Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 8 април 1999 г.
Открито в 9,05 ч.
08/04/1999
    Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев
    Секретари: Васил Клявков и Атанас Мерджанов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Днес рожден ден имат колегите Петър Петров и Юнал Лютфи. Да им честитим и да им пожелаем всичко най-хубаво! (Ръкопляскания.)
    От името на парламентарна група има думата господин Драгомир Шопов.
    ДРАГОМИР ШОПОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, драги колеги! Днес е 8 април - Международният ден на ромите. От името на Парламентарната група на Демократичната левица се обръщаме към българските роми да им честитим техния празник, който се отбелязва в целия свят. На този ден ние отново декларираме нашата позиция, че условие за развитието на демократичните процеси в Република България е изграждането на мост на доверие между различните етнически общности. Това предполага толерантно отношение, недскриминация и активно участие и на ромите в общественото развитие.
    Парламентарната група на Демократичната левица е за утвърждаване на цивилизовано отношение към многоликата и загадъчна човешка общност на ромите. Парламентарната група на Демократичната левица е за ясна националноотговорна държавна политика за правна закрила, за социална интеграция, за специална образователна и здравна политика, за въвличане на ромите в управлението на държавата и обществото на централно и регионално ниво.
    Парламентарната група на Демократичната левица подкрепя всички опити за преодоляване на социалната и културната изолация на ромите в българското общество.
    Парламентарната група на Демократичната левица категорично заявява, че процесът на приобщаване на ромската общност към ценностите на демократичното общество може да се осъществи само чрез създаване на стабилни икономически предпоставки за ликвидиране на условията, пораждащи безработицата, престъпността, ниската степен на грамотност и образованост сред ромското население. Братята роми имат в лицето на левицата в България приятели и съмишленици. Ние сме съпричастни с тежненията на ромската общност за истинска демокрация, за социална справедливост, за работа, хляб, достъпно образование и за достойно място в българското общество. Честит празник! Благодаря. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Шопов.
    За процедура има думата господин Пламен Марков.
    ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще направя две процедурни предложения.
    Първото ми процедурно предложение е на основание чл. 41, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат отложени разискванията по точките от дневния ред, които предхождат точката, гласувана в началото на заседанията за тази седмица, а именно обсъждането и приемането на решение на Народното събрание за приемането на Военна доктрина на Република България.
    Второто ми процедурно предложение е този дебат по обсъждането на Военната доктрина да бъде предаван директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
    Срещу това предложение има ли някой?
    Поставям на гласуване предложението за отлагане на втора и трета точка от седмичната програма и преминаване към точка четвърта.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 174 народни представители: за 139, против 21, въздържали се 14.
    Моля, гласувайте предложението за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на разискванията по проекта за решение за приемане на Военната доктрина на Република България.
    Гласували 157 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 4.
    Предложението е прието.
    За процедура има думата господин Кънчо Марангозов.
    КЪНЧО МАРАНГОЗОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин председател, предлагам Ви да се възползвате от правата си по чл. 39, ал. 5: "В изключителни случаи председателят може да предложи промени в дневния ред в началото на пленарното заседание." Какво имам предвид? Какви са мотивите ми за това предложение? На 18 април 1999 г. изтича срокът за регистрация на аптеките според сега действащия Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Миналата година ние удължихме срока точно по това време, разчитайки че в рамките на една година ще настъпят промени и предлаганият проект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства ще бъде приет. В приетия на първо четене закон се предвижда нов правен режим за лицензиране на аптеките и те изискват пререгистрация на съществуващите. Явна е нецелесъобразността аптеките да бъдат в процес на перманентна регистрация.
    На второ място, около 3000 аптеки, собственост на нефармацевти, следва да се закрият, а изобщо няма изработен правилник как ще се извърши тази ликвидация и как ще се освободят от складовите си наличности.
    И, на трето място, в приетия на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина се регламентира статутът на дрогерии. Така че много от тези аптеки, ако се приемат тези клаузи, могат да се пререгистрират като дрогерии.
    За да избегнем това, аз предлагам в почивката от 11,30 до 12 ч. Комисията по здравеопазването, младежта и спорта да разгледа този въпрос, след което това ще отнеме не повече от 5-6 минути парламентарно време, за да се промени срокът.
    Предлагам на основание чл. 39, ал. 5 да включите тази точка в дневния ред на Народното събрание. Благодаря ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На основание чл. 39, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение пета точка от седмичната програма да бъде направеното предложение за законопроект за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Има се предвид само промяната на срока.
    Срещу това предложение има ли някой?
    Госпожа Брайнова, имате думата.

    МАРИЯ БРАЙНОВА (СДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, предложението, което направи колегата д-р Марангозов, е внесено в парламента, но не е минало през Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и комисията няма становище по въпроса.
    Аз имам противното предложение - да не се разглежда в пленарната зала този въпрос. ( Неодобрителни реплики от ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте направеното предложение.
    Гласували 162 народни представители: за 82, против 16, въздържали се 64.
    Предложението е прието.
    В 11,30 ч. свиквам Комисията по здравеопазването, младежта и спорта да разгледа този въпрос, за да можем да го минем днес.
    За процедура има думата заместник-председателят госпожа Петя Шопова.
    ПЕТЯ ШОПОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Съгласно уговорката ни от вчерашния Председателски съвет съм се постарала да предложа на вниманието на народните представители два проекта за решение. Зная, че Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията не е заседавала.
    Единият проект за решение е свързан с това Великденската ваканция тази година да бъде от 9-и - от Разпети петък до 13-и, докато приключи Великден, включително. Това се налага от най-различни обстоятелства, а и като имаме предвид, че целият български народ почива до вторник включително.
    Тъй като вчера на Председателския съвет стана дума, че все пак по правилник ваканцията е 10 дни, правя предложение и за изменение на правилника - ежегодно Великденската ваканция така, както всички хора в страната, така и ние да я празнуваме по-малко и ежегодно всяка година да бъде от Разпети петък до края на Великденските празници. Смятам, че това е разумно и че ако постъпим по друг начин, българският народ няма да ни разбере.
    Затова, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, ако имате такова желание, мисля, че в почивката Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията може да заседава и до края на работното време да разгледаме този въпрос. (Шум и неодобрителни реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Проектът за решение е разпределен на водеща комисия и тя действа.
    За процедура, първо, имаше искане от господин Карафезов.
    МИХАИЛ КАРАФЕЗОВ (СДС): Отказвам се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата господин Асен Агов.
    АСЕН АГОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, с всичкото ми уважение към госпожа Петя Шопова и уважението ми към много логичните съображения на пръв поглед, които тя изложи тук в подкрепа на проекта за решение за промяна на правилника. Искам обаче да добавя, че ако вникнем, госпожо Шопова, малко по-дълбоко в сегашната ситуация, най-вероятно ще открием и аз Ви предлагам да поразсъждаваме заедно за това, ще открием опасността една такава промяна на правилника да създаде допълнителни тревоги в българското общество. Тези тревоги, госпожо Шопова, могат да бъдат породени от обстоятелството, че парламентът сякаш е готов да реагира на извънредна ситуация. Да, този парламент винаги е готов да реагира на извънредна ситуация. Ако такава възникне, ние бихме могли да се съберем по съответните точки от правилника. Но, колеги, аз ви предлагам наистина да вникнем малко по-дълбоко и да не създаваме сами излишна извънредна ситуация в това общество.
    На второ място, що се отнася до разбирането на българския народ. Аз бих предложил на всички народни представители от вторник, денят след Великден, всички да бъдат в избирателните си райони и наистина да помогнат на българския народ да разбере две неща - последиците от вота на недоверие, който вчера гласувахме, напредналата структурна реформа и най-важното, да обясним каква е нашата програма за изход от последиците от кризата в Косово. (Шум и неодобрителни реплики от опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    АСЕН АГОВ: Поне народните представители от Обединените демократични сили ще направят точно това. Ние ще бъдем всеки ден при своите избиратели в дните след Великден. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Агов.
    Аз приемам, че предложението беше към мен. Не го възприемам. Не смятам, че се налага да работим. Ако се наложи такава необходимост винаги ще може да бъде свикано Народното събрание.
    Що се касае до това дали ни разбира народът или не, госпожа Шопова, всички трябва да обясняваме на народа, че много често, когато пък целият български народ почива в събота и неделя, народните представители са в избирателните си райони и работят. Така че нека да не излизаме с такива евтини съображения.

    Преминаваме към точката от дневния ред:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ВОЕННАТА ДОКТРИНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    Определям по 30 мин. на парламентарна група.
    Има думата да изнесе становището на Комисията по национална сигурност нейният председател господин Христо Бисеров.
    Моля, парламентарните групи да ми представят списък на желаещите да се изкажат депутати.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Докладвам ви становището на Комисията по национална сигурност относно проект за решение за приемане на Военната доктрина на Република България, внесен от Министерския съвет на 24 март т.г.
    "Комисията по национална сигурност обсъди внесения проект за решение на заседание на 26 март т.г., в което взе участие министър-председателят на Република България господин Иван Костов; на 31 март 1999 г., в което взеха участие министърът на отбраната господин Георги Ананиев и началникът на Генералния щаб на Българската армия ген.полк. Михо Михов и на 1 април т.г.
    Военната доктрина е един от основните документи по въпросите на отбраната и Въоръжените сили. Неговата задача е да формулира по адекватен на съвременните реалности начин съдържанието на националната отбрана; да очертае задачите на Въоръжените сили в условията на мир, при възникване на хуманитарни и военнополитически кризи и при война; да посочи параметрите на преминаването им към ново количествено, организационно и качествено състояние.
    В документа са очертани основните устойчиви характеристики на военнополитическата среда, в която България се намира и организира своята отбрана. Подчертано е, че наред с положителните процеси в глобален и в европейски мащаб, в Югоизточна Европа съществуват и множество рискови фактори, ескалацията на които може да се превърне в предизвикателство за нашата национална отбрана.
    Военната доктрина определя, че основните цели на националната отбрана са: гарантиране на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната от заплахи с военен характер; създаване на благоприятни международни условия за укрепване на националната сигурност; оказване на помощ на населението при природни бедствия, аварии и катастрофи и подготовка на Въоръжените сили за участие в международно военно сътрудничество и за присъединяването ни към НАТО. В съответствие с тези цели във Военната доктрина са определени функциите на Въоръжените сили в мирно време; в условията на хуманитарни кризи в страната и в чужбина; за участие в усилията за поддържане на мира и стабилността и при отбраната на страната.
    Организационната и функционалната структура на Въоръжените сили, залегнали в Доктрината, гарантират най-добрата отбрана на страната в реалните вътрешни и международни условия. Предложената численост на Въоръжените сили в мирно време и военновременният състав са разчетно обосновани и гарантират изпълнението на задачите в различни условия. Числеността на войските в мирно време е поставена в рамките на системата от мерки за управление на кризи, при които съставът и бойната им готовност нарастват адекватно на военната заплаха. Доктрината предвижда със специален закон да бъдат девоенизирани войските, намиращи се до този момент извън Министерството на отбраната. Новият подход към отбраната на страната и към задачите на Въоръжените сили определя приоритет на тяхната модернизация.
    Военната доктрина потвърждава още веднъж националния интерес за членство в НАТО. Цели се създаването на ефективни, модулни, компактни, маневрени, боеспособни, относително самостоятелни и всестранно осигурени Въоръжени сили, съвместими с тези на страните-членки на Съюза.
    Военната доктрина поставя категорично въпроса за ускоряване на военната реформа в рамките на периода до 2004 г. Тя изисква изграждането и на ясна система за планиране на отбраната, в която взимат участие всички компетентни органи и дава основа за разработване на важни законопроекти. Военната доктрина е резултат от политико-военен консенсус по стратегическите параметри на националната отбрана и военното строителство. Главното съдържание на този консенсус е в споделянето на високата политическа и военно-професионална отговорност за характера на Доктрината.
    Комисията по национална сигурност предлага следните изменения и допълнения в текстовете на проекта за Военната доктрина на Република България.
    1. В т. 3 да отпадне изразът "Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България".
    2. В т. 6, буква "г" да добие следната редакция:
    "г) в значителна част от Югоизточна Европа се развиват процеси на възприемане на европейските и евроатлантическите ценности в областта на сигурността и отбраната."
    3. Второто изречение на т. 12 да добие следната редакция:
    "Малко вероятна е война, която да обхване целия регион."
    4. Последното изречение на т. 18 да добие следната редакция:
    "Това състояние е необходимо условие за постигане на националните идеали и за отстояване на жизненоважните интереси на страната."
    5. В първото изречение на т. 20 думата "политиката" да се замени с думата "политика".
    6. В т. 29 да отпадне изразът "с решение на Министерския съвет по установения законосъобразен ред".
    7. В т. 47 думата "страните" да се замени с думата "страната".
    Комисията по национална сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 6 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме Военната доктрина на Република България, внесена от Министерския съвет, с направените предложения за промени от комисията.
    Становището на комисията е прието на 1 април 1999 г. с 11 гласа "за", 3 гласа "против" и без гласове "въздържали се"." Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бисеров.
    За процедура думата има госпожа Светлана Дянкова.
    СВЕТЛАНА ДЯНКОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени, във връзка с разглеждането на Доктрината, началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Михо Михов и заместник-министър Велизар Шаламанов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Срещу това предложение има ли някой?
    Думата има господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Искам да допълня това предложение. Смятам, че е целесъобразно освен споменатите длъжностни лица, да бъдат поканени и началник-щабовете на видовете въоръжени сили, както и командващите на Въоръжените сили, които са извън състава на самата армия, защото тук се разглеждат въпроси, които имат много широко отражение и които водят до ликвидация на сега съществуващи части от Въоръжените сили на Република България.
    Затова, господин председател, аз предлагам целият този състав да присъства и, ако намери за необходимо, да участва в дискусията.
    Освен това смятам, че е целесъобразно освен министърът на отбраната, тук да бъде и министър-председателят, тъй като това е един много важен въпрос, по който ние даже знаем, че той претендира за авторство в немалка степен, и смятам, че трябва да бъдат дадени отговори на редица въпроси във връзка и с Доктрината на националната сигурност и за Военната доктрина. Мисля, че самото разглеждане на този въпрос в днешния ден, в този период на кризата на Балканите, в която се намираме, едва ли прави целесъобразна цялата тази дискусия, но това вече е едно решение на мнозинството, към което ние не можем да се връщаме. Но мисля, че както политическите лица в лицето на ръководството на Министерството на отбраната, така и професионалистите в лицето на военните трябва равностойно да участват в тази дискусия и всеки един от тях да поеме своята отговорност и най-после отчетливо да чуем какви са позициите и мненията за бъдещето на Българската армия и на българските Въоръжени сили във връзка с обсъжданата Доктрина. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Стоилов.
    Първото предложение е да бъдат поканени началникът на Генералния щаб генерал-полковник Михо Михов и заместник-министърът Велизар Шаламанов.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
    Второто предложение на господин Янаки Стоилов аз го формулирам така: да бъдат поканени началниците на главните щабове на видовете войски.
    Срещу това предложение има ли някой? Няма.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 154 народни представители: за 62, против 22, въздържали се 70.
    Предложението не се приема.
    Моля квесторите да поканят генерал-полковник Михо Михов и заместник-министър Велизар Шаламанов.
    От името на вносителя има думата министърът на отбраната господин Георги Ананиев.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предполагам, че всички сте се запознали вече с проекта на Военна доктрина, но аз искам накратко да ви запозная с принципите и съдържанието, заложени в нея.
    Проектът за Военна доктрина на Република България разработва военно-политически и военния аспект на Концепцията за национална сигурност. Доктрината очертава основните характеристики на съвременната военно-стратегическа среда, определя целите на отбранителната и военната политика и походите за тяхното постигане, формулира функциите и задачите на въоръжените сили и основните параметри на тяхното изграждане и развитие. Проектът за военна доктрина съответства на националните интереси и на политиката, водена от Република България. Според нас документът ще бъде добра основа за решаване на конкретните проблеми по защита на суверенитета и териториалната цялост на страната и успешното ни интегриране в европейските и евроатлантически структури за сигурност.
    Структурно проектът е разработен в шест раздела.
    Разделът "Обши положения" е уводен и дава определение за същността на документа, посочва неговото съдържание и връзките му с основополагащи нормативни документи.
    Вторият раздел, озаглавен "Военно-стратегическа среда", разкрива средата и условията, при които Република България решава въпросите на своите отбрана и които в значителна степен предопределят верните пътища за нейното осъществяване. В него са разкрити основните рискове и заплахи, които крие съвременната военно-стратегическа среда. Тук са включени не само традиционните военни рискове и заплахи, но и новите, нетрадиционни, които биха могли да наложат използване на въоръжените сили на страната. Отразени са вижданията за възможните военно-политически кризи и за резултатите от тяхното неовладяване.
    Третият раздел е озаглавен "Цели, принципи и подходи на отбранителната политика". Като главна цел на отбранителната политика на Република България е посочено създаването на такова състояние на военно-стратегическата обстановка, при което Република България разполага с необходимия ресурс за неутрализиране на военни заплахи и за надеждна защита на суверенитета, териториалната цялост, населението и обектите. Тя е необходимо условие за постигане на националните цели и жизнено важните интереси на страната.
    В раздела са декларирани основните принципи на военната политика на страната, осигуряващи изграждането на собствена сигурност, без нарушаване сигурността на други държави, зачитане правото на равностойна сигурност на всяка държава, поддържане на отбранителен потенциал, адекватен на военно-стратегическата среда и ресурсните възможности на страната и стриктно спазване на международните договорености, оптимално използване на военните, материалните и духовните ресурси на държавата за отбрана, отчитане на географското положение, историческите, демографските и останали дадености. Република България осъществява отбранителната си политика чрез сътрудничество, интеграция и икономическа стабилност. Разглежда сигурността и отбраната си в единство с регионалните, европейските и евроатлантически системи за сигурност и отбрана и определя партньорството и членството си в НАТО, Западноевропейския съюз и Европейския съюз като стратегически приоритет за гарантиране на националната си сигурност и отбрана.
    Заявена е принципната позиция на България, че изграждането на многонационални формирования е израз на желанието ни за добросъседство и сътрудничество. Изразена е политическата воля за поемане на всички задължения, произтичащи от бъдещо пълноправно членство в НАТО, Европейския съюз и Западноевропейския съюз.
    С военната си политика страната подкрепя усилията на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в сферата на контрола на въоръженията, предотвратяването на конфликтите и възстановяването на мира. Разглежда участието си със специално подготвени военни, полицейски и други формирования в различни по характер операции и мисии, както и оказване на логистична и друга подкрепа, като дългосрочна инвестиция за гарантиране на собствената си сигурност.
    Четвъртият раздел е "Отбрана на страната". В него е разкрита същността на отбраната на страната, основните пътища за нейното осигуряване и системата за ръководство и управление. Посочени са основните дейности, чрез които се реализира подготовката на страната за отбрана, както и съдържанието на подготовката на националната икономика и на материално-техническото осигуряване на Въоръжените сили, на населението и на територията на страната за отбрана. Разкрита е същността на ресурсното осигуряване.
    Петият раздел е озаглавен "Използване на въоръжените сили". В него са изложени назначението и функциите на въоръжените сили. Разкрити са случаите, при които се използват, както и основните им задачи в мирно време, при отсъствие на кризисна ситуация, при кризи от невоенен характер, в условията на международна хуманитарна криза, в условията на международна политическа криза, в операциите, различни от война, в условията на ескалираща военно-политическа криза и при военен конфликт срещу Република България.
    В раздела е разкрита нуждата от закон, регламентиращ задълженията на институциите и процедурите за управление в условията на криза. Установени са условията, при които се обявява военно положение и е декларирана необходимостта от приемането на Закон за установяване на военно положение, положение на война или друго извънредно положение.
    Определени са основните принципи на използване на Въоръжените сили във военен конфликт, основната военна стратегическа концепция, по която те осъществяват отбраната, видовете военни действия и основните форми за използването им.
    Поставено е изискването към Въоръжените сили да могат да проведат успешна отбранителна операция по няколко направления на един театър на военните действия. Посочено е, че Въоръжените сили изпълняват предназначението си самостоятелно или в състава на многонационални сили в съответствие с вътрешното ни законодателство и международните договорености. Определени са правата и отговорностите за решения за използване на Въоръжените сили, за разработване на плановете за подготовка и водене на бойни операции и за управление на Въоръжените сили.
    Последният раздел - "Изграждане и развитие на Въоръжените сили", разкрива същността на изграждането и развитието на Въоръжените сили и действията, чрез които то се осъществява и са поставени отговорностите на различните институции.
    Заявено е, че Въоръжените сили се изграждат с потенциал за водене на отбрана на един театър на военните действия. Групировките за провеждането на отбранителна операция, за териториална отбрана и участие в операции, различни от война, се сформират в съответствие с концепцията за многонационалните съвместни оперативни сили. Изложени са основните принципи за изграждането и развитие на Въоръжените сили. Българската армия е посочена като главен компонент на Въоръжените сили. Установено е, че нейната дислокация трябва да отговаря на адекватна реакция на агресия от всяко направление при надеждно информационно осигуряване и гарантирано управление при всички условия на обстановката. Тя - става въпрос за дислокацията - трябва да изключва възможност за дестабилизация на военностратегическата и военнополитическата обстановка в региона.
    Като главно направление в изграждането и развитието на Българската армия е поставено създаването на ефективни, модулни, компактни, маневрени, боеспособни, относително самостоятелни и всестранно осигурени структури, способни да осъществяват отбраната на страната и равностойно партньорство в международните инициативи за поддържане на мира. Те трябва да се изграждат и за изпълнение на разностранни мисии в доктринално и техническо взаимодействие помежду си и със силите на НАТО и партньорките за мир.
    Разкрита е общата структура на Българската армия и на видовете Въоръжените сили в нея. Изложено е функционалното разделение на войските и силите. Постановено е, че с решение на Министерския съвет Въоръжените сили сформират, подготвят и поддържат в готовност за действие контингенти от сили и средства за участие в операции за поддържане на мира и в операции, различни от война. В Министерството на отбраната се предвижда да бъдат създадени центрове за подготовка на такива контингенти. Разкрита е необходимостта от оптимизиране състава на Българската армия, нейното преструктуриране, модернизация и интензификация за подготовката, породена от военностратегическата среда, целите в сферата на отбраната, новите мисии и изисквания към Въоръжените сили, както и от ресурсните възможности на страната.
    Комплектуването и модернизацията на Въоръжените сили със съвременни образци въоръжение и техника се извършват по специални програми при отчитане на изискванията за оперативна съвместимост с НАТО и в съответствие с ресурсните възможности на страната. Приоритет при модернизацията се дава на системите за командване, управление, наблюдение, разузнаване, комуникации, взаимно опознаване, навигация. За принципи на развитието на Въоръжените сили са посочени консолидирането на различните дейности и освобождаването от излишъци и несвойствени функции и задачи, които в момента се изпълняват в Министерството на отбраната и разбира се въвеждането на конкурентност. Регламентирано е, че правителството на Република България създава условия и гаранции за осигуряване на социалните и други потребности на ангажираните във Въоръжените сили български граждани в съответствие с важността, сложността и трудността на изпълняваните от тях задачи.
    В заключителните пунктове е посочено, че Военната доктрина потвърждава волята на България пълноценно да допринася за регионалната и международната сигурност. Посочено е, че положението и постановките в доктрината се актуализират с промените във военнополитическата обстановка и военностратегическите схващания. При промени във Военната доктрина, разбира се, ще се наложат и изменения в нормативните актове, които уреждат отбраната и Въоръжените сили на страната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър Ананиев.
    Преминаваме към разисквания.
    Има думата народният представител от Парламентарната група на СДС господин Пламен Марков.
    ПЛАМЕН МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на отбраната, уважаеми господин началник на Генералния щаб, господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! След Концепцията за националната сигурност, разглежданата днес от нас Военна доктрина на Република България е поредният базисен документ с програмен характер, имащ фундаментално значение за формирането и провеждането на една ефективна отбранителна политика, гарантираща вътрешната и външна сигурност на страната. Макар и сравнително малък по обем, Военната доктрина е един изключително съдържателен документ, разработен прецизно и професионално от гледна точка на неговата структура и използвания терминологичен и понятиен апарат. Но по-важното за нас е дали в своите текстове доктрината ни дава ясни, недвусмислени и реалистични отговори на основните базисни въпроси, отнасящи се до осигуряването на отбраната на страната и гарантирането на нейната независимост, суверенитет и териториална цялост, както и дали тя представлява онзи програмно-нормативен акт, съдържащ точните параметри и очертаващ конкретните насоки за преструктурирането и сериозното реформиране на Българската армия в контекста на категорично заявения и безспорен наш външнополитически и военнополитически приоритет за присъединяването и пълноправното членство на България в европейските и евроатлантическите структури.
    Такива базисни, фундаментални въпроси са - ще се опитам да извлека някои от тях, без да имам претенциите за изчерпателност - например: въпросът правилно ли е обследвана, анализирана и отразена военната доктрина, военностратегическата среда, в която се намира България и в която тя организира своята отбрана; извлечени и формулирани ли са всички потенциални рискове и възможни заплахи за сигурността, териториалния и етническия интегритет на страната както от чисто военен, така и от военно-политически характер; определени и конкретизирани ли са целите на отбранителната ни политика, както и основните принципи и подходи при нейното осъществяване; каква е или по-точно каква следва да бъде организационната и функционална структура на Българската армия и гарантира ли тя най-добрата отбрана за страната в реално съществуващите в момента вътрешни и международни условия; какво е съдържанието на националната отбрана като система от дейности, насочени към опазването на мира и сигурността на страната, запазването и защитата на националните човешки и материални ценности и ресурси; как се осъществява подготовката на страната за отбрана и отделните нейни направления в тази насока, а именно подготовката на националната икономика, подготовката на Въоръжените сили, подготовката на населението, подготовката на територията и разбира се цялостното ресурсно осигуряване на тази подготовка с необходимите материално-технически, човешки и финансови ресурси. И не на последно място по значение, разбира се, е и въпросът кога, при какви условия и в какви случаи се използват Въоръжените сили на Република България и каква е системата за управление и контрол над Въоръжените сили в мирно и във военно време.
    Уверявам ви, уважаеми колеги народни представители, че внимателният и добронамерен прочит на представената ни Военната доктрина ще ви даде точни и ясни отговори на всички тези въпроси. Така например, изследвайки основните устойчиви характеристики на военностратегическата среда, в която България се намира и организира своята отбрана, доктрината посочва, че наред с настъпилите след краха на световния комунизъм и разпадането на Варшавския договор положителни процеси в глобален и европейски мащаб, в Югоизточна Европа - където за добро или лошо се намира и България - все още съществуват множество рискови фактори и конфликти, чиято ескалация би могла да прерасне в предизвикателство за нашата национална отбрана.
    Именно действащите и потенциални конфликти в различни части на региона, за решаването на които би могло да се наложи употреба на военна сила, представляват най-сериозния военен риск за България. И ние сме свидетели на такъв конфликт, на такава криза, която, за съжаление, вече се опитва да бъде решена чрез използването на военни средства и военни сили.

    Нещо повече, в т. 14 на Военната доктрина е посочено, че България допуска въвличането си във военен конфликт вследствие разширяването или образно казано разливането на военен конфликт или военна криза в близост до нашите държавни граници. Балансовата оценка обаче на всички положителни и рискови фактори във външнополитическата обстановка към момента и в обозримо бъдеще дава основание да се направи изводът, че Република България не е изправена пред непосредствена военна заплаха и че вероятността от война, която да обхване целия регион, е минимална.
    Военната доктрина определя като основна цел на отбранителната ни политика постигането на такъв отбранителен потенциал от Република България, който в създадената военностратегическа среда да гарантира неутрализирането на евентуални военни заплахи и осигуряването на надеждна защита на населението, националната инфраструктура, териториалната цялост и суверенитета в държавата. При осъществяването на своята отбранителна политика трябва да се отбележи, че България следва няколко принципни подхода:
    Първо, България не третира нито една държава - било съседна или не, като свой противник и решава всички възникнали проблеми или противоречия, застрашаващи териториалната ни цялост, сигурността и суверенитета ни с невоенни средства.
    Второ, България разглежда сигурността и отбраната си в корелативна връзка с регионалните, европейските и евроатлантическите системи за сигурност и отбрана.
    Трето, България определя партньорството си със и членството си в НАТО, Западноевропейския съюз и Европейския съюз като стратегически приоритети, гарантиращи националната ни сигурност и отбраната ни.
    Във връзка с това доктрината определя основните цели на националната отбрана, а именно: гарантиране независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната от заплахи с военен характер, създаването на благоприятни международни условия за укрепване на националната сигурност, оказване на помощ на населението при природни бедствия, аварии и катастрофи и подготовка на Въоръжените сили за участие в международното военно сътрудничество и за присъединяването ни към НАТО.
    Особено важно е да се подчертае, че за първи път в съответствие с основните цели на националната отбрана Военната доктрина определя функции и задачи на Въоръжените сили в мирно време, които от своя страна се разделят на няколко подгрупи в зависимост от това дали в мирновременната обстановка е налице или не кризисна ситуация и дали тази кризисна ситуация е с невоенен, хуманитарен или военнополитически характер.
    Уважаеми колеги, накрая искам да спра вашето внимание върху един много важен аспект от същността на Военната доктрина, а именно нейния базисен и програмен характер. Редица въпроси и проблеми, които намират своето принципно решение в текстовете на доктрината, следва да бъдат детайлно и подробно разработени от последващи нормативни актове, които да доразвият нейните постановки и да послужат като практическо ръководство при изпълнението на самата военна доктрина. На първо място следва сериозно да бъде изменен и допълнен Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Следва да бъдат приети и редица нови законодателни актове: закон за териториалната отбрана, закон за уреждането на условията и реда за обявяване на военно положение, положение на война и друго извънредно положение, закон за девоенизирането и преобразуването на военните формирования извън състава на Министерството на отбраната и други подзаконови нормативни актове.
    Подчертавам всичко това, не за да ви развалям предвеликденското настроение с мисли за предстояща и отговорна законодателна дейност, последваща приемането на Военната доктрина, а за да го свържа с двата задължителни принципа при прилагането на самата военна доктрина, които са закрепени още в т. 4 от Общите положения на доктрината, а именно прозрачността и гражданският контрол върху Въоръжените сили. Именно с тези законодателни актове ние сме призвани да уредим механизмите за граждански контрол и да гарантираме прозрачността при осъществяването на военната реформа и в дейността на Въоръжените сили на Република България.
    Уважаеми колеги народни представители, днес ние разглеждаме Военната доктрина на Република България. Наблягам на думата България, за да ви напомня още веднъж, че това е именно българска Военна доктрина и най-малкото неуместно, за да не кажа националнобезотговорно би било някой да се опитва да спекулира с доктрината от партийно-политически позиции и да извлича съмнителни политически дивиденти. Нека подкрепим доктрината с мисъл за България! Тя има нужда от нея. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Марков.
    Даден ми е списък само от Парламентарната група на СДС.
    Има думата господин Владимир Джаферов от Парламентарната група на Народния съюз.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Взимам думата от името на Парламентарната група на Народния съюз, за да изразим нашето отношение към Военната доктрина.
    Ще започна с това, че Военната доктрина, предложена така като проект за решение, е добра. На този етап и в политическо, и в икономическо отношение не може да бъде предложено нещо, което да бъде по-добро. Бих казал, че основното нещо, с което всички сме се съгласили още от началото на работата на този парламент, е, че България трябва да стане пълноправен член на НАТО, пълноправен член на Европейския съюз и на Западноевропейския съюз. Тези основни постулати като външнополитическа дейност на страната са залегнали в Отбранителната доктрина.
    За доктрината се говори доста отдавна, мисля от 1990 - 1991 г. Хубавото е, че сега тя е факт. Проектът е внесен и се надявам след малко да бъде гласуван. Хубавото във военната доктрина е това, че тя в действителност е една отбранителна военна доктрина и че това е добре, показват в момента нещата така, както се развиват на Балканския полуостров.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Това ще се чете след време.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Да, господин Божинов, ще се чете и аз отговорно ви казвам, че това, което се предлага като проект за решение, е добро.
    Военната доктрина е съобразена и с това какво във финансово отношение може да си позволи държавата. Ние сега не можем да си позволим и да обезпечим финансово Българската армия и българската държава с поддържането на стария състав на армията и като количество, и като качество, и като начин на действие и осигуряване на отбраната на страната. Разбира се, независимо от демографския срив в страната.
    Има един проблем, който не е решен във Военната доктрина и това е проблемът с обезпечаването на службата на всички български младежи, защото с така предложения състав, независимо от намаляването на раждаемостта в страната, след няколко години няма да има възможност всички български момчета да служат нормално в Българската армия. Разбира се, аз споделям това с вас и мисля, господин министър, че Законът за отбраната и Въоръжените сили позволява и е възможно да бъде приет някакъв модел, който да бъде примерно аналогичен или подобен на модела в Швейцария, за да можем след 3-4 години да позволим на всички български младежи да минат през българската войска и да отслужат дълга си към родината.
    С това приключвам. Парламентарната група на Народния съюз ще гласува за и ние подкрепяме Военната доктрина в така предложения й вид. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
    За реплика думата има господин Георги Божинов.

    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ): Аз слушах много внимателно изказването на господин Джаферов. И неслучайно го репликирах от място за това, че настоящият дебат е от изключителна съдбовна важност за България. И затова си позволих да ви кажа, че тези стенограми ще се четат може би по-често от всички други стенограми.
    Вие тук казахте нещо, което е много важно. Цитирам ви: "Ние не можем да обезпечим финансово поддържане на досегашния състав на армията". Това е една голяма истина. Значи митът за всички успехи на реформата, за това как светът е захласнат от промените и успехите на България, стига до жестокия и верен за съжаление извод, че в резултат на всичките тези промени икономиката на България стигна дотам, че да не позволява поддържането на състав и състояние на Българската армия, от каквато се нуждаем. Тоест, вие казахте една голяма истина. (Шум от блока на мнозинството.)
    Картата ми е тук. Бъдете спокоен. На втората минута напускам трибуната. Бъдете спокоен. Не е времето тук проблемът.
    Повтарям, че вие казахте тук една голяма истина. Доктрината е обусловена не само от оценката на ситуацията, а и от фактическото състояние и невъзможност на страната да осигури необходимия ресурс.
    Ето го резултатът от вчерашния вот.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): О, Боже.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: О, Боже! Да, госпожо, за това става дума! Вчера говорехте за успехи, за ликвидиране на индустрията, за социалистическите мастодонти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Времето изтече, господин Божинов!
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ликвидацията на селското стопанство и на индустрията води и до ликвидация на Българската армия. И вие поемате изключителна отговорност пред историята и бъдещето на България.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС, от място): Всеки път поставяме въпроса за армията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз не виждам каква дуплика може да има на тази реплика, след като господин Божинов се съгласи с изказването, на което формално прави реплика.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (НС): Благодаря, господин председател! И аз ще направя формална дуплика. Но няма да я направя формално, а ще я направя така, както трябва да се направи.
    Аз благодаря на господин Божинов, че се съгласи с това нещо. От началото на днешното заседание чувам как хората от лявата част на залата се опитват да правят популизъм.
    ИЛИЯ БАТАШКИ (ДЛ, от място): Нищо не чуваме!
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Чуваме Ви много добре и ни най-малко пред Великденските празници искам да говоря по този начин, защото сега нито му е мястото, нито му е времето. Но Вие ме принуждавате да кажа нещо и пак подчертавам, не искам да правя популизъм!
    Нима тоталитарната система щеше да се срине, ако в икономически план вървеше добре, господин Божинов? Не, но тя рухна и точно вие сте наследниците на тази тоталитарна партия, която докара не само българската държава, а целият бивш социалистически лагер до това състояние.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля за тишина!
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Дайте да си кажем нещата както са. В членството на страната ни във Варшавския договор Българската армия беше поставена в условията на пушечно месо. (Шум от блока на ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, господин Атанасов.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Българската армия трябваше да воюва три дни, докато дойде бившата Съветска армия.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Но не воюваше!
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Не воюваше, и сегашната Българска армия нито желае, нито ще воюва, а само ще пази страната ни.
    Благодаря за вниманието!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Джаферов.
    Много моля, левицата напоследък е възприела особено поведение. Когато се изказват техни оратори, има тишина в залата. Когато се изказва друг оратор, непрекъснато се обаждате от място. Аз направо апелирам и към домашното ви възпитание. Домашното възпитание е за навсякъде, да не се оставя вкъщи.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Това го казвате точно Вие!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, точно аз.
    Уважавайте си колегите, имате право на реплики, на дуплики. Всичките права на народни представители си ползвайте, но не по този начин.
    Има думата народният представител Ивалин Йосифов, но не го виждам в залата. Следващият от Парламентарната група на Евролевицата по списъка, който ми е даден, е господин Евгени Димитров.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ, от място): Той ще дойде по-късно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие сте следващата. Има думата госпожа Елена Поптодорова. Те очевидно и двамата са кавалери и Ви дават на Вас думата.
    Има думата господин Иван Глушков от Парламентарната група на СДС.
    ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин началник на Генералния щаб, господин Шаламанов, уважаеми колеги!
    Обсъждаме един изключително важен въпрос и аз се надявам, че ще се стремим да водим този дебат без демагогия, с необходимите аргументи и факти, за да може проблемите, които обсъждаме, да станат ясни както на народното представителство, така и на цялата българска общественост.
    Мисля, че ще се съгласите с мен, че за силата на една армия се съди не само и не толкова по нейната численост, а по това доколко тя е боепоспобна, боеготовна, в каква степен може да генерира боен потенциал, бойна мощ. И от тази гледна точка нека да видим днес какво е състоянието на Българската армия и какво е това състояние през последните не 10, а през последните 12 години.
    Всички знаем, че от 12 години насам ново въоръжение в Българската армия не е постъпвало. Знаем, че рязко не достигат средствата за тренираност на войските. Това естествено автоматически води до намаляване на боеспособността и боеготовността на частите и съединенията. Това е един крайно отрицателен и опасен процес за състоянието на Българската армия. Стигнахме дотам, че 80-90 на сто от бюджета на Министерството на отбраната се изразходва за заплати, за храна, за облекло, изобщо за комунално-битови нужди. Тоест, почти нищо не остава не само за покупка на ново въоръжение, за превъоръжаване и модернизиране, но даже и за необходимата поддръжка на необходимото оръжие и още по-малко за тренираност на войските. Дори през 1996 г. и началото на 1997 г., поради икономическия колапс, в който изпадна страната, господин Божинов, се стигна дотам, че бюджетът на Министерството на отбраната не можеше да осигури дори прехраната на Българската армия. И през 1996 г. бяха натрупани над 20 млрд. лв. задължения на министерството, които бюджетът от 1997 г. трябваше да покрие.
    С това тежко състояние, с този опасен процес на намаляване на боеспособността на Българската армия, са добре запознати и колегите от Българската социалистическа партия. В миналия парламент колегите от БСП в Комисията по национална сигурност бяха съгласни с това положение на нещата. Бяха съгласни, че средствата, които се отпускат, са абсолютно недостатъчни и лично генерал Петров, председател на комисията, беше съгласен с този факт. Разбира се, тогава липсваше политическа воля да се тръгне към преустановяването на тази неблагоприятна тенденция, а липсваха и необходимите финансови ресурси, поради колапса на българската икономика.
    И понеже Вие преди малко, господин Божинов, поставихте въпроса, че след тези две години на управлението на Обединените демократични сили не може да се издържа тази Българска армия, която брои, заедно с цивилните служители в момента 112 хил. души, както виждате, тя не можеше да се издържа в този си състав и по времето на управлението на Демократичната левица. Дори тогава средствата, финансовият ресурс не стигаше даже и за прехраната на армията.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Тоест нищо ново.
    ИВАН ГЛУШКОВ: Разбира се. Да, това положение не е резултат от последните две години, а това е една тенденция, подчертавам, през последните 10-12 години.
    Големият въпрос е как да се стопира тази неблагоприятна тенденция и как да се тръгне към повишаване на бойната мощ, към генериране на боен потенциал на Българската армия.
    И тук искам да добавя нещо, което е много важно. Даже през тази година, когато бюджетът на Министерството на отбраната е над 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт, т.е. 1 на сто, който е най-висок от всички бивши социалистически страни, даже с този висок относително бюджет на Министерството на отбраната, не може Българската армия при този състав да генерира бойна мощ и боен капацитет.
    Как да се преобърне тази тенденция. Мисля, че всички в тази зала, а и в българското общество са наясно, че трябва да се тръгне към решителна реформа на Българската армия по пътя на съкращаването на нейния числен състав в мирно време и към структурна реформа в армията.
    В проекта за Военна доктрина е дадено едно число за състава на Въоръжените сили в мирно време - 45 000 души плюс 5000 служители, т.е. общо към бюджета на Министерството на отбраната 50 000 души. Това не е някакво кабалистично число, не е някакво число, което се е родило спонтанно в съзнанието на някои военни или на някои цивилни, а това е едно число, получено в резултат на задълбочени разработки на групи от специалисти, от военни специалисти, на компютърни разработки и едно оптимално число, което ще даде възможност, като се имат предвид новите задачи и цели на Българската армия, военностратегическата среда тук, на Балканите и в Европа, а така също и финансовият ресурс, с който в момента разполага държавата, да може при това число от 45 000 души въоръжени сили да се преобърне тенденцията и в Българската армия да започне да се генерира бойна мощ, боен потенциал. Всяко поделение, всяко съединение, всеки род войска, всеки офицер, всеки войник, всеки сержант да се знае колко промила бойна мощ създава, произвежда за Българската армия.
    В тези проучвания искам да подчертая, са се разработвали различни варианти от 30 до 90 000 численост на Българската армия. При 75 000 души, 25 000 служители, общо 100 000 към Министерството на отбраната - огромен недостиг на средства, невъзможност да се произвежда бойна мощ. При 60 000 души, 80 000 служители - отново невъзможност да се произвежда бойна мощ, боен потенциал. При числото 45 000 души вече с голямо усилие, с голямо напрежение се създават условия за постепенно заделяне на финансов ресурс. И към 2002 г. тенденцията се преобръща и в Българската армия започва един процес на натрупване, изграждане на боен потенциал. А след 2004 г. вече заделеният ресурс ще даде възможност за превъоръжаване и модернизиране на армията.
    Разбира се, ние си даваме сметка, че това ще бъде един постепенен процес, че не днес за утре ще се намали числеността на Българската армия до посоченото число.
    И тук трябва да подчертая още един важен факт. Обикновено при определен числен състав на Въоръжените сили съотношението между сержанти и офицери трябва да бъде 2:1. Тук, при тези разчети за 45 000 въоръжени сили броят на сержантите е определен за 11 000, а броят на офицерите не е половината от този брой, не е 5500, а 7000 души. И това е с цел да се даде възможност за едно много по-бързо, много по-ефективно разгръщане на мобилизационния резерв до 250 000 души.
    Аз споменах, че освен намаляването на числения състав, е абсолютно необходимо за повишаване на бойната мощ да се извърши дълбока структурна реформа. Организационно това ще бъде Генералният щаб, Сухопътните войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили и формирование на централно подчинение. А във функционално отношение, това, което е изключително важно - сили за бързо реагиране, сили за отбрана, сили за териториална отбрана и резерв.
    Аз съм убеден, че предложеният проект за Военна доктрина дава една много добра основа за провеждане на тази дълбока реформа в Българската армия и за нейната подготовка за включването й в европейските и евроатлантическите структури - НАТО и ЗЕС.
    Мисля, че едва ли ще има народен представител в тази зала, който да не е жизненозаинтересован от изграждането на един мощен военен потенциал, от една мощна Българска армия, която ще може да решава основната задача - защитата на териториалната цялост на страната, независимостта и суверенитета на Република България.
    И аз призовавам всички народни представители да оставят настрана всякакви теснопартийни, корпоративни и други интереси и да подкрепят този реалистичен и абсолютно необходим проект за Военна доктрина на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Глушков.
    Има думата господин Ивалин Йосифов.
    ИВАЛИН ЙОСИФОВ (ЕЛ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Когато говорим за един такъв важен документ, като Военната доктрина, ние трябва да сме наясно и да си отговорим на един много важен въпрос. Именно Военната доктрина ще позволи ли да продължи реформата в армията? Казвам да продължи реформата в армията, защото тази реформа беше започната в 1990 г. и продължава вече 9-10 години.
    Но по лична моя преценка, ако въобще може да се говори за реформа, тя почти не се извършваше в армията. Или ако имаше някаква такава реформа в армията, тя се извършваше основно на субективния фактор. Това е основният въпрос, на който Военната доктрина трябва да отговори - ще продължи ли реформата в армията и каква ще бъде тази реформа в нашата армия?
    Според мен Военната доктрина като документ, основополагащ документ, позволява да продължи една такава реформа в армията.
    И тук трябва да си отговорим ясно и точно на един втори въпрос - именно продължавайки реформата в армията, тя няма да приключи за година или за две. Тази реформа, по моя преценка, а и по преценката на всички останали, ще продължи не от едно правителство и не от две правителства. Това е заложено и във Военната доктрина, че тази реформа ще продължи до 2004 г. Естествено се вижда, че няма да бъде само едно правителство, а от няколко правителства ще бъде осъществявана тази реформа.
    Аз съжалявам, че доктрината като политически документ, като документ на Народното събрание се използва за политизиране както от едната, така и от другата страна на залата. Моята лична преценка е, че един такъв документ не трябва да бъде политизиран. Това е един документ с национално значение, който определя структурата на армията, определя нашето виждане относно отбранителната способност на нашата държава.
    И пак повтарям, не трябва да се извършва политизиране на този документ. И тръгвайки в такава посока - да се политизира документът - се набляга на една най-незначителна част на Военната доктрина, а именно числеността на Българската армия. Това е чисто политизиране на въпроса - касае се за числеността на Българската армия - и аз малко по-нататък ще дам конкретни предложения относно изменението на текста за решение за Военна доктрина.
    Несъмнено, нашата партия пледира за боеспособна армия, оптимален числен състав, въоръжение и бойна техника. Пак повтарям, Военната доктрина е именно документът, който ще позволи да се извърши реформата в нашата армия.
    Искам да се спра вече конкретно на самата Военна доктрина. При разработването на една Военна доктрина, каквато е предоставена сега на нашето внимание, има два подхода при нейното разработване - като един чисто концепсуален документ или другата вероятност е доктрината да бъде подробно разписана, където се определя числен състав, финансово обезпечение, мобилизационна готовност и всички други аспекти, свързани с Въоръжените сили.
    Ако трябва да дам ясна оценка какво представлява като документ именно Военната доктрина, той в момента представлява една чиста компилация от двете концепции за съставяне на Военната доктрина. Но искам да подчертая, че по-голяма част, като тежест в съставянето на Военната доктрина има първата страна на теоретичната постановка. Това е един концепсуален документ и като такъв трябва да бъде разглеждан.
    Но тук веднага възниква едно чисто безпокойство, което би трябвало да безпокои всички нас - и политици, и общественост. То е свързано с чл. 93 от Военната доктрина. Разписвайки чл. 93 и гласувайки такъв член, като чл. 93 от Военната доктрина, който определя числеността на Българската армия във военно и в мирно време, изпадаме в едно противоречие на основната логика при изграждането на Военната доктрина. Аз ще внеса писмено предложение, сега го правя като устно предложение, този чл. 93 да отпадне, което е в пълно съответствие с Конституцията на Република България и с чл. 26 от Закона за отбраната и Въоръжените сили. А също един такъв аспект е разгледан и в Концепцията за национална сигурност. Затова казвам, че именно чл. 93 трябва да отпадне и тогава вече доктрината ще придобие своя ясен и точен вид.
    Може би ще получа атаки от определени колеги, основно може би от вносителите и от дясната страна на залата, но аз ще се аргументирам защо именно правя това предложение за отпадането конкретно на този текст.
    Ако тръгнем по такъв начин да омаловажаваме и да разписваме подробно текстовете във Военната доктрина, ние трябва да запишем броя на танковете, броя на самоходните установки - изобщо всичко, което е свързано със структурата и въоръжението на армията.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Нали в Конституцията е казано, че Народното събрание определя числеността, и в закона?
    ИВАЛИН ЙОСИФОВ: В закона? Аз четох закона и в закона не съм прочел такова нещо, но възможно е.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На базата на закона.
    ИВАЛИН ЙОСИФОВ: Но аз ви казвам, че според мен не е нормално да се определя само числеността на Българската армия в един документ като... Или трябва да бъде определено, или просто не трябва да фигурира числеността на Българската армия.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: На Въоръжените сили.
    ИВАЛИН ЙОСИФОВ: Да, на Въоръжените сили. Това е последствие. Числеността на Въоръжените сили се определя именно на базата на Военната доктрина, на базата на въоръжението и оттам вече се определя самата численост.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Член 26, т. 9: "Народното събрание определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет."
    ИВАЛИН ЙОСИФОВ: Добре. Общо взето мога да се съглася, но тази численост не трябва да се определя именно във Военната доктрина. Ако спазваме конкретно, след това се разработват два допълнителни документа, които могат да бъдат подложени на гласуване в Народното събрание, а това са: проект за численост и структура на армията, план за организационно изграждане на Българската армия и вторият документ - проект за общодържавен военновременен план. Именно тези документи, ако бъдат предоставени на Народното събрание за гласуване... Не виждам логиката защо тези документи да не бъдат предоставени за гласуване в Народното събрание, а самата Военна доктрина да не изпада в такава детайлна подробност да определя численост на Българската армия. По такъв начин, ако тръгнем по тази логика, ние ще трябва да определяме и броя на танковете, броя на установките, самоходните установки и всичко това. А броят на числеността на армията е следствие именно от техниката и въоръжението. Не виждам къде е противоречието, след като не противоречи нито на закона, нито на Конституцията едно такова положение.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Ето, това е записано в закона, чл. 26.
    ИВАЛИН ЙОСИФОВ: Това е моя позиция. Сега Вие може да я контраатакувате.
    Друго, което исках конкретно да се упомене в доктрината. Когато доктрината е създавана, презумпцията е за членство на България в НАТО. Това е така, но тук, в доктрината, не се дава ясен отговор в преходния период, когато все още е хипотетично нашето влизане в НАТО, как ще функционира и как ще осъществява отбраната нашата армия именно в този преходен период, след като нямаме ясни гаранции по срокове и време за влизане в НАТО.
    Друго. В доктрината има една слабост, която би трябвало да бъде критикувана, където са описани рисковете и реалните възможности. И там са описани съдържание, борба срещу наркотични вещества, намиращо се в опасен регион. Това са, според мен, функции, които би трябвало да се вменяват не на армията, на Въоръжените сили, а да се вменяват на специализирани полицейски части. В една военна доктрина, която засяга структура, състав на Въоръжените сили, не би трябвало да се акцентира на точно такива положения и вменяване на функции на армията на чисто специфични функции на полицейски подразделения.
    Другото, което в доктрината не е ясно и не може да бъде ясно, е свързано с чл. 99, а именно за социалната защита на военнослужещите. В чл. 99 е записано, че се гарантира социална защита само на военнослужещите, които остават след преструктурирането в армията. Тук никъде не се вижда един текст, който според мен има изключително голямо значение - за социалната защита на военнослужещите, които ще напуснат армията след извършваните структурни промени в нашата армия. Затова също внасяме - аз и нашата парламентарна група - едно предложение за допълнение към този текст, където ясно се подчертава, че след приемане на Военната доктрина ще съществува и защита на хората, които са напуснали армията след нейното преструктуриране.
    И накрая искам да завърша с това, че независимо че възникна спор с премиер-министъра, аз намирам за неуместно разглеждането на числеността на армията като точка и като текст във Военната доктрина и ще помоля наистина да се разгледа това нещо, да бъде прието, да бъде подложено на гласуване нашето предложение, което след малко ще бъде внесено в Деловодството на Народното събрание. Защото, пак казвам: омаловажава се важността на един такъв документ, когато се акцентира само върху една численост на Българската армия. Много по-важен е документът и много по-важно значение има този документ за бъдещото развитие и преструктуриране на Българската армия. Българската армия несъмнено трябва да се превърне в една оптимална по численост и състав, една боеспособна и добре окомплектована армия. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Йосифов.
    Ще Ви помоля, господин Йосифов, да ми дадете предложенията в писмен вид и на мен, за да мога да ги поставя на гласуване.
    Има думата господин Веселин Бончев.
    ВЕСЕЛИН БОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, господин генерал!
    Военната доктрина трябва да се разглежда като един национален проблем. Тя не може да бъде на една партия, на една парламентарна група. Тя е на цяла България, защото Българската армия е на българския народ. И Българската армия ще защитава България. В тази армия служат децата на България!
    Аз внимателно изслушах експозето на господин министъра. Направи ми впечатление следната негова фраза: модерното въоръжение на Българската армия съвместимо с изискванията на въоръженията в НАТО. Дотук - нищо лошо, но в тази ситуация, която и вчера беше отчетена, че българската икономика е в колапс, износът официално намалява, няма приходи, увеличава се безработицата. От загубите от първото ембарго досега няма нито цент компенсация. Те са 8 млрд.!
    Нашата преса ежедневно съобщава за огромни загуби всеки ден и не се знае докога ще продължават тези загуби, когато бушува тази криза в момента до границите на България.
    Моето учудване е тези огромни средства, които ще трябват за това модерно въоръжение съгласно стандартите на НАТО откъде ще се получат. Вие видяхте, уважаеми колеги, и прочетохте, колко милиарда долара трябваше да осигури Унгария, Чехия и Полша, които бяха поканени и станаха членове на НАТО. Те трябваше да си ги осигурят, тоест за тяхната армия. Това е моят първи въпрос към господин министъра, който е вносител на доктрината.
    Второ, НАТО съгласно световните медии ежедневно губи своя авторитет. Вие слушате и четете световните медии. (Шум и реплики в залата.) Питам и това го казвам във връзка с точки 13, 14 и 17 от доктрината - досега нито Европейският съюз, нито НАТО по време не е дал за България никакви гаранции, какви ще бъдат гаранциите оттук натам, защото в т. 13 е записано: Република България отчита рисковете за сигурността и териториалната й цялост; в т. 14: Република България допуска, че може да бъде въвлечена във военен конфликт; т. 17: неовладяването на военнополитическата криза води до въвличане на България във военния конфликт. Тази криза в момента е на границите на България. Неовладяването на тази криза не зависи от България. Това зависи от тези, които я направиха и от самата югоармия. Тогава, питам, ако тази криза не бъде овладяна, България ще бъде ли въвлечена в този конфликт и Българската армия да лее кръв, съгласно т. 17?
    И накрая, уважаеми господин министър, питам кой ще даде гаранции - финансови, икономически и политически за тези огромни средства, от които Българската армия се нуждае при евентуалното й превъоръжаване по стандартите на НАТО? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Бончев.
    Има думата народният представител господин Красимир Каракачанов.
    КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
    Когато говорим за Военната доктрина, би трябвало поне преди това тя да бъде прочетена, а не да се изказваме така - априори, общо, на базата на разсъждения от вестниците и след това да напускаме залата!
    Военната доктрина беше един документ, който дълго време се дискутира, както от народните представители в Комисията по национална сигурност, така и от цялото общество. Дискутира се също така темата дали България не е закъсняла с изработването на своята Военна доктрина.
    Факт е, че за пръв път се изработва подобен документ, който сериозно касае както националната сигурност на България, така и реформата в Българската армия.
    Разбира се, като първа стъпка по отношение на реформата в Българската армия трябва да се разглежда - говоря за последните години - изработения вече преди повече от година и половина "План 2010 г.", с който стартира всъщност сериозната реформа в армията.
    Аз не мога да се съглася с някои колеги, които изказаха съображения и по медиите, и в дискусията между нас, че Военната доктрина била политизирана. Факт е, че преди да бъде представена на народните представители за разглеждане, тя беше обект на задълбочени дискусии в професионално свързаните с армията среди - в Министерството на отбраната, в Генералния щаб и може да се каже, че основно тя е продукт на Генералния щаб, но в нейното обсъждане взеха участие и неправителствени организации, социолози, политолози, също така офицери.
    Основно Военната доктрина отразява философията на българската политика и българската политика не само на настоящото правителство, но и на предишните български правителства, а именно защитата на териториалната цялост и националния суверенитет на Република България, провеждане на политика на мир и добросъседство, провеждане на една отбранителна, а не нападателна, агресивна военна политика и политика на интегриране в евроатлантическите структури и пълноправно членство в НАТО.
    Военната доктрина е разработена на основата на чл. 78 от Закона за отбраната и Въоръжените сили и т. 45 от Концепцията за национална сигурност. Както е записано в т. 1 от нея: Военната доктрина е система от възгледи, принципи и подходи за гарантиране на националната сигурност във военнополитически и военен аспект. Доктрината разглежда военностратегическата среда, определя приоритетите на отбранителната политика и насоките на изграждането, развитието и използването на Въоръжените сили в интерес на отбраната на Република България.
    В доктрината са очертани основните характеристики на военнополитическата среда, в която се намира България и в която тя е принудена да организира своята отбрана. Подчертано е, че наред с положителните процеси в глобален и европейски мащаб, на Балканите съществуват и множество рискови фактори, ескалацията на които може да се превърне в предизвикателство за нашата национална сигурност. Въпреки това се подчертава в т. 12, че Република България не е изправена пред непосредствена военна заплаха.
    Военната доктрина определя като основна цел националната отбрана, гарантиране на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на България от заплахи от военен характер. При осъществяване на отбранителната си политика Република България не се отнася към нито една страна като към свой военен противник.
    Военната доктрина потвърждава още веднъж и националния интерес на България за пълноправно членство в НАТО като условие за възможност да се провежда резултатна отбранителна военна политика.
    От друга страна Военната доктрина е документ, който създава условия за гарантиране на националната сигурност на България точно в този преходен период - до присъединяването на страната към евроатлантическите, европейските структури за сигурност.
    Военната доктрина от друга страна ще послужи оттук нататък и като основен документ на ръководните органи на отбраната на страната при изграждането и използването на Въоръжените сили на Република България. Тя ще бъде и база за разработването на доктрините на видовете Въоръжени сили, на организационното изграждане, модернизацията, подготовката и поддържането на бойната и мобилизационната готовност на Българската армия.
    Една друга тема, по която дълго се говори в обществото и по която дори се появиха определени спекулации, това е въпросът за числеността на Българската армия. Определено искам да подчертая, че Българската армия и конкретно нейната численост не е въпрос, с който трябва да се търсят политически дивиденти и да се спекулира, да се създава психозата, че едва ли не със съкращаването на числеността на Българската армия се нарушава потенциала на отбранителната способност на армията, че това изправя страната пред неизмерими опасности.
    Във Военната доктрина много точно е записано и е фиксирана бройката 45 хил. военнослужещи. Искам да подчертая, че цифрата 45 хил. души не е плод на някакъв политически пазарлък, не е плод на някакъв политически натиск, не е пазарлък между военните и цивилните или между военните и политическите фактори, а тази цифра е плод на реален разчет, както на финансовите възможности на страната, така и на необходимия ресурс от Въоръжени сили.
    Определено това, което беше подчертано и от господин Глушков, което е и публична тайна, е, че в настоящия момент числеността на Българската армия не позволява едно сериозно обучение на тази армия и превръщането й в една професионална, в една подготвена и боеготовна сила. Защо? Деветдесет на сто от бюджета, който се отделя за Българската армия, отива именно за обличане и изхранване на войската. Много малко средства успяват да се заделят за ремонтиране на военна техника, а да не говорим за закупуване на нова. Именно съкращаването числеността на армията предполага спестеният финансов ресурс да бъде пренасочен в тази посока. И точно с оглед на това Военната доктрина предвижда създаването на една модерна, гъвкава, добре обучена и многонационална армия, която да гарантира националната сигурност на страната точно в този преходен период, в който ние се намираме.
    По Военната доктрина има и още някои неща, по които искам да взема отношение. Единият въпрос, касаещ строителните войски, ще оставя за следващия път, когато със закон бъде подготвена тяхната трансформация.
    Социалният момент, както вече няколко пъти съм подчертавал, е един от най-важните аспекти след приемането на Военната доктрина. Става въпрос за едно значително количество офицери и сержанти, които до този момент са отдали живота си, отдали са времето си за служба на отечеството. В никакъв случай тези хора не се разглеждат и не трябва да се разглеждат като излишни или като аутсайдери. Това са хора, към които както ние, представителите на мнозинството, така и цялото българско общество трябва да изпитва уважение и да предостави възможност на тези хора да се реализират утре в следващия етап от тяхното чисто човешко битие като едни пълноценни граждани. В тази посока са необходими сериозни социални програми за тяхното ускорено интегриране в обществото, дори бих казал определени облекчения и преференции по отношение на евентуално тяхно желание за образование. Подобни примери има в българската история, когато след 1919 г. е съкратена огромната част от българското офицерство. Българската държава издава съответен документ, с който те имат право безплатно да учат в тогавашните държавни висши учебни заведения.
    Но по този въпрос аз съм доволен както от отговорите на министър Ананиев, така и от дискусията, която имахме с началника на Генералния щаб, с участието и на заместник-министър Шаламанов, че действително в Министерството на отбраната се мисли по този въпрос, отделя се необходимият финансов ресурс, изготвят се необходимите програми, за да могат тези хора, които действително служиха на отечеството, да бъдат интегрирани пълноценно в по-нататъшното тяхно битие.
    Имам и едно предложение накрая. С оглед на терминологията, която се използва във военната доктрина, Министерският съвет да изготви едно приложение към доктрината с обяснение на изразите и термините, за да няма в последствие определени самоволни тълкувания или объркване в тази посока.
    Още един път искам да подчертая, че когато говорим за националната сигурност на България, би трябвало действително да излезем с аргументи, да излезем с предложения. Факт е, че на дискусията, която се проведе по време на трите заседанията на Комисията по национална сигурност, подобни предложения бяха внесени устно, бяха внесени писмено - от господин Дянко Марков. Една част от тях бяха взети под внимание. Така че мисля, че на този етап с оглед на обстановката, в която се намираме, не само че е необходимо да бъде приета настоящата военна доктрина, но и час по-скоро тя да стане основа на реформата в Българската армия, която всички сме убедени, че трябва да продължи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Каракачанов.
    Има думата народният представител Ангел Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, господин министър, господин началник на Генералния щаб! Известно е, че Военната доктрина е един от основополагащите документи за националната сигурност и задължително условие за изграждане и развитие на националния военен потенциал. Очевидна е необходимостта при разглеждане на Военната доктрина от прецизен анализ на процесите и на рисковите фактори, от механизъм за оценка на възникването и развитието на опасностите и заплахите, от оценка на възможните условия за започване на военни действия срещу България и, разбира се, от оценка на всички компоненти на националната сигурност, но най-вече на военната ни сигурност, доколкото тя е основен обект на Военната доктрина.
    Трябва да призная, че с представения проект се прави опит да се регламентират възгледите и принципите на безспорната като формулировка и същност отбранителна политика, но същевременно и да подчертае, че като цяло проектът не надхвърля нивото именно на опит. И това е необходимо да се разбере, защото като резултат се предполага формулиране на дълготрайна политика на българските власти в сферата на Националната сигурност, отбраната, въоръжените сили и реформата в Българската армия. Ясно е, че подценяването, импровизацията, грешният извод или конюнктурният подход, прибързаността или неточността биха довели до опасни последици, до натрапване на опасни илюзии. Това, че като резултат Военната доктрина придобива вида и смисъла на съвкупност от декларативно звучащи текстове и причудливо сглобени заклинания е по-малката беда. Голямата беда е, че се полагат основите на една незряла политика с опасно подценяване на рисковете, на заплахите и на параметрите на ситуацията на Балканския регион, че Въоръжените сили и Българската армия стават заложници, а служещите в тях, особено офицерският корпус, жертви на партизиран и идеологически обременен подход. За съжаление представеният проект потвърждава моите опасения. Въпреки известни достойнства и рационалности най-вече във военните аспекти, като цяло проектът затвърждава убеждението, и то без преднамереност, че има сгрешена политическа рамка, уязвима философия, а следователно и погрешни подходи и цели.
    Не бих искал дискусията ни отново да се свежда до спор "за" или "против" членството на България в НАТО. Но същностният въпрос за сигурността, отбраната и военния ни потенциал днес, за адекватното ни отношение към реалностите сега се подменя с очаквания за гаранции в бъдеще. На основателните опасения и тревоги днес се отговаря с почти религиозно упование в евентуално членство неясно кога. Това е неприемлив подход. Това е твърде далеч от разбирането за необходимия национален консенсус или поне максимално съгласие по документ от такъв порядък, какъвто е Военната доктрина.
    Да се спра конкретно на проекта. В структурно отношение Военната доктрина би следвало да има отделни раздели за мобилизационната подготовка и мобилизационния механизъм, за военното сътрудничество и интеграция, участието на българските въоръжени сили в международни мисии и операции, за военно-техническото осигуряване и ангажиментите на военно-промишления комплекс. Същевременно Военната доктрина задължително трябва да се придружава както от мотиви на авторите, така и от обяснение и дефиниране на използвани термини и словосъчетания в проекта. Без да подценявам интелигентността на народните представители, мисля, че е от значение да се обяснят понятия като: "военен конфликт", "военна заплаха", "интегрирано отбранително планиране", "операции по поддържане на мира", "други операции, различни от война", "реинженеринг на процесите", "консолидиране на дейностите" и пр. Особено необходими са обясненията в случаите, предвиждащи прехвърляне на правомощия, предоставяне на права на изпълнителната власт, например в членове 29, 54 и 91, като използвам случая да предложа отпадане на текстовете, предвиждащи вземане на решения от Министерския съвет.
    Същевременно искам да изразя и дълбокото си безпокойство от откритата чрез различни текстове в чл. 49, букви "б" и "в" възможност за използване на въоръжените сили в случаи, влизащи в противоречие с Конституцията и Закона за отбраната и въоръжените сили, случаи от вътрешен характер без необходимите гаранции срещу злоупотреба и без ясен механизъм за контрол, случаи, влизащи в задълженията на други структури и служби.
    Подобни текстове създават един много опасен прецедент и доколкото формулировките им са и непрецизни, предлагам тяхното отпадане. Недопустимо е чрез Военната доктрина да се реализират намерения с опасни за обществото и демократичните принципи последици.
    Очевидно определението в чл. 1 е непълно и не много точно, а следователно е ограничило и разработването на основните принципи, компоненти и приоритети на отбранителната политика.
    Ограничение, и то с политически привкус, има и в чл. 2 на проекта - само с НАТО, ЗЕС и Европейски съюз и то в период до присъединяването. Оставям настрана конфузния въпрос след приемане няма ли да сътрудничим с тези организации и подчертавам, че подобно ограничение е израз не толкова на деформирано мислене, колкото на сериозно дебалансиране на политиката за национална сигурност и в частност на външната ни политика.
    В частта за военностратегическата среда прави впечатление отсъствието на оценка, а и посочването като рисков фактор на наличието на мощни военни потенциали на държавите от региона. Всъщност в една значителна степен те предопределят и военностратегическата обстановка. Струва ми се, че съзнателно се избягва анализът, не просто да се подменя сериозният дисбаланс, който съществува, а да се формулира в чл. 7 изводът, че България не разглежда нито една страна като противник. Това от политическа гледна точка може днес да е и така - не сме изправени пред непосредствена военна заплаха, но в никакъв случай от военностратегическа гледна точка, от гледна точка на реалния военен риск не е оправдано омаловажаване. Логиката на това съзнателно пренебрегване води до драстичното съкращаване на числеността по-нататък в проекта за Военната доктрина. Става ясно, че нежеланието да се анализира подобен същностен фактор от военностратегическата среда обслужва определени външнополитически амбиции, които влизат в конфликт с необходимото ни днес националноотговорно отношение към Военната доктрина. Пример за това е и отпадането на един основен принцип при изграждането и развитието на Въоръжените сили - отбранителната достатъчност. Има използвани два различни израза: в чл. 7 "не разглежда" и в чл. 21 "не се отнася". Струва ми се, че следва да се уеднаквят използваните понятия и да се използва само изразът "не се отнася".
    Логично е, че и при текстовете на чл. 14, 15, 16 и 17 не може да се аргументира твърдението, че не разглеждаме никого като противник. Като враг - може би да, но като противник е несъстоятелно твърдение с чисто декларативен характер. Тази декларативна амбиция води и до съзнателните, като основа за политика, разбира се, текстове в чл. 26 и 27 и то доста съмнителни като такава основа. Те не само че са некоректно изразени, но и предпоставят решение от гледна точка на цел, която може и да не се осъществи.
    Интересен е текстът на чл. 28 и по-нататък на чл. 35. Първо, искам да попитам авторите означават ли тези текстове оневиняване за вече осъществен обмен и нима не се разбира, че това е една прекалена прозрачност? Напълно неуместни са и формулировките, както са и неясни границите на тази откритост към партньорите в чл. 73.
    Буди недоумение отсъствието на регламентиращ текст или текстове за военното разузнаване. Тук е и мястото да отбележа отсъствието на текстове, изясняващи състава на Въоръжените сили. В голяма степен остава впечатлението за отъждествяване на Въоръжените сили с Българската армия, без да е ясно съотношението между видовете въоръжени сили и съответно приоритетите.
    Това са съществени слабости на проекта, който би следвало да задава и съответните параметри. Напълно неприемливо и необосновано се залага определяне на числеността на Въоръжените сили в мирно време до 45 000 души и според мобилизационните разчети до 250 000.
    Дадената в чл. 93 обосновка на подобно предложение не само че е несериозна, но и неподходяща. От текста на чл. 93 предлагам да отпадне посочената численост, а иначе текстът може да остане. Аргумент: не Военната доктрина е документът, в който следва да се реши числеността на Въоръжените сили и Българската армия. Не само народните представители от Комисията по национална сигурност трябва да имат детайлна представа за аргументите на предложилите подобна численост. Икономическата целесъобразност не може да се извежда като определящ мотив, а той е този, който независимо от опитите за обяснение остава водещ и то при трудно прогнозируема икономическа среда и съответно параметри на брутния вътрешен продукт. При предложената численост и при предвиждания състав не могат да се изпълнят нито конституционните задължения, нито целите в сферата на отбраната, освен ако по идея на авторите не се превръщаме само в логистичен придатък на НАТО. Подобно предложение съдържа сериозни основания за безпокойство от възможната демотивация у голяма част от офицерския корпус и възможна дестабилизация на Въоръжените сили и Българската армия. Подобни предложения не могат и не трябва да се разглеждат без съответната система за социална адаптация и гаранции за социална реализация на съкратените. На фона на изострената обстановка, на потенциалната заплаха от дестабилизация на целия регион, подобно предложение би имало непредсказуеми последици.
    Целият поглед и проследяването на тезите и текстовете на Военната доктрина ми позволяват да направя следните изводи.
    Налице е определена политическа воля, която не надхвърля твърде тесните параметри на партизирания подход и то в сфера, която изисква максимален консенсус и обединяване около общите цели и решения по отбранителната политика и военната сигурност на страната. Отсъстват и ясните параметри на гаранциите за националната сигурност и твърде несериозно звучи упованието в гаранции чрез интеграция. Има сериозно подценяване на рискови фактори и съответно грешно предпоставяне на тези изводи, в това число и по числеността, което налага прецизиране на възгледите, подходите и, разбира се, решенията, залагани с подобен документ.
    Зад опита да се мотивира заложената във Военната доктрина политика прозира и предоверяване на икономическите аргументи с неясна динамика и параметри. Декларативният характер на много от текстовете за интеграция в НАТО и ЗЕС не предполагат нищо повече от разглеждането им като несъстоятелно поднесена политическа воля, ориентирана преди всичко към предстоящата среща във Вашингтон. В предложения ни вид Военната доктрина не представлява сериозна и трайна основа за формулиране на национална политика за сигурност, отбрана, изграждане и развитие и използване на Въоръжените сили.
    Оценявайки политическото желание на правителството, трябва отново да призова за отлагане вземането сега на окончателното решение по предложения проект или, подчертавайки неприемливостта на голяма част от текстовете на Военната доктрина, да ви призова, дами и господа народни представители, да отхвърлите предложения ни проект. Благодаря. (Ръкопляскания в ДЛ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
    За първа реплика има думата господин Иван Глушков.
    ИВАН ГЛУШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Найденов, аз няма да споря с Вас по въпроса за бъдещото присъединяване на България към евроатлантическите структури, защото е известна вашата позиция, позицията на БСП, против присъединяването на България към НАТО. Но аз се учудвам на Вашето отношение по проблема за числеността на армията, защото Вие сте член на Комисията по национална сигурност и съм сигурен, че дълбоко в себе си Вие сте убеден, че една такава численост в мирно време на Въоръжените сили ще даде действително възможност тези сили да изпълняват своето предназначение - да могат да генерират бойна мощ. Защото аз Ви питам каква е ползата да имаме 112 000 души към Министерството на отбраната днес, т.е. да имаме една значително по-голяма по численост войска и в същото време една малка част от тази войска да може да излезе от казармите? Каква е ползата? Ето тук е разковничето на целия проблем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Глушков.
    За дуплика има думата господин Ангел Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (ДЛ): Съжалявам, господин Глушков, че не сте ме слушали внимателно. Изброих достатъчно сериозни основания, които налагат в този момент да не се взема решение за числеността на Българската армия. Подчертавам още веднъж, че на моя въпрос в Комисията по национална сигурност не получих задоволително обяснение както от отправната точка за разходите по отношение на предвижданите срокове за реализиране на плана за организация и структура на Българската армия, така и по отношение на динамиката на икономическата среда, за да се стигне до това състояние, което се предпоставя като извод от намаляване числеността на Българската армия. Следователно аз не виждам абсолютно никаква логика това съкращаване и определянето на числеността да става в предложения ни проект за военна доктрина, първо.
    Второ, мисля, че особено в този момент е безотговорно поведение, чрез подобна дискусия и залагане на подобни параметри на численост на армията в мирно време и на мобилизационните разчети, да се подхожда към сферата на националната сигурност и на отбранителната политика.
    Още веднъж ви моля да се замислите върху възможната демотивация и възможната дестабилизация на значителна част от състава на Въоръжените сили и Българската армия. Ако това вие пренебрегвате, то за мен няма друго обяснение, освен внушените желания за предлагане именно на такава численост.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
    Има думата народният представител Евгени Димитров.
    ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми министър-председателю, уважаеми министри, уважаеми дами и господа, колеги! Значимостта на една доктрина и нейното приемане е когато има консенсус. Действително това е възможно, но при положение, че имаше един предварителен дебат или една прозрачност в частта, която не подлежи на военните елементи и които могат да бъдат дискутирани на по-широка обществена основа. Именно тази част създава немалко въпроси за социалната цена, която ще бъде след приемането на доктрината. Това е нещото, което нас ни притеснява.
    Самата доктрина е подготвена академично, има си своите плюсове. Но в същото време не се дават съответно моментите - какво ще стане със съкращаването на определени родове войски, какво ще стане с адаптирането на техния числен състав в нормалните икономически условия, какво ще стане с техните семейства? Този въпрос тук не трябва да бъде политизиран, а напротив, точно и реално да бъде осмислен. Защото намаляването на армията, нейната боеспособност и обезпечаването с военна техника, това си е въпрос на правителството.
    Но мен ме интересува друго и не напразно беше зададен въпрос към господин Ананиев за един от родовете войски - Строителни войски. За моя лична изненада господин Ананиев ми отговори, че това не в неговата компетентност. Да, по отношение на общоикономически план те са подчинени на Министерството на строежите на господин Бакърджиев, но така или иначе, те изпълняват и военновременни задачи, господин Ананиев. В тази връзка мен ме интересува кой и как ще изпълнява тези военновременни задачи? Дали новите структури ще бъдат готови със своята техника, със своята компетентност, защото това е съвсем друг инженерно-технически състав? Същото се отнася и за Транспортни войски. Не става дума те да продължават да съществуват в този си вид.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Това е казано в комисията.
    ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ: В комисията може да е казано, но го нямаме като другите материали.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Имаше ваш представител.
    ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ: Друго. Не се обръща необходимото внимание за алтернативната служба, тъй като тук ще има една промяна в числения състав на набора. И определено трябва да се акцентира върху социалната значимост. Именно в тази връзка не напразно Евролевицата направи едно предложение за промяна в доктрината, което действително желаем да бъде прието. Не искам да ви занимавам повече с доктрината, тъй като и другите колеги ще се изкажат, но искам да обърнете внимание върху нашето предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Евгени Димитров.
    Понеже току-що ми дадоха списък от Парламентарната група на ОНС, а те досега не са се изказвали, затова преди да дам думата на господин Иван Генов, давам думата на господин Валентин Симов.
    ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър на отбраната! В Обединението за национално спасение вероятно ще има известни различия при гласуването и затова аз искам да изразя тук само позицията на Зелената партия и да кажа защо няма да подкрепим военната доктрина. Има няколко члена в доктрината, които будят недоумение у нас.
    Първото е - защо всъщност ние като законодатели трябва да утвърждаваме числеността на Българската армия? Ние считаме, че това е елемент от реформата в Република България и за него би следвало да си носи отговорност Министерският съвет.
    На второ място, считаме, че в момента, когато на запад от нас се разиграват бойни действия и не се знае точно и ясно техният изход, да съкращаваме Българската армия е неудачно.
    Третият пункт, с който ние не сме съгласни и той е един от най-важните и това е в продължение на нашата политика. Разбира се, нашият възглед е против идеята на обвързването ни с НАТО.
    На последно място, но не по важност, поставяме и това, което спомена преждеговорившият - съдбите на тези 30-40 хиляди души от армията, които ще бъдат принудени да сменят своята професия, вероятно да сменят своите домове и да бъдат поставени в едни много тежки социални условия. Разбира се, отчитаме и момента, че ако бяхме управляващи наистина също щяхме да предложим и да приемем такава доктрина. Безусловно, на България е необходима военна доктрина, но мисля, че тя подлежи на актуализация и че цялата отговорност за нея следователно трябва да бъде поета от изпълнителната власт.
    Затова, както се изразих, ние няма да подкрепим военната доктрина. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
    За реплика има думата господин Асен Агов.
    АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, искам да използвам правото на дуплика на господин Симов и да го попитам това позицията на ОНС ли е или е неговата лична позиция?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: На Зелената партия. Вие не сте внимавали.
    За втора реплика има думата господин Ремзи Осман.
    РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Уважаеми господин председател, преди репликата ми, която е насочена към господин Валентин Симов, искам да се обърна към господин Асен Агов, запазвайки моето уважение към Вас. Днес за втори път искате да ни поучавате и да ни кажете, да ни посочите какво да мислим. Оставете какво мислим ние! Ние ще си го кажем. Какво мислим, какво ще говорим по избирателните региони, това си е наш въпрос, наш проблем.
    А що се отнася за позицията на Зелената партия, Парламентарната група на ОНС твърдо застава за интеграцията ни с евроатлантическите структури. Това е мнение на Зелената партия. Ние много пъти сме имали различия с нашите колеги от Зелената партия. Те имат своя позиция, но като становище на Парламентарната група вие сами ще се убедите след малко от нашите изказвания, че ще подкрепим внесения проект от правителството.
    Но аз имам един въпрос към господин Валентин Симов: ако не беше НАТО, войната в Босна щеше ли да спре?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Ремзи Осман.
    Има думата за дуплика господин Валентин Симов.




    ВАЛЕНТИН СИМОВ (ОНС): Благодаря Ви, господин председател! Относно това, с което господин Агов се обърна към мен. Господин Агов, аз мисля, че много ясно се изразих в началото, че това не е позицията на ОНС, за която аз говоря. Именно тук подчертах праволинейността в решенията, които Зелената партия си следва, и това е правото на едно собствено мнение. Затова сме се борили винаги да кажем собственото си мнение. Мисля, че всеки един уважава такава позиция.
    По въпроса на господин Ремзи Осман.
    Господин Осман, аз мисля, че ако ООН се беше ангажирало много по-сериозно с всички тези проблеми, може би нямаше да има и война в Босна и Херцеговина, защото ООН и досега продължава да стои настрана и да мълчи по този въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Симов.
    Има думата господин Иван Генов.
    ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми отсъстващ господин министър-председател, колеги! По дефиниция Военната доктрина е фундаментален документ. Той е обективен критерий за държавническо и националноотговорно отношение към съдбата на родината, към националната сигурност на страната. Внесеният обаче проект на Военна доктрина от Министерския съвет едва ли ще изиграе фундаменталното си предназначение, поради заложените в него пороци. Но в началото искам да маркирам онова, което одобрявам.
    Първо. Самият факт на поява на проекта в Народното събрание е позитивен. Най-после България би могла да разполага с Военна доктрина. Друг е въпросът, разбира се, доколко тя е българска, къде е съставена и дали почива върху национална логика!
    Второ. Деклариран е отбранителният характер на Военната доктрина. Правилно е заявено, че Република България не разглежда нито една страна като противник. Как обаче ще се защитят посочените тези, след като доктрината се вписва в чужда матрица и страната ни е поставена пред опасността от въвличане в така наречената "хуманитарна интервенция".
    Трето. В професионално отношение има добре формулирани постановки, които са полезни за изграждането на национален отбранителен потенциал. В същото време има голяма доза субективизъм, не са намерени обективните методи за необходимата военна мощ на държавата, която да гарантира националната сигурност.
    А сега ще подчертая онези неща в проекта, които са неприемливи и будят тревога, предизвикват опасения, а някои са дори осъдителни.
    Господа от мнозинството, господа от правителството, със своето упорство именно днес да наложите Военната доктрина, извън контекста на времето и военно-политическата ситуация в региона и света, вие ще внесете принос във военната антинаука и във военната антипрактика. Явно мислите по-малко за България и много повече за Вашингтонската среща. Вслушайте се в думите на влиятелния бивш сенатор Боб Доул, че 50-годишният юбилей на НАТО може да се превърне в погребение на Съюза. Не се правете на по-големи натовци от самото НАТО! Не пренебрегвайте геостратегическото положение на България.
    По-нататък. Самата философия на проекта е сбъркана, несъстоятелна. Тя се опира на утопичното и неизвестно членство в НАТО. Бих казал по натовски е зомбирана, вместо да заложи на реалното партньорство за мир, на формиращата се общоевропейска система за сигурност, на универсалните и регионалните дадености. Избраният сателитен подход не е национален.
    Вие, господа управляващи, нито можете да отговорите защо не сте в състояние да влезете през отворените врати на НАТО, нито си давате сметка, че продължителното висене пред отворени врати неизбежно води до настинка.
    Променящият се характер на алианса от отбранителен в нападателен, изисква най-малкото анализ.
    Република България няма право в такъв основополагащ за сигурността си документ да пренебрегва ролята и значението на универсалната система за международен мир и сигурност в лицето на ООН. Легитимните световни правила се основават върху тази система.
    Европейската идентичност в областта на сигурността само в някаква степен почива върху НАТО и не се изчерпва с НАТО. В проекта на Военна доктрина само между другото се споменават ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Очевиден е почеркът на така наречената методологическа помощ на екипа на Кифенаар, помощ, която прави Военната доктрина на България повече атлантическа и по-малко европейска. Смятате ли, че такава доктрина ще е ефективна, работеща?
    Допустимо ли е да сме в Югоизточна Европа и да не се отбележи значимостта на Русия, Украйна за сигурността на региона? Ако не самостоятелната им роля, то поне в светлината на техните специални отношения с НАТО? Но вие сте непреклонни и с атлантически или с караибски хъс предпочитате да сте знаменосци на все още неприетата Нова стратегическа концепция на алианса, която ревизира главната отговорност на Съвета за сигурност за международния мир и безопасност и предоставя функции на "суперарбитър" на пакта. Не забравяйте, че естествен и справедлив е многополюсният свят.
    Имайте предвид, че във военната доктрина на Германия Русия се визира почти толкова, колкото и НАТО!
    Неразбираемо е при разработването на българския проект да не са отчетени военните потенциали на съседните страни, техните военни доктрини. Цивилното ръководство прави фалшиви разчети, които карат военните да не доумяват. Например, нарастването на бойните потенциали по дни (особено първите три дни); вероятният общ боен потенциал на България се дава като много близък до тези на Турция и Гърция и значително над този на Съюзна Република Югославия. Окончателно се напуска полето на реалността, когато в т. 12 на проекта се твърди, цитирам: "Малко вероятна е война, която да обхване региона. Република България не е изправена пред непосредствена военна заплаха." - край на цитата. Това е все едно да се кълнеш, че военни самолети не прелитат над нас! (Смях и шум от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Че не прелитат над нас.
    ИВАН ГЕНОВ: Как тогава ще имаш адекватна отбранителна доктрина? След като си се отказал и от принципите за равна сигурност и отбранителна достатъчност, които са базата на Хелзинкския процес. След като на редица места Министерският съвет приватизира изрични правомощия на парламента. След като се допуска Българската армия да се използва за вътрешни цели.
    Господа от СДС, вашият проект не е и не може да бъде гаранция за националната сигурност на страната и за нормална военна реформа. Вашето безсилие и вашата безотговорност са заложени преди всичко в т. 93, където числеността на Въоръжените сили в мирно време е сведена до 45 хил. души, подчертавам - до, а във военно - до 250 хиляди. Моделът за определяне на оптималната численост на Българската армия, наложен от цивилното ръководство, преследва други цели и не защитава необходимата военна мощ на държавата. Така се минира и чл. 9 от Конституцията. Да, всички страни реформират своите армии, но това става внимателно и обмислено. Няма страна в нашия регион, която така прибързано да редуцира своите Въоръжени сили в непосредствена близост до войната. И нека този въпрос да бъде решен не в самата военна доктрина, а с изрично решение на Народното събрание и такова решение трябва да приемаме регулярно.
    Ето защо, уважаеми колеги, предлагам приемането на Военната доктрина да се отложи и проектът сериозно да се преработи, за да получи той онзи завършен български облик, който гарантира националната сигурност на страната, достойнството и социалното положение на армейската общност - действащата и отиващата в запас. Благодаря. (Ръкопляскания от Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Генов.
    Има думата господин Камен Костадинов.

    КАМЕН КОСТАДИНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин началник на Генералния щаб на Българската армия, уважаеми колеги! Искрено се надявах през днешния особено важен дебат и в този особено важен момент, че няма да се намерят колеги народни представители, които да си позволят да използват евтин популизъм и демагогия и да се опитват да извличат евтини политически дивиденти. Но явно дебатът показва, че някои хора нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.
    Поставеният на нашето внимание законопроект за Военна доктрина на Република България е един от основните документи, изграждащи българската национална доктрина. След приемането на Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина е следващият основен и важен документ, изграждащ българската национална доктрина и аз поздравявам настоящото правителство за това, че е първото след 1990 г., което се зае и представя на нашето внимание такъв документ.
    Обсъждайки Военната доктрина, естествено възникват няколко основни въпроса, а именно: налага ли се приемането на военната доктрина и по какви причини? Сега ли или ако не сега, кога трябва да бъде приета Военната доктрина? Отговаря ли Военната доктрина на българските национални интереси, на геополитическото състояние на региона и на външно-политическите приоритети на Република България? Съобразена ли е Военната доктрина с икономическото и демографско положение на България?
    По първия въпрос. Приемането на Военната доктрина се налага по следните основни причини:
    Първо, за да бъде продължен процесът на концептуално и нормативно регламентиране на политическата, на националната сигурност и отбрана.
    Второ, за да бъде развита във военно-политически и военен аспект Концепцията за национална сигурност, нещо, за което правителството на Република България пое ангажимент пред Народното събрание.
    Трето, отбранителната политика да бъде поставена в съответствие с националните приоритети на Република България.
    Четвърто, необходимостта изграждането на националната сигурност на нашата държава да бъде в съответствие с новите реалности и военно-стратегическата среда, която ни заобикаля.
    Пето, необходимостта националната отбрана и Въоръжените сили да бъдат своевременно и адекватно подготвени за изискванията на бъдещето ни.
    Шесто, да бъдат дадени основните ориентири на реформата и по-нататъшното развитие на Въоръжените сили в съответствие със стратегическите приоритети на България.
    По втория въпрос. Сега ли е време за приемане на военната доктрина. Моят отговор е категоричен. Аз смятам, че не само е наложително, но е неотложно приемането на Военната доктрина в настоящия момент и, че това приемане даже може да се смята, че е малко закъсняло. Може би тук ще ме репликират хора, които ще кажат, че в момент, в който на западната ни граница гори война, не е момент да се говори за драстично съкращаване на армията. На този момент аз мисля да се спра малко по-късно, когато говоря за икономическото и демографско положение на страната.
    Отговаря ли Военната доктрина на българските национални интереси и съобразена ли е тя с геополитическите реалности в страната и в региона? Според нас доктрината е разработена в съответствие с реалностите на Балканите, в Югоизточна Европа и в района, в който живеем, с реформата, която трябва да бъде извършена, за да бъде приведена Българската армия в съответствие с нормативите и изискванията на армиите на страните-членки на Северноатлантическия пакт и разбира се, да бъде повишена нейната боеготовност.
    Съобразена ли е военната доктрина с икономическите и демографски реалности в България? За всички тук присъстващи според мене е ясно, че при сегашното икономическо положение на България е невъзможно и безумно поддържането на такава армия, каквато имаме в момента. Струва ми се, че няма и нужда. Защото в момента количеството и числеността на армията е за сметка на нейната боеготовност, за сметка на въоръжението, технологичното оборудване и окомплектоването на армията. Според нас в разчетите, направени във Военната доктрина, е намерен баланс между възможностите и потребностите на страната, между войници, сержанти и офицери.
    Нека ние не залагаме на количеството, а търсим качество и боеспособност.
    Уважаеми колеги, много хора са загрижени за обстановката в Косово и в региона като цяло. Но именно реформата в армията ще я подготви да ни пази от такива заплахи. Много военни не означава силна армия. Означава със сигурност много разходи за издръжка, които поради отсъствие на подготовка на хората и поддържането на техниката не могат да произвеждат боеспособност. Много офицери не означава големи възможности. Мобилизационната армия служи за подготовка на войниците. Те трябва да са много.
    Вече много години нашата армия се справя с невъзможни за размера й бюджети, защото има скрити запаси - и материални, и духовни, които просто са на изчерпване и след още година - две забавяне няма да има налични ресурси и потенциал за растеж. Дори само демографския и икономическите фактори са достатъчни да ни накарат да мислим по-рационално за числеността на армията в мирно и военно време.
    Затова, макар и трудно, решението за числеността на Българската армия трябва да се вземе чрез приемане на ясна Военна доктрина.
    Уважаеми колеги, без да претендирам за всеобхватност на своето изказване, аз и моите колеги сме убедени в необходимостта от приемането на Военната доктрина, от широката обществена и политическа подкрепа за нея и заявяваме, че ще гласуваме за приемане на тази Военна доктрина, като ви призоваваме и вие също да я подкрепите. Според нас това е национално отговорната позиция. Благодаря. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Камен Костадинов.
    Две съобщения:
    Първото е да напомня на членовете на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, че председателят Соколов насрочи сега, по време на почивката, заседание на тази комисия.
    Второто е от народния представител Асен Христов:
    "Уважаеми госпожи и господа народни представители, възползвайки се от възможността да честитя 8 април, Международният ден на ромите, ви каня в Клуба на народните представители по време на почивката на чаша шампанско и ромска музика."
    Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Заседанието продължава.
    Съгласно приетата в началото на днешното заседание промяна в дневния ред, преди да продължим с Военната доктрина, трябва да се занимаем със законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина.
    Може ли от Комисията по здравеопазването, младежта и спорта да ни информират за тяхното заседание и за тяхното решение?
    ОРФЕЙ ДУЕВСКИ (СДС, от място): Те явно още заседават. Няма никой от тях тук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли някой от членовете на комисията в залата? Няма. Тогава предполагам, че комисията не е приключила и ви предлагам да продължим с Военната доктрина и в момента, в който комисията има готовност да докладва, да се занимаем и с този законопроект.
    Има думата господин Ахмед Юсеин за кратко приветствие.
    АХМЕД ЮСЕИН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
    Скъпи братя и сестри християни! Днес на Велики четвъртък, в навечерието на великия, най-свят празник Великден, съм упълномощен от мюсюлманите в Парламентарната група на Обединението за национално спасение да ви поздравя и да ви пожелая здраве, лично и семейно щастие, повече радостни усмивки по лицата ви и вяра в утрешния мирен ден. (Ръкопляскания.)
    Уважаеми колеги, нека и сега да си подадем ръце и да изградим една спокойна и просперираща България. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Юсеин.
    Има думата господин Христо Смоленов.
    ХРИСТО СМОЛЕНОВ (независим): Уважаемо ръководство на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър на отбраната, уважаеми господин началник на Генералния щаб! Аз смятам, че се обсъжда нещо достатъчно важно, за да можем да застанем наистина на надпартийни позиции, когато става дума за националната сигурност на България. И този най-съществен неин аспект, свързан с Военната й доктрина. Ето защо аз смятам, че обсъждането на тази проблематика можеше да продължи и повече или по-точно да започне по-отрано.
    Приемането на един толкова важен документ в условия, когато през този месец предстои да ни разглеждат като кандидат за присъединението ни към Северноатлантическия съюз, а ние правим военна доктрина сега, седмици преди това нещо, не е добър знак, не е добър сигнал. Защото солидността на една позиция не може да бъде конюнктурно обусловена. Естествено геополитическата обстановка такава, каквато е, и усилията, които сме правили вече в тази насока, обясняват едно подобно форсиране на нещата, един форсиран марш като този, който нашите законодатели са принудени да предприемат.
    Аз в този смисъл не възразявам срещу бързината, с която се приема този документ, но не бих искал по никакъв начин той да звучи прибързано. Много важни неща още не са осмислени не от гледна точка на волята за реформа, а от гледна точка на устойчивостта на системата, която трябва да се реформира, която е във висша степен консервативна система и слава Богу. Аз изразявам своето сериозно безпокойство, че фиксираната с невоенни аргументи бройка на Българската армия от 45 хил. души, според мен е недостатъчно, крайно недостатъчна. Смятам, че цифра от 60 хил. души е далеч по-разумен вариант за плавността на прехода от една голяма и респектираща армия към една малка, подлежаща на модернизиране, но все още неизвървяла своя път.
    Призовавам още веднъж колегите да помислят сериозно, да се отнасят с уважение към мнението на военната интелигенция - хората от Генералния щаб, офицерския корпус - които не са просто служещи, те са представители на българската военна интелигенция. Моля ви, в някои отношения политиците трябва да са ученици на военните, за да не се стига до войни като тази, която бушува на запад от нас. Не е нужно да ни вземат запас, уважаеми колеги народни представители, за да започнем да се отнасяме с доверие и уважение към мнението на военните.
    Вторият сериозен пункт. Аз смятам, че в тази Военна доктрина имаше място и все още може да се мисли за концепцията за регионален неутралитет на България, за неучастие нито пряко, нито косвено, нито дори под егидата на международни организации, каквато е например НАТО или някоя друга, във военни действия на територията на съседни страни, като под съседни страни разбирам целия Балкански полуостров и целия Черноморски регион.

    Виждате, че инстинктивно или умно, но така или иначе ние се придържаме към подобна позиция или поне би следвало да се придържаме и никой не опровергава тази нагласа. Защо това да не влезе като тухла в сградата на тази Военна доктрина, още повече, че точки 51 и 52 по същество ни говорят за готовност на България да участва в мироопазващи действия, които не са с характер на война? Съвместима е една такава гледна точка с концепцията за регионален неутралитет, а той е съвместим с всички наши кандидатствания, където си искаме. Дали ще ни приемат е друг въпрос. И затова искам да кажа, че ангажирането ни със Северноатлантическия съюз е едно средство за запазване на националната сигурност на България. Това не е самоцел. Не може да бъде самоцел.
    И последно, социалният статус на военнослужещите, на офицерския корпус и сержантския състав не е в достатъчна степен решен, за да се чувствам наистина убеден в подкрепата на една такава доктрина. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Христо Смоленов.
    Има думата госпожа Елена Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ЕЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин министър, уважаеми представители на Министерството на отбраната, на Генералния щаб - имаме честта при нас да бъде самият ръководител на Генералния щаб ген. Михо Михов, заместник-министър Шаламанов, уважаеми колеги! Най-напред ще започна с едно припомняне на принципната постановка, от която Евролевицата ще формира и своята позиция по обсъжданата Военна доктрина. Ще кажа, че още в своята партийна програма и в предизборната си платформа Евролевицата еднозначно и ясно застана зад членството на Република България в НАТО. Нещо повече, в раздела за национална сигурност ние изрично сме записали за необходимостта от реформа в армията и необходимостта от превръщането на Българската армия не непременно в многочислена, но непременно в боеспособна национална армия.
    Истината е, че сме изправени пред много предизвикателства. Те може би бяха политически предизвикателства в началото на промените, но днес вече са военнополитически предизвикателства. Истина е също казаното от Клаузевиц, че войната е продукт на несигурността. Също така е истина, че не документите решават въпроса с националната сигурност, но те са онези наръчници, онези основополагащи пътеводители, по които една държава определя ефективните мерки за своята национална сигурност.
    Не можем да отречем, че едно основно предизвикателство към националната сигурност на страната вече става регионалният фактор, геополитическият фактор. В нашата страна, която има скромни икономически и финансови възможности, този фактор добива все по-голямо значение и трябва като политици да отчетем, че ще е все по-трудно да се управлява срещу геополитическия фактор. Ето защо намирам не само за редно, а и за задължително да се очертае неговото значение в предлагания проект за военна доктрина на страната.
    Също така е вярно и това е било вярно винаги в новата история на България - под нова разбирам историята след Втората световна война, че България не е била в състояние сама да осъществява пълноценно своята национална сигурност. Тоест, България във всички случаи попада в международни схеми на сигурността.
    Както посочих вече, Евролевицата има ясна политическа позиция по този въпрос. За нас бъдещата схема на сигурност за България е нейната съпричастност към евроатлантическата архитектура на сигурността. И искам да подчертая, че това не е само въпрос на икономически възможности, които са, без съмнение, първостепенен фактор. Това е също така въпрос на общото развитие на света, процесите на глобализация и интеграция, които текат, независимо дали харесват на нас или не. Онова, което ние можем и трябва да решим, е дали да бъдем част от тях или да бъдем извън тях. Евролевицата е на мнение и го е заявявала многократно в практическо - политическо действие, да бъдем част от тези процеси.
    Изправени сме и пред още едно предизвикателство. Ние трябва да осъзнаем една промяна на фундаментални понятия, формирани първоначално в други политически, а сега бих добавила и военни условия. Днес се променят понятия като сигурност, суверенитет, независимост, конституционност. Другото предизвикателство пред нас е ролята на информацията, на информатиката, на комуникациите. В новия свят се променя самото съдържание на понятието войник - ако щете, взаимоотношението войник - държава. Истината е, че не броят на войниците вече определя ефективността на системата за национална сигурност. Истината е, че много на брой войници - десетки хиляди войници, могат да стоят в казармите и да бъдат налични и въпреки това държавата да бъде завоювана, защото класическата роля на войника, неговата борба, неговата защита срещу завоевателя днес вече не е изправена срещу класическия завоевател от времето на Бисмарк. Завоевателят могат да бъдат дори корумпирани политици вътре в собствената му държава. И аз предлагам модерните политици, каквито ние поне имаме аспирацията да бъдем, да помислят и върху този обективно извършващ се факт, тоест процес на промяна на представите, промяна на концепциите.
    На този фон вероятно по-нататък ще стане пак дума за числеността, тъй като това е спорният въпрос на днешната дискусия и аз искам да кажа как ние си представяме военната доктрина на България, след като, искам да припомня, вече сме гласували Концепцията за национална сигурност на страната, която бе подкрепена от Евролевицата.
    Очевидно е, че въпросите, които трябва да съдържа военната доктрина, са продукт на ясното осъзнаване, че България, която не членува във военнополитически съюзи към този момент и която не е фактор в международните икономически отношения и в международната икономика и за съжаление искам да кажа, влиза по двусмислен, да не кажа често пъти съмнителен начин в зоната на жизнените интереси на някои от великите сили, трябва да изгражда своята отбрана в съответствие с конкретната регионална ситуация и регионални рискове, с възможностите на националната икономика и възможностите на човешкия потенциал на страната.
    На тази основа ние смятаме, че характерът на Военната доктрина трябва да бъде безусловно отбранителен. Нещо повече. Смятаме, че поради ред спорни въпроси в контекста на подобен документ е нужно и оттук нататък, след гласуването на Военната доктрина, да продължи изясняването - не простото дефиниране, а изясняването на редица понятия и категории, една от които е формирането на задачите на Въоръжените сили в мирно време, в условията на военнополитическа криза, при военен конфликт в региона. Общо взето, това е темата, която би трябвало да обхване Военната доктрина.
    Очевидно е, че Военната доктрина трябва да осъществи връзката между военната политика на държавата и военната стратегия. Но значи ли това, че тя е насочена към днешния момент? Аз твърдя, че не. Аз твърдя, че Военната доктрина трябва да бъде насочена към бъдещето, към едно обозримо, а не далекосрочно и въобще бъдеще, но към едно средносрочно бъдеще. Военната доктрина не е план. Аз по-нататък ще говоря за необходимостта от приемане на следващи документи, които трябва да бъдат приети и от правителството, и от Народното събрание. Но към момента документът, който обсъждаме, е по-скоро програма. И затова аз не очаквам от Военната доктрина да произтичат детайлни указания и решения за самата подготовка на Въоръжените сили, нито пък за водене на евентуални военни действия или, не дай Боже, войната на утрешния ден.
    Аз мисля, че чрез Военната доктрина ние трябва да осигурим на Въоръжените сили директиви, ориентири относно критериите, по които трябва да бъдат изградени техните структури. Мисля, и това е преди всичко мнение на експертите, че доктрината трябва да се базира на принципа на отбранителната достатъчност. До този момент отбранителната достатъчност се изчисляваше предимно с количествени критерии. Време е тази отбранителна достатъчност да се изчислява в контекста на ефективност - по-скоро на успешна отбрана във всички условия на обстановката. Поради това аз смятам, че можеше да бъде определено много по-засилен онзи пасаж или онази част от доктрината, която обсъжда регионалната ситуация.
    Казвайки това, искам да мина нататък и да изразя едно мнение относно това доколко навременно е сегашното обсъждане на Доктрината.
    Има мнения и те вероятно имат своите основания, че не е време сега да бъде обсъждана и гласувана Военната доктрина, поради непосредствено съпътстващите ни събития на запад от България. Аз мисля точно обратното, че тази реформа в армията, която, както мнозина от нас знаят, защото са били съпричастни на този процес, мъчително преживява абортивни мъки в продължение на 10 години и е време да бъде окончателно заложена, окончателно да бъде пусната в действие. Защото може би точно в този пункт е моментът да кажем няколко думи за сегашното състояние на армията. И не толкова като численост, колкото като боеспособност. Аз мисля, че няма да има член на Народното събрание, който да ме опровергае. Ако може да го направи, моля това да стане веднага след моето изказване, че в момента Българската армия е небоеспособна.Тя е в най-добрия случай с ниска бойна готовност, която може да бъде адекватна единствено на конфликти с подчертано ниска интензивност. В момента единствено около 15 на сто от бойната техника на Военновъздушните сили и на Военноморските сили са в реална изправност. По разчети на експертите тази изправност ще слезе на 9 на сто през идната година.
    Аз питам в днешните условия на конфликт за каква реална боеспособност на армията можем да говорим и за каква реална гаранция за сигурността можем да говорим? Очевидно случаят не е такъв. Следователно тази реформа е нужна не само защото по принцип всички политически сили са говорили в полза на тази реформа, но и защото се намираме в толкова остра конфликтна ситуация, която налага привеждане на бойните сили на страната в ефективна бойна готовност, а не в бойна готовност на хартия.
    Искам също така да кажа, че по отношение на боеспособността са верни онези тревоги, които бяха изразени от тази трибуна, че реални гаранции в момента от страна на външни фактори, на които Доктрината се позовава, няма. Да, така е. България не е член на НАТО, България не е член на Европейския съюз и тя не попада под формалните гаранции на тези организации. Казвайки това, повтарям отново с принципната политическа позиция за членство в НАТО, а и онези, които са против това членство, трябва да бъдем наясно, че гаранциите, които могат да бъдат дадени за националната сигурност, остават в рамките на възможностите на собствената ни държава и на собствените ни Въоръжени сили.
    Ето защо по мнение на най-широк кръг експерти, а и по силата на общата политическа логика, една ефективна гаранция за сигурността би било създаването на сили за бързо реагиране, на сили за незабавно реагиране, които да имат пълната бойна окомплектованост, даже бих казала не 100 на сто, а 105 на сто, да се има предвид и нужният за това резерв, които да могат да осигурят една първоначална защита на държавата. Тази форма на гаранция не може да бъде постигната, освен ако не се извърши фактическата реформа в армията.
    И дотолкова, доколкото числеността е на първо внимание днес, искам да кажа, че очевидно тук мненията се различават по различни причини. Било поради желание за принципна съпротива срещу внесеното предложение, било поради една много законна тревога, която и аз споделям, за съдбата на тези, които излизат, било поради друго класическо виждане за размера и ролята на Въоръжените сили.
    Времето на класическата армия от периода на студената война вече отмина. Но дотолкова, доколкото мненията са много различни, тук аз се изкушавам да цитирам едно крайно мнение. В едно свое публично изявление например о.з. ген. Ангел Марин говори за това, че "държавата може да издържа единствено войска от 10 до 13 500 души". Понеже тук е трибуна и е полемично място, ще продължа нататък с цитата: "Щом няма пари, нека министърът на отбраната и шефът на Генералния щаб да проявят поне тази смелост да намалят числеността на войската". Ето ви едно мнение, при това не на случаен човек. Оттук нататък трябва да дебатираме върху ролята на Народното събрание по този именно пункт. И аз питам, уважаеми колеги, и задавам въпроса добросъвестно, защото това е въпрос и към мен. Можем ли ние със собствената си компетентност да определяме числеността на Въоръжените сили на страната? Аз за себе си давам отговор "не". И се опасявам, че този отговор се разпростира за мнозинството от народните представители, огромното мнозинство. В момента даже не мога, виждайки вашите мили лица срещу себе си, да посоча един тук, сред нас, който да има онази военнотехническа експертиза, с която да може да определи с точен разчет онзи брой на Въоръжените сили, съответен на финансови разчети, на въоръжения, който да контрира който и да било друг вариант, който е предложен.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): Пет души.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Аз предлагам ние да стъпим на чл. 26 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, който в т. 9 казва следното: "Народното събрание определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет".
    В противен случай ние трябва да излезем със собствен разчет и със собствена алтернатива. И ние сме в правото си да го направим. Който има възражение по този пункт, да бъде така добър да даде своята алтернатива.
    Изкушавам се да направя и още нещо, защото сигурно не е тайна за вас за каква теза пледирам. Искам да ви представя резултатите от едно математическо изследване, подчертавам, на съотношението на Въоръжени сили спрямо население в страните от НАТО и в страните от нашия регион, т.е. на колко души на глава от населението се пада по един военнослужещ. Резултатът е следният: за страните от НАТО средното число е 1 на 159 души от населението, за съседните страни резултатът е 1:119 души от населението. За неутралните страни резултатът е 1 военнослужещ на 148 души от населението. Ще кажа няколко цифри и от съседните страни. За Турция този резултат е 1:128, за Гърция - 1:66, за Македония - 1:214, за Югославия - 1:86, за Румъния - 1:99. За България, и моля тук да обърнете внимание, съотношението е 1 военнослужещ на 82 души, повтарям, при средно число 1:119 за всички съседни страни и 1:159 за натовските държави. Това също е вид аргумент или най-малкото вид основание, което трябва да бъде взето предвид, когато се обсъжда реформата в армията.
    Казвайки всичко това дотук, аз искам да подчертая една сериозна тревога, която ние в Евролевицата не само изпитваме, но и държим да минимизираме чрез съответно конкретно законодателно предложение. И това е - каквито и да бъдат числата на Въоръжените сили, които ще бъдат гласувани в тази зала, аз искам да подчертая, че няма политическа партия, която да е говорила против съкращенията в армията. Такава просто няма. Затова говори дори и План 2010, който беше приет в предишно време. Тоест, при всички случаи съкращения ще има.
    Но какво се случва с хората, които напускат армията? Това е големият въпрос, който би трябвало да бъде не само въпрос за нас, тъй като отговаряме пред избирателите си, но трябва да бъде въпрос и за Министерството на отбраната, и за Генералния щаб, и за правителството.
    Ето защо Евролевицата изрично настоява в чл. 99 да настъпи следното изменение. И аз ще връча писмен проект по този въпрос. Чета: "Най-важният елемент на Въоръжените сили са човешките ресурси. Правителството на Република България създава условие и гаранции за осигуряване на социални и други потребности на ангажираните във Въоръжените сили български граждани и тези, които ще бъдат освободени, в съответствие с важността, сложността и трудността на изпълняваните от тях задачи по отбраната."
    Ние, повтарям отново, сме за една сериозна и ефективна реформа в армията. Но ние трябва да имаме като първостепенна задача съхраняването на достойнството на българския воин. Защото това е част не само от самочувствието на държавата и на нацията, това е емблематика за едно морално, едно достойно поведение на политиците спрямо онези, които винаги биват в услуга на политиците, каквато и партия, каквото и правителство да е на власт. Защото армията е тази, която в крайна сметка осигурява най-важното на страната - нейния мир.
    И съвсем не е случайно, че когато сравняваме допитванията до общественото мнение, уви, парламентът винаги заема някакви ниски етажи на това допитване, а армията винаги е на първо място. И аз си пожелавам, дори и след извършената реформа или може би именно заради нея, тя да продължи да заема своето първо място в обществения рейтинг.
    Господин председател, връчвам Ви официалното предложение на Евролевицата за корекция на чл. 99. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Вече е направено, имам го.
    Благодаря на госпожа Поптодорова.
    Има думата господин Арлин Антонов.
    АРЛИН АНТОНОВ (ОНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин генерал-полковник и заместник-министър, дами и господа народни представители! Вече повече от три часа дебатираме по един много важен проблем, според мен, за българската отбрана, за националната ни сигурност и за българското общество.
    Много неща се казаха и преждеговорившият преди мен каза, че имаме само 15 на сто бойна готовност. Но не каза защо ги имаме, без да водим война да сме с такава ниска бойна готовност. Защо допуснахме армията без да воюва десет години, да е на такъв хал?
    Действително проблемът, по който говорим, е много голям и много обективен. Много военни доктрини съм виждал, в които, примерно, няма численост, закована. Но това е български елемент, и поради обстоятелствата, които налагат, трябва да се вземе това решение.
    Аз ще изразя мое лично мнение и мнението на Обединението за национално спасение, и на партията, която представлявам - Български демократически блок, която не е член на Обединението за национално спасение, също има решение по този въпрос. Какво смятам. Смятам, че е крайно време след девет години най-сетне едно българско правителство доби смелост да внесе доктрината за обсъждане в Народното събрание. Смятам, че е вече крайно време нашето общество да приеме такава доктрина и тя да стане основа на реформата в нашата армия. Защото в противен случай само ще отчитаме занижени проценти на нейната бойна готовност и от това никой няма да спечели.
    Какво според мен е важното. Армията започна да се променя с всеки един кабинет след 10 ноември, всеки си я променяше по някакъв модел. И това доведе действително до хаос във Въоръжените сили и по-специално в Българската армия. Сега за първи път имаме възможност да сложим все пак ред в тази промяна, да сложим една действителна основа, от която да започне тази промяна. И след тази доктрина да бъдат приети и доктрините на видовете въоръжени сили, да се уточнят щатове, структури, да се приемат нови устави, наставления, да се изготвят графици за преструктурирането. Тоест да започнем действително да подготвяме една модерна армия, с която да искаме да бъдем членки на Европейския съюз и на северноатлантическите структури, да искаме и да можем да кажем на нашето общество, че действително вече започваме да градим модерни Въоръжени сили на ХХI век.
    И да направим така, че да не обидим тези, които са в състава на Въоръжените сили и в армията в момента, на които ще се наложи да я напуснат. Да помислим как така да ги насочим, че излизайки от редовете, да не се чувстват обидени, а да се чувстват осигурени. Да им се посочи пътя, където те могат да продължат да се трудят за благото на обществото, да се преквалифицират в други длъжности, с които да си изкарват ежедневния хляб. И същевременно да бъдат достойни защитници на своя народ при нужда, когато при призовем, тази част от тях, във Въоръжените сили обратно. Смятам, че доктрината дава тези основания. Към нея може да се изкажат много забележки.
    От името на Обединението за национално спасение правя едно предложение. В чл. 29 е записано "по решение на Министерския съвет". Предлагам вместо "по решение" да се запише "по предложение". Само това да се промени - "По предложение на Министерския съвет, в съответствие със законите в страната, да се..." Това е една малка корекция, която според мен трябва да се направи. На това мнение е застанало цялото Обединение за национално спасение.
    Смятам, че в основата на това преструктуриране е работено добре. На колектива, който е разработил документа, искам да благодаря, че е положил много усилия и много труд, за да сътвори нещо, което действително е работно и с което може да започне реформата. Смятам, че това е документът, зад който може всички да се обединим, независимо от политическия цвят и пристрастие, тъй като това е твърде надпартийно.
    Българският народ има нужда от този документ, от тази доктрина, за да стане тя отправна точка за по-нататъшните действия вътре в реформата на самата организация на Българската армия, да даде една стабилност на нашата национална сигурност, и да даде една по-голяма сигурност на офицерите, сержантите и войниците, които ще служат в нея.
    Затова аз ще ви кажа решението на Обединението за национално спасение. Ние ще подкрепим този документ. Ще застанем зад тази реформа. От Вас, господин министър, от Вас, господин министър-председател, от целия Министерски съвет бихме желали в процеса, когато започне реформата, да има една по-голяма гласност на тези неща, които се правят, в съответствие с държавната тайна, за да може все пак доктрината да стане много по-близка, да получи едно по-широко обществено обсъждане. За да може действително, когато се получи едно обществено обсъждане и се стигне не само до военнослужещите, до техните семейства, но и до цялото общество, действително да се разбере нуждата от тази промяна. Мисля, че на този етап общественото обсъждане е малко занижено и слабо.
    Затова препоръчвам от името на Обединението за национално спасение действително да се даде по-широка гласност на нещата, които се правят, в рамките и при спазване на законите за държавна тайна.
    Препоръчвам в началото на реформата, от името на Обединението за национално спасение е тази препоръка, изхождайки от събитията в съседна нам държава - Югославия, от военния конфликт, да се прецени моментът за началото и старта на реформата. И да се прецени точно как да започне тази реформа. Да се направят добри графици, които може да бъдат обсъдени в Комисията по национална сигурност и в другите организации, които имат отношение към това, така че да заложим действително една нова боеготова армия, която действително не само да изпълни своите конституционни задължения, но да даде една сериозна предпоставка за нашето членство в Северноатлантическия пакт.
    Още веднъж благодаря на тези, които са се трудили, действително трудът е много голям. Смятам, че документът е актуален, добър и става за провеждане на реформата. Този документ е необходим за времето си. Ние ще го подкрепим. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Антонов.
    Има думата господин Жорж Ганчев.
    ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Благодаря, господин председател. Господин председател, господин министър-председател, господин министър, колеги! Ако ви изключат радиостанцията сега, както вчера на моето изказване, ще знаете причината. Но моите бележки са добронамерени.
    Проектът се предлага за приемане без предварително проведена обществена дискусия по проблемите на сигурността и отбраната, на фона на разрастващите се бойни действия в съседна Югославия и силно деформиращо въздействие върху информационните ресурси на обществото. Тоест едната страна по цял свят си прави огромна кампания, която наподобява една друга велика сила преди 50 години.
    Член 22 от приетата през миналата година Концепция за националната сигурност на Република България посочва, че сигурността е гарантирана, когато страната успешно реализира националните интереси, цели и приоритети и при необходимост е в състояние ефективно да ги защити от външни и вътрешни заплахи. В тази връзка при сегашната обстановка в Югославия това звучи доста странно.
    Член 12 от проекта за Военната доктрина на Република България гласи, че "Република България не е изправена пред непосредствена военна заплаха. Малко вероятна е война, която да обхване района???" Това е точно обратното.
    При сегашната обстановка всички изброени по горния чл. 11, например, заплахи могат да бъдат отключени и вследствие на водената война в западната ни съседка. И това го знаят и учениците на село.

    Сегашната ситуация на Балканите доказва колко нелепо може да звучи направената оценка от политическото ръководство на Министерството на отбраната за създаване на някакъв "стратегически прозорец на стабилност за 10-15 години в областта на националната сигурност". Розови сънища при една брутална реалност.
    Направените изявления от ръководството на Министерството на отбраната малко преди започването на военните действия в Югославия доказват и пренебрежителното недооценяване на резултатите от действията на неблагоприятните фактори през последните години, както и до силно надценяване на сегашния боен потенциал на Българската армия.
    Добре известно е, че през последните няколко години политическото ръководство на Министерството на отбраната целенасочено поддържа постоянно напрежение и несигурност у офицерския състав на Българската армия с изявления за предстоящи съкращения. Аз съм дълбок почитател на българския войник, на българския офицер, сержант и военнослужещ и абсолютно се срамувам от това чувство за несигурност, създадено в нашия състав. По този начин офицерите губят своята професионална мотивация и стават податливи на манипулации от всякакво естество.
    По какви критерии в предвижданата в чл. 93 от проекта 45-хилядна Българска армия ще останат "компетентни, способни, гарантиращи развръщането на армията офицери"? А другите, за които народът е платил, другите, чиито жени и деца от гарнизон на гарнизон не са се реализирали професионално, защото не са имали шанс, другите - какво става с тях? Има ли реквалификационни програми? Какво става с тях? Ще ги държим ли в бойна готовност винаги да работят и да се бият за Отечеството, когато потрябва? Много ми е интересно да знам.
    Как ще бъдат преквалифицирани освобождаваните от армията офицери, току-що питах, предвидени ли са програми и целеви финансови средства за преквалификация?
    Член 96 и чл. 97 от проекта използват термина "модернизиране на Въоръжените сили". Как ще бъде извършено в практически план това модернизиране на въоръженията, повечето от които са от 1970 г.? Въоръжения, които са от 1970 г.!
    Известно ли е, че за момента имаме съвместимост с въоръженията на НАТО по четири показателя? Как ще достигнем останалите? Тоест, както Робърт Доул навремето каза, откъде ще намерим парите, кой ще ги заработи?
    Член 46 от проекта определя, че "Въоръжените сили са фактор за интеграция на Република България в европейските и евроатлантическите структури за сигурност и регионално сътрудничество". Преди всичко друго обаче Българските въоръжени сили са фактор за единството и интегритета на българската нация. Това трябва да бъде формулирано ясно и точно и наблегнато във въпросния документ.
    След прочита на проекта за Военна доктрина не става ясно каква е визията за Българската армия пред ХХI век - дали тя ще представлява само един умален размер на сегашната армия или нещо наистина качествено ново. Моля, коригирайте документа преди гласуване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Жорж Ганчев.
    Господин Ремзи Осман има думата.
    РЕМЗИ ОСМАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин генерал, уважаеми колеги! Аз само по един пункт ще взема отношение - във връзка с глава "Изграждане и развитие на Въоръжените сили", по-точно чл. 90 - че военните формирования извън състава на Министерството на отбраната се девоенизират.
    Имахме възможност от Великото Народно събрание досега в три народни събрания като Парламентарна група на ДПС, в това Народно събрание като Парламентарна група на ОНС винаги да поставяме един въпрос: че Строителните войски, Транспортните войски са един начин за принудително използване на труда на момчетата и то безплатно използване.
    Вие знаете кои служеха и служат още в тези войски. Преди всичко са от средите на малцинствата. И се получаваше нещо, което е много конфузно - младежи, които са завършили техникуми, специализирани техникуми с отличен успех, нямаха възможност да служат в Българската армия. Те се уволняваха от казармата от Строителни войски, от Транспортни войски, така наречените "ЖП войски" с едно убито самочувствие. Те нямаха смелостта да кажат, че са служили във войските, че са служили в Българската армия.
    Знаете много добре, че това беше един начин за безплатно използване на работна ръка. В края на ХХ век това беше едно най-грубо погазване на правата - под формата на задължителна военна служба ти да караш младежите да ти работят безплатно. А и икономистите в тази зала много добре знаят, че в една пазарна икономика един субект, който използва безплатна работна ръка, разбира се, има възможност да печели всички оферти, всички търгове, защото просто използва една безплатна работна ръка.
    И във връзка с това бих искал да споделя моето лично виждане, че наистина трябва да бъде поздравено правителството, че намери смелост тези военизирани структури да бъдат девоенизирани. Но тук изрично искам да изтъкна, че това е наше виждане в четири народни събрания. Тези колеги, които са били в Тридесет и шестото Народно събрание, много добре знаят, особено господин министър-председателят и господин Ананиев, че тогавашният министър на отбраната господин Луджев също беше предложил един подобен вариант, но този вариант не получи одобрение от тогавашния министър-председател господин Филип Димитров. Излиза, че ние наистина сме били прави и в това отношение.
    Убеден съм, че с този чл. 90 от Военната доктрина веднъж завинаги ще се премахне една дискриминация и по такъв начин ние ще имаме една много силна армия.
    А на много места в доктрината изрично се изтъва, че опасността от етнически противоречия, опасността от влияние на терористични групи на тези малцинства и т.н. е много голяма, дали в страната или извън страната, в съседни нам страни. Един младеж, който е от средите на малцинствата, когато служи в Българската армия, той вече ще има това самочувствие, че е част от цялата система за отбрана на страната. Досега този младеж нямаше възможност да докаже това. По-специално говоря за моя избирателен регион - за Кърджалийския избирателен регион. Бяха единици до 1990 г. тези, които могат да служат в Българската армия. Нямаше възможност да кандидатства във военни училища, нямаше възможност да влезе в специализираните структури. Имаше възможност само за единици, които бяха послушни на Българската комунистическа партия.
    И завършвам, като още един път се обръщам към господин министъра и господин министър-председателя, който излезе. Заслужават поздравление, че намериха смелост да вкарат един такъв текст в края на ХХ век - нещо, което по принцип е забранено, тъй като ние скоро ратифицирахме една конвенция за забрана на принудителния труд, по принцип е забранено в цяла Европа, да се премахне един дискриминационен текст. И от това нещо ние наистина ще имаме една силна и сигурна армия, която ще защитава нашата родина. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Осман.
    Господин Георги Първанов има думата.
    ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Ние, народните представители от Парламентарната група на Демократичната левица, винаги сме подчертавали, че по въпросите на националната сигурност не може и не бива да има еднопартийни решения. Тук консенсусът е повече от задължителен.
    Парламентарният дебат ще има реален смисъл, ако обсъдим в дълбочина преди всичко политическата философия на Военната доктрина, доколко военната политика, заложена в този проект реално оценява военно-стратегическата среда и осигурява гаранциите за националната ни сигурност.
    Първите оратори от Обединените демократични сили ни убеждаваха, че днес обсъждаме и приемаме - цитирам - "изключително съдържателен и прецизен документ". Доколко това е така, нека да преценим заедно.
    Само на две страници в три отделни пункта имаме различни тълкувания по въпроса за военните заплахи за националната сигурност. Член 9 ни подготвя, че има рискове, които - цитирам - "при определени обстоятелства може да еволюират в заплахи". Член 12 твърдо и категорично ни убеждава, че "Република България не е изправена пред непосредствена военна заплаха". Следват текстове, чиито оптимизъм не може да бъде обяснен само с факта, че Военната доктрина е изпратена от Министерския съвет в парламента на фаталната дата 24 март 1999 г.
    Тук изрично е указано, че са - цитирам - "малко вероятни широкомащабни стратегически военни действия" и за да се доведе объркването до абсурдност в чл. 14 също така категорично е записано: Република България допуска, че може да бъде въвлечена във военно-политическа криза или военен конфликт вследствие на разширяване и разпространяване на военен или въоръжен конфликт в близост до държавната й граница.
    В крайна сметка, уважаеми дами и господа, зад кой от текстовете авторите ще ни препоръчат да застанем - зад желаното или зад реалната, макар и тревожна оценка за опасностите на времето, в което живеем? Нека да кажем честно на хората има или няма заплаха.
    Тук повече от който да е регион на континента ние сме изправени пред сложни и трудно преодолими икономически, политически и етнически предизвикателства. В Европа и особено на Балканите съществува потенциална заплаха от непредсказуем конфликт, дори и сега, когато във висока степен е преодоляно идеологическото противопоставяне и исторически наслоените противоречия. Необходимо е трезво отношение към възможните рискове за сигурността, включително и за нейните военни аспекти.
    Концепцията за национална сигурност, приета преди около година, въпреки нашите възражения тогава остави две различни постановки - там текстът "сигурността на България се гарантира от световните и евроатлантически структури" съжителстваше с друг, че "само пълноправното членство в тези структури ще доведе до цялостно гарантиране на националната ни сигурност". Във Военната доктрина тези различия са преодолени. Проблемът не съществува, той просто е снет.
    Възниква въпросът обаче къде редовият читател, обикновеният български гражданин, може да намери онзи необходим и ясен, точен текст относно гаранциите за нашата национална сигурност? Във всеки случай не в този документ и не свързано със състоянието на Българската армия. Кой е отговорът, който утре ние, народните представители, след гласуването ще трябва да дадем на своите избиратели на въпроса за реалните гаранции за нашата национална сигурност - в една или друга военна система и къде е мястото на въоръжените ни сили?
    Предлагам внимателно и отговорно да обсъдим няколко текста от доктрината, които имат сходен характер - членове 29, 51 и 52.
    В чл. 51 - цитирам - "В условията на международно военно-политическа криза Въоръжените сили в съответствие с предоставения на страната мандат, участват в операции за поддържане на мира и в други операции, различни от война".
    Аз питам - има ли според вас сега война в Югославия, или сме свидетели на удар в западната ни съседка, както упорито се внушава? Кой и по какви критерии ще определя нашето участие в подобни удари или както е записано в документа - операции, различни от война?
    Нашата парламентарна група няма да подкрепи тази постановка. Ние не можем да гласуваме такъв мандат на кабинета.
    Да, на нас ни е необходима, уважаеми дами и господа, армия, военни формирования, които да са в състояние да защитават страната и нейните интереси, но и да подпомагат, както е записано в доктрината, поддържането на мира и международната стабилност. Тази трудно оспорима принципна постановка трябва обаче задължително да се съпътства с утвърждението на приетата с консенсус от българските политически сили през 1993 г. позиция за ненамеса във военни конфликти на територията на съседни нам страни. Аз питам защо тази принципна позиция отсъства от Военната доктрина? Не е ли това тревожен знак?
    И още един текст, който буди недоумение - чл. 16, който характеризира случаите на опасност от въвличане на България във военно-политическа криза или военен конфликт. Споменава се за възможни нарушения на въздушното пространство. Закономерно възниква въпросът: падащите ракети не нарушават ли въздушното ни пространство? Те не са ли сред тези потенциални опасности?
    Впрочем, ако не от национално достойнство, то поне с оглед на формалните критерии за държавен суверенитет не трябваше ли поне някой да ни обясни, ако не да ни се извини за тези случаи?
    Ние сме готови да обсъдим, уважаеми дами и господа, отговорно въпроса за дислокацията в новата обстановка, но възникват въпросите - по коя доктрина бяха закрити за около година десетина гарнизона, 45 поделения от тях бяха разформировани? По коя доктрина бяха разбити укрепените гранични райони командните пунктове, полигоните? Не е ли това доктрината, образно казано, на разградения двор? Не идва ли този документ всъщност да закрепи една ликвидационна философия, да обоснове пораженията, които вече бяха нанесени на военните аспекти на нашата национална сигурност?
    Още не е заглъхнало ехото от маршовата стъпка на изтеглящите се бойци от тези гарнизони и вече стягат своя багаж и други - от Кърджали, Крумовград, Петрич, Симитли, Разлог. По начина, по който сега се осъществява предислокацията се предизвика много напрежение сред офицерския и сержантския състав. Извършва се силово, изоставят се важни в оперативно и стратегическо отношение направления. Закриването на гарнизони в 100-километровата полоса от южната ни граница става без това да е резултат от предварителна договореност със съседните страни, без да се извършват на реципрочна основа и там съответните изменения.
    Ние сме реалисти, уважаеми дами и господа. Не сме ние тези, които ще си затворят очите пред икономическите и демографските реалности. Не можем да не отчитаме глобалните, геостратегически промени, но как точно, по какви обективни критерии се определя числеността? Защо точно в този момент ние правим тези радикални съкращения? Кои са реалните причини членският състав на Българската армия да се сведе до този символичен брой - икономически, демографски, или всъщност това става под външен натиск?
    Премиерът и военният министър казват: пари няма! Икономическият мотив се извежда като основен, когато заплахите за националната ни сигурност са осезателни и при негативното им развитие може да има наистина непредсказуеми последици.
    Забравяме ли, уважаеми дами и господа, изстраданата истина, че народ, който не може да храни и издържа своята армия, той храни и издържа чужди армии? Може ли армия с числен състав по-малко от 45 хиляди да обслужва техниката, въоръжението, с което разполагаме и в крайна сметка да изпълнява конституционните си задължения - да гарантира националната ни сигурност?
    Както тревожно изтъкнаха от Федерацията на независимите синдикални организации в Българската армия, в тези до 45 хиляди са включени всички заети в обслужването и в осигуряването на войските - материално-техническо, тилово, медицинско, военно-образователно, административно и пр. Техният извод е, че зад тези смущаващи числа се крие до 6-кратно свиване на всички поделения, структури и дейности в Министерството на отбраната и Българската армия. При това те сигнализират, че - цитирам - "не знайно от кого упълномощени висши администратори и функционери вече привеждат тези схеми в действие".
    Ние добре съзнаваме, че перспективата на нашата военна политика изисква и ние да вървим към военни формирования с намален състав, но с подобрена гъвкавост и висока степен на мобилизационна готовност. За нас е ясно, че военната сигурност не е само числен баланс, а предполага и изграждането на съответните защитни структури в най-широкия смисъл на понятието.
    В този смисъл аз правя конкретно предложение въпросът за числения състав да бъде решен на закрита част от нашето заседание, за да можем да чуем аргументацията и разчетите на министерството и на Генералния щаб.
    Обсъждането на настоящия документ, уважаеми дами и господа, е повод да се поставят редица принципни въпроси - как Военната доктрина се вписва в процеса на реформата във или на Българската армия? Кое е най-точното определение на процесите сега в армията - реформа, ново военно строителство или в крайна сметка не се ли формира всъщност нова армия?
    Обсъжданата доктрина бяга от въпроса - докъде в реформата има приемственост и къде е границата на новата качествена определеност със създаването на принципно нови въоръжени сили? Новата армия, чието формиране предлагате да одобрим, всъщност олицетворява ограничения ни суверенитет -армия - сателитна, която да обслужва не толкова национални цели и задачи, армия, която не може да бъде третирана като равностоен военен партньор.
    Остро стои въпросът за военните кадри. Предстои уволнението на няколко хиляди офицери. Според специалистите за подготовката на командир на взвод са необходими 5 години, на рота - 8 години, на полк - 14-15 години. С лека ръка този управленски потенциал се похабява, създават се не само управленски, но и социални проблеми, демотивира се целият офицерски състав. Кога най-сетне ще разберем, уважаеми дами и господа, че боеспособна армия се създава със стабилен статут на нейните кадри, с поддържането на самочувствието им, на добрите традиции?
    Много важно е, разбира се, как ще решим и въпроса с гражданския контрол в армията - това, което ни се предлага в Доктрината, - който трябва да изразява грижата на обществото за неговата армия. По начина, по който се залага обаче в проекта, той може да бъде компрометиран и да прикрива една нова реполитизация на армията. Всичко онова, което се правеше през последните години - от съкращаването на военния бюджет през промяната на символите, до съкращаване на военния корпус и разбиването на военната наука, ликвидацията на военната промишленост, това не е реформа, това са военнотехнически мероприятия с идеологически и политически характер.
    В документа, уважаеми дами и господа, има необходими принципи и са заложени действия, които не са лишени от военнополитическа логика. Както бях казал и при обсъждането на Концепцията за национална сигурност: и този документ, и Военната доктрина са приложими, но може би към някой друг регион. Само че авторите на този текст не са улучили нито времето, нито пространството. Този проект не дава ясен и обоснован отговор на основните въпроси за оценката на военностратегическата среда, за потенциалните рискове за нашата национална сигурност и оттам къде и какви гаранции търсим.
    Много въпроси поставят разделите за отбраната на страната и особено използването на Въоръжените сили. Отговорният анализ показва, че не само не можем да приемем този проект за Военна доктрина, но може би ще се наложи да се пристъпи и към ревизия на Концепцията за национална сигурност, след като на практика тя беше пробита в последните дни от последните събития. Правителството създаде вече една лоша традиция всички решения, свързани с възлови проблеми на националната ни сигурност, да бъдат вземани в последния момент, след дълго пропилявано време. Така беше и с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, с развитието на българската позиция по Косово, по Концепцията за националната сигурност. Във всичките тези случаи тази припряност издаваше зле прикрит стремеж да се натрупа съмнителен актив, да се представите пред своите покровители.
    Вероятно и днес, както обикновено, дясното парламентарно мнозинство ще изгласува поетите вече ангажименти от кабинета. И така правителството ще може да рапортува, казано на военен език да доложи, на предстоящата Вашингтонска среща за стриктното изпълнение на поставените задачи. И може би с това, уважаеми дами и господа, най-сетне за България ще приключи Първата световна война. Тежките военни клаузи на Ньойския договор за спазване, за обезсилване на нашата армия, които умело бяха заобикаляни от българските министър-председатели от Александър Стамболийски насам, днес тези тежки военни клаузи ще се прилагат на практика от екипа на премиера Костов. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Първанов.
    Няма реплики.
    Има думата господин Димитър Луджев.
    ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ОНС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господин министър, господа депутати! Днес ние трябва да вземем отношение и решение по един изключително важен и отговорен за страната документ.
    В самото начало аз ще изразя становището на Парламентарната група на Обединението за национално спасение. Ние сме в подкрепа на основните принципи, основните положения, основното направление, което е заложено в документа, представен от Министерския съвет. Ние смятаме, че България се нуждае от една такава визия, от такова послание в неговите принципни постановки, каквото е заложено в този документ. И, разбира се, имаме съществени забележки, както и ясни различия с позицията, изразена от Демократичната левица. Даже в известен смисъл точно в обратната посока.
    На първо място, по повод подготовката на документа. Аз мисля, че много се забави. Две години от началото на действието на кабинета, в последния момент, малко преди срещата във Вашингтон, ние действително на галоп приемаме сега един изключително важен документ. И проблемът не е точно в документа сам по себе си. Тук могат да се направят корекции. Проблемът е, че действително Народното събрание, вземайки такова решение, трябва да бъде дълбоко убедено и документът трябваше да бъде съпътстван вече с подробно подготвени план-графици за реализация. А ние тепърва приемаме документа. План-графиците се оставят за бъдеще време и Бог знае кога ще бъдат реализирани. Не е обяснимо и не е добре прието, мога да кажа, в международните структури, включително в Северноатлантическия пакт това закъснение. Когато претендираме за една ускорена интеграция, едно желание за членство, трябва да бъдем коректни. И не е необходимо на нас критериите да ни се поставят през месец декември от така наречения План за действие, за да можем ние да създаваме екипи и в много бърз темп да правим тези документи.
    Второ, има съществени противоречия в посланието, което се отправя. Една такава доктрина е преди всичко послание, послание към нацията, послание към нашите съседи и към международната общност. Противоречията са преди всичко в духа, който се изразява.
    В чл. 21 и чл. 70 ясно и категорично се застъпва една позиция за това, че България не се отнася към нито една държава като към свой противник, че изцяло духът на Доктрината е отбранителен и че не разглежда никой свои съсед или никое направление като потенциална възможност за война или заплаха в този период. По време на обсъждането ни се каза, че ние имаме около 15 години ясна визия за липса на някаква реална опасност и на тази база се реализира мирният дивидент. Ние закъсняхме твърде много. Унгария, Чехия, Полша и други страни реализираха мирния дивидент още през 1991-1992-1993 г., редуцираха почти наполовина своите армии, направиха внимателно преструктуриране на въоръжените сили. Ние закъсняхме.
    Същевременно вижте какво се говори в чл. 59 и чл. 76.
    "Чл. 59. Военните действия на територията на страната могат да започнат внезапно или чрез ескалиране."
    Какво значи това "внезапно"? Как могат да започнат внезапно военни действия? Ние се намираме все пак в една друга обстановка и аз предлагам това нещо да отпадне.
    "Чл. 76. Мирновременната дислокация на Българската армия осигурява адекватната реакция срещу възможна агресия по всяко направление."
    Господа, ние изпращаме това послание към околните държави. Към кого го изпращаме? Към правителствата и генералните щабове на Турция и Гърция, които са членове на НАТО? Към Македония? Към Румъния? Към кого точно го изпращаме? Какво означава агресия във всички направления? Предлагам това също да отпадне. Нека нашето послание да бъде по-мирно и по-спокойно. Разбира се, че има възможности за военни конфликти, възможности за военни заплахи, за постепенна ескалация на някакъв военен конфликт - това да. Но да употребяваме такива термини от типа на внезапно възникващ военен конфликт и военни действия, от типа на агресия, просто не е редно в такъв документ.
    Другите съществени забележки са в няколко направления. Въпросът за модернизацията. Аз поисках да получим сведения за разчетите, които се правят. От разчетите, които бяха докладвани в Комисията за национална сигурност, се вижда, че към 2001 г. Българската армия ще бъде в състояние да поддържа една нормална подготовка и ни се каза, че практически оттам нататък може да се мисли за някакъв вид превъоръжаване, модернизация, адаптация и пр., и пр.
    Доста необяснимо и малко опасно е, ако започнем едно ускорено преструктуриране, и то радикално в първите години, без паралелно, успоредно все пак концентриране на добри технически и модерни средства в основните боекомплекти, основните поделения, които остават. Някой ще каже, че няма възможност. Не е точно така. Дадоха ни се разчети, че в следващите години се предвижда покупка на стойност около неколкостотин милиона долара въоръжения, съобщителна техника и други подобни, главно американско и западноевропейско производство. Аз бих искал да се огледаме за примера на някои съседни държави като Турция, или пък, да кажем, Израел и други, които предприеха друга стратегия. Те адаптираха много патенти към своите военнопромишлени комплекси. Такъв опит беше направен в 1992 г., за съжаление неуспешен, по политически причини. В момента например се върви към една, това може би е отзвук от вчерашния дебат, но аз моля господа министрите да обърнат внимание върху този въпрос, върви се към една ситуация, при която военните заводи могат да бъдат закрити и ликвидирани през месец юни, ако се спазят съответните решения и графици. Преди малко видях една справка за военните заводи. Мога да ви кажа, че в момента повечето от военните заводи са с положителен баланс. , даже на печалба. Въпрос на договори, въпрос на други неща. Така че стратегическо значение за българката индустрия, за Българската армия има фактът за преминаване от една стратегия на покупка към една стратегия на адаптация на патенти, което е абсолютно възможно при нашите условия и което би ускорило процеса на модернизация и укрепване на българските Въоръжени сили. Този проблем въобще не е засегнат в доктрината. Някои ще кажат, че може би не му е мястото тук, но това не е така.
    Следващият съществен проблем е проблемът за квалифицираните военни кадри - офицери и сержанти, който е свързан пряко с проблема за професионализацията на Българската армия. По принцип професионализацията само е намекната. На нас ни се обясни, че няма пари да плащаме на професионални войници и професионални сержанти. Същевременно искам да ви кажа, че по данни на Министерство на отбраната освобождаването на един генерал ще струва 29 млн. лв. или без данъци - около 25 - 26 млн. лв. На офицерите от друг ранг този размер е под 20 млн. лв. Много добре известно е, господин министър на отбраната, че самото преструктуриране е един много скъп процес. Добре, отиваме на 45-хилядна армия. Възниква въпросът какво ще правим с останалия набор. Под каква форма ще го подготвяме, ако поддържаме редовни войски в определена степен и въобще ще можем ли да го подготвяме?
    В този смисъл би трябвало да се решат два проблема. Редуцирането на офицерския кадър от 18 хиляди на 7 хиляди би трябвало да стане така, че основната част от офицерите, особено от бойните части и учебните заведения, да бъдат запазени - дали в резерва, в мобилизационните направления или в териториалната отбрана, за която се казва твърде малко и още не е ясно изглежда как ще бъде построена.
    И второто нещо, да бъдат използвани една част от сержантите, разбира се, по тяхно желание, да им се предложи преминаване към професионални войници, така както беше заложено в някои разчети преди, както и да се заложи по-голям темп на професионализация, особено в оперативните части.
    Бих искал да поставя въпроса за темпа на прехода към по-малката армия. Би трябвало да бъдем внимателни. Аз считам, че цифрата 45 или 50 хиляди, в тази зона, е една благоприятна цифра за България. Но това трябва да става много внимателно, пак казвам, в процеса на един балансиран преход и добре разработени план-графици, не знам дали до 2004 г. или малко по-късно. Обикновено такъв период на преструктуриране в една такава тежка структура, каквато е армията, изисква повече време. Реалният период е около десетина години, тъй като не става дума само за самата численост, става дума за инфраструктурата, става дума за съобщителните устройства, става дума за предислокации, подготовка на друг тип сержантски състав и други подобри. Просто генерационно дори и технически това нещо не може да стане. Така че предлагам да се помисли дали да се записва точно годината 2004 или да се даде един период от време в границите на десетина години, дал Господ, Министерството на отбраната и правителството да имат възможности да направят всичко това много по-рано и по-бързо.
    И последно, въпросът за момента. Изказвайки поддръжка на основните принципи и постановки на доктрината с тези основни забележки, ние мислим, че би трябвало да се ревизира графикът за преструкуриране на Българската армия. При сегашната обстановка, при тази тежка ситуация на Балканите, при този конфликт, който е много сериозен, при тези реални заплахи, които има за българската държавна сигурност, аз мисля, че не е редно да се пипа армията, макар и в това не особено добро състояние. Армията си е армия, тя трябва да бъде в момента съхранена като все пак боеспособна част и да се стартира реформата примерно в момента, в който започне процесът за мирно договаряне, мирни решения на проблемите около Косово. Това вероятно ще стане в границите на около два месеца, надяваме се и по-рано. Но не бива в развоя на военния конфликт да се стартира такава операция, особено като се има предвид, че разчетите предвиждат най-радикалната част от преструктурирането да стане през 1999 г. Поне в този вариант, който ни се представи.
    Нашата препоръка е в никакъв случай, докато не приключат военните действия и военният конфликт в района, близо до България, да не се стартира предвидената тук реформа. Още повече, че и Министерството на отбраната не е готово, Генералният щаб не е готов с конкретните графици, които трябва внимателно да се изпипат. И поне този път правителството да бъде така добро да представи вече готовите графици в Комисията по национална сигурност, за да можем все пак и ние да вземем отношение, доколкото сме парламентарна република все още.
    Така че, подкрепяйки по същество представения документ, надяваме се, че всички тези основни забележки, както и препоръки, ще бъдат взети под внимание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Луджев.
    Има думата народният представител Илия Петров.
    ИЛИЯ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предложената от правителството Военна доктрина на България поставя най-общата рамка, в която трябва да се извърши дълбоката и съществена реформа на българските Въоръжени сили. Този базисен документ произтича от три основни принципни предпоставки:
    1. националната сигурност;
    2. конституционна необходимост;
    3. политическа решителност.
    Вече 10 години националната сигурност на България страда от липсата на разбирателство между военните и политически елити, липсата на представа за бъдещето и сигурността на България. С оглед на това реформата в армията изостана значително от темпа на реформите като цяло. Трябва да признаем, че това е съвсем естествено, защото Българската армия най-силно пострада от изкривения идеологически подход на Варшавския договор с погрешните стратегии, измислянето на изкуствени врагове от една страна, лошото структуриране на армията - от друга, съсредоточавайки се върху нейния брой, а не върху доброто й въоръжение, тактическа пластичност и бързината на реакциите.
    От законодателна гледна точка източниците на доктрината са Конституцията, Закона за отбраната и Въоръжените сили и Концепцията за национална сигурност.
    Третата основна предпоставка е непоколебимата политическа воля на правителството на ОДС да постави началото на дългоочакваната военна доктрина, обезпечаваща дългосрочно сигурността на страната ни. Тази българска доктрина ще даде шанс на армията да произвежда реална бойна готовност и да се гордее със себе си.
    Стабилността на очакванията е основата за всяка друга стабилност. Големият успех на българската Военна доктрина е именно в очакваната стабилност, базираща се на факта, че България не разглежда нито една страна като военен противник. Една тема, която е била ябълката на раздора в две предишни правителства.
    При оценката на различните видове рискове за страната ни е използван принципът на обърнатата пирамида. Той се състои в това, че от една страна развитието на рисковете в Балканския регион, които имат висока степен на вероятност, всъщност представляват малка опасност. От друга страна, събитията, които пък представляват голяма опасност, имат значително ниска степен на вероятност. С други думи, нашата българска Военна доктрина е създадена да разрешава, а не да създава конфликти.
    Другата основа за очакваната стабилност е принципно изявената позиция на правителството, залегнала и във Военната доктрина за участие в колективната система за сигурност на Северноатлантическия договор. Стремежът ни към НАТО в никакъв случай не бива да се представя като някакво драматично насилствено решение, а като логически произтичащо от факта, че обстановката, в която се намира България, не й позволява да се държи романтично и да си въобразява, че може да се защитава сама или пък в зависимост от обстановката да влиза временно в различни военно-политически конвенции. В същото време тя не може да търси основание за своята сигурност в миналото, свързано със създадената насилствено система на Варшавския договор.
    Безспорно е много важно да отбележим следното - ние няма да станем членове на НАТО, ако известно време не се държим като членове на НАТО. Впрочем политическите действия в последните няколко години практически предхождат писания текст на Военната доктрина и по един последователен начин опитно го предполагат.
    След приемането на Военната доктрина предстоят няколко изключително важни закона, които ще конкретизират общата рамка на доктрината, а именно:
    - Законът за управление на кризи;
    - Законът за териториалната отбрана;
    - Законът за военните и други извънредни положения.
    С настоящия дебат ние всъщност трябва да подготвим обществото да възприеме и да изпълни замисъла на българската Военна доктрина.
    Уважаеми дами и господа, аз съм убеден, че приемането на Военната доктрина ще бъде 11-ото по ред стратегическо гласуване, изразяващо се във факта, че освен от управляващото мнозинство на ОДС Военната доктрина ще бъде подкрепена и от парламентарните групи на Евролевицата и ОНС. Всъщност в така създалата се обстановка на запад от нас Военната доктрина би могла да представлява началото на една национална конвенция. Тази национална конвенция ще се изрази по-късно и в приемането на една българска национална доктрина, която ще бъде показател за историческата зрялост на българската нация. Военната доктрина на България може да консолидира обществото около себе си. Обществото има нужда от чувството за национална сигурност и аз вярвам, че българските политици могат да му го осигурят. Защото свърши времето, когато България изнасяше революции. Времето сега е ние да изнасяме сигурност. И това всъщност ще бъде нашият уникален модел, който можем да предложим на всички наши съседи в Югоизточна Европа.
    Накрая искам да повторя това, което вече казах - днес всички пътища в Европа не водят към Рим. Днес всички пътища водят към Брюксел. Благодаря. (Възгласи: "Браво!", "Браво!", "Браво!". Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Илия Петров.
    Господин Александър Томов поиска думата, но не го виждам в залата.
    Няма други записали се оратори.
    Моля, председателят на комисията да докладва предложенията, които са направени.
    ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, господин министър-председател, господин министър, уважаеми дами и господа, колеги!
    В доклада на комисията, който изнесох в началото на дебата, ви запознах с предложенията, които прави Комисията по национална сигурност за изменение и допълнение на Военната доктрина. По време на дебата бяха правени допълнително предложения и искам да информирам Народното събрание за обстоятелството, че практически всички от тях са обсъждани в Комисията по национална сигурност. Тоест, те са били обект на обсъждане и то е изразено в становището на комисията във вида, който вие познавате.
    Така например предложението на господин Арлин Антонов за корекция в един от текстовете, имам предвид т. 29, беше обсъждано в комисията. В резултат на това комисията предлага този текст да отпадне изцяло от текста на т. 29 поради обстоятелството, че това е въпрос на процедура.
    По направените предложения за неприемането на текста на т. 93 от Доктрината, който определя числеността на Българската армия и срока за привеждането на Въоръжените сили в рамките на тази численост, в комисията беше провеждан много сериозен дебат и становището на комисията е категорично за приемането на т. 93.
    Основният аргумент за становището на комисията е в обстоятелството, че изводът, който правим е, че в крайна сметка, ако сега казваме, че военната реформа има нужда от ускоряване и задълбочаване, една от сериозните причини за това е обстоятелството, че досега военните не са имали рамката за числеността на Българската армия. Невъзможно е повече да изискваме от военното ръководство да извършва реформа, още повече такава, каквато създаваме с Военната доктрина, ако ние не определим рамката, в която трябва да работи това военно ръководство. Становището на комисията е, че числеността на Въоръжените сили на Република България е задължително действие, от което военните имат нужда. Още повече ние, българският парламент, сме задължени от един от текстовете на Закона за отбраната и Въоръжените сили да поемем тази отговорност, а не да я прехвърляме някому другиму или тя да виси незнайно къде. В този смисъл това са мотивите на комисията да заеме тази позиция.
    Другото предложение, което направи българската Евролевица за промени в текста на т. 99 на база на изказванията и на дебатите в комисията смятам, че това предложение би следвало да бъде прието. Припомням ви, че ставаше въпрос за запис на текст, който да задължи правителството на Република България да създава условия за социална адаптация на военнослужещите, които ще бъдат освободени, като в т.ч. естествено ние не слагаме само тези, които ще бъдат освободени заради реформата, а и всички онези военнослужещи, които биват освобождавани или дори сами напускат редовете на Въоръжените сили.
    Така че по принцип, в качеството си на председател, пък и на представител на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, смятам предложението за удачно. Но нашата препоръка е то да бъде прередактирано. Видът, в който ни е подадено, може би не е най-подходящият. Подкрепяйки по принцип предложението си позволявам да предложа прередакция.
    Всъщност предлагам след точката във второто изречение на т. 99 да се сложи запетая и да се добави текстът: "както и оптимални възможности и условия за социална адаптация на освобождаваните".
    Господин председател, повтарям: точката, на края на второто изречение в т. 99, се заменя със запетая и изречението продължава с израза: "както и оптимални възможности и условия за социална адаптация на освобождаваните".
    Други писмени предложения практически досега не бяха направени. Припомням, че в комисията бяха обсъждани и приемани предложения на господин Луджев, на господин Арлин Антонов, на господин Дянко Марков и на проф. Бехар. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата министърът на отбраната господин Георги Ананиев.


    МИНИСТЪР ГЕОРГИ АНАНИЕВ: Господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя - Министерския съвет, приемаме направените предложения, които току-що прочете председателят на Комисията по национална сигурност, включително и това последното, което всъщност допълва чл. 99.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има няколко групи предложения: предложенията на комисията, които вносителят приема; предложения, дадени в писмен вид от народния представител Димитър Луджев, и предложение за отпадане от народния представител Ангел Найденов; има и писмено предложение по две точки от народния представител Александър Томов.
    Господин Томов, комисията приема по принцип Вашето второ предложение по т. 99. Удовлетворява ли Ви това?
    АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ЕЛ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, добре.
    Гласуваме предложение за отпадане на т. 93. Това предложение е на народния представител Александър Томов, на Димитър Луджев и на Демократичната левица.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 218 народни представители: за 80, против 115, въздържали се 23.
    Предложението не се приема.
    Предложение на народния представител Димитър Луджев: в чл. 59 в първото изречение да отпаднат думите "внезапно или".
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 191 народни представители: за 51, против 113, въздържали се 27.
    Предложението не се приема.
    Второ предложение на народния представител Димитър Луджев: в т. 76 в първото изречение да отпаднат думите "срещу възможна агресия от всяко направление при", като се заместят със съюза "и". И става: "Мирновременната дислокация на Българската армия осигурява адекватна реакция и надеждно информационно осигуряване и гарантирано управление при всички условия на обстановката".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 181 народни представители: за 46, против 86, въздържали се 49.
    И това предложение не се приема.
    Моля, гласувайте предложенията за корекции на комисията така, както са отразени в доклада и приети от вносителя, като се добавя и т. 99, в която точката във второто изречение се замества със запетая и се добавят думите: "както и оптимални възможности и условия за социална адаптация на освобождаваните".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 172 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 6.
    Тези предложения се приемат.
    Накрая, моля, гласувайте проекта за решение:
    "РЕШЕНИЕ
    за приемане на Военната доктрина на
    Република България
    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 6 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
    РЕШИ:
    Приема Военната доктрина на Република България."
    Моля, гласувайте.
    Гласували 223 народни представители: за 157, против 57, въздържали се 9.
    Решението е прието. (Ръкопляскания.)
    За отрицателен вот има думата господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (ДЛ): Две са главните причини, поради които отхвърлям гласуваната Военна доктрина.
    Първо, в доктрината има грешни геополитически предпоставки, на които тя е основана.
    Второ, тя увеличава военния дисбаланс на Балканите за сметка на България, особено след отхвърляне на някои съществени предложения за изменения.
    Вие изглежда не виждате това, което разбират солидни политици-изследователи. Светът в ерата след Студената война става все по-нестабилен. Зачестяват и се разрастват регионалните и локалните военни конфликти, тероризмът и миграцията. Повишават се рисковете на Балканите от разрастване на войната в Югославия, от опита бежанската вълна от Косово да се разлее по целия полуостров.
    Тук не се направи анализ на военно-техническите и информационно-комуникационните възможности на Българската армия, връзката й с Военнопромишления комплекс. Тук не бе казано какви промени предстои да бъдат извършени в Закона за отбраната и Въоръжените сили в специалните сили за сигурност. В новата си структура и разположение военният потенциал на България става все по-трудно съпоставим с този на съседните държави. Въпреки наличието на добри военни специалисти, много от които се готвите да отстраните в скоро време, Българската армия се затвърждава като най-слабата след македонската. Последователната ликвидационна политика на СДС в земеделието, индустрията, сега се пренася и във Въоръжените сили. България навлиза в ХХI век с толкова отслабена и демотивирана армия, колкото тя никога не е била през ХХ век.
    Това, което сте започнали сега в такава критична ситуация, не е реформа на армията, а провокация към Българската национална сигурност. (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
    ДЯНКО МАРКОВ (СДС, от място): Не е отразено правилно моето гласуване. Аз натиснах "против", за да имам право две минути на трибуната да кажа своето мнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но сте сбъркали и сте натиснали "за", защото от СДС никой не е натиснал "против".
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Искам думата за процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За процедура има думата госпожа Татяна Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ): Уважаеми господин председател! Вярвам, че няма нужда от много аргументи за прегласуване, след като очевидно има хора, които оспорват резултата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, госпожо Дончева, изобщо няма нужда от аргументи, защото пак не знаете правилника. Искането за прегласуване се прави веднага след гласуването, а не след като има изказвания.
    Така че научете правилника и се въздържайте от такива обидни жестове. Не Ви отиват просто.
    Няма да Ви се даде думата за отрицателен вот, защото нямате отрицателен вот. (Господин председателят се обръща към господин Дянко Марков, който настоява да му се даде думата.)
    За втори отрицателен вот има думата господин Руси Статков.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Дайте думата на господин Марков или отбележете гласа му.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как ще отбележа гласа, като е гласувал?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Той оспорва резултата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да оспорва. Всеки може да каже, след като е гласувал, че не е гласувал така, както е гласувал. Вие, като имате във вашата парламентарна група хора, които бъркат, недейте смята, че има и в другите парламентарни групи.
    За втори отрицателен вот има думата господин Руси Статков. Искате ли думата?
    РУСИ СТАТКОВ (ДЛ, от място): Моля Ви, уважете колегата Дянко Марков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, не Ви давам думата.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    ДЯНКО МАРКОВ (СДС, от място): Искам думата за обяснение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По коя процедура, господин Марков? Ще остане, че е гласувал така, както е гласувал.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ДЛ, от място): Казва Ви човекът: гласувал съм против. Иска да обясни защо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз съм длъжен да вярвам на компютърната система, която вие сте въвели тук, а не ние.
    Оставете казал ли е човекът или не ми е казал. Всичкото е отразено в системата.
    Има думата министър-председателят господин Иван Костов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що завърши едно - аз съм съгласен - стратегическо гласуване в Народното събрание, тъй като се решава може би най-важният въпрос на Концепцията за националната сигурност и за българската национална сигурност.
    Ето защо от името на вносителите, на правителството, аз искам да благодаря на парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, на Народния съюз, на Обединението за национално спасение и на Евролевицата за подкрепата за военната доктрина, която правителството предложи. Това показва, че в Народното събрание има наистина европейско мнозинство, което иска да ориентира България към европейските ценности и че думите за краха и смъртта на това мнозинство са твърде преждевременни. Вчера ги чухме тези думи. Не искам да цитирам кой ги е казал.

    Важно е какво става с този акт. Аз искам да обърна внимание именно на различните изводи, които се правят от признаването на една и съща ситуация. Аз искам да кажа, че правителството след наистина много сериозни обсъждания, след много сериозни дебати и след огромен труд, който е вложило - заедно с Министерството на отбраната, всички работиха по тази Военна доктрина - ние стигнахме до извода, че единственият начин да се създаде боеспособна Българска армия, български Въоръжени сили, е да се приеме този подход към изграждането на Въоръжените сили, който е заложен във Военната доктрина. Ние смятаме, че сегашното състояние на българските Въоръжени сили е опасно за националната сигурност, тъй като те не са боеспособни. Ето ви един пример. Днес правителството решава да предложи на Република Македония да изпрати военно-полева болница, за да може да се обслужват депортиранте косовски албанци и няма с какво да бъдат закарани. Има един самолет на Въоръжените сили с капацитет да превози 15 души. Ето това е нивото на боеспособност. Ами ако стане нужда тази военно-полева болница да бъде извозена, примерно, на 500 км на територията на Република България с какво ще се извози? Ето това е реалното състояние и то трябва да се каже на българското общество, защото в противен случай означава да допуснем една наистина нелицеприятна манипулация с това какво искаме да запазим всъщност.
    Аз разбирам Българската социалистическа партия. Тя се опитва да хване някакъв, макар и много малък протестен вот сред евентуално освобождаваните военнослужещи вследствие на тази военна реформа. И може би е права да търси този протестен вот. Аз не искам да споря на тази тема. Всяка политическа партия в Народното събрание има правото да избира такава позиция, която смята, че е най-изгодна за нея. Въпросът обаче е, че това не е изгодно за България. Че тази позиция - да се запази сегашното статукво, при което нямаме пари да обучаваме войниците, при което нямаме пари да ги въоръжаваме със съвременна техника и да използваме възможността, която дава съвременната технология да превъоръжим българската войска - това не отговаря на българските национални интереси. Значи може да има някакъв тесен партиен интерес, да се търси подкрепата на определени хора, които безспорно ще бъдат засегнати от военната реформа, но това не е в интерес на България. И аз заради това благодаря на това наистина внушително мнозинство, то е близо три четвърти от гласовете на народните представители, защото това е една истинска загриженост за страната.
    Що се отнася до това дали трябва големи или малки армии да защитават сигурността, и тук всички вие виждате в каква степен военната технология, военната техника и тук икономисва човешкия фактор и решаващи стават техниката и технологията, управлявани от неголям брой хора. Вие виждате около себе си - всички конфликти, които се решиха не от големи армии, а се решиха от съвременно управление, от съвременна комуникация, от съвременна бойна техника. Ние искаме такава техника да дадем на Българската армия. Ето защо аз никак не разбирам една такава подкрепа, която тук един бивш министър на отбраната даде - хем подкрепи доктрината, хем каза: нека това да става за 10 години, нека ако може да не се казва какво точно ще се прави с тази военна реформа. Загубени са 10 години. Предлагат ни още 10 години да правим тази реформа. Не е възможно и не е разумно 20 години да се реформира една такава военна структура, защото само след 10 години демографската структура на страната няма да позволява да имаме такъв срочен набор от военнослужещи. И това, между другото е широко известно.
    Аз искам да кажа, че решавайки въпроса за Въоръжените сили, ние много внимателно сме преценили, обсъдили сме и сме приели всички произтичащи, необходими действия, за да решим въпроса за съдбата на Транспортни войски, на Строителни войски, на Войските в Комитета за пощите и далекосъобщенията. Решението, искам да уверя народните представители, че изхожда от нуждите на българските Въоръжени сили, от нуждите на Българската армия. Ние сме преценили точно какво е необходимо като мощност от транспортно строителство в случай на развръщане на българските Въоръжени сили. Точно този брой от хора и техника ще бъде поддържан от специализирано подготвени структури вътре в българските Въоръжени сили. Но те няма да се казват вече Транспортни войски, ще бъдат поделение вътре във Въоръжените сили, ще бъдат готвени под ръководството на българския Генерален щаб. Още сега искам да ви кажа, че никак не са необходими сегашните бройки на хора, които са в Транспортните войски, никак не са необходими сегашните бройки на хора в Строителните войски, за да се поддържа готовността да бъде поддържана развърнатата във военно време 250-хилядна Българска армия, български Въоръжени сили. Не са необходими. И това, което е необходимо, това ще бъде планирано и това ще остане в състава на българските Въоръжени сили. Същото се отнася и за Войските на Комитета за пощите и далекосъобщенията.
    Разбира се, съдбата на останалите поделения ще се реши съобразно законите на страната, но ние не можем да продължим да поддържаме такива квазивоенни формирования, които по никакви сериозни международни споразумения, конвенции, закони и права на човека се допускат да съществуват. Не се допуска да има такова нещо. Разбира се България след Ньойския договор наистина е извършвала много обходни маневри, за да запази частично поделенията. Аз искам да уверя господин Първанов, който тук упрекна, че точно това правителство ще изпълни Ньойския договор, което по принцип ми се вижда страшно архаично като словосъчетание, че това, което е нужно за армията от транспорт, от съобщения, от телекомуникации, от строителство, ще го има подготвено както в мирновременната армия, така ще бъде готово да бъде развърнато в случай на развръщане на българските Въоръжени сили. Така че няма нужда да има притеснения.
    Благодаря за доверието. И казвам, че приемаме като много тежко и сериозно предизвикателство приемането на Военната доктрина, защото правителството разбира какви задължения има оттук, за да започне практическото реализиране на този изключително важен за националната сигурност на страната документ. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на министър-председателя.
    Следващото заседание ще бъде на 21 април 1999 г. от 9,00 ч.
    Пожелавам на всички колеги весело посрещане на Великден.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,03 ч.)


    Председател:
    Йордан Соколов

    Заместник-председател:

    Иван Куртев


    Секретари:
    Васил Клявков

    Атанас Мерджанов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания