самоуправление". Ако искаме да кажем това, нека да го кажем - "органи на местната власт и самоуправление".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Хаджийски, имате думата по направените предложения, свързани с Вашата инициатива.
    АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Аз благодаря на госпожа Шопова. Много по-точно е нейното предложение. "Органи на местно самоуправление" е съвсем точен юридически термин. Но аз имам предвид, че тук просто е изпусната цяла категория от нашето общество - общините. Естествено, че разпорежданията на полицейските органи са задължителни и за тях. Като ги пропуснем тук, това означава, че когато полицаите имат някакво разпореждане, органите на местната власт - кметовете, няма да я изпълняват, което води до един абсурд.
    Мисля, че "общински органи", свързано с държавните органи, все пак би могло да се приеме, за да не се утежнява текстът - "органи на местно самоуправление".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: При създаденото положение смятам, че най-правилно е, тъй като и без туй ще има продължение, да отложим този член. Да бъде обсъдена в комисията точната формулировка и по изискванията на правилника да бъде внесен следващия път с продължението.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, предложението Ви е удачно.
    Предлагам, в качеството си на председател на комисията, да отложим разглеждането на чл. 63, за да може комисията да го разгледа отново и да формулира текста, съобразно направените предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното предложение за отлагане разглеждането на чл. 63. (Господин Куртев заема председателското място.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
    Гласували 131 народни представители: 129 за, няма против, 2 въздържали се.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Докладвам текстовете до края на главата.
    "Чл. 64. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършват престъпление или нарушение на обществения ред.
                   (2) За писменото предупреждение се съставя протокол. С протокола лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.
                   (3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му, се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да подпише се удостоверява с подписа на свидетеля."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 65. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред, полицейските органи вземат мерки за тяхното отстраняване.
                   (2) Когато други органи и организации са компетентни да вземат мерките, полицейските органи ги уведомяват за това писмено.
                   (3) Органите, компетентни по ал. 2, са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 66. Полицейските органи разкриват и участват в разследването на престъпления по ред, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 67. (1) Полицейските органи събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лица, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер.
                    (2) За съхраняването и използването на данните по ал. 1 се създават информационни фондове, които се ползват по ред, опредeлен от министъра на вътрешните работи.
                    (3) Данните от полицейската регистрация на лицата могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления. Те не могат да се предоставят на други държавни органи, организации и лица, освен на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно посочено наказателно дело."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 68. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за осъществяване на действия по определените им с този закон правомощия.
                   (2) За призоваването полицейските органи уведомяват гражданите писмено. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото за явяване."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица:
    1. за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред;  
    2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административно-наказателно производство;
    3. при осъществяване на контрол по спазване на правилата за адресна регистрация и пребиваване в страната;
    4. на контролен пункт, организиран от полицията;
    5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие по ред, предвиден в закон.
                 (2) Установяване на самоличността се извършва чрез представяне на паспорт или други официални документи, съдържащи данни за самоличността на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин за събиране на достоверни данни."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лица, когато:
    1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 69, ал. 2; 
    2. съществуват данни, че лицето е извършило престъпление.
                  (2) Действията по идентификация включват:
    1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;
    2. фотографиране на лицето;
    3. установяване на външни белези;
    4. извършване на измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания.
                  (3) Когато основанията по чл. 69, ал. 1 отпаднат, по искане на лицето материалите се унищожават."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да задържат лица:
    1. извършили престъпление;
    2. които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейския орган да изпълни задължението си по служба;
    3. които показват тежки психически отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си на явна опасност;
    4. малолетни нарушители, които са напуснали своите домове, настойници, попечители или обществените домове, където са били настанени;
    5. при невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 69;
    6. които са се отклонили от изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или от местата, където са били задържани като обвиняеми в изпълнение на полицейска административна мярка или по разпореждане на орган на съдебната власт;
    7. в случаи, определени от закон.
                 (2) В случаите по ал. 1 лицата могат да бъдат настанени в специални помещения и спрямо тях могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведeнието им и целите на задържането налагат това.
                 (3) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.
                 (4) От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита."
    Комисията приема текста на вносителя. 
    "Чл. 72. На лицата, задържани при условията на чл. 71, ал. 1, т. 1-5, не могат да им бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде по-дълъг от 24 часа."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 73. (1) За отвеждане на задържаните лица в определените за това места полицейските органи издават писмена заповед.
    (2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 74. (1) Полицейските органи извършват личен обиск на лица:
    1. задържани при условията на чл. 71, ал. 1;
    2. за които съществуват данни, че носят опасни и забранени за притежаване предмети;
    3. заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у тях се намират вещи, които са свързани с престъплението.
    (2) Личен обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 75. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
    1. в случаите по чл. 69-71;
    2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление.
    (2) Проверка на превозно средство може да бъде извършена в случаите, когато са налице данни за извършено нарушение на обществения ред."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 76. (1) За всички случаи на извършен личен обиск, проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол, който се подписва от него, от съответното лице и от един свидетел и му се предоставя екземпляр от него.
    (2) Личният обиск, проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 77. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:
    1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;
    2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
    3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.
    (2) Полицейските органи след приключване проверката на помещението са длъжни да съставят протокол, в който се посочват името и длъжността на служителя и неговата месторабота, самоличността на собственика или обитателя, основанието за проверката, времето и мястото на извършването й и резултатите от нея. Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подписа на свидетеля. Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.
    (3) За проверката незабавно се уведомяват органите на прокуратурата."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 78. При действията по чл. 69, 71, 74, 75 и 77 полицейските органи вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 79. (1)  Полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:
    1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
    2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
    3. конвоиране на лице или при опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица;
    4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
    5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
    6. освобождаване на заложници;
    7. групови нарушения на обществения ред;
    8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
    9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.
    (2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, гумени и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, служебни животни - кучета, коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.
    (3) Редът за употреба на средствата по ал. 2 се определя от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 80. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
    (2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
    (3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
    (4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
    (5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 81. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:
    1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
    2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
    3. при неизбежна отбрана;
    4. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер;
    5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.
    (2) Полицейските органи при използване на оръжие са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
    (3) След използване на оръжие полицейските органи са длъжни да съставят писмен доклад по установения ред."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 82. (1) Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени от закон или друг нормативен акт.
    (2) За осъществяване на дейността по охрана на обекти от физически и юридически лица съответните началници на териториалните звена издават разрешения.
    (3) Отказите за издаване на документи по ал. 1 и ал. 2 се обжалват по реда на Закона за административното производство."
    Комисията приема текста на вносителя.


    "Чл. 83. (1) Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си и нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.
    (2) Полицейските органи уведомяват в срок от 24 часа прокурора за лицата, настанени в тези домове."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 84. (1) Полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица.
    (2) Срокът за престой в домовете за временно настаняване на пълнолетни лица е до 30 денонощия в зависимост от времето, необходимо за настаняването им в болници, интернати, домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 85. Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, съгласувано с главния прокурор."
    Комисията приема текста на вносителя по чл. 85.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
    По всички тези текстове от чл. 64 до чл. 85 включително няма направени писмени предложения. Комисията е приела текста на вносителя.
    Затова поставям на гласуване текстовете на членове от 64 до 85 включително.
    Гласували 138 народни представители: 113 за, 2 против, 23 въздържали се.
    Членове от 64 до 85 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел трети". Заглавие "Специализирани полицейски звена и сигнално-охранителна дейност".
    Комисията подкрепя текста на заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по заглавието.
    Моля, гласувайте за заглавието на раздел трети "Специализирани полицейски звена и сигнално-охранителна дейност".
    Гласували 143 народни представители: 139 за, няма против, 4 въздържали се.
    Наименованието на раздел трети е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, правя предложение за отлагане разглеждането на съдържанието на раздел трети.
    Искам да се мотивирам. В хода на работата на Комисията за проблемите за борба с организираната престъпност и престъпността изобщо - става въпрос за комисията, която е ръководена от госпожица Екатерина Михайлова, при изслушване на представителите на Министерството на правосъдието те направиха някои предложения във връзка с прередактиране на някои текстове от този раздел трети. Ние ги помолихме да направят съгласуване с Министерството на вътрешните работи. Комисията достигна до извода, че е хубаво да дадем възможност за време за такова съгласуване и евентуално, ако бъде постигнато съгласие, това да се отрази в раздел трети. Тоест, по инициатива на Комисията за проблемите на борбата с организираната престъпност внасям предложение за отлагане гледането на съдържанието на раздел трети.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на господин Христо Бисеров за отлагане гласуването на раздел трети от глава седма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 138 народни представители: 135 за, няма против, 3 въздържали се.
    Предложението е прието.
    Преминаваме към глава осма.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава осма". Заглавие "Национална служба "Борба с организираната престъпност".
    Комисията приема заглавието на глава осма.
    "Раздел първи". Заглавие "Задачи и дейности".
    Комисията приема заглавието на раздел първи.
    Да докладвам и чл. 90?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, прочетете го.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 90. Национал-ната служба "Борба с организираната престъпност" е специализирана полицейска оперативно-издирвателна служба на МВР за противодействия и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури."
    Комисията приема текста на вносителя по чл. 90.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по наименованията на глава осма, раздел първи и по чл. 90.
    Моля, гласувайте за текста на вносителя.
    Гласували 141 народни представители: 140 за, няма против, 1 въздържал се.
    Наименованието на глава осма, наименованието на раздел първи и чл. 90 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, правя предложение за отлагане разглеждането на чл. 91 по съображенията, които изложих преди малко. Министерство на правосъдието предлага да има текст в състава на чл. 91, който да визира конкретно борбата с прането на пари.
    Предлагам Комисията по национална сигурност да разгледа тяхното предложение и евентуално в следващото заседание да внесе чл. 91 в окончателния му вид, ако приеме това предложение.
    Така че предлагам да отложим гледането на чл. 91.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
    Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Христо Бисеров за отлагане гласуването на чл. 91.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 131 народни представители: 125 за, 3 против, 3 въздържали се.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел втори". Заглавие "Правомощия на органите".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 92. (1) Органи на Националната служба "Борба с организираната престъпност" са офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници.
    (2) Правомощията на извънщатните сътрудници се определят от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 и 2 думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени предложения по наименованието на раздел втори и по чл. 92.
    Поставям ги на гласуване с направената редакционна корекция от господин Бисеров в двете алинеи - думата "сътрудници" да се замени с думата "служители".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 129 народни представители: 126 за, няма против, 3 въздържали се.
    Наименованието на раздел втори и чл. 92 са приети.

