Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 6 ноември 1997 г.
Открито в 9,03 ч.
06/11/1997
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
    Секретари: Илия Петров и Атанас Мерджанов




    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Позволете ми най-напред да честитим рождените дни на народните представители Емилия Тошкова и Иван Георгиев Иванов. (Ръкопляскания в залата.) Да им пожелаем здраве, успехи и повече радост.


    Преминаваме към първа точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
    Становището на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол има думата да прочете председателят на комисията господин Йордан Цонев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги!

    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
    по законопроект N 02-01-45 от 29 октомври 1997 г. за
    корпоративното подоходно облагане, внесен от
    Министерския съвет

    На заседание, проведено на 4 ноември 1997 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол разгледа и обсъди законопроекта за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха госпожа Дора Андреева - заместник-министър на финансите и началник на Главно управление "Данъчна администрация" и групата независими експерти, участвали в подготвянето на законопроекта.
    Законопроектът бе представен от госпожа Андреева, която изтъкна, че в действащия Закон за данък върху печалбата има твърде много утежнени и неясни текстове, затрудняващи както данъчната администрация, така и данъкоплатците; сложна и неефективна система на авансово облагане; тежък регистрационен режим и други, водещи до несправедливост и неефективност на данъчно-облагателния процес, до ниска събираемост на данъците и оттам негативни последици за бюджета.
    Освен това, дeйстващият закон не отговаря на принципите на приетата от правителството данъчна политика. Това наложи да се разработи и внесе настоящият законопроект за облагане на печалбата и доходите в съответствие с данъчното законодателство на икономически развитите държави, като урежда цялостната регламентация на облагането в съответствие с променените икономически условия у нас.
    Със законопроекта се осигурява:
    1. гарантиране постъпленията на приходите в бюджета;
    2. съкращаване на разходите, свързани с администрирането на данъка;
    3. увеличаване събираемостта на данъците;
    4. насърчаване на инвестициите;
    5. опростяване на процедурите по прилагането на закона, което улеснява и самите данъкоплатци.
    За постигане на тези цели се предвижда:
    - разширяване и по-ясно определяне кръга на данъчно задължените лица;
    - създава се единство при данъчното облагане на печалбата и доходите от стопанска дейност и се провежда принцип за равнопоставеност на данъчно задължените лица;
    - разширява се кръгът на обектите за облагане при източника при много по-либерален режим. Въвежда се принципът за избягване на двойното данъчно облагане в случаите, когато няма сключени такива международни спогодби;
    - установява се нова система за авансови вноски през годината, като за тяхното определяне се използва облагаемата печалба от предходната година с възможност за корекция от самия данъкоплатец при определени условия. Премахва се подаването на много на брой данъчни декларации, а ще се подава само годишна декларация, което облекчава данъкоплатците и намалява разходите по администрирането на данъка;
    - предлага се нов порядък за облагане на застрахователните дружества. За данъчна основа се приемат приходите от застрахователни премии, но при значително по-ниска данъчна ставка;
    - предвижда се данъчно облагане на част от специалните резерви (провизии) на банките, предназначени за покриване на загуби от лоши кредити. По този начин банките ще бъдат заинтересовани да активизират своите усилия за по-добро обслужване на отпусканите заеми. Ще се облагат и част от провизиите за трудно събираеми и несъбираеми вземания от продажби в нефинансовите предприятия;
    - за да се стимулира увеличаването на собствения капитал на предприятията се предвижда въвеждане на данъчно регулиране на лихвите по вътрешни, фирмени и банкови заеми, ползвани от предприятия на реалния сектор, което да влезе в сила от 1 януари 1999 г.;
    - за предприятията от средния бизнес се предлага по-ниска данъчна ставка от основната - с 10 пункта, а предприятията на дребния бизнес ще се облагат с еднократен годишен данък (патентен данък) при условия, определени със Закона за облагане доходите на физическите лица;
    - ограничават се кръгът и размерът на данъчните облекчения с цел осигуряване на еднакви условия за осъществяване на стопанска дейност;
    - преустановява се отчисляването на част от данъка върху печалбата за фонд "Мелиорации". Занапред този фонд ще се финансира от държавния бюджет;
    - предлага се за данъчни цели да се даде възможност на данъкоплатците за определени активи и в определени граници да прилагат метод на ускорена амортизация, а разходите им за ремонт да се признават за данъчни цели до размера на годишната им амортизация.
    По представения законопроект се проведе обширна дискусия, в която се изразиха различни становища и се поставиха следните въпроси:
    1. В общата конструкция на закона се забелязват определени противоречия и неясни текстове. По начина на изписване на данъчните размери се остава с впечатление, че се въвеждат нови данъци, различни от данъка върху печалбата, когато въпросът е за различната данъчна основа.
    2. Предлаганите разпоредби за пазарните цени пораждат определени съмнения, че с утвърждаване на методиките ще се дава възможност за законотворчество извън закона.
    3. По принцип се подкрепя ограничаването на данъчните облекчения, но се настоява да се запазят сегашните преференции за всички кооперации, а не само за тези на инвалидите, както и за приватизиращите се предприятия. Смята се, че такива не следва да се дават с отделни закони, както в Закона за чуждестранните инвестиции. Целесъобразно е дадените преференции с други закони, доколкото остават в сила, да се презапишат в новия закон за по-голяма систематизация на данъчната материя.
    4. Да се преосмисли още веднъж предлаганото облагане на банковите провизии, като се има предвид, че банковата ни система все още не е напълно стабилизирана.
    5. Има все още значителни групи доходи, които остават необхванати и необложени. В тази насока да се положат целенасочени усилия, което ще доведе до увеличаване приходите в бюджета.
    6. Изразиха се различни становища по отношение размера на действителните изменения на данъчните ставки.
    7. Разискваха се и други въпроси, като: същност на неперсонифицираните дружества; облагане стопанската дейност на дружествата с идеална цел; спонсорската дейност; даренията на политически партии; регулиране на слабата капитализация; по-добра регламентация на ускорената амортизация; опита на други страни за формиране на данъчната основа и др.
    Представителите на Министерството на финансите взеха отношение по всички зададени въпроси и дадоха допълнителни разяснения. Изтъкнато бе, че с редица текстове на законопроекта се дават данъчни облекчения, макар да не се забелязват на пръв поглед.
    Общо е становището, че характерът на данъчните закони изисква за тяхното обсъждане в пленарната зала да се осигури достатъчно време, дори за сметка на удължаване на работното време.
    След приключване на дискусията се проведе гласуване - 6 "за", "против" няма, 5 "въздържали се" народни представители, въз основа на което Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за корпоративното подоходно облагане."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Определям по 30 минути време за всяка парламентарна група и моля групите да дадат списък на желаещите да се изкажат депутати.
    Има предложение в залата да присъства госпожа Дора Андреева - заместник-министър на финансите. Срещу това предложение има ли желаещ да се изкаже? Няма.
    Моля, гласувайте предложението!
    Гласували 157 народни представители: 153 за, 2 против, 2 въздържали се.
    Предложението е прието. Квесторите да поканят госпожа Андреева в залата.
    Кой желае да вземе думата? Няма ли желаещи да се изкажат?
    ОБАЖДАТ СЕ: Да гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма желаещи да се изкажат. Тогава да гласуваме...
    Господин Статков има думата. За малко да влезем в книгата на "Гинес"... (Оживление.)
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Много се надявах, че от мнозинството ще станат да говорят по това, което би било редно да се каже днес при обсъждането на такъв законопроект. Още повече, че в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, становището на която прочете председателят, имаше доста моменти, които действително се нуждаят от обсъждане в парламентарната зала. Така че, господин председател, добре че не стигнахме до "Гинес", защото щеше да се потвърди нещо, което прозвуча тази сутрин по радиото - че парламентът наистина трябва да воюва за своя авторитет. И аз започвам с това.
    Уважаеми колеги, пред нас е представен по същество един нов данък или по-скоро е направен опит в парламента да се обсъжда нов данък. Досега имахме данък печалба, а сега ни се предлага Закон за корпоративното подоходно облагане.
    При обсъждането на така предложения нов данък в комисията поне за мен е останало убеждението, че това, което се предлага, повтаря в много голяма степен данъка върху печалбата и стари текстове. По същество не стигнах до крайното убеждение, че ние трябва да отидем към един такъв нов данък, независимо от становището на експертите, че има елементи, които дават основание да се предложи ново название на данъка върху печалбата, а именно Закон за корпоративното подоходно облагане.
    Струва ми се по-нататък, че още в самото начало, говорейки за тези неясноти и за тези опити - в една голяма степен и несполучливи - за въвеждането на нови моменти в Закона за данъка върху печалбата и неговото обосноваване като Закон за корпоративното подоходно облагане, не е доизяснен новият субект на данъчното облагане, а именно т.нар. неперсонифицирани дружества. И в комисията стана ясно, че в правен аспект има доста противоречия и с Търговския закон, и със Закона за задълженията и договорите в разбирането - ако говорим за българските правни аспекти на този нов субект на данъчни задължения. От друга страна, има доста по-различно тълкуване в чуждестранното законодателство на подобен в съдържателно отношение данъчен субект.
    По-нататък не можем да не обърнем внимание на раздел втори, а именно печалба и доходи от източници в страната. Тук се прави опит за разширяването на основата и по същество този опит е сполучлив в една посока - увеличава се данъчната тежест. А ние търсехме едно разрешение на проблемите или по-скоро мнозинството обеща посоката на развитие на данъчната реформа да е към намаляване на тази тежест. На практика в последващите членове с въвеждането на нови ставки с намаление от повече от 2 на сто, с тази част, с която се разширява основата, не само се неутрализира едно такова намаление, но по същество данъчната тежест се увеличава.
    Биха били важни за всички колеги и аспектите на сега предлагания чл. 16 за методите за определянето на пазарните цени, по-нататък и въпросите, свързани с правилата за определяне на облагаемата печалба в частта за амортизациите. Защо акцентувам на тези неща? Защото те имат решаващо значение при определянето на този данък - досега печалба, а сега корпоративен данък. По същество те влияят по посока или на намаляване, или на увеличаване, както е в нашия проект сега.
    В проекта, който ни се предлага, тази методика за цените - казах това и в комисията - не е изчистена. Тя позволява да се правят различни тълкувания, има и теоретични неясноти.

    Отделно от това с тази методика се дават и права на министъра на финансите, които досега ги нямаше, права, които, както и да се опитваха експертите да ги защитят с нашите международни спогодби, с двойното данъчно законодателство - това, което сме сключили в част от тях, навяват съмнение за нещо по-черезвичайно. Разбира се, че аз не съм против това - а мисля и колегите - да има своето място и централната власт. Но тук вече въпросът опира до едно по-сериозно обсъждане на философията на данъчните закони. При всички случаи въвеждането на министъра на финансите означава нещо, което противоречи на една философия, която например изповядват колегите от мнозинството, по-либерална философия. Но това е техен проблем, разбира се.
    Много сериозни са нещата, които се правят във връзка с амортизациите. Разбира се, аз нямам за цел, тъй като това по-скоро би трябвало да го направи мнозинството, да хваля достойнствата. По-скоро искам да акцентувам на несъвършенствата и проблемите. Но не мога да не призная, че би трябвало в тази вече нова система, която ни се предлага, да има нещо добро и то е специално за ускорената амортизация на малотрайните и дълготрайни активи от втора категория. Но същевременно обединението от девет досега категории в четири категории на амортизируемите активи не е най-прецизното, тъй като в първата група сега се включва обединена група от един до четири досегашни амортизируеми активи и се получава така, че процентът за амортизационните норми, който се налага, не позволява диференцираност в рамките на тази обединена категория.
    Мисля, че тук професор Стоилов ще се спре на това, което се предлага по отношение на облагането, свързано с банките, свързано със застрахователните дружества. Това са, както беше посочено и в доклада на комисията, нови моменти, които наред със своето основание имат и много висока доза на противоречивост от гледна точка на това в края на краищата какво правим ние не само в данъчната реформа, а какво правим и в останалите аспекти на цялостната реформа, дали не стои въпросът за това, че с едната ръка се мъчим да градим, а с другата поставяме под съмнение съграденото.
    Аз взех позиция в комисията специално по отношение на данъчните ваканции и именно на това бих искал и днес да насоча вашето внимание. В сегашния вариант на този данък ни се предлагат онези ваканции, онези преотстъпвания на данък печалба, които съществуваха, по същество да бъдат сменени като режим, тоест разпоредбите с много малки изключения да отпаднат. Аз не бих говорил за изключенията, защото наистина те са такива, които, ако бъдат премахнати, това означава, че ние отиваме в една много - много крайна позиция по отношение на това, което правим.
    Поставих под съмнение - и днес отново в залата ще го спомена - не само въпроса за кооперациите. По този въпрос също така се надявам, че професор Стоилов ще говори, тъй като той има много последователна позиция в предишния парламент, която ние сме подкрепяли. Но поставих и това, което в парламента ние с вас решихме предишната сесия. Именно във връзка с безотпадните технологии ние решихме да има съответни преференции за тези дружества, които работят и които ги въвеждат в рамките на пет години, разбира се, считано от 1 януари 1998 г. Държа да поясня това нещо. Сега ни се предлага подобен подход да не се реализира, като аргументите са, че международните финансови институции не са съгласни въобще с подобен подход за данъчни преференции, най-общо казано. Разбира се, ние не можем да игнорираме въобще Международния валутен фонд, но ми се струва, че, говорейки за формиране на собствена политика и съответно законодателство, трябва действително всички стъпки, които предприемаме, да бъдат достатъчно обосновани и отстоявани. В този смисъл ми се струва, че не само въпросът за безотпадните технологии, а и въпросът например за селскостопанското производство и свързаните с него преработвателни производства трябва да бъдат отстоявани по-добре.
    Казва се, че се дава шест месеца възможност на селскостопанските производители и свързаните с тях по същество да имат преотстъпване на данъка. Но шест месеца реално не е никакъв срок. Ние считаме, че поне досегашната схема от преотстъпване в рамките на пет години трябва да бъде въведена при сегашния закон, за да може действително ние да гарантираме своите национални приоритети, един от които се явява земеделието.
    Необосновано според мен е отпаднал и чл. 57 от досегашния Закон за печалбата. Става дума за Военнопромишления комплекс и възможностите за преотстъпване на печалба, което, разбира се, да става с регламентиран механизъм и с контрол от страна на Министерския съвет, съответно на министъра на промишлеността. Очевидно - повтарям - в стремежа си да приемат всички бележки на международните финансови институции, експертите са отишли на едни решения, които не са най-добрите или добрите за нашата страна. Разбира се, тук въпрос на мнозинството е да изтъква другите моменти. Има и положителни моменти в тази част, но ми се струва, че говорейки за недостатъците, това са сериозни недостатъци и проблеми на този законопроект.

    Мисля, нещо съществено, което пропуснах в началото, че в стремежа си да уредят или по-скоро да кажат, че се уреждат нови данъци и в този смисъл да се промени и Законът за данък печалба и да стане Закон за корпоративното подоходно облагане, не на място, още в чл. 1, ал. 1, т. 2 се въвежда въпросът за доходи на местни и чуждестранни физически лица.
    По-нататък в разпоредбите, които ни се предлагат, по същество се отива на едни разпоредби, които не би трябвало да имат място тук. Тяхното систематично място по-скоро е във варианта на новия Закон за данък на физическите лица. Защото тези разпоредби повтарят съдържателно подхода в този Закон за данък на физически лица.
    Така че, в заключение, има в предложения вариант на нов данък много неясноти, много неточни текстове. Но това е най-мекото, по-скоро сериозното е другото, и принципното - възприетите нови подходи не намаляват данъчната тежест, не създават необходимите условия за приоритетно развитие на отделни подотрасли и като цяло за производството.
    И в този смисъл аз днес, както и в комисията, ще се въздържа, защото съм убеден, че ние трябва наистина много сериозно да поработим, за да направим тези крачки, които са необходими и достатъчни, за да има наистина нашият парламент и съответно страната ни един нов закон, който да отговаря на тези потребности, които имаме днес.
    Призовавам всички колеги, които днес биха могли да вземат отношение, да го направят, да не оставяме формално да премине обсъждането на един закон, който е изключително важен. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    Има думата за реплика господин Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Статков, много ясно и много надълго и нашироко обяснихме, че отказът от преференции в този пакет от данъчни закони, не само в този закон, не е искане на Международния валутен фонд, а е приет от нас принцип. Понеже казахте, че под влияние, така, или натиска на Фонда, сме се отказали от преференции. Не. Спомнете си вчера какво казах в комисията - от преференции сме се отказали ние като данъчна философия. И аз обясних защо. По-нататък в изказването си, което ще направя, ще го повторя още веднъж.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата народният представител Найден Зеленогорски.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото на своето изказване ще започна с това, че е очевидна връзката между промените в данъчните закони и проекта за бюджет, който се надявам да стане бюджет за 1998 г.
    Очевидно е, и ще повторя това, което казах и в дискусията за Закона за данък добавена стойност, че данъчната тежест не би могла да се намали рязко изведнъж, че промените в данъчното законодателство и облекчаването на частния и държавния бизнес ще стават стъпка по стъпка. Защото ние не можем да си позволим в никакъв случай да поставяме под съмнение действието на валутния борд и приходната, респективно разходната част на бюджета.
    И снощи бях на едно събрание в Долнодъбнишка община, където предстоят избори. Трябва да ви кажа, че наистина хората живо се интересуват и от това какъв ще бъде проектът за бюджет за 1998 г. и дали той ще им даде възможност за едно по-нормално съществуване.
    Проблемите на бизнеса, разбира се, са проблеми на икономическия ръст, който ние искаме да осъществим. Но и проблемите на 2 млн. и 400 хил. пенсионери и на 600 хил. безработни също не са без значение. А те са определящи, според мен, в настоящия момент.
    Защо се отива към нов закон с наименованието за корпоративно подоходно облагане? На практика проектът за този нов закон привежда в съответствие с изискванията на валутния борд данъка върху печалбата. Той е ясен и прост за администриране както от страна на данъчната администрация, така и от страна на субектите, които подлежат на данъчно облагане, приближава облагането до източника на доходите - един много важен принцип, облекчава се данъчната администрация и данъкоплатците. Пълно се обхващат източниците на доходите - това също е един много важен принцип, който е възприет в този проект. И другото е разширяване на основата и равнопоставеност на данъчно задължените лица.
    Това, което се надяваме, че ще стане след гласуването на Закона за корпоративното подоходно облагане, след мерките за преструктуриране и ефектизиране на работата на данъчната администрация, ще доведе до увеличаване събираемостта на данъка, поне това е становището на Министерството на финансите, което и аз подкрепям, до осигуряване на приходите в бюджета, до съкращаване на разходите по администрирането на данъка и до насърчаване на инвестициите.
    Освен всичко това Законът за корпоративно подоходното облагане премахва и някои празноти в Закона за печалбата. Знаем, че няколко пъти беше променян Законът за печалбата. Вече е трудно и на данъчната администрация, и на хората, които трябва да плащат, държавните и частните предприятия, да се ориентират в законовата база и въвеждането на яснота и създаването на един нов закон, който по същество обаче стои върху базата на Закона за печалбата. Предполагам, че това ще доведе до позитивни промени.
    Положителното, което не бих искал да пропусна, е ускорената амортизация на някои от материалните активи по отношение на активния капитал. Имам предвид машините, компютрите, производственото оборудване, апаратурата с въвеждане на 20-процентна годишна амортизационна норма, частичното непризнаване на провизиите на банките, отнасящи се до несъбираемите и трудносъбираемите кредити.
    Освен всичко останало, с този закон се преодоляват и много правни противоречия в сегашния Закон за данъка върху печалбата.
    Ставката за общините от данъка върху печалбата се увеличава от 6,5 на 10 на сто. Голяма част от тук присъстващите народни представители са работили в общините или като кметове, или като общински съветници. Аз съм един от тях. Всички ние знаем, че преразпределителната функция на бюджета не е най-доброто нещо, което може да осигури едно ефективно местно самоуправление.
    И точно в този смисъл аз не мога да разбера защо левицата, която притежава огромният брой от кметовете и която на практика контролира местната власт, е против някои възможности да се осигури по-добро финансиране и по-добро, ефективно местно самоуправление. Една кореспонденция и със снощното гласуване на Закона за местните данъци и такси. Всичко вървеше абсолютно коректно, професионално обсъждахме, имаше дискусия, законът е много добър, и накрая всички се въздържат. Може би кметовете от Демократичната левица ще си направят сериозен извод по този въпрос.
    Казах, че ставката за общините се увеличава. А ставките за данък печалба за държавния бюджет от 36 падат на 30 на сто и от 26 на 20 на сто за тези, които са реализирали приходи до 150 млн., като ефективната данъчна ставка, поради увеличаването на данъка за общините от 6,5 на 10 на сто от 40,18 на сто спада до 37 на сто.
    Така че, уважавам господин Статков, той не е в залата, но просто да не говори неистини. Истината е, че ефективната данъчна тежест спада с 3,18 на сто.
    Положителното е и това, че се запазва годишната данъчна декларация като се правят авансови вноски, които са коригирани със съответен коефициент, който е определен от Закона за бюджета.
    Бих искал да спомена и нещо, което е заложено в чл. 59 на закона, според който местните юридически лица, преработватели на селскостопанска продукция и тютюн, не правят авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините за периода от април до септември включително. Това ще им даде възможност да инвестират.
    В чл. 62, ал. 1 от законопроекта е казано, че данъкът върху печалбата се преотстъпва за текущата година на юридическите лица, които увеличават числеността на персонала в районите с безработица над средния за страната процент и размерът на преотстъпения данък е пропорционален на увеличената численост на персонала. Това е едно безспорно положително предложение в проекта за Закон за корпоративно подоходно облагане, което се отнася към най-тежките общини с безработица над средната.
    Положително е и това, че са увеличени значително санкциите, синхронизиран е данъкът с облагането на доходите на физическите лица.
    Законопроектът кореспондира и с предстоящата ревалоризация на активите като няма тя да се регулира за данъчни цели, което ще позволи да се начисляват много по-големи разходи за амортизации, да се инвестира и да се спре декапитализацията на предприятията, което е един изключително тежък проблем за българската икономика.
    Бих искал да кажа още няколко думи за тези авансови вноски, които са с едно преработено съдържание, но на базата върху предходната година и на практика при снижаване на финансовите резултати при тази по-ниска база е възможно да не се правят авансови вноски, но ако състоянието на фирмата се подобри, финансовите резултати се подобряват, на практика бюджетът ще кредитира тези частни и държавни фирми.
    Другото, което беше споменато и в становището на комисията, изключително важно за мен, е въвеждането на патентния данък за определени дейности, с което на практика малкият бизнес ще може да си разчита разходите в тази сфера. Разходите на малките фирми за счетоводно обслужване безспорно ще се намалят, защото с въвеждането на авансовите вноски и единствена декларация в края на годината няма да бъде необходимо да се влага толкова в едно перфектно счетоводство през цялото време.
    И в заключение аз предлагам на вашето внимание възможността да подкрепим законопроекта за данъка за корпоративно подоходно облагане. Това е първата стъпка към облекчаване на данъчната тежест върху българския бизнес - частен и държавен, и дай Боже, повече частен. Това е стъпка, която е направена в съотношение и с необходимостта от един реалистичен, един изпълним бюджет, който да гарантира основните функции на държавата и нормалния живот в нашата страна.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    Има думата заместник-председателят господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз не съм специалист по данъчното дело, но не мога да премълча някои чисто технически на пръв поглед, но според мен важни бележки, които ще направя.
    За да може да имаме солидна данъчна система трябва съвсем ясно и точно да бъдат формулирани облагаемите суми. В чл. 21 на Раздел I "Общи правила за определяне на облагаемата печалба" се дава определение на облагаемата печалба. За да стане ясно колко неточно и непрецизно са формулирани нещата ще прочета текста. Член 21 гласи: "Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите преди данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон"...
    Значи, в дефиницията за печалба ние използваме понятието "печалба". Това е т.нар. затворен кръг в логиката, който винаги води до парадокси.
    Според мен първо трябва да се даде ясна дефиниция на печалбата, облагаемата печалба. След това ние сме вече в информационната ера и не трябва да се боим от отрицателните числа, както в средновековието. Печалбата може да бъде положителна, може да бъде отрицателна. И когато е отрицателна, тя обикновено се нарича загуба. Така че печалбата е разликата, определена на основата на счетоводния финансов резултат като разликата между приходите и разходите. И точка.
    И оттук нататък започваме да градим закона. Учудвам се обаче, след като в чл. 21 е дадено определение на облагаемата печалба, в чл. 23 четем: размерът на облагаемата печалба се получава - пак нова дефиниция - като финансов резултат преди данъчното преобразуване независимо дали е положителна и отрицателна величина. В чл. 21 се разбрахме, че тя е положителна величина, а в чл. 23 казваме, че това е: независимо дали е положителна или отрицателна...
    Аз смятам, че в българското законодателство не може да има толкова ниска логическа култура. Според мен всички тези текстове трябва да бъдат прегледани прецизно, защото в съвременната финансова практика, а трябва да ви кажа, че вече има много дълбоко развита финансова математика, която се прилага достатъчно ефективно, такива текстове просто поставят нашето законодателство в много лоша светлина.
    Много лошо впечатление прави ал. 2 на чл. 23, където след като е намерена разликата между приходите и разходите, за да се намери печалбата, се дават 22 случая за увеличение на тази разлика - според закона - с неправомерни разходи, в които влизат, например в т. 8, описаните липси и брак на материални запаси. Значи, трябва тези липси и брак на материални запаси да бъдат сложени като печалба, но понеже това е много силно, в скоби се казва - без тези за сметка на персонала. Кой е персоналът, е друг въпрос. И пак, понеже не е достатъчно, слага се запетая и следва: с изключение на произтичащите от... И започват подточки "а", "б", "в" и т.н. Тоест, тук имаме едно дърво, което се разклонява и насам, и натам, и можете да си представите в какво положение ще бъде един обект на облагане, когато дойде една ревизия след 2-3 години и провери дали правилно той е определил сумата за облагане.
    След това в т. 1 се казва, че този резултат трябва да бъде увеличен със сумите за дневния пари за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители. Кои държавни служители? Различните държавни служители имат различни норми за дневни и квартирни. Един шеф на голяма корпорация сигурно се чувства малко повече от един министър.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Нормите за министрите и за председателя на парламента са еднакви.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, с 50% увеличение... Е, хубаво. Но един шеф на "Ай Би Ен" не е ли повече от министър?!
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Не!
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, обаче... (Шум и реплики в залата, весело оживление.)
    Така че аз смятам, че в този закон има много непрецизно формулирани неща, много разклонения, които ще създадат много големи трудности при определяне на сумите, които трябва да бъдат облагани и затова без да вземам отношение към основните принципи смятам, че реализацията на тези принципи трябва много сериозно да се прецизира. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за първа реплика има господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Аз се извинявам, че ще репликирам господин професора, но всички забележки, които той направи по този закон, би трябвало да ги направи миналата година, когато той беше председател на парламента. Под Вашето председателство, господин професоре, всички тези постановки бяха вкарани в Закона за данъка върху печалбата, който беше приет от вашето парламентарно мнозинство. Ако бяхте тогава на мястото си, щяхте да се изкажете и тогава. Ще Ви кажа нещо: вземайте пример от мен. В четири парламента говоря все едно и също. Тогава трябваше да вземете отношение. Тези неща чисто и просто са преписани от предишния закон. Не че аз ги одобрявам. И аз съм против тях и имам много забележки в този смисъл. Но все пак, Вие тогава бяхте председател на парламента и не трябваше да допуснете такова нещо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Думата за втора реплика има господин Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Многоуважаеми академик Сендов, от Вашето изказване единственото вярно нещо беше първото изречение, че не сте експерт по данъчните закони. Ще илюстрирам само с едно изречение това, което Вие казвате, че ще настане страхотен хаос, ако бъде прието: чл. 21 "Облагаемата печалба е положителна величина, определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите". А е толкова важно, попитайте експертите от вашата група, това да става преди данъците за сметка на печалбата и преобразуване по реда на този закон.
    В удобно за Вас време и аз, и експертите на министерството, и вашите колеги ще Ви обясним какво би станало, ако приемем само тази постановка. Това е един данъчен абсурд.
    ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Вярвате ли си?
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вярвам си, разбира се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Думата за дуплика има господин Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Първо ще отговоря на уважаемия колега господин Венцеслав Димитров. Никога не е късно човек да види това, което не е видял преди това. Затова никой не може да ме обвинява, че не съм се оженил за по-хубава жена. Не съм я видял просто. (Ръкопляскания от левицата.) Така че щом казвам нещо, аз го казвам когато съм го забелязал. Когато съм бил председател на Народното събрание, не съм чел така подробно нещата, които се обсъждат, а съм слушал това, което казват народните представители.
    Що се отнася до председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, ако ще се заяждаме кой знае и кой не знае, вярвам, че на математическото поприще няма да можете да ме преборите.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Естествено.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но аз не се заяждах за дреболии. Когато кажете положителната величина, получена от разликата, ами ако разликата е отрицателна, коя е положителната величина? Коя е тази положителна величина, ако разликата е отрицателна? Но аз не искам да бъда арогантен като Вас, защото тогава и Венцеслав Димитров ще Ви каже абсолютната стойност ли ще бъде или ще бъде по-голямото от нулата и разликата. Така че не става въпрос да сеем на корена ряпа, а това което Ви казвам: като дадете една дефиниция, не може в тази дефиниция да използвате обекта, който определяте.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС, от място): Може!
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може! Не може, защото се получава рекурсия, която води до парадокс. (Ръкопляскания от левицата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Сендов.
    Има думата господин Йордан Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В сравнение с действащия Закон за данъка върху печалбата, предложеният проект е осъвременен в съответствие с международните принципи на данъчното облагане на печалбите и доходите на юридическите лица. Направените принципни предложения са съществени и могат да доведат до постигане на заложените принципи и цели в един относително по-продължителен времеви период. С други думи не може да се очаква в рамките на първите месеци да се реализират. За целта е необходим поне едногодишен период, в който се тестват положителните и негативните моменти и едва след това да се премине към евентуална корекция на определени текстове в закона, ако е необходимо.
    Положителният момент във формирането на данъчните преференции е доказан, стига да се предлагат на равноправна основа, с други думи не трябва да се предлагат облекчения, които са специфични за едни или други данъкоплатци. Равнопоставеността на субектите се свързва и с равнопоставеността на данъчните преференции.
    Особено важно е да се въведе инвестиционната премия при лицата, реализиращи проекти, свързани с опазване на околната среда. Тази техника на опазване е различна от данъчния кредит и предполага друг начин на определяне на ефективната данъчна ставка, което в крайна сметка е основно за инвеститорите в една или друга област на реалния сектор.
    В противоречие с мотивите за нереалността на общите преференции е заложено равнопоставено признаване на дегресивната амортизация. Запазени са преференциите за откриване на нови работни места - чл. 62. Данъчният кредит е право да се приспадат при определени условия суми само от дължимия данък. Когато се приспадат суми от данъчната основа, става въпрос за съвсем различни условия, които са намерили място и в настоящия законопроект. Например данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи и други, които са окончателни и се възприемат като разходи, присъщи за дейността на съответните данъчно задължени лица. Дава се и възможност на фирмите да не правят авансови вноски, ако нямат дейност от предходните години. Чрез системата на авансовите вноски се стимулира развитието, защото вноските по данъка се правят на база на предходните години.
    В същото време са завишени санкциите, защото е нормално при по-либералния режим на закона да се повишават санкциите при неспазването му.
    За по-голяма яснота както за данъчните органи, така и за отделните данъкоплатци терминът "финансов резултат преди данъчното преобразуване" - това, за което говори и академик Сендов, е необходимо да се трансформира в нещо по-просто и разбираемо, тоест данъчна печалба или фискална печалба. В случая това е печалба, различна от тази, която се получава като разлика между приходите и разходите по отчета за приходите и разходите, така наречената счетоводна печалба и служи за нуждите на данъчното облагане на съответните лица. Следователно в случая данъчната печалба е преобразуваната счетоводна печалба, която служи за данъчна основа при корпоративното облагане.
    При определяне на данъчната основа в чл. 16, ал. 1, т. 4 според мен е необходимо да отпадне текстът "всеки друг разумен метод". Основание за отпадането ми дава това, че чрез този член може да се доведе до субективизъм.

    Необходимо е също така да се приеме единен срок за приспадане на загубите, който да важи за всички търговски субекти независимо от сферата, в която реализират своите печалби и доходи. Последното е свързано с принципа на равнопоставеността на данъчно задължените лица по съответния закон, чл. 40, ал. 1.
    Като положителен елемент се отчитат и направените предложения и ясното дефиниране на лизинговите сделки, както и тяхното облагане, както и разделът за регулиране на слабата капитализация. Облагането на застрахователните дружества ще става на общ принцип. За данъчна основа се приемат приходите от застрахователните премии, но при по-ниска данъчна ставка.
    Положителен момент е, че облагането е при източника, което е съобразено с различните видове акции и най-вече акциите на приносител, при които субектът, който ги притежава, не е персонифициран, за разлика от поименните акции.
    Промените в данъчната основа не са основание да се твърди, че се въвежда нов закон и нов данък. Определянето на данъчната основа в посока на нейното разширяване е проблем, свързан с неизбежни корекции, произтичащи от общите тенденции на развитие в макроикономически план. Ако се погледне в глобален аспект, действително законът на корпоративното подоходно облагане е нов по своята същност, тъй като и като логика, и като конструкция той е съобразен със съответните световни законодателни рамки за разработването на подобен тип облагане.
    И накрая бих искал да призова колегите от опозицията да подкрепят закона, тъй като всички, които участват в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, много добре знаят, че между първо и второ четене ние много задълбочено разглеждаме всички предложения "за" и "против", в резултат на което наистина стигаме до подобряване на закона. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакалов.
    Има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Уважаеми господин председателю, колеги! Намираме се в процедура на обсъждане на първо четене на един извънредно важен закон. Аз бих казал, от това какъв закон ще приемем и естествено как ще се прилага той, ще зависи дали ще има икономическо оживление или няма да има. Естествено и другите данъчни закони са важни, но този е най-важният. Това е законът, който е за бизнеса - дали ще има бизнес или няма да има. Разбира се, ще има под някаква форма, но дали ще излезе България напред или не?
    Затова една дума съжалявам, че тези дребни пререкания се получават в пленарната зала, а не станаха примерно на заседание на комисията. Такъв важен закон, колеги, не може да се обсъжда на едно двучасово заседание на комисията, през време на което половината от времето се консумира от експертите, за да обяснят какъв закон са написали. Това не говори добре нито за българския парламент, нито за парламентарното мнозинство, нито за правителството, което превръща парламента едва ли не в негов придатък, където, видите ли, не могат да се водят дискусии. За нормалната дискусия по един такъв закон трябваше да има поне няколко заседания на комисията. Казах го и на господин председателя. Дори и нищо да не се пипне в закона, това ще помогне на хората, които участват в комисията, да се квалифицират. Утре някои от тях ще стане министър, заместник-министър, може и министър-председател и няма да говори някои несъобразности, като не искам да казвам кои. Такъв един закон предполага много сериозна дискусия, а не предполага стахановски метод, заложен в миналия парламент от миналото парламентарно мнозинство. Още повече пък за този закон.
    Между другото, този закон се прие преди година и няколко месеца. Междувременно беше поправен, а сега се намира за необходимо да се отмени, като се говори за данъчна реформа. Аз не бих казал, че Законът за данъка върху печалбата, който беше приет миналата година, е някакъв само комунистически закон, макар че имаше такива централистични тенденции, доста силно изразени. Но той е част от реформата и мисля, че правителството щеше да направи много по-добре, ако се беше насочило към поправки в този закон. Разбира се, Законът за данъка върху общия доход трябваше да бъде заменен с нов закон, местните данъци и такси - с нови закони. Но както се поправи Законът за данък върху добавената стойност, така може би трябваше да бъде поправен и Законът за данъка върху печалбата.
    Какви са тези чужди инвеститори, които ще дойдат в България, като знаят, че всяка година се променя основният закон, по който те действат? Още повече, че, мога да ви кажа, 70 на сто от текстовете са преписани от стария закон. Е, какъв смисъл има тогава да се прави под формата на нов закон? От психологическа гледна точка това не създава предпоставки някой да си мисли за България като страна със стабилизиращ се инвестиционен климат.
    Ще дам една оценка, която дадох и миналата година, когато приемахме Закона за данъка върху печалбата. Въпреки големите амбиции, от гледна точка на инвестиционния климат между този закон и предишния разлика няма. Аз затова не виждам двете групи на мнозинството да се различават по нещо. И в миналия парламент основната парламентарна група беше за премахване на данъчните преференции, и в този парламент основната парламентарна група е за премахване на данъчните преференции. Трябвало е да се хванат, да си стиснат ръцете и да кажат: ние измислихме нещо! Ние измислихме нещо, обаче последица от това е задълбочаващата се икономическа криза и невъзможността лесно да се излезе от нея. Не казвам, че вечно ще бъдем в криза, но ще излезeм много по-трудно.
    Аз не знам кой е внушил на управляващите и сега, и преди, че преференциите са нещо много лошо. Ето, мога да ви дам книги да четете, сигурен съм, че не сте ги чели, за модерните преференции. Модерни преференции не в негърските държави, не в страните от Далечния Изток, които са далеч от нас, а страните, които са около нас. Има такива и в страните от Централна и Източна Европа, бившите така наречени социалистически страни, сега страни в преход. Но има ги и в нормалните държави - в Белгия, в Швейцария, в Австрия, в Холандия. Малки страни като нас, които наистина знаят какво да се прави, без съществен ущърб за данъчните приходи. И там има социална държава и то много по-развита отколкото при нас. Но сега изглежда няма да говорим по тези въпроси.
    Лошото е, че преференциите, да си служим с математически език, се налагат с обратен знак - утежнения. И бяха наложени и миналата година, и тази година утежненията продължават, и догодина естествено поради намаляване на инфлацията едно от утежненията може би ще отпадне, но все пак ще има някаква инфлация, така че няма да бъде кой знае какво, но все пак ще продължат. За това ще се спра малко по-надолу.
    Сега по заглавието. Защо трябваше да се сменя Законът за данъка върху печалбата, който е разбираем закон, със Закона за корпоративното подоходно облагане? Корпоративно! Корпорация знаете откъде идва - от англосаксонската лексика. И аз мисля, че тези хора, които са поправяли закона, мислят с англосаксонски термини, не мислят с европейски. Това за печалбата беше по-близо до Европа, а това, което ни се предлага сега, както и в други данъчни закони... Хубаво, експерти са работили, но дайте в една посока да работим, дайте да работим в посока Европа - Германия, Франция и т.н., а не англосаксонското законодателство и то не такова, каквото се прилага в Съединените щати, във Великобритания, в Австралия или в Нова Зеландия, а такова, каквото те посредством международните институции налагат на разни страни, с които ни сравняват, примерно от Централна Африка. Без да обиждам тези страни естествено, но долу-горе така ни третират. И това нещо проличава в заглавието. Какво е на български език корпорация, знае ли някой? На български език няма корпорация. Доколкото знам, по вестниците се говори непрекъснато, както и тук министри говорят за борба срещу групировките. Някои от групировките, макар и не чак толкова много, се наричат корпорации. Аз нямам нищо против, но корпорация не е термин, който е приет в България. Казваме в заглавието корпорация, а някъде долу пише ли какво е това корпорация? Или трябва да четем английските речници, за да разберем какво е това корпорация? Ето, наистина така се казва във Великобритания, ето го там закона, значи той е корпорейшън текст. Ама защо и в България трябва да бъде такъв, след като за нас е по-просто да се каже печалба? Е, ще сложим някои други работи, които не са печалба, но това не е голяма трагедия.
    Подходът. Аз смятах, че като се направи нов такъв закон, ще има нов, модерен подход. Подходът е старият, подходът съответства на една страна на много ниско равнище. И аз съм сигурен, че това хората не го осъзнават и не го възприемат, включително и тези, които правят закона. За нас е естествено, че печалбата ще бъде разликата между приходи иразходи. Обаче вижте другите закони в страните, към които се стремим, от които искаме ние да дойдат инвестиции тук. От коя страна най-много искаме да дойдат инвестиции? От Германия. Към чия валута вързахме? Към Германия. Ами вижте в Германия как е направено, в Германия не е така. В Германия е разлика между баланса на 1 януари и баланса на 31 декември. Естествено активите минус пасивите и се дава възможност за най-различни корекции. Не че корекции няма тук, но това са две различни неща. Обаче когато се възприеме първият подход, там възприемат и първия подход само за онези малки фирмички, които не могат да водят така нареченото пълно или балансово счетоводство. И за тях признават разлика между приходи и разходи. По-нататък ще ви кажа защо това е един лош подход.
    Данъчната тежест. Вярно е, че има известно облекчение, но не е чак толкова голямо.
    Тук се казва, господа, данъчната тежест върху пълната разпределена печалба и дивидентите - то е ясно, никой не го оспорва - не е нито 30, нито 37, а е точно 46,45 на сто. Това е данъчната тежест. Тя е значително по-голяма от пределната данъчна тежест на подоходното облагане, която е 40 на сто.
    Има една препоръка на модерната данъчна теория, която е препоръка и от Световната банка, че данъчната тежест при така нареченото "корпоративно облагане" или печалбата върху юридическите лица, пълната тежест естествено, включително облагането на дивидентите, би трябвало да е толкова голяма, колкото е пределната ставка на подоходното облагане. Ако сме възприели там 40 на сто, и тук трябва да сложим 40 на сто. Значи общата тежест в общината плюс данъка за държавата, нали, за централния бюджет, плюс облагането на дивидентите или, ако има нещо, то не трябва да е повече от 40 на сто.
    Ето това нещо трябва да стане. Иначе те ще бъдат стимулирани да се регистрират като еднолични търговци. Не че има нещо лошо, обаче, когато говорим за данъчна теория и когато говорим, служейки си с математически термини, значи регистрацията на фирмата дали да е еднолична или капиталово дружество трябва да е инвариантна спрямо този избор. Тоест на човек да му е все едно, нека да се ръководи от други мотиви.
    Тук би трябвало да се направи връзка - облагането на дивидента е окончателно, а не трябва да бъде такова. Вижте как е в Германия. Тъй като всеки, който плаща дивидент, плаща 40,5 на сто данък. Най-простото нещо е не да го освободите това от данък общ доход, но напротив, той да си го включи в данъчната декларация - приходите от дивидента, но да ги включи с ваучер за платени данъци и той ще получи, че върху еди каква си сума е платил 46,5 на сто данъци и естествено ще има възможност да получи още известна сума по линия на облагане на данък върху общия доход, без да плати някакъв данък или като плати по-малък данък. По този начин това противоречие се премахва. Вярно е, че е малко по-сложно, но ако ще правим модерни закони, ако казваме, че ще вървим към Германия и към Европа, да вървим наистина така, както се върви, а не да използваме само утежненията, а онова, което може да облекчи хората, да го забравим, че все едно го няма и да кажем: да, ние сме още далеч от тях. Именно защото сме далеч от тях, няма да получим инвестиции. Защото те няма да дойдат без тези облекчения.
    Аз не съм гледал още отчета за изпълнението на държавния бюджет тази година и проекта за следващата година, но ми се струва, когато приемахме Закона за държавния бюджет за тази година, че данъците от печалбата са много по-големи, отколкото би трябвало да бъдат в сравнение с подоходните данъци. Те са повече, отколкото подоходните данъци. Докато в една страна като Германия, пак я използвам за пример, съотношението е 7 към 1: 7 подоходни данъци - приходи за държавния бюджет; 1 облагане на капиталовите дружества, тоест корпоративното облагане. Защо? Защото Германия е най-силната европейска държава в икономическо отношение. Те използват този данък, въпреки че има големи ставки. Но има такива облекчения, които създават възможност приходите да са една седма от подоходното облагане. Не ми казвайте, че подоходното облагане било много голямо. Средното подоходно облагане или подоходното облагане на средната работна заплата е доста по-ниско от това, което е тук. Но нека на това да се спрем, когато разгледаме новия вариант на данъка за общия доход.
    Конкретно за закона. Има изпуснати цели части в закона. Мога да ви ги покажа какви са. Ето професор Сендов ще ви каже, че има германски закон, английски, има даже и един турски закон, където навсякъде тези части си следват една след друга. Това са тези юридически и други подобни лица, които не плащат данък печалба.
    Между другото миналата година, когато разглеждахме варианта на Закона за данък върху печалбата, аз предложих един текст, който беше отхвърлен, който обаче при поправките тази година беше приет. Кой знае защо обаче той е изпуснат сега в закона. Защо? Чисто и просто мисля, че е забравен. Значи трябва още в самото начало, като се пише кои не се облагат, хайде, другите както искат да слагат, да не слагат, обаче това е задължително да се сложи. Текстът беше следният и аз ще настоявам да влезе пак:
    "Не се облагат с данък печалба създадените по закон пенсионни и здравни фондове, училища, висши училища и болници за стопанската им дейност, която е помощна за основната икономическа дейност при условие, че:
    1. не разпределят печалба за собственика - физически или юридически лица;
    2. тази дейност е пряко свързана с основната им, като инвестирането на фондовете с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи и здравни услуги".
    Защо това нещо не е включено в момента? Искат ли да се облагат тези? Трябва ли висшите учебни заведения да плащат данък печалба? Трябва ли болниците да плащат за стопанската си дейност?
    Не се третират добре сдруженията и фондациите с идеална цел за стопанската им дейност. Аз пак ще ви насоча към европейското законодателство. Има различно третиране.
    Най-напред стопанската дейност може да подпомага основната дейност, може да не подпомага. Тази, която подпомага основната дейност, най-напред там има един лимит за освобождаване, върху който не се плаща данък печалба, и за останалата печалба, която отива за подпомагане на основната стопанска дейност, се плаща половината от дължимата печалба.
    Разбира се, трудно може да бъде разказано това за три минути, но това би трябвало да бъде инкорпорирано в този закон, който разглеждаме.
    Основният проблем, колеги, остава конфискацията. Конфискацията в стария закон за съжаление е конфискацията посредством инфлацията. Вярно е, че догодина сигурно инфлацията ще е по-ниска, но никой не е казал, че инфлация няма да има.
    С колегите от СДС миналата година пратихме в Конституционния съд чл. 15 от Закона за данък върху печалбата, защото не съобразяваше амортизациите с инфлацията и поради това печалбата изкуствено се надуваше, а знаете, че амортизациите винаги са елемент на разхода, които поради инфлацията се облагаха. Конституционният съд, много добре разбирам решението, отхвърли нашето искане, но не защото то е неоснователно, а напротив, то е основателно, ето цитирам част от решението, в което Конституционният съд потвърждава "че несъобразяването с инфлацията на амортизационните отчисления за данъчни цели е нецелесъобразно и несправедливо, но следва да бъде преодоляно по законодателен път".
    Естествено, те не могат да създават позитивни законови норми. Ето сега е моментът ние да го преодолеем по законодателен път.
    Аз съжалявам, че го няма господин министъра, защото той най-много, след мен естествено, протестираше, когато обсъждахме Закона за данъка върху печалбата точно в този пункт. Сега би могло да бъде преодоляно.
    И аз апелирам, може с една преходна разпоредба, да се сложи още тази година амортизациите да бъдат коригирани с процента на инфлацията, защото на практика те представляват конфискуване, конфискуване на частна собственост, за държавната да не говорим. Държавата може да си прави държавната собственост каквото иска - да закрива предприятия, да ги конфискува, да ги слага в бюджета и т.н., не й се месим тук. Обаче, що се отнася за частна собственост, тук има едно фрапантно нарушение на Конституцията.
    Колеги, тази конфискация би могла да бъде преодоляна тази година. Някой ще каже: няма пари в държавния бюджет. Добре, няма пари. Аз предложих на заместник-министъра госпожа Андреева друго решение. Нека да бъде пренесена като загуби за следващите пет години по нормалния ред на закона. И това нещо може да стане. Обаче нека ние да кажем, че мислим за бизнеса. Не може държавата да си служи с конфискация, което е направо кражба по законов начин и после да иска от тези същите бизнесмени да плащат данъци. Най-малкото така не се култивира данъчна култура. И те казват: щом държавата конфискува, и аз ще я лъжа. Кой го иска това? Никой не го иска. Най-малкото ние като законодатели!
    Ревалоризацията на активите би трябвало да стане със закон. Може би в този закон. Защото едно друго решение на Конституционния съд - пак по наше искане, диктува, че данъкът може да съществува, само когато е установен и размерът му е определен със закон. Този конституционен принцип се отнася до всички елементи, определящи размера на данъка: данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр. Създадените не със закон други уредби са противоконституционни, госпожо Андреева. И затова им кажете в правителството - обръщам се към Вас, защото друг не виждам, ревалоризацията трябва да стане със закон. Ако не в този закон, дайте го в Закона за счетоводството и дайте тази ревалоризация да не е еднократен акт, а да дадем възможност самите фирми да вършат ревалоризация съобразно инфлацията или другите променящи се условия. Така ние ще създадем възможност и те отговорно да подходят към този въпрос, да разчепкат въпроса по същество и разбира се, най-важното - държавата да не конфискува повече частна собственост по този начин. Даже аз бих казал друго. Ако бяхме възприели модерния закон при данъка върху печалбата, разликата активи - пасиви 1 януари - 31 декември, ние щяхме да достигнем и до другия извод: че капиталът трябва да бъде защитен от инфлацията. И аз ще предложа в този закон специален текст, макар че се различава от философията, от подхода към него, че с разликата активи - пасиви в началото на годината и в края на годината трябва да се осигури такава постановка, която дава възможност тази разлика да нараства с процента на печалбата, което да е извънданъчното облагане. Тоест, нарастването на собствения капитал на дружеството трябва да бъде освободено от данък, когато то компенсира само инфлацията. Примерно, представете си, че едно дружество има един стол, който в началото на годината струва 100 лева. Поради инфлацията в края на годината ще струва 120 лева. Значи трябва да дадем възможност на самото дружество - защото то си води счетоводството в пари, тези 20 лева, които представляват физическата защита на неговия капитал, то да ги освободи от данък. Иначе се получава декапитализация. Вярно, не със 120 лева, но с процента на печалбата. Примерно, вместо да има 120 лева, ще има 110. Обаче тези 110 лева в баланса му разлика активи - пасиви, ще бъдат по-малко, отколкото е имало в началото на годината. Тоест, то е декапитализирано за сметка на данъка. А данъкът не е данък върху печалбата, а то е данък върху инфлацията, за което самото дружество, аз съм сигурен, всяко едно отделно дружество, няма никаква вина. Ето, това е модерното законодателство и така е решено в държавите, към които ние се стремим, госпожо Андреева. Такова нещо трябва да има, иначе ще продължим да ограбваме бизнесмените. Това ще бъде един разход за запазване на капитала и то не само на дълготрайните материални активи, не по-малко трябва да бъдат защитени и оборотните активи, които също са подложени на инфлация, както и дълготрайните материални активи.
    Малките фирми! Тук се предлага ниското облагане. Това е хубаво - че има ниско облагане. Това сме го предложили ние още преди 5 - 6 години, но тук вече критерият не е печалбата, а критерият е оборотът. И мисля, че не е добър критерий. Той може да е добър критерий при ДДС, обаче не и при печалбата. Защо? Защото поради конкретните разлики в отделен отрасъл и т.н. има различни фирми. Едни имат по-голям оборот, други имат по-малък оборот. Едни пренасят повече стойност, други създават повече стойност и се поставят в неравноправно положение. Тук критерият трябва да бъде единствено печалбата. Къде ще е границата, това нека да го решим и вие ще ни помогнете. Обаче критерият оборот за мен не му е мястото тук. Тук е мястото на точно това, за което става дума - облагането на печалба. Така че критерий трябва да бъде печалбата. Проблем - без внимание. Който остане! Това са различните ставки на облагането на разпределен доход и неразпределен доход. Ако питате мен, неразпределеният доход въобще трябва да го освободим от облагане - този доход, който не е разпределен под формата на дивиденти, реинвестираната обратно печалба. И тази теза аз съм я отстоявал последователно в течение на годините на работа в парламента и в Указ N 56. И миналата година искахме да го прокараме, и сега. Единствено това ще даде възможност на икономиката бързо да се съвземе от тази ужасна криза, в която е изпаднала.
    Данък на общините. За мен не е оправдано, това беше естествено и миналата година, този подход е повторен, данъкът за общините да се третира по друг начин, различен от данъка за централния държавен бюджет. Не казвам републикански нарочно, мисля, че това понятие чисто и просто трябва да отпадне. Според мен данък върху общините отделно не трябва да има с различно третиране от другия данък. Данъкът трябва да се събира и после да направим една от последните разпоредби как се разпределя този данък, както е в страна като Германия. Да кажем, една трета от данъка отива за общината, две трети отиват за централния бюджет. Това е най-простото. И тогава няма да се получава така, че облекченията не важат за данъка за общините, а важат само за централния бюджет.
    Въпрос - третирането на даренията. Аз не знам защо се достигна до предлагането на нова формулировка относно това кои са даренията, за които може да има облекчения. За процента - естествено, мен също ме вълнува. Аз бих предложил 10 процента. Знаете, че имаше време, когато имаше 7 процента за частните фирми, 2 процента за държавните или 3 ли, колко беше. После всичко мина на 3 процента. Сега виждам, че има още ограничения за дарение. Даже сте сложили най-напред изцяло на бюджетна издръжка. Забравете тази бюджетна издръжка. Не сте комунистическо правителство. Не казвам ултралевичарско. Не сте и социалистическо правителство. Оставете този атавизъм. Напротив, ние искаме да развиваме третия сектор, който е различен от държавата. Не само учрежденията и организациите на бюджетна издръжка се нуждаят от помощ. Напротив, те я имат държавната помощ. Ние трябва да насочим нашите усилия да помогнем на другите, на които няма кой да им помогне. Даже и държавата се е отказала от тях. И никъде няма да ни приемат в Европа, ако знаят, че примерно не подкрепяме "Век 21", а подкрепяме само държавни болници. Защо, господин Йорданов? Няма ли да се изкажете по този въпрос? Защо спортът е отпаднал? Госпожа Берберян я виждам тук. Но как допускате вие такива работи? Ние седем години сме чоплили тази дефиниция, прибавяли сме парче по парче, сега спортът и физкултурата въобще отпадат. Да не говорим пък за ДДС - че там всичко е само на бюджетна издръжка. Дайте да забравим за тази бюджетна издръжка и да разглеждаме всички организации с идеална цел по един и същи начин.
    Благотворителната дейност. В Германия за сведение, пак ще ви кажа, процентът е 5 за всички. Значи, дава се възможност 5 процента от печалбата да даряват, плюс още 5, ако се прави през организациите, които имат определена форма на централизирано лицензиране. Обаче пак не са държавни, но са признати, така да се каже, от един централен орган за благотворителни организации. Между другото, там има възможност и за дарение по религиозни цели, и което е изключително важно - и за политически цели. Тук никой няма да поеме риска и да каже, че политическите партии също трябва да имат възможност да получават дарения, защото те пак ги получават. Иначе няма как да се издържат, но може би на големите партии така им е по-лесно - че се издържат с дарения под масата.
    Специално бих желал да се спра на чл. 50. Въвежда се нещо подобно на ДДС. Уж е в Закона за данъка върху печалбата, а примерно данък върху представителни разходи, спонсорство, данък върху социалните разходи в размер на 25 на сто, на 20 на сто и т.н. Чисто и просто, ако искате законодателно решение, аз бих могъл да ви предложа нещо друго. Не данък върху представителни разходи, който е отделен, а представителните разходи да се признават 90 на сто или 80 на сто го признайте. Признавате 80 на сто и горе-долу една част се облага. Тоест 20 на сто влизат в облагаемата печалба, на тях слагате 46 и половина - ето, около 9 на сто ги облагате. Добре, признайте им 75 на сто. Така и другите можете да ги признаете. Това е най-просто, най-простата техника, която между другото, е точно такава в тази страна, която ви цитирам непрекъснато.
    Казах, че не се предлагат никакви възможности за растеж. Никой няма интерес от това - не само бизнесът, но и самата страна. Но и самият държавен бюджет утре няма да получава пари от частния сектор, ако не му даде възможност да расте. Изненадан съм от високия процент на облагане на застрахователни компании. Вярно, че този въпрос ние преди го дискутирахме, но го дискутирахме от гледна точка на това, че никой в момента не знае какви са истинските резерви, които трябва да отделят застрахователните компании. Аз бих го разглеждал като една преходна разпоредба и този член да действа, примерно, една година. Обаче сега сложихме един Закон за застраховането, сложихме още един Закон за застраховането, най-накрая предлагаме да влезе в сила, ами, тази дирекция и тези 7 души, между които 4 министри, нали това ще правят? - ще гледат застрахователните компании под лупа кой какво прави. Или предварително с този член ние изключваме възможността някой да ги контролира? Ами, защо създадохме такива тежки органи за техния надзор? Нека да минат по общия ред и 7% мисля, че е много. Това чисто и просто ще надуе застрахователните премии. Как? То ще е нещо като ДДС, най-просто.
    Има сериозни нарушения в закона от гледна точка на Конституцията, като са дадени възможности на финансовия министър да преценява. Дадени са възможности някои неща да се сложат в правилника. Мисля, че между първо и второ четене те би трябвало да бъдат изчистени.
    Бих желал да се спра още малко на т.нар. "слаба капитализация". Какво е това "слаба капитализация"? Това кара всеки, който прави бизнес, да го прави и със собствени пари, и то със значителна част собствени пари. Колкото по-малко собствени пари, толкова повече лихвите върху заемите, които той е взел, ще се облагат. Е, мисля, че точно сега не е моментът да се въвежда такъв член. Между другото министерството това го знае и неслучайно е предложило точно този член да влезе в сила не веднага, не от 1 януари следващата година, а от по-следващата. Но някой прави ли си илюзия, че за една година икономическият растеж вече ще бъде факт, ще бъде реализиран и няма да ни трябва повече растеж? Даже напротив, точно на малките фирми, знаете какъв фонд имаше "ноу-хау донт ноу ени хау" - не го знам какъв е. Той дава пари на малките производители, естествено си иска парите после назад и те без собствени пари започват да произвеждат.
    Някои от експертите казаха там: "А, ами те тогава не могат да вземат пари назаем". Оставете гаранциите на други. В нормалните страни има местни кооперативи, сдружават се специално, кооперация се прави за гарантиране на заемите, особено за малкия бизнес. Нека да не затваряме тази врата.
    И затова аз ви предлагам, ако трябва да влезе член за малката капитализация, той да влезе в сила след 5 години, а не след 1 година. Да се даде възможност наистина, когато страната е в най-дълбоката си криза, тя да излезе по някакъв начин, включително и със заемен капитал. Пък парите, лихвите, знаете, ще обложите печалбата на банките, аз не виждам нищо лошо в това. Защо искате и тук да облагате, и там да облагате?!
    И за да завърша, още две неща. Аз съм сигурен, че ще сбъркате, ако вкарате патентен данък, включително и за юридически лица. Но както и да е, щом сте го решили, правете го. Но го направете по друг начин.
    Патентният данък не да е окончателен данък, а да е задатък за онзи данък, който се дължи. И без това тях никой не ги освобождава от необходимостта да правят счетоводство. И когато накрая на годината се окаже, че дължат повече данък, отколкото са платили патентния, нека да си платят на общо основание. Ако не можете да ги хванете, вие най-малкото взимате това, което можете да го вземете. Обаче мисля, че ще има значителни злоупотреби с това, вие ще видите, когато тръгнете, защото виждам, че сте се насочили да облагате с патентен данък и ресторанти, и хотели, което ще е нещо изключително трудно, доколкото сезонността в тяхната работа е изключително подчертана.
    В Преходните и заключителните разпоредби мисля, че сме забравили да запишем това, което записахме в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху печалбата - че има определени префенеции, които се ползват още и по Указ N 56, и които тогава бяха защитени от определени закони включително. И в Закона за чуждите инвестиции те трябва да останат, да продължат да съществуват, докато отпадне основанието за тяхното ползване или изтичане на срока на договорите, които те са сключили.
    Колеги, искам да завърша с една обща преценка на закона. Това не е законът, който ни вкарва в Европа, но сигурно е една необходима крачка. Аз бях категорично против това да се подменя целият закон, можеше да се подменят отделни негови части. Не казвам, че ще гласувам против този закон, защото има редица плюсове, на които не съм се спирал, естествено, които са малко по-добри от миналогодишния закон, обаче има и съществени недостатъци. За мен като народен представител беше много важно да кажа моите възражения и да кажа недостатъците на закона. Аз апелирам към всички вас да проявите отговорност, да се срещнете с вашите избиратели и наистина между първо и второ четене да оправим този закон, колкото можем. Защото, пак подчертавам, това е най-важният закон за бизнеса, най-важният закон и за стопанското оживление. Благодаря ви. (Ръкопляскания в Бизнесблока, реплика на Жорж Ганчев: "Браво!")
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров. Да, заповядайте. Има думата господин Венко Вълчев.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Колеги, според мен не е случайно това, че без малко да гласуваме този закон и без дебати. Според мен предлаганият текст е един добър текст и аз не се притеснявам още в началото на моето изказване да кажа тази обща констатация и това, че аз ще подкрепя този закон.
    Сега тук се коментираше нов ли е законът, стар ли е. За мен е нов духът на закона и аз точно затова започвам с тези думи. Струва ми се, че за първи път по тази тематика ние имаме един закон, при който, хората, които са го писали, някакси не са се озъртали назад, не са търсили непременно някаква приемственост, а са гледали напред към това, към което вървим.
    За всички тук обаче ни е ясно, че за разлика от точните науки, в икономиката едно добро решение никога не е единственото решение. Един проблем има няколко добри решения и цялата работа е в това, че всяко от тях насочва резултата от дейността на икономиката или на стопанските субекти в определена посока. Всяко едно от тези решения дава определен размер на резултата и се плаща определена цена за този резултат и някой я плаща тази цена. Затова и при всяко едно решение, независимо дали е добро, има такива, които го подкрепят, и такива, които не го подкрепят. И за двете позиции има съответните аргументи. Те са обективни. Не са измислени.
    Затова аз искам да подчертая, че това добро решение, разбира се, е направено от една гледна точка. Сега не искам да споря чия е тази гледна точка - дали е на Международния фонд, дали е на правителството. Струва ми се, че от едно определено време нататък тези гледни точки, ако не се сляха, те поне са много еднопосочни. Не искам да изглежда, че репликирам господин Цонев, но вижте, ако сега правителството е било инициатор на това да няма преференции, нека да не забравяме, че едно от първите твърди условия, които постави госпожа Макрък, когато дойде тук с новата мисия, беше точно това. И да не забравяме, и преди една година ние даже не знаехме или спорехме много сериозно какво е точно това фонд, как ще изглежда и т.н.
    Така че сегашната позиция на правителството е една позиция, която лека-полека, съзнателно или несъзнателно е формирана от изискванията на Международния фонд. Така че аз няма да кажа, че това е закон, написан от гледната точка на фонда, но очевидно, че ние сме влезли вече в една определена логика на мислене, която приемаме и като своя.

    Тази гледна точка според мен абсолютизира ролята на един от субектите, макар и основен - това е държавата. Добра ли е тази гледна точка или не? Ние като че ли не си задаваме този въпрос. Приемаме от само себе си като че ли да, добра е и искаме преди всичко да постигнем финансова стабилизация, а всичко останало ще се реши от тази финансова стабилизация... Разбира се, сигурно за Фонда е важно ние да си платим данъците. За нас е важно ние да живеем добре. Струва ми се, че на един определен етап, за да бъде оправдана тази гледна точка, ние трябва да имаме силата да погледнем и другата - това е гледната точка на стопанския субект, на този, който плаща данъците. Предишният оратор много надълго и аргументирано защити тази теза и аз искам само да подчертая, че всички тези неща, които сега се предлагат като едни добри неща, правени за усъвършенстване на данъчното облагане и даже се лансират като непреференции, но като един жест към хората, които плащат, към бизнеса, трябва да погледнем малко по-внимателно. Това по същество са едни облекчения за данъчната администрация, за държавата. Защото, ако си представим, че хазната е едно място, където се изсипват пари, а човекът, който внася, си нарамва чувалчето и отива да го изсипе, и ако ние раздадем на всички по едно здраво чувалче и направим една пътечка, светнем лампи и денонощно се работи, кого обслужва този подход?
    Аз мисля, че за хората, които плащат, за частния бизнес, за държавния бизнес, за реалните стопански субекти е много по-важно това ние да създадем условия това чувалче да се пълни по-бързо и да се пълни догоре, а за другото той сам може да намери доброто решение.
    Имам чувството, че този закон влошава условията за развитието на частния бизнес. Даже бих казал: той драстично ги влошава. Особено за една част от този бизнес - този, който е по-малък. Вярно е, че доста неща са отстранени, че като че ли много е направено, оставени са някои на пръв поглед единични неща, които утежняват условията за развитие на този бизнес, но има една стара, малко смешна каубойска поговорка: "Не е необходимо да имаш много врагове, за да те гръмнат, достатъчен е един".
    Тези неща, пред които сега се изправя този малък бизнес с тази позиция по отношение на цените - просто се отваря вратата на международните цени, при средни пазарни цени... - добре е, разбира се, свободната пазарна борба, но на мен ми се струва, че в тази битка нашият малък бизнес няма да води една почтена каубойска битка - стрелба на площада, а това ще бъде един разстрел за него. Това ще бъде един край на илюзиите на много хора, които си мислеха и си мислят, че биха могли да си изкарват прехраната със своя малък бизнес и че оттук нататък биха могли да заемат мястото си в кръга на хората, които сами и за своя сметка ще си изкарват хляба. Те ще бъдат тласнати отново към наемния труд и към увеличаването на безработицата, разбира се.
    Ще завърша с това, че се надявам и дано в скоро време да бъдем свидетели на промяна на гледната точка при формирането на нашето данъчно законодателство, промяна на гледната точка за това, че държавата е важен субект, има важни интереси, но нейната стабилизация автоматично не решава проблемите и че в крайна сметка в една пазарна икономика най-важни са интересите на стопанските субекти, които формират стопанските резултати и които плащат данъците на държавата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
    Реплика - господин Зеленогорски.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаеми господин Вълчев, изпитвам огромно уважение към Вас и точно затова не мога да приема от тази висока трибуна да се произнасят такива категорични слова, като разстрел на частния бизнес, които не бяха за съжаление подходящо и детайлно аргументирани. Аз не смятам, че разстрел на бизнеса е намаляването на ефективната данъчна тежест с 3,2 на сто. Не смятам, че въвеждането на патентния данък е разстрел за частния бизнес, както и другите облекчения, които се споменаха.
    Най-малкото некоректно е да се говори по такъв начин за тази политическа сила, която създаде този бизнес, защото точно по времето на нашето първо правителство се отвориха тези малки гаражчета, тези малки магазинчета, направиха се десетки хиляди фирми, голяма част от които слава Богу оцеляха и наистина са основата на едно средно общество, на една средна класа, за която всички ние ратуваме.
    Бъдете сигурен, че ние постоянно държим ръката си на пулса на частния бизнес - на дребния и на средния бизнес, защото много ясно съзнаваме, че това е бъдещето на България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    За дуплика - господин Вълчев.
    ВЕНКО ВЪЛЧЕВ (ЕЛ): Аз никога не съм крил уважението си към хората, които имаха мъжеството и започнаха тази реформа и то ще си остане трайно. Като казвам разстрел, може би наистина е прозвучало силно, но международните цени, отнесени към нашия бизнес - това не е равностойна битка. Тук силите са неравни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Вълчев.
    Има думата господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В залата достатъчно убедително прозвучаха редица оценки за предложения проект. Не е нужно да се повтарят.
    Аз се присъединявам към това, че в дадения случай наистина не трябваше парламентът да бъде занимаван с приемането на един съвършено нов Закон за данъка върху печалбата, толкова повече назован така - нещо, което беше коментирано много убедително от колегата Венцеслав Димитров.
    В пресата, в дискусиите, макар и за краткото време, което предшестваше появяването на този закон до гледането му в залата днес на първо четене, съгласете се, оценките бяха доста остри. Те в много голяма степен се покриват с това, което беше казано в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Една от тези оценки, колкото и да звучи неприятно за съставителите, за вносителите, е, че въпреки големите обещания, въпреки приказките за данъчна реформа в много висока степен проектът е пропит от фискализъм. Достатъчно много се говори за символичното намаляване на данъчните ставки - нещо, което като въпрос не стои така, както е случаят със ставката на данъка върху добавената стойност. И аз при гледането на първия закон ясно и точно заявих: не мога да атакувам ставката от 22 на сто, тъй като тя миналата година беше договорена с Фонда, но обстановката на 1996 г. като финансови условия и като положение на страната, на бюджета е нещо съвършено различно от обстановката, в която се намира страната тази година след всичко онова, което стана пролетта, външното финансиране и т.н.
    Тук във връзка със ставките на този данък възможностите на правителството, ако то действително се е качило на гърба на тази философия, която беше обявена, бяха и са далеч по-големи, отколкото във връзка с данък добавена стойност. Толкова повече, като се има предвид 1998 г. и такава характерна опасност за икономическото положение на фирмите във връзка с ревалоризацията на дълготрайните материални активи, т.е. една значително по-малка печалба можеше да бъде облагана със значително по-малки ставки.
    Един голям въпрос, по който бяха казани няколко думи. Той е голям, тъй като е свързан с банковия сектор в нашата икономика. Даже и да е човек неизкушен в тези проблеми, не може да не бъде впечатлен от това, че току-що в България започнаха да се появяват оценки за една начална стабилизация на банковия сектор, за този бавен и мъчителен процес за възстановяване на доверието към банковите институции. А всички знаем какъв огромен фактор е това доверие в сумата от фактори за осигуряване на едно икономическо съживяване. И изведнъж в проекта на правителството се появяват текстове, които предвиждат непризнаване на лихвите върху кредитите, които ползват фирмите, облагане на част от провизиите и т.н. Най-кратката оценка е - твърде преждевременно се предприемат тези стъпки, твърде преждевременно, което означава, че след години може би ще трябва да се отиде към нещо подобно, но сега е прекалено преждевременно. И няма да намерите експерт в тази област, който да не се присъедини към подобна оценка.
    Неслучайно още когато банките усетиха, че се подготвят такива текстове, настръхнаха. Та толкова много струваше на обществото - оценките са за около 1,5 млрд.долара - постигането на тази начална стабилизация на банковия сектор. И какво сега, заради трохи ние ще поставим в полукритично или критично положение част от банковия сектор? Вярно е, че има отлагане във времето, но това е един сигнал на правителствената политика по отношение на банките и на техните проблеми. Този сигнал е встрани от онова, което трябва да бъде фарватерът на политиката в банковия сектор.
    Като говорим тези неща, съвършено ясно е, че ги казваме, за да бъде коригирана правителствената политика в посока да бъде по-силна и да не съдържа в себе си елементи, които имат деструктивен ефект, които биха сложили началото на процеси, които разрушават нещо, което с толкова труд беше постигнато и е все още крехко.
    Редица колеги се спряха на един въпрос, който е не толкова въпрос за вкарване на материята за така наречените "пазарни цени" в закона, а за възможностите, които се дават във връзка мисля с чл. 19 и чл. 20 на администрацията, на министъра на финансите, на чиновниците да разполагат с права, които, строго погледнато, според Конституцията те не могат да имат. Това, което ни се предоставя, е на границата на законотворчеството. А със законотворчество се занимава само тази институция.
    Ето, оттам идват страховете на редица експерти, категорично изразени в течение на тези 15-20 дни, откакто се обсъждат вариантите на този закон. И мисля, че колегите от Министерството на финансите трябва да обърнат внимание на този момент, който смущава всички.
    Голямата тема за отстъпки, за преференции беше разисквана по различни начини днес. Ясно е, че се отива към един модел да разширим данъчната основа, да намалим отстъпките и преференциите. Добре, въпросът е дали е избран удачно моментът. Тук може да се спори. Няма да започвам тази дискусия, тъй като и от обсъжданията в комисията става ясно, че това, което е набелязано, ще бъде отстоявано и при приемането на закона на второ четене. Но има един пункт от съдържащите се в досега действащия закон отстъпки, на който ще си позволя да обърна вниманието ви. Ставаше дума за потребителните кооперации и за трудовопроизводителните кооперации, които са членове на двата съответни съюза. Там беше допусната една скромна преференция. В Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол председателят на комисията съобщи на колегите, че парите, които са били заделени, са използвани за обосновани, защитими проекти, обслужващи наистина гражданите, населението в районите, където са изградени тези обекти. И аз ви призовавам, така както и в разглеждания сега проект има оправдани преференции за кооперациите на инвалидите, да запазим тази малка отстъпка за потребителните и трудовопроизводителните кооперации. Това ще бъде и един акт на признание на кооперативната система като система, която помага на дребните и на маломощните съществувания. Това ще бъде израз и на модерно виждане за кооперативните структури, давайки си сметка, че в Европа има държави, за които в модерните учебници се говори като за кооперативни общества, какъвто е случаят с една Дания. И затова наред с многото други неща, които трябва да ангажират нашето внимание във времето между първо и второ четене, аз ви предлагам да признаем отново тази отстъпка на двата вида кооперации.
    Уважаеми колеги, наистина от многото неща, които бяха казани днес, поне една част може да бъде взета под внимание и да бъде отразена, за да може даже и при тази постановка, с която тръгва Министерството на финансите към създаването на новия закон, да подобрим редица негови части. Както основателно обърна внимание господин Димитров, има отсъстващи неща, които трябва да влязат в закона, които преди са имали място.
    Искам да завърша със следното. Вярно е, че миналата година много от нещата, които и днес звучаха в изказванията на редица колеги, не бяха приети. Но в Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол половината от депутатите от мнозинството защитаваха подобни неща, а другата половина подкрепяха правителствените позиции. За съжаление сега аз не забелязвам сред колегите от мнозинството поне такова едно разделение. Вземете протоколите на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и ще видите един, двама, трима, петима депутати, които са отстоявали над 90 на сто от правените досега предложения - по отношение на ставки и редица други неща. Това ме смущава. Смущава ме - и с това ще завърша - поради обстоятелството, че като че ли щом е проект на изпълнителната власт, щом е проект на правителството, работата по отстраняване на онези недостатъци на проекта като че ли остава само за тези, които са в опозиция. Това е една погрешна позиция, това като политика не работи за създаването на закони, които да работят по-ефективно за икономиката. Разбира се, в дадения случай ние ще разгледаме след няколко дни и Закона за данъка върху доходите на физическите лица и не трябва да допуснем в сегашните конкретни условия на България увеличаване на данъчната тежест и за дружествата, и за физическите лица. Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    За реплика има думата господин Зеленогорски.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Една кратка реплика, господин професоре. Ставаше въпрос за оценките в печата. Аз внимателно следя оценките и ще Ви кажа какво твърди Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. Той вероятно разбира проблемите на реалния сектор. Та в едно свое изказване той казва буквално следното: "Доброто в Закона за корпоративното подоходно облагане е, че за първи път се дава възможност при малкия и средния бизнес да се прилага еднократен годишен патентен данък." Другото: "Намаляването на ставката при облагането на печалбата ще доведе до съществено облекчение на цялата икономика. Въвежда се радикално изменение на третирането на разходите на компаниите." И доста, така, други ласкателни оценки по отношение на целия пакет от промени в данъчното законодателство. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Зеленогорски.
    За дуплика има думата господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин Зеленогорски, много неудачно използвате при опонирането си оценки и изказвания на човек, който не е в групата на експертите по тези проблеми. Вие съзнателно избягвате оценките, силните критични бележки на онези, които в България са известни като експерти по тези проблеми. И някои от тях в момента си заработват хляба като съветници на президента. А има и много други, с които сме разговаряли и чиито мнения в пресата още не са се появили. Божидар Данев е далеч от тези неща. И какво е Божидар Данев, няма да разисквам сега, аз го познавам 15 години преди Вас. Но това е отделен въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата, като последен записал се, господин Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги! За да има връзка и приемственост в самата Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол, аз ще започна с края на изказването на заместник-председателя на комисията професор Стоилов. Да, така беше, професоре. В нашата група има плурализъм и ние го изказваме на всяко съвещание, на всяко заседание на комисията и при всеки повод, защото така мислим, че е редно. И Вие сте смутен, че сега в тази зала не прозвучаха думи в тази посока от представителите на мнозинството.
    И тъй като сме тръгнали да се смущаваме, аз ще Ви кажа, че пък съм смутен от реакцията на опозицията в обратната посока. Значи Вие казвате, Вашият извод е, че когато се внесе законопроект от изпълнителната власт и мнозинството трябва задължително да го подкрепи.
    Моят извод от последните две заседания, и от дебатите в парламентарната зала е, че когато се внесе нещо от Министерския съвет, то задължително е лошо за опозицията и тя изобщо нищо хубаво не спомена за този законопроект.
    Така че, приемайки Вашата забележка, аз ще моля и Вие да приемете моята. Еднакво силни са и еднакво отговорни, и еднакво пречат на приемането на позитивното и на отхвърляне на отрицателното, на негативното във внасяните законопроекти. А тази тенденция Вие я изразихте с бетонното гласуване на "въздържали се" на двата законопроекта и ще продължи по данъчната реформа нататък, дълбоко съм убеден, без изобщо да се държи сметка дали има неща, които наистина трябва да бъдат подкрепени.
    С тези няколко встъпителни думи ще се опитам да погледна на внесения законопроект откъм един, според мен по-реалистичен ъгъл. А той е именно, че освен достойнствата, внесеният законопроект действително има и недостатъци. Недостатъците са, аз ги казах и при други поводи, казах ги и в комисията, недостатъците са повече в ниската степен на освобождаване на данъчната преса върху българския бизнес. Това обаче има своите обективни закономерности, има своите обективни пречки и никой от изказващите се не ги засегна, никой от изказващите се не каза какво би станало, ако отидем в крачката си малко по-напред.
    Какво би станало с данък печалба при положение, че изчисленията сочат, че ревалоризацията на дълготрайните материални активи ще го намали над два пъти? Какво би станало, ако отидем на още намаляване на ставката, това което Вие предлагате, какво би станало с фиска? Няма да държим сметка за фиска. За него да държи сметка изпълнителната власт и мнозинството. Ние обаче, когато се внесе бюджета, ще държим сметка защо общините получават по-малко пари. Отляво ще държим сериозна сметка. Ще държим сметка защо бизнесът се декапитализира, защо не се освобождава, в този закон. А в бюджета ще държим сметка защо е малко социалната част, защо е недостатъчна. Това са неща, които взаимно си противоречат. Или Вие поне не подсказахте път за намирането на решение по такива проблеми, които на практика и на теория взаимно се изключват, въпреки че има решения. Има удачни решения, които доближават, така, и едното, и другото в посока на нормализиране, в посока на намаляване на данъчната тежест и едновременно с това на увеличаване на приходите в бюджета.
    Какво би станало с бюджета, ако тази ставка беше намалена още? Никой не даде отговор на този въпрос. Какво би станало с разходите, които държавата трябва да прави? И трябва да бъдат поне минимално осигурени. И на този въпрос не получихме отговор. Но в замяна на това получихме достатъчно критики. Нищо, критиката е хубаво нещо, ние я приемаме. Приемаме я в комисията, приемаме я и в печата, приемаме я и от всички. Но критиката нека бъде съпроводена, така, с една думичка, която е малко клише, но е важна - с градивност.
    За банките. Не видях настръхнали банкери, професор Стоилов, поне на срещата с ръководството на банките, която направихме аз и министър-председателят. Там беше цялото ръководство на Асоциацията на търговските банки. Не бяха настръхнали, бяха обезпокоени, но не бяха настръхнали. Те предложиха да се разсрочи това облагане, което ние отразихме, естествено, в законопроекта.
    Аз им зададох един въпрос и ги помолих или да не ми отговарят, или да ми отговорят честно. Беше ли през годините провизирането врата за неплащане на данък печалба за банките? Отговориха ми честно - да, беше. Какво сега трябва да направим? Да държим тази врата още отворена? Колко дълго? Знаете ли колко данък печалба са платили банките през тези години? По-малко от един едноличен търговец. Аз мисля, че ние...
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): Кажи колко са взели от бюджета, по-скоро, банките.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е друга тема за банките. Но понеже се засегна в продължение на десетина минути темата как крехката, начинаещата стабилизация на банките с облагането с данък на провизирането, което дори сме го отложили и разсрочили във времето, ще ликвидира тази стабилизация, искам да ви кажа, че такова нещо няма. Имахме своите опасения, направихме своите консултации с тях, считаме, че облагането на част от провизиите ще мотивира банкерите и банковата система, и търговските банки да не дават кредити, които не са достатъчно обезпечени и които после стават безнадеждни. Ще ги мотивира и да започнат да събират тези кредити, към които те не се обръщат, а биха могли да ги съберат.
    Така че аз мисля, че в тази си част законопроектът е много издържан и много точен, и много балансиран.

    По повод преференциите. Още веднъж ще напомня на колегите защо се отказваме от една много добра възможност да спечелим евтин престиж. Евтин, защото той после ще се окаже много скъп. Защото считаме най-отговорно, че от преференции се нуждаят всички сектори на икономиката, всички групи от хора, всички частни фирми, в това число малък, среден, та ако искате и едрия бизнес, който според мен още го няма.
    По тази причина ние приехме този подход - да няма преференции. Преференцията да върви общо за всички, като намаляване на данъчната тежест във времето и без риск за бюджета и за крехкото състояние на социалния сектор. Няма да говоря за изключително високите обществени очаквания към борбата с престъпността, МВР, съдебната власт и техния нищожен бюджет. Най-малко депутатите от Парламентарната група на СДС са настроени на вълна фискално мислене. Защото не е тайна, че повечето от нас идват от бизнеса и ние не можем да си променим мисленето за три месеца.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА: Важно е правителството как е настроено.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правителството също не е настроено да мисли така. Икономическата философия, която изповядва в програмата си "2001" е ясна и там няма такива настроения, ако мога така да се изразя с вашия израз.
    Преференции наистина отказваме, защото от преференции се нуждаят всички. И ако тръгнем по линия на преференциите ще трябва да отидем много далеч. Всяка една защита на преференция ще бъде достатъчно аргументирана и достатъчно обоснована, за да не можем да я откажем. И тогава ще изпаднем в едно състояние, в което, според мен, не бива да изпадаме.
    По отношение намалението на ставките, по-точно по отношение обвинението, че е недостатъчно. Разбира се, че е недостатъчно. Да сте чули от устата на някой от нас да каже че е достатъчно? Естествено, че е недостатъчно. Но когато поставяте въпроса за ефективността на намалените 6,10 на сто - че ефективно те са 3,18 или 2,5, или каквото и да е изчислението - няма значение - и ние не го отричаме, че е така. Вие го поставяте в един аспект, под един ъгъл, който е много любопитен. Аз искам малко да го разнищя.
    Искате да кажете, че това намаление е всъщност по-малко, а ние искаме да демонстрираме, че то е повече. И за сметка на кое увеличение - искам да запитам колегите от лявата част на залата - за сметка на коя увеличена ставка това ефективно намаление пада от 6,10 пункта на 3? - За сметка на увеличението към общините. Това, за което вие пледирате. Това, което вие най-силно искате. Ние увеличаваме от 6,5 на 10 на сто. И това не е увеличение на бремето за бизнеса, защото по вашата логика и по вашите искания, това е нещото, което трябваше да похвалите в този проект. Никой обаче не го направи.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (ДЛ, от място): Вие го хвалите достатъчно.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Напротив, Вие сега влизате и не слушате внимателно, изглежда. Не слушате внимателно. До този момент не казах една дума, която да е излишна и която да звучи като глупаво хвалебствие. Опитвам се да бъда реалист и вие няма да го отречете това.
    Но увеличението към общините е обосновано. Искано е от цялата зала, искано е от общините и критичното състояние на общините наистина трябва да бъде погледнато. Към тях ние сме отправили сериозен взор. Това го има и в Закона за местните данъци и такси.
    Още веднъж ви моля, нека да не четем законите, както дяволът чете Евангелието. Да ги четем честно и открито, с техните недостатъци, да ги критикуваме. Ние сами виждаме какви са недостатъците. Ние сами виждаме, че първата стъпка, която правим не е тази, която бихме искали да направим. В интерес на националното съгласие не посочваме защо. А е най-лесно да посочим защо не можем да я направим. Веднага мога да се обърна към първия ред, за да посоча и всичко става ясно на залата. Но не го правим, защото е безсмислено, казах го предния път, ще го кажа и сега - абсолютно безсмислено е да се вглеждаме назад. Просто няма да можем да вървим напред. Може и да има и има недостатъци в тези законопроекти, но предварителното им отричане и дебат в залата, който в продължение на час и половина не каза едно положително нещо за този законопроект, а само отрицание и то от колеги, които мисля, че са с много дълъг стаж и много добре разбират къде са и плюсовете на този законопроект. Мисля, че това е нечестно към нас самите.
    Като считам, че този законопроект е крачка напред в реформата, която сме предприели, или която продължаваме, за да не отричаме направеното все пак добро досега, аз ви призовавам да гласувате на първо четене за неговото приемане по принцип, за да имаме възможност след това, със своите предложения да го доразвием и да го изчистим от недостатъците, които има в него. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Има думата за първа реплика господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС): Господин председателю, колеги, господин Цонев! Ще направя една кратка реплика, защото зададохте доста въпроси по време на Вашето изказване, особено по тези, които аз защитавах.
    Какво ще стане с фиска, тъй като ревалоризацията щяла да намали приходи от данък печалбата два пъти? Аз мисля, че достатъчно ясно го казах - това не са истински приходи от данък печалба. Това са приходи за сметка на декапитализацията. Това са приходите за сметка на кражба от страна на държавата на капитала, преди всичко на частните предприятия. Кражба! Това не са честни приходи за бюджета. И това е кражба, въведена от БСП. Аз затова се учудвам, че СДС подкрепя тази кражба. Точно така е! Същото, както ДДС беше въведен от вас 22 на сто и те не искат да го намалят.
    Има нещо в данъчната теория - откъде ще дойдат приходите. Приходите ще дойдат от по-високата събираемост, поради по-ниските ставки. Това че вие не сте го разбрали, е за ваша сметка. Че в парламентарната група не сте го разбрали, е за ваша сметка. Че правителството не го е разбрало, е за тяхна сметка. Четете книги! В книгите пише, че по-ниските данъци водят до по-голяма събираемост. Това, че не сте чели книги, сега какво да кажа! Аз тук нямам време да ги чета. Имам две минути за реплика. (Смях и весело оживление.) И за вас се отнася, и за Митко Костов. (Обръща се към блока на Демократичната левица.)
    Преференциите. Извинете, господин Цонев, отказвате се от преференции. Аз ще ви кажа как се правят преференции, цивилизовани преференции, в европейски страни.
    Преференции и разходи за наука и образование. Никой не повдига тоя въпрос. На България не й е до това тук. Преференции за даренията, за спорт, за култура и така нататък. Това премахвате. Това ли искате? Аз се съмнявам, че вие искате това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
    Има думата за втора реплика господин Руси Статков.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Мисля, че не може да се квалифицира като "бетонно" и така нататък една позиция, която би трябвало да бъде като сигнал. Сигнал за мнозинството, че има нещо нередно, че нещо не е така, както трябва да бъде. Ние го направихме в комисията, но за съжаление медиите не го отразяват. Правим го и днес, за да разберете, че става дума не за инцидентни данъци, а става дума за реформата. Защото данъчната реформа е много пряко свързана с цялостната реформа.
    В този смисъл това, което ни предлагате в законопроекта за държавния бюджет се разминава с увеличаването на тежестта, която остава реално от данъците и това, което се разпределя. Вижте разходите по отделните направления. Тоест, няма и мотивиране - не се вижда никъде реално в Закона за държавния бюджет за 1998 за една такава мотивирана обосновка, че сме увеличили тежестта и тези неща ще отидат за здравеопазване, образование и така нататък. Ние искаме да говорим по тези неща - за еднопосочие на реформата, за хода й. Вие не желаете. Вие слагате квалификации.
    На следващо място, за преференциите. Самите вие си противоречите в законите, които внесе Министерския съвет. За безопасни условия на труд се предлагат такива преференции, а сега казвате - не. За безотпадъчните технологии сега казвате - не. Просто много противоречия и много неясноти и вместо да се вслушате в тези неща и заедно да търсим решения, се квалифицираме и се обиждаме от позиция на "бетон" и така нататък. Несериозно, безотговорно!
    И най-накрая. Аз мисля, че това, което се отправи като пожелание от другите колеги от останалите парламентарни групи за сериозна работа между двете четения е наистина важното и това, което ние действително трябва да направим. Ние имаме готовност по всички законопроекти с конкретни предложения. Надяваме се обаче, че няма да се върви с този подход, че най-после ще се спре и ще се погледне сериозно и експертно и предложенията ще се оценят, и действително ние ще намерим по-добри решения. И мисля, че в тази посока, ако наистина мнозинството прояви необходимата отговорност и воля, ще има резултати.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Статков.
    И за трета реплика думата има господин Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. В комисията работим добре и председателят й няма да отрече. Той знае, че много неща бяха признати - облекчаване на администрирането на данъка и пр., и пр. Малкото минути тук, които трябва да бъдат използвани пълноценно, за да има смисъл работата ни върху проектозакона налагат да се говори за онова, което трябва да бъде поправено.
    И в тази връзка - правителството и вносителите не трябва да се държат като ощипана госпожица. Защо? Затова, защото когато се появи проектът на този закон бяха дадени големи обещания за данъчен подарък на средния и дребния бизнес, вестниците бяха пълни, а някои вестници даже се подмокряха да обещават такива подаръци. (Весело оживление в залата.)
    Не сме виновни ние, господин Цонев! Не сме виновни! За това става дума, не за друго. И не се сърдете.
    И накрая две думи за общините. Да, вие сте прави - и от ляво, и в центъра, и от дясно винаги в този парламент са се чували категорични гласове, които защитават тезата за една по-голяма финансова самостоятелност на общините. И вие го споделяте. И аз го споделям. Но когато става дума за данъка върху печалбата ние какво, и всеки един нормален човек, гледаме - общата ставка в края на краищата и върху нея прави изчисленията си и Венци Димитров. Там намалението е на границата на символичното. За това става дума. И вие сте съгласни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    За дуплика има думата господин Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Първо ще се обърна към господин Венцеслав Димитров. Аз съжалявам, господин Димитров, че след като се изкажете обикновено напускате залата. Този път за щастие сте тук. Аз съм много силно обнадежден от този факт.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): В знак на уважение към Вас!
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: И във Ваша чест ще повторя това, което казах предишния път, което считам, че е преобладаващото мнение. Поне е моето мнение, хайде да не отиваме толкова далеч.
    Намаляването на данъчната ставка във всички учебници, господин Венцеслав Димитров, пише, че не води автоматично до увеличаване на данъчно облагаемата основа, защото тази основа и събираемостта на данъците не е в зависимост само от един фактор, за съжаление. Ако беше само в зависимост от един фактор можехме да считаме, че като направим данъка нисък, ще увеличим постъплението. И аз Ви казах - много са факторите - и нивото на сенчестата икономика, и ефективността на работа на данъчната администрация, за която отговаряме ние и която не е добра без всякакво съмнение. И която ще подобряваме. И много, много още други неща, които наистина ги има в учебниците и Ви уверявам, че ние четем учебници. Все още четем учебници.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (ОНС, от място): И не само учебници трябва да четете, но и други книги!
    ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, и други неща четем. Така че много Ви моля да не спекулирате с тази теза, че намаляването на ставката води автоматично до увеличаване на събираемостта.
    Значи, трябва да Ви изглеждаме на изключителни малоумници, ако това е така, да не го направим: хем ще облекчим бизнеса, хем обществото ще ни ръкопляска, хем Вие няма да има какво да кажете. Е, ние не сме чак толкова прости, за да не го направим, ако беше така! (Ръкопляскания от мнозинството.)
    По отношение на това, което каза Руси Статков.
    Колега Статков, не съм искал да употребя квалификации. Цялото ми изказване мисля, че беше достатъчно колегиално и ако е прозвучало определението "бетонно гласуване" като квалификация, аз моля да бъда извинен. Но не приемам от хора, които в миналия парламент са извършили най-безотговорното дело в историята на страната - да подкрепят и поддържат най-некадърното и безотговорно правителство - да ми говорят за морал, да ми говорят за чувство за отговорност и да ми говорят какво трябва да правим и какво не! Това няма да го приема. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    И Ви моля в следващите си изказвания да бъдете така добър да не го поднасяте, защото просто ще минава между редовете! (Реплики на недоволство от опозицията.)
    По отношение на това, което каза проф. Стоилов.
    Така е, господин професоре. Ние се разбираме в комисията и всичко това, което там го говорим не е зле тук по някакъв начин да го репродуцираме, но това не става - не само от наша, не става и от ваша страна. И затова казах, че изводът, който Вие направихте, има и обратна посока - към Вас! И е добре и двете страни да се поучим от това.
    Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Цонев.
    Пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за корпоративно подоходно облагане.
    Моля квесторите да поканят всички народни представители в залата и моля, гласувайте!
    Гласували 204 народни представители: 146 за, 34 против, 24 въздържали се.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Думата за процедура е на господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Очевидно е, че след почивката ще минем към разглеждане на законопроекта, станал известен с името на господин Лучников.
    Правя предложение от името на парламентарната група Вие да се произнесете или с гласуване да решим приемането на този законопроект да се предава директно по Българската телевизия и по Българското национално радио, тъй като с този закон се уреждат изключително важни обществени отношения, които имат своите морални, политически и икономически аспекти.
    Това е моето предложение, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божинов.
    Срещу това предложение иска ли да се изкаже някой? Не виждам.
    Поставям на гласуване предложението за пряко предаване по Българска национална телевизия на второто четене на законопроекта за обезщетяване на собственици на одържавени имоти през периода 1944-1962 г. Моля, гласувайте!
    Гласували 195 народни представители: 183 за, 2 против, 10 въздържали се.
    Предложението е прието.
    Половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944-1962 г.
    Заповядайте за процедура.
    СВИЛЕН ДИМИТРОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Демократичната левица правим процедурно предложение на заседанието да присъства министърът на финансите, тъй като част от проблемите, които ще дискутираме, имат и финансови измерения и искаме да чуем и неговото мнение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Димитров.
    Знаете по правилник как става присъствието на министър в залата. Моля да уведомите господин Радев, че има такова желание. Но това нито се гласува в залата, нито се обсъжда.
    Господин Лучников, може да започнете с докладването на закона на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти през периода 1944-1962 г.".
    Постъпило е предложение от народния представител Иван Иванов от заглавието да отпаднат думите "през периода 1944-1962 г." като несъответстващи на съдържанието на закона.
    Комисията приема предложението и предлага заглавието на закона да стане "Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли бележки по заглавието на закона? Няма.
    Моля, гласувайте заглавието така, както го предлага комисията.
    Гласували 128 народни представители: 97 за, 24 против, 7 въздържали се.
    Заглавието на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 1. Този закон се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти."
    Има предложение от народните представители Георги Божинов и Любомир Божков чл. 1 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева чл. 1 да придобие следната редакция:
    "Чл. 1. Този закон урежда обезщетяването на бивши собственици или техните наследници на одържавени недвижими имоти."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Становище на комисията:
    "Чл. 1. Този закон се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Господин Божинов има думата.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Действително с приетия от Народното събрание на 15 февруари 1992 г. Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и неговия чл. 3, ал. 3 се предвижда да бъде приет отделен закон. Основанието е следното, чета чл. 3, ал. 3: "Когато не са налице условия за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, опредeлен с отделен закон". Кои са законите, посочени в чл. 1 и чл. 2? Член 1 изрично посочва, че това е Законът за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, а чл. 2 изрежда още 7 или 8 закона. А случаите, които не могат да бъдат уредени в този закон, са главно случаи, в които имотът не съществува в реален вид.
    Аз лично бих бил съгласен, ако същността на разглеждания днес закон урежда въпросите в тази рамка, формулирана по-рано, да не правя предложение за отпадането на чл. 1. Но така предложеният закон и главно § 1 от Преходните и заключителни разпоредби, който фактически разширява далеч зад границите на посочените в чл. 1 и 2 на вече приетия закон основания за възстановяване на собствеността, ми дава основание да предложа да отпадне този член, защото, ако законът бъде приет в този вид, в който комисията го поддържа, този чл. 1 ще отразява една неискреност и няма да отговаря на действителните условия.
    Вижте за какви закони става дума, които се добавят към вече посочените от чл. 1 и 2: Законът за Държавния застрахователен институт, Законът за банките, Законът за изкупуване на земеделски инвентар за ТКЗС и МТС - забележете, за изкупуването, Законът за изкупуване на търговския инвентар, Законът за национализирането на товарните и плавателни съдове, които също са обезщетени и платени, Закон за конфискуваните имоти по Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновните за въвличането на България в Световната война срещу съюзните народи и злодеянията, свързани с тях, Законът за конфискация на придобитите чрез спекула или по незаконен начин имоти и т.н. Така че вие, мнозинството, ще трябва да изберете дали да отпадне чл. 1 и да се реализира същността на закона или, ако се приеме така формулираният чл. 1, тогава Преходните и заключителни разпоредби, разширението на обсега на имотите, които се възстановяват и най-вече това, че за тях вече са получени обезщетения, ще бъде в едно значително противоречие.
    И понеже съм взел думата, в друг състав от народни представители - заедно с Михаил Миков и Татяна Дончева, ако не приемете първото ми предложение за отпадане на чл. 1, ние предлагаме една редакция, която би отговаряла на същността на закона, а тя е: "Този закон урежда обезщетяването на бивши собственици или техни наследници на одържавени недвижими имоти". Това е текстът, който изразява същността. Мнозинството имате волята да решите какво да бъде.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    Господин Миков, ще Ви дам думата, но понеже предложението е за отпадане, и ако то бъде прието, ще стане безпредметно следващото предложение...
    Ако държите много, заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Ще си позволя да направя изказването си преди да гласуваме предложението за отпадане, защото смятам, че предложението във втората му редакция наистина би трябвало да подчертае смисъла на този закон, неговия обхват и казусите, които той ще уреди. Защото в сегашната редакция, изключвайки чисто редакционната ми забележка към нея, че нито един закон не се издава в изпълнение на друг закон, по-скоро основанието е там, а иначе подзаконовите актове се издават в изпълнение на законите, аз имам сериозното смущение, че, позовавайки се на чл. 3, ал. 3 от приетия през 1992 г. Закон за възстановяване на собствеността на одържавените недвижими имоти, където е предвидено, когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници да се обезщетяват по ред, определен със закон.
    Какво е моето смущение? То е свързано с това, че онзи закон от 1992 г. третира случаите на одържавените недвижими имоти. Днес в обсъждания от нас законопроект се появяват ред движими вещи, възстановяването на които е абсурдно и невъзможно. Установяването на собствеността върху тях дори е абсурдна и невъзможна. Погледнете, става въпрос за акции, за ценни книжа, за пари и други потребими вещи.
    Аз мисля, че ако ние наистина искаме да довършим процеса, започнат през 1992 г., макар и под формата на реституция, но по същество процес на обезщетяване, то единственият и правилен път е да ограничим кръга на вещите, т.е. само недвижимите имоти, защото тяхното установяване е възможно за разлика от движимите вещи и да ограничим кръга на лицата, като спрем дотам, докъдето законодателят при едно аналогично мнозинство през 1992 г. е стигнал - собствениците на тези имоти и техните наследници. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Думата за реплика има господин Сунгарски.

    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Силно се притеснявам от такива изказвания, в които са използвани прилагателни като абсурдно, невъзможно и така нататък.
    Господин Миков, Вие сте млад човек. Вероятно не сте съвременник на периода, в който са се извършили одържавяванията на тези неща, за които става дума. Но поставете се за секунда в положението на хората, които са били лишени от тази собственост. И би било редно, когато използвате тези прилагателни, да ги използвате във връзка с актовете на тяхното одържавяване, които би трябвало да бъдат окачествени като абсурдни. Когато на човека вземате нещо, без да имате каквото и да било основание - нито морално, нито законово, а на база на една идеологема, или на една идеология го правите, това наистина е абсурдно. А възмездяването на тези, които са загубили нещо, и то възмездяване, което за съжаление не е точно най-доброто за тях, не бива да бъде окачествявано като абсурдно.
    Господин Божинов преди малко спомена Наредбата-закон. Аз мисля, че всяка една политическа сила, която е въвела или провела това мероприятие, трябва да се почувства малко неудобно в този момент. И най-малко на вашата политическа сила приляга да използвате такива определения за това, което гледаме в момента.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Целият свят осъди виновниците за Втората световна война.
    ИВАН СУНГАРСКИ: Няма в света осъдени виновници в мащаб, в който вие ги осъдихте и недейте изобщо да се връщате на тази тема, защото ще стане лошо за вас, а не за другите! (Смях и викове в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.
    За дуплика има думата господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Сунгарски, както Вие правилно предполагате, аз не съм съвременник нито на времето, нито на тези събития, които сигурно са свързани, на първо четене казах, с много морални травми за някои дори от присъстващите тук. Но аз си направих труда да извадя държавните вестници, в които са отразени тези нормативни актове от онзи период и много интересното е, че когато днес говорим за затягане на данъчната дисциплина, аз установих, че част от това имущество е одържавено, не конфискувано, то е продадено на търг, за да се покрият данъците. А когато са предмети на изкуството, са предоставени на музеи. И ако вече разликата между данъците е по-голяма, парите, които са от разликата между данъците, са върнати на собствениците. Става въпрос за Закона за събиранията на данъците и на другите държавни вземания.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС, от място): Говорете с хората!
    МИХАИЛ МИКОВ: Вие говорите с хората, аз чета "Държавен вестник". Наредбата за събиране на данъците и таксите от 1948 г., както и, разбира се, закони, които имат характер на одържавяване, имам предвид Закона за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар, в който всички тези трактори, за които днес трябва да връщаме - "Маккорминг", "Диринг", "Интернационал", "Фордзон", "Вивис", "Чендир", "Хардпар", "Кейс", "Булдог" и прочие, и прочие - са определени в тарифи, в зависимост от това дали са до 10 години или над 10 години и комисии са определяли техните рамки до 150 или до 100 хил. лв. Какво става с тези средства, макар и минимални, ако са изплатени? Какво ще стане?
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не са изплатени, господин Миков, не са изплатени никому.
    МИХАИЛ МИКОВ: Това значи, че законът не е изпълнен. Защо тогава с този закон ние отменяме закони, по които реабилитираме нередовни платци към държавата?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Първото предложение на народните представители Георги Божинов и Любомир Божков е за отпадането изцяло на чл. 1.
    Моля, гласувайте предложението на господата Божинов и Божков.
    Гласували 169 народни представители: 53 за, 111 против, 5 въздържали се.
    Предложението не е прието.
    Следващото предложение е на народните представители Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева - за друга редакция на чл. 1, която беше прочетена от господин Лучников.
    Моля, гласувайте предложението на господин Миков, господин Божинов и госпожа Дончева.
    Гласували 159 народни представители: 58 за, 100 против, 1 въздържал се.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване текста на чл. 1 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 176 народни представители: 117 за, 55 против, 4 въздържали се.
    Член 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 2 (1) Собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, собствеността върху които е възстановена по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети физически лица или върху тях са извършени при спазване на действащото законодателство строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право:
    а/ или на съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или върху терените, към които тези земи са присъединени, в идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на техните земи, ако не бяха застроени или присъединени., към действителната пазарна цена на целия обект към деня на влизане на този закон в сила. Когато върху тези земи при одържавяването им или отчуждаването им са съществували сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, идеалните части на възстановените собственици се увеличават с тяхната стойност;
    б/ или на част от акциите на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени тези земи, съответстваща на стойността на идеалните им части, установена по реда на предходната буква "а";
    в/ или на компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части, установена по реда на предходната буква "а".
    (2) Същите права имат и лицата, на които собствеността на земята или на част от нея, както и собствеността на съществуващи върху нея сгради, постройки и съоръжения е възстановена реално, ако те пожелаят да я заменят с идеални части в собствеността на целия обект, построен върху тяхната земя, или върху терена, към който тя е присъединена. Стойността на реално възстановената собственост в такъв случай се определя по действащи пазарни цени към деня на влизане на този закон в сила и се увеличава със стойността на дължимите обезщетения за ползването на реституираните земи, сгради, постройки и съоръжения за времето от 25 февруари 1992 г. до признаване правото на собственост и уреждане отношенията между собствениците по реда на чл. 31 и чл. 32 от Закона за собствеността, ако такова обезщетение или наем не са били изплатени.
    (3) Собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г. или до тази дата са придобити от добросъвестни физически лица. В тези случаи собствениците получават само компенсаторни записи.
    (4) Във всички случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им, или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел съгласно нормативните изисквания.
    (5) Когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание, или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилият промените, се уреждат съгласно чл. 73 и чл. 74 от Закона за собствеността. Добивите и обезщетенията по чл. 73 от Закона за собствеността се дължат от 25 февруари 1992 г.
    (6) Когато земята е превърната в публична собственост на държавата или общините след 25 февруари 1992 г., тя се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане на този закон в сила."
    След като приехме някои от направените предложения от народните представители, за които ще стане дума, комисията предлага следният окончателен текст на чл. 2:
    "Чл. 2. (1) Собствениците, или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и чл. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право:
    1. или на съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или върху терените, към които тези земи са присъединени, в идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на техните земи, ако не бяха застроени или присъединени, към действителната пазарна цена на целия обект към деня на влизане на този закон в сила. Когато върху тези земи при одържавяването или отчуждаването им са съществували сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, идеалните части възстановени на собствениците се увеличават с тяхната стойност;
    2.  или на част от от акциите или дяловете на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени тези земи, съответстваща на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1;
    3. или на компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1.
    (2) Правата по ал. 1 имат и лицата, на които собствеността на земята или на част от нея, както и собствеността на съществуващи върху нея сгради, постройки и съоръжения е възстановена реално, ако те пожелаят да я заменят с акции или с идеални части в собствеността на целия обект, построен върху тяхната земя, или върху терена, към който тя е присъединена. В такъв случай стойността на реално възстановената собственост се определя по действащи пазарни цени към деня на влизането на този закон в сила и се увеличава със стойността на дължимите обезщетения за ползването на реституираните земи, сгради, постройки и съоръжения за времето от 25 февруари 1992 г. до признаване правата на съсобственост и уреждане отношенията между съсобствениците по реда на чл. 31 и чл. 32 от Закона за собствеността, ако такова обезщетение или наем не са били изплатени.
    (3) Собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г. придобити са до тази дата от добросъвестни лица, или на такива лица е отстъпено законно право на строеж и строежът е започнал при влизането в сила на този закон.
    (4) Във всички случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им, или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел съгласно нормативните изисквания. Те могат също така да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и други подобни), придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 от Търговския закон срещу преотстъпване или в замяна на отчуждената им собственост.
    (5) Когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание, или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилият промените, се уреждат съгласно чл. 73 и чл. 74 от Закона за собствеността. Добивите и обезщетенията по чл. 73 от Закона за собствеността се дължат от 25 февруари 1992 г.
    (6) Когато земята е превърната в публична собственост на държавата или на общините след 25 февруари 1992 г., тя се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизането на този закон в сила."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следват предложенията.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Предложенията смятам, да ги развият вносителите. Мога да ги чета и аз.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не е необходимо. Аз ще им давам думата, тъй като предложенията са доста и ще ги гласуваме поотделно, по алинеите, за да облекчим работата. (Йордан Школагерски иска думата.)
    Процедурно ли, господин Школагерски?
    ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ, от място): Не, искам да взема отношение по всички алинеи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще дам думата най-напред на господин Божинов, защото вдигаше ръка преди Вас. Освен това е вносител с писмено предложение.
    Заповядайте, господин Божинов, имате думата.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, струва ми се, че начинът, който приехме на докладване на толкова обширни текстове, поставя в затруднено положение самите народни представители да се ориентират и вносителите да поясняват. Но тъй като аз съм направил предложения и по трите алинеи, с това вземане на думата ще говоря и по трите си предложения.
    Член 2, ал. 2 - предложеният от вносителя и одобрен от комисията текст.
    Аз съм вносител на друг текст и затова ще си позволя да посоча принципното ми несъгласие с основния текст и мотивите за искането за гласуване на друг текст. Какви са моите мотиви?
    Смятам, че основният текст решава въпроса за възстановяването на собствеността по един категоричен и еднозначен начин, без да се интересува от конкретните обстоятелства, при които е извършено национализирането на обектите и от основанията за влезли в сила присъди по така отменените закони. Ще илюстрирам своята мисъл с конкретни факти, но преди това искам да се възпротивя на начина, че с един закон и с даване на право на лицата, които са изброени по този закон, да възстановят собствеността си директно със закон, без да се предвиди съдебна институция, която да прецени и основанията за искането, и при какви обстоятелства са били конфискувани имотите.
    И така, като съм сигурен, че по-малко от десет депутати в парламента са прочели законите, които отменяме, ще си позволя - взел съм произволно един от тях - да посоча при какви обстоятелства са се конфискували имотите. В ръцете ми е "Държавен вестник", в който е публикуван Законът за национализирането на товарните плавателни съдове. Чета ви чл. 3 от този закон.
    "Чл. 3. Задълженията, тежащи върху съдовете, записани в актовете за подаване и поемане от държавата - тоест, държавата поема задълженията само до размера на стойността на съдовете, определена съгласно закона за съответния данък върху имуществото."
    Значи, ако даденият съд е бил ипотекиран и той е национализиран, държавата е поела цялото задължение, което тежи върху този обект. Разбира се, до границите на неговата стойност.

    Чета ви още един член, той е от Част втора, която гласи "Обезщетение", това е чл. 4: "На собствениците на национализираните съдове и съоръжения, резервните части и материали държавата плаща пълния размер и по ред, определен в Закона за национализацията на частната индустриална и минна собственост и предприятия".
    Тоест, уважаеми дами и господа, тези имоти, които се пледират тук, че е справедливо да се върнат, ако върху тях е тежала ипотека, тя е платена, изплатена е стойността на имотите и днес се казва по силата на този член и на този текст, че се възстановява на предишния собственик по днешни пазарни цени това, което е струвала.
    Аз питам: къде е справедливостта, когато днес има толкова сложни проблеми? Това ли е начинът за преразпределение на националното богатство?
    И второ, погледнете ал. 2 на същия чл. 2, по която има предложения, докъде отиват нещата - освен че е платена ипотеката, платен е съдът, плаща му се по пазарни цени и четете изречение второ на ал. 2 на чл. 2 "и се увеличава тази сума със стойността на дължимите обезщетения за ползване на съответните имоти от 25 февруари 1992 г. до днес".
    Значи за пет години и половина наем за ползване на този съд!
    Аз разбирам да се говори за тази справедливост, но да се вникне в същността на нещата, да се познават документите, да се познава фактологията. Сигурно има хора, на които не е платено. Сигурно има хора, които са обезщетени, но дайте да предвидим ред, в който всеки един да поиска... (Реплики от Петко Илиев.) Не викай, с викане няма да стане!
    ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Да се вземат от комунистите!
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще се вземат, но няма да стигнат, Петко.
    Аз предлагам друга процедура, а не автоматично. (Реплики от Петко Илиев.) Ще кажа нещо и за земеделската идея, чакай малко.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще Ви свърши времето.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Няма да ми свърши времето, тъй като съм направил три предложения.
    И така, аз предлагам друг ред, а не автоматично със закон.
    Що се отнася за съдените от Народния съд.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов, за секунда. Тъй като времето Ви свърши, ...
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Но аз имам три предложения по две минути, което значи шест минути.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Но ние сега обсъждаме чл. 2, ал. 1 и ще бъде гласувана тя. Но щом искате, говорете по трите предложения, но по-трудно ще бъде при гласуването.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защо съм против автоматичното възстановяване на собствеността, а пледирам за процедура, по която ищецът, този, който е обезщетен или неговият наследник прецени от морални, икономически и от всякакви други съображения дали да се възползва от това право. Аз пледирам, че съм лично засегнат от този закон. (Реплики от мнозинството.) Сега ще разберете, господа, не бързайте да пляскате.
    По Закона за Народния съд са съдени убийците на Александър Стамболийски, господин Илиев.
    СТЕФАН САВОВ (НС, от място): Няма такова нещо! Това е лъжа, което говорите!
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Генералите Вълков и Харлаков са осъдени по този ред. Те са осъдени по този ред след 9 септември. Убийците на Васко Кокарешков също са съдени по този закон. Онези, които са получавали по 50 хил. лева на донесена глава също са съдени. Защо да не дадем това морално право на техните наследници да преценят дали искат да се възползват от имотите, закупени с тези пари или не. Защо автоматично и по закон караме тези хора да получат обезщетение?
    Аз казвам, че съм засегнат от този закон, защото, господин Илиев, моят дядо, като сподвижник на Александър Стамболийски, законният министър-председател на Република България, на 9 юни го е защитавал на Червен бряг и е съден, осъден и репресиран, защото е защитавал демократично избрания законен премиер на Република България. И тези, които са заклали Стамболийски и са репресирали защитниците на демокрацията, днес ще бъдат защитени по закон. Дайте поне това морално право на техните синове да изберат дали ще го получат или няма. (Реплики и викове от мнозинството.) Не викайте, господа! С викове няма да решим този въпрос, тъй като става дума за разпределението на имущество, съизмеримо с приходната част на бюджета на Република България.
    И така, аз предлагам да бъде отложено гласуването на чл. 2, ал. 1 и да се намери текст, който да уреди един по-справедлив, по-честен и достоен начин само за онези, които желаят да изяснят обстоятелствата, при които са им конфискувани имоти и техните основания в съда и по съдебен път да получат това право, размер и възмездие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от левицата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика господин Савов.
    СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин Божинов! Просто от трибуната казахте неистини. Защо говорите, че по Народния съд са съдени убийците на Александър Стамболийски? Вие много добре знаете, че Народният съд обхваща един точно определен период - 1941-1944 г. Така че генерал Вълков и т.н. бяха съдени много по-късно, може би 1955 г. Аз съм бил на лагер с тях и помня тези хора там. Много по-късно беше. Така че недейте така, но това, разбира се, не е най-същественото.
    Същественото е, госпожи и господа народни представители, че тук се говори автоматично, тук се говори не знам какво си. Но мислите ли, че тези хора са получавали това, което сега четете? Всичките тези закони, които ги четете, не бяха в сила, защото се изпращаха хората по лагери. (Реплики и смях от левицата.) Смеете се, но аз съм в края на краищата човек, който е преживял тези неща. За вас е смешно. Никак не е смешно. Така беше. Когато отидеше някой да си получи парите, които трябва да получи, на бърза ръка се отзоваваше в Белене и от Белене не се връщаше.
    Така че моля ви се по-малко да говорим за чест, достойнство, закони и т.н. И никак не е смешно това, което става. Защото по това време, когато тези закони са били гласувани, публикувани и т.н., вие знаете много добре, че в България съществуваше комунистически терор. Разбирате ли! И всичко беше един грабеж, защото идеята беше тази: да бъдат обезличени, да бъдат сложени хората, които са имали нещо, в боклука, така да се каже, в истинския смисъл на думата.
    Аз това исках да кажа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
    Втора реплика - господин Лучников.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Аз искам да успокоя, както винаги, играта и да не влагам тук някакъв особен политически патос.
    Господин Божинов, съгласно чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти обезщетение се изплаща само, ако собствениците не са били обезщетени с пари или с друг недвижим имот. Така че няма защо да се безпокоите. Ако по тези закони собствениците са си получили равностойно парично обезщетение, те няма да получат нищо. Бъдете спокойни!
    Колкото за наредбата - Закон за Народен съд, уважаеми господин Божинов, тя противоречи на действащата тогава Търновска конституция, за която ние се борехме преди 9 септември и чието възстановяване беше прогласено тържествено от другарката Цола Драгойчева на 17 септември, когато говори от името на Отечествения фронт. Разбирате ли ме!
    Съгласно чл. 75 от тази Конституция, която беше по-прогресивна и защитаваше по-добре правата на гражданите, отколкото дори сегашната Конституция, конфискациите бяха забранени. Именно затова ние сега отменяме тези конфискации, като извършени в нарушение на действащата тогава Търновска конституция. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Има думата господин Никола Николов.

    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Господин Лучников отне доста от аргументите, които аз щях да използвам. Истината е, че с тези закони е реализирана конфискация, която по тогавашната Конституция е незаконна. Затова става дума.
    Аз не мога да се съглася да превръщаме дебата при приемане на този закон в дебат за Народния съд или да го политизираме по този начин този закон. Ясно е за какво става дума. Става дума за възстановяване на собствеността, която е отнета в името на някаква справедливост, която вие сте наричали тогава по друг начин. Сега се отказахте от тази терминология.
    Затова аз ви предлагам нататък просто - вие самите сте участвали и сте правили предложения по този закон между първо и второ четене, дайте да видим кои са разумни, които ще направят работещ този закон и ние действително да приемем на второ четене закона, който е изключително важен, справедлив - смятам аз, и действително това е закон, който дава възможност, включително за превръщане на част от държавната собственост в частна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    Господин Божинов, имате право на дуплика.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Започвам от Николай Николов. Да, ние имаме текстове, защото приемаме, че има какво да се връща и има място за справедливост. Но искаме да намерим доброто и вярното решение.
    Господин Стефан Савов, ключовата дума беше: вие не искате автоматизъм при отрицанието. Това е ключовата дума и в моето изложение: ние не искаме автоматизъм при възстановяването. Искаме ред, при който да се подложи на анализ какво е взето, при какви обстоятелства е взето, на какви основания е взето и какво трябва да се върне. Това е разликата и това е, господин Николов, което ние предлагаме да не бъде със закон, а да бъде по съдебен ред.
    Не крещете, защото го препращате на министри и само ако е неудовлетворено, тогава отива в съда.
    Господин Савов, аз Ви благодаря, че Вие възразихте само за убийците на Стамболийски, които са съдени през 1955 г., но не възразихте срещу онази част от моето изказване, че с парите, взети от финансовия министър за убити партизани, са придобивани имоти, които връщаме.
    Що се отнася дали са посочени и убийците на Стамболийски, погледнете по-назад предложенията, утвърдени, уважаеми господа, от ваши народни представители от комисията и ще видите, че в думите "и други" са изредени точно тези и разширяването в заглавието на кръга, не в годините, посочени от вносителя, цели да не би да се пропусне някой, който е обезщетен.
    Последно, две думи към уважаемия от мен господин Лучников. Не може да няма политически патос, след като има такъв колосален сблъсък на икономически интереси. Българският народ, българският бюджет в този изключително труден момент, ще трябва да плати тази законодателна инициатива, която разкрива същността на реформаторското мнозинство, уважаеми господа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    Ще получат думата всички автори на предложения по реда, както са подадени.
    За да има отсега яснота и после да не спорим, много ясно е казано в чл. 69, че се обсъждат само предложения, постъпили по чл. 68, както и предложения на водещата комисия, и че народен представител може да обоснове направеното предложение в рамките на пет минути за всяко предложение. Ще се придържаме стриктно към правилника и няма да позволя да се превърнем в една говорилня с приказки за Стамболийски и за всичко друго, но не и за закона.
    По реда на предложенията: предложението на господин Желязков е прието, предложението на господин Величков е прието, следващото е на господата Миков, Георги Божинов, Татяна Дончева - за отпадане на точка "а".
    Имате думата, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз се страхувам, че цялата тази неразбория започна да цари поради това, че господин Лучников имаше доброто желание да чете текста, както ни е даден, и на по-малки пасажи да го обсъждаме, а всичкото това - три страници, въведе един, ще ме извините за думата, хаос по отношение кой по какво е направил предложение.
    Затова предложението ми е да направим така, както си започна господин Лучников - да прочетем предложенията в комисията и да ги обсъждаме на по-малки текстове. Това е само по процедурата.
    Аз ще взема отношение по въпроса, касаещ наследници и правоприемници. За какви правоприемници, колеги, ще става въпрос? Ами всеки собственик, физическо лице, на когото е отнет имот, той има своите наследници. Ако той няма наследници, студентите по наследствено право учат, че имуществото, понеже няма ничия вещ, преминава към държавата. Кои са, какви са тези правоприемници? И тук ще отворя дума за един друг, по-глобален въпрос - възстановяването на юридически лица, за което на първо четене ви казах, че е все едно да се вадят мъртъвци от гробищата и да им издаваме паспорти. Това не може да стане. Аз се страхувам, че приемайки варианта с правоприемници, ще възникне абсурдната ситуация да се конституират нови и нови юридически лица, наследници на техни акционери. Едни акции ще са били някога заложени, други ще са подарени, трети ще са оставени за пазене, четвърти, дори и след 9 септември, минал е някой и е казал: дай акциите, аз ще ти дам после пари. Сега с тези имущества и дялове в цялата каша, която ние ще създадем, аз отварям само една скоба... (Реплики от СДС, които не се разбират.) Да, която създавате, прав сте. С цялата тази каша ние ще объркаме процеса и на приватизация, защото си спомняте, че през 1992 г. ги имаше тези гласове. Защото ние тръгнахме по друг път на обезщетяване, не този който представлява реституцията в другите страни. И този път можете най-добре министър Божков да попитате колко струва на процеса на приватизацията: време, пари, оценки, загуба на обществено и икономическо време. Никой не спори, че тези хора трябва да бъдат обезщетени.
    И накрая само ще си позволя да се обърна към уважаемия господин Лучников и към колегата Николов. Моля ви, не си играйте с Търновската конституция. Там също има конфискация. Насилствена. И ще ви прочета чл. 68, и във всяка държава има такова нещо. Тя е възмездна, друг е въпросът.
    "Принудителното отстъпване на имот може да стане само заради държавна или обществена полза и то със справедлива и предварителна заплата."
    И следващият чл. 69: "Всякой поданик на Българското царство, без изключение, длъжен е да плаща определените по закона даждия и държавни берии и да носи тегобите. И когато не ги плаща, изнасят ги на публична продан и с тези пари му се плащат даждията и бериите."
    Същите тези закони точно това касаят. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    По точка "б"? Нека да приключим цялата алинея. Затова ще продължим с точки "а", "б" и "в" от алинеята.
    По точка "б" имате предложение вие, господин Миков и господин Божинов.
    Заповядайте, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз подозирам, че в този вид законът ще създаде такива затруднения в прилагането му, че ще бъде необходимо, първо, да бъде създадена нова дисциплина в Юридическия факултет "Реституционно право". Защото ние с начина на реституция променяме основни принципи, създадени от римско време.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Тази дисциплина ще я следват бавноразвиващите се!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз приемам че съм бавноразвиваща се, господин Лучников.
    Някой си мисли, че в правото може всичко. Уверявам ви, не може. Тук има правила, създадени от хилядолетия, които са като правилата в математиката и физиката. И както там не можете да създадете машина, която противоречи на основните физически закони, така и тук не можете да създадете закони, които противоречат на основните правила.
    Така че, ви моля,като искате да си гласувате закона в този вид, си го гласувайте, обаче просто да не ни натоварвате с тази отговорност.
    Приехме чл. 1, в който, според редакцията, която вие гласувахте, този закон се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Бъдете така добри да си вземете Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и да видите чл. 3 какъв кръг от лица очертава, на които да се връщат имоти и как е казано, че ако са прекратени юридическите лица, кои са пък онези, други лица, несъществуващи, които имат право на претенции. И дайте да не си служим с термина "правоприемници на собственици на имоти", след като знаем, че юридическите лица са прекратени и не могат да се възкресяват. Сложени са в кръга от лица в стария закон, нека да работим с него.
    Второто нещо - по буква "а". Буква "а" на чл. 2, ал. 1 създава една тотална съсобственост. Най-лошото нещо за живота в една държава са огромните случаи на съсобственост, които нито позволяват нейното нормално управление, стопанисване, развитие, а само създават отношения между съсобствениците, които приключват с безкрайни дела и завършват само с конфликти. Но докато се точат тези дела, тази съсобственост не може да бъде реално и ефективно управлявана. Това ли целим с този закон? И да не го целим, това постигаме.
    Какво постигаме с това, че на няколко точки слагаме датата 25 февруари 1992 г., до която признаваме, че имат право трети добросъвестни лица, построили и т.н. върху имота? Ами какво става с ония, които добросъвестно са придобили от 25 февруари 1992 г. до днес?
    Ние години наред забавихме приватизацията, защото големите стари предприятия, където имаше реститутки и реституционни интереси, евентуалните купувачи чакаха да се уреди този въпрос. И сега отново казваме, че периода на тези 5 години, даже 5 години и половина, е мъртъв период, в който онзи, който е придобил нещо, няма никаква правна сигурност. Ами, какво правим пък със закона, който приемаме днес? Значи всеки един човек, който има реални апетити към тази собственост, ще трябва да чака неопределен брой години в бъдещето, за да реши кога най-после държавата ще каже: има стабилен режим на собственост и той включва следното - този имот е на господин Лучников, този - на господин Савов, пък другите са нашите. Няма такъв! Просто няма такъв! С този закон се създава само нова правна несигурност.
    Вижте какво друго пише в буква "а".
    "Създаваме съсобственост върху обекти, ако по действителни пазарни цени за тези земи, ако не били застроени или присъединени към действителната пазарна цена, към деня на влизане в сила и т.н.".
    Ама, кой ще каже каква е базата за тази сметка? И колко години ще правим тези сметки? За да установим стойността, по която подлежи на връщане, пък да му връщаме компесаторни записи или нещо друго.
    Вижте ал. 2. В ал. 2 на чл. 2 се казва, че ако на реститутката от 1992 г. е върнато нещо реално, но то не й харесва - било защото черчеветата на сградата ги нямало или защото били изтръгнати кабелите, тя днес ще реши, че трябва да си го замени с нещо друго.
    В моя избирателен район е вълненотекстилният комбинат "Георги Генев". Там има 5-6 души, които имат реституирани сгради или части от сгради - новопостроени сгради. Какво правим днес? Те веднъж са си получили през 1992 г. цехове, сгради или нещо друго. Сега казват: "Това не ни харесва, дайте да се включим в съсобственост".
    Какво правим от тези предприятия? Ще ги оставим ли да работят, няма ли да ги оставим? Ще ги купува ли някой и какво ще ги прави? (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
    Три реплики - господин Савов, господин Зеленогорски и господин Абаджиев.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС, от място): Аз исках да взема думата по процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: А, процедура ли? Нека да минат репликите и след това процедурата.
    СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Аз се присъединявам към Вашето предложение, въпреки че не знам дали професорите в Юридическия факултет ще се съгласят да има и такава дисциплина - реституционно право, въпреки че реституция винаги е имало и това се е третирало поне тогава, когато се учеше право така, както трябва.
    Но аз бих казал така: Вие давате ли си сметка, че това реституционно право, ако има такова, както Вие казвате, се основава на нещо, което се наричаше конфискационно безправие? Това беше цялата работа.
    И аз затова Ви казвам: когато тук държите законите и говорите, господин Божинов, при най-добро желание хората, които по това време са били живи, които са преживели тези неща, знаят много добре и могат да го потвърдят, че имаше закон, обаче безправието си беше безправие. Просто и на това нещо трябва да погледнем исторически на въпроса.
    И тъй като, не знам кой, мисля, че господин Божинов пак нещо говори за тези, които са получавали по 50 хил.лв. на глава, най-после прочетете какво е ставало. На 17 април 1944 г. има една тайна наредба от Министерския съвет на Добри Божилов, в която се разширяват правата. В момента, в който идва Багряновото правителство, в което баща ми имаше чест да бъде министър на финансите...
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Не, аз не визирам персонално.
    СТЕФАН САВОВ: Е, аз пък персонално говоря, защото много пъти се е говорило по този въпрос. В момента, в който научава за тази разпоредба, я отменя, което ще рече, че не е съгласно с това, което е ставало. Този период е между 17 април и, мисля, някъде първите дни на месец юни.
    Така че нека това нещо също се знае - че имаше много хора, които не бяха съгласни с всичко, което ставаше, и нека не се подхвърлят тези неща така, защото, аз съм вече четвърти път в този парламент, много пъти съм говорил по този въпрос.
    Ще кажете: какво значение има всичко това? Има значение, защото законът на господин Лучников така или иначе мисля, че се стреми да възстанови една правда, или нещо по-важно, едно право на хората - едно право, което по онова време е било просто безправно отнемано. Това трябва да го разберете и ми се струва, че вие точно, като млади хора, не би трябвало да защитавате неща, които ставаха тогава и които обикновено завършваха така, че този, който отиваше да си получи правото по закон, както казах вече, отиваше в Белене или някъде другаде. Това са фактите, които никой не може да ги отрече. Просто не можеше човек да отиде да си получи правата.
    Аз ще ви дам личен пример.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Савов, аз ще Ви помоля в следващата реплика.
    СТЕФАН САВОВ: Да, ето на, свършвам, само едно. Мога да ви кажа съвсем сигурно, че когато баща ми отиде да си получи някакви там права, главният секретар на Министерството на вътрешните работи му казал: "Господин Савов, по-добре недейте, защото ще бъдете изселен". И действително само след два месеца беше изселен с цялото семейство.
    Много такива примери могат да се дадат. Благодаря, извинявайте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов. Не го прекъсвах, защото е председател на парламента, а аз уважавам председателите. Но съм сигурен, че следващия път ще се вмести във времето.
    Има думата господин Димитър Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо Дончева, действително реституционните закони регулират едни извънредни правоотношения, които обаче са породени именно от едни извънредни действия, предприети през 50-те години. Така че действително в правото не всичко може, но този закон урежда такива правоотношения, които са временни. Затова няма и не е необходимо да се изучава реституционно право, така както не се е изучавало през 50-те години конфискационно или национализационно право.
    Що се отнася до чл. 2, ал. 1, буква "а", тя допълва именно тази част от правоотношенията, която не беше регулирана с основния реституционен закон. В този смисъл тя е съвсем основателна и допълва справедливостта, която е основна цел на този закон, който беше приет през 1992 г. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Абаджиев.
    Господин Петко Илиев - трета реплика.
    ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! Аз се учудвам на всички колеги, които се изказват от лявата страна досега. Те искат като че ли да защитят със слаби аргументи това, което е извършено непосредствено след Девети септември.
    Госпожо Дончева, Вие се позовавате на Римското право. Моята реплика към Вас е: как беше прилагано това Римско право през 1945-1946-1947-1948 г. до 50-те и 60-те години даже, та съдеха хора само заради това, че имат нещо?

    Затова, че са били способни, кадърни и имат това нещо, ги съдят само заради това, за да им го конфискуват. И го изкарват политически враг. Как е прилагано това римско право? Това искам да ми обясните вие. Римското право при конфискация, при национализация как е прилагано?
    И аз не знам що за политически морал проявявате тук. Вашите предшественици вършеха нещо, което световната история не познава и вместо да си посипете главите с пепел и да забегнете в горите, та да седнат на вашите места хора с ново мислене, за да има някаква справедливост, вие тук проявявате не политическо нахалство, не политическа наглост, но отново се присъединявате към този политически тероризъм, който е вършен по онова време. (Ръкопляскания от мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Петко Илиев.
    Дуплика на госпожа Татяна Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Да, господин Илиев, аз проявявам политическото нахалство да смятам, че народът на България иска верни управленски решения от онези, които е изпратил в парламента, независимо с какви цветове бюлетини. Ако тези верни решения не бъдат налице, той ще свали от власт всеки, който го управлява, независимо с какво мнозинство е избран. (Шум и реплики от мнозинството.)
    Ако вие можете да защитите не правото си да дадете историческа оценка за преди 50 години, а своите управленски решения, които предлагате днес, аз съм готова да ви стисна ръката. Но ако вие не можете да ги защитите, няма защо да вземате думата. Няма защо да прекрояваме историята и да се обединяваме около общи оценки за това, което е станало преди 50 години, защото това не може да стане днес. Не може да стане! Петдесет години са малък период от време.
    Дайте да се обединим по решенията, които предлагаме на обществото оттук нататък, а не да му сервираме проблеми, които то нито може да разбере, нито може да реши. Защото българинът не се занимава с история. Занимава се с битието и това е било и вчера, и днес, а така ще бъде и утре. И няма защо да му разказвате историята отпреди 45 години. Вие трябва да му кажете какво му предлагате днес, за да може утре да има повече за ядене и да живее по-добре, да може да има повече бъдеще.
    Затова моето поколение отказва да бъде заложник на хора на преклонна възраст, които желаят да успокоят съвестите си отпреди 50 години. Няма да се постигне това така. ("Браво!" и ръкопляскания от Демократичната левица, шум и недоволство от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
    За процедурно предложение думата има господин Зеленогорски.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (СДС): Уважаема госпожо Дончева, преди да направя процедурното предложение, само едно изречение: българският народ добре помни какво битие му предложихте през януари. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Нямате право на изказване.
    НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Процедурното ми предложение е от името на Парламентарната група на СДС: предлагаме на основание чл. 34, ал. 1 от нашия правилник да се удължи работното време с два часа или до приемането на закона. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За противно становище?
    Госпожа Дончева, ако искате думата, заповядайте.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Ние не бихме възразили срещу това предложение, но днес има насрочени комисии, които гледат бюджета по отрасли. Правната комисия започва в 14,30 ч. разглеждането на бюджета на съдебната система. Така че ви моля преди да направим импровизация, да поговорите с госпожа Михайлова и с ръководителите на основни групи. По принцип дали ние ще работим тук или в комисиите, за нас няма значение, но го уточнете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
    Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Зеленогорски за удължаване на работното време с два часа.
    Гласували 179 народни представители: 121 за, 50 против, 8 въздържали се.
    Предложението се приема.
    По ал. 1 няма други предложения.
    Преди да преминем към ал. 2, давам думата в нарушение на правилника на господин Школагерски като бивш заместник-председател на парламента. Заповядайте!
    Господин Миков, самата първа част на алинеята препраща към следващите точки и ако не знаем какво съдържат, как ще обсъждаме? Погледнете текста.
    ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата по принципен правен въпрос. Вие гласувахте заглавието на закона. Доколкото си спомням, нека ме коригира колегата Лучников, заглавието беше: Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти...
    Колегата Миков засегна този въпрос, но според мен недостатъчно и ако се изказвам в защита, то е в защита на законотворчеството, на нищо друго. Затова моето изложение е следното:
    В чл. 1 имате две групи лица: собственици и правоприемници. Вие гласувате - връщаме се към заглавието: Закон за обезщетяване на собственици... Какво се влага в правното понятие правоприемници? Тези правоприемници, ако не са собственици, по силата на заглавието вие не можете да ги обезщетите.
    Нещо повече, вижте редакцията на закона по-нататък. Когато говорим за т. 1 - собственост върху..., следователно ние говорим за собственици. Когато в същата точка става дума за възстановените собственици, по-надолу се казва собствеността, а след това се казва: собствениците имат право - това е в ал. 3 и навсякъде говорим за собственици. Защо е така? Законопроектът с основание говори за собственици, защото основанието за обезщетяването е единствено отнемането на собствеността, която не може да бъде възстановена по друг начин, освен с обезщетение. И ние обезщетяваме собствениците.
    Затова господин председателю, аз считах, че имам право да се изкажа. Изказвам се съвсем кратко - няма да ползвам правото, което дадохте и на колегата Савов като председател на парламента; тогава аз като бивш заместник-председател бих могъл да говоря и повече, но няма нужда от това.
    Затова предлагам да отпадне изразът "правоприемници на собственици". Правоприемниците на собствениците, ако не са собственици, не могат да бъдат обезщетени. Разбирам това, което е сложено като съдържание. Но това не е маркиране, тъй като правото на собственост е възникнало значително по-рано с предишния закон, в изпълнение на чиято алинея вие създавате този закон. Затова тук не може да съществува понятието правоприемници на собственици.
    Това е моето изказване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Школагерски.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Просто съм длъжен като юрист да отговоря на юриста.
    В първия Закон за възстановяване на собствеността се говори за собственици и техни наследници по закон. Ако изхождаме от логиката на господин Школагерски, и тогава не би трябвало да се каже "и техните наследници по закон", защото те са или собственици, или не са собственици.
    Законът обаче има нещо друго предвид: собственици, на които е отчужден имотът. Те са собствениците, а по-нататък се говори за техните наследници. Беше абсолютно несправедливо да се говори само за наследници по закон, тъй като правото познава и наследници по завещание, познава и още едно правоприемство - правоприемството на заветниците, които не са наследници, господин Школагерски, и вярвам, че няма да спорим по този въпрос. И за да обхванем всички тези случаи, ние употребяваме генералното понятие собственици, тоест тия, от които е отчужден имотът като собственост, или техните правоприемници, които са получили техните права по-нататък. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Дуплика на господин Школагерски.
    ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ДЛ): Аз благодаря на господин Лучников за това негово изказване, което 100-процентово потвърждава тезата ми. На какво основание ще са наследници, Вие не сте чули от мен - дали са по закон, дали са по завещание, дали са съветниците, на тях с майката закон, с който се правеше реституцията, трябва да са им признати правата, но не могат да им се върнат имотите. Моля, правата са признати, но не могат да се върнат имотите. И затова казваме в ал. 3, че тези, на които не може да се върнат имотите, се обезщетяват. Те се обезщетяват затова, защото предишният закон ги е признал за собственици. В него има основание да се изброява, в този - не. Ние обезщетяваме собствениците.
    Затова аз благодаря, господин Лучников, мисля, че потвърдихме още един път, че сме прави.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): По онзи закон даже на наследниците по завещание отказват.
    ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ние не можем да излезем вън от онзи закон. Онзи е материалният, вие обезщетявате.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (встрани от микрофоните): Сега го коригираме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Сега вече продължавате съвсем частен спор.
    По ал. 1 това са предложенията. Преди да преминем към ал. 2, ще гласуваме направените предложения по ал. 1 и след това ще си направите изказванията по ал. 2.
    Първото предложение, което направи току-що господин Школагерски по ал. 2, е за отпадане на думите "или правоприемници на собственици". Поставям на гласуване предложението на господин Школагерски за отпадане на тези думи от ал. 1. Предложението е съвсем коректно - за отпадане.
    Гласували 154 народни представители: 52 за, 97 против, 5 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение, което аргументираха трима народни представители - господата Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева, е за различна редакция на ал. 1 от тази, която е предложил вносителят. Те аргументираха своето предложение. Комисията не е подкрепила тяхното предложение.
    Поставям на гласуване предложението на господин Миков, господин Божинов и госпожа Дончева.
    Гласували 121 народни представители: няма за, 115 против, 6 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Предложенията на господин Захари Желязков и господин Велислав Величков са приети от комисията.
    Има предложение на господин Михаил Миков, господин Георги Божинов и госпожа Татяна Дончева за отпадане на буква "а". Комисията не е подкрепила това предложение.
    Моля да гласувате това предложение.
    Гласували 158 народни представители: 41 за, 117 против, няма въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение на господин Миков, господин Божинов и госпожа Дончева е буква "б" да стане буква "а". Това беше в случай, че отпадне. Тъй като не е отпаднало, просто гласуваме за нова редакция на точка "б", която те също обосноваха. (Неразбираема реплика от Михаил Миков.) Ами ставахте три пъти и говорихте за всичко друго, но не и за туй. Дадох думата на трима ви не по 5 минути, а по доста повече от 5. Така че имахте достатъчно време. Предложението гласи: "б/ на част от акциите на търговските дружества, в чието имущество са включени тези имоти, по ред, определен от Министерския съвет;"
    Поставям на гласуване това предложение, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 151 народни представители: 34 за, 117 против, няма въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение на господин Захари Желязков е прието от комисията.
    Последното предложение е за нова редакция на буква "в", предложена от господата Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева, която гласи:
    "б/ или на инвестиционни бонове на стойност, равна на стойността на съответното имущество, установена по реда, определен от Министерския съвет."
    Искате и това да обосновавате? Добре, имате думата, господин Миков, въпреки че вече говорихте по тази алинея.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Кое беше съображението ни да предложим инвестиционни бонове. Съображението ни беше единствено и само - и аз вчера го споделих в Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията - да не вкарваме още един нов платежен инструмент в процеса на приватизацията. Всеки вече видя какво е инвестиционният бон, добро или лошо и резултатите от тази работа. Сега предстои нова вълна на масова приватизация, декларирана и тук, и сред вестникарските среди от вицепремиера Божков. Защо тези хора по най-бързия възможен начин, като им дадем бонове, като им заверим книжките, с правата, които те ще добият, да не участват в същите тези предприятия, в които те ще ходят да участват? Неслучайно и боновете, които ние предлагаме, по-нататък е предвидено да имат същите качества като на компенсаторните бонове, да са прехвърлими, тоест този тип. Но в цялата система на участие в масовата приватизация и въобще в процеса на приватизацията те просто ще се включат най-естествено в нея. Другото означава нови механизми, нови институции, нови харчове, печатане на компесаторни записи, като най-естествено можем да съчетаем и да прилепим този обезщетителен процес към процеса на приватизацията, единствено водими от целта тези хора наистина да получат нещо. Друг е въпросът за възражението. По отношение на кръга от лица - ние го споделяхме досега многократно, тези обидените, огорчените, незаконно ощетените да получат, сме направили това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Поставям на гласуване тяхното предложение, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 157 народни представители: 46 за, 107 против, 4 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    По ал. 2. Има предложение от господин Божинов и господин Божков за отпадане на тази алинея. Същото предложение има и от господин Миков, още един път от господин Георги Божинов и от госпожа Татяна Дончева. Следващото предложение е само за отпадане на изречение второ от ал. 2, което е от господин Велко Вълканов.
    Имате думата, господин Вълканов.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, предлагам да отпадне тази част от ал. 2 на чл. 2, която предвижда освен изплащане на пълно обезщетение на възстановеното имущество, да се плати и обезщетение за повече от 5-6 години. Намирам тази разпоредба за крайно несправедлива от социална гледна точка и искам да си дадем сметка всъщност за какво става дума. Възстановява се имущество за билиони лева. Билиони лева. Билиони, не милиарди. И съответно ще се плаща обезщетение за ползването на това имущество, възлизащо на билиони лева.

    Можем да очакваме, че ще трябва да се платят милиарди левове обезщетения.
    Питам допустимо ли е днес в нашата социална държава при условията на финансовия борд, валутния борд, при тази мизерия, в която живеят милиони хора, ние да направим една много малка част от обществото свръхбогати, вън от това да им платим обезщетение в размер на милиарди левове? Аз намирам това за проява, извинете ме, на цинизъм. Това е социален цинизъм днес, когато хората гладуват, вие да правите по този начин малка част милиардери.
    Освен това, питам се дали си давате сметка, че с това обезщетение вие натоварвате бюджета по един непосилен за него начин? Защото мисля, че тези обезщетения ще бъдат плащани не в бонове или записи, а в левове.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Как в записи?
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не е казано, не е казано, господине... Не е казано, господин Лучников.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля Ви, не спорете.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Вие въобще бавно схващате.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: А, Вие пък изобщо не схващате нищо. Защото се убедих (смях в залата), че всъщност законопроектът Ви е крайно лошо изработен, което можахте да чуете и моите колеги. (Шум в залата.) Извинете, че Ви казвам това.
    Ето защо намирам, че тази разпоредба е крайно несправедлива, тя издава една социална алчност. (Смях в мнозинството.) Простете, че използвам този израз, една жажда за бързо забогатяване. Това издава, уважаеми колеги, природата на тези, които са вкарали закона в пленарната зала. Това означава, че вашата партия е партия на реституцията и на реститутките. (Възгласи в мнозинството: "Ха, е-е-е!" Смях в мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
    Поставям на гласуване най-напред предложението на господата Божинов, Божков, Миков и госпожица Дончева за отпадане на ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    (Реплика от докладчика Светослав Лучников.)
    Нямате думата сега.
    Гласували 138 народни представители: 37 за, 101 против, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на господин Велко Вълканов за отпадане на второто изречение от ал. 2.
    Моля, гласувайте за това предложение, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 157 народни представители: 45 за, 108 против, 4 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    По ал. 3 има предложение на народния представител Иван Иванов, което е прието от комисията.
    Още едно предложение, което е прието от комисията, то е на господин Захари Желязков.
    Има предложение на господин Миков и неговите колеги ал. 3 да стане ал. 2. Но това е в случай, че беше отпаднала предишната алинея. Така че по тази ал. 3 няма какво да гласуваме сега.
    По ал. 4 има предложения от народните представители Миков, Божинов и Дончева за нейното отпадане.
    Думата искате за?
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ, от място): За ал. 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За ал. 4 от тримата вносители да заповяда някой, да го аргументира. Предполагам, че ще го направят по-добре, защото знаят защо са поискали това отпадане.
    Искате думата, но има правилник, господин Гайтанджиев, и трябва да го спазваме.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господа, не разбрах защо трябва да разделим централните градски площади, озеленени места и други, които са част от архитектурата на градовете и да ги разделим на парцелчета, защото част от тях могат да бъдат получени от реститутките. Струва ми се, че сме на път да направим от градската архитектура нещо, което направихме от големите си магазини - да ги разделим на малки килийки и там да висят, нали, "конфекция от капалъ-чаршъ". (Реплика от докладчика Светослав Лучников.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, правя Ви забележка, нямате право да се обаждате оттук. (Шум и смях в залата.)
    За реплика ли желаете думата? Има думата господин Желязков.
    ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че не ми дадохте думата преди малко, когато поисках да направя реплика на господин Велко Вълканов. Без да се впускам в подробности искам да кажа, че тези, които твърдят, че държавният бюджет или някакви други държавни плащания ще бъдат отежнени с този закон, просто не са чели закона. В този закон никъде не става въпрос за обезщетяване с пари. Всеки, който твърди обратното, просто не е чел закона.
    А на госпожа Дончева искам съвсем накратко да кажа, че няма абсолютно никаква опасност да раздробим площадите, улиците, градинките, парковете и т.н., просто защото в тази държава има публична, държавна и общинска собственост. Тази собственост е извън гражданския оборот и съответно не подлежи на реституция нито по този, нито по който и да е друг закон.
    Забележете, че тук не става въпрос за никакво отнемане на собственост от когото и да било, освен от държавата и от общините, и освен ако тази собственост... (Шум и реплики от залата.) Нали говорим за раздържавяване? И против това ли сте против? (Гласове от малцинството.) Така, аз не Ви прекъсвах, когато се изказвахте. Моля Ви, не ме прекъсвайте и Вие.
    Неслучайно в закона е предвидено, че не подлежат на реституция както публичната собственост, така и собствеността, която е придобита от трети добросъвестни лица.
    И аз благодаря на комисията, че тук е приела моето предложение за отпадане на думата "физически" и е проявила разбиране, че ние на тази база - физически и юридически лица не трябва да правим разграничение, когато преценяваме кой има право на реституция. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Желязков.
    Господин Гайтанджиев желае думата за реплика на госпожица Дончева.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Реплика на госпожица Дончева, точно така, по правилника.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Не се изненадвайте, може и в една група да се появило противоречие.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: Госпожице Дончева, правя Ви реплика, защото Вие се отнасяте малко така лекомислено към въпроса и твърде подценявате възможните вредни последици, които ще настъпят от приложението на ал. 4 от чл. 2 от закона. Може би Вие не знаете, че не може да се приложи тук Законът за териториално и селищно устройство и да се гарантира предназначението на зелените площи и те да не се отдават, тъй като Столичният общински съвет в 1992 г. с мнозинството на общинските съветници от Съюза на демократичните сили отмени общия Градоустройствен план на София. Вследствие на това само в "Младост" има някъде около 80 парцела, които са предоставени и в момента се дозострояват от собствениците, тъй като не е осъществено паркоустройствено мероприятие. Част от тях са автотенекеджийници...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Отклонявате се от тематиката, господин Гайтанджиев.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ: ... част от тях са лимонадено и содени фабрики, част от тях представляват работилници за коли, има и една бензиностанция. Това е точно на базата на това, че както господин Лучников тук не вярва, но даже и при сегашните условия, господин Лучников, се получават достатъчно пропуски. И има вече много терени, които трябваше да бъдат за залесяване, на практика станаха частна собственост - хотели, ресторанти, заведения, работилници и всякакви други.
    А това е с много тежки последици, госпожице Дончева. И Вие ги подценихте във Вашето изказване. Вие се отнесохте лекомислено към тази тежка трагедия, която ще преживее населението на големите градове. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за дуплика господин Моньо Христов.

    МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Уважаеми господин председател, аз ще ползвам правото на реплика, благодарение на другарската критика на господин Гайтанджиев, изявена публично в Народното събрание към госпожица Дончева, която се отнася несериозно към материята.
    Господин Гайтанджиев, спомням си тук Вашите думи, думите на господин Миков, по първото четене на законопроекта, с които казахте, че ние даваме безплатен обяд на една част от обществото. Но аз искам да Ви кажа, че този безплатен обяд е бил преди, когато тази част от обществото, която днес й се възстановяват правата и то в съвсем минимален размер, е дала голям обяд на обществото в онези години.
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Не на обществото! Не на цялото общество! Само на някои...
    МОНЬО ХРИСТОВ: И недейте... Да не казвам и за някои други, които най-много са лапали от този обяд. (Шум и реплики в залата.)
    И недейте по този начин да иронизирате цялото отношение на парламента към частната собственост, което се отнася и до Вас, госпожице Дончева. Все пак частната собственост, е записано в Конституцията, че е свещена и неприкосновена. Ние трябва да даваме пример като народни представители именно в това отношение. Така че, от друга страна, аз съм благодарен на господин Гайтанджиев за другарската критика към госпожица Дончева.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Моньо Христов.
    Имате право на дуплика, госпожице Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Аз приемам другарската критика на господин Гайтанджиев, защото вероятно пропуснах да изясня на тези, които ни гледат, до какви практически последици ще доведе този закон, и например, на жителите на Враца какво ще стане с площад "Христо Ботев"...
    РЕПЛИКА ОТ СДС: Какво ще стане?! Публична собственост! Нищо няма да стане!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В полза на господин Савов, най-вероятно. Но аз предполагам, че те това ще си го изяснят всеки по населено място.
    Що се отнася до позитивните страни на този закон, аз признавам, че той създава работни места, защото вероятно към всяка общинска администрация ще трябва да се създадат нови отдели за оценители, обезщетители, деловодители и всякакви други... Така че той има и някакви позитивни страни.
    Що се отнася до това дали уважаваме частната собственост и дали я считаме за свещена и неприкосновена - да, господин Христов. Считаме я, обаче не знам защо Вие не считате частната собственост, придобита от 25 февруари 1992 г. до днес за свещена и неприкосновена. Аз мисля, че тя също е такава. А пък от закона това не следва, даже следва точно обратното.
    Що се отнася до моето сериозно отношение към закона, то се изразява в броя на предложенията, които сме направили. Нищо, че ние сме срещу реституцията по принцип, защото спъва развитието на нацията и защото е криворазбрано възстановяване на историческата справедливост. Независимо от това, ние сме направили предложение с едно-единствено предназначение - да могат да ограничат в известна степен поразиите от този закон. Но както е казал народният поет Петко Рачов Славейков:
    "Като няма в труд поету награда,
     чезне песен, фантазия отпада..." (Ръкопляскания от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
    Поставям на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева за отпадане на ал. 4, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 171 народни представители: 51 за, 110 против, 10 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Предложението по ал. 5 отпада, тъй като то е във връзка с евентуално отпадане на предишни предложения.
    И последното предложение по чл. 2 е на господин Михаил Миков, господин Георги Божинов и госпожа Татяна Дончева за отпадане на ал. 6.
    Господин Миков, имате думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. И това ми предложение, както и останалите, имаше единствена цел да не създава някои проблеми, които биха си създали юристите при дeйствието на закона.
    Когато земята е превърната в публична собственост на държавата и общините след 25 февруари 1992 г. - ами, тя е превърната, има вещи, превърнати в публична собственост с приемането на новата Конституция.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Каква нова Конституция?! И кога е приета тя?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, не апострофирайте от място.
    МИХАИЛ МИКОВ: Извинявам се, тя не е нова. Това е последната действаща Конституция. (Светослав Лучников репликира от място.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, много Ви моля да не апострофирате оратора.
    МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Ама, Конституцията, новата, въведе публичната собственост и очерта кои вещи са публична собственост. И те, ексКонституция го каза и Конституционният съд, кои са те. И след 25 февруари 1992 г.... (Шум и реплики в залата.)
    Освен, ако аз правилно чета: когато земята е превърната в публична собственост на държавата и общините след 25 февруари 1992 г.... (Шум и реплики в залата.) Ами, не може да бъде... Тя с приемането на Конституцията е станала публична собственост... (Шум и реплики в залата, господин Лучников репликира оратора от място.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, не мога да Ви отстраня, защото няма кой да чете. (Ръкопляскания от опозицията.)
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (от място): Но има елементарна логика!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, нямате право да спорите с оратора.
    МИХАИЛ МИКОВ: Ако отненият парцел е станал площад след 25 февруари 1992 г., то това е било извършено по всички правила на Закона за териториалното и селищно устройство. Ако не е извършено това така, просто мисля, че няма да има никакъв спор и за какво приемаме тогава този текст?! (Реплики.)
    Благодяря ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    И ще моля за малко повече спокойствие!
    Поставям на гласуване предложението на господата Миков, Божинов и госпожица Дончева за отпадане на ал. 6, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 164 народни представители: 48 за, 112 против, 4 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване целия чл. 2 така, както беше докладван от председателя на комисията господин Светослав Лучников.
    Гласували 161 народни представители: 116 за, 42 против, 3 въздържали се.
    Член 2 е приет.
    Вярвам сега, че господин Миков и господин Божинов се увериха, че има ред в начина на гледането. Дава се възможност всичко да се аргументира... (Шум и реплики от опозицията.)
    Хаос няма! Вървим текст по текст и вярвам, че сте доволни.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 3. (1) Лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собствеността или правата, върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети физически лица, или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор:
    а) с увеличение на идеалните им части в съсобствеността на обектите по чл. 1, ако подлежащите на обезщетяване имущества са били включени в активите на съответните предприятия при одържавяването им или при настъпило впоследствие преустройство;
    б) или с акции от търговските дружества, в които са били преобразувани предприятията, в чиито активи са били включени подлежащите на обезщетяване имущества;
    в) или с компесаторни записи.
    (2) Физическите и юридическите лица или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (ДВ, бр. 302/1947 г.) се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава втора от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (ДВ, бр. 39/1949 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс."
    Предложение на Велислав Величков:
    1. В чл. 3 да се създаде нова ал. 2 със следния текст:
    "(2) По същия начин се обезщетяват и лицата, които не са получили дължимите им обезщетения за отчуждени имущества по разни закони и подзаконови актове, защото тези имущества са попаднали под разпоредбите на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия и на Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост или пък не са изплатени по други причини."
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред има предложение от народния представител Захари Желязков за замяна на една дума с две думи, което е прието от комисията. Тази промяна се смята за редакционна.
    Следващото предложение е на Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева чл. 3 да отпадне изцяло.
    Господин Божинов, заповядайте.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Става дума за чл. 3, ал. 1 и нашето предложение е да отпадне. Това формално право, уважаеми колеги, да говоря като вносител на това предложение ми дава чудесната възможност да изясним що е това компенсаторен запис и за какво може да служи и да разсеем неистините, които бяха изказани от тази трибуна. Аз ще кажа така: който не разбира и говори - нека да му е простено, но който знае и лъже, нека да чуе, че определените в т. "в" инструменти за обезщетяване, наречени "компенсаторни записи", в следващия чл. 4, ал. 2 са определени така, слушайте: "С тях може да се участва във всички видове приватизационни сделки вместо с пари, да се придобиват акции от приватизиращи се търговски дружества или да се купуват държавни ценни книжа от приключили емисии". Къде остана тезата, че нищо няма да излезе от бюджета? Значи получаваш компенсаторен запис, купуваш си държавни ценни книжа, изтича емисията и получаваш пари. Защо беше това усилие тук да се казва, че нищо от бюджета и нищо в пари няма да се получи?
    Ето защо, когато ние предложихме в предишния член - ако не е късно, господин Лучников - другият универсален инструмент за участие в приватизацията и Вие го отклонихте, ако е възможно, приемете го, ако не, гласувайте за нашето предложение да отпадне чл. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников, Вие прочетохте до предложението на господин Гиньо Ганев...
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз искам да обясня, че нито съм от наивните, които не разбират какво приказват, нито съм от тези, които лъжат. С тези компенсаторни записи могат да се купуват облигации от изтекли емисии, тоест не които сега се емитират, а които вече се намират на пазара. И когато срещу тези записи се дадат пари, естествено е, че когато излезе от тираж ще се получат от него много пари, но бюджетът няма абсолютно нищо да загуби, защото той е длъжен да плати тези записи, независимо кой ще ги предяви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Лучников, Вие прочетохте трите алинеи на вносителя. След това обаче има предложение на господин Гиньо Ганев за чл. 3а, който Вие сте инкорпорирали в окончателното предложение на комисията, тоест приемате това предложение. Ако господин Гиньо Ганев иска да каже нещо по своето предложение ...
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ние сме съгласували текста с господин Гиньо Ганев. Ако иска, нека да го пречете той.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека да го обоснове, защото след това ще Ви помоля да прочетете окончателния текст.
    Заповядайте, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Този парламент в днешния му състав скоро въздаде справедливост на тракийските бежанци и хората от Егейска Македония. С поправките на Закона за приватизацията, говоря условно това, се дадоха възможности облигациите на тези категории хора да бъдат окончателно уредени: една част преди това с пари в брой и другото - с тези инвестиционни бонове, със Закона за земеделските земи неотдавна - и друга малка част на тези вземания на нашите сънародници. И ето сега - с предложението, благодаря много на господин Лучников, което се прави от името и на комисията, в ал. 3 на чл. 3 окончателно се приключва този въпрос, който тежи или тежеше на цяла България. Нашите сънародници, на които стойността на тяхното недвижимо и движимо имущество е послужило за погасяване на държавния дълг към Гърция по силата на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между България и Кралство Гърция (това е от 1964 г.), сега те по този ред ще бъдат обезщетени и по този начин наистина ще се сложи край на една невероятно голяма несправедливост, която продължава десетилетия.
    Мисля, че дължим едно позитивно гласуване от всички страни на Народното събрание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля господин Лучников да прочете окончателно предложения от комисията текст на чл. 3.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 3. (1) Лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор:
    1. с увеличаване на идеалните им части в съсобствеността на обектите по чл. 1, ако подлежащите на обезщетяване имущества са били включени в активите на съответните предприятия при одържавяването им или при настъпило впоследствие преустройство;
    2. или с акции или дялове от търговските дружества, в които са били преобразувани предприятията, в чиито активи са били включени подлежащите на обезщетяване имущества;
    3. или с компенсаторни записи.
    (2) По същия начин се обезщетяват и лицата, които не са получили дължимите им обезщетения за отчуждени имущества по други закони и подзаконови актове, защото тези имущества са попаднали под разпоредбите на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия и на Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост или пък не са изплатени по други причини.
    (3) По реда на ал. 2 се обезщетяват българските граждани и техните правоприемници, със стойността на чието недвижимо и движимо имущество (без земеделските земи) е погасен държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (Обн. ДВ, бр. 87/1964 г.).
    (4) Лицата по ал. 1 и 2 имат и всички права по чл. 1 и 2. Те могат също така, заедно или поотделно, да поискат ликвидиране на създалата се съсобственост, в която участват, и да изкупят с предимство дяловете на останалите съсобственици, ако ги изплатят в 3-годишен срок от приключване на делбеното производство, или от постигане на споразумение за доброволно ликвидиране на съсобствеността.
    (5) Лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.) се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава втора от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 39 от 1949 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Най-напред ще трябва да гласуваме предложението на народните представители Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева чл. 3 да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 157 народни представители: 48 за, 104 против, 5 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 3 така, както беше представен от председателя на комисията.
    Гласували 151 народни представители: 119 за, 30 против, 2 въздържали се.
    Член 3 е приет.
    Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Стефан Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Използвам правото си, за да напомня за нещо, което многократно е разисквано в тази зала от 1992 г. насам. А то е следното.
    България прави реституция по една схема, която не беше приложена в нито една друга страна от така наречените в преход. Тези, които са работили по проблемите, свързани с всички проектозакони за реституция, са се убедили в това нещо. Една Унгария например, която и досега е все още в групата на челниците, приложи една схема.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Вече не е.
    СТЕФАН СТОИЛОВ: Е, това е Ваше мнение. Европа не смята така, както смятате Вие.
    Приложиха една схема, която тук беше обсъждана многократно и за която много експерти и правителствени чиновници, в това число и бившият министър на европейските държави, какъвто беше господин Столерю внушаваха на българския парламент - и господин Лучников не може да не помни - да, трябва да бъдат възмездени хората. Но това, което работи за икономиката, което е социално по-справедливо, което гледа напред, а не връща назад нещата и да се приложи една схема, бих казал, по една регресивна скала - за малките имущества - 100-процентово, както се предлага и сега; към средните имущества - с някакъв среден процент от стоте и колкото повече се отива към големите имущества - с 1%, който гони 10-15 на сто, като равнище. Вие и тогава отказахте прилагането на такива схеми, и сега не подкрепяте такива схеми. Това е голяма грешка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Лучников, моля Ви да докладвате чл. 4.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
    "Чл. 4. (1) Компенсаторните записи по този закон са поименни и могат да се прехвърлят без ограничения.
                (2) С тях може да се участва във всички видове приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества и да се купуват държавни и ценни книжа от приключили емисии.
                (3) Стойността на имуществата, за които се дават компенсаторни записи, се определят:
    1. по действителната пазарна цена към деня на влизане на този закон в сила за:
    а/ земите по чл. 1, ал. 1, буква "а" и незастроените места в чертите на регулационните планове на населените места;
    б/ сградите и апартаментите, които съществуват реално, но собствеността върху тях не може да бъде възстановена, защото те са придобити добросъвестно от трети физически лица;
    в/ скъпоценностите и златото, невписани в нарочните баланси, или отнети по друг незаконен начин от собствениците им.
    2. за всички други имущества по чл. 1 и чл. 2, както и за редуцираното активно салдо по чл. 2, ал. 2 - по стойността, посочена в акта за отчуждаването, в декларацията по Закона за еднократен данък върху имуществата от 8 април 1947 г., в нарочния баланс, или установена с други писмени документи, приведена към днешни лева с използване като деноминатор на средната месечна работна заплата по формулата (стойността на обезщетението е равна на стойността на имуществото при отчуждаването му по текущата средна месечна работна заплата към деня на възстановяването върху средната месечна работна заплата към деня на отчуждаването):
    СО=СИО х ТСМЗ, където
                      СМЗО
    СО - стойност на обезщетението;
    СИО         - стойност на имуществото при отчуждаването му
    ТСМЗ       - средна месечна работна заплата за тримесечието,
                         предхождащо това, през което се дават компенса-
                         торните записи;
    СМЗО       - средна месечна работна заплата през годината на
                         отчуждаването.
    (4) Стойността на имуществото, или на активното салдо по баланса не се намалява с предвиденото в съответните закони редуциране на дължимото обезщетение.
    (5) Компесаторните записи се отпечатват върху специална хартия в копюри по 100 000, 1 000 000 и 10 000 000 лв. Правото на лицето да получи записи се закръглява надолу или нагоре до 100 хил. лв."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение от народните представители Михаил Миков, Георги Божинов и Татяна Дончева - чл. 4, ал. 1 да добие следната редакция:
    "(1) Инвестиционните бонове по този закон са поименни и могат да се прехвърлят без ограничение."
    Има думата господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря ви, акад. Сендов. С ясното съзнание, че каквато и разумна идея да дадем, тя няма да се приеме, още веднъж мотивирайки се и от това, което каза проф. Стоилов, моля ви, разберете, инвестиционните бонове ще спомогнат и тези хора по-бързо да бъдат обезщетени. Вярно е, че това вече беше отхвърлено.
    Що се касае до буква "в" на ал. 3, там ние сме предложили също отпадане на ал. 3, пак ви казвам, поне да изключим скъпоценностите и златото, невписани в нарочните баланси или отнети по друг незаконен начин от собствениците. Ами щом начинът е незаконен, не е останала никаква писмена следа. Тези пари са окрадени, ограбени или някой е влязъл и е взел от него с пищов парите. Как ще се докажат тези пари или други ценности и злато? И защо държавата ще трябва да плаща за всички, които твърдят...
    КАЛЧО ЧУКАРОВ (НС, от място): Защото държавата ги е взела.
    МИХАИЛ МИКОВ: Не държавата, някои разбойници са били. Държавата нито взема, нито дава. (Шум и реплики.)
    И емоцията не е най-добрият ви съветник. Защото тя руши доверието във вашия разум. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Госпожа Дончева има думата.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Помня навремето едно такова мнозинство, което приветства идеята на сегашния правосъден министър Васил Гоцев с декларации да се доказва земята, защото няма други писмени следи. В резултат на това имаше землища, където хората поискаха два пъти и повече земя отколкото тя някога е вкарвана в ТКЗС. Ако така с декларации накараме хората да декларират кога са им взети пари, бъдете сигурни, че всички живели между 1945 и 1950 г., ще подадат такива декларации. Колегата Миков ви пита как ще доказваме онези пари, които твърдите, че подлежат на връщане, но не се намират в нарочните баланси, къде да се намират тогава? Ако са иззети по незаконен начин, по някакъв начин те трябва да докажат колко пари са им отнети. Ако ми дадете разумен начин за доказване, аз ще го приема, но вие не давате никакъв. И пак си говорим на тема "45 години стигат". Така че, дайте да сложим някакви доказателства. Иначе трябва да ги извадим. Защото невписаните в нарочните баланси пари са всъщност парите от черните каси на фирмите. Дайте поне тях да не връщаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Юнишев има думата.
    ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние вчера в комисията надълго разисквахме по същия повод за некоректно поведение на хора, които са добили някакво съгласие в комисията, а след това изказват съвсем различни становища или доразвиват тезата си тук. Ще дам един пример. Ето, до мен седи колегата д-р Даракчиев, чието имущество на неговия дядо е прибрано с един опис само.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това е доказателство!
    ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ-ЮНИШЕВ: Това е доказателство. Отдолу е подписан от държавен милиционер и от общински милиционер. Никъде не се пише законното основание. Това доказателство не се базира на никакво законно основание. Това е незаконно отнемане на имуществото. То е доказателство, но е незаконно отнемане на имуществото.
    В тази връзка ще се ползват и такива доказателства, които доказват, че отнетото имущество е отнето по незаконен начин. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожа Дончева има думата за дуплика.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин Юнишев, това е писмено доказателство за взета сума. Когато има писмено доказателство, няма да се спори. Проблемът е, че законът, така както се приема, създава възможност да се искат пари и без такива писмени доказателства.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Дончева.
    Господин Божинов има думата.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз правя последен опит да потвърдя моята теза, че не е вярно твърдението... (Реплики в СДС.) Наистина има един предел, в който човек се отказва, мнозинството е сила. Не е вярно, че компенсаторните записи и обезщетенията нямат никакво отношение към бюджета. Слушайте, господин Лучников, казвате, че няма, но слушайте. Представил е господин Божков приватизационна програма. В бюджета е записано какъв приход ще очаква. Явяват се по силата на чл. 4, ал. 2 тези хора, участват в придобиването на собственост и ако там са заложени на тезгяха 1 млрд. лв. активи и с тях съвсем не е все едно дали са купени половината или 80 на сто и колко ще влязат в бюджета или не.
    Така че тази теза, която поддържахте досега, просто я изоставете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам думата на господин Лучников като вносител.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Вие давате право на лицата, на които раздавате безвъзмездно записи, да участват в приватизацията и това не ви смущава. Искате да дадете компенсаторни записи. Господин Миков и госпожа Дончева искат да дадат инвестиционни бонове за обезщетения на тези лица. Защо ви смущава тогава, че тези лица, които ще получат своите компенсаторни записи, ще отидат и с тях ще си купят акции или облигации? Защо?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Божинов има думата за дуплика.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Благодаря Ви! Най-после, господин Лучников, Вие наистина признахте правотата на тази теза. Благодаря Ви!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
    Давам думата на господин Миков за дуплика.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Дубликата ми е съвсем конкретна към господин Юнишев, който твърди, че аз тук спекулирам с нещо, което вчера съм приел, пък сега не го споделям. Моля ви се, господин Юнишев: буква "в" на т. 1 - скъпоценностите, златото и всякакви други движими вещи, невписани в нарочните баланси, или отнети по друг незаконен начин от собствениците им! Значи има два варианта да компенсираме за нещо - единият е тези вещи, злато и прочие, да не са вписани в балансите, вторият начин е да са отнети по незаконен начин. Ами, моля ви се, чл. 194 от Наказателния кодекс е точно незаконен начин, кражба. Ще ги компенсираме ли тях?
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Става дума за взети от държавата.
    МИХАИЛ МИХОВ: Но това никъде не е казано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Последното предложение е за отпадане на алинеи 4 и 5. По него ще се изказва ли някой? Не виждам желание.
    Преминаваме към гласуване.
    По чл. 4 са направени следните предложения, които сега ще поставя на гласуване.
    По ал. 1 господата Миков, Божинов и госпожица Дончева предлагат следната редакция:
    "Инвестиционните бонове по този закон са поименни и могат да се прехвърлят без ограничения".
    Предложението не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 148 народни представители: 32 за, 112 против, 4 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    По ал. 3 има предложение от господата Миков и Божинов и госпожица Дончева за нова редакция. Комисията не е подкрепила и това предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 146 народни представители: 34 за, 109 против, 3 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    И последното предложение на тези трима народни представители, което комисията също не подкрепя, е за отпадането на алинеи 4 и 5. Моля, гласувайте.
    Гласували 128 народни представители: 13 за, 114 против, 1 въздържал се.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване текста на целия чл. 4 така, както е предложен от председателя на комисията.
    Гласували 119 народни представители: 116 за, 3 против, няма въздържали се.
    Член 4 е приет.
    Моля, господин Лучников, да докладвате чл. 5.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 5. (1)        Собствениците или техните правоприемници на отчуждени жилища и на незастроени или застроени парцели в границите на регулационните планове на населените места, използвани или предназначени за жилищно строителство, собствеността върху които не е и не може да бъде възстановена, получават, ако изберат този начин на обезщетяване, специални жилищни компенсаторни записи.
    (2) Жилищните компенсаторни записи имат статута и дават на притежателите им всички права по чл. 4 на този закон. Освен това с тях могат да се купуват с предимство държавни и общински жилища и парцели, отредени за жилищно строителство по градоустройствените планове на населените места в цялата страна.
    (3) Жилищни компенсаторни записи получават и лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, ако не са получили обезщетение по § 3 от същия закон."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Текстът, който ни предлага комисията, различава ли се с нещо от този на вносителите?
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Не се различава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Думата има господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Понеже възникна въпросът, колеги, защо искахме да дойде представител на финансовото министерство, защото несъмнено ние подкрепяме този текст на господин Лучников, той е справедлив както за онези, на които им е отнета справедливостта 1945-1950 г., така и към тези, които им е отнета справедливостта 1992 г. Той е еднакво справедлив и ние го подкрепяме. Но реален ли е този текст? Нали като имат компенсаторни бонове в тази община, тя трябва да му даде жилище? Откъде пари то да се построи, като знаем сега какви са бюджетите на общините.
    Затова тук трябваше да бъде финансовият министър. Не да приемем един текст, с който ще им дадем компенсаторни жилищни бонове, а той трябваше да бъде тук и да каже, че тази година ще предвиди за 5 на сто, другата за 10, догодина за 20, такива са разчетите.
    Благодаря ви. Иначе ще подкрепя текста, той е едно добро пожелание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Има предложение по чл. 5 от господата Миков, Божинов и госпожица Дончева.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ, от място): Ние го оттегляме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вие го оттегляте, тъй като това беше гласувано още в чл. 2.
    Господин Лучников, ще Ви помоля все пак да прочетете окончателното предложение на комисията, защото има различия.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 5. (1)        Собствениците или техните правоприемници на отчуждени жилища и на незастроени или застроени парцели в границите на регулационните планове на населените места и във вилните зони, използвани или предназначени за жилищно строителство, собствеността върху които не е и не може да бъде възстановена, получават (ако изберат този начин на обезщетяване), специални жилищни компенсаторни записи.
    (2) Жилищните компенсаторни записи имат статута и дават на притежателите им всички права по чл. 4 на този закон. Освен това с тях могат да се купуват с предимство държавни и общински жилища и парцели, отредени за жилищно строителство по градоустройствените планове на населените места в цялата страна.
    (3) Жилищни компенсаторни записи получават и лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, ако не са получили обезщетение по § 3 от същия закон."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване предложения от комисията текст на чл. 5.
    Гласували 137 народни представители: 128 за, 3 против, 6 въздържали се.
    Член 5 е приет.
    За отрицателен вот господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Защо гласувах против, въпреки че господин Миков подкрепи ал. 3 на чл. 5 и сме съвносители на предложението?
    Искам да ви прочета последното изречение на § 3 от основния закон, който се цитира тук. Той гласи следното:
    "След получаване на сумата, тези лица, които са били добросъвестни и са живели в тези жилища, освобождават жилищата, в които са настанени съгласно § 2 и т.н.".
    Значи този, който има и ще има повече, веднага получава правото върху жилището, а другият получава тези компенсаторни записи и отива да чака някога да получи жилище.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    Моля да докладвате чл. 6.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Чл. 6. (1) Исканията за обезщетяване по този закон се подават в шестмесечен срок от влизането му в сила с посочване на избрания начин за обезщетяване:
    1. до министерствата и ведомствата, към които се числят предприятията, в активите на които са включени подлежащите на обезщетяване имущества;
    2. до областните управи във всички останали случаи.
    Забележка: към областните управи се създават специални звена за изпълнение на тази задача.
    (2) Подадените искания се проверяват и се решават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител в тримесечен срок от постъпването им. Решенията се съобщават на предявилите исканията в седмичен срок от вземането им по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неполучаването на решението след изтичане на тримесечния срок за вземането му и седемдневния срок за връчването му се счита за мълчалив отказ.
    (3) Уважените искания се предават за оценка на претенциите и установяване квотите в съсобствеността със заповед на издалия решението на вещи лица, получили специално разрешение за извършване на такива експертизи по списък, утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и министъра на финансите.
    (4) Направените оценки и установените квоти се утвърждават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител и се съобщават на предявилите исканията в седмичен срок от утвърждаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    (5) Решенията, включително мълчаливите откази по ал. 3 и ал. 4, подлежат на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването им пред съответния окръжен съд. При уважаване на отхвърленото искане съдът назначава експертиза от лица по чл. 3 и решава окончателно претенцията.
    (6) Влезлите в законна сила решения на окръжния съд, както и необжалваните решения на съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител, се изпращат на Министерството на финансите и на Агенцията за приватизация, които в двуседмичен срок от получаването им са длъжни да предадат на правоимащите съответните компенсаторни записи или акции.
    (7) Производствата по жалбите по ал. 5 се освобождават от държавни такси. По тях се призовава задължително юридическото лице, в активите на което са включени подлежащите на обезщетяване имущества и Министерството на финансите като контролираща страна."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Но понеже има направени доста предложения, които комисията е приела, може би ще трябва да прочетете и окончателния текст, който предлага комисията.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Комисията, която прие повечето от направените предложения по този текст, предлага следното окончателно редактиране:
    "Чл. 6. (1) Исканията за обезщетяване по този закон с посочване на избрания начин за обезщетяване се поддават в шестмесечен срок от влизането му в сила до:
    1. министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон;
    2. областните управители - във всички останали случаи.
    (2) Към областните управи се създават специални служби по изпълнението на този закон.
    (3) Подадените искания се проверяват и се решават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител в двумесечен срок от постъпването им. Решенията се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от вземането им по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неполучаването на решението след изтичане на двумесечния срок за вземането му и седемдневния срок за връчването му се счита за мълчалив отказ.
    (4) Уважените искания се предават за оценка на претенциите и установяване на квотите в съсобствеността със заповед на издалия решението на вещи лица, получили специално разрешение за извършване на такива експертизи, по списък, утвърден от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и от министъра на финансите.
    (5) Направените оценки и установените квоти се утвърждават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител и се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от утвърждаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    (6) Решенията, включително мълчаливите откази по ал. 3, подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им пред съответния окръжен съд. При уважаване на отхвърленото искане съдът назначава експертиза от лица по ал. 4 и решава окончателно претенцията.
    (7) Влезлите в сила съдебни решения, както и необжалваните решения на съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител, с които се уважава искане за обезщетение по този закон, се изпращат на Министерството на финансите и на Агенцията за приватизация, които в едномесечен срок от получаването им са длъжни да удовлетворят правоимащите с компенсаторни записи, компенсационни жилищни записи или акции.
    (8) Производствата по жалбите по ал. 6 се освобождават от държавни такси. По тях се призовава задължително юридическото лице, в активите на което са включени подлежащите на обезщетяване имущества.
    (9) Освобождават се от данък върху недвижимите имоти сградите, дворните места и парцелите, собствеността върху които е възстановена по този закон или по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не са в състояние да бъдат използвани. Данъкът върху недвижимите имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи и се заплаща от ползвателите, които го прихващат от дължимия наем на собствениците."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. По ал. 1 има направено предложение от...
    Има думата за процедура господин Гайтанджиев.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, тъй като тук предложенията са много, взаимно противоречиви по някой път, и с цел да обмислим как да намалим тежкия удар, който ще се нанесе върху бюджета, ние се нуждаем от допълнителна консултация.
    Ето защо, господин председател, молим за половин час почивка от името на Парламентарната група на Демократичната левица. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам 20 минути почивка - до 15 ч. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Оказа се, че при смяната на председателите не е бил прочетен чл. 4 - окончателният вариант, предложен ни от комисията, поради което ще помоля господин Лучников да го прочете и да го прегласуваме.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
    "Чл. 4. (1) Компесаторните записи по този закон са поименни и могат да се прехвърлят без ограничения.
    (2) С тях може да се участва във всички видове приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества и да се купуват държавни ценни книжа от приключили емисии.
    (3) Стойността на имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компесаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя:
    1. по действителната пазарна цена към деня на влизането на този закон в сила за:
    а/ земите по чл. 2, ал. 1, т. 1 и незастроените места в чертите на регулационните планове на населените места;
    б/ сградите, апартаментите, складовете, магазините и всякакви други постройки и помещения, които са разрушени или преустроени така, че не съществуват реално, или които съществуват реално, но собствеността върху тях не може да бъде възстановена, защото са придобити от трети добросъвестни лица;
    в/ скъпоценностите, златото и всякакви други движими вещи, невписани в нарочните баланси, или отнети по друг незаконен начин от собствениците им.
    2. за всички други имущества по чл. 2, както и за редуцираното активно салдо по чл. 2, ал. 2 - по стойността, посочена в акта за отчуждаването, в декларацията по Закона за еднократен данък върху имуществата от 8 април 1947 г., в нарочния баланс или установена с други писмени документи, приведена към днешни лева с използване като деноминатор на средната месечна работна заплата по формулата:
    СО=СИО х ТСМЗ, където
                      СМЗО
    СО - стойност на обезщетението;
    СИО         - стойност на имуществото при отчуждаването му;
    ТСМЗ       - средна месечна работна заплата за тримесечието,
                         предхождащо това, през което се дават компенса-
                         торните записи;
    СМЗО       - средна месечна работна заплата през годината на
                         отчуждаването.

    3. действителната пазарна цена по букви "а" и "б" на т. 1 се определя съгласно Приложение N 1 на Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява.
    (4) Стойността на имуществото или на активното салдо по баланса не се намалява с предвиденото в съответните закони редуциране на дължимото обезщетение.
    (5) Компесаторните записи се отпечатват върху специална хартия в копюри от 100 хил. лв., 1 млн. лв. и 10 млн. лв. Правото на лицето да получи записи се закръглява надолу или нагоре до 100 хил. лв.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Моля, гласувайте за текста на чл. 4 така, както е предложен от председателя на комисията.
    Гласували 180 народни представители: 139 за, 40 против, 1 въздържал се.
    Член 4 е приет.
    По чл. 6, ал. 1 комисията е приела предложението на народните представители Миков, Божинов и Дончева. Също така е прието и предложението на народния представител Иван Иванов по ал. 2.
    По ал. 4 има предложение на народния представител Велко Вълканов. Тук ли е господин Вълканов?
    Да, имате думата, господин Вълканов.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Моето предложение се отнася до реда, по който ще се решава въпросът за искането за обезщетяване.
    Редът, който ни се предлага, е силно смущаващ. Обърнете внимание, че цялата процедура се изчерпва в отношенията между този, който иска реституция, и този, който дава обезщетението, съответният министър. Няма никакво участие на трето лице, което да представлява обществения интерес. Никакъв орган няма в този случай.
    Единствено само тогава, когато се откаже да се удовлетвори искането за обезщетение, само тогава има съдебна процедура, има обжалване в окръжния съд. Ако обаче искането бъде задоволено, няма процедура по-нататък, спира производството.
    Не мога да приема, че това е нормално. Не мога да се доверя на този ред, който протича единствено между двама души, особено днес при тази силно изразена опасност от корупция.
    Смятам, че трябва по някакъв начин общественият интерес да бъде представен в тази процедура и намирам, че представител на обществения интерес в лицето на прокурора трябва да бъде уведомен за задоволените искания за обезщетяване. И ако прокурорът намери, че общественият интерес е засегнат, увреден, той да може да обжалва пред окръжния съд, както ще може да обжалва и искащия обезщетение. Би трябвало да има някаква равнопоставеност на страните.
    Ето защо настоявам силно, в интерес на всички - на обществото, на самия министър дори, ако искате, защото той утре може да бъде обвинен в това, че е дал исканите бонове, записи, възлизащи на милиони и милиарди левове, понеже, да кажем, му е обещано или му е дадено нещо. Нека самият той да бъде освободен от опасното подозрение, че по някакъв некоректен начин решава въпроса за обезщетяването. Абсолютно наложително е, според мен, участието на обществен интерес в тази процедура.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
    Господин Миков, имате думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Господин председател, ще се изкажа по ал. 9, предложена от комисията, която не фигурираше в първоначалния вариант на внесения законопроект. Ще се изкажа, защото преди малко ние говорехме за данъка върху печалбата, казано условно, а другата седмица ще започнем да говорим за Закона за местните данъци и такси. И ето какво пише в този текст:
    "(9) Освобождават се от данък върху недвижимите имоти сградите, дворните места и парцелите, собствеността върху които е възстановена по закон или по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не са в състояние да бъдат използвани..."
    Тук ние веднага правим неравнопоставено третиране на данъчното облагаемите субекти. Какво става? Нека колегата Иванов да каже дали не знае, че в България имотите на половината предприятия не работят или са поломени, но в същото време те си плащат надлежно данък сгради. Тук само заради това, че тези хора навремето може би са били ощетени, ние им даваме една преференция, която по никой начин не е в унисон с равнопоставеността на субектите по сега действащата Конституция.
    Затова ви моля да видите поне този текст. Той не е във ваша полза сега, когато данъчната тежест ще се изсипе върху главите на българина и когато е необходимо да се вдигат данъците в тези тежки условия, да даваме една такава преференция, която показва само едно отношение към различни правни субекти: тези, на които се възстановява собственост, и останалата част от българския народ. И нека по този въпрос вземат отношение и малките парламентарни групи: и Евролевицата, и Бизнесблокът, и ОНС. Но къде са те?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    По ал. 5 има предложение от народните представители Миков, Божинов и Дончева за отпадането на тази алинея. Не виждам желание да аргументирате предложението.
    Има още едно предложение за замeстващ текст на ал. 5 от народния представител господин Дянко Марков. Той няма желание да го аргументира.
    Предложението на господин Миков, господин Божинов и госпожа Дончева за нова редакция на ал. 6 е прието.
    Прието е и предложението на господин Иван Иванов за нова ал. 8.
    Преминаваме към гласуване:
    Най-напред предложението на господин Велко Вълканов за създаване на нова ал. 4 към чл. 6, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 173 народни представители: 46 за, 117 против, 10 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на господата Миков, Божинов и Дончева за отпадането на ал. 5. Комисията не подкрепя това предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 164 народни представители: 51 за, 113 против, няма въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Тъй като господин Дянко Марков не аргументира предложението си, ще го прочета - то е за заместващ текст на ал. 5:
    "(5) В случаите на решения, с които се отказва да бъде уважено искане или се вземе решение в срока по ал. 2 (мълчалив отказ), съответният министър, ръководител на ведомство или областен управител отнася въпроса до съответния окръжен съд".
    Комисията не е подкрепила това предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 162 народни представители: 4 за, 111 против, 47 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Господин Лучников прочете и окончателния текст, който комисията ни предлага за чл. 6.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин председател, има редакционна поправка на ал. 7. Алинея 7 получава следното съдържание:
    "(7) Влезлите в сила съдебни решения, както и необжалваните решения на съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител, с които се уважава искане за обезщетение по този закон, се изпращат на Министерството на финансите и на съответния орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, които в едномесечен срок от получаването им са длъжни да удовлетворят правоимащите с компесаторни записи, компесаторни жилищни записи или акции".
    Останалата част от текста на чл. 6 остава, както съм я прочел.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване текста на чл. 6, както е предложен от председателя на комисията с тази редакционна корекция в ал. 7.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 166 народни представители: 126 за, 37 против, 3 въздържали се.
    Член 6 е приет.
    За отрицателен вот има думата господин Георги Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Освен всички изложени досега основания и аргументи за несъгласие и неподкрепа на текстове, тук, в този текст има и нови основания. Така например към областните управи се създават специални звена за изпълнение на този закон. Вижте ал. 3! Тези разходи ще дойдат от бюджета, господа. Тези, които твърдяха, че няма разходи, също трябва да се замислят. Вижте ал. 3!
    Следователно се създава един затворен кръг от специално подбрани от двама души лица, които ще бъдат оценители и както подчерта тук господин Вълканов, няма да има отсреща защитник...
    ОБАЖДАТ СЕ ОТ МНОЗИНСТВОТО: На кого?
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: На държавния интерес, господа. И понеже питате на кого, като гледам колко народни представители са тук, в тази зала, избрани от толкова много българи - ако бяхте се борили толкова много за интереса на тези, които не могат да се оперират, на тези, които не могат да се отопляват, на тези, които не могат да се хранят ("У-у-у!", свиркане и силно недоволство от мнозинството), с тази страст и ярост, с която се борите за този интерес, България сигурно би просперирала.
    Но вижте, господа, какво пише тук: създава се със специално решение на двамата министри списък на експерти. Каква ще бъде тарифата? Може би и те ще получат десетина процента от това национално богатство, което ще отиде на адреса, който определихте вие днес. ("Е-е-е!" от СДС.)
    Това, което казах, плюс текстът, който освобождава и от държавни такси още един път потвърждава моята теза, че не е вярно, че не се ощетява бюджетът. Затова, че ищецът и министърът, затова, че създавате възможност да решават въпроса директно, затова, че се създава нова администрация, затова, че министрите ще определят кръга на хората, които ще решават тези въпроси, гласувах против. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    Госпожа Дончева има думата за отрицателен вот.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Гласувах против (смях от мнозинството), защото не приемам, че семейство Иванови от ж.к. "Люлин" ще плати данъка на панелния си апартамент, а господин Иванов, който получава една прогимназия, която не знае какво да прави и според някого е негодна за употреба, за да му носи високи доходи, няма да плаща данък.
    Данък сгради се плаща и местните данъци се плащат. Работа на собственика е в какво състояние си държи имота. Но е разумно да има прогресивно облагане и колкото по-големи имоти има човек, да плаща повече. Това го има във всяка държава. Не може за простосмъртните, за плебса да направите опашките в Нотариата, да накарате хората да си прехвърлят апартаментите на децата, бягайки презглава, за да спасят някой лев, който ще им се поиска след Нова година, а да освободите едрите реститутки от данък. Защото вашите хора, които са ви изпратили в този парламент на тези избори, в голямата си част са обикновени хора, които не приемат, че те трябва да плащат на общо основание, а някои по-наши хора да не плащат. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Всички в България са обикновени хора.
    Господин Лучников, докладвайте предложението на господин Вълканов за нов чл. 7.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Господин Вълканов предлага да се създаде нов чл. 7 със следното съдържание:
    "Чл. 7. Наследниците на лицата, чиято собственост се възстановява, плащат данък наследство по общия ред, когато срещу предоставените им компенсаторни записи получат определено имущество или част от него."
    Този текст противоречи на чл. 5 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти, който освобождава лицата, чиито имоти се възстановяват, от плащане на данък върху наследството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Вълканов, искате ли думата, за да аргументирате предложението, което сте направили за нов чл. 7?
    Имате думата.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, намирам, че ще бъде крайно неправилно и несправедливо тези лица, които ще получат огромно имущество, да не плащат никакъв данък наследство. Днес ако едно лице получи наследство от майка си и баща си, едно единствено жилище, ще трябва да се чуди откъде да намери пари да си плати данъка. И ако не намери пари, ще трябва да продава своето жилище, единственото си жилище, за да плати данък наследство. А тези хора ще получат имущество за милиони, милиарди и няма да плащат никакъв данък наследство.
    Аз не разбирам как може да се заобиколи тази безспорно очевидна, ясна необходимост да се плаща данък наследство в тези случаи на общо основание. (Шум в блока на мнозинството.) Този данък, който би се платил в случая, би могъл да отиде за подпомагане на социално слабите лица, на пенсионери, на бедстващи хора и изобщо да има една полезна функция от целия този закон. А всъщност - отново подчертавам това, което вече казах, - обогатява се само една малка прослойка и не се мисли за всички останали хора, които в тази обстановка направо бедстват.
    Моля да гласувате това предложение. (Шум в блока на мнозинството.)
    ПЕТКО ИЛИЕВ (СДС, от място): Кой ги направи бедстващи!?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Петър Рафаилов.
    ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Вълканов, ще бъда съвсем кратък. Аз досега мълчах, обаче просто някои думи минават вече нормалните морални граници. Ако видите чл. 1 от този закон, ще видите, че той се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността, тоест става въпрос за обезщетения, а не за възстановяване на реална собственост. Затова няма данък наследство. Защото на обезщетенията не се дължи данък, не се дължат такси. Това е вид обезщетение на хората. И се издава в изпълнение на един друг закон, който е приет.
    Що се отнася до липсата на трета страна, която да наблюдава подобните сделки, в комисията чухте много добре нормалния аргумент за съществуването на общ надзор от страна на прокуратурата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: За реплика има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди малко с колегите коментирахме, че просто в момента има опити за заблуждаване на българския народ, като левицата използва това, че има пряко предаване по телевизията.
    Уважаеми господа, милиционерите и органите на Отечествения фронт са влизали в къщи на български граждани и буквално с някакви хвърчащи бележки са крали български семейства. Аз не мога да разбера докъде може да стигне наглостта на някои народни представители тук да се развиват популистки тези. Ами, уважаеми господа, тези хора, които са ощетени от така наречената "народна власт", с взета бащиния, 50 години не са могли да си ползват имотите. За какви в момента данъчни облагания, за данък наследство говори господин Вълканов? Това просто е абсурдно.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Цинизъм!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И наистина аз съм учуден от цинизма на някои представители на Българската социалистическа партия. Явно е, че комунизмът във вашите глави все още не е изветрял. Както ще да се наричате, социалисти, в края на краищата за много хора от вас сърповете, чуковете и петолъчките си остават в техните глави. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    Искате ли дуплика, господин Вълканов? Имате право на дуплика.
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, репликата на първия колега просто не е издържана в правно отношение. Защото има случаи, в които действително се извършва реална реституция. (Шум в блока на мнозинството.) И освен това... Спокойно, няма да говоря повече, отколкото е необходимо.
    Освен това вие самите в този закон предвиждате да не се плаща никакъв данък, когато реално получаваното имущество е неизползваемо. Какво означава това - че всъщност наистина има реално получавано имущество и вие го освобождавате от данък сгради и пр., и пр.! Вън от това сега го освобождавате и от данък наследство! Е, това се нарича цинизъм. (Шум в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
    Поставям на гласуване предложението на господин Велко Вълканов за създаване на нов чл. 7. Комисията не го подкрепя.
    Гласували 170 народни представители: 40 за, 122 против, 8 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Имате думата, господин Лучников.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: "Преходни и заключителни разпоредби
    § 1. Законът за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти се изменя и допълва, както следва:
    1. Към чл. 2, ал. 1 се добавя: "Закона за Държавния застрахователен институт (ДВ, бр. 143/1946 г.); Закона за банките (ДВ, бр. 302/1946 г.); Закона за изкупуване на земеделския инвентар за ТКЗС и МТС (ДВ, бр. 22/1947 г.); Закона за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар (ДВ, бр. 48/1948 г.); Закона за изкупуване на търговския инвентар (ДВ, бр. 294/1948 г.); Закона за национализиране на товарните и плавателни съдове (ДВ, бр. 265/1948 г.); Указа за подземните и минните богатства (ДВ, бр. 135/1948 г.), както и конфискувани по Наредбата-закон за съдене от Народен съд на виновните за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и злодеянията, свързани с тях (ДВ, бр. 219/1944 г. и бр. 26/1945 г.); по Закона за конфискация на придобитите чрез спекула или по незаконен начин имоти (ДВ, бр. 76/1946 г.) по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяването и цените (ДВ, бр. 213/1945 г. и 232/1946 г.); по чл. 17 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (ДВ, бр. 304/1948 г.) и по наредбата-закон за събиране на данъци и такси (ДВ, бр. 13/1952 г.)."

    Тук има направени много предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Предлагам да се придържаме към реда, който приехме. Прочетете целия текст на параграфа. След това окончателното предложение на комисията, което включва и голяма част от предложенията и ще останат само неприетите предложения.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: 2. Към чл. 2 се създава нова ал. 2:
    "(2) Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1962 г."
    3. Сегашната ал. 2 става ал. 3.
    4. В края на чл. 3, ал. 1 точката се премахва и текстът продължава: "или други правоприемници". След това се прибавят нови изречения: "Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. Претенциите на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване собствеността на лицата, от които имотите са отнети. Споровете между претендентите се решават между тях по исков ред."
    5. Досегашният текст на чл. 5 става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
    "(2) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ДВ, бр. 1 и 21/1991 г.) не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля прочетете и становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Становище на комисията:
    § 1. В Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; доп., бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 20 от 1995 г., бр. 40 от 1995 г., бр. 66 от 1995 г. - Решение N 9 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 94 от 1995 г. - Решение N 20 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 51 от 1996 г., бр. 66 от 1996 г. - Решение N 11 на Конституционния съд от 1996 г., попр., бр. 87 от 1996 г. - Решение N 16 на Конституционния съд от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. Член 2 се изменя така:
    а/ В ал. 1 накрая се добавят: "Закона за държавния застрахователен институт (обн., Дв, бр. 143 от 1946 г., попр., бр. 146 от 1946 г., изм., бр. 100 от 1948 г., попр., бр. 108 от 1948 г., изм., бр. 223 от 1948 г., попр., бр. 257 от 1948 г., изм., бр. 194 от 1950 г.); Законът за банките (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г., изм., бр. 133 от 1948 г., Изв., бр. 51 от 1951 г., Изв., бр. 42 от 1952 г.); Законът за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни и земеделски стопанства и машинно-тракторни станции (обн., ДВ, бр. 22 от 1947 г.); Закона за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар (обн., ДВ, бр. 48 от 1948 г., изм., бр. 150 от 1950 г.); Закона за изкупуване на търговски инвентар (обн., ДВ, бр. 294 от 1948 г.); Закона за национализиране на товарни и плавателни съдове (обн., ДВ, бр. 265 от 1948 г.); Указа за мините и подземните богатства (обн., ДВ, бр. 135 от 1948 г., изм., бр. 238 от 1949 г., доп., Изв., бр. 14, изм., бр. 104 от 1951 г.), както и конфискуваните по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г., изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 1945 г.) и по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г., изм., бр. 191 и 226 от 1946 г., попр., бр. 235 от 1946 г.), по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г., попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г., изм., бр. 232 от 1946 г., бр. 199 от 1950 г., Изв., бр. 13 от 1951 г.) по чл. 17 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г., изм., Изв., бр. 8 от 1951 г.) и по Наредбата за събиране на данъци и такси (обн., Изв., бр. 13 от 1952 г., изм., Изв., бр. 74 от 1960 г., преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания - ДВ, бр. 59 от 1963 г., изм., бр. 67 от 1963 г., бр. 96 от 1964 г., бр. 73 от 1979 г., бр. 68 от 1968 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 62 от 1988 г.), както и по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.
    б/ Създава не нова ал. 2:
    "(2) Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание, или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1962 г.
    в/ Досегашната ал. 2 става ал. 3.
    2. Ал. 3 се изменя така: "В чл. 1 накрая точката се заличава и се добавя текстът...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Лучников, не съобщавате точките в началото и буквите и ще Ви моля да ги съобщавате.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Да, сега ще го направя.
    в/ Досегашната ал. 2 става ал. 3.
    2. В чл. 3, ал. 1 накрая точката се заличава и се добавя текстът "или други правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. Претенциите на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване собствеността на лицата, от които имотите са отнети. Споровете между претендентите се решават между тях по исков ред."
    б/ Възстановява се собствеността на всички...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Тук няма. Един момент, един момент, господин Лучников. Вие четете т. 2, в която няма буква "а", за да има буква "б".
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Има буква "а", която е изпусната.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ако е изпусната, кажете я, къде й е мястото?
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: В началото преди "в ал. 1 точката се заменя", преди това се поставя буква "а".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Добре.
    ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ:
    б/ Възстановява се собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2."
    3. Текстът на чл. 5 става ал. 1 и се създава ал. 2:
    "(2) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников.
    Първото предложение по § 1 е на народните представители Георги Божинов и Любомир Божков за отпадането му и за създаването на нов § 1.
    Желаете ли думата или да съобщя какво предлагате и да го поставя на гласуване?
    Предложението е за отпадане. И след като гласуваме това, тогава евентуално ще ви предложа, ако отпадне, ще ви прочета второто предложение за създаването на нов.
    Заповядайте, господин Божинов.


    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че § 1 на Преходните и заключителни разпоредби е най-същественият момент в този закон. Още когато обосновах предложението си за отпадане на чл. 1, според който в закона се определяше, че този закон се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, ако вносителят е бил искрен докрай, че този закон се създава именно в съответствие на чл. 3, ал. 3 и посочените в този закон чл. 1 и чл. 2, закони, по които са отнети имущества, не би трябвало да има и да съществува § 1 на този закон. Истината е, че под формата, която е избрал вносителят, чрез този параграф, който аз предлагам да отпадне, се прави едно прекомерно разширяване, включително върху закони, текстове и съдебни актове, произнесени въз основа на тези закони, в които са отнети имоти заплатени или обезщетени собствениците.
    Цитирах вече. Понеже има нова аудитория в залата, става дума за Закон за изкупуване на едрата градска собственост, става дума за платена едра градска собственост; Закон за изкупуване на търговски инвентар, платен търговски инвентар; Закон за национализация на товарни и плавателни съдове, от който вече ви цитирах, че според този закон и неговия чл. 3 се плаща ипотеката, която собственикът е имал като утежнение върху този имот. Член 4 на този закон показва, че собственикът е получил стойността на имота, а когато ние включваме с § 1 този закон, по който са отнети имоти, към днешния закон, уважаеми дами и господа, се получава следното и го повтарям: платена е ипотеката, платена е стойността. Днес получава в реална стойност стойността на обекта, освобождаваме го от данъци, не му приспадаме утежненията, освобождаваме го от данъци и такси. Ей такова чудо аз не мога да си обясня, не мога да подкрепя и не мога да приема като човек и като българин!
    И другата група закони са тези, за които говорих. В никакъв случай Парламентарната група на Демократичната левица не може да подкрепи, че с този законодателен акт ще бъдат отменени онези конфискации, които са присъдени и които са произнесени по силата на Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзните народи и злодеянията, свързани с тях. Ние приемаме, че сигурно има хора, които са осъдени неправомерно, несправедливо, но съдът е единственият, който може по всеки конкретен случай да се произнесе и от това да произтекат обстоятелства. Когато ан блок, без да се преценят обстоятелствата, вината и последствията, се отменя този закон и се възстановяват имоти, се връщаме към онова, което казах и ще го повторя: ние ще върнем дори имотите, купени с парите, платени за отрязаните глави. Левицата това не може да подкрепи, не може да гласува и никога няма да се съгласи с вас. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    Защо предлагам на мястото на този § 1 да бъде включен друг параграф? Той гласи: "При обезщетяването се приспадат тежестите, с които имотите са били обременени при одържавяването им". Защото има случаи, при които имотът е бил заложен, била е одържавена и банката, уважаеми господа, пред която е бил залогът. И сега, без да се държи сметка кой на кого какво е дължал, без да има процедура на установяване на обстоятелствата, всичко се възстановява така, ан блок. Такава справедливост не е справедливост. Такава щедрост по време на криза не е честна, уважаеми дами и господа от мнозинството!
    Ето защо аз предлагам да отпадне § 1 и да бъде приет текстът на нов § 1, който беше прочетен преди малко от мен. (Ръкопляскания от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    Реплика на господин Стефан Савов.
    СТЕФАН САВОВ (НС): Господин Божинов, Вие смятате ли, че ако някой е получил 50 000 лв. заради това, че е участвал в рязането на глави, е останал жив след 9 септември?
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Да.
    СТЕФАН САВОВ: Кажете кой! Кажете един случай! Аз мога да Ви кажа, че такива случаи няма и могат да се проверят, защото още преди Народния съд всички тези хора бяха избити.
    Вижте, това е много ясно и затова тук се политиканства. Тъй че с тези пари нищо няма да направите, нали? Защото така се говори, ангро, за тези работи. Просто тези хора бяха избити и са платили...
    РЕПЛИКА ОТ ДЛ: А наследниците?
    СТЕФАН САВОВ: Наследниците? Ама мислите, че на наследниците не са взети парите, когато са ги избили там? (Шум в блока на ДЛ.)
    Ама вижте какво, вие сте млади хора и не знаете какво стана на 9-ти. Но тези, които са по-възрастни, би трябвало да се засрамят от тези думи. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Савов.
    Имате право на дуплика, господин Божинов, ако искате.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Уважаеми господин Савов, когато при едно от първите ми появявания на трибуната посочих името на едно дете, което беше убито, Вие се съгласихте, че неговите убийци са съдени. Аз не зная дали, ако неговият убиец също е бил убит, си заслужава тук да търсим мярата на възмездието. Но аз предложих и предлагам друго, уважаеми господин Савов. Аз съм против автоматичното възстановяване на собствеността. Аз предлагам процедурата, при която наследниците на тези хора да отидат в съда, да се запознаят какво е било деянието на техните наследодатели, да преценят дали имат морал и достойнство да искат този имот. Вие им отрекохте това право. Това е моралният аспект. Нека да не го връщаме автоматично! Нека да отиде в съда и да прочете за какво е осъден баща му, какви убийства е направил той и дали този човек ще иска този имот. Това е ключът, господа! (Ръкопляскания в блока на ДЛ, шум и реплики в блока на СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Божинов.
    Процедура - госпожица Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Господин председателю, тъй като сме съвсем в края на закона и тъй като наистина господин Божинов и Божков са предложили отпадането на целия § 1, а ние с колегата Миков сме предложили отпадането на четири от петте точки, и тъй като господин Лучников прочете целия текст, ви предлагам и сега да обсъдим целия § 1, а после при гласуването отзад напред да гласуваме отпадането на целия или на части.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тъй като ще искаме думата също за обосноваване...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Да, ще имате думата. Не съм Ви отказал думата по нито един текст, всеки я е получил, така че не виждам защо сега предлагате неща, които очевидно противоречат на начина, по който протича заседанието.
    Предложение за отпадане на целия § 1 е направено от господин Божинов. Той го аргументира и го поставям на гласуване.
    Гласували 184 народни представители: 59 за, 123 против, 2 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Сега поставям на гласуване предложението пак на господин Божинов - за създаване на нов § 1 с текста: "При обезщетяването се приспадат тежестите, с които имотите са били обременени при одържавяването им".
    Комисията не е подкрепила това предложение. Поставям го на гласуване. (Шум и реплики от ДЛ.)
    Начина да водя по този начин заседанието съм учил от акад. Сендов и госпожа Нора Ананиева. (Възгласи, смях, шум и реплики, ръкопляскания в блока на ДЛ.)
    Гласували 190 народни представители: 66 за, 119 против, 5 въздържали се.
    Предложението не се приема.

    Следващо предложение за отпадане на т. 1 има от господин Велко Вълканов и от трима народни представители - господата Миков и Божинов и госпожа Дончева.
    Имате думата, господин Вълканов.
    Гласувахме за целия § 1, а сега има предложение само по т. 1...
    ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ДЛ): Уважаеми колеги, към тези съображения, които изказа колегата Божинов, искам да добавя още следното - в § 1 намираме и Закона за конфискация на придобитите чрез спекула или по незаконен начин имоти. Този закон вносителят смята очевидно за несправедлив, безнравствен и това дава основание да се иска реституция на тези имоти. Но, питам, защо този закон е безнравствен, несправедлив, а справедлив е вашият Закон за реституцията, който на основание на една запетайка, сложена там, дето е подписът на кмета или на някакво друго длъжностно лице, този закон се смята за морален, нравствен, справедлив? Законът за реституцията отне единственото жилище на маса хора, само защото една запетайка е сложена, а тук се извършва спекула и това е в едни страшни години на глад, на недоимък, веднага след войната. В тази обстановка се прилага един Закон за конфискация на имоти, придобити по незаконен начин и вие този закон го смятате за неморален, несправедлив. Аз не разбирам пък вашия морал! (Шум и реплики на неодобрение от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Вълканов.
    За реплика думата има господин Андреев.
    МЕТОДИ АНДРЕЕВ (СДС): Уважаеми колеги, искам да отговоря на господин Вълканов защо смятам, че този закон е справедлив. Защото този закон възстановява правата на тези хора, които някога доказаха, че могат да произвеждат. Защото това бяха хората, които тогава създадоха държавността.
    И понеже господин Велко Вълканов днес взема на няколко пъти думата и защити по същество национализацията, извършена от деветосептемврийските превратаджии, аз искам да го наградя с един медал. На него пише "Отечествен фронт", има си и сърп, и чук. Има си и петолъчка. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.) И го провъзгласявам за почетен отечественофронтовец на Тридесет и осмото Народно събрание!
    Господин Вълканов, оставям Ви тук медала и при следващото излизане можете да си го вземете! (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Андреев.
    Госпожо Дончева, и Вие имате предложение за отпадане. (Силен шум в залата.)
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Благодаря за подаръка... (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля за тишина!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Член 1 на закона така, както го определихме беше, че този закон се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Законът за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти в своя чл. 2, ал. 1 определя кръга от закони, отнетите по които имущества се връщат. С настоящия закон ние прибавяме 12 нови закона. От това следва простия извод, че законът, който приемаме днес, не е в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от стария закон. Той просто е една нова реституция - на 12 нови закона ... (Шум в залата.) Между които наистина са Законът за конфискация на придобити чрез спекула и по незаконен начин имущества и за неплащане на данъци. И днешната българска държава не толерира нито спекулата, нито неплащането на данъци. Може би след години ще се намерят хора, които да създадат закони, с които да върнат пък сега отнетите имоти за неплатени данъци - нещо, което аз не намирам за далновидна държавна политика. Проблемът, който се създава с т. 2 касае изразът "придобити"...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По т. 2 ще Ви дам думата, госпожо Дончева!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма смисъл да я вземам сто пъти, господин председател... Придобити по незаконен начин, тъй като вече 5 години има практика на тълкуване...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Госпожо Дончева! Госпожо Дончева, послушайте ме за момент! Имате предложение по всички останали точки за отпадане. Ще Ви дам думата. Сега сме по т. 1. Нека да гласуваме предложението за отпадане на т. 1 и след това вече, като стигнем до т. 2, ще се аргументирате.
    Поставям на гласуване предложението на господин Велко Вълканов и на тримата народни представители от Демократичната левица за отпадане на т. 1.
    Гласували 178 народни представители: 49 за, 124 против, 5 въздържали се.
    Предложението не се приема.
    Следва предложение на господин Дянко Марков, което е прието от комисията по принцип; предложение от народния представител Иван Иванов, което също комисията е приела по принцип; предложение и от Иван Куртев, което комисията е приела дословно, за което й благодаря; предложение на народния представител Захари Желязков, което също е прието по принцип.
    С това стигаме до т. 2, която очевидно ще остане за утрешното заседание.
    Преди да приключим, ще ви съобщя програмата за парламентарен контрол за утрешния ден:
    Министър-председателят на Република България Иван Костов ще отговори на питане от народните представители Янаки Стоилов и Кънчо Марангозов.
    Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Веселин Методиев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Методи Андреев.
    Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев ще отговори на питане от народния представител Георги Агафонов.
    Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Кънчо Марангозов, Георги Божинов, Осман Октай и Елена Поптодорова, и на питане от народния представител Илия Баташки.
    На основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали министърът на здравеопазването Петър Бояджиев на актуален въпрос от народния представител Елена Поптодорова; министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
    Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на промишлеността Александър Божков, министърът на външните работи Надежда Михайлова. (Шум и реплики в залата.)
    Ще Ви дам думата, господин Миков, и за лично обяснение накрая. Преди това само още няколко съобщения:
    Заседание на Комисията по национална сигурност ще започне 15 минути след закриване на това пленарно заседание.
    Заседанията съответно на Комисията по външна и интеграционна политика и на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще започнат от 16,30 ч. в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1.
    Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа ще заседава в зала N 130.
    Господин Лучников, Вашата комисия къде ще заседава и кога?
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Веднага след заседанието в зала 356.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Веднага след приключването на това заседание Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще заседава в зала 356.
    И накрая, право на лично обяснение има господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Към господин Моньо Христов, който за съжаление не го откривам тук, сред колегите.
    Само ще му зачета - той ли не е чул или не е прочел стенограмата на това, което съм казал? Добре, и ограбено да е, но то не съществува. Откъде? И икономиката има принципи - Милс го е казал: "Няма безплатен обяд". Щом някой получава, някой друг ще плати, защото той цитира тази стенограма така, съчинява по памет...
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Следващото заседание е утре, 7 ноември, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)




    (Закрито в 16,00 ч.)




    Председател:
       Йордан Соколов


    Заместник-председатели:
        Иван Куртев

       Благовест Сендов


    Секретари:
    Илия Петров

    Атанас Мерджанов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране





      Последни заседания