Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО И ДВАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 8 април 1998 г.
Открито в 9,01 ч.
08/04/1998
    Председателствали: заместник-председателите Иван Куртев и Благовест Сендов
    Секретари: Виктория Василева и Камен Костадинов


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Откривам заседанието.
    Искам да поздравя народните представители мюсюлмани, а и всички мюсюлмани в България с настъпването на големия техен празник - Курбан Байрям. Да им е честито!
    Освен това днес рожден ден има народният представител Юнал Лютфи. Да му е честито! (Ръкопляскания.)
    Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 1 до 7 април 1998 г.:
    - Проект за решение във връзка с разисквания по питането на народния представител Иван Николов Иванов към министъра на отбраната с вносител Христо Бисеров. Това решение вече е прието.
    - Проект за решение за реформата, техническото състояние на въоръжението и бойната техника и боеготовността на Българската армия с вносители Румен Стоянов Овчаров и група народни представители. И това решение беше гласувано и отхвърлено.
    - Проект за решение за отлагане изпълнението на влезли в сила присъди на журналисти, издатели и автори с вносител Любен Андонов Корнезов и група народни представители.
    Разпределено е на водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    - Проект за решение за реформата в Българската армия и нейната боеспособност и боеготовност с вносители Ангел Петров Найденов и Иван Николов Иванов, което е оттеглено.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията.
    - Законопроект за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за морското търговско корабоплаване. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външната и интеграционна политика.
    - Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на наблюдателни учебно-тренировъчни полети през 1998 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора "Открито небе". Вносител е Министерският съвет. Разпределено е на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна и интеграционна политика.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносител Руси Иванов Статков, Асен Димитров Гагаузов и Васил Недялков Козалиев. Разпределен е на водещата комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносители Руси Статков, Асен Гагаузов и Васил Козалиев. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол.
    - Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република България за консолидиране на външния дълг на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна и интеграционна политика.
    - Проект за решение за приемане на концепцията за национална сигурност на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика.
    За дневния ред за тази седмица е постъпило предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, въз основа на което е изготвен и проектът за програма за работата на Народното събрание от 8 до 10 април 1998 г.:
    1. Първо четене на законопроекти за туризма. Вносители: Министерски съвет и Арлин Антонов.
    2. Законопроект за ратифициране на Консулска конвенция между Република България и Грузия. Вносител: Министерски съвет.
    3. Законопроект за ратифициране на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика. Вносител: Министерски съвет.
    4. Законопроект за ратифициране на конвенцията относно безопасността на персонала на Организацията на обединените нации и на асоциирания персонал. Вносител: Министерски съвет.
    5. Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на наблюдателни учебно-тренировъчни полети през 1998 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на Договора "Открито небе". Вносител: Министерски съвет.
    6. Второ четене на законопроекта за измерванията.
    7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител: Министерски съвет.
    8. Второ четене на законопроекта за държавния печат и националното знаме на Република България.
    9. Парламентарен контрол.
    Имате ли предложения по предложената седмична програма? Има думата госпожица Екатерина Михайлова.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, моите процедурни предложения имат в някаква степен връзка с предложената програма и затова ги правя в този момент.
    По Правилника за организация и дейност на Народното събрание е предвидено, че парламентът излиза във ваканция по Великденските празници, но не е конкретизирано точно кога. Казано е "10 дни". Затова предложението, което правя, е ваканцията да започне от 17 април - петък, до 27 април. Това да са 10-те дни.
    И тъй като това означава, че в следващия петък няма да работим, няма да има парламентарен контрол, моето предложение е този петък - 10 април, целият пленарен ден от 9,00 ч. сутринта да бъде парламентарен контрол.
    Всъщност това са две процедури, но те са свързани помежду си и с проекта за дневен ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
    Има ли други изказвания по проекта за програма?
    Най-напред ще поставя на гласуване процедурното предложение парламентарният контрол на 10 април да бъде от 9,00 ч., а не от 11,00 ч., както е по правилника, и да продължи през целия ден.
    Моля, гласувайте за това предложение.
    Гласували 182 народни представители: за 181, против няма, въздържал се 1.
    Предложението е прието и в петък парламентарният контрол ще започне от 9,00 ч.

    Поставям на гласуване цялата седмична програма за времето от 8 до 10 април, така, както ви я съобщих.
    Гласували 153 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 6.
    Седмичната програма е приета.
    А сега второто процедурно предложение, което направи госпожица Михайлова. Наистина ние трябва с решение на парламента да определим дните, през които ще бъде Великденската ваканция, тъй като в правилника само са посочени 10 дни. Аз искам да направя една корекция на това, което предложи госпожица Михайлова - не от 17 до 27 април, а до 26 април включително. Така че предлагам на основание чл. 32, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме Великденската ваканция на Народното събрание да бъде от 17 до 26 април включително.
    Гласували 154 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 5.
    Решението е прието.

    Преминаваме към първа точка от седмичната програма:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ТУРИЗМА.
    Има думата господин Никола Николов за процедурно предложение.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Предлагам в пленарна зала при първо четене на Законопроекта за туризма да присъстват госпожа Мариана Асенова, заместник-министър на търговията и туризма и госпожа Райна Димитрова, главен юрисконсулт в същото министерство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище? Няма.
    Моля да гласувате предложението в залата да присъстват госпожа Мариана Асенова и госпожа Райна Димитрова.
    Гласували 140 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 15.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят двете дами в залата.
    Има думата господин Николов, председател на Комисията по икономическата политика, да представи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    по Законопроект N 802-01-7 от 20 февруари 1998 г.
    за туризма, внесен от Министерския съвет

    На своето редовно заседание, проведено на 25 февруари 1998 г., в присъствието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за туризма, внесен от Министерския съвет.
    Народните представители от Комисията по икономическата политика отчитат необходимостта от законово регламентиране на обществените отношения, свързани с развитието на туризма, и привеждане на правната уредба на туризма в съответствие с изискванията на Европейския съюз и практиката на развитите туристически страни в Европа. Заслужават подкрепа и идеите за децентрализация на управлението на туризма и създаване на единен механизъм за набиране на средства и провеждане на национална реклама в областта на туризма, отразени в законопроекта.
    В дискусията бяха направени редица забележки и препоръки за усъвършенстване на законопроекта. Отправена беше критика към установената в законопроекта тенденция за администриране на управлението на туризма и лицензиране на всички лица, извършващи туристически услуги. Препоръчано беше прецизиране на правомощията на централните и местните органи в областта на обществените отношения, предмет на законопроекта, и съобразяването му с господстващите в страната пазарни отношения.
    Поставени бяха въпросите за съотношението на Законопроекта за туризма с бъдещия Закон за защита на потребителите и необходимостта от въвеждане на специални легални правила и преференции, които да отчитат приоритетната за страната роля на този стопански отрасъл. Отправена беше препоръка за отпадане на предвидените в законопроекта задължения на Националния статистически институт и Българската народна банка да изпращат на Министерството на търговията и туризма периодична информация. Предложено беше коригиране на установения в законопроекта механизъм за набиране на средства за развитието на туризма и усъвършенстване на структурата на туристическите организации. Изтъкната беше необходимостта от подобряване на редакцията и прецизиране на използваните понятия и термини.
    Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за туризма, внесен от Министерския съвет, като между първо и второ четене се съобрази с направените препоръки за усъвършенстването му."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Николов, моля Ви да прочетете и становището по законопроекта на Арлин Антонов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по икономическата политика към
    Тридесет и осмото Народно събрание по Законопроект
    N 854-01-19 от 5 март 1998 г. за туризма, внесен от
    народния представител Арлин Антонов

    На редовното си заседание на 25 март 1998 г. с участието на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за туризма. В процеса на обсъждането народните представители подчертаха важността на законодателното уреждане на обществените отношения на туризма като приоритетен отрасъл за българската икономика. Беше подчертано, че подобен законопроект е внесен и от Министерския съвет, който е приет на първо четене в комисията.
    В дискусията бяха поставени редица въпроси и бяха направени препоръки по терминологията в законопроекта и уточняването й в Преходните и заключителни разпоредби, за съобразеността на законопроекта с бъдещия закон за потребителите, за начините на определяне на представителността на обществените и професионалните сдружения в туризма, за невъзможността предлаганият обществен съвет да участва с право на глас в общинските съвети и други. Бяха изтъкнати и редица положителни страни на законопроекта, като например предложението за облекчаване на облагането с ДДС и други, като основната констатация е, че внесеният законопроект се припокрива в значителна степен с проекта на Министерския съвет.
    Основното възражение по законопроекта на господин Антонов е свързано с предлаганата промяна на структурата на Министерския съвет и създаването на ново министерство, тъй като предложение за подобни промени могат да се правят само от министър-председателя.
    Комисията по икономическата политика прие единодушно всички рационални идеи в законопроекта и предлага на вносителя да направи предложение към проекта на Министерския съвет за второ четене.
    Комисията реши, че не може да предложи на Народното събрание да приеме законопроекта на първо четене, тъй като той променя структурата на Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол също има становище.
    Има думата господин Стефан Стоилов - заместник-председател на комисията, да докладва становището.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На заседание, проведено на 26 февруари 1998 г., Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол обсъди законопроекта за туризма, внесен от Министерския съвет.
    В мотивите към законопроекта е очертана необходимостта от приемане на Закон за туризма. Нашата страна има благоприятни условия и значителен потенциал за развитие на туризма. Туристическият отрасъл е в тясна взаимовръзка с повече отрасли и дейности на националната икономика. Целта е да се осигури взаимодействие и координация между отделните министерства, ведомства и организации при формулиране и реализация на националната туристическа политика. Структурата и управлението на туризма трябва да се приведат в съответствие с практиката на развитите туристически страни в Европа. Основен принцип на законопроекта е децентрализацията в управлението на туризма. Предвижда се създаване на Национален туристически съвет и регионални туристически организации.
    При съгласуване на законопроекта със съответните министерства и ведомства са очертани някои дискусионни въпроси, като тези за лицензиране на туристическите дейности; за категоризация на туристическите обекти; за механизма на финансиране и реализиране на туристическата реклама; за данъчните преференции на отрасъла.
    По внесения законопроект се проведе обширна дискусия, в която се изразиха следните становища:
    1. Необходимостта от Закон за туризма е безспорна. Той трябва да регламентира осъществяването на туристическата дейност в страната като важен източник на валутни приходи и основа за създаване на допълнителни работни места.
    Предложеният законопроект, обаче, съдържа някои съществени непълноти и не може в този вид да допринесе за развитие на необходимото на страната ни високо развитие на туризма.
    2. Туризмът е отрасъл с висока ефективност. От него се очакват повече приходи, а в законопроекта се подчертава искането за "финансово подпомагане на развитието на туризма".
    Държавата трябва да помогне на отрасъла с развитие на определена пътна и друга инфраструктура. Законът по-скоро трябва да регламентира финансовите отношения в отрасъла. Държавата да подкрепя туризма, за да се развива той ефективно.
    3. Туризмът в България трябва да се развие, тъй като имаме традиции в това отношение. Тук няма политически пристрастия. Държавата губи от днешното състояние на туризма. Да се използва опита особено на съседните страни Турция и Гърция и да се отчитат конкретните им действия на съответните международни туристически пазари.
    4. Чрез подходящо регламентиране на туристическата дейност трябва да се осигури нейното развитие на пазарни принципи. Самият пазар ще изработи и съответните защитни механизми за потребителя.
    5. Непълно са посочени и разграничени туристическите дейности и не е обоснован необходимият диференциран подход на държавата към тях. По-високи изисквания са необходими към лицензиране на туристически агенции и туроператори.
    В развитието на туристическата дейност трябва да бъдат заинтересовани всички туристически фирми. От тях зависи повишаването на конкурентоспособността на нашата страна на международния туристически пазар.
    6. Туристическата реклама трябва да бъде национална, но да се финансира тристепенно - средства на държавата, на общините и на самите туристически фирми. В същото време да се осигури нейната целенасоченост, качество и ефективност.
    7. Международната туристическа дейност по своята същност е експортна дейност и трябва да бъде освободена от ДДС. Да бъде стимулирана като износа на стоки.
    8. Предложените в законопроекта данъчни облекчения по Закона за корпоративното подоходно облагане следва да бъдат прецизирани.
    Да се обмисли и въпросът част от пътните такси да постъпват във фонда за развитие на туризма.
    9. В самия закон следва да се определят основните моменти в условията и изискванията за лицензиране на туристическите фирми.
    Същото се отнася и за категоризирането на туристическите обекти. Трябва да се запишат ясни правила, за да съществува гаранция, че съответната категория осигурява качество на туристическия продукт. Твърде вреден е субективизмът в тази област и законът трябва да постави необходимите пречки пред неговото проявление.
    10. В законопроекта се третират различни видове туристически организации, без текстовете да са ясно разграничени. Имат се предвид както туристически фирми, работещи на пазара, така и други местни и регионални туристически организации, като обществени или бюрократични организации за прогнозиране, програмиране и пр. на туризма. Не са очертани техните функции и взаимоотношения.
    11. Да се определят ясно функциите на Националния туристически съюз.
    След приключване на дискусията проектът бе подкрепен единодушно.
    Въз основа на това Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за туризма, като се осигури повече време между първо и второ четене, за да може вносителят да отрази направените предложения.
    Господин председател, позволявам си да прибавя само едно изречение - че и в печата се появиха достатъчно оценки за това, че предложеният проект е твърде слаб; има до голяма степен устройствен характер; много големи, важни въпроси на туристическата индустрия са останали встрани. Трябва да бъдат уважени предложенията, в това число и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, за предоставяне на повече време за работа върху тоя закон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Моля господин Цоньо Ботев да докладва становището на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
    ДОКЛАДЧИК ЦОНЬО БОТЕВ:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    относно Законопроект за туризма N 802-01-7 с
    вносител Министерският съвет

    На заседание, проведено на 26 февруари 1998 г. на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, бе представен и обсъден Законопроект за туризма N 802-01-7 с вносител Министерският съвет.
    Законопроектът бе представен на членовете на комисията от госпожа Райна Димитрова - представител на отдел "Правен" на Министерството на търговията и туризма.
    От името на вносителя беше обяснена необходимостта от този закон в правната ни действителност.
    Законопроектът регламентира значими обществени отношения, неуредени законово до настоящия момент. Туристическата дейност като перспективна търговска дейност е особено важен фактор за развитието на икономиката на страната. Предлаганият проект на закон урежда организацията и управлението на туризма на национално и регионално ниво, финансовото му осигуряване, рекламата, както и защитата на потребителя на туристически услуги.
    Целите на законопроекта са да се осигури необходимото взаимодействие и координация между отделните министерства, ведомства и други организации при формирането и реализирането на националната туристическа политика със създаването на Национален туристически съвет.
    Проектът предвижда санкции спрямо нарушителите на законовите разпоредби по отношение на неизпълнение на стандартите и качеството на туристическото обслужване, нелоялната конкуренция, както и защита на местните доставчици на туристически услуги.
    На заседанието бяха изказани мнения, че законопроектът е прекалено амбициозен, тъй като не запълва съществуващата празнота в законодателството ни в областта на туризма.
    Бяха направени редица предложения с цел усъвършенстване на предложения законопроект. Застъпено бе становището, че на проблема за рекламата - национална и регионална - и на информационното обслужване на туристическата дейност не е отделено необходимото внимание. Изказано беше мнение, че трябва да бъде предоставена от страна на вносителя икономическа обосновка на основание чл. 62, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и справка за съответствие с нормите и стандартите в европейското законодателство.
    След станалите разисквания и направените предложения Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 10 гласа "за", 1 глас "против" и 1 глас "въздържал се" предлага на Народното събрание законопроектът за туризма да бъде приет на първо гласуване."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Ботев.
    От вносителите желае ли някой да вземе думата - господин Антонов или от Министерския съвет?
    Определям по 30 минути на парламентарна група. Моля да ми дадете списък на ораторите.
    Има думата народната представителка госпожа Даниела Николова от Съюза на демократичните сили.
    ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Със създаване на Закон за туризма трябва да се запълни една празнота в нашето законодателство и да се регламентират значими за страната ни обществени отношения. Всички знаем, че в България има огромен туристически потенциал и прекрасни природни дадености за развитие на всички видове туризъм - морски, планински, селски или така наречения екотуризъм, така че туризмът е отрасъл на икономиката, който може да бъде източник на значителни приходи за нашата страна и да спомогне за развитието, съживяването и растежа на българската икономика.
    Законопроектът, внесен от Министерския съвет, идва точно навреме, тъй като в условията на преход към пазарна икономика и в един следприватизационен период наистина е необходимо законово регламентиране на обществените отношения, свързани с развитието на туризма, осъществяването на националната политика за отрасъла и установяването на едни трайни взаимоотношения при осъществяване на туристическата дейност в страната ни.
    Внесеният от Министерския съвет законопроект за Закон за туризма отговаря на тези глобални цели, според мен. Освен това той привежда правната уредба на туризма в нашата страна в съответствие с изискванията на Европейския съюз и ни доближава до законодателството на европейските страни с развит туризъм.
    В законопроекта се предлага принципът на децентрализация при управлението на туризма. Той осигурява и ефективно съчетаване на държавните и обществени интереси, предвижда създаването на консултативен орган към Министерския съвет, а именно Национален съвет по туризъм, както и регионални и местни туристически съвети. Те могат да участват в осъществяване на разработване на местната политика за развитие на туризма на територията в съответната община или регион, както и в националната политика чрез своите представители в националния съвет. Може би трябва да се помисли при второ четене за възможност за създаване на самостоятелни туристически организации в големите туристически комплекси от национално значение, като "Златни пясъци", "Пампорово", "Слънчев ден" и други със статут на местни туристически съвети.
    Предлаганите правила за лицензиране при осъществяване на туристическа дейност, категоризацията на туристическите обекти и предвидените санкции при нарушаване на законовите разпоредби смятам, че ще допринесат за повишаване на качеството на предлаганите туристически услуги в страната ни. Обвързването обаче на категоризацията с предложените в Допълнителните разпоредби на законопроекта данъчни облекчения трябва, по мое мнение, да се прецизират в посока на намаляване на субективизма и предпоставките за корупция.
    Трябва за второ четене също така да се помисли, според мен, за намаляване на данък добавена стойност при износа на пакета от туристически услуги от нашата страна.
    В заключение искам да кажа, че според мен предложеният проект за Закон за туризма от Министерския съвет отговаря на потребностите на развитието на отрасъла в страната ни, съобразен е с европейското законодателство и можем да го приемем на първо четене.
    По отношение на законопроекта, внесен от Арлин Антонов, мога да кажа, че той почти се препокрива с този на Министерския съвет както по отношение на структуриране на обществените организации, техния статут, така и за правилата за лицензиране, категоризация и санкциониране. Има някои пропуски, но съществената причина, поради която аз няма да гласувам на първо четене за този законопроект, е това, че в него се предлага създаването на ново министерство - Министерство на туризма и почивното дело, което противоречи на Конституцията, тъй като чл. 84, т. 7 от Конституцията ясно казва, че наистина парламентът приема състава на Министерския съвет, но по предложение на министър-председателя. Ето защо аз ще подкрепя сега само проекта на Министерския съвет, а някои текстове от другия проект могат да бъдат предложени и обсъдени на второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Николова.
    Има думата народната представителка госпожа Дора Янкова.
    ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Внесеният в Народното събрание така наречен "Малък закон за туризма", сам по себе си е един дългоочакван факт. И като такъв би трябвало да се разглежда положително.
    С тревога констатирам и това, че в диалог с отговорни служители на Министерството на туризма и търговията не се предвижда подготовка на внасяне на Закон за туристическата индустрия. Според мен той би трябвало да реши проблемите на туризма така, че ако този законопроект е една организационна необходимост, в един бъдещ закон да бъдат дадени икономическите норми и да се разгледа туристическата индустрия като много често заявявано от нас, политиците - един бъдещ стопански отрасъл за развитието на страната ни.
    При положение, че ще се изчерпят може би законодателните инициативи с този "Малък закон за туризма", който сам по себе си е устройствен и организационен, в същото това време дава административни заявки за административно регулиране на туризма, от които произтичат много негативни последици, аз ще се спра на няколко направления, които мен лично не ме удовлетворяват. И тук в залата заявявам, че между първо и второ четене ще се опитам да допринеса дотолкова, доколкото е възможно чрез така предложения закон, той да бъде променен и да може да подпомогне стопанския отрасъл туризъм.
    Първо. По философията на закона. В структурно отношение не са спазени елементарни управленски принципи. В самите мотиви не се представя стратегията за бъдещото развитие на туризма у нас.
    Второ. Критерий в стратегическото развитие на българския туризъм следва да бъде устойчивото му развитие и на тази основа не са изведени стратегическите цели. В самия текст липсва това.
    Трето. В този си вид Законът за туризма има характер на устройствен правилник. Акцентът неправилно е поставен върху организационната структура на управлението. По този начин формално се третира проблемът за децентрализация и управление на туризма.
    Четвърто. Философията на Закона за туризма влиза в противоречие с принципите на пазарната икономика в туризма. В тази връзка липсва проблемът за структурната реформа и собствеността на туризма. Необходимо е да се знае, че Законът за туризма трябва да бъде бъдеща туристическа конституция, която трябва да бъде призната от бъдещите пазарни субекти и съобразена с националните интереси на страната ни. Реално това звучи като устройствен правилник в момента.
    В Закона за туризма не е формулирана същността на хомогенната стратегическа единица в туризма. Без това е невъзможно да се определи организационната структура в управлението, финансите, информационната система, регламентирането на туристическите дейности.
    Законът за туризма се отнася не просто до туризма, а до туристическата индустрия, която обхваща международния и вътрешния туризъм. Това налага да се формулират българските стратегически цели по отношение на перспективите на видовете туризъм. Не се третира проблемът за подготовката и обучението на човешките ресурси за тази индустрия, още по-малко става реч за съвременни технологии, без които е невъзможно повишаване качеството и конкурентността на българския туристически продукт. Учудващо е дори, че в самия закон липсва научното обслужване на тази индустрия.