    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 93. (1) При изпълнение на функциите си органите по предходния член:
    1. наблюдават, установяват и контролират лица и обекти, за които има данни, че са свързани с престъпна дейност;
    2. провеждат оперативно-издирвателна дейност за изпълнение на функциите си и в зоната на граничен контрол;
    3. съвместно с митническите органи осъществяват контролирани доставки;
    4. събират, обработват и съхраняват информация за лица, дейности и факти, свързани с организираната престъпност;
    5. предотвратяват и разкриват организирана престъпна дейност и участват в разследването й.
    (2) Службите на МВР предоставят на Националната служба "Борба с организираната престъпност" информация, свързана с организираната престъпност.
    (3) Националната служба "Борба с организираната престъпност" събира, анализира, съхранява и предоставя информация за организираната престъпност и извършва прогностична дейност съобразно своята компетентност."
    Има предложение на господин Сунгарски за промяна на чл. 93, ал. 2.
    Комисията не приема предложението на господин Сунгарски.
    Има предложение от господин Маринчевски за създаване на нова т. 6.
    Становището на комисията е следното: комисията приема текста на вносителя, като по ал. 1 изразът "по предходния член" се замени с израза "по чл. 92".
    Комисията приема предложението на господин Маринчевски в ал. 1 да се добави нова т. 6 със следната редакция:
    "6. използват специални разузнавателни средства при условия и ред, уредени със закон;".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Господин Сунгарски не го виждам в залата да аргументира или оттегли предложението си, затова поставям на гласуване неговото предложение...
    ТЕОДОСИ СИМЕОНОВ (СДС, от място): По ал. 1, т. 2 не трябва ли да бъде "зоните", а не "зоната", защото зоните на граничен контрол са много?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега в момента поставям на гласуване предложението на господин Сунгарски. През това време господин Бисеров ще помисли какво да ви отговори по вашето предложение, защото аз не разбрах закъде се отнася точно.
    Предложението на господин Сунгарски е за нова редакция на ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 131 народни представители: 19 за, 64 против, 48 въздържали се.
    Предложението на господин Сунгарски не се приема.
    Председателят на комисията смята, че правилно е определено единствено число в случая...
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Това е общо понятие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Като общо понятие.
    Поставям на гласуване текста на чл. 93 така, както ни е предложен от комисията с приетото от комисията предложение на господин Маринчевски и направената редакционна корекция в ал. 1.
    Моля, гласувайте за предложения ни от комисията текст.
    Гласували 135 народни представители: 132 за, против няма, 3 въздържали се.
    Член 93 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 94. Органите по чл. 92 имат и правомощията на полицейски органи по глава седма, раздел втори съобразно компетентността си."
    Комисията приема текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения по този текст.
    Моля, гласувайте за чл. 94.
    Гласували 127 народни представители: 126 за, против няма, 1 въздържал се.
    Член 94 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава девета - "Национална служба "Гранична полиция"."
    Комисията приема текста на заглавието.
    "Раздел първи - "Задачи и дейности."
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 95. Националната служба "Гранична полиция" е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим, която осъществява своите функции в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 96. (1) В изпълнение на задачите си Граничната полиция:
    1. охранява държавната граница и други зони и обекти, посочени в предходния член;
    2. открива и задържа нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства и ги предава на компетентните органи, не допуска преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове на лица със забрана за влизане и излизане от страната;
    3. самостоятелно и съвместно с други държавни органи осъществява граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства, включително и в зоните и обектите по чл. 95;
    4. самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи предотвратява, разкрива и участва в разследването на престъпления и други нарушения, извършвани в зоните и обектите по чл. 95, в предвидените от закона случаи;
    5. извършва проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданската авиация;
    6. събира, обработва, използва, съхранява и предоставя информация за нарушенията на държавната граница и граничния режим на страната, която е свързана с националната сигурност, на другите държавни органи по компетентност;
    7. изследва и анализира причините и условията за нарушенията на държавната граница и предлага мерки за противодействие;
    8. поставя и поддържа в изправност граничните знаци, обозначава граничната линия на държавната граница и недопуска разрушаване, изместване или други действия, които са във вреда на териториалната цялост на Република България;
    9. самостоятелно и съвместно с други държавни органи изпълнява международните договори и спогодби, по които Република България е страна, и решава граничните нарушения и инциденти, възникнали на държавната граница;
    10. осъществява контрол по спазването от българските и чуждестранните кораби и плавателни средства на установения ред за плаване и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води и българската част на река Дунав.

    11. съвместно с други държавни органи участва в опазването на обществения ред, в защитата на правата и свободите на гражданите, в опазването на имуществото им в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища;
    12. информира местните административни органи за провежданите от нея мероприятия при усложняване на обстановката в граничните райони и съгласува съвместните действия в интерес на охраната на държавната граница;
    13. самостоятелно и съвместно с Българската армия противодейства срещу въоръжени и други провокации на държавната граница;
    14. оказва съдействие на специализираните държавни органи по изпълнението на нормативните актове, регламентиращи опазването на околната среда, живота и здравето на населението в зоните и обектите по чл. 95;
    15. осъществява сътрудничество при изпълнение на своите задачи с органите за охрана на границата на други държави.
    (2) Органите на държавната и общинската администрация са длъжни да оказват съдействие и помощ на граничната полиция при изпълнение на техните задачи по предходната алинея."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1, т. 1 изразът "в предходния член" се замени с израза "в чл. 95" и в ал. 2 изразът "предходната алинея" се замени с израза "ал. 1".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на Глава IХ, наименованието на Раздел първи и по членове 95 и 96 няма направени писмени предложения. Поставям ги на гласуване с корекцията, която прави комисията в ал. 1, т. 1 и в ал. 2. Моля да гласувате.
    Гласували 145 народни представители: 144 за, няма против, 1 въздържал се.
    Наименованията на Глава IХ и Раздел първи, както и членове 95 и 96 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел II - "Правомощия на органите".
    Комисията приема заглавието.
    "Чл. 97. (1) Органи на Граничната полиция са офицерите и сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните сътрудници.
    (2) Правомощията на военнослужещите на наборна военна служба и на извънщатните сътрудници се определят от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 и 2 думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованието на Раздел II и по чл. 97 няма направени писмени предложения. Моля, гласувайте за наименованието на Раздел II и за текста на чл. 97 с промяната, която предлага комисията - думата "сътрудници" да се замени с думата "служители".
    Гласували 150 народни представители: 149 за, няма против, 1 въздържал се.
    Наименованието на Раздел II и текстът на чл. 97 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 98. (1) В изпълнение на задачите по предходния раздел органите на Граничната полиция имат право да:
    1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за осъществяване охраната на държавната граница;
    2. прилагат разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;
    3. осъществяват паспортно-визов контрол на лицата и проверка на стоките и транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове;
    4. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р. Дунав;
    5. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на граничния режим и застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;
    6. преследват нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с други органи на МВР;
    7. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и преминали транспортни средства извън установените за целта места и извършват проверка съвместно с митническите власти;
    8. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 95 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за здравето и живота на хората;
    9. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други страни в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;
    10. извършват първоначална процедура за даване статут на бежанец на лица, поискали убежище и оказват по-нататъшно съдействие на Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет.
    (2) При изпълнение на своите правомощия по предходната алинея служителите на Граничната полиция са длъжни да уважават достойнството и да спазват човешките права на гражданите."
    Становище на комисията: комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 отпадне т. 10. Комисията предлага изразът "по предходния раздел" да се замени с израза "по Раздел I", а в ал. 2 изразът "по предходната алинея" да се замени с израза "по ал. 1".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров. Тук ще се наложат две гласувания. Най-напред ще трябва да гласуваме отделно отпадането на т. 10, което се предлага от комисията.
    Моля, гласувайте за предложението на комисията т. 10 да отпадне.
    Гласували 137 народни представители: 136 за, няма против, 1 въздържал се.
    Предложението е прието.
    Поставям на гласуване чл. 98 с двете редакционни поправки в ал. 1 и ал. 2.
    Моля да гласувате за текста на чл. 98 така, както е предложен от вносителя с направените от комисията две редакционни бележки.
    Гласували 139 народни представители: 138 за, няма против, 1 въздържал се.
    Член 98 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 99. Органите на Граничната полиция имат и правомощията на полицейски органи по Глава VII, Раздел II, съобразно компетентността си."
    По чл. 99 има предложение на колегите Дончева, Найденов, Божков, Тодоров и Корнезов. Комисията приема тяхното предложение, при което предлага чл. 99 да има следната редакция:
    "Чл. 99. Органите на Граничната полиция имат и правомощията на полицейски органи по Глава VII, Раздел II, съобразно компетентността си в зоните и обектите за изпълнение на техните задачи."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на колегите е прието от комисията. Поставям на гласуване редакцията, предложена ни от комисията, която е съобразена с предложенията на петимата народни представители.
    Гласували 144 народни представители: 141 за, няма против, 3 въздържали се.
    Член 99 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 100 има предложение на същите колеги Татяна Дончева, Ангел Найденов, Любомир Божков, Николай Добрев и Любен Корнезов.
    Комисията приема техните предложения и предлага следната редакция на чл. 100:
    "Чл. 100. (1) Офицерите, сержантите и военнослужещите на наборна военна служба при изпълнение на функциите си употребяват оръжие, физическа сила и помощни средства по ред, определен от закона.
    (2) Оръжие се употребява без предупреждение:
    1. при явно нападение от чужди войскови групи или други въоръжени лица, навлезли на наша територия;
    2. при въоръжено нападение върху длъжностни лица от Граничната полиция;
    3. срещу лица, оказали въоръжена съпротива;
    4. срещу лица, които се опитват да преминат през държавната граница и всички други мерки за тяхното задържане са се оказали безрезултатни.
    (3) Оръжие се употребява след предупреждение при опит на задържани лица да избягат и при невъзможност да се предотврати това по друг начин.
    (4) В пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България органите на Граничната полиция имат право да употребяват оръжие съгласно Закона за морските пространства.
    (5) За всеки случай на употреба на оръжие се докладва по установения ред."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Поставям на гласуване чл. 100 в редакцията, която ни беше предложена от комисията.
    Гласували 146 народни представители: 146 за, против и въздържали се няма.
    Член 100 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 101. (1) Дирекция "Гранична полиция" изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове за:
    1. лица и обекти, свързани с нарушение на държавната граница;
    2. броя на преминалите лица и транспортни средства през границата на Република България.
    (2) Информацията по предходната алинея се предоставя на други държавни органи по ред, определен от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя като в ал. 2 изразът "предходната алинея" се замени с израза "ал. 1".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Докладвайте и следващите членове, господин Бисеров, тъй като няма промени.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 102. Другите служби на МВР предоставят на Националната служба "Гранична полиция" информация, свързана с нарушения на държавната граница в граничната зона и в зоните на граничните контролно-пропускателните пунктове."
    Комисията приема текста.
    "Чл. 103. Директорът на Националната служба "Гранична полиция" съгласувано с Министерството на външните работи и в съответствие с международните договори назначава гранични представители (гранични пълномощници) за уреждане на възникнали гранични нарушения."
    Комисията приема текста.
    "Чл. 104. За изпълнение на служебните си функции граничните полицейски органи могат да осъществяват сътрудничество с държавни органи, организации и граждани."
    Комисията приема текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По членове 101, 102, 103 и 104 няма направени писмени предложения. Поставям ги на гласуване заедно с редакционната поправка в ал. 2 на чл. 101, предложена от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 136 народни представители: 136 за, против и въздържали се няма.
    Членове 101, 102, 103 и 104 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, искам нещо друго, но не знам как да го направим. Член 104 вече го гласувахме, но господин Найденов е прав, като ни обръща внимание, че там общинските органи отново отсъстват. Когато става въпрос за Гранична полиция, такъв един пропуск е много сериозен.
    Идеята ми е да върнем чл. 104 в комисията, за да уточним редакцията. На следващото заседание комисията да ви предложи нова редакция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагате прегласуване на чл. 104, което прегласуване да бъде отложено.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на господин Христо Бисеров за прегласуване на чл. 104, което да бъде отложено.
    Гласували 148 народни представители: 148 за, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение на господин Бисеров е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава десета" със заглавие - "Национална служба "Жандармерия".
    Комисията приема заглавието.
    "Раздел първи - "Задачи и дейности на Националната жандармерия".
    Комисията приема заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По наименованията на глава десета и раздел първи няма направени предложения.
    Моля, гласувайте за наименованията на главата и на раздела.
    Гласували 145 народни представители: 128 за, 14 против, 3 въздържали се.
    Наименованието на глава десета и наименованието на раздел първи са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Чл. 105. (1) Национал-ната служба "Жандармерия" е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на стратегически и особено важни обекти, борба с терористични и диверсионни групи, охрана на обществения ред и борба с престъпността.
    (2) Стратегическите и особено важните обекти по предходната алинея се определят от Министерския съвет."
    По ал. 1 има предложение на господин Маринчевски, което той оттегли.
    Становището на комисията е, че приема текста на вносителя, като в ал. 2 изразът "предходната алинея" се заменя с израза "ал. 1.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текста на чл. 105 с промяната в ал. 2, където изразът "предходната алинея" се заменя с израза "ал. 1", предложена от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 154 народни представители: 130 за, 4 против, 20 въздържали се.
    Член 105 е приет.
    И понеже ни остана малко още работа по този закон, почивката ще я направим след като приключим с оставащите два-три члена.


    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 106 (1) В изпълнение на задачите по предходния член Националната жандармерия самостоятелно и съвместно с други служби на МВР:
    1. организира и осъществява охраната на стратегически и особено важни обекти;
    2. обезврежда терористични и диверсионни групи;
    3. участва в организирането на дейността по опазването на обществения ред извън населените места;
    4. участва в предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления и други нарушения на обществения ред извън населените места;
    5. издирва и задържа лица в предвидените от закона случаи;
    6. събира, обработва, използва и предоставя информация, придобита по повод изпълнение на функциите си;
    7. разкрива и отстранява причините и условията за извършване на престъпленията и други нарушения на обществения ред съобразно своята компетентност и оказва помощ на гражданите за осигуряване защитата на живота, здравето и имуществото им, както и на други техни права и законни интереси;
    8. оказва съдействие на други държавни органи, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност;
    9. предприема всички необходими действия в кръга на предоставените им правомощия при наличие на данни за престъпление или друго нарушение на обществения ред;
    10. оказва помощ на лицата, пострадали от престъпления и други нарушения на обществения ред, при аварии, бедствия и произшествия, както и на лица, намиращи се в безпомощно състояние.
    (2) В случаи, определени от министъра на вътрешните работи, съвместно с другите служби на министерството, Националната жандармерия участва в опазването на обществения ред и в населените места."
    Становище на комисията: комисията приема текста на вносителя по ал. 1, като изразът "по предходния член" се замени с израза "по чл. 105" и предлага ал. 2 да добие следната редакция:
    "(2) Използването на Националната жандармерия за опазване на обществения ред и в населените места съвместно с други служби на министерството се разрешава с писмена заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 106 с редакционната корекция в ал. 1 и с новата редакция на ал. 2.
    Гласували 141 народни представители: 117 за, няма против, 24 въздържали се.
    Член 106 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел втори със заглавие "Правомощия на органите на Националната жандармерия". Комисията приема заглавието.
    "Чл. 107 (1) Органи на Националната жандармерия са офицерите, сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните сътрудници.
    (2) Правомощията на военнослужещите на наборна военна служба и на извънщатните сътрудници се определят от министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя, като в алинеи 1 и 2 думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма направени писмени предложения.
    Поставям на гласуване наименованието на раздел втори и чл. 107, като в двете алинеи думата "сътрудници" се замени с думата "служители".
    Гласували 138 народни представители: 116 за, няма против, 22 въздържали се.
    Член 107 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Чл. 108 (1) Органите на Националната жандармерия имат следните правомощия:
    1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за осъществяване на охрана на стратегически и особено важни обекти;
    2. самостоятелно и с други държавни органи преследват нарушители на обществения ред извън населени места;
    3. отцепват райони, ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства;
    4. ползват държавни, обществени и лични превозни средства за изпълнение на неотложни служебни задачи при масови безредици, природни бедствия, аварии, катастрофи, преследване на нарушители и за подпомагане на лица, намиращи се в безпомощно или критично състояние;
    5. ползват комуникационни връзки или ги прекъсват.
    (2) Органите на Националната жандармерия имат и правомощията на полицейски органи по глава седма, раздел втори, съобразно компетентността си.
    (3) Държавните органи, физическите и юридическите лица са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Националната жандармерия и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им."
    Комисията приема текста на вносителя по алинеи 1 и 3.
    Комисията приема идеята в предложението на народните представители Татяна Дончева, Любомир Божков, Николай Добрев, Любен Корнезов и Ангел Найденов и предлага ал. 2 да придобие следното съдържание:
    "(2) Органите на Националната жандармерия имат и правомощията на полицейски органи съобразно глава седма, раздел втори, в рамките на компетентността си."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предложението на петимата народни представители е отразено в окончателната редакция, която ни предлага комисията.
    Поставям на гласуване чл. 108 така, както ни беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 149 народни представители: 148 за, няма против, 1 въздържал се.
    Член 108 е приет.
    С това приключихме работата и по втора точка от седмичната си програма.
    Преди да продължим с трета точка, 30 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава с втора точка от седмичната програма:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ИСКАНЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
    На 2 октомври 1997 г., както си спомняте, с решение на Народното събрание беше сформирана комисия с председател господин Теодосий Симеонов със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършване на тежко престъпление от народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов, във връзка с искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител.
    Давам думата на председателя на комисията господин Теодосий Симеонов, за да ни запознае със становището на временната комисия.
    ДОКЛАДЧИК ТЕОДОСИЙ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! В изпълнение на решението на Народното събрание от 2 октомври 1997 г., избраната временна комисия в състав от 10 члена, с изключение на двама народни представители, разгледа подробно предоставеното от Главна прокуратура следствено дело N 19 от 1997 г. на Окръжна следствена служба - Монтана. Всички материали бяха прочетени. Беше направен един обстоен анализ на доказателствата, които се намираха в делото. Беше изслушана представителката на Главна прокуратура госпожа Грънчарова. Бяха изслушани също така и обясненията на господин Кръстьо Трендафилов, след което комисията взе следното решение. Аз искам да ви прочета изцяло извадката от протокола и решението.

    "П Р О Т О К О Л

    Днес, 30 октомври 1997 г., Временната комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Кръстьо Трендафилов в състав: Теодосий Симеонов, Йордан Школагерски, Димитър Абаджиев, Петър Рафаилов, Емануил Йорданов, Велислав Величков, Любен Корнезов, Татяна Дончева, Арлин Антонов и Драгомир Драганов, в присъствието на представителя на Главна прокуратура госпожа Грънчарова и на господин Кръстьо Трендафилов, след като обстойно се запозна с данните по следствено дело N 19 от 1997 г. на Окръжна следствена служба - Монтана, и след проведените дебати, единодушно, с 10 гласа "за"

    Р Е Ш И:

    Не са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов по искането на главния прокурор за даване разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу него.

    Председател: (п)
    Заместник-председател: (п)
    Членове: ..."
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Симеонов.
    Има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
    Чета ви проект за решение по искането на главния прокурор за даване разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител.

    "Р Е Ш Е Н И Е

    Народното събрание на основание чл. 70 от Конституцията на Република България и чл. 104, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като приема, че не са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление,

    Р Е Ш И:

    Не дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Кръстьо Параскевов Трендафилов."
    По проекта за решение има ли изказвания? Няма.
    Поставям на гласуване прочетения от мен проект за решение на Народното събрание.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 162 народни представители: 156 за, против няма, 6 въздържали се. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    Решението е прието.

    Точка трета от седмичната програма е:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СИНГАПУР ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
    Вносител е Министерският съвет.
    Моля господин Стефан Стоилов да докладва становището на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви предложа становище на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол по законопроекта за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерския съвет.
    "На заседание, проведено на 4 ноември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерския съвет на Република България.
    Спогодбата е подписана на 13 декември 1996 г. в Сингапур. Тя е резултат от стремежа за създаване на благоприятни условия за икономическо сътрудничество и изграждане на свободно и отворено пазарно стопанство в съответствие с международната практика и правни изисквания.
    Спогодбата ще се прилага по отношение на данъците върху доходите и/или печалбата на физически и юридически лица, установени в двете държави. Съгласно спогодбата компетентните органи на двете договарящи се държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения в данъчните им закони. Подписаната спогодба е елемент на двустранната правна основа между Република България и Република Сингапур, като предназначението й е да осигури оптимални икономически условия за обмен на инвестиции и сътрудничество в приоритетни за двете държави стопански отрасли.
    След проведеното обсъждане и гласуване, членовете на комисията единодушно подкрепиха законопроекта, въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите."
    Ще добавя само това, че имаме работа с един стандартен, така да се каже, договор за избягване на двойното данъчно облагане и няма никакви специални клаузи от модела, по който досега няколко десетки такива договори са подписани между Република България и други държави. Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Комисията по външна и интеграционна политика? Не виждам председателя й. Някой от заместник-председателите или член на комисията?
    Има думата господин Едуард Клайн.

    ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще ви представя становището на Комисията по външна и интеграционна политика относно проект за Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклоненията от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 1997 г.
    На свое засадение от 23 октомври 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проекта за гореспоменатия закон и прие следното становище:
    "Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагване и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписано на 13 декември 1996 г. в Сингапур.
    23 октомври 1997 г."
    То е подписано от председателя на Комисията по външна и интеграционна политика господин Асен Агов. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
    Има ли изказвания по проектозакона? Няма.
    Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
    Гласували 146 народни представители: 146 за, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Очаквам господин Стоилов да направи процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, по възприета практика предлагам да бъде гласуван на второ четене проектозаконът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Има ли противно становище? Няма.
    Моля, гласувайте за процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание.
    Гласували 148 народни представители: 148 за, против и въздържали се няма.
    Предложението е прието.
    Моля, докладвайте законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
    Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписана на 13 декември 1996 г. в Сингапур."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви бележки по наименованието на законопроекта и по неговия член единствен? Няма.
    Поставям на гласуване наименованието на закона и неговия член единствен. Моля, гласувайте!
    Гласували 145 народни представители: 145 за, против и въздържали се няма.
    Законът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите е приет.

    Преминаваме към четвърта точка от седмичната програма:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И "ЛЕТИЩЕ СОФИЯ" ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ И РАЗШИРЕНИЕ НА ЛЕТИЩЕ - СОФИЯ.
    Моля, господин Стоилов, докладвайте становището на вашата комисия.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    "СТАНОВИЩЕ
    На заседание, проведено на 29 октомври 1997г. Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на Летище - София в размер на 60 млн. екю, подписан на 9 септември 1997 г. в Люксембург.
    Народното събрание с решение от 31 юли 1997 г. даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи договор за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка за 60 млн. екю за финансиране реализацията на проекта за реконструкция и разширение на Летище - София.
    В изпълнение на посоченото решение, упълномощените от Министерския съвет министър на транспорта, министър на финансите, изпълнителният директор на "Летище София" ЕАД като краен заемополучател, са провели преговори и са подписали договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на посочения проект. "Летище София" ЕАД е със 100-процентово държавно участие.
    Договорът предвижда Европейската инвестиционна банка да предостави заем в размер на 60 млн. екю при следните условия: срок на изплащане - 20 години; гратисен период - 5 години; годишна лихва в зависимост от вида на валутата и момента на изтегляне на съответния транш.
    Заемът и лихвите по него изцяло ще бъдат погасявани от "Летище София" ЕАД. Това се потвърждава от разчетите в прединвестиционните проучвания относно приходите от дейността на "Летище София" ЕАД, които ще бъдат достатъчни за покриване на текущите разходи за погасяване на главниците по кредитите и на съответните лихви.
    За периода 1998-2017 г. се очаква дружеството да реализира от дейността си приходи в размер на около 1 млрд. и половина долара.
    С проведеното гласуване членовете на комисията единодушно подкрепиха законопроекта, на основание на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на Летище - София в размер на 60 млн. екю, подписан на 9 септември 1997 г. в Люксембург".
    Господин председател, няколко изречения ще ми позволите да направя в допълнение към доклада на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, за да бъдат облекчени народните представители при вземане на решение.
    В точка "в" при изброяване на условията, става дума за годишна лихва в зависимост от вида на валутата. В договора, тези от вас, които са се запознали с него, са забелязали, че има клауза, която предвижда бенифициера - страната-получател да има предпочитание към валутата, в която иска да бъде получен всеки един от траншовете на този заем и съответно ще се прилага лихвата, която в дадения момент е валидна, е в сила за съответната валута.
    На евентуални въпроси от страна на някои колеги може да се отговори, че това е една практика на Европейската инвестиционна банка, която се прилага по отношение на всяка една страна-заемополучател.
    Иначе, в текста на договора няма други норми, други положения, които да предизвикват, поне според мен, някакви допълнителни въпроси.

    Ако страната-заемополучател забави получаването на транша, има една клауза, която е санкционираща, в смисъл, че се плаща 1 на сто допълнителна годишна лихва за времето на това забавяне и получаване на транша. Това е една норма, която дисциплинира, която респектира заемополучателят да упражнява правото си така, както е предвидено в договора. Това и гарантира срочното изпълнение на съответната сделка.
    В комисията представителите на Министерството на транспорта убедително доказваха, че "Летище София" ЕАД, което е крайният използвач на кредита, е в състояние безпроблемно, в рамките на една оптимална програма за неговите доходи, да обслужва този заем от 60 млн. екю. Целият проект е от 123 млн. екю, останалите средства се осигуряват в страната и по програмата ФАР.
    Това са, господин председател, допълнителни неща, които си позволих да дам като информация на народните представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Становището на Комисията по външна и интеграционна политика ще докладва господин Клайн. Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЕДУАРД КЛАЙН: Господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На свое заседание от 23 октомври 1997 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за Закон за ратифициране на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на Летище София, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 1997 г. След проведените разисквания комисията прие следното
    "С Т А Н О В И Щ Е:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на Летище - София в размер на 60 млн. екю, подписан на 9 септември 1997 г. в Люксембург.
    27 октомври 1997 г."
    То е подписано от председателя на комисията господин Агов. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
    Имате думата по законопроекта.
    Тъй като няма желание за изказвания, поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на Летище - София.
    Гласували 150 народни представители: 150 за, няма против и въздържали се.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Имате думата за процедура, господин Стоилов.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Господин председател, предлагам законопроектът да бъде приет и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Не виждам някой да иска да изрази противно становище.
    Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Стоилов.
    Гласували 138 народни представители: 137 за, 1 против, няма въздържали се.
    Процедурното предложение е прието.
    Господин Стоилов, ще моля да докладвате законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: "Закон за ратифициране на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на проект за реконструкция и разширение на Летище - София.
    Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и "Летище София" ЕАД за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на Летище - София в размер на 60 млн. екю, подписан на 9 септември 1997 г. в Люксембург."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някакви изказвания по наименованието на закона и по неговия единствен член? Няма.
    Моля, гласувайте наименованието на закона и член единствен.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Докато гласуват колегите, господин председателю, ще ми разрешите да направя една бележка, която е звучала в тази зала и миналата година, когато Вие също бяхте в ръководството на събранието.
    Става дума за следното: Комисията по бюджет и финанси неведнъж е вземала решение, смисълът на което решение е бил искане към правителството, респективно към съответните ведомства, когато предлагат закони, с които се увеличава държавният дълг на страната, в това число и поемане на гаранции за сключване на споразумения за кредити, да бъде предоставена на Народното събрание, на уважаемите народни представители, справка за динамиката на външния дълг на страната и на поеманите ангажименти. Никога съответните ведомства и в повечето случаи Министерството на финансите не са възразявали. Тук това решение е преповтаряно.
    И аз моля днес - това е и мотивът на моето изказване - да препотвърдим това свое искане, отправено към правителството, респективно към съответните ведомства, които внасят законопроекти, увеличаващи чрез сключваните споразумения държавния дълг и поемането на финансова гаранция. Мисля, че няма да има възражения и от Ваша страна, и от който и да е от народните представители. Това е една полезна информация. Този въпрос възниква непрекъснато при заседанията на Комисията по бюджет и финанси. Мисля, че това внася и един допълнителен елемент на яснота, на прозрачност във връзка с големия проблем за страната, външния дълг. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов. Малко нарушихме правилника, защото по време на гласуване не могат да се правят изказвания.
    Обявявам резултата:
    Гласували 149 народни представители: 149 за, няма против и въздържали се.
    Законът е приет и на второ четене.
    А по въпроса, който постави господин Стоилов, мисля, че може и комисията да направи едно искане до съответния министър, или пък комисията да отнесе въпроса към председателя на парламента господин Соколов, който да постави този въпрос пред Министерския съвет.
    Следващата точка от нашата програма е първо четене на законопроекта за корпоративното подоходно облагане, с вносител Министерският съвет.
    Имате думата, господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сблъскваме се с един проблем и той е, че технологичното време е недостатъчно, за да можем да ви предложим този закон за разглеждане на първо четене. Затова и няма становище на нашата комисия. И преди половин час аз разговарях на тази тема с председателя на комисията: това становище ние ще можем да предоставим на уважаемите народни представители утре сутринта при раздаване на материалите. В този смисъл въпросът е технологичен. Ние и вчера сме заседавали до 16,00 часа. Това е единственият проблем, а иначе има становище на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Виждам, че и в моите материали няма становище на водещата комисия, но ние сме гласували програмата за дневния ред и затова ще ви помоля да направите предложение от залата за разместване на точките. Или по-точно не за разместване на точките, а да отложим гледането на тази точка за следващото заседание.
    Нямаме ли готовност и за следващата точка? Тогава направете предложение за отлагане на точки 5 и 6.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Господин председател, колеги! Аз ви моля да направим едно разместване в дневния ред и да следва гледането на т. 7 - първо четене на законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, която да мине всъщност като т. 5.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
    Има ли противно становище?
    Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане за следващото заседание на точки 5 и 6 от седмичната програма.
    Гласували 139 народни представители: 115 за, 15 против, 9 въздържали се.
    Предложението е прието.

    Пристъпваме към ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
    Моля председателя на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията господин Лучников да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! На заседание, проведено на 30 октомври 1997 г., Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обсъди законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания N 02-01-42, внесен от Министерския съвет.
    Комисията намира закона за необходим и навременен, защото с него поначало се актуализира размерът на глобите и санкциите, налагани за различни видове административни нарушения.
    Комисията прие с известна резерва предложението да се създаде нова ал. 2 към Закона за пребиваване на чужденците в Република България, в смисъл че чужденец без разрешение за работа, получил възнаграждение от работодател или възложител за положен труд, се наказва с глоба от 40 хил. до 200 хил. лева.
    Независимо от това комисията единодушно прие да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване внесения от Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Имате думата за изказвания по законопроекта.
    Очевидно няма народни представители, които искат да вземат отношение, поради което поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Моля, гласувайте.
    Гласували 133 народни представители: 119 за, няма против, 14 въздържали се.
    Законопроектът за изменение на Закона за административните нарушения и наказания е приет на първо четене.
    По следващата точка също няма готовност от комисиите, поради което можем да приемем, че за днес програмата е изчерпана.
    Няколко съобщения:
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание днес, сряда, от 15 ч. в зала 42.
    Комисията по културата и медиите ще проведе заседание утре, четвъртък, от 15 ч. в зала 134.
    Временната комисия по проблемите на борбата с престъпността и корупцията ще проведе заседание утре, 6 ноември, четвъртък, от 18 ч. в зала 232.
    Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседания днес от 14,30 ч. и утре, 6 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
    Комисията по икономическа политика ще заседава на 5 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
    Комисията по земеделието горите и поземлената реформа ще проведе заседания на 5 ноември, сряда, от 15 ч. и на 6 ноември, четвъртък, от 15 ч. в зала 130.
    Парламентарната група за приятелство с Китай ще проведе заседание на 7 ноември от 11,30 в зала "Изток" на Народното събрание. Ръководството моли всички членове на групата да присъстват.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 6 ноември, от 9 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 12,47 ч.)




    Председател:
    Йордан Соколов


    Заместник-председатели:
    Иван Куртев

    Благовест Сендов



    Секретари:
    Виктория Василева

    Иван Бойков
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания