Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 6 юни 1997 г.
Открито в 9,00 ч.
06/06/1997
    Председателствували: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
    Секретари: Анелия Тошкова и Иван Бойков

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Има думата господин министър-председателят Иван Костов. (Ръкопляскания)
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата пред Народното събрание да развия някои от идеите, които правителството има за реализиране на приоритета, приет единодушно от вас, за решителна борба срещу престъпността и най-вече организираната престъпност, корупцията, независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата.
    Искам да изложа ангажиментите, които правителството ще поеме за произтичащите от това съгласие промени в законодателството, и призовавам вас да разгледате, да обсъдите преди това в една широка политическа дискусия, която, надяваме се, че ще се превърне и в обществена дискусия, всички тези проекти за изменение и допълнение или за нови закони.
    Декларираната от всички политически сили готовност за борба с престъпността ми даде основание да уверя партньорите ни от Европейския съюз, от Европейската комисия, че в България разделителната линия не е между политическите партии, фронтовата линия е между държавата и престъпността. Едновременно с това аз заявих, че ние ще приемем закони, които отговарят на европейските стандарти, защото ние не искаме мафиотска, но едновременно с това не искаме и полицейска държава. Ние не приемаме принципа, че трябва да платим със свобода, с част от свободата и правата на гражданите създаването на здрав законов ред. Ще търсим начин да засилим законодателството, отговаряйки на тези високи европейски стандарти. Защото в противен случай ние няма да отговорим на високите изисквания, които България постепенно трябва да изпълни, за да бъде интегрирана в Европейския съюз.
    Искам да обърна вниманието ви върху едно обстоятелство, което според нас е изключително важно - ние трябва много бързо да засилим възможностите на изпълнителната власт и на съдебната власт, изобщо на всички правозащитни органи, в борбата им с престъпността. Защото в момента българските граждани се страхуват повече от престъпниците и имат по-малко респект от държавата. Българските граждани точно заради това плащат рекет на организираната престъпност и в много случаи се отклоняват от плащане на данъците.
    Ние трябва да извършим тези изменения много бързо, защото държавните институции в страната са в тежко състояние. Ние трябва да знаем, че борбата срещу престъпността и корупцията е борба за засилване на авторитета на българската държава и на нейните органи и структури. Вярно е, че част от това отслабване дойде и от многобройните междуинституционални войни. Вярно е, че на един или друг етап не беше ясно, че това е обща отговорност и различните институции и структури се опитваха да прехвърлят отговорността като горещ картоф. Сега обаче ние имаме едно много мощно оръжие и това оръжие е националното съгласие - че изключително важен национален приоритет в политиката трябва да бъде тази решителна борба с престъпността. Прави бяха от опозицията да искат и да търсят конкретни ангажименти, не общи декларации по принцип, не закани в борбата срещу престъпността. Аз тук ще напомня, че и правителството на Любен Беров, и правителството на Жан Виденов правеха, декларираха, обявяваха и дори подписваха някакви програми за борба с престъпността. Става въпрос действително за съгласие по конкретни ангажименти, по конкретни идеи и то съгласие, което трябва да се постигне много бързо. Ние признаваме правото и искаме да дадем правото на всяка политическа формация в българското Народно събрание да изрази ясно своята позиция по въпроса за засилване със средствата на законодателството на възможностите на правозащитните органи. Ние не желаем да правим на тъмно и скрито тези промени, за да не се почувства никой или по-точно никоя политическа сила като мишена на тези промени. Защото истинската мишена на това законодателство е престъпността, най-вече организираната престъпност и корупцията. Защо казвам много бързо? Защото ние не можем да пребиваваме дълго в състояние на разбити държавни институции, на несъгласувана процедура и прекъсваща се процедура между правозащитните органи. Защото през това време организираната престъпност непрекъснато взема връх. В продължение на няколко години, заети в междуособици и в битки помежду си, политиците в България допуснаха да се отслабят възможностите на държавата да се защитава и в момента държавата действително е в изключително тежко състояние, допуснала е да се появят центрове на власт, претендиращи да са власт в държавата, успоредно, паралелно на тази власт, която е избрана от народа.
    Вярно е, че редица фактори обуславят бурното развитие на престъпността в страната. Ние не можем да не се съгласим с оценките, които се правеха в миналите години, че и икономическата криза, и обедняването на населението, и безработицата, и задълбочаващото се разделение между бедни и богати, и разрушаването на нарасналата ценностна система, бяха причината за взрива в престъпността. Но ние не можем да си затваряме очите за това, че една част от хората, заети в държавните органи за сигурност, прекрачиха барикадата и минаха от другата страна и то под насърчителния поглед на определени политически сили. Част от хората, които служеха на държавата, на нейната сигурност, в момента са фактори в тази престъпност и ние не бива да си затваряме очите пред това, защото това е една наистина голяма опасност. Защото това са хора опитни, хора, които са много сериозен противник.
    Не е случайно обстоятелството, че те протягат непрекъснато ръка към политическата власт в България, че не се държат като нормален бизнес, който търси лобиране в законодателната, в изпълнителната власт, който се стреми да постига сделки. Не е случайно обстоятелството, че те непрекъснато застават в позата на претенденти - те да определят какво да става в България.
    Ето част от идеите, които правителството, обсъждайки, ще се надява да узреят достатъчно в обществения и политическия диалог.
    Ние ще започнем една интензивна програма за разработване на закони, най-вече допълнения и изменения на закони, и тя ще стартира вероятно от следващата седмица. Но част от тези закони и част от идеите по-точно за тези промени, трябва да са известни на обществеността, трябва да са известни на политическата класа в България.
    Наказателното законодателство е само едно при това нерешаващо средство за контрол върху престъпността. Успешната борба срещу престъпността изисква редица икономически и административни мерки - ускорена приватизация на държавната собственост, ограничаване до минимум разрешителния режим за извършване на различни дейности, реформа на администрацията, която да даде възможност да заработят важни контролни държавни органи.
    В резултат на бурните промени правната система в България значително изостана от общественото развитие. Старото законодателство не може да обслужва повече обществените нужди. Липсата на адекватна правна уредба се отрази отрицателно върху развитието на икономиката и насърчи престъпността. Нормативният вакуум в областта на банковото и кредитното дело, на застраховането, улесниха злоупотребите, измамите, присвояването на държавни средства и изтичането им зад граница.
    Наказателното законодателство в днешния си вид не дава възможност за ефективно противодействие срещу престъпността. В условията на прехода възникнаха нови форми на общественоопасно поведение, които не се санкционират от Наказателния кодекс.
    Например не са криминализирани редица обществено- опасни прояви на организираната престъпност.
    Наказателно-процесуалният кодекс също не отговаря на новите обществени нужди. Например той не предвижда защита на свидетелите. А основният фактор, с който господства организираната престъпност по признанието на всички международни специалисти, това е страхът, страхът от саморазправа, страхът от това, че срещу отделния човек стои организация, която може да го накаже.
    При нас не са предвидени и специални процедури за установяване и за наказване на престъпленията по изпирането на мръсни пари.
    Какви са нашите идеи за изменения в Наказателния кодекс?
    Преди всичко нужно е да се определи насилственото поведение, агресията, в областта на икономиката, на политиката, бита, на улицата, в междуетническите отношения, разпространението на оръжие сред населението, създаването на големи въоръжени групи и други и да се предвидят съответни наказателно-правни забрани.
    Нужно е също да се усъвършенства и института на неизбежната отбрана, който трябва да предостави по-големи възможности за самозащита на гражданите.
    Следва да се регламентира в закона задържането на престъпник като обстоятелство, което изключва обществената опасност на деянието.
    Икономиката е една от най-криминогенните сфери. Необходимо е да се даде нова правна оценка на икономическото поведение в условията на преход към пазарна икономика и да се определят тези деяния, които поради високата си обществена опасност и разпространеност, заслужават да бъдат криминализирани. Става дума преди всичко за различните форми на "противозаконно придобиване" на собственост. Следва да се предвиди наказателна отговорност за:
    1. Използване на служебното положение за незаконно облагодетелстване при приватизацията, данъчната, митническата, износната, лицензионната и другите дейности, в частност за неоснователно даване и отнемане на лицензии на банка, както и за даване на банкови гаранции.
    2. За нови прояви на рекет.
    3. За различните форми на лъжепредприемачество - фирми, акционерни дружества и други, с цел присвояване на чуждо имущество.
    4. За неплащане на данъци в големи размери.
    5. За незаконно пускане на ценни книжа.
    6. За извършване на неразрешена търговска и застрахователна дейност.
    7. За получаване на кредит въз основа на неверни сведения.
    8. За нелоялна конкуренция и установяване на монопол върху пазари и цени.
    9. За присвояване на имущество с помощта на компютърна техника.
    10. За използване на финансовите институции за легализиране на имущество, придобито чрез престъпление, така нареченото изпиране на мръсни пари.
    Съвременната организирана престъпна дейност не се вмества в класическите рамки на съучастието. Поради това Наказателният кодекс трябва да се съобрази с криминологичната реалност и да се създадат правни норми, които да отразят адекватно обществената опасност на новите форми на задружна престъпна дейност.
    Във връзка с това се постави и спорният въпрос за възможността юридически лица да носят наказателна отговорност. По-конкретно необходимо е да се предвиди строга наказателна отговорност за създаване и участие в различни престъпни сдружения, като се диференцира отговорността в зависимост от степента на организираност на групата.
    Първо, въоръжена престъпна група.
    Второ, организирана въоръжена престъпна група, която си поставя за цел да върши нападения срещу граждани или организации - бандитизъм.
    Трето, организирана престъпна група, в която участват и длъжностни лица от законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
    Четвърто, създаване на престъпна организация за извършване на тежки престъпления и други.

    Необходимо е също да се създадат нови, по-тежко наказуеми състави за престъпления, за незаконната трансгранична търговия с хора, наркотици и оръжие. България трябва да даде своя дан в борбата с международната престъпност.
    Що се отнася до корупцията, Наказателният кодекс на Република България съдържа редица норми. Необходимо е съществуващите разпоредби на Наказателния кодекс да се приспособят към съвременните прояви на корупция и да се създадат специални, конкретизиращи норми, които забраняват специфичните форми на корупция в някои области на обществения живот, преди всичко длъжностни злоупотреби при приватизацията на държавната собственост.
    Освен посочените изменения в Наказателния кодекс, продиктувани непосредствено от нуждите на живота, следва да продължи работата по усъвършенствуване на общата част на Наказателния кодекс. Необходимо е да се преоцени тежестта на престъпните деяния при новите социални условия и да се предвиди съответна наказателна отговорност. Например размерът на глобите за различните престъпления в Наказателния кодекс следва чувствително да се увеличи. Нужно е още да се усъвършенствува системата на наказанията, институтите на невменяемостта, вината, освобождаването от наказателна отговорност. Следва да се отменят разпоредбите на чл. 26 от Наказателния кодекс относно продължаваното престъпление, които затрудняват, забавят и оскъпяват правораздаването по наказателните дела.
    Какви идеи за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс предлагаме?
    Ефективността на борбата с престъпността зависи до голяма степен от процедурата за разглеждане на наказателните дела. Съществуващата процедура в много случаи забавя и дори парализира наказателното правораздаване. Държавата трябва да реагира бързо и необратимо на извършеното престъпление. Наказанието може да постигне целта си само, когато непосредствено следва престъплението. Поначало контролът върху престъпността е съпроводен неизбежно с ограничаване правата на гражданите. Когато законодателят определя принципите на наказателния процес, той винаги се изправя пред дилемата коя от двете ценности да предпочете - обществения интерес под контрол върху престъпността или правата на гражданите. Тук е необходима дискусия.
    Във връзка с това трябва да се задълбочи диференцирането на наказателната процедура според тежестта и сложността на разглежданите престъпления. Наказателно-процесуалният кодекс на Република България предвижда три форми на наказателен процес, които взаимно се допълват: наказателен процес с предварително следствие, наказателен процес с дознание и съкратен, опростен или бърз наказателен процес, при който подобно на англосаксонското право не се предвижда предварително разследване, а има само съдебна фаза.
    Необходимо е да се усъвършенствува уредбата на това кратко, бързо производство по чл. 409 - чл. 414 от Наказателно-процесуалния кодекс и да се разшири приложното му поле, тъй като краткото производство се прилага само от районния съд. Следва да се измени подсъдността на делата, като се разшири кръгът на престъпленията, които районният съд разглежда.
    За да се ускори правораздаването, е необходимо да се ограничат основанията за връщане на делото за допълнително разследване от страна на прокурора и съда, без обаче да се накърнят възможностите на съда за установяване на обективната истина и правото на обвиняемия на защита.
    Новата Конституция установи, че съдебният процес в Република България е състезателен. Но принципът на състезателността не е проведен докрай в нашия наказателен процес. Следва да се ограничи служебното задължение на съда да разкрие обективната истина по делото, т.е. официалното начало, като по такъв начин съдът ще се освободи от известен обвинителен уклон в своята дейност.
    За успешната борба с организираната престъпност е необходимо да се регламентира в Наказателно-процесуалния кодекс възможността данните, които са събрани със специални разузнавателни средства - наблюдения, подслушване, филмиране и т.н., да се използуват като доказателства в наказателния процес. Впрочем така е в италианското правораздаване. Тоест, тези събрани средства да имат доказателствена стойност. Заедно с това обаче следва да се създадат достатъчно гаранции, че конституционните права на гражданите няма да бъдат нарушени от евентуален административен произвол на органите на Министерството на вътрешните работи. Разрешението за използуване на специални разузнавателни средства би следвало да се дава от съда.
    Една от най-важните гаранции за законност на правосъдието и за правата на гражданите е да се регламентират строго в Наказателно-процесуалния кодекс правилата относно доказателствените средства и доказване. Данните, получени чрез нарушаване на закона, не могат да послужат като доказателство по делото. Въз основа на тях не може да се гради изводът, че обвиняемият е извършил престъпление.
    Следва да се предвидят в Наказателно-процесуалния кодекс специални мерки за защита на свидетеля, когато в резултат на свидетелствуването възникне опасност за неговия живот, здраве и имущество. Основанията за задържане под стража на обвиняемия и съдебният контрол върху задържането му по Наказателно-процесуалния кодекс следва да се приведат в съответствие със строгите изисквания на Европейската конвенция за правата на човека.
    За борбата срещу незаконното забогатяване.
    В условията на преход към пазарна икономика някои граждани натрупаха за кратко време огромно имущество. Необходимо е да се създаде ефикасен правен инструмент за установяване произхода и отнемане на имуществото, придобито по незаконен начин. За целта е нужно да се приеме Закон за отнемане на неправомерните доходи, който ще отмени сега действуващата глава трета от Закона за собствеността на гражданите. При това трябва да е ясно, че правителството не е против забогатяването на гражданите. Ние обаче сме против това забогатяването да става с незаконни средства. Добре е и да се обсъди идеята за данъчна амнистия не за доходите, които са придобити по престъпен начин, а за доходите, за които не са платени данъци. Може би следва да се приеме закон, който да даде възможност за последващо деклариране на придобито имущество и плащане на данък за това.
    За промени в Закона за застраховането.
    Застраховането, което днес извършват някои охранителни фирми, е чисто и просто изнудване на гражданите. Ние не бива да търпим това. Ще внесем Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането, който ще забрани една фирма да извършва едновременно застрахователна и охранителна дейност. Нарушаването на тази забрана ще води до отнемане на лиценз или ще доведе до недаване на лиценз.
    За повишаване на ефективността на правозащитните органи.
    За да се завърши реформата на съдебната система, е необходимо да се предприемат съответни изменения и допълнения в процесуалните закони, които въвеждат триинстанционното съдебно производство. При строго спазване на установената от Конституцията независимост на съдебната власт Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция ще засили своята дейност за подобряване бързината и качеството на правораздаването. В съответствие с правомощията си по Закона за съдебната власт Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция щe активизира работата на инспектората, който проверява образуването и движението на съдебните прокурорски и следствени дела.
    Но нека си кажем направо - част от съдебната система не функционира, делата се избягват, не се стига до завършване на правораздавателния процес поради една простичка причина и това е страхът. И парите, прави сте.
    Ако ние не покажем политическа и държавническа воля да се справим с престъпността, неверието в институциите и отчаянието ще стопят и последната надежда на хората в нас като политическа класа, призвана да води нацията към по-добри дни. Всяко забавяне или политическо заиграване ще подрие основите на демократичната държава, която се стремим да изграждаме вече 7 години.
    Ние сме решени да водим докрай битката за отвоюване на България от престъпниците и ще бъдем безкомпромисни, на първо място, към самите себе си. Дали сме дума, битката ще се води последователно и докрай, независимо от политическия цвят, на всички нива и във всички власти на държавата. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания, депутатите от мнозинството стават на крака)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Изслушахме доклада на господин министър-председателя.
    Някой от парламентарните групи иска ли да вземе отношение? - Господин Велко Вълканов.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, изслушах с голямо внимание експозето на господин Костов и няма да скрия, че изпитвах смесени чувства. Без всяко колебание ще подкрепя много от неговите констатации. Съвършено вярно е, че днес някои групировки, смятани формално за бизнесгрупировки, се стремят към политическата власт. Аз самият съм могъл да наблюдавам това явление и съм изпитвал сериозни безпокойства. Нямам възражение срещу това партии и политици да имат определен контакт с бизнесмени, но целият въпрос се свежда до това - кой кого обслужва в случая, дали партията обслужва бизнесмена, или бизнесменът обслужва партията. Нещастието започва тогава, когато определени политически среди се поставят в услуга на бизнеса, който се превръща в политическо явление.
    Много верни констатации се направиха и във връзка със законодателството и със съдебната система. Почти не намирам какво да възразя и все пак има много въпроси, по които аз не мога да дам своето съгласие. Аз и при обсъждането на програмата на правителството направих своите бележки, искам сега да подчертая - съвършено погрешно е да се смята, че с една приватизация ние ще отстраним престъпността. Погрешно е да се смята, че една реформа в правото би решила окончателно проблемите на престъпността. Бих искал да бъде ясно на всички, че правото в огромен брой случаи е безсилно да реши проблеми, които стоят извън самото него. Проблемите в случая са най-напред икономически, те са социални, те са нравствени и едва тогава те са вече и правни. И по тази причина смятам, че дори да имаме едно съвършено законодателство в областта на банковото дело, на наказателното право, наказателния процес ние ще имаме една сериозна престъпност. Защото, повтарям, причините са не толкова в самото право, колкото извън правото. Правото не може да направи повече от онова, което позволява икономическият строй на обществото на даден етап от неговото развитие.
    Бих искал да посоча един много съществен довод, да използувам един много съществен довод в тази насока. Има страни, в които законодателството е напълно перфектно, съвършено, страни, в които има пълна приватизация, почти няма, или съвършено незначителна част от собствеността е държавна и въпреки това там има тежка престъпност, във всички случаи много по-тежка, отколкото у нас. Например, смея да твърдя, че престъпността в една Англия, в една Германия, в една Италия, в Съединените щати е по-тежка от престъпността в България. И ако вие поискате една по-точна информация за положението в тези страни, в които правните въпроси са решени, в които има пълна приватизация, вие ще видите, че това, което казвам, е самата истина.
    Мисля, че са съвършено правилни и вашите упреци към съдебната власт. Тя наистина работи крайно зле, съвършено незадоволително. С години се влачат процесите, с години задържаните лица стоят в следствения арест, без да имат обвинителен акт. Но ви питам: ако си представим, че нашата съдебна власт е съвършена, бихме ли могли да се надяваме, въпреки на това или в резултат на това, благодарение на това на една успешна дейност в тази насока. Мисля, че едни очаквания в тази насока ще бъдат съвършено неоправдани. Дайте си сметка, уважаеми колеги, че през последните 7 години престъпността се е увеличила над 4 пъти. Сега имаме над 200 000 дела годишно. При този недостатъчен апарат, при тези неподготвени следователи, колкото и да е голямо желанието и колкото и да е съвършена правната система, при която те ще работят, те не могат да имат успех.
    Следователно, отново се връщаме към този направен вече извод, че причините аз престъпността стоят главно извън самата правна система.
    Според мен борбата с престъпността не може да има успех при едно снижено правно съзнание. Аз твърдя, че правното съзнание у нас днес е на изключително ниско равнище. И ние, политиците, включително и депутатите, направихме твърде много, за да падне правното съзнание в нашето общество. Правното съзнание се изгражда трудно, бавно, мъчително и е достатъчен само един акт на неуважение на правото, за да рухне цялото изграждано с години правосъзнание. Не можем да очакваме уважение към правото, към правните институции, ако ние например организираме разгром над парламента. По-нататък, не можем да очакваме истински успех в борбата с престъпността при едно снижено нравствено съзнание. Аз твърдя, че у нас нравственото съзнание е на твърде ниско равнище. То е подчинено на една съвършено порочна ценностна система. Една ценностна система, в която основно място заемат парите като критерий за добро и лошо и последното място се заема от човешката личност. Ние трябва да се борим за една обратна система, при която човекът да заема основното си място това, което заслужава и всичко останало да бъде подчинено на човешката личност. (Единични ръкопляскания)
    В заключение искам да подчертая, господин министър-председателю, уважаеми колеги, че основният фактор в решението на тези въпроси е системата - системата, разбирана като обществено-политическа система и обществено-икономическа система. Система, в която няма достатъчно социалност винаги неизменно ще ражда престъпност. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в ДЛ)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълканов.
    Има думата госпожа Петя Шопова.
    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Евролевицата, за да изразя нашата подкрепа към днешните изявления и позиция на българското правителство. (Ръкопляскания от СДС)
    Лично аз и моите колеги чакахме този ден 4 години, а българското общество - 7 години. Защото през 1993 г., казвам го за колегата от Демократичната левица, който се смее радостно, но който не знае за какво се смее (ръкопляскания от СДС), народните представители от Евролевицата, които тогава бяха независими народни представители, заедно с подкрепата на други наши колеги бяхме инициаторите за внасяне на проект за нов Наказателен кодекс.
    Уважаеми колеги, цялото българско общество очаква отношението на Народното събрание и на правителството към въпросите на борбата с престъпността. Тези въпроси не могат да бъдат изчерпани с наказателното законодателство, така както беше посочено в речта на министър-председателя, но наказателното законодателство е сериозната основа на борбата с престъпността.
    Тогава, когато внесохме нашия проект, не само обществото, но и Тридесет и шестото Народно събрание не беше готово за това. Тридесет и седмото Народно събрание изобщо не се занимаваше с тези въпроси или се занимаваше с тях откъслечно и на парче. За първи път в програмата 2001 на българското правителство ние видяхме сериозен анализ и сериозна перспектива. Те обаче бяха поставени в един общ план.
    Лично аз съм изключително удовлетворена от днешната реч на министър-председателя, защото тя в изключителна дълбочина от гледна точка и на терминологическите анализи и прогнози, и на общественото мнение сред юристите анализира онова, което е необходимо. Без да продължавам тези мои разсъждения от името на нашата група искам да пледирам само за едно пред министър-председателя, пред правителството и пред всички парламентарни групи: колеги, ние смятаме, че наказателното законодателство не трябва да продължи да се изменя. Ние смятаме и смятам, че ще бъдем подкрепени от цялата юридическа общественост, че е необходимо ново наказателно законодателство. Идеите за Наказателен кодекс, които изброи министър-председателят господин Иван Костов, са идеи за нов закон. Идеите, които изброи за Наказателно-процесуален кодекс, са идеи за нов Наказателно-процесуален кодекс, а едновременно с това в пакет трябва да бъде приет и Закон за изпълнение на наказанията.
    Затова като приветстваме идеята на българското правителство ние предлагаме на Тридесет и осмото Народно събрание незабавно да се заеме с приемането на ново наказателно законодателство и това да бъде приносът на нашето Народно събрание в решаване въпросите на борбата с престъпността. Желая успех и на правителството, и на цялото Народно събрание в това тежко и важно начинание. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожа Шопова. Господин Георги Първанов.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа! Ще си позволя да взема думата от името на Парламентарната група на Демократичната левица, въпреки че, признавам, ние бяхме изненадани от появата на кабинета и от поставянето на този проблем в дневния ред на парламента за днес.
    Изслушахме с внимание изявлението на министър-председателя и съм длъжен да кажа, че ние подкрепяме и ще подкрепим всички искрени усилия и намерения за ефективна, за истинска борба с престъпността и корупцията.
    Това е и ще бъде един от приоритетите в дневния ред на Тридесет и осмото Народно събрание, както беше впрочем и в дневния ред на Тридесет и седмото Народно събрание, въпреки че резултатите тогава не могат да бъдат оценени като задоволителни.
    Постигането на ред и законност е първото необходимо условие и за излизането от кризата, и за успешното развитие на реформата. Ние вече декларирахме своята готовност за една конструктивна позиция, за търсенето на съгласие, на единодействие в името на общонационалните задачи, каквато безспорно представлява борбата с престъпността.
    Когато става дума за ефективна борба с престъпността, с престъпниците, демократичната левица ще бъде в авангарда. Когато става дума за истинска война с престъпността, а не за имитации, ние не трябва да се делим на цветове. Трябва добре да осъзнаем, че ефективната борба с престъпността изисква изпълнението най-малко на три условия - стабилна законодателна основа, ясни ангажименти и активност на всички държавни институции - и на изпълнителната, и на съдебната власт, и не на последно място, стабилна кадрова основа.
    Демократичната левица ще участва активно в целия законодателен процес, стига, разбира се, да не се прекрачват границите и да не попаднем, както декларира и министър-председателят, в царството на полицейската държава.
    Ефективното взаимодействие между институциите при запазването на възловото място на Народното събрание за нас представлява също едно много важно условие. Парламентът не бива да бъде реализиран като един придатък на изпълнителната власт, да не бъде машина за гласуване. Ние настояваме за повече прозрачност в действията, в намеренията на изпълнителната власт и разглеждаме днешната декларация като една първа, необходима стъпка в това отношение.
    В голямата битка с престъпността е особено важно да има стабилност в кадровия потенциал. За съжаление и при служебното правителство, а струва ми се и при новия състав на изпълнителната власт, бяха реализирани масови уволнения по всички структури на МВР, което, струва ми се, създава условия за дестабилизация на системата.
    И най-сетне, тези декларирани намерения, които, повтарям, в голямата си част са приемливи за всички нас, трябва да бъдат реализирани в една специална програма - програма, която да бъде ресурсно и законово, и финансово, и кадрово осигурена. Нужни са наистина единни действия на всички институции, на политическите партии и обществените организации, на цялото българско общество в голямата, ще си позволя да я нарека, отечествена война с престъпността. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов. Господин Жорж Ганчев от името на Българския бизнесблок.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (БББ): Господин министър-председател, колеги! Благодаря за благородното начинание. Смятам, че е извънредно закъсняло в нашето отечество. В Тридесет и седмото Народно събрание Българският бизнесблок в лицето на Георги Дилков-Лорда и Димитър Дичев наистина настояваше за драстични мерки в борбата срещу престъпността, даже господин Лучников ме обвини че съм екзекутор N 1 на България от тази трибуна.
    Искам със съжаление да констатирам, че и червени, и сини, вие бяхте свързани с финансовите групировки и със силовите групировки, не можете да го отречете. (Шум и възгласи "Е-е-е" в залата) Ако желаете да ви го доказвам, мога да ви го докажа. (Шум и реплики в блока на СДС)
    Но понеже винаги виждам нещата в перспектива, моля се Богу това никога да не се повтори. Знам, че има чисти хора и от двете страни и точно към тях адресирам. Когато се обърнем назад и се поучим от грешките си един път завинаги, благородната постъпка на министър-председателя с тази програма ще бъде наистина оценена и с цялата й тежест ще бъде имплементирана в нашия политически и обществен живот. Благодаря. (Ръкопляскания)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ганчев.
    Госпожица Екатерина Михайлова.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин съпредседател, уважаеми колеги народни представители, господа министри! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили бих искала да кажа много малко неща, защото мисля, че намеренията ги чухме всички, дебатът тепърва предстои и в пленарна зала, и в обществото затова точно как ще изглеждат законите и точно как ще бъдат разпределени отговорностите на различните власти.
    Това което обаче днес искам да заявя от трибуната на Народното събрание е, че настина е крайно време целият български парламент - господин Ганчев, недейте да прехвърляте само сини - червени... - целият български парламент е длъжник. Недейте да изключвате отделни парламентарни групи от това, което предстои (ръкопляскания от мнозинството), защото и тези парламентарни групи, които в момента бягат, или поне не се ангажираха с отговорност и прехвърлиха на други вината, също носят известна отговорност за това, което се случваше до този момент в България. Те също бяха част от политическия живот и ако тръгнем в този момент не да се борим с престъпността, а да започнем да ровим дребничко и да се опитваме някъде другаде да търсим белята, нищо няма да свършим.
    Изисква се много голяма воля от всички нас, които в този момент сме застанали във властите - говоря за нас, народните представители, но разбира се и за тези, които са в изпълнителната, които са и в съдебната власт. Без волята на хората в трите власти, без желанието и честността на тези хора, без прочистването - и го казвам съвсем спокойно, защото не става въпрос за политическо прочистване, а за прочистване от тези, които наистина дискредитираха властта, от тези, които се свързаха с престъпни групировки, които се свързаха с икономически интереси, към които и в момента протягат ръце тези интереси.... Ако всички тези хора - честни и отговорни - не се обединят и не застанат от едната страна на барикадата, няма никакво значение след това кого ще обвиняваме. Просто държавата ни няма да я има.
    Това което аз искам да кажа днес от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е, че наистина имаме нужда от сериозен дебат, но имаме нужда и от много бързо решаване на проблемите. Парламентът е отговорен за това, че трябва да приеме качествени закони - не казвам само бързо, но трябва да приеме и ефективни закони. Трябва да приеме закони, които да решат много проблеми - и икономически, а и норми за това в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс да се гарантира битката с престъпността.
    Волята от наша страна я има. Ние очакваме, господин министър-председател, в най-скоро време да получим законопроектите в парламента, за да може дебатът да започне колкото може по-рано. И наистина така, както поехме ангажимент пред българския народ, да направим така, че до лятната ваканция на парламента да имаме вече приети закони, които да подпомагат изпълнителната и съдебната власт за по-ефективна битка с престъпността. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на госпожица Михайлова.
    Господин Александър Джеров има думата.
    АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! От името на Народния съюз си позволявам да взема думата във връзка с доклада на господин министър-председателя.
    Ние много внимателно изслушахме постановките, които бяха дадени и ги подкрепяме по принцип изцяло. Струва ми се, че действително е време да се удари по масата и да се сложи ред в тази държава. Вярно е, че има много проблеми, които стоят пред нас - пред правителството, пред Народното събрание. Но един от основните въпроси - това е въпросът за справяне с престъпността.
    На мене ми се струва и като юрист, и като народен представител, че твърде много закъсня държавата в борбата с престъпността и по този начин й беше дадена възможността да стигне дотам, докъдето в никоя държава нито престъпникът, нито мафията могат да стигнат. Аз считам, че именно по пътя на съчетаното действие: и на парламента като законодателен орган, и на органите на правораздаването може да се стигне до един действителен резултат.
    Що се отнася до законодателството, разбира се, промени трябва да започнат да стават. И може би промените могат да станат много по-бързо и много по-лесно, обаче в края на краищата би трябвало да се помисли по един изцяло нов Наказателен кодекс, защото само с кърпене, само с поправки няма да можем да свършим работата. Това е като временно явление разбира се, защото много добре ми е известно, че един Наказателен кодекс не се пише за месец или два, но все пак трябва да се започне много системно да се работи в тази област. Новите престъпни състави трябва да влязат в Наказателния кодекс, за да се създаде база за приемането на бъдещия Наказателен кодекс.
    На второ място аз също така споделям виждането, че сегашните процесуални закони са много изостанали. Нека да погледнем годината на изработването на тези процесуални закони и ще разберем докъде стигнахме. Тридесет и шестото Народно събрание създаде нов Закон за съдебната власт и след този закон през Тридесет и седмото Народно събрание нищо не беше направено. В този случай има пълен дисонанс между Закона за съдебната власт и процесуалните закони. Не искам да навлизам в правните подробности, но може ли вече няколко години да имаме съдебни инстанции по Закона за съдебната власт, а процедурно да не може да се стигне до тези инстанции? - Това са някои от дребните подробности, но те не са подробности, те блокираха съдебната власт.
    И последното, на което си позволявам да спра вниманието и апелирам и към господин министър-председателя, и към цялото правителство: не е само до закони. Законът сам не действа. Той си седи. Законът трябва да намери своето приложение. Докато съдебната власт не влезе в ролята си на съдебна власт, ние никой път само със закони няма да постигнем нищо. Тук стои въпросът за Главна прокуратура, за другите прокуратури, въпросът за следствието, въпросът за съда и така нататък.
    Затова моят апел е редом с новото законотворчество, редом със създаването на първите нови положения да се помисли малко и за по-ефективна работа на съдебната власт, защото, пак повтарям, и най-добрият закон, когато не се прилага, нищо не означава. Благодаря. (Ръкопляскания)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джеров.
    Има думата господин Кемал Еюп от Парламентарната група на Обединението за национално спасение.
    КЕМАЛ ЕЮП (ОНС): Уважаеми председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много внимателно слушах речта на господин министър-председателя. Ние изцяло подкрепяме добрите намерения на кабинета и приветстваме тези добри намерения, но още по-горещо бихме приветствали, ако това наистина се реализира през тоя мандат на парламента. Мисля, че сме в крайна фаза да овладеем процесите на проникване на организираната престъпност в структурите на властта - това се отнася и за изпълнителната, и за другите власти.
    Целокупният български народ много изстрада през последните 50 години, а бих казал, че от гледна точка на престъпността - особено през последните седем години. Ние, като Парламентарна група на Обединението за национално спасение, разбира се, честно и отговорно ще подходим и ще подкрепим законопроектите, които се внесат в тази област, но не би трябвало тази характерна черта в изпълнителните власти до тоя момент да се повтаря и от тоя момент нататък.
    Какво имам предвид? - Имам предвид по-специално противопоставянето на една част от българския народ на друга част. Противопоставяне по различен признак - политически, етнически, имуществен.
    Обръщам внимание на това, защото има наченки на такова противопоставяне и от страна на сегашната изпълнителна власт. Не знам по върховете дали през изминалите две седмици от съставянето на новия кабинет са в течение на това, което се наблюдава в страната като ситуация. Но бих искал да сляза малко на по-ниско ниво - това, което ни предава обикновеният български избирател, това, че няма кой да защити труда на българския гражданин, това, че няма държавна власт в лицето на Министерството на вътрешните работи от общинския център надолу. Човек, който изхранва цялото си семейство и се препитава от определена дейност... Не говоря за рекетиране, това господин министър-председателят ясно и точно каза и това ни е известно, мисля, че няма за какво да повтаряме, че някои хора живеят от рекет, а други, тъй като плащат рекет, не си плащат данъците. Но им се отнема на хората последната възможност, краде им се добитъкът и всичко ценно по домовете.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Селски рекет.
    КЕМАЛ ЕЮП: Това е чиста проба кражба, господин министър-председател. И му се отнема последният залък на селянина.
    И политическия или другия оттенък бих искал да засегна. Не бихме желали такива политически поръчки, каквито за съжаление в историята на България са много. Но в най-новата история бих посочил предизборната политическа поръчка със случая Ерджан Рашид-Роко в град Кърджали. (Шум в блока на СДС) Защото този човек го изкараха най-големия бандит на България. (Шум в блока на СДС) Аз не съм на тази трибуна, за да го защитавам. Не казвам, че е кристално чист. За това си има съответните власти, които да докажат. Но познавам много по-големи бандити от него (голям шум в блока на СДС) и по-големи престъпници от него (ръкопляскания в блока на СДС) с цветови оттенък и отдясно, и отляво.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Това ли ви е позицията!
    КЕМАЛ ЕЮП: И много по-богати.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: А от центъра?
    КЕМАЛ ЕЮП: От центъра... Затова съм аз тук от центъра, за да говоря за другите. (Шум в блока на СДС)
    Това, което е той, ще докаже правосъдието. Но искам да засегна още един проблем, който се наблюдава в Лудогорието - по партиен или по друг пристрастен признак да се стигне на ниво не смяна на изпълнители от по-висшите ешелони на властта, но и дребни служители, тоест да се стигне до ниво противопоставяне брат на брата, съселянин на съселянина си. Аз това го отдавам на възпитанието на всички нас през изминалите 45 - 50 години и по-ниската ни политическата култура. И мисля, че бъдещето е пред нас.
    Аз вярвам в демократичността на този парламент, в демократичността на тази изпълнителна власт и вярвам, че България и българските граждани са достатъчно толерантни и демократично мислещи и няма да са празни приказките, които се говорят на най-високо и отговорно ниво, че Европа - това сме ние, и сме в Европа, и ще бъдем в Европа само след като преодолеем тези наши пристрастни, необясними с демократичната логика действия. (Ръкопляскания от СДС)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Преминаваме към първа точка от редовния дневен ред -
     ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА, второ четене.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Продължаваме с трета точка от седмичната програма -
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА, приет на първо четене на 15 май 1997 г.
    Моля председателят на комисията да докладва законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по наименованието на закона? - Няма.
    Моля да гласуваме по наименованието - "Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата".
    От общо гласували 127 народни представители, за - 127, против и въздържали се - няма.
    Наименованието на закона е прието.
    Има думата господин Цонев за процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагам да поканим госпожа Дора Андреева, заместник-министър на финансите, като представител на Министерство на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте за предложението да бъде поканена госпожа Дора Андреева в залата.
    От общо гласували 124 народни представители, за - 124, против и въздържали се - няма.
    Моля да поканите госпожа Андреева в залата.
    Господин Цонев, имате думата да докладвате законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
    В чл. 2 се създава нова ал. 2.
    "Ал. 2. Не се облагат с данък върху печалбата създадените по този закон пенсионни и здравни фондове, училища, университети, висши учебни заведения, болници и други подобни за стопанската им дейност, която е помощна за осъществяване на основната им дейност при условие, че:
    1. те не разпределят печалба за собствениците - физически или юридически лица;
    2. тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност, например инвестиране на фондовете с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи или здравни услуги и други подобни."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Това е едно предложение, което в същия му вид го направих миналата година при първоначалното приемане на Закона за данъка върху печалбата. То беше подкрепено тогава от опозиционните политически сили. Мисля, че при променяне на политическата обстановка и политическото съотношение на силите в парламента то би трябвало да се приеме, още повече че поставя нещата на място и може би запълва и една празнота във връзка с облагането на различни фондации, сдружения и други организации с нестопанска цел за стопанската им дейност, която е помощна за извършване на другата дейност. Мисля, че е изключително важно точно в този момент да се приеме, когато се очертава една силна рестриктивна насоченост на държавния бюджет, който предстои да приемем. Мисля, че трябва да се даде възможност на тези организации, които на практика изпълняват държавна функция - здравеопазване, образование и т.н. - да могат да се активизират, да имат инициатива и чрез ограничена стопанска дейност... Ясно е за какво става дума. Примерно болници лекуват болни, които могат да си плащат и те не знаят как да си плащат.
    Единственият съвет, който мога да дам на болниците, тъй като това не е регламентирано как да го направят, е да направят една фондация или едно сдружение с идеална цел към болницата и те да приканват хората, които се лекуват, да правят дарения. Тъй като това, обаче, не е нормално - да се прави дарение - по-добре е те да си плащат, разбира се, тези, които могат. И тези, които могат, ще допринесат, за да се лекуват тези, които не могат да плащат.
    Аз не знам, тук виждам доктор Китов, той може би по-добре от мен знае колко от болниците в момента са прекратили операциите, защото нямат пари и не знаят как да вземат пари. Ако се приеме едно такова нещо, естествено средствата, които се акумулират, не трябва да бъдат облагани именно по този член, те ще могат да подпомагат своята основна дейност.
    Мисля, че ограниченията, които се дават в точка 1 и точка 2 по-надолу, не разпределят печалба, тоест те не могат да служат за обогатяване на някой си и, второ, че тази дейност е свързана с тяхната основна дейност, тя е помощна за тяхната основна дейност, дава достатъчно ограничение, че някой няма да използва този член като някаква вратичка и да иска да избягва облагане чрез такава дейност.
    Аз ви моля, колеги, да го подкрепите, още повече че една голяма част от тези дейности, например в образованието платеното обучение и т.н., в момента не се облагат, обаче те не се облагат по силата на твърда законова разпоредба, а по силата на подзаконов акт, тъй като по решение на Конституционния съд решенията на всички уредби на данъците, всички елементи на данъчната уредба трябва да бъдат вкарани със закон. Мисля, че това е едно, бих казал, изпълнение на решението на Конституционния съд в тази област.
    От друга страна, колеги, ако не направим това нещо за болниците, за лечението, съществува другата опасност - опасността, с която преобладаващата част от тук присъстващите - било с тях или с техните роднини - винаги са се сблъсквали. Това е да се искат пари под масата от лекаря. Публична тайна е, че това се прави. Знаете какви са им заплатите и т.н.
    Ако цялата тази дейност се регламентира по един подходящ начин, мисля, че каналите за незаконно обогатяване, бих казал, на лекарите, а бих казал и на преподавателите, биха могли да бъдат пресечени.
    Моля ви, колеги, да подкрепите това предложение, още повече че аз се съмнявам, че то с някаква сериозна сума би могло да ощети бюджета. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Господин Йордан Цонев има думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям това предложение на господин Венцеслав Димитров, защото намирам, че мотивите, които той изложи, са основателни и са значими за развитието и доброто функциониране на фондовете на училищата, на университетите, на болниците.
    Искам само да направя едно уточнение - в ал. 2 "други подобни" да отпадне, тъй като това би създало значителни затруднения за данъчните органи да установят кои са точно тези "други подобни". Значи текстът да бъде: "с висши учебни заведения и болници за стопанската им дейност, която е помощна за осъществяване на основната им дейност при условие, че...".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Други, които желаят да се изкажат?
    Аз имам един въпрос към вносителя и към председателя на комисията. Мисля, че и в точка 2 не може да остане така, както е предложен текстът - "например инвестиране". "... като инвестиране" и пр., но "например" в закона ми се струва, че не върви. "Тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност, като инвестиране на фондове с цел..." и т.н. Приемате ли тази корекция, господин Димитров?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Приемам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Станка Величкова иска думата.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз подкрепям този текст. Абсолютно съм убедена, че нашите училища, университети, висши учебни заведения, макар че по смисъла на Закона за висшето образование се наричат висши училища, така е и конституционният текст, така че аз ще предложа най-напред да не говорим за висши учебни заведения, а за висши училища, ако разрешите... Но идеята ми е друга. Подкрепяйки този именно текст за висшите училища, независимо дали са университети, колежи вътре в университетите и т.н., ще ми се да помислим дали не е необходимо да дадем тази своеобразна преференция и за научните институти, особено в системата на Българската академия на науките и в Селскостопанска академия. Смятам, че те също се нуждаят от тази преференция, още повече че науката ни има изключително голяма нужда от една такава подкрепа.
    Много моля да имате предвид обективната необходимост на научните институти за подобна преференция. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова. Но Вашето предложение вече е по същество и след като не е внесено предварително в писмен вид, няма да мога да го поставя на гласуване, защото то не е редакционна поправка, а добавя още една категория към предложените от господин Венцеслав Димитров.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА: Ако разрешите, господин председателю, да кажа две думи. Може ли?
    Абсолютно прав сте по отношение на тази процедура. Може би това е и мой пропуск и тук моля за извинение особено колегите, които ме слушат. Но вижте, дотолкова, доколкото ние говорим за университети и висши учебни заведения, а пак повтарям, те са всички висши училища, а в закона за висшите училища ние поставяме и проблема за докторантурата, която докторантура е образователно-научна степен, тоест провежда се също една своеобразна образователна дейност наред с научноизследователската, мисля, че няма да бъде беда и не бива да третираме този въпрос като разширяване контингента на субекти за преференция, а по смисъла на Закона за висшето образование там, където в чл. 47 се говори за докторантурата на Българска академия на науките, да имаме предвид и в този смисъл да не оспорваме необходимостта от нов проблем, изкуствено създаден. Просто да разширим субектите и да включим институти, поне научни институти, без да споменаваме тогава Българска академия на науките и Селскостопанска академия.

    Пак повтарям, ако следваме Закона за висшето образование, духът на законодателя, когато е правил чл. 47 на този закон, всъщност влизат и научните институти, така че ще стане, господин председателю, една съгласуваност, една координираност между закона и в случая този текст, който ние разглеждаме в този законопроект.
    Моля да ме разберете, като предварително Ви се извинявам за това, че малко нарушавам процедурата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова. Не процедурата, а правилника нарушавате.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (встрани от микрофоните): И процедурата, и процедурата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Венцеслав Димитров има думата за реплика.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз възприемам мотивите на госпожа Величкова, но наистина тук се касае за нещо съвсем друго.
    Мисля, че ако трябва да има преференция за науката, тя трябва да е на друго място, не тук. Аз съм засегнал тук важни социални дейности, за които пари в държавния бюджет няма.
    Кои са те? Вижте - пенсионното дело, здравното дело, образователното дело. Когато отиваме към науката - с науката нещата стават вече не същите. Ние имаме фундаментална наука, имаме приложна наука, има наука, която изкарва пари, има наука, която се нуждае от пари. Ако трябва да се вкарва науката, смятам, че не трябва да е тук. Тук нека да разграничим само социалните дейности и наистина тях да ги освободим, а пък с науката ще се занимаваме на друго място.
    Аз не бих желал нещата да се размиват - в един член всичко да се сложи. Аз ще настоявам, разбира се, сега не съм го предложил, защото трябваше предложенията да са колкото може по-малки, но ще настоявам като преференция научните разходи на стопанските дружества да се ползват с някаква преференция от гледна точка на данък печалба. Но това ще стане, предполагам, на един по-късен етап. Сега не искам науката да се размива с тези социални функции.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Искате ли думата за дуплика, госпожа Величкова? - Заповядайте.
    СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ДЛ): Господин Димитров е по принцип прав дотолкова доколкото въпросът за науката е изключително важен, както и за нейните преференции и ако наистина ние стигнем до Закона за научните изследвания може би там ще бъде най-добре този проблем да го третираме.
    Но, господин Димитров, трябва да Ви кажа, че когато говорим в този контекст, който Вие влагате и не искате да разширявате субектите в случая трябва да кажа, че и научните институти също имат тази своя социална функция, за която Вие се противопоставяте, така че при една добронамереност бихме могли да включим на този момент това. Явно е, че няма да стане. В такъв случай аз се надявам в Закона за научните изследвания и в Закона за бюджета да дадем необходимите преференции, полагаемото на науката като фактор за развитието и просперитета на нацията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Величкова.
    Господин Григор Шишков има думата.
    ГРИГОР ШИШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много правилно господин Цонев поиска тук да се конкретизират и вместо "други подобни" да изброим точно нещата, за да могат данъчните власти да са наясно какво искаме да получи преференции.
    И аз предлагам към "болници" да сложим и: "сиропиталища и старчески домове".
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А те вършат ли стопанска дейност?
    ГРИГОР ШИШКОВ: Някои от тях вършат стопанска дейност, имат собствени дори стопанства за самоиздръжка и това би ги подпомогнало още, защото вие знаете какво им е състоянието.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но те юридически лица ли са?
    ГРИГОР ШИШКОВ: Голяма част от тях са. Особено тези, които сме обиколили и сме видели, че има. И няма да бъде лошо, ако прибавим старчески домове и сиропиталища. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Шишков, но се страхувам, че започваме както с Вашето предложение, така и с предложението на госпожа Величкова в момента малко да самодейничим.
    Направено е предложението. Всеки, който би желал имаше достатъчно време да направи конкретни предложения. Това са вече предложения по същество и аз нямам право, след като са по същество предложения, да ги подлагам на гласуване, още повече, че изпадаме в неясност кой е юридическо лице и кой не е.
    Поради това ще ви прочета текста с корекциите, които бяха направени, предложението е на господин Венцеслав Димитров в чл. 2 да се създаде нова ал. 2, която да гласи:
    "Ал. 2. Не се облагат с данък върху печалбата създадените по закон пенсионни и здравни фондове, училища, висши училища и болници за стопанската им дейност, която е помощна за осъществяване на основната им дейност при условие, че:
    1. те не разпределят печалба за собствениците - физически или юридически лица;
    2. тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност като инвестиране на фондове с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи или здравни услуги..."
    И да спрем дотук.
    Отпада: "и други подобни".
    РЕПЛИКА ОТ СДС: Малка редакционна бележка. Не трябва да бъде "или", а "и".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Къде беше то? - "... платени прегледи и здравни услуги". Правилно.
    Моля, режим на гласуване по предложението на господин Венцеслав Димитров, като то ще се оформи след това фактически в § 1. Така ли ще стане, господин Цонев? И ще стане пренареждане на параграфите? - Добре.
    От общо гласували 175 народни представители, за - 165, против - 1, въздържали се - 9.
    Предложението е прието.
    Моля да... Впрочем, няма да има време, господин Цонев, така че няма да можете да докладвате следващия текст.
    След парламентарния контрол продължаваме по програмата, която имаме, значи продължаваме със същия проектозакон.
    До 11 ч. - почивка. След това е парламентарният контрол. (Звъни)

    След почивката

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (Звъни): Заседанието продължава с парламентарен контрол.
    Новопостъпили питания в периода от 21 май до 5 юни 1997 година:
    Постъпило е питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към Александър Божков, заместник-министър председател и министър на промишлеността, относно промени в съвета на директорите на "Оргахим" ЕАД, Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юни 1997 година.
    От името на парламентарна група думата има господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес, в първия ден на парламентарния контрол в Тридесет и осмото Народно събрание, вземам думата от името на Парламентарната група на Демократичната левица не за да обявявам имената на някои нови министри, излъчени от нашата парламентарна група - били то на припек или на сянка.
    На 19 април българският народ гласува и ви гласува своето доверие. Вие избрахте своите управляващи и днес те изпълняват изпълнителната власт в страната. И дотолкова, доколкото думата "министру" от латински означава управлявам, ясно е, че никакви други министри няма и не може да има.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Думата значи служи.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: И управлявам.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Значи само служи! Не знаете латински. То е нормално за Вас.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Нормално е, но ние четем речниците. Това, което не знаем, го четем там.
    ... е ясно, че не може да има никакви други министри. Затова и ние няма да определяме такива от нашата парламентарна група.
    Но все пак искам да кажа, че на 19 април българският народ направи още един свой избор. Той определи най-голямата опозиционна парламентарна сила в това Народно събрание. И това е Парламентарната група на Демократичната левица. От нейно име искам да ви заявя, че ние ще реализираме дадения ни опозиционен мандат и ще направим всичко конституционно възможно и необходимо, за да реализираме идеята на всяка опозиция, своевременното й връщане във властта.
    Днес ние даваме старта на основния механизъм, който има всяка опозиция - парламентарният контрол. Искам да ви кажа, че ние ще питаме, въпреки стоте дни, които се полагат на всяка изпълнителна власт. Ще питаме, защото пред България стоят сериозни и тежки проблеми и изпитания и тежките отговори на тези проблеми трябва да станат ясни на българския народ. Ще питаме, защото условията на споразумението с Международния валутен фонд и последствията от въвеждането на валутния съвет и финансовата стабилизация ще определят развитието ни години, даже десетилетия напред и те трябва да бъдат максимално ясни за всички. Ще питаме, защото новите управляващи вече си позволиха да гласуват така, между другото, кардинални и жизненоважни за страната ни проблеми. Нещо повече, те си позволиха да унизят Народното събрание, принуждавайки го да гласува поръчково, без даже да си направят труда да дойдат в парламентарната зала. Ще питаме, защото вълната на политическите чистки помита все повече и повече професионални и квалифицирани експерти и ръководители, замествайки ги с политически и професионални неудачници. Ще питаме, защото пълзящото суспендиране на конституционните права на българските граждани, социалните права на българските граждани вече не е заплаха, вече е реалност. Ще питаме, защото времето на големите обещания от митингите и площадите вече отмина и идва времето на големите и истинските отговори. И тези отговори ще ги давате вие, управляващите.
    И накрая искам да направя едно предупреждение и едно обещание. Предупреждавам ви да не разчитате на нашата снизходителност. Просто правете по-малко грешки или поне не повтаряйте нашите грешки. И едно обещание: можете да разчитате на нашата добронамереност, коректност и конструктивност, особено когато се касае за интересите на страната и народа. Нашите въпроси ще бъдат именно такива, насочени в тази посока. Надявам се, че такива ще бъдат и вашите отговори. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от левицата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Овчаров.
    Питане от народния представител Иван Костадинов Иванов към заместник-министър председателя и министър на промишлеността Александър Божков относно промени в съвета на директорите на "Оргахим" ЕАД, Русе.
    Имате думата, господин Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! На 19 март 1997 година сте издал заповед N РД-18137, с която освобождавате предсрочно всички членове на съвета на директорите на "Оргахим", Русе и назначавате нови. В заповедта Ви не са посочени Вашите мотиви и основания за тези промени.
    Предприятието е едно от най-добре работещите в Русе и има положителни резултати за 1996 година и за четирите месеца на тази година. Фирмата се развива стабилно, няма задължения към държавата, не съкращава работни места, увеличила е производството си като за 1996 година от дейността си е реализирала печалба в размер на 89 млн. 828 хил. лева. Не са констатирани от никакви контролни органи финансови нарушения, ощетяване на фирмата или действия за лично облагодетелстване от страна на досегашното ръководство.
    В резултат на приключилата първа тръжна сесия от масовата приватизация 25 процента от акциите на предприятието са станали притежание на работниците и служителите от фирмата, приватизационни фондове и индивидуални участници.
    На 6 февруари тази година централният депозитар изпраща в дружеството списъка на акционерите заедно с депозитарните разписки, установяващи този факт. Всъщност още на 17 януари, когато централният депозитар е извършил прехвърлянето на собствеността, дружеството вече не е еднолична държавна собственост. В този смисъл Вашата заповед, уважаеми господин Божков, струва ми се е в нарушение на Търговския закон. Доказателство е и разпореждането на Окръжната прокуратура, Русе за отстраняване на новоизбрания изпълнителен директор.
    Във фирмата се създават условия за двувластие. Новоназначеният изпълнителен директор Ганчо Ганев черпи основание да управлява, да сключва договори и да уволнява от Вашата заповед. А досегашният Николай Димитров - от изискванията на Търговския закон. В спора активно се намесват както хора на Министерството на промишлеността, така и от Главна прокуратура, ползвайки телефонното си влияние в Окръжна прокуратура, Русе. На 18 април окръжният съд регистрира новото ръководство. Основание за това е писмо от "Оргахим", че предприятието няма книга на акционерите. Парадоксално е, че това писмо е подписано от новия изпълнителен директор, който не е регистриран, а на всичкото отгоре се оказва, че то е с невярно съдържание, тъй като проверка на икономическия отдел на РДВР - Русе по разпореждане на Окръжна прокуратура установява, че в предприятието има книга на акционерите в четири тома.
    В момента регистрацията се оспорва пред Върховния касационен съд и мнението на всички юристи е, че тя ще падне. И въпреки че няма публикация за нея в "Държавен вестник" новият изпълнителен директор вече е поел своите функции. Всеки може да се досети, уважаеми господин министър, как всичко това се отразява на дейността и резултатите на фирмата през последните месеци.
    Аз и моите избиратели от град Русе имаме интерес предприятието да заработи отново така стабилно и добре, както доскоро.
    Във връзка с гореизложеното, моля, уважаеми господин министър, да отговорите на следните въпроси:
    Какви бяха Вашите основания да издадете заповедта за предсрочно освобождаване на членовете на съвета на директорите? Има ли и други случаи, в които сменяте ръководства на фирми, които ръководят стабилно и постигат печалба от своята дейност? Ще отмените ли Вашата заповед като противоречаща на Търговския закон? Не смятате ли, че е по-добре да реализирате своите виждания по време на предстоящото на 27 юни т.г. общо събрание на акционерите на фирмата, както това се изисква от Търговския закон?
    Предварително Ви благодаря за отговора и Ви пожелавам успех.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Господин вицепремиерът Александър Божков има думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Уважаеми господин Иванов, благодаря Ви, както благодаря и на ръководството на Народното събрание, че това е високата чест първият въпрос в първия парламентарен контрол да бъде отправен към мен. Изпълнен съм с голяма гордост.

    С моя заповед от 19 март 1997 г. беше освободен четиричленният Съвет на директорите на "Оргахим" - Еднолично акционерно дружество, и беше назначен нов, състоящ се от трима членове.
    На 18 април 1997 г. Русенският окръжен съд направи промяната в търговския регистър.
    По отношение на това дали заповедта ми за смяна на съвета на директорите е законосъобразна отговорът е очевиден. Към 19 март 1997 г. не е била налице книга на акционерите, отговаряща на задължителните изисквания. Затова и Русенският окръжен съд е извършил регистрацията на новия съвет на директорите.
    Искам също така да ви напомня нещо, което Вие казахте, но е хубаво да го чуят и останалите, на 27 юни ще се проведе общо събрание на акционерите, т. е. държавата и придобилите акции от първа и втора тръжна сесия на масовата приватизация и в съответствие с Търговския закон ще се приеме нов устав и нов състав на Съвета на директорите на "Оргахим" - Акционерно дружество, с което ще отпаднат всичките ви притеснения.
    Веднага ще запитате защо чак на 27 юни. Защото ако мнозинството в Тридесет и седмото Народно събрание не беше приело нелепата схема за смесена приватизация - касова и масова - в рамките на едно предприятие, сега нямаше да се свиква общо събрание и да чакаме 40 дни, за да вземем елементарни кадрови решения в предприятия със 75 на сто държавна собственост.
    А сега - по мотивите за извършената смяна. Те са следните. Към 31 декември 1996 г. в сравнение с предходната година обемът на произведената продукция в натурално изражение е намалял с 1237 тона. Дружеството е работило с около 40 на сто от съществуващите мощности. Не е извършено никакво продуктово и технологично обновление. За същия период печалбата на 100 лв. приходи е намалена над 3 пъти - от 52 лв. и 18 ст., на 16 лв. и 90 ст. Разходите за основна дейност са увеличени с 4,48 на сто. Задълженията към доставчиците са нараснали близо 9 пъти. През цялото време говоря за периода 1995 - 1996 г., да не бъркаме началото на 1997.
    Задълженията към доставчиците са нараснали близо 9 пъти - от 159 млн. 949 хил. лв. през 1995 г., на 1 млрд. 417 млн. 389 хил. лв. през 1996 г.
    Не са обслужвани лихвите по валутния кредит по ЗУНК - три плащания по за 343 млн. лв.
    Крайният финансов резултат печалба е намален за една година с 1,7 пъти.
    Сключвани са договори за доставка на суровини и за продажба на готова продукция с посреднически фирми при неизгодни за дружеството цени: с "Верней корпорейшън" за доставка на 2 хил. 150 т ортоксилол при цена 490 долара на тон, докато цената на европейския пазар е била 385 долара - щета от 215 хил. долара за дружеството; с "Тотем холанд БВ" продажба на 1800 т фталов анхидрид на цена 585 долара на тон при цена на европейския пазар 600 до 620 долара на тон - загуба от 54 хил. долара; с "Веста ком петрол" и "Квант калтани" продадени блажни бои по 1080 долара на тон при приета офертна цена от 1250 долара на тон. Прекратен е през май 1995 г. изгоден договор за производство на фталов анхидрид с "Амеркем", Канада, който само от януари до март същата година е донесъл печалба 14 млн. лв. за дружеството.
    Обобщените загуби за периода на управление на освободения съвет на директорите само от спирането на това производство възлизат приблизително на 1 млн. и 200 хил. долара.
    Финансова ревизия от март 1996 г. констатира, че изпълнителният директор като длъжностно лице е кредитирал частни фирми в продължение на четири месеца с 1 млн. 240 хил. лв., като в същото време дружеството е плащало лихви по ползван банков кредит. Нанесената щета е за 572 хил. и 41 лв., което по тогавашния курс е приблизително 20 хил. долара.
    Сключен е лицензионен договор за ползване на патент, който обаче е създаден от технолози на дружеството през работно време, като е използвана материалната база на дружеството. Само за четири месеца са изплатени лицензионни такси в размер на 6 млн. лв., при това не е направена финансово-техническа обосновка, не е утвърден технологичен режим и няма писмена заповед за започване на редовно производство.
    В заключение, уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви напомня, че съм положил тук пред вас клетва да се грижа за интересите на държавата. Затова през изминалите месеци съм освобождавал управители и дори цели съвети на директори и ще продължа да освобождавам всеки представител на държавата, който с действията си или с бездействието си, с некомпетентност или продажност е навредил на предприятието, за което като министър носи отговорност. (Ръкопляскания в мнозинството)
    Искам да ви уверя, че времето на безметежната безстопанственост свърши и като пълномощник и представител на държавата няма да допусна повече некомпетентни, безотговорни или още повече корумпирани стопански ръководители да съсипват държавната собственост. (Ръкопляскания в мнозинството) Освен това нямам намерение да оставя държавната собственост в ръцете на хора, на които нямам доверие (смях в опозицията), ще сменям директори и тогава, когато открия по-добри, по-съвестни, по-дейни и можещи мениджъри.
    Трябва да е съвсем ясно: аз съм министър на промишлеността и аз назначавам и уволнявам директори. Това право ми дават и договорите за възлагане на управлението, които не аз съм писал. Тези договори са стандартни, предишните министри на промишлеността са си слагали подписите под същите текстове за права и задължения. А там пише, че щом има влошаване на финансовите резултати на дружеството, мога да прекратя договора. Нещо повече, в т. 16.1 на всеки мениджърски договор пише, че дори ако директорът няма никакво провинение, аз като доверител имам право да прекратя договора с него. Не трябват никакви мотиви, никакви причини, никакви обяснения. Преценката на министъра е напълно достатъчен мотив. Необходимо е само едномесечно предизвестие.
    "16. Договорът може да бъде прекратен:
    16.1. без виновност на страните;
    д) по искане на доверителя с предизвестие от един месец."
    Мога да ви уверя, че до момента не съм използвал това си право и ще гледам да не го използвам. Защото загубата на доверие обикновено се базира на лоши финансово-икономически резултати, а не на прищявката на министъра.
    Така че ще ви помоля да не ми задавате повече въпроси от този тип. Оттук нататък всеки път, когато искате обяснение защо съм уволнил този или онзи, отговорът ще бъде винаги един и същ: защото съм министър на промишлеността, защото съм сключил договор със съответното лице да действа от мое име в предприятието и когато не действа от мое име в предприятието, когато съм загубил доверие в моя пълномощник, мое право и много повече мое задължение, отколкото право, е в съответствие с договора да освободя съответния представител на държавата и да го сменя с друг. (Продължителни ръкопляскания в мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин заместник министър-председателя.
    Господин Иванов, в рамките на 2 минути имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
    ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, това, че сте министър на промишлеността не означава, че българската промишленост Ви е бащиния и не може никой да Ви пита защо назначавате, кого назначавате и от какви интереси и съображения.
    В случая около "Оргахим" според Вашия отговор ми се струва, че има нужда от доизясняване.
    На 4 март т. г. Министерският съвет по предложение на Агенцията за приватизация определя като купувач на 55 на сто от "Оргахим" касово фирмата "Химколор холдинг", Пловдив, регистрирана на 18 октомври 1996 г. в Пловдивския съд. Вече повече от три месеца купувачът не подписва договора за покупка. Известно е, че при сключването на договора купувачът трябва да плати 10 на сто от сумата, а в срок от 45 дни след неговото сключване - цялата сума. В нашия случай става дума за 11 млн. долара.
    Във връзка с гореизложеното моля, господин министър, да отговорите на следните два уточняващи въпроса:
    Първо, какви бяха Вашите основания в новия Съвет на директорите на "Оргахим" да назначите лицата Ганчо Ангелов Ганев и Георги Атанасов Кънев, съдружници в частната фирма-купувач "Химколор холдинг" - Пловдив, и Анатолий Петров Казаков, общински съветник от СДС, който, между другото, е действащ адвокат и съгласно Закона за адвокатурата няма право да бъде такъв?
    Второ, не Ви ли тревожи фактът, че въпреки решението на Министерския съвет купувачът "Химколор холдинг", Пловдив, не сключва договора, не плаща предвидената от закона първоначална вноска? И нямате ли чувството, че вкарвайки акционерите на купувача предварително в управлението на държавната фирма, създавате възможност те да подпомогнат реализацията на своите приватизационни интереси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Господин заместник министър-председател, имате думата.

    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Господин Иванов, мисля, че за някои хора ще е много трудно да разберат, че не е грях и не трябва да се прави под масата мениджърска приватизация.
    Значи в продължение на две години вие тук, в тази зала, непрекъснато изразявахте подкрепа на работническо-мениджърската приватизация, но го правехте малко прикрито. Защото всичко ставаше, така - на наш човек, да го уредим, да му го продадем и когато не ми е удобен директора, и когато не искам той да спечели предприятията, дай да го уволним.
    Историята на "Оргахим" е точно такава и Вие много добре знаете това, щом сте от Русе. И Вие знаете, че всъщност инициативата за започването на цялата приватизация на "Оргахим" беше започната от работническо-мениджърския екип, начело със сегашния Съвет на директорите. След това този съвет беше отстранен, за да му се попречи да си извърши приватизацията. Защото е много страшно, когато не е наш човек този, който ще вземе предприятието. Затова няма нищо лошо в това, че сегашният екип извършва приватизацията. А доколко е наш или не, мисля, че Вие като русенец по-добре знаете доколко членовете на сегашния Съвет на директорите принадлежат към някоя политическа сила.
    Купувачът не е платил по една очевидна причина. Докато под местно влияние се пречи на нормалното функциониране на предприятието, сдeлката не е нормално да бъде приключена. Сега ще има събрание - на 27, ще бъде избрано нормално, стабилно ръководство и сделката ще бъде приключена. И дай Боже да има повече такива сделки. Повече мениджъри ясно и открито да заявяват желанието си да купуват предприятия.
    През последните 3 месеца съм се срещнал с огромна част от ръководителите на предприятията в Министерството на промишлеността. Голяма част са назначени от правителството на Жан Виденов. Голяма част от тях са членове на Българската социалистическа партия, които добре работят и си гледат работата като ръководители. Но, които получиха и допълнителен стимул от това, че ясно и открито им беше заявено от страна на правителството - "Искате ли да купувате предприятието? Излезте на открито, заявете открито желанието си и го купувайте! Никой няма да ви пречи." Така че няма нищо страшно в това и нищо тайно не може да има и никой не крие това, че и в "Оргахим", както и на много други места Съветът на директорите е инициатор за работническо-мениджърската покупка. Дай Боже колкото може повече такива случаи да има, дай Боже бързо да приключи приватизацията и да попадне в ръцете на отговорни собственици. А ние видяхме колко отговорен е бил Бордът на директорите, който за щастие успях навреме да освободя. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря и аз на заместник министър-председателя.
    Господин Иванов, имате думата, за да изразите отношението си към отговора на Вашето питане.
    ИВАН ИВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин министър, при цялото ми желание да бъда удовлетворен от Вашия отговор, не ми дадохте достатъчно основание за това.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (от място): Това си е Ваш проблем.
    ИВАН ИВАНОВ: Първо, Вие не ми отговорихте на допълнителните питания. Второ - абсолютно противоречие. Точно на 4 март Вие решавате да дадете на частната фирма "Оргахим" - Русе, а не на работническо-мениджърския колектив, който включва в състава си 900 работници и служители от фирмата. Вие говорите за стария директор, а не за работническо-мениджърския колектив.
    Не мога да бъда доволен от отговора, първо, защото сменяте ръководството на предприятие на печеливша фирма и то в нарушение на закона.
    Второ, създавате условия за една порочна схема на приватизация. Продавате сериозна, голяма държавна фирма на току-що създадена частна фирма, която, сами разбирате, че за три месеца не може да е натрупала 11 млн.долара.
    Трето, повече от три месеца в нарушение на закона Вие чакате частната фирма да си плати договора и не го прекратявате, тъй като има някакъв интерес в това. Вкарвате в борда на държавната фирма частните собственици на купувача. Те променят договорите, продават и купуват чрез частната си фирма и съответно за няколко месеца, за сметка на държавната фирма и нейната печалба натрупват необходимите средства и най-после се разплащат, за да купят държавната фирма. Това не са голословни твърдения, господин министър. Аз мога да Ви предоставя кореспонденция между фирмата "Химколор холдинг" и канадската фирма "Амерхем", за която Вие говорите.
    Само едно изречение, поради липса на време. Ако допуснем, че няма сблъсък на интереси, свързани с господин Ганев, като държавен управител, една сделка за минимум 1200 т фталов анхидрид на месец, може да донесе достатъчно финансова възвръщаемост през следващите 6 месеца в такъв размер, че "Химколор" може тогава да определи някаква част за риска си върху първоначалното изискване за 10-процентен първоначален влог. Мисля, че коментарът е излишен.
    Вие, господин министър, сте известен като главният приватизатор в България. Но, извинявайте, при цялото ми уважение, този род приватизация не е нито бърза, нито открита и прозрачна. Най-искрено се надявам, че всичко това е ставало без Ваше знание и Вие ще потърсите отговорност на работниците и служителите от Вашето министерство, които са Ви подали тази информация и са Ви подвели. В това начинание съм готов да Ви помагам. Желая Ви успех!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Преминаваме към актуалните въпроси.
    Тъй като в правилника има промяна, ще си позволя да напомня и на депутатите, и на министрите какъв е регламентът при актуалните въпроси.
    Въпросът се задава в рамките на 3 минути. Министърът може да отговори в рамките на 10 минути, след което народният представител да направи реплика за 2 минути и министърът има право на дуплика от 2 минути.
    Актуален въпрос от народната представителка Емилия Масларова към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, господин Венцислав Върбанов, относно назначаване в Борда на директорите на "Лактис" ЕАД - гр. Бяла.
    Имате думата, госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! При посещението и срещата ми с ръководители на водещи фирми в град Бяла председателят на земеделските кооперации и представители на Общинския консултативен съвет на КНСБ възникнаха въпроси, единият от които аз задавам днес към министъра на земеделието, горите и аграрната рефома, господин Върбанов.
    В "Лактис" ЕАД - гр. Бяла е извършена смяна на Борда на директорите, като мотивът, господин Върбанов, на Вашия предшественик господин Румен Христов, е подобряване на финансовите резултати. В новия борд е включен бившият директор на "Лактис" ЕАД господин Ангел Ангелов.
    Известно ли Ви е, господин министър, че господин Ангелов е следствен и има доказана вреда за 6 500 000 лв. от финансова ревизия?
    В подкрепа на всичко това искам да кажа, че заради тези си нарушения господин Ангелов е освободен през месец август 1995 г. тогава, когато фирмата има задължения към данъчните служби 1 140 000 лв. Липсва продукция за 2 800 000 лв. Извършена е предоставена продажба на продукция, без да са получени средствата за 6 500 000 лв. и същевременно тогавашен родственик на господин Ангел Ангелов не е изплатил задължението си за 3 700 000 лв. Този бивш директор в момента е в новия борд на "Лактис" ЕАД.
    Така ли ще се подобрят финансовите резултати, с хора, които са доказали, че не могат да управляват фирмата? Още повече, че сега фирмата е предоставена с далеч по-добри резултати, за които след това ще кажа, тъй като времето изтече, доколкото разбирам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Има думата министърът на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Искрено разбирам Вашата тревога и загриженост за промените, които са станали в Министерството на земеделието и хранителната промишленост, а сега в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. В отрасъла, компетентност на министъра на земеделието и хранителната промишленост, са били 850 еднолични търговски дружества. Тези предприятия се управляват от органи на управление, назначени от едноличния собственик на капитала.
    Едноличният собственик, съгласно клаузите на сключените договори за възлагане управлението на търговските дружества и Правилника за упражняване правото на собственост на държавата в предприятието, има право да прекратява горепосочените договори на управителите и членовете на Съвета на директорите при констатирани нарушения в управлението. А при лоши икономически резултати, както и при накърняване интересите на държавата, той е длъжен да направи това. Такива са били и мотивите на министъра на земеделието и хранителната промишленост при освобождаване на управители, членове на Съвета на директорите.
    На Вашия конкретен въпрос. Преди известно време по предложение на областния управител на Русенска област господин Димитър Мочев е бил сменен целия борд на "Лактис" ЕАД в град Бяла. Мотиви: наличие на поставени фирми на вход-изход, чрез които са нанесени материални щети на предприятието - продажба на продуктите е извършвана на по-ниски цени от обявените.
    И не на последно място умишлено задържане изплащането на млякото на производителите.
    От органите на Държавния финансов контрол е поискана пълна финансова ревизия, а на новото ръководство е възложено, след като приеме и уточни наличностите, да внесе в министерството доклад за състоянието на предприятието.
    Новите членове на борда са: Димитър Славов, Ангел Ангелов и Йорданка Маринова.
    Управителят господин Ангелов от 1.08.1994 г. работи в "Лактис" като завеждащ отдел "Маркетинг и продажби". През април 1994 г. е назначен за управител на фирмата и като такъв е заемал длъжността до 25.08.1995 г., след което е бил освободен.
    При постъпването си през 1997 г. на работа в същата фирма господин Ангелов е подписал декларация, че не е съден и не е лишен с присъда или административно наказание от правото да заема материално-отчетническа дейност, каквато е заемал като член на борда от 25.04.1997 г. със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост.
    Ревизията, която Вие визирате, е извършена за периода 1991-1996 г. Констатирана е била, поради неточно изчисляване на данъци, такси и др., щета в размер на 7 млн. 500 хил. лв. В ревизионния акт не е имало предложение за образуване на прокурорска преписка.
    От направената допълнителна справка ми е известно, че по този повод е имало заведено следствено дело в град Бяла, което по-късно е върнато в прокуратурата с мнение да бъде прекратено.
    Надявам се, че съм бил достатъчно изчерпателен в своя отговор, но ако се върнем малко назад, ще видим, че по времето на министър Шиваров са били сменени директорите на 91 дружества, а по времето на господин министър Кръстьо Трендафилов промените са в 207 дружества. Тези цифри аз не искам да коментирам.
    В заключение следва да отбележа, че при освобождаване на органите на едноличните търговски дружества е изхождано от икономическото състояние на тези дружества с една-единствена цел - пресичане безстопанственото отношение към държавното имущество и обвързването на директорите по схемата: вход-изход за лично облагодетелстване. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Върбанов.
    Госпожа Масларова, имате право на 2-минутна реплика.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Аз благодаря на министър Върбанов и независимо от всичко ще продължа темата, тъй като съм предизвикана и добре беше поставен въпросът за безкомпромисното действие от страна на министрите тогава..., току-що господин Божков каза: тогава, когато има финансови нарушения, тогава, когато някой би направил нещо в ущърб на държавата и интересите на дадения регион или на дадения отрасъл.
    В случая, господин Върбанов, цифрите, които могат да се добавят към това, което Вие казахте, че господин Ангелов е освободен именно поради сериозни задължения на фирмата "Лактис" ЕАД към данъчните служби и към държавата, освен това в момента на освобождаването на сегашния директор, който вече не е на тази длъжност Недялко Недев, фирмата е в изключително добро състояние, няма никакви задължения, работи със собствени средства. Работната заплата там е над 66 хил. лв. А град Бяла е малък град и хората добре познават тези, които ги управляват или са ги управлявали.
    Аз се надявам, че Вие, поемайки сега министерството, ще направите всичко възможно там, където има нарушения или хора, които не са могли достатъчно добре да се справят със своите задължения, да сложите хора или да оставите тези, които работят добре, тъй като икономиката ни има нужда от прогресивно развитие, а не от разпад. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Господин министър, ако искате дуплика? - Отказвате се от правото на дуплика.
    Актуален въпрос от народния представител Иван Цонев към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа господин Венцислав Върбанов относно средствата, осигурени от Държавен фонд "Земеделие" за подпомагане на пролетната кампания и за доотглеждане на есенниците.
    Господин Цонев, имате думата.
    ИВАН ЦОНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България внасям актуален въпрос относно средствата, осигурени от Държавен фонд "Земеделие", за подпомагане на пролетната кампания и за доотглеждане на есенниците.
    Уважаеми господин министър Върбанов! С решение на Тридесет и седмото Народно събрание се даде възможност правителството да осигури чрез Фонд "Земеделие" средства за подпомагане на пролетната кампания и за доотглеждане на есенниците. Известно е, че земеделските производители в цялата страна сега са силно разтревожени от недостига на финансови средства за извършване на необходимите агротехнически мероприятия, за успешното извършване на пролетната кампания и за доотглеждане на есенниците.
    Моля Ви, господин министър, да отговорите на въпроса: колко и какви средства са постъпили във Фонд "Земеделие" от месец февруари 1997 г. досега:
    1. от бюджета;
    2. от приватизацията, извършена чрез Агенцията по приватизация;
    3. от приватизацията, извършена от министерствата.
    Моля Ви, господин министър, да отговорите и на въпроса: колко, какви средства и при какви условия те са осигурени за подхранване на есенниците, за растителна защита и за подпомагане засяването и отглеждането на царевицата, слънчогледа и цвеклото. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Ще Ви моля да идвате с картата, за да могат депутатите да знаят името на народния представител.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цонев! Първо, искам да Ви благодаря за това, че ми поставихте този въпрос и хубаво е, че имам такава възможност да прекратя всички спекулации относно дейността на Фонд "Земеделие".
    От месец февруари 1997 г. досега средства от бюджета в Държавен фонд "Земеделие" не са постъпили.
    На основание на точка 1 от решение на Тридесет и седмото Народно събрание от 13 февруари 1997 г. за осигуряване финансови средства за доотглеждане на есенниците, засяване и отглеждане пролетните култури на Държавен фонд "Земеделие" бяха преведени от Министерския съвет в края на месец април 15 млн. щатски долара. В левов еквивалент това са 23 млрд. 497 млн. 500 хил. лв.
    Парите са получени от приватизацията по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
    По точка 2 от решението през месец февруари във фонда са постъпили 2 млрд. 241 млн. 868 хил. лв., средства от приватизацията - 26 на сто, набрани по специалната извънбюджетна сметка до 31.12.1996 г. по чл. 6, ал. 1, точка 3 от посочения по-горе закон.
    За първото тримесечие на тази година на 30 май 1997 г. са получени 2 млрд. 6 млн. лв. също от приватизация.
    По решение на Народното събрание средствата са използвани за подпомагане отглеждането на пшеницата, царевицата, слънчогледа и захарното цвекло.
    За доотглеждане на пшеницата реколта 1997 г., за купуване на торове и препарати фондът изплати на земеделските производители на фючърсна основа 3 млрд. 721 млн. 639 хил. и 600 лв.
    С решение на управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" за засяване и отглеждане на пролетните култури бяха одобрени 5 финансови линии:
    1. Субсидиране на подготовката и засяването на царевицата за зърно реколта 1997 г.
    От разчетния ресурс 10 млрд. лв. са усвоени досега 8 млрд. 400 млн. лв.

    Второ, преференциална кредитна линия, която фондът субсидира с 50 на сто от действащия основен лихвен процент лихвата по предоставените от търговските банки целеви кредити на земеделските производители за подготовка и засяване на царевица за зърно, реколта 1997 г.
    Определеният ресурс за субсидията е в размер на 3 млрд. лв. Договореният кредит с банките е 2 млрд. и 400 млн. лв. Разчетният ресурс на субсидиите за подготовката, засяването и отглеждането на слънчоглед, реколта 1997 г., е в размер на 7 млрд. и 800 млн. лв., който досега е изцяло усвоен. Преференциалната кредитна линия, по която фондът субсидира 50 на сто от действащия основен лихвен процент за подготовката, засяване и отглеждане на слънчоглед за реколта 1997 г., е 1 млрд. и 500 млн. лв. Договорен е размер с кредитни търговски банки около 1 млрд. и 340 млн. лв.
    Пета линия - преференциална кредитна линия, по която фондът субсидира 50 на сто от действащия основен лихвен процент лихвата по предоставен от търговски банки целеви кредит за земеделските производители за подготовка, засяване и отглеждането на захарното цвекло, реколта 1997 г. Ресурсът за субсидията е лимитиран на 350 млн. лв. Осигурен е кредитен ресурс около 483 млн. лв.
    Изплащането на субсидиите и кредитите на земеделските производители се осъществява срещу представени фактури за направени материални разходи по закупуване на семена, торове, препарати и извършени механизирани услуги. При субсидията и кредита за царевицата се изплащат и разходи за резервни части.
    Държавен фонд "Земеделие" създава необходимите условия за своевременно - в рамките на агротехническите срокове, целево усвояване на предоставените средства от Министерския съвет по силата на Решение N 247 от 4 март 1997 г., с което е подпомогнал производството и на основните земеделски култури.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
    Имате думата, господин Цонев, за реплика!
    ИВАН ЦОНЕВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин министър! Имам още едно съображение. При посещението си в Русе тази пролет служебният премиер господин Софиянски, придружаван от министър Румен Христов, направи изявление, че във фонд "Земеделие" има достатъчно пари, но чиновниците от областните управления "Земеделие" не си вършат добре работата и парите не могат своевременно да стигнат до производителите на селскостопанска продукция.
    Изплашени от заканата, служителите от фонд "Земеделие" и служителите от областните управления "Земеделие" ускориха оформянето на документите и договорите със стокопроизводителите, без да са получили предварително лимит за размера на субсидията за слънчоглед. По този начин се сключиха договори и се представиха фактури за доставени и употребени семена, препарати и горива, а юридическите срокове караха всички да бързат. И когато реколтата беше вече заложена, дойде студеният душ. От заявените с оформени договори над 2 млрд. и 800 млн. лв. фонд "Земеделие" определи за област Монтана едва 900 млн. лв. и то, след като значителна част от тях - над 400 млн. лв., бяха вече разпределени 100 на сто. Паниката сега е голяма, защото от юридическа гледна точка доставчиците имат законно основание да си съберат вземанията от селскостопанските производители по съдебен ред. Те обаче от своя страна не могат да предявят иск към фонд "Земеделие", защото договорите не са подписани от изпълнителния директор на фонда. Благоприятността на субсидията подтикна производителите да завишат значително площите на слънчогледа, ангажирайки и свои финансови ресурси с надеждата, че те ще бъдат възстановени от фонд "Земеделие". Сега, когато трябва да се отглеждат културите и да се подготвя селскостопанската техника за жътва, сметките им ще бъдат блокирани и отнети оскъдните средства за покриване вземанията на доставчиците. На практика се получава вместо подпомагане, поставяне на колене на селскостопанските производители.
    Възникна въпросът кой има интерес от това фонд "Земеделие" вместо да подпомага селскостопанските производители, същият да бъде използван за организираното им довеждане до финансова несъстоятелност и фалит.
    Уважаеми господин министър, с цел предотвратяването на финансовия колапс и нормализиране на селскостопанското производство аз ви предлагам:
    Първо, Държавен фонд "Земеделие" да покрие изцяло договорените суми за субсидия на слънчогледа, да осребри фактурите, а произведените в повече количества слънчоглед да бъдат изкупени от фонда.
    Второ, предлагаме също така в бъдеще Държавният фонд "Земеделие" да не субсидира директно определени производства, а да покрива част или изцяло основния лихвен процент на получените кредити за производство на определени селскостопански продукти.
    Трето, предлагам ви субсидиите да се насочат към животновъдството и най-вече към ремонта и възстановяването на селскостопанската техника. В страната има достатъчно добре оборудвани заводи, които могат да извършат ремонта на тракторите и селскостопанските машини.
    Крайно време е средствата от фонд "Земеделие" да се използват за ускоряване на аграрната реформа чрез активизиране на селскостопанските производители, чрез закрилата им от спекуланти и прекупвачи и от нелоялната конкуренция. Защото действително те са истинските производители на блага и наша обща задача е да ги закриляме.
    Могат да се посочат още много аргументи в подкрепа на това справедливо искане и много предложения за ефективно използване на средствата от фонд "Земеделие".
    Ако прецените, че е необходимо, ще ви съдействаме с удоволствие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев. Преди да дам думата на господин министъра, искам да напомня, че когато имате да зададете допълнителни въпроси или искате да направите по-голямо изказване, казвам го не само на господин Цонев, а и на всички депутати, задавайте питане, което дава възможност за повече време и за въпроса, и за реакции след това на два пъти. А при актуалните въпроси имате право само на две минути и реплика. Аз бях много толерантен, оставих ви почти четири минути, но само днес като за първи път.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев!
    Първо, благодаря Ви затова, че имате желание да съдействате и затова, че Вие направихте някои разумни предложения сега. Искам да ви кажа само, че това са средствата, с които е разполагал фондът и той ги е изразходил. Има останали средства по кредитните линии, които също са много благоприятни и могат да се насочат стопани да ползват тези кредитни линии.
    А по отношение на нашето виждане за бъдещото действие на фонда, ние имаме едно желание и ще внесем предложение да бъде променен законът, за да може да има фондът една по-гъвкава структура и една възможност за по-оперативна намеса, когато е необходимо. Защото сега се сблъскваме с една невъзможност да използваме този фонд като гарант по определени сделки и просто не можем рационално да го използваме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. (Ръкопляскания в залата)
    Актуален въпрос от народния представител Асен Гагаузов към министъра на труда и социалната политика господин Иван Нейков относно бюджетните заплати и пенсиите.
    Имате думата, господин Гагаузов.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да Ви запитам по един от засегнатите и в пресата въпроси, отнасящ се до следното.
    Какво означава, че е постигнато споразумение с Международния валутен фонд да няма таван на заплатите, а те да се определят на пазарен принцип? Не се ли отказа правителството от гарантираните досега минимални работни заплати, пенсии и социални помощи? Възможно ли е, ако в бюджета не постъпят достатъчно средства, държавните служители, пенсионери и социално слаби да не бъдат осигурени или да получат по-ниски от минималните възнаграждения, пенсии и помощи?
    Според мен тази възможност теоретически съществува с договореностите, които са направени с Международния валутен фонд.
    Господин Нейков, пазарният механизъм за определяне на работните заплати, разбира се, е правилен подход. Ситуацията, в която се намира нашата икономика, изисква този подход да бъде прилаган за нейното оздравяване. Той обаче според мен трябва да бъде прилаган в съчетание и с принципа, който приехме в общата ни Декларация за национално съгласие, където всички се съгласихме, че социалната цена на прехода трябва да бъде поносима. Ако прилагаме само пазарния принцип, има реална опасност повечето от икономическите субекти да не могат да гарантират на своите работници и служители и тези, недостатъчни доходи, които сега получават, а някои от тях дори да не могат да изплатят и минималните заплати поради липса на средства.
    Как правителството ще гарантира, че тези минимални или по-точно недостатъчни доходи, които сега получават нашите граждани под формата на работни заплати, пенсии и социални помощи, ще бъдат осигурени? Правителството ще се откаже ли да гарантира определените минимални работни заплати на отделни етапи в изпълнение именно на този пазарен принцип или имате други виждания за това? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
    Господин министър Нейков, имате думата!
    МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Гагаузов. При преговорите с мисията на Международния валутен фонд по проблемите на политиката на доходите Министерство на труда и социалната политика предложи и защити следните няколко принципа по отношение на формирането на бюджетните заплати: в меморандума да не се фиксират в цифри доларовите равностойности на заплатите. В зависимост от приходите в държавния бюджет през м. септември 1997 г. ще бъдат преценени възможностите за ново увеличение на бюджетните заплати през четвъртото тримесечие.
    При осъществяването на административната реформа и на други структурни промени в бюджетните организации и дейности, свързани с намаляването на числеността на персонала над предвиденото с Постановление N 124 на Министерския съвет от 27 март 1997 г., утвърдените с бюджета средства за работна заплата на съответните бюджетни организации няма да се намаляват, а ще могат да се използват за увеличаване на заплатите на останалия на работа персонал. При евентуално по-ниски от предвидените постъпления в държавния бюджет по принцип се спира или се съкращава финансирането на други параграфи от бюджетите на организациите, за да се гарантира изплащането на заплатите в предвидените размери.
    Всички минимални плащания - минималната работна заплата, социалната пенсия, детските надбавки и др. са гарантирани финансово в съответствие с действащите закони.
    По отношение на пенсиите също са разчетени необходимите средства. Тези средства винаги са били осигурявани и досега и няма и каквато и да било опасност пенсиите да бъдат намалявани. Напротив, вчера вие всички гласувахте приемането на Закон за изменение на Закона за пенсиите, който осигурява, считано от 1 юли, увеличение на основните размери на пенсиите с 14 на сто.
    По отношение на социалното подпомагане източниците за финансиране на социалнозащитните системи са няколко - от държавния бюджет и от общинските бюджети; нова безвъзмездна помощ от Европейския съюз в размер на 20 млн. екю, която беше постигната благодарение на активната позиция на президента на Републиката; кредити от Световната банка за доставка на храни, лекарства, зърно и др.; хуманитарни помощи, които ще бъдат насочвани към най-нуждаещите се социално слаби граждани.
    На всички ни е ясно, че населението в страната ще продължава да изпитва сериозни трудности в своето ежедневие. На българските граждани са ясни и причините, за да стигне обществото ни до тази ситуация. В същото време искам да ви уведомя, че правителството взима и ще взима всички необходими мерки за реорганизация на социалнозащитните мрежи и механизми и за тяхната постепенна финансова стабилизация. И то така, че ресурсите да бъдат насочени към действително нуждаещите се.
    Искам да ви уведомя и да ви запозная с предварителните данни за измененията в цените, средната работна заплата и средната пенсия за периода май 1997 г. спрямо декември 1997 г. Индексът на потребителските цени май спрямо декември е 568 на сто, докато ръстът на минималната работна заплата е 750 на сто, на средната работна заплата в бюджетните организации - 780 на сто, на средната пенсия - 682 на сто.
    В заключение искам да отбележа, че в нито един момент от преговорите с Международния валутен фонд и Световната банка не е бил обсъждан нито теоретически, нито практически въпросът за премахване на установените със закон минимални нива на работната заплата и други социални плащания с бюджетен характер. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Желаете ли реплика, господин Гагаузов? Заповядайте.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Аз благодаря на господин Нейков за отговора, който даде. Сами разбирате, че този отговор интересуваше по-голямата част от населението в нашата страна. Разбира се, една държава, едно правителство е тогава отговорно пред народа си, когато то може да гарантира поне минималните социални придобивки, на които то се надява. Надявам се, че и настоящото правителство ще удържи на обещанието си и на току-що гарантираното от господин министъра заявление, че такива средства ще бъдат осигурени. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов. Господин министър, искате ли дуплика? - Отказвате се. И аз Ви благодаря.
    Актуален въпрос от народния представител Асен Гагаузов към министъра на финансите господин Муравей Радев относно доходите на населението.
    Господин Гагаузов, имате думата.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В момента се извършва промяна на част от данъчните закони, в което всички, разбира се, сме участници и свидетели и се твърди, че с това ще се увеличи събираемостта, а оттам и приходната част на бюджета.
    Искам да попитам какви постъпления се очакват и ще бъдат ли те достатъчни, след като все още не знаем макрорамката на бюджета? При това положение няма ли да се наложат нови промени в данъчните закони и нормално ли е сега да се направят те или след 3-4 месеца, както беше декларирано? Как ще се осигури разходната част на бюджета?
    В основата на моя въпрос стои загрижеността за нормално обезпечаване с необходимите средства на бюджетните организации и заведения за 1997 г. Бих искал да чуя Вашето становище разработвания в момента вариант на държавния бюджет предвижда ли нормално функциониране на бюджетните единици, що се отнася до осигуреността им със средства за издръжка? На сегашния етап, като се вземат за пример общините, мога да кажа, че те изразходват около 75-80 на сто от приходите си и от предоставената им от републиканския бюджет субсидия за фонд "Работна заплата" и начисления.
    Осигуряването на средства за издръжка е жизненоважно за тях, защото сега са се превърнали в каси, които плащат заплати, а за дейността почти нищо не остава. Няма средства за ремонт, за поддръжка, за материали и консумативи. Аз, разбира се, не искам да кажа, че това е само тази година. Това е вече от един по-продължителен период. За обезпечаването на разходната част на бюджета като цяло смятате ли, че ще можете да осигурите достатъчно средства с така променените или предложени за промяна данъчни закони, кога ще се пристъпи към принципна промяна на данъчното законодателство, така че то наистина да обхване голямата част от данъкоплатците и в тази връзка как ще се стимулират местните органи за самоуправление да събират повече приходи в бюджета? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, дами и господа, уважаеми господин Гагаузов! Вашият въпрос съдържа поредица от подвъпроси. Аз ще направя опит да отговоря на по-голямата част от тях.
    Вие питате тези данъчни промени, които предложихме да бъдат решавани сега в Народното събрание до края на м. юни, дали увеличават средствата в приходната част. Аз бих казал, да, но много малко и това съвсем не е първата задача на тези промени, които предложихме. Ние предложихме само най-неотложните промени в данъчните закони и то преди приемането на бюджета за тази година, изхождайки от съображението си, че много от нещата в днешното данъчно законодателство, действащото данъчно законодателство, трябва да бъдат съобразени с много нови принципи. Някои от тях могат и трябва веднага да бъдат променени, а основната част, голямата част, преобладаващата част, която аз наричам нова данъчна реформа, ще стане това лято и тази есен преди приемането на следващия бюджет.
    Това, което сега е на вниманието на уважаемите народни представители, отстранява някои явни несъответствия в действащото законодателство, от една страна, някои противоречия, както и някои необходими изяснения, които премахват до този момент проблемите, които възникваха между данъкоплатците и органите по събирането на данъци.