    В текстовото съдържание на самия закон, в Закона за туризма не са разгледани проблемите по застрахователното дело в туризма, но разгледани така, че застрахователната институция, която е в момента в дълг на българския туризъм, не са регламентирани икономическите отношения между нея и туризма. Мисля, че само в чл. 6 и чл. 7 има подобно загатване, което означава, че ние изоставаме във формулирането на нови видове застраховки, които са отдавна практика в развитите страни. И тези взаимоотношения между застраховането и този вид дейности взаимно да се подпомагат и да се развиват.
    В Закона за туризма също така не са регламентирани икономическите отношения с превозвачите. Това често поставя туризма пред свършен факт, на колене, носи значителни загуби и влошен международен имидж. Законът за туризма не защитава в достатъчна степен икономическите интереси на пазарните субекти, т.е. туристическите фирми. На преден план са изнесени потребителите, т.е. туристите и това формално е правилно, имайки предвид, че в момента Законът за защита правата на потребителите все още е в комисиите.
    Финансовата политика в туризма не може да се изчерпи само със Закона за добавената стойност. Необходимо е в Закона за туризма да се формират принципите на цялостен икономически механизъм за туризма. Главното е да се създава икономическото достойнство и равнопоставеност на всеки стопански субект в туризма. А без икономическа коректност и толерантност не е възможен нормален туристически бизнес. От текста се създава впечатление, че финансовото подпомагане за развитието на туризма ще се осъществява чрез принудителните административни мерки. Още по-малко е възможно повишаване качеството на туристическия продукт чрез тях.
    Контролните функции имат пожелателен характер и не е определен конкретният орган, който ще осъществява технологичния контрол. Би следвало да се знае и друго, че констатиран лошокачествен туристически продукт просто дори и чрез контрол не може да се поправи.
    Неправилно в Закона за туризма са намерили според мен извадки от Наредбата за категоризация и лицензиране. Това е друг нормативен документ. Още по-малко е мястото да се изясняват реквизитите на ваучерите в самия закон. Освен това съществува Наредба за категоризация и лицензиране, като самата разпоредба страда от недостатъци и би трябвало самото министерство и Министерският съвет да я отърсят и да я прегледат, а не да ни ангажират със законови форми в самия закон. Публична тайна също така е, че събраните такси от лицензиране на туристическите дейности не отиват по предназначение. Може би ние, от Парламентарната група на Демократичната левица, ще поискаме министърът на търговията и туризма да внесе доклад в Народното събрание по този въпрос.
    Необходимо е също така в Закона за туризма да има една отделна глава, която да регламентира взаимоотношенията в технологично свързаните министерства, неправителствените организации и др. Само с местните съвети за туризма и с така наречения Национален съвет това не се изчерпва, имайки предвид, че Националният съвет дори звучи чиновнически. Това означава да се сложи на преден план използването също така и в самия закон на интелектуалната собственост при изготвянето и на рекламните материали. В този закон това го няма. И в други документи, касаещи българската култура, също го няма. И не се споменава нищо за развитието на културния туризъм. Много проблеми има във взаимоотношенията ни с останалите министерства по една стиковка, която е нужна за развитието и за подпомагането, доброжелателно казвайки го, за българския туризъм.
    Колежката спомена, че различните алтернативни видове и форми на туризъм са споменати, но развитието на алтернативните видове и форми туризъм като една важна перспектива пред българския туризъм в повечето случаи са оставени на общинско ниво, а това са алтернативи, които в момента като че ли Министерството на търговията и туризма се занимава само с приватизацията и по-малко с това да се предизвикат тези алтернативни форми, които да подпомогнат малкия и средния предприемач, който да си заеме определящото място в българската икономика.
    Имам едно притеснение, че предоставяне категоризирането и оставянето на общинско равнище под заслона на кмета на общината крие една опасност за непоставянето му на ниво и като отговорности.
    По смисъла на Допълнителните разпоредби на Закона за туризма излиза, че туристът не може да се настанява пряко от хотелиерите, защото е записан текст, чрез който става ясно, че продажбата на дребно може да става само от туристическите агенции и чрез ваучери. Това води до монополизиране на продажбите от туристическите агенции и влиза в противоречие с интересите на частните хотелиери. Ако ние се стремим към моделите Швейцария и Австрия, ние знаем как един турист, влизайки в едно селище, може да почука и да влезе директно. Мисля, че между първо и второ четене трябва да изчистим това двусмислие.
    Съществува противоречие и във функциите на самото Министерство на търговията и туризма и Националният туристически съвет. Неправилно е според мен министърът на търговията и туризма да е председател на Националния туристически съвет. Неправилно е според мен също така, че курортните такси могат да се събират само за курорти. Следователно в текста трябва да се прецизира понятието "курорт", защото може да има туристически обекти и в локализации, които не са признати за курорти.
    В този смисъл малко свързано с конкретните текстове. Не се урежда финансовото подпомагане на туризма, както споделих, като средства за националната реклама, с изключение на § 4, където материята е предмет на следващ закон, указан по-горе. Колеги, ние много често в момента работим така: приемаме един закон и след това записваме със законова норма, след това във времето не знаем кога приета. И с това наше поведение, подкрепяйки така законите, ние сами блокираме и създаваме двусмислие между самите закони, които реално не сработват и не са изчистени тези взаимоотношения.
    По-нататък, заявеният изключително обширен административен контрол, без възможност за самостоятелна пазарна регулация и саморегулация, вероятно по съображения за увелечени приходи от лицензирането. Така например в чл. 3, ал. 2 присъстват допълнителни туристически услуги, дефинирани в § 1, т. 10, ориентиране и други, но от това като цяло следва, че, както казах, само с един контрол и с лицензиране ние не можем понякога да поправим лош продукт. Ние трябва да се стремим и към отнемане на лицензии на тези, които не са в състояние да предлагат на българския пазар един нормален туристически продукт.
    В заключение бих искала да споделя следното: това, че се предлага в Народното събрание Закон за туризма, това е добре. Това е първата реална законодателна инициатива. Но това, че този закон е краткоустройствен, визиращ само Националния съвет за туризъм и местните съвети за туризъм, които в голямата си част влизат в противоречие, имайки предвид как са заложени функциите на самия Национален съвет за туризъм като консултативен орган и имайки предвид, че същите тези съвети, които са на общинско ниво, те ще трябва да извеждат тази политика. Така че съподчинението по вертикалата също го няма. И в този смисъл ще трябва да се положат много грижи, имайки предвид и това, че Закон за туристическата индустрия скоро не предстои, между първо и второ четене с много повече специалисти, а нашата парламентарна група дава заявка за това да участва със законодателни инициативи и конкретни предложения, този закон да стане по-добър и този закон действително да бъде в помощ, а не след 2 години ние, правейки един анализ какво ни е дал Законът за туризма, да кажем: нищо, просто същото, просто сме устроили развитието на Националния съвет по туризъм, където да определим колко ще се плаща на определените служители и където да определим каква ще бъде националната реклама, без да отчитаме, че тази реклама трябва да носи възвращаемост на българския туризъм.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
    Думата за реплика има господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаема госпожо Янкова, във Вашето изказване за съжаление усетих еклектика. Имаше неща, които казахте, които взаимно си противоречат. Вие споменавате за някакъв малък Закон за туризма. Никъде няма прилагателно "малък". Един закон не може да бъде малък или голям. Той е толкова малък, колкото трябва, или толкова голям, колкото трябва. Аз не мога да схвана какво искате да кажете с това, че законът е малък.
    Освен това, Вие твърдите, от една страна, че Националният съвет звучи чиновнически, т.е. отричате предложената в закона система за управление общо на системата за туризъм. От друга страна, обаче, по някакъв начин отричате и общинското ниво и в частност лицензирането. Поне на мен така ми прозвуча Вашата теза.
    Също така много странно ми прозвуча, че в Австрия или Швейцария някой човек отива, чука на първата врата и става турист. Какво искате да кажете? Аз съм ходил в една от държавите, не знам така да влезеш някъде, да чукнеш на вратата и да станеш турист. Тоест, какво предлагате Вие като механизъм, за да стане примерно това, което твърдите?
    Що се отнася до общинското ниво на лицензиране, в момента действащата система общо взето е същата - двузвездните хотели по същия начин например се лицензират в района на общинско ниво. В момента нещата тук просто са проектирани в този законопроект.
    И нещо друго. Ако внимателно прочетете мотивите, вътре в тях са упоменати директивите на Европейската общност, на базата на които са предложени нормите на законопроекта. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
    Има думата за втора реплика господин Илиян Попов.
    ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): На мен ми се иска наред с това, което спомена господин Благой Димитров, да споделя факта, че също намерих доста противоречия в изказването на колежката. Ще си позволя да цитирам само едно от тях, което чух накрая.
    Беше споменато, че едва ли не Националният съвет ще се занимава само с определяне на възнагражденията на членовете му. Хубаво е да прочетете добре законопроекта. В чл. 8, ал. 5 точно и ясно пише, че нито председателят, нито членовете на Националния туристически съвет получават възнаграждение за работата си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Илиян Попов.
    Има ли други желаещи за реплики? Няма.
    Има думата госпожа Дора Янкова за дуплика.
    ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Аз благодаря за репликите. Погледнете, колеги: Национален съвет за туризъм. Създава се Национален съвет за туризъм като консултативен орган към министъра. И вижте: Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията в общината, дадените неща за кмета и дадените неща за местните съвети. Вижте по-нататък какво е записано!
    Не мислите ли Вие, обръщам се специално към господин Димитров, че така предложеният административен контрол изземва функциите и правомощията на Министерския съвет, съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията.
    Аз просто искам да си представим по вертикалата и в пространството какво прави Националният туристически съвет, който е консултативен орган, и какво правят самите местни съвети. В самия законопроект намирам, че има противоречиви и нелогични текстове. Кой свиква местните съвети? В тоя местен съвет е член общината, нали?
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): Нормално е. И в Европа е така.
    ДОРА ЯНКОВА: Нормално е, но ние къде поставяме Националният съвет? Той е консултативен орган. Тук има едни противоречия, за които аз говоря, че трябва да се изчистят. Мисля, че ще бъде от полза за самия отрасъл туризъм.
    Когато говоря, че имам едни притеснения, че на ниво община са оставени алтернативните форми на туризма, моите притеснения са по отношение на тяхното лицензиране и категоризация. До каква степен един общински съвет, до каква степен една общинска администрация кадрово е обезпечена да направи една оценка на един туристически продукт, да я категоризира или да я лицензира? Аз мисля, че тук трябва да има национален критерий, тъй като това е продуктът туризъм и той трябва да се предлага и за националния, и за българския, и за чуждия турист, просто да се менажира и да се защитават неговите достойнства.
    Не на последно място, затова Вие казвате, че един ходещ човек е турист. Да, действително, не е нужно в един закон нас да ни занимават с ваучерите и да ни занимават кой продава продукта. Трябва да оставят мен или някой друг, който свободно се движи в пространството, да определя кога аз ще бъда пряко купуващ туристическия си продукт от частен хотелиер кога да отида в някаква асоциация или в някаква туристическа агенция. Реално мен не могат да ме сложат в рамка. Затова споделям своите съображения, че тук, с този законопроект, има една административна рамка.
    И не на последно място, ако Вие по този начин сте разбрали моето изказване, то е по простата причина, че в самия законопроект има нелогични текстове, нестиковани неща и те премятат от тема в тема. Затова в момента много трудно може да се даде една последователна философия по самия законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
    Има думата народният представител господин Иван Бойков.
    ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е първият законопроект, който касае един отрасъл. Като разглеждаме този законопроект в парламента, предимството му определено е, че това е похвално като законодателна инициатива. Ние ще очакваме и в бъдеще по-засилена законодателна дейност, касаеща отделни подотрасли, както и цялостната структурна реформа в реалната икономика.
    Аз ще започна веднага с това, което ме смущава в този законопроект. Половината от текстовете уреждат държавното начало и ролята на Министерството на търговията в отрасъла туризъм. При условие че тази година се очаква туризмът да стане предимно стопанска сфера с участие на частни фирми, в чл. 4 се казва, че министърът осъществява общото ръководство на туризма. За целта се създава цяла йерархична система от национални, регионални и местни туристически организации. На Националния туристически съвет, който има сериозно държавно представителство, неясни членове от национално представени сдружения на браншовите съюзи и т.н. са вменени функции в чл. 5, ал. 4 на съгласуване на дейността на браншовите организации.
    Правят се опити за вкарване дейността на браншовите съюзи под държавен контрол, което е неправилна политика. Създават се неясни и излишни структури по места, наречени местни и регионални туристически организации, заявени със закон като сдружения с нестопанска цел, на които са определени със закона смехотворни цели. Цялата идея по същество напомня за едни отминали времена и служи само за създаване на представителност на ръководството на министерството, както и да се подчинят истинските пазарни сдружения на частните структури на горепосочената схема. На всичкото отгоре в Министерството на търговията се води регистър на всички тези организации, като изисквания за представителност се определят с наредба на министъра.
    Аз искам да ви задам въпроса това ли е функцията на едно министерство в един почти 100-процентов частен стопански сектор? За мен отговорът е категорично не. В законопроекта липсват и други субекти на бранша, а това е така нареченият ведомствен туризъм, който така или иначе сега работи предимно като търговец в бранша. Липсват и туристически дружества.
    Недобре е разработена и главата за финансиране на туризма.
    Единственият решен въпрос е чрез бюджета за националната реклама, който е намерил правилно решение. Всички други приходи служат за финансиране дейността на Националния съвет по туризъм, като в случая е направен опит за отклоняване от бюджета на 50% от приходите от концесии, което според мен е неправилно да бъде така сложено в този закон.
    По същия начин средствата, събрани от общините, отиват за финансово подпомагане на така наречените туристически организации. За сметка на всичко това сериозно е застъпена администрацията в глава четвърта в частта лицензиране. Нарушен е балансът между свободното пазарно регулиране и административния подход за сметка на втория. Не е пропуснат за лицензиране и социалният туризъм в частта детски лагери, хижи, ученически лагери и т.н. за сметка на липсата на тази дейност в частта туристически организации.
    Дотук от законопроекта се вижда, че ще има сериозно и многообхватно лицензиране в туризма в Република България, както и процъфтяване на условията за корупция. Много по-логично би било да се дадат правилата и нормите в бранша, да се регистрират субектите и по тези правила и след това да има сурови наказания от администрацията и браншовите съюзи. А в процеса на лицензиране, ако се приеме законът в този вид, би трябвало да участват и представители на същите тези съюзи. Освен това, когато се категоризират хотели, ресторанти и други и се дават звезди, то тези критерии и звезди трябва да отговарят на всички международни изисквания, за което в законопроекта няма подходящ запис.
    В законопроекта има намеса и в местното самоуправление чрез така наречените туристически организации. В Преходните и заключителни разпоредби е направен опит за законодателство, засягащо редица други закони, като тези за корпоративното облагане, за концесиите, които не решават основни въпроси на бранша, а създават прецеденти в законодателството. Не е решен основният въпрос с ДДС в туризма, който би направил неконкурентоспособен отрасъла, ако остане в този му вид и за който се надявам правителството да приеме подходящо решение.
    В заключение считам, че този законопроект не дава отговор, в този му вид, за точното място на всички субекти в отрасъла. Не е законът, с който отрасълът ще се интегрира в европейската система на туризма. Липсва схващането, че министерството е само партньор, може би най-важният партньор, но само партньор с пазарните субекти в бранша. Има много работа по този законопроект между първо и второ четене, ако ние тук го приемем.
    Затова се присъединявам и правя процедурно предложение - след гласуването, ако мога сега да го направя?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: След гласуването.
    ИВАН БОЙКОВ: Няма да взимам след това думата и бих предложил след гласуването да се гласува предложението ми за удължаване срока на предложенията. Тъй като в целия ред, по който е сложен законопроектът, има много работа - трябва да се преподреди, някои неща да се оправят, особено в икономическата част. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
    Има думата господин Александър Джеров.
    АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (НС): Господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си съвсем накратко да взема думата по двата законопроекта, които са включени в точка 1 от нашата програма. Единият законопроект е на Министерския съвет, другият е внесен от нашия колега Арлин Антонов.
    По принцип такъв закон трябва да има и с удоволствие бих гласувал "за". Както казвам, това е една неуредена материя, която досега даже трябваше да бъде уредена. Приветствам авторите на двата законопроекта, защото, както казах преди малко, те са необходими.
    По принцип законопроектът на Министерския съвет е съобразен с основните принципи на нашето законодателство, с Конституцията и тук не би имало никакви възражения по принцип.
    Имам само няколко молби, бих казал, за уточняване. Специално по чл. 5 имаме една териториална структура и би трябвало да бъде малко по-добре уточнено - или е териториална, или е централна. Ако е централна, разбира се, министърът ще я ръководи. Но, ако тя е териториална структура или има териториални структури - "териториална структура на туризма", както се казва в чл. 5 от законопроекта, не виждам как тя може да бъде и на централно равнище. Или е централна, или е териториална. Ако е на централно, въпросът е поставен съвсем добре в чл. 4 - че министърът ще ръководи. Но тогава, когато тя е на териториално равнище, не би трябвало да търсим министъра и да го тормозим с една такава дейност. Всъщност и правно не е толкова добре да остане така.
    По чл. 13, ал. 2 - "Местната туристическа организация се регистрира като сдружение с нестопанска цел", дали не е малко пресилено? Аз бих помолил Комисията по икономическата политика да помисли дали действително трябва да й даваме качеството на юридическо лице, защото, когато кажем, че тя се регистрира като сдружение с нестопанска цел, по силата на Закона за лицата и семейството ще стане юридическо лице, което ми се струва, че малко надхвърля качеството или мястото в обществения живот.
    И последното, пак като предложение за уточняване, това е чл. 48, ал. 1 - "Актът за установяване на административното нарушение се създава от длъжностно лице на националната комисия и то определено от кмета". Ако действително имаме национална комисия, това е една структура, която стои горе, нависоко. Как кметът на съответната община ще определя длъжностното лице, което ще установява административното нарушение?
    По втория законопроект за туризма ще помоля колегата Антонов малко да го прегледа. Когато се внася един законопроект, говоря чисто юридически, той трябва да отговаря на елементарните изисквания на Закона за нормативните актове. Например чл. 2, ал. 1 - "Постигане конкурентно присъствие на световния туристически пазар.". Какво означава то? Къде е изречението? Нека сега не говорим на такова ниво.
    Алинея 2 на чл. 2 - "Осигуряване защита на потребителите на туристическия продукт.". Заглавие ли е? Може ли една алинея да бъде недовършено изречение? Ще помоля да бъде направено необходимото, ако въобще този законопроект бъде приет. Въпросът към уважаемите колеги е да бъде поставен по начин, който да съответства на българския език.
    Глава втора - "Определение". Ако става дума за определение, това са неща, които трябва да влязат на финала, но не и в тялото на закона.
    Глава трета, раздел първи - "Министерство на туризма и почивното дело". Имаме ли такова министерство и може ли този законопроект да определя названието на министерството? Ние сме определили правителството на Република България и сме назовали съответните министерства. В един законопроект, който се внася, ние сме длъжни да се подчиним на собственото си решение. Не може в един закон произволно да поставяме някакво название на едно министерство, каквото не съществува.
    Разбира се, бих могъл да продължа с още някои моменти на глава първа - "Финансов раздел". Нека помислим относно начина на наименоване на отделните раздели.
    Уважаеми колеги, позволих си съвсем накратко да поставя няколко принципни въпроса и мисля, че Комисията по икономическата политика, когато разглежда и подготвя за второ четене законопроекта, който ще бъде внесен, ще помисли върху тези въпроси, които мисля, че са съвсем принципни и необходими. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Джеров.
    Има думата господин Цоньо Ботев.
    ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не знам защо така тръгва дискусията, но ми се струва, че или има пълно неразбиране за целта на създаването на тези местни и регионални туристически сдружения, или толкова сме се повлияли от това, което съществуваше в областта на туризма, че не можем да излезем от тези граници.
    За мен най-същественото нещо в този законопроект е точно създаването на местните и регионални туристически организации. Това е оня модел, който е възприет във всички туристически страни, и мисля, че това е и голямото му предимство. Защото тук става дума за едни доброволни сдружения с идеална цел, които имат задачата да включат в своя състав всички търговски дружества, физически и юридически лица, които се занимават с туристически услуги, и работят за общата идея да се развива туризмът в една община или в един регион.
    Мога да кажа, че вече има практика в това отношение и всички, които познават дейността на асоциация "Стара планина", могат да разберат, че наистина по този начин започва да се прави нещо, което досега е непознато, но в същото време, което е добро за развитието на туризма в определения регион по много причини. Дори големият проблем е друг, големият проблем е, че тези, които имат фирми, които се занимават с хотелиерство, ресторантьорство, туроператорски фирми, фирми за други туристически услуги или съпътстващи услуги, просто не могат все още да разберат, че до едно място са конкуренти, а оттам нататък би трябвало да бъдат партньори. И, ако искат наистина техният бизнес да се развива, те трябва да се обединят в едни такива сдружения с идеална цел именно затова, за да защитават своите общи интереси. Естествено е в тези сдружения да участват и общините, защото общината също има интерес да се развива туризмът в съответната община или в съответния регион.
    Мога да ви кажа, че в Швейцария например всеки втори франк се получава от туризма. И този модел, който е възприет тук, е много близък до този, който е възприет в Швейцария. Ако някой от вас може да докаже тук, че в Швейцария няма добре развит туризъм, тогава мога да се съглася, че това, което е записано в закона, е лошо. В останалите случаи просто или се търси някакъв политически ефект, или някакви други мотиви се излагат, или не знам за какво става дума.
    Що се отнася до това доколко добър е законът, вярно е, че в него има доста недостатъци, а и също в Закона за туризма на господин Антонов. Но това не значи, че моделът, който се предлага, е лош, а това е същността на законопроекта. И мисля, че по този въпрос не би трябвало въобще да се поставя под съмнение дали по този начин да се организират нещата или не. Държавата по никакъв начин не управлява регионалните и местни сдружения на туризма. Аз не виждам къде се вижда такова нещо, освен, че те участвуват в Националния туристически съвет. Но в това няма нищо лошо. Естествено е, че държавата има интерес да провежда национална реклама и да участва в маркетинга на туризма, защото нейните възможности са много големи и са на съвсем друго ниво. Не може една малка туроператорска фирма или един малък частен хотел да си позволят реклама, да кажем, на една туристическа борса в Берлин, защото те просто не могат да понесат тези разходи за реклама и за маркетинг.
    И точно затова е такъв подходът и мисля, че би било добре всички да разберат за какво става дума. Тук не става дума да бъде управляван частният хотелиер, става дума да му бъдат създадени нормални условия, за да има той туристи, които да посещават неговия хотел.
    Що се отнася до пропуските и до нещата, с които аз не мога да се съглася в закона, едно от тези неща например е, че е записано, че само търговски дружества могат да получават лиценз за агентска дейност.
    Аз мисля, че точно местните и регионални туристически сдружения трябва да имат възможност да бъдат лицензирани за агентска дейност, защото това е още една възможност те да изпълнят функциите, които са им възложени от тези, които са ги създали. И в това няма нищо лошо. Защото иначе излиза, че те само трябва да изграждат една стратегия за развитието на туризма, но не могат да подпомагат членовете си по най-добрия начин. И съм убеден, че ако се разреши получаването на лиценз за агентска дейност, това ще бъде от полза за всички.
    Напълно съм съгласен по въпросите за ДДС, по въпроса за това, че не може в един законопроект да се пише съществуването на министерство и по други въпроси, за които говориха колегите.
    Искам да използвам случая още един път да спомена за т.нар. курортни такси. Този анахронизъм е време да изчезне от България. Трябва да ви кажа, че аз се запознах с наредбата за курортите и съм убеден, че повечето от тези местности и градове, които са обявени за курорти, вече не отговарят на изискванията на тази наредба, обаче са получили един статут, от който се облагодетелстват и това въобще не отговаря на съвременните разбирания за курорти и за туризъм. Затова аз съм напълно съгласен, че курортната такса трябва да се замени с туристически и всеки общински съвет да има право да се възползва от тази туристическа такса. Защото всички специалисти по туризъм твърдят, а и аз го твърдя, че всеки, който преминава и престоява в едно населено място или в един туристически обект, той е турист. Абсолютно всеки.
    Това, което ние се опитваме да направим в България, просто не е вярно и не отговаря на истината. Само постоянно живеещите в едно населено място не са туристи. Така е в цял свят. И точно затова ние трябва да променим разбирането си по отношение на това кой е турист и какво представлява туристът. След като е така, след като тези туристи използват инфраструктурата на общината, те са длъжни да си платят за това.
    Аз още един път ви призовавам най-после да дадем възможност на общините, за да развият своята инфраструктура и да развият туризма, да имат възможност и да получават някакви приходи. Или най-малкото, което е, самият общински съвет да взема решение дали трябва да иска някаква туристическа такса, или не. Но това, което е в момента, за мен е по-лошо от всяко друго нещо.
    И пак казвам, не мога да се съглася, че Бургас може да бъде курортен център. Той е толкова замърсен, че въобще не отговаря на изискванията за курорт. Съжалявам много, че го казвам, но един планински градец много повече отговаря на условията за курорт, отколкото един замърсен град като Бургас или като Варна.
    Накрая аз мога да ви кажа само, че този Закон за туризма наистина е много необходим. Той няма да реши всички проблеми, свързани с развитието на туризма, но той е една добра основа за създаването на онези структури, съвременни структури за развитието на туризма в България и съм убеден, че скоро след приемането му ще даде един тласък на развитието на туризма и ще ни помогне в скоро време приходите ни от туристически услуги в отделните общини, а и изцяло в България, да се увеличат многократно. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цоньо Ботев. Предизвика две реплики - господин Стоян Райчевски и господин Михаил Миков.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата за реплика на казаното от колегата Цоньо Ботев и то конкретно, което засяга град Бургас като курортен център. Абсолютно несериозно звучи това и не бива въобще да се тиражира в медийното пространство, че Бургас не може да бъде курортен център за това, че имал екологични замърсявания от промишлен характер. Да, такива замърсявания има навсякъде, затова пък има програми за оздравяването, затова пък има и системи, които предотвратяват тези замърсявания. Искам няколко аргумента да добавя.
    Господин Ботев, Бургас поема повече от 50 на сто от международния туризъм на България по Черно море. Има туристическа база, която да поема десетки, стотици хиляди и милиони туристи, има развити образователни и други системи за подготовка на туристически кадри, а там, където има мощна промишленост, там, където има мощна търговия, има и мощно спонсориране за екологичното оздравяване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Следващата реплика е на господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, академик Сендов!
    Уважаеми колеги, уважаеми колега Ботев! Принципното ми възражение не е, че трябва да има сдружения с идеална цел. Принципно възражение, че Швейцария е страна с добре развит туризъм, не съществува. Ние знаем, че Швейцария е страна с добре развит туризъм. Но ние ви предлагаме Вие да погледнете дали швейцарски или някой друг европейски законодател урежда структури на гражданското общество в закони, определя кои ще влизат и как ще влизат. Друг е въпросът да се уреждат представителните отношения с държавата на тези организации и ред други въпроси, които граничат с конституционносъобразността дори или пък с абсурда, по силата на който в допълнителните разпоредби министрите, че и депутатите, които пътуват до чужбина, по силата на § 1 "турист е лице, което предприема краткотрайно или дълготрайно пътуване с цел почивка, лечение, спорт, участие в конгресни прояви, делови разговори, познавателни и хоби дейности и други..." ще бъдат туристи.
    Ако всичко това ние в парламента го приемем, да си кажем, че тези, които ходят в командировки, са туристи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Общоприето е, че парламентаристите ходят на туризъм. (Смях в залата.)
    МИХАИЛ МИКОВ: Да, така излиза от тази разпоредба.
    И най-добрите цели за уреждане на една материя, когато са облечени по лош начин в норми, водят до своя абсурд и отрицание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Цоньо Ботев има думата за дуплика.

    ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): На господин Райчевски ще кажа само две думи, че това, което казахте, не се отнася за град Бургас.Отнася се за курортите около Бургас и там напълно съм съгласен, че могат да бъдат курортни центрове. Но за самия град Бургас не мога да се съглася, че е курортен център.По тази логика не би трябвало да ползва и курортна такса. Или ще ползват туристическа такса всички градове в България, или съм против това Бургас като град да ползва курортна такса.
    На господин Миков ще кажа следното. Господин Миков, донякъде съм съгласен с Вас, но аз, честно казано, не виждам какво разпорежда законът на тези сдружения. Той само насочва дейността им - каква трябва да бъде, и каква трябва да бъде организацията, какви са целите на тези сдружения. Защото ако пък не бъде така, може да се окаже, че една такава местна или регионална организация покрай тези цели има и съвсем други, които просто ще опорочат дейността им.
    Що се отнася до това кой е турист, да, точно така е, както е записано в закона, така се разбира в цял свят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Давам думата на народната представителка Емилия Масларова от Демократичната левица.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като чух преди малко господин Ботев и господин Райчевски, аз съм обнадеждена. Първо, ще имаме милиони туристи, второ, в общините всичко ще бъде наред. Но така или иначе на нашето внимание е предоставен един законопроект. Аз лично искам да споделя мое становище, че коректно беше да гледаме и двата законопроекта, колкото и да са близки и колкото да се счита, че някои неща се преповтарят. Защото в крайна сметка и от двата законопроекта има какво да се вземе за по-нататъшна дейност в една такава изключително важна материя, материя, която третира един отрасъл в Република България, който в сегашната социално-икономическа обстановка в страната може да бъде градивен елемент, може да бъде носеща конструкция за решаване на голяма част от социалните проблеми точно в този етап на нашата страна.
    Мисля, че щом имаме специален закон, с който се урежда дейността на туризма, би трябвало в един такъв законопроект да има и неща, които да отличават този специален закон от общото ни законодателство, с което се урежда дейността на различните отрасли и сфери в Република България.
    От тази гледна точка ми се струва, че тук, в тази насока законопроектите не са постигнали основната цел, тъй като по моя преценка това е един административно-устройствен закон, който по-скоро, вече беше споменато, прилича на правилник за устройство дейността на дадената сфера, отколкото на закон, с който да се решават голяма част от проблемите на този отрасъл.
    Искам да кажа, че неточно са регламентирани взаимоотношенията с туристическите организации. Ясно е посочено, че се допускат представители на национално представени сдружения на туроператорите, на туристическите агенции, хотелиерите и ресторантьорите, тоест, общо четири в Националния туристически съвет. Тук за него се говори много. Заедно с представителите на регионалните и местните съвети и българските авиолинии те стават дванадесет на брой, представители на неправителствени организации и 11 броя представители на изпълнителната власт. От чл. 8 е видно, че този съвет е консултативен орган и ако вносителят смята, че това урежда взаимоотношенията, то в чл. 1 би следвало да се отбележи, че урежда и взаимоотношенията между централната власт и местните органи на самоуправление, тъй като в тази си част законът е по-пълен. Председателят трябва да бъде изборна длъжност.
    Искам да коментирам и това, което пред мен колегата Бойков каза, че недобре е уредено финансовото подпомагане на туризма и вярно е това, че са предвидени само средства за националната реклама. Разбира се, местното финансиране е изградено от вносителя, без да се отчитат интересите на отделните общини.
    Мен лично ме притеснява тази административна намеса по целия законопроект, който се предлага. Аз няма да се спирам на конкретните неща, но също ми се струва, че с цел осъществяване на вътрешно професионално взаимодействие и взаимоконтрол би следвало към глава четвърта, чл. 2, т. 2 да се добави нова точка с текст, че лицензът за туроператорската и агентската дейност се издава от министъра на търговията и туризма, но по препоръка на БАТА. Струва ми се, че не може единствено и само министерството да бъде последният морален императив, който да дава своето становище по тези въпроси.
    Уважаеми колеги, аз преди малко споменах това, че един такъв закон, който е изключително необходим - колкото и грешки да има в него, все пак е по-добре с него, отколкото без закон, би могъл да помогне в много голяма степен в социалните гаранции и създаване на работни места.
    Лично аз съм учудена, че в този законопроект не виждам нито ред за медицинския туризъм, за конгресния туризъм или може би това се предвижда да остане в другия закон - за туристическата индустрия. Има и нещо, което ме безпокои безкрайно - това е въпросът за данък добавена стойност. Имайки предвид туристическата конкуренция в региона, в който ние се намираме, аз съм учудена и не виждам в крайна сметка стока на кой производител или на кой отрасъл на българската икономика може да бъде реализирана на международния пазар, когато се увеличи с още 22 на сто.
    Завършвайки, трябва да споделя и това, че ако ние оставим този данък добавена стойност за износа на туристически услуги дори и намален, ние сме неконкурентоспособни. А не зная доколко залата е запозната, но един турист храни четири български семейства. Това в никакъв случай не трябва да го пропускаме сега, когато ще се освобождават много хора от различните сфери и дейности, когато ще се търсят пътища за финансиране разкриването на нови работни места.
    С оглед корекцията на много от грешките и непълнотите, неточностите в законопроекта, аз предварително - за да не се изказвам пак, правя предложение срокът между първо и второ четене да бъде удължен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това предложение беше направено и от други народни представители. Ще го гласуваме след приемане на закона.
    За реплика има думата народният представител Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю!
    Уважаема госпожо Масларова, и преди Вас други колеги засегнаха темата за данък добавена стойност. Става въпрос основно за туроператорската дейност.
    Първо, искам да ви кажа, че данъчните проблеми се третират само в данъчните закони. Обсъждането на този закон, мисля, че не третира данъчната проблематика, а тя и не е засегната вътре в закона.
    Но - по темата. Има разбиране и има решение туроператорската услуга да бъде освободена от данък добавена стойност като износ на продукт.
    Искам само да поясня, че ще бъде внесено изменение на Закона за ДДС. Така искам само да поясня, че това попадна под ударите на ДДС поради изваждането на услугите и износа на услуги като освободен продукт от ДДС. Знаете, още при внасянето на закона, че дискутирахме, че това е един от пътищата за реализация на източване на данък добавена стойност от бюджета. За съжаление и износът на тази услуга попадна там. Но аз мисля дори, че Министерството на финансите и в момента прави нещо, щото да не бъде събиран този ДДС до промяната на закона. Нямам точна информация, но от това, което говорихме, е ясно, че ще бъде променен.
    Мисълта ми беше, че не бива да го дискутираме тук в този закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Димитров има думата.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Искам само нещо да кажа във връзка с това, което господин Йордан Цонев преди малко спомена. Тъй като аз съм имал разговори също с представители на туроператорските компании - впрочем това е свързано и с другия законопроект, който мина през икономическата комисия, там има едно предложение за премахване на данък добавена стойност, евентуалното закъснение при решаването на този въпрос няма да бъде фатално, тъй като наистина в Министерството на финансите по този въпрос се мисли и ще бъде решен въпросът затова, защото данните показват, че от сключените за този сезон договори, около 85 на сто не попадат под сегашния режим. Тоест, става дума, още веднъж споменавам, за около 20 - 25 на сто от сключените за този сезон договори. Аз мисля, че просто независимо, че това е извън темата "Данък добавена стойност", не трябва да се спекулира с този въпрос и да се търсят други дивиденти. Защото ясно е казано, че има воля за решаването на този въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
    Има думата за дуплика госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (ДЛ): Колеги, мисля, че споделената от мен тревога в никакъв случай не бих я квалифицирала като търсене на дивидент. Категорично не го приемам.
    Второ, господин Цонев току-що каза, че Министерството на финансите търси някаква възможност, дано да не е извън закона, а да е съобразена със закона. Но, господин Димитров, все пак лято'98 вече е стартирало. Туристическите борси минаха. Така или иначе ние не можем, когато говорим за Закон за туризма в Република България да подминем един толкова важен въпрос, защото този въпрос е засегнат в мотивите, които са дадени към този закон. Струва ми се, че тук ние даваме шанс, или не даваме шанс на нашите туристически услуги да бъдат конкурентоспособни. Това е една нормална тревога от всички нас, които се интересуват не само от самия Закон за туризма, а и от част от социалните проблеми, които могат да се решат чрез по-благоприятно развитие на този отрасъл.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата народният представител Стефан Нешев от Евролевицата.
    СТЕФАН НЕШЕВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Заставам на тази трибуна, осъзнавайки добре, че един от сериозните отрасли в България е туризмът. И, казано в закачлива форма, за разлика от господин Ботев, който каза, че в Швейцария се формира брутен процент, само 2 на сто от туризма, мисля, че нашите цели трябва да бъдат по-големи за туризма и да формират по-голяма част, като процент от брутния вътрешен продукт. Затова ще направя някои критични бележки по отношение на този закон, но не с желанието да правя популизъм или политически дивиденти, а да кажа това, което мисля, съобразно собствената ми ценностна система като народен представител и като политик.
    Бих започнал първо от чл. 2. Цел на закона трябва да бъде да се създаде и гарантира такова качество на туристическата дейност в България, която да гарантира увеличения пазарен дял на България или усвояване на определен предварително зададен пазарен дял от световния пазар на туристическата дейност. Мисля, че така формираната целева система в закона не отговаря на реалните потребности от този закон.
    В чл. 3, ал. 2, в т. 2 да се направи съответна конкретизация, както и в т. 1 на ал. 3. Не може да се говори и за "други туристически дейности". Ако искаме да имаме един добър Закон за туризма, ние трябва да дадем ясна дефиниция какво е туристическа дейност и кои дейности спадат към тази стопанска форма на припечелване.
    Бих желал да взема отношение и по чл. 4, т. 2, 5 и 7. Смятам, че те създават предпоставки не за пазар, а за командно-административна дейност. Такава тенденция в този закон е заложена и в чл. 8, 9, 10 и 11. Смятам и съм дълбоко убеден, че ние трябва да напуснем старите стереотипи, където чрез командно-административни методи създаваме и ръководим стопанската дейност.
    В чл. 13 се дава характеристика за пазарно ориентираната туристическа дейност. Там трябва да се развие, като се изведе на преден план принципът на съсловния съюз и неговите функции в пазарната икономика и в гражданското общество. Казвам това, защото и там отново се забелязват тенденции чрез административно-командни средства да се управлява туристическата дейност.
    Подобни тенденции има заложени и в чл. 18 и 19, където отново индикира стремежът за изваждане на преден план на командно-административните похвати в стопанската дейност. Заложените функции трябва да се изпълняват от браншовия съюз и неговите местни подразделения. Защото включително и това, което каза преждеговорившият, трудно могат да се смесят двете системи на управление - местната власт и централната административна власт, тъй като имат съответна независимост една към друга.
    В чл. 21 до чл. 24 се налага отново принципът на командно-административната система. Нелицензирани, а качествени характеристики за туристическата дейност трябва да се изведат на преден план. Щом една фирма се регистрира по Търговския закон, тя има право да извършва такава дейност, стига да се съобразява със заложените в закона необходими качествени характеристики, които трябва да бъдат спазвани от тези, които развиват туристическа дейност. Такава постановка едва е заложена в глава пета от настоящия закон.
    Смятам, че ако ние искаме да бъдем една държава, която е близка до ценностната система на развитите капиталистически страни в Западна Европа, трябва да се стремим да приведем нашето законодателство в ситуация, близка до законодателствата в тези държави и да спрем със стремежа си министерства, министри, чиновникът да управлява стопанската дейност. Нека да дадем възможност тя да функционира нормално, като изпълнява задълженията, които са заложени в качествените характеристики, които определят потребността от регулиране на тази дейност, без да допускаме вмешателство и да се опитваме да корумпираме чиновничеството да регулира стопанската дейност. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Давам думата на народния представител Илиян Попов.
    ИЛИЯН ПОПОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С голямо удоволствие слушах дебатите и най-вече в частта, която касае така спорните туристически съюзи, представени в законопроекта като Национален туристически съвет и съответно регионални местни туристически съвети. Но преди да се спра на конкретни предложения, които съм подготвил по съответните глави и съответните разпоредби на закона, ми се иска да кажа няколко думи за законопроекта като цяло. Смятам, че основните цели, които си поставя законопроектът на Министерския съвет са необходими и са цели преди всичко на нашето общество, което се намира в трудния период на преход: финансовото осигуряване и ефективно реализиране на национална, регионална и местна туристическа реклама; изграждането на вече споменатите местни и регионални структури, които пряко са ангажирани с устойчивото развитие на туризма и в крайна сметка дават възможност за децентрализация на дейността и ръководството на туризма въобще. И не по-малко важното - защита на потребителите на туристическия продукт в България, съгласно изискванията и на международните стандарти в отрасъла; регламентиране и регулиране на туристическото бизнеспартньорство и децентрализация в управлението на туризма, и естествено осигуряване на действени санкции спрямо нарушителите на разпоредбите на закона, реализиращи стандартите на качеството на туристическите услуги и лоялната конкуренция; защитата на местните доставчици на туристически услуги.
    Искам съвсем накратно да спомена и някои бележки.
    По глава първа, според мен е необходимо по-точно определяне на туристическите дейности и туристическите обекти. Това вече беше споменато от някои колеги.
    В глава втора смятам, че самият термин "управление на туризма" не е редно да се споменава в закона. По-скоро трябва да говорим вече за регулиране и развитие, за подпомагане развитието на туризма. В този смисъл предлагам и в чл. 4 съответните отговорности в т. 7 на министъра на търговията и туризма, да не се определят потребности от кадри в туризма, а да съдейства за професионалната квалификация на кадрите в туризма.
    В чл. 9 съответно Националният туристически съвет съдейства освен за включените точки в чл. 9, и за определяне на реда и критериите за категоризация на туристическите обекти. Моето предложение е свързано с това на Националния туристически съвет и респективно на регионалните туристически и местните туристически съвети в крайна сметка да се дадат и съответни права като на естествени сдружения, в които участват както общини, така и браншови организации, свързани с туризма в България и юридически лица, които извършват стопанска дейност, свързана с развитието на туризма.
    Съответно в чл. 12 са регламентирани правата на кмета на общината. В т. 4 предлагам да се допълни, че категоризацията на туристическите обекти, в случаите, определени в този закон, да бъде извършена съобразно предложения на регионалните туристически организации.
    В членове 14 и 15 предлагам да се подготвят съответни изменения, които да дадат възможност регионални туристически организации да се създават и при обединение на най-малко пет общини от съответния район или пък съответно браншови представителства в региона или туристически организации] или организации, занимаващи се с развитие на туризма и регионалното развитие. Съответно на регионалните туристически организации предлагам да се даде възможност да предлагат за категоризация туристическите обекти, съобразно определените критерии в Националния туристически съвет.
    В глава трета предлагам държавата да подпомага развитието на туризма не само като отделя средства за национална туристическа реклама, а и за регионалнa туристическа реклама. Мисля, че това е засегнато в самата глава, където е уточнен начинът на финансиране и отчисляване на съответните такси. Така че такива средства биха могли чрез общините и общинските съвети да бъдат прехвърлени в регионалните туристически съюзи.
    В чл. 21 и 22 предлагам лицензи да се издават не само от министъра на търговията, а да има възможност той да упълномощава длъжностни лица да издават подобни лицензии - нещоq което би улеснило работата на самото министерство.
    Предлагам в чл. 23 да се дадат права регионалната туристическа организация да предлага категоризирането на туристически обекти.
    В Заключителните разпоредби има текст, който цели подпомагане на устойчивото развитие на туризма въобще в България. Става въпрос за § 4. Смятам, че създаването на нов чл. 61а в Закона за корпоративното подоходно облагане, регламентиращ преотстъпването на данъка върху печалбата, би осигурил необходимия стимул за развитието на туризма само когато се създадат необходимите схеми за целево кредитиране на туристическата дейност.
    В заключение, иска ми се да кажа и нещо, което дебатирахме в Комисията по икономическата политика. То е свързано и с внесения законопроект на колегата Арлин Антонов. Голяма част от текстовете в този законопроект кореспондират с текстовете на Министерския съвет и съм сигурен, че колегата Антонов ще има възможност и ще подготви своите предложения, които да разгледаме отново в Комисията по икономическата политика.
    Предлагам на колегите да подкрепят законопроекта на първо четене. Смятам, че всички ние бихме могли да подготвим такива текстове, че да дадем съответни права на Националния туристически съвет, регионалните туристически съвети и местните туристически съвети, така че да изпълним със съдържание тези структури, които смятам за съвсем нормално да бъдат организирани като сдружения с идеална цел. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли реплики? Няма.
    Давам думата на народната представителка Татяна Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз съм голям радетел за развитието на туризма и се радвам, че нашето Народно събрание ще може да направи законодателния прощъпалник в уреждане на тази дейност, която мисля, че е много переспективна за страната. Но винаги много се притеснявам, когато получа за разглеждане един продукт, под който не бих се подписала.
    Хубаво е това, че Министерският съвет иска да поръчва музиката и той да дава законопроекти, а ние тук само да ги санкционираме. Проблемът е обаче, че когато се иска това от нас, без да можем да изясним каква всъщност е философията на един такъв законопроект, става трудно.
    От съдържанието на законопроекта са разбира, че искаме да регламентираме туризма като дейност и смятаме, че правим това като определим функциите на министъра, като определим и функциите на Националния туристически съвет и местните структури на туристическата йерархия, като определим финансовото подпомагане в развитието на туризма, условията и реда за извършване на туристическа дейност и контролните административни мерки.
    Тук някой каза, че този законопроект бил отговарял на европейските стандарти. Много съм любопитна дали ще се намери поне един, който да каже какви са именно европейските стандарти. Защото аз такъв законодателен продукт от страна от Европа, към която се стремим, не съм видяла. Чини ми се, че есенцията на един такъв закон за туризма трябва да бъде условията и редът за извършването на туристическите дейности и контрол върху тази дейност. Може би не просто не требва да избегнем ваучера (ще вляза в някакво противоречие с моята колежка Дора), но ще трябва добре да опишем цялата тази дейност, документите, с които тя е свързана, защото те дават връзките при осъществяване на тази дейност. И разбира се една глава за контрола.
    Съгласна съм, че трябва да има нещо, което да казва кой ръководи дейността, но министърът на туризма или както беше преди това - председателят на Комитета за туризма, всъщност прави това и неговите функции се определят не със закон, което сега ни се предлага, а с акт на Министерския съвет, както е при всяко едно правителство. В противен случай ние ще изпаднем в ситуация всяко едно министерство да си даде закона, който да казва какво да прави министърът на промишлеността, министърът на земеделието и т.н.
    Бих ви заострила вниманието върху още един проблем. Вече постъпи в парламента Законът за администрацията и една от целите на този закон е да унифицира българската администрация по сфери. Там е казано много по-прегледно, че всяка една дейност ще се администрира еди как си, за да може да има унификация на органите в администрацията и някаква прегледност, независимо от сферата. Сега тук ни се предлага със закон да направим нещо, което е бутик за туризма със съмнителна стойност, със съмнително прилагане. Все едно и също правителство, като внася закони, според мен те би трябвало да отговарят на някаква обща идея. Нали затова е негова политиката, а не всяко министерство да си прави някаква отделна административна структура. Ако ще я прави, нека да я прави в рамките на онова, което казва Законът за администрацията - с устройствен правилник. Защо за едните ще бъде с устройствен правилник, а за други ще бъде със закон? Не разбирам това.
    Що се отнася до тази различна организация, която представителите на Евролевицата оспориха, много е хубава идеята за сдружението "Стара планина", за която ратува моят колега Цоньо Ботев. Животът показа, че тя е много приложима, че в нея има много хляб. Но значи ли това, че трябва да вкараме верига сдружения с нестопанска цел в един закон под държавна шапка? Законът регламентира функциите само на държавни учреждения и на държавни структури. Може да е държавна политика да се правят сдружения, които да подпомагат дейността. Няма нищо лошо в това. Но няма защо да ги вкарваш в една държавна йерархия, защото именно това създава усещането, че се прави командно-административна система на туризма с добри намерения.
    Не може държавата да казва, че ще се сдружаваш в сдружение с нестопанска цел, още по-малко да казва това, което чух от колегата Ботев, че всички туристически звена и лица, занимаващи се с това, ще бъдат организирани в сдружения с нестопанска цел. Нали това е идеята на сдружението с нестопанска цел - че там се сдружават хора доброволно, че имат свобода да се сдружават колкото си искат, в каквито си искат сдружения и че тях държавата не може пряко да ги ръководи. Може да дава рамки, може да казва какво те не могат да правят, но не може да казва това, което те ще правят, както този закон прави в раздел трети.
    Така че опитът държавата да регламентира с какво ще се занимават тези сдружения с нестопанска цел наистина е противоконституционен, но той е и нелеп. Стимулирайки ги като държавна политика, като правителство да правят това - нищо лошо, приветстваме тази идея. Но да ги задължавате законово с какво ще се занимават... Добре, ако искате функции за кмета, допълнителни, специално във връзка с туризма, лошо няма. Да го направим.
    Главата за финансиране. Прави ми впечатление, че това е може би четвъртият или петият закон, предпоследният беше по образованието, в който упорито се прокарва идеята - и аз моля господин Цонев да чуе това, защото то се отнася до него и защото той е по-голям специалист във финансите. Да се подпомогне финансово туризмът със системата на данъци, със системата на други финансови регулатори - да. И аз приветствам това, което той каза - данъчните проблеми и ДДС да се оставят за законите, регламентиращи ДДС. Обаче пак тук виждам опит да се създават фондове. Нищо лошо във фонда. Но не знам защо финансистите - и не знам даже дали подкрепят - подкрепят системата на преразпределяне на приходи в бюджета във фондове. Ами ние по този начин връзваме ръцете на хората, които управляват бюджет и на централно, и на местно равнище. Ние ги задължаваме да формират фонд за образование - миналата седмица сега - да формират общински фонд за развитие на туризма. И им казваме даже в какви пропорции. Това не бива да е така. Защо ние ще връзваме ръцете на хората, които управляват бюджета? Ние ще подпомогнем туризма, като примерно можем да отделим повече средства за туризъм. Обаче защо ще му казваме на онзи, който ще оперира с бюджета, как точно да го направи?
    Аз съм от Трявна например - това е туристически център. Обаче проблемът с развитието на туризма се предпоставя от водата. И ще вържа аз ръцете на кмета, вместо да хвърли повече средтва за водата, защото тя ще доведе впоследствие туристи, в този фонд! Защо? И това го направихме с образованието, преди това го направихме със здравеопазването, онзи ден в Закона за защита на културата пак видях същото. Защо правим това? Ние с нищо не подпомагаме въпросния отрасъл, само си връзваме ръцете. Има Закон за държавния бюджет, като имаме идеи как да подпомагаме финансово определени сфери, ще го направим там. А съответното министерство си има финансов отдел, който ще каже как в този отрасъл би желал да се разходва бюджетът, кое е приоритет за отрасъл и кое не.
    Така ми изглеждат на мен нещата. Затова, за да не изглежда отношението ми към Министерството на търговията и туризма неглежирано, вероятно там има някакъв спуснат план всяко министерство да участва в реформата и всяко да си представи законопроект, да не ги обиждаме, обаче да им предложим малко да задържим този закон, да си внесат един нов законопроект, в който наистина да се регламентира туристическата дейност, само функциите на министерството към нея, и да можем да прием нещо свястно. Защото това тук не ми изглежда на такова.
    Въобще не обсъждам въпроса за лицензите. Всеки си измисля лиценз, за да може да пълни държавната хазна с лицензи и да си отчислява комисионни за лицензи. Туризмът е най-лесно подлежаща на приватизация дейност, най-лесно годна за започване от частни лица, дейност, която, за да я започнеш, можеш да започнеш с малко по-малко пари, една дейност, която ще ни даде по-лесно средната класа. Защо искаме всичко да минава през държавата? Дайте да стимулираме хората.
    Напълно споделям тезата на колегата Бойков - дай им разрешителен режим, обясни им законът на какви условия трябва да отговаря, за да получат възможност да я упражняват. А пък ако не отговаря, им забрани да я упражняват, накажи ги, глоби им наложи големи.
    В тази част аз приветствам програмата на СДС 1:1 - да се намалят лицензионните режими, а вие с всеки един закон ни вкарвате нови и нови лицензи. Това ми се струва нелепо.
    Така че аз ще се въздържа от подкрепа на законопроекта, бидейки убедена в значимостта на туризма като отрасъл. Но мисля, че ние с един такъв законодателен продукт не подпомагаме развитието на туризма. Какво значи, че между първо и второ четене ще оправяме? Кой поред закон пускаме така в най-недоносения и измислен вид, за да го оправим между първо и второ четене? И колко закона оправихме? Ами кога най-накрая парламентът ще каже на Министерския съвет: или дайте някакъв годен законодателен продукт, или не ни извивайте ръцете. Защото това пък специално е дейност, която може да си позволим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Искам да информирам народните представители, че СДС има 1 минута от редовното време и 10 съгласно продължението - 11 минути; Демократичната левица е изразходвала 1 минута повече, остават 9 минути с продължението; Евролевицата и другите парламентарни групи имат достатъчно време.
    Давам думата на народния представител Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред нас е един закон, който отдавна трябваше да бъде приет, един закон, от който българският туризъм като един от важните отрасли, като един от структуроопределящите отрасли в нашата икономика отдавна се нуждае. Мисля, че по този въпрос има консенсус в цялото Народно събрание, във всички политически сили, че този закон е необходим и че дори е малко закъснял. Но с оглед на сгъстената законодателна програма, която ние имаме, приемаме, че все пак законът идва навреме и би могъл да спомогне много за въвеждането на ред в един отрасъл, в който поне в последните 7-8 години има всичко друго, но не и ред, отрасъл, в който значителни групи от хора работеха и продължават да работят за това да няма никакви правила, всичко да бъде подвластно на едни структури, срещу които сега цялото общество се бори.
    Аз като народен представител от най-големия туристически регион в страната - това е Бургаският регион, на територията на който има няколко туристически комплекса, регион, на територията на който е най-големият туристически комплекс - "Слънчев бряг", като човек, който съм имал и професионални взаимоотношения с този отрасъл, работил съм дълго време в него, мисля, че трябва да подходим с малко по-трезва позиция към този закон. Категорично не мисля, че това е най-доброто, което можем да приемем, категорично не смятам, че този законопроект не се нуждае от добавки, поправки, изменения и конкретизация. И аз мисля, че с един малко по-дълъг срок ние ще можем да направим необходимото, щото той да има един вид, в който да може да заработи ефективно.

    Перфекционизмът, и друг път съм казвал от тази трибуна, е хубаво нещо, но не когато е за сметка на спиране на работата. Не е измислен още перфектният закон, който още при първото внасяне да бъде такъв и да задейства така, че да не се нуждае от поправки.
    С тези няколко думи преминавам конкретно към конструкцията на закона и към текстовете, които считам, че са добри, и тези, които биха могли да бъдат изменени. Аз, разбира се, ще се спра основно на финансирането и на данъчното третиране на отрасъла, тъй като много от колегите, които се изказаха, се обръщаха и персонално към мен.
    Вижте, категорично съм на мнение, че отрасълът би могъл да бъде третиран данъчно преференциално, че отрасълът би могъл да донесе много ползи на нашето общество особено в преходната позиция, в която се намира нашата икономика. Но определено смятам, че принципът, който възприехме - поне в първата фаза на данъчната реформа да няма преференции за нито един отрасъл - би могъл да бъде спазен поне в следващите няколко години, докато нашата икономика премине през преходния период и докато стане ясно къде можем, къде е разумно да даваме преференции и къде ще свършат те своята работа. Това е основното - дали определени преференции биха могли да свършат работа или ще окажат точно обратното въздействие. Защото, ако трява да говорим за преференции, колкото и да съм пристрастен към туризма, тук веднага ще станат колеги, които ще направят предложения поне за още няколко отрасъла и ще бъдат абсолютно прави. Цялата българска икономика се нуждае от данъчна преференция, не само туризмът. Да не говорим за селското стопанство, да не говорим за други отрасли, които са много важни за нашата страна.
    Така че по въпроса за данъчните преференции аз все още продължавам да бъда скептично и песимистично настроен и мисля, че не е времето да мислим за това. Време е обаче да видим с какво можем да помогнем на туризма в осъществяването на тази дейност; време е да видим как може да се сложи ред и аз мисля, че този закон в общи линии го прави, въпреки че, пак ще кажа, има нужда от конкретизация и изменение на някои от текстовете.
    Не съм съгласен с колегата Нешев, който каза, че законът определя командно-административни методи. Напротив, законът се опитва да извади отрасъла от един изцяло командно-административен модел, защото до този момент всичко беше подчинено на министерството и въобще няма такива структури като Национален туристически съвет, като местни регионални туристически организации. Самото им въвеждане в закона вече е крачка напред. Друг е въпросът да помислим дали тази крачка е достатъчна. Но да бъде атакуван по този начин - че въвежда командно-административен модел - това, най-меко казано, говори, че някой не е чел закона.
    Аз мисля, че могат да бъдат дадени малко повече права на местните и регионални туристически организации. Това би отговаряло на духа, който искаме да наложим в управлението на този отрасъл. Още повече че така или иначе той ще стане почти 100 на сто частен. Това е в целия свят, без всякакво съмнение ще стане и у нас. А има и условия да бъде бързо реализирано.
    Но по отношение на лицензирането и по отношение на категоризирането аз няма да се съглася с колежката Дончева. Лицензиране има в целия свят. Даже ние имаме превод в комисията на испанския закон и искам да ви кажа, че там лицензирането е съпроводено с много високи финансови гаранции. Там не можеш да бъдеш туроператор, без да внесеш една огромна сума като гаранция, която стои именно в лицензионното ведомство.Защото ти не можеш да продаваш туристически продукт, без да си гарантирал, че продажбите от този туристически продукт в един момент няма да превърнеш в някаква пирамидална структура. А това, при положение, че няма такива гаранции, винаги би могло да стане от недобросъвестни търговски фирми.
    Така че лицензирането извън всякакво съмнение е необходимо. Лицензирането ще бъде въведено и аз мисля, че тук трябва да вървим в посока на засилване на мерките и изискванията, отколкото в посока на либерализация. В този отрасъл, пак казвам, в тази дейност цари един произвол, няма ред, няма правила. Лицензирането в цял свят има строг ред и правила в този отрасъл. Това важи също и за категоризирането. Много са строги изискванията и много са строги проверките и много са чести по отношение на това дали се спазват точно изискванията за определена категория.
    Така че аз ще внеса предложение в обратната посока на това, което каза колежката Дончева, защото който е решил да работи в този отрасъл, трябва да знае, че той се подчинява на изключително високи професионални изисквания и че приходите в този отрасъл зависят до голяма степен именно от реда, който трябва да бъде въведен и който трябва да бъде много строго контролиран. В тази връзка аз не виждам много ефективни структури по контрола, които да са въведени в този закон. Една национална структура не може добре да контролира регионални звена. Затова мисля, че би могло и в тази посока да се направи нещо.
    Това, което ми прави много приятно впечатление в този закон и което аз ще подкрепя, е финансирането с бюджетни средства на рекламирането на тази дейност. Най-интензивната и най-агресивната туристическа реклама в целия свят е туристическата. За туристическата реклама няма нито един почивен ден. И най-добрият туристически продукт, ако бъде загърбен от рекламна дейност, той просто губи своите пазарни позиции. А една от основните причини българският туристически продукт в последните години да губи позиции, наред, разбира се, с всички останали, е и липсата на единна туристическа рекламна стратегия или липсата на средства. Затова аз мисля, че посочените тук начини за финансиране на рекламата, нейното извеждане в едно национално ниво, едновременно с това въвеждането и на регионални рекламни кампании, би спомогнало до голяма степен ние да се придвижим към връщане и завземане на нови позиции в пазара на туризма в света.
    Така че в тази област аз мисля, че и на общинско, на регионално и на национално равнище източниците на финансиране, разходвани и по отношение на рекламата, и по отношение на други спомагателни дейности, са добре, точно и ясно регламентирани. Аз ги приветствам и ще ги подкрепя така, както са дадени в закона.
    Има, разбира се, пак ще подчертая, неща, които би трябвало да изправим, и неща, към които ще се върнем с конкретни предложения. Няма да се спирам по отделните текстове, тъй като на първо четене говорим по принцип за философията на закона, по принцип за неговата полезност, навременност и за това дали тази конструкция би могла с малки или по-големи промени да бъде приета. Аз считам, че би могла, мисля, че е навременна и ви призовавам да подкрепите на първо четене този закон. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Виждам заявка за три реплики. Първа вдигна ръка госпожа Янкова, след това господин Бойков и накрая госпожица Дончева.
    ДОРА ЯНКОВА (ДЛ): Господин председателю! Уважаеми господин Цонев, нормално е да Ви репликираме, защото Вие сте и председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол и винаги, когато се изказвате, това визира и поведението Ви като такъв.
    Едно притеснение. Вие, репликирайки Емилия Масларова, споделихте, че в Министерството на финансите нещо ще се направи по Закона за добавената стойност. Моля Ви да се ангажирате конкретно в залата, тъй като в изказването Ви прозвуча, че така ще бъде, че няма да има преференции за отраслите.
    Ако може да поясните конкретно Вашата позиция и да я изявите тук, от трибуната.
    И второ. Едно доближаване на моето и Вашето разбиране е, че финансовата политика в туризма не може да се изчерпи само със Закона за добавената стойност. Вие подкрепихте тези моменти в закона, които ги дава вносителят, но Вие в първата част на изказването си нюансирахте и други моменти, че Вие имате и друго разбиране към финансовата политика в туризма. Какво е то конкретно? Мисля, че това е един важен стопански отрасъл, касаещ бъдещето на страната ни. Какви са конкретните Ви разбирания за една по-широка финансова политика извън закона?
    На тези два въпроса, ако можете да отговорите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Янкова.
    Господин Иван Бойков има думата за втора реплика.
    ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев. Има два подхода в този тип дейност. Единият подход е лицензиране, а вторият подход е регистрационен и разрешителен режим. Поне това се предлага. Вие сте за лицензиране. По принцип лицензирате всичко.
    На пръв поглед това е начин, по който може да се въведе строг ред. Аз разбирам, че няма да приемете другия режим, който е по-либерален, но изниква вторият важен въпрос - кой лицензира. И тук може да се намери по-добър подход за хората, които лицензират. Защо не дадете тази функция на този Национален туристически съвет, който правите, а трябва лицензът да идва от министерство? Ами, вкарайте и субекти, които не са ангажирани пряко, конкретно и ясно с определен дял от управлението на туризма. Тогава може би ще има по-голяма прозрачност и ще се избегнат някои други неща.
    И второто, което искам да Ви кажа, това е, че не може със закон и да създавате по административен ред организация с идеална цел и да казвате, че това ще бъде структурата на туризма. В момента съществува Асоциация на туроператорите, международно призната. Тя къде е в тази схема? В момента съществува Асоциация на хотелиерите. Тя къде е в тази схема? И като направите сметка как композирате Националния туристически съвет и регионалните съвети, се получава, че държавата в лицето на чиновниците има повече от 50 на сто участие в този съвет. Ами, каква политика ще се води тогава? Ясно е, нали!
    В този смисъл са нашите реплики, че не може да създавате в момента със закон структура, която би трябвало да се създаде от пазарните субекти. Имате 80 на сто частна собственост и създавате върху нея със закон по административен ред управление. Няма да сработи тази система!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бойков.
    И за последна реплика думата има госпожица Татяна Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Все за въпросния разрешителен или регистрационен режим. И при регистрационния режим може да се постигне покриване на високи изисквания. Смисълът обаче за предпочитането на този режим е предварително да бъдат зададени тези изисквания и когато съответният човек, кандидатстващ за да получи въпросния документ, за да упражнява дейността си, ги покрие, държавата да е длъжна да му даде документ. Когато вие въведете лицензионен режим, обръщате тежестта и така един човек, който може да отговаря на всичките условия, по благоволението на държавния чиновник да не може да получи документа, така че ние сме за високи изисквания, но тези изисквания да бъдат изписани и ясни, и когато човек ги покрие, държавата да бъде длъжна да му даде документ. За това е въпросът, господин Цонев!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Дончева.
    За дуплика думата има господин Йордан Цонев.
    ЙОРДАН ЦОНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Благодаря и на колегите, че така активно ме репликират, което ме радва, защото законът ще стане по-добър.
    Аз не мисля, че се разминаваме с това, което казахте, колеги. Не мисля, че това не може да бъде отразено в конкретни текстове преди второто четене на закона. По тази именно причина аз ще подкрепя лично и удължаването на срока, но да отговоря конкретно на репликите.
    На госпожа Дора Янкова: госпожо Янкова, преференциите са едно, а изключването на туроператорството от системата на ДДС е съвсем друго. Това не е преференция, просто това, което се изнася, е освободено от данък добавена стойност. Казах, че туристическият продукт, като износ на услуга, попадна в забраната услугите да бъдат освобождавани при износ от данък добавена стойност. Аз пак подчертавам, че това беше направено с доброто намерение да спрат под формата на услуги да бъдат изнасяни огромни количества ДДС от бюджета. Тук е ангажиментът и на финансовото министерство, и нашият личен ангажимент да направим така, щото износът на туристическата услуга да се счита за износ и да бъде освободена.
    Когато говорим за данъците няма противоречие в това, което казах, и в моето виждане по въпроса. Когато обаче става дума за данъчни преференции, като преотстъпване на част от печалбата за инвестиране, примерно, като преференции в областта на другите данъчни закони, аз пак казвам, че съм скептично настроен и смятам, че преди да видим какво ще представлява отрасълът след неговото преструктуриране, преди да видим какви точно ще бъдат нуждите, мисля, че е рано да говорим за преференции по принцип.
    Общата финансова политика - това е много по-глобален въпрос, за да мога да отговоря в една дуплика.
    Лицензирането - лицензирането и в двете реплики и на колегата Бойков, и на колежката Дончева, беше поставено. Дали регистрационен или разрешителен режим или лицензионен - ами, вижте, тук доближаването на становищата ни е по отношение на това, че трябва да бъдат ясно и точно изписани изискванията и при спазване на тези изисквания да бъде задължен съответният орган, независимо кой ще е той, да дава съответния лиценз или съответното разрешение, съответната категория - по-висока или по-ниска. Аз съм за това и ще се постарая да направя предложения конкретни, за да са ясни точните изисквания и да е ясно, че при изпълнение на тези изисквания никой административен орган, министър или съвет не може да откаже лицензирането, но въпреки всичко мисля, че лицензирането и високите изисквания в този отрасъл са условие "сине ква нон" за неговото развитие. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Цонев.
    Господин Руси Статков има думата.
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, колеги! Знам, че разполагам и с малко време. Вече доста от нещата се казаха, обаче бих искал и аз към някои моменти, които считам за изключително важни, да насоча вашето внимание.
    Започвам с това, че наистина, когато ние обсъждаме на първо четене един законопроект, гледаме философията и основните идеи в него. В случая сме изключително затруднени, даже не само левицата, а виждам и колегите от мнозинството, защото господин Димитров например питаше какво значи "малък закон", какво "голям закон".
    Терминът, господин Димитров, е свързан с първоначални ангажименти да има и друг закон за развитието на туристическата индустрия. В този смисъл се употребява и това, но очевидно такъв няма да има. Поне такава информация получих последно от представител на министерството. Следователно, говорейки за философията на закона и слагайки такова заглавие: Закон за туризма, ние трябва наистина да отговорим в този закон на няколко неща.
    На първо място - очевидно не можем да забравяме, че ние се намираме в преход, че ние се намираме във валутен борд.
    На следващо място, говорейки за тези неща, не можем да изключим и преди всичко да не отбележим едно съвпадение, в това число и във Вашата "Програма 2001", че почти всички политически сили и не само политически, а обществени, а и хората в страната, виждат в отрасъла един от приоритетите, които трябва да изведат страната в по-добро състояние. Така че тези неща, в този вариант, който ни е предложен, липсват. Определено може да се направи такъв извод, защото докосването до тях или беглото споменаване не е решение на проблема.
    Мисля, че това, което се говори тук, е свързано с опита за държавно регламентиране, а не управление. Аз съм удовлетворен, че и колеги от СДС видяха, че не става дума и не трябва да се употребява думата "управление", а "държавно регулиране" и това е нещо като идея добро, но като реализация в този законопроект е изключително лошо.
    Аз даже това си мислех, че ако ние бяхме внесли този закон в миналия парламент, щяхме да имаме опониране от колегите на СДС, че едва ли не комунистите отново въвеждат командно-административната система, че отново нарушават пазара и т. н. Вие днес не чухте такива неща от нас. Напротив, видяхте, убедихте се, че ние не злоупотребяваме с вашите забележки, с противоречията между отделните министри или пък виждания. Държа да подчертая, че действително в това отношение законът наистина се нуждае от съвсем друга разработка на идеите, които са заложени в него, и да се избегнат много от нещата, стигащи до противоречие с Конституцията. Например, чл. 4, т. 1 противоречи на чл. 105, ал. 2 от Конституцията, поради изземане на правомощия на Министерския съвет. Даваме в ръцете на министъра на търговията и туризма изключителни правомощия, които наистина противоречат с Конституцията. И това не може да не е видяно от юристите, а пък ако не е видяно, значи сме на път и подценяваме Конституцията по повод и без повод.

    По-нататък, има нарушение и с други закони, например Закона за местното самоуправление. Аз очаквах от председателя на комисията да вземе отношение по този въпрос, но той го избегна. Ние отиваме на регламентация в противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Очевидно, повтарям, идеите, които залагаме, ако търсим наистина приоритетно развитие на този отрасъл, трябва да имат друг вид, в това число и за лицензирането.
    Очевидно проблемът, който се постави, според мен търпи коментар, от една страна, а именно начинът, по който се подхожда. Защото личи всеобхватност за лицензиране. Предложенията, които са направени например от Асоциацията на туристически агенции, е това да бъдат само организации, които да имат 100 на сто предмет на дейност туризъм, а не и за другите, за да се избегне една такава всеобхватност на администриране, която граничи с произвол и бюрокрация. Аз мисля, че трябва да се преразгледат вижданията по този въпрос, в това число на хората, които са внесли законопроекта.
    Разбира се, за лицензирането аз подкрепям колегата Цонев, че трябва да имаме изключително високи критерии. Мисля, че досегашната практика за срок на лицензиране от три години не е лоша. Напротив, сегашното предложение в законопроекта е да се отиде на безсрочен лиценз, което според мен противоречи и на изявените намерения, поне формално, от страна на вносителя. Струва ми се, че по отношение на лицензирането не трябва да се стига до абсурди. Отново ще си послужа с пример: когато на кметовете на общините се дава възможност да лицензират лагерите. Вярно е, че социалният туризъм го няма в този закон, но това не значи, че тази социална дейност, която е на общината, трябва да отива на лицензиране по този начин.
    И за нещо, като човек, който работи в Комисията по бюджет и финанси, изключително съм притеснен. Говорейки за преходния период, говорейки за отрасъла като приоритетен, аз не мога да не изразя неудовлетворение от идеите, заложени за финансова подкрепа в туризма. Вижте, ние говорим за това, че действително имаме дадености. Но същевременно хората имат проблеми. Как да бъдат подпомогнати? Не за да бъде разписано буквално, а като идеи. Как ще развиваме семейния туризъм, селския туризъм без финансова подкрепа в това отношение? А имаме изключително големи възможности. Говорим за алтернативна заетост.
    И аз отново подчертавам: виждам различия във философиите, които се предлагат по отделни законопроекти от колегите от СДС, и то крещящо различие. Ето тук е мястото за алтернативната заетост и то за финансирани програми - национални и регионални програми. Страшно съм обезпокоен от това, което става с ДДС. Финансовият министър говори едно, министърът на търговията и туризма - друго, днес някои от нашите колеги възвеличиха колегата Цонев повече, отколкото трябва - аз не искам да го засягам, - но очевидно всички тези неща говорят за страшно различни виждания в това отношение.
    И оттук моят извод: ние наистина не можем като Народно събрание да гласуваме механично, без да е изчистена философията, без да са ясни основните идеи и начинът на реализацията им. В този смисъл аз не мога да приема този закон в този му вид. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Статков.
    Други изказвания няма.
    По реда на постъпването най-напред поставям на гласуване законопроекта за туризма, внесен от Министерския съвет.
    Гласували 169 народни представиттели: за 111, против 34, въздържали се 24.
    Законопроектът за туризма, внесен от Министерския съвет, е приет на първо гласуване.
    Поставям на първо гласуване законопроекта за туризма, внесен от народния представител Арлин Антонов.
    Гласували 164 народни представители: за 16, против 45, въздържали се 103.
    Законопроектът на господин Арлин Антонов не е приет на първо гласуване.
    Половин час почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Следващата точка от седмичната ни програма е:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ГРУЗИЯ.
    Има думата госпожица Виктория Василева да прочете становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
    ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

    "Становище
    относно проект за Закон N 802-02-12 за
    ратифициране на Консулска конвенция между
    Република България и Грузия,
    внесен от Министерския съвет на 19 март 1998 г.

    На свое заседание от 26 март 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разглежда проект за Закон за ратифициране на Консулска конвенция между Република България и Грузия, подписана на 15 декември 1997 г. в София, и прие следното становище:
    1. Консулската конвенция между Република България и Грузия има важно значение за изграждането на българо-грузинските консулски отношения на договорноправна основа.
    2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира конвенцията по т. 1.

    Председател: Асен Агов"

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Василева.
    Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Предстоят гласувания.
    Има ли изказвания по законопроекта? Няма.
    Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Консулска конвенция между Република България и Грузия.
    Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    За процедурно предложение има думата госпожица Виктория Василева.
    ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! На основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам ратификацията да бъде гледана и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Противно становище има ли?
    Моля да гласувате процедурното предложение на госпожица Василева.
    Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
    Предложението е прието.
    Моля да докладвате закона на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

    "ЗАКОН
    за ратифициране на Консулска конвенция между
    Република България и Грузия

    Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Грузия, подписана на 15 декември 1997 г. в София."

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Няма желаещи за изказване.
    Поставям на гласуване заглавието на закона и член единствен.
    Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
    Заглавието и член единствен, а с това и целият Закон за ратифициране на Консулска конвенция между Република България и Грузия е приет.

    Трета точка от седмичната ни програма е:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА КЪМ ДОГОВОРА ЗА АНТАРКТИКА.
    Водеща комисия е Комисията по опазване на околната среда и водите.
    Има думата госпожа Росица Тоткова да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

    "Становище
    на Комисията по опазване на околната среда
    и водите относно законопроект за
    ратифициране на Протокола за опазване на
    околната среда към Договора за Антарктика
    N 802-02-13, внесен от Министерски съвет на
    19 март 1998 г.

    На свое редовно заседание на 25 март 1998 г. Комисията по опазване на околната среда и водите разгледа внесения от Министерски съвет законопроект за ратифициране на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика.
    От страна на вносителя на заседанието присъстваха господин Альоша Неделчев, началник-отдел "Международно право" в Министерството на външните работи, и госпожа Мариана Лукова, заместник-министър на околната среда и водите, които представиха законопроекта, а също представители на Българското дружество за защита на птиците госпожа Ирина Костадинова и господин Стефан Аврамов.

    Комисията приема мотива на вносителя, че присъединяването на България към този Протокол е израз на траен интерес, насочен към пълноправно международно сътрудничество в района на Антарктика.
    Присъединяването ни към Протокола за опазване на околната среда представлява едно от главните предварителни условия за получаване на консултативен статут към Договора за Антарктика.
    С Решение N 390 на Министерския съвет от 1997 г. Министерството на външните работи е предприело необходимите стъпки за получаване на такъв статут на Антарктика. За да се реализира тази цел е нужно приемането на внесения законопроект.
    Ето защо, след проведения дебат, Комисията по опазване на околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика, внесен от Министерския съвет.
    Становището на комисията е подкрепено единодушно с 10 гласа.
    Председател на
    комисията: (п) Лъчезар Тошев."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
    Има думата госпожица Виктория Василева да докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
    ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    относно проект за закон N 802-02-13 за ратифициране
    на Протокола за опазване на околната среда към
    Договора за Антарктика, внесен от Министерския съвет
    на 19 март 1998 г.

    На свое заседание от 26 март 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика, и прие следното

    С Т А Н О В И Щ Е:

    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика, подписан в Мадрид на 4 октомври 1991 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожица Василева.
    Има думата за изказване господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (ДЛ): Благодаря Ви, господин председател. Подкрепяйки така и одобрявайки напълно внесеното предложение от страна на правителството, смятам, че ние с голяма радост трябва да приемем тези стъпки към включването ни в антарктическото семейство. Защото фактически България още от 20 години е започнала да прави стъпките си в тази насока и благодарение на Антарктическия институт и на ежегодните експедиции на университетския колега Пимпилев ние присъстваме фактически в това семейство.
    Хубаво е, че днес правителството предлага на нашето внимание този договор за ратификация, който е предварително условие и за приемането ни като консултативен член в Споразумението от Монтевидео.
    Просто исках да кажа колко навреме и удачно е, че приемаме този акт. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Миков.
    Има ли други желаещи за изказване? Няма.
    Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика.
    Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Има думата за процедурно предложение господин Рафаилов.
    ПЕТЪР РАФАИЛОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, с оглед на изразените мнения и естеството на предложението на законопроекта, правя процедурно предложение да приемем законопроекта и на второ гласуване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
    Моля да гласувате процедурното предложение на господин Петър Рафаилов.
    Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
    Предложението е прието.
    Моля госпожа Тоткова да докладва законопроекта за второ четене.
    ДОКЛАДЧИК РОСИЦА ТОТКОВА:

    "З А К О Н
    за ратифициране на Протокола за опазване на
    околната среда към Договора за Антарктика

    Член единствен. Ратифицира Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика, подписан на 4 октомври 1991 г. в Мадрид."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
    Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
    Моля да гласувате за заглавието и член единствен на законопроекта.
    Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
    Законът за ратифициране на Протокола за опазване на околната среда към Договора за Антарктика е приет на второ гласуване.

    Преминаваме към точка четвърта от седмичната програма:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО БЕЗОПАСНОСТТА НА ПЕРСОНАЛА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И НА АСОЦИИРАНИЯ ПЕРСОНАЛ.
    Водеща е Комисията по външна и интеграционна политика.
    Има думата госпожица Василева да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    относно проект за закон N 802-02-14 за ратифициране
    на Конвенцията относно безопасността на персонала на
    Организацията на обединените нации и на асоциирания
    персонал, внесен от Министерския съвет на
    25 март 1998 г.

    На свое заседание от 2 април 1998 г. Комисията по външна и интеграционна политика разгледа проект за закон за ратифициране на Конвенцията относно безопасността на персонала на Организацията на обединените нации и на асоциирания персонал и прие следното

    С Т А Н О В И Щ Е:

    1. Присъединяването на Република България към Конвенцията относно безопасността на персонала на Организацията на обединените нации и на асоциирания персонал, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1994 г., както и нейното скорошно влизане в сила е от съществено значение за защитата на членовете на военните, полицейските и гражданските длъжностни лица, участващи в поддържането и възстановяването на международния мир и сигурност.
    2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон конвенцията по т. 1".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно безопасността на персонала на Организацията на обединените нации и на асоциирания персонал.
    Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Има думата за процедура госпожица Василева.
    ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
    Моля да гласувате за процедурното предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в днешното заседание.
    Гласували 114 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Ще помоля госпожица Василева да докладва законопроекта за второ гласуване.
    ДОКЛАДЧИК ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА:

    "ЗАКОН
    за ратифициране на Конвенцията относно безопасността на персонала на Организация на обединените нации и на асоциирания персонал

    Член единствен. Ратифицира Конвенцията относно безопасността на персонала на Организацията на обединените нации и на асоциирания персонал, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1994 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожице Василева.
    Има ли изказвания? Няма.
    Моля да гласувате заглавието и член единствен на закона.
    Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
    Законът за ратифициране на Конвенцията относно безопасността на персонала на Организацията на обединените нации и на асоциирания персонал е приет.

    Точка пета от седмичната програма е:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА НАБЛЮДАТЕЛНИ УЧЕБНО-ТРЕНИРОВЪЧНИ ПОЛЕТИ ПРЕЗ 1998 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДГОТОВКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА "ОТКРИТО НЕБЕ".
    Становище има на Комисията по национална сигурност и на Комисията по външна и интеграционна политика.
    Преди това господин Лучников има думата за процедурно предложение.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Предлагам по тази точка пета от дневния ред да бъде допуснат в залата полк. Людмил Лилов, началник отдел "Открито небе" в управление "Контрол върху въоръженията" на Генералния щаб. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Лучников. Противно становище има ли? Няма.
    Моля да гласувате процедурното предложение на господин Лучников.
    Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
    Предложението е прието.
    Моля да поканите полк. Лилов в залата.
    Сутринта задочно поздравихме господин Юнал Лютфи, сега той е тук, нека да го поздравим още един път с рождения му ден. (Ръкопляскания.)
    ЮНАЛ ЛЮТФИ (ОНС, от място): Благодаря много!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля господин Иван Глушков да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЛУШКОВ:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    ОТНОСНО: Проект за решение за даване на разрешение за провеждане на наблюдателни учебно-тренировъчни полети през 1998 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе", N 802-03-6, внесен от Министерския съвет на 03.04.1998 г.
    Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да приеме следното

    Р Е Ш Е Н И Е:

    Във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе" разрешава:
    1. Провеждането на наблюдателни учебно-тренировъчни полети с военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение, с 20 невъоръжени военнослужещи от Българската армия на борда, над територията на Федерална република Германия - от 21 септември до 2 октомври 1998 г.; над територията на Румъния - от 13 до 17 април 1998 г.; над територията на Република Турция - от 21 до 25 юни 1998 г. и над територията на Съединените американски щати - от 23 юли до 2 август 1998 г.
    2. Участието на 7 невъоръжени военнослужещи от Българската армия като представители на полета от Република България в наблюдателен учебно-тренировъчен полет над територията на Руската федерация - на борда на руски военен самолет по договора "Открито небе" - от 18 до 22 май 1998 г.
    3. Провеждането на наблюдателни учебно-тренировъчни полети над територията на Република България на военен самолет ОС-135В на Военновъздушните сили на Съединените американски щати без въоръжение, с 30 невъоръжени военнослужещи на борда - от 1 до 5 юни 1998 г. и на военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Румъния без въоръжение, с 20 невъоръжени военнослужещи на борда - от 3 до 7 август 1998 г.
    4. Участието в наблюдателни учебно-тренировъчни полети над територията на Република България на борда на военен самолет Ан-30 на Военновъздушните сили на Република България на 8 невъоръжени военнослужещи като представители на полета от Република Турция - от 16 до 20 юни 1998 г.; на 8 невъоръжени военнослужещи като представители на полета от Руската федерация - от 9 до 10 април 1998 г. и на 18 невъоръжени военнослужещи като представители на полета от Федерална република Германия - от 27 април до 8 май 1998 г."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иван Глушков.
    Господин Асен Агов ще докладва становището на Комисията по външна и интеграционна политика.
    ДОКЛАДЧИК АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю! Комисията по Външна и интеграционна политика разгледа мотивите на правителството за даване на разрешение за провеждане на наблюдателни учебно-тренировъчни полети през 1998 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе", внесен от Министерския съвет на 3 април 1998 г.
    Господин председателю, ще ми разрешите да не повтарям текста, който беше изложен от Комисията по национална сигурност.
    Становището на Комисията по външна и интеграционна политика е идентично със становището на Комисията по национална сигурност и аз предлагам то да бъде гласувано на първо четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.
    Има ли изказвания? Няма.
    Поставям на гласуване и то на едно четене, защото това е проект за решение, проектът за решение, който господин Глушков прочете, за даване на разрешение за провеждане на наблюдателни учебно-тренировъчни полети през 1998 г. във връзка с подготовката на Република България за изпълнение на договора "Открито небе", внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
    Решението е прието.
    Благодаря Ви, полковник Лилов, за участието.
    Точка шеста от днешната програма е:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
    Не виждам председателя на Комисията по икономическата политика господин Никола Николов. Кой ще докладва законопроекта?
    За процедура давам думата на госпожа Николова.
    ДАНИЕЛА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да гласуваме в залата да присъстват господин Мариус Цоков, председател на Комитета по стандартизация и метрология, господин Иван Темнисков, главен секретар на Комитета по стандартизация и метрология, и госпожа Елина Георгиева, главен юрисконсулт на Комитета по стандартизация и метрология.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли противно становище? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от госпожа Даниела Николова, да бъдат поканени в залата господин Мариус Цоков, господин Иван Темнисков и госпожа Елина Георгиева.
    Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
    Моля квесторите да поканят господата Цоков, Темнисков и госпожа Георгиева в залата.
    Има думата господин Никола Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:

    "СТАНОВИЩЕ
    по законопроект N 802-01-8 от 20 февруари 1998 г.
    за измерванията, внесен от Министерския съвет за
    второ четене

    На заседанията си, проведени на 25-и и 26 март 1998 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за измерванията, постъпилото писмено предложение от народен представител, както и направените предложения по време на дискусията.
    Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди законопроекта за измерванията."
    Комисията по икономическата политика предлага заглавието на закона да бъда "Закон за измерванията".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господата Клайн и Иванов са оттеглили предложението си за изменение на заглавието на закона.
    Поставям на гласуване заглавието на закона: "Закон за измерванията".
    Гласували 117 народни представители: за 117, против няма, въздържали се няма.
    Заглавието на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава първа - "Общи положения".
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: По заглавието на глава първа има ли бележки?
    Моля, гласувайте заглавието на глава първа.
    Гласували 110 народни представители: за 110, против няма, въздържали се няма.
    Заглавието на глава първа е прието.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, които възникват при осигуряване на единството, проследимостта и точността на измерванията на единиците на величините, управлението и контрола на дейностите, свързани с измерванията."
    Предложението на господата Клайн и Иванов е оттеглено.
    Предложение на народния представител Иван Бойков:
    Текстът на чл. 1 се изменя така:
    "Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, които възникват при осигуряване на единството, проследимостта и точността на измерванията с единиците на величините, управлението и контрола на дейностите, свързани с измерванията."
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков го няма в залата.
    Освен един предлог "на", който е заменен с предлога "с" друга разлика не виждам, но ще поставя на гласуване предложението на господин Бойков, което не е подкрепено от комисията.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз се извинявам, че ще направя коментар, обаче този предлог е изключително важен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Значи има смисъл в цялата работа и затова комисията не го е подкрепила.
    Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател! Правя тази забележка, тъй като много често при второ гласуване на законопроектите се предлагат много дълги текстове, голяма част от които преповтарят оригиналния текст.
    За да имаме яснота за това какво гласуваме, хубаво е предложенията за изменения точно да фиксират какво изменят. Тук само един предлог "на" се заменя с предлога "с". Ако беше казано да се смени предлогът "на" с предлога "с", за всички щеше да бъде ясно.
    Това, първо, губи много време и създава неяснота.
    Затова моето изказване е молба към председателите на комисиите при редактиране на такива предложения да имат предвид това обстоятелство. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Подкрепям молбата на господин Сендов, защото сега се наложи и двамата да четем ред по ред, дума по дума, за да търсим разликата, което не е съвсем редно.
    Поставям на гласуване предложението на господин Иван Бойков.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 34, против 46, въздържали се 37.
    Предложението не се приема.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Поставям на гласуване чл. 1 така, както е предложен от вносителя.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
    Член 1 е приет.

    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 2. Законът има за цел да предпази от вредни въздействия живота и здравето на хората, околната среда, животните и растенията, както и физическите и юридически лица от материални щети, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от измерванията."
    Предложение на народния представител Александър Хаджийски - в чл.2 се прави следното допълнение: след думите "има за цел" се добавя "да опази националните интереси и" и текстът продължава.
    Комисията по икономическата политика приема предложението.
    Предложение на народните представители Едуард Клайн и Иван Иванов - текстът на чл. 2 се изменя така:
    "Чл. 2. Законът има за цел да защитава хората, околната среда, животните и растенията от вредни въздействия поради неправилни измервания.".
    Комисията по икономическата политика приема предложението.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "Чл. 2. Законът има за цел в съответствие с националните интереси, да предпазва и защитава от вредни въздействия живота и здравето на хората, околната среда, животните и растенията, както и физическите и юридически лица от материални щети, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от измерванията."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вносителите на предложения желаят ли думата? Господин Клайн ми направи знак, че приема предложения от комисията текст.
    Подлагам на гласуване чл. 2 така, както беше докладван от председателя на комисията господин Николов.
    Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
    Член 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 3. В Република България се използват единиците на величините от Международната система единици SI."
    Има едно оттеглено предложение и Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 3 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
    Член 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 4. Наименова-нията, определенията и означенията на единиците на величините са посочени в Българските държавни стандарти."
    Има едно оттеглено предложение.
    Предложение от народния представител Иван Бойков - текстът на чл. 4 се изменя така:
    "Чл. 4. Наименованията, определенията и означенията на единиците на величините са определени с Българските държавни стандарти."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков и днес ще ни създава проблеми с предлозите. И тук става дума за заместване на предлога "в" с предлога "с". Иска ли господин Бойков да обоснове предложението си?
    ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Не искам да Ви създавам проблеми, господин председател, и затова оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Бойков няма да ни създава проблеми и си оттегля предложението.
    Поставям на гласуване чл. 4 така, както е предложен от вносителя.
    Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
    Член 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 5. Единиците на величините се възпроизвеждат, съхраняват и предават от национални и/или международни еталони."
    Предложение на народните представители Едуард Клайн и Иван Иванов - в чл. 5 отпадат думите "национални и/или международни".
    Комисията по икономическата политика приема предложението.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "Чл. 5. Единиците на величините се възпроизвеждат, съхраняват и предават от еталони."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате за чл. 5 така, както е предложен от комисията.
    Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
    Член 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 6. За използване в Република България се допускат само утвърдени по този закон еталони."
    Предложение на народните представители Едуард Клайн и Иван Иванов - чл. 6 се изменя така:
    "Чл. 6. В Република България се допускат за използване само утвърдени по този закон еталони."
    Комисията по икономическата политика приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Фактически господата Клайн и Иванов са предложили една по-добра редакция. Комисията я е приела.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 6.
    Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
    Член 6 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 7. Само средствата за измерване с положителен резултат от метрологичен контрол се допускат за използване:
    1. в здравеопазването за профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация, за производство, анализ и контрол на лекарствени средства;
    2. при контрол и осигуряване на радиационната, ядрената, транспортната и пожарната безопасност и охраната на труда;
    3. при измервания, свързани с търговски сделки, с плащания, данъчни, митнически, акцизни и пощенски облагания;
    4. при контрол и оценяване на съответствието с изискванията за безопасност на продукти;
    5. при контрол на състоянието на околната среда;
    6. при извършване на експертизи;
    7. за контрол на сигурността на съобщенията;
    8. за осигуряване на сигурността и отбраната на страната."
    Предложение на народния представител Александър Хаджийски - в чл. 7 се прави следното изменение:
    1. Точка 6 се заличава.
    2. Досегашните точки 7 и 8 стават съответно точки 6 и 7.
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Предложение на народния представител Йордан Нихризов - чл. 7 да добие вида:
    "Чл. 7. (1) На задължителен държавен метрологичен контрол подлежат средствата за измерване:
    1. в здравеопазването за профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация, за производство, анализ и контрол на лекарствени средства;
    2. при контрол и осигуряване на радиационната, ядрената, транспортната и пожарната безопасност и охраната на труда;
    3. при измервания, свързани с търговски сделки, с плащания, данъчни, митнически, акцизни и пощенски облагания;
    4. при контрол и оценяване на съответствието с изискванията за безопасност на продукти;
    5. при контрол на състоянието на околната среда;
    6. при извършване на експертизи;
    7. за контрол на сигурността на съобщенията;
    8. за осигуряване на сигурността и отбраната на страната.
    (2) Само средствата за измерване с положителен резултат от метрологичния контрол по ал. 1 се допускат за използване."
    В последващите членове 16, 30, 34, 35, 36, 43, 51, 53, 65, 66, 67, 68, 71, където се цитира "чл. 7", да се посочи "чл. 7, ал. 1."
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Предложението на господата Клайн и Иванов е оттеглено.
    Предложение на народния представител Александър Праматарски - в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точка 3 се изменя така:
    "3. при измервания, свързани с търговски сделки, с плащания, с данъчни, митнически и акцизни облагания и с пощенски тарифи;".
    2. Точка 7 се изменя така:
    "7. в далекосъобщенията;".
    Комисията по икономическата политика приема предложението.
    Предложение на народния представител Иван Бойков - чл. 7, т. 3 се изменя така:
    "3. при измервания, свързани с търговски сделки и плащания, с данъчни, митнически и акцизни облагания и с пощенски тарифи;".
    Комисията по икономическата политика приема това предложение.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "Чл. 7. Само средства за измерване с положителен резултат от метрологичен контрол се допускат за използване:
    1. в здравеопазването за профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация, за производство, анализ и контрол на лекарствени средства;
    2. при контрол и осигуряване на радиационната, ядрената, транспортната и пожарната безопасност и охраната на труда;
    3. при измервания, свързани с търговски сделки, с плащания, с данъчни, митнически и акцизни облагания и с пощенски тарифи;
    4. при контрол и оценяване на съответствието с изискванията за безопасност на продукти;
    5. при контрол на състоянието на околната среда;
    6. при извършване на експертизи;
    7. в далекосъобщенията;
    8. за осигуряване на сигурността и отбраната на страната."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Николов.
    Господин Александър Хаджийски има предложение, което не е прието от комисията, но не го виждам в залата, за да аргументира предложението, но аз ще го поставя на гласуване.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 19, против 29, въздържали се 73.
    Предложението на господин Хаджийски не се приема.
    Следващото предложение е на господин Нихризов. Той е в Литва и не може да го защити, но аз ще го поставя на гласуване. Комисията не го е подкрепила.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 8, против 37, въздържали се 72.
    Предложението на господин Нихризов не се приема.
    Следващите предложения са приети.
    По предложения от комисията текст иска да вземе отношение господин Иван Бойков.
    ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам редакционна бележка. Става въпрос за чл. 7, т. 7. Ние сме написали "далекосъобщенията" и сме стеснили неправилно обхвата. Според мен трябва да бъде "в съобщенията". Мисля, че и господин Николов ще ме подкрепи, още повече, че и предложението на вносителите е за "съобщенията". Моля тази поправка да бъде приета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Едуард Клайн има думата.
    ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да предложа малка редакционна поправка в чл. 7, т. 1 - изброяването на различните раздели на здравеопазването, където се допускат за използване такива средства за измерване. Тъй като те са на две части, предлагам пред думите "за производство" да се добави "както и" и текстът да стане: "В здравеопазването за профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация, както и за производство, анализ и контрол на лекарствени средства", тъй като втората група е сравнително отделена. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
    Виждам, че комисията възприема тези две редакционни поправки и ще поставя на гласуване чл. 7 така, както е предложен от Комисията по икономическата политика с двете редакционни поправки: първата е в т. 1, като след думата "рехабилитация" се добавя "както и", а втората - в т. 7: не "далекосъобщенията", а само "съобщенията".
    Моля гласувайте!
    Гласували 112 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 6.
    Член 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 8. Точността на измерванията се осигурява от лицата, които притежават и/или използват средства за измерване."
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Поставям на гласуване чл. 8, както е предложен от вносителя.
    Гласували 127 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 6.
    Член 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Глава втора. Органи на управление".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по наименованието на главата? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
    Названието на глава втора е прието.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 9. (1) Председателят на Комитета по стандартизация и метрология осъществява държавното управление при осигуряване единството на измерванията в Република България, като:
    1. ръководи и координира дейността на Националния център по метрология и на дирекция "Мерки и измерителни уреди";
    2. изпълнява и организира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от членството й в международните органи и в организации по метрология;
    3. дава методически указания във връзка с осигуряване на единството, проследимостта и точността на измерванията;
    4. лицензира лица за извършване на проверка на определени типове средства за измерване;
    5. утвърждава националните еталони на производните единици на величините от Международната система единици SI.
    (2) Комитетът по стандартизация и метрология публикува в официалното си издание информация за националните еталони, за одобрените типове средства за измерване, за лицата, получили разрешение за ремонт на средства за измерване, и за лицата, лицензирани по чл. 43."
    Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
    Чл. 9 се изменя така:
    1. Създава се нова ал. 1:
    "(1) Председателят на Комитета по стандартизация и метрология се назначава от Министерския съвет".
    2. Досегашната ал. 1 става ал. 2.
    3. Досегашната ал. 2 се заличава.
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Предложение на народния представител Йордан Нихризов...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттеглените предложения не е необходимо да се четат.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Иван Бойков:
    Чл. 9, ал. 1, т. 3 се изменя така:
    "3. издава методически указания във връзка с осигуряване на единството, проследимостта и точността на измерванията".
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Александър Хаджийски отсъства. Някой подкрепя ли направените от него предложения? Няма.
    Моля да гласувате предложението на Александър Хаджийски, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 7, против 28, въздържали се 86.
    Предложението на народния представител Александър Хаджийски не се приема.
    Следващото предложение е на народния представител Иван Бойков. Желаете ли да го подкрепите? Заповядайте.
    ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е в смисъл, че исках тези указания да се издават писмено. Има бюлетин на Комитета по стандартизация. Да не ги дава, а да ги издава. В този смисъл е моето предложение, но не знам защо не се прие. Може би защото малко се стеснява кръгът на начина, по който се дават тези методически указания. Аз няма какво повече да кажа. Основното беше, че трябва да се дават писмени указания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Николов има думата по този въпрос.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Не сме приели предложението на господин Бойков, защото ал. 2 точно това касае - издаването на определената информация, която трябва да служи за ориентация в еталоните и в средствата, които подлежат на окачествяване.
    ИВАН БОЙКОВ (ЕЛ, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Бойков. Има думата господин Иван Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 69, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание си позволявам да направя една редакционна бележка. Касае се за чл. 9, ал. 1, т. 1. Наименованието на дирекцията, както е предложена от вносителя, е "Мерки и измерителни уреди". Предлагам на почитаемите народни представители дирекцията да бъде преименувана "Мерки и измервателни уреди".
    Знаем много добре, че съгласно мнението на Института по литература към Българската академия на науките "измерителни" и измервателни" са дублети. Но считам, че традициите на българския книжовен език изискват, както се казва "измерване", така и уредите да се именуват "измервателни уреди".
    В подкрепа на това искам да отбележа, че в момента научната литература, издавана на български език, изцяло се подчинява на това правило. Не само учебниците, но и всички научни статии и монографии използват наименованието "измервателни уреди". Благодаря
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз благодаря. Присъединявам се към това предложение, но трябва да чуем все пак тези, които ще го ползват най-много. Има думата господин Цоков от Комитета по стандартизация и метрология.
    МАРИУС ЦОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително това беше спорен текст в експертната група в комитета. По принцип ние даже писмо отправихме до БАН. Те ни казаха, че двете думи са равностойни и можем да използваме "измерителни" или "измервателни" уреди. Нашите съображения са били, че "измерителни" е по-къса дума. Това не може да е сериозен аргумент, разбира се. Така че някои съществени съображения нямаме. Както прецените вие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Панев.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Клайн приведе пример в областта на техническата литература. Аз ще приведа пример в областта на физиката, на точните науки.
    Беше време, наистина така беше, въведе се думата "измерителен". Нейната гносеология е от "измерять", "измерительный". И това е русизъм. Точното съответстващо на действието название в случая е "измервателен". Подкрепям предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Във физическата практика се използва "измервателен"?
    ГЕОРГИ ПАНЕВ: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можем ли да смятаме, че има съгласие по граматическата страна на въпроса - "мерки и измервателни уреди"? Няма възражения.
    Моля да гласувате съдържанието на чл. 9, както е предложено от комисията, с тази корекция - "мерки и измервателни уреди".
    Никак не обичам, когато броят на гласувалите е под половината от общия брой, въпреки че днес кворумът беше нисък. Моля квесторите все пак да поканят народните представители да влязат и да гласуват.
    Гласували 111 народни народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
    Член 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 10. (1) Комитетът по стандартизация и метрология е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет.
    (2) Председателят на Комитета по стандартизация и метрология се назначава от Министерския съвет."
    Предложение на народния представител Александър Хаджийски:
    В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В текста на ал. 1 се добавя ново изречение: "Той организира дейностите по осигуряване на единството, проследимостта и точността на измерванията и упражнява контрол върху тези дейности в Република България".
    2. Създава се нова ал. 2.
    "(2) Комитетът по стандартизация и метрология обнародва в официалното си издание информация за националните еталони, за одобрените типове средства за измерване, за лицата, получили разрешение за ремонт на средства за измерване, и на лицата, лицензирани по чл. 43."
    3. Досегашната ал. 2 се заличава.
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Предложението на народния представител Йордан Нихризов се оттегля.
    Предложение на народния представител Александър Хаджийски: чл. 9 става чл. 10, а чл. 10 - съответно чл. 9. Това е свързано с предното му предложение.
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Предложение на Комисията по икономическата политика: подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на народния представител Александър Хаджийски не се приема от комисията.
    Моля, гласувайте предложението на господин Хаджийски. Става въпрос за текста, след това ще гласуваме за размяна на номерацията.
    Гласували 117 народни представители: за 15, против 28, въздържали се 74.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение на господин Александър Хаджийски има смисъл, ако беше прието неговото първо предложение. При това положение няма да го гласуваме.
    Моля да гласувате съдържанието на чл. 10 така, както се предлага от комисията.
    Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
    Член 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 11. (1) Към Комитета по стандартизация и метрология се създават Национален център по метрология и Дирекция "Мерки и измервателни уреди" с териториални поделения към нея.
    (2) Националният център по метрология и Дирекция "Мерки и измервателни уреди" са юридически лица на бюджетна издръжка.
    (3) Председателят на Комитета по стандартизация и метрология определя районите на териториалните поделения на Дирекция "Мерки и измервателни уреди".
    (4) Председателят на Комитета по стандартизация и метрология назначава директорите на Националния център по метрология и на Дирекция "Мерки и измервателни уреди" и утвърждава правилници за структурата на дейността им.
    Има предложение на господата Едуард Клайн и Иван Иванов, което е оттеглено.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 11? Няма.
    Моля да гласувате предложения текст.
    Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
    Член 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 12. Националният център по метрология:
    1. създава и усъвършенства системата от национални еталони;
    2. определя реда и методите за предаване на единиците чрез националните йерархични схеми;
    3. одобрява и регистрира типовете средства за измерване и извършва експертиза на средства за измерване."
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 12? Няма.
    Моля да гласувате съдържанието на чл. 12.
    Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
    Член 12 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 13. Дирекция "Мерки и измервателни уреди":
    1. извършва проверка и експертиза на средствата за измерване, осъществява метрологичен контрол на предварително опакованите количества продукти и контрол по чл. 50;
    2. обобщава и анализира резултатите от контрола по т. 1 и представя отчет за това в Комитета по стандартизация и метрология;
    3. издава разрешения за извършване на ремонт на средства за измерване."
    Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
    Член 13, т. 1 да добие вида:
    "1. извършва проверка и експертиза на средствата за измерване и осъществява метрологичен контрол."
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    И едно оттеглено предложение има на господата Клайн и Иванов.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    По предложението на Йордан Нихризов? Няма бележки.
    Моля да гласувате предложението на народния представител Йордан Нихризов, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 112 народни представители: за 28, против 10, въздържали се 74.
    Предложението на Йордан Нихризов не се приема.
    Моля да гласувате съдържанието на чл. 13, като, както прочете председателят на комисията, ще бъде "Мерки и измервателни уреди".
    Господин Цоков иска думата. Отменете гласуването!
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Още едно редакционно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: В т. 3 - "издава разрешения за извършване на ремонт на средства за измерване" - да стане: "издава лицензия за извършване на ремонт на средства за измерване", защото този термин е употребен по-нататък в текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "издава лицензия", вместо "разрешения". В единствено число, женски род.
    РЕПЛИКА ОТ СДС: Лиценз!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Лиценз! Издава лиценз, в мъжки род. И "измерителни" става "измервателни".
    Моля да гласувате чл. 13 с тези корекции.
    Доколкото знам, предпочита се женският род в нашите преводи.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Лицензия" е.
    РЕПЛИКИ ОТ СДС: Лиценз!
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Много филологически станаха споровете по този закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали женски род обикновено се предпочита?
    Значи гласуваме с "лицензия". Господин Корнезов каза, че в Закона за Българската народна банка се използва терминът "лицензия".
    Гласували 113 народни представители: за 104, против 9, въздържали се няма.
    Член 13 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 14. (1) Към Комитета по стандартизация и метрология се създава Национален съвет по метрология като консултативен орган.
    (2) Националният съвет по метрология се състои от представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на търговията и туризма, Министерството на отбраната, Министерството на промишлеността, Комитета по енергетика, Комитета по пощи и далекосъобщения и на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. В Националния съвет по метрология могат да участват представители на висши училища, Българската академия на науките и други лица и организации.
    (3) Националният съвет по метрология приема Правилник за дейността си и избира председател и заместник-председател.
    (4) Организационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет по метрология се осигурява от Комитета по стандартизация и метрология."
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    Има и оттеглено предложение.
    "Чл. 15. Министрите и ръководителите на ведомства организират дейностите по осигуряване на единството, проследимостта и точността на измерванията в ръководените от тях юридически лица, като спазват дадените от Комитета по стандартизация и метрология методически указания."
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 16. Министерствата, ведомствата и лицата, които използват средства за измерване в случаите по чл. 7, оказват съдействие на служителите от Комитета по стандартизация и метрология, от Националния център по метрология и от Дирекция "Мерки и измервателни уреди" при изпълнение на служебните им задължения."
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дотук. По чл. 14 до 16 има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате, като, както приехме, "измерителни" се замества с "измервателни".
    Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
    Членове 14, 15 и 16 са приети.
    Глава трета - "Еталони" - заедно с чл. 17, ако обичате.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ:
    "Глава трета
    EТАЛОНИ
    Чл. 17. Единиците на величините се предават на средствата за измерване чрез калибриране от еталони, които са подредени в национални или местни йерархични схеми".
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по текста? Няма.
    Моля да гласувате заглавието на Глава трета и съдържанието на чл. 17.
    Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
    Член 17 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 18. (1) Еталоните, които възпроизвеждат единиците на величините с най-висока за страната точност, се утвърждават като национални еталони.
    (2) При унищожаване или повреда на национален еталон като национален еталон се използва следващият по йерархичната схема еталон".
    Предложение на народния представител Александър Хаджийски: в чл. 18, ал. 1 се допълва:
    След думите "национални еталони" точката се заличава и текстът продължава със "със съгласието на лицата, които ги притежават и с договор между тях и Комитета по стандартизация и метрология".
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Има предложение на народните представители Клайн и Иванов:
    В чл. 18, ал. 2 се прави следното изменение:
    "Чл. 18. (2) При унищожаване или повреда националният еталон се замества със следващия еталон по йерархичната схема".
    Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    "Чл. 18. (1) Еталоните, които възпроизвеждат единиците на величините с най-висока за страната точност се утвърждават като национални еталони.
    (2) При унищожаване или повреда на национален еталон като такъв се използва следващият по йерархичната схема еталон".
    Това е текстът на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Хаджийски.
    АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Така предложеният текст, с който, за съжаление, се е съгласила и Комисията по икономическата политика, крие следната опасност.
    Да си представим следната хипотеза - едно частно дружество внася някакъв стандарт за чистота. Този стандарт, следствие на тази императивна норма, ние го обявяваме за национален еталон. Той става национален еталон. Това означава, че той просто ще излезе от обръщение и тази фирма няма да го използва по предназначение, ще започнат с него да се сравняват другите еталони. Той ще трябва да ходи в чужбина, за да бъде сравняван с международните еталони и т.н. Тоест, тази императивна постройка, че трябва непременно да бъде обявен с най-висока точност, пък противоречи на т. 19, като след това Министерският съвет трябва да го обяви. След като той веднъж по задължение трябва да става, той няма нужда да бъде обявяван.
    Затова аз предлагам едно условие, което все пак дава възможност за някакъв избор - първо да се търси съгласието на лицето, което е закупило този еталон за някакви производствени нужди, но той се е оказал най-точният за страната случайно. И тогава те трябва да си дадат съгласието. Трябва да се сключи договор за използване на този еталон. Чак тогава вече Министерският съвет може да го избере или да не го избере, ако това не отговаря на тези условия. Императивните разпореждания на чл. 18 просто ще доведат до конфликт в бъдеще. Благодаря ви, колеги.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    (Народният представител Георги Панев прави справка със заместник-председателя Благовест Сендов в речника на чуждите думи в българския език.)
    Ще съобщя все пак за вашите усилия.
    В речник на чуждите думи в български език е записано, че лиценз е правото да се използва патентовано изобретение или производство, а лицензия е позволение. Значи, ние правилно сме направили текста. Благодаря. (Ръкопляскания.)
    Нещо хубаво да видим от Вас! (Весело оживление в залата.)
    По предложението на господин Хаджийски има ли бележки?
    Господин Темнисков има думата.
    ИВАН ТЕМНИСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук нещата се свеждат до следното нещо - съгласието на лицата, които притежават, и договор с Комитета по стандартизация и метрология не е необходим, тъй като в чл. 21 са изредени онези документи, с които лицето, притежаващо съответен еталон, кандидатства той да бъде утвърден като национален. Ако лицето не е съгласно, той няма да подготви и да представи няколко документа, които са изредени с чл. 21 и съответно по този начин се дава неговото съгласие.
    И, ако позволите, докато съм още тук, да взема отношение по второто предложение - за заместването на еталона при унищожаването. В края на краищата предложението е да се използва следващият в йерархичната схема, а не да се замества. Как да заместваме неодушевени предмети в случая?
    Не знам дали бях ясен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    За реплика думата има господин Хаджийски.
    АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ (СДС): Колеги, искам да обърна внимание, че чл. 18 е императивен. Той ни предоставя възможност лицето да избира. Той казва: най-точният еталон се обявява за национален. Щом ти притежаваш най-точния, той става национален и ти нямаш право на избор. Дори това, че ако той притежава най-точния еталон и ние го обявим за национален, а той не предостави необходимите документи, ние можем да го подложим на преследване, че той не е извършил необходимите дейности. Трябва да има някакво нещо..., защото и т. 19 тогава - защо Министерският съвет трябва да утвърждава този еталон, след като той автоматично става национален? Трябва да има някакви допълнителни условия, които да позволяват Министерският съвет да се произнесе дали този, който е най-точен, все пак да бъде избран за национален еталон?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други бележки по този текст? Няма.
    Моля да гласувате предложението на народния представител Александър Хаджийски.
    Гласували 114 народни представители: за 38, против 13 въздържали се 63.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате текста на чл. 18 така както е предложен от комисията.
    Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
    Член 18 е приет.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 19. (1) Националните еталони на основните единици на величините от Международната система SI се утвърждават с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета по стандартизация и метрология.
    (2) Националните еталони на производните единици на величините от Международната система SI се утвърждават със заповед на председателя на Комитета по стандартизация и метрология по предложение на директора на Националния център по метрология".
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.

    "Чл. 20. Еталоните с най-висока точност от местните йерархични схеми се утвърждават със заповед на председателя на Комитета по стандартизация и метрология по предложение на директора на дирекция "Мерки и измервателни уреди"."
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 21. Лицата, които притежават средства за измерване, предлагани за утвърждаване като еталони съгласно членове 19 и 20, представят в Националния център по метрология или в дирекция "Мерки и измервателни уреди""
    1. паспорт на еталона;
    2. правила за съхраняването и използването на еталона;
    3. техническо описание и инструкция за работа с еталона;
    4. документи за проведени международни сравнения или свидетелство за калибриране."
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 22. (1) Националният център по метрология води регистър на националните еталони.
          (2) Дирекция "Мерки и измервателни уреди" води регистър на еталоните с най-висока точност от местните йерархични схеми.
         (3) Регистрите по алинеи 1 и 2 са за служебно ползване."
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 23. Еталоните от националните и местните йерархични схеми се сравняват или калибрират за осигуряване проследимостта на измерванията при предаване на единиците на величините от по-високите към по-ниските нива на йерархичните схеми."
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 24. (1) Лицата, които притежават и използват еталони, са длъжни да ги представят за калибриране в лаборатории, които имат национални еталони, или в акредитирани лаборатории.
          (2) Лицата, които притежават национални еталони, са длъжни да ги представят за сравнение с еталони на Международното бюро по мерки и теглилки и/или с еталони на други страни."
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 25. Министерският съвет приема наредба за реда за утвърждаване, начина на използване и съхраняване на еталоните."
    Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 26. Националните йерархични схеми се разработват от лицата, които притежават и използват национални еталони, и се утвърждават от председателя на Комитета по стандартизация и метрология по предложение на директора на Националния център по метрология."
    Има оттеглено предложение.
    Икономическата комисия подкрепя текста на вносителя.
    "Чл. 27. (1) Местните йерархични схеми се разработват от лица, които притежават и използват еталони за предаване на единиците на величините при наличието на най-малко две нива на съподчиненост на средствата за измерване.
         (2) Местните йерархични схеми се утвърждават от директора на Националния център по метрология по предложение на директора на дирекция "Мерки и измервателни уреди"."
    Има оттеглено предложение.
    Комисията по икономическа политика подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Едуард Клайн желае думата.
    ЕДУАРД КЛАЙН (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа една редакционна поправка в чл. 23, за да стане по-ясно изложението. В чл. 23 става дума за сравняване и калибриране на национални еталони и на еталони от местните йерархични схеми съответно с международни или национални еталони. Но тази логика не става съвсем ясна от подреждането на думите в текста на чл. 23, затова предлагам следния текст:
    "Чл. 23. Еталоните от националните и местните йерархични схеми се сравняват или калибрират с международни или национални еталони за осигуряване проследимостта на измерванията ..." и т.н., текстът върви до "йерархичните схеми", тоест думите, които са в края на изречението, да дойдат веднага след "сравняват и калибрират", за да стане ясно с какво се сравняват и калибрират еталоните. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Клайн.
    Думата има господин Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам в съответствие с правилника да направя редакционна бележка по отношение на чл. 19.
    Член 19 в двете си алинеи по смисъл третира основните величини и производните величини съгласно Международната система SI. Ако това е така, то тогава би трябвало да се каже, че "националните еталони на единиците на основните величини от Международната система SI се утвърждават с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета за стандартизация и метрология".
    И ал. 2 трябва да бъде - "Националните еталони на единиците на производните величини..." и т.н. - текстът продължава. Защото така, както са формулирани алинеи 1 и 2 излиза, че единиците на всички величини от системата SI се утвърждават с решение на Министерския съвет, а само на производните, каквито са например един милиграм, един сантиграм и т.н. по отношение на един килограм, който е единицата за маса, трябва да се утвърждават от комитета. Смятам, че тази поправка отговаря на смисъла на закона. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Думата има господин Темнисков.
    ИВАН ТЕМНИСКОВ: Господин председател, уважаеми депутати! Аз не мога да приема това предложение по следната причина: първо, основните единици на физичните величини са приети със съответни решения на Генералната конференция. Те са точно определени. И ако използвам примера на колегата Иванов за килограм и другите единици, които той спомена, това са дробни и кратни на килограма. А ние говорим за една единствена основна единица и те са седем по системата SI. Всички останали са производни. Така че двусмислие по текста не може да има. Тоест основните единици на системата SI са седем, те са известни, останалите са производни, а примерът, който беше даден, извинете, че повтарям, става въпрос за дробни и кратни - метър, сантиметър, милиметър, километър и т.н. Това са дробни и кратни. От килограм - грам, сантиграм, милиграм, също дробни и кратни. За това става дума. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Темнисков.
    Господин Христо Иванов има думата.
    ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що с колегата Иванов и с колегата Панев проведохме едно блицобсъждане на проблема. Трябва относително ясно да се каже дали става дума за производни единици или става дума за производни величини. В науката се въвеждат основните величини. Това са онези величини, които са взаимнонезависими, дефинират се самостоятелно, а останалите са производни от тях по силата на някаква физическа или друга установена зависимост.
    Значи, ако тук става дума за производните величини и техните единици мерки, тогава колегата Иванов има пълно право. Ако става дума за някаква основна единица и нейните подразделения - кратни или други, то това е съвсем друг въпрос. Затова моля това да бъде изяснено с вносителя, защото е изключително важно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Заповядайте, господин Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Тук не става дума за спор по съдържанието, а става дума за спор по редакцията. Нека и вносителите да обърнат внимание на редакцията, която беше предложена.
    Искам да помоля колегата Иванов да повтори предложението си.
    ИВАН ИВАНОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Съгласно дискусията, която се проведе в Комисията по икономическа политика, от вносителя беше ясно декларирано, че се имат предвид еталоните на единиците на седемте основни величини в системата SI да бъдат одобрявани от Министерския съвет, а еталоните на единиците на останалите, които се наричат производни величини, с решение на Комитета по стандартизация и метрология.
    В този смисъл и за да отговаря съдържанието на чл. 19 на замисъла на вносителя, е необходимо да се говори не за основни единици и производни единици, а да се формулират двете алинеи в началото си така:
    "Чл. 19. (1) Националните еталони на единиците на основните величини...
    (2) Националните еталони на единиците на производните величини...". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Иван Темнисков.
    ИВАН ТЕМНИСКОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Ще се опитам да бъда много кратък и ясен. Говорим за основни величини. Една от основните величини е величаната маса. Величината маса има много измерителни единици. И ако запишем националните еталони на единиците на основните величини, може да има тълкувание, че това не се отнася само до килограма като единица, която е възприета като основна за физичната величина, а килограмът е приет на Тринадесетата генерална конференция по мерки и теглилки, може да се предяви претенция да бъде разработен национален еталон и за друга единица на тази основна величина.
    ИВАН ИВАНОВ (СДС, от място): Те не са единици. Единица е единствено килограмът. Другите са производни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Темнисков.
    По един въпрос може един път да се изкаже един народен представител. Аз вече наруших правилника два пъти. Имате думата, господин Иванов.
    ХРИСТО ИВАНОВ (независим): Понеже е важен въпросът. Аз мисля, че стана ясно какво е намерението на вносителя. А намерението на вносителя изцяло подкрепя формулировката на господин Иванов. Защото в международната система SI е първо изяснено кои са основните величини, това е първата задача на една система, и, второ, кои са единиците мерки. Така че дискусия по въпроса килограм или не въобще няма. Килограм и нищо друго като единица мярка за маса в системата SI.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Иванов.
    Има думата господин Николов.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз само моля да изясним следното - че прилагателното "основните" не се отнася за единиците, а за величините. Идеята обаче на вносителя е, че се отнася за единиците. Защото обяснението за величините следва от това, че величините се определят от международната система SI и това е отбелязано по-нататък.
    Ако има двусмислие, отлагаме го и го гледаме още един път в комисията. Все пак вносителят трябва да каже кое има предвид - основните единици или основните величини.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Панев за процедурно предложение.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мога да си обясня реакцията на вносителите в случая, тъй като намерението им се разминава с текста, който са представили, но те все още не са убедени напълно в това. Едно нещо обаче е напълно ясно - няма основни единици, има единица мярка на дадената величина и производни от тази единица мярка. И толкова по въпроса.
    Но тъй като виждам, че вносителите не са подготвени да възприемат тази постановка, аз предлагам процедурно да се отложи гледането на този член до следващото разглеждане на законопроекта.
    ИВАН ТЕМНИСКОВ (от място): Приемаме го.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ: Тогава оттеглям процедурното си предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Панев.
    Има две редакционни корекции, които моля господин Николов сега да прочете, за да бъдем съвсем коректни. Едната корекция е в чл. 19, а другата е в чл. 23.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: "Чл. 19. (1) Националните еталони на единиците на основните величини от Международната система SI се утвърждават с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета по стандартизация и метрология.
    (2) Националните еталони на единиците на производните величини от Международната система SI се утвърждават със заповед на председателя на Комитета по стандартизация и метрология по предложение на директора на Националния център по метрология."
    "Чл. 23. Еталоните от националните и местните йерархични схеми се сравняват или калибрират с еталони за осигуряване проследимостта на измерванията при предаване на единиците на величините от по-високите към по-ниските нива на йерархичните схеми."
    Международни и национални означава общото понятие еталони. Международни и национални представляват въобще еталоните.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И другото предложение, което е било прието, е навсякъде вместо "измерителни" да бъде "измервателни".
    Поставям на гласуване членове от 19 до 27 включително с прочетените от господин Николов редакционни изменения.
    Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
    Членове от 19 до 27 включително са приети.
    Съобщения:
    Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 8 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
    Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 9 април, четвъртък, от 14,00 ч. в зала 238 съвместно с Комисията по външна и интеграционна политика, а на 9 април, четвъртък, от 15,00 ч. ще има отделно заседание в зала 126.
    Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията ще проведе заседание на 9 април, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
    Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 9 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232.
    Комисията по външна и интеграционна политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по национална сигурност на 9 април от 14,00 ч. в зала 238 и след това редовно заседание от 15,00 ч. в същата зала.
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 8 април от 15,00 ч. в зала 142.
    Комисията по икономическата политика ще заседава на 8 април, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
    Комисията по културата и медиите ще проведе заседание на 9 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
    Комисията по здравеопазването, младежта и спорта ще проведе заседание на 8 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 42.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9 април, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)



    (Закрито в 13,56 ч.)



    Заместник-председатели:
       Иван Куртев

      Благовест Сендов


    Секретари:
     Виктория Василева

                    Камен Костадинов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





      Последни заседания