    Разбира се, че освен всичко това, бяха завишени, или е предложено да се завишат, и онези закони, които третират налагането на глоби, санкции, на акцизи и някои такси, които са смехотворни към днешния момент със своя размер. Последните от тях величини са гласувани преди една година. В този смисъл, ако това ви интересува, действително една малка част от приходите се увеличава в резултат на тези санкции. Но не това е замисълът, а по-скоро превантивният характер на глобите и на санкциите, така щото когато някой поиска да направи нарушение, предварително знаейки, че санкцията е малка, той го прави с лека ръка. Нашата цел е той да се замисли дали да наруши закона. И аз мога да ви дам многобройни примери за едни смехотворни глоби от 200 лева или от 100 лева, или от 500 лева, които просто се подминават на ход, плащат се в брой и продължават да се правят нарушенията. Това е основният замисъл на промяната ни на този етап.
    Дали се подобрява събираемостта на данъците? Само до известна степен затова, защото сме притиснати от необходимостта от приемане на държавния бюджет и не можем да отделим по-голямо време на приемането на данъчните закони. Разбира се обаче, че и тук е направена една, или бих казал, няколко сериозни стъпки. Най-напред това е увеличеният праг по ДДС, който увеличен праг дава възможност на данъчната администрация да изчисти това задръстване, което съществува в нейните органи, и да се съсредоточи с необходимото време, което има възможност ефективно да отдели на своите проверки, към общо 50-ина на брой данъкоплатци, но които формират около 90 на сто от приходите по ДДС. И тук ние разчитаме много сериозно на една ефикасност от работата на данъчните органи в резултат на повишаване на този праг, който от Нова година ще има еднопосочно действие в смисъл, че тогава вече всички, които са под този праг, задължително ще бъдат дерегистрирани.
    Освен това ние създаваме едно звено в данъчната администрация, което ще се занимава с големите данъкоплатци. То непрекъснато, ежедневно ще контролира тяхната дейност. Тук също се надяваме да завишим рязко събираемостта на данъците.
    Отделно от това предложихме и да се промени Законът за държавните вземания, като се даде възможност на някои отделни платци да се запорира само част от средствата. До този момент запорът върху всички средства на тези платци дава една невъзможност на събиране на данъчни вземания предвид на това, че такъв запор означава фактически закриване на тази дейност. Имам предвид големите, структуроопределящи национални предприятия като "Нефтохим", като НЕК и някои други. Частичният запор върху техните средства дава възможност за изпълнение на някои данъчни вземания с предимство. Това също сериозно ще увеличи събираемостта на данъците.
    Вие ме питате за количествените измерители - какво точно, откъде идва. По отношение на такси и на глоби едва ли някой би могъл да ви каже, защото това са събития със случаен характер. Има нарушение, има санкция, но колко са нарушенията, кой е този, който може да предвиди. Тук тази величина е много условна. По отношение обаче увеличението от акцизите, с това увеличение, което предлагаме, разчитаме на едни постъпления в повече с около 15 млрд. лева за тази година, а от подобряването на събираемостта на ДДС от големите данъкоплатци, сумата е по-голяма - възлиза приблизително на 65 млрд. лева. Тези на завишените такси, естествено сумата е малка, защото и техните размери са малки - някъде между 5 и 6 милиарда.
    Питате ме дали са достатъчни тези постъпления, след като не се знае макрорамката на бюджета. Аз смятам, че тук като основа на този въпрос стои едно неразбиране, според мен. Неразбирането се корени в тази, бих казал, порочна практика най-напред да се гласуват параметрите на бюджета и на макрорамката и след това да се вкарват данъчни закони, които чрез едно завишение или променяне, да догонват онези параметри, които бюджетът предварително е заковал. Такава практика аз не бих желал да възпроизвеждаме от миналото Народно събрание. Затова наш основен принцип е да се гласуват първо данъчните закони, след това да стъпим на тази рамка на приходите и едва тогава да разработваме държавен бюджет. И точно затова казвам и много пъти от тази трибуна повтарям, че именно необходимостта България да има държавен бюджет час по-скоро предопределя и лимитира малкото време, което имаме, за да работим върху данъчното законодателство през месец юни.
    По-нататък, питате няма ли да се наложат нови промени в данъчните закони и нормално ли е сега да се правят промени, или след няколко месеца. Разбира се, че ще наложи. Аз в началото ви споменах - това, което правим сега, е много частично. На нас ни предстои цялостна данъчна реформа това лято и ние имаме намерение да я направим и да я предложим на вашето внимание.
    Питате как ще се осигури разходната част на бюджета дотогава? Разходната част на бюджета и не само тя, а целият бюджет, вероятно съвсем скоро ще бъде предложен на вниманието на уважаемите народни представители и вие ще видите основните цифри и параметрите в него. Но така зададен най-общо въпросът, на него отговорът ми е следният - разходната част на бюджета на България в този момент съвсем не може да бъде онази, която всички ние общо желаем поради събития и факти, които всички вие много добре знаете. Разходната част на бюджета е максимално уплътнена. Тя не може да бъде друга. Приходната част на държавния бюджет е резултат от работещата икономика. Ако ние имаме работеща икономика, която да създаде необходимия ресурс, който да покрие разходната част на бюджета - това е чудесно. Ние такава днес нямаме. Точно обратно, продължава спадът на производството. Това е един процес, цикъл, който доста време тежи на България. Той не може да спре за един ден или за един месец. Така че първоначалните параметри, при които се прави бюджетът, са много негативни и въпреки това аз бих трансформирал своя отговор към Вашия въпрос в един по-друг смисъл - имаме разходна част на бюджета, тя е достатъчно силно уплътнена, имаме и приходна част, която е очаквана като постъпления, максимално точно разчетена, базирана на твърде много събития, които трябва да се изпълнят, но ние имаме и един немалък дефицит, за който вече говорихме. По-скоро въпросът би трябвало да бъде: в състояние ли сте да финансирате този дефицит? Защото този дефицит, заедно с приходната част, ни дава изпълнение на разходите. Вие знаете, че по действащия закон разходите се изпълняват до размера на постъпилите приходи. И в този смисъл аз акцентирам върху бюджетния дефицит. Имаме ли възможност да го покрием? - Казвам: да, надявам се да го покрием и то по-голямата част, може би половината от този дефицит се дължи и е предвиден да бъде покрит с приходи от приватизацията тази година. Надявам се, че нито едно перо, нито един елемент от покриването на този дефицит няма да допринесе за увеличаване на инфлацията. Стремили сме се това да бъде параметър номер едно - да финансираме дефицита не инфлационно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Успяхте да се включите в рамките на десетте минути, които са определени за министрите по новия правилник.
    Господин Гагаузов, право на реплика.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, господин Радев! Не искам да се обиждате, но отговорът беше твърде общ. Аз исках може би по-кратък, но малко по-конкретен отговор. Все така ли ще продължават бюджетните организации да бъдат платци на работни заплати и на нищо друго? Не исках нито да Ви обвинявам, че Вие не осигурявате достатъчно средства, защото не е само по силите на Министерството на финансите. Мисълта ми беше, когато в момента тепърва се разчита разходната част на бюджета, ще има ли малка възможност да се дадат средства тези бюджетни организации да си изпълняват предназначението и функциите, а не само да плащат заплати.
    Иначе принципно с останалите неща, които Вие казахте, аз съм съгласен. Мисля, че има време, по-нататък ще продължим с въпросите в тази сфера. И все пак - благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гагаузов.
    Господин Радев, искате ли дуплика за две минути?
    МИНИСТЪР МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Гагаузов, надявам се Вие сериозно не мислите, че може някой да Ви каже, че в България вече ще се извършват разходи значително повече от възможностите на приходите. Ако Вие питате коя точно община и коя точно бюджетна сфера би могла да увеличи тези разходи, на които в момента може да се разчита, за да подобри своята дейност, отговорът е глобален, точен, съвсем ясен: в рамките на постъпленията. Не може да разчитаме повече на средства от утрешни дни, от бъдещи поколения. На това, което държавата успее да събере, успее да произведе, ще стъпват и разходите ни. Всеки от нас иска да има разходи, но тук вече законът е железен. В условията на валутен борд ние ще се побираме на чергата, която имаме. Извън нея не можем да излезем. Така че дайте заедно, нека всички в България да направим така, щото тази черга да бъде колкото може по-голяма. Няма да можем да излезем извън нея повече.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Актуален въпрос от народния представител Илия Баташки към министъра на здравеопазването господин Петър Бояджиев относно въвеждането на индивидуално заплащане в здравеопазването.
    Господин Баташки, имате думата.
    ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги! Известно е становището на министерския екип, че в момента се застъпва тезата за оставане на безплатното здравеопазване и бюджетното финансиране, тъй като все още не са гласувани пакетът от закони, касаещи здравното осигуряване и реформиране на здравните заведения. Но искам да отбележа, че беше издаден документ в суров вид от служебното правителство, който се обсъждаше по места и в който бяха залегнали акции за прегледи, медицински манипулации, операции и други здравни дейности. Въпросният документ постяваше цени, които явно не бяха достатъчно експертно обосновани и в някои случаи - произволно определени. Някои здравни ръководители дори прибързано ги въведоха в медицинската практика, което доведе до излишно напрежение в без това силно обеднелите пациенти и предизвика вълна от недоволство.
    Мога да предложа на Вашето внимание примери за принудителни дарения в различни здравни заведения в страната - от най-високата до най-ниската инстанция, които компрометират досегашната здравна политика. Не говоря за случаите на явно рекетиране на болни - дори в спешен порядък.
    Бихте ли изразили становището на министерството относно повдигнатите въпроси и какви мерки се набелязват за пресичане на тази практика, колкото и да уважавам дарителството като форма на обществено общуване?
    Смятате ли за уместно създаването на комисия към министерството по корупцията в здравните заведения и ако отидем по-далеч - да създадем такива в различните региони на страната?
    Дали цитираните проблеми според Вас представляват конституционни нарушения?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Баташки.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Баташки! Както Вие посочихте и както всички вие знаете българското здравеопазване е на бюджетна издръжка. През 1995 и 1996 г. със започването и развитието на икономическата криза, със сриването на финансите и на бюджета настъпи катастрофа и в здравеопазването - по-точно катастрофа в неговото финансиране. Настъпи една катастрофална ситуация, при която бюджетите на болничните заведения се стопиха много бързо. Болниците натрупаха огромни дългове. Кредиторите прекратиха своите доставки и се стигна до положение, при което болниците трябваше да затворят врати, а нуждаещите се от болнично лечение да останат на улицата. Това беше една много тежка ситуация и едно много тежко суспендиране, както тук се изразиха, на конституционните права на българския народ.
    В тази тежка обстановка управлението на болниците - говоря за периода на цялата 1996 и началото на 1997 г. - ръководствата на болниците бяха принудени да вземат под някаква форма такси, за да попълнят или да създадат извънбюджетна сметка, за да могат що-годе да обслужват болните.
    Трябва да отбележа, че един от първите, който реагира на тази ситуация, беше именно д-р Баташки, който още през септември 1996 г. пръв в България въведе такси и ги обяви в германски марки, за което беше наказан от тогавашната министър Виткова. В кръга на шегата, бил е далновиден, че левът ще се върже за марката... (Оживление) Не казвам това, за да дискредитирам по някакъв начин д-р Баташки, а напротив, за да покажа, че той много добре знае обстановката и знае как е бил принуден от обстоятелствата да прави това.
    Разбира се, това нещо не може да продължава. Затова Министерството на здравеопазването пое една линия, при която да бъде запазено едно достатъчно обезпечено от държавата здравеопазване, а в същото време да могат да се натрупват някакви извънбюджетни сметки. Сами знаете, че за съжаление ние нямаме здравноосигурителна система.
    Наредбата, за която споменава д-р Баташки, все още не е излязла, така че той не е прав, като цитира някои неща от нея. Но е вярно това, че тя се обсъжда на много места и както той самият посочва, на различни нива. В това няма нищо лошо и ние смятаме така да работим и по-нататък.
    Тази наредба е изработена на основание чл. 26, чл. 53, § 8 и § 11 от Закона за народното здраве. Проектът е съобразен с изискванията на Конституцията и целия Закон за народното здраве, отнасящи се до правото на всеки български гражданин да ползува безплатна медицинска помощ. Ето в какво се състои тази наредба най-общо:
    Съществува Наредба N 3 за организацията на извънболничната медицинска помощ на населението, която е от 1996 г. Според нея гражданите в нашата страна имат право да избират своя личен лекар за оказване на първична медицинска помощ. Избраният личен лекар или участъковият лекар от публичното здравно заведение оказва безплатна медицинска помощ. В проекта на посочената по-горе наредба се предвижда само в случаите, когато болният по собствен избор потърси първична или специализирана медицинска помощ от друг лекар, без да е насочен с талон от личния си лекар, да заплаща тази помощ по определени тарифи.
    Правото на гражданите от страната да ползуват безплатна болнична медицинска помощ съгласно Конституцията и Закона за народното здраве е защитено. В случаите, когато се спазват условията и редът за оказване на болнична помощ, регламентирани в Наредба N 16 от 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, болният я получава напълно безплатно. Основно изискване за това е той да бъде насочен за прием в тази болница със съответна медицинска документация.
    Съгласно проекта на Наредбата за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента в публичните здравни заведения и за платените медицински услуги, само в случаите, когато гражданите правят свободен избор в болнично заведение или само на лекар в дадено болнично заведение, тогава се предвижда болничната помощ да се заплаща по съответна тарифа. Предвижда се също така да се заплащат по тарифа и допълнителни изисквания за по-добри битови условия, така наречените екстри, и по-специално допълнителни медицински грижи в болниците.
    Що се отнася до онази част от питането, свързани с принудителните дарения на болни в здравните заведения на страната, аз вече споменах, че директорите бяха принудени по различни начини, а сега те се ориентираха под формата на дарение, което формално не е престъпление, юридическо нарушение, да вземат тези средства за извънбюджетната сметка.
    Ние започнахме проверки и вече успяхме да проверим как се използват тези дарения в две големи софийски болнични заведения, където тарифите са много високи и това е обяснимо - това е Националният център по сърдечно-съдови заболявания и болницата "Света Екатерина", и там категорично се установи, че тези дарения са използвани само за консумативи и лекарствени средства за конкретния болен, направил дарението, а не за заплащане на труда на персонала или за някакви други разходи на болницата. Нещо повече, установи се, че някои болни, които са подлежали на бързо лечение, но не са били в състояние да направят дарение, са били обслужени и лекувани, съответно оперирани напълно безплатно.
    Друга насока, към която ще върви Министерството на здравеопазването по отношение на финансирането на здравеопазването и обезпечаване на правата на гражданите за медицинска помощ, е това, че ние от началото на този месец вече обсъждаме в министерството критерии и начини какво е състоянието на болничната помощ, като целта на това обсъждане на състоянието на болничната помощ е преструктуриране на легловия фонд съобразно потребностите на населението и ефективното използване на легловия фонд и възможностите въобще на здравните заведения. По този начин финансовите средства от бюджета ще бъдат насочени към големите здравни заведения, които имат кадрови и други видове ресурси за оказване на висококвалифицирана и специализирана болнична помощ.
    Аз искам да уверя почитаемите народни представители, че посоченият по-горе проект в никакъв случай не заплашва регламентираните с Конституцията права на гражданите, а той цели тъкмо обратното - да възстанови по някакъв възможен начин именно тези конституционни права на българските граждани. Но в същото време възниква един въпрос и една много голяма тревога - дали държавата в този момент ще може да обезпечи ресурси за осъществяване на това право на българските граждани. Аз мисля обаче, че всички вие разбирате много добре сериозността на положението и при обсъждането след няколко дни на Законопроекта за бюджета на страната ще направите всичко възможно за прилично финансово обезпечаване на здравеопазването, за което аз предварително ви благодаря.
    Само една дума за предложението за Комисия по корупцията. Смятам, че не комисии и не бюрократични звена могат да разрешат този въпрос. Вменено е като първи дълг на органите на Министерството на здравеопазването от централното управление до периферните изпълнители да следят за наличие на корупция и други извращения. Ние ще използваме и ще сътрудничим с всички други държавни органи, оторизирани да упражняват контрол, а също така ще използваме ресурса в това отношение на професионално-съсловните организации и други неправителствени организации.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Баташки, имате право на реплика.
    ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ): Уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин министър, господин председател! В общи линии съм доволен от отговора на господин министъра, защото ние по принцип нямаме кой знае какви различия. Но искам да отбележа следното.
    Първо, благодаря за това, че ми направихте още веднъж реклама за това, че съм бил далновиден и съм забелязал много преди нашето правителство да се усети някои неща. Но тогава, в тази злополучна заповед N 666, която издадох и заминах в командировка за Сингапур, пишеше "по желание на пациента". Явно, и министерският екип в момента, и предишният е взаимствал нещо от тази заповед. Но искам да уверя всички колеги и колежки тук, това е противоконституционно и аз дори тогава съм допуснал наистина явна грешка. И министърът правилно ме е наказал. Защото по Конституция ние сме длъжни да осигурим безплатното здравеопазване и всеки гражданин има право на това здравеопазване. Ако ние подведем гражданите и те се подведат под наш натиск, наистина под наш натиск и кажат, че са съгласни да бъдат платено лекувани, трябва да знаете, че това не ни освобождава от отговорност, че ние нарушаваме Конституцията.
    Още веднъж искам да ви сезирам и за това, че здравната реформа започна още през месец юли миналата година и 10% от легловия фонд в здравните заведения беше съкратен. Но смятам, че е правилна политиката да се върви към съкращаване на неефективни здравни заведения. И в това наистина ще подкрепям многоуважавания екип на министерството и ще се изказвам в положителен аспект в здравната комисия.
    И аз, и вие - прощавайте, че съм на първо място - разбираме, и всички колеги в комисията, и всички професионали в България, че здравеопазването трябва да бъде безплатно за пациента в момента на лечението му, но платено за държавата и съответния здравноосигурителен фонд, който е натрупал таксите след предварително събиране от гражданите. Ние не трябва да поставяме въпросите ребром тогава, когато човекът страда. Защото страдащият човек е готов на всичко в името на това да оздравее.
    Благодаря ви и смятам, че ще работим добре заедно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Искате ли реплика, господин министър? - Отказвате се.
    Благодаря на господа министрите. Приключихме с парламентарния контрол. Трябва да продължим сега с останалата част от програмата.
    Аз ще направя едно предложение на залата - да направим едно разместване в подреждането на по-нататъшната наша работа, защото трябва по-бързо да вземем решение за участие на военнослужещите от нашата армия в едно многонационално сухопътно учение, тъй като учението започва на 10 юни, а до 10-и няма да има заседания. Затова предлагам на гласуване разместване в програмата и преди да продължим с останалите проектозакони да приемем това решение.
    Има ли някой да възразява срещу това предложение? - Не виждам.
    Моля да гласуваме най-напред да разгледаме проекта за решение. Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Парламентарният контрол завърши и те трябва да са отново в залата, за да гласуват. Моля, гласувайте.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 144, против - няма, въздържал се - 1.
    Предложението е прието.
    Моля господин Бисеров да докладва становището от името на комисията.


    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа!
    Внесен е проект за решение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното сухопътно учение "КООПЕРАТИВ НАГИТ '97".
    Проектът е със следното съдържание:
    "Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България,

    Р Е Ш И :

    Разрешава участието на усилен взвод от Българската армия в състав от 51 души, с щатното си въоръжение и снаряжение, в многонационалното сухопътно учение от програмата "Партньорство за мир" "КООПЕРАТИВ НАГИТ '97" в района на Форт Полк - Съединени американски щати, за времето от 10 юни до 4 юли 1997 г."
    Ще ви докладвам какво е становището на Комисията по национална сигурност.
    "Комисията по национална сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 4.06.1997 г.
    Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши участието на усилен взвод от Българската армия в състав от 51 души, с щатното си въоръжение и снаряжение, в многонационалното сухопътно учение по програмата "Партньорство за мир" "КООПЕРАТИВ НАГИТ '97" в района на Форт Полк - Съединени американски щати, за времето от 10 юни до 4 юли 1997 г."
    Становището на комисията е прието на 4.06.1997 г. с консенсус.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по проекта за решение?
    Господин Гайтанджиев.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Само една бележка. Тъй като в проекта за решение не се съдържа, че трябва да пристигне американски самолет, който трябва да кацне на определено българско летище. Обикновено тези полети също подлежат на санкциониращо решение от българския парламент. Това е пропуснато.
    Нека да се има предвид, в бъдеще да не се наложи да се взимат спешно допълнителни решения.
    Това касае по-скоро Министерския съвет, да оформя по-правило тези свои искания. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Гайтанджиев.
    Имате думата, господин Бисеров.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, дами и господа, господин Гайтанджиев!
    Този въпрос беше обсъден на заседанието на комисията. Комисията прецени, че е достатъчно да приеме проекта за решение със съдържанието, с което той е предложен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бисеров.
    Има ли други изказвания? - Няма.
    Ще прочета проекта за решение:
    "Проект за решение за участие на военнослужещи от Българската армия в многонационалното сухопътно учение "КООПЕРАТИВ НАГИТ '97".
    Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България
    Р Е Ш И :
    Разрешава участието на усилен взвод от Българската армия в състав от 51 души, с щатното си въоръжение и снаряжение, в многонационалното сухопътно учение по програмата "Партньорство за мир" "КООПЕРАТИВ НАГИТ '97", в района на Форт Полк - Съединени американски щати, за времето от 10 юни до 4 юли 1997 г."
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 138 народни представители, за - 137, против - няма, въздържал се - 1.
    Решението е прието.
    Благодаря на господин Бисеров.

    Продължаваме работата си върху Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху печалбата.
    Моля председателят на комисията да докладва.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 1. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите "и на клонове на чуждестранни лица" се заличават.
    2. В ал. 2 след думата "чуждестранни" се добавя "юридически лица, както и чуждестранни дружества, които не са юридически"."
    Предложение на комисията:
    Подкрепя текста на вносителя.
    Предложение на народния представител Димитър Луджев:
    "В чл. 9 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите "и на клоновете на чуждестранни лица" се заличават. (Това е същото като на вносителите)
    2. В ал. 2 след думата "чуждестранни" се добавя "юридически лица, както и дружества, които не са юридически"."
    Комисията подкрепя предложението на господин Луджев по т. 1.
    По т. 2 - не подкрепя предложението на господин Луджев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
    Господин Луджев го няма.
    Подлагам на гласуване предложението за изменение в § 1.
    Моля да гласувате.
    Става въпрос за следното предложение:
    "В § 1, в чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите "и на клонове на чуждестранни лица" се заличават.
    2. В ал. 2 след думата "чуждестранни" се добавя "юридически лица, както и чуждестранни дружества, които не са юридически"."
    Има ли възражения? - Няма.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 141 народни представители, за - 130, против - 11 , въздържали се - няма.
    Параграф 1 е приет.
    Параграф 2.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 2. Създава се нов чл. 12а:
    "Чл. 12а. Ал. 1. Пазарните цени се определят, както следва:
    1. Чрез метода на конкурентните цени, при които пазарната цена е използвана от независими партньори.
    2. Чрез метода на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба.
    3. Чрез метода на разходи и приходи, при които обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба.
    Ал. 2. В случаи, когато е възможно прилагането на няколко метода, те се прилагат по следния ред:
    1. Метода на конкурентните цени;
    2. Метода на пазарните цени;
    3. Метода на разходите и приходите.
    Ал. 3. Когато на пазара се налага нов продукт или се увеличава пазарният дял, се допуска договарянето на цена, по-висока или по-ниска от обичайната пазарна цена."
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    "В новоприетия чл. 12а се създава ал. 4:
    "Ал. 4. Редът и начинът за прилагането на методите по предходните алинеи се определя от министъра на финансите."
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предложението на народния представител Йордан Цонев.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? - Няма.
    Моля да гласувате § 2 с 4 алинеи, включително последната, предложена от господин Цонев.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - няма, въздържал се - 1.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народния представител Венцеслав Димитров:
    "В чл. 15 се създава нова ал. 4:
    "Ал. 4. Сумите, определени на база нормите по ал. 2, се умножават с коефициента на повишаването на цените на съответната група активи, изчислени от Националния статистически институт. Ако няма такъв, се използва общият годишен индекс на нарастване на цените на потребителските стоки."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това като отделен параграф да се добави?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е ал. 4 на чл. 15, нова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, желаете ли да обосновете? Заповядайте.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, мисля, че не е лошо да поканите все пак народните представители да влязат в залата, защото иначе много отсъствуват.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата и да слушат Венцеслав Димитров. (Весело оживление)
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не само мен да слушат, но и колегите да слушат. Все пак се приемат много важни поправки в закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред Вас.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И казахме, че няма да се гласува с чужди карти. Все пак виждам, че има и такова. Но както и да е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не казах да се водят бележки, само да слушат.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма да казвам пак да си водят бележки, защото една част от тези, които са били в предишния парламент, ако са били прилежни, са си водили.
    Опираме до недомислията на комунистическото управление в последните 2 години. Миналата година беше приет Законът за данъка върху печалбата. Тези, които искат да знаят каква е позицията на министъра на финансите, за съжаление отсъствува, могат да отворят протоколите от миналата пролет и от миналото лято, когато гласувахме президентското вето и т.н. Ние бяхме категорично против да се приемат амортизационните норми при условията на премахнати данъчни облекчения за инвестициите и без корекция за инфлацията.
    Какво значи това? С други думи, това значи конфискация на частна собственост, облагане не на дохода, а на разходите, облагане на капитала. И се облага, забележете, не този, който е инвестирал много отдавна и активите му са амортизирани, а най-много по този начин се облага този, който е инвестирал току-що. Имал е неблагоразумието в инфлационни периоди да направи инвестиции и държавата, като му облага псевдодоходите, на практика му облага разходите, облага му капитала и се извършва т.нар. тотална декапитализация на икономиката.
    Бих казал, че това не е толкова голяма трагедия, ако се извършва спрямо държавните предприятия. Държавата се грижи за тях. (Неразбираема реплика на народния представител Никола Койчев)
    Не казвам, защото тогава нямаме нарушение на Конституцията, господин Койчев. Държавата не може да конфискува самата себе си. Пък като искате, станете и говорете!
    Аз пак искам да отворя една скоба и да се обърна към хората от мнозинството. Обещахме, че ще съдим виновниците за националната катастрофа, а тук хората пак продължават да ни се хилят, защото чисто и просто не разбират тази работа.
    Държавата не може да конфискува сама себе си, господин Койчев. Но държавата чрез този необмислен данък, чрез некоригирането на амортизационните норми за инфлацията на практика конфискува частна собственост.
    Заедно с колегите от СДС направихме една подписка до Конституционния съд. Те, естествено, възприемат нашите мотиви, но отхвърлиха с тезата, че те не могат да създават действуващи норми. И това е така. Дори да отменим амортизацията, това не значи, че се създава нещо на тяхно място. И ни върнаха топката в парламента. Ето точно сега е моментът да отстраним това недомислие.
    Аз бях склонен да помисля дали да поддържам това предложение и от гледна точка на предложението от служебното правителство за преоценка на активите. За съжаление, постановление не се очаква скоро. Активите тази година няма да могат да бъдат преоценени. Ако миналата година инфлацията е била 300 на сто и е конфискувана част от капитала на частните дружества, включително и на държавните, тази година се очаква инфлацията да бъде поне два пъти по-голяма. Тоест, конфискацията ще продължи с двойно по-високо темпо.
    Аз специално, а предполагам, че и хората от СДС, от ОДС са поели ангажимент да защитават частната собственост. Но да я защитават не от определена дата нататък, примерно от 1 януари следващата година, а да я защитят веднага.
    Между другото, след като се въведе бордът, вярно, тогава може да стане преоценка, но тогава този текст чисто и просто няма да работи, защото се предполага, че няма да има инфлация. Но има ли инфлация, такъв текст трябва да има.
    Какво се предлага? След като се отхвърля възможността с постановление на Министерския съвет да се преоценят активите, аз предлагам годишните амортизационни норми от данъчна гледна точка да се коригират, да се увеличат с процента на инфлацията за тази година. И хубаво е такъв процент нарастване на цените да има за всеки един от тези капиталови активи от първа до девета точка. Но при положение, че Статистическият институт в края на годината не излезе с такъв коефициент, да се използува общият индекс на нарастване на цените. По този начин поне хората тази година ще бъдат защитени от конфискацията на техния капитал от страна на държавата.
    Моята лична теза е, че освен това трябва да се дадат и други облекчения. Но облекченията оттук нататък, може да разсъждаваме по тях, могат да се отхвърлят, могат да чакат. Тук не става дума за облекчение. Тук става дума за една нормална икономическа справедливост, да не облагаш някой само за това, че е рискувал парите си. А тия хора ще ги обезкуражим, ако отхвърлим една такава теза тук, такава постановка. Сега, в момента ще им кажем: "Не, тази година няма да инвестирате! Недейте да инвестирате!" И те ще кажат: "Защо съм глупав да инвестирам, като държавата ще ми вземе част от парите, които инвестирам?" И по-добре да си ги изнесе някъде в чужбина или да направи нещо друго, но няма никога да инвестира тук за производството. А всички сме длъжни да направим всичко възможно да бъде инвестирано тук, в България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, 5-те минути изтекоха!
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е моята защита на текста. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата заместник-министърът на финансите. Заповядайте, госпожо Андреева.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви.
    Господа депутати, разбирам желанието на господин Димитров...
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не е мое желание, на Вашия министър.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: И предложение, да. Във връзка с това искам да ви кажа нещата, които се замислят да се направят.
    Да се увеличат амортизационните норми, данъчно признати, защото наистина търговските дружества са декапитализирани, предвид високата инфлация. Нашето предложение и излязлото и вече отменено решение на Министерския съвет беше за ревалоризация на дълготрайните активи. То остава в сила, но по предложение на Националния статистически институт се отложи до началото на следващата година, когато ще се извърши цялостна оценка на всичките активи.
    Предложението за отлагането на тази ревалоризация беше тя да се извърши по световните методики, които съществуват; да се вземат предвид и моралното остаряване, и спецификата на различните видове активи за различните отрасли. Това беше мотивът за отлагането на ревалоризацията.
    Ако сега се приеме това удвояване автоматично на амортизационните норми и от Нова година се направи и ревалоризация на активите, твърде много ще се увеличат амортизационните отчисления. Твърде много, защото тогава пък от Нова година трябва да върнем обратно тези амортизационни форми.
    Искам да ви кажа, че те са съобразени със световните стандарти за видовете активи като процент. Не съм против това, но това значи, че ние непрекъснато трябва да променяме закона, защото редното е да се извърши ревалоризация на актива. Защото когато имаме предвид статистическата отчетност за стойността на активите, те отново биха се водили като нереална стойност. Тоест, трябва да изберем едно от двете - или ще направим ревалоризация на активите, т.е. ще ги преоценим, или ще вдигнем амортизационните норми, както господин Димитров предлага сега. Изборът е ваш.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Тоест, министерството не подкрепя предложението.

    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Ние смятаме, че е по-редно да се ревалоризират активите, за да имат една реална пазарна стойност...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпросът е: подкрепя или не подкрепя?...
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Не...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не! (Шум и реплики в залата, весело оживление)
    Благодаря.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДОРА АНДРЕЕВА: Просто исках да обясня мотивите, за да се разбере. Не е въпросът да кажем "да" или "не". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов има думата.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Включвам се в тази кратка дискусия, за да напомня нещо, което в Закона за данък върху печалбата има - в Преходните разпоредби - използвам това, че тук е заместник-министърът на финансите и да обърна внимание, че с предстоящото представяне и внасяне на проектобюджета в Народното събрание, Министерството на финансите, респективно правителството имат задължението по този закон да излязат и с предложение за силно намалени амортизационни норми в отрасли, в сектори на икономиката, които могат да бъдат квалифицирани като приоритетни, с което на практика се постига ефект много близък до това, ако увеличите рязко, тоест ревалоризирате в момента или това, което иска колегата Венцеслав Димитров. Онова е по-глобално, онова се вписва в общата политика за структурна стратегия на страната и аз мисля, че правителството няма да пропусне тази възможност, която му дава Закона за данъка върху печалбата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря за защитата, направена от проф. Стоилов на правителството.
    Други бележки? - Заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин академик.
    Дами и господа, аз ще подкрепя предложението на господин Димитров и ще апелирам за неговото приемане тук, в залата.
    Причините са, че с това предложение постепенно ще бъде проведена тази процедура, защото при едно ревалоризиране към Нова година като обещание има голямата опасност догодина в бюджета да не постъпи почти нищо. Нека още сега да приемем това, макар и частично решение, този макар и частичен стимул за инвестиции, който да направи и за бюджета по-лек удара, който ще настъпи, ако наистина това обещание за ревалоризация от Нова година се реализира тук, при нас.
    И в крайна сметка този много дискутиран въпрос е въпрос от цялостната структурна политика, защото структурната политика не е само приватизация. Структурната политика в крайна сметка е някакъв опит да се даде възможност на тези, които произвеждат, да подменят мощностите от 50-те - 60-те години, които сега се водят в техните баланси по цени от 1991 г.
    Затова аз подкрепям предложението и ви моля да го гласуваме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Койчев? - Не. Други бележки има ли? - Няма.
    Ще прочета предложението на народния представител Венцеслав Димитров за § 2а:
    В чл. 15 се създава нова ал. 4:
    "Ал. 4. Сумите, определени на база нормите по ал. 2 се умножават с коефициента на повишаването на цените на съответната група активи, изчислени от Националния статистически институт. Ако няма такъв, се използва общият годишен индекс на нарастване на цените на потребителските стоки".
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 145 народни представители, за - 46, против - 87, въздържали се - 12.
    Параграф 2а не се приема и такъв параграф няма да има в закона.
    Моля, докладвайте § 3.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 3. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
    а/ Точка 5 се изменя така:
    "5. положителните разлики между сумата на счетоводните амортизационни квоти, определени съгласно чл. 20 от Закона за счетоводството и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло";
    б/ Точка 8 се изменя така:
    "8. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт";
    в/ Създава се нова т. 8а:
    "8а. разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на наетите дълготрайни активи, когато не са за сметка на наема и не са разсрочени като разходи за бъдещи периоди, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството, за срока на наемния договор";
    г/ Точка 9 се изменя така:
    "9. подписаните липси и брак на материални запаси (без тези за сметка на персонала), с изключение на произтичащите от:
    а/ технологичен брак;
    б/ промяна на физико-химичните свойства, съответстващи на установените с нормативен акт норми за пределни размери на естествените фири и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране;
    в/ изтичане срока на годност, съгласно нормативни актове и фирмени стандарти;
    г/ унищожението или частичното унищожение от стихийни бедствия."
    д/ Създава се т. 9а:
    "9а. Стойността на отписаните липси и брак на застрахованите активи се намалява с получените обезщетения от застраховки до размера на балансовата стойност на активите. Когато има различие в периодите на отписване на застрахованите активи и изплащане на застраховката, увеличението се извършва едновременно с получаването на застрахователното обезщетение, а дотогава липсата или брака в резултат на застрахователното събитие се отчитат като разчет (вземане)".
    е/ Точки 20 и 21 се отменят.
    2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
    а/ В т. 1 изречение второ се изменя така: "Облекченията не се прилагат за вземания на банките, които са отразени като разходи при определяне на финансовия резултат преди данъчното преобразуване".
    б/ В т. 3 думите: "по реда на чл. 30" се заличават.
    в/ Точка 4 се изменя така:
    "4. Временните разлики за предприятието като цяло, произтичащи от превишенията на данъчно признатите амортизации над счетоводните амортизационни квоти в случаите на обратното проявление на положителните разлики от амортизации. Финансовият резултат не се коригира в случаите, когато амортизационните квоти са по-малки от данъчно признатия размер на амортизацията и преди това не са извършвани увеличения, засягащи този резултат";
    г/ Точка 8 се отменя.
    3. В ал. 4 след думата "неизплатени" се добавя "начислени".
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    В чл. 16, ал. 3, т. 3 думите "и клонове на чуждестранни лица" се заличават.
    Предложение на народния представител Йордан Цонев към § 3:
    В чл. 16, ал. 2 се създава нова т. 22 - това е в допълнително раздадените листи.
    "22. Частта от сумата на разходите за работна заплата, превишаваща определените с нормативни актове средства".
    Искам тук да направя сега или после едно уточнение по този текст...
    Сега ще го направя - става въпрос за търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие и това се вмъква след думите "работна заплата". И текстът става: "частта от сумата на разходите за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, превишаваща определените с нормативните актове средства".
    Комисията подкрепя това предложение.

    Има още предложения по чл. 16.
    Предложение на народния представител Димитър Луджев: в чл. 16, ал. 3 се създава нова т. 11:
    "11. 50 на сто от лихвите по държавни лихвоносни съкровищни бонове."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложения на народния представител Венцеслав Димитров:
    В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2:
    а/ точка 1 се изменя така:
    "1. частта от сумата за представителни цели, която превишава 80 на сто от направените разходи по документи, ако са свързани с извършваната дейност."
    б/ точка 2 се изменя така:
    "2. сумите за командировки, превишаващи повече от два пъти определените с нормативните актове размери за държавни служители."
    2. В ал. 3:
    1. В т. 2 думите "3 на сто" се заменят с "10 на сто" и след края се добавят "това се отнася само за юридическите лица, в които държавното или общинско участие в собствеността е по-малко от 50 на сто".
    2.Създава се нова т. 11:
    "11. изплатените суми от собствени средства и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината; сгради с производствено или търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства, предназначени за извършване на превоз на товари и за извършване на услуги, както и за превоз на пътници срещу заплащане, продуктивни и работни животни."
    Предложение на комисията по § 3: подкрепя текста на вносителя и предложението на народния представител Йордан Цонев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имат ли бележки вносителите на предложения?
    Господин Венцеслав Димитров има думата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Моите предложения, които трябва да се гласуват, са четири. И ако ми позволите, ще взема отношение по някои от предложенията.
    Уважаеми господин председателю, колеги! Предлагам две промени в ал. 2, промени, които защитавахме и миналата година, когато приемахме закона. За съжаление виждам, че сега настроенията са същите и всеки, който влезе в Министерството на финансите, като че ли започва да мисли по един и същи начин - как да съсипе бизнеса и да обере парите на хората. Не знам дали най-накрая ще се намери правителство, което да изпълни задълженията си към хората, на които е обещало нещо. Аз знам, че има хора, които обещаха неща и за спорта. И искам тези хора да излязат тук и да кажат, че те гласуват против това, което са говорили преди за спорта, за здравеопазването и така нататък.
    Най-напред по т. 1. Няма да говоря много. Това е сумата за представителни цели, която в сегашния закон е смешна. Още тогава се карахме, че сумите за представителни цели са смешни. Междувременно имаше инфлация в края на миналата година, имаше хиперинфлация в началото на тази година. Тези суми са никакви. По-добре, ако искате да сте последователни, премахнете тази точка. Да не се полагат никакви. Най-добре е тези смешни суми да се премахнат. Ето, вижте, знаете ли каква е т. 1? "Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава в частта от сумата за консумативни разходи и за представителни цели, за тържества и подаръци - над 20 хил. лв., превишаващи 0,2 на сто от размера на реализираните приходи и така нататък". Никой не се е сетил, че тези числа трябва да бъдат по някакъв начин коригирани.
    Аз предлагам, както е в цивилизованите страни, където искаме да отидем - в Европейския съюз, в Германия, да се признават 80 на сто, а другите 20 на сто да не се признават, тоест и те да имат участие. Същото предложих и в Закона за данъка върху общия доход, но срещнах пълно неразбиране.
    Следващата точка - сумите за командировки. Става дума за командировките на частни дружества. Те трябва да са по-големи от тези, които са на държавните, защото държавните служители нямат лимит. Става въпрос за висшите държавни служители, а не за обикновените държавни служители. Миналата година си спомням един случай, когато тук беше направено предложение да се замразят заплатите на народните представители. Видях висши държавни служители - бивш заместник-министър, който сега ще става шеф на банката, пътува оттук до Франкфурт и от Франкфурт до Виетнам с една делегация от няколко души и всичките седяха в първа класа на "Луфтханза". Представете си! А оттам пак ще пътуват с първа класа. Защо? Знаете ли колко пари харчи той? Най-малко 5 хиляди долара. Пет хиляди долара по 5 са равни на 25 хиляди долара. Това е може би цялата сума за заплати на парламента за този месец. Няма кой да ограничи държавните служители за такива пътувания, а на частниците, които наистина си ги вадят от джоба, са ограничени. Защото висшите държавни служители пътуват без ограничения. Никой не може да постави пръста и да каже: дайте да ги ограничим и тях. Дайте да ги ограничим и тях! Защо да не го сложим в закона? Или така е най-лесно? Защото бъркат в джоба на българите и харчат! Защото не са техни пари. Да ги изкарат и да ги харчат. Това е моето предложение в случая - два пъти размера на определените с нормативни актове за държавни служители, като, пак подчертавам, нормативните актове за държавни служители масово се нарушават от висшите държавни служители. Сещайте се, че обикновени служители не пътуват, а пътуват от шеф на управление нагоре, за които ограниченията не важат.
    Следващата точка - опираме вече до даренията, кой може да дарява и колко може да дарява. Моето предложение е да се даде възможност, засега нормативът е 3 на сто за всички - учебни, здравни заведения, културни, просветни, социални, спортни, вероизповедания и така нататък. Прие се 3 на сто и всъщност тогава се намали. Преди това беше 7 на сто за частните и 2 на сто за държавните. Робувайки на една представа, че има равнопоставеност между собствениците, представителите на предишното мнозинство изравниха всичко на 3 на сто. Защо го изравниха? Най-напред, за да затворят възможността частниците да даряват, защото това са преди всичко дарителите, а, от друга страна, за да дадат възможност на директорите на държавни предприятия да харчат държавни пари съобразно своето усмотрение. Ние си имаме една приказка "С чужда пита, тоест с държавната пита, помен прави"! И се прави на велик благодетел.
    Аз съм сигурен, че и хората от Министерския съвет не знаят какво са предложили. Тоест те запазват една порочна практика. Нали затова трябваше да се смени този парламент? Защото онези хора не знаеха да управляват. Нека тези да покажат, че наистина могат. Аз съм гласувал за това правителство и затова настоявам това правителство наистина да се движи по едни нормални пътеки на пазарното стопанство. Вярно, че може да са стръмни, вярно, че може да са неравни, но поне да вървим нататък, а не да гледаме назад.
    Каква е същността на моето предложение? Три на сто ги заменяме с 10 на сто, обаче това да важи само за дружествата с преобладаващо частно участие. Тези, които са с преобладаваща държавна или общинска собственост, да нямат право да даряват. Да си платят данъка, а държавата след това дарява. Как тя дарява? Тя дарява чрез бюджета. Нали всички учебни, здравни и така нататък институции са на издръжка от бюджета? Тези дарения са за това, за да подпомогнат държавата, а не някой да работи вместо държавата. А на частника му дайте възможност, защото той си ги вади от джоба. Дайте му възможност да прави дарения. Толкоз по този въпрос.
    Последното предложение. Най-простото нещо, за да стане ясно на всички за какво става дума, това са облекчения за инвестиции. Лекарите например не знаят за какво става дума. За тях облекчение е нещо друго. Обаче вземете прочетете протоколите и вижте какво защитаваше вашият министър на финансите и цялата опозиция тук. Те защитаваха позицията, че облекчения трябва да бъдат дадени в най-трудния момент.

    Особено след като Министерството на финансите пак не желае наистина да направи онова, което е длъжно да направи, за да не конфискува частната собственост - да коригира амортизациите. Ако не сме повдигнали този въпрос в течение на годините, е защото в течение на тези 5-6 години до миналата година, докато се прие този закон, имаше облекчения за инвестициите. Естествено, като си ползвал облекчение, инвестицията ти се изписва и ти въобще нямаш нужна от някаква амортизационна схема или да се подчиняваш на нея. Сега обаче и облекчението се премахва, и амортизациите не са никакви, даже не могат да възстановят може би 70-80 на сто от това, което се дава върху разходи, и държавата им го конфискува чрез данък.
    Колеги, аз не искам по-нататък да обосновавам моите предложения. Съмнявам се, че някое от тях ще бъде прието. Обаче знайте, че отговорността е ваша. Това, което аз съм обещал на нашите избиратели, съм длъжен тук да го защитавам. Тук има даже и хора от Бизнесблока, на които в една дискусия им казах, че тези, дето се пишат, че са от Бизнесблока, вместо да дойдат тук и да защитават бизнеса, ги няма. Че аз ги гонех тогава по коридорите. Виждам, че сега ситуацията е същата. Но аз не се надявам на тях, аз се надявам на най-силната парламентарна група, която наистина каза, че ще защити бизнеса. Още повече, че само в бизнеса е бъдещето на България. Без бизнес ние не можем да се измъкнем от тази дълбока криза, в която се намираме.
    Аз ви моля, колеги, да подкрепите тези предложения.
    По предложението на господин Йордан Цонев за въвеждане на т. 22. Мисля, че не му е мястото тук, точно в този текст. Този текст се отнася за всички дружества независимо от това дали са с държавно или с частно участие.
    Каква е историята на текста? В едно от последните си заседания, мисля, че беше на последното, миналият парламент отмени ограниченията върху нарастването на работната заплата. Някои сега доста критикуват тази отмяна и казват, че едва ли не тя е загробила правителството. Ами какво щеше да стане, господин Нейков, ако не бяха отменени тези ограничения? Ами държавните предприятия и досега щяха да получават някакви мизерни заплати, защото от увеличението трябваше да платят един грамаден данък върху нарастването на работната заплата, защото той не беше съобразен с грамадната инфлация, както й казваме, хиперинфлацията през първите месеци.
    Най-добре за мен от законодателна гледна точка е да се възстанови този текст, мисля, че беше § 5 на Преходните и заключителни разпоредби в предишния закон. Може би трябваше да се възстанови. Даже тук пише, че Министерският съвет определя. Тогава, когато приемахме този закон, защо Министерският съвет се съгласи на § 5? Защото чисто и просто се съобрази с решението на Конституционния съд, че всички елементи на данъчната уредба трябва да бъдат прекарани в закон. Сега виждам връщане на старата порочна практика - Министерският съвет да определя със свои подзаконови нормативни актове елементи на данъчната уредба. Ако наистина Министерският съвет реши да направи такова нещо, той би трябвало да върне § 5 с числата, както те намерят за добре, но не да правят там каквото си искат. Кой е субект на държавната собственост? Това е Министерският съвет, това е държавата. Министерският съвет може да даде схеми на работната заплата във всяко едно предприятие и за мен тук не е необходимо нищо. Министерският съвет може би смята, че държавните предприятия са някакъв чужд, враждебен нему елемент. Напротив, това е структура, която му е подчинена и спокойно може да каже, е, малко ще трябва да поработят: ти имаш право на такава заплата, ти имаш право на такава, ти имаш право на такава заплата.
    Аз съм притеснен, че ако се приеме предложението на господин Цонев във варианта, в който беше внесено, това ще се отнася и за частните дружества, което е съвършено неправомерно и е противоконституционно - Министерският съвет да се меси в политиката по отношение на работната заплата в частните дружества. И аз му обърнах внимание, той каза, че ще направи това предложение. Но все пак мисля, че мястото му не е тук, би трябвало да бъде въведен пак § 5 и аз ще предложа на Министерския съвет, тук виждам само министър Нейков, а би трябвало да бъде и министърът на финансите: вижте, колеги, днес до 14 ч. едва ли ще приемем целия закон. Нека господин Нейков да съгласува една схема на нарастването на работната заплата и да я вкара в § 5 следващия път. Аз лично няма да му се сърдя, мисля, че това ще бъде най-добрият вариант. А това конкретно, което се прави, връща старата практика Министерският съвет да се занимава с елементи на данъчната уредба.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Формалното предложение е да отпадне предложението за т. 22, така ли?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Този принцип би трябвало да бъде вкаран в друг член. Ако искате, в § 5, той съществува в закона и пише, че е отменен. Значи трябва да има § 5, който горе-долу третира същата материя, но всичко да бъде хубаво разписано там. Ако не могат да го разпишат, тогава го вкарайте в § 5 - долу-горе да бъде само за държавни и общински предприятия. Това е един вид данък върху нарастване на средствата на работната заплата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, аз трябва да поставя предложението Ви на гласуване. Искам да знам точно какво е.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предлагам т. 22 да отпадне и да си мине в § 5.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Панайотов.
    ПАНЧО ПАНАЙОТОВ (СДС): Уважаеми господа! Господин Димитров, Вие наистина сте много сладкодумен и много логичен. Тези четири предложения са много атрактивни и привлекателни на пръв поглед. Особено привлекателно е онова, в което развивате тезата, че стопански субекти с държавно или общинско участие над 50 на сто да се въздържат, да им се забрани дарителство. Това на пръв поглед е нещо много добро. Развихте тезата, че така ще прахосват пари. Но практиката, опитът, господин Димитров, аз ще Ви очертая рамките на житието, на битието на българите. В момента, господин Димитров, няма достатъчно силен частен бизнес, който да помага на тези хиляди детски градини, сиропиталища, болници и т. н. Няма такъв бизнес. И единственият начин е, когато закъса някоя, това са големите, за жалост, все още държавни предприятия, които само под тази форма могат да дадат. Разбира се, аз мога да приказвам още дълго време по това.
    Аз лично не приемам обаче финансирането на спорта. Грижата на държавата и на общините е да спонсорира, да се грижи за спорта до 18 г., това е ученическият спорт, детски градини и училища. Не професионалния спорт. Но това си е мое мнение.
    Практиката е нещо много важно. Така да се приказва логически, финансово обосновано - да. Но практиката е тази, че в действителност голямата част от социалните заведения разполагат, за жалост, на държавните стопански субекти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Панайотов.
    Господин Цонев има думата за реплика.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Дебатът, който започнахме по тези предложения на господин Венцеслав Димитров, продължава вече повече от месец и това е хубаво. Неговите аргументи са силни, те са част от нашия ангажимент към избирателите, към бизнеса, към политиката, която ще водим за оживяване на икономиката на страната. Но аз и друг път и по друг повод съм казвал нашите аргументи защо точно сега не ги приемаме. Ще ги кажа и сега в залата, защото мисля, че е редно тук да бъдат казани.
    Първо, господин Димитров, трябва да имаме предвид, че това е третото правителство за тази година, което управлява страната. Трябва да имаме предвид, че едва сме излезли от изключително сложната политическа криза. Трябва да имаме предвид, че ние нямаме гласуван бюджет. Трябва да имаме предвид, че всички тези предложения, които правите, в някакъв план ще се отразят върху приходната част на бюджета за оставащите 6 месеца от годината.
    Аз съм съгласен, че оживяването на бизнеса ще доведе до други приходи в бюджета, абсолютно споделям тази философия, но сега, когато това правителство е поело властта от 15 дни и когато има тежката задача за 45 дни да вкара страната в условията на валутен борд, когато има тежката задача за 40 дни да състави един бюджет, който ще трябва да реализира, защото му се отнема възможността да бъде този бюджет актуализиран, да бъде кредитиран от Българската народна банка, аз мисля, обясних го вече, и в частни разговори с Вас споделих, че това просто не можем да го направим. И трябва да разберем това правителство, което трябва да защити разходите на държавата в оставащата част на годината.
    Потвърдих нашия ангажимент да извършим сериозна данъчна реформа до края на годината и тази данъчна реформа да бъде плод на една широка дискусия и да отрази нашето виждане за даване на данъчни облекчения, ако щете, за снижаване на данъчните ставки, за да може бизнесът в страната да бъде развит.
    По принцип споделяме тази философия, но сега не можем да си го позволим. Това са нашите аргументи да отхвърлим всичките Ви предложения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров има думата за дуплика.

    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги! Аз не искам да влизам в излишна дискусия. Господин Панайотов, тези неща, които смятате, че звучат хубаво, те бяха действащи.
    От четирите предложения, които Ви правя, първото е най-незначително и мога да се откажа от него. Но следващите три бяха действащи и действаха по време на първото правителство на СДС. И действаха по времето, когато финансов министър беше днешният министър-председател. Мисля, че това би трябвало да е достатъчно.
    Данъчна реформа. Господин Цонев, данъчната реформа няма да започне от утре. Данъчна реформа върви в последните години - беше приет ДДС, беше приет Законът за данъка върху печалбата. Сега сигурно трябва да бъде формиран нов закон за данъка на доходите върху физическите лица. Това също е елемент от данъчната реформа. Въпросът е каква насока ще се даде на данъчните промени - за бизнеса или против бизнеса?
    Точно, когато се сменя властта, аз и друг път съм изказвал своето мнение, е време да се каже - "Да, ние искаме да подкрепим бизнеса". Не е чак толкова много.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата министър Нейков.
    МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да взема отношение по повод част от предложенията, които бяха направени, а именно относно т. 22 към чл. 16, ал. 2 и относно нов § 5 в Преходните и заключителни разпоредби на проекта за закон, както и относно някои от вижданията на господин Димитров, които току-що чух.
    Уважаеми народни представители, аз смятам, че това предложение, което беше внесено на вашето внимание - за изменение на чл. 16, т. 22 и § 5, изцяло следва логиката както на обявената програма на правителството, така и на заявените от господин Димитров принципи, а именно - максимално приближаване на законодателството към принципите на пазарната икономика.
    Това, което предлагаме, е усъвършенстване на уредбата, която съществуваше до края на мандата на Тридесет и седмото Народно събрание. Защото точно § 5, който отмени предишното Народно събрание, имаше класически данъчен характер. То носеше със себе си, според мен, една неперфектна намеса на законодателната власт в оперативното управление на предприятието. Със силата на закон се казваше на мениджъра на едно държавно предприятие как точно да си определя работната заплата.
    Според мен, това беше и една намеса на законодателната власт в правата на собственик, които притежава правителството, управлявайки предприятията с повече от 50 на сто държавна собственост. Това, което ви предлагаме сега, има наистина много по-пазарен характер.
    Първо, да бъде дадена възможност на правителството като собственик да определя реда за формиране на работната заплата, от една страна. И второ, да бъде сложен не данъчен таван, а логически пазарен механизъм тогава, когато по една или друга причина са нарушени правилата за определяне на работната заплата от един или друг мениджър. Сумата, явяваща се предмет на това нарушение, да бъде облагаема. Тоест, тя да не се признава за присъщ разход и да увеличава облагаемата печалба.
    Колкото до поразиите, както заяви господин Димитров, които всъщност направи отмяната на § 5 от предишното Народно събрание, те наистина са факт. Защото, премахвайки § 5 парламентът не даде правна възможност на правителството да регулира работните заплати в предприятията с повече от 50 на сто държавна собственост. По един недопустим начин беше създаден правен вакуум за огромната част от българската икономика. Затова ролята на § 5, който сега предлагаме, е точно тази - да създаде правната възможност. А ролята на т. 22 е да създаде пазарния механизъм.
    Няма място за притеснение, господин Димитров, относно това, че по този начин могат да бъдат засегнати интересите на частните предприятия или на частните собственици.
    Ако правилно прочетем предложения от господин Цонев текст - т. 22, а именно:
    "Частта от сумата на разходите за работна заплата, превишаваща определените..."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само "в търговските дружества".
    МИНИСТЪР ИВАН НЕЙКОВ: Да, "в търговските дружества".
    "...превишаваща определените с нормативните актове средства", ще видим, че тази тревога просто е излишна, защото няма нормативен акт, с който да се определя размерът на средствата за работна заплата в частните предприятия. Щом е над 51 на сто недържавна собствеността на едно предприятие, работодателят, собственикът е абсолютно свободен, на базата на действащите споразумения в рамките на предприятието, на базата на интересите на собственика, да определи и средствата за работна заплата. Тъй че място за притеснение няма.
    Правителството няма намерение да диктува на частните предприятия, на частните собственици как да си определят работната заплата.
    От тая гледна точка и имайки предвид и това вътрешно противоречие - в предложението на господин Димитров - от една страна, гореща защита на пазарния модел, а от друга страна, настояване да има намеса на закона и на законодателя в определянето на един толкова оперативен момент, какъвто е работната заплата, ви предлагам да гласувате предложението за изменение на чл. 16 и § 5 във вида, предложен от господин Цонев. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други бележки?
    Има думата народният представител Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз искам да взема отношение по т. 8 и предложеното изменение.
    Аз ви предлагам то да не се приема от нас. Защото досега действащият текст...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "Разходи за подобрения"?
    МИХАИЛ МИКОВ: Да, в този му вид.
    Защото досега действащият текст регламентира тяхното включване в облагателната база тогава, когато те надвишават 5 на сто. Сега какво правим? Ние махаме и тези 5 на сто, които са никакви, които са просто нищо.
    Ако приемем текста на т. 8, ние ще премахнем дори и тези дребни 5 на сто и ще остане единствено критерият, предназначението на тези разходи - критерий, който ще бъде тълкуван от данъчната администрация. Ще се премахне досега действащият обективен критерий - 5 на сто. И тогава вече данъчният ще признава и ще оценява и на едни места, нали, за едни майка, за други - мащеха. С това ние ще отворим вратите тези разходи, които знаем как ги признават данъчните и сега, още повече да зависи от тяхната воля.
    Иначе като цяло подкрепям предложенията на колегата Димитров. Подкрепям ги и то ги подкрепям, защото чрез тия, макар и дребни, макар и моментни, преди цялостното, дай Боже, реформиране на законодателството, ние ще покажем и едно друго отношение към структурната реформа. Едно отношение, което е показано в облекченията, които се дават за инвестиции на приватизиращите се дружества.
    Значи тях, когато големите, държавните структури, структури, наследени от предното стопанство, ние ги репродуцираме чрез облекченията, които им даваме, когато те правят инвестиции. А когато дребният частник прави инвестиции, ние не му даваме никакви привилегии. И като че ли това е един лакмус, един разделителен лакмус за данъчната политика по отношение на дребния и едрия бизнес. Всичките тези изменения, всичките тези спорове. Защото голямото предприятие, при което печалбата е 200, 300, 500 милиона, когато тия пари отидат за инвестиции, по силата на текстовете, приети в Закона за данък върху печалбата, ние ще му ги признаем.
    В крайна сметка аз искам да попитам представителя на Министерството на финансите дали е правена сметка по отношение на събиране на данъците? Колко приходи губи държавата от облекченията за приватизираните дружества и колко приходи тя ще спечели от тези затягания, по отношение на командировъчните, на представителните и на други от това фактическо сваляне на долната данъчна ставка - 26 на сто за 2 милиона? Фактически инфлацията затяга пресата точно върху дребния бизнес. Но за това ще стане реч по-нататък. Тоест, всички тези изменения, ако ние не приемем поне тези дребни - за мен това са дребен израз на данъчната политика - то това означава, че ние имаме едно друго отношение към този вид предприемачество. Благодаря.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Вашето предложение е да отпадне "б. Точка осем се изменя така:...".
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Точка 8 да остане в досегашния си вид. Мога да го прочета на залата, ако искате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не.
    Предложението е да се въведе нов текст. Вие искате това да отпадне.
    Други бележки има ли? - Няма.
    Преминаваме към гласуване. Съгласно правилника най-напред се гласуват предложенията за отпадане.
    Приемам, че текстът, предложен от вносителя, включва и двете предложения на господин Цонев, а именно: в чл. 16, ал. 3, т. 3 думите "и клонове на чуждестранни лица" се заличават. Това влиза в текста на вносителя.
    А също така в чл. 16, ал. 2 се създава нова т. 22:
    "22. Частта от сумата на разходите за работна заплата в търговски дружества с над 50 на сто..." и т.н. - това, което беше прочетено. Това е основният текст.
    Предлага се:
    Първо, да отпадне съдържанието на т. б, което е:
    Точка 8 се изменя така:
    "8. Разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водеща до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт".
    Предложението на господин Миков е този текст да отпадне.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 154 народни представители, за - 40, против - 105, въздържали се - 9.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение за отпадане е на господин Венцеслав Димитров - да отпадне текстът на т. 22.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 160 народни представители, за - 45, против - 88, въздържали се - 27.
    Предложението не се приема.
    Има пет предложения за нови текстове.
    Първото е на народния представител Димитър Луджев в чл. 16, ал. 3 се създава нова т. 11:
    "11. 50 на сто от лихвите по държавни лихвоносни съкровищни бонове".
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 155 народни представители, за - 7, против - 115, въздържали се - 33.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към четирите предложения на народния представител Венцеслав Димитров.
    Първото предложение е в ал. 2:
    а) Точка 1 се изменя така:
    "1. Частта от сумата за представителни цели, която превишава 80 на сто от направените разходи по документи, ако са свързани с извършваната дейност".
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 147 народни представители, за - 15, против - 104, въздържали се - 28.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение е: т. 2 се изменя така:
    "2. Сумите за командировки, превишаващи повече от 2 пъти определените с нормативните актове размери за държавни служители".
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 157 народни представители, за - 30, против - 98, въздържали се - 29.
    Предложението не се приема.
    Третото предложение е: в ал. 3:
    1. В т. 2 думите "3 на сто" се заменят с "10 на сто" и след края се добавя текстът "Това се отнася само за юридическите лица, в които държавното или общинско участие в собствеността е по-малко от 50 на сто".
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 29, против - 96, въздържали се - 28.
    Предложението не се приема.
    Последното предложение на господин Венцеслав Димитров е: създава се нова т. 11:
    "11. Изплатените суми от собствени средства и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни активи за осъществяваната дейност в страната, налични в края на годината; сгради с производствено или търговско предназначение и за земя и отстъпено право на строеж за строителство на такива сгради; съоръжения, машини и оборудване; транспортни средства, предназначени за извършване на превоз на товари и за извършване на услуги, както и за превоз на пътници срещу заплащане, продуктивни и работни животни."
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 160 народни представители, за - 46, против - 93, въздържали се - 21.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате текста на § 3 така, както е предложен от вносителя, заедно с двете допълнения на народния представител Йордан Цонев. Моля да гласувате.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 125, против - 3, въздържали се - 25.
    Параграф 3 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 4. Чл. 17 се отменя."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки? - Няма.
    Моля, гласувайте за § 4, с който се отменя чл. 17!
    От общо гласували 143 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 6.
    Параграф 4 е приет.
    Моля, докладвайте § 5!
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 5. Чл. 20 се изменя така:
    "Чл. 20. Ал. 1. Сумата на предоставените данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответния отчет за приходите и разходите, намален с 6,5 на сто.
    Ал. 2. Полученият дивидент, обложен с данък за общините и данък върху печалбата от други предприятия, се намалява в пълен размер при данъчното преобразуване, независимо от разпоредбите на ал. 1."
    Предложение на народния представител Йордан Цонев:
    В чл. 20 ал. 2 се отменя.
    Комисията подкрепя предложението.
    Да прочета и окончателния текст.
    "§ 5. Чл. 20 се изменя така:
    "Чл. 20. Ал. 1. Сумата на предоставените данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответния отчет за приходите и разходите, намален с 6,5 на сто."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има ли желаещи за изказване? - Няма.
    Моля, гласувайте за отпадането на ал. 2 от чл. 20, предложено от народния представител Йордан Цонев и подкрепено от комисията.
    От общо гласували 143 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 7.
    Алинея 2 на чл. 20 отпада.
    Сега гласувайте за приемането на целия § 5 така, както е предложен от комисията.
    От общо гласували 128 народни представители, за - 118, против - 1, въздържали се - 9.
    Параграф 5 е приет.
    Моля, докладвайте § 6!
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 6. В чл. 26, ал. 2, т. 1 думите "и клонове на чуждестранни лица, когато разпределената печалба вече е била обложена по чл. 30", се заличават."
    Предложение на народния представител Димитър Луджев:
    В чл. 26, ал. 2, т. 1 думите "и клонове на чуждестранни лица, когато разпределената печалба вече е била обложена по чл. 30", се заличават.
    То е същото.
    Комисията подкрепя предложението.
    Окончателният текст за § 6 е без тези думи: "и клонове на чуждестранни лица, когато разпределената печалба е била обложена по чл. 30". Тези думи се заличават.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тук нещо не разбирам. Предложението на господин Луджев изцяло повтаря текста. Значи е едно и също?
    Ако няма желаещи за изказвания, моля, гласувайте за § 6!
    От общо гласували 117 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 6 е приет.
    За пояснение на тези, които не знаят, ще кажа, че не е необходимо да бъдат повече от 121 народните представители, защото не сме започнали с 240 души заседанието. Благодаря ви.
    Моля, докладвайте § 7.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако ми позволите, аз мисля, че мнозинството включва и Вас за този закон. Поне така беше в комисията.
    "§ 7. В чл. 30 думите "и клонове на чуждестранни лица" се заличават."
    Тук има повторение, предложението на народния представител Димитър Луджев е същото.
    Комисията го подкрепя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Има ли бележки? - Няма.
    Моля, гласувайте за § 7!
    От общо гласували 150 народни представители, за - 148, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 7 е приет.
    Моля, докладвайте § 8!
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 8. Чл. 32 се изменя така:
    "Чл. 32. Когато данъчно задължените лица начисляват на чуждестранни лица доходите, изброени в чл. 9, ал. 2 от този закон, и те не са реализирани от чуждестранното лице от място на стопанската дейност, се удържа при източника в размер на 15 на сто от дохода. Данъкът е окончателен."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има ли желаещи за изказване? - Няма.
    Моля, гласувайте за текста на § 8!
    От общо гласували 146 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "§ 9. Чл. 38 се изменя така:
    "Чл. 38. При сливане, вливане, разделяне или отдeляне на търговски дружества или кооперативни организации, нововъзникналите субекти са отговорни за данъчните задължения на преобразуваните дружества или кооперативните организации."
    "Кооперациите" не кореспондира добре с горния текст. Затова коректният текст, който предлагаме, е "кооперативните организации" като последни думи.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Има ли други предложения? - Няма.
    С тази добавка в края на текста: "на преобразуваните дружества или кооперативните организации", моля, гласувайте за § 9!
    От общо гласували 153 народни представители, за - 151, против - 1, въздържал се - 1.
    Параграф 9 е приет.
    Има думата за отрицателен вот господин Михаил Миков.


    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Вземам повод от това си гласуване, за да се изкажа по този закон, защото и в други закони ги правим тези работи. Ние приемаме в момента един материално правен закон. За съжаление и в този закон, и в другите внесени проекти се решават процесуални въпроси. Това, което приехме преди малко, чрез юридическо тълкуване от Търговския закон, че слетите, влетите и други предприятия поемат активите, има един преходен период и има един баланс, който се води, то се разбира. Преповтарянето във всеки отделен закон на ясни неща, защото някой не може да тълкува закона, изричните записи водят само до едно голямо объркване в законодателството. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТEВ: Благодаря Ви.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, аз се извинявам, но тук един колега ми подсказа съвсем коректно, че при гласуването на § 8 в чл. 32, параграфът, който гласувахме преди девети, сме изпуснали думата "данък".
    Ще ви го изчета:
    "Когато данъчно задължените лица начисляват на чуждестранни лица доходите, изброени в чл. 9, ал. 2 от този закон, и те не са реализирани от чуждестранното лице от място на стопанската дейност, се удържа при източника...", ние сме го приели "в размер на 15 на сто", а трябва да бъде: "... при източника данък в размер на 15 на сто от дохода". Още повече, че последното изречение е: "Данъкът е окончателен".
    Моля ви да го прегласуваме с изпуснатия от мен текст и се извинявам още веднъж.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТEВ: Не, тук не е редакция. Просто при четенето е допусната техническа грешка, изпусната е думата "данък". Тя не е отпечатана, поради което моля да прегласуваме § 8 с тази корекция, която току-що беше направена. Явно техническа грешка, изпусната е думата "данък", но за да бъдем коректни, ще прегласуваме.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 139, против - няма, въздържал се - 1.
    Параграф 8 е приет.
    Моля да докладвате следващия параграф.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 10 - чл. 40 се отменя.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТEВ: Моля, режим на гласуване за § 10.
    Гласували 144 народни представители, за - 142, против - няма, въздържали се - 2.
    Параграф 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 11 - чл. 41 се изменя така:
    "Ал. 1. Юридическите лица, за които решението за преобразуване чрез разделяне, отделяне, сливане или вливане е взето съгласно Глава девета и шестнадесета от Търговския закон и Закона за кооперациите, се облагат с данък върху печалбата и данък за общините за периода от началото на годината до момента на вписване в Търговския регистър на съда.
    Ал. 2. Данъчното облагане по ал. 1 е окончателно. Новообразуваното дружество или дружества внасят разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от вписване решението за преобразуване в Търговския регистър.
    Ал. 3. За останалия период до края на годината данък върху печалбата и данък за общините се установяват и внасят от новообразуваното дружество или дружества по общия ред."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТEВ: Има ли народни представители, които искат да вземат думата? - Няма.
    Моля, режим на гласуване за текста на § 11, както ни беше предложен от комисията.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 144, против - няма, въздържал се - 1.
    Параграф 11 е приет.
    Постъпило е писмено искане до председателя на Народното събрание от народния представител Михаил Миков, с което той иска председателят да направи предложение за удължаване на срока за правене на писмени предложения по Закона за банките до 9 юни.
    Господин Миков, процедурата е по-проста. Председателят няма право да прави предложения. Просто Вие взимате думата и тук от трибуната правите Вашето предложение. Приемам, че сте го направили.
    Има ли друго предложение, противно? - Господин Цонев ще направи противно предложение.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз правя противното предложение да не се удължава срокът, тъй като вече веднъж го удължихме. Законът е много обемен и ние сме си настроили с експертите графика в събота и неделя да работим. Ако това предложение беше дошло вчера, нямаше да ангажирам поне експертите за събота и неделя и моята си програма.
    Така че преди да влезе в комисия, ние трябва да го подготвим, нямаме такава възможност да удължим срока.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТEВ: Благодаря на господин Цонев.
    Поставям на гласуване предложението на господин Миков за удължаване на срока за писмени предложения по Закона за банките до 9 юни. Моля, гласувайте.
    От общо гласували 154 народни представители, за - 44, против - 101, въздържали се - 9.
    Предложението не се приема.
    Няколко предложения. Най-напред това, което господин Сендов винаги е държал, да се знае каква ще бъде програмата за следващата седмица. Тя, разбира се, може да претърпи корекции, тъй като срокът за предложения по седмичната програма е във вторник до 18,00 ч., но приблизителната програма за следващата седмица включва отчета на Българската народна банка, избора на ръководство на Българската народна банка, Закона за банките - второ четене, и отчета на Сметната палата.
    И няколко съобщения:
    Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол ще проведе заседание във вторник от 11,00 ч. в зала 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 11 юни 1997 г., сряда, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
    Комисията по национална сигурност ще проведе заседание в сряда от 16,00 ч. в зала 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
    Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 11 юни 1997 г., сряда, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни)

    Закрито в 14,00 ч.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Йордан Соколов

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Йордан Куртев

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
          Благовест Сендов

    СЕКРЕТАРИ:
        Анелия Тошкова

        Иван Бойков
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания